Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
5
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
Намерени са
7484
резултата от
1398
текста в
8
страници с части от думите : '
Живота
'.
На страница
5
:
1000
резултата в
127
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Той проследил нещата още по-нататък, проследил как възпитаниците на първите двама учители след време станали несъмнено почтени хора – естествено, с някои изключения, но без да са постигнали нещо особено в
живота
; чисто и просто те станали почтени граждани.
Изминали много години. Станало така, че отстраненият директор се постарал да проучи нещата доста по-задълбочено: какво именно е станало с двамата учители, които винаги подготвяли добросъвестни и точни самонаблюдения в преподавателската работа, като набелязвали темите, с които постигали съмнителен успех, а после избирали такива теми, с които имали подчертан успех, какво от своя страна е постигнал третият учител и т.н. Проследил още какво са постигнали след време и техните ученици. Тогава той констатирал, че в горните класове учениците на третия учител напредвали много по-бавно, отколкото учениците на първите двама учители. Но бившият директор не се задоволил само с това.
Той проследил нещата още по-нататък, проследил как възпитаниците на първите двама учители след време станали несъмнено почтени хора – естествено, с някои изключения, но без да са постигнали нещо особено в живота; чисто и просто те станали почтени граждани.
Обаче много от възпитаниците на третия учител по-късно станали забележителни личности и имали постижения, с които далеч превъзхождали възпитаниците на първите двама учители.
към текста >>
Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в
живота
, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане.
Представете си ясно: Даден човек извършва някакво деяние в условията на физическия свят. Ние просто го виждаме как извършва своето деяние. Какво става по-нататък? Онзи, който иска да ограничи своите наблюдения само в рамките на физическия свят, ще проучи някои факти, свързани с близкото минало на въпросния човек. Ако се задълбочи още по-нататък, той ще проучи как е бил възпитан той или пък ще провери както е на мода да се казва сега неговата наследственост и така нататък.
Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане.
Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в живота между по следната смърт и поредното ново раждане. И тъкмо онова, което е било преживяно там, се влива сега в моите намерения, в моите действия и т.н.
към текста >>
Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в
живота
между по следната смърт и поредното ново раждане.
Ние просто го виждаме как извършва своето деяние. Какво става по-нататък? Онзи, който иска да ограничи своите наблюдения само в рамките на физическия свят, ще проучи някои факти, свързани с близкото минало на въпросния човек. Ако се задълбочи още по-нататък, той ще проучи как е бил възпитан той или пък ще провери както е на мода да се казва сега неговата наследственост и така нататък. Но да предположим сега, че в деянието, извършено тук във физическия свят, се е вляло нещо, което може да бъде намерено единствено в живота, който съответният човек е имал между своята смърт и поредното си ново раждане.
Тогава това ще означава, че в момента на раждането ние прекъсваме линията на причините и стигаме дотам, че пред нас застава нещо подобно на уговорката между двамата души: защото онова, което аз изследвам сега, може да е било предопределено още преди столетия тъкмо там в живота между по следната смърт и поредното ново раждане.
И тъкмо онова, което е било преживяно там, се влива сега в моите намерения, в моите действия и т.н.
към текста >>
Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в
живота
, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът.
Вярно е, че за един материалистичен човек подобно твърдение може да прозвучи ужасено. Но често става така, както добре знаем, че такива материалистични монисти често пъти заявяват: „Вие сте непоправими дуалисти, понеже вярвате, че водата се състои от водород и кислород. Нещата трябва да са единни и цялостни! “ Въпреки това явно безсмислие ние следва да запазим спокойствие и да отговорим: Елементът „вода“ се състои от водород и кислород. Ние не бива да бъдем заблуждавани от подобен монизъм.
Ето за какво става дума: всичко онова, което представляваме в живота, се стича към центъра от две различни страни и то наистина може да бъде сравнено с начина, по който се свързват водородът и кислородът.
Защото онова, което представлява нашата външна, физическа същност, продължава и по-нататък в линията на наследствеността, и то не само във физически смисъл, а също и според начина, по който ние сме социално поставени в наследствената линия. Ние разполагаме не само с определена форма на главата, цвят на косите и така нататък поради обстоятелството, че някой от нашите родители е имал подобни физически качества, а сме преопределени в един или друг смисъл също и чрез външното, социално положение на нашите родите ли и прародители. Следователно това, което принадлежи към физическия свят не само формата на тялото, силата на мускулите и т.н., а и всичко останало, за което стана дума, всичко то продължава и по-нататък в наследствената линия, продължава да тече от едно поколение в друго. Към него обаче сега се прибавя, от друга страна, онова, което идва от духовния свят като наша индивидуална същност и което първоначално няма нищо общо с всички онези сили, които пулсират в наследствената линия и в редуването на поколенията. То идва направо от духовния свят и съединява, духовно свързва и съединява такива причинни фактори, към които ние сме предразположени от преди много столетия, с другите причини, които се намират в наследствената линия.
към текста >>
Ние напредваме в
живота
само тогава, когато съумеем да включим в нашата воля всичко онова, до което сме стигнали чрез себепознанието.
По същия начин следва да постъпваме и със себепознанието. Трябва да сме наясно: докато гледаме назад, ретроспективно, тази интроспекция може да бъде само повод за това, да приемем видяното по непосредствен и жив начин в себе си. Обаче за целта не бива да гледаме непрекъснато в огледалото: иначе огледалото непрекъснато ще стои пред нас. Положението с нашето себепознание има нещо много общо с едно огледално отражение.
Ние напредваме в живота само тогава, когато съумеем да включим в нашата воля всичко онова, до което сме стигнали чрез себепознанието.
към текста >>
2.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Тук ние се докосваме до едно духовно течение, изпълнено с дълбоки вътрешни закономерности, изпълнено с една закономерна необходимост, която пулсира в мировите процеси и във всички области на
живота
.
Тук ние се докосваме до едно духовно течение, изпълнено с дълбоки вътрешни закономерности, изпълнено с една закономерна необходимост, която пулсира в мировите процеси и във всички области на живота.
Как някой би поискал в този случай да насочи своите действия именно според събитията, станали от тогава насам в хода на вековете? Процесите, които се разиграват днес, са на свой ред изходна точка за други мирови събития, а те, естествено, са по необходимост свързани с това, което става днес, макар че доколкото става дума за събития на физическото поле те са твърде различни от всичко онова, което се разиграва под сбита форма в един кратък период от време.
към текста >>
В
живота
хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални.
Размислите ли върху всичко това, Вие ще направите една голяма разлика що се отнася до човешките действия която за съжаление хората не правят. Защото фактът, че хората не правят тази разлика, има не само теоретическо, но и дълбоко практическо значение.
В живота хората не правят съществена разлика между неща, които са неуспешни за някого, и неща, които са лоши, които са неморални.
А тази разлика има огромно значение, тя е извънредно важна. Нека да си представим най-напред едно неуспешно действие след като то не е станало според предварителните намерения, за него безусловно важи, че ние стигаме до правилна преценка за съответното действие само тогава, когато можем да го разглеждаме напълно обективно, т.е. като нещо абсолютно необходимо. Защото след като вече е минало, то принадлежи към сферата на необходимостта. Когато не успяваме в нещо и после изпитаме неприятно чувство от факта, че съответното действие се е оказало неуспешно, тогава истината е тази, че неприятното чувство се корени в егоизма: Всъщност аз съм искал да бъда един по-добър човек, един човек, който би могъл да свърши нещата по-добре.
към текста >>
Обаче това съвсем не изключа, скъпи мои приятели, такива ситуации в
живота
, при които по отношение на определени събития човекът действува най-свободно именно тогава, когато той изцяло се съобразява с необходимостта.
Обаче това съвсем не изключа, скъпи мои приятели, такива ситуации в живота, при които по отношение на определени събития човекът действува най-свободно именно тогава, когато той изцяло се съобразява с необходимостта.
Защото ние трябва да правим разлика между чисто външната, физическа необходимост и духовната необходимост, въпреки че, общо взето, и двете представляват едно и също нещо. Но все пак те се различават, бих казал, по отношение на своята дислокация в мировите процеси.
към текста >>
В хода на
живота
то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст.
Етерното тяло прави точно противоположното. Когато по отношение на физическото тяло казваме „Ние остаряваме“, всъщност по отношение на етерното тяло трябва да кажем „Ние се подмладяваме“. Защото ако се спрем на думите „стар“ и „млад“ тогава в мига на раждане етерното тяло е един „старец“: в този миг то е напълно сбръчкано, съвсем незначително и е в съответствие само със самите нас. Когато стигаме до една нормална възраст и умираме, тогава вече етерното тяло е толкова подмладено, че можем да го отдадем на външния свят. Докато физическото тяло остарява, етерното тяло се подмладява.
В хода на живота то става все по-младо и по-младо и когато умираме в една нормална възраст.
Когато умираме млади... етерното тяло може да има огромни последици за света... каквито са впрочем онези, които аз многократно съм посочвал.
към текста >>
Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на
живота
.
Помислете само: Вие едва ли бихте настоявали, че сутрин ставате от леглото или че вечер лягате напълно свободно, т.е. когато си поискате. Обикновено човек става от леглото сутрин и ляга да спи вечер. Тук не може да става дума за никаква свобода.
Нали така тези неща са свързани с „железните необходимости“ на живота.
И дори когато променяте времето за лягане и ставане съвсем не може да става дума за свобода. Вие се храните например всеки ден. Тук също не може да става дума за някаква свобода. Вие не може те да премахнете тази необходимост и да потърсите Вашата свобода чрез това, че например се откажете от храната под предлог, че в яденето има нещо принудително. По отношение на всички тези неща човекът е подчинен на една твърда необходимост.
към текста >>
Защото „придружителят“ както споменах последния път, който е вътре в него през време на
живота
, протичаш на физическото поле с всичко, което е свързано с физическото поле и което е впрегнато в една или друга необходимост, този придружител живее междувременно в свобода!
Защото „придружителят“ както споменах последния път, който е вътре в него през време на живота, протичаш на физическото поле с всичко, което е свързано с физическото поле и което е впрегнато в една или друга необходимост, този придружител живее междувременно в свобода!
Обаче когато навлизаме в необходимостта не външно, а с нашата вътрешна, душевна същност, с етерното тяло как всъщност става това?
към текста >>
Сега Вие бихте могли да възразите: Нима поради това, че някой се издига до една духовна необходимост, той би трябвало да стане по-свободен за
живота
на физическия свят?
Сега Вие бихте могли да възразите: Нима поради това, че някой се издига до една духовна необходимост, той би трябвало да стане по-свободен за живота на физическия свят?
Това е действително така. Поради обстоятелството, че човекът се свързва с потока на духовните причини и ги оставя да „преминат“ през него, фактически той приема елементи, които го изтръгват от оковите на физическия свят. Естествено, човекът не може да се освободи от това, което му е отредено от неговата минала инкарнация, от неговата Карма. Обаче ако той не се освободи тъкмо чрез познанието за духовната необходимост от необходимостите на физическия свят, след своята смърт той остава свързан с тези необходимости, с тези необходими условия, отнасяйки се до физическия свят, и ги влече по-нататък със себе си. Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в
живота
между смъртта и новото раждане.
Сега Вие бихте могли да възразите: Нима поради това, че някой се издига до една духовна необходимост, той би трябвало да стане по-свободен за живота на физическия свят? Това е действително така. Поради обстоятелството, че човекът се свързва с потока на духовните причини и ги оставя да „преминат“ през него, фактически той приема елементи, които го изтръгват от оковите на физическия свят. Естествено, човекът не може да се освободи от това, което му е отредено от неговата минала инкарнация, от неговата Карма. Обаче ако той не се освободи тъкмо чрез познанието за духовната необходимост от необходимостите на физическия свят, след своята смърт той остава свързан с тези необходимости, с тези необходими условия, отнасяйки се до физическия свят, и ги влече по-нататък със себе си.
Ето до какво се стига: човекът влече със себе си необходимостите на физическия свят също и там, в живота между смъртта и новото раждане.
Да, дори и там той не може да се освободи от тях. И той става все по-свободен и по-свободен от необходимостите на физическия свят в момента, в който се свързва чрез своето етерно тяло с необходимостите на духовния свят. В действителност е точно така: когато човекът може да следва по свободно взето решение един импулс, извлечен от духовния свят, той става все по-свободен и по-свободен за всичко онова, което иначе го обвързва с физическия живот, обвързва го с физическия живот дори и след като той е минал през Портата на смъртта. Напротив, за всичко онова, при което човекът е обвързан с физическия живот и което не може да се промени, за него етерното тяло, като такова, става все по-свободно и по-свободно.
към текста >>
3.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 8 февруари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през
живота
си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали?
Много лесно е да се убедим, че тук сме изправени не пред една здрава логика, а пред една сънуваща логика.
Когато се твърдят подобни неща, аз обикновено отговарям: Добре, обаче в областта на външния сетивен свят реалността също не може да бъде доказана; защото ако например някой никога през живота си не е виждал кит, с логически доводи никога не бихме могли да докажем пред него, че съществува такава риба, нали?
Посочването на реалните факти е нещо съвсем различно от тяхното доказване. И това би могло да важи само в сферата на сънуващата логика. Бих могъл да се изразя още по-ясно. Представете си, че аз съм нарисувал портрет на един жив човек. Сега идва някой и заявява: Този портрет извънредно много при лича на действителния човек.
към текста >>
4.
6. Бележки
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
9. Ангели Духове на Здрача (Синове на
Живота
)
9. Ангели Духове на Здрача (Синове на Живота)
към текста >>
5.
Съдържание
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Виждането на панорамата на
живота
.
Съставните части на човека. Връзката на вътрешното с външното при физическото тяло; обръщането по време на Лунния период. За изграждането и отхвърлянето на физическото тяло; местонахождение на собствената топлина при Земята. Запалването на следсмъртното азово съзнание при съзерцанието на смъртта и оставеното „празно място“ в света.
Виждането на панорамата на живота.
Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот. Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота.
към текста >>
Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на
живота
.
Виждането на панорамата на живота. Съдбините на хората като божествени дела. Съставните части на човека след смъртта: изграждане на духа-себесъщност чрез втъканото във Всемира етерно тяло. Изживяването в обратен ред. Отхвърляне на астралното тяло и преход към чистия духовен живот.
Вътрешното издигане на духа-живот; връзка с постепенната „умора“ на физическото тяло по време на живота.
Мировата среднощ: изграждане на следващата инкарнация в картината чрез сравнението между „натрупаната мъдрост в умората“ и втъканото в Космоса етерно тяло. Главата като отражение на божествената мъдрост. Себеоткриването на душите след смъртта: отдаване на вътрешното, активно изграждане на духовния образ. Поглед върху живите. Представянето на Луцифер като змия с човешка глава: старото ясновидство в примера с картината на грехопадението от Майстер Бертрам.
към текста >>
Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за
живота
и от едно действително разбиране на другата индивидуалност.
Особености на четвъртата културна епоха: бързи запознанства между хората и взаимна духовна дейност. Съвременното трудно запознанство и разбиране благодарение на засилващата се индивидуализация. Самота и егоизъм като отличителни белези на съзнателната душа. Постепенно осъзнаване на кармичните връзки чрез вътрешна работа. Конкретните идеали на съвременната културна епоха: 1.
Социално разбирателство: необходимост от една практическа психология и наука за живота и от едно действително разбиране на другата индивидуалност.
Опасностите на симпатиите и антипатиите в лично и национално отношение. 2. Свобода на мисълта. Необходимостта от религиозна свобода и толерантност към по-старите религиозни вероизповедания. Опасностите на възникналата от йезуитството вяра в авторитета в примера с медицината. Развитието на съзнателната душа в преодоляването на трудности.
към текста >>
Възприетите в
живота
духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот.
Въпроси за съдбата в пример с ранната смърт на близък човек. Изживяването на изоставения (болка, загуба) и на мъртвия (сърдечно съпреживяване с мислите на изоставения). Укрепване на азовото съзнание чрез ранна насилствена смърт (поради нещастен случай). Обикновените действия на подсъзнанието. Необходимостта от духовно изследване на връзката между човека и духовния свят.
Възприетите в живота духовно-научни представи като прозорец към смъртта в земния живот.
Мисловното четене като „животворна храна“ за мъртвите. Въздействието на възприетото от духовната наука познание върху земята след смъртта. Оживяването на мислите, чувствата и волевите импулси чрез разглеждането на духовните взаимовръзки. Съвременната липса на взаимовръзка на мислите например в брошурата на един теолог (А. В. Хунцингер): етично обоснован песимизъм; конфликт между морал и нагон; опити за решение на конфликта чрез отрицание: на битието (будист), на материята (платоник), на индивидуалността (мистик).
към текста >>
6.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В хода на годините сме свикнали да мислим, че в
живота
, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
Наш стремеж е, доколкото е възможно, опитвайки се да достигнем до познание, да проникнем в онези светове, които са заключени за обикновеното сетивно-разсъдъчно познание, свързано с физическия план.
В хода на годините сме свикнали да мислим, че в живота, в който е ограничен в своето физическо тяло, човекът се намира в един свят, който представлява само маловажна част от целокупния действителен свят.
Тъй като се събираме толкова рядко, на тези срещи не е възможно да обяснявам всичко в най-големи подробности. При следващи събирания – които можем да провеждаме на редки интервали, – както и от нашите книги трябва да се разбере, че нещата, които ще бъдат изнасяни, са добре обосновани. Защото наша потребност трябва да е тъкмо при подобни срещи да се учим да разпознаваме важното и същественото за току-що споменатия по-голям действителен свят, който обхваща физическия и духовния свят.
към текста >>
След казаните от мен пояснителни думи днес бих искал да говоря точно за това, което е свързано с
живота
на така наречените мъртви.
След казаните от мен пояснителни думи днес бих искал да говоря точно за това, което е свързано с живота на така наречените мъртви.
Ние знаем, че щом искаме да схванем живота между смъртта и ново раждане, трябва да разглеждаме и да вземаме под внимание това как човекът е изграден от четирите съставни части, които познаваме добре – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Когато вземем под внимание преди всичко най-външния, видим още от физическия план факт, това е, че човекът се освобождава от физическото си тяло. Няма нужда да се занимаваме с различните начини, по които това физическо тяло, било то чрез изгаряне или гниене – в крайна сметка двете се различават само по времетраене, – се съединява със земното битие. Когато обаче разглеждаме факта, че в смъртта физическото тяло отпада от цялостното същество на човека и, както се казва, се съединява със земята – щом просто се разгледа този факт в значението му за физическия план, той всъщност се разглежда по един несъвършен начин. Често той се разглежда по такъв начин дори от духовно-научните направления, които проникват до известна степен в духовните области.
към текста >>
Ние знаем, че щом искаме да схванем
живота
между смъртта и ново раждане, трябва да разглеждаме и да вземаме под внимание това как човекът е изграден от четирите съставни части, които познаваме добре – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
След казаните от мен пояснителни думи днес бих искал да говоря точно за това, което е свързано с живота на така наречените мъртви.
Ние знаем, че щом искаме да схванем живота между смъртта и ново раждане, трябва да разглеждаме и да вземаме под внимание това как човекът е изграден от четирите съставни части, които познаваме добре – физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Когато вземем под внимание преди всичко най-външния, видим още от физическия план факт, това е, че човекът се освобождава от физическото си тяло. Няма нужда да се занимаваме с различните начини, по които това физическо тяло, било то чрез изгаряне или гниене – в крайна сметка двете се различават само по времетраене, – се съединява със земното битие. Когато обаче разглеждаме факта, че в смъртта физическото тяло отпада от цялостното същество на човека и, както се казва, се съединява със земята – щом просто се разгледа този факт в значението му за физическия план, той всъщност се разглежда по един несъвършен начин. Често той се разглежда по такъв начин дори от духовно-научните направления, които проникват до известна степен в духовните области. Тези направления се объркват от всевъзможни морални представи, които обаче в много отношения са напълно неподходящи за разбирането на проникването на духовното във физическия свят.
към текста >>
От елементарните разглеждания, които сме направили през
живота
на нашия теософски клон, знаем, че етерното тяло се запазва известно време след смъртта, че после то също се отделя.
На второ място трябва да разгледаме втората съставна част на човешкото битие, етерното тяло.
От елементарните разглеждания, които сме направили през живота на нашия теософски клон, знаем, че етерното тяло се запазва известно време след смъртта, че после то също се отделя.
Също така знаем, че е от определено значение, че етерното тяло, такова, каквото сме го имали, след смъртта дни наред остава свързано с нас.
към текста >>
Не ги изваждаме от основите, свързани с физическото тяло, а ги виждаме и разглеждаме като панорама на
живота
, който сме изживели.
Нашите мисли, които сме изработили по време на физическия живот, можем да съзерцаваме на огромното табло, което често съм Ви описвал. Имаме целия си живот като една панорама пред себе си в дните, когато все още носим със себе си етерното си тяло, и го имаме пред нас едновременно, което значи, че виждаме всичко наведнъж. Защото това, което тук, във физическия свят, наричаме памет, възниква от етерното тяло, но е свързано с физическото тяло. Това физическо тяло сме отхвърлили. Ние виждаме мислите.
Не ги изваждаме от основите, свързани с физическото тяло, а ги виждаме и разглеждаме като панорама на живота, който сме изживели.
към текста >>
Наистина преживяването е такова, сякаш това, което действа и живее като етерно тяло по време на
живота
, просто заживява навън в етерния свят.
После отделяме етерното тяло. Но това етерно тяло, от което се освобождаваме, остава видимо в по-нататъшния ни живот след смъртта. То се съединява с целия Универсум, но това, което се случва с него, остава видимо за нас, ние го виждаме. Една от тайните на смъртта е, че това, което сме имали като мисли, когато сме живели, го виждаме в панорама, докато носим етерното си тяло, че го свързваме извън себе си със света, наблюдаваме го, така да се каже, втъкано в света, че след смъртта то принадлежи на нашия свят, не на нашия Аз.
Наистина преживяването е такова, сякаш това, което действа и живее като етерно тяло по време на живота, просто заживява навън в етерния свят.
към текста >>
Но е налице и едно съпътстващо явление, когато човек заживява в
живота
на цветовете така, че когато виждаме цветовете, същевременно просветва и душевното.
Но е налице и едно съпътстващо явление, когато човек заживява в живота на цветовете така, че когато виждаме цветовете, същевременно просветва и душевното.
Когато сте изправени пред външен обект в обикновения физически живот, Вие го виждате. Също така виждате определен цвят. Това е началото на Вашето впечатление. После можете да разсъждавате, да си оформите представа за цвета. Но с виждането Ви започва Вашето съпреживяване на обекта, което не е началото на това, което се случва.
към текста >>
След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на
живота
си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
По такъв лесен начин не можем да открием мъртвите, въпреки че този лесен начин всъщност е достатъчно труден. Мъртвите продължават да живеят, след като са оставили етерните си тела, мъртвите продължават да живеят в своето астрално тяло и в своя Аз. Можете да прецените до каква степен трябва да се променят нашите представи, ако имате предвид, че от нас заедно с етерното тяло, преминаващо във външния етерен свят, се отделя всичко, свързано с мисленето. След смъртта губим всичко, свързано с нашето мислене, което сме събрали във физическото си тяло. Мисловното се превръща във външен свят.
След смъртта мъртвият вижда своите мисли не по начина, по който вижда мислите, които е формирал по време на живота си и за които после си припомня, като ги изважда от подсъзнанието си.
Мъртвият вижда мислите си като върху една етерна картина, той ги вижда навънв света. Мислите са нещо външно за онзи, който е прекрачил портата на смъртта. Това, което тук ни се разкрива чрез чувствата и волята, остава свързано с нашата индивидуалност и с волята ни. Това продължава да живее в астралното ни тяло и нашия Аз. Нашият Аз се възпламенява към себесъзнание чрез съзерцанието на момента на смъртта.
към текста >>
Всъщност една огромна част от
живота
между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава.
Той трябва първо да проследи всяка част от мисълта, която изживява. Да, трудно е да се обясни. Да предположим, че тук има картина, но тази картина Вие ще я виждате само ако проследите всеки неин детайл. Това прави мъртвият. Всички мисли, които вижда, той ги проследява, пресъздава ги и изживява това пресъздаване.
Всъщност една огромна част от живота между смъртта и ново раждане се състои във факта, че това, което в духовния свят е налично като мисловна форма, се пресъздава.
То се пресъздава. Тогава се знае, че имаме работа с мисловни образи, принадлежащи на духовния свят. Съвсем друго е преживяването, когато от духовния свят се наблюдават мислите, които живеят при хората, останали във физическия свят. Тогава те не се пресъздават, а се отправят към мъртвите, така че те могат да останат пасивни спрямо тях. Както няма нужда едно цвете първо да бъде нарисувано, а се явява като непосредствено впечатление, така се явяват и мислите на живите.
към текста >>
Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в
живота
, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат.
По отношение на тези явления трябва да сме наясно – във всеки случай по основателен начин, защото това принадлежи към мировия план, – че съвременното човечество е късогледо по отношение на разглеждането на света, но всъщност по-късогледо, отколкото би трябвало да бъде. Защото когато материалистически настроеният човек в нашето съвремие формира своите понятия и представи за света, той мисли, че тези представи и понятия са общочовешки. Добре знаете колко трудно е да се убеди един материалистически настроен човек, че може да се мисли и по-различно от него. Материалистът, стоящ здраво на земята, казва, че който не мисли като него, е глупак. Не съществува по-голяма нетолерантност от тази на един материалистически настроен човек.
Такъв човек всъщност мисли винаги така: „По-рано хората са вярвали във всевъзможни духовни неща, дори крачка не са правели в живота, без навсякъде да подозират присъствие на духове, разбира се, без да ги виждат.
Всичко това обаче е празно фантазьорство. Сега най-накрая човечеството е напреднало достатъчно, за да изостави подобни детинщини.“ И все пак хората на всяка крачка биха могли да забележат колко безсмислена е тъкмо една такава представа.
към текста >>
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме
живота
на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
Днес може да покаже научно колко много полза може да донесе на света естествознанието. Когато днес мислителят от напълно естественонаучна позиция говори за нещо, всъщност той говори за душевния апарат, за телесния инструмент на душевния живот.
Сега, ако се опитате да изследвате описанията, които са налични днес – това е в сферата на психофизиологията, – дори и тези, написани от най-значимите мислители от съвремието, ако изследвате описанията им за душевното, тоест за душевния апарат, навсякъде по един във висша степен забележителен начин ще откриете, че тези хора казват: „Когато разглеждаме живота на усещанията и представите, навсякъде се има предвид душевният апарат“.
И те описват какво се усеща и какви представи има в мозъка, в нервната система, когато даден човек усеща или си изгражда представи. Навсякъде се открива телесният, материалният паралелен процес. Когато тези изследователи стигнат до чувствата и волята, те не откриват нищо от някакъв паралелен телесен процес.
към текста >>
Няма никаква връзка между реалното съществуване или
живота
и картината.
Портретът е добър тогава, когато е налице прилика с човека. Но с битието на човека той няма нищо общо. Фактът, че картината отговаря на дадената личност, няма нищо общо с вътрешната истина на картината. Представете си, че рисувате портрет на някой човек, който умира скоро след това. В началото картината отговаря на това, което съществува, а после – на това, което вече не съществува.
Няма никаква връзка между реалното съществуване или живота и картината.
Такава връзка е напълно въображаема за този, който разглежда нещата наистина логично. Същностното е, че нещата се изживяват вътрешно. И това вътрешно изживяване човечеството трябва отново да усвои.
към текста >>
Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на
живота
.
Разбира се, това не може да се докаже непосредствено. Но какво би могло да бъде по-невероятно от обвиняването на някого във фантазьорство и после измислянето на невероятни фантастични неща за него! Когато разгледате съвременния живот по-внимателно, ще видите, че е разпространена една много голяма липса на чувство за отговорност към това, че всичко, което казваме, съответства на реалността. Без да сме усвоили това чувство по най-интензивен начин, не можем да открием достъп до духовния свят. Също така не можем да разберем защо трябва да е вярно нещо, което духовната наука ни представя като истина от духовния свят.
Но нашето мислене е твърде ограничено, за да разглеждаме настоящето наистина по този начин, и сме твърде зависими от личните си интереси, за да можем реално да виждаме как неистината се разпространява във всички области на живота.
към текста >>
Духовната наука трябва отново да им върне
живота
с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло.
Защото само в повторното обединение на нашата душа с духовното може да има бъдещо благополучие за човешкия род. Духовната наука не е нещо, което търсим като някаква сензация, а тя трябва да бъде това, за което знаем, че трябва да се прояви в нашето съвремие, защото човечеството се нуждае от тази духовна наука. И ние трябва да се чувстваме като задължени към нея, когато можем ясно да проследяваме хода на човешкото развитие. Какво безкрайно душевно обогатяване изживяваме, обогатяване, което ни се дава от духовната наука чрез това, че светът малко по малко се разширява за нас, като към физическата действителност на човешкото развитие се прибавя и духовната действителност! Все повече хората в материалистическата епоха се отдалечават от света, в който пребивава човекът между смъртта и ново раждане.
Духовната наука трябва отново да им върне живота с цялостния човек, както и с онова, което съществува от човека, когато е без физическо тяло.
За това обаче нашият свят не ни дава нищо.
към текста >>
И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на
живота
на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да живеят като индивидуалности.
И тази духовна наука, за това тук говорих, най-малкото пред някои от Вас вече говорих, тази духовна наука ни показва, че онези, които са напуснали телата си рано, преди да е изтекла обичайната продължителност на живота на физическия план, предават своето етерно тяло на етерния свят и продължават да живеят като индивидуалности.
И така, духът и смисълът на духовната наука показват, че когато едно такова етерно тяло, което все още е в състояние да поддържа физическото тяло, се предава на етерния свят, съдържа в себе си сили, които биха могли да поддържат физическото тяло в продължение на десетилетия. Това е пример, свързан с етерния свят.
към текста >>
7.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
От тази гледна точка – знаете, че има много, много гледни точки, от които можем да подходим при нашите разглеждания – ще разгледаме
живота
между смъртта и ново раждане.
С оглед на факта, че наблюдаваме полетата, върху които портата на смъртта се отваря за безбройни жертви, и с оглед на мислите, че твърде много наши приятели изоставят физическия план, днес може би ще направим добре, ако обърнем внимание на това, което се казва за света, в който човек навлиза, когато прекрачи портата на смъртта.
От тази гледна точка – знаете, че има много, много гледни точки, от които можем да подходим при нашите разглеждания – ще разгледаме живота между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се намира в
живота
между смъртта и ново раждане.
Нека си представим днес, че е възможно да се разглежда човекът, живеещ между смъртта и ново раждане, също по подобен начин, че е възможно също така да се говори за частите на човека, който се намира в живота между смъртта и ново раждане.
Вие знаете: физическото тяло се отдава на елементите, на субстанциите на земята. Етерното тяло се отдава на елементите на етерния свят, а след известно време се освобождава също и това, което се съдържа предимно в нашето астрално тяло, за което обаче земният човек вече нищо не знае, и Азът продължава после своя път през света, който изживяваме между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Това освобождаване от физическото тяло е извънредно важно за
живота
между смъртта и ново раждане.
Сега бих искал да опиша по-точно как се установяват нещата чрез инициационното познание. Когато човек преминава през портата на смъртта, той предава физическото си тяло на земните елементи.
Това освобождаване от физическото тяло е извънредно важно за живота между смъртта и ново раждане.
Звучи тривиално, когато се казва, че смъртта е всъщност раждането за духовния свят. Но това е правилното изказване. Трябва само да привикнем да правим понятията си по-гъвкави, така че да не се хващаме с тях здраво за това, което ни предлага земята. Свикнали сме да изграждаме нашите понятия само според това, което ни предлага земята. Вече трябва да можем да променяме понятията.
към текста >>
Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за
живота
между смъртта и ново раждане.
Духовният опит, който човекът придобива в духовния свят, преминавайки през портата на смъртта, е, че от него отпада физическото тяло. Това е едно значително, изключително значимо преживяване! И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята.
Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане.
Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане. Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее.
към текста >>
Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на
живота
между смърт и ново раждане.
Това е едно значително, изключително значимо преживяване! И за това преживяване трябва да се каже, че стои по напълно противоположен начин спрямо началото на духовния живот след смъртта, както и раждането на човека – спрямо физическия живот между раждането и смъртта. Никой не може да има наблюдения върху своето раждане. Раждането си човек не изживява със силите на физическото познание тук, на земята. Така, както не изживяваме физическото си раждане, така, както човек няма спомени – те започват по-късно – за процеса на своето раждане и както това е правилно за земния живот, така това е обратното за живота между смъртта и ново раждане.
Защото моментът, мигът – не мога да кажа, на смъртта, а на смъртното битие, – този миг остава нещо, което човекът винаги може да наблюдава по време на живота между смърт и ново раждане.
Така, както във физическия живот никога не можем да си спомним за процеса на своето раждане, така от момента на смъртта имаме ясно целия си живот между смъртта и ново раждане, но от другата страна, от страната на духовното преживяване, така да се каже, от другия бряг. За земния човек смъртта представлява нещо ужасно, и то с известно право. Тя представя разрухата на физическия земен човек. Точно противоположен е случаят, когато между смъртта и ново раждане човек вижда смъртното битие: тогава му се разкрива победата на духа над телесното, тогава смъртта разкрива най-красивото, най-величественото, най-възвишеното, което изобщо може да се изживее. И докато по времето между смъртта и ново раждане човек е в състояние да вижда цялото си битие на мъртъв, това виждане е нещото, което ни дава съзнанието след смъртта, така че да знаем: ние сме отхвърлили своето физическо тяло.
към текста >>
Всичко, което човек е преживял в
живота
си, до най-малки подробности, изведнъж се изправя като огромна картина на
живота
.
После следва кратък период – но достатъчен – на съвместен живот с етерното тяло.
Всичко, което човек е преживял в живота си, до най-малки подробности, изведнъж се изправя като огромна картина на живота.
Това продължава няколко дена. Налице е едно много интензивно чувство: земята, върху която е стоял досега, се движи напред, но човек остава на място, той притихва. Той не се придвижва с пространственото движение на земята. В същото време картината на живота става все по-голяма.
към текста >>
В същото време картината на
живота
става все по-голяма.
После следва кратък период – но достатъчен – на съвместен живот с етерното тяло. Всичко, което човек е преживял в живота си, до най-малки подробности, изведнъж се изправя като огромна картина на живота. Това продължава няколко дена. Налице е едно много интензивно чувство: земята, върху която е стоял досега, се движи напред, но човек остава на място, той притихва. Той не се придвижва с пространственото движение на земята.
В същото време картината на живота става все по-голяма.
към текста >>
Човек не говори в буквалния смисъл, когато говори за даден спомен за
живота
, защото има спомените, гледайки назад във времето.
Човек не говори в буквалния смисъл, когато говори за даден спомен за живота, защото има спомените, гледайки назад във времето.
Но всичко се случва едновременно. Това е картина, подвижна картина, в която, както казах, се проектира и най-малката подробност.
към текста >>
Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в
живота
между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда.
Трябва да запомним, че би била грешна представата – трябва да призная, че бях убеден във всички случаи, в които можех интензивно да изследвам тъкмо този факт, за който говоря сега, че това е заблуда – да се вярва, че в живота между смъртта и ново раждане това, което сме втъкали като етерно тяло в духовния свят, не може да се вижда.
Ние го виждаме. Виждаме, че то принадлежи на нашия външен свят. Това, което в етерното ни тяло преди е принадлежало на нашия вътрешен свят, сега принадлежи на външния ни свят. Ние го наблюдаваме. И е важно, че можем да го наблюдаваме, защото по този начин много от външния духовен свят е налице като родство между това, което сме втъкали, и всеобщия духовен външен свят.
към текста >>
И тя би го завладявала все повече и повече, ако не съумее да втъче в света това, което по време на
живота
е втъкал като мъдрост в своето етерно тяло.
Вероятно си спомняте за лекциите, които изнесох във Виена8 за времето между смъртта и новото раждане, когато посочих, че първоначално човекът е втъкан в един свят, който представлява изцяло мъдрост. Докато тук човек търси усилено мъдростта, там той се намира в светлината на мъдростта. И тази мъдрост, в която той пребивава, го завладява.
И тя би го завладявала все повече и повече, ако не съумее да втъче в света това, което по време на живота е втъкал като мъдрост в своето етерно тяло.
По този начин се смекчава огромното изобилие от светлина на мировия етер и той започва да разбира това, което светът протъкава, одушевява и одухотворява в мировия етер.
към текста >>
Той е описан от различни гледни точки също и във Виенския лекционен цикъл за
живота
между смъртта и новото раждане.
Така ние живеем в света на следствията. Изцяло от себе си изживяваме това, което другите са преживели по време на нашия физически живот, докато достигнем до мига на нашето раждане. После се обгръщаме с нещото, което може да се нарече духовното отражение на това, което ще се развие на Венера. Ние се обгръщаме с духа-живот. И от този дух-живот се определя по-нататъшният ни живот, който често съм описвал.
Той е описан от различни гледни точки също и във Виенския лекционен цикъл за живота между смъртта и новото раждане.
Сега искам да го опиша от друга гледна точка.
към текста >>
Тези хора искат да покажат мисловния апарат –
живота
на нервите,
живота
на мозъка.
Наистина може да се каже: не може да се вярва, че от научна страна може да се направи сериозно възражение срещу духовната наука. Защото ако се сравни това, което може да постигне съвременната наука, с духовната наука, днешната наука се явява най-добрата опора на духовната наука. Трябва само нещата да се разглеждат по правилен начин. Когато вземем в ръка някоя книга, в която даден материалистически настроен човек се изразява полупсихологически, полуфизиологически, намираме следното.
Тези хора искат да покажат мисловния апарат – живота на нервите, живота на мозъка.
Те изследват мисловния апарат и после наистина показват, че щом в нас се появи някаква представа, е налице мозъчен процес. Така че казват: „Вижте, ние можем да докажем, че без мозъчен процес не може да има мисъл или представа. Какво ще правите с една самостоятелна душа? Съществува само мисловен апарат“.
към текста >>
Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за
живота
между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят.
Чувствата и волята остават в астралното тяло и Аза. Ние ги носим в духовния свят. Науката не води до материализъм, напротив, истинската съвременна наука оправдава навсякъде нашата духовна наука. Днешният материализъм е зависим от това, че хората нямат потребност за духовен живот, че те не искат да знаят за духовния живот. Също и разбирането не трябва да липсва.
Защото наистина, ако човек се занимае с това, което духовният изследовател успява да изнесе от духовния свят относно такъв въпрос, какъвто разгледахме днес, а именно въпроса за живота между смъртта и ново раждане, вече ще може да се разбере, че се нуждаем само от едно по-фино, по-внимателно разбиране от грубото разбиране, което днешните хора имат за външния свят.
Но ние живеем в свят, в който материализмът е достигнал до разцвет. Духовният изследовател може дори точно да посочи годината, когато той достига разцвет: 1840/41 г. След това материализмът започва да отслабва, но въпреки това последствията му са огромни. Какво обаче означава този материализъм за разбирането на физическия човешки живот? Тъкмо най-изтъкнатите умове на съвремието хвърлят хората в ужасяваща заблуда под влиянието на материализма.
към текста >>
Но можем да предложим подходящото възпитание, като си кажем: налице е етерно тяло и част от етерното тяло, която съответства на тилния лоб, и чрез подходящо възпитание ние изграждаме етерното тяло на тилния лоб, а то е също толкова активно в
живота
, може би дори в известен смисъл по-активно, отколкото тилният лоб, защото трябва да преодолее една определена сила.
Но това ли е истината? В смисъла, в който днес направихме това, трябва да говорим за етерното тяло, че то е още налице, за това етерно тяло, което след смъртта дори се уголемява и се вплита във всеобщия миров етер. Ако имаме млад човек с твърде малък тилен лоб, ние не можем да помогнем за неговото уголемяване. Това не може да го постигне никаква физическа наука.
Но можем да предложим подходящото възпитание, като си кажем: налице е етерно тяло и част от етерното тяло, която съответства на тилния лоб, и чрез подходящо възпитание ние изграждаме етерното тяло на тилния лоб, а то е също толкова активно в живота, може би дори в известен смисъл по-активно, отколкото тилният лоб, защото трябва да преодолее една определена сила.
И тогава от нашето познание за нас бликва утехата, че при човека, чийто тилен лоб е твърде малък, можем да изградим етерния тилен лоб, като извикваме в него едно или друго чувство, когато забележим, че е налице едно или друго предразположение за причиняване на зло. Тогава ще можем да помогнем.
към текста >>
Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през
живота
между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
Тя също е налице. От материалистическия светоглед, особено във връзка с моралното, произтичат безутешност и празнота. Утешителна възможност, вливаща се дейно в това, което хората вършат, може да произтича само от онова, което може да ни даде духовната наука. Когато в правилното време забележим при някое дете определени наклонности, които биха могли да водят до престъпни действия, чрез определен вид възпитание можем да изградим това, което въздейства особено силно върху този тилен лоб в етера, и така да вмъкнем в човека силата, която продължава да живее с него между смъртта и ново раждане и точно на физическо ниво през следващата инкарнация да развие особено добре тилния лоб. Помагаме му не само в тази инкарнация.
Ние полагаме основата за един особено добре развит мозък, която той ще носи през живота между смъртта и ново раждане, така че в следващата телесна инкарнация този мозък да може да бъде наистина много добре оформен.
към текста >>
Така духовната наука практически се включва в
живота
.
Така духовната наука практически се включва в живота.
Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно! Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота. Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове.
към текста >>
Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в
живота
.
Така духовната наука практически се включва в живота. Само че тя ще трябва да прави повече от това, което се прави днес. Днес твърде много се вярва, че е направено достатъчно с духовната наука, ако известно време се слушат лекции и се приема, че тя е въздействала възвисяващо на душите. Това не е достатъчно!
Духовната наука трябва да навлезе активно във всички практически дейности в живота.
Във всички житейски сфери тя трябва да покаже духовно-научни плодове. Педагогиката, която днес се намира в пълен упадък, понеже се вярва само в това, което човекът има физически, трябва особено много да се оплоди от духовната наука. Днес все още има много хора, които твърдят: „Вие можете хубаво да ни говорите за духовна наука, ала защо трябва да вярваме на това, което ни разказвате? Ние не можем да го видим. Най-много да може да го види онзи, който по определен начин е намерил пътя към духовните светове, както това е представено в „Как се постигат познания за висшите светове“16.
към текста >>
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за
живота
между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес.
Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят. По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>
Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на
живота
между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят.
Вярвам, че в нашето време е извънредно необходимо да се чувстваме задължени по-често да включваме в нашите медитации истини като тези за живота между смъртта и ново раждане, каквито разгледахме днес.
Също така добър материал за медитация е, ако наистина често извикваме пред душата си, медитирайки, началото на живота между смъртта и ново раждане, тази пустота, която посочва мястото ни в света, това напътствие на етерния свят, вплитането на нашето етерно тяло в етерния свят.
По този начин това, което живее в нас, се подбужда все повече и повече да се развива в непосредствено изживяване на духовния свят. И това става вече необходимост за съвременното човечество. Когато се разглеждат днешните събития, би могло да се почувства колко необходимо е това вживяване в духовния свят за съвременното човечество. Днешното време на изпитания ще може да се преживее по правилния начин само тогава, когато известна част от хората успеят да усетят вярно и всеотдайно това, което живее в духовната наука, и как тази духовна наука трябва да подготви човешкото бъдеще.
към текста >>
8.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в
живота
на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта.
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в живота на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта.
Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие. Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека. Дори и скъпи приятели от нашите редици, най-вече заради настоящите исторически събития, както и поради други причини, преминаха през портата на смъртта, така че тъкмо в настоящето се оказва особено важно в днешното разглеждане да поговорим за събитието на смъртта и за онези факти от човешкия живот, свързани със смъртта.
към текста >>
Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на
живота
, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека.
Ние живеем във време, което ежедневно, дори ежечасно ни напомня за смъртта, за това значимо събитие в живота на човека, напомня ни за преминаването на хората през портата на смъртта. Защото смъртта се превръща за хората в житейско събитие в истинския смисъл на думата само благодарение на духовната наука, която показва на човека как в неговата душевност действат силите, които протичат между раждане и смърт и изграждат във времето между раждане и смърт един нов вид битие, една особена форма на битие, за да приемат след преминаването през портата на смъртта друга форма на битие.
Така тя се преобразува – благодарение на духовната наука – от абстрактен край на живота, какъвто може да бъде само за материалистическия светоглед, в събитие, в дълбоко и сериозно събитие в рамките на целия живот на човека.
Дори и скъпи приятели от нашите редици, най-вече заради настоящите исторически събития, както и поради други причини, преминаха през портата на смъртта, така че тъкмо в настоящето се оказва особено важно в днешното разглеждане да поговорим за събитието на смъртта и за онези факти от човешкия живот, свързани със смъртта.
към текста >>
В нашите духовно-научни лекции често сме разглеждали въпроси относно
живота
между смъртта и ново раждане, така че бяхме в състояние да си изградим много представи за този проблем.
В нашите духовно-научни лекции често сме разглеждали въпроси относно живота между смъртта и ново раждане, така че бяхме в състояние да си изградим много представи за този проблем.
От досегашното развитие на духовната наука знаете добре, че във всеки един случай може да се говори за нещата от определена гледна точка, така че по-точни познания могат да се придобият постепенно, разглеждайки нещата многократно, осветлявайки ги от различни гледни точки. Ето защо във връзка с днешната тема ще добавя към това, което вече знаете, още нещо, което може да ни бъде полезно за нашето разбиране на света.
към текста >>
Това изживяване е от противоположно естество на съответстващото изживяване в
живота
на физическия план.
Когато сме извън физическото тяло, преди всичко имаме едно изживяване, което е важно за целия следващ живот между смъртта и ново раждане. Често съм го споменавал.
Това изживяване е от противоположно естество на съответстващото изживяване в живота на физическия план.
Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане. Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта.
към текста >>
Тук, в
живота
на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане.
Когато сме извън физическото тяло, преди всичко имаме едно изживяване, което е важно за целия следващ живот между смъртта и ново раждане. Често съм го споменавал. Това изживяване е от противоположно естество на съответстващото изживяване в живота на физическия план.
Тук, в живота на физическия план, с обикновеното сетивно познание ние не можем да узнаем нищо за часа на нашето раждане.
Никой човек не може да си припомни своето раждане, не може да погледне назад към него. Той знае само, че е роден, първоначално затова, защото някой може би му е казал, а после той заключава, че всички хора, дошли по-късно на земята като него, също са родени. Но действителна опитност за собственото си раждане човек не може да има. Точно обратното е със съответстващото изживяване след смъртта. Докато никой не може да има непосредствено наблюдение върху собственото си раждане във физическия живот, по време на целия живот между смъртта и ново раждане пред душата стои моментът на смъртта, когато човек го наблюдава духовно.
към текста >>
Спомнянето след смъртта е такова, че като в панорама се представя всичко, което се е случило в
живота
, но едновременно, и се намира около нас във вид на имагинации.
Знаем, че в първите дни след смъртта се състои нещо като ретроспекция. Но тази ретроспекция може да се нарече – все пак с известно право – само фигуративно ретроспекция, защото в продължение на няколко дни имаме нещо като картина, като панорама, изтъкана от всичко, което сме преживели в приключилия вече живот. Но тази панорама не е като обикновеното спомняне, докато сме във физическото тяло. Споменът във физическото тяло е такъв, че го изтегляме от нашата памет. Един такъв спомен представлява сила, свързана с физическото тяло, представлява памет, от която изтегляме спомените.
Спомнянето след смъртта е такова, че като в панорама се представя всичко, което се е случило в живота, но едновременно, и се намира около нас във вид на имагинации.
Ние живеем няколко дена в рамките на нашето изживяване. В могъщи образи се представя всичко, което сме преживели в последния период преди смъртта, като в същото време имаме и всичко, което сме изживели в нашето детство. Една житейска панорама, една житейска картина ни представя всичко, което иначе във времето следва едно подир друго, в една цялост, изтъкана от етера. Всичко, което виждаме, живее в етера. Преди всичко усещаме като живо онова, което е около нас.
към текста >>
Когато се изследва какво всъщност представлява тази житейска картина, трябва да се каже: в нея е вплетено всичко, което сме преживели в
живота
.
Когато се изследва какво всъщност представлява тази житейска картина, трябва да се каже: в нея е вплетено всичко, което сме преживели в живота.
Но преживяно как? Докато сме мислили за него! Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина. Да разгледаме конкретна ситуация. В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него.
към текста >>
В
живота
си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него.
Когато се изследва какво всъщност представлява тази житейска картина, трябва да се каже: в нея е вплетено всичко, което сме преживели в живота. Но преживяно как? Докато сме мислили за него! Така че всичко, което, мислейки и изграждайки си представи, сме преживели, образува тази картина. Да разгледаме конкретна ситуация.
В живота си сме живели заедно с даден човек, разговаряли сме с него.
Докато сме разговаряли, сме обменяли мисли. Усещали сме любовта му, цялото му душевно въздействие върху нас. Изживявали сме всичко това вътрешно. Така съпреживяваме всичко това, когато живеем с друг човек. Той живее и ние живеем.
към текста >>
Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на
живота
.
Помислете за момента, когато преди десет или двадесет години сте изживели нещо с някого. Спомнете си за изживяното, но споменът да не е като спомените от обикновения живот, които все повече избледняват и изчезват. Спомнете си за това по такъв начин, че споменът във Вас да е толкова жив, колкото в момента, в който приятелят Ви е стоял пред Вас по време на изживяването. В обикновения живот често сме полуспящи. Това, което сме преживели сърдечно, постепенно отслабва и излинява.
Когато сме преминали през портата на смъртта и пред нас се появи житейската картина, тя не е отслабена, а напротив, в нея събитията се явяват в цялата си яснота и жизненост, каквито са били по време на живота.
Тази жива картина на отминалия ни живот изживяваме в рамките на няколко дни.
към текста >>
Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от
живота
ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят.
Когато срещнете даден човек и погледнете в очите му, във Вашия поглед и в това, което неговият поглед излъчва, живеят духовете на йерархиите, живеят йерархиите, проявява се действието на йерархиите. В това, което изживяваме, се показва само външната страна, защото в самото изживяване действат боговете. И докато вярваме, че живеем само заради самите себе си, чрез нашите преживявания боговете изработват нещо, което вплитат в света. Ние имаме мисли и чувства, които боговете поемат и споделят със своя свят. И след като умрем, знаем, че сме живели за това, за да могат боговете да изплетат тази мрежа, която произлиза от етерното ни тяло и се разпростира в целия Всемир.
Боговете са ни дали шанса да живеем, за да могат да изплетат от живота ни нещо за себе си, нещо, което да обогати техния свят.
Това е разтърсваща мисъл! Всяка наша крачка през света представлява крачка на външния израз на събитие, свързано с боговете, и е част от мрежата, която боговете употребяват в своя миров план, която те са ни оставили, докато преминем през портата на смъртта, за да я изтеглят после от нас и да я включат във Вселената. Тези наши човешки съдби са същевременно божествени дела, и начинът, по който се явяват на нас, хората, носи само външен характер.
към текста >>
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в
живота
поради факта, че можем да мислим, че можем да чувстваме?
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да мислим, че можем да чувстваме?
След нашата смърт то принадлежи на света! Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света. Докато по време на живота си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло. Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме.
към текста >>
Докато по време на
живота
си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло.
На кого принадлежи всъщност сега – след като сме умрели – това, което сме спечелили вътрешно в живота поради факта, че можем да мислим, че можем да чувстваме? След нашата смърт то принадлежи на света! Но така, както виждаме нашата смърт, така наблюдаваме с оставащото ни, с нашето астрално тяло и с нашия Аз, вплетеното във Вселената, в света.
Докато по време на живота си носим това, което после се вплита във Всемира, в нас като астрално тяло.
Сега то е втъкано в света. Ние го наблюдаваме. Така, както тук го изживяваме вътрешно, така го виждаме след смъртта отвън в света. Точно така, както тук виждаме звезди, планини и реки, така след смъртта, освен това, което е станало със светкавична бързина с нашето физическо тяло, виждаме също и това, което е вплетено в света от нашите собствени преживявания. И онова, което от нашите преживявания се е вляло в цялата мирова постройка, се отразява в това, което още имаме в астралното тяло и Аза си, точно както външният свят се отразява в нашите физически органи чрез физическия човек тук.
към текста >>
Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме
живота
си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
Това е впечатлението върху душата ни, когато сме казали нещо лошо. Но другият, на когото сме го казали, има съвсем друго впечатление, той има другата половина от впечатлението, има чувството на нараненост. В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна.
Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново.
Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред. Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред. В отхвърлянето на етерното тяло имаме една картина, на която имаме целия живот едновременно. Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното.
към текста >>
Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме
живота
си в обратен ред.
В него действително живее другата половина на това впечатление. Това, което преживяваме тук, по време на физическия живот, е едната страна. А онова, което изживява другият човек, е другата страна. Сега помислете: всичко изживяно чрез нас, но извън нас, след смъртта, когато изживяваме живота си в обратен ред, трябва да го изживеем отново. Действията на нашите мисли, на нашите дела изживяваме в обратен ред.
Така че между смъртта и ново раждане ние изживяваме живота си в обратен ред.
В отхвърлянето на етерното тяло имаме една картина, на която имаме целия живот едновременно. Това представлява действително изживяване на всичко, което сме причинили в обратен ред. И когато така достигнем до своето раждане, вече сме узрели да отхвърлим от астралното тяло също и това, което е проникнато от земното. Тогава то отпада от нас и с това отпадане на астралното тяло за нас настъпва едно ново състояние. Астралното тяло постоянно ни държи свързани със земята в нашите преживявания.
към текста >>
Защото, разбира се, Вие знаете, че в
живота
се изтощаваме, че остаряваме, че силите ни постепенно отслабват.
Когато тук, във физическия свят, живеем, работим, вършим това или онова, имаме изживявания – току-що говорихме за това. Но ние нямаме изживявания просто във физическия свят, а имаме още нещо. И аз искам, въпреки че изразът за тези едновременни изживявания е по-общ, да употребя този израз: докато живеем, ние се уморяваме и изтощаваме. Да, точно това се случва, ние се уморяваме. Въпреки че по време на съня до следващото състояние на съзнание умората изчезва – много по-малко чрез съня, отколкото благодарение на покоя по време на съня, – все пак това изчезване на умората е частично.
Защото, разбира се, Вие знаете, че в живота се изтощаваме, че остаряваме, че силите ни постепенно отслабват.
Следователно, в по-широк смисъл, ние се уморяваме. И когато човек остарее, знаем, че чрез съня не може да се компенсира всичко. И така, ние се изтощаваме, натрупали сме умора. Да, сега можем да поставим въпроса иначе. След като сме казали това, можем да попитаме: защо боговете ни позволяват да натрупаме умора, защо се уморяваме?
към текста >>
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на
живота
, например на старостта.
Помислете само: колкото повече се уморяваме, толкова повече ни застигат недъзите на живота, например на старостта.
Животът ни се състои в това, че постепенно се учим да усещаме нашето физическо тяло. Докато то, бих казал, се втвърдява, ние се учим да го усещаме. За нас – защото нараства постепенно – това е незначително усещане. Човек би могъл да види колко силно е това – простете тривиалния израз, но той ще Ви даде това, което имам предвид, – ако например в даден момент той се чувства пращящ от здраве, като здраво буйно дете, и после, веднага след това, за сравнение, така, както човек се чувства, когато костите му станат чупливи на осемдесет-осемдесет и пет годишна възраст. Тогава той вече би усещал това в по-голяма степен.
към текста >>
Фактът, че в
живота
се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост.
Това натрупване на умора е действителен процес, който първоначално не се забелязва, защото детето прелива от жизненост. Но постепенно жизнените сили отслабват благодарение на натрупването на умора; умората постепенно се увеличава. Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни.
Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост.
То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост. Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи. Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът.
към текста >>
Докато натрупваме в
живота
умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи.
Ние се уморяваме. Докато натрупваме умора – макар така да имаме само бегло усещане за нашата вътрешност, – възниква наистина нещо вътрешно в нас. Нашият живот тук, във физическия свят, ни предлага само външната страна на дълбоките, значими и величествени тайни. Фактът, че в живота се чувстваме едва-едва съпровождани от тази умора, като по този начин усещаме вътрешността на своето тяло, този факт представлява външната страна на нещо, което се изтъкава в нас, така чудно се изтъкава в нас от чиста мъдрост. То представлява цяла тъкан от чиста мъдрост.
Докато натрупваме в живота умора, се учим да се чувстваме вътрешно, в нас се влива прекрасно знание за чудния строеж на нашите органи, на нашите вътрешни органи.
Сърцето ни се уморява, но тази умора означава, че в нас се влива знание за това как се изгражда едно сърце от Всемира. Стомахът ни се уморява, той се уморява най-вече поради факта, че се храним неправилно. Но въпреки това, докато той натрупва умора, в нас се втъкава цялата мъдрост, една картина на мъдростта от Космоса: как се изгражда стомахът. Колко величествен и чуден е нашият вътрешен организъм, това възниква в картината. И то оживява сега, когато сме отхвърлили от астралното си тяло свързаното със земята.
към текста >>
По време на
живота
между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини.
И сега започва времето, когато сравняваме това, което от мъдростта в нашата вътрешност ни изпълва като дух-живот, с това, което преди това като етерна мрежа е втъкано във Вселената. Сега се занимаваме със сравнението как едното се съотнася към другото и си изграждаме в картината нашия човек такъв, какъвто трябва да стане в следващата инкарнация. Така започваме постепенно да се приближаваме към мировата полунощ, както това е описано в една от мистерийните драми, в „Пробуждането на душите“27. Така след мировата полунощ сме ангажирани с работата, която се състои в творческото участие в света, във внасянето в него на това, на което се наслаждаваме тук.
По време на живота между смъртта и раждането ние споделяме общата работа, участваме в изтъкаването на божествените картини.
Ние имаме възможност да участваме в божествените цели, имаме възможност да се подготвим за една следваща инкарнация. При това не става въпрос за процеси, свързани с нас по егоистичен начин, а за всевъзможни процеси. Това може да ни стане по-ясно особено от следното. Този чудесен процес е много по-висш от случващия се тук, на земята, когато се сменят зима и лято, когато слънцето изгрява, когато слънцето залязва. Всичко това, което се изпълнява, се изпълнява като земна работа.
към текста >>
Когато сме преминали през портата на смъртта, имаме действителна, реална връзка с всички онези души, с които сме били в някакви отношения по време на
живота
.
Още нещо трябва да спомена, с което да приключа днешната лекция. Тук, във физическия свят, ние живеем така, че съзнанието в нас се развива постепенно. В началото, като деца, опознаваме първо майката, после постепенно и други хора. Докато живеем във физическия свят, вярваме, че постоянно се запознаваме с нови и нови хора. Така изглеждат нещата за нашето физическо съзнание.
Когато сме преминали през портата на смъртта, имаме действителна, реална връзка с всички онези души, с които сме били в някакви отношения по време на живота.
Те отново се явяват пред духовния ни поглед. Можем да кажем, че „намираме“ душите, с които сме били свързани и които също са преминали през портата на смъртта преди нас. Думата е предназначена за физически условия, но можем да я употребим, за да покажем живия начин, по който душите се приближават една към друга. Само трябва да си представим това намиране на душите, които са преминали през портата на смъртта преди нас, по начин, противоположен на този, по който човек подхожда към други хора тук, на физическия план. Тук подхождаме към хората външно-физически.
към текста >>
Така Вие сте заедно с всички, с които сте били заедно в
живота
, тоест изживявате ги в един свят, в който трябва да ги намерите, когато се пробудите за виждането, за да можете да ги виждате.
Това е душата, към която – това се надига сега във Вашата собствена душа – имах усещането на син към майка му. Започвате да чувствате: с тази душа мога да живея. Сега си изграждате духовния образ. Трябва да сте активни в това чувство, за да се оформи то в образа. И чрез това, че трябва да си изградите духовния образ по този начин, вече сте заедно с мъртвия, още преди този образ да е изграден.
Така Вие сте заедно с всички, с които сте били заедно в живота, тоест изживявате ги в един свят, в който трябва да ги намерите, когато се пробудите за виждането, за да можете да ги виждате.
Но това изисква цялата Ваша активност.
към текста >>
Ние знаем, че по-рано хората са притежавали ясновиждане и че са загубили това атавистично ясновидство, когато са поискали да придобият определени качества, свързани с
живота
в материалния свят.
Всичко това разширява нашия поглед, за да можем да вникнем в истинския свят, правилно в истинския свят. Когато човек позволява върху душата му да действат такива представи, той разбира колко малко всъщност знае за духовния свят. Това не е било винаги така. Само напълно материалистически настроените хора от настоящето говорят за това как днес човекът има „изключителни познания“.
Ние знаем, че по-рано хората са притежавали ясновиждане и че са загубили това атавистично ясновидство, когато са поискали да придобият определени качества, свързани с живота в материалния свят.
Когато някой напълно материалистически човек, някой напълно материалистически учен дойде при нас, разбира се, ще каже: „Пълна глупост е да се говори за атавистично ясновидство, за специфични знания, които хората са имали по-рано.“ Ако хората се огледат безпристрастно, щяха да открият в света факти, опровергаващи такова мнение. Не много отдавна те са знаели много повече от нашите съвременници.
към текста >>
9.
Как се преодолява душевната нищета на съвремието?
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в
живота
навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота. И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за
живота
.
Истините, които търсим с помощта на духовната наука, не трябва да са за нас мъртво, а живо познание, познание, което може реално да навлезе в живота навсякъде, във всички най-важни области на този живот.
Напълно естествено е, че днес духовната наука все още се възприема твърде абстрактно и че в абстрактността, с която възприема духовната наука, човек стига до един вид знание, което първоначално се явява безплодно за живота.
И особено хората, които все още имат оскъдни познания за духовната наука, могат да кажат: „Каква е ползата, ако знаем, че човекът се състои от четири съставни части, че човечеството е преминало през различни културни периоди на развитие и ще продължава да се развива и т.н.? “ Хората, които смятат, че според изискванията на днешното време трябва да са отдадени изцяло на практическия живот, за тях духовната наука изглежда безплодна. Може би тя изглежда безплодна дори за хора, които са нейни предани последователи.
към текста >>
Ако разглеждаме правилно
живота
, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа.
Какво означава това: да се изгради съзнателната душа? Правилно разбрано, това абстрактно твърдение съдържа съдбата на човечеството за цялата пета следатлантска културна епоха. Различните народи от тази пета следатлантска културна епоха трябва да работят заедно, за да изградят съзнателната душа. Всички житейски условия и обстоятелства изразяват това.
Ако разглеждаме правилно живота, навсякъде се потвърждава истината, че нашето съвремие има задачата да развие съзнателната душа.
Целият човешки живот е бил различен в предходната гръцко-римска епоха, в зависимост от нивото на развитие на разума и чувствата, което е преминало човечеството в следатлантското време. Разумът трябва да се разбира в по-широк смисъл. Днес той не е достатъчно изяснен. Гърците и римляните са били душевно обвързани с техния разум по различен начин от хората на петата следатлантска културна епоха. Гърците и римляните са получили разума, доколкото са го употребявали, наготово, което е естествена тенденция на техния етап на развитие.
към текста >>
Това бихме могли да разберем най-добре, когато отдадем необходимото внимание на определена духовно-научна мисъл, която гласи: така, както се срещаме в
живота
с други хора, не е случайно, наистина не е случайно.
Какво трябва да се постигне чрез всичко това?
Това бихме могли да разберем най-добре, когато отдадем необходимото внимание на определена духовно-научна мисъл, която гласи: така, както се срещаме в живота с други хора, не е случайно, наистина не е случайно.
Житейските пътища ни водят към срещи с определени хора, а с други ние не се срещаме. Това обаче се дължи на действието на кармата на отделните хора. Нещата стоят по този начин, защото сме навлезли в един период на развитие на човечеството, който е довел до кулминационна точка по-ранното кармично развитие на хората.
към текста >>
И не само хора, които се срещат по този начин в
живота
, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на дълготрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините.
Но каквото е започнало, ще продължи да се разпространява, ще става все по-интензивно. Колко трудно е днес за хората, събрани заедно от кармата, да се разбират непосредствено, защото вероятно поради други кармични отношения не откриват силата да си припомнят инстинктивно всички връзки, произтичащи от по-ранни инкарнации! Хората се запознават, обичат се. Това се дължи на определени действия от по-ранни инкарнации. Но други сили се противопоставят, когато се надига подобна реминисценция, и те се разделят.
И не само хора, които се срещат по този начин в живота, трябва да проверят дали това, което се надига в тях, наистина е достатъчно за изграждане на дълготрайна връзка, но и все по-трудно става синовете и дъщерите да разбират бащите и майките, все по-трудно става родителите да разбират своите деца, все по-трудно се разбират роднините.
Взаиморазбирателството става все по-трудно, защото става все по-необходимо хората да обръщат внимание на това, което носят кармично.
към текста >>
Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на
живота
, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология.
Ние откриваме все още обществен ред, който представлява сам по себе си фиксирана структура, изградена повече чрез морални сили. Но в петата следатлантска епоха тази структура постепенно ще се разпадне. Тези следи от елемента на груповата душа, които са налични все още в четвъртата следатлантска епоха, трябва да изчезнат в петата следатлантска епоха, защото губят своето значение. За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране.
Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология.
Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент. Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг. Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
към текста >>
Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за
живота
ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
За това обаче трябва по съзнателен начин да се развива разбиране за социалното, изхождайки от дълбокото познаване на истинската същност на човешкото същество. И духовната наука е тази, която ще развива това правилно разбиране. Когато духовната наука все повече и повече навлиза от абстрактното в конкретното, в потока на живота, сред нейните привърженици ще се пробуди, бих казал, особен вид интерес към хората, ще се зароди особен тип психология. Ще се появят хора със специални умения да обучават другите за различните темпераменти и характерологични тенденции, как трябва да се разбира даден човек, имащ определен темперамент, как трябва да се разбира друг човек, имащ определена характерологична тенденция, но същия темперамент. Ще съществуват хора, които ще имат дарбата да обучават други хора, които са готови да се учат: „Погледнете внимателно, има такъв тип човек, има и друг тип човек, към единия трябва се подхожда по един начин, към другия – по друг.
Практическа психология, практическа наука за душата, но и практическа наука за живота ще се упражняват и по този начин ще се развива едно действително разбиране на човешкото развитие.
към текста >>
По този начин се учим да приемаме
живота
така, че когато чрез кармата срещнем даден човек, с когото осъществяваме връзка, да развиваме правилна, дълготрайна връзка, връзка, която действително да бъде плодотворна за
живота
.
Каква форма на социално разбиране сме имали досега? Досега сме имали абстрактни идеали, всевъзможни абстрактни идеали, свързани с националното благосъстояние и човешкото щастие, имали сме и различни форми на социализъм. Ако такива социални идеали действително се въведат в практическия живот тук или там, се вижда, че те не могат да сработят. Това, за което става дума, няма абсолютно нищо общо със създаването на секти или общества с определени програми. Става въпрос за разпространяването на познания за човека, които ни дават възможност да разберем правилно развиващия се, растящия човек, да разберем правилно детето, действително да разберем как се развива собствената му индивидуалност.
По този начин се учим да приемаме живота така, че когато чрез кармата срещнем даден човек, с когото осъществяваме връзка, да развиваме правилна, дълготрайна връзка, връзка, която действително да бъде плодотворна за живота.
Практическа психология, практически интерес към човека, това е, за което става дума. Днес човечеството има все още съвсем малък успех в тази област. Как преценяваме днес даден човек, когото срещаме? Той ни е симпатичен или антипатичен. Огледайте се около себе си и ще откриете, че в повечето случаи критерият за лично мнение се основава на базата на тази единствена гледна точка: този ми е симпатичен, онзи не ми е симпатичен, или: това ми е симпатично, онова не ми е симпатично. Предубеждения!
към текста >>
Така че в тази пета следатлантска епоха в
живота
все повече трябва да намира място толерантността тъкмо към религиозната мисъл.
И хората просто няма да разбират това, което произлиза от груповите религии. В четвъртата следатлантска епоха хората още са можели да изучават Христос в група, но в петата следатлантска епоха Христос вече действително навлиза в отделната душа. В несъзнаваното или в подсъзнанието ние всички вече носим Христос в себе си. Но трябва да намерим начин да го разберем. Това няма да се случи чрез налагане на сухи, мъртви догми, а само ако се прави всичко възможно да се разберат различните аспекти на Христос или изобщо да се получи универсално религиозно познание, ако се прави всичко, което може да работи в тази посока.
Така че в тази пета следатлантска епоха в живота все повече трябва да намира място толерантността тъкмо към религиозната мисъл.
И докато в четвъртата следатлантска епоха нещата са били такива, че този, които е упражнявал религиозна дейност, е работил така, че е проповядвал определени догми и закони, в петата следатлантска епоха нещата трябва да станат напълно различни. Става въпрос за нещо съвсем друго. Тъй като хората стават все по-индивидуализирани, става дума да се опитваме да разказваме на другиго това, което произлиза повече от личния ни вътрешен живот, по начин, напълно свободен от догми и догматизиране, да можем да го описваме и действително да му го поднасяме така, че той да може да развива индивидуално своя личен, свободен религиозен мисловен живот.
към текста >>
Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на
живота
.
И в същото време, когато в съвременния живот се почувства първият зародиш на необходимостта от свобода на мисълта, веднага започна да работи и противодействащата сила в така нареченото йезуитство в различните религии. Целта му е най-силно да се противопостави на мисловната свобода, която се явява жизненоважна необходимост в петата следатлантска епоха. И ще става все по-необходимо във всички области в съвременната епоха да се изкоренява това противопоставящо се на мисловната свобода йезуитство.
Защото, сияейки, от религиозния живот трябва все повече да се разгръща мисловната свобода във всички сфери на живота.
Но тъй като тя трябва да е независима, човечеството се намира в период на изпитание и навсякъде възникват най-големи трудности. И тези трудности ще стават толкова по-големи, колкото повече човечеството от петата следатлантска епоха се стреми към развитие на яснота на съзнанието, но първоначално това ще се усеща като нещо неприятно, затова в голяма степен ще се заглушава.
към текста >>
В областта на медицината, в областта на правото, както и във всички останали области на
живота
хората смятат себе си за некомпетентни и приемат само това, което им казва науката.
В областта на медицината, в областта на правото, както и във всички останали области на живота хората смятат себе си за некомпетентни и приемат само това, което им казва науката.
Това е разбираемо предвид цялата сложност на съвременния живот. Но хората стават все по-безпомощни под влиянието на една такава сила на авторитета. Но систематичното изграждане на този авторитет е всъщност принципът на йезуитството. А йезуитството в католическата религия представлява само частен случай, който обаче, макар и не толкова забележимо, постепенно се разпростира и върху други житейски сфери. Йезуитството води началото си с йезуитството в църковно-догматичната област, с тенденцията за утвърждаване на папската власт, която продължава да действа от четвъртата в петата следатлантска епоха, за която тя вече не е пригодна.
към текста >>
Колко често днес може да чуем следното: „Ах, не знам какво да правя със себе си, не знам какво трябва да правя в
живота
.“ Това идва от неспособността на човек да проумее нуждите на сегашното време и своята позиция във връзка с тях.
Колко често днес може да чуем следното: „Ах, не знам какво да правя със себе си, не знам какво трябва да правя в живота.“ Това идва от неспособността на човек да проумее нуждите на сегашното време и своята позиция във връзка с тях.
Това го води до физическо заболяване, до физическа неустойчивост. Правилно разбиране за това е нещото, което винаги и все по-настойчиво ще се изисква. Това, което ще се излее над човечеството, тъй като е необходимо в петата следатлантска епоха, ще представлява и опасността от душевна нищета в различни нюанси, така, както го описах в днешната лекция. Много хора виждат описаното от мен и чувстват, че е необходимо, наистина необходимо, от една страна, хората да постигнат социално разбирателство, а от друга страна – свобода на мисълта. Но днес все още твърде малко хора са склонни да използват правилните средства за постигането на целта.
към текста >>
Преди всичко е необходимо следното: изучаване на
живота
, стремеж към познания за
живота
, не към програми.
Това, което е необходимо, е да се правят възможно повече позитивни описания, как хората действително се развиват, да си представим една, бих казал, позитивна история на индивидуалното човешко развитие. Когато можем, да разказваме как човекът А, човекът Б или човекът В се е развил и да подхождаме с любов към развитието на даден човек, което се разкрива пред очите ни.
Преди всичко е необходимо следното: изучаване на живота, стремеж към познания за живота, не към програми.
Защото теоретичната програма е врагът на петия следатлантски културен период.
към текста >>
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в
живота
такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Социално разбирателство, мисловна свобода, духовно познание – това са трите големи цели, импулси на петата следатлантска епоха. В светлината на тези импулси ние трябва да се развиваме, защото те представляват правилните импулси за нашата епоха. Някои хора чувстват силно, че са необходими някои промени, особено в сферата на социалния живот, че следва да се приемат нови понятия. Но до крайни заключения те не достигат поради незнание или липса на желание. Това може да се види от отношението на много хора към стремежите на духовната наука или антропософията.
Няма нужда да се обръща внимание на клеветите, хвърляни върху духовната наука, теософията или антропософията, няма нужда са обръща внимание на злонамерените и враждебни нападки към духовната наука – ние можем да разглеждаме искрената воля, която е налична в съвременното човечество, искрената воля, която желае да създава в живота такива импулси, които са в съзвучие с правилните импулси на петата следатлантска епоха.
Само помислете колко много реформатори се появяват в различните житейски области, колко много социални пастори, социални проповедници, които не принадлежат към теологичните или религиозните кръгове. Как всички те вземат думата, водени от най-добра воля! Всичко това води хората към нещо, което изисква съвременният живот! Добрата воля е налице и сега ние искаме да видим това, което произхожда от добрата воля, не това, което произхожда от лоши намерения. Но докато тази добра воля се изразява във всевъзможни речи, докато се ръководи все още от горещи страсти, тя е безполезна, ако познанията, които могат да дойдат само от духовната наука, не оживеят така, че трите големи реални идеали да могат да се реализират: социално разбирателство– свобода на мисълта – духовно познание.
към текста >>
Посочва се колко много е постигнато в съвременния свят, колко много, което прави
живота
удобен и лесен.
Но в момента, с изключение на малки групи хора, обединени от духовно-научния мироглед, разбирането на човечеството за тези неща не е достигнало дори начален етап. В днешно време можем да попаднем на много хубави, възвишени знания в тази посока. И като пример бих искал да Ви разкажа за нещо, което се случва, както се казва, „случайно“, което обаче в действителност ми се предостави чрез кармата. Веднъж погледът ми попадна върху заглавието на малка книга34, изложена на една витрина, която си купих. В нея се разказва за съвременния човек, какво търси този съвременен човек, под какви впечатления израства.
Посочва се колко много е постигнато в съвременния свят, колко много, което прави живота удобен и лесен.
Разказва се как под въздействието на определени удобства, като парата и електричеството, животът се превръща в наслада. После се подчертава едно нещо. Подчертава се как съвременният човек е започнал да води забързан и бурен живот, какъвто в по-ранни времена не е бил възможен, как този живот е станал по-богат и пълноценен. Всичко това е описано с един вид искрена радост. Подчертават се изключителните постижения на съвременния свят в сравнение с тъмния, тъжен и инстинктивен живот на по-ранните времена.
към текста >>
– „Една несравнима културна пълнота, едно разгръщане на
живота
в сила и красота, каквото едва ли някога е съществувало в историята.
Само че не се разбира, че това произлиза тъкмо от тази особеност на петата следатлантска епоха и нейното изискване: формирането на съзнателната душа. Това изобщо не се забелязва, въпреки че авторът разглежда нещата с напълно открито сърце. Тъкмо за това става въпрос. Казва се: „Забележително е, че при нашето описание започваме от житейската радост,35 от радостта от съществуването, проследявайки развоя на нашето време, за да достигнем накрая до описанието на дълбоката вътрешна душевна нищета. Това, което тук изживяваме в малкото, нашето време го прави в голямото.“ Под „малкото“ той има предвид мястото, където живее.
– „Една несравнима културна пълнота, едно разгръщане на живота в сила и красота, каквото едва ли някога е съществувало в историята.
И заедно с това е налице душевна нищета, постоянно разрастваща се и обхващаща цели слоеве на обществото.“
към текста >>
След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на
живота
и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи.
И сега, след като описва толкова вярно картината на съвременния живот, авторът не се задоволява просто с безпомощно описание на душевната нищета, а търси възможностите, за да могат импулсите на новото човечеството да бъдат проведени по правилен начин. Сред тези различни неща той описва също това, което нарича теософия, как се запознава с теософията. Сред множеството враждебно настроени хора ние срещаме и човек, настроен доброжелателно към теософията, с най-добра воля действително да се запознае с нея, който се запознава с нея и поради тази причина сега говорим за него. Разбира се, че не без основание описвам това. Действително е много важно и съществено, че можем също така да обръщаме внимание на такива положителни връзки на нашата духовна наука с външния живот.
След като авторът описва мистиката като средство за задълбочаване на живота и премахване на душевната нищета, той казва: „До мистиката стои теософията.36 Има хора, които виждат в нея само явление, заместител на по-надеждни сили или само тенденция към синкретизъм и еклектизъм.“ – тоест синтез на всевъзможни религиозни учения и светогледи.
Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н. Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек.
към текста >>
Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на
живота
“.
Онези, които не желаят да се запознаят по-отблизо с духовната наука, твърдят, че тя цели възраждане на гностицизма и т.н. Но този човек прави крачка напред. Той казва: Тези, които виждат в нея „само тенденция към синкретизъм и еклектизъм, еквивалент на индивидуални наклонности, я бъркат с още по-съмнителни явления в съвременния живот като суеверия, спиритизъм, привидения, символика и други подобни външни проявления на духовно заиграване с тайните на човешката природа. Но това не е така. Ние се отнасяме към това движение несправедливо, когато отказваме да разпознаем неговите дълбоки вътрешни връзки и ценности.“ Така че ние имаме един доброжелателен човек.
Той казва: „Ние трябва да я разбираме, най-малкото в рамките на кръга около Щайнер, най-вече като религиозно движение, макар и не толкова оригинално, колкото синкретично, но насочено към същността на живота“.
Надявам се той да прозре и нейната оригиналност, щом е изпълнен с добра воля. – „Ние трябва да я разглеждаме като движение за удовлетворяване на свръхсетивните интереси на хората и с това като надрастване на сетивния реализъм. Преди всичко можем да разпознаем в нея движение, което импулсира хората да обмислят своите морални проблеми, да работят за вътрешно прераждане чрез усилено себевъзпитание.“ Както казах, аз не чета това поради някаква сантименталност, но като се имат предвид нещата, казани за антропософията от други гледни точки, не е без значение да се запознаем с критики като тази.
към текста >>
Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за
живота
на по-новото време.
Това е във връзка с нещата, които Ви описах. Че са нужни социално разбирателство, свобода на мисълта, такива хора вече го разбират; че е нужно обаче третото, духовното познание, което трябва да изгради основа за нашата пета следатлантска епоха, това те още не желаят да признаят. Това е нещото, до което те още не могат да достигнат. Това е една от най-важните задачи на духовно-научния светоглед: да се пробуди разбиране за това. Хората все още наричат фантастика издигането в духовните светове.
Те не разбират, че тъкмо загубата на познанието за духовните светове е причина за материализма и свързаната с него липса на социално разбирателство, причина е за материалистическия живот, както и за материалистическите убеждения за живота на по-новото време.
Тъкмо при най-добронамерените трябва да открием колко трудно е все още днес за хората да признаят необходимостта от конкретни духовни светове. Ето защо трябва толкова много да се стремим да спечелим разбиране за такива импулси, каквито са тези, за които исках да говоря в днешната лекция.
към текста >>
Те трябва да пречистят
живота
, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват
живота
и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество.
В днешната лекция исках да посоча трите големи идеали, конкретните идеали за петата следатлантска епоха: конкретно социално човешко разбирателство, мисловна свобода, духовно познание. Трите конкретни идеали трябва да зададат на учените посоката към бъдещето.
Те трябва да пречистят живота, да дадат на морала импулсите, трябва да станат в най-широк смисъл ориентировачни и насочващи, трябва да изпълват живота и да го на насърчават в рамките на съвременното човечество.
Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот. И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи.
към текста >>
И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на
живота
, а ни прави усърдни служители на
живота
.
Но първите два няма да могат да се изпълнят – социалното разбирателство и мисловната свобода, – ако към тях не се присъедини като трето и духовното познание, защото трябва да бъде развивана съзнателната душа. А най-високата степен на тази съзнателна душа е духът-себесъщност, който ще трябва да бъде естествена заложба в шестия следатлантски културен период. Той не може да се развие без подготвителния етап на онази вътрешна самостоятелност на човека, която се постига чрез разгръщане на съзнателната душа. В нашата духовно-научна дейност трябва да вземем под внимание факта, че това, което познаваме като абстрактни истини, носи в себе си действителна магическа сила, която само трябва да се освободи, за да може да хвърли истинска ясна светлина върху целия живот. И където и да се намира, като учен или в коя да е практическа област, и в най-малкото, което прави, човек ще е включен в изпълнението на големите задачи на нашата епоха в правилния смисъл, ако в своята област знае как да оживи това, което приемаме като абстрактни истини на нашите срещи.
И тогава душите ни ще се изпълнят с радостно чувство, което не е повърхностно, а ще бъде свързано с онази сериозност, която е животворна, която възвисява нашите сили, която не иска просто да се наслаждаваме на живота, а ни прави усърдни служители на живота.
към текста >>
10.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Това, което духовната наука има да каже за
живота
и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности.
Това, което духовната наука има да каже за живота и естеството на духовните светове, е придобито чрез познание на обективните факти, до които човек може да получи достъп благодарение на съответните способности.
Това вече го знаем. В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано.
към текста >>
Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за
живота
на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
В случаи, когато се налага духовната наука да се обосновава или защитава пред днешния свят, никога няма да стане дума тази защита да се гради върху нещо друго, освен че се посочва как чрез развитие на определени способности човекът достига до разбиране на духовните светове и че после се обяснява как, благодарение на тези способности, човек може да узнае за съответните условия на живот в духовните светове. Фактите, които излизат наяве по този начин – повечето неща са разбират от само себе си, само че е добре да им се обърне внимание, – както и фактите от физическия свят, които се наблюдават с физическите сетива, никога не трябва да се посрещат с възражение от страна на човешките желания и страсти. Въпреки че това е очевидно, често се чуват възражения срещу определени твърдения на духовната наука, които са плод тъкмо на човешките желания и страсти. Например се казва следното: „Ако духовната наука твърди това или онова за духовните светове, аз не желая да се запознавам с нея, защото ако нещата в духовните светове отговарят на тези описания, не бих могъл никога да възприема такава конфигурация на духовните светове.“ Такова възражение, въпреки че е абсурдно, е често срещано. То обаче не се явява само в тази очевидна и абсурдна форма, а се явява, бих казал, маскирано във всевъзможни отрицателни нагласи, насочени към духовната наука.
Следователно, от една страна, дори ако дадено познание, придобито чрез духовната наука, не би могло да се опре на факта, че светът има само един смисъл, ако нещата в духовния свят изглеждат по такъв и такъв начин – все пак човек може да знае как действително изглеждат те в духовния свят, – дори ако, изхождайки от такива предпоставки, човек никога да не може да каже нещо относно устройството на духовните светове, а именно само въз основа на действително познание, от друга страна, все пак е възможно наистина да се посочи какво може да означава духовната наука за живота на човека, когато вече разполагаме с резултатите от нея.
към текста >>
Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с
живота
между смъртта и ново раждане и т.н.
Преди две седмици37 обясних какво значение има духовно-научният мироглед за развитието на човечеството съобразно големите нужди и изисквания на нашето време. Днес бих искал, от една страна, да обърна внимание на някои други неща, които ще ни разкрият дълбокото значение на духовната наука за човечеството и особено за съвременния човек. Бих искал, от друга страна, да посоча и възраженията, които могат да се отправят срещу духовната наука от страна на съвременната духовна култура.
Духовните способности, чрез които духовният изследовател се запознава с фактите от духовния свят, се развиват постепенно по начина, който често съм описвал, и те се развиват така, че първоначално човек се запознава с големите факти на духовния живот, с това, което представлява най-важното във връзка с развитието на земния живот, във връзка с повтарящите се земни животи, както и с живота между смъртта и ново раждане и т.н.
После обаче е възможно да се говори не само за тези големи общи аспекти, за тези всеобщи истини, но и за определени специфични истини. И запознавайки се постепенно с такива специфични истини, духовната наука все повече придобива стойност и за отделния конкретен човешки живот. Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби.
към текста >>
Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към
живота
поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят.
Този човешки живот първоначално трябва да представлява загадка за външното наблюдение във физическото тяло. Защото ако той не беше загадка, човек нямаше да извърви път на развитие, който да развива в него определени способности. Защото нашите способности, които са свързани преди всичко с душевния живот, трябва да се породят от душевни усилия, те трябва да израснат от вътрешните борби. В духовната сфера те следва да израснат благодарение на това, че светът първоначално се изправя пред нас като загадка, трябва да се проявят в усилията, които полагаме за разрешаването на тази загадка. И тези усилия увеличават нашата сила, ние ставаме все по-способни, действително се усъвършенстваме все повече и повече.
Не трябва да се притесняваме, че можем да загубим интерес към живота поради факта, че загадките във физическия свят се решават частично чрез придобиване на представи за духовния свят.
Защото във всяка област се съдържат житейски загадки и при навлизане в духовния свят се изправяме пред нови такива. Но опитът, който се придобива чрез решаването на определени човешки и житейски загадки във връзка с физическия свят извън духовния свят, ни дава увереност, че също и по-дълбоките човешки и мирови загадки, които се намират само в духовния свят, ще могат да бъдат разрешени.
към текста >>
Всички усещания, всички чувства, които се изживяват, се добавят към опитностите, които човек има по време на
живота
във физическото тяло.
Той е загубил за физическото си обкръжение, ако се изразим абстрактно, един скъп човек във време, когато не е очаквал да го загуби. По този начин той може би се е простил с надеждите за съвместно съжителство в предстоящите години. Тези преживявания са част от житейските опитности, те са част от преживяванията, свързани с физическото тяло. Фактът, че мъката и болката се добавят към изживяното между двамата във физическото тяло, променя отношенията, които са свързани само с физическото тяло. Защото както това, което ежедневно изживяваме, когато сме във физически тела, се влива в кармичната линия, в напредващия поток на развитие, така към ежедневно изживяваното се включват и чувствата, породени от загубата.
Всички усещания, всички чувства, които се изживяват, се добавят към опитностите, които човек има по време на живота във физическото тяло.
Такива са нещата от гледната точка на този, който е останал във физическия свят.
към текста >>
Това може би няма да успокои болката ни в отделните случаи, но разглеждаме ли нещата от тази гледна точка, имаме възможност да придобием разбиране за
живота
.
И въпреки че – това често съм го казвал – скръбта и болката не могат да се облекчат чрез познанието за тези факти, по този начин животът, разгледан от определена гледна точка, получава истински смисъл. Защото трябва да имаме предвид, че в един човешки живот, преживян между смъртта и раждането, всички отношения, в които участваме, се разгръщат по такъв начин, че придобиват смисъл не само за този живот, но и за всичко, което ще направим за земното развитие по време на следващите си земни животи. Това, което е започнало с болезнена загуба на близък, роднина или приятел, ще има своето продължение в следващия земен живот. В известен смисъл всички тези резултати се съдържат вече в своята първопричина. В човешкия живот няма загуба, която да не ни поставя по съответния начин правилно в потока на следващите един след друг земни животи.
Това може би няма да успокои болката ни в отделните случаи, но разглеждаме ли нещата от тази гледна точка, имаме възможност да придобием разбиране за живота.
към текста >>
В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя
живота
като вечен победител.
Разбира се, всеки отделен случай има своите особености, но също така, разглеждайки ги, можем да придобием известни отправни точки. Преди всичко се питаме: какво представлява насилствената смърт? На този въпрос може да се отговори, ако смъртта се разглежда не от страната на земния живот, а от другата страна, от гледната точка на човека, преминал през портата на смъртта.
В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител.
Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание. Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в
живота
, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
Разбира се, всеки отделен случай има своите особености, но също така, разглеждайки ги, можем да придобием известни отправни точки. Преди всичко се питаме: какво представлява насилствената смърт? На този въпрос може да се отговори, ако смъртта се разглежда не от страната на земния живот, а от другата страна, от гледната точка на човека, преминал през портата на смъртта. В лекции, които вече са отпечатани39, посочих, че смъртта, разглеждана от другата страна, от страната на света, в който мъртвият преминава през портата на смъртта, е най-значителното събитие за умрелия човек, освободен от физическото си тяло, събитието, което представя живота като вечен победител. Съзерцанието на смъртта от другата страна, което е възвишено и грандиозно, което е налице постоянно, означава също, че между смъртта и ново раждане в нас е налице здраво азово съзнание.
Така, както нашата памет, която тук ни води назад до определена точка в живота, ни дава азовото съзнание, така съзерцанието на смъртта от другата страна, от духовната страна, ни дава азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Погледнато от другата страна, краят на
живота
, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
Как стои въпросът, когато се вижда, че смъртта е причинена по насилствен начин?
Погледнато от другата страна, краят на живота, причинен от насилствена смърт, представлява много мащабно преживяване, много мащабно възприятие и въпреки че звучи странно, изследването на тези факти води до следното: времевите съотношения имат много по-различно въздействие върху душите в духовните светове, когато преминем през портата на смъртта, отколкото тук, въпреки че много обстоятелства тук вече ни напомнят за това, което настъпва по много всеобхватен начин между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Много хора могат да си спомнят за важни събития от
живота
си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години.
Когато искам да обясня това, за което става дума сега, бих искал да си послужа с едно сравнение, което е очевидно, но само ако познаваме съответните факти, свързани с духовния свят. Сигурно знаете, че тук, във физическия живот, можем да имаме опитности, протичащи в кратки срокове от време, например в рамките на един ден или няколко часа, които обаче имат за нас много по-голямо значение, отколкото опитности, направени в дълъг период от време, в период от месеци, дори години.
Много хора могат да си спомнят за важни събития от живота си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години.
Хората често казват: това, което изживях, никога няма да го забравя. Тези прости думи съдържат току-що описаното. Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия. Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот. Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг.
към текста >>
Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за
живота
между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия.
Когато искам да обясня това, за което става дума сега, бих искал да си послужа с едно сравнение, което е очевидно, но само ако познаваме съответните факти, свързани с духовния свят. Сигурно знаете, че тук, във физическия живот, можем да имаме опитности, протичащи в кратки срокове от време, например в рамките на един ден или няколко часа, които обаче имат за нас много по-голямо значение, отколкото опитности, направени в дълъг период от време, в период от месеци, дори години. Много хора могат да си спомнят за важни събития от живота си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години. Хората често казват: това, което изживях, никога няма да го забравя. Тези прости думи съдържат току-що описаното.
Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия.
Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот. Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг. Има разлика дали в подсъзнанието се вижда как смъртта наближава по такъв начин, че на преден план да излязат вътрешните сили, които от вътрешността на организма водят до смърт, или за това допринасят сили, които действат върху този организъм отвън и които нямат нищо общо с него. Този вид смърт може да получи точно и ясно обяснение само ако я разглеждаме във връзка с целия ход на човешкия живот чрез повтарящите се земни животи. Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>
Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за
живота
между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг.
Много хора могат да си спомнят за важни събития от живота си, които са се случили в кратко време тук, във физическия свят, но резултатите от които са довели до много повече вътрешни изживявания, отколкото други събития, протекли в рамките на месеци или години. Хората често казват: това, което изживях, никога няма да го забравя. Тези прости думи съдържат току-що описаното. Наистина е вярно, че впечатлението, което човек получава чрез това, че един външен свят, свят, който не му принадлежи, му отнема физическото тяло, че възприятието на това събитие в рамките на относително кратко време – това може да бъде дори един-единствен миг – за живота между смъртта и раждането може да включва цяло богатство от преживявания, които иначе, във физическия живот, могат да се придобият много бавно, може би за десетилетия. Нямам предвид всичко, което преживяваме в земния живот.
Но в случая с определени неща, които са ни необходими като сили за живота между смъртта и ново раждане, работата е такава, че това, което иначе се разпределя в дълъг период от време, може да се концентрира, може да се каже, в един миг.
Има разлика дали в подсъзнанието се вижда как смъртта наближава по такъв начин, че на преден план да излязат вътрешните сили, които от вътрешността на организма водят до смърт, или за това допринасят сили, които действат върху този организъм отвън и които нямат нищо общо с него. Този вид смърт може да получи точно и ясно обяснение само ако я разглеждаме във връзка с целия ход на човешкия живот чрез повтарящите се земни животи. Всъщност от това, което казах за взаимовръзката на азовото съзнание след смъртта и виждането на смъртта, можете лесно да разберете, че възприемането на смъртта има огромно значение за силата и интензитета на нашето азовото съзнание между смъртта и ново раждане.
към текста >>
И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в
живота
.
Защото ако не се беше случил този инцидент, нямаше да е възможно това, което характеризирах: необходимото му заздравяване на азовото съзнание по описания начин. Чрез раждането си човек навлиза в определени условия в даден живот. Той живее в тези условия, но по време на последния си живот между смъртта и новото раждане е наблюдавал, че азът му е бил отслабен по определен начин. Импулсът да заздрави своя аз живее в него и го води към условия, които предизвикват нещастния случай. Това е начинът, по който трябва да се разглеждат нещата.
И когато те се разглеждат така, от гледната точка на духовната наука, можете да прозрете взаимовръзките в живота.
към текста >>
И това, което днес духовната наука трябва да представи за разбирането на
живота
от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време.
Хората – това често към го подчертавал – не размишляват достатъчно над промените, които са настъпили в човешкото душевно развитие в сегашните условия на живот. Повечето, особени тези, които са заразени от съвременната наука, си представят душевния живот преди столетия такъв, какъвто е днешният душевен живот. Това, както ни е известно, е напълно погрешна представа. Интимната страна на душевния живот на хората е претърпяла съществена промяна.
И това, което днес духовната наука трябва да представи за разбирането на живота от определени източници, както беше обяснено, е било налице много повече като атавистично-ясновидско настроение в душите до не съвсем далечно време.
Хората са имали до известна степен предчувствия за житейските взаимовръзки. Но човечеството се развива и такива предчувствия отмират. Но поради факта, че тази стара връзка с духовния свят отчасти е изгубена за хората в хода на тяхното развитие и все повече ще се изгубва, ще става все по-необходимо човек да си възвърне връзката с този духовен свят чрез пряко духовно изследване. С това е свързан фактът, че духовната наука възниква в нашето време. В по-ранни епохи тя не е била необходима, тъй като човечеството е било на друго ниво на душевно развитие.
към текста >>
Днес има малък брой хора, които в
живота
си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти.
Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си.
Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят.
към текста >>
По този начин човек научава нещо за духовния свят в
живота
между раждането и смъртта.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти. Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука.
По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта.
Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта. Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот.
към текста >>
Това не е без значение за
живота
, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта.
Нека потвърдим това твърдение с конкретни факти. Днес има малък брой хора, които в живота си между раждането и смъртта приемат духовната наука в душите си. Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта.
Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта.
Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят. Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта. Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот. Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени.
към текста >>
Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между
живота
си тук, във физическото тяло, и
живота
, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
Не говоря за духовно изследване, а за духовна наука: представи, идеи, които се добиват чрез духовната наука. По този начин човек научава нещо за духовния свят в живота между раждането и смъртта. Това не е без значение за живота, който човек ще има, когато премине през портата на смъртта. Фактът, на който искам да обърна внимание сега, е възникнал в настоящето. Когато се върнем назад в по-ранни епохи, откриваме, че човечеството все още е притежавало едно старо наследство по отношение на неговата връзка с духовния свят.
Човекът преминава през портата на смъртта и понеже чрез предчувствия, чрез атавистично ясновидство има определена връзка с духовния свят, той има нещо общо между живота си тук, във физическото тяло, и живота, в който встъпва, когато премине през портата на смъртта.
Понеже човекът тук инстинктивно е знаел нещо за духовния свят, там, отвъд портата на смъртта, той е притежавал нещо повече от обикновена сума от мисли и спомени за земния живот. Характерното за настоящето е, че отсега нататък, след преминаването през портата на смъртта, човешките души ще бъдат свързани със земята само чрез спомени. Те ще си спомнят за земния живот и поради това, че ще имат този земен живот в спомените след смъртта, ще са свързани все още със земния живот. Такъв е случаят със съвременния човек, който не е възприел представи за духовния свят от духовната наука. Ако той възприеме такива представи, след смъртта те ще изградят нещо, което ще го направи способен не само да има спомени за своя живот, но и да има поглед върху този си земен живот.
към текста >>
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в
живота
и превъзмогва смъртта.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта.
Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите. Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение. Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
Духовната наука има жизнено влияние върху
живота
, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за
живота
след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Така ние виждаме, че по този душевен начин духовната наука наистина прониква в живота и превъзмогва смъртта. Една общност между живи и мъртви, която иначе не може да се изгражда по такъв интензивен начин в настоящия период от време, може да се изгради благодарение на това, че тук се изпълваме с мисли, които са резултат от упражняването на духовната наука и които са отправени към мъртвите.
Духовната наука има жизнено влияние върху живота, докато познанието, придобито за физическия свят от обикновената наука, се състои само от мисли, които имат значение единствено за времето между раждането и смъртта, за живота след смъртта обаче те представляват обикновен спомен, без живо значение.
Тази разлика трябва да се има предвид.
към текста >>
И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през
живота
между раждането и смъртта.
Още нещо обаче трябва да се има предвид, когато се размишлява за значението на духовната наука за настоящото и бъдещото духовно развитие на човечеството. Не само това, което придобиваме тук чрез духовната наука или предаваме на мъртвия, не само това, което преминава от физическия в духовния свят, но и това, което вземаме през портата на смъртта като постижения от духовно-научното познание, въздейства обратно от духовния върху земния свят.
И този земен свят – не трябва да забравяме – постепенно изгубва силите, които имат само земен произход и които служат на развитието на хората на земята само през живота между раждането и смъртта.
Ако към земята не се спускат и сили от духовния свят, земният живот ще обеднее. Тъжно е да се наблюдава как днес хората живеят без да мислят и без да забелязват, че земният живот постепенно обеднява. Това е явление – на различни места съм го подчертавал, – което може да се наблюдава не само по отношение на духовния живот на хората, но дори и по отношение на чисто физическия живот. Ако четем книгата по геология
към текста >>
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне
живота
в своите мисли.
Хората, разбира се, се гордеят със своето мислене. Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили.
Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме
живота
, който може да се излее от духовната наука.
Често този или онзи гимназиален учител се мисли за по-велик от Платон, когато го обяснява на своите ученици! Забележителният поет Хебел41 пише в своя дневник, че има намерение да напише драма – която във всеки случай не успява да реализира, – чието главно действащо лице е прероденият Платон, който в гимназията е наказан строго от своя учител, защото не може да разбере Платон по време на занятията за Платон. Хората биха изгубили връзките в мисловната си система, ако в тази мисловна система не постъпва освежаващата сила чрез мислите, които се пораждат от духовно-научното познание. Днес това може да звучи странно, но е вярно: интензивната сила, от която човекът се нуждае, за да разбира мислите си по правилния начин, така че те да имат реална стойност, отслабва, защото той трябва да стане самостоятелен, трябва да добие собствени сили. Поради тази причина, бих казал, боговете и духовете, които някога са вдъхновявали мисловния живот, се отдръпват, оттеглят се, така че човекът ще трябва сам да върне живота в своите мисли.
Това той ще може да направи, ако не е твърде високомерен и възприеме живота, който може да се излее от духовната наука.
към текста >>
И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме
живота
си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята.
Така аз изричам истини с изключително значение за развитието на бъдещото човечество. Но тези истини трябва да се съединят с душите на онези, които се занимават с духовната наука. Защото духовната наука не трябва да бъде само мъртво знание, задоволяващо нашето любопитство, а тя следва да бъде нещо, което иска да се намеси във взаимовръзките на нещата, с които човек ще се сблъска в бъдеще. Затова обаче трябва да се види кои сили отслабват, за да се заместят с други. Аз казах: човешките земни сили ще отслабнат, ако не са проникнати от духовни сили.
И това, което придобиваме чрез духовно-научно познание и пренасяме през портата на смъртта, в периода между смъртта и ново раждане ще ни даде не само силата да оформяме живота си между смъртта и ново раждане, но и способността да изпращаме духовни сили към земята.
И все повече и повече ще става така, че онези хора, които живеят тук, на земята, ще могат да получават идващото от одухотворените души, преминали през портата на смъртта и изпращащи обратно това, което са взели оттук, но в променен вид, според житейския опит, с който са навлезли в духовните светове.
към текста >>
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на
живота
на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Така, от една страна, може да се действа от физическия в духовния свят, да се помага на мъртвите, като им се чете, като им се изпращат мисли, свързани с духовната наука.
От друга страна, върху земното развитие може да се въздейства, като от духовния към физическия свят се изпраща това, което е придобито по време на живота на земята и е пренесено през портата на смъртта42.
Характерен факт е, че физическият свят може да възприеме онова, което е получило променена форма поради това, че придобитото във физическия живот е пренесено през портата на смъртта и е метаморфозирало в духовния свят. И така, като метаморфоза, натрупаният житейски опит отново се спуска от духовния свят към земята.
към текста >>
Те не мразят точно
живота
, но усещат онова отвращение, което все повече се разпространява под влиянието на философията.
Могат да се приведат много, много такива изказвания. Сенека46, мъдрият Сенека казва например: „Много образовани хора са преситени да виждат и правят постоянно едно и също нещо.
Те не мразят точно живота, но усещат онова отвращение, което все повече се разпространява под влиянието на философията.
Те казват: Колко още все едно и също? Тази непоносима неотменност на събуждане и заспиване, на засищане и огладняване, на застудяване и затопляне. Нищо не престава, а всичко е в безкраен кръговрат. Денят следва нощта, нощта – деня. Лятото се влива в есента, есента трябва да отстъпи пред зимата, а също и мощта на зимата преминава.
