Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
747
резултата от
280
текста с корен от думите : '
Дърво
'.
1.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Фактически такъв носител не може да бъде неговата външна форма като представа, защото Бъркли е съвършено прав, когато твърди, че една представа, която сега имам за
дърво
то няма нищо общо с тази за същото
дърво
след една минута, ако междувременно аз държа очите си затворени; също така нямат нищо общо помежду си различните представи на няколко индивида за един предмет.
Пита се сега: Кое е всъщност носителят на тази тъждественост на понятието?
Фактически такъв носител не може да бъде неговата външна форма като представа, защото Бъркли е съвършено прав, когато твърди, че една представа, която сега имам за дървото няма нищо общо с тази за същото дърво след една минута, ако междувременно аз държа очите си затворени; също така нямат нищо общо помежду си различните представи на няколко индивида за един предмет.
Следователно тъждествеността може да се намира само в съдържанието на представата, в нейното Що. Гаранцията за тъждествеността трябва да бъде за мене това, което е пълно със значение, съдържанието.
към текста >>
2.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Какво носи на себе си едно
дърво
, една маса, което би могло да ни даде повод да го считам просто като образ на една представа?
Още простото разсъждение, че наивният човек не забелязва нищо при нещата, което би искало да го доведе до този възглед, ни учи, че в самите обекти не съществува една причина, която да ни принуди да го приемем.
Какво носи на себе си едно дърво, една маса, което би могло да ни даде повод да го считам просто като образ на една представа?
Най-малко това не трябва да се обявява като една разбираща се от само себе си истина. Като вършим последното, Фолкелт се заплита в едно противоречие с неговите собствени основни принципи. Според нашето убеждение той изневерява на признатата от него истина, че опитността не съдържа нищо друго освен един хаос от лишени от връзка образи без всяко мислително определение, когато твърди, че тя е от субективно естество. Иначе той би трябвало да разбере, че субектът на познанието, наблюдателят, стои също така без връзка сред света на опитността както и кой да е друг предмет на тази опитност. Но когато на възприемания свят се приписва сказуемото субективен, това също е едно мислително определение, както и когато считаме падащия камък за причина на направения в почвата отпечатък.
към текста >>
3.
04. ОСНОВНИЯТ ПОДТИК КЪМ НАУКАТА
GA_4 Философия на свободата
Поглеждаме едно
дърво
два пъти.
Той винаги настоява за повече, отколкото светът му дава доброволно. Природата ни е дала нужди, сред които има такива, чието задоволяване тя предоставя на собствената ни дейност. Многобройни са отредените ни дарове, но още по-многобройни са нашите желания. Ние сякаш сме родени за недоволство. Стремежът ни към познание е само частен случай на това недоволство.
Поглеждаме едно дърво два пъти.
Първия път виждаме клоните му в покой, втория път - в движение. Ние не се задоволяваме с това наблюдение. Питаме се: Защо дървото ни се представя веднъж в покой, а после в движение? Всеки поглед към природата поражда у нас куп въпроси. Чрез всяко явление, с което се сблъскваме, на нас ни се поставя някаква задача.
към текста >>
Питаме се: Защо
дърво
то ни се представя веднъж в покой, а после в движение?
Ние сякаш сме родени за недоволство. Стремежът ни към познание е само частен случай на това недоволство. Поглеждаме едно дърво два пъти. Първия път виждаме клоните му в покой, втория път - в движение. Ние не се задоволяваме с това наблюдение.
Питаме се: Защо дървото ни се представя веднъж в покой, а после в движение?
Всеки поглед към природата поражда у нас куп въпроси. Чрез всяко явление, с което се сблъскваме, на нас ни се поставя някаква задача. За нас всяко преживяване се превръща в загадка. От яйцето виждаме да излиза сходна на майката твар и се питаме за причината на това сходство. Наблюдаваме как едно живо същество расте и се развива до определена степен на съвършенство и издирваме предпоставките за установеното.
към текста >>
4.
05. МИСЛЕНЕТО В СЛУЖБА НА РАЗБИРАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
Наблюдението на една маса, на едно
дърво
настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания.
Като обект на наблюдение, мисленето обаче съществено се различава от всички останали неща.
Наблюдението на една маса, на едно дърво настъпва у мен в момента, когато тези предмети се появят в кръгозора на моите преживявания.
Но мисленето за тези предмети аз не наблюдавам паралелно. Масата наблюдавам, а мисленето за масата извършвам, но не го наблюдавам в същия момент. Първо трябва да заема някаква гледна точка извън собствената си дейност, ако наред с масата искам да наблюдавам и моето мислене за масата. Докато наблюдаването на предмети и процеси, както и мисленето за тях представляват съвсем обичайни състояния, изпълващи непрекъснато моя живот, наблюдението на мисленето е своего рода извънредно положение. Този факт трябва по съответен начин да се вземе под внимание, когато се цели да бъде определено отношението на мисленето към всички други съдържания на наблюдението.
към текста >>
Такова изявление е точно толкова разумно, колкото ако проявим съмнение дали едно
дърво
само по себе си е правилно или не.
Има хора, които казват: - Ние все пак не можем да установим със сигурност дали нашето мислене, само по себе си, е правилно или не. Следователно изходната точка във всеки случай остава съмнителна.
Такова изявление е точно толкова разумно, колкото ако проявим съмнение дали едно дърво само по себе си е правилно или не.
Мисленето е факт; а да се говори за правилността или погрешността на един факт, е безсмислено. Съмнения мога да имам най-много в това, дали мисленето се използва правилно, както мога да се съмнявам дали дадено дърво предлага подходящ дървен материал за направата на определено сечиво. Задачата на тази книга ще бъде именно да покаже доколко прилагането на мисленето по отношение на света е правилно или погрешно. Понятно ми е, когато някой таи съмнения, че чрез мисленето може да се установи нещо за света; непонятно ми е обаче как някой може да се съмнява в правилността на мисленето само по себе си.
към текста >>
Съмнения мога да имам най-много в това, дали мисленето се използва правилно, както мога да се съмнявам дали дадено
дърво
предлага подходящ дървен материал за направата на определено сечиво.
Има хора, които казват: - Ние все пак не можем да установим със сигурност дали нашето мислене, само по себе си, е правилно или не. Следователно изходната точка във всеки случай остава съмнителна. Такова изявление е точно толкова разумно, колкото ако проявим съмнение дали едно дърво само по себе си е правилно или не. Мисленето е факт; а да се говори за правилността или погрешността на един факт, е безсмислено.
Съмнения мога да имам най-много в това, дали мисленето се използва правилно, както мога да се съмнявам дали дадено дърво предлага подходящ дървен материал за направата на определено сечиво.
Задачата на тази книга ще бъде именно да покаже доколко прилагането на мисленето по отношение на света е правилно или погрешно. Понятно ми е, когато някой таи съмнения, че чрез мисленето може да се установи нещо за света; непонятно ми е обаче как някой може да се съмнява в правилността на мисленето само по себе си.
към текста >>
5.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Когато някой види
дърво
, неговото мислене реагира на наблюдението - към обекта се прибавя едно идейно противоположно съответствие и той разглежда обекта и идейното противоположно съответствие като принадлежащи едно към друго.
Чрез мисленето възникват понятия и идеи. С думи не може да се изкаже що е понятие. Думите могат само да насочат вниманието на човека върху това, че той има понятия.
Когато някой види дърво, неговото мислене реагира на наблюдението - към обекта се прибавя едно идейно противоположно съответствие и той разглежда обекта и идейното противоположно съответствие като принадлежащи едно към друго.
Щом обектът изчезне от неговото полезрение, у него остава само идейното му противоположно съответствие. Това е понятието за обекта. Колкото повече се разширява опитът ни, толкова по-голям става броят на нашите понятия. Но понятията съвсем не съществуват уединено. Те се обединяват в едно закономерно цяло.
към текста >>
Когато гледа едно
дърво
, той най-напред счита, че във формата, която вижда, с различно оцветените си части и т.н.
Наивният човек смята своите възприятия във вида, в който те непосредствено му се явяват, за неща, чието съществуване е напълно независимо от него.
Когато гледа едно дърво, той най-напред счита, че във формата, която вижда, с различно оцветените си части и т.н.
то стои на мястото, накъдето е отправен погледът му. Когато същият човек сутрин вижда слънцето да се появява като диск на хоризонта и проследява хода на този диск, той е на мнение, че всичко това (само по себе си) съществува и протича по начина, по който го наблюдава. Към това убеждение той се придържа дотогава, докато се натъкне на други възприятия, които противоречат на предходните. Детето, което още не е придобило опит за разстоянията, посяга към луната и поправя това, което на пръв поглед е смятало за действително, едва тогава, когато някое друго възприятие се окаже в противоречие с първото. Всяко разширяване на кръга на моите възприятия ме принуждава да коригирам своя образ за света.
към текста >>
Аз не само виждам едно
дърво
, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда.
Възприятието на самия себе си съдържа на първо място това, че аз съм трайното в сравнение с непрекъснато идващите и отиващи си възприятийни образи. Възприятието на Аза може да се появи в моето съзнание винаги, докато имам други възприятия. Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него. После към него може да се прибави възприятието на моето себе. Тогава аз вече осъзнавам не само обекта, но и моята личност, която противостои на обекта и го наблюдава.
Аз не само виждам едно дърво, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда.
Освен това разбирам, че докато наблюдавам дървото, у мен протича някакъв процес. Когато дървото изчезне от моя кръгозор, за съзнанието ми остава следа от този процес: Един образ на дървото. По време на наблюдението ми този образ се е свързал с моето себе. Моето себе се е обогатило; неговото съдържание е възприело един нов елемент в себе си. Този елемент наричам моя представа за дървото.
към текста >>
Освен това разбирам, че докато наблюдавам
дърво
то, у мен протича някакъв процес.
Възприятието на Аза може да се появи в моето съзнание винаги, докато имам други възприятия. Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него. После към него може да се прибави възприятието на моето себе. Тогава аз вече осъзнавам не само обекта, но и моята личност, която противостои на обекта и го наблюдава. Аз не само виждам едно дърво, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда.
Освен това разбирам, че докато наблюдавам дървото, у мен протича някакъв процес.
Когато дървото изчезне от моя кръгозор, за съзнанието ми остава следа от този процес: Един образ на дървото. По време на наблюдението ми този образ се е свързал с моето себе. Моето себе се е обогатило; неговото съдържание е възприело един нов елемент в себе си. Този елемент наричам моя представа за дървото. Аз никога нямаше да съм в състояние да говоря за представи, ако не ги изживявах във възприятието на моето себе.
към текста >>
Когато
дърво
то изчезне от моя кръгозор, за съзнанието ми остава следа от този процес: Един образ на
дърво
то.
Когато съм вглъбен във възприятието на даден обект, първоначално имам съзнание само за него. После към него може да се прибави възприятието на моето себе. Тогава аз вече осъзнавам не само обекта, но и моята личност, която противостои на обекта и го наблюдава. Аз не само виждам едно дърво, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда. Освен това разбирам, че докато наблюдавам дървото, у мен протича някакъв процес.
Когато дървото изчезне от моя кръгозор, за съзнанието ми остава следа от този процес: Един образ на дървото.
По време на наблюдението ми този образ се е свързал с моето себе. Моето себе се е обогатило; неговото съдържание е възприело един нов елемент в себе си. Този елемент наричам моя представа за дървото. Аз никога нямаше да съм в състояние да говоря за представи, ако не ги изживявах във възприятието на моето себе. Възприятията щяха да идват и да си отиват; аз щях да ги оставям да отминават.
към текста >>
Този елемент наричам моя представа за
дърво
то.
Аз не само виждам едно дърво, но и зная, че аз съм онзи, който го вижда. Освен това разбирам, че докато наблюдавам дървото, у мен протича някакъв процес. Когато дървото изчезне от моя кръгозор, за съзнанието ми остава следа от този процес: Един образ на дървото. По време на наблюдението ми този образ се е свързал с моето себе. Моето себе се е обогатило; неговото съдържание е възприело един нов елемент в себе си.
Този елемент наричам моя представа за дървото.
Аз никога нямаше да съм в състояние да говоря за представи, ако не ги изживявах във възприятието на моето себе. Възприятията щяха да идват и да си отиват; аз щях да ги оставям да отминават. Само поради това, че възприемам моето себе и забелязвам, че с всяко възприятие се променя и неговото съдържание, аз се виждам принуден да свържа наблюдението на обекта с промяната на собственото ми състояние и да говоря за моя представа.
към текста >>
6.
08. ЧОВЕШКАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Напълно погрешно поставен е въпросът как получавам вест от
дърво
то, което е отдалечено на десет крачки от мен.
Без да сме външните неща, ние ведно с тях принадлежим към един и същ свят. Частта от света, която аз възприемам като мой субект, се пронизва от хода на общата всемирна събитийност. За моето възприемане, аз, от една страна, съм затворен в границите на кожата на моето тяло. Но намиращото се в тази кожа принадлежи към Космоса като цяло. Следователно, за да съществува връзка между моя организъм и обекта извън мен, изобщо не е нужно нещо от обекта да се промъкне в мен или да остави в Духа ми отпечатък, както метален печат във восък.
Напълно погрешно поставен е въпросът как получавам вест от дървото, което е отдалечено на десет крачки от мен.
Той произхожда от възгледа, че границите на моето тяло са абсолютни преградни стени, през които в мен проникват вестите за нещата. Силите, действащи под кожата на моето тяло, са същите, както съществуващите извън него. Така че аз действително съм нещата - впрочем не Аз, доколкото съм субект на възприятията, а Аз, доколкото съм част в рамките на всеобщия миров процес. Възприятието за дърво се намира заедно с моя Аз в същото цяло. Този всеобщ миров процес в еднаква степен предизвиква там възприятието за дърво, както тук възприятието за моя Аз.
към текста >>
Възприятието за
дърво
се намира заедно с моя Аз в същото цяло.
Следователно, за да съществува връзка между моя организъм и обекта извън мен, изобщо не е нужно нещо от обекта да се промъкне в мен или да остави в Духа ми отпечатък, както метален печат във восък. Напълно погрешно поставен е въпросът как получавам вест от дървото, което е отдалечено на десет крачки от мен. Той произхожда от възгледа, че границите на моето тяло са абсолютни преградни стени, през които в мен проникват вестите за нещата. Силите, действащи под кожата на моето тяло, са същите, както съществуващите извън него. Така че аз действително съм нещата - впрочем не Аз, доколкото съм субект на възприятията, а Аз, доколкото съм част в рамките на всеобщия миров процес.
Възприятието за дърво се намира заедно с моя Аз в същото цяло.
Този всеобщ миров процес в еднаква степен предизвиква там възприятието за дърво, както тук възприятието за моя Аз. Ако не бях познаващият света, а творец на света, тогава обект и субект (възприятие и Аз) щяха да възникнат в един акт. Защото те взаимно се обуславят. Като познаващ света аз мога да открия общото между двете, като съпринадлежащи същности само чрез мисленето, което посредством понятия ги свързва едно с друго.
към текста >>
Този всеобщ миров процес в еднаква степен предизвиква там възприятието за
дърво
, както тук възприятието за моя Аз.
Напълно погрешно поставен е въпросът как получавам вест от дървото, което е отдалечено на десет крачки от мен. Той произхожда от възгледа, че границите на моето тяло са абсолютни преградни стени, през които в мен проникват вестите за нещата. Силите, действащи под кожата на моето тяло, са същите, както съществуващите извън него. Така че аз действително съм нещата - впрочем не Аз, доколкото съм субект на възприятията, а Аз, доколкото съм част в рамките на всеобщия миров процес. Възприятието за дърво се намира заедно с моя Аз в същото цяло.
Този всеобщ миров процес в еднаква степен предизвиква там възприятието за дърво, както тук възприятието за моя Аз.
Ако не бях познаващият света, а творец на света, тогава обект и субект (възприятие и Аз) щяха да възникнат в един акт. Защото те взаимно се обуславят. Като познаващ света аз мога да открия общото между двете, като съпринадлежащи същности само чрез мисленето, което посредством понятия ги свързва едно с друго.
към текста >>
7.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
За познанието понятието
дърво
е обусловено от възприятието
дърво
.
За познанието понятието дърво е обусловено от възприятието дърво.
към текста >>
8.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
Хекеловото родословно
дърво
от едноклетъчните до човека като органично същество би трябвало да позволява възходящо проследяване без прекъсване на природната законност и без нарушаване на единното развитие до индивида като нравствено същество в посочения смисъл.
Следователно етичният индивидуализъм не противоречи на една правилно разбрана еволюционна теория, а следва пряко от нея.
Хекеловото родословно дърво от едноклетъчните до човека като органично същество би трябвало да позволява възходящо проследяване без прекъсване на природната законност и без нарушаване на единното развитие до индивида като нравствено същество в посочения смисъл.
Никъде обаче от същността на един предходен вид не би могла да се изведе същността на един следващ вид. А както е вярно, че нравствените идеи на индивида са произлезли възприемаемо от тези на неговите предци, по същия начин е вярно, че индивидът е нравствено безплоден, ако той самият няма морални идеи.
към текста >>
9.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
Дърво
то, което възприемаме, също така не съществува изолирано за себе си.
Дървото, което възприемаме, също така не съществува изолирано за себе си.
То представлява звено в огромния механизъм на природата и е възможно само в реална взаимовръзка с нея. Едно абстрактно понятие не съществува само за себе си, както и едно възприятие не съществува само за себе си. Възприятието е тази част от действителността, която ни се дава обективно, а понятието онази, която ни се дава субективно (чрез интуиция, срв. стр.89 и сл.). Нашето духовно устройство разединява действителността на тези два фактора.
към текста >>
10.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
на
дърво
цимбалът му висеше,
на дърво цимбалът му висеше,
към текста >>
11.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
12.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Там вън се намира едно
дърво
.
Ако би се касаело само за едно повторение на нещата: Би било безсмислено да се върши това. Но за едно просто повторение се касае само дотогава, докато с моето собствено себе аз не пробуждам приетото в мене съдържание на нещата към едно по-висше съществуване. Когато стане това, тогава аз не съм повторил в себе си същността на нещата, а съм я новородил на една по-висока степен. С пробуждането на моето Себе става едно духовно новораждане на нещата на света. Това, което нещата показват в това новораждане, те не са го притежавали по-рано.
Там вън се намира едно дърво.
Аз го обхващам в моя дух. Аз хвърлям моята вътрешна светлина върху това, което съм обхванал. Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън. Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание. Срещу дървото вън в мене има една идейна насрещна част.
към текста >>
Дърво
то става в мене нещо повече, отколкото е вън.
С пробуждането на моето Себе става едно духовно новораждане на нещата на света. Това, което нещата показват в това новораждане, те не са го притежавали по-рано. Там вън се намира едно дърво. Аз го обхващам в моя дух. Аз хвърлям моята вътрешна светлина върху това, което съм обхванал.
Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън.
Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание. Срещу дървото вън в мене има една идейна насрещна част. Тази идейна част ми казва за дървото безкрайно много, което намиращото се вън дърво не може да ми каже. Едва от мене срещу дървото намиращо се вън просветва това, което то е. Сега дървото не е вече отделното същество, което то е вън в пространството.
към текста >>
Срещу
дърво
то вън в мене има една идейна насрещна част.
Там вън се намира едно дърво. Аз го обхващам в моя дух. Аз хвърлям моята вътрешна светлина върху това, което съм обхванал. Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън. Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание.
Срещу дървото вън в мене има една идейна насрещна част.
Тази идейна част ми казва за дървото безкрайно много, което намиращото се вън дърво не може да ми каже. Едва от мене срещу дървото намиращо се вън просветва това, което то е. Сега дървото не е вече отделното същество, което то е вън в пространството. То става член на целия духовен свят, който живее в мене. То съединява своето съдържание с други идеи, които се намират в мене.
към текста >>
Тази идейна част ми казва за
дърво
то безкрайно много, което намиращото се вън
дърво
не може да ми каже.
Аз го обхващам в моя дух. Аз хвърлям моята вътрешна светлина върху това, което съм обхванал. Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън. Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание. Срещу дървото вън в мене има една идейна насрещна част.
Тази идейна част ми казва за дървото безкрайно много, което намиращото се вън дърво не може да ми каже.
Едва от мене срещу дървото намиращо се вън просветва това, което то е. Сега дървото не е вече отделното същество, което то е вън в пространството. То става член на целия духовен свят, който живее в мене. То съединява своето съдържание с други идеи, които се намират в мене. То става член на целия идеен свят, който обхваща растителното царство; включва се по-нататък в степенуваната поредица на всичко живо.
към текста >>
Едва от мене срещу
дърво
то намиращо се вън просветва това, което то е.
Аз хвърлям моята вътрешна светлина върху това, което съм обхванал. Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън. Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание. Срещу дървото вън в мене има една идейна насрещна част. Тази идейна част ми казва за дървото безкрайно много, което намиращото се вън дърво не може да ми каже.
Едва от мене срещу дървото намиращо се вън просветва това, което то е.
Сега дървото не е вече отделното същество, което то е вън в пространството. То става член на целия духовен свят, който живее в мене. То съединява своето съдържание с други идеи, които се намират в мене. То става член на целия идеен свят, който обхваща растителното царство; включва се по-нататък в степенуваната поредица на всичко живо.
към текста >>
Сега
дърво
то не е вече отделното същество, което то е вън в пространството.
Дървото става в мене нещо повече, отколкото е вън. Това, което прониква от него през вратата на сетивата, е прието в едно духовно съдържание. Срещу дървото вън в мене има една идейна насрещна част. Тази идейна част ми казва за дървото безкрайно много, което намиращото се вън дърво не може да ми каже. Едва от мене срещу дървото намиращо се вън просветва това, което то е.
Сега дървото не е вече отделното същество, което то е вън в пространството.
То става член на целия духовен свят, който живее в мене. То съединява своето съдържание с други идеи, които се намират в мене. То става член на целия идеен свят, който обхваща растителното царство; включва се по-нататък в степенуваната поредица на всичко живо.
към текста >>
13.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Както науката не може да създаде едно
дърво
, така и схоластиката не можеше да създаде едно понятие за Бога; тя трябваше да приеме на готово понятието дадено чрез откровение, както естествената наука приема
дърво
то като нещо готово.
В действителност всяко съдържание на вярата произхожда от една преживяна някога опитност. След това то се съхранява по неговото външно съдържание, без да се съзнава, как е било добито. За него се твърди, че е дошло в света чрез свръхестествено откровение. Схоластиците приемаха съдържанието на християнската вяра просто като предание. Науката, вътрешното изживяване не трябваше да проявява никакви права върху него.
Както науката не може да създаде едно дърво, така и схоластиката не можеше да създаде едно понятие за Бога; тя трябваше да приеме на готово понятието дадено чрез откровение, както естествената наука приема дървото като нещо готово.
Схоластикът никога не можеше да допусне, че духовното просиява и живее във вътрешността. Ето защо той поставяше на правото на науката да царува граници там, където престава областта на вътрешната опитност. Човешкото познание не трябваше да се осмелява да създаде в себе си никакво понятие за по-висшите същества. То искаше да приеме едно понятие дадено чрез откровение. Но че с това в действителност се приемаше едно понятие създадено на една предишна степен на човешкия духовен живот и се считаше като дадено чрез откровение, това схоластиците никак не можеха да допуснат.
към текста >>
14.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото
дърво
, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
Агрипа от Нетесхайм води борба за една истинска естествена наука, която не иска да обяснява природните явления чрез духовни същества, които бродят в сетивния свят, но която иска да вижда в природата само природни явления, а в духа духовни явления. Естествено Агрипа ще бъде съвсем криво разбран, ако се сравни неговата естествена наука с тази на следващите векове, която разполага със съвършено други опитности. При такова едно сравнение лесно може да изглежда, че това, което почива само на природни отношения или на лъжлива опитност, той го свързва направо с действия на духове.
Такава несправедливост върши към него Мориц Кериер, когато макар и не в зложелателен смисъл казва: "Агрипа изброява много неща, които принадлежат на Слънцето, на Луната, на планетите или неподвижните звезди и се влияят от тях; например сродни със слънцето са огънят, кръвта, лавровото дърво, златото, хризолитът; те предават дарове на слънцето; смелост, веселост, светлина.... Животните имат едно естествено чувство, който се приближава до духа на предсказването до по-висока степен отколкото човешкия ум..... Хората могат да бъдат обвързани за любов, за омраза, болест и здраве.
към текста >>
Плътта от Адама е груба плът, защото тя е земна и не е нищо друго освен плът, която може да бъде вързана и хващана както
дърво
и камък.
Става въпрос, да не се оставим да бъдем заблудени от това, че Парацелзий се изразява в духа на своята епоха. Касае се напротив да познаем, какви неща има той предвид, когато, наблюдавайки природата, изказва своите идеи в изразните форми на своята епоха. Например той приписва на човека два вида плът, следователно два вида телесно устройство. "Плътта трябва да бъде разбрана така, че тя е от два вида, а именно плътта, която произхожда от Адама и плътта, която не е от Адама.
Плътта от Адама е груба плът, защото тя е земна и не е нищо друго освен плът, която може да бъде вързана и хващана както дърво и камък.
Другата плът не е от Адама, тя е една тънка плът и не може да бъде връзвана и хващана, защото не е направена от пръст." Що е плътта, която е от Адама? Тя е всичко онова, което човекът е приел чрез своето естествено развитие, следователно, която той е наследил. Към това се прибавя и онова, което човекът е добил в общението с окръжаващия свят в течение на времената. Съвременните естественонаучни представи за наследените и добити чрез приспособяване качества се отделят от цитираните мисли на Парацелзий. "По-тънката плът", която прави човека способен за духовна работа, не е съществувало от самото начало в човека.
към текста >>
Той е бил "груба плът" както животното, плът, която "може да бъде свързана и хваната, както
дърво
то и камъкът".
Другата плът не е от Адама, тя е една тънка плът и не може да бъде връзвана и хващана, защото не е направена от пръст." Що е плътта, която е от Адама? Тя е всичко онова, което човекът е приел чрез своето естествено развитие, следователно, която той е наследил. Към това се прибавя и онова, което човекът е добил в общението с окръжаващия свят в течение на времената. Съвременните естественонаучни представи за наследените и добити чрез приспособяване качества се отделят от цитираните мисли на Парацелзий. "По-тънката плът", която прави човека способен за духовна работа, не е съществувало от самото начало в човека.
Той е бил "груба плът" както животното, плът, която "може да бъде свързана и хваната, както дървото и камъкът".
Следователно в естественонаучен смисъл и душата е едно придобито качество /свойство/ на "грубата плът". Това, което естественикът на 19-ия век има предвид, когато говори за наследените части от животинския свят, това има предвид Парацелзий, когато употребява думата "плът произхождаща от Адама". Естествено чрез такова разглеждане на нещата съвсем не трябва да се заличава разликата между един естественик от 16-ия век и един такъв от 19-ия век. Едва този последен век беше в състояние да вижда в пълен научен смисъл явленията на живите същества в такава връзка, че тяхното естествено родство и фактически произход изпъкват пред погледа чак до човека. Естествената наука вижда само един природен процес там, където още Лине през 18-ия век виждаше един духовен процес и го беше охарактеризирал със следните думи: "Съществуват толкова видове живи същества, колкото различни форми са били създадени от самото начало." Следователно, докато у Лине духът трябва да бъде пренесен още в пространствения свят и да му се възложи задача да създаде духовно формите на живота, "да ги сътвори", естествената наука на 19-ия век можа да отдаде на природата това, което е на природата, а на духа това, което е на духа.
към текста >>
15.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно
дърво
.
Сократ пристъпва и към охарактеризирането на разумното познание. Какво означава изобщо познанието? Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения.
Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво.
Как стигам аз до там, да си кажа това? Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно дърво. Аз трябва да си спомня за моята представа за дървото. Едно дърво е един сетивен предмет. Когато си спомням за него, аз си спомням следователно за един сетивен предмет.
към текста >>
Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно
дърво
.
Сократ пристъпва и към охарактеризирането на разумното познание. Какво означава изобщо познанието? Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения. Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво. Как стигам аз до там, да си кажа това?
Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно дърво.
Аз трябва да си спомня за моята представа за дървото. Едно дърво е един сетивен предмет. Когато си спомням за него, аз си спомням следователно за един сетивен предмет. Аз казвам за един предмет: - Той е дърво, когато той прилича на други предмети, които съм възприемал по-рано и за които зная, че са дървета. Споменът е посредник на познанието.
към текста >>
Аз трябва да си спомня за моята представа за
дърво
то.
Какво означава изобщо познанието? Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения. Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво. Как стигам аз до там, да си кажа това? Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно дърво.
Аз трябва да си спомня за моята представа за дървото.
Едно дърво е един сетивен предмет. Когато си спомням за него, аз си спомням следователно за един сетивен предмет. Аз казвам за един предмет: - Той е дърво, когато той прилича на други предмети, които съм възприемал по-рано и за които зная, че са дървета. Споменът е посредник на познанието. Той ми дава възможност да сравнявам най-разнообразните сетивни неща.
към текста >>
Едно
дърво
е един сетивен предмет.
Несъмнено, ние стигаме до познанието чрез това, че си образуваме съждения. Но да допуснем, че си образувам едно съждение върху даден предмет; например, казвам си: това, което стои там пред мен е едно дърво. Как стигам аз до там, да си кажа това? Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно дърво. Аз трябва да си спомня за моята представа за дървото.
Едно дърво е един сетивен предмет.
Когато си спомням за него, аз си спомням следователно за един сетивен предмет. Аз казвам за един предмет: - Той е дърво, когато той прилича на други предмети, които съм възприемал по-рано и за които зная, че са дървета. Споменът е посредник на познанието. Той ми дава възможност да сравнявам най-разнообразните сетивни неща. Но с това моето познание не се изчерпва.
към текста >>
Аз казвам за един предмет: - Той е
дърво
, когато той прилича на други предмети, които съм възприемал по-рано и за които зная, че са дървета.
Как стигам аз до там, да си кажа това? Аз ще мога да кажа това само, ако вече зная, що е едно дърво. Аз трябва да си спомня за моята представа за дървото. Едно дърво е един сетивен предмет. Когато си спомням за него, аз си спомням следователно за един сетивен предмет.
Аз казвам за един предмет: - Той е дърво, когато той прилича на други предмети, които съм възприемал по-рано и за които зная, че са дървета.
Споменът е посредник на познанието. Той ми дава възможност да сравнявам най-разнообразните сетивни неща. Но с това моето познание не се изчерпва.
към текста >>
Както при едно
дърво
аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено отношение, аз идвам до мисълта за сходство.
Когато виждам два предмета, които са подобни, аз си образувам съждението: тези предмети са подобни. Но в действителност никога два предмета не са напълно еднакви. Навсякъде аз мога да намеря сходство само в известно отношение. Следователно, мисълта за сходството се появява в мен, без то да съществува в сетивната действителност. Тази мисъл ми помага да стигна до едно съждение, както споменът ми помага за постигането на едно съждение, на едно познание.
Както при едно дърво аз си спомням за дърветата, така и при две неща, когато ги разглеждам в определено отношение, аз идвам до мисълта за сходство.
Следователно, в мен се появяват като спомени такива мисли, които не са били придобити от сетивната действителност. Всички познания, които не са извлечени от тази действителност, се основават на такива мисли. Цялата математика се състои само от такива мисли. Ще бъде лош геометрик този, който може да доведе в математически отношения само това, което той може да види с очи и да докосне с ръце. Следователно, ние имаме мисли, които не произхождат от преходната природа, но се раждат от Духа.
към текста >>
16.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно
дърво
, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
Браминът Азита казва за Буда: „- Това е детето, което ще стане Буда, спасителят, водач към безсмъртието, свободата и светлината." Нека да сравним това с Лука, 2, 25: „В Йерусалим живееше човек на име Симеон, този човек беше праведен и благочестив и очакваше утешението на Израел, и Светият Дух беше в него... Когато родителите донесоха Исус в храма, за да сторят с него изисканото от Закона, той взе детето в ръцете си и каза: „- Сега, Господи, освободи с мир своя раб, както си казал, защото очите ми видяха твоя спасител, който си приготвил пред всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на твоя народ Израел." За Буда се разказва, че като дванадесетгодишен бил изгубен и отново намерен под едно дърво, заобиколен от поетите и мъдреците на миналото, които той поучавал.
На това отговаря (Лука, 2, 44 и следв.):
към текста >>
17.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от
дърво
то на живота, което е всред Божия рай."
Познавам твоите дела и това, което си претърпял, и твоето постоянство, и че ти не искаш да подкрепяш злите, и че си изпитал онези, които се наричат апостоли, а не са, и си ги намерил за лъжци. И имаш търпение, и си съградил работата си върху Моето Име, и не си се уморил от това. Но имам нещо против тебе, за гдето остави първата си любов. Помни, прочее, откъде си паднал и се покай, и върши предишните дела; ако ли не, Аз скоро ще дойда и ще отместя светилника ти от мястото му, ако се не покаеш. Но имаш това добро, че мразиш делата на николаитите, които и Аз мразя.
Който има уши, нека чуе що Духът говори на църквата: На този, който победи, ще дам да яде от дървото на живота, което е всред Божия рай."
към текста >>
18.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Ако отрежа клонка от едно
дърво
, чрез душата ми настъпва нещо, което напълно изменя хода на събитията във външния свят.
Обаче и действията съдържат елемент на трайност, ако веднъж са отпечатани във външния свят.
Ако отрежа клонка от едно дърво, чрез душата ми настъпва нещо, което напълно изменя хода на събитията във външния свят.
С тази клонка би се случило нещо съвсем различно, ако аз не се бях намесил със своето действие. Аз предизвиках една поредица от събития, които нямаше да се случат, ако не съществувах
към текста >>
19.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Цъфтящото растение, младото животно или умиращото
дърво
пораждат точно определени линии.
За подобна личност, растежът и повяхването престават да са вече предишните незначителни факти, а се изразяват в духовни линии и фигури, за които той по-рано не е подозирал нищо. За различните явления, тези линии и форми приемат различен облик.
Цъфтящото растение, младото животно или умиращото дърво пораждат точно определени линии.
Постепенно душевният свят (астралният план) се разгръща пред окултния ученик. В тези линии и фигури няма нищо произволно. Ако двама окултни ученици са на еднаква степен от своето обучение, при едно и също явление винаги ще видят едни и същи линии и фигури. Както двама души с нормално зрение виждат кръглата маса именно кръгла, и никога единият не я вижда кръгла, а другият четвъртита, така и пред две души, при вида на цъфтящото растение ще се появи един и същи духовен образ. Както естествената наука описва формите на растенията и животните, така и окултният изследовател описва и обрисува духовните образи на процесите, свързани с растежа или увяхването, подреждайки ги по родове и видове.
към текста >>
20.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Намираме се в една гора, при едно мощно
дърво
.
Хрониката Акаша показва в тази област красиви сцени. Ще опишем една такава сцена.
Намираме се в една гора, при едно мощно дърво.
Слънцето току що е изгряло от изток. Подобно на палма дърво хвърля мощни сенки. Другите дървета около него са били отстранени. С лице обърнато към изток, изпаднала в екстаз, жрицата седи върху трон, направен от редки природни предмети и растения. Бавно, в ритмично редуване от нейната уста се изливат чудесни, малко на брой звуци, които постоянно се повтарят.
към текста >>
Подобно на палма
дърво
хвърля мощни сенки.
Хрониката Акаша показва в тази област красиви сцени. Ще опишем една такава сцена. Намираме се в една гора, при едно мощно дърво. Слънцето току що е изгряло от изток.
Подобно на палма дърво хвърля мощни сенки.
Другите дървета около него са били отстранени. С лице обърнато към изток, изпаднала в екстаз, жрицата седи върху трон, направен от редки природни предмети и растения. Бавно, в ритмично редуване от нейната уста се изливат чудесни, малко на брой звуци, които постоянно се повтарят. В кръг около нея седят мъже и жени със замечтани лица, поемайки вътрешен живот от това, което чуват. Могат да бъдат видени още и други сцени.
към текста >>
21.
ХИПЕРБОРЕЙСКАТА И ПОЛЯРНАТА ЕПОХА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Това се дължеше на факта, че върху Земната арена бяха слезли не само определен брой човешки души, а един вид душевно
дърво
, от чийто общ корен се отделяха безброй отделни души.
Като се проникнаха по този начин с материята, те си образуваха етерни тела. Тези тела имаха продълговата елипсовидна форма, но въпреки това чрез нежни оттенъци в материята бяха вече заложени крайниците и други органи, които трябваше да се развият по-късно. Целият процес в тази маса беше чисто физико-химически, но той беше регулиран и управляван от душата. Когато една такава материална форма достигаше определена големина, тя се разполовяваше, и всяка от двете половини беше подобна на първоначалната форма, от която беше произлязла и в нея се извършваха същите процеси. Всяка нова форма отново беше надарена с душа също както майчиното същество.
Това се дължеше на факта, че върху Земната арена бяха слезли не само определен брой човешки души, а един вид душевно дърво, от чийто общ корен се отделяха безброй отделни души.
Както при едно растение от безброй семена постоянно се развиват нови издънки, така и душевният живот се раждаше в безбройните форми, породени от непрестанното делене. (Но в началото съществуваше само ограничен брой видове души, за което ще говорим по-късно. Но сред тези видове развитието протичаше по описания начин. Всеки душевен вид пораждаше от себе си безброй издънки.)
към текста >>
22.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ако например насочим поглед към едно
дърво
и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за
дърво
то благодарение на спомена.
До истинско разбиране на това вглъбяване в една представа, можем да стигнем само ако пробудим в душата си понятието за спомена.
Ако например насочим поглед към едно дърво и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за дървото благодарение на спомена.
Тази представа за дървото, която имаме без то да е пред очите ни, е един спомен за дървото. Нека да си представим, че задържаме този спомен в душата; че оставяме душата да почива върху представата-спомен и се стремим да изключим от съзнанието всички други представи. Тогава душата е потопена в представата-спомен за дървото. В този случай имаме едно потъване на душата в една представа; и все пак тази представа е отражение на един сетивно възприемаем предмет. Когато обаче предприемем същия душевен процес; с представа, която е поставена в центъра на съзнанието чрез свободната воля, тогава ние постепенно ще получим въздействието, за кое то става дума.
към текста >>
Тази представа за
дърво
то, която имаме без то да е пред очите ни, е един спомен за
дърво
то.
