Търсене в текстове за 'Жизненост'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 70 резултата от 55 текста с части от думите : 'Жизненост'.

1. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

„Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най-понижена жизненост аз престанах да бъда песимист.
„Един философ, който е преминал и преминава през много здравословни състояния, също така преминава през много философии. Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина. Това изкуство на преобразуването представлява философия.“ (Съчинения, Том V, стр. ???? В записаните през 1888 г. спомени „Ecce homo“ Ницше говори за това как от болестта си е получавал импулс да изгражда един оптимистичен светоглед. „Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най-понижена жизненост аз престанах да бъда песимист. Инстинктът за самовъзстановяване ми забрани философията на нищетата и обезсърчението.“ (Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 338)
към текста >>

2. ЧУДОТО С ЛАЗАР GA_8 Християнството като мистичен факт

Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт.
Лазар е узрял да мине през този процес. Той облича ленената дреха на миста. Той изпада в едно състояние на безжизненост, което е същевременно една символична смърт. И когато идва Исус, бяха изтекли трите дни. „Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият. А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41). Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието. Той разбира как се стига до възкресението.
към текста >>

3. СВЕТОГЛЕДИТЕ В СРЕДНОВЕКОВИЕТО GA_18_1 Загадки на философията

Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието.
За гърка се касаеше да може да черпи мислите от света. Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието. Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи".
към текста >>

Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила.
Тези мисли сами свидетелстват за тяхната истинност. Против този факт не говори нито софистиката, нито скептицизмът. В древността в двете философски системи имат една съвършено различна отсенка от тези, която те имат в ново време. Те не говорят против факта, който се изявява ясно особено в истинските характери на мислителя, че гъркът е чувствал мисълта много по-елементарно, по-пълносъдържателна, по-жива, по-действителна, отколкото може да я чувства човекът на новото време. Тази жизненост, която в Гърция е придавала на мисълта характера на едно възприятие, не съществува вече в Средновековието. Това, което е станало е следното: Както през време на гръцката епоха мисълта е проникнала в душата и е унищожила старото образно мислене, така през време на Средновековието в душите е прониквало съзнанието на "Аза"; а това е направило да се изпари жизнеността на мисълта; то му е отнело възприемателната сила. Ние можем да познаем, как напредва животът на светогледите само тогава, когато прозрем, как за Платон, Аристотел мисълта, идеята са били в действителност нещо съвършено различно от това, което те са станали за личностите от Средновековието и от новото време. Мислителят на древността имаше чувството, че мисълта му е дадена; мислителят на по-късно време има чувството: Аз образувам мисълта; и така за него се ражда въпросът: Какво значение може да има за действителността онова, което е образувано в душата? Гъркът се чувстваше като душа отделен от света; в мисълта той търсеше да се свърже с духовния свят; по-късният мислител се чувства самотен със своя мислителен живот. Така се ражда изследването върху "общите идеи". Мислителят пита: - Какво съм образувал аз всъщност в тях?
към текста >>

4. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане".
Спинозизмът е един светоглед, който търси в Бога причината на всичко ставащо в света, и от тази причина извежда всички процеси според вечни, необходими закони, както математическите истини се извеждат от теоремите. Един такъв светоглед не беше достатъчен на Шелинг. Както Спиноза и той също вярваше в това, че всички същества са в Бога; обаче, според неговото мнение, те не са определени само от Бога, а в тях е небожественото. Той упреква Спиноза в "нежизнеността на неговата система, и безсърдечността на формата, в бедността на понятията и изразите, в неумолимата сигурност на определенията, която отлично се понася с отвлечения начин на разглеждане". Ето защо Шелинг намира Спинозовия "механичен възглед за природата" напълно последователен. Обаче природата съвсем не показва тази последователност. "Цялата природа ни казва, че тя съвсем не съществува по силата на една чисто геометрична необходимост, в нея няма ясен, чист разум, а личност и дух, иначе геометричният ум, който така дълго е царувал, би отдавна я проникнал и би трябвало да потвърди повече своя идол на всеобщи и вечни природни закони, отколкото това е станало досега, тъй като ежедневно все повече трябва да познае нерационалното отношение на природата към него". Както човекът не е само ум и разум, а съединява в себе си и други способности и сили, така, в смисъла на Шелинг, трябва да бъде и при първичното божествено Същество. Един Бог, който е само ясен, чист разум, се явява като олицетворена математика; напротив един Бог, който при сътворението на света не може да постъпи според чистия разум, а постоянно има да се бори с небожественото, може "да бъде считан като едно напълно лично, живо същество".
към текста >>

5. Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
За да не се случи това, движението за троичен социален ред се стреми към пълното отделяне на образователната система от държавата и индустрията. Мястото и работата на възпитателите в обществото трябва да зависи само от властта на тези, пряко свързани с образователната дейност. Управлението на образователните заведения, организирането на учебните програми и техните цели трябва да са изцяло в ръцете на хора, които са или настоящи преподаватели, или ефективно занимаващи се с културния живот. Във всеки случай, такива хора трябва да разделят времето си между самото преподаване (или друга форма на културна дейност) и административния контрол на образователната система. За всеки, който може безпристрастно да изследва културния живот, ще стане ясно, че присъщата душевна жизненост и енергичност, необходима за организиране и управление на образователните институции, може да дойде само от някой, който действително се занимава с преподаване или някаква културна творческа дейност.
към текста >>

6. Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот.
Не толкова външно маркирано като трансформацията на душата, която се случва през 6-тата или 7-мата година, но не и по-малко важно за изкуството на образование, е промяната, която проницателният поглед на науката за човешкото същество показва, че се случва около края на 9-тата година. В този период чувството за Себе придобива форма, която събужда в детето връзка към природата и света около него по такъв начин, че на детето вече може да се говори повече за връзките между самите обекти и процеси — докато преди то е имало интерес почти изцяло само за обектите и процесите във връзка с човека. Факти от този вид в развитието на човека трябва да бъдат по-внимателно следени от учителя. Защото, ако въведем в детския свят от концепции и чувства каквото съвпада точно в този период от живота с посоката, поета от неговите собствени развиващи се сили — така даваме жизненост на растежа на цялостната личност и това остава извор на сила през целия живот. Ако в някакъв период от живота се работи против зародиша на тези развиващи се сили, така се отслабва индивидът.
към текста >>

7. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА GA_25 Философия, космология, религия

Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея.
Първо нека видим, как тази троица етерното тяло, астралното тяло, и Азът действат върху организма на главата. На първо място констатираме, че тя упражнява една дейност на дисимилация. Ако етерния организъм действаше сам, една постоянна жизненост би работила градивно в главата, която би се изпълнила цялата от нея. Обаче тогава съзнанието не би съществувало. То се ражда във физическия организъм там, където астралното завладява този организъм. И това астрално тяло развива своята дейност в зависимост от предземното съществуване. Неговата задача се състои в това, не да изгради, да изработи това физическо тяло, създадено от материя, а да проникне своята духовна форма със своята дейност, както вървеше това преди раждането. Защото астралното тяло е отзвукът, възпроизводството на всичко онова, което е било извършено от душата в лоното на планетните тайни, на звездните тайни, за да изгради това, което аз нарекох "космически зародиш" на физическия организъм.
към текста >>

Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване.
Непрестанно към силите, които градят, които произвеждат изблика на постоянно възобновената жизненост, но несъзнателна, се прибавят сили в главата, които им се противопоставят, които се стремят да разрушат органическия живот, с цел да направят да бликне от него светлината на един духовен организъм; защото с този духовен организъм е свързано астралното тяло още от предземното съществуване. Обаче физическият организъм му противопоставя съпротива. Той отказва да се поддаде на разрушение; той отказва да стори това в момента, когато би изпаднал в разложение, което астралният организъм иска да постигне, в момента когато би изгубил живота под негово влияние. Той отказва да стори това, стремейки се към съня.
към текста >>

8. 18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман GA_26 Мистерията на Михаил

Преминавайки във физическото тяло, мислите изгубват своята жизненост.
Обаче последния етап се различава много по-силно от всички предхождащи го, отколкото тези последните помежду си. Преминавайки във физическото тяло, мислите изгубват своята жизненост. Те умират; духовно мъртви образи представате. По-рано, като принадлежаха на човека, те винаги бяха същевременно и органи на божествено-духовните Същества, към които принадлежи човекът. Те проявяваха своята воля, а човека като живи Същества. И благодарение на това чрез тях човекът се чувствуваше живо свързан с духовния свят.
към текста >>

9. 9. Ролята на белтъка в човешкия организъм и албуминурията GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив.
Ето защо във физическото тяло азовият организъм си присъединява само не органични вещества. Тези неорганични вещества не действуват в човешкия физически организъм както в неживата природа вън от човека; но все пак те действуват неорганично, т.е. умъртвяващо. Това умъртвяващо действие се упражнява върху белтъка там, където в храносмилателната област действува трипсинът, една съставна част на панкреасния сок. Фактът, че в начина на действие на трипсина има не що неорганично, може да се констатира и от това, че това вещество развива своята дейност при помощта на алкални вещества. До срещата с трипсина на панкреасния сок белтъчната храна живее по чужд начин; а именно по начина, който е имала в организма, от който е била взета. При срещата с трипси на белтъкът изгубва своята жизненост, става нежив. Бихме могли да кажем, че той става нежив в човешкия организъм само за момент. Там той е приет във физическото тяло съобразно с азовия организъм. Този азов организъм трябва да има сега силата да пренесе в областта на етерното човешко тяло това, което е останало от белтъчното вещество. С това хранителния белтък става строително вещество за човешкия организъм. Етерните чужди действия, които му бяха присъщи по-ранно, излизат вън от човека.
към текста >>

10. 19. Характерни случаи на заболяване GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство

Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост.
При това на основата стои един възглед, който обгръща с поглед процеса на заболяването и на изцелението като един единствен кръгов процес. Заболяването започва с една нередовност в състава на човешкия организъм по отношение на неговите части, които описахме в тази книга. Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части.
към текста >>

Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества.
Тази нередовност е стигнала вече до определена точка, когато болният идва на лечение. Сега следва да се погрижим, щото всички процеси, които са станали в човешкия организъм от началото на болестта, да протекат отново обратно, така че накрая да стигнем до здравото състояние, в което се е намирал организмът преди това. Един такъв процес, който протича обратно в самия себе си не може да бъде доведен до неговия завършек, без в общия организъм да се получи една загуба на растежни сили, които са равностойни на силите, от които човешкият организъм се нуждае през време на детството, за да увеличи своя обем. Ето защо лечебните средства трябва да бъдат така съставени, че не само да предизвиква болестният процес да протича обратно в себе си, а да подкрепят също отново намалялата жизненост. Една част от това последно действие трябва да бъде оставена на предписаната на болния диета. Обаче по правило при по-сериозни случаи на заболяване организмът не е настроен да развие достатъчно жизненост в преработването на хранителните вещества. Ето защо ще бъде необходимо същинското лечение да бъде също така устроено, че организмът да намери в това отношение една подкрепа за себе си. При типичните средства, които се изработват в клинично-лечебния Институт, е намерено именно напълно това устройство. Ето защо само при едно по-точно наблюдение ще познаем при един препарат, защо той съдържа определени съставни части. В протичането на болестта трябва да се вземе под внимание не само локализираният болестен процес, а общото изменение на организма и той да бъде включен в обратно протичащия процес. Как трябва да си представим това в отделните случаи, ще ни покажат определени случаи, които искаме сега да охарактеризираме.
към текста >>

В ставите етерното тяло трябва да бъде особено дейно, ако жизнеността трябва да върви нормално.
Забележително е родството на тези болестни процеси с тези на сестрата на майката. Констатираното по отношение състава на частите на човешкото същество е почти същото. Слабо действуващото етерно тяло, от там и преобладаването на астралното тяло. Само че самото астрално тяло е по-слабо отколкото това на сестрата. Ето за що и тук също има рано настъпване на менструацията, обаче при нея вместо възпаления се явяват само болки, които произхождат от едно дразнене на органите, например на ставите. В ставите етерното тяло трябва да бъде особено дейно, ако жизнеността трябва да върви нормално. Ако дейността на етерното тяло е слаба, тогава дейността на физическото тяло става надделяваща, което тук се показва в подавания и артритис. Върху слабостта на астралното тяло, което действува много малко върху субективното усещане, сочи пристрастието към сладките яденета, които повишават усещането на астралното тяло. Ако освен това слабото астрално тяло е изтощено от живота през деня, ако слабостта се запазва, тогава болките се явяват по-силно. Пациентката се оплаква, че болките й се увеличават вечерно време.
към текста >>

Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани.
Когато пациентката дойде при нас, тя имаше един потънал абсцес на бедрото, подут корем с малко асцит и катарални шумове на върховете на бели те дробове, както в дясно така и вляво. Храносмилането и апетитът са добри. Урината е концентрирана, има следи от белтък. Духовно-научното изследване показа: свръхчувствителност на астралното тяло и на азовия организъм; такава една анормалност се изразява първо в етерното тяло чрез това, че същото не развива същинските етерни функции, а един етерен отпечатък, едно етерно копие на астралните функции. Астралните функции са разграждащи. Ето защо жизнеността и нормалният процес във физическите органи трябваше да се покажат атрофирани. Това е винаги свързано в известна степен с извън човешките процеси, които стават в човешкия организъм. Потъналият абсцес, болките в гърба, подутостта на корема, катаралните явления на белите дробове и също недостатъчното преработване на белтъка се дължат на това. При лечението се касае за това, да бъде понижена чувствителността на астралното тяло и на азовия организъм. Това се постига, като на болния се дава силициева киселина, която винаги засилва собствената сила против чувствителността. В нашия случай направихме това, което давахме пулверизирана силициева киселина в яденето и като клизми.
към текста >>

Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена.
При пациентката се показва една висока атония на астралното тяло. Чрез това азовият организъм е задържан в неговото действие от физическото и етерното тяло. Целият съзнателен живот е като проникнат от една лека тъпа сънливост. Физическото тяло е изложено на процесите, които произхождат от внесените в организма вещества. Чрез това тези вещества са превърнати в части на човешкия организъм. Етерното тяло е силно понижено в неговата кохерентна жизненост от Аза и от астралното тяло, поради което вътрешните усещания, а именно общото жизнено чувство и чувството на статиката на тялото стават много оживени, а оживеността на външните сетива прекалено затъпена. Ето защо всички телесни функции трябва да приемат един път, чрез кой то те стоят в дисхармония едни с други. Съвсем не е възможно иначе, освен при пациентката да настъпи чувството, че не може да свързва от Аза функциите на тялото. Това и се струва като едно душевно безсилие. Ето защо тя казва, че е болна повече душевно отколкото телесно. Ако се повиши безсилието на Аза и на астралното тяло, в различните части на тялото настъпват болестни състояния, на което сочат също и раз личните диагнози.
към текста >>

11. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт.
Такива се представяха пред душата ми духовният и сетивният свят в пълната им противоположност. Но тази противоположност не възприемах като нещо, което чрез някакъв философски ход на мисълта следва да води например към „монизъм“ за уравновесяване. В много по-голяма степен усещах, че да се намираш с душата си изцяло в тази противоположност се равнява на това „да разбираш живота“. Там, където противоположностите се изживяват като уравновесени, цари безжизненост, смърт. Там, където има живот, действа неуравновесената противоположност. Самият живот представлява непрекъснато преодоляване, но същевременно и ново създаване на противоположности.
към текста >>

12. 7. До всички членове * VI 24 Февруари 1924 Относно стремежа към познание и волята за самодисциплина GA_39 Писма до членовете

Трябва само да доловим и да достигнем жизнеността на нейните мисли; понеже чрез живото си качество мислите на Антропософията пораждат сила във волята, топлина в чувствата и усещанията.
Антропософията ни дава способността да сторим това. Трябва само да доловим и да достигнем жизнеността на нейните мисли; понеже чрез живото си качество мислите на Антропософията пораждат сила във волята, топлина в чувствата и усещанията. Единствено от човека зависи дали той просто си представя Антропософията или я изживява в себе си.
към текста >>

13. ІХ. Астралният свят GA_92 Езотерична космология

Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво. Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>

14. ІХ. Астралният свят. GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво. Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>

15. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика.
Ние ще разберем по-добре някои неща, ако се опитаме да вникнем в една друга тайна. Нека да си представим, че през онези далечни времена въздействието на учителя върху ученика беше съвсем различно от днешното. Днес едно такова въздействие е възможно само когато ученикът е стигнал до определена степен на посвещение. Обаче в миналото силите на учителя, които преминаваха в ученика, бяха много по-мощни. Ние можем да си изградим представа за тези сили, ако помним следното: Действуваше не само това, което учителят можеше да предаде чрез словото или чрез текстовете. Фактически всичко това действуваше само върху Разсъдъчната душа, обаче от учителя към ученика поемаха и съвсем други, магични, тайнствени сили, и всъщност тъкмо те бяха в състояние да изпълнят с яснота и жизненост онези образи, които учителят извикваше пред душата на ученика. Тези особени въздействия изчезнаха едва през Четвъртата следатлантска културна епоха, Гръцко-римската. Силите също претърпяват изменения. Когато един древен египтянин се изправяше пред един младеж, положението беше съвсем различно от това, когато днес един учител застава пред своя ученик. Днес силите, които действуват от възрастния към младия, са съвършено различни. Това трябва да знае всеки, който иска да разбере случващото се в древна Гърция.
към текста >>

16. Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека. GA_106 Египетски митове и мистерии

Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет?
който усеща как една хоризонтална линия се отнася към друга линия, която върви ветикално. Една цяла гама от космически истини оживява в онази душа, която може да почувствува, как колоната носи тежестта, която лежи върху нея. Човек наистина трябва да усеща, че всички тези линии още предварително са налице в пространството. Гръцкият художник съзираше по ясновидски начин колоната и само прибавяше материята към това, което виждаше. Той наистина виждаше пространството като нещо живо; той го възприемаше като нещо, което е пронизано от жизнени сили. Как ли би могъл днешният човек да почувствува поне донякъде каква жизненост притежаваше гръцкият пространствен усет? Един слаб отзвук от него можем да видим при старите живописци. При тях все още можем да видим, как, примерно, Ангелите се носят из пространството, като в същото време имаме чувство, че те взаимно се поддържат. Този жив усет за пространството вече не съществува. Аз не отправям някаква критика към Бьоклин и неговото изкуство да си служи с цветовете, но все пак той не познаваше окултния пространствен усет. Едно такова същество, което се издига над неговата „Пие-та” - впрочем човек не е сигурен дали това е Ангел или някакво друго същество - неизбежно пробужда у зрителя чувството, че то всеки миг ще падне върху групата под него.
към текста >>

