Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
138
резултата от
67
текста в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Естетика
'.
1.
06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
В историята и
естетика
та той търси конретната идея.
Такъв един идеализъм стои също и на основата на философията на Едуард фон Хартман. Едуард фон Хартман търси в природата идейно-съобразното единство, както то се получава положително за едно пълно съдържателно мислене. Той отхвърля чисто механическото схващане на природата и придържащия се към външното хипер-дарвинизъм. В науката той е основател на един конкретен монизъм.
В историята и естетиката той търси конретната идея.
Всичко това по емпирично-индуктивен метод.
към текста >>
2.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Така той казва: " В областта на
естетика
та не е добре, когато се казва: Идеята за красивото; чрез това красивото се изолира, което не може да бъде мислено изолирано" или: " Стилът почива на най-дълбоките основи на познанието, върху същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и уловими форми.
Така за Гьоте изкуството се явява също така обективно както и науката. Само формата на двете е различна. И двете се явяват като излияние на едно същество, като необходими степени на едно развитие. За него е неприемлив всеки възглед, който отрежда на изкуството или на красивото едно изолирано място вън от общия образ на човешкото развитие.
Така той казва: " В областта на естетиката не е добре, когато се казва: Идеята за красивото; чрез това красивото се изолира, което не може да бъде мислено изолирано" или: " Стилът почива на най-дълбоките основи на познанието, върху същността на нещата, доколкото ни е позволено да го познаем във видими и уловими форми.
Следователно изкуството почива върху познанието.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
На него се противопоставя
естетика
та на силната личност, която вижда в изкуството отражение на действителността, на една по-висша действителност, на която човек се наслаждава по-добре, отколкото на всекидневното.
На него се противопоставя естетиката на силната личност, която вижда в изкуството отражение на действителността, на една по-висша действителност, на която човек се наслаждава по-добре, отколкото на всекидневното.
към текста >>
4.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус74,
естетика
Фридрих Теодор Вишер и други.
Един филистер е противоположност на човека, който намира удовлетворение в свободното изживяване на своите заложби. Филисте-рът признава това изживяване само дотолкова, доколкото то съответства на средностатистическото човешкото дарование. Докато филистерът остава в своите граници, не може нищо да му се възрази. Този, който иска да остане средностатистически човек, има работа единствено със себе си. Ницше открива сред своите съвременници такива, които искат да наложат филистерските си разбирания като норма за всички хора и разглеждат своето филистерство като единственото истинско човешко.
Към тях той причислява Давид Фридрих Щраус74, естетика Фридрих Теодор Вишер и други.
Той вярва, че Вишер е представил филистерското вероизповедание откровено в една реч, която държи в памет на Хьолдерлин. Той вижда това в думите: „Той (Хьолдерлин) е една от беззащитните души, Вертер на гръцката земя, безнадеждно влюбен. Животът му е изпълнен с благост и копнеж, но също така във волята му има сила и съдържание, и величие; пълнота и живот - в стила му, който понякога напомня дори на този на Есхил. На духа му липсва единствено твърдост, липсва му като оръжие хуморът. Той не може да изтърпи, че човек още не е варварин, щом е станал вече филистер.
към текста >>
5.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Хегел, Лекции за
естетика
та, Глава I, Понятие за красивото.
66. „А Хегел нарича красивото...“: Г.
Хегел, Лекции за естетиката, Глава I, Понятие за красивото.
към текста >>
6.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
7.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
8.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ето защо Хербарт трябва да търси както за етиката така и за
естетика
та един самостоятелен корен.
В този образ на света действието на човека и неговите произведения на изкуството висят напълно във въздуха. Липсва всяка възможност те да бъдат включени в този образ на света. Защото каква връзка може да съществува между едно отношение на прости същества, на които всички процеси са безразлични, и действията на човека?
Ето защо Хербарт трябва да търси както за етиката така и за естетиката един самостоятелен корен.
Той счита, че го е намерил в човешките чувства. Когато човекът възприема неща или процеси, с това може да се свърже чувството на харесването или нехаресването. Така на нас ни харесва, когато волята на един човек взема такава посока, която съвпада с неговото убеждение. Когато възприемаме противоположното, в нас се установява чувството на неприятност. Поради това чувство ние наричаме съзвучието на убеждението с волята морално добро, а несъзвучието морално осъдително.
към текста >>
Той я свързва с
естетика
та, даже прави от нея една част от тази
естетика
.
Едва когато действат заедно се явява етическа приятност или неприятност. Хербарт нарича едно отношение на морални елементи практическа идея. Той изброява пет такива практически-етически идеи: идеята на моралната свобода, която се състои в съгласуваността на волята и убеждението; идеята на съвършенството, която почива на това, че в сравнение със слабото ни харесва силното; идеята на правото, която произтича от неудоволствието, която изразява приятността изпитана, когато една воля подпомага другата; и идеята за отплатата, която изисква, защото всяко добро и зло, което е произлязло от един индивид, да бъде изправено на този индивид. Хербарт изгражда етиката върху едно човешко чувство, върху едно морално усещане. Той я отделя от светогледа, който трябва да бъде.
Той я свързва с естетиката, даже прави от нея една част от тази естетика.
Защото тази наука също съдържат изисквания върху това, което трябва да бъде. Тя също има работа с отношения, с които се свързват чувствата. Отделният цвят ни оставя естетически безразлични. Когато до него се явява един друг цвят, това съвместно съществуване може да ни задоволи или да ни се харесва. Това, което се харесва в неговото съвместно съществуване, то е красиво; което не се харесва, то е грозно.
към текста >>
Знаменитите изложения на Роберт Цимерман върху
естетика
та /Наука на изкуството/ свидетелствуват, че и от опитите за светогледи, които не стигат до висотата на импулсите на епохата, могат да излагат важни подбуди за духовното развитие.
Върху тези принципи Роберт Цимерман е изградил една наука на изкуството по един много остроумен начин /Роберт Цимерман, 1824-1898 г./. От тази наука само една част трябва да бъде етиката или науката за доброто, която разглежда онези красиви отношения, които се вземат под внимание в областта на действията.
Знаменитите изложения на Роберт Цимерман върху естетиката /Наука на изкуството/ свидетелствуват, че и от опитите за светогледи, които не стигат до висотата на импулсите на епохата, могат да излагат важни подбуди за духовното развитие.
към текста >>
9.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Фридрих Теодор Вишер започва към средата на столетието своята "
Естетика
" и я пише в смисъла на Хегеловата философия.
Напълно самопонятно е, че за такива ходове на мисълта може да се каже, те произлизат само от произвола и представляват само възможности лишени от стойност. Също така самопонятно е, че може да се възрази, че там, където мисълта се довежда по-нататък в посочения смисъл, там започва царството на произвола на фантастичните представи. Въпреки това, за този, който разглежда историческото развитие на живота на светогледите в 19-то столетие, нещата могат да се явят в друга светлина. Начинът, както Хегел схваща мисълта, довежда фактически развитието на светогледа до една мъртва точка. Човек чувства, че с мисълта се е стигнало до една крайност; обаче щом искаме да пренесем мисълта, така както сме я схванали, в непосредствения живот на познанието, тя отказва да служи; и ние жадуваме тогава за един живот, който би искал да се разцъфти от светогледа, до който сме стигнали.
Фридрих Теодор Вишер започва към средата на столетието своята "Естетика" и я пише в смисъла на Хегеловата философия.
Той я завършва като едно величествено произведение. Но след завършването му, той става най-остроумният критик на това произведение. И ако потърсим по-дълбоката причина на това явление, ще открием, че Вишер съзира: Той е пропил своето произведение с Хегеловата мисъл като с един елемент, който е бил изтръгнат от неговите жизнени условия, умрял е. Както растителното семе действа като нещо мъртво, когато то е изтръгнато от потока на неговото развитие. Една особена перспектива се разкрива, когато поставим Хегеловия светоглед в тази светлина.
към текста >>
10.
ОТЗВУЦИ НА КАНТОВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ
GA_18_2 Загадки на философията
Върху тяхното естество беше разпростряна тъмнина, събитията са була на истината... "Вале завършва своята книга, която трябва да изложи заветите на философията към отделните науки, към богословието, физиологията,
естетика
та и държавната педагогика, с думите: "Дано настъпи времето, когато човек ще каже: Някога имаше философия".
Случвало му се е, както е стоял така привидно в противоположност към заобикалящия свят, той да заличи себе си и да се слее в една поредица от събития заедно с всички събития. Той "не знаеше" вече света; казваше, аз не съм сигурен, че тук съществуват знаещи, а тук направо има събития. Без съмнение те идват по такъв начин, че понятието на една знание можеше да се роди твърде бързо неопределено. И "понятия" преминаваха бърза нагоре, за да донесат светлина в събитията, обаче това бяха блуждаещи светлини, души на желанията за знание, жалки, нищо не казващи в тяхната явност постулати на една незапълнена форма на знанието. Непознати фактори трябва да царуват на смени.
Върху тяхното естество беше разпростряна тъмнина, събитията са була на истината... "Вале завършва своята книга, която трябва да изложи заветите на философията към отделните науки, към богословието, физиологията, естетиката и държавната педагогика, с думите: "Дано настъпи времето, когато човек ще каже: Някога имаше философия".
към текста >>
11.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в
Естетика
та" /1876 г./.
Със своята публикувана в 1842 година работа "Живот и жизнена сила" /в Малкия речник по физиология на Р. Вагнер/ Лотце излезе решително против вярването, че в живите същества съществува една особена сила, жизнена сила, и защити мисълта, че явленията на живота трябва да се обясняват само чрез сложни процеси от същия род, каквито стават и в неживата природа. В това отношение той застана напълно на страната на естественонаучния начин на мислене от новото време, който се стремеше да хвърли мост между старата противоположност между неживата и жива природа. В смисъла на тези гледища са написани неговите книги, които разглеждат въпроси на естествената наука: Неговата "Обща патология и терапия като механически науки"/1842 г./ и "Обща физиология на телесния живот" /1851 г./.
