Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
975
резултата от
335
текста с точна фраза : '
Животни
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и
животни
... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”.
Изучаването на ботаниката се приближаваше бързо до определената цел. Естествено при това трябва да помислим, че в 1784 година Гьоте беше открил вече междучелюстната кост, за което подробно ще говорим по-нататък, и че с това той беше значително приближил до тайната, как постъпва природата при образуването на едно органическо същество. По-нататък трябва да помислим също, че първата част от книгата на Хердер "Идеи към философията на историята" беше завършена в 1784 година и че тогава е имало много чести разговори между Гьоте и Хердер върху предмети на природата.
Така госпожа фон Щайн съобщава на Кнебел на 1 май 1784 година: "Новата съчинение на Хердер изтъква като вероятно, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте се рови сега с мисълта в тези неща и всичко, което е минало през неговата представа е извънредно интересно”.
От това ние виждаме от какво естество е бил Гьотевият интерес към великите въпроси на науката по онова време. Ето защо за нас трябва да бъде съвсем обяснимо онова размишление върху природата на растението и комбинациите, които той прави върху това през пролетта на 1785 година. Към средата на април през тази година той отива в Белведере, явно за да разреши своите съмнения и въпроси, и на 15 май съобщава на госпожа фон Щайн следното: "Не мога да ти изкажа, колко четлива става за мене природата, моето продължително буквуване ми помогна, сега то изведнъж действа и моята тиха радост е неизразима”. Малко преди това той даже иска да напише един малък ботанически тракт за Кнебел, за да го спечели за тази наука*./*”На драго сърце бих ти изпратил една лекция по ботаника, ако тя беше вече написана”. Писмо до Кнебел от 2 април 1785 г./.
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на
животни
от 1776 година, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти".
Физиогномиката се стараеше да познае във външната форма на човека неговата вътрешност, неговия дух. Формата се разглеждаше не само заради самата нея, но също и като израз на душата. Пластичния дух на Гьоте, създаден за познаването навъншните отношения, не остана само тук. Посред работите, които третираха външната форма като средство за познаване на вътрешността, за него изпъкна значението на първата, на формата, в нейната самостоятелност.
Това ние виждаме от неговите работи върху черепите на животни от 1776 година, които се намират включени в том 2, раздел 2 на книгата "Физиогномични фрагменти".
През тази година той чете Аристотели върху физиогномиката, чрез което бива подбуден към гореспоменатите работи, но същевременно се опитва да изследва разликата на човека от животното. Той намира тази разлика чрез обослувеното от цялото устройство на човека изпъкване на главата, във висшето развитие на мозъка на човека, към който всички части на тялото сочат като към едно централно място. “Как цялата форма стои като основен стълб на свода, в който трябва да се отрази небето! ” Сега в устройството на животното той намира противоположното на това. “Главата само окачена на гръбначния стълб!
към текста >>
Така например има
животни
, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план.
Така например има животни, при които са развити особено органите на осезанието цялата организация сочи към дейността на осезанието и намира в него своята цел; други, при които са особено развити органите на храненето и те изпъкват на преден план; цялото животно е организирано в тази насока; всичко останало остъпва пред него на заден план.
Във формирането на човека всички органи и системи от органи са развиват така, че единият орган дава достатъчно пространство за свободно развитие на другия, всеки отделен орган се явява в онези граници, които са необходими, за да позволи на всички други да се проявят по същия начин. Така се ражда едно хармонично взаимодействие на отделните органи и системи, създава се една хармония, която прави от човека най-съвършеното същество, съединяващо в себе си съвършенствата на всички останали създания. Тези мисли са образували също съдържанието на разговорите на Гьоте с Хердер и Хердер ги изразява по следния начин: че човешкия род, трябва да се счита “като едно велико сливане на по-нисши органически сили, които трябваше да стигнат в него до образуването на човечеството”. А на друго място: “И така ние можем да приемем, че човекът е едно средно създание между животните, т.е. той е изработената форма, в която се събират чертите на всички видове около него в най-фина съвкупност.*/*Хердер,Философия на историята на човечеството./
към текста >>
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички
животни
започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Такива бяха възгледите на Гьоте, когато той се запозна с едно мнение, което абсолютно противоречеше на тези велики мисли. Учените от онова време се занимаваха главно с това, да намерят признаци, които отличават един животински вид от друг такъв. Те считаха, разликата на животните от човека трябва да се състои в това, че животните имат между двете симетрични половини на горната челюст една междинна кост, върху която са наредени горните резци, а у човека тази междинна кост трябва да липсва.
Когато в 1782 година Мерк започна силно да се интересува за остеологията и се обърна за помощ към някои от най-известните учени на онова време, той получи от един от тях, знаменития анатом Зьомеринг, на 8 октомври 1782 година следното обяснение относно разликата между животното и човека: “Бих желал да се справите също и с Блуменбах относно междучелюстната кост, която е единствената кост притежавана от всички животни започвайки от маймуната, включително и орангутана, а напротив не се намира у човека; ако приспаднете тази кост, тогава не ще ви липсва нищо, което да не можете да пренесе от човека върху животните.
Ето защо изпращам ви една глава от сърна, за да се убедите, че тази ос интермаксиларис /както я нарича Блуменбах/ или ос инцисивум /както я нарича Кампер/ съществува даже у животните, които нямат никакви резци върху горната челюст”. Въпреки че Блуменбах беше намерил у неродените или у малките деца следи, почти зачатъци на ос интермаксиларис, даже веднъж беше намерил в един такъв череп една отделна малка костна ядка като истинска междинна кост, той не допускаше съществуването на такава кост у човека. По този въпрос той казва: “Разликата с една истинска ос интермаксиларис е далечна колкото небето”. Кампер най-знаменития анатом на времето, беше на същото мнение. Той казва например за междинната кост: “Тя никога не е била открита у човека, даже и у негрите”.
към текста >>
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички
животни
, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции.
В тези си отношения Гьоте се е натъкнал на царуващите мнения върху междинната кост. При неговите възгледи тези мнения трябваше веднага да му се явят като една грешка. Типичната основна форма, според която трябва да се изградени всички организми, би била унищожена с това.
У Гьоте не можеше да има никакво съмнение, че тази част, която може да се намери повече или по-малко развита у всички животни, трябва да участва също и в устройството на човешката форма, само че тук отстъпва на заден план,защото органите за приемането на храна отстъпват пред тези, които служат на духовните функции.
Съобразно цялото свое духовно направление Гьоте не можеше да мисли другояче, освен че и у човека съществува една междучелюстна кост. Касаеше се само за емпиричното доказателство на същата, само за това, каква форма приема тя у човека, доколко се приобщава към целостта на организма. Той успя да достави това доказателство през пролетта на 1784 година в съдружие с Лодер, с когото сравни човешки и животински черепи в Йена. Гьоте съобщи това на 27 март както на госпожа фон Щаин*/* “На мене ми достави едно прекрасно удоволствие, аз направих едно анатомическо откритие, което е важно и хубаво” така и на Хердер*/* “Аз намерих – нито злато, нито сребро, а нещо, което ми доставя неизмерима радост, ос интермаксиларис у човека”./
към текста >>
На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и
животни
... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”.
Гьоте искаше сега да разработи явно последователно тази мисъл и се е занимавал много с нея през следващите години.
На 1 май 1784 година госпожа фон Щейн пише на Кнебел: “Новата книга на Хердер изтъква вероятността, че ние сме били първо растения и животни... Гьоте размишлява сега върху тези неща и всяко нещо, което е минало първо през неговата представа, става извънредно интересно”.
До каква степен живееше в Гьоте мисълта, да изложи своите възгледи върху природата в един по-голям труд, това става за нас особено ясно, когато виждаме, че при всяко ново откритие, което успява да направи, той не може другояче, освен да изтъкне пред своите приятели, възможността на едно разширение на неговата мисъл върху цялата природа. В 1786 година той пише на госпожа фон Щайн, че иска да разпростре своите идеи относно начина, как природата играейки си един вид с една главна форма произвежда разнообразния живот, “върху всички царства на природата, върху цялото нейно царство”. И тъй като в Италия пред неговия дух стои мисълта за метаморфозите при растението на всички нейни подробности, той пише в Неапол на 17 май 1787 година: “Същият закон ще може да се приложи върху всичко живо”.
към текста >>
На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните
животни
: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен.
Въпреки това тя бе написана много грижливо и вземайки на помощ всички необходими отделни изследвания. В помощ бяха повикани млади хора, които трябваше да направят остеологични рисунки по метода на Кампер и под ръководството на Гьоте. Ето защо на 23 април 1784 година той моли Мерк да му даде сведения върху този метод и поисква от Зьомеринг да му изпрати Камперовите рисунки. Зьомеринг и други познати са помолени да му изпратят скелети и кости от всякакъв вид. На 25 април той пише на Мерк, че следните скелети биха му доставили голямо удоволствие: Мирмекофага, брадипус, лъвове, тигри или други подобни.
На 14 май моли Зьомеринг за черепа на един слонов скелет и черепа на един хипопотам, на 16 септември за черепите на следните животни: Котки, лъвове, млада мечка, инколнитум, мравояд, камила, едногърда камила, тюлен.
Той моли приятелите си и за отделни сведения; така иска от Мерк описанието на устното небце на носорог и особено за обяснение върху него: "Как всъщност рогът на носорога стои на носовата кост."
към текста >>
Дотогава се е приемало че при всички
животни
резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това.
В това време Гьоте е изцяло вглъбен в тези изследвания. Споменатият слонов череп е нарисуван от Вайз от много страни по метода на Кампер, като Гьоте го сравнява с един притежаван от него голям череп повече от спойките не са били сраснати. На този череп той прави още една важна забележка.
Дотогава се е приемало че при всички животни резците са просто вмъкнати в междучелюстната кост, докато кучешките зъби принадлежат на костта на горната челюст; само слонът правел изключение от това.
Че това не е така, му показва също и онзи череп, както той пише в едно писмо на Хердер. В едно пътуване до Айзенах и Брауншвайг, което Гьоте предприема през това лято, той продължава да се занимава с остеологични проучвания. При това пътуване той иска да погледне в Брауншвайг в устата на един "нероден слон" и води един смел разговор с Цимерман. Той пише по-нататък на Мерк върху този фетус: "Аз исках да имаме фетусса, който те имат в брауншвайг, в нашия кабинет, за да бъдат дисециран, скиелетиран и препариран. Не зная, за какво би служило едно такова чудовище в спирт, ако то не бъде дисецирано и обяснено в неговото устройство." От тези проучвания излезе след това онази студия, която е съобщена в първия том на съчиненията върху естествените науки*/* "както на човека така и на животните трябва да се припише една междинна кост на горната челюст.
към текста >>
В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от сравнителната остеология, че междинната челюстна кост на горната челюст е обща на човека и на останалите
животни
, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
Зьомеринг постепенно отстъпи от своята съпротива.
В своя труд: "За устройството на човешкото тяло" той казва (стр.160): "Проницателният опит на Гьоте от сравнителната остеология, че междинната челюстна кост на горната челюст е обща на човека и на останалите животни, които той подкрепи с много сполучливи рисунки, заслужава да бъде официално признат."
към текста >>
3.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Колкото много отделни видове
животни
предлага природата, толкова много отделни типове вярваше той, че трябва да приеме в мислителното изграждане на своята система на органическата природа.
Колкото много отделни видове животни предлага природата, толкова много отделни типове вярваше той, че трябва да приеме в мислителното изграждане на своята система на органическата природа.
Това, което той не вземаше под внимание, беше следното.
към текста >>
4.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или
животни
отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи.
Че е справедлив упрекът, който отправяме към органичната естествена наука на нашите дни: Тя пренася върху органическата природа не принципа на научния начин на разглеждане въобще, а този на неорганическата природа, това ни показва един поглед върху възгледите, на Хегел, който без съмнение е най-забележителният съвременен теоретик на изследването на природата. Когато той изисква от всеки научен стремеж "Навсякъде да добие значение причинната връзка на явленията”, когато казва: “Ако психическата механика не би била така безкрайно сложна, ако бихме били в състояние да обгърнем напълно с погледа и историческото развитие на психическите функции, тогава ние бихме искали да ги доведем всичките в една душевна математическа формула”, от това ясно се вижда, какво иска той: Да третира целия свят според шаблона на метода на физиката. Но това изискване стои и на основата на дарвинизма, не в неговата първоначална форма, а в неговото днешно тълкуване. видяхме, че в неорганическата природа един процес бива обяснен, когато показваме неговото закономерно възникване от други сетивни действителности, когато го извличаме от предмети, които принадлежат както и той самият на сетивния свят. Обаче как днешната органика (наука за организмите, биология) прилага принципа на приспособяването и борбата за съществуване, която и двата не можем да подложим на съмнение като израз на едно състояние на нещата?
Съвременните естественици вярва, че могат да извлекат характера на определен вид растения или животни отвъншните условия, в които те са живели, както например затоплянето на едно тяло се обяснява от падащите върху него слънчеви лъчи.
Забравя се обаче напълно, че по своите пълни със съдържание определения този характер не може никога да се счита като последствие на тези условия. Условията могат да имат едно определящо влияние, но те не са една съдържаща причина. Ние сме наистина в състояние да кажем: Под впечатлението на това или онова състояние на нещата един вид трябваше да се развие така, че да се развие по-особено този или онзи орган; обаче съдържателната част, специфично-органичното не може да бъде извлечено отвъншните условия. Едно органическо същество би имало съществените свойства а, в, с; но в своето развитие то е попаднало под влиянието на определени външни условия.
към текста >>
5.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Две
животни
- змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра.
Две животни - змията, като най-мъдрото, и орелът, като най-гордото животно - следват Заратустра.
Те са символите на неговите инстинкти. Заратустра цени мъдростта, защото тя учи човека, търсещ трънливите пътеки на действителността, да познае от какво се нуждае за живота. Гордостта също обича Заратустра, защото тя поражда човешкото себеуважение, чрез което човек стига до разглеждане на себе си като смисъл и цел на своето битие. Гордият не поставя мъдростта си и добродетелта си над себе си. Гордостта предпазва човека от себезабравяне поради „по-висши, по-святи“ цели.
към текста >>
6.
ЕПИЛОГ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните
животни
.
Само Библията им разказваше по свой начин за такива процеси. Ето защо, доколкото им е било възможно, те са търсили Духа там, където той единствено може да бъде намерен: Във вътрешността на човека. Днес те биха разполагали със съвършено други средства отколкото през тяхната епоха, за да покажат, че един съществуващ в достъпна за сетивната форма дух може да бъде намерен само в човека. Днес те без колебание се съгласили с онези, които търсят духа като факт не в корена на природата, а в нейния плод. Те биха допуснали, че духът в сетивно тяло е резултат на развитието, и че подобен дух не може и не трябва да се търси на по-ниските степени на развитието.
Те биха разбрали, че при раждането на духа в организма не е царувала една "мисъл на сътворението", както такава една мисъл не е направила маймуната да произлезе от двуутробните животни.
към текста >>
Аз спокойно признавам моя произход от животните, защото там, от където произхождат моите прадеди-
животни
, не може да действа никакъв душевноподобен дух.
Аз вярвам, че нещата на сетивния свят са именно такива, каквито те ни се представят, защото виждам, че едно истинско себепознание ме довежда дотам, да не търся в природата нищо, освен природни процеси. Аз не търся никакъв божествен Дух в природата, защото вярвам, че долавям в себе си същността на човешкия дух.
Аз спокойно признавам моя произход от животните, защото там, от където произхождат моите прадеди-животни, не може да действа никакъв душевноподобен дух.
Аз мога да се съглася с Ернст Хекел, когато той предпочита "вечния покой на гроба" пред едно такова безсмъртие, каквото учат някои религии /виж книгата на Хекел "Мировите загадки", стр.239/. Защото когато тези религии говорят за една душа, която продължава да живее и след физическата смърт подобно на едно сетивно същество, аз намирам, че това е едно принизяване на Духа, един отвратителен грях против този Дух.
към текста >>
7.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той няма да се стреми да разбере строежа на човешкия мозък като вземе една част от главата и изследва как действува върху нея някоя основа, а не се запита, как този мозък се е развил в хода на еволюцията, засягаща органите на по-низши
животни
.
Би ли могъл Лиел да опише развитието на Земната повърхност, ако не би изследвал земните пластове и тяхното съдържание, но вместо това би проучил безброй камъни относно техните химически свойства? Нека действително вървим по следите на тези изследователи, които се издигат като величествени образи сред новото развитие на науката. Тогава ние ще постъпим по същия начин във висшите области на духовния живот, както са постъпилите в наблюдението на природния свят. И тогава няма да вярваме, че сме разбрали същността на божествената трагедия „Хамлет", когато казваме: Един чуден химически процес е превърнал известно количество храна в тази трагедия. Ние няма да вярваме, както и един естествоизпитател не може сериозно да вярва, че е разбрал задачата на топлината в Земното развитие, ако е изследвал нейното действие върху сярата в химическата реторта.
Той няма да се стреми да разбере строежа на човешкия мозък като вземе една част от главата и изследва как действува върху нея някоя основа, а не се запита, как този мозък се е развил в хода на еволюцията, засягаща органите на по-низши животни.
към текста >>
8.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
„И пред престола и около престола имаше четири същества
животни
, пълни с очи отпред и отзад.
Същества, твърде напреднали в своето развитие по пътя на мъдростта, заобикалят първоизточника на живота, за да съзерцават неговата безгранична същност и да свидетелствуват за нея.
„И пред престола и около престола имаше четири същества животни, пълни с очи отпред и отзад.
Първото животно приличаше на лъв, второто на теле, третото имаше изглед на човек и четвъртото на летящ орел. И всяко едно от съществата имаше по шест крила, а наоколо и извътре бяха пълни с очи; денем и нощем без прекъсване възклицаваха: Свят, свят, свят е Господ, Бог, Всемогъщият, които бе, който е и който ще бъде." Не е трудно да се разбере, че четирите животни означават свръхсетивния живот, стоящ в основата на формата на сетивните същества. Те извисяват своите гласове по-късно, когато прозвучават тръбите, т.е. когато запечатаният в сетивните форми живот се превръща в духовен.
към текста >>
И всяко едно от съществата имаше по шест крила, а наоколо и извътре бяха пълни с очи; денем и нощем без прекъсване възклицаваха: Свят, свят, свят е Господ, Бог, Всемогъщият, които бе, който е и който ще бъде." Не е трудно да се разбере, че четирите
животни
означават свръхсетивния живот, стоящ в основата на формата на сетивните същества.
Същества, твърде напреднали в своето развитие по пътя на мъдростта, заобикалят първоизточника на живота, за да съзерцават неговата безгранична същност и да свидетелствуват за нея. „И пред престола и около престола имаше четири същества животни, пълни с очи отпред и отзад. Първото животно приличаше на лъв, второто на теле, третото имаше изглед на човек и четвъртото на летящ орел.
И всяко едно от съществата имаше по шест крила, а наоколо и извътре бяха пълни с очи; денем и нощем без прекъсване възклицаваха: Свят, свят, свят е Господ, Бог, Всемогъщият, които бе, който е и който ще бъде." Не е трудно да се разбере, че четирите животни означават свръхсетивния живот, стоящ в основата на формата на сетивните същества.
Те извисяват своите гласове по-късно, когато прозвучават тръбите, т.е. когато запечатаният в сетивните форми живот се превръща в духовен.
към текста >>
Така става ясно значението на четирите
животни
.
Така става ясно значението на четирите животни.
Те са четирите главни световни сили, които чрез християнството приемат ново ръководство: Войната (Лъвът), Мирната работа (Телецът), Правдата (Съществото с човешко лице) и Религиозният полет (Орелът). Значението на третото същество се изяснява с това, че при разпечатването на третия печат се казва: „- Хиникс жито за динар, и три хиникса ечемик за динар" и тук конникът държи везни. И при отварянето на четвъртия печат се явява един конник, чието име е „Смърт, и адът го следваше". Този конник е Религиозната правда (гл. 6, ст.
към текста >>
Тези свръхсетивни форми са представени чрез четирите
животни
и останалите образи на печатите.
Тук е вложена мисълта, че посветеният може предварително да вижда това, което за по-низшия свят ще се осъществи едва в бъдеще. Седемте послания представляват значението на християнството за настоящето; седемте печата това, което християнството подготвя днес за бъдещето. За непосветения бъдещето е скрито, запечатано; при посвещението то се разпечатва. Когато завърши Земният период, за който важат седемте послания, ще започне една по-духовна епоха. Тогава животът няма да протича така, както се явява в сетивните форми, а външно той ще бъде копие, образ на своите свръхсетивни форми.
Тези свръхсетивни форми са представени чрез четирите животни и останалите образи на печатите.
В още по-късно време се явява онази форма на Земята, която за посветените е обозначена чрез тръбите. Така посветеният вижда пророчески това, което има да стане. А посветеният в християнския смисъл узнава как Христовият Импулс действува и продължава да действува в земния живот. И след като ни се показва как всичко, което е силно привързано към преходното, намира своята смърт за да се издигне до истинското християнство, явява се един мощен ангел с отворена книга в ръце и я подава на Йоан (гл. 10, ст.
към текста >>
9.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
В степента, в която са развити другите сетива при висшите
животни
, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден.
Ние възприемаме минералните сили с помощта на сетивата. Ние можем да възприемаме само това, за което разполагаме с едно или друго сетиво. Без окото ние не можем да възприемаме светлината, а без ухото – звука. От сетивата, които човекът притежава, низшите организми имат само осезанието. За тях са налице по един човешки начин на възприемане само онези минерални сили, които са достъпни за осезанието.
В степента, в която са развити другите сетива при висшите животни, светът за тях, както и за човека, е много по-богат и разнороден.
Следователно, от сетивните органи на едно същество зависи дали външния свят се представя пред него като усещане, като възприятие. Това, което съществува във въздуха като определено движение, у човека се превръща в усещане на звука.
към текста >>
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на
животни
и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице.
Човекът изобщо не възприема проявленията на жизнената сила с обикновените сетива. Той вижда цветовете на растенията, усеща тяхното ухание, но жизнената сила остава скрита за този род наблюдение. Но колкото малко основание има слепия да отрича цветове, които не вижда, толкова малко основание имаме и ние отречем жизнената сила, въпреки че не я виждаме с обикновените сетива.
Цветовете съществуват за слепия, когато той вече е опериран; също така и за хората за възприемаеми тези сътворени от жизнената сила видове на животни и растения, а не само индивиди, стига съответните възприемателни органи да са налице.
към текста >>
10.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Винаги ще се намерят хора, които ще се противопоставят на казаното тук, понеже, казват те, собственикът на една менажерия например, винаги може да различи отделните
животни
в рамките на един и същи вид.
Който схваща биографията като външно описание на житейските събития, може да твърди, че би могъл да напише по еднакъв начин биографията както на едно куче, така и на един човек. Който, обаче, изобрази в една биография истинската самобитност на един човек, той разбира, че в нея има нещо, което съответствува на един цял животински вид. Тук естествено, не става дума за това, че е не възможно да се напише една животинска биография особено за едно умно животно а за това, че човешката биография съответствуване на животинската биография, а на описанието на животинския вид.
Винаги ще се намерят хора, които ще се противопоставят на казаното тук, понеже, казват те, собственикът на една менажерия например, винаги може да различи отделните животни в рамките на един и същи вид.
Но тези, които размишляват по такъв начин показват, че не са способни да различат индивидуалната особеност от това различие, което се прибавя само чрез индивидуалността.
към текста >>
Сега тези
животни
не могат да живеят никъде другаде, освен в тези пещери.
Животните, които някога са се заселили в пещерите на Кентъки, са имали зрение. Впоследствие, поради живота си в тях, те са го загубили. Животът в тъмнина е затворил очите им. Физическата и химическата дейност, свойствена на очите по времето, когато са осъществявали зрението, са престанали. Потокът от храна, който по-рано се е използвал за тази дейност, сега е отправен по-нататък към други органи.
Сега тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в тези пещери.
Чрез своите действия, чрез миграцията, те са създавали условията за по-късния си живот. Миграцията е станала част от съдбата им.
към текста >>
Както тези
животни
не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия.
Същото е и с действията от предишните съществувания на човека. Те са свързани с него като негова съдба, както и животът в пещерите остават свързани с животните, които чрез миграцията си в тях са загубили своето зрение.
Както тези животни не могат да живеят никъде другаде, освен в обкръжаващата ги среда, която сами са избрали, така и човешкият Дух може да живее единствено в обкръжаващия свят, който сам е създал чрез своите действия.
Да намирам всяка сутрин ситуацията, която съм създал с моите минали действия: за това се грижи естествения ход на събитията. На сродството на моя Дух с нещата от обкръжаващия свят, аз дължа възможността да намеря отново онази среда, която отговаря на моите минали действия. Ето как можем да изградим една представа за това, как душата е свързана с човешкото същество. Физическото тяло е подчинено на законите на наследствеността.
към текста >>
11.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските
животни
и насекоми.
Разбира се вътрешните закони, формиращи тези органи са достатъчно силни, за да се противопоставят на всякакви вредни влияния. Както дори и най-неподходящите условия не биха могли да превърнат лилията в бодил, така и душевните очи не могат да се превърнат в нещо различно от това, за което са предназначени, независимо от грубо егоистичната атмосфера на нашите модерни градове. Но при всички обстоятелства, препоръчително е за окултният ученик да прекарва известно време всред тихото спокойствие, прелестта и вътрешното достойнство на природата. Особено благотворно се отразява върху окултното обучение, ако то изцяло протича всред зеления растителен свят, всред огрените от Слънцето планински вериги или всред чудния трепет на простодушието. Такава среда довежда вътрешните духовни органи до една хармония, която никога не може да възникне в модерните градове.
Известно предимство пред градския човек има този който поне през детството си, е имал случай да диша боровия въздух, да се вглежда в снежните планински върхове и да наблюдава тихите движения на горските животни и насекоми.
Но хората, принудени да живеят в градовете, не бива да лишават своите развиващи се душевни и духовни органи от инспириращото влияние на духовното обучение. Ако очите на един човек не могат всяка пролет да проследяват ден след ден разлистването на зелените поля и гори, тогава пред сърцето си той трябва да постави величествените учения на Бхагават Гита, Тома Кемпийски, самото Евангелие на Йоан, или пък определени текстове от антропософската литература. Има много пътища към върховете на познанието, поради което правилният избор е крайно необходим. Окултистът е в състояние да се произнесе върху характера на тези пътища и то с думи, които за непосветените ще изглеждат твърде странни.
към текста >>
12.
КУЛТУРАТА НА СЪВРЕМЕННОСТТА В ОГЛЕДАЛОТО НА ДУХОВНАТА НАУКА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни
животни
и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите
животни
само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество.
И в помощ на тези, които градяха върху основите на новата естествена наука, дойдоха историците на културата. Бяха проучени нравите и възгледите на дивите племена.
Остатъци от първобитни култури, които се изравят от Земята, както и кости на допотопни животни и отпечатъците на загинали растителни светове: Всичко това трябваше да служи като свидетелство за факта, че при своето първо явяване върху Земното кълбо човекът се е различавал от по-висшите животни само по степента на развитието си, но че духовно-душевно той се е издигнал до неговата сегашна висота, започвайки развитието си от чисто животинското естество.
Настъпил беше моментът, когато всичко изглеждаше да се съгласува в тази материалистическа постройка. И намирайки се под известна принуда, която представите на времето упражняваха върху тях, хората мислеха така, както пише един вярващ материалист: “Усърдното проучване на науката ме доведе дотам да приема всичко спокойно, да нося търпеливо неизменящото се и за останалото да се грижа и помагам, за да бъдат смекчени бедствията на човечеството. Аз мога толкова по-лесно да се откажа от фантастичните утешения, които едно вярващо сърце търси в чудотворни формули, колкото моята фантазия намира най-хубавите импулси чрез литературата и изкуството. Когато следя развитието на една велика драма или с помощта на учените участвувам в едно пътуване до други звезди, или предприемам екскурзия до съществуващи преди човечеството пейзажи, когато се възхищавам от величието на природата, изкачил планинските върхове или почитам изкуството на хората в тонове и багри, не е ли достатъчно всичко това, което ме възвисява? Имам ли тогава нужда от още нещо, което противоречи на моя разум?
към текста >>
13.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Други хора,
животни
, растения и даже неживи предмети можеха да усещат тези действия и да бъдат повлиявани от прости представи.
Хората можеха да си съставят представи за нещата и събитията; но тези представи не оставаха запазени в спомена. Поради това те не притежаваха още никакъв език в истинския смисъл. Това, което можеха да произнасят, бяха повече природни звуци, които изразяваха техните усещания, удоволствие, радост, страдание и т.н., които обаче не обозначаваха външни неща. Обаче техните представи притежаваха една съвършено различна сила от тази на по-късните хора. Чрез тази сила те действаха върху заобикалящия ги свят.
Други хора, животни, растения и даже неживи предмети можеха да усещат тези действия и да бъдат повлиявани от прости представи.
Така лемуриецът можеше да съобщава нещо на своите себеподобни, без да има нужда от някакъв език. Това съобщение се състоеше от един вид “четене на мислите”. Лемуриецът черпеше силата на своите представи направо от нещата, които го заобикаляха. Тя се вливаше в него от растежната сила на растенията, от жизнената сила на животните. Така той разбираше растенията и животните в техния вътрешен живот.
към текста >>
Растителният и животинският свят едва бяха напреднали до формите на земноводните
животни
, на птичия свят и на низшите бозайници, а растенията до форми, които имат подобие с нашите палми и други подобни дървета.
Въздухът тогава беше още по-гъст отколкото през атлантската епоха, а водата още по-рядка. Също и това, което днес съставлява твърдата Земна кора, не беше още така втвърдено както по-късно.
Растителният и животинският свят едва бяха напреднали до формите на земноводните животни, на птичия свят и на низшите бозайници, а растенията до форми, които имат подобие с нашите палми и други подобни дървета.
Но формите бяха различни от днешните. Това, което днес се явява само в малки форми, тогава беше гигантски развито. Нашите малки папрати бяха тогава дървета и образуваха мощни гори. Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха. Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо животинско.
към текста >>
Днешните висши млекопитаещи
животни
не съществуваха.
Също и това, което днес съставлява твърдата Земна кора, не беше още така втвърдено както по-късно. Растителният и животинският свят едва бяха напреднали до формите на земноводните животни, на птичия свят и на низшите бозайници, а растенията до форми, които имат подобие с нашите палми и други подобни дървета. Но формите бяха различни от днешните. Това, което днес се явява само в малки форми, тогава беше гигантски развито. Нашите малки папрати бяха тогава дървета и образуваха мощни гори.
Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха.
Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо животинско. Общо взето това, което е описано тук за лемурийците, важи само за една малка част от тези хора. Другата част живееше животински живот. Даже тези човеци-животни по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част. Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи животни, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение.
към текста >>
Даже тези човеци-
животни
по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част.
Нашите малки папрати бяха тогава дървета и образуваха мощни гори. Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха. Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо животинско. Общо взето това, което е описано тук за лемурийците, важи само за една малка част от тези хора. Другата част живееше животински живот.
Даже тези човеци-животни по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част.
Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи животни, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение.
към текста >>
Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи
животни
, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение.
Днешните висши млекопитаещи животни не съществуваха. Една голяма част от човечеството обаче се намираше на такава ниска степен на развитие, че трябва да го назовем направо животинско. Общо взето това, което е описано тук за лемурийците, важи само за една малка част от тези хора. Другата част живееше животински живот. Даже тези човеци-животни по отношение на тяхното външно устройство и начина на техния живот бяха напълно различни от споменатата малка част.
Те не се различаваха особено от нисшите млекопитаещи животни, които също и във външната си форма им приличаха в известно отношение.
към текста >>
Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове
животни
постоянно се преобразуваха и възникваха нови.
Една още по-голяма способност за преобразуване притежаваше животът на животните. Ние още ще говорим върху съществуващите по време на възникването на човека животински видове и техните потомци, както и върху възникването на нови животински форми, след като човекът вече съществуваше.
Тук трябва само да кажем, че съществуващите тогава видове животни постоянно се преобразуваха и възникваха нови.
Естествено това преобразуване ставаше постепенно. Причините за преобразуванието се криеха отчасти в изменението на местоживеенето и в изменението на начина на живот. Животните притежаваха извънредно бърза приспособимост към новите условия. Пластичното тяло изменяше относително бързо своите органи, така че след известно време потомците на даден животински вид, не изглеждаха вече много подобни на техните прародители. Същият беше случаят, даже в още по-голям размер, за растенията.
към текста >>
14.
ПОСЛЕДНИТЕ ВРЕМЕНА ПРЕДИ РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛОВЕТЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Наред с човека съществуваха
животни
, които в своя вид стояха на същата степен на развитие както него.
Преди да продължим в тази насока, трябва да кажем нещо за обкръжението на човека на Земята.
Наред с човека съществуваха животни, които в своя вид стояха на същата степен на развитие както него.
В днешния смисъл бихме причислили тези животни към влечугите. Освен тях имаше нисши форми на животинския свят. Но между човека и животните имаше съществена разлика. Поради неговото пластично тяло човекът можеше да обитава само онези области на Земята, които не бяха преминали още в по-грубата материална форма. И в тези области с него живееха животински същества, които също имаха пластично тяло.
към текста >>
В днешния смисъл бихме причислили тези
животни
към влечугите.
Преди да продължим в тази насока, трябва да кажем нещо за обкръжението на човека на Земята. Наред с човека съществуваха животни, които в своя вид стояха на същата степен на развитие както него.
В днешния смисъл бихме причислили тези животни към влечугите.
Освен тях имаше нисши форми на животинския свят. Но между човека и животните имаше съществена разлика. Поради неговото пластично тяло човекът можеше да обитава само онези области на Земята, които не бяха преминали още в по-грубата материална форма. И в тези области с него живееха животински същества, които също имаха пластично тяло. В други области обаче живееха животни, които вече имаха гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата.
към текста >>
В други области обаче живееха
животни
, които вече имаха гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата.
В днешния смисъл бихме причислили тези животни към влечугите. Освен тях имаше нисши форми на животинския свят. Но между човека и животните имаше съществена разлика. Поради неговото пластично тяло човекът можеше да обитава само онези области на Земята, които не бяха преминали още в по-грубата материална форма. И в тези области с него живееха животински същества, които също имаха пластично тяло.
В други области обаче живееха животни, които вече имаха гъсти тела, и които също бяха развили еднополовостта и сетивата.
Откъде бяха дошли те, това ще покажат по-късните съобщения. Те не можеха да се развиват вече по-нататък, защото техните тела преждевременно бяха приели по-гъстата материя. Някои видове от тях загинаха; други се развиха в техния вид до днешните форми. Човекът можа да стигне до по-висши форми благодарение на това, че остана в областите, които отговаряха на неговото тогавашно устройство. Благодарение на това неговото тяло остана пластично и меко до такава степен, че той можа да отдели от себе си органите, които можаха да бъдат оплодени от духа.
към текста >>
Следователно наред с човеците се образуваха също и човекоподобни
животни
.
Сега едно по-нататъшно развитие беше възможно само благодарение на това, че една част от човешките същества се разви за сметка на другите. Първо трябваше да бъдат пожертвани лишените от дух. Едно смесване с тях заради размножението би понижило до тяхната степен също и по-добре развитите. Ето защо всичко, което беше приело дух, бе отделено от тях. Чрез това останалите паднаха oще по-ниско и по-ниско до степента на животинското.
Следователно наред с човеците се образуваха също и човекоподобни животни.
В своя път човекът изостави, така да се каже, една част от неговите събратя назад, за да се издигне той-самият по-високо. Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област.
към текста >>
Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши
животни
.
Този процес съвсем не беше приключил. Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно слизане надолу не би създало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества.
Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни.
Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие. Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество.
към текста >>
Следователно в тези
животни
трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие.
Също и от хората с притъпен духовен живот онези, които стояха по-високо, можеха да се развият по-нататък само чрез това, че бяха включени в обществото на по-високо развитите, като се отделиха от по-малко изпълнените с дух. Само благодарение на това те можаха да развият тела, които по-късно бяха годни да приемат целия човешки дух. След известно време физическото развитие стигна дотам, че в тази насока настъпи един вид застой, като всичко, което се намираше над определена граница, се задържа всред човешката област. Междувременно жизнените условия на Земята се бяха изменили така, че едно по-нататъшно слизане надолу не би създало създания подобни на животните, а въобще нежизнеспособни същества. Обаче това, което беше изтласкано в областта на животинското, или е загинало, или продължава да живее в различните по-висши животни.
Следователно в тези животни трябва да виждаме същества, които е трябвало да изостанат на една по-ранна степен от човешкото развитие.
Само че те не са запазили същата форма, която са имали при тяхното отделяне, а са се изродили от една по-висша в една по-нисша степен. Така маймуните са изродени човеци от една минала епоха. Както някога човекът е бил по-несъвършен от днес, така те са били някога по-съвършени отколкото днес. Обаче това, което е останало в областта на човешкото естество, е минало през един подобен процес, но само вътре сред това човешко естество. В някои диви народи имаме изостаналите потомци на някогашните по-съвършени човешки форми.
към текста >>
15.
НАЧАЛО НА ДНЕШНАТА ЗЕМЯ ОТДЕЛЯНЕТО НА СЛЪНЦЕТО
GA_11 Из Хрониката Акаша
Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали,
животни
и хора в тяхната днешна форма.
Сега трябва да проследим Хрониката Акаша обратно до прадалечното минало, когато се появи днешната Земя.
Под Земя трябва да се разбира онова състояние на нашата планета, през което тази планета е носител на минерали, животни и хора в тяхната днешна форма.
Защото това състояние беше предхождано от други, в които гореизброените природни царства съществуваха в много поразлични форми. Това, което днес наричаме Земя, е минало през много преобразувания, преди да стане носител на днешния минерален, растителен, животински и човешки свят. Минералите съществуваха също и по време на такива предишни състояния, но те са изглеждали съвсем различно от нашите днешни минерали. Ние още ще говорим за тези минали състояния. Този път ще трябва да обърнем внимание само върху това, как предишното състояние се е превърнало в днешното.
към текста >>
Тези
животни
имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук.
Относно физическата Земя сега имаме следната картина: Възникнали са два вида същества. Първо такива същества, които имат въздухообразно тяло, върху което принадлежащото към него астрално същество работи отвън. Тези същества са от животинско естество. Те образуват едно първо животинско царство върху Земята.
Тези животни имат форми, които на днешния човек биха изглеждали чудновати, ако бихме ги описали тук.
Тяхната форма трябва да запомним, че тази форма е съставена само от въздухообразна материя не прилича на нито една от днешните животински форми. Най-много те имат далечно подобие с определени черупки на охлюви и миди, които днес съществуват. Наред с тези животински форми физическото развитие на човечеството върви напред. Издигналият се сега по-високо астрален човек си създава физическо копие, което се състои от два вида материя, от жизнения етер и от химическия етер. Следователно сега имаме работа с един човек, който се състои от астрално тяло и който работи в едно етерно тяло, състоящо се на свой ред от два вида етер; от жизнения етер и от химическия етер.
към текста >>
С това се ражда една нова група
животни
, състоящи се от по-груба материя в сравнение с предишните.
Сега имаме работа с една физическа Земя, която е съставена от следните видове материя: Вода, въздух, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. За да могат сега астралните същества отново да действат върху тези видове материя, отново става един процес, чрез който нещо по-висше, се развива за сметка на нещо по-низше, което бива отделено. Чрез това се раждат следните видове физически същества. Първо такива, чието физическо тяло се състои от вода и въздух. Върху тях сега действат отделените груби астрални същества.
С това се ражда една нова група животни, състоящи се от по-груба материя в сравнение с предишните.
Една нова група физически същества имат тяло, което се състои от въздух и светлинен етер примесен с вода. Това са същества подобни на растенията, които обаче по форма са съвсем различни от днешните растения. Едва третата нова група представлява тогавашния човек. Неговото физическо тяло се състои от три вида етер, светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Когато помислим, че сега продължават да съществуват също и потомците на старите групи можем да преценим, какво разнообразие от живи същества е съществувало вече при тогавашната степен на Земното развитие.
към текста >>
Наред с това съществуваха
животни
в най-разнообразни форми, такива с течни и такива с въздухообразни тела.
Отдели се една част същества, които бяха способни да обработват грубата твърда материя. С това на Земята се роди твърдият скелет на минералното царство. Отначало всички по-висши природни царства не действаха върху тази твърда минерална скелетна маса. Поради това на Земята имаше едно твърдо минерално царство и едно растително царство, чиято най-гъста материя беше водата и въздуха. Именно в това царство чрез описаните процеси самото въздухообразно тяло се сгъсти до едно течно тяло.
Наред с това съществуваха животни в най-разнообразни форми, такива с течни и такива с въздухообразни тела.
Самото човешко тяло претърпя един процес на сгъстяване. То сгъсти своята най-гъста част до течно състояние. Това негово течно тяло беше проникнато от възникналия топлинен етер. Това предаде на неговото тяло една материалност, която бихме могли да наречем газообразна. В книгите на духовната наука това материално състояние се означава като огнена мъгла.
към текста >>
16.
ЖИВОТЪТ НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
И като такова по собствен начин то се намира на по-висока степен, отколкото настоящите Земни
животни
.
В астралното тяло изплуват и изчезват образи, и тези образи се възпламеняват именно от гореспоменатите афекти. На Земята, когато ще настъпи мислещото предметно съзнание, това астрално тяло ще бъде подчинен носител или инструмент на израстващото в представи мислене. Сега обаче на Луната, то се развива в неговата пълна собствена самостоятелност. Следователно тук самото то е по-дейно, по-подвижно, отколкото по-късно на Земята. Ако искаме да го охарактеризираме, можем да говорим за това, че то е човек- животно.
И като такова по собствен начин то се намира на по-висока степен, отколкото настоящите Земни животни.
То по-изчерпателно носи в себе си свойствата на животинското. Тези свойства в известно отношение са по-диви, по-необуздани, отколкото свойствата на съвременните животни. Ето защо на тази степен на своето съществуване можем да наречем човека едно същество, което в неговото развитие се намира по средата между съвременните животни и сегашния човек. Ако човекът би вървял по този път на развитие по права линия, той би станал едно диво, необуздано същество. Земното развитие означава едно понижение, едно укротяване на животинския характер на човека.
към текста >>
Тези свойства в известно отношение са по-диви, по-необуздани, отколкото свойствата на съвременните
животни
.
Сега обаче на Луната, то се развива в неговата пълна собствена самостоятелност. Следователно тук самото то е по-дейно, по-подвижно, отколкото по-късно на Земята. Ако искаме да го охарактеризираме, можем да говорим за това, че то е човек- животно. И като такова по собствен начин то се намира на по-висока степен, отколкото настоящите Земни животни. То по-изчерпателно носи в себе си свойствата на животинското.
Тези свойства в известно отношение са по-диви, по-необуздани, отколкото свойствата на съвременните животни.
Ето защо на тази степен на своето съществуване можем да наречем човека едно същество, което в неговото развитие се намира по средата между съвременните животни и сегашния човек. Ако човекът би вървял по този път на развитие по права линия, той би станал едно диво, необуздано същество. Земното развитие означава едно понижение, едно укротяване на животинския характер на човека. Това произвежда мислещото съзнание.
към текста >>
Ето защо на тази степен на своето съществуване можем да наречем човека едно същество, което в неговото развитие се намира по средата между съвременните
животни
и сегашния човек.
Следователно тук самото то е по-дейно, по-подвижно, отколкото по-късно на Земята. Ако искаме да го охарактеризираме, можем да говорим за това, че то е човек- животно. И като такова по собствен начин то се намира на по-висока степен, отколкото настоящите Земни животни. То по-изчерпателно носи в себе си свойствата на животинското. Тези свойства в известно отношение са по-диви, по-необуздани, отколкото свойствата на съвременните животни.
Ето защо на тази степен на своето съществуване можем да наречем човека едно същество, което в неговото развитие се намира по средата между съвременните животни и сегашния човек.
Ако човекът би вървял по този път на развитие по права линия, той би станал едно диво, необуздано същество. Земното развитие означава едно понижение, едно укротяване на животинския характер на човека. Това произвежда мислещото съзнание.
към текста >>
17.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Проявяващите се по-късно същества като човеци,
животни
, растения и минерали водят своето съществуване само сред тази материя.
Ние разгледахме мировото развитие на човека до точката, където Земята достига началото на нейното физическо сгъстяване. Нека да си представим състоянието на развитие на този човешки свят на тази степен. Това, което по-късно се явява като Земя, Слънце и Луна, още е съединено в едно единно тяло. Това тяло се състои само от една фина етерна материя.
Проявяващите се по-късно същества като човеци, животни, растения и минерали водят своето съществуване само сред тази материя.
За по- нататъшния напредък на развитието единното тяло трябва да се раздели първо на две, от които едното се превръща в по-късното Слънце, а другото се превръща в едно тяло, което още съдържа в себе си по-късната Земя и по-късната Луна. Едва по-късно това мирово тяло също се разделя на две; това, което става Луна излиза навън и Земята остава като местожителство на човека и на по-низшите от него същества.
към текста >>
18.
ЧЕТИРИЧЛЕННИЯТ ЗЕМЕН ЧОВЕК
GA_11 Из Хрониката Акаша
Каквото днес познаваме като минерали, растения, и
животни
, още не съществуваше на Сатурн.
На Сатурн именно това физическо тяло беше стигнало толкова далеч, че то беше един извънредно добре устроен механизъм, който обаче нямаше в себе си никакъв живот. Сложността на неговия състав стана причина накрая то да се разпадне. Защото тази сложност беше достигнала толкова висока степен, че то не можеше вече да се задържи само чрез минералните сили, които действаха в него. И въобще чрез това разпадане на човешкото физическо тяло бе предизвикано загиването на Сатурн. – Този Сатурн още не съдържаше днешните природни царства – минералното, растителното животинското царство, – а беше съставен само от човешки физически тела в гореспоменатото състояние.
Каквото днес познаваме като минерали, растения, и животни, още не съществуваше на Сатурн.
От сегашните четири природни царства на това мирово тяло се намираше само човекът, т.е. само неговото физическо тяло и това физическо тяло беше един вид сложен минерал, (но в тогавашното състояние). Другите природни царства възникваха благодарение на това, че върху редуващите се небесни тела (планетните инкарнации на Земята) не всички същества можаха напълно да достигнат целта на тяхното развитие. Така само една част от развитите на Сатурн човешки тела можа да достигне Сатурновата цел. Онези човешки тела, които бяха достигнали тази цел, бяха пробудени през време на Слънчевата епоха, така да се каже, към едно ново съществуване в тяхната стара форма и тази форма бе проникната с етерното тяло.
към текста >>
Съвременните студенокръвни (или с променлива топлина)
животни
и някои растения възникнаха чрез това, че определени същества от низшето Слънчево царство отново бяха изостанали зад степента, която другите същества на това царство достигнаха.
По-горе споменахме, че не всички заложени на Сатурн човешки тела достигнаха целта, която им беше поставена и как на Слънцето, наред с човешкото царство в неговата тогавашна форма, се роди второ природно царство. Трябва да си представим сега, че на всяка една от следващите степени от развитието, на Слънцето, на Луната и на Земята постоянно оставаха същества зад целта, която трябваше да постигнат, и че благодарение на това възникнаха низшите природни царства. Най-близкостоящото до човека животинско царство е например онова, което беше изостанало назад още на Сатурн, но отчасти беше наваксало развитието на Слънцето и на Луната при неблагоприятни условия, така че на Земята то не беше стигнало така далеч както човека, но все пак имаше отчасти способността, такова, каквото беше, да приеме топла кръв. Топла кръв нямаше никое от природните царства преди Земната епоха.
Съвременните студенокръвни (или с променлива топлина) животни и някои растения възникнаха чрез това, че определени същества от низшето Слънчево царство отново бяха изостанали зад степента, която другите същества на това царство достигнаха.
Съвременното минерално царство възникна най-късно, а именно едва през време на Земната епоха.
към текста >>
19.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Разрушителните сили на тези Същества безкрайно надвишават всяка разрушителна ярост, която можем да наблюдаваме у земните
животни
.
Следователно има Същества, за които страстите и желанията служат като храна и те са много по-зли от животните, защото не живеят в сетивния свят, а се промъкват в духовното устройство на човека и го смъкват долу в сетивното поле. Ето защо за духовния поглед, формите на такива Същества са по-грозни и по-отблъскващи от вида на най-дивите зверове, в които все пак се въплъщават само страсти, имащи своето оправдание в сетивния свят.
Разрушителните сили на тези Същества безкрайно надвишават всяка разрушителна ярост, която можем да наблюдаваме у земните животни.
По този начин свръхсетивното познание насочва погледа на човека към един свят от Същества, които в известен смисъл стоят по-ниско и от най-свирепия и агресивен животински вид.
към текста >>
Твърди се още, че онези способности, които домашните
животни
придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида.
Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота. За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят. Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е. чрез възпитание да заучават известни качества и способности, не представлява сериозно възражение за този, който е успял да вникне в същественото. Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с резултатите от обучението при човека.
Твърди се още, че онези способности, които домашните животни придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида.
Дарвин описва как някои кучета донасят хвърления предмет, без да са обучавани на това. Кой би могъл да твърди същото за човешкото възпитание?
към текста >>
20.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид
животни
-растения.
Това все още не е минерална маса в смисъла на скали и почва, по които ходи съвременният човек. Би могло да се говори по-скоро за едно царство на минерали-растения. Нека да си представим, че цялата маса на Луната се състои от тези растения-минерали, както Земята днес е съставена от скали, почва и т.н. Както днес имаме натрупване на скални маси, така и в Лунното тяло се наслагват по-твърди части, които могат да бъдат сравнени с различни образувания от дървесина или рогови форми.
Както днес растенията израстват от минералната почва, така и Лунната „почва" е покрита и проникната от едно второ царство, състоящо се от един вид животни-растения.
Тяхната субстанция е по-мека от основната маса и по-подвижна. Това царство е разлято над основната маса като едно лепкаво и гъсто море. А самия човек можем да определим като човек-животно. Той беше изграден от съставните части на другите две царства. Обаче наред с това, той беше изцяло проникнат от едно етерно и астрално тяло, върху които действуваха силите на висшите Същества от отделеното Слънце.
към текста >>
Минералите-растения, растенията-
животни
и човеците-
животни
са от различни групи.
От физическа гледна точка, в споменатите Лунни царства наблюдаваме огромно разнообразие.
Минералите-растения, растенията-животни и човеците-животни са от различни групи.
Ще разберем това ако се замислим, че на всяка от изминалите еволюционни степени изостават определени Същества и форми, които водят до въплъщаването на най-различни качества. Има формации, които показват началните качества на Сатурн, такива от средната му епоха и такива от неговия краен период. Същото важи и за всички еволюционни степени на Слънцето.
към текста >>
Нека да си представим тези
животни
-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха.
Това, което възниква там, намира физически израз в движението на соковете и в растежните явления. Въздухообразните субстанции се сгъстяват до водни. Вече може да се говори за един вид хранене в смисъл, че това, което се приема отвън, подлежи на вътрешна преработка. За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи. Човешкото същество поема хранителните вещества от царството на животните-растения.
Нека да си представим тези животни-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха.
В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на думата, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения. Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение. Процесът на дишането съществува наред с този на храненето. Той няма нищо общо с това, което наблюдаваме днес на Земята, а по-скоро представлява едно всмукване и излъчване на топлина. За свръх сетивното съзнание тези процеси изглеждат така, като че ли органите се отварят и после отново се затварят, а през тях навлиза и излиза един топлинен поток, понесъл със себе си въздухообразните и течни субстанции.
към текста >>
Растенията-
животни
изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение.
Вече може да се говори за един вид хранене в смисъл, че това, което се приема отвън, подлежи на вътрешна преработка. За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи. Човешкото същество поема хранителните вещества от царството на животните-растения. Нека да си представим тези животни-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха. В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на думата, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения.
Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение.
Процесът на дишането съществува наред с този на храненето. Той няма нищо общо с това, което наблюдаваме днес на Земята, а по-скоро представлява едно всмукване и излъчване на топлина. За свръх сетивното съзнание тези процеси изглеждат така, като че ли органите се отварят и после отново се затварят, а през тях навлиза и излиза един топлинен поток, понесъл със себе си въздухообразните и течни субстанции. И понеже на тази степен от развитието човешкото същество притежава вече астрално тяло, покрай дишането и храненето възникват определени чувства. Когато отвън се приемат вещества, които са полезни за изграждането на човешкото същество, се поражда един вид удоволствие.
към текста >>
Следователно, наред с минералите-растения и растенията-
животни
, на Слънцето се намира и човешкото същество.
Обстоятелството, че „Духовете на Мъдростта" се включват точно сега и по гореописания начин, е изключително важно. Те вършат това не само по отношение на човешките същества, но и за другите царства, които възникнаха на Луната. При повторното съединяване на Слънцето и Луната, тези низши царства са включени в сферата на Слънцето. Всичко, което в тях беше физическо, се етеризира.
Следователно, наред с минералите-растения и растенията-животни, на Слънцето се намира и човешкото същество.
Все пак другите същества запазват своите особености. Ето защо те се усещат като чужди в своето обкръжение. Тяхната природа не съвпада с тази на околната среда. Но понеже са етеризирани, „Духовете на Мъдростта" могат да разпростират своето действие и върху тях. Всичко, което е преминало от Луната в Слънцето, е проникнато от силите на „Духовете на Мъдростта".
към текста >>
Така възникналите
животни
имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно.
Когато Земята изгради в себе си въздушния елемент, в смисъла на горепосоченото, имаше и такива астрални Същества, които бяха един вид остатък от Старата Луна и в своето развитие бяха по-назад от най-низшите човешки души. Те се превърнаха в души на онези форми, които трябваше да бъдат напуснати от човек още преди отделянето на Слънцето. Тези Същества бяха предшествениците на животинското царство. В хода на времето те развиха предимно онези органи, които у човека съществуваха само като придатъци. Тяхното астрално тяло трябваше да действува върху физическото и етерното тяло по такъв начин, както това ставаше при човека на Старата Луна.
Така възникналите животни имаха души, които не можеха да живеят в едно отделно животно.
Душата простираше своята същност и върху потомъка на родителската форма. Така че животните, произлизащи от една форма, имаха една обща душа. Само когато поради особени влияния от страна на предците, потомъкът се отличаваше твърде много от родителската двойка, се въплъщаваше една нова животинска душа. В този смисъл Науката за Духа твърди, че животните притежават видова (родова) или групова душа.
към текста >>
21.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че омагьосал нашите
животни
че омагьосал нашите животни
към текста >>
22.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Животното е предопределено да развие равновесното си положение В пространството по съответен начин: едни
животни
се катерят, други плуват и т.н.
Първо, той трябва да научи как да ориентира своето тяло в пространството, нещо, което днес човек прави без да забелязва. С това е загатната една от най-съществените разлики между човека и животното.
Животното е предопределено да развие равновесното си положение В пространството по съответен начин: едни животни се катерят, други плуват и т.н.
до най-близките на човека бозайниците. Ако зоолозите се замисляха над този факт, те нямаше да подчертават толкова често Колко еднакви са костите и мускулите при животните и човека. А това е много по-маловажно от факта, че човек не разполага предврително със своите равновесни способности, а трябва сам да ги изгради, черпейки сили от цялото си същество. От особена важност е, че той трябва сам да работи върху себе си, за да създаде от едно същество, Което не може да върви, такова, което може да върви изправено. Човек сам постига своето вертикално положение, своето равновесно положение В пространството; сам постига и определено отношение спрямо земната гравитация.
към текста >>
23.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Той проследи също процесите на развитие на по-висшите
животни
и на човека от яйцето.
Той показа, как тъканите на растението и самото растение са изградени от тези "елементарни организми". Шлайден беше познал този "елементарен организъм" като едно топче течна растителна слуз, която е обвита с една обвивка /клетъчна мембрана/ и съдържа една по-твърда ядка. Тези клетки се размножават и се нареждат една до друга така, че изграждат растителни същества. Скоро след това Шван откри същото и за животинския свят. В 1827 година гениалният Карл Ернст Баер откри човешкото яйце.
Той проследи също процесите на развитие на по-висшите животни и на човека от яйцето.
към текста >>
Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни
животни
до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности.
За тази цел то трябва да протяга своята шия на дължина. Тогава в течение на времето неговата шия се удължава под влиянието на нуждата. От едно животно с къса шия се ражда един жерав с дългата шия. Следователно живите същества не са се родили в това разнообразие, в което днес ги познаваме, а това разнообразие се е развило природосъобразно с течение на времето чрез царуващите условия. Ламарк е на мнение, че човекът е включен в това развитие.
Той се е развил в течение на времето от подобни нему маймуноподобни животни до форми, които му позволяват, да задоволи по-висши телесни и духовни потребности.
Следователно Ламарк е свързал света на организмите, включително и човека, с царството на неорганичното.
към текста >>
В най-нисшите
животни
трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите
животни
.
Съвременността на Ламарк обърна малко внимание на неговия опит да обясни разнообразието на живота. Две десетилетия след това във френската Академия възникна един спор между Жьофроай дьо Сент Илер и Кюние. Жьофроай дьо Сент Илер вярваше, че въпреки разнообразието на животинските организми, и в него има един общ строителен план. Такъв един план беше предварителното условие за обяснение на тяхното развитие едни от други. Щом те са се развили едни от други, тогава на основата на тяхното разнообразие трябва да съществува нещо общо.
В най-нисшите животни трябва да може да бъде познато нещо, което е нужно само да се усъвършенства, за да се превърне в течение на времето във формата на по-висшите животни.
Кювие се обърна енергично против логическите изводи на този възглед. Той беше предвидливият човек, който обърна вниманието на това, че фактите не дават никакъв повод да се стигне да такива далече простиращи се заключения. Щом Гьоте научи за този спор, за него избледня интересът към едно едновременно политическо събитие, каквото беше френската революция от месец юли. Той изказа ясно това в един разговор със Соре /през август 1830 г./. На него му беше ясно, че с този спорен въпрос беше свързано схващането на органическия свят по един естествен начин.
към текста >>
Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши
животни
и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация.
В този случай той е създател на един реалистичен светоглед. Той не ще застане на становището, което Хегел загатва с думите: "Това е една несръчна представа на по-старата и на по-новата натурфилософия, да счита превръщането и преминаването на една природна форма и сфера в една по-висша за едно външно действително произведение, която обаче, за да бъде направена по-ясна, бива поставена в тъмата на далечното минало. На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.". /Хегелови съчинения, 1847 г., т.7, стр. 33./.
Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация.
Ходът на развитието на Земята и на нейното органическо население е бил напълно непрекъснат, той не е бил прекъсван от мощни революции. Най-простите животни и най-простите растения, които стоят на най-долното стъпало на стълбата на организацията, са се родили и се раждат още и днес чрез самозараждане"
към текста >>
Най-простите
животни
и най-простите растения, които стоят на най-долното стъпало на стълбата на организацията, са се родили и се раждат още и днес чрез самозараждане"
На природата е присъща именно външността, да прави тази външност да се разпадне на различни форми и да ги направи да се явят като безразлични съществувания; идеята, която ръководи напред степените, е вътрешността на тези степени. Мислителното разглеждане на нещата трябва да се освободи от такива мъгливи и всъщност сетивни представи, каквито е например така нареченото произхождане например на растенията и животните от водата и след това произлизането на по-развитите животински организми от по-нисшите и т.н.". /Хегелови съчинения, 1847 г., т.7, стр. 33./. Срещу такова изказване на един идеалистичен мислител стои реалистичното изказване на Ламарк: "В самото начало са се родили само най-простите и най-нисши животни и растения и едва накрая онези с най-сложно съставена организация. Ходът на развитието на Земята и на нейното органическо население е бил напълно непрекъснат, той не е бил прекъсван от мощни революции.
Най-простите животни и най-простите растения, които стоят на най-долното стъпало на стълбата на организацията, са се родили и се раждат още и днес чрез самозараждане"
към текста >>
24.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове
животни
и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Той искаше сега да покаже, как тази борба на съществуване става творец на разнообразните форми на живите същества, как чрез нея старият принцип на Лине е съборен, според който принцип "в природата съществуват толкова видове животни и растения, колкото различни форми са били създадени в началото".
Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия. Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си.
към текста >>
Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени
животни
и хора.
Съмненията по отношение на този принцип възникна у Дарвин, когато през лятото на 1831 година той се намираше в едно пътуване към Южна Америка и Австралия. Той съобщава, как тези съмнения се пораждат в него: "Когато през време на пътуването на кораба Бигъл посетих архипелага Галапагос, който се намира на около 500 английски мили от бреговете на Южна Америка, аз се видях заобиколен от особени видове птици, влечуги и змии, които иначе не съществуват никъде в света. Въпреки това всички те носеха на себе си американски отпечатък. В песента на дрозда подигравач, в острия писък на лешояда, в големите, прилични на светлини опунции аз ясно забелязах съседството с Америка; и въпреки това тези острови бяха отдалечени на много мили от сушата и се отклоняваха много от нея по отношение на геологическия състав и на климата. Още по-изненадващо беше фактът, че по-голяма част от жителите на всеки отделен остров на този малък архипелаг бяха специфично различни, въпреки че бяха сродни по между си.
Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора.
Най-простият начин изглеждаше да е този, че различните жители на различните острови произхождат едни от други и в течение на техния произход са претърпели изменения и че всички жители на архипелага произхождат от тези на близката суша, а именно от Америка, от където са дошли и са колонизирали островите. Обаче дълго време за мене остана необяснен един проблем, как е искало да бъде постигната необходимата степен на изменението". В отговор на това "как" се крие природосъобразното схващане на развитието на живия свят. Както физикът довежда едно вещество в различни отношения, за да се запознае с неговите свойства, така след своето завръщане Дарвин наблюдаваше явленията, които се получават при живото същество, в различни условия. Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета, домашни зайци и растения.
към текста >>
"Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите
животни
.
Тази борба произвежда безпланово това, което селекционерът върши планомерно. Както този последният изключва от размножение онези индивиди, които биха внесли в развитието онова, което той не желае, така и борбата за съществуване отстранява нецелесъобразното. За развитието остава само целесъобразното. В това развитие е вложена като един механичен закон тенденцията към постоянно усъвършенстване. След като беше познал това и с него заедно беше поставил една сигурна основа на природосъобразния светоглед, Дарвин можа да напише в края на своята книга, която откри една нова епоха на мисленето.
"Произход на видовете", ентузиастните думи: "Ето защо от борбата на природата, от глада и смъртта се получава най-висшето, което ние можем да обгърнем, произвеждането на висшите животни.
Има нещо величествено в този възглед за живота, според който този живот с всички негови различни сили е бил създаден от Твореца от малко форми, или може би първоначално само за една; и че през време, когато тази планета се върти съобразно определените закони на гравитацията, от едно просто начало са се развили и ще се развият още по-красивите и чудесни форми". Същевременно от това изречение може да се види, че Дарвин е стигнал до своя възглед не от някакви антирелигиозни чувства, а единствено от изводите, които са били получени от ясно говорещите факти. Без съмнение при него не беше случаят такъв, че някаква враждебност към нуждите на чувството са го определили за един разумен възглед за природата, защото в своята книга той ясно ни казва, как добитият свят на идеите говори на неговото сърце: "Много бележити писатели изглежда, че са задоволени от възгледа, че всеки вид е бил създаден независимо. Според моето мнение, доколкото знаем това, по-добре съвпада с внедрените от Твореца закони в материята, че произвеждането и угасването на сегашни и предишни жители на Земята, както също и определенията върху раждането и смъртта на един индивид са зависими от вторичните причини. Когато разглеждам всички същества не като отделни сътворения, а като линейни потомци на няколко малко на брой същества, които живели дълго преди да бъдат отложени по-новите геологически пластове, чрез това те ми изглеждат, че са облагородени... Ние трябва с доверие да гледаме на едно далечно бъдеще.
към текста >>
Нека си представим: Определена редица от развитието е стигнала при двуутробните
животни
.
Чрез Дарвиновата идея за целесъобразността е възможно да мислим действително по един природозаконен начин понятието за развитието. С това на старата теория за вмъкнатостта, която приема, че всичко, което се ражда, е съществувало вече по-рано в една скрита форма /виж стр. 78 на първия том на настоящата книга/, бе отнета последната надежда. В един процес на развитието, както си го представя Дарвин, съвършеното по никакъв начин не се съдържа предварително в несъвършеното. Защото съвършенството на едно същество се ражда чрез процеси, които съвсем нямат нищо общо с прадедите на това същество.
Нека си представим: Определена редица от развитието е стигнала при двуутробните животни.
Във формата на двуутробните животни не се намира нищо, съвсем нищо от една по-висша, по-съвършена форма. В нея се намира само способността да се преобразява безразборна в по-нататъшното течение на размножението. Настъпват сега условия, които са независими от всяка заложба на развитието на формата при двуутробните животни, които обаче са такива, че от всички възможни форми на изменението от двуутробните се получават полумаймуните. Във формата на двуутробните се съдържаше формата на полумаймуните също така малко, колкото в посоката на една търкаляща се билярдна топка се съдържа пътят, който тя поема, след като е била ударена от една друга топка.
към текста >>
Във формата на двуутробните
животни
не се намира нищо, съвсем нищо от една по-висша, по-съвършена форма.
С това на старата теория за вмъкнатостта, която приема, че всичко, което се ражда, е съществувало вече по-рано в една скрита форма /виж стр. 78 на първия том на настоящата книга/, бе отнета последната надежда. В един процес на развитието, както си го представя Дарвин, съвършеното по никакъв начин не се съдържа предварително в несъвършеното. Защото съвършенството на едно същество се ражда чрез процеси, които съвсем нямат нищо общо с прадедите на това същество. Нека си представим: Определена редица от развитието е стигнала при двуутробните животни.
Във формата на двуутробните животни не се намира нищо, съвсем нищо от една по-висша, по-съвършена форма.
В нея се намира само способността да се преобразява безразборна в по-нататъшното течение на размножението. Настъпват сега условия, които са независими от всяка заложба на развитието на формата при двуутробните животни, които обаче са такива, че от всички възможни форми на изменението от двуутробните се получават полумаймуните. Във формата на двуутробните се съдържаше формата на полумаймуните също така малко, колкото в посоката на една търкаляща се билярдна топка се съдържа пътят, който тя поема, след като е била ударена от една друга топка.
към текста >>
Настъпват сега условия, които са независими от всяка заложба на развитието на формата при двуутробните
животни
, които обаче са такива, че от всички възможни форми на изменението от двуутробните се получават полумаймуните.
В един процес на развитието, както си го представя Дарвин, съвършеното по никакъв начин не се съдържа предварително в несъвършеното. Защото съвършенството на едно същество се ражда чрез процеси, които съвсем нямат нищо общо с прадедите на това същество. Нека си представим: Определена редица от развитието е стигнала при двуутробните животни. Във формата на двуутробните животни не се намира нищо, съвсем нищо от една по-висша, по-съвършена форма. В нея се намира само способността да се преобразява безразборна в по-нататъшното течение на размножението.
Настъпват сега условия, които са независими от всяка заложба на развитието на формата при двуутробните животни, които обаче са такива, че от всички възможни форми на изменението от двуутробните се получават полумаймуните.
Във формата на двуутробните се съдържаше формата на полумаймуните също така малко, колкото в посоката на една търкаляща се билярдна топка се съдържа пътят, който тя поема, след като е била ударена от една друга топка.
към текста >>
Считаше се, че всички
животни
трябва да имат тази кост, само човекът не.
В състоянието на природонаучните познания прониква в течение на 19-тото столетие все повече основният възглед, от който Гьоте естествено по свой начин беше проникнат и поради който той се залови с цялата енергия да поправи мнението на своите съвременници, които считаха, че човекът не притежава в горната челюст така наречената междинна кост.
Считаше се, че всички животни трябва да имат тази кост, само човекът не.
В това те виждаха доказателството, че човекът се различава анатомически от животните, че по неговия строителен план той е замислен различно. Гьотевият природосъобразен начин на мислене изискваше от него, че за да отстрани тази грешка, той трябва да направи усърдни анатомически проучвания. И когато постигна целта си, той с пълно чувство писа за това на Хардер, че е извършил нещо, което е до най-висока степен полезно за познанието на природата: "Аз сравних... човешки и животински черепи, долових следата и ето, тя е налице! Сега моля те не разнасяй слух за това; защото то трябва да бъде третирано в тайна. То ще зарадва много и твоето сърце; защото то е като ключов камък на човека, не липсва, съществува също и при него!
към текста >>
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи
животни
, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Можем именно да говорим за едно обръщане на посоката на потребността за обяснение. Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/. Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр.
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
към текста >>
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите
животни
като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето.
Това обръщане стана важно за образуването на мислите върху развитието на отделния органически индивид от яйцето до зрялото състояние, за така наречената история на зародиша /онтогенезис/. Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н.
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето.
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни".
към текста >>
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа
животни
се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Вместо да си представят, че в ембриона се подготвят по-късните органи, учените се заловиха да сравняват формите, които организмът приема в течение на неговото индивидуално развитие от яйцето до зрелостта, с други форми на организмите. Още Лоренц Окен вървеше по една такава следа. Той писа в своята "Обща естествена история за всички съсловия", в том ІV, стр. 468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето.
Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето.
Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците. От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор.
към текста >>
Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други
животни
и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
468: "Чрез моите физиологически изследвания аз още от преди няколко години стигнах до възгледа, че развойните състояния на пиленцето в яйцето имат прилика с различните класи животни, така че отначалото има само така да се каже органите на инфузориите, после тези на полепите, на медузите, на мидите, на охлювите и т.н. Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние".
Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни". В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката. Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа.
към текста >>
От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите
животни
".
Обратно тогава аз трябваше да разглеждам също класите животни като степени на развитие, които протичаха успоредно с тези на пиленцето. Този възглед за природата изискваше най-точно сравнение на онези органи, които във всяка по-висша класа животни се прибавяха като нови към другите и също така на онези, които се развиват при пиленцето един след друг през време на люпенето. Естествено не е лесно да бъде установен един съвършен паралелизъм при един талкова труден и още недостатъчен наблюдаван обект. Не е трудно обаче да се докаже, че той действително съществува: Това показва най-добре метаморфозата на насекомите, която не е нищо друго, освен едно развитие на младите насекоми, което протича вън от яйцето пред нашите очи, а именно толкова бавно, че можем да наблюдаваме спокойно и да изследваме всяко ембрионално състояние". Окен сравнява метаморфозните състояния на насекомите с други животни и намира, че гъсеници те имат най-голямо подобие с червеите, а какавидите с раците.
От такива подобия гениалният мислител заключава: "Ето защо няма никакво съмнение, че тук съществува една очебийна прилика, която оправдава идеята, че историята на развитието в яйцето не е нищо друго, освен едно повторение на историята на сътворението на класите животни".
В природата на този остроумен човек беше, да предчувства една велика идея на основата на един щастлив обзор. Той не се нуждаеше за едно такова предчувствие от пълни съответни факти. Но самото естество на такива предчувствани идеи и такова, че те не правят никакво голямо впечатление върху работниците в полето на науката. Окен проблясва като една комета на германското небе на светогледа. Той развива изобилие от светлина.
към текста >>
Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези
животни
.
Противоположно на Окен, Карл Ернст фон Баер се придържаше колкото е възможно към фактическото, когато в 1828 година в своята "История на развитието на животните" той говори за това, което беше довело Окен до неговата идея. "Ембрионите на млекопитаещите, птиците, гущерите и змиите, вероятно и тези на костенурките в техните ранни стадии са извънредно подобни в тяхната цялост както и в развитието на отделните части; те са толкова подобни, защото често пъти можем да различим ембрионите само по тяхната големина. Аз притежавам два малки ембриона във винен спирт, за които съм пропуснал да отбележа имената; и сега не съм никак в състояние да определя класата, на която те принадлежат.
Това може да са гущери, малки птици или съвсем млади млекопитаещи, толкова много си съвпадат образуването на главата и на туловището при тези животни.
Обаче на тези ембриони липсват крайниците, те не са още развити. Ако и те бяха били налице на първата степен на тяхното развитие, те не биха помогнали нищо да направим разликата, тъй като краката на гущерите и млекопитаещите, крилата и краката на птиците както и ръцете и краката на човеците се развиват от същата основна форма".
към текста >>
Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода раковите форми са произлезли от една първична ракова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези
животни
са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите
животни
в развитието на отделната животинска форма.
1897 г./ живота и дейността на Фриц Мюлер. Дарвин го беше нарекъл "Княз на наблюдателите". И от едно изобилие от наблюдения се роди малкото, но пълно със значение съчинение "За Дарвин". То третираше само една отделна група органически форми, раците, в духа, за който Фриц Мюлер вярваше, че той трябва да произтича от Дарвиновия възглед. Той показа, че различните в тяхното зряло състояние ракови форми са напълно прилични през времето, когато се излюпват от яйцето.
Ако предположим, че в смисъла на Дарвиновата теория за произхода раковите форми са произлезли от една първична ракова форма, и ако предположим, че приликата в младите състояния на тези животни са наследство от тяхната обща прадедна форма, тогава ние сме съединили идеите на Дарвин с тези на Окен за повторението на онтогенезата /история на зародиша/ на класите животни в развитието на отделната животинска форма.
Това съединение извършва също и Фриц Мюлер. Той доведе чрез това ранните форми на една животинска класа в определена закономерна връзка с по-късните форми, които са се образували от тях чрез преобразуване. Че веднъж една прадедна форма на едно живеещо днес същество е изглеждала така и така, това е произвело, защото това живеещо днес същество да изглежда така и така в дадено време на неговото развитие. По стадиите на развитие на организмите ни е познаваме техните прадеди и устройството на тези последните произвежда характера на зародишните форми. Историята на рода и историята на зародиша /филогенеза и онтогенеза/ са свързани в книгата на Фриц Мюлер както причина и следствие.
към текста >>
Той показа при една отделна класа
животни
, как трябва да се работи в духа на новите идеи.
Едвам бяха изминали 4 години от излизането на Дарвиновата книга "Произход на видовете", когато в негова защита излезе книгата на Мюлер, в която авторът не само го защити, но и потвърди неговите идеи.
Той показа при една отделна класа животни, как трябва да се работи в духа на новите идеи.
Седем години след "Произход на видовете", в 1866 година излезе вече една книга, която беше напълно проникната от този дух, която с идеите на дарвинизма осветли от една висока гледна точка връзката на явленията на живота: Книгата на Ернст Хекел "Обща морфология на организмите". Всяка страница на тази книга издава великата цел, да се направи от новите мисли един обзор върху всички явления на природата. Хекел потърси от дарвинизма един светоглед.
към текста >>
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите
животни
, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща.
Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла. Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория.
към текста >>
При всички
животни
, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла.
Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща. Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство.
При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла.
Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория. Гаструлната форма е едно наследство, което животните са получили от тяхната прадедна форма.
към текста >>
Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички
животни
в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека.
Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща. Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство. При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла.
Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека.
Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория. Гаструлната форма е едно наследство, което животните са получили от тяхната прадедна форма. Съществувала е вероятно една загинала преди милиони години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-животни: Сюнгери, полипите и т.н.
към текста >>
Но съществуват нисши растения-
животни
, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш.
Нуждата великите светогледни въпроси да бъдат доведени в непосредствен допир с отделните научни изследвания доведе Хекел до един от онези факти, за които Гьоте казва, че те означават съдържателни точки, при които природата дава доброволно основните идеи за нейното обяснение и ни ги поднася насреща. Този факт се предложи на Хекел благодарение на това, че той изследваше, доколкото старата мисъл на Окен, която Фриц Мюлер приложи към раковите животни, може да бъде направена плодотворна за цялото животинско царство. При всички животни, с изключение на простите, които през време на своя живот се състоят от една клетка, от яйцеклетката, с която съществото започва своето зародишно развитие, се образува едно чашкообразно или гърнеобразно тяло, така нареченият чашков зародиш или гаструла. Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах.
Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш.
Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория. Гаструлната форма е едно наследство, което животните са получили от тяхната прадедна форма. Съществувала е вероятно една загинала преди милиони години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-животни: Сюнгери, полипите и т.н. от този животински вид се е развило всичко, което днес живее като разнообразни форми между полипите, сюнгерите и човека. Всички тези животни повтарят в течение на тяхното зародишно развитие тази родово форма.
към текста >>
Съществувала е вероятно една загинала преди милиони години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-
животни
: Сюнгери, полипите и т.н.
Този чашков зародиш е една животинска форма, която приемат всички животни в техния начален стадий на развитие, от сюнгерите до човека. Тази форма има само кожа, уста и стомах. Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория. Гаструлната форма е едно наследство, което животните са получили от тяхната прадедна форма.
Съществувала е вероятно една загинала преди милиони години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-животни: Сюнгери, полипите и т.н.
от този животински вид се е развило всичко, което днес живее като разнообразни форми между полипите, сюнгерите и човека. Всички тези животни повтарят в течение на тяхното зародишно развитие тази родово форма.
към текста >>
Всички тези
животни
повтарят в течение на тяхното зародишно развитие тази родово форма.
Но съществуват нисши растения-животни, които през целия техен живот имат само тези органи, следователно които са подобни на човешкия зародиш. Хекел изтълкува този факт в смисъла на еволюционната теория. Гаструлната форма е едно наследство, което животните са получили от тяхната прадедна форма. Съществувала е вероятно една загинала преди милиони години животинска форма, един животински вид, гастреа, който е бил подобно устроен както живеещите и днес нисши растения-животни: Сюнгери, полипите и т.н. от този животински вид се е развило всичко, което днес живее като разнообразни форми между полипите, сюнгерите и човека.
Всички тези животни повтарят в течение на тяхното зародишно развитие тази родово форма.
към текста >>
Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите
животни
, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните.
Между тези две предположения няма трето! Или епигенеза и произход или преформация и сътворение. Хекел е една философска мислеща личност. Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите".
Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните.
Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества. Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа. В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
Разглеждането на най-нисшите
животни
, на първичните
животни
, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа.
Ето защо, скоро след като прие напълно в себе си Дарвиновия възглед, той се застъпи с цялата енергия на важния извод, който се получава от този възглед за произхода на човека. Той не можеше да се задоволи само с това, да посочи свенливо както Дарвин на този "въпрос на въпросите". Човекът не се различава анатомически и физиологически от по-висшите животни, следователно и на него трябва да се припише същият произход както на тези последните. Той се застъпи с голяма смелост веднага за това мнение за всички последствия, които се получават от това по отношение на светогледа. За него нямаше съмнение, че от сега нататък най-висшите жизнени прояви на човека, деянията на неговия дух, трябва да се разглеждат под същата гледна точка, както действията на най-простите живи същества.
Разглеждането на най-нисшите животни, на първичните животни, на инфузориите и ризоподите, го учеше, че и тези организми имат една душа.
В техните движения, в наченките на техните усещания, които те проявяват, той позна прояви на живота, които е нужно само да бъдат завишени, да станат по-съвършени, за да се превърнат в сложните разумни и волеви действия на човека.
към текста >>
В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи
животни
, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр.
Напротив изрично съм подчертавал, че съм си представял като несъзнателни елементарните психически дейности на усещането и волята, които могат да се припишат на атомите". Това, което Хекел иска, не е нищо друго, освен това, че в обяснението на природните явления не трябва да се оставя да се яви никакъв скок, че сложният начин, по който чрез мозъка се явява духът, трябва да се проследи обратно до най-простия начин, по който материята се привлича и отблъсква. Хекел счита като едно от най-важните познания на модерната наука откритието на мислителните органи чрез Паул Флехсиг. Този последният е подчертал, че в сивата зона на кората на мозъчната мантия се намират четири области за централните сетивни органи, четири "вътрешни сфери на усещането", сферата на чувстването на телата, сферата на обонянието, сферата на зрението и сферата на слуха. Между тези четири сетивни огнища се намират огнищата на мисленето, "действителните органи на духовния живот"; "те са най-висшите инструменти на душевната дейност, които опосредстват мисленето и съзнанието... Тези четири сфери на мисленето, отличаващи се чрез особена и извънредно преплетена нервна структура, са истинските органи на мисленето, единствените органи на нашето съзнание.
В най-ново време Флехсиг се изказа, че в една част на същите при човека се намират още особено заплетени структури, които липсват на другите млекопитаещи животни, които обясняват превъзходството на човешкото съзнание / Мирови загадки, стр.
212 и следв. /.
към текста >>
25.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Ако някой би бил в състояние да гледа от вътре телесното оживление върху нашата Земя с живеещите върху нея растения, с движещите се насам и нататък
животни
и хора, всичко това би му се представило като душа на Земята.
Ние можем да гледаме растението само отвън. Обаче не е ли възможно, щото и то да бъде гледано от вътре, да се окаже като душа? Тази представа прерасна във фантазия на Фехнер в убеждението: Всичко телесно е същевременно духовно. И най-малката материална частица е одушевена. И когато материалните части се сглобяват и образуват по-съвършени материални тела, този процес е нещо гледано само отвън; на него отговаря един вътрешен процес, кой то би се представил като съчетаване на отделни души в по-съвършени общи души, ако бихме искали да го наблюдаваме.
Ако някой би бил в състояние да гледа от вътре телесното оживление върху нашата Земя с живеещите върху нея растения, с движещите се насам и нататък животни и хора, всичко това би му се представило като душа на Земята.
И същото би било при цялата слънчева система, даже при целия свят. Вселената, гледана отвън, е телесният Космос; гледана от вътре, тя е всемирен Дух, най-съвършената личност, Бог.
към текста >>
26.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Несръчната му поява сред множеството хора и
животни
веднага предизвика всеобщо, макар и неясно учудване; когато обаче Слънцето блесна в очите му и той вдигна ръце, за да се предпази, сянката на неговите чудовищни юмруци се стовари върху тълпата толкова силно и хаотично, че хора и
животни
вкупом се разбягаха, понеже бяха или улучени от ударите, или застрашени от опасността да бъдат съборени в реката.
по моста и предизвикваше голямо безредие. Както обикновено той и сега беше замаян след съня си и възнамеряваше да се изкъпе в познатия му речен залив; но вместо към реката, той закрачи по сушата и сега залиташе по широката настилка на моста.
Несръчната му поява сред множеството хора и животни веднага предизвика всеобщо, макар и неясно учудване; когато обаче Слънцето блесна в очите му и той вдигна ръце, за да се предпази, сянката на неговите чудовищни юмруци се стовари върху тълпата толкова силно и хаотично, че хора и животни вкупом се разбягаха, понеже бяха или улучени от ударите, или застрашени от опасността да бъдат съборени в реката.
към текста >>
27.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите
животни
в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени.
Сега Старецът с лампата се отправя там, където живее неговата съпруга.
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени.
Той заварва своята съпруга напълно слисана. Когато я запитва, какво се е случило, тя отговаря: Тук се появиха много странни личности. Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието. Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява Старецът, навярно те са проявили нужната учтивост.
към текста >>
28.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите
животни
до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение.
