Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
Намерени са
30356
резултата от
1736
текста в
31
страници с части от думите : '
Живот
'.
На страница
13
:
1000
резултата в
59
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
И с това е свързано, че
живот
о чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
Всъщност, както сега ние не можем, имайки предвид една и съща вещ, да имаме за нея в Германия различна мисъл, от тази в Англия, така и тогава хората, владеейки все още непосредственото духовно, древно чувство за звук, не са могли да обозначат някаква вещ или същество по друг начин, освен с еднаква съвкупност от звуци. Така че езикът в древните времена, а в древния шумерски език е имало отзвук от тези древни времена, бил с нещо съвършено определен, така че той просто по природа на душата е бил понятен за този, който го е слушал. Когато ние по такъв начин говорим за езика, трябва да се обърнем към най-първите времена на следатлантските култури. Но след това народът на Вавилон е имал за своя задача да извести долу тази жива духовна връзка на човека с духовния свят в личното, там, където личността се опира сама на себе си в своята единичност. Това било задачата на вавилонците - да известят за духовния свят на физически план.
И с това е свързано, че живото чувство, духовното чувство за езика се прекратява, и езикът се променя според климата, географското положение, народа и други подобни.
Затова Библията, която за тези работи разказва нещо много по-вярно от измислиците на Фриц Маутнер2, наричащ себе си изследовател на езика, изобразява тези важни факти като вавилонското стълпотворение, когато всички хора, говорещи на общ език, били разселени по земята. И това вавилонско стълпотворение3 ние можем да разберем духовно, ако знаем как са строили в древни времена. Такива здания, които са строили с цел да предприемат определени, посветени на свещената мъдрост действия или които е трябвало да обозначат свети истини, такива здания се строели в древните времена в такива мерни единици, които се взимали или от Небето, или от човека. А това всъщност е едно и също, понеже човек като микрокосмос е повторение на Макрокосмоса, така че мерните единици, които по чудесен начин са вкарани в пирамидите, са взети от Небето и от човека.
към текста >>
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен
живот
.
Трябва да почувстваме уважение пред все още мощното виждане в духовните светове, което се поддържало в душите от древните традиции и само малко е помрачено.
Ние трябва да почувстваме уважение пред дълбокото познание на вавилонците за Небето и пред тяхната велика мисия, състояща се в това, от известното на човечеството, благодарение на духовния свят, от небесните съотношения да вземат всичко, което е трябвало да се включи в човешката култура заради практическия външен живот.
В същото време тяхна задача била да поставят всичко това във връзка с човечеството. И интересното е, че чак до нашето време са доживели известни представи, които са били като отзвук от тези своеобразни чувства, които още живо са усещали вавилонците - чувството за излятост на целия Макрокосмос в човека, законосъобразността на земния личностен човек, който възпроизвежда великите закони на Небето.
към текста >>
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия
живот
, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ.
Така, в древен Вавилон е съществувало изречение, което гласи: "Погледни човек, който върви не като старец и не като дете, върви, като здрав, а не като болен, не много бързо бяга и не много бавно крачи, и ти ще видиш мярката на слънчевото движение". Поразително изречение, но то може дълбоко, дълбоко да ни въведе вътре в душата на древните вавилонци.
Защото те си представяли, че човек с добра, здрава крачка, човек, който в своето ходене се придържа към скоростта, произтичаща от здравия живот, че такъв човек, ако би вървял не много бързо и не много бавно около Земята, би се нуждаел за такава обиколка от 365 1/4 дни, и това е приблизително така, предполагайки, че той странства непрекъснато ден и нощ.
И така, те казвали, че времето, за което човек може да обиколи Земята, е същото това време, за което, понеже те вярвали в привидното движение на Слънцето около Земята, Слънцето обикаля Земята. Значи, ако ти вървиш, като здрав човек, не много бързо и не много бавно около Земята, то ти следваш скоростта на движение на Слънцето около Земята. Това значи: "Човече, това принадлежи на твоето здраве - да следваш движението на Слънцето около Земята". Това, разбира се, е нещо, което може да ни внуши уважение пред мощното космическо миросъзерцание на вавилонците. Защото, изхождайки оттук, те създали след това делението на части на това шествие на човека около Земята.
към текста >>
Хората могат да бъдат изцяло затънали в крайно материалистически представи, крайно материалистически понятия и все пак под натиска на фактите - не чрез естественонаучните теории, понеже те сега всички са материалистически - могат да бъдат доведени до духовен
живот
.
Защото, действително, в наше време протича своего рода повторение на вавилонската и египетската култури. И наистина периодите от миналото се повтарят: египетският период в нашия, персийският - в шестия, индийският - в седмия период. Първият съответства на седмия, вторият - на шестия, третият - на нашия, пети период, а четвъртият стои сам по себе, образувайки средата. По тази причина инстинктивно се повтаря толкова много от това, което е било мироглед на древните египтяни. Тук могат да се случат забележителни неща.
Хората могат да бъдат изцяло затънали в крайно материалистически представи, крайно материалистически понятия и все пак под натиска на фактите - не чрез естественонаучните теории, понеже те сега всички са материалистически - могат да бъдат доведени до духовен живот.
Така например, има един много интересен берлински лекар, който направил забележително наблюдение. Искам да ви покажа това тук на дъската. И така, това наблюдение е чисто фактическо, направено е независимо от каквито и да е теории. Да допуснем, че в тази точка [рисунката не е запазена] схематично ни е дадена датата на смъртта на някаква жена. И така, аз отбелязвам не нещо измислено, а това, което е било наблюдаемо.
към текста >>
Как пак работи в направление към духовния
живот
инстинктът на хората!
Така, един от учениците на Флис5 казва: "Ако тези неща са били известни в древните времена - а те са били известни, - то какво биха казали онези хора? ". И особено характерно ми се струва следното място. Съпоставил много неща по такъв начин, ученикът на Флис казва: "Тук от природата се взимат времеви промеждутъци с най-ясна математическа структура, но даже за надарените, привикнали към значително по-трудни работи умове от всички времена такива неща са били недостъпни. С какво религиозно усърдие биха изследвали това правещите своите изчисления вавилонци и с какво вълшебство биха облекли те тези въпроси! ". И така, как предугаждат това, което става в действителност!
Как пак работи в направление към духовния живот инстинктът на хората!
Но като че ли там, където редовата наука на нашето време обикновено сляпо подминава, като че ли там всячески трябва да се търси това, което разпръсква обилна светлина върху окултната сила, която хората съвсем не осъзнават. Понеже тези, които показват сега този своеобразен закон на числата, го обясняват съвършено материалистически, а силата на фактите заставя хората сега вече да признаят отново духовната, математическа закономерност в нещата. По такъв начин ние виждаме, в действителност, колко дълбоко вярно е, че всъщност всичко това, което по-късно в хода на развитието на човечеството се изразява по личен начин, се явява подобно на сянка на това, което е съществувало по-рано в елементарно, първоначално величие, защото още е съществувала връзка с духовните светове.
към текста >>
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на
живот
а абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
За да се запечата това във вашите души, аз искам да подчертая, че вавилонците при прехода им към четвъртия културен период са били тези, които е трябвало да сведат Небето до земята, трябвало е да внесат небесното в мярката, числото и теглото; че до наши дни чувстваме отзвуците на това и че ние пак ще се върнем към тази техника на смятане; че тя трябва все повече и повече да добива признание, макар че в други области на живота абстрактната система на числа и измервания, разбира се, е вярна.
По такъв начин можем пак и тук да видим как при слизането долу в гръко-римската култура е била достигната определена точка на чисто човешко изразяване на личността на физически план и как след това имаме място на издигане. Така че, действително, по отношение на хода на следатлантското културно развитие Гърция стои горе-долу по средата.
към текста >>
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в
живот
а, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях.
Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция.
Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало. Тази личност от гръко-римската епоха в четвърти век, която преживявала всичко това на арената на своята душа, била Юлиан Апостат (Отстъпник)6.
към текста >>
Интересно е да се проследи
живот
ът на Юлиан, римския император.
Интересно е да се проследи животът на Юлиан, римския император.
На Юлиян - родил се в качеството на племенник на тщеславния и отмъстителен император7, било отредено още като бебе да бъде умъртвен заедно с брат си. Оставили го жив само защото мислили, че с неговото убийство ще се вдигне твърде голям шум и защото се надявали, че впоследствие винаги е можело да се премахне вредата, която той би могъл да причини. През различни странствания от един кръг хора към друг е трябвало да премине възпитанието на Юлиан. И строго са следили да приеме в своята душа всичко, което по съображения за целесъобразност е било прието от Рим, от Римската империя като християнско развитие. Но полученото било шарена смес от онова, което постепенно се изграждало като католическа църква, и друго, което живеело като арианство.
към текста >>
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал
живот
о чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
Тази душа съвсем не могла да придобие действително дълбоко разбиране на християнството. Навсякъде, където и да отвеждали това дете и където имало остатъци не само на древното езичество, но и на древната духовност, на него му се разтваряло сърцето. Той попивал в себе си това, което живеело в културата на четвъртия период от древните свещени предания и закони. Случило се така, че по време на скитанията си, към които го принуждавало преследването от страна на чичо му, императора, той все пак се сближил с учителите от така наречената неоплатоническа школа и с учениците александрийци, които получили древните предания от Александрия. Едва тук истински се напълнило сърцето на Юлиан с това, към което изпитвал толкова дълбоко влечение.
А по-късно той се запознал с това, което се намирало в самата Гърция от тези древни съкровища на мъдростта; и с всичко това, което му давала Гърция, което му давал древният свят като мъдрост, Юлиан свързал живото чувство за езика на звездното небе, тайните, които от мировото пространство ни говорят в писмената на звездното небе.
След това за него настъпило времето, когато от един от последните йерофанти бил посветен в Елевзинските мистерии8.
към текста >>
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният
живот
, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари.
И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят. От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност. И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството.
към текста >>
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив
живот
и дейност на древната духовност.
В Юлиан ние имаме своеобразно зрелище: посветен в древните мистерии, изцяло потопен в това, което може да се придобие, когато духовният живот, благодарение на мистериите, се превръща в действителност, такъв посветен сяда на престола на римските цезари. И колкото и неверни неща да са се промъкнали в тези писания против християните, които са се съхранили от Юлиан, ние все пак знаем какво величие е живяло в светогледа на Юлиан тогава, когато е говорил от величието на своето посвещение. Обаче като ученик на мистериите, които се намирали вече към залеза си, той не могъл правилно да се включи в своята епоха; затова изпитал мъката на посветения, който вече не знае кои тайни трябва да останат скрити и кои могат да се съобщят.
От усърдието и ентусиазма, които Юлиан придобил благодарение на елинското си възпитание и посвещение, от великите опити, които могъл да направи под ръководството на своя йерофант, в него се развила воля да възстанови отново това, което той видял като жив живот и дейност на древната духовност.
И ето, ние виждаме, как се опитва с различни мерки пак да въведе древните богове в културата, в която е навлязло християнството. Той отишъл твърде далеко както в разкриването на тайните от мистериите, така и в своето отношение към християнството. Затова и се случило, че в 363 година, когато е трябвало да се предприеме поход срещу персите, съдбата му го настигнала. С Юлиан се случило това, което се случва с всеки, който, като няма право, казва това, което не трябва да се казва, настига го съдбата му, и може исторически да се докаже, че Юлиан е паднал в този поход срещу персите от ръката на християнин. Понеже не само че тази вест се разпространила много скоро и никога не била опровергана от нито едни значим християнски писател, но би било удивително в най-голяма степен, ако персите, причинявайки смъртта на своя заклет враг, не биха се похвалили след това с тази смърт.
към текста >>
Това е бил основен закон на
живот
а му.
Действително, нещо, подобно на буря, произлязло от тази инспирирана душа, от ентусиазма, който Юлиан Отстъпник почерпил от своето посвещение в Елевзинските мистерии, вече потапящи се в сумрака на своя залез. Такава била съдбата на един от хората на четвъртото столетие, цялостен човек-личност, мировата карма на когото всъщност се състояла в това, че той е бил длъжен в личния си гняв, в личната си ненавист, в личния си ентусиазъм да проявява това, което получил като наследство.
Това е бил основен закон на живота му.
Интересно е за целите на окултно-историческото изследване да се разгледа този живот, тази индивидуалност в хода на по-нататъшното развитие.
към текста >>
Интересно е за целите на окултно-историческото изследване да се разгледа този
живот
, тази индивидуалност в хода на по-нататъшното развитие.
Действително, нещо, подобно на буря, произлязло от тази инспирирана душа, от ентусиазма, който Юлиан Отстъпник почерпил от своето посвещение в Елевзинските мистерии, вече потапящи се в сумрака на своя залез. Такава била съдбата на един от хората на четвъртото столетие, цялостен човек-личност, мировата карма на когото всъщност се състояла в това, че той е бил длъжен в личния си гняв, в личната си ненавист, в личния си ентусиазъм да проявява това, което получил като наследство. Това е бил основен закон на живота му.
Интересно е за целите на окултно-историческото изследване да се разгледа този живот, тази индивидуалност в хода на по-нататъшното развитие.
към текста >>
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен
живот
, той даже се родил в богато семейство.
В XVI век, в 1546 година, се ражда забележителен човек, който произхожда от знатен род от Северна Европа, на когото, така да се каже, от люлката било дадено всичко това, което можело да го доведе до високи почести в духа на тогавашния традиционен живот, той даже се родил в богато семейство.
Тъй като, в духа на семейната традиция, е трябвало да стане човек с важно държавно или някакво друго високо положение, той бил, разбира се от само себе си, насочен към юридическата професия и бил изпратен с възпитател в Лайпцигския университет да изучава юриспруденция. Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно.
към текста >>
И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал
живот
а си над юридическите книги и доктрини.
Възпитателят мъчил момчето, тъй като когато е трябвало да изучава юриспруденция, той бил още дете. Възпитателят мъчил момчето денем, но когато заспивал съня на праведника и сънувал юридическите теории, то ставало от леглото и наблюдавало през нощта звездите с помощта на съвсем прости инструменти, които само си измайсторило. И съвсем скоро то знаело за тайните на звездното небе не само повече от всеки учител, но и повече, отколкото тогава имало написано във всички книги. Така например, много скоро то забелязало определено положение на Сатурн и Юпитер в съзвездието Лъв, погледнало в книгите и намерило, че там то било обозначено съвършено невярно. Тогава в него възникнало страстно желание възможно най-точно да знае преди всичко тези звездни писмена, възможно най-точно да обозначи пътя на звездите.
И най-удивителното е в това, че този човек много скоро, без оглед на съпротивата на семейството си, получил позволение да стане естествоизпитател и астроном, а не проспал живота си над юридическите книги и доктрини.
И тъй като на разположение имал големи средства, могъл да си оборудва цяло здание. То било забележително устроено: в неговите горни етажи били разположени инструментите, предназначени за наблюдение на тайните на звездното небе, а в мазето - апарати, с които да се правят различни смесвания и разлагания на вещества. И той работил там, разделяйки времето си между наблюденията в горните етажи и кипенето и варенето, смесването и претеглянето долу, в мазето. Така работил този ум, за да покаже постепенно как законите, които са записани в звездите, законите на планетите и неподвижните звезди, макрокосмическите закони, микрокосмически се възпроизвеждат в математическите числа, които стоят в основата на смесването и разлагането на веществата. И това, което намирал като живо отношение между небесното и земното, той прилагал във фармацевтиката и се старал да състави лекарства, които му докарвали само злобата на околните, защото ги давал даром на тези, на които искал да помогне.
към текста >>
Сега за Тихо Брахе, чийто
живот
се простира съвсем близо зад нас, светът знае едва ли повече от това, че той е малко простоват, че той още не е стоял на висотата на материалистическия светоглед на нашето време.
Да, този човек е знаел това-онова за духовното протичане на мировите закони. Той поразявал света с такива неща, каквито сега, разбира се, не биха намерили голямо доверие. Понеже веднъж, когато бил в Рощок, по положението на звездите предсказал смъртта на султан Сюлейман, и тя настъпила след няколко дни, вест, която направила името на Тихо Брахе10 известно в Европа.
Сега за Тихо Брахе, чийто живот се простира съвсем близо зад нас, светът знае едва ли повече от това, че той е малко простоват, че той още не е стоял на висотата на материалистическия светоглед на нашето време.
Наистина той нанесъл хиляди нови звезди на картата на звездното небе, направил също и откритие с епохално за времето си значение - открил избухваща и отново изчезваща звезда, Nova Stella, и я описал, но за тези неща много премълчават. Светът не знае за него нищо друго освен това, че бил толкова глупав, че е измислил мирова система, в която Земята стои неподвижно, а Слънцето заедно с планетите се върти около Земята; сега светът знае само това. А факта, че си имаме работа с най-изтъкната личност на XVI век, с личност, направила безкрайно много неща за астрономията, които са приложими и днес; че в даденото от него е скрита бездна от дълбока мъдрост - това обикновено не се отбелязва просто по тази причина, че при установяването на точна система Тихо Брахе, от дълбочината на собствените си знания, видял трудности, които не видял Коперник11. И ако това може да се каже, наистина то звучи парадоксално, но за системата на Коперник също още не е казана последна дума, а спорът между двете системи ще занимава човечеството и в бъдеще. Но това е между другото, понеже е още твърде парадоксално за сегашното време.
към текста >>
Неговата бездетност е послужила за причина, че наследници на престола по време на
живот
а му се считали племенниците му, по-големият Гал и Юлиан.
7. В дорнахското издание на "Окултна история" от 1992 г. тук е добавено името на император Константин Велики, в изданието от 1925 г. то отсъства. Между другото със стенограмата на дадения цикъл лекции, необходима за внасяне на корекции в текста, дорнахските издатели не разполагат. В лекцията се има предвид явно император Констанций II (337-361), син и приемник на Константин Велики, утвърдил се на престола на баща си след отстраняването на своите чичовци и гибелта на братята си.
Неговата бездетност е послужила за причина, че наследници на престола по време на живота му се считали племенниците му, по-големият Гал и Юлиан.
Но и Гал по заповед на Констанций бил убит (354 г.). Юлиан бил назначен през 355 г. за наместник на Галия и бил провъзгласен в 361 г. от армията за император. Констанций се придвижвал бързо с войска срещу племенника си, но починал по пътя и Юлиан заел освободилия се трон.
към текста >>
2.
Лекция пета
GA_126 Окултна история
Погледът върху хода на развитието на такива индивидуалности като тези, които проследихме вчера в две техни въплъщения, ни позволява да надникнем в тайнствения
живот
и деятелност на мировите духове в развитието на човечеството, в историята на човечеството.
Погледът върху хода на развитието на такива индивидуалности като тези, които проследихме вчера в две техни въплъщения, ни позволява да надникнем в тайнствения живот и деятелност на мировите духове в развитието на човечеството, в историята на човечеството.
Понеже, ако се обърнем към тези образи, които вчера, макар и бегло, преминаха пред нашата душа - образите на Юлиан Отстъпник и следващото проявление на тази същата индивидуалност в хода на човешкото развитие в лицето на Тихо Брахе, великият астроном - то едно нещо особено може да ни се набие на очи. При такива личности, които нещо значат в историята, можем да наблюдаваме, че своеобразието на техните индивидуалности действа от една инкарнация в друга, но това, което в този чист ход на реинкарнации ги модифицира и ни обръща внимание върху себе си е, какво искат да направят в историята високите духовни индивидуалности от висшите йерархии и за какво те се ползват само от отделни хора като от свои инструменти.
към текста >>
Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното,
живот
инското царства.
И тук се проявили определени същности, които се намират на една степен по-високо от духовете на Личността; тук се проявили духовете на Формата. Но откровението на духовете на Формата ставало по друг начин от откровението на духовете на Личността, архангелите и ангелите. Как се проявяват ангелите, архангелите и духовете на Личността в нашата следатлантска епоха? Те действат на вътрешното у човека: ангелите - инспирирайки индиеца, архангелите по сходен начин действат върху древния персиец, но така, че човешкото придобива вече малко по-голямо значение; духът на Личността е стоял, като че зад душата на египтянина, подбуждайки я да изнесе духовното на физически план. По друг начин се проявяват духовете на Формата.
Те се проявяват, действайки отдолу нагоре, като много по-мощни духове, които нямат необходимост да ползват човека само като инструмент; те се проявяват в природните царства, които са около нас, в конфигурациите на съществата от минералното, растителното, животинското царства.
И ако човек иска да познае духовете на Формата по тяхното проявление, той трябва да насочи своя поглед навън, трябва да наблюдава природата, трябва да вникне в това, което са внесли в природата духовете на Формата. Затова в гръцката епоха, когато преимуществено са се проявявали духовете на Формата, човек не получава непосредствено влияние, което би действало инспириращо. Въздействието на духовете на Формата става по-скоро така, че външната страна на сетивния свят привлича човека, че неговите чувства с радост, с въодушевление се насочват към това, което се простира наоколо, че той се опитва да придаде идеален образ на това, което се простира наоколо.
към текста >>
В епохата, която непосредствено е следвала след атлантската катастрофа, са действали духовете на Формата; те са действали в царствата на природата, в законите на времето (климата), в законите на растенията,
живот
ните и минералите.
Te, собствено, са се намирали зад този физически свят още и по-рано, но, така да се каже, не са давали на човешкото познание да ги разпознае.
В епохата, която непосредствено е следвала след атлантската катастрофа, са действали духовете на Формата; те са действали в царствата на природата, в законите на времето (климата), в законите на растенията, животните и минералите.
Те са действали и в по-древни времена. Но човек не е отправял своя поглед към това, което се изправяло пред него външно, защото вътрешно той е бил инспириран от други. Той е бил откъснат от външния свят.
към текста >>
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в
живот
а на Оберлин с неговата умряла жена.
В Щайнтал близо до Страсбург живял Оберлин10. Него постоянно посочвал дълбокият немски психолог и изследовател Шуберт11. Този Оберлин бил своеобразна личност и действал своеобразно на душите. Той бил ясновидец - това само го споменавам - и след като той сравнително рано загубил жена си, бил в състояние в крайна сметка да живее с индивидуалността на тази жена така, както живеят с живите.
И ето, ден след ден той отбелязвал какво се случвало там горе, където живеела жена му; той нанасял това на картата на [звездното] небето и го показвал на хората, които били около него, така че съществувало действително цяло съобщество, което вземало участие в живота на Оберлин с неговата умряла жена.
Странно и неуместно е, че на границата на XVIII и XIX век става нещо подобно. Но ако вземете под внимание това, което ви казах, ще видите смисъла. А нещата, които се откривали на Оберлин, се отнасят към най-значителното от всичко, което ставало в тази област в най-новото време. Позволявам си да ви обърна внимание върху това, че сега имаме прекрасен културно-исторически труд, осветяващ тези обстоятелства около Оберлин - романа на Фриц Линхард. Вие ще намерите в него твърде увлекателно четиво, касаещо не само личността на този пастор, но и други тогавашни културни условия.
към текста >>
Природните сили, тези сили, които карат растенията да поникват,
живот
ните да се развиват, човека да може да живее, тези сили, които са около нас и които наричаме светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., нервна сила, кръвна сила, възпроизвеждаща сила - наречете ги както желаете - те не са просто бездуховни сили.
... Тези същества, които персийците са наричали Амшаспанди са по-висши духовни същества, които управляват и владеят природните сили около нас.
Природните сили, тези сили, които карат растенията да поникват, животните да се развиват, човека да може да живее, тези сили, които са около нас и които наричаме светлина, топлина, електричество, магнетизъм и т.н., нервна сила, кръвна сила, възпроизвеждаща сила - наречете ги както желаете - те не са просто бездуховни сили.
Суеверие е да се вярва, че това са бездуховни сили. Те са външен израз на духовни същности. Великите сили на битието - светлина, въздух, топлина, електричество, а също и химическите сили, които преминават през света, са външният израз на действащите Амшаспанди и техните войнства... В продължение на шест месеца, месец след месец Амшаспандите си прехвърлят водачеството. Това е свързано с преминаването на слънцето през дванадесетте зодиакални знака. След всеки шест месеца отново на ред идва един Амшаспанд и поема водачеството, така че едното ръководство на Амшаспанда се пада през лятото, а другото през зимните месеци.
към текста >>
3.
Лекция шеста
GA_126 Окултна история
Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен
живот
схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен
живот
се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл.
Вчера ви обърнах внимание върху това, как в хода на човешкото развитие се включват най-различни исторически сили. Благодарение на това, а също благодарение на пресичането на едно мощно течение с друго, възникват периоди - в определено културно отношение - на подем, а също така периоди на спад; и това става така, че когато старата култура още се оттича, когато старата култура, така да се каже, преминава във външното, бавно и постепенно се подготвя това, което трябва да вкара в действие по-късната култура, което трябва, собствено, да оживи, да породи по-късната култура.
Оттук, като правило, ние можем да си представим хода на човешкия културен живот схематично така: отначало ние виждаме как от неопределените дълбини се извършва подем на човешката култура до някаква връхна точка, след това виждаме как този културен живот се отдръпва и при това по-бавно, отколкото е придошъл.
Това, което е донесла дадена културна епоха, дълго живее после, вплита се в различни последващи течения и народни култури и се изгубва, както би се изгубил поток, вливащ се не в морето, а разливащ се по равнината. Но докато се разлива, се подготвя нова култура, която, така да се каже, при залеза на старата култура е била още незабележима, за да започне от своя страна после собствено развитие, свой подем и да способства по такъв или сходен начин за придвижването на човечеството напред.
към текста >>
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия
живот
.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция.
И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка. Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1.
към текста >>
И макар че трябва да кажем, че този гръцки
живот
изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка.
Тя е предшествана от третия период; той затихнал и докато се отдръпвал, се подготвяла Гърция. И така по време на отлива на вавилонската култура, която е текла от изток на запад, на този малък южен полуостров на Европа, наричан от нас Гърция, е било посято семето на това, което трябвало да избликне в човечеството като поток на новия живот.
И макар че трябва да кажем, че този гръцки живот изразил чисто човешкото, това, което човек може да намери изцяло в себе си, изразил го в най-силния смисъл на думата, не трябва да мислим, че такива неща не се нуждаят от подготовка.
Също и това, което назоваваме чисто човешко, отначало е трябвало да бъде преподадено на хората от свръхсетивните сили в мистериите, подобно на още по-голямата свобода, която трябва да бъде подготвена за шестата културна епоха, и която носят в себе си и преподават в свръхсетивните светове съответстващите водачи на човешкото развитие. И такa, трябва да кажем: там, където Гърция изглежда за външния наблюдател по такъв начин, че все едно при нея всичко възниква само от чисто човешкото, там Гърция има вече зад гърба си тази епоха, когато тя се е намирала под влияние на ученията на висшите духовни същества. Тези духовни същества са й дали възможността да се издигне до чисто човешката висота. И ето защо това, което наричаме днес гръцка култура, ако го проследим в обратно направление, се губи в бездните на доисторическите времена, когато като основа на гръцката култура се създавало в храмовите мистерии това, което после, като наследство от древната мъдрост на храмовете, по грандиозен начин било изразено в поетическа форма от Омир и Есхил1. Значи, това, което в тези недостижими образи така величествено застава пред нас, ние трябва да го разглеждаме така, сякаш тези хора наистина преработвали в своята душа нещо такова, което е било напълно тяхно душевно съдържание, непрекъснато действие на "аз" с "аз", но което отначало е било внесено в тези души в свещените храмови центрове от висшите същества.
към текста >>
И поради това, че тайните на
живот
а в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна.
Предчувствие за същността на гръцката култура ние можем да получим, разглеждайки тази гръцка култура на основата на дълбоките мистерийни светини.
И поради това, че тайните на живота в свръхсетивния свят по някакъв човешки начин се предавали от гръцките художници, гръцката пластика е могла да въплъти в мрамор или бронз това, което било първоначално храмова тайна.
Също и това, което намираме в гръцката философия, ясно ни показва, че най-доброто, което гръцката философия е могла да даде, е била само пренесената в интелекта, в разбирането от разсъдъка древна мистерийна мъдрост. Нещо в този род символично се изразява, когато ни се говори, че великият Хераклит3 принесъл в дар на храма на Диана Ефеска своя труд за природата. Това значи не нещо друго, а следното: това, което той могъл да каже, изхождайки от собствената си дейност "аз" с "аз", той изложил така, че бил длъжен да го принесе в жертва на духовните, спиритуални сили на предшестващата епоха, за връзката си с които той знаел. И от такава гледна точка ще разберем дълбокото изречение на Платон, който дал на гърците толкова дълбока философия и въпреки това бил принуден да каже, че цялата философия по негово време е нищо в сравнение с древната мъдрост, която е била получена от предците от царствата на духовните светове. А при Аристотел всичко ни се представя в логическа форма и в този случай можем само да кажем: абстрактното достояние на древната мъдрост са преведените в понятия цели живи светове.
към текста >>
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в
живот
а, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И тук ние идваме, скъпи приятели, до най-същественото за тези култури, които се намират в състояние на подем към своята връхна точка.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното.
И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
към текста >>
Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия
живот
, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък.
Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно? ", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен.
към текста >>
И ние виждаме това, когато в гръцкия
живот
се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния
живот
, ние виждаме това също в тази част от гръцкия
живот
, която нас особено ни интересува, в духовния
живот
непосредствено след Аристотел.
И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел.
Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно? ", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен. Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота?
към текста >>
Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в
живот
а?
И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно? ", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен.
Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота?
". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина. В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично?
към текста >>
Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в
живот
а, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ.
Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен. Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта.
Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ.
Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина. В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично? На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка.
към текста >>
В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че
живот
ът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично?
Тогава питат: "Какво трябва да бъде нашето знание, за да можем да се превърнем в човек, който достига практически цели в живота? ". И ние виждаме как в епохата на упадък се развива течение, което ние наричаме стоицизъм. У Платон и у Аристотел в мъдростта се съдържало и доброто; всеки порив към добро могъл да възникне само от мъдростта. Стоиците питат какво човек трябва да прави, за да стане в живота, в житейската практика човек мъдър, целесъобразно и правилно живеещ. Практическите жизнени цели се прибавят към това, което някога е било универсална въодушевяваща истина.
В епикурейството се намесва още нещо, проявяващо се в това, което хората питат: как следва да се изградя интелектуално, че животът да протече най-удовлетворително, вътрешно хармонично?
На този въпрос Талес, Платон, та чак до Аристотел, биха отговорили: търси истината и тя ще ти даде велико блаженство, семето на всяка любов. Но сега този въпрос го отделят от въпроса за истината и възниква течение на упадък. Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината.
към текста >>
Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен
живот
, от своя субект.
Тава е то, което наричат стоицизъм и епикурейство - това са течения на упадъка. И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси.
Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект.
Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината.
към текста >>
Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия
живот
в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния
живот
, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския.
И като следствие истината става съмнителна за хората, губи всякаква сила. Затова едновременно със стоицизма и епикурейството се появява в епохата на упадък и скептицизмът, склонността към съмнение в истината. И ако скептицизмът, склонността към съмнение, стоицизмът и епикурейството известно време са поработили, то човек, който изцяло се стреми към истината, се чувства, така да се каже, откъснат от мировата душа и отблъснат в своята собствена душа. Тогава той се оглежда наоколо и казва: сега не е тази мирова епоха, когато в човечеството, благодарение на непрестанно действащия поток на самите духовни сили, се вливат импулси. Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект.
Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския.
Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината. И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
към текста >>
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за
живот
а от въпросите за истината.
Тогава човек е отвлечен от своя собствен вътрешен живот, от своя субект. Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината.
И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината.
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант. В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история.
към текста >>
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния
живот
устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
Това ни посреща в по-нататъшното протичане на гръцкия живот в неоплатонизма, в тази философия, която няма повече връзка с външния живот, която се вглежда вътре в себе си и в мистичното издигане на отделния човек, устремена към истинския. Така имаме възходяща, така имаме и стъпалообразно низходяща култура. И това, което се е изработило по време на подема, се разтича и изчезва бавно и постепенно, докато с приближаването на 1250 година не започва, разбира се, не лесно забележима, но от това не по-малко велика инспирация на човечеството, която донякъде охарактеризирах вчера, и отлив, който сега ние имаме от XVI век. Понеже от това време всъщност отново, наред с въпроса за истината, възникват всичките специални въпроси; тогава пак се формира гледна точка, която иска да отдели въпроса за доброто, въпроса за външно-целесъобразното от единния велик въпрос за истината. И в същото време, когато духовно водещите личности, които се намирали под влияние на импулсите от 1250 година, проследявали всички човешки намерения (Stromungen) в пределите на [търсене на] истината, сега ние виждаме, как в най-значителен смисъл настъпва принципно отделяне на практическите въпроси за живота от въпросите за истината.
И пред вратите на епохата на новия упадък, на тази епоха, която означава за духовния живот устремяване надолу, пред вратите на тази епоха стои Кант.
В своето предисловие към второто издание на "Критика на чистия разум" той определено говори, че бил длъжен да постави стремежа към истината в неговите граници, за да освободи място за това, което иска практическата религия. И оттук такова строго разделение на практическия разум и теоретическия разум. В практическия разум постулатите за Бог, свобода, безсмъртие са сведени изцяло до доброто; в теоретическия разум - разрушаване на всяка възможност за познание да попаднеш в какъв да е духовен свят. Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант.
към текста >>
Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия
живот
.
Така се установяват нещата в световната история. И, разбира се, стремежът на нашето време към истината още дълго ще блуждае по следите на Кант. А когато от страна на нашето действително духовно течения се посочва разширението на способността за познание, повдигането на способността за познание над самото себе си, благодарение на което познание може да се проникне в свръхсетивните светове, тогава би могло още дълго-дълго да чуваме от всички страни: "Да, но Кант казва...". В такива антитези действително преминава историческото развитие на човека. А в това, което инстинктивно се проявява като предчувствие, се показва, че под това, което е само майя, но което се приема за истина, че под тези потоци майя тече за човешкия инстинкт все пак в голямата си част нещо правилно.
Защото необичайно интересно е, че и низходящият ход на човешкото развитие чак до гръко-римската епоха, и поддържаното от нас ново възкачване ние ги виждаме в някои предчувствия, които, изхождайки от народните инстинкти, се давали на практическия живот.
към текста >>
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния
живот
чрез това, което постигат на физически план.
Какво е трябвало да стане с това по-нататък в след-гръцкото време в инстинкта на народите? Тогава е трябвало да изобразят това, което човек изработвал тук на физически план и това как той го възнасял заедно с всички свои плодове в духовния свят. И така, ако по-рано усещали: необходимо е да се види духовното по-рано от физическото, а физическия човек е като негова сянка; ако в гръцката епоха мъдреците виждали живеещите, така да се каже, като "аз" друг "аз", то в след-гръцката епоха е трябвало да се видят личностите, които живеят на физически план и вече след това да се вживеят в духовното чрез това, което живее във физическото. Това разбиране се развило от някакво инстинктивно знание.
Както до-гръцката епоха имала синове на богове, а гърците - мъдреци, така след-гръцките народи имат светци, които се издигат до духовния живот чрез това, което постигат на физически план.
Тук в народния инстинкт живее нещо и ние можем да видим тук как зад майя се намира нещо такова, което исторически все пак движи човечеството напред.
към текста >>
"Човешкият дух и духът на
живот
ното" (GA 60).
7. Виж лекцията от 17 ноември 1910 г.
"Човешкият дух и духът на животното" (GA 60).
към текста >>
4.
Съдържание
GA_128 Окултна физиология
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен
живот
, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от
живот
а на вътрешната планетарна система.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система.
Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта. Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес. Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли.
към текста >>
Костната система, човешката форма за азовия
живот
; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система.
Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес. Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване.
към текста >>
Материални процеси на душевния
живот
: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес.
Кръвта като инструмент на Аза, главно-гръбначномозъчна нервна система: съзнателен живот, симпатикова нервна система: предпазване на съзнанието от живота на вътрешната планетарна система. Костната система, човешката форма за азовия живот; независимост на вътрешността от външния свят, постоянство и независимост на температурата на кръвта.
Материални процеси на душевния живот: мисловен процес, процес на чувствуване, волеви процес.
Съзнателно и несъзнателно азово устройство: костна система и Аз; вътрешна планетарна система и астралното тяло. Двата основни процеса на мисленето. Костната система и отлагането на соли. Процеси на чувствуване и процеси на набъбване. Волеви процеси и процеси на затопляне.
към текста >>
От
живот
а към изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание.
Свръхсетивната силова система: човешката форма. Включване на хранителните вещества в жизнения процес; преобразяване на същите чрез вътрешната планетарна система. Тъканта, залегнала в основата на всички органични образования: растителен процес.
От живота към изживяването: отделянето в лимфната система предизвиква появата на смътно съзнание.
Азово съзнание чрез разтваряне навън. Аз, кръв, процеса на образуване на жлъчка противопоставящ се на хранителник. Сърцето, разтварящо се навън чрез белия дроб. Отделяне на въглената киселина и на уринните субстанции. Сърцето като централен орган.
към текста >>
5.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ Прага, 20 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В тази поредица от беседи ще разработя една тема, която от една страна е и изключително близка на човека, а именно темата за истинската същност на самия човек, за това, което се отнася до човешкия
живот
.
В тази поредица от беседи ще разработя една тема, която от една страна е и изключително близка на човека, а именно темата за истинската същност на самия човек, за това, което се отнася до човешкия живот.
И макар темата от една страна да е близка на човека, защото се отнася до самия него, все пак трябва да кажем, че от друга страна това е едно трудно достъпна тема. Защото ако погледнем само отправяния от мистично-окултни висини през всичките времена призив към човека "Опознай себе си", виждаме, че именно защо то този призив е преминал през всичките времена, то себепознанието, истинското себепознание, в основата си се отдава твърде трудно на човека. И това се отнася не само до индивидуалното, лично себепознавание, но преди всичко до познанието на човешката същност въобще. И тъй като човекът, както виждаме от този вечен призив "Опознай себе си" поради своята същност е в голяма степен отдалечен от самия себе си, то той трябва да измине дълъг път, за да разбере същността си. Ето защо в известно отношение предмет на следващите разговори ще бъде нещо отдалечено от самите нас, нещо, за чието разбиране ще бъдат необходими различни други неща.
към текста >>
А този, който желае да разглежда в окултно отношение
живот
а на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на
живот
всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е.
Защото Световния Дух е вложил в нас силата да стигнем до познание; и ако ние отхвърлим това познание, то ние отказваме нещо, на което всъщност нямаме право отказваме да бъдем откровение на световния Дух, и така все по-малко и по-малко представляваме откровение на световния Дух и се превръщаме в негова карикатура, в негово изопачено отражение. Наше задължение е да се стремим и все повече и повече да се превръщаме в образ на Световния Дух. Едва когато открием съдържанието на тези слова, за да се превърнем в образ на Световния Дух, едва когато открием значението на думите: трябва да вървим към познание, наш дълг е да вървим към познание едва тогава можем истински да почувствуваме поставеното преди малко като изискване чувство на страхопочитание пред същността на човека.
А този, който желае да разглежда в окултно отношение живота на човека, същността на човека, за него това проникване със страхопочитание пред човешката природа представлява безусловна необходимост дори само поради факта, че единствено изпълването със страхопочитание е в състояние да пробуди духовния поглед, да извика на живот всичките ни възможности за духовно виждане и проникване, т.е.
да разбуди всички онези сили, които ще ни позволят да навлезем в духовните основи на човешката природа. Всеки, който, бидейки ясновидец, духовния изследовател, не може да развие в себе си в най-висша степен страхопочитание пред човешката природа, който не може да изпълни и последната фибра на душата си с чувство на страхопочитание към човешката природа, за него очите ще останат затворени за всичко, отнасящо се до истинската, дълбока същност на човека, колкото и да е вникнал в тези или онези тайни на света. И може да има мнозина ясновидци, успели да съзрат неща от духовното обкръжение на нашето битие: но липсва ли им това страхопочитание, то им липсва способността да прогледнат в дълбините на човешката природа и те не ще могат да кажат нищо вярно за същността на човека.
към текста >>
И действително често "учението на
живот
а" се нарича физиология.
И действително често "учението на живота" се нарича физиология.
Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на живот, на жизнени процеси. И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
към текста >>
Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на
живот
, на жизнени процеси.
И действително често "учението на живота" се нарича физиология.
Тук това учение няма да бъде разгледано по начина, по който прави това официалната наука, а така, както то се разкрива пред духовния поглед; ето защо непрекъснато ще отклоняваме погледа си от външния образ на човека, от формата и жизнените функции на неговите органи, и ще вникнем в духовните, свръхсетивните основи на органите, на формите на живот, на жизнени процеси.
И тъй като не възнамеряваме да разглеждаме дилетантски "Окултната физиология", както бихме могли да я наречем, то ще бъде необходимо за някои места по непринуден начин да обърнем вниманието на неща, които на страничния човек в началото биха се сторили твърде невероятни.
към текста >>
Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в
живот
инския свят.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование. И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека.
Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят.
Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции.
към текста >>
Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на
живот
ните.
Сега трябва да хвърлим съвсем бегъл поглед върху съдържанието на това костно образование. И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят.
Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните.
Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции. Това обаче не е вярно.
към текста >>
Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за
живот
ните; окултното наблюдение има за цел да разглежда
живот
ните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за
живот
ните.
И отново лесно можем да разграничим голямата маса, разположена в черепните кости и качеството на главния мозък , от друга една част, прикачена към него като опашка или придатък и в органическата връзка с него вдадени в гръбначномозъчния канал като нишковиден израстък на главния мозък. Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните.
Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции. Това обаче не е вярно. В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
към текста >>
Защото фактът, че
живот
ните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при
живот
ните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого.
Ако разграничим тези две образования едно от друго, то трябва да отбележим и още нещо, на което официалната наука не счита за необходимо да обръща внимание, на което окултната наука, прониквайки в дълбоката същност на човека, трябва да обърне особено внимание. Нужно е да отбележим, че всичко, казано по традиция за човека, на базата на дадено наблюдение, засега се отнася само за човека. Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните.
Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого.
И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо. И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции. Това обаче не е вярно. В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
към текста >>
И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при
живот
ното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции.
Защото в момента, в който проникваме в дълбоките основи на отделните органи, осъзнаваме, в хода на лекциите ще се убедим действително в това, че със своето дълбоко значение даден орган може да играе при човека роля, съвсем различна от тази на подобен орган в животинския свят. Или по-точно казано: който разглежда нещата през погледа на обичайната, официална наука, би казал: това, което ни казваш сега, би могло да се каже и по отношение на животните. Но ако проникнем по-дълбоко в нещата, това, което казваме за значение то и същността на органите при човека, не може да се каже по същия начин и за животните; окултното наблюдение има за цел да разглежда животните сами за себе си, да провери, дали това, което сме в състояние да кажем за човека по отношение на главния и гръбначния мозък, се отнася и за животните. Защото фактът, че животните, стоящи близо до човека, притежават главен и гръбначен мозък, все още не доказва, че тези органи със своето дълбоко значение изпълняват при човека и при животните една и съща роля, тъй както нищо не се доказва с това, ако например имаме нож, с който да избръснем някого. И в двата случая имаме работа с нож, и който взема предвид единствено формата на ножа, ножа като такъв, той ще повярва, че и в двата случая става дума за едно и също нещо.
И в двата случая този, който не стои на основата на окултната наука, би казал, че имаме работа с гръбначен и с главен мозък, и тъй като и при човека и при животното откриваме едни и същи органи, то би повярвал, че сходните органи, изпълняват и сходни функции.
Това обаче не е вярно. В официалната наука това е нещо обичайно и е довело до появата на известни неточности, и това може да бъде коригирано, ако официалната наука си направи труда постепенно да започне да разглежда живите същества от дълбочините на свръхсетивното познание.
към текста >>
Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите
живот
ни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
По-нататък ще видим какви факти от окултното изследване са залегнали в това твърдение.
Но дори само от сравнението на външната форма на този орган при човека и при нисшите животни, при които се появява, виждаме външния намек за това, което току що казахме.
Виждаме например, ако вземем за сравнение змията, как гръбначния стълб започва от главата с безброй прешлени, изпълнени с гръбначен мозък и как гръбначния стълб се простира напред и назад до безкрайността. При човека виждаме, че от мястото, където се присъединява към главния мозък, гръбначният мозък се простира надолу, като в действителност непрекъснато се затваря в себе си, и онова образуване, което наблюдаваме в горната част, надолу става все по не ясно. Така, дори само от външното наблюдение прави впечатление, че това което при змията продължава по посока назад, при човека се стреми към завършек, към един вид деградация. Засега това е само едно външно заключение, основано на сравнение, но ще видим както се свързва с окултното наблюдение.
към текста >>
Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен
живот
.
Ако разгледаме този въпрос още по-дълбоко, ще се запитаме: добре, но как се изявява тази наша душевна дейност, за чието осъществяване ползуваме главния мозък?
Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот.
По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък. Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата.
към текста >>
Тогава в човешкия
живот
, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен
живот
и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата.
Тази душевна дейност за сега ние осъзнаваме по два начина: веднъж чрез обикновения буден дневен живот. По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък. Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент.
Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата.
По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън. Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен
живот
, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън.
По време на него, чрез сетивата, ние събираме външните впечатления и чрез главния мозък ги обработваме до разумни размишления. Казано на популярен език на този въпрос ще се върнем отново, за да го поясним, трябва да си представим, че външните впечатления навлизат в нас през портите на нашите сетива и възбуждат из вестни процеси в главния мозък. Ако искаме да проследим, само по отношение на външната организация какво се разиграва тук, то бихме видели, как нашият главен мозък се задействува чрез изливащия се поток от външни впечатления, и как към това, в което се превръща този поток, под влияние на размишленията, се прибавят и другите последствия на подобни впечатления, по-слабо повлияни от акта на размишление, т.е. прибавят се постъпки и действия, които приписваме повече на гръбначния мозък, като на техен инструмент. Тогава в човешкия живот, такъв, какъвто е той днес, между будния дневен живот и безсъзнателното състояние на сън, се намесва образния свят на сънищата.
По едни много странен начин светът на сънищата се намества между будния дневен живот, ангажиращ изцяло главния мозък като инструмент, и безсъзнателно състояние на сън.
Засега, както ще забележи наблюдателят лаик, в най-общи щрихи ще говорим за света на сънищата.
към текста >>
Ако тъй както в будния си дневен
живот
не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ.
Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища.
Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека. И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен
живот
, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек.
Виждаме, че целият този свят на сънищата показва странно сходство с онази подчинена душевна дейност, която свързахме с гръбначния мозък; от друга страна, когато сънуваните образи изплуват в душите ни, същите се появяват не като представи, произтичащи от дадени размишления, а по силата на известна необходимост, подобно на движението, което извършва ръката, когато на клепача ни кацне муха: защитното движение тук се появява като непосредствено, необходимо действие. В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища.
Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек.
Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека. И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>
И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен
живот
човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
В света на сънищата наблюдаваме нещо друго, но също така с характера на непосредствената необходимост. Действие не се появява, но на душевния ни хоризонт изплува образ. Ако тъй както в будния си дневен живот не можем да упражним контролиращо влияние върху движението на ръката, и същото се осъществява по силата на необходимостта, така също нямаме влияние и над начина, по който се изграждат образите от света на нашите сънища. Ето защо можем да кажем: ако видим даден човек в състояние на буден дневен живот, и ако забележим нещо от неговите рефлексни движения, където той, тъй да се каже без размишление, реагира на външните дразнения, видим ли цялата сума от жестове и физиономични изражения, които той осъществява неразмишлявайки, то пред себе си имаме сума от действия, които в качеството на душевни действия и по силата на необходимостта се включват в същността на този човек. Ако наблюдаваме сега човек, който сънува, то пред нас се явява редица от образи,носещи характера именно на образи, а не на действия,които нахлуват в същността на човека.
И така можем да кажем: тъй както по време на будния дневен живот човек извършва действия, възникващи и оформящи се без размишление, по такъв хаотичен начин в рамките на сънищата се изграждат и сънуваните образи.
към текста >>
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен
живот
, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие.
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем към нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание?
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие.
Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина. Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал.
към текста >>
Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен
живот
, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина.
Какво трябва да направим сега, ако искаме да се върнем към нашия главен мозък и в известен смисъл да го разгледаме като инструмент на сънното съзнание? Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие. Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък?
Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина.
Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал. И окултното изследване показва, че в главния мозък, в качеството на инструмент на сънищата, е разположен загадъчен гръбначен мозък (виж. рис. № 2).
към текста >>
Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен
живот
е угаснал.
Трябва да си представим, че по някакъв начин, в този главен мозък има нещо, с поведение, сходно на поведението на гръбначния мозък, определящ несъзнателните ни действия, така че можем да разгледаме главния мозък на първо място като инструмент на будния дневен живот, в който ние създаваме обмислените си действия и образи, и същевременно да си представим, за легнал в основата му по тайнствен начин скрит отдолу, един друг загадъчен гръбначен мозък, който обаче не проявява себе си директно като такъв, а е като вклинен в главния мозък и не подбужда същия към действие. Докато гръбначният мозък произвежда действия, макар и осъществяващи се без размишление, главният мозък в този случай предизвиква единствено появата на образи. Тази тайнствена предпоставка, залегнала в основата на главния мозък, не успява да стигне докрай в своето осъществяване. И така, ние бихме ли могли да кажем: по странен начин светът на сънищата ни отвежда при онзи гръбначен мозък, който някога е залегнал в основата на главния мозък? Ако разгледаме нашия главен мозък, в днешния му вид, като инструмент на будния дневен живот, то за нас той има тази форма, която бихме наблюдавали, ако го извадехме от черепната кухина.
Но в такъв случай в него трябва да функционира и нещо друго, тогава, когато будният дневен живот е угаснал.
И окултното изследване показва, че в главния мозък, в качеството на инструмент на сънищата, е разположен загадъчен гръбначен мозък (виж. рис. № 2).
към текста >>
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен
живот
, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре.
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре.
Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта. Но тъй като е вклинен в главния мозък, той осъществява себе си не чрез действия, а чрез образи и чрез действията на тези образи, тъй като на сън ние действуваме само чрез образи, нали? Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи. Тук се проявява някогашната предпоставка на главния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изгражда образи.
към текста >>
Ето как този своеобразен, странен, хаотичен
живот
, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен
живот
, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи.
Ако трябва да го представим схематично, то бихме могли да нарисуваме как в главния мозък, в мозъка на представите от будния дневен живот, се намира, невидим за външното възприятие, загадъчен, стар гръбначен мозък, който по някакъв начин е спотаен вътре. Засега бих желал да кажа съвсем хипотетично, че този гръбначен мозък започва да функционира, когато човек спи и сънува, и тогава той функционира така активно, както е обичайно това за гръбначния мозък изобщо, а именно проявявайки себе си по силата на необходимостта. Но тъй като е вклинен в главния мозък, той осъществява себе си не чрез действия, а чрез образи и чрез действията на тези образи, тъй като на сън ние действуваме само чрез образи, нали?
Ето как този своеобразен, странен, хаотичен живот, който ние живеем насън, сочи, че в основата на инструмента на будния дневен живот, за какъвто инструмент с право приемаме главния мозък, е залегнал тайнствен орган , представляващ може би негово по-старо образование, от което той се е развил, и което образование и днес проявява себе си тогава, когато новообразуванието мълчи.
Тук се проявява някогашната предпоставка на главния мозък; тук този стар гръбначен мозък извежда на бял свят всичко, на което е способен от затвореното пространство, в което е разположен като при това не постига истински действия, а само изгражда образи.
към текста >>
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен
живот
.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот.
Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата. По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование.
към текста >>
Но когато будният дневен
живот
затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот.
Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата.
По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало. По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове.
към текста >>
По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния
живот
прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен
живот
се отнася към
живот
а на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало.
Съществуването на сънищата ни навежда на мисълта, че главният мозък е преминал през стъпалото на гръбначния мозък и в последствие е развил функциите на будния дневен живот. Но когато будният дневен живот затихне, тогава старият орган проявява себе си чрез света на сънищата.
По този начин разграничихме фактите, произтичащи от външното наблюдение на света, от което виждаме, че дори наблюдението над душевния живот прибавя нещо ново към данните, получени от наблюдението на външната форма, и че тъй да се каже, будният дневен живот се отнася към живота на сън, както оформеният главен мозък, на своето второ стъпало на развитие се отнася към стария, залегнал в основата му, гръбначен стълб, останал в своето развитие на първото стъпало.
По странен начин това ще обосновем в следващите лекции окултният ясновидски подход може да ни служи като основа за дълбокото проникване в същността на човешката природа, доколкото същата изразява себе си чрез затворените в костната маса на черепа и на гръбначния стълб органи. От предишни духовнонаучни наблюдения вие знаете, че видимото тяло на човека представлява само една част от цялото човешко същество и че в мига, когато се отвори окото на ясновидеца, това физическо тяло се оказва затворено, положено в свръхсетивен организъм, в нещо, което, грубо казано, наричаме човешка аура. Засега това се посочва само като факт, по-късно ще се върнем отново към него, доколко то същото подлежи на обоснование. Човешката аура, в която физическия човек е разположен като ядро, се представя на ясновидското око в различни цветове. Не бива да си мислим, че можем да си създадем представа за аурата, защото цветовете и са в непрестанно движение, в смисъла на появяване и изчезване, и поради това всяко едно изображение с бои може да бъде само приблизително, тъй както не можем да нарисуваме светкавицата, защото при такъв опит просто ще изобразим някаква скована пръчка, някаква скована фигура.
към текста >>
6.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ Прага, 21 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този
живот
, който ние нарекохме буден дневен
живот
, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения
живот
, който нарекохме свят на сънищата.
Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост. Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме.
При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата.
Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията. Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо. Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен
живот
, изпълнен с ясните контури на възприятията.
Вчера още видяхме, как външното наблюдение, както от страна на лаика, а така също и научното наблюдение, трябва да ни наведат на мисълта да разглеждаме човека като двойственост. Тази двойственост на човешкото същество характеризирахме вчера само бегло, тъй като с това ще се занимаем подробно по-късно като нещо, затворено в защитната костна обвивка на черепа и на гръбначния стълб, както вече видяхме. При това, разглеждайки вътрешния образ, външната форма на тази част на човека, добихме известна предварителна представа за връзката на този живот, който ние нарекохме буден дневен живот, с другия отначало изпълнен разбира се с много съмнения живот, който нарекохме свят на сънищата.
Видяхме, как в известна степен външните форми на този характеризиран от нас елемент на човешката природа представлява един вид отражение, един вид откровение: от една страна на сферата на сънищата, на този населен с хаотични образи свят, а от другата страна на будния дневен живот, изпълнен с ясните контури на възприятията.
Днес ще трябва да хвърлим бегъл поглед върху другият елемент на човешката двойственост, който елемент в известна степен се намира извън областта, разгледана вчера. Дори най-повърхностният поглед върху втория елемент на човешкото същество може да ни убеди, че тази втора част в известно отношение представлява противоположност на първата. Разглеждайки главния и гръбначния мозък, видяхме костното образуване в ролята на обвивка, на нещо обгръщащо. Разгледаме ли обаче другата част на човешката природа, то решително трябва да кажем, че костното образуване тук е положително сред органите, но това разбира се е едно съвсем повърхностно наблюдение.
към текста >>
Знаем, че тази преобразена, за
живот
а вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
Добре известно е също така, че прикрепена към същинския храносмилателен апарат, в тесния смисъл на думата за сега ще говоря само схематично е лимфната система, която поема доставените от него в преобразуван вид хранителни вещества. Така можем да кажем, че към храносмилателния апарат, доколкото той е прикачен като система към стомаха, се включва и друга органна система, а именно лимфната система, представляваща сбор от канали, които между другото преминават през цялото тяло, една система, която в известен смисъл приема това, което вече е обработено от останалия храносмилателен апарат, и го предава на кръвта. И след това имаме трето звено на тази система от органи самата кръвоносна система със своите по-широки и по-тесни тръбички, пронизващи целия човешки организъм, в чийто функционален център е разположено сърцето. Знаем също така, че, изхождайки от сърцето, тези кръвоносни съдове, препълнени с кръв, които ние наричаме артерии, отнасят кръвта до всички части на нашия организъм, че кръвта преминава през определени процеси в отделните звена на човешкия организъм, и след това се отвежда обратно към сърцето от други, подобни съдове, които обаче я връщат обратно към сърцето в едно преобразено състояние в сравнение с червеното състояние а именно под формата на тъй нар. синя кръв.
Знаем, че тази преобразена, за живота вече неоползотворима кръв се отвежда от сърцето към белия дроб, че там тя влиза в съприкосновение с поетия отвън атмосферен кислород, че по този начин тя се обновява в белия дроб и бива върната обратно в сърцето, за да поеме отново своя път през целия човешки организъм.
към текста >>
В известно отношение този вътрешен свят можем да го означим като свят на несъзнателното, в противовес на съзнателния свят, с който се запознахме чрез
живот
а на главния мозък.
В известно отношение този вътрешен свят можем да го означим като свят на несъзнателното, в противовес на съзнателния свят, с който се запознахме чрез живота на главния мозък.
И по-добре ще разберем това, кое то е залегнало в съзнателното и в несъзнателното, като извикаме на помощ нещо друго. Всички познавате твърдението на официалната наука, че орган на съзнанието е нервната система с всичко, което принадлежи към нея.
към текста >>
Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен
живот
.
Като основа на нашите окултни наблюдения трябва да обърнем внимание на връзката, която съществува между нервната и кръвоносната система, т.е. връзката, която днес схематично трябва да си представим. И виждаме, че нервната ни система навсякъде влиза в известни отношения с кръвоносната система, че навсякъде кръвта е устремена към нервната система. При това тук трябва да обърнем внимание на нещо, което официалната наука счита за установено.
Тя счита за установено, че нервната система представлява цялостния регулатор на съзнателната дейност, на всичко, което определяме като душевен живот.
За да достигнем до съзнанието, не можем да не кажем засега само набелязвайки нещата, за да ги потвърдим по-късно -, че за окултистите нервната система представлява само един вид основа на съзнанието. Защото именно така, както нервната система се вгражда в организма ни и бива докосната или се намира поне в известно взаимоотношение с кръвоносната система, така в цялостната същност на човека се вгражда това, което наричаме астрално тяло и азово тяло на човека. И дори външното наблюдение, с което често си служа в моите лекции, ни показва, че нервната система в известен смисъл представлява откровение на астралното тяло. Именно при това наблюдение виждаме, че на обикновените, неодушевените природни същества, с това, което ни предлагат за наблюдение, можем да припишем само физическо тяло. Ако след това от неодушевените, неорганични природни тела се изкачим към одушевените природни тела, към организмите, то трябва да си представим, че тези организми са пронизани от тъй нар.
към текста >>
Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към
живот
ните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен
живот
, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава
живот
ното от растението.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло.
Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е.
към текста >>
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към
живот
инския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в
живот
инския организъм да бъде вградено астралното тяло.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението.
И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло.
И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система. Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид. Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза.
към текста >>
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в
живот
инския организъм, макар и идентични на външен вид.
Разглеждайки растенията, ние трябва да им припишем етерно тяло. Ако се изкачим от растенията към чувствителните същества, към животните, то именно елементът на чувствуване, на вътрешен живот, или още по -точно елементът на вътрешно изживяване е този, който първоначално, външно отличава животното от растението. И ако сега се запитаме какво трябва да присъединим към животинския организъм, за да бъде издигнат той от стъпалото на простата жизнена дейност, все още неспособна да се осъществи навътре, все още неспособна да се възпламени за акта на усещането, трябва да се възпламени за това усещане, да се събуди за това вътрешно изживяване, то е нужно в животинския организъм да бъде вградено астралното тяло. И в нервната система, която растенията все още не притежават, трябва да виждаме външното оръдие на астралното тяло, оръдието на духовния праобраз на нервната система. Тъй както праобразът се отнася към своето откровение, към своето отражение, така астралното тяло се отнася към нервната система.
Ако насочим нашето внимание към човека а вчера споменах, че в окултизма не можем да постъпваме така лековерно, както прави това официалната наука с методите си на наблюдение, и да обръщаме всичко наопаки разглеждайки човешките органи, трябва непрекъснато да имаме предвид, че тези органи и системи от органи са предназначени за функции, които функции не могат да бъдат изпълнени от съответните аналогични системи от органи в животинския организъм, макар и идентични на външен вид.
Сега само ще набележим нещо, на което по-задълбочено ще се върнем отново по-късно, а именно, че у човека като външен инструмент на Аза, на всичко, което наричаме наш вътрешен душевен център Аз трябва да разгледаме кръвта, т.е. в нервната система имаме външния инструмент на астралното тяло, а в кръвта външния инструмент на Аза. Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е.
към текста >>
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен
живот
, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
Тъй както нервната система в организма влиза в известни взаимоотношения с кръвта, така и онези вътрешни душевни образования, които ние изживяваме като представи, усещания, и други подобни, влизат във взаимоотношения с нашия Аз. В човешкия организъм нервната система е диференцирана по крайно многообразен начин. Виждаме вътрешните нервни стволове, диференцирани максимално многообразно, там например, където те се превръщат в слухов нерв, в лицев нерв и т.н., т.е. нервната система пронизва по такъв начин организма, че е максимално многообразно диференцирана, изпълнена от вътрешно многообразие. Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно.
Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни.
Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен. Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза.
към текста >>
Доколкото можем да се върнем назад към
живот
а между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от
живот
а ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
Разглеждайки кръвта, протичаща през организма, ако включим в това и промените от червена в синя кръв то в целия организъм кръвта все пак ни се представя като нещо единно. Така единна кръвта се противопоставя и на диференцираната нервна система, тъй както Азът се противопоставя на диференцирания душевен живот, в който различаваме представи, усещания, волеви импулси, чувства и други подобни. Колко то повече се задълбочавате в това сравнение това го споменавам само за сравнение толкова повече ще се убедите, че отношението между двата праобраза Аз и астрално тяло е подчертано идентично на отношението между двете им отражения кръвоносна и нервна система. Тук обаче можем да кажем: кръвта действително навсякъде е кръв, но протичайки през организма, тя се променя и между тези промени в кръвта и това, което става в Аза, може да се постави паралел. Азът ни обаче е единен.
Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз.
Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др. подобни душевен живот.
към текста >>
подобни душевен
живот
.
Доколкото можем да се върнем назад към живота между раждането и смъртта, можем да кажем: този Аз е бил винаги налице, през 5-та, както и през 6-та година от живота ни, вчера, а така също и днес това е същият Аз. Но ако се обърнем към съдържанието, към това, което се съдържа в този Аз, то ще открием следното: разглеждайки този Аз, такъв, какъвто живее в мен, той е изпълнен със сбор от представи, усещания, чувства и т.н., които, след всичко казано, трябва да бъдат приписани на астралното тяло, и които влизат в съприкосновение с Аза. Преди една година Азът ни е имал едно съдържание, вчера е имал друго съдържание, и днес отново друго, т.е. Азът влиза в досег с цялата душевна същност и пронизва цялото това душевно съдържание. Точно така, както кръвта пронизва целия организъм и навсякъде влиза в съприкосновение с диференцираната нервна система, така Азът се съединява с диференцирания в представи, чувства, волеви импулси и др.
подобни душевен живот.
По този начин дори само това сравнително наблюдение ни показва, че в известна степен е оправда но да виждаме в кръвоносната система отражение на Аза, а в нервната система отражение на астралното тяло, на тези две по-висши, свръхсетивни елемента на човешката природа, докато етерното тяло е присъединено по-силно към физическото тяло.
към текста >>
В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния
живот
влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Да разгледаме от тази гледна точка взаимодействието и противодействието между нерви и кръв. Разгледаме ли окото напр. виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло.
В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви!
Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа. След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
След това трябва да кажем: в обикновения
живот
, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
виждаме, че външните впечатления въздействуват върху нашето око. Цветове, светлинни дразнения въздействуват върху зрителния нерв. Докато те действуват върху зрителния нерв, докато изобщо в лицето на нервната система те имат своя активен инструмент, можем да казваме, че те упражняват влия ние върху астралното тяло. В мига, в който започваме въздействието между нервите и кръвта, можем да говорим за настъпването на паралелен душевен процес, да твърдим, че многообразните представи на душевния живот влизат във взаимоотношение между нерви и кръв, схематично да представим нещата по следния начин: това, което при акта на гледането нахлува през нашите нерви, встъпва в известно взаимодействие с кръвоносните окончания, протичащи в близост до зрителните нерви! Това взаимодействие е нещо изключително важно, ако искаме да разглеждаме човешкия организъм така, че да получим предпоставка за навлизане в окултните основи на човешката природа.
След това трябва да кажем: в обикновения живот, както най-общо протича той около нас, този процес се извършва така, че дадено въздействие, преминало през нерва, се отпечатва върху кръвта като върху табло, и по този начин то се отпечатва върху инструмента на Аза.
към текста >>
Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения
живот
, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза.
Последицата от това е, че при такава вътрешна концентрация, която действително прекъсва провеждането между нерва и кръвта, и ако тя е толкова силна, че в известен смисъл да освободи и от това, за което кръвоносната система се явява външен инструмент, т.е. той бива освободен от обичаните изживявания на Аза. И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система.
Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза.
Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е. чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния живот на съзнанието си. Тогава човек получава усещането, че съвсем съзнателно е изнесъл част от своята същност извън себе си, и като че ли нещо, което обикновено не се вижда, което е свръхсетивно и което въздействува върху нервите ни, вече не се отпечатва върху кръвно то табло, и не въздействува върху обикновения ни Аз. Така човек се усеща извесен извън цялата кръвоносна система, като че ли изнесен извън тялото, и като компенсация за това, което човек обикновено изживява в кръвоносната система, сега той среща нещо друго. Докато преди това нервната дейност се е отпечатала върху кръвта, сега тя рефлектира в самата себе си; от този момент човек изживява по нов начин себе си, усеща себе си в друг Аз, в друго Себе, за чието съществуване той преди това най-много е предполагал: човек усеща нахлуването на свръхсетивния свят.
към текста >>
чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния
живот
на съзнанието си.
И действително е така напълно е доказана по опитен път чрез изживяванията по време на духовно обучение, което обучение отвежда човека в по-висшите светове, а сега ние го споменаваме само като пример, че чрез такава концентрация цялата нервна система бива оттеглена от кръвоносната система и от нейните обичайни задачи по отношение на Аза. Последицата от това е, че нервната система, докато преди това е записвала дейността си върху таблото на кръвта, сега оставя собствените си действия да достигат до кръвта. Така е възможно, чрез процесите на вътрешна концентрация, да бъде отделена кръвоносната система от нервната система и по този начин всичко, което би нахлуло в Аза образно казано да се застави да се върне в нервната система. Интересно е, че след като е постигнато подобно състояние чрез вътрешната духовна работа, човек добива съвсем друг вид вътрешни изживявания и се възправя пред един съвършено различен хоризонт на съзнанието, който би могъл да се опише приблизително, ако кажем: когато нервът и кръвта са в съответната връзка помежду си, както това става в обикновения живот, то впечатленията, които човек получава от вътрешността си и тези, които нахлуват от външния свят, човек отнася до своя Аз; тогава Азът скрива своите сили, които се простират върху целия хоризонт на съзнанието, и всичко бива отнесено до Аза. Когато чрез вътрешната концетрация човек отдели нервната си система, т.е.
чрез вътрешните душевни усилия я издигне над кръвоносната си система, тогава той самият не живее в обикновения си Аз и не може вече да достигне до това, което нарича свое Себе, не може да каже "Аз" в същия смисъл, в който е казвал "Аз" преди, по време на нормалния живот на съзнанието си.
Тогава човек получава усещането, че съвсем съзнателно е изнесъл част от своята същност извън себе си, и като че ли нещо, което обикновено не се вижда, което е свръхсетивно и което въздействува върху нервите ни, вече не се отпечатва върху кръвно то табло, и не въздействува върху обикновения ни Аз. Така човек се усеща извесен извън цялата кръвоносна система, като че ли изнесен извън тялото, и като компенсация за това, което човек обикновено изживява в кръвоносната система, сега той среща нещо друго. Докато преди това нервната дейност се е отпечатала върху кръвта, сега тя рефлектира в самата себе си; от този момент човек изживява по нов начин себе си, усеща себе си в друг Аз, в друго Себе, за чието съществуване той преди това най-много е предполагал: човек усеща нахлуването на свръхсетивния свят. Ако още веднъж схематично изразим връзката между нерва и цялата нервна система, възприемаща в себе си впечатленията от външния свят от една страна, и кръвта от друга, то можем да нарисуваме следното: /Вих рис. № 8/.
към текста >>
Да приеме обаче, че след като сме си научили да правим това с дразненията, ние не достигаме до кръвта, а само до края на нервните окончания, отблъскваме се от вътрешния си
живот
, отблъскваме се от кръвта, и така започваме да живеем само до окото, само до края на зрителния нерв.
Ала този удар може да бъде усетен само от човек, провел съответните душевни упражнения. Докато при обикновеното съзнание човек усеща как възприема някакъв свят, и след това с този възприет свят достига до кръвоносната си система, върху която, като върху табло, се записва всичко, и след това човек живее с получените впечатления в своя Аз, в другия случай човек, със своите впечатления, достига само до там, където нервните окончания проявяват своето вътрешно съпротивление. Човек се блъсва в тези нервни окончания и оттук започва да изживява себе си в свръхсетивния свят. Или още по-точно казано: ако имаме дадено цветно дразнение, което възприемаме чрез окото си, то дразнението преминава през зрителния нерв, отпечатва себе си върху кръвното табло, и ние усещаме това, което и изразяваме: виждам червено.
Да приеме обаче, че след като сме си научили да правим това с дразненията, ние не достигаме до кръвта, а само до края на нервните окончания, отблъскваме се от вътрешния си живот, отблъскваме се от кръвта, и така започваме да живеем само до окото, само до края на зрителния нерв.
Ние отскачаме от физическия израз на нашата кръв, заживяваме извън нашето Себе, намираме се в лъчите на светлината, нахлуваща през нашите очи, в същност в самите тях. И така ние наистина сме излезли от самите нас, и то като не нахлуваме така дълбоко в нашата вътрешност, както правим това обикновено, а като достигаме само до нервните окончания. След като още в нервните окончания сме постигнали обрат във вътрешния живот, за да не достигнем до кръвта си, ние сме съдействували за появата на такъв душевен живот. Така ние изключваме кръвта, докато иначе нормалното съзнание нахлува във вътрешността на човека чак до кръвта при което душевният живот се чувствува едно с физическия човек, и се идентифицира с него.
към текста >>
След като още в нервните окончания сме постигнали обрат във вътрешния
живот
, за да не достигнем до кръвта си, ние сме съдействували за появата на такъв душевен
живот
.
Човек се блъсва в тези нервни окончания и оттук започва да изживява себе си в свръхсетивния свят. Или още по-точно казано: ако имаме дадено цветно дразнение, което възприемаме чрез окото си, то дразнението преминава през зрителния нерв, отпечатва себе си върху кръвното табло, и ние усещаме това, което и изразяваме: виждам червено. Да приеме обаче, че след като сме си научили да правим това с дразненията, ние не достигаме до кръвта, а само до края на нервните окончания, отблъскваме се от вътрешния си живот, отблъскваме се от кръвта, и така започваме да живеем само до окото, само до края на зрителния нерв. Ние отскачаме от физическия израз на нашата кръв, заживяваме извън нашето Себе, намираме се в лъчите на светлината, нахлуваща през нашите очи, в същност в самите тях. И така ние наистина сме излезли от самите нас, и то като не нахлуваме така дълбоко в нашата вътрешност, както правим това обикновено, а като достигаме само до нервните окончания.
След като още в нервните окончания сме постигнали обрат във вътрешния живот, за да не достигнем до кръвта си, ние сме съдействували за появата на такъв душевен живот.
Така ние изключваме кръвта, докато иначе нормалното съзнание нахлува във вътрешността на човека чак до кръвта при което душевният живот се чувствува едно с физическия човек, и се идентифицира с него.
към текста >>
Така ние изключваме кръвта, докато иначе нормалното съзнание нахлува във вътрешността на човека чак до кръвта при което душевният
живот
се чувствува едно с физическия човек, и се идентифицира с него.
Или още по-точно казано: ако имаме дадено цветно дразнение, което възприемаме чрез окото си, то дразнението преминава през зрителния нерв, отпечатва себе си върху кръвното табло, и ние усещаме това, което и изразяваме: виждам червено. Да приеме обаче, че след като сме си научили да правим това с дразненията, ние не достигаме до кръвта, а само до края на нервните окончания, отблъскваме се от вътрешния си живот, отблъскваме се от кръвта, и така започваме да живеем само до окото, само до края на зрителния нерв. Ние отскачаме от физическия израз на нашата кръв, заживяваме извън нашето Себе, намираме се в лъчите на светлината, нахлуваща през нашите очи, в същност в самите тях. И така ние наистина сме излезли от самите нас, и то като не нахлуваме така дълбоко в нашата вътрешност, както правим това обикновено, а като достигаме само до нервните окончания. След като още в нервните окончания сме постигнали обрат във вътрешния живот, за да не достигнем до кръвта си, ние сме съдействували за появата на такъв душевен живот.
Така ние изключваме кръвта, докато иначе нормалното съзнание нахлува във вътрешността на човека чак до кръвта при което душевният живот се чувствува едно с физическия човек, и се идентифицира с него.
към текста >>
И ще видим целия
живот
на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове.
Чрез тези външни наблюдения засега успяхме да изключим цялата кръвна система, разглеждана досега като едно своеобразно табло, излагащо себе си от една страна на външни дразнения, от друга страна на вътрешните, да я изключим от това, което наричаме висш човек, и в което можем да се превърнем и ние, когато се освободим от самите себе си. Най-добре ще можем да изследваме цялата вътрешна природа на кръвната система, ако си служим не с общи изявления, но разгледаме реално съществуващото в човека, а именно свръхсетивния, невидим човек, до когото можем да извисим у самите себе си, ако достигнем до окончанията на нашите нерви и ако разгледаме човека такъв, какъвто се проявява до момента на съприкосновение с кръвта. Защото тогава ще успеем да стигнем до мисълта, че човекът всъщност може да живее във външния свят, че може да разлее себе си в целия този външен свят, че може да се разтвори във външния свят и може да заеме спрямо вътрешния човек, или спрямо това, което обикновено означаваме с това понятие, позиция, противоположна на досегашната. Накратко, ще изучим функциите на кръвта и на органите, включени в кръвообращението, след като отговорим на въпроса: как би трябвало да действува този елемент на по-висшите светове, до които човек може да се извиси, след като същият той като че ли отпечатва себе си върху таблото на кръвта?
И ще видим целия живот на човешката кръв като център на самия човек, ако, без фрази, но разглеждайки както сетивните, така и свръхсетивните факти, изследваме отношението на тази чудна система към по-висшите светове.
Защото това ще бъде задачата ни: по ясен начин да разгледаме целия видим, сетивен човек като отражение на онзи човек, пуснал своите корени в духовния свят и живеещ в него.
към текста >>
7.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 22 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпроса, засягащи
живот
а и същността на човека.
Тези три лекции, включително и днешната, са предназначени да ни ориентират най-общо по отношение на въпроса, засягащи живота и същността на човека.
Ето защо в тези три лекции са дадени най-важните идеи и понятия, които в известно отношение засега висят във въздуха, тъй като точното изложение на въпроса тепърва следва. Но е по-добре, ако първоначално добием обща представа за начина, по който трябва да разглеждаме човека в окултен смисъл на думата и впоследствие в това наше наблюдение, което засега приемаме за хипотетично, вградим нещата, изявяващи себе си като дълбока основа на човешкото същество.
към текста >>
Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на
живот
, различно от обичайното състояние.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо.
Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние.
Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта. Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>
Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен
живот
съществува нормална връзка между нерва и кръвта.
В края на вчерашната лекция вече изложих нещо. Опитах се да покажа, как чрез определени душевни упражнения, чрез силна мисловна и емоционална концентрация, човек може да предизвика появата на ново състояние на живот, различно от обичайното състояние.
Обикновеното състояние се изразява в това, че по време на будния дневен живот съществува нормална връзка между нерва и кръвта.
Ако трябва да се изразим схематично, трябва да кажем: това, което се извършва в нерва, се записва върху таблото на кръвта; чрез душевни упражнения обаче може да бъде постигнато едно такова силно обтягане на нерва, че той да не проведе дейността до кръвта, и тази дейност да остане отразена в самия него. Но тъй като кръвта представлява инструмент на нашия Аз, то човек, който чрез силна душевна и емоционална концентрация е освободил нервната си система от кръвта, се чувствува отчужден от собствената си обикновена същност, чувствува се като изведен извън нея, противопоставен на нея, така че за тази своя обикновена същност той вече не може да каже: това съм аз но може да каже: това си ти така той се възправя срещу самия себе си като срещу чужда нему, живееща във физическия свят, личност.
към текста >>
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен
живот
е навлязло висше същество.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество.
Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят. Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него.
към текста >>
Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на
живот
ните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях.
Ако малко се приближим до жизненото състояние на такъв човек, станал в известен смисъл ясновидец, то ще трябва да кажем: той има усещането, като че ли в неговия душевен живот е навлязло висше същество. Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят.
Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях.
Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него. Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления. Този духовен свят, за който в нормално състояние на съзнанието човек не знае нищо; това е духовния свят, който въпреки всичко се записва върху таблото на кръвта, т.е.
към текста >>
Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения
живот
това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления.
Това е чувство, съвсем различно от това, което изпитваме, когато се възправяме срещу обикновения свят. Противопоставяйки се на външния свят, ние усещаме себе си чужди на нещата и съществата от този външен свят, чужди на животните, на растенията, усещаме себе си като същество, застанало до тях или извън тях. Когато сме застанали пред дадено цвете, ние знаем съвсем точно: цветето е там, а аз съм тук. Друго е усещането, когато по описания начин, чрез откъсване на нервната система, човек се изкачва в духовния свят, когато се издигне от собствения си Аз. Тогава вече човек няма усещането: това е чуждо същество, което стои срещу нас, а това тук сме ние тогава човек изпитва чувството, че другото същество нахлува в нас и ние се усещаме едно с него.
Така можем да кажем: чрез усъвършенствуващо се наблюдение ясновиждащият човек опознава духовния свят, онзи духовен свят, с който човекът е свързан, и който в известна степен нахлува в нас чрез нашата нервна система, макар в обикновения живот това да става по обходен път, чрез сетивни впечатления.
Този духовен свят, за който в нормално състояние на съзнанието човек не знае нищо; това е духовния свят, който въпреки всичко се записва върху таблото на кръвта, т.е. в нашия Аз. Можем да кажем: в основата на всичко, което ни заобикаля в сетивния свят, е застанал духовен свят, който ние възприемаме като през воал, изтъкан именно от сетивни възприятия. В обикновеното състояние на съзнанието, над което се простира хоризонта на Аза, ние не виждаме духовния свят, застанал зад този воал.
към текста >>
С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия
живот
, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
В мига обаче, когато се освободим от Аза, угасват и обичайните сетивни възприятия; ние се освобождаваме от тях и се възкачваме в духовния свят. Същият духовен свят, застанал в същност зад сетивните възприятия, с който ставаме едно, когато изнесем нервната система извън обичайната кръвна система.
С тези наблюдения в известна степен проследихме човешкия живот, начина, по който върху него се въздействува отвън и проявленията му в нервите и кръвта.
към текста >>
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен
живот
на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи.
Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката. И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот. Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е.
към текста >>
И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен
живот
.
Още вчера обаче обърнахме внимание на това, че в лицето на чисто органичния, физически, вътрешен живот на човека можем да открием, концентриран по определен начин, външния свят и по-точно как в нашия черен дроб, в жлъчката и слезката имаме външен свят, концентриран в органи. Ето защо можем да кажем: тъй както кръвта прониква в едната, в горната част на нашия организъм и минава през мозъка, за да влезе там в съприкосновение с външния свят а това става чрез въздействието на външните сетивни дразнения върху мозъка така също кръвта, движейки се през тялото, влиза в съприкосновение с вътрешните органи, от които засега разгледахме черния дроб, жлъчката и слезката.
И за това че тук кръвта не влиза в никакво съприкосновение с външния свят свидетелствува фактът, че тези органи не се отварят подобно на сетивните органи навън, а са заключени в организма и са покрити от всички страни, така че могат да разгънат само вътрешен живот.
Всички тези органи могат да въздействуват върху кръвта само като такива, т.е. като черен дроб, жлъчка, слезка. Те не получават подобно на окото външни впечатления, т.е. не могат да предадат на кръвта въздействията, които да са възбудени отвън, в своето въздействие върху кръвта те могат да изразят единствено собствената си природа. Наблюдавайки вътрешния свят, в който е концентриран външният свят, но преминал през вътрешна трансформация.
към текста >>
И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния
живот
на тези органи в Аза, тъй както в
живот
а на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят.
Ако искаме отново да изразим нещата схематично и чрез права А В да изобразим кръвното табло (виж рис. №10), то всичко, което идва отвън, трябва да го представим преминало през вътрешна трансформация и нахлуващо от едната страна на кръвното табло, при което като че ли записваме себе си от тази страна на кръвното табло; докато всичко, което идва отвътре, нахлува от другата страна на кръвното табло и се записва върху нея. Или ако искаме да представим нещата по-малко схематично, бихме могли да кажем: да вземем човешката глава и да разгледаме преминаващата кръв, при което сетивните органи ограждат кръвта отвън, а главният мозък чрез своята работа действуват преобразяващо върху кръвта, тъй както вътрешните органи действуват преобразяващо върху нея. Защото тези три органа черен дроб , жлъчка и слезка действуват от друга страна върху кръвта, която ще нарисуваме така сякаш протича около органите.
И така кръвта ще възприема излъчвания, влияния от вътрешните органи и като инструмент на Аза ще дава израз на вътрешния живот на тези органи в Аза, тъй както в живота на главния мозък се изявяват нещата от ограждащия ни свят.
/Виж рис.№ 11/.
към текста >>
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят,
живот
а на човека, и кръвотока.
Да си припомним, че във взаимодействието, в отношението нерв кръвоток се корени възможността изобщо нещо да бъде записано в кръвта, да бъде упражнено влияние върху кръвта. И ако трябва от друга страна, от вътрешната страна да бъде упражнено влияние върху кръвта, т.е. вътрешните органи, вътрешния свят на човека да въздействува върху кръвта, то трябва между тези органи и кръвта да е включено нещо подобно на нервна система. Първоначално вътрешният свят трябва да въздействува върху нервната система, за да бъдат пренесени след това нейните въздействия върху кръвта. И така, само от едно сравнение на долната част на човека с горната, виждаме, че е необходимо да поставим условие, между вътрешните ни органи а именно: черен дроб, жлъчка, слезка и кръвообращението да бъде включено нещо идентично на нервната система.
Ако се обърнем към външното наблюдение, то ще видим, че това действително е така; към всички тези органи е включена симпатиковата нервна система, изпълваща телесните кухини на човека, която има подобни взаимоотношения с вътрешния свят на човека и с кръвообращението, както другата, гръбначномозъчната нервна система, разположена между големия външен свят, живота на човека, и кръвотока.
Тази симпатикова нервна система, която първоначално лежи успоредно на гръбначния стълб, след това, тръгвайки оттам, пронизва различните части на организма и се разпростира в тях и също така формира мрежовидни образования, на пример в коремната кухина, където част от тази система е известна с популярното название слънчев сплит; за тази симпатикова нервна система ще очакваме, че по някакъв начин тя се отличава от останалата нервна система. И е интересно да се запитаме, макар и без да го привеждаме като доказателство: как би могла да е устроена тази нервна система в сравнение с гръбначно мозъчната нервна система, след като трябва да отговаря на условията, които ние хипотетично и поставихме? Бихме могли да се убедите: тъй както гръбначномозъчната нервна система трябва да отвори себе си за околното пространство, така тази симпатикова нервна система трябва да проявява афинитет към това, което е концетрирано във вътрешността на човека.
към текста >>
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния
живот
на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който
живот
сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
И виждаме колко много неща са скрити тук, които да ни помогнат да докажем, че ако нашите условия са верни, то опитът, наблюдението би трябвало до известна степен да ги потвърдят. А обърнем ли сега поглед към външното наблюдение, се оказва, че то потвърждава това, което изтъкнахме като предварително условие. Докато при симпатиковата нервна система се образуват един вид нервни възли (ганглии бел. пр), които представляват мощни нервни сплетения, и докато израстъците на тези нервни възли, т.е. свързващите ги нишки, са сравнително тънки и незначителни сравнение с нервните възли, точно обратното наблюдаваме при главно-гръбначномозъчната нервна система: там същественото се свързващите нишки, докато нервните възли играят подчинена роля.
Така наблюдението действително ни доказва това, което предварително приехме като условие, и сега можем да кажем: ако след всичко това, което казахме, задачата на симпатиковата нервна система трябва да се състои в това, да пренася върху кръвното табло вътрешния живот на организма, изразяващ се в изхранване и затопляне на същия, и който живот сякаш се излива в симпатиковите нерви да го пренася върху кръвното табло така, както чрез главно-гръбначномозъчната нервна система външните впечатления биват пренесени върху кръвта, то чрез кръвта инструмента на Аза по обиколен път чрез симпатиковата нервна система ние получаваме впечатления от собствената си телесна вътрешност.
Но тъй като нашата телесна вътрешност, както всичко физическо, произхожда от Духа, то по обиколен път чрез симпатиковата нервна система до нашия Аз достига това, което, бидейки духовен свят, е концентрирано в съответните органи на вътрешния свят на човека.
към текста >>
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни
живот
, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен
живот
чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Виждаме как между външния и вътрешния свят е вложена кръвната ни система, която, подобно на табло, излага себе си на двете страни, веднъж навън, веднъж навътре, за да може да се записва върху нея. Вчера казахме, а и днес за яснота повторихме, че човекът е в състояние да освобождава своите нерви, доколкото те се отварят към света, от въздействията на същия този свят, пренасящи се върху кръвната система. Сега пред нас трябва да възникне въпросът, дали не е възможно нещо подобно и в обратна посока? И по-късно ще видим, че действително са възможни душевни упражнения, които да осъществяват споменатото вчера и днес въздействие в обратна посока. Но има разлика по отношение на въздействието в обратна посока.
Ако чрез концентрация на мислите и чувствата, чрез окултни упражнения можем да освободим нервите на главния и на гръбначния мозък от кръвта, чрез такива концентрации, нахлуващите във вътрешния ни живот, във вътрешния ни свят в това са именно онези концентрации, които можем да определим като мистичен живот чрез тях можем да проникнем така дълбоко в самите себе си, че в никакъв случай при това не е възможно да пренебрегнем нашия Аз, а заедно с това и неговия инструмент, кръвта.
Мистичното вглъбяване, по-късно това ще бъде разяснено подробно -, за което знаем, че чрез него човек потъва в собствената си божествена същност, в собствената си духовност, доколкото тя съществува в дадена личност, това мистично вглъбяване все още не представлява напускане на Аза. Съвсем ясно е, че това не е напускане на Аза, но тъкмо обратното спускане в Аза, усилване, енергизиране на азовото усещане. Можем да се убедим в това, ако се доверим за малко на древните мистици, без значение какво биха казали съвременните мистици за това. Тези древни мистици, независимо от това, дали са стъпили на по-малко или повече реална основа, преди всичко се стремят да проникнат в собствения си Аз и да се абстрахират от всичко, което светът може да ни даде, за да се освободят от всякакви външни въздействия и изцяло да потънат в себе си. Обръщането навътре, това потъване в собствения Аз, представлява нещо като свиване на цялата мощ и енергия на Аза в собствения организъм.
към текста >>
Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния
живот
обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така.
Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети.
В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви. Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система. В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>
В обикновения
живот
сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Може би не е съвсем на място, но бих желал да кажа: някой материалистично настроен мислител би могъл да бъде изпълнен с известна доза ужас и да си каже: и така, аз мога да разгледам своя организъм отвътре и би могъл да си помисли: та това е чудесна работа, да стана ясновиждащ чрез симпатиковата си нервна система и да мога да разгледам черния си дроб, жлъчката и слезката си; та това е прекрасно! Мисля, че това не е съвсем удачно, но човек би могъл да си помисли нещо подобно. Само че нещата не стоят така. Защото при подобно изявление не се взема предвид, че това, което човекът във външния живот обикновено нарича свой черен дроб, жлъчка и слезка, са неща, видени отвън, тъй както виждаме външните предмети.
В обикновения живот сме длъжни да разглеждаме човешкия организъм чрез външните сетива; ние го виждаме с помощта на външните нерви.
Това, което ние научаваме от анатомията, от обикновената физиология за черния дроб, жлъчката и слезката, това са органите, видени отвън с помощта на главно-гръбначномозъчната нервна система. В случай те се виждат така, както вие разглеждате и други неща отвън. Но човек попада в съвсем раз лично положение, когато успее да стане ясновиждащ чрез симпатиковата нервна система по посока навътре. Тогава в никакъв случай не виждаме същото, което виждаме, гледайки навън; тогава виждаме именно нещото, за чието означаване ясновидците на всички времена са избрали тъй странни имена, които аз ви споменах във втората лекция.
към текста >>
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в
живот
а на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
И тогава човек осъзнава, че действително на външния поглед, осъществен чрез главно-гръбначномозъчната нервна система, тези органи се представят в мая, потънали в една външна илюзия, тъй като начина, по който те се представят навън, не разкрива тяхната действителна вътрешна същност. И наистина, когато успее да разгледа от другата страна този свой вътрешен свят и то вече с обърнатия навътре ясновидски поглед човек вижда нещо съвсем различно. И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят.
Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи.
И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган. На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили.
към текста >>
На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен
живот
.
И постепенно осъзнава, защо ясновидците на всички времена са свързали дейността на слезката с тази на Сатурн, дейността на черния дроб с движението на Юпитер, и дейността на жлъчката с тази на Марс. Защото това, което човек вижда в собствената си вътрешност, е коренно раз лично от това, което се разкрива на външния поглед. Тогава човек осъзнава, че във вътрешните очертания на органите наистина имаме затворени части от външния свят. Тогава на човек преди всичко му става ясно нещо което засега ще ни послужи само за пример за начина по който можем да достигнем до познание, за да видим как тези пътища на познание протичат в живота на организма, пътища, които излизат извън рамките на обичайните възгледи. И тук можем да се убедим преди всичко в това, че човешката слезка например, представлява един твърде важен орган.
На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот.
Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс.
към текста >>
Обща представа за значението на ритъма цялостния
живот
на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс.
На вътрешен поглед този орган действително се представя така, като че ли е изграден не от външно видима субстанция, не от телесна материя, но, ако е позволен този израз, въпреки че той ще предаде само приблизително видяното, слезката действително се представя като едно светещо небесно тяло в своя малък, изпълнен с всевъзможни явления, твърде сложен вътрешен живот. Вчера ви обърнах внимание, че външно погледнато, слезката може да бъде определена като богато кръвоснабдена тъкан, в която са загърнати споменатите бели зрънца. Така че, изхождайки по подобно външно наблюдение, можем да кажем: възможно е да приемем, че кръвта, преминаваща през слезката, се прецежда през нея като през сито. Когато обаче разглеждаме отвътре слезката, тя ни се представя преди всичко като орган, приведен в постоянно ритмично движение чрез току що споменатите многообразни вътрешни сили. И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма.
Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс.
Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота. Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си.
към текста >>
За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в
живот
а.
И дори само при вида на този орган стигаме до убеждението, че в основата си светът не вероятно много зависи от ритъма. Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение.
За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота.
Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си.
към текста >>
Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в
живот
а около себе си.
Обща представа за значението на ритъма цялостния живот на света можем да получим, ако открием в този ритъм и външно, в лицето на кръвния пулс. Тук обаче ние откриваме ритъма външно. Но външно можем да го проследим и в такъв един орган като слезката. Защото тук той може да бъде проследен доста точно, и потвърждение за това можем да открием във външното наблюдение. За обърнатия навътре ясновидски поглед всички нюанси в устройството на слезката, явяваща като светлинно тяло, са предназначени за това, да придадат на слезката определен ритъм в живота.
Този ритъм се отличава подчертано от другите ритми, които наблюдаваме в живота около себе си.
към текста >>
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може
живот
ът да протича по правилен начин.
Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно. И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него.
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин.
Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
към текста >>
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в
живот
а на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите.
