Търсене в текстове за 'Единство'

85. 44. 8. Първа част на съзерцанието: Какво се открива, когато погледнем назад в миналите съществувания между смъртта и едно ново раждане GA_26 Мистерията на Михаил

Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство.
Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/. Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство. Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли. От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма.
към текста >>

Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли.
Те приемат човеците от ръцете на Ексузиаи /Властите/. Тези последните бяха създали вече в мисли от многообразието на човеците едно единство. Обаче при Ексузиаи това единство беше още една идеална форма, една форма от мирови мисли. От нея Архаите създадоха етерната форма, но така, че тази етерна форма съдържаше вече силите за раждането на физическата форма.
към текста >>

Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
Обаче гледането на това състояние на нещата не може да бъде източник на превъзнасяне и гордост за човека. Защото той трябва да счита като нещо идващо от него само това, което в течение на земните съществувания е направил себесъзнателно от себе си. А изразено в космически отношения, това е твърде малко в сравнение с онова, което Боговете са създали като основа на неговото собствено същество от Макрокосмоса, който те представляват, като микрокосмос, какъвто е самият човек. Божествено-духовните същества стоят в космоса едни срещу други. Видимият израз на това срещустоене е формата на звездното небе. Те искаха да създадат в едно единство това, които самите те са заедно.
към текста >>

86. 48. 10. Какво е в действителност земята в макрокосмоса? GA_26 Мистерията на Михаил

Всяка растителна форма, всеки камък, се явяват за човешката душа в една нова светлина, когато тя съзира, как всяко едно от тези същества допринася със своя живот, чрез своята форма, щото Земята като единство да бъде зародиш на един от ново оживяващ Макрокосмос.
Животът на всичко земно става прозрачен, когато на неговата основа чувствуваме мировия зародиш. Всяка растителна форма, всеки камък, се явяват за човешката душа в една нова светлина, когато тя съзира, как всяко едно от тези същества допринася със своя живот, чрез своята форма, щото Земята като единство да бъде зародиш на един от ново оживяващ Макрокосмос.
към текста >>

87. IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен GA_28 Моят жизнен път

Изхождайки от идеята, те изразяват единството на цялото, а то в известен смисъл е в съответствие с това, фактите на природата сами да се подчинят на тази идея.“
4. Всеобхващащите, които в един горд смисъл могат да се нарекат съзидатели, действат продуктивно в най-висша степен. Изхождайки от идеята, те изразяват единството на цялото, а то в известен смисъл е в съответствие с това, фактите на природата сами да се подчинят на тази идея.“
към текста >>

88. XVII. Критически забележки върху етиката GA_28 Моят жизнен път

Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен организъм, едно истинско единство.
Да покажа, че сетивният свят в действителност има духовна същност, и че човекът, чрез истинското познание на сетивния свят, действа и живее като душевно същество в духовното, е една от целите на „Философия на свободата“. В охарактеризирането на моралния свят като такъв, който в своето битие осветява преживявания от душата духовен свят и с това дава възможност на човека да пристъпи към този морален свят в свобода, се състои втората цел. Затова нравствената същност на човека следва да се търси в неговото съвсем индивидуално единение с етичните импулси на духовния свят. Имах усещането, че първата част на „Философия на свободата“ и втората образуват един духовен организъм, едно истинско единство. Едуард фон Хартман пък смяташе, че като теоретико-познавателен феноменализъм и етически индивидуализъм те са свързани една с друга на случаен принцип.
към текста >>

89. XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот GA_28 Моят жизнен път

Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид.
Често говоря за това, че „духът“ „произхожда“ от лоното на природата. Какво се има предвид тук под „дух“? Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици. За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата. Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>

Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици.
Често говоря за това, че „духът“ „произхожда“ от лоното на природата. Какво се има предвид тук под „дух“? Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици. За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата. Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо.
към текста >>

90. XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“) GA_28 Моят жизнен път

В него трябваше да се събират привърженици на духовно-монистичния светоглед, които особено силно изтъкваха, че не съществуват два мирови принципа, материя и дух, а че духът като принцип на единството изгражда всяко битие.
Беше учреден и „Съюз Джордано Бруно“. В него трябваше да се събират привърженици на духовно-монистичния светоглед, които особено силно изтъкваха, че не съществуват два мирови принципа, материя и дух, а че духът като принцип на единството изгражда всяко битие. На откриването на този съюз Бруно Виле изнесе много духовит доклад, в основата на който бяха заложени думите на Гьоте: „Няма материя без дух“. За съжаление след този доклад между Виле и мен се получи малко недоразумение. Свързаните ми с доклада думи, че Гьоте, дълго след като беше изковал тези забележителни слова, беше направил важното допълнение, че в действената духовна дейност на битието е видял полярност и развитие като конкретно проявление на духа и че едва чрез това общите думи могат да добият пълно съдържание, бяха приети като възражение срещу доклада на Виле, въпреки че аз напълно признавах неговото значение.
към текста >>

91. XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс GA_28 Моят жизнен път

за първи път говорих в Лондон на конгреса на Теософското общество, аз казах: „Единството, което образуват отделните секции, трябва да се състои в това, че всяка една от тях да носи на центъра това, което съдържа в себе си.“ И специално подчертах, че очаквам преди всичко това за Немската секция.
Когато през 1902 г. за първи път говорих в Лондон на конгреса на Теософското общество, аз казах: „Единството, което образуват отделните секции, трябва да се състои в това, че всяка една от тях да носи на центъра това, което съдържа в себе си.“ И специално подчертах, че очаквам преди всичко това за Немската секция. Казах ясно, че тази секция нико га няма да се държи като носител на установени догми, а ще бъде място за самостоятелно духовно изследване и на общите събрания на цялото Общество тя би искала да постига взаимно разбирателство във връзка с култивирането на истинния духовен живот.
към текста >>

92. Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922 GA_34 Тайната на четирите темперамента

Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло.
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм. Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето.
към текста >>

93. 6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи GA_39 Писма до членовете

Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде. За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума. Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават. Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>

Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде. За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума. Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават. Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>

94. От мировите висини сияе GA_40 Стихове и медитации

с духа в единство да се слее.
с духа в единство да се слее.
към текста >>

95. Антропософски календар на душата GA_40 Стихове и медитации

човек и свят в единство.
човек и свят в единство.
към текста >>

96. 1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Достатъчно е само да помислим, какво впечатление можа да направи върху човешкото размишление, когато Кирххоф и Бунсен донесоха спектралната анализа, която разшири погледа на човека върху далечни светове, от което трябваше да се направи извод, че материалното съществуване, което намираме на Земята, е същото и върху най-далечните небесни тела, така щото можеше да се говори за едно единство на материята в цялото мирово съществуване.
След това идват другите големи постижения. Достатъчно е само да помислим, какво впечатление можа да направи върху човешкото размишление, когато Кирххоф и Бунсен донесоха спектралната анализа, която разшири погледа на човека върху далечни светове, от което трябваше да се направи извод, че материалното съществуване, което намираме на Земята, е същото и върху най-далечните небесни тела, така щото можеше да се говори за едно единство на материята в цялото мирово съществуване. И днес всеки ден умножава това, което можем да срещнем в тази област. Бих могъл да посоча стотици и стотици такива неща, които са подействували революционно не върху света на фактите, а върху представите на хората, така щото трябваше да се роди убеждението, че спрямо, това, което методът на естествената наука предлага, нямаме никакво право да говорим по друг начин освен както следва: Изчакайте това, което изследването на естествената наука има да ви каже върху основите на живота, върху възникването на духовния живот от дейността на мозъка, и не говорете по фантастичен начин за един духовен свят, който уж стои на основата на всичко това! Всичко това може твърде лесно да се разбере. Така за човешката убедителна сила изгледът на естествената наука се е изменил. В това отношение Гьоте е действително един предтеча на Дарвин.
към текста >>

Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят.
Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно? Ако случаят би бил такъв, че монистичният принцип е незачетен чрез това, тогава веднага някой може да твърди, че монистичният принцип е нарушен и тогава, когато се приема, че водата се състои от водород и кислород. Но въпреки това водородът и кислородът могат да имат единен произход, макар и да се съединяват в това, което наричаме вода. Също така сетивният и свръхсетивният свят могат да имат един единен произход, въпреки че чрез фактите на Естествената наука и на Духовната наука сме принудени да кажем: В душата на човека се съединяват две течения, от които едното иде от сетивната страна, другото от страната на духа. Вярно е, че тогава единството, мононът не може да бъде показано веднага, но това съвсем не противоречи на възгледа за един монистичен свят. Това, което се показва по този начин от две страни, то получава сила на пълната действителност едва тогава, когато го познаваме, че е съставено от двете течения. Когато насочим погледа към външния свят, ние виждаме чрез устройството на нашите сетива и на нашия ум един образ на света, който не ни показва това, от което израснал: духа. Когато вървим по пътя на духовно-научното изследване и преживяваме в душата си подем, ние намираме духа. И душата е мястото, където се срещат духът и материята. В съединяването на духа и материята в нашата душа имаме истинската, изпълнено с дух и материя духовна действителност.
към текста >>

97. 1. Духът на растителното царство; Берлин, 08. 12. 1910г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство, силите, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло.
През това време духовното същество на човека както показахме това в сказката върху "Същността на съня" излиза от човешкото физическо тяло и влиза в един духовен свят, отдадено е на духовния свят. Присъщо е за човека, че в това състояние на сън той изгубва своето съзнание. За духовния изследовател – ние ще видим, как той знае това се показва, че вътрешното същество на човека, Астралното тяло и Азът, фактически се излъчва от физическото тяло и етерното тяло, но не само се излъчва и виси над него едно облачно образуване, това вътрешно същество на човека се разширява, разлива се над целия планетарен свят, който е около нас. Колкото и невероятно да изглежда: духовният изследовател установява, че човешката душа се разлива единно над звездния свят, над астралното. Изследователите, които са били запознати в тази област, са знаели добре, защо това, което се излъчва, носи името Астрално тяло. Защото това вътрешно същество на човека черпи от небесното пространство, с което образува едно единство, силите, от които се нуждае, за да възстанови това, което през деня умората и работата са изхабили във физическото тяло. Така през време на съня човекът преминава във великия свят, а сутрин отново се оттегля в границите на своята кожа, в малкия човешки свят, в микрокосмоса. Там той отново чувствува своя Аз, своето себесъзнание, понеже тялото му противопоставя съпротива.
към текста >>

98. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието.
Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин.
към текста >>

Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин.
Но на основата на такива изложения, каквито са дадени в Библията, лежи и нещо друго. Това е, че на всеки народ, на всяко племе, на всяка човешка раса, както те се явяват в течение на развитието на човечеството, е отредена така да се каже определена мисия. Старите ясновидски форми на съзнанието са се явявали в различни видове, в различни форми, според дарбите, темперамента на отделните народи. От тук имаме единството на старото ясновидско съзнание в различните митологии и езически религиозни изповедания, което намираме в преданието. Така ние можем да кажем: Това не е само едно отвлечено единство на това старо схващане на света, което имаме пред нас, а на най-различните народи и раси са били поверени най-различните мисии и чрез това общото съзнание е било оформено по най-различен начин. След това обаче, когато искаме да разберем това развитие на човечеството, ние трябва да вземем под внимание това, че то не е едно безсмислено редуване на култури, но през цялото развитие на човечеството преминава един смисъл. Така щото някоя форма на съзнанието се проявява в определена култура по-късно, защото по-късното има да прибави към по-раншното като един нов лист, като един нов цвят, защото общият смисъл на развитието на човечеството се проявява в редуващите се една след друга форми. Така ние разбираме най-добре един народ в смисъла на Духовната наука, като кажем: Тези съответни народи били те древните индийци, персийци, вавилонци, гърци или римляни са имали всеки един от тях определена мисия. Това, което може да живее в съзнанието на човечеството, се е оформило по един съвършено особен начин. Ние не разбираме тези народи, ако не сме в състояние да схванем тяхната съвсем особена, индивидуална своеобразност като тяхна мисия.
към текста >>

Обаче способностите на душата се превръщат все повече в отвлечени понятия и единството на Аза все повече и повече влиза в своите права.
Имаше седем такива душевни сили, които бяха дадени у Мойсея, които действуваха на арената на душевния живот. Ако искаме да видим, как въобще за човешкото съзнание всички възгледи са станали все по-отвлечени и отвлечени, по-интелектуални и по-интелектуални, можем да вземем Платон, чиито идеи са живи същества, които водят едно съществуване както за днешния човек само материалните вещества. А отделната душевна сила има нещо, което се изявява на арената на цялата душа. Обаче способностите на душата се превръщат все повече в отвлечени понятия и единството на Аза все повече и повече влиза в своите права. Колкото и странно да звучи, но ние още можем да познаем в една отвлечена форма това, което дъщерите на мидианитския жрец-мъдрец трябва да символизират, като седемте живи духовни сили, които трябва да действуват на арената на душата, в седемте средновековни свободни изкуства. Както там седемте свободни изкуства оживяват от човешката душа, това е последният отзвук на съзнанието, че в душевното естество на човека се изявяват седем способностите тези седем способности имат за своя арена именно душата.
към текста >>

Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център.
Който е запознат с фактите, знае, как в течение на развитие на човешката душа стига до там, постепенно да вижда изменени външните предмети, така щото на заден план те се явяват протъкани от първообразите, от които са възниквали. И образът, който така величествено ни е показан от Библията в "горящата къпина", този образ познава всеки един, който се издига до едно духовно познание, той го познава отново като нещо, чрез което вижда в духовния свят. Така ние разбираме, как това, което трябваше да бъде дадено на Мойсея по ясновидски начин то трябваше да бъде едно ново съзнание за мировия Дух, който протъкава и изпълва със своя живот света. Докато предишните народи бяха главно към множеството на мировите сили така, щото тези сили действуваха в човешката душа по такъв начин, че отделните душевни сили не представляваха едно единство, а едно множество, и човешката душа беше само страната за тяхното действие -, сега Мойсей трябваше да познае един миров Дух, който не се изявява само за едно отделна душевна сила която не стои до други равностойни нему духове, действуващи в други душевни сили; а Мойсей трябваше да познае онзи миров Дух, който може да се изяви само в най-дълбокия, в най-свещения център на душевния живот, като се изявява само в самия Аз, където човешката душа осъзнава своя център. Когато човешката душа чувствува, че в Аза тя стои така в тъкането и живота на духовното, както някога са се чувствували народите, че с тяхното същество те стоят в духовните мирови сили, тогава душата чувствува това, което на Мойсея се изяви това чрез ясновидско познание и което трябваше да бъде почитано на основа на света, за което народите получиха импулса от Мойсея. Тази основа на света, тази Първопричина на света хората могат да я разбират с ума, който комбинира явленията на света, могат да я разберат като единност стояща на основата на света. Когато днес често поглежда към центъра на своя душевен живот, самият този център едно нещо, което трябва да му се яви като твърде бедно по съдържание, на всеки че е най-силното, което човек може да изживее. Към този център, на техния душевен живот са се почувствували насочени особено високо надарени натури в течение на техния живот, какъвто е бил например Жан Пол, който разказва в своята автобиография: "Никога няма да забравя неразказаното още никому явление в мене, когато присъствах на раждането на моето себесъзнание, за което явление мога да посоча мястото и времето. В един преди обед стоях като малко момче на вратата на къщата и гледах наляво към дръвника, когато внезапно яви вътрешното видение "аз съм един аз" слезе като светкавица от небето върху мене и от тогава остана светещо: тогава моят аз за първи път видя самия себе си и за вечността.
към текста >>

Но ако искаш да приемеш Вечното в Аза, ти трябва да познаеш не само обединяването на временното, не само единството на Яхве във всичко намиращо се в разпространено в пространството и във времето, а концентрично дадения зад всяко единство извор на Христа.
Така в алегорията на забележителната книга Йов звучи вече Мойсеевото съзнание и ние виждаме: Човекът е насочен към неговия Аз. Обаче в момента, когато може да се заблуди, когато Азът може да се изяви във физическото, той изгубва или може да изгуби съзнанието за връзката с извора на живота. Но че в света на физическото не трябва да има само изправяне, но при всяко изпадане в мизерията на физическото, в страданието и болката на физическото човекът може да бъде победител над всичко физическо, понеже в неговия Аз не само свети първоизточникът на всичко разпръснато във времето и пространството, а в този Аз може да бъде приета Силата на Вечния че човекът може да разбере това, то бе дадено с Христовия Импулс. Така с думите на Павла: "Не аз а Христос в мене" бе казано: При Мойсея хората бяха доведени до там, да разберат: Всичко, което протъкава и оживява света в пространство и във време, се изразява в най-дълбока форма в човешкия Аз. Ние разбираме света, когато го разбираме като произлязъл от един такъв Аз. Но ако искаш да приемеш Вечното в Аза, ти трябва да познаеш не само обединяването на временното, не само единството на Яхве във всичко намиращо се в разпространено в пространството и във времето, а концентрично дадения зад всяко единство извор на Христа.
към текста >>

99. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството".
Целият окултен стремеж на Средните векове е бил насочен към това, да не бъде допуснато наново да се възстанови въздействието на ракшасите. Онези, чието виждане се разширява до висшите полета отдавна са предвидили, че моментът, в който това може би ще се случи е в края на ХІХ столетие, при преминаването от ХІХ към ХХ столетие. Нострадам/*12/, който работеше в една кула, отворена към небесата, който донесе помощ по време на Великата чума, бе в състояние да предсказва бъдещето. Той е написал известно число предсказателни стихове, в които можете да прочетете за войната от 1870 г. и няколко предсказания за Мария Антоанета/*13/, които вече са се изпълнили. В тези "Центурии" от Нострадам /Центурия 10,75/ може да бъде намерено следното предсказание: "В края на ХІХ столетие един брат на Хермес ще дойде от Азия и ще донесе единство на човечеството". Теософското общество не е нищо друго, освен изпълнение на това предсказание на Нострадам. Противодействие на ракшасите и установяването на първичните мистерии е целта на Теософското общество.
към текста >>

100. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда. GA_93 Легендата за храма

Чрез това човекът заплаща за своето единство с Прометей.
Вече може да разберете колко дълбоко тези окултни връзки се символизират в сказанието за Прометей. Чрез лешояда се символизира астралността, която наистина изразходва силите на петата коренна раса. Лешоядът разкъсва черния дроб на човека, разкъсва основите на неговото съществуване и така тази енергия, принадлежаща на петата коренна раса, фактически гризе жизнените сили на човечеството, поради това, че човекът е окован към минералната природа, към Петър, скалата, Кавказ. Чрез това човекът заплаща за своето единство с Прометей. И чрез това човек е задължен да стане господар на своята собствена природа, така че да няма нужда повече да бъде окован към минералния свят, към Кавказ.
към текста >>

101. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/ GA_93 Легендата за храма

Техният идеал може да бъде правилно реализиран само в едно велико всемирно движение, което в единство води към всемирния световен храм.
Погрешно е да се смята, че теософите са отшелници, неангажирани в оформянето на света. Ако бихме могли да накараме хората да се ангажират в социална реформа от теософска основа/*9/, то много от тях биха постигнали по-бързо и по-сигурно онова, което искат да стане. Тъй като отделните реформаторски движения водени сами за себе си, – без да се казва нещо против никакво социално движение, – довеждат само до фанатизъм. Всички отделни реформаторски движения – еманципатори, въздържатели, вегетарианци, защитници на животните и т.н. – са полезни само ако работят заедно. Техният идеал може да бъде правилно реализиран само в едно велико всемирно движение, което в единство води към всемирния световен храм.
към текста >>

102. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот. GA_93 Легендата за храма

Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
Човекът винаги е изпробвал, преди да се издигне до знанието. Който иска да има знанието преди изследването, е като някой, искащ да има плода преди семето. Ние трябва да извоюваме нашето знание. Ако вече знаехме, нямаше нужда да изследваме. Онова, което липсва на изследователите като сигурност и увереност, трябва да се достави от сигурността и увереността на вярването. Двете трябва да работят заедно и така накрая ще произведат онова, което трябва да пристъпи към нас като едно единство, плодът на опита – знанието.
към текста >>

103. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство.
Каквото тези три принципа трябваше да дадат на човечеството в предисторически времена, протичаше към кандидата за посвещение чрез разкриването на мистерийните тайни. Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения.
към текста >>

Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство.
Каквото тези три принципа трябваше да дадат на човечеството в предисторически времена, протичаше към кандидата за посвещение чрез разкриването на мистерийните тайни. Там ние поглеждаме назад към онова време, когато религия, наука и изкуство не са били разделени, а са били обединени. Всъщност за всеки, който може да вижда свръхсетивно, астрално, тези три принципа са едно единство. Мъдростта, красотата и обхвата на волевите импулси за него представляват едно единство. Във висшите области на съзерцанието няма абстрактна наука. Има само една наука, в която в картини живее онова, което има едно призрачно съществуване във външния свят и намира един неясен израз в имагинациите. Онова за произхода на света и човечеството, което сега може да бъде прочитано в книги – в това или в онова описание на Сътворението, не е било описвано; вместо това то е било довеждано пред очите на ученика в живи картини във великолепно хармонични цветове. А онова, което ученикът е възприемал като мъдрост, едновременно е било изкуство и красота, било е нещо, което в много по-голяма степен е раздвижвало чувствата, които се появяват в нас, когато ние преживяваме, заставайки пред изключителни художествени произведения. Жаждата за истина и красота, мъдрост и изкуство, а също и религиозен импулс, са се развили едновременно.
към текста >>

След това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път.
След това идва времето, когато това единство се разделя на три културни области; това е времето, когато разумът тръгва по собствения си път. Науката възниква в същото това време, когато мистериите, които аз току-що описах, загубиха своята важност. Вие знаете, че западната философия и наука, истинската наука, е започнала с Талес. Това е времето, когато тя се разви от предишната пълнота на живота на мистериите. Тогава също започна и онова, което в западен смисъл се схваща като изкуство. От мистериите се разви гръцкото драматично изкуство.
към текста >>

Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал. Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
към текста >>

Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
Макар че нашата епоха не е напреднала дотам, че да е в състояние да владее външната жива природа, макар че онази културна епоха, в която живите и даващи живота сили ще бъдат овладени, все още не е дошла, въпреки това вече съществува подготвителната школа за това, която беше основана от движението, наречено ложата на Светия Граал. Ще дойде обаче времето – и това ще бъде точно определена точка във времето, – когато човечеството, отклонявайки се от своята настояща тенденция, ще види, че относно по-дълбоки вътрешни душевни сили не може да взима решения чрез гласуване на множеството; че не е възможно да се гласува относно обширната област на любовта, относно онова, което човек чувства или усеща. Тази сила, която е обща за цялото човечество, която в интелектуалното се изразява в онова всеобхващащото единство, за което не може да има никакъв спор, се нарича Манас. И когато хората ще са напреднали дотам, че те да бъдат единни не само в своя интелект, а също и в своите възприятия и чувства, да са в хармония в най-вътрешния си душевен живот, дотолкова, че да са единни в онова, което е благородно и добро, с обич да се обединяват в обективните неща, в общото, по същия начин, по който те се съгласяват без кавга, че две по две прави четири и три по три девет, тогава ще настане времето, когато хората ще могат също така да владеят и живото. Единство, обективно съгласие във възприятие и чувство, един наистина излят върху човечеството обективен живот в любов, това е условието за овладяване на живото.
към текста >>

104. Първоначални импулси на духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Щом се вживеем във висшия свят, вече забелязваме духовното братство, осъзнаваме духовното единство.
В този смисъл теософското движение ни поставя задачата да се издигаме все по-нагоре, за да израснем и навлезем в духовния свят. Тогава, вярвам, че от само себе си ще ни осени по най-възвишен начин идеята за братството. Ние няма повече да се раздалечаваме. Хората се раздалечават само дотолкова, доколкото искат материалистически да са съвсем сами на физическия план. В действителност сме разделени само докато сме на физическия план. Щом се вживеем във висшия свят, вече забелязваме духовното братство, осъзнаваме духовното единство.
към текста >>

105. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство.
Още докато човекът се намира в етерното тяло, той, така да се каже, се враства в своето обкръжение. Когато намиращият се в етерното тяло човек е изживял някакво събитие, отдалечено на петдесет мили, става така, че той се разширява до мястото на събитието. Ако например е било в Америка, той се чувства пораснал чак до Америка. В етерното тяло човекът чувства, че става все по-голям. В астралното тяло се чувства като разкъсан на отделни части. Той в никакъв случай не изживява астралното тяло като пространствено единство. Има например шикалкотворки74 (Cynipidae), чието предно и задно тяло е свързано само със съвсем тънко кръстче. Това е пример как също и във физическия свят две принадлежащи една към друга части са свързани само със съвсем тясна ивица.
към текста >>

106. Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода.
Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване. Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него. Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание. Така трябва да си представим началото и края на нашия миров процес.
към текста >>

Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него.
Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде. Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване. Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него. Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание. Така трябва да си представим началото и края на нашия миров процес.
към текста >>

107. Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността.
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът?
към текста >>

До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство.
Ако помислите, че всичко, което живее в духа-себе, всичко, което означаваме като манас, слиза като многообразие и всичко, което означаваме като будхи, се излива като духовно единство върху човечеството, тук имате противоположността. И ще разберете, че човечеството е трябвало първо да бъде подготвено чрез изливането на Светия дух за изливането на Христос или будхи, живота-дух. До момента, в който Христос Исус се е появил на Земята, всичко, което има от Христовия дух, е единство. Единна обвивка е обкръжавала цялата Земя, чиято костна система е твърдата Земя. Ако вземете твърдата Земя с всичко, което съдържа, и прибавите топлината, обкръжаваща Земята, имате приблизително това, което наричаме тялото на Христовия дух. Оттам хубавите думи в Евангелието на Йоан, където Христос Исус сам се означава като дух на Земята: «Който яде хляба ми, ме тъпче с краката.»103 Какво яде човекът? Хляб. Той яде хляба, който е тялото на Христос. И когато върви по Земята, човекът го тъпче с краката.
към текста >>

Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци.
Тези думи ни разкриват изтръгването на духа от тялото. Мистерията на Сина ни разкрива, че някога вътрешният ясновидски поглед на мировия спасител е прозрял до края на земното усъвършенстване и е показал великата цел на човечеството с думите за преодоляването на всички разлики и основаването на великата човешка любов. Тази цел няма да бъде постигната по друг начин, освен когато хората се научат все повече и повече да проникват духовно в духовния свят. Защото в духа лежи обединението на човечеството. Както хората са били някога, когато са се отделили от духа, от единството, от всетечащата същност на Божествеността, която по-късно се е индивидуализирала, навлизайки в отделните човешки тела – както водата се индивидуализира, изсмукана от малките гъбички, – така индивидуалните отделни хора отново ще се обединят, когато със запазване на индивидуалността се включат във великия братски съюз и чрез това се подготвят да бъдат божествени творци, както преди да слязат като хора на Земята са били богове, творци.
към текста >>

Различните азове ще са индивидуални, но същевременно, след като се обединят в братски съюз, ще образуват единство, което ще роди нова звезда, новата звезда, наречена в Апокалипсиса «новия Йерусалим».
Човешкото развитие произлиза от единна божествена същност и ще се завърне до единна божествена същност. Различните азове ще са индивидуални, но същевременно, след като се обединят в братски съюз, ще образуват единство, което ще роди нова звезда, новата звезда, наречена в Апокалипсиса «новия Йерусалим». Човешките азове ще бъдат родени в тяхната азовост и тогава хармониите на сферите ще станат ехо на думите, в които се заключва Мистерията на Голгота: «Господи мой, Господи мой, как си ме прославил! »
към текста >>

108. Розенкройцерството GA_98 Природни и духовни същества

Човекът трябва да се учи в детайли да открива пътя, водещ в огромния Универсум, тогава от само себе си се появява усещането и чувстването на единството с целия Космос.
Определено концентриране върху човешкото сърце му дава знания за лъвската природа навън. Това не е само фраза. Човекът трябва да се учи в детайли да открива пътя, водещ в огромния Универсум, тогава от само себе си се появява усещането и чувстването на единството с целия Космос. Когато човекът изцяло учи от всеки отделен член на своето тяло – също и на етерното и астралното тяло, – тогава той разширява своя организъм до един организъм, който обхваща цялото пространство. Тогава той се намира вътре във всички същества. Той може да изживее усещането, което се нарича божествено блаженство.
към текста >>

109. «Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте GA_98 Природни и духовни същества

Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света.
Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света. В този дом той съобщава на един стар член на братството, което се намира тук, по чия поръка и защо е дошъл. Приет е и узнава, че в този дом съвсем самотно живее едно братство от дванадесет братя. Тези дванадесет братя са представителите на различни човешки групи на Земята. Всеки отделен брат е представител на едно религиозно вероизповедание.
към текста >>

Защото се е издигнал нагоре до една точка, обрисувана от Гьоте, който казва: «За всяко вероизповедание съществува възможността да се доближи до висшето единство.» Когато всяка от дванадесетте религии е узряла да се включи в хармонията, тогава тринадесетият, който преди това външно е изградил хармонията, може да се оттегли.
Той може да се издигне нагоре. Защото се е издигнал нагоре до една точка, обрисувана от Гьоте, който казва: «За всяко вероизповедание съществува възможността да се доближи до висшето единство.» Когато всяка от дванадесетте религии е узряла да се включи в хармонията, тогава тринадесетият, който преди това външно е изградил хармонията, може да се оттегли.
към текста >>

110. Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Първа лекция, Кьолн, 7 юни 1908 г. GA_98 Природни и духовни същества

Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство.
Сега хората нямат повече и духовни връзки. Днес стигаме така далеч, че всеки има своята собствена религия и поставя своето собствено мнение като най-висш идеал. Но ако хората приемат вътрешно (истинските) идеали, това води до обединение, до общо мнение. Ние вътрешно признаваме например, че три по три е равно на девет, или че трите ъгъла в един триъгълник са равни на 180 градуса. Това е вътрешно познание. Относно вътрешните познания няма нужда да се гласува, там няма разлика в мненията, те водят до единство. Всички духовни истини са от такъв характер. Те водят до абсолютно съгласие, мир и хармония. Няма две мнения относно една истина, без едното от тях да е погрешно. Идеалът е възможно най-голямото задълбочаване и то води до съгласие, до мир.
към текста >>

111. Елементарното царство, неговите видове и действия GA_98 Природни и духовни същества

Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви.
От кого са насочвани тези прелети? От груповите души на птиците. В тази миграция се проявава инстинктът за редовни прелети над Земята; те са дирижирани от груповата или родовата душа на животните. А за да могат да имат този инстинкт, да имат носител на този инстинкт, образът, формата на животните им се дава от съществата на третото елементарно царство, другарите на груповите души. Тривиално казано, азовете, които са груповите души на животните, са едно общество на астралното поле, друго общество са съществата на третото елементарно царство. Необходимо е те да действат заедно в хармонично единство, едните дават инстинктите, другите – формират и изграждат телата, за да може инстинктът да се прояви. Физическият образ на растенията произлиза от съществата на второто елементарно царство. Всичките форми на минералите се изграждат от съществата на първото елементарно царство. Силите на минералите, действащи като отблъскване и привличане, атомните сили, произхождат от груповите азове на минералите. Съществата на първото елементарно царство изграждат минералите.
към текста >>

112. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят.
Това астрално тяло човекът притежава само заедно с животните. Там, където има усещания за радост и мъка, удоволствие и болка, страсти и афекти,астралното тяло се явява носител на тези вътрешни изживявания на съществото. Стремежите и желанията също може да се каже, имат своите корени в астралното тяло. Това астрално тяло трябва да се охарактеризира по този начин, че в него има това, което то има и в животинския свят. В животинският свят присъства и съответното съзнание. Астралното естество на животното и човека се удържа в единство от силите, намиращи се в астралния, образния или, както се изразяват розенкройцерите, в стихийния свят, така че силите, съединяващи астралното тяло и предаващи неговата форма, могат да бъдат открити в своя истински вид в астралния свят. За това и животното има свое самосъзнание в астралния свят. Подобно на това, както ние говорим за индивидуална човешка душа, можем да говорим групова душа на животните, която може да се открие в астралния свят. Разликата е само в това, че не всяко отделно животно, живеещо тук във физическия свят, а цял вид животни лъвове, тигри и т.н. имат общ "Аз", който може да се открие в качеството на групова душа в астралния свят. По този начин, част от животното, намираща се във физическия свят, може да бъде разбрана само тогава, когато вие проследите, къде тя води в астралния свят.
към текста >>

В такова единство са Дух-Себе и Съзнателната душа, за това деветте начала се свеждат до седем.
За външния поглед две събираеми на човешката природа Чувствуващата душа и душевното тяло съединени така както мечът стои в ножницата. Чувствуващата душа се намира в душевното тяло, така, че тези два принципа се представят като един. В такова единство са Дух-Себе и Съзнателната душа, за това деветте начала се свеждат до седем.
към текста >>

113. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
управлява чак до нервите. Обратно, човек познаващ за действително само това, което присъства в сетивния свят, разпростира този свой образ на мислене върху собственото си физическо тяло, и в следващото прераждане то ще бъде предразположено към нервни заболявания, ще бъде дисхармоничен, нямащ твърд волеви център. Материалистът се разпада на части, а духът обединява, понеже той е единство.
към текста >>

114. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 май 1907 г. Механизъм на действието на кармата. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Днес, в нас, вече няма вътрешно усещане за единство на името и предмета.
Тези имена ние ги откриваме в наименованията на дните на седмицата. Било е време, когато планетата на обкръжаващите ни предмети и явления са били давани от посветените. Днес, в нас, вече няма вътрешно усещане за единство на името и предмета. Наименованията на дните от седмицата трябвало да напомнят на човека за неговото създаване в процеса на развитие на Земята.
към текста >>

115. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека.
В тези области на Европа живеели отзвуците от атлантската култура. В Индия вече възникнала нова култура, в която са видни още отзвуците на този образен свят. Самият този свят загинал, но тъгата по това, което в него се изразявало, останала в индийците. Ако атлантът можел да чува, как говори мъдростта на природата, то в индуса останала тъгата по това единство с природата, и характера на древноиндийската култура се проявява в това, че тя иска да се върне във времето, което преди е било естествено за човека. древният индус бил мечтател. Пред него се простирала това, което наричаме действителност, на сетивният свят в неговите очи бил "Майя". Което древният атлант още виждал в качеството на реещи се духове, това древният индус търсел в своята тъга по духовното съдържание на света по Брахман. И това връщане към старото атлантско сънно състояние се запазило в източното обучение, как да се върне това предишно съзнание.
към текста >>

116. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството.
Човечеството се нуждае сега от окултното развитие, и такова развитие трябва да му бъде внедрено. Сериозно, истинско, вървящо от предмет към предмет стремеж към истината само той води към истинското братство, това е велик вълшебник, обединяващ човечеството. Този стремеж трябва да служи като средство за достигане на великата крайна цел на човечеството неговото единство, и тази цел ние ще достигнем, ако образуваме в самите себе си най-благодарен и прекрасен образ, понеже от това средство зависи изцелението на човечеството.
към текста >>

117. Съдържание GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Неделимостта на единството в смисъла на Питагор.
Четворката като знак на космоса или на творението. Петицата като число на злото. С развитието на петата част от човешката същност, човекът постига самостоятелност и свобода, но и възможността да върши зло. Значението на числото пет във връзка с болестите и биографията на човека. Седмицата като число на съвършенството. Неделимостта на единството в смисъла на Питагор.
към текста >>

118. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис.
От окултна гледна точка това е един от най-съществените напредъци в еволюцията когато душата достигне до състоянието да може да изразява външно в звуци своите болки, радости и желания. Говорят, когато бива направляван отвътре, оставяйки душата да звучи, е нещо, което дава на човека сила с мощно въздействие. Тази сила трябваше да бъде потисната от Азите, иначе те нямаше да могат да упражняват властта си. Как потиснаха Азите древния единен говор? Те направиха това като разделиха хората на племена и им така им дадоха различни говорни апарати. Единството на езиците беше огромна сила това беше именно вълкът Фенрис. За да не може тя да се изяви на арената на Азите, те трябваше да завържат вълка Фенрис, т.е. трябваше да раздробят езика, трябваше да направят езиците различни, за да могат да владеят хората. Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе.
към текста >>

Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби.
Така те създадоха войната. Войната е свързана с тази различност на езиците. Но за да извоюват управлението Азите трябваше да направят едно: богът на войната трябваше да сложи ръката си в пастта на вълка Фенрис, и да се остави той да я отхапе. Ръката на Тир, бога на войната се намира като език в устата на вълка Фенрис. Човешкият език е който предизвиква разликата между говорите. Човешкият език трябваше да се оформи така, че древното единство между говорите да се изгуби. Индивидуализирането на говора е засегнато в този дълбок мит за вълка Фенрис. В този мит всеки орган се свързва с упражненото по някакъв начин над него отвън божествено влияние. Тук имате органът на езика и начина на образното представяне на напредващото органическо развитие на хората.
към текста >>

119. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Трябва да изхождаме от числото едно, от единството.
Предимно на хората, които се чувствуват наранени от днешното материалистично образование ще им изглежда като игра да се вярва, че посредством наблюдението на числата може да обясни нещо за основата на нещата. Въпреки това дълбоко основание имаше това, което великият Питагор говореше на учениците си, познаването на природата на числата водеше надълбоко в същността на нещата. Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване. Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>

Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога.
Само не бива да вярваме, че е достатъчно да се разсъждава върху числото 1 или 3 или 7. На истинското тайно учение не е присъщо нищо от вещерството или факирството, също и нищо от суеверието относно значението на някое число, нейното знание почива на много по-дълбоки неща. От кратката скица, която днес ще ви направя, вие ще видите, че ако притежаваме ключа към действителното задълбочаване в числото, то може да ни даде една опредена опорна точка за самовглъбяване, което се нарича също и медитиране. Трябва да изхождаме от числото едно, от единството. Доколко това число онагледява нещата, които ще посоча, ще стане ясно в хода на разглеждането на останалите числа. Във всеки окултизъм с числото едно винаги се е определяло неделимото единство на Бога. Богът се представя посредством единицата. Не бива обаче да вярваме, че само с едно вглъбяване в числото едно ще допринесем нещо за познанието на света, вие ще видите, как трябва да се осъществи това вглъбяване. Но ние наблюденията ще бъдат много по-плодотворни, ако най-напред разгледаме и останалите числа.
към текста >>

Светлината никога не би могла да се прояви като единство.
В окултизма двойката се нарича число на откровението. С числото две така да се каже получаваме малко твърда земя под краката си, докато при единицата се лутаме лишени от почва. Когато кажем, че двойката е число на откровението то това не значи нищо друго освен: всичко, което виждаме в света, което не е скрито в някакво отношение, а излиза в света, е поставено в двойствеността. Вие ще намерите числото две разпръснато из цялата природа. Нищо не може да се открие, без да се докосне до числото две. Светлината никога не би могла да се прояви като единство. Когато се проявява светлината, трябва да съществува и сянка или тъмнина, т.е. налице трябва де е двойствеността. Никога нямаше да съществува свят, изпълнен с проявена светлина, ако не съществуваше съответната сянка. Доброто никога не би се проявило, ако негова сянка не беше злото. Двоичността Добро Зло е необходимост в откровения свят.
към текста >>

Затова зад всяка двоичност се крие единството.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението.
към текста >>

Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав.
към текста >>

Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ.
към текста >>

Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството.
Но не съществува откровение, без зад него да стои Божественото. Затова зад всяка двоичност се крие единството. Поради това числото три не е нищо друго освен двойката и единицата, а именно откровението и стоящото зад него единство. Единицата е числото на единството на бога, тройката е числото на откровенческата божественост. В окултизма съществува едно изречение, което гласи: Числото две никога не може да е число на божествеността. Единицата е числото на Божествеността, и тройката е число на божествеността, тъй като когато стане откровение, тя се проявява като двоичност, а зад нея се намира единството. Човекът, който вижда света в двоичност, вижда само откровението. А който казва, че външното проявление е двоично, е прав. Но който каже, че тази двоичност е цялото, винаги е неправ. Нека си изясним това в няколко примера.
към текста >>

В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка.
Същественото в единицата е неделимостта. В действителност и единицата може да се раздели, например на 1/3 и на 2/3. Но съществува и нещо много значително и важно, което можете да проследите мисловно: в духовния свят, когато отнемете две третинки, остатъчната третинка, продължава да принадлежи към първите две. Бог е единно същество. Ако нещо бъде отделено от бога като откровение, то цялата останала част се съхранява като нещо принадлежащо към другата. В питагорейски смисъл: раздели единството, но го раздели никога другояче, освен като запазиш в мислите си остатъка.
към текста >>

Какво всъщност означава това да се дели единството?
Какво всъщност означава това да се дели единството? Вземете например едно златно листче, погледнете през него и светът ще ви изглежда зелен. Златото има свойството, когато върху него пада бяла светлина, да отблъсква жълтите лъчи. Къде обаче отиват останалите цветове, които продължават да се съдържат в бялата светлина? Те влизат в предмета и преминават през него. Червеният предмет е червен, защото отблъсква червените лъчи и поглъща останалото.
към текста >>

Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството.
Червеното не може да се извлече от бялото, без останалото да бъде задържано. С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате не щата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
към текста >>

Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази.
С това очертаваме контура на една велика световна тайна. Вие можете да наблюдавате не щата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
към текста >>

Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
Вие можете да наблюдавате не щата по определен начин. Ако светлината например пада върху една червена покривка, която е сложена на масата, то ние възприемаме червения цвят. Останалите съдържащи се в бялата слънчева светлина цветове биват погълнати, например зеления цвят бива приет от покривката и не се отразява. Ако се опитаме да приемем в съзнанието си едновременно червения и зеления цвят, то ние ще възстановим единството. Ние разделихме единството в питагорейски смисъл, така че остатъка се запази. Ако проведем медитативно това разделяне и събиране на единството, то това е една много значителна работа, чрез която може да се напредне в развитието.
към текста >>

това е една окултна формула, която трябва да изрази, как се дели единството, и как частите се представят така, че отново да правят едно.
това е една окултна формула, която трябва да изрази, как се дели единството, и как частите се представят така, че отново да правят едно. Окултистът трябва да си представя делението на единицата така, че винаги да събира частите отново в единица.
към текста >>