В своите "Елементи на психофизиката" /1860 г./ и "Въведение в Естетиката" /1876 г./.
Фехнер даде съчинения, които носят в себе си духа на строг естественонаучен начин на мислене, и това в области, които преди него бяха разработени почти изключително в духа на идеалистичния начин на мислене. Обаче Лотце и Фехнер чувстваха категоричната нужда да си изградят един идеалистичен мисловен свят издигайки се над естественонаучния начин на разглеждане на нещата. Лотце бе подтикнат към това от устройството на неговата душа, което изискваше от него не само едно мислително проследяване на природната закономерност в света, а го накара да търси във всички неща и процеси живот и вътрешност от рода на тези, които самият човек чувствува в своите гърди. Той иска "постоянно да се бори против представите, които искат да познаят от света само една и по-малката половина, само развитието на факти в нови факти, на форми в нови форми, но не постоянното преовътрешняване на всички тези външни неща и превръщането им в това, което единствено има стойност и истинност в света, в щастие и отчаяние, в удивление и отвращение, в любов и омраза, в радостна сигурност и съмняващ се копнеж, във всички мъки и тревоги, в които животът протича, което единствено заслужава името живот". Както и мнозина други Лотце има чувството, че образът, който човек представи, които са взети от човешката душа.
към текста >>
12.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
VIII. Размишления върху изкуството и
естетика
та; редактор при „Немски седмичник“
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
към текста >>
13.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Познанията по немска литература и
естетика
получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота. Така Р. Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили. С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“. Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания.
Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
към текста >>
Срещата с
естетика
та на Шилер внася нов импулс в изживяването на различните състояния на съзнанието.
Дарвинизмът е пропил всички органични науки, но за Щайнер той е „научна невъзможност“. Вътрешната същност на човека е от духовно естество и той е член на духовния свят.
Срещата с естетиката на Шилер внася нов импулс в изживяването на различните състояния на съзнанието.
Така навлиза в 22-та си година.
към текста >>
14.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
В библиотеките се занимавах с „Метафизика“ на Хербарт и „
Естетика
та като наука за формите“ на Цимерман, която беше написана от хербартианска гледна точка.
В библиотеките се занимавах с „Метафизика“ на Хербарт и „Естетиката като наука за формите“ на Цимерман, която беше написана от хербартианска гледна точка.
Към тях се прибави и обстойното изучаване на „Обща морфология“ на Ернст Хекел. Определено мога да кажа, че всичко, което тогава усещах да навлиза в мен от лекциите на Шрьоер и Цимерман, както и от прочита на гореспоменатите трудове, за мен се превръщаше в най-дълбоко душевно преживяване. Така у мен се формираха загадките на познанието и разбиранията ми за света.
към текста >>
Идеите, които бях запазил от Цимерман за
естетика
та, ме подтикнаха да прочета трудовете на прочутия по това време естет Фридрих Теодор Фишер.
Идеите, които бях запазил от Цимерман за естетиката, ме подтикнаха да прочета трудовете на прочутия по това време естет Фридрих Теодор Фишер.
На едно място в произведенията му открих забележката, че по-новото естественонаучно мислене прави необходима една реформа на понятието за време. Винаги изпитвах радостна възбуда, когато откривах и у други потребността от знание, възникнала у мен. В този случай за мен това беше нещо като потвърждение на стремежа ми към понятие за време, което да ме удовлетворява.
към текста >>
15.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Размишления върху изкуството и
естетика
та;
Размишления върху изкуството и естетиката;
към текста >>
Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова
естетика
“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево общество.
Размишленията над „Хомункулус“ съвпаднаха с времето, в което бях започнал да се замислям над същността на художественото творчество и красотата.
Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова естетика“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево общество.
Исках да открия причините защо идеализмът на такава смела философия, изразена толкова убедително в трудовете на Фихте и Хегел, не е могъл да проникне до живия дух. Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на естетиката. Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“. Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво. Това беше тяхното мнение.
към текста >>
Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на
естетика
та.
Размишленията над „Хомункулус“ съвпаднаха с времето, в което бях започнал да се замислям над същността на художественото творчество и красотата. Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова естетика“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево общество. Исках да открия причините защо идеализмът на такава смела философия, изразена толкова убедително в трудовете на Фихте и Хегел, не е могъл да проникне до живия дух.
Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на естетиката.
Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“. Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво. Това беше тяхното мнение. Но периодът, следващ този идеализъм, не искаше повече да признае каквато и да е било реалност в една „идея“. Понеже идеята на идеалистическия мироглед, както живее в съзнанието на идеалистите, не насочва към духовния свят, в следващото поколение тя не може да се утвърди като нещо, имащо реална стойност.
към текста >>
Така възниква „реалистическата“
естетика
, която вижда в произведението на изкуството не проявлението на идеята в сетивен образ, а само сетивния образ, който поради потребностите на човешката природа приема нереална форма в художественото произведение.
Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“. Когато „идеята“ се проявява в сетивен облик, тя се разкрива като нещо красиво. Това беше тяхното мнение. Но периодът, следващ този идеализъм, не искаше повече да признае каквато и да е било реалност в една „идея“. Понеже идеята на идеалистическия мироглед, както живее в съзнанието на идеалистите, не насочва към духовния свят, в следващото поколение тя не може да се утвърди като нещо, имащо реална стойност.
Така възниква „реалистическата“ естетика, която вижда в произведението на изкуството не проявлението на идеята в сетивен образ, а само сетивния образ, който поради потребностите на човешката природа приема нереална форма в художественото произведение.
към текста >>
16.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Друг път пък преподавах
естетика
на тази дама и сестра ѝ.
В продължение на петнадесет години, до началото на втория период от живота ми, който прекарах във Ваймар, съдбата ми беше обвързана с тази дейност. Душевното развитие на много хора в детска и юношеска възраст се свърза със собственото ми развитие. При това можах да наблюдавам колко различно е житейското съзряване при мъжкия и женския пол. Защото освен да давам уроци на момчета и млади мъже, към участта ми спадаше да се занимавам и с няколко девойки. Да, известно време дори майката на момчето, чието възпитание бях поел поради патологичното му състояние, беше моя ученичка по геометрия.
Друг път пък преподавах естетика на тази дама и сестра ѝ.
към текста >>
17.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
118 „Гьоте като баща на една нова
естетика
“: Лекцията се състои на 9 ноември 1888 г.
118 „Гьоте като баща на една нова естетика“: Лекцията се състои на 9 ноември 1888 г.
и излиза като специална притурка към „Немско слово“, Виена 1889. В „Методични принципи на антропософията. Избрани студии върху философията, естествознанието, естетиката и психологията“, Събр. съч. 30 и в „Изкуство и познание за изкуството“, Събр. съч. 271.
към текста >>
Избрани студии върху философията, естествознанието,
естетика
та и психологията“, Събр. съч.
118 „Гьоте като баща на една нова естетика“: Лекцията се състои на 9 ноември 1888 г. и излиза като специална притурка към „Немско слово“, Виена 1889. В „Методични принципи на антропософията.
Избрани студии върху философията, естествознанието, естетиката и психологията“, Събр. съч.
30 и в „Изкуство и познание за изкуството“, Събр. съч. 271.
към текста >>
18.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
19.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
20.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
21.
12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на
естетика
та, но все пак ще го боли.
Така както при някое изживяване на определен човек чувстваме и виждаме изникването на астрални образи, така и през есента можем да видим над нивите да преминава тези определени астрални изрази на удоволствието, което изпитва земята. Другояче е когато ралото преравя почвата и преработва корените на растенията. Това причинява болка на земята, ние виждаме излизащите от земята усещания за болка. Против гореказаното може много лесно да се възрази, че при определени обстоятелства би било по-добре растенията да се изкореняват и да се пресаждат, отколкото безсмислено да се берат всевъзможни цветя в полето. Такова възражение може да е оправдано от гледна точка на морала, но тук гледната точка е съвсем различна.
При определени обстоятелства за човек, чиито коси са започнали да посивяват може да е по-добре да отскубне първите си бели коси, ако намира това за правилно от гледна точка на естетиката, но все пак ще го боли.
Съществуват и други гледни точки, когато казваме: брането на цветовете предизвиква приятно усещане в земята, а ако растението бъде отскубнато, това и причинява болка. [Празнини в записките.] Принципно животът се ражда от болката. Раждащото се дете причинява болка на майката. Това е пример за това, че трябва да се учим не само да различаваме нещата в света, а и да ги усещаме.
към текста >>
22.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата
естетика
?
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика?
Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите:
към текста >>
23.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Различни индивидуалности също така работят заедно във всичко, което човек нарича природа и включва в естествените науки, от една страна, и в обожание на природата,
естетика
та на природата и пр, от друга страна.
Онова, което човек има пред себе си като областта на природата се материализира по забележителен начин.
Различни индивидуалности също така работят заедно във всичко, което човек нарича природа и включва в естествените науки, от една страна, и в обожание на природата, естетиката на природата и пр, от друга страна.
В съвременния еволюционен цикъл на човечеството обаче щастливо, подреждане се намира за човешките същества чрез изпълненото с мъдрост управление на света: човек може да схване природата с понятия, свързващи я с едно неразделно управление, само защото онова, което зависи от едно неразделно управление може да приближи до човешкото същество като опитност от природата чрез сетивното възприятие. Зад гоблена на природата лежи нещо твърде различно, повлиявано от напълно различно направление. Това обаче се блокира, когато човек възприема природата. Онова, което човек нарича природа е следователно една неразделена система, но само защото е била пресята. Когато я възприемаме чрез нашите сетива природата е, така да се каже, пресята за нас.