Именно слезката е интересно да се проучи по какъв начин този ритъм се отличава значително от другите видове ритъм: той е много по-малко ритмичен, отколкото другите ритми, за които ще говорим по-късно. И това е така, защото слезката е разположена в близост до храносмилателния апарат и има известни взаимоотношения с него. Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен.
Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите.
Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм. А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности. Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик.
към текста >>
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният
живот
не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
Сега вие ще ме разберете, ако за малко обърнете внимание на факта, колко невероятно точен трябва да бъде в човека ритъма на движението на кръвта, за да може животът да протича по правилен начин. Този ритъм трябва да бъде съвсем равномерен. Но съществува друг един ритъм, и той е в слаба степен равномерен, макар че по отношение на него би било желателно, чрез самовъзпитание на човека той да става все по-равномерен, и преди всичко в живота на децата: това е ритъма в приемането на храната и на течностите. Всеки един горе-долу порядъчен човек спазва известен ритъм в това отношение: в определено време закусва, обядва и вечеря, и при това се спазва известен ритъм. Но как стоят нещата с този ритъм ни става и ясно, и тъжно, когато видим лакоми деца, на които възрастните дават да ядат тогава, когато децата пожелаят, без оглед на какъвто и да е ритъм.
А че и възрастните не спазват някакъв точен ритъм в приемането на храната и течностите това дори не е нужно педантично да се споменава, защото модерният живот не винаги дава възможност за това – всеизвестно е, и трябва само да споменем, без тон на критика дори към това, как нередно натъпква човек храната в себе си и как нередно пие течности.
Но ето, че това, което ние подаваме на организма по недостатъчно ритмичен начин, трябва постепенно да добие нов ритъм, така че да се включи в равномерен ритъм на организма: то трябва да бъде превключено. Най-грубата неритмичност трябва да бъде отстранена, и като че ли трябва да се случи следното: да приемем, че човекът е принуден, за равномерното разпределение на своя ден да закусва в 8 часа сутринта, и да обядва в 1-2 часа, и да приемем, че това при него е станало навик. Но ето, че той отива при своя добър приятел, и недостатъчно нахваленото гостоприемство му предлага да хапне нещо между тези две хранения: и ето, че неговият ритъм е нарушен в значителна степен. По този начин и върху ритъма на външния му организъм бива упражнено определено влияние. И в организма трябва да има нещо, което по съответен начин да усилва въздействието на ритмично приетата храна и да отслабва въздействието на храната, приета неритмично.
към текста >>
8.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от
живот
а, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
Изхождах от това, което вчера бе казано в тази връзка, защото като такава, това е в основата си най-лесно разбираемата функция от всички други, които слезката изпълнява. И макар че е най-лесно разбираема, тя не е най-важната и не тази, която да представлява най-главното. Защото винаги бихме могли да кажем: ако човек постепенно успее да установи истински ритъм в приемането на храна, то от тази гледна точка дейността на слезката постепенно ще се окаже излишна. Оттук още се вижда, че това, което казахме вчера, е най-маловажното. Много по-важно е друго: че в своето изхранване ние се противопоставяме на външните вещества, на външните хранителни продукти, на техния състав и на начина, по който те се намират в околната среда.
И докато разбира се, имаме възгледа, че тези хранителни вещества представляват мъртви материи, или най-много материи от живота, както това се предполага за растенията и за останалите хранителни продукти, докато човек възприема така нещата, би могло да се приеме, че единственото необходимо нещо е, външното вещество, прието от организма като хранителен продукт, да бъде обработено от това, което по най-мъдър начин наричаме храносмилане.
към текста >>
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения
живот
на хранителните вещества сега вече "
живот
" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност.
И така можем да кажем: в лицето на органите, с които се сблъскват хранителните вещества във вътрешността на човека, имаме инструменти, чрез които човекът се противопоставя на собствения живот на хранителните вещества сега вече "живот" в по-широк смисъл – така че и привидно безжизнената природа със своите закони на движение бива затворена в тази вътрешност.
Собственият ритъм, който хранителните вещества съдържат в себе си, и който ритъм се противопоставя на човешкия, трябва да бъде променен. При това такъв орган като слезката действува най-външно. Но в тази промяна на ритъма, в това преобразяване в тази отбрана участвуват и другите споменати органи, така че в лицето на слезката, черния дроб и жлъчката виждаме една съвместно действуваща система от органи, която в голяма степен е предназначена за това, при поемане на хранителните продукти от организма да отблъсква онова, което представлява собствена природа на тези хранителни продукти. И цялата дейност, която се разгръща в стомаха, или дори още преди храната да достигне стомаха, и за която съдействува след това излъченото от жлъчката, и това, което после протича чрез дейността на черния дроб и слезката, ето това представлява съпротивата срещу собствената природа на хранителните вещества. Ето защо хранителните продукти са пригодени към вътрешния ритъм на човешкия организъм едва след като им се е противопоставила дейността на тези органи.
към текста >>
В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен
живот
.
Така и от тази гледна точка, в лицето на човешкото кръвно тяло виждаме нещо съвсем чудно.
В това тяло виждаме действително, истинско изразено средство за човешкия Аз, който от една страна е обърнал лице към външния свят, от друга страна се е насочил към собствения си вътрешен живот.
Тъй както видяхме, че чрез нервната си система човек се насочва към впечатленията от външния свят, т.е. през душата си и чрез нервите поема този външен свят в себе си, така той влиза в непосредствен досег с външния свят и чрез инструмента на кръвта, чрез това, че с помощта на белия дроб кръвта поема кислород от въздуха. Ето защо можем да кажем: от една страна в лицето на системата слезка черен дроб жлъчка, а от друга страна в лицето на белодробната система са ни дадени две противодействуващи си системи, като чрез кръвта в човешкия организъм сякаш непосредствено се докосват външния и вътрешния свят, при което от една страна кръвта влиза в съприкосновение с външния въздух, а от друга страна с хранителните вещества, на които е отнета собствената им природа. Т.е. можем да кажем, че подобно на положително и отрицателно електричество тук в човека се сблъскват два типа влияния от света. И лесно можем да си представим къде лежи тази органна система, която е предопределена да стане мястото на сблъсъка между тези две системи от всемирни влияния.
към текста >>
Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен
живот
, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност.
Защото въпреки че кръвта е така добре филтрирана, и въпреки че благодарение на многостранни усилия тя е една така чудно организирана материя, че може да бъде инструмент на нашия Аз, въпреки всичко това в човешкия организъм тази кръв представлява физическата субстанция и като такава принадлежи на физическото тяло. По тази причина можем да кажем: отначало на нас ни се струва, че съществува твърде голямо разстояние между така формираната човешка кръв и всичко онова, което определихме като процеси на възприемане, като акт, осъществен от душата. И това е реалност, която не може да бъде отречена; защото не ще да е особено мислещ онзи човек, който би отрекъл, че възприятията, понятията, идеите, чувствата, волевите импулси съществуват точно така, както съществува кръвната субстанция, бъбречната, черно дробната, жлъчната субстанция. В каква взаимовръзка са всички те, по този въпрос възгледите на света биха могли да поспорят, могат да спорят например за това, дали мислите представляват просто някакви въздействия, да кажем от страна на нервната субстанция или нещо подобно. Споровете между различните мнения в света тук тепърва биха могли да започнат.
Но не биха могли да се препират мненията в света за нещо, което е очевиден факт, а именно, че нашият вътрешен душевен живот, светът на нашите мисли, на нашите чувства, всичко, което е изградено върху основата на външните възприятия и впечатления, само по себе си представлява една реалност.
Действително засега не казвам: абсолютно особена реалност но казвам: реалност за самата себе си. Защото нищо в света не е съвсем отделно. С "реалност сама по себе си" трябва да означим онова, което може да бъде наблюдавано в рамките на нашата система от светове; а към това спадат и всички мисли, чувства и т.н., тъй както стомахът, черния дроб и жлъчката.
към текста >>
Когато разглеждаме дейността на душевния
живот
като
живот
вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси.
Казали са си: докато човекът мисли, чувствува и т.н., успоредно на това в неговите физически системи от органи протичат определени процеси. И така възприемането: виждам червено би съответствувало на някакъв материален процес. Но не се казва нищо повече, освен това, че той съответствува. В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен.
Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси.
Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н.
към текста >>
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен
живот
, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
В действителност това е средство за излизане от положението, което обаче не преодолява трудностите, а само ги отхвърля. И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения.
До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е. към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления.
към текста >>
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен
живот
да се възкачим към над физическото, т.е.
И всички тези препирни, развили се на тази основа, а също така и безпомощността на психофизическия паралелизъм произлизат от това, че на тези въпроси се търси отговор на основа, на която този отговор никога не може да бъде намерен. Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят.
От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е.
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н. ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно.
към текста >>
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен
живот
; защото целият наш душевен
живот
с всички чувства и т.н.
Когато разглеждаме дейността на душевния живот като живот вътрешен, ние имаме работа с нематериални процеси, а спрем ли се на най-организираното, на кръвта, то имаме работа с материалните процеси. Ако противопоставим едно на друго тези две неща физическа дейност и душевна дейност и с мислене искаме да разберем, как си взаимодействуват тези две дейности, то това мислене няма да ни доведе до нищо. Чрез мислене могат да се намерят всякакви произволни решения и не-решения. До някакъв отговор на тези въпроси може да се достигне само ако действително бъде приложено едно по-висше познание, което познание нито ще се задоволи с физическото наблюдение на външния свят, нито с едно мислене, произтичащо от този обикновен физически външен свят, но в известен смисъл ще се възкачи към това, което ни извежда над физическото, а също така към това, което от нашия вътрешен душевен живот, който ние живеем във физическия свят, ще ни отведе в над физическия свят. От една страна ние трябва да се изкачим от материалното към свръхсетивното, към над материалното, трябва обаче и от вътрешния си душевен живот да се възкачим към над физическото, т.е.
към това, което в над физическия свят е залегнало в основата на нашия душевен живот; защото целият наш душевен живот с всички чувства и т.н.
ние изживяваме именно във физическия свят. Т.е. и в двете направления ние трябва да се възкачим към един над физически свят. За да се възкачим от материалната страна към над физическия свят, са необходими такива душевни упражнения, които да позволяват на човека да погледне зад външно сетивното, зад воала, за който говорих вчера, и в който са заплетени нашите сетивни впечатления. Такива сетивни впечатления ние получаваме когато разглеждаме човешкия организъм външно. И ако стигнем дори до най-финото в човешкия организъм, до кръвта, то дори и в лицето на кръвта имаме работа с нещо физически-сетивно, когато я разглеждаме с физическите си сетива, или най-малкото с инструментите и методите на официалната наука, която би ни дала такъв образ на кръв та, какъвто бихме получили, ако външното око разглежда непосредствено тази кръв. Т.е.
към текста >>
Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си
живот
, не можем да достигнем веднага до етерното тяло.
И така, след като направихме само една крачка назад от сетивния организъм, ние открихме един от елементите на човешкото етерно тяло. И си поставяме въпроса: можем ли да достигнем до това свръхсетивно откъм другата страна, откъм страната на душевното, от към това, което ние изживяваме чрез нашите усещания, мисли, чувства, и които ние си изграждаме на основата на впечатления от външния свят? Видяхме, че не можем да достигнем директно до физическия организъм. При това ни се противопоставят физическото и материалното. Можем ли да достигнем до етерния организъм?
Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло.
Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления. Но ние правим и нещо повече: тези събрани впечатления ние ги натрупваме, съхраняваме ги в нас самите. Помислете си малко за обикновеното явление паметта, спомнянето, когато си припомняте нещо, случило ви се преди години. В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво дърво или за някакво ухание. Тук трябва да кажете: в душата си вие сте натрупали нещо, което е останало в резултат от външното впечатление в неговата душевна обработка и което е формирало във вас спомена.
към текста >>
Тук обаче едно наблюдение над душевния
живот
, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен
живот
е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз.
Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления. Но ние правим и нещо повече: тези събрани впечатления ние ги натрупваме, съхраняваме ги в нас самите. Помислете си малко за обикновеното явление паметта, спомнянето, когато си припомняте нещо, случило ви се преди години. В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво дърво или за някакво ухание. Тук трябва да кажете: в душата си вие сте натрупали нещо, което е останало в резултат от външното впечатление в неговата душевна обработка и което е формирало във вас спомена.
Тук обаче едно наблюдение над душевния живот, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен живот е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз.
Отначало, чрез нашия Аз ние излизаме насреща на външния свят, поемаме в Аза си впечатления от него и ги обработваме в астралното тяло. Ако обаче ги обработвахме в астралното тяло, то ние веднага всичко бихме забравили. Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят. След като имаме пред себе си нещо, което от душата ни отпечатва в етерното тяло представите-спомени, и ако от друга страна в лицето на етерното тяло виждаме най-близкия свръхсетивен израз на нашия организъм, то възниква въпросът: как се извършва това отпечатване? С други думи: след като човек обработва външните впечатления, превръща ги в представи-спомени и по този начин ги изтласква чак до етерното си тяло, как става така, че това, което отначало е било обработено в астралното тяло и след това се насочва към етерното тяло, действително бива внесено в етерното тяло?
към текста >>
9.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ Прага, 24 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с
живот
а си се натъкне на съпротивление.
Представете си, че та кова едно вещество попадне в черния дроб; тогава ще му кажат: трябва да се промениш. Т.е. противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество.
Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление.
Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си. Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси. Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
към текста >>
Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия
живот
, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си.
противопоставя му се съпротивление, даденото вещество трябва да бъде употребено под формата на друго вещество, и затова то трябва да отдели известни части от себе си. В нашия организъм нещата са така поставени, че веществото забелязва: тук има съпротива! Такива съпротивления откриваме в рамките на цялостния организъм в най-различните органи. И благодарение на това, че в нашия организъм се извършва процес на отделяне, че имаме отделителни органи, е дадена и възможността, нашият организъм да бъде едно затворено в себе си, изживяващо вътре в себе си същество. Защото едно същество може да изживее себе си, само ако с живота си се натъкне на съпротивление.
Така в лицето на отделителните процеси имаме важни процеси в човешкия живот, а именно такива процеси, чрез които живият организъм се затваря в самия себе си.
Човекът не би бил затворено в себе си същество, ако не бяха налице такива отделителни процеси. Представете си само, че приетото хранително вещество или кислородният поток преминават през човешкия организъм като през тръба.
към текста >>
Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен
живот
между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма.
Ние ще видим какво точно спада към нея, днес обаче ще характеризираме тези отношения най-общо. При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме.
Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма.
В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба. Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност.
към текста >>
В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен
живот
на нашата съдба.
При това трябва да си изясним преди всичко следното: в нашето съзнателно изживяване, за което можем да добием представа чрез обикновено самонаблюдение, не се включва онова пластично изграждане, което изразява себе си във формата на нашата кожа. Дори когато взимаме участие в пластичното оформяне на външната телесна повърхност, това участие все пак е такова, че организмът ни е по най-съвършен начин осигурен срещу непосредственото своеволие. Но по отношение на подвижността на телесната ни повърхност, по отношение на мимиката, жестовете и т.н. имаме пред себе си влияние, достигащо до това, което можем да наречем наша съзнателна дейност; върху пластичното оформяне обаче влияние нямаме. Разбира се, трябва да си признаем, че със своя вътрешен живот между раждането и смъртта човек в тесни граници упражнява известно влияние върху външната си телесна форма.
В това може да се убеди всеки, който е познавал даден човек в определена негова възраст, и след 10 години отново го вижда, особено ако през тези 10 години човекът е преминал през по-дълбоки вътрешни изживявания, и особено през познавателни изживявания, не такива познавателни изживявания, които са предмет на официалната наука, но през такива изживявания, които струват кръв, които са във връзка с целия вътрешен живот на нашата съдба.
Ето тогава виждаме, как физиономията се променя, макар и в тесни граници, т.е. как в известно отношение, в тези граници, човекът упражнява влияние върху пластичното оформяне на своето тяло. Но само в слаба степен, и това всеки би признал; защото най-важното в пластичното оформяне на човека е не нашето своеволие, имащо своя произход в собственото ни съзнание. Въпреки това от друга страна трябва да кажем: цялата човешка фигура е пригодена към човешката същност. И който се занимае с тези неща, никога няма да може да си представи, че това, което наричаме пълен обхват на човешките способности, би могло да се развие в същество с образ, различен от образа на човек от физическия свят.
към текста >>
Тъй като обаче външният образ на човека зависи от неговото духовно занимание, а също и от душевния му
живот
, то не можете да си представите нещо друго, освен че в изграждането на образа на човека са залегнали такива сили, които сякаш от обратната страна се противопоставят на другите сили, които човек развива сам в рамките на своята фигура.
Тъй като обаче външният образ на човека зависи от неговото духовно занимание, а също и от душевния му живот, то не можете да си представите нещо друго, освен че в изграждането на образа на човека са залегнали такива сили, които сякаш от обратната страна се противопоставят на другите сили, които човек развива сам в рамките на своята фигура.
Тук виждаме силите на интелигентността, силите на чувствата, на душевността и т.н. Тях човек може да развие само във физическия свят, при предпоставката на своя специфичен образ. Този образ трябва да му бъде даден. И образът трябва да получи наготово тези от нашите способности, които са му нужни и ако мога да се изразя по този начин съответно от подобни сили, които от друга та страна тепърва изграждат самия образ, за да могат след това да бъдат приложени за това, за което е необходимо. Не е трудно да изградим това понятие, при това е нужно да си помислим само за следното: когато имаме пред себе си една машина, използувана за някаква умствена дейност, която дейност е целесъобразна и т.н.
към текста >>
И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният
живот
на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен
живот
създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
Ако разгледаме храносмилателния процес, то първо наблюдаваме приемане на хранителните вещества, след това отхвърляне на свойствената за хранителните вещества подвижност и преобразяване на тяхната подвижност чрез вътрешната планетарна система в човека. Т. е. от подвижността на веществата е създадена друг вид подвижност. За да не възприемаме вътрешно всичко това, което протича във вътрешните ни органи, тъй както сме застанали в света, целият този по ток от процеси трябва да бъде отстранен от кръвта чрез симпатиковата нервна система, точно така, както чрез другата нервна система в кръвта се внася поетото отвън. Ето ви задачата на симпатиковата нервна система да задържа вътрешните процеси в самите нас, да не им позволява да достигат до инструмента на Аза, до кръвта.
И вчера още обърнах внимание на това, че външният и вътрешният живот на човека, изразяващи себе си чрез етерното тяло, се намират в състояние на противоположност и тази противоположност между външен и вътрешен живот създава напрежения, които, както вече видяхме, са най-силни в онези органи на мозъка, назовани от нас шишарковидно тяло и мозъчен придатък.
към текста >>
Ето защо в шишарковидното тяло се намира мястото, където всичко, преминало през главно-гръбначномозъчната нервна система и достигнало до кръвта, се обединява с това, което идва в човека от другата страна, и мозъчният придатък като последен часовой има задачата да не допуска това, което е вътрешния човешки
живот
.
Ако сега обедините казаното вчера и днес, то бихте могли да разберете, че всичко, нахлуващо отвън, се стреми за да осъществи възможно най-тесен контакт с кръвната циркулация да се обедини със своята противоположност, задържана в симпатиковата нервна система.
Ето защо в шишарковидното тяло се намира мястото, където всичко, преминало през главно-гръбначномозъчната нервна система и достигнало до кръвта, се обединява с това, което идва в човека от другата страна, и мозъчният придатък като последен часовой има задачата да не допуска това, което е вътрешния човешки живот.
Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни органа. Целият вътрешен живот остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Само ако това взаимоотношение между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата. Това настъпва когато неравномерната дейност на храносмилателния апарат изяви себе си чрез осъзнаването на неприятни чувства. В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен живот, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен живот, достига до съзнанието.
към текста >>
Целият вътрешен
живот
остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система.
Ако сега обедините казаното вчера и днес, то бихте могли да разберете, че всичко, нахлуващо отвън, се стреми за да осъществи възможно най-тесен контакт с кръвната циркулация да се обедини със своята противоположност, задържана в симпатиковата нервна система. Ето защо в шишарковидното тяло се намира мястото, където всичко, преминало през главно-гръбначномозъчната нервна система и достигнало до кръвта, се обединява с това, което идва в човека от другата страна, и мозъчният придатък като последен часовой има задачата да не допуска това, което е вътрешния човешки живот. Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни органа.
Целият вътрешен живот остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система.
Само ако това взаимоотношение между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата. Това настъпва когато неравномерната дейност на храносмилателния апарат изяви себе си чрез осъзнаването на неприятни чувства. В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен живот, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен живот, достига до съзнанието. Също в състояние на силни афекти, гняв, яд и други подобни, които имат особено силно влияние върху човека и се коренят в съзнанието, наблюдаваме нахлуване в човешкия организъм откъм другата страна. И накрая имаме и такъв случай, при който афектите, особено вътрешните душевни вълнения могат да повлияят по особено вреден начин на храносмилането, на дихателната система, а чрез това и на кръвната циркулация и всичко друго, разположено в подсъзнанието.
към текста >>
В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен
живот
, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен
живот
, достига до съзнанието.
Ето защо в шишарковидното тяло се намира мястото, където всичко, преминало през главно-гръбначномозъчната нервна система и достигнало до кръвта, се обединява с това, което идва в човека от другата страна, и мозъчният придатък като последен часовой има задачата да не допуска това, което е вътрешния човешки живот. Тук, на това място в мозъка са противопоставени два важни органа. Целият вътрешен живот остава под нашето съзнание; защото той действително би ни смущавал по най-ужасен начин, ако трябваше да съприживяваме всичките си процеси на изхранване; това бива задържано от съзнанието чрез симпатиковата нервна система. Само ако това взаимоотношение между двете нервни системи, изразено в състоянието на напрежение между шишарковидното тяло и мозъчният придатък, ако това отношение не е в ред, се появява нещо, което можем да наречем проблясване на едната страна в другата, смущаване на едната страна от другата. Това настъпва когато неравномерната дейност на храносмилателния апарат изяви себе си чрез осъзнаването на неприятни чувства.
В този случай имаме едно все още твърде неопределено проблясване на човешкия вътрешен живот, който чрез вътрешната планетарна система и минавайки през вътрешен живот, достига до съзнанието.
Също в състояние на силни афекти, гняв, яд и други подобни, които имат особено силно влияние върху човека и се коренят в съзнанието, наблюдаваме нахлуване в човешкия организъм откъм другата страна. И накрая имаме и такъв случай, при който афектите, особено вътрешните душевни вълнения могат да повлияят по особено вреден начин на храносмилането, на дихателната система, а чрез това и на кръвната циркулация и всичко друго, разположено в подсъзнанието. Ето така тези две страни на човешката природа все пак могат да си влияят една на друга.
към текста >>
От целия протичащ душевен
живот
чрез симпатиковата нервна система бива задържано това, което представлява вътрешен
живот
на органите.
Отначало е една двойственост, имаща за инструменти главномозъчната и гръбначно мозъчната нервни системи, пренасящи външните впечатления до кръвта, до инструмента на Аза.
От целия протичащ душевен живот чрез симпатиковата нервна система бива задържано това, което представлява вътрешен живот на органите.
По цялото си протежение тези две страни са противопоставени една на друга. Те намират свой особен израз в лицето на двата органа, за които говорихме вчера. Ето от тази точка следващия път ще продължим нашите наблюдения.
към текста >>
10.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Прага, 26 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Никъде в
живот
а, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг.
този жизнен процес. И ако накрая се запитаме какво лежи зад този жизнен процес, пренасянето на веществата от един орган към друг. На това място бих желал да ви помоля точно да различите такъв един процес, който е жизнен, и представлява процес на отделяне, създаващ вътрешни препятствия, от един друг процес, който съвсем външно транспонира веществата, които осъществява преместването на веществата от един орган в друг. Това не е едно и също. За материалистичния светоглед това може да е така, но за едно жизнено възприемане на действителността това не е така.
Никъде в живота, в нито една част на човешкото устройство нямаме работа с обикновено пренасяне на вещества от един орган на друг.
В мига, в който хранителните вещества биват поети от жизнения процес, имаме работа с такива процеси, които носят характера на отделяне. Т.е. от същинския жизнен процес ние слизаме надолу към процесите на физическото тяло, ако кажем: физически този процес на отделяне изглежда така, че приетите хранителни вещества биват транспортирани до различните части на физическото тяло, докато от друга страна този процес представлява жива дейност, себеосъзнаване на организма в собствената си вътрешност, при което се създават препятствия. Чрез жизнените процеси се осъществява същевременно и пренасяне на веществата; и това протича както в кожата, така и в другите части на тялото. Хранителните вещества непрекъснато биват отделяни, биват пренасяни навън до кожата, биват излъчвани, също и чрез процеса на изпотяване, така че и тук, във физическия смисъл на думата, се осъществява пренасяне на веществата, преобразяване на веществата в организма. С това в значителна степен описахме, как във външния образ на кожата се намират: както кръвната система, като израз на Аза, така и нервната система като израз на съзнанието, и сега постепенно искам да премина към това, че имаме право да обхващаме всички явления на съзнанието с понятието астрално тяло, т.е.
към текста >>
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към
живот
инската кръв.
Но това той може да бъде само ако в него е налице най-близкият инструмент, с който Азът си служи кръвната система. Да, така ние можем да кажем: най-близкият инструмент на човешкия Аз е кръвната система. Кръвната система обаче е възмож на само ако се предхожда от всички останали системи. Кръвта е не само в смисъла на поетичния израз "съвсем особен сок", но лесно можем да видим, че такава, каквато е, кръвта не може да съществува, без да се включи с целия останал организъм на човека; необходимо е кръвта да бъде подготвена в своето съществуване от целия останал организъм. Такава, каквато е в човека, кръвта не би могла да съществува никъде другаде, освен в човешкия организъм.
По-късно с няколко думи ще посочим отношение то на човешката кръв към животинската кръв.
Това ще бъде много важно, тъй като днес официалната наука обръща малко внимание на този въпрос. Днес ние се занимаваме с кръвта като израз на човешкия Аз, също така и в светлината на забележката която бе направена в самото начало: а именно, че казаното по отношение на човека не може безусловно да бъде пренесено върху друго някакво земно същество. И така, можем да кажем: след като целият останал човешки организъм вече е изграден, такъв, какъвто е, то той е в състояние да поеме в себе си кръвообращението, в състояние е да носи в себе си кръв, т.е. може да има в себе си инструмента на нашия Аз. За тази цел обаче е необходимо преди това да е изграден целият организъм на човека.
към текста >>
И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия
живот
.
С други думи: цялата форма, чрез която в крайна сметка се представя човекът, трябва да бъде включена в това, което наричаме различни начини на хранене у човека. Така ние отклоняваме нашия поглед от кръвта надолу към органите системи, подготвящи кръвообращението, отклоняваме погледа си далече, далече от нашия Аз към процеси, които така да се каже се развиват в мрака на нашия организъм. Докато кръвта ни представлява израз на дейността на нашия Аз, т.е. на най-съзнателната дейност, която ние засега притежаваме, същевременно пред нас се изправя необходимостта да погледнем надолу в мрачните дълбини на нашия организъм и да си кажем: от начина, по който там нашият организъм бива изграден и оформен чрез други процеси при което ние нищо не знаем за това, как отделните вещества биват отнесени до местата за които са предназначени, за да може чрез отделните силови системи нашият организъм да бъде така построен, както изисква това Азът от този начин става ясно, че започвайки още от храносмилателните процеси, в организма на човека са заложени всички закони, които в крайна сметка довеждат до изграждането на кръвообращението. Кръвта като такава ни се представя като най-подвижната от всички наши системи, като най-най-енергичната.
И ние знаем, че ако в най-слаба степен, по някакъв начин, се намесим в кръвното русло, то кръвта веднага поема други пътища, различни от тези при обичайното протичане на човешкия живот.
Необходимо е само да се убодем на някакво място и кръвта веднага поема път, различен от обичайния. Това е безкрайно важно, защото от него можем да видим, че кръвта е този елемент в човешкото тяло, който в най-силна степен подлежи на определяне, че кръвта има своята добра основа в другите органни системи, но същевременно най-лесно може да бъде изменена, има най-малка вътрешна стабилност, и в най-силна степен може да бъде определяна от изживяванията на съзнателния Аз. При това не искам да се спирам на най-фантастичните теории от страна на официалната наука по въпроса за изчервяването и побледняването напр., в състояние на срам или на страх, но искам да посоча само един чисто външен факт, а именно, че в основата на такива изживявания като ужас или страх, и чувство на срам да бъдат разпознати чрез кръвта. В състояние на ужас и страх нещата стоят така, като че ли искаме да се опазим от нещо, за което вярваме, че може да ни въздействува: тогава със своя аз ние се отдръпваме назад. При чувството на срам ние сякаш най-много бихме искали да се скрием, да изгасим нашия Аз.
към текста >>
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки
живот
.
Докато главният мозък ни се представи като по-стар орган, а гръбначният мозък като по-млад и главният мозък като преобразен гръбначен мозък -, ще имаме същото право да кажем, че: същото, което в крайна сметка виждаме външно в процеса на формиране на кожата, трябва да си го представим преобразено на едно по-късно стъпало на човешкото развитие. След това можем да го наблюдаваме в един по-плътен, уплътнен в себе си храносмилателен процес, тъй както се появява в образуването на хрущяла и във формирането на костите. Така подобно разглеждане на човешкия организъм ще ни насочи да си представим, че: това, което днес ни се представя като костна система, в която по един вътрешно плътен, като че ли земен начин се проявява този храносмилателен процес, това някога действително е протичало в една по-мека субстанция и едва по-късно се е втвърдило и се превърнало в здрава костна система. Това може да бъде потвърдено и от официалната наука, която ни казва, че определени образования, превръщащи се по-късно ясно в кости, в детската възраст ни се представят все още меки, с характер на хрущял. Т.е. това означава, че костите се формират от по-меката, хрущяло подобна маса чрез отлагането на хранителен материал, различен от този, който е налице в самата хрущялна маса.
Тук вече наблюдаваме преминаване от една по мека към една по-плътна форма, тъй както това се извършва и днес в индивидуалния човешки живот.
И така, след като в хрущяла виждаме предшественик на костта, то можем да кажем: на нас дори цялото отлагане на костната система в организма ни се представя като нещо, което тъй да се каже представлява краен резултат на онези процеси, които виждаме например в изхранването на кожата. Първоначално всичко по най-опростен начин трябва да превърне веществата в най-мека субстанция и да ги изтласка до органите на тялото; и тогава, когато това е извършено, може да протече процеса на хранене, така че в крайна сметка да се получи цялостна форма на човешкия организъм, и при това определени части могат да се уплътнят до формирането на костния материал. Начинът обаче, по който ни се представят костите, ни дава непосредствен повод да кажем: извън формирането на костите всъщност не наблюдаваме по-нататъшно развитие на процеса на хранене, доколкото вземаме предвид човека до съвременното му стъпало на развитие. Докато от една страна в кръвната субстанция имаме това в човека, което най-много подлежи на определяне, в костната субстанция в това, което ни се представя чрез формата на костта виждаме онова, което не подлежи на определяне, което се е втвърдило до дадена степен, зад която не съществува вече нищо, и което в дадена точка е постигнало възможно най-плътната форма. Да, ако продължим предишните си разсъждения, а именно, че кръвта представлява най-пластичния инструмент на човека, а нервите са в по-слаба степен такива, тогава трябва да кажем: в костната система, залегнала в основата на цялото човешко устройство, имаме нещо, което е достигнало крайната точка в своята еволюция, доколкото имаме предвид съвременния човек, нещо, което представлява краен продукт на преобразование.
към текста >>
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият
живот
намира своя истински израз.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края.
И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз.
А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора. Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас.
към текста >>
А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия
живот
и му служи единствено за опора.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз.
А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора.
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост.
към текста >>
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия
живот
; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения
живот
, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
И така, ако разгледаме тези два крайни полюса в човешкото устройство, то в лицето на кръвната система имаме най-подвижния елемент пред себе си, който е тъй пластичен, че в определена степен следва всяко вътрешно движение на Аза. А в лицето на костната система имаме нещо, изплъзнало се почти изцяло от това, върху което нашият Аз все още има влияние, където вече не можем да достигнем с нашия Аз; и въпреки това във формата на костната система е залегнало цялото устройство на Аза. По този начин досега само външно погледнато кръвната и костната система в човека са противопоставени една на друга, тъй както началото се противопоставя на края. И като разгледаме така себе си, с нашата кръвна система, следваща непрекъснато всички движения на Аза, то можем да си кажем: в подвижната кръв човешкият живот намира своя истински израз. А погледнем ли костната система, то можем да си кажем: тя е твърде изолирана, тя е нещото, което се е оттеглило от човешкия живот и му служи единствено за опора.
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата.
Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
към текста >>
Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-
живот
о; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
Или с други думи: нашата пулсираща кръв е нашия живот; нашата костна система е това, което бидейки вече един тъй възрастен господин се е оттеглило от непосредствения живот, изключило се е и желае да служи единствено за опора, желае да определя единствено формата. Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост.
Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот. Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност. Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни
живот
.
Докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система в основата си ние вече сме мъртви. И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система.
Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот.
Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност. Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в
живот
а на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност.
И аз ви моля да вземете този израз като ръководна нишка за следващите ни лекции; защото от това ще произлязат важни физиологични факти: докато в кръвта си ние живеем, чрез костната си система ние всъщност вече сме мъртви! Нашата костна система е подобна на скеле, най-малко живия, даващ ни само опора скелет в нас. Още в началото ние видяхме в човека една двойственост. Сега тази двойственост по един нов начин отново изпъква пред нас: от една страна в лицето на кръвта си ние имаме най-подвижното човешко, най-живото; и нещо, което сякаш се оттегля от нашата човешка подвижност, нещо, което всъщност вече носи в себе си смъртта, имаме в лицето на нашата костна система. Нашата костна система е и това, което по определен начин чрез своята форма най-малко се подава на азовия ни живот.
Ето защо тази костна система чрез своята форма получава предварително известен завършек, макар че след това продължава да нараства до онзи момент в живота на човека, от който момент в същност азовите изживявания тепърва започват да добиват изразена вътрешна подвижност.
Със смяната на млечните зъби костната система в значителна степен завършва своето формиране; след това тя само нараства в рамките на формите, които вече е получила.
към текста >>
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки
живот
и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване.
Съвсем иначе стоят нещата с кръвната система, която по подвижен начин следва нашия индивидуален човешки живот и повече от всичко друго зависи от процесите на нашето вътрешно изживяване.
Това е един вид погрешно заключение от страна на официалната наука, когато се твърди, че нервната система е по-силно зависима от вътрешните изживявания, отколкото кръвната система. Искам да обърна внимание само на това, че най-простия начин на повлияване на кръвната система чрез изживяванията на Аза имаме например в едно явление като изчервяването от срам, когато се извършва преразпределение на кръвта; и когато побледнеем от страх и ужас, имаме преходен, ясен израз на азовите изживявания в инструмента на Аза. Това, как се чувствува Азът в състояние на страх или срам, намира израз в неговия инструмент, в кръвта. И така можете да си представите -, макар че това намира израз само в преходните процеси -, как постоянните, привични изживявания на Аза трябва да изразят себе си в най-възбудимия елемент в кръвта. Не съществува страст, порив или афект, които да са привични или както да се изявяват експлозивно, и които да не биха се пренесли като вътрешни изживявания върху кръвта като инструмент на Аза, и да не намерят там своя най-външен израз.
към текста >>
Защото цялостният индивидуален човешки
живот
протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации.
И така, казахме, че костния строеж са оттегли от Аза, на чиято подвижност кръвта е най-силно подчинена. И въпреки това на нас ни се струва, че докато общо костите са подредени по типичен начин, костите на черепа и също така и лицевите кости по определен начин съответствуват на човешкия Аз. Но който е разглеждал устройството на черепа, той знае, въпреки че самият човек е индивидуален, а също така индивидуално е и черепното устройство, че тази чудна конфигурация на черепа е заложена още от самото начало, съответно на отделната човешка индивидуалност, и трябва да се развива така, както и другите кости, само че при всеки човек различно. На каква основа лежи това? Това лежи на същата основа, на която изобщо се развиват индивидуалните качества на човека.
Защото цялостният индивидуален човешки живот протича не само между раждането и смъртта, но и в хода на много инкарнации.
И така, докато нашият Аз в настоящето прераждане няма влияние върху черепното устройство, в зависимост от изживяванията през предходното си прераждане, в междинното време между смъртта и следващото раждане, Азът развива силите, определящи черепното устройство, и тези са силите, придаващи формата на черепа в настоящето прераждане. Това, какъв е бил Азът през предходното прераждане, определя формата на черепа през настоящето прераждане, така че в строежа на нашия череп виждаме външния пластичен израз на начина, по който ние, всеки поотделно и пак строго индивидуално сме живели и работили през предходното прераждане. Докато всички останали кости в нас изразяват нещо общочовешко, чрез своята външна форма черепът изразява това, което сме били в дадено по-ранно прераждане. В настоящето прераждане крайно подвижният елемент на кръвта може да бъде определен от Аза. Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане.
към текста >>
И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния
живот
е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура.
Костите ни обаче в настоящето прераждане са се оттеглили изцяло от влиянието на Аза, с изключение на последните, на черепните кости, които обаче също така не следват Аза в настоящето прераждане, но следват Аза в неговото развитие, от едно прераждане в друго, при кое то той така формира изграждащите сили в себе си, че успява именно чрез черепните кости да даде израз на това, което сме били в предходното прераждане. Обща френология не съществува, но ние трябва, накратко казано, да преценяваме всеки един човек сам за себе си, а нашия череп да разглеждаме като произведение на изкуството. Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане!
И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура.
Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество. Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>
Който от мъртвата мида прави заключение за
живот
о същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния
живот
върху настоящия.
Във всеки случай в устройството на черепа трябва да виждаме нещо индивидуално, но индивидуално, което да е израз на Аза от предходното прераждане. Така виждаме, че дори формата, до каква степен се е оттеглила от Аза, че същият сега вече няма влияние върху нея, но само при преминаването от смъртта към едно ново раждане, когато след смъртта Азът поема в себе си по-мощни сили, за да преодолее сили те, оттеглили се вече изцяло от човешката подвижност и да се приспособи към тях. Ето защо когато става дума за идеята за преражданията, и когато се казва: това е нещо, което в общи линии се изплъзва от нашата преценка, от нашия разум тогава в известен смисъл можем да отговорим на това така: можете с ръка да пипнете и да се убедите, че човешкият Аз е бил тук в едно предходно прераждане: когато докоснете човешката главата вие имате пред себе си осезателно доказателство за прераждане! И който не признава това, който вижда нещо парадоксално в това, че по начина, по който е оформено нещо външно, начина, по който изглежда нещо външно в своите форми, може да се направи заключение за нещо живо, което, изхождайки от вътрешния живот е придало форма на външното, той не би имал право, по друг някакъв начин да заключава за нещо живо, когато друга де някъде пред него се възправи някаква пластична фигура. Който не признава за строго логично заключението, че в индивидуалната форма на черепа, която ние имаме, намира израз нагласата на Аза от предишните прераждания, той не би имал и право, когато например някъде по земята намери мида, от външната форма на тази мида да направи заключение, че в нея някога е имало живо същество.
Който от мъртвата мида прави заключение за живото същество, което някога е било в нея и е придало формата на мидата, той не би могъл логически да отхвърли равностойното заключение, че в индивидуалното оформяне на черепа на човека е дадено непосредственото доказателство за влиянието на предходния живот върху настоящия.
към текста >>
11.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен
живот
.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство.
Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот.
Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
към текста >>
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен
живот
на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов
живот
, кръвообращението.
В хода на тези лекции ние можахме да получим впечатлението, че различните органни системи и части на човека по най-различен начин вземат участие в цялостния процес на неговия организъм. В това отношение ние успяхме да посочим различни неща и дори в хода на досегашните лекции бяхме принудени да отнесем дейностите, извършващи се в различните системи от органи към по-висши, свръхсетивни елементи на човешкото устройство. Така например трябваше да кажем, че в тясна връзка с това, което наричаме човешки Аз, стои човешкото кръвообращение, така че кръвта трябваше да я определим като инструмент на човешкия Аз; по-нататък трябваше да отнесем към нервната система това, което нахлува в Аза под формата на съзнателен живот. Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза.
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението.
Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта. Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
към текста >>
Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите
живот
ни, в лицето на топлината на кръвта.
Но ние също така показахме, че една особена част от нервната система симпатиковата нервна система има в известен смисъл задача, противоположна на задачата на другата част на нервната система, задача, която се състои в това, да задържа всичко онова, което се разиграва в дълбините на човешкото устройство, и което бива предизвикано от дейността на елементите на онези вътрешни планетарни системи, така че всичко това да не нахлува в нормалното съзнание до хоризонта на Аза. Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност.
Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта.
Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас. Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния
живот
е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
Освен това вчера се опитахме, поне малко приближавайки се, да разберем, че от този съзнателен живот на човека в най-силна степен се оттегля това, което е изградено в здравия костен скелет; но все пак трябваше да подчертаем, че дори и в този здрав костен скелет на човека трябва да действува нещо съществено, което в крайна сметка да дава възможност на човека да развие органа на своя съзнателен азов живот, кръвообращението. Така, изхождайки и от вчерашните разисквания, можем да кажем: изграждането на човешката костна система означава за цялостния организъм на човека, че той изобщо може да получи своя човешки образ, и че всичко, което намира своя израз в процесите, разиграващи се в самата здрава кост на система, бива задържано под нивото на съзнанието. В човешкия организъм винаги имаме работа с нещо подобно, а именно с това по този въпрос трябва да постигнем особено ясно разбиране че винаги нещо в това човешко устройство бива като че ли предизвикано от влиянията, нахлуващи от големия свят около нас. Така например ние казахме, че 7-те елемента на вътрешната планетарна система особено поради принадлежащия към тях духовен елемент, слезката сякаш задържат външните закони на това, което ние приемаме под формата на хранителни вещества и така въвеждат тези хранителни вещества в човешкия организъм, че същите се явяват филтрирани и навлизат в човешкия организъм във вид, в който могат да се разпореждат в него чрез собствената си закономерност и подвижност. Това предпазване на вътрешните процеси, това преобразяване и вграждане на външната материя е дадено по най-нагледния и най-грубия начин за човека, а даже и за по-висшите животни, в лицето на топлината на кръвта.
Тази топлина на кръвта, разположена в тесни температурни граници, бива регулирана от вътрешна закономерност и в своята вътрешна закономерност в нормалния живот е независима от това, което се разиграва в топлинните процеси на макрокосмоса, в големия свят около нас.
Тук пред себе си имате един твърде нагледен феномен на постоянство на топлината на кръвта. Така навсякъде трябва да обръщаме внимание на това, как едно от най-съществените нещо във вътрешното устройство на човека се състои в това, че едно затворено същество бива отделено от макрокосмоса и така то развива своя собствена подвижност.
към текста >>
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния
живот
.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот.
От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система. Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция. Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели.
към текста >>
От предходната лекция още знаем, как съзнателният
живот
на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система.
И така днес, за да се приближим още към човешкия организъм, ще направим добре, ако изходим от обратната страна, за да хвърлим кратък поглед върху съзнателния живот.
От предходната лекция още знаем, как съзнателният живот на човека си служи с инструментите на кръвта и на нервната система.
Но все още не сме могли да се спрем на по-фините процеси; защото това разглеждане на по-фините процеси е и нещо, това открито се признава което и днес още е склонно да шокира в силна степен външния свят, от който произлиза съществуващата днес наука. Но всеки, който действително е застанал на основата на истинския, истинен окултизъм, ще ви каже, че тенденцията на нашата наука е насочена така, че не след много десетилетия ще бъдат потвърдени и онези неща, които днес ние привеждаме, само че изхождайки единствено от окултните наблюдения. Ако аз имах възможност вместо този кратък курс от беседи да ви чета лекции в продължение на половин година, то тогава би било възможно дори само чрез резултатите на съвременната наука да бъде изложено всичко, което е в състояние да даде външни доказателства за това, което чрез кратки бележки ще бъде казано в днешната лекция. Но много неща аз вече ще предоставя на собствената добра воля на уважаемите слушатели. Навсякъде е възможно, от това, което казваме, да бъдат намерени пътищата към официалната наука, която, може и в днешните резултати да открие навсякъде потвърждението за това, което намираме в полето на окултизма.
към текста >>
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен
живот
и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен
живот
към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля. Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси. И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния
живот
на човека, а в рамките на душевния
живот
с човешките чувства и воля.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата.
При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля.
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси. И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен
живот
на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси.
Засега е необходимо и аз моля всички тези твърдения да бъдат приети в този смисъл -, изхождайки от нашия съзнателен живот и разглеждайки отношението на нашия малко или много съзнателен душевен живот към нашия организъм, да обхванем с поглед всичко това и точно за това става дума във физиологията -, което ние наричаме своя мисловна дейност в най-широк смисъл на думата. При това не е необходимо да се впускаме във финилогически или психологически анализи, но е необходимо само да знаем, че имаме работа с мисловния живот на човека, а в рамките на душевния живот с човешките чувства и воля.
Така между тези, които стоят върху основата на действителния окултизъм, никога няма да възникне противоречие, когато се каже, че чрез всички тези процеси, разиграващи се в нашия душевен живот на физически план и попадащи в някоя от категориите на мисловното, чувственото и волевото, че чрез такива процеси за нормалното съзнание в организма биват задействувани действително материални, или живи, или други материални процеси, така че навсякъде, за всичко, което се разиграва в душата ни, в организма можем да открием съответните материални процеси.
И тъкмо това е най-интересното. Защото едва в наше време, през следващите десетилетия, поради съществуването на известни тенденции, които едва сега се появяват в науката, ще бъде възможно да се открият тези паралели между душевни и физиологически процеси в организма и да бъде потвърдено откритото от окултизма.
към текста >>
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен
живот
протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма.
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс.
Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма.
Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид". Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси? Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна.
към текста >>
Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен
живот
се разиграват такива мисловни процеси?
На всеки един мисловен процес съответствува процес в нашия организъм, а също така и на всеки чувствен процес и на всеки процес, който може да бъде определен с израза волеви импулс. Като че ли можем да кажем: когато в нашия душевен живот протича нещо, се заражда вълна, която тръгва надолу и достига до физическото в организма. Да вземем засега мисловния процес, процеса на мислене. На тези, които проявяват интерес към тези работи, искам да обърна внимание, че в случая е най-добре да си представим такъв един мисловен процес като чисто математическото мислене например или някакво друго обективно мислене, което мислене по определен начин остава неповлияни нашите чувства и нашата воля, т.е. да си представим такива мисловни процеси, които са мисловни процеси в "чист вид".
Какво се извършва в нашия организъм, когато в рамките на нашия душевен живот се разиграват такива мисловни процеси?
Всеки път, когато това стане, когато ние мислим, изразяваме мисли, в нашия организъм протича процес, който можем да сравним сега аз не казвам, че това, което твърдя, е аналогия; това не е аналогия, а факт, и когато казвам, че можем да сравним, то това означава, че трябва да се спрем на самия факт в организма ни протича процес, който ние можем да сравним с друг един процес: ако в една чаша вода, загрята до определен градус сме разтворили някаква сол, каменна сол например, и чрез охлаждане на водата довеждаме разтворената сол до изкристализиране, така че да протече процес, противоположен на разтварянето, когато солта е изцяло разтворена, водата става прозрачна. Когато обаче водата бъде охладена и във водата протече противоположния процес, тогава солта отново изкристализира от водата, извършва се повторно образуване на сол, отлагане на солта във водата. И когато разгледаме такава вода която е била топла, и когато направим така, че солта отново да изкристализира, тогава ще видим: там в течното се намира нещо твърдо, отново се отлага нещо твърдо: отлагане на сол.
към текста >>
Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на
живот
ното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
В този случай самата субстанция преминава в едно по-плътно състояние, което, наблюдавано по ясновидски път, се проявява с образуването на малки флокули, подобни на случая, когато в чаша с определена течност, чрез определени процеси, можете да предизвикате процес на вътрешно превръщане на течната субстанция в набъбнали малки капчици. Ако преминем сега към това, което можем да наречем "да храниш волеви импулс в душата си", то физическият корелат за това е отново нещо различно. Това дори е по-лесно за разбиране, и тук отново достигаме до онова място, където физическото започва да става по-явно. Физическият корелат на волевия импулс представлява вид топлинен процес, но такъв топлинен процес, който предизвиква повишение на температурата с известни градуси, в известно отношение сгорещяване. Ето оттук можете да прецените тъй като затоплянето, сгорещяването е свързано с цялото пулсиране на кръвта ни -, че волевите импулси са във връзка именно с това сгорещяване на кръвта ни.
Това не е много трудно за разбиране, стига човек да има усет за истинско наблюдение, за да може действително да бъде открито това в човешкото устройство, а също така и в устройството на животното, че такива процеси могат по този начин да имат свой физически корелат.
към текста >>
процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов
живот
.
Видяхме, че в това отношение кръвната система и костната система всъщност образуват известна противоположност, отнасят се една към друга като противоположни полюси. В своята вътрешна подвижност кръвта, като инструмент, следва азовата дейност. Това обаче, което е създадено, за да се противопостави на Аза, за да може Азът да изразява себе си чрез кръвта а именно, костната система като противоположен полюс -, това по такъв начин се отдръпва от подвижността на Аза, че същият няма съзнание за нищо, протичащо в костната система, т.е.
процесите в костната система протичат под повърхността на действителния съзнателен азов живот.
Или това са процеси, съответни на нашата азова дейност, които обаче са мъртви, така, както са живи кръвните ни процеси, и с това те всъщност представляват само част от процесите, оставащи неосъзнати от Аза, които стъпало образно, все повече и повече, изплуват от подсъзнанието към съзнанието.
към текста >>
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен
живот
, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен
живот
.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича.
към текста >>
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния
живот
, но не така пълно, както процесите в костната система.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот.
Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система.
Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието. Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта.
към текста >>
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния
живот
.
Ако разумно разгледаме костната система с цялостната функция в човешкия организъм, то навсякъде би трябвало да ни направи впечатление, че същата тя се оттегля от всякакъв съзнателен живот, в сравнение с всички други органни системи тя най-силно се оттегля от съзнателен живот. Ако обаче от костната система преминем към другите органни системи, например към вътрешната планетарна система в човека, към системата черен дроб слезка, системата бял дроб сърце и т.н., то ще трябва да кажем: процесите в рамките на тези системи са също в силна степен оттеглени от съзнателния живот, но не така пълно, както процесите в костната система. Изхождайки от нашето съзнание, на нас ни се налага да мислим и да обръщаме много по-малко внимание, на нашата костна система, отколкото на органите, които току що назовахме. При определени хора някои от органите, споменати преди малко, в своята функция декларират себе си доста ясно като нещо, стоящо над нивото на съзнанието.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот.
И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система. Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния
живот
на човека, който
живот
в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен
живот
, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни
живот
, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия
живот
.
Тъй както съществата, обитаващи морската вода, образуват вълни към повърхността, така и някои неща от това, което протича в сърцето или в органите, принадлежащи към тези системи, нахлуват в съзнателния живот. И ние знаем, как хипохондричните натури а тяхна беда, разбира се усещат нещо в себе си, но не по начин, по който това действително протича. Сега съвсем не говоря за това, че в известна степен в органите настъпват и заболявания в този случай осъзнаването настъпва по съвсем различен път -, но говоря за това, че дълго време не е било необходимо да бъде поставяна онази граница, която, бихме могли да кажем, един здрав човек може да нарече граница на болестта. За съжаление днес тази граница е изместена значително във вреда на човека. Ние знаем, че сме предпазени от осъзнаването на това, което се разиграва долу, чрез противопоставящата се на вътрешните процеси симпатикова нервна система.
Ако в костната система виждаме нещо, което изгражда човека в неговата форма и образ така, че кръвната система да може по съответен начин да бъде инструмент за своя Аз, то в съгласие с това, което току що казахме, трябва да ни стане ясно, че другите органи, например принадлежащите към вътрешната планетарна система органи, също по определен начин се противопоставят на съзнателния живот на човека, който живот в крайна сметка трябва да разгърне себе си като цвят на човешкото устройство, и трябва да си изясним, че всички тези органи, макар че не са проникнати от напълно съзнателен живот, съдържат нещо, което се противопоставя на душевния ни живот, тъй както видяхме, че костната система се противопоставя на азовия живот.
към текста >>
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен
живот
на човека?
Сега обаче трябва да се поставим въпроса: в каква степен тази вътрешна система, която ние определихме като вътрешна планетарна система, се противопоставя на съзнателния душевен живот на човека?
Ако от една страна си изясним, че в лицето на костната система имаме най-здравата опора за това, което тъй да се каже дава на кръвната система нейната нагласа, за да може същата да се разгърне като инструмент на нашия Аз и да могат отделните части на тази кръвна система да са разположени на правилно място, то тогава ще трябва да кажем: в известна степен тази костна система действува по такъв начин в дълбоките основи на нашето устройство, че подкрепя, спомага за правилното положение на онези органи, които ние определихме като вътрешна планетарна система. Защото така, както костната система в това отношение благоприятствува кръвната система, така тя благоприятствува и тези органи. И особено, когато разглеждаме тези органи съвсем външно, на нас ще ни направи впечатление следното: в тези органи, в тяхното подреждане например, но също така и в тяхната форма ние не можем да открием нищо, което при човека да е така тясно свързано с външните очертания на формата му, както костната система. В човека има нещо, за което можете да кажете: костната система е основата, и това, което се наслагва около костната система придава основната форма на човека. И когато в кожата виждаме външните очертания на човека, трябва да кажем: това, което представлява външно очертание на кожата, е във висока степен определено от цялостното изграждане на костната ни система, което е дало основание за един много красив, не само естетически красив, но чудно красив научен израз, като израза на Гьоте: "в кожата няма нещо, което да не се намира в костта." Това означава: във външното оформяне на кожата, в което се изразява същността на формата на човека, намира израз това, което вече има своя примерен образ в костната система.
към текста >>
Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разположена все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен
живот
, т.е.
Обаче тази вътрешна планетарна система с цялото си устройство, именно защото е разположена все още в най-силна степен под съзнанието, съвсем не произхожда от съзнателния душевен живот, т.е.
тя е вложена в нас чрез нашето вътрешно устройство от макрокосмоса. Т.е. нещо, което можем да наречем космически астрал, така бива включено в нас, че намира своя израз във вътрешната ни планетарна система.
към текста >>
Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в
живот
а на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли.
И така, след като нашия Аз бива предварително изваян от космическото в лицето на костната система като негова най-здрава опора, така че организмът да ползува тази основа, то бихме могли да очакваме, че и тук, за нас хората, като мислещи същества, трябва да е предварително дадено явлението на отлагане на сол, и то чрез физическия процес на отлагане на сол. Т.е. бихме могли да търсим отлагане на соли в костната система. И ние действително откриваме, че костта се състои от калциев фосфат и от калциев карбонат, т.е. от отложени соли. Така и тук имаме двата противоположни полюса.
Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли.
Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие. Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот.
към текста >>
Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен
живот
.
Чрез това, че човекът е мислещо същество, тъй като мисловните процеси са тези, които вътрешно ни изграждат като плътни същества защото в известен смисъл нашата мисловна система представлява нашата вътрешна костна система, човекът има определени, ясно отграничени мисли, и докато чувствата му са малко или повече неопределени, колебливи, при всеки човек различно, то мисловните системи представляват твърди острови в системата от чувства, но докато тези твърди отломъци в живота на съзнанието изразяват себе си чрез един вид пластичен, подвижен процес на отлагане на соли, то това, което ги формира в костната система и което им дава истинска опора, изразява себе си чрез това, че макрокосмосът, чрез своите съзидателни процеси по такъв начин изгражда костната но система, че същата в една своя съществена част се състои от отложени соли. Тези отложени соли представляват почиващия елемент в нас, другия полюс, противоположния полюс на онази вътрешна подвижност, която наблюдаваме в процесите на отлагане на соли, съответствуващи на мисловния принцип. Ето така по две линии в организма си ние се превръщаме в мислещи същества: от една страна несъзнателно, чрез това, че в нас бива изградена костната система, от другата страна съзнателно, като по образеца на съзидателните процеси в собствените ни кости ние извършваме съзнателни процеси, които проявяват себе си като такива в организма и за които можем да кажем, че са вътрешно подвижни. Защото веднага след това чрез съня образуваните соли трябва да бъдат разтворени, трябва да изчезнат, иначе те биха предизвикали процеси на разложение, процеси на разпад. И така, имаме процеси, започващи с отлагането на соли, и след това имаме други, разрушителни процеси, представляващи вид процеси на обратно развитие.
Чрез обратното разтваряне на отложените соли благотворният сън упражнява върху нас онова въздействие, което ни е необходимо, за да можем през настоящата епоха да развием съзнателно мислене в рамките на будния дневен живот.
Ако продължим по-нататък, то можем да си представим, че всички процеси, разгръщащи се вътре в човешкия организъм, са принудени да протичат между тези два външни полюса, подобно на образуването на соли. Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме.
към текста >>
И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен
живот
, но ще го открием и от другата страна.
Тук имаме работа с процес на образуване на соли в духовен смисъл, но процес, който трябва да бъде възприет по начина, който изложих днес аз. И не може просто да се каже: мисленето е процес на образуване на соли при това хората ще си представят нещата така, както популярно се представя процеса на образуване на соли. И разбира се, някой може да каже, че духовната наука твърди най-безумните, най-глупавите неща! Между тези процеси, които могат да бъдат възприети единствено в този смисъл, са разположени всички други процеси, за които вече споменахме. Защото ако наблюдаваме образуването на сол в хода на един подвижен мисловен процес, имащ своята противоположност в процесите на солеобразуване в костната ни система, и който процес е достигнал до определена степен на покой, то бихме могли също така да кажем, че в лицето на всички други органи имаме полюс, противоположен на това, което определихме като вътрешен процес на набъбване, като вътрешна коагулация, като процес на флокулация, нещо като белтъчни или подобни включвания.
И отново няма да открием това само там , където то протича под влиянието на нашия, разиграващ се все по-дълбоко в душата ни чувствен живот, но ще го открием и от другата страна.
Тогава ще трябва да кажем: всичко, което представлява в по-силна степен вътрешни процеси, които в душата са разположени по към центъра на нашия организъм, отколкото процеса на костообразуване, всичко това участвува в едно несъзнателно набъбване, в едно уплътнение на субстанциите, които субстанции се образуват и се отлагат по този начин. Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне.
към текста >>
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния
живот
, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния
живот
.
Следващото вече е това, в което участвува процеса на костообразуване, тези процеси на набъбване участвуват в това, което е примесено към костните соли под формата на тъй нар. костна спонгиоза. В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм.
И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот.
Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия.
към текста >>
И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни
живот
, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен
живот
по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
В него вече участвува другият полюс на костната ни система, който и се противопоставя чрез това, което с физически корелат на чувствените ни процеси. А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме.
И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот. Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи.
към текста >>
И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни
живот
.
А процеса на волевия импулс се изразява чрез топлообразуване, тъй да се каже чрез вътрешни процеси на затопляне. Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието.
И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво. И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност.
към текста >>
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния
живот
на човека протичат на едно по-фино ниво.
Процесите на изгаряне, връзки, които се образуват и които ние определяме като вътрешни оксидационни процеси, могат да бъдат открити в целия организъм. И доколкото те протичат под прага на съзнанието и нямат нищо общо със съзнателния живот, с волевите импулси и други подобни, те спадат към другата страна на нашето устройство, която е отделена чрез съответните органи и която може да бъде повлияна от подсъзнателния живот. Така човек от една страна е вътрешно защитен чрез част от своя организъм, в която част процесите протичат така, както протичат външно в макрокосмоса, и от друга страна той е защитен така, че тези процеси следват неговите душевни процеси и протичат на едно по-фино ниво, както вече описахме. И така, в нашия организъм протичат такива физиологични процеси, като процеси на топлообразуване, които процеси следват съзнателния ни живот, а също така има и процеси, които протичат извън нашия съзнателен живот по такъв начин, че образуват основа за това, което се подготвя в човешкия организъм, за да могат да протекат процесите, принадлежащи на съзнанието. И така, целият ни организъм представлява едно преплитане на онези процеси, които ние трябва да причислим отчасти към съзнателния, отчасти към несъзнателния ни живот.
Изключително значителен факт е, че нашият организъм действително представлява нещо подобно на съвкупност от две полярности: че процесите протичат така, сякаш нахлуват в организма от макрокосмоса на едно по-грубо ниво, и че от друга страна съществуват такива процеси, които в качеството на последствия от съзнателния живот на човека протичат на едно по-фино ниво.
И както бихте могли да си представите, чрез това, че организмът представлява нещо цяло и всички тези части си взаимодействуват, в днешния завършен организъм нещата стоят така, че всички тези процеси се преплитат изцяло и че в организма, тъй както е застанал пред нас, не можем да отделим тези процеси един от друг, така че навсякъде да прекараме определени граници: всеки един процес прониква в другия. Нужно е само да разгледате кръвта, най-подвижния и най-финия елемент; в нейно лице можете да видите възбудител както на процесите на солеотлагане, така и на процесите на уплътняване на течното, а също и на топлинните процеси. И във всички органни системи можете да видите, как тези процеси се разгръщат и в определено отношение биват възбуждани във всички системи от органи. Ето защо можем да кажем: ако например чрез нашия храносмилателен канал приемем хранителни вещества отвън, то тези хранителни вещества носят в себе си това, което аз определих като външна подвижност. При това те преминават през вид пресяване, когато бъдат приети и смляни от стомаха и от това, което спада към него и след това бъдат преработени по особен начин от вътрешната планетарна система и се издигнат до едно ниво, от което могат да изхранват най-финия инструмент на човешкия организъм, кръвта.
към текста >>
След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен
живот
.
Ето затова кръвта е тази, която най-старателно, вътрешно, пази всички свои процеси, провежда своите процеси в най-силна степен независимо от процесите на външния свят. Това е кръвта от едната страна. Но ние вече отбелязахме: тази кръв е като табло, което се обръща както е едната, така и с другата страна, табло, което е изложено на въздействия от две посоки. От една страна то е обърнато към подсъзнателните процеси в дълбоките области на човешкия организъм, откъдето нахлуват хранителните вещества, където те биват филтрирана чрез различните процеси и достигат до кръвта. Всичко, което протича тук, бива отслабено от симпатиковата нервна система, така че да не достига до съзнанието.
След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот.
В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
към текста >>
Целият душевен
живот
, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен
живот
представлява съзнателен
живот
на Аза.
След това кръвта трябва да обърне другата страна на таблото по посока на изживяванията на съзнателния душевен живот. В кръвта трябва да нахлуят не само несъзнателните процеси на Аза, въздействуващи от костната система нагоре, но от страна на другия Аз в кръвта трябва да нахлуе и нашата съзнателна душевна дейност. Преди да достигне кръвта тази душевна дейност трябва да е в състояние да преобрази се бе си, за да може в рамките на кръвта да стане изразител на това, което като физически-сетивен свят ни огражда в околната среда, защото дори етерното тяло, което растенията притежават, е вече невидимо за нормалното съзнание. Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание.
Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза.
Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека. Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на не
живот
о от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека.
Нас ни огражда физическия свят. Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза. Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това?
Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека.
Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло. Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
Защото това, от което се състои
живот
ът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло.
Ето така ние противопоставяме другата страна на кръвното табло на физически-сетивния свят, който става съдържание на нашето съзнание. Целият душевен живот, възбуждан за мисли от впечатленията на физически-сетивния свят, разпалван за чувства, подтикван за волеви импулси, трябва да намери в лицето на кръвната система своя инструмент, доколкото този душевен живот представлява съзнателен живот на Аза. Всичко това трябва да може да пулсира в кръвта. Какво означава това? Това не означава нищо друго, освен че в кръвта си трябва да имаме не само това, в което са се превърнали хранителните вещества, след като са изплували от сферата на безсъзнателното, били са филтрирани до там, че да могат да водят в кръвта самостоятелно съществуване, закриляни от всякакви закони на макрокосмоса, но от друга страна върху кръвното табло трябва да може да се запише и всичко онова, което произтича във физически-сетивното, в сферата на неживото от физически-сетивния свят, което чрез впечатленията става известно на човека и се явява на съзнанието като нещо, което може да остава отпечатък върху човека.
Защото това, от което се състои животът, може да бъде познато едва чрез следващото свръхсетивно тяло чрез етерното тяло.
Ето защо кръвта също така трябва да е в състояние да се сроди с физически-сетивния свят, в непосредствения му вид.
към текста >>
И тя ще ни се представи от друга страна обърнала цялата си същност към нисшия, най-ниско разположен
живот
, който ние виждаме около себе си и който е почти само субстанция, материя, непрекъснато склонна да предизвиква външни, физико-химични процеси, за да може да бъде инструмент на Аза.
Заключавайки от всичко това, ще можем да кажем: така в човешкия организъм имаме процеси, които биват стимулирани от кръвния процес, доколкото същият стои във връзка с външния свят, и който представляват физически-сетивни процеси от външния свят. Но има ме също така и такива процеси, които от другата страна достигат до кръвната система и се включват в нея, след като са били филтрирани в най-висша степен. Едва след като сме обхванали всичко това, можем да видим в кръвта един твърде значителен орган.
И тя ще ни се представи от друга страна обърнала цялата си същност към нисшия, най-ниско разположен живот, който ние виждаме около себе си и който е почти само субстанция, материя, непрекъснато склонна да предизвиква външни, физико-химични процеси, за да може да бъде инструмент на Аза.
към текста >>
За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия
живот
.
След това обаче, отново в кръвния организъм, можем да видим от друга страна и най-фините органични процеси. И по отношение на този кръвен организъм трябва да бъдем наясно, че в него се осъществява, тъй да се каже, третото стъпало по пътя на превръщането на хранителните вещества в по-фини субстанции. Ако кръвният организъм предизвикващ под влияние на външните впечатления онези фини процеси на солеобразуване, на набъбване и топлообразуване във физико-химичните си преобразования бива опре делен от самите душевни процеси, то от другата страна ние бихме могли за запитаме: чрез какво този процес бива определен като кръвен процес от вътрешната му страна? Нужно е да различим, каква е задачата на кръвта като такава, но при това трябва да ни е ясно, че тя трябва да бъде изхранва на така, както всеки друг орган, че трябва да я разглеждаме като всеки друг орган, който трябва да бъде изхранван. Но от друга страна в нея трябва да виждаме органа, застанал на най-високо стъпало на органичната дейност.
За тази дейност влиза в съображение предимно това, което описахме като вътрешна опора на човешкия живот.
Кръвта застанала тъй да се каже на другия край на костната система, изразяваща противоположния на костната система полюс трябва преди всичко да бъде защитена, за да може да работи в нашите мисли като инструмент на мислите, доколкото това са азово осъзнати мисли, да може да провежда процеса, който ние определихме като отлагане на соли. Тази защита трябва да изхожда от самата кръв; т.е. преди всичко тази кръв трябва да бъде в състояние, като че ли по посока на духовната страна, да предизвика появата на една духовна костна система, трябва да е в състояние да провежда процеса на отлагане на соли. Това е една задача, на която кръвта така трябва да се подчини, така трябва да разграничи себе си от другите органи, че за тази своя работа да получи от други те органи на човешкия организъм най-малко подкрепа. В този процес на образуване на соли от страна на кръвта подвижността на другите органи играе най-малка роля, така че кръвта по отношение на този процес на образуване на соли във връзка с мисленето в най-силна степен насочва организма навътре към себе си.
към текста >>
в този случай на кръвния орган, тъй като тази вътрешна подвижност има за цел да разгръща свой собствен
живот
когато тази вътрешна подвижност премине определена граница, разгърне твърде силно този собствен
живот
.
Може обаче да настъпи и обратният случай; случаят, когато вътрешната подвижност на даден орган т.е.
в този случай на кръвния орган, тъй като тази вътрешна подвижност има за цел да разгръща свой собствен живот когато тази вътрешна подвижност премине определена граница, разгърне твърде силно този собствен живот.
Между срещаните се отклонения в човека това е далеч по-важния вариант, тъй като преди всичко той влиза в съображение в случаите на заболяване. Много рядко имаме работа с противоположното, най-често става дума за това, че определени части от вътрешното устройство са слабо защитени и поради това биват твърде силно възбуждани. Когато кръвта изяви себе си в най-силна степен възбудена, когато покаже тенденция да развие чрезмерно тази дейност, на това ние трябва да се противопоставим. Това ние можем да сторим, като въведем отвън съответните подвижности. Т.е. чрез терапевтичното внасяне на такива субстанции, които водят до образуване на соли, до отлагане на соли, ние ще предизвикаме такъв процес.
към текста >>
Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен
живот
, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система.
В тази насока можем да продължим и по-нататък. Ако органите на нашия вътрешен астрален свят, на нашата вътрешна планетарна система слезка, черен дроб, жлъчка и т.н., според характера на своята дейност изпаднат в състояние на твърде голяма вътрешна подвижност, то как бихме могли да ги подпомогнем в този случай? Ето тук пред душата ни трябва да изплува факта, че тези органи са предназначени да функционират по посока нагоре до кръвната циркулация, че те, тъй да се каже, трябва да подготвят целия организъм, т.е. така да отведат хранителните вещества нагоре до кръвта, че след като са ги поели, такива, каквито постъпват в храносмилателния канал, с една преобразена подвижност да ги отведат до кръвната система, т.е. да бъдат посредници между тези две системи.
Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система.
Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е. при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система. И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи.
към текста >>
при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения
живот
на кръвта и ни насочва към собствения
живот
на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система.
Ето тук пред душата ни трябва да изплува факта, че тези органи са предназначени да функционират по посока нагоре до кръвната циркулация, че те, тъй да се каже, трябва да подготвят целия организъм, т.е. така да отведат хранителните вещества нагоре до кръвта, че след като са ги поели, такива, каквито постъпват в храносмилателния канал, с една преобразена подвижност да ги отведат до кръвната система, т.е. да бъдат посредници между тези две системи. Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система. Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е.
при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система.
И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси? При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност. Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж?
към текста >>
При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически
живот
и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност.
да бъдат посредници между тези две системи. Така, както кръвната система, бидейки мисловна система, проявява активността си в рамките на най-силната вътрешна подвижност, така тя се превръща в една дейност, която се оказва свързана с нашия чувствен живот, нещо, което вече описахме, казвайки: във вътрешното себе-уплътняване, във вътрешното набъбване кръвната система бива подкрепяна от това, което се излъчва от вътрешната ни планетарна система. Почти изцяло изоставена на самата себе си е кръвта, доколкото тя е инструмент на нашето мислене; но тя бива възбудена от това, което се излъчва, т.е. при което вземат участие със собствената си дейност органите от вътрешната планетарна система, така че тук се натъкваме на една дейност, която излиза извън границите на собствения живот на кръвта и ни насочва към собствения живот на органите, принадлежащи към вътрешната планетарна система. И ако сега дейността на тези органи черен дроб, жлъчка, бъбреци, бял дроб и всички подобни органи прелеят в своите жизнени функции, то въпросът ще се сведе до следното: как по сходен начин, терапевтично, да повлияем на тези процеси?
При това трябва така да парализираме вътрешната подвижност, да внесем такива не ща, които да са в състояние да задържат дейността, подвижността на външния космически живот и чрез това да парализират свръхмерната вътрешна подвижност.
Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж? На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект? Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система.
към текста >>
И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с
живот
а на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи.
Както чрез даване на солесъдържащи вещества се борим със свръхмерната вътрешна подвижност на кръвта, така да се каже сме в състояние да я парализира ме, така можем да подтиснем и твърде голямата подвижност на тези органи, като им дадем вещества, които да разгърнат собствената си вътрешна подвижност и да противодействуват на подвижността на съответни те органи. И така, за нас сега възниква въпросът: как можем да въздействуваме върху тези и върху най-ниско разположените органи, имащи ниска дейност, върху органите на храносмилането, чиято задача е да подготвят храносмилателните вещества за вътрешната планетарна система? Това означава как да повлияем отделните органни системи, разглеждайки техния стъпало образен строеж? На въпроса: как ни се представя болестната картина на органите в окултно-физиологичен аспект? Ще трябва да отговорим утре и да покажем, как се включват другите органи, например мускулната система.
И нашите наблюдения ще завършат с това, че ще покажем, как това, което се възправя пред нас в рамките на завършения организъм, по един съвсем ясен начин се свързва с формиращия се организъм, с живота на човешкия зародиш, и то точно там ще покажем това по един много разбираем начин, ако можем предварително да изясним окултните принципи.
И тогава от само себе си ще стане ясно, как останалите части вземат участие в дейността на физическото устройство на човека.
към текста >>
12.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ Прага, 28 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
Днес моята задача ще бъде да обединя наблюденията ни върху окултната физиология от последните дни, които наблюдения, макар и схематично, се опитаха да представят различни неща от процесите в човешко то устройство, да обединят тези наблюдения до един вид обща картина, която от своя страна също може схематично, чрез която картина ще бъдем в състояние да добием възглед за живия
живот
и движение в човешкото устройство.
Днес моята задача ще бъде да обединя наблюденията ни върху окултната физиология от последните дни, които наблюдения, макар и схематично, се опитаха да представят различни неща от процесите в човешко то устройство, да обединят тези наблюдения до един вид обща картина, която от своя страна също може схематично, чрез която картина ще бъдем в състояние да добием възглед за живия живот и движение в човешкото устройство.
При това най-добре ще сторим, ако изходим отново от най-грубото: от обменното взаимодействие между човешкото устройство и външния свят, и нашата земя, в процеса на приемане на хранителните вещества. Тези хранителни вещества са тъкмо тези, които, след като бъдат приети и по най-многообразен начин преобразени, и то преобразени стъпаловидно, биват отведени с помощта на различните функции на органите до отделните елементи на човешкото устройство, до всички отделни системи на човешката физическа същност. Не е трудно също така да се разбере, че всичко, което се получава от хранителните вещества в човешкия организъм в основата си едва сега превръща човека в действително физически човек, такъв, какъвто е застанал той пред нас във физическия свят. В това наблюдение обаче се крие една определена трудност. Само този, който напълно сериозно приема принципите, приложени при разискванията ни по отношение на човека, само той може да каже: всичко останало, което идва като съображение при човешкото устройство освен вграждането на хранителните вещества в човешкия организъм, носи в основата си свръхсетивен, невидим характер, това са силовите въздействия.
към текста >>
Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов
живот
, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения.
Преди да встъпят в този принцип на формата, те нямат нищо общо; но те биват впрегнати, приети от този принцип на формата и при това се образува физическото тяло готварска сол. Това е предпоставката. По този начин всичко, което под формата на хранителни вещества постъпва в човешкия организъм, предполага наличието на най-нисшото свръхсетивно тяло, на свръхсетивната форма. Когато хранителните вещества постъпят в областта, ограничена от този принцип на формата по посока навън, като човешко същество, те биват приети от него, може да се каже, по традиция, че при това те веднага преминават през най-първия процес на преобразувание. Самият храносмилателен канал извършва първото преобразувание.
Това преобразувание не би могло да се извърши, ако в човешкия организъм не беше включено онова, което така преобразява хранителните вещества в човешкия организъм, че същите биват разбудени за нов живот, макар че така, както биват приети, са безразлични помежду си и между тях не съществуват живи отношения.
Въпреки че при човека това е един съвсем различен процес, тъй като се извършва на друго стъпало, ние трябва да си представим преобразуването на хранителните вещества по хода на човешкия храносмилателен канал така, както растенията приемат хранителните вещества от почвата. Т. е. трябва да си представим един хранителен поток, подхванат от жизнения процес, или както се казва в окултизма, от етерното тяло: веднага щом хранителните вещества постъпят в човешкия организъм, те биват обработени от етерното тяло, т.е. етерното тяло се грижи за тяхното преобразяване, за включването им във вътрешната подвижност на човешкия организъм. И така, този следващ свръхсетивен елемент на човека, етерното тяло, трябва да бъде разглеждан като подбудител на първото преобразувание на хранителните вещества.
към текста >>
След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния
живот
онова, което именно го издига над растителния
живот
: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен
живот
, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен
живот
, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят.
Тъкан, определен вид най-проста организация, това пронизва всички отделни части на човешкото същество. И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни.
След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят.
Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот. Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>
Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само
живот
, но отразява и съпреживява този
живот
.
И чрез тъкан от своя страна се формират най-различни органи. Определени видове тъкан например така се преобразяват, че впоследствие, след като отложат в себе си особен вид клетки, се превръщат в мускули напр. освен това някои особени видове тъкан така се променят, че се втвърдяват и при това се отлагат костни клетки, натрупващи в себе си съответните субстанции; така че в отделните, изпълващи цялостната форма на човешкия организъм, трябва да си представим нещо общо, залегнало в основата им и то така, че тялото бива пронизано от тъкани, действуващи във всички направления и раждащи от себе си отделни органи. Тази тъкан обаче, до ри така да нараства, дори така да излъчва от себе си отделните органи, все пак не би представлявала в осно вата си нищо друго, освен нещо с растителен характер; защото тъкмо това е същественото в растителния свят, че растителните същества, образуват от себе си органи и други подобни. След като обаче при човека напускаме пределите на растението, то би трябвало да срещнем един съвсем нов елемент, чрез който човекът да е в състояние да прибави към растителния живот онова, което именно го издига над растителния живот: човекът трябва да прибави съзнание първоначално най-простата форма на съзнание, притъпеното съзнание да възприемаш собствения си вътрешен живот, докато не бъде в състояние да отрази себе си вътрешно, за да съприживее този свой собствен вътрешен живот, до тогава не можем да кажем, че то се е издигнало над растителния свят.
Едно същество издига себе си над растителния свят едва чрез това, че носи в себе си не само живот, но отразява и съпреживява този живот.
Първоначално това е едно вътрешно изживяване, изживяване на вътрешни процеси.
към текста >>
Чрез тези отделяния човекът като че ли усеща притъпеното,
живот
инско битие във физическото тяло; по един смътен начин то пронизва неговото тяло.
При вътрешното разглеждане на човешкото тяло тези отделителни процеси отново изпъкват пред нас, а именно чрез това, че от всички части на тъканите и на органите непрекъснато биват поемани вещества от това, което нарекохме лимфни съдове, които като една отделна система, редом с кръвната система, пронизват целия организъм. В тях, от всички части на човешкия организъм, навлизат първи онези отделяния, които опосредяват смътните вътрешни изживявания. Така, мислено и абстрахирайки, бихме могли да премахнем цялата кръвна система; и бихме могли да си представим така тъканта, като че ли тя няма в себе си нищо от кръвоносния характер. Да си представим това обаче действително е възможно, и наистина така изглеждат телесните сокове в най-нисшите организми. И така, ще трябва да си представим, че нашият кръвен процес представлява процес, по-висш в сравнение този, който наблюдаваме при навлизането на отделянията от всички части на човешкия организъм в лимфните пътища, които пътища съпровождат присъединилите се по-късно към тях кръвоносни съдове.
Чрез тези отделяния човекът като че ли усеща притъпеното, животинско битие във физическото тяло; по един смътен начин то пронизва неговото тяло.
И така, както чрез симпатиковата нервна система се препятствува нахлуването на всичко онова в съзнанието, което се разиграва в храносмилателния процес и в процеса на изхранване, чак до 7-те органа, така чрез отражението на дейността на симпатиковата нервна система, чрез свързването и взаимодействието на тази система с лимфните съдове се формира едно, за днешното ясно дневно съзнание, засечено от Аза, смътно съзнание. Това смътно съзна ние представлява сякаш обратната страна на онова съзнание, което си служи със симпатиковата нервна система като със свой инструмент; подобно на бледа светлина то бива засечено от една мощна светлина, от всичко, което под влиянието на Аза, живее в душата ни.
към текста >>
Ако човешкото устройство беше развито до тук, до формирането на телесни тъкани и на първите органи, които са се образували, за да могат да протичат всички тези процеси защото вие можете да си представите, че трябва да се включват и известни мускули, за да се осъществят тези процеси, като например отделянето в лимфните съдове -, един така устроен човек би могъл чрез своя организъм да има едно смътно съзнание за своя вътрешен
живот
във физическия свят, не би могъл обаче да достигне до онова азово съзнание, което може да съществува единствено ако човекът изживява себе си не само като същество в своята вътрешност, но ако той разтваря себе си и по посока навън.
Ако човешкото устройство беше развито до тук, до формирането на телесни тъкани и на първите органи, които са се образували, за да могат да протичат всички тези процеси защото вие можете да си представите, че трябва да се включват и известни мускули, за да се осъществят тези процеси, като например отделянето в лимфните съдове -, един така устроен човек би могъл чрез своя организъм да има едно смътно съзнание за своя вътрешен живот във физическия свят, не би могъл обаче да достигне до онова азово съзнание, което може да съществува единствено ако човекът изживява себе си не само като същество в своята вътрешност, но ако той разтваря себе си и по посока навън.
И това именно е онова обратно разтваряне навън, на което тук трябва да обърнем внимание. За това обратно разтваряне навън ние вече говорихме. Показахме, как в акта на дишането и т.н. човекът отново разтваря себе си по посока навън, за да влезе в директно съприкосновение с физическия свят. Ето тук ние дори бихме могли да продължим тъй като видяхме, колко е трудно да бъдат приложени обичайните понятия към тези неща и да кажем: доколкото се спираме на вътрешния човек ние всъщност бихме могли да стигнем само до храносмилателния канал; защото доколкото крайните окончания на 7-те органа се простират до храносмилателния канал черния дроб чрез жлъчката в чревния канал с което присъствува в храносмилането, със сблъсъка на тези вътрешни планетарни системи с храносмилателния канал ние се натъкваме на нещо, което представлява именно себе-разтваряне по посока навън.
към текста >>
И така виждаме, как човекът, след като, залегнало в основата му, имаме стъпалото на смътния му вътрешен
живот
, виждаме как този човек отново разтваря себе си, за да установи връзка с външния свят.
И така виждаме, как човекът, след като, залегнало в основата му, имаме стъпалото на смътния му вътрешен живот, виждаме как този човек отново разтваря себе си, за да установи връзка с външния свят.
Едва чрез това човекът може да се превърне в азово същество. Защото не само чрез съпротивата в собствената си вътрешност, която той усеща чрез процесите на отделяне, но също така и чрез това, че той разтваря своята вътрешност и усеща съпротива на външния свят, човекът е в състояние да развие своето азово съзнание. Ето така, в цялостния факт, че човекът отново разтваря себе си по посока навън, е дадена основата за физическата азова същност на човека. С това обаче човекът трябва да притежава и възможността по най-многообразен начин да формира органа на тази азова същност. И видяхме, как органа на азовата същност, кръвта, се включва в кръвообращението, което кръвообращение действително пронизва всички тези органи, за да бъде инструмент на тази азова същност в рамките на цялостното човешко устройство.
към текста >>
Това става, като бива образувана тъкмо от този орган, който принадлежи към 7-те органа на вътрешната планетарна система, които оживяват вътрешния
живот
на човека, за да може той като вътрешен
живот
да посрещне вътрешния
живот
.
Жлъчката трябва да е в състояние да излезе насреща на храносмилателния поток под формата на жива субстанция.
Това става, като бива образувана тъкмо от този орган, който принадлежи към 7-те органа на вътрешната планетарна система, които оживяват вътрешния живот на човека, за да може той като вътрешен живот да посрещне вътрешния живот.
От жлъчката ние достигаме до самия черен дроб и отново откриваме черния дроб във връзка със слезката. Ако обхванем с поглед тези органи, черен дроб, жлъчка, слезка така става ясно и от досегашните разисквания, защото в това отношение, опитно, слезката бе разгледана вече доста подробно, то ще трябва да кажем: те са тези (органи), които непосредствено се противопоставят на хранителния поток и които така го преобразяват, че същият добива способността да изкачи по-високата степен на човешкото устройство, но също така и способността да снабдява органите, отварящи себе си навън. Навън се отварят: сърцето чрез белия дроб, дори самият храносмилателен канал, но преди всичко органите на главата, служещи като сетивни органи.
към текста >>
Те означават възходящия
живот
, който от простия
живот
се насочва към устройството на съзнанието.
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно възприемане, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне. Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо.
Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието.
Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент. Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища. Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо.
към текста >>
Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен
живот
във вътрешността си.
Сега обаче трябва да сме наясно, че всяко вътрешно възприемане, всяко вътрешно изживяване трябва да има нещо общо с процесите на отделяне. Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо. Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието. Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят.
Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си.
Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент. Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища. Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо. И в процеса на това отделяне човекът осъзнава, че, бидейки вътрешна същност, той се противопоставя на външния свят. Ако не съществуваха тези вътрешни процеси на отделяне, в своето изживяване човекът така би се поставил спрямо външния свят, че вътрешно сам себе си би изгубил, или най-много би изживял в себе си смътни вътрешни процеси но нищо не би знаел за това, което е навън и за това, че съществото, което диша въздуха и поема хранителните вещества отвън е същото онова същество, което работи и във вътрешността му.
към текста >>
Първоначално човекът изживява своя вътрешен
живот
само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища.
Черният дроб, жлъчката и слезката засега нямат непосредствено връзка с процесите на отделяне: това, че те сами отделят хранителните си вещества, е друг един въпрос, но в цялостното устройство (на човека) те не отделят нищо. Те означават възходящия живот, който от простия живот се насочва към устройството на съзнанието. Чрез това обаче, че към това устройство като 4-ти член се присъединява сърцето, а сърцето отваря себе си навън, човекът, чрез това отваряне навън, постига своето азово съзнание, но той не би бил в състояние да изживее този Аз като нещо по-различно от това, което се противопоставя на външния свят. Този гледащ навън Аз не би могъл да се свърже с това, което чрез вътрешните органи изживява под формата на смътен телесен живот във вътрешността си. Към процесите на отделяне във вътрешното устройство той трябва да присъедини и един друг процес, който процес също му опосредява изживяването на собствената му вътрешност чрез онзи Аз, имащ в лицето на кръвта свой инструмент.
Първоначално човекът изживява своя вътрешен живот само чрез смътното си съзнание, и ние видяхме как това намира израз в устройството на човека като от черния дроб, жлъчката и слезката процесите на отделяне биват поети от лимфните пътища.
Така също, за да се издигне човекът до същинския съзнателен Аз от кръвта също трябва да бъде излъчено нещо. И в процеса на това отделяне човекът осъзнава, че, бидейки вътрешна същност, той се противопоставя на външния свят. Ако не съществуваха тези вътрешни процеси на отделяне, в своето изживяване човекът така би се поставил спрямо външния свят, че вътрешно сам себе си би изгубил, или най-много би изживял в себе си смътни вътрешни процеси но нищо не би знаел за това, което е навън и за това, че съществото, което диша въздуха и поема хранителните вещества отвън е същото онова същество, което работи и във вътрешността му. Да узнае това, за човека става възможно чрез факта, че чрез белия си дроб той отделя от преобразената кръв въглената киселина, а чрез бъбреците отделя преобразените вещества, които трябва да напуснат кръвта, за да има човекът по посока навътре възприятия от собствената си същност.
към текста >>
Аз още вчера наблегнах на това, че когато поради такава твърде силна вътрешна подвижност се появи самостоятелен собствен
живот
във вътрешните органи, тогава на тези органи е важно да бъде противопоставено това, което може да приглуши тази вътрешна подвижност.
И така, вчера ние казахме, че организмът може да развие една твърде силна вътрешна подвижност. Това на мира израз в неритмичността в проявленията на човешкия организъм.
Аз още вчера наблегнах на това, че когато поради такава твърде силна вътрешна подвижност се появи самостоятелен собствен живот във вътрешните органи, тогава на тези органи е важно да бъде противопоставено това, което може да приглуши тази вътрешна подвижност.
Това, означава, че когато вътрешните органи преустройват, когато твърде силно преобразяват външната подвижност на хранителните вещества, когато те доставят един твърде мощен продукт от вътрешното преобразувание, тогава ние трябва да им противопоставим отвън такъв продукт, който да подтисне, да приглуши вътрешната подвижност. Как може да се осъществи това?
към текста >>
прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен
живот
, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
И така, както показахме, че съществуват две кръвообращения, така също имаме и възходящо действие на лимфната система по посока на главата, т.е. приписваме едно смътно съзнание и на горните части на човешкия организъм. По тази причина на това, което описахме като включен в нас долен кръвоток, съответствува в известен смисъл това, което е включено горе, в горния кръвоток. И виждаме, че някои от тези метали, намиращи се на Земята, имат съответно родство с елементи, които ние причислихме към горната кръвна организация. Това, което например от белия дроб се отваря към гръкляна, т.е.
прераства в орган на висшето човешко устройство, в което иначе нахлува надолу към жлъчката под формата на смътен живот, това съответно се представя като марсова или желязна система в гръкляна, който заема горните части на белия дроб.
Тези неща, разбира се, трудно могат да бъдат отграничени едно от друго; но все пак бих желал да набележа някои от тях.
към текста >>
И успяхме да разгледаме връзката с външния свят както за нормалния, така и за отклонилия се от нормата
живот
.
По същия начин горната част на нашата глава с мозъчното образувание същото съответствие, както Юпитер черен дроб калий съответствува на долното кръвообращение така че и тук имаме съответствие между челната част на главата в горното кръвообращение и калия, респективно и Юпитер; а тилната част по същия начин съответствува на оловото, респ. на Сатурн. Така стоят нещата, които трябва да разглеждаме като вложени в горната планетарна система. По този начин простряхме наблюденията си върху това, което е вложено в човешкото кръвообращение и е свързано с него, но което също така го обуславя като организация на 7-те елемента на вътрешната планетарна система.
И успяхме да разгледаме връзката с външния свят както за нормалния, така и за отклонилия се от нормата живот.
В това съответствие между металите и вътрешните органи имаме един крайно интересен факт.
към текста >>
Но ако продължим и проследим
живот
инската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери.
Не е възможно да продължим по-нататък по отношение на третирането на отклоненията на човешкия организъм; не само поради това, че за целта бихме имали твърде малко време, но и защото е най-добре антропософът да стои настрана от всичко, което днес е все още предмет на спорове между различните страни. Това, което изброихме до тук все още не е предмет на спорове , все още не е от областта, където думата е взел фанатизмът. Защото човек или го приема за чиста глупост, тогава то просто споделя съдбата, която за мнозина е съдба на цялата Антропософия: т.е. че това е нищо. В такъв случай Антропософията изобщо би трябвало да мълчи, след като не желае да говори за неща, които хората днес все още не искат да приемат и които те разглеждат като безсмислие.
Но ако продължим и проследим животинската природа във въздействието и върху човешкия организъм, то скоро бихме попаднали в спор с отделните лагери.
Нещо обаче сте разбрали: че човешкия организъм представлява сложна система от отделни органи и инструменти, намиращи се на различни стъпала на развитието, на съвсем различни стъпала на развитието, които по най-разнообразен начин са свързани с цялостния организъм. Това, което действува във физическото устройство на човека, такова, каквото го виждаме с външното око и пипаме с ръка, за да бъдат организирани по съответния начин хранителните вещества, да бъдат подредени съобразно органите, това вече не може да бъде видяно с външно око; то обаче се разкрива на духовното око на ясновидеца. Всичко, което ни се представи в човешкия организъм, трябва да бъде разгледано като система, в която се проявяват по-младото и по-старото. Ние изтъкваме това чрез отделни примери: например, че главният мозък ни се представи като по-стар, а гръбначният мозък като по-млад орган, и че главният мозък някога е бил гръбначен мозък и е произлязъл от него. След това видяхме, как нашата сложна храносмилателна система и кръвната система представляват една система, която е по-стара и която е преобразена; в лимфната система, която не може да приема вещества отвън, но може да разтвори себе си само навътре, по посока на продукцията на веществата във вътрешните тъкани, ние виждаме именно по-младата система в сравнение с цялостната храносмилателно-кръвна система, така, както в лицето на гръбначния мозък имаме по-млад орган в сравнение с главния мозък.
към текста >>
Сега вече знаем, че човешкият ембрионален зачатък се състои от две предпоставки: от женската и от мъжката предпоставка, и че цялостният зародиш може да се появи само чрез
живот
о взаимодействие между двете предпоставки. Т.е.
Двата средни листа са в същност тези, които показват първоначалното състояние, докато другите два листа представляват по-висши степени на развитие на изходното състояние. И официалните микроскопски изследвания само привидно не изтъкват достатъчно прецизно този факт.