към текста >>
“ Той разглежда
живота
и прави, от една страна, сбор от болките, страданията, злините, от друга страна – сбор от радостите и щастието.
Така говори мъдрият римски философ Сенека. Нашият религиозен човек вижда, че във всеки случай тук се съдържа някаква истина, но това малко го интересува. После той обръща внимание на онзи песимизъм, който произтича от това, че човек се предава повече на своите чувства. По този начин, според него, възниква например будизмът: „Животът е страдание!
“ Той разглежда живота и прави, от една страна, сбор от болките, страданията, злините, от друга страна – сбор от радостите и щастието.
Първият сбор е по-голям, следователно човек става песимист. Животът се разглежда като зло. Така са правили също Шопенхауер, както и Едуард фон Хартман. Нашият религиозен човек намира, че хората имат голямо основание за този песимизъм, но това също вече не го интересува. Повече го интересува етично обоснованият песимизъм, за който казва: „Има право този, който наблюдава живота без да прониква в него, за да знае за това, което се нарича „Божие царство“, без да се знае за това, което се нарича съдържание на религиозното вероизповедание.“ И тогава нашият религиозен човек констатира две неща.
към текста >>
Повече го интересува етично обоснованият песимизъм, за който казва: „Има право този, който наблюдава
живота
без да прониква в него, за да знае за това, което се нарича „Божие царство“, без да се знае за това, което се нарича съдържание на религиозното вероизповедание.“ И тогава нашият религиозен човек констатира две неща.
“ Той разглежда живота и прави, от една страна, сбор от болките, страданията, злините, от друга страна – сбор от радостите и щастието. Първият сбор е по-голям, следователно човек става песимист. Животът се разглежда като зло. Така са правили също Шопенхауер, както и Едуард фон Хартман. Нашият религиозен човек намира, че хората имат голямо основание за този песимизъм, но това също вече не го интересува.
Повече го интересува етично обоснованият песимизъм, за който казва: „Има право този, който наблюдава живота без да прониква в него, за да знае за това, което се нарича „Божие царство“, без да се знае за това, което се нарича съдържание на религиозното вероизповедание.“ И тогава нашият религиозен човек констатира две неща.
Едното е, че човекът си поставя изискването, независимо дали в смисъла на Кант или Шлайермахер, да следва един морален закон, един закон, който го задължава строго. От друга страна, човекът е подчинен на своята природа, на своите нагони, страсти и желания. И сега този религиозен човек констатира: „Човек не може напълно да преодолее тези желания и нагони.“ Но моралния закон той трябва да следва. Този морален закон поставя своите строги повели. Оттук възниква несъмнен конфликт.
към текста >>
Той трябва да съществува и съществува в
живота
.
Едното е, че човекът си поставя изискването, независимо дали в смисъла на Кант или Шлайермахер, да следва един морален закон, един закон, който го задължава строго. От друга страна, човекът е подчинен на своята природа, на своите нагони, страсти и желания. И сега този религиозен човек констатира: „Човек не може напълно да преодолее тези желания и нагони.“ Но моралния закон той трябва да следва. Този морален закон поставя своите строги повели. Оттук възниква несъмнен конфликт.
Той трябва да съществува и съществува в живота.
Това е обоснованият песимизъм.“ Човек трябва да схваща песимистично живота, ако го разглежда просто от позицията на моралните изисквания. Това е животът, разглеждан от позицията на моралните изисквания: как е поставен човекът между тези морални изисквания и своята природа. Но когато се разглеждат отделните морални задължения, тогава се забелязва как е обоснован песимизмът. Защото, казва авторът, в решаващите житейски ситуации човек често се чувства попаднал в морални конфликти. Нашият религиозен човек привежда примери за такива морални конфликти, които са преживявали видни личности.
към текста >>
Това е обоснованият песимизъм.“ Човек трябва да схваща песимистично
живота
, ако го разглежда просто от позицията на моралните изисквания.
От друга страна, човекът е подчинен на своята природа, на своите нагони, страсти и желания. И сега този религиозен човек констатира: „Човек не може напълно да преодолее тези желания и нагони.“ Но моралния закон той трябва да следва. Този морален закон поставя своите строги повели. Оттук възниква несъмнен конфликт. Той трябва да съществува и съществува в живота.
Това е обоснованият песимизъм.“ Човек трябва да схваща песимистично живота, ако го разглежда просто от позицията на моралните изисквания.
Това е животът, разглеждан от позицията на моралните изисквания: как е поставен човекът между тези морални изисквания и своята природа. Но когато се разглеждат отделните морални задължения, тогава се забелязва как е обоснован песимизмът. Защото, казва авторът, в решаващите житейски ситуации човек често се чувства попаднал в морални конфликти. Нашият религиозен човек привежда примери за такива морални конфликти, които са преживявали видни личности.
към текста >>
Това е тежка дилема и няма да се намери справедлив историк, който да не прояви разбиране за такива борби, вместо да отсъжда морално.“ Такива борби, в които се сблъскват морални конфликти тъкмо по отношение на важните неща в
живота
, смята авторът, човек не може да избегне.
Нека посоча само един пример: „Един Лутер47 – казва нашият човек, – който като никого другиго е познал своето призвание и пътя, който трябва да следва за реформирането на църквата и човечеството, изпада в тази дилема – дилема той нарича несъгласуваността на задълженията – в мига, в който е трябвало да разреши въпроса, дали да одобри или отхвърли двуженството на Филип Великодушни. Виждате ли, за него това е бил най-тежкият конфликт. Отхвърли ли този брак, намеси ли се в областта на чистите човешки интереси, тогава той би трябвало да отхвърли едно от най-важните постижения по пътя на изпълнението на своето реформаторско призвание.“ Защото ако не приеме двуженството, великодушният господар няма повече да приема неговата реформаторска дейност. С Реформацията, смята този религиозен човек, няма да стане нищо – „Допусне ли обаче този брак и продължи ли по своя път, тогава ще трябва да си каже, че в душата му ще се забие жило, което ще усеща постоянно.
Това е тежка дилема и няма да се намери справедлив историк, който да не прояви разбиране за такива борби, вместо да отсъжда морално.“ Такива борби, в които се сблъскват морални конфликти тъкмо по отношение на важните неща в живота, смята авторът, човек не може да избегне.
Това изгражда обоснования песимизъм. Така че трябва да се каже, че за нашия религиозен човек светът, ако го разглеждаме както от гледна точка на природата, така и от гледна точка на нравствеността, се представя така, че песимизмът е напълно обоснован.
към текста >>
Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в
живота
чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
Сега нашият религиозен човек се обръща по своя начин към религията. И той казва, че трябва да се обърне към религията, за да избегне всички пътища на заблуди, които могат да се поемат.
Будизмът, казва той, иска да избегне конфликтите в живота чрез това, че иска изобщо да превъзмогне битието, да превъзмогне физическото и духовното битие, да ги премахне и да поеме пътя към празната нирвана.
Платон иска да премахне житейските конфликти чрез това, че благодарение на познанието материята трябва да се превъзмогне напълно – човекът се извисява, а материята изчезва. Будистът иска да премахне цялото битие, а платоникът – материята. Мистикът – към мистиката нашият религиозен човек, разбира се, причислява всичко, което, освен в неговата глава, се намира и в света в качеството си на стремежи да се навлезе в духовните светове, – мистикът отхвърля индивидуалността. Следователно будистът отхвърля битието, платоникът – материята, мистикът – индивидуалността. Защото той има представата, че мистикът се опитва да се спаси от сетивността и по този начин да достигне екстаз, изоставяйки своята индивидуалност, която изчезва във Всемира.
към текста >>
За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за
живота
след смъртта.
Хубаво изречение е това, което искам също да приведа.
За да стане напълно ясно на слушателите на този религиозен човек, че не се нуждаят от нищо друго освен от неговите лекции, от нищо, което някоя наука иска да каже за духовния живот, той им казва: „Глупаво и безсмислено е51 да се очаква от науката отговор на въпроса за живота след смъртта.
Въодушевените хора, които са го правили и продължават да го правят, никога не са си изяснили какво прави науката, когато се захваща с такива въпроси, и какво губи религията, когато търси сигурност в науката.“
към текста >>
Виждаме, че той може да разглежда
живота
, може да извлича опитности от
живота
.
И ето, понякога идват такива хора, за които може да се каже: „Тъй като и в сън Господ дава на Възлюбения Си.“54 Това обаче е нещо, което може би за този религиозен човек би могло да се яви като откровение.
Виждаме, че той може да разглежда живота, може да извлича опитности от живота.
Но че страда от липса на взаимовръзки в мисленето, това може да се види, когато се четат болезнени изречения като тези. Той се възпротивява на това, че човек става мистик, защото иска да преодолее индивидуалността, докато в същото време трябва да остане в природата чрез ограничението на физическото си тяло. Не бива да не признаваме житейските ограничения: „В рамките на земния живот55 те не могат и не трябва да се отхвърлят“.
към текста >>
Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в
живота
, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе.
Но ние не само трябва да се запознаем с определени истини за духовния свят, но и да се изпълним със съзнанието колко е необходимо живото познание, живото слово да заеме своето място в развитието на човечеството. Защото вече се вижда, че задънената улица по отношение на социалния живот, в която е попаднало човечеството, се намира далеч от духовните предпоставки, че представлява кармата на безсмислието. Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят.
Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе.
Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина. И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството. А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в
живота
, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството.
Безсмислието е много по-широко разпространено в нашето настояще, отколкото се предполага. И да се схване по правилен начин чрез чувството задачата на духовната наука зависи от това, човек да наблюдава открито света и действително да има куража да си изгради здрава преценка за този свят. Ето защо беше необходимо да Ви представя в първите часове на моите изложения не само нещо от съдържанието на духовната наука, което да хвърли светлина върху важни взаимовръзки в живота, но трябваше също да обясня противоположното, което е налице, когато се вижда това, в което духовната наука трябва да навлезе. Защото Вие ще чувате много, много гласове като охарактеризираните от мен вчера, които ще пристигат от всевъзможни лагери – религиозни, научни или от отделни хора, – които смятат духовната наука за глупост, за фантазия и които, въпреки че се причисляват към известните хора на настоящето, не могат да мисля доказателствено, и тази неспособност за мислене, за нещастие, се разпространява по света. Тези неща трябва да се разглеждат само в правилната светлина.
И когато някой действително е свързан с духовната наука, според мястото в живота, на което е поставен от своята карма, той до известна степен е длъжен да прави това, на което е способен, за да засвидетелства по съответния начин стойността на духовната наука, която е необходима не на самата себе си, а за развитието на човечеството.
А това, че тя наистина е необходима за развитието на човечеството, може да се прозре тъкмо от описанието на такава противоположност. Такива описания биха могли да ни дадат наистина много.
към текста >>
11.
Житейските лъжи на съвременното културно човечество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в
живота
, как самите ние благодарение на него укрепваме в
живота
, вдъхновяваме се и се възвисяваме.
В нашата литература днес вече се предлага богат и подробен материал, от който можем да научим за различните факти, които духовната наука е в състояние да извлече от свръхсетивните светове, и нашите клонове могат да работят с помощта на този материал.
Препоръчва се при възможност на лични срещи да се говори също за това, в каква връзка с нашия душевен живот се представя този материал, как го използваме в живота, как самите ние благодарение на него укрепваме в живота, вдъхновяваме се и се възвисяваме.
Накратко, при такива възможности се препоръчва, така да се каже, да се имат предвид повече такива неща, защото поради обстоятелствата ние можем все по-рядко да се срещаме лично.
към текста >>
Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за
живота
.
Мнозина от Вас ще забележат, че когато се задълбочават в духовната наука или антропософията, срещат най-различни трудности. Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи.
Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден. Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>
Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави
живота
ми по-труден.
Човек навлиза в духовната наука благодарение на потребностите на душата си, чрез това, че душата трябва да открие отговор за най-важните житейски загадки. Човек навлиза в духовната наука, когато разглежда днешния живот с всичко, което той предлага, и вижда действително колко малко различните духовни движения, било то религиозни или научни, могат да дадат удовлетворяващи отговори на големите житейски загадки. И когато благодарение на своя импулс за познание, благодарение на копнежа си за познание човек е навлязъл в духовната наука, когато се е задълбочавал достатъчно време в това, което до днес е придобито като познания от духовните светове, тогава наистина често възникват трудности, трудности от различен характер. При всеки човек те са различни, затова не е лесно да се опишат с няколко думи. Често казваме на своите приятели: поради това, че се задълбочавам в духовната наука, наистина придобивам нещо извънредно стойностно, нещо значимо за живота.
Само че това до известна степен ме изолира, откъсва ме от възгледите, от общността на останалите хора, така да се каже, прави живота ми по-труден.
Особено силно чувстват това онези, които именно със своя духовен стремеж са зависими от мнението на външния свят. По този начин възникват наистина най-разнообразни трудности.
към текста >>
При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с
живота
и т.н.
При други приятели, след като са се задълбочавали известно време в духовната наука, се явява нещо, би могло да се каже, като тревога, нещо, което поражда страх, страх от въпроси: как човек да се справи с живота и т.н.
Много от Вас, разбира се, е трябвало да си задават подобни въпроси. Такива въпроси често са въпроси на усещанията и чувствата. В днешното разглеждане бих искал да изходя от такива трудности във вътрешния душевен живот.
към текста >>
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за
живота
, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
Вярната взаимовръзка на тези различни усещания, които могат да бъдат различни при всекиго, действителните взаимовръзки понякога не се схващат правилно. Трябва да се има предвид, че днес ние като хора, чувстващи се привлечени от антропософските истини, сме все още твърде малка група. Ние се намираме в центъра на житейската борба, която се води извън нашите кръгове със средства, които са напълно различни от нашите.
И този, който само малко помисли какво иска да бъде антропософията за живота, ще може да забележи колко коренно различни стават целите на мисленето, чувстването и волята под въздействието на антропософските идеи от идеите, които си поставя по-голямата част от човечеството днес.
И тъй като мисли и чувства са реални факти, трябва да осъзнаем, че нашата малка група, това значи всеки един от нас, като относително малка сила в повечето случаи се изправя, може да се каже, пред напълно противопоставящите се мисли и чувства от тези на останалото човечество. И когато житейските трудности, които възникват пред нас, приемат различни форми и не показват, че имат нещо общо с това, което описвам сега, въпреки че всички те имат нещо общо с него. И ние трябва да се опитваме да разберем как да се справим с такива трудности, с трудностите, които възникват поради факта, че човек е отдаден вярно на антропософското съдържание, поради което обаче той влиза в конфликти с останалия свят.
към текста >>
И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване
живота
.
Жорес, в центъра на социалния стремеж, беше една от най-честните личности на нашето време, той беше и един от онези, които с цялото човешко познание се стремяха да придобият разбиране за житейските условия и причините, поради които човечеството все повече затъва в мизерия и нищета в духовната и материалната сфера. И с всички сили той се стремеше към това, да открие идеи, мисли, които да даде на хората, така че големите житейски въпроси на настоящето да намерят своето разрешение. Тъкмо от такива личности като Жорес може да се научи много, защото най-добре се учи, когато се разглеждат големите недостатъци – които тъкмо в настоящето трябва да се наблюдават от духовно-научна гледна точка, за които трябва да се изграждат ясни мисли – не при незначителните, а тъкмо при големите личности, в чиито чисти убеждения и честен стремеж към познание човек може да бъде убеден. Много повече се придобива, когато се разглеждат недостатъците на хора, които са ценени високо и от които се възхищаваме, защото човек може да е убеден в техните искрени възгледи, отколкото ако те се наблюдават у хора, от които се възхищаваме по-малко. За такива хора, които са отдали мисленето, чувствата и волята си в служба на човечеството, в служба, която трябва да въздигне човечеството до по-високо социално ниво, за такива хора е извънредно трудно – и той не е изключение, а ние виждаме най-добрите хора на нашето време, изпаднали в това положение, – за такива хора е наистина трудно да говорят за неща като нашата духовна наука.
И тъкмо тези толкова надарени мъже би трябвало да направят за човечеството това, което искат да направят, ако биха могли да кажат: „Всичко, което мога да постигна с моите обикновени мисловни и научни средства, ми дава само импулси, които са твърде слаби, за да може човек чрез тях наистина да схване живота.
Аз трябва да прозра, че всички тези импулси, които искам да даря на човечеството по моя път, са безпочвени. Първо трябва да си изградя основа, трябва да проникна в това, в което съм вярвал досега, с по-дълбоката обосновка от страна на духовната наука. Аз трябва да приема духовните факти, реалните духовни факти.“
към текста >>
„Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на
живота
.
В Цюрих обърнах внимание на един човек, който е добър пример за казаното. Това е човек59, който говори за духовната наука напълно доброжелателно и речта му също така е отпечатана, човек, който има смелостта да разглежда пред една много добре образована публика живеещото в нашето духовно движение вече не като обикновена глупост. Този човек обаче не може да се въздържи да не признае най-важното, реалността на духовния свят. Какво казва той?
„Ние трябва да го разбираме60 (това духовно движение), най-малкото в образувания около Щайнер кръг, като много повече от религиозно движение сред нашите съвременници, макар и не с оригинален произход, но от синкретичен вид, което е насочено към основите на живота.
Ние би трябвало да го разглеждаме като движение за освобождаване на свръхсетивните интереси на хората и по този начин като надрастване на държащия се за сетивното реализъм. Преди всичко трябва да разпознаем в него движение, което води хората до осъзнаване на нравствените проблеми и подтиква към работа за вътрешно прераждане чрез усърдно себевъзпитание. Достатъчно е да се прочете Щайнеровата книга „Теософия“, за да се забележи с каква сериозност човекът се насочва към работата за своето нравствено пречистване и себеусъвършенстване.“ Не Ви чета тези думи поради някаква прищявка, а защото искаме ясно да видим как външният свят се отнася към нашите стремежи. Ние виждаме, че това е един добронамерен човек, който разглежда движението ни като синкретично, защото не го познава, не знае, че е ново движение затова, защото то също така се основава на нещо, което е ново в света: на едно ново естественонаучно направление, което представлява негов фундамент. Той не може да каже нищо, защото не го разбира.
към текста >>
По този начин днес, разбира се, се отнасят към
живота
и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в
живота
, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
По този начин днес, разбира се, се отнасят към живота и хора от типа на Жорес, които чрез мислите, които са възприели от своето образование, от цялата своя съвременност, нямат възможност да приемат, че всичко, което се случва във физическия свят, е във взаимовръзка с духовните светове, и че в сферата, в която е призован да действа в живота, например във връзка със социалния живот, човекът може да действа правилно само когато за него това става възможно поради факта, че познава духовните закони, според които духовният свят може да се проявява във физическия.
И че такива хора са изправени пред тази невъзможност, че това представлява широко разпространено явление тъкмо при най-добрите хора в настоящето, този факт обуславя появата на определени, макар и несъзнателни, но поради това не и по-малко значителни житейски лъжи в нашата епоха. Такива житейски лъжи могат да се наблюдават навсякъде.
към текста >>
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на
живота
.
Така ние виждаме, че се нуждаем от яснота относно наличието на тази житейска лъжа. Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има.
Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота.
Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука. Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие. Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука.
към текста >>
Да вземем една област от
живота
, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
Нейните въздействия се проявяват навсякъде и днес тя пречи на духовната наука да придобие въздействието, което всъщност би трябвало да има. Но все повече и повече хората трябва да добиват не само теоретично разбиране за духовната наука, но също така ще трябва да намерят вътрешна сила да внасят духовната наука в отделните области на живота. Това би могло да се покаже в различните житейски сфери. И може да се каже, че истинските факти се маскират тук. Защото човек може да възрази за всичко, което се казва за духовната наука.
Да вземем една област от живота, която се цени високо от човечеството поради простата причина, че се намира в пряка връзка с външното щастие.
Вижте, духовната наука би могла да допринесе невероятно много, ако хората разберат, че би трябвало медицинските факултети, медицината поне малко да се повлияят от тази духовна наука. Защото съвременното естественонаучно развитие е допринесло за това, медицината да придобие материалистичен характер. Разбира се, благодарение на този материалистичен характер тя си е извоювала много успехи и е достатъчно само да се посочи извънредно големият напредък, който е осъществен в областта на хирургията, за да се намери основание, когато се твърди, както аз също казвам, че човек трябва да се удивлява на новите постижения на естествената наука. Но има и други, не по-маловажни страни на медицинското познание и медицинското изкуство, които ужасно страдат под въздействието на материалистическия мироглед и които ще могат да имат светло бъдеще само ако внесат духовно-научно познание в своите изследвания.
към текста >>
И това са дълбоките причини, защо често изпадаме в отчаяние, защо един или друг човек, може би поради факта, че се задълбочава в антропософията, не се справя особено добре с
живота
.
И така, ние живеем в свят, спрямо който трябва да развиваме в душите си коренно различни мисли, след като се занимаваме с духовна наука или антропософия. Ние живеем, така да се каже, в атмосфера, която изисква силно разгръщане на сили, силно себесъхранение.
И това са дълбоките причини, защо често изпадаме в отчаяние, защо един или друг човек, може би поради факта, че се задълбочава в антропософията, не се справя особено добре с живота.
Но когато имаме ясното съзнание за това колко огромно е това, в което сме поставени в цялата връзка с човечеството, и как то днес се проявява като нещо съвсем малко, защото сме още в началото, можем също да намерим тези сили, тогава можем наистина да ги намерим. Всичко величествено в развитието на човечеството започва с едно малко начало.
към текста >>
Те имат истини, но тези истини са неприложими в
живота
, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини.
Не е правилно просто да се отхвърля това, което по-рано хората, като теолози, са изнасяли за развитието на човечество. В тази теология са втъкани дълбоки, значими основни истини също и за човешката душа. Ако в някои отношения тя се освети от духовната наука, в нея ще се открият някои основни истини. Само защото тя не се открива по начина, съответстващ на изискванията на съвременното човечество, в мислещия човек и в чувстващата душа днес трябва да възникне копнежът за отговор на духовно-научния въпрос. Но теолозите, които не приемат един такъв духовно-научен стремеж, се намират в специално състояние.
Те имат истини, но тези истини са неприложими в живота, защото останалите науки са отхвърлили обектите на тези истини.
Теолозите имат истини за душата, но душата е отхвърлена от естествената наука. И сега теологията вероятно изрича истини, но тя не се грижи за обектите. Тя дори иска да остави обектите на естествената наука, защото в много отношения теолозите са твърде лениви, за да свързват това с естествената наука. Това е, което трябва да виждаме като значимо в духовната наука: че тя се съгласува напълно с естествената наука, че приема нейните постижения и участва в обсъждания, когато тя добавя духовно-научните принципи към естественонаучната дейност. Теолозите не искат да правят това.
към текста >>
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в
живота
с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Това е, към което се стреми великият теолог! По всички тези пътища, които днес Ви описах, хората – най-добрите – са достигнали до онези усещания, с които ни демонстрират своята вяра, когато говорим за духовното. Тя не трябва да се проиграва и така не се прилага истинската вътрешна душевна сила, която може да бъде в основата на един духовен възглед! Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание.
И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството.
Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила. Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице! След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това.
към текста >>
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от
живота
ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
Ние виждаме: когато проследяваме в хората това, което протича през вътрешната им същност, когато не преминаваме покрай такива неща без да се замислим, хората ни се представят по забележителен начин. За това трябва да имаме ясно съзнание. И не трябва да се учудваме, че имаме затруднения да се сблъскаме в живота с напълно противоположното, когато служебно призваните развиват такива мисли за религиозното и духовно възпитание на човечеството. Ние трябва винаги да съблюдаваме на какво служим в целостта на човечеството чрез това, че на подвеждащите мисли на човечеството, които днес идват от такава страна, противопоставяме мислите, които могат да са плодотворни. И една такава мисъл може и в най-дълбока депресия да ни извиси, да ни изпълни със сила.
Такава мисъл е изключително важна във всяка секунда от живота ни, а именно че трябва да упражняваме духовната наука така, че във външния живот да я демонстрираме възможно най-малко, но тя да се издига в нас толкова силно и интензивно, че срещу изпитанията, пред които ни изправя, да имаме силата да си кажем: те трябва да са налице!
След като нашата карма ни е довела до духовната наука, трябва също така да искаме да приемем това, което тя може да ни възложи като изпитание. Защото противопоставящите се на духовната наука световни сили са ужасно могъщи и хората изобщо не знаят за това. Защото онзи мъж, разбира се, няма никаква представа от всичко, което представлява същността на мисленето и усещането и което може да се разкрие само когато чрез духовната наука се добие ясен поглед за цялата разрушителност на подобен начин на мислене! Ето защо не може да му се приписва вина, не трябва да го приемаме пренебрежително, а един такъв факт трябва да се разглежда напълно обективно, както се разглежда земетресение или вулкан, действащи също разрушително – макар и в малка област – с външни физически средства. Мъжът обаче в действителност не може да мисли.
към текста >>
Удоволствието в
живота
не бива повече да бъде съдържание на
живота
.
век, трябва да се преодоляват. Обаче това, което казва, при него остава фраза, защото в края на първа лекция – човек не вярва на очите си, човек не вярва на своите познавателни сили – стои следното. Следното се казва днес от един значителен, известен човек. Той казва: всички неща, които се случват71, трябва да претърпят преоценка, „те не трябва вече да бъдат крайна цел. Не бива да има вече продавач, за когото печалбата да е лична цел.
Удоволствието в живота не бива повече да бъде съдържание на живота.
Не бива да има вече хора, които да се радват на своето здраве.“
към текста >>
И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в
живота
.
Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода.
И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота.
Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>
Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от
живота
или да се радват на своето здраве.
Следователно той е много радикален. От гледна точка на духовната наука никога няма да изискваме такива радикални неща; напротив, бихме оставили хората на тяхната свобода. И знаем, че когато разбере кармата и реинкарнацията, както и останалото, което духовната наука дава, всеки човек поотделно ще намери своя път в живота.
Но този мъж, който знае, че хората са достигнали до задънена улица, казва напълно радикално – той би достигнал до друго, ако приемеше духовната наука, – че хората не би трябвало вече да печелят пари, не би трябвало вече да изпитват удоволствие от живота или да се радват на своето здраве.
към текста >>
Но сега нашият човек, нашият теолог е радикален, той казва: „Съдържанието на
живота
трябва да стане друго.
Веднъж – това е един случай сред хиляди такива – посетих един санаториум, ръководен от известен човек. Там имаше нервноболни. И видях цялата група от нервноболни, когато отиваха на обяд. На мен ми се стори, че най-болният от всички е всъщност известният ръководител на лудницата!
Но сега нашият човек, нашият теолог е радикален, той казва: „Съдържанието на живота трябва да стане друго.
Не бива никой повече просто да се радва на своето здраве.“ и т.н. И сега следващите изречения: „Това значи74 – казва той, като с това приключва своята лекция, – че всичко досегашно трябва да се направи по друг начин, то трябва да се преосмисли.“
към текста >>
Това е реформа на
живота
!
Това е реформа на живота!
Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност. Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането!
към текста >>
Помислете, това е реформа на
живота
на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Това е реформа на живота!
Помислете, това е реформа на живота на човек, който е проникнал толкова дълбоко в това, което е необходимо, а именно всичко трябва да стане друго, тоест нищо не трябва да стане друго, но всичко трябва да се осмисли по друг начин: „Тези неща не бива да представляват най-същественото, целта75, най-висшата стойност.
Те трябва да бъдат постигнати със същата енергия, трябва да бъдат оценени“ – тоест да бъдат осмислени – „според различна от досегашната скала.“ Към това няма нужда да се добавя нещо повече! Вече е необходимо да се обърне внимание на тези неща, защото те не се откриват при отделни хора, а са характерни за целия настоящ културен свят. И това, което хората изживяват в своята съдба, не се определя от нищо друго освен от тази неефикасност на мисленето и усещането. Това е кармата на тази неефикасност на мисленето и усещането! На тези неща човек трябва да обърне внимание и поне като духовен учен да успее да се абстрахира от това, което днес светът провъзгласява и което се приема като „най-висши ценности“ поради други импулси.
към текста >>
12.
Връзката между живите и мъртвите
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в
живота
.
Но колкото по-точно се разглежда, толкова по-точни имагинации се получават. Защото това, което непосредствено се възприема като впечатления след преминаването на даден човек през портата на смъртта, живее в имагинации, проявява се като имагинации. След смъртта се състои едно взаимодействие между нашето етерно тяло и неговото еквивалентно етерно същество. Фактът, че няколко дни след смъртта нашето етерно тяло се отнема, всъщност се дължи на това, че етерното ни тяло, така да се каже, се изтегля от неговото еквивалентно етерно същество и заедно те образуват едно цяло. И така, няколко дни след смъртта ние отхвърляме нашето етерно тяло, така да се каже, отдаваме го но на нашето еквивалентно етерно същество.
Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота.
Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система. Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят.
към текста >>
Постепенно това, което в хода на
живота
сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят.
Поради това, че нашето етерно тяло се приема, така да се каже, от нашето космическо подобие, възникват особени отношения, благодарение на това, което ни е взето, с другите елементарни същества, с които сме установили отношения в живота. Действително възникващото като взаимоотношение между това, което нашето етерно тяло оформя със своето еквивалентно същество, и другите елементарни същества, които са ни били придружители от раждането до смъртта, е един вид взаимоотношение, което би могло да се сравни с взаимоотношението между слънцето и една планетна система, принадлежаща към него. Така да се каже, нашето етерно тяло образува със своето космическо еквивалентно същество един вид слънце, а другите елементарни същества обграждат това слънце като един вид планетна система. И поради факта, че това взаимоотношение се състои, се формират онези сили, които влагат по правилен начин в бавния развой това, което нашето етерно тяло може да внесе в елементарния свят. Това, което често с една абстрактна дума се нарича разлагане, е по същество, бих казал, едно действие на силите, които се проявяват чрез тази оставена от нас слънчево-планетна система.
Постепенно това, което в хода на живота сме придобили за своето етерно тяло, става част от духовния свят.
То се втъкава в силите на духовния свят и ние трябва само да осъзнаем, че всяка мисъл, всяка представа, всяко чувство, които развиваме, дори ако остават скрити, имат своето значение за духовния свят, че когато спойката им с нашето етерно тяло е прекъсната с преминаването през портата на смъртта, те преминават в духовния свят и стават части от него. Ние не живеем напразно. Плодовете на нашия живот, по начина, по който ги преработваме в нашите мисли и изживяваме в нашите чувства, се включват в Космоса. Това е нещо, което трябва да приемем в нашите чувства, в нашите усещания, ако искаме да се придържаме към истинския смисъл на духовно-научното движение. Защото не поради това, че просто знаем за определени неща, сме духовни изследователи, а поради факта, че чрез познанието се чувстваме вътре в духовния свят, че по един напълно определен начин се чувстваме като част от този духовен свят, че, така да се каже, знаем: това, което сега ти имаш като мисъл, има значение за цялата Вселена, защото след твоята смърт то ще премине в съответната форма в тази Вселена.
към текста >>
И начините, по които мъртвите присъстват в
живота
на останалите на земята, се обуславят от факта, че етерният човек, който всъщност е отделен от действителната човешка индивидуалност, изпраща своите имагинации към живите.
Това, което се предава на Вселената по описания начин, след смъртта на даден човек може да се прояви под една или друга форма.
И начините, по които мъртвите присъстват в живота на останалите на земята, се обуславят от факта, че етерният човек, който всъщност е отделен от действителната човешка индивидуалност, изпраща своите имагинации към живите.
Ако живият е достатъчно чувствителен към това или се намира в някакво абнормно състояние, или чрез подходящо духовно обучение се е подготвил за това по нормален начин, тогава въздействията на предаденото от мъртвия на духовния свят, въздействията от имагинативно естество могат да се приемат съзнателно от човека.
към текста >>
Достатъчно е човек да хвърли поглед върху отминалия си живот и ще забележи колко промени са настъпили в хода на
живота
.
Достатъчно е човек да хвърли поглед върху отминалия си живот и ще забележи колко промени са настъпили в хода на живота.
В един случай, при дадени обстоятелства животът ни е поел в една посока, в друг случай, при различни обстоятелства – в друга. Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане. Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано. Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения. На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува.
към текста >>
Някой среща в
живота
приятел или някаква личност, с която установява отношения.
Достатъчно е човек да хвърли поглед върху отминалия си живот и ще забележи колко промени са настъпили в хода на живота. В един случай, при дадени обстоятелства животът ни е поел в една посока, в друг случай, при различни обстоятелства – в друга. Ние знаем, че когато отидем в дадена местност, поради различния състав на въздуха получаваме друго усещане. Тези различни душевни усещания, в които изпадаме в хода на нашия живот, се дължат на влиянията на елементарния свят и в не по-малка степен на влиянията, възникващи от мъртвите, с които сме били свързани по-рано.
Някой среща в живота приятел или някаква личност, с която установява отношения.
На този човек той прави нещо добро или може би също така го смъмря или критикува. Фактът, че се среща с него, се дължи на влиянието на определени сили. Този, който познава окултните взаимовръзки в света, знае, че когато двама души се срещат за една или друга цел, понякога един, а понякога повече хора, преминали преди нас през портата на смъртта, са участвали в осъществяването на тази среща. Поради тази причина обаче нашият живот не става несвободен. Никой, който не е глупак, няма да каже: „Как може човек да е свободен, щом трябва да яде?
към текста >>
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на
живота
между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Едно друго царство, което се намира постоянно в нашето обкръжение и към което принадлежим също така, както към елементарния свят, можем да наречем душевния свят. Името е без значение. С елементарния свят сме в непрекъсната връзка в будно състояние, а по време на сън останалото в леглото физическо тяло и етерното ни тяло са в косвена връзка с този елементарен свят, когато се намираме с Аза и астралното си тяло извън физическото и етерното си тяло. Но с този по-висш свят, който имам предвид сега, се намираме в най-непосредствена връзка, само че това не се осъзнава в обикновения живот. Ние сме свързани с него по време на сън, когато астралното ни тяло се намира свободно около нас, както и в будно състояние, когато връзката се опосредства чрез силите, които физическото тяло е привлякло към себе си, следователно тази връзка не е толкова пряка.
В този свят – да го наречем душевен свят, средновековните философи са го наричали небесен – отново откриваме същества, които са също толкова реални, дори по-реални, отколкото сме ние по време на живота между раждане и смърт, които обаче не се нуждаят от въплъщение във физическо тяло, както и от въплъщение в етерно тяло, а живеят в своята най-нисша телесност, която сме свикнали да наричаме астрално тяло.
Ние се намираме в най-тясна връзка с голям брой от тези чисто астрални същества по време на нашия живот, както и след смъртта. И тук хората се различават едни от други по това, че различните хора са свързани с различни астрални същества. Също така двама души могат да имат отношения с общи астрални същества – като в същото време всеки от тях може да има връзки и с други, – но те двамата имат общи отношения с едно или повече астрални същества.
към текста >>
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на
живота
отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
Така също ще разберете, че цялото отношение на мъртвите към живите, доколкото то се основава на инспирации, които също така са винаги налице, дори и да не се забелязват, и постоянно живеят в астралното тяло на човека, така че човек се намира във връзка с мъртвите и по този директен начин – че цялото отношение на мъртвите към живите е зависимо от настроението, което имаме в нашия живот тук, на земята. Ако сме настроени враждебно към другите хора, ако нямаме интерес към съвремието и не участваме в житейските процеси, следователно ако нямаме независим интерес към съвремието, към нашите ближни, мъртвите няма да се доближат до нас така, както ни се иска. Те няма да могат да навлязат в душите ни по правилния начин, или, ако се налага, за тях това ще бъде особено тежко, защото ще са принудени да го сторят чрез страдание и болка. Съжителството между мъртвите и живите е нещо наистина много сложно. Но Вие виждате, че човекът също така действа непосредствено отвъд времето чрез това, че след като е минал през портата на смъртта, той продължава да инспирира живеещите тук, на физическия план.
И е напълно вярно, че тези, които живеят в определено време на земята, преди всичко във връзка със своите навици и качества, по начина, по който мислят, чувстват и развиват дадени наклонности, са силно зависими от онези, които са умрели преди тях и са имали по време на живота отношения с тях или с които са установили някаква връзка след смъртта, което би могло да се случи при някои обстоятелства, макар и по-трудно.
към текста >>
Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в
живота
на земния човек.
Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек.
Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот. По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили?
към текста >>
По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за
живота
като цяло.
Една определена част от мировия ред и развитието на човечеството се основава на факта, че мъртвите влияят инспириращо в живота на земния човек. Да, в инстинктите на хората се съдържа едно усещане за това влияние, усещане за това, че нещата трябва да са така. Това може да се види, ако обърнем внимание на начина на живот по-рано, който сега отмира, защото в хода на своето развитие човечеството постоянно приема нови форми на живот.
По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло.
Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си. На този принцип са се основавали много неща в живота.
към текста >>
На този принцип са се основавали много неща в
живота
.
По-рано, когато хората изобщо са усещане повече от реалността на духовните светове, те са знаели много повече какво е необходимо за живота като цяло. Знаели са, че живите се нуждаят от мъртвите, че се нуждаят от импулсите на мъртвите дори в своите навици и обичаи. Какво са правили? Помислете за по-ранните времена, когато в широки житейски кръгове е било обичайно бащата да се грижи синът да наследи неговия занаят, да продължи по неговите стъпки. Когато бащата е бил мъртъв от дълго време, поради факта, че синът е продължил пътя на баща си, през физическия свят е била създавана комуникативна връзка, така че се е образувало сродяване на дейността на сина с дейността на бащата, и бащата е можел да продължи да действа в сина си.
На този принцип са се основавали много неща в живота.
И ако цели съсловия му придават голямо значение, така че в тях или в семействата на тези съсловия продължава да живее тази или онази реалност, това се основава на факта, че се е усещала необходимостта: в житейските навици на по-късно живеещите трябва да се приемат навиците на живелите по-рано, но само ако тези житейски навици са достатъчно зрели, че да дойдат от тях, след като са преминали през портата на смъртта. Защото едва тогава те стават достатъчно зрели.
към текста >>
Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в
живота
, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
Само че хората, особено в днешния живот – не винаги е било така, който изучава историята духовно, знае това – имат особено отношение към тези истини: те се страхуват от тях, страхуват се от познанието на истините. Това представлява ужас, несъзнателен ужас. И този несъзнателен ужас от познанието, как човек е свързан със света, как тайните взаимовръзки са налице не само между душите тук, в света, а между душите тук, както и в другия свят, този ужас отблъсква хората. Той е част от това, което инстинктивно ги държи настрана от духовната наука. Те се страхуват да опознаят реалността.
Не са наясно как поради факта, че не желаят да опознаят действителността, те се включват смущаващо в целия световен ход и, разбира се, преди всичко навлизат смущаващо в живота, който по-късно се изживява между смъртта и ново раждане, когато трябва да се разглеждат тези отношения.
към текста >>
Действително не е случайност, а нещо, свързано с
живота
ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек.
И сега стигам до личното.
Действително не е случайност, а нещо, свързано с живота ми по необходимост, че не съм започнал да описвам своите възгледи, а съм написал „Гьотевият светоглед“ напълно в духа и смисъла на Гьотевия светоглед, за да не се позовавам на някой жив човек.
Дори и ако човек сам е този жив човек, това никога не би могло да го оправдае да преподава духовната наука по всеобхватния начин, по който го правя аз. Важна брънка във веригата е напълно да се пренесеш в обективния ход на мировото развитие. Следователно аз не написах моята теория на познанието, а Гьотевата теория на познанието, теорията на познанието на Гьотевия светоглед и т.н. И така, Вие виждате как протича човешкото развитие, как узряват нещата, които човекът придобива тук не само за себе си в напредващия по кармичния път живот, а те узряват все повече и повече за света, и как ние продължаваме да действаме в света, когато след известно време сме узрели да изпращаме имагинации, а след по-дълъг период от време – и инспирации в навиците на хората. След още по-дълъг период от време узряваме достатъчно, за да изпращаме интуиции в най-интимната част на човешкия живот, във възгледите.
към текста >>
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в
живота
, тези представи исках да споделя днес.
Тези неща, които са взаимосвързани с обогатяването и оживяването на мировите чувства на човека, със задълбочаването му в живота, тези представи исках да споделя днес.
Това исках да събудя в сърцата Ви, след като успяхме отново да се съберем след известен период от време, и се надявам, че ще можем още по-често да се събираме тук, за да обсъждаме подобни въпроси, така че нашите души да могат да участват в развитието на човечеството, което е цел и стремеж на духовната наука.
към текста >>
13.
Връзката на човека с духовния свят
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на
живота
е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят.
Ако тук, във физическия свят, човекът е направил душата си възприемаема чрез това, че е усвоил силата за имагинативно възприятие, тогава той може също съзнателно да поддържа връзка с мъртвите чрез представите, които, разбира се, са много по-фини от обикновените представи.
Но това, което става толкова съзнателно, е всъщност винаги налично несъзнателно, когато по време на живота е налице връзка между човека, останал във физическия свят, и човека, издигнал се в духовния свят.
Да предположим, че чрез смъртта сме загубили любим човек. Дали знаем, или не – да знае може този, който е развил имагинативно възприятие, – мъртвият действа, като изпраща, ако мога така да кажа, волята си в етерното тяло, което е отхвърлил, като в огледало, а огледалото отразява лъчите към нас. Мъртвият действа върху живите по заобиколен път чрез елементарното тяло, чрез етерното тяло. Това е действието, което, така да се каже, е косвено. Ако искаме да характеризираме в какво се изразява това косвено действие, мога да кажа: вътре в нашите представи, които носим през света.
към текста >>
Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в
живота
, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат.
Хората търсят, но те търсят, опипвайки в тъмното. Те усещат, че в основата на душата е скрито много, но не могат да се решат наистина да пристъпят в духовния свят, за да открият това, което е скрито в основата на душата. Какво казват днес психоаналитиците?
Те казват: „Когато някой човек се изправи пред нас в живота, неговите чувства и цялостното му състояние зависят не само от това, което се съдържа в неговото съзнание, но и от редица фактори, намиращи се в несъзнаваното, под прага на съзнанието.“ Идва даден човек, който се чувства до известна степен потиснат.
Налице е нередност в цялостния му нервен апарат. Според психоаналитика трябва да се изследва какво е преживял този човек преди много години, което като преживяване той не е преработил напълно, а е потиснал в подсъзнанието. Но понеже е забравено, то не е налично. Психоаналитикът си представя правилно, че онова, което се изважда от съзнанието, няма много общо с реалността, то се намира долу в подсъзнанието. Сега той изхожда от следното: да се издигне нагоре към съзнанието чрез един вид катехизиране това, което там долу прояжда душевния живот на пациента.
към текста >>
После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на
живота
, това, което като „животинска първична тиня“ на
живота
непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като животинско и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност.
Цялостното му състояние зависи от това, което се намира долу в неговото подсъзнание. Този човек е преживял – а най-често психоаналитиците откриват това, защото изхождат от него – някаква нещастна любов. Това представлява една изолирана провинция от неговото душевно съзнание. Той се е борил с това, то вече не е в неговото съзнание, но продължава да действа. Особено много продължава да действа, смятат психоаналитиците, тогава, когато любовните чувства са били налице, но любимото същество е отсъствало, тоест тези чувства не са били удовлетворени.
После психоаналитикът търси в дълбините на душевния живот освен пропадналите надежди за житейско щастие, освен това, за което загатнах, и „животинската първична тиня“ на живота, това, което като „животинска първична тиня“ на живота непрестанно напира нагоре, което е свързано с всичко, което човекът има като животинско и което се разиграва в неговия душевен живот като животинска същност.
И такива аналитични психолози продължават: „Ако се навлезе достатъчно дълбоко, ще се открие това, което се разиграва в душата като расови и национални взаимовръзки и т.н., това, което по повече или по-малко съзнателен начин се разиграва в душата. И най-сетне на самото дъно се намира демоничното, най-несъзнателното, което лежи под „животинската първична тиня“. И тогава такива хора, причисляващи се към водещите психоаналитици, намекват, че в тези демонични дълбини се намират импулсите, които водят хората към гностицизма, теософията, антропософията и др. под. Когато това се казва по завоалиран начин, то вече се загатва. Ако прочетете една от последните брошури от „Знание и живот“83, ще откриете подобни намеци между редовете.
към текста >>
Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен духовен свят, а е налице между нашия и духовния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в
живота
, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в
живота
, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера.
Казах, че половинчатите истини действат често по-лошо от пълните заблуди. В аналитичната психология се намират такива половинчати истини, а именно търсенето в подсъзнателните основи на душата. Но ако направим сравнение с това, за което говорихме днес, че всичко, което живее в основите на душата като реалности, действа от царството на мъртвите, тогава бихме подходили по съвсем различен начин, тогава няма да търсим „животинската първична тиня“ на душата84 или прикритата еротика за някакво душевно настроение, а често ще търсим причините за дадено душевно настроение при един или друг починал, на когото причиняваме неприятности чрез нашето поведение. И тези неприятности се изразяват в това, че в съзнанието ни се явява една или друга неудовлетвореност.
Накратко, ние ще направим добре, ако по един изпълнен с пиетет и святост начин доведем до съзнанието си връзката, която съществува не просто между нашия свят и един абстрактен, пантеистично-изгубен духовен свят, а е налице между нашия и духовния свят, в който онези, които са преминали през портата на смъртта, са реални същества и са свързани с нас така, както са били в живота, само че това, което правят с нас сега, докосва душите ни много по-силно, отколкото когато са били с нас в живота, когато сме били разделени чрез нашите и техните тела, стояли между нас като бариера.
към текста >>
Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За
живота
между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук.
Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена.
Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот. Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества. В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него.
към текста >>
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на
живота
са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
Аз се опитах да събудя във Вас усещане за начина на взаимодействие между така наречените мъртви и така наречените живи. Трябва само да осъзнаем, че условията в духовния свят са напълно различни от тези тук. Описание на условията на изживяванията в духовния свят можете да намерите в лекционния цикъл „За живота между смъртта и новото раждане“86, който изнесох преди няколко години във Виена. Но, разбира се, могат да се изберат само няколко точки, особено важни в един или друг аспект. Трябва да се отбележи, че в духовния свят съществува нещо подобно и в същото време напълно различно от физическия живот.
Преди да навлезем в пълния смисъл във физическия свят, преминаваме през ембрионалния стадий, в който условията на живота са напълно различни от тези на момента, в който навлизаме във физическия свят като дишащи външен въздух същества.
В известен смисъл времето, което изживяваме за една духовна година – наричано често Камалока, – е подобно на ембрионалния стадий. Защото както човек, така да се каже, има нужда от помощта на друго човешко същество, за да се роди във физическия свят за периода от десет лунни месеца, така той се ражда в духовния свят чрез всичко, което като желания и страсти го свързва с физическия свят, като постепенно се освобождава от него. И в тази първа духовна година – тридесет години след смъртта – съзнанието му е подобно на това във физическия свят, въпреки че уменията и др. под., които се усвояват само във физическия свят, могат да се предават пряко само чрез етерното тяло. По-късно се заражда едно много по-висше съзнание от това, което можем да имаме тук, във физическото тяло.
към текста >>
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на
живота
, на изживяването в духовния свят.
Чрез това, което Ви казах, искам да опиша колко различни са условията на възприятието, на живота, на изживяването в духовния свят.
И щом това е така, тогава за Вас няма да е учудващо, че приблизително тридесет години в духовния свят отговарят на една година във физическия живот. Защото в духовното ние се намираме в обкръжаващата среда и гледа- ме към центъра. И е много важно това да се схване. Колко е трудно да се говори за определени духовни неща, можете да видите от факта, че тъй като някои неща трябва да се облекат във физически представи, се възприемат по противоположен начин, и така много лесно може да възникнат недоразумения. Тъй като нещата преди всичко се разглеждат от физическия свят, с право се казва: човек се превъплъщава.
към текста >>
Фактически ние повтаряме
живота
в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света.
После преминава през портата на смъртта в духовния свят, извършва една обиколка, но отново се връща до същия времеви период. И винаги, когато изживяваме един живот, всъщност се намираме на същото място в света. Това е много интересно! В царството на духа не владее времето, а продължителността. Ние винаги се връщаме на същото място.
Фактически ние повтаряме живота в същите съотношения с това, което междувременно сме изживели, на същото място в света.
Винаги се връщаме в изходната позиция. Правим реални обиколки. Вие ще кажете: трудно е да си го представим. Наистина е така и аз искам от множеството по-лесни за възприемане представи, които изложих днес, да направя за Вашия душевен живот още веднъж едно такова нещо предмет на медитация. Над такова нещо трябва да се медитира много, много дълго, ако искаме да обхванем неговото пълно значение.
към текста >>
14.
Бележки .
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Мисли за Световната война относно
живота
и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
7. Ернст Хекел, 1834-1919, лекар и естествоизпитател, професор по зоология в Йена. „Мисли за вечността“: „Вечност.
Мисли за Световната война относно живота и смъртта, религията и учението за развитието“, Берлин, 1915. (Вж.
предисловието и първа глава, „Световната война и природният закон“).
към текста >>
в
живота
сериозността,
в живота сериозността,
към текста >>
Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на
живота
“ (том 136 от сборника „Наука и образование“, Лайпциг, 1916 г.).
44. ...едно томче от този сборник с религиозни въпроси на настоящето: А. В.
Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“ (том 136 от сборника „Наука и образование“, Лайпциг, 1916 г.).
към текста >>
Хунцингер „Водещи въпроси на формирането на
живота
“ (вж. бел.
53. с други думи: А. В.
Хунцингер „Водещи въпроси на формирането на живота“ (вж. бел.
44), стр. 120.
към текста >>
Хунцингер „Водещи въпроси на формирането на
живота
“ (вж. бел.
55. В рамките на земния живот: А. В.
Хунцингер „Водещи въпроси на формирането на живота“ (вж. бел.
44), стр. 114.
към текста >>
Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на
живота
“; срв.
69. написва една книжчица: А. В.
Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“; срв.
с бел. 44.
към текста >>
Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на
живота
“, стр. 12.
73. „Човекът като природа...“: А. В.
Хунцингер, „Водещи въпроси на формирането на живота“, стр. 12.
към текста >>
86. „За
живота
между смъртта и новото раждане“: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане“, Виена, 6-14 април 1914 г., Събр.
86. „За живота между смъртта и новото раждане“: „Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане“, Виена, 6-14 април 1914 г., Събр.
съч. 153.
към текста >>
15.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
„Възгледите за света и
живота
през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
16.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на
живота
като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
През всички наши разисквания, водени тук вече години наред, като червена нишка преминаваше констатацията колко важно е индивидът, обзет от импулсите на Духовната Наука, да придобие усет, чувство за това, доколко тя се вписва във всичко, което човечеството в досегашното си развитие е извело на повърхността на повърхността на духовния живот, а в действителност на живота като цяло; защото тривиален е възгледът, че духовният живот можел да бъде нещо само за себе си.
Всъщност целият привидно материалистически живот не е нищо друго освен последица на духовния живот.
към текста >>
Той може да се окачестви като механизиране на
живота
чрез техническо-икономическо овладяване на природата.
"В центъра на всички свади и размирици, царящи в човешките отношения, стои борбата на отделни групи и лица за власт. Извън всякакви фрази тази борба за власт между цели групи от народи или държавни формации е истинската причина за всяка война. Войната е неотделима от стремежа за власт; който иска да обори войната като такава, би трябвало преди туй да обезсили принципа на властта, както впрочем много логично го е сторило прахристиянството. Но видът, в който принципът на властта се изявява понастоящем, е по-лош от когато и да било по-преди, защото застрашава човешката душа в нейните най-красиви и благородни черти.
Той може да се окачестви като механизиране на живота чрез техническо-икономическо овладяване на природата.
Трагичната съдба на човека се състои в това, че той винаги се превръща в роб на собствените си творения, понеже не съумява да предвиди техните последици. Затова се получава така, че дори когато с проницателност и изобретателност поставя в своя услуга природните стихии, пред които е стоял безпомощен, той отново става роб на непредвидимите последствия, които те придобиват посредством връзката си с принципа на властта. Модерната техника, многократно облекчаваща човешкия живот, както и модерната икономика, безкрайно множаща материалните си средства, се насочват като инструменти на съвременния империализъм срещу природата на личността, като тласкат струпаните в бездушна маса хора в зъбчатия механизъм на интересите, които движат цивилизования живот. Човекът също се превръща в материал и в машинен детайл; доколкото подхожда за целта, дотолкова ще може да послужи. Но при това душевните стойности, изградени през отминалите културни епохи, трябва да рухнат... Днес тази култура е жива само в държавите извън империалистическата надпревара, или пък на село и в малките градове, където още има свободно време и спокойствие, съразмерност между дееспособност и натоварване онези задължителни предпоставки за една хубава култура на живеене, която в центровете на съвременната цивилизация бива стъпквана от убийствения вихър на прекомерността..."
към текста >>
Нека се вгледаме в
живота
днес: В крак ли върви стремежът към истината с интелекта, въплътен във външната култура, с достойния за огромно възхищение напредък, осъществен в тази външна култура?
Нека се вгледаме в живота днес: В крак ли върви стремежът към истината с интелекта, въплътен във външната култура, с достойния за огромно възхищение напредък, осъществен в тази външна култура?
Не. Даже може да се каже, че в известно отношение хората са загубили доброто желание да проверяват дали съществуващото в действителността по някакъв начин се корени в истинното. Но човек трябва да се сдобие с това чувство за истината във всекидневния живот, защото иначе не ще му се удаде да го извиси до разбирането на духовните светове.
към текста >>
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в
живота
не само фразьорската, но и фактическата лъжа.
За да видите какво имам предвид, бих искал с един пример да Ви илюстрирам как на вълните на съвременната цивилизация се носи и се намесва в живота не само фразьорската, но и фактическата лъжа.
Сега може да се хвърли поглед назад към някои събития, които разтърсват цяла Европа. Но човек трябва да се върне десетилетия назад и през тези десетилетия да познава точно събитията в техните най-важни характерни черти, ако иска да се сдобие изобщо с оценка за онова, което разтърсва света в момента; необходимо е обаче наличието на поглед за реалностите.
към текста >>
Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на
живота
властва над битието.
Виждате как в съдбоносните събития в Европа известна роля са играли и онези, които са действали под формата на безобидното "Славянско благотворително дружество". Не би ли било добре да се развие, така да се каже, инстинкт за истината, като нещата се приемат не с лековерие направо според имената, сиреч според фразите, така както изглеждат отвън, а като се прояви воля да бъдат малко проучени? В противен случай се преценява крайно лекомислено, а при преценката лекомислието е онова, което все повече отдалечава човека от истината. Срещу факта, че лекомислието при преценката отдалечава от истината, е недопустимо извинението, че някому не било известно едно или друго. Защото носеното от нас в душите ни като преценка е факт и действа в света, та редно е всеки да съзнава, че носеното от него в душата действа в света.
Обикновеното представя отражение на онова, което действа, тъй като действащото над широкия хоризонт на живота властва над битието.
към текста >>
Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и
живота
.
Въздействието на пресата наистина е най-съдбоносното, което може да съществува, понеже то поначало фалшифицира и затъмнява всичко. Колко малко щеше да се пише, ако пишещите бяха призвани да пишат! Днес кой ли не пише каквото си иска за отношението на Румъния към Русия или на Румъния към останалите държави. Дори и през ум не им минава, че първата предпоставка за изявления относно това отношение би било прочитането на мемоарите на покойния крал Карол*11. Който пише, без да е сторил това, пише неща, които не си струва да бъдат четени даже и от най-простите хора.
Времената са сериозни; ето защо на тези времена могат да служат само сериозни възгледи за света и живота.
И тук целта е да се изпита известно усещане, което аз вече неведнъж съм окачествявал като необходимо: преди всичко да не се преценява прибързано, ами нещата да бъдат съпоставяни и оглеждани, за да ни кажат нещо. С течение на времето те ще ни кажат какво ли не. Запознанството с възможно повече неща е най-добрата подготовка към истинското проникване в трудните и заплетени отношение на съвременния живот.
към текста >>
17.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на
живота
, в материализма на вярата.
Основна теза при такива окултни направления, които както казах се изявяват в братства, е това, че за Петия следатлантски период английски говорещите представлявали същото, каквото римският народ е представлявал за Четвъртия следатлантски период. Това е базисна постановка при тези окултни братства, като се настоява при всички положения да се взема предвид следното: Латинският елемент бил онова, върху което погледът трябвало да се насочва най-напред.
Той намирал израз в различните романски култури и народности (не проповядвам нищо от себе си, а само повтарям постановката, която винаги е бивала привеждана) и бил обречен да затъва все повече и повече в материализма на науката, в материализма на живота, в материализма на вярата.
Това само по себе си не бивало да тревожи, тъй като само ще изчезнело чрез упадъка, в който се озовавало. Ето защо, казват, вниманието трябвало да се насочва главно върху факта, че онова, което бивало наричано латинска раса, е на път съвсем да изчезне, представлявало загиващ елемент и че задачата била грижливо да се подготви и предприеме всичко за загиването на латинския елемент.
към текста >>
Безспорна е необходимостта поне веднъж основно да се проникнем от изискването, което трябва да се постави към
живота
, какъвто ни се разкрива днес да се култивира не ентусиазмът на невниманието, а тъй да се каже ентусиазмът на вниманието.
И така, опитах се да Ви представя най-напред как, от една страна, възникват конкретни видове среда, а от друга да приведа поне няколко примера, които показват как хората са вмъкнати в отделните видове среда и как трябва да се опознае съответната среда, щом никой държи да разбере мисли, изказани на едно или друго място.
Безспорна е необходимостта поне веднъж основно да се проникнем от изискването, което трябва да се постави към живота, какъвто ни се разкрива днес да се култивира не ентусиазмът на невниманието, а тъй да се каже ентусиазмът на вниманието.
към текста >>
18.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на
живота
.
"И изведнъж му хрумна: да не би пък каноникът да беше един от тези истински учители, от неведомите духовни властници над света, от тайните пазители на Граала?
Едва сега той си даде сметка как каноникът винаги го бе привличал като че ли е някакво обещание за велики откровения, сякаш в тях би трябвало да са скрити думите на живота.
Уважението, на което се радваше този духовник, страхопочитанието и дори страхът, с които говореха за него, покорството, проявявано към него даже от непреклонните, заобикалящата го дълбока самота, загадъчната му способност да помага на приятели и да наврежда на врагове, която му приписваха, когато той усмихвайки се изразяваше съжаление, че не бил заслужил нито благодарността на приятелите, нито гнева на враговете всичко това далеч превишаваше авторитета, влиятелността, достойнството на неговата служба, на външното му положение и когато едните си го обясняваха с "добрите връзки, с които просто разполагал", а другите с мълвата за потеклото му от някакъв високопоставен господар, необяснима все пак оставаше магическата сила на неговия поглед, на неговото присъствие, дори само на неговото име. В града имаше дузина каноници, но каноникът беше той. Който говореше за каноника, имаше предвид него. Който питаше за негово Превъзходителство, не биваше разбиран на часа. Все още не можеха да свикнат да го наричат така за тях си оставаше каноникът.
към текста >>
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на
живота
си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
Който съумеел да ги разбере, щял да има ключа към съдбата на човечеството. Беше умен човек на зряла възраст, от добро семейство, богат, независим, ерген и истински англичанин трезв, практичен, несантиментален, абсолютно немузикален, без интерес към изкуството, здравеняк, веселяк, човек на чувствените наслади, въдичар, гребец, ветроходец, добре похапващ си, голям пияч, епикуреец, чието доволство бе смущавано от една единствена страст: любопитството всичко да види, с всичко да се запознае, навсякъде да е бил, и то без някаква друга умисъл, освен в крайна сметка да може със задоволство да каже за което и място да става дума "О, да, знам го", да са му известни хотелът, в който го е настанил Кук, и забележителностите, които е издирил, хората с име и положение, с които е общувал. За да пътува удобно и да има достъп навсякъде, бяха го посъветва ли да стане франкмасон. Той хвалел полезността на това обединение, докато не му хрумнало, че би трябвало да има някакво сходно, но по-добре ръководено, по-могъщо обединение от най-висок ранг, в което сега с удоволствие би се включил,както естествено би се обърнал към някой друг, по-добър Кук, стига да можел да се намери отнякъде. Не даваше да бъде разубеден, че света се управлявал от съвсем малка група тайни водачи и че така наречената история се правела от тези скрити мъже, които били неизвестни дори на най-близките си служители, както те пък на своите служители, и твърдеше, че вървейки по дирите на това потайно световно правителство, на това истинско франкмасонство, в сравнение с което другото представлявало само някакво безкрайно бледо копие, бил открил неговото седалище в Рим, и то точно при монсиньорите, повечето от които, разбира се, също така били нищо неподозиращи статисти, чийто гмеж целял единствено да прикрие четиримата или петимата истински господари на света.
Франц и днес още го досмещаваше от забавното разочарование на неговия англичанин, който никога нямал късмет да стигне до истинските, ами все попадал на статисти, ала вместо да се разколебае, изпитвал все по-голям респект от някакво толкова добре пазено, непроницаемо обединение, в което той обзалагаше се накрая щял да бъде допуснат дори ако трябвало да остане в Рим до края на живота си, дори да се наложело да надене монашеското расо или даже да бъде обрязан, защото, след като навред бил усетил невидимите нишки на едно разперено върху целия свят могъщество, той нямал нищо против да цени високо даже евреите и понякога съвсем сериозно изказваше подозрението, че в последния, най-вътрешния кръг на тази скрита световна тъкан равини и монсиньори може би седели най-сговорчиво един до друг, което впрочем би му било без различно, стига и на него да му позволели да чудотворства ведно с тях."
към текста >>
Всичко това е взето от
живота
.
Виждате, тук някой си търси! Вниманието ни бива насочено към някакъв търсещ човек. И макар това да не е автобиография, можете да бъдете напълно уверени, че Херман Бар е познавал този англичанин!
Всичко това е взето от живота.
към текста >>
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в
живота
си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко.
Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече?
Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша. Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни. Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание.
към текста >>
Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за
живота
ни.
"Още по онова време Франц понякога се питаше дали пък не би било възможно в щуротиите на англичани на да се крие някаква истина. Животът било на индивидите, било на народите, на пръв поглед толкова безсмислен, от непосредствена близост нищо друго освен низ от случайности се оказва, погледнат от известно разстояние и от високо, все пак винаги добре планиран и твърдо направляван. Ако не желаем да приемем, че Бог се намесва пряко, та със собствена ръка да нагажда към своите цели безсмислието, лудостта на човешкото своеволие, ние сме принудени да си представим някакво междинно царство, опосредстващо неговата воля, някакъв кръг от тихо властващи хора, чрез който той въздейства на света, нещо като станции на божествената сила и мъдрост, от които техните лъчи достигат мрачното човечество и в крайна сметка вее пак оправят всичко. Тези божии лещи, събиращи творческия дух и пръскащи го по света, тези тайни уредници, тези скрити царе биха били онова, чрез което в края на краищата всяко безумие бива вразумявано, страстта бива укротявана, случайността става необходимост, хаосът придобива образ, мракът просветва; а кой не е срещал в живота си хора, които действително притежават невероятна извисеност и дистанцираност, известни са с това, че само с поглед могат да сеят прокоба или щастие, и колкото и да са кротки, явно умеят да влияят отдалече? Обикновено това са съвсем непретенциозно живеещи хора пастири, селски лекари и свещеници, место пъти старици или пък преждевременно развити деца, които скоро умират, и у всички тях има нещо, което ги прави зловещи за другите и което им дава огромна сила да въздействат върху хората и животните, та дори както непрекъснато се чуват твърдения върху цялата природа, върху извори, руди, време, пек и дъжд, град и суша.
Ако пътищата ни се кръстосат, още в същия миг, ала понякога чак след години ние долавяме ясното чувство, че от това е произтекло нещо съдбовно за живота ни.
Самите те като че ли усещат силата си по-скоро като бреме, може би почти като проклятие, но при всички случаи като задължение. Живеят усамотено и са доволни, ако бъдат пощадени. Напълно мислимо е, че всички те поддържат взаимна връзка по широкия свят, подават си сигнали или пък може би препредават сигналите на още по-могъщи тайнствени князе, при това навярно съвсем несъзнателно или най-много полусъзнателно, по-скоро следвайки някакви вътрешни поръчения и подчинявайки се инстинктивно, отколкото вземайки самостоятелни решения, точно както те изобщо не владеят собствената си сила, ами сами биват надмогвани от нея; всички тези способности се проявяват почти винаги при замъглено или може би изключено съзнание. Франц още на млади години бе познавал такива хора, които съвсем не са рядкост в планините. За тях го накараха да си спомни чудатите приумици на англичанина.
към текста >>
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от
живота
към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
Важно е вътрешното протичане на нещата.
И подир туй съм казвал: Възнеслото се в духовните светове като душа на този Франц Фердинанд се е превърнало в център на извънредно силни, мощни въздействия и голяма част от случващото се по настоящем е свързано именно с това, че тогава се е извършил своеобразен преход от живота към така наречената смърт, че тази душа е станала нещо съвършено друго в сравнение с други души.
към текста >>
19.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за
живота
в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание.
И ето че има две възможности: Едната е хората да не знаят нищо за тези реални сили; тогава лесно може да се случи те да се превърнат в несъзнателни инструменти, като по невнимание без сами да са в обичайния смисъл особено виновни за това се оставят да бъдат използвани от други хора, които повече или по-малко са били въвлечени в течения и чието действие представлява своего рода резултанта от същинските течения и от собствения им егоизъм, от собственото им честолюбие. Тези хора притежават способността да въздействат сугестивно на други, които са невнимателни.
Възможно е обаче да се получи и второто, което е от особена важност и значение именно за живота в Европа през последните десетилетия да се намерят отделни хора, които чрез окултните братства никак си узнават нещо за съществуващото във вид на духовни сили и съзнателно злоупотребяват, съзнателно използват в някакъв смисъл това свое знание.
Може би не съвсем в смисъл, за който е допустимо да се каже, че заслужава да получи унищожително морално осъждане, но все пак игра с огъня е, когато хора, които не знаят как се борави с духовни импулси, дават известна насока на такива импулси, и най-вече когато се стига до неща като например случилите се поради това, че през втората половина на XIX век в Централна Европа възникнали различни повече или по-малко окултни братства, които били силно повлияни от периферията на Европа и до голяма степен работели с окултни средства, както например "Омладина", която чрез битуващите в нея импулси постигнала немалко*75. "Омладина" била корпорация, която сред своите привърженици си служела с определен култ,какъв то иначе сред окултните братства се използва при ранговете. В Централна Европа тя основала извънредно потайни братства, които били разпространени по различните славянски земи, както и в балканските страни, и които наистина си служели с окултни средства дотолкова, доколкото имали свой церемониал. Голяма дейност развили те, докато един ден чрез онова, което обикновено наричаме случайност, но просто само така го наричаме, а именно чрез един състоял се в Чехия процес, работата излязла наяве. Тези сдружения, които поддържали връзка помежду си, подмолно разровили много нещо и, бих казал, под маскировка отново продължили съществуването си.
към текста >>
20.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ако в
живота
на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Ако в живота на народите в даден момент се посочи по подобен начин нещо, както лошия посев по отношение изкласяването на житата, тогава човек начаса ще се натъкне на предразсъдъци.
Те могат да се проявят примерно в това, аз да кажа някому "Не бива да се учудваш, че реколтата ти ще бъде лоша, защото посевът ти беше лош! ", пък той да отговори: "Този посев е мой и ако говориш недобронамерено за него, ти уязвяваш мен! " А аз нямам никакво намерение да го уязвявам той може изобщо да не е виновен за своя посев. Тук не става въпрос да бъде уязвено едно лице, а обективно да се установи положението на не щата. Целта ми не е да правя оценка на взаимовръзката между него и неговия посев това си е негова работа и аз изцяло му я предоставим.
към текста >>
Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с
живота
си?
"В дадения случай смъртта е едно колкото несправедливо, толкова и безполезно възмездие. То е твърде жестоко, за да накаже кражбата, и твърде слабо, за да я предотврати. Обикновената кражба не заслужава бесило, а заради страшното изкупление никой не ще се побои да краде, щом това му е последното средство, за да не умре от глад. По това правосъдието в Англия и някои други страни прилича на лош учител, който бие учениците си, вместо да ги обучава. Крадците биват подлагани на страхотни мъчения.
Не би ли било по-добре да се подсигури съществуванието на всички членове на обществото, та никой да не се виж да принуден първо да краде, а сетне да се прости с живота си?
към текста >>
Поне в този период на
живота
си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
Като се има предвид колко саксонци са били изклани по волята на Карл Велики, нищо чудно някой да не държи особено да се смята за негов потомък. Всеки случай, тези три области водят началото си от империята на Карл Велики. Ако искаме да разберем много от онова, което се случва днес, трябва да имаме предвид, че в течение на цялото средновековие между същинската централна област и западната са съществували определени отношения от духовно естество, отношения, каквито днес вече изобщо не са познати в тази сфера, ако не се вземат на сериозно някои фрази. Защото онова, на което в крайна сметка се е основавала Свещената римска империя, са били в по-голямата си част духовни устои. Ако относно факта, че това са били духовни устои, някой не иска да повярва на други източници, нека прочете Дантевото съчинение за монархията или да се осведоми другаде за мнението на Данте по тези неща*108 Да не се забравя, че именно Данте например е упреквал Рудолф Хабсбургски109, загдето се грижел твърде малко за Италия "най-красивата градина на империята"!
Поне в този период на живота си, за който става дума, Данте бил безусловен радетел за онова духовно общество, което се било конституирало там и което се наричало Германия-Италия.
към текста >>
21.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в
живота
на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Към своеобразията на Утопия спада, че там за добро и зло, за порок и добродетел се съди единствено в рамките на религиозните представи.
Една форма на епикурейство сред развлечения се смята за достойно въжделение в живота на човека, така че в колкото по-голямо доволство живее някой, толкова по-добродетелен е той в Утопия.
Утопийците вярват в безсмъртието на човешката душа и изповядват своего рода религия на разума. По техен възглед всеки човек чрез собствения си разум може да прозре, че Бог като вещ майстор направлява света, че човек притежава безсмъртна душа и подир смъртта преминава в един духовен свят, където за добродетелността и порочността има награди и наказания. Към драгоценните камъни те не проявяват интерес, защото разсъждават така: Когато някой купува драгоценен камък, той иска от продавача да му даде гаранция,че е истински; но какво значение има това, щом дори и погледът не открива дали драгоценният камък е истински или не? Следователно това си е чисто утопична работа. При тях ловът се обявява за нещо недостойно.
към текста >>
Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен
живота
въобще и които го стимулират.
Отделен е въпросът дали те ще го използват. Какво знаят такива хора по онова време е било така, днес нещата отново са другояче, но за това често сме разговаряли, та какво са знаели такива хора? Знаели са, че за човечеството ще трябва да настъпи упадък, ако то развива само онова, което е нека го наречем недуховно, което е само измислено, кое то е само дар на разума. Такива хора знаят, че човечеството ще се съсухри чак до физическото разбира се, не в течение на няколко столетия, а след продължително време -, ако бъде развиван само сухият разсъдък, само онзи духовен елемент, който лежи в основата на материалистическите възгледи. Такива хора имат съвсем друго схващане за истината в сравнение с постепенно формиралото се през петата следатлантска епоха схващане за нея.
Те знаят, че трябва да се мисли за неща, които не се отнасят до физическия план, тъй като без оглед на това, какво представлява истината за тези неща, човекът ако не иска да се съсухри трябва да има мисли, които не се отнасят до физическия план; защото това са живителните мисли, които правят възможен живота въобще и които го стимулират.
Ето какво заслужава внимание наравно със стойността за истината на духовното.
към текста >>
Затова теоретичните занимания на Кардучи с реални неща от
живота
се характеризират до известна степен с такова задълбочено познание.
Що се отнася до Данте, за да видите, че съм безпристрастен, бих искал най-напред да оставя друг да обрисува какво от същността му излиза наяве за всеки, който умее да насочи вниманието си към нея. Човек лесно би могъл да помисли, че правя някаква политическа пропаганда, което, разбира се, ми е безкрайно далечно. Ето защо направих справка у Кардучи*123 великия италиански поет от по-ново време, който беше голям познавач на Данте. Зад Кардучи и тази именно е причината да се позова на него стои също онова, което в Италия се нарича massonier и което е свързано с всичките окултни братства, към които вече на сочих вниманието Ви.
Затова теоретичните занимания на Кардучи с реални неща от живота се характеризират до известна степен с такова задълбочено познание.
Не твърдя, че това задълбочено познание той е излагал навред на показ, нито че е бил своего рода окултист, но в онова, което казва, все пак се крият неща, достигнали до него по какви ли не тайнствени канали.
към текста >>
С това вече се докосваме до обстоятелства, които там, където се познават реалностите на
живота
, са много добре известни, на които се разчита и които човек желае също да използва като сили, когато предприема различни неща.
С това вече се докосваме до обстоятелства, които там, където се познават реалностите на живота, са много добре известни, на които се разчита и които човек желае също да използва като сили, когато предприема различни неща.
На окултните братства тези обстоятелства съвсем не са неизвестни нито на законните, нито на онези другите, дето поставят тайната наука в услуга на някакъв групов егоизъм в една или друга насока. Защото тайната за взаимодействието на трите последователни пласта, имаща голямо значение главно за Европа, се обсъжда във всички окултни братства, достойни да носят това име, с голяма грижливост, а понякога, естествено, по един или друг начин също за отклоняване на вниманието от онова, което може да се означи като добрата насока.
към текста >>
От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в
живота
, нямали никаква представа как са им били предадени тези неща.
Скицираното по този начин учение представлява фундамент, просмукал се във всички, дори в по-езотеричните братства, в онези окултни братства, които отпосле действали в западните региони като така наречено то високостепенно масонство и прочее.
От хора, поддържали по-тясна или по-далечна връзка с тези братства, то било привнасяно в публичните дела нерядко по толкова прикрит начин, че хората, които трябвало да го застъпват в живота, нямали никаква представа как са им били предадени тези неща.
В много събития, които ние изживяваме в рамките на еволюцията на човечеството особено от XVI век насам, тези неща са били привнесени от Запада.
към текста >>
22.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Обърнете внимание колко трудно е например да се схване следното онова, което се има предвид тук, не е суха теория то лежи в основата на
живота
: В душата съществува определена връзка между представата и думата.
Обърнете внимание колко трудно е например да се схване следното онова, което се има предвид тук, не е суха теория то лежи в основата на живота: В душата съществува определена връзка между представата и думата.
Това е факт, който веднага ще поясня. Да приемем, че в душевната конфигурация думата е разположена в това поле тук, а мисълта в другото:
към текста >>
23.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
През първите тридесет години от
живота
му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и духовния свят.
Още миналия четвъртък споменах, а тези дни вероятно ще мога да се спра по-подробно на това, че на всеки три години се отделяло специално внимание кой се е родил първи след дванайсетия час на вечерта, наричана днес от нас Бъдни вечер, кой, така да се каже, бил първородният на всяка четвърта година, първо родният след трите изтекли години. Този първороден бивал определян за известни процедури, на които го подлагали, докато навърши тридесет години. До тридесетата си годишнина той бивал възпитаван отчасти доста уединено от мистерийните жреци. На душата му се придавала точно определена насока.
През първите тридесет години от живота му, неговата душа бивала насочвана по съвсем специален начин към преживявания, които да го накарат днес някой едва ли би могъл да го проумее, ако черепът, пардон, ако главата му е пълна с материалистически представи, та тези процедури трябвало да го накарат през тридесетата година на своя живот вътрешно да вникне във взаимовръзката между човека и духовния свят.
До това състояние той трябвало, стъпка по стъпка, да бъде доведен с помощта на точно определени вътрешни преживявания.
към текста >>
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят
живота
на Христос Исус.
Виждате как в тези общности донякъде се зараждат очертанията на онова, от което Евангелията по-сетне оформят живота на Христос Исус.
Тези общности принадлежат на древността. От подобни неща по-късните времена онаследяват само онова, което е своего рода символ на предходното. Така видението на майка та за възвестяване на рожбата се онаследено като ритуал към Нертус, като ритуал към Херта от по-късно време. А за факта, че в древността актът на зачатието трябвало да потъне в несъзнателното, е намекнато още в мита за Нертус, както го описва Тацит сто години след раждането на Исус, намекнато е с това, че когато Херта която обаче е маскулинно-фемининна, не е същинска жена, тъй като съвпада със северния бог Ньорт, с Нертус, когато Херта се задава на своята колесница, което не ще да е нищо друго освен Ангелът вестител, тогава служителите и трябва да бъдат потопени в морето, да бъдат умъртвени, с което като в ехо се намеква нещо за потъването на размножителния акт в областта на подсъзнателното. В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално.
към текста >>
Което пък тогава още можело да се случи като единствено събитие в
живота
на Исус, било съчетано с онова, дето било общовалидно, по-общо в стари времена; то било по-разбираемо за усещанията, по-разбираемо за чувството.
В този мит за колесницата на Херта и за съпровождащите я роби, които обаче веднага след приключване на служението си биват удавяни в морето, в този мит за Нертус личи доловеното ехо на онова, което по-преди е било астрална реалност, което се е изживявало астрално. А Нертусови шествия продължавали да се провеждат по най-различни места до много късно, чак до първите християнски векове. Такива шествия в чест на Херта имало дори в Швабско, във Вюртемберг. Те били спомен за отминали времена. У хората, имащи откъслечни познания за предишни хилядолетия от известни култови взаимовръзки, които в древността безспорно продължавали да бъдат налице като отзвук от езичеството, съществувало по отношение на шествията с колесницата на Херта съзнание, което словесно може да се изрази примерно по следния начин: Така е било открай време.
Което пък тогава още можело да се случи като единствено събитие в живота на Исус, било съчетано с онова, дето било общовалидно, по-общо в стари времена; то било по-разбираемо за усещанията, по-разбираемо за чувството.
към текста >>
Доколкото се разказва, че през определен период на
живота
си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние.
Доколкото се разказва, че през определен период на живота си Балдур имал сънища, възвестили му смъртта, и доколкото впоследствие се изпълнили, то това не означава единствено, че той почувствал наближава нето на физическата си смърт, а означава, че в продължение на три години Балдур бил изпълнявал длъжността цар и след изтичането им, от собственото си съзнание, той се бил издигнал към едно по-високо съзна ние.
Дотогава бил предпазван да не бъде докосван от външния материалистически свят. Редно било естествено такъв цар да живее сред свещеничеството, та всички егоистични помисли да изчезнат от душата му и да не могат да проникнат в него. Повече от три години той не бивало да царува. След три години Балдур почувствал как наближава краят на царския му сан. Но тогава според тези стари възгледи той вече бил зрял да влезе в допир с външния свят.
към текста >>
А коледно усещане е и решимостта да се изправиш пред сериозното в
живота
.
Както в индивидуалния, така и в социалния живот някои импулси могат да се насочват и отправят в една или друга посока. Особено в социалния живот днес до голяма степен все още е възможно на помощ да се призове несъзнателното, тъй като всяка епоха си има своето несъзнателно. А щом се разчита на несъзнателното или подсъзнателното, постигат се съвсем други въздействия, отколкото с днешното съзнание, понеже днешното съзнание ще придобие космическата си взаимовръзка по естествен път едва през Шестия следатлантски период. Следователно, когато днес се разчита на несъзнателното, нещата винаги се извличат мефистофелски или луциферически от Четвъртия следатлантски период. Обаче ни най-малко не се раз минава с нашите стремежи, ако в тези сериозни времена такива общи истини бъдат прилагани към частно то, към отделния случай, защото нашата цел е не да се вършат теософски детинщини, а да се трупат сериозни познания, които засягат действителността, дори тези сериозни познания да поставят изисквания към безпристрастността на нашите чувства.
А коледно усещане е и решимостта да се изправиш пред сериозното в живота.
В наше време коледното настроение не бива да се състои просто в блаженото отдаване на всичко онова, което наричат „свети чувства около коледната елха", а и в изживяването на връзката със сериозните и потресаващи събития на съвременността.
към текста >>
24.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в
живота
.
Преди известно време Ви обърнах внимание как днес бих казал направо по религиозен път биват култивирани лекомислие и безчувствие, като не се проявява желание да се знае, че говорейки за "Бога", модерните религии говорят всъщност единствено за някакво Ангелско същество, за някакъв вестител.
Казвайки "Бог", модерният човек има предвид само своя Ангел онзи Ангел, който го насочва в живота.
И той само си внушава, че говори за някакво по-висшестоящо същество в сравнение с Ангелското. Майя е,че днешният монотеизъм говори за един единствен Бог, а в действителност погледнато от духовно гледище човечеството по принцип проявява склонност да говори за толкова много богове, колкото са хората на земята, понеже всеки говори само за своя Ангел. Следователно най-абсолютното многобожие е онова, дето се крие под мас-ката на монотеизма, поради което дори най-модерните религии са изправени пред опасността да се атомизират, щом всеки застъпва своя идея за бог, свое собствено гледище. На какво се дължи това? Дължи се на това, че днес, през Петия следатлантски период, ние живеем изолирано от духовния свят.
към текста >>
25.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен
живота
, сиреч действеността на онова окултно братство.
Но тя, разбира се, не била от личностите, приемащи всичко с примирение, и отправила остра заплаха, че щяла да покаже на американското братство какво значи да бъде изключена, след като знае толкова много. Сега вече над американското братство наистина надвиснал дамоклев меч. Ако Блаватска разгласяла каквото била узнала чрез участието си в него, това щяло да бъде смъртна присъда за американското братство. Резултатът бил, че американски и европейски окултисти се обединили, за да поставят Блаватска в положението, наричано окултно пленничество. То означава посредством определени похвати в една душа да се предизвика сфера от фантазии, така че да настъпи помрачаване на онова, което душата е знаела преди, и то в известна степен да стане неизползваемо.
Това е процедура, която почтените окултисти не прилагат никога,а дори и непочтените много рядко прибягват до нея, но която в случая била използвана, за да може, така да се каже, да бъде спасен живота, сиреч действеността на онова окултно братство.
към текста >>
"Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме
живота
на този свят с новия век.
"Ние, младежите, родени в началото на осемдесетте години, срещнахме живота на този свят с новия век.
Нашата страна беше обезкуражена. Интелектуалните среди се намираха на много ниско равнище."
към текста >>
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на
живота
, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
В сериозни времена проличава необходимостта от вземане на решение човек да погледне истината и в известен смисъл да се обвърже с истината. Не желае ли да признае истината, той се отклонява от онова, което наистина е целебно за човечеството. Поради това трябва да се разбере,че именно в тези дни се изричат сериозни думи. Защото ние действително сме в положение, в което би могло да се каже почти напълно слепият може да прогледне, щом забележи, че вече и призивите за мир биват обругавани".
Който е в състояние да вярва, че някой се бори за траен мир, обругавайки мирните призиви, той може би е способен на що-годе правилна преценка в отделни области на живота, но по отношение на извършващото се сега не може да си даде никаква сметка.
И ако на този фон човек не изпитва задължение спрямо истината, тогава положението в света може да стане много, много лошо.
към текста >>
26.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в
живота
, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
Тук бих могъл да се впуска в дълги разяснения само по този въпрос би могло да се говори дни наред. Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по времето, когато уж бил накърнен. В случая не намеквам за открити по време на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения.
Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
към текста >>
В такъв случай нека си припомним нееднократно изтъкваното от мен: В
живота
, провиращ се през историята, има континуитет; нещата са свързани помежду си.
Следователно през 1870 г. Великобритания била изправена пред абсолютно същия случай, но тогава тя не застъпила принципното становище, че старото споразумение от 1839 г. има безусловна валидност, ами в дадения случай наистина поставила в едното блюдо на везните неутралитета на Белгия, а в другото неутралитета на Великобритания. Когато съществува преюдиция, не може да се каже,че в по-късен момент не би следвало да се постъпва по същия начин.
В такъв случай нека си припомним нееднократно изтъкваното от мен: В живота, провиращ се през историята, има континуитет; нещата са свързани помежду си.
Точно както човек като индивид не може в по-късен момент да извърши нещо, което противоречи на предходното, точно както не може да отмени случилото се, абсолютно по същия начин стоят нещата в живота на народите. Не може да се представя за разбиращо се от само себе си нещо, което преди туй никой не го е смятал за разбиращо се от само себе си.
към текста >>
Точно както човек като индивид не може в по-късен момент да извърши нещо, което противоречи на предходното, точно както не може да отмени случилото се, абсолютно по същия начин стоят нещата в
живота
на народите.
Следователно през 1870 г. Великобритания била изправена пред абсолютно същия случай, но тогава тя не застъпила принципното становище, че старото споразумение от 1839 г. има безусловна валидност, ами в дадения случай наистина поставила в едното блюдо на везните неутралитета на Белгия, а в другото неутралитета на Великобритания. Когато съществува преюдиция, не може да се каже,че в по-късен момент не би следвало да се постъпва по същия начин. В такъв случай нека си припомним нееднократно изтъкваното от мен: В живота, провиращ се през историята, има континуитет; нещата са свързани помежду си.
Точно както човек като индивид не може в по-късен момент да извърши нещо, което противоречи на предходното, точно както не може да отмени случилото се, абсолютно по същия начин стоят нещата в живота на народите.
Не може да се представя за разбиращо се от само себе си нещо, което преди туй никой не го е смятал за разбиращо се от само себе си.
към текста >>
Моралната гледна точка безспорно е при-ложима по отношение деянията на отделния човек, но прилагането й по отношение на
живота
на държавите е абсурд.
Нека от тази гледна точка разгледаме sine ira но не и sine studio*221 някои процеси, които досега съм чувал да се разглеждат почти единствено от морална гледна точка.
Моралната гледна точка безспорно е при-ложима по отношение деянията на отделния човек, но прилагането й по отношение на живота на държавите е абсурд.
Може би на един или друг сред Вас ще се стори странно, загдето имам желание да разгледам тези процеси без еснафски морализъм, "безморалинно", както казваше Ницше*222, ала нищо не възпрепятства "безморалинното" им разглеждане.
към текста >>
27.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в
живота
са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
Казах, че на нас, застъпващите гледната точка на духовното познание, ни се полага да се взираме в нещата малко по-дълбоко. Поради това днес искам нали не знам още колко време в Европа ще може да се разисква по такива духовни въпроси да обърна внимание на нещо, което може да послужи за пример, за да се вникне по-дълбоко в обстоятелствата, разкриващи се донякъде външно чрез явленията във физическия план. Виждате ли, в доста по-голяма степен, отколкото в науката за физическото, човек трябва да бъде на ясно, че за Духовната Наука фактите и техните взаимовръзки не стоят така просто, а са извънредно сложни.
Аз нееднократно съм посочвал тази сложност на фактите и съм Ви молил да сте наясно, че усвояваните чрез Духовната Наука общи формули, идеи и закони за взаимовръзките в живота са абсолютно верни, но че те, разбира се, придобиват по-голямо многообразие в зависимост от конкретните случаи.
към текста >>
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до
живота
в природата.
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до живота в природата.
Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот. Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани.
към текста >>
Но те могат да се проследят и нагоре до
живота
на хората, до социалния живот.
Това показва, че понятията луциферическо и ариманическо могат да се проследят много добре надолу чак до живота в природата.
Но те могат да се проследят и нагоре до живота на хората, до социалния живот.
Някой, комуто се иска да мине за по-умен от боговете, би могъл да рече:Защо боговете не са изфабрикували света без тези отровни въздействия? Но тогава той би трябвало да бъде точно толкова умен, колкото онзи крал на Испания, който първи казал това по определен повод*234. И точно както такива отровни въздействия субстанциално са налице в човешкия организъм, така те духовно са налице в социалния живот. А в сосоциалния живот те могат да бъдат насочвани и управлявани. Но какво по принцип е сивата магия?
към текста >>
Така днес аз най-напред заострих вниманието Ви върху нещо, подлежащо на съблюдаване от онзи, който има сериозно намерение да се запознае с
живота
.
Така днес аз най-напред заострих вниманието Ви върху нещо, подлежащо на съблюдаване от онзи, който има сериозно намерение да се запознае с живота.
За да не се натрупва много материал, нека продължим разискванията относно отровата, болестите и здравето примерно утре.
към текста >>
28.
Бележки
GA_173 Карма на неистината
*11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из
живота
на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4 тома, Щутгарт, 1894-1900.
*11. "Aus dem Leben des Кonigs Karl von Rumanien" (Из живота на румънския крал Карол), записки на един свидетел, 4 тома, Щутгарт, 1894-1900.
към текста >>
Бенедикт описва случая с Войдаревич в "Аus meinem Leben" (Из
живота
ми), Виена, 1906, стр.
*34. Moriz Benedikt (1835-1920).
Бенедикт описва случая с Войдаревич в "Аus meinem Leben" (Из живота ми), Виена, 1906, стр.
273 сл.
към текста >>
Езикът като отражение на
живота
на по-висши същества), Дорнах, 1935, и "Geisteswissenschaftliche Sprachbetrachtungen" (Духовнонаучни разсъждения за езика), Събр.
127. Звучните Ь, d, g, беззвучните р, t, k, придихателните ph, ch и други звукове. Относно закона за звукоизместването срв. също Rudolf Steiner, "Das Reich der Sprache. Diе Sprache als Spiegelung des Lebens hohe rer Wesen" (Царството на езика.
Езикът като отражение на живота на по-висши същества), Дорнах, 1935, и "Geisteswissenschaftliche Sprachbetrachtungen" (Духовнонаучни разсъждения за езика), Събр.
Съч.№ 299 (Събрани съчинения, Дорнах, 1970).
към текста >>
29.
Описание на лекциите от съдържанието на GA 174b Том VII – Скритите духовни основи на Първата световна война.
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Панорама на
живота
.
Преживявания на душата след смъртта.
Панорама на живота.
Продължаващата памет за момента на смъртта. Навлизане в камалока. Формиране на кармата. Връзката на нашето съзнание в съня с живота в камалока. Действие на етерните тела на преждевременно умрелите.
към текста >>
Връзката на нашето съзнание в съня с
живота
в камалока.
Преживявания на душата след смъртта. Панорама на живота. Продължаващата памет за момента на смъртта. Навлизане в камалока. Формиране на кармата.
Връзката на нашето съзнание в съня с живота в камалока.
Действие на етерните тела на преждевременно умрелите.
към текста >>
Ритмите на
живота
.
Душевното и неговата връзка с отвъдното.
Ритмите на живота.
Загубата на съзнанието за духовното през епохите. Насилственото посвещаване на римските цезари. Нерон като първия психоаналитик. Значение на Мистерията на Голгота за развитие на самосъзнанието на човечеството. Вредността на абстрактните идеи.
към текста >>
Последствия от откъснатото от
живота
мислене!
Победата на Михаил над ариманичните духове и въздействието и върху Земята. Значението на 1879 година. Мъртвите, лъжливите им призиви и въздействието им в педагогиката. Интересът към дълбоките въпроси на работниците. Теодор Циген. Ленин.
Последствия от откъснатото от живота мислене!
Уилсън като непрактичен теоретик.
към текста >>
Някои конкретни сведения за
живота
след смъртта.
Някои конкретни сведения за живота след смъртта.
Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за живота между смъртта и новото раждане. Едуард фон Хартман. Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето. Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот.
към текста >>
Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за
живота
между смъртта и новото раждане.
Някои конкретни сведения за живота след смъртта.
Значение на имагинациите, инспирациите и интуициите за живота между смъртта и новото раждане.
Едуард фон Хартман. Двете различни книги на Хертвиг. Луциферическите импулси в миналото, ариманическите импулси в бъдещето. Значението на бездуховността на съвременния живот за социалния живот.
към текста >>
30.
1. Лекция, 30.09.1914
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
И в
живота
на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в
живота
на народите.
Ще го поясня с пример. Представете си: старец се съпоставя с дете, пълно със свежест и сила. Правилно ли би било, ако старецът започне да се сърди и каже: ти, с твоята млада сила, ти си виновно за изнемощелите ми старини! Това не е по-разумно, отколкото когато сега, например, наричат германците виновници за войната. Трябва да ни е ясно: това, което става, е заложено в кармата на народите.
И в живота на всеки народ има младост и старост; и както в човешкия живот свежата сила на младостта не е виновна за изнемощялостта на старостта, също толкова нелепо е да се предявяват такива обвинения в живота на народите.
към текста >>
Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на
живота
и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията.
Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване.
И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение. Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>
Но преди да чуят чрез тази акустика думи за
живота
на духа, нашите приятели чуха ехото на тътена на пушечната канонада от юга на Елзас, и вместо светлината на духовния свят, в зданието нахлуха и го заляха светлините на прожекторите от крепостта в Ищайн.
Все пак, като стражи на духа, се възвисяват над околностите колоните и куполите. В нашето здание трябва да бъде разрешен и проблема за създаването на изпълнено с акустика пространство. Мога да потвърдя, че правилната акустика е намерена. Пробите на звука в определеното място показаха правилността на акустиката на зданието.
Но преди да чуят чрез тази акустика думи за живота на духа, нашите приятели чуха ехото на тътена на пушечната канонада от юга на Елзас, и вместо светлината на духовния свят, в зданието нахлуха и го заляха светлините на прожекторите от крепостта в Ищайн.
Своеобразен символ! Символ, който тук може да бъде приведен. Понякога е нужен друг учител! Не действа ли той, не противостои ли мощно на материализма той? Какво стана само за седмица!
към текста >>
31.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но в наше време много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в
живота
.
Само ако отново и отново предано се отдаваме на това размишление, отново и отново се връщаме към него, ще успеем да озарим душите си, с излизащата от него светлина. Тъй като светлината, която може да излиза от това разбиране, само тогава ще озари нашите души, ако отново и отново предано се връщаме към това размишление. Защото именно за нас, с душа и сърце стремящи се да влезем в духовнонаучното течение, трябва в тези най-сериозни времена да бъде сърдечна необходимост да внесем в реалния живот, в непосредствения живот на душата това, което постигаме в познанието. Трябва да се постараем, всичко това, което е само теория, само стремеж към знание, постепенно действително да се превърне в преживяване, и чрез превръщането му в преживяване, да бъде дарено от духовния свят. Иначе ще тръгнем към душевно изсушаване; тъй като теориите, голите научни умозрения за това са и предназначени, да изсушават човешките души и изобщо целия живот на човека.
Но в наше време много дълбоко се е вкоренила представата, че именно увереността на научното знание дава правилния ориентир в живота.
към текста >>
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между
живота
и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между
живота
и наукообразно изградените представи за
живота
.
Големите събития от наши дни, трябва да станат за душите, устремени към духа, изискване, действително да си изяснят разликата между живота и, лишеното от чувства и воля, голо знание, между живота и наукообразно изградените представи за живота.
Трябва веднъж поне малко да се постараем да стигнем до подобие на взаиморазбирането, на чисто човешкото взаиморазбиране; трябва да се опитваме да пробием до това, трябва да стигнем до осъзнаването, колко здраво се е укрепил в сърцето на съвременния човек демонът на теоретизирането. Трябва с яснота да насочим душевния си поглед към това, как иска да се вкорени този демон на теоретизирането. И това, което трябва да стане за нас Антропософията, няма да можем да го направим наше вътрешно преживяване, ако не се опитаме, ако не насочим вътрешния си поглед към фактите, които могат да сварят неподготвени и антропософите в техния вътрешен живот, които сочат, колко далеч стоят от непосредственото възприемане на духа, ако се отдават на съвременния душевен живот, и колко близо са до празното теоретизиране. Фактите трябва да се гледат в очите без превземки.
към текста >>
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в
живота
на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Виждаме, как една националност залива друга с потоци ненавист. Хората се опитват да си изяснят и се питат, кой има повече право на ненавист, този или онзи народ, или кой трябва да се ненавижда повече, от друг. Мисли се за това, кой народ е особено виновен за тази война. Мисли се примерно така, както с пълно право се мисли при дебатите в съда, когато се претеглят различните обстоятелства. Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат.
Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека.
Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
към текста >>
Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в
живота
на народите се изразяват незрими Могъщества.
Какво собствено се прави, когато се постъпва по охарактеризирания начин, и което господства в съвременния печат. Съвсем се изключва целият духовен живот, даже и ако нямат такова намерение, тъй като се облягат на догмата, че към тези демони, например, към тези, които от изток внесоха раздор в живота на Европа, могат да бъдат приложени понятията на обикновения човешки разсъдък, защото не вярват, не осъзнават, че има друго съзнание, друга разсъдъчна сила, от тези, които са свойствени на човека. Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък.
Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества.
В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това. В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
В
живота
на народите те не правят това.
Когато се опитват такива осъществяващи еволюцията събития да се обсъждат от тясно човешка гледна точка, фактически се отрича духовния живот. Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение.
В живота на народите те не правят това.
В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
В
живота
на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
Само тогава стоим на позициите на действителния духовен живот, ако си изясним, че в събитията на физически план действат духовни първопричини, за разбирането на които се изисква различна сила на съждение, от свойствената за физическия план. Когато на физически план враждуват един с друг хора с различни убеждения, тогава е възможно да се съди с човешки разсъдък. Но това не може да се прави, когато воюват народи, тъй като в живота на народите се изразяват незрими Могъщества. В човека, разбира се, също намират своя израз незримите Могъщества, но така, че те се вписват в човешката способност за съждение. В живота на народите те не правят това.
В живота на народите ние се убеждаваме в реалността на конкретния духовен живот и научаваме, че когато се извършват такива значителни събития, в човешката душа говорят съвсем други импулси, от тези, които може да овладее земното съзнание.
към текста >>
Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в
живота
, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Характерното е това, което предварително е било заложено в Мистерията на Голгота: че духовните импулси са били сведени чак до непосредствено физически-човешкото, че плътта е трябвало в известна степен да бъде пронизана с дух. Това още не е станало.
Това ще стане, когато духовната наука добие по-широко поле за действие на Земята и значително по-голям брой хора претворят идеите на духовната наука в живота, когато във всяко движение на ръцете, на пръстите – искам да кажа – във всички ежедневни дейности ще се изразява духовното.
Само заради това беше слизането на духовния импулс на Христа в плътта на човешкото тяло. И това слизане, това пропиване на плътта с духовния импулс е, което определя мисията на петата културна епоха и мисията въобще на човечеството от бялата раса. Хората имат белия цвят на кожата защото в нея трябва да действа духът, когато се спуска на физически план. И това, което се явява външно физическо тяло, да стане вместилище на духа. Това е задачата на петата следатлантска култура, която е подготвена от четирите предшестващи културни епохи.
към текста >>
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в
живота
на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот.
И така, имаме от една страна част от човечеството, чиято мисия е да внесе духа в живота на физически план, духът да прониже всички подробности на физическия живот.
А на другата страна имаме другата част на човечеството, принудена да се заеме с развитие, в известен смисъл, низходящо. Това не може да бъде по друг начин – това, което действително свързва себе си с пронизване на телесното с дух, носи за Земята културни импулси, живи, пристигащи импулси, които не могат да бъдат премахнати от развитието на Земята. Тъй като това, което после следва като шеста и седма културни епохи, духовно ще живее от достиженията на петата културна епоха, то ще трябва да възприеме в себе си достиженията на петата културна епоха. А нейната задача е да задълбочи външния идеалистичен живот до истински духовен живот. Но това, което по такъв начин ще бъде издигнато от идеализма към истински духовен живот, по-късно то трябва да бъде развито по-нататък, то трябва да продължи да живее.
към текста >>
И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над
живота
на Европа.
И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв? Събитията се проявяват в съответствие с вечната необходимост и протичат така, както го изисква вечната необходимост. Изтокът е трябвало да се съпротивлява на това, което му е било нужно и ще му бъде все по-нужно: обединяването със Запада и културата – тъй като всъщност, засега той не е зрял. Изтокът не би могъл правилно да я разбере.
И германо-славянските противоречия са външен израз на конфликта между това, което ние наричаме германско, и това, което наричаме славянско, на това, което по същество още само се подготвя, и което дълго ще се рее като тревожност над живота на Европа.
Може да се окаже, че както детето се противи и не иска да усвоява достиженията на възрастните, така и Изтокът се противи на достиженията на Запада, противи им се като стига чак до ненавист, даже когато понякога се чувства принуден да приеме тези достижения. В светлината на Истината тези факти изискват съвсем друго, от това, което така широко е разпространено сега; макар и понякога това друго да се усеща, няма склонност да се виждат и разбират тези факти, изхождайки от действително много вътрешни импулси. Тъй като ако същите тези вътрешни импулси поне отчасти са приведени в действие, тогава отпадат много от дрънканиците, трябва да отпадне много от това, което съществува и произлиза от всевъзможните обърквания и неясноти при оставащите в плен на външната майя.
към текста >>
Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от духовната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от
живота
, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното духовно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи.
Виждаме, колко плодотворно може да бъде за нас това, което изхожда от духовната наука, с каква светлина можем да озарим най-сериозните моменти от живота, ако съединяваме с нашето същество това, което изхожда от действителното духовно познание, например, за следващите една след друга следатлантски културни епохи.
Тогава ние получаваме обективен критерий, получаваме възможност да се издигнем над личните стремежи, над националните преживявания. И това е свойствено на средноевропейското преживяване, това средноевропейско усещане действително дава на човек възможност да се издигне над тяснонационалното. Замислете се само, как в следващите една след друга културни епохи именно в Средна Европа – в тази борба на човешката душа в Средна Европа – именно в личното се побеждава личното, там, където не действат афекти и непосредствено инстинктивното.
към текста >>
Там имаме две неща: външното възприемане на
живота
в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване.
Да си изясним, скъпи мои приятели, що за дълбок импулс беше това? Погледнете движението в дълбочина. До какво можеше да доведе този абсурд с Кришнамурти и другите подобни глупости? /бележка 25/. Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата.
Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване.
Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното. Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа.
към текста >>
Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в
живота
духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото. Тук ние чувстваме, че можем да стигнем до убеденост в спиритуалното само ако тя израства в нас органично, така да се каже, както главата от тялото, израства от всичко това, което в мистиката на средновековието, като спиритуална подготовка, е вървяло през Йохан Таулер, Майстер Екхарт, Ангелиус Силезиус /бележка 26/, през немската философия, през немската поезия, когато от всичко това неизбежно израства, като нов органичен член, това, което искаме /търсим/ и трябва да искаме /да търсим/. Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм.
Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното.
Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа. Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления. Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>
Тогава бихме направили трагични открития за
живота
от последното десетилетие.
Ние не можем да обвържем спиритуалния живот към всичко останало, на нас ни е нужен жизнен организъм, а не жизнен механизъм. Можем, без да изпадаме във високомерие, да си изясним това, тъй като тук е необходима яснота: каква роля трябва да играе в живота духовното и как целият останал живот трябва да бъде разбиран, да бъде възприеман чрез духовното. Ние, като изповядващи духовнонаучния мироглед, трябва да станем души, които се стремят да живеят така, както това току що беше охарактеризирано за духовния живот на Средна Европа. Разбира се, и там борбата е неизбежна; истинното трябва да бъде постигнато чрез преодоляване на заблудите по всички направления. Колко трудно е понякога да се разбере, че заблудите трябва да се преодоляват по всички жизнени направления.
Тогава бихме направили трагични открития за живота от последното десетилетие.
към текста >>
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в
живота
на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
Но никой няма да почувства в неговите неща, че те са написани от тежко болен човек. Всичко в тях е здраво. Може различно да се съди за произведенията му, но всичко в тях е здраво. Разбира се, те са претърпели голямо количество издания; но в осемдесетте години – мога да кажа, като символ застана пред очите ми, какво би могъл да стане такъв дух за средноевропейското човечество, ако дадените от него импулси биха влезли в душата. Когато веднъж в едно общество говореха за навлязлото в духовното развитие чрез Роберт Хамерлинг, влезе човек, свикнал да слуша предимно самия себе си и да не обръща много внимание на това, което говорят другите – има такива хора, които охотно слушат само себе си.
Както бомбен взрив се намеси той в разговора и заяви: най-великото, което е влязло в живота на човечеството, това е Разколников на Достоевски.
Разбира се, няма защо да се отрича своеобразното величие на героя на Достоевски, но подвластността на материалното, душата, затворена в материалното и отклоняваща духовното, това е точната противоположност на взаимопроникването между материално и духовно, което търси Хамерлинг. Несъмнено е интересно и сензационно да се наблюдава душа, която не се стреми да излезе извън пределите на материалното, която така грандиозно е разкрита от Достоевски, но за човека от Средна Европа е важно познанието на цялото му същество и всичките му задачи. И тук е необходима борба.
към текста >>
По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в
живота
: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора.
Исках да говоря, трябваше в днешната встъпителна лекция отново да говоря с вас от тази определена гледна точка, която е предизвикана от преживяваните събития; трябваше да ви говоря за това, което трябва да стане духовната наука за правилната оценка за света и за нашето място в него. Бях длъжен да говоря за това.
По същество ние отново и отново трябва да поставяме пред себе си това изискване: сериозно, дълбоко сериозно да приемаме това, което иска да ни даде духовната наука, и да не търсим, така да се каже, два пътя в живота: пътя, по който стигаме до духовнонаучното разбиране за света, и пътя на ежедневието, по който постъпваме /действаме/ като всички други хора.
Но, по скоро не с думите, а с това, как в нашия тесен кръг тълкувах фактите, бих искал да предизвикам във вас усещането и разбирането, че тези думи действително не са нещо друго, а вечните Истини, и че тези вечни Истини са едновременно и индивидуални Истини.
към текста >>
По този начин ние внасяме духовното в
живота
не с фрази, а с това, че действително пронизваме
живота
с духовното.
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук. Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж. Тези думи трябва да звучат от съотношението между чувства и възприятия, тъй като навсякъде, където се събират хора, възниква обща човешка аура, и изхождайки от нея трябва да се говори за духовния живот – това най-накрая трябва да се разбере.
По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното.
И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция. Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното.
към текста >>
Бих искал веднъж да помислите за тази страна на
живота
.
И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват. Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция. Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното.
Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота.
Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин. Както слънчевата светлина различно се отразява във всяко камъче и в същото време си остава една и съща, защото е изпълнена с живот, така и духовната наука трябва да стане това, което във всяка отделна душа живее различно и в същото време във всички случаи, винаги остава самата себе си, тоест духовна наука. В англичанина, французина, руснака, германеца, доколкото имаме предвид националните различия, духовната наука не може да живее по един и същи начин, и това, което е по-плодотворно за един, може да не е плодотворно за друг. Такова търсене на индивидуален подход е чужд на нашето теоретизиращо време. На външната, чисто материалистична наука е свойствено всичко да поставя под общ знаменател; това не може да става в духовната наука, защото тя живее и затова аз трябва да говоря с вас така, както го изисква от мен не абстрактното научно мислене, а така, както това живее в мен, когато стоя пред вас.
към текста >>
32.
3. Лекция, 14.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако проследим човека, когато той преминава през портата на смъртта в духовния свят, в който той живее между смъртта и новото раждане, за да се подготви за новия земен живот, тогава ще ни стане ясно доколко човек в
живота
между смъртта и новото раждане е пронизан от въздействията на неговия последен земен живот, колко далеч пренася през вратата на смъртта вътре в духовния свят сякаш отзвуците, отгласите на последния му земен живот.
Ако проследим човека, когато той преминава през портата на смъртта в духовния свят, в който той живее между смъртта и новото раждане, за да се подготви за новия земен живот, тогава ще ни стане ясно доколко човек в живота между смъртта и новото раждане е пронизан от въздействията на неговия последен земен живот, колко далеч пренася през вратата на смъртта вътре в духовния свят сякаш отзвуците, отгласите на последния му земен живот.
Знаем, че човек, когато пристъпва вратата на смъртта, пренася през нея след като е отдал физическото си тяло на елементите на земята, своето етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем, че етерното тяло скоро, много скоро се отделя от Аза и астралното тяло, – всичко, освен екстракта, който остава от него, и че в етера то се съединява с всеобщата етерна дейност на космоса. Не веднъж сме говорили за това. Но има още нещо. След смъртта, човек чрез своето съзнание, своето запазено след смъртта съзнание, все пак преглежда назад съдбата на своето етерно тяло, и тази съдба има за него значение.
към текста >>
Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в
живота
.
И този резултат, тези достижения, многообразно се проявяват в най-различните земни взаимоотношения, между другото и в различните преживявания на националното. Имащите значение за човека след неговата смърт остатъци от земното, по съвсем различен начин засягат, да кажем, душата, която след смъртта си, оставя тяло на французин и заминава в духовния свят, и за такава душа, която встъпва в духовния свят от руско тяло. Душите, които днес излизат от тела на французи, принадлежат на култура, узряла и в известна степен презряла, която е дала много преживявания на земята, на етерното тяло. Своеобразието на тази френска народна култура – не културата на отделните лица – е в това, как се обработва самото етерно тяло, как се просмуква със сили и силови въздействия, и затова много индивидуализирано преминава портата на смъртта и остава такова и в духовния свят. Тези етерни тела бавно се разтварят и дълго се запазват като спектри.
Принадлежащият към френската народност, доколкото принадлежи на нея, в своите представи има съвсем определено мнение за себе си, за своето място в живота.
Но това не е нищо друго, освен отражение на здраво работещите сили на етерното тяло. Етерното тяло е пластично здраво формирано и такова преминава в духовния свят.
към текста >>
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от
живота
им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
За Христос в етерно тяло вече екзотерично стана дума в съответното място на драмата-мистерия "Вратата на посвещението" /бележка 28/ и в различни разглеждания /бележка 29/ вече се посочваше, че това явяване на Христос за тези хора, чиито души вече са придобили способност за виждане, се е подготвяло още в последната третина на 19 век, когато се смени Духът на времето. Столетия преди това Дух на времето беше Гавраил. От последната третина на 19 век действащ Дух на времето стана Михаил. Михаил е този дух, който в известна степен е подготвил явяването на Христос като етерна същност. Всичко това трябва да бъде подготвено, всичко това трябва да бъде включено в мировото развитие и то е включено в него.
Михаил, подготвяйки явяването на Христос, по някакъв начин встъпва в борба, той подготвя душите в периода от живота им между смъртта и новото раждане за това, което трябва да стане в аурата на Земята.
Рязко отпечатаните етерни тела, които се намират около нас в елементарния свят, ще бъдат пречка във времето, което трябва да настъпи – когато трябва да бъде ясно видим етерният облик, който ще приеме Христос. По-близо до чистото възприемане на етерния облик стоят тези души, които след смъртта са по-малко свързани със своето етерно тяло. От това е ясно следното: ние виждаме, как част от работата на Михаил е насочена към това, да се разтворят западноевропейските култивирани, рязко отпечатани етерни тела, и ние виждаме, как в тази борба Михаил ползва източноевропейските души. И така, ние виждаме Михаил, съпровождан от тълпи източноевропейски души, сражаващ се със западноевропейските етерни тела и с тяхното въздействие върху душите след смъртта. Упорита борба върви зад кулисите на съвременността.
към текста >>
Ще приведа някои примери, които често се случват в
живота
.
Но без самопознанието не можем да се придвижим по пътя към инициацията. Невярната представа за самия себе си принадлежи към най-разпространените заблуди и, като правило, ние не знаем какво става в дълбините на нашата душа. Много лесно се мисли: Аз се познавам, аз знам какво искам! Съставят за себе си определена представа, но колко далеч са от действителността! В дълбочина, в душата това изглежда често съвсем различно, отколкото в областта, където действат представите.
Ще приведа някои примери, които често се случват в живота.
Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко. Причината за тези мъчения може да бъде вроденият стремеж към жестокост. Човек може да изглежда съвсем безобиден, и да е собствено, много жесток, да изпитва потребност да мъчи другия. Поговорете с такъв човек и той няма да ви прости, ако го сметнете за жесток, отвратителен човек, получаващ наслада, когато мъчи някой друг. Той ще ви каже: Толкова много го обичам, но той прави това и това, и именно защото толкова го обичам, не мога да изтърпя, че той прави това!
към текста >>
Това са силите, изграждащи физическото тяло, силите, които не само строят органите на тялото, но и действат в тези органи, в това, което в течение на
живота
изпълняват тези органи.
Видите ли, в основата на това, което ние знаем като физическо тяло, стои като образуваща /формираща/ сила етерното тяло, след това астралното тяло, и накрая това, което наричаме носител на Аза. Всичко това работи над физическото тяло и всеки по-висш член работи над по-низшия. Ако ясновидски постигнете етерното тяло, това е изумително образувание от струящи и проблясващи цветове. Какво представляват тези струящи цветове в етерното тяло?
Това са силите, изграждащи физическото тяло, силите, които не само строят органите на тялото, но и действат в тези органи, в това, което в течение на живота изпълняват тези органи.
Но органите на човека имат съвсем различно предназначение. Да вземем два такива органа, като червата и главния мозък. Външната анатомия изучава тъканите и всичко, подлежащо на изучаване, като еднозначно, като равностойно. Но те не са равностойни, те са съвсем различни. Ако вземем главния мозък на човека, той като физически орган, е нещо завършено /съвършено/; това става явно поради факта, че в главния мозък тези цветни потоци са съвсем използвани.
към текста >>
Етерното тяло на починалото седемгодишно дете още е пълно със сили, които би трябвало да се използват в хода на
живота
, те са налице в духовния свят.
Всичко се стече така, всичко стана именно в секундата, когато детето се оказа край тази кола. Духовното изследване на този случай в неговите кармични връзки показа, че душата на момчето е довела този фургон на това място, за да приеме смъртта в това време; защо всичко това така се е стекло – физическите събития бяха следствие от духовните отношения. Тогава фактите се показват в съвсем друга светлина, тогава се вижда зависимостта между това, което се е случило и това, което става след смъртта. Малкият Тео имаше етерно тяло, което при нормален живот би могъл да го има още 70-80 години, че и повече. То не изчезва, то остава.
Етерното тяло на починалото седемгодишно дете още е пълно със сили, които би трябвало да се използват в хода на живота, те са налице в духовния свят.
И те са много ясно свързани с аурата на нашето здание, тъй като в нея сега, след смъртта му, е етерното тяло на малкото момче, в нея са силите, здравите духовни сили на това умно, мило и благонравно момче. Това са подпомагащи сили, свързани с аурата на дорнахското здание.
към текста >>
Силите, които има етерното тяло, за да обезпечи
живота
на физическото тяло от раждането до смъртта в течение на 80-90 години не се губят, ако човек рано премине портата на смъртта.
В много неща са ни нужни помагащите сили на тези, които си заминават от физическия живот с неизползвани етерни сили. Помислете за хилядите и хилядите, които навън, по огромните полета на трагичните събития на нашата епоха, преминават портата на смъртта с неизползвани сили на етерното тяло. Това са все духовни сили, които още дълго са можели да бъдат дейни, ако хората са останали да живеят на Земята. Физиката вече знае, че никоя сила не изчезва, не се губи. В по-висш смисъл, това е законът за запазване на енергията, но за духовния свят.
Силите, които има етерното тяло, за да обезпечи живота на физическото тяло от раждането до смъртта в течение на 80-90 години не се губят, ако човек рано премине портата на смъртта.
Силите са налице. Наред с това, което чрез Аза и астралното тяло встъпва в духовния свят и има значение за индивидуалността, етерното тяло има всеобщо значение за всеобемащата аура на развитието на Земята и на човека. Така можем да гледаме на свежите, пълни със сили, неизползвани етерни тела, въздействащи от духовните светове върху бъдещето.
към текста >>
Така виждаме от другата страна, на полето на етерното, в елементарните светове, пронизани от силите, здравите човешки сили на тези, които са си заминали от
живота
с високата увереност и вярата във великите идеали на човечеството.
Сега често виждаме, че умрелите се сражават редом до живите.
Така виждаме от другата страна, на полето на етерното, в елементарните светове, пронизани от силите, здравите човешки сили на тези, които са си заминали от живота с високата увереност и вярата във великите идеали на човечеството.
Тези сили се добиват от хора, които с тази вяра преминават портата на смъртта, и остават от тях. Тези, които ще живеят след това, трябва да гледат към неизползваните етерни сили, защото те ще бъдат дейни. Етерните сили на преждевременно умрелите несъмнено ще изискват жертвата им, преходът им в духовния свят, от който те гледат надолу към Земята, да не са безплодни. Те ще търсят възможност действително да внесат своя личен човешки дял в обновяването на духовния живот на Земята. Като стимулатори стоят там тези етерни тела, като нашепващ глас на съвестта!
към текста >>
33.
4. Лекция, 22.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за
живота
и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на
живота
" /бележка 39/.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта. Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот.
Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/.
Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека. Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята. И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл
живота
на Земята.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта. Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот. Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/. Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека.
Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята.
И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
И затова за разбирането на загадката на
живота
, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
Често, скъпи мои приятели, стоим пред тази най-голяма загадка на битието – смъртта. Смъртта, която така болезнено и винаги толкова загадъчно нахлува в земното битие – и принадлежи към това земно битие, и никога не може да бъде обяснена от самия земен живот. Има дълбок смисъл в съпоставянето на мисли за живота и смъртта, което веднъж беше направено в откритата лекция "Мистерията на смъртта и загадката на живота" /бележка 39/. Тъй като обзорът на проблемите на смъртта обхваща не само това, което, както мислят много от материалистите, е чуждо на земния живот, което противоречи на съществото на човека. Но обзорът, обхващащ света като цяло, донася от дълбините на битието такива познания за тайната на смъртта, които изпълват със сила и дълбок смисъл живота на Земята.
И затова за разбирането на загадката на живота, за изясняването на тайната на смъртта, не трябва да се отдръпваме /да се отказваме/ от гледната точка, обхващаща света като цяло.
към текста >>
Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в
живота
.
По силата на историческите събития в наши дни хилядократно се сблъскваме със смъртта, а последния път плътно се приближи и до нашите редици.
Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в живота.
Починалият се разделя с живота на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери. Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него. Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай.
към текста >>
Починалият се разделя с
живота
на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери.
По силата на историческите събития в наши дни хилядократно се сблъскваме със смъртта, а последния път плътно се приближи и до нашите редици. Ние можем да наблюдаваме тайната на смъртта, така да се каже, там, където тя непосредствено нахлува в живота.
Починалият се разделя с живота на сетивата /външните/, той навлиза в други сфери.
Но той остава в мъката на тези, които е оставил, в мислите, чувствата и преживяванията свързани с него. Погребалните церемонии са важни – те са нещо прекрасно; отговарящ на дълбоките човешки чувства обичай.
към текста >>
И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за
живота
, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/.
От многобройните многогодишни съзерцания знаете, че никога не трябва да си представяме, че ето това е физически-сетивният свят, а тук, отделно, е духовният свят. Физически-сетивният свят се простира нагоре в духовния свят, а духовният свят се простира надолу във физически-сетивния свят. И макар външните сетива на човека да възприемат физически-сетивния свят само в неговото външно, сетивно битие, той, грубо казано, като въздух е пронизан от духовното, то протича навсякъде, всичко изпълва – всичко, в което човек във физическия живот в нормални условия вижда само физическото. И тези, които са преминали този път през портата на смъртта, които се намират в духовния свят, са дейни със своите импулси и сили в нашия сетивен свят. Така че трябва да кажем: дори и връзката на живеещите във физическо тяло и живеещите духовно, умрелите, да се намира зад прага на обикновеното съзнание, въпреки това тя е реалност.
И пред тези, които се задълбочават в духовната наука, трябва да се изправи изискващата разрешение задача: да се стигне до теоретично, но изхождащо от самия живот, разбиране за живота, изходният пункт за което е не само едното размишление, а душата в целия и обем и обхват /във всичко, което тя е способна да обхване/.
към текста >>
И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в
живота
, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
В дълбините на нашето същество, в Аза и астралното тяло, никога не може да бъде погасен този спомен за неосъзнатите сили вътре в нас.
И когато през нощта потъваме в сън, когато угасват привичните впечатления на дневното съзнание, угасват всички мисли, които живеят в нас от събуждането до заспиването, тогава в нашето астрално тяло и Аз изплуват имагинациите, светлинните образи на тези, с които сме били свързани в живота, и които са си заминали от нас през портата на смъртта.
В частта на нашето същество, която живее в нас от заспиването до пробуждането, в нея живеят заедно с нас нашите починали, както от пробуждането до заспиването живеят с нас живеещите на Земята. Благодарение на нашето дневно будно съзнание във физическото тяло, осигуряващо заедно с етерното тяло това дневно будно съзнание, ние сме преминали 4 степени на развитие на Земята. Азът е влязъл в нашето същество едва в хода на развитие на Земята, а астралното тяло в хода на развитие на Луната, затова ние сме лишени от нощно съзнание. Едва в по-късните епохи на земното развитие ще можем да преживяваме в нашето астрално тяло и Аза нашите починали в нормално будно съзнание, тоест така, както преживяваме сега живеещите на Земята. Азът е най-младият член на нашето същество, който още трябва да поработи за съзнание толкова съзнаващо, колкото сегашното дневно съзнание, което се достига /обуславя/ от това, че нашият Аз и астрално тяло са свързани с физическото и етерно тяло.
към текста >>
Това усещане да бъдеш възприемаем, това знание, че гледат към теб, отличава
живота
ни в духовния свят от
живота
във физическия свят.
Другите същества ги имаме в своите представи: ние ги възприемаме. Когато встъпваме в духовния свят, трябва да се изразим различно: другите духовни същества сега ни възприемат като духовни същества. Във физическия свят ние възприемаме животните, доколкото те са същества, въплътени във физическия свят, растенията, хората. Когато встъпваме в духовния свят, нас сега ни възприемат съществата Ангели, Архангели, Архаи и други. Във физическия свят казваме, че виждаме растения, животни, хора, – когато встъпваме в духовния свят, ние трябва да кажем: ние преживяваме в себе си нещо и това преживяване обозначава, че върху нас пада духовният поглед на друго същество, нас ни възприемат.
Това усещане да бъдеш възприемаем, това знание, че гледат към теб, отличава живота ни в духовния свят от живота във физическия свят.
към текста >>
"Нас си ни представят", "нас ни възприемат" – така би трябвало да казваме за
живота
в духовния свят.
Но ние знаем, че тези представи и възприятия, встъпващи в нас от нашите вътрешни дълбини, са докосвания на духовните същества, намиращи се заедно с нас. Когато сме в духовния свят, тогава в нас се надига представа, представа за същество, което обичаме, същество, подтикващо ни да извършим едно или друго в духовния свят. Откъде произлиза тази представа, как става така, че тя встъпва в нас, както тук на Земята изплува споменът? Това значи: друго същество, същество от духовния свят, се е приближило към нас. Ние не го възприемаме извън нас, както тук на Земята, но ние знаем, че го има, защото то изпраща вътре в нашето същество това, което живее в самото него.
"Нас си ни представят", "нас ни възприемат" – така би трябвало да казваме за живота в духовния свят.
Затова преживяването в духовния свят не става абстрактно, мъгляво, напротив, то е пълно с живот. Това, което преживяваме в духовния свят, е така изпълнено с живот, колкото живо може да бъде всичко, което във физическия свят имаме в своето непосредствено ежеминутно обкръжение. Така в духовния свят трябва по съвсем друг начин да усвояваме общуването със съществата от духовния свят.
към текста >>
Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на
живота
.
Но когато призоваваме в нашите души образа на мъртвия, мисловния или чувствен образ, тогава в този образ в непосредствената действителност живее същество, през което гледат, изпращайки в него своите представи, Ангели и Архангели. Ако насочваме мисли и чувства към скъпите ни покойници, в това се съдържа повече, много повече, отколкото в обикновената, нормална връзка между физически и духовен свят. Тогава е налице нещо, което иначе не би могло да го има. И пред духовния изследовател застава въпросът: Какво означава за умрелите фактът, че ние живеем в свят, който те са изоставили, в свят, чиито обвивки те са изхвърлили? Какво значи за тези умрели, които не живеят, обстоятелството, че ние в нашето будно съзнание, тоест, в нашето физическо и етерно тяло, възстановяваме това, което ни свързва?
Пред духовния изследовател стои този въпрос, въпрос, който звучи като много интимен, но който, когато духовният изследовател намери неговия отговор, ще хвърли светлина върху много тайни на живота.
към текста >>
Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат
живота
в цялата му пълнота.
Най-важните факти от духовния свят могат да се предадат само в образи. Трябва да се търсят сравнения, когато искаш да говориш за фактите от духовния свят. Речта ни е изработена за ежедневния живот, за физически-сетивния свят, и с думите, предназначени за физическия свят, не може така просто да се говори за духовния свят, ако искаш да дадеш правилна представа за него. Ние по околен път чрез сравнения трябва да пробудим в нашите души такива представи, които да ни приближат до реалностите на духовния свят. И духовният изследовател може да намери тук във физическия свят нещо, което да помогне да се пробудят представи, отговарящи на поставения от нас въпрос.
Ние намираме тук, във физическия свят това, което, без да нарушава външно природния процес на физическия свят, би могло и да го няма, но без което не могат да минат тези хора, които се стремят да възприемат живота в цялата му пълнота.
Какво е това, което намираме във физически-сетивния свят, което не е природен процес, но от което не искаме да бъдем лишени? Когато изобразяваме на картина това, което е около нас, и което има отношение към природните процеси, дали това е картина на художник, или, както сега е прието, оставащата във външното художествена фотография, тогава това, което се изправя срещу нас в образите на физически-сетивния свят е нещо, което се приближава до процесите на този свят; но това, което те изобразяват, би могло да съществува и без тях.
към текста >>
Тук се проявява дълбоко впечатляващата разлика между земния живот и
живота
в духа.
Тук се проявява дълбоко впечатляващата разлика между земния живот и живота в духа.
За да извисим за живеещите на Земята земния живот, трябва да присъединим към него в живи образи и цветове това, което не му достига. Земята, лишената от художественото, от образното Земя, е само сбор от природни процеси. Колко безжизнено празна би била тя! Да се издигнем сега до починалите. Те биха възприемали струящия духовен процес, но за тях той би бил безжизнен или празен, толкова безжизнен и празен, колкото лишените от образност и колорит природни процеси за децата на Земята, – ако не бяха живи спомените за умрелите, ако в будно съзнание хората не живееха с изпълнени с преданост към починалите мисли, които за духовния свят са като произведенията на изкуството; доколкото това са прекрасни мисли, които не са свързани с природните процеси, но са насочени към тези, които не живеят вече в процесите на Земята.
към текста >>
Силата на нашето възприятия за тези, които са си заминали от нас в духовния свят, обхваща
живота
на нашата душа и го задълбочава.
И това, което тук на Земята прави произведението на изкуството произведение на изкуството, което създава красотата му, е в много по-малка степен свързано с вътрешното на човека, отколкото това, което значат за духовния свят нашите мисли за умрелите. И в този смисъл, в духовния свят има една красота, истинска, реална красота. Но тя не възниква от външното, както често става тук на физическата Земя. Това, че произведенията на Рафаело, Леонардо, Дюрер са по-добри от другите, се дължи на това, че тези майстори са можели повече от другите. За да може мъртвият – говорейки по аналогия – да почувства появяващото се срещу него от Земята като по-прекрасно произведение на изкуството, зависи от дълбините на вътрешното, от святостта и духовността на чувствата, които ние изпращаме към починалите при спомнянето за тях.
Силата на нашето възприятия за тези, които са си заминали от нас в духовния свят, обхваща живота на нашата душа и го задълбочава.
Това прави нашата душа все по-прекрасна.
към текста >>
34.
5. Лекция, 23.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С това чувство – да бъдеш изоставен от това, което ти е принадлежало, като нещо разбиращо се от самосебе си, в
живота
на душата встъпва нещо съвсем ново.
С това чувство – да бъдеш изоставен от това, което ти е принадлежало, като нещо разбиращо се от самосебе си, в живота на душата встъпва нещо съвсем ново.
В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло. Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота. Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята. Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили.
към текста >>
В
живота
на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло.
С това чувство – да бъдеш изоставен от това, което ти е принадлежало, като нещо разбиращо се от самосебе си, в живота на душата встъпва нещо съвсем ново.
В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло.
Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота. Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята. Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили. Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност.
към текста >>
Първото, което тогава встъпва в
живота
на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за
живота
.
С това чувство – да бъдеш изоставен от това, което ти е принадлежало, като нещо разбиращо се от самосебе си, в живота на душата встъпва нещо съвсем ново. В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло.
Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота.
Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята. Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили. Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност. Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш.
към текста >>
Тук на Земята ние чувстваме
живота
разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята.
С това чувство – да бъдеш изоставен от това, което ти е принадлежало, като нещо разбиращо се от самосебе си, в живота на душата встъпва нещо съвсем ново. В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло. Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота.
Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята.
Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили. Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност. Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си.
към текста >>
Значи, първо – това е усещането на
живота
в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност.
В живота на душата встъпва това, което съвсем не би могло да бъде опознато, докато душата се е намирала в тяло. Първото, което тогава встъпва в живота на душата, това, бих казал, е "обратното", обърнатото наопаки чувство за живота. Тук на Земята ние чувстваме живота разлят около нас, даряван ни отвън, от силите на Земята. Но сега Земята си отива с всичко, което принадлежи към нея, с всичко, което тя ни дарява. И във връзка с тази изоставеност тутакси възниква чувството, че сега от собствената ни вътрешност клокочат оживяващите сили.
Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност.
Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си. Това, което досега си наричал свят, си е заминало от тебе. Това, в което сега живееш, когато изцяло го изпълваш, ражда в самото себе си силите за оживяване, то оживява тебе самия. – И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
към текста >>
– И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на
живота
; – потокът на
живота
в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
Значи, първо – това е усещането на живота в себе си, усещането на самооживеност, преход към известна активност, докато дотогава те са били сковани в пасивност. Мъртвите чувстват: Ти оживяваш това, което самият ти сега представляваш. Ти си в самия себе си. Това, което досега си наричал свят, си е заминало от тебе. Това, в което сега живееш, когато изцяло го изпълваш, ражда в самото себе си силите за оживяване, то оживява тебе самия.
– И по-конкретно се появява това, което често съм наричал панорама на живота; – потокът на живота в това, което е било преживяно за времето между раждането и смъртта.
Картините от този живот се изправят пред душата. Като от мощен самозараждащ се сън, сякаш от точката, в която ти самият се намираш, се изправя целият последен земен живот. А на тези образи им е нужна сила, пробуждаща от съня. Те биха останали протичащ, продължаващ сън, ако не я имаше силата, родена от чувството: моята телесна обвивка се освобождава от духовно-душевното. Силата, родена от това съзнание, дава живот на съня.
към текста >>
Това, което би останало само свят на текущи смътни сънни образи, така се оживява; става пълен с живот свят, жива панорама на
живота
.
Картините от този живот се изправят пред душата. Като от мощен самозараждащ се сън, сякаш от точката, в която ти самият се намираш, се изправя целият последен земен живот. А на тези образи им е нужна сила, пробуждаща от съня. Те биха останали протичащ, продължаващ сън, ако не я имаше силата, родена от чувството: моята телесна обвивка се освобождава от духовно-душевното. Силата, родена от това съзнание, дава живот на съня.
Това, което би останало само свят на текущи смътни сънни образи, така се оживява; става пълен с живот свят, жива панорама на живота.
Самата душа става източник на раждане на живот, на оживяване на това, което иначе възниква като сън. Това е преживяване, ставащо непосредствено след смъртта.
към текста >>
Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в
живота
на собственото ни същество.
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега пасивно се е отдавал.
Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество.
Преживява се осъзнаването, че това, с което досега сме били по-външно свързани, сега обхваща най-вътрешното. Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и мисленето. И докато се живее в тези представи, постепенно се встъпва в по-нататъшното. Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота. По-общо тези факти вече съм ги описвал.
към текста >>
Че това, което досега е било не живот, а картина на
живота
, обхваща представите и мисленето.
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега пасивно се е отдавал. Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество. Преживява се осъзнаването, че това, с което досега сме били по-външно свързани, сега обхваща най-вътрешното.
Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и мисленето.
И докато се живее в тези представи, постепенно се встъпва в по-нататъшното. Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота. По-общо тези факти вече съм ги описвал. Но трябва все по-детайлно да ги разглеждаме, за да проникнем по-дълбоко в тайните на света.
към текста >>
Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на
живота
.
Всичко това е така, докато човек смътно осъзнае, че той е изключен от своето предишно съзнание, и че сякаш от центъра на неговото същество в него се е размърдало нещо, което се разширява, и от него отплува животът, на който досега пасивно се е отдавал. Сега се знае това, което не се е знаело между раждането и смъртта: че мислите, които преди са идвали и са си отивали като сън на Аза, сега се вживяват от този, отчужден преди живот, в живота на собственото ни същество. Преживява се осъзнаването, че това, с което досега сме били по-външно свързани, сега обхваща най-вътрешното. Че това, което досега е било не живот, а картина на живота, обхваща представите и мисленето. И докато се живее в тези представи, постепенно се встъпва в по-нататъшното.
Това може да се охарактеризира като вживяване в представата: вселената пронизва със звучене панорамата на живота.
По-общо тези факти вече съм ги описвал. Но трябва все по-детайлно да ги разглеждаме, за да проникнем по-дълбоко в тайните на света.
към текста >>
В началото оживява този най-вътрешен сън на
живота
, той става жива Вселена, живеещ Космос.
В началото оживява този най-вътрешен сън на живота, той става жива Вселена, живеещ Космос.
Тогава завършва това, което може да се изрази така: музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на живота. Но, което си бил ти самият между раждането и смъртта, се преживява като частица от Космоса, отсега нататък възприета от Космоса, вчленена в това, което не е земно. Така, както земното е било между раждането и смъртта. И по-нататък се чувства, как Космосът нежно пронизва това, което е било негова частица. Поражда се сякаш вътрешна светлина и озарява това, което си бил.
към текста >>
Тогава завършва това, което може да се изрази така: музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на
живота
.
В началото оживява този най-вътрешен сън на живота, той става жива Вселена, живеещ Космос.
Тогава завършва това, което може да се изрази така: музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на живота.
Но, което си бил ти самият между раждането и смъртта, се преживява като частица от Космоса, отсега нататък възприета от Космоса, вчленена в това, което не е земно. Така, както земното е било между раждането и смъртта. И по-нататък се чувства, как Космосът нежно пронизва това, което е било негова частица. Поражда се сякаш вътрешна светлина и озарява това, което си бил. Всичко това, така да се каже, тече и звучи в панорамата на живота; след това се освобождава етерното тяло – тъй като всичко това става, докато човек още е свързан със своето етерно тяло.
към текста >>
Всичко това, така да се каже, тече и звучи в панорамата на
живота
; след това се освобождава етерното тяло – тъй като всичко това става, докато човек още е свързан със своето етерно тяло.
Тогава завършва това, което може да се изрази така: музиката на сферите на Вселената изпълва със звук този сън на живота. Но, което си бил ти самият между раждането и смъртта, се преживява като частица от Космоса, отсега нататък възприета от Космоса, вчленена в това, което не е земно. Така, както земното е било между раждането и смъртта. И по-нататък се чувства, как Космосът нежно пронизва това, което е било негова частица. Поражда се сякаш вътрешна светлина и озарява това, което си бил.
Всичко това, така да се каже, тече и звучи в панорамата на живота; след това се освобождава етерното тяло – тъй като всичко това става, докато човек още е свързан със своето етерно тяло.
Протича това, което се нарича отделяне /разтваряне/ на етерното тяло.
към текста >>
Това, което сега се преживява, е възприемане на панорамата на
живота
; панорамата на
живота
, пронизана със звучащи и светещи субстанции на Космоса, прилича на самовчленяващото се физическо тяло в съществото на човека при встъпването му чрез раждането във физическото битие.
Това, което сега се преживява, е възприемане на панорамата на живота; панорамата на живота, пронизана със звучащи и светещи субстанции на Космоса, прилича на самовчленяващото се физическо тяло в съществото на човека при встъпването му чрез раждането във физическото битие.
Както тогава човешката субстанция, дадена от Земята, се вчленява в човешкото душевно същество, така се вчленява в човешкото душевно същество след преминаването му през портата на смъртта космическото, вселенското. Описанията на преживяванията са необходими. И когато духовнонаучно се проследява живота от смъртта до новото раждане, тогава се вижда, какво значение има това първо преживяване след преминаването през портата на смъртта, в течение на целия последващ живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
И когато духовнонаучно се проследява
живота
от смъртта до новото раждане, тогава се вижда, какво значение има това първо преживяване след преминаването през портата на смъртта, в течение на целия последващ живот между смъртта и новото раждане.
Това, което сега се преживява, е възприемане на панорамата на живота; панорамата на живота, пронизана със звучащи и светещи субстанции на Космоса, прилича на самовчленяващото се физическо тяло в съществото на човека при встъпването му чрез раждането във физическото битие. Както тогава човешката субстанция, дадена от Земята, се вчленява в човешкото душевно същество, така се вчленява в човешкото душевно същество след преминаването му през портата на смъртта космическото, вселенското. Описанията на преживяванията са необходими.
И когато духовнонаучно се проследява живота от смъртта до новото раждане, тогава се вижда, какво значение има това първо преживяване след преминаването през портата на смъртта, в течение на целия последващ живот между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Но изобщо, ако човек млад премине портата на смъртта, тогава обликът на описаната картина на
живота
с нейните събития е различен, от този, ако се премине портата на смъртта след 35-та година.
И така, ние можем да разберем, по какъв начин се ражда Аз-съзнанието, самосъзнанието по времето между смъртта и новото раждане. Описаните по-рано първи преживявания след смъртта имат това важно значение – раждането на Аз-съзнанието. И, естествено, именно това първо след смъртта преживяване е различно при хората, достигнали преклонна възраст и закономерно преминали портата на смъртта или уловените от смъртта в крехка детска възраст, или в разцвета на годините. И съвсем особено значение за тези разлики, разбира се не с педантична точност, има възрастта от 35 години. Това, че сега в хиляди и хиляди случаи млади хора в разцвета на силите си преминават портата на смъртта, като смъртта ги застига отвън, ще окаже своите последствия в бъдеще.
Но изобщо, ако човек млад премине портата на смъртта, тогава обликът на описаната картина на живота с нейните събития е различен, от този, ако се премине портата на смъртта след 35-та година.
към текста >>
Но когато изливаш своите живи сили към тази картина на твоя живот, ти чувстваш зад нея още нещо, сякаш остатъка от
живота
, от който си излязъл, преминавайки през раждането.
Може, примерно, да се каже така – макар, разбира се да е трудно да се намерят правилните думи за тези съотношения – починалият на млади години чувства: изплува картината на твоя живот, ти я оживяваш, изхождайки от средоточието /центъра/ на твоя живот.
Но когато изливаш своите живи сили към тази картина на твоя живот, ти чувстваш зад нея още нещо, сякаш остатъка от живота, от който си излязъл, преминавайки през раждането.
към текста >>
Ако умира дете, картината на
живота
е много кратка.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка.
Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>
Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на
живота
му е малка откъм съдържание.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка.
Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание.
Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>
Но затова пък, сякаш зад тази картина на
живота
, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад".
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание.
Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад".
И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст. През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането. Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>
През цялата картина на
живота
се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането.
Ако умира дете, картината на живота е много кратка. Ако, например, умре шестгодишно дете, картината на живота му е малка откъм съдържание. Но затова пък, сякаш зад тази картина на живота, от вътрешността и, се появява много от това, което е било преживяно в духовния свят до момента на раждането или, както е имало в немския език един вече изгубен израз – "допреди да станеш млад". И ако умре дете, при което силите за спомняне не са достигнали до възрастта, в която встъпват в действие, при него, собствено, я няма картината на спомените, с която той би се чувствал така уверено свързан, както това го чувства починалият в зряла възраст.
През цялата картина на живота се проявява, само че леко променено това, което го е обкръжавало до момента на раждането.
Може да се каже, че това прозиране в остатъците от духовния свят, който се е преживявал преди раждането, се губи напълно само ако човек умре след 35-та година.
към текста >>
Ако се умре след 35-та година, е изключена възможността да се види нещо от
живота
, предшествал раждането.
Важно е да се разбират тези неща.
Ако се умре след 35-та година, е изключена възможността да се види нещо от живота, предшествал раждането.
То е покрито с мрак. Но картината на живота все пак се изправя. Само с напрежение се чувства, че тя се ражда от собствената вътрешност, че сякаш сами я тъчем; но тази тъкан е пълна с живот. Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст. Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели.
към текста >>
Но картината на
живота
все пак се изправя.
Важно е да се разбират тези неща. Ако се умре след 35-та година, е изключена възможността да се види нещо от живота, предшествал раждането. То е покрито с мрак.
Но картината на живота все пак се изправя.
Само с напрежение се чувства, че тя се ражда от собствената вътрешност, че сякаш сами я тъчем; но тази тъкан е пълна с живот. Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст. Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели. Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота. Но то съвсем не се оживява от това.
към текста >>
Картината на
живота
много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст.
Важно е да се разбират тези неща. Ако се умре след 35-та година, е изключена възможността да се види нещо от живота, предшествал раждането. То е покрито с мрак. Но картината на живота все пак се изправя. Само с напрежение се чувства, че тя се ражда от собствената вътрешност, че сякаш сами я тъчем; но тази тъкан е пълна с живот.
Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст.
Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели. Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота. Но то съвсем не се оживява от това. Вътрешното преживяване се модифицира така, че имаме ту сякаш движеща се фата моргана, срещу която се движим, ту друг път човек сякаш носи своя свят в света на Космоса. Всичко това има за живота голямо значение, както ще видим утре.
към текста >>
Картината на
живота
при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели.
Ако се умре след 35-та година, е изключена възможността да се види нещо от живота, предшествал раждането. То е покрито с мрак. Но картината на живота все пак се изправя. Само с напрежение се чувства, че тя се ражда от собствената вътрешност, че сякаш сами я тъчем; но тази тъкан е пълна с живот. Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст.
Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели.
Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота. Но то съвсем не се оживява от това. Вътрешното преживяване се модифицира така, че имаме ту сякаш движеща се фата моргана, срещу която се движим, ту друг път човек сякаш носи своя свят в света на Космоса. Всичко това има за живота голямо значение, както ще видим утре. Кармическият факт, че физическото тяло ни се отнема на определена възраст от физическия живот, има голямо значение за обстоятелствата на живота след смъртта.
към текста >>
Картината на
живота
при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в
живота
.
То е покрито с мрак. Но картината на живота все пак се изправя. Само с напрежение се чувства, че тя се ражда от собствената вътрешност, че сякаш сами я тъчем; но тази тъкан е пълна с живот. Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст. Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели.
Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота.
Но то съвсем не се оживява от това. Вътрешното преживяване се модифицира така, че имаме ту сякаш движеща се фата моргана, срещу която се движим, ту друг път човек сякаш носи своя свят в света на Космоса. Всичко това има за живота голямо значение, както ще видим утре. Кармическият факт, че физическото тяло ни се отнема на определена възраст от физическия живот, има голямо значение за обстоятелствата на живота след смъртта. Но вътрешно това е свързано с цялата наша Карма.
към текста >>
Всичко това има за
живота
голямо значение, както ще видим утре.
Картината на живота много съществено се различава при смърт до или след 35 годишна възраст. Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели. Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота. Но то съвсем не се оживява от това. Вътрешното преживяване се модифицира така, че имаме ту сякаш движеща се фата моргана, срещу която се движим, ту друг път човек сякаш носи своя свят в света на Космоса.
Всичко това има за живота голямо значение, както ще видим утре.
Кармическият факт, че физическото тяло ни се отнема на определена възраст от физическия живот, има голямо значение за обстоятелствата на живота след смъртта. Но вътрешно това е свързано с цялата наша Карма.
към текста >>
Кармическият факт, че физическото тяло ни се отнема на определена възраст от физическия живот, има голямо значение за обстоятелствата на
живота
след смъртта.
Картината на живота при умрелия до 35 години носи такъв характер, че тя сякаш бавно се приближава отвън, сякаш от духовния свят, и само се носи срещу нас от това, което сами сме преживели. Картината на живота при умрелите след 35-та година е такава, че отначало тя се появява сякаш отвън, сякаш като нещо празно, затъмнено, и това затъмнено се носи от преживяното в живота. Но то съвсем не се оживява от това. Вътрешното преживяване се модифицира така, че имаме ту сякаш движеща се фата моргана, срещу която се движим, ту друг път човек сякаш носи своя свят в света на Космоса. Всичко това има за живота голямо значение, както ще видим утре.
Кармическият факт, че физическото тяло ни се отнема на определена възраст от физическия живот, има голямо значение за обстоятелствата на живота след смъртта.
Но вътрешно това е свързано с цялата наша Карма.
към текста >>
Естествено, всичко това, което сте преживели с другите хора е в картината на
живота
; това се преглежда така, сякаш хората се потапят в тебе.
След това настъпва времето, когато чувстваме, че току що сме се освободили от земното. Грубо казано, преминавайки непосредствено портата на смъртта, имаме чувството: земното тяло ме напуска; близките, скъпи хора, с които бях заедно, ме напускат. Преживяванията, които ме свързваха с тях, си отиват. Оставаш лице в лице със самия себе си, заедно с това, което си преживял.
Естествено, всичко това, което сте преживели с другите хора е в картината на живота; това се преглежда така, сякаш хората се потапят в тебе.
Ден след ден оживява картината на живота и се живее в самия себе си. Тогава имаме впечатлението – и Земята те напуска, но оставаме все още в земната сфера, в сферата принадлежаща на Земята. Отделянето на етерното тяло се преживява така: сега си излязъл не само от Земята и нейните субстанции, но и от това, което е непосредственото обкръжение на Земята, от светлината; излязъл си и от това, което на Земята, като плътна субстанционалност, прави музиката на сферите. Ти – това е може би, последното впечатление, имащо голямо значение и оставащо продължително, – ти си излязъл от навика да имаш себе си и своето обкръжение осветени от външна светлина. Прави ми впечатление глупавата представа да се мисли, че пътя от Земята до Слънцето върви през непрекъсната светлина.
към текста >>
Ден след ден оживява картината на
живота
и се живее в самия себе си.
След това настъпва времето, когато чувстваме, че току що сме се освободили от земното. Грубо казано, преминавайки непосредствено портата на смъртта, имаме чувството: земното тяло ме напуска; близките, скъпи хора, с които бях заедно, ме напускат. Преживяванията, които ме свързваха с тях, си отиват. Оставаш лице в лице със самия себе си, заедно с това, което си преживял. Естествено, всичко това, което сте преживели с другите хора е в картината на живота; това се преглежда така, сякаш хората се потапят в тебе.
Ден след ден оживява картината на живота и се живее в самия себе си.
Тогава имаме впечатлението – и Земята те напуска, но оставаме все още в земната сфера, в сферата принадлежаща на Земята. Отделянето на етерното тяло се преживява така: сега си излязъл не само от Земята и нейните субстанции, но и от това, което е непосредственото обкръжение на Земята, от светлината; излязъл си и от това, което на Земята, като плътна субстанционалност, прави музиката на сферите. Ти – това е може би, последното впечатление, имащо голямо значение и оставащо продължително, – ти си излязъл от навика да имаш себе си и своето обкръжение осветени от външна светлина. Прави ми впечатление глупавата представа да се мисли, че пътя от Земята до Слънцето върви през непрекъсната светлина. Тази фантастична представа е свойствена на нашата материалистична физика.
към текста >>
И ето, че източникът на топлина влиза вътре, и това изпълване с вътрешна топлина се възприема така, че се чувства: сега ти отново си в състояние да предизвикаш в себе си чувство, в този елемент, в който ти сега живееш, чувство, което си имал и преди, но когато топлината ти е действала отвън – това пронизва картината на
живота
с топлина.
И с оставянето на етерното тяло започва встъпването в света, така често обозначаван като света на Камалока. Ние го наричаме свят на душите. След като започне да действа вътрешната оживяваща сила, се преживява сякаш вътрешно озвучаване /пронизване със звук/ на това, което е твоето, останало насаме със себе си същество. И след вътрешното озаряване със светлина настъпва нещо, което се възприема като изпълване с вътрешна топлина. Тук на Земята имаме топлина, възприемана отвън, и така се усещаме свързани със своето физическо тяло.
И ето, че източникът на топлина влиза вътре, и това изпълване с вътрешна топлина се възприема така, че се чувства: сега ти отново си в състояние да предизвикаш в себе си чувство, в този елемент, в който ти сега живееш, чувство, което си имал и преди, но когато топлината ти е действала отвън – това пронизва картината на живота с топлина.
Чрез това се встъпва в съвсем ново преживяване. Чувството е, че етерното тяло те напуска. И това е навлизането в света, който напълно осъзнато е наречен в моята "Теософия" област на горещото желание, защото топлината е едновременно и страстно желание, пораждащо се въжделение, пълно чувстване на елементите. И в него се намесва това, което остава за по-дълго време преживяване в света на душите, свят, който неведнъж съм описвал – можем само все по-точно да научаваме тези неща, – като обратно преживяване на земния живот.
към текста >>
В известна степен значението на
живота
между смъртта и новото раждане е в това, че в света на душите стъпка по стъпка се преживява въздействието от постъпките в земния живот, постепенно потапяйки се в разбирането на тяхното значение за света.
В известна степен значението на живота между смъртта и новото раждане е в това, че в света на душите стъпка по стъпка се преживява въздействието от постъпките в земния живот, постепенно потапяйки се в разбирането на тяхното значение за света.
Наистина, както в земния живот от детството стъпка след стъпка се вживяваме в природното, както се учим да възприемаме и разбираме природата, така след смъртта се вживяваме в действията на своите постъпки, на своите мисли и думи, накратко – в света на въздействията; вливаме се в света на въздействията.
към текста >>
Да разгледаме по-подробно още нещо важно за тази картина на
живота
между смъртта и новото раждане.
Да разгледаме по-подробно още нещо важно за тази картина на живота между смъртта и новото раждане.
Да хвърлим още един път поглед на смяната /редуването/ на условията на живот, които са ни добре познати в техните външни прояви и за скритото значение на които нееднократно сме говорили, обръщайки внимание на взаимодействието между дневния буден живот и нощния живот в съня.
към текста >>
Това барабанене се възприема, докато интензивната дейност на
живота
насън остава безгласна, не може да барабани по нещо и затова остава извън съзнанието.
Напротив, този живот в съня, макар и в нормалния живот да остава засега безсъзнателен, вътрешно е доста по-деен душевен живот, отколкото животът на душата в будно състояние. Будният живот на душата само затова е толкова интензивен, защото дейността на Аза и астралното тяло в будно състояние среща противодействието на етерното и физическо тяло, и това взаимно сблъскване на Аз и астрално тяло от една страна и физическо и етерно тяло от друга страна поражда непрестанно удар и контраудар. Това е, което ние възприемаме като буден дневен живот, доколкото не сме още в състояние да въвеждаме в своето съзнание в обикновения нормален живот този дълъг интензивен живот на душата по време на съня. Нощният живот не се сблъсква с физическото и етерно тяло и затова не достига до съзнанието. Но сам по себе си дневният живот е по-слаб, той се осъзнава само защото непрекъснато барабани по физическото и етерно тела.
Това барабанене се възприема, докато интензивната дейност на живота насън остава безгласна, не може да барабани по нещо и затова остава извън съзнанието.
към текста >>
Но с какво е зает човек по време на
живота
в съня?
Но с какво е зает човек по време на живота в съня?
Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи. Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи.
към текста >>
Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на
живота
в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи.
Но с какво е зает човек по време на живота в съня?
Когато в нормалния живот встъпват сънища, те не представляват истинската дейност на живота в съня, а само отразяват тази дейност в привични за обикновения живот образи.
Образите в сънищата възникват, защото животът хвърля покривало върху истинската вътрешна дейност; и затова нещо просветва в образите на сънищата. Азът и астралното тяло се намират в оживена дейност и когато тази дейност има съприкосновение с етерното тяло и човек се натъква на своето етерно тяло, тогава възникват сънищата. Но сънят използва в етерното тяло спомените от физическия живот, за да направи видима незримата дейност на Аза и астралното тяло. Зад образите от сънищата се прониква само, ако тези образи се възприемат в техните характерни черти, ако се научим да разбираме тези образи. Трябва да се научим правилно да четем сънищата, трябва да се научим на изкуството за тълкуване на сънища.
към текста >>
Това повторно, всяка нощ повтарящо се преживяване на
живота
от деня има голямо значение, като подготовка за
живота
след преминаването на портата на смъртта.
Но през нощта в Аза и астралното тяло – в Аза и в душата – ние отново преживяваме събитията от изминалия ден, и много сериозно и дълбоко се проникваме от тяхното значение. Преглеждаме и претегляме тяхната стойност за света. Търсим да разберем тяхното значение в хода на общия миров живот. Потресаваща вътрешна дълбочина от разглеждането се разлива над събитията от преживения ден. Но в съвременния живот тя остава безсъзнателна /неосъзната/.
Това повторно, всяка нощ повтарящо се преживяване на живота от деня има голямо значение, като подготовка за живота след преминаването на портата на смъртта.
към текста >>
Да погледнем още един път със средствата на външното наблюдение към
живота
, протичащ между раждането и смъртта.
Да погледнем още един път със средствата на външното наблюдение към живота, протичащ между раждането и смъртта.
Смята се, че помним себе си до определен момент назад в живота. Но в действителност не се помни целият живот; в действителност се помни само това, което е било, връщайки се назад, от вечерта до пробуждането сутрин. Тук споменът прекъсва. По-нататък ще е предшестващият ден, след това отново нощ, върху която споменът не се простира. Така са изградени нашите спомени за миналото, като брънки на верига – светла брънка, тъмна брънка.
към текста >>
Смята се, че помним себе си до определен момент назад в
живота
.
Да погледнем още един път със средствата на външното наблюдение към живота, протичащ между раждането и смъртта.
Смята се, че помним себе си до определен момент назад в живота.
Но в действителност не се помни целият живот; в действителност се помни само това, което е било, връщайки се назад, от вечерта до пробуждането сутрин. Тук споменът прекъсва. По-нататък ще е предшестващият ден, след това отново нощ, върху която споменът не се простира. Така са изградени нашите спомени за миналото, като брънки на верига – светла брънка, тъмна брънка. В земния живот нашите спомени не се простират върху нощта.
към текста >>
Знаете, че в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия" говорих /бележка 40/ за приблизителната продължителност на
живота
в камалока, за
живота
в света на душите.
Абсолютно всички подробности на духовния свят трябва първо да бъдат разработени. И преди всичко трябва да умееш да чакаш, докато едно или друго не ти се открият.
Знаете, че в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия" говорих /бележка 40/ за приблизителната продължителност на живота в камалока, за живота в света на душите.
От определени позиции това може да бъде изложено така, както е направено там. Но след това на душата на духовния изследовател се откриват нови връзки. Това действително може да бъде сравнено с пътешествие по Земята. Пътуващият преминава от страна в страна; така и духовният изследовател опознава една област от духовния свят след друга, той открива за себе си нови изходни гледни точки. И тази нова гледна точка дава отговор на въпроса: в какво се състои дейността на Аза и астралното тяло през часовете на съня?
към текста >>
Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в будно дневно съзнание, и че по време на
живота
в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени в нощите на земния живот.
Това е най-същественото и важното – че тук, във физическия земен живот съхраняваме в паметта това, което сме преживели в будно дневно съзнание, и че по време на живота в страната на душите сме дарени със способността да помним преживяванията на дневното съзнание, които са били преработени в нощите на земния живот.
към текста >>
35.
6. Лекция, 24.11.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на
живота
на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето.
Описах ви, в какво се състои действието на центробежната сила на Слънцето /на слънчевата енергия/ – в оплождането; семето е оплодено и остава оплодено до следващата година, когато отново ще бъде обхванато от силите на Слънцето. Малкото зрънце, в което става оплождането, това е съществото, в което става оплождането, това е съществото, в което е заложена възможността да се предаде на земното тази слънчева сила на узряването. Виждате, че тук имаме живо взаимодействие между земното и пространствено извънземното. Не трябва да си представяме, че растежът на растенията е възможен без този отпечатък /произведен от слънчевата енергия, от центробежната сила/, в който Слънцето ще може отново да встъпи през следващата година.
С други думи, когато наблюдаваме растение, ние наблюдаваме не нещо, включено само в едните земни взаимовръзки, но в целия кръгооборот на живота на растенията виждаме взаимодействието на силите на Земята и Слънцето.
Намесват се и други планетарни въздействия, но сега ги оставяме настрани. Искаме да обхванем процеса като цяло. Искаме да си изясним по какъв начин това, което виждаме тук на Земята, е продукт /производно/ не само на силите на Земята, но по какъв начин то е продукт /производно/ и на силите на Слънцето. Обстоятелството, че човек в своето съзнание обикновено се ограничава с това, което става на Земята или в Земята, му пречи да види фактите в тяхната действителност, да стигне до правилно познание за фактите. Тъй като само минералите се създават само от силите на Земята.
към текста >>
Когато донесем в своята душа такава настройка, тогава ни се разкриват загадките на
живота
, покрай които иначе преминаваме, без да ги забелязваме.
Когато се отдаваме на такива настроения, тогава с правилни мисли се стига до това, което в наше време все повече трябва да се възвестява от източниците на духовната наука, като стъпка напред от нашето време към бъдещето. И когато такъв начин на мислене е усвоен от душата, в нея той се превръща в действена сила. Това не е абстракция. Той обхваща душата, изпълва я с топлина и светлина. И даровете на духовната наука стават плодотворни именно благодарение на това, че самата ни душа се променя, преживявайки и чувствайки това, което е дадено от духовното изследване.
Когато донесем в своята душа такава настройка, тогава ни се разкриват загадките на живота, покрай които иначе преминаваме, без да ги забелязваме.
към текста >>
Има вътрешна душевна връзка между разглежданията, които изложих тук, и това, което ще говоря по-нататък във връзка с
живота
на човека.
Има вътрешна душевна връзка между разглежданията, които изложих тук, и това, което ще говоря по-нататък във връзка с живота на човека.
Наблюдавайки растенията, как те растат от Земята, може така да се настрои душата, че тя да почувства как това, което тук изниква от Земята, има своето начало от мъничко, най-сложно същество - семето; това малко същество – изхождайки от определен възглед – отразява цялата Земя. Цялото мироздание действа в това, което виждам растящо от листо към цвят, и от цвят към плод.
към текста >>
В
живота
постоянно виждаме повече отклонения, отколкото нормални явления, и познанието за привичното, ограничено от сетивния свят, не ни въвежда в същността, в значението на тези отклонения.
Но и животът на човека също така е свързан с целия космос и с всичко това, което, като извънземни тела и събития, се съотнася с нас. Съвсем особено значение за нас има това, което става видимо тук на Земята, когато ние, бих казал, забелязваме отклоненията от привичното и нормалното в земния живот, от нормалния човешки живот.
В живота постоянно виждаме повече отклонения, отколкото нормални явления, и познанието за привичното, ограничено от сетивния свят, не ни въвежда в същността, в значението на тези отклонения.
Ние живеем в епоха, когато отклоненията стават масови и се изправят пред душите като въпроси-загадки.
към текста >>
Вече говорих за това вчера: всичко, което става между раждането и смъртта, всичко има значение в общия ход на
живота
; трябва да приемаме това като кармични взаимовръзки, като дадено от кармата.
В тези години на тежки изпитания мнозина от нашите човешки братя преждевременно преминават портата на смъртта не вследствие на болести, тоест на това, което е загнездено в самия техен организъм, а в резултат на насилие. И това е съществена разлика: дали човек умира на младини вследствие на болест или животът му прекъсва от куршум или по някакъв друг насилствен начин.
Вече говорих за това вчера: всичко, което става между раждането и смъртта, всичко има значение в общия ход на живота; трябва да приемаме това като кармични взаимовръзки, като дадено от кармата.
Всичко, което става с човека и около човека, има кармично значение. Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия. Обично човек сам използва /разходва/ докрай своя организъм. Това е двоен въпрос-загадка.
към текста >>
Ако обикновено мисъл след мисъл следват безпорядъчно, сега, когато в душата живее загадката на смъртта, в закономерна последователност редом с този въпрос в душата се изправя като свързан с него друг въпрос: как, собствено, хората възприемат
живота
, какво разбират под това понятие?
Тогава идват правилните възприятия, проясняващи загадката. Тези възприятия не могат да се произведат от всяко душевно състояние, а само от правилното. За да можете ясно да си представите това, избрах този начин на изложение, по който вървим днес, когато едновременно с изложеното ви показвам, по какъв път преминава душата на духовния изследовател. Пред неговата душа, когато той така я подготви, стои въпросът за ранната насилствена смърт. Тогава в душата изплува нещо съвсем особено.
Ако обикновено мисъл след мисъл следват безпорядъчно, сега, когато в душата живее загадката на смъртта, в закономерна последователност редом с този въпрос в душата се изправя като свързан с него друг въпрос: как, собствено, хората възприемат живота, какво разбират под това понятие?
И тогава пред душата се разгръщат всевъзможни мисли, които искам сега да прекарам пред вашите души.
към текста >>
Когато човек ги следва, те изпълват
живота
му със значение.
Но в нашето отсамно, в нашата физическа действителност има нещо, което не за всички, но за мнозина е изпълнено със значение, макар и да няма физическа реалност, нещо, което отделните хора внасят в тази физическа реалност и, съответно, което им носи насреща разбиране, и за което това нещо има значение, макар и да е лишено от грубите форми на действителността: това са идеалите, великите идеали на човечеството. Идеалистите внасят в нашата реалност на външните сетива нещо, имащо истинска ценност. Това са идеалите, които човек следва, които нямат груба материална реалност и които нямат значение за грубия материалист. Но тези идеали са огромна ценност в отсамния живот, те внасят насочващи импулси. Те са ни необходими.
Когато човек ги следва, те изпълват живота му със значение.
В материалистичен смисъл идеалите внасят в нашата физически-сетивна реалност нещо нереално, но лишена от идеалите физическата реалност би била безжизнена. Наред с тези, които нямат никакви идеали, са необходими идеалисти, които внасят в нашия живот отблясък от отвъдната реалност, отблясък на това, което не представлява грубата действителност, но е изпълнено със значение и има абсолютна ценност.
към текста >>
Именно тези, които, като беше описано, по насилствен начин са приключили с
живота
, именно те в духовния свят са подобни на идеалистите, и те са идеалисти защото физическото тяло – това показват по-нататъшните изследвания – им е отнето вследствие на земни събития, на събития, свързани с чисто земния живот.
При това възниква въпросът за разликата между такава насилствена смърт и ранната смърт, предизвикана от болест. Това, което казвам, не е нищо друго, освен констатация на фактите, получени по пътя на духовното изследване.
Именно тези, които, като беше описано, по насилствен начин са приключили с живота, именно те в духовния свят са подобни на идеалистите, и те са идеалисти защото физическото тяло – това показват по-нататъшните изследвания – им е отнето вследствие на земни събития, на събития, свързани с чисто земния живот.
към текста >>
Затова този, който така преминава през портата на смъртта, в
живота
между смъртта и новото раждане във всички събития, разиграващи се между човешките души, вплита това, което после ражда на Земята духовното, така че вследствие от това Земята се състои не само от собствено земното, но нашите мисли и чувства стават част от нея.
Както тук на Земята идеалите ни свързват с небесата, така небесните идеали свързват тези умрели със Земята.
Затова този, който така преминава през портата на смъртта, в живота между смъртта и новото раждане във всички събития, разиграващи се между човешките души, вплита това, което после ражда на Земята духовното, така че вследствие от това Земята се състои не само от собствено земното, но нашите мисли и чувства стават част от нея.
към текста >>
Учим се да разбираме, какво важно значение в
живота
на човека има постигането на загадките и тайните, пулсиращи в битието.
В нас ще живеят други мисли: колко малко обхващаме ние със своето познание огромния свят на познаваемото! – Безкрайно много е необходимо за сътворението на човека. Но ние никога не обхващаме със своето съзнание повече, от нищожна част от това познание. Скромност и смирение обхващат нашите души по пътя на познанието, когато там се разкрива безкрайността на този път. И толкова по-живо се усеща тази безкрайност, колкото повече е изминато по пътя на познанието.
Учим се да разбираме, какво важно значение в живота на човека има постигането на загадките и тайните, пулсиращи в битието.
към текста >>
Това значи, че родилият се с непълноценен главен мозък би бил обречен да изживее
живота
си в съответствие с тази непълноценност.
Представете си, че духовната наука я нямаше. Тогава никога нямаше да се появи възможност за такова развитие на етерното тяло.
Това значи, че родилият се с непълноценен главен мозък би бил обречен да изживее живота си в съответствие с тази непълноценност.
Не би имало никаква възможност за педагогическо вмешателство. Хората биха оставали такива, каквито е определено от тяхната физическа организация, и тази зависимост от физическото би ставала все по-силна. Хората биха стигнали до битието на Юпитер и би се осъществило това, за което днес мечтаят материалистите. Ако по пътя на духовната наука не бъде преодоляно това, което изхожда от чисто физическото, развитието на човечеството ще стигне дотам, че физическото ще придобива все по-голямо значение, и постепенно ще стане определящо. Хората тогава биха станали само продукт на тяхното материално.
към текста >>
Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме
живота
.
Това е неизбежно. Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване. Това особено бих искал да вложа във вашите души и във вашите сърца. Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на мислене. Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните времена.
Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме живота.
В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно. Във всеки миг ние стоим пред безкрайността, и всеки миг трябва да се предпазваме да не изпаднем в удобната едностранчивост.
към текста >>
В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме
живота
многостранно.
Толкова по-интензивна трябва да бъде работата във всеки клон, особено в смисъла на нейното душевно задълбочаване. Това особено бих искал да вложа във вашите души и във вашите сърца. Да се опита всеки, именно в тази епоха, с цялата святост, с цялата преданост да запази нашите идеали, свято и предано да запази това, което произтича от нашия духовнонаучен начин на мислене. Духовната наука трябва да оправдава себе си не само в леките, но и в трудните времена. Особено дълбоко трябва да звучи в нашите души – може да стане малко банално, но изразява нашия основен стремеж: да се учим многостранно да възприемаме живота.
В противовес на всичко, което ни предоставя сега склонният към материалното външен свят, – и често с такава едностранчивост – ние искаме да се стремим да възприемаме живота многостранно.
Във всеки миг ние стоим пред безкрайността, и всеки миг трябва да се предпазваме да не изпаднем в удобната едностранчивост.
към текста >>
И носещите страдания събития от
живота
, малки и големи, могат така да бъдат осветени от вътрешната светлина на духовната наука, че да доведат душата в съприкосновение със струящия и пронизващ свят на божествената мъдрост.
Окултното е най-важното в нашето движение. То именно е най-важното, тъй като ние се стремим от външното към вътрешното.
И носещите страдания събития от живота, малки и големи, могат така да бъдат осветени от вътрешната светлина на духовната наука, че да доведат душата в съприкосновение със струящия и пронизващ свят на божествената мъдрост.
към текста >>
Бихме искали днес, от гледна точка на мировата мъдрост да прегледаме разиграващите се около нас събития от
живота
, толкова значителни и трагични.
Бихме искали днес, от гледна точка на мировата мъдрост да прегледаме разиграващите се около нас събития от живота, толкова значителни и трагични.
Ако така чувстваме нашето време, тогава чувството ни е съзвучно със следните думи:
към текста >>
36.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Днес искам да дам духовнонаучен исторически обзор, който ще улесни разбирането ни за най-фините събития в нашия живот, в
живота
на цялото европейско човечество, а в следващата лекция отново ще се докоснем до външната страна на духовния живот на човечеството.
Днес искам да дам духовнонаучен исторически обзор, който ще улесни разбирането ни за най-фините събития в нашия живот, в живота на цялото европейско човечество, а в следващата лекция отново ще се докоснем до външната страна на духовния живот на човечеството.
Ако въпросите, които днес ще се обсъждат, ви се сторят някак далечни, това е погрешно впечатление. Духовната наука трябва да направи нашите души възприемчиви към всичко, което ни помага да разбираме трудното време, в което сме поставени.
към текста >>
Втората основна особеност на руския народ е антипатията на руската душа към това, което наричаме пронизване на
живота
с интелектуалното.
Втората основна особеност на руския народ е антипатията на руската душа към това, което наричаме пронизване на живота с интелектуалното.
към текста >>
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в
живота
, ще бъдат руснаците.
И също така инстинктивно те знаят, че войниците за осъществяването на всичко, което ще донесе културата, войниците, които благодарение на своята възприемчивост, пасивно възприемащи и осъществяващи в живота, ще бъдат руснаците.
Много точно знаят и едното и другото англосаксонските окултисти, тоест те така смятат, убедени са в това. Тяхната убеденост е едностранна: англосаксонското сменя романското; всичко друго, протестантство, калвинизъм и прочие, това са само придатъци. Англосаксонското създава нещо за петата следатлантска култура – така мислят англосаксонските окултисти, – което ще бъде равноценно на това, което е било създадено от римокатолицизма за втората половина на четвъртата следатлантска култура, чак до ХIV, ХV и ХVI столетие.
към текста >>
В известна степен не бяха безпристрастни към това и тези, които се стремят да държат в свои ръце нишките на управление на
живота
навън, на физически план.
Блаватска беше особено силно по отношение на окултното. И затова стана така, че тя беше завладяна първо от френския, а след това от британския окултизъм от определен вид, който си постави за цел да влее в нейната душа англосаксонска същност. Смятаха чрез руската душа да дадат на света англосаксонското. Вместо това, което трябва да дойде, и което е необходимо, като съединяване на средноевропейското с руското, съзнателно, преднамерено беше замислено използването на руска душа – в лицето на Е.П. Блаватска, като представителка на руския народ – за интересите на стремящия се към могъщество англосаксонски окултизъм.
В известна степен не бяха безпристрастни към това и тези, които се стремят да държат в свои ръце нишките на управление на живота навън, на физически план.
Около бедната Е.П. Блаватска се разигра нещо трагично, което днес не мога да спомена. Много неща се разиграха именно благодарение на нейната далеч отиваща и дълбоко обхващаща медиуматичност, която откриваше възможност да се влее в нейната душа произволно окултно съдържание.
към текста >>
Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината, като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните взаимоотношения между народите и в
живота
на самите хора, в тяхното социално устройство.
Тогава се намесиха индийски окултисти и по този начин се появи това съмнително окултно учение, което дълго отглеждаше Теософското общество, и от което трябваше да се очисти това, което като духовна наука, се появи в Средна Европа.
Тъй като това, което като духовна наука трябва да възникне в Средна Европа, трябва да бъде, както съм казвал, дълбоко, дълбоко честно, тоест да се стреми към Истината като такава, и да бъде уверено, че Истината, като такава, вливайки се в нашите души и в цялото развитие на човечеството, създава правилните взаимоотношения между народите и в живота на самите хора, в тяхното социално устройство.
Чисто, честно търсене на Истината! И това чисто, честно търсене на Истината е наша непосредствена и главна задача.
към текста >>
37.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Когато при миналото ми идване ви изнесох последната лекция /бележка 58/, разгледахме някои духовни факти, касаещи
живота
на душата на човека, след като е преминал портата на смъртта.
Когато при миналото ми идване ви изнесох последната лекция /бележка 58/, разгледахме някои духовни факти, касаещи живота на душата на човека, след като е преминал портата на смъртта.
Днес ще започнем с разглеждането на някои, свързани с това събитие факти от духовния свят, които ще разширят разбирането и ще осветят както самото събитие на смъртта, така и това, което се разиграва в живота на човека на физически план между раждането и смъртта. Отново и отново подчертавам, че духовната наука не може да се ограничава с външни, схематични представи за съществото на човека, а трябва все по-задълбочено да вниква с разбиране в различните членове на човешкото същество.
към текста >>
Днес ще започнем с разглеждането на някои, свързани с това събитие факти от духовния свят, които ще разширят разбирането и ще осветят както самото събитие на смъртта, така и това, което се разиграва в
живота
на човека на физически план между раждането и смъртта.
Когато при миналото ми идване ви изнесох последната лекция /бележка 58/, разгледахме някои духовни факти, касаещи живота на душата на човека, след като е преминал портата на смъртта.
Днес ще започнем с разглеждането на някои, свързани с това събитие факти от духовния свят, които ще разширят разбирането и ще осветят както самото събитие на смъртта, така и това, което се разиграва в живота на човека на физически план между раждането и смъртта.
Отново и отново подчертавам, че духовната наука не може да се ограничава с външни, схематични представи за съществото на човека, а трябва все по-задълбочено да вниква с разбиране в различните членове на човешкото същество.
към текста >>
И тогава стигаме до там, че това, което в
живота
на физически план, в тесния смисъл на думата, наричаме представи, се корени в етерното тяло.
Да насочим нашето внимание към това, което наричаме човешко етерно тяло. Още завчера в откритата лекция /бележка 59/ обърнах внимание на слушателите на това, че не трябва да си представяме етерното тяло като някакво фино ниво на физическото – това би била материалистична представа – а трябва да си го представяме такова, каквото то се явява на вътрешното преживяване.
И тогава стигаме до там, че това, което в живота на физически план, в тесния смисъл на думата, наричаме представи, се корени в етерното тяло.
Но, за да възникнат мислите в мисленето, за да възникнат представите, е необходимо физическото тяло, тъй като за да могат мислите тук, на физически план, да бъдат удържани от паметта, е необходимо въздействието на физическото тяло.
към текста >>
Да, ние погрешно смятаме
живота
на нашите мисли само за наша вътрешна работа, но той има и съвсем друго значение.
Да, ние погрешно смятаме живота на нашите мисли само за наша вътрешна работа, но той има и съвсем друго значение.
И сега ще се ориентираме малко в значението на нашите мисли за света. За да ме разберете добре, ще започнем с пример. Ние, хората от физическия план, работим на физически план. Да предположим, че работата ни се състои в това, да правим машини. Тя би могла да е всякаква друга, но да предположим, че правим машини.
към текста >>
Само малко от
живота
на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души.
И както ние, хората, за да създадем машините, трябва да взимаме за своята дейност материали от низшите царства на природата, от растителното и минералното /царства/, така и на Ангелите, Архангелите и Архаите за тяхната дейност им е нужен материал. Какво представлява техният материал? За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят.
Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души.
Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия. Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му. Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената.
към текста >>
Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от
живота
на мислите му.
За многото неща, които създават в духовния свят Ангелите, Архангелите и Архаите, материал са именно нашите мисли, които ние разглеждаме като нещо свое лично и интимно. Да, това е така. Ние вървим през света и лелеем своите мисли, като нещо свое вътрешно, смятаме ги за своя собственост, но за Ангелите, Архангелите и Архаите нашите мисли са материал, над който те работят. Само малко от живота на нашите мисли достига до нашето съзнание; значението на мислите ни се простира далеч зад пределите на това, което живее в нашите души. Когато мислим и възстановяваме в паметта си нашите мисли, над нас сякаш отвън навътре работят, използвайки мислите ни като материал, същностите от споменатата висша Йерархия, от най-близката до нас Йерархия.
Представете си ясно: това, което живее /се разиграва/ в съзнанието на човека, е само едната страна от живота на мислите му.
Когато той мисли, около него непрекъснато се реят същности от тази Йерархия и работят, използвайки неговите мисли, като материал за своята работа. И това, което те по такъв начин създават, полага основите на това, което някога ще направи нашата Земя Юпитер, Венера и Вулкан. Тази им дейност представлява част от това, което определя постъпателното развитие на Вселената. И през целия ни живот до самата ни смърт работят над нашите мисли отвън навътре /понеже мислите ни са сякаш заключени в нашето същество/ същностите от висшите Йерархии.
към текста >>
Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на
живота
на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер.
И когато преминем портата на смъртта, след известно време, както това вече беше обрисувано по време на миналото ми идване /виж 6-та лекция/, нашето етерно тяло ни се отнема и се вплита във всеобщия миров етер. Вплита се не само това, което е било в полето на нашето съзнание, но в мировия етер се вплитат и резултатите от дейността на посочените Йерархии. В течение на нашия живот тези същности работят над тъканта /сплитането/ на мислите на отделния човек, след това те съединяват тъканта от мислите на един, втори, трети човек, колкото им е нужно, за да създават новото в развитието на света.
Това, което Йерархиите създават от съединяването на отделните етерни тела на хората, обработени от тях в течение на живота на физически план, трябва да бъде втъкано в мировия етер.
към текста >>
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в
живота
на физически план е било негов външен свят.
Сега си представете, както си представихте Ангелите, Архангелите и Архаите в тяхната връзка с човешкия свят на мислите, по-високите Йерархии, Духове на Формата, Духове на Движението, Духове на Мъдростта, и даже Духове на Волята и Престоли, представете си ги в своеобразна връзка с току що охарактеризирания нов вътрешен свят на човека, споен от това, което в живота на физически план е било негов външен свят.
Със своя духовен поглед – ако смея да употребя този израз – посочените духове гледат надолу към това поразително, изпълнено със значение зрелище, което се разиграва след земния живот на човека, когато той сякаш събира въздействието на своите земни постъпки и ги прави свой нов вътрешен свят; този вътрешен свят, който след това ще бъде изживян в Кармата на следващите инкарнации. Как се превръща във вътрешно това, което навън в света продължава да живее като резултати от нашите постъпки. Към това гледат от своите духовни висини посочените висши Йерархии. И това, към което така гледат, е сега за тях материал, от който те създават нещо различно от онова, което могат да дадат на мировото развитие нисшите Йерархии от духове; и преди всичко то е помощта за осъществяване на Кармата – за да стане това, което в периода между смъртта и новото раждане така нахлува от външното във вътрешното, основа за постепенното сплитане на тъканта на причинността, която след това се спуска във физическата субстанция на наследствеността, за да се съедини духовният човек с това, което той получава от баща си и майка си. Много неща са необходими за да се осъществи това, което по този начин се спуска от духовните висини, за да стане съединяването с тъканта на наследствеността, идваща от предците.
към текста >>
В по-нататъшния ход на
живота
човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли.
Това, което още относително дълго време остава в неговото полезрение, продължава да бъде свързано с обкръжението на Земята. Но това, което е изтъкано от Ангели, Архангели и Архаи, когато то е втъкано във всеобщия етер, заминава далеч навън, образува далечна сфера, център на която е Земята. Така мировият етер обема духовната атмосфера на Земята. И в този миров етер е втъкано това, което ние сме изтъкали с нашите мисли. Не мислете, къде ще се помести всичко това, в духовния свят всичко е взаимнопроникващо, и в тази сфера се помещават всички плетки на нашите мисли.
В по-нататъшния ход на живота човек вижда сега, но не като вътрешно, а като външно, тези създадени от него самия плетки /тъкани/ от мисли.
След това той самият сякаш се разраства, разширява се, издига се във Вселената и през цялото време на своя живот между смъртта и новото раждане, човек гледа отвън навътре и си казва за тази все по-мощна, разширяваща се сфера: това си ти. И си представете на тази сфера нещо като огромна географска карта. Всичко това, естествено, е много фигуративно и грубо изразено, но отразява фактите. С нея, с тази географска карта, с този глобус се работи, докато всичко не бъде внесено, не бъде духовно изработено: първо това, което е било изработено от самия човек в неговото етерно тяло, на което сега той може да гледа, като на външно; после и към това, което след смъртта е станало вътрешно, както ви го описах. Всичко това се изработва, когато над човека между неговата смърт и новото раждане работят Духовете на Формата, Духовете на Движението, Духовете на Мъдростта и Духовете на Волята.
към текста >>
Тези размишления усложняват
живота
излишно.
Много разумни наши съвременници, противници на духовната наука, ще кажат: човешкият живот си върви и без тези знания. Това са знания, предназначени само за размишления, утежняващи мисленето.
Тези размишления усложняват живота излишно.
Примерно така разсъждават тези разумни хора. А може и да добавят: в миналото хората са нямали тези безполезни знания, но развитието си е вървяло напред. Тези, които казват това, нямат понятие, какви глупости дрънкат, когато казват, когато предполагат, че хората винаги са били толкова невежи в тайните и съотношенията на духовния свят, колкото невежи са съвременните хора. В не съвсем далечното минало хората не са били толкова невежи по въпросите на духа. Това може да се покаже с много примери.
към текста >>
Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят
живота
.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят. Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици.
Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота.
Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят. Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
Затова най-строго изискване на времето е, в
живота
на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят.
Скъпи мои приятели, днес всичко това, което изисква от нас напрягане на духовните сили, остава само като наследство от тези древни времена, когато сме виждали духовния свят. Това някога ще се измени и тогава хората няма повече да живеят с измислици. Но ако духовната наука не съумее отново да пробуди човешкото мислене, няма да изминат и 50 години, когато всичко, което така е затънало в едностранния материализъм, ще съсредоточи цялото внимание към външно материалното, и на никой и на ум няма да му дойде, че изкуството или идеологията някак могат да обогатят живота.
Затова най-строго изискване на времето е, в живота на човечеството да встъпи не безсъдържателната пристрастеност към спиритуални мечтателства, а знанието за връзките на човека с духовния свят, и погледът на човека отново да бъде насочен нагоре, към духовния свят.
Изгубили старото атавистично ясновиждане, хората ще успеят отново да го добият, по пътя на духовната наука.
към текста >>
Но трябва да се вижда тяхното истинско място в
живота
.
"Защо така очерняте, скъпи наши опоненти – ще кажат поддръжниците на натурализма, – нашата наука, истинската, строго натуралистична наука? " – Но ние съвсем не я очерняме. Ние само я поставяме на нейното правилно място, виждаме истинското и значение в света. Ако "Фауст" трябва да бъде издаден, разбира се, че е необходима работата на словослагателя и типографията.
Но трябва да се вижда тяхното истинско място в живота.
към текста >>
Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в
живота
на света.
Ако обмислим факта, че това, което носим в себе си като наш живот на мислите и чувствата, още вътре във физическата ни обвивка в периода между раждането и смъртта, а след това извън нашата физическа обвивка, между смъртта и новото раждане, че това е материалът за работа на цял ред от мировите Йерархии, пред душите ни ще се разгърне грандиозната, възвишена картина на мировите космически връзки. Работата не е в това, да се познават тук подробностите, а в това, да можем да се проникнем изхождайки от тази картина от възприятие на света и да се проникнете вие, скъпи мои приятели, с усещане и разбиране за мястото, което човек заема във Вселената, и да знаете това, което човек трябва да знае за своята връзка с Вселената. В това е работата. Да се слее всичко това в единно усещане за света във вашите сърца и души, и от това светоусещане да се запали във вас нещо от силата, която поражда такова светоусещане и всеки от вас, според дадените му възможности, да внесе своя принос в развитието на духовната култура.
Официалната наука игнорира тези неща, затова е необходимо правилно да се оцени ролята на съвременната наука в живота на света.
Съвременният учен, когато прави лабораторни опити, може да бъде сравнен със словослагателя до сандъчетата с буквите. Тези, които не правят лабораторни опити, – с хора, които просто описват работата на словослагателя. С това, по същество, днес се занимават преподаващите в университетите философи.
към текста >>
Всичко, което днес чухме, ще го потопим в нашите души, ще го направим наше чувство и усещане, ще се отдадем на осъзнаването, колко важно е това, че обграждащите ни безброй смърти жертвено се отдават на битието на Земята, че етерните тела на рано заминалите си от
живота
с всичките им неизразходвани сили още дълго остават в битието на Земята, – и че е необходимо, да бъдем хора, които знаят за това.
Всичко, което днес чухме, ще го потопим в нашите души, ще го направим наше чувство и усещане, ще се отдадем на осъзнаването, колко важно е това, че обграждащите ни безброй смърти жертвено се отдават на битието на Земята, че етерните тела на рано заминалите си от живота с всичките им неизразходвани сили още дълго остават в битието на Земята, – и че е необходимо, да бъдем хора, които знаят за това.
Тези неизразходвани сили на етерното тяло, които още десетилетия биха могли да служат за земния живот, се отдават на Земята. Но, за да обогатят тези сили мировата култура, за да не бъдат завладени от Ариман, в бъдеще са необходими хора, които ще знаят за това.
към текста >>
38.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте
живота
и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване!
Може да се каже: именно естественонаучното изследване достигна днес известно ниво, и това ниво би било по силите на тези, който днес представляват тази област на науката, ако болшинството от тях не се потапяха изцяло само в своята тясна специалност, а малко надзъртаха извън пределите на своята научна специалност.
Ако макар, да кажем, и дузина от официалните и представители – с които сега само и се съобразяват – поради вътрешна честност, стоейки на нивото на своите естественонаучни знания, реши да провери това, което се съобщава в моята "Въведение в тайната наука" и в моята "Теософия", тогава достоверността на тези съобщения би била потвърдена, изхождайки от познания, които могат да бъдат охарактеризирани със следните думи: изучавайте живота и вижте, дали няма да потвърди той съобщенията за духовните светове, добити по пътя на духовнонаучното изследване!
– Който действително владее естествознанието, неизбежно ще стигне до признаването на съобщенията на антропософски насочената духовна наука. Това е безусловната истина. Но ние стоим пред простия факт, че именно тези, които биха могли да осъществят този труд, никак не са се загрижили, досега никак не са се загрижили за това, че никой не е поставил даже и въпрос – говоря за тези от нашите кръгове, които биха могли да проявят такава инициатива – никой не си е поставил задачата: от позицията на съвременната наука действително да се проверят духовнонаучните естественоисторически данни на Антропософията! Такава проверка не предизвиква ни най-малко опасение. Антропософията ще я издържи.
към текста >>
Но си помислете, че чрез
живота
на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
Предположете, че духовната наука би се проявила само като теория, би съществувала само като идейно течение. Тогава би било съвсем невъзможно – теоретически това е възможно, но в конкретната действителност това би се оказало съвсем невъзможно – към Антропософията да се лепнат всички тези неща, които стават в такава недостойна, отвратителна форма. Трябва да различаваме духовнонаучното движение, чисто познавателното движение, стремящо се да стане мироглед на съвременността, от Антропософското общество. В идеята Антропософското общество е прекрасно, но на практика – колкото и да не ми се иска, фактите говорят – на практика всеки ден, и това не е преувеличение, всеки ден се появяват факти, свидетелстващи за това, че вътре в Антропософското общество с известна лекота изобилно избуяват и тясно лични интереси, за и против. По пътищата на духовната наука понякога е трудно да се разграничат личните интереси и чисто деловите.
Но си помислете, че чрез живота на Обществото се откриват широки възможности за тези хора, които не искат да се противопоставят на духовната наука в открита, честна дискусия, а вървят по околни пътища, чрез лъжи и клевети да разстроят плановете на духовната наука.
Това действително е така: те търсят гибелта на Обществото.
към текста >>
39.
10. Лекция, 13.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
От разглежданията, които тук веднъж правихме, можем ясно да видим, че във всички области на
живота
в нашата епоха, господства това, което в най-дълбокия смисъл на думата наричаме материализъм. Материализъм!
Да поставим пред себе си въпроса: с какво, в дълбок смисъл, се характеризира нашето време?
От разглежданията, които тук веднъж правихме, можем ясно да видим, че във всички области на живота в нашата епоха, господства това, което в най-дълбокия смисъл на думата наричаме материализъм. Материализъм!
– да обмислим, какво обозначаваме с тази дума, без да се отдаваме на симпатия или антипатия, а да пробваме да поставим пред душата си мисълта: епохата на господство на материализма закономерно встъпи в развитието на човечеството. Материализмът е необходим на човечеството, то трябва да премине през материализма. Но то не трябва да се изгуби в него, не трябва да се потопи в материализма така, че да изгуби не само в познанието, но и в душевния живот връзката с духовния свят. Да се предпазим от това, да съхраним връзката на душата с духовния свят – това е задачата на духовната наука. Ще се опитам днес да прекарам през вашите души нещо от законите на развитието на рода човешки, което – правилно разбрано – ще ни помогне да разберем ставащото около нас.
към текста >>
Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на
живота
си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото".
Ще ви цитирам изказване на Ернст Ренан от неговите сравнително млади години: "Съвременният човек ясно си дава сметка за това, че той никога няма да постигне знанията за великите първопричини на мирозданието и собственото си предназначение". Това казва водещ дух на епохата си, който смята за значително достижение осъзнаването от човека на това, че той никога нищо няма да може да знае за великите първопричини на мирозданието и неговото собствено предназначение. Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин.
Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото".
Чувате тук концентрирания глас на епохата. Пустотата, нищото стои пред човек, обхванат от тъга по духовното, което беше достижимо за него само зад портата на смъртта, и човек, смятащ за свое достижение отказа от търсене на пътища в духовния свят, казва в края на живота си: по-добре е да се знае, че има ад, отколкото да се гледа в нищото. Трябва да се почувстват тези факти, ако искаме да разберем същността на епохата, в която живеем.
към текста >>
Пустотата, нищото стои пред човек, обхванат от тъга по духовното, което беше достижимо за него само зад портата на смъртта, и човек, смятащ за свое достижение отказа от търсене на пътища в духовния свят, казва в края на
живота
си: по-добре е да се знае, че има ад, отколкото да се гледа в нищото.
Ренан не е бил повърхностен човек. Той е живеел в науката. И е характерно, че на старини, побелелият Ренан се е изказал по друг начин. Този човек, цял живот живял с убеждението, че за човека няма пътища в духовния свят, смятал разбирането за това за достижение на човешкия разум, казал на края на живота си: "Бих искал, разбира се, да знам със сигурност, че има ад, тъй като хипотезата за ада е за предпочитане пред хипотезата за пустотата, за нищото". Чувате тук концентрирания глас на епохата.
Пустотата, нищото стои пред човек, обхванат от тъга по духовното, което беше достижимо за него само зад портата на смъртта, и човек, смятащ за свое достижение отказа от търсене на пътища в духовния свят, казва в края на живота си: по-добре е да се знае, че има ад, отколкото да се гледа в нищото.
Трябва да се почувстват тези факти, ако искаме да разберем същността на епохата, в която живеем.
към текста >>
От това, което досега сме възприели в нашите души, можем да видим, че в хода на времето не само отделният човек преминава определено развитие във физическия свят, в
живота
между раждането и смъртта, но го преминава и човечеството като цяло.
От това, което досега сме възприели в нашите души, можем да видим, че в хода на времето не само отделният човек преминава определено развитие във физическия свят, в живота между раждането и смъртта, но го преминава и човечеството като цяло.
Днес ще обхванем с внимание определен отрязък от време, следващ непосредствено след атлантската катастрофа чак до времето, в което живеем. Да се запитаме: можем ли, вземайки определен период, с увереност да говорим за развитието в този период от време на цялото човечество, както говорим това за отделния човек? – Ние казваме: човек отначало преминава периода от раждането до 7 години. След това преживява периода от 7 до, примерно, 14 години. Знаете, какво значи това.
към текста >>
И след това, в третия период враствали в това, достигайки 35 години, така че в
живота
от 35 до 42 години са можели да си кажат: това, което живее в мен, е съзвучно на това, което ме обкръжава.
И след това, в третия период враствали в това, достигайки 35 години, така че в живота от 35 до 42 години са можели да си кажат: това, което живее в мен, е съзвучно на това, което ме обкръжава.
След 42-а година това, което е било около човека, не му е било вече съзвучно, не е можело нищо вече да му даде; трябвало е да се продължи да се живее по-нататък, изхождайки от самия себе си, тъй като възрастта на човечеството е станала по-ниска от възрастта на човека. След 42 години са живеели вече не в своето обкръжение; израствали са извън границите му, опирайки се на самите себе си.
към текста >>
Човек, непрекрачил в своето душевно развитие 28-годишната възраст, макар и да е вече на 50, 60 години, такъв човек при известни обстоятелства може да развие високи абстрактни идеали, но във вътрешния душевен живот той ще си остане на възрастта на учащия се със свойствената за тези години абстрактност, без проверка от
живота
.
Може, разбира се, получавайки определен импулс, да се излезе зад пределите на 28 години. Но като правило става обратното; това, за което ви казах, това е правило, произтичащо от законите на развитието.
Човек, непрекрачил в своето душевно развитие 28-годишната възраст, макар и да е вече на 50, 60 години, такъв човек при известни обстоятелства може да развие високи абстрактни идеали, но във вътрешния душевен живот той ще си остане на възрастта на учащия се със свойствената за тези години абстрактност, без проверка от живота.
А именно тази проверка в живота прави човека в духовен смисъл практичен, ражда осъществими в живота идеи, а не идеи, които само заслепяват със силата на младостта, но не са годни за действителността.
към текста >>
А именно тази проверка в
живота
прави човека в духовен смисъл практичен, ражда осъществими в
живота
идеи, а не идеи, които само заслепяват със силата на младостта, но не са годни за действителността.
Може, разбира се, получавайки определен импулс, да се излезе зад пределите на 28 години. Но като правило става обратното; това, за което ви казах, това е правило, произтичащо от законите на развитието. Човек, непрекрачил в своето душевно развитие 28-годишната възраст, макар и да е вече на 50, 60 години, такъв човек при известни обстоятелства може да развие високи абстрактни идеали, но във вътрешния душевен живот той ще си остане на възрастта на учащия се със свойствената за тези години абстрактност, без проверка от живота.
А именно тази проверка в живота прави човека в духовен смисъл практичен, ражда осъществими в живота идеи, а не идеи, които само заслепяват със силата на младостта, но не са годни за действителността.
към текста >>
Винаги съм си задавал въпроса, защо така съблазняват идеалите, които този човек поднася на човечеството в различни ноти, и защо в
живота
те се превръщат в своята противоположност, обратно на това, което се декларира на думи.
След обстойни изследвания пред мен ясно се изправи, като най-характерен пример, една личност, обречена да си остане 28-годишна, до каквато и възраст да достигне, и това е президентът на САЩ Удроу Уилсън. Смеете се, скъпи мои приятели, но за мен това се оказа много значителен опит за познание, който ми разреши много от загадките на нашето време.
Винаги съм си задавал въпроса, защо така съблазняват идеалите, които този човек поднася на човечеството в различни ноти, и защо в живота те се превръщат в своята противоположност, обратно на това, което се декларира на думи.
Ами защото това са юношески идеали, които не се променят, макар човекът, който ги изговаря, да остарява с годините. Това са абстрактните идеали на младостта, които никак не се вместват в действителността, не са израснали от действителността, и затова никак не са приложими към действителния живот, в който действат не само външните, материални закони, но и законите на духовния свят, особено в социалния живота на човечеството. Удроу Уилсън може да мисли само в областта на материалното, не повече!
към текста >>
Това са абстрактните идеали на младостта, които никак не се вместват в действителността, не са израснали от действителността, и затова никак не са приложими към действителния живот, в който действат не само външните, материални закони, но и законите на духовния свят, особено в социалния
живота
на човечеството.
След обстойни изследвания пред мен ясно се изправи, като най-характерен пример, една личност, обречена да си остане 28-годишна, до каквато и възраст да достигне, и това е президентът на САЩ Удроу Уилсън. Смеете се, скъпи мои приятели, но за мен това се оказа много значителен опит за познание, който ми разреши много от загадките на нашето време. Винаги съм си задавал въпроса, защо така съблазняват идеалите, които този човек поднася на човечеството в различни ноти, и защо в живота те се превръщат в своята противоположност, обратно на това, което се декларира на думи. Ами защото това са юношески идеали, които не се променят, макар човекът, който ги изговаря, да остарява с годините.
Това са абстрактните идеали на младостта, които никак не се вместват в действителността, не са израснали от действителността, и затова никак не са приложими към действителния живот, в който действат не само външните, материални закони, но и законите на духовния свят, особено в социалния живота на човечеството.
Удроу Уилсън може да мисли само в областта на материалното, не повече!
към текста >>
Тази среща става в средата на
живота
на човека и на човечеството.
В шестия културен период такъв Удроу Уилсън, дори да доживее и до 100 години, ще си остане на нивото на съзнание на 21-годишен човек. Така стои работата. В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество.
Тази среща става в средата на живота на човека и на човечеството.
Оттук и изумителната хармоничност на живота на гърка. Но сега човечеството е минало по-нататък в своя обратен път, и няма да стане по-възрастно от нивото 28 години. Своя път на остаряване човекът сега трябва да го направи съвсем индивидуално и самостоятелно.
към текста >>
Оттук и изумителната хармоничност на
живота
на гърка.
В шестия културен период такъв Удроу Уилсън, дори да доживее и до 100 години, ще си остане на нивото на съзнание на 21-годишен човек. Така стои работата. В четвъртия културен период индивидуалната, лична възраст на човек, достигнал 35 години, съвпада с вървящата към подмладяване възраст на човечеството, с 35-годишнината на цялото човечество. Тази среща става в средата на живота на човека и на човечеството.
Оттук и изумителната хармоничност на живота на гърка.
Но сега човечеството е минало по-нататък в своя обратен път, и няма да стане по-възрастно от нивото 28 години. Своя път на остаряване човекът сега трябва да го направи съвсем индивидуално и самостоятелно.
към текста >>
И тогава, предварително, когато човечеството е достигнало само 27 години, остават още сили, които след това, в
живота
между смъртта и новото раждане се развиват за Ангелите.
Днес нещата са така, че в много отношения именно от несъответствието на това, което ние преживяваме съвместно с човечеството, в нашето вътрешно същество се пробуждат определени сили. Съвместно с човечеството можем да достигнем само 28-годишна възраст. Но ние живеем в различни инкарнации по-дълго от 28 години.
И тогава, предварително, когато човечеството е достигнало само 27 години, остават още сили, които след това, в живота между смъртта и новото раждане се развиват за Ангелите.
Днес това е още така. Но когато човечеството встъпи в шестия период, душевното развитие във връзка с това, което го обкръжава ще завършва към 21-та година. Какво е развито към 21-та година? Физическото тяло към 7-та година, тялото на формообразуващите сили към 14-та година и тялото на усещанията към 21-та година. Развитието е само телесно.
към текста >>
Тогава, ако не би била възприета мотивация от духовното, човек би губил твърде много собствени сили за това, след смъртта, между смъртта и новото раждане, да възстанови това, което е пропуснал /не е могъл да осъществи/ в
живота
на Земята.
Физическото тяло към 7-та година, тялото на формообразуващите сили към 14-та година и тялото на усещанията към 21-та година. Развитието е само телесно. Душевното, ако човек не го развива от вътрешното си същество, е сетивната душа. Разсъдъчната душа или душата на характера и съзнателната душа, тогава още съвсем не са развити. До 21-та година се развива само телесното.
Тогава, ако не би била възприета мотивация от духовното, човек би губил твърде много собствени сили за това, след смъртта, между смъртта и новото раждане, да възстанови това, което е пропуснал /не е могъл да осъществи/ в живота на Земята.
към текста >>
Продължават да живеят, но се учат на умения за
живота
само до 28 години, и по-точно – до 27 години.
Това днес го виждаме в много конкретни случаи. Фактически, в развитието на човечеството още не е имало епоха, когато хората да са толкова несклонни да се опират на жизнения опит. Днес всеки се стреми възможно най-скоро да стане умник. Защо? Защото той подсъзнателно чувства: до 28-та година трябва да съм свършил. Да възприемат още нещо след 28 години – за мнозина днес това е абсурдна идея, изобщо пълен абсурд.
Продължават да живеят, но се учат на умения за живота само до 28 години, и по-точно – до 27 години.
към текста >>
С това се сблъскваш навсякъде и навсякъде, ако не се промъкваш през
живота
.
Ако имаме предвид тази тайна на развитието на човечеството, става разбираемо, че когато се говори за необходимостта от духовно развитие, това не е произволно казано, а е истинска необходимост, че в наше време човек в известна степен ще остане незавършен, ако не възприеме импулси от духовното.
С това се сблъскваш навсякъде и навсякъде, ако не се промъкваш през живота.
Многозначителен е фактът, че много хора изобщо не са способни да вникнат в определен начин на мислене, че те изобщо не достигат 35-годишна възраст, че малцина имат за душата си това, което се достига с по-зрелия опит от по-късните години.
към текста >>
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само
живота
до раждането, но и
живота
в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
За съвременния човек е вече парадоксално, че когато се връщаме обратно във втори, трети, четвърти културен период, се открива, че тогава хората, ако са стояли на нивото на съвременното развитие, са били – тривиално изразявайки се – сякаш "на ти" с Ангелите, Архангелите и Архаите, и са общували с тях. Да, за тези, които днес не остаряват над 28 години, разбира се, е безумие да се твърди, че хората са общували на физически план не само един с друг, както ние сега, но са намирали взаимно разбиране с Ангели, Архангели и Архаи. Изгубено е древното знание, затова тази мисъл сега изглежда безумна. При Платон има едно забележително, много важно място. При Платон – значи още в епохата, когато възрастта на човека е съвпадала с възрастта на човечеството от 28 до 35 години.
Платон тогава казал: "Преди духовният човек да се потопи в сетивното и да изгуби своите крила, той е живял с боговете в духовния свят на разума, където всичко е истинно и ясно" – Под това Платон подразбира не само живота до раждането, но и живота в далечните времена, когато хората са черпили знания от общуването с боговете.
Говоря за това в една драма-мистерия /бележка 79/, където старият посветен говори за учителите от древността, черпещи своите познания от общуването с боговете, тоест с духовете от висшите Йерархии. Но определени факти са изгубени в хода на развитие на човечеството и сега, при съвременното положение на нещата, съвсем не могат да бъдат разбрани.
към текста >>
Само
живота
на цялото човечество, на цялата Земя.
Накратко: ако се иска да се остане в пределите на абстрактната логика, възможно е всяка богата на съдържание мисъл да се развие в достатъчно дебела книга и да си въобразим, че тя е полезна. Но ако има стремеж към действителното, мисълта трябва да се развие, да се потопи тя в реалното, в действителността – едва тогава започва познанието. Съветвам ви да прочетете тази книга, това е характерна, типична за нашето време книга. Купете я, прочетете я и изпитайте мъките, за които ви казах. При някой може да се появи мисълта: кое може да се сравни с организма, ако се приложи тази мисъл към социалния живот на човечеството?
Само живота на цялото човечество, на цялата Земя.
А отделните държави могат да се сравнят с клетки.
към текста >>
Човек се развива извън пределите на
живота
на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек.
Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели.
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж.
към текста >>
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с
живота
на държавата.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели.
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата.
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава?
към текста >>
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в
живота
на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата.
Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това?
към текста >>
Ако се наблюдава
живота
по-дълбоко, се разкриват много значителни факти.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата.
Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти.
Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина.
към текста >>
40.
11. Лекция, 15.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от
живота
на нашата телесност.
Най-добре е, ако изходя от казаното вчера в откритата лекция /бележка 82/. Видяхме, как душевното същество в своята троичност е свързано с телесното, и как то е свързано с духовното. И особено подчертахме, че елемента на чувството е свързан с телесността чак до дишането, че в известен смисъл това, което в телесното наричаме дихателна система, с всичките и разклонения, е инструмент за този елемент на чувствата. От друга страна обърнахме внимание , че животът на чувствата е особено свързан с всичко, което в духовния свят принадлежи към областта на инспирацията. Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта.
Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност.
Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност. Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят. Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи. Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи?
към текста >>
Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива
живота
на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи.
Това, което в духовния свят е достъпно за инспирацията, е светът, в който ние живеем с тази част на своето същество, която върви от въплъщение към въплъщение, тоест светът, в който ние живеем между смъртта и новото раждане, свят, в който ние, от самосебе си се разбира, живеем и между раждането и смъртта. Само че този свят е скрит от нас, от възприятията на външните сетива и привичните представи, тоест, от живота на нашата телесност. Така че това, което съответства на нашето дишане и на нашите външни сетива, собствено, се явява нещото, което ни въвежда във външния, обкръжаващ ни след смъртта свят, светът, към който принадлежим, когато не ползваме вече инструмента на нашата телесност. Ползването на телесното като инструмент, ни приковава към земното битие. От различни лекции и цикли вече знаете, че преминавайки през портата на смъртта, душата престава да бъде прикована към земното битие, възнася се в космоса, за да живее в духовния живот на космоса, в това, което ние именно и наричаме духовен свят.
Не е ли естествено да предположим, че животът на чувствата, телесно отразен в дишането, а духовно в инспирацията – значи животът на чувствата и дишането – много по-обемащо ни открива живота на космоса, на макрокосмоса, отколкото нашите тясно ограничени впечатления от външните сетива и изградените на тяхна основа представи.