към текста >>
24.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а
естетика
та от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
И ако към всичко това прибавим напредъка на човешкото съзнание, каквото е то при един Перикъл, където от една страна индивидът насочва своя поглед към общочовешкото, а от друга страна стои здраво на своите нозе и се чувствува като господар и цар в територията на своя град, ако се оставим под въздействието на тези усещания, тогава ние трябва да си кажем: Истинската любов на древните гърци беше насочена към човешката форма, такава, каквато тя се откриваше пред тях на физическото поле, а естетиката от своя страна също допринасяше за усъвършенствуването на тази форма.
Там, където хората обичаха по този начин и разбираха по този начин онази част от човека, която е видима за физическите очи, там те се отдаваха на следната мисъл: Когато от човешката природа е отнето това, което придава такава красота на неговото физическо тяло, остава нещо, което не може да бъде толкова високо оценено, колкото онези качества, които са отнети при смъртта! Тази висша любов към външната форма по необходимост доведе до там, хората да гледат с песимизъм към това, което остава от човека, след като той вече е минал през Портата на смъртта. И колко характерно за гръцката душевност е, че същите очи, които с такава любов се взираха във външната форма, се изпълваха с дълбока печал при мисълта, че след смъртта човешката индивидуалност ще бъде лишена от тази форма и занапред човешката индивидуалност ще живее без тази форма! Ако сериозно размислим върху тази по-скоро емоционална подробност, ние трябва да признаем: В лицето на древните гърци имаме онова човечество, което в най-висша степен ценеше и обичаше външната форма на човешкото физическо тяло и изпадаше в тежка меланхолия, когато човекът трябваше да потъне в лоно то на смъртта.
към текста >>
25.
Как действа кармата . Бележки от Рудолф Щайнер
GA_135 Прераждане и Карма
Но ако искаме да проумеем другия, трябва да се запознаем със законите на разумните дейности, каквито са например логиката, правото, икономиката,
естетика
та и т. н.
Но това душевно продължава хода на разумните си дела оттам, откъдето го е прекъснало преди заспиването. Така човекът принадлежи – също за това наблюдение – на два свята. В единия той живее телесно и този телесен живот може да се разгледа според физическите закони. В другия той живее духовно-разумно и за този живот не можем да разберем нищо с помощта на физическите закони. Ако искаме да изучим единия живот, трябва да се придържаме към физическите закони на естествената наука.
Но ако искаме да проумеем другия, трябва да се запознаем със законите на разумните дейности, каквито са например логиката, правото, икономиката, естетиката и т. н.
към текста >>
26.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Събрани статии за философията, естествената наука,
естетика
та и душевната наука 1884-1901 г.
Методически основи на антропософията.
Събрани статии за философията, естествената наука, естетиката и душевната наука 1884-1901 г.
(Събр. съч. 30)
към текста >>
27.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Събрани статии за философията, естествената наука,
естетика
та и душевната наука 1884 – 1901 г.
Методически основи на антропософията.
Събрани статии за философията, естествената наука, естетиката и душевната наука 1884 – 1901 г.
(GA 30)
към текста >>
28.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
29.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
30.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в
естетика
та, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар.
Много важно е да се осъзнае, че за сега това принудително ориентиране на подобни хора към определено светоусещане е съвсем спорадично; ала тъкмо от спорадичното му появяване проличава нещо извънредно характерно. Неотдавна пред Вас споменах факта, че от някой си Херман Бар*47 е излязла драма "Гласът", в която макар и по католицизиращ начин се прави опит обкръжаващият ни физическо-сетивен свят да бъде опрян на духовни събития и на духовни процеси. Преди не много време Херман Бар написа романа Възнесение*48, който действително представлява в известен смисъл документ на съвременността. Не искам да преувеличавам художествената и литературната му стойност, но това е документ за съвременността. И както си е по Кармата точно този Херман Бар аз го познавам от много отдавна, още от времето, когато беше млад студент.
Та в романа "Възнесение" той рисува, както се казва в естетиката, един литературен герой на име Франц, който ми изглежда своеобразно копие не себеописание, а своеобразно копие на самия Херман Бар.
В романа се случват всякакви интересни неща. Написан е по време на войната и в него австриецът Херман Бар очевидно прави разбор на настоящите събития.
към текста >>
31.
Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Също и в природата, във всичко, което човекът нарича природа и обхваща, от една страна, като цялост природните науки, а от друга страна, като служба на природата, природна
естетика
и др., действат различни индивидуалности.
Оттам следва, че ако днес човек иска да разбере същността на света, не бива да бърка логиката с абстрактната липса на противоречия. Абстрактната безропотност не може да вирее в свят, в който действат заедно различни независими едни от други индивидуалности. Поради това стремежът към абстрактна липса на противоречия винаги ще води до обедняване на понятията, които няма да могат повече да обхващат цялата действителност. Те могат да обхванат цялата действителност само когато обхващат онзи противоречив свят, който представлява действителността. Това, което се простира пред човека като природа, е произлязло по много своеобразен начин.
Също и в природата, във всичко, което човекът нарича природа и обхваща, от една страна, като цялост природните науки, а от друга страна, като служба на природата, природна естетика и др., действат различни индивидуалности.
Но от мъдрото мирово ръководство са взети в настоящия цикъл на развитието на човечеството много благодатни мерки по отношение на човека. А именно това, че човекът може да разбира природата с понятия, отнасящи се до единно ръководство, понеже чрез сетивните възприятия той може да изживее от природата само това, което е в зависимост от единното управление. Зад кулисите на природата лежи нещо друго, което се повлиява от съвсем друга страна. Но то бива изключено, когато човекът възприема природата. Така става, че това, което човекът нарича природа, е единна система, но само затова, че е пресята.
към текста >>
32.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
34.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[vi] Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел – виж Р.Щайнер „Хекел и неговите опоненти“-1899 в GA 30 „Методически основи на Антропософията.Избрани статии върху философията, естествознанието,
естетика
та и психологията“ 1884-1901
[vi] Книгите ми, в които признах заслугите на Хекел – виж Р.Щайнер „Хекел и неговите опоненти“-1899 в GA 30 „Методически основи на Антропософията.Избрани статии върху философията, естествознанието, естетиката и психологията“ 1884-1901
към текста >>
35.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
В своите "Писма по
Естетика
" Шилер е характеризирал тези нужди много точно, противопоставяйки ги на човешката абстрактна логична сила.
Човешките нужди, възникнали първо от неговото чисто физическо естество, съставляват другия полюс на човека.
В своите "Писма по Естетика" Шилер е характеризирал тези нужди много точно, противопоставяйки ги на човешката абстрактна логична сила.
Той ги нарича основни нужди ("Notdurft"), докато логическата принуда я характеризира като другата сила, сила бродеща в духовните сфери. През великия период на германската еволюция една личност като Шилер бе на път да обхване точно полярните противоположности в човека. Времето още не бе узряло да се каже повече от това, което Шилер, Гьоте и други с такива възгледи казаха. Върху нашата настояща епоха лежи необходимостта от градене по-нататък върху началото. Ако продължаваме да градим, ще възникне Антропософската Духовна Наука.
към текста >>
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по
Естетика
" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт.
Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни.
Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си. Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят. Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент.
към текста >>
36.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
37.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
38.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
39.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише
естетика
в смисъла на философията на Хегел.
На своите млади години Фридрих Теодор Фишер се залавя с една велика задача - да напише естетика в смисъла на философията на Хегел.
И тези пет тома, които той е написал, фактически са една забележителна творба. В тях има строго разделение на параграфи, както това обикновено прави Хегел; там се намират обичайните дефиниции. Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т.
към текста >>
Болшинството от хората четат книгата «
Естетика
»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното.
Ако бих ви прочел няколко реда от тези томове, веднага бихте започнали да се прозявате, защото те съвсем не са написани в популярен хегелизъм, а са дефиниции като тези: - Красотата е изява на идеята в сетивна форма. Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано».
Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното.
И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за естетиката, което е било изнесено в най-различните области. Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено. Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов. Фишер действително е завършил този многогодишен труд с една желязна последователност.
към текста >>
И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за
естетика
та, което е било изнесено в най-различните области.
Възвишеното е изява на идеята в сетивна форма така, че идеята надделява над сетивната форма. Комичното е изява на идеята в сетивна форма така, че надделява сетивната форма....и т. н.. - Това са неща, които са относително още интересни, но се отива още по-далеч! Тогава обаче срещу тези «дефиниции» стоят «декларации», така нареченото «дребно напечатано». Болшинството от хората четат книгата «Естетика»[3] от Фридрих Теодор Фишер така, че оставят едро напечатаното и четат само дребно напечатаното.
И това дребно напечатано съдържа фактически най-остроумно написаното за естетиката, което е било изнесено в най-различните области.
Тук няма никакъв педантизъм, никакво хегелианство, а вътре е целият шваб Фишер с цялата негова остроумна съвестност, но също и с неговото фино чувство за всичко красиво, величествено и възвишено. Същевременно там се намира природният процес, описан по неповторим начин в един свободен стил, който е направо образцов. Фишер действително е завършил този многогодишен труд с една желязна последователност.
към текста >>
[3] “
Естетика
или наука за красотата", 6 тома.
[3] “Естетика или наука за красотата", 6 тома.
Щутгарт 1846-1857, 2. издание в 5 тома 1922/23.
към текста >>
брой съдържат самокритика на неговата
естетика
.
[4] “Критични ходове", 2 тома, Тюбинген 1844. - Нова поредица, 6 броя, Щутгарт 1860-75; 5. и 6.
брой съдържат самокритика на неговата естетика.
към текста >>
40.
ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 09.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът,
естетика
Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах.
И вчера аз първо се спрях именно на така наречения Фишер-швабът, естетика Фридрих Теодор Фишер и до известна степен го охарактеризирах.