Сега вече знаем, че човешкият ембрионален зачатък се състои от две предпоставки: от женската и от мъжката предпоставка, и че цялостният зародиш може да се появи само чрез живото взаимодействие между двете предпоставки. Т.е.
в двете зародишеви предпоставки трябва да се съдържат всички процеси, които в своето взаимодействие формират единствения ембрионален зачатък за цялостното човешко устройство.
към текста >>
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен
живот
.
А какво ни казва окултизмът за взаимодействието между мъжкия и женския зачатък? Той ни показва, че при днешните условия женският организъм е в състояние да произведе един човешки зачатък, който ако би се развил напълно самостоятелно, не би могъл да развие това, което ние в най-широк смисъл наричаме принцип на формата. И така, това, което води до последната предпоставка на костната система, което дава на човека здравината му и което съдействува за съвременност разтваряне по посока на кожно-сетивната система, това не би могло да бъде дадено от женската част. Женското участие е такова, че бихме могли да кажем: това, което би се появило в този случай, е твърде добро за земния свят, такъв, какъвто е той днес; защото във външния свят не са налице всички процеси, които биха могли да служат на такъв един организъм, ако той се развиеше така, както е заложен в тенденцията на женската част от цялостния човешки организъм.
Женския човешки организъм нямаше да има нужда да навлезе до такава степен в земните условия, такива, каквито съществуват в плътно формираната костна система, и нямаше да бъде принуден да извърши това разтваряне, което да му позволи чрез сетивата да погледне навън към днешния физически свят; но той трябваше да има своята вътрешна опора в лицето на един по-мек материал, по-мек от нашия здрав костен скелет; и освен това той трябваше да има възможността да не отваря очите си така широко за околния свят, а също така и другите свои сетива да не разтваря в същата степен, както става това днес, но той щеше да остане много повече затворен във процеса на възприемане на собствения си вътрешен живот.
Това представлява женското участие в цялостния организъм на човека: зародишева предпоставка, която излиза извън пределите на целта, възможна за днешното ни земно битие, просто защото при днешните физически земни обстоятелства не са дадени условията, нужни на такъв един изнежен организъм, който е така слабо предразположен към навлизане в земното, както в случая с костната система, и така слабо склонен да разтвори себе си за външното. При естествените условия такъв един организъм е предварително обречен на смърт. Това означава, че поради това, което женският организъм не може да даде на човешкия зародиш, този човешки зародиш е предварително осъден на смърт.
към текста >>
Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само
живот
о взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния
живот
човешки зародиш.
и той би създал един мъртъв зародиш, тъй както и женското устройство, защото това, което мъжкото устройство би могло да създаде, което би могло да даде на зародиша, би било така устроено, че ако развиеше за себе си своите сили, при тези условия, които съществуват днес на Земята, зародишът би трябвало да изчезне, защото за тези условия той би развил такава сили, които просто биха били твърде мощни, за да съществуват като органични в рамките на този свят. Това означава, мъжкият зародиш изобщо не би могъл да се появи; той би могъл да действува само в съчетание с женския зародиш. Това, което женската част, така да се каже, твърде силно стимулира и извежда над границите на възможното върху Земята, това мъжката част го сваля надолу под границите на възможното за земните условия. Това, което женския зародиш е осъдено на смърт поради надделяването на онези сили, които, ако изобщо можеха да се приближат до сетивното, в крайна сметка биха довели до разбиването, до изоставането спрямо външния свят, това бива уравновесено от мъжкия зародиш чрез процеса на оплождане. Това, което под формата на сили е концентрирано в мъжката част на зародиша, ако някога би израснало само за себе си, би повлякло всичко дълбоко под границата на земното, то би довело човешкото устройство до едно твърде силно уплътняване на костната система и до съвсем друг вид разтваряне на сетивата и възприемане на външния свят в сравнение с това, което е днес.
Още в самото си възникване тези две органни предпоставки би трябвало да се съединят и да се следват; защото поотделно в земните условия те от самото начало са осъдени на смърт, и само живото взаимодействие на това, което в двете посоки препятствува преливането, създава единствено възможния за земния живот човешки зародиш.
Така виждаме макар засега само схематично -, че сме в състояние да разберем нещата до там, където човекът създава подобния на себе си. Бихме могли да осветлим много други подробности и от развитието на зародиша. И колкото по-дълбоко бихме навлезли, толкова повече бихме видели, че всичко, от най-дребните до най-великите факти, чак до това, което казахме за свръхсетивните силови системи в зародишевите предпоставки, се потвърждава във външния израз на предпоставките на силовите системи, в това, което човекът развива, за да живее родът му на Земята, докато Земята провежда този свой процес. Но също така видяхме, че под формата на най-плътен процес на потъване в земното Земята ни дава нещо, което ние нарекохме предпоставка за костната система, и ни дава най-подвижния процес в лицето на това, което нарекохме кръвна система на човека. И трябва само накратко да добавим, че всичко, което на Земята протича във външния физически човешки организъм, доколкото същият е видим, се насочва нагоре към процесите, протичащи в кръвта.
към текста >>
И тогава, когато вътрешният ни
живот
ни е извел нагоре до затоплянето, нашият
живот
започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
Това, което организмът произвежда в нашата кръв чрез топлинните процеси, тези топлинни процеси, които провежда чрез цялостните процеси, и които разцъфтяват като цвят над другите процеси, това нахлуване нагоре към духовно-душевното, превръща се в духовно-душевно. И кое е най-красивото в духовно-душевното? Най-красивото, най-висшето се състои в това, че чрез силите на човешката душа органичното може да бъде превърнато в душевно! Когато всичко, което човекът може да притежава чрез дейността на своя земен организъм, бъде превърнато от него за доба цел, да бъде превърнато в топлина, тогава в сферата на душевното то ще се преобрази в това, което бихме могли да наречем вътрешно изживяване на състраданието, на загрижеността за всички други същества. Когато преминем през всички процеси на човешкия организъм и достигнем до най-високото ниво, нивото на топлинните процеси, в този момент ние прекрачваме прага на човешките физиологични процеси на най-високото им стъпало, формирано от топлинните процеси на кръвта и се възкачваме към онзи свят, в който топлината на кръвта се оценява по това, което душата успява да направи от нея; оценява се по загрижеността към всички същества, по състраданието към всичко, което е около нас.
И тогава, когато вътрешният ни живот ни е извел нагоре до затоплянето, нашият живот започва да се простира над цялото земно съществувание и ние ставаме едно с цялото земно битие.
към текста >>
И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и
живот
о състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят.
И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне. И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята.
към текста >>
Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си
живот
, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне.
И трябва да отбележим чудния факт, че световното същество е изминало обходния път през цялото ни устройство, за да ни даде накрая затоплянето, което ние, хората, сме призвани чрез нашия Аз да превърнем в живо състрадание към всички същества. В рамките на земната мисия топлината се превръща в състрадание! Това е смисъла на земния процес, в който човекът бива поставен като физически организъм и който протича чрез това, че всички физически процеси се събират в короната на човешкото устройство, че всичко, намиращо се в човешкото устройство като един микрокосмос на всички земни процеси, отново разтваря себе си като един нов цвят. И когато този цвят преобрази себе си в човешката душа, земният организъм, чрез загрижеността и живото състрадание на човека към всички същества постига това, за което е била предназначена топлината на тялото, отредено ни като на земни хора.
Това, което чрез живата загриженост поемаме в душата си и чрез което все повече и повече разширяваме душевния си живот, това ние ще вземем със себе си, след като сме преминали през много устройства, чрез които изцяло сме оползотворили това, което Земята може да даде на Духа като затопляне, като загряваща топлина, като топлина на изгаряне.
И след като, преминавайки през многобройните прераждания, ще сме поели цялата тази топлина в себе си, тогава Земята ще е постигнала своята цел, своя смисъл, тогава тя, като един огромен труп ще потъне под нозете ни в неизвестната Вселена и от земната тленност ще се въздигне цялата съвкупност от земни човешки души, превърнали през различните земни прераждания топлината на земните тела в живо състрадание и загриженост и в това, което може да бъде въздигнато върху тях. И така, както отделната душа, когато човекът премине през портите на смъртта, въздига себе си към духовния свят и предава тялото си на силите на Земята, така един ден тялото на Земята ще бъде предадено на световните сили, след като ни е отдало топлината за нашето състрадание, превърнала се в основа за всички наши по-висши душевни дейности. Този труп, който ще бъде предаден на Всемира, тъй както отделният човешки труп бива предаден на Земята, той, издигайки се, ще види сумата от всички отделни, чрез земното битие в значителна степен усъвършенствува ни индивидуални човешки души, които тогава ще се отправят към нови стъпала на битието, към нови планетарни системи. Тъй както в системата на Земята отделния човек, след като е преминал през смъртта, се отправя към нови прераждания, така и съвкупността от всички индивидуални души ще поемат пътя към нови стъпала на планетарното съществуване, след като е отпаднал трупа на Земята. И виждаме, че нищо на света не се губи, но че това, което ни е дадено в организма ни чак до разцъфтяването на топлината, представлява материалът, чрез който, след като сме го употребили като топлина, стъпваме на ново, по-високо стъпало по пътя, водещ към Вечността.
към текста >>
13.
Съдържание
GA_130 Езотеричното християнство
Кармата като съдържание на
живот
а
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс.
Кармата като съдържание на живота
към текста >>
Христовият Импулс като действителен
живот
Христовият Импулс като действителен живот
към текста >>
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия
живот
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот
към текста >>
14.
Въведение от Мария Щайнер, 1947
GA_130 Езотеричното християнство
Научните трудове на Макс Мюлер, Ойсен и други бележити философи откриха на европейците един свят на завладяваща духовност и на изпълнени с
живот
образи.
По същия начин, както някога още младото и изпълнено с вяра християнство прие в себе си вълната на арабизма, а с нея и науката, така че възгледът за природата прерастна в естествените науки, сега, изпадналото в материализма и изсушено човечество на нашето време трябваше да бъде отново оживено чрез проникването с познанията за прадревната мъдрост. Това стана по пътя на запознаването с будистката мъдрост и доведе дотам, че учението за Кармата и прераждането можа да бъде прието и разбрано от много души.
Научните трудове на Макс Мюлер, Ойсен и други бележити философи откриха на европейците един свят на завладяваща духовност и на изпълнени с живот образи.
Въпреки това ключът за разбиране на тези светове трябваше да бъде даден също и на интелектуалната наука. За тази цел съчинението на Блаватска и на нейните ученици не беше достатъчно; трябваше да бъдат намерени подходящи личности като посредници. Благодарение на особеното устройство на нейния телесен организъм, Е.П. Блаватска беше един инструмент, особено достъпен за влиянията от духовните светове. Нейната силна воля я правеше подходяща за изпълнението на трудни задачи в служба на човечеството; обаче характерът ú беше често пъти подвластен на различни настроения и когато нейният темперамент вземаше превес, идваха кризите и дори подмяната на поставените цели.
към текста >>
Понеже
живот
ът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности.
Този човек беше намерен в лицето на Рудолф Щайнер. Той прекара своята младост, бихме казали, в една дружелюбна самотност и непрекъснато учене. Едва излязъл от детството, той беше принуден да се издържа с преподаването на частни уроци, а после и като възпитател. Тези обстоятелства подготвиха още в ранната му младост неговата по-късна дейност като лектор и писател.
Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности.
Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект. Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело.
към текста >>
15.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Обаче за нашия духовен
живот
тази индивидуална характеристика е дълбоко свързана с външните впечатления.
Обаче за нашия духовен живот тази индивидуална характеристика е дълбоко свързана с външните впечатления.
Когато по време на деня наблюдаваме света, сетивните впечатления и мислите непрекъснато преливат едни в други. И вечер, когато вече не сме смущавани от никакви сетивни впечатления, а оставяме впечатленията свободно да преминават през нас, тогава знаем съвсем точно: Това са образите на онова, което сме изживели във външния свят. Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме като индивидуални човеци, се сливат. Всичко това се слива. Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-жив и по-жив, да му придаваме една все по-точна и поточна форма.
към текста >>
” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен
живот
, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят.
И вечер, когато вече не сме смущавани от никакви сетивни впечатления, а оставяме впечатленията свободно да преминават през нас, тогава знаем съвсем точно: Това са образите на онова, което сме изживели във външния свят. Нашите впечатления от външния свят и това, което представляваме като индивидуални човеци, се сливат. Всичко това се слива. Но, както всички ние знаем, съществува една възможност да направим този индивидуален елемент в нас все по-жив и по-жив, да му придаваме една все по-точна и поточна форма. И това е възможно чрез вече познатите средства, описани например в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
” Тази е първата опитност, до която можем да стигнем в нашия вътрешен живот, а именно, да почувствуваме, че с нашите мисли ние не сме вече безусловно зависими от външния свят.
Когато примерно някой може да поражда в себе си мисли върху това, какво е ставало на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна, тогава той наистина има такива висши мисли. Защото естествено, нито един човек не може да получи външни впечатления от това, което се е случило на Стария Сатурн, на Старото Слънце или на Старата Луна. Но не е нужно да отиваме толкова далеч. Когато в спокоен час се запитаме: Колко много неща са се променили в моите понятия от младостта насам? – това вече е една самостоятелна, индивидуална преценка спрямо външния свят.
към текста >>
Това физическо тяло става самостоятелно и възниква възможността за „парализиране”, понеже физическото тяло е лишено от о
живот
воряващото го етерно тяло.
Който може да вижда в етерния свят и постепенно се убеждава в съществуването на един повисш свят, той може по вътрешен път да стигне до заключението, че в основата на физическото тяло стои именно етерното тяло. Когато става дума за етерното тяло, ние би трябвало да се ориентираме благодарение на някои важни разяснения, както и благодарение на нашите непосредствени изживявания. След като знаем, че едно етерно тяло пронизва физическото тяло, за нас вече няма да е странно, когато примерно окултистът се опита да обясни какво представлява т.н. „парализа”: В този случай по един абнормен начин настъпва това, което иначе става и при нормалното окултно обучение. Лесно може да се случи на някой човек, неговото етерно тяло да се оттегли от физическото тяло.
Това физическо тяло става самостоятелно и възниква възможността за „парализиране”, понеже физическото тяло е лишено от оживотворяващото го етерно тяло.
Но за да разберем по-добре ежедневния живот, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления като парализата. Какво представлява например един ленивец? Ленивецът е такъв човек, чиито етерни сили са недостатъчни още при неговото раждане или пък те са занемарени поради неговата небрежност. И той се опитва да подобрява нещата като премахва оловната тежест на своето етерно тяло и да го олекотява по всеки възможен начин. Обаче изходната точка на едно истинско лечение се намира само в астралното тяло: чрез неговото активиране се стига до подсилване на етерното тяло.
към текста >>
Но за да разберем по-добре ежедневния
живот
, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления като парализата.
Когато става дума за етерното тяло, ние би трябвало да се ориентираме благодарение на някои важни разяснения, както и благодарение на нашите непосредствени изживявания. След като знаем, че едно етерно тяло пронизва физическото тяло, за нас вече няма да е странно, когато примерно окултистът се опита да обясни какво представлява т.н. „парализа”: В този случай по един абнормен начин настъпва това, което иначе става и при нормалното окултно обучение. Лесно може да се случи на някой човек, неговото етерно тяло да се оттегли от физическото тяло. Това физическо тяло става самостоятелно и възниква възможността за „парализиране”, понеже физическото тяло е лишено от оживотворяващото го етерно тяло.
Но за да разберем по-добре ежедневния живот, не е нужно да отиваме чак до толкова сложни явления като парализата.
Какво представлява например един ленивец? Ленивецът е такъв човек, чиито етерни сили са недостатъчни още при неговото раждане или пък те са занемарени поради неговата небрежност. И той се опитва да подобрява нещата като премахва оловната тежест на своето етерно тяло и да го олекотява по всеки възможен начин. Обаче изходната точка на едно истинско лечение се намира само в астралното тяло: чрез неговото активиране се стига до подсилване на етерното тяло. Тук трябва да си изясним и нещо друго.
към текста >>
Това е една органическа форма, съответстваща на чисто интелектуалния
живот
.
Във фините извивки на предния дял на мозъка се намира един орган, който се е формирал там едва през 14., 15. век.
Това е една органическа форма, съответстваща на чисто интелектуалния живот.
Това е една органическа форма, съответствуваща на чисто интелектуалния живот, характерен за тези столетия. Лесно можем да си представим, че е невъзможно да възникне едно такова образувание, без да настъпят, макар и малки, съответните изменения в целия човешки организъм. Всъщност човешката организация непрекъснато се променя, обаче тези промени могат да бъдат проследени само чрез Хрониката Акаша. Измененията в етерното тяло могат да бъдат констатирани най-добре именно там. И тогава ние установяваме, че хората в древна Гърция и в древен Египет са имали съвършено други етерни тела.
към текста >>
Това е една органическа форма, съответствуваща на чисто интелектуалния
живот
, характерен за тези столетия.
Във фините извивки на предния дял на мозъка се намира един орган, който се е формирал там едва през 14., 15. век. Това е една органическа форма, съответстваща на чисто интелектуалния живот.
Това е една органическа форма, съответствуваща на чисто интелектуалния живот, характерен за тези столетия.
Лесно можем да си представим, че е невъзможно да възникне едно такова образувание, без да настъпят, макар и малки, съответните изменения в целия човешки организъм. Всъщност човешката организация непрекъснато се променя, обаче тези промени могат да бъдат проследени само чрез Хрониката Акаша. Измененията в етерното тяло могат да бъдат констатирани най-добре именно там. И тогава ние установяваме, че хората в древна Гърция и в древен Египет са имали съвършено други етерни тела. Всички потоци на техните етерни тела са били други.
към текста >>
А сега, за да стигна до една мисъл, която може да бъде плодотворна за нас, аз бих искал първо да вмъкна една междинна забележка, да обърна именно внимание на това, че човекът може да приеме, да допусне съществуването на множество светове още в обикновения
живот
.
А сега, за да стигна до една мисъл, която може да бъде плодотворна за нас, аз бих искал първо да вмъкна една междинна забележка, да обърна именно внимание на това, че човекът може да приеме, да допусне съществуването на множество светове още в обикновения живот.
Човекът потъва в сън без да знае, че прониква в един друг свят. Че той проспива този свят, че не знае нищо за него, това не е никакво доказателство, че той не съществува. Но в този свят проникват по определен начин другите светове. Когато човекът се намира във физическия свят, той възприема чрез сетивата. Когато се оттегля вътре в себе си – не.
към текста >>
Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен
живот
.
Някой проявява към друг човек благосклонност и това ни харесва, или неблагосклонност и това не ни се нрави. Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо.
Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот.
Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия
живот
прониква нещо, което надвишава интелектуалното.
Това е нещо съвършено различно от изпитаното по чисто интелектуален път. Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот.
Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното.
Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот. Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен
живот
.
Простото размишление не може да направи да се роди в нас чувството, дали едно деяние е морално или неморално. Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното.
Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия. Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Простото размишление е една по-ниска степен на душевния
живот
, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия.
Могат да съществуват много надарени с ум интелектуални натури, които нямат никакво разбиране, никакво чувство за отблъскващото естество на едно егоистично действие. Това е един свят сам за себе си, същия свят, който забелязваме, когато се удивляваме от красивото и възвишеното в произведенията на изкуството или намираме грозното за отблъскващо. Това, което ни възвисява при произведенията на изкуството, ние можем да обхванем не с интелекта, а само с нашия духовен живот. Така ние можем да кажем: Чрез това в нашия живот прониква нещо, което надвишава интелектуалното. Когато един окултист наблюдава една душа в такъв момент, който тя изпитва отвращение при едно неморално действие или приятно чувство при едно морално такова, тази душа се докосва до една по-висока степен на душевен живот.
Простото размишление е една по-ниска степен на душевния живот, отколкото приятното или неприятното чувство при моралните или неморалните действия.
Когато човек постига по този начин в подсиленото етерно тяло по-интензивно чувство за моралното и неморалното, тогава може да се констатира не само едно постоянно укрепване на етерното тяло, а и също едно по-голямо укрепване, засилване на астралното тяло, едно особено пришпорване на астралните сили. Така щото ние можем да кажем: Един човек, който има особено фин усет за моралните и неморалните действия, постига особено мощни сили в астралното тяло, докато този, който укрепва своето етерно тяло само интелектуално – например чрез упражнения, които засилват паметта
към текста >>
Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен
живот
.
Този е характерният знак за всички Бодисатви, които стават Буда, че те водят един никому неизвестен живот.
В бъдеще човешката индивидуалност ще бъде предоставена все повече сама на себе си. За Бодисатвата ще бъде характерно, че той ще ходи много години непознат по света и после ще бъде познат по това, че чрез своята вътрешна сила той ще действува като напълно самостоятелен човек. В течение на хилядолетия, а също и от окултисти на новото време е било познато като изискване неговото същество да остане непознато през младостта до раждането на Разсъдъчната душа, дори до раждането на Съзнателната душа, и той да изпълни своята мисия само чрез себе си и чрез никой друг.
към текста >>
16.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния
живот
.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот.
И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>
– ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен
живот
въобще.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот. И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание?
– ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще.
И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален
живот
– което за духовния
живот
е най-висшето, към което имаме стремеж в този
живот
– тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
Когато задоволяваме нашето чувство за природата чрез Духовната наука, тогава трябва да ни завладее и нещо друго: Че в известно отношение е една привилегия да можем да бъдем в Духа на природата. Колко много хора живеят днес главно в културните градове и не могат да доловят вече нищо от възвисяващото, от Божествено-Духовното в природата!
И когато наблюдаваме природата с поглед, заострен от Духовната наука, ние знаем колко вътрешно е свързано онова, което наричаме морален живот – което за духовния живот е най-висшето, към което имаме стремеж в този живот – тогава ние знаем колко тясно е свързано това, което чувстваме в природата с това, което наричаме морал.
към текста >>
Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през
живот
а, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя.
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека.
Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя.
Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот. Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
към текста >>
Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния
живот
.
Може би е казано парадоксално, обаче е вярно, че онези които трябва да учат в града що е едно овесено, едно ръжено, едно ечемичено зърно, как изглеждат тези зърна, са за съжаление също отделени в своите сърца от най-дълбоките извори на морала, който трябва да царува в съществуванието. Когато размислим върху това, ние трябва да считаме като привилегия факта, че можем да бъдем близо до изворите на Духа на природата, защото тогава едно такова чувство от само себе си се свързва с едно друго, което подсилено от Духовната наука, трябва да живее в света – истината за реинкарнациите. Първоначално ние се докосваме до тази истина като до нещо, в което вярваме: Истината за повтарящите се земни съществувания на човека. Обаче как една душа да остане будна за тази истина в наши дни, когато виждаме по колко различни пътища хората минават през живота, където съществува такова рязко неравенство, което по необходимост трябва да бъде разлято по нашата земя.
Тогава човекът, който има привилегията да бъде близо до изворите на природата, чувствува добре, че не само има пълното основание да бъде доволен, че може да знае истините на Духовната наука, но чувствува също цялата отговорност, цялото задължение да познава духовния живот.
Защото какво ще отнесат като най-добро до Портата на смъртта онези хора, онези души, които днес имат привилегията да се наслаждават на мир и здраве в природата? Какво ще отнесат там те като свое най-добро нещо?
към текста >>
Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в
живот
.
Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория.
Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот.
И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации. Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие? То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване. И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява.
към текста >>
И това, което става по този начин
живот
, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен
живот
, действието му ще се прояви в следващите инкарнации.
Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория. Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот.
И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации.
Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие? То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване. И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява.
към текста >>
Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен
живот
, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие?
Когато хвърлим поглед върху това, което може да бъде научено от духовните Същества, които стоят по-близо до нас, отколкото беше случаят в деветнадесетото столетие, какво можем да научим ние? Можем да научим най-вече това, че в нашата найдълбока душа, в нашето най-дълбоко чувствуване можем да вземем със себе си нещо друго в следващите прераждания, именно когато се проникнем с Духовната наука, а не когато стоим далеч от нея. Днес ние наистина не сме заставени да приемем това, което Духовната наука може да ни даде като едно абстрактно учение, като една теория. Това, което Вашите души приемат, това което навлиза в тях като една теория, то съществува затова, за да се превърне цялото в живот. И това, което става по този начин живот, действува при някои хора още днес, още в тази инкарнация; ако то не се превърне в пълноценен живот, действието му ще се прояви в следващите инкарнации.
Всичко това се превръща в действителен, в непосредствен живот, представа за който можем да имаме само тогава, когато се вслушаме в онзи пророчески глас, който казва: Накъде отива това развитие?
То преминава с всичките си плодове в непосредственото външно съществуване. И онова, което днес можем само да кажем, да изговорим, да въплътим в нашите думи, се превръща в поглед, в поглед при по-младите, в поглед при повъзрастните, в поглед, който ощастливява.
към текста >>
Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния
живот
като нещо о
живот
воряващо нашия най-дълбок душевен
живот
.
Когато от яйцето се излюпва пиленцето също имаме един скок. Няма по-неверни думи от тези, че природата не прави никакви скокове. Навсякъде има скокове, внезапни скокове. И така, ние живеем във времето на един такъв преход. Ние сме минали през една календарна година, която има голямо значение: Годината 1899.
Началото на двадесетото столетие е важно за цялото културно развитие чрез изтичането на това, което от източния свят се влива в западния, смесва се там, за да изгрее онова, което може да бъде именно всмукано направо от природния живот като нещо оживотворяващо нашия най-дълбок душевен живот.
към текста >>
Както е в природата, така е и в моралния
живот
: И тук душевният
живот
изпитва едно преобразуване.
Както е в природата, така е и в моралния живот: И тук душевният живот изпитва едно преобразуване.
Ще се явят някои неща, за които днес хората нямат никакво предчувствие. Бих искал да спомена като пример само едно нещо: Ще има все повече и повече хора, а това ще се прояви особено при децата – при които ще бъде така, че когато човек иска да извърши това или онова в бъдеще, да извърши едно или друго дело в света, нещо в душата му ще проговори така, че той ще се почувства заставен да се откаже от някои действия и да се вслуша в нещо, което му се подсказва от духовния свят. Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние.
към текста >>
И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален
живот
.
Пред него примерно ще застане един факт, който ще стои пред очите му като видение. Това видение първоначално ще го засегне по един твърде особен начин. Тогава – ако се е запознал по-отблизо с Духовната наука – той ще се досети, че в това видение му се дава кармическия насрещен образ на току-що извършеното от него деяние. По този начин на душата се обръща внимание: Ти трябва да работиш така, че да се издигнеш и да се включиш в еволюцията на бъдещето. Ще се окаже, че никое действие не става без да има своето обратно действие върху извършилия го.
И това ще се превърне в един подтик, който ще регулира нашия морален живот.
Така моралните импулси ще бъдат постепенно потопени в нашата душа като една Карма, когато се подготвим да отворим нашите очи и нашите уши за това, което ни говори от духовните светове.
към текста >>
Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния
живот
така, като това бе описано днес.
Ние знаем, че ще мине още дълго време, докато хората се научат да виждат Духа. Но това ще започне в двадесетото столетие и в течение на три хиляди години все повече хора ще го постигат. Следващите три хилядолетия човечеството ще посвети на това.
Обаче за да могат да станат такива неща, също по разпореждане на духовното ръководство на човечеството, главните течения на развитието ще текат така, че все повече хора ще стигат до проникването в едно разбиране на окултния живот така, като това бе описано днес.
към текста >>
Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния
живот
, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят.
Тук имаме две главни течения. Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура.
Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят.
Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот. Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят. Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството.
към текста >>
Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен
живот
.
Тук имаме две главни течения. Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура. Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят.
Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот.
Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят. Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството. Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа.
към текста >>
Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя
живот
да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят.
Тук имаме две главни течения. Първото е известно чрез това, че съществува една така наречена западна философия и че онова, което са елементарни понятия за духовния свят, произхожда от чистите основи на философията. И забележително е онова, което се получава при един преглед на това, което постепенно се е случило в науката на западната култура. Ние виждаме там как някои хора стават чисто интелектуални, как други стоят на почвата на религиозния живот, но същевременно са изпълнени от това, което може да даде само стоящото зад всичко виждане на духовния свят. Навсякъде виждаме да блика от западната философия един духовен живот.
Искам да спомена само Владимир Соловьов, руския философ и мислител, един истински ясновидец, макар и през своя живот да е можал да вникне с поглед само три пъти в чисто духовния свят.
Първият път като деветгодишно момче, втория път в Британския музей и третия път – когато се е намирал в пустинята на Египет и е имал пред себе си египетското звездно небе. Тогава в него нахлу нещо, което може да бъде видяно само с ясновидския поглед. Като резултат, в него разцъфтя онова, което се изрази като пророчески поглед в развитието на човечеството. Избликва това, което Шелинг и Хегел бяха постигнали чрез чистото усилие на Духа. Тъй като те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора.
към текста >>
Кой разпали този духовен
живот
, който говори от всяка книга, който слиза надолу чак до ниските колиби?
Тъй като те стояха самотни на височините на мисълта, ние можем да ги поставим и тук на върха, на който впоследствие ще стоят и всички образовани хора. За всичко това се е говорило в течение на последните столетия и особено в последните четири столетия. Когато обгърнем с поглед това и го обработим с методите на практическия окултизъм – и това стана в последно време – за да изследваме именно това, което чисто интелектуалните глави са премислили от Хегел до Хекел, ние ще видим също, че тук действуват окултни сили. И тук се получава един твърде забележителен резултат: Можем да говорим за едно чисто вдъхновение именно при тези, които най-малко ни изглеждат такива. Кой вдъхнови всички тези духове, които стоят на чисто интелектуална основа?
Кой разпали този духовен живот, който говори от всяка книга, който слиза надолу чак до ниските колиби?
Откъде идва всичко това, което е абстрактен духовен живот в Европа и представлява такъв забележителен резултат?
към текста >>
Откъде идва всичко това, което е абстрактен духовен
живот
в Европа и представлява такъв забележителен резултат?
За всичко това се е говорило в течение на последните столетия и особено в последните четири столетия. Когато обгърнем с поглед това и го обработим с методите на практическия окултизъм – и това стана в последно време – за да изследваме именно това, което чисто интелектуалните глави са премислили от Хегел до Хекел, ние ще видим също, че тук действуват окултни сили. И тук се получава един твърде забележителен резултат: Можем да говорим за едно чисто вдъхновение именно при тези, които най-малко ни изглеждат такива. Кой вдъхнови всички тези духове, които стоят на чисто интелектуална основа? Кой разпали този духовен живот, който говори от всяка книга, който слиза надолу чак до ниските колиби?
Откъде идва всичко това, което е абстрактен духовен живот в Европа и представлява такъв забележителен резултат?
към текста >>
От духовния свят той самият е подтика на
живот
а, който проникна до разума, но след това се заблуди.
Когато нашите души са докоснати от онези думи, в които ангелски Същества витаят в ореола на ангелското дете, ние трябва да знаем, че в онази аура на Исус действуват силите на Нирманакайя на Буда. Оттогава духовните сили на Буда бяха присъединени към най-висшите индивидуалности в извършващите се дела, за които говори Мистерията на Голгота. Така че неговите сили продължават да действуват също в мирогледното течение на западните философи.
От духовния свят той самият е подтика на живота, който проникна до разума, но след това се заблуди.
към текста >>
Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в
живот
инска форма, във формата на един заек.
В осмото столетие живееше Йоан от Дамаск, който написа една книга под формата на роман. Върху какво? Той разказва, че някога е живял един бележит учител, който станал учител на Йозафат, който запознал Йозафат с това, което е Тайното Учение, съдържащо великите християнски истини. И когато проследим всичко това, в целия разказ намираме изключително дълбоки истини. Намираме също разкази от будистката литература.
Проследявайки същия въпрос, стигаме до една легенда, която разказва как Буда продължил да живее по-нататък, обаче не в земна човешка форма, а в животинска форма, във формата на един заек.
И когато един брахман вървял и намерил един заек – който бил маската на Буда – брахманът му се оплакал за мизерията на хората във външния свят, тогава Буда се хвърлил в един огън, който сам си приготвил и се опекъл, за да помогне на хората. Брахманът го взел и го пренесъл на Луната. След като знаем, че Луната е символ на една вечно съществуваща мъдрост, която живее в сърцата на хората, ние виждаме, че в старите легенди е било изградено и представено едно съзнание за саможертвата на Буда.
към текста >>
Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния
живот
.
Каква е задачата на Буда там навън, в света на Духа? Задачата е да разпалва постоянно в нашите сърца онези сили, от които може да бъде извлечена висшата мъдрост. Ето как трябва да разбираме това течение, което тече през целия свят. То е представено също и в една, макар и абстрактна форма, която съществува през нашето столетие. Обаче ние трябва да се стремим да познаем окултното значение на всяка една духовна форма.
Към това течение се прибавя другото, което е получило своето начало в Мистерията на Голгота, което се е съединило с течението на Буда в едно необходимо цяло и което също трябва да приемем в земния живот.
Това течение, което изхожда от Голгота и в което трябва да участвуват всички хора, идва при хората не само вътрешно; то е едно такова течение, което прониква цялото наше земно съществуване.
към текста >>
Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават
живот
а си тук, на Земята, принадлежат на Земята.
Докато в течението на Буда, както във всяко друго, имаме нещо, което засяга всички нас като хора, в Христовото Същество имаме един космически елемент.
Всички Бодисатви принадлежат към индивидуалностите, които преминават живота си тук, на Земята, принадлежат на Земята.
Индивидуалността на Христос идва от Слънцето и стъпва на Земята едва при Йоановото Кръщение; тя живя само три години във физическото тяло на Исус от Назарет. Характерно за тази индивидуалност на Христос е, че на нея е определено да действува само в период от три години в земния свят. Това е същото онова Същество, за което загатна Заратустра като го нарече Аура-Маздао, който стои зад видимото Слънце, същото онова Същество, за което възвестиха свещените Риши и за което гърците говореха като за Същество, стоящо в основата на Плерома (Пълнота). Това е Съществото, което постепенно стана Дух на Земята, стана аура на нашата Земя, откакто неговата кръв протече на Голгота. Първият човек, който можа до го види без посредничеството на физическото тяло, беше Павел.
към текста >>
В основата на всичко това не стоят лишени от
живот
молекули.
Онези хора, които четат такива неща, като „Изпитания на душата”, която аз успях да представя в Мюнхен, и които се досещат къде се крият тайнствените сили, сочещи към това, което се намира около нас в природата, които обръщат внимание на мъдростта на бъдещето, даже когато мъдростта на бъдещето се счита от мнозина за глупост на настоящето, както и мъдростта на настоящето често пъти е глупост на бъдещето, са забелязали, че занапред ще съществува една химия, проникната от Христовия Импулс и т.н. Всичко, което се разпростира навън в природата, идва от Духа. Така цветето е едно етерно същество и от друга страна чрез това цвете Духът е проникнал отвън в Земята.
В основата на всичко това не стоят лишени от живот молекули.
В това, което израства като форми от Земята, ни се показва найвисшия смисъл. Хората ще познават не само чрез вярата, те ще станат непосредствено знаещи.
към текста >>
Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този
живот
или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят.
Нови времена бяха настъпили, когато Йоан Кръстител проповядваше за Христос. Днес също можем да говорим за нови времена, спрямо които е необходима промяна в нашето отношение. Въпреки великите културни средства, които ще дойдат във външния свят, разбирането на човек трябва да се промени така, че неговата душа да има нещо повече и така той да вниква в духовния свят, който ще се изяви по нов начин именно в наше време.
Дали нещо от него ще стане видимо тук, в този живот или пред Портата на смъртта, или при новото раждане – ние не само ще видим този свят, но и ще сме в състояние да действуваме от този нов свят.
И най-доброто, което се намира често пъти в нас, ще прояви своето действие благодарение на това, че от Портата на смъртта, от другия свят ще бъдат изпращани към нас нови сили. И след като сме минали през Портата на смъртта по такъв начин, че сме вникнали в цялата необходимост от промяна на нашата епоха, за която си позволих да говоря днес, ние също ще сме в състояние да изпращаме тези нови сили.
към текста >>
17.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Всички ние сме проникнати от великата истина на учението за прераждането, за повторението на земните съществувания и трябва да си изясним, че това повторение на нашия
живот
има своя добър смисъл в развитието на нашата Земя.
Всички ние сме проникнати от великата истина на учението за прераждането, за повторението на земните съществувания и трябва да си изясним, че това повторение на нашия живот има своя добър смисъл в развитието на нашата Земя.
Когато се запитаме: Защо повтаряме този земен живот? – ние получаваме от окултните изследвания отговора, че в редуващите се Земни епохи изживяваме напълно различни неща на физическото поле, когато отново се явяваме на това поле. Нашите души са изживели нещо друго в онези инкарнации, които са последвали непосредствено след великата атлантска катастрофа, нещо друго в предхристиянските времена, нещо друго изживяват те в наше време.
към текста >>
Когато се запитаме: Защо повтаряме този земен
живот
?
Всички ние сме проникнати от великата истина на учението за прераждането, за повторението на земните съществувания и трябва да си изясним, че това повторение на нашия живот има своя добър смисъл в развитието на нашата Земя.
Когато се запитаме: Защо повтаряме този земен живот?
– ние получаваме от окултните изследвания отговора, че в редуващите се Земни епохи изживяваме напълно различни неща на физическото поле, когато отново се явяваме на това поле. Нашите души са изживели нещо друго в онези инкарнации, които са последвали непосредствено след великата атлантска катастрофа, нещо друго в предхристиянските времена, нещо друго изживяват те в наше време.
към текста >>
Тази Шеста културна епоха ще бъде последвана от Седмата, в която моралният
живот
ще бъде още повече задълбочен.
Тази Шеста културна епоха ще бъде последвана от Седмата, в която моралният живот ще бъде още повече задълбочен.
Докато през Шеста културна епоха хората ще изпитват дълбока радост при добрите и благородни дела, в Седмата културна епоха една такава дълбока радост ще бъде последвана от един морален импулс, т.е. от едно желание да извършат това, което е морално. Съществува голяма разлика между това да изпитваш дълбока радост при едно морално действие и да извършиш действие, което е морално. Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален живот.
към текста >>
Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален
живот
.
Тази Шеста културна епоха ще бъде последвана от Седмата, в която моралният живот ще бъде още повече задълбочен. Докато през Шеста културна епоха хората ще изпитват дълбока радост при добрите и благородни дела, в Седмата културна епоха една такава дълбока радост ще бъде последвана от един морален импулс, т.е. от едно желание да извършат това, което е морално. Съществува голяма разлика между това да изпитваш дълбока радост при едно морално действие и да извършиш действие, което е морално.
Така че можем да кажем: Нашата културна епоха е епоха на интелигентността, на ума; тя ще бъде последвана от културната епоха, която можем да наречем епоха на естетическото задоволство по отношение на доброто и естетическото отвращение по отношение на злото, а Седмата ще бъде епоха на действения морален живот.
към текста >>
Вие знаете, че когато човекът минава през Портата на смъртта, той „съблича” своето физическо и своето етерно тяло, че за кратко време след смъртта той има обратен поглед върху целия свой земен
живот
.
Вие знаете, че когато човекът минава през Портата на смъртта, той „съблича” своето физическо и своето етерно тяло, че за кратко време след смъртта той има обратен поглед върху целия свой земен живот.
После идва времето на един вид сънно състояние. И след няколко месеца или години човекът се събужда в астралното поле, в Камалока. Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина. В началото на живота в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие. За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на живота в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен живот, всичко, в което сме съгрешили.
към текста >>
Събуждането е последвано от
живот
а в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина.
Вие знаете, че когато човекът минава през Портата на смъртта, той „съблича” своето физическо и своето етерно тяло, че за кратко време след смъртта той има обратен поглед върху целия свой земен живот. После идва времето на един вид сънно състояние. И след няколко месеца или години човекът се събужда в астралното поле, в Камалока.
Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина.
В началото на живота в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие. За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на живота в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен живот, всичко, в което сме съгрешили. Колкото по-нагледно си изобразите този процес, толкова по-правилно ще си го представите: като че действително в началото на живота в Камалока един образ иска да се представи с регистъра на нашия физически живот.
към текста >>
В началото на
живот
а в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие.
Вие знаете, че когато човекът минава през Портата на смъртта, той „съблича” своето физическо и своето етерно тяло, че за кратко време след смъртта той има обратен поглед върху целия свой земен живот. После идва времето на един вид сънно състояние. И след няколко месеца или години човекът се събужда в астралното поле, в Камалока. Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина.
В началото на живота в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие.
За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на живота в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен живот, всичко, в което сме съгрешили. Колкото по-нагледно си изобразите този процес, толкова по-правилно ще си го представите: като че действително в началото на живота в Камалока един образ иска да се представи с регистъра на нашия физически живот.
към текста >>
За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на
живот
а в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен
живот
, всичко, в което сме съгрешили.
Вие знаете, че когато човекът минава през Портата на смъртта, той „съблича” своето физическо и своето етерно тяло, че за кратко време след смъртта той има обратен поглед върху целия свой земен живот. После идва времето на един вид сънно състояние. И след няколко месеца или години човекът се събужда в астралното поле, в Камалока. Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина. В началото на живота в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие.
За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на живота в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен живот, всичко, в което сме съгрешили.
Колкото по-нагледно си изобразите този процес, толкова по-правилно ще си го представите: като че действително в началото на живота в Камалока един образ иска да се представи с регистъра на нашия физически живот.
към текста >>
Колкото по-нагледно си изобразите този процес, толкова по-правилно ще си го представите: като че действително в началото на
живот
а в Камалока един образ иска да се представи с регистъра на нашия физически
живот
.
После идва времето на един вид сънно състояние. И след няколко месеца или години човекът се събужда в астралното поле, в Камалока. Събуждането е последвано от живота в Камалока, който се състои в това, че ние изживяваме по обратен път всичко онова, което сме изживели в своя минал земен път, но с тройно по-голяма бързина. В началото на живота в Камалока за всеки човек се ражда едно много важно събитие. За по-голяма част от хората от нашата Европа или въобще от по-новата културна епоха настъпва едно събитие, което се състои в това, че в началото на живота в Камалока една духовна индивидуалност ни показва като на един вид списък всичко онова, което сме извършили под влияние на егоизма в нашия последен земен живот, всичко, в което сме съгрешили.
Колкото по-нагледно си изобразите този процес, толкова по-правилно ще си го представите: като че действително в началото на живота в Камалока един образ иска да се представи с регистъра на нашия физически живот.
към текста >>
От това Вие можете да разберете, че в началото на
живот
а в Камалока човекът чувствува една много голяма отговорност спрямо предхристиянските сили за всичко онова, което го е увлякло надолу.
От това Вие можете да разберете, че в началото на живота в Камалока човекът чувствува една много голяма отговорност спрямо предхристиянските сили за всичко онова, което го е увлякло надолу.
И по отношение на окултния живот индивидуалността на Мойсей се явява като онази, която иска сметка за беззаконията, които стават в наше време.
към текста >>
И по отношение на окултния
живот
индивидуалността на Мойсей се явява като онази, която иска сметка за беззаконията, които стават в наше време.
От това Вие можете да разберете, че в началото на живота в Камалока човекът чувствува една много голяма отговорност спрямо предхристиянските сили за всичко онова, което го е увлякло надолу.
И по отношение на окултния живот индивидуалността на Мойсей се явява като онази, която иска сметка за беззаконията, които стават в наше време.
към текста >>
Тази легенда, която после беше забравена, ни разказва, че приемникът на Буда е бил запознат с християнските импулси от един представител на християнството на име Валаам и тя иска да ни покаже, че фактически онзи Бодистава, който дойде след Гаутама Буда беше приел християнските импулси в своя собствен душевен
живот
.
Наистина, работата стои така, че пет до шест столетия преди началото на нашето летоброене онази индивидуалност, която от Бодисатва стана Буда, не се е инкарнирала повече в едно физическо тяло и не може да се инкарнира в едно физическо тяло. В замяна на това тя изпраща от висшите светове, от свръхсетивните светове долу на Земята силите, вдъхновявайки всички носители на културата, които все още не са проникнати от Христовия Импулс. Съзнанието за това съществуваше в една прекрасна легенда, която Йоан от Дамаск е записал и която стана прочута във всички европейски страни през Средновековието. Това е легендата за Валаам и Йозафат, която всъщност ни показва как онзи, който е станал приемник на Буда – защото Йозафат е буквалното преобразуване на името Бодисатва – е бил запознат с християнските импулси именно от Валаам.
Тази легенда, която после беше забравена, ни разказва, че приемникът на Буда е бил запознат с християнските импулси от един представител на християнството на име Валаам и тя иска да ни покаже, че фактически онзи Бодистава, който дойде след Гаутама Буда беше приел християнските импулси в своя собствен душевен живот.
И наистина е така. Защото вторият импулс, който освен импулса на Буда продължава да действува сега в общочовешката еволюция, това е Христовият Импулс и този импулс е онзи, който занапред ще е в съответствие с издигането на човечеството до моралността. Ето защо можем да кажем: Макар и учението на Буда да е в неговия особен смисъл морално учение, то е именно едно морално учение, докато Христовият Импулс не е едно учение, а една сила. Той действува като морална сила, която все повече и повече се оформя така, че действително пронизва човечеството с моралност.
към текста >>
От тридесетте, четирдесетте години на това столетие ще се явят отделни хора, които ще са развили своя индивидуален
живот
до такава степен, че ще виждат етерния образ на Христос, както по времето на Исус от Назарет хората са виждали физическия Христос.
През Четвъртата следатлантска културна епоха това Христово Същество, което слезе от космическите висини, трябваше да се покаже първо във физическо тяло. В нашата Пета културна епоха интелектуалните сили ще се кондензират така, че човекът ще стане способен да вижда Христос не вече като физическа, а като етерна форма. Това събитие ще започне още от нашето, от двадесетото столетие.
От тридесетте, четирдесетте години на това столетие ще се явят отделни хора, които ще са развили своя индивидуален живот до такава степен, че ще виждат етерния образ на Христос, както по времето на Исус от Назарет хората са виждали физическия Христос.
И в следващите три хилядолетия ще се явяват все повече и повече хора, които ще виждат този етерен Христос, докато приблизително три хиляди години след нашето летоброене на Земята ще има достатъчен брой хора, които не ще се нуждаят от никакви Евангелия или от други документи, за да знаят за Христос, понеже те ще го виждат в душата си.
към текста >>
Нашите предишни стадии на развитие, нашите минали
живот
и могат да бъдат обхванати с думите: Ex deo nascimur, От Бога сме родени.
Нашите предишни стадии на развитие, нашите минали животи могат да бъдат обхванати с думите: Ex deo nascimur, От Бога сме родени.
Ако насочим нашето развитие така, че вместо Мойсей да срещнем Христос, с когото тогава нашата Карма ще се срастне, това може да бъде изразено чрез съществуващото от тринадесетото столетие християнско-розенкройцерско течение с думите: In Christo morimur, В Христос умираме.
към текста >>
Дали тогава във времето, когато Христос ще действува в човечеството като етерен Христос, ние ще се намираме в едно физическо тяло или ще бъдем в
живот
а между смъртта и новото раждане, това няма значение, ако още тук сме развили способността да Го виждаме.
Дали тогава във времето, когато Христос ще действува в човечеството като етерен Христос, ние ще се намираме в едно физическо тяло или ще бъдем в живота между смъртта и новото раждане, това няма значение, ако още тук сме развили способността да Го виждаме.
Да предположим например, че един човек не би могъл да види Христос в своето сегашно физическо въплъщение поради това, че умира рано. Но ако е постигнал тук разбирането за това, той ще може да Го вижда после, между смъртта и новото раждане. Онзи, който стои далеч от духовния живот и не постига никакво разбиране за Христос, ще остане далеч от познанието за Христос, включително до следващия си земен живот, когато евентуално би могъл да се издигне до въпросното познание. Следователно, с напредването на човече ството през трите културни епохи, през Петата, Шестата и Седмата, Христовият Импулс ще завладява все повече и повече Земята. Когато бе казано сега, че през Шестата културна епоха интелектуалността ще бъде възпирана от неморалността, от друга страна ние трябва също да разберем, че онзи, който тогава ще е парализирал своята интелектуалност чрез неморалността, ще трябва да се обърне с всичката си сила към Христос, за да се издигне чрез Него към моралността.
към текста >>
Онзи, който стои далеч от духовния
живот
и не постига никакво разбиране за Христос, ще остане далеч от познанието за Христос, включително до следващия си земен
живот
, когато евентуално би могъл да се издигне до въпросното познание.
Дали тогава във времето, когато Христос ще действува в човечеството като етерен Христос, ние ще се намираме в едно физическо тяло или ще бъдем в живота между смъртта и новото раждане, това няма значение, ако още тук сме развили способността да Го виждаме. Да предположим например, че един човек не би могъл да види Христос в своето сегашно физическо въплъщение поради това, че умира рано. Но ако е постигнал тук разбирането за това, той ще може да Го вижда после, между смъртта и новото раждане.
Онзи, който стои далеч от духовния живот и не постига никакво разбиране за Христос, ще остане далеч от познанието за Христос, включително до следващия си земен живот, когато евентуално би могъл да се издигне до въпросното познание.
Следователно, с напредването на човече ството през трите културни епохи, през Петата, Шестата и Седмата, Христовият Импулс ще завладява все повече и повече Земята. Когато бе казано сега, че през Шестата културна епоха интелектуалността ще бъде възпирана от неморалността, от друга страна ние трябва също да разберем, че онзи, който тогава ще е парализирал своята интелектуалност чрез неморалността, ще трябва да се обърне с всичката си сила към Христос, за да се издигне чрез Него към моралността. Само това ще може да му възвърне моралната сила.
към текста >>
В действителност тригодишният
живот
на Христос, неговото пребиваване в тялото на Исус от Назарет е същото, каквото е центърът на тежестта на Земята.
Ако някой твърди, че физическото Христово Събитие, явяването на Христос в едно физическо тяло, би могло да стане два пъти на Земята, той би твърдял в окултно отношение същото нещо, както ако някой би казал, че една везна ще работи по-добре, ако тя би имала две опорни точки вместо една.
В действителност тригодишният живот на Христос, неговото пребиваване в тялото на Исус от Назарет е същото, каквото е центърът на тежестта на Земята.
И както кобилицата на една везна може да се опира само на една точка, така и еволюцията на Земята може да има само един център на тежестта.
към текста >>
Следователно, трябва да правим разлика между инкарнацията на Йешу бен Пандира – един Бодисатва, дошъл след Гаутама Буда – която стана едно столетие преди нашето летоброене, и раждането на Исус от Назарет, което стана в началото на нашето летоброене, онзи Исус, който в продължение на три години от неговия
живот
беше проникнат от космическото Същество, което наричаме Христос.
Още преди да настъпи Събитието на Голгота, приемникът на Буда, следващият Бодисатва беше тук, за да подготви това събитие и за да го проповядва в своя кръг. Този Бодисатва, който дойде след Буда, беше например инкарниран в личността на Йешу бен Пандира едно столетие преди раждането на Исус от Назарет.
Следователно, трябва да правим разлика между инкарнацията на Йешу бен Пандира – един Бодисатва, дошъл след Гаутама Буда – която стана едно столетие преди нашето летоброене, и раждането на Исус от Назарет, което стана в началото на нашето летоброене, онзи Исус, който в продължение на три години от неговия живот беше проникнат от космическото Същество, което наричаме Христос.
към текста >>
Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато МайтрейяБуда ше следва примера на Христовия
живот
.
Това, което ще излиза от устните на МайтрейяБуда ще бъде протъкано по един чудесен начин от мощта на Христос.
Днес нашите окултни изследвания показват, че дори външно погледнато МайтрейяБуда ше следва примера на Христовия живот.
Когато в древни времена една велика индивидуалност се явяваше като учител на човечеството, това се проявяваше още от ранна младост в особените заложби, в душевността на съответното дете. Обаче наред с това винаги съществува и едно друго развитие, което протича така, че хората забелязват една пълна промяна на съответната личност при определена нейна възраст. Когато съответният човек достига определена възраст, става така, че неговият Аз напуска телесните си обвивки и в тях навлиза един друг Аз. Най-великият пример за това е самият Христос Исус, когато в тридесетата година на Исус от Назарет Христовата индивидуалност завладя неговите тела.
към текста >>
Обаче аз Ви призовавам не да вярвате, а да проверявате нещата с всичко, което познавате от
живот
а на историята, въобще с всичко, което можете да опитате.
Много от нещата, които казах днес, могат да бъдат проверени единствено със средствата на окултното изследване.
Обаче аз Ви призовавам не да вярвате, а да проверявате нещата с всичко, което познавате от живота на историята, въобще с всичко, което можете да опитате.
Аз съм напълно спокоен, защото колкото по-точно проверите нещата, толкова по-точно ще ги намерите потвърдени. В епохата на интелектуализма аз не апелирам към Вашата вяра в авторитета, а към интелектуалното проверяване на нещата от Ваша страна. И Бодисатва на двадесетото столетие не ще апелира към някои предвестници, които ще го прокламират за Майтрейя-Буда, а ще се уповава на силата на своето собствено слово и ще се утвърждава в света като напълно самостоятелна личност.
към текста >>
18.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Да се говори за Кристиян Розенкройц, това предполага едно голямо доверие в мистериите на духовния
живот
, едно доверие не само в личността, но и в големите тайни на духовния
живот
.
Да се говори за Кристиян Розенкройц, това предполага едно голямо доверие в мистериите на духовния живот, едно доверие не само в личността, но и в големите тайни на духовния живот.
Да бъде основан един нов клон, това винаги предполага и вяра в духовния живот.
към текста >>
Да бъде основан един нов клон, това винаги предполага и вяра в духовния
живот
.
Да се говори за Кристиян Розенкройц, това предполага едно голямо доверие в мистериите на духовния живот, едно доверие не само в личността, но и в големите тайни на духовния живот.
Да бъде основан един нов клон, това винаги предполага и вяра в духовния живот.
към текста >>
По това време духовният
живот
беше достигнал една мъртва точка в своето развитие.
Следователно, трябва да говорим за дванадесет индивидуалности. Нека сега да потърсим изходната точка на една нова култура в средата на тринадесетото столетие.
По това време духовният живот беше достигнал една мъртва точка в своето развитие.
Тогава достъпът до духовните светове беше затворен дори и за най-високо развитите личности. Тогава се събра този висш духовен колегиум. Дванадесетте мъдреци се събраха на едно място в Европа, за което още не може да се говори. Те представляваха целостта на цялото духовно знание на тяхното време и застъпваха седемте духовни направления.
към текста >>
Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога
живот
.
Обаче изходната точка на една нова културна епоха беше възможна само чрез това, че един тринадесети се яви всред дванадесетте. Този тринадесети не беше никакъв учен в смисъла на тогавашното време. Той беше една индивидуалност, която е била инкарнирана по времето на Мистерията на Голгота.
Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот.
Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях. Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети. Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло.
към текста >>
Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя
живот
, а и беше роден с тях.
Обаче изходната точка на една нова културна епоха беше възможна само чрез това, че един тринадесети се яви всред дванадесетте. Този тринадесети не беше никакъв учен в смисъла на тогавашното време. Той беше една индивидуалност, която е била инкарнирана по времето на Мистерията на Голгота. Той се беше подготвил за своята мисия чрез една смирена душевност, чрез един пламенен и отдаден на Бога живот.
Това беше една велика душа, един благочестив, вътрешно дълбоко мистичен човек, който не само изгради тези качества в хода на своя живот, а и беше роден с тях.
Ако си представите един млад човек, много благочестив, постоянно молещ се горещо на своя Бог, Вие ще имате пред погледа си образ на този тринадесети. Този тринадесетият израстна изцяло под грижите и възпитанието на дванадесетте и получи от всеки един онази мъдрост, която всеки един от тях можеше да му даде. Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло. Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство.
към текста >>
Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен
живот
и всеки действуваше според своите сили върху ученика.
В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло. Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството. Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии.
Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика.
Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния живот. А за това беше необходимо едно съответно въздействие върху тринадесетия.
към текста >>
Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния
живот
.
Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството. Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии. Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика.
Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния живот.
А за това беше необходимо едно съответно въздействие върху тринадесетия.
към текста >>
Стигна се дотам, че той прекъсна почти всякаква връзка с външния
живот
, изчезна всякакъв интерес към физическия свят.
Докато духовните сили на този тринадесетия нарастваха до безкрайност, неговите физически сили бързо намаляваха.
Стигна се дотам, че той прекъсна почти всякаква връзка с външния живот, изчезна всякакъв интерес към физическия свят.
Той живееше само за духовното развитие, за което получаваше подтик от дванадесетте. В него имаше едно отражение на мъдростта на дванадесетте. Работата стигна дотам, че тринадесетият отказваше всякаква храна и все повече слабееше. Тогава настъпи едно събитие, което можеше да се яви само веднъж в историята. Това беше едно от събитията, което можеше да настъпи само тогава, когато – заради плодовете, които такова едно събитие трябваше да донесе – макрокосмическите сили действуват съвместно.
към текста >>
Но чрез това също и неговото тяло беше о
живот
ворено по такъв начин, че това о
живот
воряване на напълно прозрачното тяло не може да бъде сравнено с нищо.
Те вливаха в тринадесетия своята мъдрост в кратки формули, които бяха като молитви, докато тринадесетият лежеше като мъртъв. Можем да си представим най-добре дванадесетте в кръг около тринадесетия. Това състояние завърши така, че душата на тринадесетия се пробуди като една нова душа. Той беше изпитал едно голямо преобразуване на своята душа. В нея имаше нещо като едно цялостно ново раждане на дванадесетте мъдрости, така щото и дванадесетте можаха да научат от тринадесетия нещо напълно ново.
Но чрез това също и неговото тяло беше оживотворено по такъв начин, че това оживотворяване на напълно прозрачното тяло не може да бъде сравнено с нищо.
Ученикът можеше да говори сега за напълно нови изживявания. Дванадесетте можаха да разберат, че той беше минал през Павловото изживяване пред Дамаск: това беше като едно повторение на видението на апостол Павел пред Дамаск. Сега в течение на няколко седмици тринадесетият възпроизведе цялата мъдрост, която беше получил от дванадесетте, обаче в една нова форма. Тази нова форма беше такава, като че ли беше дадена от самия Христос. Това, което той им разкри, те нарекоха истинско християнство, синтез на всички религии и те правеха разлика между това истинско християнство и християнството на епохата, в която живееха.
към текста >>
Едно обновление на теософския
живот
можа да настъпи, защото малката Кали Юга (Тъмната епоха) изтече през 1899 година.
Така излъчванията на етерното тяло на Кристиян Розенкройц продължиха да действуват и през деветнадесетото столетие.
Едно обновление на теософския живот можа да настъпи, защото малката Кали Юга (Тъмната епоха) изтече през 1899 година.
Ето защо днес достъпът на духовния свят е по-лесен и духовното развитие е възможно в много по-голям размер. Отдадеността към засилващото се етерно тяло на Кристиян Розенкройц ще може да донесе на хората новото ясновидство и ще събуди висши духовни сили. Но това ще бъде възможно само за онези хора, които правилно следват школата на Кристиян Розенкройц. Досега за целта беше необходима езотерична розенкройцерска подготовка. Обаче двадесетото столетие има мисията да направи това тяло толкова мощно, че то да действува също и екзотерично.
към текста >>
19.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Важно е избраният да обърне внимание на определено събитие или на няколко събития в своя
живот
.
Онези, които Кристиян Розенкройц иска да направи свои ученици, са избирани от него по един особен начин.
Важно е избраният да обърне внимание на определено събитие или на няколко събития в своя живот.
Този избор от Кристиян Розенкройц става така, че някой човек стига в своя живот до една решаваща повратна точка, до една кармична криза. Да предположим например, че някой човек се готви да извърши нещо, което би го довело до смъртта. Такива неща могат да бъдат от най-различно естество. Човекът върви по един път, който може да стане много опасен за него, може би в близост до една пропаст, без той да забележи това. Случва се тогава, че съответният човек, намиращ се може би само на няколко стъпки от пропастта, чува един глас: Спри!
към текста >>
Този избор от Кристиян Розенкройц става така, че някой човек стига в своя
живот
до една решаваща повратна точка, до една кармична криза.
Онези, които Кристиян Розенкройц иска да направи свои ученици, са избирани от него по един особен начин. Важно е избраният да обърне внимание на определено събитие или на няколко събития в своя живот.
Този избор от Кристиян Розенкройц става така, че някой човек стига в своя живот до една решаваща повратна точка, до една кармична криза.
Да предположим например, че някой човек се готви да извърши нещо, което би го довело до смъртта. Такива неща могат да бъдат от най-различно естество. Човекът върви по един път, който може да стане много опасен за него, може би в близост до една пропаст, без той да забележи това. Случва се тогава, че съответният човек, намиращ се може би само на няколко стъпки от пропастта, чува един глас: Спри! – така, че той трябва да спре, без да знае защо.
към текста >>
Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в
живот
а не се е намесила някаква физическа личност.
За отбелязване е обаче, че това е само външният знак, но най-важният знак на външното духовно призоваване. Към вътрешното призоваване принадлежи това, че избраният човек се е занимавал с нещо духовно, с теософия или с друга духовна наука. Външното събитие, което Ви дадох за пример, е един факт във физическия свят. Гласът, който се чува обаче, не е човешки глас. Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят.
Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност.
Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот.
към текста >>
Такива събития могат да се случат в
живот
а веднъж, а също така и често пъти.
Външното събитие, което Ви дадох за пример, е един факт във физическия свят. Гласът, който се чува обаче, не е човешки глас. Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят.
Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти.
Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.
към текста >>
Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен
живот
; първият ми
живот
беше загубен.
Събитието е нагласено винаги така, че съответният човек знае много точно, че гласът е дошъл от духовния свят. Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика.
Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен.
Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.
към текста >>
Този нов, подарен по милост
живот
, дава на ученика светлина през целия му следващ
живот
.
Първоначално някой може да мисли, че един човек е скрит някъде и че гласът идва от него, обаче когато ученикът е узрял, той открива, че в живота не се е намесила някаква физическа личност. Накратко казано, работата стои така, че благодарение на това събитие, ученикът знае много точно, че съществуват съобщения от духовния свят. Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен.
Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот.
Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв. По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.
към текста >>
По-нататъшният
живот
не би имал същата стойност без това събитие.
Такива събития могат да се случат в живота веднъж, а също така и често пъти. Сега трябва да разберем въздействието на всичко това върху душата на ученика. Ученикът си казва: По милост ми е подарен един по-нататъшен живот; първият ми живот беше загубен. Този нов, подарен по милост живот, дава на ученика светлина през целия му следващ живот. Той има тогава определено чувство, което можем да предадем с думите: Без това мое розенкройцерско преживяване аз бих бил мъртъв.
По-нататъшният живот не би имал същата стойност без това събитие.
към текста >>
Мнозина от тези, които присъствуват тук, могат да проверят своя минал
живот
и да констатират, че подобни събития са се случвали в
живот
а им.
Може да се случи обаче един човек да е преживял това един или няколко пъти и въпреки това да не дойде веднага до теософията или Тайната наука. Обаче по-късно може да се яви споменът за едно такова изживяване.
Мнозина от тези, които присъствуват тук, могат да проверят своя минал живот и да констатират, че подобни събития са се случвали в живота им.
Но днес хората обръщат твърде малко внимание на подобни неща. Изобщо трябва да сме наясно, че минаваме покрай много важни събития без да ги забележим. Това е едно указание за начина, по който става призоваването на по-висшите ученици на розенкройцерството.
към текста >>
Тогава той стига може би до мисълта: Всъщност ти се намираше тук, пред една кармическа криза, всъщност в този момент твоят
живот
трябваше да свърши, ти щеше да изгубиш своя
живот
; ти беше спасен само чрез нещо, което е близко до случайността.
Такова едно събитие или ще мине покрай съответния човек без да бъде забелязано и тогава впечатлението се заличава и той не счита това събитие за нещо важно, или да предположим, че такъв човек е внимателен и не счита това изживяване за незначително.
Тогава той стига може би до мисълта: Всъщност ти се намираше тук, пред една кармическа криза, всъщност в този момент твоят живот трябваше да свърши, ти щеше да изгубиш своя живот; ти беше спасен само чрез нещо, което е близко до случайността.
От този час нататък един втори живот беше прибавен към първия живот. И ти трябва да считаш втория живот като подарен и да се отнасяш към него съобразно този факт.
към текста >>
От този час нататък един втори
живот
беше прибавен към първия
живот
.
Такова едно събитие или ще мине покрай съответния човек без да бъде забелязано и тогава впечатлението се заличава и той не счита това събитие за нещо важно, или да предположим, че такъв човек е внимателен и не счита това изживяване за незначително. Тогава той стига може би до мисълта: Всъщност ти се намираше тук, пред една кармическа криза, всъщност в този момент твоят живот трябваше да свърши, ти щеше да изгубиш своя живот; ти беше спасен само чрез нещо, което е близко до случайността.
От този час нататък един втори живот беше прибавен към първия живот.
И ти трябва да считаш втория живот като подарен и да се отнасяш към него съобразно този факт.
към текста >>
И ти трябва да считаш втория
живот
като подарен и да се отнасяш към него съобразно този факт.
Такова едно събитие или ще мине покрай съответния човек без да бъде забелязано и тогава впечатлението се заличава и той не счита това събитие за нещо важно, или да предположим, че такъв човек е внимателен и не счита това изживяване за незначително. Тогава той стига може би до мисълта: Всъщност ти се намираше тук, пред една кармическа криза, всъщност в този момент твоят живот трябваше да свърши, ти щеше да изгубиш своя живот; ти беше спасен само чрез нещо, което е близко до случайността. От този час нататък един втори живот беше прибавен към първия живот.
И ти трябва да считаш втория живот като подарен и да се отнасяш към него съобразно този факт.
към текста >>
Когато едно такова изживяване пробужда в един човек вътрешното настроение, че от този час той счита своя
живот
като нещо подарено, това прави днес един такъв човек последовател на Кристиян Розенкройц.
Когато едно такова изживяване пробужда в един човек вътрешното настроение, че от този час той счита своя живот като нещо подарено, това прави днес един такъв човек последовател на Кристиян Розенкройц.
Защото тъкмо този е неговият начин да призовава душите при себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова изживяване, може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа към неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята Карма възможността за едно такова изживяване.
към текста >>
Нашият
живот
би бил едно непрестанно разлагане, един процес на гниене, ако бихме се отдали само на желанията и страстите.
Всичко, което в природата се отлага от един разтвор като твърдо вещество, което може да се утаи, средновековният розенкройцер наричаше сол. Но когато средновековният розенкройцер гледаше това образуване на солта, представата му за него беше съвършено различна от тази на днешния човек. Защото наблюдаването на един такъв процес трябваше да действува като една молитва в душата на човека, който искаше да го опознае отблизо. Ето защо средновековният розенкройцер се стремеше да си обясни какво би трябвало да стане в неговата душа, ако и в нея също би станало това образуване на солта. Той разсъждаваше така: Човешката природа непрекъснато се унищожава чрез инстинктите и страстите.
Нашият живот би бил едно непрестанно разлагане, един процес на гниене, ако бихме се отдали само на желанията и страстите.
И ако човек действително иска да се защити срещу този процес на гниене, той трябва постоянно да се отдава на чисти, стремящи се към духовното, мисли. Касаеше се за по-висшето развитие на неговите мисли. Средновековният розенкройцер знаеше, че ако в една инкарнация не води борба със своите страсти, в следващата инкарнация той ще се роди с предразположение към една или друга болест, но ако пречисти своите страсти, в следващата инкарнация ще е предразположен към добро здраве. Процесът, преодоляващ чрез духовна работа силите, водещи към разлагане – това е микрокосмическото образуване на солта. Така ние можем да разберем как за средновековния розенкройцер един такъв природен процес можеше да се превърне в най-смирената молитва.
към текста >>
Ние ще ги намерим чрез това, че изчаваме Духовната наука и чрез сериозна медитация и концентрация се отдаваме напълно на вътрешния
живот
на душата.
Как да намерим сега ние тези скрити сили, които тогава водеха до ясновидство, как да ги намерим отново?
Ние ще ги намерим чрез това, че изчаваме Духовната наука и чрез сериозна медитация и концентрация се отдаваме напълно на вътрешния живот на душата.
Чрез такова вътрешно развитие, занимаването с природата става отново едно жертвоприношение. За целта хората трябва да минат през това, което днес наричаме Духовна наука. Хиляди хора трябва да се отдадат на Духовната наука, да водят един вътрешен живот, за да може в бъдеще духовната истина да бъде отново възприемана зад илюзията на външната природа. Тогава, в бъдеще, една макар и малка група хора ще може да изживее събитието на Павел от Дамаск и ще вижда етерния Христос, който свръхсетивно ще навлиза между хората. Обаче първо човекът трябва отново да стигне до духовното наблюдение на природата.
към текста >>
Хиляди хора трябва да се отдадат на Духовната наука, да водят един вътрешен
живот
, за да може в бъдеще духовната истина да бъде отново възприемана зад илюзията на външната природа.
Как да намерим сега ние тези скрити сили, които тогава водеха до ясновидство, как да ги намерим отново? Ние ще ги намерим чрез това, че изчаваме Духовната наука и чрез сериозна медитация и концентрация се отдаваме напълно на вътрешния живот на душата. Чрез такова вътрешно развитие, занимаването с природата става отново едно жертвоприношение. За целта хората трябва да минат през това, което днес наричаме Духовна наука.
Хиляди хора трябва да се отдадат на Духовната наука, да водят един вътрешен живот, за да може в бъдеще духовната истина да бъде отново възприемана зад илюзията на външната природа.
Тогава, в бъдеще, една макар и малка група хора ще може да изживее събитието на Павел от Дамаск и ще вижда етерния Христос, който свръхсетивно ще навлиза между хората. Обаче първо човекът трябва отново да стигне до духовното наблюдение на природата. Който не познава целия вътрешен смисъл на работата на розенкройцерите, може да вярва, че човечеството се намира още на същата степен, както преди две хиляди години. Преди да бъде изминат този процес, който е възможен единствено чрез Духовната наука, човекът не ще може да стигне до духовното виждане. Има много хора, които са благочестиви и добри, които не признават Духовната наука, обаче всъщност са теософи.
към текста >>
20.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Човекът е сложно същество и когато говорим за човешкия душевен
живот
, за човешкия вътрешен
живот
, съвсем не бива да си представяме този душевен, този вътрешен
живот
като прост, елементарен, а следва да имаме търпението и постоянството да проникваме в него все по-дълбоко, за да можем постепенно да разберем действително това чудесно устройство, тази чудесна организация на божествено-духовните Същества, каквато се явява човекът.
Днес най-напред ще се занимаем отчасти с въпроса защо себепознанието трябва да бъде трудно за човека.
Човекът е сложно същество и когато говорим за човешкия душевен живот, за човешкия вътрешен живот, съвсем не бива да си представяме този душевен, този вътрешен живот като прост, елементарен, а следва да имаме търпението и постоянството да проникваме в него все по-дълбоко, за да можем постепенно да разберем действително това чудесно устройство, тази чудесна организация на божествено-духовните Същества, каквато се явява човекът.
Преди да вникнем в същността на познанието две неща могат да ни се сторят очебийни в живота на човешката душа.
към текста >>
Преди да вникнем в същността на познанието две неща могат да ни се сторят очебийни в
живот
а на човешката душа.
Днес най-напред ще се занимаем отчасти с въпроса защо себепознанието трябва да бъде трудно за човека. Човекът е сложно същество и когато говорим за човешкия душевен живот, за човешкия вътрешен живот, съвсем не бива да си представяме този душевен, този вътрешен живот като прост, елементарен, а следва да имаме търпението и постоянството да проникваме в него все по-дълбоко, за да можем постепенно да разберем действително това чудесно устройство, тази чудесна организация на божествено-духовните Същества, каквато се явява човекът.
Преди да вникнем в същността на познанието две неща могат да ни се сторят очебийни в живота на човешката душа.
към текста >>
Тези два полюса се проявяват, когато наблюдаваме човека в две положения, в две състояния на
живот
а.
Също както магнитът има северен полюс и южен полюс, както във външния свят светлото и тъмното се явяват като главни отсенки на светлината, така и душата има, така да се каже, два душевни полюса на нейното съществуване.
Тези два полюса се проявяват, когато наблюдаваме човека в две положения, в две състояния на живота.
Една такава жизнена ситуация възниква тогава, когато виждаме, да речем, един човек, стоящ на улицата, потопен напълно в съзерцаването на едно красиво, величествено, необикновено природно явление. Ние виждаме как той не помръдва нито ръка, нито крак, как почти не отвръща поглед от природното явление или от предмета, който му прави впечатление и който той наблюдава, а забелязваме, че той е ангажиран с вътрешните образи на това, което вижда пред очите си. Ние казваме: Той е потънал в съзерцание, представя си заобикалящия го свят. Това би било едно положение, на което бихме искали да се спрем.
към текста >>
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния
живот
и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс.
Едно друго положение би било следното: Някой човек върви по улицата и се чувствува обиден, чувствува се уязвен. Без много да размисля, обхванат от гняв и поддавайки се на този гняв, той нанася удар или нещо подобно на този, който го е обидил. Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече.
Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс.
Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс. Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния
живот
.
Тук ние виждаме една проява на онези сили, които произхождат от гнева. Ние виждаме тук импулси на волята и можем много добре да си представим, че тези импулси не са били предхождани от особено много мисли и представи, че може би съответният човек не би нанесъл удар, а че би възпрепятстувал избухването на гнева, ако би размислил повече. Така ние имаме пред себе си две крайни действия: Едното, което се представя пред нас като една представа, при което съзнателната воля е напълно заличена и другото, при което е заличен мисловния живот и при което веднага се преминава към изпълнението на един волев импулс. Тези са двете неща, които ни представят въобще двата крайни полюса на човешката душа. Импулсивността на волята е единият полюс; безволевото отдаване на едно съзерцание, представата, мисленето, докато волята мълчи – този е другият полюс.
Така ние бихме имали фактите чисто екзотерично, чрез самото наблюдаване на външния живот.
към текста >>
Бихме могли да се запитаме как стои всъщност работата с разглеждането на
живот
а, как стои работата с разглеждането на представите и мисленето от една страна, и с волята и нейните импулси при будността и при спането от друга страна.
Тогава пред нас се изправя една друга полярност, а именно полярността между будността и спането. Ние добре знаем какво означава в окултно отношение сънят и будността. Според елементарните понятия на нашето антропософско познание ние знаем, че при будността четирите съставни части на човешкото същество – физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът – се проникват една в друга и действуват съвместно. При съня обаче физическото и етерното тяло остават в леглото, докато астралното тяло и Азът са излъчени в онзи огромен свят, който граничи непосредствено с нашия физически свят. Ние бихме могли да разгледаме тези факти също и по друг начин.
Бихме могли да се запитаме как стои всъщност работата с разглеждането на живота, как стои работата с разглеждането на представите и мисленето от една страна, и с волята и нейните импулси при будността и при спането от друга страна.
към текста >>
Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически
живот
, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин.
Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля.
Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез!
към текста >>
Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния
живот
.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля.
Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот.
Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля. Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля.
към текста >>
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния
живот
своите волеви импулси.
Ние можем да си представим тези факти и по един съвършено друг начин. Когато отидем по-навътре в нещата, забелязваме, че в обикновеното будно състояние на своя физически живот, човекът има обикновено твърде малко власт над своята воля. Волята е нещо, което се изплъзва твърде много от дневния живот. Разгледайте внимателно какво ние наричаме човешка воля.
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси.
Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм. Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център.
към текста >>
Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен
живот
и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център.
Вие ще се убедите колко малко владее човек през време на дневния живот своите волеви импулси. Разгледайте колко малко от това, което вършите от сутрин до вечер, произтича действително от собственото мислене и изработване на представи, от личното, индивидуалното решение. Когато някой чука на вратата и казвате: Влез! , Вие едва ли ще наречете това едно действително решение на Вашето собствено мислене и на Вашата собствена воля. Когато сте гладни и сядате на трапезата, невъзможно е да кажете, че това е едно Ваше волево решение, защото то е предизвикано от процесите във Вашия организъм.
Сега опитайте да поставите пред погледа си Вашия дневен живот и ще видите колко малко е повлияна волята от човешкия център.
Коя е причината за това?
към текста >>
Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в
живот
а, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния
живот
нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня.
Според окултизма нещата стоят така, че по отношение на волята човекът денем всъщност спи, т.е. той съвсем не живее в своите волеви импулси. Ние можем да си изработваме все по-добри и по-добри понятия и представи, дори да станем по-морални, по-изтънчени хора, обаче по отношение на волята не можем да сторим абсолютно нищо.
Когато пораждаме в себе си по-добри мисли, ние косвено действуваме върху волята, обаче по отношение на самата воля, такава, каквато се проявява в живота, ние не можем да упражняваме никакви въздействия, защото във всекидневния живот нашата воля може да бъде директно повлияна само по един заобиколен път, по заобиколния път чрез съня.
Когато спите, Вие не мислите, не си служите с представи. Представите и мисленето изчезват при заспиването.
към текста >>
Денем спи волята, нощем спи
живот
ът на представите.
Ето защо сутрин ние се чувствуваме укрепнали. Защото това, което прониква в нашия организъм е от волево естество. Че ние не възприемаме тази работа на волята, че не знаем нищо за нея, ще ни се стори напълно вероятно, когато размислим, че нашето мислене, нашите представи заспиват, когато ние заспиваме. Ето защо искаме да дадем първо един повод за по-нататъшно размишление, за по-нататъшна медитация. Вие ще установите, че колкото повече напредвате в себепознанието, толкова повече се убеждавате в истинността на това изречение: Човекът спи по отношение на своята воля, когато е буден и спи по отношение на своето мислене, когато спи.
Денем спи волята, нощем спи животът на представите.
към текста >>
Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния
живот
.
Ако човекът няма съзнание за това, че волята не спи през нощта, то иде оттам, че той разбира бодърствуването само в представния живот.
Волята не спи през нощта, а действува като един истински огнен елемент, работи над тялото за да възстанови това, което е било изразходвано през деня.
към текста >>
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и
живот
ът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл.
Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове. От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>
Целият душевен
живот
се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен
живот
като се опитаме да свържем този душевен
живот
, микрокосмическия душевен
живот
, с това, което познаваме като по-висши светове.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса.
Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове.
От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>
От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен
живот
е
живот
ът на представите.
Следователно в човека има два полюса: Волевите импулси и животът на наблюдението, на представите и в тези два полюса хората се отнасят в напълно противоположен смисъл. Това обаче са само два полюса. Целият душевен живот се състои в различните нюанси между тези два полюса и сега ние ще се приближим още повече до този душевен живот като се опитаме да свържем този душевен живот, микрокосмическия душевен живот, с това, което познаваме като по-висши светове.
От това, което бе казано, видяхме, че единият полюс на нашия душевен живот е животът на представите.
към текста >>
Този
живот
на представите е нещо, което за външния, материалистично мислещ човек, се явява като нещо недействително.
Този живот на представите е нещо, което за външния, материалистично мислещ човек, се явява като нещо недействително.
Нали често чуваме да се казва: Ах, представите и мислите са само представи и мисли! Който говори така, иска да покаже, че когато имаме в ръката си парче хляб или месо, това е една действителност, но че една мисъл е само една мисъл. Счита се, че човекът не може да яде мисли, ето защо те не са нещо действително, а „само” мисли. Но защо те са само мисли? Защото това, което човекът нарича свои мисли се отнася към това, което всъщност са мислите, както един сянков образ към самия действителен предмет, който го произвежда.
към текста >>
Вие ще имате правилна представа за тези неща, ако помислите: От Вашата глава постоянно се отправят течения към астралното поле и тези течения са сенките, които опосредствуват мисловния
живот
във Вашата глава.
– аз я нарисувах само схематично. В тази глава се намират мислите, които искам да представя чрез тези щрихи. Обаче тези мисли, които се намират в главата, ние трябва да си ги представяме като живи Същества – тук горе в астралното поле. Там действуват най-различните видове Същества, там гъмжи от представи и действия, които хвърлят своите сянкови образи върху човека и тези процеси се отразяват в човешката глава като мислене.
Вие ще имате правилна представа за тези неща, ако помислите: От Вашата глава постоянно се отправят течения към астралното поле и тези течения са сенките, които опосредствуват мисловния живот във Вашата глава.
(Вж. схемата).
към текста >>
Но освен това, което наричаме мисловен
живот
, за човешката душа съществува и един друг
живот
.
Но освен това, което наричаме мисловен живот, за човешката душа съществува и един друг живот.
В живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата. Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия. Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия. Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти.
към текста >>
В
живот
правим разлика между
живот
а на мислите и
живот
а на чувствата.
Но освен това, което наричаме мисловен живот, за човешката душа съществува и един друг живот.
В живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата.
Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия. Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия. Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното.
към текста >>
Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения
живот
ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия.
Но освен това, което наричаме мисловен живот, за човешката душа съществува и един друг живот. В живот правим разлика между живота на мислите и живота на чувствата. Между чувствата различаваме такива на приятност, на симпатия и чувства на неприятност, на антипатия.
Първите се пораждат, когато виждаме справедливи действия, действия, изразяващи благоволение, а антипатия изпитваме при действия, изразяващи обикновения живот ние правим разлика между – това не е съвсем точно, но аз го казвам, за да имаме представа за него от ежедневието – в обикновения зложелателство, зла воля, несправедливи действия.
Това е вече нещо повече от чистото мислене, то е нещо различно. Ние можем да си представяме нещо, да мислим нещо по отношение на изцяло неутрални обекти. Обаче тези душени изживявания на симпатия и антипатия ние изпитваме само при красивото, доброто или по отношение на лошото, грозното. Както всичко онова, което възниква като мисли, сочи към астралното поле, така всичко, което свързано със симпатия и антипатия, сочи към това, което наричаме нисшия Девакан. И също както преди малко начертах линиите, свързващи астралното поле с представите, с мислите, така бих могъл сега да очертая линиите, свързващи чувствата на симпатия и антипатия с Девакана или с небесния свят.
към текста >>
После в човешкия
живот
съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия.
После в човешкия живот съществува нещо трето, което трябва добре да различаваме от чистото предпочитание към доброжелателните действия.
Има разлика в това дали стоим някъде и наблюдаваме едно смислено, доброжелателно действие и изпитваме чувство на приятност, или дали ние самите поставяме волята си в действие, за да извършим самите ние едно доброжелателно действие. Аз бих нарекъл приятното чувство към красивите, добри действия и неприятното чувство към лошите и грозни действия естетически елемент, а това, което тласка човека да върши добро – морален елемент. Моралното стои по-високо от чисто естетическото, чистото задоволство стои по-ниско, отколкото това, човек да се чувствува подтикнат да върши добро или зло. Доколкото нашата душа се чувствува подтикната към действия, доколкото тя чувствува моралните импулси, тези импулси са сянкови образи на висшия Девакан, на горния небесен свят.
към текста >>
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен
живот
, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния
живот
.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот.
През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния
живот
като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята.
И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия.
Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения
живот
, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот. През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия.
Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, о
живот
ворява цялото ни съществуване.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност.
Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване.
Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>
Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния
живот
.
Между тези два полюса, между полюса на волята, който бди през нощта, и интелектуалния полюс, който бди през деня, се намира естетическият кръг, който постоянно съществува в човека. Защото през деня човекът е напълно буден. Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване.
Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот.
И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня. Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот. А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>
Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен
живот
.
Само най-прозаичните, най-големите филистери бодърствуват винаги, когато са будни. Всъщност хората трябва да сънуват нещо и през деня, те трябва да могат да сънуват нещо също и през бреме на будността, трябва да могат да се отдават на изкуството, на поезията или на друга жизнена дейност, която не е насочена към грубата действителност. Тези, които постъпват така, създават една връзка, чието обратно въздействие освежава, оживотворява цялото ни съществуване. Да се остави човек на такива мисли, това е така да се каже нещо, което прониква като сънуване в будния живот. И Вие знаете, че заспивайки, ние сънуваме; тогава ние имаме действителните сънища, които навлизат в нашето съзнание по време на съня.
Това е нещо, от което всички хора се нуждаят, всички, които не искат да водят само един прозаичен, сух, нездрав дневен живот.
А сънуването настъпва и без това през нощта, човек няма нужда да го призовава. И тъкмо това е средното, което стои между двата полюса на нощното и дневното сънуване: способността да живеем във фантазията.
към текста >>
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният
живот
, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния
живот
, както и великите открития.
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития.
А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан. А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят. Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
към текста >>
Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият
живот
е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния
живот
, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
Така ние имаме и тук нещо троично в душата: Интелектуалният живот, чрез който действително сме будни и носим в себе си сянковите образи на астралното поле, когато през деня се оставяме на мислите, така че да възникват най-полезните хрумвания на всекидневния живот, както и великите открития. А през време на съня, когато сънуваме, когато тези сънища се явяват в нашето спящо съзнание, тогава в нас се отразяват образите на висшия небесен свят или на висшия Девакан. А когато после работим през време на съня и отпечатваме в нашата воля моралност – това ние не можем да възприемаме направо, а само в нейните действия, когато сме в състояние да пренесем през нощта това влияние на божествено-духовните Същества в нашето мислене, тогава импулсите, които приемаме, са отражения от горния Девакан, от горния небесен свят.
Това са моралните импулси и чувства, които живеят в нас и които ни позволяват да кажем: Всъщност човешкият живот е оправдан само чрез това, че ние поставяме нашите мисли в служба на доброто и красивото, и оставяме нашата интелектуална дейност да бъде проникната от истинския пулс на божествено-духовния живот, оставяме я да бъде проникната от моралните импулси.
към текста >>
Това, което представяме по този начин като човешки духовен
живот
първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на
живот
а, се получава от по-дълбокото окултно изследване.
Това, което представяме по този начин като човешки духовен живот първо чрез едно външно екзотерично разглеждане, а след това чрез едно донякъде мистично разглеждане на живота, се получава от по-дълбокото окултно изследване.
И тогава ни се показва онова, което сега описахме вече външно като процеси, което ясновидството може да установи също и при човека. Когато днес човекът стои пред нас в будно състояние и ясновидското око го наблюдава, то констатира, че от сърцето към главата непрекъснато се движат определен светлинни лъчи. Ако искаме да нарисуваме това схематично, тук би трябвало да изобразим областта на сърцето и после от тази област теченията, които отиват към мозъка и обгръщат вътре в главата онзи орган, който в анатомията е описан като епифизна жлеза. От сърцето към главата поемат един вид светлинни лъчи и там те обгръщат епифизата. Тези течения възникват поради това, че човешката кръв е една физическа субстанция, едно вещество, което постоянно се превръща в етерна субстанция, така че в областта на сърцето става един постоянен преход на кръвта във фина етерна субстанция и тази етерна субстанция тече нагоре към главата и – просветвайки – обгръща със своите течения епифизата.
към текста >>
Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния
живот
повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса.
Ние бихме измерили цялото значение на това как тези две течения се срещат в човека само тогава, когато от една страна премислим това, което първо бе казано за душевния живот повече външно, а именно как той се проявява в неговата троична полярност на интелектуалното, естетическото и моралното, което тече отгоре надолу, от мозъка към сърцето, докато от друга страна стигаме до цялото значение на казаното, ако поставим пред погледа си съответното явление в Макрокосмоса.
Днес това съответно явление трябва да бъде описано като резултат на най-грижливи окултни изследвания от последните години, изследвания, предприети от истинските розенкройцери. Макрокосмическите процеси следва да бъдат разглеждани в съответствие с микрокосмическите. Защото се оказва – и Вие все повече ще се убеждавате в това – че също и в Макрокосмоса се разиграват процеси, сходни на тези в Микрокосмоса.
към текста >>
стигналата до край Карма на техния минал
живот
и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло.
Обаче едно свързване на тези две течения става само тогава, когато човек проявява правилно разбиране за това, което се съдържа в Христовия Импулс. Иначе не може да стане никакво свързване, иначе двете течения се отблъскват взаимно, отново се раздалечават едно от друго. Ние постигаме разбиране само тогава, когато го усвояваме с оглед на всяка отделна епоха от Земното развитие. Във времето, когато Христос Исус живя на Земята, правилно разбиране на предстоящите факти можеха да проявят онези, които идваха при неговия предтеча Йоан Кръстител и се оставяха да бъдат кръстени чрез формулата, която е изразена в Евангелието. Те получаваха Кръщението, за да променят греха, т.е.
стигналата до край Карма на техния минал живот и за да научат, че сега най-важният Импулс на Земното развитие ще слезе в едно физическо тяло.
Обаче развитието на човечеството напредва по-нататък и за нашето днешно време е важно човекът да се научи да разбира, че трябва да се издигне до духовно-научното познание и постепенно да разпали онова, което тече от сърцето към мозъка по такъв начин, че то да се отвори за антропософията. Последствието от това ще бъде, че той ще може да приеме това, което започва да действува от двадесетото столетие нататък: етерният Христос вместо физическия Христос от Палестина.
към текста >>
Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния
живот
и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство.
Защото ние сме стигнали до онази точка, където етерният Христос навлиза в Земния живот и първоначално ще стане видим само за малък брой хора, които ще развият едно естествено ясновидство.
След това през следващите три хиляди години той ще става видим за все повече хора. Всичко това трябва да настъпи, то е едно природно събитие. Че то наближава, е също така вярно, както и това, че през деветнадесетото столетие станаха открития, свързани с електричеството. Че определен брой хора ще видят етерния Христос, че ще преживеят събитието от Дамаск, тази е истината. Важното ще бъде обаче хората да се научат да наблюдават, да издебват момента, когато Христос ще започне да се приближава към тях.
към текста >>
Но чрез това, което стана през време на тези три години, хората узряха, за да могат да виждат онзи Христос, който ще ходи в етерно тяло, който ще може да действува също така реално в Земния
живот
, както физическият Христос по времето на палестинската действителност.
Така ние виждаме великия, мощен напредък в това, че на Христос беше необходимо да ходи три години в едно добре подготвено физическо тяло, за да стане видим за сетивните очи.
Но чрез това, което стана през време на тези три години, хората узряха, за да могат да виждат онзи Христос, който ще ходи в етерно тяло, който ще може да действува също така реално в Земния живот, както физическият Христос по времето на палестинската действителност.
Ако не разглеждат такива неща с неясни сетива, хората ще знаят, че имат работа с етерното тяло, което ще ходи сред физическия свят, но те ще знаят, че това е единственото тяло, което може да действува във физическия свят, както иначе действува едно човешко физическо тяло. Това етерно тяло ще се различава от едно физическо тяло само по това, че същевременно то ще бъде на две, три, даже на стотици места, което е възможно само за една етерна, не обаче и за една физическа форма. И последиците за човечеството ще са тези, че двата полюса, за които споменах по-рано – интелектуалният и моралният полюс – ще се съединяват все повече и повече, ще се слеят в едно цяло. Това ще бъде постигнато чрез факта, че в течение на следващите хилядолетия хората ще се научат все повече и повече да виждат етерния Христос в света. Те ще бъдат все повече и повече проникнати – също и през дена – от прякото действие на доброто в духовните светове.
към текста >>
И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия
живот
.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността.
И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот.
Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот. И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс.
към текста >>
Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния
живот
.
Онова, по което човек ще може да познае този, който някога ще стане Майтрейя-Буда, е нещо добре познато на всички истински мистици от Изтока и на тези, които притежават християнско знание. Онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който, за разлика от Синовете на огъня, ще се явява като Бодисатва във физическо тяло, ще може да бъде познат по това, че докато е млад никой човек не ще предчувствува каква индивидуалност се крие в него. Винаги ще бъде така, че онези, които разбират нещата, ще познаят при един такъв човек, че в него е въплътен Бодисатва едва между неговата тридесета и тридесет и пета година. Тогава настъпва нещо като един вид смяна на личността. И самият Майтрейя-Буда ще бъде разпознат от човечеството именно в тридесет и третата година на неговия живот.
Както Христос Исус започна своето дело в тридесет и третата си година, така Бодисатвите, които отсега нататък ще проповядват Христос, ще бъдат разпознати в тридесет и третата година на техния живот.
И самият Майтрейя-Буда, който като преобразен Бодисатва ще говори за великите тайни на съществуването с велики, мощни слова, за които днес не може да се даде никаква представа, той ще говори на един език, който първо трябва да бъде създаден, защото днес никой човек не би могъл да намери думите, с които някога Майтрейя-Буда ще говори на хората. Днес не може да се говори така на хората, понеже все още не съществува физически орган за това. От устата на озарения ще се разливат не само учения, а неговите учения ще вливат в човешките души морални импулси, морални подтици. Такива думи още не могат да бъдат изговорени от един физически ларинкс. Сега те могат да съществуват само в моралните светове.
