Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
54
резултата от
33
текста в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Жар
'.
1.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
За целта всяка нощ го скривала в горяща
жар
ава.
Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък. Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис. Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката. Тя искала да даде безсмъртие на този син.
За целта всяка нощ го скривала в горяща жарава.
Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно. Деметра напуснала дома. Келей издигнал в нейна чест един храм.
към текста >>
2.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
да трепка все по-
жар
ко,
Ала откакто с осъзнато чувство, не само водено от подтик, започна да приема от мене даровете на живота, откакто младото сърце започна
да трепка все по-жарко,
щом погледа ми срещнеше със обич, изгубиха съветите ви стойност. Повехна зреещото във детето. Видях в душата му как също се появиха признаци, които
към текста >>
3.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
С
жар
се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене.
Той се нуждае от един светоглед за успокоение на неговото мрачно душевно настроение. Когато в 1809 година влезе в университета, мислите, които Кант, Фихте и Шелинг бяха въплътили в германското светогледно развитие, се намираха още в пълно последействие. Тогава тъкмо изгряваше звездата на Хегел. Този последният беше публикувал в 1806 годи на своето първо велико произведение "Феноменология на духа". В Гьотинген Шопенхауер слуша ученията на Готлоб Ернст Шулце, авторът на "Енезидемус", който наистина беше в известно отношение противник на Кант, но посочи въпреки това Кант и Платон като двама велики духове, към които той следваше да се придържа.
С жар се задълбочи Шопенхауер в Кантовия начин на мислене.
Той нарича революцията, която бе предизвикана чрез това в неговата глава, едно духовно новораждане. Той намира в нея толкова повече своето задоволство, като я намира в пълна съгласуваност с възгледите на други философи, които пълно му беше посочил, с възгледите на Платон. Нали Платон казва: Докато се отнасяме с нещата и процесите само възприемайки ги, ние сме човеци, които стоят здраво вързани в една тъмна пещера, така че не могат да обърнат главата си и не виждат нищо, освен в светлината на един горящ зад тях огън, на намиращата се срещу тях стена сянковите образи на действителните неща, които преминават между тях и огъня, а също така и своите собствени сенки и всеки един своята собствена сянка. Както тези сенки се отнасят към действителните неща, така нещата, които възприемаме се отнасят към идеите, които са истински действителното. Нещата на възприемаемия свят се раждат и умират, идеите са вечни.
към текста >>
4.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Междувременно огънят в огнището беше догорял и Старецът покри
жар
та с пепел, отдели жълтиците на една страна и тогава неговата лампа блесна със своя най-красив блясък.
Аз го видях едва, когато те си бяха тръгнали. Иначе нямаше да обещавам да изплатя дълга им към Лодкаря." „И какво му дължат те? " попита Старецът „Три зелки, три артишока и три глави лук. Обещах им, че когато настъпи денят, ще ги занеса на реката." „Можем да им направим тази услуга", каза Старецът, „защото в скоро време те пак ще ни потрябват." Дали пак ще ни потрябват, аз не знам, но те обещаха най-тържествено, че пак ще ни услужат."
Междувременно огънят в огнището беше догорял и Старецът покри жарта с пепел, отдели жълтиците на една страна и тогава неговата лампа блесна със своя най-красив блясък.
Стените отново се покриха със злато, а мопсът се превърна в най-красивия оникс, който човек можеше да си представи. Преливащите в кафяво и червено цветове го превръщаха в изключително рядко произведение на изкуството. „Вземи си кошницата", каза Старецът „и сложи в нея оникса. После ще наредиш около него трите зелки, артишока и трите глави лук. Така ще занесеш кошницата до реката.
към текста >>
5.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно
жар
ко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
В определени случаи дискусиите с него се разгорещяваха твърде много. Един ден у приятеля ми се появи странното желание да направим станалата почти ежедневна разходка по посока към една тясна уличка и да вървим няколко пъти нагоре-надолу по нея, спорейки за Вагнер. Толкова се бях задълбочил в нашите разисквания, че едва малко по малко започна да ми просветва как се бе появило у него това желание. На прозореца на една от къщите на тази уличка по време на разходката ни седеше миловидна девойка. Отначало той нямаше с момичето друга връзка, освен тази, че почти всеки ден я виждаше да седи на прозореца и че понякога му се струваше, че тя му отправя по някой и друг поглед, докато минава по уличката.
Отначало забелязах само как застъпничеството му за Вагнер, което по принцип си беше достатъчно жарко, в тази уличка избуява в ярки пламъци.
Когато после осъзнах какви странични течения там всеки път се вливат във вдъхновеното му сърце, той също се откри пред мен и аз станах довереник на една от най-нежните, красиви и мечтателни младежки любови. Отношенията им не преминаха в нещо много по-различно от гореописаните. Приятелят ми, който произхождаше от семейство, което не беше благословено със земни блага, скоро трябваше да заеме скромното място на журналист в един провинциален град. Той не можеше да мисли за някакво по-близко обвързване с момичето. Не беше и достатъчно силен, за да се справи с тези обстоятелства.
към текста >>
6.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с
жар
по моя въпрос, имам право да внасям тази
жар
в неговия дом.
Исках да се преборя по една важна точка за признаване на такъв светоглед, в който етиката е заложена и се проявява наред с всяка друга реалност. Следователно бях принуден да се боря срещу етиката, която няма философска основа. Отпътувах от Ваймар за Берлин, за да търся възможности да застъпя възгледите си в пресата. Посетих високо уважавания от мен Херман Грим. Бях приет с най-голяма дружелюбност.
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя въпрос, имам право да внасям тази жар в неговия дом.
Той ме слушаше малко безучастно, когато му говорих за моите възгледи по отношение на „етиците“. Мислех, че ще мога да го заинтригувам по този струващ ми се толкова важен въпрос. Но това не ми се удаде ни най-малко. Когато чу, че „искам да направя нещо“, той все пак каза: „Ами идете при тези хора, аз повече или по-малко ги познавам. Всички те са много мили хора.“ Сякаш ме поляха със студена вода.
към текста >>
7.
Молитви и медитации за мъртвите
GA_40 Стихове и медитации
да охлади
жар
та ти,
с ваште силови помагащи потоци. *** Във светове, където пребивава душевната ти същност, изпращам ти любов,
да охлади жарта ти,
да стопли твоя студ. И чувствайки, откриеш ли ме ти, ще съм до тебе близо постоянно. *** Ще пратя вярната любов, която
към текста >>
8.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Там се казва: "Сега ръкописите във Ватикана за Кабала – единственото копие, от което /в Европа/ се смята да е било притежание на граф Сен
Жар
мен, съдържа най-пълно изложение на доктрината.."
/*3/ – Тези две публични лекции на 30 май и 6 юни 1904 г.; "История на спиритизма, хипнотизма и сомнамбулизма", бяха по изключение държани в понеделник, нормално понеделнишките вечери редовно бяха заети от лекции за членовете. /*4/ – Три лекции 26 май, 2 и 9 юни 1904 /още непреведени/. /*5/ – Тези лекции са били обявени за април обаче са били държани едва през есента на 1904 /непреведени/ /*6/ – Това бе публично обявено в "Тайната доктрина" на Е. П. Блаватска, /1888/ книга втора.
Там се казва: "Сега ръкописите във Ватикана за Кабала – единственото копие, от което /в Европа/ се смята да е било притежание на граф Сен Жармен, съдържа най-пълно изложение на доктрината.."
/*7/ – Д-р Щайнер тук споменава за способността на Блаватска, чрез която тя е била в състояние да чете редки ръкописи от астралната светлина /Хрониката Акаша/, както това е описано от Констанс Ватмайстер, а и други, в "Спомените" на Е. П. Блаватска и в "Тайната доктрина" 1893. /*8/ – Една от най-загадъчните и оспорвани личности на 18-то столетие. Неговата рождена дата и датата на неговата смърт, както и неговото истинско име не могат да бъдат установени със сигурност. Според една лекция, държана от Рудолф Щайнер в Нюшател на 27 септември 1911, името не се отнася само до една личност, а и до друго.