17. 3. СКАЗКА ВТОРА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят.
И оставяйки в областта на абстрактното, днес можем да кажем предварително: най-същественото за произвежданото на едно такова състояние се състои в това, човек да изпитва едно преобразование, едно преобръщане на сферата на неговите интереси. За обикновения живот човек е надарен с определени интереси. Знаете, че тези интереси действуват от сутрин до вечер. Човекът и в това той е напълно прав, защото трябва да живее в този свят човекът се интересува за онова, което действува върху неговите очи, неговите уши, върху неговия ум, върху неговите физически усещания и т.н.: Той се интересува за това, което среща във външния свят; за едно проявява повече интерес, за друго по-малко; на едни неща посвещава повече своето внимание, на други по-малко; това е толкова естествено. И в тези вълнуващи се нагоре и надолу интереси, които го обвързват с определени привличащи сили за килима на външния свят, живее човекът, даже живеят единствено голямото болшинство от съвременните хора. Съществува само една възможност човек да създаде в своя живот такива моменти, в които външните интереси да не действуват никак, без при това да се увреди на свежестта и жизнеността на тези външни интереси; моменти в които, ако искаме да изразим радикално нещата, целият външен сетивен свят да стане абсолютно безразличен; в който той да унищожи, да убие всички сили на интерес, които го обвързват с това или онова в сетивния свят. Погрешно би било, ако човек не би упражнил това убиване на интересите за външния свят само в определени тържествени моменти на живота, а би разпрострял това убиване върху целия живот. Такъв човек не би могъл да работи във външния свят; а ние сме призвани да работим в нашия живот във външния свят и да съдействуваме за неговото преобразяване. Ето защо ние трябва да си позволим да убиваме всички външни интереси за окръжаващия свят само за определени тържествени моменти през деня и трябва така да се каже да развием в нас тази двойствена природа: от една страна да сме в състояние да участвуваме живо и свежо във всичко, което се разгръща във външния свят като радост и скръб, удоволствие и неудоволствие, развиващ се, цъфтящ и умиращ живот и към всичко това да прибавим и други интереси. Свежестта и естествеността на интереса за външния свят трябва да си ги запазим будни за нашия външен живот; не трябва да станем чужденци на Земята; защото чрез това ние бихме действували само от егоизъм и бихме отнели нашите сили от арената, на която те трябва да бъдат посветени в нашето настоящо развитие. Но от друга страна, за да можем да се издигнем във висшите светове, ние трябва да изработим другата страна на нашата природа, която се състои в това, в тържествени моменти на дневния живот да накараме да умрат интересите за външния свят.
към текста >>

18. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Онези неща, които сега нахлуват в душата, притежават много по-голяма вътрешна сила, много по-голяма жизненост, отколкото рутинните мисли, извличани както до сега от външните предмети; освен това тези неща се отличават и с друго те ни позволяват сякаш да се обгърнем с една най-фина субстанция.
Онези неща, които сега нахлуват в душата, притежават много по-голяма вътрешна сила, много по-голяма жизненост, отколкото рутинните мисли, извличани както до сега от външните предмети; освен това тези неща се отличават и с друго те ни позволяват сякаш да се обгърнем с една най-фина субстанция. И ние не можем да изразим всичко това, освен като си представим една струяща, преливаща светлина; не светлината, която човешкото око възприема, а тъкмо онази разливаща се най-фина субстанция, в която сме потопени като в едно разлюляно море. Да, тя се усеща вътрешно, и ако човек наистина я усеща, той навлиза сякаш в небитието.
към текста >>

19. Седма лекция, 21 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание?
Обаче нашите съвременници толкова често минават покрай нещата без дори да се замислят! Има например едно място при Нитче, което е много дълбоко и разтърсващо, но днешните читатели лесно го пропускат. То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на гърците“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл. Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни гръцки мислители. Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание? И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
към текста >>

И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
Обаче нашите съвременници толкова често минават покрай нещата без дори да се замислят! Има например едно място при Нитче, което е много дълбоко и разтърсващо, но днешните читатели лесно го пропускат. То се намира в неговото съчинение „философията в трагичната епоха на гърците“, където той описва Талес, Анаксимандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор и Емпедокъл. Там в самото начало се намира едно място стига да го почувствувате ,където Нитче долавя нещо от това, което са усещали в душите си тези първи самотни гръцки мислители. Прочетете този пасаж при Нитче, където той казва: Какво ли са усещали в душите си тези героични философски натури, които трябваше да намерят пътя от живото съзерцание за което той само предполагаше, без да знае нищо, към сухите, отвлечени и абстрактни понятия, където например „битието“, това сухо, отвлечено, абстрактно и студено понятие трябваше да заеме мястото на онази преливаща от сили жизненост, която беше присъща на ясновиждащото съзнание? И Нитче усеща: Нещата вероятно са изглеждали така, сякаш кръвта на даден човек се втвърдява, докато той прекрачва от света на преливащата жизненост в света на понятията, с които си служат например Талес или Хераклит, когато говорят за „битие“ и „ставане“, защото тогава те се чувствуват изтръгнати от същинската си жизнена среда и захвърлени в ледената област на понятията.
към текста >>

20. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре.
Обаче чрез вътрешната сила на фактите спонтанно ще се възпламени другият полюс. И ако тези, които разбират нещо от това, не се заразят от болестта на компромисите и съхранят своя верен поглед върху света, тогава промените ще настъпят много по-бързо, отколкото си мислим сега. Защото ние винаги констатираме следното: Когато един учен стане и заяви нещо, за което някой друг вярва, че то е в напълно „антропософски стил“, веднага възниква голям проблем. И ако някой от амвона проповядва нещо, за което друг вярва, че е в напълно „антропософски стил“, тогава също възниква голям проблем. Не става дума да се правят такива компромиси, а за това, че трябва ясно и съзнателно да се включим в духовния живот и да се оставим под въздействието на неговите импулси. Колкото по-ясно съзнаваме, че вътрешната жизненост на духовния живот ще бъде по необходимост възпламенена и колкото повече се убеждаваме, че нямаме никакво основание да очакваме от материалистическото мислене нещо друго, освен празни приказки, толкова по-добре. И това е нещо по-различно, отколкото да твърдим, че действително напредващата наука е в хармония с духовното изследване.
към текста >>

21. 7. СЕДМА СКАЗКА. Берн, 15 декември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Тогава ние разбираме фигурата в това положение, което е исторически най-верният израз на етерното тяло и в неговата жизненост.
Обаче, ако си представим това, което знаем за човешкото етерно тяло, ако си представим това етерно тяло в неговата пълна дейност така, че запитаме: Когато астралното тяло и Азът са се излъчили от физическото и етерното тяло би потърсило най-много отговарящите на това жестове, какви жестове биха се получили? Тогава ние получаваме отговора от тази на фигурата "Нощта". Тук би се получил един такъв жест, какъвто Микеланджело е предал на тази фигура. Действително тази "Нощ" е изваяна така, че тя давя най-чудесният израз за свободното, независимо етерно тяло, което е изразено във физиономията на физическото тяло, когато астралното тяло и Азът се намират вън от него. Тази фигура съвсем не е алегория, а физическият човек, обрисуван във връзка с физическото и етерното тяло, когато астралното тяло и Азът се намират вън от тях. Тогава ние разбираме фигурата в това положение, което е исторически най-верният израз на етерното тяло и в неговата жизненост.
към текста >>

