Търсене в текстове за 'Езеро'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 77 резултата от 38 текста с корен от думите : 'Езеро'.

1. 02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.).
Всичко това донесе щастливото пътуване в Италия, което той направи тръгвайки от Карлсбад на 3 септември. Още при флората на Алпите той направи някои наблюдения. Тук той намери не само нови, невиждани още от него растения, а и такива, които вече познаваше, но измемини. “Докато в по-дълбоките, в по-ниските места клоните и стеблото бяха по-мощни и по-тлъсти, очите разположени по-близо едни до други и листата бяха широки, по-високо в планината клоните и стеблото ставаха по-нежни, очите се отдалечаваха едни от други, така че имаше по-голямо разстояние между възлите и листата се образуваха по-копиеобразни. Аз забелязах това при една върба и при една генциана и се убедих, че това не бяха различни видове. Също и при езерото Валхен забелязах по-дълги и по-тънки метли отколкото в ниските места”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г.). Подобни наблюдения се повтаряха. При морето във Венеция той открива растения, които му показваха свойства, които можеше да им даде само солта съдържаща се в песъчливите почви, повече обаче соленият въздух. Той намира там едно растение, което му изглеждаше като нашия "невинен подбел", “Тук обаче въоръжен с остри оръжия и листата като кожа, също и семенните кутийки, дръжките на листата, всичко беше дебело и тлъсто”.*/*Пътуване в Италия, 8 септември 1786 г./
към текста >>

2. ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ GA_8 Християнството като мистичен факт

Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня".
Когато тялото е вече предадено на Земята и запазено между земните неща, Вечното поема пътя към Пра-Вечното. То се явява на съд пред Озирис, обкръжен от четиридесет и двама съдии. Съдбата на Вечното в човека зависи от това, какво отсъждат тези четиридесет и двама съдии. Когато душата е изповядала своите грехове и съдиите намират, че тя е помирена с вечната Правда, до нея се приближават невидими Същества и й казват: „- Озирис бе пречистен в езерото, което е на юг от полето Хотеп и на север от полето на скакалците, където Боговете на зеленината се измиват през четвъртия час на нощта и осмия час на деня, с образа на сърцето на Боговете, преминавайки от нощта към деня". Следователно, във вечния порядък на Всемира, към вечната същност на човека се обръщат като към Озирис. След името на Озирис следва името на мъртвия. Този, който се съединява с вечния порядък, нарича себе си „Озирис". „Аз съм Озирис N". Озирис расте между цветовете на смокинята.
към текста >>

3. СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ GA_18_2 Загадки на философията

"Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените".
Ние сме така устроени, че е невъзможно да излезем вън от нас. Даже ние можем да си представим също и това, което се намира вън от нашата област, само чрез нашата представа. Ние долавяме една граница на нашата област; казваме си, че вън от тази граница трябва да съществува нещо, което произвежда в нас усещания. Но ние стигаме само до границата. Също така ние сами си поставяме тази граница, защото не можем да отидем по-нататък. "Рибата в езерото може да плува във водата, а не на сушата; но все пак тя може да се сблъска с главата с дъното и стените". Така ние можем да живеем вътре в нашите представи и усещания, обаче не и във външните неща; обаче ние се сблъскваме с една граница, отвъд която не можем да отидем по-нататък; където не можем вече да си кажем, освен: - Отвъд се намира неизвестното. Всички представи, които си образуваме върху това неизвестно, са неоправдани; защото не бихме искали да направим нищо друго, освен да пренесем добитите в нас представи върху неизвестното. Ако искаме да направим това, ние бихме били също така умни, както рибата, която си казва: - Оттук аз вече не мога да отида по-нататък, следователно от там нататък има една друга вода, в която искам да опитам да плувам по друг начин. Тя може да плува само във вода и никъде другаде.
към текста >>

4. 02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ GA_22 Тайното откровение на Гьоте

После ще се срещнем на брега на Голямото езеро." „Дадено" отвърна им Змията и съскането и се понесе из въздуха.
„Първо ще се промъкнем незабелязано в парка на Красивата Лилия, говореха гласовете един през друг, и тогава ще се опитаме, с настъпването на нощта, когато придобием по-приличен вид, да се представим в съвършената си красота. После ще се срещнем на брега на Голямото езеро." „Дадено" отвърна им Змията и съскането и се понесе из въздуха. И така нашите трима странници се уговориха в какъв ред да се представят пред Красавицата, защото колкото и много хора да се явяваха пред нея, те трябваше да идват един по един и съответно да си тръгват по същия начин, за да не се налага да изтърпяват прекалено големи болки.
към текста >>

Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо.
Старата жена, с преобразеното на камък куче в кошницата, първо се приближи към градината и после се отправи да търси своята благодетелка. Откри я веднага, защото тя тъкмо започваше да пее, в съпровод на своята арфа; нежните звуци образуваха леки водни кръгове върху повърхността на притихналото езеро, а после раздвижиха като кадифен полъх тревата и клонките на храстите наоколо. На една закътана зелена поляна, в сянката на обграждащите я величествени дървета, седеше тя, Красивата Лилия и още с първия си поглед заплени очите, ушите и сърцето на старата жена, която с трепет се приближаваше към нея, обзета от възхищение и вече не се съмняваше, че Красавицата беше станала междувременно още по- хубава. Още отдалеч добрата жена отправи своя поздрав и изрази възторга си от прелестното създание. „Какво щастие е, че Ви виждам! Каква божествена благодат се носи около Вас! Колко очарователно се опира арфата на скута Ви и как нежно я обгръщат ръцете Ви!
към текста >>

За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите.
„Забравете Вашата неволя! ", каза Змията, „и се опитайте да помогнете тук; може би в същото време ще се помогне и на Вас. Побързайте колкото е по силите Ви и потърсете Блуждаещите Светлини; още е твърде светло, за да ги видите, но може би ще чуете как се смеят и шумолят. Ако те побързат, Великанът може да ги пренесе над реката; тогава те ще намерят човека с лампата и ще го изпратят тук." Жената забърза колкото можеше, а Змията зачака завръщането им още по-нетърпеливо дори и от Лилия. За съжаление Слънцето вече позлатяваше короните на най-високите дървета и дългите им сенки започнаха да падат над езерото и ливадите. Змията се раздвижи нетърпеливо, а Лилия потъна отново в сълзи.
към текста >>