До истинско разбиране на това вглъбяване в една представа, можем да стигнем само ако пробудим в душата си понятието за спомена. Ако например насочим поглед към едно дърво и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за дървото благодарение на спомена.
Тази представа за дървото, която имаме без то да е пред очите ни, е един спомен за дървото.
Нека да си представим, че задържаме този спомен в душата; че оставяме душата да почива върху представата-спомен и се стремим да изключим от съзнанието всички други представи. Тогава душата е потопена в представата-спомен за дървото. В този случай имаме едно потъване на душата в една представа; и все пак тази представа е отражение на един сетивно възприемаем предмет. Когато обаче предприемем същия душевен процес; с представа, която е поставена в центъра на съзнанието чрез свободната воля, тогава ние постепенно ще получим въздействието, за кое то става дума.
към текста >>
Тогава душата е потопена в представата-спомен за
дърво
то.
До истинско разбиране на това вглъбяване в една представа, можем да стигнем само ако пробудим в душата си понятието за спомена. Ако например насочим поглед към едно дърво и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за дървото благодарение на спомена. Тази представа за дървото, която имаме без то да е пред очите ни, е един спомен за дървото. Нека да си представим, че задържаме този спомен в душата; че оставяме душата да почива върху представата-спомен и се стремим да изключим от съзнанието всички други представи.
Тогава душата е потопена в представата-спомен за дървото.
В този случай имаме едно потъване на душата в една представа; и все пак тази представа е отражение на един сетивно възприемаем предмет. Когато обаче предприемем същия душевен процес; с представа, която е поставена в центъра на съзнанието чрез свободната воля, тогава ние постепенно ще получим въздействието, за кое то става дума.
към текста >>
Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на
дърво
то, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете.
След като човек се стреми да поддържа непосредствена и жива възприемчивост към нови изживявания, мисленето, във връзка с волята, достига определена зрялост. За ученика изречението: „Това аз още не съм чувал, в това не вярвам" губи всякакъв смисъл. През определени периоди от време, той е длъжен да се възползва от всяка възможност да открие нещо ново в света около себе си.
Стига да е готов за прилагането на нова гледна точка, той може да я открие във всеки полъх на вятъра, във всеки лист на дървото, във всеки неразбираем звук на бърборещото дете.
В развитието на това качество може да се стигне твърде далеч. Опитностите, които в дадена възраст сме добили върху нещата, не трябва да се пренебрегват. Това, което изживяваме днес, трябва да преценяваме според опитностите от миналото. То стои върху едното блюдо на везните, на другото следва да поставим постоянния стремеж към изследване на новото. И преди всичко очакването, че е напълно възможно новите изживявания да противоречат на старите.
към текста >>
23.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
върху
дърво
то на човечеството.
върху дървото на човечеството.
към текста >>
кората на
дърво
то,
кората на дървото,
към текста >>
24.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
израстваща в средата на
дърво
то,
израстваща в средата на дървото,
към текста >>
25.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
тъй както в камъка, в
дърво
то.
тъй както в камъка, в дървото.
към текста >>
Ала
дърво
то не познава същността си.
Ала дървото не познава същността си.
към текста >>
26.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
по пътя си видял едно
дърво
,
по пътя си видял едно дърво,
към текста >>
И на
дърво
то рекло тази брадва:
И на дървото рекло тази брадва:
към текста >>
Отвърнало на брадвата
дърво
то:
Отвърнало на брадвата дървото:
към текста >>
„
Дърво
отсече мъж преди година
„Дърво отсече мъж преди година
към текста >>
27.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а оградено от
дърво
подобни преплитащи се растения и образувания, които се разширяват и пускат издънки към вътрешността.
Пространство, неограничавано от изкуствени стени, а оградено от дървоподобни преплитащи се растения и образувания, които се разширяват и пускат издънки към вътрешността.
Цялата сцена е оживена от природни процеси и понякога става бурна. Когато завесата се вдига, Капезий и Мария са на сцената. После идват Бенедикт, Филия, Астрид, Луна, Другата Филия, Луцифер, Ариман и движещи се танцувално същества, които представляват мисли. Накрая Душата на Госпожа Балде.
към текста >>
28.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Можем да си представим, че Готгетрой е собственик на
дърво
резно предприятие.
Кантората на Готгетрой, обзаведена в не прекалено модерен стил.
Можем да си представим, че Готгетрой е собственик на дърворезно предприятие.
Управителят на кантората и секретарят разговарят. Хиларий, по-късно Щрадер.
към текста >>
29.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
30.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на
дърво
то, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
Ако мисълта би била доведена в гореописания смисъл да един присъщ на нея живот, това би могло да стане само в индивидуалния душевен живот; чрез това душата би намерила своето отношение като индивидуално същество към целия Космос. Това чувстваше например Трокслер; но при него това не стигна по-далече от едно смътно чувство. Той се изказва в 1835 година в лекции, които е изнесъл във висшето Училище в Берн, по следния начин: "Но едвам сега, а още преди 20 години ние живеем с най-дълбокото убеждение и се стремяхме да изразим в научни писания и чрез словото, че една философия и Антропология, която би трябвало да обхване единия и целия човек и Бога и света, би могла да бъде основана само върху идеята и действителността на индивидуалността и безсмъртието на човека. Не опровержимо доказателство за това е цялото излязло през 1911 година съчинение: "Погледи в същността на човека" и нашата многократна разпространена в тетрадки Антропология под заглавието "Абсолютната личност". Съобразно с това позволяваме си да цитираме началните редове от споменатия раздел на "Антропологията": "Цялата природа на човека е изградена в нейната вътрешност върху божествени несъразмерности, които се разрешават във величието на една свръхземно определение, като всички двигател ни пружини се намират в духа, а само теглата си в света.
Ние проследихме тези несъразмерности с техните явления от тъмния, земен корен и вървяхме по следите на спиралите на небесното растение, които ни изглеждаха, че обвиват от всички страни и във всички посоки само едно голямо, благородно стебло; ние стигнахме сега до върха на дървото, но там то се издига неизкачимо и необрозимо в по-горните, по-светли пространства на един друг свят, чиято светлина леко зазорява за нас, чийто въздух ние можем да подушим.
към текста >>
31.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Всички отвори, през които Старецът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше чудодейното качество да превръща всички камъни в злато,
дърво
то в сребро, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Всички отвори, през които Старецът преминаваше, се изпълваха след него със злато, защото неговата лампа имаше чудодейното качество да превръща всички камъни в злато, дървото в сребро, мъртвите живот ни в благородни камъни, а металите тя просто унищожаваше.
Но за да постигне това свое въздействие, лампата трябваше да свети самостоятелно. Ако имаше и друга светлина, тя излъчваше само хубав, светъл блясък, който освежаваше всяко живо същество.
към текста >>
Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато
дърво
то започна да кънти като метал.
Жените извикаха уплашено, а храмът се разтърси като кораб, който неочаквано се беше натъкнал на под водна скала. Жените започнаха да се суетят страхливо в мрака около колибата; нейната врата беше затворена и никой не отговаряше на тяхното чукане.
Те удряха все по- силно и доста се учудиха, когато дървото започна да кънти като метал.
Под въздействието на затворената вътре лампа, колибата се беше покрила със сребро. Не след дълго тя съвсем промени своя облик; защото благородният метал се освободи от случайните форми на дъските, стълбовете и гредите, приемайки все по-изисканите очертания на една изящна, майсторски построена сграда. И ето, че сега в средата на големия храм се издигна един прекрасен по-малък храм, който можеше да се приеме и за олтар, и който бе напълно достоен за храма.
към текста >>
32.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато,
дърво
то в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени.
Сега Старецът с лампата се отправя там, където живее неговата съпруга.
Чрез силата, идваща от светлината на лампата, различните субстанции се преобразяват: Камъните в злато, дървото в сребро, мъртвите животни в скъпоценни камъни, металите обаче биват унищожени.
Той заварва своята съпруга напълно слисана. Когато я запитва, какво се е случило, тя отговаря: Тук се появиха много странни личности. Човек би могъл да си помисли, че са някакви блуждаещи светлини. Впрочем не може да се каже, че те останаха в рамките на благоприличието. Добре, само че като се има предвид твоята възраст, съобразява Старецът, навярно те са проявили нужната учтивост.
към текста >>
33.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща
дърво
то в сребро, камъка в злато.
Вие си спомняте: Старецът с лампата, която свети само там, където вече има светлина. Кой впрочем е Старецът? Какво представлява тази лампа? В какво се състои своеобразието на нейната светлина? Старецът се издига и стои над ситуацията.
Неговата лампа притежава забележителното свойство да преобразява нещата, да превръща дървото в сребро, камъка в злато.
Тя притежава и едно друго свойство: тя свети само там, където вече е налице някаква разновидност на светлината. Когато Старецът влиза в подземния храм, той бива посрещнат с въпроса, колко тайни знае. „Три", отвръща Старецът. На въпроса, отправен от Сребърния Цар „Коя от тях е най- важната? ", той отговаря: „Явната".
към текста >>
34.
07. Б Е Л Е Ж К И
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от
дърво
.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи.
към текста >>
35.
5. Растение, животно и човек
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
В образуване на кората на
дърво
то можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
Този е случаят обаче само при образуването на семето. При това образуване може да стане това пълно превръщане, защото семето е предпазено от въздействието на физическите сили чрез обвиващия го майчин организъм. Щом образуването на семето се освобождава от организма на майката, действието на силите в растението се подрежда в едно такова, в което образуването на веществото се стреми към областта на етерното, и в едно такова друго, в което веществото отново се стреми към физическото преобразуване. Раждат се части на растителното същество, които се намират в пътя на живота, и такива, които се стремят към умиране. Тези последни части се явяват като части на отделянето в растителния организъм.
В образуване на кората на дървото можем да наблюдаваме това отделяне като един особен характерен пример.
към текста >>
36.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Ако рисуваше ствол на
дърво
, върху лененото платно се появяваха не линейни форми, а това, което светлината и цветовете разкриваха от себе си, когато стволът на
дърво
то им дадеше благоприятната възможност да проявят своя живот.
И младият художник наистина успяваше да води четката си така, да полага боите си по такъв начин, че картините му в много висока степен да бъдат отражение на изобилните му живи цветни фантазии.
Ако рисуваше ствол на дърво, върху лененото платно се появяваха не линейни форми, а това, което светлината и цветовете разкриваха от себе си, когато стволът на дървото им дадеше благоприятната възможност да проявят своя живот.
към текста >>
37.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на
дърво
то са лишени от цветове.
Благодарение на това моето познание придоби все повече яснота също и по отношение на „мистиката“. Съпреживяването на световните събития от страна на човека беше извадено от неопределеното мистическо чувство и озарено от светлината, в която се разкриват идеите.
Сетивният свят, разгледан изключително в неговото своеобразие, първоначално е лишен от идеи, както корените и стволът на дървото са лишени от цветове.
Но тъй като появата на цветовете не е угасване и изчезване на битието на растението, а трансформиране на самото това битие, така и светът на идеите в човека, отнасящ се до сетивния свят, представлява трансформация на сетивното битие, а не мистично и тъмно влияние на нещо неопределено в душевния свят на човека. Подобно на това колко ясно проявени са физическите неща и процеси на светлината на слънцето, също толкова духовно ясно трябва да се прояви живеещото като познание в човешката душа.
към текста >>
38.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Бруно Виле стана известен в много широки кръгове благодарение на своя значителен труд „Откровения на хвойновото
дърво
“.
По-малко тесни, но все пак за известно време значителни отношения се създадоха с последователите на Фридрих Хаген, Бруно Виле и Вилхелм Бьолше. Бруно Виле е автор на съчинението „Философия на освобождаването с помощта на чисти средства“. С „Философия на свободата“ има връзка единствено неговото заглавие. Съдържанието му се движи в съвсем различна област.
Бруно Виле стана известен в много широки кръгове благодарение на своя значителен труд „Откровения на хвойновото дърво“.
Тази светогледна книга е написана под влиянието на най-красив усет към природата и е пропита с убеждението, че от цялото материално битие говори духът. Вилхелм Бьолше е известен с многобройни научнопопулярни съчинения, които са изключително разпространени в най-широк читателски кръг.
към текста >>
39.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
40.
Песен на инициацията (сатира)
GA_40 Стихове и медитации
на знанието от
дърво
то,
на знанието от дървото,
към текста >>
41.
2. Живот и смърт; Берлин, 27. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако разпрострем това наблюдение върху
дърво
то, ще можем да кажем: когато в растителното царство
дърво
то се вдървява, и там постоянно се отнема живот.
Ако разпрострем това наблюдение върху дървото, ще можем да кажем: когато в растителното царство дървото се вдървява, и там постоянно се отнема живот.
За целта определени части от дървото се превръщат в мъртви, неживи продукти; дървото е обгърнато от една кора, която постепенно става неорганична.
към текста >>
За целта определени части от
дърво
то се превръщат в мъртви, неживи продукти;
дърво
то е обгърнато от една кора, която постепенно става неорганична.
Ако разпрострем това наблюдение върху дървото, ще можем да кажем: когато в растителното царство дървото се вдървява, и там постоянно се отнема живот.
За целта определени части от дървото се превръщат в мъртви, неживи продукти; дървото е обгърнато от една кора, която постепенно става неорганична.
към текста >>
Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както
дърво
то кората и преминаваме в смъртта.
Обаче с това, което сме създали като нещо органически ново в нашата духовно-душевна ядка, ние минаваме през смъртта. Какви сили се крият тук? Такива сили, които са плодове на изминалия живот. Ние можем наистина да изпитаме семената на тези плодове, можем да изживеем наблюденията на живота, можем да извършим също много в живота, но не можем да включим всичко това органически в нас, не можем да го пренесем в нашата външна обвивка. Защото ние не си изграждаме нашата обвивка от това, което научаваме в един живот, или поне в една част от този живот, а изграждаме тази обвивка според мярката на това, което сме станали в предидущия живот.
Следователно ние можем да си изградим нашия живот само благодарение на това, че използуваме това, което сме усвоили през предидущия живот, че изхвърляме старото както дървото кората и преминаваме в смъртта.
А с това, което вземаме с нас минавайки през смъртта, ние сме в състояние да изградим нашия бъдещ живот, същото то съдържа в себе си същите сили, които са изградили нашето духовно-душевно израстване, когато се развивахме свежо и радостно в младостта. То е еднородно с тези сили. Ние сме го приели от опитността на живота и си изграждаме едно бъдещо същество, една бъдеща телесна обвивка, която ще носи заложено като цвят това, което сме добили в един живот. По отношение на такива неща винаги се поставя въпросът: Каква полза има въобще за човека, когато се говори за повтарящи се земни съществувания, щом той не е в състояние да си спомни за своите минали съществувания, щом не съществува една памет за миналите съществувания?
към текста >>
42.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото
дърво
.
Защото когато разглеждам растението, аз трябва да си кажа: В него аз имам пред себе си едно материално същество, което не е проникнато от страсти, инстинкти, нагони, които да го снижат от неговата висота, където то би трябвало иначе да стои. Растението има своите вродени закони, то следва тези закони от листа през цвета и чак до плода нагоре; Така то стои пред мене без нагони, девствено. Наред с него живее човекът, който несъмнено по своето естество е едно по-висше същество, но проникнато от нагони, инстинкти, страсти, чрез които може да се отклони от своята строга закономерност и да сгреши. Той трябва първо да преодолее, да победи нещо в себе си, ако иска да следва своите собствени закони, както растението следва вродените му закони. Сега човекът може да си каже: Изразът за нагоните, инстинктите, страстите в мене е червената кръв.
Аз мога да сравня в известно отношение тази кръв с това, което в червената роза е растителният сок, хлорофилът, и мога да кажа: Когато човекът е станал така силен в себе си, че червената кръв не е вече израз на това, което го снижава под самия него, а го издига над самия него, когато тя става израз на едно също така девствено същество както превърналият се в червено растителен сок на розата, или с други думи: Когато червеният цвят на розата изразява чистата вътрешност, пречистеното същество на човека в неговата кръв, тогава аз имам пред себе си идеалът на това, което човекът може да постигне чрез побеждаване на външната природа, която ми се представя под символа на черния кръст, на овъгленото дърво.
И червеният цвят на розата символизира по-висшия живот, който се пробужда, когато червената кръв се превръща в един девствен израз на издигналата се над себе си инстинктивна природа на човека.
към текста >>
43.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския дом на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно озарение, което символично е описано като "Седене под
дърво
то Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес".
Индиецът поглежда и към други Буди и си казва: От времето, когато човечеството е стояло на висотата на духовния свят, е имало цял брой Буди; от последния упадък, от последното сливане на света е имало пет Буди. Будите означават ви.../липсва малко текст/.... в майя, в света на илюзията, но че винаги трябва отново и отново да бъде донесено нещо от прадревната мъдрост, от която то отново може да се храни: обаче понеже човечеството се намира в една слизаща посока, то постоянно изгубва отново тази мъдрост и тогава трябва да дойде един нов Буда, който да и донесе отново едно такова възмездие. Последният беше именно Готама Буда. Преди един такъв Буда, ако трябва да говорим, тривиално, да се издигне през своите различни съществувания до чина Буда, той трябва да стигне до един друг чин: до чина Бодисатва. Индийският светоглед вижда също и в царския син на Судодана, в Готама Буда, до неговата двадесет и девета година не един Буда, а един Бодисатва.
Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския дом на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно озарение, което символично е описано като "Седене под дървото Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес".
Благодарение на тези процеси този Бодисатва се издигна в своята двадесет и девета година до чина Буда и можа сега вече като Буда да донесе отново на човечеството един остатък от прадревната мъдрост, която, според индийския възглед, следващите столетия трябва отново да изразходват. Когато човечеството ще е слязло толкова дълбоко, че мъдростта, която този последен Буда е донесъл, ще бъде изразходвана, тогава един друг Бодисатва ще се издигне до чина Буда, Буда на бъдещето, "Майтрейя Буда", който според индийския светоглед се очаква за бъдещето.
към текста >>
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под
дърво
то Боди".
Тази идея стана плодотворна в душата на великия Готама и доведе именно до озарението, което се нарича "Озарение под дървото Боди".
Тогава му стана ясно така можем да го опишем: Ние се намираме в един свят на майя, на илюзията. Ние живеем един живот след друг в този свят на майя или на илюзията, в който сме слезли от едно духовно съществуване. В този живот ние можем да се издигнем от един чин на друг в духовно отношение. Обаче през колкото и прераждания да минем и колкото и по-мъдри да ставаме в този живот, чрез това, което той ни дава ние не можем да разрешим великата загадка на съществуването, която ни гледа през очите на старостта, на болестта и на смъртта. Тогава в него проблесна мисълта, че учението за страданието трябва да бъде за него още по-велико от мъдростта на един Бодисатва.
към текста >>
Докато будистът вижда своя Буда да седи под
дърво
то Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Така, когато поглежда света, будистът има работа с един първичен грях на света и се чувствува само поставен в този свят, иска да бъде освободен от него. Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие.
Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди. Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено.
към текста >>
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под
дърво
то Боди.
Така християнинът има работа със своя собствен първичен грях и иска да поправи този първичен грях. Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух.
Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди.
Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан! Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено. И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
към текста >>
Така ние виждаме Буда да седи под
дърво
то Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан!
Това е исторически начин на мислене. Защото тук човекът свързва своето съществуване с едно първично деяние на човечеството в миналото и с едно бъдещо деяние, когато човекът ще е стигнал така далече, щото цялото негово съществуване ще бъде просияно, озарено от това, което наричаме Христово Същество. От тук идва обаче също, че Християнството не поставя в света редуващи се Буди, които така да се каже повтарят някакси неисторически от епоха на епоха едно и също нещо, а поставя в цялото развитие на човечеството едно еднократно събитие. Докато будистът вижда своя Буда да седи под дървото Боди, как той се издига като изолиран човек до озарението, Християнинът гледа към Исуса от Назарет като към слизането от външната част на света на онова, което е вдъхновяващият миров Дух. Това ни е представено образно също така нагледно в кръщението извършено от Йоана в реката Йордан, както озарението на Буда при неговото седене под дървото Боди.
Така ние виждаме Буда да седи под дървото Боди със собствената си душа, която копнее да се освободи от преражданията,така виждаме Исуса от Назарет да стои в реката Йордан!
Над него слиза това, което е есенция на света и което символично е посочено като слизане на Духа във вид на гълъб, който Дух се потопява в неговата вътрешност. Така изповядващият Будизма чувствува: От делото на Буда до мене прониква нещо, което ми казва: Угаси жаждата за съществуване, изтръгни корените на земното съществуване и следвай Буда в посоката, където се намират световете, които не могат да бъдат назовани с никакъв земен израз. А християнинът чувствува така: От делото на Христа изхожда нещо, чрез което онова деяние, което е било извършено от прачовечеството, може да бъде изправено. И когато в моята душа ще оживее също така духовното влияние на света, който се намира зад физическия свят, както то е оживяло в самия Христос, тогава аз ще внеса в моите следващи прераждания това, което думите на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене! " ще ми покажат все повече и повече като една жива истина, което все повече ще ме издигне до онази степен, от която съм слязъл.
към текста >>
44.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово
дърво
пред една пещера.
Нека първо си припомним целия мит. Фрикс и Хела трябвало да изстрадат много неща заради своята лоша мащеха. След това тяхната починала майка се явила на Фрикс и го посъветвала да избяга далеч и да вземе със себе си и сестра си. Тя му дала голям овен със златно руно, на чийто гръб те трябвало да прекосят морето. Хела паднала и се удавила в Хелеспонт, но Фрикс стигнал с овена до Колхида.
Там той го пожертвал и дал руното му на цар Еет, който го окачил на дъбово дърво пред една пещера.
По-късно гръцкият герой Язон, заедно с най-важните гръцки Посветени по онова време, Орфей, Тезей, Херкулес и други, се заели да върнат руното от чуждоземците от Колхида. Спечелвайки ръката на най-младата царска дъщеря, Медея, на Язон му било позволено да върне руното обратно в Гърция. Но той първо трябвало да победи два огнедишащи бика. След това трябвало да посее драконови зъби. От драконовите зъби израснали въоръжени хора, които започнали да се бият.
към текста >>
45.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на
дърво
то, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението.
А сега нека се запитаме за формата, в която Духът на човека живееше преди този Дух да влезе в него чрез дишането. Земята е превъплъщение на по-ранна планета - на Старата Луна. В този лунен период на еволюция чистият минерал още не съществуваше.
Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението.
Нейната повърхност не бе твърда като минералната - всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните "тела", като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът.
към текста >>
46.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Те бяха за него това, което е
дърво
то за клона или мозъкът за ръката.
Той не би преминавал през смъртта; обновлението на неговото същество нямаше да се причинява от раждането, каквото го познаваме, а по някакъв друг начин. Определени части от астралното тяло и от етерното тяло щяха да бъдат подлагани на промяна, това е всичко. Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него.
Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката.
Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
Човекът бе клон на божественото
дърво
и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено
дърво
, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка.
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
47.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Един сириец каменоделец, един финикиец
дърво
делец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам.
Поради това Соломон не е склонен да противодейства срещу неприятелите на Хирам.
Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам.
Тези трима калфи поискали да узнаят от Хирам-Абиф майсторската дума. Майсторската дума е онази, която е щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори. Тази майсторска дума е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание. Ето защо те решават да му сторят зло.
към текста >>
48.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
От тримата чираци един бил сирийски зидар, вторият финикийски
дърво
делец, а третият еврейски миньор.
Когато Савската царица видяла храма и попитала кой е архитектът, й казали, че това е Хирам. И като го видяла, той веднага й се сторил, че е онзи, който е предназначен за нея. Цар Соломон заревнувал; той се сговорил с трима чираци, които не бяха способни да станат майстори, да повредят великия храмов шедьовър, Бронзовото море. Този велик шедьовър трябваше да бъде бъде отлят. Човешки дух трябваше да бъде съединен с метала.
От тримата чираци един бил сирийски зидар, вторият финикийски дърводелец, а третият еврейски миньор.
Заговорът успял. Отливането било развалено чрез изливане вода върху него. Цялото се разпръснало в искри на всички страни. В отчаяние архитектът поискал да се хвърли в пламъците. Тогава той чул глас от центъра на Земята.
към текста >>
49.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Дърво
то или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено
дърво
, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от
Дърво
то на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило.
към текста >>
Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото
дърво
развило три дънера, които растели заедно.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек.
Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно.
Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво. След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място.
към текста >>
Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това
дърво
.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно.
Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво.
След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост.
към текста >>
След това в легендата същото
дърво
играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим.
Дървото или дървеният материал, от който е бил направен кръстът, не е обикновено дърво, а – така разказва легендата – в началото е било издънка от Дървото на живота, която е била отрязана за Адам, първия човек. Тази издънка била посадена в Земята от Адамовия син Сет и младото дърво развило три дънера, които растели заедно. Прочутият жезъл на Мойсей/*2/ по-късно е бил отрязан от това дърво.
След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим.
То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво.
към текста >>
Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче
дърво
.
След това в легендата същото дърво играе роля във връзка с цар Соломоновия храм в Йерусалим. То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост.
Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво.
Тук наистина тя за първи път открила значението на дървото, което лежало там между тукашния и оттатъшния бряг, за хората преминаващи през потока. Кръстът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
към текста >>
Тук наистина тя за първи път открила значението на
дърво
то, което лежало там между тукашния и оттатъшния бряг, за хората преминаващи през потока.
То е трябвало да бъде използвано като главен стълб при изграждането на храма. Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво.
Тук наистина тя за първи път открила значението на дървото, което лежало там между тукашния и оттатъшния бряг, за хората преминаващи през потока.
Кръстът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
към текста >>
Кръстът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това
дърво
, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
Но нещо странно се случило. Оказало се, че то по никакъв начин не искало да застане на това място. То не могло да бъде включено в храма и го поставили над един поток като мост. Тук то никак не било ценено до идването на Савската царица, която като минала по него, разбрала какво е същественото в това парче дърво. Тук наистина тя за първи път открила значението на дървото, което лежало там между тукашния и оттатъшния бряг, за хората преминаващи през потока.
Кръстът, върху който Спасителят беше разпънат, беше направен от същото това дърво, след което то започнало своите различни по-нататъшни пътувания.
към текста >>
Сет, синът на Адам, взел издънка от
Дърво
то на живота, посадил я и от нея израснали три дънера.
Както виждате същността на тази легенда е за произхода и еволюцията на човешкия род.
Сет, синът на Адам, взел издънка от Дървото на живота, посадил я и от нея израснали три дънера.
Тези три дънера символизират трите принципа, трите основни сили в природата, Атма, Будхи, Манас, които израстват заедно и образуват троицата, която е основа на всеки растеж и всяко развитие. Много е характерно, че Сет – синът на Адам – заел мястото на убития от Каин Авел, – е посадил издънката в Земята.
към текста >>
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от
Дърво
то на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено
дърво
.
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво.
Какво е значението на това тройно разклонено дърво? Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас.
към текста >>
Какво е значението на това тройно разклонено
дърво
?
Самият Сет е онзи, който е взел за Адам издънката от Дървото на живота и я е посадил в Земята, като е отгледал тристеблено дърво.
Какво е значението на това тройно разклонено дърво?
Нищо друго освен Троицата Атма, Будхи, Манас, троичната висша природа на човека, която ще бъде внедрена в неговите по-низши принципи. Но вътре в човека тя отначало е завоалирана. Чрез своите три тела – физическо, етерно и астрално – човекът първоначално е като една външна обвивка за истинската божествена троица Атма-Будхи-Манас. Вие следователно трябва да си представите, че троицата от физическо, етерно и астрално тяло са като външен израз на по-висшите сили на Атма-Будхи-Манас. И както художникът изгражда външни форми или изразява някаква идея в цветове, така и тези три обвивки също изразяват едно произведение на изкуството.
към текста >>
Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от
Дърво
то на живота.
Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота.
Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст. Първо то е било дадено на божиите синове. Какво направиха те с него? Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста? В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение.
към текста >>
Това символично е изразено в онова
дърво
за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст.
Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота.
Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст.
Първо то е било дадено на божиите синове. Какво направиха те с него? Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста? В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение.
към текста >>
Какво е по-дълбокото значение на
дърво
то на кръста?
Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота. Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст. Първо то е било дадено на божиите синове. Какво направиха те с него?
Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста?
В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение.
към текста >>
В тази свята легенда за
дърво
то на кръста се крие едно много дълбоко значение.
Онова, което е дало живот на човешките три външни тела, бе взето от Синовете Божии от Дървото на живота. Това символично е изразено в онова дърво за строеж, което по-късно е използвано за Христовия кръст. Първо то е било дадено на божиите синове. Какво направиха те с него? Какво е по-дълбокото значение на дървото на кръста?
В тази свята легенда за дървото на кръста се крие едно много дълбоко значение.
към текста >>
Адам, първият човек, вече беше надарен от
Дърво
то на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата.
Адам, първият човек, вече беше надарен от Дървото на живота с тези живи сили на метаморфозата и преобразуването, животворно действащите сили, които преоформят природата.
Ала тези сили бяха поверени на онези, които не бяха заети в работа с външното изграждане, на синовете Божии, синовете на Авел Сет. Чрез християнството тези сили трябва вече да станат общо притежание: Двата потока би трябвало да се обединят. И днес християнско е всъщност всичко, което се опира на възгледите, че нищо външно, никакъв храм, никаква къща, никакъв социален институт не би трябвало да бъдат създавани, без да са изпълнени с вътрешен живот, с животодаваща сила, а не само с обединяваща нещата минерална сила.
към текста >>
Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от
Дърво
то на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии.
В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота.
Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии.
С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена. След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота. Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?
към текста >>
След това Мойсей отряза своя жезъл от това
дърво
на живота.
В началото на нашите човешки въплъщения на Земята ние бяхме надарени със силата на живота. Това символично е изразено в легендата, когато Адамовият син Сет взе издънка от Дървото на живота, която по-нататък бе култивирана от синовете Божии. С това се изразява онази трикратна човешка природа, която би трябвало да бъде облагородена.
След това Мойсей отряза своя жезъл от това дърво на живота.
Този жезъл на Мойсей не е нищо друго освен външния закон. Ала какво е външен закон?
към текста >>
Дърво
то беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм.
Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък.
Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм.
Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст.
към текста >>
Като мост над един поток беше поставено
дърво
то, но само Савската царица позна ценността на
дърво
то за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество.
Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък. Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там.
Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество.
Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
към текста >>
Същото
дърво
бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
Сега можем да проследим Легендата на кръста по-нататък. Дървото беше използвано за мост между два бряга, защото не бе подходящо за колона в Соломоновия храм. Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество.
Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат.
Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
към текста >>
Поради това Той може да носи
Дърво
то на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб.
Това беше подготовка. Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст.
Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб.
Самият Той е свързан с дървото на моста. Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
към текста >>
Самият Той е свързан с
дърво
то на моста.
Кивотът на завета беше в храма, но Словото, станало плът, все още не беше там. Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб.
Самият Той е свързан с дървото на моста.
Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
към текста >>
Затова може да постави мъртвото
дърво
върху Себе си.
Като мост над един поток беше поставено дървото, но само Савската царица позна ценността на дървото за храма, което би трябвало да живее в съзнанието на душата на цялото човечество. Същото дърво бе използвано за направа на кръста, на който Спасителят беше разпънат. Онзи, който обедини двете по-ранни течения на еволюцията, който накара светското и духовното да потекат едно в друго, самият Христос е съединен с живия кръст. Поради това Той може да носи Дървото на кръста като нещо външно, което Той носи на своя гръб. Самият Той е свързан с дървото на моста.
Затова може да постави мъртвото дърво върху Себе си.
към текста >>
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става
дърво
.
Човекът сега е вплетен в по-висшето естество. Преди той живееше в низшата природа. В християнския смисъл сега той живее в по-висшата природа, а кръстът – низшата природа – той носи като нещо чуждо през неговите вътрешни жизнени сили.
Сега религията вече става жива сила в света, сега престава животът във външната природа, кръстът напълно става дърво.
Външното тяло на човека вече става носител на вътрешната жива сила. Там се проявява великата мистерия: Кръстът се поема върху гърба.
към текста >>
Дърво
то за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ.
Така ние се запознахме с дълбокото вътрешно значение на святата легенда за кръста. Видяхме как е бил подготвен преходът, който се извърши чрез християнството и който все повече и повече трябва да се извърши с напредване на времето чрез християнизирането на света. Видяхме как кръстът, доколкото е образ на трите външни тела, умира; как той е способен да оформи само външната връзка между трите по-нисши и трите по-висши царства, между двата бряга, разделени от потока.
Дървото за кръста не е могло да стане колона в Соломоновия храм, докато човек не го признае за свой собствен символ.
Само тогава, когато човек пожертва сам себе си, когато направи храм от своето собствено тяло и стане способен сам да носи кръста, ще стане възможно сливането на двата потока.
към текста >>
Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на
дърво
то".
Това е, което искат да кажат думите на Павел, намиращи се в Посланието към Галатяните, гл, 3:11-13: "А че чрез закона никой не е оправдан пред Бога, това е явно; защото праведният ще живее чрез своята вяра. Законът не се гради обаче върху вярата; а човекът, който го изпълнява (от себе си), ще бъде жив чрез това.
Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото".
към текста >>
С думата "
дърво
" Павел свързва понятията, с които боравихме днес.
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес.
Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини. Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството. Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
50.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен.
GA_93 Легендата за храма
Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от
Дърво
то на познанието.
Не можем да говорим за добро и зло, и в по-низшите природни царства. Би било смешно да разискваме дали един минерал иска да кристализира или не; той кристализира, ако се появят подходящите условия. Също така ще бъде смешно да питаме дали лилията иска да цъфти или не; или да помолим лъва доброволно да се въздържа от убиване и изяждане на други животни. Едва при човека и то само в нашата фаза на развитието говорим за онова, което наричаме свобода на избора. Само на човешките същества приписваме възможността да различават между добро и зло.
Как човекът е получил тази способност за различаване е описано в Библията в сцената на изкушението с големия символ на Грехопадението, където Дяволът или Луцифер се явява на Ева и я придумва да яде от Дървото на познанието.
Чрез това човекът получи правото на свободен избор и с него той встъпи във втората част на своя път на развитие. Както сега не можем да питаме за добро и зло при минерали, растения и животни, така не можем да питаме за добро и зло при човека, преди онази средна точка от световното развитие. Нещо друго е свързано с това.
към текста >>
51.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в
Дърво
то на живота и в
Дърво
то на познанието.
Физически най-напред имаме жената, която се оплодява отгоре. Божественият дух в жената е бил оплодяващият принцип. Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа.
В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието.
Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка. От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>
От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание,
Дърво
то на познанието и
Дърво
то на живота.
Когато става разделението на половете, диференцирането започнало с трансформиране на женските духовни органи за оплодяване в органи на мъдростта. Мъжката сила, която жената е имала в себе си, обърнала творческата сила в органи на мъдростта. Така само половината от творческата сила останала в жената; творческата физическа сила останала в мъжа. В резултат на това отделяне, физически се появява гръбначният мозък и мозъкът с нервните разклонения, изобразени в Дървото на живота и в Дървото на познанието. Органът на мъдростта се формира в пръстените (прешлените ?) на гръбначния стълб с гръбначния мозък и неговото разширение в мозъка.
От онова време нататък има една двойственост в човека; именно двете дървета от библейското писание, Дървото на познанието и Дървото на живота.
към текста >>
Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от
Дърво
то на познанието.
Библейската легенда показва това много ясно.
Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието.
Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост.
към текста >>
"Ти не бива да ядеш от
Дърво
то на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима".
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената.
"Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима".
Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа.
към текста >>
Когато жената яде от
Дърво
то на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал.
Библейската легенда показва това много ясно. Както знаете, на двуполовия човек се забранява да яде от Дървото на познанието. Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената.
Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал.
Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието.
към текста >>
Като яде от
Дърво
то на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си.
Силата, която Йехова полага в човечеството е: Неговата мъдрост да работи в жената. "Ти не бива да ядеш от Дървото на познанието" означава същото като "Ти не ще разделяш силата на оплодяването и не ще я правиш независима". Защото чрез това силата на Йехова, оплодяващата сила, ще бъде загубена за жената. Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост.
Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си.
Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо. Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието. Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова.
към текста >>
Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от
Дърво
то на познанието.
Когато жената яде от Дървото на познанието, чрез това тя постави основата да стане независима по отношение на мъдростта, чрез което преставаше да бъде само оръдие на Йехова, както той е бил планувал. Така обаче, със силата на Йехова, тя загубва силата да оплодява себе си чрез мъдрост. Като яде от Дървото на познанието и като даде ябълката на мъжа, тя извади тази сила навън от себе си. Така жената стана зависима от мъжа. Луцифер бе този, който доведе човечеството по този път, за да го направи независимо.
Йехова беше срещу това и поради тази причина забрани на мъжа да яде от Дървото на познанието.
Обаче жената яде и даде и на мъжа. Мъжът също яде, и от това произтече наказанието на Йехова. Нови тела трябваше да се породят, които да могат да носят кармата на предишния живот; смъртта и раждането влязоха в света. Жената вече не може да се оплодява чрез себе си, а е станала безплодна. И с това, че оплодяването идва вече отвън, в света навлиза възможността за този вид смърт.
към текста >>
Ние сега схващаме какво е представено чрез
Дърво
то на познанието.
Тогава синът на Хирам наистина ще бъде виждан. Огънят, божествената сила, тогава ще възкръсне по нов начин. Нова раса ще замени старата. В древния еврейски език има една мантра, едно слово, за което се казва, че достатъчно силно произнесено, то създава света/*5/. Когато словото бъде достатъчно развито, човекът ще създава духовния човек чрез произнасяне на самото слово.
Ние сега схващаме какво е представено чрез Дървото на познанието.
Змията е онова, което се увива нагоре в гръбнака като гръбначен мозък. Познанието във физическото е това, което произхожда от нервната система. – аз ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе/*6/, – Чрез това се има предвид враждата между семето на физическото, на физическото познание и семето на духа, на духовното познание. Духовното, жената наистина смачква главата на змията, но след като тя е ухапала петата й. Това е, което прониква до петата, до ходилото от центъра на Земята.
към текста >>
52.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което
дърво
е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични. Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище.
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
към текста >>
Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово
дърво
, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост.
