Търсене в текстове за 'Етика'

27. За правилното отношение към антропософията. Щутгарт, 13 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“.
Един човек, който желаеше да преуспее на антропософското поле, но едновременно искаше и да се учи все по-точно да мисли духовно, ме попита какво четиво бих му препоръчал. За тренировка на мисленето и за да бъде все повече в състояние да разграничава в ясни контури мислите, които подхранва, посъветвах споменатото лице да изучава труда на Спиноза[2] „Етика“. Изминаха само няколко седмици и споменатият човек ми писа, че, собствено, не знае защо трябва да изучава това; защото книгата е доста обемиста и там става дума само за това, да се доказва съществуването на Бога. Той никога не бил се съмнявал в това и за какво му е да прави дълги мисловни упражнения за да доказва съществуването на Бог. – Виждате ли, това наистина е пример за удобството, с което днес мнозина подхождат към духовната наука. Те бързо се задоволяват добивайки вяра и се плашат от усилията за придобиване и развиване на представи, които не са им удобни. Но вследствие на това никога няма да се получи нищо, освен сляпа вяра.
към текста >>

Произведението „Етика“ е от 1677 г.
[2] Бенедикт де Спиноза – 1632-1677, холандски философ от еврейски произход, с рождено име Барух Спиноза, застъпник на рационализма във философията, т.е. на тезата, че истината е достъпна чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вярата. Отрича безсмъртието на душата, отрича законът да е даден от Бог и да е свързан с евреите, за което е отлъчен от еврейската общност. Произведението „Етика“ е от 1677 г.
към текста >>

28. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Едната страна е тази, че ще дойде това, което наистина най-добрите Духове са мечтали, а именно едно съвсем определено отношение между моралността, етиката и ума, интелектулаността.
Ако искаме да разберем това, което все повече ще настъпва, ние трябва да го разгледаме от две страни. Едната страна е тази, че ще дойде това, което наистина най-добрите Духове са мечтали, а именно едно съвсем определено отношение между моралността, етиката и ума, интелектулаността. Днес все още някой може да бъде голям подлец и същевременно да бъде относително умен човек. Той може да използува именно своя ум, своята интелигентност, за да върши колкото е възможно повече подлости. Днес още съвсем не е необходимо остроумието и моралът да вървят ръка за ръка. Занапред тези две качества на човешката душа няма да съществуват независимо едно от друго. Напротив, онзи, който през миналата инкарнация е постигнал в своята жизнена равносметка нещо, което го прави особено умен, и навлезе в следващата си инкарнация без да е бил морален, по силата общовалидните мирови закони ще се роди като един глупав човек, така че глупостта и неморалността ще стават все повече и повече неразделни.
към текста >>

29. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

етиката, социологията, юриспруденцията не отговарят на това, което твърдим днес; то важи по-скоро за основните клонове на естествознанието.) И това знание не може да се придобие по никакъв друг начин, освен чрез инструмента на тялото, а именно чрез инструмента на човешкия мозък.
Необходимо е макар и с немалки усилия да свържем някои наши идеи и понятия с тези три изживявания. Начинът, по който човек мисли в обикновения живот и преди всичко в естествените науки, този на чин на мислене, е изцяло свързан с човешкото физическо тяло. Обаче в процеса на мисленето, това физическо тяло далеч не е единствения актьор, единственото действуващо лице, то е само инструментът, с който човек трябва да си послужи, за да почерпи знание от заобикалящия го свят. Всичко, което изобщо стига по този път до човешкото съзнание, е предмет на ежедневното познание, предмет на естествените науки. (По-късно ще имаме възможност да посочим, че някои науки като напр. етиката, социологията, юриспруденцията не отговарят на това, което твърдим днес; то важи по-скоро за основните клонове на естествознанието.) И това знание не може да се придобие по никакъв друг начин, освен чрез инструмента на тялото, а именно чрез инструмента на човешкия мозък.
към текста >>

30. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене".
Кант е изказал знаменитите думи, обаче той ги е изказал само така, като е схванал етиката едностранно: "Две неща ме развълнуват по особен начин, звездното небе над мене и моралният свят вътре в мене". И двете всъщност са едно и също нещо, ние само ги приемаме от небесните светове вътре в нас. Когато имаме в нас нещо морално, когато сме родени с него, причината е тази, че при заспиването, при обратното развитие /завръщането от Космоса/, сферата на Меркурий е могла да даде много, а също и сферата на Венера, когато в земния живот сме били изпълнени с религиозно чувство. Както те в земния живот се събуждаме сутрин възстановени, с ново събудени сили, така също ние се раждаме с това, което Космосът е можал да ни даде като укрепваща сила: ние трябва да приемем този дар съобразно нашата Карма. Доколкото нашата Карма позволява това, така ние се раждаме с нови сили, като заложба в нас.
към текста >>

31. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж.
60. Спиноза проповяда опиращ се на неоплатонизма на Декрат една пантеистическа философия на необходимостта. Той поставя като етичен идеал освобождаването от господството на афекта; човекът би трябвало да се ръководи от ясното прозрение на необходимите закони на битието. Гьоте се изказва в биографията си „Поезия и истина“ относно влиянието на този светоглед върху него: „Спиноза беше този дух, който така решително действаше върху мен и който имаше толкова голямо влияние върху целия мой начин на мислене. След като навсякъде в света напразно търсих средство за образоване на моето особено същество, най-сетне попаднах на „Етика“-та на този мъж. Какво бях прочел в този труд, какво сам съм внасял в него, не бих могъл да преценя, но важното е, че тук намерих успокоение на моите страсти, струваше ми се, че ми се отваря един обширен и свободен поглед върху сетивния и моралния свят. (...) Уравновесяващото всичко наоколо спокойствие на Спиноза контрастираше на моя възбуждащ всичко стремеж, неговият математически метод беше противоположен на моето поетическо усещане и начин на изразяване и точно онзи начин на внасящо ред третиране на нещата, който човек не искаше да допусне като съответстващ на моралните дадености, ме правеше негов страстен ученик, негов решителен почитател. Духът и сърцето, разумът и чувството се търсеха в необходимото сродство на свободния избор и чрез него се постигаше единение на различните същности. „ (трета част на 14 том)“Аз се отдадох на това четиво и вярвах, като сам поглеждах навътре в себе си, че никога не съм могъл така ясно да видя света. „ (4 част, 16 том)
към текста >>

32. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници.
Това не беше опасно докато му се отдаваха като насън, сякаш сънувайки, отклонявайки всички мирогледни въпроси, и докато постепенно не изгубиха окончателно връзка с всички импулси, които биха могли да пронижат с ясно съзнание живота на човешкото общество, живота на възпитанието. По същество, в нашето ново време мирогледни въпроси се разработваха само там, където живееха в понятията, взети от света на машините. И науката в наши дни дава само такива понятия. Ако вземете книгата на Теодор Циен, която представлява образец на съвременна научна книга /бележка 97/, и прочетете заключителната глава, ще видите, че и той принадлежи към тези, които смятат, че науката не може да изработи естетически понятия, морални и естетически, но след това изказва мнение, че всичко, което не изхожда от естествознанието, е само глупава измислица. Между редовете се отхвърля всичко, което не е дадено от естествознанието. В заключение Теодор Циен милостиво казва: понятията за свобода, етика, морал и така нататък, трябва да бъдат почерпени от други източници. Истинската наука трябва да отхвърли понятието за отговорност. Човек толкова малко може да е отговорен за себе си, колкото цветето, ако не е красиво. Това е абсолютно логично, ако се стои на тесните позиции на голото естествознание, ако се използват само понятията за мъртвото. Но тогава се живее в понятия, които не могат да доведат до нищо живо и преди всичко до разбирането на Аза.
към текста >>

33. 8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

"Утилистаристична етика, материалистично схващане на историята, позинивистична теория на познанието, детерминистична философия: всички те не са вече жизнеспособни на новата атмосфера.
"Утилистаристична етика, материалистично схващане на историята, позинивистична теория на познанието, детерминистична философия: всички те не са вече жизнеспособни на новата атмосфера. Обаче марксизмът е изграден върху този стълб. Неговото време е минало".
към текста >>

34. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. 28. 12. 1919 год. GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли

В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно.
Човек не може да бъде гражданин на Космоса от една страна в описания по-горе смисъл, а от друга страна да си остава старият Филистимлянин (прен. еснаф бел. пр.), в когото за последните няколко столетия, т.е. периода от средата на XV век, се е превърнал днешния човек. Ние не можем от една страна съзнателно да искаме да участваме в процесите на Космоса, и от друга страна да желаем да клюкарстваме с нашите приятели, както се прави толкова често в ресторантите и клубовете в тази буржоазна епоха след XV век. В същото време в човечеството трябва да се надигне друга етика, друг морален импулс, ако Науката на Посвещението ще навлиза наистина сериозно. Тъй като всичко това подготвя по лош начин, тъй като явяването на Ариман на нашата Земя, както ви казах, работи особено много като сила, затваряща навлизането на Науката за Посвещение. Наскоро говорих по тези факти, за да дам някакви насоки за духа, който трябваше да обхване нашия Коледен празник тази година. Сега само ще обобщя накратко.
към текста >>

35. Съдържание GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
Душевният живот на човека и неговите връзки с Космоса. Човешката глава като огнище на един разрушителен процес В „полюса-глава“ човек унищожава своето минало Дванадесетте сетива Представи, чувства и воля от антропософска гледна точка „Психоидните“ феномени като пример за неразбиране на човешката природа Трите основни фактора за спасение на културата: космология, учение за свободата, етика.
към текста >>

36. 6. Шеста лекция, Дорнах, 30 Октомври 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

На второ място той се нуждае от едно учение за свободата, и накрая от една етика, в чиито висини той непрекъснато ще се убеждава, че зародишните сили на космическата еволюция са вложени не другаде, а в способността му да осъществява доброто.
И така, за да изведе в подем нашата култура, човекът се нуждае на първо място от една космология, в чийто център да е поставен самият той, а не от съвременната космология, която нехае за човека и го игнорира напълно. На второ място той се нуждае от едно учение за свободата, и накрая от една етика, в чиито висини той непрекъснато ще се убеждава, че зародишните сили на космическата еволюция са вложени не другаде, а в способността му да осъществява доброто. Човекът се нуждае от една жива и действуваща етика, не от абстрактни стойности, а от стойности, чието осъществяване е възможно поради техните собствени сили. Космология, учение за свободата, етика това са нещата, от които човекът се нуждае, за да тласне напред културата и самия себе си.
към текста >>

Човекът се нуждае от една жива и действуваща етика, не от абстрактни стойности, а от стойности, чието осъществяване е възможно поради техните собствени сили.
И така, за да изведе в подем нашата култура, човекът се нуждае на първо място от една космология, в чийто център да е поставен самият той, а не от съвременната космология, която нехае за човека и го игнорира напълно. На второ място той се нуждае от едно учение за свободата, и накрая от една етика, в чиито висини той непрекъснато ще се убеждава, че зародишните сили на космическата еволюция са вложени не другаде, а в способността му да осъществява доброто. Човекът се нуждае от една жива и действуваща етика, не от абстрактни стойности, а от стойности, чието осъществяване е възможно поради техните собствени сили. Космология, учение за свободата, етика това са нещата, от които човекът се нуждае, за да тласне напред културата и самия себе си.
към текста >>

Космология, учение за свободата, етика това са нещата, от които човекът се нуждае, за да тласне напред културата и самия себе си.
И така, за да изведе в подем нашата култура, човекът се нуждае на първо място от една космология, в чийто център да е поставен самият той, а не от съвременната космология, която нехае за човека и го игнорира напълно. На второ място той се нуждае от едно учение за свободата, и накрая от една етика, в чиито висини той непрекъснато ще се убеждава, че зародишните сили на космическата еволюция са вложени не другаде, а в способността му да осъществява доброто. Човекът се нуждае от една жива и действуваща етика, не от абстрактни стойности, а от стойности, чието осъществяване е възможно поради техните собствени сили. Космология, учение за свободата, етика това са нещата, от които човекът се нуждае, за да тласне напред културата и самия себе си.
към текста >>

37. 3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
Сега скоро бе издадено продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж. Вие си спомняте може би за това, което Ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих могъл да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство. Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава. Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
към текста >>

Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо.
Но като оставим настрана това, ние констатираме именно, че един такъв забележителен мислител като Швайтцер защото според написаното в неговата първа книжка той е все пак един забележителен мислител като оставим настрана горното, ние стигаме до там да кажем: Ако искаме да имаме един светоглед, ако искаме да имаме една етика, ние трябва да оставим настрана всяко знание и признание; защото знанието и познанието не ни дават такъв светоглед, те не ни дават нищо. Знанието и познанието, така както те се намират в книгите и са признати официално, тези науки и тези познания не ни довеждат до там, да открием както казва Швайтцер някакъв смисъл в света. Защото всъщност, ако гледаме нещата така, както именно тези личности гледат на света, в нас не ще възникне никаква друга идея, освен: няма никакъв смисъл, че орелът лети, че орлите летят, като оставим настрана това, че хората си служат с техните образи, които поставят върху своите гербове; земно погледнато, полезно е, че кравата дава мляко и така нататък. Но тъй като човекът е само едно физическо същество, това е само една физическа полза; това не предава никакъв смисъл за мировото цяло.
към текста >>

38. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24.02.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

- Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
Срещу скованото, сухо понятие за дълг на Кант, Шилер е казал думите: - Аз на драго сърце служа на приятелите, но за съжаление върша това от наклонност и така често имам угризения, че не съм добродетелен. - Защото според етиката на Кант онова, което човек върши от наклонност, не е добродетелно, а добродетелното е онова, което той върши от скованото понятие за дълг.
към текста >>

39. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив, когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда.
към текста >>

40. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си.
Знаете, че с мистерията на Голгота в развитието на земята се вля не просто едно учение, не просто една теория, един светоглед, една религия, а с това събитие се случи нещо действително. В човека Иисус от Назарет живееше едно извънземно същество, Христос. Поради това, че Исус от Назарет загина, Христовото същество премина във земното развитие, там то се съдържа. Ние единствено трябва да сме наясно, че това е един обективен факт, че това е факт, с който това, което субективно познаваме и усещаме няма нищо общо. Ние трябва да го познаем с усилието на волята си. ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си. Но Христос се вля в земното развитие, оттогава той е там което се нарича Възкресението и преди всичко той е в нашите собствени душевни сили. Само си представете този факт в неговата пълна дълбочина!
към текста >>

41. 5. СКАЗКА ТРЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия.
Спиноза изложи своите принципи в неговата "етика" и, въпреки че в това съчинение не се срещат формули, нито уравнения, логическата връзка на неговите разсъждения е съвършено съобразна с математическата линия. Хората от неговото време също бяха стигнали да схващат математиката като един модел, като един типичен метод на мислене, който служи както за установяване на вътрешната сигурност така и за изразява не на вселената. Една система на света установена според строгата математическа мисъл, геометрическа мисъл, трябваше по необходимост да отговаря на действителността.
към текста >>

Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод.
В действителност, няма съществена разлика между начина, по който Екхардт и Спиноза прилагат, единият своя мистичен метод, другият своя математически метод. Този, който вижда някаква разлика, наистина не е схванал, че Спиноза е живял вътрешно своята "етика" по един абсолютно действителен начин, според математическия метод. В него още съществува един отзвук от времената, когато математиката и Мистиката бяха за човека два пътя на познание за душата.
към текста >>

42. 7. СКАЗКА ПЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките.
Това не може да се направи със Спиноза; той е написал своята книга, която е нарекъл с право: "Етика", според принципите на математиката; не че говори за математиката, както би сторил това един модерен учен; но той свързва своите идеи с една друга според начина на разсъждение употребяван в математиките. С това той ни доказва, че в него още имаше един остатък на живото, интуитивно чувство, което в миналото стоеше на основата на изучаване на математиките. Във вътрешния живот на човека имаше едно чувство, което бихме могли да наречем математическо. Да искаме днес да приложим към изучаването на психологията, или още по-добре на морала, принципите на математиките под формата, която те са приели днес, това би било по-лошо отколкото едно безсмислие.
към текста >>

43. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_326 Раждането на естествените науки

От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както растението се ражда от своето семе.
Необходимо е хората да се отворят за тези истини. Тогава те ще разберат, че се касае да се намери отново същността под привидността, също както трябва да намерим отново скоростта на движението. Тогава хората ще познаят истинската природа на тази привидност: тя ще се разкрие на погледите като един начален стадий на всичко, което съществува. Човекът живее вътрешно тази привидност, той самият е привидност в нея; от тази привидност той изработва зародиша на бъдещите светове. От нашата етика, от нашия морал, родени те самите от физическия свят на привидностите, ще се родят бъдещи физически светове, както растението се ражда от своето семе. Тук се намира началния стадий на самата същност на нещата.
към текста >>

НАГОРЕ

1.0874171257019