Какво, собствено, възприемаме ние чрез сетивните органи? Много ограничен отрязък от света; съвсем малък отрязък от света прониква в нашето съзнание чрез нашите телесни очи и телесни уши. Даже ако сме много надарени хора и задържаме в съзнанието и преработваме в представите всичко, което, възприемаме с нашите външни сетива, всичко в нашето съзнание е само малък отрязък от света.
към текста >>
Ако от
живота
на нервите се обърнем към това, което се отнася към
живота
на представите, към
живота
на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим?
Ако от живота на нервите се обърнем към това, което се отнася към живота на представите, към живота на дишането, към областта на чувствата – какво ще видим?
Някаква представа за това, което едновременно ще оживи нашето възприятие, давайки ни това, което по съответния начин може да се изправи пред нашата душа. Всичко вие знаете, че Слънцето през пролетта изгрява в една определена точка. През ранна пролет, на 21 март то изгрява в определена точка. Но тя не е неизменна, знаете това. В отдавна минали времена Слънцето е изгрявало в ранната пролет в съзвездието Бик, след това в съзвездието Овен; точката на пролетното равноденствие се премества по кръга на Зодиака и навлиза сега в съзвездието Риби.
към текста >>
Даже дишането на човека стои във връзка с
живота
на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
Получаваме същия брой, както и броя години, в които Слънцето преминава в космоса кръга на Зодиака. Безброй години, винаги на тласъци, се придвижва точката на пролетното равноденствие; колкото са тласъците, толкова са дишанията при човека за денонощие. Същото число! Замислете се колко изумително се потвърждава тук библейското изречение: мъдростта на света е изразена в числото и мярката /бележка 83/. Числото, вписано в космоса, отново се изправя пред нас в нашето дишане в течение на денонощие.
Даже дишането на човека стои във връзка с живота на космоса, във връзка, която вчера обрисувахме в откритата лекция.
към текста >>
Така че, ако търсим средната продължителност на
живота
, това примерно е 70-71 години.
Това е процес на дишане, тук нещо диша! Да се абстрахираме от това, кое именно диша: това е истински ритмичен процес, сякаш забавен процес на дишане, продължаващ 24 часа. Знаете, че в Библията се говори за патриаршеска възраст от 70-71 години /бележка 84/. Това, разбира се, е средна възраст. Някои хора умират много рано, други доживяват до 100 и над 100 години, но може да се определи нещо средно.
Така че, ако търсим средната продължителност на живота, това примерно е 70-71 години.
Да пресметнем колко дни са това. Тогава ще получим колко такива големи вдишвания и издишвания сме направили за един земен живот, издишвайки и отново вдишвайки своето астрално тяло и своя Аз. Да пресметнем. За година правим толкова такива вдишвания и издишвания, колкото са дните в годината. Примерно, 365.
към текста >>
Умножете 71 на 365 и тогава ще получите тази "година", която съответства на
живота
на човек на 71 години.
И така, виждаме, че целият живот на човека може да се разглежда като един ден, и отделният ден на нашия живот е като вдишване и издишване: тогава нашият живот за 71-72 години се изразява в същото число, както и движението на пролетната точка по кръга на Зодиака, както и броят на вдишванията и издишванията за денонощие. Нашият живот е един голям ден и великата Същност, в центъра на която можем да си представим нашата Земя, издишва и отново вдишва Аза и астралното тяло толкова често, колкото ние в нашия отделен живот. Тогава нашият отделен земен живот е ден от нещо. От какво?
Умножете 71 на 365 и тогава ще получите тази "година", която съответства на живота на човек на 71 години.
Ако сметнем 71 години за един ден и си поставим въпроса: каква е годината за такъв ден, това ще бъде 71 х 365, а това отново е 25 920! Значи, че ако отделния ни земен живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, които представляват будуванията и съня, си го представим като един ден и видим, каква година съответства на този отделен човешки живот с неговите 25 920 вдишвания и издишвания, той съответства на въртенето на пролетната точки по кръга на Зодиака – 25 920! Получаваме изумителен числов ритъм.
към текста >>
Числата потвърждават нашето познание за това, че, що се отнася до дишането и по този начин и до
живота
на чувствата, това е светът на инспирациите, огромният свят, към който ние принадлежим не само в
живота
между раждането и смъртта, но и в
живота
между смъртта и новото раждане, и в сменящите се инкарнации.
Проникваме до идея, извисяваща нашата душа, тъй като чрез числото и мярката виждаме себе си включени в макрокосмоса.
Числата потвърждават нашето познание за това, че, що се отнася до дишането и по този начин и до живота на чувствата, това е светът на инспирациите, огромният свят, към който ние принадлежим не само в живота между раждането и смъртта, но и в живота между смъртта и новото раждане, и в сменящите се инкарнации.
Ние сякаш сме в лоното на ритъма на цялата наша Слънчева система, а дихателните движения на нашия отделен живот – в общия ритъм на целия макрокосмос, на цялата слънчева система.
към текста >>
Светлината вече не е сияела, не се е изправяла от дълбините на неговото същество като отзвук от
живота
на душата до зачатието и след смъртта.
Настъпил четвъртият следатлантски период, гръко-римският. В четвъртия период, когато човек е влизал в това особено състояние между будност и сън, светлината не му е сияела вече, както това е било в първия период.
Светлината вече не е сияела, не се е изправяла от дълбините на неговото същество като отзвук от живота на душата до зачатието и след смъртта.
Възникнала увереност, че вътрешният живот на човека е изпълнен с душевност. Появила се е такава убеденост. Още усещали нещо от това, което преди виждали, когато насочвали душата към съзерцание. Не възприемали вече светлината, но още чувствали топлината излизаща от светлината. Така е било в гръко-римския период.
към текста >>
Те чувствали
живота
на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото.
Но в течение на времето това чувство е трябвало да отслабва. Какво става по-нататък? Ако искаме да разберем какво става, да се обърнем към съзнанието на гърците. Както всеки средностатистически човек от нашата епоха, гърците ясно осъзнавали собственото си тяло. Но – вече описах това – те осъзнавали и, че това тяло е пронизано от душевност.
Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото.
Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек. Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа.
към текста >>
Гъркът именно в
живота
между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа.
Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек. Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил.
Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа.
Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
към текста >>
А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в
живота
между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност.
Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел. Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен.
А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност.
Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек.
към текста >>
Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в
живота
между смъртта и новото раждане.
Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек. След смъртта той е само част от човека; той е безсмъртен, но с цената на това, че след смъртта той вече не е цялостен човек. Това фактически е било нещото, с което гръцкото е заплатило своята красота и хармоничност. То навлязло в тази възраст на човечеството – знаете, в сравнение с възрастта на човека – когато, изхождайки от вътрешното, макар още да са можели да чувстват душата, не са можели да съзерцават нейния живот в духовния свят, щом бяха принудени да кажат: след смъртта той вече е непълноценен човек.
Само този, който е бил посветен в Мистериите, само този, при когото бяха развити силите на познанието, превишаващи нормалните за тази епоха, само на него се откриваха преживяванията на душата в живота между смъртта и новото раждане.
Платон е бил посветен в Мистериите, Аристотел – не. Затова Платон трябва да се разбира по-съвсем друг начин отколкото Аристотел, издигнал се до върховете на мисленето, но за когото духовния свят е бил затворен.
към текста >>
Христовият Импулс трябва все по-дълбоко да навлиза в
живота
.
Мистерията на Голгота даде тласък, така че огромната развратност на Рим малко отслабна, но човек още не се е издигнал до там, в душата му отново естествено да засияе духовно-душевното. За това са необходими по-нататъшни импулси, необходимо е интензивно фундаментално задълбочаване в Импулса на Христа.
Христовият Импулс трябва все по-дълбоко да навлиза в живота.
Обикновеният човек от петия период, потапяйки се в себе си, не преживява своята душа. Това чувство на вътрешно преживяване на своята душа, при нормалния човек от петия период е изгубено. Човек възприема себе си в преживяването на своето тяло, той възприема себе си като тяло, като природно тяло.
към текста >>
Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за
живота
.
Говоря не от консерватизъм или реакционност, а характеризирам развитието на човечеството. Призивът за Свобода, Равенство и Братство, раздал се в края на 18 век, звучи не от душевното, а от мислещия мозък. И в 19 век това се разви по-нататък, така, че и днес чувстваме отзвуците му. В течение на 19 век хората се сраснаха с абстрактното мислене, то ги удовлетворява, намират се за толкова умни. Те мислят, че мисленето им открива истината и не изпитват потребност да се потопят със своите мисли в истинската действителност.
Това трябва отново да се научи, иначе ще остане само декларирането на абстрактни идеи, които нямат значение за живота.
към текста >>
Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от
живота
в тези идеали.
Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност. Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят. Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни.
Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали.
Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.
към текста >>
Но не тези абстрактни идеали управляват
живота
.
Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност. Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят. Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали.
Но не тези абстрактни идеали управляват живота.
От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.
към текста >>
Ако почувстваме това правилно, ние се ориентираме в явленията, върху които вече два пъти ви акцентирах, в тези явления, които така тъжно пронизват
живота
на нашето Общество, когато изпълнени със злоба ненавистници се раждат именно в кръговете на Антропософското Общество.
Ако почувстваме това правилно, ние се ориентираме в явленията, върху които вече два пъти ви акцентирах, в тези явления, които така тъжно пронизват живота на нашето Общество, когато изпълнени със злоба ненавистници се раждат именно в кръговете на Антропософското Общество.
Няма да победим тези явления, докато сме подвластни на един фактор в епохата на материализма, на който толкова охотно се отдаваме, а именно – стремежа към спокойствие! – ако неглижираме фактите или не ги назоваваме с истинските им имена. Нищо не се противопоставя, когато сега се появяват безбройни пасквили, тези пасквили се вземат толкова сериозно, че се опровергават само отделни фрази. С такива хора, като тези, които пишат пасквилите, работата не е в опровергаването на една или друга фраза. Такъв човек, като този, на когото беше отказано отпечатването на ръкописа му – защото не можеше да бъде отпечатан в нашето издателство, – почувствал се уязвен в своето тщеславие, стана враг на Антропософското Общество, макар преди да го ценеше много високо.
към текста >>
Този, който дълбоко вземе в душата си тези думи, ще намери правилната позиция в
живота
/бележка 90/.
Антропософите трябва да усвоят макар и малко умението да предвиждат, желание да предвиждат това, което може да стане. Това умение да се предвижда може да се придобие, ако сериозно се приемат като девиз, като епиграф на нашето Антропософско Общество, думите: "Мъдростта е само в Истината", в Правдата, в съответствието с действителността.
Този, който дълбоко вземе в душата си тези думи, ще намери правилната позиция в живота /бележка 90/.
към текста >>
41.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в
живота
на възприятията и представите.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи. Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън.
към текста >>
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на
живота
на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите.
Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи.
Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи. Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи. Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни.
към текста >>
Но това, което се случва в
живота
на душата и в
живота
на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища.
И още по-малко будни сме ние в преживяването на волевите импулси. По отношение на волята човек спи напълно. Когато иска нещо, той има представа за това, какво иска. Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това.
Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища.
Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим. Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата. Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек.
към текста >>
Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в
живота
на волята и чувствата.
Да вземем най-простия случай – когато протяга ръка, за да вземе нещо, той осъзнава това. Но това, което се случва в живота на душата и в живота на тялото, когато протягаме ръка за да вземем нещо, става толкова безсъзнателно, колкото сънят без сънища. Ние сънуваме в нашите чувства и спим дълбок сън във волевите си импулси. Като човек на чувствата ние сънуваме като насън; като човек на волята, ние спим в състояние на така нареченото бодърстване. В състояние на бодърстване, тоест от пробуждането до заспиването, ние сме будни само с едната половина на своето същество, с другата половина продължаваме да спим.
Ние сме будни в нашите възприятия и мислене, а спим и сънуваме в живота на волята и чувствата.
Тези неща не могат да бъдат аргументирани, да бъдат обосновани повече, отколкото това беше току що направено, сякаш само с намек. Осъзнаването на тези неща изцяло, зависи от умението да се наблюдава душевния живот. Който притежава това умение, ще види вътрешното душевно родство между сънуването и чувствата, афектите и страстите. Има много добра работа на Фридрих Теодор Фишер – "Фантазиите на съня" /Бележка 91/, в която той убедително излага своите интересни наблюдения над родствеността на света на сънищата със света на чувствата и страстите.
към текста >>
Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за
живота
на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват.
Както беше казано, тези взаимоотношения съществуват винаги. Но, ако искаме да хвърлим поглед на тези взаимоотношения, трябва преди всичко да не изпускаме предвид, че към привичните полярни състояния на будност и сън, трябва да присъединим още две състояния, които имат съвсем особено значение за взаимоотношенията на така наречените живи, с така наречените умрели, съзнателното преживяване на които, също отстои далеч от обичайното и привичното за човека. А именно, покрай привичните състояния на будност и сън, има още заспиване и пробуждане.
Тези мигове, това мимолетно състояние е не по-малко важно за живота на душата на човека, от дългите състояния на будност и сън, но те се изплъзват.
Човек не преживява момента на пробуждане, защото незабавно след него следва пълно пробуждане, а човек е лишен от такава бързина на възприятието, която би му дала възможност да улови този изплъзващ се миг; той се покрива, заглушава се от следващото непосредствено след него будно съзнание. В старите времена, когато за тези неща още се е знаело нещо, са разбирали, какво става с душата в тези моменти. Но това знание все повече се губи, за сметка на успехите на материализма. При простите и наивни селски хора и сега още може да се чуе: като се събудиш, не трябва веднага да гледаш светлината, не трябва да бързаш да отвориш очи. Такива думи произлизат от много дълбок инстинкт, от инстинктивното знание, че моментът на събуждането не трябва тутакси да се заглушава с будното дневно съзнание, и само тогава може да се улови нещо от това, което реално става в момента на пробуждането.
към текста >>
И най-благоприятният момент, да получим отговор, да го внесем в
живота
на физически план, да получим съобщение от умрелия, това е моментът на пробуждането.
Най-благоприятният момент за всичко, което самите ние искаме да насочим към душата на починалия, да му донесем, това е моментът на заспиването.
И най-благоприятният момент, да получим отговор, да го внесем в живота на физически план, да получим съобщение от умрелия, това е моментът на пробуждането.
към текста >>
Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на
живота
от дълбоките подоснови на съзнанието.
Те могат да бъдат това, но, като правило, не са. Това са едва достигащи до нашето съзнание импулси, които ни говорят за следното. Когато сънуваме мъртвия, това значи, че в течение на изминалия ден, преднамерено или не, ние сме изпращали към него такива мисли, като тези, които ви описах. Тези мисли са намерили път към починалия и сънят ни показва, че думите ни са достигнали до него. Това, което мъртвият ще ни отговори, което сам ще ни съобщи, тази вест от него най-лесно прониква в нашето съзнание в момента на пробуждане.
Тези вести доста по-лесно биха достигали до нас, така наречените живи, ако хората в суматохата на нашите дни намираха време, имаха склонност, макар и малко да отделят внимание на това, което звучи между редовете на живота от дълбоките подоснови на съзнанието.
Да, съвременният човек е тщеславен и егоистичен, и когато нещо се надига в душата му, той най-често отдава това на своята изключителност /гениалност/. Правилната жизнена настройка е скромността. Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия.
към текста >>
Ако дълбоко се вниква в
живота
на собствената душа и се учим да различаваме това, което изхожда от нас самите, от другото, което се изправя в собствената ни душа не от личното, тогава постепенно ще се научим и в будно състояние да чуваме гласовете на умрелите.
Да бъдеш скромен в дълбините на своето същество е не толкова лесно за съвременния човек. Да бъдеш действително скромен, означава също да се научиш да различаваш това, което изхожда от собствената ти душа, от това, което се изправя в душата от не лични, свръхсетивни импулси. Този, който е достигнал съзерцателното съзнание, в своята душа възприема и осъзнава отговора на починалия. Но по същия начин звучат тези отговори на умрелите, тези вести за умрелите в дълбините на душите на хората и в периода на будност, от пробуждането до заспиването, само че те не ги чуват. Така, както човек през деня не вижда звездите – макар те и да сияят в небето, – тъй като светлината на слънцето ги затъмнява, така и човек, със своето обикновено съзнание, не възприема звучащите в дълбините на душата му вести от умрелите, тъй като външният живот, нахлуващ през вратата на външните сетива, ги заглушава.
Ако дълбоко се вниква в живота на собствената душа и се учим да различаваме това, което изхожда от нас самите, от другото, което се изправя в собствената ни душа не от личното, тогава постепенно ще се научим и в будно състояние да чуваме гласовете на умрелите.
Тогава се осъзнава нещо извънредно важно. Тогава си казваме: ние не сме разделени с умрелите, те живеят сред нас. Те ни съобщават за себе си не като другите, сетивни същества, които ни изпращат импулси от външния свят, а те звучат вътре в собственото ни същество, те ни говорят чрез нашето собствено вътрешно същество, те ни подкрепят.
към текста >>
Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за
живота
, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят.
Във всеки случай, човечеството от нашето време и в близко бъдеще, трудно ще се откаже, колкото и необходимо да е това, от навика да мисли, че импулсите в обкръжението, в което хората живеят и действат, изхождат само от външния сетивен свят; трудно ще им бъде да свикнат с мисълта, че в това, което наричаме наш социален и всякакъв друг живот, действат не само така наречените живи, но и така наречените мъртви, че умрелите винаги са тук с нас и действат в нас и чрез нас. Митовете ни казват, че далечните ни предци са знаели това. Когато в древността хората са почитали своите починали предци, като господари на рода, като боговете предци, това е произлизало от атавистичното знание, че умрелите винаги са тук, че те действат чрез душите на живеещите. Закономерно е, че това знание е изгубено от хората, но то трябва да бъде възстановено! Отново ще се знае, че мъртвите са тук, в нашето обкръжение, че те говорят чрез нашите души, че ние общуваме с тях.
Ще трябва да се признае, че отговорът за това, как е устроен животът, трябва да се търси в духовната наука, и че външната наука не може да даде правилното знание за живота, защото тя не вижда разликата между това, което произхожда от външния сетивен свят, и това, което звучи от свръхсетивния свят.
Всъщност, нашите исторически съчинения постепенно са стигнали до гротескни нелепици. Говори се за исторически идеи, сякаш те са долетели като колибри или някакви други птички, докато тези идеи в действителност, най-често са именно импулси от умрелите.
към текста >>
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в
живота
на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността.
Само тогава човек има работа с пълната /с цялата/ действителност. Отново и отново трябва да бъде казано, че говорейки за духа "изобщо", далеч няма да стигнеш. Да се говори за духовния живот "изобщо" /в общ план/, както някои философи или хора, въобразяващи си, че материализмът може да бъде преодолян, ако се говори дух, дух, дух, – не, с това няма да постигнеш много. Трябва да се намери мъжество – днес за това се изисква известно мъжество – да се навлезе в духовния живот конкретно. Трябва да бъде намерено мъжество, колкото и голямо да е самомнението на материалистично мислещата съвременност, трябва да бъде намерено мъжество безусловно да се признаят пред съвременното обкръжение тези духовни конкретности, за които днес говорим.
Даже не можем да си представи, колко безкрайно съдбовно и катастрофално за човечеството е свързано с това, че хората нищо не знаят за най-важното в живота на света и затова не мислят за това най-важно, и затова са така чудовищно далеч от действителността.
И това предизвиква такива разрушителни катастрофи. Разразилата се катастрофа са готови да я припишат на най-различни причини, само не и на тази, която действително, в най-дълбок смисъл, е нейната причина.
към текста >>
Тъй като се подготвят важни, изпълнени със значение неща в
живота
на земното човечество.
Тук е подходящия момент да се осъзнае цялото значение за европейския духовен живот на антропософски ориентираната духовна наука, на духовнонаучния мироглед. Това, как хората се отнасят към Духа и духовното съдържание, как човек стои по отношение на Духа и духовните същества, ще придобива все по-голямо значение в съвсем недалечно бъдеще.
Тъй като се подготвят важни, изпълнени със значение неща в живота на земното човечество.
Ако искат поне малко да се освободят от сънното състояние, в което, за съжаление, пребивава такова количество хора, наистина е невъзможно да се избегне необходимостта от по-дълбоко размисляне за определени неща, по-дълбоко, отколкото вече в течение на столетия съществува в Европа. Времето изисква, хората да се научат да мислят различно. Собствено, виждаме понякога, че хората си сменят начина на мислене; въпросът е в това, дали сменят своя начин на мислене по пътя на действителното му задълбочаване или, напротив, съвсем изпускат контрола над мисленето си или го променят в посоката, която сега е свойствена на толкова много хора. Виждаме, че хората променят начина на мислене – премислят, осъзнават, само че понякога много своеобразно. Могат да се приведат стотици и хиляди примери.
към текста >>
42.
13. Лекция, 24.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Тези разглеждания разкриха пред нас част от действителността, която е активна в
живота
на хората, независимо от това, че човек не я възприема със своите сетивни органи и не я осъзнава в своето будно, насочено към сетивните възприятия, съзнание.
Вчера се опитахме по-точно да осъзнаем заобикалящия ни свят, в който живеем заедно с тези, които са преминали портата на смъртта. Този свят е за нас общ и с тези душевно-духовни същества, които отнасяме към съществата от висшите Йерархии.
Тези разглеждания разкриха пред нас част от действителността, която е активна в живота на хората, независимо от това, че човек не я възприема със своите сетивни органи и не я осъзнава в своето будно, насочено към сетивните възприятия, съзнание.
Този свят е действителност, действаща във формирането на човешкия живот действителност. Разбираемо е, че в епохата, в която живеем, и в която човек е все по-призван от своята свободна воля – както често сме го казвали – да вземе в свои ръце съдбата на човечеството, че в тази епоха е необходимо, в човешката душа да се потопи знанието за свръхсетивните светове. Съзнавайки, че в наше време това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в живота на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа. Това трябва да стане интензивна потребност на душата – да има по-точна представа за отвъдното. Към това беше насочен и вчерашният обзор.
към текста >>
Съзнавайки, че в наше време това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в
живота
на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа.
Вчера се опитахме по-точно да осъзнаем заобикалящия ни свят, в който живеем заедно с тези, които са преминали портата на смъртта. Този свят е за нас общ и с тези душевно-духовни същества, които отнасяме към съществата от висшите Йерархии. Тези разглеждания разкриха пред нас част от действителността, която е активна в живота на хората, независимо от това, че човек не я възприема със своите сетивни органи и не я осъзнава в своето будно, насочено към сетивните възприятия, съзнание. Този свят е действителност, действаща във формирането на човешкия живот действителност. Разбираемо е, че в епохата, в която живеем, и в която човек е все по-призван от своята свободна воля – както често сме го казвали – да вземе в свои ръце съдбата на човечеството, че в тази епоха е необходимо, в човешката душа да се потопи знанието за свръхсетивните светове.
Съзнавайки, че в наше време това има съвсем особено значение, вчера се обърнахме към разглеждане, което, вкарвайки ни в живота на така наречените умрели, е особено близко на всяка човешка душа.
Това трябва да стане интензивна потребност на душата – да има по-точна представа за отвъдното. Към това беше насочен и вчерашният обзор. В наше време и полубудните, позаспали хора, трябва да имат съзнание, че се извършва нещо изключително важно.
към текста >>
Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за
живота
на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор.
На съвременния човек, в това число и на повече или по-малко антропософски мислещия човек, тези неща могат да бъдат давани само внимателно. Припомнете си, колко много беше казано в Християния /бележка 94/ за разбирането на нашето катастрофално време, в лекциите за душите на народите, много години преди разразилите се събития. И, може би, следва да припомним и това, как неведнъж, когато това е било свързано с темата, в една или друга форма се е акцентирало на цялата сериозност на импулсите, действащи в нашата епоха, особено в цикъла лекции, който се изнесе във Виена през ранната пролет на 1914 г. /бележка 95/, – значи, преди началото на сегашната световна катастрофа – за социалния живот, за съвместния живот на хората от нашата епоха. Говорих така, че тогава употребих рязък, остър език.
Тогава, в тези лекции, които основно се отнасяха за живота на човека между смъртта и новото раждане, говорих за това, че в морално-социалния живот на съвременността става нещо, което може да се нарече страшен социален раков тумор.
Възможно е, на някой тогава това да му се е сторило малко пресилено. Но оттогава е възможно и да се е убедил, че фактите потвърждават казаното; фактите показват, че такова рязко твърдение е било обосновано.
към текста >>
В хода на нашите разглеждания вече често съм излагал, как в последната третина на XIX век в
живота
на човечеството стана знаменателен поврат.
Заедно с това, е лесно да се почувства, импулси с каква тежест са заложени в лоното на нашето време. Въпреки това, хората днес са малко склонни действително да осъзнават ставащото в цялата му тежест. Те се стремят към удобство, твърде лесно се отдават на удобните понятия, които дава съвременното естественонаучно мислене, защото тези понятия се развиват с помощта на външните възприятия и не изискват вътрешни духовни усилия, и така ласкаят човешкото тщеславие. Необходимо е именно човечеството да се събуди и да разбере уроците на времето, действително да се събуди, а не да продължава да спи. Но пробуждането ще бъде възможно, само ако определени, по-дълбоко лежащи факти не бъдат повече разглеждани като фантазия, като безпочвени блянове, а бъдат осъзнати, като действащи в събитията на нашата епоха реалности.
В хода на нашите разглеждания вече често съм излагал, как в последната третина на XIX век в живота на човечеството стана знаменателен поврат.
Говорил съм за това и тук в Щутгарт /бележка 96/. Днес отново от определена гледна точка ще прекараме тези факти пред душата.
към текста >>
Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в
живота
на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона.
Ако се стремим по-точно да представим това развитие на човечеството от новото време, трябва да кажем: станалото в последната третина на XIX век, е само въздействието на това, което предварително се разигра в духовния свят. В духовния свят това е започнало в 40-те години на XIX век. И времето от 40-те до края на 70-те години е важно, съществено, изпълнено със значение време. Това, което тогава е ставало, не се е разигравало на физически план; но в 1879 година въздействието на тези събития се е спуснало на физически план, и от тогава те действат на земен, физически план. Това сякаш е отражение, външен израз на по-рано станалото в духовния свят.
Ако искаме да опишем това, което е в основата на нещата, можем да кажем: конкретното развитие в една особена област, в една особена сфера на дейност, това, което обичайно често става в живота на хората, тези, които още не са изгубили възприятието за подобни неща, винаги са обозначавали като битката на Михаил с дракона.
В различни области е имало такива битки на нормално развиващите се същности от висшите Йерархии срещу духовете на препятствията, духовете на задържането и изоставането. За правилното развитие на културата на човечеството, в десетилетията от 40-те до 70-те години на XIX в., е била тази битка във висините на духа, а именно в тези светове на духа, които непосредствено граничат със Земята. Тогава, в 1879 година, тази битка е завършила с победа – ако може да се каже така – на добрите сили над определени духове на препятствията, които тогава – можем да се изразим така – бяха низвергнати в земните отношения. В сферата на развитие на човечеството на духовен план, духовете на препятствията, победени само във висшите духовни светове, към края на 70-те години бяха низвергнати в най-низшите духовни светове и оттогава с още по-голяма сила властват сред хората.
към текста >>
Естественонаучните понятия е необходимо да се направят подвижни и така да се оживят, че действително да бъдат приложими към
живота
на хората, в известна степен да бъдат приложими към съвместния, обществен живот на хората.
В основни линии само това, което израсна от грубия естественонаучен мироглед. Но този груб естественонаучен мироглед обхваща само мъртвото, а не живото, никога не обхваща живото. А именно изучаването на живото би имало значението, което е крайно необходимо за нашия естественонаучен век. Но дълбоката връзка на всички тези факти с всеобемащите мирови събития съвсем не искат да я виждат. Не искат да видят, че колкото повече се живее в представи отразяващи безжизненото, толкова повече се разрушава социалният, общественият живот.
Естественонаучните понятия е необходимо да се направят подвижни и така да се оживят, че действително да бъдат приложими към живота на хората, в известна степен да бъдат приложими към съвместния, обществен живот на хората.
към текста >>
За обяснение на
живота
на хората те са съвсем непригодни.
В най-новото време развитието е вървяло така, че в това, което се е смятало за наука, са се образували понятия, годни за разбирането на външната мъртва природа.
За обяснение на живота на хората те са съвсем непригодни.
Но ние искаме да обясним живота на хората. Общопризнатата наука използва тези понятия в историята, социологията, социалната политика и така нататък. Но тук те са неизползваеми, и затова изобщо няма понятия за разбирането на обществения живот на хората; тях ги няма в съзнанието на хората – и ние стигаме до събитията, които скоро вече ще са на 4 години. Хората трябва да се научат да образуват по-плътни, по-живи понятия.
към текста >>
Но ние искаме да обясним
живота
на хората.
В най-новото време развитието е вървяло така, че в това, което се е смятало за наука, са се образували понятия, годни за разбирането на външната мъртва природа. За обяснение на живота на хората те са съвсем непригодни.
Но ние искаме да обясним живота на хората.
Общопризнатата наука използва тези понятия в историята, социологията, социалната политика и така нататък. Но тук те са неизползваеми, и затова изобщо няма понятия за разбирането на обществения живот на хората; тях ги няма в съзнанието на хората – и ние стигаме до събитията, които скоро вече ще са на 4 години. Хората трябва да се научат да образуват по-плътни, по-живи понятия.
към текста >>
Именно в най-важните области, обхващащи
живота
на хората, това не може да стане.
Да се формира такава представа, методически да се разработи, би било крайно необходимо. Но официалната биология напълно е отишла в задънената улица на безжизненото, и от нейна гледна точка такава представа е малко смешна, празна фантазия. Официалната наука няма всеобемащи понятия и най-малко тя е способна да каже нещо истинно за политическия или социалния съвместен живот на хората. Не следва да се надяваме, че от този строго естественонаучен поглед върху света може да израсне нещо толкова необходимо на човечеството – оживяването и обновяването на понятията.
Именно в най-важните области, обхващащи живота на хората, това не може да стане.
Това ще стане ясно с едно понятие, което ще се опитаме да осмислим духовнонаучно.
към текста >>
Ако умеете да наблюдавате
живота
, сами можете да се убедите в това.
С това е казано изключително много. Постепенно са се изработили понятия чисто главови, които не засягат сърцето, оставят го празно и студено. Днес това се проявява, както казах, спорадично, от време на време, но то ще става все по-преобладаващо.
Ако умеете да наблюдавате живота, сами можете да се убедите в това.
С двойствеността на своята организация, като главово и сърдечно образувание, човек е предназначен в младостта си да получава не само обучение за главата. В младостта му основното внимание се отделя на обучението на главата, тъй като останалото се развива по-бавно. Ако искаме и останалият човек да се обучи както главовия, трябва да го държим в училище цял живот. Училищното образование е годно само за главата. Но съвременното възпитание на главата е така построено, че тази глава нищо душевно-духовно не може да даде на останалия организъм.
към текста >>
Но в другите слоеве на обществото това го няма, тъй като с всички сили се пазят от истинското познание за
живота
на човека.
Но къде днес виждаме стремеж да се издигне идеята /мисълта/ на човека до мирогледно ниво, до това къде той се намира? Това е много характерно и всеки днес е принуден да се замисли над него. В течение на десетилетия къде виждаме най-оживени дебати по въпроси на мирогледа, най-жив интерес към идейните въпроси? Да, на събранията на социалдемократите. Там са формирали мироглед.
Но в другите слоеве на обществото това го няма, тъй като с всички сили се пазят от истинското познание за живота на човека.
към текста >>
Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание
живота
на човешкото общество,
живота
на възпитанието.
Болшинството не ги чете, а би трябвало – за информация. Хора, приковани за машините, които от сутрин до вечер нямат работа с нищо друго, освен с машини, и които, когато вечер се откъснат от машините, отново имат работа с обществена организация, представляваща отражение на машините, тези хора и света си представят като огромна машина. При тях се е изработил мироглед, в който няма място за нищо индивидуално, където всичко е стегнато в менгемето на представите за мъртвото. Има една добра, истинна поговорка: смъртта прави всички равни; – но може да се каже и така: мироглед, опиращ се само на машинното, на мъртвото, също изравнява всичко, погасява всичко индивидуално, всичко живо. С мироглед, който черпи своя образец от машината, би било погасено всичко индивидуално, всичко живо.
Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието.
По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници.
към текста >>
Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на
живота
.
В тези лекции, които бяха записани и след това издадени, така че да се запази тона на лекциите, той казва за Аза: Азът – това е сложно понятие; ако се замислите над това, какво, собствено, подразбирате, до какво достигате, преди всичко, това е своята телесност. След това до своите родствени връзки, след това до своите имуществени връзки. След това вие мислите за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща. И това, което са измислили разните психолози, това, смята той, е фикция. Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос.
Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота.
Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в живота, не действа съзидателно, а разрушително. Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез живота. Тъй като какво, всъщност, се случи? На изток, в областите, където някога ще се разкрият мощните импулси за бъдещето, там разрушаващо действа мъртва теория, пренесла взетото от машините в социален мироглед – ленинизма и троцкизма.
към текста >>
Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в
живота
, не действа съзидателно, а разрушително.
След това до своите родствени връзки, след това до своите имуществени връзки. След това вие мислите за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща. И това, което са измислили разните психолози, това, смята той, е фикция. Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос. Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота.
Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в живота, не действа съзидателно, а разрушително.
Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез живота. Тъй като какво, всъщност, се случи? На изток, в областите, където някога ще се разкрият мощните импулси за бъдещето, там разрушаващо действа мъртва теория, пренесла взетото от машините в социален мироглед – ленинизма и троцкизма.
към текста >>
Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез
живота
.
След това вие мислите за своето име и звание – за ордените той не говори – след това... Е, изрежда подобни неща. И това, което са измислили разните психолози, това, смята той, е фикция. Да, естествоизпитателят и не може, когато мисли за Аза, да стигне до нищо друго, освен това, за което, когато се задълбочи в смисъла на думата Аз, не мисли ни един човек, разбира се, ако сериозно възприема този въпрос. Много е сериозно, че това, което израства от понятията за безжизненото, води до умъртвяване, разрушаване и опустошаване на живота. Теория, която изхожда от мъртвите машини и е превърната в социалнофилософска теория, ако се осъществява в живота, не действа съзидателно, а разрушително.
Човечеството не е осъзнало това, затова му се налага с такива крайности да осъзнава това чрез живота.
Тъй като какво, всъщност, се случи? На изток, в областите, където някога ще се разкрият мощните импулси за бъдещето, там разрушаващо действа мъртва теория, пренесла взетото от машините в социален мироглед – ленинизма и троцкизма.
към текста >>
Вгледайте се в
живота
и ще се убедите в това.
Духовната наука дава на човека не само възпитание на главата, но и възпитание на сърцето. Тя възпитава сърцето. Тя служи на цялото човечество, а не само на частта му, която, собствено, трябва да умре към 27-та година. В продължения на целия живот тя дава на човека жизнеустойчивост и жизнеспособност. Възпитанието, което не отчита разликата в темпа на развитие на главата и останалия организъм, прави хората стари, нервни, нехармонични и измъчени.
Вгледайте се в живота и ще се убедите в това.
Животът може да стане велик учител, потвърждаващ това, което антропософски ориентираната духовна наука чете в духовния свят.
към текста >>
43.
14. Лекция, 23.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За да прекарам още един път пред вашите души тези проверяващи размисли, днес отново ще разгледаме от една определена гледна точка, връзките между
живота
на човека тук на Земята и
живота
между смъртта и новото раждане.
Вече съм ви обръщал внимание върху това, че отново и отново се чува едно и също възражение срещу заелия се с истините на духовната наука, възражение, което съвсем явно се поражда от излишния стремеж към душевно удобство. Това е възражението на тези, които казват: аз не отричам, че човек, преминавайки през портата на смъртта, встъпва в друг, духовен свят, но какъв е този духовен свят, какво става в него – с това искам да почакам! Тук на Земята трябва да изпълняваме земните си задължения, след смъртта, когато бъдем пренесени в този, другия свят, ще видим, какво има там, в този, другия свят. Не може да се отрече, че този довод е много удобен. Обаче, трябва да се замислим, а на тези, който действително се интересуват от истините на духовната наука, подобава добре да мислят, тъй като такива размисли могат да ги укрепят в разбирането на необходимостта от заниманията с истините на духовната наука.
За да прекарам още един път пред вашите души тези проверяващи размисли, днес отново ще разгледаме от една определена гледна точка, връзките между живота на човека тук на Земята и живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Само като лек полъх на
живота
възприемаме ние понякога тези неща.
Всичко това има за вас голямо значение, тъй като вашето непосредствено обкръжение въздейства върху вашата душа. Нищожна част от цялото това множество, което ежедневно въздейства върху душата, достига до нашето ясно съзнание. Има огромна разлика, дали днес в 9 сутринта сме били близо до Щутгартската гара или сме били сред природата, в гората, тъй като в двата случая съвсем различни неща са се докосвали до нашата душа. Обикновено не си даваме сметка за дълбокото значение на това.
Само като лек полъх на живота възприемаме ние понякога тези неща.
Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към живота. Пристигнали сте тук днес вечерта. Да предположим, че някой от първия ред е бил принуден да напусне залата преди да съм завършил лекцията; той става, преминава покрай реда и заминава. Някой от третия ред го вижда, но той внимателно слуша и със своето обикновено съзнание едва го забелязва. Той може да забележи, че, може би, в съня си вижда изключително малко от това, за което се е говорило в лекцията.
към текста >>
Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към
живота
.
Всичко това има за вас голямо значение, тъй като вашето непосредствено обкръжение въздейства върху вашата душа. Нищожна част от цялото това множество, което ежедневно въздейства върху душата, достига до нашето ясно съзнание. Има огромна разлика, дали днес в 9 сутринта сме били близо до Щутгартската гара или сме били сред природата, в гората, тъй като в двата случая съвсем различни неща са се докосвали до нашата душа. Обикновено не си даваме сметка за дълбокото значение на това. Само като лек полъх на живота възприемаме ние понякога тези неща.
Да предположим следното – можете да се убедите в това, разбира се не в този случай, който ще ви приведа, но в други случаи, ако бъдете макар и малко внимателни към живота.
Пристигнали сте тук днес вечерта. Да предположим, че някой от първия ред е бил принуден да напусне залата преди да съм завършил лекцията; той става, преминава покрай реда и заминава. Някой от третия ред го вижда, но той внимателно слуша и със своето обикновено съзнание едва го забелязва. Той може да забележи, че, може би, в съня си вижда изключително малко от това, за което се е говорило в лекцията. Тъй като, вероятно, ако би могло статистически да се установи, броят на моите уважаеми слушатели, на които се присънва нещо от това, за което тук говорим, не е толкова голям.
към текста >>
Това значи, че в безброй случаи в
живота
можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание.
Да предположим, че някой от първия ред е бил принуден да напусне залата преди да съм завършил лекцията; той става, преминава покрай реда и заминава. Някой от третия ред го вижда, но той внимателно слуша и със своето обикновено съзнание едва го забелязва. Той може да забележи, че, може би, в съня си вижда изключително малко от това, за което се е говорило в лекцията. Тъй като, вероятно, ако би могло статистически да се установи, броят на моите уважаеми слушатели, на които се присънва нещо от това, за което тук говорим, не е толкова голям. Но вие лесно ще забележите, – може би не от този пример, а от някой подобен, че ви се присънва този, който тогава е станал и излязъл.
Това значи, че в безброй случаи в живота можете да забележите, че именно в сънно съзнание вие се връщате към това, което в течение на деня едва се е докоснало до вашето съзнание.
Затова хората толкова малко знаят за своите сънища. Тъй като голяма част от това, което ни се присънва, са именно промъкналите се, незабелязани впечатления от деня. Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко. То се присънва в случай, че е било свързано с определени впечатления и чувства, които все пак не са били ясно и отчетливо осъзнати. И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден.
към текста >>
Всичко, което, бих казал, шумоли между редовете на
живота
, придобива голямо значение, след като човек премине през портата на смъртта.
Това, което ясно е схванато от дневното съзнание, се присънва много рядко. То се присънва в случай, че е било свързано с определени впечатления и чувства, които все пак не са били ясно и отчетливо осъзнати. И при събуждане човек помни толкова малко от сънищата именно защото те са това, на което е обърнал толкова малко внимание през изминалия ден. Ограничеността на паметта за сънищата е свързана с това. Накратко, искам да кажа, че безкрайно много неща, които много бегло се докосват до нашето съзнание, се промъкват в човешкия живот, и въпреки това имат голямо значение за душевния живот на човека, макар и да остават неосъзнати или в подсъзнанието.
Всичко, което, бих казал, шумоли между редовете на живота, придобива голямо значение, след като човек премине през портата на смъртта.
към текста >>
Огромното количество образи, които много смътно са достигали до нашето земно съзнание, се разгръща пред нас, покрай картините от
живота
, и се отделя от това, което тук на земята е било ясно доведено до нашето съзнание.
Времето, което човек прекарва между смъртта и новото раждане, вече неведнъж сме го разглеждали от различни гледни точки. В тази област всичко е така свързано едно с друго, че само изхождайки от най-различни гледни точки може да се получи относително цялостна представа. Всичко, което за обикновеното дневно съзнание преминава незабелязано, се привежда в движение, когато човек преминава портата на смъртта. И това, което човек по такъв начин преживява след голям период от време, бих го нарекъл, разгръщане на образите. По същество това, което тогава става с човека, е преминаване през преживяване на имагинативно съзнание.
Огромното количество образи, които много смътно са достигали до нашето земно съзнание, се разгръща пред нас, покрай картините от живота, и се отделя от това, което тук на земята е било ясно доведено до нашето съзнание.
Именно това, което тук е било малко отбелязано от съзнанието. Това, което тук е било ясно осъзнато, след смъртта се проявява повече като спомен, като картини на паметта; това, на което тук малко е било обърнато внимание, се разгръща като образи, живеещи в настоящия момент.
към текста >>
Днес е особено важно да посоча, че в първата третина на
живота
между смъртта и новото раждане, човек основно е потопен в тази разгръщаща се картина от живи образи, тоест основно е потопен в имагинативен живот.
Днес е особено важно да посоча, че в първата третина на живота между смъртта и новото раждане, човек основно е потопен в тази разгръщаща се картина от живи образи, тоест основно е потопен в имагинативен живот.
Можем да помогнем на тези имагинации, като установим връзка между нас, останалите тук, и кармически свързаните с нас преминали портата на смъртта. След това настъпва втората третина, в течение на която духовно-душевният живот на човека е по-изпълнен с инспирации. Тогава на човек му става ясно, какво значение в мировите връзки имат образите, които той преди това е преживявал, как тези образи го включват в мировите връзки. Тъй като всичко, което човек преживява, има значение за мировите връзки. Не трябва да се мисли, че среща с човек, на която, може би, малко сте обърнали внимание, но до когото сме били близо, е без всякакво значение.
към текста >>
Това ще се изправи като откровение в инспирациите във втората третина от
живота
между смъртта и новото раждане.
След това настъпва втората третина, в течение на която духовно-душевният живот на човека е по-изпълнен с инспирации. Тогава на човек му става ясно, какво значение в мировите връзки имат образите, които той преди това е преживявал, как тези образи го включват в мировите връзки. Тъй като всичко, което човек преживява, има значение за мировите връзки. Не трябва да се мисли, че среща с човек, на която, може би, малко сте обърнали внимание, но до когото сме били близо, е без всякакво значение. Тя ще бъде разгърната в тези образи в значението, което има в събитията от света.
Това ще се изправи като откровение в инспирациите във втората третина от живота между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Интуициите в последната третина от
живота
между смъртта и новото раждане, са въведение в тези интуиции, които след това, естествено, подсъзнателно или безсъзнателно, насочват човека към потапянето в тялото, което му предоставя наследственият поток на родителите, прародителите и т.н.
В последната третина човек живее основно в интуициите. Тогава той трябва да се пренесе в своето духовно-душевно обкръжение. Тогава човек живее потопен със своето съзнание в своето обкръжение. И именно в тази последна третина, чрез това потапяне, човек подготвя своето бъдещо потапяне във физическо тяло по пътя на зачатието във физическия свят.
Интуициите в последната третина от живота между смъртта и новото раждане, са въведение в тези интуиции, които след това, естествено, подсъзнателно или безсъзнателно, насочват човека към потапянето в тялото, което му предоставя наследственият поток на родителите, прародителите и т.н.
И нещо остава в човека, когато той от чисто духовно-душевния свят встъпва във физическия свят. Помислете – ако вземете предвид, че човек толкова дълго време е живял в духовно-душевни ситуации, естествено е да поиска да запази нещо от това привично за него, когато се потопи във физическото тяло. Така и става в действителност. Та, какво, собствено, представляват – прочетете за това в книжката "Възпитание на детето в светлината на духовната наука"– основните, най-важни душевни стремежи в първите 7 години, до смяната на зъбите? Нарекох ги подражание.
към текста >>
Това е отзвук от инициацията в последната третина от
живота
между смъртта и новото раждане.
Помислете – ако вземете предвид, че човек толкова дълго време е живял в духовно-душевни ситуации, естествено е да поиска да запази нещо от това привично за него, когато се потопи във физическото тяло. Така и става в действителност. Та, какво, собствено, представляват – прочетете за това в книжката "Възпитание на детето в светлината на духовната наука"– основните, най-важни душевни стремежи в първите 7 години, до смяната на зъбите? Нарекох ги подражание. Детето през цялото време се стреми да прави това, което се прави в неговото обкръжение; то не изхожда от собствени подбуди; то пренася себе си в постъпките на тези, които го обкръжават, и ги повтаря, сякаш отпечатвайки ги в себе си.
Това е отзвук от инициацията в последната третина от живота между смъртта и новото раждане.
Ние се раждаме като същества, попиващи в себе си своето обкръжение, тъй като пренасяме във физическия живот това, което дълго време духовно-душевно сме правили в другия свят. Човек постепенно враства във физическия живот – ние разбираме това, хвърляйки поглед към нещата, към които той е привикнал в духовния свят. Пред вас е поставена една от мислите на духовната наука, подобна на много други, които в близките столетия и хилядолетия трябва да навлезе в духовния живот на човечеството. Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта.
към текста >>
За
живота
, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден.
Мислите трябва да се изменят твърде много, в сравнение с това, което сега живее в съзнанието на хората. Замислете се, в последните столетия стана нормално да се мисли за безсмъртието, да се мисли, собствено, само за това, какво ще бъде след смъртта. Винаги се мисли: може ли човек да пренесе зад прага на смъртта това, което той развива, това, с което живее във физическия живот? – това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот.
За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден.
Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот. Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот. С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното.
към текста >>
Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от
живота
, който е предшествал земния живот.
– това за човека е най-важно. Тази страна на проблема за безсмъртието, несъмнено е важна, но целият проблем ще вземе съвсем друг характер, ако се помисли, бих казал, за другата половина на въпроса за безсмъртието, ако се интересуваме не само от въпроса, какво представлява смъртта в смисъла на продължаване на земния живот, но си зададем въпроса: как е свързано това, което преживяваме тук на Земята, с нашия предшестващ живот. За живота, който сме живели преди, в духовния свят, нашият живот тук във физическия свят, се явява отвъден. Мислите на хората ще тръгнат в тази посока. Хората ще видят, че животът тук на Земята може да бъде разбран, само ако в него се вижда продължаване на предшестващия духовен живот.
Те отново ще започнат да се интересуват не само от този живот, който ще последва след земния, но и от живота, който е предшествал земния живот.
С изключение на последната третина на XIX век, хората все още са се интересували от въпроса за безсмъртието в смисъла на това, в каква степен безсмъртието е продължаване на земния живот. Така са поставяли въпроса учените-философи, но тези учени-философи, макар и да се представяли като представители на обективната наука, по същество, в много отношения продължавали традициите на предвзетост, израснали от следното. Помислете върху факта, че църквата от времената на Ориген /182-253г.сл.Хр./ е осъдила /проклела/ учението за предсъществуването на душата, че тя е осъдила Ориген за учението му за предсъществуването на душата, така че църквата попаднала в много трудно положение: имало е Ориген, великият църковен учител, и не може да се отрече, че той е учил за предсъществуването на душата, но това учение е било забранено от църквата. Църквата явно е била в голямо затруднение. В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана.
към текста >>
Земният живот ще ни се представи в своето истинско значение, само когато бъде осъзнато, че той представлява продължение на
живота
в духовния свят.
В течение на цялото средновековие учението за предсъществуването на душата е било под забрана. Професорите по философия само фино са продължили това, и писателите-философи също. Те само са били погрешно убедени, че мислят непредвзето. По други въпроси работата е стояла по същия начин, по въпроси, за които тук вече сме давали примери. Трябва да си изясним, че насоката на мислите, насоката на човешкия мироглед коренно трябва да бъде променена от духовната наука.
Земният живот ще ни се представи в своето истинско значение, само когато бъде осъзнато, че той представлява продължение на живота в духовния свят.
И той може да бъде разбран правилно само изхождайки от такива позиции. Когато се научат така да разглеждат този въпрос, тогава ще намерят правилното отношение към втората половина на въпроса за безсмъртието на душата, когато си изяснят, че този земен живот има значение за отвъдния живот, че човек от отвъдния свят се стреми към Земята, за да премине през земен живот, че земният живот му е нужен. Тогава, изхождайки от тези предпоставки, по съвсем друг начин ще се осветли въпросът за истинските ценности на земния живот, съвсем различно, отколкото това е било достъпно досега.
към текста >>
Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от
живота
между смъртта и новото раждане.
Едно нещо особено ще ви обърне внимание върху това, колко важно е да се замислите над въпроса за стойността на земния живот. Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли. Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли.
Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане.
Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане. Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта.
към текста >>
Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за
живота
между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма.
Малцина могат да различат един от друг два момента, а именно: човек мисли и човек има мисли. Но тези два момента са съществено различни. Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава.
Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма.
Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане. Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта. Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за
живота
след смъртта; но те имат значение за
живота
след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Мисленето – това е сила, която я има в човека, това е дейност и тази дейност създава мисли. Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива.
Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта. Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за
живота
след смъртта.
Тази дейност, тази сила, която живее в мисленето, я донасяме със себе си в земния живот, от живота между смъртта и новото раждане. Тази мисловна сила я насочваме към външните възприятия на сетивата и образуваме мисли за своето обкръжение, за това, което ни обкръжава. Но тези факти от нашето земно обкръжение нямат никакво значение за живота между смъртта и новото раждане, тъй като за нас тях просто ги няма. Те са само тук на Земята за възприятията на нашите /външни/ сетива. Затова и нашите мисли, които си съставяме тук за явленията от този свят, както те се възприемат от нашите сетива, нямат никакво значение за живота след смъртта; но те имат значение за живота след смъртта в смисъл, че изобщо подхранваме тази сила за мислене, тъй като тя ни остава за целия живот между смъртта и новото раждане.
Самите мисли, които ние си съставяме за явленията, възприемаеми с външните сетива, са безплодни за живота след смъртта.
Във времето между смъртта и новото раждане те служат само като опорни точки за възприятията на Аза.
към текста >>
Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за
живота
в духовните светове.
Представете си двама човека.
Единият от тях никога не го е грижа за това, което може да бъде казано от духовната наука или подобни на нея за живота в духовните светове.
Той мисли само за това, което му предоставят неговите външни сетива, и това, което му предоставя обикновената наука. Но науката също има работа само с това, което предлагат външните сетива. И той си казва: ще почакам с мисленето за духовния свят, докато не се окажа в него. От известна гледна точка това е най-малко лошият възглед от това, което се появи в 19 век, когато се появиха хора, които са убедени, че със силите на науката те ще стигнат до пълно отричане на съществуването на духовния свят, подобно на изказването, вложено от поета в устата на такъв отрицател: "Както Бог е свят, аз съм атеист! /бележка 101/.
към текста >>
Трябва да встъпим в
живота
между раждането и смъртта, за да придобием тук мисли.
Какво ще бъде продължението на тези двамата, когато те преминат портата на смъртта? Този, който тук на Земята не е имал никакви мисли за духовния свят, не е прекарал през душата си мисли за духовния свят, след смъртта, като душевен човек, той ще бъде в същото положение като този, който, имайки физически организъм, няма храна, тоест гладува.Тъй като мислите, които тук на Земята си съставяме за духовния свят, представляват храна за една от най-важните сили, оставащи в нас след смъртта – силата на мислене. Тази сила на мислене ние имаме подобно на това, както на Земята имаме силата на глада, но това чувство на глад не може да бъде удовлетворено между смъртта и новото раждане, ако душата не е била подготвена с мисли за духовния свят тук на Земята. След смъртта ние имаме имагинации, инспирации, интуиции, но мисли, като такива, не можем да имаме. Тях трябва да ги преживеем тук.
Трябва да встъпим в живота между раждането и смъртта, за да придобием тук мисли.
С тези мисли, придобити тук във физическия живот, ние се храним през целия период на живота между смъртта и новото раждане, и "гладуваме", ако ги нямаме. В това е разликата. На духовен глад в отвъдния свят е обречен този, който тук на Земята не иска да има мисли за духовните светове. И този, който може да се насити в живота между смъртта и новото раждане, е когото обрисувах като втория човек, който живее в тези мисли, които развиваме тук. Затова, ако материализмът стане всеобщ, единствен мироглед на човечеството, тогава хората биха ставали в живота между смъртта и новото раждане, ако може да се употреби такъв израз, изгладнели, духовно гладни.
към текста >>
С тези мисли, придобити тук във физическия живот, ние се храним през целия период на
живота
между смъртта и новото раждане, и "гладуваме", ако ги нямаме.
Този, който тук на Земята не е имал никакви мисли за духовния свят, не е прекарал през душата си мисли за духовния свят, след смъртта, като душевен човек, той ще бъде в същото положение като този, който, имайки физически организъм, няма храна, тоест гладува.Тъй като мислите, които тук на Земята си съставяме за духовния свят, представляват храна за една от най-важните сили, оставащи в нас след смъртта – силата на мислене. Тази сила на мислене ние имаме подобно на това, както на Земята имаме силата на глада, но това чувство на глад не може да бъде удовлетворено между смъртта и новото раждане, ако душата не е била подготвена с мисли за духовния свят тук на Земята. След смъртта ние имаме имагинации, инспирации, интуиции, но мисли, като такива, не можем да имаме. Тях трябва да ги преживеем тук. Трябва да встъпим в живота между раждането и смъртта, за да придобием тук мисли.
С тези мисли, придобити тук във физическия живот, ние се храним през целия период на живота между смъртта и новото раждане, и "гладуваме", ако ги нямаме.
В това е разликата. На духовен глад в отвъдния свят е обречен този, който тук на Земята не иска да има мисли за духовните светове. И този, който може да се насити в живота между смъртта и новото раждане, е когото обрисувах като втория човек, който живее в тези мисли, които развиваме тук. Затова, ако материализмът стане всеобщ, единствен мироглед на човечеството, тогава хората биха ставали в живота между смъртта и новото раждане, ако може да се употреби такъв израз, изгладнели, духовно гладни. Като следствие от това би било повредено встъпването във физическия свят при новото раждане.
към текста >>
И този, който може да се насити в
живота
между смъртта и новото раждане, е когото обрисувах като втория човек, който живее в тези мисли, които развиваме тук.
Тях трябва да ги преживеем тук. Трябва да встъпим в живота между раждането и смъртта, за да придобием тук мисли. С тези мисли, придобити тук във физическия живот, ние се храним през целия период на живота между смъртта и новото раждане, и "гладуваме", ако ги нямаме. В това е разликата. На духовен глад в отвъдния свят е обречен този, който тук на Земята не иска да има мисли за духовните светове.
И този, който може да се насити в живота между смъртта и новото раждане, е когото обрисувах като втория човек, който живее в тези мисли, които развиваме тук.
Затова, ако материализмът стане всеобщ, единствен мироглед на човечеството, тогава хората биха ставали в живота между смъртта и новото раждане, ако може да се употреби такъв израз, изгладнели, духовно гладни. Като следствие от това би било повредено встъпването във физическия свят при новото раждане. Духовният живот би завехнал, а с него би завехнал и физическият свят, който човечеството трябва още да усвоява в течение на този земен период.
към текста >>
Затова, ако материализмът стане всеобщ, единствен мироглед на човечеството, тогава хората биха ставали в
живота
между смъртта и новото раждане, ако може да се употреби такъв израз, изгладнели, духовно гладни.
Трябва да встъпим в живота между раждането и смъртта, за да придобием тук мисли. С тези мисли, придобити тук във физическия живот, ние се храним през целия период на живота между смъртта и новото раждане, и "гладуваме", ако ги нямаме. В това е разликата. На духовен глад в отвъдния свят е обречен този, който тук на Земята не иска да има мисли за духовните светове. И този, който може да се насити в живота между смъртта и новото раждане, е когото обрисувах като втория човек, който живее в тези мисли, които развиваме тук.
Затова, ако материализмът стане всеобщ, единствен мироглед на човечеството, тогава хората биха ставали в живота между смъртта и новото раждане, ако може да се употреби такъв израз, изгладнели, духовно гладни.
Като следствие от това би било повредено встъпването във физическия свят при новото раждане. Духовният живот би завехнал, а с него би завехнал и физическият свят, който човечеството трябва още да усвоява в течение на този земен период.
към текста >>
Явленията от
живота
, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях.
Изхождайки от това, Оскар Хертвиг стига до следните странни мисли. Той говори за това, как с естественонаучните методи трябва да се провежда изследване на обкръжаващата ни действителност. Той казва: великият дар на модела на мислене в областта на физиката, химията и биологията са ни го дали астрономите, и работата е след това хората да се научат да мислят във физиката, химията и в, собствено, жизнените явления така, както са мислили астрономите за небесните явления. Убедително звучи, ако се каже: следвайте стандарта на мислене на Кеплер, Коперник и Нютон, за да разберете явленията от обкръжаващия ни свят! – Но помислете, какво значи това?
Явленията от живота, физическите явления, химическите явления, явленията в живото са около нас, те ни обкръжават, те са близо до нас, ние непосредствено контактуваме с тях.
И за изучаването им трябва да се обръщаме към явления, отстоящи от нас толкова далеч, колкото изобщо е възможно да си представим; значи, докато отстоим от небесните явления толкова далеч, колкото изобщо е възможно, трябва да търсим в тях разбирането на това, което непосредствено ни обкръжава. Не може да се измисли по-абсурдна мисъл. Но хиляди и хиляди хора преминават покрай тази нелепица и понятие си нямат, че подобни нелепици разлагат съвременното мислене, и че ако то се разложи, ще разделя хората и все повече ще ги откъсва от действителността. От такова мислене и такива идеи никога няма да стигнем до познание за някакви социални или етични, или политически структури. Това принадлежи към задачите на духовната наука – да внесе яснота в това, което представлява съвременният, така наречен, духовен живот на хората.
към текста >>
Трябва да внесем в
живота
знанието за луциферично и ариманично.
Казах, че трябва да насочваме поглед към духовните сили, които нахлуват в обикновения физически свят. И ние отново и отново говорим за това, че човек в своя живот е включен в три силови потока: луциферически, ариманически и този, който съответства, собствено, на човешкото. Често съм посочвал и, че не трябва да се мисли: аз ще успея да избегна луциферическото, аз ще успея да избегна ариманическото – ако се мисли така, се попада в тях. Трябва ясно да си даваме сметка за това, което се намира вътре в тези три потока, трябва да ги познаваме и изучаваме.
Трябва да внесем в живота знанието за луциферично и ариманично.
към текста >>
Голяма роля за това, как хората са поставени в
живота
, в различните положения в
живота
, играят честолюбието и тщеславието, нали така?
Голяма роля за това, как хората са поставени в живота, в различните положения в живота, играят честолюбието и тщеславието, нали така?
Някой никога не би се стремил към един или друг пост, ако социалното устройство не го стимулираше към това. Получаването на титли, постове, ордени, всичко това в крайна сметка почива в луциферическия елемент. Опитайте се веднъж да си съставите непредубедена представа за това, колко много в живота на човека се определя от това, че хората се хващат на въдицата на честолюбието, кълват на тази стръв. Пробвайте да помислите, как в социалния ред хората са разположени един над друг, един под друг, как социалното устройство се съобразява с това честолюбие. Изяснете си в каква степен върху това е изградена структурата на социалния организъм.
към текста >>
Опитайте се веднъж да си съставите непредубедена представа за това, колко много в
живота
на човека се определя от това, че хората се хващат на въдицата на честолюбието, кълват на тази стръв.
Голяма роля за това, как хората са поставени в живота, в различните положения в живота, играят честолюбието и тщеславието, нали така? Някой никога не би се стремил към един или друг пост, ако социалното устройство не го стимулираше към това. Получаването на титли, постове, ордени, всичко това в крайна сметка почива в луциферическия елемент.
Опитайте се веднъж да си съставите непредубедена представа за това, колко много в живота на човека се определя от това, че хората се хващат на въдицата на честолюбието, кълват на тази стръв.
Пробвайте да помислите, как в социалния ред хората са разположени един над друг, един под друг, как социалното устройство се съобразява с това честолюбие. Изяснете си в каква степен върху това е изградена структурата на социалния организъм. В тази област изключително голяма е ролята на Луцифер.
към текста >>
Трябва само да се замислим, че вероятно, много значителни хора от миналото, достигнали висини в
живота
, според тези тестове биха се оказали ненадарени.
Да осветлим този въпрос от гледна точка на духовната наука. Какво се проверява с тези тестове? Не се проверява нищо, което би имало действително отношение към душата.
Трябва само да се замислим, че вероятно, много значителни хора от миналото, достигнали висини в живота, според тези тестове биха се оказали ненадарени.
Помислете за Хелмхолц, толкова четен в наши дни; ако само бе подложен на такава проверка за даровитост, навярно не би достигнал постовете, които е имал в живота. Тези тестове нямат нищо общо с развитието на душевната надареност, вървяща от въплъщение във въплъщение на индивидуалността; те проверяват само сбора на заложените в човека ариманични сили. Проверява се не човека, а това, което се съдържа в него като ариманични сили. И така, както в миналото са се опирали на луциферичните сили, така сега опората започва да е в ариманичните сили, и социалното се гради на чисто ариманичното. Разбира се, да се ориентира напълно в тези сложни неща може само този, който действително стои на почвата на духовната наука, който иска и може да вижда света духовно.
към текста >>
Помислете за Хелмхолц, толкова четен в наши дни; ако само бе подложен на такава проверка за даровитост, навярно не би достигнал постовете, които е имал в
живота
.
Да осветлим този въпрос от гледна точка на духовната наука. Какво се проверява с тези тестове? Не се проверява нищо, което би имало действително отношение към душата. Трябва само да се замислим, че вероятно, много значителни хора от миналото, достигнали висини в живота, според тези тестове биха се оказали ненадарени.
Помислете за Хелмхолц, толкова четен в наши дни; ако само бе подложен на такава проверка за даровитост, навярно не би достигнал постовете, които е имал в живота.
Тези тестове нямат нищо общо с развитието на душевната надареност, вървяща от въплъщение във въплъщение на индивидуалността; те проверяват само сбора на заложените в човека ариманични сили. Проверява се не човека, а това, което се съдържа в него като ариманични сили. И така, както в миналото са се опирали на луциферичните сили, така сега опората започва да е в ариманичните сили, и социалното се гради на чисто ариманичното. Разбира се, да се ориентира напълно в тези сложни неща може само този, който действително стои на почвата на духовната наука, който иска и може да вижда света духовно. Тъй като това, което сега ви казах за проверката за даровитост, от огромен брой хора и техния журналистически съпровод се издига в ранг на най-велико достижение на съвременността, и се оценява като основа на социалната структура на бъдещето.
към текста >>
Ако от многото, на което днес дадохме възможност да въздейства върху нашите души, си създадохте понятие за това, какво в близко бъдеще трябва да стане в
живота
на човечеството, в неговото духовно развитие, вие сте на верния път.
Ако от многото, на което днес дадохме възможност да въздейства върху нашите души, си създадохте понятие за това, какво в близко бъдеще трябва да стане в живота на човечеството, в неговото духовно развитие, вие сте на верния път.
Но тогава би трябвало да сте загрижени за необходимостта да се обхване съзнанието на човешките индивидуалности, за да им се даде насреща това, което съответства на тяхната същност. И тогава няма да стигнете до проверката на ариманичните способности, тъй като тази проверка на ариманичните способности може да доведе само до това, че човечеството ще се разглежда само като сбор от машини, не повече. Проверява се само проявлението на духа във външната телесност. Такава "проверка за надареност" проверява човека само в границите на това, доколко той се явява машина. И от такива проверки се правят моделите за социалното устройство, организирайки човешкото общество по образеца на физическото, по образеца на машините.
към текста >>
В заключение авторът съобщава хороскопа на Гьоте и разглежда, в каква степен той може да обясни събитията от
живота
на Гьоте.
Ще ви дам пример, който е много забавен и стана неотдавна. В един много четен вестник се появи статия от Фриц Маутнер, критик-лингвист. В тази статия Фриц Маутнер, който е изключително образован човек, ругае излязлата тези дни в поредицата "За природата и света на духа" книжка, в която съвсем в духа на съвременната материалистична наука, – именно така, както за това говори съвременният университетски професор – се обсъжда утвърдилото се в материалистическата наука понятие за астрология.
В заключение авторът съобщава хороскопа на Гьоте и разглежда, в каква степен той може да обясни събитията от живота на Гьоте.
Но, всъщност, добрият професор само се надсмива над тези, които придават значение на хороскопа. Той ги изобразява като тези, които можеш да обърнеш във всяка посока. Фриц Маутнер ругае на три колони в "Берлински ежедневник”. Не може да се разбере защо, собствено, той ругае автора. Няма ни най-малко основание за това.
към текста >>
Помислете, ако тези духовни сили, които са безплодни, когато са откъснати от действителността, бяха използвани правилно, тогава те биха били свързани с действителността, и биха стояли вътре в правилния, нормален поток на
живота
.
Попитайте някой от многобройните читатели, дали някой обърна внимание на този гротескен случай, на този парадокс? Не, това минава покрай хората. Но в събитията това не минава безследно, това има горчиво, лошо въздействие. Какво става тук? Човешките духовни сили се употребяват неправилно.
Помислете, ако тези духовни сили, които са безплодни, когато са откъснати от действителността, бяха използвани правилно, тогава те биха били свързани с действителността, и биха стояли вътре в правилния, нормален поток на живота.
Като живот. Но така, както са, служат на Ариман.
към текста >>
С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от
живота
– в това е нашата задача.
Скъпи мои приятели, необходимо е отново и отново да се посочва невероятната значимост на тези неща. Това, което охарактеризирах с отделни примери, днес се среща на всяка крачка. Живеем във време, в което ние действаме правилно само ако решително се стремим към безусловна яснота, липса на предразсъдъци и безпристрастност.
С пълна безпристрастност да стоим пред фактите от живота – в това е нашата задача.
И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си. Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност.
към текста >>
За отделната човешка душа едно от най-добрите, най-значителни достижения на духовнонаучната работа, трябва да стане придобиването на свободно, ясно, безпристрастно съждение за това, което и се представя в обкръжаващия живот, и освобождение от това, което по същество властва днес над цялото човечество - "проспиване" на събитията от
живота
.
И именно духовната наука отваря пътища към това, прехвърляйки мост, правилно свързвайки вътрешната същност на човека с истинската действителност. Тъй като именно в това отношение хората живеят в истинска мъгла. Ако се замислим, трудно е да се разбере, как хората ден след ден живеят в такава мъгла. Но това е било необходимо, за да имат хората възможност да се научат да стоят на краката си. Те трябва да се научат да достигат до яснотата със свои собствени сили, а не чрез авторитарност.
За отделната човешка душа едно от най-добрите, най-значителни достижения на духовнонаучната работа, трябва да стане придобиването на свободно, ясно, безпристрастно съждение за това, което и се представя в обкръжаващия живот, и освобождение от това, което по същество властва днес над цялото човечество - "проспиване" на събитията от живота.
Хората проспиват това, което се намира пред очите им. Да обвият всичко в мъгла – това е именно стремежа на тези, които едностранчиво излизат с всевъзможни монистични или "естественонаучни обосновки"- както те им казват – идеи, но които по същество не са нищо друго, а просто материалисти. Те ни уверяват, че именно те водят към действителността. Но те ни отдалечават от действителността. Пробвайте да кажете на Оскар Хертвиг, че той разглежда фактите откъснато от действителността - той ще ви вземе на подбив, защото съвсем не е в състояние да види, че това действително е така.
към текста >>
Да позволим да израсте и да се издигне този начин на мислене от дълбочинните импулси и най-вътрешните сили на
живота
– това трябва да стане едно от постиженията на нашето духовнонаучно движение.
Да позволим да израсте и да се издигне този начин на мислене от дълбочинните импулси и най-вътрешните сили на живота – това трябва да стане едно от постиженията на нашето духовнонаучно движение.
Тогава няма да добием приятното за външните сетива, уютно успокоение в чужди на света идеи, което е така приятно, ако искаш да проспиш живота си, а ще основем истинско служене на Духа, което божествено-духовните сили, представляващи основата на реалността, внедряват в живота на Земята. За това - следващия път.
към текста >>
Тогава няма да добием приятното за външните сетива, уютно успокоение в чужди на света идеи, което е така приятно, ако искаш да проспиш
живота
си, а ще основем истинско служене на Духа, което божествено-духовните сили, представляващи основата на реалността, внедряват в
живота
на Земята.
Да позволим да израсте и да се издигне този начин на мислене от дълбочинните импулси и най-вътрешните сили на живота – това трябва да стане едно от постиженията на нашето духовнонаучно движение.
Тогава няма да добием приятното за външните сетива, уютно успокоение в чужди на света идеи, което е така приятно, ако искаш да проспиш живота си, а ще основем истинско служене на Духа, което божествено-духовните сили, представляващи основата на реалността, внедряват в живота на Земята.
За това - следващия път.
към текста >>
44.
15. Лекция, 26.04.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Ако тръгнем обратно на хода на развитие на човечеството чак до катастрофата в
живота
, когато континентът, разположен между съвременните Европа и Америка, се е потопил във водите на океана и в замяна са се появили на запад американският, и източно-европейският континент, ще намерим, започвайки от нашето време, пет човешки епохи.
Вчера и още по-преди говорих тук, в този клон, за това, какво бих искал да назова подмладяване на човечеството в хода на развитието. Да възстановим накратко в паметта си за какво става дума.
Ако тръгнем обратно на хода на развитие на човечеството чак до катастрофата в живота, когато континентът, разположен между съвременните Европа и Америка, се е потопил във водите на океана и в замяна са се появили на запад американският, и източно-европейският континент, ще намерим, започвайки от нашето време, пет човешки епохи.
Първата следатлантска епоха, последвала непосредствено след атлантската катастрофа, е индийската културна епоха. Тя отива далеч в миналото зад периода, осветяван от историческите документи. Ще намерите кратко нейно описание в книгата ми "Въведение в тайната наука". Но днес за нас е важно следното, което ясно трябва да стои пред душата: в тази културна епоха човек е живеел така, че духовно-душевното му развитие и неговото телесно развитие са вървели съвместно чак до 50 години. Под тази съвместност се подразбира нещо различно, от това, което сега имаме.
към текста >>
А днес сме в петата следатлантска култура – встъпихме в нея още в ХV век, – и в тази култура ние съпреживяваме
живота
в тялото само до края на двадесетте години; след това изобщо преживяваме повече отиващо към упадък развитие.
След това настъпила втората следатлантска културна епоха, древноперсийската, също доисторическа; в нея хората вече чак до 40 години преминавали съвместно развитие на душевно-духовното и телесното. После, в третия културен период, човечеството, като такова, като цяло, отново подмладяло. В египетско-халдейското време душите се еманципирали от телесността, примерно, между 36 и 42 години. След това настъпила гръко-латинската култура, в периода на която станала Мистерията на Голгота. Тогава хората чак до 35 години преминавали с телесността такова развитие, каквото сега е достъпно само в детството.
А днес сме в петата следатлантска култура – встъпихме в нея още в ХV век, – и в тази култура ние съпреживяваме живота в тялото само до края на двадесетте години; след това изобщо преживяваме повече отиващо към упадък развитие.
Затова сега човек в своите природни заложби е толкова малко склонен да възприема в своята душа духовното.
към текста >>
Ако сте преминали
живота
без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта.
Всичко се е променило, но все пак не в толкова категорична форма, както, струва ми се, може да бъде. Когато се изрича истина, като току що приведената, според съвременния глупав начин на мислене, ние тутакси си мислим: или да, или не, нали така? В действителност ние никога нямаме работа с това "или, или", а като правило имаме работа с "и така, и така", Духовното не се проявява сега от самосебе си, когато човек встъпва във възрастта на старостта. Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука.
Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта.
Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука. Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо. Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок.
към текста >>
Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за
живота
на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо.
Но ако искрата на духовната наука е пробудила огънчето на Духа в душата, когато остаряваме, от низходящата телесност се дарява нещо, което по съвсем особен начин се вживява в това, което е научено по пътя на духовната наука. Ако сте преминали живота без познавателното съприкосновение с духовното, тогава нищо особено от старостта няма да преживеете; вие няма да научите съкровищата на старостта. Под това познавателно съприкосновение с духа се подразбира не нещо професионално, а това, което е достъпно за всяка обикновена душа, тъй като духовната наука може да стане общодостъпна, ако човечеството се стреми към това. В детството и младостта си няма да очаквате нещо особено от старостта. Сега всичко е по-различно, когато искрата на познанието за духа не се разгаря природно-закономерно в душата, а се пробужда по пътя на възпитанието, чрез настъпващата към душите на човешкото съобщество духовна наука.
Тогава, ако бъде правилно разбрано това, което може да стане духовната наука за живота на душата, именно чрез духовната наука ще бъде отново, но сега вече съзнателно пробудено чувството: трябва да очаквам нещо от старостта, стареенето дава нещо.
Когато навърша 35 години, това, което живее в мен самия, ще стане различно, от това, което е сега, когато съм още зелен 20-годишен младок. Това настроение е нещо извънредно важно за човешката душа; настроение, което бих искал да обознача като живот пълен с очакване, живот, който просто знае: творящите сили, които преживяваш в себе си, трябва с цялата сериозност да разбереш, като творчество на Духа в твоята душа.
към текста >>
Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните взаимоотношения на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на
живота
.
То ни разкрива все нови и нови страни на това, което тогава се развива в нас, което отвътре навън се разкрива в нас. Да живееш в очакване, от година на година да чакаш новото от остаряването – това е резултат от сериозното вникване в думите: всичко, което е около нас и вътре в нас, е творчество на Духа. Това настроение, този проникнат от очакване живот трябва да се вкорени в самата същност на възпитанието, трябва да се влее в цялото настроение, да стане същност на възпитанието. Така, че децата от ранни години, а след това и когато станат юноши или девойки, и по-късно, да живеят с чувството: докато сме млади, Духът не ни се разкрива напълно, но според това, доколко остаряваме, той по все по-нов начин се разкрива на душата. Нужен е тласък към познанието на Духа, за да не се изпусне, да не се остави без внимание това, което се надига от дълбините на нашето същество, тъй като нашето остаряване не е безсмислено, а изпълнено със съдържание.
Днес младите хора се дразнят, когато им се говори за значението на възрастта, те се смятат за зрели да бъдат избрани в парламента или в други представителни органи, макар, разбира се, да не са узрели за това, тъй като работата е там, че правилното съждение за социалните взаимоотношения на хората и за социалното устройство израства само на основата на зрялото разглеждане на живота.
Ако изобщо съществува тази душевна настройка на живот, изпълнен с очакване, тогава се знае: това, което ни обкръжава като външно устройство, не може да се разбере и възприеме напълно, докато не се встъпи в определена възраст.
към текста >>
В подрастващия човек тя създава съвсем друго възприемане на
живота
, усещане за очакване на новото, което ще му донася всяка нова година от неговия живот.
Духовната наука, ако е правилно разбрана, не е нещо абстрактно, тя вниква в практическия живот. Духовната наука, ако се разбира все повече и все по-правилно, дълбоко се внедрява в практическия живот и все повече ще навлиза, чак до конкретните неща.
В подрастващия човек тя създава съвсем друго възприемане на живота, усещане за очакване на новото, което ще му донася всяка нова година от неговия живот.
В духовната наука са заложени изпълнените със сили ферменти на възпитанието, най-енергичните възпитателни импулси. Тя съдържа морални импулси, които съвсем различно въздействат върху душите на хората, отколкото моралните импулси, които слави съвременното човечество. Духовната наука съдържа импулси, втичащи се в човешката душа от всеобемащия универсален смисъл на живота.
към текста >>
Духовната наука съдържа импулси, втичащи се в човешката душа от всеобемащия универсален смисъл на
живота
.
Духовната наука, ако е правилно разбрана, не е нещо абстрактно, тя вниква в практическия живот. Духовната наука, ако се разбира все повече и все по-правилно, дълбоко се внедрява в практическия живот и все повече ще навлиза, чак до конкретните неща. В подрастващия човек тя създава съвсем друго възприемане на живота, усещане за очакване на новото, което ще му донася всяка нова година от неговия живот. В духовната наука са заложени изпълнените със сили ферменти на възпитанието, най-енергичните възпитателни импулси. Тя съдържа морални импулси, които съвсем различно въздействат върху душите на хората, отколкото моралните импулси, които слави съвременното човечество.
Духовната наука съдържа импулси, втичащи се в човешката душа от всеобемащия универсален смисъл на живота.
към текста >>
Трябва да бъде скъсано с представата, че на 20 или 25 години ти вече си напълно човек, напълно развит човек, който сега просто трябва да живее и от когото по-нататъшния живот изисква само прилагане на това, което си изучил, или – просто да се ползваш от
живота
.
Изключително важно е, душевната настройка, свързана с това, за което сега говоря, да намери чрез духовната наука път към човешките души. Тъй като нашето време го доведе до такава сложна катастрофа именно това, че ние живеем в преходен момент, който носи новото на човешката душа, а хората още се държат за старото, противят се на новото, особено в сферата на възпитанието. Ние виждаме във външния, изхождащ от материалистичната култура живот, нещо даже противоположно на това, което настоятелно изисква от нас бъдещето. Изключително важно е, преди всичко на подрастващото поколение да му бъде присадено това виждане на смисъла в намиращия се в процес на развитие живот. В това отношение днес всеки е още само подрастващ човек, тъй като духовната наука е още толкова малко навлязла в плътта и кръвта, че още ще трябва да поработим върху себе си с това, което тя може да даде за възпитанието на душата.
Трябва да бъде скъсано с представата, че на 20 или 25 години ти вече си напълно човек, напълно развит човек, който сега просто трябва да живее и от когото по-нататъшния живот изисква само прилагане на това, което си изучил, или – просто да се ползваш от живота.
към текста >>
Колко малко се замислят над смисъла на
живота
, който като творчество на Духа се изявява във формирането на човека.
Всички вие ставате по-богати духом! Разликата е само в това, че един приема това с добра воля, а други са си въобразили, че на двадесет години са станали завършени хора. Сега това е особено свойствено за така наречената интелигенция – да не приема мисли за необходимостта от приемане в своето развитие на нещо ново. Съвсем млади хора пишат днес стихове и проза, активно се изявяват в различни области. И какви чувства носят срещу всичко това?
Колко малко се замислят над смисъла на живота, който като творчество на Духа се изявява във формирането на човека.
Но духовното не отслабва, даже ако младите хора съчиняват драми или пишат фейлетони и тем подобни! Без значение на това, те могат да имат Духа, само че не знаят за живеещия и развиващ се в тях Дух.
към текста >>
Тези търсения са породени от опустошаването, от изпразването на духа от
живота
.
Могат да се приведат много примери, показващи, че хората нямат ни най-малка представа за разпрашаващия се духовен живот. Търсят и търсят по всякакви възможни пътища. Помислете само, колко много женски и всякакви други клубове има във всеки малко по-голям град! Търсят ли търсят, тъй като не знаят за това, което трябва да бъде съхранено, и което се разпръсква. Търсят защото нямат това, което е така необходимо, и което не умеят да видят.
Тези търсения са породени от опустошаването, от изпразването на духа от живота.
Това опустошаване на живота би приело застрашаващи размери, ако човечеството не разбере необходимостта от това, да зазвучи тази настройка на душите, за която току що говорих.
към текста >>
Това опустошаване на
живота
би приело застрашаващи размери, ако човечеството не разбере необходимостта от това, да зазвучи тази настройка на душите, за която току що говорих.
Търсят и търсят по всякакви възможни пътища. Помислете само, колко много женски и всякакви други клубове има във всеки малко по-голям град! Търсят ли търсят, тъй като не знаят за това, което трябва да бъде съхранено, и което се разпръсква. Търсят защото нямат това, което е така необходимо, и което не умеят да видят. Тези търсения са породени от опустошаването, от изпразването на духа от живота.
Това опустошаване на живота би приело застрашаващи размери, ако човечеството не разбере необходимостта от това, да зазвучи тази настройка на душите, за която току що говорих.
към текста >>
Да се разбере
живота
в неговото историческо формиране е първостепенната задача на духовната наука, задача на духовнонаучно насоченото мислене.
Да усещаш духовната наука като стимул за живия живот, действително да живееш в това, което изисква съвременният етап на развитие на човечеството – това е най-важната задача на тези, които действително са се посветили в служба на Духа; това значи да живееш с човечеството и да научиш, какво в дадения момент е неговата задача в хода на развитието, тоест, какво му е предопределено да извърши. Пробвайте непредубедено да подходите към заобикалящите ви събития. Болшинството хора, собствено, проспиват събитията, ставащи около тях. Те мислят, че трябва да се върне положението от преди 1914 година и чакат това. Те съвсем не разбират колко дълбоко е въздействието на това, което става, не разбират, какво, собствено, е станало като необходимост, че хората да привикнат към съвсем нови понятия, към понятия, които по-рано съвсем ги е нямало.
Да се разбере живота в неговото историческо формиране е първостепенната задача на духовната наука, задача на духовнонаучно насоченото мислене.
към текста >>
Но работата е там, правилно ли е това приспособяване или е неправилно, безсъзнателно или с пълно съзнание навлиза в
живота
това приспособяване.
Животното запазва своя образ. Лъвът, срещащ куче, не повтаря в своето етерно тяло неговия образ, той вътрешно и външно си остава лъв. Той, собствено, сякаш познава в действителност само друг лъв. Погледнете, колко различно противостои животно на себеподобно или на животно от друг вид. Човекът е подвижен, многостранен, в своето етерно тяло той е съзвучен на своето обкръжение.
Но работата е там, правилно ли е това приспособяване или е неправилно, безсъзнателно или с пълно съзнание навлиза в живота това приспособяване.
Това, че животните са организирани толкова многообразно, че в своя физически облик те закрепят нещо, което в човека постоянно се изменя, определя, че светът на животните съвсем не представлява това, което вижда в него съвременният зоолог, а че всеки животински вид носи в себе си свой особен смисъл, и съотношението между животните /видовете/ показва определен смисъл. В известна степен може сякаш да се прочете смисъла на целия животински свят. С това ние строим мост между себе си и духовния свят, – с това, че на нас ни се открива смисъла на закрепеното навън в животинските форми, и което след това осмислено съпреживяваме, отпечатвайки в себе си техните образи.
към текста >>
Това дълбоко ще въведе детето в
живота
на природата.
Или в градината да се даде на детето да наблюдава едно и също растение през пролетта, лятото и есента, а след това да му се прочетат съответните места от "Метаморфози на растенията" на Гьоте.
Това дълбоко ще въведе детето в живота на природата.
към текста >>
Този, който знае, че всяка следваща година от
живота
ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие.
Божествената Мъдрост трябва да даде тези знамения на човечеството, тъй като човек трябва да стане не същество-автомат, а самостоятелно същество. Работата не е да се пита: защо човечеството е въвлечено във всичко това? Какво трябва да се направи за благото на човечеството – ето как трябва да се постави въпросът – и става дума за действия във връзка с великите, универсални, етични импулси. Това е, което ни задължава седмица след седмица, час след час, минута след минута да се откриваме за това, което се случва. И този, който в охарактеризирания днес смисъл чака, какво ново ще му донесе животът всяка следваща година, което досега е било скрито от него, той ще запали в своята душа живото, а не абстрактното, не мъртвото съзнание за безсмъртието, така необходимо за бъдещето.
Този, който знае, че всяка следваща година от живота ще му открие нещо ново от съкровените неща, знае също така, че животът след смъртта също ще му открие нови съкровени неща; за него е невъзможно съмнението в наличието на друго, извънтелесно развитие.
Животът след смъртта за него е реалност, истинска реалност. И за него това ще стане не личен, егоистичен факт, както това толкова често се проявява днес, а общочовешки принцип.
към текста >>
О, много, изключително много плодотворни неща, пълни със значение, най-съществени неща ще се влеят в
живота
на Земята, когато умрелите чрез съзнанието на живеещите, ще успеят да станат съветници на човечеството.
Но тук няма абстрактна почит към починалия, а живо установяване на непосредствена връзка– с живеещата след смъртта душа, живо възприемане от въплътената във физическо тяло душа, на живата душа на починалия.
О, много, изключително много плодотворни неща, пълни със значение, най-съществени неща ще се влеят в живота на Земята, когато умрелите чрез съзнанието на живеещите, ще успеят да станат съветници на човечеството.
Знам, колко далеч от това е още съзнанието на хората. Знам, че макар и днес да питат: какво може да каже някой 22-годишен или 23-годишен – или изобщо, каква трябва да бъде възрастовата граница за различните парламенти? – Какво може да каже и 24-годишният за това, което трябва да стане закон? Но никой не пита, какво днес казва Гьоте за предполагаемия закон. Но и това ще дойде.
към текста >>
Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в
живота
, сами не се приспиваме.
Този, който макар и малко се е докоснал до духовната наука, знае, че духовната наука му открива духовния поглед, така че и по този въпрос да добие яснота. Днес е жизнено необходимо за човечеството ясно да вижда, ясно да гледа на обкръжаващия свят, да вижда ставащото, да не го проспива. Тъй като твърде много причини в човечеството прикриват действителните маски. А хората са много лековерни; затова те вярват на маските и не виждат какво е скрито под тях. Не могат да добият ясно и спокойно разбиране на това, което става в света, защото не могат да развият този начин на мислене, който прави възможна определена подвижност на Духа, необходима за духовната наука, и затова не могат да достигнат момента, когато действително ще влязат в тази подвижност на Духа.
Не трябва да се проспиват събитията в света, трябва да се позволи на духовната наука да се пробуди, разбира се, ако поради стремежа към удобство, към удобство в живота, сами не се приспиваме.
Нуждата от вливане в душата на духовното е голяма, но у мнозина от чувстващите се като водачи на човечеството, няма воля да се съобразяват с тази потребност. Волята за духовното живее в простите души, но те сами себе си още не разбират, тъй като са вкарани в заблуда от господстващото днес, широко разпространено "обществено мнение". Шопенхауер го наричаше "лична глупост". Водещи личности често са склонни да говорят за ограничеността на човешкото същество именно защото самите те не искат да изведат хората зад пределите на тези граници. Можете да видите това във всички области.
към текста >>
Те изхождаха сякаш от фактите на
живота
, но фактите бяха така подбрани, че засегнаха това, което за нашето време е най-важното в
живота
на човешките възприятия, в целия живот.
Още повече от преди чувствам този път, че думите ми се възприемат не само с разума, но и че те звучат за вашите души така, както са замислени, че те падат в душите ви и се превръщат в тях в кълнове за проникване, осъзнато проникване в това, което трябва да се извърши в развитието на човечеството. Тъй като всеки ще бъде, и е възможно, не в толкова далечно бъдеще, поставен съгласно своя характер и карма, в едни или други обстоятелства пред важни жизнени въпроси, до които, ако поиска да си остане с предишните удобни представи, ще се окаже недорасъл. Трябва да се научим да усвояваме нови представи. Наш водач във формирането на тези нови представи ще бъде духовната наука. Моите думи бяха насочени към това, да призова душите към будност.
Те изхождаха сякаш от фактите на живота, но фактите бяха така подбрани, че засегнаха това, което за нашето време е най-важното в живота на човешките възприятия, в целия живот.
към текста >>
45.
16. Лекция, 21.03.1921
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на
живота
.
Многогодишният опит, щателното наблюдение над това, което става в световното историческо развитие, ми показаха господстващия сред англосаксонското население, и особено сред определени групи на англосаксонското население, в известен смисъл всемирно-исторически, широко замислен политически мироглед. В инспираторите, ако можем така да ги наречем, на англосаксонската политика господства политическата постановка, която може да бъде охарактеризирана със следните две основни положения. Първото положение – значителен брой личности, стоящи зад външните политически дейци, често явяващи се просто марионетки, са дълбоко проникнати от това убеждение – първото положение се състои в това, че от силите на мировото развитие, на англосаксонската раса е предопределено световно господство в нашата епоха и в бъдеще, в течение на много столетия, безусловно световно господство. Това е дълбоко вкоренен мироглед, макар че, бих казал, е материалистически разбираем и коренящ се в материалистическите представи за развитието на света. Но също така той мощно се е вкоренил в тези, които са истинските ръководители на англосаксонската раса, и това може да бъде сравнено с вътрешните импулси за мировата мисия, които са владеели древното юдейство.
Древноюдейският народ е мислил доста по-морално, по-теологично; но в силата на убеденост във водачите на англосаксонския народ, в неговите водещи личности, ние имаме преди всичко работа именно c това основно положение – то може да се проследи и чисто външно – и съвсем особеното възприемане на живота.
Господства мнението, че при всякакви условия трябва да бъде направено всичко, което съответства на тази основна постановка, тоест на интересите на англосаксонската раса, че не трябва да се отхвърля нищо, ако то съответства на тези интереси. Този импулс с особено грандиозна интелектуална сила е внедрен и в душите на тези, които макар и да се намират на по-ниска степен на властта, но принадлежат към ръководните политически дейци. Мислят си, че който не знае за всичко това, е лишен от възможността да се ориентира в хода на развитието на новото време.
към текста >>
Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански
живота
е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В националната борба действаше духовното. Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли.
Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук.
към текста >>
И пак се говори със същата тази откъснатост от
живота
, със същата тази абстрактност, с която говори Удроу Уилсън, и която беше подкрепена с това, с което той излезе на Версайската мирна конференция през 1919 година.
И пак се говори със същата тази откъснатост от живота, със същата тази абстрактност, с която говори Удроу Уилсън, и която беше подкрепена с това, с което той излезе на Версайската мирна конференция през 1919 година.
Отново се говори за същия този Хардинг /от 1921 до 1923 година 29-ти президент на САЩ/ и аз виждам в речта на Хардинг, неудачната му реч, колкото е възможно да бъде неудачна една поява, също отсъствие на каквато и да е връзка с действителността и повторение на стари, изтъркани фрази – и това сега, когато стоим пред стопански проблеми, както тогава стояхме пред политически; в тази реч не виждам дори и малка мисъл за това, което действително е необходимо. Почти е невъзможно хората да постигнат правилно съждение. Работата не е в това дали имаме Уилсън, който във Версай демонстрира своята обърканост, или по-късните разговори в същата област. Работата е на човек да му бъдат отворени очите и да вижда действителността.
към текста >>
46.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
В първия им том е поместена уводна статия за
живота
и творчеството на Хамерлинг.
Роберт Хамерлинг, (1830-1889 г.) Първите събрани съчинения са излезли едва в 1900 г. (в 4 части). Десет години след старанието на М.М.Рабенхиер са били издадени шестнадесеттомни "Събрани съчинения".
В първия им том е поместена уводна статия за живота и творчеството на Хамерлинг.
към текста >>
Активно участвала в осъществяването на постановките на драмите-мистерии на Р.Щайнер в Мюнхен и в претворяването в
живота
на архитектурния замисъл.
Софи Щинде, (1853-1915г.) От 1902 година във форщанда на Мюнхенския клон, след това във форщанда на Германската секция на Теософското Общество.
Активно участвала в осъществяването на постановките на драмите-мистерии на Р.Щайнер в Мюнхен и в претворяването в живота на архитектурния замисъл.
Реч, посветена на паметта и в Мюнхен, 30 ноември 1915 година. Виж "Нашите починали".
към текста >>
Виенският цикъл – "Вътрешното същество на човека и
живота
между смъртта и новото раждане".
Виенският цикъл – "Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане".
СС № 153, Дорнах, 1959 г.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Значението на радостните детски спомени за
живота
на възрастния човек.
Предразсъдъците и ужаси като помощници на ариманическите сили. За непригодността на повечето идеали. Защо днешните естествени науки не могат да проникнат в бъдещето. Ариманическите сили като вдъхновители на монизма. За необходимостта от нов вид възпитание.
Значението на радостните детски спомени за живота на възрастния човек.
към текста >>
48.
1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Естествено, сакраменталният и жречески живот, който цари в Рим е много по-древен от
живота
на модерните европейски държави и за дълъг период от време се намесваше с мъдрост и основание в световните събития.
Разбира се, днешните "историци" така поне ги наричат в някои части на света говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществуват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат. Това, което днес живее в държавите, е по старо от 400 или 500 години. А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго. Извънредно важно е тези неща да се разберат правилно.
Естествено, сакраменталният и жречески живот, който цари в Рим е много по-древен от живота на модерните европейски държави и за дълъг период от време се намесваше с мъдрост и основание в световните събития.
И аз постоянно се опитвах да отговори на въпросите: Какво ли означава фактът, че тези модерни държави, възникнали преди 400 или 500 години не могат сами да преодолеят хаоса? Какво ли означава фактът, че те отново поглеждат към сакраменталния и жречески Рим?
към текста >>
Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини
живота
си на импулсите за приобщаване към духовния свят!
Единственото, с което човек може да промени нещата е да изработи в себе си усещането за духовния свят, да изкове в себе си понятието за духовния свят, да подчини живота си на импулсите за приобщаване към духовния свят!
Само тогава според личния си принос човек ще може да напредва в еволюцията. И ако човек държи на своята еволюция, ако иска поне отчасти да разбере сериозните истини на нашето време които ние години наред, както и днес, изнасяме тук или там по света -, тогава той трябва да премахне от душата си онази ужасна посредственост, онзи безутешен и тривиален начин, по който днешните хора пишат и разпространяват своите мисли.
към текста >>
49.
2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в
живота
с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент.
Тогава този човек би израснал като едно будно дете, тъй като за днешната епоха особено в 7-та, 24-та, 21-та година са характерни именно будна и подвижна деятелност, така че до 21-та година той би бил един твърде енергичен човек. Ако обаче той не пробуди в себе си импулса за духовно развитие, ако остане един типичен човек за своето време, тогава той ще застине на своята 27-годишна възраст. И ако той наистина остане типичен представител на своята епоха, може да се случи например следното: Много е възможно, що то тези 27 години да оставят траен отпечатък в целия му по-нататъшен живот, т.е. всички отношения, които този човек би пренесъл нататък, ще останат белязани от 27-та година. Самият той преустановява развитието си, замръзва на 27-та година, защото е отхвърлил импулсите от духовния свят и се задоволява с Майя.
А в днешните европейски условия лесно може да се стигне до там, че подобен човек, един вид "самоиздигнал" се в живота с огромна енергия, проникнат с всевъзможните импулси от непосредствената действителност, но не по горе от своите 27 години, да бъде избран в един парламент.
И тъй като парламентът е идеал за съвременната епоха, нещата нататък са ясни.
към текста >>
Лесно е да посочим един такъв човек, израснал не в рамките на традицията, а в непосредственото силово поле на епохата, която благодарение на това стана един напорист и силен мъж, един мъж, който през първите 27 години от
живота
си не се спираше пред нищо.
Лесно е да посочим един такъв човек, израснал не в рамките на традицията, а в непосредственото силово поле на епохата, която благодарение на това стана един напорист и силен мъж, един мъж, който през първите 27 години от живота си не се спираше пред нищо.
Точно на 27 години той беше избран в парламента; там организира опозицията и се превърна в неудобно лице; издигна се бързо и се превърна, така да се каже, в "шлагера" на нашата съвременност това е Лойд Джордж*13. За нашата съвременност няма по-типичен представител от Лойд Джордж! Този човек, който сам проби пътя си в живота, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.
към текста >>
Този човек, който сам проби пътя си в
живота
, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.
Лесно е да посочим един такъв човек, израснал не в рамките на традицията, а в непосредственото силово поле на епохата, която благодарение на това стана един напорист и силен мъж, един мъж, който през първите 27 години от живота си не се спираше пред нищо. Точно на 27 години той беше избран в парламента; там организира опозицията и се превърна в неудобно лице; издигна се бързо и се превърна, така да се каже, в "шлагера" на нашата съвременност това е Лойд Джордж*13. За нашата съвременност няма по-типичен представител от Лойд Джордж!
Този човек, който сам проби пътя си в живота, беше избран в парламента точно в седмицата на своя 27-ми рожден ден; неговият живот се оказа типичен пример за онзи стил на живот, на който трябва да се сложи край, иначе 27-годишната възраст ще остане заключена за импулсите от духовния свят.
към текста >>
Ето как може да се вниква в събитията и фактите на
живота
, да, човек не трябва да ги проспива.
Ето как може да се вниква в събитията и фактите на живота, да, човек не трябва да ги проспива.
За този, който истински вниква в същината на своето време, е извънредно поучително, че един самоиздигнал се човек беше избран в парламента точно през 27-та си година.
към текста >>
Скъпи мои приятели, ако хората постепенно вникнат в тези факти, ако се научат да ги наблюдават и разбират, те ще вникнат и в дълбоките причини на
живота
.
Скъпи мои приятели, ако хората постепенно вникнат в тези факти, ако се научат да ги наблюдават и разбират, те ще вникнат и в дълбоките причини на живота.
Разбира се, днес тези факти са все още твърде неудобни за хората, те са неудобни, защото хората предпочитат да изживяват света инстинктивно, да го изживяват в името на своите емоции и страсти, а не в името на своето познание.
към текста >>
50.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Само че много често в
живота
изпъкват тъкмо нездравите, покварените, зле балансираните душевни сили.
Само че много често в живота изпъкват тъкмо нездравите, покварените, зле балансираните душевни сили.
И става така, че начинът, по който хората приемат тези истини, зависи твърде много от техния инстинктивен, от техния нагонен живот. Хората с лоши, покварени инстинкти нямат волята да издигнат своето нравствено равнище. Много често те са склонни да опорочат и самото проникване в граничния, свръхсетивен свят. Да, това се случва извънредно често. И когато хората не проявят здрав интерес към обективните космически процеси, когато те свеждат нещата до любопитство и лични облаги, това жестоко накърнява душата.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, именно за това те са заслушани и "топло отдадени", само че докато за другите неща от
живота
тази душевна нагласа може и да е подходяща, в нашия случай тя е напълно ненужна!
Лесно може да се установи, че тъкмо по време на антропософските лекции, а често и по време и на псевдоантропософските лекции, хората като че ли се стремят да изпаднат в някакъв съноподобен екстаз; те не се интересуват от самото съдържание, а по-скоро от особената и опияняваща наслада, която се причинява от "излъчването" на етерното и астрално тяло.
Да, скъпи мои приятели, именно за това те са заслушани и "топло отдадени", само че докато за другите неща от живота тази душевна нагласа може и да е подходяща, в нашия случай тя е напълно ненужна!
към текста >>
51.
4.Четвърта лекция, Дорнах, 6 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо
живота
в неговия вид тук на физическия план.
Нека да ги означим просто за да разполагаме с някакво име като елементарни духове на раждането и на смъртта. На всички личности, които бяха посвещавани в Мистериите, се забраняваше най-строго да говорят за тези елементарни Духове на раждането и смъртта. За нищо друго забраната не беше толкова строга. Защото да се говори за съществуванието на елементарните Духове на раждането и смъртта, означаваше следното: върху човека според духовно-душевното му развитие след атлантската катастрофа да се стовари разрушителната стихия на един буен и разяждащ огън. Бихме могли да си послужим и с друго сравнение.
Ако човек вникне в тези елементарни Духове на раждането и смъртта с пълно и будно съзна ние, той ще се сблъска с такива сили, които са непреодолимо враждебни спрямо живота в неговия вид тук на физическия план.
Дори само това трябва да се приеме от една нормално развита душа като опасна и разтърсваща истина: че тези ръководещи божествено-духовни Същества, които са отговорни за раждането и смъртта на човека, са така враждебно настроени спрямо всичко, което тук на физическия план се явява за човека като здраве, благополучие и т.н. Ако човек би осъществявал само това, което му носи удоволствие и радост: Да се движи удобно и сигурно всред физическия свят, да заспива и да се пробужда бодър и здрав, да ръководи делата си целенасочено и мъдро ако духовните Същества действуваха в подобен смисъл, тогава раждането и смъртта просто нямаше да съществуват. В далечното минало Боговете вече показаха, че за да се стигне до раждане и смърт, са необходими такива Същества, чиято вътрешна природа е подчинена на неудържимия порив да разрушава всяко благополучие, всяко благоденствие на човека в тукашния физически свят.
към текста >>
Разбира се, хората които са все още твърде далеч от антропософията, търсят н почти винаги намират извинителни причини за подобни положения в
живота
.
Естествено, Рикарда Хух не знае защо това е много по-важно. Обаче тя инстинктивно чувствува, че трябва да изрази нещата тъкмо по този начин. И целият настойчив призив в първите глави на книгата, апелиращи към опознаването на дявола, е нещо извънредно съществено и симптоматично за съвременната епоха. Тя разсъждава така: Хората отново ще се издигнат до Бога, стига дори и само да знаят, че дяволът е някъде около тях.
Разбира се, хората които са все още твърде далеч от антропософията, търсят н почти винаги намират извинителни причини за подобни положения в живота.
Рикарда Хух ясно чувствуваше: Дяволът от ново трябва да бъде опознат от хората като едно реално същество. Обаче тя веднага се отдръпва, като казва, че далеч не трябва, естествено, да си представяме дявола, забързан по улицата със своите рога и копита. Само че той е вече там! Ето в какво се състои работата! "Народът не вижда дявола, дори и когато той го друса за яката" Дори и инстинктивно да вижда желязната необходимост на определени неща, днешният абстрактен човек се нуждае от това, да ги извини, да ги оправдае.