към текста >>
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен
Жар
мен.
Този текст във Св. Юда за нещастие е бил криво разбран и се предположило, че се отнася до Луцифер и до първото падане на ангелите; от тук произтичат Милтоновите и Средновековните митове". /*12/ – Нострадамус. Фактически Мишел дьо Нотр Дам /1503-1566/. Френски астроном и средновековен лекар, прочут със своите "предсказания", написани във френски стихове.
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен.
/*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г. Р. С. Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.." /*15/ – "Пистис София". Заглавие на една творба, като се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения доктор на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие.
към текста >>
Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен
Жар
мен в нейната книга: "Графът на Сен
Жар
мен – тайната на царете", Милано, 1912.
Едно от много редките копия на тези мемоари се намираше в библиотеката на лелята на Е. П. Блаватска, която живееше в Одеса. Хенри Стил Олкът, който основа Теософското Общество с Блаватска в 1875 г., писа в своята книга "Листа от стария дневник – истинската история на Теософското общество", 1895, т. 1.; "Ако би било възможно да бъде склонена мадам дьо Фадеев, лелята на Е. П. Блаватска, да преведе и публикува някои документи от нейната прочута библиотека, Европа би получила по-правилна картина за истинската история на предреволюционната европейска мисия на този Източен Адепт, отколкото досега това е било възможно".
Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен Жармен в нейната книга: "Графът на Сен Жармен – тайната на царете", Милано, 1912.
/Виж също бележка 11 към лекция 9 от 16. декември 1904 г. /*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер. Виж също лекцията от 27. септември 1911 г., преведена в "Антропофски тримесечник", т.
към текста >>
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен
Жар
мен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
1.; "Ако би било възможно да бъде склонена мадам дьо Фадеев, лелята на Е. П. Блаватска, да преведе и публикува някои документи от нейната прочута библиотека, Европа би получила по-правилна картина за истинската история на предреволюционната европейска мисия на този Източен Адепт, отколкото досега това е било възможно". Английската теософка Изабел Купър-Окли публикува всички части на "Спомени на мадам дьо Дадемар", отнасящи се до Сен Жармен в нейната книга: "Графът на Сен Жармен – тайната на царете", Милано, 1912. /Виж също бележка 11 към лекция 9 от 16. декември 1904 г.
/*5/ – Духовната идентичност на Кристиян Розенкройц и граф Сен Жармен е резултат на изследванията на Рудолф Щайнер.
Виж също лекцията от 27. септември 1911 г., преведена в "Антропофски тримесечник", т. 5, № 4, 1960 г. /*6/ – Цитат от книгата на пророк Осия, гл. 8, ст. 7.
към текста >>
Заедно с граф Сен
Жар
мен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие.
Ритуалът на Мемфис се казва, че е копие на Ритуала на Мизраим и беше основан в Париж, 1839 г. Предполага се, че той е бил съчетан с Ритуала на Мизраим към края на 19-то столетие, откогато е известно като "Мемфис-Мизраим ритуал". Джон Йаркър /Виж бел. 16/, "абсолютният суверен Велик майстор във Великобритания и Ирландия на съчетаните Шотландски Мемфистки и Мисраимски ритуал", установява Велик Ориент /Великата ложа/ за Германия в 1902 г. /*2/ – Граф Александър Калиостро, – предполага се, че е идентичен със сицилианеца Йосиф Балсамо – факт, който самият той обаче винаги подчертано отричал, – е умрял във Ватиканския затвор в 1795 г.
Заедно с граф Сен Жармен той се смята за един от най-противоречивите фигури на 18-то столетие.
В разказа за неговия живот от Франсоа Рибадю Дюма: /"Калиостро, Ален и Ънуин, 1967 г./ се прави усилие да се изяснят сведенията. Например от протокола на съдопроизводството на Инквизицията бе цитирано, че "не е било възможно да се намери нито един свидетел сред обвинителите на Калиостро, който да бе познавал Балсамо". По-нататък, цитира се пасаж от книгата "Ученият историк" на Калиостро в "Учителят, непознатият Калиостро" д-р Марк Хавен: "Никой не е доказал, че Балсамо и Калиостро са едно и също лице; нито Морант, нито Гьоте, нито Комисарят Фонтен, нито пък съдопроизводството на Светата Инквизиция е намерила документ, който да изключва всяко съмнение". /*3/ – В бележките на Мария Щайнер фон Сиверс се казва, че е 5530 години. Според Хекатрон /кн.
към текста >>
В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен
Жар
мен.
март 1784 г. /*9/ – Принц Карл, 1744-1836, син на управляващия Ландграф Фредерик Втори, датски генерал и управител на графствата Шлезвиг и Холщайн. Неговата свободно-масонска творба: /на латински, не се чете/, появила се в 1824 г. Неговите спомени, които бяха продиктувани в 1816/17 г., се появяват в Копенхаген в 1861 г. и в немски превод, в Касел в 1866 г.
В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен Жармен.
/*10/ – Виж Карл Хейър: /на латински не се чете/ /*11/ – Рудолф Щайнер очевидно основава своето изложение върху една статия от Изабел Купър-Оклей в списанието "Гнозис" от 15 декември 1903 г. в отнасящи се до горния пасаж /цитиран от: "Граф Сен Жармен" от Изабел Купър-Оклей,/четем: "Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена.
към текста >>
в отнасящи се до горния пасаж /цитиран от: "Граф Сен
Жар
мен" от Изабел Купър-Оклей,/четем:
и в немски превод, в Касел в 1866 г. В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен Жармен. /*10/ – Виж Карл Хейър: /на латински не се чете/ /*11/ – Рудолф Щайнер очевидно основава своето изложение върху една статия от Изабел Купър-Оклей в списанието "Гнозис" от 15 декември 1903 г.
в отнасящи се до горния пасаж /цитиран от: "Граф Сен Жармен" от Изабел Купър-Оклей,/четем:
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена. За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието. Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.".
към текста >>
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен
Жар
мен до Виена.
В последното може да се намери един рапорт относно Граф Сен Жармен. /*10/ – Виж Карл Хейър: /на латински не се чете/ /*11/ – Рудолф Щайнер очевидно основава своето изложение върху една статия от Изабел Купър-Оклей в списанието "Гнозис" от 15 декември 1903 г. в отнасящи се до горния пасаж /цитиран от: "Граф Сен Жармен" от Изабел Купър-Оклей,/четем:
"Франц Грефер ни е оставил любопитния разказ за едно пътуване на Сен Жармен до Виена.
За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието. Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
към текста >>
"Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен
Жар
мен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена.
За нещастие това описание не е съвсем задоволително. Самият Грефер казва, че то е било писано на 15. юни, дълго след събитието. Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани".
"Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена.
Електрически шок премина през всички, които знаеха името му. Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен Жармен е във Виена! Едва Грефер и неговият брат Рудолф са се окопитили от учудващата новина и той отлетява до Хиниберг, неговото имение където са неговите документи. Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен Жармен. Той бърза да се върне на местоработата си и там от секретаря бил информиран: "Преди един час един господин беше тук, чийто външен вид учуди всички ни.
към текста >>
Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен
Жар
мен е във Виена!
юни, дълго след събитието. Тай казва: "Едно странно, невъзможно да му се противодейства чувство ме е принудило да запиша още един път тези неща, след толкова дълго време, точно днес юни 1843 г.". По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани". "Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена. Електрически шок премина през всички, които знаеха името му.
Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен Жармен е във Виена!
Едва Грефер и неговият брат Рудолф са се окопитили от учудващата новина и той отлетява до Хиниберг, неговото имение където са неговите документи. Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен Жармен. Той бърза да се върне на местоработата си и там от секретаря бил информиран: "Преди един час един господин беше тук, чийто външен вид учуди всички ни. Този господин беше нито висок, нито нисък, неговата фигура беше учудващо пропорционална, всичко около него носеше белега на благородство.. Той каза на френски, като че на самия себе си, без да се безпокои за никой от присъствуващите, думите: "аз живея във Федълхоф, стаята, в която е живял Лайбниц в 1713 г". Ние току-що щяхме да проговорим, когато той вече беше изчезнал.