Хирам издигнал една прекрасна сграда, храма на Соломон. Въздигнал златния храм на Соломон, най-прекрасно изработен и изградил много други прочути сгради. Ала той живял сам, меланхоличен със своето величие, разбиран и обичан от малцина, мразен от мнозина, между другото и от Соломон, завиждащ му на неговия гений и слава. И тъй славата за мъдростта на Соломон се разпространила до най-далечните краища на Земята и Балкис, Савската Царица, дошла в Йерусалим да поздрави великия цар и да види чудесата на неговото управление.
Тя заварила Соломон да седи на трон от позлатено кедрово дърво, облечен в тъкани от злато, така че първоначално й се сторило, че вижда статуя от злато, с ръце от слонова кост.
Соломон я посрещнал и приел с всевъзможни празнични подготовки; развел я да види неговия палат и строежа на храма, а царицата онемяла от възторг. Царят бил привлечен от нейната красота и скоро и предложил ръката си, която царицата, радостна, че победила това гордо сърце, приела. Но след като отново посетила храма, тя няколко пъти поискала да види архитекта, който съградил такива чудесни неща. Колкото е било възможно, Соломон забавял да представи Хирам Абиф на царицата, но в края на краищата бил принуден да го направи. Тайнственият строител й бил представен и погледнал царицата с поглед, който проникнал в самото и сърце.
към текста >>
Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и
дърво
делец; и Метузаел – евреин и миньор.
След като се съвзела от смущението, тя го разпитала и се опитала да го защити от злата воля и надигащата се ревност на царя. Когато поискала да види безбройните групи работници, които съградили храма, Соломон протестирал и казал, че е невъзможно всички да бъдат събрани изведнъж, ала Хирам, като скочил на един камък, за да бъде виждан, със своята дясна ръка изписал във въздуха символичния Тау и веднага мъжете забързали от всички части, върху които работели, към своя господар. Това учудило много царицата и тя тайно съжалила, че вече се е обещала на царя, тъй като се почувствувала влюбена във великия архитект. Соломон решил да разруши това чувство и да подготви унижението, и разрухата на своя съперник. За тази цел той си послужил с трима строители, които завиждали на Хирам, защото той отказал да ги издигне до степента майстори, поради това че им липсвало знание и били мързеливи.
Те били: Фанор – сириец и зидар; Амру – финикиец и дърводелец; и Метузаел – евреин и миньор.
Черната завист на тези трима планира отливането на Бронзовото море, което щяло да възвеличи славата на Хирам до огромни висоти, да бъде неуспешно. Младият работник Бенони открил заговора и го съобщил на Соломон, мислейки, че това е достатъчно. Денят за изливането дошъл и Балкис присъствала. Вратите, които трябвало да ограничат разтопеният метал били отворени и потоци от течността се изляла в огромния калъп, където Бронзовото море трябвало да приеме своята форма. Ала горящата маса преляла над калъпа и потекла като лава наоколо.
към текста >>
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от
дърво
то на познанието; там е домът на твоите бащи".
Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърлил в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпитал неописуема радост. Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода.
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
"Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
към текста >>
Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "
дърво
то на живота".
Те заповядвали на елементите, предизвиквали добро време или буря по желание. Нямало деца, тъй като чрез едно усилие на свръхестествена сила те са достигали до голямата тайна за създаване живот без материално съединение на двете сили. Душата се е връщала и въплъщавала чрез едно усилие на волята, като е възприемала формата от природните елементи без никакъв друг посредник. Това беше, което в края на краищата сложи край на тяхната сила, тъй като не можеше да бъде позволено тя да продължи.
Това твърде мъгляво е изразено в една късноеврейска легенда чрез "дървото на живота".
Нищо не бе останало за напредък и следователно катаклизъм трябваше да постигне тази цивилизация и да разруши дори и спомена за нея.
към текста >>
Само откритието на Великата тайна, тази за "
Дърво
то на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея.
Само откритието на Великата тайна, тази за "Дървото на живота" опростява нещата и това вие никога не ще спечелите отново, докато не престанете да искате силата, властта заради самата нея.
Имам предвид тайната на смърт и раждане. Не е необходимо хората да умират. Няма причина хората да се раждат. Аз зная тайната частично, ала не напълно, тъй като аз не съм достатъчно добър, за да ми бъде позволено да си припомня тази великолепна власт. Ако аз бих искал да направя това, то веднага бих бил изкушен да ви я открия, защото това би било, ако Бог искаше, една вечност от щастие.
към текста >>
6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново
дърво
: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената".
/*7/ – Първа Книга на царете, гл.
6, стих 31: "И за влизане в оракула той направи врати от маслиново дърво: Трегерът и страничните стълбове бяха една пета част от стената".
Обяснението, отнасящо се до "пета част" дава алтернативата "пет-квадрат". Емил Бок в неговата "История на Стария завет" том 3, като говори за Соломоновия храм казва: "Третото най-вътрешно помещение на Запад, Светая Светих /Дебир/, бе закрита от една дървена междинна стена, която имаше петоъгълен вход и бе покрит с перде от четири цвята".
към текста >>
Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на
дърво
то на милостта от един ангел..
/*1/ – Част от тази легенда може да се намери в "Златната легенда" или Животът на светците", колекция от легенди от 13-ти век от Якоб дьо Воражен, преведена на английски от Уйлям Какстон.
Там е описана смъртта на Адам и как той изпратил "Сет неговия син в рая да му донесе елея на милостта, където той получил няколко зърна от плода на дървото на милостта от един ангел..
към текста >>
На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на
дърво
то на кръста.
На друго място в същата творба ни се разказва още за историята на дървото на кръста.
В главата, озаглавена "Изнамирането на Светият кръст" се казва:
към текста >>
И още на друго място намираме, че той му дал от
дърво
то, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон.
И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус. И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..
към текста >>
Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това
дърво
на неговия гроб.
На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван.
Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб.
То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус. И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..
към текста >>
И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това
дърво
възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..
На друго място се чете, че ангелът му донесъл един клон и му заповядал да го посади на планината Лебанон. И още на друго място намираме, че той му дал от дървото, от което Адам ял, и му казал, че когато то даде плод, той ще бъде излекуван. Когато Сет се върнал, намерил баща си умрял и посадил това дърво на неговия гроб. То траяло до времето на Соломон. И той видял, че то било красиво, отрязал го и го поставил в своята къща, наречена Салтус.
И когато Савската царица дошла да посети Соломон, тя много харесала това дърво възхитила му се и казала, че Спасителят на целия свят ще виси на него..
към текста >>
Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от
дърво
то, чрез което сме били прокълнати".
Според тази история, кръстът, чрез който ние сме спасени произлязъл от дървото, чрез което сме били прокълнати".
към текста >>
Фактът, че
дърво
то не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст.
Това извлечение от "Златната Легенда" от Уилиям Какстон се различава от немския превод с това, че някои подробности, дадени от Какстон, са пропуснати в немския и обратно.
Фактът, че дървото не е намерено за подходящо и било изполвано за мост, по който Савската царица е минала, не е споменат в английския текст.
към текста >>
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно
Дърво
то на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от
Дърво
то на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма.
Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам.
Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам. Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между
дърво
то от
Дърво
то на рая и кръста на Христос.
В.. /следва немски текст който не се чете/ има една обширна бележка, отнасяща се до източника на Легендата за храма. Там се казва, че според изследванията на Ото Зьоклер "Кръстът на Христос" главата, озаглавена: "Средновековни легенди относно Дървото на кръстта", Гьотерсло, 1875 – запазена в Университетската библиотека на Базел" легендата за трите семена от Дървото на живота образува част от сложна серия от легенди от 12-то столетие насам. Най-ранната, която буквално споменава, че Адам е бил погребан на Голгота, е цитирана от александрийския църковен отец Ориген, по една традиция от 2 век, към която е била прибавена традицията за пътуването на Сет до рая, което е разказано в 3-то столетие в Евангелието на Никодим, което първоначално е съдържало разказ за донасяне елея на милостта, за да се излекува болния баща на Сет, Адам.
Едва в по-късните векове е станала връзка под различни форми между дървото от Дървото на рая и кръста на Христос.
към текста >>
В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това
дърво
в храма и отхвърлянето му.
В тази версия има не само разказът за донасяне на елея на милостта от Сет, но и също така за усилието на Соломон да включи това дърво в храма и отхвърлянето му.
към текста >>
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен
Дърво
то на живота.
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота.
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом.
към текста >>
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това
дърво
?
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота.
В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво?
Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона. Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята.
към текста >>
53.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на
дърво
то, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението.
А сега нека се запитаме за формата, в която Духът на човека живееше преди този Дух да влезе в него чрез дишането. Земята е превъплъщение на по-ранна планета на Старата Луна. В този лунен период на еволюция чистият минерал още не съществуваше.
Планетарното тяло бе съставено от субстанция, донякъде сродна с природата на дървото, тази субстанция бе нещо средно между минерала и растението.
Нейната повърхност не бе твърда като минералната всъщност тя наподобяваше торф. Тя пораждаше същества по природа полу-растения, полу-мекотели, и бе населявана от трето царство същества със степен на съществуване по средата между човешките същества и животните. Тези същества бяха надарени със съноподобно, имагинативно съзнание. Ние можем да си представим вида материя, от която бяха съставени техните “тела”, като помислим за нервната субстанция на рака. Тази материя се сгъсти за да стане субстанцията, от която сега е съставен мозъкът.
към текста >>
54.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те бяха за него това, което е
дърво
то за клона или мозъкът за ръката.
Той не би преминавал през смъртта; обновлението на неговото същество нямаше да се причинява от раждането, каквото го познаваме, а по някакъв друг начин. Определени части от астралното тяло и от етерното тяло щяха да бъдат подлагани на промяна, това е всичко. Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него.
Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката.
Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
Човекът бе клон на божественото
дърво
и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено
дърво
, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт. Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата. Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка.
Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли.
Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова. Какво бе онова, което промени този ход на нещата и как човекът стигна до независимост?
към текста >>
55.
Съдържание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Легендата за коледното
дърво
.
Изживяването на Бъдни вечер в древните мистерии. Христос като носител на духовното прераждане.
Легендата за коледното дърво.
Кръстът с розите – символ за победа на вечното над преходното. Седемте коледни символа.
към текста >>
56.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Мебелите са приготвени от
дърво
делеца, следователно се дължат на него.
Всичко, което външната наука може да каже по този въпрос, можете да го чуете в популярни научни лекции, или да го намерите в широкоразпространената добра или не толкова добра литература. Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи?
Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него.
И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите. Така природното изследване безсъмнено има право по свой начин, но би следвало да допусне, че са възможни две съвсем различни гледни точки. Тук наистина не става въпрос за отричане на естественонаучното знание за дърводелеца, а за идеите, според които всичко е запланувано и осъществено, за да се направи духовното видимо.
към текста >>
И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от
дърво
делеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на
дърво
делеца за произвеждането на мебелите.
Това, което би могло да се каже от страна на геофизиката срещу разглеждане като това, което следва да се направи тук, може да се сравни с един съвсем обикновен случай. Да приемем, че някой дължи например подредбата на жилището си на личност, която е искала да му достави радост. Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него.
И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите.
Така природното изследване безсъмнено има право по свой начин, но би следвало да допусне, че са възможни две съвсем различни гледни точки. Тук наистина не става въпрос за отричане на естественонаучното знание за дърводелеца, а за идеите, според които всичко е запланувано и осъществено, за да се направи духовното видимо.
към текста >>
Тук наистина не става въпрос за отричане на естественонаучното знание за
дърво
делеца, а за идеите, според които всичко е запланувано и осъществено, за да се направи духовното видимо.
Страничен човек би могъл само да опише с каква любов и грижливост въпросната личност е избрала мебелите, как този избор може да се проследи назад до определени идеи и т. н. Друг наблюдател би могъл да отвърне: Защо пък трябва тук да са определящи някакви идеи? Мебелите са приготвени от дърводелеца, следователно се дължат на него. И двамата имат право, както единият, който описва, че мебелите са направени от дърводелеца, така и другият, който знае какво е протекло в душата на дарителя, дал поръчка на дърводелеца за произвеждането на мебелите. Така природното изследване безсъмнено има право по свой начин, но би следвало да допусне, че са възможни две съвсем различни гледни точки.
Тук наистина не става въпрос за отричане на естественонаучното знание за дърводелеца, а за идеите, според които всичко е запланувано и осъществено, за да се направи духовното видимо.
към текста >>
Ако вземете нещо безформено, например парче
дърво
, не е така.
Осмият пласт, който също се състои от известен брой сили, има особено забележително свойство, което може да се открие по особен начин. Когато духовният ученик достигне определена степен, която при християнското посвещение се постига едва след възкресението, тогава, за да получи изобщо представа, какво става тук, той трябва да направи следното. Например трябва да вземе едно цвете и да си го представи духовно съвсем точно, след което да се концентрира в това място в земната вътрешност, и то така, като че ли би погледнал това място през цветето. Тогава, гледайки през цветето, всичко се умножава стократно и хилядократно. Затова е и името раздробител.
Ако вземете нещо безформено, например парче дърво, не е така.
Но когато вземете растение, животно или човек, те ви изглеждат размножени в безброй екземпляри. По подобен начин ви изглежда някоя поляна или произведение на изкуството. Следователно не парче безформена материя, но произведение на изкуството, безразлично от какъв вид, само че да е материално. То изглежда размножено в безброй екземпляри. Това е свойство на този пласт.
към текста >>
57.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче
дърво
, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата.
Ако очите на детето виждат само красота до седмата си година, то се изгражда така, че през целия си живот ще запази усет към красивото. По-късно усетът към красивото не може повече да се развива по същия начин. Каквото кажете на детето или направите през първата седемлетка, е по-малко важно от начина как се оформя неговото обкръжение и какво детето вижда и слуша. Вътрешните растителни сили трябва да се поощряват дотогава чрез външните впечатления.
Свободно формиращият дух на детето създава човешка фигура от парче дърво, което има няколко точки и черти за очите, носа и устата.
Но когато детето получи възможно добре оформена кукла, има нещо, за което е вързано. Поради това вътрешната духовна сила е залепена за това, което вече съществува и не бива призована към собствена дейност – тя е обвързана – и с това изграждащата сила на фантазията почти се изгубва за през следващия живот.
към текста >>
58.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към
дърво
делците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата.
Преди всичко тя се разбира погрешно както от тези, които искат да продължат да се движат консервативно по старите релси, така и от многобройните хора, които искат да реформират живота в различните жизнени области. Всички тези различни групи от хора се обръщат към науката за духа и смятат всъщност за саморазбиращо се не те да отидат до нея, а тя да дойде при тях. Лесно разбираемо е, че например един радикален защитник на животните няма да предостави силите и опита си на духовнонаучното движение, а дори ще се ядосва, ако не всички теософи се присъединят към движението за защита на животните. Това можете да срещнете във всички възможни отделни области. То е и естествено.
Но понеже теософското движение е нещо универсално, то се отнася към различните отделни движения така, както планът на строителя към дърводелците, зидарите и другите занаятчии, които работят по къщата.
Последните са отделните работници. Но който ръководи целия строеж, трябва да изисква работниците да отидат при него, за да получат от него техните специални указания. Затова духовната наука не може да се съгласи, когато други течения, хомеопати, антиалкохолици и др. изискват духовната наука да отиде при тях. Всички специални области трябва да се включат в духовнонаучното движение, което трябва да се стреми към основна реформа във всички области на живота, но отвътре навън.
към текста >>
59.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Много хора, които днес познават само украсеното коледно
дърво
, вярват, че е нещо, дошло от древни времена.
Много хора, които днес познават само украсеното коледно дърво, вярват, че е нещо, дошло от древни времена.
Но не е така. Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи. Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години. Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван.
към текста >>
Коледното
дърво
произхожда от недалечни европейски обичаи.
Много хора, които днес познават само украсеното коледно дърво, вярват, че е нещо, дошло от древни времена. Но не е така.
Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи.
Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години. Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята.
към текста >>
Дори най-старото коледно
дърво
не е по-старо от стотина години.
Много хора, които днес познават само украсеното коледно дърво, вярват, че е нещо, дошло от древни времена. Но не е така. Коледното дърво произхожда от недалечни европейски обичаи.
Дори най-старото коледно дърво не е по-старо от стотина години.
Но макар че то е толкова младо, коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван. Той не е просто външен слънчев празник, а празник, водещ човечеството до съзерцание или поне до предчувствие за извора на битието. Бил е празнуван от най-висшите посветени на мистериите всяка година, когато Слънцето най-слабо изпраща силите и топлината си към Земята. Празнуван е бил и от онези, които още не са могли да вземат участие в целия празник, а са изживявали само външния картинен израз на най-висшите мистерии.
към текста >>
Украсеното със светлини
дърво
е също такъв символ.
Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството.
Украсеното със светлини дърво е също такъв символ.
То е символ на райското дърво82. Райското дърво представлява оживотворяващата и опознаващата същност. Самият рай представя цялата обширна материална природа. Духовната природа е представена чрез дървото на познанието и дървото на живота. Познанието може да се постигне само за сметка на живота.
към текста >>
То е символ на райското
дърво
82.
Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството. Украсеното със светлини дърво е също такъв символ.
То е символ на райското дърво82.
Райското дърво представлява оживотворяващата и опознаващата същност. Самият рай представя цялата обширна материална природа. Духовната природа е представена чрез дървото на познанието и дървото на живота. Познанието може да се постигне само за сметка на живота.
към текста >>
Райското
дърво
представлява оживотворяващата и опознаващата същност.
Така в смисъла на Коледния празник чувстваме да звучи нещо, идващо от най-древните времена на човечеството. И то е достигнало до нас в особения нюанс на християнството. В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството. Украсеното със светлини дърво е също такъв символ. То е символ на райското дърво82.
Райското дърво представлява оживотворяващата и опознаващата същност.
Самият рай представя цялата обширна материална природа. Духовната природа е представена чрез дървото на познанието и дървото на живота. Познанието може да се постигне само за сметка на живота.
към текста >>
Духовната природа е представена чрез
дърво
то на познанието и
дърво
то на живота.
В неговите символи откриваме картини от най-древните символи на човечеството. Украсеното със светлини дърво е също такъв символ. То е символ на райското дърво82. Райското дърво представлява оживотворяващата и опознаващата същност. Самият рай представя цялата обширна материална природа.
Духовната природа е представена чрез дървото на познанието и дървото на живота.
Познанието може да се постигне само за сметка на живота.
към текста >>
Има един разказ, който показва какво означават
дърво
то на познанието и
дърво
то на живота.
Има един разказ, който показва какво означават дървото на познанието и дървото на живота.
Сет стои пред портата на рая и иска да го пуснат вътре. Херувимът, който пази входа, го допуска да влезе. Това показва, че Сет е посветен. Когато е вече в рая, Сет вижда, че дървото на познанието и дървото на живота са тясно вплетени едно в друго. Архангел Михаил, който стои пред Бог, му разрешава да вземе три семена от тези преплетени едно в друго дървета.
към текста >>
Когато е вече в рая, Сет вижда, че
дърво
то на познанието и
дърво
то на живота са тясно вплетени едно в друго.
Има един разказ, който показва какво означават дървото на познанието и дървото на живота. Сет стои пред портата на рая и иска да го пуснат вътре. Херувимът, който пази входа, го допуска да влезе. Това показва, че Сет е посветен.
Когато е вече в рая, Сет вижда, че дървото на познанието и дървото на живота са тясно вплетени едно в друго.
Архангел Михаил, който стои пред Бог, му разрешава да вземе три семена от тези преплетени едно в друго дървета.
към текста >>
Това
дърво
представлява пророческо указание за бъдещето на човечеството, когато цялото човечество ще постигне познанието и ще стане посветено, ще носи в себе си не само
дърво
то на познанието, но също и
дърво
то на живота.
Това дърво представлява пророческо указание за бъдещето на човечеството, когато цялото човечество ще постигне познанието и ще стане посветено, ще носи в себе си не само дървото на познанието, но също и дървото на живота.
Смъртта няма да съществува тогава. Но засега само посветеният може да вземе трите семена от това дърво, тези три семена, които означават трите висши същности в човека.
към текста >>
Но засега само посветеният може да вземе трите семена от това
дърво
, тези три семена, които означават трите висши същности в човека.
Това дърво представлява пророческо указание за бъдещето на човечеството, когато цялото човечество ще постигне познанието и ще стане посветено, ще носи в себе си не само дървото на познанието, но също и дървото на живота. Смъртта няма да съществува тогава.
Но засега само посветеният може да вземе трите семена от това дърво, тези три семена, които означават трите висши същности в човека.
към текста >>
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от
дърво
то, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа.
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от дървото, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа.
В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва.
към текста >>
Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от
дърво
то на този храст.
Когато Адам умира, Сет слага трите семена в устата му и от гроба на Адам израства храст, обвит с пламъци, който имал свойството от дървото, отрязано от него, винаги да се развиват нови клони и листа. В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината.
Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст.
Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
към текста >>
От същото
дърво
е издялан кръстът на Христос Исус,
дърво
то на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
В пламъка на горящия храст стоял надписът: «Ehjeh asher ehjeh», което означава: Аз съм, който беше, който е, който ще бъде. Това показва преминаващата през всички инкарнации сила на винаги обновяващия се, развиващия се човек, който слиза от светлината в мрака и отново се изкачва от мрака към светлината. Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва.
От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот.
Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта. Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
към текста >>
Дърво
то на кръста е израснало от трите семена на райското
дърво
.
Скиптърът на Мойсей, с който той извършва чудесата си, е отрязан от дървото на този храст. Портата на Соломоновия храм е направена също от него. Къс от него е донесен и потопен в езерото Бетезда, което получава от него силата, за която ни се разказва. От същото дърво е издялан кръстът на Христос Исус, дървото на кръста ни показва умиращото, завършващият със смъртта живот, съдържащ в себе си силата да произведе нов живот. Пред нас застава великият миров символ – животът, който преодолява смъртта.
Дървото на кръста е израснало от трите семена на райското дърво.
към текста >>
Чудесна взаимовръзка между райското
дърво
и
дърво
то на кръста!
Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста!
Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво. Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното.
към текста >>
Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това
дърво
.
Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот.
Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво.
Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него. Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
Те ни казват:
Дърво
то на Свещената нощ още не е станало
дърво
то на кръста, но силата да се превърне в това
дърво
започва да се надига в него.
Чудесна взаимовръзка между райското дърво и дървото на кръста! Макар че кръстът е символ за Великден, от него извличаме задълбочаване също и на коледното настроение. В него чувстваме какво протича към нас от Христовата идея в тази рождена нощ на Христос Исус като нов, извиращ живот. Тази идея я виждаме показана чрез живите рози, украсяващи това дърво.
Те ни казват: Дървото на Свещената нощ още не е станало дървото на кръста, но силата да се превърне в това дърво започва да се надига в него.
Израстващите рози са символ на победата на вечното над временното. В питагорейския квадрат откриваме символа, показващ четиричленното устройство на човека: физическото, етерното, астралното тяло и аза.
към текста >>
Всичко, което пронизва Всемира и съществува в човека, е означено със символа на пентаграма, който ни поздравява от върха на
дърво
то.
Всичко, което пронизва Всемира и съществува в човека, е означено със символа на пентаграма, който ни поздравява от върха на дървото.
Дълбокият смисъл на пентаграма не бива да се обсъжда сега. Той ни показва звездата на развиващото се човечество. Той е звездата, символът на човека, който следват всички мъдреци, както в предишните времена са го следвали мъдреците от Ориента. Той е смисълът на Земята, великият слънчев герой, роден през Свещената коледна нощ, понеже най-висшата светлина заблестява в най-дълбокия мрак.
към текста >>
Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното
дърво
, като отново се превърне в символ на райското
дърво
, имащ най-важното значение за нас.
Човекът върви към бъдеще, когато светлината следва да бъде родена в него, когато едни думи ще бъдат заменени с други, когато няма вече да се казва, че мракът не може да разбере, да познае светлината, а истината трябва да прозвучи нагоре в мировото пространство и мракът ще познае светлината, заблестяла към нас от звездата на човечеството. Мракът ще отстъпи и ще познае светлината, което означава, че ще бъде обхванат от нея. Това следва да прозвучи от душевността ни по времето на Коледния празник. Тогава ще празнуваме Коледа, осъзнавайки дълбокото и прадревно значение, понеже то ще ни показва, че духовната светлина ще проблесне от вътрешността на човека, ще заблести в целия свят. И ние ще можем да празнуваме празника на Христос като един празник в името на най-висшия идеал на човечеството.
Тогава отново ще получи значение, отново ще оживее в душата ни и коледното дърво, като отново се превърне в символ на райското дърво, имащ най-важното значение за нас.
Празнуването на Свещената нощ ще породи в душата ни радостната сигурност: Да, и аз ще изживея в себе си това, което трябва да се нарече раждането на висшия човек, също и в мен ще се извърши раждането на Спасителя, раждането на Христос.
към текста >>
82) Сравни
Дърво
то на живота и на познанието на доброто и злото.
82) Сравни Дървото на живота и на познанието на доброто и злото.
Тайните на изкуството в «Изкуство и жизнени въпроси в светлината на науката за духа», Събр. съч. 162.
към текста >>
60.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Един селянин, който е засял определено
дърво
, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време.
Един селянин, който е засял определено дърво, може би се нуждае от дъжд, друг до него иска слънчево време.
Единият моли евентуално за дъжд, другият за слънчево време. Какво да прави божественият ред? А какво следва да направи Бог, когато се изправят една срещу друга две армии и всяка от тях се моли за победа, и всеки смята собствената победа за най-справедливата? Тук веднага се вижда колко малко такава, изхождаща от личните желания молитва съдържа като универсалност и общочовечност и как дори някой бог да задоволи молбата, ще е предпочетена само едната партия от молещите се. Когато човек се моли по такъв начин, изпуска от вниманието си молитвата, чрез която Христос Исус е дал основното душевно настроение, което следва да цари във всяка молитва, а именно онази молитва, в която се казва: «Господи, нека тази чаша да ме отмине, но да бъде не моята, а Твоята воля.» Това е основното християнско настроение на молитвата.
към текста >>
61.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
62.
За така наречените опасности на окултното развитие
GA_98 Природни и духовни същества
Някой е бил ковач, друг – обущар, трети – дворцов съветник или
дърво
делец.
Кои са били обучавани там? Обикновено те не са известни.
Някой е бил ковач, друг – обущар, трети – дворцов съветник или дърводелец.
Знаело се е само това, което даденият човек представлява в света, но не се е знаело, че тези хора са били мъдреци, способни да виждат дълбоко в духовния свръхсетивен свят. През последната третина на 19-то столетие става различно. Днес е необходимо да се сподели с обществеността в теософски книги, лекции или по други начини поне елементарната част на духовните науки. Веднага ще видим, че това е възможно и защо е така.
към текста >>
63.
Розенкройцерството
GA_98 Природни и духовни същества
Както при
дърво
то външно умира кората, а вътрешно то развива нови издънки, така също и човекът, чрез това че външно е заобиколен от смъртта, трябва вътрешно да възкръсне.
Човекът трябва все повече да се доближава до състоянието, когато вътрешно ще възкръсне от умиращата част.
Както при дървото външно умира кората, а вътрешно то развива нови издънки, така също и човекът, чрез това че външно е заобиколен от смъртта, трябва вътрешно да възкръсне.
Затова в предишните времена посветените са били сравнявани с дъба и са били наричани друиди.22 Това «Умри и бъди! » означава, че човекът винаги започва да създава нов живот в душевността си. Умиращото му става почва за нов живот. Затова се казва:
към текста >>
64.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
със мекота
дърво
то да проникне.
със мекота дървото да проникне.
към текста >>
65.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Когато той положи ръката си върху едно
дърво
и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
Това означава да се постигне антропософско разбиране, антропософията да се приложи по вътрешен начин в живота. То е, като че ли антропософското понятие е зърно, което полагаме в подходящата почва, което – ако стане чувство и усещане и ние дълбоко се вживяваме в нашето обкръжение чрез чувствата и усещанията – покълва, израства и получава цвят и плод. Когато растенията и минералите станат чрез антропософията не само обекти на нашето наблюдение, а наши приятели и ближни, и чрез антропософското наблюдение ние изпитаме топлина към тях, научаваме се да ги обичаме, както се учим да обичаме хората, тогава постепенно ще получим разбиране, ще се открие перспектива пред нас и ще узнаем каква огромна възпитателна ценност може да има антропософията за цялото бъдеще. Представете си хората след две, три, четири, пет столетия, които не само мислят понятията за кармата и прераждането, а се движат из света с такива чувства, каквито посочихме. И как целият човешки живот, всяка връзка става различна, ако човекът навсякъде може да долавя пулса на същества.
Когато той положи ръката си върху едно дърво и почувства пулса на Земята, когато разбие камъка и усети приятното чувство, което преминава през душата на камъка и осъзнае, че Земята е трябвало да изтърпи болки, тогава човекът ще върви по друг начин по тази Земя, животът ще бъде различен и истинско живо съчувствие ще изпълва целия човек.
към текста >>
66.
Развитие на Земята и човека
GA_98 Природни и духовни същества
Окултните факти обаче се обрисуват само от различни гледни точки, както ако бихме нарисували едно
дърво
от различни страни.
Колкото и далеч назад да хвърлим поглед, ние винаги го правим с намерението да разберем по-точно същността на човека. При това сме принудени да разглеждаме от различни страни историята на развитието на нашата собствена същност. Защото бихте могли да си представите, че предишните състояния на нашата Земя и другите небесни тела не са били по-малко сложни от нашите днешни условия. Не можем да разберем само с няколко представи развитието на нашата планетна система, а само можем от различни изходни точки да се доближим до разбирането на това развитие. Възможно е на някого да му се струва, че между отделните картини, които нахвърляме, съществуват противоречия.
Окултните факти обаче се обрисуват само от различни гледни точки, както ако бихме нарисували едно дърво от различни страни.
Можем да нарисуваме сто картини от едно и също дърво и винаги ще сме нарисували същото дърво, но картините ще са различни. Така, ако искаме да си изработим едно широко понятие, ще трябва да описваме от различни изходни точки. И след като сме спечелили много характеристики, те ще се обединят, както различните снимки от различни пространствени точки на наблюдението.
към текста >>
Можем да нарисуваме сто картини от едно и също
дърво
и винаги ще сме нарисували същото
дърво
, но картините ще са различни.
При това сме принудени да разглеждаме от различни страни историята на развитието на нашата собствена същност. Защото бихте могли да си представите, че предишните състояния на нашата Земя и другите небесни тела не са били по-малко сложни от нашите днешни условия. Не можем да разберем само с няколко представи развитието на нашата планетна система, а само можем от различни изходни точки да се доближим до разбирането на това развитие. Възможно е на някого да му се струва, че между отделните картини, които нахвърляме, съществуват противоречия. Окултните факти обаче се обрисуват само от различни гледни точки, както ако бихме нарисували едно дърво от различни страни.
Можем да нарисуваме сто картини от едно и също дърво и винаги ще сме нарисували същото дърво, но картините ще са различни.
Така, ако искаме да си изработим едно широко понятие, ще трябва да описваме от различни изходни точки. И след като сме спечелили много характеристики, те ще се обединят, както различните снимки от различни пространствени точки на наблюдението.
към текста >>
Белият имел днес израства от живото
дърво
.
Белият имел днес израства от живото дърво.
По онова време обаче той е притежавал смътно усещане, което вече го няма, понеже е закърнял. Третата степен, човекоподобните животни, са били предците на хората. Този образ на Старата Луна се оформя едва след отделянето на Слънцето, тя започва да го обкръжава.
към текста >>
67.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
68.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тези потоци светлина се разпределили
дърво
видно.
Но астралните тела особено тези, които произхождали от духовете на Огъня,изпращали някакъв поток в това, което се състояло долу от физическото и етерното тяло.
Тези потоци светлина се разпределили дървовидно.
Последните рудименти на тези вливания, имащи място на Слънцето, а по-късно се сгъстили и придобили външна форма, се явяват органа, който се нарича слънчев сплит. Това е последния уплътнен отглас на предишните лъчения, които били на Слънцето и след това станали плътна субстанция. От тук и името слънчев сплит /plexus solaris/. Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се дървовидно. Така това Слънце се изобразява под формата на безброй разклонения, които има в слънчевия сплит на човека.
към текста >>
Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се
дърво
видно.
Но астралните тела особено тези, които произхождали от духовете на Огъня,изпращали някакъв поток в това, което се състояло долу от физическото и етерното тяло. Тези потоци светлина се разпределили дървовидно. Последните рудименти на тези вливания, имащи място на Слънцето, а по-късно се сгъстили и придобили външна форма, се явяват органа, който се нарича слънчев сплит. Това е последния уплътнен отглас на предишните лъчения, които били на Слънцето и след това станали плътна субстанция. От тук и името слънчев сплит /plexus solaris/.
Вие трябва да си представите вашите тела на Слънцето така, като че ли в тях отгоре прониквали лъчи от светлина, сплитайки се дървовидно.
Така това Слънце се изобразява под формата на безброй разклонения, които има в слънчевия сплит на човека. Тези разклонения в немската митология се изобразявали под формата на мировия ясен, който, впрочем има и други значения.
към текста >>
69.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на
дърво
то, върху което живеят различни същества.
Ако ние правилно си представим старата планета Луна, то бихме могли да я наречем в определен смисъл такова същество, което само притежава някакъв живот, подобно на дървото, върху което живеят различни същества.
Нали самата Луна била един вид единно минералорастение. Нали нейните скали били само уплътнение на минерало-растителната маса, нейните животнорастения израствали от тази маса, а това, което ние можем да наречем човекоживотни, кръжало над Луната. Едновременно с това трябва да си изясним: това, което било съзнание на "Аза", още се намирало повече или по-малко в атмосферата на Луната, в тази огнена мъгла, т.е. било още част, член на висшето същество в което пребивавали всички тези "Азове", които сега живеят в телата, отделени един от друг от кожата. И така, хора, които биха мигли да се движат по планетата, притежаващи съзнание за собствен "Аз", като днешните хора, тогава още не е имало.
към текста >>
70.
Съдържание
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Дърво
то на света Игдразил.
Древното ясновидство и придобиването на нови способности (външно възприятие, броене, смятане, преценяване) по времето на Атлантида. Връзките на физическото тяло на човека с астралния свят, представен посредством германската легенда за възникването на света. Нифлхайм и Муспелхайм. Образуването на мозъчно-нервната система, на кръвната и храносмилателната система. Достигането до Азово съзнание чрез сливането на етерната глава с физическата.
Дървото на света Игдразил.
Имир и Аудхумбла: мислещия човек, принципа на половете, сърце, говор
към текста >>
71.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Наблюдаващият астрално вижда това отново като образ, то му се показва като едно
дърво
, което има три корена.
Нека сега си представим как това се явява пред астралното наблюдение.
Наблюдаващият астрално вижда това отново като образ, то му се показва като едно дърво, което има три корена.
Първият корен е половостта, вторият е сърцето, а третият езикът. Тези три корена си кореспондират с духовното, с главата. Между тях преминават нервни течения. На ясновиждащият това изглежда сякаш едно същество непрестанно се изкачва нагоре и слиза надолу. Изглежда му сякаш висшето, главата бива непрестанно атакувано от идващото отдолу.
към текста >>
Свещениците-мъдреци изразяваха това със следните думи: Там горе в короната на
дърво
то на света пасе една коза, от чието виме непрестанно капе надолу.
При третия корен е изворът на Мимир, Мимир, който пие питието на мъдростта. Това се изразява чрез говора. А горе върховете на дърветата проникваха в страната на духовете, а от духовното слизаха капките на оплодените нервни флуиди.
Свещениците-мъдреци изразяваха това със следните думи: Там горе в короната на дървото на света пасе една коза, от чието виме непрестанно капе надолу.
Така долния свят непрестанно се опложда от горния. А една катеричка непрестанно тича отгоре надолу и отдолу нагоре и пренася думи на кавга: това е борбата на нисшата срещу висшата природа.
към текста >>
Тя казва: Новият човек в новия свят прилича на едно
дърво
, на ясен, който има три корена.
Така ни биват представени тези събития в германската сага.
Тя казва: Новият човек в новия свят прилича на едно дърво, на ясен, който има три корена.
Първият корен поема към Нифлхайм, към леденостудената праземя. Насред Нифлхайм се намираше неизчерпаемият кладенец Хвергелмир. От него извират дванадесет течения и преминават през целия свят. Вторият корен отиваше към извора на орисниците Урд, Верханди и Скулд. Те седяха на бреговете му и предяха нишките на съдбата.
към текста >>
Дърво
то на света се наричаше Игдразил, и в него се бяха събрали силите на световете.
Насред Нифлхайм се намираше неизчерпаемият кладенец Хвергелмир. От него извират дванадесет течения и преминават през целия свят. Вторият корен отиваше към извора на орисниците Урд, Верханди и Скулд. Те седяха на бреговете му и предяха нишките на съдбата. Третият корен отиваше към кладенеца на Мимир.
Дървото на света се наричаше Игдразил, и в него се бяха събрали силите на световете.
Човекът се изобразява в момента, когато осъзнае своя Аз, в момента, в който от дълбините му се изтръгне дума та "Аз". "Игдразил" означава "Носителя на Аза". Носителят на Аза е това дърво. "Иг" (Igg) е "Ich" (Аз), а "дразил" има същия корен, като думата "tragen" (нося).
към текста >>
Носителят на Аза е това
дърво
.
Те седяха на бреговете му и предяха нишките на съдбата. Третият корен отиваше към кладенеца на Мимир. Дървото на света се наричаше Игдразил, и в него се бяха събрали силите на световете. Човекът се изобразява в момента, когато осъзнае своя Аз, в момента, в който от дълбините му се изтръгне дума та "Аз". "Игдразил" означава "Носителя на Аза".
Носителят на Аза е това дърво.
"Иг" (Igg) е "Ich" (Аз), а "дразил" има същия корен, като думата "tragen" (нося).
към текста >>
72.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на
дърво
то на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това
дърво
.
Преди осем дена обсъдихме важните взаимоотношения между човешкия организъм, физическото телосложение и астралния свят като се позовахме на германската легенда за Сътворението. Видяхме интересната връзка между дванайсетте двойки мозъчни нерви и дванадесетте течения, които предците ни, с помощта на съхраненото от тях ясновидство, са виждали в астралния свят и които не са нищо друго, освен теченията на това, което образува дванадесетте двойки нерви в човека.