Но успоредно с модерната техника и капитализма се разви и съвременната наука. Доверието и вярата на съвременния пролетариат се насочиха именно към нея. Пролетариатът имаше нужда от ново съдържание на съзнанието и той го търсеше в науката. Спрямо нея обаче той беше поставен в доста по-различно положение от ръководните класи. Те не се чувствуваха принудени да превръщат научното мислене в свой душевен ориентир.
Дори и да се проникваха от „новото научно мислене" доказващо пряката причинно-следствена връзка в целия природен свят, от низшите животни до човека, този начин на мислене оставаше за тях само едно теоретично убеждение.
То далеч не пораждаше у тях стремежа да погледнат на живота според логичните закономерности на науката. Например, естественикът Фогт или научният популяризатор Бюхнер те наистина бяха повлияни от особеностите на научното мислене. Обаче наред с него, в душите на тези учени пулсираше нещо, което те можеха да извлекат единствено от вярата си в духовния порядък на света. Нека само нагледно да си представим колко различно действува „науката" върху хора, успели да внесат естествения порядък на живота в своето лично битие и от друга страна върху фабричните работници. В малкото вечери, през които те са свободни от работа, пред тях застават агитатори и заявяват: Днешната наука доказа, че хората не произлизат от духовния свят!
към текста >>
29.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Те можеха да уподобят човешкия социален живот с живота и навиците на различни диви
животни
.
Всъщност хората можеха да стигнат до тези мисли с много по-малко усилия от тези, които се полагат в много среди.
Те можеха да уподобят човешкия социален живот с живота и навиците на различни диви животни.
По този начин биха открили, че животните имат инстинктивни занимания, които им помагат да задоволяват нуждите си, както и че тези инстинктивни функции са приспособени по най-добрия начин към условията, които им осигурява природата.
към текста >>
30.
04. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ: МЕТОДИ НА ПОЗНАНИЕ: ИМАГИНАТИВНО, ИНСПИРАТИВНО И ИНТУИТИВНО
GA_25 Философия, космология, религия
У тези
животни
, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост.
Чувственият живот у него беше сравним с това, което у нас е едно общо впечатление на неприятност или на физическа приятност. В замяна на това, той чувстваше явленията на растене, както в своето тяло така и в своята душа. Станал възрастен той чувстваше също така течението на хранителни вещества в своя организъм, движението на кръвта, което разнасяше по цялото му тяло хранителния сок. Онзи, който днес е снабден с един висш организъм, чието развитие аз описах вчера, може още, макар под една по-слаба форма, да си със тави една идея за тези органически усещания на първобитния човек, например когато наблюдава крави, които след като са пасли са легнали да преживят, погълнат и изцяло от дейността на храненето.
У тези животни, животът на смесените душа и тяло се явява като пронизан от космическите сили, които го проникват с една вътрешна светлост.
Те чувстват дълбоката приятност на храносмилателните, асимилаторните и кръвообращателни обмени. Впрочем не е нужно човек да бъде ясновидец, за да различи в тяхното държане, в техните движения как чрез тяхното животинско съзнание те следят течението на своето храносмилане.
към текста >>
31.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Изучава анатомия, физиология на растения,
животни
и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
Приятелството му с Шрьоер води до по-дълбоко навлизане в съчиненията на Гьоте, а и духът на последния невидимо присъства. Щайнер повтаря опитите на Гьоте, търсейки духовно-научно обяснение на феномена на светлината и цветовете, на природните процеси, растенията, намирайки свой път към учението за метаморфозата.
Изучава анатомия, физиология на растения, животни и човека и идва до една идея, която почти 30 години изследва в тишина, преди да я публикува и защити – троичния човек, троичната организация на човека.
към текста >>
32.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения,
животни
, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
Че едно такова нещо е повече, отколкото сетивата възприемат, трябва да бъде разбрано чрез сърцето и въображението. Предположението, че битието има тайни, трябва да бъде почувствано. Не може да се възрази, че подобен подход помрачава чистото сетивно възприятие; напротив, чрез оставането при чистото сетивно възприятие се помрачава истината. Тъй като цялата действителност на нещата се състои от Дух и материя, вярното наблюдение трябва не по-малко грижливо да обърне внимание на всички душевни сили, а не само на физическия израз. Ако хората можеха да видят, как всичко в душата и тялото запустява чрез едно чисто сетивно преподаване, както това вижда антропософът, те щяха да мислят по друг начин.
Каква полза от това, ако на младия човек се покажат всички възможни минерали, растения, животни, физически опити, без тези сетивни възприятия да се свържат с духовните тайни.
Ясно е, че материалистично настроеният човек не може да предприеме твърде много с нещата, за които говорим; за антропософите това не е така. За тях е напълно ясно, че практическото възпитателно изкуство никога не може да поникне от материалистически възгледи. Колкото и да си въобразяват Материалистите, че тези възгледи са практични, толкова те са непрактични в реалния живот. По отношение на живата действителност материалистическите възгледи са направо фантастни; спрямо тях, доводите на Духовната Наука по необходимост също са длъжни да изглеждат като нещо абнормно. Несъмнено, ще трябва да се преодолеят още някои пречки, докато възникналите от живия живот принципи на Духовната Наука се наложат в педагогиката.
към текста >>
33.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
При нисшите
животни
духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите
животни
и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
За да свържем мисълта с нещо конкретно: Духовната наука трябва да приеме това може днес да бъде само загатнато , че това, което у човека признаваме като инструмент, на мисленето, чувствуването и на волята, а именно нервната система с мозъка, е изградено от нещо духовно, че мозъкът и нервната система са инструмент на нещо съществено, действително, което не можем да покажем в сетивния свят, а което може да бъде изследвано само чрез методите на Духовната наука, за които говорихме. Следователно от това, което външната наука, опираща се на сетивните явления, знае да каже върху мозъка и нервната система, Духовната наука трябва да се върне назад към нещо, което работи в самия човек като една душевно-духовна същност, която не може да бъде изследвана вече със сетивата, а само по пътя на вътрешните способности на душата. Много лесно е сега да се опровергае това, което Духовната наука разказва върху свръхсетивните неща, върху онази свръхсетивна същност, която стои на основата на човешкия мозък. Може да се каже: Всичко, което ти говориш тук, не е друго освен произведение на мозъка. Щом не разбираш това, погледни само, как духовните способности се повишават наред с напредъка на развитието.
При нисшите животни духовните способности са още съвсем несъвършени; при по-висшите животни и особено при млекопитаещите те са вече по-развити и по-съвършени, защото техният мозък е достигнал по-голямо съвършенство.
Това показва, че всичко, което се явява като духовен живот, израства от мозъка. И щом не вярваш това, тогава обърни се към този, който може да ти покаже, как при определени болести определени части на мозъка се престанали да функционират и определени способности не могат да бъдат вече упражнявани от човека. Така щото определени части на мозъка са били вече изхабени и духовният живот е заличен. Виждаш следователно, че твоят духовен живот може де бъде разрушен от това, което е сетивен орган! Защо тогава говориш още за духовни същества, които се намират зад сетивните неща?
към текста >>
34.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това явление се среща и при нисшите
животни
, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите
животни
имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото.
Следователно характеристиката на това, за което се касае в най-дълбоката основа на живота, се търси в това, което остава от живота. Но много ясно е, че това, което остава от живота, постепенно преминава в неживата материя. Така в смъртта се превръща в нежива материята както външният организъм на най-малките, така и външният организъм на сложните същества. Обаче когато искаме да разгледаме значението на смъртта за живота, ние не трябва да насочваме нашия поглед към това, което остава, следователно което преминава в неживата материя, а към причината, към принципите на живота, докато животът е още налице. Казах, че не можем да говорим по същия начин за смъртта при животните, при растенията и при човека, защото в такъв случай не бихме взели под внимание едно важно явление.
Това явление се среща и при нисшите животни, например при еднодневките, и то се състои в това, че по-голяма част от растенията и от нисшите животни имат особеността, че в момента, когато е станало оплождането и е била създадена възможността за едно ново същество, започва умирането на старото.
При растението обратният процес, процесът на умирането започва в момента, когато то е създало в себе си заложбата за едно ново растение. Следователно за онези растения, при които можем да наблюдаваме това, можем със сигурност да кажем: Причината, която им е отнела живота, се крие в новото или в новите същества; те не са оставили нищо от този живот в старото същество.
към текста >>
Да вземем най-висшите
животни
.
Ето защо в това, което се развива в живота на един човек ние трябва да различаваме това, което произхожда от околната среда, от това, което никога не може да бъде извлечено от околната среда. При едно растително или животинско същество винаги ще намерим, че новораждащото се същество има главно заложба да стигне в своето развитие до това, което е присъщо на неговия вид, което наследява от своите прадеди.
Да вземем най-висшите животни.
До къде стигат те в своето развитие? До това, което принадлежи на техния вид. И в тях са вложени заложбите на вида.
към текста >>
И ще дойде време, когато хората ще разберат също така, че по-рано те са вярвали нещо друго, както са вярвали също, че нисшите
животни
, рибите и т.н.
Да предположим, че като човек с безпристрастен ум бихме искали да кажем: Върху това не можем да знаем нищо. Ако правим постоянно и постоянно този извод, тогава бихме могли да изпитаме следната съдба, да си кажем: Ти трябва да грешиш против всяко наблюдение и против всяка логика. Въпреки това тази истина за повтарящите се земни съществувания е малко призната. Обаче тази истина, че духовно-душевното може да се роди само от нещо духовно-душевно, несъмнено ще се внедри в близко време също така бързо в човешкия културен живот, както другата гореспомената истина.
И ще дойде време, когато хората ще разберат също така, че по-рано те са вярвали нещо друго, както са вярвали също, че нисшите животни, рибите и т.н.
могат да се родят от речната тиня.
към текста >>
35.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните
животни
, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове.
Понеже обикновено хората се хващат за нещата на обратната страна, на обратния край, дълго време те говореха, дали животното е интелигентно или не е, без да обръщат внимание на това, че не познават точката, за която действително се касае. Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност.
И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове.
Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
към текста >>
Единият вид
животни
може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове
животни
.
Защото въпросът не трябва да гласи, дали животното е интелигентно или не, а дали във всичко, което произвежда, животното разгръща това, което човекът може да извърши чрез своята интелигентност. Тогава ще може да се даде отговорът, че в животното има една вътрешно творяща и царуваща интелигентност, която действува непосредствено от животинския живот. Тогава хората ще добият едно чувство за това, което духовният изследовател вижда в астралното тяло, което вижда да действува вътрешно и външно в животното: че интелигентността е творяща в самия организъм и твори из този организъм. Защото духовният изследовател говори за астрално тяло, когато са заложени такива органи, чрез чиято дейност се произвежда това, което човекът може да извърши само чрез своята интелигентност. И ние виждаме това вътрешно духовно действие разпределено така да се каже в различните животни, виждаме как то се проявява в сръчностите на отделните видове.
Единият вид животни може това, другият друго, което трябва да считаме като разновидност на астралното тяло при различните видове животни.
към текста >>
Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите
животни
-, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно.
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма". Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот.
Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно.
Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото.
към текста >>
Това състояние е още по-повишено при онези
животни
, които изпадат в един вид преживен сън.
Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство. Това е душевно изживяване на вътрешността на тялото, където духът действува непосредствено. И по този начин душевният живот в животинското царство е свързано по определен начин с тялото. Очарователно е даже да наблюдаваме едно стадо говеда, непосредствено след като са се напасли и е легнало да преживя и когато можем да наблюдаваме тогава душевния живот, който протича във всяко животно.
Това състояние е още по-повишено при онези животни, които изпадат в един вид преживен сън.
Тогава те изживяват дейността на духа в органите.
към текста >>
Ето защо душевният живот на животните при различните
животни
ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове.
Това, което изнасяме тук от гледището на Духовната наука, ще го намерите добре описано в книжката на заслужилия писател в областта на изследването на животинската душа цел: "Лишено ли е от разум животното? " Въпреки че книжката е написана от една друга гледна точка, тя все пак е добра с цел да дадем пример, как душевното изживяване на животното е свързано с организма и може именно да послужи като доказателство за това, което Духовната наука има да докаже от една друга страна.
Ето защо душевният живот на животните при различните животни ни се явява степенуван по най-различен начин, защото духът си е създал своите органи в своите различни видове.
Но ние виждаме, че духовното творчество, т.е. това, което намираме закотвено в астралното тяло, се изчерпва в образуването на органите, в това, което животните донасят непосредствено в света. То се е изчерпило във видовата форма. Животното донася със себе си това, което може и което съществуването му позволява да изживее. То малко може да излезе от тези рамки.
към текста >>
Сега ще можем да разберем, как именно при висшите
животни
това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека.
Етерното тяло, което не е разядено, не е обхванато от едно външно впечатление, е срещнало тогава едно физическо тяло, което не му приляга, не му подхожда. Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност.
Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека.
/За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./. Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо.
към текста >>
/За по-нисшите
животни
ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./.
Това се изразява в астралното тяло като чувство на болка. Така болката се изразява в астралното тяло, чувствува се в астралното тяло, когато разбираме да я схващаме като един израз за едно безсилие на етерното тяло по отношение на физическото тяло. Едно етерно тяло, което се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху своето астрално тяло така, че в това последното се явява чувството на приятност, на здраво вътрешно изживяване. Напротив, едно етерно тяло, което не се справя със своето физическо тяло, действува обратно върху астралното тяло така, че в него трябва да се яви чувството на болка, на неприятност. Сега ще можем да разберем, как именно при висшите животни това душевно изживяване ще проникне много по-дълбоко и в разстроеното тяло, отколкото то може да проникне в разстроеното тяло на човека.
/За по-нисшите животни ще говорим по-добре следващия път, защото при тях душевното изживяване е твърде тясно свързано с тялото./.
Понеже душевният живот на човека се освобождава по гореописания начин от вътрешното телесно изживяване, болката, която се предизвиква от чисто телесните условия, съвсем не е така мъчителна и разяждаща както в душата на животното. Ние можем да наблюдаваме това и у децата, че телесната болка е още много по-голяма душевна болка отколкото през по-късна възраст, защото постепенно с освобождаването от телесната организация човекът намира в качествата на своята душа, които му идват непосредствено от душата, и средствата против телесната болка. Докато при висшето животно, което е така тясно свързано с тялото, следователно и с това, което означава болка, изживяването на болката става до много по-силна степен. Това, което се говори, че при човека болката е много по-висока отколкото при животното, не се основава на нищо. При животното болката се чувствува в душата много по-дълбоко и повече, отколкото това става при телесната болка на човека.
към текста >>
36.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него
животни
.
Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз.
Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни.
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина. Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение.
към текста >>
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него
животни
съществува някаква цепнатина.
Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот. То е устроено така, че още от раждането му е дадено едно здраво равновесие на неговото тяло. От една страна безпомощността, а от друга страна предимството на човека спрямо животното се състои в това, че той е заставен да постигне това равновесие с помощта на своя аз. Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни.
Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина.
Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности. Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение. При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение.
към текста >>
И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове
животни
ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен?
Без съмнение може да се говори за едно отпечатване на живота в едно същество. Кой не би забелязал, ако е надарен с известно пластично чувство, че организацията на една патица се изразява в пластичните форми? Или че организацията на един слон се изразява в пластичните форми?
И че предимно скелетът, когато го гледаме, за разлика от отделните видове животни ни разкрива загадка след загадка, как така да се каже животът се втурва във формата, оплита се във формата и ни се явява като замразен?
И тук на човека остава свобода на действие, да влее по съвсем определен начин живота във формата. Поради това, когато изучаваме една животинска форма с нашето пластично чувство, ние се интересуваме много повече за общото, за видовосъобразното и пренебрегваме твърде много индивидуалните форми. При човека нас ни интересува твърде особено най-благородният орган като орган на скелета устройството на черепа в неговата пластика. А при всеки човек това устройство е различно, защото то остава отворено за това, което стои в основата на човешкия аз, за индивидуалното, докато при животното то изразява видовосъобразното. Следователно, когато обхванем човека на другия край, тогава намираме, че през определено време на живота той има свобода на действие в отпечатването на сетивото на равновесие, на сетивото за собствено движение и на цялото сетиво на живота.
към текста >>
37.
1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Тя може да говори само така, че всичко, което се намира на нашата Земя, което едно същество слязло, да речем, от мировото пространство на Земята би намерило като хора,
животни
, растения, камъни, всичко това трябва да принадлежи на целостта на Земята, както самите камъни принадлежат на Земята.
Целият растителен свят не може да бъде разглеждан по друг начин освен като един член на цялата планета Земя. Тук ние стигаме до един въпрос, който за мнозина днес може да бъде нещо неприятно, който обаче има значение за погледа на духовния изследовател. Ние стигаме до там, да разглеждаме цялата наша планета Земя различно от това, както върши това обикновено днешната наука. Защото нашата днешна наука било Астрономията, Геологията или Минералогоията говори всъщност за "Земята само в смисъла, че това земно кълбо е съставено от скали, от минерални вещества, от нежива материя. Духовната наука не може да говори така.
Тя може да говори само така, че всичко, което се намира на нашата Земя, което едно същество слязло, да речем, от мировото пространство на Земята би намерило като хора, животни, растения, камъни, всичко това трябва да принадлежи на целостта на Земята, както самите камъни принадлежат на Земята.
Това ще рече, че не трябва да считаме Земята като една конструкция от камъни, от скали, а като нещо, което е едно живо в себе си цяло, което произвежда от себе си и растенията така, както човекът произвежда формациите на своята кожа, на своите сетивни органи и пр. С други думи: Ние не трябва да разглеждаме Земята без принадлежащата към нея растителна покривка. Даже едно външно обстоятелство би могло да обърне вниманието на хората, че както всеки камък принадлежи в известно отношение на Земята, така също към нея принадлежи и всичко растително. Защото както всеки камък, всяко неживо тяло показва своята принадлежност към Земята, като може да пада върху Земята, където намира едно опорно положение, така и всяко растение показва своята принадлежност към Земята чрез това, че направлението на стъблото на растението е винаги едно такова, което минава през центъра на Земята. Всички стъбла на растенията биха се пресекли в центъра на Земята, ако бихме ги продължили до центъра на Земята, т.е.
към текста >>
Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже
животни
, че са месоядци!
В 1804 година Зиденхам Едвардс откри чудното устройство на растението мухоловка, което има върху своите листа определени косми. Когато едно насекомо идва в близост с листа, така че става известно докосване с космите, то бива хванато от листа и изядено и храносмляно.
Забележително беше, когато хората откриха, че растенията могат да ядат, че те могат да приемат вътре в себе си даже животни, че са месоядци!
Но те не можеха да направят нищо смислено с това, защото това откритие е било винаги забравяно и отново намерено, така от Нутал в 1814 година, от Куртис в 1834 година, от Линдлей в 1848 година и от Оудеманс в 1859 година. Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните!
към текста >>
Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки
животни
, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре.
Петима учени са намерили последователно едно и също нещо! По-нататък науката не можа да направи нищо от това, освен да заставят един такъв учен като Шлайден, който има големи заслуги в изследването на растителния свят, да каже, че учените трябва да се пазят да не изпаднат в мистични настроения, като преписват на растенията душа! Но и днес хората на науката са готови да приписват на отделното растение както например на мухоловката душа, което обаче би било суеверие, както когато бихме преписали душа на окото. Именно хора като Раул Франсе например са взели такива неща в съвършено външен смисъл и са казали: Тук ние виждаме нещо душевно, което се проявява аналогично на душевното у животните! Това показва следователно необходимостта, че именно в областта на Духовната наука не трябва да изпада във фантастичност, защото тук официалната наука е изпаднала във фантастичност, като иска да препише на растението "мухоловка" душа, която би могла да се сравни с човешката или животинската душа.
Тогава би трябвало да препишем душа и на нещо друго, което превлича също други същества, превлича също малки животни, когато те се приближават до него и ги хваща със своите пипала, така че те трябва да останат затворени вътре.
Защото, щом при мухоловката може да се говори за душа, тогава може да се говори за душа и при капана за мишки. Но ние не можем да говорим така. Щом искаме да проникнем в духа, ние трябва да обгръщаме точно нещата с погледа и от нещо привидно външно подобно да не заключаваме, че и вътрешността се отнася по същия начин.
към текста >>
Аз вече обърнах вниманието върху това, че някои
животни
показват нещо подобно като памет.
Аз вече обърнах вниманието върху това, че някои животни показват нещо подобно като памет.
Когато един слон е воден на водопой и по пътя го раздразни някой човек, тогава може да се случи, щото когато се връща да носи в своя хобот вода и сега да напръска човека, който го е раздразнил. Тогава хората казват: Ето ние виждаме следователно, че слонът има памет; той си е белязал човека, който го е раздразнил и е сложил намерение на връщане да го напръска с вода! Но това не е така. При душевния живот е важно да проследим точно вътрешния процес и да не говорим веднага за памет, щом по-късно настъпва едно събитие като следствие на една предишна причина. Само тогава, когато едно същество действително поглежда назад върху нещо, което се е случило в едно минало време, имаме работа с памет, във всички други случаи имаме работа само с причина и следствие.
към текста >>
38.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните
животни
и млекопитаещите и тем подобни.
Това, което бе показано днес, е едно указание наложено от нашите днешни условия на времето, че е възможно едно духовно изследване. То не е казано за това, че всеки един трябва веднага да стане един духовен изследовател. Защото постоянно трябва да подчертавам: Когато един човек със здраво чувство за истината и със свободна от предразсъдъци логика слуша съобщенията на Духовната наука, даже и когато не може сам да вижда в духовните светове, въпреки това всичко, което идва от такива съобщения, може да се превърне за него в енергия и силни чувства за душата, макар и отначало той да вярва в Хекелизма или в Дарвинизма. Това, което Духовният изследовател има да каже, то е способно винаги все повече и повече да говори на здравото чувство за истината, което човек притежава, толкова повече, че то е свързано с най-дълбоките интереси на всеки човек.
Може да има хора, които не считат, че е необходимо за благото на тяхната душа да знаят, в какво отношение се намират помежду си земноводните животни и млекопитаещите и тем подобни.
Обаче това, което може да бъде казано от почиващото на сигурни основи духовно изследване, трябва да сгрее всички хора: Че душата доколкото тя принадлежи на духовния свят, слизайки в сетивното съществуване чрез раждането и отново връщайки се в духовното царство чрез смъртта принадлежи на сферата на вечността. Това трябва да представлява най-дълбок интерес за всички хора, което постоянно се потопява все повече и повече в тяхната душа като сила, която е такава сила, че от нея душата получава сигурност, за да може да стои на своето място в живота. Една душа, която не е запозната с това, що е тя и какво иска, какво значи това според нейното същество, може да стане безутешна, накрая може да се отчая и да се чувствува пуста и празна. Обаче една душа, която се изпълва с духовните придобивки на Духовната наука, не може да остане празна и пуста, когато приеме съобщенията на духовното изследване не като догми, а като жив живот, който протича стоплящо през нашата душа. Това дава утеха за всяко страдание в живота, когато от всички временни страдания сме издигнати до това, което може да стане утеха за душата чрез участие на временното във вечното.
към текста >>
39.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Също така беше и с пра-животното, с първичното животно във всички
животни
.
Тогава Гьоте взе една лист хартия и нарисува с няколко черти една растителна форма пред Шилер. Той беше наясно върху факта: Това не съществува само в лилията, или в глухарчето или в ранункулуса, а във всички растения, но разнообразено, размножено в различните растения. Тогава Шилер, който не можеше до разбере тази форма на пра-растението, каза: Но това не е никаква действителност, това е само една идея! Гьоте остана крайно изненадан и само отговори: "Ще ми бъде много приятно да имам идеи, без да зная това и даже да ги виждам с очите си! " Защото Гьоте виждаше духовното, което се разпростира през всички растения, виждаше го така, че даже можеше да го нарисува.
Също така беше и с пра-животното, с първичното животно във всички животни.
към текста >>
40.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
След това стигаме до най-долните пластове на повърхността на нашата Земя, които са били затрупани от все нови и нови пластове, стигаме до така наречения камбрийски пласт на нашето земно развитие и виждаме там, че от нашите животински същества се намират в този пласт само остатъци от онези
животни
, които не са притежавали още никакъв гръбначен скелет.
По-нататък известен е въобще интересният факт, че най-горните пластове следователно най-младите от материала на нашата Земя съдържат в себе си остатъци от най-съвършените животински и растителни същества и че колкото стигаме до по-дълбоки пластове, стигаме до остатъците на по-несъвършени същества, които сме свикнали днес да причисляваме към най-нисшите видове и родове на животинското и растително царство.
След това стигаме до най-долните пластове на повърхността на нашата Земя, които са били затрупани от все нови и нови пластове, стигаме до така наречения камбрийски пласт на нашето земно развитие и виждаме там, че от нашите животински същества се намират в този пласт само остатъци от онези животни, които не са притежавали още никакъв гръбначен скелет.
След това намираме други животни с гръбначен скелет в пластовете, които се намират по-отгоре, които Геологията с право счита за по-млади пластове на развитието на Земята.
към текста >>
След това намираме други
животни
с гръбначен скелет в пластовете, които се намират по-отгоре, които Геологията с право счита за по-млади пластове на развитието на Земята.
По-нататък известен е въобще интересният факт, че най-горните пластове следователно най-младите от материала на нашата Земя съдържат в себе си остатъци от най-съвършените животински и растителни същества и че колкото стигаме до по-дълбоки пластове, стигаме до остатъците на по-несъвършени същества, които сме свикнали днес да причисляваме към най-нисшите видове и родове на животинското и растително царство. След това стигаме до най-долните пластове на повърхността на нашата Земя, които са били затрупани от все нови и нови пластове, стигаме до така наречения камбрийски пласт на нашето земно развитие и виждаме там, че от нашите животински същества се намират в този пласт само остатъци от онези животни, които не са притежавали още никакъв гръбначен скелет.
След това намираме други животни с гръбначен скелет в пластовете, които се намират по-отгоре, които Геологията с право счита за по-млади пластове на развитието на Земята.
към текста >>
Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените
животни
, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал.
Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените.
Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал.
Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава. Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло. И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът. Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н. Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували.
към текста >>
Трябва да си представим, че тези
животни
са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава.
Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените. Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал.
Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава.
Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло. И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът. Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н. Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували. Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси.
към текста >>
Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива
животни
, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло.
Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените. Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал. Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава.
Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло.
И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът. Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н. Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували. Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното.
към текста >>
И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове
животни
, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите
животни
вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът.
Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените. Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал. Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава. Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло.
И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът.
Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н. Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували. Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното. Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години.
към текста >>
Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите
животни
, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н.
Така изглежда, че Геологията напълно потвърждава това, което естествената наука познава днес изхождайки от други предпоставки: че процеса на развитието на нашата Земя съществата са се развили бавно и постепенно от несъвършените към по-съвършените. Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал. Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава. Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло. И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът.
Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н.
Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували. Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното. Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години. След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните.
към текста >>
Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените
животни
в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували.
Когато хвърлим поглед върху камбрийския пласт, който е най-долното отлагане, и си предста вим, че всички останали пластове не са съществували още, трябва да приемем, че в най-древни времена са съществували най-нисшите животински същества, които не са притежавали още никакъв скелет и са били предтечите на несъвършените животни, след това са намерили своя гроб и са били отложени върху най-долния пласт от каменен материал. Трябва да си представим, че тези животни са имали потомци, че може би са се изменили при други условия, които са настъпили тогава. Ние виждаме в следващия пласт, който следователно е по-млад, да се появяват такива животни, които в известно отношение имат вече скелетни образувания в тяхното тяло. И колкото се приближаваме до по-младите пластове, ние виждаме все по-съвършени и по-съвършени видове животни, докато стигнем в пластовете на терциера, където виждаме, че млекопитаещите животни вече съществуват и след това в пластовете, които са по-млади от тези на терциера, виждаме да се появява човекът. Вие знаете, че днес съществува един начин на мислене, който си представя, че по-нисшите животни, които са живели през времето на Камбрия, са имали потомци, от които една част са останали назад в своето развитие, а друга част се е развила по-нататък и се е издигнала до животните със скелет и т.н.
Така щото бихме могли да си обясним явяването на по-съвършените животни в по-младите пластове, като приемем, че най-несъвършените, най-простите животински и растителни същества постепенно са се усъвършенствували.
Това би дало един чисто нагледен образ на постепенното развитие на живота, а също и на другите процеси на нашата Земя както това би се показало на очите на наблюдателя, който би могъл да наблюдава билиони и билиони години, които геологията изчислява за тези събития и процеси. За да можем също да си представим, какви са методите и изследванията, трябва да посочим още следното. Когато например виждаме, как днес още определени пластове са отложени чрез речни наноси в течение на толкова и толкова години и измерваме височината на един такъв пласт, получавайки по този начин една мярка, ние можем да кажем: Един такъв пласт се е наслоил за толкова и толкова години. След това можем да изчислим, колко време е траело, докато се наслоят такива пластове, каквито разгледахме по-горе, предполагайки, че условията са били като днешните. Тогава стигаме до най-различни числа, според различните изчисления, които геолозите са направили.
към текста >>
41.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на
животни
и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните.
Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма.
Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете. По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества. Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните.
към текста >>
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени
животни
, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете.
По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек. Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни!
към текста >>
42.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Това бе епохата, когато човешките страсти станаха толкова изродени под влиянието на черната магия, че астралните им тела наподобяваха онези на дивите
животни
.
После стигаме - така бяха насочвани Посветените - до първите периоди на Атлантида. Атлантът придобиваше все повече и повече способността да използва силите на живота, да прилага тези сили за свои собствени цели. Силите, които атлантът притежаваше, бяха изцяло развити астрални сили, и само на астрален план гъркът можеше да бъде пренасян в тях. Това бе времето, за което така често се говори в окултните писания, когато атлантските раси изпаднаха в най-дивите изкуства на черната магия. Тази епоха бе представяна пред учениците на Гръцките Мистерии в тези менящи се сцени.
Това бе епохата, когато човешките страсти станаха толкова изродени под влиянието на черната магия, че астралните им тела наподобяваха онези на дивите животни.
Това бе картината, която представляваха тураните, когато изпаднаха в тези диви магически изкуства. Астралното тяло бе така променено от тези магически изкуства, че можеше да бъде изразено символично единствено в превръщането на другарите на Одисей в прасета. Това бе момента от човешката еволюция, който изживяваха гръцките Посветени по онова време. След това Одисей слиза в подземния свят. В света на гръцката митология това винаги означава посвещение.
към текста >>
43.
ІІ. Мисията на Манихейството
GA_92 Езотерична космология
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: "Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения,
животни
- и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно."
Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат.
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: "Наблюдавал съм всички същества - камъни, растения, животни - и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно."
към текста >>
44.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предследвани от
животни
и заплашващи ги същества.
Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предследвани от животни и заплашващи ги същества.
Страдащите виждат огледалните образи на собствените си емоции и страсти.
към текста >>
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи
животни
с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен.
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
към текста >>
45.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля
GA_92 Езотерична космология
По времето, когато Слънцето бе все още обединено със Земята и с Луната, не съществуваха нито растения, нито
животни
, нито човешки същества такива, каквито ги познаваме днес.
По времето, когато Слънцето бе все още обединено със Земята и с Луната, не съществуваха нито растения, нито животни, нито човешки същества такива, каквито ги познаваме днес.
Всъщност, тогава съществуваше само растително царство, но при съвсем различни условия от нашите. Това царство запази особена връзка със силите на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята. Докато Слънцето беше обединено със Земята-Луна, растенията насочваха своите цветове към центъра на кълбото; когато Слънцето се отдели, те се ориентираха спрямо него и насочиха своите цветове към небето. Ние видяхме в една от предишните лекции (XI), че така растенията приеха обратно положение спрямо човека; и двете се проявяваха във вертикалното, докато животното се открива сякаш по средата между човешката ориентация и тази на растителния свят. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален.
към текста >>
46.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Щеше да има минерали, растения,
животни
и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога. Но ако това бе единствената еволюция, нещо щеше да липсва.
Щеше да има минерали, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
На Старата Луна нямаше нито раждане, нито смърт.
към текста >>
47.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
Също както днес виждаме скали или
животни
, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни.
Тогава човечеството ще се раздели на два раси.
Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни.
В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества. Но когато самите черти на човека изразяват неговата Карма, човешките същества ще се разделят в групи от само себе си, според потока на който очевидно принадлежат, според това дали низшата природа е била победена от Духа или е победила Духа. Това диференциране започва малко по-малко да оказва влияние. Когато извличаме от миналото разбиране за бъдещето, и се стремим да осъзнаем идеала на това бъдеще, неговият план започва да се разгръща пред нас. Ще възникне нова раса, за да бъде тя връзката между човека на настоящето и духовния човек на бъдещето.
към текста >>
48.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения,
животни
и човек.
И тук идваме до истинското значение на кръста, което го е довело до придобиване на такова основно и реално значение като символ в християнството. Какво е кръстът? Има три царства, към които човечеството се стреми – растителното, животинското и човешкото царство.
Днес човекът открива своята реалност в минералното царство, към което принадлежат растения, животни и човек.
Приемете това така, както се казва във всяко верую на мъдростта, че човекът като душевно-духовно същество е част на всемирната душа, от световната душа, както Джордано Бруно я нарече./*3/ Индивидуалната душа е като капка в световната душа, която бихме могли да си представим като един огромен океан. Още Платон казва, че световната душа е била разпъната на кръста на световното тяло.
към текста >>
49.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други
животни
.
Онова, което ние човешките същества не притежавахме преди средната точка на нашата земна еволюция беше свобода на избора между добро и зло. Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия.
Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни.
Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие. Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие.
към текста >>
Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и
животни
, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие.
Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло. Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието. Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие.
Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие.
Нещо друго е свързано с това.
към текста >>
Когато казвам, че тази етерна Земя е била достъпна за доста по-различни сили, тогава трябва да ни е ясно, че всички живи същества, растения,
животни
и човек са били наистина достъпни за тези сили в тяхната най-вътрешна същност.
Когато казвам, че тази етерна Земя е била достъпна за доста по-различни сили, тогава трябва да ни е ясно, че всички живи същества, растения, животни и човек са били наистина достъпни за тези сили в тяхната най-вътрешна същност.
Етерът е достъпен за онова, което на езотерически език се нарича "Словото", "Космическото Слово". Аз мога също да ви изясня при един процес на посвещение, как етерът се отнася към онова, което ние наричаме "Словото". Както знаете, човекът се състои от физическо, етерно и астрално тяло, и от неговия същински "аз". Етерното тяло става видимо, ако човек престане да се взира във физическото тяло и го премахне от погледа си. Ала човекът, такъв какъвто е днес, по никакъв начин не може да въздейства върху своето физическо тяло; той не е в състояние да задвижи и най-малките кръвни телца.
към текста >>
50.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове,
животни
и т. н.
Затова по онова време се е обръщало малко внимание на съществуването на отделните полове. Не е ставало въпрос за дуалистичен принцип; това възниква едва през следващата подраса (културна епоха). Ведите принадлежат на много по-късно време. Вече във 2-та подраса има голямо разцепление. Външният израз на това разцепление Стария завет ни представя в една чудесна картина.
В Битие това е казано много хубаво и ясно: Преди Йахве да създаде човека, той направил плодове, животни и т. н.
на Земята, и накрая създал човека Адам, когото след това той разделил на два пола.
към текста >>
51.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Той си казвал: – Водата е населена от онези
животни
, които ние считаме за най-примитивни.
Това е действеният принцип, мотивацията. Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин.
Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни.
Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии. След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата. А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
към текста >>
Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските
животни
, медузи, амфибии.
Ние наричаме само червената течност, която тече през тялото "кръв". Водата означава "кама" във всеки окултен език – чувства, емоции, страсти и пр.: "И сега аз ще ви кажа защо всичко това се нарича вода. Вие трябва да се запознаете с понятието, че човечеството днес е придобило обичая да си представя всичко по един много по-материалистичен начин, отколкото това бе преди. Ако вие си представите един стар кабалист, той не възприема водата само като един течащ елемент, но като един образ и той бе достигнал до това по следния начин. Той си казвал: – Водата е населена от онези животни, които ние считаме за най-примитивни.
Животните първоначално са се развили от течния елемент; морските животни, медузи, амфибии.
След това всички те излезли от водата на Земята. Само от водата са излезли емоциите и чувствата...ние различаваме нисшата част на душата, която задвижва кръвта и я прави да пулсира и причинява удоволствие и неудоволствие, и всички други такива болезнени опитности. Това древният кабалист наричал вода, защото от водата се получава този елемент на душата. А след това имаме мислещата част на душата, която е Дух".
към текста >>
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси
животни
".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси
животни
" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
/*25/ – "Русото животно в неговата книга "Генеалогия на морала", която е била много хвалена. Обаче в своята лекция от 6. октомври 1917 г. Р.
Щайнер казва в "Елементални духове на раждане и смърт" "Хората разбираха твърде малко от това.. Самият Дявол е вдъхновявал хората с желанието, като последователи на Нитче самите те да стават "руси животни".. Ала макар че хората никога не ставаха "руси животни" в нитчевия смисъл – нещо ставаше през това столетие в резултат на този социално-тревожен импулс на ХІХ столетие".
към текста >>
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с
животни
, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция.
"Ф" макар и да е политик и светски човек, е ентусиазиран хуманист.. Той прибави, че е много загрижен, тъй като скоро ще бъде направено важно откритие, което ще даде по-голяма сила на лекарите, която те имат дори и сега и че това ще доведе до още по-голяма жестокост в експериментите с животни, поради това, че човекът, който го е открил ще смята че той го е научил чрез вивисекция.
"Но помнете, това не е така, това не е откритие, а само припомняне; защото човекът, който ще го открие, е бил атлантец, а атлантците са били много по-обучени в медицината, отколкото сме ние; наистина тялото за тях не е криело никакви тайни". След това аз започнах да го разпитвам за Атлантида..
към текста >>
Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на
животни
и на човека; това е перспектива за в бъдеще.
В бъдеще човек ще може да създава растения в лаборатория. Ала създаването на живи неща ще бъдат позволени за човека само когато това стане свещено за него, свещена работа, която той извършва; тогава той ще стане толкова искрен и чист в ума си, че за него лабораторната маса ще е станала олтар. Преди това и най-дребното нещо не ще му бъде разкрито от това как живите неща са съставени. С други думи: Азът, като орган на съзнание, живее в минералния свят и ще се възкачи до растителното царство, което тогава той ще се научи да разбира така, както сега разбира минералния свят. По-късно човечеството ще се научи да разбира законите на животинското царство, а след тях тези на човешкото царство.
Всички човешки същества ще се научат да разбират вътрешния живот на растения, на животни и на човека; това е перспектива за в бъдеще.
Всяко нещо, което човек наистина е в състояние да разбере, може да го демонстрира, например един часовник. Понастоящем човекът не ще е в състояние да демонстрира нещо, взето от живата природа без помощта на съществата, които стоят зад природата – дотогава, докато това не ще бъде свещена работа, която той ще извършва".
към текста >>
52.
ІІ. Мисията на Манихейството.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества камъни, растения,
животни
и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно.”
Христос измива краката на апостолите. Това е символ на смирението на Посветения пред по-низшите от него. Посветеният дължи съществуването си на онези, които не са посветени. Затова е и дълбоката смиреност на онези, които наистина знаят, пред онези които не знаят. Трагичната страна на космическата еволюция е, че една категория същества трябва да се принизят, за да могат другите да се издигнат.
В този смисъл можем да оценим красотата на думите на Парацелз: “Наблюдавал съм всички същества камъни, растения, животни и те не ми изглеждат нищо повече от разпръснати букви, докато човекът е словото, живо и цялостно.”
към текста >>
53.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предследвани от
животни
и заплашващи ги същества.
Това астрално себепознание се случва по абнормален начин при онези, които са обременени с физическо заболяване, което се състои в постоянни видения на това как са предследвани от животни и заплашващи ги същества.
Страдащите виждат огледалните образи на собствените си емоции и страсти.
към текста >>
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи
животни
с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
Ето защо първото изречение в списъка на черната магия е: Животът трябва да бъде покорен.
По същата причина в определени школи за черна магия последователите биват учени на ужасяващата и демонична практика да пробождат живи животни с нож в точно определена част от тялото, която ще породи тази или онази сила в притежателя на ножа.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
към текста >>
54.
ХVІ. Земетресенията, вулканите и човешката воля.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
По времето, когато Слънцето бе все още обединено със Земята и с Луната, не съществуваха нито растения, нито
животни
, нито човешки същества такива, каквито ги познаваме днес.
По времето, когато Слънцето бе все още обединено със Земята и с Луната, не съществуваха нито растения, нито животни, нито човешки същества такива, каквито ги познаваме днес.
Всъщност, тогава съществуваше само растително царство, но при съвсем различни условия от нашите. Това царство запази особена връзка със силите на Слънцето, подобна на тази на животните с Луната и на човека със Земята. Докато Слънцето беше обединено със Земята-Луна, растенията насочваха своите цветове към центъра на кълбото; когато Слънцето се отдели, те се ориентираха спрямо него и насочиха своите цветове към небето. Ние видяхме в една от предишните лекции (XI), че така растенията приеха обратно положение спрямо човека; и двете се проявяваха във вертикалното, докато животното се открива сякаш по средата между човешката ориентация и тази на растителния свят. Гръбначният стълб на животното е хоризонтален.
към текста >>
55.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Щеше да има минерали, растения,
животни
и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
Физическото съотношение на тази духовна еволюция бе растежа и развитието на човешкия мозък като същински храм на Бога. Но ако това бе единствената еволюция, нещо щеше да липсва.
Щеше да има минерали, растения, животни и човешки същества, притежаващи мозък, човешка форма и облик, но нещо щеше да остане на лунната степен на еволюцията.
На Старата Луна нямаше нито раждане, нито смърт.
към текста >>
56.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Също както днес виждаме скали или
животни
, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни.
Тогава човечеството ще се раздели на два раси.
Също както днес виждаме скали или животни, в това бъдеще ние ще срещаме същества, които са изцяло зли, изцяло грозни.
В наше време само ясновидецът е способен да вижда моралната красота или моралната грозота в човешките същества. Но когато самите черти на човека изразяват неговата Карма, човешките същества ще се разделят в групи от само себе си, според потока на който очевидно принадлежат, според това дали низшата природа е била победена от Духа или е победила Духа. Това диференциране започва малко по-малко да оказва влияние. Когато извличаме от миналото разбиране за бъдещето, и се стремим да осъзнаем идеала на това бъдеще, неговият план започва да се разгръща пред нас. Ще възникне нова раса, за да бъде тя връзката между човека на настоящето и духовния човек на бъдещето.
към текста >>
57.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато наблюдавате морски
животни
, можете да видите, че тези
животни
непрекъснато отделят калций.
Ако видите дъното на морето, ще откриете калциеви образувания.
Когато наблюдавате морски животни, можете да видите, че тези животни непрекъснато отделят калций.
Калциевата обвивка е това, което остава като твърд материал. Тук отново имате мъртвото като продукт на живото. Ако бихте развили свръхсетивните възприемателни органи, за да погледнете достатъчно далеч назад в земното развитие, бихте открили, че всичко мъртво произлиза от живото, че също планинският кристал и диамантът, изобщо всичко мъртво произлиза от живото. Във външната природа вкаменяването е подобен процес както пораждането на костната система у нас. Знаете, че има риби, които още нямат костна система.
към текста >>
Много
животни
и видове растения са измрели и са ги заместили други.
В теософските книги често срещате описания на камалока и девахана, при които загиването изглежда като следствие, като въздействие от предишен земен живот. Но в действителност мъртвите въздействат още в този земен живот. Мъртвите играят известна роля в промените на Земята, в културните и природните явления. Представете си, че сте били родени в първите години на християнството и отново в сегашното време. Фауната и флората в Европа съществено са се променили.
Много животни и видове растения са измрели и са ги заместили други.
Всичко това не се обяснява с нещо свръхсетивно в смисъла на духовното изследване, а действително заедно с природните сили действат силите, които човекът има, когато не е въплътен в тяло, така че хората въздействат в бъдещия си живот с притежаваните от тях сили в девахана или в камалока. Когато в днешно време срещате различни животни от преди хилядолетия, те са се породили чрез съдействието на мъртвите. Така по определен начин хората участват в това, което наричаме природни сили. Мъртвите съдействат непрекъснато за преобразяването на природата, така че в природните явления трябва да виждаме да се проявява това, което мъртвите влагат в този свят.
към текста >>
Когато в днешно време срещате различни
животни
от преди хилядолетия, те са се породили чрез съдействието на мъртвите.
Мъртвите играят известна роля в промените на Земята, в културните и природните явления. Представете си, че сте били родени в първите години на християнството и отново в сегашното време. Фауната и флората в Европа съществено са се променили. Много животни и видове растения са измрели и са ги заместили други. Всичко това не се обяснява с нещо свръхсетивно в смисъла на духовното изследване, а действително заедно с природните сили действат силите, които човекът има, когато не е въплътен в тяло, така че хората въздействат в бъдещия си живот с притежаваните от тях сили в девахана или в камалока.
Когато в днешно време срещате различни животни от преди хилядолетия, те са се породили чрез съдействието на мъртвите.
Така по определен начин хората участват в това, което наричаме природни сили. Мъртвите съдействат непрекъснато за преобразяването на природата, така че в природните явления трябва да виждаме да се проявява това, което мъртвите влагат в този свят.
към текста >>
58.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато този свят се разглежда като писмени знаци на духа, когато всичко външно – минерали, растения,
животни
и хора – се приеме като писмени знаци на духа, чрез четенето на физическия свят се стига от само себе си вътре в духовния свят.
Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт. Обикновената наука описва отделните неща на света така, както показах. Окултистът обаче знае, че тези отделни неща, освен че човек може да ги опише външно, означават още нещо. Те могат да се прочетат, понеже са писмени знаци на духа.
Когато този свят се разглежда като писмени знаци на духа, когато всичко външно – минерали, растения, животни и хора – се приеме като писмени знаци на духа, чрез четенето на физическия свят се стига от само себе си вътре в духовния свят.
към текста >>
59.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Още при атлантците е имало една точка на челото, където етерната глава е излизала извън физическата, както сега е при конете и при други
животни
.
Които са чули лекцията за отношението на сетивата към висшите светове, ще си спомнят, че целият свят участва в създаването на физическото тяло. Очите са създадени от светлината, от духовете, които действат в светлината. Всяка точка на физическото тяло стои във връзка с определена сила в космоса. Нека разгледаме точката в основата на носа. Някога етерната глава се е разпростирала далеч над физическото тяло.
Още при атлантците е имало една точка на челото, където етерната глава е излизала извън физическата, както сега е при конете и при други животни.
При коня и днес етерната глава излиза далеч навън. При днешния човек споменатите точки в етерната глава и физическата глава съвпадат и това му дава способността да развие такива части от физическия си мозък, които правят възможно да казва аз за себе си.
към текста >>
60.
Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той му казва: Опитай се първо не да обичаш само отделни
животни
, не само да имаш определено отношение към отделното животно, да видиш при едно или друго животно различни неща, но живо да почувстваш целия вид, тогава ще си създадеш представа какво е груповата душа.
А окултният учител може да даде на ученика необходимата стабилност, която иначе сетивният свят дава, понеже постоянно коригира заблудите. Но в астралния свят е различно. Там човек е изложен на заблуждения; там някой опитен трябва да му оказва подкрепа. Учителят дава поредица указания на ученика, който иска да върви по розенкройцерския път. Най-напред той му дава определено указание, когато постепенно достига степента на имагинативното развитие.
Той му казва: Опитай се първо не да обичаш само отделни животни, не само да имаш определено отношение към отделното животно, да видиш при едно или друго животно различни неща, но живо да почувстваш целия вид, тогава ще си създадеш представа какво е груповата душа.
към текста >>
Всички
животни
имат своите групови души на астралния план.
Същото е и при животните и тяхната групова душа. Всичко, което усеща отделното животно, го усеща в него груповата душа. Да вземем например всички различни лъвове. Всички усещания на лъвовете водят до общата душа. На астралния план всички лъвове имат обща групова душа.
Всички животни имат своите групови души на астралния план.
Ако се причини болка на отделния лъв, или ако той изпитва удоволствие, то се простира до груповата душа на астралния план така, както болката на пръста – до човешката душа. Човекът може да постигне разбиране за груповата душа, ако си представи една форма, съдържаща всички отделни лъвове, както едно общо понятие съдържа принадлежащите към него други понятия.
към текста >>
61.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни
животни
, имат особено изграден стомах и съответните храносмилателни органи.
Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни животни, имат особено изграден стомах и съответните храносмилателни органи.
Месоядните са хищни животни, чиито храносмилателни органи и зъби са подходящи за ядене на месо.
към текста >>
Месоядните са хищни
животни
, чиито храносмилателни органи и зъби са подходящи за ядене на месо.
Когато днес хората искат да обосноват защо смесеното хранене следва да бъде правилното за хората, аргументират, че тревопасните са преживни животни, имат особено изграден стомах и съответните храносмилателни органи.
Месоядните са хищни животни, чиито храносмилателни органи и зъби са подходящи за ядене на месо.
към текста >>
Човешките зъби и храносмилателни органи са нещо средно между тези на преживните и хищните
животни
.
Човешките зъби и храносмилателни органи са нещо средно между тези на преживните и хищните животни.
Затова самата природа насочва хората към смесена храна. Но всичко в света е именно в движение, в растеж и промяна. Касае се за това, не как изглежда човекът днес, а как може да изглежда другояче. Ако човекът премине само към растителна храна, органите, съответстващи повече на месоядството, ще закърнеят и ще се развият органи, необходими за растителната храна. Трябва да се вземе под внимание как е било някога и как може да стане в бъдеще.
към текста >>
62.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и
животни
, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Но ако бихте опознали съществата, които са знаели за творческия разум от собственото съзерцание, за разлика от днешния само възприемащ разум, бихте разбрали, че онези същества са били съвсем други. Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества.
Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа.
Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме. Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни. Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки.
към текста >>
Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-
животни
.
Те не са били още въплътени в човешко тяло. Каквото днес живее в човешките обвивки, някога се е намирало в лоното на божествено-духовните същества. Ние сме преминали незабелязано времето на земното развитие, което може да се представи сравнително така: Долу на Земята вече е имало физически живот, имало е съвсем други същества, подобни на днешните минерали, растения и животни, и същества, които не са били хора, а са стояли между животните и хората и са били готови да приемат човешката душа. Те били стигнали в развитието си дотам, че да могат да приемат човешката душа. Само сравнително може да се каже как да си ги представяме.
Долу, на Земята, живеели хората, които всъщност били човеко-животни.
Представете си човешките тела като отделни гъбички и душите като водни капки, всички заедно слети в обща водна маса, а физическата Земя с многобройните същества, същевременно обвита с душевна обвивка, както днес е обвита с въздушна обвивка. Всичко в нея още не е било отделено, както са водните капки. Подобно на тогавашното време е, ако оставите водната маса да бъде всмукана от гъбички, като всяка от тях поеме по една капка. Каквото е било единна душевна субстанция, е всмукано от отделните човешки тела, разпределено е в отделните човешки тела. Чрез това се поражда човешката душа.
към текста >>
63.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни
животни
.
Такива скали, почви и твърда основа, върху която днес стъпваме, не е имало на Старата Луна. Старата Луна е била мирово тяло като един вид полуживо същество. Представете си торфа, но още по оживен от днешния торф – като растителна каша, подобна на спанак. В тази каша е имало и дървесинни субстанции. Вместо нашите днешни скали, на Старата Луна имало един вид дървесинна основа и върху нея полурастителна, полукаменна маса.
Върху нея растели същества, стоящи между растенията и животните, така да се каже – растениевидни животни.
Днешните паразитни растения са подобия на тези растения, както те са съществували на Старата Луна, преди всичко белият имел. Той може да расте само върху други растения, понеже е изостанало лунно растение, растяло на Старата Луна върху един вид растителна основа. С това е свързано особеното значение на белия имел в народната поезия.
към текста >>
64.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Топлокръвните
животни
се появили по-късно.
Трябва да сте наясно как с вида дишане на въздуха, с потапянето на духа в обвивката на човека е свързано още нещо. То е интимно свързано с това, което наричаме топлата – по-топла по отношение на околната среда – кръв на човека. Преди да е наближил този момент в земното ни развитие, е нямало топлокръвни същества.
Топлокръвните животни се появили по-късно.
С дишането била свързана топлата кръв така, че някога се случва още нещо. Във всяка такава човешка обвивка навлиза известно количество топлина, кръвна топлина, която носите във вас и която е по-силна топлина от тази на околната среда. Някога, по времето, предшествало това същинско очовечаване, имало още съвсем друго нещо в околната среда на физическите човешки предци на Земята, нещо съществено различно от духа, който е бил въплътен във въздуха. Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята. Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла.
към текста >>
65.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
«... и видях между престола, четирите
животни
и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»
Прочетете с това окултно познание мястото, където Йоан получава книгата със седемте печата. Нека да прочетем какво е описано в четвъртата глава на Откровението. «И веднага бях обзет от дух и ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше някой. Който седеше, приличаше на камък яспис и сардис.... Около престола пък имаше двадесет и четири престола, а на престолите видях седнали двадесет и четири старци» – които ви представих с двадесет и четирите часа на мировото денонощие. Какво още намираме в пета глава?
«... и видях между престола, четирите животни и старците да стои едно агне, като че ли беше задушено, и имаше седем рога и седем очи, това са седемте духове божи, изпратени във всички страни.»
към текста >>
66.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения, минерали,
животни
и хора.
През атлантската епоха хората все още са били астрално ясновиждащи.
Те са живеели заедно със своите богове и духове, също както и с външните растения, минерали, животни и хора.
През следатлантското време хората не могат повече да навлизат във висшите светове. Не могат да проникват във висшите светове чрез непосредствено съзерцание на божествено-духовното, а само по изкуствен начин могат отново да изпадат в състоянието, чрез което стават отново другари на боговете. На това се основава индийският начин на йога-посвещението. Йога-посвещението във висшите светове се състои предимно в това, да се потисне съзнанието, до което човекът е достигнал в следатлнтската епоха, тоест външното възприемане, и човекът да се постави в предишни ясновидски състояния на съзнанието, каквито е притежавал атлантецът.
към текста >>
Хора,
животни
и растения принадлежат едни към други и едните не могат да съществуват без другите.
Растението приема въглеродния двуокис, задържа въглерода и освобождава отново кислорода. Така между хората и растенията протича обмен.
Хора, животни и растения принадлежат едни към други и едните не могат да съществуват без другите.
към текста >>
67.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Група подобно устроени
животни
имат общ аз, например всички отделни лъвове имат общ аз, всички тигри също, всички щуки също.
Такъв аз има само днешният човек на Земята. Тези човешки азове са такива, че всеки човек има един затворен в себе си аз. Друго е при животните. Животните имат групов аз, групова душа. Какво означава това?
Група подобно устроени животни имат общ аз, например всички отделни лъвове имат общ аз, всички тигри също, всички щуки също.
към текста >>
Отделните
животни
са само членовете.
Азът на животните се намира в астралния свят. Така е, като че ли човекът се намира зад стена с десет дупки и в тях пъхва десетте си пръста. Той не се вижда тогава, но всеки разумен човек ще заключи, че отзад има централна сила, на която принадлежат десетте пръста. Така е с груповия аз.
Отделните животни са само членовете.
Това, на което те принадлежат, е в астралния свят. Тези животински азове не са човекоподобни, макар, духовно взето, да могат да се сравняват, защото един животински групов аз е много мъдро същество. Човекът като индивидуална душа не е още толкова мъдър. Нека помислим например за някои видове птици, чиято мъдрост се състои в това, че те отлитат в определени висини и в точно определени посоки, за да избегнат зимата и през пролетта се завръщат по други пътища. В тази миграция на птиците виждаме мъдрите действия на груповите азове.
към текста >>
Отделните
животни
, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно.
Не е така при маймуните.
Отделните животни, откъсват нещо от груповата душа, което не се завръща обратно.
Когато маймуната умре, по-голямата част се поема обратно, но една част се откъсва от груповата душа. Маймуната втвърдява протегнатото, изпратеното от груповата душа и когато умре, една отломка от нея в известна степен се отделя и не се връща обратно. Така се пораждат отломки, отрязъци от груповата душа. При всички видове маймуни се пораждат отломки от груповата душа.
към текста >>
Чрез такива отрязъци остава нещо от груповата душа и останалото по такъв начин от топлокръвните
животни
става елементарно същество, природен дух – саламандър.
Чрез такива отрязъци остава нещо от груповата душа и останалото по такъв начин от топлокръвните животни става елементарно същество, природен дух – саламандър.
Тези елементарни същества, тези природни духове са отпадъци от по-висши светове, които служат на по-висшите същества. Ако те бъдат оставени на себе си, ще пречат на Космоса. Така висшата мъдрост се ползва например от силфите, за да води пчелите към цветята. Голяма армия елементарни същества се поставя под висшето мъдро водачество и с това вредното, което те биха направили, се обръща в нещо ползотворно.
към текста >>
68.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши
животни
, именно тези, които живеят повече с човека като домашни
животни
, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или.
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти?
към текста >>
Там трябва да си кажете, че всичко, което в животинското царство е подобно, всички лъвове, мечки, жаби, риби, които са от един вид, всички лъвове и другите
животни
, общо взето са подобни на вашите десет пръста.
Пренесете донякъде това разбиране върху разбирането ви на някой животински вид.
Там трябва да си кажете, че всичко, което в животинското царство е подобно, всички лъвове, мечки, жаби, риби, които са от един вид, всички лъвове и другите животни, общо взето са подобни на вашите десет пръста.
Растоянието не играе значение. Ако запитаме отделните пръсти за техния аз, те би трябвало да кажат: «Това е азът на човека, към който ние принадлежим.» Запитате ли един лъв в менажерията и друг в Африка и т.н., всички трябва да ви посочат общия аз на вида, груповия аз. Всички подобни едно на друго животни имат общ аз. Човекът се отличава от животното по това, че всеки човек има своя аз, а животното има един общ аз, груповия аз на неговия вид. Не можете да видите азовете на животните в нашия физически свят, а там, където говорим за астрален план.
към текста >>
Всички подобни едно на друго
животни
имат общ аз.
Пренесете донякъде това разбиране върху разбирането ви на някой животински вид. Там трябва да си кажете, че всичко, което в животинското царство е подобно, всички лъвове, мечки, жаби, риби, които са от един вид, всички лъвове и другите животни, общо взето са подобни на вашите десет пръста. Растоянието не играе значение. Ако запитаме отделните пръсти за техния аз, те би трябвало да кажат: «Това е азът на човека, към който ние принадлежим.» Запитате ли един лъв в менажерията и друг в Африка и т.н., всички трябва да ви посочат общия аз на вида, груповия аз.
Всички подобни едно на друго животни имат общ аз.
Човекът се отличава от животното по това, че всеки човек има своя аз, а животното има един общ аз, груповия аз на неговия вид. Не можете да видите азовете на животните в нашия физически свят, а там, където говорим за астрален план. Там ще откриете едно единствено същество за всички лъвове. Също както тук, на физическия план, можете да срещнете един човек, който представлява затворено в кожата си същество, така, ако сте ясновидец, можете да срещнете на астралния план отделни същества, подобни на човека – лъвския аз, мечешкия аз. Това са напълно интелигентни същества, които не стоят по-долу от човека.
към текста >>
69.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Около нас има безжизнени същества, които наричаме минерали, растения,
животни
и други хора.
Около нас има безжизнени същества, които наричаме минерали, растения, животни и други хора.
Знаем, че зад тези същества стоят духовни същности, изобщо че зад нашия физически свят се намира един духовен свят. Знаем, че дори от човека, който стои пред нас, можем да възприемем с нашите сетива само малка част – физическото тяло; че този човек, освен това физическо тяло, има своето етерно и астрално тяло и своя аз. Последните три съставни части на човека не можем да ги възприемем с обикновените сетива. Когато наблюдаваме един камък си казваме, че той се отличава от човека поради това, че като минерал, като камък няма етерно, астрално тяло и аз във физическия свят, а само физическо тяло. За растението знаем, че има физическо и етерно тяло, за животното, че има и астрално тяло.
към текста >>
Всички
животни
, които принадлежат към един род, например всички лъвове нямат всеки за себе си отделен аз, а имат един общ аз.
Растението се различава от минерала с това, че на физическото поле има своите физическо и етерно тяло. В астралния свят се намира астралното му тяло, а в девахана – неговият аз. Азът на растението се намира една степен по-долу от този на минерала, така че в долния девахан срещаме същества, чийто най-нисш член е растението. Животното има своите физическо, етерно и астрално тяло тук, във физическия свят, а неговият аз е в астралния свят.
Всички животни, които принадлежат към един род, например всички лъвове нямат всеки за себе си отделен аз, а имат един общ аз.
Този аз се нарича групов аз на животните. Човекът се отличава от животните по това, че неговият аз се намира на физическото поле.
към текста >>
70.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Нека да помислим за принадлежащите си взаимно
животни
, които са оформени подобно и са сродни едно с друго.
Нека да помислим за принадлежащите си взаимно животни, които са оформени подобно и са сродни едно с друго.
Те имат групова душа, един групов аз в астралния свят. Наблюдаваме ли такъв групов аз на астралния план, виждаме едно същество, което там е също така отделна същност, една личност, както човекът е отделна личност на физическото поле. Ясновидецът среща там груповите души на животните, също както тук среща хората. Те са единични, отделни личности на астралното поле и само откровенията им стигат до физическия свят.
към текста >>
Вместо от растения или
животни
, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан.
Вместо от растения или животни, може да се тръгне от минерали или камъни и там съществата се намират във висшия девахан.
И те изпитват удоволствие и страдание, радост и болка. Когато ясновидецът погледне една каменна кариера, където работниците откъртват и разтрошават камъните, той вижда как там душата на минералите изживява нещо. Тук не бива да правим заключения според аналогии и сравнения. Разтрошаването с чука не боли. Полъх от приятни чувства се излъчва при разтрошаването на камъните.
към текста >>
71.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
Всички подобно оформени
животни
имат групов аз.
Виждаме десет пръста да се движат, но не виждаме самия човек. Той е скрит зад стената. Ние не можем да си обясним как десетте пръста се промъкват през стената и се движат. Би трябвало да приемем, че някакво същество принадлежи към тях. Така е и с животните във физическия свят.
Всички подобно оформени животни имат групов аз.
Тук, във физическия свят, виждаме животните да се движат навсякъде. Каквото виждаме тук, има физическо, етерно и астрално тяло. Ако видим тук, във физическия свят, например лъвове, тези лъвове са органи на живеещия в астралния свят лъвски аз. Лъвският аз, груповият аз на физическите лъвове е също отделно същество на астралното поле, както ние сме отделни същества тук. Всяка група еднородни животни има един аз на астралното поле, лъвският аз, тигърският аз, лешоядският аз са в астралния свят.
към текста >>
Всяка група еднородни
животни
има един аз на астралното поле, лъвският аз, тигърският аз, лешоядският аз са в астралния свят.
Всички подобно оформени животни имат групов аз. Тук, във физическия свят, виждаме животните да се движат навсякъде. Каквото виждаме тук, има физическо, етерно и астрално тяло. Ако видим тук, във физическия свят, например лъвове, тези лъвове са органи на живеещия в астралния свят лъвски аз. Лъвският аз, груповият аз на физическите лъвове е също отделно същество на астралното поле, както ние сме отделни същества тук.
Всяка група еднородни животни има един аз на астралното поле, лъвският аз, тигърският аз, лешоядският аз са в астралния свят.
Отделните животни са тук, във физическия свят, както пръстите са промушени през една стена.
към текста >>
Отделните
животни
са тук, във физическия свят, както пръстите са промушени през една стена.
Тук, във физическия свят, виждаме животните да се движат навсякъде. Каквото виждаме тук, има физическо, етерно и астрално тяло. Ако видим тук, във физическия свят, например лъвове, тези лъвове са органи на живеещия в астралния свят лъвски аз. Лъвският аз, груповият аз на физическите лъвове е също отделно същество на астралното поле, както ние сме отделни същества тук. Всяка група еднородни животни има един аз на астралното поле, лъвският аз, тигърският аз, лешоядският аз са в астралния свят.
Отделните животни са тук, във физическия свят, както пръстите са промушени през една стена.
към текста >>
Разглеждаме ли отделните
животни
тук, много от тях ни изглеждат извънредно умни.
Разглеждаме ли отделните животни тук, много от тях ни изглеждат извънредно умни.
Тези животни се ръководят от астралния план. Там са животинските азове, груповите азове. Това население на астралния план е много по-умно от хората. Животинските групови азове на астралния план са много, много мъдри същества. Нека разгледаме миграцията на птиците, как птиците преминават през различни области, как е аранжиран полетът им, как потеглят през есента към топлите страни и през пролетта отново се завръщат.
към текста >>
Тези
животни
се ръководят от астралния план.
Разглеждаме ли отделните животни тук, много от тях ни изглеждат извънредно умни.
Тези животни се ръководят от астралния план.
Там са животинските азове, груповите азове. Това население на астралния план е много по-умно от хората. Животинските групови азове на астралния план са много, много мъдри същества. Нека разгледаме миграцията на птиците, как птиците преминават през различни области, как е аранжиран полетът им, как потеглят през есента към топлите страни и през пролетта отново се завръщат. Когато проникнем дълбоко в мъдрите закономерности, трябва да запитаме: Кой е скрит зад стената, кой подрежда всичко това?
към текста >>
72.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Например това, което е животинска групова душа, принадлежаща към цяла група оформени еднакво
животни
, може да преминава през нас.
Някои неща, които ще кажем, ще се свържат с разглеждането, което направихме последния път,42 а други ще насочат погледа в посоката, в която последния път споменахме, че все повече и повече виждаме как пространството около нас е оживено и одухотворено от над сетивни събития и духовни същества. Последния път при нашето разглеждане видяхме как различните царства около нас – минералното, растителното и животинското царство – имат и същества, които можем да наречем групови азове. Казахме, че в животинския свят има групови души като отделни индивидуалности, може да се каже, личности, които се намират на астралния план и обкръжават Земята. Видяхме, че растителните азове са в центъра на Земята, а за груповите азове на минералите не посочихме определено място, защото те се намират във висшите области на девахана. От това видяхте, че около нас непрекъснато се намират същества, през които, така да се каже, преминаваме, които проникват в нас и живеят в същото пространство, където сме и ние.
Например това, което е животинска групова душа, принадлежаща към цяла група оформени еднакво животни, може да преминава през нас.
Защото в астралността царува законът на проникването, проходимостта, противно на нашия физически свят, където царува непроходимостта.
към текста >>
73.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Третата степен, човекоподобните
животни
, са били предците на хората.
Белият имел днес израства от живото дърво. По онова време обаче той е притежавал смътно усещане, което вече го няма, понеже е закърнял.
Третата степен, човекоподобните животни, са били предците на хората.
Този образ на Старата Луна се оформя едва след отделянето на Слънцето, тя започва да го обкръжава.
към текста >>
74.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Действията му засягат минерали, растения,
животни
и хора.
След като посочихме основанието да говорим днес за тях, ще преминем към свободно афористично описание на свойствата на тези висши същества. Първо ще разгледаме най-близкостоящите до човека ангели, пратениците на Бога. Те се отличават от човека преди всичко по начина на способността им за възприемане и познание. Човекът възприема и извършва действията си сред един свят, състоящ се от четири природни царства.
Действията му засягат минерали, растения, животни и хора.
Това е начинът му на възприятие и волеви дела.
към текста >>
Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои
животни
.
Те живеят в животинското, човешкото царство и т.н. Дейността им не стига до растителния свят. Тези неща са се знаели от хората със старото съзнание. Тук можем да се задълбочим в душевния живот на предишни народи и времена. Също както нашите предци са усещали делата на ангелите в растенията, така са усещали и делата на архангелите в животните.
Затова древните народи, например египтяните, са обожествявали някои животни.
Тук се отразява знанието на хората. Който разглежда забележителните образи на египетското обожествяване на животните така, той ще изпита страхопочитание пред дълбоката мъдрост на тези хора. Не напразно те са свързвали животните с висшите същества и с човека. Нека да си припомним как животът на хората винаги е бил свързан с живота на животните, как напредъкът на Земята и сега е свързан с животните – някои промишлени отрасли са зависими от животните, – тогава ще разберете какви дълбоки основания е имало това обожествяване на животните.
към текста >>
Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че Бог им е предопределил определени
животни
.
Някои хора и днес още говорят, че има народен дух, но това най-често е само гола дума за тях, нещо абстрактно. Че народът действително се ръководи от реален народен дух, за това хората днес малко знаят. Този народен дух, за когото целият народ е това, което за човешкия дух е човешкото тяло, е един архангел. Архангелите са племенни духове. Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели народи.
Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че Бог им е предопределил определени животни.
Там с право са виждали действията на народностния дух. Те са обожавали силата на народностния дух, който им е предопределил животното.
към текста >>
75.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Да проследим как се втурват от клетките диви
животни
, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени.
Когато се представи пред душата ни нещо подобно, нека да изплува една друга картина, една картина за душевно и сърдечно усилване, картина, която можем да си изградим, ако погледнем към първите християнски времена, когато видим какво е било меродавно като култура във времето на стария императорски Рим. Нека си припомним какво този императорски Рим е означавал за живота, как определящите епохата кръгове са се издигали степен по степен, а същевременно шепа хора живее долу в катакомбите; как е трябвало да горят тамян, за да не се забележи миризмата от разлагащите се тела на преследваните и умъртвените от редиците на тази шепа хора.
Да проследим как се втурват от клетките диви животни, разкъсвайки тези, които в редовете на шепата хора са им били хвърлени.
Нека слезем от палатите на управляващите в императорския Рим в коридорите на катакомбите, където първите християни, именно малката шепа хора са обитавали, където над костите на своите мъртви са изградили първите си олтари и са разгръщали своя култ невидимо за управляващите в императорския Рим, невидими като днешните привърженици на едно ново духовно познание, които се събират невидимо, духовно невидимо за официалната, определяща насоката култура! Да проследим там долу онези, които дори не е бивало да се покажат на дневна светлина, как хиляди са били погребани там, скрити са били тези, които са посадили в човечеството една нова духовна култура под земната повърхност, как горе е действал императорският Рим, както е познато, и да разгледаме след това обстоятелствата няколко столетия по-късно! Каквото определящият тогава императорски Рим е създал, е като издухано, като изметено. Останало е това, което невидимо за погледите на господставащите е трябвало да преживява в мизерия долу, в катакомбите. Това е останало.
към текста >>
76.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова
животни
, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: .
В допълнение, трябва да се спомене, че бащата на църква Юстин Мъченикът в първата си защита, посочва, че източникът на учението на Платон за създаването на света е Старият завет: «Това, което в Тимей Платон казва за обяснението на света относно Божия Син: , го е заимствал по подобен начин от Мойсей.
Защото в книгите на Мойсей е написано, че по времето, когато израилтяните излизат от Египет и се намират в пустинята, срещат пръскащи отрова животни, смокове, усойници и змии от всякакъв вид, които донасят смърт на хората; тогава по съвет на Бога Моисей взима метал и прави един вид кръст, поставя го на свещената шатра и казва на хората: .
И от това – казва той, – змиите умрели, а хората избегнали смъртта. Платон прочита това, и тъй като не го разбира съвсем, и вярва, че не се има предвид формата на кръста, а на чи, прави изказването, че силата на първия Бог е разпростряна като Х в Космоса. "(Цитирано според «Библиотека на църковните отци. Документи на раннохристиянски апологети и мъченици», том I, Кемптен-Мюнхен 1913 г., стр. 73/74).
към текста >>
77.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид
животни
лъвове, тигри и т.н.
Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят. Подобно на това, както ние говорим за индивидуална човешка душа, можем да говорим групова душа на животните, която може да се открие в астралния свят.
Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид животни лъвове, тигри и т.н.
имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят. По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят. Вие ще намерите един вид тайни изхождащи, например, от лъвовете, които се съединяват на астрално ниво в общ групов "Аз", живеещ тук, на земята, в отделните лъвове. Както човека има свой индивидуален "Аз", така във всяко астрално тяло живее нещо от груповия "Аз". Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните животни.
към текста >>
Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните
животни
.
Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид животни лъвове, тигри и т.н. имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят. По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят. Вие ще намерите един вид тайни изхождащи, например, от лъвовете, които се съединяват на астрално ниво в общ групов "Аз", живеещ тук, на земята, в отделните лъвове. Както човека има свой индивидуален "Аз", така във всяко астрално тяло живее нещо от груповия "Аз".
Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните животни.
Там обитават същества, които могат да слязат при нас в раздробен вид, като определен брой животни във физически план. Когато техният живот тук свършва, те отново се съединяват с останалата част на тази същност на астрално ниво. цялата група животни в астралния свят има същество, с което може да се говори така, както се говори тук с отделния индивид. Те изглеждат не толкова различно, но ненапразно във втория печат на апокалипсиса са охарактеризирани с това, че им е придаден различен вид, а именно, казано е, че те се делят на четири класа лъв, орел, бик и човек /човекът, още не бил слязъл във физическото ниво/. Тези четири апокалиптични "звяра" всъщност са четири класа групови души, които се намират на астрално ниво най-близко до индивидуалната душа на човека.
към текста >>
Там обитават същества, които могат да слязат при нас в раздробен вид, като определен брой
животни
във физически план.
имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят. По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят. Вие ще намерите един вид тайни изхождащи, например, от лъвовете, които се съединяват на астрално ниво в общ групов "Аз", живеещ тук, на земята, в отделните лъвове. Както човека има свой индивидуален "Аз", така във всяко астрално тяло живее нещо от груповия "Аз". Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните животни.
Там обитават същества, които могат да слязат при нас в раздробен вид, като определен брой животни във физически план.
Когато техният живот тук свършва, те отново се съединяват с останалата част на тази същност на астрално ниво. цялата група животни в астралния свят има същество, с което може да се говори така, както се говори тук с отделния индивид. Те изглеждат не толкова различно, но ненапразно във втория печат на апокалипсиса са охарактеризирани с това, че им е придаден различен вид, а именно, казано е, че те се делят на четири класа лъв, орел, бик и човек /човекът, още не бил слязъл във физическото ниво/. Тези четири апокалиптични "звяра" всъщност са четири класа групови души, които се намират на астрално ниво най-близко до индивидуалната душа на човека.
към текста >>
цялата група
животни
в астралния свят има същество, с което може да се говори така, както се говори тук с отделния индивид.
Вие ще намерите един вид тайни изхождащи, например, от лъвовете, които се съединяват на астрално ниво в общ групов "Аз", живеещ тук, на земята, в отделните лъвове. Както човека има свой индивидуален "Аз", така във всяко астрално тяло живее нещо от груповия "Аз". Този "животински Аз" живее в човешкото астрално тяло, и човекът само тогава се освобождава от този животински "аз", когато стане астрално зрящ, става съприятел на астралните същности, когато се среща с груповите души на животните на астрален план така, като тук то среща отделните животни. Там обитават същества, които могат да слязат при нас в раздробен вид, като определен брой животни във физически план. Когато техният живот тук свършва, те отново се съединяват с останалата част на тази същност на астрално ниво.
цялата група животни в астралния свят има същество, с което може да се говори така, както се говори тук с отделния индивид.
Те изглеждат не толкова различно, но ненапразно във втория печат на апокалипсиса са охарактеризирани с това, че им е придаден различен вид, а именно, казано е, че те се делят на четири класа лъв, орел, бик и човек /човекът, още не бил слязъл във физическото ниво/. Тези четири апокалиптични "звяра" всъщност са четири класа групови души, които се намират на астрално ниво най-близко до индивидуалната душа на човека.
към текста >>
78.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 май 1907 г. Стихийният свят и царството небесно; реалност, сън и смърт.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора,
животни
, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд.
Откъде се е родило самото астрално тяло? То се е родило от всеобщия астрален организъм, който предизвиква целият отнасящ се към нас Космос.
Ако ви е необходимо сравнение, за да си представите отношението на малката частица астрална материя, съдържаща се във вашето астрално тяло, към целия огромен астрален свят, на който се люлее и от който са се родили всички хора, животни, растения, минерали, а също и планетите, ако вие искате да си представите отношението на астралното тяло към астралния организъм, представете си капка течност в съд.
Както напълно естествено капката произхожда от течността, намираща се в съда, така и това, което се намира в астралното тяло, е пребивавало някога в целия астрален свят на Космоса. То се е отделило от тук и е влязло в етерното и физическо тяло, благодарение на което и се е обособило, подобно капката в съда.
към текста >>
Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и
животни
, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата.
Втората област, която, все пак не се различава от първата като нова степен е морската, или океанската област на Девакан. Девакан направо така е пронизан от правилни течения не от вода, а от една своеобразна субстанция. По своя цвят тя е сравнима с току-що отворило се напролет цветче на праскова. Това, което струи по целия Девакан, е течен, течащ живот.
Всичко, което тук долу е разделено между отделните хора и животни, там горе присъства като някаква стихия, подобно на водата.
Това може да се сравни с разпределението на кръвта по човешкото тяло.
към текста >>
79.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1907 г. Слизане към ново раждане.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Различните растения, различните
животни
, дори климатът е бил различен.
Не трябва да се мисли, че в Девакан човекът нищо не бива да прави, освен да се грижи само за самия себе си освен това, му се налага да се работи над други много важни неща. Ще можем да разберем това, ако разгледаме развитието на нашата Земя в неголям интервал от време. Да насочим нашия поглед хиляда години назад! Ако разгледаме местностите, които виждаме сега, то колко различно са изглеждали те тогава!
Различните растения, различните животни, дори климатът е бил различен.
Земната повърхност постоянно се променя в това, що се отнася до нещата, създавани от природата. Например, в съвременна Гърция не може да се отгледа това, което е растяло по земята на древна Гърция. И именно благодарение на това става развитие на Земята, и обликът и постоянно се изменя.
към текста >>
80.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Друг пример ни дават някои
животни
, които преселването им в тъмни пещери заставило зрителният орган да закърнее.
Друг пример ни дават някои животни, които преселването им в тъмни пещери заставило зрителният орган да закърнее.
При тях веществата, които до сега са подхранвали очите, преминали в други части на тялото, защото, техните очи вече не е необходимо да гледат нещо. Техните очи, по този начин, деградирали, и във всички следващи поколения ще се раждат животни с атрофирали очи. Те сами са обусловили обратното развитие на тези органи със своето преселение, и съдбата на следващите поколения е била определена от това, което са направили тези същества в миналото. Те сами са подготвили своята по-нататъшна съдба.
към текста >>
Техните очи, по този начин, деградирали, и във всички следващи поколения ще се раждат
животни
с атрофирали очи.
Друг пример ни дават някои животни, които преселването им в тъмни пещери заставило зрителният орган да закърнее. При тях веществата, които до сега са подхранвали очите, преминали в други части на тялото, защото, техните очи вече не е необходимо да гледат нещо.
Техните очи, по този начин, деградирали, и във всички следващи поколения ще се раждат животни с атрофирали очи.
Те сами са обусловили обратното развитие на тези органи със своето преселение, и съдбата на следващите поколения е била определена от това, което са направили тези същества в миналото. Те сами са подготвили своята по-нататъшна съдба.
към текста >>
81.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
И сега все още ще срещнете такова съзнание при тези
животни
обърнете внимание!
Точно така в човека присъстват състояния, които се явяват последните остатъци на предишното, някога смислено устройство. И макар тези образи днес вече нищо да не означават, по-рано те са служили за обозначаването на външния свят.
И сега все още ще срещнете такова съзнание при тези животни обърнете внимание!
които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност.
към текста >>
Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши
животни
, но това става по механичен път от тренировки и т.н.
Точно така в човека присъстват състояния, които се явяват последните остатъци на предишното, някога смислено устройство. И макар тези образи днес вече нищо да не означават, по-рано те са служили за обозначаването на външния свят. И сега все още ще срещнете такова съзнание при тези животни обърнете внимание! които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си.
Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н.
-, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност. само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост. И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание. При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи.
към текста >>
само по-високоразвитите
животни
, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост.
които не могат да издават звуци отвътре. Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност.
само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост.
И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание. При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи. Ако някое нисшо животно, например рака, възприема образ, който създава определено неприятно впечатление, той се старае да се отклони от срещата с него. Ракът не вижда предмета, но в отблъскващия образ вижда, че го застрашава някаква беда.
към текста >>
И ето всички
животни
, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание.
Работата е там, че в окултизма съществува много по-правилно разделяне на животните отколкото във външното естествознание, а именно на вътрешно безгласови и такива, които могат да издават звуци вътре в себе си. Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност. само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост.
И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание.
При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи. Ако някое нисшо животно, например рака, възприема образ, който създава определено неприятно впечатление, той се старае да се отклони от срещата с него. Ракът не вижда предмета, но в отблъскващия образ вижда, че го застрашава някаква беда.
към текста >>
При тези нисши
животни
няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи.
Наистина, вие ще откриете способността да се издават звуци и при много нисши животни, но това става по механичен път от тренировки и т.н. -, а не отвътре. Дори жабата издава звуци ни от своята вътрешност. само по-високоразвитите животни, възникнали тогава, когато човекът вече можел да изразява чрез звуци своята радост и мъка, едва те заедно с човека получили възможността да изразяват със звуци и крясъци своята болка и своята радост. И ето всички животни, които не могат да издават звуци вътре от себе си, притежават такова образно съзнание.
При тези нисши животни няма ясна граница, каквато има в нашето възприемане на образи.
Ако някое нисшо животно, например рака, възприема образ, който създава определено неприятно впечатление, той се старае да се отклони от срещата с него. Ракът не вижда предмета, но в отблъскващия образ вижда, че го застрашава някаква беда.
към текста >>
82.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Разликата е само в това, че тогава той пораждал тела от много висока степен, отколкото при днешните
животни
, тъй като той /Азът/ извършвал работа от вътрешността на божествената субстанция.
"Азовете" работили от божествено-духовната субстанция. Ако днес някой "Аз" работи от астрално на физическо ниво това е груповата душа на животните. Както днес тези групови души работят на животните, тогава човешкия "Аз" е работил отвън върху трите тела.
Разликата е само в това, че тогава той пораждал тела от много висока степен, отколкото при днешните животни, тъй като той /Азът/ извършвал работа от вътрешността на божествената субстанция.
На Луната имало същества, които, по своя вид и изобщо по всичко, което са били, са стояли по-горе от днешните маймуни, но не толкова високо, както днешния човек. Между сегашния човек и животинския свят съществувало междинно царство. След това имало още две царства и двете са изостанали. Едното от тях не успяло при прехода от Слънцето да получи астрално тяло, т.е. изостанало на това ниво на развитие, на което били жлезите на Слънцето.
към текста >>
Второто царство, на Луната се намирало между днешните
животни
и днешните растения, те били един вид
животни
растения.