към текста >>
Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен
Жар
мен.
По-нататък аз правя забележката, че тези събития досега не са били описани". "Един ден бе разпространено, че граф дьо Сен Жармен, най-загадъчният от всички неразбираеми личности, е във Виена. Електрически шок премина през всички, които знаеха името му. Нашият окултен кръг беше изцяло развълнуван: Сен Жармен е във Виена! Едва Грефер и неговият брат Рудолф са се окопитили от учудващата новина и той отлетява до Хиниберг, неговото имение където са неговите документи.
Сред тях може да се намери едно препоръчително писмо от Казанова, сърдечния авантюрист, с когото той се запознава в Амстердам, адресирано до Сен Жармен.
Той бърза да се върне на местоработата си и там от секретаря бил информиран: "Преди един час един господин беше тук, чийто външен вид учуди всички ни. Този господин беше нито висок, нито нисък, неговата фигура беше учудващо пропорционална, всичко около него носеше белега на благородство.. Той каза на френски, като че на самия себе си, без да се безпокои за никой от присъствуващите, думите: "аз живея във Федълхоф, стаята, в която е живял Лайбниц в 1713 г". Ние току-що щяхме да проговорим, когато той вече беше изчезнал. Този последен час, както виждате господине, ние сме стъписани.. " След пет минути се достига до Федълхоф.
към текста >>
Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен
Жар
мен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз.
Що се отнася до багажа му, нищо не се вижда освен една малка желязна кутия. Наближава обед. Ала кой би си мислил да обядва! Графър меланхолично е подтикнат да отиде и намери барон Линден; намира го в "Енте". Те отиват с карета до Ландщрасе, откъдето нещо ги кара, някакво неясно предчувствие, да пътуват с пощенска бързина.
Лабораторията е отключена; едновременен вик на учудване изкача от двамата; на една маса е седнал Сен Жармен, спокойно чете един ръкопис, който е творба на Парацелз.
Те застават неми на прага; тайнственият неканен гост бавно затваря книгата и бавно става. Добре знаят и двамата учудени мъже, че това явление не може да бъде никой друг в света освен човекът на чудесата. Описанието на секретаря беше сянка в сравнение с реалността. Като че ли светло великолепие обвиваше цялата му фигура. Достойнство и величественост се изявяваха.
към текста >>
Постепенно Сен
Жар
мен преминава в тържествено настроение.
С примерен тон, без формалности, а един неописуем звънтящ тенор, очароващ най-вътрешната душа, той казва на френски на Грефер: "Вие имате писмо за представяне от господин фон Зайнгалд, но то не е необходимо. Този господин е барон Линден. Аз знаех, че вие и двамата ще бъдете тук в този момент. Вие имате и друго писмо до мен от Брюел. Ала художникът не може да бъде спасен, неговият бял дроб е свършен, той ще умре на 8 юли 1805 г.
Постепенно Сен Жармен преминава в тържествено настроение.
За няколко секунди той става като втвърден като статуя. Очите му, които винаги са били много изразителни стават тъпи и безцветни. Изведнъж цялото му същество отново се оживява. Той прави движение с ръка, като че сигнал за своето тръгване, след това казва: "Напускам, не ме посещавайте. Още веднъж ще ме видите.
към текста >>
Сен
Жар
мен вече не е там....
След изговарването на тези тържествени думи, Графът повтори знака с ръката си. Двамата адепти били победени от силата на такива неизпитани до сега впечатления. В същия момент завалява силен дъжд и прозвучава гръмотевица. Инстинктивно те се връщат в лабораторията за подслон. Отварят вратата.
Сен Жармен вече не е там....
/*12/ – Тук изглежда, че се има предвид едно лице, вместо една, група лица. Хекетрон, като говори за ордена на Мемфис, казва, че: "той разработва 32 степени и обема много по-обширен ритуал от действащите степени, отколкото кой и да е друг ритуал, всяка от неговите 33 степени има своя подходящ и сложен церемониал, лесно подреден за предаване и неговите титли са изчистени от нелепи претенции. Неговото управление е строго представително, както при нашата собствена политическа конституция. Тридесет и вторият и 31-ят са първият, вторият, третият и четвъртият членове на ръководството на управителното тяло, Сената и Съвета и образуват Мистичния храм и Юридическия трибунал, председателствуващия член на ръководството или Велик Майстор на Светлината, имащ 33-тата степен, даваща му право да представлява сферата във Върховното Светилище или Управляващото Тяло". В началото на тази лекция д-р Щайнер говори за Съчетания Ритуал на Мемфис и Мизраим, който има много степени, 95 от 96-те степени трябва да бъдат постигнати от неговите членове и че Върховният водач на Великия Ориент обикновено притежава 96-та степен.
към текста >>
9.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена
жар
, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята.
Физическата наука, както е известно, дава минимални сведения за тази вътрешност на Земята. В течение на последните десетилетия почти всеки пет години тя поднася все нови теории за пораждането на вулканите и за появата на земетресенията, както и изобщо за вулканичната дейност. Каквото кажем днес, физическата наука би го отстранила с просто махване с ръката като нещо, което изобщо не принадлежи към науката. Като въведение бих искал да характеризирам как би изглеждало за окултистите такова възражение на физическата наука. Външната наука си поставя за задача да разбере чисто механично опустошителните изригвания на вътрешна земна субстанция върху повърхността на Земята и ужасните разтърсвания, които от време на време унищожават хиляди и многохилядни човешки животи.
Хората си представят вътрешността на Земята като разтопена жар, нещо от вида на пламтяща пещ, или произходът на вулканичните изригвания се представя в повърхностни огнища, които не достигат дълбоко навътре в Земята.
Последното се защитава в по-новите теории. Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература. Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н.
към текста >>
10.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Цялата топлина, която е била в хората и животните и която и сега е там, е огнената
жар
на Земята.
Преобразуването е дълъг процес. Ако бихте могли да видите това, което може да възприеме ясновидецът, бихте видели как човекът се загръща с огненото тяло. Но къде е отишъл огънят, горял на Земята? Къде е той? Във вашата кръв.
Цялата топлина, която е била в хората и животните и която и сега е там, е огнената жар на Земята.
И ако вие сте в състояние отново да преобразите кръвта си така, че да свети – това ще стане, когато човешкият ларинкс се превърне в Свещения Граал, – тогава човекът ще излъчва светещи маси. Ако човекът се вдълбочи в един такъв картинен образ, като този, би могъл да стигне до ясновиждане, до ясночуване. Аз искам да обърна вниманието ви към въведението на Апокалипсиса на Йоан: «Откровението на Исус Христос, което Бог му разкри да го оповести на своя слуга, както накратко е станало». Това са картини, които в розенкройцерските школи са били използвани за развиване на вътрешните качества. Ясновидецът трябва да се научи да разгадава такива картини.
към текста >>
11.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
пеша при буря и при
жар
ко слънце
суров и строг със работа изпълващ. Синът се доброволно подчиняваше, подобно на сирачето в принуда, за да получи малко подаяние. Той бранниците придружаваше,
пеша при буря и при жарко слънце
обяд приготвяше, конете хранеше, на всеки стар боец той да послужи. Послушен тичаше по всяко време денем и нощем сам като посланик. Привикнал бе за други да живее,
към текста >>
12.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 Юни 1907. Седем планитарни състояния на съзнание на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
В този момент някой започва да го дразни, както казват на
жар
гон.
Събуждате се, държейки си в ръката края завивката. Ако вие можехте да използвате своето бодърствуващо съзнание, то бихте видели, че сте хванали с ръката си завивката. Сънното съзнание ви дава символично външното действие, то създава образ от това, което нашето дневно съзнание възприема като факт. Друг пример. Студент сънува, че стои пред вратите на аудиторията.
В този момент някой започва да го дразни, както казват на жаргон.