Видяхме още как така да се каже по-меката част на човека, това, което е ларинкса, това което принадлежи към сърцето и по-нисшите органи е свързано с корените на дървото на света което от своя страна е астрално видение и как образуването на човешкия мозък е свързано с върховете и клоните на това дърво.
Ние прозряхме дълбоко във връзката между разказваното в мита и това, което придобихме чрез прозрението. Видяхме също, че знаците и символи те, които този мит ни показва, не са нещо измислено или изведено от фантазията, а отговарят на действителни наблюдения в астралния свят. Отново и отново трябва да се подчертава, че всяко обсъждане на символи и знаци, което изхожда от разума и спекулацията е безполезно. Тъй като истинските символи, които играят някаква роля за окултизма, са отражения на изживявания и опитности в духовния свят.
към текста >>
В легендата за
дърво
то на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят.
Нека сега си спомним какво говорихме преди осем дена. Ние говорихме, че тази част от германските митове, която тогава обсъждахме, се свързва с избраната група хора, установили се близо до днешна Ирландия, които първоначално бяха част от Атлантида, чието население се беше развило и преселило на изток. Това, което наричаме напредналата раса на Атлантида, положи основата на източните култури.
В легендата за дървото на света се описва възникването на днешния човек, така както то се виждало в астралния свят.
Видя се как дванадесетте течение, които описахме последния път, се спуснаха от север и дълго преминаваха. Тези дванадесет течения съществуват действително на астралния план, дори и днес. Ако вие проследите дванадесетте двойки нервни нишки, които преминават през главата ви, и продължите линиите извън нея, то те ще се съединят с дванадесетте основни течения, които съществуват в астралния план. Те действително изтичат през шестте отвора на главата, през двете очи, двете уши и двете ноздри. Вътре те отново се превръщат в дванадесет течения, две по две.
към текста >>
73.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Видяхме, как древният германец или принадлежащият към древното европейско население е виждал
дърво
то на света Игдразил в астралния план, как той е възприемал 12-те течения, които се вляха като сили в неговата глава и формираха 12-те му основни нерви.
Сказанията и митовете не са нищо друго освен астрални, духовни наблюдения.
Видяхме, как древният германец или принадлежащият към древното европейско население е виждал дървото на света Игдразил в астралния план, как той е възприемал 12-те течения, които се вляха като сили в неговата глава и формираха 12-те му основни нерви.
Ние видяхме всичко това като астрални влияния, а не чрез някакви фантазни, духовити спекулации.
към текста >>
74.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
запознаете с
дърво
то на познаването на добро
запознаете с дървото на познаването на добро
към текста >>
и зло и с
дърво
то на живота.
и зло и с дървото на живота.
към текста >>
75.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Така във венеца от рози, който обгръща черното
дърво
на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек.
Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека.
В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека. А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
към текста >>
В черното
дърво
ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека.
Астралното тяло на човека в бъдеще ще се освободи и ще въздействува съзнателно отвън на физическото тяло, така както сега астралното тяло на земята действува върху розата. Тогава това, което сега като растението роза се намира на едно по-ниско стъпало, ще се яви на едно по-високо стъпало като Роза-човек. Така във венеца от рози, който обгръща черното дърво на кръста, ние действително имаме един знак за развитието на човека.
В черното дърво ние виждаме отмиращото, то е образ на това, което ще отмре и в човека.
А в червената роза съглеждаме това, което ще продължи развитието си до онзи потир, който растението подлага като чашка на слънцето, ще се насочи към духовните слънчеви лъчи. А Розенкройц, където червените рози обгръщат черния кръст, ни представя този процес в образ.
към текста >>
76.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Може, например, да се обиколи около
дърво
и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това
дърво
.
Понеже когато отправяме духовно-изследователски поглед във времената на отдалеченото минало, то пред нас се открива не по-малко богатство и многообразие от събития, отколкото в непосредственото настояще; не трябва да си мислим, че щом сме охарактеризирали развитието на събитията с няколко понятия и представи, то че тези същите ние вече напълно сме ги разбрали и че можем напълно да си ги представим. Но, напротив, необходимо е също тези времена от далечното минало за нашата съвременност да се охарактеризират от различни гледни точки. Тогава ще ги разбираме все по-ясно и по-ясно. Не трябва да се смущаваме от мними противоречия, които можем да открием в едно или друго разглеждане. Те произтичат от това, че в духовно отношение предметът също може да се разглежда от най-различни страни.
Може, например, да се обиколи около дърво и да се нахвърлят от различни страни рисунки на това дърво.
Всяко изображение ще бъде вярно. Те могат да са сто. Разбира се, това е само сравнение; но без съмнение, в известно отношение е вярно, че епохата на нашето земно развитие ние можем да разглеждаме от най-различни гледни точки.
към текста >>
77.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на
дърво
има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
Веднъж по друг повод аз вече казах: всъщност, нас изобщо не трябва да ни засяга въпроса за това, откъде се вземат тези същества, за които тук се говори. Само където се дава повод за проявяването на определени същества, там те винаги се появяват. Когато човекът разпространява около себе си зли, недобри усещания, то тези зли и недобри усещания се явяват това, което го обкръжава, и привлича към себе си същества, които се намират тук и които само това и чакат, както някое физическо същество чака храна. Веднъж аз сравних това с чиста стая в която няма мухи; когато в стаята има всякакви остатъци от храна, то те веднага се появяват. Същото е и със свръхсетивните същества – достатъчно е само да им се даде храна.
Когато пчелата всмуква цветния сок, то тя разпространява малка етерна аура, от която се привличат тези същества, особено когато някъде на дърво има цял пчелен рой и след това излита с преживяните вкусови усещания в тялото.
Тогава целият пчелен рой е обгърнат с тази етерна аура, но също и е съвършено пронизан от тези духовни същества, които се наричат елфи и лемури. Именно в такива гранични области, където, така да се каже, идват в съприкосновение едно с друго различни царства, има такива същества и те наистина играят известна роля. Тях ги има не само тогава, когато възниква указаната фина етерна аура; те, бих искал да кажа, не само се насищат – но те изпитват също и глад, и този глад те изразяват в това, че те направляват съответните животни в съответните места. Те в известен смисъл се явяват като техни ръководители.
към текста >>
78.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например “стоенето на Буда под
дърво
то Боди”.
Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например “стоенето на Буда под дървото Боди”.
Смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение. С тези думи Христос иска да му каже: О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях. И сега Натанаил Го познава:
към текста >>
Смокиновото
дърво
е символ на египетско-халдейското посвещение.
Пред нас е символното обозначение за един посветен, както например “стоенето на Буда под дървото Боди”.
Смокиновото дърво е символ на египетско-халдейското посвещение.
С тези думи Христос иска да му каже: О, аз добре зная, че в известен смисъл ти си посветен и можеш да прозреш някои неща, защото аз те видях. И сега Натанаил Го познава:
към текста >>
Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото
дърво
като посветени, така стоят нещата и тук.
Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи. Казва ни се, че Никодим отива при Исус “нощем”, с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава, извън своето физическо тяло. “Нощем” означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.
Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук.
към текста >>
79.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно
дърво
и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
За да сте добре подготвени за утрешното формулиране на тези въпроси, наред с всичко казано дотук, трябва да добавим, че Евангелието на Лука дава един вид родословно дърво и посочва, че Исус бил кръстен от Йоан и че започнал да проповядва от своята тридесета година, и още, че Исус бил син на Мария и “Йосиф, който беше син на Илия” и т.н., докато се мине през цялата родословна верига.
Ако я проследите, ще установите, че тя стига до Адам. И тогава следва нещо съвсем неочаквано, там стоят думите: “И той (Адам) беше син Божий.” (Лука 3, 23 - 38).
към текста >>
80.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче
дърво
, така че да не може да се обърне към него с името „Аз”.
Четвъртата степен довежда ученика дотам, да усеща своето тяло толкова чуждо, колкото е и един физически предмет, да кажем например, парче дърво, така че да не може да се обърне към него с името „Аз”.
Тази степен трябва да го доведе и до усещането: „Аз нося тялото си с мен, както нося и моята дреха! ” И тогава настъпва нещо, което се нарича „изпитанието на кръвта”. Това, което в много други случаи се приближава до болестното състояние, тук е резултат от медитацията, защото всяка болестна причина е напълно изключена. По нозете, ръцете и дясната страна на гърдите се появяват т.нар. кръвни белези; а като вътрешен симптом ученикът вижда астралния образ на „разпятието”.
към текста >>
81.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното
дърво
, и то в зависимост от личната си степен на развитие.
Ето защо другите евангелисти се позовават на родословното дърво, и то в зависимост от личната си степен на развитие.
За Матей преди всичко е важно следното: “В лицето на Исус от Назарет,ние сме изправени пред един човек, в който живее Отец Авраам; кръвта на Отец Авраам тече в тялото на Исус от Назарет.” Ето защо той дава родословната верига до Авраам (Матей 1, 1-17). Матей застава на много по-материалистична позиция от Лука. За Лука е важно не само да посочи, че в Исус е живял Бога на Авраам, а че - проследявайки родословието - може да стигне чак до Адам, до сина на самия божествен свят; с други думи, до представителя на онова древно човечество, което за пръв път осъществяваше прехода от духовния свят към физическата материя. (Лука 3, 23 - 38). Точно това е съществено за тях двамата, Матей и Лука: да посочат как този ограничен във времето Исус от Назарет е напълно потопен в силите, които принадлежат на Бог Отец.
към текста >>
82.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от
дърво
, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии.
Едно такова изречение, каквото ще изкажа сега, не бива да бъде изнасилвано и мислено в твърди строги очертания. То трябва да изрази само симптоматично това, което лежи на неговата основа като по-дълбока истина. Но в това, което е останало като последен лист от преданията на древно-германските мистерии, в разказа за Зигфрид е скрито нещо от споменатото отношение и настроение.
Когато ни се казва, че Зигфрид е действително представител на древното северно посвещение, когато ни се казва, че на мястото, където той е уязвим, стои един лист от дърво, че това място се намира на неговия гръб, тогава този, който може да чувствува симптоматично, чувствува, че това е мястото, където ще стои нещо друго, когато човекът не ще бъде вече засегнат от онова уязвяване, на което още бяха изложени посветените на древните северни мистерии.
Това място трябва да бъде запълнено с кръста; там трябва да стои Христовия Кръст, той не стоеше там у посветения на древните северни мистерии. Ето на това ни се обръща вниманието в древните мистерии на германските народи, в разказа за Зигфрид. И тук се загатва по един симптоматичен начин, че древните посвещения на Друидите, на Троитите са в пълно съгласие с мистериите на Християнството. За това ни напомня като един физиономически израз това поставяне на първия превод на Библията на германски език в северния свят. Че това е като една кармическа верига, може да ни покаже по един символичен начин обстоятелството, че 11 листа от този Сребърен Кодекс са били откраднати и че този, който ги е притежавал по-късно, е изпитал такива угризения на съвестта, че не можал вече да ги задържи и ги върнал.
към текста >>
83.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Когато в приказките се казва: Водан, Вили или Вее намериха на брега едно
дърво
и образуваха от него човека, това показва, че първо е било виждано именно в един такъв образ.
И много от това, което е описано в митологиите на народите, е било видяно по този начин.
Когато в приказките се казва: Водан, Вили или Вее намериха на брега едно дърво и образуваха от него човека, това показва, че първо е било виждано именно в един такъв образ.
И във всички митологии можете да намерите този първичен род виждане, това виждане на растителните форми. Описание на едно такова виждане е и Раят с двете дървета дървото на познанието и дървото на живота. Това е резултат на такова астрално виждане. И не напразно в самото Битие се казва, че Раят и това, което въобще се описва в началото на Библията, е било виждано. Но трябва първо да се научим да четем добре Библията и тогава ще разберем, колко знаменателно и дълбоко рисува тя това пълно с тайнственост състояние на своите описания.
към текста >>
Описание на едно такова виждане е и Раят с двете дървета
дърво
то на познанието и
дърво
то на живота.
И много от това, което е описано в митологиите на народите, е било видяно по този начин. Когато в приказките се казва: Водан, Вили или Вее намериха на брега едно дърво и образуваха от него човека, това показва, че първо е било виждано именно в един такъв образ. И във всички митологии можете да намерите този първичен род виждане, това виждане на растителните форми.
Описание на едно такова виждане е и Раят с двете дървета дървото на познанието и дървото на живота.
Това е резултат на такова астрално виждане. И не напразно в самото Битие се казва, че Раят и това, което въобще се описва в началото на Библията, е било виждано. Но трябва първо да се научим да четем добре Библията и тогава ще разберем, колко знаменателно и дълбоко рисува тя това пълно с тайнственост състояние на своите описания. Така както днес хората учат за Рая за началото на Библията, така не са учили хората в миналото. Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията.
към текста >>
84.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното
дърво
, а от
дърво
то на живота", т.е.
Църквата от Ефес е изоставила любовта си към външните дела. В Откровението на Йоана се казва съвършено правилно: "Ти мразиш делата на николаитите" "Николаитите" не са нищо друго освен онези хора, за които животът се изразява само в почитането на сетивния свят. През времето, за което говори посланието, съществуваше една секта на Николаитите, които считаха, че всичко ценно за човека се изразява, се свежда само до външния, до сетивен живот, до живота на плътта. "Ти не трябва да вършиш това", казва този, който вдъхновява първото послание. "Но ти не трябва да изоставаш от първата любов", казва той също; "защото имайки любов за този външен свят, с това ти го оживотваряващ, повдигаш го в духовния живот!
" "Който има уши, нека слуша: Нему аз ще дам да яде не само от предходното дърво, а от дървото на живота", т.е.
той ще бъде в състояние да одухотвори това, което се намира тук в сетивния свят, за да го възнесе на олтара на духовния живот.
към текста >>
85.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но така те са останали назад, напуснали са духовния зародиш; те са се отцепили и се намират днес в нисходящо развитие, представляват един клон от голямото
дърво
на човечеството.
Човекът обаче е чакал докрая и чак тогава е напуснал своето божествено-духовно майчино вещество и е слязъл в гъстата материя във формата на плът. Животните са слезнали по-рано и затова са изостанали назад. Защо е станало така, това ще видим по-късно; сега ни интересува фактът, че те са слезнали запазили предишните степени на развитието. Следователно, що е една животинска форма? Това е една форма, която ако би останала свързана с духа, от който е произлязла, би се развила до съвременната човешка форма.
Но така те са останали назад, напуснали са духовния зародиш; те са се отцепили и се намират днес в нисходящо развитие, представляват един клон от голямото дърво на човечеството.
В древните времена човекът е съдържал един вид животинството в себе си, но го е отделил от себе си като страничен клон. Всички животни в техните различни форми не са нищо друго освен преждевременно сгъстени отделни човешки страсти. Това, което днес човекът още има в себе си, в своето астрално тяло под една духовна форма, това животинските форми представят отделно във физическа форма. Човекът е запазил това в астрално тяло до най-късната епоха в земното развитие. Ето защо той можа да се издигне най-високо по стълбата на развитието.
към текста >>
86.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
В нея се намираха части подобни на
дърво
то или на кората на
дърво
.
Главната маса на тази Луна, на която тези същества така да се каже подскачаха, беше един вид каша, истинска каша, нещо като сварена салата или сварен спанак. Такава каша беше основната маса на тази Луна, така както основната маса на нашата Земя е почвата.
В нея се намираха части подобни на дървото или на кората на дърво.
Когато днес се изкачвате на планина, вие стъпвате върху скали. На старата Луна вие бихте стъпвали върху една почва, която, когато беше твърда, беше като един вид дървен материал, като едно дървено платно. Вместо гранит вие бихте намерили късове наподобяващи дърво. Това е само сравнително казано. Такава беше основната маса на Луната и от нея постоянно излизаха израстъци.
към текста >>
Вместо гранит вие бихте намерили късове наподобяващи
дърво
.
Главната маса на тази Луна, на която тези същества така да се каже подскачаха, беше един вид каша, истинска каша, нещо като сварена салата или сварен спанак. Такава каша беше основната маса на тази Луна, така както основната маса на нашата Земя е почвата. В нея се намираха части подобни на дървото или на кората на дърво. Когато днес се изкачвате на планина, вие стъпвате върху скали. На старата Луна вие бихте стъпвали върху една почва, която, когато беше твърда, беше като един вид дървен материал, като едно дървено платно.
Вместо гранит вие бихте намерили късове наподобяващи дърво.
Това е само сравнително казано. Такава беше основната маса на Луната и от нея постоянно излизаха израстъци. Следователно това беше най-нисшето царство, подобно на днешното минерално царство, което тогава се намираше между днешното минерално и растително царство, т.е. беше един вид оживено минерално царство. То живееше по определен начин.
към текста >>
87.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Към петата раса те се отнасяха приблизително така, както вдървената, втвърдената кора на
дърво
то се отнася към сочното стъбло.
Но и тази Атлантска епоха имаше 7 редуващи се една след друга степени, както и нашата Следатлантска епоха има 7 степени, които ние познаваме като Древно-индийска, Древно-персийска, Асиро-вавилоно-халдео-египто-юдейска, Гръцко-римска, нашата настояща Пета културна епоха и още две следващи културни епохи. Именно през Петата атлантска степен или раса започна въпросното преселение; така щото най-отбраният народ на древна Атлантида, който стои на основата на нашата култура, произхожда от петата атлантска раса на Атлантида ние трябва да говорим за раси. Последвали бяха още една шеста и една седма раса. Това бяха така да се каже хладките раси. Те също надживяха големия потоп, но в тях нямаше жива, разцъфтяваща сила.
Към петата раса те се отнасяха приблизително така, както вдървената, втвърдената кора на дървото се отнася към сочното стъбло.
Така двете раси, които последваха истинската основна родова раса, не бяха способни да се развиват; те бяха, така да се каже, презрели раси. Днес имаме един остатък от тези древни презрели раси в китайския народ. Този китайски народ се характеризира с това, че той не се е присъединил към това, което беше проявено в петата, родовата раса.
към текста >>
88.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено
дърво
.
При древните народи този вид възприятия се проявява като спомен.
Фактически детето не смята масата за одушевено същество; по-скоро то все още не съумява да почувствува душата в себе си, а се оприличава на парче безчувствено дърво.
Именно защото се чувствува като без душа, то се поставя на същата степен, каквато има бездушната маса и започва да я удря. Истинските факти са в пълна противоположност на това, което твърдят учените. Независимо дали отиваме в Индия, в Персия, в Египет, в Гърция, или където и да е другаде, ние навсякъде откриваме онези представи за света, каквито охарактеризирахме току що. И в тези представи беше влято това, което древните посветени даваха като култура на съответните народи.
към текста >>
89.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Дори едно и също
дърво
изглежда по съвсем различен начин, ако Вие го нарисувате от една страна, а после го нарисувате отново от друга страна.
По този повод нека само да вмъкна, че част от нещата, които ще разискваме през следващите лекции, бяха вече осветлени, макар и от друга гледна точка, по време на лекционните цикли, изнесени от мен в Щутгарт и Лайпциг*38, и все пак, ако някой прибегне до външни съпоставки между тези цикли и моите сегашни обяснения, действително може да намери не малко противоречия. Това произтича само и единствено от обстоятелството, че по време на лекциите моята задача е не да обсъждам разни абстрактни теории, а да се съсредоточа върху фактите, които се откриват пред ясновиждащото съзнание, а фактите могат да са твърде различни в зависимост от гледната точка.
Дори едно и също дърво изглежда по съвсем различен начин, ако Вие го нарисувате от една страна, а после го нарисувате отново от друга страна.
Същото се отнася и за духовните факти, ако Вие ги разглеждате от една или друга гледна точка.
към текста >>
90.
1. ПРЕДГОВОР от МАРИЯ ЩАЙНЕР
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Дърво
то на познанието се превръща в
дърво
на живота.
Това отражение може да бъде взето за една действителност, но то е само една сянка. Човек си дава сметка за това само, когато мине от другата страна на огледалото, там, където се движи животът. Той може да се остави да бъде отнесен от мисълта и да я следва. Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза.
Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота.
Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение. Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово. Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>
Дърво
то на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Тогава стига от другата страна зад образа, който мозъкът отразява като едно огледало. Ако човек употреби силите, които се намират зад мозъка, от другата страна, мисълта се прояснява от огъня, който блика от вечния център на човешката природа, за да стане сила на Аза. Дърво то на познанието се превръща в дърво на живота. Смъртта е станала едно пробуждане чрез това съединение на човека с божествения Аз. Тази вътрешна опитност на самия себе си не е нищо друго освен умиране в Христа, т.е. възкресение.
Дървото на живота ни нашепва тайната, която иска да ни се открие отново: Азът, който ще възкръсне в нас из гроба на физическото благодарение на Христовата Сила, този божествен Аз ни е говорил през звездното пространство, през слънчевия огън, през бурята на стихиите, през свещената кръв на Сина Человечески, един и същ живот в три лица: Творящото Слово, Словото, което свързва и развързва, действуващото слово.
Ние го бихме изгубили, ние трябва отново да го намерим; познанието ни доведе към самите нас. Разчитайки свещеното Слово, ние участвуваме в духовното Причастие, в Христа.
към текста >>
91.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от
дърво
то на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Това, което в начало беше у Бога, се роди отново в този, кого то видяхме да страда и да умира на Голгота и който възкръсна. Тази непреривност на Божествения Принцип през всички времена и новораждането на този Божествен Принцип, него е искал да опише авторът на Евангелието на Йоана. Обаче всички, които са искали да опишат подобни неща, са знаели: това, което бе в началото, то се е запазило. В начало бе тайната на висшия човешки Аз; тя е била за пазена в Граала; тя е останала свързана с Граала. А в Граала живее Азът, който е свързан с вечното и безсмъртното, както нисшият Аз е свързан с преходното, смъртното.
А който познава тайната на светия Грал, той знае, че от дървото на кръста излиза живо бликащият живот, безсмъртният Аз, символизиран с розите на дървения кръст.
Така тайната на кръста с розите е нещо, което може да се счита за едно продължение на Евангелието на Йоана и на това, което е негово продължение, ние можем да кажем следните думи:
към текста >>
92.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Думата ''смоковница" е употребено тук в същия смисъл както в историята за Буда: смоковницата е
дърво
то боди".
Думата ''смоковница" е употребено тук в същия смисъл както в историята за Буда: смоковницата е дървото боди".
Тя е знак на посвещението. Следователно Христос му казва: аз те признавам като посветен от петата степен; от това вие виждате, че авторът на Евангелието на Йоана ни доказва постепенно, че в тялото на Исуса от Назарет живее едно същество по-висше от петата степен на посвещение.
към текста >>
93.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно
дърво
.
Той стига с това чувство до там, че може да си каже: моето физическо тяло е един инструмент, който аз трябва да нося в света. При тази четвърта степен на християнското посвещение той изпитва вътрешно "носенето на кръста". С това той съвсем не става като един помощен аскет, а напротив се научава да управлява с много по-голяма сила своето тяло отколкото по-рано. Когато е свикнал да счита своето тяло като нещо, което той носи, ученикът е достигнал тази четвърта степен. Тогава той има духовното видение което му показва Христа носещ кръста на своето рамо.
Той чувствува, че неговата душа също така носи неговото тяло като едно дърво.
към текста >>
Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно
дърво
, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше.
Видяхме, че шестстотин години преди явяването на Христа на Земята, всичко, което беше станало по-рано, бе събрано във великото съзнание на Буда, който чувствуваше цялото изгубено духовно съкровище. Когато Буда дойде на света, раждането му е предсказано на неговата майка Майа и предсказано бе, че това дете ще стане Буда, спасителят, ръководител на хората към безсмъртие, свобода, светлина!
Легендата за Буда разказва, че когато бил на дванадесет години, родителите му го изгубили и след това го намерили под едно дърво, заобиколен от певците и мъдреците на древността; той ги учеше.
Шестстотин години след Буда, същият разказ се явява в Евангелието на Лука, макар и под една друга форма.
към текста >>
94.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Под
дърво
то Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности.
И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта. Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда. Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души.
към текста >>
Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под
дърво
то Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда.
Под дървото Боди в 29-та година от своя живот след като Буда беше напуснал пътя на тесногръдия аскетизъм, в едно седемстепенно размишление, той беше озарен от великите истини, които се откриват пред човека, когато в тихо вътрешно съзерцание той намира онова, което могат да му дадат съвременните човешки способности. И тогава му се откриха онези учения, които на свой ред той преподаваше под формата на така наречените четири истини, както и великото учение за състраданието и любовта, което преподаваше под формата на така на речения осемстепенен път. С тези учения на Буда ние ще се занимаваме и друг път. Днес ще се задоволим само да посочим, че те са едно косвено описание на моралното чувство, на толкова чистото учение за състраданието и любовта.
Тези учения се появиха в света едва тогава, когато под дървото Боди, Бодисатвата на Индия се превърна от Бодисатва в Буда.
Едва тогава учението за състраданието и любовта се откри за пръв път на човечество то като негова естествена способност и хората вече можеха да я култивират в своите собствени души. Точно това е същественото. Ето защо малко преди своята смърт, Буда каза на един от своите интимни ученици: „Не скърбете, че учителят ви напуска. Аз ви оставям нещо, оставям ви закона на мъдростта и закона на дисциплината; за напред те ще заместват учителя."
към текста >>
95.
3. Трета лекция, 17 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Будизмът ни се явява като плод от
дърво
то на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
на издигнатия чрез християнството будизъм, беше необходимо именно нежното сърце на евангелиста Лука. Евангелистът Лука имаше най-голяма възможност да разбере Христос Исус именно като лекар на тялото и душата. Ето защо той намери затрогващите звуци на своето Евангелие: Защото сам беше лекар и беше предначертал онова, което имаше да каже за Христос Исус от гледището на лекаря. И ние винаги ще се натъкваме на тази подробност, навлизайки в дълбочините на това Евангелие. Но когато насочим поглед към въздействието на Лука, дори и върху най-детинските и семпли души, прави ни впечатление и още нещо, а именно, че възвишеното будистко учение, което може да бъде разбрано само от един зрял ум, ни се явява сега в Евангелието на Лука като подмладено, като новородено.
Будизмът ни се явява като плод от дървото на човечеството и когато отново го срещаме в Евангелието на Лука, той ни се явява като нов цвят, като едно подмладяване на всичко онова, което е бил по-рано.
Ето защо трябва да поставим въпроса: Как се стигна до това подмладяване на будизма? Ние ще си отговорим, едва когато хвърлим по-точен поглед върху учението на великия Буда и с помощта на антропософската подготовка, която имаме, вникнем в това, което движеше душата на Буда.
към текста >>
Обаче нека да си представим как Буда застанал под
дърво
то Боди и потънал в седемстепенното съзерцание изживя дълбокия смисъл на своето учение.
Те вече бяха създали общоприетите изрази и понятия. Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа. Обаче сега, чрез него, тези представи и понятия получиха съвършено нова форма; но той все пак беше длъжен да си служи с тях, защото всяко развитие протича така, че бъдещето се изгражда върху миналото. Ето как Буда облече своята величествена мъдрост в общоприетите изрази на съществуващите тогава индийски учения.
Обаче нека да си представим как Буда застанал под дървото Боди и потънал в седемстепенното съзерцание изживя дълбокия смисъл на своето учение.
Нека да си представим, макар и само приблизително, в каква мисловна форма се проявиха неговите разтърсващи душевни изживявания, когато получи просветление под дървото Боди. Може би тогава в душата му прозвучаха следните думи:
към текста >>
Нека да си представим, макар и само приблизително, в каква мисловна форма се проявиха неговите разтърсващи душевни изживявания, когато получи просветление под
дърво
то Боди.
Точно такива общоприети изрази трябваше да употреби и онзи, който искаше да каже нещо съвсем ново. В такива общоприети понятия трябваше да облече Буда онова, което живееше в неговата душа. Обаче сега, чрез него, тези представи и понятия получиха съвършено нова форма; но той все пак беше длъжен да си служи с тях, защото всяко развитие протича така, че бъдещето се изгражда върху миналото. Ето как Буда облече своята величествена мъдрост в общоприетите изрази на съществуващите тогава индийски учения. Обаче нека да си представим как Буда застанал под дървото Боди и потънал в седемстепенното съзерцание изживя дълбокия смисъл на своето учение.
Нека да си представим, макар и само приблизително, в каква мисловна форма се проявиха неговите разтърсващи душевни изживявания, когато получи просветление под дървото Боди.
Може би тогава в душата му прозвучаха следните думи:
към текста >>
96.
4. Четвърта лекция, 18 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Точно това означават думите, че човеците вкусиха от
дърво
то на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от
дърво
то на живота!
до времето преди луциферическите въздействия върху астралното тяло на човека. Обект на тези луциферически въздействия беше първоначалната или главна човешка двойка. От една страна тя беше достатъчно силна, за да преодолее, така да се каже, втвърдената човешка субстанция и да се въплъщава, обаче от друга страна тя не можеше да се бори срещу въздействията на Луцифер. В резултат на луциферическите въздействия върху астралното тяло на тази главна двойка, стана невъзможно в кръвта на потомците да се вливат онези сили, които пулсират в Адам и Ева. физическото тяло трябваше да се наследява през поколенията, обаче част от етерното тяло беше задържана и остана под ръководството на Съществата от свръхсетивния свят.
Точно това означават думите, че човеците вкусиха от дървото на познанието и вече може ха да различават доброто и злото, с други думи, човеците попаднаха в примката на Луцифер; обаче казано е и още нещо: Сега ние трябва да им отнемем и другата възможност тази да вкусят и от дървото на живота!
А това означава, че известна част от силите на етерното тяло трябва да бъде задържана. Сега тези сили няма да се предават на потомците. Следователно, в „Адам" имаше определени сили, които след грехопадението му бяха отнети. Тъкмо тази невинна част от Адам беше запазена във великата ложа-майка на човечеството. Това беше, така да се каже, чистата Адамова душа, все още недокосната от човешки грях и незаплетена в каквито и да е заблуждения.
към текста >>
97.
6. Шеста лекция, 20 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под
дърво
то Боди.
Той изобщо не въплъщаваше напълно това, което представляваше като духовно същество. Ако бихме погледнали подобно човешко тяло одушевено от един Бодисатва с погледа на ясновидеца, щяхме да установим, че то включва в себе си само една малка част от съществото Бодисатва, чието етерно тяло далеч надхвърля очертанията на човешкото физическо тяло, като по този начин остава свързан с духовния свят, който Бодисатва никога не е напускал изцяло. Да, Бодисатва никога не напускаше духовния свят изцяло. Той обитаваше по едно и също време както духовното тяло, така и съответното физическо тяло. Преминаването от Бодисатва в Буда се състоеше в следното: Сега за пръв път беше налице такова тяло, в което, така да се каже, Бодисатва можеше да влезе напълно и да развие там своите способности.
Така той постигна онази човешка форма, към която хората трябва да се стремят като към образец, за да намерят в самите себе си осемстепенния път, както Бодисатва беше сторил това под дървото Боди.
Следователно, ако бихме проучили онова същество, което беше въплътено в Буда, щяхме да заявим относно неговите предишни инкарнации следното: То беше такова, че една част от него трябваше да остане в духовния свят, а друга част да се въплъти в съответното физическо тяло. Едва сега, през петото до шесто столетие преди нашето летоброене, се появи първият човешки организъм, в който Бодисатва можа да се инкарнира напълно, след което стана възможно хората сами да намерят осемстепенния път с помощта на личните си морални убеждения.
към текста >>
98.
7. Седма лекция, 21 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето дълбокият вътрешен смисъл на това, което ни се казва: след като чрез влиянието на Луцифер хората за почнаха да различават доброто и злото образно това е представено в разказа, когато те вкусиха от „
дърво
то на познанието" на тях им беше отнета възможността да, вкусят от „
дърво
то на живота"!
През Лемурийската епоха, от тези четири вида етер след намесата на луциферическите Същества на човека бяха предоставени само двете долни форми: Огненият етер и светлинният етер; горните два вида етер му бяха отнети!
Ето дълбокият вътрешен смисъл на това, което ни се казва: след като чрез влиянието на Луцифер хората за почнаха да различават доброто и злото образно това е представено в разказа, когато те вкусиха от „дървото на познанието" на тях им беше отнета възможността да, вкусят от „дървото на живота"!
към текста >>
99.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под
дърво
то Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя.
Когато този Бодхисатва се издигнал до Буда, тоест в споменатото въплъщение в 6.
век преди Христа (седенето на Бодхисатвата под дървото Бодхи), той се приближил до нещо важно не само за неговото собствено същество, но и за цялата Земя.
Тогава в човека, станал Буда, влязло това учение за състраданието и любовта, а също и описанието на осемстепенния път, по-точно изпълнение на това учение за състраданието и любовта. Благодарение на това, че Буда е можел живо да осъзнава в себе си това учение, за човечеството се създаде възможност да го изпита в бъдеще. Оттогава определени хора могат да разбират това учение и да водят съответния живот по примера на великия Буда, сякаш живо изкристализирайки от себе си учението за осемстепенния път.
към текста >>
100.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на
дърво
от едната страна.
А каква е настройката за усещане на Евангелията сега? Какво е усещането за това, че в Евангелието от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в Евангелието от Лука?
Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна.
Такава фотография дава представа за вида на дървото. Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива. Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни.
към текста >>
Такава фотография дава представа за вида на
дърво
то.
А каква е настройката за усещане на Евангелията сега? Какво е усещането за това, че в Евангелието от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в Евангелието от Лука? Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна.
Такава фотография дава представа за вида на дървото.
Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива. Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни. Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също дърво.
към текста >>
Ако става дума да се възпроизведе
дърво
то според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива.
А каква е настройката за усещане на Евангелията сега? Какво е усещането за това, че в Евангелието от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в Евангелието от Лука? Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна. Такава фотография дава представа за вида на дървото.
Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива.
Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни. Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също дърво. Всеки би казал: само ако го изобразя от четирите страни, ще мога да си съставя донякъде пълна картина на дървото.
към текста >>
Можем да се надяваме, че ако фотографираме
дърво
то от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна.
А каква е настройката за усещане на Евангелията сега? Какво е усещането за това, че в Евангелието от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в Евангелието от Лука? Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна. Такава фотография дава представа за вида на дървото. Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива.
Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна.
Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни. Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също дърво. Всеки би казал: само ако го изобразя от четирите страни, ще мога да си съставя донякъде пълна картина на дървото. Примерно такова е било чувството в хората през първите християнски столетия по отношение на Евангелията.
към текста >>
Тогава бихме имали четири образа на едно
дърво
.
Какво е усещането за това, че в Евангелието от Матей се разказва нещо различно, отколкото, например, в Евангелието от Лука? Нееднократно съм употребявал това сравнение в различни лекции, но това би приличало на фотография на дърво от едната страна. Такава фотография дава представа за вида на дървото. Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива. Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна.
Тогава бихме имали четири образа на едно дърво.
Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни. Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също дърво. Всеки би казал: само ако го изобразя от четирите страни, ще мога да си съставя донякъде пълна картина на дървото. Примерно такова е било чувството в хората през първите християнски столетия по отношение на Евангелията. Те казвали: всяко велико събитие се изобразява от четири страни и получаваме цялостния му образ, ако наистина съберем тези четири описания и с това, така да се каже, си създадем общия му вид.
към текста >>
Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също
дърво
.
Такава фотография дава представа за вида на дървото. Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива. Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни.
Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също дърво.
Всеки би казал: само ако го изобразя от четирите страни, ще мога да си съставя донякъде пълна картина на дървото. Примерно такова е било чувството в хората през първите християнски столетия по отношение на Евангелията. Те казвали: всяко велико събитие се изобразява от четири страни и получаваме цялостния му образ, ако наистина съберем тези четири описания и с това, така да се каже, си създадем общия му вид. След това трябва ясно да разбираме, как, собствено, как тези четири изображения от четири страни се отнасят едно към друго. Защото тук действително едно велико събитие е изобразено от четири различни гледни точки.
към текста >>
Всеки би казал: само ако го изобразя от четирите страни, ще мога да си съставя донякъде пълна картина на
дърво
то.
Ако става дума да се възпроизведе дървото според представата за него, тази представа би била крайно едностранчива. Можем да се надяваме, че ако фотографираме дървото от четирите страни, представата за него ще бъде в някаква степен по-вярна. Тогава бихме имали четири образа на едно дърво. Те много малко биха съвпадали един с друг, те биха били много различни. Въпреки това, в нито един човек не би се появило усещането, че не може тези четири фотографии да са изображения на едно и също дърво.
Всеки би казал: само ако го изобразя от четирите страни, ще мога да си съставя донякъде пълна картина на дървото.
Примерно такова е било чувството в хората през първите християнски столетия по отношение на Евангелията. Те казвали: всяко велико събитие се изобразява от четири страни и получаваме цялостния му образ, ако наистина съберем тези четири описания и с това, така да се каже, си създадем общия му вид. След това трябва ясно да разбираме, как, собствено, как тези четири изображения от четири страни се отнасят едно към друго. Защото тук действително едно велико събитие е изобразено от четири различни гледни точки. Ако искаме да разберем, какво изобразява отделната гледна точка, трябва да си изясним следното.
към текста >>
Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под
дърво
то Бодхи.
Преди той, така да се каже, позволявал да бъде ръководен свише, да приема импулси от духовния свят и да ги предава. В това въплъщение, 600 години преди нашето летоброене, на 29-та година от своя живот, той се извисил до достойнството на Буда, тоест в това въплъщение той преживял цялостно навлизане на неговата индивидуалност във физическо тяло. Докато преди като Бодхисатва е трябвало да остава частично навън за да прехвърля мост в духовния свят, напълно въплътявайки се в тяло, той достигнал достойнството на Буда. Това било прогрес в сравнение с миналото. Вследствие на това той могъл да приеме учението за състраданието и любовта не само благодарение на инспирация, но и да се вгледа в самия себе си и да приеме това учение като собствен глас на сърцето.
Това било озарението на Буда на 29-та година от живота под дървото Бодхи.
Учението за състраданието и любовта идвало към него независимо от връзките с духовния свят, като човешко душевно достояние, и той е можел да мисли за учението на състраданието и любовта, което формулирал под формата на осемстепенния път. Проповедта за това представлявала великото учение за състраданието и любовта, за пръв път излязло от човешката гръд.