към текста >>
52.
6. Шеста лекция, Дорнах, 8 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ако тази тайна бъде разбрана правилно, пред нас ще се открият много от загадките на света и
живота
.
Само че това "подобие на Боговете", тази близост с Боговете доколкото човекът се развиваше в условията на физическия план пропадна! Тъкмо това, което беше по-висшата част в човека, това, което човек беше длъжен духовно да усвои от Космоса, тъкмо то се превърна в негова низша природа. Моля Ви да не забравяте тази важна тайна за естеството на човека. Всичко, което човек днес има като своя низша природа, е пропаднало само поради намесата на Луцифер; поначало то беше определено да бъде неговата висша природа. Тук се корени основното и трагично противоречие на човешкото същество.
И ако тази тайна бъде разбрана правилно, пред нас ще се открият много от загадките на света и живота.
към текста >>
Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек: през миналите епохи обикновеното дневно съзна ние беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от
живота
на елементарния свят.
Нещата в миналото бяха други; както външните сетивни възприятия бяха много по-духовни, така и всичко, намиращо се в непосредствена връзка с елементарния мисловен свят, беше много по-образно, много по-имагинативно. Сънищата имаха стойност на имагинации, които насочваха към бъдещето. Както спомените насочват към миналото, така и имагинациите насочват към бъдещето, разбира се не по един и същ начин.
Изобщо ние трябва да си представим душевното устройство през миналите епохи като нещо съвсем различно от душевното устройство на днешния човек: през миналите епохи обикновеното дневно съзна ние беше сякаш пронизвано от подвижни и променливи съновидения, които обаче сочеха към съвсем реални факти от живота на елементарния свят.
Ако ми позволите този израз, материалният свят на сетивните възприятия все още не беше минерализиран. Духовните сили бликаха от цветовете и звуците. В онези далечни времена човекът все още можеше, така да се каже, да сънува в будност, само че тези будни сънища бяха същевременно неоспорими истини в елементарния, в обикновения мисловен свят. За да се постигне и утвърди свободата на човека, той трябваше да бъде "отдалечен" от пронизания е духовни Същества външен свят, и неговият вътрешен живот стана интимен и дълбок.
към текста >>
Обаче ние сме твърде далеч и по отношение на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в
живота
на човечеството.
Днес при обучението на педагозите ние сме твърде далеч от изискването за пророчески дарби.
Обаче ние сме твърде далеч и по отношение на много от онези неща, които тепърва ще се намесят в живота на човечеството.
Рано или късно човечеството ще бъде заставено да приеме тези принципи. Изобщо не трябва да се учудваме, скъпи мои приятели, ако днес един или друг материалистично настроен мислител, окачестви тази идея като налудна: "педагозите ще трябва да станат пророци". Обаче подобни хора забравят, че нещата никога не остават едни и същи. Рано или късно хората ще бъдат заставени да приемат новите истини на антропософията.
към текста >>
53.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Затова и през първите години на
живота
, ние сме преди всичко подражатели защото сме свалили стремежа да подражаваме от духовния свят.
Нашето въздействие като истински учители, като истински възпитатели, идва от там,че ние вече сме били свързани със съответните детски души, преди нашето раждане, преди сегашните ни инкарнации като възпитатели и деца. Защото цялата разлика е само тази, че като учители, като възпитатели,ние сме дошли с 20 или 30 години по-рано на този свят, отколкото децата; преди това ние сме били заедно с тих в духовния свят. И след като се разделим откъде имаме стремежа да подражаваме? От духовния свят! Стремежът да подражаваме ние сваляме от духовния свят.
Затова и през първите години на живота, ние сме преди всичко подражатели защото сме свалили стремежа да подражаваме от духовния свят.
И кому подражаваме най-вече? Ние подражаваме най-вече на този,от когото сме взели нещо в духовния свят, подражаваме на този, който ни е дал тези или онези качества. Още преди раждането детската душа е свързана е душата на възпитателя, с душата на учителя. От тази дълбока и интимна връзка, след раждането остават само външните телесни форми, които поемат в една или друга посока на физическия план.
към текста >>
Да, рано или късно, тези неща ще се приложат в
живота
.
В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко. От 1-та до 7-та година човек изобщо не може да разбира; в тази възраст той може само да подражава. И ако в тази възраст той не е подражавал достатъчно, по-късно няма да е в състояние да осъществи никакъв преход от "вътре" на "вън". От 7-та до 14-та година човек трябва да вярва, трябва да израства в силовото поле на един авторитет; в противен случай той не може да си осигури нормално и здраво развитие.
Да, рано или късно, тези неща ще се приложат в живота.
към текста >>
Животът, самата природа и естеството на
живота
, отново трябва да се намесят в съдбата на човека; както се досещате, това е една твърде неудобна постановка на въпроса и не прилича на заниманието с тези или онези мисловни трупове.
Животът, самата природа и естеството на живота, отново трябва да се намесят в съдбата на човека; както се досещате, това е една твърде неудобна постановка на въпроса и не прилича на заниманието с тези или онези мисловни трупове.
Животът трябва отново да се заеме с човека. И хората са длъжни да разберат: Мъртвите истини не могат да ръководят живота, живота могат да ръководят само живите истини. Една мъртва истина е например следната.
към текста >>
И хората са длъжни да разберат: Мъртвите истини не могат да ръководят
живота
,
живота
могат да ръководят само живите истини.
Животът, самата природа и естеството на живота, отново трябва да се намесят в съдбата на човека; както се досещате, това е една твърде неудобна постановка на въпроса и не прилича на заниманието с тези или онези мисловни трупове. Животът трябва отново да се заеме с човека.
И хората са длъжни да разберат: Мъртвите истини не могат да ръководят живота, живота могат да ръководят само живите истини.
Една мъртва истина е например следната.
към текста >>
В
живота
ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем.
Ние сме задължени да възпитаваме децата в разумни хора; и така според мъртвата истина ние започва ме да култивираме разума във възможно най-ранната възраст, защото по този начин децата ще станат разумни хора. Обаче това е истинско безумие. То е същото безумие, каквото би изглеждало желанието ни да превърнем едногодишното дете в обущар, да го изучим в занаята на обущаря. Индивидът ще стане един разумен човек,само ако разумът не бъде култивиран в него прекалено рано.
В живота ние често вършим обратното на това, което сме решили да постигнем.
Често например храната е такава, че тя не може да бъде веднага изядена; първо трябва да я сготвим; и ако при готвенето искаме да постигнем същото, какво то постигаме при яденето, ние няма да получим нищо. Ако култивираме разума прекалено рано, ние няма да направим хората разумни. За тази цел е необходимо друго в ранната младост да култивираме онова, което по-късно ще подготви хората да станат разумни. Абстрактната истина гласи: Разумът се култивира с помощта на разума. Живата истина гласи: Разумът може да се култивира с помощта на една здрава вяра в един истински авторитет.
към текста >>
В
живота
обаче често трябва да се говори обратното.
Живата истина гласи: Разумът може да се култивира с помощта на една здрава вяра в един истински авторитет. Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и мъртво изречение. Рано или късно, човечеството ще приеме тези неща. А че те са неудобни това е ясно. Помислете само: колко по-удобно е човек да си постави една цел и после да се вдъхновява от мнението, че би могъл да я постигне като върши всичко, което се изисква от формулировката на тази цел.
В живота обаче често трябва да се говори обратното.
Естествено, всичко това е твърде неудобно, обаче задачата на нашето време е точно тази: Човекът трябва да открие себе си в реалния свят и в живота. И ако не проумеем тези неща, ние ще вършим обратното на това,което е правилно; ние просто няма да сме разбрали знаменията на времето. Днешният човек дори не предполага колко абстрактно, колко безкрайно абстрактно е, когато той иска да вкара всичко това в един или друг шаблон. Обаче действителността не може да бъде вкарана в никакъв шаблон; действителността може да бъде обхваната само с помощта на редуващи се метаморфози. Нашата глава е преобразен и хипертрофирал гръбначен прешлен, макар и те да изглеждат съвсем различно.
към текста >>
Естествено, всичко това е твърде неудобно, обаче задачата на нашето време е точно тази: Човекът трябва да открие себе си в реалния свят и в
живота
.
Виждате ли, тук предпоставката и следствието имат съвсем друго съдържание, отколкото в по-горното, абстрактно и мъртво изречение. Рано или късно, човечеството ще приеме тези неща. А че те са неудобни това е ясно. Помислете само: колко по-удобно е човек да си постави една цел и после да се вдъхновява от мнението, че би могъл да я постигне като върши всичко, което се изисква от формулировката на тази цел. В живота обаче често трябва да се говори обратното.
Естествено, всичко това е твърде неудобно, обаче задачата на нашето време е точно тази: Човекът трябва да открие себе си в реалния свят и в живота.
И ако не проумеем тези неща, ние ще вършим обратното на това,което е правилно; ние просто няма да сме разбрали знаменията на времето. Днешният човек дори не предполага колко абстрактно, колко безкрайно абстрактно е, когато той иска да вкара всичко това в един или друг шаблон. Обаче действителността не може да бъде вкарана в никакъв шаблон; действителността може да бъде обхваната само с помощта на редуващи се метаморфози. Нашата глава е преобразен и хипертрофирал гръбначен прешлен, макар и те да изглеждат съвсем различно. Позволете ми да посоча един практически пример от живота.
към текста >>
Позволете ми да посоча един практически пример от
живота
.
Естествено, всичко това е твърде неудобно, обаче задачата на нашето време е точно тази: Човекът трябва да открие себе си в реалния свят и в живота. И ако не проумеем тези неща, ние ще вършим обратното на това,което е правилно; ние просто няма да сме разбрали знаменията на времето. Днешният човек дори не предполага колко абстрактно, колко безкрайно абстрактно е, когато той иска да вкара всичко това в един или друг шаблон. Обаче действителността не може да бъде вкарана в никакъв шаблон; действителността може да бъде обхваната само с помощта на редуващи се метаморфози. Нашата глава е преобразен и хипертрофирал гръбначен прешлен, макар и те да изглеждат съвсем различно.
Позволете ми да посоча един практически пример от живота.
Представете си, че в даден университет преподава един учен. Той застъпва възгледи, срещу които аз трябва да водя решителна борба; възгледи, които според мен са погрешни. Естествено, ако сметка това за мой дълг, аз ще положа всички усилия, за да покажа неговите слаби и погрешни места; и бик искал да съм съвсем убедителен и прав, когато ще заявя: "Ето защо всички негови думи са празна работа." Тази е едната страна на нещата.
към текста >>
Смисъл имат само реалните отношения на
живота
.
Обаче хората ще трябва да се научат да постъпват в подобен стил. И нищо не може да възпитава хората по-добре от обстоятелствата, които биха ги тласнали да защитават с ентусиазъм своите противници. Естествено, тези неща не могат да бъдат разбрани веднага. Днес човек стига по един напълно абстрактен начин до извода, кой е негов приятел и кой негов враг. Само че това няма никакъв смисъл.
Смисъл имат само реалните отношения на живота.
И те вече се пораждат не от нашите симпатии и антипатии, а от самия живот. Но въпреки всичко, ние трябва да развиваме нашите симпатии и антипатии, трябва да ги имаме. Махалото не трябва да виси само от едната страна, то трябва да политне и към срещуположната страна. Да живеем в двойственост, в дуализъм, да задълбочаваме мисленето и от дълбочините на нашето мислене да изкарваме навън това, което изисква действителния свят ето на какво трябва да се научим всички ние. Когато днешното човечество се стреми да проникне в действителния свят, то пренася там и своя начин на мислене, своите мисловни форми; човечеството вижда действителния свят само доколкото той съвпада с неговите мисловни форми.
към текста >>
Има много случаи в
живота
, които изискват сурова и строга критика.
От една страна нещата изглеждат така. Обаче от друга страна не трябва да стигаме до обратното положение: Да приемаме света такъв, какъвто е. Това също е погрешно.
Има много случаи в живота, които изискват сурова и строга критика.
Всичко това означава: Хората трябва да приемат не измислената от тях действителност, а истинската действителност. Махалото трябва да се движи между ясно очертаните понятия и преливащата от обич прегръдка, която събира в себе си явленията и процесите на целия свят.
към текста >>
54.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
И ако един философ приложи това, което е валидно за мъртвия свят, по отношение на
живота
и духовния свят, съвсем естествено е, че той ще стигне до подобни заключения.
Виждате ли, когато абстрактното мислене започне да се занимава с действителността, то стига до подобни изводи. И ние трябва да предупредим днешния човек, че е просто ужасно, ако той усеща нещата по този начин. Можем само да се учудваме, че всички тези неща минават покрай човечеството, без да го накарат да се замисли ни най-малко. А неговите светогледи са такива, че те не му позволяват да се замисли. Тези светогледи са изградени от възможно най-абстрактни понятия и, общо взето, са приложими само по отношение на мъртвия свят, по отношение на минералния, неорганичния свят.
И ако един философ приложи това, което е валидно за мъртвия свят, по отношение на живота и духовния свят, съвсем естествено е, че той ще стигне до подобни заключения.
Защото спрямо мъртвия свят, човекът неизбежно действува според убеждението: Какво впрочем са за крайната цел няколко тона субстанция? Естествено, никой не може да строи, ако му се забрани да се разпорежда както знае с мъртвия камък. Обаче ние не трябва да пренасяме върху човешкия живот онова, което е валидно само за неорганичния свят, за неживия свят. А днешните естествени науки си служат с понятия, които са валидни именно за неорганичния свят, за неживия свят. Макар и да не забелязват,хората днес непрекъснато пренасят неорганичните си понятия в социалния свят и стигат до възгледите на споменатия философ, че войната не трябва да привърши преди да се появят предпоставките за траен мир.
към текста >>
Ако искаме да разберем
живота
, ние не трябва да останем в плен на една абстрактна и мъртва логика; не трябва да смятаме за празноглавец човека, когото оборваме; дори и този, когото оборваме, ние трябва да виждаме като един ерудииран, духовно богат и мислещ човек.
Тази книга впрочем е чудесен пример за това, доколко могат да се объркат понятията в нашата съвременност. В нея се прави опит, държавата да се разгледа като огромен организъм. Изобщо един типичен случай вместо да обяснят нещата в духовен смисъл, хората прибягват до съвременните понятия. Винаги е добре, когато някой се опита да хвърли достатъчно светлина върху съвсем погрешните, объркани мисли на един духовит и образован човек. Виждате ли, ние често се сблъскваме с подобни противоречия; обаче самият живот е пълен с противоречия.
Ако искаме да разберем живота, ние не трябва да останем в плен на една абстрактна и мъртва логика; не трябва да смятаме за празноглавец човека, когото оборваме; дори и този, когото оборваме, ние трябва да виждаме като един ерудииран, духовно богат и мислещ човек.
към текста >>
Ако обаче приложите идеята спрямо
живота
на самата Земя, тогава нещата се променят, тогава Вие стигате до един добър регулативен принцип.
Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва. Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката. Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята. Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред. Дори и да се превърнете в един упорит козел, идеята не може да се осъществи.
Ако обаче приложите идеята спрямо живота на самата Земя, тогава нещата се променят, тогава Вие стигате до един добър регулативен принцип.
Оттук нататък Вие започвате да разбирате нещата в много по-голяма степен.
към текста >>
Обаче тази противоположност, скъпи мои приятели, съществува във всички области на
живота
.
В малко познатия Изток, в условията на руския живот, ние виждаме непрекъснати размишления върху смъртта, върху крайната цел на човека в духовния свят (спомнете си големия руски философ Соловьов), върху понятията "вина" и "грях" в етично-практически смисъл.
Обаче тази противоположност, скъпи мои приятели, съществува във всички области на живота.
И ако ние не вникнем в истинските им размери, няма да вникнем и в самия живот. Ако обаче събудим и приведем в движение произтичащите от тук емоции,симпатии и антипатии, ние няма никога да се приближим до себе си. Поне няма да се приближим до себе си повече, отколкото се приближава до външните противоречия един човек, влюбен завинаги в своите сравнения. Защото хората считат това, което обичат,за абсолютна истина, и нямат никакво предчувствие,че неговата противоположност може да бъде също вярна, макар и от друга гледна точка.
към текста >>
55.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на
живота
.
Аз често пъти обръщах вниманието Ви върху това, че средата на 19 век, и особено 40-те години, представляват един забележителен отрязък от духовното развитие на европейското и американското човечество.
Аз обръщах вниманието Ви върху това, че точно тогава материалистичното развитие на разума достигна своята връхна точка на Земята; достигната беше връхната точка в развитието на онова чисто умствено разбиране на външните мъртви факти, които не желаят каквото и да е доближаване до сферата на живота.
към текста >>
Искате ли да приложите тази представа към
живота
в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Борбата, за която става дума, представлява една борба от страна на онези духовни Същества, които бяха групирани около онова Същество от Йерархията на Архангелите, което можем да наречем с името Михаил*35. Да, това беше една борба на Михаил и неговото войнство срещу определени ариманически сили. Следователно, моля Ви да си представите тази борба като едно събитие, разиграващо се в духовния свят. И всичко, което възнамерявам да споделя с Вас, се отнася към тази духовна битка между Михаил и негово то войнство от една страна, и ариманическите сили от друга страна.
Искате ли да приложите тази представа към живота в настоящата епоха, Вие ще постъпите добре, ако спрете душевния си поглед върху начина, по който човешките души, родени през 40-те години на 19 век преживяха първите фази на тази борба между войнството на Михаил и ариманическите сили, докато се намираха все още в духовния свят.
Следователно, хората, родени през 40-те години на 19 век, имаха възможност да наблюдават тази духовна борба още преди своето физическо раждане. Размислим ли се върху това обстоятелство, ние ще стигнем и до едно истинско разбиране за външните и вътрешните съдбовни изживявания на тези хора, до тяхната истинска душевна организация. И така, тази борба настъпи през 40-те, 50-те, 60-те, 70-те години и завърши през есента на 1879 с победа на Михаил и неговото войнство над определени ариманически Същества.
към текста >>
Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от
живота
на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н.
Но какво всъщност правят природоизследователите? Виждате ли, те постъпват по същия начин, както би постъпил някой, който наблюдава примерно едно дете на възраст седем, осем, девет години как постепенно тези органи се изменят за да изчисли после как биха се изменили те в хода на две, три години; накрая той умножава получения резултат и достига до резултати, които биха се получили след две или три столетия. Следователно, той изчислява как е изглеждало детето преди сто години, а от друга страна умножавайки резултатите стига дотам, как ще изглежда детето след 150 години.
Това е точно същият метод, който днешните геолози прилагат, за да си създадат някаква представа за миналите периоди от живота на Земята; същият метод, благодарение на който те стигат до теорията на Кант-Лаплас и т.н.
Това е точно същият метод, с чиято помощ днешните материалисти предвиждат какво ще стане със Земята според физическите закони. Но всички Вие ще се съгласите: при човека тези закони не са валидни, чисто и просто защото преди сто години седемгодишното дете изобщо не е съществувало и че след 150 години то също няма да е тук на Земята, като нормално човешко същество.
към текста >>
Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат
живота
тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с
живота
на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.
Земята отдавна ще бъде превърната в един труп, още преди да е настъпило времето, когато ще сме изменили до такава степен нашите материалистични представи, че да се издигнем до едно по-скоро духовно съществувание. Ние няма да сме в състояние да търсим такива физически инкарнации, както правим това днес, върху една Земя, която вече няма да ни носи. Обаче онези хора, които остават свързани с материалистичния начин на мислене и не успяват да се освободят от него, те ще допълзят в бъдещите си форми по тялото на Земята и ще търсят своите занимания в това, което ще възникне от действията на бацилите, на туберкулите и т.н.... понеже тогава тези същества ще са част от трупа на Земята. Сега те са само, бих казал, далечни пророци на всичко онова, което за напред ще се случи с цялата Земя. А после ще настъпи една епоха, когато привържениците на материалистичния разум ще се свържат с Лунните Същества и заедно с Луната ще кръжат около Земята, която ще се е превърнала в шлака, в труп.
Защото тези същества, тези човеци, които остават свързани с материалистичния разум, не искат нищо друго, освен да приковат живота тук, долу на Земята, да останат окончателно свързани с живота на Земята, без да търсят освобождаването си от трупа на Земята, без да се стремят към новия душевно-духовен облик на нашата планета.
към текста >>
Само ако имаме съзнанието за тази необходимост от основно ревизиране на нашите представи, само тогава ние ще сме будни в
живота
.
Ясно е, че подобни твърдения звучат парадоксално. И все пак, ако днес някой поиска да чете Соловьов, той ще го разбере най-добре, в случай че проумее следното: Соловьов далеч не би казал "да" на онези неща,в които е бил сигурен по-рано. Всичко това е по-скоро един признак за будност, изразяваща се в основно ревизиране на най-важните представи, които през последните години се оказаха пълен абсурд. Несъмнено, 2x2=4 и така трябва да си остане, но редица други неща трябва да бъдат основно ревизирани.
Само ако имаме съзнанието за тази необходимост от основно ревизиране на нашите представи, само тогава ние ще сме будни в живота.
На човечеството беше поднесено нещо важно именно през 1917 38 години след 1879, а 1879 е на разстояние 38 години от 1841. Защото същественото в сегашните събития е не онова, което хората направиха през 1914, същественото е да излязат от положението, което те създадоха. Основният проблем е как да се излезе от това положение. И ако хората не пожелаят да разберат, че за тази цел са нужни нови представи, понеже старите представи са вече негодни, те ще допуснат огромна грешка. Онези, които вярват,че от ужасните беди на днешното положение може да се излезе с помощта на старите представи, са на погрешен път.
към текста >>
56.
10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ето как пресата се намесва в
живота
на хората.
Кой би по вярвал днес, че големите, епохални литературни творби могат да останат непознати за широката общественост? Хората все пак би трябвало да научават за тях. Но ето че през втората половина на 19 век онова, което днес наричаме и то с известен респект "преса", намери своите трайни очертания. Стигна се дотам, че някои литературни произведения се оказаха много повъзхвалявани от най-забележителните творби на писатели като Шпилхаген, Густав Фрайтаг, Паул Хайзе и т.н. Питам Ви: Има ли всред Вас хора, които да не са чували за книгата "Тринадесет липи" от Вебер*39?
Ето как пресата се намесва в живота на хората.
Макар че в това съчинение са вложени наистина забележителни идеи. Да, те живеят днес в стотици и хиляди сърца.
към текста >>
57.
11. Единадесета лекция, Дорнах, 21 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
В тези лекции, а и занапред, моят стремеж ще бъде насочен към следното: да направя максимално разбираемо доколко съвременният човек и човекът на близкото бъдеще израства в една културна епоха, която ще предяви съвсем специални изисквания към различните области на
живота
.
В тези лекции, а и занапред, моят стремеж ще бъде насочен към следното: да направя максимално разбираемо доколко съвременният човек и човекът на близкото бъдеще израства в една културна епоха, която ще предяви съвсем специални изисквания към различните области на живота.
От процесите, които се разигра ват в дълбините на духовния живот, аз се опитах да обясня това, което фактически става в свръхсетивния свят макар че то веднага се отразява и в нашия физически свят -, и което все по-ясно ще се намесва в целия социален живот на хората. В хода на тези лекции ние посочихме, че занапред душевната природа на човека ще става все по-интровертна.
към текста >>
Но за такъв прелом, независимо за кои области на
живота
става дума, хората ще имат нужда от антропософията.
Но за такъв прелом, независимо за кои области на живота става дума, хората ще имат нужда от антропософията.
Единствено тя ще може да породи нещо ново от умиращите форми на съвременния духовен живот, което да насърчи детската душа. Без импулса на антропософията учителят може да пресуши себе си, после да пресуши децата и нищо повече! Най-лошото би се получило, ако хората повярват на тези, които казват: Идеалният вариант е този, когато човекът забравя максимално бързо всичко, което е научил! Ако в по-късна възраст човекът не би усещал липсата дори и на най-незначителното от това, което е получил през детските години, той ще изпитва не само радост, но и нови сили за живот. Ето върху какво моля да размислите.
към текста >>
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от
живота
ще подлежи на едно или друго антропософско проучване.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване.
Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество. Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>
Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от
живота
, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване.
Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи.
Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество. Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>
Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между
живота
, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и
живота
, който се влива от духовния свят.
Колко важно е, че нашите приятели не считат подобни специални изследвания за нещо странично и чуждо, а ги провеждат с такова усърдие,понеже занапред голяма част от живота ще подлежи на едно или друго антропософско проучване. Ако внимателно прочетете и проучите тази книга, Вие ще установите следното: тя обхваща по един непосредствен и жив начин съвсем обикновени подробности от живота, обаче така, че за всеки става ясно този всекидневен живот е пронизан от един познавателен импулс, отговарящ на мировите закони и откриващ далечни исторически перспективи. Вие ще установите и още нещо: Колко огромна е разликата между римското право в тази област и германската взаимопомощ. Ето как в една тясно профилирана област пред нас застават някои от принципите, според които римското и германското право третират човешкото същество.
Именно при едно подобно тясно профилирано проучване, каквото е това на д-р Роман Боос, за човека е важно да се извиси до прозрението: занапред ще има нужда от мостове между живота, който се разиграва пред нашите сетива и на които ние градим нашите социални връзки, и живота, който се влива от духовния свят.
към текста >>
58.
12. Дванадесета лекция, Дорнах, 26 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако действително проучите моите съчинения, Вие ще установите, че аз винаги съм отдавал заслуженото на дарвинизма, но и че винаги съм му противопоставял гьотеанизма, или идеята за развитието на
живота
.
Напоследък в областта на естествената наука възникнаха две направления, едното от които аз нарекох гьотеанизъм*48, другото е известният на всички дарвинизъм. Проследете моите съчинения от самото начало и Вие ще се уверите: Аз никога не съм отхвърлял oгромното значение на дарвинизма. Имаше дори хора, които твърдяха, че съм писал в подкрепа на Дарвин и че самият аз съм изпаднал в материализъм. Лесно е да се досетим за истинския произход на подобни твърдения, и хората, които ги разпространяват, най-добре знаят, че те не са верни.
Ако действително проучите моите съчинения, Вие ще установите, че аз винаги съм отдавал заслуженото на дарвинизма, но и че винаги съм му противопоставял гьотеанизма, или идеята за развитието на живота.
Аз винаги съм се опитвал да свържа Дарвиновата теория с гьотеанизма. Защо? Защото тъкмо в гьотеанизма живее възходящата линия, или казано с други думи преходът от чисто физикалното състояние в едно органическо развитие.
към текста >>
59.
13. Тринадесета лекция, Дорнах, 27 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Точно в тази област от
живота
се подготвят бъдещите събития.
Естествено, за целта трябва да бъде внесена преди всичко обърканост във възгледите, в светогледите на хората; преди всичко трябва да бъдат деформирани техните понятия, техните представи. Тук сме изправени пред една голяма, сериозна опасност и трябва да запазим пълно самообладание, пълна яснота на съзнанието.
Точно в тази област от живота се подготвят бъдещите събития.
към текста >>
Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на
живота
.
Днес духовната атмосфера, в която живее човечеството, е толкова силно импрегнирана с воля за погрешно разбиране, че изречените думи веднага биват тълкувани в обратен смисъл. Днес в преценките на хората бушуват национални страсти, и когато се опитваме да охарактеризираме един или друг представител на този или онзи народ, просто като един човек, който живее на Земята, неговите сънародници започват да се сърдят, макар че тези неща изобщо не са свързани по между си; става дума за преценки, засягащи народите, и за преценки, засягащи хората, а в днешните събития, естествено, участвуват както едните, така и другите. Вярата,че сегашната катастрофа се дължи на публично обсъжданите причини, е не само безсмислена, но и вредна. Причините са много по-дълбоки и в известен смисъл подчертавам това в известен смисъл нямат нищо общо с националните аспирации. Националните аспирации се използват от определени сили, за които обаче повечето хора не искат да знаят нищо единствено поради тяхната ужасяваща леност.
Ще трябва да чакаме още дълго време, за да настъпи обективност в тази област на живота.
Днешните хора, отново поради лично удобство, признават за епохални и велики онези идеи, които са изработени в човешката глава, а тя не може да обхване повече от, примерно, един току-що завършил учител, който влиза в първия си учебен час, за да преподава своя предмет на учениците, а в случая на цялото човечество. Аз често споменавах: не беше нужно да се стига до тези ужасяващи събития, за да си изградим една обективна преценка за Удроу Уилсьн. Още през 1913, изнасяйки в Хелзинки моите лекции върху "Окултните основи на Бхагавад Гита"*50, аз подчертах както менторския план на Удроу Уилсън, така и повърхностните източници на неговата програма. Лично аз нямах нужда от последните години, за да си изградя точна преценка за този човек. Но тогава много хора биха окачествили подобни изказвания за Удроу Уилсън, като неподходящи, въпреки че неговите гимназистки съчинения върху свободата, културата и литературата вече бяха преведени на повечето европейски езици.
към текста >>
Чрез
живота
вечен в кълнове зелени
Чрез живота вечен в кълнове зелени
към текста >>
60.
14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Ако наблюдаваме външната страна на
живота
, ние виждаме, така да се каже, само външните очертания на морската вълна, но не и силите, които я изхвърлят на брега.
Да, човекът с право ще Ви се стори твърде сложно устроен, когато си представите, че сега, през Петата следатлантска културна епоха, той представлява арена за действие съответно чрез неговата нервна система и неговата кръв както на Архангели и Ангели,така на абнормните Духове. Точно тук си взаимодействуват различните сили и Същества.
Ако наблюдаваме външната страна на живота, ние виждаме, така да се каже, само външните очертания на морската вълна, но не и силите, които я изхвърлят на брега.
към текста >>
И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на
живота
.
Хората, които през 40-те години на миналия век слязоха от духовния свят и се инкарнираха в човешки тела, и сега отново са горе, са добре запознати с тези факти запознати са с тях от гледна точка на другия свят а именно, че през последните десетилетия тук на Земята са в сила разумът и интелектът, които с оглед на времето бяха постигнали известна зрелост, обаче не и волевите импулси; волевите импулси останаха на своето равнище от 40-те години. Защото в хода на общочовешката еволюция, волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Моля Ви да вникнете в тази изключително важна истина: Волята се развива много по-бавно, отколкото мислите. Например хората, които се оставиха на общоприетите навици, и през 40-те години не застъпваха някакви революционни убеждения, а се подчиняваха на общоприетите навици, на простодушните патриархални навици от 30-те и 40-те години, те продължиха да живеят по същия начин и през следващите десетилетия. Обаче мислите напреднаха!
И поради тази причина, в хода на еволюцията непрекъснато се получават противоречия между мисловния живот и волевия живот, макар и те да не засягат всички сфери на живота.
към текста >>
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в
живота
.
Тъкмо поради тази причина, през 19 век стана възможно нещо, което беше немислимо да се случи през нито един от миналите векове. Официалните историци могат да възразяват колкото си искат срещу това, което ще кажа сега, но техните възражения нямат никаква стойност.
Ето за какво става дума: През последните исторически епохи от еволюцията на човечеството, разумът и интелектът никога не са действували положително в живота.
Върнете се назад към въстанията на робите в древен Рим: В основата им бяха озлоблението, волевите импулси. Съвсем друго е положението през 19 и 20 век. Исторически съвременната социалдемокрация не може да се сравнява с въстанията на робите; тя е нещо съвършено друго, тя възниква от теорията, от такива теории като тези на Ласал, и главно на Карл Маркс, от теорията за класовата борба. Хората бяха изправени на крака от няколко фрази, от няколко чисто критически, чисто теоретически фрази, които ги заразиха дотам, че мнозина станаха агитатори на марксизма. Защо? Защото хората,които приеха марксизма с такъв агитаторски устрем, имаха същите волеви импулси, каквито бяха тези през 40-те години на 19 век.
към текста >>
Обаче хората ще стигнат до едно достоверно обхващане на
живота
само тогава, когато тези въпроси станат въпроси на възпитанието.
Защото, достатъчно е да засегнем само една не съвсем маловажна тема, за която току-що стана дума. Колко стара е историята? Да, и колко хора това не е индивидуален упрек,а упрек към цялата учебна система колко хора са стигнали до представата, че всъщност историята е съвсем млада наука, и че, следователно, тя все още не е в пълно съответствие с действителния свят. Представете си само следното: Че естествената наука би съществувала от сто години, а Вие бихте искали да я сравните с предишни състояния на естествената наука! Тези неща се насаждат неусетно в съзнанието на хората.
Обаче хората ще стигнат до едно достоверно обхващане на живота само тогава, когато тези въпроси станат въпроси на възпитанието.
От една страна хората още като деца трябва да бъдат запознавани с природния свят по такъв начин, както това е постигнато в отделни повтарям: В отделни разкази, взети от книгата на Бремс, където човек действително успява да си изгради нагледна представа за процесите в животинския свят. Тук следва да се прави важната разлика между описания, които са извлечени от самия живот и такива, които съдържат всевъзможни повърхност ни алегории и символи. В последния случай ние само бихме отчуждили децата от действителните природни процеси. Ако например разглеждаме живота на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без никаква излишна сантименталност. Несъмнено, книгата на Метерлинк*52 за пчелите е много добра, но тя не би била подходяща за деца; по-скоро тя би могла да послужи като ръководство за написване на една детска книга за пчелите или мравките.
към текста >>
Ако например разглеждаме
живота
на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без никаква излишна сантименталност.
Тези неща се насаждат неусетно в съзнанието на хората. Обаче хората ще стигнат до едно достоверно обхващане на живота само тогава, когато тези въпроси станат въпроси на възпитанието. От една страна хората още като деца трябва да бъдат запознавани с природния свят по такъв начин, както това е постигнато в отделни повтарям: В отделни разкази, взети от книгата на Бремс, където човек действително успява да си изгради нагледна представа за процесите в животинския свят. Тук следва да се прави важната разлика между описания, които са извлечени от самия живот и такива, които съдържат всевъзможни повърхност ни алегории и символи. В последния случай ние само бихме отчуждили децата от действителните природни процеси.
Ако например разглеждаме живота на пчелите, не бива да правим това като зоолози, а като хора, които действително могат да се потопят в нещата с цялата си душа и без никаква излишна сантименталност.
Несъмнено, книгата на Метерлинк*52 за пчелите е много добра, но тя не би била подходяща за деца; по-скоро тя би могла да послужи като ръководство за написване на една детска книга за пчелите или мравките. Само че би трябвало да се избягват всякакви алегории, както и празни приказки за абстрактни духовни същества; нещата трябва да се назовават съвсем конкретно.
към текста >>
После, когато стигнем до 70-те години, няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята, но в описанието да проличи, ясно и нагледно, как в
живота
на 19 век настъпва един съвсем нов елемент.
Историите от 19 век, които се разпространяват днес наляво и надясно, не дават никаква представа за действителните събития дори и у един човек в зряла възраст. Тук би трябвало да се напомни, как през 1-то, 2-то, 3-то, 4-то десетилетие постепенно се подготви нещо,чиято кулмииация настъпи през 40-те години. Важното е да се разказва така, че слушателите да получат едно непосредствено усещане за събитията в Европа и Америка от 40-те години: Че в тези събития "ври и кипи" нещо особено.
После, когато стигнем до 70-те години, няма защо да се споменава, че Ангелите са свалени на Земята, но в описанието да проличи, ясно и нагледно, как в живота на 19 век настъпва един съвсем нов елемент.
Разбира се, Духовната наука може да съживи и много от по-ранните истории. Ние изучаваме духовно-научните импулси също и с тази цел, че те могат да съживят всички онези нелепости, които днес се предлагат на децата под формата на гръцка и римска история. Не е нужно да се изразяваме с духовно-научни понятия, достатъчно е така да по строим нашия разказ, че децата сами да се досетят за тяхното съдържание. Да, трябва отново да се приближим до това, от което хората отдавна са се отдалечили.
към текста >>
61.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
*3. Рудолф Щайнер "Вътрешната същност на човека и на
живота
между смъртта и новото раждане", 8 лекции, Виена, 1914. (Събр.Съч.
*3. Рудолф Щайнер "Вътрешната същност на човека и на живота между смъртта и новото раждане", 8 лекции, Виена, 1914. (Събр.Съч.
№ 153)
към текста >>
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на
Живота
).
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
към текста >>
62.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато се разгледа дори областта на
живота
, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото.
Когато се разгледа дори областта на живота, може да се види - в други области е по-неясно, но при живите същества съвсем ясно застава пред човека - как природната наука днес се стреми да достигне навсякъде до първоначалното, до това, което в известна степен дава зародишното устройство за израстващото, за избуяващото, за бъдещото.
Когато природният изследовател поиска да обясни смисъла на животинския или човешкия живот, се връща назад до раждането, изучава ембриологията, изучава това, от което се развива израстващото, което се проявява в бъдещето. Той се връща назад към раждането, което е началото на разгръщащото се пред сетивата. А когато природната наука иска да обясни света, се връща назад до представите за раждането на мирозданието, които си изгражда, създавайки различни хипотези, в които залягат постиженията на геологията, палеонтологията и другите клонове на природната наука. Макар някои хора да се съмняват, че такъв начин на мислене е правилен, тя винаги се стреми към това. Познати са усилията, които хората са положили, за да обосноват, ако не началото на земното съществуване, то поне много отдалечени в миналото епохи, в които човекът още не е съществувал на Земята; да обяснят по някакъв начин това.
към текста >>
Но също и смъртта се включва в
живота
.
Антропософски ориентираната духовна наука се намира в друго положение. Още с тази изходна точка, без човек да е наясно за това, тя предизвиква първоначално вътрешна инстинктивна съпротива! В много случаи такава съпротива е по-силна от ясно осъзнатата, ясно обмислената. Антропософски ориентираната духовна наука трябва да тръгне от смъртта, за да достигне изобщо до представи и то не до общи, размити понятия за духа, а да стигне до духовни факти. Поради това още от началото тя застава като фундаментална противоположност на обичайното днес тръгване от раждането и младостта, през растежа и напредъка на развитието.
Но също и смъртта се включва в живота.
Когато разгледате научната литература на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия. Но духовнонаучният изследовател трябва да вземе тази смърт, следователно завършека, противоположността на раждането, за своя изходна точка. Основният въпрос е как се включват в живота смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл. Смъртта обаче изключва това, което могат да виждат сетивата. Смъртта разрушава съществуващото, което се разгръща пред сетивата.
към текста >>
Основният въпрос е как се включват в
живота
смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл.
Антропософски ориентираната духовна наука трябва да тръгне от смъртта, за да достигне изобщо до представи и то не до общи, размити понятия за духа, а да стигне до духовни факти. Поради това още от началото тя застава като фундаментална противоположност на обичайното днес тръгване от раждането и младостта, през растежа и напредъка на развитието. Но също и смъртта се включва в живота. Когато разгледате научната литература на съвремието, навсякъде можете да откриете, че съвестният изследовател застава на становището, че смъртта като такава не може да бъде поставена по същия начин в редицата естественонаучни понятия, както другите понятия. Но духовнонаучният изследовател трябва да вземе тази смърт, следователно завършека, противоположността на раждането, за своя изходна точка.
Основният въпрос е как се включват в живота смъртта и сродното със смъртта в широк смисъл.
Смъртта обаче изключва това, което могат да виждат сетивата. Смъртта разрушава съществуващото, което се разгръща пред сетивата. Смъртта се включва като нещо, за което човек може да си изгради представата, че не участва в това, което действа и се развива, живее и съществува в сетивния свят. Тук се появява мнението, което е напълно разбираемо в известни граници, макар и напълно неправилно, че нищо не може да се знае относно това, което смъртта в известна степен скрива, забулва. И от този ъгъл на човешкото чувстване всъщност се пораждат всички противоречиви доводи, които напълно разбираемо могат да се кажат срещу нещата, които ще бъдат разгледани днес като резултат на една още млада наука.
към текста >>
Но човек трябва да е наясно, че тази смърт в никакъв случай не е събитието, водещо до края на външните сетивно възприемаеми форми, както обикновено се приема, а че е нещо, което има участие в битието, както силите, които с раждането са привлечени в
живота
и участват в съществуването.
Следователно той търси обекта, нещото, самата същност. Достигне ли се същността, могат да се опознаят свойствата на дадено същество, както при розата се опознава баграта. Оттам често изглежда, като че ли духовният изследовател само твърди, че нещата изглеждат така, защото когато дава доказателства, винаги трябва да посочва по какъв път се достига до тях. В известна степен той трябва да започне там, където другата наука свършва. Тогава обаче е възможно истинско проникване в области, които, бих искал да кажа, имат за своя изходна точка смъртта, както при намиращото се в полето на естествените науки за изходни точки се приемат раждането и младостта.
Но човек трябва да е наясно, че тази смърт в никакъв случай не е събитието, водещо до края на външните сетивно възприемаеми форми, както обикновено се приема, а че е нещо, което има участие в битието, както силите, които с раждането са привлечени в живота и участват в съществуването.
Ние срещаме смъртта не само когато тя се появява пред нас като еднократно събитие, но носим в себе си силите на смъртта - разграждащите сили, постоянно разграждащите сили, - както носим силите на раждането, или тези, които са ни дадени като изграждащи сили при раждането.
към текста >>
Но тогава се вижда, че докато живеем
живота
си, цялата ни душевна дейност е ориентирана не само към основата, върху която трябва да се развива и която, когато е дейна, дори разгражда по време на мисленето и представянето си, но че цялата душевна дейност е присъща на духовния свят, който винаги ни обгръща, в който стоим с нашата душевно-духовна същност така, както стоим с тялото в сетивно-физическия свят.
Смъртта трябва да се разбира като действаща в организма сила, също както се разбират и жизнените сили. Но погледнете ли напълно правомерната в своята област природна наука, ще откриете, че тя разглежда само изграждащите сили. Това, което разгражда, й се изплъзва. Оттам също и отново породеното от разграждането, но сега не телесно - защото телесното се разгражда, - а духовно-душевно, не може да се наблюдава от външната природна наука, защото непрекъснато се изплъзва от наблюдението и е достъпно само за това наблюдение, което процедира така, както описах преди.
Но тогава се вижда, че докато живеем живота си, цялата ни душевна дейност е ориентирана не само към основата, върху която трябва да се развива и която, когато е дейна, дори разгражда по време на мисленето и представянето си, но че цялата душевна дейност е присъща на духовния свят, който винаги ни обгръща, в който стоим с нашата душевно-духовна същност така, както стоим с тялото в сетивно-физическия свят.
Следователно чрез духовната наука ние се стремим към действително отношение на човека спрямо духовния свят, към истинския, конкретния реален духовен свят, който прониква във всичко физическо.
към текста >>
Не че в тази част от
живота
си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание.
Нещата стоят другояче, когато преминем към друго душевно изживяване, към чувстването. В сравнение с мисленето, нашите чувства, афекти и страсти стоят в по-друго отношение спрямо душевния ни живот. Духовният изследовател вижда, че мислите, които обикновено имаме, са свързани с тялото на изграждащите сили, но не и чувствата ни, не и афектите. Тези чувства и афекти живеят в нас по много по-несъзнателен начин. Но затова пък се намират във връзка с нещо далеч по-обширно, отколкото е животът ни между раждането и смъртта.
Не че в тази част от живота си, за която говоря, човек не мисли - всички чувства са пронизани от мисли, - но мислите, от които чувствата са пронизани, обикновено не достигат до обикновеното съзнание на човека, те се намират под прага на това съзнание.
Това, което се издига като чувство нагоре, е пронизано от мисли, но тези мисли са далеч по-всеобхватни, защото се откриват, когато в съзерцаващото познание достигнем до още по-висше съзнание, издигнем се до това - нямам предвид суеверни представи, - което наричам инспирирано съзнание. Подробности можете да прочетете в моите книги.
към текста >>
Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на
живота
, протичащ между раждането и смъртта, и
живота
- понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време.
Най-напред то трябва да се изведе нагоре от поддушевните дълбини. Но тогава се вижда, че - освен обикновените мисли, стоящи сами за себе си - този волев елемент всъщност е пронизан от мисли, пронизан е от духовност. Но както сега носим волята в нас, в тази воля не действа само изживяното в духовния свят, което действа в чувствата ни, в афектите по времето между смъртта и ново раждане, а действа онова, което сме изживели в предишен живот. Във волевата природа на човека действат импулсите от предишния земен живот. А в това, което развиваме и изграждаме в настоящата си воля, живеят импулсите за следващия земен живот.
Така че за истинското духовно изследване целият човешки живот се разделя на живота, протичащ между раждането и смъртта, и живота - понеже цялото физическо съществуване трябва да се изгради от страна на света, - който се изживява в духовния свят в продължение на много по-дълго време.
Целият единен човешки живот се състои от повтарящи се земни и духовни животи. Това не е фантастика, не е хрумване, а нещо, което се открива, когато човек се научи наистина да отправя духовните си очи към вечното, непреходното в човешката душа. Но тези неща не изключват човешката свобода. Точно толкова малко я изключват, колкото се изключва да бъда свободен човек, ако през тази година си построя къща, в която да живея едва след две години. По подобен начин единият земен живот предопределя другия, който следва.
към текста >>
Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо
живота
в това земно съществуване.
Бих искал да допълня още нещо, за да не изнасям неопределени, а конкретни резултати от антропософското духовно изследване. В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното. Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин.
Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо живота в това земно съществуване.
От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в живота. След смъртта съзнанието е от друг вид. Съзнанието, което развиваме тук на Земята, почива на основата на нервната система, както аз се опирам на земната основа, когато ходя. В духовния свят съзнанието след смъртта се опира на друга основа, но въпреки това е съзнание. Когато даден човек умре от насилствена смърт, това не е само нещо, което навлиза в неговите представи.
към текста >>
От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в
живота
.
В обикновения духовен живот можем да различаваме насилствено настъпилата смърт поради външна намеса и смъртта, идваща отвътре поради болест или старост. Следователно ние можем да различаваме различни видове смърт. Духовното изследване, което конкретно се занимава с природата на смъртта, открива следното. Нека вземем за пример насилствената смърт, настъпила в даден живот поради катастрофа или по друг начин. Това е настъпване на дадено събитие, прекъсващо живота в това земно съществуване.
От внезапното настъпване на смъртта зависи развитието на духовното съзнание в духовния свят след смъртта, както от силите, дадени ни при раждането, зависи - но по начина, който описах - възможността да можем да развиваме съзнание в живота.
След смъртта съзнанието е от друг вид. Съзнанието, което развиваме тук на Земята, почива на основата на нервната система, както аз се опирам на земната основа, когато ходя. В духовния свят съзнанието след смъртта се опира на друга основа, но въпреки това е съзнание. Когато даден човек умре от насилствена смърт, това не е само нещо, което навлиза в неговите представи. Обикновеното съзнателно мислене престава със смъртта, но започва друго съзнание, което навлиза във волята, за която видяхме, че преминава в следващия земен живот.
към текста >>
Когато в
живота
настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на
живота
.
Когато днес се говори за такива неща, естествено се знае, че различни хора казват: «Това е глупаво, детинско, фантастично.» Но резултатите са точно така сигурни и научни - аз изнасям само такива, - както при естествената наука.
Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота.
Сега се правят изследвания на душевния живот, но обикновено се взема под внимание само най-външното. В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот.
към текста >>
В
живота
на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища.
Когато днес се говори за такива неща, естествено се знае, че различни хора казват: «Това е глупаво, детинско, фантастично.» Но резултатите са точно така сигурни и научни - аз изнасям само такива, - както при естествената наука. Когато в живота настъпи насилствена смърт, в следващия земен живот се вижда, че тази смърт продължава да въздейства, като в точно определен период от възрастта предизвиква смяна на насоката на живота. Сега се правят изследвания на душевния живот, но обикновено се взема под внимание само най-външното.
В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища.
В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот. При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот. Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
към текста >>
Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за
живота
между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
В живота на някои хора в определен момент настъпва нещо, което се появява отвътре, променя цялата съдба на човека и го насочва по други жизнени пътища. В Америка тези неща ги наричат «прелом, покръстване», понеже искат да имат някаква дума за това, но не е необходимо винаги да мислим религиозно. Човекът може да изживее трайна промяна на насоката на волята си и по други жизнени пътища. Такава радикална промяна на насоката на волята има своя произход в насилствена смърт през предишния земен живот. При конкретното духовно изследване се вижда колко често настъпващото при смъртта е важно именно за средата на следващия живот.
Ако смъртта настъпи спонтанно отвътре поради болест или старост, тя има значение повече за живота между смъртта и ново раждане, отколкото за следващия земен живот.
към текста >>
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на
живота
.
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота.
И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот. Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот. В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство. Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин.
към текста >>
Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на
живота
, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот.
Исках да изложа тези примери, за да видите, че не се говори неопределено, а действително могат да се придобият напълно определени възгледи въз основа на детайлите, които се проявяват в протичането на живота. И наистина дори за хора, убедени в безсмъртието на човешката душа, духовно-то изследване довежда до съзнанието увереността, че не се говори само общо взето за безсмъртието, а чрез разбирането на вечното в човешката душа става разбираем и самият човешки живот.
Всички особени процеси, които се наблюдават, когато човек има разбиране за душевното протичане на живота, за протичането на душевния живот в човека, всичките чудни събития стават ясни, когато се знае, че имаме работа с повтарящ се земен живот и с повтарящ се духовен живот.
В духовния свят - казвам това само като допълнение - човек влиза в отношения не само с близки по съдба хора, преминали през портата на смъртта, но и с други духовни същества така, както тук стои в отношения с трите царства - минералното, растителното и животинското царство. Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят. Това познание има дълбоко значение за човешката душа.
към текста >>
То навлиза в
живота
на душата, безразлично дали човек е духовен изследовател или само е чул, разбрал и приел изследваното от духовния изследовател.
Духовният изследовател говори за отделни духове, отделни духовни същества, за конкретен индивидуализиран духовен свят, както тук говорим за индивидуализирани растения, животни и човешки същества, доколкото между раждането и смъртта те са физически същества. Това, което преди всичко може да разтърси човека - трудно е да се говори за нещата така, че по нов начин да излязат навън от мрачните духовни дълбини, - се представя, когато самото познание навлиза в човешката душа по определен начин. От казаното досега видяхте, че е възможно да се постигне познание за духовния свят. Това познание има дълбоко значение за човешката душа. В известна степен то прави нещо друго от човешката душа.
То навлиза в живота на душата, безразлично дали човек е духовен изследовател или само е чул, разбрал и приел изследваното от духовния изследовател.
Все едно е, не става въпрос човек сам да го изследва, а може само да го разбере. Всичко може да се разбере, ако човек само достатъчно проникне в него. Нужно е единствено да се възприеме. Но когато се схване в цялостната му същност, то навлиза в човешкия душевен живот така, че някой ден се разбира, че е по-значително от всички други жизнени събития.
към текста >>
Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в
живота
, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от
живота
между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот.
», когато човек знае какво е станало с душата чрез духовното познание, това събитие става тогава по-важно от всички други съдбоносни неща, от всички съдбовни изживявания, стигащи до човека. Не че другите стават по-маловажни, но това е по-велико от другите. Тогава самото познание навлиза съдбоносно в човешкия живот. Навлезе ли познанието така в човешкия душевен живот, човек започва да разбира човешката душа, оттам просветва светлина, изясняваща човешката съдба. Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване.
Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот.
Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня. Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново отношение към съдбата. Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни живот, върху живота, който преминава през раждания и смърт.
към текста >>
Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни живот, върху
живота
, който преминава през раждания и смърт.
Тогава той може да се отдръпне от даденото изживяване. Разгледаме ли това съдбоносно събитие в духовното, ни става ясно как съдбовно сме поставени в живота, как нашата съдба виси на нишките, които се изпридат от предишния живот и от живота между смъртта и новото раждане, а от този живот се вплитат в следващ живот. Човек си казва: Обикновеното съзнание само сънува своята съдба. Обикновеното съзнание приема съдбата, без да я разбира, както се приема съня. Съзерцаващото съзнание, за което сме се събудили, както се събуждаме от съня и навлизаме в обикновеното съзнание, изгражда ново отношение към съдбата.
Съдбата се опознава като нещо, работещо върху всеобхватния ни живот, върху живота, който преминава през раждания и смърт.
към текста >>
Тук ще живеем
живота
, както се представя във физическото тяло, а каквото идва след смъртта, можем да видим по-късно.
Когато вземем под внимание това духовно познание, преди всичко изпъква едно нещо. Тогава можем да кажем: «Да, нека след смъртта душата да пристъпва в друг живот, но опознаването на това може да се изчака.
Тук ще живеем живота, както се представя във физическото тяло, а каквото идва след смъртта, можем да видим по-късно.
Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото. Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане. Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук. И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас. Това, което може да се разпростре в съзнанието, което получаваме след смъртта си, много зависи от съзнанието ни във физическото тяло.
към текста >>
Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с
живота
, който изживяваме в тялото.
Когато вземем под внимание това духовно познание, преди всичко изпъква едно нещо. Тогава можем да кажем: «Да, нека след смъртта душата да пристъпва в друг живот, но опознаването на това може да се изчака. Тук ще живеем живота, както се представя във физическото тяло, а каквото идва след смъртта, можем да видим по-късно.
Въпрос е на съзнание.» Само че това, което настъпва след смъртта, стои във връзка с живота, който изживяваме в тялото.
Както в обикновеното будно състояние тук имаме съзнание в известен смисъл благодарение на тялото, така след смъртта имаме съзнание, което не се изгражда пространствено, опирайки се на нервната система, а се изгражда времево в ретроспективното виждане. Както нервната система в известна степен е опора и отклик на нашето обикновено съзнание между раждането и смъртта, така между смъртта и новото раждане опората за съзнанието ни в духовния свят по времето между смъртта и новото раждане образува това, което се намира в съзнанието ни още тук. И както около нас се намира светът, така, когато умрем, именно нашият живот се простира пред нас. Това, което може да се разпростре в съзнанието, което получаваме след смъртта си, много зависи от съзнанието ни във физическото тяло. Който си създава единствено физически представи, опиращи се на сетивата - което отговаря на мисловните навици на съвремието, - изцяло изпълва съзнанието и спомените си с това, което се разиграва в душата му, тоест представи от обикновения живот.
към текста >>
Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия живот и в
живота
на останалия свят.
Такъв човек се осъжда да остане в земната сфера, да остане там със съзнанието си, докато друг, който е възприел духовни представи, бива пренесен в определена духовна околност. Онзи обаче, който е възприемал само сетивни представи, се осъжда да остане в сетивната околност. Колкото благоприятно може да действа човек във физическото тяло, когато чрез физическото тяло в известна степен има обвивката, запазваща го от околния свят, колкото благоприятно може да действа, когато във физическия свят се намира във физическо тяло, толкова неблагоприятно действа той, когато остане в сферата на физическия свят след смъртта си. С физическите мисли и представи в съзнанието човек действа разрушително след смъртта си. Още при проблема за наследствеността загатнах как силите на човека действат във физическия свят, когато той се намира в духовния свят.
Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия живот и в живота на останалия свят.
Докато се намираме в тялото, дори да имаме само сетивни, материалистически мисли, то ни закриля. О, то ни е закрила в много по-голяма степен, отколкото си мислим! Чудно е, но на този, който вижда цялата взаимовръзка с духовния свят, му е ясно едно: Ако човекът не би бил отделен от обкръжението чрез сетивата си, ако сетивата не го затрудняваха, защото с обикновеното съзнание той не е способен да възприема живи понятия, а умъртвени, които би трябвало да го спират от навлизането му в духовното обкръжение, ако човекът би могъл да задейства непосредствено представите си, ако ги нямаше в себе си само като вътрешни представи, след като нещата са възприети от сетивата, той би действал парализиращо и убиващо чрез тях, когато разгръща живота на мисловните си представи също и във физическия свят. Защото тези представи са разрушителни по известен начин, разграждат всичко, което докоснат. Само защото са задържани в нас, те не са разграждащи, а разграждат, когато се внесат в машини, в инструменти, които би трябвало да бъдат също нещо мъртво, произлязло от живата природа.
към текста >>
Чудно е, но на този, който вижда цялата взаимовръзка с духовния свят, му е ясно едно: Ако човекът не би бил отделен от обкръжението чрез сетивата си, ако сетивата не го затрудняваха, защото с обикновеното съзнание той не е способен да възприема живи понятия, а умъртвени, които би трябвало да го спират от навлизането му в духовното обкръжение, ако човекът би могъл да задейства непосредствено представите си, ако ги нямаше в себе си само като вътрешни представи, след като нещата са възприети от сетивата, той би действал парализиращо и убиващо чрез тях, когато разгръща
живота
на мисловните си представи също и във физическия свят.
С физическите мисли и представи в съзнанието човек действа разрушително след смъртта си. Още при проблема за наследствеността загатнах как силите на човека действат във физическия свят, когато той се намира в духовния свят. Който чрез своето само физическо съзнание сам се осъди да остане във физическия свят след смъртта, става център на разрушителни сили, навлизащи в събитията на човешкия живот и в живота на останалия свят. Докато се намираме в тялото, дори да имаме само сетивни, материалистически мисли, то ни закриля. О, то ни е закрила в много по-голяма степен, отколкото си мислим!
Чудно е, но на този, който вижда цялата взаимовръзка с духовния свят, му е ясно едно: Ако човекът не би бил отделен от обкръжението чрез сетивата си, ако сетивата не го затрудняваха, защото с обикновеното съзнание той не е способен да възприема живи понятия, а умъртвени, които би трябвало да го спират от навлизането му в духовното обкръжение, ако човекът би могъл да задейства непосредствено представите си, ако ги нямаше в себе си само като вътрешни представи, след като нещата са възприети от сетивата, той би действал парализиращо и убиващо чрез тях, когато разгръща живота на мисловните си представи също и във физическия свят.
Защото тези представи са разрушителни по известен начин, разграждат всичко, което докоснат. Само защото са задържани в нас, те не са разграждащи, а разграждат, когато се внесат в машини, в инструменти, които би трябвало да бъдат също нещо мъртво, произлязло от живата природа. Те всъщност са само отражение, отговарящо на действителността. Но когато човекът пристъпи в духовния свят само с физическите представи, той става център на разрушение.
към текста >>
Животът му след смъртта естествено е съвсем друг, но той произлиза от
живота
тук.
Тази представа дадох като пример за много други, така че да не казваме: «Можем да чакаме», а че от същността на човека зависи дали развива сетивни или свръхсетивни представи, дали подготвя следващия си живот по единия или по другия начин.
Животът му след смъртта естествено е съвсем друг, но той произлиза от живота тук.
Това е същественото, което човек трябва да има предвид. Някои неща от страна на духовната наука изглеждат по-различно, отколкото се предполага. Затова накрая трябва да направя още няколко забележки.
към текста >>
». И вярвам, че който не иска да стане духовен изследовател, ще иска поне да разбере как духовният изследовател стига до резултатите, от които днес се нуждае всеки, желаещ да положи основите за
живота
, който трябва да се развива в човешките души в смисъла на днешното човешко развитие.
За нуждите на човека е съвсем безразлично - изказвам един закон на духовно-то изследване - дали човек сам е изследвал нещата или ги е узнал от достоверна страна. Не става въпрос човек сам да изследва нещата, а да ги поеме в себе си, да ги развие в себе си. Оттам е погрешна представа, когато се вярва, че всеки трябва да стане духовен изследовател. Духовният изследовател днес ще изпитва само необходимостта, както сам я изпитвах, така да се каже, да даде сметка относно своя път на изследване. Описах тези неща не само за да може всеки да навлезе днес до известна степен в пътя без вредите, които съм описал, а и понеже всеки има право да запита: «Как си достигнал до такива резултати?
». И вярвам, че който не иска да стане духовен изследовател, ще иска поне да разбере как духовният изследовател стига до резултатите, от които днес се нуждае всеки, желаещ да положи основите за живота, който трябва да се развива в човешките души в смисъла на днешното човешко развитие.
към текста >>
Познаващите тайните на
живота
хора - те не са твърде малко, - също и днес се сдържат.
Вече е отминало времето, характерно за духовното изследване през старите епохи, когато в голяма степен се е криело това, което спомага за душевното развитие. В старите времена е било строго забранено да се споделя скритото.
Познаващите тайните на живота хора - те не са твърде малко, - също и днес се сдържат.
Който е получил тези неща от някой учител само като ученик, не би правил добре да предава нещата по-нататък! Днес е добре да се предава това, което човек сам е разбрал, сам е проверил. То обаче може и трябва да ползва останалото човечество.
към текста >>
Навсякъде в
живота
се вижда това, което се проявява в такава теория.
Навсякъде в живота се вижда това, което се проявява в такава теория.
Тогава се поражда въпросът, който навлиза в живота, от страна на духовната наука.
към текста >>
Тогава се поражда въпросът, който навлиза в
живота
, от страна на духовната наука.
Навсякъде в живота се вижда това, което се проявява в такава теория.
Тогава се поражда въпросът, който навлиза в живота, от страна на духовната наука.
към текста >>
63.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
За правото да се крият такива дълбоки, значителни за
живота
истини от хората и да се пазят в тесните кръгове на окултни школи днес няма да се произнасяме.
Сигурно сте забелязали, че във вчерашната публична лекция31 беше казано нещо от голямо значение за разбирането на духовното познание в човешкия живот. Посочих как съвременните хора, които възприемат представи във физическия свят, идващи предимно от сетивния свят или спечелени само с опиращия се на сетивния свят разум, който не иска да знае за нищо друго освен за сетивния свят, след смъртта си са привързани към околна среда, оставаща в земната, физическата област, където човекът се намира през времето между раждането и смъртта. Така чрез такива хора, които след смъртта остават още дълго време привързани към земно-физическия свят поради начина си на живот във физическото тяло, се създават разрушителни сили в този физически свят. С такъв факт се докосват дълбоки, значителни тайни на човешкия живот, тайни, които в продължение на столетия, може да се каже на хилядолетия, са били грижливо пазени от известни окултни общества, понеже те твърдят - днес няма да изследваме доколко е основателно това32, - че хората не са узрели да приемат такива тайни истини и че чрез оповестяването им ще настъпи голямо объркване.
За правото да се крият такива дълбоки, значителни за живота истини от хората и да се пазят в тесните кръгове на окултни школи днес няма да се произнасяме.
Но трябва да се каже. че вече е настъпило времето, когато човечеството не може да съществува, без да узнае определени тайни за свръхсетивния свят, каквито бяха споменати вчера. Да, все повече и повече ще трябва да се засилва разкриването на такива неща.
към текста >>
След смъртта човекът среща преди всичко онези хора, с които е бил кармически свързан през
живота
.
След смъртта човекът среща преди всичко онези хора, с които е бил кармически свързан през живота.
Възможно е през времето между смъртта и ново раждане умрелият да среща в духовния свят много човешки души, през които преминава - защото там цари всепроникване, - но те като че ли не съществуват за него, ако мога да употребя този израз. Там са хората, с които той има някаква кармическа връзка. За да се врастваме все повече във всеобща мирова връзка също и след смъртта, трябва да си изградим това в живота тук на Земята. Основаването на създадените чисто въз основа на духовността общности е задача на настоящето и бъдещето. Защо има стремеж да се създават такива общности, каквато е антропософската?
към текста >>
За да се врастваме все повече във всеобща мирова връзка също и след смъртта, трябва да си изградим това в
живота
тук на Земята.
След смъртта човекът среща преди всичко онези хора, с които е бил кармически свързан през живота. Възможно е през времето между смъртта и ново раждане умрелият да среща в духовния свят много човешки души, през които преминава - защото там цари всепроникване, - но те като че ли не съществуват за него, ако мога да употребя този израз. Там са хората, с които той има някаква кармическа връзка.
За да се врастваме все повече във всеобща мирова връзка също и след смъртта, трябва да си изградим това в живота тук на Земята.
Основаването на създадените чисто въз основа на духовността общности е задача на настоящето и бъдещето. Защо има стремеж да се създават такива общности, каквато е антропософската? Защо се търсят хора, за да се обединят чрез такива идеи? Защото чрез това се създава кармическа връзка между хора, които ще се срещнат и в духовния свят, които и в духовния свят принадлежат един към друг, което не могат да направят, ако биха живели тук самотни. Именно поради възможността да се разменят духовни познания, духовни мъдрости, се прави невероятно много за живота в духовния свят, което се отразява обратно във физическо-сетивния свят, понеже той непрекъснато се намира под влиянието на духовния.
към текста >>
Именно поради възможността да се разменят духовни познания, духовни мъдрости, се прави невероятно много за
живота
в духовния свят, което се отразява обратно във физическо-сетивния свят, понеже той непрекъснато се намира под влиянието на духовния.
За да се врастваме все повече във всеобща мирова връзка също и след смъртта, трябва да си изградим това в живота тук на Земята. Основаването на създадените чисто въз основа на духовността общности е задача на настоящето и бъдещето. Защо има стремеж да се създават такива общности, каквато е антропософската? Защо се търсят хора, за да се обединят чрез такива идеи? Защото чрез това се създава кармическа връзка между хора, които ще се срещнат и в духовния свят, които и в духовния свят принадлежат един към друг, което не могат да направят, ако биха живели тук самотни.
Именно поради възможността да се разменят духовни познания, духовни мъдрости, се прави невероятно много за живота в духовния свят, което се отразява обратно във физическо-сетивния свят, понеже той непрекъснато се намира под влиянието на духовния.
Тук изобщо се проявяват само следствията, а оттатък в духовния свят, също и докато живеем на физическото поле, се намират причините. И когато се занимаваме само с това, което така много се пропагандира днес, можем да кажем: Създават се всевъзможни общества, но дори когато са създадени с много голям ентусиазъм, много малко от тях наистина са посветени на духовни въпроси. В някои обединения хората искат постепенно да превърнат Земята в истински рай. Да, преди тези три военни години също бяха основани многобройни такива общества на Земята, в които хората работеха, за да превърнат Европа постепенно в социален рай! Това, което сега е тук, не говори особено много в защита на предположението, че нещата стават, както се мисли, че могат да бъдат направлявани.
към текста >>
Не е необходимо да го описваме, но след смъртта се извършват съвсем други процеси, за да достигнем постепенно до съзнанието, което трябва да си изградим за
живота
между смъртта и ново раждане.
Вижте, скъпи приятели, когато от детството нататък постепенно развиваме съзнанието си, знаем как това съзнание израства и се развива.
Не е необходимо да го описваме, но след смъртта се извършват съвсем други процеси, за да достигнем постепенно до съзнанието, което трябва да си изградим за живота между смъртта и ново раждане.
След смъртта не е така, както когато вървим по Земята, събираме опит и имаме преживявания, там това не ни е необходимо. Това, което ни е нужно, е да се освободим от невероятно интензивното, свързано с нас, когато сме напуснали физическото тяло. Когато преминем през портата на смъртта и влезем в отношения с нея, ние сме вплетени в онзи духовен свят, който описваме чрез духовната наука. Ние го описваме като света на висшите йерархии34: ангели, архангели, архаи, ексусиаи, динамис, кириотетес и др., както и с делата и изживяванията на тези йерархии. Тук светът се намира извън нас.
към текста >>
Но човек пренася в духовния свят цялата сила на любовта именно чрез сетивното съзерцание на физическата същност в
живота
.
Но след смъртта човек се нуждае и от нещо друго, необходима му е не само способността да отдели съществата на духовния свят, за да ги постави пред себе си, а след смъртта той се нуждае от способността да обича, иначе няма да може да изгради по правилния начин отношения към съществата, които вижда чрез мъдростта. Човек се нуждае от любов. Но любовта, която се развива тук на Земята и която е зависима предимно от физическото тяло, е чувство, тя е зависима от ритъма на дишането във физическия свят. Тази любов не можем да я пренесем в духовния свят. Пълна илюзия е да се вярва, че любовта, която изпитваме в настоящето, би могла да бъде пренесена в духовния свят.
Но човек пренася в духовния свят цялата сила на любовта именно чрез сетивното съзерцание на физическата същност в живота.
Любовта наистина се възпламенява чрез това, което се развива във физическия свят като разбиране на този физически свят. И силата на любовта за отвъд развиват именно такива изживявания, каквито са изживяванията с възгледите на модерната природна наука, когато човек ги възприеме като чувства. Само че любовта е нещо, което е висше или низше, според областта, в която се разгръща. Когато преминете през портата на смъртта и трябва да останете като разрушителен център в областта на Земята, вие сте развили много любов - понеже оставането ви там е следствие от вашата свързаност с чисто натуралистичните понятия, - но употребявате тази любов в разрушението. Вие обичате тогава именно разрушението, осъден сте сам да се наблюдавате как обичате разрушението.
към текста >>
Това са понятия за
живота
на човека след смъртта, които човекът трябва да усвои днес.
Това са понятия за живота на човека след смъртта, които човекът трябва да усвои днес.
За съвременното човечество вече не е достатъчно, а още повече няма да е достатъчно в близко бъдеще проповедниците да му казват в какво да вярва и в какво да не вярва. Хората трябва да се подготвят за вечния живот дори и когато тези проповедници никога не могат да им кажат как всъщност изглежда светът, в който човекът пристъпва, след като премине през портата на смъртта.
към текста >>
Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за
живота
след смъртта, са за съжаление.
Някога е било възможно, понеже още не са били познати природонаучните натуралистични понятия и хората не са били изпълнени само с материални интереси, които от 16-то столетие насам постепенно обхващат всичко. В предишните времена е било възможно да се говори на хората за свръхсетивния свят само по начина, по който религиозните вероизповедания са искали и все още искат. Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта.
Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за живота след смъртта, са за съжаление.
Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в живота наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват.
към текста >>
Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в
живота
наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват.
Някога е било възможно, понеже още не са били познати природонаучните натуралистични понятия и хората не са били изпълнени само с материални интереси, които от 16-то столетие насам постепенно обхващат всичко. В предишните времена е било възможно да се говори на хората за свръхсетивния свят само по начина, по който религиозните вероизповедания са искали и все още искат. Днес това не е възможно - от дълбоко състрадание към човечеството за съжаление трябва да се каже - именно защото хората искат да се грижат по егоистичен начин за своето вечно спасение чрез религиозните вероизповедания, често истински се оплитат с физическо-сетивния натуралистичен свят и си затварят пътя за изкачването нагоре, след като са минали през портата на смъртта. Тук стигаме до нещо съвсем друго, което налага много категорично да се подчертае, че духовната наука трябва да бъде изучавана от човечеството в настоящето и бъдещето и че хората, които не могат да си усвоят чрез духовната наука понятия за живота след смъртта, са за съжаление.
Духовната наука същевременно е нещо, което трябва да се разпространява от истинско съжаление към хората, понеже съпротивата на хората срещу навлизането на духовнонаучните представи в живота наистина е плачевна и в своето неразбиране те и по-нататък ще се съпротивляват.
към текста >>
Тези същества, които прекарват
живота
си именно като използват хората, за да могат да се намират в сферата, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат никаква душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
Следователно човекът се справя много добре със своя организъм, с който е загърнат в този свят, без с душата си да трябва да навлиза в него. Затова обаче съществува възможността, кратко време преди да се родим - малко преди да бъдем родени, - освен нашата душа, също и друго духовно същество да навлезе в нашето тяло, в несъзнателната част на нашето тяло. Това става така. Малко преди да се родим, според днешната терминология ще кажем, че едно друго, ариманическо духовно същество прониква в тялото ни. То се намира в нас също така, както собствената ни душа.
Тези същества, които прекарват живота си именно като използват хората, за да могат да се намират в сферата, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат никаква душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
През живота си носим в душата си много умен двойник, много по-умен от нас, много интелигентен, но с мефистофелска интелигентност, ариманическа интелигентност и при това с много силна ариманическа воля, много по-близка до природните сили, отколкото е нашата човешка воля, която се регулира от душевността.
към текста >>
През
живота
си носим в душата си много умен двойник, много по-умен от нас, много интелигентен, но с мефистофелска интелигентност, ариманическа интелигентност и при това с много силна ариманическа воля, много по-близка до природните сили, отколкото е нашата човешка воля, която се регулира от душевността.
Затова обаче съществува възможността, кратко време преди да се родим - малко преди да бъдем родени, - освен нашата душа, също и друго духовно същество да навлезе в нашето тяло, в несъзнателната част на нашето тяло. Това става така. Малко преди да се родим, според днешната терминология ще кажем, че едно друго, ариманическо духовно същество прониква в тялото ни. То се намира в нас също така, както собствената ни душа. Тези същества, които прекарват живота си именно като използват хората, за да могат да се намират в сферата, в която искат да бъдат, притежават извънредно висока интелигентност и значително развита воля, но нямат никаква душевност, нищо подобно на това, което наричаме човешка душевност.
През живота си носим в душата си много умен двойник, много по-умен от нас, много интелигентен, но с мефистофелска интелигентност, ариманическа интелигентност и при това с много силна ариманическа воля, много по-близка до природните сили, отколкото е нашата човешка воля, която се регулира от душевността.
към текста >>
Но да се вярва, както естествениците вярват, че нервната сила, с която разполагаме и която е основата за
живота
на мислите и представите ни, по някакъв начин има нещо общо с електрическите токове, преминаващи през нервите, е погрешно.
През 19-то столетие естествената наука откри, че нервната система е проникната от електрически сили. В това тя имаше право.
Но да се вярва, както естествениците вярват, че нервната сила, с която разполагаме и която е основата за живота на мислите и представите ни, по някакъв начин има нещо общо с електрическите токове, преминаващи през нервите, е погрешно.
Защото електрическите токове са сили, вложени в нас от съществото, което току-що описах и изобщо не принадлежат към същността ни. Ние наистина носим в нас също и електрически токове, но те са от чисто ариманическа природа.
към текста >>
Те трябва да се пазят да не останат в неговото тяло след смъртния му час, удължавайки
живота
на тялото му.
От невероятно дълбоко значение е да се разбере взаимовръзката между преминаването на Христос през Мистерията на Голгота и тези същества, които искат да завладеят смъртта в човешката природа, но все още не могат да я понесат днес и винаги трябва да се пазят да изживеят в човешкото тяло часа, когато на човека му е предопределено да умре.
Те трябва да се пазят да не останат в неговото тяло след смъртния му час, удължавайки живота на тялото му.
към текста >>
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова участие в
живота
ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този живот в ретроспективното разглеждане.
За нещата, които описвам сега, отдавна са били осведомени известни окултни братства, които много добре ги познават и са ги скрили от човечеството - тук също няма да изследваме правото им за това. Днес вече не е възможно да останат неразкрити пред хората понятията, от които те се нуждаят, когато преминат портата на смъртта. Защото от всичко, което човекът изживява тук, също и под прага на съзнанието си, той се нуждае и след смъртта, понеже трябва да разгледа ретроспективно изминалия си живот и да го разбере, а най-лошото е, ако не може да го направи.
Ако не можем постоянно да хвърляме светлина върху това, ако не можем да осветим съществото, което взема такова участие в живота ни, както прави това ариманическо същество, което ни завладява преди нашето раждане и е винаги там, витае винаги в несъзнателното, няма да си изградим никакви подходящи понятия, за да разберем този живот в ретроспективното разглеждане.
Защото мъдростта става светлина след смъртта.
към текста >>
Там има различни сили - магнитни и електрически, но също и други сили, проникващи повече в областта на
живота
, които идват от Земята и влияят на хората по най-различни начини в различните точки на Земята, следователно според географските формирования те влияят на хората по различен начин.
Съвсем точно знаете, че не мислите с големия си пръст, а мислите с главата. Следователно нещата са разположени в живия организъм, който е диференциран. Така диференцирана е и нашата Земя. Нашата Земя съвсем не е същество, което навсякъде излъчва едно и също към своите обитатели. В различните области на Земята се излъчва нещо различно.
Там има различни сили - магнитни и електрически, но също и други сили, проникващи повече в областта на живота, които идват от Земята и влияят на хората по най-различни начини в различните точки на Земята, следователно според географските формирования те влияят на хората по различен начин.
към текста >>
Тези неща нямат връзка със симпатия или антипатия, или с някаква партийност, те са във връзка с познанията за дълбоките основи на това, което се изживява от хората в
живота
.
Тези неща нямат връзка със симпатия или антипатия, или с някаква партийност, те са във връзка с познанията за дълбоките основи на това, което се изживява от хората в живота.
Но много малко хубави неща очакват човечеството, ако то не поиска да постигне обяснение за действителното в нещата. А днес е извънредно необходимо отново да се направи връзка с някои неща, които е трябвало да се прикриват, когато е бил затворен пътят към Америка именно поради преломния момент. И като символ искам да поставя пред вас хора като Галус. Необходимо е било те да създадат почва за действията си чрез оградата, която поставят. Такива неща трябва да се разберат.
към текста >>
Някои неща за историческото протичане на
живота
ще се появят на бял свят чрез духовната наука.
Както говорих тук днес, понеже, бих искал да кажа, Genius loci на това място изисква това от мен, видяхте от един особен пример, че вече не е достатъчно за хората на настоящето да вземат в ръка ученическите книги и да се запознаят с историята, понеже там се узнава само онази Fable convenue (установена басня), която днес се нарича история. Какво се узнава там за важните, лежащи именно в мъгливото начало на медицината пътища, които още през първите християнски столетия водят от Европа към Америка? Но това, което е там, не престава да съществува затова, че хората са изгубили съзнание за него и правят като птицата Щраус, която заравя главата си в пясъка, за да не вижда, вярвайки, че каквото не вижда, не съществува. Още нещо е скрито за хората чрез Fable convenue, наричаща се история, което с въздействието си стои много близко до човека на настоящето.
Някои неща за историческото протичане на живота ще се появят на бял свят чрез духовната наука.
Защото хората искат да узнаят своята собствена съдба и връзката на душата с духовното им развитие.
към текста >>
64.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
На преминалите през портата на смъртта по такъв насилствен начин души им остава именно известна възможност да използват силите, които са имали тук, например силите на разума, поради това, че са напуснали по този начин
живота
тук, на физическия свят.
Тези две неща, този последен факт и това, което изложих преди, стоят в известна взаимовръзка. Взаимовръзката е много своеобразна. Именно душите - това се показва при по-точното разглеждане, - които по такъв насилствен начин са преминали през портата на смъртта, знаят нещо в духовния свят, което другите души не искат да узнаят от тях в неподходящото време, не искат да го узнаят по-рано, отколкото е полезно.
На преминалите през портата на смъртта по такъв насилствен начин души им остава именно известна възможност да използват силите, които са имали тук, например силите на разума, поради това, че са напуснали по този начин живота тук, на физическия свят.
Така че такива души могат да използват свързаните с физическото тяло сили и от другата, от духовната страна да правят с тях нещо съвсем друго от това, което могат да правят с такива сили във физическото тяло тук. Чрез това им е възможно да узнаят някои неща по-рано, отколкото е добре в хода на човешкото развитие. Забележителното е, че по този начин това, което изглежда безсмислено - някои постъпки на «пропагандисти на делото», - получават един, макар и твърде съмнителен смисъл. Тези факти се представят в особена светлина пред този, който прозира нещата. Тук, във физическия свят, се говорят всевъзможни безсмислени неща, търси се какъв смисъл би трябвало да имат те, но при по-точното разглеждане не се открива никакъв смисъл.
към текста >>
65.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В лекцията, която изнесох преди осем дни56, исках да представя темата, която е много важна за разглеждане и енергично се налага от така трагично проявяващите се събития в
живота
на човечеството, темата, която накратко може да се охарактеризира с думите: Човечеството спешно се нуждае от разбирането и осъзнаването, че всичко, което се разкрива във физическия свят, е свързано с конкретен духовен свят.
В лекцията, която изнесох преди осем дни56, исках да представя темата, която е много важна за разглеждане и енергично се налага от така трагично проявяващите се събития в живота на човечеството, темата, която накратко може да се охарактеризира с думите: Човечеството спешно се нуждае от разбирането и осъзнаването, че всичко, което се разкрива във физическия свят, е свързано с конкретен духовен свят.
Човечеството обезателно трябва да осъзнае, че духовният свят прониква във физическия свят до най-дребните неща на битието.
към текста >>
То прави особено впечатление, когато човек е в състояние да насочи погледа си не само върху
живота
на съществата, намиращи се във физически тела на Земята, но и върху съществата, които не принадлежат към физическия свят, към които се причисляват и починалите хора.
Онова, което преминава в нашето време, т. е. което приема други форми, е подложено на силно преобразяване.
То прави особено впечатление, когато човек е в състояние да насочи погледа си не само върху живота на съществата, намиращи се във физически тела на Земята, но и върху съществата, които не принадлежат към физическия свят, към които се причисляват и починалите хора.
В света, в който човекът се намира между смъртта и ново раждане, промените, особено в настоящето са много важни и впечатляващи. Само че съвременният човек не иска сериозно да приеме това, което се отнася до духовния свят. А че толкова несериозно го приема, е нещо. предизвикващо особени усещания и чувства, когато помислим за възникването на антропософията. Разбира се, съвсем не е необходимо да имаме особени предпочитания за идеите в антропософското движение, за да станем техни представители.
към текста >>
Да, тази практика в
живота
стига дори още по-далеч, а именно постоянно да налага това и във външния живот.
Това е истина, определена да се разпространи между хората от времето на важните преобразувания през 19 век нататък. Човекът трябва да иска да бъде това, което действително може да е, трябва така да може да мисли за своята същност, ако следва да опази своята душевност. Мъртвият ще може още днес да оповести като правилна чиста истина: «Душата е това, за което се смята.» По времето, когато е било необходимо по Земята да се разпространява истината: «Душата е това, за което сама се мисли», духовете на мрака са инспирирали хората, предизвикали са да се защитава за истина: «Човекът е това, което яде.»58 И макар теоретично още да не е широко разпространено «Човекът е това, което яде», жизнената практика доста се определя от това да се признае, че човекът всъщност не е нищо друго освен това, което яде.
Да, тази практика в живота стига дори още по-далеч, а именно постоянно да налага това и във външния живот.
Повече, отколкото се вярва, много повече, отколкото се вярва, тъжните трагични събития от настоящето са изведени само от принципа «Човекът е това, което яде». В много по-дълбок смисъл, отколкото се мисли с днешната повърхностност, се касае за много малко високопоставени неща, заради които днес се пролива толкова кръв. Човечеството вече е заразено от израза «Човекът е това, което яде». Многократно се воюва за неща, които са свързани с него.
към текста >>
Тук не искаме да се занимаваме с него, а да служим на
живота
.
Колко много хора има днес, които казват: «Ще видим какво идва след смъртта, ще му обърнем внимание в правилното време.
Тук не искаме да се занимаваме с него, а да служим на живота.
Когато идем оттатък, в онзи свят ще ни се покаже как изглежда.» Както е истина, че оттатък човек е това, за което се смята тук, така е истина и още нещо. Нека разгледаме мисълта, която днес не е рядкост. Някой умира и изоставя близките си. Ако те не са неспособни да мислят и въпреки това са настроени материалистически, би трябвало да си представят: Този починал роднина се разлага в гроба, или от него е останало това, което е в урната и т. н. Само доколкото хората не мислят, могат да са материалисти и да не вярват в това.
към текста >>
И поради липса на вяра за
живота
на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести.
Спомнете си това, което вече изнесох. Мисълта за заминалия мъртъв живее в душата, живее някак си, без душата всъщност особено да мисли за това, живее просто защото душата днес не мисли, а отчасти е чувствителна за такива безсмислени мисли. Тогава мъртвият е принуден от вечните мирови закони да живее с тези мисли. Мъртвият безпокои душата на напуснатия жив. Срещу това може да се направи само едно, да се знае, че мъртвият живее.
И поради липса на вяра за живота на мъртвите, хората на физическото поле все повече ще се разболяват от психически болести.
По правило не сексуални юношески проблеми, а лишените от вяра мисли предизвикват тези явления. Защото в нашето време мислите имат за задача да станат реални сили, не само такива реални сили, които действат сами за себе си. Сами за себе си те действат, когато след смъртта душата става все по-подобна на това, което си е представяла в тялото. Тези мисли стават реални сили в по-висш смисъл поради това, че свързват същества, в този случай самите мъртви с живите, по неправилен начин. Само чрез това, че колкото е възможно повече се съхранят мислите за умрелия като за продължаващ да живее, толкова повече човек спасява и себе си от това, отношението му към мъртвия да стане фатално както за него, така и в известно отношение за самия мъртъв, принуден от вечните мъдри закони непрестанно да безпокои живия, без това да стига до съзнанието му, а да се проявява под формата на болести.
към текста >>
Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно
живота
си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили.
Последния път обърнах вниманието ви върху едно неправилно отношение към духовния свят, търсено от някои хора.
Казах, че живи хора се изпращат в духовния свят чрез специални машинации, така че тук те не изживяват напълно живота си и когато пристъпят в света, където живеят между смъртта и ново раждане, могат да използват определени сили.
Тогава някои нечестно действащи братства, искащи да удовлетворят само своите стремежи за власт, могат да ги използват като медиуми, за да получат това, което може да се получи от мъртвите, на които се е дала възможност да притежават такива знания.
към текста >>
Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в
живота
осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества.
Какво трябва да се направи, ако човек иска да упражнява власт? Трябва да се направи нещо друго. Трябва да се направи опит по неправилен начин, както описах последния път, че е правено, да се постигне знание за бъдещето, като чрез медиуми се стига до узнаване какво ще се случи от такива души, които първо насилствено са изпращани в света на мъртвите, за да могат все още да използват земни сили. Така някои окултни братства са постигали знание за взаимната връзка на Запада с Изтока и в много отношения са извършвали машинации, довеждащи до такова знание. Такова знание, поставено в служба на стремежи за власт, цели нещо специално.
Честното, пра-вилното постигане на окултни импулси в живота осъществява само това, което по отношение на живите хора се съобразява същевременно с техните отделни ангелски същества.
Знаем, че всеки един от хората, върху които действат окултни импулси, стои като душа в отношения с духовния свят, всеки е живо същество. Западът би трябвало да се отнася към Изтока така, че навсякъде да се съобразява с живите партньори, с ангелите, които закрилят отделните хора. Това е неудобно!
към текста >>
66.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Мъж, американец, типичен човек на съвремието, Selfmademan, се издига до прилежен шеф и ръководител на предприятие, посвещава се всеотдайно на своята работа, има голям успех, добри печалби и си мисли: Скоро ставам на четиридесет и пет години, достатъчно се мъчих в
живота
, сега ще си позволя спокойствие.
Мъж, американец, типичен човек на съвремието, Selfmademan, се издига до прилежен шеф и ръководител на предприятие, посвещава се всеотдайно на своята работа, има голям успех, добри печалби и си мисли: Скоро ставам на четиридесет и пет години, достатъчно се мъчих в живота, сега ще си позволя спокойствие.
Купува си вила, кола и тенискортове и всичко, което принадлежи към това. В четиридесет и петата си година иска да напусне работата си и да живее извън града, като получава авторските и лицензионните възнаграждения от предприятието си. Но не щеш ли, щом заживява в имението си, нито играе тенис, нито кара кола, не отива на театър, не се радва на цветята, насадени наоколо, а самотно стои в стаята си и размишлява. Тук го боли нещо, там го боли, всичко го боли и наистина ту го заболява главата, ту гърдите или краката. Скоро сам не може повече да се понася, престава да се смее, уморява се, изтощен е и непрекъснато го боли глава, става ужасно.
към текста >>
67.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но с това не се улучва истински проникващото, фундаменталното в ситуацията, което се открива само ако достигнем до разбирането, че съзнанието не изчерпва интелигентността, разумността, но също и рафинираността на това, което в човека действа като разум, ако сами не ограничим закономерностите на
живота
до границите на съзнанието.
Фактите много лесно биха могли да насочат психоаналитиците към това. Вчера ви посочих случая89, който Юнг описва в книгата си «Психология на несъзнателните процеси», отнасящ се до дамата, която напуска вечерята с другите гости, тича пред конете на улицата, стига до моста, спасена е от пешеходци и е занесена в къщата, която е напуснала, където домакинът й се обяснява в любов. Ако заемем гледната точка на Фройд или Адлер, за да обясним такъв случай, е необходимо да разгледаме или любовния инстинкт, или инстинкта за власт.
Но с това не се улучва истински проникващото, фундаменталното в ситуацията, което се открива само ако достигнем до разбирането, че съзнанието не изчерпва интелигентността, разумността, но също и рафинираността на това, което в човека действа като разум, ако сами не ограничим закономерностите на живота до границите на съзнанието.
Нека запитаме: Какво всъщност иска дамата, когато си тръгва с гостите след сбогуването и отпътуването на приятелката й? Дамата иска да получи възможност да се осъществи това, което по-късно е настъпило, т. е. да остане сама с домакина. Нали с всичко, намиращо се в съзнанието, което човек допуска, което си признава, не се получава осъществяване на желаното? Не е пристойно, както се казва.
към текста >>
Когато например говорят за животните, нямат достатъчно сведения, а приблизително толкова от
живота
на животните, колкото има Десоар от моите произведения.
Друго не е чел. Това е морал на съвременен учен! Важно е в такъв случай да се конфронтират съвременните учени. В този случай от всички мои книги този учен познава само малкия брой, който споменах, и върху него обосновава изложенията си, при това с напълно корумпирано мислене. Така обаче правят изобщо много учени сега.
Когато например говорят за животните, нямат достатъчно сведения, а приблизително толкова от живота на животните, колкото има Десоар от моите произведения.
към текста >>
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното наблюдение на
живота
.
Там е и причината, защо официалните учени и духовните науки, дори и когато произлизат от най-малоценните, както е например университетската психиатрия или психология, не са в състояние да достигнат до едно мнение, понеже им липсва най-елементарното изискване - действителното наблюдение на живота.
Докато и в най-широките кръгове не се стигне до убеждението колко далеч от всяко истинско изследване и истинско чувство за действителното е това, което днес фигурира като научна литература - не казвам наука, а научна литература - и често представлява съдържанието на университетски и по-скоро популярни лекции, докато не се пречупи тази вяра в авторитета в най-широки кръгове, няма да има спасение.
към текста >>
Трябва да стане известно, че такива неща навлизат в
живота
по напълно противоречив начин.
Тези неща трябва да се кажат, дори когато човек има най-голям респект пред естественонаучния начин на мислене, когато винаги подчертава тъкмо най-великите постижения на естественонаучния начин на мислене.
Трябва да стане известно, че такива неща навлизат в живота по напълно противоречив начин.
към текста >>
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в
живота
на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове.
Можете да си представите в съвременния живот, където толкова много неща достигат до хората, без те правилно да ги разберат, без да ги прозрат и осмислят, как мислите постоянно навлизат долу в чувствата. Но само мисленето е ориентирано към физическия план; чувстването не е насочено само към физическия план, а стои също така във връзка с духовния свят. Чувстването наистина стои във връзка с всички духовни същества, за които може да се говори, че са реални.
Така че човекът, когато се потапя с неадекватни понятия в живота на чувствата си, идва в сблъсък с боговете - нека така да се каже, - но също и със злите богове.
Той влиза в конфронтация там. Всички сблъсъци идват оттам, че човекът се потапя в тези сфери с неадекватни познания. Той трябва да се плъзне надолу с неадекватни понятия, щом се намира много повече в чувствената сфера, отколкото в обикновената сфера на разума. В сферата на чувствата човек не може да се еманципира от своята взаимовръзка с духовния свят. Ако в материалистическото време се еманципира в сферата на разума, винаги ще навлиза с неадекватни понятия в света на чувствата си и трябва да се разболее.
към текста >>
Разглеждането на
живота
ще трябва да се разшири до духовния свят.
Когато някой иска да прозре такъв живот за бъдещето, какъвто е животът на Ницше, няма да може да го направи, ако само описва нещата, случили се в обкръжението му на Земята.
Разглеждането на живота ще трябва да се разшири до духовния свят.
Трябва да се насочим към необходимостта за разширяване на разглеждането чрез явленията, които днес застават пред психоаналитика и с които той иска да се справи с неадекватни познавателни средства, но не може да се справи. Поради това, ако се последва психоанализата, особено в педагогическата област, човечеството ще бъде доведено до трудни ситуации. Защо?
към текста >>
Да, докато човек живее с душата си в сферата на чувствата, не живее повече в
живота
, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на
живота
(виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с).
Премислете факта, че мисленето се плъзва в сферата на чувствата.
Да, докато човек живее с душата си в сферата на чувствата, не живее повече в живота, който е ограничен чрез раждането (зачатието) и смъртта, а там живее в целия свят, който се разширява - ако това е обикновеното протичане на живота (виж рис.), с чувствата се живее също и във времето от последната смърт до сегашното раждане (b), а с волята дори и в предшестващото въплъщение (с).
към текста >>
Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в
живота
.
Представете си отношението на педагога, който иска да подходи психоаналитично към възпитаника си или пациента. Когато се намеси в душевния му живот, който е потънал в сферата на чувствата, той се намесва не само в индивидуалния живот на човека, но също и във всеобхватния живот, който далеч надхвърля индивидуалното. Но относно този всеобхватен живот между хората не съществуват взаимни връзки, които могат да се изчерпят само чрез обикновени представи, а те навлизат в реални жизнени взаимовръзки - това е много важно! Представете си, че се създава такова отношение между психоаналитичния възпитател и възпитаника му.
Тогава това, което се разиграва там, не може да остане само в областта на представите, като възпитаникът само се научи на нещо, а много повече се изграждат реални кармически отношения, понеже се навлиза много по-дълбоко в живота.
В известен смисъл въпросният индивид ще бъде изтръгнат от кармата му, ще бъде променено протичането на кармата му. Не е възможно това, което надхвърля индивида, да се лекува индивидуално. Лечението трябва да е генерално, общочовешко. Ние сме събрани заедно в определена епоха, следователно щом се надхвърли индивидуалното, трябва да действа нещо общо. Това означава, че не бива индивид да застане срещу друг индивид и да го лекува или педагогически да постъпва с него, както прави психоаналитикът, а трябва да се внесе нещо всеобщо.
към текста >>
68.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но от друга страна, понеже аналитичната психология се опитва да навлезе в
живота
чрез педагогиката, терапията и вероятно в бъдеще също и чрез социалната политика, опасностите, свързани с това, наистина трябва да се приемат като много сериозни.
Спомняте си за разглежданията, които се опитахме да свържем с различните твърдения и изводи на съвременните психоаналитици113. При тези разглеждания исках да стигнем до разбирането, че понятието за несъзнателното, както се употребява от психоанализата, всъщност е неоснователно. И докато не се надмогне това понятие на несъзнателното - чисто негативно понятие, - няма да може да се каже нищо друго освен, че психоанализата работи с неподходящи познавателни средства върху един феномен, за който съвремието съвсем особено се интересува. И понеже психоаналитиците се стремят, от една страна, да изследват духовно-душевното и ние видяхме, че проследяват това духовно-душевно и в социалния живот, трябва да се каже, че тук е поставено начало, което все пак означава повече от това, което официалната университетска наука може да даде именно в тази област.
Но от друга страна, понеже аналитичната психология се опитва да навлезе в живота чрез педагогиката, терапията и вероятно в бъдеще също и чрез социалната политика, опасностите, свързани с това, наистина трябва да се приемат като много сериозни.
към текста >>
Като се вземе предвид израстването на човечеството днес, в тази пета следатлантска културна епоха, съвсем неправилно звучат думите, които много хора изговарят, изхождайки от своята леност: «Нека да си поживеем между раждането и смъртта, да се отдадем на
живота
тук, а дали ще навлезем в някакъв духовен свят, когато умрем, тогава ще видим.
Както в четвъртата следатлантска културна епоха протече борбата за разбирането на раждането и смъртта, така сега протича борбата за разбиране на злото. Сега става въпрос за напълно съзнателното схващане на духовното учение, а не да се хвърля прах в очите на съвременниците, че дяволът на материализма вече не е тук. Той все повече и повече ще се налага. Онези, които третират тези неща по неправилен начин, знаят за появата на Христос точно така добре, както и аз, но те третират това събитие на Христовото проявление в етерния свят по друг начин. И за да се разбере това, трябва да се разгледа следното.
Като се вземе предвид израстването на човечеството днес, в тази пета следатлантска културна епоха, съвсем неправилно звучат думите, които много хора изговарят, изхождайки от своята леност: «Нека да си поживеем между раждането и смъртта, да се отдадем на живота тук, а дали ще навлезем в някакъв духовен свят, когато умрем, тогава ще видим.
Тук да се наслаждаваме на живота си, както ако съществуваше само материален свят, а когато отидем там, ще видим дали има някакъв духовен свят! » Това е толкова разумно, колкото когато някой каже: «Щом Бог живее, аз съм атеист! »121 Приблизително е толкова разумно, но такава е нагласата на много хора, които казват: «След смъртта ще видим какво има там, дотогава няма нужда да се занимаваме с някаква си духовна наука.»
към текста >>
Тук да се наслаждаваме на
живота
си, както ако съществуваше само материален свят, а когато отидем там, ще видим дали има някакъв духовен свят!
Сега става въпрос за напълно съзнателното схващане на духовното учение, а не да се хвърля прах в очите на съвременниците, че дяволът на материализма вече не е тук. Той все повече и повече ще се налага. Онези, които третират тези неща по неправилен начин, знаят за появата на Христос точно така добре, както и аз, но те третират това събитие на Христовото проявление в етерния свят по друг начин. И за да се разбере това, трябва да се разгледа следното. Като се вземе предвид израстването на човечеството днес, в тази пета следатлантска културна епоха, съвсем неправилно звучат думите, които много хора изговарят, изхождайки от своята леност: «Нека да си поживеем между раждането и смъртта, да се отдадем на живота тук, а дали ще навлезем в някакъв духовен свят, когато умрем, тогава ще видим.
Тук да се наслаждаваме на живота си, както ако съществуваше само материален свят, а когато отидем там, ще видим дали има някакъв духовен свят!
» Това е толкова разумно, колкото когато някой каже: «Щом Бог живее, аз съм атеист! »121 Приблизително е толкова разумно, но такава е нагласата на много хора, които казват: «След смъртта ще видим какво има там, дотогава няма нужда да се занимаваме с някаква си духовна наука.»
към текста >>
Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в
живота
- можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера.
Такава нагласа е била спорна във всички времена, но тя ще бъде много фатална в тази пета културна епоха, в която живеем, защото става много актуална за човека поради господството на злото. Щом човекът премине през портата на смъртта при съвременните условия на развитието, внася отвъд съзнанието, което сам си е изградил между раждането и смъртта. Онзи човек, който при съвременните условия изцяло се е занимавал с представи, понятия и чувства, свързани само с материалния, със сетивния живот, при съвременните обстоятелства е осъден да живее след смъртта си само в област, към която имат отношение изработените понятия в земния му живот. Докато този, който възприеме духовни представи, навлиза правилно в духовния свят, другият, който се е съпротивлявал да възприеме духовни представи, в известен смисъл остава в земните условия - и това трае дълго време, - докато възприеме толкова духовни понятия, че чрез тях да може да бъде приет в духовния свят. Следователно дали тук възприемаме духовни понятия или не, това определя света, който ни заобикаля отвъд.
Много от тези, които са се съпротивлявали или са били възпрепятствани да възприемат духовни понятия тук в живота - можем да го кажем само със състрадание - и като мъртви бродят по Земята, остават свързани със земната сфера.
И когато душата на човека не е повече изолирана от обкръжението чрез тялото, което вече не я възпрепятства да действа разрушително, тогава живеейки в земната сфера, душата на човека става разрушителен център.
към текста >>
Да, който наблюдава
живота
само на неговата повърхност, преди всичко външните дискусии за Христос, Исус и т.
Тук имаме борбата, която се отнася до фалшифицирането на появата на Христос през 20 век.
Да, който наблюдава живота само на неговата повърхност, преди всичко външните дискусии за Христос, Исус и т.
н., не вижда дълбочината. Това, което се представя на хората, за да бъдат отвлечени от дълбоките неща, от това, за което всъщност става въпрос, е мъгла, дим. Когато теолозите спорят за Христос, във всички такива дискусии винаги има някакво духовно влияние и тези хора подкрепят съвсем други цели и намерения от тези, в които сами вярват с тяхното съзнание.
към текста >>
69.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Но естествено, както става обикновено в
живота
, когато в някое сдружение се реши нещо, не само тези, чиито намерения са се наложили, очакват нещо от решението, а и тези, които първоначално са били против, също очакват нещо, щом вече е гласувано.
И както обикновено става, така се поражда и този компромис. Членовете на братства, които се опълчват срещу оповестяването на определени духовни истини, са малцинство и се налага да се съгласят. Да се внесат в света нещата, които са във връзка със спиритизма, не са техните собствени намерения. Където се касае до сдружения и е налице волята на сдруженията, се работи с компромиси.
Но естествено, както става обикновено в живота, когато в някое сдружение се реши нещо, не само тези, чиито намерения са се наложили, очакват нещо от решението, а и тези, които първоначално са били против, също очакват нещо, щом вече е гласувано.
към текста >>
Каквото върши един или друг човек, си противоречи също и тук в
живота
.
Трябва да знаете, че при тези сведения не става дума за теории, а да се разкажат фактите, отнасящи се за индивидуалности. И когато тези индивидуалности са обединени в братства, от едно и също нещо някой може да очаква едно, друг - друго. Когато се говори за фактите от духовния свят, не е възможно да се търси нещо друго от действия, произхождащи от импулсите на индивидуалностите.
Каквото върши един или друг човек, си противоречи също и тук в живота.
Говори ли се за теории, не бива да се накърнява законът на противоречието. Говори ли се обаче за факти, ще се види - точно защото се говори за факти, - че много често тези факти от духовния свят си съответстват също толкова малко, колкото делата на хората на физическото поле. Моля, винаги го имайте предвид. Когато се говори за тези неща, не може да се говори за действителности, ако не се отнася до индивидуални факти. Отделните течения трябва да се различават, да се отделят едно от друго.
към текста >>
Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме
живота
на мислите, чувствата и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система.
Толкова е странно!
Вижте, ако това е човешката мъдрост (виж рис., овал) и в човешката мъдрост имаме живота на мислите, чувствата и волята (три кръга), тогава систематик като Вунд не може да си представи нещо повече от факта, че всичко е една система.
към текста >>
70.