22. За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на живота.
Помислете за момента, когато преди десет или двадесет години сте изживели нещо с някого. Спомнете си за изживяното, но споменът да не е като спомените от обикновения живот, които все повече избледняват и изчезват. Спомнете си за това по такъв начин, че споменът във Вас да е толкова жив, колкото в момента, в който приятелят Ви е стоял пред Вас по време на изживяването. В обикновения живот често сме полуспящи. Това, което сме преживели сърдечно, постепенно отслабва и излинява. Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на живота. Тази жива картина на отминалия ни живот изживяваме в рамките на няколко дни.
към текста >>

Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост.
Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен. Само защото състоянието настъпва толкова бавно, едва забележимо, не се обръща внимание как се развива усещането за физическото, за умората. Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост.
към текста >>

23. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Работата не е в признаването, изговарянето и провъзгласяването на абстрактния идеал, работата е в това, да умееш с душа да се потопиш в действителността, да разгледаш в нейната жизненост тази действителност, да я опознаеш, да вникнеш в нея, да я преживееш и обработиш.
Това е голямото нещастие на нашите дни: декларирането на абстрактни идеи, лишени от жизнена ценност. Когато днес се провъзгласява, че ще настъпи време, когато на способния ще му бъдат открити всички пътища, когато всеки способен ще намери своето място – какво по-прекрасно може да има от тази идея? Нима това не е идеал – да се даде път на способния! Изхождайки от днешното материалистично време, се мисли, че изричайки такъв идеал, в него може да се помести цялото бъдеще. Но какво дава такъв абстрактен идеал, ако както преди за способен се смята племенникът или зетят? Работата не е в признаването, изговарянето и провъзгласяването на абстрактния идеал, работата е в това, да умееш с душа да се потопиш в действителността, да разгледаш в нейната жизненост тази действителност, да я опознаеш, да вникнеш в нея, да я преживееш и обработиш. Да произнасяш прекрасни идеи и да се удовлетворяваш от произнасянето им – това ще бъде все по-вредно. Любовта към действителността, изучаването и вниманието към нея – ето какво трябва да навлезе в нашите души. Но това може да настъпи само когато хората отново се научат да опознават действителността в целия и обем, – тъй като действителността на сетивния свят е само външна обвивка на истинската действителност.
към текста >>

24. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

На човечеството предстои да изживее един велик преход от удобните и любими възгледи на човека към съвсем други, неудобни и разтърсващи възгледи, които обаче притежават несравнимо по-голяма сила и жизненост на понятията.
Естествено, Вие бихте се разсърдили, ако вместо истинската тежест продавачът постави на везните тежест от велпапе, и тогава ще изискате той да постави не имитация от велпапе, а истинската тежест. И всички политически мнения и прогнози за това, което става с Русия ако не са почерпени от съзнанието за духовната тежест на нещата са просто абсурдни фалшификации. А това, което хората днес говорят, изглежда така, сякаш върху везните на световната история, те поставят тежести от велпапе. За определен период от време, Майя трябва да тържествува в света, това е необходимо, защото съзнанието трябва да се развива. Но след определена степен от своето развитие, съзнанието е длъжно да се отклони от рутинния и удобен път, то трябва да поеме по пътя към истинската действителност и да изостави пътя,който го вкарваше в сетивната измама. На човечеството предстои да изживее един велик преход от удобните и любими възгледи на човека към съвсем други, неудобни и разтърсващи възгледи, които обаче притежават несравнимо по-голяма сила и жизненост на понятията. Изобщо с възгледите на бъдещето човек няма да живее така удобно, както е живял досега. Защо? На този въпрос бих желал да отговори с помощта на едно сравнение, което вероятно ще намерите за твърде фрапиращо. Обаче аз не искам да отстъпвам пред тези неща, аз трябва да ги изнасям пред Вас, независимо от това как се приемат те в едни или други среди.
към текста >>

25. 3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността.
Обратно е налице влиянието на Ариман. То се проявява първо от осмата сфера, от която е създаден нашият останал организъм вън от главата който организъм е пълен със жизненост, който е създаден чрез него вата собствена организация за жизнеността. Там действуват сега ариманическите същества. Те имат обратния стремеж, а именно да изпратят в жизнените сили на останалия организъм силите на смъртта, които според божественото развитие принадлежат всъщност на главата. Така щото ние получаваме по този начин чрез Ариман по околния път от осмата сфера силите на смъртта. Това отново е изразено физически.
към текста >>

26. 3. Трета лекция, Дорнах, 23 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

От друга страна ние виждаме, как онези сили, които древната мъдрост внесе в теологизиращия елемент, силите, които впрочем вдъхновяваха и гръцкото изкуство постепенно изгубиха своята първична жизненост, макар и все пак традицията органически да ги свързва с прекрасното ренесансово изкуство.
От друга страна ние виждаме, как онези сили, които древната мъдрост внесе в теологизиращия елемент, силите, които впрочем вдъхновяваха и гръцкото изкуство постепенно изгубиха своята първична жизненост, макар и все пак традицията органически да ги свързва с прекрасното ренесансово изкуство. И доколкото видя новораждането на гръцкото изкуство в художествените произведения на Ренесанса, самият Гьоте усети, че гръцкото изкуство отново оживя също и в собствената му велика душа.
към текста >>

27. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
Ние видяхме, че що се отнася до „формата“, човек, така да се каже, се изтръгва от своето подчинение спрямо животинския кръг, спрямо животинската глава, която по необходимост остава затворена в Зодиака, и това, което човекът прави, е че той изправя своята глава. Тази част от човека, а именно „полюсът-глава“, е изпълнен с такива сили, които клонят по-скоро към неорганичната, към неживата природа. В този полюс на човешкото тяло, малко или много, действува залязващият, умиращият живот. В този горен полюс както по отношение на формата, така и по отношение на самия живот човек се изтръгва и освобождава от връзките си спрямо Космоса, а като последица от това, че се изтръгва от тях, човек изпада в началния стадий на една „без жизненост“, в един вид каталепсия.
към текста >>

28. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен.
Времевото в имагинативното има значение, както пространственото във физическия свят. И това води да се разбере, че времевото всъщност е нещо оставащо, постоянно. Времевото е наистина нещо постоянно. Този, който се издигне до имагинативното познание, постепенно се учи първоначално да възприема всеки момент от изминалото си земно съществуване. Човек отново става осемнадесетгодишен, когато вече е остарял. Младостта се възприема със същата жизненост, както е била възприемана, когато човек е бил осемнадесетгодишен. Представете си, че когато сте били на осемнадесет години, сте изгубили някой близък. Представете си колко живо е било всичко, което сте изживели тогава. Помислете колко бледо изглежда то в спомена след тридесет години, не е нужно и да са тридесет години. То избледнява. Дори и при най-интензивно чувстващите хора то избледнява.
към текста >>

29. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане.
Да си припомним каква е природата и същността на това мислене, което имаме днес. Ние вече можахме да кажем: живото същество на това мислене е живяло в нас по времето между нашата смърт и новото раждане, чрез което сме се спуснали от духовните светове във физическия свят. При това слизане жизнеността, същността на мисленето е била до известна степен отнета от него и днес ние, хората от петата следатлантска епоха, носим в себе си собствено, мъртво мислене, само някакъв труп на това живо, същностно мислене, което ни е свойствено за времето между смъртта и новото раждане. И благодарение на това, че ние носим в себе си това мъртво, това лишено от живот мислене, именно в следствие на това ние получихме възможност, като съвременни хора, с помощта на нашето обичайно съзнание да разбираме всичко безжизнено, необходимо за нашите нужди, докато за възприемане на всичко жизнено в заобикалящия ни свят ние днес нямаме способности.
към текста >>

30. Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Но когато изживява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост.
Тя представляваше продължението, а и днес още е продължението на онова, което най-висшите съзидателни сили имаха като дългосрочен план за развитието на света. Но когато изживява тази природа в душата си, когато се вглежда във външната природа, човекът може да съзерцава, примерно, минералите заедно с всичко онова, което е свързано с минералния свят, може да се взира в чудните кристални форми, в планините, в облаците и в другите форми, но взирайки се във външната природа, фактически той се взира в нейното умъртвено тяло, в нейната безжизненост. Той се взира в нея така като че ли някогашният божествен свят се е оттеглил извън себе си, също както човешкият труп – разбира се в по-друг смисъл – след смъртта се оттегля от живия човек. Ето защо в известен смисъл човекът може да разглежда природата като един труп на божествения свят, като труп на една по-висока степен, възникващ в условията на минералното царство, като нещо, в чиито очертания и форми се оглежда първоначалния жив, но безформен божествен свят. Също и в това, което по-късно прерасна в по-висшите природни царства хората виждат по-нататъшното отражение на онова, което първоначално съществуваше като един безформен духовен свят. Ето как човекът може да обхваща с поглед цялата природа и да усеща как тази извънчовешка природа е едно земно отражение на божествения свят.
към текста >>

31. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ти и даваш непрестанно духовно вещество и обновяваш вътрешната подвижност, вътрешната жизненост на Земята.
Когато кравата умира, тогава това духовно вещество, което тя носи в себе си, е способно да бъде прието от Земята заедно със земната материя за благото на живота на Цялата Земя. И човек постъпва правилно, кога то има към кравата чувството: Ти си истинското жертвено животно, защото ти даваш всъщност постоянно на Земята това, от което тя се нуждае, без което тя не би могла да съществува по-нататък, без което тя би се втвърдила и пресъхнала. Ти и даваш непрестанно духовно вещество и обновяваш вътрешната подвижност, вътрешната жизненост на Земята.
към текста >>

32. 6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата.
Ако проследим еволюцията на Земята топлинната метаморфоза, въздухообразната метаморфоза, водната /течната/ метаморфоза, минералната, земната метаморфоза -; човешката глава е минала през всички тези метаморфози, минала е през минералната метаморфоза първо външно в разпадащия се, обаче всъщност все още проникнат от известна жизненост скелет на главата. Но тази човешка глава е минала през земната минерална метаморфоза по един много по-явен начин. В средата на човешката глава в мозъка съществува един орган имащ формата на пирамида, епифизната жлеза. Тази епифизна жлеза намираща се близо до четирихълмовото тяло и до зрителния хълм отделя от себе си така наречения мозъчен пясък, лимоненожълти камъчета, които лежат подобно на купчинки на единия край на епифизната жлеза и които действително са минералното в човешката глава. Ако те не се намираха там, ако човекът нямаше в себе си този мозъчен пясък, това минерално естество, тогава той става един идиот или един кретен. Епифизната жлеза е относително голяма при нормалните хора.
към текста >>

33. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
към текста >>

34. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 16.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
Вие виждате, че по отношение на тази причинност можем да съпоставим човешкото физическо тяло в неговата безжизненост с неживата природа; човешкото етерно тяло с неговия живот и с преминаването му след смъртта в етерните ширини с етерния живот на растенията, който също идва от етерните ширини, но от съответните едновременни констелации на свръхфизическото, на свръхземното; и ние можем да съпоставим човешката астрална организация с това, което се намира вън в животинското царство.
към текста >>

35. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори.
Ранке, който е германски протестант, но на когото това е съвършено безразлично по отношение на неговото разбиране на действителността, работи с обективност: т.е. той пише историята с обективността на архивите, с такава обективност той написа историята на папите, най-добрата история на папите, която е била написана от чистата гледна точка на архивите. Когато четем Ранке, ние сме малко объркани, всъщност страшно объркани. Защото нещо пусто, нещо празно е да трябва да си представим този господин, стигнал до най-късна старост, но запазил своята подвижност и жизненост, заровен в архивите, съпоставяйки дипломатическите преговори. Това изобщо не е никаква действителна история. Това обаче е история, която разчита само на фактите от сетивния свят, а за историята такива са тези архиви.
към текста >>

36. Съдържание GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.
Луна и Слънце, двете врати в духовния свят. Лунното естество действува от миналото, слънчевото естество действува в бъдещето. Необходимостта на тялото и съдбата са свързани с лунното естество, свободата със слънчевото естество. Когато човекът не може да преобрази силите от околността на Земята, ражда се болест. Импулсът на Коледното Тържество трябва да се прояви като действителност на антропософския живот и на духовната жизненост.
към текста >>

37. 7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството.
Често пъти криво се разбира това, което е истинско ясновидство, защото хората се представят свръхсетивната наука твърде много по модела на обикновената сетивна наука и на обикновеното сетивно познание. Хората, които пристъпват към Духовната Наука, се чувствуват обаче по някога разочаровани: те не намират така удобни отговорите на техните необмислени достатъчно въпроси, а намират други светове, които понякога имат много по-дълбоки загадки отколкото тези в сетивния свят. Чрез навлиза нето в Духовната Наука възникват нови загадки, които не се решават теоретически, а обещават да се разширят живо в процеса на живота и така да създадат нови загадки. Когато човек живее в тази по-висша жизненост, той остава сроден на изкуството. Хебел изисква конфликти, които трябва да останат неразрешени, и той чувствува при Грилпарцер еснафски това, че този последният, въпреки всичката красота, устройва нещата така, че конфликтите се разширяват, когато авторът е по-умен от самият герой, който описва. Към това води преди всичко действителното ясновидство: то не създава евтини отговори, а светогледи към дадените сетивно отговори. Без съмнение проникващите дълбоко художници са чувствували вече това. В неговата новоиздадена книга "Степени" Моргенщерн се изказва, че който, както художникът, иска да стигне при духовното, трябва да бъде готов да приеме в себе си, да съедини със себе си това, което вече днес, прониквайки чрез свръхсетивното познание, може да разбере от Божествено-Духовното. Той казва: "Който иска само да се потопи с чувствата в това, което днес може да се узнае за божествено-духовното, а не да проникне в него чрез познанието, прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>

38. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
Те се свързват с цялото тяло, с меката мускулна система. Това, което става в детето, аз го изграждам по един изпълнен с любов начин. Този въглен, който детето иначе представлява, когато човек познава единствено мъртвата анатомия и физиология, сега този въглен става прозрачен. Навсякъде учителят вижда децата седнали на своите чинове. Излишно е той да размишлява според едни или други дидактически правила; самото дете му подсказва какво се случва с него: то клюмва на стола си и веднага се разсейва, ако учителят направи нещо неподходящо. Ако той извърши нещо, което е подходящо за детето, то възвръща своята жизненост.
към текста >>

39. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924 GA_317 Лечебно-педагогически курс

Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите.
И сега ние трябва да опитаме всичко възможно, за да направим така, че детето, което ни е поверено, да навлезе по правилен начин в този миров етер. Обаче ние никога не бихме могли да постигнем това, ако, като възпитатели, не сме изпълнени от живото усещане, че в мировия етер властвува вездесъщата жизненост на мислите. Без една такава космическо-религиозна нагласа, ние изобщо не бихме могли да имаме правилното поведение спрямо болното дете. Нещата опират тъкмо до това поведение, до това отношение. И аз бих искал да Ви обясня, защо всичко зависи от тях.
към текста >>

40. 1. Предговор на издателя GA_322 Граници на природознанието

Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела.
Потънал в такава деловитост, той често пъти се явяваше по няколко пъти на ден пред слушателите и именно това стоене сред живота, тази непосредственост, с която проблемите бяха не само разглеждани и познавани, а също така дейно обхванати и овладени, даваше на неговите сказки тяхната особена субстанция, близост до живота и убедителна сила. Слушателите изживяваха не само проблемата, но и човека, който се бореше с нея. Трудностите на излага нето на духовните познания, които за първи път трябваше да бъдат преведени на езика на един заобикалящ свят, заставащ срещу тях с толкова напълно различни предпоставки, бяха описани от самия Рудолф Щайнер в VІІ. сказка. Самопонятно е, че тази огромна неуморна дейност, която изпълваше деня на Рудолф Щайнер, не му позволяваше да прегледа след това записките на говореното от него слово и да го преработи в приетата форма на една книга предназначена за печатане. Читателят, който може би не е съизживял раждането на тези сказки, трябва да има предвид също и това. Обаче който предпочита жизнеността на творческия момент пред добре асортираната стилистика на абстрактния учен, той ще получи именно от близостта до живота и непосредствеността на творческата борба в говореното слово по-голяма полза, духовна субстанция и подтик за дела. Човекът на нашата епоха, призван за по-задълбочено себепознание и за по-широки хоризонти на неговия поглед и действие, ще открие чрез изучаването на тези сказки в себе си силата, да започне отново изследването на своя вътрешен и външен свят с будна познавателна смелост.
към текста >>

41. 4. Сказка трета. Дорнах, 29 септември 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите.
Това сетиво на живота се проявява по-късно в живота като едно общо чувство, като едно общо усещане на нашата вътрешност. Ние се чувствуваме по опре делен начин добре или не добре. Ние се чувствуваме приятно или неприятно, също както имаме външно една възприема-телна способност чрез очите, така имаме и една вътрешна възприемател-на способност. Само че тази възприемателна способност е насочена върху целия организъм, поради което е смътна и неясна, но тя е налице. Върху това ние ще има още да говорим. Сега искам само антиципирайки за нещо по-късно да кажа, че това сетиво на живота – ако мога да употребя тази тавтология – е твърде особено дейна в жизнеността на детето до момента на смяната на зъбите.
към текста >>

42. Трета лекция, 3 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата.
Но, може да се каже, за днешното чисто количествено разглеждане, това също са само количествени характеристики. За такъв човек, какъвто е бил Кеплер, просто вече в изразяването на елиптичното се е съдържало нещо, което за него е представлявало по-голяма жизненост от кръга, когато той е мислил за кривата. Когато нещо някъде се е движело по елипса, това е било доста по-живо, отколкото при движение в кръг, защото за изменението на радиуса е нужно да се прилагат вътрешни импулси. Когато нещо се движи само в кръг, нищо не се изисква да се прави, за да се изменя радиусът. Изисква се да се прилага интензивен вътрешен живот, ако трябва постоянно да се мени радиус-векторът. Вече в самата формулировка на закона „Планетите се движат по елипси около своето централно Слънце, и централното Слънце не се намира в центъра, а в един от фокусите на тези елипси“ – е заложено известно признание, че тук имаме работа с нещо повече живо, отколкото ако имахме работа с нещо движещо се в кръг.
към текста >>

43. Четвърта лекция, 4 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост.
Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват. Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото. Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос. Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото. Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това. Нужно е да се работи в такива моменти, ако човек иска да развие дух, съответстващ на действителността.
към текста >>

44. 1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание GA_327 Биодинамично земеделие

Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене.
Изтъква се, че в природата отделният вид може да просъществува и да процъфти винаги само в по-големи жизнени общности. Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това познание и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда. Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури. Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството животни. Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите. Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене. Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: „Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long Term Experiments“, Final Report of the concertet action „Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f. Biodynamix Research, Brandschneise 5, D-64295 Darmstadt/ /*2 J. Raupp, u.
към текста >>

45. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Не знае, че точно това, което е космическият камък, силициевият камък, поема в земята светлината и я поставя в действие и обратно, което стои близко до земната жизненост образуването на хумуса не поема светлината, не я задейства в земята и за това действието му е лишено от светлина.
Човекът знае едва нещо за поведението на въздуха вътре в земята говорих вече за това, но той почти нищо не знае за поведението на светлината там. Не знае, че точно това, което е космическият камък, силициевият камък, поема в земята светлината и я поставя в действие и обратно, което стои близко до земната жизненост образуването на хумуса не поема светлината, не я задейства в земята и за това действието му е лишено от светлина. Това са неща, които трябва да се знаят и да се разбират.
към текста >>