Резултатът е призив за дуел. И студентът изживява по-нататък във всички подробности до момента, когато той съпроводен от секунданта и лекаря е на дуела и се раздава първия изстрел. В тази секунда той се пробужда и вижда, че е паднал столът, който се е намирал близо до леглото. Наяве той просто би чул звука от падането, а в сънят това прозаично събитие се съдържа в символиката на дуела. Виждате също така, че временните отношения са напълно различни, понеже цялата тази драма се случила в главата на студента за миг.
към текста >>
13.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
На възражението, че в подобна
жар
не са могли да виреят хора и други същества, трябва да се отговори с това: Човешкото тяло се намираше тогава в такова физическо състояние, че беше пригодено към тогавашните условия.
Нека сега се прехвърлим на нещо друго. Знаем, че Земята не е била винаги такава, каквато е днес. Който се е занимавал по-дълго с теософия знае, че за да стигне до днешното си въплъщение Земята е преминала през различни стадии на развитие. В прадалечното минало тя беше в едно огнено-течно състояние. Това, което са днешните камъни и метали, някога беше разтворено и се съдържаше в тази огнено-течна земя.
На възражението, че в подобна жар не са могли да виреят хора и други същества, трябва да се отговори с това: Човешкото тяло се намираше тогава в такова физическо състояние, че беше пригодено към тогавашните условия.
То можеше да живее в температура, много по-висока от днешните пещи за топене на метали. Тази огнена епоха на земята беше последвана от една водна, която наричаме атлантска епоха. Атлантският континент, който се разпростираше между днешна Европа и Америка в средата на Атлантическия океан, се населяваше от нашите предшественици, които разбира се бяха от съвсем различно естество от днешните хора. Зрението им не беше като нашето, в определено отношение те бяха ясновиждащи. В хода на развитието на атлантците съществуваха различни степени на виждането.
към текста >>
14.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният
жар
за всичко, което е възвишено.
Но последствията от действието на луциферическите същества проникнаха в астралното тяло на човека като силови лъчи и произведоха там това, което ще разгледаме сега. Днес астралното тяло е носител на инстинктите, желанията, страстите. Устройството на това астрално тяло би било съвършено различно, ако луциферическите духове не биха проникнали със своето действие в него. То би притежавало безпогрешни инстинкти, които биха го насочвали правилно в живота. Духовете бяха го научили да вижда вселената и духовните същества, които се изявяват в нея.
Но на него биха му липсвали свободата, ентусиазмът, чувството на независимост, вътрешният жар за всичко, което е възвишено.
Човекът би изгубил първичното ясновидство, но той би съзерцавал величието на вселената така, както това би сто рил един бог, защото той би станал част от Божеството. И този начин на виждане на вселената би намерил едно съвършено отражение в неговия ум. Но с цялото свое възприемане той би бил само едно огледало на вселената. А ето че луциферическите духове вливат в неговото астрално тяло страсти, инстинкти, желания, които се съединяват от сега нататък с всичко, което човек добива в течение на неговото развитие и тази е причината, поради която той вече не само може да съзерцава звездите, но също и да се запали за тяхната красота, да прелее от ентусиазъм и страст, да не се ограничава само да следва заложения в астралното тяло божествен инстинкт, но да развие лични инстинкти, родени свободно от желанието. Това са влели луциферическите същества в астралното тяло.
към текста >>
15.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Светите мъже през планините яздят
жар
ко.
Искам да узная като юдейски господар къде се намира новороденият цар." "Всъщност ние не знаем точно къде, следваме звездата и тя ще ни отведе - над къщата звездата ще просветне ярко."
Светите мъже през планините яздят жарко.
Там те открили наший Бог и Повелител Христос Исус - явил Се като на цял свят Спасител. От “Deutsche Weihnachtspiele aus Ungarn", описани и предадени от Карл Юлиус Шрьоер, Виена , 1862, “Oberschützener Sternsinger" ( Звездните Певци от Обершютцерн ) Цялото село участваше в тези неща. Когато бяха рецитирани определени стихове, звездата бе протягана надалеч.
към текста >>
мад
жар
изация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език.
Ако се върнехме назад няколко столетия, ние бихме открили обширни райони, където Коледните пиеси се изпълняваха, когато това време наближеше, в представянето на които вземаха участие цели села. По отношение на нашето знание за тези Коледни пиеси ние бихме могли да кажем, че бяхме в положение само да събираме нещо, което бързо изчезваше. Аз самият имах щастието да имам един стар приятел, който беше такъв колекционер. От него чух много истории за онова, на което той се беше натъкнал като училищен колекционер на Коледни пиеси, особено в немско-унгарските области. В определени “езикови острови" в Унгария немският език е бил запазен жив и като майчин, и като разговорен дo времето на т.н.
маджаризация през 50-те и 60-те години на XIX век, когато е бил наложен унгарският език.
Там някой би могъл да намери много от Коледните пиеси и Коледните обичаи, изчезнали отдавна в потока на забравата в Германската родина. Отделни заселници, емигрирали в Славянските райони през предишните столетия, запазили своето древно наследство от Коледни пиеси, и ги възобновявали винаги когато можели да намерят подходящи хора да играят ролите, винаги подбирайки актьорите измежду самите селяни. Още мога добре да си спомня - и може би вие ще ми вземете думата от устата - с колко ентусиазъм старият професор Шрьоер говореше за тези Коледни пиеси, като разказваше как е присъствал когато тези хора изпълнявали тези пиеси в празничния сезон. Можем да кажем без преувеличение, че разбиране за вътрешното естество на артистичния елемент в тези пиеси може да бъде постигнато само чрез действително посещение на тези селски хора и бидейки свидетели как те пораждат простата артистичност на Коледните пиеси от едно наистина най-свято настроение. Днес има хора които вярват, че могат да научат изкуството на речта и рецитацията от този или онзи учител.
към текста >>
16.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с
жар
, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Велики неща ще се случват през следващия културен период. Това, което в Четвъртата културна епоха се роди само като един сън на великия мъченик Сократ, то ще съществува там като действителност. Какво представляваше впрочем този велик импулс на Сократ? Той искаше този, който изживява един морален закон да вниква в него така, че да е обзет от него, да действува също като морален човек по съответния начин. Нека помислим колко далече сме още от това, колцина могат да кажат: това трябва да стане – но колко малко са тези, които притежават необходимата вътрешна сила, силата на морала!
За да бъдат моралните учения така ясно прозрачни и моралните чувства така сигурно развити, за да няма нищо, което познаваме без да имаме импулса да го изпълним с жар, за да може това да узрее действително в човешките души, да бъде то не само разбрано, за да не бъде другояче, освен един морален импулс да се превърне в дело – това зависи от факта, хората да се вживеят в двете горепосочени духовни течения.
Тогава под влиянието на тези две течения ще узреят все повече хора, които ще могат да преминат от чувствуването, от моралното познание, от моралния импулс – към действието. И от какво зависи тези две течения да се слеят, за да могат хората вътрешно, чрез Буда, да стигнат до Христос? Как ще бъде постигнато това? Благодарение на факта, че задълженията на Бодисатва никога не остават неизпълнени. В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва.
към текста >>
17.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Над дом опо
жар
ен, а нявга тъй красив,
И отново аз видях как от Маслиновия хълм Исус се вглежда в долината, Днес от пустош сива завладяна. – – – Лястовица малка, летяща плахо
Над дом опожарен, а нявга тъй красив,
И въпреки че овъглено е гнездото нейно, Тя ново си изгражда от развалините жалки. – – – Ето как и човекът осмели се Върху тез отломки жалки да гради отново
към текста >>
изпепелени да бяха, В по
жар
а стихиен на градове и къщи,
От всички мачти по морета, океани Сияе в слава това, което нявга бесило беше. – – – С венец блестящ ме увенчаха! Макар и трикратно листата му златни
изпепелени да бяха, В пожара стихиен на градове и къщи,
Дали той отново в развалини и прах ще рухне? – – – Една корона само вечно тук ще свети, И тя долината вечно ще огрява: Изплетена от тръни нявга беше тя!