Трета лекция, Дорнах, 25 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Извинете ме, скъпи приятели, не чета това, за да събудя у вас някакви особено възвишени представи за тези размити изречения, а да ви представя съвременен символ: «Една космическа религиозност се надига сред нас и колко е силен копнежа по нея, показва очевидното разрастване на теософското движение, което се наема да открие и разбули онзи задсетивен кръговрат на
живота
.» Трудно е да накуцваме през тези размити понятия, но това е показателно като символ на времето.
Извинете ме, скъпи приятели, не чета това, за да събудя у вас някакви особено възвишени представи за тези размити изречения, а да ви представя съвременен символ: «Една космическа религиозност се надига сред нас и колко е силен копнежа по нея, показва очевидното разрастване на теософското движение, което се наема да открие и разбули онзи задсетивен кръговрат на живота.» Трудно е да накуцваме през тези размити понятия, но това е показателно като символ на времето.
По-нататък той казва: «При тази космическа набожност не става дума за квиетистична мистика, която започва с отвръщане от света и завършва със съзерцание, с единение, а за нещо, което се получава именно в прибоя на събитията и винаги създава нова подвижност.» И така нататък.
към текста >>
Дадох примера за паузите, които да бъдат използвани така, че от известен брой работници да се натоварят по 50 тона желязо на човек, вместо 18, като само е необходимо в
живота
наистина да се въведе дарвиновият принцип за селекцията.
Вече ги посочих137. Един от големите жизнени въпроси е, че трябва да се опитаме да поставим духовно-етерното в служба на практическия живот. Вече обърнах внимание на това138, че през петия следатлантски културен период ще трябва да се реши проблемът как да се пренесат човешките настроения, движенията на човешките настроения като вълнообразни трептения върху машините, как човекът да бъде свързан с това, което ще става все по-механично. Затова преди осем дни139 ви посочих по какъв външен начин това механизиране започва от определена част на земната повърхност. Дадох ви пример как въз основа на американския начин на мислене се правят опити машинното да се разпростре върху човешкия живот.
Дадох примера за паузите, които да бъдат използвани така, че от известен брой работници да се натоварят по 50 тона желязо на човек, вместо 18, като само е необходимо в живота наистина да се въведе дарвиновият принцип за селекцията.
към текста >>
Но духовните сили трябва да се мобилизират за овладяването на
живота
по отношение на болестта и смърта.
Това е единият проблем - свързването на човека с механизма, който все повече ще се разпространява в бъдеще. Другият проблем лежи в това, че на помощ ще се призоват духовните съотношения. Но това може да се направи само когато времето узрее и когато достатъчно голям брой хора бъдат подготвени по правилния начин за това.
Но духовните сили трябва да се мобилизират за овладяването на живота по отношение на болестта и смърта.
Медицината ще бъде одухотворена, много одухотворена. От всички тези неща от определена страна ще бъдат създадени карикатури, но карикатурите само показват какво наистина трябва да настъпи. Отново се касае за това, че с този проблем ще се занимават хора във външен егоистичен или групово-егоистичен смисъл от онази страна, която посочих при другия проблем.
към текста >>
Зад тайните на
живота
достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно.
Можете да си представите как проникнатите от групов егоизъм хора могат да използват тези неща за придобиване на власт! Нужно е само това знание да се скрие от другите, които не могат да взимат участие, и вече се притежава най-доброто средство да се владеят големи маси хора. Не е необходимо да се говори за тези неща, а само например да се произведе някакъв нов деликатес. Тогава за този нов деликатес, който е препариран по съответния начин, трябва само да се намери начин за пласирането му, когато тези неща се схващат материалистически. Но човек трябва да е наясно, че във всичко материално се крие духовно въздействие.
Зад тайните на живота достига само този, който знае, че не съществува нищо материално в истинския смисъл на думата, а всичко е духовно.
към текста >>
Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено
живота
- да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие.
Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение.
Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
към текста >>
Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на
живота
.
Също и проблемът за безсмъртието трябва да се насочи в материалистическа посока от тази страна. Този проблем за безсмъртието може да се насочи в материалистическа посока по същия начин с използването на космическите констелации. Тогава не се постига това, за което многократно се спекулира относно безсмъртието, но се постига друго безсмъртие. Някъде има окултно братство, човек се подготвя - докато още не е възможно да се въздейства върху физическото тяло, за да се продължи изкуствено живота - да извършва с душата си неща, които го правят способен да остане в ложата след смъртта си, за да продължи да помага със силите, които стоят на негово разположение.
Безсмъртие в тези кръгове се нарича просто удължаване на живота.
към текста >>
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на
живота
, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
За всички тези неща виждате външни знаци. Не знам дали някои между вас са забелязали известната книга, идваща от Запад и носеща заглавието «Нелепостта на умирането»147. Всички тези неща протичат в тази посока. Те са само в началото, понеже това, което е по-далеч от началото, днес още се пази за груповия егоизъм, държи се езотерично.
Но тези неща действително са възможни, ако се приложат материалистически, когато абстрактните идеи за Бог, добродетелност и безсмъртие се направят конкретни идеи за злато, здраве и продължаване на живота, когато в смисъла на груповия егоизъм се използва това, което ви представих като големите проблеми на петия следатлантски културен период.
към текста >>
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на
живота
на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
От това можете да разберете, че когато човек не е в състояние да съдейства на случващото се, може само да говори за тези неща.
Но от същата страна, която иска да постави златото, здравето и продължаването на живота на мястото на Бог, добродетелност и безсмъртие, от същата страна има стремеж не да се работи със сутрешните и вечерните процеси, а със съвсем друго.
И последния път обърнах вниманието към това, че от една страна импулсът на Мистерията на Голгота следва да бъде отдалечен от света, като от Запад се въведе другият импулс, един вид антихрист; че от Изток следва да се парализира Христовият импулс така, както се проявява през 20-то столетие, като интересът се отклони от етерното появяване на Христос.
към текста >>
Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на
живота
- да се стигне до много голям групов егоизъм.
Тази тайна ще се разкрие. Ще бъде американска тайна да се използва северният и южният магнетизъм така, че да се изпращат управляващи сили над Земята, които действат духовно. Погледнете магнитните сили на Земята и ги сравнете с това, което ще кажа сега - протичането на магнитните линии, където стрелката на компаса сочи изток и запад и където изобщо не се отклонява. За тези неща не мога да дам нищо повече от указания. От определена небесна посока постоянно действат духовни същества.
Нужно е тези духовни същества само да се поставят в служба на земното битие и ще може - понеже тези духовни, действащи от космоса същества могат да бъдат посредници на тайната за земния магнетизъм - да се разкрие тази тайна и по отношение на трите неща - злато, здраве и продължение на живота - да се стигне до много голям групов егоизъм.
Ще се касае именно да се внесе съмнителна смелост в тези неща, но тя ще бъде внесена сред определени кръгове!
към текста >>
Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на
живота
.
Да се завоюва космическото за човечеството или по два неправилни начина, или по един правилен начин, е това, което предстои на човечеството. То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма. Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси. Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ.
Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота.
От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно. Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите. Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
към текста >>
Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на
живота
от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите.
То ще доведе до истинско обновление на астрологията, която е атавистична в древната си форма и не може да продължи да съществува в тази древна форма. Знаещите за космоса ще воюват, като едните ще прилагат сутрешните и вечерните процеси по начина, който вече споменах: на Запад предимно обедните процеси, на Изток среднощните процеси. Ще се създадат субстанции не само според химическите сили на притегляне и отблъсване, а ще се знае, че една друга субстанция се поражда в зависимост от това дали се произвежда сутрин, на обяд или среднощ. Ще се знае, че такива вещества ще въздействат по съвсем друг начин върху триделността: Бог, добродетел и безсмъртие -злато, здраве и продължаване на живота. От взаимното действие на идващото от Риби и Дева няма да може да се направи нищо погрешно.
Там ще се постигне това, което от известна страна ще освободи механиката на живота от човека, но не може да стане причина за никакво господство и власт на една група над другите.
Космическите сили, които ще се вземат от тази страна, ще създадат странни машини, но само такива, които ще могат да отнемат работата от хората, понеже ще носят в себе си известна интелигентност. И една духовна наука, съобразяваща се с космическото, ще има грижата да не позволи на всичките големи изкушения, които ще произлязат от тези машинни животни, които човекът сам ще създаде, да упражняват вредно влияние върху хората.
към текста >>
Трябва наистина да си създадете представа за това, че мъгляви приказки за «космическа религиозност» или за това «колко е силен копнежът по нея», или «за движението, което онзи подсетивен кръговрат на
живота
предприема за откриването и разбулването» и т.
Всички тези неща са гротескни за днешните хора. Но това, което е гротеска при тях, трябва, естествено, да стане известно на хората, ако определени неща следва от вредни да се превърнат в благотворни. Каква е ползата, ако само се заобикалят?
Трябва наистина да си създадете представа за това, че мъгляви приказки за «космическа религиозност» или за това «колко е силен копнежът по нея», или «за движението, което онзи подсетивен кръговрат на живота предприема за откриването и разбулването» и т.
н., че при това заобиколно приказва-не се касае само да се хвърли мъгла над нещата, които трябва да навлязат напълно ясно в света, които могат да действат само в яснота и преди всичко да се внесат сред човечеството само като ясни практични и нравствено-етични импулси.
към текста >>
71.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
«Изпитанието на душата» - сценични картини от
живота
като продължение на «Портата на посвещението» (1911). III.
51. «Четири мистерийни драми» от Рудолф Щайнер (1910 - 1913 г.), Събр. съч. 14. I. «Портата на посвещението (инициацията)» - Розенкройцерска мистерия (1910 г.). II.
«Изпитанието на душата» - сценични картини от живота като продължение на «Портата на посвещението» (1911). III.
«Пазачът на прага» - душевни процеси в сценични картини (1912 г.). IV. «Пробуждането на душите» - душевни и духовни процеси в сценични картини (1913 г.). Виж особено последната картина в «Пробуждането на душите».
към текста >>
Антропософията като дар на
живота
.
- Сравни също лекцията «Антропософия и социална наука. Духовнонаучни резултати и заключения относно право, морал и социални форми на живот» от 14 ноември 1917 г. в «Допълване на днешните науки чрез антропософията» (8 лекции, Цюрих, 1917/18 г.), Събр. съч. 73; лекцията от 22 януари 1918 г. в «Земната смърт и мировият живот.
Антропософията като дар на живота.
Необходимости на съзнанието за настоящето и бъдещето» (21 лекции, Берлин, 1918 г.), Събр. съч. 181; или отговори на въпросите в края на лекцията от 28 април 1920 г. в «Обновление на педагогично-дидактичното изкуство чрез духовната наука» (14 лекции, Базел, 1920 г.), Събр. съч. 301, стр. 238.
към текста >>
80. От първата част на «Тъй рече Заратустра» (1883 г.) Ницше представя във все по-голяма степен в произведенията си, че принципът на
живота
и света е «волята за власт - и нищо друго».
80. От първата част на «Тъй рече Заратустра» (1883 г.) Ницше представя във все по-голяма степен в произведенията си, че принципът на живота и света е «волята за власт - и нищо друго».
През осемдесетте години Ницше планира и многообхватно произведение под заглавие «Воля за власт», но изоставя този план. След смъртта му сестра му и служителите на Архива на Ницше произволно съставят от посмъртните фрагменти уж системното философско главно произведение «Воля за власт» (1901/1906 г.).
към текста >>
108. «Раждането на трагедията от духа на музиката» (1872 г.) - «Несвоевременни размишления»: «Давид Щраус - изповедникът и писателят» (1873 г.), «За ползата и вредата от историята за
живота
» (1874 г.), «Шопенхауер като възпитател» (1874 г.), «Рихард Вагнер в Байройт» (1876 г.).
108. «Раждането на трагедията от духа на музиката» (1872 г.) - «Несвоевременни размишления»: «Давид Щраус - изповедникът и писателят» (1873 г.), «За ползата и вредата от историята за живота» (1874 г.), «Шопенхауер като възпитател» (1874 г.), «Рихард Вагнер в Байройт» (1876 г.).
към текста >>
72.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
„Възгледите за света и
живота
през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
73.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА
ЖИВОТА
ПРЕОБРАЗУВАНЕ НА ЖИВОТА
към текста >>
74.
Съдържание
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Смъртта като преобразуване на
живота
Смъртта като преобразуване на живота
към текста >>
75.
Трите царства на мъртвите. Животът между смъртта и новото раждане
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за
живота
между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата.
Преди всичко е необходимо да ни стане ясно, че животът между смъртта и ново раждане в известен смисъл трябва да се представи в картини, взети от сетивното, от физическия земен живот, от представите, които си изграждаме в този физически земен живот, но животът в сферата на мъртвите е такъв, че трудно може да се обхване с понятията и представите, които си изграждаме в земния живот. Поради това трябва да се опитаме да се доближим до този живот от различни страни.
Непосредствено преди избухването на тази световна катастрофа веднъж беше направен такъв опит във Виенския цикъл, в който говорих за живота между смъртта и едно ново раждане във връзка с вътрешните сили на душата.
Днес искам преди всичко да изтъкна, че една сфера, която в известен смисъл е най-важната и трябва да бъде най-важната за хората в земния живот, една сфера от жизнените опитности, от преживяванията на преминалите през портата на смъртта души не съществува за нашето съзнание.
към текста >>
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в
живота
на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Както растителният свят се издига от основата на минералното царство по време на съществуването ни във физическия свят, така от основата на това царство от витаещи симпатии и антипатии, които се проявяват и в живота на земното животинско царство, се издига второ царство, което не действа в мъртвото така, че да изпитва само удоволствие и болка, да изпраща само изпълнени с усещания импулси, които продължават да въздействат по-нататък, а издигащото се там второ царство действа заедно с това, което би могло да се нарече засилване и отслабване на волевите сили, преминаващи към мъртвото, към смъртта.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва.
към текста >>
Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в
живота
на мъртвия.
Ако желаете да се осведомите правилно относно тези волеви сили, трябва да прочетете споменатия Виенски цикъл, където разясних, че волята, присъща на човешката душа между смъртта и ново раждане, не е същата като тази, която наричаме воля тук, в земния живот. Въпреки това можем да говорим за воля, макар че волята там е проникната с чувства и с още един друг елемент, който изобщо не съществува тук, на Земята. След смъртта тази воля непрекъснато се засилва или отслабва. Когато влезем във връзка с някой умрял, ние изживяваме неговия земен живот така, че в един момент узнаваме как неговите волеви импулси се усилват, как той се чувства силен, а в друг момент волята му отчасти се парализира, в известна степен заспива. Така тази воля нахлува, засилва се или се отдръпва назад и отслабва.
Това люшкане между засилване и отслабване на волята е важен фактор, съществен фактор в живота на мъртвия.
към текста >>
Светът, който умрелият изживява, се ограничава от кармата, която се изплита тук, в
живота
.
Но той има общо и с протичащото в човешкия чувствен и волеви свят. В този свят ние изобщо не сме отделени от мъртвите. Нещата стоят така: Когато човек премине през портата на смъртта, изживявайки тези засилвания и отслабвания на волята, може да има контакт с така наречените живи във физическото тяло, но не с всички и не с всекиго. Има определен закон, според който може да се живее само с онези, с които човек някак си е свързан кармично. Един кармично напълно чужд човек, който живее тук, не може да се възприема от умрелия, той изобщо не съществува за него.
Светът, който умрелият изживява, се ограничава от кармата, която се изплита тук, в живота.
Само че този свят не е ограничен до душите, които са тук, на Земята, а се разпростира също и върху души, които вече са преминали през портата на смъртта.
към текста >>
От земното протичане на
живота
не би могло да се разбере какво става след смъртта.
Всичко това в никакъв случай не трае еднакво дълго време. За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго.
От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта.
Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения. Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане. Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание. Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите.
към текста >>
И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до
живота
между смъртта и ново раждане.
Всичко това в никакъв случай не трае еднакво дълго време. За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго. От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта. Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения. Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява.
И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане.
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание. Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите. Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
Това, което описах, че настъпва в
живота
на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
За някого то е по-кратко, за другиго – по-дълго. От земното протичане на живота не би могло да се разбере какво става след смъртта. Някои личности, някои души навлизат в обкръжението на мъртвите, без човек да очаква това, понеже от физическия живот много лесно могат да се изведат погрешни заключения. Но това е основен закон, според който кръгът постепенно се разширява. И цялото вживяване в този кръг души става точно така, както описах в лекционния цикъл, отнасящ се до живота между смъртта и ново раждане.
Това, което описах, че настъпва в живота на мъртвия, е именно този разпростиращ се живот на волевите импулси, които сега са също така в мъртвия, както представите – в живия човек, и чрез тях мъртвият знае, има своето съзнание.
Особено трудно е да се изясни на земния човек, че мъртвият знае предимно чрез волята, докато земният човек – предимно чрез представите. Това, разбира се, затруднява и разбирането ни с мъртвите.
към текста >>
Съществена част от
живота
между смъртта и новото раждане се състои именно в това, че като души – ако ми позволите да се изразя тривиално – ние правим все повече запознанства.
Съществена част от живота между смъртта и новото раждане се състои именно в това, че като души – ако ми позволите да се изразя тривиално – ние правим все повече запознанства.
Както опитностите ни в земния живот се разширяват по времето между раждането и смъртта, както тук все повече опознаваме света около нас, така и там преминаваме през все повече и повече преживявания, отнасящи се до това, че битието на други души се чувства по такъв начин, че се знае: Чрез нещо в тези души човек сам изпитва засилване на волята, а чрез друго – отслабване на волята. В това се състои съществена част от изживяванията там.
към текста >>
Следователно имагинативното познание може да си изгради представи за протичането на
живота
между смъртта и ново раждане.
Следователно имагинативното познание може да си изгради представи за протичането на живота между смъртта и ново раждане.
За човека би било извънредно тъжно, ако изобщо не би могъл да си създаде такива представи. Защото помислете само, че с емоционалния и волевия си живот съвсем не сме отделени от царството на мъртвите. Това, което се изплъзва от погледа ни, е изчезнало единствено от нашите представи и сетивни възприятия. Ще означава голям напредък в развитието на човешкия род на Земята относно земния живот, който този човешки род има още да изживее, когато хората тук осъзнаят, че в емоционалните и волевите си импулси са едно с мъртвите! Изобщо, смъртта може да ни отнеме единствено физическото съзерцаване на мъртвите.
към текста >>
Но не бива да си представяме, че такива мъртви тогава са съвсем изолирани от
живота
, който описах.
В случая той представлява минералния и растителния свят, а също и онзи минерален свят, който носят в себе си животните, който самият човек носи в себе си. Защото тези същества са проникнати от минералния свят. За онези, които не са възприели никакви духовни представи, нещата стоят така, че след смъртта те се плашат от изживяването, че навсякъде се предизвикват усещания: Те не могат да навлязат вътре в света, простиращ се в животинската духовност и в човешкото. Могат да навлязат само в това, което е минералната природа, което представлява и растителната природа. Не мога да обрисувам за какво се касае там, понеже, първо, езикът няма думи за това, и, второ, човек може само бавно да се доближи до лежащото в неговата основа, защото в това доближаване първоначално наистина има нещо плашещо.
Но не бива да си представяме, че такива мъртви тогава са съвсем изолирани от живота, който описах.
Те се доближават до този живот с известна предпазливост, с известен страх и отново пропадат обратно в растителния и минералния свят, понеже са си създали представи, имащи известно значение само за този свят, за света на мъртвото, за света на физическите механизми.
към текста >>
Но, скъпи мои приятели, с такива неща е изпълнен целият ни живот, доколкото в
живота
ни се проявява съдбата.
Описах ви един краен случай.
Но, скъпи мои приятели, с такива неща е изпълнен целият ни живот, доколкото в живота ни се проявява съдбата.
Само че човекът не им обръща внимание, както прави това при външните явления, които се предлагат на сетивата му. От ден на ден, от час на час, от момент на момент протичат неща, които само като краен случай се представят по начина, който току-що описах. Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час. Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота. Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час.
към текста >>
Такива и подобни неща се случват хилядократно в
живота
.
Описах ви един краен случай. Но, скъпи мои приятели, с такива неща е изпълнен целият ни живот, доколкото в живота ни се проявява съдбата. Само че човекът не им обръща внимание, както прави това при външните явления, които се предлагат на сетивата му. От ден на ден, от час на час, от момент на момент протичат неща, които само като краен случай се представят по начина, който току-що описах. Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час.
Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота.
Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час. Вие съвсем не преценявате какво друго би се случило, ако бяхте тръгнали половин час по-рано! Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот. Вие изобщо не можете да знаете дали преди три часа не е трябвало да свършите нещо, но сте били възпрепятствани да го извършите, защото иначе изобщо нямаше да се намирате тук, а може би нямаше и да сте живи. Винаги виждате само това, за което са били необходими духовни импулси от най-разнороден характер, за да може то да се извърши.
към текста >>
Така в
живота
ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот.
От ден на ден, от час на час, от момент на момент протичат неща, които само като краен случай се представят по начина, който току-що описах. Помислете колко често – тези неща трябва да се разглеждат и в дреболиите – искате да излезете от къщи, но нещо ви задържа за половин час. Такива и подобни неща се случват хилядократно в живота. Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час. Вие съвсем не преценявате какво друго би се случило, ако бяхте тръгнали половин час по-рано!
Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот.
Вие изобщо не можете да знаете дали преди три часа не е трябвало да свършите нещо, но сте били възпрепятствани да го извършите, защото иначе изобщо нямаше да се намирате тук, а може би нямаше и да сте живи. Винаги виждате само това, за което са били необходими духовни импулси от най-разнороден характер, за да може то да се извърши. Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси. Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното.
към текста >>
Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в
живота
, е резултат от съдействащи духовни импулси.
Виждате само какво се случва, когато сте закъснели с половин час. Вие съвсем не преценявате какво друго би се случило, ако бяхте тръгнали половин час по-рано! Така в живота ни постоянно се намесва един друг свят, светът на съдбата, който днешният човек още никак не взима под внимание, понеже всъщност насочва погледа си само към това, което се случва, а не към това, което непрекъснато се предотвратява в неговия живот. Вие изобщо не можете да знаете дали преди три часа не е трябвало да свършите нещо, но сте били възпрепятствани да го извършите, защото иначе изобщо нямаше да се намирате тук, а може би нямаше и да сте живи. Винаги виждате само това, за което са били необходими духовни импулси от най-разнороден характер, за да може то да се извърши.
Найчесто с обикновеното съзнание не предполагате, че това, което вършите в живота, е резултат от съдействащи духовни импулси.
Ако изострите вниманието си, ще разберете, че има свят на съдбата, както има свят на природата. Тогава ще откриете, че този свят на съдбовното в никакъв случай не е по-беден по съдържание от света на природното. Но в царството на съдбата, което ясно се появява пред човешкото съзнание в особени ситуации, когато се случват такива неща, каквито описах, в това царство на съдбата действат силите, които вече описах. Там действат чувствата и волевите импулси, чрез които навлиза съдбоносното – импулсите на мъртвите. И макар че този, който казва подобно нещо, днес ще изглежда на „най-умните“ като суеверен глупак, въпреки това е вярно, че със същата точност, с която днес се говори за природни закони, може да се каже, че човекът, чул глас, е чул гласа на някой мъртъв, действащ по поръка на някое същество от йерархиите, и че от сутрин до вечер, а особено от вечер до сутрин, по време на сън в нас проникват импулсите на мъртвите и импулсите на духовните йерархии, които предизвикват съдбоносните събития.
към текста >>
Това обогатяване на
живота
предстои на хората в земното бъдеще.
Ние и сега не забравяме нашите умрели, спомняме си за тях. Но един интензивен живот – а само това ще бъде истински живот, защото иначе животът се проспива, доколкото се отнася до съдбата, – истински интензивен живот трябва да обхване човечеството и да доведе дотам, не само да имаме спомени за мъртвите, а да знаем: Когато правиш нещо, когато предприемеш дадено действие и то ти се удаде, един или друг умрял ти съдейства. Връзките с мъртвите няма да изчезнат, те ще останат.
Това обогатяване на живота предстои на хората в земното бъдеще.
И понеже сега се намираме в петата следатлантска епоха, тази пета следатлантска епоха всъщност действа за възпитанието на човечеството в указаната насока, а човечеството изобщо няма да може да преживее шестата следатлантска епоха, ако не направи усилие по правилен начин да почувства тези неща, да осъзнае реалността на съдбата, както сега приема само реалността на природата.
към текста >>
76.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
ЖИВОТА
ЖИВОТА
към текста >>
Ще се занимаем с това, което ни изглежда, което изобщо изглежда чуждо на хората във физическия живот – ще се занимаем с
живота
, протичащ между смъртта и ново раждане.
Нека днес да направим, както често сме правили, тоест да разгледаме нещата от друга гледна точка.
Ще се занимаем с това, което ни изглежда, което изобщо изглежда чуждо на хората във физическия живот – ще се занимаем с живота, протичащ между смъртта и ново раждане.
Именно днес, след като вече сме подготвени правилно да разбираме някои неща, бих желал просто да опиша това, което се представя пред духовното изследване. Нещата могат да бъдат разбрани, когато отново и отново се премислят. Те водят до разбиране в душата чрез своята собствена сила. А този, който не ги разбира, трябва да знае, че не ги е премислял достатъчно често в душата си. Те трябва да бъдат изследвани чрез духовната наука, но могат да бъдат разбрани само ако душата се занимава често с тях.
към текста >>
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до
живота
.
Искам да ви кажа нещо, което може би изглежда без значение за човека, който още не е изработил своето ясновидство, но за нас е важно да го разберем, понеже се отнася до неща, близки до живота.
Когато този, който е постигнал ясновидството, общува с мъртвите, той трябва да общува по такъв начин с тях, че от това общуване да се види защо за човека е толкова чуждо да знае нещо за мъртвия, имам предвид да знае нещо чрез непосредствено възприятие. Колкото и странно, колкото и гротесково да звучи, начинът на общуване, с който сме свикнали тук, във физическия свят, трябва изцяло да се преобърне, когато оттук влезем в контакт с мъртвия. Когато тук говорим с даден човек, когато говорим от физическо тяло към физическо тяло, говорим ние. Когато говорим, знаем, че говорим ние, че думите произлизат от нас. Когато другият ни отговаря, знаем, че думите идват от него.
към текста >>
Изобщо много от предприеманото от нас в
живота
, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа.
Следователно моментът на събуждането е такъв, че мъртвият особено лесно стига до нас. В момента на събуждането до всеки човек идват много неща от страна на мъртвите.
Изобщо много от предприеманото от нас в живота, което всъщност е инспирирано от мъртвите или от съществата от висшите йерархии, го приписваме на себе си като произхождащо от нашата собствена душа.
Това, което мъртвите казват, идва от нашата собствена душа. Дневният живот започва, моментът на събуждането отминава и ние рядко сме склонни да наблюдаваме съкровените неща, които се надигат от душата ни. А когато ги наблюдаваме, сме достатъчно суетни да си припишем всичко, което изплува от нея.
към текста >>
Протестантската погребална реч, отнасяща се до
живота
на умрелия, ще има голямо значение за починалия.
За възрастния починал индивидуалното е по-важно. При него най-добрата траурна церемония е тогава, когато разгледаме неговия живот.
Протестантската погребална реч, отнасяща се до живота на умрелия, ще има голямо значение за починалия.
Там католическият ритуал ще има по-малко значение. Но и иначе при помена за умрелите за детето е най-добре човек да изпадне в настроение, в което се чувства свързан с детето, и да се опита да отправи към детето мисли, които ще го достигнат при заспиването. Тези мисли могат да бъдат повече общи, например неща, които повече или по-малко могат да се отправят към всички умрели. При възрастните е необходимо да отправим спомените си към конкретния човек и индивидуално да се обърнем към него, като си припомним какво сме преживели заедно. За да влезем в правилно общуване именно с възрастния човек, е от голямо значение да си припомним неговото същество, да оживим в себе си образа му.
към текста >>
Защото няма по-важно за
живота
, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното.
Но така не се мисли съвсем правилно. По отношение на духовния свят наистина става въпрос изобщо да се изграждат мисли за него. И ако за някого изглежда, че мъртвите стоят далеко, а по-близък му е неговият собствен живот, той трябва да знае, че когато оставяме пред душата ни да преминават точно такива мисли, с каквито се запознахме днес, когато премисляме нещо, което привидно изглежда да е чуждо на непосредствения външен живот, това издига душите ни, дава духовна сила и духовна храна на нашите души. Защото не изглеждащото близко на някого го довежда в духовния свят, а това, което произлиза от духовния свят. Затова не се страхувайте винаги да обсъждате такива мисли, да оставяте тези мисли често да оживяват в душата ви.
Защото няма по-важно за живота, дори и за материалния живот, от решителното убеждение за връзката с духовното.
Ако хората на новото време не бяха изгубили до такава степен връзката си с духовното, нямаше да дойдат тези тежки времена в съвременността. Тази дълбока връзка днес разбират само малцина, но в бъдеще тя ще трябва да бъде разбрана. Днес се вярва, че когато човекът премине през портата на смъртта, се преустановява неговата дейност по отношение на физическия свят. Не, тя не престава. Между така наречените мъртви и така наречените живи съществува оживено общуване.
към текста >>
77.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в
живота
, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Изобщо не разглеждам пълноценно човека, ако не си изясня, че живеещото в мен, което се изгражда като човешко същество чрез това, че с раждането съм приел едно физическо тяло, което ме съпровожда в живота, когато първоначално като дете съм несръчен, но по-късно ставам все по-опитен и по-сръчен, че това, което се проявява в мен като съдба, всичко, което се намира в моето тяло и в моя живот, всъщност е преобразуването на едно духовно-душевно същество, живяло в духовно-душевния свят, преди да бъда заченат или да се родя.
Към тази духовно-душевна същност се обръща това, което се разбира като духовна наука.
към текста >>
Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия човек, който в
живота
си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух.
Това, което в нас е духовно-душевно, ни обхваща, прониква в нас, обвива се в известна степен с нашето тяло, отчасти с нашите способности, отчасти с нашата съдба. И би могло да се каже, че именно в настоящия цикъл от развитието на човечеството, до който то е достигнало и в чийто смисъл и в бъдеще ще се развива, именно в смисъла на това настояще и на бъдещето лежи, че в известен смисъл човекът спасява, освобождава живеещото като духовен принцип на тялото му, като духовен принцип на жизненото му развитие и на неговите способности, като духовен принцип на съдбата му. Ние не можем да се изплъзнем от духа. Духът живее в нас. Можем да не му обръщаме внимание, но въпреки това той живее в нас.
Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия човек, който в живота си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух.
Няма хора без дух. Не съществува и възможност някой да съществува без дух в живота. Защото духовно-душевното ни е дадено, когато сме встъпили от духовните светове във физическия свят. То ни се дава според преживяното преди да слезем в сегашния си земен живот. Ние не можем да сме без дух, но можем да игнорираме духа.
към текста >>
Не съществува и възможност някой да съществува без дух в
живота
.
Ние не можем да се изплъзнем от духа. Духът живее в нас. Можем да не му обръщаме внимание, но въпреки това той живее в нас. Можем да погледнем най-мързеливия, най-ленивия, най-отпуснатия човек, който в живота си никога не е направил усилие самостоятелно да допринесе нещо за развитието на лежащите в душевността му религиозни или духовни заложби, който е останал в съвсем затъпяло състояние, и ще видим, че и той не е без дух. Няма хора без дух.
Не съществува и възможност някой да съществува без дух в живота.
Защото духовно-душевното ни е дадено, когато сме встъпили от духовните светове във физическия свят. То ни се дава според преживяното преди да слезем в сегашния си земен живот. Ние не можем да сме без дух, но можем да игнорираме духа.
към текста >>
Постепенно трябва да се научим да разглеждаме
живота
на човека така.
Постепенно трябва да се научим да разглеждаме живота на човека така.
И схващането ни за живота ще стане съвсем друго. То трябва да стане съвсем друго в течение на живота. Можем да срещнем съвсем сухи и бездушни хора. Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата. Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове.
към текста >>
И схващането ни за
живота
ще стане съвсем друго.
Постепенно трябва да се научим да разглеждаме живота на човека така.
И схващането ни за живота ще стане съвсем друго.
То трябва да стане съвсем друго в течение на живота. Можем да срещнем съвсем сухи и бездушни хора. Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата. Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове. И когато детето навлезе в първата си телесна организация, то представлява несъвършен още образ на духовата индивидуалност.
към текста >>
То трябва да стане съвсем друго в течение на
живота
.
Постепенно трябва да се научим да разглеждаме живота на човека така. И схващането ни за живота ще стане съвсем друго.
То трябва да стане съвсем друго в течение на живота.
Можем да срещнем съвсем сухи и бездушни хора. Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата. Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове. И когато детето навлезе в първата си телесна организация, то представлява несъвършен още образ на духовата индивидуалност. Тя лежи в него.
към текста >>
Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на
живота
си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на
живота
, да пропадне в съдбата.
Постепенно трябва да се научим да разглеждаме живота на човека така. И схващането ни за живота ще стане съвсем друго. То трябва да стане съвсем друго в течение на живота. Можем да срещнем съвсем сухи и бездушни хора.
Няма да кажем, че те са без дух, но ще кажем: Те са извършили греха да погребат духа още по времето на живота си, да оставят духа в омагьосано състояние, в плътта, да го оставят да се вмъкне само във външния ход на живота, да пропадне в съдбата.
Когато се раждаме, можем да станем човеци само чрез това, че духовно-душевната ни индивидуалност слиза долу от духовно-душевните светове. И когато детето навлезе в първата си телесна организация, то представлява несъвършен още образ на духовата индивидуалност. Тя лежи в него. Тя може да се игнорира или може да бъде освободена от омагьосването ѝ, да бъде издърпана постепенно извън плътта, да бъде изведена от хода на обикновения живот, изведена от съдбата. Това е задачата на човека и все повече ще става задача на човека в бъдеще – да не остави духа да пропадне.
към текста >>
Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в
живота
на Земята чрез хората.
Ние освобождаваме духа само когато го изведем извън плътта. Когато съзнателно се проникнем с духа, ние освобождаваме от дълбините на битието това, което иска да бъде спасено. Това все повече ще се разбира. Все повече ще се разбира, че материализмът не се състои просто в това, да не позволява да се изяви навън една друга теория или да остави една фалшива теория да се появи, а материализмът се състои в това, че оставя искащото да навлезе в познанието, в усещанията на човешката душа, да протича надолу и да избуява в грубата материя. Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси.
Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората.
Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората. Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е. Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие. Там той ще действа благодатно.
към текста >>
Защото духът иска да навлезе в
живота
на Земята чрез хората.
Когато съзнателно се проникнем с духа, ние освобождаваме от дълбините на битието това, което иска да бъде спасено. Това все повече ще се разбира. Все повече ще се разбира, че материализмът не се състои просто в това, да не позволява да се изяви навън една друга теория или да остави една фалшива теория да се появи, а материализмът се състои в това, че оставя искащото да навлезе в познанието, в усещанията на човешката душа, да протича надолу и да избуява в грубата материя. Това е, за което в близко бъдеще човечеството ще трябва да се реши: дали иска да остави духът да избуява в материята и чрез това да дегенерира, да навлезе в дяволска, в сатанинска, в ариманическа лудост, или човечеството ще поиска да преобрази духа в мислите, чувствата и волевите си импулси. Тогава духът ще живее сред хората и ще постигне това, което иска, понеже той иска да навлезе в живота на Земята чрез хората.
Защото духът иска да навлезе в живота на Земята чрез хората.
Не бива да го задържаме. И всеки път, когато се съпротивляваме срещу запознаването с духа, ние го задържаме и в известен смисъл той трябва да слезе по-надолу в материята, трябва да направи материята по-лоша, отколкото е. Защото духът има възложената му задача да навлезе в земния живот чрез човешкото душевно развитие. Там той ще действа благодатно. Ако бъде отблъснат назад в материята, той ще действа опустошително в нея, ще действа катастрофално в материята.
към текста >>
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в
живота
.
Вижте, сърцето ни заболява, когато се вгледаме в живота.
Който е свикнал напълно с понятията, които днес могат да дадат естествените науки, става все по-неспособен да разбере житейските социални взаимовръзки и необходимости. Той просто е отблъснат от истинския живот. И през тези дни както тук, така и на други места казах: Съставят ли се парламенти и държавни представителства от хора, обучени в смисъла на днешния мироглед, ще видите само какви решения ще вземат тези учени, които мислят природонаучно! Това съвсем сигурно е подходящо изцяло да поквари хората по отношение на социалните организации, понеже, когато се изхожда от природонаучните понятия, може да се мисли единствено безплодно за тази област на социалния живот. Така е в много отношения.
към текста >>
Който днес познава
живота
и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата.
Не става въпрос за това, то е второстепенно. Който има силата, духовната сила, може да е материалист, но когато е последователен, сам ще открие духа в материята и в нейните процеси. А този, който е спиритуален, също не може да казва само дух, дух и дух..., но ще трябва да се включи в материалния, в практическия живот, да направи мисленето си плодотворно и в най-малкото си действие. Многостранност, както изисква днешният живот – а животът на бъдещето още повече ще го прави, – многостранност е това, което първоначално произлиза от духовната наука. А човечеството се нуждае от това, което работи за бъдещето.
Който днес познава живота и погледне катастрофалните събития около нас, знае, че към дълбоките причини за днешната катастрофа спада и това, че въпреки цялото висше научно образование, хората са станали едностранчиви и им липсва възможността всеобхващащо да проникват в нещата.
На тях им липсва подвижността на духа, за да могат да се потопят в действителността. Многостранност е това, което чрез духовната наука се спечелва в мисленето и представите.
към текста >>
Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в
живота
си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане.
Започваме да се чувстваме като божествен световен образ, като микрокосмос в макрокосмоса и се научаваме, чувствайки, да се опознаваме. Това става постепенно, бавно.
Бих искал да кажа, че както преминаваме през този бавен низ на дните в живота си, така чувстването с духовната наука ни създава световното усещане.
Но човекът трябва да постигне това световно чувство. Защото от своя страна то ще го инспирира за по-големи задачи, които човечеството ще има в бъдеще. Колкото и необичайно да звучи днес, не ще минат и петдесет години и хората вече няма да могат да строят фабрики, няма да могат да обработват полята според изискванията, които ще бъдат поставени пред човечеството, ако не са си изградили това чувство! Катастрофата, в която се намираме днес, е не само израз на задънената улица, в която е навлязъл човекът. Светът вече е напреднал, а с мислите и чувствата си хората още не са стигнали достатъчно далеч.
към текста >>
Наистина бихте могли да кажете, че точно при антропософите, които са събрани в Обществото, не се забелязва да са станали особено сръчни и да могат да се оправят в
живота
.
Който обаче наистина живо усвои духовната наука, ще стане вътрешен враг на едностранчивостта, защото духовната наука изгражда душевна нагласа, която клони към многообразие. Ако не възприемате духовната наука само с главата, а се вживеете в нея, ще разберете, че тази духовна наука пулсира в душата ви, както кръвта в тялото. Вие сигурно ще спечелите известна подвижност в нагаждането си към своето обкръжение. Ще спечелите възможност да правите неща, които иначе не сте способни да направите. Тогава се изгражда сръчността във волята и човекът започва лесно да се нагажда към заобикалящата го среда.
Наистина бихте могли да кажете, че точно при антропософите, които са събрани в Обществото, не се забелязва да са станали особено сръчни и да могат да се оправят в живота.
Това казват мнозина. Не аз го казвам, а го казват. Да, това произхожда от нещо друго. Не се е стигнало още дотам, антропософският живот да запулсира в душите на хората така, както кръвта пулсира в тялото, а е налице навикът, всичко да се приема само чрез разума, да се приема в интелекта. Това се внася отвън.
към текста >>
Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за
живота
.
За мнозина също и духовната наука остава само теория. Тя остава само нещо, което се мисли, но това не е нейната същност. Когато те само мислят духовната наука, е все едно дали четат духовнонаучна или готварска книга. В такъв случай една готварска книга би била по-полезна. Духовната наука трябва да се възприеме така сериозно, че наистина да обхване целия човек в цялата му душа.
Тогава тя ще премине в крайниците му, те ще станат подвижни и човекът ще стане годен за живота.
Тук се касае за това, да се спечели вътрешно убеждение в същността на нещата; човек да не се задоволява с външното убеждение, а да придобие вътрешно убеждение.
към текста >>
Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на
живота
.
Напълно е в реда на нещата застрахователните дружества да се устройват според статистика и аритметика. Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество! Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот. Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното.
Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота.
Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>
Това обаче ще се превърне в еликсир на
живота
така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
Те пресмятат каква продължителност би могъл да има животът на даден човек и според това го застраховат. Но на вас и през ум няма да ви мине да умрете, понеже според сметката за вероятност е настъпило времето на смъртта ви, което е било пресметнато от застрахователното дружество! Следователно относно реалността не считате за определящо това, което действително е определящо за външния живот. Всичко, което като статистика, като пресмятане на вероятността е ценно за външния живот, престава да има някакво значение, когато започне силата на убеждението, отнасяща се до духовното. Вие ще я придобиете, когато приемете самата духовна наука като жив еликсир на живота.
Това обаче ще се превърне в еликсир на живота така, че човекът ще се ориентира правилно в житейските условия.
към текста >>
Както възприемате звука, когато не се движите със същата скорост, така в хода на
живота
ще възприемате и духа, ако се поставите в друго темпо, създадете вътрешно спокойствие, както можете да прочетете това в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
Тогава не можете да чуете гърмежа. Вие преставате да чувате звука в момента, в който се движите със скоростта на звука. Това е причината човекът да не забелязва духа, понеже от раждането до смъртта си се движи със същата бързина, с която действа духът. В момента, в който възприемете духовнонаучните истини, се пренасяте в различна скорост от тази на тялото ви. Поради това започвате да възприемате света в друга светлина.
Както възприемате звука, когато не се движите със същата скорост, така в хода на живота ще възприемате и духа, ако се поставите в друго темпо, създадете вътрешно спокойствие, както можете да прочетете това в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
“. Не да живеете заедно с тялото, а да изградите друго темпо!
към текста >>
Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от
живота
.
При възпитанието много повече се е взимал под внимание животът на душевността. Този чисто интелектуален живот всъщност се наложи едва през последните четири до пет столетия. При това не се взима под внимание, че човекът е многочленно същество. Интелектът при човека е много способен за развитие. Той може да се развива, но за съжаление не през целия човешки живот, особено в днешната епоха.
Той е обвързан с главата на човека, а главата е способна да се развива най-много до двадесет и осмата година от живота.
Човекът живее на Земята три пъти по-дълго, отколкото може да се развива главата му. Разбира се, в нашата младост сме способни да се развиваме интелектуално, но само до около двадесет и осмата ни година. Нашият останал организъм остава способен за развитие през целия по-нататъшен живот, през целия живот той изисква нещо от нас. Това, което днес се дава на хората, е само знание на главата, то не е знание на сърцето. Наричам знание на сърцето това, което говори на целия организъм, а знание на главата – само интелектуалното и говорещото само на главата.
към текста >>
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в
живота
наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Ние им даваме нещо само за главата. Човекът става на тридесет и пет години. Сега той притежава най-многото знание на главата. Когато се издигне обществено, той има спомен само за знанието на главата, което е възприел. Той си припомня чисто интелектуално това, което е усвоил.
Но попитайте дали днешното обучение е в състояние да постигне човек да си спомня по-късно в живота наученото не само с паметта, а с чувствата, с любов да се пренесе във възприетото през младостта му, наистина да има още нещо от това, на което е бил научен, така че наново да го освежи.
Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него?
към текста >>
Пренесете се назад така, че да си кажете: Мислейки назад, пред мен заблестява утрото на
живота
и както сега съм остарял, чрез остаряването то се преобразява у мен в нещо ново.
Това обаче, човек да може не само да си спомня, трябва да стане идеал на духовната наука във възпитанието. Днес дори и това не се прави. Човек изкарва изпита си и след това забравя всичко, което е натъпкал в главата си. Но да вземем случая, в който хората си припомнят миналото. Дали това, което са получили от училището наистина е такъв рай, че с удоволствие да им се иска да се пренесат в него?
Пренесете се назад така, че да си кажете: Мислейки назад, пред мен заблестява утрото на живота и както сега съм остарял, чрез остаряването то се преобразява у мен в нещо ново.
Така съм го усвоил, че мога да го преобразувам, не само си спомням за него, а го преобразувам, то става ново за мен.
към текста >>
Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на
живота
.
Душевното съдържание на човека се изпълва с живот, когато духовнонаучните принципи обновяват цялото ни възпитание, цялата духовна култура. И тогава в човечеството все по-рядко и по-рядко ще се проявяват въздействията на ранното остаряване. Който проследи човешкото развитие, знае, че толкова стари, колкото сега вече са и най-младите хора, не са били и най-старите хора преди 15-то столетие. Старостта взема застрашителни размери. Старостта може да се промени само ако настъпи тази душевна нагласа, ако в младостта си получим това, което можем да преобразим в по-късна възраст, ако получим това, което може да ни направи нови, за което не само да си спомняме, а да можем да го преобразим, понеже си спомняме за него като за един рай.
Духовната наука ще внесе това в непосредствения живот като истински еликсир на живота.
Училището ще се превърне в съвсем друго нещо. Училището ще стане нещо, за което ще се знае, че там се полага грижа за целия живот на човека, понеже това, което ще се предлага на детето, ще навлезе в по-късната му възраст по съвсем друг начин. На детето ще се предлагат определени неща под друга форма. Ако то се учи да отправя поглед към нещо с учудване, със страхопочитание, това отново ще се прояви и в по-късна възраст.
към текста >>
Тя обаче е станала само даскалска, чужда на
живота
.
Представете си обаче каква конфигурация има целият душевен живот, който стои така далеч от действителността, за да може да създава такива понятийни черупки! Един такъв душевен живот се намира също толкова далеч от външния социален живот, той не се потапя в социалния живот. Това, което измисля, не става действителност. В духовната наука е невъзможно да се мисли така недействително с понятийни черупки, до каквито постепенно се стигна през новото време. Съвременността е толкова самомнителна да си мисли, че е станала особено практична.
Тя обаче е станала само даскалска, чужда на живота.
И една бъдеща епоха ще охарактеризира нашето съвремие, като опише как по наистина забележителен начин върху множество хора много импониращо въздействие оказа световният наставник Удроу Уилсън, който не свързваше мисленето си с действителността дори и с най-тънката нишка, а всички думи при него отговаряха на недействителното. Те обаче предизвикваха възхищение у тези, на които почти не им пречеше, че се намират във война с него. Но именно между хората в европейските страни и днес има мнозина, които се възхищават от Удроу Уилсън. В бъдеще особено трудно ще може да се разбере как могат да се измислят политически програми без всякаква връзка с действителността, в които да се излагат идеи за световни договори, мирни договори между народите и така нататък. Като че ли това може така лесно да се направи!
към текста >>
И по-важно от отделните духовнонаучни истини е това основно настроение, с което правилно ще вървим през
живота
тогава, когато то бъде възпламенено в нас чрез духовната наука.
Това исках да произнеса днес пред вас като нещо, което трябва да усвоим като душевна нагласа в себе си относно връзката на човешката душа със света, както тя се формира като основно настроение на душата, произлизащо от духовната наука.
И по-важно от отделните духовнонаучни истини е това основно настроение, с което правилно ще вървим през живота тогава, когато то бъде възпламенено в нас чрез духовната наука.
към текста >>
78.
Предзнаменованията на времето
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват
живота
, църквите управляват смъртта.
Нека се запитаме – въпреки все по-интензивно развиващата се през последните три до четири столетия чисто материалистична земна култура – какво е успяло да запази досега връзката с духовния свят. Който има опит в тази сфера, знае, че само чрез един единствен значителен за човечеството факт все още е запазена връзката с духовния свят. Един човек, който през последните години беше сред важните ръководители на безплодното „Общество за етична култура“, веднъж ми каза, че дълго е мислил върху това, как в нашето просветно време, в което човечеството знае, че доброто може да се основава само на разбирането на материалния свят, е възможно все още да има църкви, редом с различните държавни управления.
И мислейки, че съобщава дълбока тайна, той каза, че е стигнал до обяснението защо все още има църкви, приблизително със следните думи: „Държавите управляват живота, църквите управляват смъртта.
И понеже хората не са отвикнали да виждат нещо ужасно в смъртта, силата на църквата се състои в това, че управлява смъртта.“ Това е истинско материалистическо мислене, понеже човекът искаше да каже, че когато хората най-сетне отвикнат да разглеждат смъртта като нещо намесващо се значително в човешкия живот, когато свикнат да приемат смъртта като животните, тогава църквите ще изгубят своята мощ.
към текста >>
79.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Много често сънищата са само реминисценции, спомени от
живота
през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности.
Но в известен смисъл самò ще настъпи времето, когато това, което искате да споделите с някой мъртъв, наистина стигне до него. Поне за този, който не е съзнателно посветен, няма съзнателно отношение към духовния свят, нещата стоят така, че за осъществяване на връзката с мъртвия е особено важен моментът на заспиването. Моментът на преминаване от будност към сън е същевременно и този, в който това, което през деня сте отправили към мъртвия, както го описах, най-често наистина достига до него. Пътят, който при заспиването води самите вас отвъд в духовния свят, отвежда в царството на мъртвите и това, което сте отправили към мъртвия. Затова трябва да внимавате при тълкуването на сънищата.
Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности.
И особено сънища, в които се сънуват мъртвите – не винаги, но често, – действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня, е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо.
към текста >>
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с
живота
, да прави
живота
плодотворен.
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен.
В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта. Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си.
към текста >>
Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на
живота
.
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен. В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта.
Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота.
Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години.
към текста >>
Те вярват на
живота
само докато навлязат в двадесетте си години.
Всъщност е необходимо духовната наука винаги да се свързва с живота, да прави живота плодотворен. В нашата епоха цари идеал, който изцяло противоречи на това, което описах като нейна характерна черта. Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота.
Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години.
Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек. Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години. Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот.
към текста >>
Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в
живота
само докато навлязат в двадесетте си години.
Този идеал може да се охарактеризира така: Хората се стремят все по-малко да вярват на живота. Те вярват на живота само докато навлязат в двадесетте си години. Това се вижда още в практическите цели, които си поставят. Когато погледнем Гърция, виждаме, че хората са вярвали, че когато остареят, ще станат помъдри, отколкото са били в младостта си. По-възрастният човек знае повече за държавната и градската уредба от младия човек.
Тази вяра не съществува вече, понеже идеалът на повечето хора днес е да се измести колкото се може порано възрастта, когато човек може да бъде избран в парламента, понеже хората вярват в живота само докато навлязат в двадесетте си години.
Но всъщност животът изисква от нас да му вярваме много повече като на цялост, да вярваме на развитието през целия живот. Представете си само как чрез морални импулси биха се изменили социалните отношения, ако отново разберем, че целият живот представлява непрекъснато развитие на човека. Представете си как биха се държали младите по отношение на старите, ако това дълбоко се вкорени в човешките души! Представете си колко различно съзнание би съществувало, ако човек постоянно си казва: „Сега съм млад хлапак на тридесет, тридесет и пет години, но един ден ще стана по-възрастен, а възрастта за мен означава надежда, очакване, че когато стана по-възрастен, ще се появи нещо, което не може да се прояви, докато съм млад.“
към текста >>
Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от
живота
си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие.
Ако искате да изследвате някой човек, при когото да видите непрекъснат стремеж към по-нататъшно развитие, подсъзнателната вяра в трайната реалност на божественочовешкото в човешката душа чак до смъртта, това е Гьоте. Гьоте е много по-характерен в тази насока, отколкото всъщност обикновено се мисли.
Гьоте пожелава да погледне назад към своята епоха, към годините от живота си, в които е възприел от външния свят онова, което му е предложил, но иска и да продължи своето развитие.
В „Поезия и истина“ той е описал своя младежки живот, който приключва с отиването му във Ваймар.
към текста >>
Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с
живота
, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното.
Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание. Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства. На човека трябва да му стане ясно, че то може да се намери с правилните средства само чрез духовната наука, която иска да покаже, че редом с аза, който живее чрез тялото, в нас живее вечно духовното, което не е само ангел и поради това може да бъде рафинирано според своята карма. Трябва духовнонаучно да се изследва какво представлява това подсъзнателно в своето откровение в човека. Съвремието трябва да достигне до необходимостта да бъде опозната истинската действителност.
Подсъзнателното днес чука на портата на съзнанието и ние няма да можем повече да се справяме с живота, ако не му обърнем внимание, ако също и с нашето съзнание не изминем пътищата, които извървява подсъзнателното.
Много хора не желаят това, затова не искат да се докоснат и до духовната наука.
към текста >>
Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на
живота
.
Оттам е истина, че когато хората искат да внесат упадъка в обществения живот, следователно също и в практическия живот, тогава в парламентите поставят учени и теоретици. Такива хора ще измъдрят закони, които да доведат до упадъчни явления, понеже с това, което днес се смята за научно, могат да се разкрият само упадъчните явления в историята. Тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората. Това е много по-необходимо, отколкото повечето хора смятат, и ако те честно и правдиво се стремят, трябва да разберат кое ще изведе човечеството от настоящото катастрофално време. Не бива повече да се проспиват найважните събития, които се случват несъзнателно в човешкия живот, за които хората няма да са дораснали със съзнанието си, ако не желаят да ги осветят с духовната наука.
Става дума именно за това, животът да се обхване в неговата реалност, действително да се погледне в истинското изграждане на живота.
към текста >>
Вземете само едно: В цялата социална структура на
живота
на човечеството досега луциферическата същност понякога е играла изключително фатална роля, понеже хората не разбират как да я насочат в правилното течение, тъй като са оставили везната да натежи прекалено в посока към Луцифер.
Вземете само едно: В цялата социална структура на живота на човечеството досега луциферическата същност понякога е играла изключително фатална роля, понеже хората не разбират как да я насочат в правилното течение, тъй като са оставили везната да натежи прекалено в посока към Луцифер.
Поради това луциферическият импулс е изиграл голяма роля в начина, по който е изградена социалната структура. Още в училище малките деца ги карат да бъдат първи, втори или трети. Представяте ли си какво луциферическо честолюбие се развива, когато хората искат да са първи! Освен това титли, ордени и всичко, което следва от тях!
към текста >>
Хората от нашата епоха нямат достатъчно смелост да премислят
живота
със силите, идващи от духа.
Това е, което исках да представя пред душите ви този път. Нека все повече усещате, че предзнаменованията на времето говорят ясно и могат да бъдат възприети! Но какво говорят те, ще разбере само този, който се научи да ги разбира чрез средствата на духовната наука. Колкото и навътре да се вниква в духовната наука, няма да е достатъчно енергично и сериозно, ако животът не се прониква постоянно с даваното от нея.
Хората от нашата епоха нямат достатъчно смелост да премислят живота със силите, идващи от духа.
Това трябва да се научи, защото изобщо липсва. Ако не се научи, ако продължи да липсва, тогава много дълго ще трае надвисналата над човечеството катастрофа. Затова може да се каже, че човек трябва да потърси изход от конфликта на съвремието чрез духовната наука. Вземете това, моля ви, напълно сериозно и задълбочено. Тогава обсъденото на тази среща ще донесе истинските плодове за вашите сърца, за вашите души.
към текста >>
80.
Какво върши ангелът в нашето астрално тяло?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
И ние трябва да ги обхванем с ясен поглед, ако не искаме да проспим
живота
си.
Най-близките същества, които непосредствено ни засягат, са тези, които можем да обхванем с най-ясен поглед.
И ние трябва да ги обхванем с ясен поглед, ако не искаме да проспим живота си.
към текста >>
Плодотворното действие на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за
живота
.
Но на този въпрос не би могло да се отговори нито в епохата на атавистичното ясновидство, нито в епохата на гръцко-латинската култура. Не би могло да се отговори и то не поради друго, а защото образите, с които атавистичното ясновидство е заливало душата, сериозно са затъмнявали наблюденията върху действията на ангелите в нашето астрално тяло. Тогава не е можело да се вижда нищо тъкмо защото на преден план са излизали образите, пораждани от атавистичното ясновидство. А през гръцко-латинската епоха мисленето не е разполагало със силата, която има днес. Мисленето наистина се засилва през епохата на естествените науки, така че именно епохата на съзнателната душа е тази, която позволи съзнателно навлизане в такава област, каквато обсъждаме днес.
Плодотворното действие на духовната наука се изразява в това, че тя не си играе с теории, а е в състояние да посочи факти от решаващо значение за живота.
към текста >>
Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от
живота
си.
Но как изобщо се стига дотам, да се твърдят такива неща, каквито чувате от мен в този момент? Къде протича тази работа на ангелите? Днес тя може да бъде открита най-вече в спящия човек. Тя се намира в състоянието на сън при хората от заспиването до събуждането. Намираме я също в така наречените будни спящи състояния.
Често съм споменавал как хората, въпреки че са будни, проспиват най-важните моменти от живота си.
Мога да ви дам не твърде радостното уверение, че ако съзнателно се вгледаме в обкръжението си, днес ще срещнем много спящи хора. Те оставят покрай тях да мине това, което се случва в света, без да се интересуват от него, без да ги е грижа, без да се свързват с него. Макар привидно да изглеждат будни, великите световни събития често минават покрай тях, също както случващото се в някой град преминава покрай спящите хора. Но когато хората в будно състояние проспят нещо толкова необичайно, специално, се вижда как в техните астрални тела – съвсем независимо от това, което те искат или не искат да знаят – протича тази забележителна деятелност на ангелите.
към текста >>
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди
живота
си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция.
Разглеждайки тези течения, които се противопоставят на нормалното божествено човешко развитие, можем да посочим как човекът би трябвало да подреди живота си, за да не проспи именно това, за което говоря, и което трябва да дойде като откровение в хода на общочовешката еволюция.
В противен случай възниква голяма опасност. Човекът трябва да е наясно с тази опасност, защото иначе вместо значителното събитие, което мощно следва да навлезе в бъдещото изграждане на земното развитие, ще настъпи друго събитие, застрашаващо земната еволюция.
към текста >>
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на
живота
, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в
живота
чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата.
Това е само малка част от конкретното разбиране за еволюцията на битието, само малка част от разбирането на живота, която всъщност може да оцени само онзи, който е наясно, че бездуховното вникване в живота чисто и просто не е в състояние да даде някакво разумно обяснение за нещата.
Ако някога на преден план излязат примерно болестотворна медицина, ужасяващо объркване на сексуалните инстинкти или някакви ужасяващи механизми за използване на природните сили – разчитащи главно на човешките духовни способности, – тогава един бездуховен светоглед не ще може да проникне във всичко това, не ще може да забележи как хората се отклоняват от верния път, също както спящият, докато спи, не може да види приближаващия се крадец, който иска да го ограби, а едва по-късно, пробуждайки се, разбира какво се е случило. Естествено това ще бъде твърде неприятно пробуждане за човека. Но оставайки привидно буден, той ще се наслаждава, когато инстинктивно разширява познанието си за лечебните сили на определени процеси и определени субстанции, ще изпитва удоволствие, следвайки обърканите си сексуални инстинкти, дори ще възхвалява това объркване като висш израз на свръхчовека, стоящ над предразсъдъците и пристрастията. В известен смисъл грозното ще изглежда красиво, а красивото – грозно и никой няма да забелязва нищо, понеже всичко ще се разглежда като природна необходимост.
към текста >>
Който разглежда
живота
на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи.
Който разглежда живота на нашето време и вниманието му не е будно, той чисто и просто спи.
Колко се хвалеха някои хора през последните десетилетия със своята „житейска практика“! Накрая се стигна дотам, че през последните десетилетия навсякъде в обществото ръководните места заеха тъкмо онези, които в най-голяма степен презират идейното, духовното. И хората продължиха да хвалят своята житейска практика, докато не тласнаха човечеството в пропастта. Но сега именно някои от тях – повечето го правят съвсем инстинктивно – започнаха да грачат: Трябва да дойде ново време, трябва да се появят нови идеали! Но това си остава грачене!
към текста >>
Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в
живота
ни да не стане някакво чудо.
Защото ние можем да си изградим навика да бъдем будни. Можем да обгръщаме с внимание едни или други неща.
Можем да започнем примерно с онази будност, която да ни позволи да виждаме как всъщност не минава нито ден, през който в живота ни да не стане някакво чудо.
Можем изцяло да обърнем последното изречение и да кажем: Ако през който и да е ден не открием някакво чудо в нашия живот, това означава единствено, че сме го изгубили от погледа си.
към текста >>
Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от
живота
ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот.
Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност.
„Какво ли е могло да ми се случи днес? “ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина. И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували. Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>
“ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху
живота
, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
В повечето случаи не се тревожим относно нещата, които са били възпрепятствани и които – ако бяха се случили – коренно щяха да променят нашия живот. Зад тези неща, които по някакъв начин са били отстранени от живота ни, се крие извънредно много от това, което ни възпитава в будност. „Какво ли е могло да ми се случи днес?
“ – Ако си задавам този въпрос всяка вечер и после разглеждам отделните събития, които биха имали едни или други последици, към тези въпроси се прибавят и такива размишления върху живота, които внасят истинска будност в моята самодисциплина.
И това е нещо, което може да постави ново начало и което само по себе си вече ни води все по-нататък, като накрая стигаме дотам, не просто да отбележим какво означава в нашия живот примерно, че сме поискали да излезем от къщи в десет и половина часа преди обяд и че в последния момент е дошъл някакъв човек, който ни е задържал и ние сме се ядосали, че ни е задържал, без да се питаме какво би могло да се случи, ако действително бяхме излезли в точното време, което сме били запланували. Точно този въпрос не си задаваме: Какво се е променило в този случай?
към текста >>
От наблюдението на негативното в нашия живот, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на
живота
ни, до наблюдението на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
Върху всички тези неща вече съм говорил тук.
От наблюдението на негативното в нашия живот, което обаче свидетелства за мъдрото насочване на живота ни, до наблюдението на творящия и действащ ангел в нашето астрално тяло има пряк път, много пряк и сигурен път, по който можем да вървим напред.
към текста >>
81.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Да не намериш в
живота
онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие.
Да нямаме никакво отношение към Христос е нещастие. Да отричаме духа или Светия дух означава затъпялост на собствения ни дух. Човекът се състои от тяло, душа и дух. Той може да има в себе си дефект по отношение на всяка от трите същности. При атеизма съществува истински физически болестен дефект във връзка с божественото.
Да не намериш в живота онази връзка със света, която довежда до познаването на Христос, е по-скоро нещастие.
Да не можеш да намериш духа в собствената си душа, е затъпялост, в известен смисъл идиотизъм, дори фин и непризнат идиотизъм.
към текста >>
Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на
живота
може да се постигне в собствената човешка душа.
Но става дума да се постави въпросът: Как човекът да намери Христос?
Днес искаме да говорим за това намиране на Христос, което в хода на живота може да се постигне в собствената човешка душа.
Често от действително сериозно търсещи души се чува въпросът: Как да намеря Христос? Да се занимаем с този въпрос и да намерим разумен отговор изобщо е възможно само ако го разгледаме в известна историческа връзка. Нека поставим пред душата си исторически взаимовръзки, които в края на днешното обсъждане да ни доведат до отговора на въпроса: Как да намеря Христос? Знаем, че, разгледано духовнонаучно, нашата историческа епоха започва през 15 век. Ако искаме да определим приблизително време, можем да посочим 1413 година.
към текста >>
Той е бил отклонен чрез това, че вече се е извършила не само Мистерията на Голгота, но тази Мистерия на Голгота се е извършила като събитие, което не може да бъде разбрано от обикновените човешки сили в
живота
до смъртта, поради което сред европейското човечество се появява точно това, което вече описах.
Той е бил отклонен чрез това, че вече се е извършила не само Мистерията на Голгота, но тази Мистерия на Голгота се е извършила като събитие, което не може да бъде разбрано от обикновените човешки сили в живота до смъртта, поради което сред европейското човечество се появява точно това, което вече описах.
Извършва се инспириране от страна на мъртвите, както виждаме при Тертулиан и при много други. Така разбирането на човека се насочва към Мистерията на Голгота и с това към нещо съвсем различно от произлизащото от Академията на Гондишапур. Разпространява се това, което възпрепятства онази висша, но дяволска мъдрост, която е целяла Академията на Гондишапур, но разпространяването на онази мъдрост е било възпрепятствано за доброто на човечеството. В човечеството проникват много неща, макар и променени чрез инспирациите на мъртвите, но въпреки това то е било опазено да не се излее върху него това, което е щяло да приеме с душата си, ако Академията на Гондишапур би успяла със своята политика.
към текста >>
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от
живота
си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
Това чувство на безсилие е здравословно, понеже не е нищо друго освен усещането на болестта, а човек е истински болен, ако има някаква болест, но не я усеща.
След като е изпитал безсилие да се издигне до божественото, в някой момент от живота си човек чувства в себе си болестта, за която говорих, която ни е внедрена.
И когато почувства тази болест, той усеща, че чрез тялото, както е устроено днес, душата всъщност е осъдена да умре с него. Когато достатъчно силно се почувства това безсилие, идва обратът. Тогава идва другото изживяване, което ни казва: Ако не се отдадем на това, което сме в състояние да постигнем само чрез нашите телесни сили, а на това, което ни дава духът, можем да преодолеем вътрешната душевна смърт. Ние можем да получим възможност отново да намерим нашата душа и да я свържем с духа. Когато надделеем следите на безсилието, можем от самите себе си да почувстваме, от една страна, нищожността на битието, а от друга – превъзходството на битието.
към текста >>
Дори и от отделните неща в
живота
може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в
живота
човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
Дори и от отделните неща в живота може да се почувства колко правдиво е това, което казвам, и от тези единични неща в живота човек може да се издигне до голямото изживяване на безсилието и възкръсването от безсилието.
към текста >>
Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в
живота
.
Когато хората днес питат „Как да намеря Христос? “, трябва да се даде такъв отговор, защото Христос не може да бъде достигнат чрез някакво си философстване или чрез удобна мистичност.
Той може да бъде достигнат само когато човек има смелостта да се постави непосредствено в живота.
И в такъв случай също и по отношение на говора трябва да чувствате безсилие, в което ви поставя тялото поради факта, че е носител на говора и след това да почувствате възкресението на духа в словото. Това е. Не само „буквата убива, духът животвори“, който израз често се разбира погрешно, а още звукът убива и духът трябва първо отново да се оживи, като в отделното изживяване конкретно се направи връзка с Христос и с Мистерията на Голгота. Христос се намира в тази първа стъпка. Не само да се търси там, където се намират красиви думи и да се поглежда тяхното съдържание – днес хората са свикнали с това, – а да се търси в човешката цялост, да се търси как са произлезли думите от мястото, откъдето биват изговаряни.
към текста >>
82.
Бележки към текста
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Заглавието на 2-то издание „История на изследването на
живота
на Исус“.
23. забележителна книга на един теолог: „За Раймарус Вреде“ от Алберт Щефан Швайцер, Тюбинген 1906 г.
Заглавието на 2-то издание „История на изследването на живота на Исус“.
към текста >>
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на
живота
“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
Издател на различни книги с религиозна и социална тематика.
към текста >>
83.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
„Възгледите за света и
живота
през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
1900 г.
„Възгледите за света и живота през деветнадесети век“, по-късно излиза с разширения като „Загадките на философията“ (Събр.
съч. 18). Начало на антропософските лекции по покана на Теософското Общество в Берлин. „Мистиката в зората на съвременния духовен живот“ (Събр. съч. 7).
към текста >>
84.
Съдържание
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Постигане във втората половина от
живота
на помисленото в първата половина от
живота
.
Волеви и мислещ човек.
Постигане във втората половина от живота на помисленото в първата половина от живота.
Понятие за време: развитие и перспективи. От дуалност към троичност.
към текста >>
Изпреварващо и изоставащо движение на
живота
.
Ход на времето за телесно-душевното на човека, пространствен живот на духовно-душевното на човека в царството на вечността. Човекът между Ариман и Луцифер.
Изпреварващо и изоставащо движение на живота.
Законът за вибрациите. Дорнахската сграда и тайната на равновесието.
към текста >>
85.
Първа лекция, Дорнах, 6 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Августин именно затова се е отдръпнал от манихейството, защото според очистването на
живота
на представите не е можел повече да понася това сетивно, материализирано духовно.
С този дуализъм манихейството се справя само благодарение на това, че свързва определени древни, дохристиянски фундаментални понятия със своето признаване на полярността на мировите явления, и преди всичко свързва определени представи, които могат да се разберат, само ако знаеш, че във всички времена хората с атавистично ясновиждане са разглеждали духовния свят, разглеждали са го така, че съзерцанията по своето съдържание са били подобни на впечатленията, които са се получавали от сетивния свят. Благодарение на това, че манихейството е поело в себе си такива представи, – бих казал, за сетивно отразяване на свръхсетивното, – на мнозина това е направило впечатление, сякаш то е материализирало духовното, сякаш духовното се е представило в сетивни форми. Това е една от грешките, които прави днес новият мироглед, например, както тези дни вече ви съобщих, също и новата теософия.
Августин именно затова се е отдръпнал от манихейството, защото според очистването на живота на представите не е можел повече да понася това сетивно, материализирано духовно.
Това е била една от причините за отдръпването му от манихейството.
към текста >>
Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за
живота
след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното.
Разбира се, и в наше време се говори нещо подобно, и в наше време се намират хора, които изискват от своите близки, когато искат да достигнат до известен мироглед, това двойно мъжество. Обаче днес за тези неща трябва да се мисли различно, ако искаме изчерпателно да ги обмислим, и в това се проявява също и историческото място на августинизма за днешните хора – че за тези неща трябва да се мисли различно. А именно, днес е необходимо да се знае това, което нито Августин, нито Декарт са имали предвид – относно Декарт съм казал това в книгата си „За загадките на човека“[iv], – и днес е нужно да се каже: вярата, че е възможно посредством достиженията на непосредствено вътрешното в човека, така, както това днес го изпитва човек, да се стигне до удовлетворяващ мирогледен живот, тази вяра се опровергава всеки път от състоянието на сън. Всеки път, когато днешният човек изпада в безсъзнателен сън, той не изпитва това, за което говори Августин – абсолютната истинна надеждност на вътрешния опит, – в действителност този вътрешен опит му се отнема.
Всеки път от заспиването до пробуждането от него се изплъзва действителността на този истинен опит, и днешният човек, който малко по-иначе преживява своето вътрешно, отколкото това е било в четвъртата следатлантска епоха, и даже в залеза и по времето на Августин, трябва да си каже: ако още по-ясно, още по-отчетливо изпитвахме увереност във вътрешния опит, за живота след смъртта не бихме имали такава увереност, по простата причина, че всеки път заспивайки виждаме, как действителността се потапя в безсъзнателното, и съвременният човек не знае, дали тя не се потапя в недействителното.
Днес не може да се признае за неоспоримо, че това, което той изпитва вътре в себе си, е абсолютно надеждно. Теоретически това не може да се опровергае, но фактът на съня му противоречи.
към текста >>
Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с
живота
на родения.
Действително, работата е стояла така, че в определено отношение древните мистерии са поставяли в центъра на мирогледа загадката на раждането.
Но същите тези мистерии, доколкото са се стремели да предават мистерийни знания, а не просто тривиални възгледи, са поставяли пред душата в същото време дълбока космологична тайна: тя насочвала погледа към това, което в мировото течение е свързано с живота на родения.
И животът на родения е невъзможно да бъде разбран в мировото течение, ако не се обърнем към древната загадка на Луната. Знаем, че въплъщение на Земята, преди да стане Земя, е била древната Луна. И в различни явления, които са свързани с нашата днешна Луна, потомка на древната Луна – можете да прочетете за това в моята книга „Въведение в тайната наука“[v], – можете да видите последействието на това, което е ставало на древната Луна в епохата, предшестваща земното развитие.
към текста >>
Те знаели, че от слънчевия живот зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на
живота
, отмирането на
живота
.
Като нещо съвсем съкровено, като нещо непоносимо за слабо подготвените хора, се е разглеждала тайната на Слънцето, доколкото са знаели, че е заблуда, майя, ако някой поддържа мнението, че посредством лъчите на Слънцето, падащи на Земята, се раждат и израстват съществата от различните природни царства.
Те знаели, че от слънчевия живот зависи не раждането, а напротив, разлагането, ограничаването на живота, отмирането на живота.
Това, че Луната ражда съществата, а Слънцето ги убива, е било мистерийна тайна. Колкото и високо в друго отношение и поради други основания да се е почитал в древните дохристиянски мистерии слънчевият живот, винаги той се е почитал като основа за смъртта. Това, че съществата трябва да умират, се е приписвало на действието не на това Слънце, което ни е известно от „Въведение в тайната наука“ като второто въплъщение на Земята, а се е приписвало на действието на нашето, така чудно изгряващо на хоризонта Слънце.
към текста >>
Да, залезът на
живота
, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот.
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната.
към текста >>
Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ
живота
в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот.
Да, залезът на живота, противоположността на раждането, е свързана със слънчевия живот. Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято.
Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот.
Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната. За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание. И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото
живота
; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание.
Но затова пък всичко друго, това, което в дохристиянското време се е смятало за не толкова важно, но което е започнало да се смята за извънредно важно в следхристиянското време, всеки съзнателен живот, е свързан със слънчевия живот. И този съзнателен живот, посредством който човек преминава пътя на своето земно развитие, това съзнание, което особено се е проявило в петата следатлантска епоха, към която принадлежим самите ние, особено интензивно е свързано със слънчевия живот. Но този слънчев живот трябва да го разглеждаме така духовно, както го правихме в лекциите, изнесени от мен това лято. Макар Слънцето да е творец на смъртта, изгарящ живота в Космоса и в човека, в същото време Слънцето е творец на съзнателния живот. Този съзнателен живот не се е смятал в дохристиянските времена за особено важен, доколкото той се е заменял от атавистично-ясновидския живот, наследен от Луната.
За следхристиянското време съзнанието станало по-важно, отколкото живота; защото само така ще може да бъде достигната целта на земното развитие, като хората по съответния начин достигнат до това съзнание.
И вие трябва да приемете това съзнание от този, който дава също живот на мъртвите, но не и живот на родените.
към текста >>
И ако в дохристиянския период най-важна задача е било да се разберат източниците на
живота
, сега най-важна задача станало познаването на източниците на съзнанието.
Този поврат е станал благодарение на Мистерията на Голгота.
И ако в дохристиянския период най-важна задача е било да се разберат източниците на живота, сега най-важна задача станало познаването на източниците на съзнанието.
Само благодарение на това, че посочената космологична мъдрост може да се свърже с това, което се изпитва в душата като истински надеждно, – тоест само благодарение на това, че духовната наука се постига вътрешно, – се стига до там, че в това, което обикновено вътре не запазва действителността, се запазва духовната действителност.
към текста >>
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирогледен живот на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирогледни импулси се вливат в
живота
на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия живот.
Огюст Конт в най-голяма степен е представител на определен мирогледен живот на нашето време, и само на обстоятелството, че малко ни е грижа, по какъв начин различните мирогледни импулси се вливат в живота на хората, ние дължим това, че такава личност като Огюст Конт, днес се изучава като рядкост в историческия живот.
Но не се знае, че, по принцип, макар, може би, и не повсеместно, мнозина се намират под влиянието на Огюст Конт, – но на това не се отдава голямо значение, – и, всъщност, основната насока на тяхното мислене се съгласува с Огюст Конт. Така че може да се каже: Огюст Конт е представител на голяма част от съвременния мирогледен живот.
към текста >>
След това в
живота
на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период.
И след това встъпваме в петия следатлантски период: в началото му виждаме такива духовни личности като Сен-Симон и Огюст Конт, които търсели в друг, чисто природния, материален ред, здравата основа на позитивистката наука. Тук виждаме две направления: Августин на една страна и Огюст Конт на друга страна. Шелинг, използвайки обичайните средства на петия следатлантски период, преди всичко абстрактно-философските, с колосална енергия се опитвал да прехвърли мост между идеалното и реалното, идеалното и материалното – описание на съществените точки на този мироглед ще намерите в моята книга „За загадките на човека“, – действайки с колосална енергия, той се опитвал да примири тези противоречия. При строежа на този мост той стигнал в началото само до различни абстрактни мисли. В началото той градил на същата основа, на която е градил и Йохан Готлиб Фихте[ix], но след това се придвижил малко по-нататък и се опитал да постигне нещо в света като битие, което едновременно е и идеално, и реално.
След това в живота на Шелинг настъпило време, когато му се сторило невъзможно да построи такъв мост, ползвайки средствата на абстракцията, към които в течение на времето стигнал този пети следатлантски период.
На него му се струвало, че това е невъзможно. Веднъж той казал: хората, собствено, само на почвата на съвременната ученост са добили такива понятия, посредством които може да се разбира външният природен ред. Но за това, което стои зад този природен ред, за сферата, в която може да се построи мост между идеалното и реалното, за това ние нямаме никакви понятия. – И е доста интересно, че веднъж Шелинг направил признание: на него му се струва, че учените хора от последното столетие са сключили тайно споразумение, да изключат от мирогледа всичко дълбоко, което би могло да доведе до действителния, истинен живот. Затова трябва да се обърнем към неучените хора.
към текста >>
И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на
живота
, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот.
Но това, към което особено се е стремил Шелинг в този последен период от своя живот, е достигане до ролята на Мистерията на Голгота в човешката история. Той особено се стремил към това.
И стигнал до извода, че с помощта на понятията, които са на разположение на новата ученост, е невъзможно да се стигне до разбирането на живота, в който се е вляла Мистерията на Голгота, тоест невъзможно е да се разбере истинския човешки живот.
Вследствие от това Шелинг стигнал, – и това е негов стремеж, на който особено бих искал да се спра, защото в следващите дни ще продължим да градим на този фундамент, – до възглед, който е напълно противоположен на съвременника му Огюст Конт. И това е доста забележително: можем да кажем, че Огюст Конт търси католицизъм, или по-добре е да се каже, католическа църква без християнство, а Шелинг, изхождайки от своя мироглед, търси християнство без църква. Шелинг се е опитвал в известно отношение да християнизира целия съвременен живот, така да го християнизира, че във всичко, което човек може да мисли, чувства и иска, да пулсира импулсът на Христос. Той не се е опитвал да намери някакъв особен църковен живот за християнството по образците, които вече са съществували в историческото развитие, макар внимателно да е наблюдавал тази живот. И така, ние имаме два крайни случая: концепцията на Конт за църква без Христос и концепцията на Шелинг за Христос без църква.
към текста >>
Много е важно, ако искаме да съдим за
живота
, да не засядаме в абстрактното, а действително да добием непредубеден поглед върху
живота
.
Много е важно, ако искаме да съдим за живота, да не засядаме в абстрактното, а действително да добием непредубеден поглед върху живота.
Тогава е необходимо да си поставяме такива въпроси.
към текста >>
Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от
живота
си в изгнание в Дрезден.
Първоначално той решил да не говори открито за преживяването си и продължил работата си и създава семейство. Когато през 1610 г. получава и второ видение, той започва да пише първия си трактат „Аврора“ (Aurora или Die Morgenroete im Aufgang). „Аврора“ се разпространява като ръкопис, докато не попада в ръцете на главния пастор на Гьорлиц, който смята, че това е ерес и заплашва Бьоме с отлъчване, ако не спре да пише. След години мълчание приятели и покровители на Бьоме го убеждават да продължи да пише и разпространяват творбите му в преписи.
Първият му печатен труд „Пътят към Христа“ (Weg zu Christo, 1623 г.) предизвиква нов скандал и Бьоме прекарва последните години от живота си в изгнание в Дрезден.
За този кратък период Бьоме написва огромен брой трудове, сред които „De Signatura Rerum“ и „Misterium Magnum“. Щайнер говори за него в GA 54 „Загадките на света и Антропософията“, GA 62 „Резултати от духовното изследване“ и GA 7 „Мистиката в зората на съвременния духовен живот и нейното отношение към модерния светоглед“
към текста >>
86.
Втора лекция, 7 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за
живота
.
Но затова човекът от дохристиянските времена е имал живо съзнание за съществата на третата йерархия. Той го е имал, благодарение на това, че е знаел: моята душа не е идентична на моето тяло; той е имал ясното съзнание, че тази душа не е свързана с кръвта или мускулите и т.н., а че душата му е свързана със съществата на третата йерархия.
Обаче той изпадал в друга заблуда, не в заблудата за съзнанието, а в заблудата за живота.
Той смятал, че тази душа със съществата от третата йерархия е така свързана с външната природа, както днешният човек мисли, че душата му е свързана с физическото тяло. Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления.
към текста >>
Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за
живота
.
Днешният човек се предава на измамата на съзнанието, сякаш душата му е свързана с неговото физическо тяло, и затова той не вижда Ангели, Архангели и Архаи, доколкото те са затъмнени за него от физическото му тяло. Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа.
Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието. Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
Той затова се е предавал на заблудата за
живота
, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления.
Древният човек – въпреки, че той е имал отчетливо съзнание, че съществата на третата йерархия присъстват и са свързани с неговата душа – ги е виждал не непосредствено, а смътно във външната сетивна природа. Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота.
Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления.
И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието. Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за
живота
, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Днешният човек в заблудата на своето съзнание мисли, че душата му е свързана с неговото тяло; древният човек е мислел, че съществата на третата йерархия са свързани с външната природа, която той възприема със своите сетива. Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления.
И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта. Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за
живота
, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Тогава той е смесвал божествените същества, съществата на третата йерархия, с природните явления, и той е виждал тяхната проява в природните явления. Днешният човек потапя своята душа в плътта и кръвта, древният човек е потапял съществата на третата йерархия във външната природа. Той не е имал естествознание, подобно на днешното, а е разглеждал природните явления, сякаш ги е овладял един или друг демон, по-голямо или по-малко духовно-божествено същество, спрямо което той се е предавал на заблудата за живота. Той затова се е предавал на заблудата за живота, защото си ги е представял, до известна степен, действащи в природните явления. И това е важно, че в хода на развитие на човечеството в дохристиянското време, човек се е предавал на описаната по-горе заблуда за живота, докато човекът след Мистерията на Голгота е започнал да се предава на заблудата за съзнанието.
Действието на Христос Исус – за това отново ще говорим утре – би трябвало да се състои в това, че по подобен начин, както това се е правило в древните мистерии по отношение на заблудата за живота, тази заблуда на съзнанието, най-малкото, да се издигне до осъзнаването: посредством „Христос в мен“ човек трябва да почувства, че това, което представляват азът и астралното тяло, живее в свободната духовност, а не е свързано с плътта и кръвта.
Но това може да се види, естествено, само по пътя на духовната наука; това може да се почувства посредством изречението на Павел: „Не аз, а Христос в мен“.
към текста >>
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за
живота
; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието.
Да погледнем още един път към това, на което ви обърнах внимание.
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието.
Знаейки това, много може да се разбере в развитието на човечеството. И, преди всичко, може да се разбере, защо преди Мистерията на Голгота хората, притежаващи атавистично ясновиждане, не са виждали това, което са съзерцавали, в истинския му вид, а са виждали духовните същества от висшите йерархии като демони. Затова древната митология се явява, всъщност, демонология. Боговете на древната митология са всъщност демони. Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
към текста >>
Причината за това е, че е съществувала измама за
живота
, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
До Мистерията на Голгота е имало нещо, което може, като човешка заблуда, да го наречем заблуда за живота; след Мистерията на Голгота се е появила заблуда, която може да се нарече заблуда за съзнанието. Знаейки това, много може да се разбере в развитието на човечеството. И, преди всичко, може да се разбере, защо преди Мистерията на Голгота хората, притежаващи атавистично ясновиждане, не са виждали това, което са съзерцавали, в истинския му вид, а са виждали духовните същества от висшите йерархии като демони. Затова древната митология се явява, всъщност, демонология. Боговете на древната митология са всъщност демони.
Причината за това е, че е съществувала измама за живота, състояща се в това, че човек, в известен смисъл, е трябвало да мисли някакъв вид лъжлив природен ред за божествен ред, както днес лъжливият възглед за тялото трябва да се разглежда като присъщ на човечеството ред.
към текста >>
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за
живота
са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за
живота
, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието.
Но след това дойде Мистерията на Голгота. Хората със своето душевно устройство трябваше да се ориентират, за да разберат, какво стана благодарение на Мистерията на Голгота. До Мистерията на Голгота човешките души в будно състояние се намираха в по-тесен контакт със съществата на висшите йерархии, отколкото днес при наличие на заблуда на съзнанието.
Те са виждали съществата от висшите йерархии, но вследствие заблудата за живота са ги обличали в поетичните образи на Зевс, Аполон и т.н.; това бяха съществата от третата йерархия, но тях са ги виждали в поетична форма, разглеждали са ги под влияние на заблудата за живота, както днес всичко, което се отнася до човека, го виждаме под влияние на заблудата на съзнанието.
Но заедно с това в човечеството е навлизал духовният ред. Помислете колко близък на божествения миров ред, е съзнавал своя човешки свят, човекът от миналите времена! Тук е имало човешка йерархия, там е имало божествена йерархия. Човек не се е чувствал, може да се каже, отгоре толкова затворен, както днес, а е продължавал своя свят в посока към божественото. Колко близък са чувствали гърците своя божествен свят на човешкия свят, на човешката йерархия!
към текста >>
Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на
живота
, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
„Знаете, за да предвиждате“, – това е радикален обрат в разбирането за истинност в наше време. Но с помощта на разбирането за истинност, което имаме днес, ние можем да разбираме само природата. И в това отношение вкарваме хората в огромна заблуда. Те мислят, например, че историческият живот може да се разбере с помощта на такова разбиране за истинност, към което са се придържали Огюст Конт и Сен-Симон. Но това не е така!
Това също е невъзможно и с помощта на старото разбиране за истинност, свързано с божия промисъл, доколкото то е стояло под влиянието на заблудата на живота, докато нашето днешно разбиране за истинност, стои под влиянието на заблудата на съзнанието.
към текста >>
Но сега в
живота
на новото човечество става нещо много своеобразно.
Но сега в живота на новото човечество става нещо много своеобразно.
Да вземем друг факт, който трябва също да разгледаме съвсем непредубедено, без какъвто и да е неподобаващ ни национален шовинизъм. Във възгледите, които процъфтяват на почвата на новите народности, отличително е това, което се определя от характера на народа. И изхождайки от тази гледна точка, бих искал да ви посоча друг факт, да ви насоча към определящия тона английски философ, Бентам[ii]. Бентам можем да се смята за характерен за мисленето на своя народ. И с пълно право възгледът на Бентам може да се обозначи като утилитаризъм, в дълбок смисъл като утилитаризъм; защото в основата на мисленето на Бентам стои определен принцип по отношение на идеалния миров ред.
към текста >>
87.
Трета лекция, 8 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на
живота
– знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
Също така сме пропити и от така наречения Дух на Времето, същество, принадлежащо към йерархията на Архаите. Но ние имаме много слабо, смътно съзнание за това, което изхожда от тях. Да, днешното човечество изобщо нямаше да го има, ако то не се чувстваше включено в историята, в историческия живот. Източният мироглед изобщо не достига до съзнанието за това, как живее земният човек. Това е специалната задача на западната култура – да се усещаме като историческо същество, като същество, – имаме предвид себе си, – принадлежащо на XIX и XX век.
Но не повече от броя на годините и няколко характерни дати – по-нататък ще чуем, колко малко значи това за разбирането на живота – знае за това съвременното материалистично съзнание на човечеството.
към текста >>
И така, в какво се състои разликата на нашия живот в периода от заспиването до пробуждането, тоест това, което ежедневно правим, от
живота
между смъртта и новото раждане?
И така, в какво се състои разликата на нашия живот в периода от заспиването до пробуждането, тоест това, което ежедневно правим, от живота между смъртта и новото раждане?
Всяка вечер при заспиването ние, може да се каже, временно оставяме своето физическо и етерно тела. Те се запазват. По друг начин стои работата, ако не се връщаме, ако сме умрели. Тогава е видно, че нашето физическо и етерно тяло се предават на силите на земното развитие. Ние знаем, че само така ни се струва, неотдавна говорихме, че това само ни се струва; но за нашето възприятие физическото и етерно тяло се предават на земното и небесното пространства.
към текста >>
И така, представете си, как, собствено, в
живота
са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството.
Когато сутрин се събуждате и се потапяте във вашето етерно тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на съществата от втората йерархия. Вие се потапяте също и във вашето физическо тяло. Това, което външната анатомия и физиология знаят за физическото тяло, което в мистериите са наричали Храм на човека, е само най-външната обвивка. Ще получим някакво понятие за това чудесно образувание, наричано физическо тяло на човека, ако знаем, че то е творение на съществата от първата йерархия. Когато сутрин се потапяте във вашето физическо тяло, вие се потапяте, собствено, в творението на най-висшата йерархия.
И така, представете си, как, собствено, в живота са разпределени тези неща: тук, между раждането и смъртта, когато сме будни, ние се потапяме първо в нашето астрално тяло, в което действа историческият живот на човечеството.
След това се потапяме в нашето етерно тяло, творение на втората йерархия, в което действат много неща от Космоса, от етерното тяло на Космоса. И накрая се потапяме в нашето физическо тяло, което е творение на съществата от първата йерархия. И когато живеем между смъртта и новото раждане, ние живеем не в обкръжението на творенията, а на самите творци.
към текста >>
Също така, ако не е искал да ги вижда, той въпреки това ги е виждал вътрешно, защото в онези минали времена още я е нямало заблудата на съзнанието, която я има днес; имало я е само заблудата на
живота
, която, както се казва, е антропоморфозирала тези образи.
съществата от третата йерархия, които е наричал Озирис или Зевс, или Аполон, или Минерва, или по друг начин, но той е знаел: тези същества, които само така той е можел да възпроизведе в своята фантазия, – но поетическите му образи се отнасяли за тези същества, – са му въздействали.
Също така, ако не е искал да ги вижда, той въпреки това ги е виждал вътрешно, защото в онези минали времена още я е нямало заблудата на съзнанието, която я има днес; имало я е само заблудата на живота, която, както се казва, е антропоморфозирала тези образи.
Но хората са знаели за тези
към текста >>
По времето на третия, египетско-халдейския културен период, тя е изпитвала това, което е можела да изпита благодарение на това, което са внасяли в
живота
съществата на третата йерархия.
Задълбочете се сега в разглеждането на такава човешка душа – тя преминава много инкарнации, както знаете, но нека първо да разгледаме три последователни: една египетска, една гръцка, и една в петия следатлантски културен период, – да се задълбочим в разглеждането на такава човешка душа.
По времето на третия, египетско-халдейския културен период, тя е изпитвала това, което е можела да изпита благодарение на това, което са внасяли в живота съществата на третата йерархия.
Но постепенно това угаснало. Малко от това още се е изпитвало в четвъртия, гръко-латинския период; много хора действително още изпитвали това чак до 333 година след Мистерията на Голгота, а после това постепенно угаснало; по-късно хората все повече и повече е трябвало да се ограничават с това, което се намира в сетивния свят, ако не са можели вътрешно да се развият до там, че по други пътища да опознават духовния свят и така да се издигнат до съществата на третата йерархия.
към текста >>
Времето – това е заблуда, това е много сериозна истина, доколкото времето, като заблуда, стои в основата на много други заблуди в
живота
.
Времето – това е заблуда, това е много сериозна истина, доколкото времето, като заблуда, стои в основата на много други заблуди в живота.
Така, например, ако приложим времето неправилно към историческия живот, много неща ще ги виждаме в лъжлива светлина. Хората мислят примерно така: в първите три християнски столетия са станали определени събития, които сега могат да се смятат за отдавна изминали. В действителност те трябва да мислят така: Архангелът или съществото от йерархията на Архаите, което тогава е управлявало събитието, още присъства; но то действа по-нататък по друг начин. Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата.
към текста >>
Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в
живота
.
Миналото е само заблуда. Много зависи от това, в отношенията от духовната действителност да разбираш именно перспективния характер на времето, съзнавайки, че по отношение на събитията в техния времеви поток също е възможна заблуда, – без да го осъзнаваме, – както бихме се заблуждавали относно събитията в пространството, ако не отчитаме перспективата. Представете си, колко голяма може да бъде заблудата ви, ако не отчитате перспективата и смятате, че отдалеченото в пространството ще ви въздейства по същия начин, както намиращото се в близост. Например гледате планина в далечината. Здравето ви зависи съществено от въздуха, който ви обкръжава; то не зависи от въздуха, обкръжаващ отдалечената планина, и ако искате той действително да ви действа оздравяващо, трябва да тръгнете натам.
Действителността съществено е свързана с перспективата, ако говорим за действителността в живота.
Така стои работата и с понятието време. По правилен начин живеем в настоящето време, ако не мислим, че отдалечените събития от миналото могат да имат за нас такава тежест, както и близките събития. Ако се вглеждаме в третия следатлантски период, в египетско-халдейската епоха, и обръщаме внимание само на това, което ни казват документите, и така регистрираме събитията, както ги регистрира Fable convenue (според израза на Наполеон La vérité historique est souvent une fable convenue – Историческата истина често е договорена басня – бел.на прев.), която днес наричат история, ние правим грешка в перспективата. Защото за нашия днешен живот изобщо няма никакво значение това, което хората, като свои външни действия са изпълнявали в египетското време, а значение има само това, което са правели Ангелите, Архангелите и Архаите; но това се проявява само при разглеждане, отчитащо перспективата. Затова съществува основно положение, и не само днес, когато отново трябва да открием всички тези неща на почвата на антропософията, но това основно положение е съществувало във всички времена и за всички духовни изследователи, че времето като такова е заблуда, и никога сериозните познавачи на действителността не са разглеждали времето като нещо истинско.
към текста >>
За да се съди за
живота
, е необходимо действително да се познава
живота
, иначе навсякъде само ще се удивяваме, че там или тук става едно или друго.
За да се съди за живота, е необходимо действително да се познава живота, иначе навсякъде само ще се удивяваме, че там или тук става едно или друго.
Това, което става, произлиза от импулсите на човешката душа. Но ако малко ни е грижа за това, което става на основата на човешката душа, за което толкова малко се грижеха в последните десетилетия хората на Земята, не следва да се учудваме, че събитията като цяло взимат катастрофален характер. Но това, което изведох, го изведох от една особена основа. За първи път се наблюдава такова оригинално явление, че това, което е само източник на заблуди, се превръща в мярка за всички стопански ценности: времето като работно време.
към текста >>
88.
Четвърта лекция, 13 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
От това, което в
живота
му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
Съвсем нямам намерение да доказвам, че това, което се изучава днес, е пряко следствие и действие на решенията на Събора; но това, което тогава е било изведено в догма на Осмия събор в Константинопол, е било мисловно следствие от дълбоки явления, които бяха скрити зад повърхността на нещата, и които днес още продължават да действат. И всичко това, което искат да догматизират – без значение дали това са го правили доблестните философи, изявили се на Събора в Константинопол, или доблестните философи от днешните университети, – всички тези понятийни призраци, по принцип не са нищо друго, освен понятийни халюцинации, които се надигат в човека, и които са прекалено фини, бих казал, за да добият реалното съдържание, на стоящата зад тях действителност. Доколкото днешният човек по силата на своята душевна конституция по известен начин се люшка между халюцинациите на своя понятиен свят и илюзиите на своя природен възглед, дотолкова за него съществува опасност от дуализъм. И винаги ще го грози опасност, всичко, което измисля като идеи, като идеали, да успее да го внесе само в халюцинаторната сфера от понятия, която достига реалността; но това, което той измисля относно природата, може да го внесе само в илюзорната сфера на природните възгледи, която също не контактува с истинската реалност. Човек никога не достига дотам, че това, което той нарича истина – една дума, – да го намери непосредствено, имам предвид, по удобен начин.
От това, което в живота му носи раздвоение, съмнение, скептицизъм, той трябва да пробие към истината.
В днешния цикъл на развитие човек е принуден, изхождайки от колебанията между халюцинациите на философията и илюзиите на естествознанието, да се издигне до истинската реалност, до това, което е действително.
към текста >>
Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от
живота
, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията.
Но именно по отношение на духовните неща не е така лесно да се възпита това чувство за действителност, защото именно по отношение на духовните неща се изпада повече, отколкото сами можем да забележим, в гола игра с понятията, в гола диалектика. И това, което се проявява като външна илюзия, още щом се пренесе в морално-духовния живот на човека, още повече способства за създаването на илюзии. По отношение на определени неща човек винаги се опитва да теоретизира.
Той се опитва да теоретизира относно добро и зло, свобода или необходимост; може да се каже, че за най-важните въпроси от живота, човек е много склонен да теоретизира, тоест охотно се отдава на голата игра с понятията.
И това, което днес тук или там срещаме в дискусиите на мирогледни теми, като правило, става, собствено, само в рамките на диалектиката на понятията. Хората се самозаблуждават даже в това, че им се струва, че те манипулират понятията, но в действителност те имат не понятия, а наред с понятията те имат още симпатии и антипатии за определените понятия, и съобразно своите симпатии и антипатии хората образуват едни или други взаимосвързани понятия и т.н., а тук бих искал за малко да се спра. В повечето дискусии, засягащи мирогледи, които са само игри с понятията, съвсем се откъсват от действителността.
към текста >>
За да поясня, какво имам предвид, да изходим от често срещащ се в
живота
факт: омразата.
За да поясня, какво имам предвид, да изходим от често срещащ се в живота факт: омразата.
Такова нещо, като наличието на омраза в човешката природа, трябва да се обясни. Често едни или други неща се опитват да ги обяснят чрез гола игра с понятията. Омразата се проявява като душевно явление, като психологическа реалност. Но който се задълбочи в тези неща, много скоро ще открие, че всички нюанси на явлението омраза, собствено, не се покриват от понятията, с които се опитват да я обяснят. Такива неща като омразата могат да се разберат, само ако се опитаме да преминем от света на илюзиите към света на истинската действителност.
към текста >>
Нашето мислене в течение на
живота
ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно.
Работата с нашето мислене, с нашия човешки интелект би стояла съвсем лошо, ако не бяха другите обстоятелства, които вече споменах, и за които и по-нататък ще говоря. Работата с нашето мислене би стояла съвсем лошо, защото то винаги остава по отношение на нашето човешко същество в детско състояние.
Нашето мислене в течение на живота ни между раждането и смъртта придобива някои знания относно настоящето; за миналото и бъдещето на света то не знае нищо или гради някои хипотези, които тутакси се разпадат, ако само ги разгледаш по-сериозно.
Но това мислене е също зародиш на бъдещето. И както семето на растението днес не е нещо, което има значение за реалността на растителния свят, а в най-добрия случай ще се развие чак на следващата година, така и днешното мислене няма ценност за действителността. То се намира в такова отношение към имащото действителна ценност, както малкото дете по отношение на възрастния човек. Мисленето, собствено, изцяло е предназначено за бъдещето; и то в бъдеще ще добие реално значение, както от семето впоследствие се развива цялостно растение. Действителното съдържание, субстанцията на мисленето има днес ценност само като зародиш.
към текста >>
Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на
живота
, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
Ако някой днес има политическа теория, всичко останало той си го наглася според тази политическа теория, мироглед и всичко останало. Ако някой има философски мироглед, той го използва също като политика и т.н., всичко поставя под общ знаменател. Така стоят нещата в наше време. Животът протича диференцирано. Свободен от илюзии може да бъде само този човек, който знае, как диференцирано протича животът.
Бъдещето се стреми не към аморфното състояние на живота, а към силна диференциация: на духовен живот – като наука, известен вътрешен живот, за който днес още малцина имат представа, и който, съгласно древния обичай, може да се нарече религиозен, – и на политически живот.
Ако се смесват помежду си всички тези неща, опитвайки се да се регулира едното по правилата на другото, се правят грешки, които описах тук миналата година, или преди две години[v]. Защото тези неща се развиват в отделни потоци: от една страна, социалният живот в направление на социализма; от друга страна, религиозният живот в направление на свободата на мислене; и научният живот в насока пневматология (учение за Светия Дух и действието му в света и човека, от гръцки, pneuma – дух –бел.на прев.), в насока на духовното познание. Само в живото взаимодействие на трите потока бъдещето може да внесе в човешкото развитие целебни сили, не рай на Земята, а целебни сили. Но би било лошо, ако ние, например, си представяме външния живот пневматологически, желаейки да основаваме религиозни секти, желаейки да го изпълним с пневматологичен живот, тоест да провеждаме политиката от позицията на пневматологията. Това нищо не би дало.
към текста >>
Трудове (подборка): „Истината на религията“ (1911), „Методи на аристотелевото проучване“ (1872), „Основа и идеал на
живота
“ (1907), „Основни направления в съвременната мисъл“ (1908).
Рудолф Кристоф Ойкен, 1846-1929, немски философ, награден през 1908 г. с Нобелова награда за литература.
Трудове (подборка): „Истината на религията“ (1911), „Методи на аристотелевото проучване“ (1872), „Основа и идеал на живота“ (1907), „Основни направления в съвременната мисъл“ (1908).
към текста >>
Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за
живота
, защото всичко това се изкоренява от духовната наука.
[vi] Като допълнение и само като допълнение искам да кажа нещо: не се поддавам на никакви илюзии.
Вие знаете, – или поне тези, които действително малко разбират, трябва да знаят това, – че аз нямам нито наченки на параноя, нито някакви илюзии за живота, защото всичко това се изкоренява от духовната наука.
Но понякога трябва да правя едни или други забележки. За да не заспят напълно членовете на Обществото, което се нарича антропософско, трябва понякога да правя едни или други забележки, и не бих искал , да се отдават на илюзии. Но, поглеждайки това, което стана тези дни, бих искал да кажа следното: всъщност, движението, което наричам антропософско, в последно време беше подложено на нападки от различни страни, и особено от страна, която сега вече ясно е видна. Отделни нападки почти не заслужават внимание, защото те идват от страна на хора, които в по-голямата си част се проявяват като дилетанти. Но има факти за сериозни нападки, особено от страна на църквата.
към текста >>
89.