Казах, че искам да избера само такива примери, които действително съм изследвал. Изследванията са от непосредственото виждане, спечелени са с онези духовни средства, за които вече сме говорили, за които може да се прочете в антропософската литература. Ето защо в излагането на такива неща не е възможен никакъв друг метод, освен един вид разказвателен метод. Защото в тази област може да бъде съобщено само онова, което се получава от непосредственото виждане. И в момента, когато от един земен живот се сочи към един предишен, намиращ се в миналото живот, престава всяко умствено разбиране.
към текста >>
Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята
естетика
той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление.
Това също е дълбоко основано в неговата карма чрез неговата връзка с онези души, с които е имал връзка Хегел, преди той да слезе в земния живот. С тези души е имал също връзка и Фридрих Теодор Фишер в духовния живот, преди да слезе на Земята. Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед.
Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление.
Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството. Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма. Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена
естетика
, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма.
Това въздейства върху него чрез неговата особена индивидуална насока, а именно въздейства му онова, което на Земята беше хегелианство. Чрез своята склонност към хегелианството той беше предпазен повече или по-малко да се врастне в един материалистично-механистичен светоглед. Ако би се родил малко по-късно, както другите негови другари по дух, със своята естетика той би изпаднал в едно напълно обикновено материалистично направление. Така той бе предпазен от това, благодарение на факта, че беше общувал с Хегел в предземния живот и беше слязъл на Земята малко по-рано. Но той не можа да се придържа постоянно към хегелианството.
Ето защо написа тази унищожителна критика на своята собствена естетика, защото това не отговаряше напълно на неговата карма, а беше настъпило като обрат в неговата карма.
Би отговаряло напълно на неговата карма, да принадлежи към същата насока на мислене и да се роди заедно със своите другари от предишния земен живот, които определено мислеха само в смисъла на естествената наука, които принадлежаха на арабския свят и се родиха през втората половина на 19-ия век.
към текста >>
Отказва се от своята петтомна
естетика
и се изкушава така да изгради
естетика
та, както искат природоизпитателите.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма.
Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите.
Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите. И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>
Той изгражда своята първа
естетика
отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното.
И сега се явява особеното: Чрез едно огъване на кармата, което ще се изравни в по-късен земен живот на Фридрих Теодор Фишер, той става първо хегелианец, което означава, че той е откъснат, - което предварително е определено чрез предземното съществуване, а не чрез земна карма, - от праволинейната насока на неговата карма. Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите.
Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното.
Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите. И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>
Сега той иска да изгради
естетика
та отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
Но в определена възраст той повече не издържа. Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува.
Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика. Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>
И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа
естетика
.
Той трябва да навлезе в своята карма. Отказва се от своята петтомна естетика и се изкушава така да изгради естетиката, както искат природоизпитателите. Той изгражда своята първа естетика отгоре надолу, като изхожда от принципите и след това преминава към сетивното. Това самият той дълбоко критикува. Сега той иска да изгради естетиката отдолу нагоре, изхождайки от фактите и постепенно преминавайки към принципите.
И ние виждаме, как с едно огромно усилие той работи за унищожаването на своята собствена първа естетика.
Ние виждаме неговата отклоняваща се карма и как той е отхвърлен обратно в своята същинска карма, което означава, че отново е свързан с онези души, които са били негови другари в един предишен земен живот.
към текста >>
Разтърсващо е да се види, как всъщност Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята
естетика
, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот.
Разтърсващо е да се види, как всъщност Фридрих Теодор Фишер никога не завършва изграждането на своята естетика, как нещо хаотично навлиза в целия му духовен живот.
Аз ви разказах за филистерското отношение също и към Гъотевия Фауст. Всичко това идва оттам, че той се чувства несигурен и от друга страна иска да се присъедини отново към своите стари другари. Трябва да се обърне внимание, как в кармата силно работи несъзнателното, това несъзнателно, което естествено за една по-висока степен на виждането е нещо съзнателно. Но човек трябва да е наясно, как някои филистерски естествено научни изследователи мразеха Гъотевия «Фауст»! Спомнете си израза от Дю Боа Реймонд, който вчера ви споменах, че Гъоте би направил по-добре, да накара Фауст нещо да изобрети, вместо да го остави да заклева духове, като земния дух и след това да тръгне с Мефистофел да изкушава момичета и да не се жени за тях.
към текста >>
41.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След това той написа една книга и върху религиозното съзнание, написа една
естетика
, много неща написа.
Но то се появи! Такъв един философ съществуваше. И тогава този философ разгледа въпросите на човешката нравственост на Земята. И този труд, тази книга, «Феноменология на нравственото съзнание» дори беше това, което най-дълбоко ме интересуваше.
След това той написа една книга и върху религиозното съзнание, написа една естетика, много неща написа.
И даже тогава, когато човек не можеше да се съгласи с това, то беше извънредно интересно.
към текста >>
42.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
43.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Цимерман за книгата на Шелинг «Световна възраст»: в «Студия и критики към философията и
естетика
та» от Роберт Цимерман, 1.
Цимерман за книгата на Шелинг «Световна възраст»: в «Студия и критики към философията и естетиката» от Роберт Цимерман, 1.
том, Виена 1870, стр. 363.
към текста >>
44.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
45.
Съдържание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Гьоте като баща на една нова
естетика
Към второ издание
Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
към текста >>
46.
1. Увод
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Произходът на научните закони се намира вън от нас, в обективното съществуване; в нас, в нашата индивидуалност се намират законите на
естетика
та.
Според днешното разбиране на творенията на изкуството положението трябва да бъде съвършено различно. Тези творения на изкуството трябва да получат своите закони от самотворческата сила на човешкия дух. За науката всяка намеса на човешката субективност би била фалшифициране на действителността, едно прекрачване на опита; напротив изкуството расте върху почвата на гениалната субективност. Неговите творения са образи на въобразителната способност, а не огледални образи на външния свят.
Произходът на научните закони се намира вън от нас, в обективното съществуване; в нас, в нашата индивидуалност се намират законите на естетиката.
Ето защо тези последните нямат и най-малката познавателна стойност, те създават илюзии, без и най-малкия фактор на действителността.
към текста >>
47.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Гьоте като баща на една нова
естетика
1
Гьоте като баща на една нова естетика1
към текста >>
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на
естетика
та.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години.
Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката.
Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото. По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
към текста >>
По отношение развитието на
естетика
та можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
Няколко забележки, които ще бъдат прибавени накрая за пояснение, можаха да бъдат написани също така добре преди 20 години. Сега би могъл да бъде повдигнат още въпросът, дали казаното в изнесената преди 20 години сказка е валидно още днес по отношение на естетиката. Защото през последните две десетилетия бяха създадени също някои неща в тази област. Струва ми се, че казаното от мене тогава е днес даже повече валидно отколкото в миналото.
По отношение развитието на естетиката можем да се осмелим да изкажем гротескното изречение: мислите изказани в тази сказка от нейното първо издание насам са станали даже още по-верни, въпреки че не са променили ни най-малко.
към текста >>
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху
естетика
та.
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката.
Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост. С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година. В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката.
към текста >>
Естетика
та е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост.
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката.
Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост.
С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година. В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука. Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката. Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения.
към текста >>
Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за
естетика
та.
Тук моята задача ще бъде да покажа, доколко развитите принципи могат да намерят приложение в една от най-младите и същевременно най-много оспорвани науки, върху естетиката. Естетиката е науката, която се занимава с изкуството и неговите творения, тя едва ли има стогодишна старост. С пълно съзнание за откриването на една нова научна област излезе напред първо Александер Готлиб Баумгартен в 1750 година. В същото време Винкелман и Лесинг полагат усилия, за да стигнат до едно основно съждение върху принципни въпроси на изкуството. Всичко, което по-рано е било опитано в тази област, не може да се нарече даже като едно начало на тази наука.
Самият велик Аристотел, този духовен великан, който е упражнил едно такова голямо влияние, едно такова меродавно влияние върху всички клонове на науката, е останал напълно безплоден за естетиката.
Той е изключил изобразителните изкуства напълно от кръга на своите разглеждания, от което следва, че той въобще не е имал понятието на изкуството и освен това не познава никакъв друг принцип освен този на подреждането на природата, което отново ни показва, че той никога не е разбирал задачата на човешкия дух при неговите художествени творения.
към текста >>
За раждането на
естетика
та беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата.
Във времето, когато дух и природа бяха толкова вътрешно свързани, не можа да се роди науката на изкуството, но тя не можа да се роди също в онова време, в което дух и природа стояха единият срещу другата като непримирими противоположности.
За раждането на естетиката беше необходимо онова време, в което човекът свободен и независим от веригите на природата виждаше духа в неговата неразмътена яснота, в което обаче също отново е възможно едно сливане с природата.
Че човекът се издига над становището на гърцизма, това си има своята добра причина. Защото в сбора от случайности, от които е съставен светът, в който ние се чувствуваме поставени, ние никога не можем да намерим Божественото, необходимото. Ние не виждаме нищо около нас освен факти, които биха могли да имат също и друга форма; не виждаме нищо освен индивиди и нашият дух се стреми към видимото, към първо образното, ние не виждаме нищо освен това, което има край, което е преходно и нашият дух се стреми към безкрайното, непреходното, вечното. Следователно, ако отчужденият от природата човешки дух трябва отново да се върне към природата, това връщане трябва да стане към нещо друго, а не към онзи сбор от случайности. И това връщане означава за Гьоте: връщане към природата, обаче връщане с цялото богатство на развития дух, с достигнатото високо развитие на новото време.
към текста >>
И
естетика
та трябва да счита като своя задача да разбере изкуството като това трето царство.
И естетиката трябва да счита като своя задача да разбере изкуството като това трето царство.
Божествено то, което липсва на природните неща, самият човек трябва да го посади в тях и в това се състои една висша задача, която възниква за художниците. Те имат така да се каже задачата да доведат това Царство Божие на тази Земя. Тази религиозна /така трябва да я наречем/ мисия на изкуството Гьоте изразява в книгата върху Винкелман със следните величествени думи:
към текста >>
И задачата на
естетика
та не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството.