На Луната имало същества, които, по своя вид и изобщо по всичко, което са били, са стояли по-горе от днешните маймуни, но не толкова високо, както днешния човек. Между сегашния човек и животинския свят съществувало междинно царство. След това имало още две царства и двете са изостанали. Едното от тях не успяло при прехода от Слънцето да получи астрално тяло, т.е. изостанало на това ниво на развитие, на което били жлезите на Слънцето.
Второто царство, на Луната се намирало между днешните животни и днешните растения, те били един вид животни растения.
На Земята точно такива същества няма, ние можем да срещнем само рудименти от този свят. Имало още трето царство, което запазило на Слънцето състоянието на Сатурн, то се намирало между минералите и растенията. Така, на Луната имало три царства минералорастения, животнорастения и човекоживотни.
към текста >>
Както сега се предвижват във водата водните
животни
, така се движели тези лунни
животни
-хора.
Тези подобно на дим или пара лунна атмосфера, доста гореща, била пронизана в различно време ту в по-голяма, ту в по-малка степен от течения които, така да се каже, увисвали във въздуха, като тежест, потапяли се в човешките тела и ги пронизвали. По подобен начин човешкото тяло висяло на Луната в това състояние, който отивал в атмосферата, както днес детето в тялото на майката виси на пъпната връв. От този огнен въздух, като по космическа пъпна връв, в телата постъпвали вещества, които могат да бъдат сравнени с това, което сега самият човек изработва с кръвта. Но "Азът" се намирал извън човека и изпращал по тази връзка, нещо подобно на кръвта, в телата, и тази субстанция се вливала в тях и изтичала обратно. Тези същества никога не са се докосвали до повърхността на Луната, те се насели, кръжели над нея, обтичайки я в полета си.
Както сега се предвижват във водата водните животни, така се движели тези лунни животни-хора.
Вливането на този кръвен сок в телата на хората било работа на Ангелите, Духовете на Мрака.
към текста >>
Отживелица от това се е съхранила в нас във виковете на някои
животни
, например елените.
Единствено същество, притежаващо астрално тяло е способно да чувства, и тези усещания то можело да изразява в звуци, и то по много забележителен начин. Това не били произволни звуци, и тези същества не можели да викат от болка, те не притежавали способността самостоятелно да викат и изобщо да издават звуци, а тези звуци съвпадали с определени изживявания. Така, в определено време от годината на Луната ставало това, което може да наречем стремеж към продължаване на рода, и точно тези вътрешни изживявания, които имали тези същества, можели да изразяват в звуци през останалото време те мълчали. При определено положение на Луната спрямо Слънцето, в установено време на годината Старата Луна изпускала звуци в космическото пространство. Лунните същества огласявали в света своето влечение.
Отживелица от това се е съхранила в нас във виковете на някои животни, например елените.
Такъв вик бил израз по-скоро на всеобщите процеси, а не на индивидуалното изживяване, което може да бъде изразено произволно. Тук намерили своя израз космическите събития.
към текста >>
83.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши
животни
, не било оцветено в червен цвят.
Превръщането на плавателния мехур в бял дроб, Библията изразява с удивителните, монументални думи: "И Бог вдъхна в неговото лице /човека/ дихание на живота, и станал човек жива душа". В тези думи е изразено това, което станало с човека в течение на милиони години. Всички тези същества, с които се запознахме, било те животнорастения или човекоживотни на Луната, а също и техните потомци от лунната епоха на Земята,всички те още не са имали червена кръв.
Това, което са имали те в себе си, подобно кръвта на сегашните нисши животни, не било оцветено в червен цвят.
Напомнящата на кръв субстанция се втичала отвън и изтичала обратно. За да скрие в себе си приема на червена кръв, било необходимо още нещо. Ние ще разберем това, ако научим, че до отделянето на Луната, в развитието на нашата планета желязото не изпълнявало никаква роля. До това време на планетата ни не е имало желязо. Тя го е получила благодарение на това, че планетата Марс преминала през Земята и, така да се каже, оставила на нея желязо.
към текста >>
Това са днешните висши
животни
.
После се появили постепенно малки островчета първите образования на нашето сегашно минерално царство. На Луната все още било царство на минералорастения; първите зачатъци на нашите камъни и скали сега се формират по пътя на уплътняване, на минерализиране огнената маса на Земята. Още преди това царство животнорастенията се развили до състоянието на днешното растително царство. Тези същите лунни същества, които били човекоживотни се разделили на две групи. Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция.
Това са днешните висши животни.
Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад. Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни. Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега. Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа. Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни.
към текста >>
Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива
животни
каквито са те сега.
Тези същите лунни същества, които били човекоживотни се разделили на две групи. Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция. Това са днешните висши животни. Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад. Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни.
Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега.
Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа. Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни. А и те никога не са били истински предци на хората, а представляват падналите на много по-ниско ниво на развитие същества.
към текста >>
Телата на тези
животни
тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа.
Някои от тях се развили по-нататък и придобили човешки облик, но имало и такива които не преминали този стадий на еволюция. Това са днешните висши животни. Те останали на предишната степен на развитие, и, не били в състояние да вървят в крак с развитието, отишли все по-далече назад. Всички сегашни млекопитаещи и подобните, всъщност са това, което останало от спрелите в своето развитие лунни човекоживотни. Така че вие в никакъв случай не трябва да си представяте, че човек е бил някога такива животни каквито са те сега.
Телата на тези животни тогава не били способни да приемат в себе си "Аза" те спрели развитие на стадий на лунната групова душа.
Последните, които, така да се каже, едва не достигнали човека на Земята, но все пак се оказали твърде слаби, за да притежават индивидуална душа, били сегашните маймуни. А и те никога не са били истински предци на хората, а представляват падналите на много по-ниско ниво на развитие същества.
към текста >>
84.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха
животни
, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
Това, което създава материалния начин на мислене, още не е дошло до край. Днес имаме две течения: едното широко, материално, изпълващо Земята, другото малко, ограничено в него тесен кръг от хора. Разграничавайте душевното от расовото. Не мислете, че ако расите преминат в гротеска, то същото ще се случи и с душата. Всички материално мислещи души работят над създаването на зли раси, а духовната работа спомага за създаване на добри раси.
Така както човечеството е произвело това, което изоставайки в развитието, станаха животни, растения, и минерали,така една част ще се отдели и ще представя сред себе си лошата част на човечеството, и в ставащото през това време меко тяло ще стане явно външно, вътрешната душевна злоба.
Както предишното състояние, деградирало до маймунското племе ни се струва гротескно, така материалистичните раси ще останат на гледната точка на злото и ще населяват Земята, като лоши раси. Това ще зависи изцяло от човечеството, ще пожелае ли душата да остане със злата раса, или тя ще пожелае да се издигне чрез духовната култура към добрата раса.
към текста >>
85.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Древните свещеници говореха на народа по следния начин: Преди да можете да виждахте в този свят, който е изпълнен с растения и
животни
, с всякакви предмети, които сега можете да различите навън, тук нямаше нищо друго освен едно тъмно, празно пространство, като бездна.
Как се изразяваше той? Той се изразяваше в картини. Защото това, което ви казах сега, нямаше да бъде разбрано от тогавашните хора. Но те все още пазеха древното ясновидство и когато им се говореше в картините можеха да разбират великите и значителни тайни. Тези методи се използваха и в школите на друидите.
Древните свещеници говореха на народа по следния начин: Преди да можете да виждахте в този свят, който е изпълнен с растения и животни, с всякакви предмети, които сега можете да различите навън, тук нямаше нищо друго освен едно тъмно, празно пространство, като бездна.
Вие виждахте образите вътре в това пространство. Но всичко, което сега е тук, произлизаше от тази бездна, от Гиннунгагап, това е древния германски хаос. На това място той продължаваше разказа си: от север доплуваха дванадесет течения, а от юг долетяха огнени искри. От събирането на огнените искри от юга с дванадесетте течения от север, се родиха две същества: великанът Имир и кравата Аудхумбла.
към текста >>
86.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Египтяните, които бяха добре запознати именно с тази част на астрала и духовните същества в тази негова сфера, се постараха да предадат тези същества чрез изобразяването на хора с глави на всякакви
животни
.
Във втория, малко по.нисш план астралните същества изглеждат по различен начин. Те не приличат на формите, които се срещат на физическия свят. Но ние можем поне да ги направим разбираеми, като се опитаме да ги опишем чрез формите от физическия план. Това именно направиха тайните учители, които дадоха на народите си митологиите и изкуството, за което говорихме, и което изхожда от тайното учение. Няма същества, които изглеждат точно като тези, затова ние можем да ги опишем само, ако си ги представим с човешки тела и всевъзможни животински глави.
Египтяните, които бяха добре запознати именно с тази част на астрала и духовните същества в тази негова сфера, се постараха да предадат тези същества чрез изобразяването на хора с глави на всякакви животни.
Тези образи също не са произволни фантазии, а същества, с които в астралния план може да се общува както с хората и животните на физическия план.
към текста >>
87.
3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
При висшите
животни
, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
Тази духовна дейност живота в етерния свят, прекрасното разгръщане на живота в етерния свят, което се осъществява в най-прекрасни движения и ритми, и постоянното притъпяване на етерното тяло от астралното от това се ражда съзнанието, дори и най-опростеното животинско съзнание. Тези духовни процеси се изразяват така във физическия свят, че в момента, когато в чистия живот нахлуе съзнанието, във физическото тяло настъпва вкостеняване, втвърдяване. Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните.
При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено.
В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли. При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
към текста >>
При най-висшите
животни
този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
Разбира си съществуват и преходни етапи, мекотели и т.н., те също имат своеобразно съзнание. Съзнанието се придобива, то се доближава повече до себе съзнанието едва, когато меките, органични телесни маси се протъкат вътрешно с твърди, костеливи части. По този начин астралното тяло с въздействието си върху етерното, се явява това, което както при мекотелите, охлювите, мидите и т.н., измества навън твърдите черупки, за да предизвика в съществата притъпеното съзнание, присъщо на животните. При висшите животни, при които самосъзнанието се засилва, една от задачите на астралното тяло, наред с образуването на нервна система, е и тази, да отдели всичко костноподобно, всичко втвърдено. В същата степен на засилва не на самосъзнанието, от меката, желеподобна маса се отделят твърдите кости и хрущяли.
При най-висшите животни този процес е почти към края си, в тях астралното тяло вече е образувало скелетна система, която е почти завършена.
към текста >>
Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други
животни
.
Но има други същества, които много по-рано са завършили процеса на своето развитие. Това са птиците. Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите.
Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни.
Птиците са консервирали едно много по-древно състояние. Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също. Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система.
към текста >>
Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите
животни
също.
Те също имат Аз, но той живее много повече във външния свят. Затова те не взеха участие в нещо много съществено за всяко по-висше развитие на човечеството, за окултното развитие на човека. Те не са участвували в процеса, който се изразява в образуването на определени части от костната система, на костния мозък, на вътрешното съдържание на костите. Костите на птиците са много по-кухи от тези на хората или на които и да било други животни. Птиците са консервирали едно много по-древно състояние.
Човекът е преминал през това състояние, прекрачил го е, по-висшите животни също.
Човекът изпраща азовите си сили до самата вътрешност на костите, и една голяма част от окултното обучение се състои в това, чрез упражнения да се постигне това, човек да оживи това пасивно, недейно отношение към костния мозък, да го превърне в съзнателно. Днес той може да упражни въздействие единствено върху съдържанието на черепа си върху мозъка си. Но бъдещото състояние на човечеството ще се подготви в това, той да придобие сила да управлява този полутечен елемент, който преминава през костната му система. Конструкцията на костите е дала земна форма на хората, както и на животните. Образуване то на костната система по този начин даде на човека възможността за сегашното му развитие.
към текста >>
С напредващото физическо развитие на човека и висшите
животни
, половото стана част от всяко отделно тяло.
Друго едно нещо е още по-забележително.
С напредващото физическо развитие на човека и висшите животни, половото стана част от всяко отделно тяло.
Онази похот, която е заложена в отделното тяло, и която е съхранена днес в половостта, преди не съществуваше, тя беше космическа сила. Тя се излъчваше от слънцето върху древната Земя-Луна. Тя беше причина за обикалянето на планетата, с което беше свързан начинът на възпроизвеждане. Пролетното завръщане на птиците в действителност не е нищо друго освен сватбено пътешествие. При тези същества половостта все още е в околния свят, а космическата е дирижиращата сила, която направлява и води ятото отвън, докато при другите същества тази сила се е събрала в собственото тяло.
към текста >>
88.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В този момент на земята нямаше нито едно същество, което да притежава присъщото на днешните висши
животни
качество качеството на червената, топла кръв: вътрешната топлина.
В тази си форма, която имаше той на напусната от луната земя, той не беше нищо друго освен приложение към днешното физическо тяло и днешно то етерно тяло. Това, което днес е налице в човека като астрално тяло, тогава още не беше съединено със земния елемент. Така, както днес в небето се носят облаците, така витаеха из въздуха астралните тела, които по-късно се спуснаха в човешките физически тела. А човешките тела, които се превърнаха във физически предшественици на днешните хора се намираха в едно постоянно спящо състояние. Както растенията се намират в спящо състояние, така и тогавашният човек се намираше в един вид сън, той беше дарен само с физическото и етерното тела.
В този момент на земята нямаше нито едно същество, което да притежава присъщото на днешните висши животни качество качеството на червената, топла кръв: вътрешната топлина.
към текста >>
Ако заедно се мен се върнете назад и изследвате съществата на Старата луна, то вие бихте се убедили, че всички тези същества на Старата луна, където вече присъстваха предците на днешните хора, имаха топлината на околната среда, така както това е при нисшите
животни
, които са останали на това стъпало на развитие до днес.
Ако заедно се мен се върнете назад и изследвате съществата на Старата луна, то вие бихте се убедили, че всички тези същества на Старата луна, където вече присъстваха предците на днешните хора, имаха топлината на околната среда, така както това е при нисшите животни, които са останали на това стъпало на развитие до днес.
Те притежаваха, както се казва, сменящи температурата си телесни сокове, тяхната топли на беше тази на околната им среда. Това, което в човека и във висшите животни е вътрешната топлина и свързаното с нея червената кръв, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
към текста >>
Това, което в човека и във висшите
животни
е вътрешната топлина и свързаното с нея червената кръв, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
Ако заедно се мен се върнете назад и изследвате съществата на Старата луна, то вие бихте се убедили, че всички тези същества на Старата луна, където вече присъстваха предците на днешните хора, имаха топлината на околната среда, така както това е при нисшите животни, които са останали на това стъпало на развитие до днес. Те притежаваха, както се казва, сменящи температурата си телесни сокове, тяхната топли на беше тази на околната им среда.
Това, което в човека и във висшите животни е вътрешната топлина и свързаното с нея червената кръв, съвсем не беше присъщо на тогавашните същества.
към текста >>
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и
животни
с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
Той остави на нея едно вещество, което земята не притежаваше преди: желязото. Желязото се сме си със земята едва след преминаването на Марс през нея, и това желязо беше необходимото условие да се образува червената кръв. Какво беше следствието от това? Когато луната беше напуснала земята и земята остана сама, тя се намираше в един вид огнено състояние, тя беше обгърната от една топлинна атмосфера. Сега ние стигаме до една представа и ви моля да я проследите съвсем внимателно.
Помислете си за топлината, която е вътре в телата на милиони хора и животни с топла кръв, които обитават земята, представете си, че тази топлина се намира като една топлинна атмосфера около земята: ще получите приблизително състоянието на земята непосредствено след отделянето на луната.
към текста >>
Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата душа, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите
животни
.
За окултиста светлината не е просто физическата светлина, а физическата светлина е телесният, плътският израз на духа. Така със слънчевите лъчи в земята се спускаше и същината на слънчевите духове. Светлината като израз на духа на светлината се спускаше в огнената атмосфера, в топлинната атмосфера на земята. Представете си това съвсем живо. Имате земята заобиколена от топлинна атмосфера, и спускащите се в нея слънчеви лъчи, които за нас обаче са духовни лъчи.
Поради това, че тези духове на слънцето в слънчевите лъчи попаднаха в земна та топлина, се образува най-напред общата душа, общото астрално тяло на цялото човечество и на висшите животни.
Долу на земната повърхност се намираха тези спящи хора-растения, които имаха етерно тяло и физическо тяло. Същото би било ако сега, ако всички вие, ако всички, които са седнали тук, внезапно за спят това разбира се не е желателно! и всичките ни астрални тела напуснат физическите си тела и се смесят помежду си, така беше тогава. Само че тогава те се смесиха още повече, превърнаха се в неразличима маса, защото имаха обща топлина, която светеше светлината на слънцето, като израз на духа. Както е известно астралното тяло на днешния се нарича и аура, тъй като то се представя на днешният наблюдател като едно светлинно явление, което заобикаля човека, така както ако си представите една овална, яйцевидна светлинна форма, която се излъчва от всички страни на човека.
към текста >>
89.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Те наподобяваха
животни
и в тях все още не можеше да живее Аз.
Небесното уширение и земното уширение отдели Бог едно от друго. Тук на земята стана видимо това, което на Луната изобщо не се виждаше. В тези думи е отразена една невероятно дълбока мъдрост, която отговаря напълно на истината. На Старата Луна все още наоколо не бродеха отделни човешки фигури като тук на земята, това все още не съществуваше. Телата-предшественици на хората на Старата Луна, състоящи се от физическо, етерно, астрално тяло имаха само едно уширение към планетата, а не към небесата.
Те наподобяваха животни и в тях все още не можеше да живее Аз.
Животното е изостанало на това стъпало на развитие. Това ви е показано и днес ясно по това, че то не може да изправи лицето си към слънцето, че предните му крайници не са свободни инструменти, с които да реализира намеренията и идеите на духа. Животното е като една арка на четири колони. Човекът е довел тази арка от хоризонтално във вертикално положение.
към текста >>
90.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и
животни
, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства.
Къде например се намираше това, което се спусна по време на Старото Слънце като етерно тяло във физическото, къде се намираше то по време на Стария Сатурн? Все отнякъде трябва да е дошло. То се намираше около Стария Сатурн, точно както сега въздухът се намира около земята. Всичко, което по-късно се спусна в човека, първоначално присъствуваше в околната атмосфера, около Стария Сатурн. По същия начин на Старото Слънце астралното тяло, което се спусна по време на Старата Луна, се намираше в околната атмосфера.
Бихте могли да си представите Старото Слънце като съставено не от скали, растения и животни, както днес земята, а на него съществуваха две природни царства.
Съществата, хората, които се намираха на Слънцето, бяха само човешки растения. Наред с тях на Старото Слънце съществуваха един вид минерали. Не бива обаче да бъркате Старото Слънце с днешното слънце. Старото Слънце беше заобиколено от една мощна астрална обвивка. Същевременно астралната обвивка на Старото Слънце беше светеща.
към текста >>
91.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Те изговориха всички хора, всички
животни
и всичко останало.
Точно както хората в бъдеще ще изговарят същества, така и предшествениците на човечеството, боговете, бяха надарени с един орган, с когото изговориха всички съществуващи днес неща.
Те изговориха всички хора, всички животни и всичко останало.
Всички те, в буквален смисъл са изговорените от божеството думи.
към текста >>
Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните
животни
би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил.
Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът.
Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека. След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
Така във втория библейски образ, в апокалиптичните
животни
лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека.
Хората също имаха в миналото групова душа, едва постепенно те извоюваха днешната самостоятелност. Тези групови души се намираха първоначално в астралния свят и след това слязоха във физическия, за да живеят в плът. Ако изследваме в астралния свят първоначалните групови души на хората, то ние ще открием четири рода, от които човекът е изходил. Ако бихме сравнили тези четири рода с групови души, които принадлежат към днешните животни би трябвало да кажем: един от тези видове може да се сравни с лъва, друг с орела, третия с телето и четвъртия с човека от пра древните епохи, когато върху него още не се беше спуснал Азът.
Така във втория библейски образ, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек, ни е представен един по-ранен стадии в развитието на човека.
След това обаче, докато има Земя, ще съществува и една групова душа за най-висшето откровение на човека, което се представя от агнето, знак за изкупителя. Тази картина ни показва групирането на петте групови души: четири на човека около вели ката групова душа, която принадлежи на всички хора едновременно.
към текста >>
92.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Можем да сравним всички формално еднакви
животни
, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако например идейно се отдадем на това, то трябва да се запитаме: как стоят нещата с душите на живеещите около във физическия свят твари, душите на животните, растенията и минералите? Какво друго освен това, което се предлага на сетивата ни съществува в тези три царства? Ако наблюдаваме царството на животните ще установим, че духовно-душевното съществено се различава от човека. Това, което виждаме затворено в границите на кожата у човека ние не можем да видим така непосредствено и у отделното животно. То по-скоро може да се сравни с отделния член на човешкото тяло.
Можем да сравним всички формално еднакви животни, например всички лъвове, всички тигри, всички щуки, всички мухи и т.н., всичко което в животинския свят има еднаква форма с един отделен член на човешкото тяло например с пръстите на ръката.
Ако вземем десетте пръста на човека няма да се почувстваме изкусени да припишем на всеки от тях по една душа, надарена с аз. Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение.
към текста >>
Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени
животни
лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа.
Знаем, че десетте пръста са част от един отделен човек. Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго.
Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа.
Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека. Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план. Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно.
към текста >>
Не бива да търсим тази душа на групите
животни
там, където бихме търсили азовата душа на човека.
Ние приписваме азова душа на отделния човек. Така както приписваме на отделния човек азова душа, така можем да сторим същото и с целия животински род. Дали тази душа ще се нарича групова или видова, не е от значение. От значение е, че се представяме нещата преливащи, флуидиращи едно в друго. Така трябва да приемем, че в основата на една група еднакво оформени животни лежи същото, което е в основата на човека: Азовата душа.
Не бива да търсим тази душа на групите животни там, където бихме търсили азовата душа на човека.
Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план. Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение.
към текста >>
Отделните
животни
принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план.
Мястото, където се намира азовата душа на човека между раждането и смъртта е физическия план. Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение.
Отделните животни принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план.
Ако например искаме да открием Аза на една група еднакви животни, то ние трябва да отидем посредством ясновидството на астралния план. Там груповата душа на съответните животни е една толкова завършена личност, какъвто е човекът тук на физическия план. Ако човек разпери десетте си пръста и ги пъхне в десет дупки на стената, то някой, който е от другата страна на стената ще види единствено десетте пръста. Ако той от своя страна желае да потърси Азът на тези десет пръста, то ще трябва да отиде зад стената. Така трябва да си представяте, че в отделния лъв трябва да виждаме един от представителите на груповия Аз на всички лъвове.
към текста >>
Ако например искаме да открием Аза на една група еднакви
животни
, то ние трябва да отидем посредством ясновидството на астралния план.
Под това не бива да се разбира, че по природата и същността си тя принадлежи към физическия план, но азовата душа на човека живее в него. При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение. Отделните животни принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план.
Ако например искаме да открием Аза на една група еднакви животни, то ние трябва да отидем посредством ясновидството на астралния план.
Там груповата душа на съответните животни е една толкова завършена личност, какъвто е човекът тук на физическия план. Ако човек разпери десетте си пръста и ги пъхне в десет дупки на стената, то някой, който е от другата страна на стената ще види единствено десетте пръста. Ако той от своя страна желае да потърси Азът на тези десет пръста, то ще трябва да отиде зад стената. Така трябва да си представяте, че в отделния лъв трябва да виждаме един от представителите на груповия Аз на всички лъвове. Отидете на астралния план и ще откриете групово-родовата индивидуалност или личност на всички лъвове, точно както зад стената бихме открили индивидуалността на десетте пръста на човека.
към текста >>
Там груповата душа на съответните
животни
е една толкова завършена личност, какъвто е човекът тук на физическия план.
При груповите Азове на животните това не е така. Тези групови души, към които се числи всяко отдел но животно от определен вид, не достигат до отделното животно. Дали един лъв се намира в Африка, някой друг в зоопарка, това не е от значение. Отделните животни принадлежат към една и съща групова душа, а тя се намира в астралния план. Ако например искаме да открием Аза на една група еднакви животни, то ние трябва да отидем посредством ясновидството на астралния план.
Там груповата душа на съответните животни е една толкова завършена личност, какъвто е човекът тук на физическия план.
Ако човек разпери десетте си пръста и ги пъхне в десет дупки на стената, то някой, който е от другата страна на стената ще види единствено десетте пръста. Ако той от своя страна желае да потърси Азът на тези десет пръста, то ще трябва да отиде зад стената. Така трябва да си представяте, че в отделния лъв трябва да виждаме един от представителите на груповия Аз на всички лъвове. Отидете на астралния план и ще откриете групово-родовата индивидуалност или личност на всички лъвове, точно както зад стената бихме открили индивидуалността на десетте пръста на човека. Същото се отнася и за останалите животински видове.
към текста >>
А ако се "разходите" из астралния план ще откриете, че той е населен с тези групови Азове, и вие ще ги срещнете точно както тук на физическия срещате отделните хора, разликата е само в това, че на физическия план тези групови Азове се изявяват в отделните
животни
така, както ако вие покажете десетте си пръста през стената.
Ако човек разпери десетте си пръста и ги пъхне в десет дупки на стената, то някой, който е от другата страна на стената ще види единствено десетте пръста. Ако той от своя страна желае да потърси Азът на тези десет пръста, то ще трябва да отиде зад стената. Така трябва да си представяте, че в отделния лъв трябва да виждаме един от представителите на груповия Аз на всички лъвове. Отидете на астралния план и ще откриете групово-родовата индивидуалност или личност на всички лъвове, точно както зад стената бихме открили индивидуалността на десетте пръста на човека. Същото се отнася и за останалите животински видове.
А ако се "разходите" из астралния план ще откриете, че той е населен с тези групови Азове, и вие ще ги срещнете точно както тук на физическия срещате отделните хора, разликата е само в това, че на физическия план тези групови Азове се изявяват в отделните животни така, както ако вие покажете десетте си пръста през стената.
към текста >>
93.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Както във физическото тяло се отразява същината на останалите членове, така те се отразяват и в етерното, но вече не "човешки", а "животински", и то във формата на определени
животни
, които имат известна прилика в нашите външни животински форми.
Така във физическото тяло се изразява всеки един друг член, доколкото прониква в него. Кръвта пулсира несъзнателно, тъй като Азът, доколкото е действен в нея, е несъзнателен относно физическите си процеси.
Както във физическото тяло се отразява същината на останалите членове, така те се отразяват и в етерното, но вече не "човешки", а "животински", и то във формата на определени животни, които имат известна прилика в нашите външни животински форми.
Така това, което се намира под етерното тяло физическото, се отразява като една сянка, тази част на етерното тяло. Тази част на етерното тяло, в която се отразява физическия член на човешкото същество, се нарича "човека" (написва се на дъската). Астралното тяло, Чувстващата душа, която се отразява в етерното, се нарича поради приликата на етерната си форма се нарича "Лъв". Разсъдъчната душа, която се отразява в етерното тяло, се нарича "Телец" или крава, а Съзнаващата Душа с Духа-Себе се нарича поради приликата, която етерната и форма има за ясновидския поглед "Орел"
към текста >>
Символите на четирите
животни
не са измислени, мисълта не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
Винаги, когато слушаме подобни изрази на окултни истини и ги сравняваме с това, което човечеството е съхранило в своите знаци и символи, ще си спомняме колко е създало човешкото съзнание, преди да се превърне в разсъдъчно. Човекът толкова обича да вярва, че днес вече сме стигнали далече. Но със своя разум той куцука зад творческото съзнание от миналото, което между впрочем притежаваха единствено посветените и те са го скрили в сказанията.
Символите на четирите животни не са измислени, мисълта не е изходната точка, не в нея е произходът им, а във виждането.
към текста >>
Отразените огледално страсти се явяват, все едно ви нападат много
животни
.
Веднага ще избера един ярък пример: тук на физическия план проследявате, как старата кокошка снася яйцето и как от яйцето се развива младата кокошка. Ако разглеждате същото събитие на астралния план, трябва да вървите назад: първо имате младата кокошка, тя става все по-малка и по-малка и накрая влиза в яйцето. Времето също протича назад. Виждате колко невероятно объркващо на пръв поглед е това за ученика. Страстите, които извират от човека, вие виждате на едно табло, те се излъчват от центъра.
Отразените огледално страсти се явяват, все едно ви нападат много животни.
По-нисшите страсти човекът вижда около себе си като всевъзможни твари, като мишки, плъхове и така нататък. Ако ученикът не е научил това, и получи първата си такава опитност, ако види себе си нападнат от собствените си страсти като мишки и плъхове, то лесно може да се стигне до патологични състояния като фобия от преследване и т.н.
към текста >>
94.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени
животни
да речем лъвовете, групата
животни
, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща душа, общ Аз.
Знаем, че една душа, като тази на човека, е индивидуална, която живее в отделното тяло, и ние можем да открием единствено у човека. При останалите същества, които ни заобикалят, трябва да търсим душа от друг вид и друга форма. Животните около нас също са одухотворени, напразно ще търсим душата им тук на физическия план.
Животинският Аз, който наричаме групов Аз, трябва да се търси на астралния план, и цяла една група родствени животни да речем лъвовете, групата животни, котките всички отделни групи от родствени форми имат една обща душа, общ Аз.
Пространствената разделеност тук на земята не е от значение. Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично. Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала. Тези групови Азове там са завършени индивидуалности. И както тук на физическия план вашата индивидуалност е завършена, така и груповият Аз е завършена индивидуалност на астралния.
към текста >>
А ако можехте да сключите познанство с отделните групови Азове в астралния план, то вие ще откриете, че най-присъщото им качество е мъдростта, колкото и малко мъдри да ни се струват тук във физическия свят отделните
животни
.
Дали един лъв ще се намира в зоологическа градина, а друг в Африка, това е безразлично. Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала. Тези групови Азове там са завършени индивидуалности. И както тук на физическия план вашата индивидуалност е завършена, така и груповият Аз е завършена индивидуалност на астралния. Както десетте ви пръста са част от завършената ви личност, така и всички лъвове са част от груповия Аз на лъвовете.
А ако можехте да сключите познанство с отделните групови Азове в астралния план, то вие ще откриете, че най-присъщото им качество е мъдростта, колкото и малко мъдри да ни се струват тук във физическия свят отделните животни.
Никой не бива да вади заключения на базата на отделните животни за качествата на груповите им Азове, на личността на животните в Астрала. Точно както пръстите ви носят качествата на един индивидуален Аз, така и отделното животно носи качествата на груповия Аз.
към текста >>
Никой не бива да вади заключения на базата на отделните
животни
за качествата на груповите им Азове, на личността на животните в Астрала.
Всички лъвове принадлежат заедно към един Аз, когото астралният изследовател може да открие в Астрала. Тези групови Азове там са завършени индивидуалности. И както тук на физическия план вашата индивидуалност е завършена, така и груповият Аз е завършена индивидуалност на астралния. Както десетте ви пръста са част от завършената ви личност, така и всички лъвове са част от груповия Аз на лъвовете. А ако можехте да сключите познанство с отделните групови Азове в астралния план, то вие ще откриете, че най-присъщото им качество е мъдростта, колкото и малко мъдри да ни се струват тук във физическия свят отделните животни.
Никой не бива да вади заключения на базата на отделните животни за качествата на груповите им Азове, на личността на животните в Астрала.
Точно както пръстите ви носят качествата на един индивидуален Аз, така и отделното животно носи качествата на груповия Аз.
към текста >>
95.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни
животни
принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните.
От лекциите, които се изнесоха тук в последно време вие можете да заключите, че когато се издигаме ясновидски от физическия план във висшите светове,срещаме там същества, които макар и да не принадлежат на нашия физически свят, но които като същества на висшите светове се явяват толкова обособени в себе си, че ние можем също да назовем техните личности в техните светове, подобно на това както ние назоваваме личностите на хората тук на физически план.
Вие видяхте, че цели групи еднакви или сложни животни принадлежат към една "груповата душа" или към един "групов Аз", и че на астрален план ние срещаме като обособени личности "душата на лъвовете", "душата на тигрите" и други групови Азове на животните.
Ние можем говорейки тривиално там на астрално ниво да ги срещнем така както тук във физическия свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области, на деваханичен план, груповите Азове на всички растения, а във висшите части на Девакан ние откриваме Аза на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук на физично ниво. И това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните.
към текста >>
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в
животни
, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия.
Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума. С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни. Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват. Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>
Но има същества, хора и висши
животни
, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества.
Както при животните ние виждаме, че астралния групов Аз разпростира своите членове в отделните лъвски-индивиди, така и тези астрални същности се разпростират в своето физическо битие. Но те не могат да го въведат непосредствено от астрален план във физическия сват. Затова те се нуждаят на физически план от същества, за които се явяват паразити, в които те се впиват и се завинтват. Те всъщност са паразити за хората на Земята. Ако ги нямаше земните човешки същества, то те много скоро биха се сбогували със Земята, тъй като не биха имали за себе си никакво пристанище: тогава нямаше да им се хареса тук на Земята.
Но има същества, хора и висши животни, които имат лимфа; в тази лимфа, намират своето откровение тези същества.
По този начин, в нашето тяло пулсира не просто материално вещество, но във всеки такъв кръговрат се движат цели пълчища от тези същества, които се въртят в човека, предвижват се през него и имат за свое тяло в човешката лимфа – в това време когато самия човек, по-точно Азът човек, има за свое тяло в началото само своята кръв. И според това, правят ли в него свое кръгодвижение лунните същества или съществата на Марс, неговата лимфа придобива особен характер. Ако в човешкото тяло се извършва основно кръгообращение от лунни същества, то човек се накланя повече на страната на злобата, раздразнението, гнева; ако в него основно се движат съществата от Марс, то човекът се накланя повече на страната на мекостта, добротата и кроткостта. Така вие виждате, че човекът е пронизан не само от една течност, но и от духове, и че ще разберем човека само тогава, ако знаем, че той е пронизан не само от течности, но също така и от духове.
към текста >>
Според това, какъв род същества действат на нашите
животни
и растения, месото на тези
животни
и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
Там те се явяват като личности за ясновидската способност на възприемане и имат своя израз, свое откровение тук във физическия живот, в човешкия хранителен сок, в хилуса, колкото и странно да ни изглежда това. В този хранителен сок, пронизващ човешкото тяло, живеят тези същества, които имат за своя истинска родина деваканичното ниво, и доколкото те приемат за себе си физическо тяло, имат свой физически живот на Венера. И тъй като Венера по смисъла на своите сили е свързана е с цялата наша земна растителност и с всичко изобщо което живее на нашата Земя, то ще ви стане ясно, каква връзка съществува между това, с какво човек се храни, и това, какъв става човек благодарение на това хранене. Това изобщо не е безразлично. Във всички растения и, разбира се, също и в животните живеят влиянията на съществата на Венера, като от една страна, добрите, меките, кротките, а от друга страна – тези неукротими същества на Венера, които, както ви бях описал, жадуват за грабежи и враждуват един с друг.
Според това, какъв род същества действат на нашите животни и растения, месото на тези животни и храната приготвена от растенията, бивайки превърната в хранителни сокове, ще внедри в тялото на човека добродетели или пороци.
към текста >>
И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и
животни
, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове,и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество.
Тук вие започвате да виждате от по-висока гледна точка в сравнение с тази, която ви бе дадена в предишните лекции, доколкото е важно да се разбере човешката храна от духовна гледна точка, за да се знае под какви влияния е едно или друго растение, на какви въздействия е подложено едно или друго животно.
И който знае, че в някаква страна особено се развиват тези или онези растения и животни, намиращи се под тези или онези небесни влияния, той ще разбере, как по необходимост може да се образува напълно определен народен характер, благодарение на това, че във всяка приемана от него храна, получена от неговото обкръжение, човек поглъща не само тези вещества, каквито показва химията, но приема в себе си заедно с това и определени духове,и те веднага влизат чрез устата в жлъчката и се разпространява в неговото същество.
Така ни се открива възможност, която позволява от географски особености на страната да се разбере характера на живеещия в нея народ.
към текста >>
96.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и
животни
.
При това аз трябва да ви напомня за нееднократно споменавания факт: нашата Земя, преди да стане “Земя”, е преминала през други планетарни състояния; Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и едва след това е достигнала своето днешно земно състояние. Сега поставете достатъчно живо душата този древен, в безкрайното далечно минало царуващ в пространството Сатурн, който е бил първото въплъщение на Земята.
Всъщност този древен Сатурн съвсем не е бил нещо такова, което виждаме около себе си като нашите растения, минерали и животни.
Първоначално този Сатурн се е състоял само от най-първите зачатъци на човека. Ние не можем да говорим за него по друг начин, освен, че той се явявал като конгломерат на човешките същества, които са били тогава само зародиш на физическите тела. Само от едни физически човешки тела е бил съставен Стария Сатурн – приблизително така, както ягодата или къпината се състоят от отделни зърна. И както сега нашата Земя е заобиколена от въздуха, от атмосферата, така Стария Сатурн е бил обкръжен от атмосфера, която в сравнение с тази, която днес ни е известна като наша земна атмосфера, е била духовна. Това е била атмосфера от чисто духовен вид, и в нея се е развивал в сатурново състояние човека в своя първоначален зародиш.
към текста >>
В настоящето време те са достигнали такова състояние при своето физическо въплъщение, че се явяват нашите
животни
.
С тази първична мъглявина, която лежи в изходната точка на нашата слънчева система, са били свързани тези духове и множество още други духове. Така например вие лесно можете да си представите, че това, което за човека е започнало на Сатурн, за другите същества до известен смисъл е започнало на Слънцето. Както на Сатурн е било сложено началото на физическото тяло на човека, така на Слънцето са се появили други същества, минаващи, така да се каже, същата космическа азбука.
В настоящето време те са достигнали такова състояние при своето физическо въплъщение, че се явяват нашите животни.
На Луната към това се присъединява тези същества, които сега са растенията; а нашите съвременни минерали са възникнали за първи път само на Земята. Такива са тези младши спътници на нашето развитие, чиито страдания и радости аз ви описах в една от предшестващите лекции. По този начин, в тази първична мъглявина са били не само отишлите напред същества, но също и такива същества, които още не са се намирали на човешка степен на развитие.
към текста >>
97.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. 2. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Всички други същества, които сега ги има на Земята като
животни
, растения и минерали, на Сатурн не ги имало.
Такъв е бил физическия зачатък на човека.
Всички други същества, които сега ги има на Земята като животни, растения и минерали, на Сатурн не ги имало.
Сатурн се е състоял само от човешките зачатъци, които били споени заедно, като отделните зърна на къпината, образуващи една голяма ягода: така масата на Сатурн представлява нещо като една голяма ягода, съставена от споени малки зрънца, каквито били и хората. Такова кълбо е бил този Стар Сатурн. Ако след това изследваме обкръжението на този Сатурн, както изследваме, например, обкръжението на нашата Земя и откриваме, че тя е обкръжена от въздушен покров, в които има образувания като облаци, мъгла и т.н., то при Сатурн няма да открием материални неща, а ще намерим в обкръжението на Сатурн духовни субстанции, духовни същества, които във всички отношения са стояли по-високо от човека какъвто е бил тогава в своя първи зачатък на Сатурн.
към текста >>
98.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и
животни
.
Би било погрешно да се мисли, че човекът е зает само със самия себе си. Светът е построен не върху такъв егоизъм. Той е устроен така, че човек във всяко едно положение трябва да участва в работата над Земята; и в Девакан той участва в преобразуването повърхността на Земята. Ние знаем, че, например, тази почва, на която се намираме сега, е изглеждала по съвсем друг начин само преди сто години. Земята непрекъснато се изменя.
По време на земното странствуване на Исус Христос тук е имало огромни горски масиви; имало съвършено различни растения и животни.
Обликът на Земята непрекъснато се преобразува. Както хората, строейки градове и т.н. непрекъснато работят с помощта на тези сили, които действат във физическото, точно така те въздействат на Девакан с помощта на тези сили, които преобразуват облика на Земята; следователно, също и растителното и животинското царства. Затова в следващата си инкарнация, човекът открива Земята, в съвсем различен вид, така че той винаги изживява нещо ново. Та нали ние не напразно сме се родили в нова инкарнация, а за това, да изживеем нещо ново.
към текста >>
Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други
животни
, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ.
В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ като цяло. Това същество достига надолу до света на животните. Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там.
Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ.
Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане. Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи. В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели.
към текста >>
Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните
животни
, но все пак в такива като сфинкса, крилатите
животни
и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи.
Един народ живее тук, друг там. Според различията на страните, в които живеят народите, те трябва да се ползват от едни или други животни, от това – така инстинктивно се усещало от народите – се назначавало духа на техния народ. Така, че древният египтянин, който напълно ясно е чувствал това, казвал: когато ние разглеждаме развитието на растенията, то откриваме, че в тях действат Ангелите, когато разглеждаме животните, виждаме, че те се направлявани от нашия ръководещ дух на целия народ. За това силата, която е идвала към тях от животните, те почитали като свещена, и характера на тяхното отношение към животните бил изразен в това съзнание. И при това, те не говорили за Архангели, но имали това усещане.
Именно това е усещането, което египтянинът свързвал с култа към животните; и то, на свой ред лежи в основата на факта, че там, където за цялата тази спиритуална връзка, тези духове се възпроизвеждали макар и не в образите на земните животни, но все пак в такива като сфинкса, крилатите животни и т.н., които откриваме в безбройните изображения при различните народи.
В тях като че ли проблясват управляващите народа Архангели. За това вие можете да видите в различните животински групи възпроизводство на езотеричното явление на водещите Архангели, и много от образите на египетските божества се свеждат до тази представа, че Архангелът – духът, ръководещ народността – слиза надолу до царството на животните. Такава е основната задача на Архангелите; но има и още една.
към текста >>
99.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Но ние знаем, че тези
животни
горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа.
Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа.
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз.
към текста >>
Различните, но еднакво сформирани
животни
са свързани с този свой групов Аз.
Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа. Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността. Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход.
Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз.
Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа. Ние тогава се разграничаваме от продължението в астралното.
към текста >>
И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките
животни
, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло.
Вземете сега човешкото физическо тяло, каквото го имате пред себе си, вземете всичко това, което това физическо тяло се явява в качеството на оръдие на мислещия, разумния Аз. Вие най-добре от всичко ще си изясните, че при това се има в предвид, ако помислите за това, че само Азът остава един и същи от инкарнация в инкарнация, и че оръдието на Аза се създава отново във всяка инкарнация. По този начин, материалното оръдие на Аза се създава отново за всяка инкарнация.
И по-нататък, тази тънка материална организация, която има човекът с преимущество пред всичките животни, т.е., тази материална организация, която изявява всъщност човешкия разум, възникнала благодарение на това, че в течение на дълги времена човекът бавно и постепенно се учил – макар и напълно безсъзнателно – да работи над астралното тяло.
Ние знаем, че астралното тяло на човека се състои от две части: едната част, над която още нищо не сме направили, която, следователно е останала такава, каквато и била взета от Космоса, и другата част, над която човекът вече е работил. Тези две части на астралното тяло по определен начин са развити във всеки човек. Във висшата нервна система, особено в мозъка, които се създават нови за всяка нова инкарнация, вие имате материалния израз на това, което човекът е направил при работата на своя Аз над своето астрално тяло, макар и в по-голямата си част безсъзнателно. И факта, че човекът има по-развит, много по-съвършен в сравнение с животните, главен мозък, се обяснява с това, че този мозък се явява откровение на преобразеното от силите на Аза астрално тяло. Но астралното тяло също се изразява и в нервната система.
към текста >>
Ние знаем, че отделните видове
животни
постепенно, така да се каже, са се отделили като изостанали братя на вървящата напред човешка еволюция, те изостанали на по-ранна степен.
Проследявайки човека в миналото на неговата еволюция, ние ще идваме до все повече и повече духовни форми.
Ние знаем, че отделните видове животни постепенно, така да се каже, са се отделили като изостанали братя на вървящата напред човешка еволюция, те изостанали на по-ранна степен.
От това, човекът толкова високо се е издигнал в своето развитие, че той най-късно от всичко е влязъл във физическо проявление. Другите същества станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация. Тези животни имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят. Това, което е дала на нашата еволюция Старата Луна, мъдростта, ние виждаме във всеобхващащ смисъл развиваща се в груповите души на животинското царство. Човекът не смее да приписва мъдростта на себе си.
към текста >>
Тези
животни
имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят.
Проследявайки човека в миналото на неговата еволюция, ние ще идваме до все повече и повече духовни форми. Ние знаем, че отделните видове животни постепенно, така да се каже, са се отделили като изостанали братя на вървящата напред човешка еволюция, те изостанали на по-ранна степен. От това, човекът толкова високо се е издигнал в своето развитие, че той най-късно от всичко е влязъл във физическо проявление. Другите същества станали такива защото не са можели да чакат и по-рано влезли във физическа инкарнация.
Тези животни имат групови души, които съществуват само на астрален план, но простират своите действия във физическия свят.
Това, което е дала на нашата еволюция Старата Луна, мъдростта, ние виждаме във всеобхващащ смисъл развиваща се в груповите души на животинското царство. Човекът не смее да приписва мъдростта на себе си. Той с помощта на мъдростта създава своята култура, но в много по-силна степен, мъдрост е разлята по цялата Земя. Човек, който се гордее с достиженията на човечеството, може да каже: колко високо се е издигнало човечеството! Най-новите изобретения, например, свидетелстват за това.
към текста >>
Това става у висшите
животни
, и още повече, колкото по-висши
животни
разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе.
Животните, които се появяват, са само нови образувания на груповата душа. Така вие можете да проследите далече нагоре животинското царство, и ще откриете нещо съществуващо на физически план, съществуващо, като разтварящи се и отново образуващи се облаци. Физическото битие си метаморфоризира и груповият дух обновява само това, което се простира надолу. Но така е само до известна степен. След това става нещо различно.
Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе.
Да вземем например маймуната. Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество. В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух.
към текста >>
В същото време, когато при нисшите
животни
всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация.
Но така е само до известна степен. След това става нещо различно. Това става у висшите животни, и още повече, колкото по-висши животни разглеждате, излиза нещо, в което вече не се вижда сходство с описаното по-горе. Да вземем например маймуната. Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество.
В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация.
То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух. Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н. За лъвовете също е така. Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад.
към текста >>
Той действа така, че в случая на нисшите
животни
създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н.
Да вземем например маймуната. Маймуната взема твърде много от груповия дух надолу в своето отделно същество. В същото време, когато при нисшите животни всичко отново се възвръща в груповата душа, маймуната бидейки сложно организирана, задържа нещо в своята физическа организация. То твърде се е отделило от груповия дух и не може вече да се върне назад. Това е прогресиращ групов дух.
Той действа така, че в случая на нисшите животни създава член; след това отново всмуква в себе си цялото същество, създава ново, отново го всмуква и т.н.
За лъвовете също е така. Но ако вие, например, вземете маймуните, то груповата душа произвежда маймуната, но тя взема нещо от груповата душа, което не може да се върне назад. Когато умира лъвът, то физическото се разтваря, а душевното се завръща при груповия дух. Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад. При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация.
към текста >>
Двуутробните
животни
– още един пример за
животни
, които вземат нещо от груповия дух.
Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад. При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад. Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира.
Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух.
Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове. Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията. От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите. Това е висшата форма на природните духове, та са Аз-подобни.
към текста >>
Това е отделилата се част на такива
животни
, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията.
При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад. Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира. Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух. Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове.
Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията.
От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите. Това е висшата форма на природните духове, та са Аз-подобни.
към текста >>
От многочислените
животни
остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите.
Но маймуната не може и да се върне назад. Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира. Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух. Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове. Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията.
От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите.
Това е висшата форма на природните духове, та са Аз-подобни.
към текста >>
100.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на астрален план, а това, което имаме като отделните животински индивиди тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния свят и то така, че една порода
животни
се явяват като членове на груповия Аз на тези
животни
.
Аз. Благодарение на това той станал индивидуален Аз.
Животинския Аз се намира, като правило, и сега още на астрален план, а това, което имаме като отделните животински индивиди тук на физически план, имат на физичен план само физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а Аз имат в астралния свят и то така, че една порода животни се явяват като членове на груповия Аз на тези животни.
Благодарение на това ние можем да си представим, че това което наричаме раждане и смърт в човешкия живот, за животните няма същото значение. Понеже когато отделното животно умира, то груповата душа или груповият Аз остават живи. Това е съвсем същото, ако – в случая, ако би било това възможно човек да изгуби ръката си и би могъл отново да я създаде. Неговият Аз не би казал: аз ще умра от загубата на ръката; но той би почувствал, че е обновил един от своите членове. Така груповият Аз на лъвовете обновява един от своите членове, когато отделен лъв умре и се заменя с друг.
към текста >>
Но ние казахме, че съществуват отделни форми
животни
, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план.
Но ние казахме, че съществуват отделни форми животни, които отиват твърде далече в обособяването и не могат да изпратят обратно в астралния план всичко това, което те са донесли на физичен план.
Нали при умиращото животно всичко, което тогава отпада, трябва изцяло да се разтвори в обкръжаващия свят. И обратно, това, което одухотворява и одушевява животното, трябва да се излее назад в груповата душа, за да може после отново, да се простре надолу и да израсне в нов индивид. Но съществуват животински форми, които не могат да изпратят всичко отново назад в груповата душа и тези отделни части, които са се откъснали, обособили се от груповите души, водят тогава изолирано съществуване като елементарни същества. И тъй като нашата еволюция е преминала през различни форми и степени и на всяка степен се обособяват тези елементарни същества, то вие, разбира се, можете да си представите, че ние имаме около себе си твърде много различни видове елементарни същества, в това,което ние наричаме, граничещ с нас свръхсетивен свят.
към текста >>
Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните
животни
в съответните места.
Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна. Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото. Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля.
Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места.
Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи
животни
се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни. В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници.
към текста >>
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите
животни
.
И особено благодарение на душевното отношение на определени хора към групи животни се образуват чувства, мисли и волеви импулси, които дават храна на тези саламандрообразни елементарни същества.
Това може да се наблюдава, по-добре, при връзките възникващи между пастира и овцете, и въобще при пастирите живеещи в близко общуване със своите животни.
В чувствата, които възникват и се развиват при интимните отношения между човека и животните, намират храна за себе си саламандрообразните елементарни същества, които се задържат там където нещо подобно възниква. Тези същества са също и достатъчно умни и без съмнение притежават природна мъдрост. В пастира се образуват способности благодарение на които тези елементарни същества могат да нашепват на човека това, което те знаят; и различните рецепти произлезли от тези източници, имат своя произход в това, което беше посочено по-горе. Във всеки случай, напълно е възможно, човек намирайки се в такива условия, да бъде като че ли обкръжен от фини духовни същества, които дават неговото знание, за каквото не са и сънували нашите умници. Всички тези неща са напълно обосновани и могат да се наблюдават с помощта на методите, които могат да развиват окултната мъдрост.
към текста >>
101.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме
животни
се намират в такова положение, и в общ план, една порода
животни
имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
И по-конкретно, в последната лекция ние видяхме, че в местата, където има съприкосновение на същества от различните природни царства, където растението прилепва към камъка, както става където обикновеният камък прилепва към метала, а също и където възниква такава близост между пчелата и цветето – там навсякъде се развиват сили, въвличащи в земно битие тези същества, които нарекохме елементарни същества. И във връзка с тези елементарни същества ние се занимахме с явлението обособяване на определени същества от тяхното велико цяло. Ние видяхме, че, например, съществата които в Духовната наука наричаме саламандри, произхождат отчасти, благодарение на обособяване на част от животните от груповата душа, които, така да се каже, са се осмелили да отидат твърде далече в нашия физически свят и не са можели да намерят обратния път, така че след разпадане на тялото на животното, отново да се съединят с груповата душа на дадения животински вид. Понеже знаем, че в правилно развитие на нашия живот съществата на нашата Земя, съществата на животинското царство, растителното царство и минералното царство имат, ако може така да се каже, своя “Аз-душа” – имат такива, като на човека “Аз-души”, която се различава от човешката само с това, че Аз душите на другите същества пребивават в други светове. Ние знаем, че човекът в нашия цикъл на развитие е същество, което има индивидуален Аз тук на физическо ниво, по време на дневното бодърствуване.
По-нататък знаем, че тези същества, които наричаме животни се намират в такова положение, и в общ план, една порода животни имат една групова душа или един групов Аз, и че тези групови Азове се намират в така наречения астрален свят; по-нататък ние знаем, че съществата, които наричаме растения имат само сънно съзнание, но, че те имат групови Азове, които обитават в ниските части на деваканичния свят; и че, накрая, камъните имат свои групови души в горните части на деваканичния свят.
Човекът, който ясновиждащо се движи в тези светове, в астралния и деваканния свят, общува там до известна степен с груповите души на животните, с душите на растенията и с душите на минералите, подобно на това, както тук във физичния свят през време на дневното бодърствуване той общува с човешките души или с човешките Азове.
към текста >>
102.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всички
животни
, растения и минерали са възникнали по-късно.
В началото беше Логосът като първообраз на човешкото физическо тяло, и той беше в основата на всички неща.
Всички животни, растения и минерали са възникнали по-късно.
На Сатурн - преди всички тях - съществуваше само човекът; на Слънцето се прибави животинското царство, на Луната - растителното царство, и на Земята - минералното царство. На Слънцето Логосът стана Живот, а на Луната той стана Светлина; и всичко това застана пред човека, когато той бе надарен със своя Аз. Но човекът трябваше да се научи да разпознава първоначалните проявления на Логоса, както и неговите следващи изразни форми. В началото беше Логосът, после той стана Живот, после - Светлина и точно тя живее в астралното тяло. Светлината нахлуваше в душевния свят на човека, в мрака, в непознанието.
към текста >>
103.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
По-рано човешкото физическо тяло не е притежавало очи и уши, както днес; на тяхно място са стояли индиферентни органи, какъвто е случаят с онези
животни
, които никога не излизат на светлина и нямат очи.
Едва след като неговите астрално тяло и Аз отново се “вмъкнат” в неговите физическо и етерно тяло, той започва да си служи със своите очи и уши, и да възприема околния физически свят. Благодарение на обучението си, кандидатите за посвещение можеха да изграждат духовните възприемателни органи в своето астрално тяло. А след приключването на този процес, настъпваше необходимост от следното: всичко, което астралното тяло беше приело в себе си, трябваше да се “отпечата” в етерното тяло, както формите на един печат се отпечатват в червения восък. Именно до това се свеждаха нещата. Всяка подготовка за посвещението изискваше от човека да се включи в такива вътрешни процеси, които да реорганизират неговото астрално тяло.
По-рано човешкото физическо тяло не е притежавало очи и уши, както днес; на тяхно място са стояли индиферентни органи, какъвто е случаят с онези животни, които никога не излизат на светлина и нямат очи.
Светлината формира окото, звукът формира ухото. Вътрешните изживявания, които възникват у човека чрез медитацията и концентрацията, действуват също както светлината върху окото и звукът върху ухото. Те преобразяват астралното тяло и обособяват в него познавателни органи за възприемане на по-висшия, астрален свят. Но тези органи все още не са достатъчно консолидизирани в етерното тяло; там тяхното утвърждаване става чрез това, че първоначалните образувания в астралното тяло се отпечатват в етерното тяло. Но докато етерното тяло се намира все още във физическото тяло, невъзможно е постиженията от медитациите действително да се отпечатат в етерното тяло.
към текста >>
104.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако нашата Земя не би имала свое собствено етерно тяло, тя нямаше да бъде покрита с растения; ако нашата Земя не би имала свое собствено астрално тяло, тя нямаше да бъде населена от
животни
.
Ако искаме да се доберем до някои важни подробности, трябва да знаем: не само отделният човек, не само отделното живо същество има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, както описахме това, макар и само донякъде, в предишните лекции, а и всяко небесно тяло представлява не само физическата материя, която наблюдават астрономите и другите физически изследователи. Небесните тела също имат едно етерно и едно астрално тяло. Нашата Земя също има своето етерно и своето астрално тяло.
Ако нашата Земя не би имала свое собствено етерно тяло, тя нямаше да бъде покрита с растения; ако нашата Земя не би имала свое собствено астрално тяло, тя нямаше да бъде населена от животни.
Ако искаме да си представим етерното тяло на Земята, трябва да си представим неговия център в центъра на Земята, както и физическото тяло на Земята има своя център там. Цялото физическо тяло на Земята е потопено в етерното тяло на Земята, а те двете са обгърнати от едно астрално тяло.
към текста >>
Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и
животни
, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е Христос.
Както във Вашето тяло живеят духовно-душевните Ви сили, така и в тялото на Земята - което е изградено от скали, растения и животни, и по което Вие стъпвате - живеят духовно-душевните сили на Земята; а тези сили, този Дух на Земята, е Христос.
Христос е Духът на Земята. И когато се обръща към най-интимните си ученици по един от най-интимните поводи, какво трябва да им каже Той? Каква тайна ще им повери Той?
към текста >>
105.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските
животни
, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
Човекът непрекъснато проникваше в духовния свят и живееше всред него. С други думи, той не се нуждаеше от никаква религия, за да се убеждава в съществуванието на духовния свят. Защото какво означава “религия”? Религия означава “връзка”, връзка между физическия и духовния свят. Тогавашният човек е нямал нужда от никаква специална връзка с духовния свят, защото този свят е бил за него една непосредствена опитност.
Както днес изобщо не е необходимо да вярваме в полските цветя и горските животни, защото ги виждаме, така и атлантецът “вярваше” в Боговете и Духовете не опирайки се на религията - а понеже ги виждаше и изживяваше.
към текста >>
106.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Някои низши
животни
имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината.
Кое прави човекът способен да вижда в духовния свят? А кое ни прави способни да възприемаме физическия свят? За тази цел физическото тяло има съответните сетивни органи. Ако проследите еволюцията на човечеството за достатъчно продължителен период от време, ще установите, че тогава човекът изобщо не е притежавал очи и уши, за да вижда и чува в условията на физическия свят, а само „недиференцирани, индиферентни органи”, както се изразява Гьоте. В потвърждение на това можем да посочим примера с недиференцираните сетивни органи при низшите животински видове.
Някои низши животни имат определени зони, чрез които могат да различават светлината от тъмнината.
Едва постепенно, от тези недиференцирани зони става пластичното формиране на това, което са очите и ушите. Тези процеси се разиграват в пластичната субстанция на физическото тяло. Едва с формирането на очите, пред Вас възниква физическият свят на цветовете, едва с формирането на ушите възниква физическият свят на звуците.
към текста >>
107.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета,
животни
?
Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят. И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща.
Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни?
Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни? Не, защото той ги вижда, гледа ги около себе си и затова не се нуждае от една религия на сетивното. Нека си представим един човек, който би живял в съвършено други светове, снабден със съвършено различни сетивни органи, със съвършено други познавателни органи; който не би виждал камъните, растенията, животните, защото те биха били невидими за него.
към текста >>
Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения,
животни
?
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни?
Има ли той нужда от някакъв документ, от някакво учение за тях, което да му докаже или да го накара да предчувствува, че съществуват минералите, растения, животни?
Не, защото той ги вижда, гледа ги около себе си и затова не се нуждае от една религия на сетивното. Нека си представим един човек, който би живял в съвършено други светове, снабден със съвършено различни сетивни органи, със съвършено други познавателни органи; който не би виждал камъните, растенията, животните, защото те биха били невидими за него.
към текста >>
Когато някъде в една книга би било писано: има камъни, растения,
животни
, за този човек това би било религия, защото той никога не ги е видял.
Нека си представим един такъв човек, който би узнал за камъните, растенията и животните чрез писмени документи или по някой друг начин. Какво би било него това, което за вас е видима опитност, непосредствено знание? Това би било религия за този човек.
Когато някъде в една книга би било писано: има камъни, растения, животни, за този човек това би било религия, защото той никога не ги е видял.
За човека е имало време, когато той е живял сред онези духовни същества и събития, за които днес му говорят религиите и ученията на Мъдростта.
към текста >>
Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните
животни
минават.
За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание. Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума.
Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават.
В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните
животни
.
Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества.
Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни.
Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните
животни
.
Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни.
Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни.
Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем. Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните
животни
, ако бихме се опитали да ги опишем.
Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума. Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни.
Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем.
Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
Днешните
животни
са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
Тя счита, че в прадалечното минало човекът е минал през състояния, които всъщност са същите с тези, през които съвременните животни минават. В сказките върху Антропософията, които държах по-рано, аз изтъкнах, как трябва да си представяме от гледището на Духовната Наука отношението на човека към животинските същества. Човекът не е бил никога едно такова същество, каквито са днешните животни. Той не произхожда от същества, кои то са били като днешните животни. Формите на развитието, от които се е образувал човекът, биха се оказали твърде различни от тези на съвременните животни, ако бихме се опитали да ги опишем.
Днешните животни са същества, които един вид са изостанали в предишните степени на развитието, които са запазили тези предишни степени на развитието и са ги довели до втвърдяване.
към текста >>
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени
животни
.
Когато започнаха да го учат, когато логиката прониква в неговата душа, неговата памет изчезна. Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие.
И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти. Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
Дивите
животни
се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти.
Този преход на съзнанието беше свързан още и с нещо друго. В него имаше едно непонятно, вродено чувство на истина и именно това чувство на истината изгуби той, изгуби способността да налучква истината. Колкото повече трябваше да вкусва от умствения живот, толкова повече това чувство на истината изчезваше. Наистина ние бихме могли да проучим някои неща, ако се задълбочим в тази душа, която е била изкуствено задържана в нейното развитие. И за този, който стои на почвата на Духовната Наука, никак не е неоснователно онова народно предание, в което съобщава, че когато Каспар Хаузер не е знаел още нищо и не е имал никакво предчувствие, че извън него има същества с различни форми, той упражнявал едно чудотворно действие, когато се приближавал до разярени животни.
Дивите животни се покорявали и ставали напълно кротки; от него се излъчвало нещо, което правило, щото едно такова животно, което би нападнало всякиго друг, да се укроти.
Както казахме, понеже ни се представя един такъв, който може да бъде разбран чрез Духовната Наука, ние бихме могли да проникнем дълбоко в душата на тази толкова забележителна и за мнозина толкова загадъчна личност. Така Вие бихте могли да получите една такава картина, от която бихме могли да видите, което не може да бъде обяснено из обикновения живот, то може да бъде отнесено чрез Духовната Наука към духовните факти. Естествено такива духовни факти не могат да се сдобият чрез спекулация, а само чрез духовно наблюдение, но те са разбираеми за всестранно обхватното и логическо мислене.
към текста >>
Животни
те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Такова съзнание е възприемало предимно духовните факти и чрез това духовния свят. Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание.
Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества. Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения,
животни
, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
Както днес човекът общува със съществата от плът, така през онези далечни времена, когато можел да насочи поглед към себе си и да се познае като душа и дух, той е живеел между духовни същества; тези същества са съществували за него. Той е бил дух между духовете. Въпреки че е имал едно съновидно съзнание, образите, които са възниквали в него са били в една жива връзка със заобикалящия го свят. Това са били древните времена, през които човекът още е живеел в един духовен свят, от който по-късно е слязъл, за да си създаде една сетивна плът за подходящото за него съвременно съзнание. Животни те са съществували вече като физически същества, когато човекът още е имал възприятия в духовните области.
Тогава човекът живеел между духовни същества и както Вие днес никак не се нуждаете да Ви се доказва, че съществуват камъни, растения, животни, така и човекът в онези древни времена не се нуждаел да му се доказва по някакъв начин, че съществуват духовни същества.
Той живееше между духове и богове и не се нуждаеше от никаква религия.
към текста >>
108.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Пред неговия поглед застанаха групови души под формата на четири символични
животни
.
Представете си древния посветен, за който вчера казах, че той е виждал груповата душа на народа. Когато стигаше до тази степен, той виждаше тази групова душа първо в образи. Представете си например, какъвто е бил Езекиил. Когато за него започна озарението, пред неговия поглед се явиха духовни Същества, като групови души на народите. Той се чувствуваше посред тях.
Пред неговия поглед застанаха групови души под формата на четири символични животни.
към текста >>
109.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всички
животни
в техните различни форми не са нищо друго освен преждевременно сгъстени отделни човешки страсти.
Защо е станало така, това ще видим по-късно; сега ни интересува фактът, че те са слезнали запазили предишните степени на развитието. Следователно, що е една животинска форма? Това е една форма, която ако би останала свързана с духа, от който е произлязла, би се развила до съвременната човешка форма. Но така те са останали назад, напуснали са духовния зародиш; те са се отцепили и се намират днес в нисходящо развитие, представляват един клон от голямото дърво на човечеството. В древните времена човекът е съдържал един вид животинството в себе си, но го е отделил от себе си като страничен клон.
Всички животни в техните различни форми не са нищо друго освен преждевременно сгъстени отделни човешки страсти.
Това, което днес човекът още има в себе си, в своето астрално тяло под една духовна форма, това животинските форми представят отделно във физическа форма. Човекът е запазил това в астрално тяло до най-късната епоха в земното развитие. Ето защо той можа да се издигне най-високо по стълбата на развитието.
към текста >>
Който гледа различните
животни
с погледа на ясновидеца, знае добра, какво ние дължим на отделните
животни
.
Чрез това, че човекът изхвърлил от редовете на своето развитие тези животински форми като по-стари братя, той е стигнал до днешната висота. Така човечеството се издига като отделя от себе си по-нисшите форми, за да се пречисти. И човечеството ще се издигне по-нататък, като отдели отново едно природно царство, царството на злата раса. Така човечеството се из дига нагоре. И всяко свойство, всяко качество, което човекът има днес, той го дължи на обстоятелството, че е изхвърлил от себе си една определена животинска форма.
Който гледа различните животни с погледа на ясновидеца, знае добра, какво ние дължим на отделните животни.
Ние поглеждаме към формата на лъва и си казваме: "ако не беше лъвът, човекът не би имал това или онова качество; защото чрез това, че е отделил от себе си лъва, той е добил това или онова качество." Така е и при всички животински форми.
към текста >>
110.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Тези същества, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни
животни
, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
Този напредък на развитието беше свързан с това, че на Слънцето се появи една втора категория същества. На Сатурн имаше само човеци, а никакви други същества. Той се състоеше само от човеци, както къпиновият плод се състои от отделни зрънца. Обаче сега от човешките зачатъци някои бяха изостанали назад на сатурновата степен; те не бяха достигнали всичко, което трябваше да бъде достигнато. Тези изостанали назад същества, които идват от Сатурн, не могат поради това да получат никакво етерно тяло и на Слънцето трябва да останат само с физическо тяло, следователно намират се на степента, на която се намираше човекът на Сатурн.
Тези същества, които на Слънцето имат само физическо тяло, са първите заложби за нашите днешни животни, така щото на Слънцето имаме: Човешки зачатъци с физическо и етерно тяло и животински зачатъци имащи само физическо тяло.
към текста >>
Това са отново прадедите на днешните
животни
.
Така щото сега човекът се състои от 3 части физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Той още не е същински човек, защото в тези 3 тела няма още никакъв Аз. Но винаги на всяка степен на развитието изостават назад същества. Съществата, които бяха изостанали назад на Слънцето, които не можаха да достигнат Лунната степен и трябва да догонят своята Слънчева степен върху Луната, нямат сега никаква възможност да получат астрално тяло и на Луната те се състоят само от физическо и етерно тяло. Това са именно такива същества, които и на Слънцето бяха изостанали назад, но които междувременно бяха се развили достатъчно, за да могат да получат етерно тяло.
Това са отново прадедите на днешните животни.
Но онези същества, които на Слънцето не бяха достатъчно напреднали, за да могат да получат етерно тяло и сега отново се явяват на старата Луна, това са прадедите на още по-ниско стоящи същества, а именно на днешните растения. Следователно на Луната имаме 3 царства: Човешкото царство състоящо се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; животинско царство състоящо се от физическо тяло и етерно тяло; и растително царство, състоящо се само от физическо тяло.
към текста >>
Напротив с Луната бяха останали свързани онези човешки зачатъци, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а също така зачатъците на растения и
животни
.
днешната Земя + днешната Луна, остана с най-грубата материя. Ето защо Слънцето притежава безкрайно тънка материя, докато старата Луна е едно много по-гъсто тяло, една течна маса. Чрез това, че Слънцето взе със себе си най-тънките и духовни сили, то можа да стане обиталище на много по-високо развити духовни Същества, които още можеха да понасят Сатурновото съществуване, биха били възпрепятствувани в тяхното развитие, ако биха останали по-дълго време обвързани за Луната. Те се нуждаеха от една арена с по-тънки вещества; само там можеха те да се развиват. Така те сами си създадоха тази арена на отделилото се Слънце и продължиха да се развиват там.
Напротив с Луната бяха останали свързани онези човешки зачатъци, състоящи се от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, а също така зачатъците на растения и животни.
Тази стара Луна изглежда сега твърде чудновато. Чрез отделянето на тънките вещества, които отиват на Слънцето, тя претърпява едно по-силно сгъстяване. Въпреки че се върти около своето слънце, на нея не бихте намерили нито скали, нито почва.
към текста >>
То израстваше от почвата; от нея израстваха такива
животни
-растения.
На Слънцето те отговаряха приблизително на нашите царства. Чрез излизането на Луната старото растително царство е изтласкано с половин степен надолу. Същото се случва и с другите царства, така щото следващото царство беше един вид животинско-растително царство.
То израстваше от почвата; от нея израстваха такива животни-растения.
Те имаха форми на растения; но когато биваха нападнати, имаха усещания, един вид квичаха и тем подобни. Всъщност това бяха полуживотни, полурастения. Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха животни доколкото имаха чувствителност. А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-животни, същества, които стоят между днешния човек и днешното животно. То стоеше по-високо от днешната маймуна, но още не беше стигнало до степента на днешния човек.
към текста >>
Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха
животни
доколкото имаха чувствителност.
Чрез излизането на Луната старото растително царство е изтласкано с половин степен надолу. Същото се случва и с другите царства, така щото следващото царство беше един вид животинско-растително царство. То израстваше от почвата; от нея израстваха такива животни-растения. Те имаха форми на растения; но когато биваха нападнати, имаха усещания, един вид квичаха и тем подобни. Всъщност това бяха полуживотни, полурастения.
Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха животни доколкото имаха чувствителност.
А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-животни, същества, които стоят между днешния човек и днешното животно. То стоеше по-високо от днешната маймуна, но още не беше стигнало до степента на днешния човек. Тази беше приблизително формата на прадеда на човека на старата Луна.
към текста >>
А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-
животни
, същества, които стоят между днешния човек и днешното животно.
Същото се случва и с другите царства, така щото следващото царство беше един вид животинско-растително царство. То израстваше от почвата; от нея израстваха такива животни-растения. Те имаха форми на растения; но когато биваха нападнати, имаха усещания, един вид квичаха и тем подобни. Всъщност това бяха полуживотни, полурастения. Те бяха растения дотолкова, доколкото растяха върху почвата, в голямата си част се вкореняваха в почвата, и бяха животни доколкото имаха чувствителност.
А царството, което беше предтеча на нашето човешко царство, това бяха човеци-животни, същества, които стоят между днешния човек и днешното животно.
То стоеше по-високо от днешната маймуна, но още не беше стигнало до степента на днешния човек. Тази беше приблизително формата на прадеда на човека на старата Луна.
към текста >>
Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните
животни
и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва.
Именно митовете и легендите са запазили чудесно тези неща. Една германска легенда е запазила много добре тази тайна, която се крие зад всичко това. Винаги определени същества изостават назад в тяхното развитие.
Също и тези същества, които стояха между днешните растения и днешните животни и които можеха да пускат своите корени само в една почва, каквато беше лунната почва, са изостанали назад и затова те не могат да виреят на нашето земно образуване върху мъртвата минерална почва.
На тази почва могат да виреят нашите днешни растения, обаче онези, които бяха между растенията и животните и се нуждаеха от една жива почва, не могат, когато са изостанали назад в тяхното развитие на Лунната степен, да растат върху минералната почва. Имелът е едно такова растение. Ето защо той трябва да бъде паразитно растение в днешния растителен свят, защото е едно изостанало в своето развитие същество. Но Имелът не притежава вече и никакво усещане, въпреки че астралното тяло, което обгръща Имела, е съвсем различно от това на останалите растения. А това е чувствувал германският мит, той е чувствувал, че всъщност Имелът не принадлежи на нашето земно същество, че той е чужд на Земята.
към текста >>
111.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи
животни
.
И ако едно око, организирано както днешното, би погледнало на Земята, то не би видяло още човека. В замяна на това то би видяло други същества, които не бяха достатъчно узрели, за да изчакат със своето сливане в материята за по-късно. Те трябваше да се появят на арената на физическия свят, да приемат телесна форма още през време, когато се намираха на една несъвършена степен на развитие. Така щото скоро след излизането на Луната от Земята можеха да се видят определени форми на нисшите същества във физическо тяло.
Човекът не беше още слязъл, не бяха слезли и висшите млекопитаещи животни.
към текста >>
112.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Третият член, който човекът има общо с всички
животни
, е така нареченото астрално тяло, носителят на инстинктите, страстите, желанията и на всички мисли и представи и т.н.
То е това, което след известно време, когато смъртта разрушава формата, се превръща в пепел, в купчина пепел, която е подредена само изкуствено в нейните части в жизненото тяло така, че цялата форма на човека прави впечатлението, която тя днес упражнява върху наблюдателя. Следователно вторият член на човешкото същество е етерното или жизнено тяло.
Третият член, който човекът има общо с всички животни, е така нареченото астрално тяло, носителят на инстинктите, страстите, желанията и на всички мисли и представи и т.н.
и т.н., това, което обикновено наричаме душевна част на човека. След това като четвърти член на човешкото същество имаме това, което прави от човека венец на Сътворението, което е причината той да изпъква над всички останали и което прави човека способен предимно да се развива като индивидуално, самостоятелно, себесъзнателно същество на земното развитие. В бъдеще развитието на човека ще протече така, че той ще преработи чрез своя Аз всички по-низши от него части, ще направи Аза господар на другите части. Когато Азът преработил, овладял астралното тяло, така щото в това астрално тяло няма вече нищо от несъзнателните и неовладяни нагони, инстинкти и страсти; когато Азът е стигнал дотам, тогава той е изработил това, което наричаме Духовно Себе и Манас. Това Духовно Себе, този Манас не е нищо друго освен това, което е и астралното тяло, но преобразено от Аза астрално тяло.
към текста >>
В Лемурийската епоха, на границата на Лемурийската епоха ние намираме вече долу различни
животни
, обаче човекът не е още видим за външните очи, той е още един етерен човек.
В Лемурийската епоха, на границата на Лемурийската епоха ние намираме вече долу различни животни, обаче човекът не е още видим за външните очи, той е още един етерен човек.
Този етерен човек се сгъстява, приема в себе си минерални съставни части и се появява в своята първична форма; както водата се сгъстява и образува леда, така се явява и физическия човек. След това физическото развитие стига толкова далече, че това, което е земно, може да бъде разтворено и да изчезне. Ето защо човекът, който притежава етерното тяло, се явява като последния Адам. Първият Адам има способността, намирайки се във физическото тяло, да вижда на Земята чрез физическите сетива; Последният Адам, който получава едно духовно тяло, е физиономията на вътрешната христова сили. Ето защо Павел нарича Христа "Последния Адам".
към текста >>
113.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и
животни
.
От силите на минералното царство той може да строи машини, сгради и т.н. Когато се научи да разбира, да проникне и в силите, които правят растенията да расте, да се развива, той ще се издигне със своето съзна ние в растителното царство. А когато разбере, как едно животно може да чувствува, да усеща сега той може да има за него само една външна представа -, тогава той ще бъде в животинското царство. А когато разбира не само своя собствен Аз, а и Аза на другите хора, когато се научи да разбира напълно вътрешно един човек, тогава той ще принадлежи на човешкото царство. Вие ще разберете най-добре, че днес човекът може да разбира едвам минералното царство, когато размислите следното.
Помислете, че днес голям брой учени казват: "Да, растенията и животните не са нищо друго, освен сложен устроени минерали." И тези учени очакват да могат така да съчетаят минералните вещества, че да получат растения и животни.
Така те се подават на илюзията, че растенията могат да бъдат разбрани като минерални същества, защото нямат никаква представа за това, че извън минералното царство има и нещо друго. Мнозина казват: "Вие антропософите бълнувате, че съществува някакво етерно тяло, нещо, което надвишава минералното; но вие не ще бълнувате вече така, когато ние ще успеем да изградим в лабораториите едно живо същество, също както днес получаваме сярна киселина от отделните вещества сяра, кислород и водород! "Тези учени мислят, че живото същество може да се изгради също така, както се добива например сярна киселина; те вярват, че чисто материалната наука ще може да направи това един ден. Те вярват, че антропософите са щурави, защото се съмняват, че един ден растенията ще могат да бъдат създадени в ретортите. Не, това време ще дойде!
към текста >>
114.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и
животни
, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква костна система.
Ако искаме да вникнем още по-точно в културните епохи, ние трябва да стигнем до един цялостен обзор относно развитието на Земята, какъвто има онзи ясновидец, който може да насочи своя духовен поглед в събитията от пра-далечното минало. Ако се вгледаме назад в миналото на нашата Земя, ние ще установим, че тя не винаги е изглеждала така, както изглежда днес.
Някога тя не притежаваше твърдата минерална основа, както днес; минералното царство не изглеждаше такова, каквото е днес; върху него не съществуваха такива растения и животни, каквито са днешните; хората също не притежаваха днешните тела от плът и кръв; човекът все още не разполагаше с никаква костна система.
Всичко това се разви много по-късно.
към текста >>
115.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Денем той виждаше предмети, камъни, растения,
животни
; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят.
Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата. Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата. Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко.
Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят.
За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше. Ето колко дълбоко трябва да се потопим в душите, ако искаме да ги разберем. И тогава наистина се убеждаваме, каква ужасна безмислица е, когато днешните учени говорят за „анимализъм”, който дава възможност на на-родната фантазия да одушевява и персонифицира всичко, до което се докосва. Обаче такава народна фантазия не съществува. Който действително познава народа, не споменава подобно нещо.
към текста >>
Физическото тяло беше такова, че бихме могли да го сравним приблизително с телата на някои морски
животни
: ние бихме могли да го докоснем, но не и да го видим; то беше пронизано от определени насочващи линии, които проблясваха в него.
Тогава съществуваха онези състояния на съзнанието, които вече описахме. Ако бихме попаднали в онези времена, ние все още не бихме намерили човека в неговата сегашна форма. Тогава той беше устроен по съвсем друг начин. Нека впрочем да се пренесем в първата половина на Атлантската епоха. Тогавашният човек също беше изграден от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, обаче физическото тяло изглеждаше съвсем различно.
Физическото тяло беше такова, че бихме могли да го сравним приблизително с телата на някои морски животни: ние бихме могли да го докоснем, но не и да го видим; то беше пронизано от определени насочващи линии, които проблясваха в него.
Физическото тяло беше много по-меко от днешното; в него нямаше още никакви кости. Макар и да съществуваха някои хрущялни зачатъци на скелета, все пак тогавашното физическо тяло коренно се различаваше от днешното. Напротив, етерното тяло беше много по-важната съставна част на човешкото същество. Физическото тяло на човека беше малко или много еднакво с днешното, обаче етерното тяло беше огромно. За отделните хора това етерно тяло беше различно и ние бихме могли да опишем четири различни типа.
към текста >>
Това са имената на апокалиптичните
животни
: телец, лъв, орел, човек.
Напротив, етерното тяло беше много по-важната съставна част на човешкото същество. Физическото тяло на човека беше малко или много еднакво с днешното, обаче етерното тяло беше огромно. За отделните хора това етерно тяло беше различно и ние бихме могли да опишем четири различни типа. Тези четири основни форми бяха застъпени малко или много у всеки един атлантец. Тези форми са запазени в четири имена.
Това са имената на апокалиптичните животни: телец, лъв, орел, човек.
Но не би било съвсем правилно, ако си представяме, че тези форми са се покривали напълно с днешните животни, и все пак те напомняха - чрез впечатлението, което правеха - за днешните животни, носещи същите имена. Впечатленията, които етерните тела правеха, можеха да бъдат разбрани чрез образа на лъва, телеца, орела или човека. Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно голям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия свят. Имаше и такъв вид човеци, които в своето етерно тяло бяха, тъй да се каже, близки до днешното физическо тяло на човека; вярно е, че то не беше напълно еднакво, но все пак приличаше на човешката форма. Естествено, ние трябва да си представим, че не преобладаваше един или друг тип, а във всеки един бяха застъпени всичките четири, но един от тях доминираше.
към текста >>
Но не би било съвсем правилно, ако си представяме, че тези форми са се покривали напълно с днешните
животни
, и все пак те напомняха - чрез впечатлението, което правеха - за днешните
животни
, носещи същите имена.
Физическото тяло на човека беше малко или много еднакво с днешното, обаче етерното тяло беше огромно. За отделните хора това етерно тяло беше различно и ние бихме могли да опишем четири различни типа. Тези четири основни форми бяха застъпени малко или много у всеки един атлантец. Тези форми са запазени в четири имена. Това са имената на апокалиптичните животни: телец, лъв, орел, човек.
Но не би било съвсем правилно, ако си представяме, че тези форми са се покривали напълно с днешните животни, и все пак те напомняха - чрез впечатлението, което правеха - за днешните животни, носещи същите имена.
Впечатленията, които етерните тела правеха, можеха да бъдат разбрани чрез образа на лъва, телеца, орела или човека. Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно голям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия свят. Имаше и такъв вид човеци, които в своето етерно тяло бяха, тъй да се каже, близки до днешното физическо тяло на човека; вярно е, че то не беше напълно еднакво, но все пак приличаше на човешката форма. Естествено, ние трябва да си представим, че не преобладаваше един или друг тип, а във всеки един бяха застъпени всичките четири, но един от тях доминираше.
към текста >>
116.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Макар и Старата Луна да беше населена от животински форми, първоначално на Земята не съществуваха никакви
животни
и растения; те се появиха по-късно.
Тогава Земята се състоеше от своя пра-атом, обаче в този атом ясновидецът би могъл да различи онзи образ, който възниква сега пред мен. Образът съществуваше още в пра-древните времена на Земята, когато нямаше дори и следа от никакви животински, растителни и минерални форми. Тогавашната Земя се състоеше само от човешкия атом, от пробуждащия се човек. Впрочем първите заложби на животните вече бяха образувани през Лунното състояние на Земята; животните вече бяха там. Обаче ние знаем също, че когато една планетарна система изчезва, тя преминава състоянието „Пралайя”; там всички форми се разтварят.
Макар и Старата Луна да беше населена от животински форми, първоначално на Земята не съществуваха никакви животни и растения; те се появиха по-късно.
Едва след отделянето на Слънцето постепенно се появиха животните. В своя първичен, зародишен вид, Земята беше „човек”.
към текста >>
117.
Пета лекция: Развитието на троичността Слънце, Луна, Земя. Формиращият тон. Озирис и Тифон.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Ако още веднъж отправим поглед към първо-началната Земя, когато тя все още беше съединена със Слънцето и Луната, там ние не бихме намерили нашите
животни
, нашите растения, а още по-малко и нашите минерали.