Пета лекция, 14 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от
живота
в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
Известни са ми съвременни мистици, които се опитват да разсъждават за съществото на човека по следния начин. Ще приведа резултат, до който те се надяват да стигнат. Те казват, примерно, така: когато човек се разглежда такъв, какъвто странства по земята, цялото му битие представлява загадка. Със своето душевно битие той далеч се извисява над това, което е в състояние да представи в цялото си човешко битие и да разкрие себе си, в известен смисъл, в изживяванията на взаимоотношенията с другите хора. Затова е необходимо да се приеме, – такова е мнението, към което се придържат тези мистици, – че човек в своето същество представлява нещо съвсем друго, различно от това, което той изглежда тук в своите земни появявания.
Той би трябвало да бъде грандиозно космическо същество, което по своята природа е доста по-величествено от това, което представлява тук на земята; по някаква причина той се е лишил от живота в Космоса и трябва да бъде привързан към земното битие, – буквално така казват, например, мистичните привърженици на това направление, – за да се научи тук на смирение, да се научи да бъде скромен, да се почувства малък, докато в действителност е величествено, могъщо космическо същество, което по някаква причина се е оказало недостойно да води такъв космически живот.
към текста >>
Но който дълбоко разбира
живота
, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на
живота
и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност.
Знам, че мнозина просто ще се присмеят над такава идея.
Но който дълбоко разбира живота, знае, че и такава мистична идея, в края на краищата, е породена от изключителната трудност за разрешаване загадките на живота и тези трудности все повече и повече обременяват душата на човека, която се стреми да се задълбочи в истинската реалност.
От самосебе си се разбира, че не искам да кажа нищо лошо за тази идея, характерна за едно днешно мистично направление. Искам само да я дам като пример за разбиране, което също може да намери място в душата на човека. Със същия успех могат да се приведат още дузина други, повече или по-малко философски или мистични абстрактни решения на загадките на човека.
към текста >>
Действителното, предметно, съгласувано с действителността разглеждане, винаги трябва да има предвид цялото течение на
живота
, ако иска да го разбере.
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта.
Действителното, предметно, съгласувано с действителността разглеждане, винаги трябва да има предвид цялото течение на живота, ако иска да го разбере.
И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на живота дава резултат, какъвто човек, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава човек би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
към текста >>
И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на
живота
дава резултат, какъвто човек, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава човек би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
Такива неосъзнати желания играят своята роля особено тогава, когато вътре в човека трябва да се проявят висшите жизнени истини, засягащи същността на самия човешки живот, да кажем, обикновения човешки живот, както той протича във физическия свят между раждането и смъртта. Действителното, предметно, съгласувано с действителността разглеждане, винаги трябва да има предвид цялото течение на живота, ако иска да го разбере.
И сега си представете, че такова съгласувано с действителността разглеждане на живота дава резултат, какъвто човек, макар и подсъзнателно, никак не би желал: тогава човек би направил всичко, посредством лъжлива логика да мине покрай неудобния резултат.
към текста >>
Но за
живота
, който човек би искал да води на земята, при внимателно разглеждане на работата, изглежда така, че именно истината относно човека е такава, че повечето жизнени удобства предизвикват лека тревога – макар и подсъзнателна тревога, но разбирате, какво имам предвид, – лека несъзнателна, понякога кореняща се дълбоко в подсъзнанието тревога.
Духовнонаучното разглеждане показва, че така е в действителност. Разбира се, може да се намери по-висока гледна точка, от която, може би, всичко това ще изглежда по-различно.
Но за живота, който човек би искал да води на земята, при внимателно разглеждане на работата, изглежда така, че именно истината относно човека е такава, че повечето жизнени удобства предизвикват лека тревога – макар и подсъзнателна тревога, но разбирате, какво имам предвид, – лека несъзнателна, понякога кореняща се дълбоко в подсъзнанието тревога.
Но трябва по-нататък да разгледаме целия човешки живот.
към текста >>
Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме
живота
му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от
живота
.
Ние знаем, че целият този човешки живот, ако го разглеждаме точно и обективно, се дели на различни периоди. За тези периоди можете да прочетете в книгата ми „Възпитанието на детето от гледна точка на духовната наука“.
Знаем, че човек може да бъде разбран, само ако разглеждаме живота му първо от раждането до смяната на зъбите, след това от смяната на зъбите до половата зрелост, от половата зрелост до началото на второто десетилетие, да кажем, до средата на 21 година от живота.
Животът на човека може да се разбере, когато се опитваме да го разберем от естественонаучна гледна точка, ако обърнем внимание на периодичността на човешкия живот със седемгодишен цикъл.
към текста >>
От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в
живота
спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
Във всеки от тези периоди в човешкия живот става нещо важно.
От това, което говорихме вчера, знаете, че човек е така ориентиран в живота спрямо Космоса – вчера ви припомних образа на магнитната стрелка, – че, например, формата на главата му сочи към далечното минало, а формата на крайниците му сочи към далечното бъдеще, както единият полюс на магнитната стрелка сочи север, а другият полюс сочи на юг.
към текста >>
В първия седемгодишен период от
живота
ни в нас господства нещо различно, от това във втория седемгодишен период.
Тази ориентация по отношение на Космоса е различна за всеки отделен главен период в човешкия живот. Във всеки отделен период други сили се включват в човешката организация.
В първия седемгодишен период от живота ни в нас господства нещо различно, от това във втория седемгодишен период.
Всичко, което примерно на седмата година от живота се изразява в това, което като плът, може да се каже, изпълва целия ръст, доколкото израстват постоянните зъби, това, което изпълва при растежа им постоянните зъби, всичко това се произвежда от силите на Космоса в първите седем години от живота. И отново има нещо, което човек задържа в своето формиране. Задържането е в това, че когато достига полова зрелост, това, с което, може да се каже, той тангира, се образува благодарение на това, че определени развиващи сили, които имат своя произход в Космоса, се формират във втория жизнен период.
към текста >>
Всичко, което примерно на седмата година от
живота
се изразява в това, което като плът, може да се каже, изпълва целия ръст, доколкото израстват постоянните зъби, това, което изпълва при растежа им постоянните зъби, всичко това се произвежда от силите на Космоса в първите седем години от
живота
.
Тази ориентация по отношение на Космоса е различна за всеки отделен главен период в човешкия живот. Във всеки отделен период други сили се включват в човешката организация. В първия седемгодишен период от живота ни в нас господства нещо различно, от това във втория седемгодишен период.
Всичко, което примерно на седмата година от живота се изразява в това, което като плът, може да се каже, изпълва целия ръст, доколкото израстват постоянните зъби, това, което изпълва при растежа им постоянните зъби, всичко това се произвежда от силите на Космоса в първите седем години от живота.
И отново има нещо, което човек задържа в своето формиране. Задържането е в това, че когато достига полова зрелост, това, с което, може да се каже, той тангира, се образува благодарение на това, че определени развиващи сили, които имат своя произход в Космоса, се формират във втория жизнен период.
към текста >>
Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от
живота
.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие.
Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота.
Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години. В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено.
към текста >>
Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за
живота
много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години.
Работата стои така, че може да се каже: в цялостния човек различни членове се намират във взаимодействие. Детето развива определена психическа дейност в периода до смяната на зъбите; и тази психическа дейност е изключително важна именно в тези първи години от живота.
Само ви напомням наистина мъдрото изречение на Жан Пол, който е казал, че в началото на своя живот, от дойката си, без съмнение, е научил за живота много повече, отколкото от всичките си професори в академичните години.
В това изказване се съдържа нещо много мъдро, много правилно. Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм.
към текста >>
Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в
живота
по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта.
Трябва само правилно да се оценят тези неща. На много неща се научаваме през тези първи седем години от нашия живот, но наученото остава в известен смисъл интелектуално, и се намира долу, в смътните дълбини на душевния живот, който е още почти подобен на телесния живот. Но ако прочетете моята книга „Духовното ръководство на човека и човечеството[ii]“, ще видите, че животът, който детето развива през първите седем години, може да се оценява по-различно, отколкото се прави обикновено. През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран.
Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта.
Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта. Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от
живота
му.
През тези първи седем години действително господства немалка мъдрост в човешкия организъм. Когато детето, – употребявайки буржоазния израз – „за първи път види бял свят“, мозъкът му е още слабо диференциран. Той се диференцира едва с течение на времето, и това, което се проявява като структура на мозъка, действително съответства, ако се проучи това, на влиянието на дълбоката мъдрост, както и всичко, което правим в живота по-нататък – дали конструираме машини или се занимаваме с научни изследвания, – ние го правим, опирайки се на мъдростта. Естествено, не можем по-късно по съзнателен начин да правим това, което сме правили безсъзнателно, когато, така да се каже, едва сме видели белия свят. Тогава в нас е господствал космическият разум, този космически разум, за който също трябва да говорим, когато обсъждаме развитието на речта.
Наистина, висшият космически разум господства в човека през първите седем години от живота му.
към текста >>
Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от
живота
на детето.
Днес обикновено не се изучава изцяло човешкия живот, така наречения нормален човешки живот; защото за да се изучава нормалния човешки живот, се изисква определена отдаденост, първо, на самия истински човек, а от друга страна, на великите космически закономерности. И колкото и странно да звучи, това, което господства в човека през първите детски години, през първите седем години от човешкия живот, е невъзможно да се разбере, нито бидейки дете, нито юноша или девойка, нито бидейки вече образован човек на двадесетгодишна възраст. Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години.
Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето.
Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст. И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>
И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от
живота
.
Това е невъзможно да се разбере. Може да се стигне до известно разбиране на това, което се разиграва в детските години, ако търсим това разбиране вътре в човека, в неговия вътрешен опит, когато той достигне възрастта от 56 до 63 години. Едва тази зряла възраст ни дава възможност да надникнем в това, което господства през първите седем години от живота на детето. Това не е съвсем удобно; защото човек иска днес, едва прекрачил юношеската възраст, да бъде пълноценен човек. И днес ни се струва неудобно да се съгласим, че има нещо в света, даже в нас самите, за разбирането на което се изисква достигането на петдесетгодишна възраст.
И ако става дума за разбиране, за вътрешното човешко разбиране, което човек може да достигне, всичко, което се образува в годините на половото съзряване, тоест във възрастта от 7 до 14 години, може до известна степен да се научим да разбираме, чак достигайки възрастта от 49 до 56 години, тоест през петото десетилетие от живота.
към текста >>
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме
живота
, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят.
Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години. Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека. И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>
И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от
живота
, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от
живота
, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят. Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания.
И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години.
Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека. И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене. В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>
В първата половина от
живота
можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от
живота
, трябва да почакаме втората половина.
Би било добре, ако се съобразяваме с такива истини, защото посредством такива истини може да се научим също и да разбираме живота, докато другите истини, които обикновено се установяват по отношение на човека, са такива, каквито искат да ги видят. Но при това не се забелязва, че присъстват несъзнателните желания. И това, което се разиграва в нас в годините от половата зрелост до 21-та година от живота, за него се получава някаква представа, когато достигнем възраст от 42 до 49 години, а за това, което се разиграва между 20 и 28 години от живота, можем да получим някаква представа, достигайки възрастта от 35 до 42 години. Това, което казах по отношение на тези неща, е основано на реалното жизнено наблюдение, което е необходимо да се прави, за да се включи в духовнонаучните наблюдения, не да се занимаваме с детинските работи, които често наричат самопознание, а да се занимаваме с истинското самопознание, тоест с познанието за човека. И именно във възрастта от 28 до 35 години може да се изпита нещо, което може едновременно да бъде изпитано и разбрано; тук се достига някакво равновесие между разбиране и мислене.
В първата половина от живота можем да обмисляме, да си представяме различни неща; но за да изпитаме с пълно разбиране това, което ни се е представило през първата половина от живота, трябва да почакаме втората половина.
към текста >>
И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на
живота
ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от
живота
.
Къде му е свободата? Къде е съзнанието за принадлежност към човечеството? Разбира се, мога също да си представя и, че някой се чувства несвободен, защото не може едновременно да се намира в Европа и в Америка, някой се чувства несвободен, защото не може да свали луната от небето. Но фактите се градят не според човешките желания, и там, където става дума за това, човек да стигне до обяснение на самия себе си, също е необходимо да се имат предвид фактите. Тези факти са такива: ние не живеем просто така толкова модифициран и метаморфозирал живот, ние живеем този живот така, че всеки жизнен период има свой смисъл и свое значение по отношение на другите периоди.
И при това ние живеем, както беше казано, нормален живот, ако това ни бъде позволено, до шестдесет години, – за ранната смърт ще говорим от тази гледна точка утре, – и по някакъв начин едва във втората половина на живота ни става ясно това, което е ставало с нас през първата половина от живота.
към текста >>
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за
живота
би имало място.
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място.
Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота. Но вследствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки. Да разбираш живота, това действително е вътрешна задача. И именно, ако става дума за тази интимна задача, не трябва да се пропуска от внимание, че желанията трябва да мълчат, и трябва да се взема предвид само обективното.
към текста >>
Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за
живота
.
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място.
Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота.
Но вследствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки. Да разбираш живота, това действително е вътрешна задача. И именно, ако става дума за тази интимна задача, не трябва да се пропуска от внимание, че желанията трябва да мълчат, и трябва да се взема предвид само обективното.
към текста >>
Да разбираш
живота
, това действително е вътрешна задача.
Човек би могъл доста по-уверено и правилно да се ориентира в света, ако такова познание за живота би имало място. Защото тогава всичко би се градило на надеждна жизнена почва, докато днес, доколкото се ориентираме не по обективното, а по своите желания, често просто се придържаме към следното: разбира се, до тридесет има на какво да се научим, но след това вече сме готови хора, вече сме узрели за живота. Но вследствие на това изцяло се изпускат предвид вътрешните жизнени взаимовръзки.
Да разбираш живота, това действително е вътрешна задача.
И именно, ако става дума за тази интимна задача, не трябва да се пропуска от внимание, че желанията трябва да мълчат, и трябва да се взема предвид само обективното.
към текста >>
Ако това не беше така, тогава в
живота
би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Сега да отбележим определено изглаждане в хода на човешката еволюция. В предишните времена работата е стояла съвсем иначе – говорил съм вече за това: спомнете си[iii] какво ви разказвах за човешкото развитие от атлантската епоха до наши дни, за постоянното подмладяване на човечеството. Определено изглаждане се е осъществило защото в хода на еволюцията е започнало да се проявява това, че един елемент е родствен на друг.
Ако това не беше така, тогава в живота би ставало следното: за някои неща, които се отнасят до истината в човека, чието живо разбиране е възможно едва след достигането на четиридесет години, както го описах по-горе,този, който е достигнал двадесетгодишна възраст, трябва да вярва на четиридесетгодишния.
Макар и не изцяло, но в хода на развитието на човечеството самите понятия и представи са станали такива, че на една възраст може да се получи усещане за увереност по отношение на друга. Когато има достатъчна готовност, да се изслушват четиридесетгодишните и петдесетгодишните, които говорят за своя жизнен опит, се предполага, че младите, които позволяват да се сподели с тях този опит, днес не разчитат на голия авторитет, а това вече е обусловено от развитието; но когато мислят, – младият човек може само да мисли, – в характера, който придобиват мислите, се съдържа повече от това, което просто апелира към вярата, в тях вече е заложена определена възможност също да преценяват. Изобщо може да се каже: на младини човек мисли, на старини разбира. Но в това вече е заложено нещо, което може да даде повече от убедеността на вярата и голото доверие към авторитета. Това създава известен баланс.
към текста >>
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в
живота
, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората!
Възприемете това, което казах, за житейска истина. Ако приемете това като житейска истина, тя ще хвърли светлина и върху жизнената практика.
Представете си, ако това, което казах, се въплъти в живота, ако хората започнат така да мислят, чувстват и възприемат – как това би се отразило в отношенията на хората!
Как това би способствало за установяването на връзката на душа с душа! Младият човек се намира в особено отношение към стария, когато знае: той може да изпита нещо, което по отношение на това, което може просто да се помисли, представлява разбиране на помисленото. Тогава, ако застанем на такава жизнена позиция, по-съвсем друг начин бихме слушали съобщенията, които може да направи човек, намиращ се в друга възраст. И тогава до дълбока старост би се запазвал интересът към това, което бърборят наоколо младежите, че даже и децата. Спомнете си колко често съм ви казвал: и най-мъдрият може да се поучи от малките деца!
към текста >>
Днес ви поднесох някои неща, които са малко неприятни за
живота
, но са истинни и са факти, доколкото в духовната наука не можеш да мръднеш напред, ако не свикнеш смело да гледаш и неприятните факти.
Днес ви поднесох някои неща, които са малко неприятни за живота, но са истинни и са факти, доколкото в духовната наука не можеш да мръднеш напред, ако не свикнеш смело да гледаш и неприятните факти.
към текста >>
Но който има търпението да наблюдава в
живота
такива и подобните им неща, няма да не те разбере, ако му кажеш: Омир е невъзможно да бъде разбран, ако ползваме всичко това, което имаме на разположение; ние само си въобразяваме, че го разбираме.
Ето какво е нужно за да се направи съвсем честен превод от един език на друг, и какво е нужно, написаното да се превърне в своята противоположност! При това съвсем не става дума за маловажни неща, а, по принцип, само за основни положения, с които днес изобщо запознаването е само от преводи. Това е такова малко наблюдение, което ви представих.
Но който има търпението да наблюдава в живота такива и подобните им неща, няма да не те разбере, ако му кажеш: Омир е невъзможно да бъде разбран, ако ползваме всичко това, което имаме на разположение; ние само си въобразяваме, че го разбираме.
към текста >>
То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от
живота
, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука.
Знаем, че човек носи в себе и други членове на своето същество: астрално тяло, етерно тяло, физическо тяло. Но обичайната му днешна душевна настройка не достига нито астралното, нито етерното, нито физическото тяло. Защото това, което анатомът изучава отвън, е само външната страна. Вътрешното познание не излиза извън рамките на аза, то мълчи също и за физическото тяло. Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания.
То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука.
Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане. Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота.
към текста >>
Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от
живота
, може да бъде началото на такова слизане.
Но до това трябва да се стигне, за да се проследява с разбиране човека отвътре – житейското познание, за което вече говорих в началото на днешните разглеждания. То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека.
Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане.
Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн.
към текста >>
Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за
живота
.
То е началото на това вътрешно познание, това, което може да се разбере във втората половина от живота, то е начало, макар и много слабо начало; за по-добро начало е нужно да се издигнем до духовната наука. Когато вътрешно се разбере човека, от голия интелект се спускаме към волята. Вчера казах: субектът на волята, собствено, волящото в нас, подхранва космическата памет. Тоест необходимо е да се спуснем най-долу в човека. Това, което човек, ако го иска, при развитието на нормалната житейска мъдрост може да развие във втората половина от живота, може да бъде началото на такова слизане.
Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота.
Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн. Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
към текста >>
Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на
живота
, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
Тогава за него ще се изяснят не толкова много неща, но неща, необходими за живота. Но ако той слезе тук с развито висше знание, тогава при това слизане в собственото му същество, ще му се открие паметта на Космоса. Тогава той ще стигне до възглед, различен от теорията на Кант-Лаплас, например, за това, което носим в своето физическо тяло. Вие знаете, че по своя произход то е най-старо, началото му е било заложено в четвъртата предшестваща инкарнация на Земята. Слизайки, ние се научаваме да разбираме, че тази четвърта предшестваща инкарнация на Земята е била епохата на Сатурн.
Но и от обикновената житейска мъдрост, която ни се открехва във втората половина на живота, можем да се научим, какво трябва да се прави, че все по-дълбоко и по-дълбоко да се потапяме в съществото на човека, което е образ на света, и изучавайки този образ на самия себе си, ние се учим да разбираме света.
към текста >>
Социалният, политическият живот не може да съществува без нас, и тук не можем да се задоволим, да го разбираме посредством тези понятия, които са пригодни само за да интерпретираме
живота
, а не да го формираме.
Това е много неудобна истина. Защото ако се вижда това, не може вече да се каже: философите досега се опитваха само да интерпретират света; трябва да се стигне до промяна на света – при това тайно се предполага, че тя може да се осъществи посредством някаква диалектика; а трябва да си кажем: философите, именно защото като философи подхождат към предмета, трябва само да го интерпретират, защото самата природа – и може да се каже, слава Богу – съществува и без нас, и ние трябва да се задоволим да я интерпретираме.
Социалният, политическият живот не може да съществува без нас, и тук не можем да се задоволим, да го разбираме посредством тези понятия, които са пригодни само за да интерпретираме живота, а не да го формираме.
Тук вече е необходимо не просто да се теоретизира, което се изразява обикновено просто в халюцинации, както го показах вчера, а, наистина,задача на нашето време е издигането до реалния живот. И реалният живот във фактите изисква, този живот да не се възприема толкова праволинейно, както това обикновено се прави. Разбира се, представите, които човек предава на другите хора, водят до нещо; но те не винаги довеждат до едно и също. Не съществува абсолютна истина като абсолютен факт, и абсолютни факти също не съществуват като абсолютна истина. Всичко е относително.
към текста >>
Но именно това е, което стои в основата на катастрофата на нашето време – че в наше време е толкова необходимо да се разбира
живота
, обаче не искат да го разбират.
И така, днес ви приведох куп неща, които до някаква степен трябва да проникнат в душите ви. Приведох ви някои житейски факти, които трябва да бъдат усвоени, дори ако тези неща изглеждат различно. Някои, които днес смятат за велики хора, които много могат, нямат никаква представа за тези житейски истини.
Но именно това е, което стои в основата на катастрофата на нашето време – че в наше време е толкова необходимо да се разбира живота, обаче не искат да го разбират.
към текста >>
90.
Шеста лекция, 15 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на
живота
в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Духовно-душевният живот на хората, така, както изглежда в рамките на външната сетивна действителност, протича, както знаем, в дейността на мисленето, чувствата и волята.
И така, ако ние, съгласно действителността, искаме да разберем духовно-душевното течение на живота в дейността на мисленето, чувствата и волята, трябва да обърнем внимание на следното.
Доколкото човек живее в мисленето, чувствата и волята, тоест докато той чувства нещо и това, което чувства, го изразява в мисли, или възприема нещо във външния свят, и след това изразява възприетото посредством мисли, или когато действа, тоест преобразува волята си в действие – накратко казано, когато духовно-душевно провежда своя живот, винаги е необходимо да се отчитат отношенията, които се разиграват между духовните същества. Ако искаме да опишем духовно-душевната среда, в която се намира човек с душата си, не следва да избягваме да говорим за отношенията между духовно-душевните същества.
към текста >>
И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от
живота
, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Той живее така, че в известно отношение ще имаме предвид неговата ориентировка, ако кажем: той е така ориентиран космически, че последователно се ориентира по знаците на Зодиака. Той последователно се ориентира към Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Но той е ориентиран също и така, че първо се установява главната ориентировка, така че това, което се отнася до природата на главата му, ако тази ориентировка стои в основата на Зодиака, е ориентирана нагоре, докато това, което се отнася до крайниците, е ориентирано надолу. Затова може да се каже: в тази ориентировка сякаш се съдържа линията на равновесие, която разделя горно и долно.
И каква ще бъде космическата ориентировка на човека, – ако го видим в такова състояние, в каквото не бих искал да ви виждам, – когато го заварим в състояние, когато той не мисли, не действа, а просто се отдава на течението на вътрешните чувства, наполовина спи, наполовина е буден, когато нито е пасивен, нито активен, когато така е приспан от живота, – естествено, в него стават много неща, но той нищо от това не забелязва.
Ако искаме да характеризираме това състояние, – не бих желал, сега да се намирате в такова състояние, – ще кажем: равновесната линия стои хоризонтално (виж рис.4).
към текста >>
Само че в
живота
между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното.
Това, което сега ви описах, произхожда в човешкото душевно-духовно същество.
Само че в живота между раждането и смъртта това е скрито; в действителност това се случва в духовното.
В друга връзка тези дни казах, че когато човек проявява себе си в света предимно интелектуално, както е прието в съвременния свят, живее, собствено, в халюцинации. По принцип, представите, които си образуваме относно нашето мислене, чувства и воля, са халюцинации, и действителността, която стои зад тях, може да бъде направена видима посредством такива образи. В действителността зад нашите духовно-душевни процеси стои гореописаното; то се разкрива на човек във вид на отражение, което той възприема като мислене, чувства и воля. И когато разглеждаме човека от духовно-душевна гледна точка, понятието за развитие, за еволюция, не намира никакво приложение. Би било пълна глупост, ако кажем, че, например, човек едва от определена възраст става разумен, а дотогава той се е отдавал на своята необуздана волева природа, и че едното се е развило от другото.
към текста >>
Действително в това отношение ние сме двойствени същества и доколкото се развиваме в течение на
живота
, ние се развиваме така, че спокойно и търпеливо трябва, от една страна, да чакаме докато нашето телесно-душевно същество съзрее до степен нещо да разбира.
Действително в това отношение ние сме двойствени същества и доколкото се развиваме в течение на живота, ние се развиваме така, че спокойно и търпеливо трябва, от една страна, да чакаме докато нашето телесно-душевно същество съзрее до степен нещо да разбира.
Но, от друга страна, без каквото и да е развитие ние се намираме в областта на постоянното съществуване, където в детството гледаме от едно място в областта на съществуване, а на старини гледаме от друго място в областта на съществуване. Тук на Земята човек живее така, че това, което се разиграва в областта на постоянното съществуване, се излъчва в това, което се разиграва в областта на времето; двете се смесват помежду си.
към текста >>
Ако само понятието за време сериозно се приложи към човешкото развитие, или ако се вгледаме в областта на постоянното съществуване в
живота
, всичко ще е наред.
Може да има и други възражения. Някой може да каже: да, но какво ме интересува мен, в края на краищата, какво става тук долу!
Ако само понятието за време сериозно се приложи към човешкото развитие, или ако се вгледаме в областта на постоянното съществуване в живота, всичко ще е наред.
Така могат да говорят хора, които изцяло са затънали в майята, щом формират понятия, произлизащи от смесването, които изцяло остават в майя. В краен случай, ако искате да останете само в областта на постоянното съществуване, вие можете да живеете, можете да живеете в сънно състояние. Но, първо, вие можете да живеете с тези понятия, които формирате тук, – и те трябва да са доста остроумни, за да издържат критиката на съвременните учени, – вие можете в краен случай, но само в краен случай, да живеете с тези понятия, но не трябва да умрете с тях. С формирани по такъв начин понятия не трябва да се умира. И тук, когато се засягат тези тайни, започва сериозното духовнонаучно познание.
към текста >>
след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към
живота
, но също и към смъртта.
В предишните времена висшите духовни същества по свръхсетивен начин са обучавали хората, притежаващи атавистично ясновиждане, с понятията на инициацията. Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г.
след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта.
Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта. Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там. Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота. Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди.
към текста >>
Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу
живота
.
В предишните времена висшите духовни същества по свръхсетивен начин са обучавали хората, притежаващи атавистично ясновиждане, с понятията на инициацията. Затова за хората – всъщност това е било възможно до 333 г. след Мистерията на Голгота – е съществувал своеобразен вид свръхсетивно обучение, което те са можели да прилагат не само към живота, но също и към смъртта. Оттогава е станало необходимо, човек тук на Земята със свои усилия, посредством собствено разбиране, да подготвя душата за това, тя по правилен начин да може да премине през портата на смъртта. Пред лицето на науката за посвещението, не издържа критика такова фриволно изказване, като, например, следното: трябва просто да почакаме, докато встъпим в областта, в която попадаме след смъртта, за да видим какво има там.
Науката за инициацията отговаря на това: който чака, съгрешава срещу живота.
Защото бихте били ужасно изплашени, ако някой посветен – per impossibile – ви опише, какви уроди бихте се родили, ако запазите тази настройка в течение на целия период между смъртта и раждането, ако в периода между смъртта и раждането постоянно бихте казвали: ще почакам, докато се родя на Земята: тогава ще видя, що за същество е облеченото в плът и кръв. Тогава не бихте се отказали от благотворното влияние на тези сили, които ни предпазват от това, да се родим уроди. От това ни предпазват висшите същества. Духовният живот между смъртта и новото раждане – така казват съществата, които учат на това, – съществува не само за нашата област, той е подготовка за долната област, за да не се раждат там уроди, а хора, притежаващи благороден вид.
към текста >>
И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния
живота
, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек.
И характерна черта на нашето време е, че мина времето, когато до 333 г. висшите същества провеждаха свръхсетивно обучение, в което човек не беше нужно да участва със съзнанието си, доколкото това обучение ставаше в по-голямата си част в съня или в сумрачно състояние на съзнанието. Днес това, което му е нужно, човек го научава в общение с други хора. Тук той просто трябва да се откаже от своето високомерие, което го кара да казва, че винаги може да формира свое собствено съждение. В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад.
И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек.
И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света. Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>
По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява
живота
и ще господства в света.
В областта на преходното той може да разбере, че старият човек може нещо да съобщи на младия, нещо такова, което само възрастен човек може да съобщи на млад. И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст!
По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света.
Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>
Все повече и повече в
живота
и света се усеща потребността от науката за инициацията.
И ако той разбира това, защо не може също да разбере, че съществува наука за посвещение, която се предава от човек на човек, че сега фермент за социалния живота, който ще се развие в бъдеще, е това, че, ако човек в някакъв момент от времето, – ако говорим за областта на времето, – сам не може да разбере нещо, той трябва да го възприеме от друг човек. И вчера ви казах: нашето развитие във времето ще ни доведе до това, че нещата следва да се възприемат като не се доверяваме на голия авторитет; в представите, които формираме, следва да имаме вече някаква увереност, източник на която е вътрешното чувство. В цяла поредица от мои книги подчертавах, че на почвата на духовната наука не трябва да разцъфтява вярата в авторитета. Но това навярно трябва да се отнася към всичко, което стои на почвата на духовната наука: невъзможно е да се получи посвещение по такъв начин, че в духа на нашето време, просто като петле да кацнеш на стобора и да крякаш за собствената си убеденост на всяка възраст! По такъв начин могат да се издигнат всевъзможни програми, които трябва да завладеят света, но никога не може да се създаде наука, която ще управлява живота и ще господства в света.
Все повече и повече в живота и света се усеща потребността от науката за инициацията.
към текста >>
И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на
живота
на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души.
Зад това, което често наричат „любов“, се скрива не само повърхностност, но и извращаване на истинските отношения.
И този, който днес говори, основавайки се на науката за посвещението, говори не само за да внесе в човешката душа теоретични знания, но той говори от своето горещо сърце, от любов към човечеството, доколкото знае, че главно изискване на времето е, непосредствена задача да стане внасянето на духовния живот в човешките души, и така да се въздейства на живота на хората, че духовният живот да се утвърди в техните души.
Естествено, за това е необходимо по мъжествен начин да се противостои на развитието на човечеството във времето. Съзерцанието на висшето и низшето, които ясно трябва да се виждат, трябва да бъде внесено в душата на човека.
към текста >>
Ако разглеждате
живота
така, както това се прави днес, опирайки се на предвзетите илюзорни представи, вие не говорите за
живота
като цяло, а говорите за много малък фрагмент от
живота
.
Ако разглеждате живота така, както това се прави днес, опирайки се на предвзетите илюзорни представи, вие не говорите за живота като цяло, а говорите за много малък фрагмент от живота.
Проверих това. Аз, например, съм чел различни биографии на Гьоте. Написаното в тези биографии, се състои от умозаключения относно това, което Гьоте е направил, мислил и си е представял в периода от раждането до своята смърт. Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното. Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане.
към текста >>
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва
живота
между раждането и смъртта, няма никакво значение.
Проверих това. Аз, например, съм чел различни биографии на Гьоте. Написаното в тези биографии, се състои от умозаключения относно това, което Гьоте е направил, мислил и си е представял в периода от раждането до своята смърт. Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното. Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане.
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение.
Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
към текста >>
Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме
живота
му така, че опишем седемгодишните му периоди.
Но още щом душата на Гьоте е преминала през портата на смъртта, всичко, което е описано в биографиите от гледна точка на съвременния илюзорен мироглед, няма ни най-малко значение за областта, в която душата навлиза след смъртта, и която представлява друго съчетаване на областта на постоянното съществуване и областта на преходното. Защото той също е преходен, доколкото човек отново навлиза в битието, преминавайки през вратата на новото раждане. За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание.
Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди.
Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
към текста >>
Какъв важен повратен момент в
живота
му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
За областта, в която човек навлиза, преминавайки през портата на смъртта, всичко, за което ни съобщава илюзорният мироглед, илюзорната биография, която описва живота между раждането и смъртта, няма никакво значение. Тук решаващ е само въпросът: какво казва душата, обръщайки се към Космоса? – Това, което един човек казва на друг, дори и да са най-прекрасните неща на Земята, не достига до Космоса, ако самото то не изхожда от духовното знание. Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие!
Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия!
Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“. Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте.
към текста >>
Същото е ако опишете
живота
на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Но ще открием отношението към Космоса на това, което е преживял Гьоте, ако разглеждаме живота му така, че опишем седемгодишните му периоди. Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта.
Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте. И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението. Това, което се е предлагало в древността, съвременният човек трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
към текста >>
Този, който разглежда
живота
на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте.
Как Гьоте се е променял седемлетие след седемлетие! Какъв важен повратен момент в живота му, в светлината на седемгодишните периоди, е било пътуването му в Италия, или, най-малко решението му да пътува в Италия! Това, което се разиграва в седемгодишните периоди в смисъл на обикновената биография, се вписва в Космоса; с това имаме работа, когато човек преминава чрез портата на смъртта. И това, което Гьоте е изразявал, когато върху него са въздействали същества от областта на постоянното съществуване, което може да бъде описано така, както го описах днес, също има отношение към областта, в която се встъпва след смъртта. Същото е ако опишете живота на Гьоте от гледната точка, която следва от вчерашния начин на разглеждане на седемгодишните периоди: какво е чувствал Гьоте, когато е написал към едната от главите на своята книга епиграфа: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“.
Този, който разглежда живота на Гьоте от гледна точка на преходното, от гледна точка на развитието, и притежава духовнонаучното знание, когато се сблъска с такива думи, които Гьоте използвал като епиграф към една от главите на своята книга: „Това, което се желае на младини, се изпълнява на старини“, той, собствено, се сблъсква с вечния Гьоте.
И този, който, притежавайки духовнонаучни знания, се натъкне при Гьоте на нещо, което той казва, изхождайки от това, което е текло към него от областта на постоянното съществуване, където се разиграва действието на йерархиите, отново се натъква на това, което е вечното в Гьоте. Да се разбере не просто временното в света, а вечното, е възможно само по косвен път чрез духовната наука. Това е задачата, която стои пред съвременното човечество, което трябва да приеме науката за посвещението. Това, което се е предлагало в древността, съвременният човек трябва да го вижда в светлината, която изхожда за него от съвременната наука за посвещение.
към текста >>
Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на
живота
.
Защото нима не е факт непрекъснатото развитие от това, което по отношение на света е нищо, когато казваме: днешните идеали са зародиши за бъдещето, и днешната реалност е плод на миналото? При правилно разглеждане това дава истинското, некорумпирано учение за творението. На хората днес се предявяват следните изисквания: да разглеждат в правилна светлина това, което се разбира под еманационизъм, и да го разпростират върху духовно-душевния свят; това, което представлява некорумпираното учение за творението, също да се види в правилна светлина, но да се прилага не към Твореца, а към творението, към телесно-душевното. В признаването на дуалността, в съзерцаването на дуалността без мъгляво смесване на дуалистичните ориентири, се състои спасението, освобождаването на мирогледа, позволяващ правилно да се вижда областта на постоянно съществуващото и областта на преходното и умението да се съотнасят. Тогава ще може да се каже: ако съзерцавам действителността, стояща пред мен, тя е отражение, но в същото време и резултат от действие; отражение, доколкото тя принадлежи на областта на преходното, в която се разгръща еволюцията; и резултат на действие, доколкото тя принадлежи на областта на постоянно съществуващото, когато действа това, което днес при правилно разглеждане ние характеризираме като духовно-душевен живот.
Този, който правилно оценява тези неща, не казва, че учението за креационизма е вярно, а учението за еманацията лъжливо, или че учението за еманацията е вярно, а учението за креационизма лъжливо, а знае, че и двете са необходими фактори за разбиране на цялата пълнота на живота.
към текста >>
Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в
живота
.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот.
Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота.
Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност. Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното. Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Но в
живота
се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот. Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота.
Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност.
Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното. Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота. Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Ще разбираме
живота
, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда
живота
.
Преодоляване на дуализма може да стане не на теория, а само в самия живот. Но, който теоретично се опитва да съгласува областта на висшето и областта на нисшето, областта на преходното и областта на вечното, който посредством понятия, представи и идеи се опитва да достигне съответното стиковане, няма да достигне целите си и ще стигне до объркан мироглед, доколкото се опитва посредством интелекта да разреши това, което трябва да бъде намерено в живота. Но в живота се търси истината само тогава, когато се знае: трябва да се насочи погледът на едната страна, в областта на постоянно съществуващото, и там да се разбере това, което не е представено във външната действителност, и след това да се насочи поглед в областта на преходното и там също да се разглеждат човека и всички същества така, както това, собствено, противоречи на външната действителност. Но ако се обзаведем с двата метода, и ако срещнем някаква реалност, тогава в нея ще виждаме сливане на елементите, от които се състоим самите ние: от влияния на областта на постоянното съществуване, и влияния на областта на преходното.
Ще разбираме живота, ако не се опитваме да изградим теоретичен мироглед, който се изживява в понятията и идеите, а ако имаме два мирогледа: един за областта на духовно-душевното и друг за областта на телесно-душевното, и в живо взаимодействие, а не на теория разглеждаме това, което подхранва и опложда живота.
Само тогава ще намерим изход от дуализма.
към текста >>
Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в
живота
, а не в идеята или теорията.
Задачата не е да се се проявят учредители на религии, които да обучават хората на духовност, и, от друга страна, не е в това, да се проявят някакви учредители на научни секти, които да учат хората на материализъм; задачата се състои в това, материята да се разбира материално в еволюцията, а духовното да се разбира нематериално, духовно в областта на постоянно съществуващото, и действителността да се разглежда от тези две гледни точки. Материалното ще освети духовното, духовното ще се фиксира посредством материалното – това е, което трябва да се влее в мирогледа на бъдещето. Работата не е да се изправят философите и да дадат на хората дефиниция за истината, или, от друга страна, да дадат дефиниция за това, на което учи науката, за да обосноват теоретично така наречения монистичен възглед, а задачата се състои в това, да се разбере дуализма между истина и наука и в живия живот да търсим отношенията между истина и наука, за да стигнем до живата, а не теоретична теория на познанието. Не истина или наука, а както истина, така и наука: науката да се натоварва с тежестта на истината, тежестта на истината да се осветява от светлината на науката, признавайки, че човек е представен в света дуалистично, и само в своя живот, в своето формиране може да преодолее това, което трябва да бъде преодоляно като дуализъм. Задача на бъдещото човечество е не кантианството, което мисли, че това, което се преживява във външния свят, не е „нещо в себе си“, а истината и науката, тоест признанието, че всичко, което ни обкръжава, е майя, но то е майя защото ние, хората, по такъв начин сме разположени в света, че се намираме в дуалистично положение.
Благодарение на това наше положение ние създаваме майята и доколкото сами сме живи, преодоляваме тази майя в живота, а не в идеята или теорията.
към текста >>
91.
Седма лекция, 20 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Течението на
живота
се състои в преживяването по направлението горе и долу.
Горно и долно: това е било нещо живо, както в древността го е възприемал човек, както когато като дете той се е изправял отдолу нагоре, когато е усещал, че животът се състои в разгръщането по направлението нагоре и надолу.
Течението на живота се състои в преживяването по направлението горе и долу.
Ние се откъсваме в нормални условия само съвсем малко от повърхността на Земята в процеса на растежа, ако не използваме в ариманичната епоха въздухоплавателни средства или в атлантските времена, – но тогава това не е било твърде високо над Земята, знаете това от описанията ми на Атлантида, – тогава живо изпитваме горе и долу, противоположността на горно и долно. Но тази противоположност на горно и долно се е усещала в древните времена като противоположност на съзнателния и обективния свят, на съзнателния и несъзнателния свят. При усещането на горното и долното дълбоко са усещали също отношението на субекта към обекта. Горе все по-далеч и по-далеч са се разгръщали божествените светове, а долу са се намирали световете, противоположни на божествените, и мястото на човека е било между горното и долното.
към текста >>
92.
Осма лекция, 21 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от
живота
може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от
живота
, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от
живота
, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Да възпроизведем още един път накратко това, което казахме по отношение на тези два потока в човешкото познание, и след това да се опитаме на тази основа да формулираме изискванията, необходими за действителния възглед.
Казах ви, че човешкият живот протича така, че човек едва във втората половина от живота може да разбере това, което е мислил и изобщо каквото е правил на душевен план – и казах още, че в течение на първите седем години от живота, от раждането до смяната на зъбите, в нас е дейно разумно същество, разумното действа в нас, но това, което в нас действа като разумно, а също и това, на което се научаваме в тези първи години от живота, не го постигаме от нашите собствени човешки сили, ако имаме предвид единия поток, за който става дума.
Ако човек се опираше само на себе си като земен човек, едва в напреднала възраст, в края на петдесетте и началото на шестдесетте би могъл да разбере, какво е мислил, чувствал и искал като дете. И така, едва в напреднала възраст би могло да се стигне до самопознание по отношение на своя вътрешен детски живот. Силите на човека, които са способни да разберат това, което в първите детски години се е преживявало вътрешно разумно, тези сили се раждат едва в такава преклонна възраст.
към текста >>
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от
живота
, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст.
И това, което изпитваме в периода от половата зрелост до 21-та година от живота, можем да го разберем от собствените си човешки сили, след като прекрачим четиридесетгодишна възраст.
Това, което измисляме и си представяме като идеали, като житейски ценности, го разбираме с помощта на нашите човешки жизнени сили след тридесет години. Само това, което изпитваме във възрастта от 28 до 35 години, стои пред нас и можем веднага да го разберем. Това е средният член на човешкия живот, той се намира в известно равновесие, тук можем да разгръщаме мисълта си и да разбираме това по едно и също време; в друг жизнен период това не го можем.
към текста >>
Ще получите понятие за човешкото развитие в течение на
живота
, ако обмислите казаното тук; ще получите представа за това, как човек се развива във времето като земен човек.
Ще получите понятие за човешкото развитие в течение на живота, ако обмислите казаното тук; ще получите представа за това, как човек се развива във времето като земен човек.
Самопознанието, доколкото сме привързани към времето, би било възможно само по начина, да изчакаме да достигнем съответната възраст, за да разберем това, което сме мислили в друга, по-ранна възраст. Целият човешки живот е взаимосвързан. Ако ние бяхме само земни хора, развиващи се във времето, като личности нищо не бихме могли мълниеносно да научим за себе си, би ни се наложило да чакаме старостта, за да научим това, което е станало с нас на младини.
към текста >>
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на
живота
във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение.
Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта. И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили.
към текста >>
И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние
живота
между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение. Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността.
И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили. Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
И провеждайки така
живота
, ние сме въвлечени в действието на определени сили.
Зад нашия живот стои не само едностранното течение на живота във времето, което ни принуждава да чакаме и да чакаме за да разберем това, което сме мислили по-рано, и не само процесите във вечността, които еднакво се разиграват между раждането и смъртта в продължение на целия ни живот, но ние сами се намираме вътре в действителността и тази наша позиция вътре в действителността ни се представя във вид на нейно отражение. Цялото наше отношение към света ни се представя в негово отражение. За разбирането на действителността винаги се изискват усилия; то не идва при нас, ако искаме просто да останем пасивни. Да разбираме истината – значи да разбираме себе си като стоящи в двата потока, за които говорих: в царството на времето и в царството на вечността. И така, стоейки в тези две царства, ние се предаваме на живот, който по отношение на истинските сили има такова значение, както вълнението на морето по отношение на щормовия вятър и водните потоци, движещи се нагоре и надолу, така провеждаме ние живота между смъртта и раждането, а също между раждането и смъртта.
И провеждайки така живота, ние сме въвлечени в действието на определени сили.
Защото винаги присъстват сили, които, от една страна, се стремят да ни откъснат от обичайния земен живот, както той протича в майя; и други сили, които се стремят да ни откъснат от царството на вечността.
към текста >>
От една страна, – нека усвоим твърдо това, – ние имаме хода на
живота
във времето, когато твърде късно узряваме за разбирането на това, което постоянно се разиграва с нас.
От една страна, – нека усвоим твърдо това, – ние имаме хода на живота във времето, когато твърде късно узряваме за разбирането на това, което постоянно се разиграва с нас.
Има сили, които искат това да става с нас, искат да ни ограничат в такова човешко битие. Това означава, че има сили, които искат нашият живот действително да протича така в майята, в земния живот, че като деца да изпитваме едно или друго, но да не разбираме нищо от него, до двадесет и осем годишна възраст да водим сънен живот, след това да започнем постепенно да разбираме това, което едновременно изпитваме, и прекрачвайки тридесет и пет годишната възраст, да започнем да разбираме по-раншното. Има сили, които биха искали да ни направят хора, живеещи само във времето, хора, които в първата половина на своя живот да се намират в растително, в спящо състояние, и във втората половина от своя живот да започнат, оглеждайки се назад, да разбират, какво се е разигравало по време на този сън.
към текста >>
Има сили, които искат да превърнат човека в първата половина от
живота
му в сънуващо същество, а във втората половина от
живота
да го превърнат в същество, което си спомня за тези сънища, и благодарение на това едва във втората половина от
живота
стига до самосъзнание.
Има сили, които искат да превърнат човека в първата половина от живота му в сънуващо същество, а във втората половина от живота да го превърнат в същество, което си спомня за тези сънища, и благодарение на това едва във втората половина от живота стига до самосъзнание.
Практически, ако върху нас действаха само тези сили, това би довело до това, че душевно бихме се раждали започвайки едва от двадесет и осем годишна възраст. Дотогава бихме странствали по земята сякаш омаяни в сън.
към текста >>
И навсякъде, каквото и да наблюдаваме,
живота
на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото.
Но ако разгледаме друг човек, не човека на главата, а човека на крайниците в широкия смисъл на думата, ще получим следната представа: ако това, което действа в останалия човек, действаше в целия човек, той би бил образуван така, както е показан в скулптурната група Луцифер.
И навсякъде, каквото и да наблюдаваме, живота на природата или социалния живот, притежавайки науката за инициацията навсякъде можем да виждаме или ариманическото, или луциферическото.
Ние трябва да възприемаме само това – ариманическо и луциферическо. И образуването на такива усещания е необходимост за по-нататъшното развитие на човечеството. Човек трябва да се научи да чувства: луциферическото същество господства в света. Това луциферическо същество господства също в съвместния живот на хората. И това луциферическо същество преди всичко иска, всичко, което в света е закономерност, това, което при хората действа като закон, да го отстрани от света.
към текста >>
В
живота
е нужно да се научим да пазим равновесие между стремящото се към втвърдяване и разтичането.
Ариман би искал навсякъде да установи закона; Ариман би искал всички да подчини на закона. Съвместният живот на хората представлява преплитане на ненавистта на Луцифер към закономерностите и симпатията на Ариман към тях; не е възможно животът да бъде разбран, ако не се разглежда дуалистично. Ариман живее във всичко, което има външна форма, което може да се втвърди. Луцифер – „луциферическото“ – живее във всичко, което е безформено, което разтваря формата, което е течно и подвижно.
В живота е нужно да се научим да пазим равновесие между стремящото се към втвърдяване и разтичането.
към текста >>
Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в
живота
да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните.
Разгледайте формите на нашата сграда: навсякъде правите преминават в дъгообразни, навсякъде се търси равновесието, навсякъде е виден опитът втвърденото да се разтвори в течното, навсякъде в движението се намира покой, а покоят отново преминава в движение. Това е съвсем духовна същност в нашето здание.
Като хора на бъдещето, трябва в изкуството и в живота да формираме нещо, опирайки се на знанието: тук долу Ариман, който иска да доведе всичко до втвърдяване, а там горе Луцифер, който иска всичко да разтвори; но и двамата трябва да остават невидими, защото в света на майя са видни само гребенчетата на вълните.
И горко ни, ако само Ариман или Луцифер проникнат в това, което иска да бъде животът! И така, нашата сграда представлява равновесното състояние във вселената, отделена от царството на Ариман и царството на Луцифер. Всичко това достига висшата си точка в централната фигура на нашата група, в Представителя на човечеството, в който трябва да се разтворят луциферическото и ариманическото. И всичко това е извлечено от нещо, което трябва да си остава само духовно и е представено в група, където луциферическото и ариманическото се намират в равновесие и нагледно са противопоставени едно на друго, за да се учат хората да разбират това.
към текста >>
И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на
живота
.
При разглежданията в нашата група, в човек могат да възникнат различни усещания. Може да се чувства в центъра на Представителя на човечеството с неговите линии, повърхности и форми, където всичко луциферическо и ариманическо е изгладено. Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство.
И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота.
Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати.
към текста >>
Навсякъде в
живота
да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква.
Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н.
Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква.
Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати. Така и в живота махалото трябва да се клати. Това е необходимо навсякъде да се забелязва. Ще говорим за това по-нататък утре.
към текста >>
Така и в
живота
махалото трябва да се клати.
Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати.
Така и в живота махалото трябва да се клати.
Това е необходимо навсякъде да се забелязва. Ще говорим за това по-нататък утре.
към текста >>
93.
Девета лекция, 22 септември 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в
живота
, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Така трябва да се отнасяме и към другите природни факти. Не може просто да се изучат природните факти и след това да се каже: тези природни факти ще положим в основата на духовния ред, на духовния мироглед. От това нищо няма да излезе.
Ако искаме да изучаваме духовния живот в неговата реалност, ако искаме да разбираме явленията в живота, в които действа духът, понякога трябва да се решаваме да изучаваме самия духовен ред.
Както и това, което в някаква епоха се разиграва в човешките души и човешките действия, е невъзможно да се обясни по естественонаучен начин, но може да се разбере в действителност, ако се обясни от духовнонаучна гледна точка.
към текста >>
Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и
живота
между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната.
Ако искаме да разгледаме, например, определени явления на съвременната култура, трябва да направим това така, че да определим, в каква степен в тази съвременна култура действа луциферическото и в каква ариманическото.
Този опит направих през 1914 г., преди началото на катастрофата, в лекциите „Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“, в един от циклите, който изнесох във Виена преди началото на войната.
И бих искал да посоча най-важните места, в които се излага най-същественото от това, което се разиграва в наше време. Там казах: духовната наука затова навлиза сега в света, защото човешкото развитие прави това необходимо, защото проникването в духовните светове и техните условия на живот в човешката душа все повече и повече се преживяват, отначало инстинктивно, след това съзнателно. Искам да ви съобщя само чисто външните факти, за да видите, че все повече и повече стигаме до там, че животът на физически план може да бъде разбран в своя истински вид само благодарение на това, че разбираме законите на духовното битие, чисто външните факти, но които са извънредно важни. Ако погледнем в природата, ще видим забележителната картина, че винаги се използват само малка част от семената, за да се възпроизведе подобния живот, а огромното количество семена загиват. Виждаме в морето огромната маса рибен хайвер.
към текста >>
Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават
живота
в областта на културата.
„Тя възниква поради това, че такъв вид производство в социалния живот, в социалните взаимоотношения на хората на Земята представлява същото, което възниква в организма, когато в него се образува рак. По съвсем подобен начин се появяват раковите образувания, раковите култури! Тези, които духовно наблюдават социалния живот, виждат тези ракови образувания, те виждат, как навсякъде прорастват тези ужасни социални ракови образувания.
Това предизвиква голямо безпокойство у тези, които наблюдават живота в областта на културата.
Това ужасно зрелище потиска, и даже тогава, когато то действа така, че може да потисне всеки ентусиазъм по отношение на духовната наука, ако това може да се потисне, ни заставя да търсим лечебни средства за това, което с такава скорост се приближава, и което вътрешно става все по-силно и по-силно. Това, което в своята област трябва да служи на разпространението на духовната истина в сферата, която твори като природата, се превръща в раково образувание когато по описания начин встъпва в областта на културата.“
към текста >>
На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански
живота
постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е.
На това място ви моля да си спомните, че в 1908 година във вече излезлите от печат лекции в Нюрнберг[iv], обърнах внимание върху това, как в съвременния стопански живота постепенно угасва непосредственото персонално влияние и започват да работят парите, т.е.
капиталът като такъв. Казах, че все повече и повече в съвременния социален организъм под ариманическото влияние работата върви така, че скоро едни се оказват долу, а други на върха. От личността нищо вече не зависи, парите като такива са важните и човек ту се издига, ту се срива. Акции, натрупване на капитал и неговата противоположност, кредитирането, тази безлична и антилична същност, представлява това, което като ариманическо противодействие на Духа-Себе трябва да се развие за бъдещето на социалния порядък.
към текста >>
„Вътрешното същество на човека и
живота
между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6
„Вътрешното същество на човека и живота между смъртта и новото раждане“ – GA 153, лекция 6
към текста >>
94.
Десета лекция, 4 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
В
живота
на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред.
Днес и в близките няколко дена бих искал да изведа някои заключения за самия човешки живот от предходните ни разглеждания. В началото ще направя някои бележки относно мислите, които външният свят развива относно антропософията като такава и ще обясня, към какъв възглед следва да се придържаме по отношение на тези мисли и какво тук заслужава особено внимание.
В живота на природата, в естествения ред, всички хора изучават – само по отношение на природния ред – същото, което искаме да установим посредством антропософската духовна наука за духовния живот, за духовния миров ред.
Обаче антропософската гледна точка ще бъде неправилно разбрана, ако по някакъв начин се допусне, съвременната духовна наука да свърже себе си с някакви остарели, граничещи със суеверието заблуди или мистицизъм. Трябва да привикнем такива термини като ариманическо и луциферическо, употребявани от нас за описание на духовния ред, да ги използваме, но на по-висока степен на битието така, както естествоизпитателят използва термините в своята област, да кажем, обозначавайки положителното и отрицателно електричество, положителния и отрицателен магнетизъм и т.н. Но за разлика от обикновеното, пълно с предразсъдъци естествознание, трябва ясно да се съзнава, че, естествено, в момента, когато се издигаме до разглеждане на духовния миров порядък, такива понятия, които в естествознанието имат определено, може да се каже, даже много абстрактно съдържание, трябва да се разбират в по-конкретен, духовен смисъл.
към текста >>
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в
живота
между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание.
Знаем, че човешкото същество, каквото то се изявява пред нас в живота между раждането и смъртта, ни представя това, което сме свикнали да наричаме физическо тяло, после това, което наричаме етерно тяло или, употребявайки по-работещия израз, аз го нарекох тяло на формиращите сили, после това, което има вече съзнателен характер и което сме свикнали да наричаме астрално тяло, но още няма съзнателния характер, който е свойствен за днешното ни съзнание.
Това, което днес мнозина наричат подсъзнателно, се отнася за астралното тяло. Следва това, което обозначаваме като наше обичайно съзнание, колебаещо се между сън и будност. В състояние на сън то ни доставя само хаотични сънища, а в будно състояние не се задоволява само да съзерцава, а прибягва до абстрактни съждения и понятия и всичко това обозначаваме като член на човешкото същества и го наричаме аз. Само в този последен член на човешкото същество, в собствения аз, може да се каже, съвременният човек се ориентира. Този аз се отразява в неговото съзнание.
към текста >>
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само
живота
на човека, който се открива в сетивния свят.
И така, трите члена на човешкото същество, които, разглеждайки ги в аспекта на развитието, наричаме доземни, – знаете за това развитие от книгата ми „Въведение в тайната наука“, – тези три член преди всичко стоят извън полето на човешкото съзнание. Знаете, че говорейки за духовния ред, сочим към същества, които се възвисяват над човека като йерархии, като членове на йерархиите, подобно на това, както под човека се разполагат трите природни царства: животинското, растителното и минералното.
В момента, когато разглеждаме човека духовно, вече не можем да говорим само за съдържанието на астралното, етерното и физическото тела, за които говори обикновената наука, а също и антропософията, ако гледа само живота на човека, който се открива в сетивния свят.
Затова още в предишните си есенни разглеждания споменах, че с тези, – да ги наречем долни членове на човешката природа, – че с тези долни членове на човешката природа, ако ги наблюдаваме в истинския им вид, всъщност, са свързани с духовете на отделните йерархии.
към текста >>
Да разгледаме сега
живота
.
Да разгледаме сега живота.
Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока. Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока. В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
Когато разглеждаме
живота
, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока.
Да разгледаме сега живота.
Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока.
Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока. В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане. Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере
живота
на човека.
Да разгледаме сега живота. Когато разглеждаме живота, виждаме не само силовия поток, който, собствено, ни принадлежи, но винаги виждаме нещо като сливане на три силови потока. Каквото и да разглеждаме, било сетивния свят, било човешкия исторически живот, протичащ между удоволствия и страдания, радост и болка, дейност и инертност, го виждаме така, че в него се сливат три потока. В обичания живот не правим това, което прави, например, химикът, когато той разглежда водата не просто като течност, такава, каквато тя изглежда външно, а я разлага на водород и кислород. Духовната наука трябва също да осъществи такова разлагане.
Духовната наука трябва да се заеме с тази духовна химия, иначе ще бъде невъзможно да се разбере живота на човека.
към текста >>
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на
живота
може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили.
В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили. Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно. Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието.
към текста >>
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на
живота
вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно.
Ако човек би бил оставен на своето спокойно, заложено в неговото изконно същество развитие, – но това не може да стане, знаете това от предшестващите разглеждания, и че той едва във втората половина на живота може да стигне до известно самопознание, – той не би бил подложен на временното влияние на луциферическите и ариманически сили. В действителния живот, така, както го преживяваме, човек е подложен на това временно въздействие на луциферическите и ариманическите сили и даже трябва да се съобразява с действието на тези луциферически и ариманически сили.
Във всичко, което в човека принадлежи повече към сферата на неговото съзнание, но така, че това съзнание човек го достига не просто чрез природата, а излиза извън рамките на природата, – ние излизаме извън рамките на природата, когато, например, в първата половина на живота вече стигаме до самопознание, – във всичко, което човек достига посредством своето съзнание, е заложено нещо, което не можем да наречем иначе, освен свръхсъзнателно.
Нашето съзнание би изглеждало съвсем различно, ако в това съзнание не беше заложено свръхсъзнателното. Свръхсъзнателното се състои в това, че човек внася в историческия живот повече, отколкото би внесъл, ако би бил предоставен само на физическото си развитие. Днес, в дадения момент от човешкото развитие бихме имали съвсем друга култура, ако не се бяхме влели в това, което само посредством човека се развива в съзнание, – в свръхсъзнанието. Но заедно с това свръхсъзнание вече е дадена възможност за вмешателство на луциферическите сили. Трябва само по правилен начин да се разбере, как луциферическите сили действат в човешкото съзнание.
към текста >>
Това е свързано с много тайни на битието, че в
живота
, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края.
Можете да попитате: какви цели, собствено, преследват в нас тези луциферически сили, когато те препятстват развитието на търпимост в разумен смисъл, по отношение на човешката природа и интереса към нея? Те напълно се оправдават в общото стопанство на Духа, ако ми бъде позволено да употребя този филистерски израз. Тази луциферическа сила трябва да присъства в нас, защото ако се намирахме само в прогресиращия поток и развивахме съответна с природата и духа склонност към познание на всеки човек, бихме били опиянени от това познание за хората. Ние бихме се опили и не бихме могли по правилен начин да се върнем в себе си.
Това е свързано с много тайни на битието, че в живота, собствено, няма нищо, което би водило до злото, до нещастието, ако се проследи до края.
Това, което правомерно ни влече към другите хора, което ни стимулира да намираме другите хора в нас самите, би действало така, че ние бихме се опили в нашето познание за хората, ако постоянно го нямаше луциферическото жило, което отново и отново не ни дава да потънем, което отново и отново ни издига на повърхността и ни довежда до нас самите, и пробужда в нас интерес към самите себе си. Именно в нашето отношение към хората ние живеем в постоянно колебание между изконните ни сили и луциферическата сила. И този, който би казал, че би било по-разумно, ако човек би следвал само своята изконна сила и няма работа с луциферическата, той би трябвало да се съгласи и с това, че ако имаме везна с две блюда, той би се съгласил да отстрани едното и да тегли на везна с едно блюдо. Животът протича също в равновесни състояния, а не в абсолютно определени отношения. Това е то, което преди всичко може да се каже по отношение на вмешателството на луциферическото в човешкия живот: то завладява съзнанието, но така, че свръхсъзнателното се смесва със съзнанието.
към текста >>
С този пример нагледно можете да видите, как Ариман се намесва в
живота
.
С този пример нагледно можете да видите, как Ариман се намесва в живота.
Доколкото се осмелявате да си кажете: аз съм човек, съответствам на моя образ и не съм идентичен на никой друг, – дотолкова вървите по прекия път на развитие. Ако само това действаше в света, ако не се намесваше ариманическият страничен поток, нито една майка не би могла да се радва на това, че нейната дъщеря толкова прилича на нея, защото ще и се набие в очите, че всеки отделен човек е пространствено отражение на непространственото и нито едно пространствено не прилича на друго. Навлизането на определени Духове на Формата в пространството поражда ариманическото. Естествено, ариманическото не се ограничава само с подобието на хората, а то се разпространява върху много неща; но ние успяхме да покажем това с един пример.
към текста >>
Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на
живота
.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот.
Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота.
Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа. На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното.
към текста >>
Но както казах тогава, през първата половина от
живота
действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа.
Сега ви моля да си спомните разглежданията, които направих не за да ви обнадеждя, а просто изхождайки от самия предмет, когато казах, че човек, собствено, става способен за самопознание едва във втората половина от своя живот. Аз казах: доколкото животът ни взема във времето такова течение и доколкото само това течение и никое друго ни въздейства във времето, всъщност можем да стигнем до самопознание едва във втората половина на живота.
Но както казах тогава, през първата половина от живота действат луциферическите сили и подбуждат самопознанието, което не произтича от нашата изконна човешка природа.
На това противопоставих, какъв би бил човешкият живот, ако би следвал само изначалната си природа, това, което нарекох „царство на постоянното съществуване“ (вечността). По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността.
към текста >>
Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на
живота
и ужасната яснота на битието във втората половина на
живота
.
По отношение на всичко това, което се отнася до изначалната човешка природа, на петдесет години ние сме съвсем различни хора, отколкото сме били на двадесет; ние сме се развили. По отношение на всичко това, в което не сме се развили, ние принадлежим не на нашата телесност, а на духовно-душевното и сме свързани с царството на вечността, с това царство, в което времето не играе никаква роля. Подобно на това, както в основата на пространственото стои непространственото, така и в основата на временното стои постоянното. Ние бихме били съвсем други хора, ако не бяхме свързани с царството на вечността. Бихме се пробуждали, както неотдавна казах, от определени жизнени блянове, едва достигайки двадесет и осем, двадесет и деветгодишна възраст.
Но ние живеем в царството на вечността и посредством това царство на вечността балансираме нашата пасивност в първата половина на живота и ужасната яснота на битието във втората половина на живота.
към текста >>
И това, което иначе в
живота
би действало извънвремево в душата на човека, се премества от тези духове в областта на времето.
Над съществата от йерархията на Властите има само същества, принадлежащи на царството на вечността. Но сред тях има такива, които се маскират като същества, действащи във времето, изявяващи се във времето. И както другите същества, които охарактеризирах като ариманически, се изявяват в пространството, така има същества, които се изявяват във времето. Това са луциферическите същества, които в йерархичния ред принадлежат към Духовете на Мъдростта, но действат като Духове на Формата, доколкото те действат във времето.
И това, което иначе в живота би действало извънвремево в душата на човека, се премества от тези духове в областта на времето.
Затова се получава, че, например, определени неща, които винаги биха съществували за нас, ако се ориентирахме само според царството на вечността, също се подчиняват на времето; например, могат да бъдат забравени от нас и т.н., което е свързано само с нашата телесно-душевна природа – спомняне, памет, – но не и с нашата духовно-душевна природа.
към текста >>
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за
живота
, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
Посредством силите на наследствеността, които носим в себе си, ние, собствено, противодействаме на подобието на формите. Само сбърканата наука отъждествява подобието с наследствеността. Ние изглеждаме подобни на нашите родители, но в същото време от нашите родители в своето вътрешно същество ние наследяваме определени сили, които се стремят да ни върнат към човешкия праобраз. Това, което сме унаследили, се намира в борба с подобието. Едно по-фино наблюдение на човешкия живот, дори без свръхсетивно виждане, а само чрез външно наблюдение, вече може да стигне до това.
Опитайте се по правилен начин да задавате въпроси за живота, опитайте се някак да разгледате човека, който по някакви белези особено прилича на родителите си, на баба си и дядо си и т.н., и погледнете след това унаследените морални импулси: ще видите, че унаследените морални импулси, като правило, действат в противоположна посока на подобието на формите.
към текста >>
В това се състои една от съществените тайни на
живота
.
Ако разгледате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унаследени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид.
В това се състои една от съществените тайни на живота.
Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми? Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение. Особено необходимо е познанието за такива импулси за задачите на възпитанието в бъдеще, за бъдещото човешко развитие. Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни принципи, а на емпирична, конкретна основа.
към текста >>
Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в
живота
имат огромно значение.
Ако разгледате портрети на изтъкнати исторически личности, които по външен вид приличат на своите предци, навсякъде ще видите, че в същото време в биографиите им са отбелязани душевни качества, – и те са именно унаследени качества, – които се противопоставят на тези, от които са получили приликата във външния вид. В това се състои една от съществените тайни на живота. Предците доста по-добре биха разбирали своите потомци и родителите доста по-добре биха разбирали своите деца, ако без предразсъдъци имаха предвид този факт. Ако, например, – извинете, че говоря такива неща, но все пак не се намираме в общество на филистери, – някаква майка, имайки синче, което много прилича на нея, се радва, че синчето ѝ толкова прилича на нея, за възпитанието му би било особено полезно, ако тя би си казала: ами ако моето синче развие качества, като тези, които са причина за честите караници с мъжа ми?
Трябва да се обръща внимание на такива конкретни импулси, които в живота имат огромно значение.
Особено необходимо е познанието за такива импулси за задачите на възпитанието в бъдеще, за бъдещото човешко развитие. Защото в бъдеще трябва да възпитаваме не изхождайки от абстрактни принципи, а на емпирична, конкретна основа.
към текста >>
Няма да овладеем тази емпирична, конкретна основа, ако не се научим да четем
живота
.
Няма да овладеем тази емпирична, конкретна основа, ако не се научим да четем живота.
Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим буквите. Както знаете, те са доста, но най-необходимите букви за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото. Този, който не ги знае, няма да може да чете, както този, който не знае азбуката, не може да чете книги. Това са просто букви, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота. Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем живота.
към текста >>
Това са просто букви, чрез които се разбира
живота
, чрез които се учим да четем
живота
.
Няма да овладеем тази емпирична, конкретна основа, ако не се научим да четем живота. Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим буквите. Както знаете, те са доста, но най-необходимите букви за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото. Този, който не ги знае, няма да може да чете, както този, който не знае азбуката, не може да чете книги.
Това са просто букви, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота.
Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем живота. Но тогава ще трябва да се заемем с изучаване на действащите в живота сили.
към текста >>
Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем
живота
.
Няма да овладеем тази емпирична, конкретна основа, ако не се научим да четем живота. Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим буквите. Както знаете, те са доста, но най-необходимите букви за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото. Този, който не ги знае, няма да може да чете, както този, който не знае азбуката, не може да чете книги. Това са просто букви, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота.
Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем живота.
Но тогава ще трябва да се заемем с изучаване на действащите в живота сили.
към текста >>
Но тогава ще трябва да се заемем с изучаване на действащите в
живота
сили.
Нужно е да се научим да го четем, но първо трябва да научим буквите. Както знаете, те са доста, но най-необходимите букви за близкото бъдеще са три: нормалното развитие, ариманическото и луциферическото. Този, който не ги знае, няма да може да чете, както този, който не знае азбуката, не може да чете книги. Това са просто букви, чрез които се разбира живота, чрез които се учим да четем живота. Утопичният дух, който така широко се е разпространил в човечеството, трябва да бъде преодолян с това, че ще се научим да четем живота.
Но тогава ще трябва да се заемем с изучаване на действащите в живота сили.
към текста >>
Само чрез проникване в реалността, е възможно да се научи азбуката на
живота
.
Това, което виждате тук, навярно не е толкова старо, то не е на стотици години. И ако говорите за Рейн, вие вероятно не говорите за руслото в земята, по което тече водата; вие говорите за това, което, собствено, нямате пред очите си. А именно, ако говорите за реалността, не можете да говорите за това, което виждате пред себе си, защото това, което виждате пред себе си, е само сливане на преминаващи през света потоци, това е само равновесно състояние. Накъдето и да насочите погледа си, навсякъде ще видите само равновесни състояния. Реалност, в която само трябва да проникнете.
Само чрез проникване в реалността, е възможно да се научи азбуката на живота.
към текста >>
95.
Единадесета лекция, 5 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Историята нищо не казва за Мистерията на Голгота, защото Евангелията не са исторически книги; те са написани така, както описах това в моята книга „Християнството като мистичен факт“[vi]: те са обърнати към
живота
мистични книги.
Мистерията на Голгота, която собствено даде смисъл на земното развитие, е станала незабелязано за римляните в малко ъгълче на света. Тацит[v], собствено, не е имал никакви верни сведения за Мистерията на Голгота, макар сто години след нея да е написал своето забележително разглеждане на римската история.
Историята нищо не казва за Мистерията на Голгота, защото Евангелията не са исторически книги; те са написани така, както описах това в моята книга „Християнството като мистичен факт“[vi]: те са обърнати към живота мистични книги.
И колкото и теолозите да се опитват да представят Мистерията на Голгота като събитие, подобно на кое да е друго историческо събитие, те никога няма да постигнат това. Характерно за Мистерията на Голгота е именно това, че исторически, по пътя на външната фактическа история, за нея е невъзможно да се научи нещо. Този, който иска да знае нещо за Мистерията на Голгота, трябва да вярва в свръхсетивното. Мистерията на Голгота не допуска исторически-сетивни доказателства.
към текста >>
Нали знаете, че едва във втората половина на
живота
ние ставаме по-умни, благодарение на нашето изначално същество.
Защото ариманическото се открива особено в това, че човек не иска да живее като личност сред личности, но че иска да достигне властта, както го показах вчера, че той иска да господства, използвайки слабостите на другите. Това бяха двете големи опасности до времето на Мистерията на Голгота, на които несъмнено би се подложило човечеството, ако не се беше случила Мистерията на Голгота: загубата на интерес към своите ближни и желанието на всеки индивид да властва. Но когато Христос свърза своята съдба със съдбата на човечеството, той присади нещо извънредно дълбоко в човечеството. Може би ще ме разберете по-добре, ако схематично ви посоча, какво, собствено, е присадил Христос в човечеството. Както ви показах, ние, хората, носим в себе си сили, които сме развили посредством нашето изконно същество.
Нали знаете, че едва във втората половина на живота ние ставаме по-умни, благодарение на нашето изначално същество.
Говорил съм за това обширно и многократно, но е недостатъчно. Това, което съм ви говорил относно формирането на разума на човека в периода между раждането и смъртта, е валидно, собствено, само за земното развитие, но трябва да се усъвършенстваме, преминавайки в своето развитие през Юпитер, Венера и Вулкан. Силите, които трябва да развием, преминавайки през състоянията Юпитер и Венера, вече са заложени в нас сега.
към текста >>
Луциферическото му дава самопознание, доколкото то се внедрява в него в първата половина от
живота
; това блестящо самопознание се потиска във втората половина на
живота
от Ариман.
Но става следното: знаете, че човек, придобивайки самопознание в първата половина от своя живот, не може да го добие посредством своето изначално човешко същество. Той трябва да го добива чрез Луцифер. Неговото изначално човешко същество продължава да се движи по-нататък.
Луциферическото му дава самопознание, доколкото то се внедрява в него в първата половина от живота; това блестящо самопознание се потиска във втората половина на живота от Ариман.
към текста >>
Тогава в
живота
след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос.
С това ние се докоснахме до една много важна тайна; нека съвсем ясно да я поставим пред нашите души. Съвременниците на Христа трябваше да преминат през смъртта, трябваше да живеят в духовния свят до II-III век.
Тогава в живота след смъртта те са успели да достигнат разбиране за Христа и тогава са могли да инспирират тези, които в края на II или началото на III век са писали за Импулса на Христос.
Затова всички описания на Импулса на Христос, доколкото бяха получени посредством повече или по-малко отчетлива, или повече или по-малко смътна инспирация от отците на църквата, са носили особени черти, но започвайки чак от III век. Затова и Августин – една определяща за Средновековието фигура, е живял по това време. Оттук виждате, как стои работата с разбирането на Импулса на Христа. Мъдростта на Венера, ако мога така да се изразя, човек днес още не може да изпита до своята смърт, а едва след смъртта си – в следващите столетия – той ще трябва да се инспирира с мъдростта на Венера на Земята. И само благодарение на щастлива случайност, – това звучи доста глупаво, но е трудно да се подбере по-удачен израз, – би се оказало възможно да се получи инспирация във II-III век; иначе би било нужно да се чака по-дълго и след 333 г.
към текста >>
96.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в
живота
.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота.
Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота. Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност.
към текста >>
Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на
живота
.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота.
Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота.
Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н. Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните.
към текста >>
Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в
живота
често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н.
Накратко, Тертулиан е бил човек с фино чувство за абсурдното в живота. Той е бил духовна личност, която се е сраснала с всичко това, което се е развило като християнско съзнание и християнска мъдрост, той е бил проникновен наблюдател на живота.
Тертулиан казва нещо наистина важно, когато произнася следните думи: вие имате изрази, в живота често казвате, изхождайки от непосредствения усет на душата: Божията воля е, Бог иска и т.н.
Но това е вярата на християните: именно когато душата говори несъзнателно, говори като християнка. Тертулиан – това е човек с независим дух. Тертулиан говори на римляните, към които самият той принадлежи: помислете за Бога-Христос и разсъдете, какво самите вие усещате по отношение на истинската религиозност. Питам ви, наистина ли това, което римляните са донесли в света, съответства на истинската религиозност, или истинската религиозност повече съответства на това, което искат християните. Вие внасяте в света войната, смъртта и убийството; точно това не искат християните.
към текста >>
Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в
живота
на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота.
Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността.
Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането. По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци.
към текста >>
Смъртта, която в свързана с края на
живота
, и наследствеността, която е свързана с раждането.
Нека сега поставим пред своята душа това, което отново ще ни позволи по известен начин от друга гледна точка да осветим Мистерията на Голгота. Това, което позволява да се хвърли светлина върху Мистерията на Голгота, са две явления в живота на човечеството, за които онзиден казах няколко думи: първото явление – това е смъртта, второто явление – това е наследствеността.
Смъртта, която в свързана с края на живота, и наследствеността, която е свързана с раждането.
По отношение на смъртта и наследствеността е важно да си изясним тяхното отношение към човешкия живот и човешката наука. От всичко това, което ви представих в течение на няколко седмици, вие трябва да запомните следното: когато човек възприема чрез своите външни сетива обкръжаващия свят и иска да разбере със своя разсъдък сетивното, тогава сред сетивните явления той се сблъсква също и с феномена на наследствеността: до известна степен в потомците се проследяват качества на предците и в човека от подсъзнанието действат тези сили на наследствеността. Това, което е свързано с мистерията на раждането, всички тези различни наследствени признаци ги изучаваме, често без да мислим за тях; когато, например, изучаваме етнологията, винаги говорим за наследствени признаци, без да заостряме вниманието си върху тях. Невъзможно е да се изучава даден народ без всичко това, което се изучава, да не се разглежда в кръга на наследствените признаци. Когато говорите за някой народ, за руснаци, англичани, германци и т.н., става дума за наследствени признаци, които се предават от баща на син, от дядо на баща и т.н.
към текста >>
Всеки такъв факт, проявяващ се в
живота
, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия живот нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния.
Ще намерите фактите на наследствеността, ако се задълбочите в разглеждане на природните явления. Тях ги считат за природни явления; все повече и повече се разпространява мнението, че наследствеността е природно явление.
Всеки такъв факт, проявяващ се в живота, предизвиква полярно противоположен; не можете да намерите в човешкия живот нито един такъв факт, който не би предизвикал право противоположния.
Животът на човека протича в равновесие на противоположности. Основно условие на всяко познание е признанието на това, че животът протича в противоположностите и е нужен само стремеж към състоянието на равновесие между противоположностите.
към текста >>
Това са двата главни факта, които са гранични в
живота
на Исус Христос.
В човека трябва да бъде внедрено нещо, способно да внесе равновесие в неговата еволюция, което може да го удържа от заблудата, че наследствеността и смъртта в човешкия живот са сетивни явления. За това на него трябва да му бъде представено нещо проясняващо: смъртта и наследствеността са свръхсетивни, а не сетивни явления. Затова събитието, което отново връща човека към истината по отношение на тези неща, е непостижимо чрез обикновените човешки сили, защото те се намират на пътя към упадъка и могат да бъдат възстановени само посредством мощен противоположен тласък. И този противоположен тласък е била Мистерията на Голгота, доколкото тя встъпва в човешкото развитие като нещо свръхсетивно, така че човек по-нататък да се изправи пред избора: или вярваш в това свръхсетивно и посредством него се приближаваш към разбирането му по свръхсетивен път, или се придържаш към всевъзможни други възгледи, които разглеждат смъртта и наследствените признаци като принадлежащи на сетивния свят. Затова съставки на истинския възглед за Мистерията на Голгота са двата ѝ гранични факта: Възкресението, което е немислимо без връзка с conceptio immaculata (непорочното зачатие), и раждането, не такова, каквото го разбират, говорейки за раждането на човека, а по свръхсетивен начин, и свръхсетивно преминаване през смъртта.
Това са двата главни факта, които са гранични в живота на Исус Христос.
Никой няма да разбере факта на Възкресението, който трябва да бъде истинската представа, противопоставена на фалшивата представа за това, че смъртта принадлежи на сетивния свят, никой няма да разбере факта на Възкресението, ако не признава също и неговия корелат, Conceptio immaculata, непорочното зачатие, раждането като свръхсетивен факт. Хората трябва да разберат Възкресението и Conceptio immaculata; в рамките на своята теология съвременните протестантски теолози искат да разберат тези факти с помощта на обикновения човешки разсъдък, който е само ученик на сетивния свят, а именно на упадъчния мироглед, формирал се от времето на Мистерията на Голгота. И доколкото те не могат да ги разберат, стават последователи на Харнак[iii] или подобни на него, отричат Възкресението и правят различни изказвания в този смисъл. Conceptio immaculata също го разглеждат като нещо, за което разумният човек не трябва да говори.
към текста >>
97.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Виждате ли, в
живота
тук стават определени неща.
Доколкото външната наука не знае много за тези неща, тя не се е интересувала особено силно от тези събития. Но когато познаваме истината, откриваме, че и външната история ни довежда до събитията, които могат да хвърлят светлина върху най-важното.
Виждате ли, в живота тук стават определени неща.
Зад тези неща стои духовният свят. Който разбира взаимовръзките, знае как едно или друго ставащо води до своята духовна основа. Който наблюдава прехода от древния гръко-римски период, от гръко-римския културен период към съвременното човечество, ако разглежда само външната история, много неща могат да му се сторят загадъчни. Но вътрешните взаимовръзки изясняват тези неща.
към текста >>
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на
живота
, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Да си представим, че ето това е човешкият живот, а това е, което човек изпитва в себе си в течение на живота, като формиращо представи мислещо същество: тогава това е само привидно образувание, това е сякаш куха тръба от раждането до смъртта (виж рис.14, червеното), защото истината стои назад.
Истината стои в периода преди раждането, може да се каже, преди зачатието; там ние действително се намираме в духовния свят, в свръхсетивното, там ние се намираме в действителността, и на границата, когато встъпваме в сетивния свят, преминава само един образ. Ние представляваме само образ на нашия живот преди раждането или преди зачатието. Това, което живее сега и ни говори, обръщайки се към нас, не е действително; когато аз ви говоря нещо, това е само образ.
към текста >>
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за
живота
на човека като цяло.
Знаейки свръхсетивната истина, трябва да се говори иначе: Кога душата прекратява да разгръща своя живот като душа? Когато се раждаме или със зачатието. Кога тя отново започва да разгръща своя живот като свръхсетивно същество? Когато умираме. Тук на Земята прекъсваме свръхсетивния живот, за да не действа само той, а за да можем да възприемем качествата на сетивното и да го приемем в нашия живот в цялост.
Става дума не за фанатичен аскетизъм, а, от самосебе си се разбира, за това, че сетивният живот е абсолютно необходим за живота на човека като цяло.
Но този земен живот именно затова е толкова важен и се появява с материалистическа окраска, че нашият собствен човешки живот, като свръхсетивен човек, се прекратява, когато встъпваме в земното битие, и отново започва, когато преминем през портата на смъртта.
към текста >>
За да се събират знания, – наистина плодотворни за
живота
, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество.
Тайните на раждането и смъртта започват да се откриват, само когато човек разбере себе си като свръхсетивно същество, и знае, че е само образ на това, което е бил преди раждането и което ще бъде след смъртта, образ на душевно същество. Но тогава трябва да имаме мъжеството да гледаме към това, което го има в нас. Ако тук (виж рис.14) имаме куха тръба, само образ, трябва да имаме мъжеството да кажем: няма да позволим да бъдем заслепени от този образ, а в познанието си ще противостоим на Луцифер.
За да се събират знания, – наистина плодотворни за живота, – се изисква мъжество, вътрешно мъжество.
Това трябва да се подчертава отново и отново. Това е първо: знание, което се отнася до раждането и смъртта.
към текста >>
Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява
живота
, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване.
Ако се виждахме правилно, то бихме се виждали намиращи се в постоянен поток и не би ни дошла в главата идеята, че този непрекъснат поток има нещо общо с нашето истинско същество. И ако виждахме това, което стои в основата на силите на разтваряне и обновяване, бихме получили същата тази медицинска наука, духовната медицинска наука, която би била съвсем друга, от нашата днешна медицинска наука. Няма да получите правилна представа за тази медицинска наука, ако кажете: да, посредством тази медицинска наука могат да се лекуват болести! – болестта не може да бъде излекувана, доколкото работата не е в това, да се лекуват болестите, както биха искали съвременните хора. Посредством наистина духовната медицинска наука могат само да се поддържат оздравителните сили в тяхната тоталност.
Истинското лечебно изкуство се състои в това, така да се направлява живота, че човек да овладее силите на разтваряне, отделяне и обновяване.
Няма да са потребни никакви аптекарски стоки, ако всеки човек не само разпространи това върху собствената си човешка личност, но и така живее съвместно с другите хора, че това бъде прието от целия човешки род. Често съм говорил за това. И това е второто нещо.
към текста >>
98.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Да се вижда във формите
живота
на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
Стоейки на почвата на духовната наука, може да се изисква, думите, които се произнасят, да се възприемат малко по-различно, отколкото обикновено се възприемат. Затова не бих искал това, което от определена гледна точка казах за католицизма или за други съвременни тенденции, да се разбира от гледната точка на съвременния филистер и да се смесва с това, което кое да е либерално общество издига като критика на католицизма и другите подобни тенденции. Нямах предвид нищо друго, освен да ви представя това, което от гледна точка на духовнонаучното изследване действително може да бъде оправдано. Естественонаучното изследване изисква задълбочаване, така че то постепенно въвежда в духовния живот. Това, което се е запазило от древни времена и в течение на човешкия живот е излязло от употреба, се връща по причини, за които говорих: потребност на човека от сакраменталното и потребността на човека от експресивни форми.
Да се вижда във формите живота на божественото в света, но и да се разбират формите; да не се говори догматично за Луцифер, Ариман и Христос, а да се разбира тази троичност в художествени форми: ето какво ни е нужно.
към текста >>
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно
живота
в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
към текста >>
Удроу Уилсън е име, което трябва да бъде изсечено за
живота
в голата риторика, в лишения от субстанция гол сбор от думи, дори това да се нарича „общество на народите“ или някак другояче; всичко това е разгул в голата риторика.
Къде намираме риториката, която, подобно на римската църковна риторика в йезуитизма, противостои на нездравия вече ритуал? Къде ще намерим риториката, която противостои на днешната естествена наука, стремяща се към духовност, която грози човечеството, доколкото човечеството възприема насън това, което може да му бъде необходимо по външни причини, но там, където се изисква познание, остава съвсем чуждо? Това е уилсънизмът!
Удроу Уилсън е име, което трябва да бъде изсечено за живота в голата риторика, в лишения от субстанция гол сбор от думи, дори това да се нарича „общество на народите“ или някак другояче; всичко това е разгул в голата риторика.
Това е нещо, което човечеството не трябва да проспива. Подчертавам, че днешното човечество трябва да разбере: истинският уилсънизъм е нещо, което противостои на истинския прогрес на човечеството и което трябва да бъде разпознато като стояща на глинени крака риторика. Както увредената душевна нагласа на човечеството, от една страна, се стреми към Рим, така заблудената, преяла с естественонаучния груб мироглед съвременна душа клони, от друга страна, към това, което днес се разпространява в света като гола риторика, и което е враждебно на всичко, което е свързано с истинския, благотворен прогрес на човечеството.
към текста >>
Аполоний от Тиана – ок.15-100 г., древногръцки философ, неопитагореец, посвещава
живота
си на странстване
Аполоний от Тиана – ок.15-100 г., древногръцки философ, неопитагореец, посвещава живота си на странстване
към текста >>
99.
Историческа симптоматoлогия, лекция 9
GA_185 лекция 9
Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на
живота
на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим.
Както ви казах, това гьотеанство се опитва, отчасти подобно на руското християнство, да предизвика обратното движение – да повдигне това, което тук е на физически план, до духовните светове. Така че, въпреки всички обстоятелства на физическо ниво, душата да се свърже с импулсите в духовния свят, като за разлика от йезуитството, при което тези импулси непосредствено се свеждат до чувствено осезаемата действителност, това свързване става само чрез душата.Обичайно за него, Гьоте рядко е изказвал най-личните си мисли по тези въпроси.Но когато човек иска да го опознае в тази насока, аз отново бих го препратил към онова място във „Вилхелм Майстер“, което вече съм посочвал при други взаимовръзки, където Вилхелм Майстер идва в замъка на един благородник, където, наред с други неща, му се показва и картинната галерия. Тази картинна галерия всъщност представя световната история, и в нея – религиозната история на човечеството. Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим.
Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим.
Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая. В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим. По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос. Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря. Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към човек дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи.
към текста >>
По този начин там е пропуснат
живота
на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос.
Посредством художественото изразяване на една велика идея, Гьоте всъщност иска да покаже как Вилхелм Майстер е воден през една картинна галерия, в която е показано религиозното развитие на човечеството. Вилхелм Майстер е доведен от водача си до определено място: там, където историята е стигнала до разрушението на Йерусалим. Но на Вилхелм Майстер му липсва, както той отбелязва пред водача си, представянето на живота на божествения мъж, който е действал в Палестина непосредствено преди разрушението на Йерусалим. Тогава Вихлем Майстер е заведен във втора, отделна стая, където може да види това, което не е показано в първата стая. В първата стая беше показано развитието на човечеството чрез религиите до разрушението на Йерусалим.
По този начин там е пропуснат живота на, както се казва там, божествения мъж, на Исус Христос.
Във втората стая му се показва животът на Исус Христос до Тайната вечеря. Тук му се разяснява, че всички религиозни импулси до разрушението на Йерусалим, които е видял в първата стая, се отнасят към човек дотолкова, доколкото той се явява член на народа, към който принадлежи. Това е било народностна, етническа религия. Онова обаче, което си видял във втората стая, се отнася до единицата, то е обърнато към отделния човек. Това е лична работа на отделния човек.
към текста >>
100.
Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187
GA_187 една лекция.
И днешният духовен изследовател е само един човек, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в
живота
на човечеството.
Следователно, аз бих искал да кажа, че от известно време, особено след началото на 20-то столетие – и по-точно след 1899 година – като хора, кръстосващи света, сме залети от една нова вълна на духовния живот, която се влива също и в другия живот на човечеството.
И днешният духовен изследовател е само един човек, който просто установява това, или казано с други думи, той забелязва, че нещо ново е навлязло в живота на човечеството.
Това е единият факт.
към текста >>
И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в
живота
и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат.
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот.
И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат.
Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души. Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин. В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
към текста >>
Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в
живота
според описания начин.
Вторият факт се заключава в следното: Съвременното човечество е така устроено, че то се нуждае от известен подтик, от известно активиране, за да забележи, че една такава вълна се е вляла в неговия живот. И тук ние откриваме важната подробност: от една страна, тази духовна вълна действително нахлува в живота и го променя, а от друга страна, хората не искат да я забележат. Този факт не бива да бъде разглеждан абстрактно. Защото центровете, така да се каже, средищните точки, в които тази вълна се разтоварва , също както електрическите вълни се разтоварват в приемника на безжичния телеграф, тези центрове или тези приемници - това са човешките души.
Не си правете никакви илюзии по този въпрос: Защото нещата стоят така, че откакто живеят на Земята и просто, поради факта, че са хора на 20-то столетие, те са приемници на всичко онова, което се влива в живота според описания начин.
В своето съзнание човекът може и да настръхва срещу тези неща, обаче той не може да попречи на това, че въпреки всичко неговата душа е отворена за новата ударна вълна от духовния свят и че тази вълна е вътре в него.
към текста >>
Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с
живота
, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят.
И това вече се потвърждава; днешното време изисква друг подход, при който някой примерно казва: Добре, един човек лъже, друг човек върши такива или онакива дела. Естествено, в условията на физическия живот трябва да разчитаме на хората. Обаче важно е да не забравяме: В човешката душа си дават среща всевъзможни духовни импулси и фактически ние си имаме работа именно с тях. Естествено, ако някой удари някому плесница, не бива да си мислим, че зад извършителя е скрит някакъв демон; във физическия живот нещата имат физически измерения. Но така или иначе, за да разберем света, както и социалния живот, не е достатъчно да познаваме една или друга необходимост, която е валидна само в условията на физическия свят.
Или с други думи: Днес човекът не може да се справи с живота, ако зад физическите събития той не разпознава – в цялата му конкретност – един реален духовен свят.
Ето кое е важно; а в по-голямата си част хората изпитват към тези неща истински ужас.
към текста >>
Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха
живота
ни до задънена улица.
Но това е същото, за което говори Духовната наука: една наука, която не може да остане затворена в тялото, а не иска извън него по такъв неправдоподобен начин и чрез такива експерименти, за които ви споменах. Но хората вече усещат този порив в душите си. Всъщност, те трябва да приемат едно знание, което произтича от здравото разбиране на човешката душа. Не винаги е необходимо сам да се освобождаваш от ограниченията на тялото, за да постигнеш едно знание, което действа в света по такъв начин, че действието му не зависи от проявленията на тялото. Ето задачата на истината, всичко друго е карикатура на истината.
Тъкмо тези карикатури на същинските духовни задачи, стоящи пред съвременната епоха, причиниха толкова беди на нашето време и доведоха живота ни до задънена улица.
към текста >>
101.
Съдържание
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и
живота
преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора.
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в
живота
след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
102.
Лекция 1. Цюрих, 4 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на
живота
във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
По същия начин трябва да си представяме изживяванията на животните по отношение на растенията, както и тези в човешкото царство, където човекът в хода на неговата еволюция се е повдигнал до по-високо положение.
Човек трябва да гледа под себе си с благоговение и почит към онова, което в известен смисъл стои под него — не само като формулира всичко това интелектуално, но и като приеме проникващия пулс на живота във всички неща и му позволи да се превърне за него в истинско душевно изживяване.
Ето как истинската Духовна наука трябва да ни води напред. По този начин тя ще ни позволи да изградим жива връзка между човечеството и всички други форми на живот.
към текста >>
Ако изживеете правилно тези две перспективи — безнадеждното и обнадеждаващото — тогава, скъпи приятели, антропософската дейност ще стане за вас точно това, което днес трябва да бъде за всички хора: необходимост за
живота
.
Ако изживеете правилно тези две перспективи — безнадеждното и обнадеждаващото — тогава, скъпи приятели, антропософската дейност ще стане за вас точно това, което днес трябва да бъде за всички хора: необходимост за живота.
Необходимост, която трябва да оплоди всички други занимания.
към текста >>
Бихме казали: „Нищо не е по-ясно за мен в целия контекст на сегашното човешко развитие от това, че социалният проблем е назрял; но също така нищо не е по-ясно от това, че хората трагично се провалят при решаването на този социален проблем.“ В нашата епоха, когато социалният въпрос нахлува с пълни сили в
живота
, хората преминават през най-тежките изпитания.
Бихме казали: „Нищо не е по-ясно за мен в целия контекст на сегашното човешко развитие от това, че социалният проблем е назрял; но също така нищо не е по-ясно от това, че хората трагично се провалят при решаването на този социален проблем.“ В нашата епоха, когато социалният въпрос нахлува с пълни сили в живота, хората преминават през най-тежките изпитания.
Изпитанието се състои в това, да намерят пътя към духа с помощта на вътрешната си сила. Днес не можем да търсим никакви откровения, освен ако не ги търсим свободно; понеже от средата на петнадесети век живеем в епохата на Съзнателната душа — епохата, в която всичко е определено да бъде поставено в светлината на съзнанието.
към текста >>
Вместо да съзерцаваме онова, на което самите ние сме се радвали или изживели, можем да обърнем вниманието си върху хората, които в
живота
ни се явяват като родители, братя и сестри, приятели, учители и т.н.
Има много начини. Ще спомена само един — един медитативен път. От различни гледни точки и с различни цели можем да разгледаме ретроспективно досегашния си живот. Можем да се запитаме: „Как се е развил моят живот от детството? “ Но можем да направим това и по един специален начин.
Вместо да съзерцаваме онова, на което самите ние сме се радвали или изживели, можем да обърнем вниманието си върху хората, които в живота ни се явяват като родители, братя и сестри, приятели, учители и т.н.
И можем да поставим пред душите си вътрешната същност на всеки от тези хора, вместо да разглеждаме себе си. След време ще се намерим изправени пред факта, че всъщност дължим малко на самите себе си и че много или почти всичко се е вляло в нас от хората в обкръжението ни.
към текста >>
На никого сякаш не му хрумва, че има неща в
живота
, за които си струва да се почака, защото съзряването идва с годините.
Днес хората много рядко мислят по този начин — още по-малко, когато разглеждат човека като социално същество. Всеки, щом навърши двадесет години, иска да принадлежи към някоя корпоративна организация или — ако използваме любимата фраза — да упражнява демократичното си право на избор!
На никого сякаш не му хрумва, че има неща в живота, за които си струва да се почака, защото съзряването идва с годините.
Съвременните хора си нямат понятие от това.
към текста >>
Това е нещо, което трябва да научим, скъпи приятели — че всички етапи на
живота
, не само първите две или три младежки десетилетия, носят дарове на човека.
Това е нещо, което трябва да научим, скъпи приятели — че всички етапи на живота, не само първите две или три младежки десетилетия, носят дарове на човека.
към текста >>
Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на
живота
; и конкретно с децата, които се раждат и растат.
Има и друго, което трябва да научим.
Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат.
Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота. Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях. И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им. Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си. То остава скрито от люлката до гроба.
към текста >>
Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за
живота
.
Има и друго, което трябва да научим. Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат.
Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота.
Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях. И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им. Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си. То остава скрито от люлката до гроба. Това също е следствие от степента на съзнание, присъщо на нашата епоха.
към текста >>
И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в
живота
им.
Има и друго, което трябва да научим. Ние не се занимаваме само със себе си, но и с хората от други етапи на живота; и конкретно с децата, които се раждат и растат. Следствие от човешката еволюция е, че много от онова, което някога се е разкривало от само себе си в душата, сега трябва да се придобие чрез допълнителни усилия — чрез стремежа към познания за свръхсетивното или поне към реални знания за живота. Това важи както за децата, така и за хората като цяло — голяма част от тяхното собствено същество е скрито за самите тях.
И това важи не само за опитностите, които ще дойдат по-късно в живота им.
Много от онова, което в стари времена се е разкривало чрез атавистичното ясновидство, сега е скрито за човека, който обръща внимание само на себе си, който търси знания само в себе си. То остава скрито от люлката до гроба. Това също е следствие от степента на съзнание, присъщо на нашата епоха. Може и да се стремим към ясни възгледи, но много неща остават скрити — и то точно в областта, където имаме нужда да виждаме ясно.
към текста >>
103.
Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Някои от връзките, които осъществяваме в течение на
живота
, са пряко следствие от връзките, създадени в предишни животи; някои ще дадат кармичните си плодове в бъдещи животи.
Нека сега конкретно разгледаме този земен духовен живот — религията, образованието, изкуството и тъй нататък. С негова помощ придобиваме известна връзка с други човешки същества. Тук трябва да направим разлика между връзките, които правим заради личната съдба и кармата, и онези, които в този тесен смисъл не зависят от нашата карма.
Някои от връзките, които осъществяваме в течение на живота, са пряко следствие от връзките, създадени в предишни животи; някои ще дадат кармичните си плодове в бъдещи животи.
Човешките същества създават връзки едно с друго по най-различни начини.
към текста >>
Тази връзка с
живота
преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят.
Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с
живота
ни преди новото раждане!
Нищо на земята не стои в толкова интимно, истинско и живо отношение спрямо свръхсетивния свят, както прави това земният духовен живот — той действително показва някои отклонения, много отклонения… Но самите тези отклонения имат изпълнено със смисъл отношение към всичко, което изживяваме — макар и по доста различен начин — в свръхсетивния свят. Тази връзка с живота преди новото раждане поставя духовния живот на земята в доста специално положение.
Нищо друго в земния живот не е толкова обвързано с живота ни преди новото раждане!
към текста >>
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от
живота
преди раждането.
Това е факт, на който духовният изследовател трябва да обърне особено внимание.
Такъв изследовател различава духовния живот от другите земни занимания на човека, защото свръхсетивното наблюдение му показва, че духовният живот на земята произлиза и получава импулсите си от живота преди раждането.
Така за духовния изследовател този земен духовен живот се разграничава от другите светски занимания на даден човек.
към текста >>
Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на
живота
между раждането и смъртта.
Какво се разбира под „тираничния Княз на този свят“? Може би знаете, скъпи приятели, че хората доста са размишлявали по този въпрос, без да стигнат доникъде. Значението може да се намери само с помощта на духовно изследване. Тираничният [или неправомерният] Княз на този свят царува навсякъде, където властниците, които би трябвало да се занимават само с реда в земните отношения, претендират за власт и в духовната област — а освен това, както ще видим по-нататък, опитват да асимилират и икономическия живот.
Законният [или справедливият] Княз на този свят е този, който включва в царството си единствено онези неща, които принадлежат само на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Това е онази област или царство, което се занимава с импулсите, включени само между
живота
между раждането на човека и смъртта.
И така, стигнахме до разбиране на втория „член“ на социалния организъм в смисъла на Духовната наука.
Това е онази област или царство, което се занимава с импулсите, включени само между живота между раждането на човека и смъртта.
към текста >>
Изискването към всеки вид художествено творчество е да донесе удоволствие в
живота
на хората и може би също да укрепи вътрешните им сили.
В духовния живот… Какъв е преобладаващият импулс в земния духовен живот? Основно това е личният интерес — интересът, който се надига от същността на душата, това е сигурно, но все пак това е егоистичен интерес. Хората искат от религията да ги направи святи. От образованието искат да развие талантите им.
Изискването към всеки вид художествено творчество е да донесе удоволствие в живота на хората и може би също да укрепи вътрешните им сили.
Като цяло егоизмът е това, което в по-груб или по един по-изтънчен начин поощрява даден човек — и това е разбираемо — да търси в духовния живот каквото му е необходимо.
към текста >>
Човек носи със себе си плодовете, придобити от
живота
му в свръхсетивното преди новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в
живота
след смъртта.
Човешкото същество принадлежи не само на земния свят, но и на свръхсетивните светове.
Човек носи със себе си плодовете, придобити от живота му в свръхсетивното преди новото раждане, а сега развива в себе си семената (ако мога да използвам този образ) на изживяванията, които ще има в живота след смъртта.
И както е вярно, че в този смисъл човешкият живот е троичен, разгръща се на земята с две отражения в свръхсетивното, такъв трябва да бъде и здравият социален организъм — троичен, ако искаме да служи като стабилна основа за човешкия духовен живот като цяло.
към текста >>
И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от
живота
попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината?
Не мислете, че като казвам това, искам да обвинявам или да критикувам някого. Не е така. Желанието ми е просто да изложа фактите. Онези, които често падат в капана на някоя скрита неистина — бихме могли да я наречем и скрита лъжа — имат, общо взето, техни си добри намерения. Днес за човечеството е трудно да достигне истината, понеже онова, което определих като скрита неистина, разполага с изключително силна подкрепа в традициите.
И тази скрита неистина, която е станала изповядвана от неизмеримо широки кръгове, става почва за израстването на други неистини, така че в най-различни области от живота попадаме на въпроса: „Има ли нещо, което още да отговаря на истината?
Останала ли е някаква неподправена истина? “
към текста >>
Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на
живота
тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в
живота
.“
А това преоткриване на нашата човешка природа трябва да стане по следния начин. Ние трябва да се стремим към вътрешната честност — ние трябва да се решим смело на тази вътрешна честност — да си кажем: „От Мистерията на Голгота насам ние не се раждаме свободни от предразсъдъци спрямо нашия мисловен свят. Ние всички се раждаме с определени предразсъдъци.“ Ако разглеждаме човешкото същество като съвършено, както го прави Русо или по друг начин, по никакъв начин няма да намерим Христос.
Това ще е възможно само ако знаем, че човешкото същество, което живее след Мистерията на Голгота, има някакъв дефект, който човек може да компенсира със собствените си действия по време на живота тук, на земята: „Аз се раждам като човек с предразсъдъци и свободата от предразсъдъци в моето мислене е нещо, което трябва да постигна в живота.“
към текста >>
Сериозното самоусъвършенстване, при което добиваме истинска представа и преценка за мислите на другите, а също и за поправяне на предразсъдъците в нас — това трябва да предприемем като една от сериозните задачи в
живота
.