към текста >>
Домовете и хижите наши опо
жар
иха,
С мечовете си нашата кръв проляха Нашите старци, жени и деца заклаха! – – – Християните в лудост голяма Нашите тела в огън горяха,
Домовете и хижите наши опожариха,
И под самите нас жаравата раздухваха. – – – Защо гневят се те? Че някога осъдихме по право Грешник ний един, което и те също вършат!
към текста >>
И под самите нас
жар
авата раздухваха.
Нашите старци, жени и деца заклаха! – – – Християните в лудост голяма Нашите тела в огън горяха, Домовете и хижите наши опожариха,
И под самите нас жаравата раздухваха.
– – – Защо гневят се те? Че някога осъдихме по право Грешник ний един, което и те също вършат! Ако той учеше това, що вършат те,
към текста >>
18.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна
жар
и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
В някои кръгове може и да съществува стремежът човек да е заобиколен от едната страна с телохранител, а от другата – с лекар, но това не е лесно изпълнимо! Но човек напредва най-добре, когато следва непринудено вътрешния си мир. Затова последният трябва да е ориентиран към съвместно съществуване и уважение, трябва да зачита човешкото достойнство. А това може да стане само ако хората бъдат разбирани така, както могат да бъдат разбрани, като се вземе под внимание закона за прераждането и кармата. Съвместният живот на хората ще се издигне на едно по-високо ниво само тогава, когато в душата се оживи значението на закона за прераждането и кармата.
Горното ни показва най-добре едно конкретно разглеждане на взаимовръзката между вяра, душевна жар и знание; между любов и себелюбие – едно такова разглеждане като това, което направихме вчера.
Не случайно исках да ви изнеса такива лекции като вчерашната и днешната. Не става въпрос толкова за това, което се казва – то може да се каже и по друг начин. Казаното вчера и днес не е от най-голямо значение. Важно обаче ми се струва това, тези, които се обявяват за последователи на антропософското културно движение, да се проникнат от идеите за прераждането и кармата, така че да придобият съзнание за това как може да се промени животът, ако във всяка човешка душа е налице съзнанието за прераждане и карма. Защото съвременното културно движение се е формирало с изключване на идеите за прераждането и кармата.
към текста >>
19.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак
жар
ко огрян от Слънцето.
Това чувство, че сме заедно с него, ние го имаме напълно: знаем че си принадлежим заедно с него. Обаче това, което възприемаме главно, то е нещо, което е станало с него тук на Земята: това се облича първоначално в дрехата на едно видение. Едно последствие на нашето земно отношение е първо главното в изживяването. Как въобще след времето на Камалока, ние живеем все още в последствията на нашето земно съществувание. И този облак от видения, който ни обгръща, е напълно зависим от това, как сме прекарали нашия земен живот.
Едвам постепенно, когато е изминало известно време между смъртта и едно ново раждане, за имагинативното виждане нещата се представят така, че човекът, който е обгърнат в неговите видения, започва след това да изглежда за имагинацията така като един облак, който отначало е тъмен това би било човекът в първо време след минаването си през Камалока след това този облак започва да бъде осветляван от страна, както например тук на Земята виждаме сутрин един облак жарко огрян от Слънцето.
Когато с това идва една инспирация и трябва да обясни тази имагинация, установява се: Ние живеем първо в света, в облака на нашите собствени изживявания на Земята обгърнати сме в този облак и сме в състояние да добием само едно отношение към хората, които са умрели, или които имат възможността да се издигнат с техните души от Земята в духовния свят. Обаче това, което се изразява тук за имагинативния свят, че облакът на нашето същество е осветен от едната страна като от слаба светлина, която се разпростира наоколо, това свидетелствува, че ние започваме да се вживяваме и идването на йерархиите към нашето собствено същество. Съществата на висшите йерархии идват при нас, но ние се вживяваме постепенно в света на висшата духовност. Преди това ние сме имали връзки само със света, който сме донесли с нас във физическия свят, след това животът на висшите йерархии започва да свети върху нас и да прониква в нас. Ние получаваме един съвместен живот със живота на висшите йерархии.
към текста >>
20.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 30. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Аз те виждам в твоята
жар
, аз виждам как твоята
жар
стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
Вечният страж на вечната правда, ето кой си ти. Като прародител на Духа, такъв заставаш ти пред моята душа. У теб не виждам нито начало, нито среда, нито край. Безкраен и вездесъщ си ти, безкраен откъм сила, време и пространство. Като Луната, дори като Слънцето огромни са твоите очи, а от устата ти светят пламъците на жертвания огън.
Аз те виждам в твоята жар, аз виждам как твоята жар стопля Всемира, твоята сила прониква навсякъде ето какво предусещам аз, намирайки се между земната твърд и небесните простори.
Само с теб съм тук застанал и ти обхващаш небесния свод, където живеят трите свята. Аз виждам, с ужас сплел ръце, как редиците на Боговете пристъпват към теб, за да те прославят. Теб прославя с химни войнството от ясновидци. Теб прославят Адитиас, Рудрас, Вазус, Садкиас, Вишбас, Ашвин, Марутс, Ушмапас, Гхандарвас, Якшас, Сидхас, Асурас. С трепет поглеждат те нагоре към теб: Едно гигантско тяло с много усти, с много ръце, с много крака и ходила, с много гърла и зъби.
към текста >>
21.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Другата виждаме обхваната от вътрешна
жар
; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия.
Към какво се стремяха те? Ако проучим действително безпристрастно тези души на пророците, ние ще открием: Те се стараят всъщност да поставят на предния план на душевния живот една особена човешка душевна способност и да подтиснат, един вид да из тласкат в дълбочините на душевния живот една друга така в способност на душата. Аз вече обърнах вниманието Ви върху това, как върху картините на Микеланджело, за които говорих, пророците са винаги изобразени така, че те седят вглъбени в дълбок размисъл, изпълнени с вътрешно душевно спокойствие, така че ние виждаме: онова, на което е отдадена тяхната душа, е свързано с нейните подземни основи с Вечното. Като противоположност Микеланджело изобразява сибилите, в които действуват елементите /стихиите/ на Земята, тези стихии действуват така, както е показано при едната от тях, че косата е развявана от вятъра, че вятърът прониква даже в синята горна дреха на сибилата. Под това влияние на вятъра тя произнася своите пророчества.
Другата виждаме обхваната от вътрешна жар; в своебразния доказателен жест на ръката ние виждаме огъня, земната стихия.
И така ние бихме могли отново да прокараме нашия поглед от една сибила към друга и ще открием: Те живеят с душевните сили, които проникват в душите непосредствено от стихиите, които заобикалят Земята. Тези сили на сибилите, които така да се каже всмукват в душата духа на земните стихии и го изразяват, тези сили на сибилите искаха да подтиснат, да ги изтласкат на заден план пророците на древното юдейство. Ако прочетете действително без предразсъдъци цялата история на пророците, Вие ще откриете: Пророкът се старае, полага усилия в това се състои неговото обучение да подтисне в себе си сибилинската черта, да не позволи на тази черта да се прояви. Аполон преобразява сибилинската черта на Пития чрез това, че самият той се потопява в тази черта и говори чрез сибилата. Пророците искат да подтиснат също естеството на Пития в тяхната душа и да развият единствено това, което действува в ясната сила на Аза, на онзи Аз, който е свързан със Земята, който принадлежи на Земята; на онзи Аз, който е духовният насрещен образ на геологическия елемент.
към текста >>
22.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен
жар
и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки.
Такива, каквито бяха нашите мюнхенски представления, за мене самия беше ясно, че тази работа би могла да бъде изпълнена в продължение на много години и че различните инициативи биха могли да бъдат осъществени, само когато съвсем определени духовни сили, насочени точно в тази насока се вливаха в нашите човешки сили, когато, така да се каже, духовни сили на Ангели пазители се вливаха в нашите човешки сили. Това беше през първите години, когато започнах ме да работим антропософски още в един малък кръг, това беше един много тесен кръг и неговите членове можеха много лесно да бъдат преброени, когато се събираха в началото на нашето столетие в Берлин. Но една вярна душа беше винаги за кратко време между тези членове, една душа, която беше надарена чрез нейната Карма с един твърде особен талант за красивото и изкуството. Тази душа работи за нас макар и само за кратко време. Именно по отношение на всичко най-интимно, което можеше да се изработи тогава в полето на Антропософията.