Ако още веднъж отправим поглед към първо-началната Земя, когато тя все още беше съединена със Слънцето и Луната, там ние не бихме намерили нашите животни, нашите растения, а още по-малко и нашите минерали.
Това, което придаваше облика на първоначалната Земя, беше единствено човекът, зародишите на човеците. Естествено, на Старото
към текста >>
Едва когато Слънцето започна да се отделя от Земята, се раздвижиха онези зародиши, които по-късно станаха
животни
.
Слънце и на Старата Луна бяха заложени също и зародишите на растенията и на животните, обаче те бяха един вид още спящи зародиши и съвсем не бяха такива, за които би могло да се помисли, че от тях действително може да произлезе нещо.
Едва когато Слънцето започна да се отделя от Земята, се раздвижиха онези зародиши, които по-късно станаха животни.
И едва когато Слънцето напълно се отдели от Земята, в единното небесно тяло, съставено от Земя+Луна, се раздвижиха онези зародиши, които по-късно станаха растения. И едва когато започна отделянето на Луната, постепенно се очертаха минералните зародиши. Нека добре да запомним тези подробности.
към текста >>
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества:
животни
, растения и минерали.
Сега нека да погледнем към самата Земя.
Докато все още беше съединена със Слънцето и Луната, Земята представляваше един вид голяма етерна мъглявина, заемаща огромно пространство, и вътре в нея бяха напористите човешки зародиши, както и спящите зародиши на другите същества: животни, растения и минерали.
Понеже налице бяха само човешките зародиши, без да има никакви очи, ясно е, че никакво око не би могло външно да наблюдава тези процеси; така че дадените тук описания могат да са видими само за ясновиждащия човек, чиито духовен поглед е обърнат към миналото. Това описание е направено при хипотетичното предположение, че някой би могъл да застане в определена точка на мировото пространство и от там да наблюдава всичко. Също и на Стария Сатурн едно физическо око не би могло да забележи нищо. Тогава първоначалната Земя представляваше само една етерна мъглявина, която би могла да бъде усетена единствено като топлина. От тази маса, от тази първична етерна мъглявина постепенно се обособи едно светещо кълбо от изпарения, което вече би могло да бъде забелязано, ако би съществувало някакво око.
към текста >>
118.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Всред тази въздушна маса възникнаха също и първите наченки на безполовите
животни
, които тогава се намираха на най-ниската степен от днешното животинско царство, и ние ще видим, че тези
животни
също имат определено значение за човека.
И още нещо: приблизително в същото време около тази чашообразна форма започна да се оформя едно тяло, съставено от газ. В него бяха разтворени много субстанции, както и днес в животинските и човешки тела се намират различни течни и твърди субстанции, само че тогава те бяха въздухообразни. Обаче наскоро след възникването на това газообразно тяло, от общата Земна маса произлязоха също и други зародиши, които бяха първите предшественици на днешното животинско царство. Следователно, човешкото царство беше първото, след него се появиха зародишите на животинското царство. Естествено, цялата Земя все още се състоеше от една въздушна маса, от светещи светлинни тела, които лъчезаряха в мировото пространство.
Всред тази въздушна маса възникнаха също и първите наченки на безполовите животни, които тогава се намираха на най-ниската степен от днешното животинско царство, и ние ще видим, че тези животни също имат определено значение за човека.
към текста >>
Следователно, възникнаха първите зародишни наченки на животните и за нас е важно преди всичко, че тези
животни
, които възникнаха тогава, представляваха най-гъстите газообразни маси, един вид газообразни повлекла.
Следователно, възникнаха първите зародишни наченки на животните и за нас е важно преди всичко, че тези животни, които възникнаха тогава, представляваха най-гъстите газообразни маси, един вид газообразни повлекла.
Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид. Формата на тогавашните животни беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите. Днешните риби запазиха в себе си това, което можа да се получи, докато Слънцето все още беше съединено със Земята. Междувременно Земята се сгъсти до водна Земя и най-плътните форми, животните, плуваха в тази водна Земя. И сега се случи нещо твърде особено.
към текста >>
Тези
животни
се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид.
Следователно, възникнаха първите зародишни наченки на животните и за нас е важно преди всичко, че тези животни, които възникнаха тогава, представляваха най-гъстите газообразни маси, един вид газообразни повлекла.
Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид.
Формата на тогавашните животни беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите. Днешните риби запазиха в себе си това, което можа да се получи, докато Слънцето все още беше съединено със Земята. Междувременно Земята се сгъсти до водна Земя и най-плътните форми, животните, плуваха в тази водна Земя. И сега се случи нещо твърде особено. Някои от тези пра-форми на рибите останаха животни и, така да се каже, не искаха да знаят за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Формата на тогавашните
животни
беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите.
Следователно, възникнаха първите зародишни наченки на животните и за нас е важно преди всичко, че тези животни, които възникнаха тогава, представляваха най-гъстите газообразни маси, един вид газообразни повлекла. Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид.
Формата на тогавашните животни беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите.
Днешните риби запазиха в себе си това, което можа да се получи, докато Слънцето все още беше съединено със Земята. Междувременно Земята се сгъсти до водна Земя и най-плътните форми, животните, плуваха в тази водна Земя. И сега се случи нещо твърде особено. Някои от тези пра-форми на рибите останаха животни и, така да се каже, не искаха да знаят за по-нататъшната еволюция. Но имаше и други, които запазиха известно отношение към човешките форми, и това отношение се свежда до следното.
към текста >>
Някои от тези пра-форми на рибите останаха
животни
и, така да се каже, не искаха да знаят за по-нататъшната еволюция.
Тези животни се развиха до известна степен, минавайки през най-различни форми; и в момента когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше рибата, обаче не в нейния днешен вид. Формата на тогавашните животни беше съвсем различна от тази на днешните риби, но тя се намираше на степента, съответстваща на рибите. Днешните риби запазиха в себе си това, което можа да се получи, докато Слънцето все още беше съединено със Земята. Междувременно Земята се сгъсти до водна Земя и най-плътните форми, животните, плуваха в тази водна Земя. И сега се случи нещо твърде особено.
Някои от тези пра-форми на рибите останаха животни и, така да се каже, не искаха да знаят за по-нататъшната еволюция.
Но имаше и други, които запазиха известно отношение към човешките форми, и това отношение се свежда до следното.
към текста >>
119.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид
животни
, които се намираха на степента на днешните риби.
В прадревните времена, след отделянето на Слънцето, не съществуваха никакви животински форми.
Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби.
Когато казваме, че човешките стъпала отговарят на рибите и когато разглеждаме човешките стъпала във връзка с рибите, какво означава това всъщност? Това означава, че тогава бяха изостанали в своето развитие такива форми, които - също като рибите - плуваха във водната Земя, и че тогава физически възприемани от човека бяха само стъпалата. Останалите части от човешкото тяло съществуваха само във фина етерна форма. Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби. После се появиха и по-висши животни, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците.
към текста >>
После се появиха и по-висши
животни
, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците.
Когато Слънцето напусна Земята, най-висшата животинска форма беше един вид животни, които се намираха на степента на днешните риби. Когато казваме, че човешките стъпала отговарят на рибите и когато разглеждаме човешките стъпала във връзка с рибите, какво означава това всъщност? Това означава, че тогава бяха изостанали в своето развитие такива форми, които - също като рибите - плуваха във водната Земя, и че тогава физически възприемани от човека бяха само стъпалата. Останалите части от човешкото тяло съществуваха само във фина етерна форма. Това, което описахме като чашообразна форма или форма, наподобяваща цвете, като светещ орган, беше изцяло етерна, пронизана от светлина форма, и само най-долната част на човека беше такава, че тя действително пронизваше водната Земя, също както изостаналите в своето развитие риби.
После се появиха и по-висши животни, споменът за които е запазен чрез образа за водолея, човекът, чието тяло е видимо нагоре до подбедриците.
Следователно, човекът изгражда себе си по такъв начин, че на всяка еволюционна степен той отхвърля определени животински форми, за да се издига все по-високо над тях. И когато Луната започна да се отделя, той беше толкова напреднал, че долната му половина, свързана с низшата природа вече беше физически оформена, докато горната му половина продължаваше да се видоизменя непрекъснато.
към текста >>
А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните
животни
.
После ние видяхме, как от Луната се намеси това, чието действие в Лунната светлина египтяните нарекоха Озирис; как чрез различните фази на Луната Озирис продължи да упражнява своите действия върху човека; и как от Луната беше включено в човешкия организъм това, което е най-важно за горната му част, нервите. Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците.
А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни.
Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н. Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон.
към текста >>
Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата
животни
, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други
животни
, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Нервите, които тръгват от гръбначния мозък, оформиха горната част на човешкото тяло. Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите.
Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло. Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>
Вярно е, че днешните земноводни
животни
са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло.
Тук чрез онези тонове, които Озирис-Аполон извличаше от човешката лира, беше създадена средната част на човека, областта на хълбоците. А всичко онова, което трябваше да остане на тази точка, над която човекът продължи своето развитие, застина в еволюционната степен на земноводните животни. Докато Луната все още беше съединена със Земята, тя малко или много спъваше развитието на човека. Формата на рибата все още се намираше във връзка със Слънцето и от тук идват днешните усещания на здравия човек спрямо рибите. Нека да се замислим каква радост може да достави на човека една красива, лъскава риба или други проблясващи във водата животни, и какво чувство на антипатия може да изпита, виждайки други животни, които наистина стоят по-високо от рибата, които пълзят и се увиват, като например земноводните, жабата, краставата жаба, змията и т.н.
Вярно е, че днешните земноводни животни са напълно изродени форми от далечното минало, но тогавашният човек съдържаше тези форми в долната част на своето тяло.
Докато имаше само своята долна половина, приблизително до към хълбоците, човекът беше един вид дракон. И едва по-късно, действувайки от горната половина, след като тя беше вече ясно очертана, той успя да оформи долната половина на човешкото тяло. Следователно, формата на рибата възпроизвежда онази форма, на чиято висота се намираше човекът чрез силите, които той получаваше, докато Слънцето беше съединено със Земята; до момента, в който Слънцето се отдели от Земята, човекът се намираше на степента на рибата.
към текста >>
Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните
животни
- а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството.
А сега нека да погледнем още по-напред в еволюцията на човечеството. Човекът прие в себе си най-различни форми и когато се беше развил до височината на хълбоците, неговата физическа форма беше възможно най-грозна. Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия.
Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството.
Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано. Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор. Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
Следователно, то има своя представител в бика и във всички
животни
, принадлежащи към този животински вид: крави, говеда и т.н.
Във времената, когато възникнаха тези четири типа, бихме срещнали твърде гротескни форми и ясновидецът би могъл да ги различи. Има например такива, които са малко известни, но споменът за тях е запазен. Например при хората в които преобладаваше физическата природа, и тя беше оказала влияние върху тяхната горна част, последиците от всичко това бяха най-отчетливи именно в горната част. Впоследствие се образуваше нещо, което беше напълно приспособено към низшето развитие, и чрез него изникваше онази форма, която виждаме запазена в образа на телеца от Йоановия Апокалипсис; не днешния телец, днешния бик, а негова изродена разновидност. Това, което през онази епоха беше определяно главно от физическото тяло, застина в степента на телеца.
Следователно, то има своя представител в бика и във всички животни, принадлежащи към този животински вид: крави, говеда и т.н.
В групата човешки същества, при които беше застъпено не физическото тяло, а етерното тяло, се разви - ако можем да се изразим така - предимно онази част от туловището, която клонеше към сърцето; тази степен от човешката еволюция също е запазена в животинското царство. Тази степен, над която човекът успя да се издигне, е представена в лъва. Лъвът съдържа в себе си типа, образуван от групата човешки същества, чиито етерни тела бяха особено силни. А онази човешка степен, при която астралното тяло преобладаваше над етерното и физическото тяло е представена - естествено, в изродена форма - не другаде, а в подвижния род на птиците и Апокалипсисът ни я показва в образа на орела. Тук подчертаната астралност се издига над Земята като битие на птичия свят.
към текста >>
Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите
животни
, които се бяха отделили от човека.
И тук ние трябва да обърнем внимание, че имаше и такива същества, които още по-рано бяха достигнали до една по-късна степен от развитието. Когато казваме, че определени същества бяха изостанали на степента, присъща на бика, а други на степента, присъща на лъва, какво всъщност означава това? Това означава, че ако съществата биха могли да изчакат и едва по-късно да разгърнат пълната си привързаност към физическия свят, тогава те също биха станали човеци.
Ако лъвът не би проявил преждевременно волята си да навлезе в земната сфера, той би станал човек; същото се отнася и за другите животни, които се бяха отделили от човека.
към текста >>
120.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други
животни
, как цяла Европа изглеждаше различно от днес.
Ако днес описваме по този начин пребиваването в Девакана, това означава, че приблизително такова е състоянието и на днешния Девакан. Обаче нека да си припомним какво беше положението, когато нашите души бяха въплътени по времето на Египетската епоха. Тогава ние отправяхме поглед към огромните пирамиди и към другите монументални строежи. В предишните времена тази страна, физическата страна на света изглеждаше съвсем различно, отколкото днес. Нека да помислим, че оттогава насам обликът на Земята се промени твърде, твърде много.
Достатъчно е само да проследим материалистичната наука, за да установим как например преди по-малко от няколко хилядолетия Европа беше заселена от съвършено други животни, как цяла Европа изглеждаше различно от днес.
Обликът на Земята непрекъснато се променя и става така, че идвайки на Земята, човекът среща все нови и нови условия на живот. За всеки от нас това изглежда напълно естествено. Обаче когато описваме отношенията в духовния свят, тогава хората са склонни да вярват, че онова, което се е случило в духовния свят, когато те, примерно, са умрели преди около хиляда години, че това, което е станало там, е същото, както онова, което се случва днес, когато след поредния си нов земен живот, те отново умират. Точно както се променя физическия свят, така се променят и отношенията в другия свят. През миналите времена пребиваването в Де-вакана беше съвършено различно от това, което е днес; древните египтяни минаваха през Девакана не така, както древните гърци.
към текста >>
Онова, което наричаме апокалиптични
животни
, са типове, при които надмощие имаше една или друга по-висша съставна част.
Поради факта, че постепенно Азът ставаше все по-самостоятелен, той промени също и астралното тяло. Ние вече казахме, че започнаха да се обособяват и човеците.
Онова, което наричаме апокалиптични животни, са типове, при които надмощие имаше една или друга по-висша съставна част.
Азът имаше надмощие при „човеците-човек” Всички органи са нагодени към по-висшите съставни части на човека. Докато Азът завладяваше астралното тяло, в човека и в животните, които се отделиха по-късно, се образуваха определени органи. Така например един определен орган възникна поради това, че изобщо Азът слезе на Земята. На Старата Луна никакъв Аз не беше свързан с еволюцията на човечеството. Определени органи имат пряка връзка с тази еволюция: жлъчката и черният дроб.
към текста >>
121.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
И нашите далечни предшественици, които благодарение на добре под държаната традиция все още имаха съзнание за тези забележителни факти, изобразяваха Херувимите като онези странни крилати
животни
: Крилатият Лъв, крилатият Орел, крилатият Бик, крилатият Човек.
И как изглеждаха тези космически благодетели, как помагаха те на Архангелите? Естествено, отговор на този въпрос може да даде само ясновиждащото съзнание, което съумява да разчита невидимите за физическото око събития в Хрониката Акаша. Тези универсални космически благодетели се представяха под строго определени етерни форми.
И нашите далечни предшественици, които благодарение на добре под държаната традиция все още имаха съзнание за тези забележителни факти, изобразяваха Херувимите като онези странни крилати животни: Крилатият Лъв, крилатият Орел, крилатият Бик, крилатият Човек.
И на истина, нека да си представим как от четирите страни към Архангелите се приближават Херувимите, и то под формата на онези странни същества, които традицията успя да съхрани за следващите поколения. Ето защо и школите на първите посветени от следатлантската епоха обозначаваха тези Херувими, приближаващи се към Старото Слънце, с имената Телец, Лъв, Орел, Човек.
към текста >>
Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето
животни
.
На Стария Сатурн възникнаха първите наченки, първите заложби на човешкото физическо тяло, когато субстанцията, която днес наричаме "физическа", човекът получи като жертвен дар от Престолите. На Старото Слънце възникнаха първите заложби на животинското царство, когато от сгъстената до газообразно състояние топлинна субстанция, отразяваща формите на Херувимите, се появиха първите животински форми. И така, първоначално животните съществуваха като един вид Слънчеви отражения на Зодиака.
Налице е дълбока вътрешна връзка между Зодиака и появилите се на Слънцето животни.
Съвременните живот ни са едно карикатурно продължение на онези първоначални животински видове, които възникнаха на Слънцето. Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес. Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал щастието, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той? Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата.
към текста >>
Формите на нашите
животни
, колкото и обезобразени да са те днес, са извлечени от Космоса, от образите на Зодиака, които съществуваха в обкръжението на Старото Слънце.
Естествено, имената на животните в Зодиака не са дадени случайно. Не бива да смятаме, че през онези далечни епохи към имената се подхождаше както днес. Когато днешният астроном открие нова звезда, след като е имал щастието, бих казал, да я издебне на Небето, какво прави той? Той отваря своите речници и търси някакво име от гръцката митология, което все още не е било използвано, и го приписва на звездата. Иначе през древните епохи, когато в Мистериите търсеха подходящия израз за всяко същество, за всяко събитие, имената не се даваха по този начин; в имената, които древните даваха на нещата, те влагаха обективното съдържание и дълбокия смисъл на техния космически произход.
Формите на нашите животни, колкото и обезобразени да са те днес, са извлечени от Космоса, от образите на Зодиака, които съществуваха в обкръжението на Старото Слънце.
Някой би могъл да възрази, че тук са изброени само четири имена от Зодиака. Но те са само главните изрази за Херувимите, защото всъщност всеки от тези Херувими имаше отляво и отдясно един вид спътници или придружители. Представете си всеки от тези четири Херувими, придружен от двама спътници, и тогава в обкръжението на Старото Слънце Вие имате дванадесет различни Сили, които в известен смисъл съществуваха още и през епохата на Стария Сатурн. Да, ние имаме пред себе си дванадесет такива Сили, принадлежащи към царството на Херувимите, и всяка от тях имаше да изпълнява своята космическа задача, своята космическа мисия.
към текста >>
122.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
Определени
животни
и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
През Хиперборейската eпoxа част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода. На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват.
Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>
123.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните
животни
имат на Земята.
Знаем, че зародишът на човешкото физическо тяло бе положен през време на Сатурновото състояние; етерното тяло бе прибавено към него през време на слънчевото състояние и астралното тяло през време на лунното състояние. Тези така устроени човешки същества или по-добре казано тези първобитни същества бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите същества.
През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята.
Животното също има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били животни. Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни животни; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати. Следовател но върху старата Луна ние намираме прадедите на днешния човек, съставени от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; след отделянето на Слънцето те минават през един процес на сгъстява не на тези три тела.
към текста >>
Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били
животни
.
Знаем, че зародишът на човешкото физическо тяло бе положен през време на Сатурновото състояние; етерното тяло бе прибавено към него през време на слънчевото състояние и астралното тяло през време на лунното състояние. Тези така устроени човешки същества или по-добре казано тези първобитни същества бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите същества. През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята. Животното също има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били животни.
Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни животни; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати. Следовател но върху старата Луна ние намираме прадедите на днешния човек, съставени от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; след отделянето на Слънцето те минават през един процес на сгъстява не на тези три тела.
към текста >>
Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни
животни
; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати.
Знаем, че зародишът на човешкото физическо тяло бе положен през време на Сатурновото състояние; етерното тяло бе прибавено към него през време на слънчевото състояние и астралното тяло през време на лунното състояние. Тези така устроени човешки същества или по-добре казано тези първобитни същества бяха останали на Луната след отделянето; именно те не можеха да следват по-бързия ритъм на развитие на слънчевите същества. През този период на Луната тези човешки същества имаха степента на развитие, което днешните животни имат на Земята. Животното също има физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Не трябва да мислим, че на старата Луна хората са били животни.
Тогава човешката форма беше съвършено различна от тази на днешните земни животни; ако бих се опитал да ви опиша тези форми, бихте ги намерили твърде чудновати.
Следовател но върху старата Луна ние намираме прадедите на днешния човек, съставени от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; след отделянето на Слънцето те минават през един процес на сгъстява не на тези три тела.
към текста >>
Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на
животни
.
Тези елементи поеха така да се каже посоката на Слънцето , докато прадедите на човека поеха лунната посока. За Съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки. Представете си този процес така: след отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди. Напротив, Съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини. Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха.
Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни.
За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел". Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н.
към текста >>
За хората-
животни
на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел".
За Съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки. Представете си този процес така: след отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди. Напротив, Съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини. Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха. Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни.
За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел".
Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н. Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни.
към текста >>
Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези
животни
.
За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел". Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н.
Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни.
Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите. Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, Вие ще намерите там първообразите, духовни Същества, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми. Върху старата Луна Вие ще намерите грубите копия на Съществата, които съществуваха на Слънцето.
към текста >>
Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-
животни
върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите.
Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв. Днешният телец /вол/ представлява изродената природа на човеци-телец и т.н. Същевременно на Слънцето се намираха духовните първообрази на тези животни.
Те също образуваха три групи, отговарящи на трите различни видове човеци-животни върху Луната; това са ангелските същества, същества духовни, които духовната наука също назовава лъв, телец и орел, но представляват първообразите на първите.
Следователно, когато повдигнете поглед към Слънцето, Вие ще намерите там първообразите, духовни Същества, които се изразяват чрез красиви и пълни с мъдрост форми. Върху старата Луна Вие ще намерите грубите копия на Съществата, които съществуваха на Слънцето.
към текста >>
Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-
животни
".
Защото първообразът е груповата душа, която действува от там върху копията. Силите се излъчват от груповата душа и направляват от горе копията: духът-лъв направлява човеците-лъв; духът-орел направлява човеците-орел и т.н. Ако тези възвишени Духове бяха останали свързани със своите копия, ако те трябваше да обитават в тях, те не биха могли да използуват своите сили за доброто и развитието на копията. Те трябваше да си кажат: "Ние трябва да бдим с по-голяма грижа за спасението на тези, които са останали върху Луна та. Ние не можахме да се развиваме там, поради царуващи е там условия.
Ето защо ние трябва да обитаваме на Слънцето и от тук да изпращаме своите сили долу към човеците-животни".
Този е смисълът на развитието. За определени същества беше необходимо едно по-висше поле на действие, отколкото за тези същества, които съставляваха техните физически копия. Така ние виждаме как развитието поемаше от една страна един възходящ път, а от друга страна един низходящ път.
към текста >>
124.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните
животни
.
Ето защо тези Същества трябваше да наваксат през следващия период това, което бяха пропуснали. Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал.
Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>
Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните
животни
имаха тогава степента на минерал.
Но как действуваха те на старото Слънце? Те не бяха в състояние да създадат едно същество състоящо се от физическо и етерно тяло. Ето защо към тях трябваше да се присъединят Духовете на Огъня. Тези изостанали назад Духове на Личността не можеха да направят на Слънцето друго, освен да възпроизведат това, което бяха създали на стария Сатурн: един физически зачатък със стойност на минерал. Чрез тяхното действие на старото Слънце се появиха следователно същества, които имаха една степен на развитие по-ниско от човека същества съставляваха прадедите на съвременните животни.
Докато днешните човеци на старото Слънце бяха достигнали степента на растение, то днешните животни имаха тогава степента на минерал.
към текста >>
А заедно с тях дойдоха отново и Духовете на Личността, Духовете на Движението, и т.н., така както заедно със Земята се появиха отново и зародишите на човеците, на
животни
те и растенията, защото всичко това се намираше в нея.
Земята не възниква така, както някога се бе появил Сатурн. Всичко, което оживяваше на нея, съдържаше вече резултатите от събитията на миналото, не само по отношение на физическата материя, но и по отношение на всички същества, които бяха работили върху това развитие. Защото съединявайки се с тялото на Сатурн, Престолите бяха останали свързани с цялото следващо развитие. Те се явиха отново, когато из космическите глъбини възникна Земята.
А заедно с тях дойдоха отново и Духовете на Личността, Духовете на Движението, и т.н., така както заедно със Земята се появиха отново и зародишите на човеците, на животни те и растенията, защото всичко това се намираше в нея.
Нашата физическа наука създава хипотези, които са чиста фантазия. Тя учи, че една огромна мъглявина е съществувала отначало и се е простирала до пределите на съвременния Сатурн; тази мъглявина, състояща се само от пари, никога не е съществувала. Ако физическите очи биха били в състояние да видят какво е ставало през онези далечни времена, когато е възникнала нашата слънчева система, те наистина биха могли да забележат нещо като една огромна маса от пари. Но тази маса съдържаше това, което не би било видимо за физическите очи, т.е. всички същества, свързани с нейното развитие.
към текста >>
Съществата, които днес съставляват групата на висшите
животни
, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние.
Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още? Да предположим, че Луната от скоро се е отделила и че всичко се намира още в едно значително втвърдено състояние. Ако съществото, което бе желало да се въплъти, не би могло да преодолее това желание и би слязло прие съществуващите тогава земни условия, задоволявайки се с едно още недостатъчно напреднало в развитието си тяло, то би останало на една по-ниска степен на развитието. Но да предположим, че друго едно същество е предпочело да се задържи по-дълго време в мировото пространство, докато Земята ще е добила по гъвкави и по-фина форма в своята физическа природа; да предположим, че то би дочакало една следваща епоха и по този начин би имало възможност да упражни по-силно действие върху физическото тяло, от което би било по-лесно да се направи едно подобие на душата. Така всички същества, които са се въплътили твърде рано, е трябвало да останат на една по-ниска степен на развитието по отношение на тези, които са чакали повече.
Съществата, които днес съставляват групата на висшите животни, са останали на степента на животинството затова, защото не са могли да чакат достатъчно дълго време, докато се заличи лунното влияние.
Те са се задоволили с телата, които са могли да намерят. Душите слезли непосредствено след тях са могли да моделират тялото, но само до степента на нисшите човешки раси, предназначени да загинат или да угаснат по-късно, както това става и днес. После идва периодът, когато душите можаха да се съединят хармонично с телата /физическите тела/ и от този момент започва същинското развитие на човека.
към текста >>
125.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
У висшите
животни
съществува вече голяма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част.
За съзнанието на ясновидеца, който вижда днешния човек съставен от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз, е явен един важен факт: етерното тяло и физическото тяло почти съвпадат по форма и размери /поне що се отнася до тяхната горна част/; например физическата глава е напълно приспособена към етерната част на главата, като тази последната много малко прелива над първата. Но не е така и за животните.
У висшите животни съществува вече голяма разлика по форма и размети между физическата глава и съответната етерна част.
Да разгледаме например с ясновиждащите очи на един кон; ще видим, че етерната глава далече прелива над физическата част и нейната форма е твърде различна. Ако бих Ви описал образа на етерната форма, коя то се издига над хобота и главата на слона, бихте се удивили твърде много на природата на това животно.
към текста >>
Най-близките до човека
животни
са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло.
Все пак физическите форми, които се бяха образували непосредствено след отделянето на Луната, бяха неподвижни и се предадоха на техните потомци. Тези форми не можеха да бъдат заети от човешките души. Можем да си представим това по следния начин: човешките души изпитват нуждата да слязат на Земята, когато там се развиват най-разнообразни форми; но между тези форми се срещат всички степени на втвърденост и гъвкавост. Тези души, и особено тези, които най-късно почувствуваха нужда да се съединят с материя та, избират най-гъвкавите форми, и живеят само малко в тях. Напротив има други души, които се съединя ват с вече сковани форми, сковани са в тези форми и с това закъсняват в своето развитие.
Най-близките до човека животни са се появили под действието на душите, слезли преждевременно от космическите пространства, за да се съединяват с тела, които не можеха вече да се развиват, нито да се проникнат напълно от силите на етерното тяло.
Човешката форма е онази, която е останала пластична до тогава, докато е трябвало, за да може да бъде напълно проникната от етерното тяло. Ето защо двете тела /физическото и етерното/ съвпадат начиная от последната третина на Атлантската епоха. Преди това време, човешката душа въплъщаваща се в тялото го е поддържала в пластично състояние и е бдяла, щото етерното тяло да не съвпадне още с физическото. Само през Атлантската епоха човешкото тяло прие една завършена форма и започна да се втвърдява. Ако през този период на Атлантската епоха не би се случило нищо друго, развитието би приело съвършено друга насока.
към текста >>
126.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните
животни
, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса.
Другият, който го гледаше какво прави, веднага изпитваше желание да подражава неговите движения. От всичко това днес ни е останало все пак нещо: когато гледаме някой да се прозява, неволно и ние започваме да се прозяваме. В миналото хората са били много по-тясно свързани. Причината за това беше, че те са живеели в една атмосфера съвършено различна от нашата. Днес въздухът, който ни за обикаля, съдържа повече вода само когато вали.
През Атлантската епоха въздухът беше непрестанно изпълнен с гъсти водни пари; а в началото на тази епоха човекът беше съставен от меко вещество, подобно на това на пихтие-образните животни, които днес живеят в моретата и които едва можем да различаваме от заобикалящата ги водна маса.
Постепенно веществото на човешкото тяло се сгъстява. В това време той остава изложен на всякакъв вид влияния; не само на влиянията на висшите духовни същества, които обитават на Слънцето или на различните планети на нашата слънчева система но също и на тези на луциферическите духове, които действуват върху неговото астрално тяло. Тези, които трябваше да бъдат ръководители на атлантското население, трябваше да побеждават луциферическите влияния в своето собствено астрално тяло. Тогавашния човек имаше ясновиждащо и духовно съзнание и затова той възприемаше всички духовни влияния, които се упражняваха над него. Някой, който не знаеше нищо за Духовната наука, би се смял днес, ако му кажем: "твоето астрално тяло е подложено на влиянието на луциферическите духове!
към текста >>
127.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Онези
животни
, които чрез своя организъм стоят на по-ниско стъпало от човека, въплъщават в себе си същества, които са се втвърдили прежде-временно.
Онези животни, които чрез своя организъм стоят на по-ниско стъпало от човека, въплъщават в себе си същества, които са се втвърдили прежде-временно.
които не са могли да запазят веществото на своето тяло в гъвкаво и пластично състояние, за да дочакат момента, когато биха могли да облекат една човешка форма. Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу. Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя. Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя.
към текста >>
Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите
животни
са се въплътявали в много гъста материя.
Онези животни, които чрез своя организъм стоят на по-ниско стъпало от човека, въплъщават в себе си същества, които са се втвърдили прежде-временно. които не са могли да запазят веществото на своето тяло в гъвкаво и пластично състояние, за да дочакат момента, когато биха могли да облекат една човешка форма. Но онези същества, които отговарят на природата на птиците, не са слезли до най-нисшите функции; те са надминали, така да се каже, границата нагоре, не са слезли достатъчно надолу.
Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя.
Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя. Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина. Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние. Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу.
към текста >>
Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите
животни
са се отклонили надолу.
Първо начално те са задържали в едно твърде пластично вещество, докато другите животни са се въплътявали в много гъста материя. Но в течение на развитието външните условия ги принуждават все пак да слязат в гъстата материя. Те са се втвърдили, така да се каже, на такава степен на тяхното развитие, на каквато са се намирали докато не бяха още слезли във физическата материя. Въпреки че описваме това с прости думи, които не предават точно необходимите отсенки, все пак те изразяват самата истина. Природата на птиците, в техния първообраз, отговаря на онези духовни същества, които също са се издигали над пределите, които са надминали точката на развитието, която е трябвало да достигнат, и са запазили своето духовно вещество в твърде разлято състояние.
Те са се отклонили по посока нагоре, докато другите животни са се отклонили надолу.
По средата се намират Духовете-лъв и хармоничните Духове, които са съумели да запазят необходимата мярка на развитието Духовете-човек. Така ние виждаме как тези, които са минали през едно древно посвещение, са могли да приемат Христовото събитие. Те бяха се развили, за да могат да насочат своя поглед към духовния свят, но това според особената форма на тяхното посвещение. Посветените в тайните на телеца онези не по-голямата част от Египет знаеха, че повдигайки погледа си към висшите светове, биха видели възвишените духовни Същества да им се явят под онзи образ, отговарящ на природата на телеца и имащ своята насрещна част в самия човек. Но сега приемайки Христовия импулс, те си казваха: ето господарят на духовния свят под неговата истинска форма.
към текста >>
128.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията,
животни
; татък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него.
Пред нашите очи се явяват най-разнообразни външни явления, тук планините, растенията, животни; татък светът на минералите; най-после човекът и всичко, което наблюдаваме у него.
Но когато се запитаме, откъде идват тези материални факти, трябва наистина да си кажем, че те идват от духовния свят. На основата на физическия свят стои духът. Ако се върнем назад до първичната форма на духа, ние ще намерим "основата, първоизточника на всеки живот", това, което в християнския езотеризъм се нарича "принцип на Отца". Всяко създание произхожда от този божествен принцип на Отца. Него покрива булото на илюзията.
към текста >>
129.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни
животни
, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда.
Но в тази материя се намираха изостаналите същества и човекът не можеше да не се срещне с тях в телесната обвивка, която той облече. Имаше духовни същества, които още през атлантско време бяха съпътници на човека; впрочем материята на неговото тяло беше много по-гъвкава в сравнение с днешната.
Въздухът беше изпълнен с водни пари и самият човек беше съставен от тънка материя, подобна на материята на пихтиеобразните днешни животни, които живеят в морските води и които трудно могат да бъдат различени от тяхната среда.
Зародишите на всички органи съществуваха вече. Тези органи се сгъстиха, втвърдиха се и постепенно се образува костната система. В началото на Атлантската епоха имаше още духовни същества които съпътствуваха живота на човека; неговото ясновидство му позволяваше да вижда както тях, така и тези, които обитаваха на Слънцето и лъчезареха към него в слънчевите лъчи. Защото към човека не слиза само физическа светлина; слънчевата светлина е изпълнена със същества, които тогавашният човек виждаше. И когато се намираше в едно състояние, което може да се сравни с това на днешния сън, той се чувствуваше вън от своето тяло, в сферата, където се движеха тези слънчеви същества.
към текста >>
130.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Дали на физическото поле виждаме растения или
животни
или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е.
Той живее в елементите, преживява Земята, Въздуха, Водата и Огъня. Следователно онова, което в обикновения живот назоваваме с тези думи, е само външната дреха, външният израз на стоящите зад тях духовни същества. Следователно в онова, което срещаме като твърда материя или Земя /казано в смисъла на Духовната наука/, като течна материя или Вода /казано в смисъла на Духовната наука/, като разширяваща се материя или Въздух и като топла, огнена материя или Огън живеят определени божествено-духовни същества. Но това не са още най-висшите духовни същества, а когато сме си пробили път през този свят на елементите, ние се издигаме до онези същества, които са Същества създатели на онези духове, които живеят в елементите. А сега да вземем следното: когато разглеждаме нашата околност, физическата околност, виждаме: тя се състои от онова, което съставлява четирите външни члена на истинския елементарен свят.
Дали на физическото поле виждаме растения или животни или камъни, можем да кажем: те се състоят или от твърда материя, т.е.
от земя както би казала Духовната Наука или от течна материя, т.е. от вода казано на езика на Духовната Наука или въздухообразна материя, т.е. въздух, или от топлинната материя, т.е. от огън. От това са съставени нещата, които съществуват физически в света на камъните, в света на растенията, в света на животните и в света на човека.
към текста >>
131.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
И така, когато говорим за момента, когато Луната се е отделила от Земята, ние трябва да си представим една хаотична Земя и трябва да кажем: Земята постепенно се е покрила с онези образования, които днес възприемаме около нас, с растителната покривка, с различните групи
животни
, с човешките раси в днешния смисъл.
Ако бихте обгърнали с ясновидски поглед хода на развитието, напразно бихте търсили в тогавашното състояние на Земята едно растително и минерално царства подобни на днешните; напразно бихте търсили такива животински и човешки форми, каквито са днешните. Чрез какво се е образувало всичко това? То се е образувало чрез това, че Слънцето и Луната са действували отвън. Те се бяха отделили за това, за да могат да действуват отвън върху Земята. Нашата Земя е произвела онова, което е могло да се роди чрез действието на Слънцето и Луната; всичко, което днес виждаме около нас на Земята.
И така, когато говорим за момента, когато Луната се е отделила от Земята, ние трябва да си представим една хаотична Земя и трябва да кажем: Земята постепенно се е покрила с онези образования, които днес възприемаме около нас, с растителната покривка, с различните групи животни, с човешките раси в днешния смисъл.
Всичко това се развива и разцъфтява чрез действието на Съществата, които действуват върху Земята от Слънцето и от Луната. От съществата, които действуват от Слънцето, са били произведени онези форми, които са външните форми на минералите, на растенията, на животните и на физическите човеци: от съществата, които действуват от Луната, е възбуден особено душевният живот в животните и в човеците. И така тези Същества творят отвън за нашето земно развитие. Това, което ви обрисувах сега, е приблизително с много малко думи образът, който характеризира Земното развитие от така наречената Лемурийска епоха да Атлантската епоха. Едва през време на Атлантската епоха бавно и постепенно образът на Земята се оформя такъв, какъвто го виждаме сега около нас.
към текста >>
в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения,
животни
и човеци.
Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове. Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята. И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове. А що е Хтон? Това не е нищо друго освен едно наименование на онова състояние на нашата Земя, в което тя се е намирала в момента, когато Луната се беше отделила, т.е.
в едно хаотично състояние, когато Земята още не е била покривана от растения, животни и човеци.
А сега у Ферекид ще намерите много важни, знаменателни думи; той казал; следователно на основата на нашето земно развитие стоят тези три принципа, Зевс, Хронос и Хтон. Това, което Земята е станала, то е станало едва чрез задружното действие на тези три принципа, на онази свещена първична троичност, която е дошла от предиземни състояния. Тях познава следователно и този древен мъдрец на Гърция и ги нарича с употребяваните тогава имена. А сега Ферекид разказва, как нещата са се развили по-нататък. Но в древни времена такива не ща не се разказвали с такива сухи, брутални понятия както днес, а са употребявали цветисти представи за това, което са виждали и познавали духом.
към текста >>
132.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Естествено, растителната храна не била подходяща за месоядните
животни
.
Тъкмо тази особеност можем да намерим в детските приказки и легенди. Ето защо и в областите, където живя Бодисатва, възникна едно забележително предание. Това величествено събитие беше предадено по следния начин. Някога Буда живеел под образа на заек. Всички живи същества напразно търсели храна, защото всичко било вече изядено.
Естествено, растителната храна не била подходяща за месоядните животни.
И тогава заекът който всъщност бил Буда решил да пожертвува себе си заради един брамин. В този момент се появил богът Сакра, който видял саможертвеното дело на заека. Една скала в планината се отворила и погълнала заека. И сега богът взе четка и боя за да изрисува образа на заека върху Луната. От тогава образът на Буда като заек може да се види на Луната.
към текста >>
133.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с
животни
.
Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни.
Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството. Те се хранели също и с мед от диви (не домашни) пчели и други медоносни насекоми. Такъв начин на живот по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед. В Евангелията пише, че той се хранел със скакалци („акриди“) и див мед; но това следва да се разглежда като грешка в тълкуването, тъй като в пустинята едва ли е можел да лови скакалци.
към текста >>
134.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези
животни
, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
[1] Беинса Дуно също в много беседи казва подобни неща за косата: „Космите са антени, чрез които човек се свързва с духовния свят“ – Скритите сили, Младежки окултен клас, София, 20.11.1927г.; „Всеки косъм съдържа енергия в себе си – електричество или магнетизъм. Дългата коса задържа повече електричество и магнетизъм.
Като реже косите си, човек се лишава от тази енергия“ – Ангелът говори, Неделни беседи, София, 05.06.1921 г.; „Всички онези животни, които са паднали, у които културата е слаба, в които умственото развитие не е дотам проявено, които живеят в неблагоприятни условия, всички са космати.
И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието в тях, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждат“ – Значение на гласните при окултното пеене, Общ окултен клас, София, 10.12.1922 г.
към текста >>
135.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Когато човек днес например желае да изследва как ембриото в човек и
животни
се развива, той изследва с микроскоп онова, което съществува точно на мястото в земята, към което той е отправил своето микроскопично око, това той счита за изследване.
Това се отнася до егоистично-груповата експлоатация на тайната на раждането. Тук човек трябва да се бори с истинско космично разбиране. Съвременният човек обаче напълно е заместил това космично разбиране със земно разбиране.
Когато човек днес например желае да изследва как ембриото в човек и животни се развива, той изследва с микроскоп онова, което съществува точно на мястото в земята, към което той е отправил своето микроскопично око, това той счита за изследване.
Обаче въпросът не се отнася само до това. Ще се разкрие и някои кръгове наближават това в своите открития че действените сили не са в онова, което човек вижда под микроскопа, а по-скоро са вътре в онова, което протича от космоса, от съзвездията в космоса. Когато възниква едно ембрио, то възниква защото в живото същество в което ембриото се формира, работят сили от всички посоки на космоса, космични енергии. Когато стане едно оплождане, онова, което ще се развие от оплождането зависи от това, кои космични енергии действуват.
към текста >>
136.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на животинско съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни
животни
!
Тази втора област, по този начин обхваща всички отношения, които едно лице е направило кармически с онези, които все още са на земя....../липсва малко текст/..............на смъртта.
Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на животинско съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни животни!
Аз подчертано казах по-преди, че нашите животни на земята отразяват онова, което съществува в духовния свят, което ще рече груповите души на животните. Във връзка, с мъртвите, ние трябва да мислим за духовното същество на животните. От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област. Едно лице е свързало това отношение, друго е свързало онова. Само това, чрез което кармичните отношения се уравновесяват съществува там от човешката област.
към текста >>
Аз подчертано казах по-преди, че нашите
животни
на земята отразяват онова, което съществува в духовния свят, което ще рече груповите души на животните.
Тази втора област, по този начин обхваща всички отношения, които едно лице е направило кармически с онези, които все още са на земя....../липсва малко текст/..............на смъртта. Тази област възниква от една друга област, която е обща за мъртвите, една област на животинско съществувание, чрез което обаче не трябва да си представяме земни животни!
Аз подчертано казах по-преди, че нашите животни на земята отразяват онова, което съществува в духовния свят, което ще рече груповите души на животните.
Във връзка, с мъртвите, ние трябва да мислим за духовното същество на животните. От тази обща почва следователно се издига за всяко мъртво лице по един съвсем напълно различен смисъл от това, което е в случая в нашата земна област, една индивидуална кармична област. Едно лице е свързало това отношение, друго е свързало онова. Само това, чрез което кармичните отношения се уравновесяват съществува там от човешката област.
към текста >>
137.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Точно както във външната реалност пред нас се изправят
животни
, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
Но ако чувствата на благодарност и дълг се изживяват отново и отново, те ще се преобразуват в определено виждане, което се превръща във вътрешна опитност, и след това в сила, мощ. Тази сила възниква от това, че астралното изживяване бива отразено в етерното тяло и върнато към нас от него. Сега един образ на нас самите е пред нас като външна реалност, пристъпвайки, така да се каже, от някакъв заден план. Задният план ни показва как силите на светлина и деятелност, в които сме потопени по време на сън, работят в обвивките ни. Онова, което сме направили от себе си, излиза от този заден план.
Точно както във външната реалност пред нас се изправят животни, растения и минерали, така сега пред нас се изправя собственото ни себе в своята истинска форма.
Нашето собствено вътрешно същество става, така да се кажа, възприемаемо във външния свят. Дотогава, когато се спускахме в своето вътрешно същество, вниманието ни бе отклонявано към външния свят. Впечатленията от този свят се вливаха в нас, правейки ненужно да виждаме онова, което сме длъжни да виждаме, ако сме решили да участваме в работата за напредъка на човечеството.
към текста >>
138.
6. Шеста лекция. Опитности на посвещението в северните Мистерии.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Когато някои
животни
са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват.
Това, разбира се, е вярно, но работата е там, че то е едностранна истина. Ако не бъде прибавена и другата страна, едностранната истина се счита за цялата истина от което няма нищо по-гибелно. Да кажем нещо невярно не е най-лошото, което може да се случи, понеже светът скоро сам ще го поправи; но е наистина сериозно, ако едностранната истина се разглежда като абсолютна истина и се отстоява това разглеждане. Това, че без око ние нямаше да можем да виждаме светлина, е едностранна истина. Но ако светът беше останал завинаги изпълнен с мрак, ние не би трябвало да имаме очи.
Когато някои животни са живели дълги епохи в тъмни пещери, те губят зрението си и техните очи закърняват.
От една страна е вярно, че без очи нямаше да можем да виждаме светлина, но от друга страна е еднакво вярно, че очите са били оформени от светлината, за светлината. Винаги е крайно необходимо да се гледа на истините не само от едната страна, а също и от другата. Грешката на повечето философи не е в това, че те казват нещо грешно в много случаи техните твърдения не могат да бъдат отхвърлени, защото отстояват истини а че изказват твърдения, дължащи се на това, че нещата са били погледнати само от една страна. Ако вземете в правилния смисъл думите, че "окото е формирано от светлината, за светлината", вие ще може да си кажете, че в светлината трябва да има нещо, което разбира се не можем да видим с очите си, но което е развило очите от организма, който отначало е нямал очи. Зад светлината има нещо скрито.
към текста >>
139.
Съдържание
GA_120 Откровенията на Кармата
3)
Животни
: В посока от низшите към висшите
животни
явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло.
Различните възгледи за болестта и здравето, факти и мнения, свързани с официалната медицина; неразпознаване на истинските духовни причини. Болестта в природните царства и в човека: 1) Минерали: Липсва възможност за боледуване. 2) Растения: Боледуват само при външни увреждания; лечебните сили на етерното тяло.
3) Животни: В посока от низшите към висшите животни явен спад на лечебните сили поради нарастващата зависимост на етерното тяло спрямо физическото и астралното тяло.
4) Човек: Кармически болестни зависимости; въздействия от страна на индивидуалния морален и интелектуален живот върху етерното тяло, а чрез него върху физическото тяло и върху здравословното състояние през следващия живот. Последиците от някои впечатления; липсата на съпротивителни сили от страна на физическото тяло при някои неосъзнати спомени в ранна детска възраст като възможни причини за по-късни душевни разстройства (нервни и душевни заболявания) Примери за това, как се проявяват определени качества и действия в предразположбите и конституцията на човека през следващия му живот: Егоистично то поведение води до слаба телесна организация; повърхностното отношение води до лъжливост в следващата инкарнация и до нарушения в изграждането на вътрешните органи през още по-следващата инкарнация.
към текста >>
140.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Хамбург, 16 май 1910 г. Същност и значение на Кармата в живота на индивида, човечеството, Земята и света.
GA_120 Откровенията на Кармата
Да, човеци,
животни
и растения отхвърлят от себе си минералното царство, обаче минералното царство рикошира обратно върху тях!
Да, човеци, животни и растения отхвърлят от себе си минералното царство, обаче минералното царство рикошира обратно върху тях!
Следователно, възможно е да говорим и за една „Карма на Земята".
към текста >>
141.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички
животни
.
Също и всред други народи спомнете си само арабите и тяхната пословична доброта към коня особено ако те са запазили дори и следи от древното светоусещане, появяващо се тук или там като наследствени качества, Вие ще откриете един вид „приятелство" с животните, едно чисто човешко отношение към всички животни.
към текста >>
Така и всички
животни
носят в себе си качества, подобни на тези, за които стана дума при бобъра.
Напротив, наблюдавайки животните, сме длъжни да признаем: Колко по-добре са поставени животните в това отношение! Да се замислим само как бобърът изгражда своето сложно устроено жилище. Той няма нужда да учи нищо; той просто може това, защото го носи в себе си като една вродена способност, също както и ние, хората, носим в себе си „изкуството" да сменяме млечните си зъби по време на нашата седма година. Няма нужда някой да ни учи на това.
Така и всички животни носят в себе си качества, подобни на тези, за които стана дума при бобъра.
Ако внимателно се вгледате в животинския свят, Вие наистина ще установите, че животните носят в себе си точно определени художествени дарби, чрез които те постигат неща, далеч по-съвършени от много произведения на човешкия ум.
към текста >>
Ако с антропософски поглед обхванем и най-отдалечените епохи на човешкото развитие, ще установим, че онези сили и елементи, които така да се каже, бяха предоставени на бобъра и на другите
животни
, за да проявяват те своите чудни умения, бяха достъпни също и за човека.
Ако с антропософски поглед обхванем и най-отдалечените епохи на човешкото развитие, ще установим, че онези сили и елементи, които така да се каже, бяха предоставени на бобъра и на другите животни, за да проявяват те своите чудни умения, бяха достъпни също и за човека.
В онези далечни епохи човекът съвсем не беше обречен на несръчност; той също получи възможности да напредне в своите умения, и то дори в по-голяма степен, отколкото животните. Защото дори и животните да проявяват известни умения, практически те са твърде ограничени и едностранчиви. Общо взето, навлизайки в живота, човек не може да прави нищо; всичко, което се отнася до външния сетивен свят, той трябва тепърва да го учи. Макар и да звучи прекалено категорично, твърдението отговаря на истината. Но в хода на обучението се оказва, че той може да бъде по-многостранен, че относно „уменията", неговото развитие е много по-богато, отколкото това на животните.
към текста >>
По същество, тъкмо тези организми са предшествениците на днешните
животни
.
И така, ние виждаме, как наред с човека израсна и едно друго царство от организми, които запазвайки своя лунен характер станаха неспособни да приемат в себе си човешките индивидуалности.
По същество, тъкмо тези организми са предшествениците на днешните животни.
Би могло да изглежда твърде странно, че тези „по-груби" същества все пак проявяват определени способности, чрез които в света наблюдаваме например мъдро изградените леговища на бобъра. Но този факт е лесно разбираем, стига да не си представяме нещата прекалено опростени, а да запомним ясно: Тъкмо тези същества, които не бяха поели в себе си една или друга човешка душа, изградиха външните контури на животинската „архитектура", както и едно строго специфично устройство на нервната система и т.н., така че те се оказаха в пълно съзвучие със законите на Земята. Защото онези същества, които не бяха способни да приемат в себе си човешки души, оставаха непрекъснато свързани със Земята. Наистина и другите организми, които по-късно се усъвършенствуваха и започнаха да приемат в себе си човешките индивидуалности, бяха заедно със Земята; обаче поради това, че трябваше да понесат съответните промени, свързани с отделянето на Луната, те изгубиха тъкмо онези качества, които бяха натрупали до този момент.
към текста >>
142.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
А как стоят нещата при по-висшите
животни
?
Напротив, представителят на низшите животински видове ще активира своето етерно тяло и с негова помощ бързо ще възстанови последиците от дадено нараняване, колкото и тежко да е то.
А как стоят нещата при по-висшите животни?
към текста >>
Следователно, етерното тяло на някои
животни
трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили.
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили.
При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили. У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение!
към текста >>
У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите
животни
едва в следващото поколение!
Следователно, етерното тяло на някои животни трябва да прояви по-голяма активност, за да предизвика действието на лечебните етерни сили. При по-висшите животински видове това не е така. Ако неволно осакатим едно по-висше животно, то не може да извлече достатъчно лечебни сили от етерното си тяло. Но ако то има потомци, знаем, че те се раждат напълно здрави. С други думи, когато етерното тяло пренася своите характерни качества в следващото поколение, там те също се проявяват под формата на лечебни сили.
У тритона етерното тяло действува още в същото животно; у рака едва след като той сменя бронята си; у висшите животни едва в следващото поколение!
Ако размислим върху тези явления, ще се убедим, че лечебната сила на етерното тяло може да се пренася също и от предците към потомците; изобщо етерното тяло се наследява така, че да може отново да изгради цялото животно в неговия първоначален вид. Ето един от „начините", по които действуват лечебните сили на етерното тяло.
към текста >>
Точно такъв е случая при по-висшите
животни
.
Обстоятелството, че етерното тяло е по-плътно свързано с физическото тяло!
Точно такъв е случая при по-висшите животни.
При тях е налице една много по-интимна, много по-плътна връзка между етерното тяло и физическото тяло. Когато физическото тяло изгражда своите форми, техните физически въздействия засягат и самото етерно тяло.
към текста >>
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите
животни
или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот.
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот.
Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло. И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>
Издигайки се към по-висшите
животни
, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло.
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот.
Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло.
И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>
Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите
животни
, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили.
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот. Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло. И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части.
Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили.
А защо това е така? Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>
Защо етерното тяло на висшите
животни
е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
Да изразим нещата още по-нагледно: При най-низшите животни или при растенията, нещата са устроени така, че външните процеси не засягат етерното тяло и то води свой самостоятелен живот. Издигайки се към по-висшите животни, установяваме, че формите на физическото тяло разпростират своите въздействия и върху етерното тяло; тук етерното тяло до голяма степен съвпада с физическото тяло и наранявайки физическото тяло, ние нараняваме и етерното тяло. И сега, естествено, етерното тяло трябва да прибегне към много по-дълбоките си сили, защото преди всичко то трябва да възстанови самото себе си, а едва после засегнатите части. Ето защо, приближавайки се към етерното тяло на по-висшите животни, ние пробуждаме и много по-дълбоки лечебни сили. А защо това е така?
Защо етерното тяло на висшите животни е толкова зависимо от формите на физическото тяло?
към текста >>
При по-низшите
животни
дейността на астралното тяло е извън редно слаба.
Колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова по-отчетливо се проявява не само дейността на етерното тяло, но и тази на астралното тяло.
При по-низшите животни дейността на астралното тяло е извън редно слаба.
Ето защо тези животни донякъде са близки с растителния свят. Колкото по-нагоре се издигаме, толкова по-силно се проявява астралното тяло. То действува така, че подчинява етерното тяло и го прави зависимо.
към текста >>
Ето защо тези
животни
донякъде са близки с растителния свят.
Колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова по-отчетливо се проявява не само дейността на етерното тяло, но и тази на астралното тяло. При по-низшите животни дейността на астралното тяло е извън редно слаба.
Ето защо тези животни донякъде са близки с растителния свят.
Колкото по-нагоре се издигаме, толкова по-силно се проявява астралното тяло. То действува така, че подчинява етерното тяло и го прави зависимо.
към текста >>
При низшите животински видове етерното тяло донякъде запазва своите лечебни сили, така че след евентуалното им отстраняване, отделни части и органи на тези
животни
могат да бъдат напълно възстановени; обаче колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова повече астралното тяло ограничава лечебните сили на етерното тяло.
Растението не притежава астрално тяло, следователно при него не съществуват вътрешни предпоставки за боледуване; в случая болестта е нещо външно, а и лечебните сили на етерното тяло са все още незасегнати.
При низшите животински видове етерното тяло донякъде запазва своите лечебни сили, така че след евентуалното им отстраняване, отделни части и органи на тези животни могат да бъдат напълно възстановени; обаче колкото по-нагоре се издигаме в животинското царство, толкова повече астралното тяло ограничава лечебните сили на етерното тяло.
И понеже животните не се прераждат, т.е. не влизат от една инкарнация в друга инкарнация, свойствата на тяхното етерно тяло не зависят от каквито и да е морални, интелектуални или индивидуални, качества, а само от общата характеристика на съответния животински вид. Докато при човекът не е така: в неговото етерно тяло действуват Азовите изживявания, които той има от раждането до смъртта.
към текста >>
143.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните
животни
(най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята.
*6. Според духовно-научните изследвания на Рудолф Щайнер птиците имат решаваща роля при разпределението на земните и духовните субстанции. В рамките на своята „двигателно-веществообменна система“ (виж Бел. 4) човекът непрекъснато отнема духовни субстанции от Земята, които след своята смърт той взема със себе си, понеже в противен случай „той просто би се разпилял по всички посоки“. От друга страна, в „системата-глава“ или „нервно-сетивната система“, при своята смърт той връща одухотворената физическа субстанция, която иначе би затруднила неговото по-нататъшно духовно развитие.
И точно тук се проявява балансиращата роля както на птиците, които при своята смърт отнасят одухотворената материя в духовния свят, така и на преживните животни (най-вече кравите), които предоставят духовната субстанция на Земята.
Този важен процес, който има отношение към космическата Карма, се извършва с помощта на Силфите (виж по-долу): те са посредниците между-одухотворената субстанция на умиращите птици и Космоса, където тя бива „вдишана“ от Йерархиите.
към текста >>
Определени
животни
и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода. На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват.
Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>
144.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Онези
животни
, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново.
Когато схващаме нещата по този начин, тогава ние си казваме: във всичко това, което последва този пети момент, така наречения ден пети на сътворението, едва там можа да се яви нещо ново. Защото това, което трябваше да се повтори, се беше повторило вече. Земният, твърдият елемент, самият този земен елемент, който се беше явил като нещо ново, като един нов елемент, можеше сега да бъде населен от животинското царство и от всичко, онова, което се разви като ново образуване. Ето защо ние виждаме, как с една величествена обективност в така наречения ден шести на сътворението се явява онова, което със своето съществуване е свързано със земното като с един нов елемент.
Онези животни, за които отново се казва, че те били създадени в света в шестия ден на сътворението, те са свързани със земния, твърдия елемент, те се явяват като нещо ново.
Така ние виждаме, че до петия ден на сътворението имаме едно повторение на по-висока степен на съществувалото по-рано, което се явява в една нова форма, обаче една в шестия ден на сътворението се явява всъщност онова, което отговаря на земния елемент, че то се прибавя към другото и е станало възможно едва чрез явяването на земния елемент.
към текста >>
145.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпроса, който вече често сме засягали: Защо тези
животни
са станали всъщност
животни
и защо човекът е станал човек?
Това, което се е развивало в него като дейност, е било същото. Следователно ще трябва да очакваме, щото за следващото време, което Генезисът нарича ден пети на сътворението, да настъпи едно по-нататъшно сгъстяване, втвърдяване на човека. Човекът остава все още едно свръхсетивно ефирно същество; но настъпва едно по-нататъшно сгъстяване сред етерното. Човекът все още не докосва Земята; той все още принадлежи така да се каже на повече духовно-етерната окръжаваща среда на Земята. И тук ние засягаме нещо, което е извънредно важно да бъде разбрано за цялото развитие на човека, във връзка със Земята.
Когато насочим поглед върху най-близкото до човека царство, върху животинското царство, тогава можем да си зададем въпроса, който вече често сме засягали: Защо тези животни са станали всъщност животни и защо човекът е станал човек?
Че човекът се е развие първо от животните, както грубата материалистична представа фантазира днес, това не може да допусне даже един повърхностен абстрактен разум, ако той действително разбира себе си. Не когато разглеждаме процеса развиват се във времето, когато насочил така да се каже поглед върху Земното развитие, ние трябва все пак да кажем: Преди човекът да се яви видимо като земно същество, явили са се животните като такива. За да може човекът да стане човек на Земята, за това беше необходимо, той да намери подходящите земни условия за неговото сгъстяване. Представете си, че човекът би станал едно земно същество през времето, което е наречено ден пети на сътворението, представете си че той би станал едно земно същество тогава, каквото той е днес, т.е. би станал така сгъстен, че да може да бъде наречен едно земно същество, какво би се случило тогава?
към текста >>
Животните са станали
животни
затова, защото душевно-духовната същност, видовата душа на тези животински форми е слязло долу, когато Земята не е била още узряла, не можело още да даде условията, които бяха необходими за човешката земна форма.
би станал така сгъстен, че да може да бъде наречен едно земно същество, какво би се случило тогава? Ако още тогава човекът би слязъл така да се каже в гъстото земно съществуване, той не би могъл да стане формата и съществото, което е станал; защото тогава земните условия не бяха още назрели, за да дадат на човека тази форма. Човекът трябваше да чака в духовната област и трябваше да изостави Земното развитие на самото себе си, защото то не можеше още да му даде условията за земното съществуване. Той трябваше първо да узрее в една духовна-душевна, в една етерна сфера. Ако не би изчакал със своето сливане на Земята, той неминуемо би бил облечен с една животинска форма.
Животните са станали животни затова, защото душевно-духовната същност, видовата душа на тези животински форми е слязло долу, когато Земята не е била още узряла, не можело още да даде условията, които бяха необходими за човешката земна форма.
Човекът трябваше да чака горе в духовната област. Това, което е станало животно, по отношение на човешкото развитие то е слязло преждевременно долу. В онова време, което Генезисът нарича пети ден на сътворението, Земята беше изпълнена с въздух и вода. Човекът не трябваше да слезе и да си образува в тази среда едно земно тяло. Животинските същества, видовете души на животните, които са слезли, станаха същества на въздуха, същества на водата.
към текста >>
Те станаха
животни
живеещи във въздуха, защото не можеше да им се предаде онази сила, която е необходима, за да се произведе смисълът на Земното развитие: Силата на Явех-Елохим след напредването на Елохимите до Явех-Елохим.
Съобразно царуващата закономерност, те трябваше да напреднат до следващото сгъстяване. Напълно по същата закономерност, по която в прадревни времена при преминаването от стария Сатурн към старото Слънце Престолите бяха напреднали от топлинния елемент до въздухообразния елемент, трябва да очакваме, щото там, където Елохимите достигнаха своето единно съзнание, те да напреднат и по отношение на тяхното външно проявление, по отношение на тяхното тъкане в едно тяло, от топлинния елемент към въздухообразния елемент. Но не беше такъв случаят още при петия ден на сътворението, а това стане едва на края на онази линия на развитието, за която ни се говори в Генезиса. Ако човекът би трябвало да слезе в по-тънките елементи на въздуха още на петия ден на сътворението, с него би се случило това, което се случи с онези същества, които в този момент потърсиха своето тяло във въздухообразния елемент.
Те станаха животни живеещи във въздуха, защото не можеше да им се предаде онази сила, която е необходима, за да се произведе смисълът на Земното развитие: Силата на Явех-Елохим след напредването на Елохимите до Явех-Елохим.
Следователно човекът трябваше да чака. Той не трябваше да приеме въздуха. Когато онези видови същества слязоха, той трябваше да чака, докато Елохимите станаха Явех-Елохим. Едва тогава можеше да му бъде дадена силата, силата на Явех-Елохим. Той трябваше да се въплъти в тъкането на Явех-Елохим, във въздуха, но трябваше да приеме в себе си елементарното съществуване на въздуха едва тогава, когато можеше да го приеме от Явех-Елохим.
към текста >>
146.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши
животни
, същинските земни
животни
.
Това ни се описва по един величествен начин; и изразите са така сполучливо избрани, че съвременният човек би могъл да научи много по отношение на подбирането на подходящите и сполучливи изрази. Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно.
И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни.
Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни. Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека.
към текста >>
Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните
животни
.
Там ни се казва, че онези същества, т.е. видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни.
Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни.
Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата. Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека. Следователно трябва да кажем: Първо това човек се роди чрез това, че Елохимите съединиха способностите, което всеки един от тях притежаваше, и действуваха като една група от Същества, което имат една обща цел.
към текста >>
Първо слязоха долу видовете души на висшите земни
животни
, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата.
видовите души, които в петия ден на сътворението се потопяват в материята, стенаха живи същество, станаха именно това, което днес наричаме живи същества. Но тогава човекът още не слезе долу. Онези видови души, които се намираха още горе един вид в големия резервоар на духовното, те слязоха по-късно. И през време на шестия ден на сътворението първо слязоха най-близките до човека по-висши животни, същинските земни животни. Следователно и през време на така наречения ден шести на сътворението, в началото на този ден човекът не трябваше още да слезе в гъстата материя; защото ако той би приел в себе си тогава силата на Земното развитие, би станал едно същество, което физически би било като земните животни.
Първо слязоха долу видовете души на висшите земни животни, които сега населяват земната почва, противоположно на въздуха и на водата.
Едва след това настъпиха постепенно онези условия, благодарение на които можеше да се развият заложбите за по-късния човек. Как става това? Това ни е показано по един величествен начин, когато се казва, че съществата на Елохимите се подготвиха да изправят човека, земния човек според онзи образ, който ви описах, да влеят цялата си дейност в създаването на човека. Следователно трябва да кажем: Първо това човек се роди чрез това, че Елохимите съединиха способностите, което всеки един от тях притежаваше, и действуваха като една група от Същества, което имат една обща цел. Следователно първо човекът беше общата цел на групата на Елохимите.
към текста >>
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските
животни
като два клона; след това имаме сухоземните
животни
като един особен клон.
Когато искаме да охарактеризираме развитието на човека с останалото развитие, ние трябва да кажем: В реда на развитието ние имаме възникването искам да кажа сега на птиците и на морските животни като два клона; след това имаме сухоземните животни като един особен клон.
Едното би отговаряло на така наречения ден пети на сътворението, другото на шестия ден на сътворението. И след това се явява човека, обаче не като се продължава линията на развитието, не като продължение на тази линия, а като той слиза върху земята. Това е истинското учение за еволюцията. И това учение на еволюцията е изложено по-точно в Библията отколкото в някоя модерна книга, която се подава на материалистичната фантастика.
към текста >>
147.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Обаче трябва да предположим, че всичко около нас
животни
, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък.
Иранецът, или Заратустровият човек, си казваше приблизително следното: Накъдето и да погледнем, виждаме един свят, който наистина е слязъл от божествено-духовните висини, но все пак сега изглежда като нещо упадъчно, като нещо, което е отхвърлено от висините.
Обаче трябва да предположим, че всичко около нас животни, растения, минерали през далечното минало е било горе, във висините, а сега тук, долу, е в състояние на упадък.
Но човекът храни надеждата, че този физически свят отново ще се издигне горе.
към текста >>
148.
Лекция първа
GA_126 Окултна история
Със себе си трябваше да взема
животни
, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители.
Тогава той пита Ксисуфр откъде той има знание за своята вечна основа, защо е проникнат от съзнанието за своето безсмъртие? Тогава Ксисуфр му отговаря: "Ти можеш също да станеш такъв, но тогава ще трябва да преживееш след мен всичко, което аз преживях по пътя на преодоляване на страха, ужаса и самотата, през които трябваше да премина. Когато бог Еа реши да даде да загине, в това, което ние наричаме атлантска катастрофа, всичко това в човечеството, което не трябваше да живее по-нататък, той ми заповяда да се отделя на нещо като кораб.
Със себе си трябваше да взема животни, които трябваше да останат, и тези индивидуалности, които наистина се наричат Учители.
На този кораб преживях великата катастрофа". Така говореше Ксисуфр на Гилгамеш: "Това, което беше изпитано тогава, ти ще можеш да преживееш само вътрешно. Но да достигнеш съзнанието за безсмъртието с това, ти ще можеш, ако не спиш седем нощи и шест дни".
към текста >>
В същото време, когато обичайното познание за
животни
, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
В същото време, когато обичайното познание за животни, растения и минерали е само отвлечено познание, тъй като ние оставаме вън от тях, този, който иска да достигне действително познание в окултен смисъл, трябва да се упражнява в това, като че ли се намира вътре в животните, растенията, минералите, въздуха и водата, изворите и горите, камъните и звездите, другите хора, като че ли е едно цяло с тях.
И въпреки това той като орфик трябва да развие в себе си силна вътрешна душевна сила, че бидейки възстановен като събрана в себе си индивидуалност, да тържествува над раздробеността на външния свят. Ако това, върху което току-що ви обърнах внимание, е ставало човешко преживяване, то се отнасяло по определен начин към най-висшето, което може да се преживее като тайна на посвещението. И много ученици в орфическите мистерии преминали през такива изживявания, преживели по такъв начин своето разкъсване в света и с това преминали през най-висшето, което в дохристиянските времена е могло да бъде постигнато като своего рода подготовка за християнството.
към текста >>
149.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите
животни
, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение.
Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
150.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите
животни
, в лицето на топлината на кръвта.
Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта.
Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
151.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и
животни
, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните.
Един подобен случай е следният: Едно малко момче показваше на своята майка чудни страни от дарбата си за наблюдение, която беше свързана с извънредно голяма отдайност и проникновеност.
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните.
Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>
152.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Хората ще станата като впрегатни
животни
.
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето. Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света. Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък.
Хората ще станата като впрегатни животни.
И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора. Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
153.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Италианският естествоизпитател Франческо Реди е бил считан за опасен еретик от официалната наука на седемнадесетото столетие, защото е смятал, че нисшите
животни
възникват също чрез размножаване.
Италианският естествоизпитател Франческо Реди е бил считан за опасен еретик от официалната наука на седемнадесетото столетие, защото е смятал, че нисшите животни възникват също чрез размножаване.
Само с крайна нищета той избягва мъченическата съдба на Джордано Бруно или на Галилей. Защото тогавашната наука твърдяла, че червеи, насекоми, дори и риби могат да се зараждат от тинята. Нищо друго не е смятал Реди, освен това, което е прието днес, а именно че живата материя произлиза от жива материя. Той е извършил греха да познава една истина два века преди науката да намери „неоспорими доказателства“ за нея. След като Пастьор представя своите изследвания, не може да съществува повече съмнение, че си имаме работа само с една илюзия в тези случаи, в които по-рано се е вярвало, че от неживата субстанция чрез „самозараждане“ произлизат живи същества.
към текста >>
Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите
животни
се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни.
Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо.
Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни.
И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят.
към текста >>
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите
животни
подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат.
към текста >>
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори
животни
, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
към текста >>
Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни
животни
да се научат да броят.
Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения.
Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят.
Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност.
към текста >>
Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и
животни
и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина.
Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“. Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни? За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления.
към текста >>
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и
животни
?
Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“.
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни?
За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите
животни
и накрая в маймуната.
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества.
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната.
И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>
Питаме се: как е станало така, че от
животни
с по-нисша душа са се развили такива с по-висша?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони.
Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша?
Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи.
към текста >>
Откриваме например, че
животни
, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше.
Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи. Животните променят своя облик. По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>
По такъв начин могат да възникват нови видове
животни
от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи. Животните променят своя облик.
По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>
Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите
животни
и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци.
Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
към текста >>
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите
животни
?
Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци. Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
към текста >>
Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях
животни
.
Какво ще поднесе този нововерец на някого, ако дойде при него и каже: Аз показах как рибите са произлезли от по-нисши същества. С това приключих. Показах, че всичко се развива така, както рибите и стоящите под тях видове ще трябва да са се развили. Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците.
Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни.
И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши. Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>
След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни
животни
от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества.
След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове
животни
в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>
Формата на черепа на по-висшите
животни
естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп.
Както се отнася естествоизпитателят към животинските форми, от които са се развили други такива форми, за да разбере тези други, така душевният изследовател, на основата на това природно изследване, трябва да се отнася към душевната форма, от която се е развила друга, за да може да разбере последната.
Формата на черепа на по-висшите животни естествоизпитателите обясняват като преобразувание на по-нисшия животински череп.
Следователно те трябва да си обясняват всичко, което спада към биографията на една душа, изхождайки от биографията на душата, от която е произлязла тази, която сега изследват. По-късните състояния са следствие от по-ранни. По-късните физически състояния са следствие от по-ранни физически състояния, както по-късните душевни състояния са следствие от по-ранни душевни състояния. Това е съдържанието на закона на кармата, който гласи: Всичко, което мога и правя в настоящия си живот, не стои само за себе си като чудо, а се намира в следствена връзка с по-ранните форми на съществуване на моята душа и е причина за по-късните.
към текста >>
154.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Както тези
животни
могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
Така е и с делата от нашите по-ранни превъплъщения. Резултатите от тях са включени в света, в който сме въплътени. Но те ни принадлежат така, както животът в пещерите принадлежи на животните, които чрез него са загубили своето зрение.
Както тези животни могат да живеят, само ако отново открият средата, към която са се приспособили, така човешкият дух може да живее само в средата, която той сам си е сътворил чрез своите дела като подобаваща му.
към текста >>
155.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Безспорно е, че много
животни
чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н фон Остен, за който кон толкова много се говори.
Поставя се следният въпрос: „Каква според застъпения във вашето списание възглед е връзката между животинската и човешката душа?
Безспорно е, че много животни чрез обучение могат да усвоят редица дейности, близки до човешките, както това може да се види при коня на г-н фон Остен, за който кон толкова много се говори.
Не трябва ли по пътя на логиката да се допусне прераждане също и при животните? “
към текста >>
Фактът, че днешната наука се удивлява толкова на „интелектуалните“ постижения на някои
животни
и се изправя пред загадки, показва само, че тази наука в своя начин на мислене е все още напълно материалистична.
Когато човекът строи, тогава действа духът в него. Когато човек дресира едно животно, тогава неговият дух работи върху неиндивидуалния дух на животното; той си служи с органите на животното, за да изрази онова, което желае. Затова е също толкова неправилно да се каже, че животното е една животинска индивидуалност, както когато се каже, че „моята ръка взима лъжицата“, вместо „аз взимам лъжицата“. Който взема под внимание само материалните факти, за него всичко това няма никакъв смисъл. За него не остава нищо друго освен първо да се удивлява на някои душевни качества на едно животно, а после да си мисли, че духът на животното е подобен на човешкия дух.
Фактът, че днешната наука се удивлява толкова на „интелектуалните“ постижения на някои животни и се изправя пред загадки, показва само, че тази наука в своя начин на мислене е все още напълно материалистична.
Характерната разлика между животното и човека се установява не чрез един материалистичен, а чрез един произхождащ от духа начин на разглеждане на нещата.
към текста >>
Теософите не биха се учудили, ако им демонстрират и още „по-умни“
животни
, както и се случва.
Теософите не биха се учудили, ако им демонстрират и още „по-умни“ животни, както и се случва.
Затова пък те винаги ще знаят в какво се състои съществената разлика между животно и човек.
към текста >>
156.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
животни
, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места: виж Чарлз Дарвин, "Произход на видовете" (виж бележката към стр.
Стр. 23.
животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места: виж Чарлз Дарвин, "Произход на видовете" (виж бележката към стр.
13), гл. 5, 2-ри раздел
към текста >>
157.
2. ПЪРВА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни
животни
, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата.
Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>
158.
4. ТРЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен
животни
които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
По този начин аз Ви описах малко пътя, по който човек може да се издигне до първите същества, които стоят над него, така че да може да получи една представа за това. Както всеки човек по отделно има по този на чин своя ръководител, и окултният поглед, когато се издигнем над самите нас, над нашите егоистични интереси, ни обръща вниманието: "ти имаш твоя ръководител..", така също съществува възможността, окултният поглед да се насочи към човешки групи, към племена, народи и т.н. Такива принадлежащи заедно човешки групи имат също едно ръководство, както отделният човек по описания начин. Само че онези същества, които ръководят цели народи или цели племена, са именно по-мощни отколкото ръководителите на отделния човек.
В западния езотеризъм такива ръководители на народите или на племената, който живеят в духовния свят и имат техните откровения като техни възприятия, които имат изпълване с духа като техен вътрешен животни които в техните дела се изразяват в това, което върши един цял народ или цяло едно племе, се наричат Архангели или Архангелои.
Когато човек все повече напредва в своето окултно развитие, той може да стигне до там, да му се открие не само това, което го засяга специално него самия, а тогава му се открива това, което ръководи групата хора, към която той принадлежи първо. И когато нашето окултно развитие напредва все повече, ние намираме същества като ръководители на хората, който нямат вече никаква работа с отделни племена, с отделни народи, а които са ръководители на редувалите се времена. Когато окултно обученият поглед проследи например онази епоха, в коя то са живели древните египтяни или древните халдейци, тогава целият отпечатък, целият характер на времето му се явява под определено ръководство. Това ръководство се променя, когато окултният поглед се насочва върху това, което е следвало египетското, халдейското време, когато окултният поглед се насочи върху епохата, в която тон са давали гърците, римляните в западния духовен свят, тогава му се явява, че обгръщайки отделните народи царуват духове по-мощни от Архангелите, от ръководителите на народите, духове, които ръководят едновременно целите народи, всичките групи от народи живеещи в една епоха и след определено време са заменени от други ръководители на епохите. Следователно както намирам разпределени в пространството отделните области на Архангелите, които ръководят едновременно човешки групи, обаче само отделни човешки групи, така също, когато обгърнем с окултния поглед течащото време, ние намираме, че отделните епохи са ръководени от действителни Духове на времето, които са по-мощни от Архангелите, и че под тяхното ръководство се намират най-различните народи.
към текста >>
159.
5. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Така щото окултният поглед намира в съществата, които принадлежат на растителното царство, на животинското царство, духовни същества, които не са както при човека като индивидуални духове в отделните човешки личности, а ние намираме групи от
животни
и растения, които са еднакво устроени, намираме тези групи одушевени от едно общо духовно същество.
Но както можахме да кажем, че Съществата на третата йерархия -Ангели, Архангели, Духове на Времето имат потомци, които се отделят от тях, така и тези Същества на втората йерархия имат потомци. Както вчера можахме да опишем за Съществата на третата йерархия, в течение на времето: от тези същества на Втората Йерархия се отделят други, които са от по-ниска категория, които са изпратени в царствата на природата също така, както природните духове от съществата на Третата Йерархия, които са така да се каже строители и зидари в малък мащаб в царствата на природата. Духовните същества, които се отделят от втората йерархия и се потопяват долу в царствата на природата, това са онези същества, които в окултизма наричаме групови души на растенията, на животните, груповите души в отделните същества.
Така щото окултният поглед намира в съществата, които принадлежат на растителното царство, на животинското царство, духовни същества, които не са както при човека като индивидуални духове в отделните човешки личности, а ние намираме групи от животни и растения, които са еднакво устроени, намираме тези групи одушевени от едно общо духовно същество.
Да речем ние намираме формата на лъвовете, формата на тигрите, други форми одушевени от общи душевни същества. Общите душевни същества, ние ги наричаме групови души и тези групови души са от делни потомци на Съществата на втората йерархия, както природните духове са потомци на Съществата на третата йерархия. Така ние проникваме отдолу нагоре в по-висшите светове и когато обгърнем с поглед елементите, които са важни за всички същества на растителното, животинското, човешкото царство ние намираме, че в тези елементи, в твърдия елемент, в течния елемент, във въздухообразния елемент, царуват природните духове, които са потомци на Съществата на третата йерархия; и когато от елементите земя, вода, въздух се издигнем до това, което живее с помощта на тези елементи в природните царства, намираме духовни същества, които проникват животворно съществата на тези природни царства, групови души, и тези групови души са духовни същества отделени от тези, които познаваме като същества на Втората Йерархия.
към текста >>
160.
6. ПЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите
животни
и се определяме чрез това.
Същества в заобикалящия ни духовен свят. Духовните Същества, които възприемаме тогава, се делят също на три категории.
Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите животни и се определяме чрез това.
Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите животни, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
към текста >>
Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите
животни
, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
Същества в заобикалящия ни духовен свят. Духовните Същества, които възприемаме тогава, се делят също на три категории. Ние възприемаме първата категория предимно тогава, когато, както бе описано сега, се потопим в съществото на други хора или на по-висшите животни и се определяме чрез това.
Важното не е това, което възприемаме в други хора или във висшите животни, а това, че по този начин се възпитаваме; и възприемаме зад хората и животните духовете, които принадлежат на едната категория на Първата Йерархия: Духовете на Волята или, както ги нарича западният езотеризъм, Престоли.
към текста >>
После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши
животни
и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме.
Ние възприемаме тогава същества, които не можем да охарактеризираме по друг начин, освен като кажем: те не се състоят от плът и кръв, също нито от светлина и въздух, а се състоят от това, което можем да възприемем само в самите нас, когато осъзнаваме, че имаме воля. Те се състоят от воля само по отношение на тяхната най-нисша субстанция.
После, когато се възпитаме чрез това, че се потопяваме по описания начин също в по-нисши животни и обгръщаме с окултния поглед техния живот, или също когато се потопим в живота на растенията, но го разглеждаме не само така, както вече охарактеризирахме това вчера чрез жеста, чрез мимиката -, а когато станем едно с растенията и от растенията гледаме самите нас, тогава добиваме една опитност, едно изживяване, за което всъщност няма вече никакво истинско сравнение в света, който иначе познаваме.
Най-добре добиваме едно сравнение за качествата на онези Същества, до които се издигаме като до Същества на втората категория на първата йерархия, добиваме една възможност да ги охарактеризираме, когато оставим да действува добре върху нашата душа онова, до което са стигнали сериозни, достойни хора, които са употребили много стъпки на техния живот, за да съберат в себе си мъдрост, които след много години на богато изживяване са събрали толкова мъдрост, че си казваме: когато такива хора изказват едно съждение, на нас ни говори не една лична воля, а ни говори самият живот, който се е събрал в тези хора в течение на години, на десетилетия и чрез който те са станали в известно отношение безлични. Хора, които ни правят едно такова впечатление, че тяхната мъдрост действува безлично, че тяхната мъдрост се явява като цвят и плод на един узрял живот, те предизвикват в нас макар и само едно предчувствуващо чувство за това, което действува върху нас от заобикалялия ни духовен свят, когато се издигнем до тази степен на ясновиждането, за което ще става сега тук дума. В западния езотеризъм тези Същества се наричат Херувими. Извънредно трудно е да охарактеризираме съществата на тези по-висши категории, защото колкото повече се издигаме нагоре, толкова по-невъзможно става да приведем качества на обикновения живот, за да събудим една характеристика за висотата, величието, и възвишеността на Съществата на тези йерархии. Духовете на Волята, най-ниската категория следователно на първата йерархия, тях все още можем да охарактеризираме чрез това, че си казваме: ние се изясняваме, що е воля; защото воля е най-нисшата субстанция, от която те се състоят.
към текста >>
Съществата на първата йерархия отделят от себе си онези същества, които уреждат смяната на зимата и лятото, така че растенията се развиват и отново увяхват; Онова ритмично редуване, чрез което например принадлежещите на определен вид
животни
ядат определено време на живот, в което те се развиват от раждането до смъртта.
В течения на тези дни ние обърнахме вниманието на това, как различните същества на отделните йерархии имат потомци, имат отделящи се от тях същества, които те изпращат долу в царствата на природата, и се запознахме с това, че потомците на третата йерархия са природните духове, че потомците на втората йерархия са груповите души Съществата на първата йерархия също имат такива отделящи се от тях потомци, и всъщност аз вече Ви описах тези същества от една друга страна, които са потомци на първата йерархия. Аз Ви описах това в най-първите разглеждания, когато се издигнахме до така наречените Духове на циклите на времената, до онези Духове, които подреждат и направляват това, което става в природните царства в ритмично редуване и повторение.
Съществата на първата йерархия отделят от себе си онези същества, които уреждат смяната на зимата и лятото, така че растенията се развиват и отново увяхват; Онова ритмично редуване, чрез което например принадлежещите на определен вид животни ядат определено време на живот, в което те се развиват от раждането до смъртта.