Тя потръпна от радост за добрия знак и наистина не се излъга; защото малко след това се появи мъжът с лампата, плъзгайки се по езерото, сякаш се пързаляше с кънки.
В това притеснено състояние Змията се огледа наоколо, защото се опасяваше, че Слънцето всеки момент ще залезе и тогава разложението ще проникне в магическия кръг, и неизбежно ще засегне красивия младеж. Най-после съзря във въздуха ястреба с пурпурночервени крила, отразяващи последните лъчи на Слънчевия залез. Тя потръпна от радост за добрия знак и наистина не се излъга; защото малко след това се появи мъжът с лампата, плъзгайки се по езерото, сякаш се пързаляше с кънки.
към текста >>

5. VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте GA_28 Моят жизнен път

Дълги години всяко лято ходех със семейството на възпитаваните от мен деца на езерото Атерзее в курорта Залцкамергут и там опознах благородната алпийска природа на Горна Австрия.
Една немалка част от младежкия ми живот беше свързана с тази задача, която ми стана толкова близка. Дълги години всяко лято ходех със семейството на възпитаваните от мен деца на езерото Атерзее в курорта Залцкамергут и там опознах благородната алпийска природа на Горна Австрия. Постепенно успях да приключа с частните уроци, които продължавах да давам и на други дори след започването на тази ми възпитателна дейност, и така ми остана време да продължа собственото си следване.
към текста >>

Така някои късни вечери на езерото Атерзее, когато можех да оставя моите момчета на самите себе си и след като се бях любувал на звездното небе от терасата на къщата, прекарах в изучаване на „Феноменология на нравственото съзнание“ и „Религиозното съзнание на човечеството през стадиите на неговото развитие“.
Така някои късни вечери на езерото Атерзее, когато можех да оставя моите момчета на самите себе си и след като се бях любувал на звездното небе от терасата на къщата, прекарах в изучаване на „Феноменология на нравственото съзнание“ и „Религиозното съзнание на човечеството през стадиите на неговото развитие“. Докато четях тези съчинения, придобивах все по-голяма увереност в собствената си познавателно-теоретична гледна точка.
към текста >>

6. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>

Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника.
Ако вие прочетете в "Луцифер",/*8/ как лемурийците са развивали своята строителна способност, вие ще схванете отчасти начина, по който това изкуство тогава е било практикувано. Не е възможно днес да се строи по този начин. С учудване и възхита гледаме сградите на древния Китай, на вавилонците и асирийците, и знаем, че те са били изградени без знанието на нашата съвременна математика. Ние гледаме чудесния инженерен успех на езерото Моерес в Египет; езеро, което е било изградено за събиране на вода, която при нужда е могла да бъде отклонявана в напоителни канали. Това езеро не е било изградено със съвременната инженерна техника. Чудната акустика в древните сгради е била постигана по начин, който съвременните архитекти не са в състояние да имитират. По онова време хората са били способни да строят посредством интуитивни способности, не чрез рационално разбиране.
към текста >>

7. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух.
Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна. Това е било чудото на канализацията.
към текста >>

То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна.
Прочутото езеро Моерис /Moeris/ в Египет е точно такова чудесно творение на човешкия дух. То не е било естествено езеро, а е било създадено чрез интуицията на мъдреците, така че да може да се събере водата, когато е текла с пълна сила и по време на суша да се разпрати по цялата страна. Това е било чудото на канализацията.
към текста >>

8. ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение. GA_93 Легендата за храма

Да предположим, че имате вода в едно езеро.
Нека да се опитаме да разберем какво означава да имаме предварително виждане на по-висшите полета. Да предположим, че имате вода в едно езеро. Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки. По подобен начин ние имаме съотношението между астралното поле и физическото поле, т.е. света, в който ние се развиваме. Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма. И така човек може да види онези астрални събития, които по-късно се появяват сгъстени върху физическото поле.
към текста >>

Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки.
Нека да се опитаме да разберем какво означава да имаме предварително виждане на по-висшите полета. Да предположим, че имате вода в едно езеро. Вие можете да предвидите, че езерото ще замръзне, ако спадне температурата, така че ще бъде възможно пързалянето с кънки. По подобен начин ние имаме съотношението между астралното поле и физическото поле, т.е. света, в който ние се развиваме. Ако човек проследява събитията на астралното поле, тогава с помощта на астралните събития, той може да види какво ще настъпи на физическия план под сгъстена форма. И така човек може да види онези астрални събития, които по-късно се появяват сгъстени върху физическото поле. Физическите събития не са нищо друго, освен втвърдени, сгъстени събития, които вече са станали в по-висшите светове.
към текста >>

9. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

на езерото бледото лице отвъд.
на езерото бледото лице отвъд.
към текста >>

10. Знаци и символи на Коледния празник GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва.
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от дървото, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа. В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
към текста >>

11. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти. Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>

12. СЪДЪРЖАНИЕ GA_103 Евангелието на Йоан

Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро.
„Дева София”, пречистеното астрално тяло и „Светият Дух”. Даването на имена по време на евангелските събития. При Кръщението в Йордан, Азът на Исус от Назарет напуска трите му тела и оттогава в него живее и говори Христовият Дух. След смъртта на Голгота, Христос се съедини с тялото на Земята и стана Дух на Земята. Мария Магдалина и Възкръсналият. Появата на Възкръс- налия край Генисаретското езеро. Неверният Тома. Новото Христово идване в етерния свят. Светов- ноисторическото значение на антропософската Духовна наука.
към текста >>

13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро.
И за да ни се каже това по възможно най-точния начин, ние го чуваме и втори път при следващото появяване на Възкръсналия край Генисаретското езеро.
към текста >>

14. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре.
към текста >>

Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
към текста >>

Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода.
Нека за миг да си представим, че една такава душа се приближаваше до някакво езеро. Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус.
към текста >>

Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата.
Тази душа не виждаше езерните води така ясно очертани, както днес, но когато насочваше своето внимание натам, тя изпитваше нещо съвсем различно от това, което днес изпитва някой, който се приближава до едно езеро. Приближавайки се до езерото, още чрез самото съзиране, в нея се пораждаше едно чувство, сякаш тя вкусва нещо от това, което стои физически там пред нея, без да поглъща нито една глътка от езерната вода. Чрез самото виждане душата усещаше: водата е сладка или солена. Изобщо тогавашните усещания бяха коренно различни от тези, които ние имаме днес, когато гледаме водата. Днес ние виждаме само водната повърхност без да проникваме по-навътре. Онзи, който в онези времена, когато все още съществуваше древното сумрачно ясновидство, се приближаваше до езерото, далеч нямаше чувството, че се изправя пред нещо чуждо; той по-скоро усещаше, че би могъл изцяло да навлезе във водата. Днес, виждайки буца сол, ние първо трябва да я опитаме, за да усетим нейния вкус. Атлантецът усещаше соления вкус още с приближаването си до солта. Тогавашният човек беше разположен вътре в самите неща и за него те бяха нещо одушевено. Той възприемаше, така да се каже, самите Същества, които придаваха соления вкус. Всичко около него беше одушевено: въздухът, земята, водата, огънят.
към текста >>

Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата.
Навсякъде живееха спомените за тези изживявания. Така че онези части от индийското население, които колонистите завариха, също бяха повлияни в душите си от една такава връзка с нещата. Те знаеха: във всички неща живееха души. Те съхраниха способността да виждат свойствата на нещата. Тогавашният човек, приближавайки се до езерото, вече вкусваше водата. Той виждаше духовното Същество, което определяше вкуса на водата. Той можеше да срещне това Същество през нощта, когато лягаше край водата и заспиваше. Денем той виждаше материалното, нощем виждаше това, което оживотворява всичко. Денем той виждаше предмети, камъни, растения, животни; чуваше полъха на вятъра, ромоленето на водата; нощем вътре в себе си той виждаше в истинската му светлина всичко онова, което живееше като Духове в природния свят. За него те не бяха някакви поетичеки измислици, или фантазия, а нещо, което той действително възприемаше.
към текста >>

15. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген.
А човеците, които преждевременно слязоха на Земята, развиха особено силни тела, имаха суров, брутален израз на лицата, докато човеците, които искаха да развият по-благородните части на тях-ното същество, тези човеци постигнаха един много по-човешки облик. Това, което описваме сега, е запазено в ритуала на една чудна легенда. Известен е ритуалът, за който споменава Тацит: Легендата за богинята Нертус (Херта), която всяка година с една ладия навлиза сред морските вълни. Обаче тези, които теглят ладията, трябвало да бъдат убивани. По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са почитали на някакъв остров. Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген. Хората вярваха, че там е мястото, където е плувала ладията на Нертус. Една забележителна измислица! Името „езерото на Херта” е съвсем ново. По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
към текста >>

Името „езерото на Херта” е съвсем ново.
Обаче тези, които теглят ладията, трябвало да бъдат убивани. По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са почитали на някакъв остров. Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген. Хората вярваха, че там е мястото, където е плувала ладията на Нертус. Една забележителна измислица! Името „езерото на Херта” е съвсем ново. По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
към текста >>

По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
По-късно, както обикновено става, хората започнаха да си представят тази богиня като някакъв фантом, роден от произвола на нечия фантазия, като някаква богиня, чиито култ древните са почитали на някакъв остров. Разпространи се мнението, че този култ има своя център в езерото Херта, намиращо се в Рюген. Хората вярваха, че там е мястото, където е плувала ладията на Нертус. Една забележителна измислица! Името „езерото на Херта” е съвсем ново. По-рано са го наричали „черното езеро” поради тъмния цвят и никому не би хрумнало да го нарича „езерото на Херта” и да го свързва с богинята.
към текста >>

16. 11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

3. Изцелението на болния от 38 години при езерото Бетезда /Витезда/;
3. Изцелението на болния от 38 години при езерото Бетезда /Витезда/;
към текста >>

Петото чудо е разказано в същата глава и започва, така: когато настана вечер, учениците слязоха на брега на езерото.
Петото чудо е разказано в същата глава и започва, така: когато настана вечер, учениците слязоха на брега на езерото. И като влязоха в една лодка те искаха да преминат отвъд, за да отидат в Капернаум. Беше се стъмнило вече и Исус още не беше дошъл при тях. По езерото се бяха надигнали вълни, защото духаше силен вятър.
към текста >>

По езерото се бяха надигнали вълни, защото духаше силен вятър.
Петото чудо е разказано в същата глава и започва, така: когато настана вечер, учениците слязоха на брега на езерото. И като влязоха в една лодка те искаха да преминат отвъд, за да отидат в Капернаум. Беше се стъмнило вече и Исус още не беше дошъл при тях. По езерото се бяха надигнали вълни, защото духаше силен вятър.
към текста >>

Но след като бяха гребали около двадесет и пет и тридесет стадии, те видяха, че Исус върви към тях но езерото и се приближава до лодката; и се уплашиха.
Но след като бяха гребали около двадесет и пет и тридесет стадии, те видяха, че Исус върви към тях но езерото и се приближава до лодката; и се уплашиха.
към текста >>