към текста >>
Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния
живот
чрез това, което днес наричаме „антропософия”.
Антропософията е подготовка за всичко това, което ще дойде в бъдеще. Онези, които приемат сериозно развитието на човечеството, искат развитието на душите да не потъне в блатото, а да върви напред така, че Земята действително да стане свободна в нейната духовна част, да остави своята по-голяма част да отпадне като един труп, защото хората могат да провалят цялото дело.
Онези, които искат мировото дело да успее, трябва да постигнат истинско разбиране за духовния живот чрез това, което днес наричаме „антропософия”.
Така антропософията става един дълг, познанието става нещо, което чувствуваме, нещо, по отношение на което носим отговорност. И когато се научим да чувствуваме и да упражняваме волята си по този начин, когато нашите чувства се пораждат от тези мирови тайни и ни подтикват да бъдем антропософи, тогава цялостното ни светоусещане е правилно. И тогава антропософията не бива да бъде за нас нещо, което задоволява нашето любопитство, а тя трябва да стане нещо, без което ние просто не можем да живеем. Едва в този случай ние ще чувствуваме в правилния смисъл, едва тогава ще живеем като живи градивни камъни в онази велика сграда, която трябва да бъде построена в душите на хората и която ще може да се разпростре над хората.
към текста >>
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в
живот
а между смъртта и новото раждане.
Така антропософията е отварянето спрямо истинските мирови явления, както те ще застанат пред хората на бъдещето, пред нашите собствени души, независимо от това дали ще бъдем във физическо тяло или ще се намираме вече в живота между смъртта и новото раждане.
Този поврат ще ни засегне, независимо дали ще бъдем във физическо тяло или ще сме отхвърлили това физическо тяло. Само че хората трябва да постигнат разбиране за тези събития още докато се намират тук на Земята във физическо тяло, понеже между смъртта и едно ново раждане те ще бъдат засегнати от това, което ще настъпи. За онези, които постигнат разбиране за Христос сега във физическо тяло, за тях ще бъде все едно дали ще живеят още на Земята, когато настъпи момента да видят Христос, или ще са минали вече през Портата на смъртта. Обаче онези, които сега отхвърлят разбирането на Христос, ако са минали вече през Портата на смъртта, по времето, когато настъпи това събитие, ще трябва да чакат до следващото въплъщение, защото основата не може да бъде положена между смъртта и новото раждане. Обаче когато основата веднъж е положена, тя продължава да съществува и Христос ще бъде видим за съответните хора също и между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Така антропософията става за нас нещо, което ние изучаваме не само с оглед на физическия
живот
, а нещо, което има стойност също и тогава, когато ще сме минали вече през Портата на смъртта.
Така антропософията става за нас нещо, което ние изучаваме не само с оглед на физическия живот, а нещо, което има стойност също и тогава, когато ще сме минали вече през Портата на смъртта.
към текста >>
21.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
СЪДЪРЖАНИЕ НА
ЖИВОТ
А
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЖИВОТА
към текста >>
Когато разглеждаме човешкия душевен
живот
, той се дели главно на три части, които в известно отношение са независими една от друга, но все пак стоят в тясна връзка помежду си.
Когато разглеждаме човешкия душевен живот, той се дели главно на три части, които в известно отношение са независими една от друга, но все пак стоят в тясна връзка помежду си.
към текста >>
Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият
живот
на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет.
Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет.
Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове. В своя мисловен живот човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове. Какво представлява този живот на представите, всеки може да си състави един възглед за това по следния начин: Даден човек застава пред един предмет и започва да го разглежда. После той се обръща на обратната страна. Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ.
към текста >>
В своя мисловен
живот
човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове.
Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет. Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове.
В своя мисловен живот човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове.
Какво представлява този живот на представите, всеки може да си състави един възглед за това по следния начин: Даден човек застава пред един предмет и започва да го разглежда. После той се обръща на обратната страна. Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ. Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за живота на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен живот.
към текста >>
Какво представлява този
живот
на представите, всеки може да си състави един възглед за това по следния начин: Даден човек застава пред един предмет и започва да го разглежда.
Първото нещо, което застава пред нас, когато разглеждаме самите себе си като душа, е нашият живот на представите, който в известно отношение включва нашето мислене и нашето спомняне, нашата памет. Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове. В своя мисловен живот човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове.
Какво представлява този живот на представите, всеки може да си състави един възглед за това по следния начин: Даден човек застава пред един предмет и започва да го разглежда.
После той се обръща на обратната страна. Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ. Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за живота на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен живот.
към текста >>
Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за
живот
а на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен
живот
.
Споменът и мислите не са нещо физическо, те принадлежат на невидимото, на свръхсетивните светове. В своя мисловен живот човекът има едно указание за наличието на по-висшите светове. Какво представлява този живот на представите, всеки може да си състави един възглед за това по следния начин: Даден човек застава пред един предмет и започва да го разглежда. После той се обръща на обратната страна. Той не е забравил веднага предмета, а запазва в себе си един негов образ.
Така ние имаме представа за света около нас и можем, когато говорим за живота на представите, да ги разглеждаме като една част от нашия душевен живот.
към текста >>
Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен
живот
, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи?
Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи?
Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия. Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо. Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите.
към текста >>
Живот
ът на чувствата е нещо напълно различно от
живот
а на мислите, на представите.
Ние можем да съзрем една втора част от нашия душевен живот, когато се запитаме: Нямаме ли ние по отношение на нещата и на Съществата още нещо в душата си, освен нашите представи? Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия. Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо. Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения.
Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите.
В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>
В
живот
а на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при
живот
а на представите.
Да, ние имаме също и нещо друго. То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия. Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо. Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите.
В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите.
Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот. Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>
Живот
ът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен
живот
.
То е това, което наричаме чувства на любов и на омраза, което в нашето мислене наричаме симпатия и антипатия. Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо. Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите.
Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот.
Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>
Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви –
живот
ът на представите и
живот
ът на душевните вълнения.
Ние намираме, че едно нещо е красиво, друго грозно, обичаме едното, мразим другото, намираме, че едно е добро, а друго лошо. Ако искаме да резюмираме това, което се явява тук в нашата душа, можем да говорим за душевни вълнения. Животът на чувствата е нещо напълно различно от живота на мислите, на представите. В живота на чувствата имаме едно много по-интимно, по-вътрешно указание за това, което е невидимо, отколкото при живота на представите. Животът на душевните вълнения е една втора част от нашия душевен живот.
Така ние имаме вече две съставки на душата, две форми на нейните прояви – животът на представите и животът на душевните вълнения.
към текста >>
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен
живот
– нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
Ние забелязваме една трета съставна част на душата, когато казваме, че намираме дадено нещо не само красиво или грозно, не само добро или лошо, а се чувствуваме подтикнати да извършим това или онова, имаме импулса да действуваме. Когато предприемаме да извършим нещо велико или само да уловим един предмет, тогава в нашата душа също трябва да има един импулс, един подтик, който ни дава повод за това. Тези импулси, тези подтици се превръщат постепенно в навици и не е нужно при всичко, което вършим, да прилагаме подтици. Когато например излезем навън и сме си поставили за цел да отидем на гарата, ние не си поставяме намерението да направим първата, втората и третата крачка; ние отиваме именно на гарата.
В основата на всичко това стои третата съставна част на нашия душевен живот – нашите волеви подтици, нещо, което е напълно извън видимото.
към текста >>
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и
живот
а на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове?
– с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси. Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия
живот
:
живот
а на представите,
живот
а на душевните вълнения и нашите волеви импулси.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове? – с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята.
Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси.
Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Когато размислим малко върху нашия душевен
живот
, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
Ако сега свържем поставения в началото въпрос: Притежава ли обикновеният човек опорна точка, за да приеме съществуването на по-висши светове? – с тези три свойствени на човека импулса, ние трябва да вземем под внимание и живота на сънищата, как той се отнася към трите елемента на душата – импулса на мислите, душевното вълнение и импулса на волята. Ние можем да различим ясно тези три отделни части на нашия живот: живота на представите, живота на душевните вълнения и нашите волеви импулси.
Когато размислим малко върху нашия душевен живот, ние можем да направим ясна разлика между тези три отделни части.
към текста >>
Да вземем първо
живот
а на представите.
Да вземем първо живота на представите.
Този живот на представите протича през целия ден, именно когато не сме лишени от мисли. Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите. Те като че ли се превръщат в един вид мъгла. Те отслабват все повече и повече и накрая можем да заспим. Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването.
към текста >>
Този
живот
на представите протича през целия ден, именно когато не сме лишени от мисли.
Да вземем първо живота на представите.
Този живот на представите протича през целия ден, именно когато не сме лишени от мисли.
Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите. Те като че ли се превръщат в един вид мъгла. Те отслабват все повече и повече и накрая можем да заспим. Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването. Един човек не би могъл да си представи, че ако действително спи – следователно не така, както спи ясновидецът – той е в състояние да продължава своя мисловен живот по същия начин.
към текста >>
Този
живот
на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването.
Да вземем първо живота на представите. Този живот на представите протича през целия ден, именно когато не сме лишени от мисли. Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите. Те като че ли се превръщат в един вид мъгла. Те отслабват все повече и повече и накрая можем да заспим.
Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването.
Един човек не би могъл да си представи, че ако действително спи – следователно не така, както спи ясновидецът – той е в състояние да продължава своя мисловен живот по същия начин. Животът на мислите, съответно животът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим.
към текста >>
Един човек не би могъл да си представи, че ако действително спи – следователно не така, както спи ясновидецът – той е в състояние да продължава своя мисловен
живот
по същия начин.
Този живот на представите протича през целия ден, именно когато не сме лишени от мисли. Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите. Те като че ли се превръщат в един вид мъгла. Те отслабват все повече и повече и накрая можем да заспим. Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването.
Един човек не би могъл да си представи, че ако действително спи – следователно не така, както спи ясновидецът – той е в състояние да продължава своя мисловен живот по същия начин.
Животът на мислите, съответно животът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим.
към текста >>
Живот
ът на мислите, съответно
живот
ът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим.
Ние имаме представи през целия ден и когато вечерта сме уморени, първо се замъгляват представите. Те като че ли се превръщат в един вид мъгла. Те отслабват все повече и повече и накрая можем да заспим. Този живот на представите, какъвто го имаме на физическото поле, трае следователно от събуждането до заспиването. Един човек не би могъл да си представи, че ако действително спи – следователно не така, както спи ясновидецът – той е в състояние да продължава своя мисловен живот по същия начин.
Животът на мислите, съответно животът на представите, който ни изпълва от събуждането до заспиването, трябва да угасне и едва тогава можем да заспим.
към текста >>
Тук се проявяват нашите душевни вълнения и
живот
ът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим.
Обаче човекът трябва да си каже: Представите, които има и които непрекъснато са го занимавали през деня, и които той винаги има, ако не дреме напълно, не са никаква пречка за заспиването. Че това е така виждаме най-добре, когато преди заспиване се отдаваме на особено оживени представи, например задълбочавайки се в една трудна книга. Когато сме мислили наистина интензивно, ние заспиваме най-добре и когато не можем да заспим, добре е да вземем една книга или да се занимаем с нещо, при което се налага да мислим напрегнато, например когато изучаваме една математическа книга. Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас.
Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим.
Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим. Следователно, докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, напротив чувства, онова, което вълнува нашата душа, вълнува я силно, ни пречи да заспим. Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня. От това можем вече да видим, че животът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично към цялото наше съществуване, отколкото живота на нашите представи.
към текста >>
От това можем вече да видим, че
живот
ът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично към цялото наше съществуване, отколкото
живот
а на нашите представи.
Това ще ни помогне да заспим, а именно когато се занимаваме с нещо, което е от дълбок интерес за нас, например един роман, който съдържа много неща, представляващи интерес за самите нас. Тук се проявяват нашите душевни вълнения и животът на нашите душевни вълнения е нещо, което ни пречи да заспим. Когато си лягаме с развълнувана душа, когато знаем, че сме обременили душата си с нещо, или когато изпитваме особена радост в душата си, радост, която още не е угаснала, тогава много често се въртим в леглото и не можем да заспим. Следователно, докато представите, които не са придружени от душевни вълнения, ни изморяват така, че лесно заспиваме, напротив чувства, онова, което вълнува нашата душа, вълнува я силно, ни пречи да заспим. Невъзможно е да направим едно разделение, което е необходимо, когато искаме да проникнем в състоянието на съня.
От това можем вече да видим, че животът на нашите душевни вълнения се отнася поразлично към цялото наше съществуване, отколкото живота на нашите представи.
към текста >>
Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че
живот
ът на нашите представи не продължава в нашите сънища.
Ако искаме да направим необходимата разлика, ние обаче следва да вземем под внимание и нещо друго, а именно нашите сънища. На първо време човек би могъл да вярва – когато се намира под въздействието на сънищата – че това са представи, които продължават своето съществуване в съня.
Когато обаче проверим нещата съвсем точно, ще забележим, че животът на нашите представи не продължава в нашите сънища.
Това, което има свойството да изморява нашата душа, не продължава по време на съня. Подобно нещо се случва само тогава, когато нашите представи са свързани със силни душевни вълнения. Душевните вълнения са тези, които се явяват в образите на сънищата. За да разберем това, трябва обаче да проверим точно нещата. Например: Някой сънува, че е отново млад и преживява това или онова.
към текста >>
Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото
живот
а на представите.
Може би ние все още сме свързани с някогашния приятел, не сме се откъснали напълно от него. Вероятно съществува още някое душевно вълнение, което е свързано с него. В сънищата не се явява нищо, което да не е свързано с душевни вълнения. Съобразно с това тук трябва да направим определено заключение, а именно: Щом представите, които нашето будно съзнание опосредствува, не се явяват в сънищата, това е едно доказателство за факта, че те не преминават в съня. Щом душевните вълнения ни пречат да заспим, това доказва, че те не ни напускат, че трябва да са налице, за да могат да се явяват в образите на сънищата.
Това се дължи на факта, че душевните вълнения са много по-вътрешно свързани с истинското същество на човека, отколкото живота на представите.
Ние внасяме душевните вълнения също и в съня. Следователно, те са една съставна част на душата, която остава свързана с нас също и по време на съня. Противоположно на обикновените представи, душевните вълнения са нещо, което преминава с нас в съня, което следователно е свързано много по-тясно с човешката индивидуалност, отколкото обикновеното мислене, което не е пропито с душевни вълнения.
към текста >>
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния
живот
.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот.
От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
към текста >>
Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия
живот
.
Не е нужно човек да бъде някакъв ясновидец, за да изживее това, нужно е само да наблюдава душевния живот. От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи.
Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън. Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Живот
ът на нашите волеви импулси е свързан с нашия
живот
още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
От това следва нещо твърдо важно. Нашите волеви импулси действуват преди заспиването и ние ги усещаме като нещо, което ни оплодява. Ние чувствуваме извънредно голямо укрепване. По отношение на чистите душевни вълнения трябваше да кажем, че те са свързани с нашата индивидуалност по-тясно, отколкото с нашето обикновено мислене, отколкото с нашето обикновено образуване на представи. Така че за това, което са нашите волеви импулси, трябва да кажем, че това е нещо, което не само остава при нас по време на съня, а нещо, което се превръща в едно засилване, в едно укрепване на нашия живот.
Животът на нашите волеви импулси е свързан с нашия живот още по-вътрешно, отколкото душевните вълнения и който наблюдава често момента на заспиването, чувствува, че когато не може да се върне към никакви добри волеви импулси от изтеклия ден, този факт действува така, като че нещо в него бива умъртвено от това, което преминава в състоянието на сън.
Следователно, волевите импулси са свързани със здравето и болестта, с нашата жизнена сила.
към текста >>
Следователно,
живот
ът на нашите мисли е нещо свръхсетивно.
Ние не можем да виждаме мислите. Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи.
Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно.
Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно. Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас. Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че
живот
ът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Ние виждаме букета от рози първо с обикновените средства на физическото възприемане. Обаче когато човек се обръща или се отдалечава, образът на предмета остава в него. Той не вижда предмета, но може да си го представи. Следователно, животът на нашите мисли е нещо свръхсетивно. Нашите вълнения, нашите волеви импулси, дори и когато се превръщат наистина в дела, остават нещо свръхсетивно.
Но същевременно ние знаем, когато вземем под внимание всичко, което казахме досега, че животът на нашите мисли, който не е проникнат от нашите волеви импулси, е най-малко тясно свързан с нас.
Но някой би могъл да помисли, че току-що казаното се опровергава от това, че на следващия ден нашите представи от предния ден отново се явяват пред душата, че можем да си спомним за тях. Да, ние трябва именно да си спомним. Трябва да извикаме в паметта си нашите представи отново по свръхсетивен начин.
към текста >>
Нашият обикновен
живот
на мислите стига само до астралния свят.
Нашият обикновен живот на мислите стига само до астралния свят.
Можем да имаме и найостроумните мисли и все пак: Мисли, които не са носени от душевни вълнения, от чувства, не отиват по-далеч от астралния свят, нямат никакво значение за другите светове. С това обаче Вие разбирате основното, което е присъщо за официалната наука, за сухата, прозаична външна наука: С мисли, които не са проникнати от чувства, никой човек не може да каже нищо относно другите светове, освен астралния. При обикновени отношения мисленето на научния изследовател, на химика, на математика протича без никакви душевни вълнения, без никакви чувства: Това не отива по-далече освен до повърхността. Даже от едно научно изследване се изисква да протича именно по този начин и затова то прониква само до астралния свят.
към текста >>
Нашите симпатии могат да бъдат свързани също така с нашата по-нисша природа, нагоните и инстинктите също пораждат един
живот
на чувствата и това води до нисшия Девакан.
Напротив, изкуството, музиката, живописта въвеждат човека в нисшия Девакан. Някой би могъл да възрази: Ако чувствата ни довеждат в нисшия Девакан, тогава нагоните, желанията, инстинктите биха вършили същото. И те наистина го вършат. Това обаче е само едно доказателство за факта, че с нашите чувства ние сме по-дълбоко свързани, отколкото с нашите мисли.
Нашите симпатии могат да бъдат свързани също така с нашата по-нисша природа, нагоните и инстинктите също пораждат един живот на чувствата и това води до нисшия Девакан.
Докато това, което имаме като погрешни мисли, ние го оставяме в Камалока, това, което сме развили като душевни вълнения, като чувства, отива с нас в света на Девакана и се „отпечатва” в нас чак до следващата инкарнация и в последствие се проявява в нашата Карма. Чрез нашия чувствен живот, доколкото той има тези две страни, ние или се издигаме в света на Девакана, или го принизяваме.
към текста >>
Чрез нашия чувствен
живот
, доколкото той има тези две страни, ние или се издигаме в света на Девакана, или го принизяваме.
Някой би могъл да възрази: Ако чувствата ни довеждат в нисшия Девакан, тогава нагоните, желанията, инстинктите биха вършили същото. И те наистина го вършат. Това обаче е само едно доказателство за факта, че с нашите чувства ние сме по-дълбоко свързани, отколкото с нашите мисли. Нашите симпатии могат да бъдат свързани също така с нашата по-нисша природа, нагоните и инстинктите също пораждат един живот на чувствата и това води до нисшия Девакан. Докато това, което имаме като погрешни мисли, ние го оставяме в Камалока, това, което сме развили като душевни вълнения, като чувства, отива с нас в света на Девакана и се „отпечатва” в нас чак до следващата инкарнация и в последствие се проявява в нашата Карма.
Чрез нашия чувствен живот, доколкото той има тези две страни, ние или се издигаме в света на Девакана, или го принизяваме.
към текста >>
Това означава, че когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че ние имаме очи, за да го виждаме: чрез това човекът стои във връзка с физическия свят; чрез това, че той развива своя мисловен
живот
, той стои във връзка с астралния свят; чрез това, че развива своя чувствен
живот
, той стои във връзка със света на нисшия Девакан и чрез своя морален
живот
човекът стои във връзка с висшия Девакан.
От световете, с които човекът стои в такава тясна връзка чрез своята троична душевна природа, а също и чрез своята физическа природа, от тези светове изхождат онези сили, които могат да водят човека през света.
Това означава, че когато разглеждаме един предмет на физическия свят, това може да стане само благодарение на факта, че ние имаме очи, за да го виждаме: чрез това човекът стои във връзка с физическия свят; чрез това, че той развива своя мисловен живот, той стои във връзка с астралния свят; чрез това, че развива своя чувствен живот, той стои във връзка със света на нисшия Девакан и чрез своя морален живот човекът стои във връзка с висшия Девакан.
към текста >>
От световете, които посочихме, изхождат сили, които проникват в нашия
живот
.
От световете, които посочихме, изхождат сили, които проникват в нашия живот.
Тук трябва първо да отбележим, че в епохата, която стои зад нас, хората бяха насочвани предимно към това да възприемат влиянията на физическия свят. Тази епоха стои вече зад нас и носи името Гръцко-латинска епоха. В тази епоха Христос действаше на Земята във физическо тяло. Понеже тук човекът беше предразположен главно към това да възприема влиянията на физическия свят, Христос трябваше да се яви на физическото поле.
към текста >>
Христовият Импулс е сила и
живот
, моралната сила, която пронизва хората.
Когато извикаме всичко това пред душата си, ние можем да кажем: Христос е истинският морален импулс, който пронизва човечеството с морална сила.
Христовият Импулс е сила и живот, моралната сила, която пронизва хората.
Обаче тази морална сила трябва да бъде разбрана. Именно за нашата епоха е необходимо Христос да бъде възвестен. Ето защо антропософията има и тази задача, да оповести идването на Христос в етерна форма.
към текста >>
Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на
живот
а си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят.
За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда. Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене. Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин.
Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят.
По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето. Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност. Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда.
към текста >>
Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя
живот
, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност.
Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето.
Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност.
Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда. Приемник на Гаутама Буда – Бодисатва стана онази индивидуалност, която в миналото, сто години преди Христос беше инкарниран като Йешу бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христос във физическо тяло.
към текста >>
Тогава Христовото Същество трябваше чрез своя
живот
предварително да покаже на хората целта на Земното развитие и Той можеше да действува само така.
Начинът, по който човечеството е поучавано от своите ръководители, особено от един Бодисатва, който ще стане МайтреяБуда, коренно се променя в различните епохи. Така, както днес се изучава Духовната наука, тя не можеше да бъде изучавана през Гръцко-римската епоха, защото никой тогава не би я разбрал.
Тогава Христовото Същество трябваше чрез своя живот предварително да покаже на хората целта на Земното развитие и Той можеше да действува само така.
към текста >>
За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане сила и
живот
в него.
Тук е постигната една върхова точка. Обаче, който сега развива интелигентност, а пропуска следващите възможности за развитие, той сам ще се унищожи чрез своята интелигентност. Тогава тя ще действува като един вътрешен огън, който ще го изгаря, ще го направи толкова незначителен и слаб, че ще стане глупав и не ще може да върши нищо, един огън, който ще го унищожи в епохата, в която моралните импулси ще са достигнали тяхната върхова точка. Докато днес един човек може да бъде много опасен със своето неморално остроумие, тогава той ще стане безвреден. В замяна на това душата ще има все повече и повече морални сили, а именно такава морална сила, каквато днес човек не може да си представи.
За да приеме човек Христовия Импулс в себе си, е необходима най-високата сила и моралност, така че Христовият Импулс да стане сила и живот в него.
към текста >>
22.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
СЪДЪРЖАНИЕ НА
ЖИВОТ
А
СЪДЪРЖАНИЕ НА ЖИВОТА
към текста >>
След като вчера говорихме за човешкия
живот
като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен
живот
, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен
живот
?
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот?
към текста >>
Тук трябва да изходим първо от нашия
живот
на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев
живот
?
След като вчера говорихме за човешкия живот като за нещо, съставено от три части – от света на представите или мислите, от света на чувствата и от света на волевите импулси, сега за нас ще е интересно да поставим въпроса: Как трябва да протича нашето самовъзпитание, какви грижи трябва да положим за нашия душевен живот, за да можем самостоятелно да работим по съответен начин върху правилното разбиране и изграждане на тези три части от нашия душевен живот?
Тук трябва да изходим първо от нашия живот на волевите импулси и да се запитаме: Кои качества трябва да развиваме най-вече, когато искаме да действуваме по благоприятен начин върху нашия волев живот?
към текста >>
Най-благоприятно влияние върху нашия волев
живот
упражнява един
живот
, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен
живот
, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота.
към текста >>
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на
живот
а.
Най-благоприятно влияние върху нашия волев живот упражнява един живот, който в цялото свое битие се насочва към едно схващане на Кармата, бихме могли също да кажем, един такъв духовен живот, който се стреми да развие като главно качество спокойствие и примирение по отношение на нашата съдба.
А как всъщност бихме могли да усвоим това примирение, това душевно спокойствие по отношение на нашата съдба освен чрез това, да направим Кармата едно действително съдържание на живота.
към текста >>
Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на
живот
а?
Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота?
Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта. Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото. В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния. Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин. Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето.
към текста >>
В повечето случаи радостта в човешкия
живот
е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния.
Какво значи това: Да направим Кармата едно действително съдържание на живота? Това значи, че когато ни сполети някакво страдание или страданието на други, когато ни сполети радост или най-тежкият удар на съдбата, ние трябва не само на теория, а практически да сме наясно, че в определен по-висш смисъл самите ние сме дали повод за болезнения удар на съдбата: Това означава да развием едно такова настроение на душата, че да приемаме с благодарност една радост, но да бъдем наясно върху това, че особено по отношение на радостта не бива да прекаляваме, защото в известен смисъл е опасно да прекаляваме по отношение на радостта. Ако искаме да се развием по-високо, ние можем да схващаме радостта по следния начин: В най-голямата си част радостта е нещо, което сочи към една бъдеща съдба, а не към една съдба от миналото.
В повечето случаи радостта в човешкия живот е нещо, което не сме заслужили чрез минали деяния.
Ако изследваме Кармата с окултни средства, ще открием несъмнено, че в повечето случаи радостта, която изпитваме, не сме я заслужили и че трябва да разглеждаме радостта така, че да я приемаме с благодарност като нещо, изпратено ни от Боговете, като дар от Боговете и да си кажем: Това, което днес посрещаме като радост, трябва да ни насърчи да работим така, че да приемем в себе си вливащите се чрез радостта сили и да ги приложим по един ползотворен начин. Ние трябва да разглеждаме радостта като един вид авансово разплащане за нещо, което предстои да се случи в бъдещето.
към текста >>
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ
живот
или в нашите минали инкарнации.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации.
И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата. В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата. Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия
живот
не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации.
И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата.
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата. Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
В нашия външен
живот
ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата.
Напротив, при болката нашите деяния са били в повечето случаи такива, че ние сме я заслужили, че винаги ще намерим нейната причина в нашия настоящ живот или в нашите минали инкарнации. И тогава трябва да бъдем в най-висока степен наясно за това, че често пъти в нашия живот не сме се отнесли в съответствие с това разбиране за Кармата.
В нашия външен живот ние не винаги можем да се отнасяме спрямо това, което ни носи болка така, че тя да изглежда като едно примирение със съдбата.
Ние повечето пъти не разбираме закона на съдбата. Но макар и външно да не можем да се отнасяме така, главното е все пак, че вътрешно го вършим.
към текста >>
И така стигаме до едно правилно схващане на нашия
живот
, до разширението на нашия Аз, когато си казваме: Всичко, което ни се случва, идва от самите нас.
И все пак работата е там, че ние самите сме вдигнали тоягата срещу някой друг човек в миналите дни. Да, Вие самият сте този, който вдига тоягата. Когато се налага да отстраним някоя пречка, това е Карма. Карма е, когато някой има нещо против нас. Ние самите сме тези, които си налагаме нещо, за да изправим това, което сме вършили в миналото.
И така стигаме до едно правилно схващане на нашия живот, до разширението на нашия Аз, когато си казваме: Всичко, което ни се случва, идва от самите нас.
Всъщност там навън се извършва нашето действие, макар и да изглежда така, като че ли някой друг го върши.
към текста >>
Чрез спокойствието, което проявяваме, ние ставаме по-силни по отношение на
живот
а, а не по-слаби.
Когато изградим един такъв начин за разглеждане на нещата, тогава спокойствието, примирението с нашата съдба засилва във всички случаи нашата воля.
Чрез спокойствието, което проявяваме, ние ставаме по-силни по отношение на живота, а не по-слаби.
Напротив, чрез роптаене и неестествена борба срещу съдбата, ние ставаме все по-слаби и по-слаби в нашата воля.
към текста >>
Това се отразява дълбоко в
живот
а на човека.
Всички преждевременно събудени инстинкти, желания и страсти стоят под този закон. Защото едно такова устройство, каквото имат органите на тялото, не позволява безнаказано те да бъдат натоварвани преждевременно, това е против съдбата. Всичко, което е насочено срещу човешката Карма, всички действия, които са насочени срещу съществуващите природни устройства, са свързани с отслабване на волята. Понеже вече от дълго време хората нямат никакви правилни принципи за възпитанието, всред днешното населен и е съществуват много хора, които не са прекарали своята младост по правилен начин. Ако човечеството не се реши да подобри това, което е най-важното, възпитанието на младежта според принципите на Духовната наука, ще се раждат поколения с все послаба воля.
Това се отразява дълбоко в живота на човека.
Запитайте много хора как са стигнали до тяхната професия. Бъдете уверени, че в повечето случаи ще получите отговора: Но ние не знаем, про сто сме били вкарани в нашат а профе сия. Това чувство на човека, че той е бил вкаран в своята професия, че е бил заставен, това чувство на незадоволеност е също един признак на волева слабост.
към текста >>
Втората от разгледаните вчера три страни на душевния, на свръхсетивния
живот
, са душевните вълнения, чувствата.
Втората от разгледаните вчера три страни на душевния, на свръхсетивния живот, са душевните вълнения, чувствата.
Кое действува в благоприятен смисъл върху чувствата?
към текста >>
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху
живот
а на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси.
Тази внимателност, това внимателно про следяване с жив интерес на всичко, ко ето става в заобикалящия ни свят, е най-благотворно за развитието, за културата на нашите душевни вълнения, на нашите чувства.
Но както всичко в душата, душевните вълнения, чувствата са свързани по определен начин с волевите импулси и когато влияем в неблагоприятен смисъл върху живота на нашите чувства, ние упражняваме по този заобиколен път влияние върху волевите импулси.
Ние развиваме в добрия смисъл нашите чувства, когато по отношение на нашите афекти и страсти заставаме под закона на Кармата, когато се придържаме към Кармата. И всичко това ние намираме в заобикалящия ни свят. Ние го намираме също и тогава, когато някой върши противоположното на това, което сме очаквали. Тук ние можем да си кажем: Ето, той върши именно това! Но можем също да се разгневим и да избухнем, а това е признак на волева слабост.
към текста >>
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен
живот
.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот.
В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите. Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс.
към текста >>
В душевния
живот
имаме двата полюса,
живот
а на волята от една страна и
живот
а на мислите и представите от друга страна.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот.
В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна.
Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта. И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите. Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс. Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата.
към текста >>
Но ние знаем, че човешкият
живот
протича между съня и будно стта.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот. В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса.
Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта.
И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите. Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс. Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата. Мисълта извиква волевите импулси. Когато човекът е буден, той е буден не във волята, а е буден в мисълта.
към текста >>
И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен
живот
ът на представите и
живот
ът на мислите.
Ние ще съзрем какво означава това само тогава, когато по този повод вникнем с поглед малко подълбоко в човешкия душевен живот. В душевния живот имаме двата полюса, живота на волята от една страна и живота на мислите и представите от друга страна. Чувствата стоят по средата между тези два полюса. Но ние знаем, че човешкият живот протича между съня и будно стта.
И през време, когато човекът е в будно състояние, тогава е особено деен животът на представите и животът на мислите.
Че волята всъщност не е будна, може да се убеди всеки, който обръща внимание на това как всъщност се ражда един волеви импулс. Първо човекът трябва да има мисъл, една представа, едва после волята изниква нагоре от глъбините на душата. Мисълта извиква волевите импулси. Когато човекът е буден, той е буден не във волята, а е буден в мисълта.
към текста >>
Напротив, няма толкова много причини за едно материалистическо схващане на
живот
а.
Също т ака ние можем да повлияем върху нашите душевни вълнения, нашите чувства, чрез спокойствие и примирение с нашата Карма, за да действуват те благотворно чак до равнището на нашата телесна организация. Напротив, ние вредим върху нашата телесна организация и с нищо не и вредим толкова много, както с нашето безразличие, с липсата на интерес към това, което става около нас. Това безразличие е нещо, което все повече и повече се разширява, то е едно качество, което изгражда по следната причина за това, че толкова малко хора се интересуват от духовните неща. Мнозина вярват, че за приемането на един материалистичен светоглед има обективни причини.
Напротив, няма толкова много причини за едно материалистическо схващане на живота.
Има само една причина и това е глупостта; никой човек не може да бъде материалист, без да бъде глупав. Причината е липсата на внимание спрямо заобикалящия го свят; напротив, ако човек обръща внимание на заобикалящия го свят, тогава за него навсякъде изпъква това, което може да се установи само с духовното познание. Обаче притъпеното внимание потиска чувствата и води до слабост на волята.
към текста >>
Даже хора, които минават много невнимателно през
живот
а, могат да бъдат твърдоглави.
От особено значение е по-нататък качеството, което наричаме твърдоглавие, едно чувство, което упорито се придържа към това или онова. Нездравите чувства също пораждат твърдоглавие. Тези неща често пъти приличат на змията, която сама захапва опашката си. Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието.
Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави.
Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието. Ние намираме това твърдоглавие именно при лица със слаба воля. Напротив, когато полагаме усилия, за да не развием твърдоглавието, именно тогава ще забележим, че винаги сме подобрили чувствата и сме укрепили волята. Винаги, когато някой прояви твърдоглавие и ние не се поддаваме, не отстъпваме, тогава винаги ще се оказваме по-силни в живота. Ние ще забележим плодовете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си.
към текста >>
Винаги, когато някой прояви твърдоглавие и ние не се поддаваме, не отстъпваме, тогава винаги ще се оказваме по-силни в
живот
а.
Всичко казано по-горе може да породи също и твърдоглавието. Даже хора, които минават много невнимателно през живота, могат да бъдат твърдоглави. Хора, които имат съвсем слаба воля, ние ги виждаме да вършат именно онова, което не очакваме и слабостта на волята става все по-голяма, когато не се стараем да водим борба против твърдоглавието. Ние намираме това твърдоглавие именно при лица със слаба воля. Напротив, когато полагаме усилия, за да не развием твърдоглавието, именно тогава ще забележим, че винаги сме подобрили чувствата и сме укрепили волята.
Винаги, когато някой прояви твърдоглавие и ние не се поддаваме, не отстъпваме, тогава винаги ще се оказваме по-силни в живота.
Ние ще забележим плодовете, когато систематично работим против този недо статък; чрез борбата срещу твърдоглавието ние ставаме доволни от себе си. Именно културата на чувствата е тази, която зависи от това, че ние водим борба срещу твърдоглавието, притъпяването, липсата на интерес, водим тази борба по всякакъв начин. Следователно интересът и вниманието спрямо заобикалящия ни свят насърчават чувствата и волята. Притъпяването и твърдоглавието пораждат обратното.
към текста >>
Колкото и малко да се вярва, че чрез едно такова развитие на смислеността се получава спокойствие на душата, хармония на душата, задоволство в човешкия
живот
, все пак това е така.
Разумност е това, че някому хрумва нещо смислено, целесъобразно. Децата трябва да играят така, че тяхната фантазия да се раздвижва, да се събужда самодейността на тяхната душа, така че да размишляват върху тяхната игра. Те трябва да подреждат строителни материали не по модели, защото това поражда у тях само педантизъм, а не смисленост, разумност. Смислено е, когато ги оставяме да изпълняват всякакви неща в пясъка, когато ги завеждаме в гората и ги оставяме да правят кошнички от леска, а после ги насърчаваме да направят и други предмети. Неща, които възпитават определена изобретателност, развиват разумността, смислеността.
Колкото и малко да се вярва, че чрез едно такова развитие на смислеността се получава спокойствие на душата, хармония на душата, задоволство в човешкия живот, все пак това е така.
към текста >>
От един спокоен в себе си чувствен
живот
, от един хармоничен
живот
на чувствата зависи не само душевното, а също и телесното здраве, макар и понякога да има големи междинни периоди между причина и следствие.
По-нататък ще направим добре, когато отиваме на разходка с едно дете, да позволим на детето да прави каквото иска, ако разбира се това, което иска, не е противоречащо на възпитанието. И когато детето прави нещо, трябва да проявим към него радост, одобрение, интерес, да не се сърдим или да не бъдем лишени от интерес към онова, което детето създава от своята душа. Когато поучаваме детето, ние също трябва да свързваме нещата с формите и процесите в природата. Когато след това децата израстнат, трябва да избягваме да ги занимаваме със загадки или с ребуси от вестниците, което ражда само педантизъм. Напротив, наблюдението на природата предлага противоположното на това, което днес вестниците ни предлагат за развитието на чувствата.
От един спокоен в себе си чувствен живот, от един хармоничен живот на чувствата зависи не само душевното, а също и телесното здраве, макар и понякога да има големи междинни периоди между причина и следствие.
към текста >>
Сега стигаме до третата страна на душевния, на свръхсетивния
живот
, до мисленето.
Сега стигаме до третата страна на душевния, на свръхсетивния живот, до мисленето.
Ще се отнася до мисленето, ние го развиваме особено чрез това, че развиваме качества, които привидно съвсем нямат връзка с мисленето, с представите. Чрез нищо ние не развиваме повече едно добро мислене, както чрез отдайност и вникване с погледа, с проумяване, не толкова чрез логиче ско упражняване, а когато наблюдаваме това или онова, когато използуваме определени процеси в природата, за да вникнем в скритите тайни. Чрез отдайност на въпросите относно природата и човека, чрез старанието да разберем сложни хора, чрез едно повишение на вниманието ние правим нашето мислене остроумно. Отдайност значи: старание да разгадаем нещата с мисленето, с изработването на представи. В това отношение можем да видим, че такава отдайност с ума действува извънредно благоприятно в по-късния живот.
към текста >>
В това отношение можем да видим, че такава отдайност с ума действува извънредно благоприятно в по-късния
живот
.
Сега стигаме до третата страна на душевния, на свръхсетивния живот, до мисленето. Ще се отнася до мисленето, ние го развиваме особено чрез това, че развиваме качества, които привидно съвсем нямат връзка с мисленето, с представите. Чрез нищо ние не развиваме повече едно добро мислене, както чрез отдайност и вникване с погледа, с проумяване, не толкова чрез логиче ско упражняване, а когато наблюдаваме това или онова, когато използуваме определени процеси в природата, за да вникнем в скритите тайни. Чрез отдайност на въпросите относно природата и човека, чрез старанието да разберем сложни хора, чрез едно повишение на вниманието ние правим нашето мислене остроумно. Отдайност значи: старание да разгадаем нещата с мисленето, с изработването на представи.
В това отношение можем да видим, че такава отдайност с ума действува извънредно благоприятно в по-късния живот.
към текста >>
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и
живот
ни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и
живот
ните.
Един подобен случай е следният: Едно малко момче показваше на своята майка чудни страни от дарбата си за наблюдение, която беше свързана с извънредно голяма отдайност и проникновеност.
То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните.
Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално. – При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия. – След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>
Те се появяват дори в един единствен
живот
.
Обаче за да получим ефектите от културата на отдайността, ние нямаме нужда да чакаме нашето следващо прераждане.
Те се появяват дори в един единствен живот.
Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене. Работата стои така, че само действително духовните принципи могат да ни отведат напред в живота.
към текста >>
Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния
живот
ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
Обаче за да получим ефектите от културата на отдайността, ние нямаме нужда да чакаме нашето следващо прераждане. Те се появяват дори в един единствен живот.
Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
Работата стои така, че само действително духовните принципи могат да ни отведат напред в живота.
към текста >>
Работата стои така, че само действително духовните принципи могат да ни отведат напред в
живот
а.
Обаче за да получим ефектите от културата на отдайността, ние нямаме нужда да чакаме нашето следващо прераждане. Те се появяват дори в един единствен живот. Когато в най-ранна младост сме насочвани да развием всичко това, тогава в покъсния живот ще имаме едно ясно, проницателно мислене, докато иначе развиваме едно разкъсано, нелогично мислене.
Работата стои така, че само действително духовните принципи могат да ни отведат напред в живота.
към текста >>
Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния
живот
на света.
Действителни духовни принципи на възпитанието съществуваха малко или почти не съществуваха през последните десетилетия. И сега ние изпитваме последствията от това. Нашето време се отличава с едно много неправилно мислене.
Човек може да изпита истинска мъка от страшно нелогичния живот на света.
Който е постигнал известно ясновидтсво, усеща това не само така, че да си казва, това е правилно, онова е неправилно, а изпитва истинска болка, когато среща нелогично мислене, и едно приятно чувство при ясното, проницателно мислене. А това значи: човек е постигнал усет за тези неща и той може да ги решава. След като е стигнал до тук, човек може да вземе много по-правилни решения. Да, сега са възможни много по-правилни съждения върху истината и неистината. Това изглежда невероятно, но е така.
към текста >>
Така именно може да се покаже как могат да се развиват трите части от нашия душевен
живот
и как може да им се пречи, а това е извънредно важно.
Така именно може да се покаже как могат да се развиват трите части от нашия душевен живот и как може да им се пречи, а това е извънредно важно.
Ето защо ние виждаме, че Духовната наука е нещо, което действува дълбоко, дълбоко в нашия живот. Тя действува дълбоко в нашия живот, защото едно действително наблюдение върху духовните принципи може да ни помогне да се самовъзпитаме, а това е от извънредно голямо значение за живота. То добива обаче все по-голямо значение, тъй като за развитието на човечеството са минали вече онези времена, когато хората бяха ръководени от Боговете, от по-висшите Същества. Хората трябва все повече и повече да вършат много неща, без да бъдат ръководени и направлявани.
към текста >>
Ето защо ние виждаме, че Духовната наука е нещо, което действува дълбоко, дълбоко в нашия
живот
.
Така именно може да се покаже как могат да се развиват трите части от нашия душевен живот и как може да им се пречи, а това е извънредно важно.
Ето защо ние виждаме, че Духовната наука е нещо, което действува дълбоко, дълбоко в нашия живот.
Тя действува дълбоко в нашия живот, защото едно действително наблюдение върху духовните принципи може да ни помогне да се самовъзпитаме, а това е от извънредно голямо значение за живота. То добива обаче все по-голямо значение, тъй като за развитието на човечеството са минали вече онези времена, когато хората бяха ръководени от Боговете, от по-висшите Същества. Хората трябва все повече и повече да вършат много неща, без да бъдат ръководени и направлявани.
към текста >>
Тя действува дълбоко в нашия
живот
, защото едно действително наблюдение върху духовните принципи може да ни помогне да се самовъзпитаме, а това е от извънредно голямо значение за
живот
а.
Така именно може да се покаже как могат да се развиват трите части от нашия душевен живот и как може да им се пречи, а това е извънредно важно. Ето защо ние виждаме, че Духовната наука е нещо, което действува дълбоко, дълбоко в нашия живот.
Тя действува дълбоко в нашия живот, защото едно действително наблюдение върху духовните принципи може да ни помогне да се самовъзпитаме, а това е от извънредно голямо значение за живота.
То добива обаче все по-голямо значение, тъй като за развитието на човечеството са минали вече онези времена, когато хората бяха ръководени от Боговете, от по-висшите Същества. Хората трябва все повече и повече да вършат много неща, без да бъдат ръководени и направлявани.
към текста >>
Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на
живот
а да настъпи един пълен обрат в нашия душевен
живот
.
Как се подготвя той? Той се подготвя преди всичко като развива онези качества, които наричаме „добри”, развива ги до най-висока степен. Бодисатва развива до най-висока степен онова, което може да се нарече примирение, спокойствие пред съдбата, внимателност спрямо всички процеси в заобикалящия ни свят, отдайност и разбиране спрямо всички същества. И въпреки че на бъдещия Буда са му необходими много инкарнации, в своите въплъщения той се изчерпва главно в това да наблюдава и да се вслушва внимателно във всичко, което става, макар и това, което върши сега, едва ли е толкова много, защото той изцяло се подготвя за своята бъдеща мисия. Това ще постигне чрез факта, че именно за този Бодисатва съществува един особен закон.
Ние ще разберем този закон, ако вземем под внимание, че съществува възможността в определена възраст на живота да настъпи един пълен обрат в нашия душевен живот.
към текста >>
Там стана това, че Азът на Исус, намиращ се в тридесетата година на своя
живот
, напусна плътта и там влезе един друг Аз: Азът на Христос, Предводителят на Слънчевите Същества.
Най-великият такъв обрат, който е станал някога, беше този при Кръщението на Исус в реката Йордан.
Там стана това, че Азът на Исус, намиращ се в тридесетата година на своя живот, напусна плътта и там влезе един друг Аз: Азът на Христос, Предводителят на Слънчевите Същества.
към текста >>
А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия
живот
винаги ще се забележи, че в неговия
живот
настъпва един мощен обрат.
Един подобен обрат ще изпита и бъдещият Майтрейя-Буда. Но той ще изпита този обрат в своите въплъщения по съвършено друг начин. Бодисатва ще последва примера на Христос и онези, които са посветени, знаят че във всяко едно от своите въплъщения той ще покаже съвсем особени качества.
А именно във времето от тридесетата до тридесет и третата година на неговия живот винаги ще се забележи, че в неговия живот настъпва един мощен обрат.
Тогава душата ще бъде заменена, макар и не по такъв могъщ начин, както при Христос: Азът, който до тогава е живял в тялото, ще го напусне и всъщност Бодисатва ще стане съвършено различен от това, което е бил дотогава, макар че при него Азът няма да преустанови своето действие, както при Христос Исус и да бъде заменен от един друг Аз. Ето какво отбелязват всички окултисти: Той не може да бъде разпознат преди този момент, преди това преобразяване. Макар и отдаден с най-жив интерес към всичко, дотогава неговата мисия не ще изпъква особено и когато обратът настъпи, все пак не ще може да се каже какво е станало тогава с него. Младостта му ще бъде съвършено различна от това, в което ще се преобразува той между тридесетата и тридесет и третата година.
към текста >>
Тогава той ще прекарва останалата част от своя
живот
с този Аз, който ще влезе в него.
Така той се подготвя за едно велико събитие. Това ще стане така: Старият Аз ще излезе и един друг Аз ще влезе в него. И той може да бъде една такава индивидуалност като Мойсей, Авраам, Илия. Един такъв Аз ще действува тогава известно време в това тяло; благодарение на това ще настъпят промените, за да бъде подготвен Майтрейя-Буда.
Тогава той ще прекарва останалата част от своя живот с този Аз, който ще влезе в него.
към текста >>
Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен
живот
и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на
живот
а.
Обаче в наши дни някой може да вземе следното решение: Ние ще развиваме онези качества, които са вредни за душата, ние ще култивираме душевната притъпеност и т.н.
Обаче това води до едно разхлабване на чувствата, до едно разхлабване на вътрешния душевен живот и тогава един такъв човек не ще може да изпълнява своите задачи по отношение на живота.
Ето защо всеки човек трябва да счита като особена милост и благодат, ако може да постигне едно знание за бъдещите неща. Който днес има възможност да се отдаде на духовното познание, той вече вкусва милостта на Кармата.
към текста >>
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния
живот
.
Защото да има човек знание за тези неща, това значи той да изгради сигурност, преданост и мир в своята душа, да изгради спокойствие в своята душа и да гледа със сигурност и надежда на това, което предстои в следващите хилядолетия от развитието на човечеството. Всички хора, които могат да знаят за това, трябва да го чувствуват като особено щастие, като нещо, което призовава най-висшите сили на човека, което може да възпламени всичко в неговата душа, което изглежда, че отива към угасване, което се намира в дисхармония или в упадък.
Ентусиазмът, огънят, въодушевлението се превръщат в здраве и в щастие във външния живот.
към текста >>
23.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 18. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
ДЕЙСТВИТЕЛЕН
ЖИВОТ
ДЕЙСТВИТЕЛЕН ЖИВОТ
към текста >>
Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат разбирани в дълбините на нашия
живот
, да насочваме нашия
живот
към неговите велики цели именно според окултното изследване.
Антропософски ориентираната Духовна наука почива, както знаем, на окултната наука, която в резултатите на нейното изследване ни запознава със силите на различните епохи, позволява ни да познаем тези сили също и в нашите конкретни културни епохи.
Ето защо, където и да сме събрани, трябва да говорим също и за тези вътрешни сили на нашето собствено време, за да могат задачите на Духовната наука да станат така явни, както те трябва да бъдат разбирани в дълбините на нашия живот, да насочваме нашия живот към неговите велики цели именно според окултното изследване.
към текста >>
Заслужава да се отбележи при това, че във външния
живот
хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
А да говорим за окултните насоки на времето ще бъде добре, ако свържем нещата с онова, което от изворите на висшето, окултно изследване може да ни пренесе към това, което протича в свръхсетивния свят също и в нашето време. Освен това, като въведение ние трябва да се ориентираме върху онова, което самите ние имаме в настоящето пред нас, без да навлизаме в подробности, а само като го опишем в най-общ вид. Върху много неща можем да говорим безпристрастно само в антропософски събрания, защото нашето време е време на догматизма, на абстракцията.
Заслужава да се отбележи при това, че във външния живот хората разбират погрешно този основен характер на нашето време и вярват, че мислят и действуват свободни от догмите, въпреки че са потопени дълбоко в тези догми.
Те вярват, че се придържат към реалността, въпреки че се заблуждават дълбоко в най-празни абстракции. Ето защо е полезно да приближим антропософски ориентираната Духовна наука с нейните действителни факти до по-големи кръгове, за да направим възможно едно разбиране на нашата епоха, обаче както може да се предвиди, ще бъде необходимо още дълго време, докато външният свят ще поиска да напредне до едно по-дълбоко разбиране на нещата. До каква степен нашата цивилизация е в плен на догми и абстракции, можем да видим само тогава, когато я разглеждаме, изхождайки не от такива абстрактни гледни точки, а по един действително жив и непосредствен начин. Тогава ще намерим едно мисловно направление, чийто характер се състои в това, да поставя догми и да изисква един просветен човек да се придържа към тях, като при това обаче му внушава, че той се отнася напълно критично към себе си. Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично.
към текста >>
Пренебрегва се целия
живот
на човешките индивиди, като на преден план остава стремежът човешките глави да се пълнят с последиците на абстрактните догми.
Нещо подобно предлага така нареченото монистично движение, което обаче неправилно се нарича монистично. То извлича своите главни основания от модерната естествена наука, която черпи своите познания в по-тесен смисъл от чисто външните сетивни методи. Ако тази естествена наука би се ограничила в своето собствено и истинско работно поле, тя би могла да произведе нещо много значително, но вместо това тя води до зараждането на една нова религия. Вземат се фактите на материалистичната наука и от тях се извеждат абстрактни догми. И всеки, който счита, че стои на върха, понеже се кълне в тези догми, вярва тогава, че другите са изостанали далече назад от него.
Пренебрегва се целия живот на човешките индивиди, като на преден план остава стремежът човешките глави да се пълнят с последиците на абстрактните догми.
И като резултат възникват секти от последователи на различни догми, принципи и становища, смятащи себе си за изразители на истината.
към текста >>
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален
живот
, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата.
В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите. Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот. Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща.
към текста >>
В този социален
живот
трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата.
В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг.
Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите. Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот. Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено.
към текста >>
Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския
живот
.
Антропософски ориентираната Духовна наука води до един социален живот, който почива на човешката взаимност, основана на доверието, което една личност има в другата. В този социален живот трябва и ще се събират хората, които имат доверие един в друг. Те биха си казали така: Ти си истински човек, не защото следваш тези или онези принципи, а защото можеш да извършиш това или онова и чрез своята собствена дейност не смущаваш другите.
Нищо не би било по-лошо от това, лошите навици, свързани с изграждането на секти, да се разпространят в антропософския живот.
Човек не само трябва да следва другия, когато е напълно съгласен с него, но и когато не е в съгласие с другия, да запазва за себе си и за него пълна свобода и подвижност, и да действува с това схващане за индивидите възпитателно в рамките на Антропософското движение. Нашето време има твърде малко разбиране за тези неща. То се стреми към това, което е общо установено. Един счита нещо за правилно, за което пък той счита другия за неосведомен и назадничав. Това обаче не бива да се допуска в Антропософското движение.
към текста >>
Това може да се установи от фактите на
живот
а.
Това може да се установи от фактите на живота.
Мнозина са на мнение, че онова, което антропософски ориентираната Духовна наука може да предложи, трябва да бъде излято във философски форми според маниера на официалната наука, за да бъде доведена по този начин Духовната наука по-близо до самите официални представители на науката. Това обаче не може да бъде изпълнено, понеже е невъзможно да бъдат направени компромиси между окултното течение на Духовната наука и едно друго движение, както например монистичното, което произлиза от характерните основни възгледи на нашето време и, следователно, има съвсем различни източници. Да бъдат допуснати компромиси между двете даже и само по форма, е нещо невъзможно. Напротив, в хода на времето трябва да бъде внесен един нов елемент. Другите не могат да разберат своите собствени принципи, не могат да ги обяснят, не могат нито един ден да разсъждават по-нататък върху тях, липсва им смелостта да извлекат логичните изводи от своите собствени принципи.
към текста >>
Отначало тя се занимаваше с душевния
живот
, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния
живот
, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния
живот
.
Едно лекарско естественонаучно направление, което сериозно изследва тялото, не може да мине току-така покрай понятията и резултатите на окултното изследване, без да държи сметка за тях. Един поучителен пример за възникващите при това трудности предлага психоанализата на Зигмунд Фройд във Виена, която намира голямо и все повече нарастващо разпространение.
Отначало тя се занимаваше с душевния живот, като се опитваше да изследва при душевно и телесно болните определени душевни причини в душевния живот, например отдавна забравената младост, защото беше ясно, че несъзнаваното също има своето трайно значение за по-късния живот.
Един умен лекар от тази школа, д-р Бройер, се опита да постави търсещите изцеление в едно състояние на хипноза, от което после извличаше един вид изповед, за да изследва по този начин дълбочините на техните души. Всички Вие добре знаете, че се получава голямо облекчение, когато човек може да изкаже това, което го потиска. Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа.
към текста >>
Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния
живот
на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина.
Чрез такива хипнотически изповеди често пъти е настъпвало оздравяване или подготовка за самото оздравяване. Но и без хипноза, чрез умело поставени въпроси Фройд постигаше същите резултати. Той откри освен това, че много пъти несъзнателни случки се издават в сънищата и така възникна един вид тълкуване на сънищата от страна на психоаналитичната школа. Ако сега някой би искал да каже, че тук има една благоприятна възможност да бъде установен един компромис между Духовната наука и това, което се е получило в резултат на тези усилия, такова едно мнение може да бъде определено като измамно, тъй като тук въпреки намерената четвърт истина човек скоро би видял, че гореописаното направление води в най-големите заблуждения и би направил по-добре да остане при материалистическите тълкувания. Правилно разбраната Духовна наука трябва да отхвърля подобни неща.
Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина.
Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл. Същото става и с школата на Фройд. Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено. Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят.
към текста >>
Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия
живот
, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят.
Това има своето дълбоко значение поради факта, че възгледите за сънищния живот на душата и изведената от тях теория са потопени в едно грубо, сетивно мислене и поради това липсва възможността те да бъдат възпитани и издигнати до духовната истина. Защото за целта е необходимо тъкмо това мислене, което предлага Духовната наука, понеже в противен случай става така, че нейните принципи се вкарват слепешком в някакви мрачни хипотези и теории, за да бъдат тълкувани единствено в материалистичен смисъл. Същото става и с школата на Фройд. Наистина тя стига до символиката на сънищата. Обаче след това тя вложи в този символизъм представите на материалистичната епоха, докато истинското схващане на Шуберт и на Фолкелт бе прокарано в Лайпциг, но без да бъде продължено.
Сънищата бяха разбирани като едно символизиране на половия живот, защото нашето време е неспособно да проумее, че тази област е най-низшето откровение на безброй други светове, чието духовно значение се издига високо над нашия свят.
По този начин нещата достигнаха дотам, че цялата тази изследователска област беше обгърната от един неблагонадежден елемент, предвещаващ най-тежки заблуждения. Ето защо Духовната наука може да каже по адрес на Фройдовата школа само следното: Ние следва да отхвърлим резултатите от нейното изследване, защото те са дилетантски, но ако въпреки това тази школа се запознае основно с духовното изследване, тогава резултатите от нейното изследване ще доведат до съвършено други истини. Тогава хората ще започнат да разбират, че нашето време е време на интелектуалността, време на догмите, което поражда голям хаос от инстинкти и страсти, и предпочита да се движи само в интелектуалното и абстрактното.
към текста >>
Така в примера с Фройдовата школа ние виждаме как чрез най-безсъдържателния материализъм една голяма част от душевния
живот
е поставена в погрешна светлина и е принизена дотам, че хората искат да припишат всички възникващи в нея явления на сексуалната област.
Така в примера с Фройдовата школа ние виждаме как чрез най-безсъдържателния материализъм една голяма част от душевния живот е поставена в погрешна светлина и е принизена дотам, че хората искат да припишат всички възникващи в нея явления на сексуалната област.
Това е един подход, за който също бихме могли да кажем, че той се ражда от едно лично предпочитание на изследователите, което обаче те не осъзнават и който освен това се оказва и професионално дилетантски.
към текста >>
Духовната наука трябва да черпи един богат
живот
от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея.
Духовната наука трябва да черпи един богат живот от основите на окултните извори, да не допуска никакви компромиси и да прояви една смелост, която липсва в областите, намиращи се вън от нея.
Който в този смисъл не иска да допусне въобще никакви компромиси, е считан за ненадежден от онези, които постоянно искат да се отстъпва, без обаче самите те да го вършат. Спрямо това Духовната наука стои в света като едно здраво, опиращо се на себе си движение, движение от духовно естество и нейните последователи трябва винаги да имат съзнание за този факт и да виждат в него жизнения нерв на духовното движение. Понякога се случва така, че хора, имащи специални интереси, идват до Духовната наука, обаче в духовно-научния смисъл и при духовните изследвания не става въпрос за специални интереси. Такива интереси може да преследва всеки за самия себе си, но без да изисква потвърждения от страна на Духовната наука. Духовната наука трябва да проникне във всички наши културни отношения и да има смелостта да изпълни всички свои жизнени задачи по един последователен начин в една епоха, която с право се нарича интелектуалистична.
към текста >>
Но сега ние не бива да вярваме, че тази интелектуалност трябва да действува по същия начин в духовния
живот
; тук ние изхождаме от факти, които са установени по ясновидски път.
Но сега ние не бива да вярваме, че тази интелектуалност трябва да действува по същия начин в духовния живот; тук ние изхождаме от факти, които са установени по ясновидски път.
Тогава намираме три основни елемента в душевния живот. Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле.
към текста >>
Тогава намираме три основни елемента в душевния
живот
.
Но сега ние не бива да вярваме, че тази интелектуалност трябва да действува по същия начин в духовния живот; тук ние изхождаме от факти, които са установени по ясновидски път.
Тогава намираме три основни елемента в душевния живот.
Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле. Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата.
към текста >>
Първо
живот
ът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието.
Но сега ние не бива да вярваме, че тази интелектуалност трябва да действува по същия начин в духовния живот; тук ние изхождаме от факти, които са установени по ясновидски път. Тогава намираме три основни елемента в душевния живот.
Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието.
Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле. Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата. Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят.
към текста >>
Още от самата връзка между
живот
а на представите и възприятията следва, че
живот
ът на представите не е свързан с физическото поле.
Но сега ние не бива да вярваме, че тази интелектуалност трябва да действува по същия начин в духовния живот; тук ние изхождаме от факти, които са установени по ясновидски път. Тогава намираме три основни елемента в душевния живот. Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно.
Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле.
Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата. Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят. Следователно, от астралното поле се разливат силите, които събуждат в човешката душа живота на представите, на мислите, и го поддържат.
към текста >>
Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само
живот
ът на представите, не обаче и
живот
ът на чувствата.
Тогава намираме три основни елемента в душевния живот. Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле.
Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата.
Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят. Следователно, от астралното поле се разливат силите, които събуждат в човешката душа живота на представите, на мислите, и го поддържат.
към текста >>
Ето защо ние твърдим, че
живот
ът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят.
Първо животът на представите и понятията, интелектуалността, която първоначално се изявява само във възприятието. Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле. Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата.
Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят.
Следователно, от астралното поле се разливат силите, които събуждат в човешката душа живота на представите, на мислите, и го поддържат.
към текста >>
Следователно, от астралното поле се разливат силите, които събуждат в човешката душа
живот
а на представите, на мислите, и го поддържат.
Ако разгледаме тази интелектуалност за самата нея, ще видим, че тя е свързана в най-широкия смисъл със сетивния свят, от който човек извлича своите представи. Обаче самите тези представи са нещо свръхсетивно. Още от самата връзка между живота на представите и възприятията следва, че животът на представите не е свързан с физическото поле. Когато се впускаме в сложни представи, когато размишляваме много и в резултат на това се изморяваме, ние спим също добре, като предполагаме, че в нашата дейност участвува само животът на представите, не обаче и животът на чувствата. Ето защо ние твърдим, че животът на представите е един свръхсетивен процес, че той е свързан със следващия елемент, с астралния свят.
Следователно, от астралното поле се разливат силите, които събуждат в човешката душа живота на представите, на мислите, и го поддържат.
към текста >>
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен
живот
може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти.
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси.
При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти.
Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
към текста >>
Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един
живот
ворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен
живот
!
Третият елемент намираме в моралната област, във волевите импулси. При заспиването онзи, който при прегледа на своя дневен живот може да погледне назад към добри дела, изпитва блажени моменти.
Той вкусва едно състояние, за което може да каже: Да би било възможно това състояние да продължи, да му се наслаждавам като на един животворен елемент, който може да се разпространи като оплодяваща сила върху нашия душевен живот!
към текста >>
Следователно
живот
ът на представите и понятията, нашата интелектуалност стои в тясна връзка с астралния свят,
живот
ът на нашите чувства е тясно свързан с нисшия Девакан и
живот
ът на нашата воля с висшия Девакан.
– От това ще разберем, защо окултното изследване казва: Волевите импулси сочат към висшия Девакан, който ги допуска в себе си само тогава, когато те изхождат от една чиста воля и са в съзвучие с този духовен свят.
Следователно животът на представите и понятията, нашата интелектуалност стои в тясна връзка с астралния свят, животът на нашите чувства е тясно свързан с нисшия Девакан и животът на нашата воля с висшия Девакан.
към текста >>
Към това се прибавя още нашият сетивен
живот
на възприятията във физическото поле.
Към това се прибавя още нашият сетивен живот на възприятията във физическото поле.
Тези четири елемента се развиват неравномерно в хода на различните културни епохи.
към текста >>
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява
живот
ът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят.
Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата. Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото.
към текста >>
Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния
живот
, както в Петата епоха ние запазихме
живот
а на възприятията, и ще се прояви главно в душевния
живот
на чувствата.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки.
Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство. Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят.
към текста >>
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на
живот
а без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Когато навлезем в такива окултни основи, ние виждаме как в Гръцко-латинската епоха се проявява животът на възприятията, как гъркът и римлянинът бяха поставени във високо ценения от тях физически свят. Нашата епоха като Пета културна епоха е тази на мисленето, на интелектуалността. Ето защо в нея разцъфтяват абстрактните науки. Следващата Шеста епоха ще запази интелектуалния живот, както в Петата епоха ние запазихме живота на възприятията, и ще се прояви главно в душевния живот на чувствата.
Заобикалящият свят ще засегне човека особено от онази страна, която му причинява радост и страдание, удоволствие и болка, симпатия и антипатия в смисъла, в който днес само окултистът може вече да чувствува, който е в състояние да преодолее чистата интелектуалност, като разбира определени връзки на живота без достатъчно логическо основание и вниква в тях с едно правилно чувство.
Окултистът изпитва неприятност при нелогическото, радост и душевен мир при логическото. Обаче когато застъпва нещо, което според него е очевидно вярно, днес той трябва да го обоснове много по-подробно, за да бъде то разбрано от хората. Особено при четенето на вестниците окултистът изпитва жива болка, защото именно във вестниците се намира често пъти въплътена нелогичност. Въпреки това ние трябва да ги четем – най-вече по избор – за да останем във връзка със заобикалящия ни свят. Ние не бива да вършим това както онзи учител по китайски език, който един ден крайно възбуден казва на своите колеги: Току-що научавам – това беше през 1870-1871 година – че от половин година Германия се намира във война с Франция, защото аз чета само китайски вестници.
към текста >>
Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен
живот
и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
През последната следатлантска епоха, следователно в Седмата, ще се развие моралното чувство, следователно чувството за волевите импулси. Окултните изследвания, дори и днешните изследвания вече ни показват, че някой може да бъде много умен и интелектуален, без да бъде морален. Днес интелектуалността и моралността вървят една до друга. Обаче постепенно ще се установи следното: остроумието на един проницателен човек ще бъде смущавано от неговата неморалност, така че фактически в далечното бъдеще неморалният човек ще бъде или ще стане същевременно тъпоумен.
Следователно, ние напредваме към една морална епоха, когато целият ни душевен живот и по-късната интелектуалност ще станат едно цяло.
към текста >>
При една логическа преценка всеки човек ще признае вътрешната логика на нашето изложение, понеже самият
живот
непрекъснато предлага своите потвърждения.
При една логическа преценка всеки човек ще признае вътрешната логика на нашето изложение, понеже самият живот непрекъснато предлага своите потвърждения.
Антропософията съзнателно се влива в развитието на света и то не само в неговите главни насоки, но и в отделните подробности. Доколкото се проявява всред деформациите на околния свят, интелектът е подчертано склонен към формулирането на едни или други догми, обаче в рамките на духовното познание интелектът сам трябва да се одухотвори, за да вникне в по-висшите постижения на окултното изследване. В подкрепа на казаното е фактът, че през Гръцко-латинската епоха се прояви под физическа форма не друго, а Мистерията на Голгота, т.е. това, което впоследствие се разви и по-нататък, за да окаже своето одухотворяващо въздействие върху цялото човечество.
към текста >>
Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен
живот
, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов
живот
.
Преди всичко е необходимо човек да се научи да разбира какво означава този Христов Импулс за нашия свят.
Трябва да обърнем внимание върху това, че този Христов Импулс е действителен живот, който се влива в човечеството, че Христос не е донесъл на света никакво учение, никаква теория, а импулса на един нов живот.
Нека сериозно да погледнем на това.
към текста >>
Духът-Себе, Духът-
Живот
и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи.
Започвайки от Сатурновата епоха и минавайки през Слънчевата и Лунната епохи човекът разви своето физическо, етерно и астрално тяло. Азът можа да дойде едва на Земята в достатъчно подготвените тела и да се развие там по-нататък под благоприятните влияния на Христовия Импулс, защото Христос е макрокосмически това, което нашият Аз е микрокосмически. Четирите Принципа на Космоса са в многостранно отношение с нашите четири по-нисши принципи, включително и с най-важния от тях, с Аза. В нашата епоха вече изгряват и по-висшите човешки принципи.
Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух се развиват в нас с помощта на макрокосмическите Принципи, обаче не чрез четвъртия макрокосмически Принцип, а чрез това, че Същества, които за самите себе си нямат никакво макрокосмическо, а само едно микрокосмическо значение, действуват като истински учители всред човечеството, тъй като те вече са се издигнали над човека с един или повече от висшите принципи.
Напротив, Христос е едно макрокосмическо Същество, което се намира на четвъртата степен на своето макрокосмическо развитие, както човекът се намира на четвъртата степен на своето микрокосмическо развитие.
към текста >>
Напротив, Христос, който действува като макрокосмическа действителност, не е никакъв учител, както другите учители, а се е съединил със Земята като една действителност, като Сила, като
Живот
.
Така ние трябва да правим разлика между макрокосмическите и микрокосмическите принципи, но да бъдем наясно, че първите четири макрокосмически Принципа съдържат по естествен начин в себе си всичките микрокосмически принципи от по-висше естество. Следователно, микрокосмическите същества действуват като учители и се стремят да придвижват човека напред чрез тяхното учение.
Напротив, Христос, който действува като макрокосмическа действителност, не е никакъв учител, както другите учители, а се е съединил със Земята като една действителност, като Сила, като Живот.
към текста >>
Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически
живот
на Христос.
Най-висшите Учители на редуващите се епохи са така наречените Бодисатви, които още в предхристиянското време са обърнали вниманието на човечеството върху Христос като една действителност, която сега се е съединила със Земята.
Следователно, Бодисатвите действуват преди и след земния физически живот на Христос.
Така например онзи Бодисатва, който 550 години преди Христос се роди като царски син в Индия, живя 29 години като Бодисатва и поучаваше хората, после се издигна до степента Буда. Чрез това той стана една такава индивидуалност, която не трябваше вече да се явява на Земята, а да действува от духовния свят. Този Бодисатва имаше един приемник в същата минута, в която стана Буда, и този нов Бодисатва трябваше да въведе човечеството в същността на Христовия Импулс, защото около 105 години преди раждането на Христос в Палестина живя един човек, който и до днес е оклеветяван в равинската литература, Йешу бен Пандира, който трябва да разглеждаме като този Бодисатва. Исус от Назарет се различава съществено от него чрез това, че в своята тридесета година при Кръщението в реката Йордан той стана носител на Христовото Същество.
към текста >>
24.
Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
ДЕЙСТВИТЕЛЕН
ЖИВОТ
ДЕЙСТВИТЕЛЕН ЖИВОТ
към текста >>
От тринадесетото столетие в духовния
живот
на човечеството навлезе онова духовно движение, което е свързано с името на Кристиян Розенкройц.
От тринадесетото столетие в духовния живот на човечеството навлезе онова духовно движение, което е свързано с името на Кристиян Розенкройц.
За да може това, което е свързано с това име, да навлезе въобще в духовното движение на по-новото време, през тринадесетото столетие беше станало необходимо едно напълно определено духовно мероприятие. Тогава, когато духовният свят се беше затворил напълно за виждането на хората, се събра един важен колегиум от дванадесет мъдри мъже. Този колегиум обединяваше всичко онова, което беше натрупано дотогава като духовно вникване във връзките на света. Седем от тези дванадесет мъдреци бяха получили чрез определени окултни процеси, така да се каже, като предадено от стари времена онова, което беше дошло от свещените индийски Риши като мъдрост на човечеството, донесена от Атлантида. Четири от тези мъдри мъже бяха съединили в себе си чрез съответните окултни процеси онова, което се отнасяше за свещените тайни на индийците, персийците, египтяните и на Гръцкоримската епоха.
към текста >>
Целият обхват на духовния
живот
беше открит пред очите на тези дванадесет мъдреци.
Тогава, когато духовният свят се беше затворил напълно за виждането на хората, се събра един важен колегиум от дванадесет мъдри мъже. Този колегиум обединяваше всичко онова, което беше натрупано дотогава като духовно вникване във връзките на света. Седем от тези дванадесет мъдреци бяха получили чрез определени окултни процеси, така да се каже, като предадено от стари времена онова, което беше дошло от свещените индийски Риши като мъдрост на човечеството, донесена от Атлантида. Четири от тези мъдри мъже бяха съединили в себе си чрез съответните окултни процеси онова, което се отнасяше за свещените тайни на индийците, персийците, египтяните и на Гръцкоримската епоха. А приносът на Петата следатлантска епоха беше представен в мъдростта на дванадесетия.
Целият обхват на духовния живот беше открит пред очите на тези дванадесет мъдреци.
към текста >>
Много хора могат да открият този знак по пътя на техния
живот
.
Но дори тогава, когато не беше въплътена, тя действуваше чрез етерното тяло и то винаги в смисъла, че чрез неговото влияние да се развива по-нататък истинското християнство, така че то да стане синтез на всички велики светогледи и религии. Кристиян Розенкройц действува и в нашето време: или като въплътен във физическо тяло, или чрез своето етерно тяло, той действува озаряващо в онова, което се разля в Западна Европа като синтез на големите религии. Днес неговото влияние става все по-голямо. Някой, който и не подозираме, се оказва избраник на този Кристиян Розенкройц. Днес ние вече можем да посочим един знак, чрез който Кристиян Розенкройц избира навсякъде своите последователи.
Много хора могат да открият този знак по пътя на техния живот.
Той може да се прояви по хиляди начини, обаче всички тези начини се свеждат до един тип, който можем да охарактеризираме със следното описание.
към текста >>
Фактически по силата на отношенията, валидни за физическия свят, в който се намираш, ти вече си умрял и трябва да считаш по-нататъшния си
живот
за един дар, поднесен за теб от духовния свят; сегашният ти
живот
е един подарък!
Следователно, на бъдещия ученик се показва: Всъщност ти беше спасен чрез едно предупреждение, идващо от един свят, в който засега ти нямаш място.
Фактически по силата на отношенията, валидни за физическия свят, в който се намираш, ти вече си умрял и трябва да считаш по-нататъшния си живот за един дар, поднесен за теб от духовния свят; сегашният ти живот е един подарък!
И когато съответният човек се натъква на всичко това, той ще вземе решението да работи в рамките на едно духовно движение. Ако това решение е взето, тогава изборът е станал. Така Кристиян Розенкройц започва да избира своите последователи и при достатъчно внимателно разглеждане на живота мнозина биха стигнали до едно такова вътрешно събитие.
към текста >>
Така Кристиян Розенкройц започва да избира своите последователи и при достатъчно внимателно разглеждане на
живот
а мнозина биха стигнали до едно такова вътрешно събитие.
Следователно, на бъдещия ученик се показва: Всъщност ти беше спасен чрез едно предупреждение, идващо от един свят, в който засега ти нямаш място. Фактически по силата на отношенията, валидни за физическия свят, в който се намираш, ти вече си умрял и трябва да считаш по-нататъшния си живот за един дар, поднесен за теб от духовния свят; сегашният ти живот е един подарък! И когато съответният човек се натъква на всичко това, той ще вземе решението да работи в рамките на едно духовно движение. Ако това решение е взето, тогава изборът е станал.
Така Кристиян Розенкройц започва да избира своите последователи и при достатъчно внимателно разглеждане на живота мнозина биха стигнали до едно такова вътрешно събитие.
към текста >>
25.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
ТРИ СТЕПЕНИ В ЧОВЕШКИЯ
ЖИВОТ
ТРИ СТЕПЕНИ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
към текста >>
Както телесният
живот
на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него.
Както можем да изведем цялото телесно човечество от една родителска човешка двойка на Земята и както можем да разберем това телесно човечество като нещо, произхождащо от поколения на тази родителска човешка двойка, така също, ако правилно разбираме онова, което е най-ценното благо на нашия Аз, което през време на Земното съществуване трябва се потопи все повече и повече в нашия Аз, ние трябва да го изведем от Мистерията на Голгота. Макар древно-еврейското предание да се различава в това отношение от естествените науки на нашето време, това не е важно сега, когато приписваме кръвното родство на хората, телесната връзка на човечеството, на първата родителска двойка, на Адам и Ева, които следователно са живели някога на Земята като първични физически личности, като прародители на човечеството и можем следователно да кажем, че това, което тече в човешките артерии като човешка кръв, води началото си от тази първична човешка двойка. Така също, от друга страна можем да припишем това, което можем да приемем като най-ценно в нашите души, като свещено и най-скъпо благо, което поражда едно постоянно чудо в човешките души, което можем да приемем в нас като съзнание, че в нашата душа може да живее нещо, което е по-висше от нашия обикновен Аз, когато следователно изследваме произхода на това, което е най-ценното благо на човека, всичко това ние можем да припишем на Този, който възкръсна от гроба на Голгота. Защото това, което възкръсна тогава от гроба на Голгота, живее в онези човешки души, които изпитват едно вътрешно пробуждане, то продължава да живее в тези души също така, както кръвта на Адам и Ева продължава да живее в телесните човеци. Ние трябва да виждаме във възкръсналия Христос един вид родоначалник на човечеството: духовният Адам, който прониква в човешките души, ако те са изживели своето пробуждане, и тепърва ги довежда до техния пълен Аз, до онова, което действително оживява човешкия Аз.
Както телесният живот на Адам тече във физическите тела на хората, така и онова, което е възкръснало от гроба на Голгота, тече в душите на тези, които намират пътя към него.
Това е второто откровение, което е дадено на човечеството, а именно, че то получи благовестието за това, което стана чрез Мистерията на Голгота.
към текста >>
Когато човекът е минал през Портата на смъртта и е преживял онова време, в което може да обгърне с поглед своя досегашен земен
живот
, когато е изживял времето до момента, когато отхвърля своето етерно тяло, когато човекът преминава във времето на Камалока, той застава пред два образа, пред две фигури.
Когато човекът е минал през Портата на смъртта и е преживял онова време, в което може да обгърне с поглед своя досегашен земен живот, когато е изживял времето до момента, когато отхвърля своето етерно тяло, когато човекът преминава във времето на Камалока, той застава пред два образа, пред две фигури.
Обикновено се споменава само едната от тези две фигури, обаче заради пълнотата на нещата можем да кажем – и това, което разказвам сега, е един действителен факт за всеки истински окултист: Преди навлизането в периода на Камалока човекът застава пред две фигури. Обаче това, което разказвам сега, важи само за хората на Запада, както и за всички онези хора, които през последните хилядолетия са имали връзка с културата на Запада. И така, след смъртта си човекът застава пред две фигури: Мойсей е едната от тези фигури; човекът знае много точно, че се явява пред Мойсей, който държи пред него плочите на закона – през Средновековието наричаха това „Мойсей със строгия закон” – и човекът има ясното съзнание колко се е отклонил в най-вътрешната страна на своята душа от закона. Другата фигура е тази, която се нарича „Херувимът с огнения меч”, който се произнася относно това отклонение. Става дума за едно изживяване, което човекът има след смъртта, така че в нашия духовнонаучен смисъл можем да кажем: Това, което застава тук пред човека чрез тези две фигури, чрез Мойсей със строгия закон и чрез Херувима с огнения меч, установява, така да се каже, кармическата равносметка.
към текста >>
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на
живот
а, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
Нека да си представим по-точно този факт!
Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития. Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е.
към текста >>
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен
живот
човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Нека да си представим по-точно този факт! Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли.
От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот. Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е. занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
към текста >>
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия
живот
.
Нека да си представим по-точно този факт! Всички ние знаем от духовно-научния светоглед, че имаме една кармическа равносметка на живота, че за определени дела, които стоят в едната страна на нашата счетоводна книга, за всички разумни дела, за всички хубави дела, за всички добри дела следва да изпитаме кармическо изравнение, но същото важи и за всички лоши, грозни, неистинни дела и мисли. От една страна важно е това, че в по-нататъшното протичане на неговия земен живот човекът изживява за самия себе си тази кармическа равносметка, но важно е също и друго: Че онова, което човек може да изживее благодарение на факта, че има добри, красиви дела в своята кармическа сметка, или което трябва да изживее поради това, че има зад себе си лоши дела, той може да го изживее в най-различните събития.
Обаче ние не знаем предварително по какъв начин ще изживеем изправянето и изравнението на това или онова наше дело в бъдещия живот.
Да предположим, че някой човек е сторил това или онова зло, той трябва да извърши нещо добро, което да изправи злото. Обаче той може да извърши доброто по два начина, така че за него това ще означава еднакво усилие, независимо дали от него се ползуват само малко хора или така, че със същото старание, то да принесе добро за много хора. Че в бъдеще нашата кармическа равносметка ще се изравнява така, т.е. занапред ще бъде поставена в един такъв ред на света, когато сме намерили пътя към Христос, че видът на нашето кармическо изправяне трябва да доведе до възможно най-голямото добро за хората в останалата част от Земното развитие, това ще бъде грижа на Този, който започвайки от нашето време, става господар на Кармата, ще бъде грижа на Христос.
към текста >>
И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този
живот
, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили.
Тогава тези хора ще доловят подтика – и започвайки от нашето столетие, в бъдещите три хилядолетия ще има все повече такива хора – тези хора ще доловят, че трябва да отстъпят от тяхното действие. Защото пред тях ще изникне нещо като един знаменателен сънищен образ. В този сънищен образ те ще видят като на сън нещо, което изглежда, като че е тяхно собствено действие, обаче не ще могат да си спомнят да са извършвали някога това, което им се явява в този образ. Обаче онези, които не ще са се подготвили за това, че нещо подобно ще дойде в развитието на човечеството, ще считат всичко това само за някакъв плод на една фантазия или на една болна душа. Онези обаче, които са се подготвили добре чрез новото откровение, чрез това трето откровение на последния цикъл на човечеството, което ще настъпи в нашето време чрез Духовната наука, те ще знаят, че това са израстващи нови способности, които им позволяват да виждат в духовния свят.
И те ще знаят, че образът, който се явява пред тяхната душа, е едно предизвестие на онова кармическо дело, което трябва да настъпи някога в бъдеще, било още в този живот, било именно в следващите земни съществувания, за да създаде изправянето на това, което сме извършили.
Накратко казано, хората постепенно ще добият способността да виждат като в сънищен образ кармическото изправяне, изправящото действие, което ще трябва да стане в бъдеще. Следователно ние виждаме как и в нашето време можем да кажем, както Йоан Кръстител казваше, кръщавайки хората в реката Йордан: Изменете вашето душевно настроение, вашето душевно състояние, защото идват нови времена, в които се пробуждат нови способности.
към текста >>
Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова виждане директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния
живот
.
Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова виждане директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния живот.
Ще дойдат времена, когато, да речем, хората ще се почувствуват натъжени чрез това или онова и изпаднали в мизерия, в нещастие. Все повече и повече ще настъпват такива времена, когато това, което е помощ от един човек за друг, ще има все по-малко значение и стойност, защото силата на индивидуалността, индивидуалният живот на човека ще нараства все повече и повече, и все повече ще намалява това, което е ставало в древни времена, когато един човек можеше да действува, помагайки душевно за душата на друг човек. В замяна на това обаче тук и там ще се появява великият Съветник – Христос в етерна форма.
към текста >>
Все повече и повече ще настъпват такива времена, когато това, което е помощ от един човек за друг, ще има все по-малко значение и стойност, защото силата на индивидуалността, индивидуалният
живот
на човека ще нараства все повече и повече, и все повече ще намалява това, което е ставало в древни времена, когато един човек можеше да действува, помагайки душевно за душата на друг човек.
Обаче този вид възприемане на Кармата ще се прояви в бъдещето човечество още и чрез това, че в едно такова виждане директно ще се яви тук или там етерният образ на Христос, действителният Христос, така както той живее на астралното поле, без да е въплътен в едно физическо тяло, но както се явява на Земята, видим за новопробудилите се способности на хората като Съветник, като Покровител на хората, които имат нужда от съвет или помощ, или утеха в самотата на техния живот. Ще дойдат времена, когато, да речем, хората ще се почувствуват натъжени чрез това или онова и изпаднали в мизерия, в нещастие.
Все повече и повече ще настъпват такива времена, когато това, което е помощ от един човек за друг, ще има все по-малко значение и стойност, защото силата на индивидуалността, индивидуалният живот на човека ще нараства все повече и повече, и все повече ще намалява това, което е ставало в древни времена, когато един човек можеше да действува, помагайки душевно за душата на друг човек.
В замяна на това обаче тук и там ще се появява великият Съветник – Христос в етерна форма.
към текста >>
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия
живот
на човека.
Ние трябва да сме наясно, че в действителност имаме една определена задача, една задача, свързана с разбирането, когато долавяме първо от несъзнателната част на душата, а след това все по-ясно и ясно нашата принадлежност към антропософията. Ние трябва да считаме като един вид призоваване от страна на мировия Дух, като една милост и благодат от страна на творящите, ръководещи мирови Духове, когато нашето сърце ни насочва днес към това ново благовестие, което се прибавя като трето след благовестието от Синай и това от реката Йордан.
Тази е задачата на това ново благовестие: да ни позволи да познаем целия човек, да насочим нашето внимание все повече и повече към факта, че това, за което първоначално има съзнание, е обгърнато от други съставни части на човешкото същество, на човешката природа, които обаче имат значение за целия живот на човека.
И необходимо е нашите приятели да се запознаят от най-различни гледни точки с това, което представляват тези съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Обаче, когато насочим поглед към действителния
живот
, ние бихме могли да говорим и по друг начин върху тези тела, върху тези обвивки на човека.
Днес, изхождайки от вътрешността на човека, искаме да кажем някои неща относно човешкото същество. Тук нашите приятели знаят първо, че когато изходим от Аза, от истинската централна ядка на човека, намираме като най-близка обвивка, като най-близкото тяло това, което наричаме с повече или по-малко абстрактното име „астрално тяло”. После, отивайки по-нататък към външната страна, намираме така нареченото „етерно тяло” и още понататък към външната страна – „физическото тяло”.
Обаче, когато насочим поглед към действителния живот, ние бихме могли да говорим и по друг начин върху тези тела, върху тези обвивки на човека.
И днес искаме да обхванем непосредствено от живота това, което несъмнено може да бъде опознато само от представите на окултизма, което обаче може да бъде напълно разбрано и от едно безпристрастно наблюдение на живота.
към текста >>
И днес искаме да обхванем непосредствено от
живот
а това, което несъмнено може да бъде опознато само от представите на окултизма, което обаче може да бъде напълно разбрано и от едно безпристрастно наблюдение на
живот
а.
Днес, изхождайки от вътрешността на човека, искаме да кажем някои неща относно човешкото същество. Тук нашите приятели знаят първо, че когато изходим от Аза, от истинската централна ядка на човека, намираме като най-близка обвивка, като най-близкото тяло това, което наричаме с повече или по-малко абстрактното име „астрално тяло”. После, отивайки по-нататък към външната страна, намираме така нареченото „етерно тяло” и още понататък към външната страна – „физическото тяло”. Обаче, когато насочим поглед към действителния живот, ние бихме могли да говорим и по друг начин върху тези тела, върху тези обвивки на човека.
И днес искаме да обхванем непосредствено от живота това, което несъмнено може да бъде опознато само от представите на окултизма, което обаче може да бъде напълно разбрано и от едно безпристрастно наблюдение на живота.
към текста >>
Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с
живот
а, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова.
Ние все повече се издигаме до онези сили, които в човешката душа представляват „сили на вярата”. В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му.
Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова.
Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>
Накратко казано, онзи
живот
, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
В нашата душа ние трябва да разполагаме с нещо, което може да надзърне в свръхсетивния свят, с нещо, което може да насочи всички наши мисли и представи в областта на свръхсетивния свят. Когато не разполагаме с тези сили, които са обозначени с думата „вяра”, нещо в нас пресъхва, ние се втвърдяваме и повяхваме както листата през есента. Човечеството може да мине известно време и без вяра, обаче след известно време такова състояние не може вече да продължава. И ако човечеството действително изгуби вярата, то би видяло в следващите десетилетия какво би означавало това за развитието му. Тогава чрез изгубените сили на вярата хората биха се движили насам-натам така, че никой не ще знае вече добре какво трябва да направи, за да се справи с живота, че никой не може да съществува в света, защото ще има страх, загриженост и опасение пред това или онова.
Накратко казано, онзи живот, който трябва да блика толкова свежо в нашата душа, може да бъде даден само чрез силите на вярата.
към текста >>
Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват
живот
а си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят.
Второто нещо, което трябва да се намира в скритите глъбини на човешкото същество като сили, е това, което изразяваме с думата „любов”. Любовта е не само нещо, което свързва хората чрез съответни връзки, а нещо, от което се нуждае всеки отделен човек. Човек, който не може да развие никакви сили на любовта, опустява и пресъхва. Нека само да си представим един човек, който действително е така изпълнен с егоизъм, че не може да обича.
Всъщност, ако такива хора съществуваха – дори и само до определена степен – и бихме могли да ги наблюдаваме, те биха представлявали една печална гледка: тези, които не са в състояние да обичат, които прекарват живота си в една или друга инкарнация без да пораждат в себе си онази жива топлина, която възниква само тогава, когато ние обичаме някого или нещо в този свят.
Една печална гледка са онези личности, които не могат това, печално е да виждаме как те минават през света, обгърнати от пустота и празнина; защото силата на любовта е такава жизнена сила, която пробужда и съживява нещо, което е спотаено още по-дълбоко в нас, една още по-дълбока сила, отколкото тази на вярата.
към текста >>
Защото силите, които действуват от глъбините на нашето същество в посока нагоре, изхождайки от нашето етерно тяло, са онези сили, които се изразяват чрез това, че човекът може да обича, да обича на всички степени от своя
живот
.
И също както сме поставени в едно тяло на вярата, което от други гледни точки наричаме също „астрално тяло”, така сме поставени и в едно тяло на любовта, което в Духовната наука сме се научили да наричаме от други гледни точки „етерно” или „жизнено” тяло.
Защото силите, които действуват от глъбините на нашето същество в посока нагоре, изхождайки от нашето етерно тяло, са онези сили, които се изразяват чрез това, че човекът може да обича, да обича на всички степени от своя живот.
Ако човекът можеше да отстрани изцяло силата на любовта от своето същество, а това не може да стори дори най-егоистичният човек, защото, слава Богу, към това, което човек може да се стреми егоистично, принадлежи също и това, че той може да обича нещо: За да употребим едно подходящо сравнение, да речем, когато онзи, който не може вече да обича нещо, той често пъти, ако е алчен за пари, започва да обича парите и по този начин все пак замества благотворната сила на любовта с една друга сила, която се корени в слепия егоизъм – тогава обвивките, поддържани от силите на любовта, след като в човека не е останала дори следа от любовта, биха се свили и увехнали и фактически тогава човекът би издъхнал поради липсата на любовта. Увяхването на силите на любовта означава също и увяхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло е същевременно и тяло на любовта.
към текста >>
Когато отидем по-нататък, ние стигаме до още една категория сили, от които се нуждаем в
живот
а.
Когато отидем по-нататък, ние стигаме до още една категория сили, от които се нуждаем в живота.
Ако ние не можем да имаме тези сили, ако не можем да разполагаме с тях, тогава това се отразява на нашето външно човешко същество по един забележителен начин. Това, от което се нуждаем в живота като сили в най-висшия смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето. Без надеждата човек не може да направи въобще нито крачка в своето съществуване, доколкото това съществувание принадлежи на физическия свят. Понякога обаче той говори твърде странно, когато например не иска да разбере, че в известно отношение за него е необходимо да знае какво ще му се случи между смъртта и новото раждане. Той казва: Каква нужда имаме да знаем това, ние не знаем даже какво ни очаква на следващия ден, а защо е нужно да усвояваме познание за това, което става между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Това, от което се нуждаем в
живот
а като сили в най-висшия смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето.
Когато отидем по-нататък, ние стигаме до още една категория сили, от които се нуждаем в живота. Ако ние не можем да имаме тези сили, ако не можем да разполагаме с тях, тогава това се отразява на нашето външно човешко същество по един забележителен начин.
Това, от което се нуждаем в живота като сили в най-висшия смисъл на думата, като оживителни сили, това са силите на надеждата, на сигурността за бъдещето.
Без надеждата човек не може да направи въобще нито крачка в своето съществуване, доколкото това съществувание принадлежи на физическия свят. Понякога обаче той говори твърде странно, когато например не иска да разбере, че в известно отношение за него е необходимо да знае какво ще му се случи между смъртта и новото раждане. Той казва: Каква нужда имаме да знаем това, ние не знаем даже какво ни очаква на следващия ден, а защо е нужно да усвояваме познание за това, което става между смъртта и едно ново раждане?
към текста >>
Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен
живот
или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес.
Но действително ли не познаваме следващия ден?
Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен живот или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес.
Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година. Фактически ние знаем това, от което се нуждаем за бъдещето. Ако събитията на бъдещето не протичат ритмично и възникват неочаквано, животът във физическия свят би бил невъзможен. Ако някой би направил днес една маса, без да бъде сигурен, че през нощта тя няма да бъде разрушена, ако би посял семена, без да има предчувствието, че от тях ще израстне на следващата година посев, той никога не би предприел тези действия. Ние се нуждаем от надеждата именно за физическия живот, защото надеждата поддържа целия физически живот.
към текста >>
Ако събитията на бъдещето не протичат ритмично и възникват неочаквано,
живот
ът във физическия свят би бил невъзможен.