С това на изкуството беше признато високото значение за културния напредък на човечеството. Характерно е за мощния епос на германския народ, че първо той стигна до това познание, отбелязвайки, че от едно столетие насам всички германски философи водят борба да намерят най-достойната научна форма за особения начин, по който в произведението на изкуството духовното и природното, идеалното и реалното се сливат едни с други.
И задачата на естетиката не е никоя друга, освен да разбере това проникване в неговата същност и да го преработи в отделните форми, в които то се проявява в различните области на изкуството.
Да бъде възбуден проблемът по посочения от нас начин и да постави в течение всички главни естетически въпроси, това е заслуга на излязлата в 1790 година книга на Кант "Критика на разсъдъчната способност", обясненията на която бяха приети със симпатия от страна на Гьоте. Обаче при цялата сериозност и при всичкия труд, които са били употребени върху този въпрос, трябва да признаем днес, че ние нямаме днес всестранно задоволяващо решение на естетическите задачи.
към текста >>
Старият учител на нашата
естетика
, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "
естетика
та се намира още в своите наченки".
Старият учител на нашата естетика, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "естетиката се намира още в своите наченки".
С това той признава, че всички стремежи и усилия в тази област, включително неговата пет томна Естетика, отбелязват повече или по-малко погрешни пътища. И тази е именно действителността.
към текста >>
С това той признава, че всички стремежи и усилия в тази област, включително неговата пет томна
Естетика
, отбелязват повече или по-малко погрешни пътища.
Старият учител на нашата естетика, остроумният мислител и критик Фридрих Теодор Вишер, се е придържал до края на живота си към изказаното от него убеждение: "естетиката се намира още в своите наченки".
С това той признава, че всички стремежи и усилия в тази област, включително неговата пет томна Естетика, отбелязват повече или по-малко погрешни пътища.
И тази е именно действителността.
към текста >>
И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които
естетика
та въобще е произвела.
Ако мога да изкажа тук моето убеждение, това може да се припише само на обстоятелството, че Гьотевите плодотворни зародиши в тази област са били оставени невзети под внимание, че той не е бил счетен за научен човек. Ако това би било сторено, тогава ние бихме изградили само идеите на Шилер, които са възникнали в него при съзерцаването гения на Гьоте и които той е вложил в своята книга "Писма върху естетическото възпитание".
И тези писма също не са били считани много пъти за достатъчно научни от страна на систематизиращите естетици и въпреки това те принадлежат към най-важните творби, които естетиката въобще е произвела.
Шилер изхожда от Канта. Този философ е определил естеството на красивото в многостранно отношение. Той изследва първо основата на удоволствието, което изпитваме при красивите творения на изкуството. Той намира, че това изпитване на удоволствие се различава от всяко друго удоволствие. Нека го сравним с удоволствието, което изпитваме, когато имаме работа с един предмет, който представлява за нас нещо полезно.
към текста >>
Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската
естетика
не е могла вече да излезе.
Творенията, които се раждат чрез това, не са разбира се чрез това напълно природно истински, защото никъде в действителността духът и природата не се покриват. Ето защо, когато съпоставяме творенията на изкуството с тези на природата, те ни се явяват като чиста илюзия. Но те трябва да бъдат илюзия, защото иначе не биха били истински творения на изкуството. Шилер е единственият, който застава тук като естетик с понятието на илюзията в тази връзка, ненадминат, недостижим. Тук би трябвало да се гради по-нататък и да се прокара по-нататък отначало само едностранното решение на проблема на красотата използувайки Гьотевото схващане на изкуството.
Вместо това Шелинг се явява на полето с един напълно погрешен основен3 възглед и поставя началото на една грешка, от която германската естетика не е могла вече да излезе.
Както цялата модерна философия Шелинг също намира задачата на най-висшия човешки стремеж в схващането на вечните първообрази на нещата. Духът преминава настрана и над действителния свят и се издига до висините, където царува Божественото. Там за него изгрява цялата истина и цялата красота. Само това, което е вечно, е истинно и също красиво. Следователно според Шелинг само този може да гледа истинската красота, който се издига до най-висшата истина, защото и две те са едно и също нещо.
към текста >>
Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на
естетика
та, Едуард фон Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг.
За Шелинг изкуство е само науката, която е станала обективна. Това, което е много важно сега, е, с какво е свързано нашето удоволствие съзерцавайки творението на изкуството. Това е тук само изразената идея. Сетивният образ е само изразително средство, формата, в която се изразява едно свръхсетивно съдържание. И тук всички естетици следват идеалистичната насока на Шелинг.
Аз не мога именно да се съглася с това, което най-новият историк и систематик на естетиката, Едуард фон Хартман, намира, че в тази точка Хегел стои съществено по-високо от Шелинг.
Казвам в тази точка, защото съществуват много неща, в които той ги надвишава извънредно много. Хегел също казва: "красивото е сетивният блясък на идеята". С това той също допуска, че вижда в изразената идея това, за което се касае, което е важно в изкуството. Това става още по-ясно от следните думи: "твърдата кора на природата и на обикновения свят създава голяма трудност на духа да проникне до идеята, тя му създава по-голяма трудност отколкото творенията на изкуството". Но с това тук е много ясно казано, че целта на изкуството е същата както тази на науката, а именно да проникне до идеята.
към текста >>
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази
естетика
до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази
естетика
не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна.
Според това разбиране изкуството се стреми само да онагледи това, което науката изразява непосредствено във формата на мисълта. Фридрих Теодор Вишер нарича красотата "блясъкът на идеята" и с това отъждествява също така съдържанието на изкуството с истината. Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината. Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката. Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък.
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна.
Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
към текста >>
Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие
естетика
.
Фридрих Теодор Вишер нарича красотата "блясъкът на идеята" и с това отъждествява също така съдържанието на изкуството с истината. Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината. Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката. Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна.
Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика.
В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
към текста >>
В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка
естетика
в история на изкуството.
Нека против това се възрази, каквото се иска; който вижда същността на красивото в изразената идея, не може никога да го отдели от истината. Тогава не може да се разбере, каква самостоятелност има още изкуството наред с науката. Това, което изкуството ни предлага, ние го научаваме по пътя на мисленето в по-чиста, по-неразмътена форма, а не първо забулено чрез сетивния блясък. Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика.
В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството.
Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката".
към текста >>
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху
естетика
та, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Само чрез софистизиране се стига от гледната точка на тази естетика до там, да се изпусне от погледа истинското компрометиращо последствие, че в изобразителните изкуства алегорията и в поетичното изкуство дидактическата поезия са най-висшите форми на изкуството Тази естетика не може да разбере самостоятелното значение на изкуството Ето защо тя се оказа като неплодотворна. Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност.
От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго.
към текста >>
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "
естетика
та отгоре" една "
естетика
отдолу".
Обаче не трябва да се отиде много далече и затова да се откажем от една лишена от противоречие естетика. В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса.
Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта.
към текста >>
По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на
естетика
та".
В тази насока отиват много далече онези, които искат да превърнат всяка естетика в история на изкуството. Тази наука /историята на изкуството. Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу".
По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката".
В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив?
към текста >>
Естетика
та трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Бележка на преводача./ не може, без да се опира на автентични принципи, да бъде нещо друго, освен едно събирателно място за натрупване на бележки върху хората на изкуството и техните творения, към които се прибавят повече или по-малко сполучливи остроумни забележки, които обаче, поради това, че произхождат от произволни субективни разсъждения, са без стойност. От друга страна обаче някои се нахвърлят върху естетиката, като и се противопоставя един вид физиология на вкуса. Хората, които имат това схващане, искат да изследват най-простите, най-елементарни случаи, в които имаме усещане на удоволствие, и след това да се издигнат до все по-сложни случаи, за да противопоставят на "естетиката отгоре" една "естетика отдолу". По този път вървят Фехнер в своята книга "Предучилище на естетиката". В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант.
Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго.
Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив? Този е основният въпрос на всяка естетика.
към текста >>
Този е основният въпрос на всяка
естетика
.
В същност не може да се разбере, как едно такова съчинение можа да намери последователи при един народ, която е имал един Кант. Естетиката трябвало да изходи от изследването на чувството на удоволствие, като че всяко усещане на удоволствие би било вече едно естетическо чувство и като че ние бихме могли да различим едно чувство на удоволствие от друго не чрез предмета, чрез който то е произведено, а чрез нещо друго. Ние знаем само, че едно удоволствие е едно естетическо чувство, когато познаваме предмета като нещо красиво, защото психологически естетическото чувство като удоволствие не се различава с нищо от едно друго. Касае се винаги за познанието на обекта. Чрез какво един предмет става красив?
Този е основният въпрос на всяка естетика.
към текста >>
Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската
естетика
казва: тази
естетика
е обърнала просто нещата с главата надолу.
Това вродено съвършенство на идейния свят, то е причината за нашето възвисяване, когато заставаме срещу него. Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята. И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната.
Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу.
красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха. Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото. Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят. Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени. "Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно.
към текста >>
Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява"
Естетика
та, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази
естетика
не съществува още.
Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят. Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени. "Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма. Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен.
Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява" Естетиката, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази естетика не съществува още.
Тя трябва да бъде създадена. Тя може да бъде наречена чисто и просто като "естетика на Гьотевия светоглед". И това е естетиката на бъдещето. Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята. Той казва съвсем правилно, че основното понятие, от което трябва да изхожда всяка наука на красивото, е понятието на естетическата илюзия.
към текста >>
Тя може да бъде наречена чисто и просто като "
естетика
на Гьотевия светоглед".
"Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма. Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен. Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява" Естетиката, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази естетика не съществува още. Тя трябва да бъде създадена.
Тя може да бъде наречена чисто и просто като "естетика на Гьотевия светоглед".
