Търсене в текстове за 'Държава'

52. Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време. GA_106 Египетски митове и мистерии

Озирис и Изис заедно упражняваха своите действия както в държавата, така и в отделните хора.
Следователно, на физическо равнище Озирис беше невидим. За физическия план на живота Озирис беше мъртъв. Само когато човек умираше, Озирис отново заставаше пред неговия поглед. Ето защо от египетската Книга на мъртвите ние научаваме какво усещаше египтянинът и как след смъртта той се съединява с Озирис, как самият става Озирис. Озирис и Изис заедно упражняваха своите действия както в държавата, така и в отделните хора.
към текста >>

53. 11. Бележки GA_110 Духовните йерархии

Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>

Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество ти отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>

54. 13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Сега ще говоря абстрактно и радикално разбира се, няма да характеризирам гореспоменатия случай; никога не бих си позволил да правя това в една такава неутрална държава но независимо от това има едно много важно проникновение във връзка с въпроса например за мозъка.
Сега ще говоря абстрактно и радикално разбира се, няма да характеризирам гореспоменатия случай; никога не бих си позволил да правя това в една такава неутрална държава но независимо от това има едно много важно проникновение във връзка с въпроса например за мозъка. Дали той има стойност, защото е действително просветен и задвижен от специфична духовна душевна сила дали чрез това той има духовна тежест в смисъла, в който аз съм говорил в тези проучвания на духовната тежест или този мозък фактически няма никаква стойност, освен тази която би се показала, ако някои би могъл да го постави на едни везни и от другата и страна да постави някаква тежест? В момента, в който човек проникне отвъд тайните за които аз ви говорих миналия път относно двойника, достига се до точката /а аз не говоря за нещо нереално/ да се даде стойност на мозъка, който преди е имал стойност само като маса върху везните, защото възможно е, ако мозъкът трябва да бъде отново оживен, той да бъде оживен само чрез двойника.
към текста >>

55. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи.
Европейското човечество ще осмисли този факт едва след като навлезе в Шестата културна епоха. Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи. И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>

Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе. Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
към текста >>

Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе. Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи.
към текста >>

В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот.
Както от една страна сме длъжни да подчертаем, че на философско равнище Хегел представлява най-зрелият плод, най-зрелият философски плод на Съзнателната душа, така от друга страна сме длъжни да посочим, че философията на Соловьов носи в себе си онзи зародиш, който през Шестата културна епоха ще прерасне в една философия на Духа-Себе. Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи. Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>

И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност.
Може би не съществува по-голяма противоположност от тази между понятието за държавата в най-висшия християнски смисъл, което за Соловьов просветва като сън от бъдещето, онова християнско понятие за държавата и народа, което поднася всички богатства на света като един дар пред слизащия от висините Дух-Себе, само и само да устои пред силите на бъдещето, само и само да бъде християнизирано от силите на бъдещето следователно, няма по-голяма противоположност от тази между понятието на Соловьов за християнската общност, при което понятието за Христос е изцяло ориентирано към бъдещето, и понятието за Божията държава на св. Августин. Наистина св. Августин приема понятието за Христос, обаче конструира държавата така, че всъщност тя остава римската държава, която допуска понятието за Христос само в очертаните от самата нея граници. И сега, важното се свежда до това, каква перспектива дава човешкото познание относно развиващото се християнство. В държавата на Соловьов, Христос е кръвта, която, тече през целия социален живот. И същественото тук е, че Соловьов включва в държавата всички конкретни качества на отделната личност, така че сега тя действува като една духовна сила и изпълнява своята мисия независимо от характеровите особености на тази или онази личност. Нито една друга философия не е така силно проникната от понятието за Христос, чиято светлина идва за нас не от другаде, а от източниците на Духовната наука, и нито една друга философия не е останала в своя зародишен вид, както философията на Соловьов. Всичко, което откриваме в европейския Изток, от характеровите особености на отделните народи до техните философии, засега се проявява като нещо, което носи в себе си зародишните кълнове на едно бъдещо развитие и тъкмо поради тази причина източните народи подлежат на едно специално възпитание, което е задача на онзи Дух на Времето, когото вече познаваме, защото преди време казахме: Духът на Времето, предвождащ древния гръцки народ и носещ импулсите на християнството, беше натоварен с мисията да се превърне в Дух на Времето за по-младите европейски народи. Този Дух на Времето трябваше да стане не само възпитател на онази Душа на Народа, която носи в себе си зародишните кълнове на Шестата културна епоха, но и да полага специални грижи през първите периоди от нейното съществувание. И сега ние можем буквално да заявим като в случая понятията „баща“ и „майка“ губят своите граници -, че това, което в духовния свят постепенно израсна до съответната Душа на Народа, беше не само възпитано, а изхранено и откърмено от онези сили, за които установихме, че са формирани от древно-гръцкия Дух на Времето, след като междувременно той се издигна до една друга степен във външния свят.
към текста >>

56. 13. Бележки GA_123 Евангелието на Матей

По аналогичен начин държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
По аналогичен начин държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да се разграничават три различни сили:
към текста >>

57. Лекция втора GA_126 Окултна история

Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава.
Този, който има някаква представа за развитието на съвременното човечество, протекло, да кажем, в XIV-XV век чак до XVI век, знае колко безкрайно дълбоко значение в това външно развитие на човечеството в Новото време е имало историческото появяване на определена личност, относно която действително може, аз бих казал, по най-външен начин да се докаже, че чрез нея са действали духовно-свръхсетивните сили. За да хвърлим малко светлина върху окултното разбиране на историята, може да се постави въпросът: какво би станало с развитието на най-нова Европа, ако в началото на XV век в развитието не се бе включила девойката от Орлеан, Орлеанската Дева6? Този, който даже чисто външно разглежда развитието на това време, трябва да каже: ако зачеркнем от историческия процес деянията на Орлеанската Дева, то само по това, което може да се разбере от чисто външните исторически изследвания, ще стане ясно: без действията на висшите свръхсетивни сили чрез Орлеанската Дева Франция, а и фактически цяла Европа, е трябвало да получат в XV век съвършено различен облик. Защото тогава всичко, което е ставало в импулсите на волята, в мозъците на физическите глави е отивало към това, да наложи, така да се каже, на всички държави в Европа зачеркваща и ликвидираща народните индивидуалности всеобща представа за държава. Под това влияние, разбира се, би станало невъзможно безкрайно много от това, което в последните столетия се създаде в Европа благодарение на взаимодействието на европейските народни индивидуалности. Нека си представят, че в историята са зачеркнати действията на Орлеанската Дева, нека си представят Франция, предоставена на своята съдба без появяването на Орлеанската Дева, нека си зададат въпроса какво би станало с Франция без този подвиг? И след това нека обмислят каква роля е играла Франция в последващите столетия за цялостния духовен живот на човечеството. И нека да съпоставят това с неопровержимите, доказуеми с външни документи факти, свидетелстващи за посланичеството на Орлеанската Дева. Да си дадем сметка за това как тази девойка с не особено високо даже за нейното време външно образование изведнъж, на възраст още непълни двадесет години, есента на 1428 г., чувства, че към нея се обръщат духовните власти от свръхсетивните светове; власти, на които тя дава, разбира се, тези форми, които са привични за нея, така че ги вижда през призмата на своите представи, но това не е довод против реалността на тези власти.
към текста >>

58. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1912 GA_137 Човекът в светлината на окултизма

Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
От тук нататък пред него се открива един свят, към който до сега той не е проявя вал никакви интереси. Това е извънредно важно. Защото новият жизнен преход за всеки човек започва тогава, когато в него се пробудят нови интереси, интереси които постоянно искат да утвърждават своята собствена територия, своята собствена власт. По начало нещата бяха така устроени, че онази душа, която обитаваше целия сетивен свят на човека, целия му кръг от интереси, сега се издигаше към един свят, в който преди това човекът не беше стъпвал. Ето защо в древните Мистерии и в окултните школи изключително строго се държеше на това, човек да не влиза в никаква колизия, в никаква дисхармония с външния свят на своите интереси. Затова и от ученика най-строго се изискваше да изпълнява задълженията, налагани му от професията, семейната общност и държавата; и тези хора които показваха, че не искат да се съобразяват с това, които се отклоняваха от своите външни задължения, те просто не бяха допускани до окултните школи.
към текста >>

59. Човешките душевни дейности в течение на времето GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава.
Да помислим за старите времена, когато се е говорило гръцки или латински и се е правило, каквото тогава е било обичайно! Това, което днес се изисква да се пращат децата на училище, дойде много по-късно. Докато днес в един човек, който не знае азбуката, се вижда един необразован човек, някога не е било така. Иначе нашата статистика например би нарекла Волфрам фон Ешенбах8 необразован човек. В стария Рим имаше нещо друго, което днес не може да се счита за образование. Там всеки римски гражданин също и този, който оре с плуг нивите си съвсем точно е знаел съдържанието на законите от дванадесетте плочки и още много други неща, които имат общо с изграждането на гражданската държава. Римлянинът е нямал нужда да тича при адвокат за всяка дреболия. Това е един пример. Когато човек се запознае с тези големи различия, ще му мине желанието да пита защо трябва винаги да се раждаме отново като деца; това не е необходимо! Не, това не е така! Всеки път, когато отново дойдем, културата така се е променила, че ние отново трябва да научим нещо.
към текста >>

60. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата.
6. Калвинист: последовател на Йоханес Калвин (1509-1564) швейцарски реформатор и застъпник на учението за предопределението. Калвин изисквал пълното откъсване на църквата от държавата.
към текста >>

61. 3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете.
И когато веднъж се роди едно дете, което нямаше така да се каже никаква кожа, което се роди без кожа, то беше познато в митологията под името на одрания Марсиас -, тогава те казаха: Този човек се роди така, защото преди раждането не се е вслушал в това, което изхождаше от подобното на ангел същество. Така се представят нещата за окултното наблюдение. За окултното наблюдение Марсиас не е бил одран когато е бил на Земята в живо тяло, а той така се е родил. Това, което е престъпил, той го е престъпил преди своето раждане. Много градове, които гърците бяха основали като колонии, и носят името Аполония, защото хората черпеха съвети от Пития, дали трябва да основат колонии тук или там. Гърците държаха на свободата на своите градове, поради което нямаха една единна държава, а имаха идеалното единство, което им беше дадено чрез техния бог Аполон, за който те по-късно основаха един вид съюз на градовете. Ние виждаме, как в бога, който гърците наричаха Аполон, те почитаха съществото, за което ние току що говорихме. И бихме могли да кажем: В това, което действително отговаря на Аполон в края на Атлантската епоха, в него беше "вдушевено" Христовото Същество. И когато задаваме въпроса: Що е действително Аполон? Не неговият сянков образ, който гърците почитаха след това, а що е всъщност Аполон? Като свръхземно същество той е онова Същество, което разля от висшите светове целебните сили за душата, парализирайки луциферическите и ариманически същества.
към текста >>

62. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава.
Не би ми било трудно да предложа десеторно, че дори и двадесеторно повече такива бележки. Може би ще ми позволите да прибавя още една кратка към тях: През съдбоносната 1914 г. начело на едно правителство на Балканите стоеше някой си Пашич*9. Това име сигурно все още се помни. По време на управлението на Обреновичите в Сърбия въпросният г-н Пашич минал в изгнание в една друга балканска държава. Може да се повдигне въпросът: какво е вършил там? Не искам да давам собствен отзив за този господин, но отново бих желал да Ви прочета едно кратко писъмце. То гласи: "Поверително съобщение на президента на комитета на Славянското благотворително дружество в Петербург до управителя на консулството в Русчук, 3 Декември 1885 г., No. 4875." За да не смятате, че си измислям или че разказвам анекдоти, посочвам Ви и номера на преписката:
към текста >>

63. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава.
"Повтарям: натискът на юг представлява историческа, политическа и икономическа необходимост и чуждата държава, противопоставяща се на този натиск, е ео ipso*45 вражеска държава. Междувременно Тройният съюз последователно се движи по тази пътека на войната. В Австрия натискът на юг също се смята за историческа необходимост и от свое гледище австрийците са не по-малко прави, отколкото руснаците от руска гледна точка. През първата половина на XIX век могъщата Хабсбургска монархия е имала три направления, в които е можела да се разпростре към Италия, към Германия и към Балканския полуостров. След 1866 г. е останало само последното; Бисмарк този път може би без да иска отново противопостави Австрия и Русия за решителна битка, а чрез сключване на Тройния съюз предостави на Австрия силите на Германския райх.
към текста >>

Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния?
Това става през Юни 1914 г.! По най-различен начин би могло да се посочи как мисловните форми възникват в съответната среда. В по следно време се случи немалко, което можеше да предизвика удивление. Понякога там, където преобладават автократични форми, случващото се изхожда от отделни инстанции, а на други места тръгва главно от народни течения. Никога не бива да се обобщава, защото ако тук е така, другаде е иначе. Би могло например да се запита: На какво се е дължал странният и загадъчен начин на действие на една държава като Румъния? Тук няма да се спирам на онова, което е дало последния подтик, а ще говоря за течението. Но при всяко положение не така, както често намираме това там, където то бива представяно "исторически"; защото историята, която постепенно се е оформила в края на XIX и началото на ХХ век, не струва и пет пари. Една реална история трябва да процедира симптоматично, трябва да показва отделните ситуации, осветявани от обилна светлина. Бих искал да обърна внимание на едно такова обилно осветяване.
към текста >>

64. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала.
Получило се така, че Михаил Обренович се натъкнал на страхотна неприязненост и че тази неприязненост се сдобила с възможност да действа ефикасно срещу него, като извън Сърбия в Унгария, било организирано враждебна движение с враждебна преса. Ако сте разбрали, че "Омладина" не била само в Сърбия, ами имала връзки с всички държави в Централна Европа, ще схванете, че щом се окажело необходимо, "Омладина" в Сърбия можела да бъде накарана да замлъкне и в замяна на това отвън да се организира какво ли не. По такъв начин се поддържала открита възможността, ако работата някак си се разчуела, да се каже: Чуждата държава го е организирала. Тази възможност постоянно трябвало да се поддържа открита.
към текста >>

Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
"Историята ще има за задача да установи от коя мисъл са се ръководили Германия и нейното правителство по време на заплетените спорове, при които протекоха подялбата на Африка и последната фаза от френската колониална политика. Може да се предположи, че в началото Бисмарковата политика с удовлетворение е гледала как Франция се впускаше в далечни и трудни начинания, които години напред трябваше на пълно да ангажират вниманието на страната и на нейното правителство. Все пак не е сигурно доколко тази сметка в перспектива се оказа правилна, понеже Германия накрая пое от своя страна по същия път и естествено малко късно се опита да навакса загубеното време. Ако тази държава по своя воля..." той казва "по своя воля", моля Ви се "... е предоставила колониалната инициатива на други, то тя няма причина да се учудва, ако те са докопали най-вкусните мръвки."
към текста >>

65. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род.
Поначало това не е безспорна истина, а схема; но онова, което Брукс Адамс излага като закони за развитието на народите, все пак има известна стойност. Можело да се наблюдава, казва той, че в младостта си на родите по необходимост развиват две съпринадлежни склонности. Ако изобщо рече да се задълбочава в идеи като тези на Брукс Адамс, човек естествено е длъжен строго да разграничава самите народи от отделните човешки индивиди, числящи се към народите, и не бива да смесва понятието държава с понятието на род. И така, на определен период от развитието на народите Брукс Адамс приписва известни качества и по негово виждане тези качества са взаимно свързани. Според Брукс Адамс някои народи имат в епохата на своята младост отпърво склонност към имагинация, сиреч предразположени са да си създават представи, които са почерпани предимно вътрешно, представи, водещи началото си от продуктивното въображение не от разсъждението, не от онова, което днес се нарича наука, а от творческата вътрешна сила на човека. По мнение на Брукс Адамс с това качество на продуктивната имагинация по необходимост е свърза но едно друго качество: тези народи са войнствени. У народите качествата на имагинативната природа и на войнствената предразположеност били неразривно свързани. Брукс Адамс смята това за природен закон на духовния живот на народите.
към текста >>

Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106).
Нека да спрем вниманието си върху неговото най-значително дело, което и днес още може да се окаже от изключителна важност за онзи, който се занимае с него по подходящ начин. Томас Мор е написал книгата "Утопия" ("За най-доброто състояние на държавата и новия остров Утопия*106). В основния и раздел се описва уредбата на остров Утопия, буквално на страната "никое място", на "несъществуващата страна". Ако човек в истинския смисъл се зачете в тази книга, ще види, че Томас Мор държи на Утопия много повече, отколкото на някоя страна от привидната физическа реалност. Никой, разбира се, не бива да бъде толкова безразсъден, та да приеме, че Мор е написал "Утопия" просто въз основа на някакво хрумване. Томас Мор не бива да се причислява към утопистите; той не е искал да представи на хората някаква фантасмагория, ами е целял както това е било възможно по негово време с една такава история да каже много повече.
към текста >>

Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която държавата трябва да подкрепи и умножава най-грижовно.
Тъкмо тази е човешката класа обади се моят опонент, която държавата трябва да подкрепи и умножава най-грижовно. У тях има повече мъжество и духовна пригодност, отколкото у занаятчията и земеделеца. Те са по-снажни и по-силни и постъпят ли във войската, тъкмо от тях човек може да очаква най-много, щом се наложи да се влезе в бой.
към текста >>

Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници.
Далеч по-опасна язва разяжда вътрешния живот на Франция. Там всяка педя земя е заета от войска, която разпределена по полкове е на държавна издръжка.И това става в мирно време, ако речем да наименуваме така паузите, през които войната чисто и просто си поема дъх. Тази нерадостна система оправдават със същата причина, поради която на вас ви се струва необходимо поддържането на безчет бездейни служите ли. Някои боязливи и мрачни политици са на мнение, че сигурността на държавата изисквала многобройна, силна армия, намираща се постоянно под оръжие и съставена от опитни войници. На новаци не смее ли да се доверят. Човек направо би помислил, че те предизвикват войни само за да се упражнява войникът и както казва Салустий чрез тези големи касапници да се попречи сърцето и ръката му да се отпуснат. Франция опознава за собствена сметка опасността от храненето на този вид месоядни твари. Все таки достатъчно би било ти да извърне поглед към римляните, картагенците и ред други народи в древността. Какво е последвало за тях от тези огромни и винаги боеготовни армии?
към текста >>

"От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една държава дори в случай на война, която впрочем винаги може да бъде избягната.
"От която и страна да подходя към въпроса, тази необозрима маса бездейни хора ми се струва безполезна за една държава дори в случай на война, която впрочем винаги може да бъде избягната. За мира пък тя се превръща в истинско мъчение, а той несъмнено заслужава да му се отдели също така специално внимание, както на войната.
към текста >>

Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата.
И действително, вижда се как към всички точки на кралството, където събират най-фината и ценна вълна, бързат благородници, богаташи, че даже и достопочтени абати, за да си оспорват терена. Техните ренти, техните привилегии,приходите от техните полски имоти са недостатъчни за тези сиромаси; на тях не им стига да живеят в безделие и развлечения, в тежест на обществото и без полза за държавата. В радиус от много мили те лишават културите от земя, превръщат я в пасища, събарят къщи и села и пощадяват само черквите, за да намерят подслон за овните си. От най-населените и най-култивираните места създават пустош. Те явно се боят, че може да има твърде много градини и насаждения и на дивите животни да им липсва простор.
към текста >>

И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор.
Томас Мор е сметнал за необходимо да отбележи този факт и да насочи вниманието върху това, че има хора, които прокуждат селяните, за да използват земите и имотите им за овчите си стада. И който умее обективно да съчетава следствия и причини, може да проследи във физическия план колко тясно днешният облик на английската държава е свързан със случилото се по онова време и с критикуваното по въпросния начин от Томас Мор. А ако това се обзре със средствата на Духа, каквито също има, тогава ще се установи, че английският народ не е отговорен за много неща, отговорност за които носи политическа Англия. Но носещите отговорност за политическа Англия са приемници и в известна степен дори потомци на онези, които Томас Мор критикува. Налице е непрекъсната връзка от онези времена до днес. Вземат ли се такива неща под внимание, тогава ще може да се знае и да се отчита, че в речи като тази на Роузбъри, която наскоро Ви приведох, между другото се долавят гласовете на онези, които някога по описания способ са си докарвали печалба от своята вълна. Човек обаче трябва да държи най-много на обстоятелството да не би някак си да бъде разбран погрешно.
към текста >>

Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава.
Достатъчно е да си припомним само битката при Солферино*111, където франция заема страната на Италия и когато се прави първа стъпка към по-късното изграждане на съвременната италианска държава. Намираме се следователно в петдесетте години на XIX век. Кое в онези дни е дало възможност рискът на истина е бил голям Италия и Франция да направят при Солферино първата стъпка по пътя към съвременна Италия? Прочетете историята и ще намерите пълно потвърждение на казаното от мен било е възможно само затуй, защото по онова време Прусия и Австрия нали Австрия е трябвало да губи не са могли да се обединят!
към текста >>

66. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия.
Второто, което посочих, беше забележителният трактат на благородния Томас Мор за най-добрата форма на обществените условия в държавата и за остров Утопия. От този трактат вчера Ви цитирах пасажа, където Томас Мор кара един чужд нему човек, който може и да е измислен – възможно е още днес да се запознаем по-обстойно с него и Вие ще видите, че не е измислен -, да изрече каквото той иска да каже за Утопия. Изхождайки от определено настроение за своето време, което обрисувах вчера, той изтъква своите усещания и след туй описва самата Утопия.
към текста >>

Най-напред трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива представена като държава, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай време и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
Най-напред трябва да обърнем внимание на това, че Утопия бива представена като държава, достигнала известна зрялост в своето устройство; защото изрично се казва, че описваната обстановка в Утопия не е съществувала открай време и че за нейното развитие са били нужни 1760 години, поради което в известен смисъл се касае за състояние на зрялост, на завършеност.
към текста >>

На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание. По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност. Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка.
към текста >>

И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава.
Чрез своите медитации, на Томас Мор му се удавало по полуатавистичен, полусъзнателен начин да придобива представи от по-висшия свят, конто обаче у него се размесвали с материалното от световете на мечти те. И от такива реални вътрешни преживявания произлязло разказаното от него в "Утопия" То не е измислица, не е фантазия, а нещо, което наистина бил изживял като плод на своите медитации и което представил така, както го бил изживял, за да каже: Вижте как един човек, който живее в Англия по времето на Хенри VIII, който дори е държавен служител при Хенри VІІІ и в душата си носи чувствата, желанията, съкровените цели на Англия от онова време, изживява когато виденията му разравят неговата вътрешност това като своеобразен идеал за държава. Искал е да изрази какви желания, цели, идеи дебнат в известен смисъл в подсъзнанието на онези, които са недоволни от външния свят. Това е искал да представи.
към текста >>

67. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата. Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа.
към текста >>

Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ.
Нека спрем вниманието си на това, че през последната третина на XIX век германският дух довежда до основаването на Германската империя. Възможно е да има хора,които оборват създаването на Германската империя от съвсем други гледища и намират, че основаването на тази империя не е било добре за развити ето на човечеството. Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата. Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа. Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна.
към текста >>

Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава.
Но хората, които застъпват становището на западните империи, нямат право да отсъждат по този начин. Защото не бива да се забравя, че тъкмо западните народи са извънредно привързани към онова, което може да се нарече идея за империята, идея за държавата, и че мисленето на западните на роди също по отношение на националното е свързано с различните идеи за държавата. Ето защо за човек, който точно като при западните народи поначало съчетава патриотизма с идеята за държавата, е недопустимо да поставя идеята за империя изобщо под въпрос, тъй като по този начин ще заеме нелогичното становище, че друг народ няма право да върши същото, каквото върши собственият му народ. А когато се дискутира, човек трябва да заеме становище, което се превръща в дискусионна база и предлага възможност да се запази логиката. Доста добра дискусия би могла, да се проведе с Бакунин*133 по темата, дали нали чието на една Германска империя в Централна Европа е благотворно. Но тя би протекла на съвсем друга основа, ако въпросът се дискутираше дори не с държавници, а с повечето граждани на западните страни, които изцяло са пропити от идеята за държава. Следователно, за да не липсва основа. Непременно трябва да се предпоставя, че идеята за империя не бива да бъде отхвърляна. Съвсем безпристрастни преценки без спорно няма, но човек трябва да познава своите предпоставки, ако желае да прави валидни оценки.
към текста >>

И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение.
Следователно не трябва да буди учудване; че в Централна Европа се появили наченки на желанието да се притежава нещо, което другите народи вечебили извоювали, а именно една империя. Но населението на тази земя е далеч по-слабо свързано с идеята за империя в сравнение с населението на Западна Европа, което по особен начин държи на тази идея, независимо дали става дума за република или за монархия. И все пак не това е най-важното; целта е да се прозира отвъд думите и да се оглежда каква позиция заема индивидът било то гражданин на република или на друга форма на държавата към държавното единение, да ли той по един или друг начин проявява в някаква степен чувство за такова единение. Казах, че не трябва да буди учудване, дето в Централна Европа се заражда импулсът за своеобразна империя, предлагаща, от една страна, възможност за известна защита срещу столетния натиск от запад, а от друга за такова ограничаване на въздействието от изток, каквото все още е необходимо естествено не за Изтока, а за Централна Европа. Мисля, че тези неща са разбираеми.
към текста >>

В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава. В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа. За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло. Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>

В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа.
В отличие от западноевропейското население и по-специално от населението на Франция, централноевропейското има малко по-друго отношение към онова, което може да се нарече идея за държава. В Централна Европа подобна идея не е била жива векове наред, както например във Франция, а една идея за държава като битуващата във Франция не била пригодна за онова, което било останало в Централна Европа. За това пък при прехода от XVIII към XIX век в онова, което било останало в Централна Европа, се развила духовна висота, която някой ден, когато отново зацари по-малко омраза, ще бъде призната и от Запада. В Централна Европа тази духовна висота, която за човечеството даже след векове съвсем не ще бъде изчерпана докрай, била достигната в момент, когато под влияние на Запада обстоятелствата в никакъв случай не позволявали на Централна Европа да изгради единно държавно цяло. Лесинг, Гьоте, Шилер, Хердер и всички свързани с това течение естествено не са станали велики в някакво единно държавно цяло; те са станали велики въпреки отсъствието на такова държавно цяло. Човек трудно може да си представи каква разлика се крие в това, че Гьоте не е станал велик в една държавна структура, докато Корней, Расин направо са немислими без фона на онази държавна цялост, която получила своя блясък и разцвет чрез Луи XIV краля произнесъл думите „L,etst, c,est moi"*135.
към текста >>

Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава.
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава. Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
към текста >>

Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
Ала в течение на XIX век от импулси, които първоначално били чисто вътрешни, сред обитателите на Централна Европа се появили признаци за желание да притежават някакъв вид държава. Най-напред тези признаци се оформили по много силно идеалистечески начин и който познава развитието на XIX век, знае, че идеята за държава, обзела обитателите на Централна Европа, се била загнездила преди всичко в главите на чисти идеалисти, на хора,които навярно били настроени не толкова практично, колкото идеалистически и които специално по отношение на идеята за държава били абсолютно непрактични в сравнение с практичните западняци.
към текста >>

За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава. На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>

И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава.
Редно е по-нататък да се има предвид и следното: Както и да се гледа на събитията, разиграли се между 1866 и 1870/71 г., каквото и да се мисли за вината или липсата на вина за войната от 1870 г., не бива да се забравя, че от френска страна бил налице стремеж да се попречи за основаването на Германски райх*136 и че цялата политика била насочена към това, да не се стигне до неговото създаване. Всичко това естествено може, както се казва, да бъде опровергано, но независимо от опровержението нещата все пак остават верни. Когато говоря за френска или английска страна, аз винаги имам предвид не народността, а общността на онези, които в дадения момент стоят, както се казва, на кормилото хората, които правят външните събития. За наследяването на испанския трон, за някаква си френска или германска военна партия хората могат да говорят каквото си щат, в никакъв случай обаче няма място за спор, че във Франция имало хора, които полагали неимоверни усилия да превърнат в реалност мнението, че възникването на самостоятелен Германски райх в Централна Европа било несъвместимо с величието на френската държава. Това мнение се числи към първопричините за войната през седемдесетте години. И тогава като противовес възникнал импулсът, за който всеки може също така да мисли каквото си ще, тоест че Германският райх може да се основе чрез абсолютно същите средства, с чиято помощ Франция се е превърнала в империя, а именно чрез водене на война със съседна държава. На тези неща просто трябва да се гледа съвсем хладно кръвно.
към текста >>

Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния".
Следователно в момента съсредоточаваме вниманието си върху обстановката приблизително през декември 1870 г. Правейки това, ние заставаме пред факта, че онова, което се случва в по-късната Германия, респективно в Германския райх, поражда усещането, че чрез основаването на Германския райх, за Европа възниква голяма беда и че това имперско образование в Централна Европа в известен смисъл е опасно образувание. Да се казва „Германия" си е просто недомислие на живеещите в периферията. Днес все още няма никаква Германия, както няма и кайзер на Германия. Има само отделни германски държави, а онзи, комуто се полага да застъпва тези държави пред света, носи изрично поради някакви предпоставки на централноевропейската същност не титлата „кайзер на Германия", а „германски кайзер", което не е все едно. Обръщам внимание, че при основаването на съвременната румънска държава се дискутираше твърде много дали новият крал да се нарича „крал на румънците" или „крал на Румъния". Тези неща придобиват голямо значение в момента, когато погледът се насочи към реалностите, а не само към някакви илюзии. Титлата „крал на Румъния" е била избрана въз основа на точно определени исторически предпоставки наместо първоначално предлаганите „румънски крал" или „крал на румънците.
към текста >>

Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
", сиреч „Долу коварната Австрия! ", или пък "По-добре руско, отколкото австрийско! " и така нататък. Когато са налице подобни неща и като се има предвид какво ли не се пишеше в Италия доста време преди избухването на войната срещу Австрия, тогава не можеше да има място за особено успокоение. Ето как беше разгърната цяла една организирана кампания, която се простираше нашироко около Австрия. Нямам намерение да се застъпвам за никоя държава и привеждам само факти.
към текста >>

Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията.
Не забравяйте например следното: Когато на Берлинския конгрес под силното влияние на лорд Солбъри*147, на Австрия беше разпоредено да окупира Босна и Херцеговина, когато иначе казано през 70-те години Англия даде на Австрия мандат да извърши тази акция на Балканите за доброто на Европа, тогава в Австрия се надигна невероятна съпротива срещу присъединяването на Босна и Херцеговина, понеже германците в Австрия казваха: „Славяни без друго имаме предостатъчно, невъзможно е да приемем толкова много славяни." Ако в Австрия се беше появила идеята за завоюване на някаква част от Сърбия, тя щеше да предизвика в Австрия в името на добре разбраните интереси на страната най-разгорещена съпротива; защото не би могло да се извърши по-голяма глупост от тази, да се пожелае някаква част от сръбските земи. Налице беше единствено желанието да бъде запазена целостта на държавата, за да се устои на кампанията. Това вече трябва да се приеме като искреност, макар може би да граничеше с безгрижие. При обективно разглеждане на нещата трябва да отпадне предположението, че тази война е била предизвикана от ултиматума на Австрия към Сърбия, ако Русия не бе заела добре известната позиция, въпреки че тя нямаше основание да допуска, че Австрия възнамерява да предприеме някакви завоевания. Но с оглед на всички тези положения не бива да се забравя наличието на настроения. Всичкото онова, което Ви описах, породи, разбира се, настроения не само в периферията, но и в Централна Европа.
към текста >>

Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161".
Но всички тези неща, които трябва да станат по време на Петия следатлантски период, няма да се сбъднат, ако човек не склони да допусне участието на спиритуалната мисъл в човешката еволюция. Спиритуалната мисъл е потребна. За тази цел обаче е необходимо презираното днес само от отделни лица да стане всеобщо прозрение. Необходимо е например, преди всичко в английския народностен характер, да настъпи основен поврат в определена посока. И за да видите, че моето твърдение е обосновано, ще споделя с Вас една преценка на лорд Актън*160, от която можете да извлечете много поука. Лорд Актън казва:"Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii*161". Вижда се, колко трезво мисли лорд Актън през деветдесетте години, свързвайки много добре английския рационализъм с предразположеността към спиритуалното, макар той още да не го притежава. Той прозира мистичния елемент, заложен в английския империализъм. Империализмът е продукт на новото време, но своя характерен образ той е придобил чрез мистичния облик,който проявява именно в английския империализъм. А това мистично изглежда странно, дето го наричам „мистично", но то действително може с право да се нарече така е намерило израз и във външните събития.
към текста >>

„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii.
„Чужденецът не вижда в своята държава някакво мистично образование, някакъв arcanum imperii. Основите лежат отчетливо пред него, всеки мотив и всяка функция на механизма са му обяснени, прегледни са му като колелцата на часовник. Ние обаче с нашия локален дух, който нито е правен с ръце, нито е написан на хартия и който се слави със своя органически растеж, ние, които не вярваме в силата на дефинициите и общите принципи и се осланяме на относителни истини, ние не можем да притежаваме нищо, чиято стойност би могла да се сравни с дългите и оживени преговори, в които други държавности разкриха за всеки грамотен съкровените тайни на политическата наука. Дебатите на учреди-телни събрания, във Филаделфия, Версай и Париж, в Кадикс и Брюксел, в Женева, Франкфурт и Берлин и в още по-голяма степен може би от всичките тях преговорите в просветлените щати на американския съюз, колкото и често да са префасонирали институциите си, стоят далеч напред в политическата литература и ни предлагат съкровища, на каквито ние в собствената си страна никога не сме имали възможност да се радваме..."
към текста >>

68. 12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
Тук бих могъл да се впуска в дълги разяснения само по този въпрос би могло да се говори дни наред. Най-напред, ако се цели да се изгради правна основа защото, щом ще бъде накърняван, редно е неутралитетът да бъде налице -, би трябвало да се отговори на въпроса, дали неутралитетът на Белгия е бил налице по времето, когато уж бил накърнен. В случая не намеквам за открити по време на войната документи*216 това няма да го разискваме, защото на разискване подлежи нещо, по което може да има различни мнения. Но щом се касае за разисквания, тогава ако се визира всичко, каквото може да се изложи по такива въпроси би трябвало навярно със същата тежест, с която обикновено се преценяват нещата в живота, да се каже: Откакто Белгия завладя Конго*217, изобщо не може и дума да става, че продължава да бъде валидна старата формула за неутралитета от 1839 г.; защото възникнат ли нови обстоятелства като встъпването на една държава в международни отношения с възможността свободно да подарява или да продава, или пък по някакъв друг начин да поставя във връзка с други държави такива огромни територии като Конго, тогава вече понятието неутралитет е подкопано.
към текста >>

Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава.
Става дума следователно трагичното да бъде отделено от логичното и от формално-правното и да не се из пада в странната заблуда, че в света на Майя, сиреч в света на физическия план е възможно да протичат реалности в смисъла на чисто формално-логичното. Но да продължим по-нататък. Целта беше не да се оправдае или обори един или друг факт, а да се покаже колко нередно е в момент, когато уязвяваните от нещо разгласено не могат да се защитят, да се разтръбява пред цял свят, че едната от страните водела тази война заради накърнения неутралитет на Белгия,без да се спомене, че накърняването на белгийския неутралитет е можело да бъде предотвратено. Трагичните събития можеха да бъдат избягнати единствено ако Англия беше останала неутрална. Защото, щом някой е държавник, той не бива априорно да произнася смъртна присъда на собствената си държава.
към текста >>

Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик.
Сега Вие разсъждавате: Това при всички случаи с пълно право се нарича плоско оправдание, плоско оправдание в най-тривиален смисъл! Защото общоизвестно е, че когато посланикът на една държава разговаря с чужд външен министър, той говори пълновластно и по поръчение на своята държава и че ако не желае да се злепостави пред цял свят, неговата държава не може да не се подпише под думите на своя посланик. И тъй, това си е едно съвсем плоско оправдание, използвано затуй, защото някой не е желаел да се върна на старата позиция и да каже: редно беше. Вече се е усещало бремето на факта, че Англия е можела да предотврати нарушаването на неутралитета, независимо дали то от друга страна е било оправдано или не. Ако някъде се откъсне лавина и никой горе не я задържи, понеже е принуден да не го стори по причина, която може да се сметне за оправдана или не, а намиращият се малко по-долу също не я задържи под претекст, че по-горният трябвало да я задържи не, такава аргументация не минава! Но ако някой иска да прецени тези неща, въпросът пак ще изисква известно тяхно оглеждане. Така например отново трябва да се вземе предвид следното:
към текста >>

69. Бележки GA_173 Карма на неистината

Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици.
*7. Arthur Polzer-Hoditz, "Kaiser Karl" (Император Карл), Цюрих – Лайпциг Виена, 1928, стр. 19, където авторът под формата на забележка пише: "Абстрахирам се от факта,че разгромяването на Хабсбургската монархия от дълго време беше окончателно решено от онези политици, които между другото казано след рухването на Централните сили си поделиха главните роли в световната политика. Във връзка с това нека посочим картата за подялбата на Европа, която англичанинът Лабушер публикува в издавания от не го сатиричен седмичник "Truth" (Истина) през 1890 г., тоест двайсет и четири години преди избухването на световната война. Тя е почти идентична с днешната карта на Европа: Австрия е изчезнала като монархия и е отстъпила място на една република от обединени народи. Бохемия е самостоятелна държава приблизително във вида на Чехословакия, Германия е вкарана в днешните си тесни граници и се е разпаднала на републикански държавици. Върху площта на Русия е написана думата desert (пустош), държави за социалистически експерименти." Срв. също С. О. Harrison, "Das transzendentale Weltenall" (Трансценденталната вселена). Шест лекции за тайните науки, теософията и католическата църква. Втора лекция (Лондон, 1894; второ издание 1896; превод на немски от граф фон Лайнинген-Билигхайм, 1897).
към текста >>

*135. "Държавата, това съм аз!
*135. "Държавата, това съм аз! " (фрея.).
към текста >>

Политически статии: "The Ргорег Sphere of Government" (Истинската сфера на властта), 1842; "Social Statics" (Социална статика), 1850; "Essays" (Очерци), 1858; "Political Insti tutions" (Политически системи), 1882; "Маn versus the State" (Човекът спрямо държавата), 1886.
*150. Herbert Spencer (1820-1903). Политически статии: "The Ргорег Sphere of Government" (Истинската сфера на властта), 1842; "Social Statics" (Социална статика), 1850; "Essays" (Очерци), 1858; "Political Insti tutions" (Политически системи), 1882; "Маn versus the State" (Човекът спрямо държавата), 1886.
към текста >>

въдворяването на народна държава и приел сам титлата народен трибун.
*183. Cola di Rienzi (1313-1354), политик, провъзгласил през 1347 г. въдворяването на народна държава и приел сам титлата народен трибун.
към текста >>

70. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития.
Както веднъж, в периода на разцвета на гръко-римската култура, римляните са били принудени да започнат Пуническите войни против Картаген, както тогава паметната битка при Мила /бележка 6/ решила съдбата на римляните, които успели да предпазят своята цветуща култура от поглъщане от водещите към упадък, но външно все още могъщи сили на държавата на картагенците, така в разразяването на съвременната война ние виждаме сякаш подобие на онези събития. Това може днес да бъде казано тук. Войната между Рим и Картаген е била знаменателна. Картагенците са имали мощна флота, изглеждаща могъщо в сравнение с малобройната флота на римляните. Но римляните стигнали до съвсем необичайната идея за прехвърлящите мостове, които те прехвърляли от римския на картагенския кораб, превръщайки по такъв начин морския бой в сухопътен, и в привичните им условия удържали решаваща победа. Както тогава станало нещо нечувано за онези времена, така и в Лютих /бележка 7/ се разиграло нещо, напомнящо събитията от древността, което могли да предвидят малцина и за което идните времена ще говорят, като за велико достижение.
към текста >>

71. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава.
Докато Средиземно море, по-скоро според надутите приказки, отколкото на дело, би трябвало да стане „френско море", Русия се стремеше да направи Черно море "руско море", а Мраморно море "руско езеро". Константинопол би трябвало да стане руски град, Гърция – васална на Русия държава. Това са били твърди насоки на руската политика, и спомагателни лостове за това са общността на вярата и панславизма. Тогава Дунав би бил затворен при Железни врата с руска бариера.“
към текста >>

72. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия!
За много сериозни неща исках да говоря днес с вас, за да могат повечето от вас да получат представа, изхождайки от тази сериозност, колко необходимо е да се осъзнае, в какво се състои мисията на Средна Европа по отношение на духовната наука, и колко крайно необходимо е, тази средноевропейска мисия да стане общочовешка. Тази средноевропейска мисия трябва да бъде преди всичко чист, честен стремеж към Истината. Но този чист, честен стремеж към Истината беше много своеобразно възприет и изкривен. Знаете, че връзките между германското духовно движение, към което ние принадлежим и Теософското общество бяха прекъснати години преди войната. Всички мои съобщения се възприемаха много своеобразно. Помислете само, че госпожа Безант беше в състояние да каже, че аз, видите ли, се стремя да я отстраня и да стана президент на Теософското общество в Индия, че по околен път, чрез Индия, да оглавя пангерманското течение в полза на германската държава и във вреда на Англия! Разбира се, ще повярвате, че това не е истина, че това е обективна лъжа!
към текста >>

73. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот".
Странно казано, нали така? Но е именно такова. Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война". Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо?
към текста >>

Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата.
Но е именно такова. Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война". Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът?
към текста >>

Той разглежда държавата, като организъм.
Радващо защото трябва да спомена името на човек, много дружелюбно приел моята книга "Размисли по време на война". Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка.
към текста >>

От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава?
Това е Рудолф Келен, политически наблюдател, живеещ в Упсала /бележка 80/, родом от северните земи, човек, охотно, според възможностите си, отворен за света. Не искам с нищо да го засегна или критикувам, напротив, избирам този пример защото Келен принадлежи към нашите приятели. Той написа неотдавна интересната книга "Държавата като форма на живот". Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм.
към текста >>

Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът?
Той иска да даде по-дълбоко разбиране за държавата. Той разглежда държавата, като организъм. От гледната точка на този, който разглежда тези явления и който ги вижда, изхождайки от духовнонаучното изследване, как би трябвало да бъде построена науката за държавата, ако имаше такава? За да бъде плодотворна за практическия живот. Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм. Изхождайки от това предположение, се гради много в книгата. Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
към текста >>

Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
Да чета тази книга за мен беше мъчение, истинско мъчение. Защо? Видите ли, Келен не отива по-нататък от постановката на въпроса: ако си представим държавата, като цялостен организъм, а човек живее вътре в този организъм, какво представлява тогава човекът? Отговорът е ясен: клетка. За Келен човекът е клетка в държавния организъм. Изхождайки от това предположение, се гради много в книгата. Човекът е клетка, както ние имаме клетки в своя организъм; държавата е организъм, организиран от различни клетки.
към текста >>

Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
към текста >>

Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това.
към текста >>

Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж.
към текста >>

Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава?
към текста >>

Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят.
Животът на цялото човечество по цялата Земя може да се уподоби на организъм, а отделните държави на клетки, но без да разглеждаме държавата като организъм, а човека, като клетка. Животът на държавата изобщо може да бъде сравнен само с растение. С нищо друго, а само с растителен организъм; и ако искаме да запазим понятието за организъм, трябва да представим организма и появяващия се от него човек. Човек се развива извън пределите на живота на държавата, той не може да бъде клетка в организма на държавата, той трябва да расте извън неговите предели. Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това?
към текста >>

Какво представляваше старата държава?
Това значи, че трябва да има област на развитие на човека, несъвпадаща с живота на държавата. Човек трябва да се издигне в духовните области, той се включва в живота на държавата само със своите низши сфери на общуване, а неговият път е в духовния свят. Интересно е, как учените челно се сблъскват с това, че в мистериите от древните времена, където още са били тогава, хората са знаели нещо за това. Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо? Държавата беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят. Само този е можел да дава тон в държавата, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях. В третия и четвъртия период е било още така.
към текста >>

Държавата беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят.
Келен сам посочва интересна книга, написана преди 50 години, книгата на Фустел Куланж, “Античният град". Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо? Държавата беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят. Само този е можел да дава тон в държавата, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях. В третия и четвъртия период е било още така. Хората научават за това по пътя на външните изследвания, но те не знаят, как да го разберат, макар за него да пише в учебниците по история.
към текста >>

Само този е можел да дава тон в държавата, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях.
Той стига до забележително явление, разбираемо както за Келен, така и за самия Куланж. Какво представляваше старата държава? Що за нещо е било това? – Куланж си отговаря: Да, всички стари държави са се основавали на култа. Защо? Държавата беше общност за богослужение, тъй като тогава още чувствали връзката на човека с духовния свят. Само този е можел да дава тон в държавата, който е бил посветен в мистериите и е получавал указания от тях. В третия и четвъртия период е било още така. Хората научават за това по пътя на външните изследвания, но те не знаят, как да го разберат, макар за него да пише в учебниците по история.
към текста >>

Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката?
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения.
към текста >>

Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното.
към текста >>

Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща.
към текста >>

Няма истинска съвременна наука за държавата.
Безкрайно тъжно е да се четат последните страници от книгата на Келен, където виждаш, че той иска научно да подходи към въпроса за древната държава, но е съвсем безпомощен пред факта: какво ще правим с понятието за клетката? Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща. Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>

Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното.
Ако искаме да осъществим идеята на Келен, би трябвало, собствено, да се обезглавят хората, тъй като, имайки глави, те не могат да принадлежат към такава държава, която "научно" е построил Келен, защото с духовната си същност те високо се издигат над пределите на държавата. Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща. Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>

74. 11. Лекция, 15.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят.
Ако този, който види магнит във формата на подкова, каже, че най-добре е с него да се подкове копитото на коня, – вижда ли той тогава цялата действителност? Не, само ако той разбере, че там вътре в желязото са концентрирани магнитни сили, само тогава пред него ще бъде цялата действителност. Но както този, който не намира по-добро приложение за магнита, от това да подкове с него копито на коня, така разсъждава и човек, който иска да обоснове естествените науки или науката за държавата с предпоставката, че съществува само това, което е видимо за окото, и което може да бъде напълно обхванато с представите, взети от възприемаемия със зрението свят. Това принадлежи към най-важните абстракции, към най-вредните абстрактни идеи. И тази вредност не се вижда, защото макар тези идеали да са истинни, макар сами по себе си да са добри, те са неефективни. Те служат само на човешкия познавателен егоизъм, на насладата, изпитвана от живота в тези идеали. Но не тези абстрактни идеали управляват живота. От тях се управлява само света, какъвто той стана в първата половина на XX век.
към текста >>

75. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот?
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот? В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване. И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г.
към текста >>

В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/.
Именно от сложните взаимоотношения вътре в Австрийската държава произтичаше необходимостта да се внесе яснота по въпроса: как може всяка съюзна държава да разреши въпросите на духовния живот? В държава, обединяваща различни народности, каквато беше Австрийската държава, националният въпрос стоеше в основата на духовния живот на страната /бележка 117/. Австрийската политика така и не се доближи сериозно до този въпрос, да не говорим пък за сериозно обмисленото му разрешаване. И тъй като провеждам това разглеждане така, че да дам оценка на фактите, безпристрастна и неизградена на фактите от външната история, в събитията предшестващи сръбския ултиматум аз виждам други факти, имащи по-решаващо значение, в това число събитията, довели до убийството на наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Имам предвид, например, разигралите се в австрийския парламент от есента на 1911 г. до януари 1912 г. дебати по стопански въпроси, предизвикани от тогавашната обстановка вътре в страната и засегнатите интереси на широки слоеве от населението.
към текста >>

Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност.
В националната борба действаше духовното. Стопанският живот беше в задънена улица. Можете да проследите това в детайли. Но никой нямаше ни сърце, ни ум, за да разбере, че за по-нататъшното развитие на духовния и стопански живота е необходим отказ от старите възгледи за държавата, които именно в Австрия с цялата си яснота показаха своята несъстоятелност. В Австрия с цялата си яснота се прояви необходимостта от тричленност на социалния организъм. Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук.
към текста >>

Той имаше предвид хаос в държавата.
Това просто произтича от фактите, които ви посочих. Но за това никой не искаше да мисли. И тъй като никой не искаше да мисли за това, всичко стана така, както стана. Видите ли, това, което в 80-те години, в тяхното начало, под въздействие на решенията на Берлинския конгрес, стана в Австрия, може да бъде охарактеризирано с няколко щриха и ще стане ясно, какви сили са действали тук. В Австрия още в началото на 80-те години, че и по-рано, политическата обстановка дотолкова се усложни, че депутатът от влизащите в границите на Австрия полски земи Ото Хауснер /бележка 120/ каза на открито заседание на парламента следните думи: ако продължава същата австрийска политика, след три години изобщо няма да имаме никакъв парламент, а нещо друго. Той имаше предвид хаос в държавата. Разбира се, в такива изявления се преувеличава и се стига до хиперболи. Това стана не за три години, а минаха десетилетия.
към текста >>

И всички тези факти – могат да се приведат стотици – показват, че в края на краищата, до 1914 година, Австрия беше доведена до такова състояние, че трябваше да си каже: не можем повече да съществуваме, длъжни сме да се разпаднем като държава, да се признаем за безсилни – или трябва да играем ва-банк, да се опитаме по някакъв начин да вдигнем своя престиж, да се измъкнем някак си от положението.
Бих могъл да дам безброй примери от дебатите в австрийския парламент от края на 70-те и началото на 80-те години, от които би ви било ясно, че аграрната програма изискваше незабавно разрешение, и че в Австрия виждаха това. Аз, например, отлично помня, как тогава, във връзка със завършването на строежа на гарата в Арлсберг, политици от целия спектър изказаха мнение, че постройката на това здание е наложена насилствено, тъй като е ясно, че селското стопанство не може да се развива нормално по-нататък, ако от запад както преди продължава тази непоносима трескава политика по отношение на селскостопанските продукти. От самосебе си се разбира, че проблемът не беше разбран правилно, но въпреки това имаше пророчески думи. И всички тези факти – могат да се приведат стотици – показват, че в края на краищата, до 1914 година, Австрия беше доведена до такова състояние, че трябваше да си каже: не можем повече да съществуваме, длъжни сме да се разпаднем като държава, да се признаем за безсилни – или трябва да играем ва-банк, да се опитаме по някакъв начин да вдигнем своя престиж, да се измъкнем някак си от положението. Да се играе ва-банк – нищо друго не оставаше да прави този, който изобщо стоеше на позицията, че австрийският държавен деец би могъл да си остане държавен деец, ако се придържаше към различна гледна точка – даже ако беше и толкова ограничен, като граф Берхтолд, който каза: Има нещо да се случи – не мога да помогна по друг начин, освен да играя ва-банк. Колкото и нелепо да изглежда това от определена гледна точка, то трябва да се разбере в неговия исторически контекст.
към текста >>

76. Бележки GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Елизабет Тюдор, (1558-1603г.); начало на търговско-промишления разцвет на Англия, първи колониални завладявания, победа над Испания, главния съперник по море, превръщане в най-могъщата държава в Европа, религиозна независимост от папството.
Елизабет Тюдор, (1558-1603г.); начало на търговско-промишления разцвет на Англия, първи колониални завладявания, победа над Испания, главния съперник по море, превръщане в най-могъщата държава в Европа, религиозна независимост от папството.
към текста >>

Рудолф Келен, (1864-1922г.) "Държавата, като форма на живот".
Рудолф Келен, (1864-1922г.) "Държавата, като форма на живот". Издадена в Лайпциг в 1916 г.
към текста >>

– многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.
Австро-Унгария. От 1867 до 1918 г. – многонационална (11 различни народи и народности) държава, с народности в неравноправно положение, дуалистична монархия.
към текста >>

77. Съдържание GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Кийлен и "Държавата като форма на живот".
За противоположността между интелектуалното мислене и правилното, съобразено с реалния свят човешко мислене. Абстрактното мислене според това дали човек го прилага в сетивния свят или в социалния живот. Характеристика на съвременните понятия. Кийлен и "Държавата като форма на живот". Политическият живот на Земята през 16 век Принципната противоположност между Запада и Изтока. Ани Безант и Теософското Общество.
към текста >>

78. 1. Първа лекция, Дорнах, 29 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16 век.
Вероятно се досещате, скъпи мои приятели, че това,за което говоря от година и половина, е свързано с една папска нота от Рим*7. Трябваше ли да се съглася с нея? този въпрос се оказа извънредно важен за много хора. Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16 век. Разбира се, днешните "историци" така поне ги наричат в някои части на света говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществуват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат. Това, което днес живее в държавите, е по старо от 400 или 500 години. А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго. Извънредно важно е тези неща да се разберат правилно.
към текста >>

А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго.
този въпрос се оказа извънредно важен за много хора. Замислете се обаче, скъпи мои приятели, че това, което днес наричаме "държава", се появи в Европа едва през 16 век. Разбира се, днешните "историци" така поне ги наричат в някои части на света говорят самоуверено и пророчески за държавите, макар и съвсем да не знаят колко време ще съществуват още тези държави. Така че тези "историци" знаят твърде малко за това, за което говорят и пишат. Това, което днес живее в държавите, е по старо от 400 или 500 години. А това, което вдъхновяваше и изграждаше държавата преди, беше нещо съвсем друго. Извънредно важно е тези неща да се разберат правилно. Естествено, сакраменталният и жречески живот, който цари в Рим е много по-древен от живота на модерните европейски държави и за дълъг период от време се намесваше с мъдрост и основание в световните събития. И аз постоянно се опитвах да отговори на въпросите: Какво ли означава фактът, че тези модерни държави, възникнали преди 400 или 500 години не могат сами да преодолеят хаоса? Какво ли означава фактът, че те отново поглеждат към сакраменталния и жречески Рим?
към текста >>

79. 8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

И той прие моята характеристика за книгата "Държавата като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски принципи.
Позволете ми един кратък пример. Преди известно време също тук в Швейцария Вие сигурно забелязахте една книга, която се открояваше по витрините, и която направи голямо впечатление на съвременните хора. Вие разбирате аз обсъждам тези неща съвсем добронамерено, а не с някаква затаена враждебност; в моите коментари няма дори и сянка от лично пристрастие. Скандинавският писател Кийлен*33 беше и остава един измежду малцината, които се обявиха в подкрепа на моите книги. И той прие моята характеристика за книгата "Държавата като форма на живот", за нея става дума -, като характеристика, която аз бях длъжен да направя с оглед на моите антропософски принципи.
към текста >>

В нея се прави опит, държавата да се разгледа като огромен организъм.
Тази книга впрочем е чудесен пример за това, доколко могат да се объркат понятията в нашата съвременност. В нея се прави опит, държавата да се разгледа като огромен организъм. Изобщо един типичен случай вместо да обяснят нещата в духовен смисъл, хората прибягват до съвременните понятия. Винаги е добре, когато някой се опита да хвърли достатъчно светлина върху съвсем погрешните, объркани мисли на един духовит и образован човек. Виждате ли, ние често се сблъскваме с подобни противоречия; обаче самият живот е пълен с противоречия. Ако искаме да разберем живота, ние не трябва да останем в плен на една абстрактна и мъртва логика; не трябва да смятаме за празноглавец човека, когото оборваме; дори и този, когото оборваме, ние трябва да виждаме като един ерудииран, духовно богат и мислещ човек.
към текста >>

На времето този човек се опитваше да разглежда държавата като един цялостен организъм, а отделните хора като клетките на този организъм.
Кийлен направи нещо подобно на това, което беше направил преди няколко десетилетия швабския не зная защо, но именно така трябва да се изразя: швабският учен и австрийски министър Шефле*34. На времето този човек се опитваше да разглежда държавата като един цялостен организъм, а отделните хора като клетките на този организъм. Тогава Херман Бар излезе с едно опровержение на тази книга. След като Шефле написа една книга върху "безперспективността на социалдемокрацията", Херман Бар озаглави своето опровержение с думите "За липсата на разбиране у г-н Шефле" Тази книжка на Херман Бар е извънредно духовита. Наскоро в една своя лекция сам Херман Бар нарече тази книжка проява на невъзпитание. И въпреки това тя си остава една чудесна и духовита работа на младия Херман Бар.
към текста >>

Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки.
Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен. Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки. Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата. Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо.
към текста >>

Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата.
Изобщо тогава Шефле направи нещо подобно на това, което се опитва да направи сега Кийлен. Кийлен също се опитва да представи държавата като един организъм, а индивидите като отделни клетки. Авторът е разбрал доста от функциите и закономерностите на клетъчния организъм и сега иска да пренесе това знание и върху държавата. Само че такива сравнения не водят до нищо. Разбира се, от методологична гледна точка, може да се сравнява всичко. Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения.
към текста >>

Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях.
Стига да поискате, аз набързо бих изградил една малка научна дисциплина, която да се основава на сравнението между скакалеца и контрабаса. На този свят може да се сравнява всичко с всичко, и няма такова сравнение, от което да не се получи нещо. Обаче само за себе си, сравнението не е достатъчен аргумент, че в света може да се живее с едни или други сравнения, че светът може да се разбере е едни или други сравнения. Именно когато се опираме на едно или друго сравнение, ние трябва да показваме дълбок усет за действителния свят, в противен случай сравненията не стават за нищо. За много хора, които се опират на някакво сравнение, може да се каже, че те са просто влюбени в своето сравнение. Онези сравнения, които лесно хрумват някому, или могат да се намерят на улицата като например сравнението между държавата и живия организъм имат този недостатък, че карат човека да се влюби в тях. Обаче влюбването в подобни сравнения има една важна последица: Човек става сляп към всичко, което остава извън сферата на съответното сравнение.
към текста >>

Тази книга описва държавата като организъм, а подобно мислене е съвсем неправдоподобно; всеки човек с поне малко жизнен опит, ще разбере,че тази идея не се покрива нито с фактите, нито дори с думите: Защото по време на война държавите постоянно се сблъскват помежду си, откъсват и присвояват едни или друг територии.
И така: след като прочетох книгата на Кийлен, аз стигнах до извода, че тя е замислена и написана именно в епохата на войната. Тази книга описва държавата като организъм, а подобно мислене е съвсем неправдоподобно; всеки човек с поне малко жизнен опит, ще разбере,че тази идея не се покрива нито с фактите, нито дори с думите: Защото по време на война държавите постоянно се сблъскват помежду си, откъсват и присвояват едни или друг територии. Поне такава е представата на повечето хора днес.
към текста >>

Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът.
Как впрочем се стига до там, че един образован,умен и проницателен човек може да изгради цяла система върху основата на едно неправилно сравнение? Виждате ли, скъпи мои приятели, причината е там, че сравнението, което Кийлен прави, е едно съвсем правилно сравнение. Сега Вие ще възразите: как, току-що споменахме, че сравнението е тотално погрешно, а сега изведнъж се казва, че сравнението е правилно. Когато казвам,че сравнението е правилно, аз имам пред вид само това, че то може да се направи. Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът. Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие.
към текста >>

Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях.
Виждате ли, скъпи мои приятели, причината е там, че сравнението, което Кийлен прави, е едно съвсем правилно сравнение. Сега Вие ще възразите: как, току-що споменахме, че сравнението е тотално погрешно, а сега изведнъж се казва, че сравнението е правилно. Когато казвам,че сравнението е правилно, аз имам пред вид само това, че то може да се направи. Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът. Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм.
към текста >>

Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не.
Когато казвам,че сравнението е правилно, аз имам пред вид само това, че то може да се направи. Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът. Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм. Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно.
към текста >>

Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките.
Важното е с какво сравняваме. Защото когато сравняваме, винаги се отнася за две неща, какъвто е случая при Кийлен: държавата и организмът. Едното нещо е винаги вярно за себе си; от една страна държавата, от друга организма; тук грешка няма, погрешна е само връзката между тях. Нещата тук се свеждат до това, че дадено събитие, което става на Земята, вече може да бъде сравнено с един жив организъм. Политическите събития на Земята могат да бъдат сравнени с един организъм, държавата обаче не. Ако сравним държавата с един жив организъм, отделните хора ще се окажат равностойни на клетките. Обаче това е пълно безсмислие. От друга страна политическият, социалният живот на Земята може да бъде сравнен с един организъм, само че за тази цел цялата Земя трябва да бъде сравнена с един организъм. Само доколкото цялата Земя бива сравнена с организъм, а отделните държави не хората, а отделните държави с различни видове клетки, само дотолкова сравнението е правилно, само дотолкова то е валидно.
към текста >>

Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм.
Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга. Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята
към текста >>

Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга.
Ако изхождате от това сравнение, ще стигнете до положението, че нещата се отнасят помежду си приблизително както се отнасят и клетките в различните системи на организма. Важното е това, че когато избираме едно сравнение, ние трябва да го употребим правилно. Грешката на Кийлен, както и на Шефле, е тази, че сравняват отделната държава с една единствена и гигантска клетка, докато всъщност правилното сравнение може да се прокара само между цялата Земя и един жив организъм. Едва тогава сравнението може да даде плодове. Защото клетки, които бродят в една или друга посока както хората в една държава такова нещо в организма всъщност няма; клетките се допират една до друга, граничат една с друга. Така е с отделните държави, клетките в цялостния организъм на Земята
към текста >>

Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката.
Скъпи мои приятели, може би Вие оставате с впечатлението, че нещо в моето изложение липсва. Ако докато ме слушате, във Вашите сърца заговори оправданият в този случай усет на филистера и педанта, Вие ще кажете: Тогава аз би трябвало да Ви докажа, че животът на цялата Земя трябва да бъде сравнен с организма, а на отделната държава с клетката. Обаче замислете се доказателството е скрито в самата идея, доказателството не се намира в разни абстрактни съображения, доказателството лежи в самото прилагане на идеята. Ако Вие прилагате идеята в смисъла на Кийлен, ще се убедите, че тя не може да се осъществи, колкото и да блъскате с рогата напред. Дори и да се превърнете в един упорит козел, идеята не може да се осъществи. Ако обаче приложите идеята спрямо живота на самата Земя, тогава нещата се променят, тогава Вие стигате до един добър регулативен принцип. Оттук нататък Вие започвате да разбирате нещата в много по-голяма степен.
към текста >>

Разбирате ли, понякога днес хората са прекалено абстрактни и отвлечени: от 100 поне 90 души така стоят нещата днес ще намерят сравнението на Кийлен, че държавата прилича на един жив организъм, за сравнение,което е било валидно през всички времена.
Разбирате ли, понякога днес хората са прекалено абстрактни и отвлечени: от 100 поне 90 души така стоят нещата днес ще намерят сравнението на Кийлен, че държавата прилича на един жив организъм, за сравнение,което е било валидно през всички времена. Същото се отнася и за нашето уточнение, че в действителност тъкмо политическият и социален живот може да се сравнява с един жив организъм. Когато днес един ръководител издига теорията си за държавното устройство, според него тази теория трябва да е валидна както за съвременния свят, така и за Рим, Египет, Вавилон и т.н. Защото днешният човек е абстрактен той се опира на понятията, а не на реалната действителност.
към текста >>

Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и държавата, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на държавата; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
Нека да се спрем на Запада, и по-точно на англо-американския Запад, защото в по-голямата си част останалите страни само повтарят неговите думи коя е най-важната гледна точка в доктрината на Уилсън? Най-важната гледна точка е тази, че според Уилсън целият свят ще трябва да заприлича на Англия и Съединените Щати от последните години. Тези два народа постигнаха чудесен социален напредък независимо дали го наричаме "демокрации" или с някоя друга дума и следователно останалите народи са просто виновни, че не са постигнали такъв напредък; правилно ще бъде, ако целият свят се приравни към този Социален напредък. Възгледът на англо-американците е категоричен: това, което ние постигнахме, това което ние станахме, се предоставя сега и на другите големи и малки държави; то им показва правилните съотношения между индивида и държавата, то сочи как човекът може да бъде щастлив в рамките на държавата; така трябва да изглеждат нещата навсякъде.
към текста >>

80. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата.
От Делези научаваме и нещо друго: Имаше някога един адвокат, свързан с всевъзможни застрахователни и финансови централи. Поради голямото си честолюбие, той подсигуряваше действията си не само чрез финансови покровители, индустриалци и едри търговци, но и чрез членове на Академията. Членовете на Академията могат да те издигнат направо в сферата на безсмъртието. Обаче ето че се намериха двама без смъртни академици, които започнаха да въртят непозволени сделки от името на една или друга централа. Те си въобразяваха, че тяхната безсмъртна дейност много добре се съчетава с финансовите машинации, които впрочем бяха забранени от държавата. И тогава се появи един остроумен адвокат, който пое защитата на двамата безсмъртни академици, изкара ги съвсем чисти и те не бяха осъдени. На свой ред те го приеха в света на "безсмъртните" И тъкмо науката, която се интересува не от преходните събития, а от вечността, от безсмъртието,стана защитник на този безкористен адвокат. Неговото име е Раймонд Поанкаре*54 Делези разказва неговата история в гореспоменатата книга.
към текста >>

81. Бележки GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>

Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло.
Идеята за "троичното устройство на социалния организъм" е също толкова новаторска и по същество тя от хвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма на съвместен човешки живот. Държавата, или социалния организъм далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чиито сместване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>

82. Съпротивата на човека срещу духа GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

Погледнем ли към британската държава, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
Защото не става въпрос нещата да се избягват, а ариманическото и луциферическото да се приведат в равновесие. На младостта е присъщо повече луциферическото, на по-късната възраст – ариманическото. На жената е присъщо повече луциферическото, на мъжа – ариманическото. Когато поглеждаме към бъдещето, поглеждаме предимно към ариманическото, когато погледнем към миналото, това, което е още в зародиш, поглеждаме предимно към луциферическото. Погледнем ли към британската държава, гледаме към една ариманическа област, a при източните държавни устройства гледаме към една луциферическа област.
към текста >>

83. Бележки към текста GA_182 Смъртта като преобразуване на живота

183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария.
183. Йоханес Мюлер, 1864–1949, „философ на живота“, ръководител на „Свободна държава за личен живот на търсещи от всяко направление и произход“ в замъка Елмау в Горна Бавария. Издател на различни книги с религиозна и социална тематика.
към текста >>

84. Втора лекция, 7 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия.
Не Мистерията на Голгота – именно тя би трябвало да представлява замяната на изгубеното – а самото време внесе в човешкото развитие това, че хората се оказаха отрязани от съзнателно общуване с божествено-духовния свят на третата йерархия. Обаче от това остана паметта, историческата памет. И така е било в началото след Мистерията на Голгота. Хората е трябвало да мислят вече малко по-различно, отколкото до Мистерията на Голгота, но в тях още е действало непосредственото минало. В непосредственото минало човечеството е знаело, че божествено-духовните същества вплитат своето действие в земните дела, подреждат ги и влияят на всичко, което хората правят на Земята. Затова древният човек е бил уверен, че ако той основава държава – употребявайки тук думата „държава“, ние не сме съвсем прави, но хората днес така са свикнали да казват, – ако древните хора са създавали социални структури, те са знаели: тези социални структури се създават под влияние на третата йерархия. Човек е възприемал своите учреждения на Земята, като божествени учреждения. Достатъчно е само да изучите историята на Египет, и то съвсем без да ползвате ясновиждане, и ще се убедите, че египтянинът е бил напълно уверен, че това, което хората създават тук на Земята за своя обществен съвместен живот, се управлява от съществата на третата йерархия. Така е било до Мистерията на Голгота. След Мистерията на Голгота е останала само паметта за това. И какви са били последствията от това?
към текста >>

85. Историческа симптоматoлогия, лекция 9 GA_185 лекция 9

Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше държава, тя беше империя, но човек днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“.
Сега към това се прибави и трето. То дойде от юг, от Римската Империя. Тя вече по-рано беше заразена с това, което може да се нарече държавнически елемент.Римската Империя не беше държава, тя беше империя, но човек днес би я разбрал по-добре, ако каже „държавно образувание“. Тази Римска Империя в определено отношение прилича на това, което възникна от организацията на кралствата (разликите в нея произлизат само от различното географско положение на нейните територии и на различните условия, определящи социалната организация). Тя се беше развила от република в императорска организация, но в същото време Империята приличаше на това, което израсна, приемайки германска окраска, от келтските кралства.
към текста >>

В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха.
Ще проумеете от това, което казах, как това, което се надига като социализъм – сега да допълня в общи линии това, което казах миналата седмица във връзка с „Философия на Свободата“ – е едно обикновено, залегнало в човешката природа явление, което все по-силно обхваща човечеството. Днешните реакции срещу това явление са просто нещо ужасно за този, който прозира нещата. За човека, който разбира нещата, е ясно: колкото и метежно, колкото и шумно да се случва, настъпващият по цялата земя социализъм в своя интернационален елемент е носител на бъдещето, а образуването на всевъзможни национални държави и държавици работи против човешката еволюция. В думите „За всеки отделен народ – държава“ се съдържа едно ужасяващо възражение срещу смисъла на развитието на петата следатлантска епоха. И без това хората не знаят как ще завърши това, но то се говори. Същевременно това е напълно пропито от принципите на организацията, които произлизат от Артуровия импулс. Негова противоположност е стремежът на Граала, който е така вътрешно свързан с Гьотевите принципи, както ви представих. Този стремеж на Граала навсякъде се стреми към индивидуалното, към етичното, към научното. Той преди всичко иска да вземе под внимание индивидуума, а не групите, които днес вече не са от значение и които посредством интернационалния социалистически елемент ще трябва да бъдат отстранени от света, тъй като това е пътят на развитието.
към текста >>

86. Съдържание GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>

87. Лекция 2. Цюрих, 11 февруари 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области.
Ако си спомним онова, което съм изтъквал в публичните лекции, правилно ще разберем належащата необходимост от значителни усилия за едно определено разделение — определено „разчленяване“ на социалния организъм. Често казвам „значителни усилия“, но и дума не може да става, че очаквам революционни резултати от днес за утре. Ние трябва да полагаме усилия за разчленяването на нещо важно, което под съвременните влияния е станало централизирано. Това, за което трябва да работим, е — вместо тъй наречената унитарна (единна) държава — обособяването на определена сфера от обществото, за нейното свободно разгръщане и самостоятелен живот редом с останалите области. Тази сфера обхваща всичко свързано с духовния живот, възпитанието на децата, образованието, изкуството, литературата, а също така (както вече съм отбелязвал и ще спомена в публичната лекция утре) всичко, отнасящо се до администрацията на гражданското и криминалното право.
към текста >>

Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“. Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото.
към текста >>

Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“. Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото. И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският живот.
към текста >>

Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото.
Като втори „член“ на социалния организъм трябва да разпознаваме, но в ограничен смисъл, онова, което се нарича „държава“. Хората искат да трупат възможно най-много върху плещите именно на тази „[политическа] държава“ — държавните училища, социалните служби и тъй нататък. Такава е главната тенденция от последните четиристотин години. А днес под влиянието на социалните идеи и социалистическото мислене хората искат да пришият и икономическия живот, като го направят едно цяло с политическия живот. Тези две области обаче също трябва да се разделят. Политическата държава трябва да стъпи на своя собствена независима основа, като втори член на обществото. И същата относителна независимост трябва да има областта на регионалната икономика, където се движат стоките за търговия — това ще рече стопанският живот.
към текста >>

Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната.
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>

Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
Това е неподправеният земен живот — животът свързан само с импулсите, които възникват между раждането и смъртта. Колкото и държавата да си представя, че е от Бога, истината, до която ни водят всички религии в техния по-дълбок смисъл, е следната. Първата истина беше съобщена от Христос Исус, когато с присъщите думи от онова време Той каза: „Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Изправен пред претенциите на Римската империя, Той преди всичко пожела да разграничи всичко онова, което произлиза от политическия живот, от другото, което носи отпечатъка на свръхсетивния свят. Но когато изцяло земната държава се държи така, сякаш е носител на свръхсетивен импулс — например когато държавата поеме отговорност за религиозния живот, за образованието (последното, за жалост, се приема за даденост в наши дни) — тогава сме изправени пред ситуация, която е описана в по-дълбоките религиозни учения, в които се казва:
към текста >>

88. Лекция 3. Цюрих, 9 март 1919 г. GA_193 Вътрешният аспект на социалния въпрос

Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят.
Истинска реалност и илюзорна реалност в социалния живот. Ясното различаване на живите истини от живите лъжи трябва да стане добре усвоено умение в душите на съвременните хора. Вътрешната връзка между духовно-културния живот и живота преди раждането. Политическата държава като пълна противоположност на отношенията между душите в духовния свят. Икономическият живот като сферата, в която се разгръщат импулсите, които човек запазва в живота след смъртта. Духовно-културният живот като лекарство за остатъците от антипатиите, които човек носи със себе си от престоя в духовния свят преди раждането. Троичното разчленяване на социалния организъм като единственото средство, в което намира изражение истинската реалност.
към текста >>

“ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава. Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя. Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>

Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава. Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя. Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>

Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
Въпросното отражение обаче трябва да се разглежда в неговата истинска значимост. Можем да попитаме: „По какъв начин от социална гледна точка нашият живот тук, между раждането и смъртта, е свързан с нашия свръхсетивен живот? “ Оттук веднага се насочваме — както често правим при изучаване на необходимостта от троично разчленяване на социалния организъм — към средния член: а именно към политическата държава. Хората, които в нашата епоха размишляват върху политическата държава, винаги се стараят да разберат какво точно представлява тя. Още повече, че различните класови интереси в нашето време правят така, че всичко се струпва хаотично в държавата — без по-пълни познания е почти невъзможно да се каже дали държавата е реалност, или жива лъжа.
към текста >>

Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник. Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята. Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло. Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>

Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник. Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята. Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло. Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>

Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот.
Има огромна разлика между възгледа на немския философ Хегел и твърде противоположния на Фриц Маутнер — автор на един философски речник. Хегел разглежда държавата повече или по-малко като Божие дело на земята. Фриц Маутнер казва: държавата е необходимо зло. Той смята държавата за зло, без което обаче хората не могат — нещо изисквано от социалния живот. Такива са заключенията на два съвременни духа, които влизат в остро противоречие.
към текста >>

Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде.
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване. От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>

От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване.
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване. От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>

От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване.
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване. От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>

Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата?
Поради факта, че много от онова, което по-рано е било инстинктивно, сега се надига в светлината на съзнанието, хора с най-различни мисловни нагласи опитват да оформят концепции как трябва да бъде устроена държавата и каква институция се очаква да бъде. А тези концепции придобиват и най-разнообразни форми. От една страна, имаме благочестивите овце, които отказват да разберат какво представлява държавата, но искат да я представят така, сякаш за нея не може да се говори много, а има само много за оплакване. От друга страна, имаме онези, които искат радикално да променят държавата, така че хората да получават от нея задоволителни условия на съществуване. Затова възниква въпросът: „Как можем да добием представа какво в действителност е държавата? “
към текста >>

Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност. Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>

Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност. Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно, основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.
към текста >>

И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот. И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона. Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>

И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот. И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона. Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>

Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
И ако вникнете правилно в тази мисъл, ще разберете, че държавата представлява точно противоположното на свръхсетивния живот. И това, тази политическа държава, става толкова по-завършена за себе си, колкото повече изпълва своята противоположна роля: колкото по-малко включва в структурата си нещо, което принадлежи на свръхсетивния живот, толкова повече тя обединява само външните връзки между хората — тези, при които всички хора са равни с оглед на закона. Все повече и повече се проникваме от следната истина: изграждането на държавата се състои именно в обхващането на само онова, което принадлежи в нашия живот между раждането и смъртта, само на онова, което принадлежи към нашите най-външни отношения.
към текста >>

Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот?
Но тогава трябва да се запитаме: „Ако държавата отразява свръхсетивния живот само като негова противоположност, по какъв начин свръхсетивното намира пътя към всичко останало в нашия сетивен живот? “ В предишната лекция говорих за това от различна гледна точка. Днес се налага да добавя, че антипатиите, които имаме в свръхсетивния свят между смъртта и раждането, имат определени остатъци — и ние ги носим със себе си във физическото ни съществуване. Работата срещу тях във физическия живот е всичко, което живее в тъй наречения духовен живот, в духовната култура. Те са това, което обединява хората в религиозни общества, или в други духовни общества, така че те да могат да противодействат срещу антипатиите, които са донесени от живота преди раждането.
към текста >>

И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот.
Ние трябва да знаем, че духовният живот е нещо, което има вътрешна връзка с живота ни преди раждането — има известна родствена връзка с него. Като имаме това предвид, трябва да опитваме да организираме духовно-културния живот като свободен [самостоятелен] живот — той трябва да е извън областта на политиката, която в този смисъл не е отражение, а пълна противоположност на свръхсетивния живот. И ще можем да изградим концепция за реалното в политическата държава и в духовно-културния живот само тогава, когато вземем предвид както свръхсетивния живот, така и сетивния живот. Двете заедно образуват истинската реалност, докато само сетивният живот не е нищо повече от илюзия.
към текста >>

Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава.
Здрави отношения ще възникнат само при следните условия: Договореностите в никакъв случай не трябва да се правят на базата на количеството работа. Работата трябва да се разглежда като въпрос на правото — да се регламентира от политическата държава. А трудовият договор трябва да се основава на разпределението на произведените стоки между работниците, извършващи физически труд, и работниците, извършващи духовен труд. Такъв трудов договор може да се основава само на произведените стоки, а не на взаимоотношенията между работниците и работодателя. Това е единственият начин нещата да се поставят на здрава основа.
към текста >>

След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария.
[1] Курт Айзнер е роден на 14 май 1867 г. Баварски журналист и политик. След катастрофата от Първата световна война организира социалистическата революция, която съкрушава монархията и на нейно място се установява „автономна“ държава Бавария. Айзнер е министър-председател до убийството му на 21 февруари 1919 г., последвано от провъзгласяването на болшевишка съветска република, а по-късно Бавария става средище и на крайно десни движения.
към текста >>

89. 12. СКАЗКА ДВАНАДЕСЕТА. Дорнах, 15 декември 1919 г. GA_194 Мисията на Архангел Михаил

Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство.
Не се касае за абсолютни мисли, а се касае за мисли отнасящи се за настоящето време и за близкото бъдеще на човечеството. Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство. Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно. Нашата култура, нашата цивилизация е едно кълбо, в което са навити и размесени три нишки, които имат съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход от този на правовия или държавен живот и също от произхода на стопанския живот. И тези три течения, имащи различен произход, са хаотично навити едни с други.
към текста >>

Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно.
Не се касае за абсолютни мисли, а се касае за мисли отнасящи се за настоящето време и за близкото бъдеще на човечеството. Но за да бъде това разбрано в цялото негово значение, колко необходимо е това троично разчленение на социалния организъм, в един самостоятелен духовен живот, в един самостоятелен правов или държавен живот и в един самостоятелен стопански живот, трябва да бъде хвърлен един безпристрастен поглед върху начина, по който в нашата европейско-американска цивилизация се е родило действието едно в друго на дух, държава и стопанство. Това действие едно в друго на нишките, на нишката на духа, на нишката на правото или на държавата и на нишката на стопанския живот, съвсем не е нещо лесно. Нашата култура, нашата цивилизация е едно кълбо, в което са навити и размесени три нишки, които имат съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход. Нашият духовен живот има съвършено различен произход от този на правовия или държавен живот и също от произхода на стопанския живот. И тези три течения, имащи различен произход, са хаотично навити едни с други. Днес аз мога да изложа нещата само скицирано, защото ще проследя само накратко тези три течения до техния първичен източник.
към текста >>

Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
Под влиянието на този духовен живот се е развило онова, което е днешният социален хаос, защото духовният живот, който е така филтриран, който е така абстрахизиран, е изгубил всякаква ударна сила. И ние трябва отново да поставим духовния живот на неговите собствени основи, защото само така може да вирее той. Ние трябва отново от само мисления дух да намерим пътя към творящия дух. Това можем да постигнем, когато се стремим да развием от държавния духовен живот свободния духовен живот, който единствено ще има също силата, да събуди отново човечеството към живот. Защото нито един воден като малко дете от църквата духовен живот, нито един запазен и защитен от държавата духовен живот, нито един задъхващ се от кашлица под тежестта на икономиката духовен живот не може да бъде плодотворен за човечеството, а само поставеният на своя собствена основа духовен живот.
към текста >>

Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме държава, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и държавата се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис.
Едно второ течение в навитото кълбо е държавното или правовото течение. Тук е тоягата на нашата култура, второто течение. Когато човек гледа това течение външно, когато се запознава външно с него, той го виж да, когато нашите уважаеми съдии седят на техните столове заедно със съдебните заседатели и съдят върху престъпленията или нарушенията или когато чиновниците на властта нарушават в тяхната бюрокрация върху цивилизования свят, за отчаянието на онези, които са управлявани по този начин. Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме държава, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и държавата се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис. № 15 - бяло/. Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на държавата.
към текста >>

Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на държавата.
Едно второ течение в навитото кълбо е държавното или правовото течение. Тук е тоягата на нашата култура, второто течение. Когато човек гледа това течение външно, когато се запознава външно с него, той го виж да, когато нашите уважаеми съдии седят на техните столове заедно със съдебните заседатели и съдят върху престъпленията или нарушенията или когато чиновниците на властта нарушават в тяхната бюрокрация върху цивилизования свят, за отчаянието на онези, които са управлявани по този начин. Всичко онова, което наричаме юриспруденция /правни науки/, което наричаме държава, и всичко, което във връзка с юриспруденцията и държавата се ражда като политика, това е второто течение/Виж рис. № 15 - бяло/. Както нарекох това /оранжевото/ течение на духовния живот, така това второто е течението на правото, на държавата.
към текста >>

Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област.
И в тази средна Европа съществува вече даже първият тласък напред към свободния правов или държавен свободен живот. Прочетете една такава книга, като тази на Вилхелм фон Хумболдт. Той е бил даже министър на просветата в Прусия. Прочетете книгата на този Вилхелм фон Хумболдт. По-рано тя е струвало само 20 пфенига в рекламната Универсална Библиотека не зная вече колко струва сега. Прочетете тази книга: "Идеи относно един опит да бъдат определени границите на действието на държавата", тогава ще видите първото начало за построяване на самостоятелен правов или държавен живот, самостоятелността на истинската политическа област. Без съмнение, това ни кога не е стигало по-далече от един опит. Това начало, тези наченки са създадени в първата половина на 19-то столетие, даже в края на 18-то столетие. Но трябва да се помисли, че винаги в тази средна Европа са съществували важни импулси в тази насока, импулси, с които не трябва да бъдат оставени без вземане под внимание, които трябва да се влеят в импулса на троичния, на тричленния социален организъм.
към текста >>

90. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
към текста >>

Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>

Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма.
Както човекът, знаещият, трябва да осъзнае, че неговото мислене, чувстване и воля в известен смисъл се отделят и трябва да се държат заедно вече по по-висш начин, така би трябвало да стане разбираемо за съвременното човечество, че духовният живот, животът на правата и животът на икономиката трябва да се отделят един от друг и да се създаде по-висша форма на съюз, отколкото Държавата е била до сега. Никак ви програми, идеи, идеологии не могат да доведат индивидите да признаят необходимостта от тази троичност на социалния организъм. Само дълбоко знание за напредващото развитие на човечеството, е фактът, който ни разкрива, че човечеството е стигнало праг, където стои сериозен Пазач. Този Пазач изисква от индивида, който напредва към висше знание: да се подчини на разделянето на мислене, чувстване и воля за действие. Той изисква от човечеството като цяло: да отдели онова, което до сега е било втъкано чрез хаотично единство в държавния идол: да раздели това на Духовен Живот, Държава на справедливостта и Държава на Икономиката,... в противен случай не ще има напредък за човечеството, а старият хаос ще се спука на парчета. Ако това се случи Държавата не ще възприеме формата, която е необходима на човечеството, а една ариманична или луциферична форма. Само чрез духовно-научно знание за преминаването на прага в нашите настоящи дни, може да се даде Христова форма на този хаос.
към текста >>

Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>

И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>

В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
Това, мои мили приятели, е нещо, което ние трябва също да си кажем н по време на Коледа, ако правилно разбираме Антропософията. Малкото дете в яслата трябва да бъде детето, представляващо духовното развитие към бъдещето на човека. Така както овчарите на полето и Мъдреците на Изтока след прокламацията, отидоха да видят как онова, което щеше да изведе човечеството напред, изглежда като малко дете, така трябва съвременният човек да си проправи път към Посветителската Наука, за да възприеме, под формата на малко дете, какво трябва да се направи аз бъдещето чрез Троичния Социален Организъм, основаващ се на Духовната Наука. Ако старата форма на държава не стане троична, тя ще трябва да се спука и то да се спука по такъв начин, че ще развие от една страна изцяло хаотичен духовен живот, напълно ариманичен и луциферичен по характер, а от друга страна един икономически живот също ариманичен и луциферичен по характер. И двете ще влачат зад себе си разпарцалосаната държава. В Ориента ще се развие предимно ариманично-луциферична държава; на Запад ще се развие ариманично-луциферичен икономически живот ако човекът не се осъзнае като проникне съществото си с Христос, трябва да осъзнае как чрез своето знание и чрез своята воля тий да започне да въвежда "троичността“ в онова, което се стре ми да се разцепи.
към текста >>

И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен.
Това ще бъде човешкото знание, проникнато от Христос: това ще бъде човешка воля за дела, проникната от Христос. И това знание не ще изрази себе си по друг начин освен, че старият идол за единна държава ще стане троичен. И онези, които правилно стоят в духовния живот ще разпознават, както това направиха овчарите на полето, какво преживява земята чрез Христос. А онези, които стоят правилно в икономическия живот, в икономическите сдружения, ще разгънат в истински смисъл воля, която ще донесе социален ред, изпълнен с Христос.
към текста >>

91. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

И така става, че Държавата почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката.
След голям интервал следват различните академически и неакадемически учители по музика, учителки по пеене в музикалните училища, органисти, директори и критици, както и композитори и изпълнители на музика. Егоистични интереси и съперничества са отблъснали мнозина да се присъединят към тези асоциации. Общо взето, работещите в културни професии са далеч от осъзнаване нуждата от организация. И става така, че в света на музиката онези, начело на нейните обществени интереси не са експерти, които осъзнават истинските нужди. В големите Държавни както и в провинциалните органи, дилетанти имат авторитета и също, според силата на партиите, политици, за които изкуството е само вторичен интерес и които макар и да имат често добрата воля, обикновено им липсва експертното знание и не са освободени от предразсъдъци. И така става, че Държавата почти никак не успява да посрещне оправданите изисквания на музиката. И това не се отнася само до музиката, то е типично за всички културни нужди. Също осъществяването икономическите проблеми на хората не могат подходящо да се разрешат от политиците, които досега са боравили с тези въпроси, напоследък се основава нов „Икономически Съвет“. От около 400 места, три бяха дадени на Изкуството такава беше преценката за важността му. И като знаем, че един от трите гласа не може да представлява интересите на Немското Обединение на Музикантите дори само по икономическите и финансови въпроси, не може да не запитаме: къде тогава ще се разглеждат културните интереси на хората? Парламентарни дебати са вън от възможност.
към текста >>

92. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 22.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

Борец и същинският обединител на италианската държава.
[1] Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец и същинският обединител на италианската държава.
към текста >>

93. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924 GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том

От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава.
От една страна имаме Виктор Емануел, който естествено като крал може да бъде само начело на освободената италианска държава. От друга страна имаме Мацини[1], който също е свързан с Гарибалди, приятел е с него. Мацини известно време стои начело на провъзгласената Италианска република, която е трябвало да бъде осъществена. Този Мацини сам по себе си може да се застъпи само за основаването на една Италианска република.
към текста >>

94. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх.
Кармата на един такъв човек наистина може да ни заинтересува. Аз изходих от това, че той имаше тази странична страст постоянно да държи хвалебствени речи за Швейцария, и че веднъж в една реч за германския народ и германската държава, която бе издадена също под формата на брошура[13], съпостави с голяма игривост, но и с гениалност всичко онова, което можеше да се каже за германската народност и против германския райх. В тази реч има нещо грандиозно пророческо, тя бе държана в началото на 80-те години, в нея германският райх бе пронизан до основи, за него бе казано всичко най-лошо, той бе наречен разрушител на германската същност. И тези изречения бяха доказани. Това беше второто нещо, тази особена, бих казал, любеща омраза и неговата мразеща любов към германската народност и към германския райх.
към текста >>

Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция.
По онова време навсякъде се говореше за голямото предимство, което европейската цивилизация ще има от съюза на Германия с Австрия. Тогава в австрийския парламент Ото Хауснер разви идеята, - за което естествено всички други страшно се нахвърлиха върху него, - че Арлбергският път трябва да бъде построен, защото една държава, каквато той си представяше Австрия, съединяваща по образеца на Швейцария тринадесет народности, трябва да има избор, когато търси своите съюзници; когато интересите й диктуват, тя може да избере за съюзник Германия; а когато й е необходимо, тя трябва да има стратегически път от Средна Европа към Запад, за да може да се съюзи с Франция. Естествено, когато това бе изказано в тогавашна Австрия, той, както се казва там, бе хубавичко нареден. Но това наистина беше една по най-чудесен начин поръсена с всички подправки реч. Тази реч даде насоката към Запада.
към текста >>

95. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

«Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
[6] Леополд Ранке, 1795-1886. «Римските папи, тяхната църква и държава през 16-то и 17-то столетие», 3 тома, Берлин 1834-1836.
към текста >>

96. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 май 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия.
Всъщност този житейски трагизъм се среща многократно в нашата епоха и ние имаме толкова много неща, които не достигат за целия човешки живот. В нашата епоха имаме много младежки идеали, но малко идеали на възрастни хора. Възрастните много повече се осланят на държавата и на пенсията, отколкото на живия живот, защото се нуждаят от подкрепа отвън, защото не могат да намерят това, което да ги доведе до първата йерархия.
към текста >>

97. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Той издига идеята за слънчевата държава[2].
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т.
към текста >>

Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени.
към текста >>

Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре.
към текста >>

На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т.
Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани.
към текста >>

н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа.
В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация. Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците. В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето.
към текста >>

Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето. Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница. Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока.
към текста >>

Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа.
Но представете си тези две неща: Тук имаме една личност, която има тези минали преживявания, тези предварителни жизнени условия от минали земни съществувания, както аз ви ги описах. Тук имаме един човек, който иска да намери насочващите линии за управлението на държавата от силата на Слънцето, на звездите, който иска да внесе Слънцето в земния живот и повече от 20 години изнемогва в тъмнината на затвора и само през тесни отвори може да гледа навън естественото светене на Слънцето; в душата на когото в мъчителни чувства и усещания оживява всичко възможно, което по-рано, в минали земни съществувания е проникнало в тази душа. След това Томас Кампанелла е освободен чрез папа Урбан и отива в Париж, където намира благоразположението и покровителството на Ришельо, получава пенсия и прекарва последните си години в Париж.
към текста >>

98. Забележки към текста GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

141. Кампанела... в своето произведение за слънчевата държава: Написано в затвора 1602.
141. Кампанела... в своето произведение за слънчевата държава: Написано в затвора 1602.
към текста >>

99. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
[5] Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
към текста >>

100. Забележки към текста. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
20. Джузепе Гарибалди, 1807-1882. Борец за свобода и същинският основател на италианската държава.
към текста >>

101. 8. Осма лекция, 23 Октомври 1915 год. GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура

Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници.
Крайна глупост е да се заяви, че в света няма гениални хора. Има много само че те се губят, защото не са пробудени. Ако Данте бе станал лидер на държавата, той щеше да има приемник също с огромна значимост и щеше да има седем такива наследници. Точно седем души някой ден ще видим причината за това седем важни хора, които щяха да се сменят като управители на Флоренция. Щеше да възникне нещо много величествено но нямаше да я има "Божествената Комедия". Данте е роден през 1265 год. Сега живеем в епоха когато, ако всички тези седем души бяха работили във Флоренция по онова време, щяхме още да чувстваме последствията, тъй като те щяха да траят седем столетия! Седем века щяха да поемат в посока, съвсем различна от тази, в която те в действителност поеха.
към текста >>

102. 9. Бележки GA_276 Изкуството и неговата мисия

Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот.
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот. Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>

Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло.
Идеята за „троичното устройство на социалния организъм“ е също толкова новаторска и по същество тя отхвърля монополистичната, централно управлявана държава като единствено възможна форма за съвместен човешки живот. Държавата, или социалният организъм, далеч не представлява едно единно цяло. В нея трябва ясно да бъдат съзнателно разграничавани три различни сили, чието смесване винаги ще води до един или друг вид деформация.
към текста >>

103. Бележки GA_293 Общото човекознание

В тези свободни и независещи от държавата училища (наричани още Рудолф Щайнер училища) целият преподавателски процес е съобразен с антропософското разбиране за човешкото същество.
*1 През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. В тези свободни и независещи от държавата училища (наричани още Рудолф Щайнер училища) целият преподавателски процес е съобразен с антропософското разбиране за човешкото същество. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>

104. 7. СЕДМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 28.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за държавата, тъй като държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа.
Може да се види колко много се е променила Европа в следствие на кръстоносните походи. Те не са постигнали желаното от кръстоносците. Но от това, което са научили в Ориента, в Европа са били предизвикаш многостранни преобразувания. Всичко това се е свързало и с възгледите на ориенталците за държавата, тъй като държавната структура в Ориента е била създадена много по-рано отколкото в Европа. В Европа структурата на управление преди походите била много по-слаба, отколкото след тях. Обхващането на широки територии в държавната организация в крайна сметка е следствие от кръстоносните походи.
към текста >>

105. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 9 август 1919 GA_296 Възпитанието

Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право.
Хора като Маркс и Енгелс са виждали нещата крайно едностранчиво, когато са прозрели: Не може да се продължава да се ръководи с духовния живот, взет от гърцизма. Вече не може да се живее с правовата държава, взета от римското право. На нас ни остава единствено стопанския живот, казаха те. В бъдеще, каза Енгелс, трябва да се ръководят само стоки и производителни процеси, хората вече не бива да се управляват. Това е колкото правилно, толкова и едностранчиво правилно, но ужасно едностранчиво.
към текста >>

106. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 август 1919 GA_296 Възпитанието

Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя.
Казах ви: в духовния си живот ние все още имаме едно гръцко душевно устройство. Начинът по който образуваме мислите си, начина, по който сме свикнали да мислим за света, всичко това е отзвук от гръцкото душевно устройство. А начинът, по който сме свикнали да гледаме на правото и на това, което е свързано в правото, то е отзвук отрическото душевно устройство. Ние все още гледаме на държавата си като на онова образувание, което принципно беше римската империя. И едва когато се прозре, как в това хаотично съвремие трябва да се потопи триделението на социалния организъм, ще възникне способността за ясно виждане и отчетливо желание.
към текста >>

Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава.
Виждате какви задачи има една работеща за бъдещето педагогика. В тези неща са заложени положителните проблеми, които са изправени пред днешните хора, които сериозно обмислят социалното дело. За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека? Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си.
към текста >>

ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура.
За това днес съществува твърде малко разбиране. В Щутгарт, в рамките на досегашната ни социална дейност предстои да се открие едно училище, доколкото това е възможно в днешната образователна система. Господин Молт реши да основе едно такова училище за децата на фабриката, на фабриката Валдорф-Астория, и други деца ще могат да се запишат, но първоначално в ограничен брой. Разбира се ще трябва да се съобразяват и учебните цели, които поставя така наречената държава. До тази възраст деца та трябва да бъдат доведени до това и това, т.е. ще трябва да се правят и компромиси, но ще може да се осъществи намеса в това, което държавата изисква, защото според социалистическите схващания най-умният е идол ще трябва да се намесим в това, което ще се изисква от тази страна, това, което изисква действителната човешка натура. Но преди всичко това трябва да бъде проумяно. Кой днес мисли за това, че учебният план е убийството на истинското възпитание на човека? Съществуват хора, които разсъждават в тази посока така, че ни се иска да кажем: светът стои на главата си, и той трябва да бъде поставен отново на краката си. защото има хора, които искат още да скъсят часовете, така че предмети те да се изучават по половин час, и да следват един след друг. Днес някои разглеждат това като идеал.
към текста >>

Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си.
Не зная, дали и тук е така, но съществуват обширни области, в които дори една голяма част от еснафите вярват в необходимостта от революция. Но ако отидем при тях с неща като например с моята книга "Същност на социалния въпрос" за триделението, те казват: Не разбираме това, много е сложно. Още Лихтенберг каза: Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата. Но, не е ли така, хората не вярват днес в тези неща, защото не винаги самопознанието е това, което е най-силно застъпено в душите. Но често можем и да видим, че и в доста обширни области еснафите вярват в революцията. Но тогава те казват: Е да, човек не може да се довери на толкова големи неща, на толкова големи мисли, трябва да ни кажеш например как да се социализира обувното производство, как да се социализират аптеките, как да се социализира това и това, трябва да ни кажеш как ще продавам в социализираната държава подправките си.
към текста >>

Кой ще ни плаща заплатите, ако държавата спре да ни плаща заплати?
Как можем съвършено да преобърнем света? казва някой, но нищо да не се промени! А тези, които са най-странни в това отношение, именно те са така наречените интелектуалци. Да, в това отношение могат да се направят особено забележителни опитности. Една опитност, кой то ще се прави отново и отново, беше тази, че започна да се чува: А, три части университетите автономни, духовния живот трябва да се самоуправлява -, от какво ще живеем в такъв случай? Кой ще ни плаща заплатите, ако държавата спре да ни плаща заплати?
към текста >>

107. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 август 1919 GA_296 Възпитанието

Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата.
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата. Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>

Защото в какво прави държавата от училищата?
Преди всичко е нужно да разберем това, че е правилно да се говори, че в бъдеще човечеството трябва да се проникне от социален ред. Но че е наложително този социален ред да бъде осъществен от самите хората, когато те благоволят да се вслушат в науката на посветените за имагинациите, инспирациите и интуициите. Това е сериозно нещо, защото аз не ви казвам нищо по-малко от това, че без Духовната наука не би имало социално преустрояване в бъдещето, но това е истина. Вие никога няма да имате възможността да накарате хората да разберат, че неща като интуиция, имагинация, инспирация са необходими когато например предоставите училището на държавата. Защото в какво прави държавата от училищата?
към текста >>

Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си.
Но съвременните хора не забелязват това ужасно нещо, например това, което е държавното право. Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си. Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата. Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите. Такава ще е науката тогава.
към текста >>

Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата.
Държавното право трябва да възникне в смисъла на онези житейски навици, които хората днес все още приемат като нещо правилно в душите си. Поради това, че да речем парламентите бих искал да гледам към демократизма, дори не желая да разглеждам монархията, а да речем, демократизма -, значи поради това, че съществуват парламенти, се уреждат държавно-правовите дела: създава се държавното право, всеки пълнолетен човек го прави посредством представителя си. Нещата се решават, и след това се поместват в законниците. След това идва професорът, който изследва законниците и преподава това, което е написано в тях, разбира се като държавно право, защото той го изнася като държавно право. Това означава, че тъкмо в това отношение държавата повлича най-силно науката след себе си. Преподавателят по държавно право не може да съобщава друго освен това, което съществува като право в държавата. Принципно не би бил нужен и професор, защото щеше да е достатъчно законите да се напишат на ролки, и да се прожектират с фонограф на катедрата, тогава щеше да се прожектира само това, което са решили парламентите. Такава ще е науката тогава.
към текста >>

Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат.
Това е само в една екстремна област. Виждате ли, това не е нещо инспирирано, защото вие далеч няма да сте в състояние да твърдите, че това, което се сътворява днес в парламентите като мажоритарни решения, са инспирирани факти. Но нещата трябва да се преобърнат. Вътре в духовния живот, в университетите държавното право най-напред трябва да възникне като наука, от чистото човешко духовно устройство. Но държавата може да побучи правилна конфигурация само когато хората и я дадат. Някои хора вярват, че триделението ще преобърне света на долу с главата. Не, светът е надолу с главата, триделението само ще го постави отново на крака. Това е нещото, за което става въпрос.
към текста >>

Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака.
към текста >>

Те са свикнали с тези понятия за единната държава.
Едно от първите възражения, които ми бяха подхвърлени в Германия, беше това, че се каза: А сега той иска и да разделя социалния живот на три! Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си.
към текста >>

Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака.
Социалният живот трябва да е единство! Но хората просто са хипнотизирани от това единство, защото са гледали на държавата винаги като на нещо единно. Те са свикнали с тези понятия за единната държава. А онзи, който говори за това единство, ми изглежда като някой, който казва: Сега изобщо не желая кон, който да стои на четири крака, конят трябва да е едно единство, значи не може да е разделен на четири крака. Разбира се никой няма да желае това. Но и аз не желая да поставям коня "Държава" или социалния организъм на един крак, а на неговите здрави три крака. И както единството кон не губи своето единство от това, че стои на четири крака, така и социалният организъм не губи нищо от това, че е поставен на трите си здрави крака. Така именно той получава единството си. Днес хората изобщо не могат да се отърват от заучените си понятия. Но най-важното днес, е че ние не просто вярваме, че трябва да бъдат преобразувани отделните външни институции, а и че ние трябва да променим идеите и понятията си, усещанията си. Ние вече можем да кажем: нужни са ни други глави на раменете ни, ако искаме да посрещнем бъдещето на човечеството по благотворен начин.
към текста >>

108. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 август 1919 GA_296 Възпитанието

В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
към текста >>

И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия.
към текста >>

Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години.
Но ние трябва да си извоюваме орган за това, което е нужно в нашето време. В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия!
към текста >>

Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия.
В областта на духовното ще е трудно да направим това; защото вече, струва ми се и тук, съм ви казвало това: вече постепенно проникналото в държавата духовно образование в педагогиката, е дестилирала от човека активността, действения стремеж, и е направила от човека всеотдаен член на държавната структура. Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта.
към текста >>

След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата.
Вече съм казвал това, мисля че и тук съм го казвал: Как всъщност живее болшинството хора? Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква.
към текста >>

Тогава той става нещо от държавата.
Изключенията разбира се пресмятат. И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това!
към текста >>

Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия.
И така, до шестата си година човекът може да остане недокоснат, защото тогава човечеството все още е твърде мръсно за държавата. Държавата не иска да се отдаде на задачите, на които трябва да се отдадем през първите си детски години. Тогава от страна на държавата на човека се предоставят неодържавени правомощия. След това обаче човекът влиза в сметките, той бива така дресиран, че бива приспособен към държавното стопанство, той бива напасван към шаблони, и престава да бъде човек и се превръща в това, което дава отпечатъка на държавата. Тогава той става нещо от държавата. Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава.
към текста >>

Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава.
Той се стреми в тази посока, защото това му се набива в главата; той не получава осигуровките от държавата само докато работи, а и до самата си смърт под формата на пенсия. Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава. Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава! Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
към текста >>

Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава!
Защото това е идеал на много хора днес работно място с право на пенсия! Религиозните вероизповедания разпореждат пенсионирането до момента на смъртта. Душата получава право на пенсиониране; без да е нужно да прави нещо, тя получава известни блага от действията на самата църква. Тя се грижи за това! Между другото е неудобно да се чуе, че благото се съдържа в свободния духовен стремеж, който трябва да е независим от държавата; че държавата трябва да бъде само правова държава. Да, правото на пенсиониране не се дава от правовата държава! Това е и причината, поради която толкова много хора я отричат. Тези неща се забелязват отново и отново.
към текста >>

109. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Развитието на социалния живот в историята на човечеството. Оксфорд, 26. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

От една страна ние имаме хора, ако разглеждаме това като симптом, които са консервирали старото – тогите, баретите, но бихме могли да видим, че ако свалят тогите и баретите, отдолу би се показало нещо друго, независимо дали то е царска мантия или войнски доспехи, но във всеки случай то е нещо, което има връзка с правовите отношения и с държавата.
Обаче вторият поток продължава да се развива. От една страна ние имаме хора, ако разглеждаме това като симптом, които са консервирали старото – тогите, баретите, но бихме могли да видим, че ако свалят тогите и баретите, отдолу би се показало нещо друго, независимо дали то е царска мантия или войнски доспехи, но във всеки случай то е нещо, което има връзка с правовите отношения и с държавата.
към текста >>

Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
И борбите в съвременната епоха се свеждат до това: да бъдат открити подходящите мисловни импулси относно стопанския живот, както те бяха намерени относно теократическия и юридическия живот. В общи линии тъкмо това е съдържанието на социалния въпрос. Държавите, които ще се окажат внезапно въвлечени в този индустриален стопански живот, ще поискат да го включат в своите стари юридически форми. И понеже няма да са в състояние да го сторят, те ще затънат в една позиция, според която не е належащо да развиват стопанския живот редом с юридическия. И тази позиция, този предпазен клапан, е колонизацията. Тъй като в рамките на държавата не се стига до полезни социални идеи, изход се търси в колонизацията.
към текста >>

110. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на държавата; държавата все повече и повече го консолидираше.
В страните от Средна Европа, в Германия, случаят не беше такъв. До средата на 19. век Германия все още беше една аграрна страна, в която преобладаваше селското стопанство. И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на държавата; държавата все повече и повече го консолидираше. Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в държавата, абсорбирана от държавата.
към текста >>

Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в държавата, абсорбирана от държавата.
В страните от Средна Европа, в Германия, случаят не беше такъв. До средата на 19. век Германия все още беше една аграрна страна, в която преобладаваше селското стопанство. И там модерната индустрия, този модерен индустриален поток, протичащ редом с другите два, възникна главно с участието на държавата; държавата все повече и повече го консолидираше. Очерта се тенденция, според която индустрията беше включена в държавата, абсорбирана от държавата.
към текста >>

В Западна Европа стопанският, икономическият живот запази определена независимост от държавата; същото се отнасяше и за духовния живот.
Опитайте се да сравните реалните дадености в Средна Европа преди войната, и тези в Западна Европа. В Западна Европа стопанският, икономическият живот запази определена независимост от държавата; същото се отнасяше и за духовния живот.
към текста >>

Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим!
Тук, на Запад, нещата стоят така, че трите части са ясно разграничени, тъй че – дори и в чисто пространствен смисъл – тук в Оксфорд що се отнася до духовния живот, човек има усещането: Ето, навън изобщо няма и следи от държавата, от икономиката; целият духовен живот е суверенен и независим! Но човек има и едно друго усещане: Това, което израства в този суверенен духовен живот, вече не притежава силата да влияе по какъвто и да е начин върху другите две части. Духовният живот като че ли съществува сам за себе си и не може да бъде органически вплетен в правото и в икономиката.
към текста >>

В юридическата държава социалния девиз гласи: “Хората уреждат нещата помежду си”.
Завчера аз се опитах да проследя неговото възникване в епохата на древния Рим. И тогава се появява нуждата от съвсем друг вид мислене. Всички понятия като собственост, човешко право и т.н. получават един юридическо-диалектическилогичен оттенък. В теокрацията социалният девиз гласи: “Бог е пожелал това”. В юридическата държава социалния девиз гласи: “Хората уреждат нещата помежду си”.
към текста >>

онези категории, които са в основата на това, което наричаме държава.
Но всичко това е вплетено в юридически категории. От тези юридически категории обаче са извлечени и онези, които впоследствие обхванаха социалния организъм „град” и принадлежащата му земя, т.е. онези категории, които са в основата на това, което наричаме държава. Така разсъждаваха Адам Смит, Джон Стюарт Мил и Карл Маркс. Навсякъде в сила бяха абстрактните, юридическите категории, дори и те да бяха критично приемани от Адам Смит положително, от Карл Маркс отрицателно. Тези юридически понятия се превърнаха в едно общо достояние на човечеството, въпреки че нищо не го свързваше с тях.
към текста >>

111. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922 GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство

Не става дума за това, че държавата или съответната общност се разделя на три отделни части, а става дума за това, че всяка от тези три части може да върши онова, което трябва да върши, за да може социалният организъм да функционира правилно.
Сега да се спрем на икономическата област. Там се натъкваме на факта, че никакво решение не е редно да се взема от индивидуалната преценка на този или онзи – индивидуалната преценка тук няма значение, защото тя винаги е неправилна – , решението следва да се взема от един вид асоциации, от човешки общности, които стигат до общото си становище в резултат на това, че зачитат всички индивидуални преценки. Не става дума за това, че държавата или съответната общност се разделя на три отделни части, а става дума за това, че всяка от тези три части може да върши онова, което трябва да върши, за да може социалният организъм да функционира правилно.
към текста >>

Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията.
Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа. Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо. Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той. Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията.
към текста >>

Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд. Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд. Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>

Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд.
Сега Вие ще възразите: Добре, но когато в демократичната държава трудът се разпределя по този начин, може да се стигне до недостиг на човешки труд. Тук е едно от местата, където социалният елемент навлиза в общоисторическото, в общочовешкото развитие. Стопанският живот не бива да е определящ за човешкия труд. Стопанският живот трябва да бъде включен, от една страна, в природата и от друга страна, в регламентирания от държавата човешки труд. Както днес не може да съществува един комитет, който да определя дъждовните дни през 1923 година, необходими за стопанската дейност, а се налага да се съобразяваме с това, което ни се дава от природата, така и самостоятелният стопански организъм ще трябва да се съобразява с наличното количество труд в държавно-юридическия организъм. Това е нещо, което мога да изложа пред Вас само като една обща характеристика.
към текста >>

Представителите на държавата – също.
При нашия троичен социален организъм не става дума за това отново да се връщаме към старите понятия: духовен живот, държавен живот, стопански живот или да жонглираме с тях по-различно, отколкото се жонглира днес; става дума за това изобщо да бъде обхванато понятието “социален организъм” и всичко онова, което постепенно, но с ужасяваща сила се превърна в нещо абстрактно, да бъде отново върнато към живота. И същественото тук се свежда тъкмо в това обратно връщане към живота. Защото всички участници ще се намират вътре в стопанските асоциации; също и представителите на духовния живот ще са вътре в тях, понеже те също сядат на масата и се хранят. Представителите на държавата – също. Това се отнася и за другите две съставни части на социалния организъм: в тях също ще присъствуват всички хора.
към текста >>