17. 12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана? GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие.
При изцелението на сина на царския човек и на болния при езерото Бетезда, действието на Христа се простира отвъд онези, които се намират физически в негово присъствие. На сватбата от Кана, когато беше влял своята сила в етерните тела на сватбарите, водата прие в техните уста вкуса на виното. Сега вече неговата сила не можеше да се ограничи във физическото тяло, а тя прониква душата. Тогава той може да действува посредством бащата върху болното дете, а също и върху прегрешилата душа онзи, който боледуваше от тридесет и осем години. Ако това действие беше проникнало само до етерното тяло, както в момента на превръщането на водата във вино, то не би било достатъчно. То трябваше да проникне в астралното тяло, защото астралното тяло е това, което върши прегрешенията.
към текста >>

Следващият етап беше този на нахранването на петте хиляди и явяването върху водата на езерото.
Тук "нощем" иска точно да каже, че тази среща между Исуса и Никодима е станала в астралния свят, в духовния свят, а не в рамките на дневното съзнание, Христос разговаря с Никодима намирайки се вън от физическото тяло, "нощем" когато астралното тяло е напуснало физическото и етерното тела. Така трите телесни обвивки на Исуса от Назарет бяха издигнати от Христа на висотата на действията, които трябваше да следват. Трябваше душата да бъде толкова благородна в тези три обвивки, че тя да може да пренесе своето действие в други тела. Това е нещо съвършено различно отколкото да бъде упражнявано просто едно влияние, както описахме това вчера. Следващият етап беше този на нахранването на петте хиляди и явяването върху водата на езерото. За да може де бъде видян Христос в своето тяло, без той да присъствува физически, необходимо беше още нещо друго; това нещо беше необходимо и за да бъде той видян и от други хора освен от неговите ученици. Трябва да четем правилно това място от Евангелието /гл.VІ, ст.22/, защото някой би могъл да каже: Аз искам да вярвам, че учениците му са го видели, но не, че и други хора са го видели.
към текста >>

"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
"на другия ден народът, който беше останал от другата страна на езерото, виждайки че там нямаше никаква друга лодка освен тази, на която се бяха качили учениците, и че Исус не беше се качил на тази лодка заедно със своите ученици, но учениците му сами тръгнаха, а други ладии дойдоха от Тиверияда близо до мястото, където бяха яли хляба, когато Господ беше благословил и благодарил богу; и тъй като видя този народ, че Исус го няма там, нито неговите ученици, те влязоха в ладиите и отидоха в Капернаум да търсят Исуса." Моля Ви изрично да обърнете внимание, че народът търсеше Исуса и че после се казва:
към текста >>

"И като го намериха от другата страна на езерото, те му казаха: Рави, кога дойде ти тук?
"И като го намериха от другата страна на езерото, те му казаха: Рави, кога дойде ти тук? "
към текста >>

18. 10. Десета лекция, 10. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

между три и шест часа сутринта спящите ученици видяха как над езерото се носи нещо, което те първоначално сметнаха за призрак, или с други думи, това беше нощна та сила на Слънцето, която е отразена от Христос (14, 25-26).
През четвъртата нощна стража т.е. между три и шест часа сутринта спящите ученици видяха как над езерото се носи нещо, което те първоначално сметнаха за призрак, или с други думи, това беше нощна та сила на Слънцето, която е отразена от Христос (14, 25-26). Следователно, посочен е един точно опреде лен момент, понеже само тогава чрез посредничеството на едно такова Същество, каквото е Христос учениците можеха да приемат в себе си силата на Космоса. И така, Христос Исус броди из Палестина и в придвижването на тази личност ние имаме едно средство, чрез което Слънчевата сила можеше да прониква в нашата Земя; ето защо винаги се изтъква констелацията на Слънцето спрямо съзвездията, спрямо небесните хлябове. В Евангелието на Матей навсякъде е представена тъкмо тази космическа природа, това вливане на космическите сили в планетарното тяло на Земята; нещо, което е възможно единствено чрез посредничеството на Христос.
към текста >>

19. Лекция трета GA_126 Окултна история

Както звезда, която в безпределността на небето в неизмеримa отдалеченост сияе над нашите глави, отразявайки се в тихите води на езерото, така и образите на човечеството от допотопните времена се отразяват в тези периоди на времето, които ние можем да обхванем с обърнат назад в историята поглед".
В същото време, когато "Разбулената Изида" се е писала, не можеше да се каже повече, затова казаното се ограничаваше само със забележката, че в аналите както на свещената, така и на светската история не съществува ни един изтъкнат характер, чийто пра-образ ние не бихме могли да намерим в полулегендарните, в полуправдивите предания на миналите религии и митологии. Както звезда, която в безпределността на небето в неизмеримa отдалеченост сияе над нашите глави, отразявайки се в тихите води на езерото, така и образите на човечеството от допотопните времена се отразяват в тези периоди на времето, които ние можем да обхванем с обърнат назад в историята поглед".
към текста >>

20. Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот.
Днес се обръщам към Вас със сърдечно задоволство – тук всред мирните планини и при изгледа на чудесното езеро – и ще говоря за онези неща, които най-силно ни интересуват като благовестия, като факти на духовния живот. И когато свържа нещата с най-очебийния факт, който засяга особено онези, които са събрани тук, за да посетят нашите планински приятели, ще се изправим пред факта, че редица от нашите приятели са се оттеглили, може би не в планинска самотност, но все пак всред царуващия в планините мир и всред планинска красота. И ако тогава някой запита: Какво се крие в основата на нашите сърца като подтик, като желание? – ние трябва да намерим този подтик, това желание твърде сродно с днешния копнеж на човека за духовен живот въобще. И може би не ще бъде никаква илюзия, ако приемем, че там навън в света съществува същият подтик, същият стремеж както този, който е довел някои хора тук, в усамотението всред планината.
към текста >>

21. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
Ето как копнежът намира израз в думите на този поет, написани до неговия приятел, а самият той беше един дух, който не успя да укроти своя копнеж, чрез това, което съвременният човек може да намери, макар и с цената на енергични усилия, в лицето на антропософската Духовна наука. Защото този дух е същият, който преди сто години сам сложи край на живота си, като първо застреля приятелката си Хенриете Фогел, а после и самия себе си; неговият самотен гроб, погълнал тленните му останки, е тук, край езерото Ванзее.
към текста >>

