Търсене в текстове за 'Елини'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 21 резултата от 12 текста в изречения в които се съдържат търсените думи : 'Елини'.

1. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма.
“ (Съчинения, Том X, стр. 352) И какви хубави думи е намерил през 1873 г. за сериозните гръцки философи: „Всеки народ се засрамва, когато се посочва едно тъй чудно идеализирано философско общество като това на старогръцките майстори Талес, Анакси-мандър, Хераклит, Парменид, Анаксагор, Емпедокъл, Демокрит и Сократ. Всички тези майстори са издялани от един камък. Между тяхното мислене и техния характер властва силна необходимост... Така те изграждат това, което Шопенхауер в противоположност на учената република нарича гениална република. Един великан вика към другия през празните интервали на времето и необезпокоявани от пакостливи, шумни джуджета, които пълзят под тях, те продължават своите висши духовни разговори... Подобно на първото преживяване на философията на гръцка почва, санкцията на седемте мъдреци е една ясна и незабравима линия в картината на елинизма. Други народи имат светци, гърците имат мъдреци... Мнението на онези философи за живота и битието изразява много повече, отколкото едно съвременно мнение, защото те имат пред себе си живота в пълната му завършеност и защото при тях чувството на мислителя не се обърква, както при нас, в противоречието на желанието за свобода, красота, величие на живота и на страстта към истина, която пита: каква стойност изобщо има животът? “ (Съчинения, Том X, стр. 7) За Ницше този гръцки мъдрец винаги е представлявал един идеал. Винаги се е стремял с едната страна на същността си да стане като него; с другата обаче той го е отричал. В „Залезът на кумирите“ (1888) (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>

Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено.
167) четем описанието на това, което той дължи на римляните: „На гърците не дължа никакви силни сродни впечатления и да го кажа направо, те не могат да бъдат за нас това, което са римляните. Човек не учи от гърците. Тяхната природа е твърде чужда, те са също така твърде променливи, за да действат императивно и „класически“. Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост?
към текста >>

Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена.
Кой би учил писане при един грък? Кой би учил това без римляните?... Великолепната гъвкава телесност, дръзкият реализъм и безнравствеността, присъща на елините, са били необходимост, не нещо естествено. Това е дошло по-късно, не е било от самото начало там. И с празници и изкуства човек не е искал нищо друго освен да се почувства добре, да покаже, че е добре. Това са средства човек да се самовъзвеличае, при определени обстоятелствата да създаде страх от себе си... Да съдим гърците по немски маниер според техните философи е като да се използват еснафските сократови школи за обясняване на това, което е в основата си елинско... Философите са декадентите на елинизма...“ Може да се добие пълна яснота за някои Ницшеви изложения, когато фактът, че философските му мисли се основават на себенаблюдение, се свърже с идеята, че тази личност не е хармонична, а раздвоена. Тази раздвоеност той внася в своето обяснение на света. Той има предвид себе си, когато казва: „Трябва ли ние, артистите, да признаем, че в нас е налице едно фатално различие, че нашият вкус, а от друга страна, и нашата творческа сила стоят сами по един чуден начин, остават да стоят сами и имат собствен растеж - искам да кажа, напълно различна степен на старост, на младост, зрялост, крехкост, гнилост? Така че например един музикант през живота си може да създава неща, които противоречат на това, което изнеженият слух и изнеженото сърце на неговите слушатели ценят и предпочитат, но той няма нужда да узнава за това противоречие! “ (Съчинения, Том V, стр. 323) Това е обяснение на артистичната природа, оформено според същността на Ницше.
към текста >>

2. XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер GA_28 Моят жизнен път

Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма. Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори. Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори. Той не си позволяваше никаква небрежност в устната реч, а имаше чувството, че в художествено-литературното изложение човек трябва да остане същият, какъвто е и в ежедневния живот. Но в ежедневния живот Херман Грим не беше като другите хора. За него беше напълно естествено да води стилизиран начин на живот.
към текста >>

3. Троянската война. 28 октомври 1904 г. GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма

Сагата за Троянската война е представяне на разпространението на елинизма; това е митично представяне на една езотерична истина, на разцвета на четвъртата подраса на петата коренна раса, и заместването на свещеническото ръководство, тогава в своя последен етап, от чисто светското управление.
Сагата за Троянската война е представяне на разпространението на елинизма; това е митично представяне на една езотерична истина, на разцвета на четвъртата подраса на петата коренна раса, и заместването на свещеническото ръководство, тогава в своя последен етап, от чисто светското управление.
към текста >>

4. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 25 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Изпълнена с тайни изглежда гръцката душа, когато хвърляме поглед назад в епохите на Елинизма.
Историографите пишат за различните епохи чак до Римската епоха като за нещо, което са овладели. Ако разлистите някой историк, ще откриете, че той ще е в състояние да използва чувства и усещания от своето време назад чак до Древен Рим, за да направи живи, пълнокръвни личностите, които представя. При обикновеното писане на история – опитайте се действително да разгледате нещата, изхождайки от тази мисъл, – дори и при най-добрите историци гръцките образи, даже и в по-късната гръцка епоха, се превръщат в силуети, в щрихи. Те не могат да станат живи. Или кой, който има истинско чувство за даден човек, който стои изправен на земята на двата си крака, би могъл да твърди, че на даден историк наистина му се е удало да постави на крака един Ликург или Алкивиад така, както може да бъде случаят например с Цезар? Изпълнена с тайни изглежда гръцката душа, когато хвърляме поглед назад в епохите на Елинизма. Те изглеждат пълни с тайни за погледа, който иска да ги разбере само с помощта на обикновеното съзнание. И само този, който усеща тази тайнственост, усеща нещата правилно. Можем да поставим въпроса: Как ли е чувствала една гръцка душа в сравнение с това, което е напълно естествено и разбираемо за съвременната душа?
към текста >>

5. 3. ТРЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 29 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма.
Ницше, който беше още импрегниран от всички тези неща, но не можеше, при това, да постигне едно истинско виждане на нещата, състави, знаем, своята първа книга "Раждането на трагедията, изхождайки от духа на музиката": тук той искаше да покаже, че гърците са измислили изкуството, за да имат средство да се издигнат в свободни хора, пазейки своето човешко достойнство над действителността на външните сетива, в които не можеш никога да постигнеш своето човешко достойнство, според него, те биха се поместили над реалността на нещата, за да завоюват във вътрешността, в артистичната външност, възможността за свободата. Това е интерпретацията, която Ницше даде на елинизма. В това отношение, Ницше само изразяваше по радикален начин това, което се намира вече в "Бележки върху естетическото възпитание на човека" на Шилер. Така че, може да се каже, че Шилер живееше в една абстрактна духовност, но в него живееше в същото време импулсът да даде на човека неговото достойнство. Погледнете грандиозния, величествения, удивителния характер на тези естетически бележки. От гледна точка на поезията и на човешката сила, на душата, това е най-доброто от всички други трудове на Шилер. Те са, в действителност, най-великото от произведенията на Шилер, ако разгледаме цялостността на неговото творчество.
към текста >>

6. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 27 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите.
Какъв контраст със съвременна книга по история, която, разбира се, е напълно приспособена за нашето време! Там вие ще прочетете, как Александър, въпреки съвета на своя учител Аристотел, замислил да поеме върху себе си мисията за присъединяването на варварите към цивилизованото човечество, привеждайки, така да се каже, към общ културен знаменател цивилизованите гърци - елини, македонци - и варварите. Това, несъмнено, е напълно убедително за съвремието. Но каква детинщина е това в сравнение с истината! От друга страна, ние получаваме грандиозно впечатление, когато гледаме картината на походите на Александър, дадена ни от Лампрехт, който им приписва съвсем друга цел. Ние чувстваме, че това, което аз описвах като навлизане на природно-елементарните царства, на духовното във физическата природа, - е било необходимо само в качеството му на встъпление. Защото, каква е целта на Александровите походи в "Песента на Александър" от Лампрехт?
към текста >>

7. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на Изток в какъвто и да е външен смисъл.
И сега виждаме, че Александър, осъществявайки тази експедиция, съвсем не смята да покорява съществуващите култури, не се старае да присади елинизма на Изток в какъвто и да е външен смисъл. Навсякъде, където и да пристигал, Александър Велики не само приемал обичаите на страната, но е можел също непосредствено да изхожда от помислите и копнежите на хората, обитаващи завзетата територия, можел е да се проникне с техните мисли. Когато той пристига в Египет, в Мемфис, го възприемат като спасител и освободител от духовната лутаница, сковаваща местното население. Той дарява персийското царство с култура и цивилизация, каквито самите перси никога не биха могли да произведат. Той прониква даже в Индия. Замисля план да доведе до равновесие, до хармония елинската и източната цивилизация.
към текста >>

Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма.
Започнатото по такъв начин от Александър продължавало да действа в Мала Азия векове, отново и отново повтаряйки се сякаш със затихващо ехо. С един мощен удар Александър насадил аристотелевското разбиране за природата в Азия и даже в Индия. Ранната смърт му попречила да достигне Арабия, макар това да е било основната му цел. Но той проникнал на Изток чак до Индия, а също в Египет. Навсякъде той посаждал духовното познание за природата, получено от Аристотел, правейки го плодоносно за хората. Защото навсякъде той давал на народа да почувства, че това е тяхно родно, а не чужд елемент, не натрапено им оръдие на елинизма. Такова нещо е могла да осъществи само огнената натура на Александър. В последващите години много учени излезли от Гърция. Покрай Едеса съществувала, между впрочем, такава академия, като Гондишапур, получаваща постоянна подкрепа от Гърция в продължение на много последващи столетия.
към текста >>

8. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Елинизъм и християнство
Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
към текста >>

9. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците.
Обаче в течение на гръцката епоха всички хора, принадлежащи към тази гръцка цивилизация, към тази култура на елинизма, зависещи от гръцкия духовен живот, забравяли за това, което в качеството си на духовно начало преживявали индусите, египтяните и вавилонците. Ако само знаехте, господа, какво огромно влияние върху цялото развитие на човечеството е оказала Гърция. То действа чак до наши дни! Този, който е в състояние да прати сина си в гимназия, му дава възможност и днес да изучава гръцки език. Но по-рано този език е бил много по-разпространен. По-рано са смятали човека, тъй да се каже, за магаре, ако той не е разбирал гръцки или, най-малкото, не е можел да чете гръцките писатели и поети.
към текста >>

Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние.
По същото време, когато в Гърция развивали този интерес към външния свят, тук, в Азия, се проявило като най-значително това, което се развивало в резултат на Мистерията на Голгота. По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние. И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава. Можете да си представите, че доколкото той е говорил нещо по-особено, другите не веднага са Го разбирали. Затова на първо време са Го разбирали само малцина. Какво всъщност говорил този човек Исус в Палестина? Исус като личност говорил в тази форма, в която той е можел тогава да изрази себе си: днес навсякъде вярват - има се предвид тогавашното «днес», - че човек е земно същество.
към текста >>

И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава.
По това време Гърция е била завоювана и се намирала под владичеството на Рим. Но какво означавало това римско господство? То било изцяло проникнато от гръцкия дух. Всички образовани римляни учили гръцки език, всеки образован човек в Рим е знаел и гръцки. Елинизмът навсякъде е оказвал огромно влияние. И ето, във времето, когато елинизмът се разпространил така, в Азия, в една малко известна римска провинция - това била Палестина, евреите били покорени и Палестина станала римска провинция - се появил един човек, Исус от Назарет, който говорил нещо съвсем различно от това, което говорили хората дотогава. Можете да си представите, че доколкото той е говорил нещо по-особено, другите не веднага са Го разбирали. Затова на първо време са Го разбирали само малцина. Какво всъщност говорил този човек Исус в Палестина? Исус като личност говорил в тази форма, в която той е можел тогава да изрази себе си: днес навсякъде вярват - има се предвид тогавашното «днес», - че човек е земно същество. Но това не е така.
към текста >>

Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
В настоящото време, когато християнството действа вече почти в продължение на две хиляди години, може да ни се стори странно, че нещо подобно се е говорило по онова време. Но тогава нищо странно не е имало в това. Азиатските и африкански представи за духа били малко известни в Гърция, малко разпространени. Тук човек бил в по-голяма степен обърнат към света. Затова учението на Исус от Назарет било необичайно значително, особено в сравнение с разпространеното в света на елинизма, което е имало място и в Рим.
към текста >>

10. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа.
Фактически работата стояла така, че е необходимо да кажем следното: Европа и сега още разбира само това, което води към римското начало, към латинството. Нашите така наречени образовани хора, макар и да изучават гръцки език, разбират крайно слабо гръцкото начало, елинизма в Европа. Виждате ли, много е интересно, че даже такъв крупен римски писател като Тацит[3], сто години след Мистерията на Голгота, в своя обемист исторически труд написал за Исус Христос една единствена фраза[4]! Сто години след Мистерията на Голгота Тацит описвал например древните германци, прародителите на германците, при това така, както по-късно вече на никого не се удало да ги опише. И ето, в неговото съчинение може да се намери само една единствена фраза за Христос Исус, която гласи: «Така нареченият Христос основал сред юдеите секта, а по-късно бил осъден на смърт и екзекутиран». Това е единственото, което е могъл да каже сто години след основаването на християнството в Палестина образованият римлянин Тацит! Само си представете: кораби са плавали насам-натам, развивали са се разнообразни търговски отношения, духовни отношения, и въпреки това, в Рим, след посочените сто години, не може да се намери нито един запис за християнството, освен думите, че е била основана секта и че основателят й, правомерно осъден на смърт, е бил екзекутиран!
към текста >>

11. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот GA_353 История на човечеството и културните народи

Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария».
Така всяка буква е имала свое название. Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно. Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария». Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>

Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно. Именно в епохата на упадък на елинизма, след настъпването на латинският, на римският елемент в Европа, възникнала своего рода голяма «културна диария». Вследствие на тази чудовищна диария по пътя от елинизма към латинството е била изгубена духовността.
към текста >>

Обаче при прехода от елинизма към латинството хората забравили за «алеф».
Обаче при прехода от елинизма към латинството хората забравили за «алеф». Първата буква се означава с А - и поради това смятат, че първата буква означава само А. Отваряш си устата и само това! Само това и нищо друго. На една омъжена дама започнало да й се струва твърде глупаво, че нейният мъж постоянно държи речи, чете доклади на научни теми. Той бил много образован човек и постоянно държал речи, четял лекции.
към текста >>

Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
[3] Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р. Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>

12. Бележки. GA_353 История на човечеството и културните народи

Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
45. Александър Велики (Александър Македонски) (356-322 пр. Р. Хр.), син на Филип II Македонски и Олимпиада, ученик на Аристотел, велик завоевател, походите му довели до елинизация на Изтока, основател на 12 града, наречени Александрия.
към текста >>

0.12093114852905