112. 3. СКАЗКА ПЪРВА GA_326 Раждането на естествените науки

Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава.
В известен смисъл "братята на общия живот" бяха мистични революционери. Те искаха да осъществят своя идеал само събуждайки в хората един миров живот, който да бъде изцяло отдаден на практикуването на братството между хората. Те бяха противници на едно царство основано на силата, каквато Църквата беше установила и поддържаше така против християнските принципи. От друга страна те не искаха да се изолират от света, както отшелниците. Те никак не пренебрегваха физическата личност и държаха всеки един да изпълнява с усърдие задълженията установени в неговата държава. Те искаха да участвуват в живота на света; но веднъж свършили работата си, искаха да могат да се вглъбят в себе си и, в глъбините на тяхната душа, да направят да се разцъфти една духовна религиозност, способна да се приспособи към външните нужди.
към текста >>

113. 10. Шеста лекция, 14 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага.
В селскостопанската литература можете да прочетете, че се прилагат резултатно фосфорни препарати, както и други неща като препарат от смес на стрихнин и захарин. Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>

Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин.
Замисля се даже радикална борба с тях, като се развъжда тифус по мишките. В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>

А държавата не познава модификации.
В картофено пюре се слага съответно количество тифусни бацили, вредни само за гризачите и се разпределя, където трябва. И такива неща са правени, най-малкото са препоръчвани. Срещу тези, всъщност толкова миловидно изглеждащи животинчета, когато се появят, се търсят съвсем нечовешки начини на борба с тях. Мисля, че се поставя в действие и държавата, защото такава борба с мишките не помага, ако съседът не я прилага. Тогава мишките идват от другите ниви и трябва да бъде извикана на помощ държавата, която да принуди всички да действат по определения начин. А държавата не познава модификации. Тя от своя страна дава предписания, които смята за правилни, и всеки трябва да ги изпълнява, независимо от това, дали те наистина са правилни или не.
към текста >>

114. Въведение GA_327 Биодинамично земеделие

Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата.
Но тези сведения произлизат не само като че ли от друга държава, а са изживявания от принципно друго естество и са различни от получените чрез сетивата. Освен това нашият език в своето устройство напълно е приспособен да изразява изживяванията, придобити от сетивния свят. Поради това езиковото изразяване на свръхсетивните опитности представлява далеч по-голяма трудност, която слушателите и читателите трябва да осъзнаят. Следователно не трябва да се мисли, че съдържанието на такъв курс ще може бързо да се възприеме и лесно да се разбере.
към текста >>

115. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Ние говорихме за църквата и държавата.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта.
Веднъж беседвах с един знаменит астроном[4]. Той не вярваше в нищо от това, което антропософията съобщаваше. Но астрономите с голяма лекота разбират, че не трябва да се ограничаваме с разглеждане само на физическото. Ние говорихме за църквата и държавата. Той се отнасяше към тях така: държавата му харесваше повече, докато църквата - по-малко, тъй като тя ориентира хората предимно към вярата, а не към познанието. Този астроном прекрасно се изрази по темата: при църквата работите стоят добре, доста по-добре, отколкото при държавата, защото държавата трябва да завежда само живота, докато църквата «завежда» смъртта. И доколкото църквата завежда смъртта, тя получава с едното и много друго и поради това действа с голям успех.
към текста >>

По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата.
Днес хората вече забелязват, че нещата не вървят така, както преди. По-рано те мислеха: в течение на живота аз ще работя, така и трябва да бъде, защото без работа животът ще спре; но след това ще мога да получавам пенсия от държавата. Имаше такава идея. Когато умра - казваха си хората - църквата ще предостави «пенсия» на моята душа. Без да имат собствени знания, без тяхното съдействие, те ще получат «пенсия»
към текста >>

Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля. За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
към текста >>

116. СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г. GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството

Римляните по това време преминали от древната републиканска държава, от републиката към империята и преследвали християните.
Римляните не вземали това предвид, те не знаели за него. Там в Азия, благодарение на Христос Исус, било основано християнството. Римляните по това време преминали от древната републиканска държава, от републиката към империята и преследвали християните. Християните били принудени да строят катакомби под земята. Там те размишлявали над това, какво е тяхното християнство. А какво правели отгоре на земята? Там строели циркове, завързвали към колове поробени хора и ги изгаряли за забавление на тези, който седели в цирка. Ето какво ставало отгоре на земята.
към текста >>

117. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите

Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него.
Като погледнете тази научна процедура, как професорът води хората в своя кабинет, как им поднася там своята направо ужасна ученост, която обаче по отношение на творчеството на природата си е чиста глупост - когато погледнете това, възниква чувството: но все пак има и светлина, и въздух, и всичко останало - то е тук! От всичко това професорът се отделя, той се затваря в своя научен кабинет, където по възможност има изкуствено осветление, за да не пречи светлината от прозореца на микроскопа и т. н. При това си мислите: дявол да го вземе, засядат на това яйце, в което сякаш се съдържа всичко, а въздухът, светлината и всичко останало съвременната наука праща в пенсия! Всичко това сега е пенсионирано и повече не работи. Съвременната наука нищо вече не знае за съзидателното начало във въздуха, светлината и водата, тя нищо не знае за него. Това страшно руши нашия социален живот - това, че имаме наука, която пенсионира целия свят и разглежда само това, което трябва да се гледа в микроскопа; по същия начин и държавата не се грижи за пенсионера, а само му изчислява пенсията: тя повече не се нуждае от него. Не по-различно стои работата и с учения: той взема от външния свят хранителни продукти, но вече не знае как действат тези хранителни продукти, той е зает само с микроскопа, само с частиците. Като цяло светът за съвременната наука е пенсиониран лентяй. Целият ужас е в това, че обществеността не го забелязва. Обществото като цяло казва така: «О! Това са хората, които трябва да разбират всичко това!
към текста >>

118. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай.
По-късно за това, разбира се, забравили. Цивилизованите хора забравили, че първоначално такъв знак е свидетелствал за това, че Слънцето влияе на сърцето. Но това, което някога е било изпълнено със смисъл, се превърнало в обичай, станало обикновена, обичайна норма. Хората изгубили представа за това, какво е стояло в основата на такъв обичай, от какво се е появил този обичай. Отначало са възниквали такива обичаи; по-късно държавите или правителствата установявали контрол над обичаите, узурпирали са ги. Успехът на действията на държавата или правителството се обуславял от това, че те са вземали под контрол това, което е било обичай. Някой - а това винаги може да бъде само човек - изнамирал, да кажем, лекарствено средство. Откритието идвало от неговия дух. Правителството е заявявало претенциите си върху това откритие, върху това лекарство и казвало: само по мое разрешение, по мой указ то може да се продава там и там. Правителството е поставяло точка по въпроса.
към текста >>

Облеклото, което в съвременната държава носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита.
Облеклото, което в съвременната държава носят нашите военни, се е появило по времето, когато хората в по-голяма степен са били ориентирани към защита. Всички отделни части на военната екипировка, на военното облекло, би могло да бъдат изпитани доколко служат като средство за отбрана и защита или като средство за атака и нападение. Всъщност може да се каже, че цялото съвременно военно облекло носи остарял характер, него вече не можеш да го разбереш. Виждате ли, съвременното цивилно палто може да се разбере, тъй като то е възникнало от римската тога. Военният мундир може да се разбере само в случай, че не се обяснява, изхождайки от римската тога и от нейните производни, осакатени до карикатурен вид; не, мундирът следва да се обясни с примера за средновековното рицарство, когато цялото облекло е било своего рода броня. Той е трансформирана броня.
към текста >>

119. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г. GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука

Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите.
Как въобще получаваме познание за звездите и небесните тела? Виждате ли, няма да разберете как се е развивала науката за звездите, ако не знаете, че някога е имало князе, управници, и те минавали през обсерваторията, където астрономът - от само себе си се разбира, само защото това са били князете, управниците на държавата - е трябвало да им демонстрира своите наблюдения над звездите. На князете е било разрешавано да гледат през телескопа и да наблюдават звездата или небесното тяло. Телескопът насочвали към някакво място, където отначало нищо не се виждало. Налагало се малко да почакат; след това небесното тяло или звездата влизали в полезрението на телескопа, както се предполагало, и отново излизали от другата страна. Князът наблюдавал всичко това. Тогава той казвал: да, сега се убедих, че знаете това-онова за звездите, знаете къде стои звездата и как тя се движи, всичко това можах добре и сам да видя.
към текста >>

120. Съдържание GA_353 История на човечеството и културните народи

Ромул и основаването на първата римска разбойническа държава.
Ромул и основаването на първата римска разбойническа държава. Тацит и Исус. Отношението към първите християни в Рим. Християнството - от катакомбите до сливането с държавната власт. Седемте степени на посвещение в мистериите. Най-важното в Христос Исус е, че Той е учил на слънчевото слово, явяващо се всеобщо за всички хора.
към текста >>

Ционисткото движение и стремежът към собствена държава.
Участието на хората, природните и небесни явления в живота на Христос. Монотеизмът на евреите. Националният егоизъм прави евреите големи музиканти и слаби художници. Езичеството в християнството. Приносът на евреите в развитието на средновековната медицина. Ционисткото движение и стремежът към собствена държава. Съдбата на евреите в изгнание. При формиране на еврейския народ вземат участие народностните духове на околните народи.
към текста >>

121. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите. GA_353 История на човечеството и културните народи

Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава.
Древна Гърция изгубила своята самостоятелност и там се установило римското господство. Рим тогава бил столицата. Работата стояла така, че започвайки от най-дълбоката древност, гърците, особено тези, които били недоволни от положението в самата Гърция, емигрирали, премествали се оттук и се заселвали както в Сицилия, така и в Долна Италия. Благодарение на това към първата половина на първо хилядолетие пр. Р. Хр., между IV и III век, древногръцката култура се разпространила навсякъде, така че Долна Италия и Сицилия даже ги наричали тогава Велика Гърция. Тук се премествали не само недоволните, но и такива хора като великия философ Платон[1], който имал намерение да основе образцова държава. Всъщност най-значителните хора, създали културата, са живели в Долна Италия. Може да се каже: тук, в Долна Италия, на юг, съществувал фин, проникнат от образованост живот тогава, когато нагоре (тоест в северна Италия -бел. пр. ) се разпространявало нещо грубо, по-късно проявило се като римското господство.
към текста >>

Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа държава.
Вие знаете, че първоначалното население на Рим е възникнало по много забележителен начин. Предводителят, известен под името Ромул[2], привикал всички пройдохи от окръга. Всички мошеници били събрани в Рим и с тяхна помощ била основана първоначално първата римска разбойническа държава. Разбойническата настройка на ума продължавала и при първите римски царе. Обаче скоро, при четвъртия и петия цар започнала колонизацията и преселението на северното племе, етруските. Тези хора, така да се каже, се смесвали с потомците на разбойниците, благодарение на което в римския елемент се влял още един поток от хора. Обаче установеното по-късно от Рим световно господство, чак до нашето време предаващо се на човечеството като претенция за господство, произлизало - по този въпрос не трябва да храним никакви илюзии - от тази първоначална колония от негодници, основана на седемте хълма на Рим. Тук, разбира се, се вляло де що има: всичко придобило по-изтънчена форма.
към текста >>

Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене.
Тук можем да отнесем и това, че при римляните, без значение, че все още не можем да наречем Римската империя държава (понятието за държава е дошло в Европа едва през XVI век), все пак е имал място държавническият начин на мислене. Благодарение на римското начало израснало това, което впоследствие се превърнало в държавническо мислене. Следователно можем да кажем: Тацит вече е бил проникнат от държавническия начин на мислене. В събитията около Исус Христос на него му се сторило най-съществен само фактът, че той е бил, тъй да се каже, справедливо осъден на смърт и екзекутиран. Това първо.
към текста >>

Разбира се, благодарение на това, което правели управниците на държавата, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно.
И тогава този добър човек написал книжка под заглавието «Калигула». Той описвал римския Калигула, но всяка негова крачка водела до Вилхелм Втори! Всеки човек, макар и малко разбиращ, знаел: Калигула - това е нашият император Вилхелм Втори. Авторът можел да пише само по този начин. Този Калигула бил в същото време и посветен, но тогава всичко ставало външно. Разбира се, благодарение на това, което правели управниците на държавата, можело да се разбере и какво е трябвало да правят «враните», особено ако не се отнасяме към това много сериозно. Ето и Калигула станал по такъв начин «слънчев човек» но, разбира се, само външно: така можем да смятаме, че някой е «генерал» за това, че пет-шест години поред се е пременявал във войнишка униформа. Подобно на това и Калигула е станал посветен. Той взел само външното. Но пък той е трябвало да посвещава други! Веднъж с него се случила история, когато по време на една церемония е трябвало да нанесе символичен удар с меч на един «сфинкс».
към текста >>

122. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството? GA_353 История на човечеството и културните народи

По времето, когато тези народи идвали на Запад и се изправяли против римската държава, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали.
Какво възникнало на Запад тогава? Римляните вече имали световно господство, когато възникнало християнството. Римляните се държали извънредно хитро. По времето, когато тези народи идвали на Запад и се изправяли против римската държава, римляните били достатъчно изнурени, те отслабнали, все повече пропадали. Не им оставало нищо друго освен да им треперят коленете, когато отгоре се раздавало: «Циу цвинг цвист! » и ехтяло от щитовете. Те треперели при това като тре-петликови листа. Но умовете им били хитри, надменни, горделиви и високомерни. А тези племена по необходимост били скроени по друг начин.
към текста >>

123. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма GA_353 История на човечеството и културните народи

Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
Но днес е време да си кажем, че в бъдеще повече няма необходимост културата да се обособява така, да не й се позволява да расте, да не й се дава да се разраства нашироко, за което в продължение на столетия са съдействали евреите. В бъдеще този начин на действие трябва да бъде сменен от силно духовно познание. Тогава пред познанието, пред съзнанието на човека ще се изправи също така и съотношението между единственото Божество[3] и множествеността на духовете. Тогава няма да е нужно в подсъзнанието да се култивира един-единствен народ. Ето защо аз от самото начало намирах за съмнително това, че евреите, не виждайки друг изход, основаха ционисткото движение. Да се създаде еврейска държава означава по най-опустошителен начин да се съдейства на реакцията, по най-опустошителен начин връщане към реакцията, като по този начин се извършва грях срещу всичко, което е необходимо днес в тази област.
към текста >>

Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава.
Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава. Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение. Аз му казвах: такова нещо днес е несвоевременно. Днес своевременно се явява това, което би привлякло всеки човек, независимо от неговата расова, национална, класова или друга принадлежност. Днес може да се пропагандира само това, към което може да се присъедини всеки човек без разлика. Но никой не може да иска от мен да се присъединя към ционисткото движение.
към текста >>

Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение.
Виждате ли, един доста уважаем ционист, с когото имах дружески отношения, ми изложи веднъж своя идеал: да се отправи в Палестина и да основе там еврейска държава. Самият той активно съдействаше за основаването на такава еврейска държава, съдейства и днес и даже заема в Палестина твърде престижно положение. Аз му казвах: такова нещо днес е несвоевременно. Днес своевременно се явява това, което би привлякло всеки човек, независимо от неговата расова, национална, класова или друга принадлежност. Днес може да се пропагандира само това, към което може да се присъедини всеки човек без разлика. Но никой не може да иска от мен да се присъединя към ционисткото движение. Тук отново от цялото човечество те обособяват една част!
към текста >>

124. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури GA_354 Сътворението на света и човека

Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора.
И те устройвали всичко на Земята така, както го виждали горе, в звездите. Всичко това те правели без молитви. Китайците не познавали молитвата. Те го правели, без да имат това, което по-късно станало култ. По такъв начин те устройвали това, което би могло да се нарече тяхно царство, така че то ставало отражение на небето. Това не би могло още да бъде наречено «държава» - безобразието, което устроили съвременните хора. Но те устройвали всичко, което е било на Земята като отражение на това, което им се явявало на звездното небе.
към текста >>

НАГОРЕ

2.9081451892853