Тази душа работеше между нас с една задушевност и с един просветлен вътрешен жар и приемаше особено ученията, които тогава можеха да бъдат дадени антропософски, а именно по отношение на определени космически взаимовръзки.
И днес аз още зная, как тогава пред моята душа се яви един факт, които би могъл да изглежда може би незначителен, които обаче, въпреки това трябва да бъде изнесен тук. Когато започна нашето Антропософско движение, с това също започна да излиза и едно списание, което тогава беше наречено по силата на добре обмислени основания "Луцифер". Тогава аз написах статия под заглавието "Луцифер", една статия, която трябваше да съдържа най-малкото като заложба ръководните линии, по които искахме да работим. И трябва да кажа, че още тази статия беше написана в онези линии, макар и не изразени в думи, в които нашето Теософско тогава, а сега Антропософско Общество, трябваше да се движи и бих могъл да кажа: „Тази статия също беше проникната от Христос". Когато човек приема статията, той прие ма това, което е Християнска кръв на живота.
към текста >>
23.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и
жар
, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин.
През последните месеци аз многократно напомнях за тези две мерки. В общи линии аз прекратявам всички частни разговори с членовете на Антропософското Общество, които досега съм провеждал по най-различни поводи, занапред аз няма да провеждам частни разговори. Защо то за повечето от тези разговори се разпространяват лъжливи коментари. А аз действително имам по-важни задачи от това да опровергавам разни измислици, съчинени от празната фантазия на този или онзи. За тази цел имам само едно средство: Да прекратя всички частни разговори.
За отделните и истински антропософи, които искат да вървят напред с езотерично усърдие и жар, за тих след известно време аз ще се погрижа по друг начин.
Едно е важно: Никой не трябва да бъде спиран в своето езотерично развитие. Обаче в общи линии разговорите с членовете на Антропософското Общество трябва да отпаднат. Тази е едната мярка. Не се обръщайте повече към мен, скъпи мои приятели. Не ме упреквайте, че прилагам такава сурова и строга мярка.
към текста >>
24.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна
жар
.
Какво обаче има предвид Тертулиан? Точно чрез своите инспирации той е станал истински познавач на човека и познава какво представлява човешката природа по тогавашното време. Хората навлизат в четвъртата следатлантска, гръцко-латинската културна епоха. Точно толкова години, с колкото Мистерията на Голгота предхожда средата на този период – 333 години, точно толкова години след тази среда известни духовни сили са възнамерявали да отклонят земното развитие в съвсем друга посока от тази, в която е било насочено, понеже се е извършила Мистерията на Голгота. Триста тридесет и три години след 333 г.
е 666 г., тази година, за която авторът на Апокалипсиса говори с голяма вътрешна жар.
Прочетете въпросните места, където авторът на Апокалипсиса говори за отнасящото се до 666! Съгласно намеренията на някои духовни същества с човечеството е трябвало и е щяло да се случи нещо, ако не е била извършена Мистерията на Голгота. Низходящият път, отреден на човечеството от 333 година, тоест от кулминацията на културата на разсъдъчната душа нататък, е щял да се използва, за да се измести развитието на човечеството в съвсем различна посока от тази, която е трябвало да поеме в развитието си съгласно намеренията на онези божествени същества, свързани с него от началото на сатурновата епоха. Това е щяло да стане поради факта, че се е възнамерявало чрез един вид откровение още през 666 година да се даде на човечеството нещо, което едва по-късно е трябвало да се появи в него, тоест съзнателната душа. Ако това би станало, ако наистина се бяха изпълнили намеренията на определени същества, противодействащи на човешкото развитие и искащи да го завладеят, през 666 година човечеството щеше да бъде изненадано, като му бъде дарена съзнателната душа, каквато следва да бъде едва много покъсно след нашата епоха.
към текста >>
25.
Дванадесета лекция, 6 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква
жар
той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
Тертулиан е доста забележителна личност. Тези, които чуват за Тертулиан нещата, които обикновено се казват за него, едва ли знаят за него повече от това, че той сякаш се е опитвал да обоснове вярата в съществото на Христос, в Неговата жертвена смърт, в Неговото възкресение с известното изречение: Credo, quia absurdum est – Вярвам, защото това е абсурдно, защото не се поддава на разума. Няма да намерим в съчиненията на Тертулиан тези думи: Credo, quia absurdum est. Няма да ги намерим също и във всички други съчинения на отците на църквата; те са измислени, но впоследствие са залегнали в основата на мнението за Тертулиан и днес често ги възприемат като догма. Напротив, ако се изучава самият Тертулиан, – при това не е задължително човек да е негов последовател, – според това, как се запознаваш с личността на Тертулиан, все повече и повече се проникваш с уважение към този забележителен човек.
Преди всичко уважение предизвиква това, как Тертулиан използва латински език, този латински език, който е израз на най-абстрактния човешки начин на мислене, който по неговото време при другите писатели отдавна е станал средство за изцяло прозаично изразяване на римския дух, с каква жар той го използва: той влага в своите описания темперамент, раздвиженост, свещена страст.
И макар да е типичен римлянин, който се изразява толкова абстрактно, колкото може да го прави само римлянин по отношение на реалностите от онова време, макар според мнението на хората, получили гръцко образование, той да е бил не твърде образован човек, той пише изразително, с вътрешна сила, той пише така, че на основата на абстрактния латински език се превръща в творец на християнския стил. Смият му маниер на говорене е достатъчно впечатляващ. Когато пише в защита на християните, трябва да кажем, че написаното слово действа така, сякаш непосредствено се произнася от обхванат от свещена страст човек. Има такива места, където Тертулиан става защитник на християните, които, когато ги обвиняват по време на разпити, много приличащи на изтезания, не отричат, а потвърждават, че те са християни и казват, в какво вярват. Тертулиан казва: обикновено тези, които ги измъчват, ги обвиняват, че лъжат; с християните всичко е наопаки: тях ги наричат безумни, когато те изричат това, което живее в тяхната душа.
към текста >>
26.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия
жар
на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
Затова признаването на фактите, които обсъждахме вчера, има огромно значение за нашето време. Днес не трябва да се съди за света на основата на абстрактни принципи, защото това само ще усилва мъглата; трябва да се съди на основата на истинското познание. Защото това, което трябва да стане в близките години, може да бъде донесено само от хора, които черпят импулси за своята дейност и своята воля от духовното разбиране на мировото развитие. И трябва да кажа: от една страна, не трябва да се използва здравия, правилен, радостно освежаващ стремеж на човешката душа към сакраменталното за възстановяване на стария култ. Него го използват не за разбиране на Мистерията на Голгота, а за запазване на бездуховния символизъм на Рим такъв, какъвто някога е тържествувал в епохата на Август и какъвто отново иска да го възстанови Рим за постигане на своите цели.
Това е едната страна на начина, как могат да се вкарат човешките души в заблуда относно сакраменталното, в заблуда относно култа, а също относно риториката, относно живота в понятията, в думите и формулировките, която не произтича от стремежа, които е карал в Гърция Демостен да държи камъчета в устата си, защото е заеквал, но е искал да предаде на гърците цялото съдържание, целия жар на своята душа, а това произтича от красноречието, което поглъща хората, които не са напълно пробудени за импулсите за развитие на човечеството.