46. 5. Трета лекция, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет.
И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле. Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет. Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/. Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.
към текста >>

Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/.
И така, казано от духовен аспект, между кислорода и въглерода се настанява астралността, но тази астралност се нуждае от азот, за да може да се отпечата във физическата област и да действа на физическото поле. Астралност се простира навсякъде, където има азот. Етерната жизненост би се разливала във всички посоки подобно на облаци, без да се съобразява с въглеродния скелет, ако азотът не упражняваше такова огромно притегляне към този въглероден скелет. Навсякъде по проправените във въглерода линии и пътища, азотът влачи кислорода, там астралността в азота довлича етерната жизненост /виж рисунката, жълтия цвят/. Голям преносвач на живота към Духа е този азот. Азотът в човека има съществено значение за душевността в човека, той е посредникът между живота и Духа.
към текста >>

47. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост.
Необходимо е да се знае, че торенето трябва да се състои в оживотворяване на земята, та растението да не попадне в мъртва почва, в която ще му бъде трудно, да осъществи всички процеси, които водят до образуването на плодовете само от своята собствена жизненост. То лесно ще даде плодове, ако бъде засадено в живот. Общо взето всяко развитие на каквото и да е растение има този лек паразитизъм, че се развива като паразит върху нещо живо. Необходимо е да бъде така. Ние не трябва да разчитаме самата природа да набавя достатъчно органически отпадъци навсякъде в земята, където да ги разложи, за да се проникне достатъчно с живот. В някои местности трябва да подпомогнем развитието на растенията чрез наторяване.
към текста >>

Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах.
Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах. В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота. Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот. Такава е сега задачата и тя трябва да се из пълни точно.
към текста >>

Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот.
Сега трябва да се разбере, че същността на торенето и подобни нему дейности се състои в това, да се даде на почвата известна степен жизненост, но не само да и се даде известна степен жизненост, но и да се даде възможност, в нея да бъде предизвикано това, върху което вчера особено наблегнах. В почвата азотът трябва да може така да се разпространи по определени силови линии, както вече Ви показах, че животът да се пренася точно с помощта на азота. Когато наторяваме, трябва да внесем в почвата достатъчно количество азот, за да може жизнеността да бъде пренасяна точно до онези нейни структури, които са подходящи за съществуването на растителния живот. Такава е сега задачата и тя трябва да се из пълни точно.
към текста >>

Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата, върху земята етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.
към текста >>

Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно. Цялата тази жизненост се консервира в този тор и така в съдържанието на рога се получава извънредно концентрирана, силно оживена наторяваща сила.
към текста >>

48. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа. Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното. Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят. Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот. Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>

По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост.
При торенето никак няма да ни е трудно да прилагаме така минималните количества. Ние видяхме, как с препаратите от кравешките рога, употребени било преди торенето, било след него, ние прибавяме въздействия към тора,използван отделно от това хомеопатично торене, като регулираме и подпомагаме по правилен начин действието му. По разнообразни начини трябва да се опитва да се придаде на тора съответният живот, да му се даде консистентността, та той от само себе си да задържи необходимото му количество азот, както и другите вещества, от които се нуждае; да му се даде жизнената тенденция, която ще го направи способен да достави на земята съответната жизненост. И днес бих желал да дам указания, как и какво да се добави към тора свръх прибавения тор от кравешкия рог, как той да бъде оживен така, че от своя страна да може да пренесе в земята, на която расте дадена култура, своята животворност. Ще изброя различни неща, но изрично подчертавам, че ако в една или друга област нещо е трудно да се набави, то може да се замени с друго. Само в един единствен случай не може да се намери заместител, защото това е толкова характерно, че едва ли може да се намери по същия начин в друг вид растение.
към текста >>

49. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
Тогава лунното влияние твърде силно ще проникне в почвата и прекалено силно ще я оживи. Имаме прекалено силно оживена почва. Искам да означа това с червени чертички там, където земята е прекалено оживена (Рис.15). Ако ги нямаше червените чертички, т.е. ако тази почва не беше толкова силно оживена от Луната, ако почвата беше правилно, нормално оживена от Луната, тогава на нея растението щеше да расте и се развива нормално до образуване на семена, да кажем, житото би дало семена. Тогава тази нормална жизненост в почвата щеше да действа така, че да се получи точно това семе.
към текста >>

50. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи. Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>

51. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизнеността) като оживяващ, намиращ се в движение елемент.
Към въглерода, който поема духовните градивни сили на живия организъм, които са обхванали него самия, се присъединява кислородът чрез етерното (жизнеността) като оживяващ, намиращ се в движение елемент.
към текста >>

52. 4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята GA_327 Биодинамично земеделие

Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
Силите, които произвеждаме в нашия храносмилателен тракт, са от растителен вид. Трябва да сме много благодарни, че се получава тор, че животното отделя тор, тъй като торът изнася етерните и астралните сили от вътрешността на организма навън, където те остават. Ние трябва само да го съхраним по подходящ начин така, че в тора да имаме етерни и астрални сили. С тях той действа върху почвата етеризиращо и астрализиращо, той я оживява. Оживява и астрализира не просто почвената вода, а самата земна маса, самата почва. Той съдържа сили, които да преодолеят неорганичността, безжизнеността на земната почва.»(4, 123)
към текста >>

53. 5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора GA_327 Биодинамично земеделие

живакът и арсенът възбуждат неговата жизненост.»
живакът и арсенът възбуждат неговата жизненост.»
към текста >>

54. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено. Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
към текста >>

55. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
Тези две неща са взаимосвързани. В действителност те са взаимосвързани. И после може да се каже: както кръвта тече в тялото и здравето на човека зависи от тази кръв, така, от своя страна, в кръвта се втича живеещото в слънчевата светлина. То се втича в кръвта. Представете си, че някой е умрял. Ако бихте могли два месеца преди това да изследвате неговата кръв, тя би ви показала, че вече е стъпила на пътя на безжизнеността.
към текста >>

Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт.
Както кръвта преди смъртта на човека стъпва на пътя, водещ към безжизнеността, точно така и това, което живее в светлината, още към времето на раждането на Христос се развивало по път, който и довел до сумрака, възникнал едновременно с Неговата смърт. И така, между природните явления и живота на Христос се установила непосредствена вътрешна връзка. Би могло да кажем: както Христос съзнателно е избирал сумрака за изцеленията на болните, така и Неговото безсъзнателно в душата е избрало слънчевото затъмнение, за да умре. Така трябва да си представяме тези неща. Тогава можем да стигнем до тяхното правилно обяснение. А това е важно, господа!
към текста >>

НАГОРЕ

4.539402961731