Но действително ли не познаваме следващия ден? Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен живот или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес. Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година. Фактически ние знаем това, от което се нуждаем за бъдещето.
Ако събитията на бъдещето не протичат ритмично и възникват неочаквано, животът във физическия свят би бил невъзможен.
Ако някой би направил днес една маса, без да бъде сигурен, че през нощта тя няма да бъде разрушена, ако би посял семена, без да има предчувствието, че от тях ще израстне на следващата година посев, той никога не би предприел тези действия. Ние се нуждаем от надеждата именно за физическия живот, защото надеждата поддържа целия физически живот.
към текста >>
Ние се нуждаем от надеждата именно за физическия
живот
, защото надеждата поддържа целия физически
живот
.
Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен живот или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес. Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година. Фактически ние знаем това, от което се нуждаем за бъдещето. Ако събитията на бъдещето не протичат ритмично и възникват неочаквано, животът във физическия свят би бил невъзможен. Ако някой би направил днес една маса, без да бъде сигурен, че през нощта тя няма да бъде разрушена, ако би посял семена, без да има предчувствието, че от тях ще израстне на следващата година посев, той никога не би предприел тези действия.
Ние се нуждаем от надеждата именно за физическия живот, защото надеждата поддържа целия физически живот.
към текста >>
Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов
живот
от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да разбираме Кармата.
Какво ни дава тази Духовна наука? Чрез това, че ни запознава с всеобхватния закон на Кармата, със закона на повтарящите се земни съществувания, тя ни дава онова, което в духовно отношение ни прониква с надеждата, също както съзнанието, че утре Слънцето ще изгрее, че семената ще израстнат като растения.
Тя ни показва, че това, което виждаме като нещо умиращо във физическото поле, като нещо превръщащо се на прах, когато минем през Портата на смъртта, че това физическо тяло ще бъде отново изградено за един нов живот от силите, които ни проникват като сили на надеждата, стига да разбираме Кармата.
Духовната наука дарява човечеството с най-мощните сили на надеждата.
към текста >>
Защото
живот
ът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на
живот
а.
Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации.
Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота.
Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно. Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо. Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации. Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система. Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
към текста >>
Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни
живот
и, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации.
Ако тази Духовна наука като едно ново откровение би била отхвърлена от хората на настоящото време, хората естествено биха се явили на Земята и в своите следващи инкарнации. Защото животът не престава поради това, че хората не знаят нищо за законите на живота. Хората биха се въплъщавали и занапред, обаче в тези човешки прераждания би настъпило нещо твърде странно. Да, в тези прераждания би настъпило следното: Постепенно в своите тела хората биха се превърнали в един деградирал, увяхващ род, в един род, който накрая би разполагал с толкова осакатени тела, че хората не биха могли да вършат нищо.
Накратко, ако съзнанието не подържа онази силна надежда, която се влива в нас чрез сигурното познание, което черпим от закона на Кармата и от закона за повтарящите се земни животи, тогава човечеството би било сполетяно от едно изчерпване, от едно пресъхване в бъдещите инкарнации.
Човечеството проявява вече тенденция да ражда умиращи, изсъхващи тела, тела, които в бъдеще биха станали все по-рахитични, даже и по отношение на костната система. Новото откровение, което ще се прояви не само като теория, а като живителни сили, преди всичко като живителни сили на надеждата, ще внесе мозък в костите, жизнена сила в нервите.
към текста >>
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния
живот
, без които човекът не може да съществува.
Вяра, Любов, Надежда са три степени на човешкото същество, които принадлежат на цялостното здраве и на цялостния живот, без които човекът не може да съществува.
И също както едно тъмно помещение не може да бъде място за работа, ако не бъде осветлено, така и човешкото същество не може съществува в неговата четворна природа, ако неговите три обвивки не са пропити, разпалени, проникнати и възпламенени от вярата, любовта и надеждата, от онова, което са основните сили на нашето астрално тяло, на нашето етерно тяло и на нашето физическо тяло. Припомнете си само как новото откровение внася в света мисловното съдържание на стария език! Нима Евангелското откровение не отправя към нас трите чудни думи, звучащи през всички времена като израз на мъдростта: вяра, любов, надежда!
към текста >>
Обаче хората не разбраха това откровение в цялата негова връзка с човешкия
живот
, те го разбраха толкова малко, че само в някои области е запазено правилното редуване на тези три сили.
Обаче хората не разбраха това откровение в цялата негова връзка с човешкия живот, те го разбраха толкова малко, че само в някои области е запазено правилното редуване на тези три сили.
Вярно е, че понякога се казва: Вяра, любов, надежда, защото това отговаря на правилното редуване, обаче хората не разбраха достатъчно мисловното съдържание и често пъти казват: вяра, надежда, любов, което е погрешно, защото не можем да кажем: Астрално тяло, физическо тяло, етерно тяло, ако искаме да изброяваме в истинския ред. Тези неща са били объркани приблизително по същия начин, както детето, което не познава още мисловното съдържание на говора, понякога обърква реда на думите.
към текста >>
26.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
ТРИ СТЕПЕНИ В ЧОВЕШКИЯ
ЖИВОТ
ТРИ СТЕПЕНИ В ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ
към текста >>
Вчера ние се опитахме да си изградим една представа за това, колко важно е в човешкия
живот
да влезе в действие това, което можем да наречем свръхсетивното oткровение на нашата епоха.
Вчера ние се опитахме да си изградим една представа за това, колко важно е в човешкия живот да влезе в действие това, което можем да наречем свръхсетивното oткровение на нашата епоха.
Обърнахме внимание върху факта, че в последния цикъл на човечеството това откровение може да бъде наречено третото, че именно по определен начин можем да го поставим на една линия с Откровението от планината Синай и с Откровението през времето, когато се разигра Мистерията на Голгота.
към текста >>
Вярно е, че отначало целият външен
живот
би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
Но ние не бива да схващаме тази характеристика на нашето време, така че да стигнем само до някои теоретически или само научни усещания, свързани с това ново откровение, а действително, като антропософи, трябва все повече и повече да се издигнем до познанието, че в своето развитие човечеството ще пропусне нещо съществено, ако се държи далече от това наше настоящо и бъдещо благовестие.
Вярно е, че отначало целият външен живот би минал по определен начин, дори и ако това благовестие би било счетено като плод на една объркана фантазия, вярно е също, че някои хора не ще почувствуват отначало вредните последствия, които ще се родят чрез незачитането на това, за което става дума тук, обаче антропософите трябва да бъдат наясно върху факта, че душите, които днес живеят в човешките тела, безразлично какво приемат те сега в себе си, отиват към определено бъдеще.
И това, което бих искал да кажа първо, засяга всички души, защото то е нещо, което принадлежи към поврата на времената, който се извършва в наши дни.
към текста >>
Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния
живот
определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен
живот
, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия
живот
.
Обаче това съзнание се е подготвяло в течение на развитието още от древната Атлантска епоха насам. Но също и за хората от по-старите времена, за хората, живели до времената, когато Мистерията на Голгота отбеляза великия поврат, това съзнание ежедневно беше заличавано от един друг вид съзнание, което днешният човек изобщо не познава. Съвременният човек различава, общо взето, само обикновеното будно съзнание между пробуждането и заспиването, и състоянието на сън, когато съзнанието е напълно понижено или заличено. Между тези две форми на съзнанието съвременният човек различава също онова междинно състояние, което наричаме сънищно състояние или състояние на сънуването. Но този съвременен човек знае, че за нас сънищата са нещо, което трябва да считаме в действителност за един вид изключително състояние.
Вярно е, че чрез сънищата в съзнанието възникват от глъбините на душевния живот определени процеси, но те се явяват твърде неясни в обикновения сънищен живот, така че човек едва ли може винаги да бъде в състояние да изтълкува по правилен начин това, което сочи без съмнение към дълбоки свръхсетивни процеси на неговия живот.
към текста >>
Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди
живот
.
Една родителска двойка горещо обича своя син. Синът израства за радост на родителите. Но един ден той се разболява. За няколко часа неговото състояние се влошава извънредно много и след един ден синът минава през Портата на смъртта. Следователно, според външните изживявания на въпросната родителска двойка техният син им е отнет съвсем неочаквано.
Самият син е бил изтръгнат от един богат с надежди живот.
Естествено, родителската двойка тъгува дълбоко за своя син. През месеците след смъртта, в сънищата както на мъжа, така и на жената се появяват неща, които напомнят за техния син. Но след продължително време, след като изтекли много, много месеци както майката, така и бащата сънуват една нощ един и същ сън. Те сънуват, че им се явява техният син и че този умрял син им съобщава, че е бил само привидно умрял и ако те проверят нещата, ще разберат, че той е бил погребан жив.
към текста >>
Но такъв, какъвто е нашият съвременен
живот
, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен.
И двамата, майката и бащата, си разказват това, което са сънували предната нощ. Те са хора, които според техния начин на мислене, считат за уместно да подадат молба до съответните учреждения, за да разрешат ексхумацията на техния син.
Но такъв, какъвто е нашият съвременен живот, властите не могат да бъдат склонени към подобно нещо, молбата им бива отхвърлен.
Двамата родители продължиха да тъгуват. Обаче съответният изследовател на сънища, който сам отбелязва този сън и може да разсъждава само материалистично върху него, изпитва сега големи трудности. Нали така, на първо време е много лесно някой да каже: Е, това е напълно понятно. Тези родители непрекъснато са мислили за техния син, защо да не е възможно веднъж да го сънуват и двамата; това се разбира от само себе си. – Обаче едно нещо му създаде особено затруднение, а именно, че и двамата родители сънуват през една и съща нощ същия сън.
към текста >>
Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен
живот
, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло!
Сега представете си живо родителската двойка, заспала с мисълта за умрелия син. Свързващите звена между родителите съществуват дори и когато те спят. Обаче в момента, да речем, в който за двамата, за бащата и за майката, настъпва сънуването, синът проявява един особено жив стремеж, поради развитието на своята душа, който бихме могли да изразим с думите: О, да бих бил и сега на Земята, облечен в моето физическо тяло – ако изобщо бихме могли да преведем това в такива думи. Тази мисъл на мъртвия се отпечатва с душевните дълбини на двамата родители. Обаче родителите не са имали никакво разбиране за особения характер на процесите в гореспоменатия сън.
Следователно, те превеждат за себе си това, което се проявява като стремеж в душата, в образи, които са близо до тях, и ако биха могли да възприемат ясно нещата, да възприемат това, което синът влива в техния душевен живот, те биха го почувствували така, че биха могли да си кажат: Сега нашият син копнее за едно физическо тяло!
– Образът от съновидението се облича в един разбираем за тях език и се получава такъв образ, който им показва как техният син е бил погребан жив.
към текста >>
Но историята ни дава едно живо доказателство за някогашния съвместен
живот
с мъртвите, нещо, което навсякъде се проявява като една религиозна почит към мъртвите, а именно: Култът към прадедите, основаващ се на това, че хората си представяха мъртвите като непосредствено действуващи лица в един реален свят; култът към прадедите, малко или много, съществуваше навсякъде по Земята.
Ето защо в онези времена беше много важно хората да усетят, че нещо, което са притежавали по-рано, вече изчезва. В онзи преходен период от развитието на човечеството, когато се разиграха събитията от Палестина, възникнаха някои поводи човек да каже: Изменете състоянието, настроението на душата си, защото за човечеството настъпиха съвършено други времена. Преди събитията от Палестина хората можеха да знаят между другото, че виждат в духовните светове и знаеха от непосредствена опитност какво е положението с мъртвите, със свръхсетивните същества. Тази способност изчезна.
Но историята ни дава едно живо доказателство за някогашния съвместен живот с мъртвите, нещо, което навсякъде се проявява като една религиозна почит към мъртвите, а именно: Култът към прадедите, основаващ се на това, че хората си представяха мъртвите като непосредствено действуващи лица в един реален свят; култът към прадедите, малко или много, съществуваше навсякъде по Земята.
Докато сега, в преходното време, хората усещаха, че трябва да си кажат, макар и да не го казваха с тези думи, приблизително следното: По-рано нашите души са се издигали в света, който наричаме духовен свят. По-рано ние не можехме да живеем заедно с повисшите Същества, с мъртвите. Сега обаче нашите мъртви изчезват в един съвършено друг смисъл от нашето съзнание, ние нямаме вече предишната жива връзка с тях.
към текста >>
Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на
живот
а; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята!
Достатъчно беше да се върнем назад в миналото само през няколко прераждания, за да намерим, че това Азово чувство не съществуваше по същия начин за хората на миналото, който е характерен за днешния човек. Тъй като Азовото чувство е свързано вътрешно с паметта, не бива да се учудваме, че днес за много хора не е настъпило това, което можем да наречем един спомен за неговите минали инкарнации. Човекът не си спомня също и за това, което е станало с него в първите години от детството му, защото неговото Азово чувство не е било още развито. Не е ли напълно обясним фактът, че днес човекът не може още да си спомня за своите минали инкарнации, понеже неговото Азово чувство не е било развито? Но сега ние се намираме на прехода, когато човекът е развил своето Азово чувство и когато се развиват сили, които ще доведат до там, че с оглед на бъдещето човекът трябва да си спомня своите минали инкарнации.
Наближават времената, когато хората не ще могат друго, освен да признаят: Да, сега ние се вглеждаме назад във времената, когато сме съществували на Земята в други форми на живота; поглеждаме назад и си казваме: Да, ние вече сме били на Земята!
– Измежду способностите, които ще се проявяват все повече и повече, ще изпъква и тази, която ще подсказва на човека следното: Аз не мога да съществувам по друг начин, освен да се вглеждам в моите предишни инкарнации!
към текста >>
Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен
живот
; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука.
Бавното подготвяне за това е загатнато и в моята втора мистерийна драма „Изпитанието на душата”, където е обърнато внимание върху миналите инкарнации на действуващите в драмата лица, инкарнации, които са отдалечени само с малко столетия назад в миналото. Това вече се подготвя за човечеството. Но сега въпросът стои така, че чрез мъдрото ръководство на света, на хората се дава по определен начин да се запознаят с това, което са истините на Мистериите. Сега има относително малко хора, които намират пътя към Духовната наука. Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията.
Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука.
Такъв е именно случаят. Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца. Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания. Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този въпрос. От друга страна всеки, който има скъпи приятели и познати, които не искат да знаят нищо за антропософията, може да си каже: Щом аз самият съм един добър антропософ, благодарение на силите, които ми остават, когато вече ще съм минал през Портата на смъртта – тъй като съществуват живите връзки, за които говорихме – аз ще намеря подходящ случай да помогна на тези човешки души.
към текста >>
Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически
живот
в бъдещите прераждания.
Сега има относително малко хора, които намират пътя към Духовната наука. Нали така, броят на антропософите в сравнение с броя на останалите хора навсякъде е малък, те в сравнение с броя на останалите хора навсякъде са малко, така че можем да кажем: Хората не се интересуват много от антропософията. Обаче законът за прераждането в нашето време е такъв, че в действителност за хората, които минават като насън през света, без да проучват загадките на съществуванието, относително скоро ще настъпи един следващ земен живот; те скоро ще се преродят отново и тогава ще имат достатъчно поводи, за да се запознаят с истините на Духовната наука. Такъв е именно случаят. Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца.
Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания.
Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този въпрос. От друга страна всеки, който има скъпи приятели и познати, които не искат да знаят нищо за антропософията, може да си каже: Щом аз самият съм един добър антропософ, благодарение на силите, които ми остават, когато вече ще съм минал през Портата на смъртта – тъй като съществуват живите връзки, за които говорихме – аз ще намеря подходящ случай да помогна на тези човешки души. И благодарение на това, че сега времето на междинния живот между смъртта и новото раждане е съкратено, самите тези души ще намерят случай да приемат в себе си истините на Мистериите, които хората трябва да приемат, ако не искат техните бъдещи инакарнации да бъдат изпълнени с мъчение. Още не всичко е изгубено.
към текста >>
И благодарение на това, че сега времето на междинния
живот
между смъртта и новото раждане е съкратено, самите тези души ще намерят случай да приемат в себе си истините на Мистериите, които хората трябва да приемат, ако не искат техните бъдещи инакарнации да бъдат изпълнени с мъчение.
Такъв е именно случаят. Така че, когато сега примерно виждаме около нас хора, които са ни скъпи, които обаче не искат да знаят нищо за антропософията, дори проявяват враждебност към нея, ние не трябва да оставаме с потиснати от това сърца. Абсолютно вярно е и антропософът би трябвало да разбере това: Незачитането на Духовната наука или антропософията означава началото на един мъченически живот в бъдещите прераждания. Това е вярно и ние не бива да се отнасяме леко към този въпрос. От друга страна всеки, който има скъпи приятели и познати, които не искат да знаят нищо за антропософията, може да си каже: Щом аз самият съм един добър антропософ, благодарение на силите, които ми остават, когато вече ще съм минал през Портата на смъртта – тъй като съществуват живите връзки, за които говорихме – аз ще намеря подходящ случай да помогна на тези човешки души.
И благодарение на това, че сега времето на междинния живот между смъртта и новото раждане е съкратено, самите тези души ще намерят случай да приемат в себе си истините на Мистериите, които хората трябва да приемат, ако не искат техните бъдещи инакарнации да бъдат изпълнени с мъчение.
Още не всичко е изгубено.
към текста >>
Това, което съставлява характера на нашата епоха, ние можем да резюмираме, когато наблюдаваме
живот
а около нас, като кажем: В нашата епоха върху хората действува особено това, което можем да наречем интелектуализъм, умственото схващане за света.
Ние живеем сега в Петата следатлантска епоха, тя ще бъде последвана от Шестата, след това от Седмата, докато отново настъпи една такава катастрофа, каквато е имало между Атлантската и Следатлантската епоха. По отношение на своята прилика и разлика с Атлантската катастрофа, тази следваща катастрофа беше охарактеризирана именно тук в Нюрнберг, докато изнасях лекциите върху Откровението на Йоан.
Това, което съставлява характера на нашата епоха, ние можем да резюмираме, когато наблюдаваме живота около нас, като кажем: В нашата епоха върху хората действува особено това, което можем да наречем интелектуализъм, умственото схващане за света.
Ние живеем фактически в едно време на интелектуализма, в едно време на умственото схващане за света. Тази епоха на умственото схващане за света възникна чрез едно твърде особено обстоятелство. Ние ще се научим да разбираме това обстоятелство, ако си спомним за епохата, която е предхождала нашата сегашна Пета културна епоха. Нашата епоха е била предхождана от тази, която наричаме Гръцко-латинска епоха, от онази чудна културна епоха, през време на която хората не бяха, бихме могли да кажем, така разделени от природата както сега, не бяха така отделени от знанието за света, както този свят се представя външно. Но това е същевременно онази епоха, през време на която Азът, така да се каже, слезе над хората и проникна в тях.
към текста >>
Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен
живот
.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо.
Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот.
Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос. Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов
живот
, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност.
Да, може би бихме могли да признаем това за онези хора, които са запазили в душата си старата вяра, но ето че днес има толкова хора, които гледат на вярата отвисоко, защото считат, че са се издигнали над нея, хора, които считат вярата за една детска степен в развитието на човечеството. – Онези, които наричат себе си монисти, могат да вярват, че те в нищо не вярват, обаче те са по-вярващи от другите, които наричат себе си вярващи. Защото всичко, което се изнася в различните монистични възгледи, е най-сляпата вяра, само че съответните хора не съзнават това: те вярват, че това е знание. Ние изобщо не можем да стигнем до една характеристика на това, което е направено, ако не говорим постоянно за вяра. Ако се абстрахираме от вярата на тези, които вярват, че не вярват – ние намираме, че общо взето в нашето време безкрайно много от това, което е именно най-важното, се опира на онзи рефлекс, който астралното тяло хвърля в душата и така той предава на душата найпламенния характер на вярата.
Достатъчно е само да си спомним за жизнените пътища на най-великите хора от нашето поколение, да речем Рихард Вагнер, как самият негов живот, като човек на изкуството, е едно извисяване до определена пламенност на вярата и как това е най-очарователното нещо, когато разглеждаме именно тази личност.
Навсякъде, където хвърляме поглед в нашето време, неговите сенчести и светли страни могат да бъдат разбрани от това, което можем да наречем рефлекс на вярата в Аза или в Азовата душа на човека.
към текста >>
Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез
живот
о усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха.
И нашата епоха ще бъде заменена от онази, в която ще просияе потребността от любовта. В един съвършено друг смисъл ще се осъществи това, което в тази Шеста културна епоха може да се нарече също и християнска любов. Ние се приближаваме бавно и все повече до нея, до тази Шеста културна епоха и като запознаваме човека в Антропософското движение с това, което са тайните на Вселената, със същността на различните индивидуалности на физическото поле или на по-висшите полета, ние се стремим да запалим в него любовта към всяко създание.
Не толкова много чрез това, че говорим за тази любов, колкото чрез живото усещане: Да, сега ние чувствуваме това, което може да възпламени тази любов в човешката душа и вече знаем, че чрез антропософията се подготвя Шестата епоха.
Ето как силите на любовта ще бъдат освободени и ще се подготви онова, от което човечеството се нуждае, за да стигне до истинското разбиране на Мистерията, разиграла се на Голгота. Защото тази Мистерия на Голгота е станала, наистина Евангелието е предизвикало това, което вчера посочихме като го сравнихме с говора на детето, защото това е най-дълбоко учение за мисията на земната любов, както тя е свързана с Мистерията на Голгота. Това може да бъде разбрано напълно едва в Шестата следатлантска епоха, когато хората все повече ще се издигнат до там, да намерят в действителност основата в самите себе си и да вършат от дълбочините на душата, т.е. от любовта това, което трябва да стане; когато напълно ще бъде преодоляна необходимостта човек да се ръководи от заповеди, когато ще настъпи състоянието: „Дълг, при който човек обича това, което сам си заповядва”, както казва Гьоте. Когато в нашата душа се пробудят такива сили, които не ни позволяват да постъпваме по друг начин, освен да вършим от любов това, което трябва да вършим, тогава ще сме открили в себе си нещо, което все повече и повече ще намери разпространение в Шестата културна епоха.
към текста >>
Обаче тогава хората ще бъдат укрепени чрез силата, която произлиза от Мистерията на Голгота и ще имат силата да приемат в себе си силите на надеждата: най-важното, от което се нуждаят, за да преминат през катастрофата, с която ще завърши Седмата следатлантска културна епоха, за да започнат след тази катастрофа по същия начин един нов
живот
, както следаталантското време донесе един нов
живот
.
И след това ще дойде последната Велика епоха, когато в човешката Азова душа ще хвърли своето отражение това, което наричаме надежда.
Обаче тогава хората ще бъдат укрепени чрез силата, която произлиза от Мистерията на Голгота и ще имат силата да приемат в себе си силите на надеждата: най-важното, от което се нуждаят, за да преминат през катастрофата, с която ще завърши Седмата следатлантска културна епоха, за да започнат след тази катастрофа по същия начин един нов живот, както следаталантското време донесе един нов живот.
към текста >>
Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от
живот
мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга.
Тогава, когато в последната Следатлантска епоха външната култура, чисто комбинативна култура ще е достигнала най-високия си връх, хората ще чувствуват цялата незадоволителност на тази култура, когато хората ще са така поставени в тази култура, че ако не са развили духовното, те ще изпитват нещо твърде безутешно спрямо тази култура, тогава духовността ще посади надеждата, която ще се изпълни в следващата епоха на човешкото развитие. Ако в човешките души не влезе това, което духовността може да им донесе и което антропософското движение иска, тогава външната култура все още би могла да върви малко напред, но накрая хората биха стигнали дотам, да си кажат: Да, ние постигнахме всичко това! Безжични устройства пренасят нашите мисли, устройства, за които предците дори не са сънували, такива устройства има по цялото лице на Земята. Но каква е ползата ни от всичко това?
Ние изпращаме от едно място на друго най-тривиалните, най-лишените от живот мисли; ние трябваше да напрегнем човешкия интелект до най-висока степен, за да можем най-после с помощта на всевъзможни съвършени инструменти да пренасяме от най-отдалеченото място на земното кълбо на друго място това, което сега ядем, напрегнахме нашите интелектуални сили, за да обхождаме бързо земното кълбо, но нямаме в нашата глава нищо, което да пренесем някак си от една точка в друга.
Защото мислите, които можем да носим, са безутешни и наистина те са станали още по-безутешни, откакто ги носим в нашите модерни превозни средства, те са много по-безутешни в сравнение с тези, които сме носили в старите, движещи се с бързината на охлюв, превозни средства.
към текста >>
Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния
живот
, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен
живот
.
Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята.
Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот.
Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
към текста >>
Че тя ще е приела този спиритуален
живот
, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния
живот
ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
Накратко казано, чрез външната култура биха били разпространени само безутешност и пустота по лицето на Земята. Обаче в последната културна епоха душата, която е приела спиритуалния живот, ще се възроди тъкмо върху развалините на външния културен живот.
Че тя ще е приела този спиритуален живот, ще се убедите от факта, че в душите Ви ще се родят могъщите сили на надеждата: тази надежда, че след голямата катастрофа човечеството ще навлезе в една нова възраст, когато дори във външния живот ще се прояви онова, което отдавна е било подготвяно в душите по един вътрешен, духовен начин.
към текста >>
27.
Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И често пъти сме говорили за това, че от онази Велика катастрофа насам, която наричаме Атлантска катастрофа, чрез която
живот
ът върху древния Атлантски континент е бил преобразен, превърнат в онзи
живот
на новите континенти, който е именно нашият
живот
, до нашето време са изминали пет културни периода.
Днес ще разгледаме една наистина за мнозина може би странна, но въпреки това много важна точка по този въпрос. Ще започнем от развитието на човека. Ние знаем: това развитие напредва така, че в хода на Земното развитие цялото човечество минава през определени циклически епохи.
И често пъти сме говорили за това, че от онази Велика катастрофа насам, която наричаме Атлантска катастрофа, чрез която животът върху древния Атлантски континент е бил преобразен, превърнат в онзи живот на новите континенти, който е именно нашият живот, до нашето време са изминали пет културни периода.
Ние говорим за Първата, Древно-индийска епоха, за Втората – великата древна Персийска епоха, за Третата – Египетско-халдео-вавилонска епоха, за Четвъртата – Гръцко-латинската епоха, която е изтекла от 8. до 12. столетие, а след това говорим, от 1413 година насам, за съществуването на нашата собствена, настояща Пета следатлантска културна епоха.
към текста >>
След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-
Живот
и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди.
Обаче сега ние можем дa говорим също и за това, че главно – забележете това добре, само главно – от различните съставни части на човешката природа в отделните културни епохи в човека се развива една или друга, но винаги тя е определяща за съответната културна епоха. Така можем да кажем, че в нашата културна епоха хората, когато се оставят под въздействието на всичко, което нашата културна епоха може да даде, имат призванието да развият това, което в нашия духовно-научен мироглед наричаме Съзнателна душа. Напротив, през времето на Гръцко-латинската епоха беше развита предимно Разсъдъчната, или Чувствуващата душа, през Египетско-халдео-вавилонската епоха – Сетивната душа. През Древно-персийката епоха беше развито „тялото на усещанията”, или астралното тяло, а през Древно-индийската епоха онова, което наричаме етерно, или жизнено тяло. Тези различни звена на човешката природа са изпитали при отделните души, минавайки през тези културни епохи, в едно или повече прераждания съответното развитие, или ще го изпитат по-нататък.
След нашата културна епоха идва Шестата следатлнтска културна епоха, когато ще се развие особено това, което наричаме Дух-Себе и което в теософската литература са свикнали да наричат Манас, а в последната – Седмата следатлантска културна епоха – това, което наричаме Дух-Живот и което в теософската литература са свикнали да наричат Буди.
Най-после това, което е Човекът-Дух, или Атма, ще се развие по определен начин след една нова катастрофа в далечното бъдеще.
към текста >>
В тези три съставки живее предимно своя вътрешен
живот
човешкият Аз и той живее и ще живее именно в нашата Пета следатлантска културна епоха най-дълбоко в Съзнателната душа, защото в Съзнателната душа може да се изяви чистият Аз, съвсем несмущаван от другите съставки.
В известно отношение съществува едно вътрешно родство между човешкия Аз и трите съставки на неговата душевна природа: Сетивната душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа.
В тези три съставки живее предимно своя вътрешен живот човешкият Аз и той живее и ще живее именно в нашата Пета следатлантска културна епоха най-дълбоко в Съзнателната душа, защото в Съзнателната душа може да се изяви чистият Аз, съвсем несмущаван от другите съставки.
Да, в нашето време ние живеем в една епоха, в която Азът има именно великото призвание да се развие, да изгражда себе си.
към текста >>
И така ще бъде също по-късно с Духът-
Живот
, или Буди, с Човекът-Дух и така нататък.
Следователно през следващата, Шестата следатлантска културна епоха ние ще се почувствуваме издигнати до нещо, което свети в нас. Ние не ще казваме: Духът-Себе вътре в мен, а ще казваме: Аз съм съучастник в едно Същество, което свети в мене от по-горните светове, което ме ръководи и насочва, и което е станало мой предводител по милостта на по-висшите Същества. Това, което ще получим едва на Юпитер като наша собственост, ние ще го чувствуваме като един вид предводител, чиято светлина идва от по-висшите светове.
И така ще бъде също по-късно с Духът-Живот, или Буди, с Човекът-Дух и така нататък.
Ще дойде време, когато човекът ще говори за себе си по начин, различен от този, по който той сега говори. Как говори сега човекът за себе си, когато говори за себе си в духовно-научен смисъл? Той казва: Аз имам три обвивки, три тела: Моето физическо тяло, моето етерно тяло и моето астрално тяло. В тези три тела аз имам моя Аз, същинското земно благо, което се развива вътре в трите тела. Тези три тела са един вид моята по-низша природа.
към текста >>
Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен
живот
до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.
Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него. Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие. Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент.
Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.
към текста >>
Но това беше един друг
живот
.
И така, Исус от Назарет беше потопен във водите на река Йордан. Неговият Аз се отдели от физическото, етерното или жизненото тяло и от астралното тяло, и макрокосмическото Христово Същество слезе, завладя тези три тела и после живя в тях до 3. Април на тридесет и третата година – както ние можахме да установим.
Но това беше един друг живот.
Защото, започвайки още от Кръщението, този живот в тялото на Исус от Назарет беше един бавен процес на умиране. С всеки следващ период от живота на тези три години нещо умираше в телата на Исус от Назарет, така че след трите години тялото на Исус от Назарет беше нещо, което стоеше на границата да се превърне в труп и беше задържано само чрез силата на макрокосмическото Христово Същество. Вие не бива да си представяте, че това тяло, в което Христос обитаваше, беше, да речем, няколко години след Кръщението в реката Йордан като едно друго тяло, напротив: една обикновена човешка душа веднага би се отделила от него, ако не беше могъщата задържаща сила на макрокосмическото Христово Същество. Това беше едно бавно, непрестанно умиране, продължаващо три години. И това тяло стигна границите на разпада, когато настъпи Мистерията на Голгота.
към текста >>
Защото, започвайки още от Кръщението, този
живот
в тялото на Исус от Назарет беше един бавен процес на умиране.
И така, Исус от Назарет беше потопен във водите на река Йордан. Неговият Аз се отдели от физическото, етерното или жизненото тяло и от астралното тяло, и макрокосмическото Христово Същество слезе, завладя тези три тела и после живя в тях до 3. Април на тридесет и третата година – както ние можахме да установим. Но това беше един друг живот.
Защото, започвайки още от Кръщението, този живот в тялото на Исус от Назарет беше един бавен процес на умиране.
С всеки следващ период от живота на тези три години нещо умираше в телата на Исус от Назарет, така че след трите години тялото на Исус от Назарет беше нещо, което стоеше на границата да се превърне в труп и беше задържано само чрез силата на макрокосмическото Христово Същество. Вие не бива да си представяте, че това тяло, в което Христос обитаваше, беше, да речем, няколко години след Кръщението в реката Йордан като едно друго тяло, напротив: една обикновена човешка душа веднага би се отделила от него, ако не беше могъщата задържаща сила на макрокосмическото Христово Същество. Това беше едно бавно, непрестанно умиране, продължаващо три години. И това тяло стигна границите на разпада, когато настъпи Мистерията на Голгота. И сега беше необходимо само следното: да пристигнат онези хора, за които се разказва, че свалиха тялото от Кръста, намазаха го с техните благовонни масла, създавайки една химическа връзка между тези специални вещества и тялото на Исус от Назарет, в което макрокосмическото Христово Същество живя три години, за да го положат после в гроба.
към текста >>
С всеки следващ период от
живот
а на тези три години нещо умираше в телата на Исус от Назарет, така че след трите години тялото на Исус от Назарет беше нещо, което стоеше на границата да се превърне в труп и беше задържано само чрез силата на макрокосмическото Христово Същество.
И така, Исус от Назарет беше потопен във водите на река Йордан. Неговият Аз се отдели от физическото, етерното или жизненото тяло и от астралното тяло, и макрокосмическото Христово Същество слезе, завладя тези три тела и после живя в тях до 3. Април на тридесет и третата година – както ние можахме да установим. Но това беше един друг живот. Защото, започвайки още от Кръщението, този живот в тялото на Исус от Назарет беше един бавен процес на умиране.
С всеки следващ период от живота на тези три години нещо умираше в телата на Исус от Назарет, така че след трите години тялото на Исус от Назарет беше нещо, което стоеше на границата да се превърне в труп и беше задържано само чрез силата на макрокосмическото Христово Същество.
Вие не бива да си представяте, че това тяло, в което Христос обитаваше, беше, да речем, няколко години след Кръщението в реката Йордан като едно друго тяло, напротив: една обикновена човешка душа веднага би се отделила от него, ако не беше могъщата задържаща сила на макрокосмическото Христово Същество. Това беше едно бавно, непрестанно умиране, продължаващо три години. И това тяло стигна границите на разпада, когато настъпи Мистерията на Голгота. И сега беше необходимо само следното: да пристигнат онези хора, за които се разказва, че свалиха тялото от Кръста, намазаха го с техните благовонни масла, създавайки една химическа връзка между тези специални вещества и тялото на Исус от Назарет, в което макрокосмическото Христово Същество живя три години, за да го положат после в гроба. Нужно беше съвсем малко, това тяло да се разпадне на прах в гроба, а Христос да се облече в едно – бих казал – сгъстено, физически видимо етерно тяло.
към текста >>
28.
Зората на новия окултизъм. Касел, 27. Януари 1912, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Защото наш основен принцип трябва да бъде, че ние не се опираме върху някакво религиозно вероизповедание, а в различните религиозни системи виждаме само форми на единния духовен
живот
.
Днес ние можем да разберем, можем да проявим разбиране спрямо розенкройцерството само тогава, когато запишем в душата си, че розенкройцерството не е нещо, което има веднъж завинаги своята историческа норма, а всъщност е нещо различно през всяко едно столетие. Това е така поради причината, че то винаги трябва да се приспособява към отношенията и условията на настоящето. Ние сме наясно, че основните импулси на Духовната наука трябва все повече да определят културата на настоящето, но че в западната култура, в която живеем, това е много трудно. Не е възможно някой да стане друг човек от днес за утре чрез Духовната наука, само защото чрез нашата Карма сме поставени в западната култура. За нас това не е така лесно, както за представителите на някои човешки общности, които изхождат от расови или религиозни предпоставки.
Защото наш основен принцип трябва да бъде, че ние не се опираме върху някакво религиозно вероизповедание, а в различните религиозни системи виждаме само форми на единния духовен живот.
Духовната наука търси във всички религиозни светогледи тъкмо този духовен зародиш на истината. Самопонятно е, че като западен човек антропософът лесно може да бъде криво разбран и то най-вече от страна на различните религиозни изповедания и светогледи, които виждаме около себе си.
към текста >>
И това, което ще кажа сега, аз го казвам напълно в смисъла на всички онези, които са имали възможност да водят един одухотворен
живот
, и които днес са отново инкарнирани.
Ние вече че сто пъти обръщахме внимание върху това, че редуващите се епохи са били напълно различни една от друга. Днес ще обърнем внимание върху един извънредно важен момент, върху тринадесетото столетие. Можем да кажем, че инкарнираните по онова време хора изживяха нещо твърде особено, нещо, което инкарнираните в други времена хора не са могли да изживеят.
И това, което ще кажа сега, аз го казвам напълно в смисъла на всички онези, които са имали възможност да водят един одухотворен живот, и които днес са отново инкарнирани.
Всички те знаят това.
към текста >>
В този свой земен
живот
тя направи външно плодотворно онова, което беше изживяла в своя минал кратък
живот
.
Обаче сега трябва да добавим, че младежът умря скоро след това, така че земното му съществувание беше твърде кратко. Неговата мисия се състоеше в това, мисловно да свърже дванадесетте течения на мъдростта, да ги изживее и да създаде новото, което после можа да остави на дванадесетте мъдреци, които на свой ред продължиха да работят върху него. Даден беше един много важен стимул за духовна работа. Индивидуалността, от която тръгна този импулс, носеше името Кристиян Розенкройц. Същата тази индивидуалност се прероди през четиринадесетото столетие и този път живя повече от сто години.
В този свой земен живот тя направи външно плодотворно онова, което беше изживяла в своя минал кратък живот.
Тя пропътува целия западен свят и почти цялата позната тогава Земя, за да приеме отново по един нов начин всяка мъдрост, от която в предишния живот възникна споменатият нов импулс, който трябваше да се влее като един вид есенция в цялата култура на тогавашното време.
към текста >>
Тя пропътува целия западен свят и почти цялата позната тогава Земя, за да приеме отново по един нов начин всяка мъдрост, от която в предишния
живот
възникна споменатият нов импулс, който трябваше да се влее като един вид есенция в цялата култура на тогавашното време.
Неговата мисия се състоеше в това, мисловно да свърже дванадесетте течения на мъдростта, да ги изживее и да създаде новото, което после можа да остави на дванадесетте мъдреци, които на свой ред продължиха да работят върху него. Даден беше един много важен стимул за духовна работа. Индивидуалността, от която тръгна този импулс, носеше името Кристиян Розенкройц. Същата тази индивидуалност се прероди през четиринадесетото столетие и този път живя повече от сто години. В този свой земен живот тя направи външно плодотворно онова, което беше изживяла в своя минал кратък живот.
Тя пропътува целия западен свят и почти цялата позната тогава Земя, за да приеме отново по един нов начин всяка мъдрост, от която в предишния живот възникна споменатият нов импулс, който трябваше да се влее като един вид есенция в цялата култура на тогавашното време.
към текста >>
Например в
живот
а на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество.
Този нов елемент се прояви също и по един външен, екзотеричен начин.
Например в живота на Лесинг можем да открием инспирацията, идваща от това Същество.
Разбира се, това не може да бъде доказано външно. Но целият начин на мислене при Лесинг е такъв, че този, който е запознат с нещата, ясно може да долови този розенкройцерски импулс. Или например в деветнадесетото столетие, което беше до такава висока степен неподатливо за такива идеи като Карма, прераждане и така нататък, този импулс също действуваше по екзотеричен начин. Интересно е, че именно в онова време, към края на четиридесетте години, едно научно дружество предложи награда за най-добрия философски труд върху безсмъртието на душата. Между изпратените разработки беше и съчинението на Виденман, което получи наградата.
към текста >>
29.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския
живот
.
Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот.
Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота.
към текста >>
Ако обгърнем с поглед нашия
живот
, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на
живот
а.
Днес ние искаме към обсъждането от завчера да прибавим нещо, което би могло да задълбочи още повече нашето лично отношение към антропософския живот.
Ако обгърнем с поглед нашия живот, ако се опитваме да намерим верния път сред отделните факти и обстоятелства, ние можем да узнаем много неща чрез едно такова разглеждане на живота.
към текста >>
Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия
живот
в миналото.
Тогава ще видим как някои неща, които са ни сполетели, или ни сполетяват като наша лична съдба, трябва да признем за справедливи и заслужени. Да речем, някой човек е бил лекомислен в тази инкарнация и по-късно го сполетява един удар на съдбата. Вероятно няма да сме в състояние да свържем външно удара на съдбата с лекомислието, но имаме усещането, че този удар е справедливо заслужен. Поглеждайки по-надалече, ние виждаме други удари на съдбата, които ни изглеждат като случайности и не намираме никакво обяснение за тях.
Тези две категории изживявания намираме, когато насочваме поглед към нашия живот в миналото.
към текста >>
Когато човек разглежда своя
живот
във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност.
Сега въпросът е да направим добре разликата между онова, което се явява като случайност и онова, което действува като необходимост.
Когато човек разглежда своя живот във връзка с тези две категории изживявания, той не може да постигне едно повисоко развитие, ако не се опита да насочва поглед върху всичко, което му се поднася като случайност.
Ние непрекъснато трябва да насочваме поглед върху нещата, които не сме искали, които са противоположни на това, което ни харесва. Съществува такава душевна нагласа, при която човекът може да се пренесе в следната хипотетична възможност и да си каже: Какво би се случило, ако се устремя към това, което никога не съм искал, което никога не ми е било приятно? Тази представа може да бъде изживяна много интензивно.
към текста >>
Медитирайки, човек трябва да се пренася в онази душевна нагласа, с която приемаме събитията в нашия
живот
като нещо случайно.
За нещата, които ни се струват случайни, трябва да си представим следното: Какво би станало, ако впрегнем цялата си воля, за да ги постигнем?
Медитирайки, човек трябва да се пренася в онази душевна нагласа, с която приемаме събитията в нашия живот като нещо случайно.
И всеки човек в наше време може да стори това. Когато постъпваме по този начин, тогава това постепенно оставя едно твърде особено впечатление върху нашата душа, и ние чувствуваме, като че ли нещо иска да се освободи от нас. Аз, примерно, си представям един втори, един друг човек, си казва душата, и той сега е тук. И човек не може вече да се откъсне от тази представа, а такъв един измислен човек става постепенно наш двойник. С този измислен човек ти имаш нещо общо, си казва душата.
към текста >>
В човешкия душевен
живот
различаваме главно три вида душевни изживявания.
В човешкия душевен живот различаваме главно три вида душевни изживявания.
Първо нашите представи, нашите мисли. Когато си представяме нещо, това може да става по напълно неутрален начин. Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия. Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък. Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси.
към текста >>
Към представите се прибавя
живот
ът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък.
В човешкия душевен живот различаваме главно три вида душевни изживявания. Първо нашите представи, нашите мисли. Когато си представяме нещо, това може да става по напълно неутрален начин. Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия.
Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък.
Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси. Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания. И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно. Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения. Всеки ще се съгласи, че този представен живот е свързан главно със сегашната инкарнация.
към текста >>
И една основна черта на здравия душевен
живот
е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно.
Когато си представяме нещо, това може да става по напълно неутрален начин. Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия. Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък. Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси. Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания.
И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно.
Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения. Всеки ще се съгласи, че този представен живот е свързан главно със сегашната инкарнация. Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите.
към текста >>
Нашият представен
живот
възниква поради това, че имаме външни дразнения.
Не е нужно да обичаме, или да мразим това, което си представяме, да заставаме срещу него със симпатия или антипатия. Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък. Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси. Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания. И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно.
Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения.
Всеки ще се съгласи, че този представен живот е свързан главно със сегашната инкарнация. Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация.
към текста >>
Всеки ще се съгласи, че този представен
живот
е свързан главно със сегашната инкарнация.
Към представите се прибавя животът на чувствата, на душевните вълнения, които се раждат поради това, че едно нещо ни харесва, обичаме го, а от другото се отвръщаме, мразим го и така нататък. Един трети вид душевни изживявания са волевите импулси. Без съмнение съществуват преходи, но общо взето тези са трите категории душевни изживявания. И една основна черта на здравия душевен живот е тази, че тези три вида душевни изживявания съществуват по отделно. Нашият представен живот възниква поради това, че имаме външни дразнения.
Всеки ще се съгласи, че този представен живот е свързан главно със сегашната инкарнация.
Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно.
към текста >>
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно,
живот
ът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от
живот
а на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
Това става ясно, когато помислим, че езикът служи за изразяване на представите. А естествено във всяка една инкарнация езикът може да бъде различен. Както не донасяме със себе си езика, когато започваме една нова инкарнация, така ние не донасяме и представите. И двете, както езика, така и представите, ние трябва да ги изграждаме отново във всяка една инкарнация. Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно.
Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят.
След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения. И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии. И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта.
към текста >>
И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен
живот
е още твърде малко напреднало, неговият чувствен
живот
показва вече съвсем определени линии.
Веднъж Хебел е записал в своя дневник нещо твърде странно. Той изразява мисълта, колко драстично би трябвало да действува, когато прероденият Платон би бил измъчван от своя учител по философия поради лошото разбиране на Платоновите идеи, следователно, животът на представите не преминава от една инкарнация в друга и човекът взема със себе си най-малко от живота на представите, когато той преминава след смъртта в духовния свят. След смъртта ние не изграждаме никакви представи, а възприемаме нещата непосредствено, както нашето око възприема цвета. Това, което познаваме като свят на понятията, ние го виждаме след смъртта като един вид мрежа, разпростряна над света. Обаче това, което ни остава след като сме минали през Портата на смъртта и което сваляме отново със себе си като душевни заложби при едно ново раждане на Земята, това са нашите душевни вълнения, нашите чувства, нашите душевни настроения.
И ние ще забележим например как при едно дете, което по отношение на неговия представен живот е още твърде малко напреднало, неговият чувствен живот показва вече съвсем определени линии.
И понеже нашите волеви импулси са свързани с нашите чувствени настроения, ние вземаме също и тях със себе си, когато минаваме през Портата на смъртта. Когато например човек се поддава на една заблуда, това поражда в неговите чувства нещо различно от състоянието, при което той се посвещава на една истина. След смъртта ние страдаме още дълго време от тези последствия на погрешните представи. Ето защо трябва да кажем, че следва да насочваме поглед върху нашите чувства и волеви импулси, когато се запитваме, какво точно преминава от една инкарнация в друга.
към текста >>
Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в
живот
а на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
Нека помислим за Бисмарк, за когото се знае, при какви извънредно тежки условия той е пристъпил към войната в 1866 година. Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите.
Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба.
към текста >>
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен
живот
.
Какви чувства, какви ужасни изблици на волеви импулси са минали тогава през душата на Бисмарк! Но дали Бисмарк отново е изживял с приблизително същата сила тези душевни вълнения и волеви импулси, когато е писал своите Спомени? Без съмнение – не! Човешката памет е така устроена между раждането и смъртта, че тя съществува като памет на представите. Естествено, може да се случи, че и след десет, или двадесет години да изпитаме страдание при спомена за нещо преживяно тогава, за някакво болезнено събитие, но общо взето това страдание ще бъде избледняло, ще е изгубило от своята сила в течение на годините, докато в живота на нашите представи споменът може да се разпростре до наймалките подробности.
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот.
Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба. Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>
Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този
живот
от нашата предишна инкарнация.
И когато сега си представим, че всъщност самите ние сме се стремили към такива болезнени събития и че дори бихме намерили за симпатично това, което по-рано, като млади, сме намирали за отблъскващо, тогава едно такова затруднение разтърсва душата и се отразява върху целия ни сърдечен живот. Ако по-рано, примерно, някакъв камък е паднал на главата ни, сега се опитваме с всичка сила да си представим, че самите ние сме искали това. Чрез такива представи, че сами сме искали случайността, която ни е сполетяла, ние получаваме една чувствена памет за нашите минали инкарнации. По този начин получаваме една представа за това, как сме поставени в духовния свят. Ние започваме да разбираме нашата съдба.
Ние сме донесли със себе си волята за случайностите в този живот от нашата предишна инкарнация.
към текста >>
Един факт, който днес съществува в
живот
а на много хора, само че по-голяма част от тях не го забелязват.
Когато в медитацията се отдаваме на такива мисли и ги развиваме по-нататък, това може да има извънредно голямо значение. Между смъртта и едно ново раждане също става нещо, дори това време е безкрайно богато на изживявания, които обаче са от чисто духовно естество. Ето защо ние донасяме със себе си също душевни вълнения, чувства и волеви импулси от времето между последната смърт и последното раждане, т.е. от чисто духовния свят. Това обяснява един факт на новото време, който е извънредно важен, на който обаче общо взето се обръща малко внимние.
Един факт, който днес съществува в живота на много хора, само че по-голяма част от тях не го забелязват.
Обаче нашето антропософско духовно течение има задачата да насочи вниманието на хората върху този факт и неговото значение. Позволете с един пример да покажа, за какво става дума.
към текста >>
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния
живот
някакво подобно изживяване.
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване.
Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия.
към текста >>
Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят
живот
би свършил, ти би изгубил своя
живот
.
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване. Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно.
Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот.
Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт. – Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение.
към текста >>
Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори
живот
е бил прибавен към първия.
При едно по-дълбоко наблюдение днес мнозина хора биха могли да открият в техния живот някакво подобно изживяване. Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот.
Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия.
Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт. – Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване.
към текста >>
Ти трябва да считаш този втори
живот
като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт.
Само че те не обръщат достатъчно внимание на такива неща. Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия.
Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт.
– Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване. Този е начинът, по който Кристиян Розенкройц избира своите ученици.
към текста >>
– Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя
живот
като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц.
Или едно такова изживяване ще мине безследно покрай съответния човек, тогава впечатлението се заличава, и той не го счита за нещо важно. Но да предположим, че човек му обръща внимание, че не счита това изживяване за нещо маловажно. Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт.
– Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц.
Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си. И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение. Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване. Този е начинът, по който Кристиян Розенкройц избира своите ученици. Така изгражда той своята общност.
към текста >>
И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя
живот
– един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение.
Тогава той идва може би до мисълта: Всъщност тук ти беше изправен пред една криза, пред една кармическа криза, в този момент твоят живот би свършил, ти би изгубил своя живот. Ти беше спасен само чрез нещо подобно на случайността и от този час би могло да се каже, че един втори живот е бил прибавен към първия. Ти трябва да считаш този втори живот като подарен и трябва да постъпваш съобразно този факт. – Когато едно такова изживяване създава у човека едно такова настроение, че от онзи час той счита своя живот като един дар, това превръща този човек в един последовател на Кристиян Розенкройц. Защото този е неговият подход да призовава душите пред себе си.
И онзи, който може да си спомни за едно такова свое изживяване – и при едно по-интимно разглеждане всеки един от седящите тук ще открие нещо подобно в своя живот – един такъв човек може да си каже: Кристиян Розенкройц ми даде знак от духовния свят, че аз принадлежа на неговото течение.
Кристиян Розенкройц прибави към моята карма възможността за едно такова изживяване. Този е начинът, по който Кристиян Розенкройц избира своите ученици. Така изгражда той своята общност. Който изживява подобно нещо, той си казва: Тук ми беше подсказан един път: Аз трябва да вървя по този път, доколкото мога да поставя моите сили в служба на розенкройцерството. Обаче онези, които не са разбрали знака, ще стигнат до това по-късно, защото на когото знакът е бил направен веднъж, той не ще може да се освободи от него.
към текста >>
Така днес се опитахме да изясним как определени неща, които ни се случват в
живот
а, как определени изживявания ни показват, че сме включени в духовните връзки на света.
Така днес се опитахме да изясним как определени неща, които ни се случват в живота, как определени изживявания ни показват, че сме включени в духовните връзки на света.
Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят.
към текста >>
Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен
живот
– проникна със своите потоци и течения в целия свят.
Така днес се опитахме да изясним как определени неща, които ни се случват в живота, как определени изживявания ни показват, че сме включени в духовните връзки на света.
Когато развием нашата чувствена памет, както днес описахме това, тогава ние се вживяваме в това, което – като духовен живот – проникна със своите потоци и течения в целия свят.
към текста >>
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя
живот
и
живот
а на другите хора в смисъла, който беше посочен днес.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес.
Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла.
към текста >>
Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен
живот
.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес.
Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот.
Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла. И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>
Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си
живот
, дори и когато косата му е побеляла.
Ето защо истински антропософ е не този, който познава теоретически ученията, а само този, който знае да тълкува своя живот и живота на другите хора в смисъла, който беше посочен днес. Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно.
Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла.
И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>
И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен
живот
.
Тогава антропософията става една основна сила, която преобразява нашия душевен живот. Ето каква трябва да бъде целта в нашите групи: нашите душевни изживявания да станат други, да се научим да чувствуваме безсмъртното чрез постепенно развитие на чувствената памет. Антропософски ориентираният теософ трябва да има вярата: Само ако искаш, само ако приложиш твоите мощни вътрешни сили, ти можеш да преобразиш твоя характер. Ние трябва да се научим да чувствуваме, да усещаме, че в нас самите и във всичко друго царува нещо безсмъртно. Антропософът става антропософ чрез това, че остава възприемчив през целия си живот, дори и когато косата му е побеляла.
И това съзнание, че непрестанно и непрестанно можем да вървим напред, ще преобрази целия ни сегашен духовен живот.
към текста >>
Да признем нещо душевно и нещо духовно в практиката: тази трябва да бъде целта на нашия
живот
в групите.
– Но първо ние самите трябва да вярваме, че светът е така устроен, че самата природа ни показва в пеперудата, която излиза от пашкула, един образ, даващ нагледна представа за това, как душата излиза от тялото. Мировият Дух е искал да обърне нашето внимание, как става това; ето защо е създал един такъв образ в природата. Извънредно важно е да можем винаги да се учим, да можем постоянно да останем млади, независимо от нашето физическо тяло. И тази е извъредно важната задача на антропософски ориентираната теософия: Да донесем в света подмладяването, от което той се нуждае. Ние трябва да се издигнем над банално-сетивното.
Да признем нещо душевно и нещо духовно в практиката: тази трябва да бъде целта на нашия живот в групите.
Нека все повече и повече да се изпълваме с познанието, че развивайки душевните си сили, ние можем да станем господари на външния свят.
към текста >>
30.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
В края на двете публични лекции не случайно аз остро изтъкнах, че за човека антропософията не бива да представлява някаква наука, изобщо нещо, което обикновено наричаме “познание”, а нещо, което в нашата душа може да се превърне от чисто познание, от чиста теория в непосредствен
живот
, в еликсир на
живот
а.
В края на двете публични лекции не случайно аз остро изтъкнах, че за човека антропософията не бива да представлява някаква наука, изобщо нещо, което обикновено наричаме “познание”, а нещо, което в нашата душа може да се превърне от чисто познание, от чиста теория в непосредствен живот, в еликсир на живота.
Така, че чрез антропософията ние не само знаем нещо, а преди всичко вливаме в себе си сили, които ни помагат не само в обикновения живот, който водим във физическото съществувание, а и в цялостния живот, който водим както във физическото съществувание, така и в безплътното състояние между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Така, че чрез антропософията ние не само знаем нещо, а преди всичко вливаме в себе си сили, които ни помагат не само в обикновения
живот
, който водим във физическото съществувание, а и в цялостния
живот
, който водим както във физическото съществувание, така и в безплътното състояние между смъртта и новото раждане.
В края на двете публични лекции не случайно аз остро изтъкнах, че за човека антропософията не бива да представлява някаква наука, изобщо нещо, което обикновено наричаме “познание”, а нещо, което в нашата душа може да се превърне от чисто познание, от чиста теория в непосредствен живот, в еликсир на живота.
Така, че чрез антропософията ние не само знаем нещо, а преди всичко вливаме в себе си сили, които ни помагат не само в обикновения живот, който водим във физическото съществувание, а и в цялостния живот, който водим както във физическото съществувание, така и в безплътното състояние между смъртта и новото раждане.
към текста >>
Колкото повече чувствуваме как антропософията влива в нас укрепващи сили, благоприятствуващи
живот
а елементи, толкова по-добре я разбираме.
Колкото повече чувствуваме как антропософията влива в нас укрепващи сили, благоприятствуващи живота елементи, толкова по-добре я разбираме.
Но може би при едно такова изказване някому ще застане на устните въпросът: Щом антропософията трябва да бъде нещо, което ни носи укрепване на живота, което ни дарява сили, защо тогава трябва постоянно да усвояваме в антропософията теоретически изглеждащи понятия, защо тогава в живота на антропософските групи сме измъчвани с всевъзможни познания относно планетарните въплъщения, предхождащи нашата Земя? Защо трябва да изучваме неща, които са станали в извънредно далечни времена? Защо трябва да се запознаваме също с по-вътрешните, по-фините закони на реинкарнацията, Кармата и т.н.? Някой би могъл да сметне, че това също е нещо като наука, както и във външния живот ни се предлагат науки за физическия свят.
към текста >>
Но може би при едно такова изказване някому ще застане на устните въпросът: Щом антропософията трябва да бъде нещо, което ни носи укрепване на
живот
а, което ни дарява сили, защо тогава трябва постоянно да усвояваме в антропософията теоретически изглеждащи понятия, защо тогава в
живот
а на антропософските групи сме измъчвани с всевъзможни познания относно планетарните въплъщения, предхождащи нашата Земя?
Колкото повече чувствуваме как антропософията влива в нас укрепващи сили, благоприятствуващи живота елементи, толкова по-добре я разбираме.
Но може би при едно такова изказване някому ще застане на устните въпросът: Щом антропософията трябва да бъде нещо, което ни носи укрепване на живота, което ни дарява сили, защо тогава трябва постоянно да усвояваме в антропософията теоретически изглеждащи понятия, защо тогава в живота на антропософските групи сме измъчвани с всевъзможни познания относно планетарните въплъщения, предхождащи нашата Земя?
Защо трябва да изучваме неща, които са станали в извънредно далечни времена? Защо трябва да се запознаваме също с по-вътрешните, по-фините закони на реинкарнацията, Кармата и т.н.? Някой би могъл да сметне, че това също е нещо като наука, както и във външния живот ни се предлагат науки за физическия свят.
към текста >>
Някой би могъл да сметне, че това също е нещо като наука, както и във външния
живот
ни се предлагат науки за физическия свят.
Колкото повече чувствуваме как антропософията влива в нас укрепващи сили, благоприятствуващи живота елементи, толкова по-добре я разбираме. Но може би при едно такова изказване някому ще застане на устните въпросът: Щом антропософията трябва да бъде нещо, което ни носи укрепване на живота, което ни дарява сили, защо тогава трябва постоянно да усвояваме в антропософията теоретически изглеждащи понятия, защо тогава в живота на антропософските групи сме измъчвани с всевъзможни познания относно планетарните въплъщения, предхождащи нашата Земя? Защо трябва да изучваме неща, които са станали в извънредно далечни времена? Защо трябва да се запознаваме също с по-вътрешните, по-фините закони на реинкарнацията, Кармата и т.н.?
Някой би могъл да сметне, че това също е нещо като наука, както и във външния живот ни се предлагат науки за физическия свят.
към текста >>
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на
живот
а.
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота.
Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно. Това е неудобно за него. Трябва да се запитаме, дали в този въпрос не прибавяме част от това усещане за неудобство. Защото всъщност ние не сме убедени, че постигаме висшите дарове на антропософията по един по-удобен начин, отколкото онова, което примерно извличаме от нашите литературни произведения. Често пъти се подчертава по един лекомислен начин, че е достатъчно само човек да познае себе си, че е достатъчно да се стреми да бъде един добър човек и тогава той вече е антропософ.
към текста >>
Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на
живот
а, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно.
При обсъждането на този въпрос, който засягаме тук, и който – бих казал – напира да прозвучи от устата, ние трябва да се простим със всички удобства на живота.
Ние внимателно трябва да проверим себе си: Дали, задавайки въпроса, ние не влагаме вече в него нещо от обичайната рутина на живота, която, извинете, може да бъде сполучливо изразена с думите: Всъщност човекът с нежелание иска да учи нещо, с нежелание иска да усвои нещо духовно.
Това е неудобно за него. Трябва да се запитаме, дали в този въпрос не прибавяме част от това усещане за неудобство. Защото всъщност ние не сме убедени, че постигаме висшите дарове на антропософията по един по-удобен начин, отколкото онова, което примерно извличаме от нашите литературни произведения. Често пъти се подчертава по един лекомислен начин, че е достатъчно само човек да познае себе си, че е достатъчно да се стреми да бъде един добър човек и тогава той вече е антропософ. Обаче едно по-дълбоко познание ни показва именно това, че едно от най-трудните неща на света е човек да бъде добър и че нищо не се нуждае от толкова голяма подготовка, както този идеал – да бъдеш един добър човек.
към текста >>
Тук става дума преди всичко за това, да разглеждаме от различни страни как антропософията може да се влее в
живот
а.
А що се отнася до въпроса за себепознанието, това съвсем не е такъв въпрос, на който да може да се отговори светкавично, както би могъл да вярва някой. Ето защо днес искаме да засегнем някои въпроси, които често пъти намират израз в току що казаното. Искаме да разгледаме, доколко, макар и привидно, антропософията се явява като едно учение, като една наука, макар че в най-висшия смисъл тя ни дава онова, което можем да наречем себепознание и ни отваря пътя към “добрия човек”.
Тук става дума преди всичко за това, да разглеждаме от различни страни как антропософията може да се влее в живота.
към текста >>
Вземете един частен случай от
живот
а.
Вземете един частен случай от живота.
И то не от тези, които се отнасят до някакви научни изследвания, а такъв, с който се сблъскваме всеки ден. Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от живота. С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха? Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай. Когато се говори на много хора, може да се говори само в общи черти.
към текста >>
Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от
живот
а.
Вземете един частен случай от живота. И то не от тези, които се отнасят до някакви научни изследвания, а такъв, с който се сблъскваме всеки ден.
Замислете се, примерно, за утехата, от която имаме нужда, когато по един или друг начин изпитваме страдание, когато в една или друга степен сме неудовлетворени от живота.
С други думи, нека се запитаме: Доколко може например антропософията да даде утеха на разтревожения човек, когато той се нуждае от утеха? Разбира се, всеки отделен човек ще трябва да приложи това, което би получил в отговор на един такъв въпрос, към своя особен случай. Когато се говори на много хора, може да се говори само в общи черти.
към текста >>
Защо се нуждаем от утеха в
живот
а?
Защо се нуждаем от утеха в живота?
Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света?
към текста >>
Не би ли могло
живот
ът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен?
Защо се нуждаем от утеха в живота? Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание?
Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен?
– Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света? А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота. Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
към текста >>
А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в
живот
а.
Защото можем да бъдем разтревожени за едно, или друго нещо, защото страдаме, защото могат да ни сполетят нещастия. Естествено е по отношение на страданието човек да се чувствува така, като че ли нещо вътре в него би трябвало да се противопостави на това страдание, и да си каже: Защо трябва да страдам, защо ме сполетя това страдание? Не би ли могло животът ми да протече така, че да не ме сполетяват никакви страдания, да бъда доволен? – Онзи, който поставя въпроса така, може да стигне до един отговор само тогава, когато разполага с едно действително познание за природата на нашата човешка карма, на човешката съдба. Защо страдаме ние в света?
А с това имаме предвид както външните, така и вътрешните страдания, които възникват от вътрешната организация, поради които ние не винаги сме доволни, не винаги можем да се справим в живота.
Защо ни сполетяват такива неща, които ни оставят недоволни?
към текста >>
Ако разгледаме законите на кармата, ще видим, че в основата на нашите страдания стои нещо подобно, каквото е онова, което в обикновения
живот
между раждането и смъртта може да бъде онагледено приблизително със следния пример.
Ако разгледаме законите на кармата, ще видим, че в основата на нашите страдания стои нещо подобно, каквото е онова, което в обикновения живот между раждането и смъртта може да бъде онагледено приблизително със следния пример.
Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо. След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине.
към текста >>
Живот
ът му донася страдания и лишения.
Ако разгледаме законите на кармата, ще видим, че в основата на нашите страдания стои нещо подобно, каквото е онова, което в обикновения живот между раждането и смъртта може да бъде онагледено приблизително със следния пример. Аз вече често пъти съм споменавал този пример: Да предположим, че някой е живял до своята осемнадесета година от издръжката на своя баща, живял е в радости и удоволствия, не е пропуснал нищо. След това бащата изгубва своето имущество, банкрутира. Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее.
Животът му донася страдания и лишения.
И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек. Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж. Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник.
към текста >>
Той стои сега здраво в
живот
а и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж.
Младежът трябва да научи нещо подходящо, трябва да полага усилия, за да може да живее. Животът му донася страдания и лишения. И така, този човек е засегнат твърде неприятно от страданията, през които трябва да мине. Да предположим, че съответният човек стига до петдесетгодишна възраст. Благодарение на това, че някога е трябвало да научи нещо, той е станал един порядъчен човек.
Той стои сега здраво в живота и може да си каже: Така както аз съдех някога за моите страдания, това беше понятно за онова време; но сега трябва да мисля по друг начин за тях, сега трябва да кажа, че страданията не биха ме сполетели, ако тогава вече имах, макар и само в ограничен размер качествата на един осемнадесетгодишен младеж.
Но ако не бяха ме сполетели страданията, аз бих останал един безделник. Страданието беше това, което превърна несъвършенствата в съвършенство. На страданието аз дължа това, че днес съм един човек различен от този, който бях преди четиридесет години. Какво си даде среща тогава в душата ми? Срещнаха се моето несъвършенство, в което се намирах тогава, и моето страдание.
към текста >>
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на
живот
а между раждането и смъртта.
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта.
Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство. А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър.
към текста >>
Когато разгледаме целия
живот
и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство.
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта.
Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство.
А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние. Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието.
към текста >>
Защото това е едно златно правило на
живот
а, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние.
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта. Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство. А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията.
Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние.
Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър. Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието. “По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето подсъзнание, до което нашето обикновено съзнание няма достъп. Той ни закрива погледа към лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това. Но какво значи това: Без ние да знаем?
към текста >>
Защото този, който в обикновения
живот
наричаме “аз”, е по-малко мъдър.
Тази констатация може да се получи дори от едно банално разглеждане на живота между раждането и смъртта. Когато разгледаме целия живот и застанем действително по един такъв начин пред нашата карма, както това беше показано в завчерашната лекция, ние винаги стигаме до убеждението, че всички страдания, които ни сполетяват, всички страдания, които се изпречват на пътя ни, са от такова естество, че те всъщност са търсени от нашето несъвършенство. А именно най-голямата част от мъките и страданията са търсени от онези несъвършенства, които сме донесли със себе си от нашите минали инкарнации. И понеже тези несъвършенства са вътре в нас, нещо, което е по-разумно от самите нас, търси пътя към мъките и страданията. Защото това е едно златно правило на живота, че всички ние като хора имаме в нас един по-разумен човек, един по-мъдър човек, отколкото сме самите ние.
Защото този, който в обикновения живот наричаме “аз”, е по-малко мъдър.
Ако би зависело от него, този “полу-мъдрец” би избрал пътя на удоволствието, на радостта, пред този на страданието. “По-разумният” е онзи, който почива в глъбините на нашето подсъзнание, до което нашето обикновено съзнание няма достъп. Той ни закрива погледа към лекомислената радост и запалва в нас една магическа сила, която тръгва по пътя на страданието, без ние да знаем за това. Но какво значи това: Без ние да знаем? Това значи, че по-разумният добива по-голяма сила над по-малко разумният и постоянно действува в нас така, че насочва нашите несъвършенства към нашите страдания и ни причинява страдание, защото с всяко вътрешно и външно страдание ние премахваме едно несъвършенство и ставаме по-съвършени.
към текста >>
Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в
живот
а си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа.
Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си.
Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане.
към текста >>
Това не винаги може да се постигне в обикновения
живот
, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си.
Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си.
Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
към текста >>
Обаче когато си изберем един тържествен момент от
живот
а – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си.
Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства.
Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за
живот
а.
Подобни размишления звучат като една добра теория, обаче те не вършат кой знае каква работа. Работата е свършена, когато с усилие на волята човек потърси в живота си определени тържествени моменти и действително, влагайки цялата си енергия в тях, ги превърне в жизнено съдържание на душата си. Това не винаги може да се постигне в обикновения живот, изпълнен с работа, с бързане, с грижи, понеже тогава ние не можем да се освободим от нашия по-неразумен човек, който носим в себе си. Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост!
Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота.
После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила. И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
И тогава от такива тържествени моменти на
живот
а ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
Обаче когато си изберем един тържествен момент от живота – макар и такива тържествени моменти да са кратки – ние можем да си кажем: Сега аз искам да се абстрахирам от всичко, което трополи там навън и в чието трополене аз съм участвувал, сега искам да гледам на моите страдания така, че да почувствувам, как по-разумният в мене е бил привлечен с магическа сила към тях и че аз самият съм си наложил определени страдания, без които не бих победил определени несъвършенства. Тогава ще ни завладее едно чувство на блажена мъдрост, което ни говори: Дори и там, където светът е изпълнен със страдания, той прелива от мъдрост! Ето кое се превръща в едно постижение на антропософията за живота. После ние веднага можем да забравим това усещане. Обаче когато не го забравяме и постоянно го упражняваме, отново и отново, тогава ще видим, че сме положили в душата си нещо като един вид семе, като един вид зародиш и че някои тъмни чувства, някое лошо настроение в нас се превръщат в радостно настроение, в сила, в чувство за сила.
И тогава от такива тържествени моменти на живота ние излизаме като по-хармонични души и като по-силни хора.
към текста >>
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в
живот
а!
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота!
Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота. Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>
Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в
живот
а.
Сега обаче ние ще сме в състояние – ако впрочем антропософът вече е успял да активизира миговете на утеха, съпровождащи страданията – ние ще сме в състояние да прибавим и нещо друго, а именно: Да обърнем поглед към нашите радости, да погледнем към това, което ни доставя радост в живота!
Който по този начин застава с безпристрастно чувство пред съдбата си, който застава пред своята съдба така, като че той сам е искал своите страдания, за него се получава нещо твърде особено, когато разглежда своите радости в живота.
Той не може да се справи с тях така добре, както със своите страдания. За нас е сравнително лесно да намерим утеха в страданията – и който не вярва, нека да се пренесе в това положение. Обаче да се справим с веселието и радостта е трудно.
към текста >>
Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в
живот
а като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Колкото и да се пренасяме в настроението, че сами сме искали нашите страдания: Когато приложим това към удоволствието и радостта, ние не ще можем да сторим друго нещо, освен да се засрамим. Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва.
Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на
живот
а, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
Ние ще изпитаме чувство на дълбок срам и не бихме могли да се освободим от него по друг начин, освен като си кажем: Не, що се отнася до веселието и радостта, аз действително не съм ги създал чрез моята карма! – И това е единствено възможното избавление, защото иначе срамът може да нарастне до такава степен, че да разруши нашата душа. Единственото избавление е да не приписваме на “по-мъдрия човек в нас” това, че благодарение на него сме изпитали радостта. При тази мисъл ние забелязваме, че сме прави, защото чувството на срам изчезва. Работата стои така, че ние имаме удоволствието и радостта в живота като нещо, което ни е дадено от мъдрото ръководство на света, без да сме го заслужили, и трябва да го приемем като милост, като благодат и винаги да помним, че то е предназначено да ни включи в целостта на Вселената.
Удоволствието и радостта трябва да действуват върху нас в тържествените моменти на живота, така че да ги чувствуваме като един вид милост, като благодат от страна на висшите мирови Същества, които искат да ни приемат, присъединят към себе си.
към текста >>
Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в
живот
а, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма.
Докато чрез нашите мъки и страдания стигаме до самите себе си и ставаме все по-съвършени, чрез нашите удоволствия и радости ние развиваме онова чувство, което можем да наречем чувство на “блажено почиване” в божествените Същества и сили на света – обаче само като ги считаме като милост, като благодат. И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност.
Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма.
Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости! Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо. Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото въздействие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти към наслади люшкам се аз.
към текста >>
Обаче дори един бегъл поглед в душевния
живот
на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо.
И тогава по отношение на удоволствията и радостите единственото оправдано настроение, което трябва да проявим, е чувството на благодарност. Никой не може да разбере правилно удоволствията и радостите в живота, ако в часовете на уединение и себепознание приписва удоволствията и радостите на своята карма. Ако ги приписва на своята карма, той се поддава на една грешка, която отслабва духовното в нас, парализира го. Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости!
Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо.
Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото въздействие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти към наслади люшкам се аз. И после от наслади към страсти отново стремя се”. И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в живота и заличава нашия Аз.
към текста >>
И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в
живот
а и заличава нашия Аз.
Всяка мисъл, че едно удоволствие, една радост е нещо заслужено, ни прави слаби и ни парализира. Едно такова изказване може да изглежда твърде крайно, понеже някой би могъл да разсъждава така: Ако страданието е желано и предизвикано от моята собствена личност, тогава аз трябва да съм господар също и на моите удоволствия и радости! Обаче дори един бегъл поглед в душевния живот на човека ни подсказва: Удоволствието и радостта съдържат в себе си нещо заличаващо. Ние едва ли бихме могли да открием другаде по-нагледно описание на този заличаващ елемент в удоволствието и радостта, отколкото в Гьотевия “Фауст”, където парализиращото въздействие на удоволствието и радостта е посочено с думите: “Така от страсти към наслади люшкам се аз. И после от наслади към страсти отново стремя се”.
И който размисли поне малко върху насладата, върху влиянието на насладата, върху удоволствието, когато то ни засяга лично, той ще види, че в удоволствието, радостта, има нещо, което ни довежда до замайване в живота и заличава нашия Аз.
към текста >>
Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в
живот
а.
Обаче който би казал: Удоволствието и радостта имат в себе си нещо парализиращо, нещо заличаващо, ето защо трябва да ги отбягваме – което е идеал на аскетизма, на самоизмъчването – той би отхвърлил милостта, благодатта, които му се дават от Боговете. И всъщно ст самоизмъчванията на аскетите, монасите и монахините са непрестанни бунтове против Боговете. За нас е подобаващо да чувствуваме страданията като нещо, произтичащо от нашата карма, а удоволствието и радостта – като милост, като благодат, дадена от Боговете. Удоволствието и радостта да бъдат за нас като един знак, колко близо ни е допуснал Бог до себе си, а мъките и страданията да бъдат за нас като знак, колко много сме се отдалечили от това, което трябва да постигнем като разумни хора.
Ето кое ни дава основното настроение по отношение на кармата и без това основно настроение ние не можем да напредваме истински в живота.
Ние трябва да усетим: Зад това, което светът ни предлага като добро, като красиво, зад този свят стоят Съществата, за които Библията казва: И те видяха, че светът беше красив и добър! – Обаче доколкото изпитваме болки и страдания, ние трябва да признаем всичко онова, което в хода на реинкарнациите човекът е направил от света, от онзи първоначално добър свят, който той следва да подобри още повече, възпитавайки себе си в едно смело понасяне на тези страдания.
към текста >>
Нашата карма ни показва не просто онова, което изпълва нашия
живот
със страдания и радости, а в
живот
а срещаме например много хора, с които ни свързва само едно бегло запознанство, или хора, които в една или друга степен на родство, на приятелство стоят близо до нас продължително време от нашия
живот
.
Нашата карма ни показва не просто онова, което изпълва нашия живот със страдания и радости, а в живота срещаме например много хора, с които ни свързва само едно бегло запознанство, или хора, които в една или друга степен на родство, на приятелство стоят близо до нас продължително време от нашия живот.
Ние срещаме хора, които по един или друг начин ни причиняват страдания, сътрудничеството с тях поражда страдания, следователно пречки, или пък срещаме хора, които ни подпомагат или ние ги подпомагаме, накратко: възникват най-разнообразни отношения. Спрямо един такъв житейски факт ние трябва да си изработим нагласата: Да, ние самите сме го поискали с по-разумното същество в нас, поискали сме, примерно, един човек “случайно” да ни срещне по нашия път, търсили сме именно този, който да ни причини това или онова. Ето как следва да приемаме нещата, ако искаме да е плодотворно в антропософски смисъл онова, което завчера казахме относно приемането на кармата.
към текста >>
Това може да бъде полезно за всеки, защото той може да го проучи по определен начин и да го приложи в своя собствен
живот
.
Тук впрочем ние навлизаме в една област, която е извънредно разнообразна и сложна и по отношение на която можем да дадем само общи гледни точки. Обаче тук ще дадем само такива подробности, които са действително установени чрез ясновидското изследване.
Това може да бъде полезно за всеки, защото той може да го проучи по определен начин и да го приложи в своя собствен живот.
към текста >>
Всички ние изживяваме някъде около половината на нашия
живот
, онази епоха, когато възходящата линия на
живот
а преминава в низходяща, когато сме изразходвали цялата си младежка сила, когато преминаваме върховата точка и поемаме надолу по низходящата линия.
Ясновидското изследване установява един забележителен факт.
Всички ние изживяваме някъде около половината на нашия живот, онази епоха, когато възходящата линия на живота преминава в низходяща, когато сме изразходвали цялата си младежка сила, когато преминаваме върховата точка и поемаме надолу по низходящата линия.
Тази точка, която се пада някъде около тридесетте години, не може да бъде дадена като общо правило, но все пак тя важи за всеки един от нас. Това е онази епоха от нашия живот, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят. Тук човек може да се поддаде на една измама. Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят.
към текста >>
Това е онази епоха от нашия
живот
, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят.
Ясновидското изследване установява един забележителен факт. Всички ние изживяваме някъде около половината на нашия живот, онази епоха, когато възходящата линия на живота преминава в низходяща, когато сме изразходвали цялата си младежка сила, когато преминаваме върховата точка и поемаме надолу по низходящата линия. Тази точка, която се пада някъде около тридесетте години, не може да бъде дадена като общо правило, но все пак тя важи за всеки един от нас.
Това е онази епоха от нашия живот, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят.
Тук човек може да се поддаде на една измама. Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят. Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент. И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация.
към текста >>
Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия
живот
, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят.
Всички ние изживяваме някъде около половината на нашия живот, онази епоха, когато възходящата линия на живота преминава в низходяща, когато сме изразходвали цялата си младежка сила, когато преминаваме върховата точка и поемаме надолу по низходящата линия. Тази точка, която се пада някъде около тридесетте години, не може да бъде дадена като общо правило, но все пак тя важи за всеки един от нас. Това е онази епоха от нашия живот, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят. Тук човек може да се поддаде на една измама. Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби.
Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят.
Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент. И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот.
към текста >>
И когато после отново разглеждаме низходящата линия на
живот
а, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на
живот
а, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация.
Това е онази епоха от нашия живот, през която ние живеем до най-голяма степен в условията на физическия свят. Тук човек може да се поддаде на една измама. Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят. Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент.
И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация.
Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума.
към текста >>
В тази повратна точка на
живот
а ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън.
Това, което е предхождало тази епоха, са били всъщност, започвайки от детството, проявления на неща, които сме донесли със себе си в настоящата инкарнация, макар те да са ставали все по-слаби и по-слаби. Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят. Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент. И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят.
В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън.
Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума. Това, което най-силно блика тогава от нас, това е най-чуждото, за него духовните светове се затварят. Следователно, ние сме най-отдалечени от духовния свят тъкмо в средата на нашия живот.
към текста >>
Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в
живот
а, трябва да се справим с нашия
живот
.
Всичко това ние сме изнесли вън от себе си, изградили сме с него нашия живот, така че постоянно сме консумирали от сили, които сме донесли със себе си от духовния свят. Тези сили са вече изразходени, когато настъпва гореспоменатия момент. И когато после отново разглеждаме низходящата линия на живота, нещата се представят така, че ние натрупваме и обработваме това, което сме научили в училището на живота, за да го вземем със себе си в следващата инкарнация. Това ние отнасяме в духовния свят, а по-рано сме го взели от духовния свят. В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън.
Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот.
Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума. Това, което най-силно блика тогава от нас, това е най-чуждото, за него духовните светове се затварят. Следователно, ние сме най-отдалечени от духовния свят тъкмо в средата на нашия живот.
към текста >>
Следователно, ние сме най-отдалечени от духовния свят тъкмо в средата на нашия
живот
.
В тази повратна точка на живота ние живеем най-много в света на физическото поле, вплетени сме най-много във всичко онова, което ни занимава отвън. Там ние сме завършили времето на нашето учение, пристъпваме непосредствено в живота, трябва да се справим с нашия живот. Тогава се занимаваме със самите себе си, заети сме най-много с уреждане на външните обстоятелства. Обаче онова, което се поставя в отношение с външния свят, е умът и волевите импулси, които идват от ума. Това, което най-силно блика тогава от нас, това е най-чуждото, за него духовните светове се затварят.
Следователно, ние сме най-отдалечени от духовния свят тъкмо в средата на нашия живот.
към текста >>
Когато проучим как в средата на своя
живот
човек среща други хора, как търси познанства в
живот
а, тогава установяваме, колкото и странно да звучи, че това са тъкмо онези, с които сме били заедно в предишната инкарнация, и то в най-ранното детство.
Окултното изследване установява още един знаменателен факт.
Когато проучим как в средата на своя живот човек среща други хора, как търси познанства в живота, тогава установяваме, колкото и странно да звучи, че това са тъкмо онези, с които сме били заедно в предишната инкарнация, и то в най-ранното детство.
Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители. Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители. С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота.
към текста >>
Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен
живот
ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал
живот
са били именно нашите родители.
Окултното изследване установява още един знаменателен факт. Когато проучим как в средата на своя живот човек среща други хора, как търси познанства в живота, тогава установяваме, колкото и странно да звучи, че това са тъкмо онези, с които сме били заедно в предишната инкарнация, и то в най-ранното детство.
Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители.
Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители. С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители.
към текста >>
Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия
живот
с онези хора, които в миналия
живот
са били наши родители.
Окултното изследване установява още един знаменателен факт. Когато проучим как в средата на своя живот човек среща други хора, как търси познанства в живота, тогава установяваме, колкото и странно да звучи, че това са тъкмо онези, с които сме били заедно в предишната инкарнация, и то в най-ранното детство. Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители.
Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители.
С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт.
към текста >>
С тях ние се срещаме именно в средата на нашия
живот
.
Окултното изследване установява още един знаменателен факт. Когато проучим как в средата на своя живот човек среща други хора, как търси познанства в живота, тогава установяваме, колкото и странно да звучи, че това са тъкмо онези, с които сме били заедно в предишната инкарнация, и то в най-ранното детство. Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители. Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители.
С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот.
Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация.
към текста >>
И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в
живот
а, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за
живот
а.
Когато проучим как в средата на своя живот човек среща други хора, как търси познанства в живота, тогава установяваме, колкото и странно да звучи, че това са тъкмо онези, с които сме били заедно в предишната инкарнация, и то в най-ранното детство. Окултното изследване установява, че по правило, но не винаги, в средата на нашия земен живот ние срещаме при някакви външни обстоятелства на кармата онези хора, които в нашия минал живот са били именно нашите родители. Много редки са случаите да се срещнем в най-ранното детство на нашия живот с онези хора, които в миналия живот са били наши родители. С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така.
И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота.
Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот.
към текста >>
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал
живот
, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация.
С тях ние се срещаме именно в средата на нашия живот. Това се явява като един любопитен факт, но е така. И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт.
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация.
Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен. Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма.
към текста >>
Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия
живот
.
И едва когато се опитаме да проверим едно такова правило в живота, когато устроим нашите мисли така, ние можем да допринесем извънредно много за живота. Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация.
Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот.
Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен. Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма. Обаче не бива да подреждаме живота си избирателно и да издирваме онези, които бихме искали да са били някога наши родители, само защото ги харесваме. Не бива да поставяме нещата в погрешна светлина чрез един или друг наш предразсъдък.
към текста >>
Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин,
живот
ът ни става по-ясен.
Когато, да речем, един човек влиза в някаква връзка с друг човек към своята тридесетгодишна възраст, било че се влюбва в него, било че завързва приятелство, влиза в борба с него, или нещо друго, за нас много неща се осветяват, ако си представим, че някога сме били свързани с този човек така, както е свързано детето със своите родители. Установява се и един друг забележителен факт. Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот.
Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен.
Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма. Обаче не бива да подреждаме живота си избирателно и да издирваме онези, които бихме искали да са били някога наши родители, само защото ги харесваме. Не бива да поставяме нещата в погрешна светлина чрез един или друг наш предразсъдък. Вие ще се съгласите, че тук сме изложени на големи опасности, възникващи главно от нашите предразсъдъци.
към текста >>
Но ако в трудните и самотни часове от
живот
а ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма.
Онези хора, с които сме се събрали в най-ранното детство, родители, братя и сестри, другари по игра, това са по правило такива личности, с които в наш минал живот, или в някоя от нашите минали инкарнации сме развили такива отношения, че сме се запознали с тях по някакъв начин към нашата тридесета година от тогавашната инкарнация. Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен. Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение.
Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма.
Обаче не бива да подреждаме живота си избирателно и да издирваме онези, които бихме искали да са били някога наши родители, само защото ги харесваме. Не бива да поставяме нещата в погрешна светлина чрез един или друг наш предразсъдък. Вие ще се съгласите, че тук сме изложени на големи опасности, възникващи главно от нашите предразсъдъци. И е много добре да възпитаваме себе си в пълна безпристрастност, когато става дума за тези трудни неща.
към текста >>
Обаче не бива да подреждаме
живот
а си избирателно и да издирваме онези, които бихме искали да са били някога наши родители, само защото ги харесваме.
Установява се много често, че тези хора се явяват като родители, или братя и сестри в нашата сегашна инкарнация. Макар и подобно нещо да ни се струва странно, нека се опитаме да го приложим в нашия живот. Ние ще се убедим, че ако разглеждаме нещата по този начин, животът ни става по-ясен. Ако един или друг опит се окаже погрешен, това няма голямо значение. Но ако в трудните и самотни часове от живота ние го разглеждаме по такъв начин, че той да получи своя смисъл, тогава наградата е голяма.
Обаче не бива да подреждаме живота си избирателно и да издирваме онези, които бихме искали да са били някога наши родители, само защото ги харесваме.
Не бива да поставяме нещата в погрешна светлина чрез един или друг наш предразсъдък. Вие ще се съгласите, че тук сме изложени на големи опасности, възникващи главно от нашите предразсъдъци. И е много добре да възпитаваме себе си в пълна безпристрастност, когато става дума за тези трудни неща.
към текста >>
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме
живот
а в неговата низходяща линия?
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме живота в неговата низходяща линия?
По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия живот ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на живота, докато сега, в средата на живота, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия живот. Но как стоят нещата с низходящата линия на живота? – Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен живот, но може би и още не. Те са имали работа с нас в миналия земен живот тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия живот, когато настъпва някой решаващ момент в живота – да речем силни изпитания в живота чрез горчиво разочарование. Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас.
към текста >>
По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия
живот
ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на
живот
а, докато сега, в средата на
живот
а, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия
живот
.
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме живота в неговата низходяща линия?
По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия живот ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на живота, докато сега, в средата на живота, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия живот.
Но как стоят нещата с низходящата линия на живота? – Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен живот, но може би и още не. Те са имали работа с нас в миналия земен живот тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия живот, когато настъпва някой решаващ момент в живота – да речем силни изпитания в живота чрез горчиво разочарование. Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас. Чрез това отношенията се разместват и така се уравновесява нещо, което е било причинено по-рано.
към текста >>
Но как стоят нещата с низходящата линия на
живот
а?
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме живота в неговата низходяща линия? По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия живот ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на живота, докато сега, в средата на живота, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия живот.
Но как стоят нещата с низходящата линия на живота?
– Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен живот, но може би и още не. Те са имали работа с нас в миналия земен живот тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия живот, когато настъпва някой решаващ момент в живота – да речем силни изпитания в живота чрез горчиво разочарование. Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас. Чрез това отношенията се разместват и така се уравновесява нещо, което е било причинено по-рано.
към текста >>
– Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен
живот
, но може би и още не.
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме живота в неговата низходяща линия? По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия живот ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на живота, докато сега, в средата на живота, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия живот. Но как стоят нещата с низходящата линия на живота?
– Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен живот, но може би и още не.
Те са имали работа с нас в миналия земен живот тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия живот, когато настъпва някой решаващ момент в живота – да речем силни изпитания в живота чрез горчиво разочарование. Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас. Чрез това отношенията се разместват и така се уравновесява нещо, което е било причинено по-рано.
към текста >>
Те са имали работа с нас в миналия земен
живот
тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия
живот
, когато настъпва някой решаващ момент в
живот
а – да речем силни изпитания в
живот
а чрез горчиво разочарование.
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме живота в неговата низходяща линия? По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия живот ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на живота, докато сега, в средата на живота, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия живот. Но как стоят нещата с низходящата линия на живота? – Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен живот, но може би и още не.
Те са имали работа с нас в миналия земен живот тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия живот, когато настъпва някой решаващ момент в живота – да речем силни изпитания в живота чрез горчиво разочарование.
Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас. Чрез това отношенията се разместват и така се уравновесява нещо, което е било причинено по-рано.
към текста >>
Тогава става така, че във втората половина на нашия
живот
ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас.
Сега Вие бихте могли да ме запитате: Но как да разглеждаме живота в неговата низходяща линия? По един забележителен начин ние установихме: В началото на нашия живот ние се запознаваме с хора, които през миналата инкарнация сме срещали в средата на живота, докато сега, в средата на живота, отново виждаме как запознанството с тях е ставало в началото на миналия живот. Но как стоят нещата с низходящата линия на живота? – Там нещата стоят така, че срещаме личности, които са имали работа с нас в предишния земен живот, но може би и още не. Те са имали работа с нас в миналия земен живот тогава, когато се случват особено характерни събития, каквито така често настъпват в човешкия живот, когато настъпва някой решаващ момент в живота – да речем силни изпитания в живота чрез горчиво разочарование.
Тогава става така, че във втората половина на нашия живот ние отново се събираме с лица, които вече са били свързани по един, или друг начин с нас.
Чрез това отношенията се разместват и така се уравновесява нещо, което е било причинено по-рано.
към текста >>
Но във втората половина на нашия
живот
срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един
живот
.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно.
Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот.
Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота. Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>
Да предположим, че в един наш
живот
сме причинили страдание на един човек.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно. Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот.
Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек.
Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота. Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>
Лесно бихме могли да си представим, че в следващия
живот
отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно. Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек.
Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили.
Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част. Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота. Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>
Обаче не винаги отношенията на
живот
а са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно. Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили.
Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част.
Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота. Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>
Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на
живот
а.
Това разнообразява нещата и ни позволява да разберем, че не бива да постъпваме шаблонно. Но във втората половина на нашия живот срещаме лица, при които кармата, която е била вече създадена, не може да бъде изплатена само в един живот. Да предположим, че в един наш живот сме причинили страдание на един човек. Лесно бихме могли да си представим, че в следващия живот отново ще се съберем с този човек и по-разумното Същество в нас ни събира така, че да можем да поправим това, което сме му сторили. Обаче не винаги отношенията на живота са такива, че да можем да поправим всичко, често пъти поправяме само една част.
Възникват фактори, които усложняват нещата и които правят възможно такива остатъци на кармата да бъдат поправени във втората половина на живота.
Ето как ние стигаме до едно разбиране за кармата, благодарение на което можем да разглеждаме нашето общуване с другите хора именно в светлината на кармата.
към текста >>
Ние ставаме по-мъдри благодарение на нашите грешки и за нас е най-добре, когато ставаме по-мъдри от нашите грешки, защото не винаги имаме в един и същ
живот
възможност да приложим мъдростта: ето защо това, което сме научили от грешките, остава като сила за един следващ
живот
.
Обаче ние откриваме и нещо друго в протичането на нашата карма – онова, което в двете публични лекции обозначихме като съзряване на нашия житейски опит. Ако това обозначение не звучи нескромно, ние можем да си послужим с него. Ние можем да си припомним как ставаме по-мъдри.
Ние ставаме по-мъдри благодарение на нашите грешки и за нас е най-добре, когато ставаме по-мъдри от нашите грешки, защото не винаги имаме в един и същ живот възможност да приложим мъдростта: ето защо това, което сме научили от грешките, остава като сила за един следващ живот.
Но какво е всъщност това, което можем да усвоим като мъдрост, като опитност в живота?
към текста >>
Но какво е всъщност това, което можем да усвоим като мъдрост, като опитност в
живот
а?
Обаче ние откриваме и нещо друго в протичането на нашата карма – онова, което в двете публични лекции обозначихме като съзряване на нашия житейски опит. Ако това обозначение не звучи нескромно, ние можем да си послужим с него. Ние можем да си припомним как ставаме по-мъдри. Ние ставаме по-мъдри благодарение на нашите грешки и за нас е най-добре, когато ставаме по-мъдри от нашите грешки, защото не винаги имаме в един и същ живот възможност да приложим мъдростта: ето защо това, което сме научили от грешките, остава като сила за един следващ живот.
Но какво е всъщност това, което можем да усвоим като мъдрост, като опитност в живота?