За това знаят и от страната на тези, които иска да обвържат своите сметки с него. Как да се обнови това, от което човечеството се е отдалечило, изхождайки от здравите импулси в последно време? Прочетете книгите и статиите, които в изобилие излизат днес, за стремежите на католическата църква за обновяване на Corpus iuris canonici, който отново трябва да се изправи от гроба и да стане закон за католическите християни. Системата е създадена. Сега трябва да почувствате чрез какви канали трябва да се влее това, което риторично произлиза от Рим, което звучи толкова умно и така величествено посвещава в тайните за развитие на човечеството, но което никога не може да бъде преодоляно посредством държавната власт, а само със средствата на духовната борба.
към текста >>
27.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Днес нещата не се свеждат до това, да настъпваме напред с фанатизъм и
жар
, а просто да осъзнаем, че действуваме в името на една човешка необходимост.
Именно с оглед опазването на двете движения, днес е крайно наложително те да бъдат разграничавани до последните им подробности. Още сега, докато сме в началото на нашия далечен път, докато сме длъжни да развием първите зародишни сили на бъдещия свят, ние трябва да сме наясно: Движението за религиозно обновление следва да разгръща цялата си активност в онези сфери, които са извън Антропософското Движение; да се разграничава от него дори и в набавянето на материални средства. (За да бъдат разбрани нещата, аз трябва да говоря и за тези подробности); да не се увеличават трудностите, които и без друго съпътствуват днес Антропософското Движение; да не се подкопава неговото материално положение. От друга страна, тези хора не бива да търсят с лека ръка свои съмишленици всред неантропософите. И ако нещата се развиват именно по този начин, ще се стигне до един абсурд, който би унищожил и двете Движения.
Днес нещата не се свеждат до това, да настъпваме напред с фанатизъм и жар, а просто да осъзнаем, че действуваме в името на една човешка необходимост.
Да, всички тези истини, които изнасям сега пред Вас, бяха същевременно предпоставката, за да окажем помощ на новото религиозно Движение и помощта можеше да бъде оказана само при тези условия. Ако тази предпоставка не съществуваше, Движението за религиозно обновление изобщо не би могло да възникне, независимо от всички мои указания. Ето защо настойчиво Ви моля, уважаеми гости и скъпи мои приятели, да разберете тази необходимост: Че Движението за религиозно обновление би трябвало да остане в своята изходна точка и да потърси своите привърженици извън кръга на Антропософското Движение, защото само там то ще ги намери по един естествен начин, и защото те трябва да бъдат търсени само там. Споделих тези неща с Вас не защото съм загрижен, че Антропософското Движение би могло да бъде под копано по някакъв начин, споделих ги не с някакви лични намерения, а по силата на необходимостта. С тази необходимост е свързано и всичко онова, което ще ни улесни да вникнем в единствено правилния възможен начин на действие.
към текста >>
28.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Сега той изпадал не във вътрешно вцепенение, а във вътрешна
жар
, в трескаво състояние, действащо по такъв начин като неща, които са могли толкова силно да въздействат на душата - защото такива те именно и се явяват, вътрешно започвайки с истински телесен комплекс симптоми.
Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената. Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената. И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили. Това на първо място се предавало на ученика посредством отзвуците на преживяното от него при мъжката статуя. След това го довеждали до състояние да има в себе си отзвук от преживяванията от пластичната, но не еластична статуя.
Сега той изпадал не във вътрешно вцепенение, а във вътрешна жар, в трескаво състояние, действащо по такъв начин като неща, които са могли толкова силно да въздействат на душата - защото такива те именно и се явяват, вътрешно започвайки с истински телесен комплекс симптоми.
Ученикът имал чувство, че сякаш нещо го дави вътрешно, задушавал се, кръвта му напирала от всички страни. Той изпадал в огромен ужас, в някакъв дълбок вътрешен смут. И след това в това дълбоко вътрешно душевно смущение се разкривало друго, което трябвало да преживее. Ставало така, че от душевното страдание се раждало нещо, което би могло да бъде предадено със следните думи: Аз имам в себе си нещо, което е потребно на моята телесност в обикновения земен живот.
към текста >>
В дълбините трябва ти да разгадаеш от
жар
ко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
И сега всичко преживяно от ученика бивало обобщено за него от инициаторите му. А именно първото състояние - когато преминавал през вцепеняването, когато се чувствал сякаш всмукан от Вселената - се обобщавало от инициаторите му в думи, които мога да ви предам на немски така: В далнините трябва да научиш как в етерната синева първо мировото битие изчезва и в теб се преоткрива. В тези думи се обобщавали преживяните усещания. След това се обобщавали усещанията от второто състояние, предизвикано от действието на втората статуя:
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
Помислете, скъпи мои приятели, че на този етап, който ви описах вчера в края на лекцията, ученикът се освобождавал с думите, възникващи на местата на двете статуи: Наука, Изкуство. Наука стояла на мястото на статуята, която казвала: Аз съм познание, но не ми достига битие. А Изкуство се изписвало на мястото на статуята, която казвала: Аз съм фантазия, но не ми достига истина. Ученикът имал преживяна цялата тежест, страшната вътрешна тежест; той, бидейки сякаш вътрешно душевно изпълнен от страстно желание, е избрал вече друго, вместо познанието. Защото му е било съвсем ясно, че познанието, достижимо на Земята, е само идеи, само образи, то е лишено от битие.
към текста >>
В дълбините трябва ти да разгадаеш от
жар
ко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
Защото това е било действително усещане: той се устремява по някакъв начин навън, в далечините на етера, обкръжени от синевата на просторите, и накрая се съединявал с тази синева на далечните простори. Но тогава това, което било земно, така се разсейвало в далечините, че се превръщало сякаш в нищо. Учили се да усещат нищото от съзерцанието на вълшебния зимен ландшафт. И сега знаели, че само човек може да съхрани себе си в тези простори, водещи чак до сините етерни далнини. А на второ място, човек изследвал как намира в собствените си недра това, което трябва да преодолее, което той трябва да разглежда като коренящо се именно в човека и от него произтичащото зло, което трябва да бъде преодоляно чрез импулсите на доброто в човешката природа, за да може светът да има бъдеще:
В дълбините трябва ти да разгадаеш от жарко-трескавото зло как истината се възпламенява и чрез тебе се изгражда в битието.
Склонността на фантазията да няма истина, даже склонността към това да се задоволява от отношение към света, несъдържащо в себе си истина, а протичащо в произволни субективни образи - тази склонност е била преживяна от ученика. Сега от сънно-вълшебното лято той получавал прозрение: Аз мога да изнеса в света ставащото в мен като творяща в мен фантазия. От мен като фантазни образи израстват имагинации, имагинации на растения. Ако имам само фантазните образи, ще остана чужд на обкръжението ми. Ако имам имагинации, тогава отвътре от мен израства това, което после намирам в едни или други растения, в едни или други животни, в един или друг човек.
към текста >>
29.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Но там имаше един от учениците, който с душевна
жар
и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Минералите, кристалите, също и другите външни неща на сетивния свят отговарят на тези идеи. Гьоте по същия начин проследява първичното прарастение и разглежда типовете. При животните може да се постъпи по същия начин. При човека обаче, във всяка отделна човешка индивидуалност трябва да бъде проследена живата идея. Да се види «ентелехията» действаща в човека, извърши първо Аристотел, а не Платон.
Но там имаше един от учениците, който с душевна жар и всеотдайност неотклонно следваше този небесен полет на платонизма, който по отношение на своите духовни възгледи можеше да се движи само в този небесен полет, в това възнасяне, в това себеиздигане над Земята, който действително - бих искал да кажа, - говореше със сладко-зрели думи в Платоновата школа за възвишеността на носещата се над отделните неща идея.
Този ученик, който със своята душа всъщност постоянно се издигаше до тези идеи, но когато не живееше в съзерцанието, със сърцето, с душата си скиташе между гърците, като твърде много обичаше да върши това, проявявайки най-топъл интерес към всеки отделен човек, когото срещаше. Той можеше да насочва към хората, които така много обичаше, само своето чувство. Когато се намираше в живота, той съсредоточаваше чувствата си върху хората, от които мнозина обичаше, защото неговото съзерцание постоянно го откъсваше отново от Земята. Имаше много хора, които той обичаше. И така при тази личност от учениците на Платон съществуваше определено разцепление между сърдечния живот по отношение на живите хора и душата, съзерцаваща в платоническия смисъл вечните идеи, когато в Академията той слушаше думите на Платон или когато със своите сладко-зрели думи сам формулираше това, което платонизмът му даваше в насоченото нагоре съзерцание.