И това е естетиката на бъдещето. Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята. Той казва съвсем правилно, че основното понятие, от което трябва да изхожда всяка наука на красивото, е понятието на естетическата илюзия. Да, обаче трябва ли проявлението на идейния свят като такъв да бъде считано като илюзия? Идеята е най-висшата истина; когато се явява, тя се явява именно като истина, а не като илюзия.
към текста >>
И това е
естетика
та на бъдещето.
Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма. Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен. Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява" Естетиката, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази естетика не съществува още. Тя трябва да бъде създадена. Тя може да бъде наречена чисто и просто като "естетика на Гьотевия светоглед".
И това е естетиката на бъдещето.
Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята. Той казва съвсем правилно, че основното понятие, от което трябва да изхожда всяка наука на красивото, е понятието на естетическата илюзия. Да, обаче трябва ли проявлението на идейния свят като такъв да бъде считано като илюзия? Идеята е най-висшата истина; когато се явява, тя се явява именно като истина, а не като илюзия. Обаче ние имаме една действителна илюзия, когато природното, индивидуалното се явява в една вечна, непреходна дреха, снабдено с характера на идеята; защото в действителността идеята не се явява в такава форма на илюзията.
към текста >>
Също и един от най-новите обработватели на
естетика
та, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята.
Гьоте казва върху това: "Достойнството на изкуството се проявява може би най-превъзходно при музиката, защото тя няма никакъв материал, който би трябвало да бъде изчислен. Тя е напълно форма и съдържание и възвисява и облагородява всичко, което изразява" Естетиката, която изхожда от дефиницията: "красивото е нещо сетивно-действително, което се явява така, като че е идея, тази естетика не съществува още. Тя трябва да бъде създадена. Тя може да бъде наречена чисто и просто като "естетика на Гьотевия светоглед". И това е естетиката на бъдещето.
Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята.
Той казва съвсем правилно, че основното понятие, от което трябва да изхожда всяка наука на красивото, е понятието на естетическата илюзия. Да, обаче трябва ли проявлението на идейния свят като такъв да бъде считано като илюзия? Идеята е най-висшата истина; когато се явява, тя се явява именно като истина, а не като илюзия. Обаче ние имаме една действителна илюзия, когато природното, индивидуалното се явява в една вечна, непреходна дреха, снабдено с характера на идеята; защото в действителността идеята не се явява в такава форма на илюзията.
към текста >>
Една
естетика
в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша.
Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони. При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог". Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи.
Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша.
И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки.
към текста >>
1. Тук става дума за
естетика
като една самостоятелна наука.
1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука.
Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена. Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
към текста >>
Обаче един историк на
естетика
та би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
1. Тук става дума за естетика като една самостоятелна наука. Естествено биха могли да се срещнат изказвания върху изкуствата при ръководещите духове от по-стари времена.
Обаче един историк на естетиката би могъл да счита всичко това само така, както се разглежда обективно всеки философски стремеж на човечеството преди действителното начало на философията в Гърция с Талес.
към текста >>
48.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя учена
естетика
, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение.
Синьото, виолетовото са цветове, които привеждат напълно образа от пълната изразителност във вътрешно перспективното. И напълно мислимо е, щото просто чрез използуването на синьото до другите цветове в една картина, се извежда навън една чудно интензивна перспектива, без да се рисува по някакъв начин. По този начин се стига по-нататък. Стига се до там да се познае, че рисуването действително може да бъде това, което бихме могли да наречем произведение на цвета. Когато някой успява да приведе предаването на цветовете в движение, че първо той има рисунката все тайнствено във воденето на цвета, той ще забележи, че може да постигне това особено при синия цвят, а може да го постигне по-малко при жълтото и червеното, защото не отговаря на тези цветове те да бъдат използувани така, че да се получи вътрешно движение, да се придвижим от една точка до друга.
Ако искаме да имаме една форма, която се движи вътрешно ту малка, ту голяма, следователно подвижна е в себе си, тогава, без да изхождаме от принципа на разума или от някоя учена естетика, която никога не е оправдана, а именно тогава, когато изхождаме от елементарното чувствуване, се намираме безусловно принудени да използуваме сини нюансирания, за да приведем тази форма в движение.
Ние ще забележим, че само тогава една линия, едвам тогава рисунката, фигурното може да се роди, когато продължим това, което е започнало така, че сме направили синьо оцветеното да премине в движение. Защото всеки път, когато преминаваме от живописното, от колоритното във фигурното, във формата, ние ще пренесем това, което е сетивно, в основния тон на свръхсетивното. При преминаването от светли цветове, през синьото и от там по някакъв начин вътрешно към рисуването, ние ще имаме в светлите тонове преминаването към нещо сетивно-свръхсетивно, което, бих могъл да кажа, съдържа свръхсетивното в един по-малък тон, защото цветът винаги иска да каже нещо, защото цветът винаги има душа, която е свръхсетивна. И ние ще открием, че колкото повече влизаме в рисуването, толкова повече навлизаме в абстрактно-свръхсетивното, което обаче, поради това, че се явява в сетивното, трябва само да се устрои, да се оформи сетивно.
към текста >>
49.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по
естетика
или даже на един критик на изкуството.
Нещо трето е още това, което можем да наречем: размишление или изказване върху изкуството. Когато искаме да се изкажем върху изкуството, ние не чувствуваме нито онова стоене настрана, което винаги чувствуваме, когато храним мисли върху природата, нито чувствуваме онази необходимост, която ни обзема по отношение на вътрешните изяви на свръхсетивното, а, когато се опитаме да се изкажем върху изкуството, имаме напротив чувството, че непрестанно се смущаваме с мисълта е всъщност винаги един смутител на спокойствието. И би трябвало винаги да се въздържаме от мислене, от говорене върху всичко, което се отнася за изкуството и да се наслаждаваме в мълчание на изкуството.
Все пак, когато искаме да говорим поради някаква причина върху изкуството, ние не трябва да правим това от разбирането на един професор по естетика или даже на един критик на изкуството.
Нали, ние не трябва да правим това от разбирането и настроението на един критик на изкуството, защото се явява като излишно, когато сме яли няколко яденета, да чете лекции, защо те са се харесали някому. Ние бихме могли да кажем само това, което сами можем да имаме като изживявания при изкуството, като радости, като назидание и т.н., както чувствуваме нуждата да говорим някога върху това, което сме изживели с един обичан приятел. Ние бихме могли да говорим върху изкуството от една пълнота на сърцето, а не от едно критическо разбиране, и също така не трябва да имаме претенцията да изкажем с това, което имаме да кажем, нещо закономерно или общовалидно, а всъщност само един вид субективно изповядване. Но при всяко говорене върху изкуството струва ми се, че едно дълбоко действуващо чувство е това, че всъщност мисълта ни смущава и именно това ми се струва да показва веднага, как стои жизненият въпрос с изкуството.
към текста >>
На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната
естетика
, а можем само да го изживеем.
И така именно въпросът за отношението на изкуството към сетивното и свръхсетивното ще ни се яви като един жизнен въпрос на изкуството. Ето защо възниква въпросът: съществува ли освен сетивното и свръхсетивното нещо, което да има работа със съществените задачи на художественото творчество и наслаждение?
На този въпрос ще можем да отговорим само тогава, когато вникнем действително в душевния процес на художественото творчество и наслаждение: как ние не можем да го опишем чрез закономерната естетика, а можем само да го изживеем.
Когато стоим срещу света в обикновения, еснафски, нехудожествен живот, ние имаме работа от една страна със сетивното възприятие и от друга страна с това, което се създава в нашата собствена душа чрез сетивното възприятие, с мисълта. Едно такова възприятие, каквото ни предлага природата, например да се изисква от изкуството едно изобразяване на един човек, ми се струва поради гореспоменатите причини нещо почти невъзможно и затова излишно. Това, което непосредственото възприятие на природата предлага, да искаме да го изобразим чрез изкуството, представлява всъщност винаги определени заблуждения в изкуството. От друга страна обаче то се явява така може би това е нещо странно, но ние все пак го изживяваме, аз вече го посочих относно говоренето върху изкуството: в действителния художествен процес на творчеството и наслаждението имаме стремежа да изключим колкото е възможно повече мисълта, да не оставим по никакъв начин това да стигне до мисълта. Това ми се струва да се дължи на факта, че в човешката душа постоянно се образуват процеси, които могат да виреят или до техния край или да се прекъснат на някое място.
към текста >>
50.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ето защо обикновената
естетика
, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането.
Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата. Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството.
към текста >>
Художникът не може да започне нищо с тази школна
естетика
, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Изкуството трябва да изрази това, което художникът е в състояние да вложи в своите форми само благодарение на това, че душата го изживява във връзка със света, че неговото тяло е едно микрокосмично копие на целия Макрокосмос. Ако това трябва да бъде доведено до съзнанието, може да стане само чрез ясновиждането. Ето защо обикновената естетика, която е изградена по модела на естествената наука, е така неплодотворна.
Художникът не може да започне нищо с тази школна естетика, която иска да доведе до съзнанието несъзнателността в природата на човека точно така, както прави това обикновеното изследване на природата.
Това, което живее в художественото творчество, него довежда до съзнанието ясновидството, само че художникът не трябва да се страхува именно пред ясновидството, както мнозина се страхуват. И двете области могат да живеят отделно една от друга в човешката личност, понеже могат да бъдат така разделени. Възможно е душата да живее вън от тялото в духовния свят: тогава тя може да наблюдава, как това, което иначе остава в подсъзнанието, кристализира в художествената форма, но също така как това, което ясновидецът може да изживее художествено, е изживяно отделно от неговото ясновидство. Чрез това изживяване може да се получи само оплодотворяване на художественото и то може да ползува художниците, както също художниците могат да оплодотворят ясновидството. Ясновидецът, който има художествено чувство или вкус, ще остане предпазен от това.
към текста >>
Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази
естетика
.