към текста >>
За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от
Дърво
то на познанието, но не и от
Дърво
то на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
Затова хората от началото на своето земно развитие имат свои индивидуални желания и лични чувства, но те не са можели да имат свои лични мисли, а също лично изразяване на мислите, или речта. Мисленето било нещо такова, което при всички постоянно се направлявало от тоталната духовност. Вследствие от това мисленето при всички било едно и също. Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние.
За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло.
Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол. Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам. Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>
Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното
дърво
чак до Адам.
Но и езикът е бил ръководен от народните богове, така че не всеки човек имал свой собствен език. Това, което се изразява в духа на езика, предпазвало от произвол отделната личност по отношение на етерното тяло, оказвало сдържащо влияние. За това, което в лемурийското време било удържано, митът за Рая разказва следното: човек вкусил от Дървото на познанието, но не и от Дървото на живота; той бил лишен от собствен произвол в областта на волята; но това, което не било дадено тогава на хората, сега с тайнствени процеси се пренесло към това дете Исус, към детето Исус от Назарет, на което принадлежало това етерно тяло. Тук било това, от което човечеството изначално е било лишено, и това препятствало момчето Исус от Назарет да има интерес към изработеното от човечеството в областта на културата. В него имало нещо доста по-изначално, напомнящо за времето, когато човечеството още не било изпаднало в греха на частния произвол.
Авторът на Евангелието от Лука изразява това, извеждайки генеалогичното дърво чак до Адам.
Така че в момчето Исус от Назарет се появява нещо, което е било дълбоко потопено в Адам и е останало извън луциферическото влияние. В момчето Исус от Назарет е било това, каквото е представлявало човечеството преди луциферическото въздействие.
към текста >>
101.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото
дърво
на християнския живот.
По такъв начин, празникът Рождество бил установен чак в четвъртото християнско столетие. Можем да кажем, че в 354 година в Рим било отпразнувано първото християнско Рождество.
И в частност, откриваме, че в по-малко критични времена от нашето, поддръжниците на християнството са били наистина проникнати от предусещащото познание за това, че те трябва да събират все нови плодове от великото дърво на християнския живот.
Ето защо можем да си спомним за външния символ на Рождество, символа на рождественската елха, който стои тук пред нас, с който в близките дни ще се срещнат много хора и който в особеното му значение духовната наука е призвана да отпечатва в сърцата и душите на хората все по-дълбоко и по-дълбоко.
към текста >>
Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от
Дърво
то на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от
Дърво
то за познаване на добро и зло.
Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда.
Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло.
Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало дърво. Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
към текста >>
Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало
дърво
.
Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда. Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло.
Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало дърво.
Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
към текста >>
Легендата разказва, че от дървесината на това
дърво
били направени различни неща: Мойсей направил от това
дърво
жезъла си, а по-късно от това
дърво
била взета дървесината за Кръста на Голгота.
Тук можем да обърнем поглед към коледната елха, вече без илюзии за историческата ѝ възраст, но извиквайки в спомените това, което често се е изправяло пред душата, – така наречената Свята легенда. Тя разказва следното: когато Адам бил изгонен от Рая (легендата разказва различно за това, ще я възпроизведа колкото се може по-накратко), той взел със себе си три семена от Дървото на живота, от което хората не смеели да вкусват, след като вкусили от Дървото за познаване на добро и зло. Когато Адам умрял, Сит взел тези три семена, посял ги на гроба на Адам и от гроба на Адам израснало дърво.
Легендата разказва, че от дървесината на това дърво били направени различни неща: Мойсей направил от това дърво жезъла си, а по-късно от това дърво била взета дървесината за Кръста на Голгота.
към текста >>
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско
дърво
: хората вкусили от
Дърво
то на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от
Дърво
то на живота.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота.
Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво. Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота. Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>
Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това
Дърво
.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота.
Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво.
Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота. Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>
Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това
Дърво
на живота.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота. Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво.
Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота.
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на
Дърво
то на живота.
По такъв, толкова съществен начин, легендата ни напомня за второто Райско дърво: хората вкусили от Дървото на познанието, но на тях им била отнета възможността да вкусват от Дървото на живота. Но в сърцата на хората завинаги останала тъгата, стремежът към това Дърво. Изгонени от духовните светове, представени в образа на Рая, във външния свят на явленията, хората чувствали в своите сърца стремеж към това Дърво на живота.
Това, което не са можели да имат без своите заслуги, без развитието си, те е трябвало постепенно да го постигат, придобивайки заслуги с помощта на познанието, ставайки посредством работа на физически план зрели и способни да приемат плодовете на Дървото на живота.
към текста >>
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на
Дърво
то на живота.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота.
Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота. В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>
Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от
Дърво
то на живота.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота.
Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота.
В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>
В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на
Дърво
то на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
Трите семена символизират за нас тъгата по плодовете на Дървото на живота. Легендата ни разказва, че в дървесината на Кръста се съдържало това, което произлизало от Дървото на живота.
В продължение на цялото развитие се осъзнавало, че сухата дървесина на Кръста съдържа, въпреки това, зачатък на новия духовен живот, че от него трябва да покълне това, което, ако хората правилно се възползват от него, ще могат да го обединят с душата си като плод на Дървото на живота, плод, даряващ им безсмъртие в истинския смисъл на думата, запалващ светлината на душата и озаряващ я така, че да намери пътя от тъмните глъбини на физическия свят, към светлите висини на духовното битие и да се почувства там причастна към безсмъртния живот.
към текста >>
Това
дърво
също произхожда сякаш от тъмните глъбини.
Това дърво също произхожда сякаш от тъмните глъбини.
Да порицават такъв неисторически подход, като току що отбелязания, могат само хора, които не знаят, че нещо, чиито външни причини не са достъпни за физическото познание, въпреки това има дълбоки духовни причини. От външния поглед може да убегне, по какъв начин рождественската елха толкова забележително е проникнала във външния човешки живот. За относително кратко време тя е навлязла като щастлив обичай в света. Дори и външно това да убягва от погледа, този, който знае, че всички външни събития са отпечатъци на духовни процеси, трябва да усеща, че на външен физически план, вероятно е съществувала особено дълбока причина за появата на коледната елха, че коледната елха се е появила сякаш под влиянието на дълбок духовен импулс, невидимо водещ хората, и който, може би, неосезаемо е инспирирал отделни, особено чувствителни души, за да изрази външно в удивително красивата коледна елха вътрешната светлина, която трябва да сияе в света. И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша воля външен символ на най-висшето.
към текста >>
И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това
дърво
може да стане по наша воля външен символ на най-висшето.
Това дърво също произхожда сякаш от тъмните глъбини. Да порицават такъв неисторически подход, като току що отбелязания, могат само хора, които не знаят, че нещо, чиито външни причини не са достъпни за физическото познание, въпреки това има дълбоки духовни причини. От външния поглед може да убегне, по какъв начин рождественската елха толкова забележително е проникнала във външния човешки живот. За относително кратко време тя е навлязла като щастлив обичай в света. Дори и външно това да убягва от погледа, този, който знае, че всички външни събития са отпечатъци на духовни процеси, трябва да усеща, че на външен физически план, вероятно е съществувала особено дълбока причина за появата на коледната елха, че коледната елха се е появила сякаш под влиянието на дълбок духовен импулс, невидимо водещ хората, и който, може би, неосезаемо е инспирирал отделни, особено чувствителни души, за да изрази външно в удивително красивата коледна елха вътрешната светлина, която трябва да сияе в света.
И когато такова знание се пробужда за мъдростта, тогава това дърво може да стане по наша воля външен символ на най-висшето.
към текста >>
И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на
дърво
то, хората преживяват в дълбоки чувства мислите, подсказани им от това духовно водачество.
Ако антропософията трябва да бъде мъдрост, тя може да бъде дейна мъдрост и да пронизва с мъдрост, тоест, да покрива с позлата външните впечатления и външните обичаи. Постепенно простирайки се над сърцата и душите на хората от настоящето и бъдещето, сгрявайки и просветлявайки ги, е възможно антропософията да успее да позлати и станалия толкова материалистичен външен обичай за коледната елха, да успее да го прониже със своята мъдрост и да го направи велик символ, след като той е навлязъл в последните времена в земния живот сякаш от тъмните подоснови на душата.
И ако, прониквайки малко по-дълбоко, предположим, че духовното водачество е внасяло в човешките сърца своите импулси, ще се окаже, че няма да е съвсем лишено от основание това, че край трепкащите пламъчета на дървото, хората преживяват в дълбоки чувства мислите, подсказани им от това духовно водачество.
към текста >>
Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското
дърво
като символ.
Да се опитаме чрез антропософското разглеждане да разберем правилно самия празник Рождество, за да разберем рождественското дърво като символ.
Срещайки се тук в продължение на годината, откриваме на душата си думите от духовните източници, които трябва да бъдат не просто думи, а трябва да станат сила, която все повече да действа в душата ни, за да може да стане тя гражданин на Вечността.
към текста >>
102.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Колон, 27. 2. 1910 г. Будизъм и Павловото Християнство.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Гаутама Буда достигна до знание чрез своето просветление под
дърво
то Бодхи; тогава той проповядва, че този свят е Майя.
Гаутама Буда достигна до знание чрез своето просветление под дървото Бодхи; тогава той проповядва, че този свят е Майя.
Той не може да бъде считан за действителен, защото в него лежи Майя, великата илюзия, която човек вярва да е истина. Човекът трябва да се стреми да се освободи от областта на елементите; тогава той навлиза в една област, Нирвана, където нито имена, нито неща съществуват. Само тогава човек се освобождава от илюзията. Областта на Майя е страдание. Раждане, смърт, болест и старост са страдание.
към текста >>
103.
4. Четвърта лекция. Способностите на човешката душа и тяхното развитие.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Човешкият живот би увехнал и пресъхнал, точно както едно
дърво
линее, когато през него вече не тече жизнен сок.
Не такъв импулс работи в онези, които гледат на Духовната Наука като на световна мисия; те са подтиквани от знанието, че определени сили в Макрокосмоса започват да се изчерпват, че се движим към бъдеще, когато твърде малко ще тече отгоре надолу, ако самите хора не работят върху развитието на своите души. Такава е епохата, в която живеем. По тази причина трябва да появи Духовната Наука, за да подбуди хората да попълнят, от своя страна, струящите надолу сили, които се изчерпват. Това познание е източникът, от който Духовната Наука извлича своя импулс и ако не бяха тези факти, Духовната Наука щеше да остави човешката еволюция да се погрижи за себе си. Но Духовната Наука предсказва, че ако в идващите столетия няма достатъчно човешки същества, които да се стремят да достигнат висшите светове, това ще завърши с човешката раса, получаваща все по-малко сили отгоре.
Човешкият живот би увехнал и пресъхнал, точно както едно дърво линее, когато през него вече не тече жизнен сок.
Досега в човешкия род са били внедрявани сили отвън. Онези хора, които живеят лекомислено, разпознавайки само външния свят на сетивата, не знаят нищо за промените, които се случват зад материалния свят, една от които е, че понеже духовните сили се изчерпват, е нужно такива сили да бъдат произведени от самите хора. Ако по-нататъшната еволюция на човечеството беше оставена на онези, които се придържат единствено към материалния свят, резултатът щеше да бъде всемирно опустошение. Духовната Наука трябва да бъде провъзгласена сега, за да станат хората способни да се решат дали желаят или не да съдействат в необходимата дейност.
към текста >>
104.
8. Осма лекция. Огледални образи на Макрокосмоса в човека. Розенкройцерски символи.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
Растат ли някъде червени рози върху мъртво
дърво
?
Това показва, че човек може да има мисловни картини, които не съответстват на никаква външна реалност. Онези, които желаят да имат само нормално съзнание, където мисловните картини винаги представят някаква външна реалност, ще говорят подигравателно за символа на Розовия Кръст и ще настояват, че мисловните картини са грешни, ако не представят външен факт. Такива хора ще попитат: Къде има такова нещо като Розовия Кръст?
Растат ли някъде червени рози върху мъртво дърво?
Но целият смисъл е, че ние ще овладеем способност на душата, която не присъства в нормалното съзнание; че ще станем способни да пораждаме мисловни образи и представи, които имат определено отношение с външния свят, но не са точно негово копие. Розовият Кръст е свързан в определено отношение с външния свят, но самите ние сме тези, които сме създали естеството на това отношение. Ние сме съзерцавали растението и надмощието, постигнато от човека, и изобразяваме това за себе си в Розовия Кръст. Тогава ние вписваме този символ в нашия свят на мисловни картини и идеи. Същото би могло да се направи и с други символи.
към текста >>
105.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно
дърво
.
Нека сега продължим още по-нататък и се опитаме следвайки неотклонно ръководната нишка на ясновиждащо то познание да проникнем във видимите явления на външния свят. Нека да пристъпим от раните, които нанасяме на растенията, към раните, които причиняваме на животните, т.е. на съществата, разполагащи със свое астрално тяло. В общи линии, лесно ще установим, че колкото по-висш е един животински вид, толкова по-слабо е застъпено универсалното качество на растителния свят, а именно: Отговорът на етерното тяло спрямо увреждащите въздействия на външния свят.
Ако причиним грубо нараняване на един бозайник, ако да кажем, отрежем кракът на едно куче, ще видим, че етерното тяло на кучето съвсем няма да реагира с онази лечебна сила, с която реагира етерното тяло на едно растение, ако например, отсечем клона на едно дърво.
към текста >>
106.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма.
GA_120 Откровенията на Кармата
Необходимо е да поддържаме в съзнанието си тази съществена разлика: клоните и листата на
дърво
то са едно, сърцевината му нещо съвсем друго.
Откъснете тези културни потоци от цялостния напредък на човечеството, и ще имате пред Вас това, което нормално развиващите се духовни Йерархии вливат в човечеството под формата на все нови и нови импулси. Нека да обобщим: онези духовни Същества, които следват своето нормално развитие, дават на земните култури всичко онова, което остава като трайна стойност за човечеството.
Необходимо е да поддържаме в съзнанието си тази съществена разлика: клоните и листата на дървото са едно, сърцевината му нещо съвсем друго.
към текста >>
107.
9. Девета лекция, 15. Юни 1910. Локи Хьодур и Балдур Залезът на Боговете.
GA_121 Отделните души на народите
Независимо дали последният е човек, живот но,
дърво
или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт.
Вие веднага ще разрешите привидното противоречие, ако вземете предвид следното: Относно Аза и неговата познаваемост, човекът се намира в съвсем друго положение, отколкото ако нещата биха опирали до какъвто и да е друг обект. Ако Вие се стремите към опознаването на някакъв друг обект, предмет или същество, различни от Аза, тогава в рамките на познавателната дейност винаги изпъкват две неща: Индивидът, упражняващ познанието, респективно познавателната сила, и самият обект на познанието.
Независимо дали последният е човек, живот но, дърво или камък, това не засяга чисто формалния познавателен акт.
По друг начин обаче стоят нещата относно Аза. В този случай онова, което осъществява познанието и това, което е обект на познанието, е едно и също. От особено значение за човешката еволюция е, че тези две неща постепенно се отделят едно от друго. Онези, които развиха зрялата индийска култура през Следатлантската епоха, изградиха Аза субективно като един познаващ Аз и това субективно извисяване на Аза до определени върхове на човешката душевна природа беше постигнато още преди човекът да разполагаше със способността да съзерцава Аза обективно. Напротив, европейските народи се издигнаха твърде рано, още когато бяха под влиянието на старото ясновидство, до съзерцаването на обективния Аз, или с други думи, в рамките на своето ясновидство те можеха да различават Аза като едно същество всред много други същества.
към текста >>
108.
10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов.
GA_121 Отделните души на народите
“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един
дърво
делец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно.
Философските системи на Средна Европа, застъпвани от Фихте, Шелинг и Хегел, още през 19 век, привидно са твърде далеч от митологическата област. И въпреки това те не са нищо друго, освен резултат от най-сублимираното старо ясновидство, от съвместната работа с божествено-духовните сили, протичаща в човешката душа. Ина че би било невъзможно един Хегел да вижда в своите идеи определени реалности, невъзможно би било Хегел да направи едно толкова характерно за него изказване, а именно когато на въпроса: „Какво е абстрактното?
“ той отговаря: „Абстрактното е например един отделен човек, който изпълнява всекидневните си задължения, да речем: един дърводелец.“ Следователно онова, което за абстрактния човек представлява нещо конкретно, за Хегел е нещо абстрактно.
Това, което за абстрактния човек е само мисли, за Хегел представляваше великия майстор-създател на света. Хегеловият идеен свят е последният и сублимиран до краен предел израз на Съзнателната душа и съдържа в себе си като чисти понятия това, което северният човек доскоро виждаше като сетивно-свръхсетивни, божествено-духовни сили, намиращи се в непрекъсната връзка с Аза. И когато Фихте говори за Аза, това не е нищо друго, освен бих казал утайката от всичко онова, което Богът Тор предостави на човешката душа, само че Фихте го видя от гледната точка на Съзнателната душа и го формира с привидно бедна, ла конична мисъл: „Аз съм“, от която тръгва и цялата му философска система. Една права линия свързва раждане на Аза всред северните народи, Бога Тор или Донар в духовния свят, и философията. Тъкмо този Бог подготви всичко необходимо за идването на Съзнателната душа и за изпълването и с подходящо съдържание, понеже тя беше предназначена да навлезе и действува във физическия свят.
към текста >>
109.
12. Бележки
GA_121 Отделните души на народите
*21. Въпросът за келтите като възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и
Дърво
то на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S.
*21. Въпросът за келтите като възпитатели на германите е подробно разгледан от Markus Osterrieder в книгата Sonnenkreuz und Lebensbaum, Irland, der Shwarzmeer-Raum und die Christianisierung der europaeischen Mitte (Слънчевият кръст и Дървото на живота, Ирландия, Черноморското пространство и християнизирането на Средна Европа), 367 S.
Urachhaus, 1995. Съдържанието включва глави като: Мисията на славяните, Глаголицата, Понтийските мистерии, Учителите Кирил и Методий, Мисията на българите. Немски екземпляр е на разположение в Библиотеката на Издателството.
към текста >>
110.
1. Първа лекция, Берн, 1. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Аз често съм прибягвал до следното сравнение: Ако фотографираме определено
дърво
от една гледна точка, недопустимо е да се твърди, че тази фотография дава цялостен образ на
дърво
то; напротив, едва ако бихме го фотографирали от четири различни страни, съпоставяйки тези четири фотографии, колкото и различни да са те, ние бихме стигнали до неговия цялостен образ.
Често съм споменавал: има нещо твърде забележително във факта, че това събитие е запазено за нас в четири привидно различни документи. Но това, което дава, така да се каже, повод на днешното материалистично светоусещане за една негативна, унищожителна критика, е нещо извънредно важно с оглед на нашите антропософски убеждения. Недопустимо е някой да описва дадено Същество или даден факт, разглеждайки го само от една страна.
Аз често съм прибягвал до следното сравнение: Ако фотографираме определено дърво от една гледна точка, недопустимо е да се твърди, че тази фотография дава цялостен образ на дървото; напротив, едва ако бихме го фотографирали от четири различни страни, съпоставяйки тези четири фотографии, колкото и различни да са те, ние бихме стигнали до неговия цялостен образ.
И ако това е валидно за толкова обикновени неща от външния свят, колко повече би трябвало да предположим, че едно събитие, което включва в себе си най-важните и решителни моменти от живота на човечеството, съвсем не би могло да бъде обхванато, ако го описваме само от една страна? Ето защо привидните различия в четирите Евангелия за нас не са никакви противоречия. Напротив, в основата на всичко това лежи фактът, че авторите на Евангелията са имали ясното съзнание: всеки един от тях може да опише това велико събитие само от една страна, а занапред чрез съпоставката на различните описания човечеството постепенно ще се издигне до един цялостен и всеобхватен образ на Христовото Събитие. И така, нека с необходимото търпение, и придържайки се към тези четири описания, постепенно да се приближим до това най-велико събитие от Земната еволюция, като на свой ред прибавим и нашето духовно-научно проучване на онези документи, които сме свикнали да наричаме „Новия Завет".
към текста >>
111.
3. Трета лекция, 3. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И в родословното
дърво
, което дава, той специално обръща внимание на обстоятелството, че от Авраам до Давид имаме четиринадесет поколения, от Давид до Вавилонското робство ние също имаме четиринадесет поколения и от Вавилонското робство до Христос още четиринадесет поколения.
Следователно, ако тръгнем от Авраам и продължим надолу през три пъти по четиринадесет поколения, ние стигаме до едно човешко тяло, което е изцяло проникнато, импрегнирано с това, което съществуваше у Авраам като първоначална заложба. Едва това тяло можа да бъде употребено за въплъщението на Заратустра. Ето какво ни разказва евангелистът Матей (1, 1-17).
И в родословното дърво, което дава, той специално обръща внимание на обстоятелството, че от Авраам до Давид имаме четиринадесет поколения, от Давид до Вавилонското робство ние също имаме четиринадесет поколения и от Вавилонското робство до Христос още четиринадесет поколения.
Така чрез тези три пъти по четиринадесет поколения при което едно винаги бива прескачано в известен смисъл се стига до пълен завършек на това, което в Авраам беше вложено като мисия на целия еврейски народ; сега за тази мисия бяха подготвени и трите човешки тела. Сега вече Заратустра можеше да се въплъти в подходящо за целта тяло; понеже в тази епоха той трябваше да открие на човечеството нещо съвсем ново.
към текста >>
112.
4. Четвърта лекция, 4. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно
дърво
, за да се прибави към наказанието и позорът.
Следователно, едно столетие преди нашето летоброене, едно столетие преди Христовото идване на Земята, съществуваше една индивидуалност, която няма нищо общо както с Исус от Евангелието на Лука, така и с Исус от Евангелието на Матей, една личност, която беше предводител на есейските общности. Тази личност е добре известна на окултизма като един вид предтеча на есеите, що се отнася до християнството; но тя е добре известна също и в талмудската литература под името Исус, синът на Пандира, Йешуа бен Пандира. Този Исус, син на Пандира, за когото в общоизвестната юдейска книжнина съществуват всевъзможни измислици, непрекъснато възобновявани в по-ново време, тази благородна и велика личност не бива да смесваме както правят някои талмудисти с Исус от Назарет. Ние просто посочваме този есейски предтеча на християнството в лицето на Исус, син на Пандира.
И ние добре знаем, че онези, които на времето считаха учението на есеите за богохулство, го обвиниха в ерес; после те го убиха с камъни, и го окачиха на едно дърво, за да се прибави към наказанието и позорът.
Това също е един окултен факт, макар и да е известен в талмудистката литература.
към текста >>
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно
дърво
.
С други думи, ние следва да търсим името Исус у индивидуалността, за която се говори в Евангелието на Матей и в Евангелието на Лука; обаче сме длъжни да търсим името Исус и едно столетие преди началото на нашето летоброене именно там, всред есеите и по-точно в лицето на онази благородна личност, относно която всичко, изнесено в общоизвестната талмудска литература е чисто и просто клевета; вече казахме тя беше обвинена в богохулство и ерес, умъртвена с камъни и после повесена на едно дърво.
към текста >>
113.
5. Пета лекция, 5. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо относно родствени или други връзки с онази личност или индивидуалност, която Евангелието на Матей, Евангелието на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно
дърво
още преди Христовото Събитие.
Нека ясно да подчертаем: онзи Исус, син на Пандира, Йешуа бен Пандира няма нищо общо относно родствени или други връзки с онази личност или индивидуалност, която Евангелието на Матей, Евангелието на Лука, пък и другите Евангелия наричат „Исус"; въпросният Йешуа бен Пандира беше убит с камъни и повесен на едно дърво още преди Христовото Събитие.
Ще изтъкна и друго: за да насочим вниманието си към Йешуа бен Пандира и да твърдим, че той наистина е съществувал за тази цел първоначално далеч не е необходимо каквото и да е окултно познание, каквито и да са ясновидски способности; ние лесно можем да съберем интересуващите ни данни от съответните еврейски и талмудски текстове. Обаче през отделни периоди от време действително е ставало едно смесване между истинския Исус и Йешуа бен Пандира, каквото наблюдаваме и през второто столетие на нашето летоброене. Следователно, подчертавайки, че в известен смисъл този Исус, син на Пандира, няма нищо общо с Исус от Евангелията, от друга страна се налага да потвърдим, че съществува една историческа връзка между тези две личности, която засега може да бъде установена единствено с помощта на духовно-научното изследване. Ние ще надникнем в дълбините на тази връзка, само ако още веднъж разгледаме, макар и накратко, еволюцията на човечеството и неговите духовни предводители.
към текста >>
114.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Следователно, когато в родословното
дърво
срещнем, примерно, името Адам, то обхваща не една, а много личности.
На хората се даваше едно и също име дотогава, докато бяха налице нишките на спомена. Ето защо име на като Адам, Сет или Енох са обхващали толкова личности, колкото е било възможно да попаднат в периметъра на ретроспективния спомен. Следователно, когато в старите хроники се казва, че някой се нарича Енох, това би трябвало да означава: В съответната личност, явяваща се като син на даден човек, носещ друго име, възниква една нова паметова нишка; в случая тази личност вече не си спомня своите предшественици. Обаче тази нова паметова нишка далеч не прекъсва със смъртта на „първия" Енох, а се предава от баща на син, внук и т.н., докато отново възникне една напълно нова паметова нишка. И доколкото тази паметова нишка продължава във времето, дотолкова се запазва и употребата на съответното име.
Следователно, когато в родословното дърво срещнем, примерно, името Адам, то обхваща не една, а много личности.
към текста >>
Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на
дърво
то.
Да, назирейството действително е съществувало. Но есеите го продължават, и то в една много по-строга форма, особено що се отнася до предписанията, макар че те прибавиха и други неща. Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство. По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21.
Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото.
Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество. Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност. Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка". Тези хора усещаха себе си вътре в живата верига на поколенията; те не се усещаха като отрязани от общото дърво на човечеството. Тези последователи на есеите, които бяха премина ли през четиридесет и двете степени, се наричаха „нецери".
към текста >>
Те не бяха вече нещо отделно от
дърво
то на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество.
Да, назирейството действително е съществувало. Но есеите го продължават, и то в една много по-строга форма, особено що се отнася до предписанията, макар че те прибавиха и други неща. Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство. По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21. Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото.
Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество.
Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност. Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка". Тези хора усещаха себе си вътре в живата верига на поколенията; те не се усещаха като отрязани от общото дърво на човечеството. Тези последователи на есеите, които бяха премина ли през четиридесет и двете степени, се наричаха „нецери".
към текста >>
Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на
дърво
то и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност.
Но есеите го продължават, и то в една много по-строга форма, особено що се отнася до предписанията, макар че те прибавиха и други неща. Те възприеха всичко, за което говорих вчера и завчера, но най-вече се въздържаха от месоядство. По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21. Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото. Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество.
Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност.
Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка". Тези хора усещаха себе си вътре в живата верига на поколенията; те не се усещаха като отрязани от общото дърво на човечеството. Тези последователи на есеите, които бяха премина ли през четиридесет и двете степени, се наричаха „нецери".
към текста >>
Тези хора усещаха себе си вътре в живата верига на поколенията; те не се усещаха като отрязани от общото
дърво
на човечеството.
По този начин някои хора сравнително бързо се научаваха да разширяват диапазона на своите спомени и да надзърват, така да се каже, над съответните четиридесет и две степени в тайните на хрониката Акаша*21. Те се превръщаха в един вид присадки, които удължаваха живота на дървото. Те не бяха вече нещо отделно от дървото на човечеството, сега те усещаха нишките, които ги свързваха с останалото човечество. Те бяха нещо различно от другите, които се откъсваха от ствола на дървото и чиято памет се ограничаваше само в рамките на отделната личност. Всред есейските общности такива хора бяха наричани с една дума, близка по значение до „живата клонка", за разлика от „отрязаната клонка".
Тези хора усещаха себе си вътре в живата верига на поколенията; те не се усещаха като отрязани от общото дърво на човечеството.
Тези последователи на есеите, които бяха премина ли през четиридесет и двете степени, се наричаха „нецери".
към текста >>
115.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е
дърво
то на познанието.
Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове.
Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието.
Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса. Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век.
към текста >>
Когато им беше показвано
дърво
то на познанието или
дърво
то на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това.
Но ние искаме също и да разберем доколко това е свързано с материалистичната черта, проникнала не само в онези, живеещи в града, но също и в онези, живеещи в провинцията. О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието. Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса.
Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това.
Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век. Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ. Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ.
към текста >>
Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково
дърво
ще разцъфти в тази нощ.
О, слушайте внимателно, ние действително можем да засечем как това материалистично настроение е завладяло човешките умове. Когато се върнем до XIV и XIII век ние откриваме, че хората знаеха достатъчно добре, че се има предвид нещо духовно, когато се споменава такова нещо, каквото е дървото на познанието. Те разбираха правилно онова, което беше представено в Райската пиеса. Когато им беше показвано дървото на познанието или дървото на живота, те знаеха към какво се отнася духовно това. Защото в онези дни суеверията за тези неща още не бяха разпространени до степента, до която станаха по-късно, през XV, XVI и XVII век.
Фактически може да бъде исторически документирано, че през XV век в околностите на град Бамберг хората в Коледната нощ вече излизаха в ябълковите овощни градини, защото очакваха да видят физически, материално, че специално избрано ябълково дърво ще разцъфти в тази нощ.
Така умовете на хората станаха материалистични, в периода започващ от XIII и XIV век и простиращ се до XVI и XVII век. Това се случваше не само в градовете, а също и в душите на простия селски народ.
към текста >>
Така че, ако приемем символът на Коледното
дърво
също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество.
Защото в хода на времето човечеството трябва да се развива, защото онова, което е съкровено, което е най-велико и най-значимо в един момент, не може да остане по същия начин за всички времена. Само един враг на еволюцията би искал да наложи онова, което е било велико в едно време върху другите времена. Всеки период от време има своята специална мисия. Във всеки период ние трябва да се научим как да съживяваме по винаги нови начини онова, което трябва да влезе в душата и сърцето на човека. Нашето време може само да оцени онова истинско Коледно настроение, което скицирах тук в един кратък очерк, ако на това настроение се гледа като на историческа памет, като на нещо от миналото.
Така че, ако приемем символът на Коледното дърво също и в нашите собствени празнични събирания, ние го правим точно защото свързваме с Духовната Наука мисълта за едно ново Коледно настроение на човечеството, на прогресивно развиващото се човечество.
Защото Духовната Наука се стреми да представи тайните на Христос в сърцата и душите на хората по начин, подходящ за нашето време. Дори и модерните превозни средства да се движат покрай нас когато излезем навън, или те може би дори ще летят с нас през въздуха - и скоро тези неща ще пробудят човечеството много по-различно от най-сериозната и ужасяваща проза - въпреки всичко днешните хора трябва да получат шанс да намерят отново божествено-духовния свят, точно чрез едно още по-силно и изпълнено със смисъл задълбочаване на душата. Това е същият божествено-духовен свят, който в отминали времена се появяваше пред очите на онези примитивни умове, когато в Коледното време виждаха Младенеца в яслите. Днес се нуждаем от други средства за да пробудим в душата това настроение. Определено може да ни харесва да се потопяваме в онова, което миналите времена притежаваха като начини да намират Христовото Събитие, но ние трябва също и да преминем отвъд онова, което зависи от времето.
към текста >>
116.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ Прага 23 март 1911 г.
GA_128 Окултна физиология
В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво
дърво
или за някакво ухание.
Можем ли да достигнем до етерния организъм? Е, така непосредствено, както достигаме да душевния си живот, не можем да достигнем веднага до етерното тяло. Когато работим в душата си, става следното: отначало получаваме външни впечатления, външния свят въздействува върху сетивата, след това в душата си ние преработваме външните впечатления. Но ние правим и нещо повече: тези събрани впечатления ние ги натрупваме, съхраняваме ги в нас самите. Помислете си малко за обикновеното явление паметта, спомнянето, когато си припомняте нещо, случило ви се преди години.
В този случай на основата на външните впечатления, които вие сте обработили и които вие изваждате сега от подземията на вашата душа, и ние казваме съвсем просто в мен изплува споменът за някакво дърво или за някакво ухание.
Тук трябва да кажете: в душата си вие сте натрупали нещо, което е останало в резултат от външното впечатление в неговата душевна обработка и което е формирало във вас спомена. Тук обаче едно наблюдение над душевния живот, което наблюдение може да се извърши чрез съответното упражнение на душата ни показва, че в мига, когато нашият душевен живот е достигнал до там, че може да бъде съхранен под формата на представа спомени, нашите душевни изживявания не действуват само в нашия Аз. Отначало, чрез нашия Аз ние излизаме насреща на външния свят, поемаме в Аза си впечатления от него и ги обработваме в астралното тяло. Ако обаче ги обработвахме в астралното тяло, то ние веднага всичко бихме забравили. Когато правим изводи, ние работим в астралното тяло; когато обаче затвърждаваме впечатленията в себе си, така че след известно време, та дори и след няколко минути да можем да си спомним за тях тогава ние отпечатваме впечатленията, добити чрез нашия Аз и обработени чрез астралното ни тяло, в етерното ни тяло, така че в запаметените представи, изхождайки от Аза, чак до етерното тяло, ние сме отпечатали онова, което под формата на душевна дейност сме изживели в съприкосновението си с външния свят.
към текста >>
117.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Това време е точно определено: Пет хиляди години след озарението на Буда под
дърво
то Боди.
Напротив, това което източните писания казват, е вярно също и за западните окултисти: че в момента, когато Бодисатва се издига до ранг Буда, на негово място идва един друг Бодисатва. В момента, когато Гаутама Буда стана Буда, тази индивидуалност на Бодисатва бе приета от Земята и оттогава на Земята действува един нов Бодисатва. Този нов Бодисатва ще се издигне до ранг Буда в определено време.
Това време е точно определено: Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди.
Около три хиляди години след нашето време светът ще изживее инкарнацията на Майтрейя-Буда, която ще бъде последната реинкарнация на Йешу бен Пандира. Този Бодистава, който ще дойде като Майтрейя Буда, който ще се прероди във физическо тяло също и в нашето столетие – обаче не като Буда – ще си постави като задача да даде на човечеството всички истински понятия за Христовото Събитие.
към текста >>
118.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под
дърво
то Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда.
В момента, когато Бодисатва стана Буда, едно друго същество дойде до неговия сан, едно друго същество зае службата на Бодисатва. И тогава дойде онази индивидуалност, за която знаем, че живя около сто години преди Исус от Назарет в ордена на есеите. Една личност, която за съжаление бе оклеветена и криво разбрана, например от писателя Целзус и особено от Хекел в неговата книга „Мирови загадки”. Онази личност, която следователно беше действувала едно цяло столетие преди Мистерията на Голгота, известна под името Йешу бен Пандира, беше едно от въплъщенията на онзи Бодисатва, който стана приемник на Гаутама, издигнал се от Бодисатва до ранга Буда. Той ще действува още като Бодисатва в течение на три хиляди години отсега нататък и след това, когато се изпълнят пет хиляди години от неговата дейност като Бодисатва, също ще стане Буда.
Всеки сериозен окултист знае, че пет хиляди години след озарението на Гаутама Буда под дървото Боди онази индивидуалност, която заема неговата служба като Бодисатва, ще е станала Майтрея-Буда.
Дотогава той ще се въплъщава още често. А после, когато ще са изминали пет хиляди години, ще се роди едно учение: Учението на Майтрея-Буда, на Буда на Доброто, когато това, което се казва, в същото време ще действува морално. Днес не съществуват думи, които биха могли да опишат това състояние на нещата. Това може да бъде видяно само в духовния свят и, за да го приеме, човек трябва първо да узрее за него. Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на това, което се е случило при Събитието на Голгота.
към текста >>
Пет хиляди години след като Буда бе озарен под
дърво
то Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова.
Въплъщенията на Бодисатва, които са тези на бъдещия Майтрея-Буда, се явяват в неизвестни хора. Те действуват като отделни хора и чрез тяхната собствена сила. Майтрея-Буда също ще действува чрез своята собствена сила и противоположно на даващите тон хора. Той ще остава неизвестен в своята младост. И когато в тридесет и третата си година пожертвува своята индивидуалност, той ще се появи така, че в неговите думи ще действува морално това, което той изразява с думи.
Пет хиляди години след като Буда бе озарен под дървото Боди, неговият приемник ще се издигне до ранг Буда и ще бъде носител на морално действуващите слова.
Сега ние казваме: „В началото бе Словото”. Тогава ще можем да казваме: В лицето на Майтрея-Буда ни е даден най-великия Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото Събитие в неговия пълен смисъл. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител той ще донесе най-великото и възвишено слово.
към текста >>
119.
Буда и Христос. Сферата на Бодисатвите. Милано, 21. Септември 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Защото истина е това, което казват източните документи: Че точно пет хиляди години след като Гаутама Буда получи своето озарение под
дърво
то Боди, Майтрейя-Буда ще се въплъти за последен път на Земята.
Второто течение е течението на Христос, което ще издигне човечеството нагоре към интелектуализма през естетицизма до моралността. И най-великият учител на Христовия Импулс ще бъде винаги приемникът на онзи Бодисатва, който винаги отново ще се инкарнира и след три хиляди години ще стане Майтрейя-Буда.
Защото истина е това, което казват източните документи: Че точно пет хиляди години след като Гаутама Буда получи своето озарение под дървото Боди, Майтрейя-Буда ще се въплъти за последен път на Земята.
към текста >>
120.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 28. Септември 1911, Втора лекция.
GA_130 Езотеричното християнство
Пет хиляди години след озарението на Буда под
дърво
то Боди ще се яви Майтрейя-Буда или пресметнато от днес нататък след три хиляди години.
Пет хиляди години след озарението на Буда под дървото Боди ще се яви Майтрейя-Буда или пресметнато от днес нататък след три хиляди години.
Той ще бъде приемникът на Гаутама Буда. Върху този въпрос не е възможен никакъв спор между истинските окултисти. Както западните, така и източните окултисти са единодушни върху това. Следователно, две неща са сигурни:
към текста >>
121.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под
дърво
то Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят.
За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда. Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене. Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин.
Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят.
По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето. Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност. Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда.
към текста >>
122.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 2. Декември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Но когато днес, като
дърво
делци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година.
Но действително ли не познаваме следващия ден? Ние не познаваме нещо относно следващия ден, което е важно за подробностите на нашия свръхсетивен живот или по-грубо казано: Ние не знаем например дали на следващия ден ще бъдем живи, дали в утрешния ден също ще имаме утро, обяд и вечер, както и днес.