към текста >>
30.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Ние поглеждаме с известна благоговейна
жар
към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало.
Всичко това има отношение към онова в човека, което той възприема първо в самия себе си. Но също както човекът има отношение към земното, което раздвижва неговия свят на чувствата, така и той може да раздвижи своя свят на чувствата, може да развие отношения към извънземния Космос. И всичко онова, което идва като съдба от миналото, - когато прави впечатление върху нас, - призовава нашата душа, нашето сърце да насочи поглед нагоре към лунните същества и да си каже: - Тук по Земята ходят хора; на Луната живеят същества, които някога са били заедно с нас на Земята. Те са си потърсили друго обиталище, но ние хората сме останали свързани с тях; те регистрират нашето минало. Онова, което те правят, живее в нас, когато миналото прониква в нашето земно съществуване.
Ние поглеждаме с известна благоговейна жар към тези същества и външната, сребристо светеща Луна е само един знак за тези същества, които вътрешно така са свързани с нашето минало.
И ние се научаваме, да имаме отношение към тези космически, извънземни същества, чиито символи са звездите, да имаме отношение към тях чрез онова, което изживяваме като хора, както иначе чрез нашето съществуване в плът имаме отношение към всичко онова, което живее на Земята. Също когато като човеци в плахо очакване насочваме поглед към бъдещето, когато с нашите надежди и стремежи се вживяваме в бъдещето, ние не оставаме сами с нашата душа, а предчувствайки се свързваме с онова, което свети срещу нас от Слънцето. Ангели, Архангели, Архаи стават за нас слънчеви същества, те стават за нас същества, за които знаем, че от нашето настояще ни пренасят в бъдещето. Когато след това насочваме поглед в Космоса и виждаме, как светлината на Луната е зависима от светлината на Слънцето, как тези звездни тела стоят във взаимни отношения, тогава вън в Космоса ние виждаме един образ на онова, което живее в самите нас. Понеже, както Слънцето и Луната навън в звездния свят стоят във взаимни отношения, така и онова, което в нас е от лунно естество, нашето минало стои в отношение със слънчевото естество в нас, с нашето бъдеще.
към текста >>
31.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен
жар
, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Защото това вижда не се влива за човека в Кармата. За минералния свят, където първо се явяват излизайки навън шегуващите се джуджета с тяхното остроумие, виждането отива до Серафимите, Херувимите и Престолите. За растенията виждането отива до Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. За животните, когато човек вижда как от тях излизат техните духовни същества, виждането стига до Архаи, Архангели и Ангели. За човека виждането стига до Кармата.
Зад явяващите се зад света Серафими, Херувими и Престоли и зад всички останали Същества на висшите йерархии, зад всички елементарни същества, които шокират човека от минералите с тяхното остроумие, които може би шокират или не шокират човека от растенията, зад това, което застава срещу човека от пустотата, което застава понякога с буйност, с огнен жар, но също и като нещо смразяващо от животните пред човека, зад всичко това, което се е явило като преден план, се явява след това поразяващото величествено явление на Кармата.
Защото зад всички тайни на света се крие тайната на Кармата на човека. И когато сме подготвили нашето чувство така по съответния начин, сега в следващите сказки, които ще мога да държа пред Вас тук на същото място, ще можем да преминем към разглеждането на отделни кармически факти.
към текста >>
32.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен
жар
гон.
Тук, след въведение и коментар на впечатлението, че нямало ясно представяне на развитието на мисълта през XIX век, следва: "Особено в сферата на философията, в която споровете могат се водят с подходящи думи, много нарушения се извършват в популярните писания. "Наблюдателите на Цион" и организации от всякакъв вид, с техните научни кръгове, към които за нещастие толкова много университетски преподаватели принадлежат, заслужават порицание най-много." Цитирането на следния откъс се прави само с цел да покаже благоволението, с което книгата се ползваше по онова време: "Така че още повече трябва да приветстваме факта, че д-р Рудолф Щайнер, автор добре познат като модерен мислител и протагонист, се е заел със задачата да даде на немската публика едно обективно представяне на духовните конфликти в Германия през XIX век относно възгледи и разбирания за света." После, след откъс от книгата, следва забележително изречение и трябва да ви го прочета цялото. Авторът на тази рецензия съжалява за липсата на нещо в книгата, и изразява това в следните думи: "Въпреки че спиритуализмът на Дьо Прел и самобитното отшелническо Християнство на Толстой са безполезни за културна дейност, основана на идеята за еволюция, все още симптоматично те имат стойност колкото да не бъдат пренебрегвани.
Същото може да се каже за Нео-Будизма (Теософия), който е развил своя собствена терминология, нещо от сорта на мистичен жаргон.
Една психология на модерните вярвания в духове на човек от мисловния калибър на Щайнер би била несъмнено приветствана. Езикът на неговата книга е лесен за разбиране. Никой от дългите пасажи на академичния философ не нарушава забавлението на читателя." Това бе написано през Ноември 1901 год., скоро след като бях започнал да изнасям теософските лекции в Берлин. Може правилно да се каже, че тогава имаше искане, публично искане, и аз трябваше да говоря за целта и намеренията на Теософията.
към текста >>
33.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на
жар
тиерата.
Действително понякога недомислието стига твърде далеч. Примитивните народи, знаейки за значението на разделителната граница в средата на човека, са я подчертавали, вкарвайки в употреба пояса или колана. Така че коланът подчертава чисто човешки качества. Виждате ли, човек, притежаващ истинско познание, например знае, че в коленната става се намират специфични сили, способстващи мисленето. Ето защо са украсявали коленната става, която ние днес, поради крачолите на нашите панталони, не можем с нищо да украсим.
На тази, описана от мен основа се е появило нещо такова като английският Орден на жартиерата.
Всички тези неща са се появили на основата на истински прозрения, а не на основата на това страшно отвлечено, абстрактно, теоретично мислене, което днес владеем. Съвременното облекло, както виждате, е изгубило всички цветове. Защо то е изгубило цветовете? Тъй като преживяването на свръхсетивното най-добре се изразява именно благодарение на цветовете, на разцветките. Колкото по-голяма радост е носил цветът на човека, толкова в по-голяма степен се е изявявала в него склонността към разбиране на свръхсетивното.
към текста >>
Това, разбира се, не е унгарски или мад
жар
ски език, а леко модифициран немски.
Бихте могли например да откриете, че унгарската на-родна носия има своеобразни черти. Унгарците носят високи ботуши, плътно обхващащи краката с кончовете, плътно прилепващи по краката дрехи, затъкнати в кончовете, плътно прилепнало палто. Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене!
Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски.
Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи. Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци. И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем.
към текста >>
Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че мад
жар
ите първоначално са били народ от ловци.
Макар и всичко това да е модернизирано и да е изгубило първоначалния си смисъл, унгарският език сочи към изначалния произход на костюма; в езика има множество чисто ловджийски изрази! Последното е достойно за внимание: ако пристигнете в Будапеща и минете по улицата, ще срещнете табелка: Каве Хац. Това е не нещо друго, а кафене! Това, разбира се, не е унгарски или маджарски език, а леко модифициран немски. Каве Хац, така казват, без да забелязват, че това всъщност са немски думи.
Но ако погледнем множеството думи, проникнали в унгарския от латинския или немския език, се оказва, че това са предимно ловджийски изрази; така стигаме до откритието, че маджарите първоначално са били народ от ловци.
И ако погледнем облеклото им, ще се окаже, че то първоначално е било много удобно за лов. След това са го изменили и модернизирали. В дадения случай него още можем да го разберем. Но гледайки днешното облекло, нищо вече не може за се разбрере. И така, господин Бурле, изясни ли ви се нещо от това, което казах?
към текста >>
НАГОРЕ