Ако това изискване на времето не бъде изпълнено, човечеството ще навлезе в една задънена улица на културата.
Изкуството не може да бъде познато чрез обикновената наука, ето защо художникът отхвърля тази естетика.
Обаче ясновидството развива една наука, която не отнема на изкуството росата на цветята, когато тя се стреми да разбере. Ясновидството е достатъчно подвижно, за да разбере изкуството. Ето защо някой може да разбере като факт на днешното време, че трябва да бъде построен мостът изкуството и ясновидството, той може да подчертае това като необходимост, така както Християн Моргенщерн го подчертава така прекрасно в думи, които сочат към необходимостта от един прелом. Той казва: "Който може да се потопи само чувствувайки в това, което днес може да бъде изпитано от божествено-духовното, а не иска да проникне в него познавайки, той прилича на неграмотния, който цял живот спи с буквара под възглавницата".
към текста >>
51.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната
естетика
, както тя се схваща днес.
Ние можем да разберем, че художникът се чувствува смущаван, когато се развива наука на изкуството по модела на по-новата естествена наука или на умствено-научната естетика, както тя се схваща днес.
Едно познание, което прониква виждащо в действителното изкуство, една такава наука не съществува още днес; някога тя не ще бъде чувствувана от художниците като смущаваща, а като оплодотворяваща.
към текста >>
52.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл
естетика
, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
Първо по отношение на едно такова разглеждане, каквото ще бъде направено сега, съществува определен предразсъдък а предразсъдъците не винаги са без основание -, съществува определен основателен предразсъдък, който се опира на разбирането, че всъщност художественото творчество, художествената наслада, художественото чувство не иска да има нищо общо с някакъв възглед върху изкуството, с някакво познание върху изкуството. И мнозина, които работят в областта на изкуството, са на мнение, че в художественото творчество както и в художествената наслада е нещо вредно за действуващия в него първичен импулс, ако в това, което художникът изявява се внасят твърде много мисли, понятия, идеи.
Аз вярвам без съмнение, че този предразсъдък по отношение на всичко онова, което можем да наречем абстрактна, научна в приетия смисъл естетика, че тази наука с право се отбягва от художественото схващане, защото действително художественото чувство бива всъщност опустошено, възпрепятствувано от всичко това, което е насочено по някакъв начин към устроеното в общоприетия смисъл научно разглеждане.
към текста >>
Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало
естетика
и се нарича и днес така.
Когато хората разбират в тази област, за какво се касае, те ще видят, че онова, което се разбира под ясновидство, може да бъде добър приятел с художественото творчество, че те взаимно се подбуждат, че могат взаимно да се оплодят. Без съмнение ще изпъкне все повече и повече, че този, който никога не е имал една живописна четка в ръката си и не знае нищо от това, което може да направи, не би трябвало да съди изхождайки от абстрактни принципи. Критика вън от изкуството, критикуваща критика, ще трябва да отстъпи може би на заден план, когато ще настъпи приятелство между изкуство и ясновидството.
Но точно това, което тук се разбира под модерна Духовна Наука, е нещо съвършено различно от онова, което по-рано се е наричало естетика и се нарича и днес така.
Художници са ми казвали, че такива хора те наричат "естетически мърморковци". Естетическо мърморене не е това, което разбираме тук, а то е едно живеене в същия елемент, в който живее също и художникът, само че ясновидецът изживява в чисто духовното това, на което художникът дава форма. Бих могъл да кажа, че към много неща, които действуват поощряващо върху човечеството, принадлежи също и това. Аз вярвам, че ще престанат времената, в които хората са мислели, че елементарното, първичното в изкуството бива възпрепятствувано от това, което бива изследвано чрез духа.
към текста >>
53.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова
естетика
".
Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба.
Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика".
С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите". Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област.
към текста >>
Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "
Естетика
", по-точно "История на
естетика
та като наука на формите".
Как трябва да се говори върху изкуството, с този въпрос, бих могъл да кажа, аз се боря всъщност през целия мой живот, и ще си позволя да взема като изходна точка два етапа, в които се опитах да преустановя малко тази борба. Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика". С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман.
Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите".
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област. И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен.
към текста >>
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "
Естетика
като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област.
Първият път това беше, когато в края на 80-те години на 19-то столетие трябваше да държа пред Гьотивия Съюз във Виена моята сказка: "Гьоте като баща на една нова естетика". С онова, което исках да кажа тогава върху същността на изкуствата, аз изглеждах на себе си като един човек, който искаше да говори, но всъщност е ням и трябва да изрази чрез жестове това, върху което искаше всъщност да обърне вниманието. Защото тогава от определени предпоставки на живота на мене ми бе внушено да говоря върху същността на изкуствата изхождайки от философските разсъждения. Аз бях проучил във философията Кантианизма и бях преминал към изучаването на Хербартианизма и този Хербартианизъм застана срещу мене в една представителна за Хербартианизма личност в лицето на естета Роберт Цимерман. Роберт Цимерман беше завършил тогава преди доста дълго време своята обемиста "Естетика", по-точно "История на естетиката като наука на формите".
Той беше поставил вече пред света своя систематичен труд върху "Естетика като наука на формите" и аз добре проучих това, което Роберт Цимерман, харбартският естетик, имаше да съобщи на света в тази област.
И след това аз слушах във Виенския Университет лекциите на този представителен хербартианец Роберт Цимерман. Когато се запознах лично с Роберт Цимерман, аз бях силно впечатлен от одухотворената, одушевена, отлична личност на този човек. Онова, което живееше в човека Роберт Цимерман, можеше да бъде за човека извънредно и дълбоко симпатично. Трябва да кажа, че въпреки че цялата фигура на Роберт Цимерман носеше в себе си нещо извънредно вцепенено, на мене даже в тази вцепененост ми харесваше нещо, защото начинът, по който тази личност говореше в онзи особен нюанс, който немския език добива при онези, които го говорят от бохемския немски език, от пражкия немски език, от този нюанс на езика, беше особено симпатичен. Роберт Цимерман направи пражко-немския език да ми бъде симпатичен, извънредно симпатичен по един странен начин, когато ми каза на мене, който още тогава се занимавах интензивно с Гьотевото "Учение за цветовете": Ах, Гьоте не трябва да бъде сериозно считан за физик!
към текста >>
И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата
естетика
.
Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец. Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо. Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски.
И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика.
към текста >>
Това изживях аз, и тогава разбрах добре от субективната Цимерманова гледна точка, какво означаваше всъщност, че като мото на Цимермановата
естетика
на първия лист стоеше Шилеровото изказване, което без съмнение при Роберт Цимерман бе превърнато в хербартско: в заличаването на материята чрез формата се крие истинската тайна на изкуството на майстора защото бях видял, как милият, симпатичен, напълно грациозен човек бе заличен като съдържание и изплува отново на катедрата в хербартова форма.
Това изживях аз, и тогава разбрах добре от субективната Цимерманова гледна точка, какво означаваше всъщност, че като мото на Цимермановата естетика на първия лист стоеше Шилеровото изказване, което без съмнение при Роберт Цимерман бе превърнато в хербартско: в заличаването на материята чрез формата се крие истинската тайна на изкуството на майстора защото бях видял, как милият, симпатичен, напълно грациозен човек бе заличен като съдържание и изплува отново на катедрата в хербартова форма.
Това беше за психологията на изкуствата извънредно пълно със значение впечатление.
към текста >>
Аз трябваше да се освободя от това изживяване, чрез което така да се каже художествено се явяваше преизлято в една форма без съдържание, когато държах моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова
естетика
".
Аз трябваше да се освободя от това изживяване, чрез което така да се каже художествено се явяваше преизлято в една форма без съдържание, когато държах моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика".
Аз можах да приема това, което беше напълно оправдано във възгледа на Цимерман, че в изкуството имаме работа не със съдържанията, не с въпроса "Какво", не с това, което бива направено от съдържанието на наблюдаваното и т.н. чрез фантазията, чрез творческата сила на човека. И ние видяхме, че Цимерман взе също формата на Шилер. Аз можах да разбера напълно дълбоката оправданост на тази тенденция, но не можах да престана да противопоставям на това, че онова, което може да бъде постигнато по този начин от действителната фантазия като форма, трябва да бъде издигнато нагоре и трябва сега да се яви в изкуството така, щото от произведението на изкуството да получим едно подобно впечатление какво то иначе получаваме само от света на идеите. Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в сферата на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата естетика.
към текста >>
Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в сферата на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата
естетика
.
Аз трябваше да се освободя от това изживяване, чрез което така да се каже художествено се явяваше преизлято в една форма без съдържание, когато държах моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика". Аз можах да приема това, което беше напълно оправдано във възгледа на Цимерман, че в изкуството имаме работа не със съдържанията, не с въпроса "Какво", не с това, което бива направено от съдържанието на наблюдаваното и т.н. чрез фантазията, чрез творческата сила на човека. И ние видяхме, че Цимерман взе също формата на Шилер. Аз можах да разбера напълно дълбоката оправданост на тази тенденция, но не можах да престана да противопоставям на това, че онова, което може да бъде постигнато по този начин от действителната фантазия като форма, трябва да бъде издигнато нагоре и трябва сега да се яви в изкуството така, щото от произведението на изкуството да получим едно подобно впечатление какво то иначе получаваме само от света на идеите.
Да бъде одухотворено това, което човекът възприема, да издигнем сетивното в сферата на духа, а не унищожаването на духа чрез формата, това беше онова, от което се стремях да се освободя тогава от това, което бях приел в едно вярно обработване на Хербартовата естетика.
към текста >>
Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху
естетика
та, беше писал върху
естетика
та от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи.
Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман.
И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек. И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава.
към текста >>
Ние можем да охарактеризираме
естетика
та на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич.
Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика. И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател.
към текста >>
И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята
естетика
.
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек.
И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика.
И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика? Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател.