към текста >>
Вчера аз вече обърнах вниманието Ви върху следното: Ние не можем да пренесем със себе си нашите представи от един
живот
в друг.
Вчера аз вече обърнах вниманието Ви върху следното: Ние не можем да пренесем със себе си нашите представи от един живот в друг.
Аз посочих, че дори и Платон не можеше да вземе непосредствено със себе си представите на своята душа и да ги пренесе в следващата инкарнация. Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език. Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика. Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта. Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме.
към текста >>
Ние пренасяме със себе си от един
живот
в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки
живот
отново стигаме до нашите представи и нашия език.
Вчера аз вече обърнах вниманието Ви върху следното: Ние не можем да пренесем със себе си нашите представи от един живот в друг. Аз посочих, че дори и Платон не можеше да вземе непосредствено със себе си представите на своята душа и да ги пренесе в следващата инкарнация.
Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език.
Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика. Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта. Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство.
към текста >>
Този
живот
между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за
живот
а между раждането и смъртта.
Вчера аз вече обърнах вниманието Ви върху следното: Ние не можем да пренесем със себе си нашите представи от един живот в друг. Аз посочих, че дори и Платон не можеше да вземе непосредствено със себе си представите на своята душа и да ги пренесе в следващата инкарнация. Ние пренасяме със себе си от един живот в друг това, което представлява нашата воля, нашите чувства, така, че във всеки живот отново стигаме до нашите представи и нашия език. Защото по-голямата част от представите живеят в езика, така че по-голямата част от тях ние извличаме от езика.
Този живот между раждането и смъртта ни дава такива представи, които са характерни за живота между раждането и смъртта.
Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много.
към текста >>
Те означават, че всичко, което можем да знаем в
живот
а, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в
живот
а, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност.
Но щом това е така, тогава ние трябва да си кажем: През колкото и инкарнации да минем, винаги зависи, следователно, от нашата Карма, винаги зависи от дадената инкарнация, какви представи получаваме. Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много.
Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност.
В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното. Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство. Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от живота, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
към текста >>
В
живот
а ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното.
Онова, което изживявате като мъдрост на представите, Вие винаги го вземате от външния свят. Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност.
В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното.
Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство. Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от живота, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
към текста >>
Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от
живот
а, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство.
Това зависи от факта, как кармата Ви е поставила в един език, в един народ, в едно семейство. В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност. В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното.
Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство.
Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от живота, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
към текста >>
Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от
живот
а, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
В нашите представи и мисли ние не знаем за света нищо друго, освен това, което зависи от нашата карма. Тези думи означават твърде много. Те означават, че всичко, което можем да знаем в живота, което можем да усвоим като познание, е нещо напълно лично, и чрез това, което можем да усвоим в живота, ние никога не можем да се издигнем над нашата личност. В живота ние никога не стигаме до по-разумното Същество в нас, а постоянно оставаме при по-малко разумното. Ако някой си въобразява, че може да знае повече за своето по-висше “себе”, изхождайки от самия себе си, от това, което усвоява от живота, той си представя нещо невярно, отговарящо на неговото удобство.
Накратко: Ако разчитаме на това, което усвояваме от живота, ние изобщо не стигаме до някакво познание за нашето по-висше “себе”.
към текста >>
Както изследваме една детска душа по отношение на външния
живот
, когато питаме какво се намира около детето, така трябва да питаме и какво се намира около висшето “себе”.
На първо място знаем това, което сме усвоили от опита. Впрочем ние знаем само това и нищо повече! И човекът, който иска да познае самия себе си и не знае, че в него се намира само едно огледало на външния свят, може само да си въобразява, че вниквайки в себе си той може да намери своето по-висше “себе”. Не бива да вървим по този лесен път на удобството. Ние трябва да се запитаме относно онова, което става в другите светове, където се намира нашето висше “себе” и където не съществува нищо друго, освен това, което Духовната наука говори за различните планетарни въплъщения на Земята.
Както изследваме една детска душа по отношение на външния живот, когато питаме какво се намира около детето, така трябва да питаме и какво се намира около висшето “себе”.
Обаче за световете, в които се намира нашето висше “себе” – за тях ние научаваме от Духовната наука и нейните описания, отнасящи се до тайните на Стария Сатурн, на Старата Луна, до разивитието на Земята, реинкарнациите и кармата, Девакана, Камалока и т.н. Само по този начин ние научаваме нещо за нашето по-висше “себе”, за онова “себе”, което имаме над физическото поле. И на този, който не се съобразява с тези тайни, ние трябва да кажем: По отношение на самия себе си ти си едно галено котенце! Защото ти се умилкваш твърде много пред тази душа и шепнеш: Вгледай се навътре в себе си; само там ще намериш божествения човек! – Но там тя ще намери единствено това, което е натрупала като опитности, свързани с външния свят!
към текста >>
” Ето как антропософията се превръща в еликсир на
живот
а.
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво. Така стоят нещата. Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от волевите Същества!
” Ето как антропософията се превръща в еликсир на живота.
И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за живота сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини. Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
към текста >>
И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за
живот
а сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини.
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво. Така стоят нещата. Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от волевите Същества! ” Ето как антропософията се превръща в еликсир на живота.
И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за живота сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини.
Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
към текста >>
31.
Интимности на кармата. Виена, 9. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Когато разглеждаме нашия
живот
и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила.
Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания.
Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот. Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас!
към текста >>
Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ
живот
.
Нека сега да разширим нашето обсъждане, засягащо въпросите на кармата по един по-свободен начин, така че Духовната наука да се превърне за нас в един вид жизнена сила. Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети.
Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот.
Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас! Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това.
към текста >>
Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия
живот
нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас!
Когато разглеждаме нашия живот и това, което се случва с нас, първоначално можем да имаме два вида изживявания. Единият вид може да бъде такъв, че да си кажем: Да, сполетя ме едно нещастие, сполетя ме това, или онова. Да предположим, че ме е сполетяло едно нещастие. Когато насочвам мислите си върху нещастието, което ме е сполетяло, аз мога да кажа: Ако не бях небрежен, това нещастие нямаше да ме сполети. Обаче ние не винаги можем да предприемем едно такова обсъждане с обикновените нормални средства на съзнанието, а в много случаи ще намерим, че не можем да си дадем никаква сметка, как нещастието е свързано със събитията на нашия настоящ живот.
Ние ще бъдем именно заставени със средствата на обикновеното съзнание да кажем за някои неща, които ни сполетяват: В нашия живот нахлу една случайност, която няма нищо общо с нас!
Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това. При други неща ще си кажем: Колко чудно е, че успях!
към текста >>
После ще се обърнем към неща, които идват като една случайност в
живот
а, за които изобщо не можем да си представим, че могат да имат някаква връзка с причините, които са ги предизвикали, следователно случайни неща и онези, които сме извършили, без те да имат нещо общо с нашите способности.
Постепенно ние ще можем да правим разликата между неща, които сме в състояние да извършим, неща, в които, така да се каже, сполучваме, или не сполучваме. При някои неща, в които не успяваме, ще намерим за понятно, че не сме успели, че е редно да не успеем, защото сме били лениви, невнимателни, или нещо подобно. При други неща обаче напразно ще разчитаме на нашите сили и способности. Ето защо полезно е от тази гледна точка да се вгледаме в нашите собствени преживявания, да разделим именно нещата, за които можем да кажем: Аз имах неуспех и беше редно да не успея, без да бъда виновен за това. При други неща ще си кажем: Колко чудно е, че успях!
После ще се обърнем към неща, които идват като една случайност в живота, за които изобщо не можем да си представим, че могат да имат някаква връзка с причините, които са ги предизвикали, следователно случайни неща и онези, които сме извършили, без те да имат нещо общо с нашите способности.
Ето кое искаме да изследваме, ето в кое искаме да се задълбочим.
към текста >>
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как
живот
ът се прояснява, а ние ставаме все по-силни.
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как животът се прояснява, а ние ставаме все по-силни.
Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот.
към текста >>
И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия
живот
.
Нека не пренебрегваме такива правила, които ни се дават, защото все повече ще се убеждаваме как животът се прояснява, а ние ставаме все по-силни. Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина.
И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот.
По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>
По този начин
живот
ът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията.
Ние ще констатираме, че когато сме направили това веднъж и сме добили чувството: Ти сам беше този, който направи всичко това – тогава ще заставаме срещу бъдещите събития, които срещаме, по съвършено друг начин. Чрез това се изменя цялата ни душевна нагласа. Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот.
По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията.
Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях? За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>
За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен
живот
, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
Докато по-рано сме имали може би страх или други подобни чувства, когато нещо ни е сполетявало, сега получаваме като помощ един вид спомен на чувствата. И когато се сблъскваме с нещо, ние имаме вече насоката на нашите чувства, които ни казват: О, това се случва поради тази или онази причина. И тъкмо до това се свежда първоначалното припомняне на миналия живот. По този начин животът става по-ясен, по-спокоен, и точно от това се нуждаят хората, не само тези, чиито копнежи ги тласкат към антропософията, а също и тези, които стоят извън антропософията. Следователно, никак не е правилно, когато много хора казват: Какво ни интересуват нашите минали инкарнации, щом не можем да си спомним за тях?
За да постигнем правилната душевна нагласа към настоящия земен живот, ние следва да развиваме една памет на чувствата, а не една памет на понятията и представите.
към текста >>
Но за човека в течение на неговата карма не е важно само това, което си е навлякъл в миналите инкарнации, защото ние прекарваме един
живот
, протичащ между смъртта и едно ново раждане.
Но за човека в течение на неговата карма не е важно само това, което си е навлякъл в миналите инкарнации, защото ние прекарваме един живот, протичащ между смъртта и едно ново раждане.
Това не е един живот, лишен от събития, а такъв, в който минаваме през много събития, в които преживяваме и изпитваме всякакви неща. И в нашия земен живот също се явяват последствията на преживяванията, които сме имали в духовния свят, само че те се явяват по един особен начин, така че именно по отношение на тези събития се чувствуваме често пъти много склонни да говорим за случайности. Ние можем да припишем такива събития на важни случки, които сме преживяли там.
към текста >>
Това не е един
живот
, лишен от събития, а такъв, в който минаваме през много събития, в които преживяваме и изпитваме всякакви неща.
Но за човека в течение на неговата карма не е важно само това, което си е навлякъл в миналите инкарнации, защото ние прекарваме един живот, протичащ между смъртта и едно ново раждане.
Това не е един живот, лишен от събития, а такъв, в който минаваме през много събития, в които преживяваме и изпитваме всякакви неща.
И в нашия земен живот също се явяват последствията на преживяванията, които сме имали в духовния свят, само че те се явяват по един особен начин, така че именно по отношение на тези събития се чувствуваме често пъти много склонни да говорим за случайности. Ние можем да припишем такива събития на важни случки, които сме преживяли там.
към текста >>
И в нашия земен
живот
също се явяват последствията на преживяванията, които сме имали в духовния свят, само че те се явяват по един особен начин, така че именно по отношение на тези събития се чувствуваме често пъти много склонни да говорим за случайности.
Но за човека в течение на неговата карма не е важно само това, което си е навлякъл в миналите инкарнации, защото ние прекарваме един живот, протичащ между смъртта и едно ново раждане. Това не е един живот, лишен от събития, а такъв, в който минаваме през много събития, в които преживяваме и изпитваме всякакви неща.
И в нашия земен живот също се явяват последствията на преживяванията, които сме имали в духовния свят, само че те се явяват по един особен начин, така че именно по отношение на тези събития се чувствуваме често пъти много склонни да говорим за случайности.
Ние можем да припишем такива събития на важни случки, които сме преживяли там.
към текста >>
Вие ще се убедите колко важни са тези неща за всички хора и как привидните случайности могат да се окажат от решаващо значение за загадъчните събития от
живот
а.
Днес бих искал да посоча нещо, което привидно стои далече от първата част на нашето разглеждане.
Вие ще се убедите колко важни са тези неща за всички хора и как привидните случайности могат да се окажат от решаващо значение за загадъчните събития от живота.
към текста >>
Ние не бихме могли да водим сега нашия
живот
така, ако не бихме преживяли тези различни неща.
Във връзка с това бих искал да обърна вниманието върху един исторически факт, който е запазен не в историческите книги, а в Акашовата летопис. Трябва да обърна първо вниманието Ви, че нашите души, каквито са те сега тук, са били непрекъснато въплъщавани в най-различни земни тела, въплъщавани в древна Индия, в Персия, в Египет, в Гърция. Ние действително сме минали през тези най-различни прераждания. Нашият поглед постоянно е виждал други отношения и условия, постоянно сме вниквали в други отношения и има дълбок смисъл, че минаваме през тези различни прераждания.
Ние не бихме могли да водим сега нашия живот така, ако не бихме преживяли тези различни неща.
Нещо твърде особено са изпитали душите на онези хора, които са живели в дванадесетото, тринадесетото столетие от нашето летоброене. Тогава за хората настъпиха твърде особени отношения. От тогава до сега не са изминали пълни седемстотин години. За развитието на човечеството настъпиха такива отношения, че можем да кажем: Тогава човешките души се откъснаха до най-голяма степен от духовния свят и настъпи толкова дълбок духовен мрак, че дори и за най-напредналите човешки души се оказа невъзможно да поддържат връзка с духовния свят. Впрочем тогава също имаше високо развити хора, но и те трябваше да минат през това състояние на затъмнение, което беше настъпило в средата на 13. столетие.
към текста >>
От това сумрачно състояние на ясновидския
живот
израснаха дванадесет велики, изтъкнати европейски мъдреци, които бяха развити духовно по особен начин.
За развитието на човечеството настъпиха такива отношения, че можем да кажем: Тогава човешките души се откъснаха до най-голяма степен от духовния свят и настъпи толкова дълбок духовен мрак, че дори и за най-напредналите човешки души се оказа невъзможно да поддържат връзка с духовния свят. Впрочем тогава също имаше високо развити хора, но и те трябваше да минат през това състояние на затъмнение, което беше настъпило в средата на 13. столетие. Това състояние привърши към средата на 19. столетие, и тогава в определена област на Европа настъпи нещо твърде особено. В момента тази област не може да бъде посочена, но може би след време това ще е възможно в някоя от следващите лекции.
От това сумрачно състояние на ясновидския живот израснаха дванадесет велики, изтъкнати европейски мъдреци, които бяха развити духовно по особен начин.
Ако обгърнем с поглед тези дванадесет най-велики мъдреци на Европа, трябва първо да отделим седем от тях и да разгледаме тези седем. Тези седем си спомниха в това време за техните минали посвещения. Този спомен, наред с познанията, които бяха останали, беше такъв, че тези седем мъдреци повториха в себе си състоянието, което бяха изживяли по-рано, което бяха изживяли във времето след Атлантската катастрофа, а именно през периода на древната индийска култура. Това, което бяха поучавали седемте Риши на Индия, отново възкръсна в душите на седемте мъдреци на Европа. Те бяха седемте лъчи на свещената мъдрост, така че в сърцата на тези седем мъдри мъже живееше древната свещена атлантска култура.
към текста >>
Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния
живот
, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Те не се повтарят и за тях не се разказва никому, не за да се избегне евентуално подражаване, а поради една съвършено друга причина. Дванадесетте бяха известени за тринадесетия по един чуден начин, периодът на духовно затъмнение беше минал и можеха да се развият първите лъчи на ясновидството, така че те знаеха: сега трябва да се роди едно дете, което има зад себе си забележителни и чудни инкарнации. Те знаеха преди всичко, че една от неговите инкарнации е станала по времето, когато се беше разиграла Мистерията на Голгота. Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност.
Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности.
Този лош навик е твърде много разпространен. Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията. Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена. Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си. Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии.
към текста >>
Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал
живот
е била Мария Магдалена.
Те знаеха следователно, че на Земята отново се връщаше един съвременник на събитията на Палестина и тази сегашна инкарнация на роденото през 13. столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност. Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности. Този лош навик е твърде много разпространен. Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията.
Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена.
Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си. Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии.
към текста >>
Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в
живот
а си.
столетие дете – и то при такива особени обстоятелства – беше от такова естество, че не би могло да става дума за раждане на някаква високо развита човешка индивидуалност. Изобщо един лош навик е, когато се говори за предишния живот, хората винаги да посочват само важни исторически личности. Този лош навик е твърде много разпространен. Често пъти при мен са идвали хора, които говорят за своите минали инкарнации и винаги твърдят, че в миналото са били историчеси личности, или личности от Евангелията. Неотдавна при мен дойде една дама, която твърдеше, че в нейния минал живот е била Мария Магдалена.
Аз ù казах, че тя е двадесет и четвъртата Мария Магдалена, която срещам в живота си.
Трябва да се проявява най-голяма предпазливост и да не се стига до нелепи фантазии.
към текста >>
Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния
живот
.
Тя постоянно се е прераждала с изпъкващи, значителни сърдечни качества. Знаеше се, че тази индивидуалност отново ще се роди като дете и че е предназначена да извърши забележителни неща за човечеството. Тези дванадесет мъдри мъже узнаха чрез своето ясновидство, че от самото начало това дете трябва да бъде напълно изолирано от света; те го взеха под своя закрила и го отгледаха и възпитаха. То бе взето от неговите родители и бе поставено под закрила и възпитанието на дванадесетте мъдри мъже. Те го отгледаха с много грижи и според правилата на тяхното ясновидство, така че всичко, което беше заложено в него като способности в миналите инкарнации, можа отново да се развие.
Вие ще забележите, че от това събитие е останало един вид предчувствие в онези, които са знаели нещо от историята на духовния живот.
Гьотевото стихотворение “Тайните” често пъти е било споменавано по този повод. Движен от едно дълбоко предчувствие, Гьоте е загатнал за този колегиум на 12-те и за душевното състояние на неговите участници. В своето стихотворение Гьоте разказва как при дванадесетте идва тринадесетият, братът Маркус. Но тук става дума не за братът Маркус, а за онова дете, което бе взето и възпитано от дванадесетте, докато то стана младеж. Това дете се разви по един странен начин.
към текста >>
Той отново се прероди в четиринадесетото столетие и тогава
живот
ът му продължи повече от сто години.
Аз ви описах първата школа на Кристиян Розенкройц, защото този тринадесети е една индивидуалност, която ние наричаме Кристиян Розенкройц. В онова свое въплъщение той много скоро умря, имаше едно кратко земно съществувание.
Той отново се прероди в четиринадесетото столетие и тогава животът му продължи повече от сто години.
Тогава в него отново се проявиха онези неща, които се бяха зародили в душата му през тринадесетото столетие. Тогава, в тринадесетото столетие той имаше един кратък живот, а в четиринадесетото столетие – един дълъг живот. Той използува първата половина на този живот за големи пътувания, за да търси различните културни центрове на Европа, Африка, Азия, за да се запознае с това, което беше възникнало там през тринадесетото столетие. След това отново се завърна в Европа. Някои от тези, които го бяха отгледали и възпитали в тринадесетото столетие, бяха отново преродени, а към тях се присъединиха и други.
към текста >>
Тогава, в тринадесетото столетие той имаше един кратък
живот
, а в четиринадесетото столетие – един дълъг
живот
.
Аз ви описах първата школа на Кристиян Розенкройц, защото този тринадесети е една индивидуалност, която ние наричаме Кристиян Розенкройц. В онова свое въплъщение той много скоро умря, имаше едно кратко земно съществувание. Той отново се прероди в четиринадесетото столетие и тогава животът му продължи повече от сто години. Тогава в него отново се проявиха онези неща, които се бяха зародили в душата му през тринадесетото столетие.
Тогава, в тринадесетото столетие той имаше един кратък живот, а в четиринадесетото столетие – един дълъг живот.
Той използува първата половина на този живот за големи пътувания, за да търси различните културни центрове на Европа, Африка, Азия, за да се запознае с това, което беше възникнало там през тринадесетото столетие. След това отново се завърна в Европа. Някои от тези, които го бяха отгледали и възпитали в тринадесетото столетие, бяха отново преродени, а към тях се присъединиха и други. Именно тогава беше създадено онова течение, което наричаме розенкройцерско. И Кристиян Розенкройц постоянно идваше на Земята в най-различни нови въплъщения.
към текста >>
Той използува първата половина на този
живот
за големи пътувания, за да търси различните културни центрове на Европа, Африка, Азия, за да се запознае с това, което беше възникнало там през тринадесетото столетие.
Аз ви описах първата школа на Кристиян Розенкройц, защото този тринадесети е една индивидуалност, която ние наричаме Кристиян Розенкройц. В онова свое въплъщение той много скоро умря, имаше едно кратко земно съществувание. Той отново се прероди в четиринадесетото столетие и тогава животът му продължи повече от сто години. Тогава в него отново се проявиха онези неща, които се бяха зародили в душата му през тринадесетото столетие. Тогава, в тринадесетото столетие той имаше един кратък живот, а в четиринадесетото столетие – един дълъг живот.
Той използува първата половина на този живот за големи пътувания, за да търси различните културни центрове на Европа, Африка, Азия, за да се запознае с това, което беше възникнало там през тринадесетото столетие.
След това отново се завърна в Европа. Някои от тези, които го бяха отгледали и възпитали в тринадесетото столетие, бяха отново преродени, а към тях се присъединиха и други. Именно тогава беше създадено онова течение, което наричаме розенкройцерско. И Кристиян Розенкройц постоянно идваше на Земята в най-различни нови въплъщения.
към текста >>
Онези, които участвуват в окултния духовен
живот
, установиха нещо твърде знаменателно.
Сега бих искал да си послужа с един пример.
Онези, които участвуват в окултния духовен живот, установиха нещо твърде знаменателно.
Когато някой съизживява именно нещата, които се разиграват около нас в духовното поле, например когато той е изживял тези неща през осемдесетте, деветдесетте години на миналото столетие, той можеше да долови определени влияния от една странна личност – аз привеждам само един случай от многото други – но тези влияния се проявяваха така, че съответният човек не се чувствуваше особено добре. И всички, които долавяха известни въздействия, идващи от едни или други свои съвременици, живеещи далеч от тях в пространството, долавяха нещо като сияние, което идваше от една личност, но това сияние не беше напълно хармонично. После настъпи новото столетие и онези, които можеха да доловят окултните влияния, констатираха, че влиянията са станали хармонични. Какво се беше случило? Сега искам да Ви посоча причината.
към текста >>
Този знак се явява в
живот
а на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание.
Кристиян Розенкройц винаги е използувал кратките междинни времена между своите инкарнации, за да призове в създаденото от него духовно направление душите, за които знаеше, че те са вече узрели за това. Между своите умирания и раждания той се занимава с това, да избира по определен начин узрелите за неговото течение духове. Но и хората, ако обръщат внимание, следва да разбират, чрез какво Кристиян Розенкройц им дава знак, че трябва да се числят към неговите избранници.
Този знак се явява в живота на много хора от нашето съвремие, само че те не му обръщат особено внимание.
Но между привидно случайните събития има и такива, а именно нещо, което показва, че онзи, на когото този знак е даден, всъщност вече е избран от Кристиян Розенкройц, намерен е за узрял в периода между смъртта и едно ново раждане. Той дава този знак тук на физическото поле. Това събитие може да се нарече клеймото на Кристиян Розенкройц.
към текста >>
Винаги става дума за едно призоваване от страна на Кристиян Розенкройц, защото винаги кармата на призваните се представя до този момент така, че може да се каже: Кристиян Розенкройц първо подарява
живот
а, за който после претендира да бъде посветен на създаденото от него духовно течение.
Мнозина биха дали следното обяснение: Този човек е имал някаква халюцинация или нещо подобно. Обаче нещата могат да имат много по-дълбоко обяснение. Тъкмо такива изживявания, които са изпитани от стотици хора, не са случайни.
Винаги става дума за едно призоваване от страна на Кристиян Розенкройц, защото винаги кармата на призваните се представя до този момент така, че може да се каже: Кристиян Розенкройц първо подарява живота, за който после претендира да бъде посветен на създаденото от него духовно течение.
към текста >>
Аз изрично подчертавам, че в нашето съвремие в
живот
а на много хора се явяват такива изживявания – важното е човек да бъде много внимателен към тях.
Аз изрично подчертавам, че в нашето съвремие в живота на много хора се явяват такива изживявания – важното е човек да бъде много внимателен към тях.
Не винаги случаят е очебиен, но много хора на нашето време изживяват нещо подобно. Виждате ли, когато някоя вечер говоря и повтарям нещо, това става съзнателно, защото имам опит, че от неща, които някой е забравил напълно, или наполовина, той прави странни изводи. Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в живота си нещо – нужно е само да пристъпи към едно старателно проучване. Естествено, аз мога да посоча само едно типично събитие. Следователно тук имаме един житейски факт, за който можем да кажем, че той не е предизвикан в рамките на една инкарнация: Ние сме имали шанса да срещнем Кристян Розенкройц в духовния свят.
към текста >>
Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в
живот
а си нещо – нужно е само да пристъпи към едно старателно проучване.
Аз изрично подчертавам, че в нашето съвремие в живота на много хора се явяват такива изживявания – важното е човек да бъде много внимателен към тях. Не винаги случаят е очебиен, но много хора на нашето време изживяват нещо подобно. Виждате ли, когато някоя вечер говоря и повтарям нещо, това става съзнателно, защото имам опит, че от неща, които някой е забравил напълно, или наполовина, той прави странни изводи.
Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в живота си нещо – нужно е само да пристъпи към едно старателно проучване.
Естествено, аз мога да посоча само едно типично събитие. Следователно тук имаме един житейски факт, за който можем да кажем, че той не е предизвикан в рамките на една инкарнация: Ние сме имали шанса да срещнем Кристян Розенкройц в духовния свят. Аз изтъкнах особено силно това събитие на призоваването. Бихме могли да приведем също и други събития, непосредствено свързани с духовния свят, които се разиграват в живота между смъртта и раждането, обаче за нас е важно именно това събитие, което е толкова интимно свързано с нашето духовно движение.
към текста >>
Бихме могли да приведем също и други събития, непосредствено свързани с духовния свят, които се разиграват в
живот
а между смъртта и раждането, обаче за нас е важно именно това събитие, което е толкова интимно свързано с нашето духовно движение.
Виждате ли, когато някоя вечер говоря и повтарям нещо, това става съзнателно, защото имам опит, че от неща, които някой е забравил напълно, или наполовина, той прави странни изводи. Казвам това поради причината, че никой не трябва да се почувствува подтиснат, ако не е имал такова изживяване – това не бива да се случва, защото той все пак ще намери в живота си нещо – нужно е само да пристъпи към едно старателно проучване. Естествено, аз мога да посоча само едно типично събитие. Следователно тук имаме един житейски факт, за който можем да кажем, че той не е предизвикан в рамките на една инкарнация: Ние сме имали шанса да срещнем Кристян Розенкройц в духовния свят. Аз изтъкнах особено силно това събитие на призоваването.
Бихме могли да приведем също и други събития, непосредствено свързани с духовния свят, които се разиграват в живота между смъртта и раждането, обаче за нас е важно именно това събитие, което е толкова интимно свързано с нашето духовно движение.
към текста >>
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в
живот
а.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота.
Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията. Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава. Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
Повечето хора минават бързо през
живот
а и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един
живот
в прослава на действията.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота.
Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията.
Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава. Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в
живот
а си!
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота. Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията.
Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си!
Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава. Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия
живот
.
И така вие виждате как от едно такова събитие може да настъпи едно съвършено друго настроение, ако искаме да видим какво всъщност става в живота. Повечето хора минават бързо през живота и не му обръщат внимание; те не размишляват, а развиват един живот в прослава на действията. Обаче ако много действия, които са неподготвени и незрели, не биха били извършвани, и хората биха размишлявали поне малко, те щяха да извършват много по-смислени дела в живота си! Знаците би трябвало да бъдат разчитани спокойно и внимателно. Често пъти само на пръв поглед изглежда така, сякаш ние размишляваме, докато всъщност чрез спокойствието ние получаваме сили, които ни позволяват да следваме призивите на кармата; ние започнем да разбираме кармата, когато тя ни призовава.
Това са неща, върху които исках този път да насоча Вашето внимание, защото те ни помагат да вникваме още по-дълбоко в нашия живот.
към текста >>
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в
живот
а и да разбират знака на Кристиян Розенкройц.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц.
За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят. Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци. Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя
живот
в името на общочовешката еволюция.
Аз Ви разказах чисто исторически събитието от тринадесетото столетие, което някому ще изглежда твърде странно, за да покажа, на какво трябва да обръщат внимание хората, за да се научат да се включват в живота и да разбират знака на Кристиян Розенкройц. За да можеше това да се случи, беше необходим колегиумът на 12-те, към които се присъединил и 13-ят. Току що описаното събитие беше необходимо, за да се даде възможност на хората от нашето и следващите столетия да разбират и следват подобни знаци.
Кристиян Розенкройц е изработил един такъв знак, именно за да насочва вниманието на хората към новите изисквания на времето, и този знак трябва да им напомня, че те му принадлежат, че те трябва да му посветят своя живот в името на общочовешката еволюция.
към текста >>
32.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен
живот
.
Мирово небе сно тяло! Действително, така както днес можем да говорим за едно небесно тяло, не можеше да се говори до преди много отдавна в развитието на човечеството. Нужно е само да хвърлим бегъл поглед назад в историческото развитие на човечеството, за да открием, че до неотдавна на хората изобщо не би им хрумвала мисълта да говорят за едно небесно тяло, обитавано от човечеството. В миналото ние откриваме култури, които съставляваха едно цяло и които се развиваха в тесни граници.
Индийската култура, персийската и така нататък, бяха ръководени от Духовете на народите на съответната култура; те се развиха при отделни народи, които бяха разделени от планини, морета и реки, и водеха един напълно затворен живот.
към текста >>
Живот
оскъден тук призрачно мъждука:
Живот оскъден тук призрачно мъждука:
към текста >>
Целият
живот
изтласкан бе оттук!
Целият живот изтласкан бе оттук!
към текста >>
От Словото мое
живот
ът блика,
От Словото мое животът блика,
към текста >>
33.
При освещаването на антропософския клон „Кристиян Розенкройц” Хамбург, 17. Юни 1912
GA_130 Езотеричното християнство
И на християнина му става ясно:
живот
ът на Гаутама Буда на Земята означава нещо, ако той знае, че един човек трябва да е минал през множество прераждания, докато стане един Буда.
Християнинът, който не е станал антропософ, ще има малко разбиране за това, което издига будиста до висшите светове. Обаче християнинът, който е станал антропософ, ще трябва да се старае да го разбере, той чувствува това като задължение, произлизащо от принципите на Теософското движение, които признава.
И на християнина му става ясно: животът на Гаутама Буда на Земята означава нещо, ако той знае, че един човек трябва да е минал през множество прераждания, докато стане един Буда.
Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристияния аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс. Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора в една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята – не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на живот, различни от тези на Земните хора. Следователно на окултиста му е ясно: Вярата на будистите, че Гаутама Буда вече няма нужда да се връща отново на Земята в тяло и плът, си има своето дълбоко основание.
към текста >>
Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора в една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята – не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на
живот
, различни от тези на Земните хора.
Обаче християнинът, който е станал антропософ, ще трябва да се старае да го разбере, той чувствува това като задължение, произлизащо от принципите на Теософското движение, които признава. И на християнина му става ясно: животът на Гаутама Буда на Земята означава нещо, ако той знае, че един човек трябва да е минал през множество прераждания, докато стане един Буда. Будистът знае, че след като Буда е достигнал степента Буда, той вече няма нужда да идва отново на Земята в тяло от плът. В Кристияния аз обърнах вниманието върху мисията на Гаутама Буда. Показах как тази душа има да решава една особена задача на планетата Марс.
Буда е преминал на Земята предварителната степен, за да може да играе между Марсовите хора в една роля, подобна на тази, която Христос игра на Земята – не чрез един вид Мистерия на Голгота, не преминавайки през смъртта, защото Марсовите човеци имат условия на живот, различни от тези на Земните хора.
Следователно на окултиста му е ясно: Вярата на будистите, че Гаутама Буда вече няма нужда да се връща отново на Земята в тяло и плът, си има своето дълбоко основание. Ние не водим борба срещу тяхното убеждение, което стои така близо до сърцето им, а искаме да проявим найдълбок интерес към това убеждение.
към текста >>
34.
Мисията на Кристиян Розенкройц, нейният характер и задачи. Гаутама Буда и неговата мисия на Марс. Нюшател, 18. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Духовният
живот
, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей.
Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха.
Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей.
Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот. В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата.
към текста >>
Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия
живот
.
Онзи, който както Кристиян Розенкройц застава пред света като един водещ окултист, трябва да държи сметка за особеностите на своята епоха. Духовният живот, в който стоим сега, се определя от възникването на новата естествена наука, от откритията на Коперник, Джордано Бруно, Галилей.
Днешните хора се запознават с мировата система на Коперник още от ранното училище и вземат със себе си получените чрез това впечатления за целия живот.
В предишни времена душата усещаше нещо различно: почувствувайте каква огромна разлика съществува между един човек на настоящето и един такъв, който е живял преди столетия. Преди епохата на Коперник всяка душа на земните човеци вярваше, че Земята виси неподвижно в мировото пространство, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Хората изгубиха почвата под краката си, когато Коперник разви учението, че Земята под тях се движи с огромна скорост във Вселената. Не трябва да подценяваме една такава революция на мисленето, която предизвика и съответното преобразуване на чувствата. Всички идеи и представи на хората станаха различни от тези, които съществуваха преди Коперник.
към текста >>
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния
живот
, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Онзи, който като окултист повдига въпроса как можем да разберем света с идеите на Коперник, трябва да си каже: С идеите на Коперник може да бъде създадено много нещо, което в естествената наука води до големи триумфи във външния живот, обаче с тях не можем да разберем нищо от духовната основа на света и на нещата, защото Коперниковите идеи са най-лошият инструмент, който някога е изнамиран в хода на общочовешката еволюция с цел да бъдат разбрани духовните основи на света.
Това идва оттам, че всички понятия и идеи на Коперник са инспирирани от Луцифер. Защото коперниканството е една от последните атаки, едно от последните големи нападения, които Луцифер е предприемал срещу човешкото развитие. В по-старите светогледи, съществуващи преди Коперник, хората имаха външния свят на Майя, на илюзията; обаче с благата на мъдростта, които се предаваха от поколение на поколение, те получаваха и истината за нещата и за света. Обаче след Коперник човекът има около себе си Майя и илюзия не само по отношение на своите сетивни възприятия; сега самите му понятия и идеи се превърнаха в Майя, в илюзия. Днес за човека е нещо самопонятно, че Слънцето стои в средата, а планетите се въртят около него, описвайки елипси.
към текста >>
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя
живот
като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло.
Източните окултисти с право вярват – защото те знаят това като истина – че Буда, който в двадесет и деветата година на своя живот като Гаутама Буда се издигна от Бодисатва до степента Буда, тогава беше въплътен за последен път във физическо тяло.
Съвсем правилно е, че индивидуалността, която от Бодисатва става Буда, не се явява вече след това на Земята във физическа инкарнация. Обаче това не означава, че той „не действува вече” за Земята. Буда действува за Земята и в следващите периоди от време, макар и да не се явява вече на Земята във физическо тяло, а да упражнява своята дейност от духовния свят. Ние виждаме действието на Буда с неговите сили от духовния свят в астралното тяло на детето Исус от Евангелието на Лука, чуваме това негово действие в песента на Ангелите „Слава на Бога във висините...”, която чуха също и пастирите в полето. Тези думи произлизат от Буда, който действуваше в астралното тяло на току-що роденото дете Исус, за което разказва Евангелието на Лука.
към текста >>
Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в
живот
а на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
Например през седмото и осмото столетие в близост до Черно море съществуваше една много важна школа на Посвещението, където – намирайки се в духовно тяло – Буда поучаваше духовните кандидати. В такива школи има учители, които поучават във физическо тяло; обаче за по-напредналите ученици е възможно да получават указания също и от един Учител, който има само етерно тяло. И така, Буда поучаваше там онези, които можеха да приемат по-висшите учения, по-висшите познания. Тогава между учениците на Буда имаше един, който няколко столетия по-късно отново се инкарнира на Земята. Следователно, имаме работа с една физически живееща личност, която живее няколко столетия по-късно във физическо тяло в Италия и която познаваме под името Свети Франциск от Асизи.
Особеният маниер на Франциск от Асизи, който също и в живота на неговите монаси има такава голяма прилика с този на учениците на Буда, идва от обстоятелството, че самият Франциск от Асизи беше един ученик на Буда.
към текста >>
Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия
живот
, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия
живот
.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието. Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора.
Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот.
А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>
А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния
живот
напълно ще се отказват от практическия
живот
.
Достатъчни е само да насочим бегъл поглед към особеностите на такива духовно устремени хора като Франциск от Асизи и на такива, които благодарение на сегашната култура участвуват в индустрията, техниката и новите откритията на съвремието. Имаше мнозина, също и окултни личности, които изпитваха болка в душите си, когато трябваше да помислят, че в бъдеще ще има два вида хора. Те вярваха, че едната класа ще бъде обърната изцяло към практическия живот, ще вижда своето благо в производството на хранителни средства, в построяването на машини и т.н., ще се отдава изцяло на практическия живот.
А другата класа хора ще бъде онази, към която ще принадлежат хора като Франциск от Асизи, които заради духовния живот напълно ще се отказват от практическия живот.
към текста >>
Светът се стреми към практическия
живот
, към индустрията, към железопътни линии и така нататък.
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето. Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света.
Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък.
Хората ще станата като впрегатни животни. И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора.
към текста >>
Хората ще станата като впрегатни
живот
ни.
Ето защо беше толкова многозначителен моментът, когато за подготовката на онази гореспомената конференция Кристиян Розенкройц призовава определен брой окултисти, един по-голям кръг от хора, на които постави пред очите двата вида човешки същества, които би трябвало да живеят в бъдещето. Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света. Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък.
Хората ще станата като впрегатни животни.
И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие. Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора. Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за
живот
а, ще живеят само за вътрешното си развитие.
Първо той призова един по-голям кръг, за да посочи на хората този съществен факт. Кристиян Розенкройц проведе това предварително събрание няколко години по-рано, не защото му беше неясно какво предстоеше, а защото искаше да накара хората да мислят за перспективата на бъдещето. За насърчаване на мисленето той каза приблизително следното: Погледнете към бъдещето на света. Светът се стреми към практическия живот, към индустрията, към железопътни линии и така нататък. Хората ще станата като впрегатни животни.
И онези, които не искат това, ще бъдат като Франциск от Асизи, непрактични за живота, ще живеят само за вътрешното си развитие.
Кристиян Розенкройц разясни тогава на хората, които го слушаха, че на Земята не ще има никакво средство, което да възпрепятствува образуването на тези две класи хора. Всичко, което би могло да се направи за хората между раждането и смъртта, не ще може да попречи хората да се разделят на тези две класи. Доколкото става въпрос за условията на Земята, невъзможно е да се създаде помощ за тези две класи хора. Помощ може да се получи само тогава, когато би се провеждало един вид възпитание, не между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
За да разберем какво имаше да стане, трябва да разгледаме
живот
а между смъртта и предстоящото ново раждане от една точно определена гледна точка.
Помислете следователно, че розенкройцерите бяха поставени пред задачата да действуват в отделните хора от свръхсетивния свят.
За да разберем какво имаше да стане, трябва да разгледаме живота между смъртта и предстоящото ново раждане от една точно определена гледна точка.
към текста >>
Не е неправилно да се твърди, че между две инкарнации на Земята има пребивавания на други планети,
живот
в духовни тела.
На Земята ние живеем между раждането и смъртта. Между смъртта и едно ново раждане човекът стои в определена връзка с другите планети. В моята книга „Теософия” е описано пребиваването на душата в Камалока. Това пребиваване на човека за определено време в душевния свят, е времето, през което човекът става обитател на Луната. После той става обитател на Меркурий, после обитател на Венера, след това обитател на Слънцето, на Марс, на Юпитер, на Сатурн и накрая обитател на обширното небесно или мирово пространство.
Не е неправилно да се твърди, че между две инкарнации на Земята има пребивавания на други планети, живот в духовни тела.
Днес човекът не е достатъчно напреднал в своето развитие, за да може да си спомня в сегашната инкарнация това, което той изживява между смъртта и едно ново раждане, обаче в бъдеще това ще бъде възможно. Макар и сега да не може да си спомня това, което е изживял например на Марс, той все пак има в себе си силите на Марс, макар и да не знае нищо за тях. Можем направо да заявим: Сега аз съм жител на Земята, обаче моите сили съдържат в себе си нещо, което съм усвоил на Марс. – Нека да разгледаме един човек, който е живял на Земята, след като беше приета Коперниковата система, Коперниковият светоглед. Откъде Коперник, Джордано Бруно, Галилей и други имат способностите, които проявяват в тази инкарнация?
към текста >>
Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената към практическия
живот
Земна култура.
Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената към практическия живот Земна култура.
Това се потвърди при ученика на Буда, Франциск от Асизи: въпросното учение превръща своите последователи в хора, отчуждени от света. Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане. Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство. Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени.
към текста >>
Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия
живот
на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане.
Учението за Нирвана беше неподходящо за насочената към практическия живот Земна култура. Това се потвърди при ученика на Буда, Франциск от Асизи: въпросното учение превръща своите последователи в хора, отчуждени от света.
Обаче това, което в будизма беше неподходящо за насърчаване на практическия живот на хората между раждането и смъртта, то имаше огромно значение за насърчаване на техните души между смъртта и едно ново раждане.
Ето какво разбра Кристиян Розенкройц: За онова, което трябва да послужи на Марс като пречистване, учението на Буда е най-подходящото средство. Както някога Съществото на Любовта, Христос, живя на Земята в едно време и всред един народ, който не беше особено близък до това Съществото на Любовта, така и князът на мира, Буда, се издигна през седемнадесетото столетие към Марс, където царяха войни и битки, за да изпълни там своята мисия. Там душите бяха преди всичко войнствено настроени. Буда извърши едно велико жертвено дело, подобно на онова, което извърши Христос при Мистерията на Голгота. Това беше едно космическо жертвено дело, да бъдеш Буда на Марс.
към текста >>
И онези хора, които искат да се включат в едно езотерично развитие, въпреки техния просперитет в практическия
живот
, сега могат да постигнат своята цел благодарение на факта, че Буда действува от Марс, а не от Земята.
И така, ние разгледахме събитията, станали през онази забележителна конференция в края на 16. столетие, които са донякъде сходни с това, което се случи на Земята през 13. столетие, когато Кристиян Розенкройц събра около себе си своите верни индивидуалности. Сега вече стана възможно да се предотврати застрашителното разделяне на човешкия род на две класи; сега вече човешкият род можеше да бъде обединен.
И онези хора, които искат да се включат в едно езотерично развитие, въпреки техния просперитет в практическия живот, сега могат да постигнат своята цел благодарение на факта, че Буда действува от Марс, а не от Земята.
Така че силите, необходими за един здрав езотеричен живот също произлизат от дейността на Буда.
към текста >>
Така че силите, необходими за един здрав езотеричен
живот
също произлизат от дейността на Буда.
И така, ние разгледахме събитията, станали през онази забележителна конференция в края на 16. столетие, които са донякъде сходни с това, което се случи на Земята през 13. столетие, когато Кристиян Розенкройц събра около себе си своите верни индивидуалности. Сега вече стана възможно да се предотврати застрашителното разделяне на човешкия род на две класи; сега вече човешкият род можеше да бъде обединен. И онези хора, които искат да се включат в едно езотерично развитие, въпреки техния просперитет в практическия живот, сега могат да постигнат своята цел благодарение на факта, че Буда действува от Марс, а не от Земята.
Така че силите, необходими за един здрав езотеричен живот също произлизат от дейността на Буда.
към текста >>
35.
Допълнение. Значението на годината 1250. Бележки от лекция в Кьолн, 29. Януари 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Много явления от днешния културен
живот
действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло.
В мисленето върху външния свят действува един по необходимост разграждащ елемент, който упражнява разрушаващо действие върху физическото тяло. Сънят неутрализира това действие, отстранява неговите последствия.
Много явления от днешния културен живот действуват разрушително, например светлинните образи, които абсолютно увреждат етерното тяло.
Светлинните образи възбуждат и сетивността. Истинското изкуство може да онагледи за благото на хората това, което идва от висшите светове. В светогледа на Духовната наука ние работим в съюз със свръхсетивни Същества. Нищо друго не дава една здрава вътрешна опорна точка, освен духовното познание. Някой роб със здрава духовна опорна точка във времето на фараоните и на египетското жречество е стоял по-сигурно, отколкото някой човек от днешното време.
към текста >>
36.
Звездното небе над мен моралният закон вътре в мен. Бележки от лекция в Сент Гален, 19. Декември 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия
живот
сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение.
Духовната наука ни учи, че процесите между смъртта и новото раждане са свързани с отношенията в Космоса. Душата е подложена на един важен контраст: през време на физическото съществувание ние можем да породим у себе си определени промени, обаче това не може да се случи в периода между смъртта и новото раждане. Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия?
Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение.
Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация. Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им. Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен
живот
: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация.
Например между раждането и смъртта сме имали определено отношение към един човек, изживяваме нещо общо с един приятел; сега след смъртта сме научили за него нещо, което не сме изживели с него на Земята. Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят.
Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация.
Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им. Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в
живот
а им.
Как ние изграждаме отношението след смъртта? Как можем да изградим нашите чувства към него по симпатия или по антипатия? Когато самите ние сме минали вече през Портата на смъртта и ни последва някой, с когото във физическия живот сме имали определено отношение, тогава продължително време след смъртта това отношение остава неизменено, защото след смъртта вече не можем да прибавим нищо ново към съществуващото отношение. Ние сме подчинени на нашата Карма, след като сме влезли в духовния свят. Моментът на преобразуването на тази Карма настъпва едва в новия земен живот: Тя може да бъде поправена едва в следващата инкарнация.
Един физически мъртъв човек не е в състояние да упражнява въздействия върху други мъртви, в смисъл че може да предизвика някаква промяна в живота им.
Обаче живият има възможност да въздействува върху мъртвите.
към текста >>
Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си
живот
те да са били равнодушни към нас.
Ако човек може да говори за свобода на своята воля, то е защото в човешката душа Азовото съзнание върви по много по-дълбоки пътища, отколкото астралното съзнание, така че често пъти в основата на душата си човек копнее за това, което съзнателно мрази. Как да окажем помощ на мъртвия? За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации. Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект.
Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас.
Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния живот те са копнели за духовни познания. Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
към текста >>
Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния
живот
те са копнели за духовни познания.
Как да окажем помощ на мъртвия? За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации. Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект. Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас.
Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния живот те са копнели за духовни познания.
Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
към текста >>
Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между
живот
а от раждането до смъртта и
живот
а от смъртта до новото раждане.
За тази цел е необходима здрава духовна връзка с него. Можем да му помогнем примерно с тихо, спокойно четене или ако, свързвайки се сърдечно с него, съумеем да му изпратим в духовния свят подходящи представи и имагинации. Такива приятелски услуги винаги имат добър ефект. Четенето, отправено към мъртвите, има смисъл дори и в земния си живот те да са били равнодушни към нас. Ние можем да облекчим мъките им, дори ако нямаме никакво доказателство, че в земния живот те са копнели за духовни познания.
Ние можем често пъти да констатираме, че от физическото поле може да се изпрати голяма благословия към духовните светове, въпреки извънредно голямата пропаст, която съществува между живота от раждането до смъртта и живота от смъртта до новото раждане.
към текста >>
Земният
живот
намира непосредственото си продължение след смъртта.
Много хора, живеещи на Земята, ще почувствуват, че имат дълбока вътрешна връзка с мъртвите и същевременно ще носят в себе си съзнанието, че те помагат на мъртвите. Първите души, с които влизаме във връзка след смъртта, са онези, с които на Земята вече сме свързани с близки отношения, а не такива души, които тук на Земята не сме познавали.
Земният живот намира непосредственото си продължение след смъртта.
Душата е в самите предмети, които възприема, изпълва ги.
към текста >>
Живот
ът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната.
През периода на Камалока етерната форма на човека се уголемява все повече и повече, така че най-външната ù граница се очертава от орбитата на Луната. Всички хора изпълват същото пространство, което е затворено от орбитата на Луната; те не си препречват пътя през периода на Камалока. После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето. Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна.
Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната.
Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството. Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот. Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>
Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния
живот
.
Всички хора изпълват същото пространство, което е затворено от орбитата на Луната; те не си препречват пътя през периода на Камалока. После ние ставаме обитатели на Меркурий, както преди това сме били обитатели на Луната, после ставаме обитатели на Венера, обитатели на Слънцето. Сега е налице една по-висша духовност, астралната природа на Лунната сфера е преодоляна. Животът на всяка една от тези планети зависи от състоянието на душата, до което човек е стигнал в сферата на Луната. Онези, които имат морално съчувствие, живеят различно от егоистите и се отварят за човечеството.
Ние ще можем да изградим отношения, особено с онези, с които сме били заедно в земния живот.
Видът на тези отношения ще зависи от взаимната утеха, която сме си давали, и от страданията, които сме си причинявали. Докато се намира на Меркурий, един недостатъчно морален човек ще бъде духовен отшелник, а един морален човек ще бъде дружелюбен обитател на тази планета.
към текста >>
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си
живот
са били престъпници или умствено недоразвити.
През следващия период, в сферата на Венера, ние се разширяваме толкова много, че изпълваме пространството чак до най-външните граници на Венерината сфера. Който не е бил религиозен, който не е приел в себе си нещо вечно, нещо божествено, който не е могъл да постигне в сферата на Меркурий духовно-душевни отношения с други човешки души, той също ще бъде един духовен отшелник в сферата на Венера и обратно, там ние ще бъдем дружелюбни същества, ако в сферата на Меркурий сме били свързани с еднакво мислещи и чувствуващи същества и сме развили религиозна топлина помежду си. Атеистите стават отшелници в сферата на Венера, монистите ще трябва да живеят в затвора на собствената си душа, така че единият не ще може да се доближи до другия. Да бъде човек духовен отшелник, означава той да има едно притъпено съзнание, което не обхваща другия; да бъде човек дружелюбно същество означава той да има едно ясно съзнание, което прониква в съзнанията на другите души.
Без съмнение човекът непрекъснато се издига нагоре в звездните светове, след смъртта си обхожда тези звездни светове, обаче колкото по-механично е изповядвал някаква религия на Земята, толкова по-бързо се връща той към новата инкарнация; това също се отнася и за тези, които в предишния си живот са били престъпници или умствено недоразвити.
Напротив, колкото по-ясно е било съзнанието в звездния свят, толкова по-бавно се връща една душа за следващата инкарнация. Навън в Космоса човек трябва да е станал напълно съзнателен, за да е в състояние да формира по-късно своя физически мозък. После човекът става обитател на Слънцето. Това настъпва приблизително сто години след новата смърт. В сферата на Слънцето човек има възможността да изгради определено отношение към всички хора.
към текста >>
Онези, които са били добри хора в
живот
а си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество.
Преди Мистерията на Голгота, в Първата културна епоха на следатлантския период Слънцето беше такова, че на Слънчевото тяло можеше да се вижда, така да се каже, престолът на Христос.
Онези, които са били добри хора в живота си на Земята, намираха на Слънчевото поле Христовото Същество.
По времето на Заратустра Христос беше вече на път към Земята и човек не можеше да го намери на Слънцето. От Мистерията на Голгота насам Христос е съединен със Земята. Ако на Земята хората не са приели в себе си Христовия Импулс, те не могат да намерят Христос между смъртта и първото си раждане. Когато след това е станал обитател на Слънцето и е приел в себе си Христовия Импулс, човекът застава пред множество факти, които ние наричаме Хронниката Акаша. Ако на Земята човекът не е намерил Христос, той – попадайки на Слънцето – се оказва неспособен да чете в Хрониката Акаша.
към текста >>
В
живот
а между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства.
Сега на Земята започва времето, когато хората трябва да осъзнаят, дали след смъртта Христос или Луцифер е този, който ни нашепва в душата своите думи.
В живота между смъртта и новото раждане ние трябва да се научим да разбираме по правилен начин Христос, за да не продължаваме спящи от Слънчевата сфера нататък в мировите пространства.
към текста >>
Човекът трябва да помни: Преди сегашния
живот
ти си пребивавал в един духовен свят!
Духовната наука трябва да изпълнява съществена роля и в нашето ежедневие. Хората все повече и повече ще установяват какви жизнени сили могат да бъдат извлечени през периода между смъртта и новото раждане. Занапред ще се раждат хора с недоразвити тела, защото, отхвърляйки Духовната наука, те ще са неподготвени да извличат жизнени сили от Космоса. Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя!
Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят!
Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света. Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа. Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос!
към текста >>
Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен
живот
, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Хората трябва да се стремят към разбиране на Духовната наука и заради самата Земя! Човекът трябва да помни: Преди сегашния живот ти си пребивавал в един духовен свят! Ако хората се отворят за Духовната наука, това ще ги направи щастливи. „Звездното небе над мен, моралният закон – вътре в мен! ” – ето в какво се състои величието на света.
Човекът си казва: Да, това, което е моя вътрешен живот, аз съм го взел от звездния свят; а това, което изживявам в мировото пространство, сега то просветва в моята душа.
Ти имаш лоши подтици в душата си, защото, докато си живял в звездния свят, не си опитал да потърсиш там неговите сили, както и духовните сили на Христос! Ние трябва да осъзнаем нашето родство с Макрокосмоса. Днес човекът може само да предусеща това, което протича между смъртта и новото раждане.
към текста >>
37.
Послеслов. Указания
GA_130 Езотеричното християнство
Декември 1912 следва да бъдат съпоставени с лекционния цикъл „Окултни изследвания върху
живот
а между смъртта и новото раждане” (Събр.Съч.
Темите, обсъждани в този том са още по-подробни описания на изложеното в книжката „Духовното ръководство на човека и човечеството (Събр.Съч. 15), излязла през Август 1911, следователно малко преди първата лекция в този том. Това следва да се има предвид най-вече за по-доброто разбиране на бележките, възпроизвеждащи лекцията в Кьолн от 29. Януари 1911. Бележките от лекцията в Сент Гален от 19.
Декември 1912 следва да бъдат съпоставени с лекционния цикъл „Окултни изследвания върху живота между смъртта и новото раждане” (Събр.Съч.
140), както и с лекциите в Касел от 29. Януари, Виена, 8. и 9. Февруари 1912, включени в цикъла „Прераждане и Карма тяхното значение за съвременната култура” (СЪбр. Съч. 135).
към текста >>
трябва да се има предвид томът "Окултни изследвания върху
живот
а между смъртта и едно ново раждане"/1911-13 г., пълно издание 1961 г.
Темите са по-нататъшни разширения на описанията дадени в малката книжка "Духовното ръководство на човека и на човечеството", "Духовнонаучни резултати за развитието на човечеството", която излезе в 1911 г., следователно малко преди първата лекция на този том. Обръщаме вниманието върху тази връзка особено за по-доброто разбиране на оскъдните бележки, с които е предадена лекцията от Кьолн, изнесена на 29. І. 1911 г. Напротив относно бележките върху лекциите от Сент Гален, изнесена на 19. ХІІ. 1912 г.
трябва да се има предвид томът "Окултни изследвания върху живота между смъртта и едно ново раждане"/1911-13 г., пълно издание 1961 г.
/ и изнесените в Касел на 29. І. , във Виена на 8 и 9. ІІ. 1912 г. - томът "Прераждане и карма и карма и тяхното значение за настоящето"/5 лекции: Берлин 23, 30. І., Щутгарт 20, 21. ІІ.
към текста >>
10: Рудолф Щайнер: Той преживя своята младост: Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя
живот
", пълно издание 1962 г.
Към стр.
10: Рудолф Щайнер: Той преживя своята младост: Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя живот", пълно издание 1962 г.
към текста >>
Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния
живот
", Виена 1851 г., което получи наградата.
Към стр...: Виденман... Дросбах: Максимилиян Дросбах написа в 1849 г. съчинението "Прераждане, или разширение на въпроса за безсмъртието по емпиричен път според познатите природни закони". Без назоваване на своето име той обяви една награда за най-доброто развитие на написаните в тази книга мисли на стойност 40 златни дуката.
Чрез това бе даден повод за написване съчинението на Густав Виденман /1812-1876 г./ "Мисли върху безсмъртието като повторение на земния живот", Виена 1851 г., което получи наградата.
Малкото съчинение бе издадено отново заедно с една статия на Ц. С. Пихт "Изникването на идеята за прераж- дането при лекаря и философа Густав Виденман към 1850 г. " в издателство Щутгарт 1961
към текста >>
Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя
живот
", пълно издание 1962 г., по-нататък лекцията от 10. ХІ.
Към стр...: Д-р Бройер: Йозеф Бройер, виенски интернист.
Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя живот", пълно издание 1962 г., по-нататък лекцията от 10. ХІ.
1917 г. върху Психоанализа, напечатана в "Антропосо- фия", списание за свободен духовен живот, Щутгарт, годиш. 17. книга 3 и 4/ІV-ІХ 1935 г. /.
към текста >>
върху Психоанализа, напечатана в "Антропосо- фия", списание за свободен духовен
живот
, Щутгарт, годиш. 17.
Към стр...: Д-р Бройер: Йозеф Бройер, виенски интернист. Виж Рудолф Щайнер "Пътят на моя живот", пълно издание 1962 г., по-нататък лекцията от 10. ХІ. 1917 г.
върху Психоанализа, напечатана в "Антропосо- фия", списание за свободен духовен живот, Щутгарт, годиш. 17.
книга 3 и 4/ІV-ІХ 1935 г. /.
към текста >>
1912 г., лекция 5-та в "
Живот
ът между смъртта и новото раждане в отношение с космическите факти".
1912 г., Пълно издание 1956 г., лекция 9-та от 11. VІ. 1912 г. Виж също лекцията в Нойшател, 18. ХІІ. 1912 г. /в настоящия том/ и Берлин 22. ХІІ.
1912 г., лекция 5-та в "Животът между смъртта и новото раждане в отношение с космическите факти".
към текста >>
38.
Съдържание
GA_131 От Исус към Христос
Подсъзнателният душевен
живот
на човека.
Подсъзнателният душевен живот на човека.
Син, Отец и Дух. Посвещение в Духа при розенкройцерите и посвещение във волята при йезуитите. Окултна характеристика на йезуитизма. Екстремното усилване на Исусовия принцип. Директна намеса в чуждата воля.
към текста >>
39.
1.ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 5. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния
живот
, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия.
Тези лекции са предвидени да създадат известна представа за Христовото Събитие, доколкото то е свързано с конкретния исторически факт: Появата на Христос в личността на Исус от Назарет.
С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия.
Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема. От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея.
към текста >>
Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния
живот
именно с помощта на тази тема.
Тези лекции са предвидени да създадат известна представа за Христовото Събитие, доколкото то е свързано с конкретния исторически факт: Появата на Христос в личността на Исус от Назарет. С тази основна те ма са свързани и още редица важни въпроси от духовния живот, така че с подбирането на точно тази тема, ние ще сме в състояние да хвърлим обширен поглед както в областта на Антропософията*1, така и в нейната далечна мисия.
Ние ще се опитаме да изясним също и значението на Антропософията за съвременния живот именно с помощта на тази тема.
От друга страна ще имаме възможност да се запознаем от близо със самото съдържание на религията, което по своята същност е предназначено за цялото човечество, да вникнем в съотношенията между това съдържание и всичко онова, което окултните извори, изворите на Духовната наука могат да ни открият за естеството на религиозните и светогледни стремежи на хората. Възможно е някои от подробностите, върху които ще спрем нашето внимание, да ни се сторят наглед твърде отдалечени от главната тема; но рано или късно ще се убедим, че те действително са свързани с нея.
към текста >>
Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен
живот
от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен
живот
през последните столетия.
Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия.
Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
към текста >>
Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен
живот
се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
Обаче, това, което току що загатнах, може още от самото начало да бъде обяснено по един по-точен начин, когато за да разберем съвременния религиозен живот от една страна и антропософското му задълбочава не от друга страна хвърлим поглед към самия произход както на религиозния, така и на окултния, духовен живот през последните столетия.
Защото именно през последните столетия от развитието на европейския духовен живот се очертаха две екстремни течения, две екстремни направления: От една страна прекомерното усилване на Исусовия принцип, а от друга страна едно, не бих казал „усилване“, а по-скоро грижливо и добросъвестно спазване на Христовия принцип.
към текста >>
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния
живот
на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения.
Когато се изправим пред тези две течения от последните столетия, в прекаленото усилване на Исусовия принцип ние откриваме едно огромно заблуждение, едно опасно заблуждение, което силно застрашава духовния живот на човека, а от друга страна ние откриваме едно духовно движение с дълбок смисъл, стремящо се да търси правилните пътища и грижливо да избягва всякакви грешки и заблуждения.
Следователно, още в предварителната преценка на тези две твърде различни духовни движения, ние виждаме, че едното води до тежки заблуждения, а другото показва един непрекъснат и сериозен стремеж към истината.
към текста >>
Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния
живот
ние наричаме йезуитизъм.
Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм.
Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят. Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка.
към текста >>
Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния
живот
, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят.
Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка. Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
към текста >>
Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия
живот
от чисто екзотерична гледна точка.
Едното движение, което следва да ни интересува и във връзка с антропософското разглеждане на религията, и което в известен смисъл можем да окачествим като едно извънредно опасно заблуждение, в екзотеричния живот ние наричаме йезуитизъм. Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят. Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип.
Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка.
Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
към текста >>
Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на
живот
а и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
Да, в лицето на йезуитизма ние имаме едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. А в лицето на това, което столетия наред съществува в Европа като розенкройцерство, ние имаме едно Христово движение; едно интимно Христово движение, което навсякъде грижливо търси пътищата към истината. Откакто в Европа съществува йезуитското течение, то никога не е убягвало от вниманието на външния свят. Ето защо онзи, който иска да проучи по-дълбоките източници на духовния живот, следва да се замисли, доколко йезуитизмът представлява едно прекомерно усилване на Исусовия принцип. Искаме ли да стигнем до една правдоподобна характеристика на йезуитизма, ние на всяка цена трябва да се запознаем с това, как трите основни принципа на всяко мирово развитие, които са загатнати по най-различен начин в отделните светогледи, се проявяват в нашия живот от чисто екзотерична гледна точка.
Нека на първо време да се абстрахираме от по-дълбокото значение и от по-дълбоката характеристика на трите основни течения, валидни за всяка от разновидностите на живота и за всяко от равнищата на еволюцията, и да ги разгледаме според техните външни проявления.
към текста >>
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен
живот
, доколкото той е една разновидност на познавателния
живот
.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот.
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
към текста >>
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от
живот
а научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен
живот
.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот.
И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот.
Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното.
към текста >>
И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия
живот
.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас.
И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот.
Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност. Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото.
към текста >>
Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за
живот
а, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот.
Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание.
към текста >>
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен
живот
*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Тук от една страна пред нас застава онова, което наричаме душевен живот, доколкото той е една разновидност на познавателния живот. И каквото и да възразява срещу абстрактната отвлеченост на едно подобно едностранчиво познание, на един подобен едностранчив интерес към истината, каквото и да възразява срещу отчуждените от живота научни, философски и теософски стремежи онзи, който в душата си е напълно наясно върху това, което той иска и което може да си позволи, ще потвърди, че това, което обхващаме с думата „познание“, принадлежи към най-дълбоките стремежи на нашия душевен живот. Защото независимо дали търсим познание чрез мисленето или чувствата познанието винаги означава една обща ориентация върху всичко онова, което ни заобикаля в света, една общо ориентация и върху самите нас. И все едно дали се задоволяваме с най-елементарните душевни изживявания, или се задълбочаваме в най-сложните тайни на битието: Ние трябва да признаем, че за нас познанието означава най-важния въпрос на нашия живот. Защото чрез познанието ние си изграждаме един основен образ за смисъла и съдържанието на света, от който ние черпим сили за живота, един образ, от който се изхранва цялата наша душевна същност.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи.
Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
към текста >>
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен
живот
, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен
живот
в духовната област“.
Ние следва да причислим към областта на познанието както всяко сетивно възприятие, а и самия сетивен живот*2 като цяло, така и най-висшите абстракции, съставени от различни понятия и идеи. Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание.
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния.
към текста >>
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен
живот
, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен
живот
показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен
живот
.
Но към познанието следва да причислим също и всичко онова, което бих казал насърчава душата да прави разликата между красивото и грозното. Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“.
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот.
Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен
живот
; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е.
Защото макар и в известен смисъл да е вярно, че за вкусовете не може да се спори, все пак израз на известно познание е, когато сме стигнали до някаква преценка за вкуса и можем да се произнасяме за това, кое е грозно, и кое красиво. Също и нашите морални подтици, това, което ни тласка да вършим доброто и да се въздържаме от злото, следва да усещаме като морални идеи, като познание или като емоционален подтик да вършим едното и да се въздържаме от другото. Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот.
Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е.
в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени.
към текста >>
Също и по отношение на духовния дневен
живот
трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието.
Дори и това, което наричаме „съвест“, макар и тя да идва в резултат от твърде неясни импулси, също спада към областта на човешкото познание. Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание.
Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието.
Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
към текста >>
Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен
живот
от подсъзнателния.
Накратко, това, което осъзнаваме най-напред, е следното: Светът, независимо дали става дума за света на илюзията, на Майя, или за действителния свят, светът в който водим нашия съзнателен живот, всичко, за което имаме съзнание, може да бъде обхванато с израза „познавателен живот в духовната област“. Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието.
Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния.
Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието. Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен
живот
.
Обаче всеки човек трябва да допусне, че под повърхността на този духовен живот, който ние обгръщаме с познанието, се крие и нещо друго; че нашият душевен живот показва едно такова многообразие, което изобщо не принадлежи на нашия съзнателен живот. Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния.
Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот.
Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието. Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен
живот
, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени.
Нека тук на първо място да посочим, как всяка сутрин ние се пробуждаме с един укрепнал и освежен от нашия сън душевен живот; как ние явно сме получили нещо именно спейки, т.е. в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот.
Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени.
Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието. Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Нещата стоят така, че целият ни душевен
живот
би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море.
в състояние на безсъзнание -, което никога не бихме могли да получим в нашето будно дневно съзнание. Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени.
Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море.
Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието. Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Душевният
живот
напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен
живот
, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
Също и по отношение на духовния дневен живот трябва да се съгласим, че сме тласкани от сили, нагони и инстинкти, които макар и да се проявяват в полето на човешкото съзнание, фактически работят долу, в подсъзнанието. Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море.
Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Обаче по начало целият съзнателен
живот
се корени долу, в подсъзнателния душевен
живот
.
Ние забелязваме, че те работят под съзнанието, едва когато те излязат над повърхността, която разделя нашия съзнателен живот от подсъзнателния. Общо взето, дори и нашите морални преценки, също произтичат от подсъзнателния душевен живот. Ако вече сме стигнали до известна степен на себепознание, редно е да си признаем: Да, моралните преценки и идеали наистина възникват в нашия душевен живот, обаче ние далеч не винаги знаем, каква е тяхната връзка с основните въпроси на съществуването, или да речем, каква е тяхната връзка с Божията воля, където в крайна сметка се намират техните корени. Нещата стоят така, че целият ни душевен живот би могъл да бъде сравнен с това, което става в дълбините на едно море. Душевният живот напира от тези морски дълбини, които сякаш изхвърлят своите вълни горе, на повърхността и едва това, което е изхвърлено горе, във въздушното пространство и което можем да сравним с нормалния душевен живот, става по-късно обект на съзнанието, на познанието.
Обаче по начало целият съзнателен живот се корени долу, в подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Фактически цялото развитие на човечеството може да бъде разбрано само ако допуснем наличието на един такъв подсъзнателен душевен
живот
.
Фактически цялото развитие на човечеството може да бъде разбрано само ако допуснем наличието на един такъв подсъзнателен душевен живот.
Защото какво друго означават постиженията в духовния живот, освен това, че от подсъзнанието на душевния живот бликва над повърхността всичко онова, което отдавна живее долу, за да приеме една или друга форма едва тогава, когато е изхвърлено над повърхността. Следователно, наред със съзнателния живот, като втори елемент от нашия душевен живот ние трябва да приемем и подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Защото какво друго означават постиженията в духовния
живот
, освен това, че от подсъзнанието на душевния
живот
бликва над повърхността всичко онова, което отдавна живее долу, за да приеме една или друга форма едва тогава, когато е изхвърлено над повърхността.
Фактически цялото развитие на човечеството може да бъде разбрано само ако допуснем наличието на един такъв подсъзнателен душевен живот.
Защото какво друго означават постиженията в духовния живот, освен това, че от подсъзнанието на душевния живот бликва над повърхността всичко онова, което отдавна живее долу, за да приеме една или друга форма едва тогава, когато е изхвърлено над повърхността.
Следователно, наред със съзнателния живот, като втори елемент от нашия душевен живот ние трябва да приемем и подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Следователно, наред със съзнателния
живот
, като втори елемент от нашия душевен
живот
ние трябва да приемем и подсъзнателния душевен
живот
.
Фактически цялото развитие на човечеството може да бъде разбрано само ако допуснем наличието на един такъв подсъзнателен душевен живот. Защото какво друго означават постиженията в духовния живот, освен това, че от подсъзнанието на душевния живот бликва над повърхността всичко онова, което отдавна живее долу, за да приеме една или друга форма едва тогава, когато е изхвърлено над повърхността.
Следователно, наред със съзнателния живот, като втори елемент от нашия душевен живот ние трябва да приемем и подсъзнателния душевен живот.
към текста >>
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен
живот
в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент.
Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е.
към текста >>
Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен
живот
, ние стигаме до различни видове познание.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент.
Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание.
Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в
живот
инското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент. Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“.
Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас.
Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е. това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен
живот
, т.е.
Но ако пренесем този подсъзнателен душевен живот в областта на непознатото именно непознатото, а не непознаваемото -, ние трябва да му противопоставим и един трети елемент. Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“.
Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е.
това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен
живот
, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки
живот
.
Този трети елемент ние и без друго можем да установим в областта на външното, екзотерично наблюдение, когато си кажем: Насочвайки навън погледа на сетивата, на разума или на останалия духовен живот, ние стигаме до различни видове познание. Обаче при едно по-внимателно обмисляне на резултатите от познанието, ние все пак трябва да допуснем, че зад видимия свят се крие и нещо друго, което без да е непознаваемо по принцип във всеки момент от времето следва да отнасяме към „все-още-непознатото“. Тази област на „все-още-непознатото“, която лежи под повърхностния пласт на „познатото“ както в минералното, така и в растителното, и в животинското царство -, принадлежи както на външната природа, така и на самите нас. Тя ни принадлежи, доколкото в нашия физически организъм ние приемаме и преработваме веществата и силите на външния свят; и доколкото имаме в себе си една част от природата, дотолкова имаме в себе си и една част от „все-още-непознатото“. Ето защо в света, в който живеем, ние трябва да различаваме следните три неща: нашия съзнателен духовен живот, т.е.
това, което влиза в сферата на съзнанието; после това, което се намира под прага на съзнанието като подсъзнателен душевен живот, и накрая онази част от непознатата външна природа, която присъствува в нас под формата на непознат човешки живот.
към текста >>
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен
живот
, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
Тази троичност се проявява при всяко смислено наблюдение на света. И ако се абстрахираме от всички догматични определения, от всички философски или теософски твърдения, доколкото те са облечени в дефиниции от понятия или схеми; ако запитаме: „Как човешкият дух е изразявал винаги това, че току-що описаната троичност съществува не само в заобикалящия ни свят, а в целия свят, към който принадлежи и самият той...?
, тогава трябва да отговорим: Човекът е изразявал това, което е можел да опознае в светлината на своето съзнание с думата „Дух“; а това, което действува в подсъзнателния душевен живот, изхвърляйки към повърхността само своите вълни, той е наричал „Син“, или „Логос“.
И накрая това, което принадлежи към непознатия природен свят и на онази част от нашата същност, която е тъждествена с природата, човекът винаги е наричал принцип на „Отца“, понеже усещал, че по този начин той допълва двата елемента с един трети елемент. Наред с определенията, дадени току-що за принципите на Духа, Сина и Отца, важат, естествено, и другите характеристики, които различните светогледи са давали за тях. И все пак едно от най-достъпните определения на тези понятия е това, което направихме току-що.
към текста >>
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен
живот
, към подсъзнателния душевен
живот
, който принадлежи на принципите на Сина?
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е.
което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина?
Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята. Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>
Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен
живот
на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята.
Нека сега да поставим въпроса: Как най-добре бихме могли да охарактеризираме прехода от това, което принадлежи на Духа, т.е. което непосредствено се разиграва в съзнателния душевен живот, към подсъзнателния душевен живот, който принадлежи на принципите на Сина?
Ние ще обхванем този преход най-добре, ако отсега сме наясно, че в обикновения духовен живот на човека, в съзнанието, нахлуват от подсъзнанието, съвсем явно и недвусмислено, онези елементи, които за разлика от елементите на мисленето и чувствата трябва да наречем елементи на волята.
Достатъчно е само да изтълкуваме по един правилен начин думите на Новия Завет: „Духът е бодър“, понеже това означава, че към областта на Духа спада всичко, което човекът обхваща със своето съзнание“ но тялото е немощно*3, с което се подразбира всичко онова, което принадлежи най-вече към подсъзнанието.
към текста >>
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен
живот
.
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот.
Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“. Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
към текста >>
Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния
живот
, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина.
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот.
Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина.
И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“. Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
към текста >>
И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния
живот
, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“.
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина.
И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“.
Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
към текста >>
Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния
живот
, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен
живот
; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия
живот
, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
А относно природата на волята, достатъчно е само да се замислим как всъщност ние изграждаме понятията си за това, което по един или друг начин избликва от дълбоките пластове на подсъзнанието, за да се прояви после в областта на съзнателния душевен живот. Едва след като сме превърнали в понятия и идеи това, което се корени като смътни, неясни сили в елементите на душевния живот, то става съдържание на Духа; в противен случай то остава в областта на Сина. И когато чрез чувствата, волята се проявява в представния живот, ние виждаме съвсем ясно как вълните идват от морето на подсъзнанието и се издигат над онази повърхност, която наричаме „съзнание“.
Ето защо можем да кажем: В троичността*4 на душевния живот, под формата на двата елемента „мислене“ и „чувства“, ние имаме нещо, което принадлежи към съзнателния душевен живот; обаче чувствата слизат още по-надолу в областта на волята; и колкото повече се приближаваме до волевите импулси, до волевия живот, толкова по-надолу слизаме в подсъзнанието, в онези тъмни области, в които потъваме, когато „губим“ съзнанието и изпадаме в дълбок сън, лишен от всякакви съновидения, с една дума когато заспиваме.
към текста >>
Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен
живот
.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора. Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята).
Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот.
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа. И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина! Какво означава това?
към текста >>
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен
живот
, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
Езиковият гений често стига по-далеч от съзнателния човешки дух и назовава много по-точно нещата, които вероятно биха били неточно назовани, ако човекът съзнателно би управлявал говора. Например някои чувства са така назовани в нашия говор, че самата дума вече изразява известно родство между чувствата и волята; съответната дума не изразява някакъв волев импулс, а само едно чувствено съдържание, и въпреки това в говора се употребява думата „воля“; но също и в областта на по-дълбоко лежащите чувства, за които обикновено не си даваме точна сметка, често си служим с думата „воля“. Такъв е случаят, когато например говорим за „Widerwille“ (отвращение). Тук не става дума за някакъв импулс, за това да се извърши едно или друго действие; тук съвсем не е нужно да се включва „Wille“ (волята). Но този случай ясно показва родството на по-дълбоките чувства, за които вече не си даваме сметка, с областта на волята в подсъзнателния душевен живот.
И понеже това е така, понеже волевият елемент слиза в областта на под съзнателния душевен живот, ние трябва да разберем, че тази област на волята влиза в съвсем други отношения с човека и с неговата индивидуалност, с неговата личност, в сравнение с областта на познанието, с Духа.
И когато после се опитваме с едни или други думи да изразим различията между Духа и Сина, трябва да сме наясно: Да, занапред ние сме длъжни да пробудим у себе си предчувствието, че човекът не бива да има еднакво отношение към Духа и към Сина! Какво означава това?
към текста >>
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния
живот
.
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот.
Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот.
към текста >>
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен
живот
е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието.
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
към текста >>
Здравият душевен
живот
се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния
живот
.
Тези неща могат да бъдат лесно разбрани дори и в екзотеричния живот. Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек.
Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот.
И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието.
към текста >>
И колко нездравословен е онзи душевен
живот
, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен
живот
.
Несъмнено, в областта на познанието се водят всевъзможни спорове, но все пак трябва да кажем, че когато хората се разберат относно понятията и идеите, които те формират в областта на познанието, ще изчезнат и самите спорове. Аз често съм изтъквал, че ние вече не спорим върху въпросите на математиката, именно защото изцяло сме ги издигнали в областта на съзнанието, а спорим само върху онези въпроси, които не сме издигнали достатъчно в нашето съзнание, и позволяваме в тях да се намесват нашите подсъзнателни влечения, инстинкти и страсти. От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот.
И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот.
Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа.
към текста >>
Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен
живот
волята на другия човек бива потъпквана.
От това ясно следва, че в областта на познанието ни е дадено нещо много по-универсално и общочовешко, отколкото в областта на подсъзнанието. Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек.
Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана.
Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен
живот
; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
Когато застанем пред един друг човек и започнем да градим безкрайно сложните си взаимоотношения, ние трябва да помним: Областта на съзнателния духовен живот е нещо, при което следва да има пълно разбирателство между един човек и друг човек. Здравият душевен живот се изразява именно в това: Той носи в себе си копнежа, надеждата, че действително можем да постигнем разбирателство с другите хора по основните въпроси на духовния живот. И колко нездравословен е онзи душевен живот, при който някой изгубва надеждата, че би могъл да се разбере с другите хора по въпросите на познанието, по въпросите на съзнателния духовен живот. Напротив, ние опознаваме волевия елемент и всичко, което лежи в подсъзнанието като нещо, в което ако го срещнем при една или друга личност изобщо не бива да се намесваме, а да се отнасяме към него като към най-съкровеното и свято убежище на другия човек. Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана.
Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност.
Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа. Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
Ето до какво се свежда здравият душевен
живот
, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
Нека само да помислим какво неприятно чувство изпитваме, когато в услови ята на нормалния и здрав душевен живот волята на другия човек бива потъпквана. Ясно е, че пред нас се открива не само една неестетична гледка, но и една морално недопустима гледка, когато чрез хипноза*5 у някого се постига насилствено заличаване на съзнателния душевен живот; когато чрез волята на една личност се упражнява директно въздействие върху волята на друга личност. Единственото здравословно положение е, когато всяко въздействие върху волята на другия човек се осъществява само по пътя на познанието. Познанието означава нещо, чрез което една душа може да се разбира с друга душа. Това, което едната душа иска, трябва най-напред да бъде пренесено в областта на познанието, и едва тогава чрез обиколния път на познанието да се намеси във волята на другата душа.
Ето до какво се свежда здравият душевен живот, и всяко насилствено въздействие на една воля върху друга оставя крайно неприятно впечатление у всеки човек.
към текста >>
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие
живот
а на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание.
Или с други думи: Доколкото е здрава, човешката природа се стреми да развие живота на общността именно в сферата на Духа, а сферата на подсъзнанието, доколкото то присъствува в човешкия организъм, тя се стреми да цени и зачита като една неприкосновената светиня, която трябва да има своето сигурно място в личността, в индивидуалността на всеки човек, до която ние не бива да се доближаваме по друг начин, освен по пътя на съзнателното познание.
Поне така би трябвало да се произнася здравото светоусещане на нашата съвременна епоха. В хода на следващите лекции ние ще видим, дали това е било валидно за предишните епохи от еволюцията на човечеството. Но тази оценка за нещата може да бъде отнесена както за събитията от околния свят, така и за процесите, които се разиграват вътре в самите нас. Всичко това е свързано с обстоятелството, че общо взето, сферата на Сина или всичко онова, което наричаме „Син“ или „Логос“ трябва да бъде пробудена у всеки един от нас като нещо строго интимно и лично; и че общата сфера на съвместната човешка дейност, е именно сферата на Духа.
към текста >>
Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия
живот
.
Ние виждаме, че това, което току-що казахме, е изразено по един неповторим и величествен начин във всички разкази, които се съдържат в Новия Завет относно образа на Христос Исус, на неговите първи ученици и последователи.
Ние виждаме и това се потвърждава от абсолютно всичко, което бихме могли да кажем за Христовото Събитие как след смъртта на Кръста, всички Христови последователи, които се бяха събрали около Него, докато беше жив, изпаднаха в една дълбока заблуда; да, това стана веднага след онази смърт, която в страната, където се разигра Христовото Събитие, беше смятана като единствено справедливото възмездие за най-големите престъпления в човешкия живот.
И макар тази смърт да не подействува върху всички така, както тя подействува върху Савел, който после стана Павел, и който като Савел стигна до извода: Не може да бъде Месия или Христос този, който умира от такава смърт! макар и върху другите ученици смъртта на Кръста да направи едно, бих казал, по-меко впечатление едно нещо е пределно ясно: Авторите на Евангелията искаха да предизвикат тъкмо това усещане,че в известен смисъл Христос Исус изгуби всяко въздействие върху сърцата на заобикалящите го хора именно поради факта, че трябваше да понесе позорната смърт на Кръста.
към текста >>
Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен
живот
действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално.
Ако се запитаме, за какво става дума тук, трябва да напомним следното: Когато пред нас застане един човек, тогава това, което действува върху нас, е нещо много повече, от онова, което ние регистрираме в нашето съзнание.
Във всеки момент, когато върху нас действува даден човек или друго същество, върху нашия душевен живот действуват такива подсъзнателни елементи, които другото същество поражда по страничния път на съзнанието и които могат да възникнат само благодарение на това, че въпросното същество е не въображаемо, а напълно реално.
Това, което първоначално Христос предизвика в душите на учениците след т.н. Възкресение, възникна именно в техните подсъзнателни сили: едно запознаване със Сина. Ето откъде идват и разликите в описанието на възкръсналия Христос, различните характеристики, според които Христос се явява на всеки един от учениците според съответните им душевни особености. Действията на Христовото Същество са насочени към подсъзнанието на Неговите ученици; ето защо тези действия са нещо строго лично, строго индивидуално и не бива да се подвеждаме от наглед противоречивите описания на Евангелията.
към текста >>
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния
живот
, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
Обаче Евангелията загатват и нещо друго: Колко много се различава този елемент от чистото послание за силата на Сина; защото Деянията на апостолите разказват, как някои хора, при които апостолите отиваха, вече имаха кръщението според Исус и въпреки това, както Деянията символично загатват, говорейки за „възлагане на ръце“ те тепърва трябваше да приемат Духа.
Нека да обобщим: Именно при описанието на Христовото Събитие, Евангелията изрично подчертават голямата разлика между същинското действие на Христос, упражнявано върху подсъзнателните пластове на душевния живот, поради което то трябваше да остане нещо лично, нещо интимно, и елементите на Духа, които са истинската предпоставка за изграждането на човешките общности.
към текста >>
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен
живот
, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
Върху волевия елемент не биваше да се допускат никакви въздействия. Нека да не смятаме това за известно равнодушие спрямо волята. Ставаше дума за друго: Чрез изключване на непосредственото действие върху волята да се получи най-чистото духовно действие по околния път чрез Духа. Когато постигаме съгласие с другия човек относно познавателния път на Духа, от този път бликват светлина и топлина, които могат да възпламенят и волята: Но винаги по околния път чрез Духа, а не по друг начин. Ето защо в розенкройцерството този момент от християнската същност е съблюдаван в най-висша степен главно в две направления: От една страна в елемента на Сина, в действието на Христос, което прониква дълбоко в човешкото подсъзнание; и от друга страна, в действието на Духа, което се разпростира върху всичко, което попада в хоризонта на нашето съзнание.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят.
Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
към текста >>
Той далеч не прилича на онзи духовен
живот
, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
Несъмнено, ние трябва да носим Христос в нашата воля; обаче начинът, по който хората могат да постигат взаимно разбирателство относно Христос, трябва в смисъла на розенкройцерството да се свежда до един съзнателен душевен живот, който все повече и повече прониква в свръхсетивния свят. Тъкмо по противоположния път като една реакция спрямо други духовни течения в Европа поеха онези, които обикновено наричаме с името „йезуити“. Ето коренната, основната разлика между правилния християнски духовен път и йезуитския духовен път, който се състои в едно прекомерно усилване на Исусовия принцип: Йезуитският път непрекъснато се стреми към непосредствена намеса във волята, към директни действия в областта на волята. Това ясно личи от методите на йезуитското обучение. За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят.
Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята.
Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка. А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на
живот
а, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
За йезуитизма не бива да се съди лекомислено нито в екзотеричен, нито в езотеричен смисъл понеже неговите корени са в свръхсетивния свят. Той далеч не прилича на онзи духовен живот, чиито символ ние имаме в лицето на Петдесятницата, а иска да има своите корени направо в Исусовия елемент на Сина, или с други думи във волята, като по този начин той внася огромно напрежение в Исусовия елемент на волята. Тези мои думи се потвърждават от това, което можем да наречем езотеризъм в йезуитизма: Различните духовни упражнения. Как са замислени тези упражнения? Важно е най-вече следното: Всеки йезуитски възпитаник се занимава с продължителни упражнения, които го въвеждат в окултния свят, въвеждат го направо във волята, осъществявайки едно изключително строго възпитание, една, бих казал, дресировка.
А другата съществена особеност е тази, че в случая дресировката на волята фактически се извършва не в повърхностните пластове на живота, а много по-дълбоко, защото тя тласка йезуитския възпитаник в окултния свят, но единствено в посоченото от мен направление.
към текста >>
След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия
живот
, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос.
След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението.
И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот. Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов
живот
.
И всичко това неизбежно поражда страх пред изоставянето от Бога, истинско отвращение от човека и от човешката природа. А после, в една друга имагинация, така да се каже, изградена срещу образа на отхвърления, на изоставения от Бога човек, трябваше да застане образът на премилостивия Бог, който после се превръща в Христос и чрез Своите дела на Земята изкупва всичко онова, което човекът е извършил поради отклонението си от Божия път. И така, срещу имагинацията на напуснатия от Бога човек трябва да се появи цялата милост, цялата любов на Христос Исус, на Когото единствено дължим възможността да се избавим от страшните мъки и наказания. И както преди това в душата на бъдещия йезуит трябва да се породи чувството на презрение спрямо всяко отклонение от Божия път, така и сега в душата му трябва да изгрее чувството на смирение, на разкаяние спрямо Христос. След като ученикът пробуди у себе си тези две усещания, тогава седмици наред душата трябва да живее в най-строги упражнения, близки до казарменото обучение, като в своята имагинация тя търси всички важни подробности от Исусовия живот, започвайки от раждането и завършвайки със смъртта на кръста и Възкресението.
И тогава в душата възниква всичко онова, което може да възникне, когато с изключение на времето за хранене и спане ученикът живее в строга изолация и не позволява до съзнанието му да се доближи нищо друго, освен образите, които Евангелието описва за преизпълнения с милост Исусов живот.
Обаче ученикът не си представя това по умствен път, с помощта на мисли и понятия, а с помощта на живи и подвижни имагинации.
към текста >>
И ако искаме да вникнем в тази важна подробност, трябва да попитаме: Коя част от душевния
живот
е непосредствено засегната в този случай?
Тази идея, съсредоточена в едно окончателно решение, е нещо, което може да придаде на волята една могъща сила.
И ако искаме да вникнем в тази важна подробност, трябва да попитаме: Коя част от душевния живот е непосредствено засегната в този случай?
Засегнат е онзи елемент, който следва да бъде считан за недосегаемото светилище на всеки човек: елементът на волята! Понеже при обучението в йезуитизъм се посяга на волята като Исус бива търсен именно там, във волята -, Исусовият принцип хипертрофира по един изключително опасен начин, защото благодарение на тези окултни техники човекът може да се намесва директно във волята на другите. Да, когато волята укрепне чрез имагинациите, т.е. чрез окултни средства, тя вече става способна за директна намеса в чуждата воля. Същото се отнася и за другите окултни пътища, по които реши да се отправи една такава воля.
към текста >>
И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския духовен
живот
: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било оклеветявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил Духа, за да може Той, по околния път на Духа, да проникне в сърцата и душите на хората.
И така, през последните столетия ние виждаме, наред с много други, две основни направления в европейския духовен живот: Едното води до хипертрофия на Исусовия елемент и смята Царя Исус за единствения идеал на християнството; другото се съсредоточава единствено върху Христовия елемент и внимателно следи за всичко, което би могло да произлезе от него; то често е било оклеветявано, понеже посочва съвсем ясно: Христос е изпратил Духа, за да може Той, по околния път на Духа, да проникне в сърцата и душите на хората.
Едва ли има по-голяма противоположност в културното развитие през последните столетия от тази между йезуитизма и розенкройцерството, защото йезуитизмът не съдържа нищо от това, което розенкройцерството смята за най-висше измерение на човешкото достойнство, и защото розенкройцерството винаги се е предпазвало от всякакъв досег с елементи, които биха могли да имат макар и далечна прилика с йезуитиските елементи.
към текста >>
40.
2.ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 6. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За нас е извънредно близко и скъпо онова душевно постижение, извоювано в зората на съвременния окултен духовен
живот
през 13 век, а именно, че всяко днешно посвещение трябва да зачита и да цени в най-дълбокия смисъл на думата онзи свещен център на волята, за който говорих вчера.
Ние не стоим вече на същото място, на което са стояли розенкройцерите от 13 век и през следващите векове, а се съобразяваме с напредъка на човешката душа. Ето защо това, което показах в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ като най-подходящ път за издигане в духовните сфери, не бива да се смесва с онова, което наричаме „розенкройцерски път“. Следователно, чрез нашето Движение може да се проникне в истинското розенкройцерство, обаче сферата на нашето духовно Движение, която обхваща една много по-широка област, отколкото тази на розенкройцерите, а именно сферата на цялата антропософия, не трябва да се нарича „розенкройцерска“; тя следва да се нарече „Духовната наука на 20 век“ или просто „Антропософия“. Особено хората извън нашите среди съзнателно или не биха изпаднали в голямо недоразумение, ако квалифицират нашето Движение направо като „розенкройцерско“.
За нас е извънредно близко и скъпо онова душевно постижение, извоювано в зората на съвременния окултен духовен живот през 13 век, а именно, че всяко днешно посвещение трябва да зачита и да цени в най-дълбокия смисъл на думата онзи свещен център на волята, за който говорих вчера.
И понеже чрез окултните методи, за които стана дума вчера, човешката воля бива потъпквана и насочвана в строго определена посока, истинският окултизъм трябва енергично да се бори срещу подобни окултни техники.
към текста >>
Това, което в моята втора розенкройцерска драма „Изпитанието на душата“*12 е казано от душата на Щрадер: че логически мислещият човек ако не иска да скъса с всичко онова, което е наследил от мисловните форми на последните столетия накрая просто по необходимост трябва да стигне до признаването на реинкарнациите и Кармата, то е нещо, което се корени в дълбините на днешния духовен
живот
и постепенно се оформя като нещо напълно самостоятелно в условията на западния духовен
живот
.
Розенкройцерството от предишните векове не можеше да се съобразява с един духовен елемент, който възникна в еволюцията на човечеството едва по-късно и без който днес ние не можем да навлезем в основните елементи на всички онези духовни течения, които израстват от почвата на окултизма. Поради причини, на които подробно ще се спрем в следващите лекции, векове наред външните екзотерични учения на християнството не съдържаха онова, което днес трябва да стои в самата изходна точка на нашето антропософско познание: учението за реинкарнацията и Кармата все още не беше истински застъпено в първите степени на розенкройцерското посвещение от 13 век. Ето защо бъдещият розенкройцер можеше да стигне доста далеч в своята подготовка, до 4-та, 5-та степен на розенкройцерството, можеше да е минал през това, което розенкройцерското посвещение нарича изучаване, усвояване на имагинацията, на окултната писменост, на философския камък, дори да изживее част от т.н. мистична смърт можеше да се издигне и до още по-висши окултни познания -, но така или иначе той не изпитваше потребност и не притежаваше достатъчно сила, за да обхване озаряващото учение за реинкарнацията и кармата. Обаче днес ние трябва да сме наясно: Поради напредващото мислене на съвременното човечество, в това мислене възникват такива мисловни форми, чрез които ако логически следваме изводите, налагащи се от самата екзотерична действителност ние безусловно ще стигнем до признаването на реинкарнациите и Кармата.