Но също и това, което в природните царства се редува повтарящо, като денят и нощта, като смяната на годишните времена всичко, което се редува така ритмично, всичко, което почива на повтарящи се процеси, всичко това се регулира от Духовете на циклите на времената, от потомците на Съществата на първата йерархия. Можем да охарактеризираме тези Духове на циклите на времената от едната страна, както сторихме това преди няколко дни, а сега можем да ги охарактеризираме съгласно техния собствен произход, както сторихме това днес. Така резюмирайки можем да представим същността на тези три йерархии както следва:
към текста >>
161.
8. СЕДМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или
животни
, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго.
Ние не намираме на Луната нищо от това, което на Земята се развива като човешки живот. На Луната не може да се намери едно развитие подобно на човешкото. Също така на нея не може да се намери нещо, кое то би приличало в неговото развитие на нашето животинско царство. Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието.
С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго.
Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят. На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни. Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята.
към текста >>
На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите
животни
.
Също така на нея не може да се намери нещо, кое то би приличало в неговото развитие на нашето животинско царство. Окултният поглед не може да открие нищо с тези две форми на развитието. С това аз съвсем не искам да кажа само нещо външно което би било действително една тривиалност -, не искам да кажа, че по Луната не ходят никакви въплътени във физически тела хора или животни, каквито съществуват на Земята; а когато прави едно такова изказване, окултистът разбира нещо съществено друго. Би могло напълно да бъде така, че на някое небесно тяло би могло да съществува нещо подобно като по-висшите членове на човешкото същество /човешкото Аз или човешкото астрално тяло/ при други условия и да изминава там своето развитие, без да бъде въплътено в човешко тяло от плът или в етерно тяло. Би могло да се предположи и такива отношения съществуват напълно -, би могло да се предположи, че следователно би могло да става едно развитие в духовен смисъл, например на Луната, без външното въплъщение, външният израз на съществата да бъде такъв, какъвто е този на земните хора; но съвсем не е такъв случаят.
На Луната не става нещо като една човешка история, като едно човешко развитие на същества, които биха били подобни душевно на човека или на нашите животни.
Но също когато се издигнем от човека нагоре до онези същества, които нарекохме най-близките духовни ръководители на човека, за които говорихме в редицата на съществата на по-висшите йерархии като Ангели, и тогава не намираме тяхната еволюция, еволюцията на Ангелите на Луната; ние не намираме никакви форми на действие, никакви сили, които да изхождат от Луната като действие на Ангелите. Ние охарактеризирахме почти с точност това, което тези същества вършат за човека на Земята. Такова едно действие не става от Луната. Ние намираме никъде така да се каже следата на едно човешко или животинско действие, или една такава дейност, каквато познахме за Ангелите. Когато обгърнем с поглед по-нататък силите, с които Архангелите водят напред човешкото развитие, когато насочим окултния поглед върху Луната, ние откриваме по странен начин, че тези сили съществуват там: окултният поглед намира на луната като действуващи същите сили, които то намира там, където в земното развитие констатира, как един народ е ръководен от един специален Дух на Народа, от един Архангел.
към текста >>
Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички
животни
на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми.
А сега да отидем по-нататък и да се опитаме да опишем едно впечатление, което окултният поглед има, когато си представи, че в една планетна система ги няма луните, няма я и неподвижната звезда и евентуално съществуващите комети. Следователно когато той обгърне цялата система на планетите, поставя ги пред своя окултен поглед и тогава концентрирайки се напълно оставя да действува върху него само системата на планетите, изяснява си впечатлението и го запечатва в своята памет, за да може да го охарактеризира.... той трябва да сравни след това по-късно това впечатление с нещо друго, което е различно от впечатлението получено от планетите. Когато човек търси нещо, което му дава едно такова впечатление както цялостта на една планетна система, той не стига тогава в близката заобикаляща среда до нищо друго, освен до впечатлението, което има, когато оставя да действуват върху себе си различните форми на животните.
Извънредно трудно е да се получи напълно това впечатление; но то може да се добие частично чрез това, че оставяме да действуват върху нас различни животински форми; ние не можем да имаме едновременно едно окултно впечатление от всички животни на земята, това би било твърде сложно, но можем да имаме един компромис, когато оставим да действуват върху нас определен брой характерни животински форми така, че вземаме под внимание само онова, което действува като окултни сили в животинските форми.
Тогава със сравняващия окултен поглед можем да добием от животинските форми нещо, което прави едно подобно впечатление, както цялостта на планетите на една слънчева система. Следователно понеже животинското царство живее на Земята /и доколкото човекът е в своето живо тяло един екстракт на животинските тела можем да вземем за сравнение също живото тяло на човека/, и едно впечатление от всички живеещи и действуващи в него сили е подобно на силите, които изхождат от отделните планети, можем да кажем: същинското живо тяло, тялото, с което е надарено едно живо съзнателно същество, каквото познаваме например в един примитивен човек и в животните, то отговаря на системата на планетите на една планетна система; така щото в онова, което можем да наречем: цялостта на планетната маси, ние имаме пред себе си живото тяло, т.е. тялото проникнато от жизнения принцип и от принципа на съзнанието в цялата планетна система. Следователно цялостта на планетите на една планетна система е живото тяло на тази планетна система. Когато разглеждаме всички духовни същества, които описахме като съдържащи се в планетната система, ние трябва да считаме съвкупността на планетите като живото тяло на планетната система, а духовните същества като дух и душа на тази планетна система.
към текста >>
162.
9. ОСМА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от
животни
, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество.
И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят. Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета.
към текста >>
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група
животни
с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Когато окултният поглед търси това при животното, той също го намира, не в света, в който съществуват физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на животното, а в един свръхсетивен свят, който без съмнение се показва веднага, когато отдръпнем булото на обикновения свят, който е най-близо до сетивния свят. Така щото можем да кажем: животинският аз може да бъде намерен в един свят от свръхсетивно естество. И за този животински аз трябва отново да кажем: Той застава там срещу нас като една действителност, обаче не се проявява във физическия свят като индивидуалност, а тук ние го разбираме само, когато насочим нашия интерес върху една цяла група от животни, върху една група от вълци, от агнета и т.н.
И както към нашите две ръце, към нашите десет пръста, към нашите крака принадлежи една душа, която има в себе си един аз, така към една група животни с еднаква форма принадлежи един аз, който не намираме в нашия физически свят.
Обикновеният абстрактен човек, днешният материалист, казва: да, всъщност при животното действително е това, което виждаме с физическите очи, и когато си образуваме понятието вълк, или понятието агне, това са само понятия. "Но те не са това за окултиста, те не са просто само понятия, които съществуват в нас, а са огледални образи, отражения на нещо действително, което само не се намира на физическото поле, а в един свръхсетивен свят. Но при малко размисъл, животинският аз се показва вече и на физическия свят, при малко размисъл се показва, че освен онова, което можем да възприемем сетивно, съществува още нещо, което не може да бъде възприето във физическия свят и въпреки това има значение за вътрешните отношения на силите при животното. Бих искал само да обърна вниманието на тези, които считат например представата вълк само за едно понятие, на което не отговаря нищо действително, върху следния експеримент: вземете определен брой агнета както е известно вълкът яде агнета и хранете с тях вълка до тогава, че да се получи това, което естествената наука е изнесла, че фактически цялата физическа материя се е променила във вълка, че през цялото време, през което физическото тяло на вълка се променя, вълкът е ял само агнета. Сега вълкът носи в своето тяло вече само материята получена от агнетата.
към текста >>
163.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите
животни
, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле.
Някой лесно може да възрази, че с това се отрича на животните, също и на висшите животни, един аз на физическото поле, докато все пак трябва да кажем, че по отношение на много от техните действия живот ните показват една извънредна интелигентност, един чудесен ум, така щото можем да сравним някои неща, които животното върши, с това, което човекът върши на физическото поле.
Обаче трябва да кажем, че този, който се изказва така, не е схванал същинския основен принцип на тези неща. Никому, който прониква в тези неща, не ще хрумне да отрече на животните на физическото поле това, което наричаме човешките душевни способности. Съвсем не се касае за това. Тук в тази област се крие причината за най-разнообразните грешки и недоразумения. Така ние веднага намираме едно недоразумение, една грешка, когато определен материалистичен дарвинизъм на нашето време иска да каже: "Да, вие антропософите виждате нещата така, като че човекът безусловно трябва да бъде търсен на една по-висока степен на духовността отколкото животното, докато всъщност можем да наблюдаваме, че животното развива интелигентност; в животинско то царство съществува толкова много интелигентност, също толкова много от определен инстинктивен морал, че това, което човекът има в неговите душевни способности като един вид по-висока степен, може много добре да се получи от това, което вече намираме в животинското царство.
към текста >>
164.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Замислете се след това, как гръбначният мозък може да заеме едно положение в пространството, сходно с това на днешните
животни
.
Замислете се сериозно върху тази мисъл. Ние имаме нещо много общо с този своеобразен мозък, който можем да си представим като тънък, надлъжно изтеглен сноп от мозъка, както от друга страна можем да си представим главовия мозък като един вид издут гръбначен мозък.
Замислете се след това, как гръбначният мозък може да заеме едно положение в пространството, сходно с това на днешните животни.
Представете си Вашия гръбнак не вертикално изправен, а поставен успоредно на Земната повърхност. В този случай Вие бихте имали един изтеглен, пръчковиден главов мозък.
към текста >>
Първоначално това звучи шокиращо, но ако се замислите, че всред низшите
животни
има видове, които не са твърде различни от това, което описваме сега, Вие няма да сметнете тази мисъл за толкова гротескна.
А сега да се обърнем към изправеният човек, с главата в горния край, и краката в долния; в този случай отново имаме два придатъка, както при ръцете. Вие можете да приемете главата за едната ръка, а двата крака общо за другата ръка.
Първоначално това звучи шокиращо, но ако се замислите, че всред низшите животни има видове, които не са твърде различни от това, което описваме сега, Вие няма да сметнете тази мисъл за толкова гротескна.
към текста >>
И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите
животни
и при човека.
петата съставна част, ние вече разгледахме и посочихме, че те принадлежат към "средния човек". Те трябваше да са точно там, дори и човек да би имал съвсем друг начин на придвижване, дори и да би летял или плувал. Човек трябваше да ги има, дори и те да имаха съвсем друга форма. И ако сега човекът е длъжен да ходи по Земята, бедрата също трябва да се нагодят към земната твърдина, както ходилата, подбедриците и коленете. Те трябва да са оформени така, че да паснат към трите по-долни съставни части.
И ние спокойно можем да кажем: Доколкото бедрата са нагодени към органите на "средния човек", дотолкова и те, бедрата, са застъпени в този си вид при птиците, при четириногите животни и при човека.
Обаче при човека те са устроени по друг начин, а не както при птиците и при четириногите. Изобщо те принадлежат към човека само доколкото той има и една животинска природа. Ние отбелязваме бедрата с името "Стрелец" и знака.
към текста >>
Затова и повечето
животни
са движат и функционират без участие на волята.
Всичко, което става неволно и спонтанно, се извършва чрез гръбначния мозък. В мозъка ако си служим с него като инструмент между възприятието и движението се вместват мислите, докато при гръбначния мозък цялото мисловно съдържание отпада. Там двигателната реакция идва като непосредствен отговор на възприятието. При животното гръбначният мозък играе по-голяма роля от колкото при човека, а главния мозък много по-малка.
Затова и повечето животни са движат и функционират без участие на волята.
Човекът обаче чрез своя "раздут" мозък влага мисленето между възприятието и движението, така че неговите действия изглеждат умишлени, съзнателни, волеви.
към текста >>
165.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите
животни
, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия.
Защото наистина: това себепознание което смъква човека надолу към животното то не ни носи никаква утеха.
В своя троен облик, това животно не принадлежи към висшите животни, а е смъкнато до онази низша животинска природа, каквато имаме под формата на една амфибия.
Да, такъв възглед наистина не ни носи никаква утеха.
към текста >>
166.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на
животни
и въпреки това не са
животни
, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Обични приятели, когато приемем в себе си такива понятия, идеи и мисли, тогава е така, че гледаме и виждаме света именно с други очи, /защото от древни времена насам човечеството е изгубили нещо/ отколкото преди това. И ще стане все повече необходимо, да се научим да гледаме света с други очи, защото от древни времена насам човечеството е изгубило някои неща. Това, което то е изгубило, за което можем да си съставим едно понятие, когато размислим върху него следното: Още в третия сладатлантски период /Египто-халдейска епоха/ съществуваха често пъти такива междинни състояния между съня и будността, при които тогавашните души гледаха звездния свят и виждаха не само физическите звезди както сега, а възприемаха духовните Същества на Висшите йерархии, които бяха ръководители на съдбата на звездите и на тяхното движение.
И това, което съществуваше като карта на звездното небе от древни времена, когато все още се рисуваха всякакъв вид групови души, които изглеждат подобни на животни и въпреки това не са животни, всички тези образи не са произлезли от фантазията, а са духовно виждани образи.
Душите са възприемали тези образи в духовния свят. Тези духовни образи не можеха да пренесат със себе си през вратата на смъртта. Душите са изгубили постепенно това виждане на духовното в света на свръхсетивното. Днес, когато душите се раждат на Земята, те застават срещу физическия свят чрез техните сетивни телесни органи и виждат вече само външния физически свят. Онова, което обгръща физическото, действуващо върху него като духовно-душевно естество в Съществата на Висшите йерархии, те не могат вече да го виждат.
към текста >>
167.
17. СЕДЕМНАДЕСЕТА СКАЗКА. Дюселдорф, 27. 4. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Такъв, какъвто е нашият свят: планини и реки, дървета и
животни
, минерали, какъвто е сега следователно този свят около нас и ние живеем в него, така след смъртта ние сме вложили в този наш свят и този свят е нашият организъм.
Когато душата е напуснала тялото, тя се разширява над цялата планетно система, така че всички хора след смъртта изпълват едновременно същото пространство. Те се намират, така да се каже един в други. За това ние се подготвяме още чрез нашият живот на Земята. Ние се разширяваме след смъртта над целият свят, който тук на Земята виждаме в неговия блясък, в неговото отражение. Но какво е нашият свят?
Такъв, какъвто е нашият свят: планини и реки, дървета и животни, минерали, какъвто е сега следователно този свят около нас и ние живеем в него, така след смъртта ние сме вложили в този наш свят и този свят е нашият организъм.
Това са нашите отделни органи. И нашият свят сме самите ние. Ние гледаме себе си от заобикалящият ни свят. Това започва още непосредствено след смъртта в етерното тяло. Тогава имаме пред себе си картината на нашият собствен изминал живот.
към текста >>
168.
Втора лекция: Пътят на инициацията
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите
животни
, трябва да премине през смъртта с известно съзнание.
Ние можем да изследваме тези неща, когато окултно разгледаме отношенията на човека към най-близкото до него царство, животинското царство. Ние знаем, че в течение на развитието човекът винаги е причинявал болка на животните, че той е убивал животните.
Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите животни, трябва да премине през смъртта с известно съзнание.
И не би ли трябвало да има някакво кармическо изравняване! Разбира се, че човек изживява кармическо изравняване в Камалока за болките, които той е причинил на животните, но за това сега не искам да говоря, аз говоря за кармическото изравняване за животните. Нека да си изясним една мисъл. Когато разглеждаме човешкото развитие, виждаме колко много болки човекът е причинил на животинското царство и колко много животни е убил.
към текста >>
Когато разглеждаме човешкото развитие, виждаме колко много болки човекът е причинил на животинското царство и колко много
животни
е убил.
Ние знаем, че в течение на развитието човекът винаги е причинявал болка на животните, че той е убивал животните. Този, който се учи да вниква в кармата на човешкия живот, често намира за много несправедливо, че животното, което не се реинкарнира, трябва да страда, да понася болки и дори, доколкото се отнася до висшите животни, трябва да премине през смъртта с известно съзнание. И не би ли трябвало да има някакво кармическо изравняване! Разбира се, че човек изживява кармическо изравняване в Камалока за болките, които той е причинил на животните, но за това сега не искам да говоря, аз говоря за кармическото изравняване за животните. Нека да си изясним една мисъл.
Когато разглеждаме човешкото развитие, виждаме колко много болки човекът е причинил на животинското царство и колко много животни е убил.
към текста >>
Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни
животни
.
Тези болки, тези страдания извикват животинството отново. Животните, на които е причинявана болка, няма да се появят в същата форма, но това в тях, което чувства болката, то идва отново. То идва отново така, че болките на животните се изравняват, така че към всяка болка ще се прибави нейното противоположно чувство. Тези болки, това страдание, тази смърт са семената, които човекът е посял; те покълват отново, като към всяка болка в бъдеще ще й се прибави нейното противоположно чувство. Ще си послужа с един конкретен пример: Когато Земята бъде заменена от Юпитер, тогава животните няма да се появяват в тяхната сегашна форма, но техните болки и страдания ще събудят силите за усещане на болките.
Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни.
От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда. Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство?
към текста >>
Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито
животни
, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство?
Те ще живеят в хората и ще се въплътяват в хората като паразитни животни. От усещанията и чувствата на тези хора ще се получи изравняването на техните болки. Това е окултна истина, която може да бъде казана обективно и без разкрасяване, дори и тя да е неприятна за днешните хора. Някога човекът ще страда и животното ще изпитва изравняването на своите болки с едно определено приятно чувство, с едно приятно усещане. Това вече става бавно и постепенно в хода на съвременния земен живот, колкото и необикновено да изглежда.
Защо хората всъщност са измъчвани от същества, бацили и други подобни, които не са нито животни, нито растения, а стоят между тях, и които, когато човек страда, изпитват приятно чувство?
Тази съдба хората са си създали поради това, че в предишни инкарнации са причинили страдания и смърт на животните. Понеже съществото, дори и да не се появи под същата форма, усеща това през времената и чувства изравняването на болките в страданията, които човекът трябва да изпита. Така всичко онова, което съществува като страдания и болки, не остава без последици. Това е посев, от който ще произлязат предизвиканите чрез болка страдание и смърт. Не е възможно да бъде причинено някакво страдание, болка или смърт, без да се случи нещо, което да се прояви по-късно.
към текста >>
169.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както бихте заразили едно мощно дърво, което расте величествено и което храни в себе си най-различни
животни
, които могат да бъдат хранени само от това дърво, както бихте заразили в една точка това дърво, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло.
Както бихте заразили едно мощно дърво, което расте величествено и което храни в себе си най-различни животни, които могат да бъдат хранени само от това дърво, както бихте заразили в една точка това дърво, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло.
Това е едно неописуемо впечатление, което е произведено от този момент по ясновидски начин на разглеждане. И човекът все повече и повече напира в своето астрално тяло да знае, как е станало това. В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния фон на градината му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
към текста >>
170.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. 29 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Да, когато гледаме животните с ясновиждащ поглед, тогава тяхното физическо тяло също се превръща в имагинации и тогава ние знаем: тези
животни
не са това, което те изглеждат в майа , а те са имагинации, т. е.
И действително природните царства се изменят твърде много. Видите ли, аз Ви казах преди, че за ясновидеца физическото тяло се явява още при обикновената личност като сбор от картини, които стават вътрешно все по-лъчезарни, колкото повече личността напредва в нейното развитие. Но какво е положението при животните?
Да, когато гледаме животните с ясновиждащ поглед, тогава тяхното физическо тяло също се превръща в имагинации и тогава ние знаем: тези животни не са това, което те изглеждат в майа , а те са имагинации, т. е.
те са имагинации мислени в едно съзнание. Кой мисли, кой ги представя следователно животните като имагинации? Животните, също растенията в техните външни форми растенията обаче по-малко отколкото животните и най-малко минералите са имагинации на Ариман.
към текста >>
Груповите души не са имагинации на Ариман, а отделните индивидуални
животни
във външни форми са имагинации на Ариман.
Нашите физици търсят материалните закони във външните природни царства. Окултният познавач констатира все повече и повече, че външните природни царства, доколкото те се представят като материални същества, са имагинации на Ариман. Ние знаем, че на основата на животните стоят групови души.
Груповите души не са имагинации на Ариман, а отделните индивидуални животни във външни форми са имагинации на Ариман.
Когато имаме следователно царството на лъвовете, тяхната групова душа принадлежи така да се каже на добрите духовни Същества и борбата на Ариман против добрите духовни Същества се състои именно в това, че той отпечатва груповите души на животните в отделните индивидуални форми на животните и им отпечатва своите имагинации. Отделните форми лъвове, каквито те ходят реално навън по Земята, са извлечени от груповите души чрез Ариман. Така на нас постепенно ни се показва също и за обикалящият свят преобразяващ се в нещо съвършено различно от това, което той изглежда в майа, в илюзия.
към текста >>
171.
10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите
животни
получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите. Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е.
към текста >>
Дори останаха само онези
животни
, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите.
В областите, където Йоан Кръстител проповядваше, имаше следи от древни учения, чиято същност се свеждаше приблизително до следното: Да, в началото на общочовешката еволюция, човекът и висшите животни получиха своето дишане чрез Бога Яхве; обаче след намесата на Луцифер, дишането беше нарушено.
Дори останаха само онези животни, които запазиха, Така да се каже, първоначалния стадий от развитието, с други думи, животните, които нямаха дишане: рибите.
Възможно е, следователно, по бреговете на Йордан да са дошли хора подобни обичаи имат и днешните евреи, и в определено време от годината да са заставали покрай реката, и изтърсвайки своите дрехи, да са вярвали, че по този начин прехвърлят греховете си на невинните риби, които би следвало да ги носят по-нататък. Точно такива, а и някои други обичаи, взети от съседните езически племена, виждаше Йоан Кръстител у онези, към които се обръщаше с думите: От Змията вие сте взели повече, отколкото от Яхве. Ето защо нямате право да се наричате чеда на своите предци, чеда на Авраам. Казвам ви:Богът на Авраам, Исаак и Яков би могъл отново да се заеме със своята първоначална мисия и от тези камъни, т.е. от Земята, отново да създаде един човешки род, който да го разбира по-добре!
към текста >>
172.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени
животни
, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н.
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие. Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да обединява различни качества в едно общо понятие.
Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н.
Той може да назове тези наблюдавани от него същества с името „котки”. Така той образува общото понятие „котка”. Всички животни, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
към текста >>
Всички
животни
, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
Нека да предположим, че по стечение на някакви обстоятелства вие се оказвате в едно положение, което ви дава възможност да образувате общи понятия, следователно, да обхващате известен брой отделни неща или качества, и да ги обединявате в съответното общо понятие. Това може да стане по два начина – поне що се отнася до следния пример, при който даден човек започва да обединява различни качества в едно общо понятие. Може така да се случи в живота, че пътувайки по света, един човек среща определени животни, които са различно оцветени, с козина, наподобяваща коприна или гъста вълна, с дълги или къси мустаци; в определени моменти те извършват странни движения, напомнящи за месенето на тесто, ядат мишки и т.н. Той може да назове тези наблюдавани от него същества с името „котки”. Така той образува общото понятие „котка”.
Всички животни, изглеждащи по този начин, имат нещо общо с това, което той нарича „котки”.
към текста >>
И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички
животни
, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”.
Но има и една друга възможност. В хода на своя живот, люшкан насам-натам, даден човек среща твърде много притежатели и притежателки на котки, при което той установява, че голям брой от притежателите на котки ги назовават с името „Муфти”.
И понеже установява това в твърде много случаи, той обединява всички животни, носещи името „Муфти”, под сборното име „Муфтита”.
И така, външно погледнато, ние се изправяме пред общото понятие „котка” и пред общото понятие „Муфти”. Зад двете общи понатия стои един и същ факт; и в двата случая зад общото понятие стоят безкрайно много от тези същества. Но въпреки това, никому не би хрумнало да твърди, че общото понятие „Муфти” има същото значение, каквото има общото понятие „котка”. Ето нагледно в какво се състои разликата. Или иначе казано: - Този, който образува общото понятие „Муфти” и всъщност обобщава само имена, които би трябвало да имат значението на качества, поема в посоката на номинализма, и то с право; този, който образува общото понятие „котки”, поема в посоката на реализма, и то със същото право.
към текста >>
173.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички
животни
.
Тук, когато разглеждаме човека на физическия план, Азът се проявява като това, което ни се представя – ако мога да употребя този израз – като най-висшето нещо.
Физическото тяло за човека е общо с всички минерали, етерното тяло – с всички растения, астралното тяло – с всички животни.
Аза той има само за себе си. В духовния свят този Аз, който тук се проявява като най-висша част на човешката природа, там, в духовния свят, между смърт и ново раждане, е най-нисшата ѝ част. Както тук започваме при физическото тяло, така в духовния свят трябва да се започне с Аза, който само е обвит от астралното като мъгла по времето, когато човекът преживява душевния свят, но този Аз остава най-нисшата част на човешкото същество между смъртта и ново раждане. Така, както тук се обгръщаме с духовни части, преминавайки от духовния свят във физическия чрез раждането или зачеването, така в духовния свят също се обгръщаме с духовни части. Имената за тези духовни части всъщност вече са ни известни.
към текста >>
174.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
При вас тези на всяко друго място тъй кротки и невзискателни
животни
са толкова лакоми и свирепи, че нападат дори хората и ги прогонват от нивите, кзиците и селата.
"В неизброимите стада овце, които понастоящем покриват цяла Англия.
При вас тези на всяко друго място тъй кротки и невзискателни животни са толкова лакоми и свирепи, че нападат дори хората и ги прогонват от нивите, кзиците и селата.
към текста >>
Те явно се боят, че може да има твърде много градини и насаждения и на дивите
животни
да им липсва простор.
И действително, вижда се как към всички точки на кралството, където събират най-фината и ценна вълна, бързат благородници, богаташи, че даже и достопочтени абати, за да си оспорват терена. Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата. В радиус от много мили те лишават културите от земя, превръщат я в пасища, събарят къщи и села и пощадяват само черквите, за да намерят подслон за овните си. От най-населените и най-култивираните места създават пустош.
Те явно се боят, че може да има твърде много градини и насаждения и на дивите животни да им липсва простор.
към текста >>
175.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Във физическия свят казваме, че виждаме растения,
животни
, хора, – когато встъпваме в духовния свят, ние трябва да кажем: ние преживяваме в себе си нещо и това преживяване обозначава, че върху нас пада духовният поглед на друго същество, нас ни възприемат.
И ако осъзнаваме това, ние казваме: затворени сме в границите на нашето тяло. Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества. Във физическия свят ние възприемаме животните, доколкото те са същества, въплътени във физическия свят, растенията, хората. Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели, Архаи и други.
Във физическия свят казваме, че виждаме растения, животни, хора, – когато встъпваме в духовния свят, ние трябва да кажем: ние преживяваме в себе си нещо и това преживяване обозначава, че върху нас пада духовният поглед на друго същество, нас ни възприемат.
Това усещане да бъдеш възприемаем, това знание, че гледат към теб, отличава живота ни в духовния свят от живота във физическия свят.
към текста >>
176.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но сега ти си в природа, където те обкръжават минерали, растения и
животни
.
Такава, каквато сега възприемаме природата с нашите сетива и нашето съзнание, такава онези хора не са я виждали; тя им изпращала светлинни образи, и тези светлинни образи звучали, говорили, изказвали себе си, своята същност. И всеки човек в известни състояния на своето съзнание е можел да преживява това атавистично ясновиждане, когато природата е звучала срещу него, изпълнена със светлина, с изговарящо се Слово. Може да се употреби изразът Слово, тъй като това е било съединяване на образи, звучащи от природата, изговарящи себе си. Човекът е знаел: и ти принадлежиш към този свят, от който произхождат тези изпълнени със светлина Слова. Ти също принадлежиш към този свят.
Но сега ти си в природа, където те обкръжават минерали, растения и животни.
Ти си тук в природата защото носиш външно физическо тяло; чрез своето тяло ти принадлежиш на природата. Но от нея, от природата звучи изпълненото със светлина Слово: ти принадлежиш на тази светлина със своето душевно същество, както с плътското си тяло принадлежиш на света на минералите, растенията и животните. В този свят на светлина, формиран в света на Словото, ти си бил до своето раждане или зачатие, и ти отново ще бъдеш в него след своята смърт. Ти отново ще живееш в него.
към текста >>
177.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С това, че човек е призван да има свое собствено равновесно положение спрямо земята, което при маймуните се превръща в карикатура, а при човека е разбиращо се от самосебе си, естествено положение, той се издига над структурата, която е свойствена на всеки вид
животни
.
При животното силите на равновесието се разполагат съответно със земята. Можете да видите това при маймуните, тялото на които е насочено почти право, можете да го видите. Животното е така организирано, че гръбнакът му е предназначен да бъде разположен паралелно на повърхността на земята, предната част на тялото му се намира на същото равнище, както и задната. Най-важен факт е това, че човек от самото начало е построен така, че това, което при животното е разположено редом със задната част на тялото, при човека е разположено над нея, че то покрива задната част. При човека линията, вървяща през главата към земята, съвпада с линията на центъра на тежестта, а при животното не съвпада.
С това, че човек е призван да има свое собствено равновесно положение спрямо земята, което при маймуните се превръща в карикатура, а при човека е разбиращо се от самосебе си, естествено положение, той се издига над структурата, която е свойствена на всеки вид животни.
Човек е устроен различно от всички видове животни, тъй като той има изправен стоеж и главата му се издига над задната част на тялото. Това е нещо изключително важно. Дарвинистите са оставили това съвсем без внимание. А в това е същината.
към текста >>
Човек е устроен различно от всички видове
животни
, тъй като той има изправен стоеж и главата му се издига над задната част на тялото.
Можете да видите това при маймуните, тялото на които е насочено почти право, можете да го видите. Животното е така организирано, че гръбнакът му е предназначен да бъде разположен паралелно на повърхността на земята, предната част на тялото му се намира на същото равнище, както и задната. Най-важен факт е това, че човек от самото начало е построен така, че това, което при животното е разположено редом със задната част на тялото, при човека е разположено над нея, че то покрива задната част. При човека линията, вървяща през главата към земята, съвпада с линията на центъра на тежестта, а при животното не съвпада. С това, че човек е призван да има свое собствено равновесно положение спрямо земята, което при маймуните се превръща в карикатура, а при човека е разбиращо се от самосебе си, естествено положение, той се издига над структурата, която е свойствена на всеки вид животни.
Човек е устроен различно от всички видове животни, тъй като той има изправен стоеж и главата му се издига над задната част на тялото.
Това е нещо изключително важно. Дарвинистите са оставили това съвсем без внимание. А в това е същината.
към текста >>
Приказките, историите за
животни
, басните за
животни
и тем подобни, това е, което от доисторическото минало нахлува в по-късните исторически епохи.
В древните времена хората инстинктивно са усещали духовната същност на обкръжаващия свят.
Приказките, историите за животни, басните за животни и тем подобни, това е, което от доисторическото минало нахлува в по-късните исторически епохи.
Връщане към това не е нужно. Но в замяна трябва да бъде създадено нещо такова, че хората да знаят за облика на животното не само съвсем абстрактното, което зазубрят сега. Тези описания, както са дадени в съвременните учебници, затова са и толкова скучни за децата, защото се ограничават само с чисто външното. Направете тези описания докосващи същността, позволете на лъва да бъде лъв, съвсем различно същество, отколкото хиената или кенгуруто. Тогава човек отново осмислено ще се вживява в обкръжаващия сътворен свят.
към текста >>
При определени
животни
са се развили ципести лапи, тъй като жизнените условия са ги принуждавали да живеят във вода.
Тогава той няма да е така неудовлетворен от това, което често му предлага официалната наука. Тогава много от нещата ще станат живо преживяване. Ако се проследи развитието на животинския свят така, както си го представя официалната наука, ще се натъкнеш на странни факти. Не трябва обезателно да стигаме до дарвинизма, да се спрем на Ламарк /бележка 105/, който е доста по-разумен от това, което материалистично се разви от учението на Дарвин. При Ламарк също ще намерите твърдението, че различните форми на животните са се развили във връзка с тяхното приспособяване към обкръжаващата среда.
При определени животни са се развили ципести лапи, тъй като жизнените условия са ги принуждавали да живеят във вода.
Други животни са получили хватателни органи, тъй като е трябвало да си намират храна високо по дърветата, и така нататък. Да, но ако чрез приспособяване са се формирали такива органи, дотогава те би трябвало да са други. Животните, развили ципести лапи, не са ги имали преди, но те е трябвало да имат други, от които са се развили ципестите. В резултат стигаме до това, че животните, на които са свойствени ципести лапи, са ги изработили от други лапи, а тези, които нямат ципести лапи, са изработили тези, които имат, от съществували преди това. Това е така.
към текста >>
Други
животни
са получили хватателни органи, тъй като е трябвало да си намират храна високо по дърветата, и така нататък.
Тогава много от нещата ще станат живо преживяване. Ако се проследи развитието на животинския свят така, както си го представя официалната наука, ще се натъкнеш на странни факти. Не трябва обезателно да стигаме до дарвинизма, да се спрем на Ламарк /бележка 105/, който е доста по-разумен от това, което материалистично се разви от учението на Дарвин. При Ламарк също ще намерите твърдението, че различните форми на животните са се развили във връзка с тяхното приспособяване към обкръжаващата среда. При определени животни са се развили ципести лапи, тъй като жизнените условия са ги принуждавали да живеят във вода.
Други животни са получили хватателни органи, тъй като е трябвало да си намират храна високо по дърветата, и така нататък.
Да, но ако чрез приспособяване са се формирали такива органи, дотогава те би трябвало да са други. Животните, развили ципести лапи, не са ги имали преди, но те е трябвало да имат други, от които са се развили ципестите. В резултат стигаме до това, че животните, на които са свойствени ципести лапи, са ги изработили от други лапи, а тези, които нямат ципести лапи, са изработили тези, които имат, от съществували преди това. Това е така. Само че това не се забелязва.
към текста >>
178.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Колко много противоречи това на Роседжър, когото често съм цитирал: "Единият е човек, повечето хора, многото
животни
!
Там ще прочетете, че когато имал да решава важни държавнически въпроси, Нума Помпилиус*28 се допитвал до нимфата Егерия; да, когато трябвало да вземе важни решения Нума Помпилиус се допитвал до Боговете. Да изградиш политически структури с помощта на обикновеното мислене, с помощта на интелекта, разума и т.н. на времето това се считало за нещо невъзможно. Днес човек предполага, че отделният индивид не е в състояние да предложи сам една или друга приемлива политическа структура. Но когато образованите парламенти които си въобразяват, че са двигатели на модерната демокрация свикат своите триста умни глави, тогава вече те могат да измислят това, което единият не може!
Колко много противоречи това на Роседжър, когото често съм цитирал: "Единият е човек, повечето хора, многото животни!
". И помислете си още, какво би казал модерният образован свят, ако един ден се разпространи новината, че не в древния, а в един нов смисъл, че Удроу Уилсън се съгласил да бъде инспириран от нимфата Егерия,за да обнародва един или друг декрет.
към текста >>
179.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени
животни
; откриват всевъзможни подробности.
Към този род подробности ние трябва да прибавим и още нещо. Тъкмо поради своята собствена последователност, поради собственото си величие, естественонаучният начин на мислене е застрашен от това, да не се влее в ариманическия начин на мислене. Не само моралният начин на мислене, но и естественонаучният начин на мислене е силно застрашен от това да не бъде погълнат от този ариманически, материалистически начин на мислене. Помислете само как например разсъждават учените в областта на зоологията.
Те проследяват формата на Земната повърхност, останките и т.н., как в отделни пластове живеят или са живели определени животни; откриват всевъзможни подробности.
Така природоизследователите стигат до своите научни възгледи, създават Кант-Лапласовата теория за първичната мъглявина и започват да ни убеждават как е изглеждала Земята преди толкова хиляди и милиони години. Природоизследователите си изграждат също и определени представи които от физикална гледна точка са напълно точни за бъдещите епохи от планетарната еволюция на Земята. Понякога тези представи са извънредно остроумни. Но на какво се опират те? Виждате ли, те се опират на следното твърдение: Ето, планетарната еволюция е била внимателно наблюдавана и после следват изводите как е изглеждала Земята преди милиони години, респективно, как ще изглежда след милиони години!
към текста >>
180.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Така стоят нещата, може би не със самата книга, но с основната идея на тази книга, която излезе от средите на едно такова общество през 18 век и в която се посочва какъв дял има ариманическата същност в различните
животни
.
По сходен начин през 18 век едно малко общество подготви определени мисли, определени възгледи, които успяха да се промъкнат в душите на хората, превръщайки се в действени сили тъкмо в областта, към която подобни общества се стремят, и преминавайки после в социалния живот, за да определят как хората да се държат едни спрямо други. Хората съвсем не знаят, от къде идват силите, които пулсират в техните емоции, в техните усещания и волеви импулси. Обаче онези, които са наясно с логиката на развитието, до бре знаят как да бъдат предизвикани тези импулси, тези емоции.
Така стоят нещата, може би не със самата книга, но с основната идея на тази книга, която излезе от средите на едно такова общество през 18 век и в която се посочва какъв дял има ариманическата същност в различните животни.
Естествено, ариманическата същност е назована с името "дявол", така че по същество става дума за различните степени на дяволското присъствие в отделните животински видове. Както знаем, 18 век беше епоха на просвещението, която продължава и днес. Но какво стана тогава? Всички онези умни хора, явно представители на уникалния вид, произлизащ от пресата, се задоволиха с твърдението,че еди кой си тук слагам многоточие е на писал една книга, в която се доказва, че животните са разновидност на дявола! Добре, обаче да се пропагандират такива идеи през 18 век така,че те да се промъкват в човешките души и да се смесват с истинските еволюционни закони на човечеството: Всичко това оставя след себе си винаги последици!
към текста >>
Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените
животни
е възможно да се узнае нещо за бъдещето.
Днес умните хора казват: Гръцките и римски жреци, приносители на жертви, са били или мошеници и шарлатани, или суеверни личности, защото като разумен човек никой не може да вярва, че от полета на птиците, от жертвените животни е възможно да се узнае нещо за бъдещето.
Да, обаче тъкмо бъдещите хора ще се взират надолу към представите на нашите съвременници с които те толкова се гордеят и с превъзходството си над римските жреци и ще възкликват: Кант-Лапласова теория! Dewar!
към текста >>
Бъдещите хора вероятно ще се произнесат още по-категорично относно Кант-Лапласовата теория, относно представите за началото и края на Земята, и тяхната преценка ще е много по-осъдителна, отколкото мнението на нашите съвременници за древните, които се опитваха да надникват в бъдещето по полета на птиците, жертвените
животни
и т.н.
Но тези хора са били роби на изключително суеверни представи! В продължение на няколко хилядолетия те са наблюдавали планетарното развитие на Земята и от това са направили някакви заключения относно началото и края на Земята! Какво глупаво суеверие е съществувало някога! Колко странни и суеверни хора са живели никога те наистина повярвали че от някаква първична мъглявина се отделят Слънцето и планетите, които после започват да се въртят!
Бъдещите хора вероятно ще се произнесат още по-категорично относно Кант-Лапласовата теория, относно представите за началото и края на Земята, и тяхната преценка ще е много по-осъдителна, отколкото мнението на нашите съвременници за древните, които се опитваха да надникват в бъдещето по полета на птиците, жертвените животни и т.н.
към текста >>
181.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения,
животни
и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества.
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота. И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот. Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот. В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство.
Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества.
Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят. Това познание има дълбоко значение за човешката душа. В известна степен то прави нещо друго от човешката душа. То навлиза в живота на душата, безразлично дали човек е духовен изследовател или само е чул, разбрал и приел изследваното от духовния изследовател.
към текста >>
182.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни
животни
, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ. Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота. От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно. Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност.
И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
към текста >>
183.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните
животни
.
Това второ царство обхваща всички връзки, в които човекът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта.
Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните животни.
Подчертах, че тези земни животни отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното. По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения. И от човешкото царство за него съществува само това, с което си е изградил кармични връзки.
към текста >>
Подчертах, че тези земни
животни
отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното.
Това второ царство обхваща всички връзки, в които човекът е бил кармично заедно с онези, които са още на Земята, и с тези души, които също като него са преминали през портата на смъртта. Следователно то се разпростира върху свят, който е общ за живите и мъртвите, върху света на животинското битие, като при това не бива да си представяме земните животни.
Подчертах, че тези земни животни отразяват това, което се намира в духовния свят – груповата душа на животното.
По отношение на мъртвите трябва да си представим повече духовната животинска същност, като върху тази обща основа тогава всеки мъртъв изживява индивидуален кармичен свят в съвсем друг смисъл, отколкото тук в нашия земен свят, защото един човек стои в едни, а друг – в други взаимоотношения. И от човешкото царство за него съществува само това, с което си е изградил кармични връзки.
към текста >>
184.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Но, естествено, не отделните
животни
, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук.
Защото това, което имаме като минерално царство тук, на физическия план, не съществува за мъртвите. Също така не съществува и нашият обикновен растителен свят. Тези светове, както можете да видите в моята „Теософия“, се намират там под съвсем друга форма. В духовния свят те не са такива, каквито са тук, в известен смисъл, безчувствени светове. Първото от царствата, намиращи се тук, на физическия план, което има известно значение за мъртвия чрез това, че можем да го сравним със съществуващото в обкръжението му, е животинското царство.
Но, естествено, не отделните животни, които са тук, на физическия план, а цялата околност е такава, че действа, както действат животните тук.
Цялата околност реагира така, че се поражда удоволствие или страдание като реакция на това, което се прави. На физическия план стоим върху минерална почва; мъртвият стои върху основа, живее в обкръжение, което можем да наречем животинско и така още в началото той пристъпва в свят, отстоящ с две степени по-високо от нашия минерален свят. Целият живот между смъртта и ново раждане по отношение на неговите най-външни дейности се състои в опознаването на животинската природа, но не така, както тук опознаваме животинското царство – тук го изучаваме само външно, от външната му страна, – а целият живот между смъртта и ново раждане се състои във все поточното и по-задълбочено опознаване на животинския свят. Защото в този живот между смъртта и ново раждане трябва да се подготвят всички сили, които, изхождайки от космоса, организират собственото ни тяло, за което във физическия свят съвсем нищо не знаем.
към текста >>
185.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на
животни
и смърт на хора в един и същи смисъл.
Външното естествознание се чувства много удобно, когато в определени области съди по принцип: ножът е предназначен за хранене, така че се взема бръснарско ножче и с него се нарязва храната. Така днес се формират много естественонаучни съждения, например, по отношение на смъртта. По отношение на смъртта днешното естествознание не отива по-далеч от близкото по значение понятие за прекратяване дейността на организма.
Това е удобно, защото тогава може, както в гротескна форма правят някои наричащи себе си изследователи, да се говори за смърт на растения, смърт на животни и смърт на хора в един и същи смисъл.
Но това е същото, ако говорейки за ножове, слагаме в една категория ножа за хранене и бръснарското ножче. Всъщност това, което може да бъде наречено смърт, се различава при растенията, животните и човека. Когато във всичките три царства под това се разбира прекратяване на дейността на органичните функции, понятието се генерализира.
към текста >>
186.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Ние ще бъдем мислещи
животни
, нищо друго.
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област. Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света. Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне. Ако това се случи, какво ще представляваме?
Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго.
Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
Ние не сме мислещи
животни
, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
Сега можем да разгледаме и третия „член“, икономическата област. Помислете, скъпи приятели, по какъв начин икономическият живот ни поставя в определена връзка със света. Лесно ще разберете каква е тази връзка, ако се помъчите да си представите, че е възможно икономическият живот напълно да ни погълне. Ако това се случи, какво ще представляваме? Ние ще бъдем мислещи животни, нищо друго.
Ние не сме мислещи животни, понеже, освен икономически живот, имаме и правов живот — политически живот, а също и духовни познания — земен духовен живот.
към текста >>
187.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви
животни
.
Външно, обаче в съвършено други отношения, човекът е имал едно животинско развитие, когато още не са съществували никакви животни.
Животните са се развили едвам по-късно допълнително към човека. Онова обаче, което у човека е имало едно животинско развитие, е станало днес човешката глава. И онова, което е било добавено към главата като останал организъм на човека, то е било прибавено към главата едвам едновременно с развитието на животните, следователно то няма нищо общо с един животински произход. Така щото всъщност можем да кажем: първо придвид по най-благородният член на човека, неговата глава, ни сочи в миналото към животинското; по отношение на него човекът е имал самият той по-рано един вид животинска форма. Онова обаче, което иначе носим на себе си, ние го имаме наред с развитието на животните като един вид органическа добавка към главата, получили сме като органическа добавка към главата в космическото развитие.
към текста >>
188.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите
животни
и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.
Обаче това, върху което исках да обърна вниманието Ви през тези три дни, беше и е, че по отношение на модерния живот ние се нуждаем от едно устройство на душата, което действително във всеки момент на будния дневен живот има съзнанието за свръхсетивното в непосредствено заобикалящия ни свят, което не се подава на измамата, че виждаме действително хората, понеже ги виждаме, а духовете ние не виждаме също и човеците. Тази е именно измамата, че хората вярват да ги виждат. Ние никак не се различаваме от висшите йерархии.
Да се научим да схващаме еднородността между Съществата на висшите йерархии и самите нас, даже на самите животни и растения, тази е задачата, която е поставена на модерното човечество.
към текста >>
189.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
То е без съмнение по-съвършено отколкото очите на някои
животни
.
Защото разгледайте човешкото око.
То е без съмнение по-съвършено отколкото очите на някои животни.
Обаче очите на някои животни са по-сложни от окото на човека. Те притежават например включени вътре в тях определени изпълнени с кръв органи, мечовидния израстък, ветрилото, които при човека не съществуват, били са така да се каже заличени. Човешкото око е отново по-опростено в сравнение с формите на някои животински очи. Ако проследим развитието на окото, ще открием: то е отначало първобитно, просто, след това става все по-сложно и по-сложно, после обаче отново се опростява, и най-съвършеното не е най-сложното, а отново нещо по-просто от това, което се намира в средата.
към текста >>
Обаче очите на някои
животни
са по-сложни от окото на човека.
Защото разгледайте човешкото око. То е без съмнение по-съвършено отколкото очите на някои животни.
Обаче очите на някои животни са по-сложни от окото на човека.
Те притежават например включени вътре в тях определени изпълнени с кръв органи, мечовидния израстък, ветрилото, които при човека не съществуват, били са така да се каже заличени. Човешкото око е отново по-опростено в сравнение с формите на някои животински очи. Ако проследим развитието на окото, ще открием: то е отначало първобитно, просто, след това става все по-сложно и по-сложно, после обаче отново се опростява, и най-съвършеното не е най-сложното, а отново нещо по-просто от това, което се намира в средата.
към текста >>
190.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но попитайте го дали не мисли, че Земята, каквато я познаваме камъни, растения и също много
животни
щеше да се развие по начина, по който го е направила, ако ги нямаше хората, и той ще отговори: "Разбира се.
Какъв е резултатът? Ако попитаме някой геолог, физик, химик или някой здравомислещ научен изследовател за неговото честно мнение, на него често няма да му се иска да ви даде последното следствие от неговото схващане за света.
Но попитайте го дали не мисли, че Земята, каквато я познаваме камъни, растения и също много животни щеше да се развие по начина, по който го е направила, ако ги нямаше хората, и той ще отговори: "Разбира се.
От кравите и биковете нямаше да бъдат построени къщи, машини, нямаше да бъдат направени летателни апарати и т.н, но всичко останало, което виждаме и не е работа на човека, щеше да присъства от началото до края точно същото, както ако човекът го нямаше, защото във външната природа има верига от причини и следствия." Онова, случило се после, е резултат от онова, протекло преди това. Според днешния начин на мислене човекът няма нищо общо с образуването на веригата. В този възглед се съдържа точно същата грешка като следната: Пиша дума на дъската. Всяка буква се появява само защото съм я написал, а не защото предишната буква е породила следващата. Ще бъде пълна безсмислица да кажем: От предходната буква възниква следващата.
към текста >>
191.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Варуна е този, който е дал на бързокраките
животни
бързината.
Варуна е този, който е дал на бързокраките животни бързината.
към текста >>
192.
4. Четвърта лекция, 1 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези
животни
, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното.
Да, строго погледнато, животното наистина сънува. Нашето будно съзнание превръща сънищните ни образи в чувства, докато животното има не будно, а подобно сънищно, чувствено-обагрено съзнание. Животното не притежава душевен живот, който да е пронизан от ясната светлина на мислите. Това, което в нас се извършва между етерното и астралното тяло, то е основното за животното, то изгражда животинския душевен живот. Твърде важно е, че ако ние истински схванем какво става, когато животното храносмила, тогава се добираме до една нагледна представа за тези отношения.
Нека само хвърлим поглед на стадо крави, което пасе на ливадата: за духовния поглед цялото настроение на тези животни, цялата им повишена деятелност се разиграва главно между етерното и астралното тяло на животното; тя бликва навън в едно живо чувство и в това чувство е цялото съществуване на животното.
Определено усилване или смекчаване на това чувство точно тук е основата на животинската опитност; стигне ли се до приглушаване на чувството, настъпва активиране на образа. И така, нека обобщим: Животното живее в едно съзнание, което е подобно на нашето сънищно съзнание.
към текста >>
193.
6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите
животни
.
И така, ние навлизаме в сферата на Архаи и там към нас се присъединява това, което е нашата животинска природа. Но какво представлява тя?
Нашата животинска природа е това, което първоначално формира нашите органи, и те според своя брой са нещо твърде сходно с органите на висшите животни.
Обаче преди още да сме стигнали до новото земно раждане, сферата на животинския кръг трябва да ни освободи, за да се включим в сферата на планетите Сатурн, Юпитер и т.н. Докато сме включени в сферата на планетите, докато, така да се каже, се спускаме към Земята и наближаваме мига, в който отново ще добием човешки очертания, това което сме приели в себе си като животинска природа от Космоса, заема определена посока. Преди да се потопим в планетарната система, т.е. в силите на планетарната система, ние например не притежаваме посоката на изправения гръбначен стълб, според която главата е разположена в посока горе. По-скоро притежаваме това, което управлява животното в смисъла на неговите насочващи сили.
към текста >>
194.
8. Осма лекция, 9 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните
животни
, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния свят; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер.
Нека да се замислим по-нататък за днешния растителен свят, който развива само „живот“ и не развива никакви усещания. Нека да се замислим как в една субстанциалност, подобна на днешния растителен свят, но проникната от сетивни усещания, се развива едно животинско-растително царство, едно растително-животинско царство, което, така да се каже, ще обвива бъдещата Земна планета новия Юпитер.
При това, сетивното усещане няма да бъде сходно с усещането на днешните животни, които в своите възприятия се ограничават в областта на земния свят; то ще бъде едно космическо усещане, една жива връзка с процесите и явленията, които ще се носят около Бъдещият Юпитер.
към текста >>
195.
11. Единадесета лекция, 16 Октомври 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения,
животни
и т.н.
И какво прави той? Той се вглежда назад исторически, вглежда се назад и геологически. Но по този начин човек съчинява само хипотези. Като начало на Вселената, той поставя една първична мъглявина, за която смята, че е материална формация. После от нея се развиват т.е.
не че се развиват, но човек си въобразява, че се разви ват по-висшите природни организми, растения, животни и т.н.
И в хода на времето, според днешните си материалистични представи, виждаме как човек издига глас и предупреждава: Накрая ще стане така, че Земята ще загине от топлинна смърт (рис. 30, червено) отново една хипотеза. Защото човекът в известен смисъл наблюдава само един нищожен отрязък между началото и края. За днешния човек, това начало и този край се губят като безконтурни и занемели образи.
към текста >>
196.
1. Първа лекция, Дорнах 21 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни
животни
и също ги причисляваме към един клас.
Нека сега отправим поглед към невидимите съставни части на човешкото същество. Между неговото физическо и етерно тяло се разиграва светът на мислите. Този пулсиращ и жив свят действува навън, но в момента тези действия на мисловния свят не ни интересуват. Впрочем мисловният свят обогатява нашите възприятия с определена логика, с определени закономерности. Ние успяваме да подредим и систематизираме природата.
Тук или там ние откриваме растения, които си приличат и ги причисляваме към един клас; после откриваме сходни животни и също ги причисляваме към един клас.
Навсякъде ние търсим истинските при родни закони. И всичко, което постигаме по този начин, далеч не принадлежи към нашия собствен душевен живот. Под формата на наука, то е присъщо и общовалидно за всички хора. То далеч не принадлежи към нашия вътрешен живот, към нашия душевен живот.
към текста >>
197.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче доколкото човекът е опитомител на диви
животни
, можем да допуснем, че той прави дивите
животни
толкова кротки, колкото кротки са и рибите.
Козирогът, козата, завършва с рибешка опашка, макар и такова нещо да не съществува в природата. Няма козел с рибешка опашка.
Обаче доколкото човекът е опитомител на диви животни, можем да допуснем, че той прави дивите животни толкова кротки, колкото кротки са и рибите.
Впрочем тук имаме работа с един художествен символ.
към текста >>
Лъвът например е животното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други
животни
.
Затова пък днешните абстрактни хора втренчват поглед в зодиакалния образ на Овена, без изобщо да подозират, че същественото тук е в отметнатата назад глава; втренчват поглед в Телеца и не знаят: същественото тук е; че той гледа встрани и скача! Всяка подробност от символите на животинския кръг е пропита с дълбок смисъл, всеки от жестовете на отделните знаци е пълен с дълбоко значение. Естествено, в определени случаи не става дума за жестове; тогава както е при Лъва символът е така подбран, че съдържа всичко в самия себе си.
Лъвът например е животното с най-могъщ сърдечен удар; тази е причината, за да бъде избран всред толкова много други животни.
към текста >>
198.
8. Осма лекция, Дорнах, 5 Ноември 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Обаче при висшите
животни
и при човека защото при нисшите
животни
не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система.
При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди. Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите
животни
и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
Обаче при висшите животни и при човека защото при нисшите животни не е така се намесва нещо, което не е свързано с планетарната система. При животинско-човешката форма имаме нещо повече от сакообразните вдлъбнатини. Последните биха били меродавни, ако съществуваха само планетите, не и небето на неподвижните звезди.
Да, човек трябва да е доволен, че има нещо повече от сакообразната форма, защото практически при висшите животни и човека се намесва нещо ново: при тях сферично-сакообразната форма се обогатява с един или друг вид „съдържание“ или „пълнеж“ (рис. 29).
към текста >>
199.
2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли;
животни
те нямат такива, защото още нямат Аз.
Обаче, ние схващаме човешкото същество само ако гледаме нещата от още по-близо. Това, което виждаме е най-напред само външния аспект на Аза. Но би било възможно да възприеме Аза в неговата вътрешна действителност само чрез интуицията, това е сигурно.
Все пак, човешкото същество възприема нещо от този Аз даже в обикновения живот, в обикновеното съзнание: това са неговите абстрактни мисли; животни те нямат такива, защото още нямат Аз.
Животното няма способността да се абстрахира, защото няма още Аз. Следователно, можем да кажем това: в човешката форма външно виждаме земната инкарнация на Аза. Когато се усещаме отвътре в нашите абстрактни мисли, имаме Аза; но това са само мисли, това не са реалности; това са образи.
към текста >>
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на
животни
.
И така вие виждате, ако потърсим къде се намира инспирацията в това, което ни заобикаля, тя ни е дадена във формата на животните. Разнообразността на животинските форми действа върху нас за нашите възприятия в инспирацията. Можете да разберете чрез това, че всъщност, когато виждаме инспирациите в чисто състояние, без да бъдат изпълнени от човешката телесност, могат да представят нещо извънредно по-извисено от животните. Те действително го могат.
Но инспирациите, съществуващи чисто, в духовния свят могат също да ни се представят под форми подобни на животни.
към текста >>
200.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения,
животни
и т.н.?
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.?
Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>
201.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В животното протичат тези, а във висшите
животни
продължаващи още по-нататък процеси.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните.
В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси.
Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни. Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>
Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите
животни
.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните. В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси.
Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни.
Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>
Висшите
животни
обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
Тук имате това, което човекът е получил като хранителни вещества, доведено до състояние, в което се приема от астралността, от астралното тяло на човешкия организъм. Тези процеси, както ви ги описах сега, протичат малко по-различно и в животните. В животното протичат тези, а във висшите животни продължаващи още по-нататък процеси. Процесите, които сега следват, са най-многото загатнати, заченати при нисшите животни.
Висшите животни обаче, понеже са отделени от човешкия род, все още ги имат, но при тях те са деформирани и дегенерирали.
към текста >>
Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите
животни
, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина.
Всмукването чрез лимфните съдове е нещо, което още принадлежи към сърцето. По правило сърцето е този орган, който заедно с белите дробове пренася външните субстанции в нашата собствена етерност. Оттам бъбречната система ги пренася в нашата астралност. А чернодробната система с отделянето на жлъчката пренася цялото в нашия собствен аз.
Чернодробната система с жлъчката се среща само при висшето животинско царство, не и при нисшите животни, при тях в телесната им субстанция не е открита дори жлъчна киселина.
Чернодробната система с нейното своеобразно устройство на портатната вена и т.н. - това може и анатомично да се види - провежда цялото така, че то да се обхване от аза. Ако би съществувало само излъченото в тялото чрез бъбреците, то би било прието само от астралното тяло. От черния дроб се отделя жлъчката и тя се прибавя към хранителната каша още в червата и така цялото вече се прониква от секретите на черния дроб (виж рис. 7, синьо), а чрез това бива проведено в азовия организъм.
към текста >>
202.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви,
животни
и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите.
Така можем да кажем, че тук, в земния живот, ние вървим покрай дървета, цветя, треви, животни и т.н., а между смъртта и новото раждане странстваме между звездите.
И съвсем не е нереално, ако с една обширна картина просто си изградите представата, че по време на земния живот сте тук, на Земята, след смъртта преминавате през планетната сфера, като напускате лунната сфера, изгубвате склонността към земния живот, чрез Сатурн бивате пренесени навън, живеете сравнено със земното битие дори много дълго в сферата на постоянните звезди, след това отново се завръщате, встъпвате в планетната сфера и особено когато изпаднете под влиянието на Луната, чрез това, което представляват лунните сили, в надсетивното битие получавате склонността да се завърнете в земния живот. Вие отново се стремите да се завърнете в земния живот. Както на Земята стоим в определени отношения с това, което наричаме наше сетивно обкръжение, така е и в живота ни в звездния свят. И всичко това има голямо значение за работата ни върху духовния зародиш на физическото човешко тяло със съществата на висшите йерархии. Защото, идвайки при слизането в един нов земен живот в планетната сфера, още не е решено за бъдещия ни земен живот дали ще бъдем мъж или жена.
към текста >>
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху
животни
и т.н.
Защото, представете си, че някоя мистерийна школа обслужва с мистериите някоя област. Грижата на тази мистерийна школа се е отнасяла до всички работи на хората, живеещи наоколо, до всички дела, които могат да бъдат изпълнени, да бъдат подредени само чрез взаимовръзката на земния живот с духовния свят. Представете си, че някой човек се разболява. В онези древни времена не са питали: «Какво сме изпробвали като вещества, които са показали някакво въздействие върху човека в тази или в онази насока?
» Най-малко е било запитвано за въздействието на вещества, изпробвани върху животни и т.н.
Днес човек трябва да изживее всичко това. Не става въпрос за критикуване на медицината, а само за подреждането по правилен начин на развитието на Земята и човечеството. Болният в древните времена е търсил закрила в мистерийните центрове, защото свещениците са били едновременно лекари и хора на изкуството. Изкуство, религия и наука са били едно, това е било практикувано в мистерийните центрове. В онези древни времена човекът е имал още един общ мироглед.
към текста >>
203.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения,
животни
, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси.
По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н.
Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства.
към текста >>
204.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите
животни
, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
В някои от Мистериите нещата бяха така устроени, че на учениците им се казваше: Ето, сега вие трябва да видите Слънцето в среднощния час, среднощното Слънце, сега вие трябва да разпознаете Слънцето зад тъмната маса на Земята.
И благодарение на това, че вашият духовен поглед се изпълва с онази сила, която движи растенията и низшите животни, тъмната маса на Земята просветлява; самата Земя става прозрачна за вътрешните душевни сили на човека.
Да, когато Земята овладява своята собствена мощ и се противопоставя на Космоса, човекът може да усили своя полет към Духа, защото сега и самата Земя е по-духовна и позволява на човека да разпознае среднощното Слънце, докато в разгара на лятото той стигаше до Слънцето само с физическите сетива, отправяйки взор към Космоса без да обръща нужното внимание на Земята.
към текста >>
205.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ
животни
и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н. Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет.
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Този човек, който може да свърши тази работа, той ще провиди и в тази камила, която е видял в менажерията, каква ще бъде камилата в пустинята. Да, той ще може да провиди това даже от литературите описания, които е получил от разни книги, от книги, в които се съдържат, може би, карикатурно-филистерски, педантични описания; той все пак от това може да получи каквото трябва, ако съумее да проникне в съществото на камилата, без значение на цялата школска ученост или априорност на получения от него материал. Това е то, което е необходимо днес преди всичко за човечеството: да намери път към духовното, но при това, разбира се, не пренебрегвайки външният опит, а включвайки и всички знания, давани ни от външните сетива, да намерим път към духовното.
към текста >>
206.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Например в древността никой не би се доверил на едно лечителско предписание, което не е минало през посвещение в зимните тайни, което не разбира, как – поемайки навътре в себе си своята душа – Земята става особено податлива към въздействието на Лунните сили, така че през този период от време растенията се изпълват с такива лечебни сили, които иначе не се срещат нито в растителния свят, нито в света на низшите
животни
.
Например в древността никой не би се доверил на едно лечителско предписание, което не е минало през посвещение в зимните тайни, което не разбира, как – поемайки навътре в себе си своята душа – Земята става особено податлива към въздействието на Лунните сили, така че през този период от време растенията се изпълват с такива лечебни сили, които иначе не се срещат нито в растителния свят, нито в света на низшите животни.
към текста >>
207.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ние знаем, че някои
животни
потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в един летен сън.
в един вид съноподобно състояние.
Ние знаем, че някои животни потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в един летен сън.
И това е най-силно изразено по времето на Еньовден, когато те заспиват най-дълбоко. Обаче по-късно те започват отново да се индивидуализират и в края на Септември, времето на Михаил, когато Земята е в процес на вдишване, ние виждаме как те се обособяват от своето обкръжение.
към текста >>
И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои
животни
се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще.
И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
208.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Естествено, не всички
животни
са чучулиги или лястовици; естествено, не всички
животни
пеят, но нещо подобно на птичите песни, макар и да не звучи толкова прекрасно, се излъчва към Космоса от целия животински свят.
Естествено, не всички животни са чучулиги или лястовици; естествено, не всички животни пеят, но нещо подобно на птичите песни, макар и да не звучи толкова прекрасно, се излъчва към Космоса от целия животински свят.
И понеже древните хора разбираха това, учениците на Мистериите бяха подканвани да изучават този вид песни и танци, за да ги включат по-късно – ако мога да си позволя подходящия съвременен израз – именно в Йоановия празник. Разбира се, хората вече изпращаха навън към Космоса не животински звуци, а в очовечена форма, това което представляваше един вид продължение на животинския зов към Всемира.
към текста >>
209.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите
животни
, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми.
А смисълът се получава тогава, когато можем да усетим следното: Естествените науки доведоха хората дотам, че те опознаха едната страна на мировото развитие, например, че в хода на времето от низшите животински организми произлизат по-висши, по-съвършени и така нататък докато се стигне до човека, или че в хода на вътреутробното си развитие човекът последователно минава през формите на другите животински видове. Обаче това е само едната страна. Другата страна застава пред нашата душа тогава, когато си казваме: Да, човекът трябваше да започне своето развитие от първоначалните божествено-човешки заложби. Ако това тук са първоначалните божествено-духовни заложби (Рис. 16, светло защрихованата част), напредвайки все повече и повече, човекът трябваше да стигне своето днешно равнище.
Но всъщност той непрекъснато трябваше да отхвърля нещо от себе си – първоначално низшите животни, а после непрекъснато да отхвърля и всичко онова, което представляват животинските форми.
Всичко това той успя да преодолее, да го отдели от себе си, да го отхвърли (тъмно защрихована част)
към текста >>
Много
животни
потъват в своя зимен сън.
И тогава отново ще е най-добре, ако наистина разполагаме с този най-въздействуващ празник на спомнянето, с този есенен Михаилов празник, защото в същото време цялата природа започва да говори на един забележителен космически език. Дърветата остават голи, листата повяхват, животните, бръмбарите и пеперудите, които цялото лято са радвали света, сега се скриват от очите ни.
Много животни потъват в своя зимен сън.
Всичко утихва. Самата природа, която чрез своите собствени сили е помогнала на човека през пролетта и лятото, природата, която е действувала в човека през пролетта и лятото, сега се отдръпва. Човекът е предоставен на самия себе си. И това, което трябва да се пробуди сега, когато природният свят умира, е душевната смелост. Ние отново се приближаваме до схващането на Михаиловия празник като един празник на душевна смелост, на душевната сила, на душевната активност.
към текста >>
210.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези
животни
, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски
животни
, чиито тела наподобяват желатин.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума. Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция. В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека.
Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин.
Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените
животни
.
Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята. То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение. Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята.
Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни.
Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии. Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма. Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона. В цялото възникване на Дракона древните хора виждаха не друго, а делото на Михаил; Драконът застина в онази форма, която имаше своите съответствия в духовния свят.
към текста >>
211.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и
животни
.
Посочих още, че този Дракон се намира не във външната природа, а в човека. Защото в своята невинност външната природа не може да има нищо общо с Дракона. Вчера аз описах как той, един вид се окопава в човешкото същество. Но поради обстоятелството, че се намира в сетивния свят именно като едно свръхсетивно същество, той веднага започва да привлича към себе си всичко онова, което струи към човека върху крилете на природните елементарни Духове, тъй че човекът, вместо да отвори сърцето си за елементарните Същества, примерно тези на растенията, и да ги освободи от техния магичен плен, той се свързва с Дракона, и заедно с Дракона пропада още по-надолу в своята низша природа. Защото всичко на този свят се намира в движение и може да поеме по най-различни пътища на развитие.
И онези елементарни Същества които живеят в минералите, растенията и животните – те също трябва да се издигнат към по-висши степени на Битието, отколкото тези, които те имат в лицето на днешните минерали, растения и животни.
Но те могат да постигнат това, само ако, бих казал, “преминат” през човека. Фактически човекът се ражда на Земята не само за да участвува в различните културни епохи. В рамките на цялата мирова еволюция човекът има също и една космическа цел, и тази космическа цел е свързана с такива неща, каквито описвам в момента, а именно с възходящото развитие на онези елементарни Същества, които – макар и да стоят на една по-низша степен в Земния свят – са предопределени да се издигнат на по-висша степен, и които, ако човекът съумее да изгради правилното отношение към тях, действително ще го постигнат.
към текста >>
212.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите
животни
.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни.
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни. Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията.
към текста >>
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи
животни
.
Разликата в космическото образуване на човека и на по-висшите животни.
Едновременно с растежа на човека надолу се образуват различните класи животни.
Съизживяването на космическия живот чрез Земята. Влечуги и риби. Човекът във връзка с животните. Мостовете към царството на растенията. Значението на минералното.
към текста >>
213.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на животните има своя живот така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа
животни
, които водят по най-очебиен начин техния живот във въздуха: рода на птиците.
Нека първо насочим поглед върху онова, което ни се представя като най-близък, бих могъл да кажа, горен свят.
Нека насочим поглед върху онзи заобикалящ човека свят, който в редицата на животните има своя живот така да се каже във въздуха, а именно върху онази класа животни, които водят по най-очебиен начин техния живот във въздуха: рода на птиците.
към текста >>
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като
животни
различно от онези
животни
, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници.
към текста >>
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите
животни
е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва. И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни. Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света.
Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава.
Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче. В една такава птича глава няма почти нищо порядъчно, изискано; в една такава птича глава едва ли се намира всъщност нещо повече от това, което при кучето, при лъва или при котката представлява предната част на муцуната. Бих могъл да кажа: една по-малко сложна част на устата на едно млекопитаещо животно, това е птичата глава. И това, което при едно млекопитаещо животно са крайниците, е напълно атрофирано при птицата.
към текста >>
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други
животни
, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Без съмнение, един нехудожествен начин на разглеждане нещата говори просто за това, че предните крайници са се превърнали при птицата в крила. Обаче всичко това е именно един изцяло нехудожествен възглед, един неимагинативен възглед. Ако искаме действително да разберем природата, ако искаме действително да проникнем в Космоса, ние трябва да разглеждаме нещата вече по-дълбоко, да ги разглеждаме преди всичко в техните формиращи и строителни сили. Възледът, че просто птицата също има глава, туловище и крайници, не води например никога до там, да можем да разберем действително изгледа на етерното тяло на птицата. Защото когато с помощта на имагинативното виждане преминем от гледането на това, което при птицата е физическо, към това, което при нея е етерно, ние имаме именно в етерната птица само една глава.
От етерната птица птицата е само глава, от етерната птица ние разбираме веднага, че птицата не може да бъде сравнена с глава, туловище и крайници на други животни, а тя трябва да се схваща само като една глава, която е именно преобразена, която е преобразена като глава.
Така щото главата на птицата представлява само небце и предните части, устните части, и онова, което отива по-нататък назад, трябва да се счита наистина като метаморфозирана, като преобразена глава, но все пак като глава. Цялата птица е всъщност глава. Това иде от там, че в действителност, ако искаме да разберем една птица, ние трябва да отидем много, много далече в миналото на развитието на Земята, в планетарното развитие на Земята.
към текста >>
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни
животни
.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици.
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни.
Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички
животни
, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло.
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос.
Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло.
И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата.
към текста >>
Трите
животни
бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената.
При едно африканско негърско племе съществува /при фелатите/ един много красив образ, който представлява много неща. Веднъж един лъв, един вълк и една хиена тръгнали да пътуват заедно. Те срещнали една антилопа. Антилопата бе разкъсана от едно от животните.
Трите животни бяха добре сприятелени помежду си и сега се касаеше за това, да бъде разделена тази разкъсана антилопа между лъва, вълка и хиената.
Тогава лъвът казал първо на хиената: "Разделяй ти." Хиената имаше нейната логика. Тя е онова животно, който не обича нещо живо, а обича мъртвото. Нейната логика се определя чрез този вид нейна смелост, по-добре казано чрез нейното малодушие, чрез нейната страхливост. Според това, каква е тази смелост, тя се насочва така или така към действителното.
към текста >>
214.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Лъвът е представител на онези
животни
, които са в истинския смисъл слънчеви
животни
, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила.
Лъвът е представител на онези животни, които са в истинския смисъл слънчеви животни, в които Слънцето разгръща така да се каже своята собствена сила.
Лъвът вирее най-добре, когато звездите под Слънцето и звездите над Слънцето се намират в такова съчетание, че имат и упражняват най-малко влияние върху Слънцето. Тогава се ражда онази особеност, която аз Ви описах вчера, че силите на самото Слънце, които проникват въздуха, възбуждат в лъва онази дихателна система, че в нейния ритъм тази дихателна система се намира в съвършено равновесие с ритъма на кръвообращението, не по отношение на броя, а по отношение на динамиката. Това се уравновесява чудесно при лъва. Лъвът поставя кръвообращението срещу дишането, като дишането служи като един вид препятствие, и кръвообращението непрестанно подбужда течението на дишането. Аз Ви казах, че при лъва това може да се види даже във формата на неговата муцуна.
към текста >>
Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези
животни
, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена.
Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
Когато всички тези сили действуват тогава, когато не само проникват въздуха, а пронизват по различен начин повърхността на Земята, тогава тези сили действуват нагоре от дълбочините на Земята. И това, което действува така на горе от дълбочините на Земята, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена именно в организма на кравата.
към текста >>
И също както двете други
животни
прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих могъл да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата.
И източната цивилизация е изложена преди всичко на това, което кравата говори.
И също както двете други животни прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих могъл да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата.
И положението е действително такова, каквото Ви го описах вчера: че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отдаден на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки ден трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест. Към това се прибавя още, че дълбочините на Земята, които под влиянието на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната произвеждат всичко това в храносмилателния организъм на кравата, че тези дълбочини на Земята проникват като с демонически тътнеща сила едно такова стадо с думите:
към текста >>
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите
животни
в баснята, която вчера Ви разказах.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек.
Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах.
Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно. И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент. Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка.
към текста >>
И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички
животни
.
Тогава хиената била изядена. И сега лъвът казал на вълка: Сега ти дели. Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета.
И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни.
И лъвът казал на вълка: Кой те е научил да делиш така с предимство? Вълкът отговорил: Хиената ме научи това.
към текста >>
Логиката е еднаква и при двете
животни
, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената.
Логиката е еднаква и при двете животни, обаче при прилагането в действителността се получава нещо съвършено различно, според това, дали хиената прави подялбата или я прави вълкът имайки предвид опита на хиената.
Същественото се крие в прилагането на логиката към действителността.
към текста >>
215.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите
животни
имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Никое друго животно няма същото отношение между теглото на кръвта и цялото тегло на тялото както кравата; другите животни имат или по-малко или повече кръв в отношение с теглото на тялото в сравнение с кравата; а теглото има работа с тежестта, с гравитацията, кръвта с егоизма.
Не с егото /Аза/, него има само човекът, а с егоистичността, с отделното съществувание. Кръвта прави също от животното едно животно, поне по-висшето животно. И бихме могли да кажем: Кравата е решила мировата загадка, как трябва да се подържа правилното отношение между теглото на кръвта и теглото на цялото тяло, ако едно същество иска да бъде колкото е възможно истинско животно.
към текста >>
Но другите
животни
не се насочват точно според това.
Видите ли, хората на древността не непразно са нарекли Зодиака "Зодиак" /Кръг на животните/. Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните.
Но другите животни не се насочват точно според това.
Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета. Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото. При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>
Всички други
животни
имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото.
Този Зодиак има дванадесет части, разделя така да се каже цялото свое битие на дванадесет части. Тези сили, които идват от Космоса, от Зодиака, приемат тяхната форма от животните. Но другите животни не се насочват точно според това. Кравата има в теглото на нейната кръв една дванадесетина от теглото на нейното цяло тяло. Теглото на кръвта при кравата е една дванадесета от теглото на нейното тяло, при магарето то е само една двадесет и трета, при кучето една десета.
Всички други животни имат едно друго, различно отношение на теглото на кръвта към това на тялото.
При човека теглото на кръвта е една тринадесетима от тегло то на тялото.
към текста >>
И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите
животни
, а като техен представител кравата.
Това е чувството, че човек трябва да си каже: Ако човекът би бил само на Земята, тогава, ако познаваме истинската природа на човека, би трябвало всъщност да се отчаяме, че Земята не получава въобще това, от което се нуждае, че в подходящото време и се отнема духовното вещество, одухотворената материя, и се дава духовна материя. Ние би трябвало да почувствуваме в същност едно такова противоречие между човешкото и земното съществувание, което причинява голяма, голяма болка, което причинява голяма болка затова, защото си казваме: Ако човекът трябва да бъде истински човек на Земята, тогава Земята не може да бъде истинска Земя чрез човека. Човекът и Земята се нуждаят взаимно, но те не могат да се под крепят взаимно! Това, от което едното същество се нуждае, изгубва го другото; това, от което другото се нуждае, изгубва то първото. И ние не бихме имали никаква сигурност за жизнената връзка между човека и Земята, ако не би се явил заобикалящият свят и би трябвало да си кажем: Това, което човекът не може да стори относно пренасянето на одухотворената материя на Земята в духовния свят, това изпълнява светът на птиците.
И това, което човекът не може, а именно да даде на Земята духовно вещество, вършат го преживящите животни, а като техен представител кравата.
към текста >>
Тези обитаващи в Земята духове на елементите не могат да се радват на физическото Слънце, а на астралните тела на преживящите
животни
.
И ние бихме виждали тази чудна аура на кравата, която така много противоречи на земното съществувание, защото тя е напълно космична, и бихме виждали радостно възбудените чувства на земните духове на елементите /Гномите/, които тук виждат това, което са изгубили, че трябва да водят своето съществувание в тъмнината на Земята. Това, което се явява в кравите, е за тези духове Слънце.
Тези обитаващи в Земята духове на елементите не могат да се радват на физическото Слънце, а на астралните тела на преживящите животни.
към текста >>
Вие виждате, истините за трите
животни
орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание.
Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
И така от мене и от трите
животни
се получава едно цяло в космическото отношение.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание. Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система.
И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката, отношението на човека към трите
животни
, за които говорихме през миналите седмици.
Вие виждате, че ние можахме да обхванем по този начин това, което застана срещу нас, когато потърсихме връзката, отношението на човека към трите животни, за които говорихме през миналите седмици.
към текста >>
216.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Разгледайте костите на млекопитаещите
животни
, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък.
Пеперудата също лети във въздуха, но тя е всъщност изцяло едно създание на светлината. И тъй като въздухът е проникнат от светлината, пеперудата избира в това битие светлина-въздух небитието на въздуха, а битието на светлината; въздухът е за нея само носител. Въздухът представлява само вълните, върху които тя плува така да се каже, но нейният елемент е светлината. Птицата лети във въздуха обаче нейният елемент е всъщност топлината, различните степени на топлината във въздуха, и тя побеждава в определена степен въздуха.
Разгледайте костите на млекопитаещите животни, костите на човека: те са изпълнени с костен мозък.
Ние ще има още да говорим за това, защо те са изпълнени с костен мозък. Костите на птиците са кухи и пълни само с въздух. Следователно, доколкото става дума за това, което се намира вътре в костите, ние се състоим от костен мозък, а птицата се състои от въздух, и нейното мозъчно естество на костите е чист въздух. Ако вземете белите дробове на птицата, ще намерите в тях множество торбички, които изхождат от белите дробове; това са въздушни торбички. Когато птицата вдишва, тя диша не само в белите дробове, а вдишва въздуха и в тези въздушни торбички, а от въздушните торбички въздухът отива в кухините на костите.
към текста >>
Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-висши
животни
; всъщност те са по-обемистите
животни
, а в действителност не са по-висшите
животни
.
Видите ли, птицата диша и използува въздуха по начина, както аз Ви описах това. При пеперудата положението е по-различно.
Пеперудата въобще не диша с такива органи, каквито имат така наречените по-висши животни; всъщност те са по-обемистите животни, а в действителност не са по-висшите животни.
Пеперудата диша в същност само чрез тръбички, които отиват от нейната обвивка навътре и които са малко издути, така че тя може да складира въздуха, когато лети, така че това не я смущава, че няма нужда постоянно да диша. Тя диша всъщност винаги само чрез тръбички, които отиват в нейната вътрешност. Чрез това, че тя диша чрез тръбички, тя има възможност да приема заедно с въздуха, който вдишва, същевременно и светлината, която изпълва въздуха, да приема тази светлина в нейното тяло. Тук съществува също една голяма разлика.
към текста >>
Така е при тези по-обемисти
животни
и също при човека.
Представено схематично: Представете си едно по-висше животно; То има белите дробове. В белите дробове влиза кислородът и се свързва с кръвта по околния път през сърцето. Кръвта трябва да се влива в сърце то и в белите дробове, за да дойде в допир с кислорода.
Така е при тези по-обемисти животни и също при човека.
към текста >>
При нас хората и при така наречените по-висши
животни
въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло.
При нас хората и при така наречените по-висши животни въздухът достига само като въздух в белите дробове; при пеперудата външният въздух с нейното съдържание на светлина се разпространява в цялото вътрешно тяло.
Птицата разпространява въздуха до нейните кухи кости. Пеперудата не е само по нейната външност животно на светлината, а тя разпространява светлината, която е носена от въздуха, навсякъде в нейното тяло, така че тя е светлина също и вътрешно. Ако можах да Ви опиша, че птицата е всъщност вътрешно затоплен въздух, то всъщност пеперудата е изцяло светлина. Нейното тяло също се състои от светлина и топлината е за пеперудата всъщност товар, багаж. Тя пърха изцяло в светлината и изгражда в същност нейното тяло от светлината.
към текста >>
Онези
животни
, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а кости изпълнени с костен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези
животни
са прилепите.
Онези животни, който според техния произход трябва всъщност още да живеят във въздуха, но не могат да победят тежестта на Земята, понеже нямат кухи кости, а кости изпълнени с костен мозък, понеже също нямат такива въздушни торбички както птиците, тези животни са прилепите.
към текста >>
Прилепите са един твърде особен род
животни
.
Прилепите са един твърде особен род животни.
Те никак не побеждават тежестта на Земята чрез вътрешността на тяхното тяло. Те не са светлинно леки както пеперудите, не са топлинно леки както птиците, а под лежат вече на тежестта на Земята и се чувствуват вече също в тяхното месо и в техните кости. Ето защо на прилепите е неприятен например онзи елемент, в който пеперудите живеят изцяло, този елемент на светлината. Те трябва да използуват въздуха, но обичат най-много този въздух, когато той не носи светлината. Те се отдават на сумрака.
към текста >>
217.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове
животни
, които са същински гръд ни
животни
представител на които е лъвът, но също и други гръдни
животни
.
Но към нея се прибавя в една тънко вещество това, което след това по-късно се превръща във формата на гърдите, в образа на органите на дишането и на сърцето на човека. Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела.
В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни.
Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>
Следователно първите заложби на тези
животни
възникват през време на старото Слънце.
Следователно тук в Сатурн имаме още главно онази метаморфоза, която представлява човешката глава. Но това е естествено по-късната глава, по-късната форма на главата. Стигайки по-нататък до Слънчевата епоха, ние имаме човека състоящ се от глава и гърди; прибавя се това, което сега, е гърди на човека. Същевременно обаче още в последното Сатурново време и в първото Слънчево време се ражда онова, представител на което трябва да считаме орела. В първото време на Слънчевата епоха се ражда родът на птиците, а във второто време на Слънчевата епоха се раждат първите заложби на онези родове животни, които са същински гръд ни животни представител на които е лъвът, но също и други гръдни животни.
Следователно първите заложби на тези животни възникват през време на старото Слънце.
към текста >>
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите
животни
и на човека.
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека.
В бъдеще аз ще говоря още и за животните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие. Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
към текста >>
Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите
животни
.
Вие виждате от това, каква огромна разлика съществува в самото образуване на по-висшите животни и на човека. В бъдеще аз ще говоря още и за животните представляващи един преход, за рода на маймуните, но днес искам да дам само едно резюмативно понятие.
Вие виждате, каква огромна разлика съществува между образуването на човека и образуването на по-висшите животни.
към текста >>
И отново развитието върви така, че към потомците на пеперудите, на птиците и на такива родове
животни
, чийто представител е лъвът, се прибавят онези
животни
, които са склонни предимно към храносмилането.
И отново развитието върви така, че към потомците на пеперудите, на птиците и на такива родове животни, чийто представител е лъвът, се прибавят онези животни, които са склонни предимно към храносмилането.
Следователно през време на Лунната епоха се прибавя например това, представител на което е кравата.