Но когато днес, като дърводелци, сме направили една маса, тя ще съществува и на следващия ден, когато днес сме изработили един чифт ботуши, някой ще може да ги обуе на следващия ден и когато сме посели семената, ние знаем, че те ще израстнат на следващата година.
Фактически ние знаем това, от което се нуждаем за бъдещето. Ако събитията на бъдещето не протичат ритмично и възникват неочаквано, животът във физическия свят би бил невъзможен. Ако някой би направил днес една маса, без да бъде сигурен, че през нощта тя няма да бъде разрушена, ако би посял семена, без да има предчувствието, че от тях ще израстне на следващата година посев, той никога не би предприел тези действия. Ние се нуждаем от надеждата именно за физическия живот, защото надеждата поддържа целия физически живот.
към текста >>
123.
Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно
дърво
, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
За онези, които са слушали тук или там лекции от рода на тези, които сега изнасям, отбелязвам, че аз представих тези последователни процеси от една друга гледна точка и по друг начин, както в Мюнхен, така също и в Щутгарт. Но те представляват едно и също нещо. Само че това, което сега трябва да бъде изложено във връзка с трите сили на човека – Вяра, Любов и Надежда – там то бе изложено чрез непосредственото отношение към елементите на човешкия душевен живот. Но то е съвсем същото и аз правя това съвсем съзнателно, за да свикнат антропософите да не се придържат към думите, а да пристъпват към самия въпрос. Когато установим, че нещата могат да бъдат охарактеризирани от най-различни страни, тогава хората няма да се кълнат само в думите, а ще имат стремежа да пристъпват към самия въпрос и да го вземат така, че да се знае: думите, които охарактеризират нещата от най-различни страни, не трябва да означават нищо друго, освен едно приближаване към самия въпрос.
Ние твърде малко се приближаваме до същината на даден въпрос, ако се придържаме само към думите, а постигаме това, като привеждаме в хармония всичко, което е било казано през отминалите епохи, също както стигаме до цялостната представа за едно дърво, когато го възприемаме не само от една гледна точка, а от възможно най-голям брой гледни точки.
към текста >>
124.
Зората на новия окултизъм. Касел, 29. Януари 1912, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
В момента детето също се хваща за едно
дърво
и спира да върви, така, че не се случва нищо лошо.
Този човек вижда внезапно, че в края на пътя, по който върви детето, зее една пропаст. Детето неминуемо ще падне в пропастта, ако направи още няколко стъпки напред. Той изтичва след детето, за да го спаси, тича, тича и напълно забравя за пропастта. Тогава съответният човек внезапно чува от някъде един глас, който му извиква: Спри! – Той спира като закован.
В момента детето също се хваща за едно дърво и спира да върви, така, че не се случва нищо лошо.
Ако в този момент не беше прозвучал гласът, човекът неминуемо би паднал в пропастта. Сега той се запитва: От къде дойде този глас? Но не намира никой, който би могъл да извика. Обаче има съзнанието, че неминуемо би загинал, ако не беше чул този глас. Той не може да открие никакво физическо същество, колкото и старателно да го търси.
към текста >>
125.
Основно настроение спрямо човешката карма Виена, 8. Февруари 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в
дърво
.
Всичко това може да изглежда сухо и абстрактно, обаче в действителност то не остава някаква теория, а се превръща в един вид семе, което ние заравяме в земята; там то израства и живее, отправяйки силите си във всички посоки, за да се превърне накрая в растение, в дърво.
Така стоят нещата. Благодарение на чувствата, които развиваме в Духовната наука, ние сме в състояние да пресъздадем себе си: “Създай себе си от волевите Същества! ” Ето как антропософията се превръща в еликсир на живота. И когато разширяваме нашия поглед в духовните светове, когато извличаме от там необходимите за живота сили, тогава ние познаваме себе си в нашите дълбини. Едва когато внесем мировото познание в себе си, ние разбираме себе си и постепенно се отдалечаваме от по-малко умното Същество, което ни отделя от Пазача на прага, и се приближаваме към по-умното Същество: то е скрито в човека, който все още не е достатъчно силен, но може да стане такъв именно чрез антропософията.
към текста >>
126.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Той вижда как оттам на новото учение
дърво
то
Той вижда как оттам на новото учение дървото
към текста >>
Своя кръст, от
дърво
издялан.
Своя кръст, от дърво издялан.
към текста >>
Дърво
то мое плодно в земната градина,
Дървото мое плодно в земната градина,
към текста >>
127.
5.ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 9. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
„Погледни бадемовия плод, който расте на
дърво
то“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства
дърво
то, на чиито клони виждаме бадемовия плод.
Докато поучава цар Милинда, Нагазена избира и една друга притча.
„Погледни бадемовия плод, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия плод.
Можеш ли да твърдиш, че плодът върху дървото има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма? “ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху дървото с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н. От предишната инкарнация в новата инкарнация не преминава нищо от това, което човекът е свикнал да нарича свой Аз.
към текста >>
Можеш ли да твърдиш, че плодът върху
дърво
то има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало
дърво
то, освен името и външната форма?
Докато поучава цар Милинда, Нагазена избира и една друга притча. „Погледни бадемовия плод, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия плод.
Можеш ли да твърдиш, че плодът върху дървото има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма?
“ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху дървото с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н. От предишната инкарнация в новата инкарнация не преминава нищо от това, което човекът е свикнал да нарича свой Аз.
към текста >>
“ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху
дърво
то с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н.
Докато поучава цар Милинда, Нагазена избира и една друга притча. „Погледни бадемовия плод, който расте на дървото“, казва той, „и помисли, че семето е взето от друг плод, заровено е в земята и изгнива; но от него израства дървото, на чиито клони виждаме бадемовия плод. Можеш ли да твърдиш, че плодът върху дървото има нещо общо с онзи плод, с онова семе, от което е израснало дървото, освен името и външната форма?
“ Нагазена иска да каже: Колкото общо има бадемовият плод върху дървото с онзи бадемов плод, който е бил посят в земята като семе, толкова общо има и човекът със своята предишна инкарнация; и който вярва, че това, което стои пред нас като човек, непрекъснато застрашаван от болести и смърт, е нещо друго, освен име и форма, допуска същата грешка, както и онзи, който вярва, че в каляската в думата „каляска“ се съдържа нещо друго, освен нейните части: Колелета, оси, седалка и т.н.
От предишната инкарнация в новата инкарнация не преминава нищо от това, което човекът е свикнал да нарича свой Аз.
към текста >>
*39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от
дърво
то, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
Съкрушеният от съдбата Йов знае: Онази част от мен, която е свързана с моя Бог, непрекъснато се стремеше към праведни дела. Но сега, предопределената ми съдба, ме сломи напълно! А до него стои жена му и по един характерен начин, го увещава да се отрече от своя Бог. Нейните думи са предадени извънредно точно. Това, което жената на Йов казва, напълно отговаря на записаното в Хрониката Акаша: „Отречи се от твоя Бог, понеже трябва да страдаш толкова много, отречи се, понеже Той ти изпрати тези страдания, и умри!
*39. Тези думи са изпълнени с огромно съдържание: Изгуби съзнанието за връзката с твоя Бог; тогава ти ще се освободиш от тази връзка, ще се откъснеш от Него, както листото се откъсва от дървото, и твоят Бог не ще може вече да те наказва!
към текста >>
128.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 11. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ето как можа да се появи и онова духовно родословно
дърво
, за което вече стана дума.
И ето че сега настъпи Мистерията на Голгота, настъпи така, както сме я описвали вече много пъти, и чрез тази Мистерия на Голгота фактически произлезе онова, което е толкова трудно разбираемо за всеки човешки разум, който остава свързан единствено с едно физическо тяло, съдържащо в себе си главно разрушителните сили. Настъпи това, че този човек, който беше носителят на Христос, мина през една такава смърт, че след три дни онова, което представлява смъртната част на физическото тяло, трябваше да изчезне, а от гроба възкръсна онова тяло, което е енергийният, силовият носител на физическо-материалните части. Именно това, което беше отредено за човека от свръхсетивните Същества на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна, именно то възкръсна от гроба: Чистият фантом на физическото тяло с всички качества, присъщи на физическото тяло.
Ето как можа да се появи и онова духовно родословно дърво, за което вече стана дума.
към текста >>
129.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ако бихме искали да си представим този поток от физически инкарнации на човека, започващ с онзи, когото Библията описва като родоначалник на човешкия род, Адам, ние би трябвало да начертаем едно широко разклонено родословно
дърво
.
Случаят беше съвсем друг. По-рано Азът на човека изобщо не беше отделен от субстанцията на онази Йерархия, която стана причина за създаването на човешкия Аз: Йерархията, която обозначаваме с името Духове на Формата. Сега ние лесно можем да си представим ето какво сочи окултното изследване -, че една част от субстанцията на Духовете на формата беше включена в човешките инкарнации с цел изграждането на човешкия Аз. Но през онази епоха, когато човекът постави началото на своите физически инкарнации на Земята, една част от това, което трябваше да се превърне в „човек“, беше задържана в духовния свят. Задържана беше, следователно, една Азова субстанция, която остана извън потока на физическите инкарнации.
Ако бихме искали да си представим този поток от физически инкарнации на човека, започващ с онзи, когото Библията описва като родоначалник на човешкия род, Адам, ние би трябвало да начертаем едно широко разклонено родословно дърво.
Обаче ние можем да си представим и друго: Това, което слезе от Духовете на Формата и се разля всред човеците, то продължава да тече и по-нататък; само че част от него беше задържана като, така да се каже, един Аз, който беше предпазен от навлизане във физическите инкарнации; един Аз, който вече не се прераждаше като „човек“, но успя да съхрани онзи образ, онази субстанциалност, които човекът имаше преди да потъне в своите физически инкарнации. Следователно, ние говорим за един Аз, който продължаваше да живее редом с останалото човечество и който до времето, за което сега става дума, т.е. когато трябваше да настъпят събитията в Палестина, изобщо не се беше въплъщавал в човешко физическо тяло, един Аз, който се намираше в същото положение, в което се намираше ако искаме да се изразим на библейски език Азът на Адам преди първата си физическа инкарнация.
към текста >>
130.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 14. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под
дърво
то Боди.
Този, който беше въплътен в Йешу бен Пандира и който от тогава насам постоянно се е въплъщавал, Бодисатва, който дойде след Гоутама Буда, се подготвя за своето Бодисатвическо въплъщение така, че да може и тук окултното изследване отново съвпада с източното предание да се издигне до степента Буда точно пет хиляди години след озарението на Гоутама Буда под дървото Боди.
Тогава, три хиляди години след нашето време, онзи Бодисатва, поглеждайки назад към всичко, което е станало през новата епоха, и поглеждайки назад към Христовия Импулс и всичко, свързано с него, ще говори така, че от неговите устни ще звучи един говор, който фактически превръща в реалност онова, което описахме току-що; а именно, че от интелекта непосредствено ще бликат морални сили, морални подтици. Бъдещият Бодисатва ще бъде един вестител на доброто, и то направо чрез Словото, чрез Логоса, един Бодисатва, който ще посвети всичките си сили в служба на Христовия Импулс и ще говори на един такъв език, какъвто днес нито един човек не притежава, един толкова свещен език, че въпросният Бодисатва ще бъде наречен „Носител на Доброто“. Тази негова особеност също няма да се прояви в младежките му години; обаче в своята 33 година той ще се прояви като съвсем нов човек, като такъв, който може да приеме в себе си една по-висша индивидуалност. Еднократната инкарнация е едно събитие, което се отнася само за Христос Исус. На физическия план всички Бодисатви минават през поредица от инкарнации.
към текста >>
131.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от
дърво
, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност.
Ако такъв човек не застава с безчувствен поглед пред образа на свръхсетивното Същество, което поднася своята саможертва в името на Херувимите, той би усетил в душата си следното: Блаженството от саможертвата е най-прекрасното изживяване, най-вълнуващият трепет, който изобщо може да се породи в човешкото сърце!
Но тук има и една друга подробност: Би трябвало да сме направени от дърво, ако не бихме доловили в душите си подтика да погледнем с най-висше страхопочитание към това, което грее като истинско блаженство от саможертвата, ако не можем да изпълним душата си с настроение на пълна и безкористна всеотдайност.
Да, пълна и безкористна всеотдайност!
към текста >>
132.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
716-728, като таблица "Редица на предците в родословното
дърво
на човека" с вече "25 основни степени на прилика на животинската редица с човека") като "степен на прилика с човека".
Стр. 25. "В началото": д-р Пол Топинар, "Антропология", 2-ро изд., Лайпциг, 1888 г., според 3-тото френско изд., преведено от д-р Рихард Нойхаус, стр. 525. Това, което Топинар нарича "степен на роднинство", се появява при Хекел ("Естественото сътворение на света", Том II, в 9-тото изд., стр.
716-728, като таблица "Редица на предците в родословното дърво на човека" с вече "25 основни степени на прилика на животинската редица с човека") като "степен на прилика с човека".
към текста >>
133.
10. ДЕВЕТА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под
дърво
то Боди.
Блаватска осведомените хора ги намират обозначени там. Там в един ред може да се прочете; Буда=Меркурий; това значи, че индивидуалността даваща тон за Будизма е свързана в Окултизма с онзи Дух на Движението, който действува от тази планета; той е вдъхновителят, от него идва онова влияние, което се изразява в културното течение. Нещата стоят така, че тази знаменита книга, Тайното учение на Блаватска, изнася велики истини, които обаче трябва да познаем по правилен начин. Тази книга не трябва да се приема просто като една догмена книга, а трябва да се проследят всички отделни неща; само тогава може да бъде познато величието на тази книга. От всички велики истини, които истинският окултист учи, ще намерите понякога значителни загатвания именно в Тайното учение на Х.П.
Блаватска когато бе написано това чрез вдъхновителя на Тайното учение на Блаватска "Буда е равен на Меркурий", тогава съдействуваше великата истина, че вдъхновителят на Блаватска знаеше: онази индивидуалност, която в нейната двадесет и девет годишна възраст стана Буда, тази индивидуалност можа да се остави да бъде вдъхновена от Духа на Движението, който царува на планетата Меркурий в момента, който ни е показан символично чрез седенето под дървото Боди.
С това тази индивидуалност се превърна от един Бодисатва в един Буда, т.е. един от духовете, които получават това, което ги изпълва, вдъхновено не от земната сфера, а от мировата сфера, от Космоса. С това той бе отнесен от земната сфера в Нирвана, т.е. в това, в което земната сфера не действува вече. Х.П. Блаватска не знаеше в нейното обикновено съзнание нищо от многото тези неща, обаче нейният вдъхновител знаеше това.
към текста >>
134.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под
дърво
то Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
Ние добре знаем, че напр. будизмът ни отвежда назад към основателя на тази религия, великия Буда1.
Но щом става дума за Буда, винаги сме изтъквали, че той също получи посвещение в своята 29-та година, "седейки под дървото Боди" и успя да прогледне в духовния свят.
към текста >>
135.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в
дърво
, камък или звук.
Когато в хода на човешкото развитие, това ясно виждащо съзнание трябваше да угасне, на древния еврейски народ беше предоставен един духовен заместител на невидимите Лунни сили: Яхве или Йехова.
И Мойсей настойчиво и с цялата си енергия изискваше от древния еврейски народ да не смесва Яхве с никакъв външен образ, нито пък да прави опити и да го изобразява в дърво, камък или звук.
Точно затова той забрани да се търси какъвто и да е образ на Яхве във видимия външен свят.
към текста >>
136.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, 10 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под
дърво
то на Боди, получи знак и просветление от духовния свят.
Ако сравним техните първоизточници с тези на другите древни религии, ние ще установим, че Евангелията притежават във висша степен нещо странно и своеобразно. Те притежават нещо, което много често се изплъзва от вниманието ни. Аз Ви моля само да сравните това, което ни предлага официалната история на по-късните религии, със самите християнски първоизточници. Вие бихте могли да разберете един религиозен водач, или по-добре казано един основател на религия, само когато вникнете в неговото вдъхновение от свръхсетивния свят, в неговата инспирация, в неговата интуиция. Ако се обърнете към предхристиянските основатели на религии и към тяхната мъдрост, какъвто е напр.
случаят с Буда, Вие ще разберете, че той започна да проповядва великото си учение, едва след като под дървото на Боди, получи знак и просветление от духовния свят.
Да, ако искате да обхванете учението на Буда, Вие ще трябва да се съобразите и с неговото свръхсетивно просветление.
към текста >>
Разглеждайки земните Му дела, ние не трябва да допускаме, че Той е бил насочван от един Демон, като Сократ; или че е медитирал под
дърво
то Води, като Буда; или пък че е имал видения, като Мохамед.
Запомнете добре, че в аргументацията си на тези факти, аз многократно подчертавах: Живота на Христос е различен от живота на другите посветени.
Разглеждайки земните Му дела, ние не трябва да допускаме, че Той е бил насочван от един Демон, като Сократ; или че е медитирал под дървото Води, като Буда; или пък че е имал видения, като Мохамед.
Всичко това би ни отдалечило безкрайно много от едно истинско разбиране на Христос и на християнството.
към текста >>
137.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под
дърво
то Боди.
Виждате ли, тук е вложена цялата изключителност на Христовото Събитие. Опитайте се да разберете с обикновените сили на душата който и да е друг основател на религия аз казвам да го разберете, а не да му повярвате и Вие ще потвърдите, че преди всичко опираме до степента на неговото посвещение. Това се отнася и за Буда, и за всички големи религиозни водачи.
Специално при Буда, Вие трябва да се спрете на озарението, което на 29 годишна възраст той получи под дървото Боди.
И ако се издигнете до това разбиране, ако поне малко напрегнете своя интелект, Вие ще проумеете една разтърсваща истина: методите на посвещението са задължителни не само за великите основатели на религии, но също и за самите евангелисти, за самия Павел.
към текста >>
138.
Съдържание
GA_139 Евангелието на Марко
Смокиновото
дърво
.
Мистерията на Голгота и нейните дълбоки тайни. Окултното значение на изрази като „на планината“, „в езерото“, „в къщата“. Сцената на Преображението. Мойсей и Илия. Помазва-нето във Витания.
Смокиновото дърво.
към текста >>
139.
Четвърта лекция, 18 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под
дърво
то Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира.
И на какво се дължеше това, че думите на Буда звучаха за всички тях като едно благовестие от самото Небе?
Причината беше тази, че учениците и последователите на Буда живееха с вярата, с убеждението: Да, в онзи миг от неговия живот, когато седеше под дървото Боди, душата на Буда беше озарена от истинското познание за мировото съществувание, озарена от светлината, от Слънцето на Всемира; ето защо всичко, което излизаше от устата на Буда, им се струваше като че ли идва от самите Духове на Всемира.
Тъкмо това неповторимо и свещено настроение, което живееше в сърцата на учениците и последователите на Буда, е най-важното в случая. За да се научим да разбираме какво точно се случи половин хилядолетие преди Мистерията на Голгота, ние трябва да поставим тези факти пред нашия духовен поглед.
към текста >>
Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под
дърво
то Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици.
И така, нека отново си представим как Сократ събира своите ученици около себе си. М как се чувствува той спрямо тях? Неговото изкуство да се отнася към своите ученици по-късно е наречено духовно акушерство, защото това, което учениците трябваше да научат, Сократ искаше да го извлича от самите тях. Той поставяше въпросите си по такъв начин, че в душите на учениците нещо трепваше и фактически той не им даваше никакви указания, а всичко извличаше от самите тях. Донякъде сухият, разсъдъчен елемент, присъщ на Сократовия мироглед, на Сократовото мирогледно изкуство, идва оттам, че фактически Сократ апелираше към личната и самостоятелна преценка на всеки отделен ученик и когато той минаваше с учениците си по улиците на Атина, гледката беше доста различна от тази на Буда, заобиколен от своите ученици.
Докато Буда проповядваше само това, което беше получил като просветление под дървото Боди, и докато през вековете продължаваше да действува само това, което той беше получил от духовните светове, за да го предаде на учениците си, така че в душите им продължаваше да живее това, което живееше у Буда, Сократ нямаше дори и най-малката претенция да продължава да живее като „Сократ“ в душите на своите ученици.
Изправяйки се пред тях, той далеч не се стремеше да пренесе в душите им нещо от себе си, а искаше да предостави на самите тях това, което те биха могли да извлекат от собствените си души. Нищо от Сократ не биваше да преминава в душите на учениците, абсолютно нищо.
към текста >>
Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под
дърво
то Боди.
Извиквайки пред душата си тези два образа, ние не би трябвало да казваме: Ето, пред себе си имаме два еволюционни потока от развитието на човечеството, които са коренно противоположни! Работата е там, че те влизат в съприкосновение, само че се докосват в своите най-външни краища. Не бива да смесваме нещата, а да ги диференцираме, но без да изпускаме от погледа си възможността те все пак да са свързани в някакво единство.
Ако си представим как Буда застава пред един от своите ученици, бихме могли да кажем следното: Ето, сега той се стреми и Вие се убеждавате в това от възвишените думи в неговите проповеди и в непрекъснатите повторения а тези повторения са строго необходими и не могат да бъдат премахнати от проповедите на Буда стреми се да възпламени в душата на ученика всичко онова, което е необходимо за издигането му в духовните светове именно чрез онези изживявания, които самият Буда е имал под дървото Боди.
И думите са така подбрани, че всички те показват едно откъсване от Земята и звучат като небесно благовестие от небесния свят, произнесено от устни, които искат да предадат непосредственото впечатление от срещата с духовния свят. А как, от друга страна, да си представим Сократ, застанал пред своя ученик? Те застават един срещу друг по такъв начин, че в стремежа си да обясни отношението на човека към божествения свят, Сократ използва най-простите логически доводи, взети от ежедневието, и насърчава ученика да вникне в съотношенията на самите логически връзки. На всяка крачка ученикът бива насочван към трезвото, всекидневното мислене и едва после от него се изисква да приложи това, което е постигнал с обикновената логика, в областта на своето познание. Само веднъж Сократ израства в очите ни до онези висоти, където, бих казал, той започва да говори така, както Буда говори на своите ученици.
към текста >>
140.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
И като видя отдалеч едно разлистено смокиново
дърво
, пристъпи към него, за да намери нещо; но като приближи, не намери нищо, освен листа; защото не беше време за смокини.
И като видя отдалеч едно разлистено смокиново дърво, пристъпи към него, за да намери нещо; но като приближи, не намери нищо, освен листа; защото не беше време за смокини.
към текста >>
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново
дърво
и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново
дърво
и търси плодове, въпреки че
дърво
то не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена. Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново
дърво
в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал
дърво
то да не дава плодове за вечни времена.
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века!
“ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена.
Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
Добре, какво представлява това смокиново
дърво
и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
Сега всеки честно мислещ човек би трябвало да се запита: Нима не е твърде странно Евангелието да разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси, но не намира никакви смокини поради простата причина, че „не беше време за смокини“, следователно, да ни разказва за един Бог, който минава покрай едно смокиново дърво и търси плодове, въпреки че дървото не би могло да роди нищо в тази част на годината, след което изрича забележителните думи: „От сега нататък никой да не яде плод от тебе до века! “ Ако си припомните тълкуванията, които обикновено се правят на тази история, която чисто и просто разказва как Христос Исус изведнъж усетил глад и се запътил към едно смокиново дърво в такава част от годината, когато то не би могло да роди никакви плодове, и след като не открил никакви смокини, Той прокълнал дървото да не дава плодове за вечни времена.
Добре, какво представлява това смокиново дърво и защо Евангелието ни разказва цялата тази история?
към текста >>
Всеки, който може да чете окултните писания, в „смокиновото
дърво
“ веднага ще разпознае същото, за което се говори при Буда, който седейки под „
дърво
то Боди“ получава озарение за своята проповед в Бенарес.
Всеки, който може да чете окултните писания, в „смокиновото дърво“ веднага ще разпознае същото, за което се говори при Буда, който седейки под „дървото Боди“ получава озарение за своята проповед в Бенарес.
А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък. Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“. В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение. Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците!
към текста >>
Да седиш под „
дърво
то Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото
дърво
“.
Всеки, който може да чете окултните писания, в „смокиновото дърво“ веднага ще разпознае същото, за което се говори при Буда, който седейки под „дървото Боди“ получава озарение за своята проповед в Бенарес. А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък.
Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“.
В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение. Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците! Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше плодове.
към текста >>
В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под
дърво
то Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото
дърво
човекът стигаше до озарение.
Всеки, който може да чете окултните писания, в „смокиновото дърво“ веднага ще разпознае същото, за което се говори при Буда, който седейки под „дървото Боди“ получава озарение за своята проповед в Бенарес. А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък. Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“.
В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение.
Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците! Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше плодове.
към текста >>
Сега беше в сила един нов световноисторически факт:
Дърво
то, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше плодове.
А каква е връзката със самото Евангелие ще видим по-нататък. Да седиш под „дървото Боди“ това означава същото, както и да седиш под „смокиновото дърво“. В световноисторически план и по отношение на човешкото ясновидство, времето на Буда може да се нарече „епохата на смокините“, или с други думи: Седейки под дървото Боди какъвто е случаят с Буда, седейки под смокиновото дърво човекът стигаше до озарение. Но сега нещата бяха съвсем други. Ето какво трябваше да разберат учениците!
Сега беше в сила един нов световноисторически факт: Дървото, под което Буда беше получил своето озарение, вече нямаше плодове.
към текста >>
Христос ги завежда до смокиновото
дърво
и им открива тайната на
дърво
то Боди.
И учениците трябваше да участвуват в тази Мистерия, да са наясно с нея.
Христос ги завежда до смокиновото дърво и им открива тайната на дървото Боди.
Фактът, че Буда е намирал плодове в това смокиново дърво, вече няма значение. Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че дървото, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „плодове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
към текста >>
Фактът, че Буда е намирал плодове в това смокиново
дърво
, вече няма значение.
И учениците трябваше да участвуват в тази Мистерия, да са наясно с нея. Христос ги завежда до смокиновото дърво и им открива тайната на дървото Боди.
Фактът, че Буда е намирал плодове в това смокиново дърво, вече няма значение.
Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че дървото, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „плодове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
към текста >>
Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че
дърво
то, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „плодове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
И учениците трябваше да участвуват в тази Мистерия, да са наясно с нея. Христос ги завежда до смокиновото дърво и им открива тайната на дървото Боди. Фактът, че Буда е намирал плодове в това смокиново дърво, вече няма значение.
Сега не е „времето на смокините“, което някога позволи на Буда да се издигне до своята проповед от Бенарес; Христос трябваше да констатира, че дървото, от чиято светлина изгря проповедта на Буда, завинаги е спряло да ражда каквито и да е „плодове на познанието“, тъй като сега изгрява Мистерията на Голгота.
към текста >>
По ясновиждащ път те възприемат
дърво
то Боди, смокиновото
дърво
, и Христос Исус им показва, че
дърво
то Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили.
По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота. И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
Това
дърво
ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново
дърво
,
дърво
то, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили. По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало.
Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
И така, на онова място от световната история, където Буда седи под
дърво
то Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго
дърво
,
дърво
то на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
И така, какви са фактите, пред които сме изправени? Ние виждаме как Христос и Неговите ученици се отправят от Бетания към Ерусалим и в този момент у учениците се пробужда едно особено силно усещане, една могъща сила, която прераства в имагинативни способности, в ясновидство. В душите на учениците бликват имагинативни, ясновидски сили. По ясновиждащ път те възприемат дървото Боди, смокиновото дърво, и Христос Исус им показва, че дървото Боди вече не може да ражда никакви „плодове на познанието“, защото „времето на смокините“ , тоест времето на старото познание е отминало. Това дърво ще изсъхне за вечни времена и вместо него трябва да израсне едно ново дърво, дървото, поникващо от мъртвата дървесина на Кръста, където ще зреят не плодовете на старото познание, а плодовете, които човечеството ще извлича от Мистерията на Голгота, чийто Кръст ще се превърне в един нов символ на живота.
И така, на онова място от световната история, където Буда седи под дървото Боди, сега идва образът на Голгота, където се извисява едно друго дърво, дървото на Кръста, носещо живия плод на изявяващия се Богочовек.
към текста >>
141.
Десета лекция, 24 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на
дърво
делец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет.
Има и друг изследователски подход, който не може да се справи със свръхсетивните факти и по чисто материалистичен начин ги разглежда като един вид допълнение към физическия свят.
Тези хора казват: Ако не можем да вярваме в Христос Исус, ако не можем да вярваме, че някой се е родил в Назарет като син на дърводелец, на дванадесетгодишна възраст попада в храма и така нататък, ако премахнем от Евангелията всички свръхсетивни факти и комбинираме всички техни съвпадения и несъвпадения, тогава все пак ние ще получим някаква биография на Исус от Назарет.
Правени са всевъзможни такива опити. Много автори са се опитвали да пишат биография на Исус и естествено, всички биографии изглеждат различно. Обаче нека сега да не навлизаме в подробности. Имало е и такива тенденции в животоописанието на Исус, при които Исус от Назарет е представян като един по-висш човек, както е представян, примерно Сократ.
към текста >>
142.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 31. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото
дърво
, на
дърво
то Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони,
дърво
то има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда.
И ако се вгледаме още по-внимателно в древната източна легенда, ние стигаме до едно място от Бхагавад Гита, което дори и да сме вече удивени от величественото съдържание на поемата усилва нашето удивление до безкрайност.
Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда.
Тук ние стигаме до едно забележително място от Бхагавад Гита. И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда?
към текста >>
И какво означава то, какво означава това напомняне за
дърво
то на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда?
И ако се вгледаме още по-внимателно в древната източна легенда, ние стигаме до едно място от Бхагавад Гита, което дори и да сме вече удивени от величественото съдържание на поемата усилва нашето удивление до безкрайност. Ние стигаме до онова място, което така или иначе остава неразбираемо за днешните хора; до онова място, където Кришна разкрива пред Арджуна природата на смокиновото дърво, на дървото Абайята, и му казва, че, растейки нагоре със своите корени и надолу със своите клони, дървото има своите листа, че отделните му листа са всъщност листове от книгата Веда и че взети заедно, те представляват знанието Веда. Тук ние стигаме до едно забележително място от Бхагавад Гита.
И какво означава то, какво означава това напомняне за дървото на живота, чиито корени растат нагоре, а чиито клони растат надолу, и чиито листа представляват знанието Веда?
към текста >>
И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно
дърво
, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка.
И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света!
към текста >>
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото
дърво
на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу!
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно
дърво
, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Сега човекът отправя поглед нагоре и вижда, как нервните влакна от всичките органи се събират горе в мозъка. И тази констатация поражда усещането: всичко това представлява едно дърво, чийто корени са на сочени нагоре, а клоните надолу! Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас.
Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас.
Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света! И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното
дърво
: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
Въпросното усещане се простира далеч извън очертанията на нашето физическо тяло; сега ние сме изправени пред могъщото дърво на света: корените са насочени към необятните простори на Космоса, а клоните към мировата бездна под нас. Или с други думи: Сега човекът усеща себе си като един вид змия и вижда, така да се каже, обективирана своята собствена нервна система, за която има чувството, че тя е като едно дърво, чийто корени са насочени към просторите на Космоса, а клоните към пропастта под нас. Спомнете си, скъпи мои приятели, за онова, което съм изтъквал в много от предишните лекции: че в известен смисъл, човекът представлява едно растение, обърнато наопаки. Налага се да помислим върху тази подробност, за да разберем това забележително място от Бхагавад Гита. Колко удивителна е древната мъдрост, която чрез помощните средства на новия окултизъм днес отново трябва да се появи в света!
И тогава човекът непосредствено изживява това, което намира израз в листата на въпросното дърво: знанието Веда, напиращо към човека от външния свят.
към текста >>
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас:
дърво
то, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до
дърво
то.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото.
Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
към текста >>
Може би Вие сте виждали този образ, представляващ
дърво
то на живота.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото.
Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота.
Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата.
към текста >>
Пред погледа ни стои
дърво
то с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с
дърво
то от Рая.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота.
Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая.
Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
Всичко това има огромно значение, понеже
дърво
то от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая.
Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството.
Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание. И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция. Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово
дърво
видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
Ето как един от прекрасните образи на Бхагавад Гита оживява пред нас: дървото, чийто корени сочат нагоре, чийто клони сочат надолу, чиито листа съдържат познанието и самият човек като Змия, изправена редом до дървото. Може би Вие сте виждали този образ, представляващ дървото на живота. Пред погледа ни стои дървото с корените нагоре и с клоните надолу, и ние имаме ясното усещане, че то е разположено обратно в сравнение с дървото от Рая. Всичко това има огромно значение, понеже дървото от Рая е един вид изходна точка за една друга еволюция, която по-късно чрез еврейството ще намери външен израз в света на християнството. Изобщо, на това място от Бхагавад Гита ние виждаме цялата вътрешна природа на древното познание.
И когато Кришна изрично казва на своя ученик Арджуна: „Себеотрицанието е онази сила, която прави това мирово дърво видимо за човека", нашето внимание се насочва към това, как човекът се завръща към онова древно познание, отричайки се от всичко, което сам е постигнал в хода на досегашната еволюция.
Ето величествените измерения на богатството, което Кришна дава на своя индивидуален ученик Арджуна като един вид „разсрочено плащане", докато в същото време, той го отнема от човечеството, що се отнася до ежедневното му приложение в областта на културата. Тази е същността на Кришна.
към текста >>
143.
7. БЕЛЕЖКИ
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
Изграден изцяло от
дърво
, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922.
*27. Става дума за предстоящия строеж на Първия Гьотеанум, чийто основен камък е тържествено поставен на 20 Септември 1913.
Изграден изцяло от дърво, той е напълно унищожен от пожар на 31 Декември 1922.
Вторият Гьотеанум, изграден от бетон, по проект на Р. Щайнер, се намира на същото място в Дорнах, южно от Базел, и е завършен през 1928. Сградата носи името си не само като израз на преклонение през забележителната личност на Йохан Волфганг Гьоте, с чието творчество са свързани първите научни разработки на Р. Щайнер („Въведение в Гьотевите естественонаучни съчинения" Събр. Съч. № 1, и „Гьотевия мироглед и неговата теория на познанието във връзка с идеите на Шилер", Събр. Съч.
към текста >>
144.
Огледално отражение на съзнанието. Горно и долно съзнание
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря
дърво
то, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
Взаимната връзка между тези неща всъщност се вижда в окултните дълбочини. Така може да се създаде баланс за това, което хората сами са направили срещу истинското духовно развитие на човешкия род. Всяко събитие, дори когато е само природно явление, в неговите първопричини е същевременно нещо морално. Зад физическите явления в духовните светове стоят духовни същества като носители на тези морални закони. Когато си представите един свят, където не е възможно да се отделят природните закони от духовно-моралните закони, където, казано с други думи, справедливостта цари като природен закон, тогава имате предвид Девахана.
Затова в този Девахан не е нужно да има наказание, някой да бъде наказан чрез нечия воля; със същата закономерност както огънят изгаря дървото, така и неморалното се унищожава само, а моралното само се утвърждава и развива по-нататък.
към текста >>
145.
Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното
дърво
, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното
дърво
.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство.
Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво.
И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие. Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение. За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири. Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
към текста >>
И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното
дърво
, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
Тези от милите приятели, които тази вечер са съединени с нас, в известна степен биха могли да имат едно особено чувство. Макар че не могат да бъдат някъде, свързани с този или онзи и в настоящия времеви цикъл по обикновения начин да стоят под коледното дърво, то тези наши мили приятели въпреки това наистина седят под коледното дърво.
И вие всички, мои мили приятели, които с нас очаквате Бъдни вечер тук около коледното дърво, опитайте се в душата си да събудите нещо от чувството, което може да се промъкне в нас, когато усещаме как точно поради тази причина ние сме събрани тук, за да се учим още сега да осъществяваме онзи импулс на любов в душите си, който в далечно и още по-далечно бъдеще все повече ще трябва да дойде, ако Христовият импулс, за който така хубаво ни напомня Бъдни вечер с все по-голяма и по-голяма сила, с все по-голяма и по-голяма мощ и с все по-дълбоко и по-дълбоко разбиране проникне в човешкото развитие.
Той ще проникне там само ако се намерят души, които да го разберат в неговото пълно значение. За разбирането в тази област е нужна обаче любовта, която като най-прекрасното в човешкото развитие можем да родим точно тогава в нашите души, когато на тази вечер или през тази нощ проникнем сърцата си с духовен поглед към детето Исус, което е отблъснато от останалото човечество и захвърлено в един ъгъл, родено в един обор, толкова образно представено пред нас; като пристъпящо „отвън“ в човешкото развитие, прието от най-простите по дух, от бедните пастири. Ако се опитаме днес да родим в нашите души това, което може да се излее в тях като импулс на любовта от тази картина, тогава то ще има силата да ни насърчи в задачите, които си поставихме на теософско равнище и които на антропософско равнище кармата ги посочва като дълбоки и правилни задачи, необходими за днешното време в това, което искаме да извършим и което трябва да извършим.
към текста >>
146.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 20 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от
дърво
и го изяжда.
Растителното царство, като царство на живота, довежда неорганичните веществата, неживите вещества до определена организация. За да се развива живото растение, това предполага, че неживите вещества биват организирани нагоре, биват преработени нагоре до определена степен на организация, както в една жива лаборатория. Така че в растението ние имаме едно живо същество, което довежда неживите природни продукти до определена степенна организация. Но човекът е така организиран като физически организъм, че е в състояние да приеме организационния процес от там, до където го е довело растението и да го продължи по-нататък от тази точка, така че се ражда по-висшия човешки организъм, когато човекът организира по-нататък това, което растението е организирало до определена степен.
Нещата се отнасят съвсем точно така, че тогава имаме в същност едно пълно продължение когато човекът откъсва една ябълка или един лист от дърво и го изяжда.
Това е най-пълното продължение.
към текста >>
147.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. 25 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Както бихте заразили едно мощно
дърво
, което расте величествено и което храни в себе си най-различни животни, които могат да бъдат хранени само от това
дърво
, както бихте заразили в една точка това
дърво
, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло.