Това е пътят, който днес може да се определи като път към Христос чрез мисленето.
Сериозното самоусъвършенстване, при което добиваме истинска представа и преценка за мислите на другите, а също и за поправяне на предразсъдъците в нас — това трябва да предприемем като една от сериозните задачи в живота.
Ако хората не започват работа по тази задача, ще изгубят пътя към Христос. Това е днешният път на мисленето.
към текста >>
Никога по-рано животът на по-възрастните не се e отличавал толкова рязко от
живота
на младите, както е това днес.
И в това друго царство [на волята] ние отново трябва да намерим пътя към Христос. Младите все още съхраняват някакъв идеализъм, но като цяло днешното човечество е сухо и прозаично. Хората даже се гордеят с това, което често се нарича „практичен подход“, макар този израз да се използва в тесен смисъл. Днешното човечество не харесва идеалите, които бликат от извора на духа. Младите все още имат тези идеали.
Никога по-рано животът на по-възрастните не се e отличавал толкова рязко от живота на младите, както е това днес.
Липсата на разбиране между човешките същества всъщност е главният белег на нашето време.
към текста >>
Това е нещо, което отваря пътя към Христос, защото това също е нещо, което придобиваме през
живота
между раждането и смъртта.
Освен вродения идеализъм на младежите, трябва да се погрижим човешкото общество да придобие и нещо друго — а именно един придобит идеализъм: не само идеализъм, който извира от инстинктите и ентусиазма на младите, а такъв, който се подхранва и добива от собствената инициатива на човек; такъв, който няма да избледнее с отиващата си младост.
Това е нещо, което отваря пътя към Христос, защото това също е нещо, което придобиваме през живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в
живота
си, отеква във вечността.“
[5] Възгледът, че действията ни в даден живот оказват влияние в бъдещето, може да се срещне не само в древните Мистерии и днешните окултни течения, но и в античните външни паметници.
Например Марк Аврелий Антонин (121-180 г.), римски император, описва на гръцки език своите стоически възгледи в книгата „Към себе си“ (Τὰ εἰς ἑαυτόν), където намираме прозрението: „Това, което правим в живота си, отеква във вечността.“
към текста >>
104.
Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г.
GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и
живота
преди раждането.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора.
Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането.
Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в
живота
след смъртта.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта.
Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>
Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху
живота
на нещата за продължителни периоди.
Необходимо е и нещо друго, за да прозрем истинската или частично видимата реалност на даден външен обект. Представете си едно същество, което идва от планета с различна организация от нашата — това същество никога не би могло да направи разлика между една роза, растяща от стъбло, и един кристал. Ако поставим един кристал и една роза пред него, то като нищо може да повярва, че тяхната реалност е от едно и също естество. И то без съмнение ще се изненада, когато забележи, че розата скоро повяхва, докато кристалът остава същият.
Тук, на земята, ние знаем къде сме изправени пред лицето на реалност, защото имаме поглед върху живота на нещата за продължителни периоди.
към текста >>
През
живота
се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
Но не винаги е възможно да се отличи истинската реалност по същия начин като с розата.
През живота се натъкваме на обекти, които изискват от нас по-напред да създадем една основа за нашата преценка, ако искаме да разберем тяхната истинска реалност.
Що за основа е тази — особено по отношение на социалния живот?
към текста >>
Това, което може да се изживее тук, във физическия свят през
живота
, е само отражение — нещо като избледнял остатък от онова изживяване в свръхсетивното.
По особено вътрешен начин тези сили въздействат от една душа на друга. Антипатията настройва една душа срещу друга; чрез симпатията душите стават по-благоразположени една към друга. От вътрешните изживявания на душите възникват хармонии и дисхармонии. Вътрешното изживяване на една душа, породено от вътрешното изживяване на друга душа, е това, което определя истинската връзка на свръхсетивния свят със сетивния.
Това, което може да се изживее тук, във физическия свят през живота, е само отражение — нещо като избледнял остатък от онова изживяване в свръхсетивното.
към текста >>
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в
живота
след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
Както всяка връзка в
живота
след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>
Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от
живота
преди раждането.
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот? “ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка. Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване. Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура.
Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за
живота
в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Цялата ни духовна култура трябва да се обяснява отделно, тъй като отразява нашия предземен живот и в известен смисъл подготвя човечеството за живота в свръхсетивния свят, като в същото време се явява и нещо като лекарство за антипатиите, които донасяме от свръхсетивния свят.
Затова е толкова отвратително, когато някои хора предизвикват разколи в духовния живот, вместо да работят за единение — преди всичко в духовния живот. Остатъчните антипатии бушуват в дълбините на човешката душа и пречат за постигането на онова, което трябва да е основната цел: истинската духовна хармония, истинското духовно сътрудничество. Точно там, където това трябва да преобладава, откриваме възникването на секти. Разколите и сектантството в действителност са отражения на земята от антипатиите, които са свързани с произхода на целия духовен живот и за които духовният живот би трябвало да послужи като лекарство.
към текста >>
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с
живота
ни преди раждането — има известна родствена връзка с него.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него.
Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>
От глъбините на тази работа израстват семената на определени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през
живота
след смъртта.
Хората работят един за друг заради егоистичните нужди на икономическия живот.
От глъбините на тази работа израстват семената на определени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през живота след смъртта.
И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота преди да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
към текста >>
И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от
живота
преди да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
Хората работят един за друг заради егоистичните нужди на икономическия живот. От глъбините на тази работа израстват семената на определени симпатии, чиято съдба е да разцъфнат в душите ни през живота след смъртта.
И затова, както духовно-културният живот е нещо като лекарство за остатъците от антипатиите, които носим от живота преди да се родим, така в дълбините на икономическия живот расте семето за симпатиите, които ще развием след смъртта.
към текста >>
В лекциите, които изнесох във Виена преди да започне войната (вижте „Вътрешната същност на човека и
живота
между смъртта и новото раждане“[3]), аз повторих онова, което често бях казвал в течение на предходните години: Живеем насред нещо, което може да се определи само като раково социално заболяване, карцинома на социалния организъм.
Но всеки, който по онова време можеше да види отвъд тези връзки, говореше по друг начин.
В лекциите, които изнесох във Виена преди да започне войната (вижте „Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане“[3]), аз повторих онова, което често бях казвал в течение на предходните години: Живеем насред нещо, което може да се определи само като раково социално заболяване, карцинома на социалния организъм.
Тази карцинома, тази язва, както се очакваше, в един момент се усложни и се превърна в онова, което хората наричат Световна война.
към текста >>
Два чудесно разграничени
живота
, поддържани елегантно отделно един от друг!
Колко много хора има днес, които мислят, че е напълно оправдано да кажат: „О, в материалното съществуване няма нищо духовно — човек трябва да се оттегли от него: нашето задължение е да се оттеглим от материалното съществуване към напълно самостоятелния духовен живот.“ Ето я физическата реалност: взимате си отпуска от работа, после сядате в стаята за медитации и се изстрелвате към духовния свят.
Два чудесно разграничени живота, поддържани елегантно отделно един от друг!
Това обаче не води наникъде днес.
към текста >>
105.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Дорнах, 21 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче когато разглеждате
живота
на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
Трябва да различавате точно две неща. Едното е, че главата стои в непосредствена връзка с външния свят. Когато виждате нещо, Вие възприемате това нещо чрез Вашите очи. Тук съществува една непосредствена връзка между външния свят и Вашата глава.
Обаче когато разглеждате живота на Вашата глава, как този живот е подържан от процеса на дишането и на кръвообращението, тогава виждате, как кръвта блика нагоре от останалия организъм в главата и можете да кажете, че тук нямате никаква непосредствена връзка на Вашата глава със заобикалящия свят, а една коствена връзка.
към текста >>
106.
2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на
живота
, а един процес на умирането.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие. Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава.
Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането.
Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм. Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм. Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена. И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно.
към текста >>
Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на
живота
на останалия организъм.
Сега, ако вземем предвид, трябва да споменем същевременно, че в тази глава е проникнало едно обратно насочено развитие. Това, което е било нещо пълно с живот в по-ранните стадии на развитието, се намира вече в пътя на умирането в човешката глава, то се намира в едно насочено назад развитие на човешката глава. Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм.
Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм.
Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена. И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно. Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното възприятие.
към текста >>
И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на
живота
, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно.
Веднъж аз казах: ако като човеци ние бихме били само глава, ние не бихме живели всъщност никога, би трябвало всъщност постоянно да умираме, защото органическата връзка на човешката глава чрез силите на самата глава не е един процес на живота, а един процес на умирането. Това, което е в главата, бива постоянно отново оживено от останалия организъм. Че главата също участвува в общия живот на организма, това тя дължи на живота на останалия организъм. Ако главата би могла да се изостави само на онези сили, за които тя е организирана, а именно на силите на сетивното възприятие и на силите на мисленето, тя постоянно би умирала. Главата има постоянно тенденцията да умира, тя трябва постоянно да бъде оживена.
И когато мислим, когато възприемаме сетивно, тогава в нашата глава, в нашата нервна система въобще и в нейната връзка със сетивните органи, не става един възходящ, подходящ на растежа и негови подобни процеси на живота, защото тогава ние бихме могли само да спим, да бъдем потопени в дълбокия сън, тогава не бихме могли никога да мислим ясно.
Само благодарение на това, че органическите процеси постоянно биват обръщани назад, в нашата глава намира място мисленето и сетивното възприятие.
към текста >>
107.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Дорнах, 23 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на
живота
от страна на Луцифер.
Тук луциферическите отряди започнаха да водят една постоянна борба против умирането на човешката глава. И тук ние засягаме една наистина отдавна позната тайна на човешката природа, позната в най-различните форми, обаче напълно скрита за по-новото човечество. Когато обгърнем с поглед божественото развитие на човека, виждаме, че той носи в своята глава едно умиращо развитие, едно постоянно умиране.
Обаче успоредно с това постоянно умиране върви едно разпалване на живота от страна на Луцифер.
Луцифер иска непрестанно да направи нашата глава толкова жива, както е жив нашият останал организъм. Ако насочим поглед върху органическото естество, чрез това Луцифер би отклонил развитието на човечеството от неговата божествена посока, ако би успял да оживи фактически човешката глава така, както е жив останалият човешки организъм.
към текста >>
108.
4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Дорнах, 28 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Помислете само, колко много събитията в
живота
остават невзети под внимание от Ваша страна.
Който схваща историята на развитието на човечеството като един организъм, как то аз именно посочих, той не трябва да се чуди, когато обхваща с поглед тази история на развитието действително обективно, че днес хората не си спомнят в обикновеното познание техните минали земни съществувания. Защото аз Ви питам: за какво всъщност си спомня човекът в обикновения живот? Той си спомня за онова, което е мислил. Това, което не е мислил, за него той не си спомня.
Помислете само, колко много събитията в живота остават невзети под внимание от Ваша страна.
Вие не си спомняте за тях, защото не сте ги мислили, въпреки че те са станали може би близко около Вас. Вие можете да си спомните само за това, което сте мислили.
към текста >>
След това аз се вживявам в
живота
на природата и с течение на времето също усвоявам онова, което природата казва Тогава аз трябва да намеря един изход.
Тогава по-голяма част от хората не забелязват, че всъщност когато са узрели да наблюдават това, което природата говори, имат в себе си като един вид двойна душа, действително нещо като две истини. Онези, които вече забелязват добре това, могат да изпитат големи страдания, защото чрез това в тяхната душа се явява едно разногласие. Но това, което аз Ви описвам сега, което днес съществува при малко хора, и все пак съществува, въпреки че много често те не го забелязват, ще вземе все повече надмощие. Хората все повече и повече ще си казват: да, такъв, какъвто съм роден, моята глава, моят ум се принуждава всъщност да си съставя един образ за природата. Обаче този образ не съвпада с действителната природа.
След това аз се вживявам в живота на природата и с течение на времето също усвоявам онова, което природата казва Тогава аз трябва да намеря един изход.
към текста >>
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване
живота
.
Съвременният човек би трябвало да се вживее много интензивно в този начин на чувствуване живота.
Защото само благодарение на това, че се вживее в нещо подобно, той ще забележи силите, които пулсират всъщност през нашия живот, през нашето съществуване и които иначе напълно му избягват. И ние сме впрегнати в тези сили. Обаче ако не се постараем да ги проникнем с нашето съзнание, те остават в подсъзнание то и ни правят болни до известна степен. Човекът все повече ще възприема това разцепление: разцеплението на онова, което му остава от миналия земен живот, и онова, което в този живот се подготвя за следващия земен живот. И понеже човекът ще чувствува все повече тази раздвоеност, той ще се нуждае от едно вътрешно посредничество, от едно действително вътрешно посредничество.
към текста >>
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за
живота
на нашите представи.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи.
Мисловния живот, това означава пълна будност. Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства. Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата.
към текста >>
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на
живота
на нашите чувства.
Аз често пъти съм Ви изнасял: като хора в обикновения живот ние сме всъщност напълно будни между събуждането и заспиването само за нашия мисловен живот, за живота на нашите представи. Мисловния живот, това означава пълна будност.
Ние не сме будни напълно, даже когато сме будни, по отношение на живота на нашите чувства.
Даже когато сме напълно будни за нашите представи и мисли, нашите чувства нямат в нашето съзнание една друга степен на будност, освен тази, която имат нашите сънища. Който може да прави проучвания в тази област, знае от непосредствено виждане, че в нашето съзнание чувствата не са по-живи, а само представата, която си образуваме за чувството, прави това да не изглежда така. Но животът на чувствата като такъв изниква от дълбоките основи на съзнанието така, че това, което излиза по този начин на повърхността, е подобно на сънищата. А волята в нейния същински живот означава за нас нещо, което спи в нас, даже когато иначе сме будни. По отношение на волята ние спим.
към текста >>
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в
живота
на нашите представи.
По отношение на волята ние спим. Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля.
По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
Това, което живее в
живота
на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху
живота
на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
Така щото ние имаме тези три състояния на съзнанието също когато сме будни. През деня ние ходим будни в нашия мисловен живот, и се мамим, че сме будни също в нашата воля, защото имаме представи за това, което върши нашата воля. Обаче това, което волята изживява, не се издига в нашето съзнание, а в съзнанието се издига само образът на нашата представа. Обаче чрез имагинативното познание издигаме на повърхността онова, което иначе сънува в чувствата, когато го доведем до пълно ясно познание на света, тогава забелязваме: не само в нашите представи и мисли има мъдрост, ако мога да нарека сега това така, ние можем да го наречем технически така, макар и при много хора то да е липса на мъдрост мъдрост има в нашите мисли, мъдрост има обаче също в нашите чувства, и мъдрост има също в нашата воля. По отношение на днешното човешко съществуване ние можем да говорим всъщност ясно само върху това, което се намира в нашия мисловен живот, в живота на нашите представи.
Това, което живее в живота на чувствата, върху него човечество то има днес общо взето едва други идеи, освен такива, които има върху живота на сънищата, и въпреки това там има мъдрост.
към текста >>
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в
живота
на представите, ние се намираме отново в яснота.
Следователно общо взето, макар и в този случай обикновеното съзнание да не вижда произхода, ние имаме поне за една част на това подслойно съзнание много ясни представи. Математическите, геометрическите представи ни изплуват нагоре от там. Сънищно-подобен, безпорядъчен е само средният слой, той има в себе си нещо от безпорядъка на сънищата.
Там горе, в горната стаичка, където обикновеното будно дневно съзнание протича в живота на представите, ние се намираме отново в яснота.
И тогава в нас е ясно това, което изплува горе от третия слой на съзнанието. Това, което се намира помежду, то стига до по-голяма част от хората само като едно безпорядъчно будно сънуване.
към текста >>
Да не намери човек Христа в
живота
е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно.
Нужно е само той да го каже за общия Бог, за стоящия на основата на света Бог. Ни как не е нужно, щото това, което казва, то да бъде отнесено към Христос. Там където той доказва нещо, то е повърхностно и вътрешно невярно, като заема от Евангелията отделните съобщения; обаче от начина, по който ги преработва, няма никакъв повод те да бъдат отнесени към Христос. Ние трябва да добием възможността да схващаме Христа не така, че да го отъждествяваме с Бога-Отца. Това не могат да направят вече твърде особено много нови евангелски богослови, а именно, да направят разлика между понятието за Бога и понятието за Христос.
Да не намери човек Христа в живота е нещо различно от това да не намери Бога, Бога-Отца именно.
Че тук не се касае за това, да се съмняваме в божествеността на Христос, Вие знаете това. Касае се само за това, че вътре в сферата на божественото да правим точна разлика между Бога-Отца и Бога-Христос. Но това се изразява също в душевния живот на човек. Да не намери човек Бога-Отца, това е една болест; да не намери човек Христа, това е истинско нещастие. Защото с Христос човекът е свързан така, че той се нуждае вътрешно от него.
към текста >>
109.
5. СКАЗКА ПЕТА. Дорнах, 29 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез
живота
в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
Преди осем дена аз Ви говорих за влиянието на Михаела. То е едно твърде необходимо влияние. Защото както е вярно, че чрез влиянието на Михаел е дошло влиянието упражнено от луциферическите същества, луциферическото повлияване на човешката интелигентност, също така вярно е, че сега идва противоположният полюс, възлизането нагоре на определени ариманически същества. И само чрез една продължена дейност на Михаел човекът ще бъде въоръжен против онова, което се издига нагоре. Днес е вече твърде опасно също физиологически, да се придържаме към природната необходимост.
Защото да бъде човек възпитан чрез училището и да бъде възпитан чрез живота в представите, които се опират само на природната необходимост, на всесилата на при родната необходимост, това отслабва човешката глава и хората стават толкова силно пасивни по отношение на тяхното съзнание, че в това съзнание могат да влязат други сили и хората изгубват онази сила, която е необходима, за да проникне христовият импулс в неговата днешна форма в човешкото душевно устройство.
към текста >>
110.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с
живота
на представите и на мислите.
Относително самостоятелно са организирани в човешкото същество главата, естествено грубо казано, гръдните органи и органите на крайниците. При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята.
Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
Напротив всичко онова, което е свързано с
живота
на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
При което обаче трябва да си представим, че към органите на крайниците принадлежи една част от онова, което се намира вътре в туловището. Вие можете да видите също от сказките и от моето изложение в книгата "Загадки на душата", как с човешката глава е свързан животът на мислите и представите, как с всички това, което при човешкото същество е ритмическа дейност, системата на гърдите, е свързано както казах говорейки грубо всичко онова, което е сфера на чувствата, и как сферата на волята, която обаче при човека представлява всъщност истинското духовно естество на човека, е свързана със системата на крайниците, с организма на крайниците. Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите.
Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот.
Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства. И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня. Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме
живота
на съня.
Тези три системи на човешкия организъм са относително самостоятелни. Относително самостоятелно действуват също животът на представите, на мислите, животът на чувствата и животът на волята. Но Вие знаете, че от гледна точка на духовното най-добре може да се разбере, в какво се различават тези три системи една от друга, когато кажем: в обикновения буден живот човекът е напълно буден всъщност само в системата на главата, той е напълно буден чрез всичко онова, което, психически говорейки, е свърза но с живота на представите и на мислите. Напротив всичко онова, което е свързано с живота на чувствата, следователно със същинската ритмическа система, телесно говорейки, е всъщност и през време на будния живот едни сънищен живот проникващ този буден живот. Това, което става в сферата на нашите чувства, ние го знаем посредством нашите будни представи, обаче не го знаем никога непосредствено чрез самите чувства.
И още по-тъмен остава животът на волята, който по неговото истинско съдържание не е обхванат действително от нас, освен както обхващаме живота на съня.
Така щото можем да изкажем по-точно, отколкото това става обикновено, доколко на основата на обикновеното човешко съзнание лежат подсъзнателните състояния: подсъзнателни представи лежат на основата на чувствения живот, и, ако мога да употребя сравнителната степен, още по-подсъзнателни представи лежат на основата на волевия живот.
към текста >>
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото
живота
на мислите.
Но сега е важно да си изясним, че във всяка една от трите човешки системи се съдържа мислене, чувствуване и воление.
В системата на главата, в мислителната система съществува също напълно чувствен живот и волев живот, само че тези последните са много по-слабо развити отколкото живота на мислите.
Също така в сферата на чувствата съществуват мисли, които обаче идват до нашето съзнание само сънищно-подобно, а именно по-слабо отколкото в сферата на главата. Обаче това, което обикновено не се взема под внимание в нашето време на абстрактна научност, то е, че тези подсъзнателни членове на човешкото същество са обикновени до същата степен, те са по-обективни отколкото идват субективно до нашето съзнание. Що значи това? Това значи: онова, което имаме чрез нашия живот на представите, чрез нашия живот на главата, това са процеси, които стават относително вътре в нас. Обаче онова, което изживяваме чрез нашата ритмическа система, чрез нашата гръдна система, което става в нашата сфера на чувствата, никак не е само наша индивидуална собственост, то е нещо, което става същевременно в нас, обаче представлява обективни процеси на света.
към текста >>
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на
живота
.
Ние постоянно минаваме с нашия душевен живот през такива неща, които проникват в нашия чувствен живот и които са обратно въздействие на света върху онова, което сме изживели в сферата на чувствата в предидущия седемгодишен период.
Следователно едно такова събитие, което ни възбужда по някакъв начин чувствено, прозвучава отново в нашия душевен живот в следващия период на живота.
Обикновено хората не обръщат внимание на такива неща. Който положи малко усилие, може да наблюдава вече външно такива неща.
към текста >>
Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в
живота
на човека елементалните същества от царството на самовилите.
Вие поглеждате тук в едно взаимодействие между човека и заобикалящия го свят и виждате така да се каже действието на духовни сили в заобикалящия свят. Когато проследим това действие, тогава се изясня ват много неща, които стават съдбоносни за човека. Вникването с поглед в тези отношения е твърде чуждо за нашето просветено време думата "просветено" трябва да я поставяме винаги в кавички и в нашето време достигат, бих могъл да кажа, само преданията на миналите времена, през които човекът е бил повече във връзка с действителността чрез по-елементарни състояния на съзнанието отколкото е случаят днес. Вие ще намерите тези предания много хубаво изразени в онези поетически съчинения на миналите времена, в които нещо съдбоносно за човека е свързано с намесата на елементални същества. И действително едно от най-красивите стихотворения, които са ни били запазени, в които се говори за такива съдбоносна намеса на елементални същества в заобикалящия ни свят, е онова, което сега често пъти гледате в евритмично представяне.
Вие виждате, как в това стихотворение се намесват съдбоносно в живота на човека елементалните същества от царството на самовилите.
Вече знаете, че това стихотворение се нарича:
към текста >>
И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на
живота
между раждането и смъртта.
Това, върху което искам да обърна Вашето внимание, е именно отговарящото на фактите поетическо предаване на това, което става около човека в един такъв съдбоносен час, и което винаги става около човека, изпъква обаче особено силно в онези връзки, които могат да бъдат доловени при периодичното завръщане на възбуждащите сферата на чувствата събития. Защото те се връщат винаги така, че се намесват в нашата съдба, но не напълно неизменени, а след като са минали през онова, което такива елементални същества са извършили с тях. Също така, както живеем във външния физически въздух, както живеем под резултатите на минералното, растителното и животинското царства, така живеем и с нашите първо подсъзнателни части на човека, с нашата ритмична система в духовната сфера на елементалните същества.
И там се гради толкова много от нашата съдба, колкото може да се изгради именно в течението на живота между раждането и смъртта.
към текста >>
Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни
живота
.
Тук Вие виждате връщането на събитията, съдбовното връщане отново на събитията още в обикновения живот чрез онова, което става за нашата ритмична система и за нашата система на крайниците. Това има взаимодействия също със заобикалящия свят, обаче по-сложни, много, много по-сложни, и те също се връщат като трептения обратно, само че тяхната амплитуда на трептението е по-широка.
Те се връщат обратно едвам в следващия земен живот или в един от следващите земни живота.
/Става въпрос за това, което се случва с нашата система на крайниците и обмяната на веществата. Бележка на преводача/. Така щото можем да кажем: онова, което наричаме наша съдба, наша карма, не е нужно да бъде нещо толкова много загадъчно, когато виждаме, както е само увеличение на онова, което можем да проучим в самия човешки живот в действителността на такива събития. Те не се връщат при нас неизменени, тези събития, те се връщат много силно изменени.
към текста >>
В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на
живота
.
Аз обръщам вниманието Ви върху едно нещо.
В педагогически сказки където и да съм ги държал, аз винаги съм обръщал вниманието върху това, че през времето, когато децата са още в основното училище, около 9-та годишна възраст настъпва една възлова точка на живота.
При обучението в основното училище трябва да се обръща много, много голямо внимание на тази възлова точка на човешкия живот. До този момент например природознанието не трябва да се предава на децата освен чрез това, че описанието на природните процеси се свързват по един баснословен, легендарен и прочие начин с човешкия морален живот. Едвам тогава трябва да се започне със същинското, просто, елементарно описание на природата, защото едвам тогава детето е вече узряло за това. Това, което може да се нарече учебен план, се получава именно напълно от едно действително наблюдение на човешкото същество отивайки до подробности. Аз вече обърнах вниманието върху това в статията, която имате върху "Педагогиската основа на валдорфското училище".
към текста >>
Всичко това са неща, които се връщат в
живота
на човека.
да развива чувствено молитвено настроение, това се връща обратно при него някога под формата на трептения. То се връща като трептения по-късно, след много дълго време, трепти обратно също промеждутъчно, но трепти отново по-нататък и отново се връща към своя източник. След много дълго време моленето се връща обратно чрез това, че можем да развием душевното настроение на благославянето. Ето защо аз казвам така често: никой възрастен човек не ще може да благославя действено чрез душевни сили, ако през време на своето детство той не се е научил да се моли. Моленето се превръща в благославяне.
Всичко това са неща, които се връщат в живота на човека.
към текста >>
Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с
живота
на земното човечество?
Хората трябва постепенно да разберат тези неща. Че днес те не са разбрани, това е причина също хората да не могат да прозрат великото значение на Тайната на Голгота.
Какво значение има в крайна сметка за хората, които днес са добили на пълно съвременното образование, когато им се казва: след като Христос мина през Тайната на Голгота, той се свърза с живота на земното човечество?
Хората не искат да си съставят никаква представа за това, как те самите стоят във взаимоотношение с това, в което се намира Христос. За нашата мозъчна представа не е забележима особено много влиянието на Христовия Импулс. Обаче щом вникнем с погледа в областта на подсъзнанието, в сферата на чувствата и в сферата на волята, тогава ние живеем първо в сферата на елементалните същества, но тази сфера на елементалните същества е същевременно проникната за нас от Христовия Импулс. Говорейки физиологически, ние се потопяваме в нашата ритмическа система чрез нашата сфера на чувствата, проникваме в онази област, с която Христос се е съединил за земното съществуване. Там ние намираме следователно така да се каже мястото, на което Христос може да бъде намерен действително, не чрез преданието или чрез една субективна мистика, а действително, обективно.
към текста >>
111.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за
живота
между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Аз вече често пъти съм говорил върху безсмислието, че съществуват сетивни и двигателни нерви. Обаче важното е, че всеки цялостен път на нервите произлиза от окръжността на човека и води отново към окръжността, но някъде бива прекъснат, както една електрическа жица, когато тя пуска една искра. Това е един вид прескачане, едно течение от така наречения сетивен нерв към така наречения двигателен нерв. И на местата такива места съществуват много, например в нашия гръбначен мозък и в други части на нашето тяло се намират също пространствени места, където човекът не принадлежи само на себе си, където той принадлежи на Вселената. Ако съедините едни с други всички тези места, като прибавите и ганглионите на симпатичната нервна система, ще получите тази граница.
Така щото можете да кажете: вие приспособявате така да се каже човека това е повече от половината, но да предположим, че приспособяваме човека и го разглеждате като един голям сетивен орган, като разглеждате приемането чрез сетивата общо взето като сетивна възприемчивост, преработването на образите на спомена като копия, които са обаче трайни за живота между раждането и смъртта, понеже при образуването на спомена става едно сблъскване с мировия етер.
Нашият собствен етер се сблъсква с мировия етер и стават обяснения между нас и мировия етер Другата част на човека е тази, която има така да се каже като свой краен орган крайниците, всичко, което е крайници. Така както тази едната част има като свой краен орган сферата на сетивата, другата част на човека има прикрепените към тялото крайници: краката прирастват към тялото, ръцете също прирастват към тялото. Това е нарисувано естествено грубо и схематично.
към текста >>
112.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на
живота
в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си.
Това никак не е нещо повърхностно, то е нещо, което е свързано вътрешно с целия начин, по който е замислено това Движение, иска да бъде нещо различно именно от онези духовни движения, които са възникнали в човечеството постепенно от началото на Петата Следатлантска културна епоха, да речем от средата на 15-то столетие. И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам.
Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си.
Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота. Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания. И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме.
към текста >>
Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на
живота
.
Това никак не е нещо повърхностно, то е нещо, което е свързано вътрешно с целия начин, по който е замислено това Движение, иска да бъде нещо различно именно от онези духовни движения, които са възникнали в човечеството постепенно от началото на Петата Следатлантска културна епоха, да речем от средата на 15-то столетие. И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си.
Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота.
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания. И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много.
към текста >>
Наред с тази външна практика на
живота
, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на
живота
, които така да се каже плуват над истинската практика на
живота
в това, което дават на човека като чувства, като усещания.
Това никак не е нещо повърхностно, то е нещо, което е свързано вътрешно с целия начин, по който е замислено това Движение, иска да бъде нещо различно именно от онези духовни движения, които са възникнали в човечеството постепенно от началото на Петата Следатлантска културна епоха, да речем от средата на 15-то столетие. И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота.
Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания.
И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго. Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота. И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените.
към текста >>
Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на
живота
да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на
живота
.
И на основата на всичко стои убеждението, че днес в това настоящо време е необходимо да бъде поставено в развитието на човечеството нещо различно от това, което е било поставено до сега в това развитие на човечеството от средата на 15то столетие насам. Най-характерното за всичко онова, което е станало в цивилизованото човечество в последните 3 до 4 столетия, ми се струва да е следното: външната практика на живота в най-широкия обхват, която се е механизирала до висока степен, образува днес едно царство за себе си. Тя образува днес едно царство за себе си, за което претендират така да се каже да имат монопола на онези, които си въобразяват че са практици на живота. Наред с тази външна практика на живота, която се е оформила във всички области на така наречения практически живот, имаме множество духовни възгледи, светогледи, философии или наречете ги както щете, които постепенно са станали, но особено в последните две, три столетия, чужди на живота, които така да се каже плуват над истинската практика на живота в това, което дават на човека като чувства, като усещания. И раз ликата между тези две течения е толкова рязка, че можем да кажем: с нашето настояще е настъпило времето, в което тези две течения вече абсолютно не се разбират едно друго, или може би по-добре казано, в което те не намират никакви свързващи точки, за да действуват едно върху друго.
Ние произвеждаме в нашите фабрики, поставяме в движение нашите влакове върху релсите и изпращаме нашите кораби през моретата, поставяме в действие нашите телеграфи и телефони, вършим всичко това, като оставяме така да се каже автоматиката на живота да протича сама и се оставяме да бъдем впрегнати самите ние в тази механика на живота.
И наред с това проповядваме. Проповядва се всъщност много. Старите църковни вероизповедания проповядват в църквите, политиците проповядват в парламентите, различните стремежи в различните области говорят за изискванията на пролетариата, за изискванията на жените. Много, много се проповядва и съдържанието на това проповядване, то е в смисъла на днешното съзнание на човечеството нещо без съмнение ясно искано. Обаче ако бяхме се запитали: къде се намира мостът между това, което проповядваме, и това, което външният живот строи в неговата практика, ние бихме могли да кажем: ако бихме искали да отговорим честно и съобразно с истината, ние не бихме могли да намерим един правилен отговор изхождайки от настоящето движение на времето.
към текста >>
пергели, нивелири, отвеси и са ги използували в практиката в
живота
В франкмасонските ложи, позовавайки се на нещата, които са изгубили напълно тяхната връзка с практиката на
живота
, се изнасят беседи и се казват всевъзможни хубави неща, които без съмнение са много хубави, които обаче са съвършено чужди на външния живот, на външната практика на
живота
.
Що е всичко това? Да, ако отидем назад в 9-то, 10-то, 11-то столетие и разгледаме цивилизования свят, в който тези тайни дружества, тези франкмасонски ложи са се разпространили като един крем в цивилизацията, ще открием, че всички инструменти, които днес лежат като символи върху олтарите на франкмасонските ложи, са били използувани, за строеж на къщите и на църквите. Хората са имали ъгломери, кръгове, т. е.
пергели, нивелири, отвеси и са ги използували в практиката в живота В франкмасонските ложи, позовавайки се на нещата, които са изгубили напълно тяхната връзка с практиката на живота, се изнасят беседи и се казват всевъзможни хубави неща, които без съмнение са много хубави, които обаче са съвършено чужди на външния живот, на външната практика на живота.
Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в живота. Стигнали сме постепенно до там, нашите хора да работят от понеделник до събота и в неделя да служат някоя проповед. Тези две неща нямат нищо общо едни с други. И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели. Обаче нещата са чужди на живота.
към текста >>
Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в
живота
.
Що е всичко това? Да, ако отидем назад в 9-то, 10-то, 11-то столетие и разгледаме цивилизования свят, в който тези тайни дружества, тези франкмасонски ложи са се разпространили като един крем в цивилизацията, ще открием, че всички инструменти, които днес лежат като символи върху олтарите на франкмасонските ложи, са били използувани, за строеж на къщите и на църквите. Хората са имали ъгломери, кръгове, т. е. пергели, нивелири, отвеси и са ги използували в практиката в живота В франкмасонските ложи, позовавайки се на нещата, които са изгубили напълно тяхната връзка с практиката на живота, се изнасят беседи и се казват всевъзможни хубави неща, които без съмнение са много хубави, които обаче са съвършено чужди на външния живот, на външната практика на живота.
Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в живота.
Стигнали сме постепенно до там, нашите хора да работят от понеделник до събота и в неделя да служат някоя проповед. Тези две неща нямат нищо общо едни с други. И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели. Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове.
към текста >>
И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на
живота
, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели.
Хората са имали ъгломери, кръгове, т. е. пергели, нивелири, отвеси и са ги използували в практиката в живота В франкмасонските ложи, позовавайки се на нещата, които са изгубили напълно тяхната връзка с практиката на живота, се изнасят беседи и се казват всевъзможни хубави неща, които без съмнение са много хубави, които обаче са съвършено чужди на външния живот, на външната практика на живота. Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в живота. Стигнали сме постепенно до там, нашите хора да работят от понеделник до събота и в неделя да служат някоя проповед. Тези две неща нямат нищо общо едни с други.
И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели.
Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
към текста >>
Обаче нещата са чужди на
живота
.
пергели, нивелири, отвеси и са ги използували в практиката в живота В франкмасонските ложи, позовавайки се на нещата, които са изгубили напълно тяхната връзка с практиката на живота, се изнасят беседи и се казват всевъзможни хубави неща, които без съмнение са много хубави, които обаче са съвършено чужди на външния живот, на външната практика на живота. Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в живота. Стигнали сме постепенно до там, нашите хора да работят от понеделник до събота и в неделя да служат някоя проповед. Тези две неща нямат нищо общо едни с други. И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели.
Обаче нещата са чужди на живота.
Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н. без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек.
към текста >>
Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на
живота
са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове.
Ние сме стигнали до идеи, стигнали сме до форми на мислите, на които липсва всякаква ударна сила, за да се намесят в живота. Стигнали сме постепенно до там, нашите хора да работят от понеделник до събота и в неделя да служат някоя проповед. Тези две неща нямат нищо общо едни с други. И когато проповядваме, често пъти имаме нужда да използуваме нещата, които в по-стари времена са били свързани с външната практика на живота, като символи за красивото, за истината, даже за добродетели. Обаче нещата са чужди на живота.
Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове.
Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н. без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек. Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони.
към текста >>
без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на
живота
, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек.
Обаче нещата са чужди на живота. Даже стигнали сме до там да вярваме, че, колкото по-чужди на живота са нашите проповеди, толкова повече се издигат те в духовните светове. Обикновеният непосветен свят, той е нещо малоценно. И днес хората насочват погледите върху всевъзможни изисквания, които възникват от дълбочините на човечеството, но не разбират действително тези изисквания в тяхната същина. Защото каква връзка има често пъти между онези проповеди в гореспоменатите дружества, които се изнасят в повече или по-малко красиви помещения върху това, как човекът е добър, върху това, как обичаме да речем сега всички хора, без разлика на каква раса, нация принадлежат и т.н.
без разлика даже на цвета на тяхната кожа, каква връзка съществува между тези проповеди и това, което става външно, което вършим с това, че отрязваме купона и оставяме да ни се изплащат нашите ренти от банките, които с това се грижат за външната практика на живота, следователно с действително съвършено други принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи, за които говорим в нашите стаи като за принципи на добрия човек.
Ние основаваме например теософски общества, в които говорим за братство по отношение на всички хора, обаче в това, което говорим, нямаме и най-малката двигателна сила, за да овладеем по някакъв начин онова, което също става чрез нас, когато изрязваме нашите купони. Защото като изрязваме купоните, ние поставяме в движение множество народностопански неща. Нашият живот се разпада напълно на тези две отделни едно от друго течения.
към текста >>
Така може да се случи аз Ви разказвам не един класически пример, а един пример от
живота
може да се случи, даже се случи, че една дама ме посети и ми каза: да, идва някой и иска за подпомагане на хора, които пият алкохол.
Така може да се случи аз Ви разказвам не един класически пример, а един пример от живота може да се случи, даже се случи, че една дама ме посети и ми каза: да, идва някой и иска за подпомагане на хора, които пият алкохол.
Но като теософка аз не мога да сторя това! Така каза тази дама. Аз можах само да отговоря: виждате ли, вие сте рентиерка, знаете ли обаче колко много пивоварници се създават и подържат с вашето имущество? Касае се за това, което става, е не за това, че от една страна проповядваме за донасящото наслаждение на нашата душа, а от друга страна застава в живота така, както изисква рутината на живота, която е възникнала през последните 3 до 4 столетия. Днес малко хора са склонни да вникнат в този основен проблем на настоящето.
към текста >>
Касае се за това, което става, е не за това, че от една страна проповядваме за донасящото наслаждение на нашата душа, а от друга страна застава в
живота
така, както изисква рутината на
живота
, която е възникнала през последните 3 до 4 столетия.
Така може да се случи аз Ви разказвам не един класически пример, а един пример от живота може да се случи, даже се случи, че една дама ме посети и ми каза: да, идва някой и иска за подпомагане на хора, които пият алкохол. Но като теософка аз не мога да сторя това! Така каза тази дама. Аз можах само да отговоря: виждате ли, вие сте рентиерка, знаете ли обаче колко много пивоварници се създават и подържат с вашето имущество?
Касае се за това, което става, е не за това, че от една страна проповядваме за донасящото наслаждение на нашата душа, а от друга страна застава в живота така, както изисква рутината на живота, която е възникнала през последните 3 до 4 столетия.
Днес малко хора са склонни да вникнат в този основен проблем на настоящето. От къде иде това? То иде от там, че действително в живота е настъпил този дуализъм и той се е засилил най-много през последните 3 до 4 столетия този дуализъм между външния живот и между нашите така наречени духовни стремежи. Болшинството хора, когато говорят днес за духа, говорят за нещо напълно абстрактно, чуждо на света, а не за нещо, което може да се намеси във всекидневния живот.
към текста >>
То иде от там, че действително в
живота
е настъпил този дуализъм и той се е засилил най-много през последните 3 до 4 столетия този дуализъм между външния живот и между нашите така наречени духовни стремежи.
Така каза тази дама. Аз можах само да отговоря: виждате ли, вие сте рентиерка, знаете ли обаче колко много пивоварници се създават и подържат с вашето имущество? Касае се за това, което става, е не за това, че от една страна проповядваме за донасящото наслаждение на нашата душа, а от друга страна застава в живота така, както изисква рутината на живота, която е възникнала през последните 3 до 4 столетия. Днес малко хора са склонни да вникнат в този основен проблем на настоящето. От къде иде това?
То иде от там, че действително в живота е настъпил този дуализъм и той се е засилил най-много през последните 3 до 4 столетия този дуализъм между външния живот и между нашите така наречени духовни стремежи.
Болшинството хора, когато говорят днес за духа, говорят за нещо напълно абстрактно, чуждо на света, а не за нещо, което може да се намеси във всекидневния живот.
към текста >>
Защото тогава бихме влезли в тази сграда, бихме били заобиколени от всевъзможни красиви неща отговарящи на този или онзи стил и бихме говорили вътре за нещата, които биха били приспособени към тази сграда, приблизително така, как то всички хубави речи, които се държат днес, са приспособени към външната практика на
живота
, която хората изпълняват.
Въпросът, проблемът, върху който се обръща внимание с това, трябва да бъде уловен в неговия корен. Ако тук на този хълм бяхме действували в смисъла на тези стремежи на последните 3 до 4 столетия, тогава бихме се обърнали може би към един кой да е архитект, към един прочут архитект и бихме му възложили да построи тук една хубава сграда, която без съмнение би могла да бъде много красива и отговаряща на някой стил. За нещо подобно не можеше никога да става дума.
Защото тогава бихме влезли в тази сграда, бихме били заобиколени от всевъзможни красиви неща отговарящи на този или онзи стил и бихме говорили вътре за нещата, които биха били приспособени към тази сграда, приблизително така, как то всички хубави речи, които се държат днес, са приспособени към външната практика на живота, която хората изпълняват.
Това не можеше да бъде така, защото ние не разбирахме Духовната Наука така, която иска да се ориентира антропософски. Ние от самото начало разбрахме по друг начин тази Духовна Наука. Ние я разбрахме така, че не бе издигнато старото погрешно противоречие между дух и материя, при което след това за духа се говори в абстрактност и този дух няма никаква възможност да се потопи в същността и тъкането на материята. Кога се говори правилно за духа, кога се говори истински за духа? Само тогава се говори истински за духа, само тогава се говори правилно за духа, когато духът се разбира като творец но онова, което е материално.
към текста >>
И с това е свързан също фактът, че в това тежко време се роди третирането на един социален въпрос от тази Духовна Наука, която не иска да остане във висините на въздушните кули, а която от началото на нейното действие искаше да бъде един въпрос на
живота
, която искаше да бъде именно противоположното на всяко сектантство, на всякакъв вид сектантство, коя то искаше да протича онова, което се крие във великите изисквания на времето и която искаше да служи на тези изисквания на времето.
Ето защо ние трябваше да построим една сграда, която във всички нейни подробности е замислена, виждана от онова, което живее също и иначе в нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
И с това е свързан също фактът, че в това тежко време се роди третирането на един социален въпрос от тази Духовна Наука, която не иска да остане във висините на въздушните кули, а която от началото на нейното действие искаше да бъде един въпрос на живота, която искаше да бъде именно противоположното на всяко сектантство, на всякакъв вид сектантство, коя то искаше да протича онова, което се крие във великите изисквания на времето и която искаше да служи на тези изисквания на времето.
Без съмнение, не всичко в тази сграда е направено сполучливо. Но днес не се касае наистина също за това, всичко да бъде сполучливо направено, а се касаеше за това, че в определени неща да бъде поставено едно начало, едно необходимо начало. И струва ми се, че това необходимо начало е поставено поне за нашата сграда. Така, когато тази сграда ще бъде някога завършена, ние не ще изпълняваме онова, което ще имаме да изпълняваме, в нещо, което ни заобикаля като чужди стени, а както ореховата черупка принадлежи към ореховия плод и е приспособена в нейната форма напълно към този орехов плод, така всяка отделна линия, всяка отделна форма и цвят на тази сграда ще бъдат приспособени към онова, което тече през нашето духовно Течение. Би било необходимо поне определен брой хора в нашето време да разберат това, което искаме, защото важното е именно това което искаме с нашата сграда.
към текста >>
В това развитие на цивилизованото човечество имаме явления, които ни изразяват много характерно дълбоките основи на онова, което понастоящем стига до абсурдност в
живота
на човечеството.
Искам отново да се върна към някои характерни неща, които са възникнали в последните 3 до 4-ри столетия в развитието на цивилизованото човечество.
В това развитие на цивилизованото човечество имаме явления, които ни изразяват много характерно дълбоките основи на онова, което понастоящем стига до абсурдност в живота на човечеството.
Защото това е едно стигане до абсурдност. Положението е именно та кова, че днес голяма част от човешките души всъщност спят, действително спят. Ако се намираме някъде, където определени неща, които днес, бих могъл да кажа, стават като действителни насрещни образи, като копия на целия цивилизован живот, ако се намираме някъде, където тези насрещни образи сне застават пряко пред очите на някого, но стават все пак в много области на днешния цивилизован свят и са симптоматични, пълни със значение за онова, което трябва да обхване все по-широки и по-широки кръгове около себе си, тогава намираме: да, с техните души хората се намират вън, вън от важните събития на времето. Хората живеят във всекидневието, без да държат ясно пред погледа си, какво всъщност става в настоящето, докато не са засегнати те самите от тези събития по непосредствен начин. Обаче без съмнение, същинските импулси на тези събития се намират в глъбините на по съзнателния и несъзнателния душевен живот на хората.
към текста >>
Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на
живота
.
За да изразим радикално това, което искам да кажа, да вземем един нормален човек на настоящето, който се храни порядъчно, спи полагащите се му часове, закусва, яде на обед и вечер и т.н., и който има също духов ни интереси, даже високи духовни интереси, който, да речем, е член на едно теософско общество, защото има духовни интереси, прави там всичко възможно, за да знае, какво става в духовните светове.
Да вземем един такъв човек, който има така да се каже в малкия си пръст всичко онова, което е написано в тази или онази теософска литература, който обаче иначе живее според обикновените правила на живота.
Да вземем един такъв човек. Какво значи цялото негово знание, което той е усвоил с неговите висши духовни интереси? То означава нещо, което тук на Земята може да му достави някоя вътрешна душевна наслада, една истинска луциферическа наслада, макар и това да е една рафинирана, изтънчена душевна наслада. Този човек не ще пренесе нищо от всичко това през врататата смъртта, абсолютно нищо. Защото между такива хора и те се срещат много често може да има такива, които, въпреки че имат в малкия си пръст това, що е едно астрално тяло, що е етерно тяло, що е Карма, прераждане, те нямат никакво предчувствие за това, което се говори, което се преследва например днес в събранията на пролетарските хора.
към текста >>
Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на
живота
неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот.
Едни вярват, че имат истинската сила да говорят върху Бога, Святия Дух и всичко възможно. Макар да казват, че чувствуват нещата, те говорят в абстрактни форми, в абстрактни възгледи върху всичко това. Другите говорят за една лишена от дух природа. Не се хвърля никакъв мост! След това в по-ново време имаме получени всякакви теософски възгледи, получили сме всякакви мистични възгледи.
Да, тези мистични възгледи говорят върху всевъзможни чужди на живота неща, но не говорят за човешкия живот, защото нямат силата да се потопят в човешкия живот.
Бих искал да запитам, дали се говори в истинския смисъл за един Творец на света, когато се измислят такъв, че той е винаги един много интересен, красив Дух, но никога не би стигнал до сътворението на света? Духовните същества, за които днес често пъти се говори, не биха могли никога да стигнат до сътворението на света, защото мислите, които развиваме върху тези същества, не са в състояние да влязат в действие в онова, което е наше знание върху природата или наше знание върху социалния живот на хората.
към текста >>
Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в
живота
, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука.
Тук искам обаче само да обърна вниманието върху това, че от една страна имаме една естествена наука, от друга страна едно говорене и проповядване за духовните светове , което не прониква в някои действителни светове, които стоят пред нас в природата. Но именно от това се нуждаем ние. Ние се нуждаем от едно познание на духа, което е толкова силно, че същевременно може да бъде естествена наука. Това познание ще постигнем само тогава, когато вземем под внимание воля та, върху която исках да обърна вниманието Ви днес. Ако бихме искали да основем едно сектантско движение, което да има също само някаква догматика върху Божественото и духовното и се нуждае от една сграда, тогава бихме построили някаква сграда, съответно бихме наредили да бъде построена.
Но тъй като не искахме това, а искаме и в това външно действие да покажем това, че се потопяваме и искаме да се потопим в живота, ние трябваше да строим и тази сграда напълно от волята на самата Духовна Наука.
И от подробностите на тази сграда ще се види някога, че фактически важни принципи, които днес под влиянието на споменатите два дуализма са поставени в най-погрешна светлина, могат да бъдат поставени на тяхната здрава основа. Бих искал да обърна днес вниманието Ви още само върху едно нещо.
към текста >>
Днес ние живеем сред изисквания, обаче всички те са отделни изисквания, тези изисквания изникват от различните кръгове на
живота
.
С това обаче е поставено началото на една воля, което трябва да намери продължение. И желателно би било, да бъде разбрана именно тази гледна точка на нещата, да бъде разбрано, как фактически трябва да бъдат потърсени първичните извори на човешкото намерение, на човешкото творчество, които са необходими във всички области за новото човечество.
Днес ние живеем сред изисквания, обаче всички те са отделни изисквания, тези изисквания изникват от различните кръгове на живота.
Обаче ние се нуждаем също от едно обхващане като цялост на тези изисквания То не може да дойде от нещо, което витае само в околност та на външното видимо съществувание, защото на основата на всичко стои нещо невидимо и това невидимо трябва да бъде обхванато днес. Бих могъл да кажа: трябва да се вслушваме твърде много в нещата, които стават днес, и тогава ще открием, че никак не е една такава абсурдна мисъл, че старото се разрушава. Обаче тогава трябва да съществува нещо, което трябва да дойде на неговото място. Но за да се сприятелим с тази мисъл, ние се нуждаем от определена смелост, която не се добива във външния живот, а която трябва да бъде добита най-вътрешно.
към текста >>
В такива неща трябва да вникне онзи, който иска да постави идеали за развитието на човечеството не от някаква прищявка, а който от творящите сили на света иска да намери Духовна Наука, която след това може да се влее също в
живота
.
Но също самата история е един организъм, и такива скокове стават. Но хората минават покрай тях, без да ги забележат. Хората нямат днес никакво съзнание затова, колко пълен със значение скок е станал на поврата на 14-то и 15-то столетие, или всъщност в средата на 15-то столетие. Обаче това, което е започнало тогава, то иска да бъде изпълнено в средата на нашето столетие. И не е никакво мъдруване, а нещо, което може да застане наред с всички точни истини, когато се говори за това, че събитията, които движат така човечеството, и които са стигнали до тяхната връхна точка в последно време, се стремят към нещо, което можем действително да открием като подготвящо се и като силно врязващо се в еволюцията на човечеството за средата на това столетие.
В такива неща трябва да вникне онзи, който иска да постави идеали за развитието на човечеството не от някаква прищявка, а който от творящите сили на света иска да намери Духовна Наука, която след това може да се влее също в живота.
към текста >>
113.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на
живота
.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота.
Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие. Всъщност животът се състои в търсене на равновесието между еснафството, сухотата, филистерството и мечтателското-фантастичното.
към текста >>
114.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Дорнах, 14 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
За онези обаче, които могат да виждат връзките в
живота
, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
За онези обаче, които могат да виждат връзките в живота, е също ясно, че европейското нещастие на последните години, макар и то вече да е отминало привидно, е вътрешно свързано с това, което хората са свикнали да мислят, и простете ми малко тривиалния, банален израз за което хората така драговолно говорят: как ви блестящи неща сме постигнали и при това си близват от удоволствие пръстите.
към текста >>
Ако можем да продължим едно такова мислене така, че до където сме стигнали в
живота
си мислим този живот по обратен ред, ние сме постигнали вече много нещо Защото който не излиза от времето, не може да влезе в духовния свят.
Когато мислим обратно, вместо от сутрин до вечер, от вечер до сутрин до сутрин, ние мислим срещу времето. По такъв начин ние премахваме времето.
Ако можем да продължим едно такова мислене така, че до където сме стигнали в живота си мислим този живот по обратен ред, ние сме постигнали вече много нещо Защото който не излиза от времето, не може да влезе в духовния свят.
към текста >>
Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от
живота
преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в
живота
след смъртта.
Когато сега някой идва с логиката на настоящето време, която поставя прекрасно всичко в кутия, която на драго сърце създава системи, той казва: днес на нас ни се казва, че мисленето е силата, която действува от живота преди раждането, а волята, това е силата, която сочи в живота след смъртта.
Ето че бе дадена дефиницията, бе разграничено чрез дефиниция много хубаво мисленето и волението /волята/. Обаче с дефиниции не се дава нищо. Обикновено хората не виждат, колко са недостатъчни дефинициите. Някои дефиниции, особено такива, които се считат като научни, са много остроумни и изключителни, но всички те имат някъде нещо, което куца и което ни припомня онази дефиниция, която е била дадена някога в древна Гърция на въпроса: що е човекът? Човекът е едно двуного същество, което няма никакви пера на което на втория ден един ученик донася един оскубан петел и казва: ето това е един човек, защото то е двуного същество, което няма никакви пера.
към текста >>
Вътре в нея се извършва чрез само себе си процесът, който става после, когато Вашето тяло е предадено на Земята чрез изгаряне или чрез разлагане, само че този процес е постоянно опреснен и възпрепятствуван през време на
живота
чрез това, което бива изпращано нагоре от останалото тяло.
Когато действително умираме, тогава се явява това действително воление /воля/. И когато нашето тяло е предадено на Земята, чрез цялото наше тяло се продължава вече физически в тялото на земята това, което става в нашата глава от раждането до смъртта. Вие носите Вашата глава на раменете си.
Вътре в нея се извършва чрез само себе си процесът, който става после, когато Вашето тяло е предадено на Земята чрез изгаряне или чрез разлагане, само че този процес е постоянно опреснен и възпрепятствуван през време на живота чрез това, което бива изпращано нагоре от останалото тяло.
В Земята се продължава същият процес, който става вътре във Вашата кожа между раждането и смъртта. Този процес се продължава в Земята: Земята мисли според същия принцип, според който вие мислите с вашата човешка глава, чрез това, че Вашето тяло се разлага вътре в нея, че в Земята са сложени мъртвите тела. Когато минем през вратата на смъртта, ние внасяме чрез нашето разлагащо се тяло във физическата Земя процеса, който иначе задържаме за себе си през време на живота между раждането и смъртта. Това е една истина на естествената наука. Такива истини трябва да познават хората в бъдеще.
към текста >>
Когато минем през вратата на смъртта, ние внасяме чрез нашето разлагащо се тяло във физическата Земя процеса, който иначе задържаме за себе си през време на
живота
между раждането и смъртта.
И когато нашето тяло е предадено на Земята, чрез цялото наше тяло се продължава вече физически в тялото на земята това, което става в нашата глава от раждането до смъртта. Вие носите Вашата глава на раменете си. Вътре в нея се извършва чрез само себе си процесът, който става после, когато Вашето тяло е предадено на Земята чрез изгаряне или чрез разлагане, само че този процес е постоянно опреснен и възпрепятствуван през време на живота чрез това, което бива изпращано нагоре от останалото тяло. В Земята се продължава същият процес, който става вътре във Вашата кожа между раждането и смъртта. Този процес се продължава в Земята: Земята мисли според същия принцип, според който вие мислите с вашата човешка глава, чрез това, че Вашето тяло се разлага вътре в нея, че в Земята са сложени мъртвите тела.
Когато минем през вратата на смъртта, ние внасяме чрез нашето разлагащо се тяло във физическата Земя процеса, който иначе задържаме за себе си през време на живота между раждането и смъртта.
Това е една истина на естествената наука. Такива истини трябва да познават хората в бъдеще. Днешната естествена наука е по отношение на такива неща една детинщина, защото тя не стига до там, да мисли върху такива неща, да проучва тези неща.
към текста >>
115.
12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Те си образуват възгледа върху
живота
изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък.
Задачите, които са поставени на човечеството в настоящето и в близкото бъдеще, са решаващи, важни, велики. И касае се за това, че трябва да бъде проявена действително една силна душевна смелост, за да се напра ви нещо за овладяването на тези задачи. Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто.
Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък.
В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо.
към текста >>
Копнежът за познаване фактите на
живота
, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес.
И касае се за това, че трябва да бъде проявена действително една силна душевна смелост, за да се напра ви нещо за овладяването на тези задачи. Който разглежда днес тези задачи и се опитва да получи един действителен поглед в онова, от което човечеството крайно се нуждае, трябва често да мисли за повърхностна та лекота, с която днес се вземат публичните, така наречените публични работи. Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение.
Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес.
Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на
живота
.
Бихме могли да кажем, че днес хората политизират в пусто. Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи.
Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота.
Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху
живота
, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в
живота
е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо.
Те си образуват възгледа върху живота изхождайки от някои вълнения, от няколко егоистични гледни точки, били те и народно-егоистични, докато сериозността на днешното вре ме изисква хората да имат определен копнеж за това, да добият фактическите основи за образуването на един здрав разсъдък. В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота.
Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо.
Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота. Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за
живота
.
В течение на последните месеци, а също и години аз изнасях тук сказки и правих разглеждания върху най-различните предмети, също и върху историята на времето и изискванията на настоящето време, като имах винаги целта, да доставя факти, които могат да поставят човека в състоянието да си образува едно съждение, а не за да им предложа едно готово съждение. Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо.
Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота.
Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към
живота
.
Копнежът за познаване фактите на живота, за тяхното все по-основно и по-основно познаване, за да има човек една действителна основа за едно съждение, това е важното днес. Аз трябва да кажа това особено поради причината, че различните изисквания, различните писателски изложения, които направих относно така наречения социален въпрос и относно троичното разчленение на социалния организъм, действително се вземат, както ще се види, лекомислено, за щото по отношение на тези неща твърде малко се задават въпросите за сериозността на тези основи. Днешните хора така трудно стигат до тези фактически основи, защото, въпреки че не вярват това, всъщност са теоретици във всички области на живота. Онези, които днес най-много си въобразяват, че са практици, те са най-големите теоретици, поради това, че всеобщо се задоволяват с това, да си образуват няколко представи, само малко представи върху живота, за да съдят върху този живот, докато днес само на едно действително, универсално и всеобхватно вникване в живота е възможно да добие едно обективно съждение върху онова, което е необходимо. Можем да кажем, че днес представлява най-малко едно интелектуално лекомислие, когато без обективни основи се политизира в пусто или се фантазира върху възгледа за живота.
Желателно е днес в основата на душите да има сериозно отношение към живота.
към текста >>
Това съществува първо там, всичко е извлечено от така наречената практика, всъщност то е извлечено от рутината на
живота
, а не от действителната практика на
живота
.
Който изучава такива неща и може да ги разбере, знае добре, че Лок, Юм, Миля, Спенсер, Дарвин и други са изцяло тези цветенца израснали от стопанския живот. Можем да получим съвсем точно мислите на един Джон Стюард Мил, мислите на един Херберт Спенсер от стопанския живот. Социалдемокрацията е издигнала после това до теория и разглежда духовния живот като една зависимост на стопанския живот.
Това съществува първо там, всичко е извлечено от така наречената практика, всъщност то е извлечено от рутината на живота, а не от действителната практика на живота.
Така щото там вървят едно до друго такива неща като дарвинизъм, спенсеризма, милизма, юмиизма и филтрираните мистерийни учения, които след това намират своите продължения в различните сектантски еволюции, в теософското общество, в квакерите и т.н.
към текста >>
Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в
живота
чрез изкуството.
Ако светът върви и по-нататък така, както е вървял с израждащия се, идващ от изтока духовен живот, тогава, докато на единия край се намираше и беше най-висшата истина, на другия край той свисти в най-ужасната лъжа.
Ницше трябваше да опише, как още гърците трябваше да се предпазят от лъжата в живота чрез изкуството.
Всъщност изкуството е дете на боговете, което предпазва хората от потъва не в лъжата. Ако се върви само едностранно по пътя на този първи клон на културата, тогава това течение /духовният живот/ се влива в лъжата. В последните 5 до 6 години бе лъгано повече отколкото във всички исторически години в цивилизованото човечество. Почти не бе казана истината в публичния живот, почти нито една дума, която мина през света, не беше вярна.
към текста >>
116.
Съдържание
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Трите потока в
живота
на цивилизацията.
Трите потока в живота на цивилизацията.
Мистериите на Светлината, на Човека и на Земята.
към текста >>
117.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават
живота
в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха.
Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях. Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
към текста >>
Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на
живота
, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
Но не само, че човешките същества днес са достатъчно напреднали, за да могат със своите здрави човешки разбирания да проумеят всичко разказвано от онези, които познават живота в свръхсетивното, но това познание за свръхсетивното, тази възприемчивост към науката за свръхсетивното е от абсолютна, безусловна необходимост за здравите човешки разбирания на настоящата епоха. Само това познание за свръхсетивното може да хвърли светлина върху всичко онова, което е толкова хаотично, толкова пагубно в нашето съвременно обкръжение. Живеем в свят, в който се появяват неща, в който се изработват неща, за които трябва да кажем: "Те не могат да продължават така, трябва те да се подложат на промяна." Но човешките същества днес изобщо не вникват в онова, което живее около тях.
Да се прозре онова, което живее около човека днес, е възможно единствено чрез науката на Посвещението, възможно е само когато целият живот на настоящата епоха може да бъде съпоставен с всички явления на живота, белязали еволюцията на човечеството в течение на векове, на хилядолетия.
към текста >>
Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в
живота
, в
живота
с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм.
Дошло е време, когато трябва публично да се казва, че ако ще бъде внесен плодотворен импулс в живота, в живота с неговите съвременни пагубни явления, то това не може да бъде друг, освен принципът на троичното разделение на социалния организъм.
По този начин очите на човешките души ще бъдат насочени към трите основни потока на настоящия цивилизован живот.
към текста >>
Когато тези три основни потока на
живота
са поставени пред човешката душа, когато се казва името на всеки един от тях, във всички случаи се включват голям брой явления на
живота
.
Когато тези три основни потока на живота са поставени пред човешката душа, когато се казва името на всеки един от тях, във всички случаи се включват голям брой явления на живота.
към текста >>
Всичко онова, което характеризира
живота
на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало.
Днес е дошло време, когато трябва сериозно да бъде поставен въпросът: "Откъде е дошъл целият този духовен живот и какво е било онова в течението на неговото развитие, в хода на неговата еволюция, което му е придало характерът, който той носи днес? " Ако се върнем до истинския произход на този духовен живот, трябва да преминем през определени спирки по нашия път.
Всичко онова, което характеризира живота на нашите училища, основни и висши засега пропускам средните степени ни връща към едно далечно минало.
Хората обикновено не знаят колко далеч води това, например в случая на основното училище, че то ни връща във времето на древна Гърция. В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция.
към текста >>
Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и
живота
на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад.
В основата си нашият духовен живот днес се подхранва от импулси, съществували в древна Гърция под различна форма, и които оттогава просто са били променяни. Но тези импулси не водят началото си дори и от древна Гърция. Те произлизат от далечния изток. Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите.
Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад.
Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти. Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите. Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н.
към текста >>
Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за
живота
, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
Преди хиляди години в своя извор на изток те несъмнено имали различна форма от онази, която имали в древна Гърция. В изтока тези импулси принадлежали към Мъдростта на Мистериите. Ако оставим настрана нашия правно-политически живот, заплетен хаотично като във възел с духовния живот, и оставим настрана също и живота на индустрията, на икономиката; ако отделим, откъснем от тях нашия духовен живот, тогава можем да се върнем назад, изкачвайки се по пътя към определени Мистерии на Изтока, произходът на които несъмнено лежи хиляди години назад. Обаче онова, което за нас днес в образователните институции е суха и безплодна абстракция, лишена от живот, тогава било нещо съвсем живо. И ако се пренесем назад в Духа към онези Мистерии на Изтока, към които сега се насочвам, ние намираме за водачи на тези Мистерии хора, които могат да бъдат определени като обединение на свещеник, на крал, и в същото време, колкото и странно да звучи на хората днес, на индустриалци, икономисти.
Тъй като в онези Мистерии ще ги нарека "Мистерии на Светлината или на Духа" се преследвало едно всеобхващащо познание за живота, познание което на първо място целяло да насочва изучаването на човешката природа посредством фактите от света на Небесата и света на звездите.
Но това познание било също и мъдрост, чиято цел била да осигурява правата на човешкия обществен живот в съгласие с така придобитото познание. Затова в тези мистерийни центрове се провеждало обучение за гледане на добитък, за обработка на полята, за тресиране на водните пътища и т.н. Тази Наука на Посвещението от дълбоката древност имала тласкаща сила за социалния живот; тя била нещо, което давало пълна свобода на целия човек. Тя била в състояние не само да казва прекрасни неща за доброто и истината, а също можела и чрез самия Дух да управлява практическия живот, можела да го организира и да му придава форма.
към текста >>
Всъщност по какъв път тази мъдрост с нейните движещи
живота
сили е дошла сред човечеството?
Пътят, по който водачите на тези Мистерии поели и който, доколкото за тях било възможно, показвали на хората, принадлежащи към такива Мистерии, бил един път водещ отгоре надолу. Първо, тези Мистерийни водачи се стремели към откровение на духовния свят, после долавяйки истински Духа според основните принципи на атавистичното ясновидство, те слизали до политическия живот, до политическото оформяне на социалния организъм, след това надолу до стопанството и индустрията. Това била Мъдрост с движеща сила за самия живот.
Всъщност по какъв път тази мъдрост с нейните движещи живота сили е дошла сред човечеството?
към текста >>
Ако се върнем към епохите преди да станат господстващи Мистериите, за които сега споменавам, ние намираме в районите на цивилизованото човечество хора с първично атавистично ясновидство, човешки същества които, ако говорели за нуждите на
живота
, можели да призовават впечатления у своите сърца, у своите души, у своето вътрешно виждане.
Ако се върнем към епохите преди да станат господстващи Мистериите, за които сега споменавам, ние намираме в районите на цивилизованото човечество хора с първично атавистично ясновидство, човешки същества които, ако говорели за нуждите на живота, можели да призовават впечатления у своите сърца, у своите души, у своето вътрешно виждане.
Тези хора били разпръснати из регионите сега наричани Индия, Персия, Армения, Северна Африка, Южна Европа и т.н. Едно нещо, обаче, не намираме в душите на тези човешки същества. То е онова, което днес считаме за нашето най-величествено душевно богатство интелектът, разумът. Жителите на цивилизования свят по онова време още не се нуждаели от разум. Онова, което нашият разум прави днес, било изработвано в тези човешки същества от подбудите на техните души, и тези подтици били ръководени и направлявани от водачите, които тези хора имали.
към текста >>
Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в
живота
днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно.
Аристократът бил водач в старите източни Мистерии на Светлината. Той можел да бъде аристократ, защото от него идвало всичко, което имало реален и жив импулс в икомическите и политическите дела. Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е.
Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно.
И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост. Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация". Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки.
към текста >>
Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на
живота
ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация".
Мъдростта изтичайки ставала по-малка, деленията които тя правила на групи от хора станали външна отвлеченост без смисъл за онези, чиито животи са въвлечени в нея. От този поток произлязло онова, което наричаме феодализъм. Във външния социален живот този феодализъм живее, толериран от някои, може би досадни за другите, но както и да е. Никой не мисли вече за смисъла, защото той не може да се намери в живота днес, и в нашата съвременна епоха на хаос феодалният произход на нашата абстрактна наука и знание се разкрива доста ясно. И когато съвременният ни духовен живот стана изцяло духовния живот на журналистическия свят, бе измислен един термин, който си е направо словесна жестокост.
Чрез този термин хората търсеха да причинят преобразуване на живота ни, но той бе само изразът на крайно разклатен духовен живот те измислиха термина "духовна аристокрация".
Ако някой се опита да обясни какво точно се има в предвид с този термин, той би могъл да каже само: "То е онова което, сега изтискано до краен предел, някога в Мистериите на Изтока имало движеща сила, която работела в най-широки граници в практическия живот." Терминът в онези дни е имал смисъл, но днес е изгубил всяко значение. И ако някой желае да опише нашия духовен живот, той трябва да си помисли за отчайващо заплетено парче вълна, където всички нишки са усукани заедно. По-специално има три преплетени нишки. Току-що ви описах едната от тях. Нашата основна задача е да разплетем възела.
към текста >>
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през
живота
на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Този втори поток има друг произход, който също лежи далеч назад в еволюцията на човечеството. Той също в основата си бил обединен с Мистериите, и по-точно с Мистериите на Египет. Аз нарекох първия поток "Мистериите на Изтока" или "Мистериите на Светлината". Ще нарека този втори поток "Мистериите на Човека". Тези Мистерии били ориентирани преди всичко да черпят от египетския извор онази мъдрост, която дава силата да се организира човешкия обществен живот, да се установят взаимоотношения между човешките същества.
Този поток от Мистериите бил разпространен из южна Европа и после, точно както първият поток преминал през живота на Гърция, този втори поток намерил пътя си към хората в Рим, хора нямащи имагинации.
Бих могъл да го нарека "потокът на правата". Той поел своя път през Рим. Всичко онова което, малко по малко, в хода на човешката еволюция се е изграждало като юриспруденция, като законови особености в система от правни принципи, е отслабеният остатък от познанието на тези Мистерии на Човека.
към текста >>
Днешното човечеството е безплодно що се отнася до
живота
на Духа и
живота
на правата.
Втората нишка в нашата цивилизована бъркотия е достигнала до нас по този начин, но много променена, преобразувана след преминаването си през неимагинативния римски ум. Няма да разберем съвременния живот докато не узнаем, че дори и днес хората не са плодотворни нито в духовния, нито в правовия живот; докато не узнаем, че тези и двата сме ги приели отвън първият след като изминал дългия път от Мистериите на Изтока през Мистериите на Гърция, а вторият дългия път от Мистериите на Египет през Рим.
Днешното човечеството е безплодно що се отнася до живота на Духа и живота на правата.
Бихме могли да изложим много случаи за да докажем това твърдение, но ще бъде достатъчно ако изтъкнем пътищата, поети от Християнството.
към текста >>
Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за
живота
.
На това се дължат толкова много аномалии. Дори Християнството, разпространявало се на запад от римските граници, приело обуславяна от този факт форма. В какво се превърна религиозният елемент при своя преход през римския свят? Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия. Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят.
Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота.
В това Християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност. Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност. Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>
Всичко, намиращо израз в
живота
може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност.
Той стана онази голяма правна система, която наричаме римска Католическа религия. Там Бог със своите съпровождащи богове е в основата си Същество, управляващо според римската представа за справедливост, само дето Той е в свръхсетивния свят. Тук намираме установени идеите за дълга и неизпълнението, които всъщност са само правни идеи, идеи които никога не са съществували в Мистериите на Изтока или в гръцката философия за живота. В това Християнство са установени юридическите римски принципи. То е религиозен поток, пропит със законност.
Всичко, намиращо израз в живота може да приеме красива форма, но трябва да признаем, че правно-политическата сцена, в която Богът на Света става Съдията на Света и завършва цялата еволюция на Земята с правно дело, дори онази великолепна картина на Микеланджело в Сикстинската Капела е просто възхитителен израз на Християнството, напоено със законност.
Точно това Християнство, пропито със законност, намира своята кулминация в "Страшният Съд".
към текста >>
Ако изследваме правния живот,
живота
на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим.
Ако изследваме правния живот, живота на законите и справедливостта, какъвто се е развил в областта на Западна Европа, ние го намираме изцяло обърнат към Рим.
Ако изследваме духовния живот, ние не го намираме така просто насочен на изток както онази индийска Теософия, за която вече говорих. Но ние намираме, че онова, което е оцеляло като вроден духовен живот, което не било взето от изток и не било наситено с законности от Рим, често намираме този своеобразен духовен живот борещ се да се освободи от стопанския живот, и с тежък труд работейки да се освободи.
към текста >>
118.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. 25. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Трябва да се вгледаме в тези неща ако желаем да разберем истинските причини за падението в съвременните събития, и в
живота
на човечеството вътре в тези събития.
Едва ли означава много за хилядите, за милионите хора в настоящето, когато те говорят за Коледния празник; защото те не знаят нищо за Христовото Същество в смисъла, който е толкова необходим на нашето време.
Трябва да се вгледаме в тези неща ако желаем да разберем истинските причини за падението в съвременните събития, и в живота на човечеството вътре в тези събития.
към текста >>
119.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Този труп, по един или друг начин, няма значение дали чрез кремиране или погребение, е предаден на елементите на Земята; там по свой собствен начин той продължава онова, което нашата човешка воля прави частично на нервната ни система, на сетивната организация в
живота
ни между раждането и смъртта.
Нашият труп, доколкото сме човешките индивидуалности и влизаме в света на душата и духа през портата на смъртта, престава да бъде нещо важно за нас, но той е от голямо значение за Космоса.
Този труп, по един или друг начин, няма значение дали чрез кремиране или погребение, е предаден на елементите на Земята; там по свой собствен начин той продължава онова, което нашата човешка воля прави частично на нервната ни система, на сетивната организация в живота ни между раждането и смъртта.
Ние имаме представи и мисли, защото волята разрушава нещо в нас. Ние предаваме нашия труп на Земята, и с помощта на разпадащия се труп, който само продължава същия процес, който постоянно носим в живота си, цялата Земя мисли и има възприятия. Аз характеризирах това от друга гледна точка преди няколко месеца. Онова, което постоянно се случва в Земята чрез разместването на основните Земни субстанции, чрез обединяването (на тези субстанции) с мъртвите човешки тела, е дейност във всички отношения сравнима с дейността на волята, която между раждането и смъртта се упражнява от нас непрекъснато, безсъзнателно, когато движението, разрушаващо така, както се руши един труп, протича в нашата нервна и сетивна система. Между раждането и смъртта волята, понеже е обединена с нашия Аз, работи чрез разрушителните сили в границите на нашата кожа.
към текста >>
Ние предаваме нашия труп на Земята, и с помощта на разпадащия се труп, който само продължава същия процес, който постоянно носим в
живота
си, цялата Земя мисли и има възприятия.
Нашият труп, доколкото сме човешките индивидуалности и влизаме в света на душата и духа през портата на смъртта, престава да бъде нещо важно за нас, но той е от голямо значение за Космоса. Този труп, по един или друг начин, няма значение дали чрез кремиране или погребение, е предаден на елементите на Земята; там по свой собствен начин той продължава онова, което нашата човешка воля прави частично на нервната ни система, на сетивната организация в живота ни между раждането и смъртта. Ние имаме представи и мисли, защото волята разрушава нещо в нас.
Ние предаваме нашия труп на Земята, и с помощта на разпадащия се труп, който само продължава същия процес, който постоянно носим в живота си, цялата Земя мисли и има възприятия.
Аз характеризирах това от друга гледна точка преди няколко месеца. Онова, което постоянно се случва в Земята чрез разместването на основните Земни субстанции, чрез обединяването (на тези субстанции) с мъртвите човешки тела, е дейност във всички отношения сравнима с дейността на волята, която между раждането и смъртта се упражнява от нас непрекъснато, безсъзнателно, когато движението, разрушаващо така, както се руши един труп, протича в нашата нервна и сетивна система. Между раждането и смъртта волята, понеже е обединена с нашия Аз, работи чрез разрушителните сили в границите на нашата кожа. Същата тази воля работи космически в нашия труп след смъртта ни, в мисленето и формирането на идеи от цялата Земя, когато предаваме своя труп на Земята. По този начин, ние сме космически обединени с онова, което можем да наречем душевно-духовен процес на цялото Земно Битие.
към текста >>
Но точно както нашата по-нататъшна еволюция в духовния свят, след като сме преминали през портите на смъртта, зависи от това да оставим назад своя труп, от факта, че вече не работим с тези сили, а с други, така и здравословната по-нататъшна еволюция на цялата Земя зависи от това дали човечеството на тази Земя обединява себе си не със сили на смъртта, а със сили на
живота
, сили които се разгръщат в друга посока спрямо силите на смъртта.
Но точно както нашата по-нататъшна еволюция в духовния свят, след като сме преминали през портите на смъртта, зависи от това да оставим назад своя труп, от факта, че вече не работим с тези сили, а с други, така и здравословната по-нататъшна еволюция на цялата Земя зависи от това дали човечеството на тази Земя обединява себе си не със сили на смъртта, а със сили на живота, сили които се разгръщат в друга посока спрямо силите на смъртта.
Да се говори за това днес, когато хората са изпълнени с лични идеи и чувства, е наистина нещо изпълнено с горчивина, защото сериозността на такава истина се изживява само в най-ограничена степен. Човекът не е свикнал да приема тези велики истини с дълбоката сериозност, с която те трябва да бъдат приемани. Въпреки това, може да бъде зададен следният въпрос: "Как е свързано онова, което лежи във волята на човека както го описах, с процесите на разрушение във външната природа? " Тук има нещо, което стои пред днешния човек като най-голяма илюзия. Какво всъщност прави човекът на днешния ден, когато поглежда към природата?
към текста >>
120.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. 31. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В навечерието на Нова Година винаги е подходящо да се напомни как миналото и бъдещето са свързани заедно в
живота
и в съществуването на света, как миналото и бъдещето са свързани в целия живот на Космоса, от който е част човекът, как миналото и бъдещето са свързани във всяка част на
живота
, с който нашето индивидуално съществуване е свързано, е преплетено чрез всичко, което сме могли да направим и помислим през изминалата година, и чрез всичко, което можем да планираме за идващата година.
В навечерието на Нова Година винаги е подходящо да се напомни как миналото и бъдещето са свързани заедно в живота и в съществуването на света, как миналото и бъдещето са свързани в целия живот на Космоса, от който е част човекът, как миналото и бъдещето са свързани във всяка част на живота, с който нашето индивидуално съществуване е свързано, е преплетено чрез всичко, което сме могли да направим и помислим през изминалата година, и чрез всичко, което можем да планираме за идващата година.
към текста >>
Щяхме да виждаме
живота
си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание.
Сега можем да попитаме: Тези прекъсвания в течение на нашия живот необходими ли са? Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз.
Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание.
Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота. Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза.
към текста >>
Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на
живота
.
Сега можем да попитаме: Тези прекъсвания в течение на нашия живот необходими ли са? Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно.
Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота.
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз. В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено.
към текста >>
Когато едно човешко същество гледа назад към
живота
и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз.
Да, необходими са. Нямаше ли такива прекъсвания в хода на нашия живот или, говорейки по-конкретно, в ретроспекцията върху жизнения ни път, тогава, като човешки същества, ние щяхме да бъдем изцяло неспособни да възприемем своя Аз. Щяхме да виждаме живота си изпълнен просто със света отвън, и в нашия живот изобщо нямаше да има азово съзнание. Това, че сме способни да изживеем, да усетим Аза си, зависи от факта, че нашият жизнен път мъдро бива прекъсван постоянно. Днешното човечество е изправено пред критичен период във връзка точно с това възприятие на Аза, породено от прекъсванията в течение на живота.
Когато едно човешко същество гледа назад към живота и, както току-що бе обяснено, достига своя Аз чрез това гледане назад, този Аз на днешния човек в определено отношение е празен, ние знаем само това, че имаме Аз.
В ранните периоди на Земната еволюция хората знаеха повече. Точно както в обичайния всекидневен живот сънищата на индивида смътно се надигаха от неговите нощни опитности, така и ясновидско-атавистичните възприятия на човешките същества от ранните епохи се надигаха от Аза. Тези ясновидско-атавистични възприятия бяха сънища само в своята форма; онова, което те съдържаха, беше реалност. Може да кажем: Азът на днешния човек е бил опразнен от ясновидско-атавистичното съдържание, което е било опора на хората от миналите епохи, прониквайки ги с убеждението, че имат нещо общо с един божествен елемент, че са свързани с нещо божествено. От тези атавистично-ясновидски виждания възникна в човешкия съзнателен живот онова, което се превърна в религиозно чувство и религиозно благоговение към Съществата, към които бяха отправени религиозни култове и религиозни жертвоприношения.
към текста >>
121.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в
живота
спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили.
Но в тази област на нашите чувства може да се вярва, само ако определено възприемаме в проявлението на тези сили и способности едно проявление на Божественото; ако можем да си кажем: Човекът е дошъл в този свят на сетивни реалности от един духовно-душевен свят на същества и онова, което външно се проявява като човешки сили и способности и което развиваме в себе си и в другите, идва от един духовен свят и сега е поставено във физическо човешко тяло. А сега, разгледайте духовното значение на онова, което е било обяснявано на това място от десетилетия; то ще ви покаже, че с вграждането на човешките способности и сили във физическото човешко тяло на луциферическите същества бе дадена възможността да се приближат до тези човешки способности и сили. Не може да бъде извършена каквато и да е работа в областта на човешките способности и сили, била тя под формата на лична дейност или в ученето на другите, или в съдействането за общата култура, без свързване с луциферическите сили. В онази област, която човекът трябва да премине преди да влезе във физическо съществуване чрез раждането или зачатието, луциферическите сили не могат пряко да се доближат до човешките способности и сили. Въплъщаването във физическа човешка обвивка е начинът, по който луциферическите сили могат да достигнат човешките способности и сили.
Само ако без предубеждение погледнем в лицето този факт, ние заемаме правилно становище в живота спрямо всичко, надигащо се от човешката природа като индивидуални способности и сили.
Ако затворим очите си за онова, което е луциферическо, ако отречем, че то съществува, тогава отстъпваме пред него. Тогава душата изпада в онова настроение, в което желае преди всичко да се предаде на някаква принуда отвътре, така че чрез всякакви видове мистични или религиозни сили да може да освободи себе си от необходимостта от призоваване на своето собствено свободно Себе, или от търсене на Божественото в света, от развитието на собствено свободно Себе. Хората не искат да мислят за себе си, те искат да се прояви някаква определена сила отвътре, съгласно която да могат да убеждават логично. Те не искат да изживеят истината; те искат да изживеят само онази вътрешна сила, принуждаваща ги отвътре, проявяваща се в доказателството, което не се позовава на опитност, а вместо това се обръща към една духовна сила, която взема връх над човека, която го принуждава да мисли по този или онзи начин за природата и за самото човечеството. Хората се предават на луциферическите сили, извиквайки в себе си тази вътрешна принуда, тази вътрешна сила.
към текста >>
Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в
живота
само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди.
Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери. През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука.
Онзи, който е запознат само с едностранчивата сила на доказателството в духовната сфера, се учи да познава в живота само едностранчивата сила на природните инстинкти в човешките нужди.
Лесно е да си представим, че когато човекът със своите способности и сили влиза във физическия сетивен свят чрез зачатието или раждането, и Луцифер надвисва над него и от онова, което би трябвало да притежава самият човек, взема нещо от една част, от главата на човешкото същество, то в човека остава един низш вид сила за упражняване на неговата независимост в сферата на нуждите му. Чрез онова, което Луцифер от една страна взема за себе си, от другата страна Ариман добива възможността да си присвои онова, което работи в нуждите на човешката природа. Догмата на чисто външната сетивна опитност постла пътя за пълната ариманизация на инстинктивния сетивен живот на човечеството през последната третина на XIX век. Съвременният човек стои днес пред един ужасен факт, защото не осъзнава, че спасението е в състоянието на равновесие между тези две крайности, между способностите от една страна, и нуждите от друга страна. Материалистичният дух в човека го кара да гледа само на тялото като причиняващо способностите, т.е.
към текста >>
122.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от
живота
, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките.
Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин. Ще се говори нам и от цветята на полето, и от светкавицата и гръмотевицата от облаците, от святкащите звезди и блестящото слънце, така да се каже, ще потекат в нашите очи и в нашите сърца, в резултат на всички наши наблюдения на природата, думи, които обявяват не друго, а това: „Божественото се разкрива във висините небесни и мир ще бъде сред хората на земята, които са с добра воля.“ Трябва да дойде времето, когато нашето наблюдаване на природата ще се освободи от сухия, прозаичен, нечовешки метод, използуван в лабораториите и клиниките днес.
Трябва да дойде времето, когото нашето наблюдение на природата ще бъде така озарено от живота, че животът, който по вече не може да съществува по начина, по който е съществувал за овчарите от Витлеем, все пак ще бъде в състояние да говори нам чрез гласовете на растенията и животните, чрез звездите и изворите, и реките.
Защото цялата природа произнася онова, което бе произнесено от Ангела: „Божественото се разкрива в небесните висоти и ще има мир сред хората на земята, които са с добра воля.“
към текста >>
123.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Някои неща се повтарят по специален начин във всяка от тези епохи на
живота
.
Дионисий Ареопагът, който често е бил споменаван тук, нарича слънцето Божието движение, а в трудовете на Августин непрекъснато се споменава дори и в схоластиката откриваме намеци отнасящи се до факта, че външните видими звезди и техните движения са образи на божествено-духовното съществуване на света. И би трябвало да схващаме Коледната Мистерия в много по-широка връзка, отколкото обикновено се прави това, за да схванем точно онова, което най-много ни засяга с оглед на важната задача на нашия настоящ век. Бих желал да ви напомня за нещо, за което съм говорил многократно в течение на много години. Аз съм ви казвал как гледаме на първия следатлантски период, изпълнен с делата и опитностите на древния индуски народ; как гледаме назад на древната персийска епоха на следатлантското човечество, а след това на египетско-халдейската и гръко-латинската, четвъртата епоха на следатлантското човечество и на собствената ни епоха. Нашата епоха ще бъде последвана от шестата и от седмата, и аз съм ви обръщал вниманието на факта, че има известни връзки бихте могли да прочетете това в моята малка книжка „Духовното водачество на човечеството“ между третата и петата епоха, ще рече между египетско-халдейската и нашата пета епоха, че има и някаква връзка между древната персийска епоха и шестата и между древно индуската и седмата епоха на следатлантското човечество.
Някои неща се повтарят по специален начин във всяка от тези епохи на живота.
към текста >>
Това изразява не временната, а вечната природа на това събитие Исус не само веднъж е роден във Витлеем, но се ражда непрекъснато, с други думи, Той остава в
живота
на Земята.
Ще трябва все повече да се учим да разсъждаваме на духовно-научна основа Мистериите на египетските свещеници във форма, която е подходяща за нашия собствен период и в светлината на Християнството. Защото за египтяните, Озирис бе един вид представителят на Христос, който все още не се бе появил. Те гледаха на Озирис като на Слънчевото Същество, но те си въобразяваха, че Слънчевото Същество бе изчезнало и трябва отново да бъде намерено. Ние не можем да си представим, че човечеството може да загуби Слънчевото Същество, Христос, който вече е преминал през Мистерията на Голгота; защото Той слезе долу от духовни висоти, свърза себе си с човека Исус от Назарет и вече остава свързан със Земята. Той присъства, Той съществува както Коледната песен обявява всяка година отново: „На нас Спасител се роди.“.
Това изразява не временната, а вечната природа на това събитие Исус не само веднъж е роден във Витлеем, но се ражда непрекъснато, с други думи, Той остава в живота на Земята.
Христос и онова, което Той означава за нас не могат да бъдат загубени.
към текста >>
Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и
живота
на космоса, както е основан с енергията на духа.
Ала ние трябва да продължим нашето търсене, докато открием Изис, а когато сме я намерили, ще трябва да се научим как да поставим вън във вселената онова, което тогава ще сме в състояние да открием и да знаем. Ще трябва да имаме в умовете си жива картината на всичко, което сме придобили като отново сме намерили Изис, така че целите небеса за нас отново да станат духовни. Трябва да разберем Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан отвътре. Трябва да изнесем в небесните пространства онова, което Луцифер е направил от Изис, така както Изис погреба в земята частите от тялото на Озирис, нарязано на парчета от Тифон-Ариман.
Трябва да осъзнаем, че чрез енергията на Христос можем да открием една вътрешна астрономия, която ни открива наново произхода и живота на космоса, както е основан с енергията на духа.
И тогава, когато придобием това проникновение в космоса, събудено чрез новооткритата сила на Изис, която вече е силата на божествената София, тогава Христос, който се е съединил със земята от Мистерията на Голгота, ще се задейства в нас, защото тогава ще Го познаем. Не е Христос, който ни липсва, мои мили приятели, а значението и мъдростта за Христос, София на Христос, Изис на Христос.
към текста >>
124.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и
живота
на животните.
Другата страна е, че в онези древни времена хората притежавали дълбока вътрешна способност за възприемане на онова, което протичало около тях по земята флуидите на земята. Флуидите на земята, качествата на земята, обявиха себе си като прототипи на звездните небеса чрез някои вътрешни качества на възприемане. Човекът в древни времена бе високо чувствителен към характеристиките на климата на собствената си страна, на почвата, на която той живеел. Тебеширената или гранитната почва се изживявала като различни радиации от земята. Ала това не бе смътно чувство или преживявания.
Така човекът изпитвал земните дълбочини; по същия начин усещал душата на своя другар-човек и живота на животните.
Опитностите били по-живи, по-силни със способност за външно познание, човекът гледал в духовността на звездните небеса, в духовността на минералите, на растенията, със своето атавистично инстинктивно ясновидство; и с инстинктивно вътрешните си видения, той възприемал каква е била живата духовност в земните дълбини. Той говорел не само за тебеширена душа, но преживявал специални елементарни същества; един вид от тебеширената почва, друг вид от гранита или гнайса. Той усещал това, което живеело в другите човешки същества, като аура, ала аура дарена на човека от земята; Тон специално е усещал животните с тяхната аура като същества на земята. Това било сякаш земята, почвата и вътрешната топлина на земята са продължили нататък в целия животински свят. Когато древният човек е виждал пеперудите над растенията, той е виждал как те влачат със себе си онова, което се е издигало от земята; като в ауричен облак, виждал е животинския живот да протича над земята.
към текста >>
Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на
живота
се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен.
Макар, че след смърт тези способности стават особено творчески, в земния живот те възникват като потенциални зародишни енергии в детето през първия период на земния живот. Енергиите за растеж в детето, които подкарват и пускат филизи от духовното, тези енергии на детето се оттеглят през по-късния живот от човешкото същество. Те се оттеглят, и тогава ние се изпълваме повече с онези енергиите, които са присъщи преди раждане. Обаче след смърт, тези детски енергии отново се появяват. Само особено надарени човеци ги задържали до старост.
Вече съм казвал, че такива способности за гениалност, каквито имаме в по-късните години на живота се задържат от факта, че сме станали по-детски, отколкото онези, които нямат тези способности или пък ги имат в малка степен.
Поддържането на детски способности до по-късни години ни екипира с изобретателски способности и други подобни. Колкото повече задържим детските си способности до късни години, толкова по-творчески сме. Тези творчески енергии отново се появяват особено след смърт.
към текста >>
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на
живота
между раждане и смърт, но на
живота
между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Сега вече ще ви стане ясно, че обявяването, прокламацията пред овчарите на полето и знанието на Мъдреците от Изтока, по необходимост бяха в хармония.
Знанието притежавано от Мъдреците от Изтока, бе толкова голямо, че те са били способни да възприемат дълбоките тайни на звездните небеса, от онези светове, в които човекът живее между смърт и ново раждане, от онези светове, откъдето идват способностите, даващи им възможност да поникват в звездните небеса, от засилването на това знание, им идва това видение: от онзи свят, който първоначално не принадлежи на живота между раждане и смърт, но на живота между смърт и ново раждане от този свят Съществото Христос, слиза долу на земята.
Приближаването на Христос бе разкрито на Мъдреците от знанието им за звездите.
към текста >>
Ако се опи таме да измерим дълбините на
живота
на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии.
При проучването на тези неща трябва да прибавяме към обикновения исторически възглед и знанието, което идва от Духовната Наука. Трябва да се опитаме да проумеем обширностите на пространството и дълбините на душевния живот. И ако проумеем обширността на пространството правилно, започваме да разбираме как Мъдреците от Изтока преживявали приближаването на Мистерията на Голгота.
Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии.
Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена. Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция.
към текста >>
Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към
живота
на вътрешната емоция.
Ако се опи таме да измерим дълбините на живота на душата, започваме да разбираме как овчарите възприели онова, което така близо идвало до земята, че самата земя осъзнавала приближаването на тези енергии. Способностите свързани със съществуване преди раждане, които се бяха появили в Мъдреците, съответствуват повече на интелектуалния елемент различен през онези времена, отколкото той е днес; те съответствуват повече на знанието. Онова, което работело в овчарите съответствува повече на волята, а волята е която представлява енергиите на растежа във вселената. В своята воля овчарите били свързани с Христовото Същество, което приближавало земята. Усещаме също как разказите за мъдрите мъже от Изтока макар че са недостатъчно записани в съвременната Библия усещаме как те изразяват онзи вид знание, с което мъдрите мъже подхождали към Мистерията на Голгота; това дошло от тяхното съзнание за външната вселена.
Чувствуваме, че разказът за прокламацията до овчарите сочи към волята, към сърцето, към живота на вътрешната емоция.
„Откровение от Бога на небесата и Мир на онези хора на земята, които са с добра воля.“ Усещаме протичането на волята в прокламацията на овчарите. Изпълненото със светлина знание, притежавано от Мъдреците, е от съвсем различен характер.
към текста >>
125.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Всеки отделен индивид, в която и да е професия може да почувствува, че най-практичното понятие за
живота
го кара най-напред да каже на себе си: „Ще бъде трудно за всеки, който навлезе в проблема, да извади тази идея от главата си, толкова недвусмислена е тя и такова сигурно разрешение дава на проблемите, с които ние дълго сме се борили така без надеждно.
Прочетох ви това, защото то показва жаждата за Трикратния Организъм в само една единствена професия. А освен това има мнения, които трябва да отблъснем, мнения на онези, които имат само политическо образование и мислят, че този Трикратен Социален организъм е една Утопия. В никакъв случай това не е утопия: той израства от най-вътрешната опитност на всяка отделна професия. Авторът на тази статия е и редактор на вестника, а редактори рядко пишат по такъв начин.
Всеки отделен индивид, в която и да е професия може да почувствува, че най-практичното понятие за живота го кара най-напред да каже на себе си: „Ще бъде трудно за всеки, който навлезе в проблема, да извади тази идея от главата си, толкова недвусмислена е тя и такова сигурно разрешение дава на проблемите, с които ние дълго сме се борили така без надеждно.
Неговото осъществяване трябва и ще донесе здраве на нашия народностен живот.“
към текста >>
Бях много запознат с истината и реалностите на
живота
, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад.
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
към текста >>
126.
Съдържание
GA_207 Антропософията като космософия 1
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в
живота
след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
Сънищното съзнание на животинския душевен живот Растителното съзнание през лятото и зимата Минералното съзнание като съзнание за нашите действия Отношението на човека към Йерархиите в света на имагинацията, инспирацията, интуицията Метаморфози на мисловния и волев свят в живота след смъртта Човекът, както е поставен между висшите Йерархии и природните царства.
към текста >>
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на
живота
след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
Притъпен Азов волев живот и будните образи на мислите-сенки – Пробуждане на Азът чрез илюзията на сетивата Свързване с мъртвите чрез конкретни представи, а не чрез абстрактни мисли За обрата на сетивните изживявания по време на живота след смъртта Фойербах и неговата философия Рихард Вагнер Целокупност на сетивните възприятия: топлина, светлина, химизъм, живот Опровержение на твърдението, че „големината" е относителна Проблемът за духовните стойности Изгубване на собственото същество в интелектуализма и неговото утвърждаване в действия, произтичащи от чистото мислене.
към текста >>
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през
живота
след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
Мистерията на Голгота в епохата на свободата Сетивната илюзия като предпоставка за свобода Днешната несвобода на човека през живота след смъртта Нейното преодоляване чрез изживяването на свободата в земния живот Модерната представа за света без начало и край Предишната представа за света, разглеждан между космогонията и Страшния съд „История на света" от Ротек Безсмислието на съвременната история Артур Шопенхауер Мистерията на Голгота като смислов център на историческите събития Духовната Наука и Евангелията Христос като Дух на Слънцето Овербек и модерната теология.
към текста >>
127.
1. Първа лекция, Дорнах, 23 Септември 1921
GA_207 Антропософията като космософия 1
Всичко, което вършите, а също и всичко, което чувствувате включително и през най-важните мигове на
живота
е пронизано от страх и тъй като страхът е извънредно близък до омразата, то омразата играе огромна роля в цялата ваша цивилизация.
А сега за да пристъпим към нашето разглеждане нека за миг да се пренесем в древните епохи на ориенталската култура. Ако един мъдрец от тази древна ориенталска култура, който беше посветен в Мистериите на Изтока, би отправил своя поглед към днешната европейска цивилизация, за да я осмисли и прецени, той би се обърнал към западните хора и би им казал: Знаете ли, всъщност всички живеете в страх.
Всичко, което вършите, а също и всичко, което чувствувате включително и през най-важните мигове на живота е пронизано от страх и тъй като страхът е извънредно близък до омразата, то омразата играе огромна роля в цялата ваша цивилизация.
към текста >>
И ако ние се вслушаме в него, ще открием онази опорна точка, от която се нуждаем, за да обхванем по правилен начин
живота
на съвременната епоха.
Да, така би усетил той нещата, и от своя гледна точка би насочил днешния човек към истинските първо причини, към движещите сили и към най-важните импулси на съвременната цивилизация.
И ако ние се вслушаме в него, ще открием онази опорна точка, от която се нуждаем, за да обхванем по правилен начин живота на съвременната епоха.
към текста >>
Но чрез това той се отдалечи от природосъобразността на
живота
.
Човек можеше да получи понятия за тях, но не и същинското им изживяване. Хората имаха само отделни предчувствия. Но макар и само с предчувствие, някои хора успяха да проникнат в съвсем особени области на изживяването. И такива хора стигаха до най-чудновати външни изяви в начина си на живот, като например лорд Булвър-Лайтън*4, авторът на „Занони“. Такъв, какъвто стана в по-късните си години, ние можем да го разберем само ако знаем, че първоначално той спазваше традицията на човешкото себепознание, за да навлезе после благодарение на особената си индивидуална конституция в определени форми на Мистериите.
Но чрез това той се отдалечи от природосъобразността на живота.
Точно в негово лице можем да видим как един човек се отнася към живота, щом той възприема подвижния духовен свят на човешката същност не просто в понятия, а в най-интимното и вътрешно изживяване на цялостното душевно устройство. Тогава ще трябва да преценяваме по-различно, а не според мащабите на обичайното филистерство. Естествено, има нещо възмутително, когато Булвър-Лайтън се разхожда явно и тъй патетично с едно значително по-младо момиче, което между отделните му реплики се опитва да свири на нещо като арфа. Така той се появява тук или там в обществото, което, е напълно филистерско, но той никога не е сам. Той се появява с чудноватото си облекло, сяда, а на коленете му се настанява младата арфистка, той изговаря няколко изречения, после млъква, момичето засвирва, после пак той, пак тя.
към текста >>
Точно в негово лице можем да видим как един човек се отнася към
живота
, щом той възприема подвижния духовен свят на човешката същност не просто в понятия, а в най-интимното и вътрешно изживяване на цялостното душевно устройство.
Хората имаха само отделни предчувствия. Но макар и само с предчувствие, някои хора успяха да проникнат в съвсем особени области на изживяването. И такива хора стигаха до най-чудновати външни изяви в начина си на живот, като например лорд Булвър-Лайтън*4, авторът на „Занони“. Такъв, какъвто стана в по-късните си години, ние можем да го разберем само ако знаем, че първоначално той спазваше традицията на човешкото себепознание, за да навлезе после благодарение на особената си индивидуална конституция в определени форми на Мистериите. Но чрез това той се отдалечи от природосъобразността на живота.
Точно в негово лице можем да видим как един човек се отнася към живота, щом той възприема подвижния духовен свят на човешката същност не просто в понятия, а в най-интимното и вътрешно изживяване на цялостното душевно устройство.
Тогава ще трябва да преценяваме по-различно, а не според мащабите на обичайното филистерство. Естествено, има нещо възмутително, когато Булвър-Лайтън се разхожда явно и тъй патетично с едно значително по-младо момиче, което между отделните му реплики се опитва да свири на нещо като арфа. Така той се появява тук или там в обществото, което, е напълно филистерско, но той никога не е сам. Той се появява с чудноватото си облекло, сяда, а на коленете му се настанява младата арфистка, той изговаря няколко изречения, после млъква, момичето засвирва, после пак той, пак тя. Поражда се нещо твърде кокетно всред делничното филистерство, всред онова филистерство, което от средата на 15 столетие все повече нарастваше в Европа.
към текста >>
Обаче нещата в
живота
са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие.
Филистерството все повече навлиза в човечеството, но човечеството слабо вниква тук, още повече, че филистерството е донякъде нещо природосъобразно. За разумно се счита само това, как човек „се държи“ днес пред хората.
Обаче нещата в живота са взаимно свързани и днешното повърхностно общуване, целият съвременен характер на междучовешките връзки, е последица от интелектуалистичното развитие през последното столетие.
Естествено, човек като Булвър-Лайтън не може да се нагоди добре тук. Само като абстрактна възможност можем да си представим, че по-възрастните хора се движат по света, а по-младите ги съпровождат отстрани с приятна музика. И само ако вникнем правилно в разликата между едното душевно устройство и другото душевно устройство, ще разберем ясно едно подобно явление. Обаче при Булвър-Лайтън нещата бяха такива, че от него се излъчваше нещо, което е немислимо за модерната интелектуалистична епоха, нещо, което е възможно само в рамките на наследената традиция.
към текста >>
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за
живота
това именно става същинското съдържание на
живота
.
Нека отново припомним до какво се свеждаше познанието за човека в мистерийните колонии, за които аз споменах. Днешният човек възприема околния свят чрез своите външни сетивни впечатления. После той комбинира това, което вижда, с помощта на разума. И тогава той поглежда вече навътре към своята дълбока същност. В основата си, точно този е света, който човек обгръща с духовния си поглед; светът, в чиито измерения той реално действува.
Сетивните впечатления, които той получава отвън, това, което той развива като представи от тези сетивни впечатления; това, което после вътрешно се преобразява от тези представи в поле на чувствата и волеви импулси и което отново се връща в съзнанието като спомени за живота това именно става същинското съдържание на живота.
В този живот е поставен днешният човек, в него той действува. И човекът на днешния свят, потънал в една фалшива мистика, пита: Как ли стоят нещата в моята дълбока същност? Какво ли дава себепознанието?
към текста >>
НАГОРЕ