към текста >>
Докато човекът започва своето развитие с главата, след това си прибавя гърдите, метаморфозите на гърдите и след това си прибавя храносмилателните органи; докато лъвът започва своето развитие с гръдните органи и след това си присъединява главата и едновременно с човека получава през време на Лунната епоха храносмилателните органи, при онези
животни
, представител на които е кравата, имаме като първа заложба първо органите на храносмилането и след това имаме израстващи от тях органите на гърдите и на главата.
Но какъв е сега, противоположно на човека, растежът на кравата? Той е такъв, че през време на тази стара Лунна епоха кравата развива главно храносмилателния апарат: после, когато Луната се отделя, от храносмилателния апарат израстват гръдните органи и особено устроената глава.
Докато човекът започва своето развитие с главата, след това си прибавя гърдите, метаморфозите на гърдите и след това си прибавя храносмилателните органи; докато лъвът започва своето развитие с гръдните органи и след това си присъединява главата и едновременно с човека получава през време на Лунната епоха храносмилателните органи, при онези животни, представител на които е кравата, имаме като първа заложба първо органите на храносмилането и след това имаме израстващи от тях органите на гърдите и на главата.
Следователно Вие виждате, че човекът расте от главата надолу, лъвът от гърдите нагоре и надолу; кравата расте от храносмилателните органи напълно в гърдите и в главата, расте така да се каже, ако я сравним с човека, изцяло нагоре, расте към сърцето и главата. Това дава възгледът относно развитието на човек.
към текста >>
След това, обаче се прибавят други
животни
които да изучават тяхната заложба.
Естествено сега възниква въпросът: само кравата ли е тази, която се присъединява към еволюцията на човека? Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови. Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза.
След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба.
Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането. Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н. На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат. Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само
животни
на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните
животни
и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
Това не е само така, а виждаме, когато се ражда едва такава идаметална метаморфоза, тогава старите същества се развива по-нататък, но същевременно се раждат нови. Кравата се ражда още през време на първата Лунна метаморфоза. След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането.
Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н.
На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат. Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
Тук имаме възникнали като
животни
чисто храносмилателни апарати.
След това, обаче се прибавят други животни които да изучават тяхната заложба. Те не могат например вече да участвуват в отделянето на Луната, защото тя се намира вече вън. Затова те не могат също да участвуват в това, което това отделяне на Луната произвежда: че тя измита така да се каже от корема органите на сърцето и на главата, а възникналите по-късно същества остават на степен, която при човека се изразява чрез храносмилането. Следователно възниквали същества, които остават, а също от само животни на храносмилането, които остават на степента, която човекът носи със себе си в своето долно тяло, и както орелът и пеперудите се причисляват към главата, както лъвът е причината за гърдите, кравата е причислена към долното тяло, къде бих могъл да кажа: Ето животно, което същевременно оставя да израснат всички горни органи в по-късната еволюция, така също земноводните животни и влечугите, следователно жабите, змиите, гущерите и т.н. На причислени, ако мога да си послужа с този израз, само към човешкото тяло, така, към човешкия храносмилателен апарат.
Тук имаме възникнали като животни чисто храносмилателни апарати.
към текста >>
И така ние можем също да разберем, как при земноводните
животни
и при влечугите тази глава е устроена недодялано.
И през време на Земната епоха, когато човекът развива своите крайници, притеглянето и земния магнетизъм, тогава също костенурките, нека вземем тях като представители издават тяхната глава от черупката си вече като един орган на крайниците отколкото като глава.
И така ние можем също да разберем, как при земноводните животни и при влечугите тази глава е устроена недодялано.
Тя е всъщност действително така устроена, че имаме напълно чувството както е също правилно тук от устата се влиза веднага направо в стомаха. Тук няма много посредничество.
към текста >>
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните
животни
, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност.
И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята. Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни. Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията?
към текста >>
Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите
животни
.
Когато следователно разглеждаме човека и причисляваме към неговото същество животинските другари, тогава на онова, което се съдържа във влечугите и земноводните животни, трябва да причислим човешката храносмилателна дейност. И фактически можем да кажем: Както човекът носи продуктите на неговото храносмилане в своите черва, така по околния път чрез Земята Космосът носи жабите, змиите, гущерите така да се каже в космическите черва, които си образува във водно-земния елемент на Земята.
Напротив онова, което е свързано повече с човешкото размножение, което се образува в неговите най-първи заложби общо взето едвам в последните времена на Лунната епоха и се развива едвам през време на Земната метаморфоза, с него са сродни рибите, рибите и още по-нисшите животни.
Така щото трябва да считаме рибите като закъснелите на еволюцията, като такива същества, които в еволюцията се прибавят едвам тогава, когато при човека към храносмилателните органи се прибавят органите на размножението. И змията е главно посредникът между органите на размножението и храносмилателните органи. Ако се взрем правилно в човешката природа, какво представлява змията? Змията представлява именно така наречения бъбречен канал; в еволюцията на света тя се е родила в същото време, в което при човека се е развил бъбречният канал.
към текста >>
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите
животни
, земноводните, влечугите и рибите не могат това.
Ако пеперудата с право изглежда като едно същество на светлината, птицата като едно топло въздухообразно същество, по-нисшите животни, земноводните, влечугите и рибите не могат това.
Нека разгледаме първо рибите, каквито те са днес, както те се раждат навън, изоставени така да се каже на външното образуване, където върху тях действуват силите от вън навътре, тези сили, които в човека действуват отвътре навън. Рибата живее предимно във водния елемент. Но водата не е само това, което за химика е едно съединение на водород и кислород, а водата е проникната от всички възможни космически сили. Звездните сили също проникват във водата и във водата не би могла да живее нито една риба, ако тя би била само едно съединение на водород и кислород, но както пеперудата се чувствува като едно същество на светлината, както птицата се чувствува като едно топло въздухообразно същество, така рибата се чувствува всъщност като едно земно-водно същество. Същинската вода, която тя всмуква в себе си, тя не я чувствува като свое същество.
към текста >>
Различно е положението при влечугите и при земноводните
животни
, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение.
Различно е положението при влечугите и при земноводните животни, при жабите например, които са извънредно характерни в това отношение.
Те са свързани по-малко с етерния елемент на Космоса, а са свързани повече с астралния елемент на Космоса. Ако запитаме рибата: как стои всъщност работата с тебе? Тя ще каже: Ето тук на Земята аз съм едно същество станало земно, образувано от земно-влажния елемент; обаче същинският мой живот е животът на цялата Земя с нейното космическо дишане. При жабата не е така, при жабата положението е съществено различно. Жабата взема участие във всеобщо разпространената астралност.
към текста >>
И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни
животни
това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Обаче жабата живее във всеобщия астрален елемент, така че съизпитва именно онези астрални процеси, които стават в течение на годината, когато Земята прави астралността да действува в изпарението на водата, в нейното отново слизане на Земята като дъжд, или сняг. Тук естествено материалистично мислещият човек казва: водата се изпарява чрез тези или онези ако щете аеродинамични или аеро-механични сили; получаваме нейното издигане нагоре. Образуват се капки; когато тези капки са достатъчно тежки, те падат долу. Обаче това прилича приблизително на положението, като че бихме установили една подобна теория за движението на кръвта на човека, без да вземаме под внимание, че всичко в кръвта живее в нейното движение в организма. Така в кръгообращението на издигащата се във въздуха и слизащата на Земята вода живее астралната атмосфера на Земята, астралността на Земята.
И аз не Ви казвам нещо баснословно, както казвам: Именно жабите при другите земноводни животни това също съществува, но в по-слаба форма живеят тази астрална игра, която се проявява в отношенията на състоянието на времето, в метеорологията.
Както знаете, хората не само ги използуват като пророци на състоянието на времето по простия начин, понеже те съизживяват чудесно тази игра чрез това, че са вложени с тяхната астралност в астралността на Земята; жабата не казва никак, че има едно чувство, а тя е само един носител на чувствата, които Земята има през дъждовните периоди, през периодите на засушаване и т.н. Ето защо при определени отношения на състоянието на времето имате повече или по-малко красивите жабешки концерти. Те са главно изразът на жабите за това, което те съизживяват в астралността на Земята. Те наистина не врякат, без да имат повод за това от целия Космос. Те съживеят астралността на Земята.
към текста >>
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните
животни
.
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни.
И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън. Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи. Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин.
към текста >>
Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните
животни
, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи.
И така ние можем да кажем: Това, което живее в земно-влажния елемент, е фактически така, че съизживява също повече земното, следователно земните жизнени отношения при рибата, земните сетивни отношения при жабата и въобще при влечугите и при земноводните животни. И отново, ако искаме да проучим, що е човешкият храносмилателен организъм, тогава трябва да кажем: този храносмилателен организъм се образува без съмнение отново по тази схема отвътре навън.
Обаче който иска действително да проучи, как функционират нещата, той трябва да се обърне към рода на влечугите и земноводните животни, защото той получава летящо отвън това, което човекът протласква като сили чрез своите храносмилателни органи.
Със същите сили, с които човекът смила своята храна, външният Космос, външната природа образува змиите , жабите, гущерите. И простете, обаче в природата няма нищо грозно, а всичко трябва да бъде разглеждано по обективен начин, който иска да проучи вътрешната природа, да речем, на дебелото черво с неговите си ли на отделянето, той трябва да проучи външно краставите жаби, защото краставата жаба получава хвърчащо от вън това, което в човешкото дебело черво действува отвътре по тази схема. Това несъмнено не е така красиво в неговото описание както онова, което аз трябваше да опиша за пеперудите; обаче в природата всичко трябва да бъде прието по един обективен начин.
към текста >>
Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните
животни
.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията.
Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни.
Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада. И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите
животни
и растенията дават твърде много.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните.
Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много.
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада. И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Нисшите
животни
с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение. Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много.
Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове. Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от
животни
: поредицата от растения и поредицата от минерали.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята. Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата
животни
, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали.
И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните
животни
, защото аз можах да засегна само най-главните
животни
, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
Сега ние отново ще се издигнем, ще разгледаме това, което ще ни задоволи също така, както ни задоволи по редицата от животни: поредицата от растения и поредицата от минерали. И както можахме да извлечем поуки върху миналото от поредицата животни, така от поредицата минерали ще можем да извлечем надежди за бъдещето на Земята.
Естествено за това ще имаме още нужда в следващите сказки да разгледаме по най-разнообразен начин преходните животни, защото аз можах да засегна само най-главните животни, които се явяват така да се каже на възловите точки на развитието, тях можах аз да разгледам в досегашните изложения.
към текста >>
218.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните
животни
, на жабите, на краставите жаби именно.
Така Гномите са всъщност в Земята носители на идеите на Вселената. Но те никак не обичат самата Земя. Те свистят наоколо в Земята с идеи от Вселената, обаче в същност мразят земното. За тях това е нещо, от което на драго сърце биха искали да се откъснат. Обаче въпреки това остават при това земно естество.
После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно.
И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена.
към текста >>
Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните
животни
.
Обаче въпреки това остават при това земно естество. После Вие скоро ще видите защо, обаче те мразят земното, защото то съставлява за тях една постоянна опасност, а именно затова, защото това земно естество постоянно застрашава Гномите да приемат определена форма: а именно формите на онези същества, които аз Ви описах в последния час, формите на земноводните животни, на жабите, на краставите жаби именно. И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират.
Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни.
От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните
животни
.
И чувството на Гномите в Земята е всъщност това: Ако се сраснем много силно със Земята, ние ще получим формата на жабите, на краставите жаби. И те са постоянно нащрек, да избягнат да се сраснат много силно със Земята, за да не приемат земна форма. Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена.
Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни.
И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята. Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението. Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
Както Гномът мрази света на земноводните
животни
, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
Ето защо можем да констатираме най-дълбоката симпатия на Силфата към света на птиците.
Както Гномът мрази света на земноводните животни, както Ундината е чувствителна и не смее така да се каже да се доближи до рибата, иска да побегне от рибата, изпитва в определен смисъл страх, така Силфата иска да отиде при птицата и се чувствува добре, когато птицата предизвиква със своите крила витаещия-звучащ въздух.
И ако бихте запитали птицата, от кого научава тя да пее, тогава бихте чули от нея, че тя има своя вдъхновител в Силфата. Силфата изпитва удоволствие гледайки формата на птицата. Обаче космическият ред е определил тя да не се превърне в птица, защото има една друга задача. Тя има задачата да донесе любовта, светлината при растението. И както Ундината е химикът, така чрез това Силфата е за растението носи тел на светлината.
към текста >>
219.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Видите ли, ние имаме цялото войнство на нисшите, понастоящем нисши
животни
, на онези
животни
, които се състоят така да се каже само от една мека маса, които живеят в течния елемент и действуват в него, които нямат никакъв скелет, следователно нямат нищо, което да им дава една вътрешна опора.
Видите ли, ние имаме цялото войнство на нисшите, понастоящем нисши животни, на онези животни, които се състоят така да се каже само от една мека маса, които живеят в течния елемент и действуват в него, които нямат никакъв скелет, следователно нямат нищо, което да им дава една вътрешна опора.
Това са същества, които принадлежат, които са се родили най-късно върху Земята, които всъщност едвам сега извършват върху развитата Земя това, което най-старото земно същество, човекът, е извършило по отношение устройството на главата през време на епохата на стария Сатурн, поради това тези същества не успяват да образуват вътре в тях онези втвърдявания, които могат да станат опори на скелета.
към текста >>
Тези
животни
, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня.
Той би се изплашил извънредно много от тази гледка, ако не би чул нищо за тях в своя обикновен ум и те биха му се явили при неговото заспиване и биха го погребали така да се каже, защото така изглежда положението, Гномите биха го погребали отвъд в астралния свят, в който той влиза при заспиването. Защото това е едно погребване чрез Гномите, което става при заспиването, гледано от отвъдния свят, от астралния свят. То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло.
Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня.
Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин.
към текста >>
Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени
животни
, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините.
То това е така само за момента на заспиването. Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка.
Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините.
Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши. Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това.
към текста >>
Гномите подкрепят така да се каже онези
животни
, които са съвсем нисши.
Едно друго допълнение за физическия сетивен-свят са Ундините, водните същества, тези постоянно променящи се, живеещи с водата същества също както Гномите живеят със земята, с твърдата материя. Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините.
Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши.
Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах.
към текста >>
Тези
животни
, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините.
Тези Ундини ние се запознахме с това, каква роля играят те в растежа на растенията; обаче те стоят също като допълващи същества в отношение с животните, които се намират вече на една по-висока степен на развитието, с животните, които са приели вече едно по-диференцирано земно тяло. Тези животни, които след това се врастват в по-висшите риби или също в по-висшите амфибии, имат нужда от люспи, нуждаят се от някаква твърда броня. Те се нуждаят външно от една твърда черупка. Това, което съществува като сили, за да създаде тази външна опора, така да се каже този външен скелет, на определени животни, каквито са насекомите, това светът дължи на Ундините, на дейността на Ундините. Гномите подкрепят така да се каже онези животни, които са съвсем нисши.
Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините.
Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах. От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.
към текста >>
От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите
животни
.
Тези животни, които сега трябва да бъдат подкрепени от вън, които например трябва да бъдат облечени в една броня, те дължат тяхната предпазна обвивка на дейността на Ундините. Ундините са тогава тези, които прибавят на тези малко по-висши същества това, което ние имаме в нашата черепна обвивка, прибавят по един примитивен начин. Те ги превръщат така да се каже в глава. Всички тези същества, които съществуват като невидими зад видимия свят, имат тяхната велика задача в цялата връзка на съществуванието, и Вие ще видите навсякъде, където материалистичната наука иска да обясни нещо от рода на това, което аз сега изложих, как тази материалистична наука не може да стори това. Тя не е в състояние например да обясни, как нисшите същества стигат до там, да се движат в един елемент, който едва ли е по-твърд от тях самите, защото тази наука не знае, че съществува тази опора от страна на Гномите, която аз описах.
От друга страна фактът на обвиване с една броня ще представя винаги една трудност за материалистичната наука, защото тя не знае, как в добиването на чувствителност, в избягването на тяхното превръщане в по-нисши същества Ундините отблъскват от себе си това, което след това покрива като люспи или друг вид броня малко по-висшите животни.
към текста >>
То му пречи да ги вижда, както вижда листата на растенията и малко по-висшите
животни
.
И за виждането, за възприемането на тези същества от обикновеното съзнание, отново тялото е това, което съставлява едно препятствие за човека.
То му пречи да ги вижда, както вижда листата на растенията и малко по-висшите животни.
към текста >>
За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени
животни
, но сега към другата страна.
Различно е положението за Силфите.
За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна.
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава. Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя.
към текста >>
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези
животни
, които са лишени от глава.
Различно е положението за Силфите. За Силфите положението е такова, че и те също образуват по определен начин едно допълнение за определени животни, но сега към другата страна.
Бихме могли да кажем: Гномите и Ундините прибавят главестото естество към онези животни, които са лишени от глава.
Както Ви описах, птиците са всъщност чиста глава, те са напълно главест организъм. Силфите прибавят към птиците по духовен начин това, което им липсва като телесно допълнение към организма на главата. Следователно те са допълнението на птичия род за онази област на организма, която при човека е системата на обмяната на веществата и на крайниците. Ако птиците летят с атрофирани крака из въздуха, Силфите имат толкова по-силно развити крайници и те представляват, бих могъл да кажа, по духовен начин във въздуха това, което кравата представлява във физическата материя. Ето защо вчера аз можах да кажа, че Силфите имат техния Аз при птичия род, това, което ги свързва със Земята.
към текста >>
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите
животни
, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните. Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити. И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят. Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен.
към текста >>
Когато човекът или някои
животни
ядат Беладона, която изглежда като една череша, само че се крие вътре в чашката плодът на Беладоната е притиснат надолу, от самата форма на Беладоната може да се види това, което аз току що описах, когато човекът или някои
животни
ядат Беладона, те умират от това.
Обаче когато Силфата слиза долу и употребява това, което би трябвало да прилага горе, когато тя употребява това долу върху света на растенията, тогава се ражда една остра растителна отрова. Паразитни същества чрез Гномите и Ундините, чрез Силфите отрови, които представляват дълбоко проникналото в Земята небесно естество.
Когато човекът или някои животни ядат Беладона, която изглежда като една череша, само че се крие вътре в чашката плодът на Беладоната е притиснат надолу, от самата форма на Беладоната може да се види това, което аз току що описах, когато човекът или някои животни ядат Беладона, те умират от това.
Но вижте дроздовете, косовете: те кацат на Беладоната и имат от нея най-добрата храна на света. В тяхната област принадлежи това, което се намира в Беладоната.
към текста >>
В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят; ако той не е научил да чете в животните на Земята, в животните на водата, в животните на въздуха и в животните, бих могъл да кажа, на светлината, в пеперудите, ако не е научил да чете в тези
животни
това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане.
Следователно Вие виждате: Вчера ние разгледахме сродството на този невидим народ с растенията, днес прибавихме сродството на този невидим народ с животинския свят. Навсякъде съществата от отсам прага действуват в съществата от отвъд прага, съществата от отвъд прага върху и в съществата от отсам прага, и т.н. И само когато познаваме живото съвместно действие на тези два вида същества, ние разбираме всъщност, как се развива видимият свят. И познанието на свръхсетивния свят е много, много необходимо за човека, защото в момента когато минава през вратата на смъртта, той няма вече около себе си сетивния свят, а там започва да бъде негов свят другият свят.
В неговото настоящо развитие човекът не може да отиде в този друг свят, ако не е познал от физическите откровения писмените знаци, които сочат към този друг свят; ако той не е научил да чете в животните на Земята, в животните на водата, в животните на въздуха и в животните, бих могъл да кажа, на светлината, в пеперудите, ако не е научил да чете в тези животни това, което сочи към съществата на елементите, които са нашите съжители между смъртта и едно ново раждане.
Но това, което ние виждаме от тези същества, е всъщност навсякъде тук между раждането и смъртта само, бих могъл да кажа, бруталната гъста част. Това, което принадлежи към него от свръхсетивното, ние се научаваме да го познаваме, когато се пренесем с нашето разбиране в този свръхсетивен свят.
към текста >>
220.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Ундините не чувствуват при това нищо неприятно, а когато тези милиони и милиони водни
животни
се разлагат в морето, преминава в разрушение, тогава морето се превръща за Ундините в нещо, което фосфоресцира и блести в една чудесна игра на цветовете.
Но всичко това е различно за Ундините.
Ундините не чувствуват при това нищо неприятно, а когато тези милиони и милиони водни животни се разлагат в морето, преминава в разрушение, тогава морето се превръща за Ундините в нещо, което фосфоресцира и блести в една чудесна игра на цветовете.
Всичко блести и блещука във всички възможни цветове. Особено за тях морето блещука вътрешно и външно в синкави, виолетови, зеленикави цветове. Цялото разлагане в морето се превръща в едно такова мъждукане, блещукане в по-тъмните цветове до зеленото. Обаче тези цветове са действителности за Ундините и ние виждаме тогава Ундините, как те приемат в себе си тези цветове в тази игра на морските цветове. Те стават такива, каквито са игрите на цветовете.
към текста >>
221.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи
животни
, когато тези
животни
умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират.
И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх.
С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
към текста >>
При хищните
животни
е така, че те вече консумират този страх заедно с храната.
Това е също онова, което животните оставят след себе си, когато те умират. И когато животните, които следователно не принадлежат на онези разреди, които аз вече описах по друг начин, но също такива, които принадлежат към четириногите млекопитаещи животни, когато тези животни умират, винаги умира бихме могли всъщност да кажем в тяхното умиране оживява едно същество, което е съставено изцяло от страх. С животното умира страх, т.е. оживява страх.
При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната.
Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот. Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
Ето защо такива
животни
като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези
животни
отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните
животни
имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните
животни
имат тази природа, която вече имат.
С животното умира страх, т.е. оживява страх. При хищните животни е така, че те вече консумират този страх заедно с храната. Хищното животно, което разкъсва своята плячка, консумира с приятно чувство месото. И срещу това приятно чувство изпитвано при консумиране на месото се струи страхът, който тревопасното животно дава от себе си едвам при смъртта, който хищното животно излъчва още през време на своя живот.
Ето защо такива животни като лъвовете, тигрите са проникнати в тяхното астрално тяло от страх, който те не долавят още през време на техния живот, който обаче тези животни отблъскват след тяхната смърт, защото той е насочен противоположно на приятното чувство, изпитвано при консумиране на месото; така че месоядните животни имат даже още един послешен живот в тяхната групова душа, един послешен живот, който представлява едно много по-ужасно Камалока, бихме могли да кажем, в сравнение с това, което хората биха могли някога да изживеят, просто благодарение на това, че хищните животни имат тази природа, която вече имат.
към текста >>
222.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни
животни
и т. н.
Днес сме свикнали да гледаме на Земята като затворена в своята форма; такава се представя тя пред човека днес.
Като хора, ние живеем на континенти и сме обкръжени от това, което Земята носи върху себе си във вид на растения, земни и въздушни животни и т. н.
Ние знаем, че живеем сами във въздушния океан на атмосферата, обкръжаваща Земята, че от този въздушен океан всмукваме в себе си кислорода, но че определена роля играе също и нашето отношение към азота. Обаче ние си представяме, че ни обкръжава въздушен кръг, състоящ се от кислород и въглерод. После гледаме океана, морето и си съставяме картина за това - не си струва да изпадаме в още подробности - как си се представяме като планета, населявана от нас във вселената. Земята не винаги е била такава, каквато е днес; тя е преминала през изключително силни, мощни трансформации. Да се върнем към времената, за които току-що говорих, да тръгнем назад към лемурийския период и още малко по-далеч и там ще намерим съвсем различно състояние на Земята, съвсем различно от настоящото.
към текста >>
Това, собствено, са били
животни
, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса.
Тогава космическите сили са действали върху течния белтък от земното обкръжение. И тези космически сили са действали върху някои части от този белтък, така че сякаш го коагулирали - навсякъде е можело да се види космически коагулирал белтък. Това е плавало тук вътре: космически коагулирал белтък. Обаче това не са били произволни облаци, а е било нещо живо в определени форми.
Това, собствено, са били животни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса.
Такива желеобразни животни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера. Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т. н., но те не са имали подобна плътност, пребивавали са в тази желеподобна маса и са били вътрешно подвижни.
към текста >>
Такива желеобразни
животни
са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера.
Тогава космическите сили са действали върху течния белтък от земното обкръжение. И тези космически сили са действали върху някои части от този белтък, така че сякаш го коагулирали - навсякъде е можело да се види космически коагулирал белтък. Това е плавало тук вътре: космически коагулирал белтък. Обаче това не са били произволни облаци, а е било нещо живо в определени форми. Това, собствено, са били животни, състоящи се от този коагулирал белтък, развил се до гъстотата на желе, до гъстотата на нашата сегашна хрущялна маса.
Такива желеобразни животни са се намирали в тази течна белтъчна атмосфера.
Те са имали форма, която в умален вид я има при нашите рептилии, нашите гущери и т. н., но те не са имали подобна плътност, пребивавали са в тази желеподобна маса и са били вътрешно подвижни.
към текста >>
Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните
животни
.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго.
Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни.
Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо. Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества. От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
А от това, което са били рептилиите, гущерообразните
животни
, се образували сложните
животни
- такива
животни
, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция.
А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н.
От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо. Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества. От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни
животни
, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
В това обновено обкръжение човек е могъл пак да отдели от себе си още нещо друго. Това, което той отделил сега, излиза под формата на потомци на по-раншните растения и по-раншните животни. Сега постепенно се образували по-късни форми на растения, притежаващи вече нещо като корени, обаче във все още съвършено меката земна субстанция. А от това, което са били рептилиите, гущерообразните животни, се образували сложните животни - такива животни, каквито днешната геология намира в отпечатъците и т.н. От най-древното, за което говорих тук, не може да се намери вече нищо.
Само тогава го е имало това, в което човек е отделил по-сложни образувания от себе си, възникнали в по-късна епоха; само тогава го е имало това, което ви описах като постоянно възникващи и изчезващи облакообразни образувания, раззеленяващи се и повяхващи, животноподобни форми от мека маса, които обаче са били действителни животни, които ту се обособявали и са имали собствен живот, ту отново се губели във всеобщия земен живот - защото такова е било съществуването на тези същества.
От всичко това възникнало нещо по-устойчиво в себе си.
към текста >>
След това се появяват
животни
, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници.
Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
След това намираме
животни
, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си.
След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници.
Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
Защото тези
животни
не са били морски
животни
; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници.
Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата.
А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно. Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
Наред с тях са съществували и други
животни
, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
След това се появяват животни, които схематично можем да обрисуваме така: те са имали много голям подобен на око орган с някакъв вид аура, след това - нещо, подобно на муцуна, удължена напред; после - гущероподобно тяло, но с могъщи плавници. Всичко това възникнало като образувание, имащо вече повече твърдост в себе си. След това намираме животни, имащи нещо, което едновременно мога да нарека крила и плавници. Защото тези животни не са били морски животни; морета тогава още и не са съществували; имало е мека земна маса и още - мекия елемент на обкръжението, от който донякъде е била отделена само сярата. А вътре е плувало или летяло - това действие е било нещо средно между плуване и летене - такова животно.
Наред с тях са съществували и други животни, имащи не такъв вид крайници, а крайници, които са били сформирани повече от силите на самата Земя, напомнящи вече крайниците на днешните нисши бозайници и т.н.
към текста >>
А там вътре се движели други
животни
, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
Нещо изкушаващо, от една страна, и необичайно привлекателно, от друга, предлагала тази тиня на меката Земя.
А там вътре се движели други животни, имащи вече по-големи крайници и напомнящи на сегашните нисши бозайници, които обаче са били толкова разширени надолу, че са имали отдолу такива могъщи неща (рисува ги) - разбира се, много по-големи, отколкото при патиците.
към текста >>
И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и
животни
, подобни вече на нашите.
Такова виждаме първото вегетативно-анималистично творение, състоящо се от човешки отпадни продукти и подготвило това: земното човешко същество да може да стане същество с воля. Ако отделеното би останало в него, тогава то би завладяло волята му. Неговата воля би станала изцяло физическо явление. Благодарение на отделеното - физическото излязло от него и волята му приема душевен характер. Точно така чрез второто отделяне чувствата приемат душевен характер.
И едва в късния атлантски период, в средата на атлантския период възникват бозайниците и тези растения - растения и животни, подобни вече на нашите.
И Земята се формира така, че става много прилична на сегашната. Така възникват химическите субстанции - субстанции, познати на днешния химик. Така малко по малко възниква това, което се явява въглерод, кислород, алкални, тежки метали и т.н. Заедно с това човек вече може да отдели и нещо трето от себе си - това, което днес той намира в своето обкръжение като растителен и животински свят. И в същото време, когато той отделя това, в същото време, когато около него възниква това обкръжаващо го творение, той се подготвя за своето земно съществуване в качеството му на мислещо същество.
към текста >>
223.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други
животни
, в един или друг човек.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика. Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми.
Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек.
Всичко, което намирам вътре в мен, съвпада с нещо, намиращо се извън мен. И за всичко, което срещам навън, от недрата на душевния ми живот се надига нещо, което е свързано с него, което съвпада с него.
към текста >>
224.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
С висшите
животни
човек не е усещал такъв вид връзка.
С висшите животни човек не е усещал такъв вид връзка.
Защото той е знаел, че само когато преодолее животинската форма и остави зад себе си животните в своята еволюция, ще заеме своето истинско място на Земята. Той е пренесъл растенията със себе си чак до Земята и тогава и ги е предал, за да може тя да ги приеме в своето лоно. За растенията човекът е бил на Земята посредник на боговете, посредник между боговете и Земята.
към текста >>
225.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои
животни
.
Но, видите ли, понякога неочаквано възниква следното положение: дезорганизацията, разрушението на белтъка не може да отиде достатъчно далеко.
Вие можете да наблюдавате белтъчна субстанция от такъв вид, например, при някои животни.
За да се осъществи размножение, е необходимо, белтъчната субстанция да бъде разкъсана, напълно разрушена, - така, че да може да бъде подложена на действието на силите на целия Космос. Но нещо може да попречи на животното да образува за целите на размножението такава белтъчна субстанция, която би могла непосредствено да се отдаде на целия макрокосмос; за да бъде способна за размножение, белтъчната субстанция трябва да се подложи на действието на целия макрокосмос. Животното в разглеждания случай не може да образува белтъчна субстанция, способна за възпроизвеждане без по-нататъшна помощ. Така стои работата с осата-орехотворка. Какво прави тя?
към текста >>
226.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
А сега помислете, мои мили приятели: Различните области на Земята имат различни
животни
.
А сега помислете, мои мили приятели: Различните области на Земята имат различни животни.
Така да се каже, животинската атмосфера в различните области на Земята е различна.
към текста >>
Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките
животни
, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
В тези области Вселената действа на Земята така, че да може да съществува слонът. Вярвате ли, мои мили приятели, че когато тук имаме късче земя и върху това късче земя живее слонът и от Вселената действат силите формиращи слона, вярвате ли, че тези сили не са налице, когато на същото място се намира един човек? Естествено те са налице, когато на същото място се намира един човек. И така е с цялото животинско царство. Също както силите от етерните далечини изграждащи растенията са налице там, където ние живеем, - дървените, тухлените и даже бетонните стени не могат да ги задържат, ето ние тук в Дорнах живеем потопени в силите, които изграждат растенията в Юрските Алпи, - така и когато се намираме върху почвата, където според устройството на Земята може да съществува един слон, като хора ние също живеем между силите изграждащи слона.
Да, аз наистина мога да си представя, че в душите живеят някои неща от големите и малките животни, които населяват Земята и сега ще имате предвид, че човекът живее в същата атмосфера!
към текста >>
227.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на
животни
oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им.
[1] Така разказва например още Русо: Отнася се за място в книгата на Блаватска «Разбулената Изида», стр.
399: «Жак Пелисиер .. казва, че някои хора чрез фиксирано гледане на животни oculis intentis след четвърт час могат да предизвикат смъртта им.
Русо потвърждава това от лична опитност в Египет и от Изтока, където е убил няколко жаби по този начин. Но когато се опитва да направи това в Лион, жабата се извърнала, понеже разбрала, че не може да избегне погледа му, надула се и го фиксирала с огнения си поглед без да помръдне очите си така, че него го обзема слабост, която го довежда до припадък и известно време са го смятали за умрял.» (При въпросния Русо не се касае за Жан Жак Русо.)
към текста >>
228.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите
животни
, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай.
Когато разглеждаме последния раздел на живота, когато се навлиза вече в старостта, тогава в склеротизирането, в чупливостта на организма имаме едно минерализиране, едно много по-силно минерализиране, защото то става по-интимно, отколкото това съществува при животните, с изключение на висшите животни, при които това почива на условия, за които ще можем да говорим при друг случай.
Докато при животното преустановяването на жизнените сили става веднага щом вече няма изграждане, човекът пренася именно важни моменти от своето развитие в периода на разграждането, който всъщност започва вече с 30-та година. И много неща в развитието на човечеството не биха съществували, ако хората се развиваха по същия начин както животните; ако те не можеха да пренесат нищо в периода на старостта. Животните не пренасят нищо в този период. Обаче хората могат да пренесат много неща в периода на тяхната старост и важни придобивки на човешкото културно развитие се дължат именно на това, което хората могат да пренесат в периода на старостта, в периода на разграждащия се живот.
към текста >>
229.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Защо съществуват
животни
на Земята?
От тази гледна точка, защо съществува Космосът? За да имат боговете в Космоса едно средство да доведат при човека първата форма на кармата. Защо съществуват звездите, защо съществуват облаците? Защо съществуват Слънцето и Луната?
Защо съществуват животни на Земята?
Защо съществуват растения на Земята? За какво са камъните? За какво са ручеи, реки и потоци? За какво са скалите и планините? Защо е всичко това, което се намира в Космоса около нас?
към текста >>
230.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
А тук на тази Земя се намират отделните
животни
, които се движат, като в известна степен им се дърпат конците, достигащи до груповите души, които човек среща в света между смъртта и новото раждане.
Те също се намират там.
А тук на тази Земя се намират отделните животни, които се движат, като в известна степен им се дърпат конците, достигащи до груповите души, които човек среща в света между смъртта и новото раждане.
Това е инстинкт.
към текста >>
231.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и
животни
като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
Това, което хората чувстваха като духовно творчество и дейност, и което витаеше над всички растения и животни като преобразяващи се в себе си духовни форми, можеше накратко да бъде предадено от безпристрастно чувстващият го човек с думите: - Това е невинността на природното битие.
- Да, мои мили приятели, това, което духовно можеше да се вижда, хората го наричаха именно невинност, девственост в царуването на природата и говореха за девствената духовност в творчеството на природата. Но това, което чувстваха вътрешно, когато се събуждаха, беше, че от заспиването до събуждането те са били в един свят на ясно звучаща духовност. Те чувстваха, че в него може да царува доброто и злото, че от дълбините на духовното говорят добри и зли духове, че добрите духове искат само да повдигнат невинността на природата по-високо, да я запазят, а злите духове предават на невинността виновност и грях. Навсякъде, където живееха такива християни, те чувстваха царуването на доброто и злото именно поради обстоятелството, че в спящото състояние астралното тяло не беше всмукано от аза на човека.
към текста >>
232.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той вижда една книга за света на нисшите
животни
, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател.
Един природоизследовател минава покрай една книжарница.
Той вижда една книга за света на нисшите животни, една книга, която винаги извънредно много го е интересувала, та нали той е природоизследовател.
Но сега, въпреки че заглавието показва, че вътре се намира нещо извънредно интересно за един природоизследовател, това никак не го интересува, а внезапно, гледайки това, което винаги до най-висока степен е считал за интересно, той чува в далечината латерна да изпълнява една някога позната му мелодия, която той е бил забравил. Цялото му внимание се насочва към тази мелодия. Представете си: Природоизследователят гледа заглавието на една книга за естествената наука. Но вниманието му не се спира върху това, а го обвързва свиренето на една далечна латерна, която иначе съвсем не би чул. Какво се е случило?
към текста >>
233.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три
животни
, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Ето един конкретен случай: Когато Брунето Латини, учителят на Данте, се завръщаше от своето посланичество в Испания и получи един лек слънчев удар, едновременно с изживяването на един шок в близост до своя град-отечество Флоренция, той стана достъпен за това, което се излъчваше от школата в Шартр.
Той изживя онова, което после сам описва така, че приближавайки се до своя бащин град Флоренция, навлязъл в една гъста гора, където първо срещнал три звяра, три животни, след това срещнал богинята Природа, която изгражда природните царства по начина, както това се учеше столетия наред, както вече ви охарактеризирах.
Но той видя това; в това полупатологично състояние, което обаче скоро преминава, той получава видението на това, което се учеше в школите. И след като видя богинята Природа, следовницата на Прозерпина, в нейната работа, той видя как човекът се изгражда от елементите, как душата твори в силите на планетите. Мислите го отвеждат нагоре чак до звездното небе. Той лично изживява цялата тази мощна средновековна наука.
към текста >>
234.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като
животни
в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
Вие знаете, че за да назова тези същества в антропософската литература аз взех имената на стоящите над човека йерархии и отличих, според една терминология, която съществува от по-стари времена първо онази йерархия, която стои непосредствено над човека в посока нагоре, както в посока надолу под него стои животинското царство. Това е йерархията, на която принадлежат Ангели, Архангели и Архаи. След това отивайки нагоре, след тази йерархия по-нататък идва онази, която обхваща Ексусиаи, Динамис, Кириотетес /Власти, Сили и Господства/. И най-висшата йерархия е съставена от Престоли, Херувими и Серафими. Над човека има девет степени, девет чина същества, три пъти по три степени.
Когато отиваме отдолу нагоре, ние можем да ги поставим паралелно, като ги обединим три по три с това, което имаме, когато слизаме отгоре надолу, като животни в три степени, като растения в три степени и като минерали в три степени.
към текста >>
Ние говорим за минерали, растения,
животни
, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
Когато през вратата на смъртта влизаме първо в духовния свят, ние стигаме в областта на най-долната йерархия, на йерархията на Ангелите, Архангелите и Архаите. Ние се чувстваме, така да се каже, присъединени към онова, което като най-близка йерархия стои над нас и забелязваме, че също както в земната област онова, което е около нас, има значение за сетивата, така и това, което се намира в духовната област, има своето значение за най-дълбоката същност на душата.
Ние говорим за минерали, растения, животни, доколкото ги виждаме с очи, доколкото можем да ги хванем с ръце, доколкото те сетивно са възприемаеми за нас; а между смъртта и едно ново раждане ние говорим за Ангели, Архангели, Архаи, доколкото тези същества имат връзка с онова, което съставлява най-вътрешната същност на душата.
И като минаваме по-нататък в дългия живот между смъртта и едно ново раждане, ние се научаваме да се включваме в съществата на следващата по-висша от нас йерархия, които имат работа с нас и едни с други. Тези същества ни свързват, така да се каже, с духовния външен свят. Отначало също и между смъртта и едно ново раждане ние сме много силно заети със самите нас, понеже тази трета, най-нисша ангелска йерархия, има работа с нашето вътрешно същество. Обаче известно време след това нашият поглед се разширява, ние се научаваме да познаваме духовния свят, намиращ се вън от нас, обективния духовен свят. Тук наши ръководители са съществата от йерархията на Ексузиаи /Власти/, Динамис /Сили/и Кириотетес /Господства/.
към текста >>
235.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения,
животни
и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и
животни
- с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
Както тук на Земята ние влизаме във взаимоотношения с минерали, растения, животни и с другите хора, така между смъртта и новото раждане ние общуваме по описания начин не с минерали, а с други човешки души и вместо с минерали, растения и животни - с Архаи, Архангели, Ангели, като заедно с тях изграждаме нашата карма.
И през цялото това време ние поглеждаме с копнеж надолу към земното, в което трябва да изживеем нашата карма, като към нещо, към което са отправени всички наши душевни сили, всички наши копнежи, също както тук на Земята с копнеж в душата поглеждаме нагоре към небето. И когато се изкачваме в лунната, меркуриевата и венерината сфера, ние се врастваме в съществата от йерархията на Архаи, Архангели и Ангели. В тяхно лице ние имаме съдиите над нашите добри и зли дела, и в този смисъл, в който ви говорих през миналата лекция, също и над нашето осакатяване. Защото чрез злото ние се осакатяваме душевно-духовно. Там ние имаме тези, които оценяват, там първоначално заставаме вътре всред космическата преценка.
към текста >>
236.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
По отношение на тези две
животни
, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Когато човек има разбиране за това, той си спомня за такива неща понякога по един твърде странен, чуден начин. През моите последни години във Виена аз се запознах между другото с един орденски свещеник, Винценц Кнауер, който е написал философското съчинение, което аз често пъти препоръчвам на антропософите да прочетат: "Главни проблеми на философията". В 19-то столетие той още се намираше в този спор между номиналисти и реалисти: той се стараеше да покаже на хората, да обясни на хората, че е глупост да се говори за номинализъм, и за целта беше избрал един много добър пример този пример се намира също в неговите книги но аз с дълбоко задоволство си спомням, как веднъж вървях с него из Виена през вътрешната улица Берингер ние говорихме върху номинализма и реализма как с целия си разсъдлив ентусиазъм, който имаше в себе си нещо забележително бих могъл да кажа: нещо от честната философия, докато другите философи бяха станали повече или по-малко нечестни спомням си, как той каза: аз винаги обяснявам на моите ученици, че онова, което живее като идея в нещата, има действителност, и обръщам вниманието върху едно агне и един вълк.
По отношение на тези две животни, на агнето и на вълка, номиналистите бяха казали: агнето не е нищо друго освен мускули, кости, материя, вълкът също не е нищо друго освен мускули, кости, материя.
Това, което е осъществено в агнето като форма, като идея на агнето в агнешкото месо: то е само едно име. "Агне" е само едно име, като идея то не е нещо действително. Същото е положението и при вълка: като идея той също не е нещо действително, а само едно име. Обаче ние лесно можем да оборим номиналистите, каза добрият Кнауер, защото достатъчно е само да им обясним: лишете вълка за известно време от всякаква друга храна и му давайте да яде само агнешко месо: щом "идеята" агне няма никаква действителност, щом тя е само едно нищо, само едно име, и щом материята в агнето е всичко, тогава вълкът би трябвало постепенно да се превърне в агне. Обаче той не се превръща в агне.
към текста >>
237.
Бележки от езотеричния час в Берлин на 14 Ноември. Събуждане на човека за самосъзнанието
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Преди това тялото на човека имало посока като при днешните
животни
.
След известно време настъпва друго значително събитие. Човекът се изправя и с това дава определена насока на своя стремеж и на своето поведение.
Преди това тялото на човека имало посока като при днешните животни.
Чак сега човекът може да оформи предните си крайници, ръцете и дланите, каквито са те днес, тоест да ги пригоди за работа в същинския смисъл на думата. Чак сега човекът започва да работи самостоятелно и да развива индивидуална карма. Никое животно не може това. Само същество с изправена походка твори собствена карма. Това е предизвикано от едно второ специално етерно течение.
към текста >>
238.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Може да се види при някои
животни
, като се отвори черепната обвивка.
Да онагледим това с един пример: Било е време, когато всички ние не сме имали очи. Тогава човекът се е движел, като се е носел и плувал в едно воднисто праморе. За да се ориентира, той е имал един орган, който е останал днес само като рудимент. Това е тъй наречената шишарковидна жлеза /епифиза/. Намира се горе в средата на главата, обърната малко навътре.
Може да се види при някои животни, като се отвори черепната обвивка.
С този орган прадревният човек е могъл да възприема дали приближава полезно или вредно нещо. Преди всичко обаче това е бил орган за възприемане на топлина и студ. Когато Слънцето е огрявало Земята, човекът наистина не го е виждал, обаче епифизата го е насочвала към мястото на воднистото море, където Слънцето е стопляло водата. И тази топлина му е доставяла чувство на голямо блаженство. На такива места във водата човекът е оставал дълго време и е идвал чак до повърхността, където слънчевите лъчи са могли да го срещат.
към текста >>
239.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения,
животни
.
Всичко, което човекът приема в себе си от минералния, растителния и животинския свят подлежи на пълна преработка. Приемайки в себе си например солта, човекът веднага включва в действие онези духовни сили в своето физическо тяло, с чиято помощ той преодолява минералните субстанции. Поглъщайки растителни продукти, той включва онези душевно-духовни сили, с чиято помощ преодолява чисто растителните субстанции. Поглъщайки животински продукти, той апелира към друг вид душевно-духовни сили, за да „очовечи“ животинската храна. И физическото тяло е посредникът между същинският човек, който слиза от духовните светове, и напълно чуждите за него Земни субстанции.
Човекът може да стъпи на Земята само благодарение на това, че притежава своето физическо тяло, с чиято помощ се справя със Земните минерали, растения, животни.
Обаче след като умирайки, той отхвърли физическото тяло, душата остава като гола и започва да търси онези условия, които са характерни само за духовния свят. И тогава душата, понеже вече е напуснала физическото тяло, би трябвало да си каже: Как сега аз мога да премина през нечистата природа на животните, за да изляза извън Земната област? Как сега аз мога да премина през онези процеси, които привличат и сгъстяват светлината в растителното царство, как да се измъкна от това растително царство, как мога да литна из необятните простори на светлината, след като съм свикнала да живея на Земята в сгъстената чрез растенията светлина? Как да се издигна над минералите, с които като душа аз навсякъде се сблъсквам, след като вече не мога да ги разтворя чрез соковете на моето тяло?
към текста >>
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с
животни
, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Ето какви бяха религиозно-културните грижи на древното човечество. И тогава хората потъваха в размисъл: Какво можем да направим ние за онези души, които са ни особено скъпи, за да намерят те подходящите линии, повърхности и форми, така че да се завърнат в духовния свят.
Така възникнаха и надгробните сводове, надгробните паметници, цялата надгробна архитектура: По същество в нейните форми трябваше да намери израз всичко онова, от което оголената след смъртта душа се нуждае, за да не се сблъска с животни, растения и минерали, а следвайки архитектоничните линии да намери обратния път към духовния свят.
Едва сега ние разбираме огромното значение на култа към мъртвите в по-древните епохи. Искаме ли да проумеем как са възникнали по-старите архитектурни форми, ние задължително трябва да се потопим в настроението на душата, която след смъртта остава без своето тяло и търси обратния път към духовния свят. Тя не може да намери този път в минералното, растителното и животинското царство. Но древните бяха убедени, че след като вече е стояла в определено отношение спрямо напуснатото тяло, сега душата може да намери обратния път към духовния свят именно чрез засводените архитектурни форми на над гробните паметници. Един от импулсите за възникването на древните архитектурни форми се крие тъкмо в това усещане.
към текста >>
240.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Определени
животни
и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
През Хиперборейската епоха част от етера се сгъстява във въздух, а част от този въздух по-късно се сгъстява във вода. На този етап от своята еволюция, човекът е съставен от различни видове етер; физическите субстанции все още не съществуват.
Определени животни и растения (далечни предшественици на сегашните) също имат своето място в живота на Земята.
към текста >>
241.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 26 ноември 1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Човекът го притежава заедно с целия животински свят, така че всички по-висши
животни
, също като човека, притежават тук долу, на физическия план, физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
Ако разгледаме по-точно астралното тяло, първо имаме така нареченото тяло на усещането (Empfindungsleib).
Човекът го притежава заедно с целия животински свят, така че всички по-висши животни, също като човека, притежават тук долу, на физическия план, физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането.
към текста >>
Много
животни
заедно имат една групова душа.
Човекът обаче има тук долу, на физическия план, индивидуална душа, докато животното има групова душа.
Много животни заедно имат една групова душа.
Така че ако искаме да разгледаме душата на животните, трябва да се издигнем на астрален план. При човека обаче душата се намира долу, на физическия план. При човека тялото на усещането е само част от астралното тяло. Четвъртата част на човека е азът, който работи отвътре навън.
към текста >>
Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши
животни
,
животни
, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна.
Сега да се върнем малко по-назад във времето, в лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития. Онези предци, живели преди милиони години на земята, са били много по-различни от днешния човек.
Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна.
Те са били устроени много особено. Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци. Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането. И тогава азът започва да се свързва постепенно с тези същества.
към текста >>
Това, което са днес по-висши
животни
, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци.
Сега да се върнем малко по-назад във времето, в лемурийската епоха. Тогава настъпват много важни събития. Онези предци, живели преди милиони години на земята, са били много по-различни от днешния човек. Тогава откриваме на физическия земен план един вид по-висши животни, животни, от които нищо не е останало днес на земята, които са измрели отдавна. Те са били устроени много особено.
Това, което са днес по-висши животни, са потомците на онези напълно различно устроени същества, но това са изостаналите потомци.
Тези същества са предците на днешната физическа човешка природа. Те имат само физическо тяло, етерно тяло и тяло на усещането. И тогава азът започва да се свързва постепенно с тези същества. Той се спуска надолу от по-висшия свят. Животинската природа нараства към човешката душа, душата се отправя отгоре надолу.
към текста >>
Всички онези
животни
, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура.
Физическото се издига към Огъня, астралното слиза към Огъня, в средата се намира етерното тяло. В лемурийската епоха, много преди да се свържат седемте съставни части на човека, са съществували същества, които са били долу и които още не са носели физическото тяло нагоре към Огъня. Те не са били още в състояние да развият топла кръв. А едва когато едно физическо тяло е в състояние да развие топла кръв, едва тогава приема душата. Веднага щом онези същества стигат толкова далече, че да се развият до Огнения етер, азовата душа (Ich-Seele) е в състояние да се свърже с Физическото тяло.
Всички онези животни, които са изостанали в развитието си, амфибиите, имат кръв с променлива температура.
към текста >>
242.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Може така да се изобрази старото Слънце, не от скали, растения и
животни
, както е със Земята днес, но от същества, които са били човеци, напреднали само до човешко-растителния стадий.
Къде наприер, е било етерното тяло, което е влязло във физическото тяло на Слънцето? Къде е било през Сатурновия период? То е било в околностите на Сатурн, както въздухът е в околностите на Земята понастоящем. Същото е бил случаят с астралното тяло през Слънчевия период: то е влязло в човешкото същество едва през Лунния период. Всичко, което е навлязло по-късно, по-рано е било в заобикалящата обстановка.
Може така да се изобрази старото Слънце, не от скали, растения и животни, както е със Земята днес, но от същества, които са били човеци, напреднали само до човешко-растителния стадий.
Съществувал е също така и нещо като минерал. Това са били двете царства, които са съществували на старото Слънце. Старото Слънце е било обгърнато от огромна астрална покривка, която е била бляскава.
към текста >>
243.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Те са, които са създали всички хора,
животни
и всичко друго, което е проявено.
Те ще изговарят "растения". Следващата стъпка е, че хората ще могат да изговарят "чувствуващи същества". При най-високото /развитие/ стъпало на развитието си, хората ще възпроизвеждат подобните си чрез ларинкса. Сега човек може да изрази само съдържанието на душата си чрез ларинкса, но по-късно ще изрази, ще възсъздаде себе си. Така както хората в бъдеще ще могат да възсъздадат хора чрез изговор, така също предшествениците на човечеството Боговете, бяха надарени с един орган, чрез който те са се изразили създали са всички неща, които са около нас днес.
Те са, които са създали всички хора, животни и всичко друго, което е проявено.
В буквалния смисъл всички вие сте думи, изговорени от божествените същества.
към текста >>
Така във втората картина, в апокалиптичните
животни
лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството.
В ранните времена, хората също така са имали групови души. Постепенно само, те са успели да се развият до настоящата си независимост. Тези групови души първоначално са били в астралния свят, човек нарича четири аспекта, от които са произлезли човешки същества. Ако тези четири вида същества биха били сравнени с груповите души, които принадлежат на днешните животински видове, ще се види, че единия вид може да се сравни с лъвовете, другият с орела, третият с кравата и четвъртият вид на човека от древните времена, преди слизането на неговото Аз.
Така във втората картина, в апокалиптичните животни лъв, орел, крава и човек ни е показано, един еволюционен етап на човечеството.
Има и винаги ще има, докато съществува Земята, една групова душа за по-висшата проява на хора, която е символизирана от агнето в центъра на печата, мистичното Агне, знакът на Спасителя. Това групиране на петте групови души, четирите на човека, около великата групова душа, която все още принадлежи общо на всички хора, е представена във втория печат.
към текста >>
244.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
А самите
животни
изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия.
Обаче всичко това изобщо не е вярно. Ако човекът не би бил включен в планетарната еволюция на Земята, голяма част от животните също нямаше да са тук; защото много от тях, и по-специално висшите животински видове, възникнаха в хода на Земната еволюция, само защото човекът беше принуден естествено, казвам това в алегоричен смисъл да си служи със своите „ръце". На определена степен от земното си развитие, човекът трябваше да отдели висшите животински видове от своята собствена същност, която естествено тогава беше съвсем различна отколкото е тя днес; да, той трябваше да ги отхвърли от себе си, за да напредва в своето развитие. Бих желал да опиша това „отхвърляне" с помощта на следния пример: Представете си как разтворените в една течност вещества започват да се утаяват на дъното. В предишните степени на своето развитие, човекът беше свързан с животинския свят по същия начин и в хода на времето успя да отдели от себе си животинския свят като един вид утайка.
А самите животни изобщо нямаше да имат своя днешен облик, ако човекът не беше положил тези продължителни усилия.
Следователно, животинските видове, както и самата Земя, биха изглеждали по съвсем друг начин, ако не беше човека*27.
към текста >>
Висшите
животни
не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот.
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция. И това е самата истина. Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата костна система. За що например човекът е могъл да създаде геометрията?
Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот.
Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
към текста >>
Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите
животни
може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
Древните учени винаги са усещали дълбокото родство между нервната и костната субстанция; те просто поддържаха мнението, че човек мисли както с нервната субстанция, така и с костната субстанция. И това е самата истина. Всичко онова, което наричаме абстрактни науки, ние дължим на способностите, залегнали в нашата костна система. За що например човекът е могъл да създаде геометрията? Висшите животни не притежават геометрия: Това се вижда от самия им начин на живот.
Пълна безсмислица е да се твърди, че висшите животни може би имат представа за геометричните форми и фигури, само че ние не забелязваме това.
към текста >>
245.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Замислете се за едно от по-висшите
животни
, каквото е напр. бобъра.
Вие добре знаете, че физическото тяло, с което разполагаме, е присъщо и на животните. Когато сравняваме човекът с неговите девет съставни части от една страна, и животинският свят от друга страна, ние лесно стигаме до една представа за отношението между човека и животното, която между другото е твърде подходяща за разбиране на волята. Както душата на човека е обвита от физическото тяло, така стоят нещата и с физическото тяло на животното; обаче до голяма степен, физическото тяло на животното е устроено по друг начин. Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло.
Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра.
Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище. В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло. Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>
Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши
животни
, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
Строго погледнато, човешкото физическо тяло не е по-съвършено от животинското физическо тяло. Замислете се за едно от по-висшите животни, каквото е напр. бобъра. Замислете се за чудния начин, по който бобърът строи своето жилище; човекът никога не би могъл да постигне строителното изкуство на бобъра, ако не е изучавал преди това архитектура и т.н. Бобърът изгражда своето жилище според образеца на своето тяло; той влага формите и контурите на своето тяло в изграждането на своето жилище. В този смисъл, негов учител се явява собственото му физическо тяло.
Ако наблюдаваме осите, пчелите и други от така наречените низши животни, ще установим, че това, което се крие във формите на тяхното физическо тяло, не се проявява със същата сила и при човешкото физическо тяло.
към текста >>
Об хванем ли основните форми на отделните
животни
и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло. Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло. И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло.
Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта.
Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни. Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение. Ние обгръщаме с ясен и спокоен поглед формите на животинските физически тела и съзираме онези очертания, които самата природа е създала от различните инстинкти, чрез които тя се стреми да осъществи своите цели.
към текста >>
Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните
животни
.
Всичко, за което става дума, се свежда до понятието инстинкт, така че в действителност ние можем да проучваме инстинкта само ако го разглеждаме във връзка с формата на физическото тяло. Ако изследваме цялата еволюционна верига на животинското царство, както изглежда то пред външния поглед, разновидностите на инстинкта ще открием тъкмо там: във формите на животинското физическо тяло. И ако искаме да разберем волята, преди всичко трябва да я търсим в сферата на инстинкта, а инстинктът ще намерим във формите на животинското физическо тяло. Об хванем ли основните форми на отделните животни и ги изобразим по един или друг начин, ние бихме очертали и различните сфери на инстинкта.
Там където инстинктът се проявява като воля, там ние заставаме пред образната форма на физическото тяло, присъщо на различните животни.
Вие виждате, че когато се ръководим от тази гледна точка, светът придобива особено значение. Ние обгръщаме с ясен и спокоен поглед формите на животинските физически тела и съзираме онези очертания, които самата природа е създала от различните инстинкти, чрез които тя се стреми да осъществи своите цели.
към текста >>
246.
5. Пета лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
При отделни
животни
дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност, като „мечовидният израстък" и „ветрилото".
В моите публични антропософски лекции аз често съм изтъквал съществената разлика между животните и човека по отношение устройството на техните очи. Твърде показателно е, че при животинското око дейността на кръвта е много по-подчертана, отколкото при човека.
При отделни животни дори ще откриете органи, които са подчинени на тази дейност, като „мечовидният израстък" и „ветрилото".
Следователно, животното изпраща много повече кръв в своето око а това важи и за останалите сетива, отколкото човека. С други думи: В своите сетива животното развива много повече симпатия, много повече инстинктивна симпатия към околния свят, отколкото човека.
към текста >>
247.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „
животни
".
Логиката, която се изучава в училище, обикновено разлага умозаключението на съставните му части и с това допуска една сериозна грешка. Тази логика не допуска, че ние правим умозаключение, дори когато пред погледа ни попадне един единствен предмет. Представете си, че отивате в зоологическа градина и виждате там един лъв. Какво правите най-напред? Най-напред Вие си припомняте Вашата представа за лъва.
Преди да сте влезли в зоологическата градина, Вие сте учили, че такива същества като лъва, който виждате, са „животни".
Вие внасяте в зоологическата градина нещо, което вече знаете. Вие поглеждате лъва и установявате, че той прави това, което е присъщо на животните. Сега Вие стигате до съждението: „Лъвът е едно животно".
към текста >>
248.
10. Десета лекция, 01.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Първоначално главата е произлязла от висшите
животни
, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми.
Чия е вината за развихрянето на естественонаучния материализъм? Основната вина е на католическата Църква, която на Вселенския събор в Константинопол през 869 година отхвърли Духа. И какво се получи в резултат на това? Насочете Вашето внимание отново към човешката глава. В своето устройство, днес тя е най-древната съставна част на човешкия организъм.
Първоначално главата е произлязла от висшите животни, а после в инволюцията, се намесват и по-низшите животински форми.
По отношение на нашата глава, ние произлизаме от животинския свят. С други думи, главата е животно, но от по-напреднал стадий на развитие.
към текста >>
249.
12. Дванадесета лекция, 03.09.1919
GA_293 Общото човекознание
Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези
животни
в своята област.
Тя Ви налага формите на цялото животинско царство и с удоволствие би насърчавала самообновяването на животинския свят в рамките на човешкото тяло. Но тъкмо чрез Вашите гърди и крайници, Вие не допускате това! Вие активно превръщате животинското царство в човешки мисли. Ето как изглежда нашата връзка с животинския свят. В свръхсетивен смисъл, ние позволяваме на животинското царство да възникне у нас, но не и да се прояви във физически измерения; ние просто го задържаме в свръхсетивния свят.
Гърдите и крайниците не допускат материализация на тези животни в своята област.
А когато главата показва явна тенденция към пораждане на животински форми, целият останал организъм настръхва и отказва да ги приеме; и тогава главата за да ги премахне изпитва нужда от това, което наричаме мигрена.
към текста >>
250.
3. ТРЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 23.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: При описанието на
животни
особено важно е да имаме предвид всяка подробност, все едно човекът е цялото животинско царство.
Р.Щ.: При описанието на животни особено важно е да имаме предвид всяка подробност, все едно човекът е цялото животинско царство.
Разпрострялото се животинско царство е човекът. Такива идеи не трябва да се дават на децата теоретично. Да предположил, че някой трябва да изпълни нещата, които г-жа А. изложи, но да направи разлика между флегматичната и холерична група, Флегматиците се завладяват по-трудно.
към текста >>
251.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Животни
често могат да се сравняват с хората.
Едно такова куче може да се сравни с човек, който внимава за нещо.
Животни често могат да се сравняват с хората.
Това, което животните правят според инстинкта си, хората често трябва да извършат по задължение. Както животните, така и хората трябва да вършат сходни неща, затова и можем да ги сравняваме. Когато например човек трябва да внимава за нещо, както кучето пред масата за месо, то е необходимо той да се научи на нещо. Когато дойде някой и иска да вземе нещо, то той трябва да го хване за гребена, да, така се казва когато се обръща внимание на някого, че не трябва да върши нещо. Казва се:"Хващаш за гребена", когато се спира въпросното лице.
към текста >>
Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между
животни
и хора.
Виждате ли, аз бих говорил по този начин с децата, за да гледат на животинския свят по особен начин и да насочват своето внимание към аналогията между животни и хора.
Когато се дават на децата такива къси разкази първо без обяснения, тогава те не бяха имали пълната подготовка, тъй като техните възприятия и чувства не са насочени. Когато първо се дават пояснения, разказът педантично се разнищва и те няма да могат да го прочетат правилно.
към текста >>
252.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно растение, ако нямаше никакви
животни
и никакви хора.
Когато говорим за Земята, ние говорим за нея като физици, най-много като геолози.
Ние си представяме следното: Земята представлява едно затворено цяло от физически сили и тя би могла да съществува дори ако върху нея нямаше нито едно растение, ако нямаше никакви животни и никакви хора.
Но всичко това е нещо абстрактно. Земята, която имат пред погледа си физикът, геологът – тази Земя представлява нещо абстрактно. В действителност тя изобщо не съществува. Съществува само тази Земя, която навсякъде е покрита с растения. Когато описваме геологическата същност, трябва да съзнаваме, че описваме една безсъдържателна абстрактност единствено заради удобството на нашия интелект.
към текста >>
Да се описват отделните
животни
– това отново е нещо съвсем неорганично.
По съвсем различен начин, и то малко по-късно, детето трябва да бъде запознато с животинския свят.
Да се описват отделните животни – това отново е нещо съвсем неорганично.
Защото в крайна сметка ние всъщност бихме могли да кажем: чиста случайност е, че лъвът е лъв, а камилата – камила. Да, чрез наблюдението на лъва, колкото и добре да го изобразяваме и дори да го покажем на детето в менажерията, все пак за детето това е наблюдение на случайността; същото е и с камилата. Ако изхождаме от самия живот, подобно наблюдение няма никакъв смисъл. Как стоят нещата при животното? Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека.
към текста >>
Ако синтетично събера заедно всички
животни
, аз получавам човека.
Да, този който тръгва към животното не с абстрактна интелектуалност, но с една образна нагледност, той открива във всяко едно животно част от човека. Едно животно е развило особено добре краката, които при човека служат на цялото тяло. Друго животно е развило сетивните органи, развило е до крайност определен сетивен орган. Едно животно души особено добре; друго, обитаващо въздуха, е с особено добро зрение. И ако вземем целия животински свят, там във външния свят като абстрактно разпределено животинско царство, ние като цяло откриваме това, което ни дава образът на човека.
Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека.
Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи. А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни.
към текста >>
А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните
животни
.
Ако синтетично събера заедно всички животни, аз получавам човека. Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи.
А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни.
Цялото животинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички животни.
към текста >>
Цялото животинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички
животни
.
Във всеки животински вид едностранчиво, външно е формирана дадена способност, дадена група от способности, присъщи на човека. На детето не е необходимо да поднасяме нещата по този начин, на него ние можем да представим нещата чрез по-прости образи. Разглеждайки лъва, ние откриваме, че в него особено едностранчиво е развито това, което в човека са гръдните органи, сърцето. В кравата едностранчиво е развито това, което в човека са храносмилателните органи. А когато разглеждаме това, което например плува в кръвта ни под формата на бели кръвни телца, тогава трябва да се обърнем към най-простите, най-примитивните животни.
Цялото животинско царство, взето заедно, формира човека, синтетично, а не сумарно; там синтетично са вплетени всички животни.
към текста >>
Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други
животни
.
Това е нещо, което аз мога да изложа пред детето по един прост, примитивен начин. Позовавайки се на качествата на лъва, по това как те трябва да бъдат съчетани, как те трябва да потънат в това, което при човека представлява индивидуалност – ето така чрез една много жива форма аз мога да изложа тези неща пред детето. Дори това, което морално и духовно живее в камилата, дори то може да бъде така поднесено, че да можем да покажем как това, което живее в камилата, но вече подчинено, се вмества в човешката природа.
Така човекът представлява един синтез на лъва, орела, маймуната, камилата, кравата и на всички други животни.
Цялото животинско царство разглеждаме като една, разложена на части човешка природа. Това е другата страна, която детето приема в себе си през своята 11-та, 12-та година. След като е видяло отделен от себе си растителния свят, след като е усетило в себе си чувството за обективност на растителния свят с обективната земя, сега то научава тясната връзка на животинския свят с човека – субективното. Ето така, по пътя на усещането, Вселената отново бива съединена с Човека. Тъкмо по този начин в детето бива правилно заложена разграничителната способност.
към текста >>
253.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Тенденция в растенията за превръщане в
животни
.
Болестни причини. Теория на бацилите.
Тенденция в растенията за превръщане в животни.
Минерализиране на растенията. Белият дроб като Земя. Бодърствуване и сън. Тиф. Катарални заболявания. Заболявания на долната част на тялото.
към текста >>
254.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите
животни
с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата.
Крайно своеобразно обаче е това, че днес ние обикновено се ограничаваме в това, да сравняваме костите или мускулите на по-висшите животни с костите и мускулите на човека, при това, обаче не наблягаме достатъчно на това преобразяване на формата.
Във възгледа за това преобразяване на формата трябва да търсим нещо съществено и важно. Защото виждате ли, тези сили, които се противопоставят на силите, формиращи при горилата нейния образ, тези сили трябва да са налице. Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система.
към текста >>
Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите
животни
, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване.
Те трябва да са налице. Тези сили трябва да действуват. Когато започнем да търсим тези сили, отново ще открием това, което е било изоставено, когато старата медицина е била филтрирана от хипократовата система. И отново ще открием, че тези сили в силовата паралелограма имат земна природа, а онези сили, които се обединяват със земните в силовата паралелограма, така че да се получи една резултатна, трябва да ги търсим извън земното. И тази резултатна дължи произхода си не на земни, но на извънземни, на извънтерестични сили.
Трябва да търсим силите на изтегляне, довели човека до изправеното му положение, но не само до онова изправено положение, което временно е налице при по-висшите животни, но такова изправено положение, при което силите, съдействуващи за изправянето, са същевременно и сили на формообразуване.
Има разлика, дали една маймуна, ходеща изправена, въпреки това има сили, които да противодействуват масивно, или човекът вече по такъв начин формира своята костна система, че това формиране да действува по посока на сили, които не са от земен произход. Когато правилно разглеждаме формата на човешкия скелет, не можем да се ограничим до това, да описваме отделната кост и да я сравняваме с животинската кост, но когато проследяваме динамичното в строежа на човешкия скелет, тогава можем да кажем: това не можем да го открием в другите царства на Земята. Тук пред вас се изправят сили, които трябва да обединим с останалите до образуването на силовата паралелограма. Получават се резултатни, които не можем да открием, ако взимаме предвид само силите, съществуващи вън от човека. И така става дума за това, най-после правилно да проследим този скок от животното към човека.
към текста >>
255.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 23.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите
животни
и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от животинското царство, и преди всичко от минералното царство.
Засега бих желал да започна с това, чрез определени процеси от природата извън човека да покажа, как в много отношения тези процеси в естеството на човека.
Бих желал да тръгна от процесите, които засега наблюдаваме сред нисшите животни и растения, та оттук да открием пътя към онези процеси, които могат да бъдат предизвикани от природата извън човека изобщо, от това, което можем да извлечем от растително то или от животинското царство, и преди всичко от минералното царство.
Но до характеристиката на тези чисто минерални субстанции можем да се доближим едва, когато тръгнем от съвсем елементарните природонаучни представи, и после ще възкачим към това, което става, когато, да кажем като лечебно средство въведем например арсен или калай в човешкия организъм, или нещо друго. Първо трябва да обърнем внимание на това, че растителните метаморфози на съществата вън от човека се осъществяват по начин, съвсем различен от този у човека. Не можем да не си представим по някакъв начин истинския принцип на растежа, на живия растеж у човека, и да си представим този растеж и в съществата извън човека.
към текста >>
Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите
животни
, дори и с дъждовните червеи.
Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация. Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло.
Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи.
Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали. Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно. Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така.
към текста >>
Когато от определени нисши
животни
отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали.
Ако вземете например някакъв ембрион, достигнал в развитието си до степен на гаструлация. Вие можете да разрежете гаструлата, да я прережете по средата, и всяка една от двете части отново ще се закръгли и ще развие в себе си способността да оформи и трите части на предното, средното и задно черво. И така, разрязваме гаструлата и откриваме, че всяка една от частите се отнася така, както би се отнасяло не разрязаното цяло. Вие знаете, че този опит може да бъде проведен и с нисшите животни, дори и с дъждовните червеи.
Когато от определени нисши животни отрежем части, същите отново се оформят, така че, изхождайки от вътрешните им формообразуващи сили отново получаваме това, което сме отрязали.
Към тези формообразуващи сили трябва да подходим конкретно, а не хипотетично, приемайки някаква жизнена сила тези формообразуващи сили трябва да бъдат насочени конкретно. Защото ако погледнем внимателно, ако действително проследим това, което стои пред нас, то виждаме например следното: виждаме, че ако да кажем, в един много ранен стадий отрежем нещо от тялото на жабата, то останалият организъм, организмът, от който сме отрязали, се възстановява. Който има материалистичен начин на мислене, ще каже: е да, в раната съществуват сили на напрежение в раната се възстановява това, което току що е било изрязано. Но това не може да бъде така.
към текста >>
Но в действителност не става така, в действителност, когато отрежем нещо, се появяват: при поповата лъжичка крайните органи опашката или дори главата, при други
животни
пипала, т.е.
Защото, ако е така, ако ето тук прережа даден организъм (виж рис.7) и тук (в) в раната прорасне нещо ново, чрез силите на напрежение, разположени ето тук (с), тогава би трябвало да прорасне това, което е следва щата част, т.е. да прорасне това, което е в непосредствено съседство у целия организъм.
Но в действителност не става така, в действителност, когато отрежем нещо, се появяват: при поповата лъжичка крайните органи опашката или дори главата, при други животни пипала, т.е.
прорастват части, които съвсем не граничат тук, но части, от които организмът се нуждае. И така, напълно невъзможно е, чрез непосредственото присъствуващите тук сили на напрежение да израсне именно това, което се оформя в тази част, но е необходимо да приемем, че при това прорастване по някакъв начин участвува целия организъм. Така действително можем да проследим процесите в нисшите организми. И тъй като ви показах пътя, по който могат да бъдат проследени такива неща, ако ги разширите до целия опит, събран до днес в литературата, вие навсякъде ще видите, че само по този път може да се достигне до някакво виждане по този въпрос. И надали ще допуснете друга мисъл, освен тази, че: при човека нещата не стоят така.
към текста >>
Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те
животни
, отколкото за високо развитите.
Това, което бива парализирано в тях, то се отделя под формата на душевно-духовно. Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност.
Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите.
Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни. Само че изглежда като преобразена. И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет. Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих.
към текста >>
Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически
животни
.
Така че в нашия душевно-духовен живот ние действително се завръщаме към това, което някога се е формирало в органична субстанция. Това, обаче, може да бъде постигнато само благодарение на факта, че в себе си носим нервна субстанция, която сме умъртвили в един сравнително по-ранен стадий на развитие, или най-малкото сме я парализирали. Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите.
Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни.
Само че изглежда като преобразена. И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет. Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих.
към текста >>
И когато говорим за нисши
животни
, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите
животни
и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет.
Виждате ли, по този начин можем да се доближим до истинската същност на нервната субстанция. Тогава разбираме, защо нервната субстанция носи в себе си тази своеобразност, а именно, че от една страна тя всъщност прилича на едно доста примитивно образование, и дори това, което е формирала по-нататък от себе си носи примитивен характер, и въпреки това служи на нещо, което в човека обикновено се обозначава като най-висше-духовната дейност. Това е само нещо вметнато, което не принадлежи към същинското разглеждане но мисля, че дори едно повърхностно разглеждане на човешката глава, обгръща различните нервни клетки, по-скоро ни напомня за защитността на клетките чрез някаква здрава броня, и с това ни напомня повече за нисши те животни, отколкото за високо развитите. Тъкмо главата ни всъщност напомня бих желал да кажа дори на праисторически животни. Само че изглежда като преобразена.
И когато говорим за нисши животни, обикновено казваме, че имат външен скелет, докато висшите животни и човека имат вътрешен скелет; но само главата ни, там където сме най-високо развити, само тя има външен скелет.
Във всеки случай това е нещо, което най-малкото би могло да бъде един вид лайтмотив за това, което току що изложих.
към текста >>
256.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите
животни
и на човека.
За птицата действително не е необходимо да разгърне онази мощна борба срещу чревната флора, която изобщо не съществува в нея, тъй както тази борба е необходима на висшите животни и на човека.
Но по отношение на една наша бих казал по-висша дейност, по отношение дейността, например за преобразяване то на светлината до нейната метаморфоза, за което говорих сега, по отношение на тази дейност ние сме на едно ниво, заедно с птицата. Ние имаме физическо дебело черво и физически пикочен мехур, но по отношение на нашето етерно тяло, що се отнася до този орган, ние сме птици. Динамично те действително не съществуват в Космосът.
към текста >>
по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои
животни
имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно взаимоотношение.
Ако действително осъществите това особено го препоръчвам на по-младите господа ако извършите това сравнително изследване върху преобразяването на целия чревен тракт започвайки да кажем от риби те, нагоре през амфибите, влечугите изключително интересни са връзките между амфибите и влечугите по отношение на чревния тракт чак до птиците от една страна, до млекопитаещите, и след това до човека от друга страна тогава ще откриете, че тук се извършват странни преобразования на органите. Така например при нисшите млекопитаещи се появяват червеобразните придатъци, това, което след това, при човека се превръща в червеобразен придатък (апендикс червеобразен придатък на сляпото черво бел. прев.); или се появяват там, където устройството на птиците до известна степен се отклонява от типичното и при птиците се появяват червеобразни придатъци. И в начина, по който от това дебело черво, което при рибите изобщо не съществува при рибите не можем да говорим за дебело черво по начина, по който, изкачвайки се по пътя на тъй нар.
по-съвършено устройство, достигаме до това, което е дебелото черво, и което след това се превръща в червеобразни придатъци и при човека в червеобразен придатък някои животни имат повече от един червеобразен придатък: в този път вие ще откриете едно странно взаимоотношение.
към текста >>
257.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 28.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Това е още по-силно изразено у някои
животни
, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е.
Разбира се, тъй като при разполагането на вкусовия нерв в органичната субстанция, към него не се включва онова, което представлява изкусното образование на окото, поставено пред проникването на зрителния нерв в органичната субстанция, то по тези причини зрението представлява нещо съвсем различно; но това, което в известен смисъл започва под формата на зрителен процес зад изкусното устройство на физическото око, то вече притежава само вътрешно родство с вкусовия процес. Бих желал да кажа, че в лицето на зрението ние осъществяваме един метаморфозирал процес на вкусване, метаморфозирал чрез това, че пред органичните процеси, разиграващи се във вкусването, сме поставили всичко онова, което се съдържа в изкусното устройство на окото. Разбира се, във всяко едно сетиво трябва да различаваме между това, което нашият организъм противопоставя на външния свят, и онова, което външния свят противопоставя на организма ни. Или трябва да погледнем към онова, което вътре протича под формата на процеси благодарение на обстоятелството, че кръвта нахлува в окото, т.е. че организмът действува вътре в окото.
Това е още по-силно изразено у някои животни, които в окото си, освен нашите органи имат допълнително, т.е.
кръвни органи, чрез които Его-то бива по-силно изтласкано към очната ябълка, докато при нас Его-то се отдръпва назад и оставя очната ябълка вътрешно свободна. Но тук, по обходния път на кръвта през окото върху целия сетивен процес, въздействува цялото устройство, и там вътре в зрителния процес в известен смисъл е матаморфозирал вкусовия процес. Така че можем да наречем зрението метаморфозирал вкус. Или в известен смисъл над вкуса и обонянието можем да разглеждаме разположено зрението като метаморфозирал вкус (вж. рис.16).
към текста >>
258.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в
животни
.
Човек може да разбере животинската същност едва когато я възприеме като онзи елемент, който бива концентриран от Земята в противоположност на процеса на унищожаване на животинския елемент на Земята, и което именно проявява себе си в животинския процес. Ето защо, когато въведем carbo vegetabilis в човешкия организъм, не се случва нищо друго, но се въвежда онзи елемент в човешкия организъм, който се стреми към животинското. Всички появяващи се симптоми, от оригване до газовете в червата, до миризливата диария и т.е., от една страна до образуването на хемороиди, от друга страна до всякакви парещи болки, всичко произхожда от това, че животинският елемент, който човек, за да може да бъде човек, в хода на своето развитие е изхвърлил от себе си, този животински процес бива въведен обратно в човека. Виждате ли, тъкмо това ни дава основание да кажем: давайки на човека високи дози carbo vegetabilis, ние го подтикваме да се съпротивлява, проявявайки в себе си нещо, което дължи на обстоятелството, че в хода на своето развитие е отделил от себе си животинския елемент. Това, че в хода на своето развитие сме отделили от себе си животинския елемент, с това е свързана способността ни ще се учудите, но действително е така да развиваме в организма си собствена оригинална светлина.
С горната част на своето тяло ние действително произвеждаме оригинална светлина, в противоположност на долната част на тялото, където, за да можем да си присвоим тази способност за произвеждане на оригинална светлина, ние притежаваме съответните съпротивителни органи срещу пълното ни превръщане в животни.
Това е едно от дълбоките различия между човешката и животинската същност; докато по отношение на другите висши духовни процеси животинската същност има общо с човека, животните не притежават способността да развият достатъчно светлина във вътрешността си. Тук стигаме до една бих желал да кажа доста болезнена глава на по-новата естествена наука, която обаче не може да остане скрита за Вас по простата причина, че не можете да заобиколите тази глава, ако желаете да вникнете във връзките в човека със света извън него. Най-голямото препятствие за обикновеното възприемане въздействията на субстанциите в човешкия организъм изобщо и преди всичко въздействията на лечебните субстанции е закона за тъй нареченото съхранение на силата или енергията, а също така и закона за съхранение на веществото. Тези закони, изучава ни като общи природни закони, не представляват нищо друго освен нещо, което е в абсолютно противоречие с процеса на човешкото развитие. Виждате ли, целият хранителен и храносмилателен процес не е в това, за което го представя материалистичния възглед.
към текста >>
259.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Човекът не прави нещата тъй както определени
животни
, които запазват себе си здрави, като се излягат и не позволяват храносмилането им да бъде смущавано от никаква външна дейност; всъщност те наистина щадят дейността на своята слезка.
По този начин може да бъде повлияно това абнормно състояние на слезката. Това разпределение на хранителната дейност представлява един вътрешен масаж на слезката. Само че тази работа естествено има и своята обратна страна, както и всичко, което засяга тези процеси в известен смисъл има своята обратна страна. Защото виждате ли, в нашето припряно време, където хората, или най-малкото много хора са непрекъснато впримчени в една външна възбуждаща ги дейност, тогава функцията на слезката в изключително силна степен бива повлияна именно от тази външна възбуждаща дейност, защото човекът работи.
Човекът не прави нещата тъй както определени животни, които запазват себе си здрави, като се излягат и не позволяват храносмилането им да бъде смущавано от никаква външна дейност; всъщност те наистина щадят дейността на своята слезка.
Когато се занимава с някаква външна, нервна, припряна дейност, човекът не щади дейността на своята слезка. По тази причина всъщност в цялото културно човечество постепенно дейността на слезката е станала силно абнормен, и от обременяването на функциите на слезката чрез средствата, които именно посочих сега, добива особено значение. Когато обърнем внимание тъкмо на такива фини масажи, какъвто е външния и вътрешния масаж на слезката, ние много хубаво биваме насочени към отношението между органите в човека, опосредяващи несъзнателното и органите, опосредяващи съзнателното, и тогава достигаме до значението на масажа, или най-малкото по-лесно започваме да разбираме цялостното значение на масажа. Масажът има известно значение, и при определени обстоятелства може да има силно лечебно въздействие, макар че масажът въздействува преди всичко върху регулирането на ритмичната дейност в човека. Той действува предимно върху регулирането на ритмичната дейност на човека.
към текста >>
260.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
[4] Минерализиране на процеса на животинската същност, отделяне на калция от живите
животни
.
[4] Минерализиране на процеса на животинската същност, отделяне на калция от живите животни.
- Бел. пр.
към текста >>
261.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени
животни
.
Такъв, какъвто е бил през 19-ия век, ние ще го опознаем по-късно. Бих желал първо да Ви отведа в едно негово по-предишно прераждане. , не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните.
В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни.
Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни. Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята.
към текста >>
Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои
животни
.
, не бих казал непосредствено предходното, но което е решаващо за прераждането му през 19-ия век има своите най-значителни последици. Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните.
Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните.
към текста >>
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните
животни
; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните.
Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните.
Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец.
към текста >>
Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези
животни
той измъчвал страшно.
Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец.
Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно.
към текста >>
Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си
животни
, и по-точно да прикрепя към себе си кучета.
Както казахме, няма да се спираме на едно междинно прераждане, което би могло да влезе в съображение, то няма голямо значение за последния живот на този човек.
Той живял отново в наше време, в 19-ия век, в първата половина на 19-ия век В това прераждане, което в широк смисъл на думата принадлежи на нашето време, той се родил като един изключително страхлив човек, който в своята страхливост се чувствувал принуден да прикрепя към себе си животни, и по-точно да прикрепя към себе си кучета.
Наистина, бихме могли да кажем, че в тази не съвсем нормална слабост към животните действително има някаква патологична черта, който той сега развил. Всичко това добило белезите на нещо болестно поради обстоятелството, че той всъщност не развил особена любов към кучетата, но развил в себе си чувството, че трябва да ги има до себе си. Именно в начина, по който той се отнасял към кучетата, виждаме първо нещо фантастично, както веднага ще видим, и второ, нещо, в което ще видим една вътрешна кармична принуда от преди. При това в това си прераждане този човек е един изключително надарен човек, който от онази стара инкарнация е пренесъл всичко онова, което под формата на духовен живот, а също и на духовна религиозност е изживял сред ориенталското население. В него това се превръща не само в чувство и усещане, но в него това се превръща в жизнена практика.
към текста >>
262.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите
животни
, и го надува смях!