Това, което в моята втора розенкройцерска драма „Изпитанието на душата“*12 е казано от душата на Щрадер: че логически мислещият човек ако не иска да скъса с всичко онова, което е наследил от мисловните форми на последните столетия накрая просто по необходимост трябва да стигне до признаването на реинкарнациите и Кармата, то е нещо, което се корени в дълбините на днешния духовен живот и постепенно се оформя като нещо напълно самостоятелно в условията на западния духовен живот.
към текста >>
Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя
живот
обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите. Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“.
Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането.
Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост. И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система. Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>
Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния
живот
по силата на една вътрешна необходимост.
Да, забележително спонтанна и независима е необходимостта разбира се само у отделни, изтъкнати мислители да бъде призната истината за реинкарнациите. Достатъчно е само да насочим нашето внимание върху някои факти, които умишлено или неволно биват игнорирани от нашата съвременна литература, и които например са чудесно представени в книгата на Лесинг*13 „Възпитанието на човешкия род“. Нека да си припомним, как Лесинг, великият дух на 18 век, който в апогея на своя живот обобщава всички свои мисли и написва „Възпитанието на човешкия род“, достигайки сякаш чрез някакво вдъхновение до идеята за прераждането.
Така идеята за реинкарнациите или преражданията, заема своето място в съвременния живот по силата на една вътрешна необходимост.
И тази идея трябва да бъде взета под внимание разбира се не както това става с други подобни идеи, с които се сблъскват нашите естествени науки, или, казано най-общо, нашата образователна система. Защото днешните представители на естествените науки и на образователната система вземат под внимание тези неща според старата изпитана рецепта: Да, на възрастните хора, които са станали толкова мъдри, все пак трябва да се прощават някои неща! ; и въпреки че се прекланят пред ранните произведения на Лесинг, хората все пак допускат, че щом стига до идеята за реинкарнациите, значи умът на стария Лесинг е, така да се каже, отслабнал.
към текста >>
Това беше едно забележително събитие в немския духовен
живот
!
Има и много други случаи. Едно малко литературно общество връчи своята награда това стана към 50-те години на миналия век на най-добрата книга, третираща проблема за безсмъртието на душата.
Това беше едно забележително събитие в немския духовен живот!
Впрочем то остана незабелязано По същото време беше наградена и книгата на Виденман*15, доказваща безсмъртието на човешката душа с оглед на повтарящите се земни съществувания разбира се, по един несъвършен начин, както и следваше да се очаква през 50-те години на миналия век, когато мисловните форми все още не бяха достатъчно напреднали.
към текста >>
Ето защо в моята малка книжка „Реинкарнация и Карма“*16, а след това и в „Теософия“, аз подходих към идеята за преражданията не по друг начин, а с мисловните форми на естествените науки, като ги прилагах спрямо човешката индивидуалност, а не спрямо
живот
инските видове.
И така, лесно е да бъдат посочени отделни случаи, при които идеята за реинкарнациите възниква като един вид постулат, като едно изискване от страна на 19 век.
Ето защо в моята малка книжка „Реинкарнация и Карма“*16, а след това и в „Теософия“, аз подходих към идеята за преражданията не по друг начин, а с мисловните форми на естествените науки, като ги прилагах спрямо човешката индивидуалност, а не спрямо животинските видове.
към текста >>
Защото в един по-дълбок смисъл, за Лесинг тази идея означава и още нещо: Когато една душа е била инкарнирана през епохата на Стария Завет, тя е приела това, което е можела да приеме тогава; но когато се преражда в една по-късна епоха, тя пренася плодовете от предишния си
живот
в условията на следващия си
живот
, плодовете от втория си
живот
в последващия и т.н.
Ето по какъв начин в ума на Лесинг възниква идеята за прераждането, която изцяло е съобразена с човешкото същество.
Защото в един по-дълбок смисъл, за Лесинг тази идея означава и още нещо: Когато една душа е била инкарнирана през епохата на Стария Завет, тя е приела това, което е можела да приеме тогава; но когато се преражда в една по-късна епоха, тя пренася плодовете от предишния си живот в условията на следващия си живот, плодовете от втория си живот в последващия и т.н.
Ето как последователните степени намират своето обяснение в хода на развитието. И когато една душа постига нещо, тя не го постига само за себе си, а за цялото човечество. За Лесинг човечеството се превръща в един величествен и жив организъм, а прераждането в нещо необходимо, защото без него човешкият род не би могъл да напредва в своето развитие. И така, Лесинг тръгва от историческото развитие, от това което е дело на цялото човечество и накрая стига до идеята за реинкарнацията.
към текста >>
Поради обстоятелството, че в обикновения
живот
етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния
живот
-, което става в неговото етерно тяло.
В абстрактен смисъл, бихме могли да кажем: Характерното при тях е, че всеки, който предлага съвети и указания за посвещението, цени до най-голяма степен самостоятелния й неприкосновен елемент на човешката воля. Ето защо същественото, за което става дума, е следното: Благодарение на един особен вид морална култура, благодарение на един особен вид духовна култура, нормалните връзки между физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза трябваше да се променят и да станат различни от тези, които съществуват по природа. И както указанията, които се дават за развитието на моралните чувства, така и указанията, които се дават за концентрация на мисленето, за медитация, всички те имат една крайна цел: да „разхлабят“ духовната връзка, която свързва етерното тяло и физическото тяло на човека, така че нашето етерно тяло да не бъде толкова здраво свързано с нашето физическо тяло, както това е дадено по природа. Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло. Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло.
Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло.
Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят.
към текста >>
Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения
живот
човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята.
И както указанията, които се дават за развитието на моралните чувства, така и указанията, които се дават за концентрация на мисленето, за медитация, всички те имат една крайна цел: да „разхлабят“ духовната връзка, която свързва етерното тяло и физическото тяло на човека, така че нашето етерно тяло да не бъде толкова здраво свързано с нашето физическо тяло, както това е дадено по природа. Всички упражнения имат за цел това разхлабване, това освобождаване на етерното тяло. Но по този начин се променя и нещо друго, а именно връзката между астралното тяло и етерното тяло. Поради обстоятелството, че в обикновения живот етерното тяло и физическото тяло са до голяма степен здраво свързани, нашето астрално тяло далеч не може да възприеме, да изживее всичко онова става дума за ежедневния живот -, което става в неговото етерно тяло. Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък.
Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята.
Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят. Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>
Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен
живот
, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
Етерното тяло е разположено именно вътре във физическото тяло и поради тази причина, нашето астрално тяло и нашият Аз възприемат външния свят само чрез посредничеството на физическото тяло; нашето астрално тяло и нашият Аз осмислят връзките и зависимостите на външния свят само чрез помощта на физическия мозък. Етерното тяло е навлязло прекалено дълбоко във физическото тяло и поради тази причина в обикновения живот човекът не може да го възприеме като своя самостоятелна съставна част, като свой самостоятелен инструмент на мисленето, чувствата и волята. Усилията, които се полагат при мисловната концентрация и които ще обсъдим днес а те са били практикувани също и от розенкройцерите -, усилията, свързани с медитирането и пречистването на чувствата, всички те са имали за крайна цел както е посочено и в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ че етерното тяло става до голяма степен самостоятелно. По този начин човекът стига дотам, че може да си служи с органите на етерното тяло, също както си служи с очите, за да вижда, и с ушите, за да чува, само че сега възприятията идват не от физическия, а от духовния свят.
Има пряка връзка между строгата самодисциплина, на която подлагаме нашия вътрешен живот, и нарастващата самостоятелност на етерното тяло.
към текста >>
И ние се проникваме практически с идеята за Кармата, когато постигаме известно равновесие в нашия морален
живот
и в чувствените сили на нашата душа.
Но за да продължим по-нататък, необходимо е поне като предварителен опит да се проникнем с практическата идея за Кармата.
И ние се проникваме практически с идеята за Кармата, когато постигаме известно равновесие в нашия морален живот и в чувствените сили на нашата душа.
Един човек, който не стига до извода: „За всичко, което ме сполетява в живота, в крайна сметка съм виновен самият аз! “, не може да напредва добре в своето развитие. По отношение на Кармата, първата крачка дори и само чисти хипотетично се състои в постигането на определено спокойствие, на определено разбиране. Човек, който не може да се освободи от своя Аз, който остава затворен в тесните рамки на своите усещания и чувства, и винаги прехвърля вината за своите неуспехи не върху себе си, а върху другите; човек, който е обладан от мисълта, че „светът или поне една част от него е насочена срещу мен! “ -, който, следователно, си остава, бих казал, един „мърморко“, и не може да се издигне над обичайните си мисли, нито да възприеме това, което му предлага екзотеричната антропософия, такъв човек ще има изключително големи трудности в своето развитие.
към текста >>
Един човек, който не стига до извода: „За всичко, което ме сполетява в
живот
а, в крайна сметка съм виновен самият аз!
Но за да продължим по-нататък, необходимо е поне като предварителен опит да се проникнем с практическата идея за Кармата. И ние се проникваме практически с идеята за Кармата, когато постигаме известно равновесие в нашия морален живот и в чувствените сили на нашата душа.
Един човек, който не стига до извода: „За всичко, което ме сполетява в живота, в крайна сметка съм виновен самият аз!
“, не може да напредва добре в своето развитие. По отношение на Кармата, първата крачка дори и само чисти хипотетично се състои в постигането на определено спокойствие, на определено разбиране. Човек, който не може да се освободи от своя Аз, който остава затворен в тесните рамки на своите усещания и чувства, и винаги прехвърля вината за своите неуспехи не върху себе си, а върху другите; човек, който е обладан от мисълта, че „светът или поне една част от него е насочена срещу мен! “ -, който, следователно, си остава, бих казал, един „мърморко“, и не може да се издигне над обичайните си мисли, нито да възприеме това, което му предлага екзотеричната антропософия, такъв човек ще има изключително големи трудности в своето развитие.
към текста >>
И тогава ще установим, че напредваме не само в езотеричния, но също и в екзотеричния
живот
.
Ето защо е препоръчително да постигнем спокойствие, вътрешна овладяност и непрекъснато да си припомняме, че ако не успяваме в нещо, и най-вече в окултния път, вината трябва да търсим не в другите, а в се бе си. Това най-много подпомага окултното развитие на човека. И ние спъваме своя напредък най-вече тогава, когато търсим вината във външния свят, непрекъснато сменяме методите и т.н. Тази подробност е много по-важна, отколкото може би изглежда на пръв поглед. Винаги е по-добре когато напредъкът се бави да търсим вината у самите себе си.
И тогава ще установим, че напредваме не само в езотеричния, но също и в екзотеричния живот.
Хората с опит в тези неща, винаги ще повтарят, че благодарение на максимата: „Нека да потърсим вината за неуспеха в самите себе си“, ние откриваме нещо, което прави външния живот много по-лек и по-поносим. Ако действително се опитаме да живеем според тази максима, ние много по-лесно ще се справяме със заобикалящия ни свят.
към текста >>
Хората с опит в тези неща, винаги ще повтарят, че благодарение на максимата: „Нека да потърсим вината за неуспеха в самите себе си“, ние откриваме нещо, което прави външния
живот
много по-лек и по-поносим.
Това най-много подпомага окултното развитие на човека. И ние спъваме своя напредък най-вече тогава, когато търсим вината във външния свят, непрекъснато сменяме методите и т.н. Тази подробност е много по-важна, отколкото може би изглежда на пръв поглед. Винаги е по-добре когато напредъкът се бави да търсим вината у самите себе си. И тогава ще установим, че напредваме не само в езотеричния, но също и в екзотеричния живот.
Хората с опит в тези неща, винаги ще повтарят, че благодарение на максимата: „Нека да потърсим вината за неуспеха в самите себе си“, ние откриваме нещо, което прави външния живот много по-лек и по-поносим.
Ако действително се опитаме да живеем според тази максима, ние много по-лесно ще се справяме със заобикалящия ни свят.
към текста >>
Тогава ние ще преодолеем мрачното настроение, хипохондричните оплаквания, недоволството от
живот
а и ще станем много по-уверени в нашия път.
Тогава ние ще преодолеем мрачното настроение, хипохондричните оплаквания, недоволството от живота и ще станем много по-уверени в нашия път.
Нека да не забравяме, че във всяко истинско посвещение онзи, който предлага своята помощ, спазва строгото задължение да не се намесва в неприкосновеното светилище на човешката воля, така че дори по отношение на волята, ние трябва да поемем лична отговорност, а не да се оплакваме, че сме получили неподходящи съвети. Ако не живеем според посочената максима, съветите могат да са правилни, но работата да не върви.
към текста >>
В основата на целия езотеричен
живот
стоят подобни общочовешки елементи.
Ето как човекът се научава да изпитва отговорност за начина, по който той изгражда своите морални чувства в света.
В основата на целия езотеричен живот стоят подобни общочовешки елементи.
Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа. Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното. От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло. Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него.
към текста >>
От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на
живот
а нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло.
Ето как човекът се научава да изпитва отговорност за начина, по който той изгражда своите морални чувства в света. В основата на целия езотеричен живот стоят подобни общочовешки елементи. Обаче днес трябва да опишем последиците от онези упражнения, които разчитат на това, до което можем да стигнем при едно мъдро самонаблюдение на нашата човешка природа. Когато тръгваме от тази изходна точка, ние стигаме дотам, че разхлабваме връзката между физическото тяло и етерното тяло, и постигаме един вид познание, което е съвсем различно от обикновеното.
От самите себе си, ние сякаш раждаме един втори човек, така че вече не сме така здраво свързани с физическото тяло, както обикновено, а в най-прекрасните моменти на живота нашето етерно тяло и астрално тяло биват обгърнати като от една външна обвивка, благодарение на което ние усещаме, че сме свободни от инструмента на физическото тяло.
Ето какво постигаме по този начин. Обаче в същото време ние имаме възможност да видим и опознаем физическото тяло в неговата истинска същност, да видим и опознаем неговите въздействия върху нашата душа през периодите, когато тя се намира вътре в него. Ние виждаме същинските въздействия на физическото тяло върху човешкото същество едва тогава, когато в известен смисъл сме излезли извън него. Както змията, след като излезе от кожата си, може да я гледа отвън, докато до този момент я приема като част от самата нея, така и ние намирайки се едва в първата степен на посвещението успяваме да се усетим свободни от нашето физическо тяло, и по този начин да го опознаем истински. В този момент у нас възникват съвсем особени чувства, които първоначално ще опишем по следния начин.
към текста >>
Това, което можем да изживеем най-напред, това което може да изживее почти всеки, който преминава от външния
живот
в пътя на познанието е, че предимно в чувствен аспект той си казва: „Аз не съм изградил сам това физическо тяло, такова, каквото застава пред мен.
По пътя на посвещението възникват толкова различни изживявания, че не е възможно да бъдат описани всички. В книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “ Вие ще намерите само някои от тях.
Това, което можем да изживеем най-напред, това което може да изживее почти всеки, който преминава от външния живот в пътя на познанието е, че предимно в чувствен аспект той си казва: „Аз не съм изградил сам това физическо тяло, такова, каквото застава пред мен.
Аз действително не съм създавал това физическо тяло, в което ходя по Земята. Но ако не притежавах това физическо тяло, тогава Азът, когото за сега смятам за мой висш идеал, не би се свързал с мен. Аз съм това, което представлявам, само благодарение на факта, че аз съм получил физическото тяло като един вид прикрепено към мен.“ И от всичко това се поражда един вид ненавист, един вид огорчение спрямо мировите Същества, че сме станали такива.
към текста >>
Нашата изходна точка лежи в общо човешкия елемент и чрез нашия окултен
живот
ние отново възпроизвеждаме Евангелията, като усещаме себе си едно цяло с евангелистите.
Ето как ние сме доведени до един образ, който е еднакъв с този, който описват самите Евангелия. Така ние завладяваме за себе си това, което се намира в Евангелията. И тези неща не са постигнати насилствено; те просто са извлечени от дълбините на нашата човешка природа.
Нашата изходна точка лежи в общо човешкия елемент и чрез нашия окултен живот ние отново възпроизвеждаме Евангелията, като усещаме себе си едно цяло с евангелистите.
към текста >>
Окултният път на обучение, който описваме днес, се различава от него по това, че след като вече сме поели по пътя на духовния
живот
ние първо изживяваме по окултен начин това, което е пряко свързано с нашия собствен
живот
, и благодарение на този факт впоследствие стигаме до образите, до имагинациите на Евангелията чрез самите себе си.
Йезуитският духовен път, който вчера описахме, изискваше най-напред учениците да имат в своите ръце Евангелията, а после да изживяват това, което е представено в тях.
Окултният път на обучение, който описваме днес, се различава от него по това, че след като вече сме поели по пътя на духовния живот ние първо изживяваме по окултен начин това, което е пряко свързано с нашия собствен живот, и благодарение на този факт впоследствие стигаме до образите, до имагинациите на Евангелията чрез самите себе си.
към текста >>
41.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 7. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в
живот
а.
Само че в смисъла на окултното изследване, тук нещата не опират до някакво еднократно събитие, което би се разиграло в условията на физически свят, а до един процес, който е дълбоко свързан с бъдещата еволюция на цялото човечество.
И докато досега християнството означаваше един вид подготовка, сега настъпва главното: занапред Христос, като господар на Кармата, поема задължението да следи нашата кармическа равносметка, или с други думи, какво е съотношението между нашите „пасиви“ и „активи“ в живота.
към текста >>
Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив
живот
тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще.
Но така или иначе, повечето хора успяваха да си изградят един образ на Христос не според фактите, а според личните си предпочитания, според идеала, с който разполагаха. И тук трябва да добавим, че в известен смисъл днешните теософи вършат същото. Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия.
Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще.
Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н. И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен
живот
, какъвто е
живот
ът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
Когато например в теософската литература се споменава за по-висши човешки индивидуалности, които са изпреварили човечеството в неговото развитие, това отговаря на една истина, която не може да оспори никой, който мисли ясно и конкретно. Едно ясно и конкретно мислене е длъжно да допусне понятия като „Учител“, „по-висша индивидуалност“ и „Адепт“. Само едно мислене, което отрича развитието, не би допуснало тези понятия. Когато обсъждаме понятията „Учител“ и „Адепт“, трябва да сме наясно: Тук става дума за една такава индивидуалност, която е минала през много инкарнации и в резултат на продължително обучение и благочестив живот тя е постигнала нещо повече от другите хора, така че тя е изпреварила човечеството и е натрупала такива сили и способности, които останалото човечество ще постигне едва в бъдеще. Естествено е, и така трябва да бъде, че онзи, който изхождайки от теософското познание е постигнал такива възгледи за подобни личности, проявява чувство на висше страхопочитание пред индивидуалността на Учителите, Адептите и т.н.
И когато от едно такова понятие се издигнем до онзи възвишен живот, какъвто е животът на Буда, така че в смисъла на теософското познание сме вече сигурни: „Да, Буда трябва да бъде считан за един от най-висшите Адепти“, тогава в нашите мисли, в нашите сърца и чувства, ние стигаме до една дълбока свързаност с тази индивидуалност.
към текста >>
Ако добре си припомните моите лекции за
живот
а на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година.
През първите християнски столетия непрекъснато беше подчертавано, че онзи, когото наричаха Исус от Назарет беше един човек като всички други, един слаб човек като всеки друг. И до мисията на Този, който слезе на Земята, се приближаваха най-вече хората които бяха убедени: Исус беше един обикновен човек! Следователно, ако правилно разглеждаме преданията, ще установим, че никъде не става дума за „Адепт“.
Ако добре си припомните моите лекции за живота на Исус от Назарет и по-специално историята на едното момче Исус, в което до 12-та му година живя Заратустра, и историята на другото момче Исус*22, в което после Заратустра живя до 30-та година, Вие ще си кажете: Да, тук ние сме изправени пред един особен човек, когото мировата история, мировата еволюция подложи на специална подготовка, още с това, че тя създаде две човешки тела, като едното от тях беше обитавано от индивидуалността на Заратустра до 12-та година, а другото до 30-та година.
И ще добавим: Благодарение на факта, че тези два образа на Исус бяха свързани със Заратустра, Исус от Назарет също се издигна до много висока степен, обаче не по същия път, по който би минала индивидуалността на един Адепт, която непрекъснато напредва от една инкарнация в друга инкарнация.
към текста >>
През 30-та година от
живот
а на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
Но по отношение на Христос Исус ние изобщо не можем да твърдим подобно нещо.
През 30-та година от живота на Исус от Назарет, Христос влезе в неговото физическо, етерно и астрално тяло, следователно Христос нямаше възможност да подготви тези тела през детските години на Исус.
И така, индивидуалността на Христос има коренно различно отношение към тялото, отколкото индивидуалността на Аполоний. И ако обгърнем с духовен поглед индивидуалността на Аполоний от Тиана, ние си казваме: Всичко това е работа на тази индивидуалност и тя се проявява в биографията на Аполоний от Тиана. Ако искаме да по кажем графично изображение на подобен жизнен път, бихме могли да нарисуваме следната скица:
към текста >>
Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва
живот
ът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н.
Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва животът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н.
Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън сферата на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на живота е обгърната от външния Космос.
към текста >>
Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън сферата на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на
живот
а е обгърната от външния Космос.
Напредващата във времето индивидуалност е представена в хоризонталната линия; после в „а“ имаме първата инкарнация, в „б“ имаме втората инкарнация, следва животът между смъртта и новото раждане, после третата инкарнация и т.н.
Това, което тук пронизва всички инкарнации, човешката индивидуалност, е като един вид нишка, намираща се извън сферата на обвивките, извън обвивките на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло а между смъртта и новото раждане, нишката също протича извън всичко онова, което остава от етерното тяло и от астралното тяло, като по този начин нишката на живота е обгърната от външния Космос.
към текста >>
Ако искаме графично да представим
живот
а на Христос, трябва да подходим по съвсем друг начин.
Ако искаме графично да представим живота на Христос, трябва да подходим по съвсем друг начин.
към текста >>
Сега ние трябва да кажем следното: Ако погледнем предишните инкарнации на Исус от Назарет, ще установим, как сега, през 30-та година от
живот
а на Исус от Назарет, индивидуалността напуска това тяло, така че отсега нататък имаме само обвивките на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло.
Сега ние трябва да кажем следното: Ако погледнем предишните инкарнации на Исус от Назарет, ще установим, как сега, през 30-та година от живота на Исус от Назарет, индивидуалността напуска това тяло, така че отсега нататък имаме само обвивките на физическото тяло, на етерното тяло и на астралното тяло.
Обаче силите, които индивидуалността развива, не се намират във външните обвивки; те се намират в жизнената нишка, в жизнения поток на Аза, който напредва от една инкарнация в друга инкарнация. Следователно силите, принадлежащи към Заратустровата индивидуалност, които трябваше да бъдат подготвени в тялото на Исус от Назарет, те, бих казал, просто „отлитат“ заедно с индивидуалността на Заратустра. Или с други думи: Това, което сега е налице под формата на обвивки, представлява една нормална разновидност на човешката организация, обаче не и такава човешка организация, която доколкото се отнася до индивидуалността би могла да е присъща на Адепта; тя е прекалено човешка, прекалено слаба.
към текста >>
Следователно, чие дело е
живот
ът на Христос Исус от 30-та до 33-та
И сега настъпва едно обективно събитие: докато в предишния случай жизненият поток напредва през „а“, „б“ и т.н. , сега при „в“ той се отклонява по един страничен път; в замяна на това, чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлиза в троичната организация. Това Христово Същество живее до 33-та година, до Събитието на Голгота, считано от Кръщението на Йоан, то живее, както често сме описвали, именно като Христово Същество.
Следователно, чие дело е животът на Христос Исус от 30-та до 33-та
към текста >>
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от
живот
а на Христос Исус, т.е.
година? Това не е дело на индивидуалността, която напредва от една инкарнация в друга инкарнация, а е дело на онази космическа индивидуалност, която слезе от Космоса и нахлу в тялото на Исус от Назарет, дело на една индивидуалност, на едно Същество, което никога по-рано не е било свързано със Земята, и което сега, слизайки от Космоса, се свързва с едно човешко тяло.
В този смисъл, събитията, които се разиграват между 30-та и 33-та година от живота на Христос Исус, т.е.
между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, са предизвикани не от човека Исус, а от Бога Христос. Ето защо това, което се разиграва тук, е дело не на Земята, а на свръхсетивния свят и то няма нищо общо с нито един земен човек. И като потвърждение на това, че то няма нищо общо с нито един земен човек, онзи човек, който обитаваше това тяло до неговата 33-та година, го напусна.
към текста >>
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към
живот
в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
След като осъзнае своя стремеж към усъвършенствуване и към живот в истината и след като търси силата, която може да задоволи този стремеж, човекът поглежда в едно царство, което първоначално застава пред него като една загадка, без чието разгадаване човешката душа си остава нещо измамно, нещо лъжливо: царството на милостта, извисяващо се над целия природен свят.
Нито една философия, нито една естествена наука не може да съедини царството на милостта с природния свят; защото природните сили действуват само механически, а мисловните сили имат само една мисловна реалност. А кое има пълната реална власт да съедини човешката душа с безсмъртието? Тази пълна и реална власт притежава единствено личният Христос! И отговора може да ни даде само живият Христос, а не чисто мисловният Христос. Този, който се ограничава само в своята собствена душа, фактически я обрича на самота; защото душата, сама по себе си, никога не може да роди царството на милостта.
към текста >>
42.
4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния
живот
, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят.
От материална гледна точка, хората лесно вярват, че една микроскопична част от дадена субстанция може да окаже въздействие върху голямо количество течност. Ако например Вие прибавите една капка от даде на субстанция в определено количество течност, капката се разтваря и може да оцвети цялата течност. В областта на материалния свят това е ясно за всеки.
Обаче невъзможно е да вникнем в духовния живот, ако не разберем, че един подобен процес се извършва не само в материалния, но и в духовния свят.
Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше. И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
към текста >>
Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между
живот
а преди и след идването на Христос.
Нашата Земя не е просто онова материално тяло, което нашите очи виждат; нашата Земя има и една духовна обвивка. Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше. И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс.
Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между живота преди и след идването на Христос.
Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
към текста >>
Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния
живот
, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
Както самите ние притежаваме етерно тяло и астрално тяло, така и нашата Земя притежава своите по-висши тела. И както микроскопичното количество от дадена субстанция се разтваря в течността, така и това, което се излъчи духовно при Събитието на Голгота, се разтвори и проникна в духовната атмосфера на Земята, и оттогава неизменно се намира там в духовната атмосфера на Земята. Следователно, от онзи момент насам, в нашата Земя беше вложено нещо, което тя по-рано не притежаваше. И понеже душите не са преградени с някакви материални субстанции, а са като капки, които живеят в духовното море на Земния свят, от онзи момент насам хората са просто потопени в духовната атмосфера на нашата Земя, която от край до край е протъкана от Христовия Импулс. Преди Мистерията на Голгота това не е било така; и тъкмо тази е огромната разлика между живота преди и след идването на Христос.
Ако човек не може да си представи, че нещо подобно се случва в духовния живот, той все още не е достатъчно напреднал, за да проумее християнството наистина като един мистичен факт, чието грандиозно значение може да бъде разбрано само в духовния свят.
към текста >>
43.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия
живот
на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане.
Достатъчно е да разлистим Посланията на апостол Павел и ние веднага ще открием, че Павел за когото знаем, че е положил огромни усилия, за да включи свръхсетивната природа на Христос в човешката култура всъщност прибягва до цялата еволюция на човечеството, само и само да изясни понятието за Христос, идеята за Христос. Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи. Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината. И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята. Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа.
Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане.
Когато разглеждаме човека в условията на физическия живот, ние знаем, че за окултния поглед той се представя като една четворна същност, обаче не застинала, а намираща се в процес на развитие: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Ние знаем още, че за да разберем човешкото развитие, на всяка цена трябва да се запознаем с окултната истина, според която този Аз който ние долавяме в чувствата и усещанията, когато се абстрахираме от външния свят и се стремим да живеем вътре в себе си че за окултния поглед този Аз преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Знаем също, че Азът е един вид обвит въпреки че „обвит“ е неподходяща дума, но засега все пак можем да си послужим с нея от другите три съставни части на човешката природа, от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. За астралното тяло ние знаем, че в известен смисъл то придружава Аза през различните инкарнации. Макар че през периода на Камалока голяма част от астралното тяло бива отделена, или по-добре казано, отхвърлена, все пак през поредицата от инкарнации това астрално тяло остава за нас като един вид силово тяло, носещо в себе си това, което сме натрупали в хода на една инкарнация като морален, интелектуален и естетически напредък.
към текста >>
Когато разглеждаме човека в условията на физическия
живот
, ние знаем, че за окултния поглед той се представя като една четворна същност, обаче не застинала, а намираща се в процес на развитие: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Когато се оставяме под въздействията на Павловите Послания, ние се усещаме разтърсени от неизмеримата простота и от могъщата проникваща сила на неговите думи. Обаче всичко това се дължи на факта, че до тази простота Павел стига само благодарение на своето собствено посвещение, така че въпросната простота следва да разглеждаме не като изходна точка за истината, а като логично следствие от истината. И сега, ако искаме да вникнем в чудесните, монументални и прости думи на Павел за Христовото Същество, ние трябва да си послужим с нашето антропософско познание, за да се приближим до онова разбиране относно човешката природа, заради чието по-нататъшно развитие всъщност Христос дойде на Земята. Ето защо, нека да насочим нашия окултно обучен поглед към това, което вече знаем за човешката природа. Както знаете, според неговото протичане във времето, ние разделяме човешкия живот на две съставни части: Времето между раждането, респективно зачатието и смъртта, и времето между смъртта и поредното ново раждане.
Когато разглеждаме човека в условията на физическия живот, ние знаем, че за окултния поглед той се представя като една четворна същност, обаче не застинала, а намираща се в процес на развитие: Физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Ние знаем още, че за да разберем човешкото развитие, на всяка цена трябва да се запознаем с окултната истина, според която този Аз който ние долавяме в чувствата и усещанията, когато се абстрахираме от външния свят и се стремим да живеем вътре в себе си че за окултния поглед този Аз преминава от една инкарнация в друга инкарнация. Знаем също, че Азът е един вид обвит въпреки че „обвит“ е неподходяща дума, но засега все пак можем да си послужим с нея от другите три съставни части на човешката природа, от астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло. За астралното тяло ние знаем, че в известен смисъл то придружава Аза през различните инкарнации. Макар че през периода на Камалока голяма част от астралното тяло бива отделена, или по-добре казано, отхвърлена, все пак през поредицата от инкарнации това астрално тяло остава за нас като един вид силово тяло, носещо в себе си това, което сме натрупали в хода на една инкарнация като морален, интелектуален и естетически напредък. Това, което представлява истинския напредък, е свързано в едно цяло от силата на астралното тяло, и преминава от една инкарнация в друга инкарнация заедно с Аза.
към текста >>
Нещата стоят така, че през първите дни непосредствено след смъртта ние се сдобиваме с един ретроспективен поглед и обхващаме цялата панорама от образи, представящи нашия дотогавашен
живот
и от образното съдържание на този ретроспективен поглед ние извличаме етерния екстракт, етерния резултат, за който стана дума.
По-нататък знаем, че непосредствено след смъртта, от етерното тяло също бива изхвърлена една твърде голяма част, но въпреки това от него остава един екстракт, който ние също вземаме със себе си от една инкарнация в друга.
Нещата стоят така, че през първите дни непосредствено след смъртта ние се сдобиваме с един ретроспективен поглед и обхващаме цялата панорама от образи, представящи нашия дотогавашен живот и от образното съдържание на този ретроспективен поглед ние извличаме етерния екстракт, етерния резултат, за който стана дума.
Остатъкът от етерното тяло, под една или друга форма, която зависи от индивидуалното развитие на конкретния човек, преминава във всеобщия етерен свят.
към текста >>
Ако си припомните описанията на окултното познание за човешкия
живот
след смъртта, излиза, че то не отделя почти никакво внимание на физическото тяло.
На пръв поглед окултното изследване сякаш съвпада по един странен начин със становището на Майя.
Ако си припомните описанията на окултното познание за човешкия живот след смъртта, излиза, че то не отделя почти никакво внимание на физическото тяло.
Там става дума, че човекът се освобождава от своето физическо тяло. После се говори за етерното тяло, за астралното тяло, за Аза, а физическото тяло не се взема под внимание и изглежда така, сякаш с премълчаването на окултното познание се дава право на илюзията, на Майя. Да, на пръв поглед изглежда точно така. И в известен смисъл Антропософията има основания за подобни изводи, понеже всяко по-нататъшно изследване би трябвало да се опира на христологията. Защото върху това, което по отношение на физическото тяло надхвърля областта на Майя, ние не можем да се произнасяме със сигурност, без преди това да сме обяснили по един задоволителен начин Христовия Импулс и всичко, което е свързано с него.
към текста >>
Какво впрочем остава от всичко онова, което се разгръща в настоящия
живот
между раждането и смъртта?
С пълния кръг ние изобразяваме съществуванието на един човек между раждането и смъртта. Човекът умира. Нека да обозначим момента на неговата смърт с отвесната линия АВ.
Какво впрочем остава от всичко онова, което се разгръща в настоящия живот между раждането и смъртта?
Остава един сбор от причини, резултатът от делата, остава всичко онова, което човекът е извършил като добро или зло, красиво или грозно, умно или глупаво. Това, което остава, продължава да съществува и изгражда едно ядро от причини, С, за следващата инкарнация. Около това ядро от причини, през следващата инкарнация Д, се групират нови телесни обвивки; и с оглед на това причинно ядро от миналото, те изпитват нови усещания,изживявания и факти. После от тези изживявания отново остава едно ядро от причини е за следващата инкарнация, която обвива това, което тя заварва от предишната инкарнация и после заедно с това, което се прибавя като нещо напълно самостоятелно в хода на тази инкарнация, на свой ред отново изгражда причинното ядро за следващата инкарнация и т.н. Или с други думи: Това, което минава през отделните инкарнации, се изчерпва в причини и следствия, които без никакъв общ Аз да свързва инкарнациите действуват от една инкарнация в друга.
към текста >>
И тъкмо когато по всичко изглежда, че
живот
ът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба.
В този разказ ние виждаме как Азът на Йов се усеща свързан със своя Бог и как влиза в конфликт с Него, макар и по съвсем различен начин, отколкото в случая с древните гърци. Ние узнаваме, как върху Йов се стоварва нещастие след нещастие, въпреки ясното му съзнание, че той е един праведник, и е вършил всичко, за да поддържа връзката между своя Аз и божествения Аз.
И тъкмо когато по всичко изглежда, че животът му е благословен и че трябва да бъде благословен, връхлита трагичната съдба.
Той не си спомня да е извършил някакъв грях; той има съзнанието, че е вършил само това, което един праведен човек трябва да върши пред лицето на своя Бог. И тогава Той му съобщава, че целият му имот е унищожен, и цялото му семейство е загинало; а неговото външно тяло, тази божествена форма, е подложено на тежки болести и изпитания. Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог.
към текста >>
44.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Най-напред, ние знаем, че той е изрекъл тези думи едва в края на своя дълъг
живот
, на възраст 95 години, и че стига до правото да ги изрече едва в тогавашната си инкарнация; така че той застава пред нас като едно живо потвърждение на истината: Тези прости думи, изречени от всеки друг човек, далеч нямат същата сила, каквато имат при апостол Йоан.
Най-напред, ние знаем, че той е изрекъл тези думи едва в края на своя дълъг живот, на възраст 95 години, и че стига до правото да ги изрече едва в тогавашната си инкарнация; така че той застава пред нас като едно живо потвърждение на истината: Тези прости думи, изречени от всеки друг човек, далеч нямат същата сила, каквато имат при апостол Йоан.
към текста >>
Следователно, той далеч не винаги през своя
живот
е изговарял думите: Чеда, обичайте се!
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан.
Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се!
, а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан. И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал. И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо.
към текста >>
И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си
живот
и главно поради това, което вече беше създал.
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се! , а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан.
И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал.
И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се! , само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо. И ако някой произнася мъдри думи, означаващи при съответните предпоставки твърде много, но ги произнася с тон на някакво безкрайно превъзходство, такъв човек ни кара да си спомним за онзи владетел, кой то веднъж посетил един затвор и когато при него довели един затворник, осъден за кражба, той го попитал, защо е откраднал, а крадецът отговорил: Защото бях гладен. Проблемът как да се помага на гладуващите е занимавал много хора, нали така.
към текста >>
И само ако някой, бих казал, повтори неговия
живот
и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се!
Но той постигна и нещо друго. Въпреки че критиката оспорва това, той е авторът на Йоановото Евангелие, на Апокалипсиса и на Посланията на Йоан. Следователно, той далеч не винаги през своя живот е изговарял думите: Чеда, обичайте се! , а е написал, примерно едно от най-трудните за разбиране съчинения Апокалипсиса, и едно друго съчинение, принадлежащо към най-интимните и завладяващи душата човешки творби Евангелието на Йоан. И така, той е извоювал правото да произнася такива думи едва в края на дългия си живот и главно поради това, което вече беше създал.
И само ако някой, бих казал, повтори неговия живот и направи това, което той е направил, и каже: Чеда, обичайте се!
, само тогава не биха могли да съществуват възражения срещу подобен начин на изразяване. Обаче ние трябва да сме наясно, че нещата, изразени толкова крайно и стегнато, могат да означават много, но могат и да не означават нищо. И ако някой произнася мъдри думи, означаващи при съответните предпоставки твърде много, но ги произнася с тон на някакво безкрайно превъзходство, такъв човек ни кара да си спомним за онзи владетел, кой то веднъж посетил един затвор и когато при него довели един затворник, осъден за кражба, той го попитал, защо е откраднал, а крадецът отговорил: Защото бях гладен. Проблемът как да се помага на гладуващите е занимавал много хора, нали така. Обаче въпросният владетел отвърнал: Аз никога не съм чувал, когато някой е гладен, да краде, защото когато човек е гладен, той яде, а не краде!
към текста >>
Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния
живот
, ние трябва да се върнем към началните етапи от еволюцията на човека.
Несъмнено, това е един правилен отговор: Когато някой е гладен, той яде, а не краде. Но сега важното е дали този отговор е подходящ за конкретната ситуация. Защото верният отговор все още не означава, че той има смисъл и че допринася за разрешаването на конкретния случай. По същия начин в своята преклонна възраст авторът на Апокалипсиса и на Йоановото Евангелие, може да изрече думите: Чеда, обичайте се! като един вид екстракт на цялото християнство, но произнесени от устата на друг човек същите думи ще прозвучат като гола фраза.
Накратко: за да разберем най-простите християнски истини и после да ги приложим в ежедневния живот, ние трябва да се върнем към началните етапи от еволюцията на човека.
към текста >>
Ако само в този
живот
се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.
Че това е наистина важно, ние се убеждаваме, когато си припомним написаното в Първото Послание на апостол Павел до коринтяните (глава 15, 14-20): „И ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. Тогава ние бихме се оказали лъжливи свидетели на Бога, понеже бихме свидетелствували против Бога, който е възкресил Христос, докато всъщност не го е възкресил, ако мъртвите действително не възкръсват. Защото ако мъртвите не възкръсват, то и Христос не е възкръснал. Но ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра и вие сте още във вашите грехове; тогава са изгубени и тези, които са починали в Христос.
Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.
Но сега Христос възкръсна от мъртвите като пръв от починалите.“
към текста >>
И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра,
живот
оописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем
живот
оописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки
живот
а на Христос Исус.
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус.
И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус.
Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение. И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре.
към текста >>
Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за
живот
а на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение.
Нека да си припомним, че още в първите публични лекции, ние обърнахме внимание, как следва да бъдат приемани Евангелията, а именно като текстове, свързани с посвещението. Величествените събития, описа ни в Евангелията, всъщност представляват факти и процеси на посвещението, които първоначално са се разигравали в тайните храмове на Мистериите, когато един или друг кандидат, удостоен с тази чест, е бил посвещаван от йерофанта, от жреца-посветител. И след като беше подлаган на продължителна подготовка, накрая такъв човек минаваше през един вид смърт, през един вид възкресение; освен това той трябваше да мине и през определени изпитания, сходни с тези, които са описани в Евангелията например Изкушението в пустинята, Молитвата в Гетсимания и т.н. Ето защо описанията на древните посветени, които съвсем не са биографии в обикновения смисъл на думата, са така сходни с това, което Евангелията разказват за Христос Исус. И когато четем историите за Аполоний от Тиана, историите за Буда или Заратустра, животоописанията на Озирис, на Орфей, с една дума, когато четем животоописанията на най-великите посветени, често пъти те са представени по такъв начин, като че ли пред нас застават същите биографични закономерности, каквито Евангелията описват, проследявайки живота на Христос Исус.
Но дори ако би трябвало да допуснем, че по този начин ние следва да търсим първообразите на най-важните процеси, описани в Евангелията, именно в церемониалните посвещения на древните Мистерии, от друга страна за нас става пределно ясно: величествените описания за живота на Христос Исус са изцяло проникнати от такива събития, които са вече не едно просто повторение на церемониите, извършвани при посвещението, а действителни процеси, те са, накратко казано, едно действително посвещение.
И нима не сме изправени пред едно действително посвещение, когато в Евангелието на Йоан четем следното (Глава 20, 1-17): „А в първия ден на седмицата Мария, тази от Магдала, дойде рано сутринта, докато беше още тъмно, на гроба и видя, че камъкът е отместен от гроба. Тогава тя изтича и отиде при Симон Петър и при другия ученик, когото Исус обичаше, и им каза: Взели са Господа от гроба и не знаем къде са го сложили. Тогава Петър и другият ученик излязоха и отидоха на гроба. Те и двамата тичаха, но другият ученик изпревари Петър и пристигна пръв, наведе се и видя плащениците да лежат на земята, но не влезе вътре. После дойде и Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците да стоят там, също и кърпата, която беше на главата Му, но поставена не до плащениците, а свита на отделно място.
към текста >>
Ако по отношение на своето тленно тяло човекът произлиза от първия Адам, той има възможност в случай че подчини на Христос целия си душевен
живот
да разчита и на втори родоначалник.
Да, ето какво изисква Павел от всички, които наричат себе си християни: да положат усилия и вътре в тях действително да се роди нещо ново, и както тленното тяло води до Адам, така и то да води човека до онзи, който на третия ден се изправи от гроба, където беше положено тялото на Христос Исус. И всеки, който отрича тази възможност, всъщност отрязва пътищата си за разбиране на Павел.
Ако по отношение на своето тленно тяло човекът произлиза от първия Адам, той има възможност в случай че подчини на Христос целия си душевен живот да разчита и на втори родоначалник.
И той е не друг, а онзи, който на третия ден, след като тялото на Христос Исус беше положено в Земята, възкръсна от гроба.
към текста >>
То представлява нещо, за което най-малкото трябва да кажем, че вече не притежава най-важното, което е характерно за
живот
о физическо тяло: а именно формата, която започва да се разрушава веднага след настъпването на смъртта.
То представлява нещо, за което най-малкото трябва да кажем, че вече не притежава най-важното, което е характерно за живото физическо тяло: а именно формата, която започва да се разрушава веднага след настъпването на смъртта.
Пред себе си ние имаме една разпадаща се материя и формата вече не представлява отличителен белег за тази разпадаща се материя. Това, което е отхвърлено, всъщност онези вещества и елементи, които иначе ние можем да проследим в природата; но то далеч не е това, което по един естествен път би породило човешката форма. Обаче тази форма е съществена и неотменима част от човешкото физическо тяло. За обикновения ясновиждащ поглед нещата фактически изглеждат така, сякаш човекът просто отхвърля тези вещества, които после биват подложени на разлагане, изгаряне и т.н. и накрая от неговото физическо тяло не остава нищо.
към текста >>
Когато обикновеното ясновидство обхваща периода веднага след смъртта, то вижда една формация, съставена от Аза, астралното тяло и етерното тяло, докато в същото време човекът е изправен пред панорамата от образи, представящи неговия изминал
живот
.
Пред себе си ние имаме една разпадаща се материя и формата вече не представлява отличителен белег за тази разпадаща се материя. Това, което е отхвърлено, всъщност онези вещества и елементи, които иначе ние можем да проследим в природата; но то далеч не е това, което по един естествен път би породило човешката форма. Обаче тази форма е съществена и неотменима част от човешкото физическо тяло. За обикновения ясновиждащ поглед нещата фактически изглеждат така, сякаш човекът просто отхвърля тези вещества, които после биват подложени на разлагане, изгаряне и т.н. и накрая от неговото физическо тяло не остава нищо.
Когато обикновеното ясновидство обхваща периода веднага след смъртта, то вижда една формация, съставена от Аза, астралното тяло и етерното тяло, докато в същото време човекът е изправен пред панорамата от образи, представящи неговия изминал живот.
После ясновидецът вижда как природата продължава своя експеримент също и с етерното тяло; тя го отделя от другите части от астралното тяло и Аза -, като с тях остава свързан само един екстракт от етерното тяло, докато самото то постепенно се разтваря във всеобщия космически етер по един или друг начин. И така, веднага след смъртта човекът отхвърля физическото тяло, заедно с всички физически вещества и сили, а след няколко дни прави същото и с етерното тяло. А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в живота между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност. Следователно, ние виждаме: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло биват отхвърлени, и на пръв поглед изглежда така, сякаш физическото тяло се изчерпва в това, което имаме в лицето на физическите вещества и сили, които на свой ред подлежат на разлагане или изгаряне. Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло.
към текста >>
А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в
живот
а между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност.
За обикновения ясновиждащ поглед нещата фактически изглеждат така, сякаш човекът просто отхвърля тези вещества, които после биват подложени на разлагане, изгаряне и т.н. и накрая от неговото физическо тяло не остава нищо. Когато обикновеното ясновидство обхваща периода веднага след смъртта, то вижда една формация, съставена от Аза, астралното тяло и етерното тяло, докато в същото време човекът е изправен пред панорамата от образи, представящи неговия изминал живот. После ясновидецът вижда как природата продължава своя експеримент също и с етерното тяло; тя го отделя от другите части от астралното тяло и Аза -, като с тях остава свързан само един екстракт от етерното тяло, докато самото то постепенно се разтваря във всеобщия космически етер по един или друг начин. И така, веднага след смъртта човекът отхвърля физическото тяло, заедно с всички физически вещества и сили, а след няколко дни прави същото и с етерното тяло.
А когато ясновидецът проследява мъртвите още по-нататък, през периода на Камалока, той вижда, как в живота между смъртта и новото раждане продължава само един екстракт от астралното тяло, докато останалата му част се разтваря в космическата астралност.
Следователно, ние виждаме: Физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло биват отхвърлени, и на пръв поглед изглежда така, сякаш физическото тяло се изчерпва в това, което имаме в лицето на физическите вещества и сили, които на свой ред подлежат на разлагане или изгаряне. Но колкото повече в наши дни се развива ясновидството на човека, толкова по-ясно става, че това, което е отхвърлено с физическите вещества и сили, все пак не е идентично с цялото физическо тяло, че то съвсем не е идентично с цялата форма на физическото тяло. Към тези вещества и сили принадлежи и нещо друго, което ако говорим обективно, трябва да наречем „фантом“; да, това е фантомът на човешкото тяло. Този фантом е равнозначен с облика, с формата на човека, която „подрежда“ физическите вещества и сили по такъв начин, че ги включва в един вид духовна тъкан, която после застава пред нас, в условията на физическия свят, като едно или друго човешко същество. Както скулпторът не може да извае никаква статуя, ако се нахвърли върху мрамора или каквато и да е друга материя, сипейки безразборни удари, а трябва да разполага с предварителната идея, с мисълта, която възнамерява да въплъти в материята, така и за човешкото тяло съществува една предварителна идея, една мисъл; но тя далеч не съществува в онзи вид, както при скулптора, понеже материята на човешкото тяло не е някакъв мрамор или гипс, а като една действителна мисъл във външния свят: като „фантом“.
към текста >>
А сега нека да си представим, че в определен момент от
живот
а Азът напуска формацията, съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; така че пред нас биха стояли физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, обаче не и Азът.
А сега нека да си представим, че в определен момент от живота Азът напуска формацията, съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; така че пред нас биха стояли физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, обаче не и Азът.
Нека да си представим още, че точно това би могло да настъпи и с Исус от Назарет през 30-та година от неговия живот: тогава човешкият Аз действително напусна троичната формация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. И в това, което остана именно в сбора от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло навлезе Христовото Същество при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Ето защо сега ние имаме физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един човек и вътре в тях: Христовото Същество. Вместо Азът, сега в човешките обвивки навлиза Христовото Същество. И по какво се различава този Христос Исус от всички други хора на Земята?
към текста >>
Нека да си представим още, че точно това би могло да настъпи и с Исус от Назарет през 30-та година от неговия
живот
: тогава човешкият Аз действително напусна троичната формация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
А сега нека да си представим, че в определен момент от живота Азът напуска формацията, съставена от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; така че пред нас биха стояли физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло, обаче не и Азът.
Нека да си представим още, че точно това би могло да настъпи и с Исус от Назарет през 30-та година от неговия живот: тогава човешкият Аз действително напусна троичната формация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
И в това, което остана именно в сбора от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло навлезе Христовото Същество при Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан. Ето защо сега ние имаме физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло на един човек и вътре в тях: Христовото Същество. Вместо Азът, сега в човешките обвивки навлиза Христовото Същество. И по какво се различава този Христос Исус от всички други хора на Земята?
към текста >>
45.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Целият ни душевен
живот
протича по този начин.
израз в потоците и силите на етерното тяло. Когато възприемаме една мисъл, едно усещане, този процес се разиграва в нашата душевна организация под формата на три отделни звена, както това е графично изобразено в следващата схематична рисунка.
Целият ни душевен живот протича по този начин.
Но ако човекът, разполагайки със своето обикновено земно съзнание, би имал душевните си изживявания само според посочения току-що начин, той не би могъл да стигне до ясно съзнание за тях; те биха останали несъзнателни.
към текста >>
Така стоят нещата и с целия душевен
живот
на човека: човекът изживява това или онова, обаче не го осъзнава, докато някой не изпречи пред него едно огледало.
За нас душевните изживявания стават съзнателни едва чрез един процес, който можем да онагледим с помощта на следното сравнение. Представете си, че вървите към определено място и гледате право напред; представете си още, че се казвате „Мюлер“. Движейки се право напред, Вие не виждате този „Мюлер“, но въпреки това Вие сте съществото „Мюлер“ и имате неговите изживявания. А сега си представете, че изведнъж някой изпречва едно огледало пред Вас: сега „Мюлер“ застава пред Вас, нали така. Това, което сте изживявали по-рано, сега го виждате с очите си; то застава пред Вас в огледалото.
Така стоят нещата и с целия душевен живот на човека: човекът изживява това или онова, обаче не го осъзнава, докато някой не изпречи пред него едно огледало.
А за душевния живот „огледалото“ не е нищо друго, освен човешкото физическо тяло. Ето защо сега бихме могли да изобразим физическото тяло като най-външната обвивка, като в този случай мислите или усещанията ще бъдат отразени обратно от обвивката на физическото тяло. Благодарение на всичко това, процесите стават съзнателни за човека. Ето защо за нас, земните хора, човешкото физическо тяло действително представлява един огледален апарат.
към текста >>
А за душевния
живот
„огледалото“ не е нищо друго, освен човешкото физическо тяло.
Представете си, че вървите към определено място и гледате право напред; представете си още, че се казвате „Мюлер“. Движейки се право напред, Вие не виждате този „Мюлер“, но въпреки това Вие сте съществото „Мюлер“ и имате неговите изживявания. А сега си представете, че изведнъж някой изпречва едно огледало пред Вас: сега „Мюлер“ застава пред Вас, нали така. Това, което сте изживявали по-рано, сега го виждате с очите си; то застава пред Вас в огледалото. Така стоят нещата и с целия душевен живот на човека: човекът изживява това или онова, обаче не го осъзнава, докато някой не изпречи пред него едно огледало.
А за душевния живот „огледалото“ не е нищо друго, освен човешкото физическо тяло.
Ето защо сега бихме могли да изобразим физическото тяло като най-външната обвивка, като в този случай мислите или усещанията ще бъдат отразени обратно от обвивката на физическото тяло. Благодарение на всичко това, процесите стават съзнателни за човека. Ето защо за нас, земните хора, човешкото физическо тяло действително представлява един огледален апарат.
към текста >>
И ако по този начин навлезете все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на човешкия душевен
живот
и в същността на човешкото съзнание, ще Ви се стори абсурдно да приемете, че всички онези неща, с които материализмът непрекъснато атакува духовните светогледи, представляват някаква опасност, или имат някакво значение.
И ако по този начин навлезете все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на човешкия душевен живот и в същността на човешкото съзнание, ще Ви се стори абсурдно да приемете, че всички онези неща, с които материализмът непрекъснато атакува духовните светогледи, представляват някаква опасност, или имат някакво значение.
Защото, естествено, пълно безсмислие е, когато например при някаква повреда в огледалния апарат, човешкият живот престане да бъде възприеман от съзнанието, от това да се прави изводът, че самият душевен живот е непосредствено свързан с огледалния апарат. Защото когато някой строши огледалото, което стои пред Вас и чрез което Вие възприемате себе си, той не разрушава Вас лично, но просто Вие изчезвате от Вашия поглед. Същото се получава и когато огледалният апарат на душевния живот мозъкът бъде разрушен: Изчезват възприятията; но самият душевен живот, доколкото той протича в етерното тяло и в астралното тяло, остава напълно незасегнат.
към текста >>
Защото, естествено, пълно безсмислие е, когато например при някаква повреда в огледалния апарат, човешкият
живот
престане да бъде възприеман от съзнанието, от това да се прави изводът, че самият душевен
живот
е непосредствено свързан с огледалния апарат.
И ако по този начин навлезете все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на човешкия душевен живот и в същността на човешкото съзнание, ще Ви се стори абсурдно да приемете, че всички онези неща, с които материализмът непрекъснато атакува духовните светогледи, представляват някаква опасност, или имат някакво значение.
Защото, естествено, пълно безсмислие е, когато например при някаква повреда в огледалния апарат, човешкият живот престане да бъде възприеман от съзнанието, от това да се прави изводът, че самият душевен живот е непосредствено свързан с огледалния апарат.
Защото когато някой строши огледалото, което стои пред Вас и чрез което Вие възприемате себе си, той не разрушава Вас лично, но просто Вие изчезвате от Вашия поглед. Същото се получава и когато огледалният апарат на душевния живот мозъкът бъде разрушен: Изчезват възприятията; но самият душевен живот, доколкото той протича в етерното тяло и в астралното тяло, остава напълно незасегнат.
към текста >>
Същото се получава и когато огледалният апарат на душевния
живот
мозъкът бъде разрушен: Изчезват възприятията; но самият душевен
живот
, доколкото той протича в етерното тяло и в астралното тяло, остава напълно незасегнат.
И ако по този начин навлезете все по-дълбоко и по-дълбоко в същността на човешкия душевен живот и в същността на човешкото съзнание, ще Ви се стори абсурдно да приемете, че всички онези неща, с които материализмът непрекъснато атакува духовните светогледи, представляват някаква опасност, или имат някакво значение. Защото, естествено, пълно безсмислие е, когато например при някаква повреда в огледалния апарат, човешкият живот престане да бъде възприеман от съзнанието, от това да се прави изводът, че самият душевен живот е непосредствено свързан с огледалния апарат. Защото когато някой строши огледалото, което стои пред Вас и чрез което Вие възприемате себе си, той не разрушава Вас лично, но просто Вие изчезвате от Вашия поглед.
Същото се получава и когато огледалният апарат на душевния живот мозъкът бъде разрушен: Изчезват възприятията; но самият душевен живот, доколкото той протича в етерното тяло и в астралното тяло, остава напълно незасегнат.
към текста >>
През целия си земен
живот
, от раждането до смъртта, човекът притежава тъкмо това разпадащо се тяло, което е лишено от силата на фантома.
Ако не би настъпило луциферическото влияние, тогава в началото на Земната епоха човекът щеше да притежава в максимална степен този „фантом“ с неговото физическо тяло. Обаче в човешката организация, съставена от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, проникнаха влиянията на Луцифер и последицата от това беше разрушението на фантома на физическото тяло. Както ще видим после, тъкмо това е събитието, което Библията символично описва като „грехопадение“ и допълва, че грехопадението беше последвано от „смъртта“. Смъртта представляваше именно разрушението на фантома на физическото тяло. Да, логичната последица от това разрушение беше тази, че минавайки през Портата на смъртта, човекът трябваше да стане свидетел, как неговото физическо тяло се разпада.
През целия си земен живот, от раждането до смъртта, човекът притежава тъкмо това разпадащо се тяло, което е лишено от силата на фантома.
Всъщност разпадът, разлагането на физическото тяло е нещо, което непрекъснато съществува в него още от мига на раждането, и смъртта означава само крайния етап, завършека на едно непрекъснато развитие. И само ако на това разрушение на фантома не бъде противопоставен един градивен процес, накрая настъпва това, което наричаме смърт. Ако не би се намесило влиянието на Луцифер, във физическото тяло би съществувало пълно равновесие между разпадните и градивните процеси. И тогава цялата човешка природа би била съвършено друга; тогава например не би съществувал такъв разум, който да не може да разбере Възкресението! Защото какво представлява този разум, с който човекът не успява да разбере Възкресението?
към текста >>
46.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
За да отговорим подробно на този въпрос, доколкото това е възможно, нека да си припомним накратко това, което знаем от предишни лекции, изнесени върху
живот
а на Исус от Назарет, който след своята 30-та година стана носител на Христос.
Вчера загатнахме, че сега за нас е изключително важно да си отговорим на въпроса: Какво всъщност се случи с онова Същество, което ние наричаме Христос Исус, какво се случи с Него през периода от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота?
За да отговорим подробно на този въпрос, доколкото това е възможно, нека да си припомним накратко това, което знаем от предишни лекции, изнесени върху живота на Исус от Назарет, който след своята 30-та година стана носител на Христос.
Главното по тази тема е представено с няколко думи и в моята наскоро излязла книжка „Духовното ръководство на човека и на човечеството“.
към текста >>
После ние знаем, че по силата на един окултен процес, добре познат на всеки човек, комуто са поверени подобни факти, в 12-та година на своя
живот
Заратустровата индивидуалност напусна тялото на Соломоновото момче Исус и премина в тялото на Натановото момче Исус.
После ние знаем, че по силата на един окултен процес, добре познат на всеки човек, комуто са поверени подобни факти, в 12-та година на своя живот Заратустровата индивидуалност напусна тялото на Соломоновото момче Исус и премина в тялото на Натановото момче Исус.
Обаче тялото на това Натаново момче Исус, или по-добре казано, неговото троично тяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, беше изградено по един твърде особен начин. Фактически неговото тяло беше от такова естество, че Натановото момче Исус проявяваше точно противоположните качества на Соломоновия Исус. Докато Соломоновото момче Исус се отличаваше с една голяма надареност по отношение на външните неща, които могат да бъдат усвоени именно външно, за Натановото момче Исус би могло да се каже, че по отношение на външните неща. Вие разбирате, че тези думи ни най-малко не биха могли да прозвучат като нещо осъдително то остана в известен смисъл ощетено. То просто не беше в състояние да се ориентира всред онези постижения, които човешката култура беше създала на Земята.
към текста >>
И още нещо забележително: Още от първия ден на своя
живот
, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Напротив, у него възникна тази забележителна особеност, че то проговори веднага след своето раждане. Следователно, веднага след раждането се прояви една способност, която е по-скоро от телесно естество. Напълно отговаря на истината онова предание, според което детето е проговорило веднага след раждането, несъмнено на един неразбираем за останалите хора език. А по-нататък преданието твърди нещо, което може да бъде установено и по окултен път, че майката е можела да разбира всичко, което детето казва. Или с други думи, детето беше надарено именно с онези качества, които наричаме „сърдечни“ една извънредно голяма способност да обича другите, една извънредно голяма готовност за саможертва: ето с какво се отличаваше това момче Исус.
И още нещо забележително: Още от първия ден на своя живот, чрез самото си присъствие или чрез докосването с ръцете си, това дете упражняваше такива въздействия, които днес бихме определили като „магнетични“.
Следователно, у това дете изпъкваха най-вече качествата на сърцето, но усилени до такава степен, че пораждаха непосредствени благотворни въздействия всред околния свят.
към текста >>
Нашите тела ни дават възможността да живеем така, че нашата индивидуалност да извлича от
живот
а онези плодове, които по-късно се включват в нейното по-нататъшно развитие.
Но ако сега искаме да постигнем известна яснота относно това, как плодовете на всяко едно развитие, което осъществяваме в нашите тела, стават достояние на човешката индивидуалност, ние трябва да добавим следното.
Нашите тела ни дават възможността да живеем така, че нашата индивидуалност да извлича от живота онези плодове, които по-късно се включват в нейното по-нататъшно развитие.
Когато при смъртта имам предвид смъртта на един обикновен човек напускаме нашите тела, ние не оставяме в тях това, което нашата индивидуалност е постигнала чрез тези тела. По-късно ще видим, при какви обстоятелства може да остане нещо в телата; но по правило индивидуалността не позволява в тялото да остане нещо от това, което тя е постигнала в хода на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
За да вникнем в естеството на това израждане, нека да припомня, че според първоначалния замисъл този фантом трябваше да остане незасегнат от материалните субстанции, които човекът приема във вид на храна от минералното, растителното и
живот
инското царство.
В хода на трите години от Йоановото Кръщение в Йордан до Мистерията на Голгота телесното развитие на физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло протече по съвсем различен начин, отколкото това става при другите хора. Поради обстоятелството, че Натановият Исус беше предпазен от въздействия та на Луцифер и Ариман, стана възможно следното: А именно, че от Йоановото Кръщение в Йордан нататък понеже сега в този Исус от Назарет се намираше не някаква човешка индивидуалност, а индивидуалността на Христос настъпиха няколко съществени изменения; и най-вече, че в случая не настъпиха онези процеси, които обикновено настъпват при другите хора. Вчера ние казахме, че това, което наричаме човешки фантом, първообраза на човешкото тяло, който един вид всмуква в себе си материалните елементи, за да ги освободи по-късно при настъпването на смъртта, че в хода на общочовешкото развитие до Мистерията на Голгота, с този фантом настъпи известно израждане.
За да вникнем в естеството на това израждане, нека да припомня, че според първоначалния замисъл този фантом трябваше да остане незасегнат от материалните субстанции, които човекът приема във вид на храна от минералното, растителното и животинското царство.
фантомът трябваше да остане незасегнат! Обаче това не се получи! Защото поради влиянието на Луцифер настъпи една тясна връзка между фантома и онези сили, които човекът приема в себе си, докато напредва в своите земни инкарнации; тук имам предвид най-вече съставните части на пепелта. Следователно, главната последица от намесата на Луцифер беше тази, че в хода на общочовешката еволюция, фантомът разви едно силно привличане към съставните части на пепелта; ето защо, вместо при настъпването на смъртта да съпровожда човешкото етерно тяло, фантомът оставаше свързан с разпадните процеси. Ето какви бяха последиците от влиянието на Луцифер.
към текста >>
47.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 13. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Така и отдръпването от духовните светове, което настъпи през 19 век, е нещо напълно естествено с оглед на главното предстоящо събитие, а именно, че в хода на 20 век трябва да започне, както често сме изтъквали, една съвършено нова епоха за духовния
живот
на човечеството.
В този смисъл, хората които споделят днешното материалистично мислене, изобщо нямат представа, как, примерно, още през 18 век душите поеха по пътя към Христовия Импулс и как дори през първата половина на 19 век те не бяха изгубили реалната възможност да намерят Христовия Импулс. Обаче в края на 19 век повечето хора изгубиха този път към Христос. И това е напълно естествено, като имаме предвид, че всички ние сме в изходната точка на един съвсем нов път към Христос. Ние често сме обсъждали този нов път, който се открива пред душите, като едно бих казал обновление на Христовото Събитие. В развитието на човечеството винаги става така, че по отношение на даден процес задължително настъпва един вид упадък, преди да изгрее една нова светлина.
Така и отдръпването от духовните светове, което настъпи през 19 век, е нещо напълно естествено с оглед на главното предстоящо събитие, а именно, че в хода на 20 век трябва да започне, както често сме изтъквали, една съвършено нова епоха за духовния живот на човечеството.
към текста >>
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни
живот
и и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново.
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество.
Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
към текста >>
Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни
живот
и и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново. Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество. Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия.
Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено.
Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана!
към текста >>
Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни
живот
и беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс.
Понякога дори и на онези хора, които са вече запознати с Духовната наука, им се струва, че нашето духовно движение е нещо съвсем ново. Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество. Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено.
Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс.
Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща.
към текста >>
Обаче над християнския светоглед, над самия християнски
живот
непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
Ако се абстрахираме от факта, че през последните години духовните стремежи на Запада действително се обогатиха от идеите за реинкарнацията и Кармата, ако се абстрахираме от плодотворното влияние на учението за повтарящите се земни животи и неговото значение за цялата еволюция на човечеството, трябва да кажем, че по отношение на всичко останало, пътищата в духовния свят, които са близки до нашите теософски пътища*49, далеч не са нещо ново за западното човечество. Само че онзи, който се стреми да напредне в духовния свят по днешните пътища на теософията, остава донякъде озадачен от начина, по който хората са изучавали теософията например през 18 век. Именно в тези области, в Баден, и по-точно във Вюртенберг, през 18 век хората са се занимавали изключително много с теософия. Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс.
Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив.
И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана! Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет.
към текста >>
Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския
живот
никога не е била прекъсвана!
Обаче никъде не е ставало дума за повтарящите се земни животи и поради тази причина цялото поле на теософската работа остана, така да се каже, затъмнено. Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд.
Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана!
Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща. Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие. Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление. Срещу подобен извод се изказва и самата история.
към текста >>
Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския
живот
през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща.
Поради отсъствието на ясно учение за повтарящите се земни животи беше помрачен дори и погледа на тези, които все пак бяха в състояние да проникнат в дълбоките окултни връзки между света и Христовия Импулс. Обаче над християнския светоглед, над самия християнски живот непрекъснато се издигаше нещо като теософски стремеж, теософски порив. И този теософски стремеж се намесваше навсякъде, дори и във външните екзотерични пътища на хората, които не успяваха да стигнат по-далеч от едно формално съжителство с другите християни. Но ако си припомним личности като Бенгел и Етингер, хора, които разгърнаха дейността си във Вюртенберг, и които съвсем по своему понеже им липсваше идеята за реинкарнациите стигнаха до най-висшите възгледи за еволюцията на човечеството, доколкото тя е свързана с Христовия Импулс, ние ще установим, че теософският стремеж далеч не им беше чужд. Ако обобщим всичко това, трябва да кажем следното: основната нишка на теософския живот никога не е била прекъсвана!
Ето защо в предговора, написан от Роте към едно съчинение върху теософския живот през 18 век, отпечатано в 1847 година, се съдържат много верни неща.
Самият Роте е преподавател близо до Карлсруе, в Хайделбергския университет. Той казва: „Всъщност това, към което се стреми теософията, трудно може да бъде разбрано от нейните по-ранни представители... но достатъчно ясно е, че в досегашния си път тя не може да се издигне до някакво научно равнище и, следователно, до някакво по-широко въздействие. Лесно е обаче да се направи прибързаният извод, че от научна гледна точка тя е едно случайно и временно явление. Срещу подобен извод се изказва и самата история. Тя напомня, че това загадъчно явление никога не е можело да си пробие път, но независимо от всичко, е възниквало отново и отново, поддържано в различните си форми от една непресъхваща традиция.“
към текста >>
После обаче потокът на теософския
живот
е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен
живот
, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа.
И така, ние виждаме, как теософията се явява като една плаха надежда за хората, които все пак са се докоснали до старата теософия от 18 век.
После обаче потокът на теософския живот е бил затрупан от материализма на 19 век, и едва чрез това, което сега можем да приемем като изгрева на една нова епоха, ние се доближаваме до реалния духовен живот, и то под една такава научна форма, която, общо взето, може да бъде разбрана от всяко сърце, от всяка душа.
Деветнадесетият век напълно изгуби разбирането на нещо, което например теософите от 18 век все още притежаваха, и което те наричаха „централно сетиво“. От Етингер, който е живял тук наблизо, в Мурбах, знаем, че за известно време той е бил ученик на един съвсем примитивен човек от Тюринген, за когото учениците му твърдели, че притежавал това, което се наричало централно сетиво. Но какво е представлявало това централно сетиво за онова време? То не е представлявало нищо друго, освен това, което днес възниква у всеки човек, който най-строго и с желязна енергия следва препоръките, които Вие откривате в моята книга „Как се постигат познания за висшите светове? “ Общо взето, става дума за това, което този прост, примитивен човек, на име Фьолкер, е притежавал, и което му е помогнало да утвърди в Тюринген една интересна за тогавашното време теософия, която е оказала влияние и върху Етингер.
към текста >>
Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен
живот
, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен
живот
, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос. Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“.
Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен
живот
, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
Или с други думи: Доколкото идеята за спасението е нещо, на което човекът може да отговори по чисто психологически пътища, не съществува никакво отношение към Христос. Обаче който проникне по-дълбоко в мировите тайни, скоро ще открие, че ако някой смята постигането на най-висшия човешки идеал в сегашната степен от Земното развитие за нещо, което е възможно единствено чрез някакъв вътрешен напредък на душата, тогава той фактически прекъсва своята връзка с Макрокосмоса; в този случай той има пред себе си Макрокосмоса като един вид природа, а вътрешното душевно развитие като нещо, протичащо успоредно с него; обаче връзката между двете остава непостижима. Точно тук лежи ужасяващата гротескност в развитието на 19 век, че това, което се нуждае от свързване Микрокосмосът и Макрокосмосът продължава да е раздвоено и разпокъсано. Ако това не беше се случило, тогава нямаше да възникнат и всички онези недоразумения, които от една страна са свързани с името „теоретичен материализъм“, а от друга страна с името „абстрактен идеализъм“. Помислете само, как разделянето на Микрокосмоса и Макрокосмоса доведе до там, че хората, които не обръщаха голямо внимание на вътрешния душевен живот, стигнаха до там, да причислят вътрешния душевен живот, както и външното тяло към Макрокосмоса, за да пренесат после всичко това в областта на материалните процеси.
Другите, които бяха убедени в съществуването на един вътрешен живот, постепенно изпаднаха в абстракции що се отнася до всичко, което в крайна сметка беше от значение само за човешката душа.
към текста >>
В екзотеричния
живот
човекът изобщо не знае какво става около него.
В екзотеричния живот човекът изобщо не знае какво става около него.
Той е като щраус, заровил главата си в пясъка и не различава процесите около себе си. Но когато човекът беше посвещаван в Мистериите, пред неговия свръхсетивен поглед се откриваха последиците на човешките чувства. Само през 19 век можеше да се случи, някой да изказва становище като следното: Човешките слабости и грехове са негова лична работа; спасението също. Ето защо Христос може да съществува само като едно душевно събитие.
към текста >>
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки
живот
, а в областта на Кармата.
Тук съществува, разбира се, и една друга възможност за обяснение на фактите: да разглеждаме причините за човешките грешки и слабости като нещо, което лежи не в рамките на индивидуалния човешки живот, а в областта на Кармата.
И няма абсолютно никаква възможност, едно събитие, което не е историческо, какъвто е случаят с влиянието на Луцифер през древната Лемурийска епоха, да бъде отстранено от света чрез някакво човешко действие! От една страна намесата на Луцифер означаваше за човечеството едно голямо благодеяние, понеже човекът се превърна в свободно същество; от друга страна обаче, той трябваше да заплати своя напредък с това, че сега вече той можеше да се отклонява от пътя на доброто и правилното, както и от пътя на истината. Това, което настъпва в хода на инкарнациите, е работа на Кармата. Обаче всичко онова, което Макрокосмосът вложи в Микрокосмоса, всичко онова, което луциферическите сили дадоха на човека, е нещо,с което той не може да се справи сам. И за да се справи, той има нужда от един обективен факт!
към текста >>
Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно
живот
ът на отделните планети е произлязла от т.н.
Но след като човекът изгуби първоначалната си връзка с Боговете, какво можеше да види той в областта на материалния свят? Успоредно с потъването си в материята, човекът изгуби и своя поглед за духовните светове. Изчезнаха и последните следи от древното ясновидство, така че накрая човекът се оказа попаднал в една природа, която беше напусната от Боговете! Пред човешкия поглед вече се разстилаше един чисто материален свят. И по отношение на този материален свят човекът не можеше да поддържа каквато и да е вяра, включваща в себе си обективната сила на Христовия Принцип.
Възгледите от 19 век, според които нашата Слънчева система респективно животът на отделните планети е произлязла от т.н.
Кант-Лапласова мъглявина, доведоха до там, че хората започнаха да разглеждат целия свят като един конгломерат от атоми, и за материалистичното естествено-научно мислене би представлявало истинско безумие да търси всред този конгломерат от атоми какъвто и да е Христос. В един такъв мироглед нямаше никакво място за Христовото Същество; такъв мироглед по начало изключва каквото и да е духовно присъствие. И ние трябва да сме наясно, че ако някой повярва във Възкресението, фактически той е длъжен да разруши цялата си дотогавашна представа за света. Да, целият този образ на света, който постепенно се утвърди в главите на хората, показва как те бяха напълно лишени от възможността да проникват със своето мислене в живата същност на природните факти.
към текста >>
Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния
живот
, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят.
И ако сега аз говоря по този начин, това съвсем не е някаква осъдителна критика. Рано или късно трябваше да се стигне до там, природата да бъде опразнена от Боговете и от Духа! Защо? Защото човекът трябваше да обхване външната природа с помощта на едно ясно и абстрактно мислене, какъвто беше случаят с Коперник, Кеплер и Галилей. Да, тази мисловна тъкан трябваше да прорасне в съзнанието на хората и да ги доведе до нашата епоха на техниката, на машините.
Но от друга страна беше необходимо още нещо, а именно: Тази епоха трябваше да получи един заместител на това, което не можеше да съществува в екзотеричния живот, един заместител на това, че за земния човек стана невъзможно да намира непосредствения път към духовния свят.
Защото ако хората биха могли да намират пътя към духовния свят, те неизбежно биха намирали и пътя към Христос, както това ще става през следващите столетия. Ето защо трябваше да има един заместител.
към текста >>
Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния
живот
настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове.
Докато хората знаеха, че то е едно живо доказателство за това, че материята не е просто само материя, и че има ритуали, чрез които към материята може да бъде прибавен и Духът, докато знаеха, че това проникване на материята с Духа е същевременно и едно проникване с Христос, какъвто е случаят с причастието, те го приемаха без никакви спорове. Но след като материализмът завладя съзнанието на хората и те престанаха да разбират какво лежи в основата на причастието, започнаха и споровете: Дали хлябът и виното са само символи на божествения свят, или дали в тях се влива една реална божествена сила. Накратко: В началото на новото време възникнаха всички онези спорове, които за внимателния наблюдател не означават нищо друго, освен че хората са изгубили първоначалното си разбиране по този въпрос. За хората, които копнееха да се приближат към Христос, причастието беше един прекрасен заместител на езотеричния път, по който те не бяха в състояние да поемат, така че в причастието те можеха да постигнат едно действително сливане с Христос. Но всички неща си имат своето време.
Несъмнено, както е вярно, че по отношение на духовния живот настъпва една съвършено нова епоха, не по-малко вярно е, че пътят към Христос, който беше правилен в продължение на стотици години, ще си остане такъв и през следващите векове.
Обаче нещата неусетно се променят, взаимно се проникват и това, което по-рано е било правилно, постепенно ще се превърне в нещо друго, когато хората ще са узрели за промяната.
към текста >>
Християнството никога не е свързвало изгряването на Христовия Импулс с някаква забележителна точка на Земното кълбо, а винаги и с голяма сериозност е напомняло, че носителят на Христос е бил роден в една
живот
инска ясла в обкръжението на бедни пастири.
А после образованите хора прибягнаха до следния образ: Откакто съвременният мироглед се разшири, тези неща вече се обясняваха така, сякаш едно от най-забележителните художествени произведения се изнася на някаква малка сцена в провинциален театър, а не на голямата сцена в столичния град. Събитията от Палестина се представяха на хората понеже Земята е едно микроскопично небесно тяло както голямата световно-историческа драма се представя на малката сцена в провинциалното градче. Обаче ние, казваха образованите хора, никога не бихме могли да си представим подобно нещо, именно защото Земята е едно микроскопично небесно тяло в сравнение с Космоса! Когато чуваме подобно твърдение, то изглежда умно, но само на пръв поглед. Защото християнството никога не е твърдяло това, което тук правилно се оборва.
Християнството никога не е свързвало изгряването на Христовия Импулс с някаква забележителна точка на Земното кълбо, а винаги и с голяма сериозност е напомняло, че носителят на Христос е бил роден в една животинска ясла в обкръжението на бедни пастири.
Християнската традиция е потърсила не само малката Земя, но и едно съвсем скрито нейно място, за да отбележи там раждането на Христос. И така, християнството още в самото си начало е дало отговор на въпроси те, които след време щяха да бъдат поставени от бъдещите образовани поколения, само че те не ги разбраха, понеже изгубиха всякакъв усет за величествените образи от Евангелията и за живата сила, която бликаше от тях.
към текста >>
48.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
По същия начин и
живот
ното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб!
Ако си припомните съответните лекционни цикли, Вие ще се убедите, че тук, в християнското посвещение, нещата не протичат така, както в онова неправилно посвещение, за което стана дума в първата лекция от този цикъл; тук на първо място се акцентира върху всеобщите човешки чувства, които след време довеждат до имагинацията, представляваща „Измиването на нозете“. Следователно, ученикът не започва с интензивни имагинации върху образи от Евангелието на Йоан, а се стреми, и то за продължително време, да живее с определени чувства и усещания. Аз често съм прибягвал до примера с растението, което израства от минералната почва, което се изхранва от веществата на минералното царство и въпреки това се издига над него като едно по-висше същество, отколкото е минералът. И ако сега това растение би могло да говори и да усеща, то би трябвало да се преклони пред минералното царство и да каже: Наистина в рамките на мировата закономерност аз съм било предопределено за една по-висша степен от твоята, братко минерале, обаче самата възможност да съществувам, аз дължа на теб. Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб.
По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб!
И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е. онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят. Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му.
към текста >>
онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както
живот
ното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят.
Наистина в градацията на съществата ти заемаш по-ниско място, но именно на теб, по-низшето същество, аз дължа моето съществувание и затова смирено се прекланям пред теб. По същия начин и животното би трябвало да се преклони пред растението, въпреки че то е по-низше същество от него, и да каже: На теб аз дължа моето съществувание; признавам го и смирено се прекланям пред теб! И така всяко същество, издигащо се на по-висока степен, би трябвало да се преклони пред другите, намиращи се на по-ниска степен, защото то съществува благодарение на тях. И който изцяло се проникне от чувството за смирение пред по-низшите същества, който подчини себе си на това чувство и се остави под неговото въздействие месеци и дори години наред, той ще види как то обхваща целия му организъм и го пронизва до такава степен, че накрая той започва да изживява метаморфозите на това чувство под формата на една имагинация. И тази имагинация се състои именно в Измива нето на нозете, т.е.
онази сцена от Евангелието на Йоан, когато Христос, който е главата на дванадесетте, коленичи пред тези, които тук, в йерархията на физическия свят стоят по-ниско от него, и смирено признава, че дължи възможността за своето издигане тъкмо на тях, които стоят по-ниско от него, и сякаш казва: Както животното дължи своето съществувание на растението, така и аз дължа на вас всичко онова, което можах да стана в условията на физическия свят.
Всеки човек, който изпълва себе си с това чувство, стига не само до имагинацията за Измиването на нозете, но изпитва и едно съвсем определено чувство, чувството, като че ли вода облива нозете му. Ученикът може да изпитва това усещане седмици наред и в този случай то би представлявало един външен признак, колко дълбоко се отпечатват в нашите тела такива общочовешки чувства, които в същото време извисяват човека високо над самия него.
към текста >>
Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му
живот
.
Днес това изживяване е по силите на изключително малък брой хора. Обаче от сега нататък, започвайки от средата на сегашното столетие и отивайки към следващите столетия, все повече хора ще имат следното изживяване: Да си представим, че човекът извършва една или друга постъпка. Тогава той ще размисли, ще се вгледа в това, което е извършил и пред него ще се появи, като един вид сънищен образ, неговата собствена постъпка. Всичко това ще поражда у него едно изключително впечатление. Той ще си каже: Аз не бих могъл да допусна, че съм изправен пред един спомен за нещо, което вече съм извършил; и въпреки това, нещата изглеждат така, сякаш се отнасят до мои лични изживявания.
Всичко това ще застава като един сънищен образ пред човека, имащ непосредствено отношение към душата му, но той няма да си спомня, дали той действително е извлечен от досегашния му живот.
Ако е вникнал в антропософските истини, човекът ще разбере за какво става дума; другата възможност е да изчака срещата си с антропософията, защото едва тогава той ще стигне до едно истинско обяснение на нещата. Обаче антропософът ще знае: Това, което сега ти виждаш като една последица от твоите действия, е всъщност един образ, който ще се разгърне заедно с теб през следващите години; ти просто предварително виждаш кармическото изправяне на твоите действия! Да, започва епохата, в която хората и то още в мига на своите постъпки и действия -, ще имат едно предчувствие, или може би направо един ясен образ, едно усещане за кармическото изправяне на всичко онова, което те мислят, чувствуват или вършат.
към текста >>
Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един
живот
в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване.
През следващите епохи, когато хората търсеха Христос по пътя, за който стана дума вчера, всичко беше замислено така, сякаш предстои една първоначална, бих казал, детинска подготовка. Ето защо човечество то не биваше да бъде запознавано с нещо, което само би го объркало и за което то още не беше дозряло: С непосредствените опитности за преражданията. И така, ние виждаме, как в продължение на две хилядолетия християнството се развива без да се обръща никакво внимание върху учението за преражданията. В тези лекции ние посочихме огромната разлика между будизма и идеята за реинкарнациите, която съществува като нещо напълно самопонятно в западното съзнание.
Наистина, тази идея все още крие в себе си доста недоразумения, но дори и да я проследим в онази нейна форма, в която я срещаме у Лесинг или у психолога Дросбах, ние лесно ще установим, че за европейското съзнание учението за преражданията е нещо, което засяга цялото човечество, докато при будизма това учение засяга само индивида: Как той преминава от един живот в друг и как може да се освободи от жаждата за съществуване.
Докато ориенталецът превръща това, което му е дадено като учение за преражданията в една истина за неговото индивидуално спасение, Лесинг, например, смяташе за важно нещо съвсем друго: Как може да напредва цялото човечество? И за себе си той направи следния извод: В хода на общочовешката еволюция ние трябва да разграничим отделни епохи. И във всяка от тях, на човечеството се дава нещо ново. Ако проследим историята, ние ще видим как в хода на нейното развитие периодически настъпват нови и нови културни постижения. И как бихме могли да говорим за едно истинско развитие на цялото човечество, пита Лесинг, ако една душа има възможност да живее само в една или друга епоха?
към текста >>
Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този
живот
!
Занапред в човешката природа ще възникнат нови сили и тяхното действие ще се изразява в това, че след постигането на определена възраст, ако даден човек има вярна представа за своя Аз, той ще усеща примерно следното: Тук в мен има нещо, което аз трябва да разбера. И това усещане ще обхваща все повече и повече хора. През миналите епохи, колкото и хората да проявявах интерес към своите личности, това съзнание, за което сега става дума, все още несъществуваше. Занапред то ще се прояви приблизително по следния начин: Ето, сега аз усещам нещо в себе си, което е свързано с моя истински Аз.
Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този живот!
И тогава човек или ще разбере това, което действува по този начин, или няма да го разбере. Той ще може да го разбере, само ако е вникнал в истините на антропософията. Тогава той ще знае: Това, което сега аз чувствувам като нещо чуждо, се дължи на обстоятелството, че то е свързано с моя Аз, който идва от миналите прераждания. У хората, които не могат да стигнат до подобно обяснение, усещането ще бъде изключително подтискащо, ще пробужда страх и ужас. Тези усещания, които вече не са теоретически съмнения, а истински заплашват душата, ще бъдат премахнати от антропософското познание, което учи, че всички ние ясно трябва да си представим: Да, моят сегашен живот е разпрострян над много от предишните ми животи на Земята!
към текста >>
Тези усещания, които вече не са теоретически съмнения, а истински заплашват душата, ще бъдат премахнати от антропософското познание, което учи, че всички ние ясно трябва да си представим: Да, моят сегашен
живот
е разпрострян над много от предишните ми
живот
и на Земята!
Но странно то изобщо не отговаря на нищо от моя опит, който съм натрупал в този живот! И тогава човек или ще разбере това, което действува по този начин, или няма да го разбере. Той ще може да го разбере, само ако е вникнал в истините на антропософията. Тогава той ще знае: Това, което сега аз чувствувам като нещо чуждо, се дължи на обстоятелството, че то е свързано с моя Аз, който идва от миналите прераждания. У хората, които не могат да стигнат до подобно обяснение, усещането ще бъде изключително подтискащо, ще пробужда страх и ужас.
Тези усещания, които вече не са теоретически съмнения, а истински заплашват душата, ще бъдат премахнати от антропософското познание, което учи, че всички ние ясно трябва да си представим: Да, моят сегашен живот е разпрострян над много от предишните ми животи на Земята!
към текста >>
Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с
живот
целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало.
И тогава вече хората ще проумеят, какво точно ще означава за тях да усещат връзката с Христовия Импулс.
Защото именно Христовият Импулс е този, който ще изпълни с живот целия поглед към миналото, цялата сфера на нашето минало.
Хората ще усетят: Ето, там беше тази инкарнация, после настъпи другата инкарнация; а ще дойде време, когато те ще са вътрешно сигурни, че от определен момент нататък, Христовият Импулс вече е проникнал в планетарното тяло на Земята. Хората ще откриват и такива свои инкарнации, които са станали преди Мистерията на Голгота. И това изчистване на ретроспективния поглед чрез Христовия Импулс ще бъде необходимо на хората, за постигнат, бих казал, едно доверие в бъдещето; всичко това ще стане една необходимост, ще се превърне в една помощ, на която човек ще може да разчита през следващите си инкарнации. Рано или късно, тази промяна в душевната организация на човека, ще настъпи. И за своя изходна точка тя ще има онова събитие, което започна през 20 век, и което ние бихме могли да наречем един вид второ Христово Събитие, позволяващо на хората с нови и по-висши душевни способности да виждат Господаря на Кармата.
към текста >>
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в
живот
а между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
За да донесе спасение на човека, първото Христово Събитие трябваше да стане в условията на физическия свят; по същия начин, за да разполага с ясен и непомрачен поглед в свръхсетивния свят, респективно, за да разполага с образното изживяване на Христовото Събитие, което ще бъде възможно през 20 век, съответната подготовка трябва да се извърши тук, в условията на физическия свят. Защото ако способностите за образно виждане на Христовото Събитие се пробудят у човека, без той да е подготвен, тогава той няма да разбере нищо. Напротив, в този случай Господарят на Кармата ще застане пред него като едно страшно наказание. За да разбере напълно това, което вижда, човекът трябва да бъде подготвен. Ето защо нашата епоха се нуждае от разпространяването на антропософските истини: Те са необходими за онази подготовка в условията на физическия свят, която ще позволи образното виждане на Христовото Събитие и това може да стане както на физическия план, така и на по-висше равнище.
Хората, които не успеят да се подготвят в условията на физическия свят и преминат неподготвени в живота между смъртта и новото раждане, ще трябва да изчакат някоя от следващите си инкарнации, за да постигнат чрез Антропософията разбиране за Христос.
Обаче следващите три хилядолетия ще предоставят на хората достатъчно възможности, за да минат през една такава подготовка. Тази е и целта на цялото антропософско развитие: да пробуди у хората онези сили, чрез които те напълно да се вживеят в това, което трябва да дойде.
към текста >>
В хода на
живот
а му винаги настъпва един точно определен момент на внезапно и забележително преобразяване.
Благодарение на един закон, който ще бъде разискван и доказан в следващите ми лекции, ние можем да посочим следната особеност, която е характерна за този Бодисатва: когато се преражда а той непрекъснато се преражда в хода на столетията действията от по-късните му години са твърде различни от това, което той върши по време на своята младост.
В хода на живота му винаги настъпва един точно определен момент на внезапно и забележително преобразяване.
Или направо казано: Хората виждат, как тук или там живее едно повече или по-малко надарено дете, у което изобщо не се забелязват някакви признаци, че то има да свърши нещо много важно за бъдещата еволюция на човечеството. Никой не разкрива с такава плахост в своята младост и в своите ранни детски години, кой е той всъщност това установява окултното изследване -, както онзи, който трябва да се въплъти като един Бодисатва. Защото за един вече въплътен Бодисатва винаги настъпва един точно определен момент на пълно преобразяване.
към текста >>
Този факт никога не е ясен в младежките години на
живот
а; ясният признак е именно този, че по-късните години съвсем не приличат на младежките години.
Когато една индивидуалност се въплъщава в миналите епохи, например Мойсей, това е нещо съвсем различно от случая с Христовата Индивидуалност, където другата индивидуалност, тази на Исус от Назарет, трябваше да напусне своите тела и да ги предостави на Христовата Индивидуалност. При Бодисатва ще бъде така, че също ще настъпи един вид „смяна“, но все пак индивидуалността на „носителя“ остава по някакъв начин съхранена; докато през миналите епохи да си представим например патриарсите въпросната индивидуалност, имаща за задача да достави нови сили за общочовешката еволюция, трябваше да се потопи в телата на „носителя“ с такава сила, че съответният човек задължително изживяваше едно могъщо преобразяване на своята душа. Това преобразяване настъпва особено отчетливо между тридесетата и тридесет и третата година. И винаги става така, че никога не може да се знае предварително, т.е. преди да е настъпило въпросното преобразяване, дали именно това човешко тяло ще бъде завладяно от Бодисатва.
Този факт никога не е ясен в младежките години на живота; ясният признак е именно този, че по-късните години съвсем не приличат на младежките години.
към текста >>
Защото Христос би постигнал целите на своето развитие дори ако би следвал един път, който се намира високо, високо над областта, в която протича човешкия
живот
.
Когато човекът беше стигнал до най-долната точка на своя път, той изпита потребност от един мощен импулс, който да го поведе в обратна посока. И това можа да стане само поради факта, че онова Същество от висшите Йерархии, което наричаме Христос, взе едно важно решение във висшите светове, от което то впрочем нямаше нужда с оглед на своето лично развитие.
Защото Христос би постигнал целите на своето развитие дори ако би следвал един път, който се намира високо, високо над областта, в която протича човешкия живот.
В този случай Христовото Същество, така да се каже, би подминало човечеството, би го подминало там горе, в духовните светове.
към текста >>
49.
11. БЕЛЕЖКИ
GA_131 От Исус към Христос
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен
живот
на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният
живот
на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
Ето защо, през 1856, в своята „Антропология“, Емануил Херман Фихте, син на Йохан Готлиб Фихте, обобщава: „Накрая цялата антропология се свежда до всестранно обоснования факт, че според същинската си природа, както и в източниците на своето съзнание, човекът принадлежи към един надсетивен свят.
Сетивното съзнание и възникващата чрез него феноменология на света, както и целият сетивен живот на човека, нямат никаква друга стойност, освен че предоставят арената, на която се осъществява надсетивният живот на Духа... Крайният резултат на антропологията е антропософията.“
към текста >>
Като първа задача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния
живот
.
Впрочем понятието „антропософия“ срещаме още през 1575, двадесет и една година преди „Psychologia anthropologica“ на Гасман, когато в Базел е публикувано съчинението „De Magia Veterum“.
Като първа задача на Антропософията в 16 век се разглежда одухотворяването на естествените науки и социалния живот.
към текста >>
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща
живот
а чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата,като форма на
живот
, тя присъства в самия човек“.
Основният стремеж на антропософски-ориентираната Наука за Духа е да стигне един всеобхватен „образ на света и човека“. Антропософията не е догматично учение, което предопределя характера на въпросите, както и начина за тяхното разрешение.
„Тя няма нищо общо с мъртвото, абстрактно познание... а като живо познание, тя обхваща живота чрез самия него; тя се влива в човека не просто под формата на мисли или като резултат от едно или друго наблюдение, а като живителна кръв за душата,като форма на живот, тя присъства в самия човек“.