120. 15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Оттук числото едно е число на единството.
Както не бихте могли да възприемете светлината без наличието на тъмнината, така и за всяко реално понятие съществува едно отслабено или противоположно на него. Светлина и тъмнина, добро и зло и т.н. Всичко проявено в света се управлява от двоичността. Затова двойката е числото на откровението. Противоположностите се съединяват единствено в областта на окултното, в намиращото се под откровеното. Оттук числото едно е число на единството. Еволюция и инволюция не са противоположности, тъй като винаги биха протичали по един и същи начин от семенце в растение и от растението отново в семенце ако не съществуваше третото. Едва в присъединяването на третото, на сътворяването от нищото, възниква новото, което се изразява посредством троичността.
към текста >>

121. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. 2. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И тези разнородни същества, които пребивавали, така да се каже, в съгласувано единство до своето отделяне, не са изгубили и в последствие докрай своите връзки.
Вие виждате, как по вътрешни причини в резултат на духовно действуващите деятелности от първоначалната мъглявина се отделят различни мирови тела. Виждате, че ако се придържаме само към физическото, то всичко е така, както ни разказва съвременната наука; но става въпрос именно за това, да се познаят духовните причини, поради които всичко това се е случило. Самите същества създали за себе си в първичната мъглявина обители, в които можели да живеят. И тези разнородни същества, които пребивавали, така да се каже, в съгласувано единство до своето отделяне, не са изгубили и в последствие докрай своите връзки. До известна степен те действат съвместно, едно в друго. Особен интерес представляват действията на съществата от Меркурий и Венера на Земята. Да се пренесем назад във времето, когато от Земята се е отделило Слънцето, отделила се е Луната, и човекът е започнал своето битие в сегашната си форма. Това битие в сегашната форма човек достигнал благодарение на това, че един от слънчевите Духове – ако ми позволите така да се изразя – се е снизил, за да не продължи по-нататък своето битие на Слънцето, а да се съедини с Луната. Благодарение на това се е появил Висшия управител, действащ от Луната.
към текста >>

122. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной.
Защо Адам и другите патриарси са живели така дълго? Защото тогава обозначавали не отделната личност, а помнели себе си през ред поколения, както сега помним нашето детство. Това тогава се наричало с едно име. Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение. И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
към текста >>

То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”.
Ние имаме религии вече у индусите и персите; но това са религии които са присъщи на дадените народи, от които са се родили. Това са национални, племенни, родови религии, които съществуват заедно с народа, от който са възникнали; религии, ограничени в своята вътрешна същност, тъй като те изхождат още по определен начин от груповите души и са свързани с тях. С християнската религия в развитието на човечеството влиза елемент, който се явява истински елемент на развитието на Земята. В първите времена християнството, във всеки случай е такова, че то веднага разрушава предишните религиозни принципи. То рязко противопоставя себе си с думите: “Аз и отец Авраам едно сме”. То, преди всичко, противопоставя себе си на това, което може да се чувства като единство с някаква единична човешка група; в противоположност на тази душа, която живее във всяка човешка личност, и трябва да почувства своето единство с вечната основа на света, която се нарича “Отец” и която живее във всяка душа; и то се изразява в думите: “Аз и Отец – едно сме”. И в противоположност на Стария Завет, който започва с думите, че в началото било светлина, християнството поставя в Новия Завет думите: “В началото бе Словото! ”. С това е било направен един велик напредък в развитието на човечеството. Тъй като, когато се говори за поява на светлина, то се говори, доколкото може да се говори за светлина, за нещо външно видимо. Древните предания описват генезиса, където физическото се представя като откровение на светлината. “Словото” е това, което изхожда от вътрешните дълбини на съществата, и преди да се е извършило каквото и да е откровение на светлината, човекът вече съществувал като това, което “било е и ще бъде”, т.е., това, под което се подразбира най-дълбокото вътрешно същество на човека.
към текста >>

123. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И все пак в основите на тези религии като велико единство лежала прамъдростта.
Но тези факти все повече изчезвали. Все повече съдържанието на духовните светове ставало спомен, частично съхранен в традициите, с това, което е разказвало за древните времена; което са виждали предците, частично се е съхранило в саги и митове, и това, което отделни особено предположени ясно виждащи хора виждали сами. Но преди всичко съдържащото се в духовните светове се съхранило в това, което пазели свещениците. Всички свещеници от култа Хермес в Египет, свещениците от култа на Заратустра в Персия, мъдреците на халдеите, индийските последователи на светите Риши, всичко това не било нещо по-различно от изкуството, отново с посвещение да правят човек свидетел на онова, което прачовечеството е виждало по естествен начин в собственото си обкръжение. И според това, от какво е бил направен народа, от какви особени способности и усещания, според климата, в който той живеел, от това зависило, какво именно се съхранявало в мистериите, в религията на народа, преобразувано в образи. И все пак в основите на тези религии като велико единство лежала прамъдростта. Тя била еднаква, единна, независима от това дали я пази грижливо Питагор в школата си, или учениците на Хермес в Египет, или халдейските мъдреци, или последователите на Заратустра в Предна Азия, или привържениците на Брама в древна Индия – навсякъде била една и съща прамъдрост, само обусловена от потребностите и особеностите на отношенията в народните религии, явяващи се на отделните места. В това се вижда създаването на религиозната култура.
към текста >>

124. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Когато в нашето материално време се говори за дух на народа, то под това, всъщност, нищо реално не се подразбира; понеже при това се има в предвид само външно абстрактното единство на особеностите на даден народ.
И така, когато се говори за “Духа на Народа”, то по смисъла на окултизма се говори не за някакво неуловимо, неразбираемо същество. Когато в нашето материално време се говори за дух на народа, то под това, всъщност, нищо реално не се подразбира; понеже при това се има в предвид само външно абстрактното единство на особеностите на даден народ. В действителност съществува духовен представител, който се нарича Архангел и който ръководи и направлява целия народ като цяло. Това същество достига надолу до света на животните. Народите са чувствали това. Може да се каже, че от народния инстинкт лесно може да се почувства това. Един народ живее тук, друг там.
към текста >>

125. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Ние казахме, че в определени гранични области възникват подобни обособени същества; и те възникват също на границата при прехода от груповата душевност към свободните групови връзки на основата на езотерически-морално-интелектуалното единство.
Ние казахме, че в определени гранични области възникват подобни обособени същества; и те възникват също на границата при прехода от груповата душевност към свободните групови връзки на основата на езотерически-морално-интелектуалното единство. Навсякъде, където излизат такъв вид връзки, има такива групови същества.
към текста >>

126. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4. 6. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли.
Днес ние ще се запознаем с други последствия на лъжата и клеветата, макар че тук те не се вземат в това грубо значение, с което обикновено се използват тези думи. Но дори всеки път, когато човек в много лек смисъл от условно приличие, така или иначе украсява истината, всеки път ние имаме работа в духовнонаучен смисъл с проява на лъжа. Целият живот на човека е пронизан ако не с лъжа, то с лъжеукрасени прояви. Материално просветеният човек, винаги разбира, че на неговото физическо тяло се оказва влияние, когато някой го удари по главата с брадва, когато влакът му отреже главата, когато някъде по тялото му се появи оток или когато в него проникнат бацили. Тогава на просветеният човек му става ясно, че върху физическо тяло се оказва въздействие. Но че като духовно изградено същество, човекът е някакво единство, и че това, което става във висшите членове на неговото същество, в астралното тяло и в Аза, следва да се разглеждат именно така, че той простира своите действия долу до физическите части на неговата телесност, за това обикновено изобщо не се мисли. Не мислят за това, че, например, произнасянето на лъжа и несправедливост, несправедливост дори в жизненото поведение, има безспорно последствие за човешкото физическо тяло. Ясновидски ние можем да изживеем следното: ако, например, през деня човекът е изрекъл лъжа, то действието на тази лъжа остава във физическото тяло и става видима за ясновидското възприятие през времето когато човекът спи. Да допуснем, че човекът е изобщо лъжец и събере купища лъжи. Тогава той ще има много такива въздействия в своето физическо тяло. Всичко това през нощта в известен смисъл се втвърдява, и тогава става нещо твърде важно.
към текста >>

127. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха.
Нека да спрем вниманието си на този момент: духовното възвестяване чрез Мойсей и края на това възвестяване, явяването на обещания Месия в лицето на Христос. През тази епоха, която бихме определили като първия период от историята на християнството, в еволюцията на човечеството беше вложен реалният импулс за единство и братство, които ще тържествуват в шестата културна епоха. Нещата изглеждат така, сякаш в еволюцията се влива една огромна сила, която започва да работи, за да се яви накрая и плодът. Тя продължава да работи и в нашата съвременност, когато човечеството изцяло се потопи в материята с интелектуалните си и духовни възможности. Някои би могъл да попита: Защо християнството трябваше да дойде в света като непосредствен предшественик на най-мрачната материалистична епоха?
към текста >>

128. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г. GA_104 Апокалипсисът на Йоан

Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията.
Това, което се развива в света, не е така плоско и тривиално, както това, което човешкият ум, обикновеният интелект чувствува като лишено от противоречия. Човек трябва да проникне по-дълбоко в основите на света и на живота и тогава противоречията изчезват. Който наблюдава едно растение, както израства от корена до плода, как зеленият лист се превръща в листа на цвета, цветните листа в тичинки и т.н., може да каже: "Тук имаме противоречащи си форми, цветният лист противоречи на клонковия лист." Обаче който вижда по-дълбоко, ще съзре единство в противоречията. Така е с това, което умът може да види в света, в най-дълбоките мъдрости той вижда противоречия. Ето защо не трябва да се учудваме, когато тук в Откровението срещаме едно привидно противоречие: "Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото това е число на човека." Тук ние трябва отново да разгледаме, чрез какво човекът може да изпадне в положението да бъде изкусен от звяра с двата рога. Показахме, че от половината на Атлантската епоха насам човекът е проспал, така да се каже, по-висшето духовно развитие. Той и днес продължава да се намира в това спящо състояние. Но то беше необходимо.
към текста >>

129. Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ето как нашето планетарно тяло Земя измина пътя от единството през двоичността до троичността: Слънце, Земя, Луна.
Ето как нашето планетарно тяло Земя измина пътя от единството през двоичността до троичността: Слънце, Земя, Луна.
към текста >>

Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и вавилонци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната.
Ако в пра-древното минало светогледът на индийците се свеждаше до едно единство, то религията на персите се определяше от една двойнственост, характерна за епохата, когато Слънцето се отдели от Земята, а в религиозните възгледи на египтяни, халдейци, асирийци и вавилонци е залегнала троичността, която възникна след отделянето на Слънцето и на Луната. Троичността се проявява във всички религиозни възгледи на Третата следатлантска културна епоха и в Египет ние я виждаме в лицето на Озирис, Изис и Хорус.
към текста >>

130. Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество. GA_106 Египетски митове и мистерии

Ето чувството, което ученикът трябваше да развие в себе си, докато съзерцаваше този образ: „Най-висшите духовни Същества са работили върху този образ, чрез който над цялата Земя ще възцари единство.
Ето чувството, което ученикът трябваше да развие в себе си, докато съзерцаваше този образ: „Най-висшите духовни Същества са работили върху този образ, чрез който над цялата Земя ще възцари единство. Този образ е смисълът на Земното развитие; за да се сбъдне този образ, Слънцето, а по-късно и Луната, се отдели от Земята. Благодарение на всичко това човекът стана човек”.
към текста >>

131. Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности. GA_106 Египетски митове и мистерии

И така, този хор от седемте Риши действуваше задружно, в пълно единство с Ману, в чудната мъдрост, която те предаваха на другите ученици.
Това, което планетите съхраняваха като сили, представляваше нещо, което беше скрито в тайните на седемте Риши. И така, този хор от седемте Риши действуваше задружно, в пълно единство с Ману, в чудната мъдрост, която те предаваха на другите ученици. Ако бихме искали да охарактеризираме нещата, би следвало да кажем: Това първоначално учение съдържаше приблизително онова, което днес ние изучаваме като общочовешка еволюция през планетарните състояния Сатурн, Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера, Сатурн. Тайните на еволюцията бяха поверени на седемте участници в Ложата, и всеки един от тях означаваше една степен от напредващото развитие на човечеството.
към текста >>

132. Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек. GA_106 Египетски митове и мистерии

- Това, което по-рано все още беше едно единство, сега се раздробява на 28 нерви.
Какво представлява първоначалният Озирис, неразкъсаният Озирис? Какво представлява разкъсаният Озирис? - Това, което по-рано все още беше едно единство, сега се раздробява на 28 нерви. Ние видяхме как той се намира разкъсан в самите нас. Без това никога не би могла да възникне човешката форма. Обаче кое точно се образува първоначално под влиянието на Слънцето и на Луната? Първо-начално чрез взаимодействието на всички нервни влакна възникнаха не само външните мъжки и женски признаци; също и във вътрешния свят на човека възникна нещо чрез влиянието на мъжкия и женския принцип. Възникна вътрешното проявление на Изис и това вътрешно проявление на Изис са белите дробове.
към текста >>

133. Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака. GA_106 Египетски митове и мистерии

През Атлантската епоха в тези четири типа постепенно надделява човешката природа, и тя достига до все по-голямо единство, хармонизирайки в себе си природата на орела, природата на лъва и природата на бика.
През Атлантската епоха в тези четири типа постепенно надделява човешката природа, и тя достига до все по-голямо единство, хармонизирайки в себе си природата на орела, природата на лъва и природата на бика. В средата на Атлантската епоха тези различни природи постепенно се преобразиха в една напълно човешка форма. Но благодарение на всички тези процеси се случи и още нещо. Нека да си представим, как тези четири различни елемента хармонично преминаха един в друг, оформяйки четири човешки форми. Едната имаме във физическото тяло, в природата на телеца, на бика: това са преобладаващите сили, които се развиха до еволюционната епоха на Везните; после в етерното тяло имаме природата на лъва; още по-нататък в преобладаващите сили на астралното тяло имаме природата на орела, и накрая в преобладаващите сили на Аза израства същинската природа на човека. При едно или друго същество надмощие вземаше някоя от тези четири природи.
към текста >>

Обаче от тази гледна точка ние разбираме и нещо друго: а именно, че от единството на половете до тяхното разделяне трябва да е имало едно преходно време между онова девствено размножение, при което оплождането е настъпвало в резултат на живеещите в Земята сили, които същевременно са били и оплождащите субстанции, и другия вид размножение, двуполовото размножение.
Обаче от тази гледна точка ние разбираме и нещо друго: а именно, че от единството на половете до тяхното разделяне трябва да е имало едно преходно време между онова девствено размножение, при което оплождането е настъпвало в резултат на живеещите в Земята сили, които същевременно са били и оплождащите субстанции, и другия вид размножение, двуполовото размножение. Това двуполово размножение взе превес едва към средата на Атлантската епоха. Преди това е съществувала една междинна степен. В рамките на тази междинна степен е станала и една промяна на съзнанието.
към текста >>

134. 7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите.
През епохата на Старата Луна човекът все още приличаше на другите същества, но впоследствие с него настъпиха съществени промени. Едва на Земята човекът, бих казал, се прибра в своята кожа и се превърна в едно цялостно, обособено в себе си същество; едва на Земята той се превърна в едно органично цяло, съставено от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза. Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>

135. 8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Ако обаче започваме работата си от основите, отдолу, тогава хармоничното единство се постига трудно и то идва като един вид увенчаване на всички наши усилия.
Разбира се, ако изхождаме само от няколко понятия и искаме да конструираме една система, е съвсем лесно, и то още предварително, да успеем в начинанието си: абстрактната система може да се появи много бързо! Ако обаче започваме работата си от основите, отдолу, тогава хармоничното единство се постига трудно и то идва като един вид увенчаване на всички наши усилия.
към текста >>

136. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили.
Онзи, който излизаше от водата и успешно минаваше през този опит, знаеше от сега нататък, че в него живее един духовен елемент и че той се намираше тясно свързан с духа стоящ зад всички физически неща. Той знаеше освен това, че духът, който се изявяваше така в него, е същият както този, който Мойсей беше видял в горящата къпина и в огъня на Синай, Яхве, "Аз съм Аз Съм", "Ейех ашер Ейех; Каква беше разликата между това съзнание и онова на един посветен от миналото? Когато този последният се намираше в ненормалното състояние, което описахме, той възприемаше, виждаше божествените същества, свързани със Земята, преди с нея да се съедини този, който Заратустра беше нарекъл Аура Маздао, а Мойсей наричаше Яхве. Духовният свят, от който беше ро ден човекът, в който той още се намираше през Атлантската епоха, обект на желанието и носталгията на древните индийци, този свят беше възприеман в миналото чрез древната мъдрост. Но Богът, който дълго време беше стоял отдалечен от Земята и действуваше отвън върху човека, за да може да действува сега още по-мощно, който постепенно се беше приближил до Земята, така че Мойсей можа да го познае, този Бог не беше познаван така от древните посветени. Само онези, които бяха посветени в смисъла на Стария Завет, възприемаха нещо от единството на божествените сили. Да предположим, че един посветен е минал през древната окултна школа на Евреите, че той е приел посвещението на планината Синай през време на древната еврейска култура. Той би стигнал тогава до познанието на първичния божествен свят, от който беше произлязъл човекът снабден с тази древна мъдрост, даваща му способността да съзерцава божествения свят, той би проникнал в окултното знание на Евреите. Той би могъл тогава да си каже: всичко, което знаех по-рано, се отнасяше, за Боговете, които се бяха съединили със Земята преди божеството Яхве-Христос да се съедини на свой ред с нея. Но сега аз зная, че главният Дух, господарят на Духовете е този, който постепенно слиза на Земята. Чрез това този посветен познаваше, че духовният свят, който той беше познал, беше един и същ с този, в който царуваше Христос.
към текста >>

137. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя.
Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот. На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно. Ако духовният живот трябва да принесе своите най-прекрасни цветя, неговата мисия трябва да бъде да дава на човека не само догми, да му проповядва не само учения, а в известно отношение да отваря очите.
към текста >>

Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство?
С това дадохме един малък пример, че са необходими определени неща, когато в културния живот трябва да узрее нещо. Естествено би било една изцяло фатална идея да изнесем, да представим "Децата на Луцифер" както едно обикновено театрално представление. Защото, какво се иска, за да се направи от цялото едно единство? Не трябва да забравяме, че главното не са онези, които представят драмата, не са онези, които вършат нещата; главното също не е работата, която се върши, не са и приготовленията и изработеното. Когато творението е възникнало от душата на поета, тогава е извършено първото дело. Това, което става после като посреднически път, то принадлежи към онова, за което току що казах: представянето и работа за представянето и всичко останало, не са главното; това в известно отношение са изцяло второстепенни неща. Главното са слушателите и зрителите. И главното е, че през душите и през сърцата на слушателите преминава един общ живот, който прави тези сърца способни не само да чувствуват онези тайнствени течения, които излизат от творението, но да ги чувствуват общо, във вътрешна хармония.
към текста >>

Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място.
към текста >>

Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието. Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова. Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело.
към текста >>

138. 6. СКАЗКА ПЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство.
Това беше една способност, която всички хора притежаваха в древна Атлантида, поне в нейните първи епохи. Обаче тази способност, човек да намери духовния свят вглеждайки се навън и на вътре, е свързана с едно друго изживяване, с едно изживяване, което стои като нещо твърде особено в човешкия живот. Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха.
към текста >>

В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност.
Който има способност та да прониква през външното було на сетивния свят и да намира там духовния свят, горните богове, и чува, че другаде някъде по Земята съществуват други богове, той не разбира тези последните. Но който свързва заедно и двете способности, който еднакво може да проникне през булото на външния сетивен свят и през булото на собствения душевен живот, той прави на края едно извънредно важно откритие, а именно това, че онова, което намираме, когато проникваме през булото на душевния живот на своята същност е същото както онова, което намираме, когато проникваме през булото на външния сетивен свят. Защото на нас ни се разкрива един единен духовен свят, единият път от вън, другият път от вътре. Когато се запознаем с духовния свят по двата пътя, тогава ние познаваме неговото единство. Който прониква в духовните светове по пътя на вътрешното вглъбяване, той намира тези светове зад булото на душевния живот; а когато има и способността, чрез развитието на свръхсетивните сили да проникне и през булото на външния сетивен свят, тогава той знае, че онова, което е намерил във вътрешността, е същото както онова, което е намерил прониквайки през булото на външния свят. В това положение, да има онова велико изживяване за единството на духовния живот, се намираше древната индийска народова общност. Когато свръхсетивният поглед на древния индиец се насочваше навън, той виждаше външните духовни същества, които формираха и подържаха световните явления. Когато се потопяваше в своята вътрешност, чрез това вътрешно вглъбяване в самия себе си той намираше своя Брахман; и той знаеше, че това, което намираше зад булото на душевния живот, е същото, което е великия мощен замах на крилата, преминаващ през космоса, е създало и подредило и външния свят. Това е великото и мощното, което действува върху нас от тези древни времена, че тук се е запазило нещо, което е съществувало като прадревна култура в древната атлантска епоха и което се е запазило като остатък в следатлантската епоха. Но развитието върви напред не като старото се превръща или запазва, а чрез това, че се раждат нови течения на развитие, които след това взаимно се оплодяват. Когато проследим северното течение на развитието, което от древна Атлантида е преминало през Европа в Азия, ние намираме в древния индийски народ издаденият напред пост, който се образувал след своето съединение с други елементи на древната индийска култура.
към текста >>

139. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека.
Вчера говорихме за две духовни течения, носители на които са били различните народи, които са се придвижили от древна Атлантида на изток. Как тези две течения са се развили по различен начин и чрез това са се подготвили да произведат това, кое то трябваше да стане после в по-късни времена; как особено при южното течение на народите стана онова задълбочаване към духовния свят, който стои зад душевния живот на човека. Как при другото духовно течение погледът бе насочен навън в света окръжаващ човека на Земята, за да бъде познат духовният свят, скрит зад килима на сетивния свят. Говорихме за това, как при южното течение на народите бяха развити именно онези качества, които водеха до духовните Същества, принадлежащи на луциферическите принципи; как от другата страна, бихме могли да кажем, царственото господствуващо духовно същество, което стоеше зад света на слънцето, се приближи все повече и повече към земята, за да се яви най-после въплътено в едно физическо тяло, като една индивидуалност, която в своите прераждания беше одухотворило своето физическо тяло до такава степен, че божественото не само имаше в него един образ и подобие, но можа да се въплъти в него. Това беше велико събитие, което може да се нарече въплъщението на Христа, на слънчевия Дух, в тялото на Исуса от Назарет, който се беше развил в описаното северно течение на народите. По-нататък обърнахме вниманието върху това, че, докато тези две течения на народите се движеха формено едно срещу друго, за да се оплодят след това взаимно, след великата атлантска катастрофа в южна Азия се роди индийският народ, който в известно отношение представлява човешката душа, която еднакво може да гледа както във външния сетивен свят така и вътре в себе си, за да намери духовното, която предварително чувствуваше единството на Духа вън в света и на Духа вътре в човека. Ако искаме да охарактеризираме по-точно, как тези различни възгледи и чувства се отнасяха едно към друго, както на народите така и на посветените, можем да сторим това както следва: можем да си представим, как е чувствувала душата на древните индийци, когато е поглеждала навън в сетивния свят на земята, в това, което земята представлява като планини, гори, килимът от растения, животински и човешки свят и т.н. т.н. Когато душата на древния индиец е поглеждала навън, тази душа, която е била до такава висока степен надарена с духовно виждане, тя прозирала през всичко това в един духовен свят, съществата на който и се явявали като етерни форми, които не слизали до сгъстяването на физическото тяло. Вън, където се виждали планините, дърветата, звездите, там са били виждани не само сгъстените елементи, но също и финото етерно, и всичко това е било виждано оформено като външен свят на боговете. Естествено не трябва да се представяме, че тези духове се състояха само от етер, но както човекът има своето физическо тяло и вътре в него етерният, астралният и азов принцип, така и тези духове имаха като най-гъста част надолу не физическото тяло, а етерното тяло като най-нисш член на тяхното същество и едновременно по-висшите принципи към по-висшите светове. Следователно в този свят виждаше индийската душа.
към текста >>

В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
Всички тези неща бяха предчувствия за това, което може да бъде все повече и повече познато чрез духовното задълбочаване. Днес у много хора се чувствува един копнеж на модерния дух към едно такова задълбочаване. Навсякъде съществува предчувствието: само това задълбочаване ще даде отговор на това, към което хората имат копнеж. Така следователно ние виждаме, как в древна Гърция тези два така наречени божествено-духовни свята стоят един до друг. Там те се явяват един до друг. В древна Индия те се явяваха в тяхното единство, в тяхното взаимно проникване.
към текста >>

Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие.
Следователно, докато всички богове и духове могат да бъдат намерени само чрез ясновидското съзнание над физическия свят, Христос се намира сред този физически свят, въпреки че той е от същото естество както божествено-духовните същества. Следователно във външния свят могат да бъдат намерени само другите богове, той е единственият, който същевременно оживява във вътрешността на човека, който така да се каже напусна външните светове на боговете и проникна във вътрешността на човека. С това в развитието на света и на човечеството стана нещо много важно. Когато хората търсиха един бог във вътрешността, в миналото те трябваше да слязат до подземните богове, които са скрити зад булото на душевните изживявания; В Христа ние имаме един такъв бог, който може да бъде намерен и във външния и във вътрешния свят. Това е същественото, което настъпи в четвъртата епоха на следатлантското време, след индийската, персийската и египетската епоха. Това, което в древна Индия беше мислено, виждано повече абстрактно, а именно, че божествено-духовния свят е нещо единно, че "тат" и "Брахман", които се вливат в душата от две страни, образуват едно единство, това стана жив живот чрез Христовото Събитие. По-рано хората можеха да си кажат, че божественото, което може да бъде намерено по пътя навън, и божественото, което може да бъде намерено по пътя навътре, са едно; сега те можеха да си кажат: достатъчно е само да слезем в човешката вътрешност: когато сме причастници в Христа, когато сме свързани с Христа, там ние намираме едно същество, което е Аполон и Дионисий в едно същество.
към текста >>

Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята.
Когато разгледаме по-късните време на, тогава пред себе си имаме едно човечество, което е отслабнало по отношение на ясновидските качества, на ясновидските способности. Хората все повече и повече бяха изгубили първичното, тъпо, сумрачно ясновидство. Но да вземем една епоха, когато има малко хора, които още притежават едно естествено ясновидство. Тези хора за целта не е необходимо да отиваме много далече, в Египто-хелдейската култура, в египто-хелдейския свят ние също намираме такива хора проникваха през килима на сетивния свят, те виждаха горните богове, а когато слизаха в своята собствена вътрешност, виждаха долните богове. Ясно и мощно имаха такива впечатления онези, които до известна степен бяха посветени. Трябва да споменем, че през всички времена е имало такива посветени, които напълно познаваха единството на двата свята. Но това са върховете на човечеството. Следователно няколко столетия преди явяването на Христа на Земята имаше хора, които още си бяха запазили старото ясновидство, и посветени, които вървяха по единия път и намираха горните богове, и други, които вървяха по другия път и намираха долните богове. Но след това дойде време, когато светът, който можем да наречем този на долните богове, се оттегли все повече и повече от човешкия живот, когато даже за един посветен в по-ниска степен този свят трудно можеше да бъде намерен време, когато обаче относително лесно можеше да бъде намерено това, което наричаме горните богове, боговете стоящи зад външния сетивен свят, даже и за един посветен в по-ниска степен. Да вземем например един посветен от древния юдео-еврейски свят. Именно посветени от този свят, когато те не бяха достигнали особено висока степен, можеха да имат опитността, че виждат в света, в който Яхве не беше за тях само едно понятие, една представа, а една етерна действителност, едно Същество, което за ясновиждащия поглед говореше към тях като един човек.
към текста >>

140. 8. СКАЗКА СЕДМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата.
Целият възглед на хората се е преобръщал в огън и въздух. Това, което казахме за Христа и за Луцифер, че те са преминали един над друг, че от едно космическо Същество Христос е станал едно такова живеещо вътре в човека, че от едно живеещо вътре в човека Същество, Луцифер е станал едно космическо Същество, това е станало за всички области на живота; така щото това, което още през първата следатлантска епоха беше нещо, което ние наричаме огън днес ние го възприемаме като въздух, а това, което ние днес възприемаме като огън, тогава е било възприемано като въздух. Това, което стои на основата на развитието на човечество то, се изразява не само в големите неща, но и в малките. Тези неща не трябва да се приписва на случайности. Вие виждате, колко дълбоко можем да проникнем с погледа в това, което става в течение на развитието на човечеството, когато разглеждаме нещата единствено от действителната гледна точка, от гледната точка на Духовната наука. Такова съзнание, каквото е имал древният индиец, е следователно едно съзнание, което е чувствувало като едно единство това, което се намира вътре в душата, и това, което се намира вън от душата. Ето защо индиецът живееше повече в цялата окръжаваща го среда. Последните остатъци от това, от съществуващото още тогава някакси инстинктивно ясновиждащо съзнание виждаме в рудиментарното днешно "ясновидство" на онези хора, които притежават това, което наричаме именно второ виждане. Когато вървите някъде по улицата и във Вас изниква мисълта за един човек, който в този момент не можете да виждате физически, и вървите по-нататък и след известно време срещате този човек; защо във вашето съзнание се е появила мисълта за този човек, преди да сте го видели? Защото въз действието идващо от него е проникнало във Вашето подсъзнание и след това се е появило като завършена мисъл във вашето съзнание. Днес хората притежават само една рудиментарна част от това, което в далечното минало е било съществено.
към текста >>

141. 9. СКАЗКА ОСМА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство.
Първата епоха ще се яви отново на една по-висока степен в седмата. Проникнатото от Христа познание на първата следатлантска епоха, това стои като един висок идеал пред съвременните хора. Да се стигне до един такъв начин на чувствуване, до един такъв начин на виждане нещата, каквито са съществували на една по-нисша степен в първата следатлантска епоха, този идеал стои пред съвременните хора. В края на голямата следатлантска епоха, когато поеме пътя навън в сетивния свят и вработи в собствения душевен свят това, което сетивния свят му разкрива, човекът отново ще познае, че тези два пътя го довеждат до едно единство. Ето защо добре е, когато се пренесем в това чувствуване и мислене на древните индийци, което стои толкова далече от днешното чувствуване, тъй като ние се намираме в една междинна епоха. Даже когато вземем само някои черти, ние забелязваме нещо от съвършено различно чувствуване и мислене, от съвършено различно становище спрямо мъдростта и живота, които съществуваха у тогавашните хора, непробудени към азовото съзнание както днес. Онова, което е било тогава написано във Ведите, то е учението на първите велики учители на древна Индия, на свещените Риши. Тук трябва да обърнем внимание върху факта, че свещените Риши са получили своята подбуда от онази висша индивидуалност, която беше отвела народите на древна Атлантида през днешна Европа към Азия. В известно отношение свещените Риши бяха ученици на тази висша индивидуалност, на Ману.
към текста >>

Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре.
А то е нещо от онова, което бог Индра даде на Варавадша като един вид ръководство, да заеме правилно становище към Ведите. Такива чувства на свещен трепет, на благоговение трябва да добием ние отново, когато искаме да вървим към една епоха, в която отново трябва да проникнем с поглед в това, което е благовестие на по-новите мистерии, когато отново ще прогледнем в онзи килим от мъдрост, който е изтъкан от божествените мисли, а не от човешките мисли. Това е и най-доброто, което научаваме като чувства. Но ние не искаме да вярваме, че вече имаме тези чувства в обикновеното съзнание, а трябва да бъдем на ясно, че пътят към най-висшите чувства минава през знанието. А когато искаме да заобиколим мисълта, когато търсим най-удобното и не искаме да търсим по този начин чувствата чрез етерните висини на мислите, ние ще останем при обикновените тривиални чувства и ще считаме, че това е вътрешно вглъбяване на душата в Бога. Такива чувства, каквито можеха да се намерят в древна Индия, съставляват една основна черта на цялата мъдрост на първата следатлантска културна епоха, за да се постави тогавашният човек по един правилен начин към света и да чувствува едно единство в духовните светове, единство, което може да бъде намерено по пътя навън или по пътя навътре. При всички следващи култури трябва да се покаже нещо различно.
към текста >>

Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата.
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре. Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата. Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде.
към текста >>

Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството".
Докато в древна Индия има едно съединение на двата пътя, следващите епохи, древно-персийската епоха, египто-халдейската епоха, гръцко-латинската епоха, вървят по отношение на двете откровения отвътре и отвън по пътища, които можем да означим като едно раздвоение. От една страна имаме откровението отвън, от друга страна откровението отвътре. Така е вече във втората епоха на следатлантската култура. Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре. Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата. Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде. Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог.
към текста >>

". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство.
Там от една страна имаме не само пътя на народа, но и пътят на мистериите раздвоен в път навън в царството на Аура-Маздао и в път навътре. Това, което при начина на мислене на древните индийци беше виждано още живо, единството намиращо се зад двата духовни свята, за втората следатлантска културна епоха то беше нещо, което като че бе изчезнало от погледа, като че се намираше вече в една непроницаема основа на съществуването, за което хората още имаха едно предчувствие, но то не можеше вече да живее в душата. Древният индиец чувствуваше: "Аз отивам вън, от друга страна отивам вътре и стигам до единството". Персиецът вървеше по външния път, във външния свят, и когато се придържаше към учението на Заратустра, казваше: "Аз идвам от Ормузд! " а когато вървеше по вътрешния път: "Аз идвам до съществото на Митра! ". Но за него тези два пътя не се съединяваха в един, в едно единство. Той още предчувствуваше, че те трябва да се срещнат някъде. Ето защо той говореше за същността на Непознатия в тъмнината, който може да бъде само предчувствуван, за непознатия първичен Бог. Това беше още едно пра-духовно Същество, за което се знаеше, че трябва да съществува, но което не можеше вече да бъде намерено. Заурана Акарана, това беше името на съществуващия в тъмнината Бог, на Бога на персийците, който обаче не можеше да бъде вече намерен по двата пътя. Това, което можеше да бъде достигнато, беше това, което се намираше зад килима на външния сетивен свят.
към текста >>

Понеже не можеше вече да вижда с етерното тяло, най-висшето единство се забулваше пред него.
Следователно древният индиец си служеше, както посочихме, със своето етерно тяло, когато искаше да се издигне да най-висшите познания. Персиецът не можеше вече това. Но той можеше да си служи със сетивното тяло. Следователно той се издигаше до своите най-висши познания чрез сетивното тяло. Понеже не можеше вече да вижда с етерното тяло, най-висшето единство се забулваше пред него. Той можеше да вижда в духовната страна на външния свят със сетивното тяло и неговото виждане беше в известен смисъл едно астрално виждане. Много от членовете на древния персийски народ има ха тази способност: да виждат астрално Аура-Маздао и неговите служители, защото още можеха да си служат със сетивното тяло. Но от даденото описание в моята книга "Теософия" Вие знаете, че сетивното тяло е тясно свързано със сетивната душа. Следователно, в момента, когато човекът от древно-персийския народ си служеше със сетивното тяло, присъствуваше и сетивната душа но той не беше още стигнал до там, да може да си служи с тази сетивна душа; защото тя не беше още достатъчно развита, а тепърва трябваше да се развие. Ето защо човекът от древно-персийския народ се намираше в едно твърде особено положение.
към текста >>

Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство.
Те са възникнали по този път. Това, което живееше в звездите и ги движеше, което пулсираше в нещата, него човекът не можеше да прочита направо, но в неговата вътрешност то се изявяваше като древна мъдрост на египто-халдейския период. При това, у халдейците то беше така, че те имаха съзнанието: "това, което знаем, не е просто наше вътрешно притежание; то е едно отражение на това, което става във външния свят". У египтяните беше така, че те имаха съзнанието: това, което възниква в моята душа, е едно отражение на скритите богове, които човек не намира между раждането и смъртта, а между смъртта и едно ново раждане. Така египтяните и халдейците се развиваха едни от други; в тяхната мъдрост едните възприемаха онова, което се намира зад света, в който ние живеем между раждането и смъртта, а другите, възприемаха в тяхната вдъхновена мъдрост това, което живее между смъртта и едно ново раждане. Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха. Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
към текста >>

Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае.
Обаче по-тъмно и сянковидно беше станало онова Същество, което през древната индийска епоха беше напълно достъпно за познанието и в своята по-дълбока същност се беше оттеглило пред погледа. За халдео-египетската мъдрост това най-висше единно Същество беше станало още по-сянковидно. Халдейците го наричат Ану и това име означава нещо, което е единството на двата свята, но което стои далече, далече високо над онова, което човек може да познае. То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл. Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон. След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
към текста >>

142. 10. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Но наистина възможно е тайната, която бе изказана с това, да може да бъде разбрана постепенно от всички хора, обаче в смисъла на съвременното единство признато познание нещата са само едно чисто твърдение.
Казано бе, че между числото седем и числото дванадесет съществува определено отношение и че това отношение има връзка с времето и пространството. Но наистина възможно е тайната, която бе изказана с това, да може да бъде разбрана постепенно от всички хора, обаче в смисъла на съвременното единство признато познание нещата са само едно чисто твърдение. Ние вече можахме да обърнем внимание, че човек се ориентира в движението на света, когато различава между онези отношения, които са предимно пространствени, и онези, които са предимно временни. Но когато не се ограничаваме да говорим само отвлечено за пространство и време, а искаме да разберем, как се подреждат отношенията във времето и как отделните същества застават едно до друго и едно спрямо друго в пространството, тогава има една нишка, която води от една страна през отношенията на времето и от друга страна през отношенията на пространството. Ние разглеждаме духовно-научно първо хода на развитие на мировите явления. Ние насочваме поглед назад в предишните въплъщения на човека, в предишните въплъщения на расите, на културите, в предишните въплъщения на самата Земя. Създаваме си едно предчувствие за онова, което ще стане в бъдеще, следователно и във времето.
към текста >>

143. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза.
От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности. Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза. Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство. Но в момента, когато се издигаме във висшите светове, стига това издигане да е една необходимост, там веднага възникват и трудностите. Когато например нощем поискаме да видим целия човек, ние трябва да се издигнем в света на имагинацията, а когато поискаме да видим астралното тяло защото тогава то се намира извън физическото тяло ние ще установим, че човекът е разделен на две отделни части. Наистина това, което сега описвам, настъпва в изключително редки случаи, понеже общо взето, наблюдаването на човека е лесно; но тук Вие можете да си съставите известна представа за трудностите.
към текста >>

Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство.
От елементарната Антропософия знаем, че човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. В момента, когато наблюдаваме човека, вече не само на физическото поле, а когато се издигаме в духовния свят, там започват и истинските трудности. Когато сте изправени пред физическия човек, Вие имате пред себе си едно единство; в условията на физическия свят Вие имате пред себе си човешкото физическо тяло, човешкото етерно тяло, човешкото астрално тяло и Аза. Всеки, който наблюдава човека през време на дневната будност, има всичко това пред себе си като едно цяло, като едно единство. Но в момента, когато се издигаме във висшите светове, стига това издигане да е една необходимост, там веднага възникват и трудностите. Когато например нощем поискаме да видим целия човек, ние трябва да се издигнем в света на имагинацията, а когато поискаме да видим астралното тяло защото тогава то се намира извън физическото тяло ние ще установим, че човекът е разделен на две отделни части. Наистина това, което сега описвам, настъпва в изключително редки случаи, понеже общо взето, наблюдаването на човека е лесно; но тук Вие можете да си съставите известна представа за трудностите.
към текста >>

144. 6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Ето как в поврата на времето тези Същества се появяват във физическия свят и ни дават възможност да вникнем в единството на всички религии и духовни направления.
Ето как в поврата на времето тези Същества се появяват във физическия свят и ни дават възможност да вникнем в единството на всички религии и духовни направления. Ние се доближаваме до Буда не като се придържаме към традицията, а като се вслушваме в неговите думи. Буда изложи своето учение пет, шест столетия преди нашето летоброене. Обаче неговият глас не е заглъхнал. Той говори също и там, където не е инкарниран: В случаите, когато той инспирира други хора чрез своята Нирманакайя. И от устата на Йоан Кръстител ние чуваме това, което Буда имаше да каже шест столетия по-рано, след като вече беше живял в едно физическо тяло.
към текста >>

Ето как стоят нещата с „единството на религиите".
Ние се доближаваме до Буда не като се придържаме към традицията, а като се вслушваме в неговите думи. Буда изложи своето учение пет, шест столетия преди нашето летоброене. Обаче неговият глас не е заглъхнал. Той говори също и там, където не е инкарниран: В случаите, когато той инспирира други хора чрез своята Нирманакайя. И от устата на Йоан Кръстител ние чуваме това, което Буда имаше да каже шест столетия по-рано, след като вече беше живял в едно физическо тяло. Ето как стоят нещата с „единството на религиите". Като антропософи, ние сме длъжни да търсим всяка една религия на нейното точно място в еволюцията на човечеството, и да търсим в нея не мъртвото, а живото; защото всичко следва своя непрекъснат ход. Ето какво сме длъжни да разберем! И ако някой не иска да чуе думите на Буда от устата на Йоан Кръстител, той прилича на човек, който минава по край клонките на розов храст, а месец по-късно вижда цъфналите рози и не иска да повярва, че храстът и цъфналите рози са едно цяло. Това, което в зародиша е невидимо и живо, грейва по-късно в цъфналите рози. По същия начин това, което беше живо в учението на Буда, процъфтя по-късно в думите на Йоан Кръстител при реката Йордан.
към текста >>

145. Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Това, което виждаме като физическо тяло на индивидуалността, която слиза до въплъщение във физическо тяло, представлява затворено единство.
Такова етерно тяло, в което индивидуалността се е развивала по-нататък, не изглежда, ако стане видимо, като тялото, което съществува на Земята като физическо тяло. Това, което виждаме като физическо тяло на индивидуалността, която слиза до въплъщение във физическо тяло, представлява затворено единство. Тук никъде няма прекъсвания. Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове?
към текста >>

Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство.
Такова етерно тяло, в което индивидуалността се е развивала по-нататък, не изглежда, ако стане видимо, като тялото, което съществува на Земята като физическо тяло. Това, което виждаме като физическо тяло на индивидуалността, която слиза до въплъщение във физическо тяло, представлява затворено единство. Тук никъде няма прекъсвания. Но етерното тяло, в което индивидуалността се въплъщава като Буда, не е затворено пространствено единство. То представлява множество несвързани помежду си членове. Да си спомним за така нареченото разкъсване на личността, което настъпва, когато човек все повече се развива нагоре. Този процес е описан в книгата „Как се постигат познания за висшите светове? “. Това, което при обикновения човек е взаимосвързано, като цяло, силите, които наричаме мислене, чувство и воля, тук всичко това, така да се каже, съществува всяко само са себе си. Човек ще стане някога техен господар; впоследствие той се явява троичен, даже може да се каже – множествен, както това е изведено в моята „Въведение в тайната наука“.
към текста >>

146. Четирите различни аспекта на представянето на Христос в четирите Евангелия. Берлин, първа лекция, 2 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Защото в съществото има само единство и няма никакво разделение; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство.
След като разгледахме трите Евангелия, Евангелието от Йоан, от Лука и от Марко, и вследствие получихме предчувствие за мисленето, чувстването и волята на Христос Исус, можем да резюмираме, че тези три качества могат отново да се приведат в хармония. Тук по силата на необходимостта образът трябва да става неясен и бледен, защото никаква човешка сили няма да е достатъчна, да може да обедини това, което е било разделено от нас. Защото в съществото има само единство и няма никакво разделение; в края на краищата, само ние можем да обединим това в единство. Но тогава то ще помръкне пред нас. Но затова пък, в края на краищата, пред нас ще се появи това, което е бил Христос Исус само като земен човек, само като човек.
към текста >>

Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия.
Разглеждането на това, какъв е бил Христос Исус като човек, как той е действал като човек в течение на 33 години от своето земно битие, може да бъде развито във връзка с Евангелието от Матей. Това, което се съдържа в Евангелието от Матей, ни дава вътрешно хармоничен образ на човека. Ако в Евангелието от Йоан бихме изобразили принадлежащия на цялата вселена космически Богочовек, ако в Евангелието от Лука трябваше да изобразим принесеното в жертва отделно същество на любовта, а в Евангелието от Марко – мировата воля в отделната индивидуалност, в Евангелието от Матей пред нас се разкрива истинският облик на човека от Палестина, на този човек, който е живял тук 33 години, в когото присъства единството на това, което можем да получим от разглежданията на трите други Евангелия. Във връзка с Евангелието от Матей обликът на Христос Исус се изправя пред нас напълно човешки, като единичен земен човек, когото, обаче, не можем да разберем, ако това не е предхождано от другите разглеждания. Даже ако отделният земен човек след това е помръкнал, въпреки това и в този помръкнал образ е възпроизведено това, което е било получено от другите разглеждания. Само разглеждане, което се обляга на Евангелието от Матей, може да даде образа на личността на Христос.
към текста >>

147. Мисията на древноеврейския народ. Берлин, втора лекция, 9 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тук са гледали в света, подреден според мярката и числото, и виждали Яхве, или Йехова, в единството, в което всичко се подреждало.
Колко знаменателни са нещата, които са ни разказани тук! И така, по-нататък виждаме, как именно от тази личност, в която в наследеното от древността се е запазило това, което еврейският народ е можел да смята за принадлежащо към епохата преди Авраам, как благодарение на личността на Йосиф, отново се достига това, което е било толкова необходимо за развитието на древноеврейския народ заради изпълнението на неговата мисия. В известен смисъл за древноеврейския народ е била затворена вратата за света, от който са черпели религиите си индусите и персите чрез древното сумрачно ясновидство. Тук вратата е била затворена. Тук са гледали в света, подреден според мярката и числото, и виждали Яхве, или Йехова, в единството, в което всичко се подреждало. Единственото, което още осъзнавали, било следното: това, което забелязвали навън, което се проявявало срещу всеки в Яхве като творец на мировите явления, било едно и също с човешкия аз. Но в тези народни общности не възниквали никакви имагинации и никакви собствени вътрешни преживявания за това. Твърдя, че по това време не е имало никакви собствени преживявания за това. Трябвало е да се учат на това отвън, трябвало е да се учат от народ, който още е имал тези преживявания.
към текста >>

В съединението по силата на кръвното родство винаги е действал божествено-духовният принцип, който трябва да обедини човечеството, който трябва да създаде единство от цялото човечество.
След това тези отделни съюзи били все повече разхвърляни по различните местности на Земята. При всички народи можем да наблюдаваме, че се разглежда като особено събитие, когато мъж и жена от един род встъпват в брак с друг, когато става преход към смесен брак. Във всички митове и сказания, например, в „Сказание за Гудрун“, това се характеризира като особено събитие. Това винаги е правило особено впечатление. В продължение на това развитие на човечеството действат две течения. В съединението по силата на кръвното родство винаги е действал божествено-духовният принцип, който трябва да обедини човечеството, който трябва да създаде единство от цялото човечество. На него му противодейства луциферическият принцип, който се стреми да направи всеки човек самодостатъчен, стреми се да направи отделния човек силен и велик колкото е възможно. В човешката природа трябва да съществуват и двата принципа, в човешкото развитие трябва да действат двете сили.
към текста >>

148. Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления.
Там където има здрава връзка между етерното тяло на мозъка и физическия инструмент на логическото мислене, не може да се появи ясновиждане. Само ако етерното тяло запази нещо самостоятелно, може да се осъществява ясновиждане. Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство. Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество.
към текста >>

Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството.
Само ако етерното тяло запази нещо самостоятелно, може да се осъществява ясновиждане. Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство. Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам.
към текста >>

Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план.
Когато етерното тяло на мозъка напълно е свързано с физическия мозък, то обработва по фин начин мозъка; но понеже е свързано с работа по развитието на физическия мозък, в него не остава нищо, което да развива и ясновидство. Но е било необходимо именно тази способност да навлезе в човечеството – скованото мозъчно мислене, обясняващо мировите явления с помощта на мозъка. За това в човечеството е трябвало да навлезе нещо, което може да се опише с това, че то е трябвало да бъде именно избрано от човечеството; и така, да вземем индивидуалност, в която най-малко е присъствало това, което наричаме древно ясновиждане, и напротив – има перфектно образуван, филигранно измайсторен, фино изваян физически инструмент на мозъка. Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления.
към текста >>

Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество.
Тази индивидуалност е била в състояние да обхване явленията от външния физически свят съгласно мярката и числото, реда и хармонията, да търси единството във външно разнообразните явления. Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления. Той произхождал от халдейската култура. Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане. Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране.
към текста >>

Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам.
Докато всички представители на предишните култури знаели нещо от духовния свят, така да се каже – свише, тази индивидуалност е трябвало да насочва погледа си в областта на явленията, за да комбинира и логически претегля, казвайки си: всички тези външни явления, всичко това се подрежда в хармония, ако се обхване в големия образ на единството. Това, което тук се явява като единство, се проявявало като единство във външния свят, като Бог зад явленията от физическия план. Това е отличавало дадения възглед от този при другите, съзерцаващи Бога. Другите, гледащите към Бога, си казвали: представата ни за Бога при нас излиза отвътре. Тази индивидуалност, насочвайки погледа си навсякъде, подреждала явленията, вглеждайки се в различните царства на природата и привеждайки ги в единство, накратко – това бил великият разпоредител на мировите явления съгласно мярката и числото, избран от цялото човечество. Тази индивидуалност, която била избрана тук от цялото човечество първо да обхване външния физически свят и да намери единството в него, бил Авраам. Авраам или Аврам бил този, който бил, така да се каже, избран от духовно-божествените власти, да приеме тази особена мисия да предаде на човечеството силите, свързани с мярката и числото на външните явления. Той произхождал от халдейската култура. Халдейската култура научила своята астрология чрез ясновиждане. Авраам, праотецът на аритметиката, изхождал от това, да намира всичко по пътя на комбинирането, да го намира благодарение на това, че физическият му мозък е преминал някакво особено гравиране. Затова на него е била възложена съвсем особена мисия.
към текста >>

149. Евангелието от Матей и Христовият проблем. Цюрих, 19 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве.
В момента, когато Авраам получава обратно Исаак, когото е трябвало да принесе в жертва, той получава обратно целия юдейски народ, своето потомство, като дар. Това е дар на Яхве за Авраам, който е предал последния от даровете на ясновиждането. Отделните дарове на ясновиждането са дванадесет и те се обозначават с дванадесетте съзвездия, като дарове на небесата. Последният от тези дарове на ясновиждането е бил жертван от Авраам, за да получи като дар израилския народ. Овенът, който Авраам принася в жертва вместо сина си, е отражение на последния дар на ясновиждането. Заедно с това юдейският народ получил мисия да развива способностите за комбиниране, за да разбира мировите явления с помощта на собствените си способности, съдържащи се в мозъка, до нивото на известно единство, представено като Яхве. Тази мисия се приема с такава точност, че от юдейския народ се изключва това, което още е останало като наследство от предишния вид възприятия, а именно – древното ясновиждане. Йосиф още е имал сънища от древния ясновидски вид. Той още е използвал древното ясновиждане; но той е отхвърлен от обществото, тъй като мисията на юдейския народ се е състояла в изключване на тази древна способност за ясновиждане от своето развитие. Така Йосиф отива в изгнание. Вследствие на това той се превръща в посредник между еврейския народ и това, което следва да приеме, за да осъществи културната си мисия.
към текста >>

150. 6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 3. 3. 1910 г. Новото появяване на Христос в етера. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Само посветените са били в състояние да ги възприемат като едно единство.
Те виждали духовното по такъв начин, че то се проявявало пред тях като множество от същества. Вие знаете, разбира се, че когато се издигнем до духовните светове, там ние намираме йерархиите на духовните същества. Те естествено са под духовно водачество, едно обединено духовно водачество. В онези древни времена обаче съзнанието не е достигало чак до това обединено духовно водачество. Човекът виждаше отделни членове от йерархиите, виждаше множество от божествени същества. Само посветените са били в състояние да ги възприемат като едно единство. Обаче вече Световното Аз, което човек най-напред възприе с физическия инструмент мозъка, който бе специално напреднал в Авраам, застава пред човешкото същество. Човекът вече възприема това Световно Аз като проявяващо себе си в различните царства на природата, в различните елементи.
към текста >>

151. 10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

По този начин Източният мистицизъм се обединява с Християнското учение на Запада, за да образуват прекрасно единство.
По този начин Източният мистицизъм се обединява с Християнското учение на Запада, за да образуват прекрасно единство. Предсказано е, че този, който ще се яви след 3000 години като Майтрея Буда ще се е бил превъплъщавал отново и отново на земята като Бодисатва, като приемник на Гаутама Буда. Едно от неговите въплъщения е било онова на Йешу бен Пандира, живял 100 години преди Христа. Съществото, което е било въплътено в Йешу бен Пандира, е същото, което един ден ще стане Майтрея Буда, което от столетие на столетие се завръща в тяло от плът: но не още като Буда, а като Бодисатва. От него, който по-късно ще стане Майтрея Буда, дори в нашия век произтичат най-важните учения относно Христос и Синовете на Огъня Агиишватас на Индийския мистицизъм.
към текста >>

152. 12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 19. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Традиция е за човешкото същество да се отнася с всичко, което той възприема в света според една пасторална световна концепция, в която всичко се връща до една неразделна божествена предвечна основа, всичко произтича от Бога и следователно трябва да бъде разбирано като единство.
Онзи, който се приближава към света с очакването, че всичко трябва да обясни себе си без противоречия, като че е възникнало от една неразделна основа на света, ще преживее много разочорования, когато застане лице с лице пред света и неговите опитности по един непредубеден начин. Традиция е за човешкото същество да се отнася с всичко, което той възприема в света според една пасторална световна концепция, в която всичко се връща до една неразделна божествена предвечна основа, всичко произтича от Бога и следователно трябва да бъде разбирано като единство.
към текста >>

Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот.
Те не работят само като редници от една обединена система, а се борят един с друг. По начало техните намерения нямат нищо общо едно с друго но онова, което възниква еволюира, чрез най-разнообразна работа, единно от намеренията им. Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят. Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот. Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система. Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>

Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система.
По начало техните намерения нямат нищо общо едно с друго но онова, което възниква еволюира, чрез най-разнообразна работа, единно от намеренията им. Ако човек е запознат с намеренията, може да види онова, което пред нас е взаимната работа на огнените духове и ундините. Никога не трябва да вярваме обаче, че зад тези същества стои някой, който им дава известна заповед. Не е такъв случаят. Тази идея обаче е широко разпространена днес и философи, такива като Вилхелм Вундт /за когото Фриц Маутнер неоснователно казва: "авторитет въз основа на благоволението на издателя" обаче неговият авторитет се разпростираше по целия свят преди войната/ цели да събере заедно като едно единство всичко, което живее в човешката душа, мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот. Тези философи казват, че душата е едно единство и следователно всичко трябва да принадлежи на единството, на една обща система. Това обаче не е така и онези силни противоречия толкова многозначителни в човешкия живот, които е открила аналитична психология, не биха изкочили, ако нашият мисловен живот отвъд прага не ни завеждаше обратно до твърде различни области, където други индивидуалности въздействуват върху мисловния живот, върху нашия живот на чувства и нашия волеви живот.
към текста >>

Човешката душа съществува точно с цел да се образува едно единство от онова което в пред-човешкото, моментно предчовешкия свят беше троичност.
Това е извънредно любопитно! Вижте, ако това е човешкото същество /вж.рисунката/ и ако имаме вътре в човешкото същество мисловния живот, живота на чувствата и волевия живот /вж.рисунката/ М, Ч, В/, един систематизатор като Вундт не би си представил нищо друго освен, че всичко това е една система. Междувременно мисловният живот води до един живот /В1/, живота на чувствата, води в друг свят /В2/, и волевият живот в още по-друг свят /В3/. Човешката душа съществува точно с цел да се образува едно единство от онова което в пред-човешкото, моментно предчовешкия свят беше троичност.
към текста >>

153. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост.
Но когато при събуждане проникваме още веднъж в членовете на своето същество, останали лежащи в леглото, ние можем да преживеем не само своите вътрешни чувства, а също и външния свят на сетивните впечатления. Възприемаме червеното на розата; насладата от розата е вътрешно изживяване; възприятието за червения цвят е външно изживяване. Следователно лежащото там в леглото трябва да е двоично: една част трябва да отразява към нас онова, което изживяваме вътрешно, а другата част възприема един външен свят. Ако я имаше само едната, без другата, при събуждането щяхме да изживяваме или само вътрешния свят, или само външния свят. Пред нас щеше да бъде една панорама на външни впечатления и нямаше да чувстваме удоволствие или болка; или обратно, щяхме да чувстваме само удоволствие и болка и нямаше да имаме възприятие за нищо във външния свят. При събуждането ние се спускаме не в единство, а в двойственост. В съня една двоичност на съществото се е разляла в Макрокосмоса, и при събуждането ние се потапяме в Микрокосмоса, в друга двоичност. Онова което ни позволява да преживяваме външна картина на сетивния свят е физическото тяло, а онова което ни позволява в будния живот да имаме вътрешен живот на душата, е етерното тяло. Ако при събуждане ние прониквахме само във физическото тяло, щяхме да сме изправяни пред външни картини, но щяхме да останем вътрешно празни, студени и апатични, нямайки интерес към нищо около нас или към представеното в картините. Ако прониквахме само етерното тяло, нямаше да имаме външен свят, а само свят на чувства, вълнения и затишия. И така при събуждане ние влизаме в едно двучленно същество влизаме в етерното тяло, което действа като огледало на вътрешния свят, и във физическото тяло, проводника за впечатленията на външния свят на сетивата.
към текста >>

154. 7. Седма лекция. Четирите сфери на висшите светове. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение.
Когато гледаме физически предмет, ние казваме: "Обектът е там; ние сме тук." И във физическия свят оставаме здравомислещи и благоразумни същества, докато можем да разграничим себе си със своята Азовост съвсем ясно от предметите и другите същества. Но веднага щом проникнем в Елементарния Свят, това различаване става принципно по-трудно, първо защото се сливаме с фактите и предметите и съществата на този свят. Това беше имано в предвид вчера особено във връзка с елемента на огъня. Ние казахме, че огънят на Елементарния Свят не е физическия огън, а нещо, което може да сравни с вътрешна душевна топлина, вътрешен душевен огън, макар и да не е точно същото. Когато усещаме огън в Елементарния Свят, той се смесва с нас, ние се чувстваме едно с него, вътре в него. Това чувство на единство може да възникне също и в случая на другите елементи; елементът "земя" е в определено отношение едно изключение. В Елементарния Свят наричаното земя е нещо, което не можем да приближим, нещо което ни отблъсква.
към текста >>

155. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Материалистите настояват, че всичко е материя; спиритистите твърдят, че всичко е дух и придават значение единствено на духа; монистите заявяват, че всичко произхожда от единство.
Има хора, които са материалисти, други са спиритисти, трети – монисти, четвърти дуалисти и т.н. Материалистите настояват, че всичко е материя; спиритистите твърдят, че всичко е дух и придават значение единствено на духа; монистите заявяват, че всичко произхожда от единство. Във външния свят хората се борят и карат един с друг при всеки възможен случай материалистите срещу спиритистите, монистите срещу дуалистите и т.н. Но всеки, който желае да подготви себе си за истинско познание, трябва да обръща внимание на следните факти: Материализмът има известно оправдание; ние трябва да се научим да мислим, както правят материалистите, с езика на законите на материята, но това мислене трябва да се прилага само за материалния свят. Ние трябва да разбираме тези закони, тъй като в противен случай няма да можем да се ориентираме в материалния свят. Ако някой се опитваше да обясни часовника, казвайки: "Аз вярвам, че има два малки демона, стоящи вътре и движещи стрелките. Аз не вярвам в механиката" – такъв човек би бил взет за присмех, защото часовникът може да се обясни само с прилагане на законите на материалния свят.
към текста >>

Опитвайки се да обясни света само от страна на хармонията, всеки е задължен да стигне до единство, но то е абстрактно единство и означава обедняване.
А сега да вземем монизма. Опитвайки се да обясни света само от страна на хармонията, всеки е задължен да стигне до единство, но то е абстрактно единство и означава обедняване. Философи, чиято единствена цел е да стигнат до единство, накрая не са постигнали абсолютно нищо. Някога познавах човек, чиято цел беше да обясни целия свят в двойка сентенции, и накрая той с голяма радост дойде да ме информира, че действително е намерил две прости формулировки, които можели да обяснят всяко възможно явление е света! Това е пример за едностранчивостта на монистичното мислене. Такова мислене трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
към текста >>

Философи, чиято единствена цел е да стигнат до единство, накрая не са постигнали абсолютно нищо.
А сега да вземем монизма. Опитвайки се да обясни света само от страна на хармонията, всеки е задължен да стигне до единство, но то е абстрактно единство и означава обедняване. Философи, чиято единствена цел е да стигнат до единство, накрая не са постигнали абсолютно нищо. Някога познавах човек, чиято цел беше да обясни целия свят в двойка сентенции, и накрая той с голяма радост дойде да ме информира, че действително е намерил две прости формулировки, които можели да обяснят всяко възможно явление е света! Това е пример за едностранчивостта на монистичното мислене. Такова мислене трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
към текста >>

Такова мислене трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
А сега да вземем монизма. Опитвайки се да обясни света само от страна на хармонията, всеки е задължен да стигне до единство, но то е абстрактно единство и означава обедняване. Философи, чиято единствена цел е да стигнат до единство, накрая не са постигнали абсолютно нищо. Някога познавах човек, чиято цел беше да обясни целия свят в двойка сентенции, и накрая той с голяма радост дойде да ме информира, че действително е намерил две прости формулировки, които можели да обяснят всяко възможно явление е света! Това е пример за едностранчивостта на монистичното мислене. Такова мислене трябва да бъде разширено чрез изхождане от съвсем различни гледни точки и накрая стигане до единство.
към текста >>

156. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство. GA_120 Откровенията на Кармата

Постепенно от древното единство, от древната космическа цялост на Земята се отделиха всички други небесни тела.
След края на Старата Луна, ако мога така да се изразя, всичко премина в състояние на хаос. Както знаем от моята книга „Въведение в Тайната Наука", последва период от време на т.н. „космическа нощ", след която из гря новия Космос на нашата днешна Земя. В този нов Космос на Земното развитие се съдържаше всичко, което днес ни свързва със Земята и с цялата Слънчева система. Постепенно от древното единство, от древната космическа цялост на Земята се отделиха всички други небесни тела. Нека да не се спираме върху начина, по който се отделиха другите планети, например Юпитер, Марс и т.н. Само ще припомним, че в определен момент от Земното развитие, нашата Земя и нашето Слънце се разделиха. И когато Слънцето беше вече откъснато от Земята и неговите въздействия обливаха Земята като външни сили, нашата Земя все още беше свързана с днешната Луна, така че те представляваха едно небесно тяло; субстанциите и духовните сили, които днес са локализирани на Луната, тогава бяха все още свързани с нашата Земя.
към текста >>

157. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 май 1910 г. Житейските катастрофи в хода на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Нещо подобно става и тогава, когато при заспиването човек напуска своето физическо и етерно тяло, физическото тяло и етерното тяло са тези, които поддържат единството на човешкото същество.
Нещо подобно става и тогава, когато при заспиването човек напуска своето физическо и етерно тяло, физическото тяло и етерното тяло са тези, които поддържат единството на човешкото същество. В мига, когато астралното тяло и Азът напуснат двете по-низши тела, те се устремяват към всички възможни посоки; сега те са изпълнени със стремежа да се разширят до безкрайност. Такава участ би сполетяла и Азът. И тогава човек наистина би имал пред себе си образите от духовния свят, обаче изобщо не би могъл да ги обхване със своите Азови сили, т.е. със своите понятия и разсъдъчни способности, понеже Азът би бил напълно погълнат от духовния свят; следователно за обикновеното дневно съзнание тук не може да се говори. Човекът би бил, така да се каже, извън себе си, той би бил разкъсван на всички страни, лишен от своите собствени сили, той щеше безпосочно да се носи по разлюляното море от различни астрални събития и впечатления.
към текста >>

158. 7. Седма лекция, 12. Юни 1910, вечер. Духовете на Народите и тяхното израстване до степента на Духове на Времето. Монотеизъм и плурализъм. Екзотерично и езотерично християнство. GA_121 Отделните души на народите

Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството!
Ако обаче човекът се стреми да обхване великия Космос, той не би стигнал далеч с убеждението: В основата на света лежи единството! Взети сами за себе си, монизмът или монотеизмът представляват само един краен идеал. И той никога не би могъл да доведе до някакво цялостно и в същото време конкретно познание за света. Въпреки това през Следатлантската епоха трябваше да се появи и течението на монотеизма, така че един на род беше натоварен със задачата за осигури фермента, импулса за този монотеизъм. Тази задача беше възложена семитския народ. И Вие виждате, как монистичният принцип беше застъпен в семитския народ с една сурова и абстрактна строгост, с една абстрактна неумолимост и всички други народи, доколкото те се стремят да обхванат своите божествени Същества в едно единно цяло, дължат този импулс именно на семитите.
към текста >>

Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно. Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог. Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>

Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
Извънредно важно е да не пропускаме този факт. И онзи, който внимателно следи продължението на древноеврейските импулси, вижда с очите си дори и днес как именно монотеизмът, и то в неговата екстремна разновидност, напира от учените равини и изобщо от равинството. Задачата на семитския народ е да провъзгласи и утвърди тезата, че в основата на мировите принципи лежи нещо единно и цялостно. Напротив, всички други нации, народи и Духове на Времето имаха, една аналитична задача, задачата да провъзгласят мировите принципи като нещо разнородно и подчинено на различни Същества, както например в древна Индия абстрактното божествено единство скоро се разпадна на три отделни части, а по-късно християните започнаха да говорят за трите лица на единосъщния Бог. Накратко: Всички други народи имат задачата да анализират основите на света и да ги изпълват с максимално съдържание, да насищат своето собствено съзнание с богат представен материал и да обхващат световните явления с топлота и сърдечност. Семитският народ има задачата да се абстрахира от всяко множество и да посвети своите синтетични усилия на единството; ето откъде после идва безграничната сила на спекулативното мислене, безграничната сила на синтетичното мислене, която прозира дори и в кабалистиката.
към текста >>

Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух.
Това, което в хода на хилядолетията може да бъде извлечено от единството чрез синтетичната, обобщаваща сила на Аза, беше дело на семитския дух. Тази е величествената противоположност между плурализма и монизма и в това се заключава световното значение на семитския импулс. Монизмът не е възможен без плурализма, нито плурализмът е възможен без монизма. Ето защо ние трябва да признаем необходимостта и на двата им пулса.
към текста >>

159. 8. Осма лекция, 14. Юни 1910. Петте следатлантски културни епохи. Сравнителна характеристика на гръцката и северно-германската митология. GA_121 Отделните души на народите

Към тях поглеждаха те, наричайки ги Мула-Пракрити, това е сборът от Духовете на Движението и Маха-Пуруша, сборът от Духовете на Мъдростта, и всички тези духовни Същества живееха в едно неразделно единство.
За древните индийци духовният свят беше въпрос на непосредствено наблюдение. Най-напредналите от тях бяха стигнали толкова далеч, че след пробуждането на техния Аз, фактически не им се налагаше да наблюдават бурното човешко развитие, направлявано от Духовете на Формата, или Властите, а бяха по-близко до онези духовни Същества, които наричаме Духове на Движението или Сили, както и до стоящите над тях Духове на Мъдростта. Действията на тези Същества ги интересуваха особено силно. Напротив, от духовните Същества, намиращи се под равнището на споменатите три Йерархии в чиито сфери те вече бяха пребивавали те не проявяваха почти никакъв интерес. Те насочваха своя поглед главно към онова, което по-късно нарекоха сбор от всички Духове на Движението и всички Духове на Мъдростта; към онова, което по-късно беше обозначено с гръцките изрази Динамис и Кириотетес. Към тях поглеждаха те, наричайки ги Мула-Пракрити, това е сборът от Духовете на Движението и Маха-Пуруша, сборът от Духовете на Мъдростта, и всички тези духовни Същества живееха в едно неразделно единство. Древните индийци стигаха до такива виждания, понеже представителите на този народ се пробудиха за своя Аз в сравнително късен период от своето развитие. Те вече бяха приключили с това, което предстоеше на по-късните народи.
към текста >>

160. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Тук ние сме из правени пред два свята, пред две природи, които трябва да проумеем, макар че на една по-висша степен те отново се сливат в пълно единство.
Той има такова понятие за Христос, което може да бъде разбрано само от последователите на Духовната наука, понеже непрекъснато го развива, извисявайки го до една безкрайна перспектива и дава ясно да се разбере: това, което днешните хора знаят за Христос, е само началото, защото засега Христовият Импулс може да открие на човечеството само малка част от това, което съдържа в себе си. Ако обаче се замислим върху понятието за Христос, според както то е формулирано на пример от Хегел, ние ще установим: Хегел го схваща така, както може да го схване най-сублимираната Съзнателна душа. Коренно различно изглежда понятието за Христос при Соловьов. При него ясно различаваме двучленността на понятието за Христос и той категорично отхвърля всичко онова, което намира израз в безкрайните теологични спорове и което общо взето се дължи на едно голямо недоразумение, защото обикновените понятия съвсем не са достатъчни, за да обхванат двойнствената природа на Христовото Същество, съвсем не са достатъчни, за да подскажат, че в Христовото Същество ние трябва ясно да разграничаваме човешката същност от духовната същност. Тъкмо на това се опира понятието за Христос, че ние трябва да сме наясно: Какво точно става, когато в човека Исус от Назарет, който подготви всички необходими качества, навлезе Христос? Тук ние сме из правени пред два свята, пред две природи, които трябва да проумеем, макар че на една по-висша степен те отново се сливат в пълно единство. Христос не може да бъде разбран в неговия дълбок смисъл, ако не сме наясно с тази двойнственост. Това обаче може да постигне само онова философско мислене, което предусеща, че човекът се подготвя да навлезе в една нова културна епоха, когато неговата Съзнателна душа ще прерасне в Дух-Себе, така че през Шестата епоха човекът ще усеща себе си като едно двойнствено същество, чиято висша природа непрекъснато обуздава неговата низша природа.
към текста >>

Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство.
Ето тъкмо тази двойнственост внася Соловьов в своето понятие за Христос и изрично подчертава: понятието за Христос има смисъл само тогава, когато приемем наличието на една божествена и на една човешка природа, и то не като някаква абстракция, а като едно органическо единство. Соловьов разбира и друго: В Христовото Същество ние трябва да виждаме два центъра на волята. Ако вземете теософските възгледи за истинското значение на Христовото Същество, които са възникнали не просто поради наличието на мисловните изводи, присъщи за индийците, а поради действителното духовно влияние на Индия, тогава Вие заставате пред един Христос, в чиито три тела е постигнат моментът на чувствата, моментът на мисленето и моментът на волята. В случая Вие имате една чисто човешка природа на чувства, мислене и воля, в която се потопяват божествените чувства, мислене и воля. Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура.
към текста >>

161. 11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение. GA_121 Отделните души на народите

Ето защо точно сега е подходящото време да изучим Душите на Народите, защото Духовната наука е тук не за да ги противопоставя, а за да ги подтиква към единство и хармония.
Благодарение на Духовната наука и в това ние се убеждаваме все повече и повече ще престане всяко разцепление на човешките общности. Ето защо точно сега е подходящото време да изучим Душите на Народите, защото Духовната наука е тук не за да ги противопоставя, а за да ги подтиква към единство и хармония. И колкото по-добре разберем всичко това, толкова по-добри последователи ще бъдем на Духовната наука. Тук нашето изложение идва към своя край. Да, колкото по-интензивно живеем с нашия духовно-научен идеал, толкова по-добри последователи ще бъдем на Духовната наука. Аз виждам, как някои от тези, които дойдоха тук на Север, ще си заминат с най-добри впечатления, така че по устните им се четат думите: „Колко добре се чувствувам аз тук на Север! “
към текста >>

162. 1. СКАЗКА ПЪРВА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването.
Защото и в началото на тазгодишния наш цикъл от сказки аз трябва да повторя: най-важното, най-същественото при едно такова мероприятие, това са сърцата на онези, които имат разбиране да предприемат едно такова дело. Тази е великата грешка на нашата епоха, че хората вярват, че може да бъде създадена една творба и тя трябва да действува. Защото не е само това, че в света съществуват такива велики творби на Рафаел или на Микеланджело: важното е в света да живеят сърца, да съществуват души, които могат да направят да оживее в тях очарованието от тези творби. Рафаел и Микеланджело не са творили само за себе си: те са творили в отклик с онези, които са били изпълнени от онази култура, които са били способни да приемат това, което те са поверили на платното. Нашата съвременна култура е хаотично; нашата съвременна култура няма никакво единство в чувствуването. Оставете най-великите творения на изкуството да действуват върху една такава култура: те ще остават сърцата незасегнати. Тази трябва да особеността на нашето Антропософско движение, че ние се събираме като един кръг от хора, в които живеят еднакви чувства, които се одушевяват от еднакви мисли, в които ще бъде възможно еднакво одухотворение. На подиума се разиграва една драма в образи, в сърцето на зрителите се разиграва една драма, чиито сили принадлежат на времето. Това, което сърцата са чувствували в залата на зрителите, което е пуснало корени във всяко сърце, то е едно семе за живота на бъдещето. Нека почувствуваме това, обични мои антропософски приятели, и нека преди всичко изпитаме не само едно задоволство това би било може би евтино -,нека почувствуваме отговорността, която с това поемаме върху нашите души.
към текста >>

163. 2. СКАЗКА ВТОРА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя.
И ние знаем, че съществуването напредва и достига така нароченото Слънчево съществуване. Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент. За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване.
към текста >>

Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина.
Тогава към тъчащата топлина се прибавя един вид въздухообразен или газообразен елемент и ние си представяме образно правилно планетарното състояние на Слънцето, когато си го въобразим доколкото то е елементарно състояние като едно тъкане едни в други, и живот едни в други, на въздухообразни елементи и топлинни елементи. След това като трето състояние в развитието на нашето Земно съществувание имаме така нареченото Лунно състояние. При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент. За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване. Слънчевото естество трябваше още веднъж да излезе от нашето планетарно земно естество.
към текста >>

През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество.
При това състояние към топлината и въздуха се прибавя онова, което можем да наречем водно елементарно състояние. През време на това Лунно състояние не съществува още нищо от това, което в днешния смисъл наричаме твърдия елемент, земния елемент. Обаче през време на това старо Лунно състояние настъпва нещо особено: предишното единство, в което е протичало нашето планетарно съществувание, се разделя. Когато поглеждаме към стария Сатурн, той ни се явява като едно единство на тъчаща в себе си топлина. Също в старото Слънце ни се явява като тъчаща в себе си газови и топлинни елементи. През време на Лунното съществуване настъпва едно разделяне на единството в две части, в две тела: едно от слънчево естество, другото от лунно естество. И едва когато стигаме до четвъртата степен на нашето планетарно развитие, виждаме, как към старите елементарни състояния, към топлинното, въздухообразното и течното се прибави земният, твърдият елемент. За да се яви този твърд елемент в нашето планетарно съществуване, трябваше да се повтори разделянето, което беше станало през време на Лунното съществуване. Слънчевото естество трябваше още веднъж да излезе от нашето планетарно земно естество. Така щото в развитието на цялата планета имаме един момент, когато от общото планетарно състояние, от общата планетарна маса, в която са втъкани един в друг елементите на огъня, въздуха и водата; гъстият земен елемент се отделя от по-тънкия въздухообразен слънчев елемент. И само в това земно естество можеше да се образува, да се сгъсти това, което днес наричаме твърдия елемент.
към текста >>

164. 4. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство.
Животинското царство не може да се повтори. Ние обяснихме, че то можа да се яви през време на старото Лунно състояние, когато беше настъпило едно раздвояване на първоначалното единно небесно тяло, когато Слънцето действуваше отвън. Следователно първо трябваше да настъпи едно повторение на този процес на разделяне на старата Луна, преди развитието да може да се издигне от растителното към животинското. Ето защо сега, след третия ден на сътворението, ни се показва, как в окръжността на Земята започват да действуват отвън, което изпраща своите сили отвън, как то започва да действува. Докато пред това трябваше да видим действието като едно израстване от самото планетарно състояние, сега към това действие се прибавя нещо изпращащо своите лъчи отвън, нещо, което иде от небесното пространство. С други думи, съответният процес би трябвало да бъде описан по-нататък приблизително както следва: Към силите на земното кълбо, което можеше да повтори от своето единство само толкова, колкото беше произвело и по-рано като единство, към самите тези сили на земното кълбо Елохимите и тяхното космическо мислене направиха да действуват онези сили, които се разливаха върху планетата идвайки от външното мирово пространство. Към земното съществуване бе прибавено космическото. Нека предварително не виждаме нищо друго в това, което е описано в така наречения ден четвърти на сътворението. Какво стана сега чрез това облъчване отвън? Сега естествено можаха да се повторят процесите, които съществуваха още през време на старото Лунно състояние, само че в една изменена форма. През време на старото Лунно състояние можа да се развие това, което беше възможно като животинско царство във въздухообразния и водообразния елемент.
към текста >>

165. 7. СКАЗКА СЕДМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тогава това, което се намира в неговия душевен живот, се свързва в единството на съзнанието.
Когато виждаме човека да навлиза в съществуването като съвсем малко дете, ние знаем, че в него не е още развито това, което наричаме едно единно съзнание. Детето произнася думата "аз", която обединява неговото съзнание, едва след известно време. Тогава това, което се намира в неговия душевен живот, се свързва в единството на съзнанието. Човекът нараства по-високо, когато обгръща в едно цяло различните дейности, които у детето са децентрализирани. Така това обединение в човека е едно развитие нагоре до едно по-висше състояние. По аналогичен начин можем да си представим по-нататъшното развитие на Елохимите. През време на подготвително развитие към създаване на човека те бяха разгърнали определена дейност. Благодарение на това, че бяха извършили тази дейност, те самите бяха научили нещо, сами бяха допринесли, за да се издигнат на една по-висока степен.
към текста >>

Като група те бяха достигнали сега едно единно съзнание, един вид не са останали само като група, а са станали едно единство.
Човекът нараства по-високо, когато обгръща в едно цяло различните дейности, които у детето са децентрализирани. Така това обединение в човека е едно развитие нагоре до едно по-висше състояние. По аналогичен начин можем да си представим по-нататъшното развитие на Елохимите. През време на подготвително развитие към създаване на човека те бяха разгърнали определена дейност. Благодарение на това, че бяха извършили тази дейност, те самите бяха научили нещо, сами бяха допринесли, за да се издигнат на една по-висока степен. Като група те бяха достигнали сега едно единно съзнание, един вид не са останали само като група, а са станали едно единство. Единството беше като един вид Същество. Това, което изказваме в тази точка, е нещо извънредно важно. До сега аз можах само да ви кажа: отделните Елохими бяха така, че всеки един от тях можеше да направи нещо особено. Всеки един можеше да принесе нещо към общото решение, към общия образ, според който те искаха да създадат човека. И това, което беше човекът, беше един вид само една представа, в която те искаха да действуват задружно.
към текста >>

Единството беше като един вид Същество.
Така това обединение в човека е едно развитие нагоре до едно по-висше състояние. По аналогичен начин можем да си представим по-нататъшното развитие на Елохимите. През време на подготвително развитие към създаване на човека те бяха разгърнали определена дейност. Благодарение на това, че бяха извършили тази дейност, те самите бяха научили нещо, сами бяха допринесли, за да се издигнат на една по-висока степен. Като група те бяха достигнали сега едно единно съзнание, един вид не са останали само като група, а са станали едно единство. Единството беше като един вид Същество. Това, което изказваме в тази точка, е нещо извънредно важно. До сега аз можах само да ви кажа: отделните Елохими бяха така, че всеки един от тях можеше да направи нещо особено. Всеки един можеше да принесе нещо към общото решение, към общия образ, според който те искаха да създадат човека. И това, което беше човекът, беше един вид само една представа, в която те искаха да действуват задружно. В работата на Елохимите то не беше още нищо действително.
към текста >>

Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин.
До сега аз можах само да ви кажа: отделните Елохими бяха така, че всеки един от тях можеше да направи нещо особено. Всеки един можеше да принесе нещо към общото решение, към общия образ, според който те искаха да създадат човека. И това, което беше човекът, беше един вид само една представа, в която те искаха да действуват задружно. В работата на Елохимите то не беше още нищо действително. Нещо действително съществуваше едва тогава, когато те създадоха общото произведение. Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин. Това Елохимство трябваше първо за развие. То е това, до което Елохимите се издигнаха чрез своята работа. Библията познава това. Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм. И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
към текста >>

Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм.
Нещо действително съществуваше едва тогава, когато те създадоха общото произведение. Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин. Това Елохимство трябваше първо за развие. То е това, до което Елохимите се издигнаха чрез своята работа. Библията познава това. Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм. И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
към текста >>

И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
Но в самата тази работа те се развиха по-високо, доведоха своето единство до действителност, така щото сега не бяха само седем, в седморката беше едно цяло и сега ние можем да говорим за едно "Елохимство", което се изявява по седморен начин. Това Елохимство трябваше първо за развие. То е това, до което Елохимите се издигнаха чрез своята работа. Библията познава това. Библията познава представата, че по-рано Елохимите бяха един вид членове на една група и след това се обединиха в едно единство, така щото по-рано работеха като членове на една група за едно общо дело, а след това са управлявани от един общ организъм. И това действително единство на Елохимите, в което Елохимите активно действуват като членове, като органи, Библията нарича "Явех-Елохим".
към текста >>

Ето защо отначало Библията говори в своето разказване само за Явех-Елохим там, където самите Елохими са напреднали до една по-висока степен, до едно единство.
Тук вие имате по един още по-задълбочен начин, отколкото беше възможно по-рано, понятието за Яхве, за Йехова. Ето защо отначало Библията говори в своето разказване само за Явех-Елохим там, където самите Елохими са напреднали до една по-висока степен, до едно единство. Тази е дълбоката причина, поради която в края на сътворението внезапно се явява името Явех.
към текста >>

166. 8. СКАЗКА ОСМА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Такова едно разграничение става въобще при разделянето на това, което по-рано е било едно единство.
Но такова едно отделяне, такова едно излизане е свързано и с нещо друго. То е свързано с това, че елементарните състояния в това, което става Луна, и в това, което става Слънце, така да се каже изменят своята природа, стават нещо друго. Когато разглеждате дневното Слънце също само физически, вие трябва да си кажете: Състоянията, които имаме на Земята и които наричаме твърдо и течно, не трябва да ги търсим на физическото Слънце. Най-много ще можете да кажете, че материята на Слънцето стига до газообразното състояние. Така вижда Слънцето и нашата физика. Такова едно разграничение става въобще при разделянето на това, което по-рано е било едно единство. Видяхме, че Земното естество се развива така, че става един вид сгъстяване надолу от топлинното състояние до това, което представлява елементарното състояние нагоре от топлината: светлинният етер, звуковия етер. жизнения етер. Но у това, което излиза като Слънчево естество, не трябва да предполагаме същото нещо. Напротив трябва да кажем: Като първо най-тънко състояние имаме онова, което включва в себе си и произвежда живота; после това, което можем да наречем числов или звуков етер, после светлинния етер и след това топлинен етер; след това имаме въздух или газообразно състояние, водно или течно състояние и земно или твърдо състояние. Това са седемте състояния на елементарното съществуване.
към текста >>

167. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Тогава на неговата физическа човешка форма не би могло да бъде дадена онази сила, която тя може да получи благодарение на факта, че Елохимите се издигнаха до своето единство.
Човекът не трябваше да слезе и да си образува в тази среда едно земно тяло. Животинските същества, видовете души на животните, които са слезли, станаха същества на въздуха, същества на водата. Следователно докато определени видове души се облякоха в едно тяло, което бе взето от условията на атмосферата, на течното /водното/ вещество, човекът трябваше да чака в духовната област, за да може по-късно да приеме своята човешка форма. Генезисът разказва целия процес извънредно остроумно. Какво би станало следователно, ако човекът би слязъл в гъстата материя още например в петия ден на сътворението? Тогава на неговата физическа човешка форма не би могло да бъде дадена онази сила, която тя може да получи благодарение на факта, че Елохимите се издигнаха до своето единство. Ние вече говорихме за това издигане до единство и казахме, че Генезисът ни описва по един чудесен начин това, като по-рано говори само за Елохимите и след това говори за Явех-Елохим. Ние охарактеризирахме същността на Елохимите са това, че казахме: Те тъчаха в топлинния елемент. Топлината беше техният елемент, един вид тяхно тяло, чрез което те се изявяваха непосредствено. Когато накрая на онзи ход на развитието, който ни е описан от Генезиса, Елохимите се развиха по-нататък така, че можем да говорим за едно единно съзнание, за един Явех-Елохим, тогава се получи една промяна със същността на тези Елохими. И тази промяна е в същата линия, в която е и промяната на останалите Същества на йерархиите.
към текста >>