Достатъчно е само да помислим, как един добре образован човек във вътрешната естествена наука описва тези неща, именно за да покаже възпоминателния характер на този така наречен вътрешен живот. Този учен описва, че веднъж стоял пред витрината на една книжарница. Там той вижда една книга. Тя му направила впечатление с нейното заглавие. И ето, че гледайки тази книга, внезапно го надува смях.
Сега представете си, колко много трябваше да се учуди самият този човек, кой то беше един сериозен професор по естествена наука, който гледа във витрината на една книжарница една книга със сериозно заглавие, на всичко отгоре третираща върху нисшите животни, и го надува смях!
Тогава му идва мисълта, на какво се дължи този негов така неочакван смях. Отначало не можа да открие нищо. Тогава му идва мисълта да си затвори очите. И ето, когато си затваря очите и около него става тъмно, той чува съвсем надалече една музикална мелодия, която едва в този момент му напомня за онази танцова музика, която той – в момента, когато прави това наблюдение, той е вече в доста напреднала възраст – беше слушал някога при своя първи танц. И той стига до констатацията, как самопонятно сега в неговото подсъзнание живее не само този музикален мотив, но също и неговата партньорка, с която на младини беше танцувал за първи път.
към текста >>
263.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Там, където при отделни
животни
има някакво отклонение, именно това отклонение, ако в частност емпирично се изследва, показва, че благодарение на обрата към вертикалност на линията на гръбнака, в животното също се предизвикват изменения, имащи определена важност.
Следва да се поразмишлява за това, че при такова изследване просто се изпуска нещо, което чисто емпирично се изправя като нещо доста съществено. Можеше да се види, как последователите на Хекел просто брояха, колко кости има човек, колко мускули и така нататък, и колко ги има при еволюиралото животно. Ако се брои по такъв начин, е трудно да се постъпи другояче, освен да се постави човекът в края на животинската верига. Но работата стои малко по-различно, ако е съвсем очевидно, че линията на гръбнака на човека е разположена вертикално, докато при животното тя е разположена в общи линии хоризонтално. Това е изразено приблизително, но доста ясно.
Там, където при отделни животни има някакво отклонение, именно това отклонение, ако в частност емпирично се изследва, показва, че благодарение на обрата към вертикалност на линията на гръбнака, в животното също се предизвикват изменения, имащи определена важност.
Всъщност трябва да се отбележи тази характерна разлика на човека от животното, която се състои в това, че при човека линията на гръбнака е вертикална и е ориентирана по посока на земния радиус, докато при животното линията на гръбнака е паралелна на повърхността на Земята. Тук имаме пространствени феномени, които видимо са диференцирани в себе си, доколкото ги отнасяме към формата, към животинската и човешката формация. Ако изхождаме от конкретиката, не би следвало да разглеждаме хоризонталното по същия начин, както вертикалното. Мисля, че ако поставим себе си в действителното пространство и погледнем какво става в това действително пространство, няма да можем да разглеждаме хоризонталното като равнозначно на вертикалното.
към текста >>
264.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите
животни
и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа.
Вижте някога това, което е известно в зоологията, имам предвид, благодарение на изследванията на Зеленка[6] за разликите между човека и животното в ембрионалното развитие, как това формиране след това се проявява при раждането на човека, как се проявява то при висшите животни и тогава ще можете да свържете с това изоставане една представа.
Всъщност ние сме задължени за своето човешко формиране на обстоятелството, че по време на своето ембрионално формиране не сме се придвижили толкова далеч като животните, а сме изостанали. Така че, разглеждайки тези три царства съвсем външно, извън хипотезите, сме принудени да прокараме тук наистина забележителна математическа линия, а именно такава, която при продължаването ѝ изчезва, когато от животното преминаваме към човека, а тук – линия (при растението), която продължава (рис. 8). Отново разширение на математиката!
към текста >>
265.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Това образуване отвън навътре може да се проследи, проследявайки филогенетичното образуване на низшите
животни
и преминавайки след това към зрителния процес.
Но тази представа е във висша степен реална. Тя става съвсем реална, когато се действа не с помощта на удобните научни представи, посредством които днес охотно се овладяват тези неща, а когато в тях се прониква малко по-дълбоко. Разгледайте някога зрителния процес в неговата връзка с организацията на очите с тенденция за по-дълбоко разбиране. Разгледайте цялата организация на очите както ни се представя. Възможно е да знаете – често съм споменавал за това в други лекции[2], – че окото трябва да се разбира не като формирано само отвътре навън, а като нещо образувано отвън навътре.
Това образуване отвън навътре може да се проследи, проследявайки филогенетичното образуване на низшите животни и преминавайки след това към зрителния процес.
Когато изучавате зрителния процес, трябва да се опитвате вътрешно да осъзнаете, как той се стимулира отвън, как органът се приспособява към външната стимулация, как това действа по-нататък навътре по посока към зрителния нерв и след това преминава в общата организация, по някакъв начин изчезва в общата организация. Естествено, че може да се намери края на зрителния нерв – това е нещо, което изразяваме приблизително, – но при прехода във фината организация, може да се каже, че зрителният процес изчезва в тази организация. Ако сравните съвсем добросъвестно зрителния процес с всичките принадлежащи му органи от другата страна, например с процеса на бъбречната секреция, изходящият канал за бъбречната секреция трябва да го отнесете към това, което на другата страна се изживява отвън навътре, когато окото преминава в зрителния нерв.
към текста >>
266.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ако се вгледате в
животни
, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт.
Даже хората, които превръщат нощта в ден, а деня в нощ, – сред нас също има такива – даже те по време на сън трябва да заемат положение, което не съответства на изправения стоеж по време на будност. До известна степен трябва да приведете линията на гръбнака си към посоката на линията на гръбнака на животното. И ако се задълбочим в тези неща, ако, например, отчетем също физиологичния факт, че има хора, които при определени болестни състояния не могат добре да спят в хоризонтално положение, а по възможност, по време на сън трябва да седят изправени, именно чрез такива отклонения на връзката между хоризонталното положение на тялото и съня може да се стигне до закономерности. Именно разглеждайки изключенията, които са предизвикани от повече или по-малко осезаеми заболявания, например астма, може доста отчетливо да се посочат закономерностите в тази област. Ако се съберат накуп всички факти, напълно може да се каже, че заради съня човек трябва да се привежда в положение, при което животът му по време на сън протича така, както в известно отношение протича животът на животното.
Ако се вгледате в животни, чиято линия на гръбнака не е точно паралелна на земната повърхност, ще намерите по-нататъшно потвърждение на този факт.
Разбира се, всичко това, по отношение на което мога да дам само ръководни насоки, трябва, в частност, по-често да се превръща първо в предмет на науката, доколкото тези неща досега не са се разглеждали изчерпателно в такъв вид. От друга страна, разбира се, хора винаги са правели тук и там малки бележки по този повод, но не изчерпателни и не са се занимавали с необходимите изследвания за по-нататъшното придвижване по научен път.
към текста >>
267.
7. СКАЗКА ПЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Един биолог от втората половина на 19-ия век, Вайсман, забелязал, че в един кой да е жив организъм, същественото е взаимната игра на органите помежду им /или, при нисшите
животни
, на различните части на тялото./; Познаването на тези взаимни влияния ни позволява да разберем, как живее организмът, но отначало нищо не издава, че той е смъртен.
Един биолог от втората половина на 19-ия век, Вайсман, забелязал, че в един кой да е жив организъм, същественото е взаимната игра на органите помежду им /или, при нисшите животни, на различните части на тялото./; Познаването на тези взаимни влияния ни позволява да разберем, как живее организмът, но отначало нищо не издава, че той е смъртен.
Когато изучаваме само организма, казва Вайсман, ние не намираме нищо, което да ни накара да предвидим смъртта. Единственото нещо, което доказва, че организмът трябва да умре, това е мъртвия труп. Това значи, че живото същество не е достатъчно, за да ни даде една идея за смъртта. Все пак, мъртвият труп ни дава доказателство, че организмът притежава нещо в себе си, което завършва със смъртта.
към текста >>
268.
8. СКАЗКА ШЕСТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички
животни
Не знаейки вече, що е човекът, учените потърсиха неговите съществени качества в животното; тези характерни черти, тези признаци различаващи животното, казват те, ние ги намираме и у човека, само че малко по-усъвършенствувани! Учените все по-малко виждаха, че чрез неговата отвесна стойка в пространството човекът заема вече едно изключително място в света. Всички теории върху еволюцията на живите същества, които бяха изградени в нашата епоха, носят белега на това непознаване на човешкото същество, което те представят като завършек на животинската серия.
Човекът не е вече нищо друго, освен най-съвършеното от всички животни
към текста >>
269.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения,
животни
; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите.
Помислете за цялата тази металическа маса, която Земята съдържа.
В атмосферата, която Ви заобикаля, Вие имате безброй впечатления идващи от различни предмети, камъни, растения, животни; а от вътрешността на земята към вас се издига също така възприятието на металите.
Ако имахте съзнание за това, Вие не бихте ги чувствували във Вашето съзнание като материални предмети, а като "имагинации" /астрални образи, бел. на превод./. Тези имагинации непрестанно възлизат нагоре и проникват човека. Докато сетивните впечатления не идват по хоризонталата, тези металически радиации идват към нас отдолу. Ние не възприемаме тези минерали, а нещо от тяхната вътрешна природа преминава в човека и се превръща там в имагинации.
към текста >>
270.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Космичното влияние при насекомите и нисшите
животни
Нематодат; при цвеклото – Слънцето и Зодиакалният кръг.
Влиянието на планетите. Лунното въздействие и покълването Силите, благоприятстващи плодообразуването. – Предотвратяване на лунното действие при плевелите. Пепелта Планетната система и Зодиакът. – Характерен пример: полската мишка.
Космичното влияние при насекомите и нисшите животни Нематодат; при цвеклото – Слънцето и Зодиакалният кръг.
– Нормално състояние при растенията и при животните. – Действието на Луната и паразитното гъбясване. – Полският хвощ.
към текста >>
271.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Едното действа навсякъде, където организмите образуват ограничено вътрешно пространство, както е при всички
животни
.
Освен това той описва още две по-висши равнища на порядък и дейност.
Едното действа навсякъде, където организмите образуват ограничено вътрешно пространство, както е при всички животни.
Мозък, бели дробове и сърце, стомах и черва, черен дроб, бъбреци и др., не се намират във външния свят. Те не се намират и при растенията, а само при животните и при хората. Зародиши, растеж, изменение на външния вид, регенерационна способност и възпроизвеждане има при животните, хората и растенията. Активно придвижване и с това едно типично за вида себе-държане, както и изживяване на околната среда, което ще рече будно съзнание от възприетия чрез сетивата свят, започва при животните. Тяхното тяло, което се възприема сетивно, се различава от това на растенията.
към текста >>
Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството
животни
.
В конвенционалното селско стопанство все повече се разчита на химически и биотехнически средства. Изтъква се, че в природата отделният вид може да просъществува и да процъфти винаги само в по-големи жизнени общности. Рудолф Щайнер и модерното екологично селско стопанство се опират на това познание и изграждат отделното стопанство като една възможно многостранна културна екологична система, която лежи в разнообразна природна среда. Вместо азот от химичните заводи се поощрява биологичното обогатяване с азот чрез засаждане на бобови култури.
Вместо минерални торове се активира биологичното разпадане в почвата, за което от особено значение е употребата на тор от принадлежащите на стопанството животни.
Вместо химикали против насекоми-вредители, се извършва засаждане на различни културни растения, които цъфтят и дават плод по различно време и се подпомага умножаването на многообразието на птичия свят, полезните насекоми, червеите и микроорганизмите. Естествените сили, които осигуряват здравето на всеки организъм, се укрепват чрез активирането на жизнеността посредством специални препарати и подходящо торене. Хармонизиращото действие на тези биологично-динамични препарати върху културните растения и почвата е доказано посредством много опити на трайно торене в Швеция, Швейцария и Германия*/*1 J. Raup 1999: „Fertilisation Systems in Organic Farming Based on Long Term Experiments“, Final Report of the concertet action „Elaboration of Standards for site-specified fertilization Systems in organic farming in Europe based on long.term field experime nts“ (AIR 3-CT94-1940). Inst. f.
към текста >>
272.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Бяха изнесени принципи, които да покажат, при какви условия се развиват най-различните видове растения и
животни
, беше показано по кои принципи трябва да се наторява, да се отстраняват плевелите, да могат да се унищожават вредителите и паразитите, да се води борба с болестите по растенията всичко това днес са животрептящи въпроси на селското стопанство.
Всъщност се касае за една съвсем значителна тема.
Бяха изнесени принципи, които да покажат, при какви условия се развиват най-различните видове растения и животни, беше показано по кои принципи трябва да се наторява, да се отстраняват плевелите, да могат да се унищожават вредителите и паразитите, да се води борба с болестите по растенията всичко това днес са животрептящи въпроси на селското стопанство.
към текста >>
273.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички
животни
живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения.
Почвата е един истински орган, орган, който можем да сравним с човешката диафрагма. И ние получаваме една истинска представа от това, което всъщност става не е съвсем точно казано, но с това трябва само да се обясни и засега е достатъчно -, ние си създаваме една представа, когато си кажем: При човека над диафрагмата се намират определени органи преди всичко главата и това, което го снабдява с необходимото от дишането и циркулационните процеси. Под диафрагмата са други органи.
Ако от тази гледна точка сравним почвата с човешката диафрагма, можем да кажем: за индивидуалното земеделско стопанство главата е под земната почва, а ние с всички животни живеем в корема на земеделското стопанство, там също се развиват и растения.
Това, което е над земята, изцяло е това, което принадлежи към вътрешните коремни органи нека употребим някакво наименование на селскостопанската индивидуалност. В едно селско стопанство вървим всъщност в корема на стопанството и растенията растат също в корема на стопанството. Следователно ние имаме наистина една индивидуалност, която е застанала на главата си и можем да получим правилна представа за нея само ако я разглеждаме и по отношение на човека така стояща на главата си. В следващите лекции ще видим, че при животните положението е малко по-друго. Но защо казвам, че разгледано като индивидуално същество земеделското стопанство стои на главата си?
към текста >>
Към определена земя принадлежат и определени
животни
.
Растителността на земята обаче не е всичко.
Към определена земя принадлежат и определени животни.
По причини, които ще бъдат посочени, засега може да се абстрахираме от хората. От животинския свят обаче не можем да се абстрахираме, тъй като съществува особеността, че най-добрият, ако мога така да се изразя, качествен космически разбор се осъществява само в съвместния живот на определена покрита с растителност област и животните, които живеят в тази област. Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос. И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин.
към текста >>
Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други
животни
, тези
животни
заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос.
Растителността на земята обаче не е всичко. Към определена земя принадлежат и определени животни. По причини, които ще бъдат посочени, засега може да се абстрахираме от хората. От животинския свят обаче не можем да се абстрахираме, тъй като съществува особеността, че най-добрият, ако мога така да се изразя, качествен космически разбор се осъществява само в съвместния живот на определена покрита с растителност област и животните, които живеят в тази област.
Съществува особеното свойство и аз се радвам, ако нещата бъдат проверени, тъй като проверката сигурно ще ги потвърди съществува съотношението, че когато в едно стопанство има правилно количество крави, коне и други животни, тези животни заедно дават толкова тор, колкото е необходимо на стопанството, колкото е необходимо да се попълни това, което е изпаднало в хаос.
И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята. Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство.
към текста >>
Стопанството е здраво дотогава, докато самото то си набавя тор от своите
животни
.
И то ако конете, кравите, свинете и пр. са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята. Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство.
Стопанството е здраво дотогава, докато самото то си набавя тор от своите животни.
Естествено, това изисква да се развие правилна наука относно въпроса колко животни от даден вид трябва да има определено стопанство.
към текста >>
Естествено, това изисква да се развие правилна наука относно въпроса колко
животни
от даден вид трябва да има определено стопанство.
са в подходящ брой, торът също ще е смесен по подходящ начин. Нещата са свързани: животните изяждат правилното количество от това, което има дава от растителността, защото изяждат точно това, което може да им даде земята с отглежданите на нея растения. По тази причина, чрез своите органични процесите отделят толкова тор, колкото е нужно отново да се даде на земята. Тук важи правилото на практика това е трудно достижимо, обаче в идеалния смисъл, като идеал то е правилно че когато стане нужда да се внесе тор отвън, той трябва да се употреби и да се използва само като лечебно средство за едно вече заболяло стопанство. Стопанството е здраво дотогава, докато самото то си набавя тор от своите животни.
Естествено, това изисква да се развие правилна наука относно въпроса колко животни от даден вид трябва да има определено стопанство.
към текста >>
274.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели
животни
.
Ако искаме истински да проучим тези неща, ще направим добре, да се обърнем към най-непретенциозното средство за наторяване, към компоста градинския тор, листовката, който понякога се пренебрегва. Компостът е средство, което оживява почвата.
В него влизат всички и всякакви отпадъци, които малко се ценят, отпадъци от полето и от градините като трева, листа и даже умрели животни.
Тези отпадъци не трябва да се пренебрегват, те съдържат запазено нещо не само от етерните, но и от астралните сили. Това е важно. В купчината компост имаме живот, етерна същност, а също и астрална сила. Наистина етерното и астралното съдържание в компоста не е в такава висока степен както в оборския тор, но тук то е по-устойчиво. То е заседнало вътре, именно астралното се е установило.
към текста >>
Замисляли ли сте се, защо кравите имат рога или защо известни
животни
имат разклонени рога?
Във връзка с това следва нещо друго.
Замисляли ли сте се, защо кравите имат рога или защо известни животни имат разклонени рога?
Това е извънредно важен въпрос. Отговорът, който предлага науката, обикновено е съвсем едностранчив и външен. Тогава да си отговорим ние защо кравите имат рога. Вече казах, че органичната същност, че живият организъм не трябва да има само насочени навън си лови течения, а също и силови течения насочени навътре, на сочени към вътрешността. Представете си едно органично същество с масивна форма подобна на буца, при което текат силови течения едните отправени навън, другите насочени навътре.
към текста >>
В известно отношение всички
животни
, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
При еленовите рога се касае не за това, теченията да бъдат отразени обратно в организма, а част от определени течения да бъде изведена навън. Рогата на елена са вентили, през които се изпращат определени течения навън. Теченията не винаги са течни или въздушни, те могат да бъдат също и силови, локализирани в еленовите рога, откъдето биват разтоварвани навън. Еленът е красив затова, защото има силна комуникация с околната среда, като излъчва известни свои течения навън и така живее с околността, че поема всичко, което действа органично в неговите нерви и сетива. Той става един нервен елен.
В известно отношение всички животни, които имат еленови рога, са проникнати от лека нервност, което може да се види и по очите им.
към текста >>
275.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Когато се употребява тор от
животни
, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора.
Когато се употребява тор от животни, тези малки животинки бактериите трябва да се разглеждат като резултат на процесите, които стават тук или там в тора.
Те могат да бъдат само много полезен симптом за състоянието на тора и затова не бива да им се отдава толкова голямо значение, та да бъдат завъждани или отглеждани, а още по-малко да се води борба с тях. Навсякъде се касае за това, да се на сочи погледа към общите взаимовръзки при важните жизнени процеси в селското стопанство и относно тези малки същества да се прилага колкото е възможно по-малко атомистичният начин на разглеждане.
към текста >>
276.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Граф Лерхенфелд: При нас е обратното, радиката направо се приема като храна за млекодаващите
животни
.
Граф Лерхенфелд: При нас е обратното, радиката направо се приема като храна за млекодаващите животни.
към текста >>
277.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от
животни
.
Представете си, хваща се една съвсем млада полска мишка, на която се взема кожата и се одира. Кожата на полската мишка се взема по времето, когато Венера се намира в знака на Скорпион. Виждате, че древните хора на инстинктивната наука не са били глупави. Когато преминаваме от растенията към животните, вече идваме до зодиакалния кръг.
Той не без смисъл е назован зодиакален, животински кръг и е представен от животни.
Ако искаме да постигнем нещо при растенията, оставаме при планетите. При животните това не е достатъчно. При тях са нужни представи, които вземат под внимание неподвижните звезди, именно тези неподвижни звезди, които се намират в Зодиака.
към текста >>
Мишките обаче са нахални
животни
и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там.
Така приготвена, пепелта се разпръсква по дадената полска площ и понеже в някои области нещата се постигат по трудно, то там дозата може да се разреди и да се направи още по-хомеопатична. Нужна е непълна супена чиния такава пепел и ако изгарянето е направено по време на пълния съвпад на Венера със Скорпион, Вие имате средство, което ще накара полските мишки да избягват тази площ.
Мишките обаче са нахални животни и ако при разпръскването на пепелта остане наблизо непоръсено място, те идват отново и отново се загнездват там.
Действието на тази пепел се разпростира надалече, но е възможно нещата да не са изпълнени докрай. Сигурно е, че действието ще бъде радикално, ако всички съседи направят същото. Мисля, че това ще се направи с голяма радост и по този начин към земеделието ще се развие такъв вкус, както към ястие, което леко е подлютено.
към текста >>
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски
животни
-паразити, които могат да се причислят към висшите
животни
.
Виждате ли, става въпрос по този начин човек да достигне дотам, че да се съобразява с действието на звездите, без да изпада в каквото и да било суеверие. Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин.
Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите
животни
.
Само че много от това, което някога е било познание, по-късно се е преобразило в суеверие. Естествено суеверието не трябва да се разпалва. Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни.
Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни.
С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние. И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите
животни
.
Отново трябва да се ръководим от знание за нещата. Но това знание трябва да се добие по духовен път, а не просто по физическо-сетивен начин. Ето така трябва да се обработва земята, когато човек иска да предприеме борба с всички полски животни-паразити, които могат да се причислят към висшите животни. Мишките са гризачи и принадлежат към висшите животни. С насекомите не може да се действа по този начин, тъй като те са под съвсем друго космично влияние.
И всичко, което спада към нисшия животински свят, се намира под друго космично влияние, различно от това за висшите животни.
към текста >>
278.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
То важи за всички нисши
животни
, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък.
Що се отнася до другите въпроси, Вие правилно смятате, че това, което беше посочено за не матодата, изцяло важи за света на насекомите изобщо.
То важи за всички нисши животни, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък.
При висшите животни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
към текста >>
При висшите
животни
, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
Що се отнася до другите въпроси, Вие правилно смятате, че това, което беше посочено за не матодата, изцяло важи за света на насекомите изобщо. То важи за всички нисши животни, които се характеризират с това, че имат коремен мозък, а нямат гръбначен мозък.
При висшите животни, които имат гръбначен мозък, трябва да се одере кожата, а животните с коремен мозък се изгарят целите.
към текста >>
Възможно е, но измежду местните
животни
в Европа не мога да измисля нещо друго.
Вярно е, че може би е трудно да се намери еленов пикочен мехур. Но какво на този свят не се прави трудно! Разбира се, може да се изпробва, дали мехурът на елен може да се замести от нещо друго. Днес не мога да кажа това. Напълно е възможно да съществува друг подходящ животински вид на ограничени територии в Австралия.
Възможно е, но измежду местните животни в Европа не мога да измисля нещо друго.
За нещо друго освен за животински пикочен мехур не може изобщо да се мисли. Не е за препоръчване веднага да се хващате за сурогати.
към текста >>
И всъщност, в самото съотношение на звездите има изменения, едно вариране, което за различните нисши
животни
има значение.
Това е нещо, което трябва да се изпробва. Казах, че имам пред вид цялата редица от Водолей до Рак.
И всъщност, в самото съотношение на звездите има изменения, едно вариране, което за различните нисши животни има значение.
Трябва да се изпробва.
към текста >>
279.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Намиращите се в природата същества, минерали, растения,
животни
сега оставяме човека настрана често са разглеждани отделно едно от друго, без връзка помежду си.
Ще Ви помоля днес, заедно с мен да се опитате да проследите нещата, които стоят далеч от Вашите занимания, защото те, макар че някога са били добре известни и широко прилагани от едно инстинктивно селскостопанско разбиране, днес са истинска тера инкогнита, съвсем непозната земя.
Намиращите се в природата същества, минерали, растения, животни сега оставяме човека настрана често са разглеждани отделно едно от друго, без връзка помежду си.
Днес хората са свикнали да разглеждат дадено растение само за себе си, по същия начин един вид растения отделен сам за себе си, друг вид растения също сам за себе си. Така класифицирани по видове и породи, ги нареждат хубавичко в кутии, т.е. в това, което после трябва да се изучава и да се знае. В природата обаче тези неща не стоят така. В природата, в света, всичко се намира във взаимодействие едно с друго.
към текста >>
Не става дума само за тези
животни
, които като говеда, коне, овце и др.
Освен тези груби взаимодействия, непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др.
безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло също да се каже, макрокосмично разглеждане.
към текста >>
Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове
животни
подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят.
Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни
животни
имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
А сега пред нас се изправя един особен факт.
Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи. Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни
животни
имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много.
Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност.
По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи. Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Тези прелестни
животни
, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност.
Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни
животни
оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
А сега пред нас се изправя един особен факт. Ние можем да видим във всеки случай това е много отдалечено от естеството на ларвите как подземни животни имат способността да регулират етерния живот в почвата, ако той се увеличи твърде много. Ако почвата стане, така да се каже, прекалено жива, ако жизнеността и много се увеличи, тогава тези земни животни имат грижата да освободят почвата от прекалената и виталност. По този начин те играят ролята на вентили и регулатори на наличната в почвата виталност. Тези прелестни животни, които имат особено важно значение за почвата, са дъждовните червеи.
Дъждовните червеи всъщност трябва да се изучават в техния съвместен живот с почвата, тъй като тези чудесни животни оставят на земята толкова етерност, колкото е нужна на растенията.
към текста >>
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите дъждовни червеи и други подобни
животни
.
Така под земята имаме тези все още напомнящи ларвите дъждовни червеи и други подобни животни.
Би трябвало да се развъждат дъждовни червеи в почви, където те очевидно са необходими. Тогава ще се види, какво благотворно въздействие има развъждането на този подземен животински вид върху растителността и чрез нея върху животинския свят към този въпрос ще се върнем отново.
към текста >>
Има още една далечна прилика между известни
животни
и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят.
Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
към текста >>
Отстранят ли се тези летящи
животни
, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност.
Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>
Защото летящите
животни
и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат.
Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата. Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата. Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността.
Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат.
В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми. Самият земеделец трябва същевременно да разбира нещо от развъждане на птици и развъждане на насекоми, тъй като в природата всичко е свързано на това аз трябва отново и отново да наблягам.
към текста >>
Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите
животни
, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити.
Но да продължим по-нататък. Животните не са така глупави както хората, те скоро забелязват това сродство. И когато забележат, че обичат храстите, че любовта им към тях е вродена, те с наслада ядат тези храсти, започват да чувстват нужда да ядат от тях това, което извънредно добре регулира усвояването на другата храна. От друга страна, когато проследява това интимно сродство в природата, оттам човек може да добие поглед за същността на вредните неща.
Както иглолистната гора има интимно отношение към птиците, както храстите имат близко отношение към бозайниците, така всички видове гъби имат вътрешно отношение към света на нисшите животни, към бактериите и подобните на тях, именно към вредните паразити.
Вредните паразити са свързани с гъбите, живеят в симбиоза с тях, развиват се там, където се въдят и размножават гъбите. Точно там е произходът на онези болести по растенията, също и на по-грубите увреждания на растенията. И ако устроим нещата така, че да имаме не само гори, но и ливади, лъки в подходящо съседство със земеделското стопанство, тези лъки ще влияят на стопанството с това, че те са добра почва за гъбите. И ще трябва да се погрижим почвата на лъките да е осеяна с гъби. И тогава се получава нещо забележително: където в съседство със стопанството има ливада, богата на гъби, макар и не много голяма, там гъбите поради тяхното родство и техния афинитет към бактериите и другите паразитни животинки, отнемат тези животинки от другите растения.
към текста >>
280.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански
животни
.
Помислете само, колко малко разбиране има днес в една от най-важните области, в областта на храненето на нашите селскостопански животни.
Положението не може и много да се подобри, въпреки че се дават толкова много указания в тази насока. Как трябва да се хранят животните? Според моето убеждение съществено подобрение ще има, когато селскостопанското обучение си постави за цел да раз вие разбиране, в какво се състои същността на храненето на животните. В тази насока бих желал днес да кажа някои неща.
към текста >>
Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните
животни
не е ясно диференциран.
При животното нямаме такова рязко тройно разчленяване на организма, както е при човека. При животното имаме ясно очертани нервно-сетивен организъм и веществообменен-двигателен организъм.
Те са ясно отделени един от друг, но средната част, ритмичният организъм при различните животни не е ясно диференциран.
В ритмичния организъм прониква нещо, което произлиза от сетивния организъм и нещо, което произлиза от веществообменния организъм, така че за животното би трябвало да се говори по-различно, отколкото за човека. При човека се говори съвсем определено за тричленност на организма. Но за животното трябва да се говори за локализираната предимно в главата нервно-сетивна организация и за организираната в долната част на тялото и крайниците, но също проникваща целия организъм веществообменна организация. И в средата при животното обмяната на веществата е по-ритмична, от колкото при човека, също и нервно-сетивната организация става по-ритмична, двете противоположности плуват една в друга, така че при животното нямаме самостоятелен ритмичен организъм. То е едно неясно взаимопроникване на двата крайни полюса /Рис.21/.
към текста >>
Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези
животни
се премахват и торов материал се докарва от Чили.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност. Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място.
Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили.
С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях. И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
В стопанството трябва да има толкова и такива
животни
, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
Поради това, че тези неща стават по описания начин, земеделското стопанство се явява един вид индивидуалност. Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си.
В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите
животни
търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
Оттук следва разбирането, че в тази система на взаимодействие трябва да участват както животните, така и растенията, всяко от тях на съответното място. Затова в известен смисъл природата се спъва и уврежда, когато торът не се взема от животните, които принадлежат на стопанството, а тези животни се премахват и торов материал се докарва от Чили. С това се пренебрегва фактът, че в стопанството действително имаме затворен кръговрат, че то трябва да се подържа от самото себе си. Би трябвало всичко така да се организира, че да може да се поддържа от само себе си. В стопанството трябва да има толкова и такива животни, че да се получи достатъчен и подходящ тор от тях.
И обратно, трябва да се отглеждат такива растения, които отглежданите животни търсят според своя инстинкт и обичат да ги ядат.
към текста >>
На кои
животни
трябва да се засили средната област?
По този въпрос да продължим по-нататък. Да вземем едно животно, което трябва да се засили точно в средната област, областта, където нервно-сетивната организация се развива предимно в посока на дишането и обратно, и където веществообменната организация клони повече към ритмичната област където тези две организации взаимно се проникват.
На кои животни трябва да се засили средната област?
Това са животните, които произвеждат мляко. Те трябва да бъдат силни в тази област. Изискването, което трябва да се изпълни относно млекодобива, се състои в засилване на тази област на животното. Тогава на какво трябва да се обръща внимание? Тук трябва да се осъществява правилно взаимодействие между двете насрещни течения, течението от главата назад към опашката, което е предимно силово течение, и течението отзад напред, което преимуществено е течение на вещества.
към текста >>
Дава се такова количество храна на угояваните
животни
, на животните за мляко и пр., което вече е било изпробвано.
Когато древните традиции на инстинктивната мъдрост в тази област са изчезнали, хората са запазили нещо от тях най-вече по същия начин, по който лекарите са запазили и прилагат някои лекарства, макар да не знаят защо; запазили са ги обаче затова, защото те винаги са помагали. Даже когато знаят нещо от древните традиции, хората наистина не съзнават защо го прилагат, а в останалите случаи опитват.
Дава се такова количество храна на угояваните животни, на животните за мляко и пр., което вече е било изпробвано.
И наистина при тези неща става това, което често се случва при човешки те пипнешком направени проверки, особено когато тези проверки са оставени на случайността. Помислете какво ще стане, ако някого го заболи гърлото и той получи от всеки един от тези хора, които го обичат и му желаят здраве, някакво лекарство. За половин час той ще събере цяла аптека. Ако употреби тези лекарства, тогава едното ще анулира действието на другото и в резултат стомахът му сигурно ще бъде тежко увреден, а гърлото му няма да се подобри. Ето пример за това, когато по силата на обстоятелствата едно просто нещо може да доведе до такова усложнение.
към текста >>
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните
животни
; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща.
Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях.
Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят. Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това. По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите
животни
трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това.
Подобно е положението, когато въпросите относно храненето на животните се решават по емпиричен начин. Ще се съгласите, че тогава се избира храна, която се оказва подходяща в едно отношение, а в друго отношение не е подходяща. Затова храната се сменя отново и отново, получават се много видове храни, всяка от които има известно значение за младия добитък или за угояваните животни; но нещата така се усложняват, че човек не може да ги прозре, защото не познава съотношението на силите, които действат в тях. Или тогава тяхното действие взаимно се обезсилва. Това се случва многократно особено при хора, които упражняват земеделие, без да са запознати напълно с този занаят.
Те четат в книгите или си спомнят това, което са учили: „Младите животни трябва да се хранят така, угояваните живот ни иначе.“ И се ръководят от това.
По този начин не може да се постигне много, понеже според обстоятелствата книжните данни може съвсем да противоречат на това, което се прави и без тях на помощ. Този проблем може да се обхване рационално само от такъв начин на мислене, който аз засегнах и когато в основата се постави този начин на мислене, то многостранно ще се опрости храненето на животните, така че човек ще може да го обхване с разума си.
към текста >>
Планинските
животни
трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Да вземем животните, които пасат по планински пасища. Те живеят при по-трудни условия от животните в равнината, оставени са на открито и трябва да се движат по неравен терен. Има разлика дали се движат по равнина или по планински склонове.
Планинските животни трябва да получават в себе си това, което в областта на крайниците развива импулси, породени от усилието на волята.
Иначе те няма да бъдат добри нито за работа, нито за мляко, нито за угояване. Трябва да се погрижим те да получават в достатъчно количество храна от планински ароматни билки, които самата природа чрез слънчевия готварски процес е активизирала в областта на цветовете, в елементите на цъфтене и плододаване. В крайниците обаче може да се внесе сила и чрез изкуствено готвене, особено когато тази изкуствена преработка почива на печене, варене и пр. Най-добре е да се взема цъфтящата и плодовата част на растението, особено когато се обработват растения по начало склонни към цъфтене и плододаване, които развиват малко стъбла и листа, които малко залягат да развиват стъбла и листа, а буйно цъфтят и дават обилен плод.
към текста >>
Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни
животни
!
И когато човек яде само paстителна храна, тези сили трябва да направят поетите растения зрели, подходящи за човека. Но ако той употребява също и животинска храна, тези сили се отлагат в организма, остават неизползвани и тогава самите те намират приложение като отлагат на различни места продукти от обмяната на веществата или вземат от органите необходими за човека субстанции и ги ангажират за себе си, какъвто е случаят при диабета и при други подобни болести. Тези неща могат да се разберат само като се вникне в същността на явлението. Въпросът е, как да се угояват животните. За да си отговори, човек си казва: това трябва да стане така, както се пълни един чувал с колкото се може повече космическа субстанция.
Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни!
В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне. Така е също и при другите угоявани животни.
към текста >>
Така е също и при другите угоявани
животни
.
Ах, свинете, угоените, тлъстите, какви небесни животни! В своите тлъсти тела те носят освен нервно-сетивната система само космическа субстанция, нищо земно. Те употребяват храната, която изяждат, само за да разпределят космическата субстанция, която трябва да поемат от всички страни от Космоса. Свинята трябва да яде тази храна, за да има сили да може да разпредели и да наслои тази субстанция, която поема от Космоса. Тя трябва да има сили в се бе си, за да се постигне това напълване и разпределяне.
Така е също и при другите угоявани животни.
Оттук ще видите, че животните се угояват, когато им давате храна, която е в процес на плодообразуване, и възможно в по-нататъшно обработено състояние чрез готвене или задушаване, и когато им давате такива храни, които вече имат в себе си плодовия елемент, разширен и засилен, по възможност да кажем цвекло, което е станало по-едро, отколкото е било някога, цвекло, което чрез по-нататъшно култивиране е станало по-едро, отколкото е било в диво състояние.
към текста >>
281.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези
животни
умират по-рано от нормалното.
Не само поради това, че е налице, но понеже вече е станало мода, то изведнъж се обявява за лекарство. Често облъчването с електричество няма по-голяма лечебна стойност, отколкото убождането с тънка игла. Не е електричеството, което лекува, а шоковото въздействие е това, което действа лечебно. Не бива да се забравя, че електричеството действа специално върху по-висшата организация, върху организацията на главата на човека и на животното, а при растенията действа извънредно силно върху организацията на корените. Ако дадено хранително вещество бъде облъчено с електричество, произвежда се храна, която води до постепенното склерозиране на животното, което я яде.
Това е бавен процес не се забелязва веднага но най-напред се забелязва, че тези животни умират по-рано от нормалното.
Човек няма да види причината в електричеството, а ще я припише на всевъзможни други фактори. Електричеството обаче не е нещо, предназначено да действа в живото, то не подпомага жизнените процеси; то не е способно на това. Живото същество, колкото е по-еволюирало, толкова повече се стреми да отблъсне електричеството това наистина е отблъскване и когато, от друга страна, живото същество е заставено да се отбранява, да прилага излишно защитни средства, тогава то постепенно става нервно, неспокойно и склеротично.
към текста >>
Да кажем, че в дадена област имаме цвекло, видяхме също, че на него му е присъщо да действа точно на организацията на главата; за определени
животни
, за младия добитък например, то е предпочитаната храна.
Ако в този процес, взет в неговия широк смисъл, се прилагат соли изобщо, няма голяма разлика дали осоляването се прави при непосредственото хранене или солта се слага предварително във фуража. Ако фуржът има съвсем малко съдържание на соли, за да бъде доставен на различни места в организма, където трябва да действа, тогава неговото подквасване е правилно.
Да кажем, че в дадена област имаме цвекло, видяхме също, че на него му е присъщо да действа точно на организацията на главата; за определени животни, за младия добитък например, то е предпочитаната храна.
Ако в някоя област бъде забелязано, че животните, хранени с цвекло линеят, космите им опадват твърде рано и твърде много, тогава към фуража трябва да се прибави сол, като се знае, че храната не се отлага достатъчно в организма, където трябва да отиде, тя не достига там. Солта е веществото, което действа необикновено силно, така че храната да стигне до местата в организма, където е нужно.
към текста >>
Някои
животни
не понасят кредата, разболяват се.
Някои животни не понасят кредата, разболяват се.
Отделни животни я понасят, но в момента не мога да кажа кои животни я понасят. Общо взето обаче на много животни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
към текста >>
Отделни
животни
я понасят, но в момента не мога да кажа кои
животни
я понасят.
Някои животни не понасят кредата, разболяват се.
Отделни животни я понасят, но в момента не мога да кажа кои животни я понасят.
Общо взето обаче на много животни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
към текста >>
Общо взето обаче на много
животни
тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
Някои животни не понасят кредата, разболяват се. Отделни животни я понасят, но в момента не мога да кажа кои животни я понасят.
Общо взето обаче на много животни тя не принася полза, напротив, те се разболяват.
към текста >>
Ако човек действа срещу насекомите с дадените тук средства, това няма ли извънредно силно въздействие върху кармата, отколкото ако в отделни случаи премахва
животни
с механични средства?
Има голяма разлика дали човек засява жито или разпръсква прах за унищожаване. Трябва да се има предвид отношението.
Ако човек действа срещу насекомите с дадените тук средства, това няма ли извънредно силно въздействие върху кармата, отколкото ако в отделни случаи премахва животни с механични средства?
към текста >>
Вижда се, че унищожавам много по-малко
животни
, отколкото ако трябва да събера тези видове
животни
и да ги убия по някакъв начин.
Ако анулирате този път и се върнете назад, Вие докарвате нещо неподредено, намиращо се в безпорядък. Ако прекъсна процеса преждевременно, преди да се е достигнало до завършен организъм, тогава не извършвам същото като това, когато убивам един формиран организъм. Така аз свеждам поставения от Вас въпрос до следното: какво несправедливо върша като приготвям пепелта? Защото това, което унищожавам не влиза в сметката, то се намира в една друга зона. Касае се само за това, от което се нуждая, за да приготвя пепелта.
Вижда се, че унищожавам много по-малко животни, отколкото ако трябва да събера тези видове животни и да ги убия по някакъв начин.
Мисля, че ако вникнете във въпроса практически, а не абстрактно, тогава той няма да Ви се струва чудовищен.
към текста >>
282.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните
животни
.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите.
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни.
Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните
животни
с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм. Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи.
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
към текста >>
Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните
животни
и на земеделските култури.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача.
Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури.
Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията. Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>
283.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения,
животни
се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните.
Пред нас земеделското стопанство застава като един жив организъм, в който всеки орган почва, атмосфера, растения, животни се намира под постоянното въздействие на цялата Вселена.
И ние изживяваме земеделското стопанство като определена индивидуалност, като частичка от Макрокосмоса, поставена под управлението на Човека-Микрокосмос. Ето защо биодинамично земеделие в пълния смисъл на тази професия може да упражнява само онзи, който наистина чувства себе си като Микрокосмос и като земеделец управлява едно земеделско стопанство, което е част от Макрокосмоса; а самата работа в такова стопанство усилва това усещане и човек все повече до бива усет за космическите сили, които действат в земеделието.
към текста >>
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни
животни
... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
към текста >>
284.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и
животни
.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство.
Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни.
Най-важният извор на живота е Слънцето. Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни. Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия.
към текста >>
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните
животни
.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни. Най-важният извор на живота е Слънцето.
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни.
Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия. Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим. Има много възможности за това, особено когато човек безкористно се упражнява да наблюдава природата, като се опитва да проследи природните процеси в тяхното развитие, придружавайки ги с усещания и чувства.
към текста >>
Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и
животни
, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие.
7. Свободните, естествени етерни и астрални сили и организмите на местността са важните елементи за едно здраво земеделско производство.
Чрез оформлението на местността земеделците могат да създадат важни условия за намиращите се там растения и животни, за тяхното разнообразие и тяхното взаимодействие.
Както показва практиката, те се приемат от свободно живеещите същества, така че те изпълняват помощни функции.
към текста >>
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни
животни
с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните
животни
към местността.
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни
животни
, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>
285.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид
животни
стои по-близо до човека.
Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид животни стои по-близо до човека.
Отнася се до едно нарастващо обособяване на организмите спрямо непосредственото въздействие на тяхното обкръжение. Наистина космичните ритми още могат да се забележат в жизнените процеси, обаче те вече са се обособили и отделили от непосредствените космични явления. Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса. Въпросният жизнен процес и неговият носител са станали самостоятелни. При растенията не е така.
към текста >>
Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите
животни
не съвпадат с тези в Космоса.
Щайнер говори за еманципацията на животните от външния свят, която е толкова по-голяма, колкото даден вид животни стои по-близо до човека. Отнася се до едно нарастващо обособяване на организмите спрямо непосредственото въздействие на тяхното обкръжение. Наистина космичните ритми още могат да се забележат в жизнените процеси, обаче те вече са се обособили и отделили от непосредствените космични явления.
Ритъмът може да е налице, но началото и краят му в човека и висшите животни не съвпадат с тези в Космоса.
Въпросният жизнен процес и неговият носител са станали самостоятелни. При растенията не е така.
към текста >>
В поредицата на гръбначните
животни
се касае за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
Чрез нови органи човекът и висшите животните са развили собствени, самостоятелни способности и по този начин вече не се детерминират от съответните влияния на околния свят и от ставащите в момента космични ритми.
В поредицата на гръбначните животни се касае за най-сбита форма на следните органично-вътрешни новообразувания, които са довели до съответните обособявания от връзката с околния свят:
към текста >>
Също на тази степен се създават вторични водни
животни
като пингвините.
Птици: Самостоятелно, автономно производство и строга регулация на висока собствена топлина чрез пълно отделяне на дихателния цикъл от кръвообращението. Високо използване на кислорода от въздуха чрез особена форма на белия дроб. Изолираща въздушна възглавница от перушина и с това запазване на висока, постоянна телесна температура също при условията на ледовитите региони. Мътене на яйцата със собствено произведената топлина. Висока душевна активност и телесна подвижност.
Също на тази степен се създават вторични водни животни като пингвините.
към текста >>
Тук също има секундарни водни
животни
като китовете.
Млекопитаещи: Ембрионално развитие в майчин организъм с техните комплицирани органи при ембриона и майката. Безпрепятствено движение и възможност за бягане по време на бременността. Относителна независимост на новороденото от естеството и смилаемостта на наличната местна храна чрез високо стойностното майчино мляко. Миграция и възможност за бягане още от момента на раждането, на вече добре развитите потомци. Постепенно намаляване броя на потомците, достигащо при някои видове до един на година.
Тук също има секундарни водни животни като китовете.
към текста >>
Този път на телесно освобождаване на гръбначните
животни
човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка.
Този път на телесно освобождаване на гръбначните животни човекът довежда до неговия очевиден край с изправянето си, чрез изправената стойка.
На ретроспективния поглед той се явява като цел на развитието. Човекът застава изправен срещу света. Главата се освобождава от функцията да улавя и се носи в състояние на покой при всякакви движения. Организацията на челюстите получава възможност за произнасяне на комплицирани и многостранни звуци, тоест органически предпоставки за речта. Предните крайници, ръцете, поемат дейността за хващане и получават възможността да променят околния свят.
към текста >>
286.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на
животни
.
Растенията са не само резултат на почвата, но почвата също е продукт на живота на растенията, към които винаги се присъединява животът на животни.
Каквото и да се измерва в почвата съдържание на хумуса, неговото устройство, минерален състав, структура и т.н.. образуването на почвата, нейното съдържание и нейното подобряване става от живите същества в тяхното взаимодействие с камънака, с неговото разрушаване, разпадане и всмукване в жизнените процеси. Всички тези свойства на една почва получават своята изходна точка от постоянно образуваната при наличието на светлината растителна субстанция, която представлява първичният извор на храна за всички живи същества. Днес това явление от висш порядък се нарича „екосистема“, частичният аспект на местонахождението като жизнено пространство „биотоп“.
към текста >>
Висшите
животни
и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни.
Седмократността на етерното тяло трябва да се разбира също и като произлизаща и съществуваща от взаимодействието с астралното тяло. Душевното е съставна част на астралното. Те представляват по-високостоящите равнища на свръхсетивното в организма. Тази връзка между астралното и етерното тяло при животното и човека е съвсем различна, отколкото при растенията (вж. по-горе). Растенията се определят непосредствено от космичните етерни и астрални сили.
Висшите животни и човекът чрез своите вътрешни органи са пренесли тези въздействия вътре в себе си и са ги направили самостоятелни.
При растенията и местонахождението им, които се определят непосредствено от тяхното етерно тяло, астралните сили действат отвън, също и като слънчева сила. Колкото и да е допустимо сравнението между селскостопанската индивидуалност и човешката индивидуалност, също между селскостопанския организъм и човешкия организъм, те не трябва да се вземат за идентични. Посочването на съответстващите свойства или съответстващите отношения е плодоносно само тогава, когато същевременно се съзнава доколко те не си схождат, а са може би даже противоположни едно на друго.
към текста >>
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и
животни
.
Те умират на повърхността си и впоследствие също и напълно. Корените и коренищата постоянно се образуват и се разпадат под формата на слуз. Корените отделят органични киселини. Поради това около отделния жив корен има много по-богат живот, отколкото в почвата, в която няма корени. Изхранваните от органичната субстанция микроорганизми вземат участие в разтварянето на намиращите се в почвата минерали и доставят минералните и органични субстанции, от които се нуждаят растенията за своето израстване.
Дължината на всички корени и власинки на едно около четиримесечно растящо растение ръж възлиза приблизително на десет километра, общата повърхност е 1000 кв.м.[13] Следователно съвсем подходящо е почвата да се нарича орган в организъм от по-висок порядък, който орган се появява навсякъде, където земната повърхност е оживена от растения и животни.
към текста >>
При човека и млекопитаещите
животни
диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина.
Този граничен слой на горната част на почвата с атмосферата Щайнер сравнява с диафрагмата.
При човека и млекопитаещите животни диафрагмата е мускулно-сухожилен пласт, преграда между гърдите и коремната кухина.
Тя е почти абсолютна преграда. През нея минават само двата кръвоносни съда: аортата, чиято кръв идва от сърцето и белите дробове, и голямата коремна вена, по която кръвта тече обратно към сърцето и белите дробове, както и хранопроводът, където храната преминава от устната кухина през гърдите в корема, тоест в органите в коремната кухина. Гръбначният мозък остава отвън и почти неповлиян. По тези пътеки за храната, кръвта и нервните импулси се осъществява оживена обмяна между горе и долу, които иначе са строго разделени едно от друго.
към текста >>
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете
животни
към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него.
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него.
Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция. Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит. С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото
животни
, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
В заключение Щайнер описва съвсем отговарящото разчленение на жизнените сили в бозайниците и отбелязва, че трябва да се развие наука за правилно отношение на видовете животни към едно земеделско стопанство, защото животните безусловно трябва да се причисляват към него. Относително еманципирани от непосредственото въздействие на Земята и на Космоса, те играят важна роля в организма на земеделското стопанство, както е обяснено особено в четвърта лекция. Това е в пълно съзвучие със селскостопанския опит.
С това не само относително ще се затвори кръговратът на така наречените хранителни вещества вътре в самото земеделско стопанство, но също така от отделяните вещества от животните, тоест от особената обмяна на веществата в приспособените към мястото животни, се получава активизиране, специфично за предприятието увеличаване на силите в почвата.[19]
към текста >>
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните
животни
с цел да се повиши добивът от тях.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
В етерното тяло на висшите
животни
, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
към текста >>
Оттук идва гаструлацията при низшите
животни
, обособените телесни кухини при висшите
животни
- черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
(При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава.
На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81). Това представяне съответства на много други по-раншни изложения на Щайнер.[26]
към текста >>
Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите
животни
.
Щайнер, 8., 197/198. Ключово изложение в Пенмаенмавр 23.8.23, Сс 227. Щайнер се опира особено на изложението направено в Дорнах на 20.6.24, ЛК 0., 22. Едно съответно изложение той дава в лекциите за членовете в Дорнах „Човекът като съзвучие„, 3. Лекция, 21.10.1923 Сс 230.
Това, което на посочените места се описва като космическа или духовна субстанция, се отнася винаги само за хората и за висшите животни.
За пренасянето на тези съотношения върху растенията в селскостопанската индивидуалност няма сведение. Това следствие би било заблуждаващо. Още при птиците това не играе никаква роля Сс230.
към текста >>
287.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения
животни
не попаднат обратно в същата почва.
Освен това бобовите растения имат една важна способност чрез отделяне на киселини да разтварят минералите в почвата и да ги поемат.
Това води до високо съдържание на калций в повечето от тези видове и до киселинност в почвата, ако растенията с тяхното варово съдържание не останат на същото място, например защото ще се продават като сено или отделните вещества от хранените с бобови растения животни не попаднат обратно в същата почва.
Двете способности - синтезиране на азот от въздуха и разтваряне на минералите в почвата, изискват силен поток асимилати[17] в корените.
към текста >>
288.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Еленови рога имат само мъжките
животни
(единствено изключение е при вида „рен“).
При кравите изпълнената с въздух челна кухина се изтегля навън като костни израстъци. Затова костите на кравешкия рог не съдържат костен мозък, а въздух. При бика това е само загатнато. Техните подълги, източващи се напред до роговия връх костни израстъци, са компактни. В рога на бика е подчертана костната част и по този начин има лека тенденция в посока на рога на елена.
Еленови рога имат само мъжките животни (единствено изключение е при вида „рен“).
към текста >>
Шад 1991: „Млекопитаещи
животни
и човека„.
[8] В.
Шад 1991: „Млекопитаещи животни и човека„.
Издателство Свободен духовен живот, Щутгарт.
към текста >>
289.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните
животни
и разпръскването на пепелта върху почвата.
Шестата лекция продължава описанията на петата откъм негативната страна: Може ли със съответни субстанции земеделското стопанство да се доведе до такова състояние, че земята да стане неблагосклонна да бъде носител на живот за точно определени плевели и вредители?
В това изложение най-важният начин за тази цел е изгарянето на семената на плевелите, насекомите, кожата при гръбначните животни и разпръскването на пепелта върху почвата.
Субстанцията се получава от самите нежелани организми. Това е начин на получаване на лекарства, който в хомеопатията е познат като нозодна терапия.[1] При Щайнер космичните констелации играят важна роля. Само в това отношение Рудолф Щайнер дава точни препоръки за спазване на определени моменти във връзка със звездите. За отклоняване на излишни лунни сили се препоръчва отвара от полски хвощ.[2] За да се разберат описанията, се изискват особено големи усилия. При първото изучаване на Селскостопанския курс шестата лекция може и да се прескочи.
към текста >>
Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните
животни
.[11]
Много добро допълнение към това действие на посочените три близки планети представлява изложението на Рудолф Щайнер в Дорнах осем месеца преди Селскостопанския курс отнaсящо се до етерните сили на преживните животни.[11]
към текста >>
290.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Не става дума само за тези
животни
, които са говеда, коне, овце и др.
«Освен тези груби взаимодействия непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции - чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др.
Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
към текста >>
291.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните
животни
, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните
животни
върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни
животни
.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване.
Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни
животни
също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните
животни
имат някакво значение за селското стопанство.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство.
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията. Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите
животни
, не и при растенията.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство.
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията.
Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство -
животни
, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
На тази схема виждаме, че съществата на природното царство - животни, растения и минерали притежават съответни същностни съставки, както и човекът, само че те не присъстват на физическия план и поради това тяхното действие във физическото тяло е много ограничено.
Сигурно препаратите на Рудолф Щайнер имат задачата да направят висшите същностни тела на растението по-дейни от обикновено.
към текста >>
292.
Обобщение
GA_327 Биодинамично земеделие
7. Оформянето на ландшафта във връзка с насърчаването и регулирането на дивите растения и
животни
има важно значение за разпределянето и хармонизирането на жизнените сили в земеделското стопанство.
7. Оформянето на ландшафта във връзка с насърчаването и регулирането на дивите растения и животни има важно значение за разпределянето и хармонизирането на жизнените сили в земеделското стопанство.
В този смисъл опазването и защитата на природата е важна задача на селското стопанство.
към текста >>
8. Отглеждането на подходящи
животни
на самото място е важна съставна част на едно здраво селско стопанство.
8. Отглеждането на подходящи животни на самото място е важна съставна част на едно здраво селско стопанство.
Чрез тяхната еманципирана веществообменна активност и растяща на самото място храна се постига засилване на азовото устройство на селскостопанската индивидуалност.
към текста >>
293.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
За какво е нужна глава на човека и висшите
животни
.
За какво е нужна глава на човека и висшите животни.
При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно. Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло.
към текста >>
При висшите
животни
животът «седи» в главата; при нисшите
животни
– във всички членове на тялото поотделно.
За какво е нужна глава на човека и висшите животни.
При висшите животни животът «седи» в главата; при нисшите животни – във всички членове на тялото поотделно.
Коклюш; безглавото астрално тяло. Бронхиалната астма е обусловена от алергени; «котешка» астма и «елдена» астма. Лечение на коклюша. В случай на някакво увреждане астралното тяло се оказва предоставено самň на себе си: то излиза навън от физическото тяло. Астралното тяло лесно се съединява с горещото, но трудно със студа: топлината привлича астралното тяло.
към текста >>
294.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Тук още са живеели не днешните
животни
и хора, а мегатерии и всички тези
животни
, за които съм ви разказвал.
Вече съм ви говорил как всичко това е изглеждало на Земята[2], когато тези скални породи, макар и престанали да бъдат растение, все още оставали меки.
Тук още са живеели не днешните животни и хора, а мегатерии и всички тези животни, за които съм ви разказвал.
Но докато стане всичко това, Земята е била гигантско растение в мировото пространство. И ако днес се разглежда растение, представяйки го в много увеличен вид, би могло да се открие: това, което се съдържа в него, има голямо сходство с планинските образувания. Животът, идващ от мировото пространство, действа още само на растението като на цяло: малките му части вече са планински масиви. И така, Земята някога е била жива и това, което днес откриваме в най-твърдите скални породи, е остатък от това, което е била Земята някога.
към текста >>
На определен участък под повърхността на морето живеят малки
животни
, образуващи колонии - това са коралите.
Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка).
На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Отличителна особеност на тези
животни
- коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик.
Но има и друг начин, по който възниква твърд материал, строителният материал на Земята. Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка). На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите.
Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик.
Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите.
към текста >>
Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези
животни
, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите. Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите.
Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.
Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите. Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария - бел. пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици.
към текста >>
пр.), преди е имало
животни
и те са отлагали тези варовици.
Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите. Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария - бел.
пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици.
към текста >>
Земята тогава е произвеждала
животни
, които ви описах веднъж;
животни
, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали.
По същество всичко извършва кръгооборот. Ние се оглеждаме назад към тези древни времена, когато Земята с най-твърдите и образувания още е била течна.
Земята тогава е произвеждала животни, които ви описах веднъж; животни, които в резултат на действието на небесните сили и възниквали, и умирали.
След това всичко почнало да се охлажда. Тогава възникнали твърди форми и постепенно се появил днешният живот. Но това отново ще се върне (в предишното състояние). Зърнестият кварц, гранитът и други подобни отново ще се размекнат и ще се разтворят; отново ще настъпи предишното състояние на живот, макар и на по-висока степен на развитие.
към текста >>
И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни
животни
.
Всъщност можем да кажем така: Земята само спи по отношение на мировото пространство; само че този сън е много дълъг, той продължава поне 15 хиляди години. Някога Земята ще оживее. Тя някога е бодърствала, била е свързана с цялото мирово пространство.
И мировото пространство с помощта на своите жизнени сили я е населило с огромни животни.
По-късно, когато се е появило твърдото, мировото пространство насадило на Земята хората. Хората добре овладели на Земята твърдото вещество, което станало възможно, разбира се, благодарение на мировото пространство, а не благодарение на самата Земя. Хората могат да ходят по твърдата почва. Но тази твърда почва отново ще се събуди - защото тя само спи, но отново ще се събуди, ще оживее и ще живее. Вземете днес парче варовик, най-обикновено парче варовик от Юрския хребет; трябва да кажем, че това парче представлява останка от нещо живо.
към текста >>
295.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Можете да възразите: но все пак има и такива
животни
, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други
животни
.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни.
Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин. Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака.
към текста >>
Но болшинството
животни
ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака.
Можете да възразите: но все пак има и такива животни, които използват предните си крайници подобно на човека, например маймуните или други животни. Тук трябва да си спомните за това, че в сравнение с цялата си организация, маймуната проявява някаква неловкост, използвайки своите предни крайници. Макар тя не винаги да се опира на земята със своите предни крайници, на нея като правило й е необходимо да се държи за нещо с тях, да се поддържа. Ако маймуната не се поддържа с тях, тогава проявява някаква неловкост. Тя не може да използва своите предни крайници по правилен начин.
Но болшинството животни ходят на всичките си четири крайника, даже човек в началото (на живота) също ходи на четири крака.
На него му се налага отначало, пазейки равновесие, да се учи да ходи. Това е, на което на човека му се налага да се учи в живота: първо, той трябва да се учи да ходи.
към текста >>
296.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши
животни
, тези нисши
животни
и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава.
Оттук виждате, че ако от млекопитаещи преминем към по-нисши животни, тези нисши животни и без глава правилно изпълняват всичко това, което човек и висшите млекопитаещи изпълняват, имайки глава.
към текста >>
Та за какво на човек и висшите
животни
е нужна главата?
Ние обаче не можем да реализираме на практика сюжета на баснята за ленивата гъска, би трябвало да я знаете. Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна.
Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата?
В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот.
към текста >>
В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите
животни
, от една страна, и нисшите
животни
, от друга страна?
Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата?
В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна?
Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот.
към текста >>
Разликата е в това, че човекът и висшите
животни
умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши
животни
остават живи.
Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна?
Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи.
Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма.
към текста >>
Ако вземете нисши
животни
, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества.
Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи.
Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества.
И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира.
към текста >>
Обаче, за съжаление, както на висшите
животни
, така и на човека главата е необходима за живот.
Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата? В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна? Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото.
Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот.
Тя е необходима на човека за живот. И доколкото тя му е необходима за живота, той умира, ако вече я няма. Ако обезглавен човек се намаже с киселина, той няма да се почеше, но не защото няма глава, а защото той, нямайки глава, умира. Човек не избърсва от себе си киселината, ако няма глава. Човек, глътнал кука, след отрязване на главата му би се държал различно (от костенурката).
към текста >>
И така, можем да кажем: при висшите
животни
и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем.
И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем.
Следователно при висшите животни животът «седи» в главата. Докато при нисшите животни животът е разположен във всички отделни членове на тялото.
към текста >>
Следователно при висшите
животни
животът «седи» в главата.
И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем.
Следователно при висшите животни животът «седи» в главата.
Докато при нисшите животни животът е разположен във всички отделни членове на тялото.
към текста >>
Докато при нисшите
животни
животът е разположен във всички отделни членове на тялото.
И така, можем да кажем: при висшите животни и при човека всичко свързано с главата не е причина за движението на нашето тяло; но на главата ние сме задължени в пълна мяра за това, че живеем. Следователно при висшите животни животът «седи» в главата.
Докато при нисшите животни животът е разположен във всички отделни членове на тялото.
към текста >>
Искам да ви кажа още някои неща, откъдето вие ще успеете да видите, че между висшите
животни
и човека съществува голяма разлика по отношение на всичко, което принадлежи на главата и телесната организация като цяло.
Искам да ви кажа още някои неща, откъдето вие ще успеете да видите, че между висшите животни и човека съществува голяма разлика по отношение на всичко, което принадлежи на главата и телесната организация като цяло.
към текста >>
Именно с примера за нисшите
животни
ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло.
Хайде да разгледаме астматика. В този случай работи именно астралното тяло. То постоянно вътрешно се драска, чеше се, както се чеше - само че външно - жабата, ако я оплискаме с киселина. Виждате ли, тук имате работа със следната история, господа: астралното тяло се държи като жабата, като костенурката.
Именно с примера за нисшите животни ние можем да изучаваме поведението на нашето астрално тяло.
Ако главата можеше да взема участие в тази дейност на астралното тяло, последната би протичала съвсем иначе. Но ние с нашата глава не можем да се заемем с тази дейност. Работата е в това, че ние - като астрално тяло - още не се явяваме човек. С нашето физическо тяло ние сме човек на Земята, но с нашето астрално тяло ние не се явяваме човек на Земята.
към текста >>
Знаете, че някои неразумни хора упрекват антропософията в това, че тя смята, че душите преминават в
животни
и преражданията на душите се състоят в това, че душите преминават в
животни
.
Знаете, че някои неразумни хора упрекват антропософията в това, че тя смята, че душите преминават в животни и преражданията на душите се състоят в това, че душите преминават в животни.
Това, разбира се, е глупост. Но истината тук е в това, че в душата се отпечатва един или друг облик; човек, когато умира, е подобен на лъв, подобен на котка, подобен на тигър или подобен на крокодил. И преди отново да стане човек, той трябва първо да свали от себе си този облик. Той сваля от себе си този облик в течение на една трета от продължителността на земния живот, за което ви разказах последния път. Ако някой е на шестдесет години, ще са му необходими двадесет години.
към текста >>
297.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако за животните беше свойствено да привикват към опиум, ако те не загиваха от него веднага, вие бихте видели как много
животни
просто биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията.
Ако за животните беше свойствено да привикват към опиум, ако те не загиваха от него веднага, вие бихте видели как много животни просто биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията.
Защо биха почнали те да го употребяват? Защото животните привикват да ядат това, което им се иска. Следователно ако при животните възникваше привикване (към опиума), тези животни биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията. Ако не го правят, това е, защото при тях не се появява привикване.
към текста >>
Следователно ако при животните възникваше привикване (към опиума), тези
животни
биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията.
Ако за животните беше свойствено да привикват към опиум, ако те не загиваха от него веднага, вие бихте видели как много животни просто биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията. Защо биха почнали те да го употребяват? Защото животните привикват да ядат това, което им се иска.
Следователно ако при животните възникваше привикване (към опиума), тези животни биха почнали да поглъщат опиума, намиращ се в растенията.
Ако не го правят, това е, защото при тях не се появява привикване.
към текста >>
298.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Изследвайки почвата на Англия, ще намерите там някои вкаменени
животни
.
Изследвайки почвата на Англия, ще намерите там някои вкаменени животни.
Но тези животни не всички са еднакви.
към текста >>
Но тези
животни
не всички са еднакви.
Изследвайки почвата на Англия, ще намерите там някои вкаменени животни.
Но тези животни не всички са еднакви.
към текста >>
Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени
животни
от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени
животни
от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени
животни
от съвсем различни видове.
Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени животни от съвсем различни видове.
Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия! Откъде произхождат тези вкаменени животни? Когато морето покрие сушата и животните (морските) умрат, черупките им падат долу и животните се превръщат във вкаменелости. Ако откривам в почвата четири лежащи един над друг слоя отлагания, това означава, че дадената суша четири пъти се е покривала от море. При това всеки път се е образувал един слой отлагания.
към текста >>
Откъде произхождат тези вкаменени
животни
?
Ако изучавате един участък от почвата в Англия, а след това продължите изучаването по-нагоре, ще се разкрият вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - ще откриете пак вкаменени животни от съвсем други видове, още по-нагоре - отново вкаменени животни от съвсем различни видове. Четири разположени един над друг слоя с вкаменелости са отложени в почвата на Англия!
Откъде произхождат тези вкаменени животни?
Когато морето покрие сушата и животните (морските) умрат, черупките им падат долу и животните се превръщат във вкаменелости. Ако откривам в почвата четири лежащи един над друг слоя отлагания, това означава, че дадената суша четири пъти се е покривала от море. При това всеки път се е образувал един слой отлагания. Така в Англия се открива това, че сушата четири пъти се е издигала и спускала. Четири пъти Англия е била над водата, тя винаги се е издигала.
към текста >>
По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички
животни
.
Искам да ви покажа с един пример това, че такъв обмен на личности може да се състои без знанието на други хора. Виждате ли - искам да ви разкажа един случай, макар такива случаи да има много, - имаше едно малко девойче, което имаше по-големи сестри; другите сестри се научили да говорят съвсем правилно, а това момиче не се научило да говори правилно; но малко по-късно, когато другите деца се научили да говорят, тя почнала да говори. Обаче говорила на език, който бил непонятен за възрастните. Тя сама си измислила език. Например казвала «папацо», и като казвала това, момичето подразбирала куче.
По подобен начин тя измисляла собствени имена за всички животни.
Това са естественонаучни факти. Тези имена не е можело никъде да бъдат намерени.
към текста >>
299.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите
животни
и хората.
Содата и нейното приложение в техниката и природата. Навсякъде, където се употребява сода, трябва да възникне светлина. Целият живот възниква всъщност от правилното взаимодействие между водорода и содата. Ако змията не получава водород, тя не е способна да формира вътре в себе си черупка за яйцата. Външният водород и външната сода и вътрешният водород и вътрешната сода.
Принцирът на по-висшето развитие: това, което се съдържа вън в света, става вътрешно в съществата, в по-висшите животни и хората.
Как са възникнали нисшите същества. Развитието на хората чрез еманципиране от природата. Осите като най-умели производители на хартия в природата.
към текста >>
Пчелите-работнички са все още слънчеви
животни
, но при тях има вече и нещо земно.
Нектарът и цветният прашец като храна за пчелите. Пчелен восък. Изграждане на пчелната пита. Пчелата-майка, пчелите-работнички и търтеите в тяхното развитие. Пчелата-майка остава винаги слънчево животно.
Пчелите-работнички са все още слънчеви животни, но при тях има вече и нещо земно.
Търтеят е изцяло земно животно. Мъжкото оплождане произлиза от земните сили. Женската способност да се отглеждат яйца произлиза от слънчевите сили. Брачен полет и оплождане на пчелата-майка. Пчелните рояци.
към текста >>
300.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите
животни
, тъй като „азът“ при тях действа отвън.
Той би станал такъв, ако не е узрял да съзерцава духовното. Но и днес, ако някой говори за това, че „азът“ - това е светлина, и че тази светлина представлява същото, което, бидейки уловено, може да създаде пеперуда, че в нас, тъй като имаме приспособен за това мозък, той създава вместо пеперуди мисли, - хората по същия начин ще кажат за говорещия: той си е изгубил ума! Но такава е истината. Именно тук е разликата между истинското безумие и истината. Така че трябва да кажем: гледайки пъстрата пеперуда във въздуха, ние изпитваме същото въздействие, както ако по правилен начин бихме се чувствали в себе си и бихме казали за себе си „аз“.
Пеперудата не може да каже за себе си „аз“, не могат и висшите животни, тъй като „азът“ при тях действа отвън.
Когато гледате лъва с неговата червено-кафеникава жълтина, тази червено-кафеникава жълтина е външна проява на лъвския „аз“. Лъвът се мисли от цялата природа и благодарение на това възниква неговата окраска. Тъй като нашето мислене е насочено отвътре навън, ние не получаваме оцветяване отвън, а получаваме цвета на кожата отвътре и него е много трудно да го имитират в живописта. Обаче нашият „аз“ с помощта на кръвта ни оцветява цялото ни тяло в този забележителен, присъщ на човека цвят, който в живописта може да се имитира само в случай, ако успеят правилно да смесят всички цветове. Природата постоянно извършва своето творчество над съществото, но творчеството й е от духовен порядък.
към текста >>
301.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
С примера за тези
животни
имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването.
Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода. Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха? Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса.
С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването.
Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода. Ако отлагат яйца, те използват намиращия се навън водород-фосфор и намиращата се навън сода. В изследвания от такъв род това е много силно доказателство, че обкръжаващата ни природа не е нещо мъртво, тя е толкова жива, колкото и ние самите. Именно на такива доказателства трябва да се обръща внимание.
към текста >>
Висшите
животни
стават живораждащи.
Човек не снася яйца, от които да се появяват нови хора, нали така? Човек трябва да е живораждащо същество.
Висшите животни стават живораждащи.
Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества.
към текста >>
Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите
животни
и в човека, така че човек приема в себе си силите на света.
Човек не снася яйца, от които да се появяват нови хора, нали така? Човек трябва да е живораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше развитие?
Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света.
Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества. Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество.
към текста >>
Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите
животни
и същества.
Човек не снася яйца, от които да се появяват нови хора, нали така? Човек трябва да е живораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света.
Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества.
Но как стои работата с всички нисши животни? Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират.
към текста >>
Но как стои работата с всички нисши
животни
?
Човек трябва да е живораждащо същество. Висшите животни стават живораждащи. Но на какво е основано това висше развитие? Виждате ли, това висше развитие е основано на това, че съдържанието на света преминава в съществата, във висшите животни и в човека, така че човек приема в себе си силите на света. Това, което се намира отвън, става вътрешно при висшите животни и същества.
Но как стои работата с всички нисши животни?
Виждате ли, господа, в науката тече вечен спор за това как са възникнали първичните живи същества. Тук хората говорят за Generatio aequivoca, за първоначалното зараждане. При това учените си казват: някога е трябвало да се появи първичното живо същество. Но ако учените се замислят над това, от какви вещества се е появило това първично живо същество, такива вещества не намират. Това става впрочем не по вина на природата, а става поради това, че учените просто не познават тези вещества.
към текста >>
302.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Днес едни хора се занимават само с
животни
, други - това са антрополозите - само с човека, нали така?
Естествознанието и лечебните методи трябва да работят заедно в тази област. Съвместната работа трябва да е навсякъде. Не трябва да се затваряме в една отделна наука.
Днес едни хора се занимават само с животни, други - това са антрополозите - само с човека, нали така?
След това други се занимават с една част от човека: заболявания на възприемателните органи, заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето; тези хора специализират вътрешни болести. И пак: ботаниците изучават растенията, минералозите - камъните, геолозите - цялото земно царство. Благодарение на това в науката се създават много удобства. Може по-малко да учиш, ако изучаваш само геология или само звездите. Но полза от такова знание почти няма!
към текста >>
303.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че търтеите - това са земни
животни
, докато пчелата-работничка е завършено дете на Слънцето.
Сега погледнете търтеите. Те, бих казал, добавят към цялата тази история още една капчица. Те не стигат до завършващия стадий за двадесет и един дена. Преди да са съвсем узрели, те преминават стадий на земно развитие.
Така че търтеите - това са земни животни, докато пчелата-работничка е завършено дете на Слънцето.
към текста >>
Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите
животни
, а при нисшите.
И така, вие виждате, че при партеногенезата се появява само другият пол, но не и същият.
Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите.
При тях работата стои именно така, че ако не беше оплождането, от пчелните яйца се излюпват само търтеи.
към текста >>
Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат
животни
, те имат тенденция да станат малки
животни
.
Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност.
Обаче нервите също се състоят от отделни клетки; те не достигат до стадия на живите същества само защото са прикрити от всички страни от природата; впрочем тези нерви биха искали да станат животни, те имат тенденция да станат малки животни.
Ако нервните клетки в човешката глава биха могли да се развиват във всички страни при същите условия, каквито съществуват в кошера, тези нервни клетки биха станали търтеи. Клетките на кръвта, плуващи в съдовете, биха станали пчели-работнички. А белтъчните клетки, които заемат особено положение в средата на главата и чието развитие става в най-кратък срок, би могло да се сравни с пчелата-майка. Така че в главата на човека имаме работа с тези три сили.
към текста >>
304.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни
животни
, при тези насекоми?
Но вие можете да възразите: нима при кучетата и конете нещата са същите, както при тези малки, нищожни животни, при тези насекоми?
На вас, може би, не ви се е случвало да наблюдавате нещо подобно, но това е истина: има хора, които, както се казва, имат лека ръка при отглеждането на цветя. Всичко при тях цъфти: и цветята в саксиите, и другите растения, и т. н. Друг човек се грижи за тях по същия начин, но резултатите са малки. Работата тук е в изпаренията на човека, които при един действат благоприятно на цветята, а при друг - неблагоприятно. Някои въобще не могат да отглеждат цветя.
към текста >>
305.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Обаче при изкуственото развъждане на пчели работата не изглежда толкова зле, нали така, защото пчелите са такива
животни
, които са способни да помогнат сами на себе си и защото те се намират много по-близо до природата от кравите, отглеждани по посочения начин.
Обаче при изкуственото развъждане на пчели работата не изглежда толкова зле, нали така, защото пчелите са такива животни, които са способни да помогнат сами на себе си и защото те се намират много по-близо до природата от кравите, отглеждани по посочения начин.
Не е най-лошото, ако с кравата се отнасят лошо, изцеждайки от нея млякото, но все пак я пускат да пасе по ливадите. Но в едрите стопанства това вече не се прави. Тези стопанства се придържат към отглеждането в обори. Кравата напълно се откъсва от своите естествени условия.
към текста >>
Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви
животни
, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг.
Доктор Щайнер: Разбира се, с тези неща никой днес не се занимава на научно ниво. А това е необходимо. Върху пчелния кошер като такъв влияе това, което ви казах.
Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг.
Самите пчели зависят, разбира се, и от това, което те намират в растенията. Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват. А това значи, че всички тези неща не са паднали просто от тавана; макар днес те и да се поднасят в дилетант-ска интерпретация. Всичко това трябва да бъде поставено на научна основа и по този начин да бъде задълбочено.
към текста >>
306.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
При висшите
животни
и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка.
н., превръща се в пчела, похищава растителната субстанция и я преработва в самата себе си. При осите този процес става малко изпреварващо. Осата отнема от растението необходимата й субстанция още тогава, когато тя отлага яйцето. Пчелите пристъпват към такъв род дейност - отнемане на субстанция от растението - след по-продължително изчакване от осите. Осите правят това по-рано.
При висшите животни и при човека яйцето още в тялото на майката се обкръжава със защитна обвивка.
При това от тялото на майката се взема онова, което осите вземат от растенията. Това мастилено орехче нараства от растението, както зародишното яйце в тялото на майката формира около себе си обвивката хорион (кръвоснабдена обвивка - бел. пр.), която по-късно излиза с плацентата.
към текста >>
Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите
животни
и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед.
Какво става тук?
Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед.
И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил. Наличието на мед при това се проявява като сладост. В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед. Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда.
към текста >>
Пчелите са такива
животни
, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни
животни
.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка.
В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни.
Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези
животни
да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
[4] «отглеждането на смокини» – вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
307.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни
животни
, те се освобождават от влиянието на Слънцето.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно.
На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето.
Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат.
към текста >>
Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни
животни
.
Ако поради особеното изхранване пчелата се развива с такава скорост, че - както това става при пчелите-работнички - развитието й протече през почти пълния оборот на Слънцето около своята ос, в някакъв момент пчелата попада в развитието си под влиянието на Земята. Колкото повече се завърта Слънцето, толкова повече попада пчелата в своя генезис под влияние, свързано със Земята. Пчелата-работничка, макар и да се явява в доста висока степен слънчево животно, отчасти тя е и земно животно. На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето.
Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни.
Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане. Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат. Можем навсякъде да намерим потвърждение за това.
към текста >>
Нисшите
животни
не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат.
На свой ред, търтеите, които се развиват примерно толкова, колкото е нужно на Слънцето за завършване на пълен оборот около своята ос, са напълно земни животни, те се освобождават от влиянието на Слънцето. Имаме тройственост - соларната пчела-майка, пчелата-работничка, която все още притежава извънземни сили, и търтеите, които нямат вече нищо общо със Слънцето и са напълно земни животни. Всичко останало не се намира под въздействието на земните сили, освен самото оплождане. Последното има една характерна особеност. Да разгледаме процеса на оплождане.
Нисшите животни не се стремят към оплождане, те даже искат да го избегнат.
Можем навсякъде да намерим потвърждение за това. Поради това стремежът на пчелата-майка към Слънцето е всъщност бягство. При облачно време оплождане не може да се състои. При това търтеите, които се стремят да внесат земното начало в слънчевото начало, трябва даже да се сражават във въздуха. И тези, които се окажат по-слаби, изостават.
към текста >>
Тези
животни
са родствени едно на друго и последния път, разказвайки ви интересната история за осите-орехотворки, отлагащи своите яйца по дърветата и т.
Трябва да правим точно разграничение сред насекомите, подобни на пчелите в широк смисъл: пчели, оси, мравки (гореизброените насекоми принадлежат към разред ципокрили, Hymenoptera - бел. пр.).
Тези животни са родствени едно на друго и последния път, разказвайки ви интересната история за осите-орехотворки, отлагащи своите яйца по дърветата и т.
н., ви показах, че благодарение на тези оси съществува специфичният процес на вътрешно образуване на мед. Но освен орехотворки има още и други видове оси. И тези други видове приличат на пчелите, тъй като те строят своеобразни пити.
към текста >>
Това, че използвайки листните въшки, такива малки
животни
развиват животновъдство, е от най-мъдрите договорености в природата.
Може да се каже така: просто е великолепно, че съществуват листните въшки. Великолепно е, ако има листни въшки, когато наоколо има мравуняци. Мравките грижливо ги събират, а след това ще ги използват в своите «кравешки ясли» в мравуняците.
Това, че използвайки листните въшки, такива малки животни развиват животновъдство, е от най-мъдрите договорености в природата.
към текста >>
308.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Можем да говорим за следните родствени групи
животни
: пчели, оси, мравки.
Добро утро, господа! Днес ще продължа разглеждането, започнато предния път във връзка с въпроса на господин Долингер. Ако възникнат други въпроси, ще се заемем и с тях. За да отговоря на този въпрос, последния път започнах темата за мравките.
Можем да говорим за следните родствени групи животни: пчели, оси, мравки.
Впрочем начинът на живот, който се наблюдава при тях, е доста различен. Всичко това ни позволява да научим извънредно много от мировото, природно «стопанство» като цяло. Защото колкото повече изследваш тези животни, техния начин на живот, толкова повече разбираш колко мъдро са устроени животът и дейността на тези животни.
към текста >>
Защото колкото повече изследваш тези
животни
, техния начин на живот, толкова повече разбираш колко мъдро са устроени животът и дейността на тези
животни
.
Ако възникнат други въпроси, ще се заемем и с тях. За да отговоря на този въпрос, последния път започнах темата за мравките. Можем да говорим за следните родствени групи животни: пчели, оси, мравки. Впрочем начинът на живот, който се наблюдава при тях, е доста различен. Всичко това ни позволява да научим извънредно много от мировото, природно «стопанство» като цяло.
Защото колкото повече изследваш тези животни, техния начин на живот, толкова повече разбираш колко мъдро са устроени животът и дейността на тези животни.
към текста >>
Случва се и така, че тези
животни
не си строят ново жилище, а използват нещо, което вече съществува.
Случва се и така, че тези животни не си строят ново жилище, а използват нещо, което вече съществува.
Представете си например съборено дърво. В земята остава пън, а дървото е отсечено и отнесено. Тогава идва колония мравки и ако вътре в пъна има някаква кухина, те я пробиват и я заемат, правят ходове на всички страни, които излизат навън (вж. рис.). Могат да насипят тук също и пръст, правят един, втори, трети ход и т. н. Ходовете освен това са свързани и един с друг.
към текста >>
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези
животни
инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом.
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом.
Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
към текста >>
И така, вие виждате, че тези
животни
действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом. Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом.
И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
към текста >>
Връщайки се към осите, ще намерим, както вече ви казах, такива
животни
, които отлагат яйцата си на листата на дърветата или в дървесната кора, където впоследствие израстват така наречените мастилени орехчета, от които след това пак се развиват млади оси.
Връщайки се към осите, ще намерим, както вече ви казах, такива животни, които отлагат яйцата си на листата на дърветата или в дървесната кора, където впоследствие израстват така наречените мастилени орехчета, от които след това пак се развиват млади оси.
към текста >>
н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това -
животни
и т.
Земята не винаги е била такава, както днес. Ако Земята винаги е била такава, както днес - тоест мъртъв варовик, мъртъв кремък, мъртъв гнайс, шисти и т.
н., а върху тях - израстващи семена от растения в днешния им вид, след това - животни и т.
н., ако Земята винаги е била такава, тя въобще не би могла да съществува като цяло, тя не би могла да съществува! Хората, които са започнали да създават своята наука, приемайки за даденост сегашното положение на нещата, лъжат сами себе си, тъй като всичко това въобще не би могло да съществува. Господа, този, който изследва тайните и закономерностите на Земята, изхождайки от това, от което изхожда в своите изследвания науката, прилича на марсианец, слязъл на Земята и нямащ си никакво понятие за живите хора, изследва гробници с намиращите се в тях мъртъвци. Тези мъртъвци не би ги имало, ако някога в началото те не са били живи! На предполагаемия марсианец, който нито веднъж още не е виждал живи хора, а само мъртви, ще му се случи най-накрая да се срещне и с живи.
към текста >>
Там тогава не е имало отделни
животни
: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка).