Както бихте заразили едно мощно дърво, което расте величествено и което храни в себе си най-различни животни, които могат да бъдат хранени само от това дърво, както бихте заразили в една точка това дърво, така че то изсъхва от тази точка, увяхва и се спарушва до много малки размери и заедно с него умират всички същества, които са били хранени от него, така Ви се представя това, което е станало с това, което се разпростира пред Вашия ясновидски поглед и което се е спарушело стигайки до човешкото физическо тяло.
Това е едно неописуемо впечатление, което е произведено от този момент по ясновидски начин на разглеждане. И човекът все повече и повече напира в своето астрално тяло да знае, как е станало това. В този момент между първичните животински същества, които той възприема тук, така да се каже на задния фон на градината му се явява увивайки се в своята прекрасна форма фактически Луцифер!
към текста >>
148.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. 28 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното
дърво
на човека с маймуноподобни същества.
Обаче сега на човешкото, на действителното развитие на човешкото познание се показва, че може да се стигне до един действителен възглед върху произхода на човека на Земята, върху неговата форма чрез ясновидско наблюдение; че никога не може да се получи по друг начин едно разбиране за това, какъв е бил например човекът в лемурийската епоха, освен чрез ясновидско наблюдение, освен чрез едно ретроспективно виждане, когато човек се остави да бъде подбуден от впечатленията на собственото физическо и етерно тяло. Тогава се показва обаче така ще знаят хората в бъдеще -, че човекът никога не е бил подобен на никое от живеещите сега в 19-то и 20-то столетие около човека животински форми. Защото формите, които човекът е имал в миналото и които се показват на неговото ясновидско съзнание по посочения начин, се различават от всичко това, което заобикаля човека като животински форми в 19-то и 20-то столетие. Даже и самите изрази, които ние употребихме Телец, Лъв и т. н. са употребени само сравнително.
Особено смешно е ще кажат хората на бъдещето да видим, как хората на 19-то и 20-то столетие свързват отивайки нагоре родословното дърво на човека с маймуноподобни същества.
към текста >>
149.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
150.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на
дърво
делец.
Така протичаше животът му между дванадесетата и осемнадесетата година; душата му проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в юдейското учение и оставаше все по-разочарована от него, така че накрая той можеше да изпитва само болка и страдание. Душата ни наистина се изпълва с едно трагично чувство, когато виждаме колко мъчително страдаше Исус от Назарет от всичко онова, в което по-късните поколения превърнаха древното юдейско учение. И много често, замечтан и размишлявайки в пълна тишина, той си казваше: Да, някога учението се е изляло над човечеството, някога откровението е било дадено на хората; обаче днес хората, които могат да вникнат в това откровение, вече не са тук! Ето как може да бъде накратко характеризирано душевното състояние на Исус от Назарет.
И то непрекъснато се намесваше в неговите размишления през онези моменти, когато оста ваше свободен от своя занаят на дърводелец.
към текста >>
Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга
дърво
делска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората.
И ето че сега духовният изследовател установява една странна особеност в душата на Исус. Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин. Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време.
Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората.
Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта. Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях. Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец. Той не беше приеман като другите хора; от очите и сърцето му се излъчваше някаква особена сила.
към текста >>
Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ
дърво
делец.
Както и при другите му странствувания, лесно би могло да се забележи, че Исус навсякъде беше приеман по един твърде особен начин. Основното настроение на душата му сякаш разпръскваше нещо, което се отразяваше благотворно върху онези хора, всред които той оставаше за по-кратко или по-продължително време. Той пътуваше от място на място, работеше тук или там в една или друга дърводелска работилница и после често сядаше, за да разговаря с хората. Всяка казана от него дума се възприемаше по твърде особен начин, понеже беше изговаряна с нежност и доброта. Един вълшебен полъх докосваше душите на хората не толкова от съдържанието на неговите думи, колкото от начина, по който бяха отправени към тях.
Навсякъде възникваше една дълбока, сърдечна привързаност към този странствуващ дърводелец.
Той не беше приеман като другите хора; от очите и сърцето му се излъчваше някаква особена сила.
към текста >>
151.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Там ме привлече нещо, което отдалеч ми заприлича на светещо
дърво
.
После Исус от Назарет срещна един прокажен. На въпроса на Исус от Назарет: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони, и тогава ти беше съвсем друг, прокаженият отговори: Хората ме отблъснаха, отблъснаха ме поради моята болест! Нито един човек не искаше да има нещо общо с мен, и аз просто не знаех как да се грижа за живота си. Затворен в моето страдание, аз скитах по земята, докато веднъж стигнах до една гора.
Там ме привлече нещо, което отдалеч ми заприлича на светещо дърво.
И аз не можах да сторя нищо друго, освен да се подчиня на силата, която ме тласкаше към това светещо дърво. А после, сякаш излезе от светещото дърво, пред мен застана нещо като мъртвешки скелет. И аз знаех: пред мен стоеше самата смърт. Смъртта рече: Аз съм ти! Сега ще ям от теб.
към текста >>
И аз не можах да сторя нищо друго, освен да се подчиня на силата, която ме тласкаше към това светещо
дърво
.
На въпроса на Исус от Назарет: Докъде те доведе твоята душа? Аз те видях преди еони, и тогава ти беше съвсем друг, прокаженият отговори: Хората ме отблъснаха, отблъснаха ме поради моята болест! Нито един човек не искаше да има нещо общо с мен, и аз просто не знаех как да се грижа за живота си. Затворен в моето страдание, аз скитах по земята, докато веднъж стигнах до една гора. Там ме привлече нещо, което отдалеч ми заприлича на светещо дърво.
И аз не можах да сторя нищо друго, освен да се подчиня на силата, която ме тласкаше към това светещо дърво.
А после, сякаш излезе от светещото дърво, пред мен застана нещо като мъртвешки скелет. И аз знаех: пред мен стоеше самата смърт. Смъртта рече: Аз съм ти! Сега ще ям от теб. Тогава аз се изплаших.
към текста >>
А после, сякаш излезе от светещото
дърво
, пред мен застана нещо като мъртвешки скелет.
Аз те видях преди еони, и тогава ти беше съвсем друг, прокаженият отговори: Хората ме отблъснаха, отблъснаха ме поради моята болест! Нито един човек не искаше да има нещо общо с мен, и аз просто не знаех как да се грижа за живота си. Затворен в моето страдание, аз скитах по земята, докато веднъж стигнах до една гора. Там ме привлече нещо, което отдалеч ми заприлича на светещо дърво. И аз не можах да сторя нищо друго, освен да се подчиня на силата, която ме тласкаше към това светещо дърво.
А после, сякаш излезе от светещото дърво, пред мен застана нещо като мъртвешки скелет.
И аз знаех: пред мен стоеше самата смърт. Смъртта рече: Аз съм ти! Сега ще ям от теб. Тогава аз се изплаших. Но смъртта каза: Защо се страхуваш?
към текста >>
Пробудих се едва заранта и видях, че съм спал до
дърво
то.
Нима не си ме обичал винаги? Аз обаче знаех, че никога не съм я обичал. И докато отправяше тези думи към мен: Защо се страхуваш? Нима не си ме обичал винаги тя се превърна в един красив Архангел. После смъртта изчезна, а аз потънах в дълбок сън.
Пробудих се едва заранта и видях, че съм спал до дървото.
Оттогава моята проказа все повече се влошаваше.
към текста >>
152.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на
дърво
то манго когато този плод попада в земята, израства ново
дърво
, което дава нов плод.
На онези човешки същества, които не можаха да сторят това, първоначално им беше дадено един друг вид откровение. Защото характерната разлика между откровението на Буда и откровението на Христос е следната: откровението на Буда беше предвидено за хора, които всъщност не идваха до съзнанието за своите Азове, напредващи от една инкарнация в друга. Ако човек пропуска тази важна подробност, той изобщо не разбира будизма.
Аз и друг път съм обръщал вниманието Ви на една легенда, която е добре известна в по-късния будизъм: там се казва, че истинският будист гледа на това, което преминава от една инкарнация в друга, като го сравнява с плода на дървото манго когато този плод попада в земята, израства ново дърво, което дава нов плод.
Общото между стария и новия плод се свежда само до името и формата. Характерното за будизма е, че при него не се говори за един действителен Аз, който преминава от една инкарнация в друга. И това е така, понеже народите на Изтока не бяха стигнали до пълното съзнание за Аза. Дори и днес все още може да се види: Когато хора, изповядващи ученията на Изтока, поискат да разберат светогледите на Запада, те не могат да проникнат до точката, от която започва Азът.
към текста >>
153.
12.Хамбург, 16 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Вечер, след като привършваше своята
дърво
делска работа, той сядаше заедно с другите хора.
После той описа едно второ изживяване, което беше изпитал по време на своите странствувания между осемнадесетата и двадесет и четвъртата си година из Палестина, където живееха много езичници.
Вечер, след като привършваше своята дърводелска работа, той сядаше заедно с другите хора.
Такова общуване те не познаваха до този момент. Огромното страдание, през което беше минал, накрая се превърна във вълшебната сила на любовта, която изпълваше всяка от неговите думи. Тази вълшебна сила на думите веднага се отразяваше при разговорите му с хората. Обаче най-могъщото въздействие идваше от онази тайнствена сила, която бликаше между отделните негови думи. Тя беше с такава интензивност, че дълго време след неговото заминаване, хората продължаваха да седят заедно и им се струваше, че той е все още всред тях.
към текста >>
154.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Изграден изцяло от
дърво
, той е унищожен от пожар на 31 Декември 1922.
*26. Основният камък на Първия Гьотеанум в Дорнах е тържествено поставен на 20 Септември 1913.
Изграден изцяло от дърво, той е унищожен от пожар на 31 Декември 1922.
Вторият Гьотеанум, изграден от бетон по проект на Р. Щайнер, е завършен през 1928 и се намира на същото място.
към текста >>
155.
Съдържание
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Апостол Павел и маслиновото
дърво
.
Симптоматично развитие на една страна на човешкия душевен живот в сибилите. Тяхното контрастира не с пророците.
Апостол Павел и маслиновото дърво.
29 декември 1913 г.
към текста >>
156.
2. ВТОРИ И ТРЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Симптоматично оформяне на една страна на човешкия душевен живот в сибилите апостол Павел и маслиновото
дърво
.
Симптоматично оформяне на една страна на човешкия душевен живот в сибилите апостол Павел и маслиновото дърво.
към текста >>
И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото
дърво
.
При апостол Павла съществува нещо подобно, нещо, което, за отбелязване, беше забелязала също официалната наука, обаче напълно екзотерично, което обаче, бихме могли да кажем, действително ни довежда пред един свят на учудването, когато го разглеждаме в светлината на Духовната Наука. Апостол Павел също е черпил по определен начин от естеството на земните стихии, обаче от една своеобразна област на земните стихии. И самопонятно ние можем да разберем много добре апостол Павла богословски-рационалистично-абстрактно, когато не вземем под внимание това, което сега искам да кажа, което не може да бъде обяснено от официалната наука; можем да го тълкуваме много добре, когато искаме да разберем апостол Павла от гледна точка на рационалността. Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла? Как се разграничава светът на апостол Павла?
И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво.
Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът. И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите. Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото дърво в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото дърво.
към текста >>
И една област на Земята, на която вирее маслиновото
дърво
, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът.
Обаче ако искаме да разберем, какво е живяло духовно в апостол Павла, във и между неговите думи, ако искаме да разберем, защо чрез неговите думи чувствуваме нещо подобно както в пророчествата на сибилите, но при него изхождаше от един добър елемент, от една добра стихия на земното развитие, тогава на вниманието се налага явлението, което дава отговор на въпроса: докъде се простира светът на апостол Павла? Как се разграничава светът на апостол Павла? И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение.
И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът.
И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите. Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото дърво в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото дърво. И когато искаме да разберем връзката на земната същност със същността на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Светът на апостол Павла е светът на маслиновото дърво.
към текста >>
Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото
дърво
в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото
дърво
.
И странното, което получаваме като отговор, е: Апостол Павел стана велик в целия свят, който се простира точно до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът. И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите.
Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото дърво в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото дърво.
И когато искаме да разберем връзката на земната същност със същността на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото дърво. Светът на апостол Павла е светът на маслиновото дърво.
към текста >>
И когато искаме да разберем връзката на земната същност със същността на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото
дърво
.
Аз казвам нещо астрално, зная това; но ние ще видим, че това странно нещо все пак се разрешава по определен начин, когато утре ще разгледаме по-добре образа на апостол Павла. Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът. И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите. Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото дърво в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото дърво.
И когато искаме да разберем връзката на земната същност със същността на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото дърво.
Светът на апостол Павла е светът на маслиновото дърво.
към текста >>
Светът на апостол Павла е светът на маслиновото
дърво
.
Земята е пълна с тайни и в географско отношение. И една област на Земята, на която вирее маслиновото дърво, е нещо различно от една друга област, на която вирее дъбът или ясенът. И като физическо същество във физическо въплъщение човекът стои в отношение с духовете на елементите, с духовете на стихиите. Различно шепти и шуми, вълнува се и тъче в света на маслиновото дърво в сравнение с това в света на дъба, явора или на тисовото дърво. И когато искаме да разберем връзката на земната същност със същността на човечеството, тогава не е ненужно, не е безполезно да обърнем вниманието също върху такива своебразни явления, каквото е това, че апостол Павел се простира на Земята със своето слово до там, до където се простира културата на маслиновото дърво.
Светът на апостол Павла е светът на маслиновото дърво.
към текста >>
157.
3. ЧЕТВЪРТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Тези сказки трябва да бъдат подредени така, че да бъдат засегнати отделни мотиви и след това да извлечем това, което може да доведе с пълно разбиране до тези мотиви... Така аз разгледах като мотив това, което казах за трудното разбиране Съществото на Христа-Исуса, след това мотива за симптоматичното устройство на една страна на душевния живот в Четвъртата следатлантска културна епоха в пророчествата на сибилите, и най-после в заключение разгледах темата относно апостол Павла и маслиновото
дърво
.
Тези сказки трябва да бъдат подредени така, че да бъдат засегнати отделни мотиви и след това да извлечем това, което може да доведе с пълно разбиране до тези мотиви... Така аз разгледах като мотив това, което казах за трудното разбиране Съществото на Христа-Исуса, след това мотива за симптоматичното устройство на една страна на душевния живот в Четвъртата следатлантска културна епоха в пророчествата на сибилите, и най-после в заключение разгледах темата относно апостол Павла и маслиновото дърво.
Аз отново ще се върна към тези лайтмотиви. Обаче ние трябва да се приближим до тези лайтмотиви някак си на кръгове, които лайтмотиви записваме в центъра на тези кръгове. Тогава вече ще стане ясно това, което се разбира с тези мотиви. Днес бих искал да Ви говоря върху някои неща свързани с Христовото Същество като такова. След това ще видим, защо това Същество на Христа-Исуса се отразява по определен начин именно в апостол Павла.
към текста >>
158.
4. ПЕТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото
дърво
.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво.
За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество.
към текста >>
За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото
дърво
е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво.
За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия.
Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията.
към текста >>
Дафиновото
дърво
е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия.
Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология.
Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво.
към текста >>
И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото
дърво
, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото
дърво
може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото
дърво
от олиото на Земята.
Когато обгърнем с поглед всичко това, тогава разбираме едно нещо: ние разбираме, защо като символ на Аполона бе отредено дафиновото дърво. За онзи, който прониква в ботаниката с помощта на Духовната Наука, дафиновото дърво е едно растение, което е силно свързано с метеорологичните отношения, с метеорологичните условия. Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения.
И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята.
Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи.
към текста >>
Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото
дърво
.
Дафиновото дърво е изцяло оформено и изградено от това, което е метеорология. Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията.
Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво.
И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото
дърво
в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла.
Едно друго растение е много по-тясно свързано със Земята, то е така да се каже израз на метеорологичните отношения. И ако човек чувствува това, което изпълва характерно растението като олио в маслиновото дърво, ако той чувствува това действително така, като че силите от неговата собствена душа са възбудени от обстоятелството, че маслиновото дърво може да бъде едно растение, върху което може да бъде присаден друг присадник, друг филиз, който вирее най-добре върху това растение, тогава той чувствува вътрешното проникване на маслиновото дърво от олиото на Земята. Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво.
И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла.
Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи. Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно
дърво
то в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
Той чувствува, как в олиото пулсира проникваната сила на земното естество. А сега да си спомним за него, за което аз загатнах във втората сказка, да си спомним за апостол Павла, който беше призван да създаде свързващите мостове между еврейската древност и Християнството, между Геологията и Христологията. Както видяхме, дейността на апостол Павла се разгръща в сферата на маслиновото дърво. И когато доловим Аполона в издигащите се от планинските гърла пари, чрез които той възбужда Пития и изказва човешката съдба в мъдрост, ние можем да почувствуваме също елементарните сили, които се разливат от маслиновото дърво в околността и, които се е вживяла елементарната душевна сила на апостол Павла. Ние можем да почувствуваме тези сили в неговите думи.
Той се потопява един вид в Геологията, за да чувствува елементарно дървото в неговата аура и за да се остави да бъде вдъхновен от тази аура, в чиято геологическа област се развива неговата дейност.
към текста >>
Маслиновото
дърво
даде своя отпечатък на областта на апостол Павла.
Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област.
Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла.
И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона.
към текста >>
И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото
дърво
най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора.
Днес хората четат нещата именно много, много абстрактно, те мислят, че също и нещата, които по-стари автори са изказали, са така абстрактни и свързани само с мозъка подобно на това, което по-нови автори често изказват. Те не помислят за това, как не само умът и разумът, а всички душевни сили могат да бъдат свързани първично земно с това, което дава своя отпечатък на една определена област. Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла.
И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора.
Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете. Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона. Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе.
към текста >>
Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново
дърво
, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото
дърво
: тогава не се превъзнасяй спрямо клона.
Маслиновото дърво даде своя отпечатък на областта на апостол Павла. И като че искаше да издигне до себе си юдейската Геология, той каза чрез това, за което го одухотворяваше маслиновото дърво най-важните неща върху отношенията на изпълнения с Христа човек към това, което са стоящите далече от Христа хора. Не чуваме ли ние странните думи на апостол Павла, които не искаме да вземем абстрактно, а искаме да ги вземем като нещо, което се корени елементарно в неговата душа, като нещо, което той иска да изрази от това елементарно естество на своята душа в думите, чрез които иска да доведе в отношение христиските-езичници с юдеите не чуваме ли ние странните думи: "С вас, езичници, говоря аз; защото понеже съм апостол на езичниците и докато съм апостол на езичниците аз искам да славя моята служба с това, дали ще мога да събудя ревност в тези, които са като моя плът, и да направя блажени някои от тях. Защото ако тяхната загуба е примирението на света, какво друго би било тяхното приемане освен възкресение от мъртвите? Ако нататъкът е свещен, свещено е също и тестото; и ако коренът е свещен, свещени са също и клонете.
Ако обаче някои от клоните са счупени и ти, който беше едно диво маслиново дърво, бъдеш присаден между тях и станеш съучастник в корените и соковете на маслиновото дърво: тогава не се превъзнасяй спрямо клона.
Но ако се превъзнасяш спрямо него, трябва да знаеш, че не ти носиш корена, а коренът носи тебе. Така ти казваш: клоните са счупени, за да бъда аз присаден. Добре е казано. Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се.
към текста >>
Защото както ти си отрязан от маслиновото
дърво
, което по природа беше диво, и против природата бе присаден в доброто маслиново
дърво
, колко повече ще бъдат присадени естествените в тяхното собствено маслиново
дърво
?
Те са счупени поради тяхното неверие; ти стоиш обаче чрез вярата. Не се възгордявай, а страхувай се. Ако Бог не е пощадил естествените клони, той не ще пощади също и тебе. Виж сега благостта и строгостта на Бога; строгостта спрямо тези, които са пад нали, благостта обаче към тебе, докато ти се придържаш към доброто; иначе ще бъдеш отрязан също и ти. И онези, които не остават в неверието, ще бъдат присадени; Бог може добре отново да ги присади.
Защото както ти си отрязан от маслиновото дърво, което по природа беше диво, и против природата бе присаден в доброто маслиново дърво, колко повече ще бъдат присадени естествените в тяхното собствено маслиново дърво?
/Римляни, 11, 13-24/.
към текста >>
Така говори този, за когото утре ще изложим по-нататък, как той извлече от юдейската геология това, което имаше да каже; как той направи елементарната сила, която царува от Земята в маслиновото
дърво
, по такъв величествен начин един образ за това, което имаше да каже.
Така говори този, за когото утре ще изложим по-нататък, как той извлече от юдейската геология това, което имаше да каже; как той направи елементарната сила, която царува от Земята в маслиновото дърво, по такъв величествен начин един образ за това, което имаше да каже.
към текста >>
159.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_155 Христос и човешката душа
От
дърво
то на живота той не трябваше да яде".
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта. Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота.
От дървото на живота той не трябваше да яде".
И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята". Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека. Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот. Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите.
към текста >>
И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от
дърво
то на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята".
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта. Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде".
И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята".
Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята! Това са онези области, които бяха затворени за човека. Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот. Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите.
към текста >>
Човекът не трябва да яде от
дърво
то на живота и не трябва да чува от духа на материята!
Когато настъпи изкушението на Луцифер, напредналите Богове бяха принудени да поставят човек в една сфера, в която от светлинния етер надолу, в неговото физическо тяло живее смъртта. Но тогава тези напреднали Богове казаха и думите са ясно записани в Библията: „Човекът усвои различаването на доброто и злото, но живота, човекът не трябваше да има живота. От дървото на живота той не трябваше да яде". И още нещо би могло да бъде прибавено в смисъла на окултизма, скъпи мои приятели, продължението на тези думи „Човекът не трябваше да яде от дървото на живота" трябваше да означава: „и той не трябваше да чува от духа на материята".
Човекът не трябва да яде от дървото на живота и не трябва да чува от духа на материята!
Това са онези области, които бяха затворени за човека. Само чрез една определена процедура в древните мистерийни центрове кандидатите за посвещение можеха да виждат Христос, преди той да се е появил на Земята и те го виждаха, когато бяха извън физическите си тела и можеха също да доловят звуците на хармонията на сферите и пулсиращия през света космически живот. Ето защо старите философи говорят за музиката на сферите.
към текста >>
160.
Животът между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на
дърво
то, изкушаваща Ева.
Искам да Ви изясня това, като приведа пример, чрез който се хвърля поглед от една напълно различна страна върху нещата, за които говорихме днес. Да разгледаме често обсъжданата от различни страни картина на първия стадий на земното развитие, на райското битие на човека, както е представена в Библията.
Да си представим картината на първите хора Адам и Ева в рая: Ева – отхапваща от ябълката, Адам, подаващ ябълката, змията на дървото, изкушаваща Ева.
Този мотив понякога все още се използва, например днес по такъв начин, че се рисуват по възможност напълно натуралистична жена и съвсем натуралистичен мъж, понеже така е модерно. Независимо дали става въпрос за импресионизъм или експресионизъм, във всеки случай се рисуват възможно най-натуралистична жена и още по-натуралистичен мъж, натуралистичен пейзаж, натуралистична змия, която, разбира се, показва натуралистични кръвожадни зъби и т.н. Но не винаги се е рисувало така, защото такава картина не може да представи истинските факти, както ги знаем. Известно ни е, че в змията можем да разпознаем символа на същинския изкусител, на Луцифер. Но Луцифер е същество, което, както знаем, е изостанало по време на Лунния период, което също така, по начина, по който навлиза в земното битие, може да има змията само като свой символ, но змията не е Луцифер и това трябва по някакъв начин да се види духовно.
към текста >>
Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху
дърво
то, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава.
Главата, наподобяваща все още формата на човешката глава, и гръбначният стълб към нея със змиевидна форма. Представете си това обективно и Вие ще имате змия с човешка глава. Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава.
Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава.
Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука. Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава. Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>
Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при
дърво
то и увитата около
дърво
то, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава.
Това значи: който вижда Луцифер външно на картина, всъщност може да каже: змия с човешка глава. Не змия със змийска глава, защото това не е Луцифер, това е земна змия, върху която, като земно същество, вече са работили духовете на формата. И така, би трябвало да кажем: змия с човешка глава. Това ще рече, че някой художник, който иска да нарисува Луцифер върху дървото, би трябвало да представи змията, виеща се около него, с човешка глава. Така той ще рисува благодарение на познанието от нашата духовна наука.
Ние би трябвало да си представяме Адам и Ева при дървото и увитата около дървото, наподобяваща тялото на змия, астрална форма на гръбначния стълб, заедно с образа на човешката глава.
Когато Ева я вижда, тя, разбира се, наподобява женско лице.
към текста >>
Ако отидете в музея тук и разгледате картината на Майстер Бертрам4, ще видите как в Средновековието все още тази змия се изобразява на
дърво
то така, както Ви разказах сега.
Ако отидете в музея тук и разгледате картината на Майстер Бертрам4, ще видите как в Средновековието все още тази змия се изобразява на дървото така, както Ви разказах сега.
Това е забележително! Наистина забележително е, когато ни се предоставя доказателство, че един средновековен художник е рисувал от реални, действителни представи за духовния свят. Това е безспорно доказателство, че няма нужда да се връщаме толкова много столетия назад, за да открием документи за това, че тогава се е знаело нещо, което днес, в материалистическата епоха, човечеството е забравило.
към текста >>
161.
Съставните части на човека между смъртта и ново раждане
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Също и огромната змия, която се вие около едно
дърво
и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер.
Когато днес даден художник представя грехопадението в рая, тази грандиозна картина, която се намира в Библията за луциферическото изкушение на човека, той го прави реалистично: Адам, Ева и змията, обикновено със змийска глава. Ние знаем от нашата духовна наука, че тази змия е Луцифер. Физическата змия на земята може да бъде най-много един вид символ за Луцифер, но тази физическа змия не е Луцифер.
Също и огромната змия, която се вие около едно дърво и горе завършва с обикновена змийска глава, не е Луцифер.
Луцифер е същество, което по време на Лунната епоха е изостанало, същество, което, разбира се, не може да се види сетивно. На Луната също не се виждало по физически начин. Едва на Земята се развива тази сетивност. Земната змия се вижда чрез сетивните органи. Луцифер, разбира се, не може да се види сетивно, той трябва да се наблюдава вътрешно.
към текста >>
162.
За събитието на смъртта и факти от времето след смъртта
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на
дърво
то.
Знаете, често сме говорили за това – бих искал като заключение отново да го спомена, – че в духовното битие, в което живеем, участват Луцифер и Ариман28.
Известно Ви е, че в Библията Луцифер е представен символично като змия29, като змията на дървото.
Физическата змия, така, както се приема днес и както се рисува от някой съвременен художник, когато рисува рая, тази физическа змия не е Луцифер, а външното отражение, физическото отражение. Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък.
към текста >>
Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева,
дърво
то и горе на
дърво
то змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас.
Действителният Луцифер е същество, което по време на Лунния период е изостанало. Той не може да се наблюдава сред физическите неща на земята. Ако художникът иска да нарисува Луцифер, такъв, какъвто е, ще трябва да го нарисува така, че да се възприема като етерна фигура чрез един вид вътрешно виждане. И тогава той ще се яви така, както действа в нас самите, свързан не с главата ни или с нашия организъм, тъй като те се формират изключително от земята, а с продължението на главата, с гръбначния мозък. Така би трябвало да се рисува Луцифер, ако се рисува съгласно неговия етерен образ, трябва да се нарисува с човешка глава и със змиеподобно продължение, което при нас, хората, се изживява физически чрез гръбначния мозък.
Следователно някой художник, който знае нещо от духовната наука, би трябвало да нарисува Адам и Ева, дървото и горе на дървото змията с човешка глава, но тази змия ще е само символ за нас.
Ако един художник рисува по такъв начин, би трябвало да приемем, разбира се, че той е в състояние да рисува благодарение на духовно-научно знание.
към текста >>
На
дърво
то змията е нарисувана така, както я описах.
Вероятно може да се намери такава картина и тук, в Лайпциг, но хората не вървят през света с отворени, а със завързани очи. В Хамбург обаче в Художествената галерия действително има една картина от Майстер Бертрам30, от средата на Средновековието, която представя сцената на рая.
На дървото змията е нарисувана така, както я описах.
Тази картина може да се види там. И други художници са рисували тази сцена по този начин. За какво говори това? Че хората от средата на Средновековието все още са знаели за това, за да могат да го нарисуват по този начин. Това значи, че не е било твърде отдавна времето, когато хората са потънали изцяло в материалния свят.
към текста >>
163.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
164.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Прекалено много вече беше вкусил от
дърво
то на познанието.
Ала беше ли наистина набожен? Знаеше само, че го желае, но като че ли все още не си вярваше, може би от страх да не би пак да се измами, както досега всяко желание го бе мамило, та ако и този път отново се разочароваше, да остане без никакво! Охотно му се щеше да бъде набожен, но въпросът естествено беше дали можеше. Набожен като онези просяци, на които толкова завиждаше заради безмълвното щастие на тяхното смирено благоговение? Едва ли.
Прекалено много вече беше вкусил от дървото на познанието.
Набожен като Клара? Вече бе загубил състоянието си на духовна невинност. А може би пък съществуваше някакъв вид втора невинност, възстановена невинност? Дали нямаше някаква набожност на смирения разум, опознаващ своите граници, някаква вяра на знаещите, някаква надежда от отчаяние? Нима през всички времена не са живели самотни, потайни, мъдри мъже,обърнали гръб на света,общуващи помежду си с тайнствени знаци, чудотворстващи незабележимо с почти магическа сила в една по-висша сфера над народите, над вероизповеданията, в безграничното, в просторите на една по-чиста, по-близка до Бога човечност?
към текста >>
165.
8. Лекция, 15.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
За да направим машина, която после да служи на човека, ни е нужен метал,
дърво
и всичко останало, от което се правят машините.
И сега ще се ориентираме малко в значението на нашите мисли за света. За да ме разберете добре, ще започнем с пример. Ние, хората от физическия план, работим на физически план. Да предположим, че работата ни се състои в това, да правим машини. Тя би могла да е всякаква друга, но да предположим, че правим машини.
За да направим машина, която после да служи на човека, ни е нужен метал, дърво и всичко останало, от което се правят машините.
Необходим ни е съответния материал и ние трябва да го добием. Материалът трябва да го има в природата. Като хора, ние не можем да създадем желязо или дърво, този материал го вземаме от природата, него трябва да го има. Ние вземаме този материал, формираме го, обработваме го и създаваме от него нашите машини. В това се състои нашата дейност.
към текста >>
Като хора, ние не можем да създадем желязо или
дърво
, този материал го вземаме от природата, него трябва да го има.
Да предположим, че работата ни се състои в това, да правим машини. Тя би могла да е всякаква друга, но да предположим, че правим машини. За да направим машина, която после да служи на човека, ни е нужен метал, дърво и всичко останало, от което се правят машините. Необходим ни е съответния материал и ние трябва да го добием. Материалът трябва да го има в природата.
Като хора, ние не можем да създадем желязо или дърво, този материал го вземаме от природата, него трябва да го има.
Ние вземаме този материал, формираме го, обработваме го и създаваме от него нашите машини. В това се състои нашата дейност. Ние създаваме света на машините, но го създаваме от материали, които вземаме от природата.
към текста >>
И както хората не могат без метал,
дърво
и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Виждате, колко сериозно е всичко това, много сериозно. Това, над което мислим в нашия живот тук, на Земята, определя нашето значение за мировото развитие. Този, който цял живот мисли само за разни глупости, или чиито мисли следват само потребностите на физическия план, дава чрез своето етерно тяло не много добър строителен материал за мировия етер. Това са много сериозни неща – нашият вътрешен живот, животът на нашите мисли, който тук, на Земята, ние възприемаме като наша вътрешна, лична работа. Нашите мисли принадлежат на целия свят.
И както хората не могат без метал, дърво и други материали да създават своите машини, така висшите същности не могат да осъществяват своята дейност в мировото развитие без това, което се явява техен материал, без нашите мисли по време на нашия живот на физически план.
Ние за тях сме основа на основите, от която те черпят своя материал – тъканта на нашите мисли. От своята, далеч превъзхождаща човешката, мъдрост, те творят своята възвишена дейност, но материалът за своята дейност те черпят от нас, хората, от нашия мисловен живот.
към текста >>
Навярно ви се е случвало да видите: ако днес художник хване четката, за да създаде голямо реалистично платно, изобразяващо библейското грехопадение – така, както днес си го представят, – се рисува
дърво
, като от едната му страна е Ева, а от другата Адам.
Искам да ви приведа един такъв пример. Нямал съм случай да посетя тук, в Щутгарт, картинната галерия и не знам, има ли в нея подобни екземпляри. Но неотдавна в Хамбург ние посетихме картинната галерия и ето какво видяхме там.
Навярно ви се е случвало да видите: ако днес художник хване четката, за да създаде голямо реалистично платно, изобразяващо библейското грехопадение – така, както днес си го представят, – се рисува дърво, като от едната му страна е Ева, а от другата Адам.
В зависимост от това, експресионист ли е, или импресионист, или някакъв друг "ист", той в един или друг маниер изрисува тези фигури. Но във всички случаи той рисува змия на дървото. Това е натуралистично, това е реално, нали така? Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично. Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка.
към текста >>
Но във всички случаи той рисува змия на
дърво
то.
Искам да ви приведа един такъв пример. Нямал съм случай да посетя тук, в Щутгарт, картинната галерия и не знам, има ли в нея подобни екземпляри. Но неотдавна в Хамбург ние посетихме картинната галерия и ето какво видяхме там. Навярно ви се е случвало да видите: ако днес художник хване четката, за да създаде голямо реалистично платно, изобразяващо библейското грехопадение – така, както днес си го представят, – се рисува дърво, като от едната му страна е Ева, а от другата Адам. В зависимост от това, експресионист ли е, или импресионист, или някакъв друг "ист", той в един или друг маниер изрисува тези фигури.
Но във всички случаи той рисува змия на дървото.
Това е натуралистично, това е реално, нали така? Но за този, който може да мисли по-точно, това съвсем не е реалистично. Бих искал да видя жената, била тя и Ева, която ще позволи да бъде съблазнена от такава обикновена змия, с обикновена плоска змийска главичка. Мисля, че това е невъзможно. От такава змия Ева не би се съблазнила.
към текста >>
Ако се иска да се даде реалистично изображение, трябва да се нарисува
дърво
и около него глава на човек с висящо от нея тяло на змия, обозначаващо гръбначния стълб.
И от човека, по същество от Луната е само черепът, а гръбначният мозък е преминал като придатък. Всичко останало се е присъединило в земното развитие. Как е изглеждал Луцифер за имагинативното съзнание? Той е имал човешки череп и висящо от него подобие на тяло на змия, подвижния тогава гръбначен стълб. Така е изглеждал той тогава.
Ако се иска да се даде реалистично изображение, трябва да се нарисува дърво и около него глава на човек с висящо от нея тяло на змия, обозначаващо гръбначния стълб.
Такава рисунка би съответствала на действителността. Но тогава би трябвало да се знае нещо за тайните на битието, за духовните светове, с които човек е свързан.
към текста >>
Там няма просто изображение на змия, а е изобразено при
дърво
то съвсем точно това, което току що ви обрисувах.
В хамбургската картинна галерия има картина от ХIII-ХIV век, на така наречения Майстер Бертрам. Там грехопадението е изобразено именно така, както ви го обрисувах.
Там няма просто изображение на змия, а е изобразено при дървото съвсем точно това, което току що ви обрисувах.
За какво казвам това? Казвам го, защото само преди няколко столетия все още не е било изгубено знанието за връзките на човека с духовния свят и изобщо за съществуването на духовните светове. Хората станаха толкова ограничени, че си въобразяват, сякаш света за човека винаги е изглеждал така, както го виждат сега, възприемайки само с физическите сетивни органи и осъзнавайки го само със съзнанието свързано с физическия мозък; а в древността – така смятат те – хората са били на степента на детството и затова са си измислили разни митове. Така мисли днес университетската премъдрост. Но всичко това са безсмислени глупости, тъй като само няколко столетия са изминали от времето, когато човечеството е изгубило своето възприемане на духовните светове.
към текста >>
166.
12. Лекция, 23.02.1918
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола,
дърво
то и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи.
Но не можем да кажем, че в нашия живот на чувствата сме будни в същата степен, както и в живота на възприятията и представите. Илюзия е, когато човек мисли, че в сферата на живота на чувствата, на афекти и емоции, от пробуждането до заспиването, той бодърства по същия начин, както в своите възприятия, мисли и представи. Тази илюзия възниква защото ние винаги съпровождаме нашите чувства с представи.
Представите образуваме не само за външните неща, за масата, стола, дървото и облака, но и за нашите чувства и преживявания; и когато си съставяме представи за своите чувства, ние сме будни в тези представи.
Но самите чувства се надигат от подсъзнателните дълбини на душата. За този, който може да наблюдава вътрешния живот на душата, за него чувствата, емоциите, афектите и страстите се надигат от дълбините на душата с не по-голяма будност, отколкото преживяванията насън. Преживяванията насън са образни. Нашето обикновено съзнание добре ги различава от будните възприятия от външния свят. По отношение на чувствата нашето съзнание е не по-будно, отколкото в сънищните образи.
към текста >>
167.
3. Tpeтa лекция, Дорнах, 1 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Обаче наред с другите представители на юдаизма, беше посочен и Херман Бар*14, който си е чист австриец и почти невъзможно е да се открие еврейска кръв в неговото родословно
дърво
.
Вътре бях посочен и аз. Според автора на този литературен лексикон причините са две. Първо голямата ми прилика с Игнатий Лойола, който именно поради своя юдаизъм бил основал йезуитството, и второ произхождал съм от една гранична област между земи, населени с германци и славяни (макар и аз да съм случайно роден там, без нито един от родителите ми да има нещо общо с местното население). Считаше се, че еврейското ми потекло е доказано! Виждате ли, скъпи мои приятели, аз вече не се учудвам от подобни неща, защото днес всички сме свидетели на толкова много странни и чудновати неща, нали.
Обаче наред с другите представители на юдаизма, беше посочен и Херман Бар*14, който си е чист австриец и почти невъзможно е да се открие еврейска кръв в неговото родословно дърво.
И въпреки това лексиконът се позоваваше на един известен литературен историк, който беше категоричен: в Херман Бар има нещо безусловно еврейско.