Ние вече говорихме за това издигане до единство и казахме, че Генезисът ни описва по един чудесен начин това, като по-рано говори само за Елохимите и след това говори за Явех-Елохим.
Животинските същества, видовете души на животните, които са слезли, станаха същества на въздуха, същества на водата. Следователно докато определени видове души се облякоха в едно тяло, което бе взето от условията на атмосферата, на течното /водното/ вещество, човекът трябваше да чака в духовната област, за да може по-късно да приеме своята човешка форма. Генезисът разказва целия процес извънредно остроумно. Какво би станало следователно, ако човекът би слязъл в гъстата материя още например в петия ден на сътворението? Тогава на неговата физическа човешка форма не би могло да бъде дадена онази сила, която тя може да получи благодарение на факта, че Елохимите се издигнаха до своето единство. Ние вече говорихме за това издигане до единство и казахме, че Генезисът ни описва по един чудесен начин това, като по-рано говори само за Елохимите и след това говори за Явех-Елохим. Ние охарактеризирахме същността на Елохимите са това, че казахме: Те тъчаха в топлинния елемент. Топлината беше техният елемент, един вид тяхно тяло, чрез което те се изявяваха непосредствено. Когато накрая на онзи ход на развитието, който ни е описан от Генезиса, Елохимите се развиха по-нататък така, че можем да говорим за едно единно съзнание, за един Явех-Елохим, тогава се получи една промяна със същността на тези Елохими. И тази промяна е в същата линия, в която е и промяната на останалите Същества на йерархиите. Спомнете си, че говорихме например за тялото на Престолите.
към текста >>

168. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос.
Хората от нашата епоха не са нито много склонни да изживеят опитността на кармата, нито са достатъчно зрели за това. Ако днес някой счупи прозорците на някой друг, той чувства това като едно увреждане, което му е причинено лично и той се ядосва, защото се изживява като едно изолирано същество. Но ако вярваше в кармата, той би се почувствал като част от целия макрокосмос и би знаел, че това е нещо справедливо, че всъщност той е този, който е счупил прозорците. Защото в действителност ние сме включени в целия космос. Това е един пълен абсурд да се вярва, че ние хората сме затворени в нашата кожа. Но единствено детето в течение на първите години от живота си има все още това чувство на единство с целия макрокосмос. Човекът губи чувството на това единение от момента, в който започват неговите спомени.
към текста >>

169. Лекция пета GA_126 Окултна история

Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус.
Вие можете, отначало хипотетично, да изградите в душата си [представата], че в историята може да съществува такъв пункт, когато ще има място обратното на великата атлантска катастрофа. Разбира се, това ще бъде не толкова лесно да се забележи, защото в нашата следатлантска епоха на човек, предразположен към всичко физическо, силно се набива в очи атлантската катастрофа, когато загиват цели части на света. По-малко забележимо ще бъде за него, ако духовете на Формата имат силно влияние върху човешката личност и само незначително влияние върху това, което протича външно. Този момент, когато настъпило това, което хората, естествено, забелязват по-малко, е 1250-тата година4 от християнската ера. И тази 1250 година, действително, е исторически необичайно важна година. Тя съвпада с епохата, която приблизително можем да охарактеризираме така: духовете се чувствали, така да се каже, принудени най-точно да изявят по какъв начин погледът на човека може да се издига към стоящите над другите йерархии висши божествени същности; как да намери отношение към тези същности, които усещат преди всичко като единство отначало чрез Яхве, после чрез Христос, и да приложат цялото човешко знание за това, да разкрият мистерията на Христос Исус. Това е бил момент особено благоприятен, да се предадат на човечеството мистериите, които непосредствено се изразяват във връзката на духовното с природните процеси. Затова виждаме как тази година е изходен пункт за великото преобразуване на това, в което по-рано само вярвали, което само предугаждали, изходен пункт на сега твърде малко ценената схоластика. Но това е бил също изходен пункт за откровението, което намерило израз в такива умове, като например Агрипа Нетесхаймски5, и което се изразило най-дълбоко в цялото розенкройцерство. Това ни показва, че ако искаме да търсим по-дълбоките сили на историческото развитие, то ще трябва да вникваме в съвършено други отношения, от тези, които са очевидни външно. Да, зад това, което току-що казах, се крият например и тези сили, които са действали във вече състоялите се и завършили кръстоносни походи6.
към текста >>

170. Лекция шеста GA_126 Окултна история

Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения.
В тези култури всичко, което, бидейки жив, действа у човека - красота, добродетел, полезност, целесъобразност, всичко, което човек иска да извърши и реализира в живота, всичко изглежда като възникващо непосредствено от мъдростта, от духовното. И мъдростта съдържа в себе си добродетел, красота, всичко останало. Когато човек е проникнат, инспириран от мъдростта на храмовете, тогава всичко останало става от самосебе си; такова бива чувството във възходящите епохи. А в моменти, когато въпросите, когато усещанията се разделят, когато например въпросите за доброто или за прекрасното стават самостоятелни спрямо въпроса за божествената пра-основа, тогава започват времена на упадък. Затова, ако се подчертава, че наред с исконно духовното е належащо да се грижим за това или онова, че това или онова е главното, ние можем да бъдем уверени, че живеем във времена на упадък. Когато няма доверие в духовното, към това, че то може да породи от себе си всичко необходимо за човешкия живот, тогава общите културни потоци, които при подем образуват единство, се разделят на отделни течения. И ние виждаме това, когато в гръцкия живот се намесват интереси, излизащи извън границите на мъдростта, извън пределите на духовното въодушевление; ние виждаме това в държавния живот, ние виждаме това също в тази част от гръцкия живот, която нас особено ни интересува, в духовния живот непосредствено след Аристотел. Тогава, наред с въпроса "Кое е истинно? ", в който се съдържа въпроса "Какво е добро? Какво е целесъобразно? ", последният въпрос започва да става самостоятелен.
към текста >>

171. Въведение от Мария Щайнер, 1947 GA_130 Езотеричното християнство

Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело.
Понеже животът в Духа беше за него нещо естествено, той напълно съзнателно си постави задачата да отправи към себе си всички възражения, които критичният материалист има срещу откровенията на Духа, без да си спестява и най-малките подробности. Той обозначи това като „вмъкване под кожата на Дракона”. Тази тежка борба беше за него едно задължение. Защото в противен случай той не би си признал правото да воюва в името на човечеството. Тази битка имаше за цел да постигне победата на Духа над абстрактния интелект. Едва тогава той би могъл да постави делото на Буда в хармонично единство с делото на Христос; едва тогава, когато сам би извоювал победа над вътрешния противник, напиращ към него по скритите си и потайни пътища, той би могъл да посочи спасителните пътища чрез Христовото дело. – Въоръжен по този начин, той се изправи като представител на прадревната мъдрост, такава, каквато тя му се откри в светлината, струяща от Мистерията на Голгота.
към текста >>

172. Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Ако нещата опират до интелигентността, всичко е единство, нищо не е разграничено в отделни области.
Ние ясно разбираме това също и тогава, когато си припомняме какво представлява нашето възприемане във физическото тяло. Ние възприемаме нещата с нашето физическо тяло благодарение на факта, че нашите сетива са самостоятелни. Нашите очи са самостоятелни, нашите уши са самостоятелни. Ние можем самостоятелно да възприемаме света на цветовете, света на звуците. Но ако бихме възприемали света чрез нашата интелигентност, ние не бихме могли да вършим това. Ако нещата опират до интелигентността, всичко е единство, нищо не е разграничено в отделни области. Ние не можем да възприемаме света с етерни очи и етерни уши, както вършим това в отделните области на сетивата, а възприемаме етерния свят изобщо. И когато се опитваме да говорим за етерните възприятия, винаги трябва да напомняме колко всеобхватни са етерните изживявания. Аз не бих искал да говоря за това, докъде могат да се разпрострат този вид изживявания, а само да изтъкна, че когато човек вижда как се образуват житейските максими, той същевременно може да възприеме и част от природата на етерния свят.
към текста >>

173. Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция GA_130 Езотеричното християнство

Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии.
Този тринадесетият бе възпитан с най-голяма грижа и бяха взети всички мерки да не се допусне върху него да бъде упражнено друго влияние, освен това на дванадесетте. В тази своя инкарнация от тринадесетото столетие той растеше като слабо, хилаво дете; ето защо възпитанието, което му даваха дванадесетте, се разпростираше чак до неговото физическо тяло. Дванадесетте обаче, всеки един от които беше така проникнат от своята духовна задача и дълбоко проникнат от християнството, имаха съзнанието, че официалното християнство на Църквата беше само една карикатура на истинското християнство. Те бяха изпълнени с величието на християнството, но външно бяха считани за негови врагове. Всеки един се съсредоточаваше само в една част на християнството. Техният стремеж беше да обединят в едно велико единство различните религии. Те бяха убедени, че в техните дванадесет течения се съдържа целият духовен живот и всеки действуваше според своите сили върху ученика. Те имаха за цел да постигнат един синтез на религиите, обаче имаха съзнанието, че тази цел не може да бъде постигната чрез някаква теория, а чрез въздействието на духовния живот. А за това беше необходимо едно съответно въздействие върху тринадесетия.
към текста >>

174. Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911 GA_130 Езотеричното християнство

Така източната мистика се съединява с християнското познание на Запада в едно красиво, чудно единство.
Така източната мистика се съединява с християнското познание на Запада в едно красиво, чудно единство. И става ясно също, че онзи, който ще се яви три хиляди години след нашето време като Майтрейя-Буда дотогава постоянно ще идва на Земята, въплътен като Бодисатва, като приемник на Гаутама Буда. Едно от неговите въплъщения беше това около сто години преди началото на нашето летоброене в лицето на Йешу бен Пандира. Този Йешу бен Пандира е същият онзи, който някога ще стане Майтрейя-Буда и който дотогава постоянно ще се преражда на всеки сто години, а именно още не като Буда, а като Бодисатва. Също в нашата епоха, сега в двадесетия век, от този Бодисатва, който някога – не сега, а някога ще стане Майтрейя Буда, изхождат най-важните учения за Христовото Същество и за Синовете на огъня, или както ги наричат индийците – Агнишватас.
към текста >>

175. Христовият Импулс като действителен живот. Мюнхен, 20. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Тогава дванадесетте мъже почувствуваха: Едва сега ние получихме дванадесетте религии и светогледи като едно свързано единство!
Чрез процесите на едно извънредно мъдро възпитание, в неговата душа беше вложено това, което беше натрупано през предатлантските и следатлантските епохи. В душата на това дете бяха съединени всички съкровища на мъдростта и то чрез по-дълбоките душевни сили, а не чрез интелекта. След известно време в това дете настъпи едно твърде особено състояние. В точно определено времето престана да яде, възникна една парализа на всички външни жизнени дейности и младежът върна обратно към мъдрите мъже цялата приета от него мъдрост. Всеки един от мъдреците получи обратно това, което беше дал, обаче в преобразена форма. Тогава дванадесетте мъже почувствуваха: Едва сега ние получихме дванадесетте религии и светогледи като едно свързано единство! И оттогава в дванадесетте мъже живееше онова, което наричаме Розенкройцерско християнство.
към текста >>

176. Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Обаче наред с всичко това днес забелязваме, когато оставим погледа си до броди навред по Земното кълбо, че върху цялата Земя се шири нещо единно, нещо общо, което свързва народите на Земното кълбо в едно единство и което се предава до най-отдалечените народи.. Достатъчно е само да помислим за индустриализма, за железопътните линии, за телеграфа, за изобретенията на новото време.
Вярно е, че такива култури все още има и ние с право говорим за италианска, руска, френска, испанска, германска култура. Обаче наред с всичко това днес забелязваме, когато оставим погледа си до броди навред по Земното кълбо, че върху цялата Земя се шири нещо единно, нещо общо, което свързва народите на Земното кълбо в едно единство и което се предава до най-отдалечените народи.. Достатъчно е само да помислим за индустриализма, за железопътните линии, за телеграфа, за изобретенията на новото време. По същия начин се издават и инкасират чекове, строят се железопътни линии и телеграфи върху цялото Земно кълбо; същото се отнася и за предстоящите открития.
към текста >>

177. Прераждане и карма, необходими представи за гледната точка на съвременната естествена наука (октомври/ноември 1903 г.). Бележки от Рудолф Щайнер GA_135 Прераждане и Карма

Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
Но те най-малкото имат смелостта да станат привърженици на единствения възможен възглед: чудото на сътворението на душите. Например можем да прочетем в труда по психология на професор Йохан Ремке, един от най-големите мислители на нашето време: „Мисълта за сътворението... се явява, за да разберем нещо за тайната на възникването на душата.“ Ремке стига до това да признае съществуването на едно съзнателно същество, за което той казва, че то „би трябвало, като единствено условие за възникването на душата, да се нарича Творец на душата.“ Така говори един мислител, който не иска да се отпусне в духовна дрямка, след като е разбрал физическите жизнени процеси, и на когото все пак липсва способността да възприеме представата, че една душа се е развила от своята по-ранна форма на съществуване. Ремке има смелостта да приеме чудото, но няма другата, за да приеме антропософския възглед за повторната поява на душата или реинкарнацията. Мислители, при които естественонаучният стремеж започва да се развива логически, по необходимост достигат до този възглед. Така в съчинението на гьотингенския професор по философия Юлий Бауман за „Новохристиянството и реалната религия“ в двадесет и девет изречения на един „план за кратко резюме на реалната научна религия“ четем следното (двадесет и второто) изречение: „...Както... в неорганичната природа не изчезват физическите елементи и сили, а само се променят техните комбинации, така също според реалния научен метод се приемат органичните и органично-духовните сили. Човешката душа като формално единство, като свързващ Аз се връща отново в нови човешки тела и по този начин може да изживее всички нива на човешкото развитие.“
към текста >>

178. 2. ПЪРВА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества.
Когато ме повикаха от любов тук, нашите приятели пожелаха да им говоря върху това, което намираме като духовни същества в природните царства и в небесните тела. С това ние ще засегнем една област това се съдържа в темата която стои отначало така далече от всичко това, което знанието вън в интелектуалистичния свят дава на човека. От самото начало ние ще засегнем една област, действителността на която се отрича днес от външния свят. Бих искал да кажа предварително само едно нещо, обични приятели; благодарение на вашето досегашно изучаване на Духовната Наука да проявите срещу това, което ще изнеса пред вас, едно разбиране на духовния свят чрез вашите чувства и усещания. В течение на сказките ние вече ще се разберем относно начина, по който ще бъдат назовавали нещата. Всичко останало ще се получи в известно отношение от само себе си, ако в течение на времето сме си усвоили едно разбиране чрез чувствата и усещанията за това, че зад нашия сетивен свят, зад света, който изживяваме първо като хора, стои един духовен свят и че също както проникваме в сетивния свят, като не го разглеждаме само като едно велико единство, а като го разглеждаме специфицирано в отделни растения, в отделни животни, в отделни минерали, в отделни народи, в отделни хора, можем също така да специфицираме духовния свят в отделни класи и индивиди от духовни същества. Така щото на почвата на Духовната Наука ние не говорим само за един духовен свят общо взето, а говорим за напълно определени същества и сили, които стоят зад нашия физически свят. Какво причисляваме ние към физическия свят?
към текста >>

Когато окултният поглед се насочва върху етерното или жизнено тяло на човека, той го вижда като едно единство, като една свързана в себе си форма, Когато окултният поглед прониква това, което вън в природата се представя като цвят, като форма, като минерални, растителни, животински форми, когато окултният поглед прониква всичко това, той открива етерното или жизнено тяло на физическата природа като едно множество, като едно безкрайно разнообразие.
Ние наричаме този първи член от свръхсетивно естество у човека като етерно или също жизнено тяло. Днес не искаме да говорим за по-висшите членове на човешката природа, а искаме само да си изясним, че окултният поглед, който е в състояние да вижда зад физическото тяло, намира веднага етерното или жизнено тяло. Нещо подобно може да стори окултният поглед също и по отношение на външната природа. Както можем да разглеждаме човека относно това, дали зад физическото тяло той има и нещо друго, и както намираме етерното тяло, жизненото тяло, така също можем да разглеждаме външната природа в нейните цветове, в нейните тонове, в нейните царства, в минералното, растителното, животинското и човешкото царство, доколкото те застават физически пред нас, и намираме тогава: както зад физическото тяло на човека имаме етерното или жизнено тяло, така също намираме един вид етерно или жизнено тяло зад цялата физическа природа. Но има голяма разлика между това етерно или жизнено тяло на цялата физическа природа и това на човека. Когато окултният поглед се насочва върху етерното или жизнено тяло на човека, той го вижда като едно единство, като една свързана в себе си форма, Когато окултният поглед прониква това, което вън в природата се представя като цвят, като форма, като минерални, растителни, животински форми, когато окултният поглед прониква всичко това, той открива етерното или жизнено тяло на физическата природа като едно множество, като едно безкрайно разнообразие. Тази е голямата разлика: едно единствено единно същество като етерно или жизнено тяло у човека, много различни, диференцирани същества зад физическата природа.
към текста >>

179. 3. ВТОРА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории.
Ето защо можем да наречем също тези същества природни духове на топлината или на огъня. Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън. Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя. Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи. Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята. Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо. Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята? Ние знаем, обични приятели, че като трети член на човешкото същество зад етерното тяло се намира астралното тяло, тялото, което е носител на нашите желания, на нашите страсти.
към текста >>

Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества.
Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя. Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи. Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята. Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо. Какво се получава сега, когато изтеглим, когато премахнем също и това, което трябва да назовем такова етерно тяло на Земята? Ние знаем, обични приятели, че като трети член на човешкото същество зад етерното тяло се намира астралното тяло, тялото, което е носител на нашите желания, на нашите страсти. Така щото можем да кажем ако се абстрахираме от по-висшите членове на човешката природа: при човека имаме първо физическото тяло, след това зад физическото тяло етерното тяло и зад етерното тяло имаме астралното тяло. Същото е положението и при външната природа: когато отстраним физическото, ние стигаме във всеки случай до едно множество, обаче това множество представлява за нас етерното тяло на цялата наша Земя с всички нейни природни царства.
към текста >>

Това възприемаше е всъщност в известно отношение една опасна подводна скала за окултното развитие; защото отново астралното тяло на човека е едно единство; обаче всичко това, което е в областта на духовете на циклите на времената, е всъщност едно множество, едно разнообразие.
С това ние снехме така да се каже второто було булото, което е изтъкано от при родните духове. Бихме могли да кажем: ние снемаме първото було, което е изтъкано от сетивно-физическите впечатления и стигаме до етерното тяло на Земята, до природните духове; след това можем да снемем едно второ було и стигаме до духовете на циклите на времената, които регулират и подреждат всичко, което се възвръща по един периодичен начин, което е подложено на една периодична смяна, на една ритмична смяна. Ние знаем сега, че нашите собствени астрални тела са потопени в това, което можем да наречем по-висшите членове на човешката природа и което обхващаме, резюмираме на първо време като вложен в нашето астрално тяло Аз. Ние вече казахме за нашето астрално тяло, че то е потопено в областта на Духовете на циклите на времената, така да се каже в морето на Духовете на циклите на времената; обаче за нормалното съзнание нашият аз спи всъщност още повече отколкото астралното тяло. Че този Аз спи още повече, това ще забележи онзи, който се намира в едно окултно развитие, който се развива по-нататък езотерично, чрез това, че се научава първо да проникне във възприятията на астралното тяло, в духовния свят, в който се потопявали който се състои от Духовете на циклите на времената. Това възприемаше е всъщност в известно отношение една опасна подводна скала за окултното развитие; защото отново астралното тяло на човека е едно единство; обаче всичко това, което е в областта на духовете на циклите на времената, е всъщност едно множество, едно разнообразие. И тъй като човекът е съединен както описахме с това разнообразие, потопен в това разнообразие, ако той още спи със своя Аз и е пробуден със своето астрално тяло, той се чувствува като разкъсан на парчета сред света на Духовете на циклите на времената. Обаче това трябва да бъде избягнато при едно правилно езотерично развитие. Ето защо тези, които могат да дадат указание за едно правилно езотерично развитие, показват също мерки, чрез които човек може да подържа своя Аз буден, когато вече и неговото астрално тяло е пробудено. Ако неговият Аз би останал заспал, когато астралното му тяло е вече будно, човек би изгубил своята вътрешна свързаност, своето вътрешно сцепление и би се чувствувал както Дионисий разкъсан в целия астрален свят на Земята който се състои от Духовете на циклите на времената. Следователно при едно правилно езотерично развитие се вземат мерки, благодарение на които това не трябва да се случи.
към текста >>

Като изказвам това така, Вие не трябва да вярвате, че с израза: "човекът е станал едно с духа на планетата, живее в единство с този дух на планетата", че с това е казано нещо извънредно много за отношение на ясновидството.
Като изказвам това така, Вие не трябва да вярвате, че с израза: "човекът е станал едно с духа на планетата, живее в единство с този дух на планетата", че с това е казано нещо извънредно много за отношение на ясновидството. Отначало положението е само такова, че то представлява само едно начало. Защото когато човек се е пробудил по описания начин, положението е такова, че той има изживяване за Духа на планетата като нещо общо, докато всъщност този Дух на планетата се състои от много единици, от чудесни отделни духовни Същества както ще чуем това в следващите сказки. Отделните единици на Духа на планетата, особените разновидности на този Дух човек не ги възприема още. Това, което възприема, е, че той знае първо: аз живея потопен в духа на планетата като в едно море, което облива духовно цялата планета земя и което е самият дух на земята. Човек може да мине през извънредно дълги развития, за да изживява все повече и по-вече това единение с Духа на планетата, обаче началото е направено с това, което бе описано.
към текста >>

180. 6. ПЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

По определен начин във физическото тяло имаме едно единство; в етерното тяло на човека имаме едно единство и така също в другите членове на човешката природа.
Тези членове на човешката природа, започвайки от физическо-то тяло и стигайки до Съзнателната душа, съществуват вече всъщност у всеки човек. Към това се прибавя още едно вътре светене на следващия член, който наричаме Духовно Себе или както мнозина от Вас са свикнали да го наричат "Манас". След това имаме следващия по-висш член, който за човека ще се развие всъщност в бъдеще в неговия истински размер и който наричаме Дух-Живот или Буди. Най-после имаме това, което наричаме Човекът-Дух или Атма, което наистина е най-вътрешната природа на човека, което обаче днес е още дремящо в човека за неговото съзнание и ще просияе едва в бъдещите земни дни в съзнанието като същински център на съзнанието. Тези членове на човешката природа са такива, че ние говорим за тях като за единства. По определен начин във физическото тяло имаме едно единство; в етерното тяло на човека имаме едно единство и така също в другите членове на човешката природа. Целият човек е едно единство, което се състои от съчетанието на тези различни членове и от тяхното действие едни в други. Ако искаме да отидем по-нататък в нашите разглеждания, трябва сега да си представите, че над човека съществуват по-висши същества, които стоят толкова високо над човешката природа, че не се състоят от членове, които можем да наречем физическо тяло, етерно тяло и т.н., а членовете на тези същества са отново същества. Следователно, докато човекът има в неговите членове това, което можем да считаме не като същество, а именно само като единни членове, ние трябва да се издигнем до такива същества, които имат като тяхна част не едно физическо тяло, а които също както човекът имат като една част своето физическо тяло, имат за тяхна част нещо, което в нашите разглеждания нарекохме Духове на Формата. Когато казваме: съществува едно същество от по-висша категория, което има като свой член не едно физическо тяло както човекът, а има като свой член едно същинско същество, един дух на формата, тогава добиваме една представа за едно същество, което досега не сме охарактеризирали, но което искаме да охарактеризираме сега. Ако искаме да го охарактеризираме, ние трябва вече да си послужим с онези представи, до които сме се издигнали в течение на нашите разглеждания.
към текста >>

Целият човек е едно единство, което се състои от съчетанието на тези различни членове и от тяхното действие едни в други.
Към това се прибавя още едно вътре светене на следващия член, който наричаме Духовно Себе или както мнозина от Вас са свикнали да го наричат "Манас". След това имаме следващия по-висш член, който за човека ще се развие всъщност в бъдеще в неговия истински размер и който наричаме Дух-Живот или Буди. Най-после имаме това, което наричаме Човекът-Дух или Атма, което наистина е най-вътрешната природа на човека, което обаче днес е още дремящо в човека за неговото съзнание и ще просияе едва в бъдещите земни дни в съзнанието като същински център на съзнанието. Тези членове на човешката природа са такива, че ние говорим за тях като за единства. По определен начин във физическото тяло имаме едно единство; в етерното тяло на човека имаме едно единство и така също в другите членове на човешката природа. Целият човек е едно единство, което се състои от съчетанието на тези различни членове и от тяхното действие едни в други. Ако искаме да отидем по-нататък в нашите разглеждания, трябва сега да си представите, че над човека съществуват по-висши същества, които стоят толкова високо над човешката природа, че не се състоят от членове, които можем да наречем физическо тяло, етерно тяло и т.н., а членовете на тези същества са отново същества. Следователно, докато човекът има в неговите членове това, което можем да считаме не като същество, а именно само като единни членове, ние трябва да се издигнем до такива същества, които имат като тяхна част не едно физическо тяло, а които също както човекът имат като една част своето физическо тяло, имат за тяхна част нещо, което в нашите разглеждания нарекохме Духове на Формата. Когато казваме: съществува едно същество от по-висша категория, което има като свой член не едно физическо тяло както човекът, а има като свой член едно същинско същество, един дух на формата, тогава добиваме една представа за едно същество, което досега не сме охарактеризирали, но което искаме да охарактеризираме сега. Ако искаме да го охарактеризираме, ние трябва вече да си послужим с онези представи, до които сме се издигнали в течение на нашите разглеждания.
към текста >>

181. 10. ДЕВЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Там ние чувствуваме едно единство, това, което изхожда от нормалните Духове на Мъдростта, се слива за нас в едно единство.
Ние трябва да търсим импулсите на нормално развитите Духове на Мъдростта изхождащи непосредствено от Слънцето. Но тук ние се натъкваме на нещо особено. Наистина ние трябва да различаваме за растенията диференцирания, когато подхождаме истински окултно; обаче когато разглеждаме растенията на Земята в тяхното отношение с Духовете на Мъдростта, тогава всички техни движения ни се явяват повече в ответна връзка от Слънцето към центъра на Земята. Ние можем да различим това, което във формата на растението произхожда от Духовете, които имат тяхното обиталище на планетите, но във вертикалата, в отвесната се слива онова, което чувствуваме да произхожда от Духовете на Мъдростта. По един подобен начин се отнася и за това всеки, който познава окултните факти в тази област, може да Ви даде точно същото сведение по един подобен на чин се отнася фактът, че в областта, в която навлизаме, когато насочим погледа към Слънцето защото там трябва да търсим нормалните Духове на Мъдростта не можем вече да различим диференцирания. Там ние чувствуваме едно единство, това, което изхожда от нормалните Духове на Мъдростта, се слива за нас в едно единство. И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна сфера.
към текста >>

И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна сфера.
Но тук ние се натъкваме на нещо особено. Наистина ние трябва да различаваме за растенията диференцирания, когато подхождаме истински окултно; обаче когато разглеждаме растенията на Земята в тяхното отношение с Духовете на Мъдростта, тогава всички техни движения ни се явяват повече в ответна връзка от Слънцето към центъра на Земята. Ние можем да различим това, което във формата на растението произхожда от Духовете, които имат тяхното обиталище на планетите, но във вертикалата, в отвесната се слива онова, което чувствуваме да произхожда от Духовете на Мъдростта. По един подобен начин се отнася и за това всеки, който познава окултните факти в тази област, може да Ви даде точно същото сведение по един подобен на чин се отнася фактът, че в областта, в която навлизаме, когато насочим погледа към Слънцето защото там трябва да търсим нормалните Духове на Мъдростта не можем вече да различим диференцирания. Там ние чувствуваме едно единство, това, което изхожда от нормалните Духове на Мъдростта, се слива за нас в едно единство. И ако запитаме сега: къде се показва това, което произхожда от това единство на Духовете на Мъдростта, които имат тяхното обиталище непосредствено на Слънцето, къде се показва това в неговия ефект върху Земята, тогава стигаме до една още по-обширна сфера.
към текста >>

Сферата на един такъв Дух, който някога вдъхнови Буда, който следователно е Духът на Движението на Планетата Меркурий, тази сфера е още малка в отношение с много по-обширната сфера, която в процеса на развитието на човечеството е дирижирана от чувствуваната като единство духовна Същност на Мъдростта, която трябва да бъде търсена на Слънцето.
Сферата на един такъв Дух, който някога вдъхнови Буда, който следователно е Духът на Движението на Планетата Меркурий, тази сфера е още малка в отношение с много по-обширната сфера, която в процеса на развитието на човечеството е дирижирана от чувствуваната като единство духовна Същност на Мъдростта, която трябва да бъде търсена на Слънцето. Ако се върнем назад в миналото в културата на древна Индия, там ще намерим, че седемте свещени. Риши /индийски Учители/ са говорели за това, което всеки един от тях можеше да даде на човечеството от техните окултни основи. Те имаха съзнанието, че бяха съхранили това, което е било направлявано от Духовете на Движението в течение на седем дълги културни периода. И като че наведнъж в земното развитие трябваше да действуват седем редуващи се една след друга епохи, чрез това, че поставиха един до друг в един колегиум велики индивидуалности, стана така, че тези седем редуващи се дейности на Духовете на Движението се проявиха в това, което седемте свещени Риши имаха да кажат на човечеството, всеки един от себе си. С това те не твърдяха, че това, което имаха да дадат, е непосредствено едно излияние на един Дух на Движението, а казваха: това е като един спомен в душата на всеки един за това, което Духовете на Движението бяха дали по-рано.
към текста >>

Блаватска така ясно показа в нейното просто изложение, че той отговаря на Духа на Движението на Меркурий... би било едно скъсване с всички първоначални изходни точки на теософското учение, което някога бе правилно разбрано и съгласно което никога духът на Буда не би бил смесен с Христовия Дух,... ако днес бихме разбъркали едно през друго тези Същества; ако изхождайки от основните елементи на окултното учение не бихме знаели да направим разликата между онези Духове, които ръководят развитието на човечеството в течение на редуващите се една след друга сфери на времето и които достигат тяхната върхова точка в духове като Буда, и онзи Дух, за който са намеквали всички други, също и самият Буда, който е Духът на Единството на земната култура, както слънцето е единното тяло за планетната система.
Би било едно огромно отклонение от първоначалния дух на Теософското Движение, в което царуваха такива велики, верни и важни, истини на Окултизма, ако би се стигнало до смесването на това, което Окултизмът може да ни предаде върху такива духове, които достигат тяхната върхова точка в едно име като това на Буда, за когото Х.П. Блаватска така ясно показа в нейното просто изложение, че той отговаря на Духа на Движението на Меркурий... би било едно скъсване с всички първоначални изходни точки на теософското учение, което някога бе правилно разбрано и съгласно което никога духът на Буда не би бил смесен с Христовия Дух,... ако днес бихме разбъркали едно през друго тези Същества; ако изхождайки от основните елементи на окултното учение не бихме знаели да направим разликата между онези Духове, които ръководят развитието на човечеството в течение на редуващите се една след друга сфери на времето и които достигат тяхната върхова точка в духове като Буда, и онзи Дух, за който са намеквали всички други, също и самият Буда, който е Духът на Единството на земната култура, както слънцето е единното тяло за планетната система. И в смисъла на четвъртата следатлантска култура този единен Дух трябва да бъде наречен Христос. В слънчевата система не може да се говори в обикновения смисъл за две слънца и да се каже: друго слънце покрива единият път съзвездието Овен, друго е това, което покрива другият път съзвездието Козирог. Трябва да бъдем наясно, че това е същото Слънце, което минава през целия Зодиак и че това са различни планети, които минават пред съзвездията на Зодиака. Обаче също така трябва да бъдем наясно, когато говорим за Христос, който минава през културните сфери на цялото развитие на човечеството на Земята, както това е било признато във всички времена от всички религии, там, където тези религии бяха до стигнали техния връх. Тогава трябва да различаваме този Христов Дух от Духовете на отделните сфери, които намират своя връх така да се каже във великите индивидуалности, както Будизмът намира своя връх в Буда.
към текста >>

182. 11. ДЕСЕТА СКАЗКА GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства

Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле.
О, да! Ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите, груповите души на растенията в сферата на Духовете на Мъдростта, груповите души на животните в сферата на Духовете на Движението; Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата. Тази групова душа на човека беше определена първоначално от Духовете на Формата да бъде една единна душа в цялото човечество. И това, което я диференцира, което я раздели в такива различия, не се явиха различията на расите, различията на племената, то стана чрез действието на другите духове. Вчера ние можахме да посочим нещо от това. Човекът беше създаден като едно единство по лицето на Земята, чрез което единство трябваше да се прояви общият, първичният Аз на човеците като една групова душа, която живее във всички хора, която беше слязла именно до физическото поле. Така както за минералите от Духовете на Формата може да бъде създаде на само външната форма, така от същите Духове на Формата е създаден за човека груповият Аз, който след това е диференциран от другите същества на различните йерархии. Но това, което бе създадено за минералното царство чрез образуването на Луната като равновесие, то бе създадено също и за човека като равновесие, а именно така, че, докато за минералното царство е налице също физическото изправяне, за човека също съществува точно по същия начин един лунен принцип, който действува срещу луциферическото влияние върху човешката природа също така, както минералното царство тъмният лунен принцип действува срещу луциферическия принцип. Както в минералното царство от Луната действува нещо, което държи равновесие на разливащия се от Слънцето луциферически принцип, така също от Луната действува един духовен лунен принцип срещу изкушението на Луцифер, което е насочено срещу човеците в течение на Земното развитие. И както видяхме, че всички планети, всички небесни тела стоят във връзка със същества на висшите йерархии, така и Луната. Духовете на Мъдростта основаха една колония на Луната, за да спасят равновесието така също в посоката от Луната върху човека действуват изправящи Духове срещу Луцифер, който действува изкушаващо върху човека, и както той разпространи светлината, така също внесе свои те духовни принципи в човешките души.
към текста >>

И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество.
Тъй като сега се вече в края на този цикъл от сказки, в този смисъл бих искал аз да обърна вниманието Ви върху моралното действие на всяко духовно-научно разглеждане, когато се стараем да разберем фактите на Окултизма, да ги познаем. Когато се научим да ги познаваме в истинския окултен смисъл, те се вливат тогава в нашето сърце така, че това, което сме научили се превръща в сила на живота, в надежда на живота и преди всичко в морална енергия и прави от нас действително това, което можем да наречем граждани на небесните светове. Тогава чрез своя духовен живот човекът внася небето в работите на Земята и произвежда в течение на културния процес това, което можем да наречем в най-висшия смисъл хармония, мир. И тогава той все повече и повече ще осъзнае, че действително в началната точка и в края на културното развитие царува един Дух на единството, един Дух на Формата, който действува единно през хората и се оставя подбуден от своите братя, другите Духове на Формата, които му служат, за да изпрати едно единно действие през цялото човечество. Така чрез истинската небесна наука се внася нещо единно във всички човеци и с това се подпомага моралното разбирателство, моралното разбиране на човечеството на Земята. Така ние не искаме да разглеждаме само нещо абстрактно, теоретическо, а всяко едно такова разглеждане трябва да се превърне в нас вреди всичко в един морален извор на сила. Тогава всички глави /всички сказки/, също и онези, които привидно засягат много далечни неща, ще ни послужат да следваме непосредствените цели и идеали на Духовната Наука.
към текста >>

183. Съдържание GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Двете страни на Мистерия магна: вътрешното единство между Азовата природа на човека и неговия вътрешен облик.
Привидната цялост във външния облик на човека. Необходимото структуриране и обособяване на „седем членните" горен, среден и долен човек. Зодиакални зависимости. Двете страни на Мистерия магна: вътрешното единство между Азовата природа на човека и неговия вътрешен облик. Разпадането на вътрешната Азова природа в „мислеща", „сетивна" и „волева" душа след като човек премине през Прага на духовния свят. Формулата: Трите са едно и едното е три като израз на Мистерия магна.
към текста >>

184. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Кристияния (Осло), 3 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Един друг идеал би бил този: чрез теософията човечеството да достигне онова състояние, което подтиква окултното познание към единство и хармония в още по-високите сфери.
Един друг идеал би бил този: чрез теософията човечеството да достигне онова състояние, което подтиква окултното познание към единство и хармония в още по-високите сфери. Но това е един труден идеал. Ако се замислим само колко интимно е свързан човека със своите религиозни чувства и предразсъдъци, със своето религиозно възпитание, веднага ще разберем, колко трудно е на теософията да поднесе такива истински верни образи на окултното познание, които да не са белязани с печата на религиозното предубеждение.
към текста >>

185. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек.
Но ако Вие се абстрахирате от субстанциите на тялото и отправите поглед върху Вашите мисли, чувства и воля, скоро ще забележите, че в хода на живота, те също се променят. Спомнете си само колко различни са били Вашите усещания, чувства и волеви импулси в ранните младежки години, и как в по-късната възраст преобладава съвсем друга душевна атмосфера. Обаче никому не би хрумнало ако той е душевно здрав да твърди, че сега има друг Аз, отколкото преди 10, 20 или 30 години. В мига, когато човек започне да настоява, че на 17 годишна възраст е имал един Аз, а преди това на 3 годишна възраст друг Аз, в този миг вътрешното единство на този човек би се разпаднало и той не би бил повече психично здрав човек. Така, че за този Аз, в който е фокусирано нашето съзнание през този земен живот, за този Аз ние трябва да приемем, че той е нещо трайно и неизменно.
към текста >>

186. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Така, както ни се представят, тези 12 части изглеждат като едно съвършено единство.
Така, както ни се представят, тези 12 части изглеждат като едно съвършено единство. Обаче в действителност тук не съществува никакво единство, и е от изключителна важност да запомним това: Тук не съществува никакво единство. Защото в мига, щом човек разбере, че външното, видимото единство на неговата фигура, на неговото тяло, е само нещо привидно; в мига, щом човек проникне зад илюзията на човешката фигура, той проумява и как стоят нещата с неговия Аз, с този истински център на неговото човешко съзнание.
към текста >>

Обаче в действителност тук не съществува никакво единство, и е от изключителна важност да запомним това: Тук не съществува никакво единство.
Така, както ни се представят, тези 12 части изглеждат като едно съвършено единство. Обаче в действителност тук не съществува никакво единство, и е от изключителна важност да запомним това: Тук не съществува никакво единство. Защото в мига, щом човек разбере, че външното, видимото единство на неговата фигура, на неговото тяло, е само нещо привидно; в мига, щом човек проникне зад илюзията на човешката фигура, той проумява и как стоят нещата с неговия Аз, с този истински център на неговото човешко съзнание.
към текста >>

Защото в мига, щом човек разбере, че външното, видимото единство на неговата фигура, на неговото тяло, е само нещо привидно; в мига, щом човек проникне зад илюзията на човешката фигура, той проумява и как стоят нещата с неговия Аз, с този истински център на неговото човешко съзнание.
Така, както ни се представят, тези 12 части изглеждат като едно съвършено единство. Обаче в действителност тук не съществува никакво единство, и е от изключителна важност да запомним това: Тук не съществува никакво единство. Защото в мига, щом човек разбере, че външното, видимото единство на неговата фигура, на неговото тяло, е само нещо привидно; в мига, щом човек проникне зад илюзията на човешката фигура, той проумява и как стоят нещата с неговия Аз, с този истински център на неговото човешко съзнание.
към текста >>

Точно това създава и впечатлението, че в човешката фигура е постигнато едно съвършено единство.
Вчера ние казахме, че всяка нощ този Аз напуска човека и че за човекът този Аз може да бъде само един образ, защото не е възможно някаква веществена част да излиза всяка нощ вън от човешкото същество. И става така, че докато човекът крачи в своя земен живот, неговият Аз всяка нощ отнема по нещо от човека; и тъкмо това, което бива отнето, ще му се върне отново чрез мировия ред, действуващ във видимото физическо тяло. Точно това създава и впечатлението, че в човешката фигура е постигнато едно съвършено единство. В действителност обаче тук не съществува никакво единство. В действителност градивните принципи на човешката фигура са свързани по най-сложен начин. И сега ние се докосваме до една от най-важните тайни, която е в състояние да ни открие дълбоки и първични истини на човешкото битие.
към текста >>

В действителност обаче тук не съществува никакво единство.
Вчера ние казахме, че всяка нощ този Аз напуска човека и че за човекът този Аз може да бъде само един образ, защото не е възможно някаква веществена част да излиза всяка нощ вън от човешкото същество. И става така, че докато човекът крачи в своя земен живот, неговият Аз всяка нощ отнема по нещо от човека; и тъкмо това, което бива отнето, ще му се върне отново чрез мировия ред, действуващ във видимото физическо тяло. Точно това създава и впечатлението, че в човешката фигура е постигнато едно съвършено единство. В действителност обаче тук не съществува никакво единство. В действителност градивните принципи на човешката фигура са свързани по най-сложен начин. И сега ние се докосваме до една от най-важните тайни, която е в състояние да ни открие дълбоки и първични истини на човешкото битие.
към текста >>

Да, според начина, по който човекът застава пред нас, той всъщност е построен от три части; и да виждаме в тези три части някакво единство това е илюзия.
До една от тези тайни се докосваме вече в самия външен свят, и е много съществено, че в този преход отвън на вътре, ние можем да изграждаме едно "съзнание без обект". Да, според начина, по който човекът застава пред нас, той всъщност е построен от три части; и да виждаме в тези три части някакво единство това е илюзия. И тази дълбока зависимост между 12-те съставни части на човешката фигура установени вчера от нас трябва да се подраздели в три основни части, които ще наречем горен човек, среден човек и долен човек.
към текста >>

Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен свят, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
Окултизмът винаги е наричал тези неща с израз, "Мистерия магна". Тук ние имаме само външната страни, на "Мистерия магна", видима в сетивния Земен свят, обаче тя не може да се прецени правилно, ако от тук нататък в привидното единство на човешката природа не се научим да разграничаваме "горния", "средния" и "долния човек".
към текста >>

Ние вече говорихме за Азовата природа на човека и за това, че тази Азова природа ни изглежда като едно единство.
Но нека да се обърнем към другата страна на тази мистерия. Ние вече говорихме за Азовата природа на човека и за това, че тази Азова природа ни изглежда като едно единство. Обаче ние посочихме също и обстоятелството, че това единство постоянно се нарушава, постоянно се прекъсва от съня. Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия език. Там Вие ще откриете нещо извънредно забележително. Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, волевата душа. В обикновеният живот тези три неща, мисли, чувства и воля, са обединени в Азовото съзнание.
към текста >>

Обаче ние посочихме също и обстоятелството, че това единство постоянно се нарушава, постоянно се прекъсва от съня.
Но нека да се обърнем към другата страна на тази мистерия. Ние вече говорихме за Азовата природа на човека и за това, че тази Азова природа ни изглежда като едно единство. Обаче ние посочихме също и обстоятелството, че това единство постоянно се нарушава, постоянно се прекъсва от съня. Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия език. Там Вие ще откриете нещо извънредно забележително. Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, волевата душа. В обикновеният живот тези три неща, мисли, чувства и воля, са обединени в Азовото съзнание. Но още с първата крачка във висшето съзнание, мисли, чувства и воля, се разделят.
към текста >>

За окултният кандидат е от извънредно голямо значение, че още в мига, щом напусне своето съзнание, той се вижда разкъсан на три отделни части; неговото Азово единство, така да се каже, се разделя на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
Прочетете само съответната глава от моята книга "Как се добиват познания от висшите светове", която беше преведена и на Вашия език. Там Вие ще откриете нещо извънредно забележително. Вие ще откриете, че когато окултния кандидат прави своите първи стъпки извън обикновеното съзнание, той всъщност си служи със своето съзнание, със своя Аз, обособен в три отделни части, и то така, че всяка от тях преодолява неговата вътрешна организация: мислещата душа, чувствуващата душа, волевата душа. В обикновеният живот тези три неща, мисли, чувства и воля, са обединени в Азовото съзнание. Но още с първата крачка във висшето съзнание, мисли, чувства и воля, се разделят. За окултният кандидат е от извънредно голямо значение, че още в мига, щом напусне своето съзнание, той се вижда разкъсан на три отделни части; неговото Азово единство, така да се каже, се разделя на един мислещ, на един чувствуващ и на един волев човек.
към текста >>

Докато човекът прави първите си крачки, за да преодолее своето съзнание и докато неговото Азово единство се разпада на тези три елемента, за нас настъпва описаното вече отделяне на трите седемчленни човека.
Тук Вие имате другата страна на "Мистерия магна". Докато човекът прави първите си крачки, за да преодолее своето съзнание и докато неговото Азово единство се разпада на тези три елемента, за нас настъпва описаното вече отделяне на трите седемчленни човека.
към текста >>

И така, както нашата вътрешна Азова природа, така и нашата външна човешка фигура, представляват едно единство, което включва в себе си три седемчленни човека.
И така, както нашата вътрешна Азова природа, така и нашата външна човешка фигура, представляват едно единство, което включва в себе си три седемчленни човека. Външният човек се разделя на един седемчленен "човек-глава", седемчленен среден човек и на един седемчленен "човек-нозе" (Fuss-Мensch). Вътрешният Аз на човека доколкото този Аз прави първите си стъпки в окултната област се разделя на устремени към все по-голяма автономност мислещ, чувствуващ и волев човек. Да, тук Вие имате другата страна.
към текста >>

187. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Те ясно показват, как човекът се разпада още в своето сънищно съзнание, как се разпада Азовото единство на неговото съзнание, и как общо взето това, което се явява в съновидението, е не друго, а едно символно отражение на процеси, разиграващи се вътре в телесните области на човека.
Състоянията, които сега Ви описвам, са именно сънищни състояния. Те ясно показват, как човекът се разпада още в своето сънищно съзнание, как се разпада Азовото единство на неговото съзнание, и как общо взето това, което се явява в съновидението, е не друго, а едно символно отражение на процеси, разиграващи се вътре в телесните области на човека.
към текста >>

188. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Втората гледна точка, върху която трябва да постигнем съгласие и единство, е тази, че теософията не винаги е в противоречие с окултизма (припомнете си съдържанието на 1-та лекция) и че при едно задълбочено проучване отпадат каквито и да е противоречия.
Втората гледна точка, върху която трябва да постигнем съгласие и единство, е тази, че теософията не винаги е в противоречие с окултизма (припомнете си съдържанието на 1-та лекция) и че при едно задълбочено проучване отпадат каквито и да е противоречия. Разбира се, противоречия тук винаги могат да възникнат. Мнозина от Вас ще си спомнят, че аз често съм говорил за Христовото Същество като за едно космическо Същество, което се извисява над всички други основатели на религии. Споменавано беше също и това, че няма нищо чудно в начина, по който Христовото Същество беше прието с такъв копнеж именно от Запада, тъй като на тази Западна Европа беше присъщ един своеобразен исторически дух. И доколкото Западът изобщо беше напреднал до там, че да представлява необходимата арена за човешките инкарнации, той се оказа най-подходящото място за това развитие. Ала един удивителен факт остава, че все пак се намират европейци, които не искат да приемат това развитие.
към текста >>

В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз.
И така, в човешката душа ние намираме, макар и в помрачен вид, откровението на Словото, а в човешкото мислене отблясъци от неизявената светлина, така че ясновидецът може да възприема човешкото мислене като светлина, изобщо всичко, което идва от светлината, той може да го съзерцава само като едно сияние, като една аура. Да, неизявената светлина хвърля своите най-далечни и слаби отблясъци тъкмо в мислене то, тъкмо в това, което на физическия план е вече нещо духовно. И тук нека добавим: Ние се доближаваме до нашите най-висши качества само тогава, когато се обърнем към човешкото мислене; към човека като Дух, като душа, като материя. В Духа и в своята душа, човекът отново намира единството на своя Аз.
към текста >>

189. Втора лекция, 16 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
Занапред трябва да научим нещо и далеч не е необходимо някакво ясновидство, за да проумеем колко важно е да напредваме в нашето разбиране за християнството а именно трябва да се научим да четем Библията по един съвършено нов начин. Днес все още има много пречки за това. Отчасти е виновно обстоятелството, че всред по-широките кръгове изучаването на Библията се извършва по един сладникаво-сантиментален начин и тя се приема не като книга на познанието, а като помощно средство за справяне с всевъзможни житейски ситуации. Когато някой има нужда от утеха и насърчаване, той се задълбочава в една или друга глава от Библията, оставя се под въздействието на един или друг библейски текст и само в редки случаи стига до някакво обективно, надлично отношение към Библията. От друга страна, през последните няколко десетилетия всъщност през целия 19. век просвещението силно затрудни разбирането на Библията, доколкото големите умове винаги се стремяха да нарушат нейното единство, представяйки например Новия Завет като механичен сбор от най-различни текстове, сглобени едва по-късно, а Стария Завет като сборник от предания, засягащи различни епохи от историята на човечеството.
към текста >>

И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет.
Подобно отношение към Библията става все по-популярно, особено в наши дни. Много хора стигат до възгледа, че примерно Старият Завет е съставен от отделни и разнородни части. Обаче този възглед е в противоречие с всичко онова, което занапред ще възникне като резултат от едно действително сериозно проучване на Библията. И тогава голяма част от антропософските разяснения относно тайните, съдържащи се в Библията, ще станат още по-достъпни и разбираеми. Рано или късно Старият Завет такъв, какъвто го срещаме в обикновените издания на Библията, ще бъде разглеждан като едно неделимо цяло. И хората едва ли ще се оставят да бъдат заблуждавани от всевъзможните възражения, насочени срещу единството на Стария Завет. Едва когато сме преодолели едностранчивия навик да четем Библията заради личното си спасение, а се оставим под цялостното й въздействие и свържем нейното съдържание с всичко онова, което през последните години Вие постепенно можахте да извлечете от нашето духовно-научно развитие и което ще навлезе в света именно чрез Духовната наука, едва когато съумеем да се свържем, и то по духовен път, с художествено-спиритуалната страна на евангелските текстове и се убедим в тяхната художествена стойност, в тяхната художествена композиция, в чудното преплитане и разплитане на отделните им нишки дори и там, в Стария Завет, едва тогава ние се изправяме пред необичайната драматична сила, пред цялата вътрешна, спиритуално-драматична сила, която пулсира в композицията и строежа на Библията. Едва тогава очите ни се отварят за цялостния характер на драматичните библейски сюжети и вече не искаме да приемем, че един сюжет се развива в началото, а друг сюжет в средата на Библията, защото навсякъде в нея виждаме величественото присъствие на един-единствен, могъщ и цялостен Дух.
към текста >>

190. Четвърта лекция, 18 Септември 1912 GA_139 Евангелието на Марко

Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство.
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство. Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди. И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание.
към текста >>

Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство.
Отново се налага да подчертая, че до истината се стига само ако диференцираме нещата по този начин. Много по-лесно е, примерно, да обобщим: Общочовешката еволюция напредва благодарение на великите Учители; в общи линии тези велики Учители проповядват едно и също, само че под различна форма, така че думите им са израз на едно и също нещо. Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия. Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума.
към текста >>

В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия.
Разбира се, всичко това е вярно, но във висша степен повърхностно. Работата е там, че трябва да се полагат усилия по пътя на познанието, да се търси както единството, така и различията, и едва с оглед на различията да се търси по-висшето единство. Тази методологическа забележка рано или късно следваше да бъде направена, защото по отношение на духовното проучване тя напълно отговаря на живота. Тук лесно би могло да се възрази: Всички религии имат едно и също съдържание и всички основатели на религии ни го предлагат по различен начин. Но всичко това звучи безкрайно повърхностно, макар и да е изразено с толкова красиви думи. В този случай не бихме могли да стигнем доникъде, както и, например, ако се опитаме предварително да обединим в едно абстрактно единство такива две личности, като Буда и Сократ, без да се интересуваме от техните коренни различия. Но щом вникнат в техните начини на мислене, хората веднага разбират за какво става дума. Черният пипер и солта, захарта и червеният пипер са подправки и винаги стоят на масата; всички те са „едно и също“ нещо, а именно хранителни подправки. Обаче никой не би се съгласил тъй като са „едно и също“ нещо да ги размени и, примерно, да сложи в кафето черен пипер или сол вместо захар. Това, което не може да се върши по този начин в живота, не може да се върши и в духовната област. Недопустимо е да се казва, че общо взето Кришна или Заратустра, Орфей или Хермес са само отделни разновидности на „едно и също“ нещо.
към текста >>

191. 3. ТРЕТА СКАЗКА. Хановра, 18 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Какво означава следователно, да се говори постоянно само за единство.
Какво означава следователно, да се говори постоянно само за единство. Това, означава например, че някой казва: Върху масата се намират сол, черен, червен пипер и захар. Не иска да изтъкне, какво означава всеки един от тези продукти, а търси единството, което се изразява в различните подправки. Човек може да говори така, върху тези неща, обаче когато се касае за това, да се премине от говорено към действителността, не може да не се забележи вече разликата. Тогава, никой, който използува отделните подправки, не ще каже, че всички те са без разлика подправки, защото, ако действително няма разлика, тогава можете да вземете сол, или черен пипер и да ги сложите във вашето кафе, или чай и тогава веднага ще почувствувате разликата. Същата логическа грешка прави всеки, който не дели действително отделните религиозни вероизповедания, а казва: всички те идват от един извор.
към текста >>

Не иска да изтъкне, какво означава всеки един от тези продукти, а търси единството, което се изразява в различните подправки.
Какво означава следователно, да се говори постоянно само за единство. Това, означава например, че някой казва: Върху масата се намират сол, черен, червен пипер и захар. Не иска да изтъкне, какво означава всеки един от тези продукти, а търси единството, което се изразява в различните подправки. Човек може да говори така, върху тези неща, обаче когато се касае за това, да се премине от говорено към действителността, не може да не се забележи вече разликата. Тогава, никой, който използува отделните подправки, не ще каже, че всички те са без разлика подправки, защото, ако действително няма разлика, тогава можете да вземете сол, или черен пипер и да ги сложите във вашето кафе, или чай и тогава веднага ще почувствувате разликата. Същата логическа грешка прави всеки, който не дели действително отделните религиозни вероизповедания, а казва: всички те идват от един извор.
към текста >>

192. 2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 28. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Единството съвсем не продължава да живее в третото хилядолетие заедно с християнството по онзи начин, който беше характерен за второто хилядолетие.
После идва третото хилядолетие от това, което нарекохме култура на личността. Ние се убеждаваме, че през това трето хилядолетие гръцката култура продължава да работи вътре в нас, но по съвсем друг начин. Ние се изправяме пред художници като Рафаел, Микеланджело, Леонардо да Винчи. Единството съвсем не продължава да живее в третото хилядолетие заедно с християнството по онзи начин, който беше характерен за второто хилядолетие.
към текста >>

Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство.
На преден план изпъква новата духовна конфигурация на човека. Кришна се явява като велик учител точно за онези, за които старите кръвни връзки вече нямат никакво значение. Да, той става учител на една нова епоха, освободена от старите кръвни връзки. А как точно постига това ще посочим утре. Но още сега ние бихме могли да загатнем една важна подробност, която срещаме на много места в Бхагавад Гита: А именно, как Кришна включва в своето учение трите духовни направления, за които вече стана дума. Кришна ги разкрива на своя ученик в едно органическо единство. Как застава пред нас този ученик? От една страна той насочва поглед към своя баща, а от друга страна, към брата на своя баща. Сега братовчедите не са вече близки помежду си, те трябва да се разделят. Но ето че в този момент едно друго духовно направление обхваща както едната, така и другата потомствена линия. Сега в душата на Арджуна пламва тревогата: Но какво ще се получи, ако това, което е било свързано чрез кръвните връзки, няма да съществува повече?
към текста >>

Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
И така, ние виждаме цялостния план в историята на света, ние виждаме как това, което е създадено по духовен път на Изток, е само една подготовка, и как от нея произлиза, така да се каже, в една по-абстрактна форма всичко онова, което е толкова прекрасно изваяно в конкретните очертания на по-късното Павлово християнство. Скоро ние ще се убедим: вниквайки във връзките, съществуващи между величествената поема Бхагавад Гита и Посланията на апостол Павел пред нас се откриват също и най-дълбоките тайни на това, което бихме нарекли духовно присъствие в цялото възпитание на човешкия род. За да усети този нов елемент, съвременната епоха трябваше да се издигне над всичко онова, което беше наследила от гръцката култура и да постигне разбиране за духовните импулси от първото предхристиянско хилядолетие, които имаме в лицето на Ведите, Санкхия и Йога. И както Рафаел в областта на изкуството, както Тома Аквински в областта на философията трябваше да се обърнат назад към гръцката култура, така и нашето време от ново трябва да породи едно съзнателно уравновесяване между това, което нашата епоха иска да постигне, и всичко онова, което вече е било създадено много по-рано в древната гръцка култура, и което е живяло още в дълбините на източната древност. Ние ще се доближим до прекрасния свят на източната древност, само ако обхванем споменатите духовни направления в тяхното чудно и хармонично единство, с което те, както казва Хумболт, застават пред нас в най-величествената философска поема, наречена Бхагавад Гита.
към текста >>

193. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога.
Едно такова внимателно разглеждане на нещата те насочва към нещо, което е трайно и непреходно по отношение на формите. Траен е също и материалният принцип, но самите форми не са трайни: те се разбиват, възникват и умират, минават през раждането и смъртта; траен е само духовно-душевният елемент. И ти трябва да насочиш твоя поглед именно към него! Обаче за да изживееш сам духовно-душевното естество, за да го усетиш в себе си и във външния свят, ти трябва да разбиеш спящите сили в твоята душа, трябва да се отдадеш на Йога, а Йога започва с молитвено-смирения поглед към душевно-духовния елемент на съществуванието, и продължава с определени упражнения за пробуждане то на спящите у човека сили. Така чрез Йога ученикът се издига от една степен до друга степен. Да, молитвеното смирение към душевно-духовния свят е другият път, който води самата душа напред; води я до онова, което живее като единство зад променящите се форми, до онова, което някога Ведите са проповядвали, вдъхновявани от едно истинско озарение, което душата сега отново може да намери с помощта на Йога. Тя ще го намери отново като нещо, което трябва да бъде търсено зад всички възможни промени на формите. Върви по този път би могъл да каже един от най-висшите учители на своя ученик мини по този път през знанието на философията Санкхия, през формите, през Гуните, през разглеждането на Сатва, Раджас и Тамас, мини през формите от най-висшата до най-грубата материя, прекарай ги мислено през твоя разум и разбери, че тук има нещо трайно и цялостно; едва тогава ти ще си проникнал с твоята мисъл до вечността.
към текста >>

194. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква.
Нещо подобно на мъгла ги обгръща. Човек като че ли се усеща отделен от всичко наоколо. Също и във физическото тяло настъпва промяна: Човек не може повече да движи крайниците си. Те вече не го слушат. Той започва да чувства как, като че ли дадени неща, които могат да се означат като волеви импулси, сами се изправят пред душата му. Като едно единство пристъпват пред него нещата, които той е направил, които така е направил, че не е нужно да се упреква. И той изпитва невероятно блаженство от всичко, което правилно е направил. Така чрез добрите духове хората са предпазени да пристъпи пред душата им лошото. Естествено не е възможно да се изпитва блаженство от доброто, ако човек не е направил нищо добро. Но хората общо взето не са толкова лоши, че да не са направили изобщо никакво добро. Който внимава, ще почувства как изплува нещо като мисъл, която смътно, но въпреки това отчетливо застава пред душата: Ах, да бих могъл да задържа този момент, ах, защо това не може да остане завинаги!
към текста >>

195. Пътят на познанието и неговата връзка с моралната природа на хората GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си.
Но човек винаги има възможност да се вглъби в душата си и да си каже: Кои неща намирам за морално добри и кои са морално осъдителни? Повечето хора не постъпват морално не защото не знаят какво е моралност, а затова, че техните склонности, инстинкти, страсти и желания се противопоставят на тяхното морално познание. Когато ние изследваме себе си по този начин, можем да се спрем на нещо, което сме открили в нас като съгласие с това, което можем да наречем морално. И когато се упражняваме в тази медитация с въпроса: Как според нашите морални представи можем да преценяваме нещата в света? и същевременно си създаваме картинни образи, вживявайки се в тях, ние ще изградим в душата си определени мисли и чувства, които са сродни с ясновиждащите сили, да, те наистина ще узреят в нашата душа. Това, което човек може да направи, за да събуди ясновиждащите сили, е да постигне единството на моралността и действията си. Това е най-доброто обучение за развиването на ясновиждащи способности. Затова винаги ще се подчертава, че чрез нищо друго освен чрез усъвършенстване на моралния характер трябва да се дойде до ясновиждащите способности.
към текста >>

196. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли.
Но Бенедикт обяснява на Капезий и нещо друго. Той му казва: „Добре, сега имаме мисълта на уединения човек, от една страна. От друга страна, имаме писмото, което принадлежи на Ариман. Но между едното и другото имаме средно състояние. В луциферизма имаме нещо единно. Човекът се стреми към единство, когато иска да си обясни света в мисли. В писмото имаме нещо атомическо. После Бенедикт показва на Капезий това, което той разбира добре вследствие на освежената си от разказа на г-жа Фелиция душа: между двете, между уединената мисъл и писмото имаме словото; словото, в което човек не може да е сам, както със своите мисли. Чрез словото живеем в общност. Да се мисли може в отделеност, сам. Това има значение, когато човек мисли сам; но ако иска да върви сам, той не се нуждае от слово.
към текста >>

197. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г. GA_147 Тайните на прага

И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества. Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества. Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия. Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>

Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия.
И това, което е нужно човек да има в укрепналата си душа, е съзнанието, че представлява единство от тези три същества. Той трябва да има съзнание и за факта, че това, което се нарича мислене, чувства и воля, е майя, а именно образ-сянка, хвърляна в душата от тези три същества. Болезненото в душата би могло да се състои в това, че човек или не се разпознава като тези три същества в духовния свят, че ги разглежда като три същества, нямащи нищо общо с него, или пък че не може да удържи единството, а сам се държи така, сякаш една част от душата му е Луна, другата – Астрид, а третата – Филия. Но да се види другият Аз в пълната му троичност, изисква тъкмо нормален, идеален ход на развитие на душата, какъвто едва ли може да съществува в човешката душа.
към текста >>

мислене, чувства и воля бяха толкова обективни, че Мария да ги усеща като единство.
Тогава обаче пред него застава и нещо трето, тъй като той не е в състояние да премине през това, през което преминава Мария. Тя преминава през сравнително нормално развитие. В Девета картина пред нея застават Астрид и Луна, наистина не в съюз с действителната Филия, но все пак пред нея застават два душевни образа. Това е сравнително близко до нормалното развитие. Съвсем нормално би било, ако Мария стоеше пред трите душевни образа и целите . мислене, чувства и воля бяха толкова обективни, че Мария да ги усеща като единство. Но толкова нормално развитие едва ли съществува. И аз подчертавам: това, което се опитах да охарактеризирам, представляват реални образи, така че тези условия са абсолютно нормално възможни. И така, такава душа, на която се явяват Астрид и Луна, с изключение на Филия – защото това, което се явява съзнателната душа и разсъдъчната душа, е развито у Мария по по-правилен начин, отколкото сетивната душа, – такава душа вече преминава през в голяма степен нормално развитие. При Йохан Томасий имаме развитие, много силно отклоняващо се от нормалното. Тук отначало имаме явяването на Двойника.
към текста >>

198. 8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно единство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една относителна свързаност, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста.
Ето какво е удивителното: че първоначално връзката между Христос и телата на Исус от Назарет е била съвсем колеблива и слаба. Обаче тя ставаше все по-плътна. Христовото Същество все повече трябваше да потъва в телата на Исус от Назарет и да се свързва с тях. И едва в края на трите години се получи, така да се каже, едно пълно единство между Христовото Същество и телата на Исус от Назарет, една относителна свързаност, която настъпи едва при смъртта на Кръста, непосредствено преди смъртта на Кръста. Но това съединяване с човешкото тяло беше свързано с едно непрекъснато нарастващо страдание. Необхватният, космически Христос можа да се съедини с тялото на Исус от Назарет само с цената на неописуеми страдания. Тези страдания продължиха три години.
към текста >>

199. 11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята.
Георги представляващо едно свръхсетивно същество, което побеждава Дракона. Това е образното представяне на третото Христово събитие: Архангел Михаил или Св. Георги, по-късният Натанов Исус, душевно пробуден от Христос. Ето откъде идва архангелският образ в духовните светове. Победата над Дракона означава преодоляването на онези сили в човешкото мислене, чувства и воля т.е. самата страстна природа на човека, които биха могли да застрашат единството в мисленето, чувствата и волята. Иска се дълбок усет, за да проумеем: Ето, тези величествени образи, макар и непонятни за разума, са все пак достъпни за чувствата, и благодарение на тях, човешката душа се докосва до дълбоки, шеметно дълбоки тайни.
към текста >>

200. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества.
към текста >>

201. 6. СЕДМИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

И да оставим също на всяка душа да произнесе нейното съждение върху това, дали това, което наричаме единство на религиите, е по-добре сполучено с това, което се опитахме да охарактеризираме като търсене на свещения Граал, отколкото някои други съждения, които говорят върху единството на религиите, но може би казват нещо съвършено друго.
С това, обични антропософски приятели ние се опитахме да посочим в областта на историята на човечеството, доколкото тази история на човечеството е носена от духовни сили. И ако сте почувствували нещо от това, което аз исках да възбудя чрез моите думи не само във Вашето мислене, а във Вашето сърце, тогава ще съм постигнал това, което исках да кажа с този цикъл от сказки. Бих могъл да нарека този цикъл от сказки също така добре: "За търсенето на свещения Граал". Нека оставим на собственото съждение на всеки човек, дали с това, което тук разбираме под връзката на всички религии, действително ще се намерят някога разпространените по лицето на Земята вероизповедания. Да оставим на всеки човек, да реши това за самия себе си. И да оставим също на всяка душа да произнесе нейното съждение върху това, дали това, което наричаме единство на религиите, е по-добре сполучено с това, което се опитахме да охарактеризираме като търсене на свещения Граал, отколкото някои други съждения, които говорят върху единството на религиите, но може би казват нещо съвършено друго.
към текста >>

202. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

– Така номинализмът отхвърляше единството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше единството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо единство.
През Средновековието въпросът „реализъм или номинализъм” стана твърде болезнен за теолозите и той засягаше една област, която почти не вълнува днешните мислители. Защото по времето, когато възникна въпросът „реализъм или номинализъм”, между 11. и 13. столетие, това беше едно от най-важните неща за християнска Европа – въпросът за „трите лица”, Отец, Син и Светия Дух, образуващи едно божествено същество, което обаче включваше в себе си тези три лица. И номиналистите твърдяха: - Тези три божествени лица съществуват само изолирани едно от друго, „Отецът” сам за себе си, „Синът” сам за себе си, „Духът” сам за себе си; и когато говорим за един общ Бог, който включва в себе си „трите лица”, това е само едно име за тях трите. – Така номинализмът отхвърляше единството на Троицата, и номиналистите, за разлика от реалистите, намираше единството на Троицата не само за логически абсурдно, но и за езическо, докато реалистите настояваха, че „трите лица” са свързани в едно реално, а не въображаемо единство.
към текста >>

Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство.
Когато някой действително става пневматист, може да се получи така, че относно това, което споменах днес за числата, той да изпита известно съмнение, ако трябва да говори за някакво единство. Тогава той стига дотам, че казва: - Следователно, когато говорим за един всеобщ Дух, за една всеобща „пневма”, се получава нещо объркано. И постепенно той стига до извода, че трябва да си изгради една представа за Духовете на различните йерархии. И тогава той става спиритуалист в истинския смисъл на тази дума, така че от тази страна имаме един непосредствен преход от пневматизъм в спиритуализъм.
към текста >>

203. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли.
Онези, които познаваха тези неща, които като посветени можеха в древни времена да гледат в човешката душа и виждаха, как в нея живееше това събиране, съединяване на оживлените отвън Имагинации, а отвътре виждането, те казваха: Това вижда само човекът. Но тези древни посветени казваха: Яхве или Йехова, например, гледа своя свят в човека какъвто беше случаят при древните юдеи. Бог мисли в човека. Както днес, в нашия цикъл на развитие, ние казваме, когато имаме мисли! "Аз мисля", така онези, които знаеха нещата в древни времена, когато възникваха виденията от духовния свят, казваха: боговете мислят в нас. Или пък когато познаваха единството на Божественото в монотеизма: Яхве мисли в човека; човекът е арена на божествените мисли. Хората знаеха, че са изпълнени /с мислите на боговете/, така щото казваха: В мене мислят Боговете.
към текста >>

204. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта.
Но от нас трябва да излезе още една душевна сила, която лежи в още по-дълбоки слоеве на душата, която дреме в още по-дълбоки слоеве на душата отколкото чувствуващата воля или волящото чувство: творческата сила, творческата способност на душата, която е като една вътрешна душевна светлина, която трябва да осветлява духовния свят, за да можем не само да виждаме живо тъчащите обективни същества-мисли, които се връщат към нас върху вълните на чувството в морето на нашата воля, но също и да осветяваме с духовна светлина този духовен свят. Творческа духовна светеща сила трябва да излиза от нашата душа в духовния свят. Тази сила постепенно се пробужда. Видите ли, обични мои приятели, през време когато живеем във физическото тяло ние имаме от чувствуващата воля и от волящото чувство бих могъл да кажа поне братската двойка чувство и воля в нас, но ги имаме диференцирани; ние ги имаме като двойка, докато те са едно единство, когато сме преминали вратата на смъртта. Тази творческа душевна сила, която излъчваме навън в духовното пространство /ако мога да употребя тук думата "пространство", понеже всъщност това не е никакво пространство, но ние все пак трябва да направим разбираеми тези неща, като ги изразим образно/, тази душевна светлина спи дълбоко в нас, защото тя е свързана с това, за което в живота не трябва и не можем да знаем нищо. Много дълбоко в нас дреме през време на земния живот това, което след това се освобождава като светлина и осветлява и прояснява духовния свят. Това, което се излъчва там от нас, през време на нашия физически живот трябва да бъде преобразено и използувано, за да може нашето тяло действително да живее и да приютява съзнанието в нас. Но тази духовна светеща сила действува изцяло под прага на съзнанието в нашето физическо тяло като сила, която организира живота и съзнанието. Ние не трябва да я внасяме в земното съзнание, иначе бихме лишили нашето тяло от силата, която трябва да го организира.
към текста >>

205. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 1 февруари 1916 г. GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия

Ето в какво органическо единство се намират свободно-необходимият човек и необходимо-свободният духовно-душевен човек.
Ето в какво органическо единство се намират свободно-необходимият човек и необходимо-свободният духовно-душевен човек. Обаче невъзможно е да бъдем подчинени на една чиста необходимост, ако се намираме в ясно и пълно съзнание. Само поради обстоятелството, че обгръщаме един или друг процес с наше то съзнание, възприемайки го следователно така, че да имаме ясно и пълно съзнание за него, само поради това обстоятелство в нашата душа изгрява свободата; по този начин ние душевно се издигаме над необходимостта и ставаме свободни спрямо онова, за което имаме съзнание. Ние разпознаваме духовната необходимост, когато примерно сме убедени: в настоящото време е необходимо да приемем истините на Духовната наука; когато следователно се включваме така да се каже свободно в една необходимост. Но дали по този начин се превръщаме в донякъде несъзнателни същества? В определен смисъл да!
към текста >>

206. Животът между смъртта и ново раждане GA_168 Връзката между живите и мъртвите

“, ще му отговорят приблизително следното: „Истинско понятие е, когато си изграждам вътрешен образ за даден предмет, който действително съществува в света.“ Това значи, че днес всеки ще дефинира: „Истината се състои в единството на образа, който човек си изгражда мисловно, с външното битие.“ Сега, когато се изследва дадено понятие, много лесно може да се докаже, че истинското понятие изобщо няма нищо общо с това, което обикновено се нарича така.
Следва обаче да се коригира твърде много от ширещото се като понятия и представи в настоящето. Човек всъщност не вярва колко безсмислено мислят хората от настоящето – позволете ми да използвам такъв парадокс. Хората дават дефиниции, за които са убедени твърдо, че са верни, че не могат да бъдат опровергани. Духовната наука обаче има задачата първо да провери това, в което хората са убедени твърдо, понеже за тях то е напълно логично. Например когато в нашата материалистическа епоха попитат някого: „Какво представлява истинското понятие? “, ще му отговорят приблизително следното: „Истинско понятие е, когато си изграждам вътрешен образ за даден предмет, който действително съществува в света.“ Това значи, че днес всеки ще дефинира: „Истината се състои в единството на образа, който човек си изгражда мисловно, с външното битие.“ Сега, когато се изследва дадено понятие, много лесно може да се докаже, че истинското понятие изобщо няма нищо общо с това, което обикновено се нарича така. Лесно може да се докаже, че битието се движи в съвсем друга посока от образа, който човек си е формирал като понятие. Ако едно понятие е истинско, ако е в хармония с битието, тогава то, разбира се, ще е истинско, доколкото битието го потвърждава. Така някое понятие би могло да се сравни с картина, която е портрет на даден човек. Портретът е добър тогава, когато е налице прилика с човека. Но с битието на човека той няма нищо общо.
към текста >>

207. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия?
Тук може да се повдигне въпросът: Как е било осъществено съвременното единство на Италия? Длъжни сме да схващаме случая с Италия като извънредно важен пример за създаването на държавни единици; от друга страна пък, трябва да се опитаме да разберем взаимовръзката с онова, което преди осем дни Ви разказах за процесите в Сърбия и Италия. Защото тук има взаимовръзки, които са от огромна важност за разбиране на обстановката. Но най-напред трябва да се разгледа как е възникнала държавната структура на Италия, която положително заслужава благоразположено признание.
към текста >>

Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция.
Оттук насетне между Италия и Франция се оформя странно отношение. Любопитно е да се види как изграждайки единството си Италия се превръща едновременно в противник и в съюзник на Франция. Нека не се забравя, че някои италиански държавници държали много на факта, че като държавна структура Италия е сътворена отвън и че последният силен подтик към обединението и всъщност се дължи на Германия. Тези държавници виждали също, че за него едно тогавашно потенциално сътрудничество с Франция не би могло да бъде плодотворно. Но срещу това течение се възправило друго едно, което укрепнало особено много след 1876 г. течението на франкофилската демократична лява партия. Така тази държавност се люшкала между, бих казал, своето емоционално влечение към Франция и своето по-скоро практично влечение към Централна Европа.
към текста >>

208. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция.
Цион, от който към света се излъчвала светлината на свръхчовешка премъдрост окото ни никога не е съзирало струпването на такъв позор върху един велик народ. От Елзас и Лотарингия Бисмарк ще отнеме толкова, колкото пожелае. Това ще бъде добре за него, за нас, за целия свят, а в крайна сметка и за Франция. Големите, сериозно обмислени планове на този във висша степен способен държавник са насочени към една цел: благополучието на Германия. То е съвместимо с мирното щастие на всички страни. Германският народ е сериозен, има голямо сърце и воля за мир и за духовно просветление; когато той гради своето единство и когато на мястото, където досега владееше лекомислената, раздразнителна, честолюбива, свадлива Франция. Германия става царица на континента, ние сме свидетели на събитие, с което се изпълва надеждата, желанието на света. Възникването на силния Германски райх поражда нова ситуация. Ако войнолюбивите държави Франция и Русия се съюзяха, те са можели да унищожат намиращата се между тях раздробена Германия. Сега вече пред тяхното самодържавие се поставя здрава бариера..."
към текста >>

209. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия.
На 20 Май, при тържественото събрание на нашето единство*188, не бива да се допуска наглото присъствие на онези, които от месеци обсъждат с врага продажбата на Италия. Не бива да се разрешава палячовци да навличат трибагрени палта и с продрани гърла да реват святото име на отечеството. Без състрадание съставяйте вашите проскрипционни списъци. Това е ваше право, то е ваш дълг! Кой спаси Италия в тези дни на помрачение, кой друг, ако не вие, чистият, неподправеният народ?
към текста >>

210. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях.
"И все пак Италия, изцяло без да осъзнава това стопанско възраждане, преживя в същото време периода на гореописаното униние. Първите, които забелязаха пробуждането, бяха чужденци. Впрочем италианци също вече бяха изразявали мнение, но като фразьори с прочутия и прословут "примат на Италия" на устата. Книгата на германеца Фишер е от 1899 г., а тази на англичанина Болтън Кинг от 1901 г. До ден днешен никой италианец не е издал дори не и по повод на петдесетгодишния юбилей на "единството" книга, която да се мери с тях. Своеобразната проницателност на тези чужденци заслужава особено внимание, тъй като в странство наистина нито искат, нито са искали да знаят нещо за една модерна Италия. Преди, пък и днес още по отношение на Италия съществува преценката или по-скоро предразсъдъкът,че е страна на миналото, а не на съвременността, че трябвало "да почива в миналото" и да не при-стъпва в настоящето. Желанието било за една Италия на архивите, музеите, хотелите за сватбени пътешествия или за развличане на хипохондрици и гръдоболни, за една Италия на латерните, серенадите и разходките с гондоли, пълна с чичеронета, ваксаджии, полиглоти и палячовци. Чужденците били много по-доволни, когато вместо в дилижанс можели да пътуват в спални вагони, но отчасти съжалявали, загдето тук-таме по уличните кръстовища не срещали някой калабрийски разбойник с дълга пушка и кадифена шапка с форма на чалма.
към текста >>

211. Бележки GA_173 Карма на неистината

Fischer, "Ita lien und die Italiener" (Италия и италианците), 1901; Bolton-King, "А History of Italian Unitiy" (История на италианското единство), Лондон, 1899, "Italy today' (Италия днес), Лондон, 1901.
*211. Giuseppe Prezzolini (род. 1882), италиански писател. Споменатите в цитата книги са Р. Р. Fischer, "Ita lien und die Italiener" (Италия и италианците), 1901; Bolton-King, "А History of Italian Unitiy" (История на италианското единство), Лондон, 1899, "Italy today' (Италия днес), Лондон, 1901.
към текста >>

212. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

" Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите народи.
И други думи на Херман Грим искам да ви прочета днес. Отново ще видите, колко близо е до това, което носи в себе си нашето движение. " Жителите на нашата планета, взети заедно като единство, ги изпълва всеобщо фино чувство, достъпно и за най-изостаналите народи. Хората днес признават на всяко отделно духовно същество правото на индивидуално самоутвърждаване. Даже дивите създания постигат това." Но тези думи на Херман Грим казват същото, което е изказано в основните принципи на нашето общество.
към текста >>

213. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Законите на духовния свят са насочени към единството на човешкия род и към невъзможност за самообособяване.
Законите на духовния свят са насочени към единството на човешкия род и към невъзможност за самообособяване. И когато вземаме предвид тези факти, те ни учат на нещо. Ние казваме, че светът, в който живеем с нашите външни чувства и нашето свързано с мозъка съзнание, е велика илюзия, майя. Но тази истина, че светът е майя, ние я приемаме съвсем абстрактно, чисто теоретично. Бих искал да кажа, че ние не обхващаме със съзнанието си тази истина, не я възприемаме жизнено. На това се противи не само съзнанието, но често даже и нашата воля.
към текста >>

Ако усвоим това и правилно изпълним душите с даваното от духовната наука, ще възникне общност, единство от въплътени и невъплътени души.
Етерните сили на преждевременно умрелите несъмнено ще изискват жертвата им, преходът им в духовния свят, от който те гледат надолу към Земята, да не са безплодни. Те ще търсят възможност действително да внесат своя личен човешки дял в обновяването на духовния живот на Земята. Като стимулатори стоят там тези етерни тела, като нашепващ глас на съвестта! Ние заминахме в духовния свят, за да ви изпращаме оттам сили, които могат да влязат във вашите души, да се влеят във вашите сърца, за да работите с по-голяма, с удвоена сила над духовното развитие на Земята. Взаимодействието между телесно и духовно – това трябва да се разбира не като общи приказки, размито и мъгляво, а като конкретна духовна връзка на хората, живеещи тук на Земята във физически тела, с душите, заминали горе в духовните светове. Ако усвоим това и правилно изпълним душите с даваното от духовната наука, ще възникне общност, единство от въплътени и невъплътени души.
към текста >>

214. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Германецът се стреми към единство.
Затова при последното ми идване в Щутгарт казах: когато се запознаеш с мирогледите на Шелинг, Фихте и Хегел, това е, сякаш медитира целият народ. Когато става дума за германския народ, се чувстваш винаги стоящ вътре в целия германски народ, вътре в неговата душевност. Не може да се говори за немския народ, без да се говори за неговата душевност, за неговите душевни особености. И в немския народ е невъзможно това, което е възможно в Англия – разделно да съществуват от една страна науката, а от друга, отхвърляната от тази наука вяра. В немския народ това е невъзможно. Германецът се стреми към единство. Той търси одухотвореност, неразривно свързана с научността, и наука, опираща се на духовния живот.
към текста >>

215. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа.
Те чувствали живота на душата, усещали душата, като даваща живот на тялото. Това чувство, което още е било живо при гърците, е изгубено. Че историята не пише за това, че подобно чувство е изгубено, е резултат от материализма. Никой в действителност не разбира Омир, Софокъл или Есхил, ако той ги чете без чувството, че гърците са имали различно светоусещане от съвременния човек. Ако Есхил се четеше с това чувство, бихме имали различни преводи, от тези, които ни предлагат сега, и които понякога предизвикват недоумение и в най-съществените си оттенъци са далеч от истинския Есхил. Гъркът именно в живота между раждането и смъртта е чувствал оживяващата тялото душа, и това му е давало още едно усещане: усещането за единство на тяло и душа. Нито в една епоха това усещане не го е имало толкова живо, както в гръко-римската. Тъй като в епохата, предшествала гръко-римската, хората през цялото време са имали чувството, че душевното принадлежи на света на Светлината, на света на Словото, на Логоса – свят, в който човек живее до раждането и след смъртта. Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот.
към текста >>

Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
Сега, в епохата на материализма, човек най-често изобщо не чувства душевното. В гръцката епоха, и малко отслабено пренесено в сухата, разсъдъчна епоха на римско-латинското, това възприемане на вътрешната съпринадлежност на тяло и душа е било още живо. Гъркът е разглеждал тялото, като външен израз на душата, а разцвета и разлагането на физическото тяло, като разцвет и гибел на душевния живот. Гъркът е обичал тялото по същия начин, както е обичал душата си. Това усещане, което е живяло в Гърция в такава форма, не го е имало в предшестващите времена – както току що го поясних – няма го и в наше време. Резултат от това е било чувството, така дълбоко изразено в думите, сложени в устата на Ахил: "По-добре просяк в горния свят, отколкото цар в царството на сенките." /бележка 85/ Това чувство на чудесна хармония между тяло и душа гъркът е заплатил с пълна загуба – ако не е бил свързан с Мистериите – на представите за пътищата на душата след смъртта, и говорил за нея така, както е можело да се говори в епоха, когато живо са усещали единството на душа и тяло.
към текста >>

Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа?
Когато след това в средните векове философията на Аристотел била отново оживена в така наречената схоластика, казвали: за душата трябва да се мисли философски, както за нея е говорил Аристотел. Ако искаме да кажем за нея нещо повече, трябва да се обърнем към религията. Опирайки се само на човешкото мислене, не можем да отидем по-далеч от Аристотел. Как е разсъждавал Аристотел, най-точният изразител във философията на гръцкото светоусещане за единството на тяло и душа? Той стигнал до това, което толкова удачно е изразено в думите на неотдавна починалия забележителен изследовател на Аристотел Франц Брентано /бележка 86/: – ако човек е изгубил някой член на тялото и не може да продължи да го ползва, той, разбира се, е вече непълноценен човек. Ако е изгубил два члена, той е още по-малко пълноценен. А ако е изгубил цялото тяло – така казва Аристотел и заедно с него и Брентано – и след смъртта остава душата, което Аристотел не отрича, той – в сравнение с това, което представлява в живота между раждането и смъртта – се намира в състояние на непълноценност. Не е пълноценен човек. И, по същество, това е безсмъртието в разбирането на Аристотел, великият мислител на гръцката епоха: само тук на Земята, между раждането и смъртта, човек е пълноценен човек.
към текста >>

216. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Това, за което се говори в нашите кръгове, а именно, че човечеството на Земята трябва да осъзнае себе си като единство, това не е просто фраза, а необходимост на новото време.
Но след това е трябвало да настъпи друг период. Докато ръководството на човечеството е вървяло в известна степен чрез кръвта, чрез кръвните връзки, човек не е можел – както често сме казвали – да вземе съдбата си в свои ръце. За това е било необходимо, дейността на тези ариманични духове, във формата, в която е съществувала, да бъде отстранена от духовния свят. Ариманичните духове са искали да продължат от духовния свят тази своя дейност по разделянето на човечеството по кръв, но човечеството е трябвало да бъде доведено до по-голяма всеобщност, до разбирането на духовната си общност. Това, за което се говори в нашите кръгове, а именно, че човечеството на Земята трябва да осъзнае себе си като единство, това не е просто фраза, а необходимост на новото време. И това именно е била причината за мощната, интензивна битка на Михаеличните духове с духовете от ариманична природа, които са разделяли човечеството по кръв.
към текста >>

Това често не се забелязва, но е полезно добросъвестното вслушване в гласа на своята душа, да доведе до единство на тези две “счетоводства".
Нека това стане! Тъй като това, което ще стане благодарение на него, ще поведе към оздравяване на бъдещото развитие на човечеството, към поправяне на многото, което беше пропуснато, и което, може би, отново ще бъде пропуснато – ако се вслушват само в това, което стои извън Антропософията. Сред нашите приятели у мнозина, така да се каже, животът им е двойно счетоводство. Едното – това са антропософските прегледи и книгите, така да се каже, за лично потребление, за обогатяване на душата и сърцето. Другото – за външния живот, в който те изцяло се облягат на авторитета на естествознанието. Това често не се забелязва, но е полезно добросъвестното вслушване в гласа на своята душа, да доведе до единство на тези две “счетоводства".
към текста >>

217. 14. Лекция, 23.04.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Проникването в действителността довежда до единство; откъснатостта от действителността – до сблъсъци.
Тъй като примерът, който ви дадох, е само една гротеска, случаят с Фриц Маутнер и професор Балем. Сблъскваме се с такива явления навсякъде. Днес изобщо така се действа. До какво води това? До безсмислени схватки. Проникването в действителността довежда до единство; откъснатостта от действителността – до сблъсъци. С времето хората ще видят в каква огромна степен нашите катастрофи са свързани с това основно явление на съвременността, колко то е сериозно. Обърнете внимание и на още нещо. Имаме работа с един от най-четените вестници. Попитайте някой от многобройните читатели, дали някой обърна внимание на този гротескен случай, на този парадокс? Не, това минава покрай хората.
към текста >>

218. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Нашата съвременна философия гъмжи от такива понятия като вечност, безкрайност, индивидуалност, единство и т.н.
Независимо от величествения си напредък по отношение на природните явления – понятията, с които хората се стремят да разберат природните явления са ужасно бедни. Този стремеж към бедни понятия, към понятия с нищожно съдържание, се разпространява навсякъде. Днес се появяват философи, които имат подчертан стремеж към бедни понятия. И най-голям шум наоколо вдигат тъкмо най-бедните понятия. Обикновено те са пълни с претенции, но практически им липсва каквото и да е съдържание. Нашата съвременна философия гъмжи от такива понятия като вечност, безкрайност, индивидуалност, единство и т.н. А най-големият безпорядък в света се предизвиква тъкмо от понятията, които са абстрактни и мъртви.
към текста >>

219. Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Философи като например Вунд105 говорят, че не бива да се разчленява душата на три, понеже е единство.
Философи като например Вунд105 говорят, че не бива да се разчленява душата на три, понеже е единство. Тук Вунд конфузно смесва всичко. Но нещата са такива, че мислене, чувстване и воля произхождат по три различни начина в духовния свят; в душата обаче действат като единство. Това трябва да се вземе под внимание. И когато се каже - нещо, което веднъж трябва да се каже, - че антропософията всъщност различава три души, но има само една душа, хората твърдят, че антропософията няма основание. Тогава трябва да се отвърне, че на целостта на човека не пречи, че човекът, естествено, има и две ръце.
към текста >>

Но нещата са такива, че мислене, чувстване и воля произхождат по три различни начина в духовния свят; в душата обаче действат като единство.
Философи като например Вунд105 говорят, че не бива да се разчленява душата на три, понеже е единство. Тук Вунд конфузно смесва всичко. Но нещата са такива, че мислене, чувстване и воля произхождат по три различни начина в духовния свят; в душата обаче действат като единство. Това трябва да се вземе под внимание. И когато се каже - нещо, което веднъж трябва да се каже, - че антропософията всъщност различава три души, но има само една душа, хората твърдят, че антропософията няма основание. Тогава трябва да се отвърне, че на целостта на човека не пречи, че човекът, естествено, има и две ръце.
към текста >>

220. Втора лекция, Дорнах, 19 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

Човек иска да доведе всяко преживяване назад до всеобщото единство на основата на света.
Когато човек иска да си изгради определени възгледи, с право иска отделните части да си съответстват. Той прави това по известен навик, който е напълно правилен, понеже е свързан с най-скъпото душевно и духовно наследство на човечеството от изминалите столетия - монотеизма. Човек иска да доведе всяко преживяване назад до всеобщото единство на основата на света. Това има своето добро основание, но не в посоката, както обикновено вярват хората, а в съвсем друга посока, за която ще говорим следващия път. Днес искам да ви представя важните неща само принципно.
към текста >>

Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система.
Не е така, а тези различни царства - гноми, ундини, силфи и саламандри - в определен смисъл са самостоятелни; работят не само като членове на една система, а и воюват едни с други. По начало техните намерения нямат нищо общо помежду си, а това, което се поражда, се поражда поради разнообразната общност на намеренията. Познаваме ли намеренията в това, което се представя пред нас, виждаме, че заедно работят например огнените духове и ундините. Но никога не бива да вярваме, че зад тях стои някой, който ги командва. Не е така. Това мнение е много разпространено в настоящето и философи като например Вилхелм Вунд - за когото Фриц Маутнер121 с право казва «Авторитет въз основа на благоволението на негова милост издателя», но преди войната той е бил авторитет почти за целия свят - смятат, че всичко намиращо се в човешката душа, представи, чувства и воля, може да се схване като цялост, понеже казват: Душата е единство, следователно всичко това принадлежи към една цялост, към една обща система. Но това не е така и няма да се разберат онези силни многозначителни противоречия и несъответствия в човешкия живот, с които се занимава именно аналитичната психология, ако нашите представи не потъваха зад прага в съвсем други области, където други индивидуалности влияят върху чувствата и волята ни.
към текста >>

Човешката душа е затова, за да образува единство от това, което в света извън човека, в моментния свят извън човека е триделност, троичност.
Мисленето, животът на представите води в определен свят (W 1), чувствата - в друг свят (W 2), волята - в трети (W 3). Човешката душа е затова, за да образува единство от това, което в света извън човека, в моментния свят извън човека е триделност, троичност. Всички тези неща трябва да се имат предвид, щом за историческото развитие на човечеството станат важни импулсите, които трябва да се включат в него.
към текста >>

221. Бележки към текста GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

7. Буквално «...душата, като най-висше единство на всички процеси, не може да бъде локализирана в тялото, макар че не се намира никъде другаде освен в тялото».
7. Буквално «...душата, като най-висше единство на всички процеси, не може да бъде локализирана в тялото, макар че не се намира никъде другаде освен в тялото».
към текста >>

222. Какво върши ангелът в нашето астрално тяло? GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот.
Хората могат да се съпротивляват да признаят, че ангелите подготвят идеалите на бъдещето в техните тела, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на ангелите действа точно определен принцип. Действа принципът, че занапред нито един човек на Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство, на абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното братство, що се отнася до социалните отношения в условията на физическия живот. Това е едното, едната гледна точка, от която виждаме как ангелите пораждат образи в човешкото астрално тяло.
към текста >>

223. Съдържание GA_184 Космическа предистория на човечеството

Единството на Бога в усещането за време.
Триединството на пространството като отражение на Троицата. Единството на Бога в усещането за време. Монотеизъм и усещането на троичността. Духовен и природен ред.
към текста >>

224. Четвърта лекция, 13 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Целият свят би се слял в едно огромно единство, както мъгляво си го представят пантеистите, не би имало отделни същества, той не би бил разчленен, ако в целия Космос не господстваше това, което хората отначало не виждат в Космоса, но което се разиграва в душата на човека в особена форма, която е позната като омраза.
В Космоса омразата представлява сила, без която никога не би могла да се осъществи индивидуализацията. Никога не биха могли да се появят отделни същества, не биха могли също да възникнат отделни човешки същества, ако в Космоса ги нямаше силите на омразата. Не говоря за илюзорното отблъскване на атоми, а говоря за известна реалност. В Космоса възниква омраза, но в Космоса омразата не подлежи на морална оценка, както когато я оценяваме в човешката душа. Омразата в Космоса е сила, която стои в основата на всяка индивидуализация. Целият свят би се слял в едно огромно единство, както мъгляво си го представят пантеистите, не би имало отделни същества, той не би бил разчленен, ако в целия Космос не господстваше това, което хората отначало не виждат в Космоса, но което се разиграва в душата на човека в особена форма, която е позната като омраза.
към текста >>

Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство.
Знаете, че ако разглеждаме човека така, както днес стои пред нас, можем да кажем: неговото същество представляват представите, чувствата и волята. Той се разделя на мислещо, чувстващо и волящо същество, които образуват единство. Но всички прекрасни изказвания на философията ще останат безплодни, ако, от друга страна, не се научим строго да различаваме определени неща. Даже най-проницателните съвременни психолози обръщат внимание на това, че за волята, собствено, ние не знаем нищо достоверно. Вече съм ви говорил за същността на волята; днес е достатъчно да посочим, че съвременната психология също трябва да каже, че нищо достоверно не знае за волята. Волята, по същество, в будния живот на човека също спи. Може да се каже също, че човек със своята душа не се спуска в областта на волята.
към текста >>

Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика.
Това малко по-дълбоко засяга основата на дуализма в човека, на този дуализъм, който трябва да бъде преодолян, но който не може да бъде преодолян, ако не се обърнем към самите факти, към фактите от духовния живот, ако не се знае, че с интелекта ни работата в света стои по-различно, отколкото с нашата воля. С нашия интелект и нашата воля работата стои така, както ако дете се постави до старец и изкуствено се заблуждаваме, абстрактно представяйки си човек, все едно той е гола абстракция, и кажем: детето е човек, старецът – също е човек. Такива понятия са свойствени на днешните хора, доколкото те вечно бъркат едното с другото. Така днес се представят всевъзможни доказателства за единството на душата и се мисли, че душата като такава се намира в еднакви отношения както към интелектуалното мислене, така и към волята, докато, ако се отчете казаното от мен, ако искаме действително, фактически да разберем човека, е нужно да се прави разлика. Това, което посредством голия интелект си представяме като мироглед, никога не може да се доближи до действителността, и винаги си остава халюцинация, доколкото изхожда от нашия интелект, пронизан от духовно същество, което не принадлежи на този свят: ариманическо същество, което не принадлежи на този свят, който виждаме с очите си. Същото се отнася, от друга страна, до волята, която е пронизана от луциферическо същество.
към текста >>

225. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

В развитите религии сега действителното разбиране на троичността предшества разбирането за единството на Бога.
В развитите религии сега действителното разбиране на троичността предшества разбирането за единството на Бога. Разбирането на единството на Бога има същия произход, както разбирането на троичността на Бога чрез пространството.
към текста >>

Разбирането на единството на Бога има същия произход, както разбирането на троичността на Бога чрез пространството.
В развитите религии сега действителното разбиране на троичността предшества разбирането за единството на Бога. Разбирането на единството на Бога има същия произход, както разбирането на троичността на Бога чрез пространството.
към текста >>

Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото.
Подобен произход на троичността на божественото има също и единството на божественото. То е свързано с живото преживяване на времето. Времето не се е възприемало от древните толкова абстрактно, колкото го усещат днес; но самото конкретно преживяване на времето е било изгубено още по-рано, отколкото конкретното преживяване на пространството. Ако днес с правилно разбиране се прочете Платон или Аристотел[ii], не както ги четат някои днешни професори, – често съм ви цитирал една бележка, която Хебел[iii] е направил в своя дневник, където един от професорите стои пред факта, че в неговото училище на учебните занятия присъства прероденият Платон, и той разказва, че този професор чете заедно с класа един от диалозите на Платон, и прероденият Платон получава лоша оценка от този професор за този диалог, както пише в своя дневник Хебел, – който днес чете Платон и Аристотел с действително, дълбоко разбиране, навсякъде при тях ще намери, че в VI, VII, VIII век преди Христа са изпитвали още чувството за време. Чувството за пространство вече е угасвало при Платон и Аристотел, но все още отчетливо се е забелязвало. Но чувството за живо преживяване на времето било изгубено още по-рано.
към текста >>

Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
И в гносиса още е било смътно живо чувството за време, – но едва ли достъпно за познанието, – когато не са казвали, че протича по права линия от минало към бъдеще, а са говорели за еони, за творящи същества, които тогава ги е имало, и от които е станало последващото, когато еоните един на друг са си предавали импулсите на творението. В имагинациите времето се е представяло примерно така, че последователно йерархиите от предшестващи същества са предавали импулсите на последващите, и последващото по някакъв начин винаги е изхождало от предшестващото, и предшестващото в известен смисъл е обхващало последното. И на предшестващото винаги се е гледало като на божествено по отношение на последващото. „Последващото“ се е възприемало като небожествено, „предшестващото“ се е възприемало като божествено. Този поглед върху поврата, който е станал в развитието от божественото към небожественото, е бил живо преживяване на времето. Всичко би се разпаднало, ако не се е сплитало в единство божественото и небожественото, което е идентично с нашите днешни абстрактни минало и бъдеще.
към текста >>

Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно. Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел. Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>

Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
Но в този образ на времето, непрекъснато в ретроспектива обхващащ отново и отново обхващаното и така нататък, до „Стария по дни“[iv], в тази имагинация са усещали отражение на единния Бог. Както триизмерното, троично пространство се е усещало като отражение на троичността на Бога, така времето се е усещало като отражение на единството на Бога. Основата на монотеизма стои в древното преживяване на времето, а основата на троичността – в древното преживяване на пространството. По такъв начин се е изменяло душевното устройство на хората, и това, което е било живо, е станало абстрактно и разсъдъчно. Толкова парадоксално може да звучи това: съвременният човек, разбира се, си представя нещо абстрактно, когато говори за пространството, и предполагам, че си представя живото отношение, когато говори за свой приятел. Но тази конкретност, това елементарно преживяване, което днес се разпространява от един към друг, това, например, е още много абстрактно чувство в сравнение с интензивното мирово изживяване, което е имал древният човек, когато е преживявал пространството и времето, които за него са били отражение на единството и троичността на божественото.
към текста >>

226. Осма лекция, 21 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си.
към текста >>

Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване.
към текста >>

Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела.
Това е перспективата, която днес трябва да се посочи на хората, за да се научат те да разбират, как трябва да се намират в равновесно състояние между ариманическото и луциферическото. Ариманическото винаги ни ориентира, бих казал, също и в душевно-духовен смисъл, праволинейно; луциферическото ни води към вълнообразно или дъгообразно движение и ни води към многообразието. Когато в нас действа едностранната тенденция към монизма, стремежът целия свят да се разглежда като единство, това Ариман ни го нашепва в едното ухо; ако станем монадисти, едностранчиви монадисти, ако обясняваме света като състоящ се само от атоми или монади, без да се опитваме да приведем това към единство, това ни го нашепва в другото ухо Луцифер. И за този, който вижда това, всичко се представя така, че когато монистът спори с плуралиста, с монадолога, самият спорещ не е виновен за това; защото зад мониста стои Ариман, който му нашепва всичките прекрасни аргументи, цялата логика, с която той обосновава своя монизъм; и ако той е последовател на Лайбниц или е монадолог в някой друг стил, Луцифер му нашепва всички тези прекрасни аргументи, които той използва за защита на своя множествен мироглед или за обосновка на множествеността на духовните същества. Това, което следва да се намери, е равновесното състояние, единството в множествеността и множествеността в единството. Но това е по-неудобно, отколкото да търсим или множественост, или единство, както и изобщо е по-неудобно да се търси равновесното състояние, отколкото да се кротнем на мекия диван на мързела. Хората стават или скептици, или мистици. Скептикът се чувства свободен дух, който във всичко може да се съмнява, мистикът се чувства изпълнен от божественото, който с любов може да разбере всичко вътре в себе си. По принцип, скептикът е ученик на Ариман, а мистикът – ученик на Луцифер. Това, към което трябва да се стреми човечеството, е равновесното състояние: мистичното преживяване в скепсиса, и скепсис в мистичното преживяване. Работата не е в Монтен[ii] или Августин, а чрез Августин да се осветли какво е Монтен, и чрез Монтен да се осветли, какво е Августин.
към текста >>

По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция.
Какво, собствено, представлява луциферическото? Луциферическото, собствено, е насочено към това да ни направи безглави, да ни отнеме собствения интелект и свободната воля; и луциферическите духове, луциферическият елемент, искат, собствено, ние да умираме още на двадесет и осем години, те не искат да остаряваме. По добре е да се казва „луциферически духове“, но макар и да има група от последователи, да се казва „Ариман“, доколкото самият Ариман представлява себе си като единство, доколкото той се стреми към единство, а луциферическият елемент представя себе си като множественост, доколкото той се стреми към многообразие; затова за тях се говори така, както нееднократно правих това днес в тази лекция. И ако изцяло следвахме Луцифер и луциферическите духове, бихме били като деца, юноши и девойки, бихме имали добри познания за вечното, но примерно на двадесет и осем годишна възраст бихме получавали склероза и скоро след това изглупявали, така че това, което бихме могли да развием като човешко разбиране, ще избие в склероза, а това, което възприемем в младостта си, би било духовно автоматизирано. Луциферическите духове биха искали отсега да ни приберат в духовния свят, за да не преминем стадиите на развитие Юпитер, Венера и Вулкан, преди да сме станали космически същества. Те не смятат това за необходимо; те се стремят да отделят човека от Земята и да го приведат към божествено-духовните цели с това, което вече е развил в епохите Сатурн, Слънце и Луна. Това е поток, който иска по възможност да ускори развитието на човека. Луциферическите същества биха искали да щурмуват с нас, и колкото се може по-скоро да ни въведат в космическото общество от същества.
към текста >>

И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н.
Формите са там, но доколко е възможно, в човешкия облик да бъде унищожено всичко луциферическо и ариманическо. Могат да се почувстват Луцифер и Ариман в техните форми. Могат да се усетят тези противоположности на централния човек, Луцифер и Ариман, и ръководейки се от това чувство, да вървим през света: можем навсякъде в света да намерим това, което съответства на това чувство. И този, който усвои това, което живее в това чувство, което може да се развие съзерцавайки тройствеността, много ще усвои за разглеждането на живота. Много ще разкрием от света за себе си, ако го разглеждаме в смисъла на това чувство за троичност: човекът в средата или Представителят на човечеството, Ариман и Луцифер. И както за древното пространствено чувство се е откривала троичността, за времевото чувство се е откривало единството на божественото, така за човечеството на бъдещето ще се открият висшите мирови тайни, ако то бъде в състояние конкретно да разбере втвърдяващото и изпаряващото, избързващото и връщащото се, праволинейното и криволинейното, обичащото закономерното и ненавиждащото закономерното и т. н. Навсякъде в живота да се разбира колебаещото се състояние – това е, което се изисква. Защото животът е невъзможен без такова колебаещо се състояние. Можете, ако имате часовник с махало, да искате да прекратите колебанията, да спрете махалото; но тогава няма да можете да ползвате часовника; за да показва времето, махалото трябва да се клати. Така и в живота махалото трябва да се клати. Това е необходимо навсякъде да се забелязва.
към текста >>

227. Лекция, изнесена в Дорнах на 1. януари 1919 год., GA-187 GA_187 една лекция.

Това е едната страна: Той докарва читателите до такава липса на вътрешно единство, че чрез самото формулиране на въпросите, които задава, той получава такива отговори, които му позволяват да навлезе в техните души по-дълбоко, отколкото могат самите те.
Той организира семинари с читатели, хора, които четат. Осведомява се кои са любимите им книги, какво от тях им въздейства, какво от тях им е повлияло. И въпросите, които се поставят пред хората, са така формулирани, че в тях няма и следи от симпатии или антипатии към книгите, а се взема предвид само действието на интелигентността. Това е едната страна: Той докарва читателите до такава липса на вътрешно единство, че чрез самото формулиране на въпросите, които задава, той получава такива отговори, които му позволяват да навлезе в техните души по-дълбоко, отколкото могат самите те.
към текста >>

228. 2. СКАЗКА ВТОРА. Дорнах, 22 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Човекът се считаше също и телесно като едно единство.
Обаче това познание, което трябва да си пробие днес път между хората много по-бързи отколкото вярваме, това познание трябваше да бъде предходено от една още по-голяма грешка, от мислимо най-голямата грешка, която беше всъщност възможна в развитието на човечеството, макар и тя днес да се счита в много кръгове като една особено важна и съществена истина. За по-новото човечество се е забулил и прикрил напълно произходът на човешката глава, прикрила се е напълно свързаната с човешката глава луциферическа духовност. Човекът се считаше също и телесно като едно единство. Учените си задаваха въпроса за неговия произход и получаваха отговора: човекът произхожда от животните, докато в действителност само онова, което у човека е луциферическо, произхожда от животинското. Онова обаче, чрез което по-рано на човека са говорели неговите божествени сътворители в неговото сънно състояние, то се е родило едвам след като наред с него са възникнали животните, родило се е като добавка към човешката глава. Хората, учените хора са разбъркали при човека всички едно в друго и говорят за произхода на човека от животинството. Това е нещо като едно наказание на познанието, което е проникнало в човечеството, при което аз разбирам думата "наказание" в един претълкуван смисъл.
към текста >>

229. 6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство.
Защото за него съществуваше свят на светлината и свят на сянката и в света на звуците например той наричаше определен нюанс на звученето също ясен, светъл, друг нюанс на звученето наричаше тъмен, сенчест. За него светът беше един свят на светлината и един свят на сянката. И това, което се изразяваше в това светло-тъмно, за него това бяха същевременно природни сили. За него не съществуваше никаква разлика между духовни и при родни сили. Нещо такова, каквото ние различаваме между природна необходимост и човешка свобода, на него би му изглеждало като умопобърканост, защото за него не съществуваше тази двойственост човешка воля и природна необходимост. За него всичко беше така да се каже обгърнато в едно духовно-физическо единство. Ако трябва да Ви нарисувам образно нещото ще получи своето значение едвам чрез това , което ще следва какъв е бил характерът на този древно-персийски светоглед, би трябвало да Ви нарисувам една такава линия, като мировата змия, символът на Всемира, която обгръщаше единно възгледа на човечеството. /Виж рис. № 1/.
към текста >>

Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане.
Тази мисъл трябваше да служи само за съпоставяне на явленията. Гьоте не се стремеше към природния закон, а към първичното явление. Това е важното при него. Но стигнем ли ние до това чисто явление, до това първично явление, тогава имаме във външния свят нещо, което ни дава възможност да доловим в гледането на външния свят също разгръщането на нашата воля. Тогава отново ще се издигнем до нещо обективно-субективно, каквото е притежавало например древното еврейско учение. Ние трябва да се научим не само постоянно да говорим за противоположността между материалното и духовното, а трябва да познаем действието едно в друго на материалното и духовното в едно единство именно в сетивното схващане. Също както това, което преди 3000 години беше културата на Яхве, така ще бъде за нас онова, което ще настъпи, кога то не ще вижда ме вече природата материално и също не както например Густав Теодор Фехнер си фантазираше нещо душевно в природата. Когато се научим да приемаме в природата душевното заедно със сетивното възприятие, тогава ще имаме Христовото отношение към външната природа. /Нашето отношение към външната при рода ще бъде такова, каквото е Христовото отношение към нея. Бележка на преводача./. Тогава Христовото отношение към външната природа ще бъде като един вид духовен процес на дишането.
към текста >>

230. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Французите наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV.
Това, което германците имат в техния живот, другите наричат "абстракции", защото не могат да го изживеят; и понеже изцеждат самия живот, те вярват, че и другите го нямат в себе си. Обаче германците нямат дарбата да проникнат до последните абстракции. Това се показа особено в техния държавен живот, в този най-нещастен от всички държавни животи. Ако германците биха имали открай време великия талант за монархизма, който французите са запазили така блестящо и до днешен ден, те никога не биха изпаднали във "вилхелминизма". Те не биха останали да стои там тази странна, карикатурна фигура на един монарх, или да имат нужда да го поставят. Французите наричат себе си наистина републиканци, обаче имат между тях един скрит монарх, който здраво държи в единство целия държавен строеж, който страшно държи в юздата сърцата на своите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV. Сега този дух се намира естествено вече в упадък, обаче той е налице. Във френския народ се съдържа вече един скрит монарх, това проличава от всяка една на неговите културни прояви. И онзи талант на абстракцията, който се прояви при Удороу Уйлсън, това е най-големият талант на абстракцията именно във външната, политическа област. Онези 40 точки на световния учител, които във всяка дума носят отпечатъка на непрактичното, на непреводимото, тези 40 точки могат да произлязат само от духа, който е устроен само за абстрактното, който няма никакво чувство за истинските действителности.
към текста >>

231. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Има и една мъдрост, която се разпростира далеч отвъд всичко, което може да се открие във всички единични сфери на световното съществуване, мъдрост, която е способна да сграбчи света в своето единство, дори и в пространството и времето.
Мои мили приятели, има нещо в дълбините на човешкото сърце, което е чисто човешко и разтапя различията. И точно в тези дълбини ние намираме Христос. Има и една мъдрост, която се разпростира далеч отвъд всичко, което може да се открие във всички единични сфери на световното съществуване, мъдрост, която е способна да сграбчи света в своето единство, дори и в пространството и времето. Отново това е звездната мъдрост, която води до Христос. Необходимо ни е отново да имаме в нова форма онова, което от една страна води овчарите от полето, и от друга Мъдреците от Изтока, да намерят пътя към Христос. С други думи, необходимо ни е още да задълбочим нашите външни възприятия на природата посредством онова, което сърцето може да развие като духовно възприятие на природата. Отново трябва да се поучим от благочестието на човешкото сърце, да се приближим до всичко онова, към което в съвременността се прилагат микроскопи, телескопи, апарати с рентгенови лъчи и други подобни инструменти. И тогава растящото растение, бълбукащият поток, шептящият извор, светкавицата и гръмотевицата от облаците, не ще ни говорят само по равнодушен начин.
към текста >>

Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците.
Страховити неща са станали през последните години и социалният въпрос става все повече и повече заплашителен; само онези със заспали души може да не дооглеждат този факт. Европа, що се касае до нейната култура, заплашва да стане камара развалини. Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество. На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля.
към текста >>

Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство.
Нищо не може да я издигне от нейното хаотично състояние, освен хората да намерят възможност отново да развият вярно и истинско човечество за своя общ живот. Хората не ще бъдат в състояние да го сторят, освен ако не задълбочат чувството си, ако то не стане вътрешно чрез наблюдение на природата, при което да станат толкова благочестиви, колкото са били овчарите на полето, когато чрез своите вътрешни енергии получиха Ангелското откровение за Бога горе и аз мира на земята долу. Само с тези енергии може да се овладее социалния живот. Това ще стане,когато тайните на пространството и времето бъдат така разбрани вътрешно, че хората да разбират природата на световния дух като единство, така както едното слънце се вижда от китайците и американците и от средноевропейците. Би било абсурд, ако китайците искат слънце за себе си, руснаците друго слънце средноевропейците друго, французите отделно за тях слънце, а англичаните още едно за себе си. Така както Слънцето е единствено, така е и Слънчевото Същество, което носи на човечеството единство. Ако погледнем навън към обширността на пространството, ще откриваме предизвикателството за обединяването на човечеството. Духовното, което е отворено за нашия поглед, не ни говори за различията на човечеството или за дисхармонията; нито така ни говори и онова, което говори в най-вътрешните дълбини на нашето същество. На овчарите на полето, гласът, който те можаха да чуят чрез силата на сърцата си, обя ви че Всевишния Бог се разкрива на световните пространства и като приемем Божествеността в собствените си души, може да има мир сред човеците с добра воля. Това отново трябва да бъде прокламирано на цялото човечество от цялата периферия на природата. Тайните на звездите разказаха на мъдреците, че тук на Земята Христос Исус е роден.
към текста >>

232. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Защото общата задача означава единство и хармония.
С тази цел действително между нас трябва да пребъдва помощ с обич, така че истинско общество на души да възникне, в което завист и всички такива неща да изчезнат и в такова общество не ще се възприемаме чрез нашата собствена специална цел, но ще застанем един до друг, свързани с обич от великата мисия, която е наша обща, без дисхармония помежду ни. Защото общата задача означава единство и хармония. Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи мир навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен мир в сърцата на човеците. Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача. Тогава и само тогава ще разберем Коледата. Нека да си припомним, че като сеем раздори, тези раздори ни пречат да разберем Онзи, който се появи сред нас на Бъдни вечер. Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство?
към текста >>

Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство?
Защото общата задача означава единство и хармония. Светлината на Коледа ще ни свети като светлина на мира, това е светлина, която носи мир навън, преди всичко, защото тя излъчва вътрешен мир в сърцата на човеците. Би трябвало да разберем това и да си кажем заедно: Нека да осъзнаем това и да заработим заедно с обич за голямата ни задача. Тогава и само тогава ще разберем Коледата. Нека да си припомним, че като сеем раздори, тези раздори ни пречат да разберем Онзи, който се появи сред нас на Бъдни вечер. Не може ли да влеем тази Коледна Мистерия в душите си като нещо, което свързва сърцата ни в обич и единство? Ние не бихме могли да сторим това, мои мили приятели, ако не разберем какво всъщност означава Духовната Наука. Нищо не ще израсте от това общество, ако само внесем в него идеи и импулси, конто сме насъбрали от всички краища на света, където властват голи фрази и нетворческо ежедневие. Нека да помним, че нашето Общество е пред трудна година, че всички енергии трябва да се съберат заедно и да отпразнуваме Коледа в този дух. О, мили мои приятели, а би трябвало да открия думи, които тази вечер дълбоко да призоват сърцето на всеки един от вас. Тогава всеки един от вас би почувствал, че моите думи съдържат поздрав, който едновременно е и призив да се запали Духовната Наука вътре във вашите сърца, така, че тя да стане енергия, която да може да помогне на човечеството отново да издигне себе си над ужасяващата потиснатост.
към текста >>

233. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека.
Тези форми не биха възникнали, ако не помним с дълбока сериозност какво трябва да се случи заради човечеството. Прочетете книгата „Знание за висшите светове“ и там ще откриете, че човекът, когато поиска да достигне висше знание, трябва да разбере какво се нарича среща с Пазача на Прага. Там се казва, че при срещата с Пазача на Прага, воля, чувстване и мислене се разделят по някакъв начин от хаотичното единство в което са у човека. Разбирането, което би трябвало да възникне в ученика на Духовната Наука чрез неговото знание за това какво е Пазачът на Прага, трябва да възникне в цялото човечество по отношение насоката на цивилизацията. Във вътрешна опитност, макар че не и във външното съзнание, човечеството преминава през област, която също може да се нарече област на Пазача на Прага.
към текста >>

Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>

234. 6. Шеста лекция, 7 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки.
Впрочем този живот между смъртта и новото раждане, може да бъде описан точно, и то от различни гледни точки. В моя лекционен курс, който изнесох през 1914 година във Виена*13, ще установите една гледна точка; днес разглеждам пред Вас същите неща, но от друга гледна точка. Обаче откъм своята духовна страна, човек може да бъде проучван само в единството от тези различни гледни точки. И който не иска да се отправи към духовния свят именно по този начин, той никога няма да обхване духовната същност на човека. Вие помните, че за да обективираме душевния живот на човека, трябваше да пристъпим в пространствата между физическото, етерното, астралното тяло и Азът; така ние трябва за да вникнем в отношенията на човека с духовния свят да излезем извън него, извън човека, и да навлезем в духовния свят. Едва тогава ще открием що за духовност е тази, която пулсира в човека.
към текста >>

235. 9. Девета лекция, Дорнах, 6 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Благо дарение на антипатиите ние отдалечаваме и дистанцираме света от самите нас, постигаме единство и независимост.
Ако разгледаме и проучим душевния живот от тази гледна точка, ние ще стигнем до изключително интересни резултати. Ние ще установим, че будността ни приближава до чувствата на симпатия, докато несъзнателните състояния ни приближават до нашите антипатии. Антипатиите изскачат от спящата воля. Помъчете се да си представите тези неща така, сякаш нашите симпатии са разположени на повърхността, а отдолу, от шеметните дълбочини на несъзнаваното, напират антипатиите. Антипатиите носят в себе си силата на отблъскване. Благо дарение на антипатиите ние отдалечаваме и дистанцираме света от самите нас, постигаме единство и независимост. Вътрешно нарастващите антипатии са главната предпоставка за развитието на човешкия егоизъм. Колкото по-егоистичен е един човек, толкова по-подчертани са неговите антипатии. Той иска да изгради от себе си едно независимо цяло. Той иска да съсредоточи всички усещания в самия себе си.
към текста >>

236. 11. Единадесета лекция, Дорнах, 13 Ноември 1921 GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.

Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство.
Днешното обикновено съзнание функционира не когато човек спи, нито пък в миговете на пробуждане и заспиване, а когато неговите Аз и астрално тяло са напълно потопени в етерното и физическото тяло; само че в този случай човекът само бегло и несъзнателно се докосва до това, което се проявява навън като „Човекът-Дух“, „Духът-Живот“ и „Духът-Себе“. Но когато човекът се издигне до следващата планетарна метаморфоза на нашата Земя, до Бъдещия Юпитер в смисъла на моята „Тайна Наука“ той ще бъде така устроен, че няма да стига до кубичната форма по външните способи на днешната геометрия, за да открие после, че тази форма идеално пасва на кристализиралата сол; на Бъдещия Юпитер човекът ще схваща всичко това като едно пълно единство. Той ще бъде така безкористно отдаден на външния свят, че ще съумява да се вмести вътре в самия кристал, в самата сол, в самата кристална решетка. Естествено, на Бъдещия Юпитер няма да съществува подобна „сол“; но все пак с помощта на такива представи ние можем значително да се приближим до човешкия живот през далечното бъдеще.
към текста >>

237. 2. ВТОРА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 28 юли 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

И така, нужно ми е да формирам едно подвижно понятие и чрез това подвижно понятие, цялата растителна система става за мен едно единство.
Тук стеблото е оскъдно развито, а листата силно /рис. 1/. Тук /рис 2/ стеблото се е развило под формата на луковица и листата са слабо развити. Идеята е същата във всички три растения, но тази идея трябва да се пази, подвижна вътрешно, за да преминава от една форма в друга. Тук /рис. 1/, трябва да нарисувам достатъчно ясно тази форма: дълго и тънко стебло, изолира ни листа; "събира се силата на листата": в тази идея получавам още една форма, третата. И така, нужно ми е да формирам едно подвижно понятие и чрез това подвижно понятие, цялата растителна система става за мен едно единство.
към текста >>

Докато Лине събра едни с други различните форми и ги наблюдава като минерални форми, Гьоте искаше да схване цялата растителна система като едно единство с подвижните идеи; така че прониква, плъзва се, така да се каже, с тази идея вън от една растителна форма и трансформирайки самият той тази идея, се плъзва, прониквайки в една друга растителна форма и т.н.
Докато Лине събра едни с други различните форми и ги наблюдава като минерални форми, Гьоте искаше да схване цялата растителна система като едно единство с подвижните идеи; така че прониква, плъзва се, така да се каже, с тази идея вън от една растителна форма и трансформирайки самият той тази идея, се плъзва, прониквайки в една друга растителна форма и т.н.
към текста >>

Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен. Вие гледате неговия Аз, когато вземете под внимание това, което преминава от неговата форма в начина му на преместване и това, което се свежда така да се каже, до движението в предшестващото състояние.
към текста >>

Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща.
Ако сега слезем отново в човека, в неговото астрално тяло, намиращо се в него, но сведено до нищо в него, стигаме в човека до един съставител, който не може вече този път, да бъде видян отвън, но който виждаме, когато виждаме човека в движение и чиято форма разбираме, изхождайки от движението. За това е необходимо да имаме следното виждане: представете си един нисък човек, един вид добре закръглено джудже, което върви със своите малки крака, гледате неговия начин на преместване: вие разбирате неговия начин на преместване, изхождайки от неговите малки крака, които той опъва пред себе си, почти като малки колони. Един висок, слаб човек със своите дълги крака би имал друг начин на преместване. Във виждането, което ще имате за него, ще видите едно единство между движение и форми. Ще откриете, впрочем, това единство, ако се упражнявате да виждате тези неща. Ако виждате някой с полегато чело, с издадена напред брадичка, той движи по различен начин главата си от човек с полегато чело и много изпъкналата напред брадичка. Ще видите навсякъде в човека връзка между формата му и начина му на преместване, ако го гледате просто такъв, какъвто е там, пред вас и имате впечатление, произлизащо от неговия инкарнат, от неговия начин да остане неподвижен. Вие гледате неговия Аз, когато вземете под внимание това, което преминава от неговата форма в начина му на преместване и това, което се свежда така да се каже, до движението в предшестващото състояние.
към текста >>

238. 9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат.
Виждате ли, ето зеницата на човешкото око. От това, което тук е едно, едно единство, са образувани тогава двете, сякаш два образа отражения се раждат. Това са двете човешки очи, най-напред съединени в самите себе си, но под формата на съединяването на Слънцето и Луната, после, обръщайки се като ръкавицата.
към текста >>

Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
Двете материални очи са само едно в духовното. И то се намира тук, зад корена на носа, това единствено око, това духовно око, което създава един образ за самото себе си и така, стават две очи. От факта, че човекът може да бъде един човек в дясната си част и един човек в лявата си част, той може да се усеща като човек. Ако той беше само в дясната или само в лявата си част, ако той не беше едно симетрично същество, цялата представна активност в света би изчезнала; не би се постигнал еди н Аз устройващ едно единство.
към текста >>

239. 11. ЕДИНАДЕСЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, 30 август 1922 г. GA_214 Тайната на троицата

Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек.
Но човек ще постигне това само ако зачете следното нещо. Разбира се, трябва да се познава небето, трябва да се познава Земята, но после, трябва да се разгледа това, в което, измежду съществата, които са около нас, небето и Земята действат най-напред, за да формират едно единство; ето това трябва да се разгледа, т.е., да се постави пред окото на сърцето, окото на Слънцето и пред цялото око на човека: самия човек. Защото човекът има в себе си безкрайно повече тайни отколкото тези светове, които можем да възприемем с външните сетива, които можем да си обясним с усета свързан със сетивата. Да се опознае човека чрез духа, това е задачата на днешното познание чрез посвещение. Човек би казал това: това познание чрез посвещение иска да опознае всички неща, до най-дълбоките тайни, за да разбере човека, изхождайки от цялостността на света, изхождайки от цялостността на космоса.
към текста >>

240. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество.
Продължавайки съня си след това, човекът преминава през други стадии, които не могат вече да се прозрат с имагинативното познание, а е необходимо инспиративното, инспирираното познание. Това, което отново се появява като факт на душевното изживяване и се отразява в инспирираното съзнание така, като, да кажем, пулса на кръвта при радост и тъга, първоначално е една разпокъсаност на душата във възможно много единични неща, единични същности. Душата наистина раздробява своя живот на части и това раздробяване става във връзка с нещо, което просветва в съзнанието като страхливост. След като душата е преминала през това, което може да се нарече носене над пропастта или плуване в една всеобща мирова субстанция и копнеж към нещо божествено-духовно, тя изпада в определена страхливост, т.е. в нещо, което би било страхливост за съзнанието, ако би било изживявано съзнателно, което главно се дължи на това, че душата не само плува в общата мирова субстанция, но и в известна степен потъва в отделни духовно-душевни същества, с които душата влиза в определено сродство, така че сега тя всъщност не е единство, а множество. Това множество обаче се изживява като страх. Човекът трябва да преодолее по определен начин този страх.
към текста >>

241. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 14 октомври 1922 г. За духовно-душевната същност на човека между смъртта и новото раждане GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство.
Постигне ли човекът имагинативното познание - него няма да го описвам сега, правил съм го често, описвал съм също и как може да се постигне, първото е, че физическият му земен живот се разкрива пред него като обширна панорама, като единство. В обикновеното физическо съзнание човекът притежава в душата си само спомените за своя земен живот. Какво представляват спомените? Те са нещо като картини, образи, които чрез собствената си вътрешна същност посочват събитията, които човекът е преживял от раждането си или известно време след него. Но те са наистина образи, за които, изхождайки от познанията на обикновения човешки живот, както човекът го живее днес на Земята, не може да се каже, че съществуват независимо от тялото. Днешната физическа наука има пълно право, когато посочва, че тези спомени са зависими от конституцията на физическото тяло.
към текста >>

242. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 октомври 1922 г. Духовни взаимовръзки в изграждането на човешкия организъм GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат.
Тези неща следва днес първоначално да покажат, че всяко човешко познание представлява едно голямо единство, че от това, което трябва да се схване с най-висшите религиозни идеи, може да се слезе до това, което хората често го смятат за нисше, та дори не желаят да го разглеждат. Вина има именно формата, която е придобила науката на настоящето, която изобщо не знае, че духът трябва да се проследи до най-външните разклонения на материята и едва тогава светът постепенно може да се разбере. Едва тогава човек се научава да се издига до едно наистина религиозно схващане на света, докато иначе то многократно остава само егоистично схващане, което спекулира с егоистичните мотиви на човека, но не иска да навлезе в познанието, поради което ние стигаме изцяло до упадък, а не до възход на цивилизацията.
към текста >>

243. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Но точно когато схванем в единство отделните звезди, принадлежащи към Зодиака, имаме пътя, който човекът тогава изминава.
Преминем ли през сатурновата сфера, пристъпваме в това, което древните светогледи са наричали Зодиак. Той е само представителят на неподвижните звезди, изобщо на страната на духа. Но точно когато схванем в единство отделните звезди, принадлежащи към Зодиака, имаме пътя, който човекът тогава изминава. Този път човекът го изминава, за да може с помощта на духовните йерархични същества да изгради от силите на целия Космос духовния зародиш на своето следващо физическо тяло.
към текста >>

244. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство.
И известна радост се излъчва в тридесет и петата му година от това, което детето е получило в дванадесетата си или в осмата си година от възпитателя, от учителя, понеже това, което в осмата или десетата година е станало в човешкото етерно тяло чрез възпитателя, чрез обучението, действа като орган, който лежи далеч от главата, но когато лекуваме главата, въздейства върху оздравяването и. Така изживяното в шестата или дванадесетата година продължава да действа в тридесет и петата година и по-късно и причинява радостно настроение или депресия. Цялата жизнена нагласа на човека също и в по-късните години е зависима от това, което възпитателят е изградил в етерното тяло на човека, както някой орган от човешкото пространствено тяло е зависим от друг орган. Разберем ли това, трябва да си кажем, че едва познанието, което произлиза от разбирането как се развива етерното тяло, как са свързани неговите отделни периоди, може да ни даде правилната основа за възпитанието на човека. И ако това, което казах, се проследи докрай по правилния начин, си казваме: «Да, както художникът или някой друг човек на изкуството трябва да изучи техниката на своето изкуство, така и за възпитателя, за учителя е необходимо първо да усвои една техника на възпитанието, взето в идеалистичен смисъл. Както художникът трябва в своята работа да наблюдава формите не като любителя, а в тяхната хармония и дисхармония да извлече от наблюдението това, което го ползва при прилагането на боите и молива, както той трябва да си усвои нещо, което действа в цялото му същество и което почива върху възможността правилно да наблюдава, така и възпитателят и учителят трябва да могат да преценят, изхождайки от наблюдението, какво духовно работи в човека и какво прави цялата му биография едно органично единство.» Защото възпитанието не може да бъде наука, а трябва да стане изкуство. При изкуството трябва да си усвоим, първо, особена способност за наблюдение, второ, да боравим с това, което при непрекъснатото наблюдение виждаме как се намира в непрекъсната борба с веществата. Така духовната наука, както се има предвид тук, антропософската наука за духа е това, което може да даде основата за истинското, действително изкуство за възпитанието. Тя е такава и в едно друго отношение. Ако възпитанието наистина следва да стане правилно, е необходимо това, което иска да се прояви в детството и да се развие навън, да бъде поощрявано от най-дълбоката същност на човека по правилния начин. Възпитателското изкуство трябва да бъде в състояние така да преценява и да се отнася към детето, като че ли то му е поверено чрез божествено-морална мисия.
към текста >>

245. ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Това е едно единство.
От изложеното тук виждате още нещо. Това, което човекът представлява духовно в етерното си тяло, не живее в пространството, а във времето. Разгледайте физическия организъм, например очите, с които виждате видимите неща. Затворите ли очите, не ги виждате. Когато поглеждате духовния човек, той е в известна степен цял поток, който преминава от живот на живот, който ту живее в битието между смъртта и новото раждане, ту във физическия живот между раждането и смъртта, и пак обратно и т.н. Това е едно единство. Хората от древните времена са внасяли инстинктивно ясновидство в земния си живот, т.е. взаимовръзка с духовния свят чрез самите природни сили, и то така се е преобразявало, че отново са можели да го пренесат през смъртта. Знанието за духовността не е трябвало да изчезне. При по-новото човечество също не бива да изчезне. Тук на Земята човек трябва да си усвои знанието за духовността, защото самият той представлява един непрекъснат поток.
към текста >>

246. ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
Тогава в известен смисъл той излиза извън себе си, но именно чрез това се връща към себе си. Тук, на Земята, се завръщаме към себе си, когато се откъснем от външния свят и се концентрираме навътре в нас. Между смъртта и новото раждане се връщаме към себе си, когато се абстрахираме от това, което е в нас - именно висшите йерархии - и тогава се връщаме към самите нас. А силите, които ни остават от това връщане към себе си, са силите на спомнянето, на паметта. Силите, които ни остават от свързването с другите същества на висшите йерархии, са моралните сили, силите на любовта, чрез които, обичайки, на Земята разстиламе над другите същества нашето собствено същество. Така че в способността да обичаме тук, на Земята, имаме отзвук от живота в единство с висшите йерархии, а в спомените, в паметта имаме отзвук на другото състояние, в което сме между смъртта и новото раждане, между освобождаването ни от висшите йерархии и връщането към самите нас.
към текста >>

Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация.
Защо да се мъчим между раждането и смъртта? И без това ще отидем там.» Да, скъпи приятели, но нещата не са такива. Защото временното е реалност. Както тук, във физическия свят, пространството е реалност, така за надсетивния свят времевото и дори надвремевото е реалност. В по-късния живот детето все още се намира във вас. Когато преминете през портата на смъртта цялото време е едно единство, един момент във вас, принадлежи към вас, към вашата организация. Можете като хора тук, в пространството, да кажете: «Защо ми са очите? Та светлината е около мен. Очите нямат никакво друго предназначение, освен да виждат светлината, но тя е наистина около мен.» Така говори някой в една друга област, който казва: «За какво ми трябва наука за духа тук, на Земята? Когато преминем в духовния свят, духовната светлина без това е около нас.» Това е толкова умно, колкото ако някой каже: «Светлината така и така е тук, за какво ми са очите? » Това, което някой опознае чрез антропософската наука за духа, не се изгубва, то е окото, чрез което се възприема духовната светлина.
към текста >>

247. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината. Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака. И ако се пренесем в следващата Египетско-халдейска културна епоха, ние ще видим, че цялата египетска наука беше съобразена с небето и движенията на звездите. Съдбите на хората се измерваха с това, което показваха звездите. За да извърши едно или друго действие, човекът трябваше да се допита до звездите. Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
към текста >>

248. 10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън. Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство. Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>

249. 11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та.
Уважаеми гости и скъпи мои приятели! В много от моите лекции аз подчертавах, че в далечните епохи от развитието на човечеството, едно хармонично и чудно единство обгръщаше науката, изкуството и религия та. Който е стигнал до известни представи за същността на древните Мистерии, той знае: В различните Мистерии окултните кандидати търсеха познанието като едно откровение на Духа, но те го търсеха под онази форма, която малко или много съответствуваше на тогавашната епоха. Естествено, тази форма не може да отговаря на нашата епоха; независимо от това обаче, ние сме длъжни да търсим духовното познание за света. Съществена особеност на древните епохи беше тази, че окултните кандидати се стремяха към едно образно познание на духовния свят. Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят.
към текста >>

Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия.
Духовното познание беше предавано от човек на човек не с думи, а с онези средства, които постепенно прераснаха в изразните средства на нашите изкуства: а именно в специфичните средства на изобразителните изкуства, музиката, „словесните" изкуства. Обаче в хода на времето от тази втора степен човекът мина в следващата, трета степен, която се изразяваше в едно религиозно-култово откровение за същността на видимия свят. И сега човек се усещаше извисен до живите божествено-духовни връзки на целия свят, и то не по един разсъдъчен начин, нито път по един емоционален начин, какъвто е случая с изкуството. Със своите мисли, чувства, с най-дълбоките импулси на своята воля, той просто се потопяваше в живия божествено-духовен свят. А онова, чрез което трябваше да се одухотворят съзнателните действия на човека, се съдържаше именно в жертвоприношенията, в култовия церемониал. Впрочем тогава навсякъде цареше живото усещане за едно пълно единство между наука, изкуство и религия. Днес обаче идеалът на съвременния духовен живот трябва да се промени из основи. Човек трябва да заложи всичко в името на онова, което предусети и самия Гьоте: познанието трябва да се извиси до степента на изкуството; не до някакво символично или алегорично изкуство, а до непосредственото съзидание в звуци, форми и слово. Защото всичко това неизбежно ще потопи човека в едно дълбоко и първично религиозно чувство, в едно дълбоко и първично религиозно изживяване.
към текста >>

250. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник. И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити». Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>

251. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г. GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили

В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода.
Човек е чувствал в следствие на това, че цялото му душевно и телесно устройство се е намирало тогава във връзка с мястото на неговото раждане, с неговите климатични и географски особености, защото човек в тази трета следатлантска културна епоха е усещал себе си преимуществено като дишащо същество. На Юг дишат по-различно, отколкото на Север. Човек е бил тогава човек на дишането. Разбира се, външната цивилизация не е била още толкова развита, за да могат такива неща да бъдат ясно изразени; но това, което е живеело в човешката душа, то е било резултат от процеса на дишането, а процеса на дишането е бил, на свой ред, резултат от мястото на раждане, от мястото на обитаване. При гърците това се прекратило. В гръцката епоха процесът на дишане и връзката с ландшафта вече не са били определящи за хората, но за гръцката епоха определящо станало това, което създавало съзнанието на груповата душа, а именно свързаността по кръв, чувството за единство на племето, за единство на рода. В третата следатлантска епоха груповата си душа хората усещали във връзка с местообитанието. Представяли си, че ако някъде се намира някакво светилище, то там обитава и това Божество, което представлява груповата душа. В гръцката епоха това се е прекратило. Тогава започнало да се проявява усещането за общност чрез кръвта, усещането, свързано със земното съзнание, с цялото устройство на човешките сетива и усещания и живота на инстинктите, насочени към земния свят. Така, че тогава човекът се оказал съвсем преместен долу на Земята.
към текста >>

252. Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”.
към текста >>

Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”. И това важи с пълна сила за пролетното настроение.
към текста >>

Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост.
Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”. И това важи с пълна сила за пролетното настроение.
към текста >>

Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”. И това важи с пълна сила за пролетното настроение.
към текста >>

Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път.
към текста >>

От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването. Да, Вие виждате не друго, а един ритъм, едно междинно състояние, едно взаимодействие между физическо-материалното и духовното: И това е душевността!
към текста >>

Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н.
Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването. Да, Вие виждате не друго, а един ритъм, едно междинно състояние, едно взаимодействие между физическо-материалното и духовното: И това е душевността! В протичането на природните процеси Вие се научавате да виждате как цялата природа е пронизана от първичната троичност на материалното, духовното и душевното.
към текста >>

Обаче сега най-важното е да не останем в областта на мечтателството, според което всички неща би трябвало да се държат в някакво въображаемо единство.
Обаче сега най-важното е да не останем в областта на мечтателството, според което всички неща би трябвало да се държат в някакво въображаемо единство. Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
към текста >>

Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ.
Обаче сега най-важното е да не останем в областта на мечтателството, според което всички неща би трябвало да се държат в някакво въображаемо единство. Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
към текста >>

Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
Обаче сега най-важното е да не останем в областта на мечтателството, според което всички неща би трябвало да се държат в някакво въображаемо единство. Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>

И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>

Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват.
Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл. Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>

253. Четвърта лекция, 1 Октомври 1923 GA_223 Годишният кръговрат

Всичко това ме насочва къде да търся преобладаващото в него душевно-духовно единство.
Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност. Ако един човек застане пред мен, аз виждам многообразни проявления на неговата същност. Аз виждам, как той върви, чувам как говори, виждам неговата физиономия, жестовете на ръцете му. Всичко това ме насочва къде да търся преобладаващото в него душевно-духовно единство. Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното познание разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие. Ето защо не бива, по аналогия с духовността на човека да правим изводи за духовната цялост на Земята, понеже според верния поглед върху нещата съществува не цялост, а множественост и разнообразие от духовни Същества, живеещи в природните царства на Земята.
към текста >>

Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното познание разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие.
Първоначално чрез имагинацията ние разбираме как в известен смисъл Земната духовност се различава от човешката духовност. Ако един човек застане пред мен, аз виждам многообразни проявления на неговата същност. Аз виждам, как той върви, чувам как говори, виждам неговата физиономия, жестовете на ръцете му. Всичко това ме насочва къде да търся преобладаващото в него душевно-духовно единство. Но точно както тук е в сила инстинктът за откриване на споменатото душевно-духовно единство в конкретния човешки индивид, така и, от друга страна, когато имагинативното познание разглежда Земята, то далеч не открива някакво единство в Земната духовност, а там то открива една множественост, едно многообразие. Ето защо не бива, по аналогия с духовността на човека да правим изводи за духовната цялост на Земята, понеже според верния поглед върху нещата съществува не цялост, а множественост и разнообразие от духовни Същества, живеещи в природните царства на Земята.
към текста >>

254. 9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Така щото можем да кажем: Двигателната система, системата на обмяната на веществата, ритмичната система, нервно-сетивната система съставляват едно единство, което тече заедно, влива се в едно, когато отдолу звучи нагоре: "Стреми се да се събудиш"; "Мисли в духа" а отгоре надолу се примесва със стремящите се нагоре думи другото:
Така щото можем да кажем: Двигателната система, системата на обмяната на веществата, ритмичната система, нервно-сетивната система съставляват едно единство, което тече заедно, влива се в едно, когато отдолу звучи нагоре: "Стреми се да се събудиш"; "Мисли в духа" а отгоре надолу се примесва със стремящите се нагоре думи другото:
към текста >>

255. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Чувства се единство със света, с мировия етер.
Изживяването на това разширява човека; чувства се съвсем определено: в нашата вътрешност има точка, която излиза в целия свят, която се състои от същата субстанция, от която се състои и целият свят. Чувства се единство със света, с мировия етер. Но също така се чувства, че намирайки се тук, на Земята, краката, стъпалата на човека се привличат от силата на земното притегляне; чувства се свързаност на Земята и човека като цялост. И в същия миг, когато го има това мисловно изживяване, чувството на свързаност със Земята изчезва, а се усеща зависимост от далнините на мировите сфери. Всичко идва от далнините (вж. рис., стрелките); не отдолу, сякаш от центъра на Земята нагоре, а от мировите далнини. И във връзка с човека се чувства, че именно тогава, когато се иска да се разбере човекът, е необходимо да го има това чувство на идване от мировите далнини (вж.
към текста >>

256. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал.
По такъв начин, след като е бил възприет от вселената, той усещал себе си така, сякаш собственото му съзнание е натворявало пред него цели пътешествия във времето чрез зимните ландшафти. И при това той се усещал така, сякаш не бил в тялото си, а в сетивните си органи; той усещал своето същество в очите си, усещал своето същество в ушите си, както и на повърхността на кожата си. Тогава, особено когато всички външни сетивни органи, цялото си осезание той е усещал разширено на повърхността на кожата си, тогава чувствал и следното: Аз се уподобих на еластичната, но куха статуя. Той усещал вътрешно родство, например на своите очи, с тези ландшафти. Той усещал във всяко око сякаш действащ целия обозрим от него ландшафт, като че отвсякъде въздействащ върху това око, сякаш окото било нещо като вътрешно огледало за това, което било там навън. Но ето какво още усещал: той се усещал не като единство, а чувствал своя Аз умножен толкова, колкото сетивни органи имал. Той чувствал Аза си дванадесетичен. И в резултат на това, че е усещал този Аз дванадесетичен, у него се появявало такова съвсем особено преживяване, че си казвал: Тук се намира Аз, който гледа през моите очи. Тук се намира Аз, той действа в моето мисловно сетиво, в моето речево сетиво, в моето осезание, в моето жизнено сетиво. Аз съм разделен в света. - Изхождайки от това, възниквал жив копнеж по обединение със същество от Йерархията на Ангелите, за да получи от това съединение сила и власт да овладее тази разцепеност на Аза в разнородните преживявания на външните сетива.
към текста >>

Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената. Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце. И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
към текста >>

257. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Когато ученикът правел в себе си действително това вътрешно душевно състояние, тогава той не само усещал единство на душевната и физическа топлина, но усещаното единно като душевно-физическа топлина започвало да свети, проявявало се като светещо.
Следващото усилие се състояло в това, че ученикът трябвало да почувства вътрешната необходимост, за която говорих вчера, когато се приближавал до усещане на необходимост от преодоляване на собствения Аз, защото в противен случай той би могъл да стане източник на зло. Когато ученикът правел в себе си действително това вътрешно душевно състояние, тогава той не само усещал единство на душевната и физическа топлина, но усещаното единно като душевно-физическа топлина започвало да свети, проявявало се като светещо. Тайната на сиянието на светлината, душевното сияние на светлината се откривала на ученика. Така той се пренасял в бъдещето, в това бъдеще, когато Земята ще се превърне в планетата Венера, в бъдещата планета Венера.
към текста >>

258. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света.
Помислете над днешното възпитание на един принц - на какво го учат; представете си такъв принц, възпитаван за походи. Опитайте се да получите ясна представа за връзката между изучаването на физика. която му преподава някакъв възпитател, и това, което после се преживява в походите: що за връзка има тук? Като правило, от ретортата не изскача нищо такова, което става по време на походите. От такива примери особено ясно е видно колко отдалечено днес е това, което се дава на човек за вътрешното му формиране, от това, което той представлява във външния живот. Тук вие имате все още времето, когато именно на основата на познанието е могло да бъде достигнато съвършено единство между това, което вътрешно формира, образува човека, и това, как той сам стои в света, как действа и работи в света. Древната история се преподава вече от школската стая. Но тогава школската стая е била родствена на Мистериите, била е мистерийна; и Мистерията означавала света, а светът се оказвал като резултат от силите в Мистериите.
към текста >>

259. Съдържание GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес.
Гилгамеш и Еабани – двойствеността на човешкото самосъзнание в третия следатлантски период. Начало на преживяване на обособяване на душевно-духовното от физическо-етерното. Гилгамеш осъзнава в кой момент от историческото развитие се намира чрез инспирация от Еабани след смъртта му. Проблемът на безсмъртието и импулсът за странстване като начин за разрешаването му. Луната като обиталище на първите велики учители на земното човечество. Съзнанието за единството на човечеството и Космоса в мистериите на Ефес. Прераждането на Гилгамеш и Еабани като последователи на мистериите в Ефес.
към текста >>

260. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
И външните исторически събития в онези дни са зависели от строежа на вътрешния човешки живот много по-силно, отколкото в по-късните времена. Това, което е живеело в душата на човека е живеело също така в цялото му същество. Не го е имало свойствения за нас независим живот на мислите и чувствата; мислене, което не е възприемало своята връзка с вътрешните процеси в човешката глава, е било неизвестно. Същото се отнася и за абстрактното чувстване, което не знае за връзката с кръвообращението. Човек в тези времена е имал мислене, което вътрешно се е преживявало като събитие, ставащо в главата, притежавал е чувство, което се е преживявало в ритъма на дишането, в циркулацията на кръвта и т.н. Човек е преживявал цялото си същество като неделимо единство.
към текста >>

За източния човек заобикалящият свят, който сега наричаме наша физическа среда, е бил само подножие на Космоса, възприеман като единство.
Той е заобиколен от гори, планини и реки; или, ако живее в града, градските стени са му пред очите на всяка крачка. Когато говори за космическото и свръхсетивното, то къде е то, според него? Той не може да посочи сфера, вътре в която той би могъл да помисли за космическото и свръхсетивното. Той никъде не може да се докосне до нея, да я улови, да не говорим, че също така неуловимо е и душевно-духовното. Но в древноизточния поток на развитие не е така. За източния човек заобикалящият свят, който сега наричаме наша физическа среда, е бил само подножие на Космоса, възприеман като единство. Човек е имал в своето обкръжение това, което се съдържа в трите царства на природата, той е имал около себе си реки, планини и т.н.; но за него тази среда е била цялата пронизана от дух, пропита от него и оплетена с дух. Древноизточният човек е можел да каже: аз живея сред планини, аз живея сред реки, но аз също така живея сред елементарните същества на планините и реките; аз живея във физическото царство, но това физическо царство е тяло на духовното царство. Отвсякъде ме обкръжава духовният свят, низшият духовен свят.
към текста >>

261. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

– Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности.
В Ефес човек все още е можел да съзерцава свръхземното, и то, не малко. Отъждествяването с Артемида, богинята на Ефеските мистерии , е донасяло на човека живото чувство за връзката му с природните царства. Растителният свят ( му се преподавало) – е твой; Земята само го е възприела от теб. Животинският свят ти си изпреварил, ти си го оставил назад. Ти трябва да гледаш на животните с възможно най-голямо състрадание; те е трябвало да изостанат по пътя, за да можеше ти да станеш човек. – Чувството на единство с макрокосмоса е било преживяване, още достъпно за посветения в Ефес, той все още го е получавал непосредствено от самите реалности.
към текста >>

262. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т.
Нали, по време на нашето земно съществуване нашият живот протича така, че когато го обгръщаме в спомен той ни изглежда като единство, но това естествено е заблуждение; защото животът не протича като единство, ние сме будни през деня и безсъзнателни през нощта - буден ден, безсъзнателна нощ и т. н.. Когато след това човек си спомня изминалото време, той забравя, че винаги между дните са и нощите. През тези нощи с душата, с астралното тяло и с аза стават много неща, но човек не знае нищо за тях. Онова, което човек изживява несъзнателно през нощта в своя земен живот, той го изживява напълно съзнателно по обратен ред след смъртта и тогава времето действително му се явява като протичащо обратно; така човек изживява нощите при пълно съзнание.
към текста >>

263. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Тук природните закони не противоречат по никакъв начин на духовните, а природните и духовните образуват единство.
Но тези същества могат да бъдат разбрани само тогава, когато вземем под внимание, че тяхното съществуване изцяло протича извън това, което ни прави земни хора и ни впряга в кръга на природните закони. Такива, каквито ние ги признаваме на Земята, те не съществуват в областта на действителния слънчев живот. В сферата на същинското слънчево действие има духовни закони, закони на волята например и тези духовни закони са единни с природните закони. Тук природните закони не противоречат по никакъв начин на духовните, а природните и духовните образуват единство.
към текста >>

Но помислете само, че в своя земен живот човекът е едно единство.
Но помислете само, че в своя земен живот човекът е едно единство. Неговото физическо и душевно-духовно съществуване са свързани едно с друго, те са една цялост. Във вените на един човек, който мисли само зло, кръвта - дори и да не може да се констатира с грубите инструменти - не само тече различно, но тя има и различен състав от тази на един човек, който носи в душата си само добро!
към текста >>

То е едно единство с него.
А сега си представете, че един лош човек достигне пред слънчевото съществуване в живота между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да изостави всичко, което е лошо в него. Но с това остава също и една значителна част от самия него, защото злото е свързано именно с него. То е едно единство с него. Поне дотолкова, доколкото то е едно единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него.
към текста >>

Поне дотолкова, доколкото то е едно единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него.
А сега си представете, че един лош човек достигне пред слънчевото съществуване в живота между смъртта и едно ново раждане. Той трябва да изостави всичко, което е лошо в него. Но с това остава също и една значителна част от самия него, защото злото е свързано именно с него. То е едно единство с него. Поне дотолкова, доколкото то е едно единство, той трябва да откъсне от себе си онова, което живее като зло в него.
към текста >>

264. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа.
Докато човек остава при имагинативното познание и гледа ретроспективно върху собствения си земен живот, дотогава е напълно убеден, че като човек той е едно единство; напълно е убеден в това, че определени действия в живота са свободни, понеже се извършват от единството на човешката природа. Човек не забелязва, не съзира много неща от своята карма само при имагинативното познание. Но щом се появи инспиративното познание и човек отново се завръща в своето тяло, тогава се чувства изпълнен с един свят от безброй йерархии. Човек се завръща в своето тяло и отначало не знае, кой е. Дали е Ангелът, или това същество от йерархията на Динамис, Ексусиаи и т. н.? Ние сме разпръснати в един свят от същества.
към текста >>

Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние.
Чрез съответните упражнения човек трябва така да укрепне, че да утвърди своето единство спрямо това състояние. Но тогава също се вижда, как е образувана кармата чрез задружното действие на множество същества, които се намират вътре в човека - това е следствие от живота между смъртта и едно ново раждане. Тук безброй същества си сътрудничат в това, което образува кармата; да, безброй същества си сътрудничат тук. Така че действително можем да кажем: - Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете. Да, даже по отношение на една, намираща се по-далече скрита дейност на мислите, човекът живее заедно с боговете.
към текста >>

265. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Само че галещото същество там не е едно единство, а целият свят на йерархиите.
И сега звездите ни изглеждат като изрази на нещо друго. Аз ги сравних с галене. Духът-себе зад тях е галещото същество. Само че галещото същество там не е едно единство, а целият свят на йерархиите. Разгледам ли осанката на един човек, погледна ли очите му, които светят насреща ми, чуя ли гласа му, това е изразът на човека. Погледна ли нагоре в далечния Космос, погледна ли звездите, те са израз на йерархиите, те са жизнените проявления на йерархиите, предизвикващи чувства у човека. Погледна ли в безкрайността на синия световен феномен, виждам как се проявява навън тяхното етерно тяло, което обаче е най-долната част на този свят на йерархиите.
към текста >>

266. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22. юни 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Работата стои именно така, че в момента, когато човекът е заспал, също и за кратко, сънят е едно единство и астралното тяло е един несъзнателен пророк, който обгръща с поглед целия сън до събуждането.
Работата стои именно така, че в момента, когато човекът е заспал, също и за кратко, сънят е едно единство и астралното тяло е един несъзнателен пророк, който обгръща с поглед целия сън до събуждането. Естествено перспективно. По-далечните неща могат да бъдат неясни, както при някой късоглед, гледащ една алея, който не вижда последните дървета. Така и астралното тяло в несъзнателното може да бъде - образно казано - късогледо. То не вижда дотам, докъдето се явяват първите индивидуални земни съществувания. Това са специални неща.
към текста >>

267. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство.
Лекциите, които аз държах сега, имайки предвид, че тук присъстват толкова много приятели от всички страни, тези лекции преследваха по същество целта да бъде дадено описание на кармата, което поне в някои линии трябва да доведе до разбирането на съвременния духовен живот в духовно отношение. И аз бих искал следващия вторник, в последната от тези лекции да завърша онова, което в известно отношение образува един вид единство.
към текста >>

268. 11. ПОСЛЕДНО СЛОВО, Дорнах, 28 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
Ние видяхме по-нататък, че това същество се яви отново в онзи световен художник, който можа да разгърне своята дарба на живописец, рисувайки картини именно върху Тайната на Голгота, които правят неописуемо впечатление. И ние видяхме след това, как онова, което живееше в дълбоките християнски импулси като същност на самото християнство, оживя в прекрасни багри и форми в картините на Рафаел, видяхме, как то възкръсна отново в поета Новалис, видяхме как от поета Новалис се изяви в чудно хубави слова онова, което Рафаел беше дал на човечеството в най-красивите багри и форми на неговите картини. Ние виждаме редуването на същества, които чрез мисълта за прераждането се сливат в едно единство.
към текста >>

269. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ние трябва да осъзнаем, че така, както Луната днес се явява на небето, някога тя е образувала едно единство със Земята, че е била изхвърлена вън от Земята, ако мога да се изразя така, и от определено време се върти около Земята
Сега, за да имате основите за по-нататъшните изложения, днес аз трябва да припомня, как в моята книга «Тайната наука» е казано, че днешната Луна се е отделила някога от Земята, след като по-рано е образувала едно тяло с нея. Това е нещо, което се получава за ясновиждането, което обаче е признато вече и от днешната наука. Особено през последните години се появи едно литературно движение, което се съобразява с това отношение на Луната към Земята[3], макар и по погрешен начин. Ние трябва да осъзнаем, че така, както Луната днес се явява на небето, някога тя е образувала едно единство със Земята, че е била изхвърлена вън от Земята, ако мога да се изразя така, и от определено време се върти около Земята
към текста >>

270. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

[4] Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
[4] Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
към текста >>

271. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 8. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство.
Вие ще се изненадате, но в живота между смъртта и новото раждане ние първо изоставяме нашите морални слабости, а физическите слабости се изоставят едва в сферата на Меркурий. Там човекът бива просветлен и прочистен в душата си от всичко, което е изживял през земното си време - различните болестни процеси. В сферата на Меркурий човекът става напълно здрав душевно. Защото вие трябва да помислите, че човекът изцяло е едно единно същество. Съвсем неправилно е, когато от окултна гледна точка за човека се казва, че той е сбор от дух, душа и тяло. Той не е сглобен от тези три съставни части, а когато го наблюдаваме, виждаме, че от една страна той се проявява като тяло, от друга страна като дух, а между тях като душа; но в действителност всичко това представлява едно единство. Когато човекът е болен, душата и тялото също прекарват болестта. И когато в смъртта човекът изостави физическото тяло, в душата си той първоначално изпитва последиците също и на произлизащите от болестните процеси резултати. Те обаче напълно се изоставят в сферата на Меркурий под въздействието на онези същества, които означаваме като Архангели. Преминавайки през сферите на Луната и на Меркурий, човекът постепенно се превръща в едно същество, което повече не притежава в себе си морални и физически слабости. В това си състояние той пристъпва - междувременно са изминали няколко десетилетия - в сферата на Венера.
към текста >>

272. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 9. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

- Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят.
И още нещо особено се проявява. Вие ще кажете: - Но всеки човек има този свят и когато хората умрат, толкова много светове се пренасят през смъртта. Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални. Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят.
към текста >>

И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство.
И още нещо особено се проявява. Вие ще кажете: - Но всеки човек има този свят и когато хората умрат, толкова много светове се пренасят през смъртта. Всъщност след смъртта би трябвало да виждаме безкрайно много светове. - Но тайната лежи в това, че всички онези хора, с които по някакъв начин човек е свързан кармически, се виждат като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармично, се присъединяват и останалите, които повече или по-малко също се свързват с нас в едно единство. Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални. Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл.
към текста >>

Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят.
Защото всичко е съвсем различно, когато от физическо-сетивния свят се пристъпи в духовния свят. За някой, който не е свикнал да има такива представи, някои неща са парадоксални. Но все пак би трябвало да се насочва към особеностите на духовния свят, както те се представят пред инициационното познание. Тук във физическия свят можем да броим едно, две, три; дори можем да броим - макар и не непременно сега[1] - пари във сетивно-физическия свят. Но броенето в духовния свят всъщност няма смисъл. Там числото не представлява нищо особено, там всичко е повече или по-малко единство, и онова различаване, което трябва да правим между нещата, когато те се броят, където едното трябва да бъде до другото, то не съществува във физическия свят. За духовния свят някои неща трябва да се описват съвсем различно, отколкото за физическо-сетивния свят. И всичко, което тук във физическото е човешката вътрешност, от гледната точка на духовния свят то изглежда съвсем различно, отколкото се представя тук. Прекрасно и величествено е човешкото устройство, прекрасен и величествен изглежда небесният свод, погледнат от Земята. И това, което ние изработваме задружно с висшите йерархии за следващия ни земен живот, който следва след живота ни между смъртта и едно ново раждане, това трябва да се вмести в човешкото устройство, това трябва да стане душевно-духовна същност, която прониква и оживява човешкото устройство. Защото, как се развива този човешки живот тук на Земята?
към текста >>

273. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

62. Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
62. Джузепе Мацини, 1805-1872, поет, писател, борец за свободата и единството на Италия.
към текста >>

274. 1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Обаче това, което днес прониква само като през малки прозорци, трябва в бъдеще да се превърне в едно единство чрез онази връзка между ръководители на Школата от Шартр и ръководителите на схоластиката, когато настъпи духовното обновление в края на 20-то столетие, което ще изведе нагоре в духовното също и интелектуалното.
С това искам да покажа, как духовните движения проникват в съвременността. Обаче това, което днес прониква само като през малки прозорци, трябва в бъдеще да се превърне в едно единство чрез онази връзка между ръководители на Школата от Шартр и ръководителите на схоластиката, когато настъпи духовното обновление в края на 20-то столетие, което ще изведе нагоре в духовното също и интелектуалното. За да настъпи това, хората не трябва да проиграват 20-то столетие! Обаче тъй като днес всичко зависи от свободната воля, то и за да настъпи това а именно за да могат да слязат на Земята двете свързани помежду си партии и да произведат едно ново одухотворение на културата на 20-ия век зависи също от това, дали Антропософското Общество ще развие всеотдайно и в истинския смисъл Антропософията.
към текста >>

275. 11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н.
Това никак не ще противоречи на факта, че от другата страна то ще стане толкова повече езотерично. Обаче в ръководството на Обществото трябва да се влее едно интензивно съзнание, Обществото трябва да бъде така да се каже ръководено езотерично. Ето защо при това, което би могло също да се нарече устави, ние постъпихме на Коледното Тържество съвършено различно от това, което се прави иначе при създаването на устави. При обикновеното създаване на устави се казва: ние изповядваме тези или онези принципи. По-рано ние имахме също и в Теософското Общество такива принципи. Първи принцип: образуването на едно всеобщо братство на човечеството; втори принцип: да покажем единството на религията и т.н. Аз често обръщах вниманието върху това, че именно тук трябва да започне онова, което всъщност единствено може да основе Антропософското Общество като действителност. След това на Коледното Тържество фактически се наложи тази действителност. Там не бе говорено за принципи, а бе обръщано вниманието върху факта: в Дорнах живее нещо, там има нещо живо. И който вижда в живото, което живее в Дорнах, нещо оправдано, той се присъединява към Обществото. Не се говори за абстрактни принципи, а за нещо живо, за нещо, което съществува.
към текста >>

Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото.
Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото. И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв. Върху това искахме да обърнем вниманието на Коледното Тържество. Тогава присъствуващите можаха да почувствуват това сега членовете на Обществото ще го видят по-нататък.
към текста >>

И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв.
Чрез това ще дойде единство в различните области на антропософския живот в Обществото. И така по този начин ще се родят постепенно много неща, които ще проникват фактически като кръв Антропософското Общество, не само за да се говори за единство, а за да се внесе нещо в него, което може да го проникне с един на духовна кръв. Върху това искахме да обърнем вниманието на Коледното Тържество. Тогава присъствуващите можаха да почувствуват това сега членовете на Обществото ще го видят по-нататък.
към текста >>

276. Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд GA_245 Указания за езотеричното обучение

Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие.
То не е пространствено тяло, то е времево тяло, тяло на времето. Поради това вие можете да опишете етерното тяло като пространствена форма само ако съзнавате, че при това вие вършите същото, както ако рисувате една светкавица. Когато рисувате светкавицата, вие естествено рисувате един миг; вие задържате този миг. Човешкото етерно тяло също може да бъде уловено пространствено, но това е само един миг от него. В действителност имаме едно физическо пространствено тяло и едно времево тяло, едно етерно тяло, което постоянно е в движение. Има смисъл да говорим за етерното тяло само ако говорим за него като за времево тяло, което обхващаме с вътрешния поглед като едно единство чак до нашето раждане от мига, в който сме в състояние да направим това откритие. Това е първото нещо, което най-напред можем да открием като свръхсетивна заложба в себе си.
към текста >>

277. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване.
Нуждата от изкуството е толкова стара колкото е старо самото човечество, обаче нуждата за схващане на неговата задача можа да се яви едвам по-късно. Гръцкият дух, който благодарение на своята щастлива организация черпеше своето задоволяване от непосредствено заобикалящата ни действителност, произведе една епоха на изкуството, която се е издигнала до най-голяма висота; обаче той стори това с една първична наивност, без да има нужда да си създаде в изкуството един свят, който да може да предложи едно задоволяване, което задоволяване не можем да получим от никъде другаде. Гъркът намираше в действителността всичко, което търсеше; всичко, което неговото сърце желаеше, за което неговият дух жадуваше, природата му го предлагаше в изобилие. При него никога не можеше да се случи, щото в сърцето му да се роди копнежът за нещо, което ние напразно търсим в заобикалящия ни свят. Гъркът не беше израснал вън от природата и затова всички негови нужди могат да бъдат задоволени от нея. Сраснал се в неразделно единство с цялото си битие с природата, тя твори в него и знае след това напълно, какво може да му създаде, за да може също отново да задоволи това битие, това съществуване. Така при този наивен народ изкуството образуваше едно продължение на живота и работата в природата, то израсна напълно от нея. То задоволяваше същите нужди както неговата майка, само че в по-висок размер. Но това се дължи, че Аристотел не познаваше никакъв по-висок принцип на изкуството освен подражанието на природата. Гърците не се нуждаеха от нищо повече освен да достигнат природата, защото те имаха в природата вече извора на всяко задоволяване. Това, което на нас би трябвало да ни изглежда празно и без значение, чисто подражание на природата, тук беше напълно достатъчно.
към текста >>

Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност.
Това е "по-висшата природа" в природата, която Гьоте иска да завладее. От това ние виждаме, че в никой случай действителността, каквато тя стои разпростряна пред нашите сетива, не е нещо, при което трябва да спре човекът стигнал до една по-висока степен на културата. Само когато човешкият дух прекрачва тази действителност, счупва черупката и стига, до ядката, на него му се открива това, което подържа в единство този свят в неговата най-дълбока вътрешност. Ние никога не можем да бъдем задоволени с отделния природен процес, а само с природния закон, никога не можем да се чувствуваме задоволени с отделния индивид, а само с всеобщото обгръщане на нещата. При Гьоте този факт се проявява в мислимо най-съвършената форма. Това, което също остава при него, е фактът, че за модерния дух действителността, отделният индивид не предлага никакво задоволяване, защото не намираме в самия него това, което познаваме като най-висшето, а го намираме едвам когато се издигнем над него, намираме това, което зачитаме като Божествено, което в науката наричаме идея. Докато само опитът не може да дойде до примирението на противоположностите, защото той има наистина действителността, но няма още идеята, науката не може да стигне до това примирение, защото тя наистина има идеята, но няма вече действителността. Между двете човекът се нуждае от едно ново царство; от едно царство, в което отделното нещо и на цялото представлява идеята, от едно царство, в което индивидът се явява вече така, че в него се съдържа характерът на всеобщото и на необходимостта.
към текста >>

278. 5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г. GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата. Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето. Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго. Когато сетивно-свръхсетивното е възприето, то поставя художника в необходимостта да прибави действително това, което е необходимо като други форми. Ето защо ние бяхме принудени да създадем други фигури.
към текста >>

279. Съдържание GA_276 Изкуството и неговата мисия

Древните Мистерии и някогашното единство между религия, изкуство и наука.
Древните Мистерии и някогашното единство между религия, изкуство и наука. Едно Гьотево изказване за същността на изкуството. Архитектура, пластика и музика. Рецитация и декламация. Евритмия. Мимика и танц. Гьотеанумът.
към текста >>

280. 2.Втора лекция, 1 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Нека да спомена и още нещо, а именно, че Гьоте беше един от последните велики умове на нашето време, които имаха силното усещане за единството между духовния живот и различните видове изкуства, защото по-късно хората започнаха все повече и повече да гледат на изкуството като на нещо, което всъщност не представлява някаква жизнена необходимост, а по-скоро е бих казал един вид лукс, прибавен към живота.
Нека да спомена и още нещо, а именно, че Гьоте беше един от последните велики умове на нашето време, които имаха силното усещане за единството между духовния живот и различните видове изкуства, защото по-късно хората започнаха все повече и повече да гледат на изкуството като на нещо, което всъщност не представлява някаква жизнена необходимост, а по-скоро е бих казал един вид лукс, прибавен към живота. И нищо чудно, че при това положение изкуството постепенно придоби характеристиките на лукса.
към текста >>

281. 7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство GA_276 Изкуството и неговата мисия

Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката. Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи. Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>

И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии.
Антропософският светоглед би трябвало да подчертава, че именно чрез него днешното човечество отново стига до съзнанието за общия източник на изкуството, религията и науката. Както многократно сме изтъквали, през древните епохи от човешкото развитие не е съществувала никаква граница между изкуство, религия и наука; всички те са съществували в пълно единство. И това единство е било поддържано в рамки те на тогавашните Мистерии. фактически тези Мистерии обединяваха всичко онова, което днес наричаме училища, църкви и художествени институции. Защото онова, което беше преподавано в Мистериите, не беше нещо едностранчиво и не се свеждаше до простото изговаряне на едни или други думи. Думите, с които си служеше ръководителят на посвещението, съдържаха в себе си непосредствено познание и носеха както характера на откровение, така и чертите на едно култово свещенодействие, така че благодарение на величествени образи, слушателите и зрителите се докосваха до онова, което беше скрито зад думите.
към текста >>

И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност.
Религия и познание действуваха ръка за ръка. Обаче в това образно представяне на свръхсетивните светове беше включван също и художественият елемент, така че култовото свещенодействие и култовият образ бяха в същото време и един непосредствен израз на изкуството. В Мистериите човекът ясно усещаше елемента на художествено красивото. Религиозните импулси, вложени в култовите свещенодействия, пробуждаха неговата воля, но той беше вътрешно озаряван също и чрез думите, които съпровождаха красивите, художествено замисляни култови свещенодействия. Да, за да осъществи своето окултно познание, той трябваше да бъде вътрешно озарен. И тук аз бих вметнал, че ясното съзнание за едно такова „роднинско“ единство между религия, наука и изкуство задължително трябва да присъствува във всяка антропософска дейност. И това следва да проличи като нещо напълно самопонятно и естествено, а не чрез една или друга художествена интерпретация.
към текста >>

282. ВТОРИ ОТГОВОР, Дорнах, 30 септември 1920 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

И тази евритмия - до това може да се стигне само с изследователските методи на духовната наука - дори и в малко по-друга форма, защото, разбира се, всичко претърпява развитие, е напълно свързана като евритмична част в единството между пеене и рецитаторско изкуство на гърците.
Това танцово изкуство е била тъкмо старата форма на евритмията. И тази евритмия - до това може да се стигне само с изследователските методи на духовната наука - дори и в малко по-друга форма, защото, разбира се, всичко претърпява развитие, е напълно свързана като евритмична част в единството между пеене и рецитаторско изкуство на гърците. Така че тази евритмия представлява нещо от музикалното изживяване в древните времена. И днес всъщност не правим друго, освен че с евритмичното отново се връщаме към по-ранни форми на изкуството. Естествено трябва да държим сметка за силната обагреност на изкуствата днес. Така че не може да се получи онази тясна връзка между пеене, рецитация и евритмия, която е съществувала по времето на Есхил в Древна Гърция. Не трябва да забравяме, че сме стигнали до едно диференциране.
към текста >>

283. ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
Бих искал да добавя само още нещо: г-н ван дер Палс[1] с основание насочи вниманието върху това, че в китайската легенда[2] за „Лунната цигулка“ човекът отсъства от полагащото му се място в космоса в музикален смисъл. Това е във връзка с духовното значение, което има една такава легенда в източната, следователно и в китайската литература. Все пак човекът в известен смисъл намира своето място в едно, както може да се каже и за по-древните епохи, дълбоко чувствано, инстинктивно-ясновидско съзнавано единство с целия космос.
към текста >>

284. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март 1923 г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено.
Това художествено разбиране на нещо, което по-късно е приемало все по-интелектуални форми, прозвучава от старите мистерии, които са един извор, от който са произтекли познание, изкуство и религия. Така трябва да се развие убеждението, че е необходимо да се върнем към онова човешко душевно състояние, което отново ще възникне, отново ще заструи художествено, когато душата се проникне религиозно; към онова душевно състояние, което, изпълнено с живот, разбира дълбоко какво е имал Гьоте предвид[1], когато казва: Красивото е едно манифестиране на тайните природни закони, които без неговото проявление биха останали вечно скрити. Тайната на развитието на човечеството в земното битие ни издава вътрешното единство на всичко онова, което човек трябва да преживее заедно със света религиозно и художествено. Така човек може да преживее заедно с този свят своето целокупно разгръщане.
към текста >>

Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво познание, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното.
Вече е дошло времето, когато тези неща трябва да достигнат до съзнанието на хората, защото иначе човешката природа би пропаднала в нейната душевност. Човекът в близко бъдеще би се изсушил душевно чрез интелектуалното едностранчиво познание, той би станал душевно изхабен чрез едностранчивото изкуство и изобщо бездушевен чрез едностранчивата религия, ако не открие пътя, който ще го доведе до вътрешната хармония и единство на трите, ако не успее да открие пътя, по един по-съзнателен начин, отколкото някога, ако не съумее да излезе от себе си и да погледне и чуе отново свръхсетивното заедно със сетивното.
към текста >>

285. ПРИЛОЖЕНИЕ: Записки от Матилде Шол от 1905 (1905?) г. GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека

Единствено там престава разделението, там е единство, там той може да звучи в едно с вечно- то.
Характерната физическа форма се получава или е продукт от физическите прародители. Тя е ограничена от раждане и смърт. Характерният цвят е продукт на неговото душевно развитие, владян е от кармата. Характерният тон е продукт от прераждането, есенцията на складираните в духовното опитности, владян единствено от самия човек. Формата на неговите личности, цветът на неговата душа трябва най-после да потънат в тона на неговия дух, да се стопят в него. Единствено там престава разделението, там е единство, там той може да звучи в едно с вечно- то. 23.01.1905 г. Когато Христос се ражда в душата, цялото творение се преражда в нея. Тогава творението се издига в тонове от душата. С един тон в душата може да се изрази цялото творение. Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния свят, в пространството и времето на физическия план.
към текста >>

Следователно като духовно единство Христос е един тон, слово, словото, което е праобразът на всички, появили се по-късно тонове и думи, на всички езици, на всяка музика.
23.01.1905 г. Когато Христос се ражда в душата, цялото творение се преражда в нея. Тогава творението се издига в тонове от душата. С един тон в душата може да се изрази цялото творение. Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния свят, в пространството и времето на физическия план. Следователно като духовно единство Христос е един тон, слово, словото, което е праобразът на всички, появили се по-късно тонове и думи, на всички езици, на всяка музика. Всичко, което е било изговорено от началото досега, което е живяло в тонове в света, е това слово в неговата най-истинска същност. Всяка мисъл в света е произлязла от това мирово слово. Няма тон на този свят, който да не звучи от това слово. Ако човек иска да потъне в истинската същност на нещата, във вечното единство, той трябва да познава словото. То трябва да възникне в неговата душа, следователно в собствената му душа трябва да бъде роден Христос.
към текста >>

Ако човек иска да потъне в истинската същност на нещата, във вечното единство, той трябва да познава словото.
Когато човек чува този тон, той знае цялото творение, а в обертоновете на този тон разпознава хода в развитието на творението на степените на множествеността, в пространството в астралния свят, в пространството и времето на физическия план. Следователно като духовно единство Христос е един тон, слово, словото, което е праобразът на всички, появили се по-късно тонове и думи, на всички езици, на всяка музика. Всичко, което е било изговорено от началото досега, което е живяло в тонове в света, е това слово в неговата най-истинска същност. Всяка мисъл в света е произлязла от това мирово слово. Няма тон на този свят, който да не звучи от това слово. Ако човек иска да потъне в истинската същност на нещата, във вечното единство, той трябва да познава словото. То трябва да възникне в неговата душа, следователно в собствената му душа трябва да бъде роден Христос. Това е словото, за което говори
към текста >>

286. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената.
Трябва да започнем от числото ЕДНО. По-късно като разглеждаме други числа, ще стане по-ясно, колко много числото ЕДНО символизира онова, за което ще говоря. Във Окултизма ЕДНО винаги е означавало невидимото единство на Бога във вселената. Бог е означен чрез числото ЕДНО. Не трябва, обаче, да смятаме, че до нещо може да се достигне, ако човек се вдълбочи единствено в това число. По-късно ще видите как вдълбочаването в това число ЕДНО, може да се постигне от само себе си и ще бъде по-полезно, ако първо разгледаме другите числа.
към текста >>

По този начин, зад всяка двойственост е скрито едно единство.
Така, бихме могли да посочим двойнствености на всяка стъпка в живота. Няма, обаче никакво проявяване извън онова, в което божественото зад сцената, държи всичко във властта си. По този начин, зад всяка двойственост е скрито едно единство. Следователно, ТРИ не е нищо друго, освен ДВЕ и ЕДНО, това ще рече проявяването и съществуващата божественост зад него.
към текста >>

В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
Понеже сме разгледали други числа, онова, което сега ще кажем за числото ЕДНО, ще бъде правилно разбрано. Същността на числото ЕДНО е неговата неделимост. Разбира се, то може да бъде подразделено, например: 1/3, 2/3 и т.н., но това може да се постигне само мисловно. В света, особенно в Духовния свят, когато извадите двете трети, едната трета продължава да бъде част от тях. В същия смисъл, може да се каже, че когато някоя част от Бога е отделена от Него и бъде проявена, останалото съществува като нещо, което все още и принадлежи. В Питагоров смисъл, бихме могли да кажем: "Раздели Единството, но в никакъв случай по друг начин, освен като държиш в основните си мисли, остатъкът, съединен с онова, което е било отделено."
към текста >>

Това е окултна формула, която изразява как Единството може да бъде разделено и частите, така да се подредят, че се получава Едното.
Математиците имат един израз за това и то е валидно за всички окултни школи: 1 = / 2 Х / / 1 Х /. Това е окултна формула, която изразява как Единството може да бъде разделено и частите, така да се подредят, че се получава Едното. Това показва, че като окултисти, ние не трябва да мислим за Единството /Цялото/ само като ЕДНО, но като части, които ние отново събираме заедно.
към текста >>

Това показва, че като окултисти, ние не трябва да мислим за Единството /Цялото/ само като ЕДНО, но като части, които ние отново събираме заедно.
Математиците имат един израз за това и то е валидно за всички окултни школи: 1 = / 2 Х / / 1 Х /. Това е окултна формула, която изразява как Единството може да бъде разделено и частите, така да се подредят, че се получава Едното. Това показва, че като окултисти, ние не трябва да мислим за Единството /Цялото/ само като ЕДНО, но като части, които ние отново събираме заедно.
към текста >>

287. Съдържание GA_293 Общото човекознание

Абстрактното единство на видимия свят.
Спомняне и забравяне тяхната връзка с пробуждането и заспиването. Прекаленото отдаване на външния сетивен свят. Възникване на спомените. За връзката между воля и паметови способности. Абстрактното единство на видимия свят. Дванадесетте човешки сетива. Сетивото за възприемане на чуждия Аз. Основният акцент при цялостното възприемане на другия човек пада върху нашата спяща воля. Скритата връзка между зрение и чувства. За това как човек допълнително включва геометричните форми на Космоса към своето познание.
към текста >>

288. 3. Трета лекция, 23.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Впрочем съвременната наука не стига до разбирането за тези неща; за нея природата е, така да се каже, някакво „единство" и тя постоянно смесва разрушителното и съзидателното начало; ето защо в съвременните научни постановки за същността на природата винаги има нещо изключително конфузно.
Но ако разглеждате природата от тази гледна точка, Вие ще се съгласите: Да, намирайки се всред нея, аз нося в себе си както потока на разрушението, така и потока на съзиданието. Впрочем съвременната наука не стига до разбирането за тези неща; за нея природата е, така да се каже, някакво „единство" и тя постоянно смесва разрушителното и съзидателното начало; ето защо в съвременните научни постановки за същността на природата винаги има нещо изключително конфузно. Поискаме ли да разграничим тези два потока в природния свят, неизбежно възниква въпросът: Как би изглеждала природата, ако човекът не съществуваше в нея?
към текста >>

289. 4. Четвърта лекция, 25.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Тези не ща народът усеща съвсем ясно, защото той знае: за разлика от земния живот, протичащ малко или много под формата на едно въображаемо единство, животът след смъртта изглежда като едно многообразие, като едно „множество".
По друг повод, аз многократно съм изтъквал: Нашият непосредствен и личен предводител в духовния свят се на мира в Йерархията на Ангелои; над тази Йерархия е разположена Йерархията на Архангелои, която се включва в действие след като човек мине през Портата на смъртта, когато в известен смисъл не едно, а много духовни Същества, много Архангелои веднага поемат грижите за човешкия живот след смъртта на физическото тяло. Тези не ща народът усеща съвсем ясно, защото той знае: за разлика от земния живот, протичащ малко или много под формата на едно въображаемо единство, животът след смъртта изглежда като едно многообразие, като едно „множество".
към текста >>

290. 8. Осма лекция, 29.08.1919 GA_293 Общото човекознание

Хората, които разглеждат света като едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво.
Накратко: искаме ли да се приближим до истинската природа на човека, трябва да сме наясно, че всяка отделна част е свързана с цялото; но ако се опираме по един абстрактен начин на „цялото", ние няма да стигнем до никъде. Ако не бихме разграничавали и диференцирали нещата, светът би останал неопределен и смътен, както и всички котки изглеждат сиви през нощта. Хората, които разглеждат света като едно абстрактно единство, го виждат единствено в сиво. Но ако от друга страна, човек би се заел единствено да разграничава и диференцира нещата, той никога не би стигнал до едно истинско познание за тях, защото в този случай той би обхващал само разликите.
към текста >>

Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили.
Но сега се налага да споменем и нещо друго. Както се убедихте, зрителният акт е нещо твърде сложно. Като нормални и здрави хора, разполагайки с определено вътрешно единство на душевните сили. Вие непрекъснато се стремите да обединявате в себе си двата вида възприятия, получени с помощта на „зрителното" и „двигателното" сетиво. Вие бихте се взирали в един червен кръг с пълно недоумение, ако нямахте възможност да възприемате цвета и формата по два коренно различни начина. А после, ако мога така да се изразя, Вие сте вътрешно принудени да ги слеете в едно цялостно възприятие. Едва сега идва ред на Вашите съждения. Те са като един жив процес, който протича във Вашето собствено тяло благодарение на факта, че Вашите сетива Ви поднасят околния свят раздробен на части.
към текста >>

291. 12. Дванадесета лекция, 03.09.1919 GA_293 Общото човекознание

После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
Доколкото човекът представлява един физически организъм, най-напред ние забелязваме неговата костна система и неговите му скули. После стигаме до кръвообръщението и органите, които отговарят за него. После идва ред на дишането, на храносмилателната система, мозъка, нервите, сетивните органи; а сега се изправяме пред задачата да си обясним единството между всички тези органи и външния свят.
към текста >>

292. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява.
Наблюдавайте в крайна сметка детето с разбиране и ще от криете навсякъде: детето наподобява, то прави това, което правят и големите. Най-важното в живота на детето е това, хората от обкръжението му да правят само неща, които то може да наподоби, дори в присъствието на детето да мислят и усещат само това, което може то да наподоби. Встъпвайки във физическото си съществуване с раждането, детето само продължава това, което е изживяло в духовния свят преди зачеването си. Човешкото същество живее там в съществата от висшите йерархии. Там човек прави всичко, което идва под формата на импулси от съществата на висшите йерархии. Там той е имитатор в много по-голяма степен, тъй като се намира в единство с онези същества, на които наподобява. След това човек бива поставян във физическия свят. Тук се продължава навика да сме едно с обкръжението. Този навик се простира дотам да се чувстваме едно със същества, или да имитираме същества, които се намират като хора в обкръжението ни и трябва да се грижат за възпитанието, правейки, мислейки и чувствайки само това, което детето може да имитира. Колкото повече детето не живее в собствената си душа, а в душата на обкръжението, в душите на обкръжението, толкова по-благотворно е това за него.
към текста >>

293. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Социалният живот трябва да е единство!
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака.
към текста >>

Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака.
към текста >>

А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия.
към текста >>

И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака.
Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си.
към текста >>

Така именно той получава единството си.
Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин. Необходимо е да получим други глави на раменете си. С това хората толкова трудно ще свикнат, защото са обикнали старите си глави, тези стари глави, които са свикнали да мислят само за това, което хората мислят от дълго време насам.
към текста >>

294. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием като едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за живота.
Навлизането в това понятие, в тази представа няма да е възможно, ако ние не благоволим да развием като едно единство това, което наричаме свой светоглед и свое схващане за живота. Днес ние сме принудени от особената конфигурация на културата ни в известен смисъл да оставяме отделните течения на светогледа ни да се разминават неорганически един до друг. Само си представете колко неорганически се разминават често религиозните светогледи на един човек и естественонаучния светоглед. Някои хора имат и едното и другото, но между тях няма мост. Да, той изпитва известна боязън, известен страх от това, да прокара мост помежду им. И на нас вече трябва да ни е ясно: това не може да остане така.
към текста >>

295. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство.
Преходът от едно към две, след това към три, това броене е нещо, което като дейност се осъществява сякаш съвсем произволно в човека. Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното. Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>

Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство.
Но съществува една друга възможност за броене. Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното. Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>

Единството е в основата си нещо съвсем относително.
Тази възможност ние откриваме, когато се върнем малко назад в човешката културна история. Първоначално хората съвсем не са брояли по този начин, прибавяйки едното грахово зърно към другото, прибавяйки нещо единично към нещо друго, чрез което възниква нещо ново, което за душевния живот, най-малкото първоначално, има изключително малко общо с предходното. Тогава хората са брояли по следния начин: това, което имаме в живота, е винаги нещо цяло и то следва да бъде приемано за цяло, като дори и най-разнородните неща представляват именно едно цяло. Когато аз имам пред себе си едно човешко мнозинство, първоначалното е единство. Когато имам пред себе си един отделен човек, той също така представлява единство. Единството е в основата си нещо съвсем относително. Това аз вземам в съображение не когато броя 1, 2, 3, 4 и т.н., а когато броя по следния начин:
към текста >>

и т.н., когато разчленявам цялото, защото изхождам от единството и в единството – като многообразие – аз търся частите.
и т.н., когато разчленявам цялото, защото изхождам от единството и в единството – като многообразие – аз търся частите. Това е бил и първоначалният възглед за броенето. Единството е било винаги в цялото и тъкмо в единството са били търсени числата. Хората са си ги представлявали не като нещо, прибавено към друго; хората са си представяли всички числа вътре в единството, органически произлизащи от единството.
към текста >>

Единството е било винаги в цялото и тъкмо в единството са били търсени числата.
и т.н., когато разчленявам цялото, защото изхождам от единството и в единството – като многообразие – аз търся частите. Това е бил и първоначалният възглед за броенето. Единството е било винаги в цялото и тъкмо в единството са били търсени числата. Хората са си ги представлявали не като нещо, прибавено към друго; хората са си представяли всички числа вътре в единството, органически произлизащи от единството.
към текста >>

Хората са си ги представлявали не като нещо, прибавено към друго; хората са си представяли всички числа вътре в единството, органически произлизащи от единството.
и т.н., когато разчленявам цялото, защото изхождам от единството и в единството – като многообразие – аз търся частите. Това е бил и първоначалният възглед за броенето. Единството е било винаги в цялото и тъкмо в единството са били търсени числата. Хората са си ги представлявали не като нещо, прибавено към друго; хората са си представяли всички числа вътре в единството, органически произлизащи от единството.
към текста >>

296. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Троичният социален организъм, уважаеми дами и господа, не означава, че ще имаме някакво красиво единство в социалната област, че ще направим три стъпки и трите съставни части на социалния организъм веднага ще застанат пред нас; троичният социален организъм ни отвежда до троичното устройство на човека, съставено от нервно-сетивната система, ритмичната система и системата на веществообмяната.
Троичният социален организъм, уважаеми дами и господа, не означава, че ще имаме някакво красиво единство в социалната област, че ще направим три стъпки и трите съставни части на социалния организъм веднага ще застанат пред нас; троичният социален организъм ни отвежда до троичното устройство на човека, съставено от нервно-сетивната система, ритмичната система и системата на веществообмяната. Нужно е само да има правилно взаимодействие и всяка отделна част да получи полагаемото ú се. Когато например храносмилателната система работи недостатъчно и част от нейната работа се поема от главата, възникват всевъзможни мигренозни състояния.
към текста >>

297. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи.
Как в съчетанието на тези сили протича човешкия живот в състояние на здраве и болест, може лесно да се види, когато, бих желал да кажа почти с отчаяние застанем пред един много важен факт, а именно, че човешкият организъм трябва да бъде лекуван по различен начин в зависимост от това, дали става дума за горе разположените части на тялото или за частите, разположени в известен смисъл под сърцето. Тук дори е необходимо човекът да бъде разглеждан според съвсем различни принципи. Това намира израз във факта като например за мнозина загадъчното отношение да кажем на краниотабеса (craniotabes размекване на тилната кост, най-ранният сигурен признак за рахит у кърмачетата бел. прев.) спрямо обикновения рахит, две явления, разположени тъй близо едно до друго за този, който разглежда човека като единство, докато именно поради това, че водят началото си от различни области на човека, те са полярно противопоставени и трябва да бъдат разглеждани според съвършено различни принципи. Това има значение и за лечебния процес. По тази причина лекари, които при рахит по някакъв начин постигат успех чрез лечението с фосфор, при лечението на краниотабеса вероятно няма да отбележат никакъв успех, но тук трябва да бъде проведено противоположното лечение може би чрез някакъв карбонатен варовик или нещо подобно. Това обаче, бих желал да кажа е израз само на един много общ факт, който е неудобно да бъде цитиран, но който е изцяло верен. И това е факта, че там, където става дума за лечение на човек, т.е. там, където достигаме до медицинската област, когато там се каже нещо, то противоположността на казаното също може да е вярно за определени случаи и това, виждате ли, е фаталното.
към текста >>

298. 19. ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8.04.1920 г. GA_312 Духовна наука и медицина

В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство.
Това е нещо, което може да бъде изследвано по прост начин, ако потърсим такива констелации с тяхното въздействие върху човека, където трите сили, лунната сила, меркуриевата сила и венерината сила взаимно се неутрализират чрез съответни позиции и квадрати. Когато те се неутрализират, когато тези три планети действуват по такъв начин една спрямо друга, че се неутрализират, тогава се осъществява същото онова взаимодействие, имащо нещо общо с антимоновото въздействие, което въздействие бива ангажирано от Земята в лицето на самия антимон. Във всичко, което е антимон на Земята, по посока от Земята навън действува същата онази сила, която влияе върху Земята, изхождайки от тези три планетни тела, от сферата на извънземното. Тук достигаме до нещо, за което все пак трябва да спомена. А именно: Земята е така устроена, че всъщност няма да се изразим неправилно, ако при нещо подобно като антимона говорим просто за едно отделно парче. В земното устройство всичкият антимон представлява едно единство, тъй както всичкото сребро и всичкото злато на Земята представлява едно единство. Нещата съвсем не се свеждат до отделния къс. Когато Вие вземете антимон от Земята, то Вие просто се ровите в цялостното антимоново тяло на Земята, което тяло е включено в нея. Или това парче принадлежи на цялостното антимоново тяло. Ето така от една страна ние описахме всичко, което в известна степен може да бъде онагледено чрез антимоновото въздействие. Само че в природата на всяко действие съответствува противодействие.
към текста >>

299. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

24, червено) от страна на веществообмяната - сега като истински организационен елемент, - обхваща човека, свързва в известна степен всичко, което като сокове се намира в човека в недиференцирано единство, така че то е недиференцирана единна общност.
Ако ви представя схематично това забележително действие, би трябвало да кажа: Това, което върши азът в човека чрез силиция (виж рис.5, стр. 24, червено) от страна на веществообмяната - сега като истински организационен елемент, - обхваща човека, свързва в известна степен всичко, което като сокове се намира в човека в недиференцирано единство, така че то е недиференцирана единна общност.
към текста >>

300. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г. GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата

И тази взаимна дейност е едно единство.
Болестите в областта на гръдния кош и циркулацията в известно отношение са много по-различни както от болестите на органите на главата, нервно-сетивната същност на човека, така и от същинските веществообменни болести, макар, от друга страна, да са взаимосвързани. Организацията на главата трябва да се разглежда отделно, защото, както видяхме, тя е пропускаема за етерната, астралната и азовата същност. Гръдните органи не са вече пропускаеми за етерното, а само за астралната и азовата същност. В гръдните органи работят вътрешно свързани физическото и етерното тяло. И тази взаимна дейност е едно единство. Тя не е вече сбор от същинските физически процеси в човешкия гръден организъм, а взаимодействие на етерното и физическото. Каквото става там и се отнася особено до гръдния кош, всъщност е растителен процес. Само че този растителен процес е доста скрит, много модифициран чрез всичко останало в човешкия организъм, което е свързано с него. Но това, за което става въпрос в гръдните органи, е растителен процес, който там взаимодейства с всичко, идващо от астралната и азовата същност на човека - това трябва особено да се вземе под внимание.
към текста >>

301. 7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г. GA_322 Граници на природознанието

Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
Той трябва да се научи да върви заедно с времето. И когато научи това, тогава той открива, че силата на паметта се е превърнала в нещо друго, че със силата на паметта е настъпила една метаморфоза. Това, което обикновения физически живот е вършила паметта, той трябва да го замени сега чрез духовното възприятие. Обаче онова, в което се е превърнала паметта, то му дава възприятието на един по-обхватен Аз. Сега фактът на повтарящите се земни съществувания става за него един факт на познанието. Сега, когато човек е преобразил паметта, която между раждането и смъртта подържа силата на Аза като едно единство, съдържанието на Аза разкъсва обвивката, която обхваща само един живот, настъпва познанието на повтарящите се земни съществувания, между които душата прекарва едно чисто духовно съществуване между смъртта и едно ново раждане, сега това познание се явява като нещо, което човек действително изпитва.
към текста >>

302. Съдържание GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Несъизмеримите числа сочат трудността от разбиране на небесните явления като обозримо единство.
Несъизмеримите числа сочат трудността от разбиране на небесните явления като обозримо единство. Метаморфозата на членовете на човешката организация. Пример за преобразуване на тръбните кости в черепни кости. Радиус и сфера. Необходимост при това за излизане от пространството. Кривата на Касини с две отклонения, кръг на делене, изменчивост от втори порядък.
към текста >>

Търсене на единството.
Земята и Слънцето като притискаща положителна и съответно всмукваща отрицателна материя. Обяснение на гравитацията. Имагинерните числа като преход към астралното. Слънчевата и земната същности трябва навсякъде да се проследяват в човека. Разлагането на слънчевото действие на различни компоненти. Търсене на единството. Розата и розовия храст. Изменчивост на небесното движение по лемнискатата. Застиналост и изменчивост в планетната система. Кометата не е само тяло. Нейната противоположност в отношенията на планетите.
към текста >>

303. Пета лекция, 5 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Виждаме тук единство, разделено на два члена.
От друга страна, заедно с оплождането човек се намира вътре в реални, вече не образни, а реални космически процеси. Тук на единия полюс вие се намирате вътре в образни процеси, на другия полюс – вътре в реални процеси. По известен начин това, което е скрито от вас, когато наблюдавате космоса, въздейства върху човека в процеса на оплождане. Виждаме тук единство, разделено на два члена. В един случай ни се предлага само образ и през него не можем да пробием до реалността. В друг случай ни се предлага реалност, чрез която възниква новият човек. Но това не става образ, това за нас си остава също така лишено от закономерност, както остава лишено от закономерност например времето и изобщо метеорологичните явления. Тук имаме двойственост, имаме два полюса. От две страни получаваме двете половини на света: от едната страна получаваме образа, а от другата страна получаваме стоящата в основата му реалност.
към текста >>

304. Осма лекция, 8 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Как многогодишното растение се отнася към едногодишното растение по отношение на единството на развитието на растенията на Земята?
Но такъв факт можем да оценим правилно само когато го съпоставим с друг – с факта на съществуването също и на многогодишните растения. Как многогодишното растение се отнася към едногодишното растение по отношение на единството на развитието на растенията на Земята? Многогодишното растение запазва ствола си и в действителност на ствола всяка година, може да се каже, израства нов растителен свят. На ствола израства, естествено, модифициран, видоизменен растителен свят – на ствола, който израства от Земята. И за този, който притежава морфологично чувство, съвсем естествено ще бъде да каже: от една страна имам тук повърхността на земята, от която израстват растенията; освен това имам ствола на многогодишното растение, който всяка година обраства. Тогава трябва да си представя нещо – засега казвам само „нещо“, – продължаващо от земята в ствола на растението. Това, върху което (рис.
към текста >>

305. Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство.
Но при това ще се появят значителни трудности. Преди всичко в хода на тези лекции посочихме трудността, която се проявява в това, че щом се опиташ да разгледаш отношенията на периодите на въртене на планетите от нашата система, където възникват несъизмеримите числа, е необходимо по определен начин да се прекратят изчисленията. Защото, където се появяват несъизмеримите числа, там липсва всякакво обозримо единство. И така, виждаме, че с този математически начин на мислене и с тази методика, c помощта на които бихме искали да обединим явленията в нашето мирово пространство, посредством самите явления биваме изгонени от действителността, така че не трябва да предполагаме, че бихме могли да проясним някак мировите явления с помощта на това, което поставяме в угода на нашата геометрия в основата на обикновеното, твърдо тримерно пространство. Особено вчера се сблъскахме с една трудност: бяхме поставени пред необходимостта да предположим определено отношение между Слънцето, Луната и Земята, което трябва някак да се прояви в човека, в строежа на човека, и което би ни се искало да разберем. В момента, когато се проявява такова взаимодействие на тройствеността, се сблъскваме със значителни затруднения при изчисленията в космическото пространство. Вече съм ви обръщал внимание върху всичко това. Сега за нас може да се прояви нещо като отправна точка, позволяваща чисто геометрично, но с геометрия от по-висш тип, да получим представа за това, какво, собствено, стои в основата на трудността да се обхване с изчисления връзката на небесните явления в космическото пространство.
към текста >>

Тя възниква тогава, когато между константите съществува определено отношение, което посочихме; втората форма е лемниската; третата форма е такава, че в съответствие с представата имаме единство, че наистина аналитично имаме единство, но при съзерцание го нямаме.
Вижте, вече подготвихме почвата за това, посочвайки кривата на Касини, а също и за такова разбиране на окръжността, съгласно което окръжността не е просто линия, всяка точка от която е равноотдалечена от центъра, а такава линия, при която всяка точка е отдалечена от две фиксирани точки така, че частното на тези разстояния е постоянна величина. По такъв начин, тук представихме окръжността от друга гледна точка. И така, преди всичко посочихме кривата на Касини и показахме, че тази крива на Касини всъщност има три форми: едната форма е подобна на елипса, както вече ви казах. Тя възниква тогава, когато между константите съществува определено отношение, което посочихме; втората форма е лемниската; третата форма е такава, че в съответствие с представата имаме единство, че наистина аналитично имаме единство, но при съзерцание го нямаме. Тези два клона на кривата на Касини също принадлежат на една крива. Но прекарвайки тази линия трябва да излезем от пространството и след това, по същество, отново да влезем в пространството, когато прекарваме другия клон. Понятийно това изглежда така, че правим с ръката си едно единствено движение, когато рисуваме тези две наглед отделени една от друга области. В обикновеното пространство не бихме могли да прекараме тази линия, но понятийно това, което се намира тук горе и това, което се намира тук долу, несъмнено е една линия (рис. 2). Казах ви също, че, освен това, тази линия може да бъде представена по друг начин.
към текста >>

306. 4. СКАЗКА ВТОРА GA_326 Раждането на естествените науки

Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството.
Така протича развитието на човечеството: през първата фаза на това развитие човекът вижда Бога и света съединени, Бог и света и светът в бога, "монон"а, единството. През втората фаза човекът има действителното виждане и на тялото, на човека и на природата; душата носеща в себе си живия Логос, който нито се ражда, нито умира; природата това, което се ражда и преминава. В третата фаза човекът стига до там, да схваща една отвлечена противоположност: самият субект пред обекта, външния свят. От двете, този външен свят е най-материалният; чужд на човешкото същество, той не може да бъде познат освен чрез единственото средство на математическите науки, безсилни да проникнат в душата на нещата и поради тази причина Николай Кузански ги използуваше твърде плахо под формата на символи.
към текста >>

307. 12. Седма лекция, 15 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг.
Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение. В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере. Какво значи това да го разбере? Нека да продължим, като си послужим с един конкретен пример. Представете си, че в почвата едно до друго засаждаме тревисти растения, така че при развитието си корените им се вплитат и увиват един в друг и образуват едно смесено коренище. Бихте могли да си представите, че това коренище не би искало да остане нещо разпокъсано, то би се организирало като едно единство и там долу соковете биха започнали взаимно да текат един към друг. Там би се образувала една организирана смесица от корени, в която не може да се различи къде отделните корени започват и къде свършват. Така би се създала една обща коренова същност (Рис.18).
към текста >>

308. 15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране.
В тази област от една страна имаме тези, които досега по свой начин, с вътрешна вярност и отдаденост съхраняваха същността на антропософската мисъл, от друга страна лицата, които стоят в периферията и искат да работят в отделни области на живота; общо взето между едните и другите не съществуваше единство на дейността, основано на пълно и цялостно разбиране. В това се убедихме особено при общата работа с нашите научни институти. От една страна се намират антропософите като такива, антропософите, които са направили Антропософията център на своя живот, свой мироглед, съдържание на живота, което човек може би всяка минута с вътрешна сигурност носи през света. Това са антропософите, които работят в Антропософията, обичат я, правят я съдържание на собствения си живот и по правило не винаги мислят, че е направено нещо важно, ако са спечелени тук една, там много личности за Антропософията. При своята външна дейност те искат само едно, да печелят хора за Антропософията и си представят, че хората трябва да се оставят да бъдат спечелени извинете за израза от главата до петите, например един университетски професор по някаква природонаучна дисциплина, така както е поставен в природонаучното поприще, в което работи. Със своето добродушие и обич те си мислят, че без проблеми, от днес до утре, могат напълно да преобразят земеделеца и да го направят от главата да петите антропософ заедно с почвата, с всичко свързано с нея, както и със земеделските произведения, които той изнася в света.
към текста >>

309. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
2. Индивидуалността на земеделското стопанство. При всяко отделно местоположение има едно вертикално разчленено действие на тези сили. По време на израстване на растението действат надслънчевите сили, отразени от кварцовия състав на земята преди всичко отдолу. Подслънчевите сили действат направо отгоре през влажната атмосфера. В живото същество се стига до съвместно действие - горното действа надолу, а долното нагоре. Към това принадлежи едно подходящо и приспособено животновъдство и цялото това изгражда едно висше физиологично единство.
към текста >>

310. 1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса GA_327 Биодинамично земеделие

Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго.
С очите възприемаме отделни форми и цели фигури, например организми. Подобно става и при осезанието. Разбира се, в повечето случаи ние не си даваме сметка, че даден образ вече е сбор от възприятия, за който регистрирането, например нашите движения на очите, когато обходим с поглед границите на образа, играе подобна роля, както телесно вътрешните възприятия на движенията на нашите ръце и китки при впечатленията на осезанието. Тази съпринадлежност на възприятията от различни сетива се осъзнава чак от мисленето, което се прилага при тези различни области на сетивата; тъй като един образ винаги е сбор от много впечатления, които чрез мисленето се опознават като съвкупност и тогава се изживяват в единство едно с друго. Понеже нашето внимание е фиксирано върху самия образ, много от отделните наблюдения ни се изплъзват, както и свързващата дейност на мисленето в нашето наблюдение.
към текста >>

311. 2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

Всички видове и индивиди на дадено място заедно образуват едно висше единство, една жизнена общност или биозоналност, от която отделните живи същества извличат своите жизнени възможности.
Втората лекция се намира под господстващата гледна точка за отделното земеделско стопанство като „селскостопанска индивидуалност“. Щайнер прави връзка с факта, който е разработен особено в екологията, че никое живо същество не може да съществува само за себе си, а само заедно с други. Всички видове и индивиди на дадено място заедно образуват едно висше единство, една жизнена общност или биозоналност, от която отделните живи същества извличат своите жизнени възможности. Същевременно то създава условия за живот на другите и постепенно променя също и първоначално неживите фактори или свойствата на мястото. Само така може да бъде разбрана най-вече почвата, нейният произход, развитие, поддържане и нейното бавно разрушаване, ако не бъде предотвратено.
към текста >>

За това явление Рудолф Щайнер употребява понятието „организъм“, с което установява, че навсякъде, където има растеж в природата, този природен процес се показва като едно подредено единство и като един организъм от по-висок вид.
За това явление Рудолф Щайнер употребява понятието „организъм“, с което установява, че навсякъде, където има растеж в природата, този природен процес се показва като едно подредено единство и като един организъм от по-висок вид. В този смисъл съвсем точно е да наричаме почвата орган на този организъм. Той констатира: „Едно земеделско стопанство наистина реализира своята същност в най-добрия смисъл на думата, когато може да се схване като един вид индивидуалност за себе си, една истински затворена в себе си индивидуалност.“ Всичко, което живее там, е последица от взаимни насрещни действия. Той нарича такова земеделско стопанство „вид индивидуалност“ най-напред като констатация на налични разнообразни фактически индивидуални различия. Но това, както ще видим по-късно, е само първият най-низш аспект на това понятие. Освен постоянно променящите се природни условия земеделските стопани играят важна роля със своите различни традиции и цели, структури на предприятията и начин на обработка.
към текста >>

Еленберг формулира това така: „Една екосистема представлява свързано взаимодействие на живи същества с техния неорганичен околен свят; тя наистина е отворена, но е способна до известна степен да се саморегулира… Такава система никога не е натрупан сбор, а единство или цялостност“ (Хартман 1933).[1]
Еленберг формулира това така: „Една екосистема представлява свързано взаимодействие на живи същества с техния неорганичен околен свят; тя наистина е отворена, но е способна до известна степен да се саморегулира… Такава система никога не е натрупан сбор, а единство или цялостност“ (Хартман 1933).[1]
към текста >>

Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло.
В етерното тяло на висшите животни, например на бозайниците, трябва да мислим за хоризонтално разпределяне на планетните сили, останало на половината път на обратното обръщане от растението до човека. (При това трябва да мислим за извънредното видово разнообразие. Глобалните съждения са възможни само с ограничаване). Има обаче основна разлика между етерното тяло на растението от една страна, и на животното и човека от друга страна. При животното подобно като при човека то е станало самостоятелно по отношение на Космоса. Свързано е с това, че астралното тяло при човека и животното образува с етерното тяло единство и са свързани с физическото тяло. Оттук идва гаструлацията при низшите животни, обособените телесни кухини при висшите животни - черепна, гръдна и коремна, с техните вътрешни органи, каквито растението не притежава. На това се дължат формите на животните, както и посочената по-горе еманципация от външния свят. Астралното тяло действа във вътрешността на организма. То е причината за сетивните преживявания, за чувствителността, за желанията и страха, за активната подвижност. При растението астралното тяло действа само отвън.[24] При животното и човека вътрешните органи с техните планетарно разпределени функции са заели мястото на външните планетарни действия.[25] Слънчевото действие е в сърцето (2, 81).
към текста >>

312. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство.
Отбелязахме по-горе, че познание за света, свобода и отговорност предпоставят една духовна определеност на човешкия организъм. При примера с генетиката и диференциацията на органите и функциите видяхме, че генетиката трябва да се мисли само като инструмент на организма, взет като една цялост и едно единство. Това важи за всеки един жив организъм, не само за човека. Тази цялост обаче може да бъде само от свръхсетивно естество - онази реалност, която в нашето съвременно съзнание се обхваща от понятието организъм. В последна сметка ние опознахме понятията, които Рудолф Щайнер от своето свръхсетивно наблюдение описва като духовни реални същности и ги нарича членове (компоненти, съставки,) на същността (на даден организъм). Ние научихме нещо от действието на тези същностни съставни части. Тук в третата лекция е описано как става това въздействие, при което тези същности си служат с химическите елементи.
към текста >>

313. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Пчелният кошер представлява единство.
Доктор Щайнер: В практическото пчеларство това няма голямо значение. Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски. Всички жизнени сили тогава се развиват по особен начин, черният дроб става хипертрофиран, свръх-развит, а организмът като цяло е болен. Ако пчела-работничка се превърне в пчела-майка, всъщност тя става хипертрофирана, свръхразвита пчела-работничка, но в този случай кошерът като цяло следва да се счита за болен.
към текста >>

314. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака.
Нещо подобно може да се прояви и при други хора. Но ако при човек, който не е албинос - защото повечето хора не са албиноси, - възникне нарушение на работата на бъбреците, нима това не трябва да се прояви на дъгообразната му обвивка? Взаимодействието на сярата и желязото също намира своето изражение тук. Следователно, според състоянието на дъгообразната обвивка на човека, може да се направи извод за едни или други нарушения в човешкия организъм. Ето защо при щателно разглеждане на ириса, в случай на откриване по него на петна - което само по себе си е ненормално, - може да се види: в организма има нарушения. Обаче, господа, трябва да отчитате, че целият организъм, цялото тяло на човека представлява единство и това, което виждаме на ириса, ние, бидейки достатъчно компетентни, бихме могли също да видим даже в най-дребната отрязана частичка кожа - защото нарушението на нормите намира проявление и в кожата, - бихме могли да открием нарушения в организма даже по отрязан нокът от големия пръст на крака. В дадения случай се наблюдава много фина структура, по която може да се види нарушението на функциите на черния дроб, бъбреците или белите дробове, макар тези нарушения да се проявяват малко по-иначе. И така, като особено компетентни и ползвайки не ирисодиагностиката, а изследвайки отрязан нокът от палеца например - това би било по-трудно, защото последният не е толкова изразителен, - и в този случай би могло да се съди за степента на здраве или болест. При очите проявленията са много забележими, защото окото има много фино устройство и благодарение на това проявленията лесно се намират. При очите симптомите се откриват максимално. Но и в другите случаи не е трудно да се види, че съответстващите признаци се проявяват на повърхността на тялото.
към текста >>

315. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство GA_353 История на човечеството и културните народи

Имало е място единството на църковната служба и училищното образование.
Ако днес направите обзор на духовния живот, вие ще намерите, от една страна, църквата, а от друга - училището. Църковните власти и ръководителите на училищното образование, в краен случай, спорят само за това, колко голямо трябва да бъде влиянието на едното върху другото. Обаче те са напълно отделени едно от друго. При древните народи - индуси, египтяни, вавилонци или евреи - това никога не е било така. Всичко, свързано с религията, е било в същото време свързано и с училището. Имало е място единството на църковната служба и училищното образование. Много от това прониква чак до наше време. Обаче все пак работата не стои така, както преди, когато свещеникът е бил в същото време и учител. Свещеникът е бил и учител както в Индия, така и в Египет, Вавилон и т. н. Свещеникът е бил учител. Къде е преподавал той?
към текста >>

316. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи. GA_353 История на човечеството и културните народи

Има три Бога или три божествени лица, но същност те са едно и действат в човека като единство.
Бог-Отец. Наблюдаваме растението; какво действа в него? Бог-Отец. Ако наблюдаваме човека именно като физически човек, какво действа в него? Бог-Отец. Но ако наблюдаваме душевните му проявления, ако наблюдаваме душевния човек, ако наблюдаваме човека по отношение на волята му, какво действа в него? Бог-Син. Ако човек прогнозира бъдещото човечество, какво трябва да стане то, когато във волята всичко отново бъде здраво - тук действа Бог-Дух. Всичките три Божества действат в човека. Има три Бога или три божествени лица, но същност те са едно и действат в човека като единство.
към текста >>

317. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман GA_353 История на човечеството и културните народи

Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите.
Господа, след като вече ми е зададен въпросът, ще се наложи да ви говоря за тези неща, за тази история с трансценденталната аперцепция. Би трябвало да се изчетат стотици страници, за да се обхване всичко, което учената ерудиция е надрънкала в тази глава за трансценденталната аперцепция. Под трансцендентална аперцепция се разбира, че човек сам създава своите представи и се обуславя единството на процеса на представите. И така, ако всичко се явява само представа - целият свят, - следователно целият този свят трябва да бъде изтъкан, изпреден подобно на нишка от нищожността на собствената си същност. Ето примерно какво се описва там.
към текста >>

След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност.
Да, той го изплита, тъче го, така казва. Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот. При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности. След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност. Качеството включва в себе си действителност, отрицание и ограничение и т. н. Това са дванадесет понятия - три пъти по четири е дванадесет, - и от тях човек може да изплете света. Обаче добрият Кант не е изплел с това, извличайки го от себе си, целия свят. С помощта на трансценденталната аперцепция той е оплел всичко на всичко дванадесет понятия. И така, той е създал не цялостен свят, а само дванадесет понятия.
към текста >>

При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на съзнанието на познаващия субект, което обуславя единството на опита.
[4] Терминът «аперцепция» е бил въведен от Лайбниц и означава осъзнато възприятие, за разлика от «перцепция», обикновено възприятие. При Кант терминът «трансцендентална аперцепция» означава изначалното единство на съзнанието на познаващия субект, което обуславя единството на опита. – Бел. пр.
към текста >>

НАГОРЕ

4.2989318370819