Тогава тук е било растителното, жив растителен покров. И този жив покров от растения се е оплождал от това, което е идвало отвсякъде от обкръжаващата среда.
Там тогава не е имало отделни животни: тук не са долитали оси, но от цялата обкръжаваща среда са идвали субстанции, подобни на тези, които участват в жизнената дейност на живия свят (изобразява го на рисунка).
Така че някога нашата Земя е била в такова състояние, което би могло да бъде описано примерно така: тя е била обкръжена от облаци, съдържащи в себе си растителния живот, а към тези облаци, от външното обкръжение са се приближавали други облаци, които са ги оплождали. Те са били подобни на животните. Тази животинска природа е идвала от космическото пространство, а от Земята се е издигало растителното начало.
към текста >>
И така, всички тези
животни
(насекоми) носят в себе си по малко отрова.
Така че такива ухапвания от насекоми могат да натворят много неприятности.
И така, всички тези животни (насекоми) носят в себе си по малко отрова.
Накрая, ако ви ухапе мравка, също ще се появи малко възпаление, защото те изпускат в раничката мравчена киселина. Но въпреки това тази мравчена киселина в съответстващото фино състояние се намира вътре във всичко живо.
към текста >>
309.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Насекомите са едни от най-удивителните
животни
и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
Но съм бил познат и с хора, живеещи на село, които смятаха това за фантастика; те просто не знаеха, че навсякъде има въздух; също както хората днес не знаят, че навсякъде има разум. Те смятат за фантасмагория, ако им се каже: също както вдишваме с дробовете въздух, така ние вдишваме, например с носа или ухото, разум. По-рано вече съм ви привеждал достатъчно примери, с които да се убедите, че разум има навсякъде. В последно време ние обсъждахме особено интересната глава от естествената наука за пчелите, осите и мравките. Малко неща в природата позволяват да се надникне дълбоко в тайните й, както това позволява да се направи поведението на насекомите.
Насекомите са едни от най-удивителните животни и също позволяват да се хвърли светлина върху много тайни.
към текста >>
Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и тъй като пчела-та-майка е трябвало да направи тази камера, горните
животни
нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън.
Първо личинката изяжда храната, приготвена за нея, и зрее. След това идва време, когато насекомото става като какавида и се превръща в летяща пчеличка, която е готова за полет. И така, личинката се развива тук, вътре, и след някое време може да излети. Когато настъпи времето и личинката съзрее, тя прави пашкул и се превръща в насекомо и вече като зряло насекомо може да излети навън през този проход. Благодарение на сръчността си пчелата-дървогнезд може да излети навън през този пробит проход.
Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и тъй като пчела-та-майка е трябвало да направи тази камера, горните животни нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън.
Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни. Но пчелата-майка не допуска такъв ход на събитията. Тя снася яйцата така, че когато по-младата личинка съзрее и трябва да изпълзи, тя намира отвора, който ви показах: тя минава през него и изпълзява. Третото животно прониква през два отвора и изпълзява. Благодарение на това, че всяко от следващите животни съзрява малко по-късно, на него не му пречат да изпълзи животните, развили се по-рано.
към текста >>
Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните
животни
.
След това идва време, когато насекомото става като какавида и се превръща в летяща пчеличка, която е готова за полет. И така, личинката се развива тук, вътре, и след някое време може да излети. Когато настъпи времето и личинката съзрее, тя прави пашкул и се превръща в насекомо и вече като зряло насекомо може да излети навън през този проход. Благодарение на сръчността си пчелата-дървогнезд може да излети навън през този пробит проход. Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и тъй като пчела-та-майка е трябвало да направи тази камера, горните животни нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън.
Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни.
Но пчелата-майка не допуска такъв ход на събитията. Тя снася яйцата така, че когато по-младата личинка съзрее и трябва да изпълзи, тя намира отвора, който ви показах: тя минава през него и изпълзява. Третото животно прониква през два отвора и изпълзява. Благодарение на това, че всяко от следващите животни съзрява малко по-късно, на него не му пречат да изпълзи животните, развили се по-рано. Те не вървят заедно, а по-ранните вече са излетели.
към текста >>
Благодарение на това, че всяко от следващите
животни
съзрява малко по-късно, на него не му пречат да изпълзи животните, развили се по-рано.
Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и тъй като пчела-та-майка е трябвало да направи тази камера, горните животни нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън. Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни. Но пчелата-майка не допуска такъв ход на събитията. Тя снася яйцата така, че когато по-младата личинка съзрее и трябва да изпълзи, тя намира отвора, който ви показах: тя минава през него и изпълзява. Третото животно прониква през два отвора и изпълзява.
Благодарение на това, че всяко от следващите животни съзрява малко по-късно, на него не му пречат да изпълзи животните, развили се по-рано.
Те не вървят заедно, а по-ранните вече са излетели.
към текста >>
Казах ви, че при всички
животни
от тези групи има отровни вещества и тези отровни вещества, намиращи се в тези
животни
, са в същото време - само че правилно дозирани - отлични лекарства.
Но разглеждайки тези насекоми - пчели, оси и мравки, -ние се докосваме и до други въпроси.
Казах ви, че при всички животни от тези групи има отровни вещества и тези отровни вещества, намиращи се в тези животни, са в същото време - само че правилно дозирани - отлични лекарства.
Пчелната отрова е отлично лекарствено средство. Отровата на осата е отлично лекарствено средство. Мравчената киселина, отделяна от мравките, също е много добро лекарствено средство. Но вече съм отбелязвал следното: има се предвид мравчената киселина, която получаваме от мравуняка, събирайки и изтисквайки мравки. Така че тази мравчена киселина мравките я съдържат в себе си: изтисквайки мравките, ние я добиваме.
към текста >>
Там навсякъде се съдържа оксалова киселина и тези
животни
правят от нея същото, което самият човек прави - мравчена киселина.
Сега помислете за разпространяващите се по цялата земя растения. В тях навсякъде има оксалова киселина. Помислете и за насекомите: в тях тя се проявява по най-удиви-телен начин. Преди всичко помислете за мравките. Те отиват при тези растения или към това, което загнива от растенията.
Там навсякъде се съдържа оксалова киселина и тези животни правят от нея същото, което самият човек прави - мравчена киселина.
Мравчената киселина присъства навсякъде. Мравчената киселина присъства навсякъде именно благодарение на насекомите.
към текста >>
Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки
животни
.
Господа, това е страшно и величествено!
Човешката душа няма необходимост да пръска своите сили, образувайки множество малки животни.
Но в нас също постоянно присъства тенденция към това: на нас ни се иска да станем малки животинки. В нас го има това, че ние винаги вътрешно се стремим да се облечем във формата на миниатюрни бацили и бактерии, в подобие на такива малки пчелички, но отново и отново преодоляваме този стремеж. Благодарение на това ние сме единни и цялостни хора. Но кошерът не представлява такава цялост, като човека. Пчелите не могат да намерят пътя в духовния свят.
към текста >>
310.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези
животни
да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
26. «отглеждането на смокини» - вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
311.
Съдържание
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите
животни
.
За смолата в мравешката купчина и за вредата от дървесните пчели. Къде остават мъртвите слонове. Предчувствие за смъртта при животните. Човек купува свободата си с това, че способността за предчувствие при него е слаба; животното не притежава свобода, всичко в него е несвободно, но пък има способност да предчувства. За нрава на слона, който всичко забелязва, особено това, което става вътре в него.
Образуване на обвивка и скелет при нисшите и при висшите животни.
Как посредством кръвта външната обвивка се превръща във вътрешен скелет. Самосъзнанието и здравият костен скелет. Скелет и надкостница. В скелета се намира духът.
към текста >>
312.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези
животни
, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство.
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние.
Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство.
Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали. В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>
В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи
животни
на древния свят.
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали.
В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>
Но това ви доказва, че тези
животни
са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери.
Но това ви доказва, че тези животни са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери.
Впрочем това няма толкова безусловен характер - както вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали. Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали. Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята.
към текста >>
Свойството на тези
животни
е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали.
Но това ви доказва, че тези животни са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери. Впрочем това няма толкова безусловен характер - както вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали.
Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали.
Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела. Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята.
към текста >>
Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени
животни
е извънредно дебела.
Но това ви доказва, че тези животни са имали свойството, преди смъртта да се вмъкват в пещери. Впрочем това няма толкова безусловен характер - както вие току-що казахте, - а може да се говори само за следното: макар, разбира се, мъртви слонове понякога да намират, много често не могат да се намерят каквито и да е следи от слонове, които малко преди това са ги виждали. Свойството на тези животни е било такова, че виждайки приближаването на смъртта, те се промъквали в пещери и там умирали.
Виждате ли, господа, това, което казахте, се отнася всъщност само за дебелокожите, а също така, гореказаното (смърт в пещери) е свързано с това, че кожата при дадени животни е извънредно дебела.
Какво означава дебелата кожа? Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа.
към текста >>
Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи
животни
, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта.
Виждате ли, твърдите части на животното представляват от само себе си това, което в значителна степен е родствено със Земята. Даже вашите нокти във вас самите в значителна степен са родствени със Земята. Кожата на слона е такава, че тя има изключително родство със Земята. Благодарение на това слонът усеща целия свой (вътрешен) живот сякаш обкръжен от Земята, земята (като стихия), намираща се в неговата кожа; слонът се чувства добре само тогава, когато той е обгърнат от тази своя кожа. Умирането на слона в тази кожа всъщност става постоянно.
Когато приближава смъртта, в това е отличителният признак на тези дебелокожи животни, - животното, благодарение на своята дебела кожа, изключително силно усеща това приближаване на смъртта.
Тогава на него му се иска в неговата кожа да има още повече земя; в това и се състои инстинктът, заставящ ги да се крият в пещери. Но в тези пещери тях като правило не ги търсят. Ако по местата, където се въдят слонове, започнат да ги търсят в пещери, там биха открили мъртви слонове. На открити местности тях обичайно не ги намират.
към текста >>
Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези
животни
, които са облечени в дебела кожа.
Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа.
Това се отнася също и за повечето от тези животни, които са по-нисши. Например насекомите; защото те също са облечени в роговидна кожа. За тези малки животни може да се каже, че не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи, те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре. Някои насекоми се заравят в земята и там умират.
към текста >>
Това се отнася също и за повечето от тези
животни
, които са по-нисши.
Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа.
Това се отнася също и за повечето от тези животни, които са по-нисши.
Например насекомите; защото те също са облечени в роговидна кожа. За тези малки животни може да се каже, че не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи, те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре. Някои насекоми се заравят в земята и там умират.
към текста >>
За тези малки
животни
може да се каже, че не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи, те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре.
Тези факти доказват, че животните въобще в много по-голяма степен от човека предчувстват своята смърт; това особено се отнася до тези животни, които са облечени в дебела кожа. Това се отнася също и за повечето от тези животни, които са по-нисши. Например насекомите; защото те също са облечени в роговидна кожа.
За тези малки животни може да се каже, че не само чувстват своята смърт, но когато смъртта наближи, те предприемат всичко възможно, да умрат там, където им е най-добре.
Някои насекоми се заравят в земята и там умират.
към текста >>
Да преминем към най-малкото сред всички съществуващи
животни
.
Да преминем към най-малкото сред всички съществуващи животни.
Има съвсем малки животни, състоящи се само от мека слизеста маса (вж. рис.). Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца. От масата се формира нещо като ръка. Тя може отново да бъде прибрана назад. Виждате ли, такива животни отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима.
към текста >>
Има съвсем малки
животни
, състоящи се само от мека слизеста маса (вж. рис.).
Да преминем към най-малкото сред всички съществуващи животни.
Има съвсем малки животни, състоящи се само от мека слизеста маса (вж. рис.).
Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца. От масата се формира нещо като ръка. Тя може отново да бъде прибрана назад. Виждате ли, такива животни отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима. Такава обвивка има и при по-съвършени животни и при тях тя е по-видима.
към текста >>
Виждате ли, такива
животни
отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима.
Да преминем към най-малкото сред всички съществуващи животни. Има съвсем малки животни, състоящи се само от мека слизеста маса (вж. рис.). Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца. От масата се формира нещо като ръка. Тя може отново да бъде прибрана назад.
Виждате ли, такива животни отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима.
Такава обвивка има и при по-съвършени животни и при тях тя е по-видима. Има животни, състоящи се също от такава слизеста маса, но вътре в нея се намира нещо, което при внимателно разглеждане изглежда подобно на малки лъчи; освен това, отвън има опираща се от всички страни обвивка, а на тази обвивка има шипове. Всичко това, което израства като коралите, изглежда така.
към текста >>
Такава обвивка има и при по-съвършени
животни
и при тях тя е по-видима.
Има съвсем малки животни, състоящи се само от мека слизеста маса (вж. рис.). Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца. От масата се формира нещо като ръка. Тя може отново да бъде прибрана назад. Виждате ли, такива животни отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима.
Такава обвивка има и при по-съвършени животни и при тях тя е по-видима.
Има животни, състоящи се също от такава слизеста маса, но вътре в нея се намира нещо, което при внимателно разглеждане изглежда подобно на малки лъчи; освен това, отвън има опираща се от всички страни обвивка, а на тази обвивка има шипове. Всичко това, което израства като коралите, изглежда така.
към текста >>
Има
животни
, състоящи се също от такава слизеста маса, но вътре в нея се намира нещо, което при внимателно разглеждане изглежда подобно на малки лъчи; освен това, отвън има опираща се от всички страни обвивка, а на тази обвивка има шипове.
Тази мека слизеста маса в случай, че до нея се окаже някакво зрънце, може да изкара от себе си нещо като пипалца. От масата се формира нещо като ръка. Тя може отново да бъде прибрана назад. Виждате ли, такива животни отделят варовикова или кремъчна обвивка, но при тях тя не е много забележима. Такава обвивка има и при по-съвършени животни и при тях тя е по-видима.
Има животни, състоящи се също от такава слизеста маса, но вътре в нея се намира нещо, което при внимателно разглеждане изглежда подобно на малки лъчи; освен това, отвън има опираща се от всички страни обвивка, а на тази обвивка има шипове.
Всичко това, което израства като коралите, изглежда така.
към текста >>
При нисшите
животни
виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение.
Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса.
При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение.
Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
към текста >>
Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите
животни
имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
Това, което се образува тук, вътре (звездообразното образувание), е начало на нервна маса, а това, което се образува тук, отвън, е начало на костна маса. При нисшите животни виждаме: нервите се образуват под влияние на външното космическо обкръжение, на извънземното обкръжение.
Всичко, което се отнася до костите, до черупката - нисшите животни имат само външна костна система, - всичко това се образува под въздействието на Земята.
към текста >>
Колкото по-съвършени
животни
разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът.
Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът.
Да погледнем човешкия скелет. Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка. Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани.
към текста >>
Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите
животни
, тъй като тя представлява своего рода черупка.
Колкото по-съвършени животни разглеждаме, толкова в по-голяма степен спира образуването на обвивки, на черупки, но (на преден план) изпъква образуването на скелет, най-съвършен вид от който притежава човекът. Да погледнем човешкия скелет.
Ако разглеждате човешкия скелет, ще откриете, че главата бихме могли да сравним с нисшите животни, тъй като тя представлява своего рода черупка.
Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.).
към текста >>
Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите
животни
, така и при човека.
Вътрешно тя е мека. Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.).
Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека.
Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>
Ако разгледате нисши
животни
, в тях всичко представлява бяла маса.
Устройството на главата има съществени различия от организацията на останалата част от костната система на човека. Костите на краката си вие ги носите вътре в себе си, при това те са покрити с тъкани. Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека.
Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса.
Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят. Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла. Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>
Кръвта при тези нисши
животни
е бяла и не е топла.
Тук, отвън, е разположена меката (тъканна) маса. В дадения случай костния скелет човек поглъща в себе си (тоест строи го вътре в себе си - бел. пр.). Фактът, че организацията на скелета не остава външна - както при главата, - а потъва навътре, което виждаме в останалата част от човека, този факт по някакъв начин е свързан с кръвотворната функция както при висшите животни, така и при човека. Ако разгледате нисши животни, в тях всичко представлява бяла маса. Това, което струи в тях като кръв, само по себе си има бял цвят.
Кръвта при тези нисши животни е бяла и не е топла.
Колкото по-висше е животното, толкова тази организация се доближава до човешката, толкова в по-голяма степен то, както и човекът, се пронизва от кръвната маса, оставайки в останалото светло и прозрачно. Колкото в по-голяма степен нервите се пронизват от кръвна маса, толкова повече се прибира, се поглъща вътре в организма скелетът, който дотогава е бил само външна обвивка, черупка.
към текста >>
Така че може да се каже: на висшите
животни
и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка.
Можем да поставим следният въпрос: защо човек има вътрешно формирани кости, такива като в ръцете и краката му? Защото при него нервните маси са проникнати от кръвни маси.
Така че може да се каже: на висшите животни и човека е необходимо да имат вътре кръв за това, за да са в състояние да вмъкнат, да погълнат в себе си външната обвивка.
Разбирате ли това?
към текста >>
Но човекът и висшите
животни
знаят за себе си.
В тази връзка може да се каже и следното: нисшето животно не знае нищо за себе си.
Но човекът и висшите животни знаят за себе си.
Вследствие от какво те знаят за себе си? Вследствие от това, че те имат в себе си скелет, костен скелет; ето затова те знаят за себе си.
към текста >>
313.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
При отделни дървета това се проявява особено силно; макар и да не стават
животни
и растителното начало в тях да има превъзходство, астралното тяло се внедрява в тях, при това основно в кората.
Виждате ли, господа, обикновените растения растат през пролетта, живеят през лятото, а през есента изсъхват. Такива са обикновените (едногодишни) растения. Но съществуват дървета: те не изсъхват, а продължават да живеят по-нататък. Това става по причина, че към тях се приближава отвън и влиза в тях астралното начало.
При отделни дървета това се проявява особено силно; макар и да не стават животни и растителното начало в тях да има превъзходство, астралното тяло се внедрява в тях, при това основно в кората.
Отличителен белег на дърветата е обкръжаващата ги кора; най-ефективна е кората на дъба или кората на върбата, защото астралното начало е внедрено в тяхната кора най-силно. Но и във всички други дървета, в които се съдържа танинова киселина, във всички такива дървета е силно внедрено астралното начало. Вследствие на това сокът, който може да се изстиска или извари от върбова или дъбова кора, служи за противоотрова, защото с негова помощ от астралното тяло може да се изхвърли това, което е влязло тук под въздействието на отровата от растителен произход. Но освен това киселината, съдържаща се в кафето или чая, също може в някакъв смисъл да изхвърли от астралното тяло вредоносното начало. Силното кафе и хубав чай също противодействат на растителните отрови.
към текста >>
314.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На тези
животни
е необходима цялата Земя.
Само птиците се придвижват във въздуха: също ту тук, ту там; сьомгата се премества ту тук, ту там във водата. Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи.
На тези животни е необходима цялата Земя.
Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
към текста >>
Само висшите
животни
- млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
Миграцията на сьомгата във водата е подобна на прелитанията на птиците във въздуха; само че сьомгата извършва премествания тук и там между солени и сладки води, а птиците прелитат тук и там между топли и студени въздушни зони. Който е разбрал миграцията на сьомгата, има образец и за птичите прелитания. Може да се каже така: за да получават съответните топлинни сили на Земята, птиците трябва да летят на юг; там те в по-голяма степен увеличават мускулатурата си, своите мускулни тъкани. За да имат небесните, космически сили, на птиците в по-голяма степен им е необходимо да се преместват в чистия въздух на Севера; тук те формират размножителните си органи. На тези животни е необходима цялата Земя.
Само висшите животни - млекопитаещите - и човекът в по-голяма степен са независими, еманципирани от Земята, цялото им устройство притежава по-голяма независимост.
към текста >>
315.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при
животни
се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел.
Ако те не са в ред, целият човешки организъм ще загине. Така например тук, в щитовидната жлеза, от двете страни има малки органи - вече съм ви говорил за тях в друг контекст - с размер не по-голям от главата на топлийка. (Имат се предвид паращитовидните жлези, разположени на заднолатералната повърхност на щитовидната жлеза. Хормон от тези жлези е паратиреоидинът, възбуждащ функцията на остеокластите. Недостатъчната функция на паращитовидните жлези води до нарушения в растежа и развитието на костната тъкан, скелета и зъбите.
Пълното отстраняване на паращитовидните жлези при животни се съпровожда с нарастващи тикове на скелетната мускулатура и последваща смърт от нарушения в дишането - бел.
пр.) Може да се помисли, че тези жлези не са толкова важни. Но ако при операция на щитовидната жлеза, на гушата, хирургът по невнимание отстрани тези дребни, с размер на главичка на топлийка органи, настъпва общо заболяване на организма. Човек заболява от кретенизъм, постепенно се обезсилва и умира. Следователно тези нищожни на вид и размер органи имат за човешкия организъм толкова голямо значение, каквото само можете да си представите! Тяхното значение за вашия организъм е да отделят много фини вещества (хормони), които трябва да попадат в кръвта.
към текста >>
Да вземем за пример от животинския свят тези
животни
, кожата на които е покрита с косми, козина.
Да вземем за пример от животинския свят тези животни, кожата на които е покрита с косми, козина.
Разбира се, вие сте свободни да мислите, че козината е полезна с това, че през зимата животното не замръзва и т. н. Разбира се, козината е полезна с това. Но за да може да се появи тази козина по кожата, животното трябва да бъде подложено на изключително силното въздействие на Слънцето. Козината се появява не по друга причина, а като следствие от това, че животното се оказва подложено на силното въздействие на Слънцето.
към текста >>
Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са
животни
, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето.
Да вземем за пример лъва.
Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето.
Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове. Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н. И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
към текста >>
Това ги отличава от нашите преживни
животни
, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н.
Да вземем за пример лъва. Лъвовете, самците, които притежават мощна грива, са животни, изключително силно подложени на въздействието на Слънцето. Вследствие от това гръдните органи на лъва - под въздействие на Слънцето те стават особено силни - са силно развити, лъвовете имат къси черва и мощни дробове.
Това ги отличава от нашите преживни животни, които в по-голяма степен формират органи в коремната кухина - черва, стомах и т. н.
И така, видът, качеството на космената покривка или оперението на животните на първо място са свързани с въздействието на Слънцето.
към текста >>
Точно по същия начин някои групови души се представяли като орел, сокол, като други
животни
, като сова и т. н.
Точно по същия начин някои групови души се представяли като орел, сокол, като други животни, като сова и т. н.
В този случай дрехите се изготвяли с украшения от пера или нещо подобно, за да бъдат подобни на груповата душа. Така че облеклото е възниквало главно от духовните потребности.
към текста >>
316.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви
животни
по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена.
Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена.
Както това лесно може да се провери, тези деца са просто мазни, тлъсти.
към текста >>
Ако рибата имаше същите дробове, както останалите
животни
и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата.
От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно.
Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата.
Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят. Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>
Известно ви е, че висшите
животни
и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят.
На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно. Ако рибата имаше същите дробове, както останалите животни и човека, тя, разбира се, не би могла да живее във водата.
Известно ви е, че висшите животни и човекът не могат да живеят дълго във вода, те ще се удавят.
Те не могат да живеят там. Но рибите могат да живеят във вода, тъй като те нямат бели дробове, но имат хриле; благодарение на тях те поемат в себе си намиращия се във водата въздух, който винаги съдържа в себе си слънчевите сили.
към текста >>
317.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Погледнете другите
животни
, живеещи в райони, където има много сняг, например белите мечки.
Погледнете другите животни, живеещи в райони, където има много сняг, например белите мечки.
Те самите имат бяла окраска. Всичко живо така или иначе е подложено на въздействието на обкръжаващата среда.
към текста >>
318.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Така стои работата с изпражненията на всички
животни
, по тях може да се познае цялото животно.
Кравешкото изпражнение е по-голямо и се разстила. Конските изпражнения са малки, закръглени главички. Ако имате чувство за красота - защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава! В кравешкото изпражнения е отпечатана цялата тя, с широките й маниери, с бавността й, със склонността й да полегне; тя цялата се намира в това изпражнение. Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от Земята, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон!
Така стои работата с изпражненията на всички животни, по тях може да се познае цялото животно.
Оттук можете да видите, какво са подразбирали древните под думата «мумия»; това е просто астралното начало. Свръхсетивното животно, свръхсетивният човек - всичко това живее в отделяните секрети.
към текста >>
319.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
Всички минерали са били растения, а преди това -
животни
.
Коренова диета. Влияние на Луната върху размножението и растежа. Зависимостта на вътрешната животинска сила от Слънцето. Мисленето и душевният живот зависят от Сатурн. Познанието на асирийците и вавилонците за ефектите от положението на Слънцето в Зодиака.
Всички минерали са били растения, а преди това - животни.
Металите и планетите. Ликвидиране на старото знание между V и XII век. Комод като «посветен». Свитъците от Константинопол. Коперник основава съвременната астрономия.
към текста >>
320.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете
животни
.
Но никога никой не е можел да се издигне от кастата на воините до кастата на брахманите. Те са били строго отделени. Третата каста са били селяните, селските жители, и четвъртата каста са били тези, които всъщност са се считали за работници, работещите физически. Между тези касти е имало строго разделение. В Древна Индия преходът на човек от една каста в друга би изглеждал така, както ако лъвът би станал агне!
Кастите се отличавали една от друга така, както се отличават един от друг видовете животни.
Ето защо на тази основа между хората не е имало сблъсъци. За тях да преминеш от третата каста в първата е било същото безумие, както ако лъвът поиска да стане бик. Различието е било очевидно, то е било от само себе си разбиращо се при тези хора. Така е било в Индия.
към текста >>
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове
животни
и са ги делили на четири касти.
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти.
Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели. Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека.
към текста >>
321.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Там различието било като при животните, между различните видове
животни
: брахманите -свещеници, селските жители - труженици.
Така на емоционално равнище вие получавате отражение на това, което е дошло в света благодарение на Христос Исус. По отношение на нещата, ставащи днес във външния свят, трябва да кажа: вие виждате, че навсякъде между хората обичайно е господствало неравенството. Достатъчно е да си представим Древна Индия.
Там различието било като при животните, между различните видове животни: брахманите -свещеници, селските жители - труженици.
Египтяните също имали цяла армия роби. Макар и кастите да не били отделени една от друга така строго, но въпреки това те още съществували в някакъв смисъл. В Древна Гърция и Рим още съществувало различие между свободно родените и робите. Тези външни различия започнали да се отстраняват в хода на историята в Новото време, и то благодарение на факта, че се отстранявали различията между «децата Божии» и «децата човешки». Следователно върху целия социален живот на човека било оказвано огромно влияние в резултат на случилото се в Палестина благодарение на Христос Исус.
към текста >>
322.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
«Сфинксовете» навсякъде използвали имена на
животни
, за да характеризират по-ясно живеещото в човека.
«Сфинксовете» навсякъде използвали имена на животни, за да характеризират по-ясно живеещото в човека.
Виждате, че «сфинксовете» говорили на такъв език, в който речта в по-голяма степен се е водела от духовното начало.
към текста >>
323.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Оттук виждате, че корените оказват влияние върху тези нисши
животни
, върху глистите.
Луната оказва влияние върху растежа на корените при растенията. Затова определени корени на растения при определена конституция на човека са много нужни. Вие знаете, че в червата, в храносмилателните органи се появяват паразити, глисти и това се понася много тежко. За хора, които лесно хващат глисти, добра храна е червеното цвекло (в други лекции авторът посочва също така и ряпата - бел. пр.). Ако червено цвекло попадне в червата, то раздразва глистите, парализира ги, а след това те излизат заедно с фекалиите.
Оттук виждате, че корените оказват влияние върху тези нисши животни, върху глистите.
Корените на червеното цвекло за нас не са отровни, но за глистите са отровни. И пак работата е такава, че глистогонните свойства на тези растителни корени се проявяват най-силно, ако ние ги ядем при пълнолуние. На тези неща е необходимо да се обръща внимание.
към текста >>
След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били
животни
, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн.
Хората са искали да узнаят върху кои минерали в много древните времена, когато още са били растения, е оказвало влияние Слънцето. За това се е проверявало въздействието на минералите върху човека и е било изяснено например следното: ако Слънцето стои пред съзвездието Лъв и оказва силно влияние върху сърцето на човека, аналогично въздействие върху сърцето се оказва и в случай, че в човека се вкара злато. Оттук заключавали, че някога Слънцето е оказвало най-голямо влияние именно върху златото. Или ако Сатурн се намирал в звездния куп Плеяди, най-силно влияние се оказвало върху главата на човека. Тя ставала сякаш независима, свободна.
След това изпитвали кой от минералите, някога бидейки още в състояние на животно - защото преди да бъдат растения, минералите са били животни, -е можел да получава най-голямо въздействие от Сатурн.
Открили, че това е оловото. Така изяснили, че оловото също действа върху човешката глава по освобождаващ начин, прави я независима, свободна. Ето защо на този, който е имал тъпа глава - вследствие, че определени храносмилателни процеси, които не е трябвало да стават в главата, са ставали в резултат на заболяване именно в главата, - на такъв болен са давали олово.
към текста >>
324.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези
животни
отново биха възникнали хора!
Той казвал: защо хората все още живеят? Защо те не предпочетат да се унищожат? Защото ако всичко е лошо, би било къде по-разумно да се определи ден за всеобщо самоубийство на човечеството. Тогава всичко създадено би изчезнало. Но Едуард фон Хартман продължава: не, ако се насрочи такова всеобщо самоубийство, от това нищо няма да излезе.
И даже ако бихме го насрочили - нали хората са възникнали от животните, а животните не биха се самоубили, и тогава от тези животни отново биха възникнали хора!
Следователно по подобен начин ние нищо не постигаме. Затова той измисля нещо друго. Той разсъждава така: ако искаш да изкорениш действително всичко, което е земният свят, това трябва да се прави не по пътя на самоубийство на хората, а трябва да се унищожи до основи цялата Земя. Днес ние още нямаме необходимите за това машини, но някои машини хората вече са изобретили. Така че трябва да се използва цялата мъдрост, за да се изобретят машини, с помощта на които да може да се пробие Земята, да се стигне достатъчно дълбоко, след което, използвайки динамит или подобни устройства, да се взриви цялата Земя така, че парчетата да се разлетят в космоса и да се превърнат в прах.
към текста >>
325.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите
животни
.
Виждате ли, ако разгледате човека, как стои или ходи по Земята, ще се окаже, че той носи в себе си всъщност всички царства на природата. Преди всичко той носи в себе си животинското царство, в някакъв смисъл неговото устройство носи животински характер.
Това вие бихте могли да видите дори в наличието при човека например на бедрени или раменни кости, които в подобен вид ги имат и висшите животни.
Ако добре се запознаем с тези въпроси, и при животните, стоящи по-долу, се намират подобни или родствени образувания. Даже при рибите може, макар и с някаква приблизителност, да се види, че при тях една от костите съответства на една от костите на човека. Това, което може да бъде казано за костна-та система, по същия начин може да се каже и за мускулната система и даже за вътрешните органи. При човека имаме стомах - по съответен начин намираме стомах и при животните. Накратко, това, което го има в животинското царство, ние го откриваме също така и в човешкото тяло.
към текста >>
326.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши
животни
, тя самата е била жива.
Земята има твърда сърцевина, съдържаща от седемдесет до осемдесет вещества, а около нея - въздушна обвивка, състояща се предимно от кислород и азот и малки количества въглероден двуокис, водород и сяра. Геологията съди за земните пластове по вкаменелостите вътре. В Алпите всичко, което е разположено на пластове, е било по-късно размесено едно с друго. Образуване на вкаменелостите.
Съвременният облик на Земята ни показва, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива.
Човешкото същество се пробужда към съзнание едва когато Земята е започнала постепенно да умира. Нашите растения се изграждат от въглерод, който поемат от въглеродния двуокис, издишван от човека и животните, а прарастенията са се изграждали от азот, защото в най-древните епохи се е издишвало съединение на въглерода и азота - циановодородна киселина. Както в Земята в древни времена е имало синилна киселина, така и в млади образувания като кометите тя присъства. Слънцето и звездите са кухи пространства, а не нагорещен газ.
към текста >>
Повечето
животни
имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания.
Растенията помирисват мировото пространство и в съответствие с това изграждат сами себе си. От растенията срещу нас реално идват ароматите на небето. Върху всеки участък от Земята оказва особено силно въздействие една или друга планета и в съответствие с това растителното начало в човека притежава миризма. Човекът има природата в себе си като цяло. Цветовете на растенията могат да помиришат целия свят, човешкият нос обаче е много загрубял.
Повечето животни имат мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания.
При хората съществува само малък рудимент. Но с трансформирания вкусов мозък той формира идеи. Какво прави човека по-съвършен от другите създания на природата и защо той е толкова несръчен след раждането си. Хора, които твърде едностранчиво развиват своя мозък, макар и да могат фино да мислят, се оказват страшно несръчни.
към текста >>
327.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 юни 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Ако човек се разлага, върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни
животни
.
Каквото виждаме днес в света като камъни, като скали и планини, е своего рода труп. То също е някакъв труп! Но не винаги е било така. Точно както трупът на човека не винаги е бил такъв, какъвто го виждаме, след като духовно-душевното излезе навън, така и това, което виждаме наоколо, не винаги е било такова. Не ни учудва, че растенията растат върху трупове, тоест върху камъни.
Ако човек се разлага, върху неговия разлагащ се труп също израстват всевъзможни дребни растения и дребни животни.
към текста >>
Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи
животни
, а тук, във второто състояние - повече като летящи
животни
.
Но ако Земята не съдържаше вода, никакви растения нямаше да израстват. За своя растеж растението се нуждае именно от вода. Има също така и чисто водни растения. Така че трябва да си представите първоначалните растения като днешните водни растения. Те са плували във водата.
Също така трябва да си представите животните по-голямата им част именно като плаващи животни, а тук, във второто състояние - повече като летящи животни.
към текста >>
Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални
животни
, които са възникнали в течение на слънчевото състояние.
От всичко, което е било първоначално, нещо оставало. Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човека и животното, всички са можели само да летят - защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, - и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества.
Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние.
Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух. Тези животни са били своего рода въздушни облаци. Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата!
към текста >>
Тези
животни
са били своего рода въздушни облаци.
От всичко, което е било първоначално, нещо оставало. Доколкото в течение на слънчевото състояние, когато ги е имало само човека и животното, всички са можели само да летят - защото тогава още не е можело да се плува, всички са можели само да летят, - и доколкото въздухът е останал и съществува досега, са възникнали потомци на тези летящи същества. Всевъзможните разновидности на нашите птици, съществуващи днес, се явяват пряко продължение на тези първоначални животни, които са възникнали в течение на слънчевото състояние. Само че тогава те не са били такива, каквито са сега. Тогава те са се състояли само от въздух.
Тези животни са били своего рода въздушни облаци.
Сега (лунното състояние) те включили в себе си и водата. И днес, господа, нека поне веднъж да погледнем птицата! В по-голямата си част днес тази птица изглежда необмислена. Ако трябва да си представим животните, които са съществували по време на слънчевото състояние, трябва да кажем: те са се състояли само от въздух, били са подвижни въздушни облаци. Ако днес погледнем птица, тази птица има кухи кости и вътре в тези кухи кости навсякъде се намира именно въздух!
към текста >>
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите
животни
и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи.
Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло! Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>
Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите
животни
трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
Днес можете да видите разликата, която съществува: разликата между яйцеснасящите животни и такива същества, като човека или висшите млекопитаещи. Разликата се основава на това, че човек е по-стар например от рода на птиците, и много по-стар от минералното. Ето защо той, намирайки се в съвсем ранен стадий в ембрионалния период, трябва да бъде защитен в майчиното тяло от минералната природа. Тогава той може да получава достъп само до това минерално, което е било подготвено чрез преминаване през майчиното тяло. Даже известно време след раждането той трябва да получава под формата на майчино мляко това минерално, което вече е било преработено вследствие на преминаването му през майчиното тяло!
Докато птицата може веднага да се храни с вещества от външния свят, човекът и висшите животни трябва да се захранват с вече преминалото през майчиното тяло.
към текста >>
Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните
животни
би могъл да произлезе човек.
Виждате ли, доколкото днес въобще не могат по правилен начин да размишляват за такива неща, е възникнало неправилно разбиране за това, което се намира на Земята като растение, като животно и като човек. Възникнал е материалистичният дарвинизъм, който предполага, че първо са възникнали животните и едва после човекът, развил се от животното. Вярно е, че човек във външния си облик има родство с животните. Но човекът е възникнал по-рано, животното се е развило значително по-късно, когато вече е настъпило преобразеното състояние на света. Така че ние можем да кажем: животните са потомци на тези, които са били тук по-рано, когато животните още са имали родство с човека.
Но ние нямаме никакво основание да смятаме, че от днешните животни би могъл да произлезе човек.
Това би била съвсем невярна представа.
към текста >>
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и
животни
.
Следователно може да се каже: отначало човек се преустройва, изхождайки от този древнолунен облик и ние и днес можем да видим с примера за рибешкия вид, който притежава в тялото на майката, как той се реорганизира. Във всичко, което наблюдаваме в днешния свят, ние можем да видим как е протичал предишният живот, както и в случая с трупа знаем, че той е имал предишен живот. Днес аз ви описах това, което е възникнало на Земята в минерален вид, описах ви какво е било преди. Наблюдавайки трупа, виждаме, че той не може повече да движи краката си, не може повече да движи ръцете си, не може повече да отвори уста, не може повече да отвори очи, станал е неподвижен, но този факт ни води назад към състоянието, когато всичко е било подвижно, краката са се движили, ръцете са се движили, очите са можели да се отворят.
По същия начин гледаме на трупа на Земята, който е изключен от състоянието на живот и по който ходят хора и животни.
Ние поглеждаме назад, когато Земята като цяло е била още жива.
към текста >>
328.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Затова тогавашните
животни
са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите.
При крайниците, които служат за придвижване по твърда повърхност, служат за ходене или пълзене, костите отстъпват навътре, а тъканите ги покриват отвън. Така че при такива крайници ние наблюдаваме на първо място външното нарастване на мускулната тъкан, докато костите се разполагат вътре. Тук мускулната тъкан се явява най-важната. Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях.
Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите.
Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа. Ако днес разгледаме някои водоплаващи животни с плавателни ципи между костите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб. Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност. И те са имали стави на своите крайници - не като рибите днес, при които стави не се виждат.
към текста >>
Ако днес разгледаме някои водоплаващи
животни
с плавателни ципи между костите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб.
Това (показва го на дъската) има отношение към ходенето, а това се отнася към плуването. Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите. Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа.
Ако днес разгледаме някои водоплаващи животни с плавателни ципи между костите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб.
Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност. И те са имали стави на своите крайници - не като рибите днес, при които стави не се виждат. Благодарение на ставите те са можели да дирижират своите движения - наполовина ходене, наполовина плуване.
към текста >>
Тогава са съществували
животни
, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност.
Но тогава не е имало нито ходене, нито плуване, имало е нещо средно между тях. Затова тогавашните животни са имали крайници, в които е имало нещо шиповидно, но това не било просто шип, а връзки, подобни на ставите. Имало е връзки, при това доста изкусни. Между тях е нараствала мускулна тъкан, подобно на ципа. Ако днес разгледаме някои водоплаващи животни с плавателни ципи между костите, виждаме последния остатък от това, което някога е съществувало в широк мащаб.
Тогава са съществували животни, които така са простирали своите крайници, че те заедно с нарасналата мускулна тъкан са можели да се удържат на повърхността на плътната течност.
И те са имали стави на своите крайници - не като рибите днес, при които стави не се виждат. Благодарение на ставите те са можели да дирижират своите движения - наполовина ходене, наполовина плуване.
към текста >>
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези
животни
, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници.
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното.
към текста >>
Такъв е бил този вид
животни
.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност.
Такъв е бил този вид животни.
Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани. Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези
животни
са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни.
Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници.
Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани. Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
Всичко останало при тези
животни
е било слабо развито.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници.
Всичко останало при тези животни е било слабо развито.
Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното. Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани. Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
Виждате това, което днес още съществува при жаби или
животни
, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното.
И така, както виждате, обърнахме вниманието на тези животни, които преимуществено са се нуждаели от такива крайници. Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито.
Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното.
Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани. Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни
животни
, които са живеели някога и са били недодялани.
Днес те биха ни се сторили крайно недодялани, тези крайници: нито плавници, нито крака, нито ръце, а недодялани израстъци на тялото, които обаче много добре подхождали за живот в такава плътна течност. Такъв е бил този вид животни. Ако поискаме да го опишем по-нататък, би следвало да кажем: тези животни са били предразположени към такова формиране на тялото, за да могат да възникнат такива чудовищни крайници. Всичко останало при тези животни е било слабо развито. Виждате това, което днес още съществува при жаби или животни, които плуват из блатата, тоест в плътно-течното.
Ако ги вземете, в тях ще намерите слаби, угасващи, закърнели образувания от тези чудовищни животни, които са живеели някога и са били недодялани.
Имали са много малка глава, като при костенурката.
към текста >>
А в уплътнения въздух са живеели други
животни
.
А в уплътнения въздух са живеели други животни.
Нашите днешни птици е трябвало да добият това, от което се нуждаят, живеейки в разредения въздух. Те е трябвало да си формират дробове. Но животните, които са живеели тогава във въздуха, не са имали дробове, доколкото в уплътнения, сернист въздух те не биха могли да дишат с тези дробове. Но те са поемали в себе си този въздух, при това са го поемали така, че той им е служил за нещо като храна. Тези животни още не са можели да ядат в съвременния смисъл, защото всичко изядено би оставало в стомаха им.
към текста >>
Тези
животни
още не са можели да ядат в съвременния смисъл, защото всичко изядено би оставало в стомаха им.
А в уплътнения въздух са живеели други животни. Нашите днешни птици е трябвало да добият това, от което се нуждаят, живеейки в разредения въздух. Те е трябвало да си формират дробове. Но животните, които са живеели тогава във въздуха, не са имали дробове, доколкото в уплътнения, сернист въздух те не биха могли да дишат с тези дробове. Но те са поемали в себе си този въздух, при това са го поемали така, че той им е служил за нещо като храна.
Тези животни още не са можели да ядат в съвременния смисъл, защото всичко изядено би оставало в стомаха им.
В качеството на храна те не са употребявали нищо твърдо. Всичко, което са употребявали за храна, те са вземали от уплътнения въздух. Но в какво са вдишвали те всичко това? Виждате ли, те са вдишвали всичко в място, което е било формирано при тях по особен начин.
към текста >>
Мускулните маси, които са имали тези плаващи
животни
, тези, бих могъл да кажа, пълзящо-плуващи
животни
- но това не е било нито плуване, нито вървене - тези мускулни маси тогавашните въздушни
животни
не са можели да ги използват, доколкото те не са плували в уплътнена течност, а е трябвало сами да се носят по въздуха.
Мускулните маси, които са имали тези плаващи животни, тези, бих могъл да кажа, пълзящо-плуващи животни - но това не е било нито плуване, нито вървене - тези мускулни маси тогавашните въздушни животни не са можели да ги използват, доколкото те не са плували в уплътнена течност, а е трябвало сами да се носят по въздуха.
Обстоятелството, че те сами е трябвало да се държат във въздуха, е обусловило възникването при тях на приспособеност към серния въздух на тези мускулни маси, които са се развивали при пълзящо-плуващите животни. Сярата е изсушавала тези мускулни тъкани и е правила от тях това, което днес наблюдаваме като пера. В перата има от тези изсушени мускулни тъкани, това е изсушена тъкан. С помощта на тези изсушени тъкани животните са могли да образуват крайниците, които са им били нужни. Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните.
към текста >>
Обстоятелството, че те сами е трябвало да се държат във въздуха, е обусловило възникването при тях на приспособеност към серния въздух на тези мускулни маси, които са се развивали при пълзящо-плуващите
животни
.
Мускулните маси, които са имали тези плаващи животни, тези, бих могъл да кажа, пълзящо-плуващи животни - но това не е било нито плуване, нито вървене - тези мускулни маси тогавашните въздушни животни не са можели да ги използват, доколкото те не са плували в уплътнена течност, а е трябвало сами да се носят по въздуха.
Обстоятелството, че те сами е трябвало да се държат във въздуха, е обусловило възникването при тях на приспособеност към серния въздух на тези мускулни маси, които са се развивали при пълзящо-плуващите животни.
Сярата е изсушавала тези мускулни тъкани и е правила от тях това, което днес наблюдаваме като пера. В перата има от тези изсушени мускулни тъкани, това е изсушена тъкан. С помощта на тези изсушени тъкани животните са могли да образуват крайниците, които са им били нужни. Това не са били крила в съвременния смисъл, но са ги носели по въздуха и са приличали на крила, те не са били крила като днешните. Преди всичко едните и другите много силно са се отличавали в едно.
към текста >>
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни
животни
- съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях.
Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време.
към текста >>
Тези
животни
тук, долу, са се намирали във водната стихия.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях.
Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия.
А тук, горе, са се намирали тези интересни животни. И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние.
към текста >>
А тук, горе, са се намирали тези интересни
животни
.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях. Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия.
А тук, горе, са се намирали тези интересни животни.
И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си. И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние. Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас.
към текста >>
И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни
животни
постоянно са отделяли нещо от себе си.
Виждате ли, в прадревно време тук, долу, са живеели ужасно недодялани водни животни - съвременната костенурка би била истинска принцеса сред тях. Тези животни тук, долу, са се намирали във водната стихия. А тук, горе, са се намирали тези интересни животни.
И докато днешните птици само понякога правят там, горе, нещо не съвсем прилично - и ние ги осъждаме даже за това, нали така, - тези птицеобразни животни постоянно са отделяли нещо от себе си.
И тези отделяния, подобно на дъжд, са падали долу. Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние. Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло.
към текста >>
Само благодарение на казаното тези появили се там
животни
въобще са можели да живеят по-нататък.
Такъв дъждец особено силно е падал надолу в определено време. Но животните, намиращи се долу, още не са имали тези привички, които имаме ние. Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло. Този процес бил едновременно и оплождането на онова време.
Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък.
Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго. Те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали.
към текста >>
В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези
животни
са живеели дълго.
Ние смятаме за ужасно и неприлично, ако някоя птичка направи нещо не съвсем приятно за нас. Но животните, намиращи се долу в течния елемент, не са смятали така, те поглъщали това, което падало отгоре, всмуквали го в своето тяло. Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък. Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят.
В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго.
Те отново и отново са се образували. Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния.
към текста >>
Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези
животни
, намиращи се долу.
Този процес бил едновременно и оплождането на онова време. Само благодарение на казаното тези появили се там животни въобще са можели да живеят по-нататък. Само благодарение на това, което са вдишвали, те са можели да продължат да живеят. В това отношение не би следвало да се говори за произлизане на едно животно от друго, както се прави днес, а би могло да се каже, че тогава тези животни са живеели дълго. Те отново и отново са се образували.
Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу.
Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло. И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
към текста >>
И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези
животни
долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
Това е било някакво, бих казал, всемирно линеене; те постоянно са се подмладявали, тези животни, намиращи се долу. Напротив, животните, намиращи се горе, са се стремили при тях да идва това, което са развивали животните долу, и с него те самите се оплождали. Така че процесът на размножаване тогава е представлявал нещо, ставащо по цялото тяло на Земята. Горният свят е оплождал долния, а долният е оплождал горния. Въобще всичко това е съставлявало едно съвсем живо тяло.
И бих могъл да кажа: това, което са представлявали тогава тези животни долу и животните горе, е било подобно на личинки, намиращи се вътре в тялото, когато цялото тяло е живо и личинките, намиращи се вътре, също са живи.
Това е бил единен живот и отделните същества, които са живеели вътре, са живеели в съвсем живо тяло.
към текста >>
Тогава всичко би останало така, че недодяланите
животни
заедно с въздушните
животни
биха заселили живото земно тяло.
Но по-късно настъпило такова положение на нещата, станало такова събитие, важността на което е била изключителна. Ако описаната по-горе история би могла да продължи и по-нататък, тогава всичко би било не така, както е сега на Земята.
Тогава всичко би останало така, че недодяланите животни заедно с въздушните животни биха заселили живото земно тяло.
Но настъпил ден, когато станало нещо особено. Вижте, ако тук ние имаме живо образувание, Земята (вж. рис.), някога от тази Земя се отделило нещо по-младо; то излязло в мировото пространство. Този процес изглеждал така, че тук възникнал малък израстък; тук възникнало изтъняване, и накрая - отделяне.
към текста >>
Именно птицеобразните
животни
са поемали кремъчната киселина.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е.
Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина.
Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания.
към текста >>
Вследствие от това, всяко от тези
животни
се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина.
Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие.
Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични.
към текста >>
А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите
животни
с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези
животни
добили преобладаване на стомашно-чревните процеси.
Докато Земята се е намирала в предишното, древно състояние, тази кремъчна киселина още не се е вдишвала, а се е поемала, всмуквала се е. Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества.
А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси.
И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници.
към текста >>
И така, тогава горе са обитавали страшно нервни
животни
, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания.
Именно птицеобразните животни са поемали кремъчната киселина. Покрай сярата те са поемали кремъчната киселина. Вследствие от това, всяко от тези животни се превърнало в почти завършен орган за сетивно възприятие. Така, както ние сме задължени на кремъчната киселина за това, което се отнася до нашите сетивни органи, така и Земята като цяло е задължена на влиянията на намиращата се навсякъде кремъчна киселина, в резултат на които са се появили птицеподобните същества. А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси.
И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания.
Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо. Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници. Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган.
към текста >>
Това са били
животни
, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници.
А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо.
Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници.
Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган. Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
към текста >>
Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите
животни
са се формирали костите.
Разказвам ви това, за да видите как някога на Земята всичко е изглеждало съвсем различно. Всичко това, което е било тук в разтворен вид, се отделяло, отлагайки твърдите минерални скални породи, в скалните маси, образувайки своего рода костен скелет. Но само благодарение на това за човека и за животните се създавала възможност да формират твърди кости.
Защото когато навън се е образувал костният скелет на Земята, вътре в човека и висшите животни са се формирали костите.
Всичко, което обозначих тук, още не го е имало; още не е имало такива твърди кости, каквито ние имаме днес, а всичко това е било гъвкаво, рогообразно, хрущялоподобно.
към текста >>
А висшите
животни
и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.
За всичко това, което ви описах, в миналото е имало условия за живот. Днес за тези неща вече няма условия за живот. Така че можем да кажем: в нашите днешни птици ние виждаме приспособени за въздуха потомци на този птицеподобен род същества, които са обитавали някога в наситения със сяра и кремъчна киселина плътен въздух. А всичко това, което днес се явява амфибии, пълзящи, всички видове жаби, а също и всички хамелеони, змии и т. н. - всички те се явяват потомци на съществата, които в миналото са плували в уплътнената течност.
А висшите животни и човекът в сегашния си облик са възникнали значително по-късно.
към текста >>
Видим облик са имали тогава само недодяланите
животни
, а също така и въздушните птицеподобни
животни
.
Тук, господа, се появява очевидно противоречие. Последния път ви казах: човек е бил тук от самото начало, но той е бил тук в топлинна, в душевно-духовна форма. Човек също така е присъствал и при всичко това, което ви показах, но е присъствал тук не в качеството си на физическо същество, а е присъствал в съвсем фино тяло, в което той е можел да се намира както във въздуха, така и в уплътнената течност. По видим, сетивно възприемаем начин него още го е нямало тук. Висшите млекопитаещи също още ги е нямало тук във видим облик.
Видим облик са имали тогава само недодяланите животни, а също така и въздушните птицеподобни животни.
Трябва да се различава в какъв смисъл се казва: човекът е бил тук. Той е бил тук най-първи, когато още не е имало въздух, но този човек се е намирал тук в невидимо състояние. Той е присъствал тогава, когато Земята е изглеждала така, но е присъствал в невидимо състояние. Първо Луната е трябвало да се отдели от Земята. Едва тогава започнало отлагането на минералното в човека, образуването на минералната костна система.
към текста >>
329.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни
животни
, за да не навредят на хората.
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората.
Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са оставали да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга.
към текста >>
Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни
животни
от днешните.
Виждате ли, така, както постъпва този човек, е постъпвала с всички пластове на Земята геологията: добирайки се до тях в кариерите или при изземване на земни маси при строителството на железопътни линии и т. н., просто ги разкопавали. В геологията изучават това, което с помощта на чук или друг инструмент намират навсякъде в каменоломните, за да направят заключение, какво се е отлагало в планините в резултат на свлачища и други подобни неща. При това навсякъде или разбиват с чук, или изрязват - според обстоятелствата - едно или друго, и тук, в различните слоеве, намират така наречените вкаменелости.
Тук можем да кажем така: под нашата земна почва са запазени слоеве, които съдържат съвсем различни животни от днешните.
И правейки разкопки в тези слоеве, се получава представа за това, какви форми са имали животните, живели в древните епохи.
към текста >>
И трябва първо да се изясни не според разположението на слоя, а по това, как са разположени вкаменелостите, вкаменените
животни
- при това могат да се намерят и различни растения, - трябва първо да се изясни как всички те са попаднали в този слой.
Те копаят там и намират, че отдолу се намира езически храм! Но какво е станало тук? Сравнително неотдавна този горен слой, на който стои тази църква или здание, въобще го е нямало, той само се е нанасял, натрупвал, може би от хората, а може би е възникнал с помощта на природните сили: езическият храм се намира отдолу. Той някога е бил отгоре, но сега се намира отдолу, ето така стои работата. Но в земята един слой се напластява върху друг.
И трябва първо да се изясни не според разположението на слоя, а по това, как са разположени вкаменелостите, вкаменените животни - при това могат да се намерят и различни растения, - трябва първо да се изясни как всички те са попаднали в този слой.
към текста >>
Следователно става известно, че това преобръщане, смесване на пластовете е станало по-късно от времето, когато са живели тези древни
животни
.
Виждате ли, това може да се наблюдава в различни форми; тук всичко се е оказало преобърнато наопаки. И както видяхте, може да не знаете и следното. Може да попитате: кога е станало това преобръщане? Обръщането е станало именно след като са се образували тези вкаменелости. Иначе те би трябвало да са разположени по друг начин вътре в пластовете.
Следователно става известно, че това преобръщане, смесване на пластовете е станало по-късно от времето, когато са живели тези древни животни.
към текста >>
Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от
животни
и растения.
Само вземайки това предвид, може да се установи кой от пластовете е по-древен и кой - по-късен.
Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения.
По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове. Ако се достигне древен слой, се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид могат при някои условия да бъдат много интересни.
към текста >>
По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и
животни
се намират в по-късни пластове.
Само вземайки това предвид, може да се установи кой от пластовете е по-древен и кой - по-късен. Но тук съвременната наука, градяща изследванията си само на външните факти, казва: най-древен е слоят, в който могат да се намерят най-простите остатъци от животни и растения.
По-късно животните и растенията станали по-сложни - следователно по-сложните растения и животни се намират в по-късни пластове.
Ако се достигне древен слой, се откриват вкаменелости, които са възниквали, защото от животните са се запазвали варовиковите и силициевите включвания; всичко останало се е разрушило. Ако се достигне по-млад, по-късен слой, тогава там са се запазили скелети. Впрочем, могат да се образуват и други видове вкаменелости, при това по доста необичаен начин. Тези вкаменелости от друг вид могат при някои условия да бъдат много интересни.
към текста >>
Например от съвременните хора с тяхната относително мека структура на тъканите остава много малко, също така относително малко остава и от висшите
животни
.
Но в същото време не трябва да си представяте всички тези неща така просто.
Например от съвременните хора с тяхната относително мека структура на тъканите остава много малко, също така относително малко остава и от висшите животни.
Например има животно, от което се е запазило само копие на зъбите; така са открили своеобразно копие на зъбите на акули от древния свят, образувани по посочения начин. Всичко останало е дело на таланта. Тук можем да кажем: на всяка животинска форма съответства специфична форма на зъбите - човек има друга форма на зъбите - и формата на зъбите винаги се образува в съответствие с целия облик, с цялото същество. Сега трябва да имаме такъв талант, който би позволил на основата на намерените зъби да си съставим представа за това, какво би могло да бъде това животно. Следователно всичко това съвсем не е така лесно.
към текста >>
Благодарение на това се заключава, че е имало времена, когато е нямало
животни
като днешните, а животните са били доста по-прости и са изглеждали както нашите нисши
животни
, охлюви, миди и т. н.
Но виждате ли, изучавайки тези пластове, се правят изводи и за това, как всички тези неща са се развивали.
Благодарение на това се заключава, че е имало времена, когато е нямало животни като днешните, а животните са били доста по-прости и са изглеждали както нашите нисши животни, охлюви, миди и т. н.
Но винаги трябва да знаете какво остава от такива животни. Представете си, че би могло да стане следното.
към текста >>
Но винаги трябва да знаете какво остава от такива
животни
.
Но виждате ли, изучавайки тези пластове, се правят изводи и за това, как всички тези неща са се развивали. Благодарение на това се заключава, че е имало времена, когато е нямало животни като днешните, а животните са били доста по-прости и са изглеждали както нашите нисши животни, охлюви, миди и т. н.
Но винаги трябва да знаете какво остава от такива животни.
Представете си, че би могло да стане следното.
към текста >>
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши
животни
, тя самата е била жива!
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива!
Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя. Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни! Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>
Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят
животни
!
Съвременният облик на Земята ни показва именно това, че докато още не са живеели нито хора, нито висши животни, тя самата е била жива! Така че, изхождайки от тези явления, ние трябва да кажем: отначало живата Земя се е превърнала в сегашната мъртва Земя.
Но само на тази мъртва Земя са можели да живеят животни!
Помислете само, че ако във въздуха не бяха се отделили кислородът и азотът, ако водородът, въглеродът и сярата не бяха доведени до стадий на относително бездействие, тогава би ни се наложило да дишаме нещо приличащо на белтъка в кокошето яйце, защото именно той е обкръжавал тогава Земята.
към текста >>
Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни
животни
и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли.
Отдаваме на въздуха въглерода, намиращ се в нас, издишваме съединените заедно въглерод и кислород, тоест въглероден двуокис. Растенията го вдишват и издишат кислород. Така че кислородът винаги присъства във въздуха. Да, днес това става така. Но в течение на развитието на човечеството на Земята не винаги е било така.
Ако бихме открили древните същества, които са живеели тогава и които още можем да намерим вътре във вкаменените пластове, тогава бихме казали: да, те не биха могли да бъдат такива, каквито са нашите днешни животни и растения, особено като растенията днес, но всички тези същества, които са били тук като растения, би трябвало много повече да приличат на нашите гъби и водорасли.
Но има едно нещо, което ги е отличавало от нашите гъби и растения. Разликата е била ето в какво: нашите днешни растения поглъщат въглерода и градят от него цялото си тяло. Ако след това такива растения попаднат под земята, тялото им остава под формата на въглища. Каквото днес добиваме като въглища, са тела на растения.
към текста >>
И съществата, за които ви говорих, тези птицеподобни създания и тези недодялани
животни
, за които ви разказах последния път, издишвали тази отровна киселина, а растенията, които се намирали около тях, поемали азота и строели от него своето растително тяло.
Това е била синилна киселина, циановодородна киселина, която е страшно отровна за всичко живо днес! Това е тази отровна синилна киселина, която се е издишвала някога и която е препятствала възникването на живеещото сега. Тази синилна киселина е съединение на азота и въглерода. Тогава тези гъбовидни растения още не са поемали в себе си въглерод, а са поемали азот. Тези древни растения са се изграждали от азот.
И съществата, за които ви говорих, тези птицеподобни създания и тези недодялани животни, за които ви разказах последния път, издишвали тази отровна киселина, а растенията, които се намирали около тях, поемали азота и строели от него своето растително тяло.
Така че тук ние можем да видим, че вещества, които съществуват и днес, в древните епохи са намирали съвсем друго приложение.
към текста >>
330.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и
животни
във всеки отделен пласт.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук. Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти.
Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт.
Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно. А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
Тези
животни
и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно.
И така, изложих ви как следва да си представяте постепенното развитие на Земята, а също така това, че човек всъщност винаги е бил тук. Обаче физически, телесно човек се е появил едва тогава - както видяхме, - когато Земята е станала мъртва, изгубила е своя живот. Виждате ли, сравнително от неотдавна започнаха да гледат на Земята така, че - както ви казах последния път - започнаха да търсят вкаменелости, за да определят възрастта на пластовете. Представите, господстващи сега във външната наука, са се формирали относително късно и ние виждаме колко те са неверни и не съответстват на действителните факти. Но на вас трябва да ви бъде ясно: дълбаейки в Земята и правейки разкопки - както ви казах, изследвайки например алпийския масив с неговите преобърнати наопаки пластове, - намират съвсем определени растения и животни във всеки отделен пласт.
Тези животни и растения, които имаме днес, които днес са по Земята, са се появили в общи линии доста късно.
А ранните растителни и животински форми са се отличавали от сегашните растителни и животински форми.
към текста >>
И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е
животни
, приличащи на нашите слонове, само че по-големи.
Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така.
И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи.
Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия. Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
към текста >>
Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни
животни
с още по-дебела кожа.
Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така. И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи.
Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа.
Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия. Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
към текста >>
Тези
животни
са живели някога.
Виждате, че Земята не е възниквала просто бавно и постепенно, като един пласт се е натрупвал над другия, докато не се е образувало всичко. Това не е било така. И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи. Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа.
Тези животни са живели някога.
Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия. Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
към текста >>
Но всички тези забележителни
животни
, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
Това не е било така. И в този факт можем да се убедим не само когато разглеждаме преобърнатите наопаки Алпи, но и с друг пример: имало е животни, приличащи на нашите слонове, само че по-големи. Нашият слон е достатъчно голям, но това са били още по-мощни животни с още по-дебела кожа. Тези животни са живели някога. Фактът, че те са живели, може да се види от това, че ги намират в Сибир, тоест в Северна Азия, в азиатската част на Русия.
Но всички тези забележителни животни, тези мамути ги намират цели с още прясно месо.
към текста >>
На практика тези
животни
са били вътре в леда.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед.
На практика тези животни са били вътре в леда.
Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези
животни
и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение!
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда.
Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение!
Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Тук мога да кажа: днес тези
животни
вече ги няма; това са много древни
животни
.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение!
Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни.
Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни. Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Съвсем невъзможно е тези
животни
бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни.
Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни.
Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези
животни
още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези
животни
.
Известно ви е, че месото се запазва свежо, ако се намира например в лед. На практика тези животни са били вътре в леда. Именно в Северния ледовит океан, където Сибир е най-близо до Северния полюс, са били тези животни и те и днес се намират там - толкова пресни, сякаш вчера са ги хванали великани и са ги сложили в леда за съхранение! Тук мога да кажа: днес тези животни вече ги няма; това са много древни животни. Съвсем невъзможно е тези животни бавно да са се покрили с лед, защото те са се запазили изцяло до наши дни.
Това е могло да стане само в случаи, ако изведнъж, когато тези животни още са били живи, е станала гигантска водна катастрофа, водата е замръзнала в района на Северния полюс и веднага е обхванала тези животни.
към текста >>
Тук са се намирали огромни, недодялани
животни
.
И когато виждаме нещо подобно на Алпите, не можем да не разберем, че станалото там не е могло да се точи милиони години, а е трябвало да се разиграе в относително кратки срокове. Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали.
Тук са се намирали огромни, недодялани животни.
Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни. Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
Нашите по-стройни, гъвкави и ловки
животни
са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви
животни
.
Следователно на Земята всичко е трябвало бурно да клокочи, бурно да живее - трябвало е да става нещо подобно на това, което става в стомаха ни, когато сме се нахранили и започваме да храносмиламе. Но това може да става само в нещо живо. Земята би трябвало някога да е била жива. И силите, които тогава ги е имало в Земята, все още са останали. Тук са се намирали огромни, недодялани животни.
Нашите по-стройни, гъвкави и ловки животни са се образували едва след като самата Земя e умряла и не е имало никакви животни.
Тези огромни слонове, мамути, които са били подобни на въшки по древното тяло на Земята, са били погребани и замразени от една-единствена вълна, която е застинала и се е превърнала в лед.
към текста >>
Иска ми се да ви кажа: тук, навсякъде -тук, долу, е разположена Африка, - тук, навсякъде, се намират определени растения и определени
животни
- трябва да имаме предвид и малките
животни
.
Ако днес, да кажем, някой отива от Ливърпул в Америка, той извършва преместване по тази линия. Той минава през Атлантическия океан.
Иска ми се да ви кажа: тук, навсякъде -тук, долу, е разположена Африка, - тук, навсякъде, се намират определени растения и определени животни - трябва да имаме предвид и малките животни.
И така, там се намират растения и животни. Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук, долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си. В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук, долу, е морско дъно, горе - водите на Атлантика, тук е Африка.
към текста >>
И така, там се намират растения и
животни
.
Ако днес, да кажем, някой отива от Ливърпул в Америка, той извършва преместване по тази линия. Той минава през Атлантическия океан. Иска ми се да ви кажа: тук, навсякъде -тук, долу, е разположена Африка, - тук, навсякъде, се намират определени растения и определени животни - трябва да имаме предвид и малките животни.
И така, там се намират растения и животни.
Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук, долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си. В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук, долу, е морско дъно, горе - водите на Атлантика, тук е Африка. Виждате ли, това, какви са растенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с факта, че някога тук, навсякъде, се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата.
към текста >>
Ако днес разгледаме тези растения и тези
животни
, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук, долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си.
Ако днес, да кажем, някой отива от Ливърпул в Америка, той извършва преместване по тази линия. Той минава през Атлантическия океан. Иска ми се да ви кажа: тук, навсякъде -тук, долу, е разположена Африка, - тук, навсякъде, се намират определени растения и определени животни - трябва да имаме предвид и малките животни. И така, там се намират растения и животни.
Ако днес разгледаме тези растения и тези животни, които обитават, от една страна, Западното крайбрежие на Европа и тук, долу, в Африка, и от друга страна - източното крайбрежие на Америка, тогава се изяснява, че както растенията, така и животните се намират в родство помежду си.
В някои неща се отличават, но между тях има родство. Откъде е могло да възникне родство между тях? Ето по каква причина те са родствени едни на други: тук, долу, е морско дъно, горе - водите на Атлантика, тук е Африка. Виждате ли, това, какви са растенията и животните тук (в Америка) и какви са те тук (в Европа и Африка), може да се обясни само с факта, че някога тук, навсякъде, се е намирала суша, дъното е било горе и животните са можели да преминават оттук, а растенията не е трябвало да изпращат семената си през океана, а семената постепенно са се разпространявали по сушата.
към текста >>
Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало
животни
, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора.
По темата има най-различни възгледи.
Най-удобният възглед, който са си съставили днес хората, е, че някога е имало животни, подобни на маймуните, които все повече и повече са се усъвършенствали и накрая са станали хора.
Такъв е възгледът, който в последното столетие представи науката. Днес науката вече не се придържа към тази гледна точка, но хората, които винаги изостават от науката, вярват на това и досега. Работата стои така: може ли въобще да си представим, че човек - като физически човек - се е образувал на Земята такъв, какъвто е днес? Голямо въодушевление настана, когато в края на XIX столетие крупният учен Дюбоа[1] откри в Източна Азия части от скелет в такъв слой на Земята, в който дотогава не се предполагаше да се открие човек. Била е само част от скелет, която би могло да се приеме за скелет на човек, а именно - бедрена кост, няколко зъба и част от череп.
към текста >>
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и
животни
е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така!
Да се върнем сега назад. Тук е имало някога голяма повърхност суша (изобразява го на дъската), там, където днес се намира Атлантическият океан, през който се преминава, когато се отива от Европа в Америка - огромна по площ суша.
Но виждате ли, ако изследваме намиращото се тук, под Земята, във вкаменен вид, тоест като вкаменелости, на чиято основа би могло да се види какви ранни форми, ранни видове растения и животни е имало тук, би се открило следното: там всичко е било съвсем не така!
Там земята, разположена между днешна Европа и Америка, е била все още доста по-мека, без твърди скални породи, като днес; а въздухът е бил още много по-плътен, винаги мъглив, съдържащ много вода и други вещества. Ако имаше такава местност днес на Земята, ние, попадайки там, не бихме преживели и седмица, бихме умрели там веднага. Но доколкото всичко това е било не съвсем отдавна, около десет-петнадесет хиляди години назад, там, разбира се, вече са живеели хора. Но те не е можело да бъдат като днешните хора. В днешно време хората имат твърдо изградени кости само защото и навън се намира твърда Земя, твърди минерали.
към текста >>
И напротив, имало е, може да се каже, рибоподобни
животни
- не като рибите в днешно време, а вече подобни на човека - наполовина човекообразни, наполовина рибообразни
животни
, които бихме могли напълно да наречем хора.
Тук се връщаме към времето, когато не е го имал нито човека в днешния му облик, нито днешния слон, нито носорога, нито лъва, нито кравата, нито магарето, нито бика, не го е имало и кенгуруто. Всичко това го е нямало.
И напротив, имало е, може да се каже, рибоподобни животни - не като рибите в днешно време, а вече подобни на човека - наполовина човекообразни, наполовина рибообразни животни, които бихме могли напълно да наречем хора.
И така, ето как е било. Днешния образ на всички животни го е нямало.
към текста >>
Днешния образ на всички
животни
го е нямало.
Тук се връщаме към времето, когато не е го имал нито човека в днешния му облик, нито днешния слон, нито носорога, нито лъва, нито кравата, нито магарето, нито бика, не го е имало и кенгуруто. Всичко това го е нямало. И напротив, имало е, може да се каже, рибоподобни животни - не като рибите в днешно време, а вече подобни на човека - наполовина човекообразни, наполовина рибообразни животни, които бихме могли напълно да наречем хора. И така, ето как е било.
Днешния образ на всички животни го е нямало.
към текста >>
Може да се каже: всичко, живеещо във външния свят като
животни
, е произлязло от древни същества, които не са били още нито
животни
, нито хора, а са заемали междинна степен.
Може да се каже: всичко, живеещо във външния свят като животни, е произлязло от древни същества, които не са били още нито животни, нито хора, а са заемали междинна степен.
Някои от тях останали по-несъвършени, други станали по-съвършени, станали хора. Тук, разбира се, ще се намерят хора, които ще кажат: да, но все пак по-рано хората са били много по-несъвършени, отколкото сега! По-рано хората са били такива, че са имали череп с ниско чело, ето такъв нос (изобразява го на дъската), това са били неандерталци или хора, каквито намират в Югославия. Тях ги намират много рядко, не следва да се смята, че там навсякъде лежат скелети; тях ги намират все по-малко. Съвременният човек има, като правило, прекрасно чело и т. н.
към текста >>
Тези птици са били някога
животни
, които са се състояли само от въздух, но този въздух е бил плътен.
Виждате ли, вече съм ви казвал, че птиците в древните епохи също са били по-различни, отколкото днес. Птиците са били такива, че някога те изцяло са се състояли от въздух, всичко останало се е формирало едва по-късно. Ето защо костите на птиците вътре са пълни с въздух.
Тези птици са били някога животни, които са се състояли само от въздух, но този въздух е бил плътен.
И днешните птици са образували своите пера и т. н. едва тогава, когато е възникнал нашият сегашен въздух. Представете си, че днешните птици - в действителност те нямат това, но ние можем да си го представим - биха имали училища, биха имали култура. Това би трябвало да изглежда съвсем иначе, отколкото при нас сега! Да допуснем например, че ние си строим дом.
към текста >>
Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потънала и се превърнала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните
животни
във формата, която сега имат.
Европейският терен тогава е бил още дълбоко долу; той се е издигнал едва по-късно и само на отделни места е бил горе. Сега идваме към Европа; тук ние имаме земя, която се е намирала дълбоко долу, която отгоре е покрита с блатиста вода. Имало е пространства от суша тук, в Америка, които също са представлявали блата. Местности, където днес е твърда земя, са били още море, и там, където днес е море, е имало суша. Тук на нея са живеели хора, които са изглеждали съвсем различно, били са много по-фини.
Едва когато съвременната суша се издигнала от водата, а предишната суша потънала и се превърнала в море, едва тогава възникнало днешното поколение хора, възникнали съвременните животни във формата, която сега имат.
Това е свързано с вътрешния живот на Земята.
към текста >>
331.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
И чак когато Земята е умряла, когато вече не е имала свой собствен живот, чак тогава са се създали условия за живот на човека на Земята, чак тогава е могъл да се развие животът на хора и
животни
на Земята така, както ви го описах.
Господа! Казах ви, че ще разгледаме малко история в допълнение към това разглеждане на света, което предприехме. Видяхте как от цялата останала макроприрода постепенно се е формирал човешкият род.
И чак когато Земята е умряла, когато вече не е имала свой собствен живот, чак тогава са се създали условия за живот на човека на Земята, чак тогава е могъл да се развие животът на хора и животни на Земята така, както ви го описах.
към текста >>
По-рано там са обитавали само морски
животни
, които при своето развитие са излезли от морето и т. н.
И така, първото народонаселение, което сме в състояние да проследим, е било тук, където се е запазила сушата. Ако направим обзор на Европа, можем да кажем: нещата в Европа са се развивали така, че само десет, дванадесет, петнадесет хиляди години преди днешното време Земята се е втвърдила толкова, че върху нея са можели да живеят хора.
По-рано там са обитавали само морски животни, които при своето развитие са излезли от морето и т. н.
Ако бихме поискали тогава да видим хора, би трябвало да пренесем погледа си насам, където днес се намира Атлантическият океан. Но и тук, в Азия, в Източна Азия също вече е имало хора преди около десет хиляди години. Тези хора, разбира се, са оставяли след себе си потомци; и тези потомци, господа, представляват голям интерес, доколкото това са тези, които са развивали на Земята така наречената най-древна култура. Това са народите, които днес наричаме монголи, монголските народи, това са японците и китайците. Те са особено интересни, защото представляват остатъци от най-древното население на Земята, от което все още нещо е останало.
към текста >>
332.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 31 юли 1924 г. Съотношения в храната на хората. Суровоядство и вегетарианство
GA_354 Сътворението на света и човека
И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито
животни
, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Господа, поради описания от мен процес в хода на еволюцията на Земята всичко отдавна би трябвало да бъде отровено от този въглероден двуокис, който издишват хората и животните. Защото еволюцията на Земята протича в течение на много дълго време.
И както виждате, на Земята отдавна не би трябвало да има останали живи нито животни, нито хора, ако растенията не притежаваха противоположното свойство: растенията поглъщат не кислород, а именно въглена киселина, този въглероден двуокис, който издишват човекът и животното.
Растенията проявяват същата жадност към въглеродния двуокис, както човекът към кислорода.
към текста >>
Но, както знаете, човек яде не само растения, а и
животни
, яде месо от
животни
, мазнини от
животни
и т. н.
Но, както знаете, човек яде не само растения, а и животни, яде месо от животни, мазнини от животни и т. н.
към текста >>
Кокошките, снасящи яйца, също са
животни
.
Виждате ли, господа, това е особено важно по отношение на белтъка. Белтъкът също може да се преобразува, ако човек е в състояние да унищожава в червата си това, което той приема в качеството му на растителен белтък: тогава човек получава сили. Но ако червата отслабнат, човек трябва да приготвя този белтък по външен начин, следователно трябва да приема истински белтък, например белтък от животински произход.
Кокошките, снасящи яйца, също са животни.
Сам по себе си този белтък представлява нещо, за което се мисли съвсем невярно, ако съждението за него се изнася не от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
333.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши
животни
и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние.
Даже без да провеждаме особени изследвания по темата, можем да установим, че различните народи по различен начин са разказвали за това първоначално съвършено състояние. Едни говорят за рая, други за нещо друго; съвсем до неотдавна е съществувало мнението, че човек първоначално е бил съвършен и само постепенно се е развивало това несъвършено състояние, в което той се намира в днешно време.
Другият възглед представя това, с което вие вероятно сте имали възможност да се запознаете, като с единствено възможното мнение: че човек първоначално е бил несъвършен, бил е един от видовете висши животни и само постепенно е еволюирал към все по-съвършено състояние.
Знаете, разбира се, че при това се опитват да използват първобитните състояния, в които се намират и днес още дивите народи - така наречените диви народи, - за да си съставим представа за това, какви са могли да бъдат хората първоначално, когато те още са били подобни на животните. Казват: ние в Европа, а също така в Америка, сме високо цивилизовани хора; но в Африка, в Австралия и т. н. живеят още нецивилизовани народи, които се намират на първобитна степен на развитие, или най-малкото стоят на степен, много близка до първоначалната; по тях може да се изучава какво е представлявало първоначалното състояние.
към текста >>
Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на
животни
.
Виждате ли, господа, хората извънредно опростяват представата за еволюцията на човека. Първо, не е вярно, че например всички цивилизовани народи си представят, че човек е бил съвършен именно като физическо същество.
Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни.
И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните. Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото?
към текста >>
Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните
животни
, но то е подобно на животинското.
Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата? Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме.
Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското.
И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик. Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
към текста >>
Ако си зададете въпроса: всички тези първобитни звероподобни хора от маймуни ли произхождат или от други
животни
?
Следователно виждате, господа, че нямаме право да смятаме, че първоначално хората са били като съвременните диваци. Съвременните диваци от първоначалното съвършено състояние са стигнали до днешното състояние, станали са суеверни, поддаващи се на магьосничество, нечисти в своята външна обхода; преимуществото ни пред тези диваци е в това, че ние и те, макар и произхождащи от едно и също състояние, не сме пропаднали, а те са пропаднали. И така, искам да кажа: развитието на човечеството е протичало в две направления. Не е истина, че съвременните диваци отразяват състоянието, в което човек се е намирал първоначално. Онези хора, макар и да са имали първоначално по-животински вид, са били в същото време доста цивилизовани.
Ако си зададете въпроса: всички тези първобитни звероподобни хора от маймуни ли произхождат или от други животни?
- по естествен начин ще стигнете до следния извод. Вие разглеждате съвременните маймуни и си казвате: да, хората са произлезли от маймуните. Но нали когато човек е бил в тази животинска форма, никакви съвременни маймуни още не е имало! Следователно човек не е могъл да произлезе от съвременните маймуни. Напротив! Подобно на това, както съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, така и съвременните маймуни също се явяват още по-пропаднали същества.
към текста >>
Помислете само, освен маймуните, и другите
животни
могат да се обучат на много неща; даже куче може нещо да научи.
Да, може да се мисли, че даже това би могло да стане.
Помислете само, освен маймуните, и другите животни могат да се обучат на много неща; даже куче може нещо да научи.
Но да се попитаме: накъде ще тръгне тогава цивилизацията, напред или назад? Без съмнение назад! Тя ще пропадне. Децата, възпитани от възпитател или възпитателка - маймуни, - навярно ще бъдат маймуноподобни! Тогава съвършеното ще се превърне в несъвършено.
към текста >>
Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на
животни
, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях.
Ние също използваме сивата хартия като амбалажна. Тази сива хартия, господа, е същото, от което осите правят гнездото си! Осите са открили хартията много хиляди години преди хората, благодарение на разсъдъка си, да стигнат до това. Разликата се състои в следното: при животните е действал инстинкт, а при първоначалните хора - фантазия. Те не са можели нищо да правят, ако не са го предприемали на основата на фантазията, доколкото разсъдък още не са имали.
Следователно можем да кажем така: тези първоначални хора външно са изглеждали по-при-личащи на животни, отколкото на съвременните хора, но те са били като обладани от духа; той е действал в тях.
Те са били обладани от него, но това още не е ставало чрез тях самите. Те са били обладани от духа и душата им е притежавала голямо въображение. С помощта на това въображение те са изготвяли своите инструменти, с помощта на въображението са правели всичко, което въобще са можели да направят, от което са се нуждаели.
към текста >>
Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните
животни
би могло да бъде развито до духовното.
Древното състояние обаче не може да се върне.
Ето защо нещата трябва да вървят така, че постоянно да се движим напред; макар при това да не трябва да мислим, че чисто инстинктивното в съвременните животни би могло да бъде развито до духовното.
Ние нямаме право да представяме примитивните хора така, че те са имали изключително само инстинкти. Те знаели, че действащото в тях е дух. Ето защо те и имали вяра в този дух.
към текста >>
334.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Има
животни
- при повечето
животни
има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания, - има
животни
, които изключително добре различават хранителните продукти.
При човека този ориентиран към обоняние мозък е атрофирал. Носът му е станал нечувствителен и груб. Тук е останало само малко парченце. Поради това той има мозък, ориентиран към разсъдъка. Точно така, господа, работата стои и с вкусовия орган на човека.
Има животни - при повечето животни има мощно развит мозък, ориентиран към вкусовите усещания, - има животни, които изключително добре различават хранителните продукти.
Ако можехте да знаете как се наслаждава животното - за това ние нямаме никакво понятие. Бихме започнали да скачаме до тавана, ако всичко това, което ядем, би ни дало толкова пълни вкусови усещания, каквито се предизвикват при животното. Нашето жалко усещане за вкуса на захарта въобще не може да се сравнява със щастието, което изпитва от захарта кучето. Това се дължи на мощно развития вкусов мозък при повечето от животните. При човека от него се е запазил само малък рудимент.
към текста >>
335.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Тези малки червеобразни
животни
ни вредят, тъй като ядат картофите.
Сега искам да ви кажа следното. На всички ви е познато явлението, състоящо се в това, че в Земята има личинки на майския бръмбар.
Тези малки червеобразни животни ни вредят, тъй като ядат картофите.
Но виждате ли, тези личинки не винаги застрашават картофите ни, има години, когато картофите остават незасегнати от тези вредители, а има години, в които е невъзможно да се спасиш, когато се появяват страшно много личинки. Какво представляват тези личинки?
към текста >>
При много от тези
животни
не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната. На Земята тогава би могло да има само растения, но не и такива същества.
При много от тези животни не би имало междинно време в течение на няколко години за развитие от стадия на личинка до насекомо, ако не беше Марс.
към текста >>
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни
животни
, които обаче още не са имали твърди кости.
Трябва да се замислите над това, че Марс съвсем не е като Земята. Вече ви казах: твърдото - в смисъла, в който то е на Земята - на Марс въобще го няма.
Но, господа, неотдавна ви описвах, че и Земята някога се е намирала в такова състояние, когато минералното, твърдото, едва е започвало да се образува, когато са живеели чудовищни животни, които обаче още не са имали твърди кости.
Ако вземем Марс днес, този
към текста >>
Следователно там има такива живи същества, такива
животни
, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята.
Марс се намира сега в състояние, приличащо на това, което е имала по-рано Земята.
Следователно там има такива живи същества, такива животни, каквито някога е имало на Земята; и хората, които ги има на Марс, са също такива, каквито някога са били на Земята: още без кости - както ви описвах това относно предходното състояние на Земята.
За това може да се узнае. Само че по начина, привичен за съвременната естествена наука, за това не може да се научи; но все пак такова знание е възможно. Така че можем да кажем: ако искаме да си представим какъв е Марс днес, да си представим каква е била Земята в ранната епоха, и ще получим външния вид на Марс.
към текста >>
НАГОРЕ