към текста >>
И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата
естетика
?
Без съмнение в мене се бяха влели също и други елементи. Един философ на онова време, който ми харесваше също така много както Роберт Цимерман, който ми беше особено скъп като човек, Едуард фон Харман, беше писал във всички области на философията и в онова време беше писал също и върху естетиката, беше писал върху естетиката от един отчасти друг дух в сравнение с Роберт Цимерман. И отново се надявам, че не ще изтълкувате обективността, към която се стремях, така, като че поради това бих изгубил своята обич. Ние можем да охарактеризираме естетиката на Хартман чрез това, че Едуард фон Хартман извличаше от изкуствата, които всъщност стояха малко далече от него, той извличаше от изкуствата нещо, което след това наричаше естетична илюзия, както човек би постъпил приблизително, когато би отнел главата на един жив човек. И след това Едуард фон Хартман, след като така да се каже беше одрал кожата на изкуствата, на живите изкуства, създаваше от това своята естетика.
И одраната кожа чудно ли е, че тя се превърна в щавена кожа под твърдата обработка, на която бе подложена от така далече стоящата от изкуствата естетика?
Това беше второто нещо, от което аз трябваше да се освободя тогава. И аз се стремях да приема тогава в моята сказка като съдържание на настроението това, което бих могъл да нарека: когато философът иска да говори върху изкуствата, философът трябва да има себеотрицанието да стане в известно отношение ням и да иска да покаже само чрез девствени жестове онова, в което философията не може всъщност никога да проникне говорейки, пред което тя трябва да спре и трябва да обърне вниманието върху същественото като един ням наблюдател.
към текста >>
Това беше, психологично охарактеризирано, настроението, от което аз говорих тогава в моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова
естетика
".
Това беше, психологично охарактеризирано, настроението, от което аз говорих тогава в моята сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика".
към текста >>
И отново знаех, че сега се намирам на другата страна на брега, отвъд който стоях в миналото с моята сказка "Гьоте като баща на една нова
естетика
".
След това по-късно пред мене се изправи задачата да спра за втори път в пътя по отношение на онзи въпрос, който охарактеризирах в началото на моята днешна сказка. Това беше, когато говорих пред антропософи върху "Същността на изкуствата". И сега, имайки предвид цялото тогавашно настроение на средата, аз не можех да говоря по същия начин. Сега аз исках да говоря така, че да мога да остана в самото художествено настроение. Сега аз исках да говоря художествено върху изкуството.
И отново знаех, че сега се намирам на другата страна на брега, отвъд който стоях в миналото с моята сказка "Гьоте като баща на една нова естетика".
И сега аз говорих така, че грижливо трябваше да бъде избягнато преплъзгването във философско формулиране. Защото чувствувах като нещо, което веднага отнема от думите истинската стойност на изкуството, ако човек се вплъзне във философската характеристика. Нехудожественото на чистото понятие подкопаваше тогава силите, от които идва говоренето. И аз се стремях от сега нататък да говоря психологично върху изкуствата от онова настроение, което избягва в най-строгия смисъл да се вплъзне във философско формулиране. Днес аз искам отново да говоря върху психологията на изкуствата.
към текста >>
54.
11. Указания.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова
естетика
" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки.
Първата сказка от настоящия том "Гьоте като баща на една нова естетика" бе издадена от самия Рудолф Щайнер и тя излезе във второ издание в 1909 година с един предговор и забележки.
От тогава насам тя бе издадена в тази форма често пъти. Също втората сказка от този том "Същност на изкуствата" бе издадена от самия Рудолф Щайнер в 1910 година за първи път. Към първото, направено от Мария Щайнер издание на "Изкуство и познание на изкуството" тя написа следния предговор.
към текста >>
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова
естетика
", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на
естетика
та художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху
естетика
та още преди 30 години.
"Десет години, след като Рудолф Щайнер написа предговора към второто издание на своята държана в Гьотевия Съюз от Виена и след това издадена в печата сказка върху "Гьоте като баща на една нова естетика", по молба на много занимаващи се усърдно с проблемите на естетиката художници от Мюнхен той изнесе там две сказки, които допълват и задълбочават онова, което той беше донесъл и изразил вече като един възглед върху естетиката още преди 30 години.
Изгледите, които той беше разкрил тогава за тази област на човешките сили на съзнанието, намериха тук тяхното разширение и задълбочаване. Те са едно изненадващо доказателство за това, на какви сигурни основи се опираше още в млада възраст онова знание за духа, което доведе възгледите на Рудолф Щайнер върху въпросите на света и на живота до развитието и основаването на Духовното Наука.
към текста >>
55.
2.Втора лекция, 1 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то
естетика
та на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
Виждате ли, човекът идва от духовните светове като носи със себе си, наред с всичко друго, и цвета на своите одежди, на своето облекло.
Ако архитектурата ни отвежда до единия край на човешкия живот, където настъпва смъртта, то естетиката на облеклото, разглеждана в смисъла на древните времена, когато хората изпитваха непосредствена радост и веселие от художествения елемент на своето облекло, съпровождани от истинско разбиране за тези неща, ни отвежда до другия край на човешкия живот, който започва с раждането.
В художествената изработка на облеклото древните влагаха нещо от своя пренатален живот, т.е. от живота преди раждането, като например предпочитанието към едни или други цветове, спомена за хармоничните връзки в духовния свят и така нататък. И нищо чудно, че по-късно, когато спомените за пренаталния живот угаснаха, изкуството да се обличаме красиво се изроди в пълно дилетантство. Нима не е вярно; че днешните модни колекции са напълно лишени от някогашното усещане за пренаталния живот и от желанието на човека да види в облеклото си поне някакви следи от живота си в духовния свят. Но ако проследите някои примитивни култури и доловите радостта от характерните цветови съчетания на дрехите, които тогавашните хора са носели.
към текста >>
56.
ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
[14] Мориц Кариер, 1817-1895, професор по
естетика
и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен.
[14] Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен.
Пише „Естетика. Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
Пише „
Естетика
.
[14] Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен.
Пише „Естетика.
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
57.
Бележки. Към текста.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
82. Мориц Кариер, 1817-1895, професор по
естетика
и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен.
82. Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен.
Пише „Естетика. Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
Пише „
Естетика
.
82. Мориц Кариер, 1817-1895, професор по естетика и секретар на Академията на изкуствата в Мюнхен.
Пише „Естетика.
Идеята за красивото и неговото реализиране в живота и в изкуството“, 2 тома, Трето изд., Лайпциг 1885 г.
към текста >>
58.
Списък на цитатите за музиката.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
64 30 Методически основи на антропософията 1884-1901 Гьоте като баща на една нова
естетика
, стр. 43
29 Събрани кратки статии за драматургията 1889-1900 Театър и критика, стр.
64 30 Методически основи на антропософията 1884-1901 Гьоте като баща на една нова естетика, стр. 43
към текста >>
59.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
60.
5. ПЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 26.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "
Естетика
".
Характерът на народностния темперамент намира израз в отделните езици. Може да се каже: езикът на един народ е такъв, на другия друг. Английският език е флегматичен, докато гръцкият е сангвиничен. Немският език има силно изразени меланхолични и сангвинични течения. Това можете да видите във философските речи, когато немският език се изразява в своята основна форма.
Напомням Ви за великолепния израз на философските речи на Фихте и отделни места от Хегеловата "Естетика".
Ще откриете, че тук особено ясно е изразено основното от характера на немския език.
към текста >>
61.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието на малкото дете и душевната нагласа на възпитателя. Оксфорд, 19. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с
естетика
и любов.
Един нов елемент се появява през втория жизнен период. Това развитие на детето, основаващо се преди всичко на ритмичната система, изисква цялата дейност на възпитателя да притежава художествен характер. Човек никога няма да успее да стори това в средата, заобикаляща детето, ако не може да се пропие с религиозно настроение спрямо детето, което не бива да престава с интензивна любов спрямо нашите възпитателни действия, спрямо нашата възпитателна активност.
Защото в тази любов действува силата, отвеждаща възпитателя до действия, които биват възприети от детето с естетика и любов.
към текста >>
62.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
64.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
65.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Трансцендентална
естетика
».
Кант е написал голямата книга - «Критика на чистия разум». Тя прави доста приятно впечатление. Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум». Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята! След увода следва: «Част първа.
Трансцендентална естетика».
Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика! Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно!
към текста >>
Можете ли да повярвате: «Трансцендентална
естетика
»?
Тя прави доста приятно впечатление. Ако един истински филистер вземе дебелата книга «Критика на чистия разум», той потрива ръце: това трябва да е нещо страшно умно - «Критика на чистия разум». Четейки нещо подобно, човек се усеща като Господ Бог на Земята! След увода следва: «Част първа. Трансцендентална естетика».
Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»?
Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика! Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно! Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда.
към текста >>
Но трансцендентална
естетика
!
След увода следва: «Част първа. Трансцендентална естетика». Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете.
Но трансцендентална естетика!
Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно! Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда. Защото това са такива думи, че изговаряйки ги, може да му се изкълчи езикът. Това е основното заглавие.
към текста >>
Какво представлява трансценденталната
естетика
- за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда.
Можете ли да повярвате: «Трансцендентална естетика»? Когато някой отвори моята «Философия на свободата»[3], там, в първата част, стои всичко на всичко: «Човек и свят». Защо ми са човекът и светът - толкова тривиално, че не си струва да се чете. Но трансцендентална естетика! Такава книга филистерът разгръща като нещо грандиозно!
Какво представлява трансценденталната естетика - за това той обикновено не мисли, но именно то му подхожда.
Защото това са такива думи, че изговаряйки ги, може да му се изкълчи езикът. Това е основното заглавие.
към текста >>
66.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
67.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата
естетика
“ (Събр.
1888 г. Издава списанието „Немски седмичник“.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр.
съч. 30).
към текста >>
НАГОРЕ