към текста >>
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия
живот
.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления.
За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „
живот
а“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
Типичен пример в това отношение е загатнатото още през 1909 „учение за сетивата“. В него виждаме как Рудолф Щайнер придава стойност не на случайните резултати от едно или друго духовно изследване, а на екзактното описание, проследяващо прехода от „обикновените“ сетивно-физически факти към несетивно-духовните явления. За него вярната и точна представа за човешките сетива като необходими „органи“, с чиято помощ човек възприема и осъзнава света, е решителната крачка, издигаща обобщенията от неговата „Философия на свободата“ в сферата на духовно-практическия живот.
Към „досегашните“ пет сетива, той прибавя други седем, свързани с възприемането на „живота“, „движението“, „равновесието“, „топлината“, „словото“, „мисълта“ и „Азът“.
към текста >>
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
живот
инско“.
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско“.
към текста >>
През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен
живот
, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога.
Щайнер, през средата на 13. век настъпва един кратък период, през който дори и най-големите посветени изгубват достъпа до духовния свят и се ограничават до това, което може да бъде постигнато чрез спомените. Този период, свързан със „затъмнение“ на духовните светове, е бил необходим като подготовка за следващата интелектуалистична епоха. Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота.
През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога.
„Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма. Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира. В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация. ... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки.
към текста >>
Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха
живот
а си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира.
Точно тогава става и посвещението на Кристиан Розенкройц (1378-1484). „Тази индивидуалност вече беше инкарнирана по времето, когато се извърши Мистерията на Голгота. През следващите си инкарнации, подготвяйки се за своята мисия, тя разви един душевен живот, изпълнен с копнеж и всеотдайност към Бога. „Посвещението се извършва в „едно място от Европа, за което все още не трябва да се говори“; то протича всред един „колегиум от 12 индивидуалности“, които са представители на цялата атлантска и следатлантска мъдрост. Връхната точка на посвещението се изразява в един вид повторение на Събитието от Дамаск.“ ... „В продължение на няколко седмици тринадесетият възпроизвежда цялата мъдрост, която той е получил от 12-те, обаче в съвършено нова форма.
Тази форма беше дадена сякаш от самия Христос.“ ... „Тринадесетият умря сравнително млад, а 12-те посветиха живота си на задачата да запазят в имагинации всичко онова, което им откри тринадесетият.“ ... „Етерното тяло на Кристиан Розенкройц остава съхранено и в последствие пронизва етерното тяло на 13-ия, който продължава да се инкарнира.
В екзотеричен смисъл тази инкарнация се отбелязва като Кристиан Розенкройц, а в езотеричен смисъл с това име се свързва и предишната инкарнация. ... След завръщането на тази индивидуалност от Ориента, започва същинската работа на розенкройцерите; това са най-напредналите ученици, които той събира около себе си... Важно е да се отбележи, че носителят на тази инспирация никога не е трябвало да бъде посочван външно, за да бъдат избегнати както фанатичното преклонение, така и астралните атаки. Едва след 100 години е можело да се говори за неговата инкарнация. Една от тези инкарнации е била тази на граф фон Сен-Жермен... Днес (1911 г.) той отново е инкарниран.“
към текста >>
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния
живот
, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен
живот
на човешкото същество.“
Както е записано в „Принципите“ на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че „днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество.“
към текста >>
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци“ и „душевни конфликти“ в
живот
а на конкретни личности.
Написани са между 1910 и 1913; представляват сценично изобразяване на „съдбовни сблъсъци“ и „душевни конфликти“ в живота на конкретни личности.
Премиерите им са осъществени в Мюнхен под ръководството на самия Рудолф Щайнер. Днес те са включени като редовни представления в Гьотеанума, Дорнах.
към текста >>
*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски лекар и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния
живот
“.
*15. Густав Виденман, 1812-1876, немски лекар и философ „Размисли върху безсмъртието като повторение на земния живот“.
към текста >>
От „биологична“ гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен
живот
, независимо от законите на физическото тяло.
От „биологична“ гледна точка, ясновидството е свързано със световно-историческата тенденция на човешкото етерно тяло да се „разширява“; то вече не се покрива с очертанията на физическото тяло и се стреми да води свой собствен живот, независимо от законите на физическото тяло.
Ето защо все повече хора ще имат опитности „вън“ от своето физическо тяло. Този прост факт е в основата на опасно и епидемично нарастващите „екстрасензорни“ феномени, които днес биват обяснявани по съвсем произволен, високомерен и дилетантски начин. Тяхното истинско обяснение може да бъде обект единствено на свръх-сетивното познание.
към текста >>
век Флавий Филострат написва неговата биография „
Живот
ът на Аполоний от Тиана“. Р.
*23. Аполоний от Тиана: съвременник на Христос, умира в 100 г. сл. Хр. в Ефес. Неопитагорейски философ и чудотворец в Мала Азия. През 3.
век Флавий Филострат написва неговата биография „Животът на Аполоний от Тиана“. Р.
Щайнер отново говори за него в лекцията си от 28. Март 1921, в „Отговорността на човека за мировото развитие“ (Събр. Съч. №203).
към текста >>
9. Ангели Духове на Здрача /Синове на
Живот
а/
9. Ангели Духове на Здрача /Синове на Живота/
към текста >>
50.
Съдържание
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния
живот
: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
Вътрешните аспекти на Старото Слънце второто планетарно въплъщение на Земята.
Зад топлината е скрита жертвата на определени Същества Двата полюса на душевния живот: безкористното себе заличаване пред висшите светове и апотеозът на своеволието Окултна характеристика на „въздуха" Архангелите като създатели на светлината Възникване на „пространството" -Христос като космически екстракт на милостта и състраданието.
към текста >>
Смъртта в минералното, растителното,
живот
инското и човешкото царство Мистерията на Голгота като условие за постигане на Азово съзнание.
Вътрешните аспекти на Земята четвъртото планетарно въплъщение на нашата планета. Удивлението като източник на човешкото познание Жертвената субстанция на свръхестествените Същества. Огънят като видим израз на свръхсетивното жертвоприношение.
Смъртта в минералното, растителното, животинското и човешкото царство Мистерията на Голгота като условие за постигане на Азово съзнание.
към текста >>
51.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в
живот
инското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
И така, заставайки пред ужасяващата пустота, ние все пак бихме могли да не се заблудим и, бих казал, да не се сгромолясаме в бездната, ако внесем там определено съдържание, определена сила. Когато се приближаваме до тази ужасяваща пустота след известна подготовка, каквато например предлага моята книга „Как се постигат познания за висшите светове?
", или чрез други самостоятелни упражнения, и навлезем в един свят, който е опразнен от всичко, което бихме могли да си представим, когато заживеем в този свят, тогава ние, бих казал, просто „влизаме" в Стария Сатурн и най-напред срещаме там определени свръхсетивни Същества, само че те по нищо не приличат на процесите и съществата, които ние виждаме в животинското, растителното и минералното царство; те обитават един съвсем друг свят, лишен от облаци, лишен от светлина, лишен от звуци, и според нашата терминология, това са Духовете на Волята или Престолите11.
Тези Духове на Волята застават пред нас като една почти осезаема реалност и за тях бихме могли да кажем: Те са като един бушуващ океан от смелост!
към текста >>
52.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Вече казах: Старият Сатурн беше съставен от топлина, но за да стигнем до истинското разбиране на нещата, ние имаме нужда не от външни, материалистически понятия защото „топлина" е именно такова понятие, а от понятия, извлечени от самия душевен
живот
, от моралния, изтъкан от мъдрост душевен
живот
.
Вече казах: Старият Сатурн беше съставен от топлина, но за да стигнем до истинското разбиране на нещата, ние имаме нужда не от външни, материалистически понятия защото „топлина" е именно такова понятие, а от понятия, извлечени от самия душевен живот, от моралния, изтъкан от мъдрост душевен живот.
Никой не може да формулира „топлината", ако не може да си изгради представа не само за жертвената готовност на свръхсетивните Същества, но и за самата субстанция на саможертвата. Не да задържиш най-доброто от себе си за свои лични цели, а да го пожертвуваш заради благото и спасението на целия свят, да го пожертвуваш с готовност и радост пред олтара на света! Ето с каква душевна нагласа трябва да изграждаме своите живи представи, ако действително искаме да проникнем в процесите, които се разиграват зад топлината.
към текста >>
Това са поначало двата основни полюса на душевния
живот
: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна.
Който никога не може да породи у себе си подобна безкористна всеотдайност, той не може да се издигне до висшето познание. А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието!
Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна.
Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание. В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>
В обикновения
живот
своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
А какво е противоположното настроение? Своеволието, апотеозът на своеволието! Това са поначало двата основни полюса на душевния живот: безкористното себе-заличаване пред висшите светове от една страна, и апотеозът на своеволието от друга страна. Това са две огромни, колосални противоположности. Своеволието винаги действува умъртвяващо върху висшето познание.
В обикновения живот своеволието се проявява като предразсъдък, а предразсъдъците винаги разрушават висшите цели, които би могъл да си постави всеки човек.
към текста >>
Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен
живот
.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително.
Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот.
Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея. Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот. Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце.
към текста >>
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен
живот
.
Сега ние знаем какво означава твърдението, че Старото Слънце се състои от въздух. Сега ние знаем, че когато Духовете на Мъдростта предоставят на Космоса своята собствена същност, външно погледнато, всичко това застава пред нас като „въздух". Но ясновиждащият поглед открива на Старото Слънце и нещо друго, нещо забележително. Ние бихме могли да си изградим една още по точна представа за тази космическа добродетел на себе-раздаването като изхождаме направо от нашия душевен живот. Нека да се опитаме, ако ми позволите този израз, да „сгъстим" току-що описаното чувство, което поражда у нас тази космическа добродетел на себе-раздаването и да го „подсилим" с една идея.
Естествено, тук не става дума за някаква „научна" идея; Вие най-добре ще разберете какво точно имам предвид, ако си представите въздействието на една художествена творба; ако си представите как художникът например е увлечен от идеята да постигне определени цветове и форми, и как всичко това напира към външния свят, за да започне там свой собствен живот.
Основното в тази космическа добродетел на себе-раздаването е, че самата тя е продуктивна. Ако даден човек бъде озарен от една добра идея, той веднага получава усещането, че тази идея може да послужи за благото на целия свят, че тази идея може да бъде представена в една или друга художествена творба и т.н. Ето от какви сили беше пронизан въздухът през епохата на Старото Слънце. Да, ако успеем да си представим творческата идея в главата на художника и как тя потъва в субстанцията на физическия мозък ако успеем да стигнем до тази представа независимо от всички останали подробности -, тогава ние ще сме съвсем близо до духовната същност на въздуха. Съвсем ясно е, тази жива, творческа продуктивност на въздуха през епохата на Старото Слънце се оказа от голяма важност за по-нататъшната еволюция.
към текста >>
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа
живот
а в цялата планетарна сфера на Слънцето.
Нека да повторя още веднъж: Престолите коленичат пред Херувимите, а към тяхната саможертва, сякаш танцувайки във въздуха, се спускат Духовете на Мъдростта; после те потъват в дълбоко съзерцание пред това, което виждат, че се разиграва в центъра на Слънцето, очите им бавно се отварят за димния стълб, издигащ се над саможертвеното приношение; накрая димният стълб се разнася по всички посоки и се превръща в огромна кълбовидна маса, от чиито повлекла изникват фигурите на Архангелои, които намирайки се откъм вътрешната страна на кълбовидната маса връщат обратно, вече под формата на светлина, космическите дарове, идващи от Духовете на Мъдростта, а светлината нараства и вече озарява огромното вътрешно пространство на Слънцето, светлината нараства и от този момент нататък тя буквално поддържа живота в цялата планетарна сфера на Слънцето.
Да, планетарната сфера на Слънцето е изградена от огъня и от димните стълбове на космическото жертвоприношение. Откъм периферията са разположени Архангелите, създателите на светлината; за да върнат обратно вече под формата на светлина това, което откриваме на Старото Слънце, те се нуждаят единствено от време. И така, какво задържат и приемат в себе си Архангелите? Те задържат и приемат в себе си първоначалните космически дарове от Духовете на Мъдростта; това, което са получили във времето, те го връщат като пространство; всъщност те връщат обратно и всичко онова, което са получили чрез Архаите, чрез Духовете на Началата. Ето защо те са Ангели на Началата: защото в по-късните епохи активират всичко онова, което е останало от по-ранните епохи.
към текста >>
И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия
живот
и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
Колко забележително е, когато в резултат на едно истинско окултно изследване подобна дума се появи отново, за да ни убеди, че тук е в сила една прадревна традиция, запазена за нас от определени среди още много преди школата на Дионисий Аеропагита*20. Колко забележително е да установим следното: Тази дума е така замислена, че ако независимо от нейния сегашен смисъл проследим нещата в обратна посока, ние неизбежно стигаме до онези истини, които са били валидни в тогавашната епоха.
И това би трябвало да ни изпълва с трепет и страхопочитание, понеже по този начин ние се усещаме здраво свързани с древната мъдрост на Посвещението, с древната наука на Посвещението; обаче ние усещаме и нещо друго: Ако позволим на тези древни сили да проникнат в нашия живот и ги обхванем с ясно и точно разбиране, тогава ние стигаме до тяхната дълбока същност независимо от ритуалите и преданията на тази или онази окултна школа независимо от каквито и да е наши интерпретации той вече се чувствува включен в самия поток на времето, в съзидателния творчески устрем, пораждан от Духовете на Времето, и всичко това се дължи на човешкия Дух.
към текста >>
53.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен
живот
.
В хода на двете последни лекции ние се опитахме да посочим как зад материално-веществения свят на физическите процеси винаги трябва да търсим скритото присъствие на определени духовни сили. Най-напред се опитахме да охарактеризираме духовните сили, скрити зад топлинните явления, а после духовните сили, скрити зад въздуха.
За да стигнем до подобна характеристика, ние трябваше да се пренесем в твърде отдалечени периоди от планетарната еволюция на Земята, като в стремежа си да опишем чисто духовните съотношения, лежащи в основата на материалния свят, ние трябваше да отправим поглед към нашия собствен душевен живот.
Напълно естествено е, че за да охарактеризираме едно или друго явление, ние се нуждаем от съответните представи. Да, ние се нуждаем от строго определени представи, защото сами по себе си, думите не могат да ни помогнат. Ние видяхме, че духовните съотношения, върху които първоначално насочихме нашето внимание, са толкова отдалечени от душевните изживявания на съвременния човек, че фактически е много трудно да се позоваваме на тях. Ние видяхме, че най-дълбоката същност на всички топлинни явления няма нищо общо с външния физически огън, с външната физическа топли на.
към текста >>
И така, пристъпвайки към саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов
живот
до степента на стария Слънчев
живот
.
И така, пристъпвайки към саможертвата на Престолите и виждайки безкористната всеотдайност на Херувимите, ние се издигаме от степента на стария Сатурнов живот до степента на стария Слънчев живот.
Там в условията на Старото Слънце, т.е. в условията на второто планетарно въплъщение на нашата Земя, ние откриваме нещо много важно, което ще ни улесни в разбирането на нашето собствено развитие. Но за да преминем от света на Майя в света на истината, ние отново се нуждаем от едно точно определено понятие. Става дума за следното.
към текста >>
Сега ние всъщност пропускаме
живот
а покрай нас и вече не се вълнуваме от това или онова, а приемаме нещата единствено според изискванията на Кармата22.
За тази цел, на първо място той трябва да се научи да овладява своите горещи желания, своите страсти. И ако с оглед на физическия свят е ясно: Хората са по-напористи, ако се хранят по-добре, то с оглед на духовния свят в случая аз не давам препоръки, а само описвам фактите! постиженията нарастват, само ако хората, примерно, постят или вършат нещо друго, за да укротяват своите горещи желания, своите страсти. Към най-забележителните духовни постижения, към бих казал магическите постижения на човека спада и продължителната, старателна подготовка, свързана с отказ, с обуздаване на желанията, страстите и волевите импулси, които непрекъснато се пораждат в душите ни. И ние ставаме толкова по-сигурни и по-уверени в света на мислите, колкото по-малко „искаме"!
Сега ние всъщност пропускаме живота покрай нас и вече не се вълнуваме от това или онова, а приемаме нещата единствено според изискванията на Кармата22.
към текста >>
Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на
живот
а.
Естествено, само Господ Бог може да построи такъв триъгълник, който да не е съставен от три ъгъла! Обаче в един триъгълник, който не е съставен от три ъгъла, има толкова смисъл, колкото и в ситуацията, при която Боговете дават на човека свободата, но го лишават от способността да върши злото, от способността да страда. Точно както трите ъгъла са неотменима част от същността на триъгълника, така и способността да се върши злото, породена от резигнацията на духовните Същества, е неотменима част от човешката свобода. Да, всичко това спада към резигнацията на Боговете, които извадиха еволюцията от лоното на безсмъртието, за да отнемат именно чрез отказа от жертвата онази степен на безсмъртие, която после те отново връщат този път под външната форма на злото в прекрасния свят на доброто. Боговете не се отдръпнаха от злото, понеже единствено то можеше да издигне човека до свободата.
Ако Боговете биха отблъснали злото, светът щеше да се превърне в една монотонна и пуста арена на живота.
Боговете трябваше да допуснат злото не заради друго, а в името на човешката свобода, като за тази цел те трябваше да извоюват за себе си силата, която гарантира обратното превръща не на злото в добро. А тази сила може да бъде придобита само като последица от отказа, от резигнацията.
към текста >>
54.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Това, което например в обикновения
живот
изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата.
Навлизайки в една доста трудна област от нашия антропософски мироглед, ние стигнахме до там, че зад явленията на външния сетивен свят, започнахме макар и само отчасти да различаваме определени процеси и събития, които всъщност протичат в духовния свят. Въпреки че тези сетивни явления не показват в достатъчна степен присъствието на духовни сили зад своя външен облик, както това става в нашите душевни изживявания, все пак ние се досещаме за наличието на определени духовни качества, на определени духовни въздействия.
Това, което например в обикновения живот изглежда като топлина или „огън", ние се научихме да го разглеждаме като външен израз на жертвата.
А зад това, което наричаме „въздух" и което изобщо не разкрива, поне пред нашия разум, своята духовна природа, ние се научихме да различаваме т.н. безкористна всеотдайност на определена категория свръхсетивни Същества. И накрая, зад „водата", ние открихме това, което нарекохме резигнация, индиферентност.
към текста >>
За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен
живот
в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване.
Един вид персонификация на този космически процес макар и представена под една безпощадна форма ние откриваме в библейската легенда за Каин и Авел. Каин също искаше да принесе своята жертва на своя Бог. Обаче неговата жертва остана неодобрена и Бог я отхвърля. Жертвата на Авел има друга съдба и Бог я приема. Сега за нас е важно не друго, а душевното състояние на Каин, когато той вижда, че неговата жертва е отхвърлена от Бога.
За да стигнем до дълбоката същност на това, за което става дума тук трябва да имаме предвид следното: Ние не бива механично да пренасяме понятията от нашия обикновен живот в онези свръхсетивни области, които са обект на нашето духовно-научно изследване.
Би било напълно погрешно, ако си въобразяваме, че отхвърлянето на жертвата идва в резултат на някаква вина или несправедливост. За вина или грях така както разбираме тези думи с нашето обикновено съзнание в тези свръхсетивни области изобщо не може да става дума. Поведението на тези по-висши Същества, които отхвърлят жертвата, се определя именно от тяхната резигнация. В основата на онова душевно настроение, което се опитахме да охарактеризираме преди осем дни, лежи не някакъв пропуск, някаква вина, а цялото неизмеримо величие, което е присъщо на отказа, на резигнацията. Но сега другите Същества, чиято жертва е отхвърлена, пораждат у себе си едно особено настроение, което дава началото на една извънредно фина враждебност спрямо Съществата, които отхвърлят жертвата.
към текста >>
И всъщност всяка човешка душа познава това особено мъчително настроение, за което ще стане дума следващия четвъртък в публичната лекция „Скритите дълбини на душевния
живот
"28, защото това настроение наистина напира от дълбините и се стреми към повърхността на нашия душевен
живот
; и може би точно в този случай то е най-малко мъчително.
И всъщност всяка човешка душа познава това особено мъчително настроение, за което ще стане дума следващия четвъртък в публичната лекция „Скритите дълбини на душевния живот"28, защото това настроение наистина напира от дълбините и се стреми към повърхността на нашия душевен живот; и може би точно в този случай то е най-малко мъчително.
Често пъти ние, хората, не различаваме това настроение в нашето „горно съзнание", и все пак ние го носим в себе си. Това неясно, мъчително настроение, свързано и с известен нюанс на болка, изпълва и думите на поета: „Само този, който познава копнежа, се досеща за моето страдание"29. Да, тук ние сме насочени не към различните стремежи на човешката душа, а към първичния копнеж, изпълващ всяка човешка душа.
към текста >>
Нека само да не забравяме: Целият ни душевен
живот
доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият
живот
на душата.
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят. Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек.
Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата.
Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот? Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
към текста >>
Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен
живот
?
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят. Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата.
Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот?
Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
към текста >>
Самият
живот
непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
Ние видяхме това, когато се опитахме да си обясним самата природа на жертвата, изхождайки от нашите собствени душевни изживявания, когато се опитахме да си обясним начина, по който човекът се изпълва с мъдрост, и начина, по който възниква тази мъдрост като един вид готовност да отдадеш себе си на другите, на целия свят. Навлизайки в тези по-скоро земни отношения, които се коренят в миналото, ние се докосваме и до едно душевно настроение, което може да бъде изживяно и от днешния човек. Нека само да не забравяме: Целият ни душевен живот доколкото нашата душа е инкарнирана в едно физическо тяло представлява един горен пласт, под който протича скритият живот на душата. Кой би се усъмнил в реалността на този скрит душевен живот?
Самият живот непрекъснато ни убеждава, че той действително съществува.
към текста >>
За да си представим нагледно този скрит душевен
живот
, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
За да си представим нагледно този скрит душевен живот, нека да допуснем, че например в своята седма или осма година едно дете бива несправедливо обвинено в извършването на някаква лоша постъпка а децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения -, но за свое лично удобство, околните поддържат обвинението.
Повтарям: Децата са извънредно чувствителни към несправедливите обвинения. И какво се получава по-късно? Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост.
към текста >>
Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния
живот
, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност.
Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години. Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко.
Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност.
И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство! Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът! В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
към текста >>
Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния
живот
!
И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години. Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко. Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност. И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство!
Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот!
И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът! В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
към текста >>
Често пъти ние изобщо не сме наясно за скритите сили в подземието на нашия душевен
живот
и сме склонни да ги обединяваме под общия знаменател на т.н.
Припомнете си едно душевно състояние, което е добре познато на всички макар че градският човек все повече се отдалечава от него -, едно душевно състояние, което обозначаваме с думата „носталгия". Ако бихте искали да проучите какво точно представлява носталгията, Вие веднага щяхте да забележите, че в основата си тя е съвсем различна при всеки отделен човек. Веднъж тя изглежда така, друг път иначе. Един човек изпитва носталгия към задушевните разговори в бащиния си дом; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си дом; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля. Друг човек изпитва носталгия към планините, където е протекло неговото детство, към потоците, където е играел заедно с другите деца.
Често пъти ние изобщо не сме наясно за скритите сили в подземието на нашия душевен живот и сме склонни да ги обединяваме под общия знаменател на т.н.
„носталгия", въпреки че под покривалото на „носталгията" бушуват всевъзможни сили, а това, което действително ги обединява, е именно копнежът! Колкото по-неясен е един копнеж, толкова по-мъчителен е той. Човекът може и да няма представа за него, но все пак копнежът е налице.
към текста >>
Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен
живот
не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции.
Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят.
Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции.
Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля. И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля! Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания.
към текста >>
Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен
живот
, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля.
Нещо подобно като един вид настроение изпитват и онези свръхсетивни Същества, чиято жертва Боговете отхвърлят. Всичко онова, което смътно долавяме като копнеж в дълбините на нашия душевен живот не е нещо друго, освен едно наследство от онези древни епохи, които обсъждаме в хода на последните лекции.
Да, ние имаме различен вид наследства от предишните планетарни въплъщения на нашата Земя, и едно от тях, за което говорим тези дни, са всички разновидности на копнежа, които се проявяват в рамките на нашия душевен живот, всички разновидности на незадоволената воля, на отблъснатата воля.
И така, поради неприемането на жертвата, през предишните епохи от планетарната еволюция на Земята, възникват свръхсетивни Същества, за които бихме имали основание да кажем: това са Съществата с отблъсната, непроявена воля! Поради обстоятелството, че натрупваха в себе си тази непроявена воля, те изпадна ха в твърде особено положение. И за да вникнем както трябва в тези неща понеже тук мислите едва ли биха ни помогнали -, ние отново трябва да се пренесем в нашите собствени душевни изживявания.
към текста >>
Обаче ние виждаме и още нещо; ние виждаме как Съществата, които са отдадени на копнежа, следователно, на самите себе си, на своя егоизъм, биват обречени на пълна едностранчивост, на един затворен
живот
в самите себе си.
И сега, ако обобщим само с две думи казаното току-що, ние ще доловим, че нещо наистина навлиза в Космоса, нещо наистина се промъква в Космоса. Съгласете се, че не бихме могли да се изразим по друг начин, освен по този: Съществата, които жертват себе си пред по-висшите Същества, пренасят жертвената субстанция „горе" и тя става съставна част на по-висшите Същества, но ако жертвата бъде отхвърлена, жертвената субстанция остава вътре в самите тях. И не усещате ли, че сега тук просветват зародишните кълнове на нещо, което обикновено наричаме „егоизъм", на нещо, от което по-късно израстват пипалата на себелюбието, егоцентризма и т.н. Да, в хода на еволюцията целият този „наследствен дар" се промъква в самата природа на свръхсетивните Същества. И ние виждаме, как в неясните очертания на копнежа просветва макар и в едва доловими форми не друго, а егоизмът, и как този егоизъм все повече и повече навлиза в мировото развитие.
Обаче ние виждаме и още нещо; ние виждаме как Съществата, които са отдадени на копнежа, следователно, на самите себе си, на своя егоизъм, биват обречени на пълна едностранчивост, на един затворен живот в самите себе си.
към текста >>
Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в
живот
а на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си като ги свързват по един или друг начин.
И наистина, в определен момент от еволюцията се появяват нови свръхсетивни Същества, които предотвратяват потъването в самотата и едностранчивостта. Както на Стария Сатурн се изявяват Духовете на Волята, на Старото Слънце Духовете на Мъдростта, така и на Старата Луна се изявяват Духовете на Движението, при което ние не трябва да си представяме някакво движение в пространствен смисъл; тук движението има по-скоро мисловен характер. Ние често пъти употребяваме израза „движение на мислите", с който отбелязваме тяхната подвижност, тяхната скорост и т.н.; накратко за да стигнем до едно всеобхватно и универсално понятие за „движението", ние трябва да включим в него и нещо много повече от механичното придвижване на дадено тяло от едно място на друго място. Когато една общност от хора принася себе си в жертва на друго, по-висше Същество, тази общност живее в другото Същество. Ако обаче жертвата бъде отхвърлена, членове те на тази общност остават разединени и всеки остава затворен в себе си.
Точно тогава се появяват Духовете на Движението и те веднага се намесват в живота на онези хора които иначе биха останали в плен на самите себе си като ги свързват по един или друг начин.
Духовете на Движението не променят пространственото разположение на хората и съществата; те пораждат определени сили, чрез които едно същество влиза в нови отношения с друго същество.
към текста >>
И така, ние виждаме, че през епохата на Старата Луна, която е третото планетарно въплъщение на нашата Земя, Духовете на Движението внасят в
живот
а на „копнежните Същества" желание за промяна, за обновление, за движение, за нови отношения с нови Същества, за нови състояния, понеже в противен случай те биха изпаднали в безтегловност, в пустота, а както знаем, досадата е само една от разновидностите на пустотата.
И така, ние виждаме, че през епохата на Старата Луна, която е третото планетарно въплъщение на нашата Земя, Духовете на Движението внасят в живота на „копнежните Същества" желание за промяна, за обновление, за движение, за нови отношения с нови Същества, за нови състояния, понеже в противен случай те биха изпаднали в безтегловност, в пустота, а както знаем, досадата е само една от разновидностите на пустотата.
Пространственото движение е само частен случай от онова всеобхватно, универсално движение, за което става дума в момента; онова движение, което би ни позволило, например утре да имаме такива мисли в главата, които няма да задържим за себе си, а ще споделим с другите хора. Ето как ние преодоляваме егоизма и едностранчивостта, които са характерни за копнежа, чрез многообразието, промяната и обновлението на нашите душевни изживявания. Промените във външното пространство са само частен случай от промените и обновлението, на които е способна човешката душа.
към текста >>
Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен
живот
.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание.
Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот.
И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека? Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция. Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен
живот
, ние ще установим: Душевният
живот
, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от
живот
а на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Ако се отнесем към тези думи с достатъчна сериозност, ние ще се доближим не само до духовните първо причини на процесите и събитията, разиграли се през Лунната епоха на нашата Земя, но и до най-дълбоките пластове на нашето съзнание, където са фиксирани всички по-важни закономерности на сегашното планетарно развитие. Обаче в най-дълбоките пластове на нашата душа впрочем за това ще говоря на по-популярен език след два дни на моята публична лекция бушуват могъщи сили и ние нямаме никаква представа за това, по какъв начин се проявяват те после в нашето съзнание. Защото под повърхностния пласт на нашето обикновено Азово съзнание се отваря необозримата бездна на скрития душевен живот. И какво казва тази бездна, на какъв език се обръща тя към човека?
Ако обхванем с ясно и будно съзнание космическата бездна на човешкия душевен живот, ние ще установим: Душевният живот, който напира от човешкото подсъзнание, накрая бликва като един жив спомен от живота на Старата Луна и веднага се включва в новите условия на сегашната планетарна еволюция.
Сегашната Земя не може да се развива без духовния екстракт от Старата Луна.
към текста >>
Тук те имат възможност да опознаят не само външния
живот
и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на
живот
а и които никой не може да укроти.
Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение.
Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти.
И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота. Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>
И все пак тези първопричини на
живот
а могат да бъдат намерени!
Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти.
И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени!
От кого? От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота. Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>
От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на
живот
а.
Несъмнено, Земният човек усеща тези настроения все по-ясно, все по-отчетливо. И всъщност онези Земни хора, които усещат най-добре тези настроения, този космически копнеж, като в същото време си дават сметка за особения характер на нашата епоха, са точно тези, които влизат в нашето Антропософско Движение. Тук те имат възможност да опознаят не само външния живот и неговите укротяващи въздействия, насочени към обикновеното, горно съзнание; тук те опознават и могъщите тласъци на подсъзнанието, които напразно търсят първопричините на живота и които никой не може да укроти. И все пак тези първопричини на живота могат да бъдат намерени! От кого?
От една универсална наука, която се занимава не само с единичните подробности, но и с целостта на живота.
Всичко онова, което се разиграва в дълбините на душата и напира към горните пластове на човешкото съзнание, трябва да бъде посрещнато от едно истинско духовно-научно изследване, чийто обект е космическото битие на човека и света, а не отделни подробности и фрагменти, защото в противен случай от долните пластове на душата се надигат сили, които копнеят за нещо, което не може да бъде постигнато никога.
към текста >>
Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност,
живот
ът би останал пълна загадка.
В този смисъл, Духовната наука е един отговор на онези копнежи, които живеят в долните пластове на душата. И понеже всички събития, които стават в света, имат своята предистория, ние не бива да се учудваме на един човек да допуснем, че той живее в днешната епоха и би искал да укроти копнежите на своята душа чрез духовно-научни занимания ако той бъде застрашен, т.е. ако тези първоначално несъзнавани душевни сили, които са като един вид копнежи, поискат да го унищожат.
Ако даден човек би живял в по-ранна епоха, когато повечето хора все още не са разполагали с тази духовна мъдрост, той щеше да бъде просто разяждан от неутолимата си жажда за познание, от изгарящия копнеж да се докосне до мъдростта, и няма защо да казвам, че за тази, несъмнено, изтъкната личност, животът би останал пълна загадка.
Но ако днес в неговата душа би се вляло нещо, което смекчава копнежа за образи а както знаем, само образите запълват пустотата -, тогава той би започнал да мечтае за нещо съвсем друго: за прекратяване на образите; колкото по-мащабен би бил този лов за образи, толкова по-силно би желал той неговото прекратяване! И след като не можем да чуем гласа на този човек, живеещ в една епоха, когато хората все още не разполагат с духовното познание, което се излива като истински балсам в изгарящите копнежи на душата, нека да прочетем какво е написал един друг човек:
към текста >>
Милиарди отрязъци от време и всеки един от тях има свой
живот
, свой собствен свят!
Нима на върха на мирозданието стои някакъв зъл дух? Не, той просто е непонятен! Нима и ние не се усмихваме, когато децата плачат? Помисли си само за тази безкрайна продължителност на времето!
Милиарди отрязъци от време и всеки един от тях има свой живот, свой собствен свят!
Дори и най-малката звезда на небето не отстъпва на другите по своя блясък! И какво представлява тя пред безкрайния Космос? О, кажи ми, нима това е сън? И когато нощем лежим по гръб и гледаме небето между две липови листенца какъв простор, какви предчувствия и мисли заливат душата ни? Ела, позволи ни да сторим нещо добро и после да умрем!
към текста >>
Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на
живот
а си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
Ето как копнежът намира израз в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука.
Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
към текста >>
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през
живот
а си.
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си.
И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя? А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>
А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя
живот
?
Едно голямо благоволение, бих казал, на Кармата, е, че ние можем да говорим за настроението, с чиято помощ най-добре обхващаме основната тема на тези лекции, а именно когато се опитваме да покажем въздействието, което отхвърлената жертва има върху копнежа, укротяването на този копнеж, което може да стане само чрез Духовете на Движението, да покажем порива към едно окончателно хармонизиране и избавление, което може да се осъществи единствено върху „планетата на спасението"; да, един истински признак за кармична свързаност е, че точно тук, в края на обичайната ни програма за деня, ние можахме да си спомним, с какви величествени думи този велик дух успя да изрази своя неясен копнеж, за да го превърне накрая в най-трагичното дело, което е вършил през живота си. И как бихме могли да не забележим, че този дух, в своята цялост, и така както той стои пред нас, е всъщност едно живо въплъщение на това, което бушува долу в душата, въплъщение на нещо, чиято предистория е скрита не другаде, а в предишни те планетарни въплъщения на нашата Земя?
А би ли могъл друг освен Хайрих фон Клайст, да опише по-добре какви могъщи сили стоят зад човека за тях става дума още в първите страници на „Духовното ръководство на човека и човечеството"31 да опише силите, които се издигат над него и го тласкат в една или друга посока, силите, които той би могъл да разбере едва по-късно, ако не беше прекъснал сам нишките на своя живот?
към текста >>
Дълбоката ни признателност към тези хора би могла да се изрази също и в следното: Нека да помним, че всичко в човешкия
живот
е взаимно свързано и че днешният човек може да посвети своя
живот
на онези духовни движения, от които хората това показват техните съдби отдавна вече се нуждаят.
И така, антропософията учи, че душевните състояния, които изживяваме днес, имат своята далечна пред история, и че са възникнали там, в необятните простори на Космоса. От друга страна, ние виждаме: Понятията, свързани с духовния произход на света, могат да бъдат формирани единствено с помощта на нашите душевни изживявания. Обаче ние виждаме и друго: Как нашето време трябваше да умиротвори, да укроти един копнеж, възникнал през миналите епохи, и как хората успяха да се пробудят за онези истини, които им бяха дадени за пръв път именно от нашето време. Да, в предишните епохи живееха хора, които не можеха да се справят с копнежа на своите сърца; те бяха в известен смисъл ощетени, понеже тогавашните епохи не им предоставиха истинското духовно познание, както това става днес.
Дълбоката ни признателност към тези хора би могла да се изрази също и в следното: Нека да помним, че всичко в човешкия живот е взаимно свързано и че днешният човек може да посвети своя живот на онези духовни движения, от които хората това показват техните съдби отдавна вече се нуждаят.
към текста >>
55.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния
живот
, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния
живот
.
Днес ще постъпим както постъпихме в хода на последните лекции. Изхождайки от вътрешните изживявания на нашата душа, ние постепенно ще се приближаваме до предмета на нашата основна тема. И наистина, в духовното придвижване на Стария Сатурн през Старото Слънце и Старата Луна, сега ние стигаме до нашата Земя, и бихме желали да се спрем на най-обикновените душевни изживявания, както сторихме това и последния път.
Последния път ние тръгнахме от скритите дълбини на душевния живот, от това, което се стреми да пробие всички възможни препятствия, и което в антропософията наричаме човешко астрално тяло.После насочихме нашия поглед към въздействията, които копнежът упражнява върху човешкото същество, към удовлетворяването на копнежа, до което душата стига единствено с помощта на онзи свят от образи, който може да бъде разглеждан като едно от характерните вътрешни движения на душевния живот.
Така ние стигнахме и до пътя, който води от индивидуалната микрокосмическа душа до онова макрокосмическо мироздание, чиито изпълнители са Духовете на Движението.
към текста >>
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на
живот
а.
И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването.
Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота.
Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението! Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка. Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка.
към текста >>
Величие, трепет и вътрешен
живот
в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка.
И това е напълно вярно. Ако човек се замисли поне малко върху протичането на своите душевни изживявания и върху начина, по който стига до едно или друго познание, той ще потвърди от собствен опит, че нормалният, здравият път към познание винаги има за своя изходна точка именно удивлението, учудването. Това удивление, това учудване, от което започва всеки познавателен процес, принадлежи към онези душевни изживявания, които внасят величие и трепет в сивата проза на живота. Защото какво би представлявало едно познание, ако то няма за изходна точка удивлението? То би представлявало нещо, което просто не може да бъде отделено от сивата и скучна проза, от педантизма и отегчението!
Величие, трепет и вътрешен живот в познавателния процес внася единствено онова душевно вълнение, което започва с учудването и завършва с ощастливяването, онова душевно вълнение, което ни изпълва с радостен трепет след разрешаването на някаква загадка.
Ние винаги би трябвало да усещаме сухия, безплоден елемент в едно познание, което не се опира на удивлението и ощастливяването. Да, истинското и здраво познание е немислимо без удивлението и без щастието от разрешената загадка. Всяко друго познание лесно може да бъде повлияно от ред странични фактори. Истинското познание никога не може да избликне от човешката душа, без да е съпроводено от тези две душевни качества. Целият аромат на познанието, който поражда неговата трепетна и жива атмосфера, идва от тези две качества, от удивлението и от щастието.
към текста >>
Думата „учудване" е много близка с думата „чудо", а като „чудо" ние определяме едно такова събитие, спрямо което човешкото познание не открива никакви родствени връзки; в нормалния
живот
човекът никога не е близък с „чудото".
Думата „учудване" е много близка с думата „чудо", а като „чудо" ние определяме едно такова събитие, спрямо което човешкото познание не открива никакви родствени връзки; в нормалния живот човекът никога не е близък с „чудото".
Обаче все пак то го засяга, или поне би трябвало да го засяга. Но той просто не би могъл да се отнася към това, което нарича „чудо", по някакъв отблъскващ начин, след като вече се досеща, че донякъде е родствен с него.
към текста >>
Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния
живот
, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там!
От последната лекция ние разбрахме и нещо друго, а именно, че между тази неприета жертва и копнежа, породен в свръхсетивните Същества от неприетата жертва, възниква един вид равновесие, главно поради намесата на онази Йерархия, към която спадат Духовете на Движението. Така се постига поне възможността за удовлетворяване на копнежа, който измъчва Съществата, чиято жертва беше отхвърлена.
Представете си за миг, нагледно и живо, следната картина: Ето, пред Вас са висшите Същества, към които е отправена жертвата, обаче те отхвърлят жертвата, и сега у другите Същества, които напразно искаха да принесат жертвата, възниква един силен копнеж и те усещат съвсем ясно: Ако аз бих принесъл моята жертва на по-висшите Същества, най-добрата част от мен щеше да попадне у тях, самият аз щях да се окажа включен в техния живот, но сега аз съм отделен от тях, сега аз стоя тук, а онези по-висши Същества стоят там!
Обаче Духовете на Движението нека да приемем това в буквалния смисъл на думата довеждат тези Същества у които, поради отхвърлената жертва, пламва копнежът към по-висшите Същества до такова състояние, че те се устремяват към по-висшите Същества, използувайки най-различни пътища и начини. Става така, че това, което се натрупва в тях като жертвена субстанция, все пак може да бъде уравновесено, поне поради ярките впечатления от по-висшите Същества, които сякаш кръжат над Съществата-жертвоприносители; стига се до уравновесяване на онова, което е останало неудовлетворено поради отхвърля нето на жертвата, така че в констелацията на тези Същества към по-висшите свръхсетивни Същества настъпват промени, сходни на тези, които биха настъпили, ако жертвата беше приета.
към текста >>
Защото, ако мога така да се изразя, условията за
живот
на това, което би било пожертвувано, са в ръцете на по-висшите Същества.
Разбира се, не би могло да се отрече, че евентуално приетата жертва, би имала по-друга съдба, ако за нея отговаряха по-висшите същества.
Защото, ако мога така да се изразя, условията за живот на това, което би било пожертвувано, са в ръцете на по-висшите Същества.
По-низшите Същества осигуряват други условия за живот.
към текста >>
По-низшите Същества осигуряват други условия за
живот
.
Разбира се, не би могло да се отрече, че евентуално приетата жертва, би имала по-друга съдба, ако за нея отговаряха по-висшите същества. Защото, ако мога така да се изразя, условията за живот на това, което би било пожертвувано, са в ръцете на по-висшите Същества.
По-низшите Същества осигуряват други условия за живот.
към текста >>
Същото се отнася и за конкретната смърт в края на всеки човешки
живот
.
Същото се отнася и за конкретната смърт в края на всеки човешки живот.
Ако внимателно погледнем човешкия труп34, който остава в света на Майя, в него ще открием само онази физическа субстанция, която в мига на смъртта е напуснала Аза, астралното тяло и етерното тяло, която е безнадеждно отчуждена от онзи първичен елемент, всред който единствено там! тя може да постигне своята истинска мисия. Защото физическото тяло на човека няма абсолютно никакъв смисъл, ако то не разполага с етерното тяло, астралното тяло и Аза; в този миг то е напълно лишено от своя същински, първоначален смисъл. Всичко онова, което след смъртта на човека ние вече не можем да наблюдаваме, се открива пред ясновиждащия поглед именно в света на Макрокосмоса. Поради обстоятелството, че Съществата от по-висшите сфери не допускат до себе си предназначената за тях жертва, отхвърлената жертвена субстанция попада отново в по-низшите свръхсетивни Същества, и там тя е обречена на смърт, защото фактически смъртта представлява едно прекъсване на връзката между определена мирова субстанция и нейната същинска, първоначална мисия.
към текста >>
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за
живот
а на едно отделно растение, а трябва да се говори за
живот
а на целия Земен организъм.
Вероятно Вие си спомняте, че по време на лекцията за същността на растителния свят35 беше казано: Само по себе си, растението също не е самостоятелно; както минералът е част от един по-голям организъм, така и растението е част от целия Земен организъм; и от окултна гледна точка няма никакъв смисъл да се говори за живота на едно отделно растение, а трябва да се говори за живота на целия Земен организъм.
Да се говори за „смъртта" на едно растение е същото, както и да се говори за „смъртта" на един отрязан нокът. Ние не можем да кажем, че нокътят е умрял, както не можем да кажем, че и растението е умряло, защото то принадлежи към един огромен организъм, който е идентичен с цялата Земя. Всяка пролет този Земен организъм заспива и отправя растенията като един вид свои органи към Слънцето, а всяка есен той се пробужда и отново приема в себе си духовната същност на растенията: това става, когато семената попадат в почвата на Земята. Няма никакъв смисъл от изолираното разглеждане на растителния свят, защото Земният организъм изобщо не умира; да се говори, че растенията увяхват и „умират" е също то, както и да се говори, че ако косата на човека побелее, той „умира". Разбира се, ние се намираме в съвсем друго положение и не можем да превръщаме по естествен начин белите си коси в черни.
към текста >>
Същото се отнася и за
живот
ните.
Същото се отнася и за животните.
Строго погледнато, отделното животно не съществува; в действителност съществува само Груповата Душа36, която се намира в свръхсетивния свят. Да, истинската същност на животното се намира в астралния план като Групова Душа; отделното животно е само един „израстък" на Груповата Душа; когато тази част от Груповата Душа „умира", фактически тя бива веднага заменяна с друга подобна част.
към текста >>
Строго погледнато, отделното
живот
но не съществува; в действителност съществува само Груповата Душа36, която се намира в свръхсетивния свят.
Същото се отнася и за животните.
Строго погледнато, отделното животно не съществува; в действителност съществува само Груповата Душа36, която се намира в свръхсетивния свят.
Да, истинската същност на животното се намира в астралния план като Групова Душа; отделното животно е само един „израстък" на Груповата Душа; когато тази част от Груповата Душа „умира", фактически тя бива веднага заменяна с друга подобна част.
към текста >>
Да, истинската същност на
живот
ното се намира в астралния план като Групова Душа; отделното
живот
но е само един „израстък" на Груповата Душа; когато тази част от Груповата Душа „умира", фактически тя бива веднага заменяна с друга подобна част.
Същото се отнася и за животните. Строго погледнато, отделното животно не съществува; в действителност съществува само Груповата Душа36, която се намира в свръхсетивния свят.
Да, истинската същност на животното се намира в астралния план като Групова Душа; отделното животно е само един „израстък" на Груповата Душа; когато тази част от Груповата Душа „умира", фактически тя бива веднага заменяна с друга подобна част.
към текста >>
Следователно, когато се изправим пред гледката на „смъртта" в минералното, растителното и
живот
инско то царство, това е само една привидност, една илюзия, която ни очаква в света на Майя.
Следователно, когато се изправим пред гледката на „смъртта" в минералното, растителното и животинско то царство, това е само една привидност, една илюзия, която ни очаква в света на Майя.
В действителност умира единствено „човекът", който е напреднал до такава степен в своята индивидуализация, че „слиза" изцяло в своето физическо тяло, за да изпълни задачите си през всяка една от своите последователни инкарнации.
към текста >>
И така, да се говори за „смърт", има смисъл единствено по отношение на човека и неговия земен
живот
.
И така, да се говори за „смърт", има смисъл единствено по отношение на човека и неговия земен живот.
към текста >>
Победата над смъртта чрез силите на
живот
а!
Победата над смъртта чрез силите на живота!
И къде би могла да бъде извоювана тази победа над смъртта? Би ли могла да бъде извоювана във висшите светове? Не! От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и животинското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове. От друга страна, както споменах в последните ми лекции от тази зима, при висшите Същества също не може да се говори за „смърт", а само за преобразяване, метаморфоза и т.н.
към текста >>
От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и
живот
инското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове.
Победата над смъртта чрез силите на живота! И къде би могла да бъде извоювана тази победа над смъртта? Би ли могла да бъде извоювана във висшите светове? Не!
От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и животинското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове.
От друга страна, както споменах в последните ми лекции от тази зима, при висшите Същества също не може да се говори за „смърт", а само за преобразяване, метаморфоза и т.н. За онзи отрязък от живота, който ние наричаме „смърт", може да се говори само при човека. И човекът може да срещне, да изживее тази смърт единствено на физическия план. Ако не би слязъл до равнището на физическия план, човекът никога не би узнал нищо за смъртта. В другите светове съществува не това, което ние наричаме „смърт", а само промяна на формите, видоизменение, метаморфоза.
към текста >>
За онзи отрязък от
живот
а, който ние наричаме „смърт", може да се говори само при човека.
И къде би могла да бъде извоювана тази победа над смъртта? Би ли могла да бъде извоювана във висшите светове? Не! От една страна, както вече стана дума, за „смърт" всред представителите на по-низшите царства: Минералното, растителното и животинското, изобщо не може да се говори, понеже нейната истинска същност се корени в по-висшите, свръхсетивни светове. От друга страна, както споменах в последните ми лекции от тази зима, при висшите Същества също не може да се говори за „смърт", а само за преобразяване, метаморфоза и т.н.
За онзи отрязък от живота, който ние наричаме „смърт", може да се говори само при човека.
И човекът може да срещне, да изживее тази смърт единствено на физическия план. Ако не би слязъл до равнището на физическия план, човекът никога не би узнал нищо за смъртта. В другите светове съществува не това, което ние наричаме „смърт", а само промяна на формите, видоизменение, метаморфоза. Ако Христос трябваше да мине през смъртта, Той по необходимост беше длъжен да стори това не другаде, а на физическия план! Защото единствено тук Той можеше да изживее смъртта.
към текста >>
И така, онзи, който днес в своето физическо тяло съзнателно се подготвя за това събитие, отново ще може да го изживее в своя
живот
, протичащ между смъртта и поредното ново раждане.
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека.
И така, онзи, който днес в своето физическо тяло съзнателно се подготвя за това събитие, отново ще може да го изживее в своя живот, протичащ между смъртта и поредното ново раждане.
Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно разбиране на Христовото Събитие, навлязат в живота между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
към текста >>
Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно разбиране на Христовото Събитие, навлязат в
живот
а между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
Следователно, ако днес някой вече е стигнал до там, че започва да проумява, да разбира тези неща, а именно да разбира как напредва развитието на самия Христос и свързаните с това развитие свръхсетивни човешки способности, след като е стигнал до всичко това чрез Духовната наука, тогава вече няма никакви пречки, когато после, след като е минал през Портата на смъртта, той лично да участвува в този процес, който действително се проявява като едно първоначално, едва доловимо просветване на Христос в света на човека. И така, онзи, който днес в своето физическо тяло съзнателно се подготвя за това събитие, отново ще може да го изживее в своя живот, протичащ между смъртта и поредното ново раждане.
Обаче, когато онези човешки същества, които не искат да се подготвят, които в тази инкарнация не се борят за ясното и всеобхватно разбиране на Христовото Събитие, навлязат в живота между смъртта и новото раждане, те изобщо не успяват да научат каквото и да е относно Христос и Неговия път, започващ от нашия век и продължаващ, на първо време, през следващите три хилядолетия.
към текста >>
Да, изглежда от всички факти от духовния
живот
, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло.
Те трябва да чакат, докато се инкарнират отново, за да се подготвят в своите физически тела. Следователно, онова, което трябваше да се прояви като причина за цялата еволюция на Христовото Същество в рамките на физическия свят, както и последиците от тази смърт, всичко това може да бъде разбрано само там, дълбоко вътре във физическото тяло.
Да, изглежда от всички факти от духовния живот, които са от решаваща важност за нас, Мистерията на Голгота е единственият, който може да бъде разбран само там, дълбоко вътре във физическото тяло.
Едва по-късно Мистерията на Голгота може да продължи своето развитие във висшите светове. Обаче първоначалното разбиране на тази Мистерия, ние можем да постигнем само тук, в нашите физически тела на Земята. Както от една страна Мистерията на Голгота никога не би могла да се разиграе във висшите светове и да има своя първообраз там, във висшите светове, а представлява едно събитие, което именно понеже включва смъртта в себе си и се вмества изключително и само във физическия план, така и от друга страна истинското разбиране на Мистерията на Голгота може да бъде постигнато само на физическия план. Ето защо най-важната задача на човека е да стигне до това разбира не в рамките на една или друга от своите инкарнации.
към текста >>
е не друго, а смъртта, обаче не смъртта в минералното, растителното и
живот
инското царство, а смъртта в човешкото царство, не минералната, растителна и
живот
инска смърт, а човешката смърт!
И така, ето че ние се докосваме до нещо забележително, което проявява своите реални, непосредствено истинни черти именно на физическия план. Следователно, какво е реално на физическия план? Истински реално на физическия план така че да се опрем на него и да знаем: Ето сега, аз се опирам на една истина!
е не друго, а смъртта, обаче не смъртта в минералното, растителното и животинското царство, а смъртта в човешкото царство, не минералната, растителна и животинска смърт, а човешката смърт!
И ако искаме отново да изучим едно или друго историческо събитие, което е станало в хода на Земната еволюция, ние имаме пълното право да търсим неговия духовен първообраз, и това се отнася за всяко историческо събитие, с изключение на Мистерията на Голгота. В нейно лице ние имаме нещо, което такова, каквото е безусловно принадлежи към света на истината.
към текста >>
56.
6. БЕЛЕЖКИ
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния
живот
, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен
живот
на човешкото същество".
Антропософското Общество е неговата видима структура, включваща Ръководство, представителство и членове, обединени около свободно поетата грижа и отговорност за опазване на онова, което Р.Щайнер нарича „антропософски импулс". Първото Антропософско Общество е основано през 1913 в Берлин, където на 3 февруари се провежда първото му Общо Събрание. По-късно, на Коледното Събрание от 24 Декември 1923 до 1 Януари 1924 в Дорнах, Щвейцария, се учредява Единното Антропософско Общество, в чието Ръководство влизат д-р Рудолф Щайнер председател, Алберт Щефен, д-р Ита Вегман, Мария Щайнер,, д-р Елизабет Вреде и д-р Гюнтер Вахсмут. От този момент Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. Както е записано в „Принципите" на Единното Антропософско Общество, неговите основатели са убедени, че днес съществува една действителна, разработвана от много години и в основните си части вече легализирана наука за духовния свят, като в същото време нашата цивилизация е лишена от едно истинско и грижливо подпомагане на тази наука.
Антропософското Общество ще се опита да изпълни задачата си, като постави в центъра на своите усилия именно развитието на антропософската Наука за Духа и произтичащите от нея: братство в социалния живот, подем в моралния, религиозен, творчески и изобщо в цялостния духовен живот на човешкото същество".
„Антропософското Общество е не тайно, а отворено за всички. Негов член може да бъде всеки, независимо от своята националност, обществено положение и религия, стига да вижда в съществуването на една институция, каквато е Свободната Школа за Духовна Наука в Гьотеанума, Дорнах, нещо естествено и необходимо. Антропософското Общество не допуска какъвто и да е вид сектантство. Политиката не влиза в кръга на неговите задачи."
към текста >>
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „
живот
инско"
Астрално тяло лежи в основата на сетивната организация и чувствата, „животинско"
към текста >>
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на
Живот
а).
9. Ангели Духове на Здрача, (Синове на Живота).
към текста >>
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на
живот
а, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед.
Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
към текста >>
„
Живот
ът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора.
22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен.
„Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора.
Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр.
към текста >>
Те лежат отвъд границите на
живот
а и смъртта.
22. Познанието за превъплъщението (реинкарнацията) и съдбата (Кармата) на човека спада към най-съществената част на антропософския мироглед. Приемането на идеята за реинкарнацията и Кармата хвърля съвършено нова светлина върху основните проблеми на човешкото съществуване: Смисълът на живота, щастието и нещастието, семейството, професията, мотивите на нашите действия и т.н. Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора.
Те лежат отвъд границите на живота и смъртта.
Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма. А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата. Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. №9)
към текста >>
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на
живот
а и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Според Рудолф Щайнер занапред реинкарнацията и Кармата няма да са само лично убеждение на отделни хора, а „строго необходими представи", без които истинският напредък на естествените науки ще бъде невъзможен. „Животът на човека между раждането и смъртта зависи от три фактора. Те лежат отвъд границите на живота и смъртта. Тялото се подчинява на закона за наследствеността; душата се подчинява на съдбата, която човек изгражда сам. Тази съдба, изградена от самия човек, може да се назове със старото име, негова Карма.
А Духът се подчинява на закона за прераждането... С помощта на чистата логика, всяко мислене, което разглежда явленията на живота и не се страхува от своите крайни изводи, може да стигне до идеята за прераждането и Кармата.
Ако е вярно, че миналите съществувания се простират пред отвореното „духовно око" на ясновидеца под формата на изживявания, не по-малко вярно е, че истинността на тази идея е достъпна и за разума","Теософия" (Събр. Съч. №9)
към текста >>
Съвременният духовен
живот
и Антропософското Движение 10 лекции 05.09. 28.09.
Съвременният духовен живот и Антропософското Движение 10 лекции 05.09. 28.09.
1924 (Събр. Съч. №238).
към текста >>
"Отказ от инкарнация" "
Живот
в една единствена инкарнация"
"Отказ от инкарнация" "Живот в една единствена инкарнация"
към текста >>
Живот
инските Групови Души се намират в „астралния свят"
Животинските Групови Души се намират в „астралния свят"
към текста >>
57.
Прераждане и карма и тяхното значение за съвременната култура
GA_135 Прераждане и Карма
Въпросите за по-дълбокия смисъл на
живот
а и за човешката съдба на земята са в най-тясна връзка със следния въпрос: Веднъж ли живеем или този
живот
е един от поредица прераждания?
Въпросите за по-дълбокия смисъл на живота и за човешката съдба на земята са в най-тясна връзка със следния въпрос: Веднъж ли живеем или този живот е един от поредица прераждания?
Все повече хора от нашето време приемат този последен възглед, както се разбира от многобройните публикации, които се занимават с темата „прераждане“.
към текста >>
58.
Съдържание
GA_135 Прераждане и Карма
(юли 1904 г.) – За душевните заболявания (юли 1904 г.) – За връзката между
живот
инската душа и човешката душа (август 1904 г.) – За унаследяването на заложби и способности (октомври 1904 г.) – Прераждане в безпомощно дете?
За връзката между физическата същност и свръхсетивната същност на човека (декември 1903 г.) – Съществува ли случайност?
(юли 1904 г.) – За душевните заболявания (юли 1904 г.) – За връзката между животинската душа и човешката душа (август 1904 г.) – За унаследяването на заложби и способности (октомври 1904 г.) – Прераждане в безпомощно дете?
(декември 1904 г.) – Приличат ли си следващите едно след друго прераждания? (декември 1904 г.) – Идиотия (декември 1904 г.) – Губят ли се предишните способности на човешката душа? (февруари 1905 г.) – Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на кармичния закон? (1906 г.)
към текста >>
Как се постига едно непосредствено схващане за духовно-душевната същност на човека, която преминава през повтарящи се земни
живот
и?
Как се постига едно непосредствено схващане за духовно-душевната същност на човека, която преминава през повтарящи се земни животи?
Преобразяването на формите и силите при прехода от една инкарнация към друга според определени закони: Вътрешното става външно, външното – вътрешно. Кармичните последствия на материализма за следващата инкарнация на съвременното човечество. Преобразуването на мислите в сили, които оформят следващия земен живот.
към текста >>
Преобразуването на мислите в сили, които оформят следващия земен
живот
.
Как се постига едно непосредствено схващане за духовно-душевната същност на човека, която преминава през повтарящи се земни животи? Преобразяването на формите и силите при прехода от една инкарнация към друга според определени закони: Вътрешното става външно, външното – вътрешно. Кармичните последствия на материализма за следващата инкарнация на съвременното човечество.
Преобразуването на мислите в сили, които оформят следващия земен живот.
към текста >>
Призоваване към духовен
живот
чрез преживяване на кармична криза.
Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането.
Призоваване към духовен живот чрез преживяване на кармична криза.
Принадлежност към духовния свят.
към текста >>
В средата на един живот човек по правило се свързва чрез свободен избор с онези, които в един следващ
живот
стават негови кръвни роднини (родители, братя и сестри).
Прераждане и карма като фундаментални идеи на антропософския възглед и тяхната морално-градивна сила. Кармични връзки.
В средата на един живот човек по правило се свързва чрез свободен избор с онези, които в един следващ живот стават негови кръвни роднини (родители, братя и сестри).
Бъдещото преобразено влияние на идеите за прераждането и кармата върху науките и върху целия живот на западната култура.
към текста >>
Бъдещото преобразено влияние на идеите за прераждането и кармата върху науките и върху целия
живот
на западната култура.
Прераждане и карма като фундаментални идеи на антропософския възглед и тяхната морално-градивна сила. Кармични връзки. В средата на един живот човек по правило се свързва чрез свободен избор с онези, които в един следващ живот стават негови кръвни роднини (родители, братя и сестри).
Бъдещото преобразено влияние на идеите за прераждането и кармата върху науките и върху целия живот на западната култура.
към текста >>
Връзката на случайните събития в
живот
а с човешката съдба.
Връзката на случайните събития в живота с човешката съдба.
Мисловни упражнения, чрез които се достига до опитности за прераждането и кармата. Кармични връзки: срещи в средата на живота с личности, които в началото на предишната инкарнация са били или в следващата такава ще бъдат около нас като кръвни роднини. Възможността за логическа проверка на окултните истини.
към текста >>
Кармични връзки: срещи в средата на
живот
а с личности, които в началото на предишната инкарнация са били или в следващата такава ще бъдат около нас като кръвни роднини.
Връзката на случайните събития в живота с човешката съдба. Мисловни упражнения, чрез които се достига до опитности за прераждането и кармата.
Кармични връзки: срещи в средата на живота с личности, които в началото на предишната инкарнация са били или в следващата такава ще бъдат около нас като кръвни роднини.
Възможността за логическа проверка на окултните истини.
към текста >>
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния
живот
и развиването на нови житейски форми.
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми.
Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума. Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго.
към текста >>
Противоположност между вътрешното убеждение и външния
живот
.
Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми.
Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот.
Социални отношения; работа и заплащане. Настоящото състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане, с друго, отдадено на разума. Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго. Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.
към текста >>
59.
Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Италианският естествоизпитател Франческо Реди е бил считан за опасен еретик от официалната наука на седемнадесетото столетие, защото е смятал, че нисшите
живот
ни възникват също чрез размножаване.
Италианският естествоизпитател Франческо Реди е бил считан за опасен еретик от официалната наука на седемнадесетото столетие, защото е смятал, че нисшите животни възникват също чрез размножаване.
Само с крайна нищета той избягва мъченическата съдба на Джордано Бруно или на Галилей. Защото тогавашната наука твърдяла, че червеи, насекоми, дори и риби могат да се зараждат от тинята. Нищо друго не е смятал Реди, освен това, което е прието днес, а именно че живата материя произлиза от жива материя. Той е извършил греха да познава една истина два века преди науката да намери „неоспорими доказателства“ за нея. След като Пастьор представя своите изследвания, не може да съществува повече съмнение, че си имаме работа само с една илюзия в тези случаи, в които по-рано се е вярвало, че от неживата субстанция чрез „самозараждане“ произлизат живи същества.
към текста >>
И повече нямало и следа от
живот
.
Нищо друго не е смятал Реди, освен това, което е прието днес, а именно че живата материя произлиза от жива материя. Той е извършил греха да познава една истина два века преди науката да намери „неоспорими доказателства“ за нея. След като Пастьор представя своите изследвания, не може да съществува повече съмнение, че си имаме работа само с една илюзия в тези случаи, в които по-рано се е вярвало, че от неживата субстанция чрез „самозараждане“ произлизат живи същества. Проникващите в такава безжизнена субстанция бактерии не са се поддавали на наблюдение. Със сигурни средства Пастьор успял да предотврати това проникване на бактериите в субстанциите, в които обикновено се зараждали живи същества.
И повече нямало и следа от живот.
Следователно животът произлиза само от живот. Реди е имал пълно право.
към текста >>
Следователно
живот
ът произлиза само от
живот
.
Той е извършил греха да познава една истина два века преди науката да намери „неоспорими доказателства“ за нея. След като Пастьор представя своите изследвания, не може да съществува повече съмнение, че си имаме работа само с една илюзия в тези случаи, в които по-рано се е вярвало, че от неживата субстанция чрез „самозараждане“ произлизат живи същества. Проникващите в такава безжизнена субстанция бактерии не са се поддавали на наблюдение. Със сигурни средства Пастьор успял да предотврати това проникване на бактериите в субстанциите, в които обикновено се зараждали живи същества. И повече нямало и следа от живот.
Следователно животът произлиза само от живот.
Реди е имал пълно право.
към текста >>
Въз основа на своето знание той трябва да каже за душевното това, което Реди е казал за
живот
а.
В подобно положение като италианския мислител се намира днес антропософът.
Въз основа на своето знание той трябва да каже за душевното това, което Реди е казал за живота.
Той трябва да твърди: Душевно може да произхожда само от душевно. И ако естествената наука се придвижва напред в същата посока, в която е поела от седемнадесети век насам, ще дойде времето, когато тя – по необходимост – ще застъпи този възглед. Защото – това трябва да се подчертава отново и отново – в антропософския възглед се застъпва същото мнение, както в научното твърдение, че насекоми, червеи и риби не произлизат от тинята, а от живи микроорганизми. А този възглед твърди, че „всяка душа произлиза от нещо душевно“ в същия смисъл, както естествоизпитателят казва, че „всичко живо произлиза от нещо друго живо.1“/Виж бележките в края на статията, стр. 33./
към текста >>
Антропософът извършва в областта на душевния
живот
същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши.
Но сега не трябва да се поддаваме на заблудата, че духовната наука иска да докаже своите истини с помощта на естествената наука. Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука.
Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши.
Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо.
към текста >>
Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния
живот
, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления.
Но сега не трябва да се поддаваме на заблудата, че духовната наука иска да докаже своите истини с помощта на естествената наука. Това, което трябва да се подчертае, е, че духовната наука има същото убеждение като истинската естествената наука. Антропософът извършва в областта на душевния живот същото, което естествоизпитателят се стреми да постигне за това, което може да види с очи и да чуе с уши. Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука.
Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления.
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“.
към текста >>
Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите
живот
ни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни.
Не може да има противоречие между истинския естествоизпитател и духовната наука. Антропософът обяснява, че законите, които установява за душевния живот, по съответен начин са валидни също и за външните природни явления. Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо.
Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни.
И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят.
към текста >>
И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която
живот
ът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на
живот
а“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Той прави това, защото знае, че човешкото чувство за познание може да бъде удовлетворено само тогава, когато съществува съзвучие, а не противоречие между отделните области на битието. Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“.
И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това.
към текста >>
Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния
живот
, а само да каже: „Познайте законите на духовния
живот
и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши.
Днес повечето хора, които изобщо се стремят към познанието и истината, са запознати с определени научни възгледи. Такива истини, така да се каже, не стават за нищо. Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука.
Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши.
Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука. Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят. Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука.
към текста >>
Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на
живот
инския
живот
само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за
живот
инския свят.
Забавните рубрики на вестниците разкриват на образования, както и на необразования законите, според които висшите животни се развиват от по-нисшите, обясняват какво дълбоко родство съществува между човека и висшите маймуни. И бързи писачи не се уморяват да внушават на своите читатели как те трябва да мислят за „духа“ в епохата на „великия Дарвин“. И прибавят към това изречението от главния труд на Дарвин: „Държа на това, че всички органични същества, които са живели на тази земя, са произлезли от една праформа, на която животът е вдъхнат от твореца.“ В една такава епоха е изключително необходимо отново и отново да се показва, че антропософията не се отнася така леко с „вдъхването на живота“, нито с душата, както това прави Дарвин и някои дарвинисти, но че нейните истини не са в противоречие с постиженията на естествената наука. Антропософията не желае да се опира върху патерицата на днешната естествена наука, за да проникне в тайните на духовния живот, а само да каже: „Познайте законите на духовния живот и тогава ще откриете тези висши закони в съответната форма, когато се спуснете в областта, където можете да виждате с очи и да чувате с уши. Днешната естествена наука не противоречи на духовната наука, тя самата представлява елементарна духовна наука.
Хекел е постигнал толкова добри резултати в областта на животинския живот само затова, защото е приложил законите, които душевният изследовател от дълго време прилага за душата, също и за животинския свят.
Без значение е, ако не е имал това убеждение; той не е познавал душевните закони и не е знаел нищо за изследванията, които се извършват в душевната област. Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони.
към текста >>
Фактът, че някои
живот
ински видове загубват зрението си, когато живеят известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи.
Значението на неговите резултати в неговата област не стават по-маловажни от това. Нашата задача е да покажем, че Хекел в областта си не е нищо друго освен антропософ.“ И още едно помощно средство се предлага на духовния изследовател чрез запознаване с постиженията на днешната естествена наука. Нещата от външната природа могат, така да се каже, да се пипнат с ръка. Затова не е трудно да се изведат нейните закони. Не е трудно да си представим, че растенията се променят, когато се преместят от една в друга местност.
Фактът, че някои животински видове загубват зрението си, когато живеят известно време в тъмни пещери, предизвиква живи представи.
Когато се посочва какви закони действат в подобни процеси, човек може лесно да си представи по-малко нагледните и по-малко разбираемите закони, които действат в душевната област. Единствено да онагледява желае антропософът, когато си помага с естествената наука. Той иска да покаже, че антропософските истини се откриват в нейната област по съответстващ начин, че естествената наука не може да бъде нищо друго освен елементарна духовна наука. Антропософът си служи с представи от естествената наука, за да разкрие своите, които са на едно по-високо ниво.
към текста >>
Който иска да обясни формата и начина на
живот
на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му.
Истина е, че възгледите на Ернст Хекел и на Вирхов за „произхода на човека“ коренно се различават. Но антропософът би могъл да се радва, когато меродавните личности са така наясно по определени значими въпроси относно душевното, както тези двама противници при всичките им спорове са наясно с това, което за тях е абсолютно валидно. Нито последователите на Хекел, нито тези на Вирхов търсят днес произхода на червеите в неживата тиня, и първите, както и вторите, не се съмняват в твърдението: „Всичко живо произлиза от друго живо“ в посочения по-горе смисъл. В психологията това още не е навлязло. Там липсва яснота по един въпрос, който може да се сравни с подобни основни убеждения на естествената наука.
Който иска да обясни формата и начина на живот на един червей, знае, че трябва да стигне до яйцето на червея и предците му.
Той знае в каква посока трябва да изследва, дори когато са налице различни възгледи или се твърди, че още не настъпило времето да се излагат определени мисли по този или онзи въпрос. Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите.
към текста >>
Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от
живот
а им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“.
Къде в психологията има една подобна яснота? Че душата2 има духовни качества, както червеят – физически, не предполага, както би могло да се помисли, че към един факт трябва да се пристъпва с един и същ изследователски подход, както към друг. Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка.
Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“.
Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня. Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето.
към текста >>
Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към
живот
а, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня.
Преди всичко нашето време се намира под влиянието на мисловни навици, следствието от които е, че безброй хора от редиците на онези, които се занимават с такива неща, не желаят да приемат една такава предпоставка по съответния начин. Да допуснем по необходимост, че също така и душевните качества на човека трябва да произхождат отнякъде, както и физическите. Тогава трябва да се замислим как става така, че са толкова различни душите на група деца, израснали и възпитани при еднакви условия, че дори еднояйчните близнаци коренно се различават, макар да са живели заедно на едно място и да са били под опеката на една дойка. Обикновено се привежда примера за сиамските близнаци, чиито „последни години от живота им са им били доста неприятни в следствие на противоположните им симпатии по време на Северноамериканската гражданска война“. Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения.
Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня.
Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето. И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
към текста >>
И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на
живот
ните.
Не би могло да се каже нищо друго освен това, че за подобни явления не е било мислено достатъчно дълго и не са направени старателни наблюдения. Такава работа се отнася към душевното така, както естествоизпитателят би се отнесъл към живота, ако приеме, че неговият произход е от неживата тиня. Правилно е да се търси обяснение на по-нисшите душевни качества, като се вземат под внимание физическите предци и се говори за унаследяване, както това се прави за физическите белези. Но човек иска да си затвори очите пред най-същественото, ако поема същата посока за по-висшите душевни качества, за същински духовното в човека. Хората са свикнали да разглеждат тези по-висши душевни особености като едно степенуване, като една по-висока степен на нисшето.
И затова си мислят, че могат да се задоволят да ги разглеждат като душевните качества на животните.
към текста >>
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите
живот
ни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат.
към текста >>
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори
живот
ни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
към текста >>
Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на
живот
ните.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща.
Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните.
Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности.
към текста >>
Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с
живот
ните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него?
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните.
Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него?
Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото.
към текста >>
Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че
живот
ните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат.
Не може да се отрече, че наблюдението над някои душевни дейности на по-висшите животни подвежда да се приема един такъв подобен възглед. Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното.
Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат.
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят.
към текста >>
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от
живот
ните по това, че може да брои.
Само трябва да се обърне внимание на това, че кучетата дават забележителни доказателства за памет, че коне, които забелязват, че им липсва едната подкова, сами се отправят към ковачницата, в която обикновено ги подковават; че дори животни, които са затворени в стая, натискат дръжката и си отварят вратата, и на други подобни удивителни неща. Дори антропософът няма да пропусне да признае тези способности на животните. Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат.
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои.
Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
към текста >>
Точно това е граничната точка, където
живот
инско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото.
Но трябва ли поради това да се заличава разликата между нисшите душевни белези, които човекът притежава съвместно с животните, и по-висшите духовни качества, които са присъщи само на него? Това може да направи само онзи, който е напълно заслепен от догматичните предразсъдъци на „науката“, която желае да остане във връзка единствено със сетивното. Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности.
Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото.
Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин.
към текста >>
Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни
живот
ни да се научат да броят.
Само чрез безупречно наблюдение човек приема факта, че животните, също и най-развитите, не могат да броят, от което следва, че не могат да се научат и да смятат. Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения.
Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят.
Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност.
към текста >>
Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с
живот
инския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
Още в древните школи на мъдростта се е приемал като означаващ много изразът, че човекът се различава от животните по това, че може да брои. Броенето е най-простото, най-тривиалното от по-висшите душевни способности. Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят.
Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности.
Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята.
към текста >>
В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки
живот
произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин.
Точно това е граничната точка, където животинско-душевното преминава в духовно-душевното, в човешкото. Разбира се, много е лесно и тук да се направят възражения. Първо може да се каже, че някога може да се случи нещо, което досега не е било: определени интелигентни животни да се научат да броят. Като второ би могло да се посочи, че човешкият мозък все пак е един по-усъвършенстван мозък в сравнение с животинския и че именно това е причината да е налице по-висшата степен на душевните способности. Такива възражения се посрещат с удоволствие.
В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин.
Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята. Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното. Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>
Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както
живот
инско-душевното.
Такива възражения се посрещат с удоволствие. В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята.
Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното.
Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>
Както човек остава в областта на
живот
о, за да обясни
живот
а, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
В същото положение сме и с онези, които, обратно на факта, че всеки живот произлиза от друго живо нещо, твърдят: Но в червея действат същите химически и физически закони, както в тинята, само че по по-сложен начин. Който иска да разбули тайните на природата с тривиалности и неща, които се разбират от само себе си, на него трудно може да му се помогне. Има хора, които смятат степента на разбиране, до която са стигнали, за най-висша, и които затова изобщо не се сещат, че и някой друг може би би могъл да направи своите тривиални възражения, тъй като не осъзнава тяхната нищожност. По никакъв начин не възразяваме, че всички по-висши дейности в света са само степенуване на по-нисши, че действащите в червея закони са степенуване на онези, които действат в тинята. Но както днес никой благоразумен човек не би твърдял, че червеят произлиза от тинята, така и никой здравомислещ не може да иска да вкара духовно-душевното в същите понятийни шаблони, както животинско-душевното.
Както човек остава в областта на живото, за да обясни живота, така трябва да се остане в царството на душевно-духовното, за да се разбере произходът на душевно-духовното.
към текста >>
Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и
живот
ното.
Веднъж идва някой и прави откритие за някоя важна истина, виждайки един достъпен за всички факт. Виждайки една люлееща се църковна лампа, Галилей открива закона за движението на махалото. Преди това тази лампа са виждали безброй хора, без да забележат нищо. Става въпрос с нещата, които се виждат, да се свържат правилните мисли. Съществува един факт, който е общодостъпен, и който, наблюдаван правилно, хвърля ярка светлина върху характера на душевно-духовното.
Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и животното.
Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче? Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане. Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното. Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид.
към текста >>
Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за
живот
ното.
Става въпрос с нещата, които се виждат, да се свържат правилните мисли. Съществува един факт, който е общодостъпен, и който, наблюдаван правилно, хвърля ярка светлина върху характера на душевно-духовното. Това е простата истина, че всеки човек има биография, но не и животното. Наистина някои биха казали: Нима не може да се напише житейската история на една котка или на едно куче? Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане.
Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното.
Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света.
към текста >>
Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и
живот
ното.
Може да им се отвърне: без съмнение, но има и училищни задачи, в които от децата се изисква да разкажат премеждията на едно перо за писане. Ала става въпрос за това, че за отделния човек биографията има същото определящо значение, както описанието на вида за животното. Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид.
Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното.
Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света. И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче.
към текста >>
И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на
живот
инско-физическото унаследяване.
Както при лъва ме интересува описанието на вида лъв, така ме занимава и биографията при отделния човек. Шилер, Гьоте и Хайне не са за мен в същия смисъл ясни, когато описвам техния човешки вид, както ми се изяснява отделния лъв, когато го разглеждам като екземпляр от неговия вид. Отделният човек е повече от един екземпляр от човешкия вид. Той притежава общи родови черти в същия смисъл като своите физически предшественици, както и животното. Но където родовото приключва, за човека започва това, което обуславя неговото специално място, неговата задача в света.
И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване.
Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва.
към текста >>
Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към
живот
а, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва.
И когато това стане, приключва всякаква възможност за обяснение по шаблона на животинско-физическото унаследяване. Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи.
Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва.
Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци. Това е посоката, която трябва да поеме психологията, ако иска да постави до научното твърдение: „Всичко живо произхожда от друго живо“ съответстващото му: „Всяко душевно нещо се обяснява от друго душевно“. Ще продължим в тази посока и ще покажем как законите на прераждането и кармата от тази гледна точка са една естественонаучна необходимост.
към текста >>
Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на
живот
на лъва при неговите предци.
Аз мога да видя носа и косата, може би и някои особености на темперамента и в неговите предшественици, но не и неговия гений. Това, разбира се, не се отнася само за Шилер. Това се отнася също така и за госпожа Мюлер от най-затънтеното градче. При нея също, ако искаме, можем да открием душевно-духовното, което не може да се открие по същия начин в нейните родители, дядовци и баби, както нейният нос и сини очи. Самият Гьоте казва, че има от баща си снагата и сериозното отношение към живота, а от майка си – ведрия характер и охотата да разказва.
Но никой не би се опитал да доказва, че Гьоте има дарбата си от баща си и майка си, както би проследил формата и начина на живот на лъва при неговите предци.
Това е посоката, която трябва да поеме психологията, ако иска да постави до научното твърдение: „Всичко живо произхожда от друго живо“ съответстващото му: „Всяко душевно нещо се обяснява от друго душевно“. Ще продължим в тази посока и ще покажем как законите на прераждането и кармата от тази гледна точка са една естественонаучна необходимост.
към текста >>
По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на
живот
една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях.
По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми.
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки.
към текста >>
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на
живот
инското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата.
Изглежда много странно, че толкова хора избягват въпроса за произхода на душевното от страх, че биха стигнали до една несигурна област на знанието. Трябва да им бъде посочено какво е казал големият естествоизпитател Карл Гегенбаур за дарвинизма. Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми.
Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
към текста >>
И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния
живот
от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения.
Дори и да не са напълно верни непосредствените твърдения на Дарвин, те доведоха до открития, които нямаше да се направят без тях. По един осветляващ начин Дарвин указва развитието на формите на живот една от друга и това подтиква към търсене на взаимовръзките между такива форми. Също и на онези, които се борят срещу заблудите на дарвинизма, трябва да им стане ясно, че същият този дарвинизъм дава яснота и сигурност на изследването на животинското и растителното развитие и чрез тях той хвърля светлина в тъмната сфера на работата на природата. Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него.
И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения.
Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават. И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни. В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в
живот
а ни.
Своите заблуди той ще преодолее чрез самия себе си. Ако той не съществуваше, нямаше да имаме и последствията от него. И на антропософските възгледи би трябвало да им се признае нещо подобно за духовния живот от този, който се бои от несигурност по отношение на тези учения. Ако такива учения не са напълно верни, те биха могли чрез самите себе си да водят към светлина по въпросите, отнасящи се до душевните загадки. На тях също ще сме благодарни за яснотата и сигурността, която дават.
И когато те се отнасят до нашата съдба, до нашето човешко призвание, до нашата най-висша задача, привеждането на тази яснота и сигурност трябва да бъде най-важното дело в живота ни.
В тази област стремежът към познание е същевременно една морална необходимост, едно безусловно нравствено задължение.
към текста >>
Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и
живот
ни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
И тя произлиза от една личност, която казва за себе си: Който като мен се причислява към просветените хора, той още дълго преди Дарвин не е вярвал в „свръхестественото откровение“ и неговите чудеса. За него е ясно, че в природата действат безусловни, неотменими закони, и каквото библията ни представя като чудеса, е било прекъсване на тези закони, каквото не може да съществува. Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина.
Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа.
Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“. Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни? За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления.
към текста >>
Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в
живот
инското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“.
Според природните закони ние знаем, че никой мъртвец не може отново да се съживи. Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо.
Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“.
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни? За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и
живот
ни?
Следователно може дори и Исус да не е възкресил Лазар. Но сега – така си казва нашият просветител по-нататък – в нашето обяснение има една пукнатина. Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“.
Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни?
За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния. Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления. Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и
живот
инските видове, както безжизнените явления.
Ние съумяхме да разберем как безжизнените явления могат да се обяснят чрез неотменимите закони, но как са произлезли различните видове растения и животни и човекът, за това не можем да си създадем някаква естественонаучна представа. Вярваме, че също и тук са налице необходими природни закони, но какви точно и как работят, за това не знаем нищо. Нищо не можахме да възразим на казаното от Карл фон Лине, големият естествоизпитател на осемнадесетото столетие, че толкова много „видове са били налице в животинското и растителното царство, когато първоначално са били сътворени“. Нима не срещнахме толкова много чудеса на творението под формата на различни видове растения и животни? За какво ни беше убеждението, че Бог не можел чрез свръхестествена намеса в природния ред, чрез чудо, да съживи Лазар, щом трябваше да допуснем наличието на безчислени свръхестествени деяния.
Тогава дойде Дарвин и ни показа, че чрез неизменните природни закони – приспособяване и борба за оцеляване – възникват растителните и животинските видове, както безжизнените явления.
Нашата пукнатина в природното обяснение беше запълнена.
към текста >>
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите
живот
ни и накрая в маймуната.
В тези думи се усеща настроението на победителя. И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества.
После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната.
И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните? Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>
А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при
живот
ните?
И всички, които усещат нещата като Щраус, би трябвало да открият в една такава „нова вяра“ следната перспектива: Някога безжизнените частички чрез живеещите в тях сили така са се сгъстили, че са произвели жива материя. Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни?
А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните?
Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>
Трябва ли да се съмняваме, че
живот
ните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
Тя се е развила чрез безусловни закони до най-прости и несъвършени живи същества. После те са се видоизменяли според тези безусловни закони в червея, рибата, змията, в торбестите животни и накрая в маймуната. И тогава Хъксли, големият английски естествоизпитател, доказва, че човешкото устройство е много по-близко до това на най-развитите маймуни, отколкото до това на по-нисшите маймуни. Какво още може да накърни вярата в това, че човекът се е развил според същите тези природни закони от по-висшите маймуни? А срещаме ли това, което представлява по-висша човешка духовна дейност, което наричаме морал, в едно по-несъвършено състояние и при животните?
Трябва ли да се съмняваме, че животните, когато устройството им стане по-съвършено, когато се развие до човешка фигура, просто въз основа на физическите закони, а също така и на загатванията за разумна способност и морал, които вече се откриват при тях, ще се оформят до човешката висота?
към текста >>
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на
живот
ните с човека) е, че между високоразвитите
живот
ински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите
живот
ински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците.
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
към текста >>
Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите
живот
ински души според едни безусловни и неизменни закони.
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт?
Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони.
И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой.
към текста >>
Питаме се: как е станало така, че от
живот
ни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша?
Да осветим няколко такива ъгли. Да разгледаме една личност, която има голямо значение за нововерците. На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони.
Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша?
Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи.
към текста >>
Откриваме например, че
живот
ни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
На страница 804 на новото издание на Хекеловата „Естествена история на сътворението“ четем: „Крайният резултат (едно сравнение на животните с човека) е, че между високоразвитите животински души и нискостоящите човешки души съществува само една по-незначителна количествена, но не и качествена разлика; тази разлика е много по-малка, отколкото разликата между най-ниско развитите и най-високо развитите човешки души или отколкото разликата между най-висшите и най-нисшите животински души.“ Как се отнася нововерецът към един такъв факт? Той казва: Ние трябва да обясним разликата между по-нисшите и по-висшите животински души според едни безусловни и неизменни закони. И ние изучаваме тези закони. Питаме се: как е станало така, че от животни с по-нисша душа са се развили такива с по-висша? Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше.
Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват.
Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи. Животните променят своя облик. По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>
Живот
ните променят своя облик.
Търсим в природата условия, в които нисшето може да стане по-висше. Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи.
Животните променят своя облик.
По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>
По такъв начин могат да възникват нови видове
живот
ни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
Откриваме например, че животни, които пристигат в пещерите на Кентъки от други места, ослепяват. Става ни ясно, че престоят в тъмнината поставя очите в състояние на покой. В тези очи не се упражнява повече физическата и химическа дейност, която е била налице по време на виждането. Потокът храна, който по-рано е бил употребяван за тази дейност, сега тече към други органи. Животните променят своя облик.
По такъв начин могат да възникват нови видове животни от старите видове, когато преобразуванията, които природата причинява на тези видове, са достатъчно големи и разнообразни.
към текста >>
Така се обяснява възникването на нови
живот
ински и растителни видове.4
Какво се случва всъщност? Природата предприема промени с определени видове и тези промени се проявяват при наследниците. С други думи, те се унаследяват.
Така се обяснява възникването на нови животински и растителни видове.4
към текста >>
Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите
живот
ински души не е толкова голяма.
И сега обяснението на нововерците продължава.
Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите животински души не е толкова голяма.
Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души. Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят. Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък.
към текста >>
Определени условия в
живот
а, в които са поставени високоразвитите
живот
ински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души.
И сега обяснението на нововерците продължава. Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите животински души не е толкова голяма.
Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души.
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят. Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък.
към текста >>
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на
живот
инския свят.
И сега обяснението на нововерците продължава. Разликата между нисшите човешки души и високоразвитите животински души не е толкова голяма. Определени условия в живота, в които са поставени високоразвитите животински души, допринасят за изменението на тези души, като по този начин те се оформят в нисши човешки души.
Чудото на развитието на човешките души е изхвърлено завинаги от храма на новата вяра, а човекът е определен според „вечни, безусловни“ закони на животинския свят.
Нововерецът се оттегля доволен в спокойна дрямка; той не желае да продължава по-нататък.
към текста >>
Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите
живот
ни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци.
Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
към текста >>
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите
живот
ни?
Непредубеденото мислене би трябвало да му попречи в неговата дрямка. Защото едно такова мислене ще извика призраци. Да разгледаме по-отблизо горното Хекелово изречение: „Разликата (между по-висшите животни и човека) е много по-незначителна, отколкото разликата между най-нисшите и най-висшите човешки души“.
Ако нововерецът допуска това, как може да се унася в приятна дрямка, след като – според неговия възглед – обяснява развитието на по-нисшите хора от по-висшите животни?
към текста >>
Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях
живот
ни.
Какво ще поднесе този нововерец на някого, ако дойде при него и каже: Аз показах как рибите са произлезли от по-нисши същества. С това приключих. Показах, че всичко се развива така, както рибите и стоящите под тях видове ще трябва да са се развили. Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците.
Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни.
И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши. Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>
Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях
живот
ински души.
Показах, че всичко се развива така, както рибите и стоящите под тях видове ще трябва да са се развили. Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни. И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание?
Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души.
Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши. Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>
Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите
живот
ински видове в по-висши.
Без съмнение нововерецът би си казал: С тези общи мисли за развитието не се стига доникъде. Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни. И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души.
Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши.
Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>
Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните
живот
ински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
Ти трябва също така да обясниш възникването на бозайниците. Защото между бозайниците и рибите съществува по-голяма разлика, отколкото между рибите и стоящите непосредствено под тях животни. И какво ще последва от това, ако нововерецът действително остане верен на своето познание? Той би трябвало да си каже: Разликата между по-висшите и по-нисшите човешки души е по-голяма, отколкото тази между по-нисшите души и стоящите непосредствено под тях животински души. Така че трябва да призная съществуването на причини в света за преобразуванията на по-нисшите човешки души, които се оформят така, както се оформят според същите тези причини по-нисшите животински видове в по-висши.
Ако не сторя това, тогава за мен възникването на видовете човешки души си остава чудо, както са чудо различните животински видове за оня, който не вярва в изменението на живите същества според природните закони.
към текста >>
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния
живот
.
И това е безусловно вярно: нововерците, на които им се струва, че са просветени, понеже си мислят, че са изхвърлили чудото извън областта на живата материя, не са нищо друго освен вярващи в чудеса, поклонници на чудото в областта на душевния живот.
И те се различават само по това от онези така презрени от тях вярващи в чудеса, че последните признават своята вяра; те самите обаче нямат никаква представа, че са обхванати от най-тъмно суеверие.
към текста >>
В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите
живот
ински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека.
В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания.
От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник). Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание.
към текста >>
След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет,
живот
на няколко гръбначни
живот
ни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества.
След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък. На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове
живот
ни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
И сега трябва да пренесем нашата светлина в друг един ъгъл на „новата вяра“. В своята „Антропология“ д-р Пол Топинар е представил по един прекрасен начин резултатите на модерното учение за произхода на човека. В края на книгата си той повтаря накратко как по-висшите животински форми според Хекел са се развили по различно време на земята: В началото на земния период, наречен от геолозите лаурентийски, при условия, които съществуват вероятно само в тази епоха, чрез случайна среща на няколко елемента – въглерод, кислород, водород и азот – се формират първите белтъчни образувания. От тях чрез самозараждане произлизат най-малките, несъвършени живи същества. След това чрез деление и размножаване те се оформят, изграждат органи и накрая дават, според един ред на реконструкции, които Хекел разделя на девет, живот на няколко гръбначни животни от вида Amphioxus lanceolatus (ланцетник).
Можем да изпуснем как са проследени останалите видове животни в същата посока и да добавим заключителните изречения на Топинар: „На двадесета степен (на конструкциите) е антропоидът (човекоподобната маймуна), приблизително през целия миоценов период, на двадесет и първа степен е маймуночовекът, който все още не притежава говора и съответстващия му мозък.
На двадесет и втора степен най-накрая се появява и човекът, какъвто го познаваме днес, най-малкото в неговите не толкова съвършени форми. И сега, след като Топинар е изложил какви трябва да са „естественонаучните основи на новата вяра“, с няколко думи той прави едно важно признание. Той казва: „Тук изброяването прекъсва. Хекел забравя двадесет и третата степен, когато се появяват един Ламарк и един Нютон.“
към текста >>
Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите
живот
ински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите.
С това е скициран един момент в изповеданието на нововереца, в който той така ясно посочва факти, които отричат неговото изповедание. Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата.
Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите.
Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване. Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци? Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него.
към текста >>
Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един
живот
ински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци?
Той не иска да се издигне в човешко-душевната област с понятията, с които иначе си служи в природата. Ако го направи, с неговото свикнало с външната природа обикновено мислене би се озовал в областта, която Топинар нарича двадесет и трета степен, и тогава би трябвало да си каже: Както приемам развитието на по-висшите животински видове от по-нисшите, така трябва да приема развитието на по-висшите души от по-нисшите. Не мога да разбера душата на Нютон, ако не я разглеждам като произлизаща от едно предшестващо душевно същество. И това душевно същество не може да се търси във физическите предци. Защото ако човек го търси там, той ще обърне с главата надолу духа на природонаучното изследване.
Кога ще му хрумне на един естествоизпитател да допусне развитието на един животински вид от друг, ако последният се окаже с първия в такава алогична физическа връзка, както Нютон е в алогична душевна връзка със своите предци?
Напротив, можем да си представим, че един животински вид произлиза от някой подобен, който стои само една степен по-ниско от него. Така че душата на Нютон е произлязла от такава, която му е подобна и стои само една степен на развитие под нея. Душевното в Нютон се съдържа в неговата биография (сравни стр. 18/19). Аз разпознавам Нютон от неговата биография така, както разпознавам един лъв от описанието на неговия вид. Разбирам вида лъв, като си представя, че той е произлязъл от друг вид, стоящ по-ниско в развитието си от него.
към текста >>
НАГОРЕ