22. Съдържание GA_139 Евангелието на Марко

Окултното значение на изрази като „на планината“, „в езерото“, „в къщата“.
Мистерията на Голгота и нейните дълбоки тайни. Окултното значение на изрази като „на планината“, „в езерото“, „в къщата“. Сцената на Преображението. Мойсей и Илия. Помазва-нето във Витания. Смокиновото дърво.
към текста >>

23. Осма лекция, 22 Септември 1922 GA_139 Евангелието на Марко

ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
стих; строго погледнато, достатъчно е да стигнем само до 22. стих, и ако четем с чувство и разбиране, ще забележим следното. Аз често съм изтъквал, че изразът „да бъдеш отведен в планината“ има определено окултно значение. Обаче в посочената глава ние се натъкваме не само на „планината“. От стих 7. ние научаваме: „Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото.“
към текста >>

Следователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“.
Следователно, най-напред се разиграва една сцена край „езерото“. А после в стих 13. чуваме: „След това се възкачи на планината и повика при Себе Си ония, които искаше.“ И най-накрая в стих 20.-21. четем: „И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. А своите Му, като чуха това, излязоха, за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.“
към текста >>

И така, посочени са три места планината, езерото и къщата.
И така, посочени са три места планината, езерото и къщата. Както в окултен смисъл „планината“ винаги означава нещо важно, същото се отнася и за „езерото“, и за „къщата“. Когато се говори за „отвеждане в планината“ и за „влизане в къщата“, това винаги има определено окултно значение. Евангелието не прави изключение. Припомнете си, че всички Евангелия придават особен акцент на думата „езеро“ или „море“; припомнете си, например, как учениците се намират „всред езерото“ и виждайки Христос, първоначално го вземат за призрак (6, 45-52). Лесно ще се убедите, че много от важните събития стават „всред езерото“ или „край езерото“.
към текста >>

Както в окултен смисъл „планината“ винаги означава нещо важно, същото се отнася и за „езерото“, и за „къщата“.
И така, посочени са три места планината, езерото и къщата. Както в окултен смисъл „планината“ винаги означава нещо важно, същото се отнася и за „езерото“, и за „къщата“. Когато се говори за „отвеждане в планината“ и за „влизане в къщата“, това винаги има определено окултно значение. Евангелието не прави изключение. Припомнете си, че всички Евангелия придават особен акцент на думата „езеро“ или „море“; припомнете си, например, как учениците се намират „всред езерото“ и виждайки Христос, първоначално го вземат за призрак (6, 45-52). Лесно ще се убедите, че много от важните събития стават „всред езерото“ или „край езерото“. От друга страна, на „планината“ Той призовава дванадесетте, поверявайки им определена окултна мисия.
към текста >>

Припомнете си, че всички Евангелия придават особен акцент на думата „езеро“ или „море“; припомнете си, например, как учениците се намират „всред езерото“ и виждайки Христос, първоначално го вземат за призрак (6, 45-52).
И така, посочени са три места планината, езерото и къщата. Както в окултен смисъл „планината“ винаги означава нещо важно, същото се отнася и за „езерото“, и за „къщата“. Когато се говори за „отвеждане в планината“ и за „влизане в къщата“, това винаги има определено окултно значение. Евангелието не прави изключение. Припомнете си, че всички Евангелия придават особен акцент на думата „езеро“ или „море“; припомнете си, например, как учениците се намират „всред езерото“ и виждайки Христос, първоначално го вземат за призрак (6, 45-52). Лесно ще се убедите, че много от важните събития стават „всред езерото“ или „край езерото“. От друга страна, на „планината“ Той призовава дванадесетте, поверявайки им определена окултна мисия. Тук ние сме изправени пред едно окултно възпитание. На планината става и това, което наричаме Преображение. После Той „дохожда в една къща“, където учениците намират, че „не бил на Себе Си“?
към текста >>

Лесно ще се убедите, че много от важните събития стават „всред езерото“ или „край езерото“.
И така, посочени са три места планината, езерото и къщата. Както в окултен смисъл „планината“ винаги означава нещо важно, същото се отнася и за „езерото“, и за „къщата“. Когато се говори за „отвеждане в планината“ и за „влизане в къщата“, това винаги има определено окултно значение. Евангелието не прави изключение. Припомнете си, че всички Евангелия придават особен акцент на думата „езеро“ или „море“; припомнете си, например, как учениците се намират „всред езерото“ и виждайки Христос, първоначално го вземат за призрак (6, 45-52). Лесно ще се убедите, че много от важните събития стават „всред езерото“ или „край езерото“. От друга страна, на „планината“ Той призовава дванадесетте, поверявайки им определена окултна мисия. Тук ние сме изправени пред едно окултно възпитание. На планината става и това, което наричаме Преображение. После Той „дохожда в една къща“, където учениците намират, че „не бил на Себе Си“? И трите места планината, езерото и къщата, са от огромно значение.
към текста >>

И трите места планината, езерото и къщата, са от огромно значение.
Лесно ще се убедите, че много от важните събития стават „всред езерото“ или „край езерото“. От друга страна, на „планината“ Той призовава дванадесетте, поверявайки им определена окултна мисия. Тук ние сме изправени пред едно окултно възпитание. На планината става и това, което наричаме Преображение. После Той „дохожда в една къща“, където учениците намират, че „не бил на Себе Си“? И трите места планината, езерото и къщата, са от огромно значение.
към текста >>

В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали. Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство. Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят. Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си.
към текста >>

Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си.
В този смисъл, ако искаме да разберем какво означава „езеро“, трябва да си припомним нещо, което често пъти сме обсъждали. Ние знаем, че нашата Следатлантска земна епоха е била предхождана от така наречената Атлантска епоха, когато въздухът е бил наситен с гъсти облачни маси, така че коренно различните физически условия на живот са предполагали и коренно различен душевен живот на тогавашните човешки същества, който се е обуславял най-вече от старото ясновидство. Своеобразният душевен живот произтичаше от начина, по който физическото тяло беше разположено в споменатите облачни маси. Един остатък от всичко това е запазен и у днешното човечество. Ако през Следатлантската епоха някой е бил въвеждан в окултните отношения, какъвто несъмнено е случаят с учениците на Исус, той ставал изключително възприемчив към своето обкръжение, към целия природен свят. Бих казал, че при твърде грубите си отношения с природния свят, каквито са те за човека на Следатлантската епоха, не е толкова важно дали той пътува по море, дали е отседнал край езеро или се катери в планината ние веднага ще се спрем на този въпрос или пък се намира в къщата си. Как виждат очите, как мисли умът това не зависи чак толкова от местонахождението на човека. Но когато се пробуди по-финият поглед върху нещата и ние навлезем в духовните отношения, оказва се, че обикновеният човек е твърде грубо организиран.
към текста >>

Винаги когато предстои разгръщането на целебни или на имагинативни сили, ние чуваме да се говори за „морето“ или „езерото“; тоест става дума за това, че предстоящото събитие ще се разиграе край морето, край езерото.
Ето защо фактът, че Евангелието се придържа много строго към това, което описваме сега, има извънредно дълбоко значение и е в пълно съответствие с окултните взаимоотношения в природата. Да, Евангелието изцяло се придържа към окултната традиция. А по-нататък ние ще установим следното. Винаги когато предстои разгръщането на целебни или на имагинативни сили, ние чуваме да се говори за „морето“ или „езерото“; тоест става дума за това, че предстоящото събитие ще се разиграе край морето, край езерото. Ето защо учениците получават имагинацията за Христос именно когато пътуват „по езерото“; Той реално присъствува в цялото събитие, защото може да се екстериоризира. Учениците Го виждат и все пак Той не стои пред тях във физическо тяло. Но понеже при едно такова събитие местонахождението не е толкова важно, Той може да се яви и пред тях там, всред „езерото“.
към текста >>

Ето защо учениците получават имагинацията за Христос именно когато пътуват „по езерото“; Той реално присъствува в цялото събитие, защото може да се екстериоризира.
Ето защо фактът, че Евангелието се придържа много строго към това, което описваме сега, има извънредно дълбоко значение и е в пълно съответствие с окултните взаимоотношения в природата. Да, Евангелието изцяло се придържа към окултната традиция. А по-нататък ние ще установим следното. Винаги когато предстои разгръщането на целебни или на имагинативни сили, ние чуваме да се говори за „морето“ или „езерото“; тоест става дума за това, че предстоящото събитие ще се разиграе край морето, край езерото. Ето защо учениците получават имагинацията за Христос именно когато пътуват „по езерото“; Той реално присъствува в цялото събитие, защото може да се екстериоризира. Учениците Го виждат и все пак Той не стои пред тях във физическо тяло. Но понеже при едно такова събитие местонахождението не е толкова важно, Той може да се яви и пред тях там, всред „езерото“.
към текста >>

Но понеже при едно такова събитие местонахождението не е толкова важно, Той може да се яви и пред тях там, всред „езерото“.
Да, Евангелието изцяло се придържа към окултната традиция. А по-нататък ние ще установим следното. Винаги когато предстои разгръщането на целебни или на имагинативни сили, ние чуваме да се говори за „морето“ или „езерото“; тоест става дума за това, че предстоящото събитие ще се разиграе край морето, край езерото. Ето защо учениците получават имагинацията за Христос именно когато пътуват „по езерото“; Той реално присъствува в цялото събитие, защото може да се екстериоризира. Учениците Го виждат и все пак Той не стои пред тях във физическо тяло. Но понеже при едно такова събитие местонахождението не е толкова важно, Той може да се яви и пред тях там, всред „езерото“.
към текста >>

24. Девета лекция, 23 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

И ние разбираме: в своите действия Христос не е строго ограничен в конкретната личност, носеща името Исус от Назарет; Неговите действия се екстериоризират върху учениците, когато например Той извън физическото тяло отива да ги търси в езерото.
Защото на какво всъщност се дължи това, че първоначално те не можаха да го уловят и едва по-късно започнаха да търсят обвинения срещу Него? Ние стигаме до отговор на този въпрос само ако разглеждаме нещата от окултна гледна точка. Аз вече споменах как евангелистът Марко съвсем ясно посочва, че в хода на неговото повествование окултните, духовните факти, са примесени с чисто физически факти. И ние разбираме: в своите действия Христос не е строго ограничен в конкретната личност, носеща името Исус от Назарет; Неговите действия се екстериоризират върху учениците, когато например Той извън физическото тяло отива да ги търси в езерото. Ето как, намирайки се извън своето физическо тяло, докато то се подвизава тук или там, Той можеше да вложи в апостолските души всичко онова, което се излъчваше от Него като Импулс, като Дух. И Евангелието на Марко ясно посочва как хората възприемат тъкмо онова, което Той намиращ се извън своето физическо тяло проповядва и учи. Тъкмо то живее в душите. И макар душите да не го разбират, те се пробуждат за него. То е земно и извънземно, в индивидуалността на Христос и в народа.
към текста >>

25. Десета лекция, 24 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата.
Само че да се установят датите в живота на Исус от Назарет е доста трудно. Защото основните документи за тази цел са Евангелията и Посланията на Павел. Обаче Евангелията, като такива, естествено нямат историческа стойност. Има четири Евангелия и от материалистическа гледна точка те си противоречат изцяло. Впрочем в рамките на „изследователския подход“ се търсят всевъзможни пътища за решаване на основните противоречия. Нека засега да оставим настрана онзи етап от „изследванията на Исусовия живот“, който попадайки под все по-голямото влияние на материализма вече не искаше да вярва в никакви „чудеса“ и ги подлагаше на най-странни тълкувания, като например явяването му „над водата“ бива обяснявано с това, че фактически Той не се придвижва физически над езерото, а и учениците не са добре запознати с физическите закономерности на природния свят; изобщо нещата се представят така, сякаш апостолите плуват с лодката, а Христос Исус върви на отсрещния бряг, докато хората, намиращи се на отсамния бряг си въобразяват, че Христос Исус ходи по водата. Или пък един друг пример за рационалистично обяснение: Превръщането на водата във вино се дължи на това, че някой незабелязано слага във водата някаква винена есенция! А при Кръщението, което Йоан извършва в реката Йордан, един гълъб случайно прелита по същото време! Какво ли не изниква от умовете на тези, които смятат, че се позовават на строгата, обективна наука! Но нека напълно да се абстрахираме от тези неща.
към текста >>

26. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Приятелски просветва на езерото светлото
Приятелски просветва на езерото светлото
към текста >>

27. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

После колесницата с чергилото и самата богиня биват изми вани в едно потайно езеро.
„Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище. После колесницата с чергилото и самата богиня биват изми вани в едно потайно езеро. Това служение се извършва от роби, поглъщани начаса от езерото." Като гаранция за туй, че всичко, що има представа за тези неща, трябва да потъне в нощта на несъзнателното. „Тайнствен ужас и свещен мрак витаят над едно същество, което може да бъде видяно само от обречени на смърт."
към текста >>

Това служение се извършва от роби, поглъщани начаса от езерото." Като гаранция за туй, че всичко, що има представа за тези неща, трябва да потъне в нощта на несъзнателното.
„Само мир и спокойствие цари, докато богинята наситила се на общуването си със смъртни бъде отведе на от този жрец обратно в нейното светилище. После колесницата с чергилото и самата богиня биват изми вани в едно потайно езеро. Това служение се извършва от роби, поглъщани начаса от езерото." Като гаранция за туй, че всичко, що има представа за тези неща, трябва да потъне в нощта на несъзнателното. „Тайнствен ужас и свещен мрак витаят над едно същество, което може да бъде видяно само от обречени на смърт."
към текста >>

28. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро".
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро". Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава. Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“
към текста >>

29. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър.
Скъпи мои приятели! Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър. Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро. И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо.
към текста >>

Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро.
Скъпи мои приятели! Бих искал да узная, дали един човек ще се съгласи да се пързаля с кънки, ако ледът над езерото е дебел едва един милиметър. Защото онези понятия, които сакраменталният и жречески Рим осигурява на днешните хора, са като една тънка ледена кора над дълбоко планинско езеро. И това, което хората днес пишат или говорят, за кънкьора то е като една тънка и неустойчива ледена кора; ето защо днес нито един човек не може с официалните документи в ръка да проучи какво става всъщност наоколо.
към текста >>

30. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

остава като отшелник в планината в близост до езерото Бодензее.
37. (Св.) Галус (всъщност Гало, известен също като Гал от Хиберния), 550/555 -641 г. или 645 г. Ученик на Колумбан, придружава го по мисионерския му път, но през 612 г. остава като отшелник в планината в близост до езерото Бодензее.
към текста >>

31. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924 GA_233a Великденският празник

В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина. След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата. Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>

32. 10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала.
Но тези същества имат голяма власт над душите, чието мислене е материалистично и които не придобиват разбиране за духовния свят. Души, презиращи всякакви опити за придобиване на познание за духовния свят, имат да страдат много заради Ариман. Гръцкият мит е описал това много нагледно в образа на Тантал. Боговете поставили пред него храна, но извън неговия обсег, и наблюдавали мъченията, които той трябвало да търпи. (Според мита, заради прегрешения към Олимпийските Богове преживе, след смъртта си цар Тантал бил подложен в ада на невероятни мъчения. Той стоял изгарящ от жажда в едно езеро, но в мига в който се опитвал да отпие от водата, тя изчезвала. Над него, точно над главата му, имало клони с натежали плодове. Той бил измъчван от ужасен глад, но повдигнел ли ръка към плодовете, духвал вятър и ги издигал нависоко. /Виж "Старогръцки митове и легенди"/ бел. бълг. пр.)
към текста >>

33. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Тинеман, „бащата на екологията“ в 1956 посочва,[2] че през 1918 нарекъл едно малко езеро „физиологичен организъм от по-висок порядък“ и една „физиологична индивидуалност от висш порядък“.
Тинеман, „бащата на екологията“ в 1956 посочва,[2] че през 1918 нарекъл едно малко езеро „физиологичен организъм от по-висок порядък“ и една „физиологична индивидуалност от висш порядък“. Днес е валидно като факт, че екосистемите притежават способност да се възпроизвеждат, следователно те не са само израз и играчка на външните отношения, но че могат при промяна на условията до известна степен да запазват собствения си вид. Това е типично качество на организмите.
към текста >>

34. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро.
Влизайки в океана, ще откриете, че в този океан се образуват острови. Нека тук има море (изобразява го на рисунка). На определен участък под повърхността на морето живеят малки животни, образуващи колонии - това са коралите. Отличителна особеност на тези животни - коралите - е свойството им постоянно да отлагат варовик. Варовикът остава като отлагания, цял остров се настила от такива варовикови отлагания, имащи коралов произход. Понякога почвата в тези места се смива, отива надолу и може даже да се появи езеро. Това изглежда като кръг от варовици, отложени от коралите. Въобще именно в тези райони, където коралите отлагат своя варовик, земята постоянно се спуска, така че варовикът от тези животни, коралите, отива все по-дълбоко и по-дълбоко. Можем да кажем: днес в морето намират варовикови отлагания от животински произход, например оставени от коралите. Там, където сега се намират варовиковите отлагания на Юра (планински хребет в Швейцария - бел. пр.), преди е имало животни и те са отлагали тези варовици.
към текста >>

35. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва.
Да нарисуваме това по-точно. Представете си, че има някакво животно, което диша с хриле, както това и трябва да бъде в течност, то се движи в течност, във вода и има опашка; неговите кръвоносни съдове преминават тук, те преминават и в хрилете, и в опашката. Животното може да плува във вода и да диша във вода. Рибите имат хриле. С хрилете може да се диша във вода. Но представете си, че животното все по-често излиза на въздух, на брега, или самото езеро пресъхва; тогава то все повече се подлага на действието на светлината, а течността отстъпва. То стига в области, където трябва да има светлина и въздух, а не въздух и вода. Какво прави животното?
към текста >>

36. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени.
Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода. Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени. Защо става така? Те са съвсем тъмночервени.
към текста >>

Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води?
Имаше още един въпрос, с който трябва да се заемем. Господин Мюлер говори за това, че в близост до Дармщат, ако правилно съм го разбрал има езеро и че в това езеро се изливат топли индустриални води? От това, което вече казах, можете да видите за какво иде реч тук. На последното занятие аз се опитах да ви обясня следното: ако аз казвам, че Слънцето не въздейства непосредствено на рибите в морето, не следва да се смята, че те въобще остават без слънчево въздействие. Както въглищата, намирайки се в земята, след толкова хиляди години още носят в себе си слънчевото въздействие, така и водата още притежава слънчевото въздействие. Тук трябва да отбележим, че рибата би трябвало да е устроена различно от животните, живеещи на сушата. Вие виждате, че рибите са устроени различно.
към текста >>

Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж.
Златните рибки не трябва да се развъждат в обикновена вода; златна-та рибка просто няма да се излюпи. В сенките златни рибки можете в най-добрия случай да размножите, но не и да ги гледате постоянно. Малките на старата златна рибка ще получат после своята природна окраска, ако почнете да ги развъждате без слънце; ако държите златните рибки във вода, където не прониква слънце, ще забележите, че след три или четири месеца те съвсем ще избледнеят. Нормалната си естествена окраска златните рибки получават само в случай, че във водата те се намират под непосредственото въздействие на Слънцето. Такава е разликата. Ако тук имам езеро или някакъв басейн (вж. рис.), а оттук грее Слънцето, тук условията за рибите са съвсем различни, отколкото на друго място. Тук рибата трябва да използва древните слънчеви сили, които вече много дълго са се намирали във водата; тук (където имат достъп преките слънчеви лъчи - бел. пр.) рибата получава нови слънчеви сили, които само кратко време се намират във водата.
към текста >>

Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено.
Около дармщатската фабрика, която излива своите топли води в езерото, става нещо особено. Ще се съгласите, че ако някакво същество дълго време живее в условия, потискащи жизнеността му, а след това премине към свободни условия на живот, то проявява особено силна активност и се развива.
към текста >>

А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика.
Представете си, че човек е бил дълго време вързан. Той не е можел да мръдне нито една своя част, толкова е бил обездвижен. Ако го освободят, той се радва на живота, изпитва особена наслада от своя живот. А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода.
към текста >>

Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода.
А сега си представете водата, която се влива в езерото от дармщатската фабрика. Тази вода е получила въздействието на Слънцето по съвсем необичаен път. Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни. Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>

Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили.
Дармщатската фабрика е работила на въглища, въглищата там са в основата на всичко. Топлината, намираща се там, също е получена от въглища. Въглищата са запазили слънчеви сили с хилядолетна давност. Тези слънчеви сили се вливат в това езеро заедно с топлата вода. И така, тези слънчеви сили, освободени от въглищата след хилядолетен «тъмничен» затвор, стават изключително активни. Не би могло да се направи нищо по-добро от това, заедно с топлата вода в езерото да се насочат и тези активни слънчеви сили. Това би могло да се направи доста майсторски. Би могло да се направи изкуствено вливане на подгрятата вода в басейн за развъждане на златни рибки. Ако водата се влива, ако слънчевите сили добият подвижност, те ще подействат на златните рибки особено възбуждащо и при тях ще се появи жива, естествена окраска.
към текста >>

37. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека. GA_353 История на човечеството и културните народи

И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро!
Така че египтяните дълбоко преживявали тази благодатна дейност на водата. Тях ги занимавал въпросът какво представлява водата в природата. Виждате ли, ние в настоящето се възхищаваме на нашето инженерно изкуство, създало канализацията. Но хиляди години преди нас египтяните много добре са решавали канализационните си проблеми! Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека.
към текста >>

Водите на разлива се събирали в езерото Мерис.
Виждате ли, ние в настоящето се възхищаваме на нашето инженерно изкуство, създало канализацията. Но хиляди години преди нас египтяните много добре са решавали канализационните си проблеми! Защото ако Нил е излизал от бреговете си и се е разливал, той се е оказвал и там, където това е било нежелателно. И ето, египтяните още в древността създали езерото Мерис, цяло езеро! То не е било създадено от природата, а е било изкуствено направено, за да удържа пълноводието в необходимите граници. Водите на разлива се събирали в езерото Мерис. Така по изкуствен начин египтяните са подчинявали природата. Но като следствие от това вниманието им е било особено към водата. Отговаряйки на въпроса, зададен от господин Долингер, аз ви казах: водата оказва необичайно влияние върху етерното тяло на човека. Ръководейки се от инстинкта, който египтяните още са притежавали, те създали следното учение: човек се състои не само от физическо тяло, но той има също и етерно тяло. Това е интересно, както виждате.
към текста >>

38. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида GA_354 Сътворението на света и човека

Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например.
Днес всички това става едва доловимо. Днес сушата се издига и спуска не така силно, но по малко това още става. И който погледне карта - даже и в Швейцария това е така - от преди сто години, ще види, благодарение на тази карта, какво е ставало: ето морето - днес някакъв град или друго място се намира далеч от него. Но може да се научи, че това място се е разполагало някога на брега на това море или езеро, като Равена например. Да, моретата пресъхват, стават по-малки даже и днес. Само че това става по-бавно, отколкото е ставало тогава. Но доколкото повърхността на сушата и дъното на моретата се издигат и спускат, дотолкова се изменят постоянно както човечеството, така и животните. Те се намират в процес на постоянно преобразуване. Само че това става много по-бавно, отколкото е ставало някога.
към текста >>

НАГОРЕ

0.3907470703125