към текста >>
Той просто заяви: Дори и Херман Бар да ми представи кръщелните свидетелства на 12 генерации от родословното си
дърво
, в уверение на това, че няма нито капка еврейска кръв, сега аз съм принуден да повярвам в идеята на реинкарнацията.
Херман Бар също трябваше да прибягва до подобни експерименти, тъй като един литературен историк го обвини в еврейски произход. Във всеки случай Херман Бар се стремеше да постави нещата на мястото им, макар че съответният литературен историк продължаваше да твърди: Да, обаче има голяма вероятност еврейството да е подчертано най-вече в лицето на неговия дядо. И все пак той не можа да издири никакви достоверни данни в подкрепата на своята теза, тъй като прадедите на Херман Бар са чистокръвни австрийци, и то от най-запазените и чисти области на северна Австрия. Естествено, това беше фатално за нашия литературен историк, обаче той съвсем не се отказа от своето мнение. И това, че не се отказа от своето мнение, се прояви по следния начин.
Той просто заяви: Дори и Херман Бар да ми представи кръщелните свидетелства на 12 генерации от родословното си дърво, в уверение на това, че няма нито капка еврейска кръв, сега аз съм принуден да повярвам в идеята на реинкарнацията.
Ето, скъпи мои приятели, виждате ли какви са основанията на този човек, за да вярва в реинкарнацията!
към текста >>
Родословното
дърво
на Херман Бар не позволяваше да се мисли за никакъв юдаизъм и нашият литературен историк беше заставен да приеме идеята за реинкарнацията.
Ако беше така, той щеше да отвърне като Лутер. Потърпевшият обаче е разстроен от друго: Антропософско-философското Издателство отказва да публикува неговата книга. Тази е истинската причина. Днес причините са изместени в други области, така че те не са вече общовалидни. Ако човек се вслуша в разговорите на хората, в това, в което те си разказват, той едва ли ще стигне до истината не повече от литературния историк, който беше заставен, и то само за да повярва в юдаизма на Херман Бар да приеме идеята за реинкарнацията.
Родословното дърво на Херман Бар не позволяваше да се мисли за никакъв юдаизъм и нашият литературен историк беше заставен да приеме идеята за реинкарнацията.
към текста >>
168.
Бележки
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от
дърво
.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
През нощта на 31 Декември 1922 Гьотеанумът изгаря до основи.
към текста >>
169.
Познание за свръхсетивното и загадките на човешката душа
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Духовният изследовател съвсем не може да образува понятия така, а трябва да разглежда определено понятие по такъв начин, че винаги ясно да съзнава, че в едно понятие, в една представа няма нищо друго освен това, което човекът има във външния сетивен свят, когато например фотографира
дърво
или друг предмет от една страна и получава една картина, от друга страна получава друга картина, а от трета страна - трета картина.
Самите представи и понятия в душата му стават нещо съвсем различно от това, което изграждат мисловните навици на съвремието. Ако отново ми позволите да употребя едно сравнение, бих искал да покажа с него как духовният изследовател застава днес срещу света. Материалистически, спиритуалистически, пантеистически, индивидуалистически, монадистически и т. н.14 - така хората искат да проникнат някак си в мировите загадки. Те се опитват да си изградят картина за процесите на света с определени представи и понятия.
Духовният изследовател съвсем не може да образува понятия така, а трябва да разглежда определено понятие по такъв начин, че винаги ясно да съзнава, че в едно понятие, в една представа няма нищо друго освен това, което човекът има във външния сетивен свят, когато например фотографира дърво или друг предмет от една страна и получава една картина, от друга страна получава друга картина, а от трета страна - трета картина.
Снимките се различават една от друга. Едва когато всички заедно се комбинират в духа на човека, те показват дървото като оформена представа. Но наистина може да се каже, че едно нещо противоречи на другото. Вижте как един предмет често изглежда различно, когато го снимате от една или от друга страна! Духовният изследовател разглежда всички представи за пантеизъм, монадизъм и др.
към текста >>
Едва когато всички заедно се комбинират в духа на човека, те показват
дърво
то като оформена представа.
Материалистически, спиритуалистически, пантеистически, индивидуалистически, монадистически и т. н.14 - така хората искат да проникнат някак си в мировите загадки. Те се опитват да си изградят картина за процесите на света с определени представи и понятия. Духовният изследовател съвсем не може да образува понятия така, а трябва да разглежда определено понятие по такъв начин, че винаги ясно да съзнава, че в едно понятие, в една представа няма нищо друго освен това, което човекът има във външния сетивен свят, когато например фотографира дърво или друг предмет от една страна и получава една картина, от друга страна получава друга картина, а от трета страна - трета картина. Снимките се различават една от друга.
Едва когато всички заедно се комбинират в духа на човека, те показват дървото като оформена представа.
Но наистина може да се каже, че едно нещо противоречи на другото. Вижте как един предмет често изглежда различно, когато го снимате от една или от друга страна! Духовният изследовател разглежда всички представи за пантеизъм, монадизъм и др. така, че ги приема за различни снимки на действителността. Защото духовната реалност в действителност съвсем не се представя пред мислите, представите и понятията така, че да може да се каже, че някое понятие е отражение, а човек трябва винаги да обикаля нещата, да ги разглежда от различни страни и тогава да си изгради многостранни понятия.
към текста >>
170.
Втора лекция, Цюрих, 13 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на
дърво
то на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
Някои окултни братства си поставят за задача обратното. Те искат да задържат мъдростите само в техните тесни кръгове, за да ги използват в смисъла на стремежите им за власт. Ние стоим сред тази борба. От една страна, се налага човечеството да се насочи да възприеме духовните мъдрости по правилния начин, от друга страна, се намират затворени окултни братства от най-лош вид, които не искат тези познания да проникнат сред хората, за да останат хората невежи по отношение на духовния свят, да останат неразумни, а намиращите се в затворените окултни братства да могат свободно да извършват манипулациите си. Ще стане особено зле за човечеството, ако хората не прозрат, че съществуват такива манипулации.
Веднага ще си изясните това, което се крие зад тези неща, когато обърна вниманието ви към някои истини, зрели истини, които в известен смисъл са като узрели плодове на дървото на духовния свят и трябва да паднат в царството на хората, но се пречи за всеобщото им разпространение, понеже хората имат своите предпочитания, предубеждения и предразсъдъци, понеже се страхуват от тях.
към текста >>
171.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
27. Изграденият от
дърво
двоен купол на първия Гьотеанум.
27. Изграденият от дърво двоен купол на първия Гьотеанум.
- Виж репродукциите в «Гьотеанумът като общо произведение на изкуството» с лекция на Рудолф Щайнер, придружена със снимки на 29 юни, 1921 г. в Берн: «Архитектурната мисъл на Гьотеанума», изд. от Валтер Рогенкамп, Дорнах, 1986 г.
към текста >>
172.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
173.
Смъртта като преобразуване на живота
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Когато застанете пред едно
дърво
, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там.
В определени случаи обаче могат да настъпят изключения. Но точно моментите на събуждане и заспиване са най-важни за общуването с така наречените мъртви, както и с духовните същества от висшите светове. За да се разбере това, което имам да кажа, е необходимо да си изградите една представа, която човек не може да приложи кой знае колко тук, на физическия план, и всъщност не я изгражда. Тя е, че изминалото всъщност не е преминало духовно, а е още тук. Това е представа, която във физическия свят човек има само по отношение на пространството.
Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там.
Така е с времето в духовния свят. Когато изживеете нещо в даден момент, то изчезва само за физическото съзнание. Духовно погледнато, то не е изчезнало. Можете отново да го погледнете, както отново виждате дървото. Забележително е, че Рихард Вагнер го е знаел.
към текста >>
Можете отново да го погледнете, както отново виждате
дърво
то.
Това е представа, която във физическия свят човек има само по отношение на пространството. Когато застанете пред едно дърво, след това погледнете встрани и отново върнете погледа си към него, то не е изчезнало, а е още там. Така е с времето в духовния свят. Когато изживеете нещо в даден момент, то изчезва само за физическото съзнание. Духовно погледнато, то не е изчезнало.
Можете отново да го погледнете, както отново виждате дървото.
Забележително е, че Рихард Вагнер го е знаел. Това показват думите му: „Времето тук се превръща в пространство“. Тайна е, че в духовното всъщност има разстояния, които не се проявяват тук, на физическия план. Отминаването на дадено събитие означава само, че то се е отдалечило от нас. Моля, в случая, който разглеждаме сега, това особено да се вземе под внимание.
към текста >>
174.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
175.
Петнадесета лекция, 13 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или
дърво
делска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа.
В епохата на съзнателната душа човек много скоро може да получи възможност да има не тази абстрактна, суха природна наука, която покварява човека и която днес се провъзгласява за спасителка на света, а такава природна наука, която може да се задълбочи в благоговейното съдържание на това, което Божеството е разпръснало в свещени символи по цял свят, във всички действия, които носят удовлетворение на човека, а също във всичко това, с което Божеството изпитва човека.
Ако отново бъдем в състояние сакраментално, на по-високо ниво да провеждаме своите лабораторни опити, да превърнем клиниката в олтар, а не да бъде, грубо казано, месарска лавка или дърводелска работилница, тогава ще дойде времето, което е определено от божественото за развитието за нашата днешна душа.
Затова не е чудно, че в такова време много неща не се разбират правилно, преди всичко не се разбират правилно вследствие влиянието на Академията Гондишапур, което поддържа естествената наука, и която не желае да установи отношения с Мистерията на Голгота. В резултат тази естествена наука е станала чисто ариманическа, съответстваща на всички ариманически нужди на човечеството, съответстваща на настроението, което иска да се ориентира само към външното в света. Може да се каже: това, което представлява импулсът на Мистерията на Голгота, трябва да се възприеме отново, трябва сериозно да се възприемат думите: „Аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“[v], докато не завърши земния цикъл. Тези думи е нужно да се възприемат сериозно. Ако искаме да се свържем с Мистерията на Голгота, трябва да държим душата си свежа, за да възприемаме все нови и нови импулси, които циклично, не винаги, но от време на време, се вливат от духовния свят към човечеството.
към текста >>
176.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Дорнах, 30 ноември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Когато едно
дърво
е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се
дърво
не беше нещо различно от изгледа на движената мишница.
Тогава се получава вече нюансът на определена природна необходимост в човешкото мислене. Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница.
Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница.
Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото. Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>
Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на
дърво
то.
Обаче тази природна необходимост е твърде отдалечена от това, което днес ние наричаме механически или също жизнен ред на света. За това време природните процеси все още съвпадат с божествената Воля, с Провидението. Провидението и природните са все още едно. Човекът знаеше: когато движи своята ръка, тогава всъщност божественото в него е това, което го прониква, което движи неговата ръка, движи неговата мишница. Когато едно дърво е разтърсено от вятъра, тогава за него изгледът на това клатещо се дърво не беше нещо различно от изгледа на движената мишница.
Той виждаше същата божествена Сила като Провидение в своите собствени движения и в движенията на дървото.
Но хората вече правеха разлика между Бог вън в природата и Бога вътре в човешката душа. Само че те си го представяха още като нещо единно, Бога в природата и Бога в човека, той беше за тях един и същ. И в това време хората бяха наясно върху това, че в човека има без съмнение нещо, с което така да се каже Провидението, което се намира вън в природата, и Провидението, което се намира вътре в човека, се срещат едно с друго.
към текста >>
Когато едно
дърво
се люлееше, те казваха, това е Бог вън в природата, и когато аз движа моята мишница, това е Бог вътре в човека.
Така чувствуваха в това време хората процеса на дишането но човека.
Когато едно дърво се люлееше, те казваха, това е Бог вън в природата, и когато аз движа моята мишница, това е Бог вътре в човека.
Когато вдишвам въздуха, преработвам го вътрешно и отново го пускам навън, това е
към текста >>
177.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от
дърво
група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съзнанието на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото.
Протестът против този възглед трябва да бъде вложен в онази група, която ще бъде поставена в източната част на нашата сграда, една изваяна от дърво група имаща девет метра височина, в която на мястото, или чрез която на мястото на луциферическата противоположност между Бога и Дявола е поставено онова, което трябва да стои на основата на съзнанието на бъдещето човечество: троичността на луциферическото, на отговарящото на Христос и на ариманическото.
към текста >>
178.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от
дърво
, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина.
Това е нещо, в което човекът трябва да почувствува именно в модерното време старата Аполонова мъдрост "Познай себе си". Обаче "Познай себе си" не в някаква абстрактност: "Познай себе си в стремежа към равновесие". Ето защо в източната част на нашата сграда ние ще поставим онова, което може да накара човека да почувствува този стремеж към равновесие.
И това трябва да бъде изразено в споменатата вчера пластична група изваяна от дърво, която има като централна фигура образа на Христос образа на Христос, който се постарах да изваям така, че да можем да си представим: така е ходил действително Христос в човека Исус от Назарет в началото на нашето летоброене в Палестина.
Конвенционалните образи на брадатия Христос са творения първо на 5-то, 6-то столетие и, ако мога да се изразя така, те не са някакси портретно подобни: това се постарах аз да направя: да създам един портрет но верен Христос, който трябва да бъде същевременно представител на търсещия, на стремящия се към равновесие човек.
към текста >>
179.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Помислете си за Коледното
дърво
колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни.
Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни.
Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това?
към текста >>
Ала Коледното
дърво
не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник.
Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни.
Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник.
Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас.
към текста >>
Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното
дърво
през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното
дърво
като символ на
Дърво
то на Рая.
Помислете си за Коледното дърво колко е красивото и по какъв изящен начин зове сърцата ни. Ала Коледното дърво не е нищо древно, то е само на два века то се натурализира сравнително бързо в страните на Европа и едва напоследък започва да украсява Коледния празник. Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие.
Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая.
Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
към текста >>
Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното
дърво
, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември.
Какво представлява то фактически? Бих могъл да кажа че то представлява красивата, обичливата, по-симпатичната страна на онова, което по друг начин, който е по-малко симпатичен, по-малко красив, се появява пред душата в съвременното човешко развитие. Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас.
Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември.
Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
към текста >>
Това зачитане на Коледното
дърво
е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното
дърво
; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус.
Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
към текста >>
По красив начин Коледното
дърво
ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад.
По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад.
В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната лъжа, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос. Ужасяващо се злоупотребява с името Христос в съвремието ни и ние не ще можем да придобием истинската дълбочина на чувството към Христос, което е необходимо днес, за да можем правилно да изживеем Християнската Мистерия. Чрез това ясно трябва да видим, че пътя към това чувство, към Христос трябва да се търси. За нас е необходимо нов вид разбиране на онова, което по традиция ни е дадено за раждането на Христос.
към текста >>
Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на човека, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до
дърво
то в рая.
Ние практически сме изгубили и двата начина, чрез които разбирането за раждането на Христос разкрива себе си на човека, Ние сме се върнали от яслата и Святата нощ, до дървото в рая.
Ние сме се върнали обратно, отвърнали сме се от един Христос, който принадлежи на цялото човечество, върнали сме се до национални богове, които са множество Йехови и никакъв Христос. Защото така както онова, което наистина разкрива себе си в най-дълбоката природа на човека, е нещо общо за всички хора, така истинно е, че онова което се разкрива чрез цялата обширност на пространството и мистериите на времето, е нещо общо за всички хора.
към текста >>
Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното
дърво
на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
Отново трябва да се намери пътя към Коледната Мистерия. Трябва да станем толкова благочестиви по отношение на природата, колкото бяха овчарите в сърцата си; в нашето вътрешно виждане трябва да станем толкова мъдри, колкото са били Мъдреците при своето наблюдение на планетите и звездите в пространството. Ние трябва да развием вътрешно онова, което Мъдреците развиха външно. Трябва в нашите взаимоотношения с външния свят да развием онова, което наивните овчари развиха в своите сърца; тогава ще намерим правилния път за задълбочено преживяване на Христос, до разбиране на Христос с обич и тогава ще открием пътя към Коледната Мистерия.
Тогава ще сме способни с правилни мисли и чувства да поставим яслата до първоначалното дърво на Рая, което не само ни говори как човекът влиза в света чрез природни сили, но и за това как той може да стане съзнателен за своята цялостна човечност чрез прераждане.
към текста >>
180.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 24 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното
дърво
, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Ако не можем да намерим необходимата смелост за това, то тогава участвуваме в една лъжа, която поддържа годишния Коледен празник само като фраза, като го празнуваме без никакво истинско чувство. Дали ние се издигаме до най-висшата грижа и интерес за човечеството, когато всяка година даваме и получаваме подаръци на Коледа по навик? Дали издигаме себе си до най-висшите грижи и интереси за човечеството, когато слушаме думите които също са станали фраза изговаряни от представителите на това или онова религиозно общество? Трябва да забраним на себе си да продължаваме с тази вътрешна празнота да празнуваме нашите Коледи. Ще трябва да вземем вътрешно решение да дадем истинско и достойно съдържание на този празник, който би трябвало да издигне човечеството до разбира не значението на своето съществуване.
Попитайте се, мои мили приятели, дали чувствата в сърцата и душите ви, когато, застанали пред Коледното дърво, отваряте подаръците си, дадени ви по навик, и кога то отваряте Коледните картички, съдържащи обикновените фрази попитайте се дали във вас живеят чувства, които могат да издигнат човечеството до разбиране усещането и значението на човешката еволюция на земята.
Всички тревоги и цялата скръб на нашето време се дължат на това, че не можем да намерим смелост да издигнем себе си над фразите на века ни. Ала това трябва да се случи, ново съдържание трябва да дойде съдържание, което да ни даде напълно нови чувства, които дълбоко да ни потресат, дори до степента, до която биха разтърсени онези, които бяха истински Християни през първите Християнски векове и които знаеха, че Мистерията на Голгота и появяването на Христос на земята бе най-висшето нещо, което човекът би могъл да преживее. Нашите души трябва отново да придобият нещо от този дух.
към текста >>
181.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното
дърво
и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад. Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия. Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение.
Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме.
Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели. Без значение е днес да се каже, че човек не трябва да е радикален по тези въпроси... а за да не си радикален означава... да участваш в напредъка към упадък на цивилизацията.
към текста >>
182.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за
дърво
то, мисълта се спира на
дърво
то, сблъсква се с
дърво
то, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
То се е състояло в това, че най-напред от безкрайно силното чувство на благоговение и предаността към гуру ученикът е бил изцяло отдаден на своя учител с това, което го е свързвало с духовните светове. Той е трябвало да приема този учител като единствения източник, чрез който до него е стигало божественото. За всичко, което един такъв ученик е имал, което е развил в душата си, той си е казвал, че го дължи на учителя си. Учителят му е давал преди всичко напътствия, най-напред за насоката на мислите му. Мислите е трябвало да се насочват така, че човекът се е учил да мисли, като не е обръщал внимание на сетивния свят, а чрез силата, която учителят е насаждал в душата му като едно позволено внушение, ученикът е насочвал душевността си, отправял е всички свои мисли към надсетивното.
Докато в сетивното наблюдение обикновено мислите се сблъскват в определен смисъл с външните неща - ние мислим за масата, това означава, че мисълта ни стига до масата, мислим за дървото, мисълта се спира на дървото, сблъсква се с дървото, чрез влиянието на гуру мислите е следвало да станат прозрачни, така че ученикът не е виждал нищо, което е в света, а чрез тях е съзерцавал в онези светове, които, изхождайки от съвременната инициационна наука, вчера ви описах като надсетивни светове.
Ученикът е следвало и да изживее тези надсетивни светове. За това са му били давани препоръки по отношение и на говора. Когато говорим в обикновения живот, споделяме с някой друг мислите, които сами имаме или сме получили. Накратко, това, което се влива в нашия говор, живее на физическата Земя. Гуруто е давал на своя ученик мантри, които, изговорени в полуречитативен начин, е следвало да доведат ученика не само жизнерадостно да чуе на своя език това, което означават думите, а те да му помогнат сам да изживява божествения миров поток в протичащите мантрични стихове.
към текста >>
183.
ОСМА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7 декември 1922 г. Изживявания на човека в етерния свят
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Тези две описания са подобни на фотографиите на едно
дърво
, снимано от различни страни, то е винаги същото, но изглежда различно.
От Сатурн се излъчват определени духовни сили. Когато сме преминали през смъртта, ние първоначално преминаваме през планетната сфера и след това навлизаме в сферата на постоянните звезди. Защото тогава изминаваме в обратен ред пътя, който сега описах. Когато чрез смъртта излизаме от земния живот, Сатурн е жилището на съществата, които не искат да ни оставят на Земята, а искат да ни издигнат от Земята, да ни освободят от нашите земни сили и да ни изпратят в света на чистата духовност. Това изживяване съм го описал от друга гледна точка в моята «Теософия» като преход от живота в душевния свят в духовния свят.
Тези две описания са подобни на фотографиите на едно дърво, снимано от различни страни, то е винаги същото, но изглежда различно.
При завръщането в новия земен живот ние имаме това влияние на сатурновата същност. Хората, които поради предишния си земен живот имат такава карма, че при завръщането им в новото земно съществуване сатурновите сили упражняват голямо влияние върху тях, лесно стават отчуждени от Земята хора, хора, които говорят, че земното всъщност не е ценно и бленуват, като строят понятийни въздушни замъци, или понеже виждат човешките условия само повърхностно, развиват склонност към спиритически сеанси и др. подобни, в които се тълпят най-различни духовни същества. Всичко това става, когато в предишния си земен живот човекът си е изработил такава карма, чрез която при завръщането си в земната сфера той идва в по-тесен контакт със сатурновите сили.
към текста >>
Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое
дърво
.
Отивал ли е някой търсещ помощ болен на възраст между четиринадесет и двадесет и една години - нещата са приблизителни - при един мистериен лекар, той е знаел, че има болести, които имат нещо общо с преминаването на човека през слънчевата сфера при слизането му от планетния във физическия свят. Ако болният е бил на възраст между тридесет и пет и четиридесет и две години, жрецът е знаел кои болести имат нещо общо с преминаването на човека при слизането му през сферата на Сатурн. Преди всичко той се е запитвал за връзката на земния живот с изживяванията и опитностите на човека в битието между смъртта и новото раждане. Тогава той е познавал какво от външните неща и същества тук, на Земята, стои във връзка със съществата на висшите йерархии, съответно с техните съответствия, звездите. Определени планети на Земята са по-тясно свързани със Слънцето, отколкото някои други, а други са тясно свързани със Сатурн и т.н.
Избуяващите, кълнящите цветни растения например ще ги причислите инстинктивно към Слънцето, за разлика от гъбите и лишеите на някое дърво.
И ако някой човек на възраст между четиринадесет и двадесет и една години се разболее например от болест на стомаха или сърцето, положително няма да го лекувате с билков чай, както и древните мистерийни лекари не са го лекували с билков чай, а със сроден със Слънцето растителен сок, но изхождайки от познанието на взаимовръзката на човешкия живот с Всемира.
към текста >>
184.
ДЕВЕТА ЧАСТ. ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 декември 1922 г. Човекът и свръхсетивните светове. Слушане, говорене, пеене, вървене, мислене
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Да речем, вие чувате някаква дума: «
дърво
».
Да речем, вие чувате някаква дума: «дърво».
Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея. Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»?
към текста >>
Можете сами да изговорите думата «
дърво
» и свързвате някакъв смисъл с нея.
Да речем, вие чувате някаква дума: «дърво».
Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея.
Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви.
към текста >>
Какво означава, че чувате думата «
дърво
»?
Да речем, вие чувате някаква дума: «дърво». Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея.
Какво означава, че чувате думата «дърво»?
Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви. Това обаче е второто ухо по отношение на слушането.
към текста >>
Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «
дърво
».
Да речем, вие чувате някаква дума: «дърво». Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея. Какво означава, че чувате думата «дърво»?
Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво».
Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви. Това обаче е второто ухо по отношение на слушането. Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание.
към текста >>
Вие можете да кажете думата «
дърво
».
Да речем, вие чувате някаква дума: «дърво». Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея. Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво».
Вие можете да кажете думата «дърво».
Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви. Това обаче е второто ухо по отношение на слушането. Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание. Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното.
към текста >>
Какво означава това, че можете да изговорите думата «
дърво
»?
Да речем, вие чувате някаква дума: «дърво». Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея. Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво».
Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»?
Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви. Това обаче е второто ухо по отношение на слушането. Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание. Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното. И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «дърво» звучи етерно срещу идващата отвън дума «дърво».
към текста >>
Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «
дърво
» може да се прояви.
Можете сами да изговорите думата «дърво» и свързвате някакъв смисъл с нея. Какво означава, че чувате думата «дърво»? Това означава, че във вашите уши, в органите, които са отразени небесни дейности, живее по начина, както описах, това, което изговаряте с простата дума «дърво». Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»?
Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви.
Това обаче е второто ухо по отношение на слушането. Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание. Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното. И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «дърво» звучи етерно срещу идващата отвън дума «дърво». Иначе бихте чули това и то би било нещо си.
към текста >>
Когато чувате думата «
дърво
», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното.
Вие можете да кажете думата «дърво». Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви. Това обаче е второто ухо по отношение на слушането. Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание.
Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното.
И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «дърво» звучи етерно срещу идващата отвън дума «дърво». Иначе бихте чули това и то би било нещо си. Вие го разбирате поради това, че идващото отвън го произнасяте чрез евстахиевата тръба. И когато трептенията отвън се срещнат с трептенията отвътре и се слеят, вътрешният човек разбира това, което идва отвън.
към текста >>
И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «
дърво
» звучи етерно срещу идващата отвън дума «
дърво
».
Какво означава това, че можете да изговорите думата «дърво»? Това означава, че земният въздух преминава през ларинкса и гърлените органи до устата и така нататък в такава формация, че думата «дърво» може да се прояви. Това обаче е второто ухо по отношение на слушането. Третото обаче е нещо друго, което не се взима достатъчно под внимание. Когато чувате думата «дърво», тихо я изговаряте с етерното си тяло - не с физическото си тяло, а с етерното.
И през така наречената евстахиева тръба, която отива от устата в ухото, думата «дърво» звучи етерно срещу идващата отвън дума «дърво».
Иначе бихте чули това и то би било нещо си. Вие го разбирате поради това, че идващото отвън го произнасяте чрез евстахиевата тръба. И когато трептенията отвън се срещнат с трептенията отвътре и се слеят, вътрешният човек разбира това, което идва отвън.
към текста >>
Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «
дърво
», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не чувства прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение.
Така можете много да научите, но аз вярвам, че при това душата ви ще остане в известен смисъл студена. Така е наистина, тя остава студена. Чуйте да ви се опише ухото от външната физиология. Вашата душевност остава студена, не се ангажира. В това отношение нещата са съвсем обективни.
Но когато аз ви опиша нещата, както описах сега как се получава разбирането на думата «дърво», как ухото е копие на небесната дейност, бих искал да видя тази душа, която при това не се вълнува, не чувства прекрасното в това, не усеща нищо при такова изложение.
Човек би трябвало наистина да е вътрешно изсушен, ако от такова изложение - разбира се, то днес е несъвършено, би могло да се разкаже по-добре и тогава ще изпъкне още по-силно - човек не изпита възхищение пред света и поставянето на човека от духовния във физическия свят.
към текста >>
185.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
186.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако човек мине покрай едно ябълково
дърво
, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото
дърво
има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото
дърво
изпраща своите лъчи към човека.
Ако човек мине покрай едно ябълково дърво, откъсне ябълка и я изяде, ние можем да твърдим, че ябълковото дърво има определени въздействия върху този човек; обаче не и произволно да си мислим, че например ябълковото дърво изпраща своите лъчи към човека.
Или пък ако друг човек прекоси една ливада, където пасе крава и след седем дни той намазва своята филия с масло, получено от кравата в този случай не трябва да си представяме, че кравата е упражнила едно пряко въздействие върху човека. По същия начин стоят и нещата, свързани с въздействията на звездния свят върху човека. Отношението на звездния свят към човека и на човека към звездния свят е толкова реално, колкото и отношението на човека към кравата, чието масло той приема седем дни след като я вижда тук или там по полето.
към текста >>
187.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо
дърво
в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин.
Изобщо това потъване на астралното тяло в етерното и физическото тяло може да се прояви по хиляди начини.
Нека да си представим свистенето, което се получава ако потопим едно горящо дърво в съд с вода; за човека, който едва сега започва да вниква в тези неща, те могат да му се явят точно по този най-елементарен и най-абстрактен начин.
След време обаче, този процес добива все по-конкретни форми, този процес все повече и повече се облагородява; това, което преди можеше да се сравни с бушуващи духовни бури и покушения, сега се изпълва с хармонизиращи движения, които в същото време създават ясното усещане: Ето, сега нещо се обръща към мен и ми говори. Какво иска да ми извести то?
към текста >>
188.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре
дърво
например, това
дърво
се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
Днес човекът е напреднал до такава степен, че той е в състояние да прибави елементарните сили на Азът и астралното тяло към физическо-етерния организъм. Минералният и растителен свят далеч нямат тези качества. Минералните качества на Земята така както ни се представят те се проявяват като нещо, кое то не допуска Духа вътре в себе си, а само се оставя да бъде обгърнато и залято от неговата творческа мощ. Растителната природа от своя страна също се проявява по такъв начин, че тя не допуска душевните сили в себе си, но все пак ако мога така да се изразя се докосва до тях в своите най-високо разположени части.
Защото от духовно-научна гледна точка растението изглежда така че: ако тук долу имаме корените, в средата стъблото, а горе цветовете, то именно в цветната корона на едно устремено нагоре дърво например, това дърво се докосва до астралния свят; астралният свят не прониква в него, но все пак то се докосва до астралния свят.
към текста >>
189.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Когато някой изучава антропософията и казва, че тя му навява хлад, той прилича на онзи, който слага
дърво
след
дърво
в студената печка и после пита: Но защо тя не топли?
Естествено, има и такива, които не са умни, но това е така само защото поради едно безсилие на душата си хората не могат да предприемат нищо със своя ум. Ако за някого хората твърдят, че е глупав, аз винаги съм казвал: Съвсем не е така; чисто и просто този човек не знае какво да предприеме със своя ум! Аз съм присъствувал на много дискусии, на които един или друг оратор става за присмех, защото хората го намират за глупав, обаче понякога според мен най-умен се оказва този, който е предизвикал най-много смях. Да, през последните столетия хората станаха достатъчно умни. Но това, от което хората се нуждаят днес, е топлина, топлина в техните сърца, и тъкмо антропософията е тази, която може да им я даде.
Когато някой изучава антропософията и казва, че тя му навява хлад, той прилича на онзи, който слага дърво след дърво в студената печка и после пита: Но защо тя не топли?
– А е трябвало само да запали дърветата!
към текста >>
Антропософията може да бъде дадена и под формата на лекции; те са като доброто сухо
дърво
в печката, но всеки сам трябва да го запали!
Антропософията може да бъде дадена и под формата на лекции; те са като доброто сухо дърво в печката, но всеки сам трябва да го запали!
Ето какво веки сам трябва да намери в своето сърце: Огънят, с който да разпали антропософията. На този, който намира антропософията за студена, скучна и интелектуална, му липсва само способността да разпали тази и без друго лесно запалима, сгряваща и въодушевяваща сърцето антропософия, тъй че сам да се грее на нейния огън. И както студената печка се нуждае само от една малка искра, за да се разпали нейният огън, същото се отнася и за антропософията. Ето как ние ще възпламеним Михаиловата сила в човешкото сърце.
към текста >>
190.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
191.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от
дърво
на
дърво
, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
към текста >>
192.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
При това аз стигам до опасността да бъда стоплен от топлината на света, както едно парче
дърво
или даже един камък, които биват затоплени отвън.
А сега представете си, аз минавам през студенината и понеже студенината е толкова голяма, или понеже студенината съществува в подвижния въздух или във въздушното течение, аз не съм в състояние да превърна така бързо, колкото е необходимо, топлината на света в моя собствена топлина.
При това аз стигам до опасността да бъда стоплен от топлината на света, както едно парче дърво или даже един камък, които биват затоплени отвън.
Това не трябва да става. Аз не трябва да бъда изложен на опасността, да оставя да се влее в мене външната топлина както един предмет. Аз трябва да бъда в състояние във всеки момент да обхвана веднага от местата на моята кожа топлината и да я превърна в моя собствена топлина. Ако не съм в състояние да сторя това, явява се простудяването.
към текста >>
193.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ето, човек стои пред
дърво
и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на
дърво
то.
Намираме, че най-добро изражение на тази воля може да се види в годишните времена. Да обърнем внимание например на волята, която изнася мислите ни във Вселената, която облекчава човека в управлението на собственото му тяло, така че в управлението, в жестовете на нашето тяло мислите сякаш се възнасят във Вселената. Те изпълзяват от краищата на нашите палци; човек буквално чувства колко леко му е да развива волята.
Ето, човек стои пред дърво и нещо особено му харесва там горе - ако волята става топла в нас, мислите се издигат до върха на дървото.
Да, понякога те се издигат даже до звездите, ако в лятна нощ се чувстват истински надарени с топла воля.
към текста >>
194.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в
дърво
то и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
Когато в гръцкия живот се приближим към времето, когато външнополитическото величие на Гърция залязло в някакъв хаос на народите и на сцената излизат македонците, тогава откриваме как всъщност нещо се е вляло в човешкото знание, в човешкото познание, с което миналия път тук се запознахме, под формата на аристотелизъм, което Александър Велики в духовен смисъл направил задача за своя народ. Когато разглеждаме македонците, които, от една страна, са кулминация, а от друга - упадък на Гърция, виждаме, противно на това, което ни предлага външната история, която всъщност представлява установена басня, в подосновите на съзнанието се проявява импулс, излизащ от Мистериите, до които много близо е стоял Аристотел, макар и външно той никога да не е говорил за това. Това са били Мистериите, които в най-широк смисъл с цялата си жизненост са будили в своите слушатели съзнание, че целият свят е теогония, развитие на Богове, че светът има съвсем илюзорен образ, ако се счита, че нещо друго, освен Богове, се развива в света. Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях.
Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност.
А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека. И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно. Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
195.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
196.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
197.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
[5] този Гъотеанум: Първият Гьотеанум, изграден от
дърво
под ръководството на д-р Рудолф Щайнер през годините 1913-1922 е художествена постройка.
[5] този Гъотеанум: Първият Гьотеанум, изграден от дърво под ръководството на д-р Рудолф Щайнер през годините 1913-1922 е художествена постройка.
Преди да бъде отвътре още напълно завършена, но от 1920 тя се използвала, сградата е била запалена и изцяло изгоряла в Новогодишната нощ на 1922/23 година.
към текста >>
198.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в
дърво
то на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят.
Раймундус от Сабунда напомняше, как някога в дървото на Сефиротите, в категориите на Аристотел, в онези общи понятия, които изглеждат толкова странни за този, който не ги разбира, как във всичко това се съдържа онова, което трябва да издигне хората чрез интелигентността в духовния свят.
Колко сухо, колко ужасно сухо изглежда на хората това, което се съдържа в категориите на Аристотел, когато в логиката се изучава: битие, поведение, действие, - десет такива категории, десет такива общи понятия. Хората казват: - Естествено човек трябва да бяга от това, да бяга от изучаването на такива общи понятия! Защо за десет такива общи понятия: битие, имане, ставане и т. н., човек трябва да се мъчи? - Но това е същото, ако някой каже: - Ето тук имаме Гьотевия «Фауст» и хората правят от Гьотевия «Фауст» едно същество!
към текста >>
199.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 5 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Дърво
то, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на
дърво
то се явяваше духът, който му принадлежеше.
Освен него, те имаха едно състояние на съзнанието, което се прибавяше към първото, както при нас изпълненият със сънища сън се прибавя към будното състояние, което обаче не беше като нашето днешно състояние на сънуване, но което виждаше около него да изчезва всичко, което е сетивно. При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед.
Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества. Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
към текста >>
И тези духове - духът на
дърво
то, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества.
При сънуването сетивните впечатления се превръщат за нас в символи: Слънчевата светлина се превръща в бушуващ огън, вътрешните редове на зъбите се превръщат в две редици крайпътни камъни и т.н.. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените. За онзи, който имаше съзнанието от древните времена на човешкото развитие - ние ще видим, че всички ние сме били такива в онези времена, понеже всички, които седят тук, са живели някога в миналите земни съществувания, - за такъв човек нещата стояха различно. Когато през деня слънчевите лъчи отслабваха, той виждаше не символи на физическите неща, а физическите неща изчезваха пред неговия поглед. Дървото, което стоеше пред него изчезваше; то се превръщаше в нещо духовно - приказките за духовете на дърветата не са нещо измислено от народната фантазия, измислена е само тяхната интерпретация от плуващата в заблуждения фантазия на учените, - на мястото на дървото се явяваше духът, който му принадлежеше.
И тези духове - духът на дървото, духът на планината, духът на скалата - бяха тези, които насочваха погледа по-нататък в онзи свят, в който човекът се намира между смъртта и едно ново раждане, където той се намира между духовните факти, също както на Земята се намира между физическите факти; където той се намира между духовните същества, както тук на Земята се намира между физическите същества.
Това беше второто състояние на съзнанието. Ние скоро ще видим, как нашето обикновено сънуващо съзнание при един днешен човек, който се стреми към духовното съзнание, също може да се превърне в онова предишно състояние на съзнанието.
към текста >>
И човекът трябва да дойде в състояние да гледа
дърво
то, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество.
Това сумрачно вечерно съзнание е преминало, угаснало е в развитието на човечеството. Сега в човечеството трябва да настъпи едно утринно зазоряващо съзнание. Днешното духовно изследване се намира вече в това съзнание.
И човекът трябва да дойде в състояние да гледа дървото, скалата, извора, планината, звездите и чрез усилването на неговите собствени душевни сили да стигне дотам, от всеки физически предмет да му се яви намиращият се зад него духовен факт или намиращото се зад него духовно същество.
към текста >>
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа
дърво
то,
дърво
то да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на
дърво
то.
Една точна наука, едно точно познание може да доведе дотам - за което хората днес се подиграват като на някаква лудост, - действително познаващият да гледа дървото, дървото да изчезва пред неговия поглед, оставяйки пространството свободно, въпреки че то представлява материалното и пред него да застане духовната същност на дървото.
Както слънчевата светлина свети за нашите очи, идвайки отразена от всички външни физически същества, така човечеството ще стигне дотам - и антропософията изпреварва това положение, - да вижда, че духовната същност на Слънцето, която тъче през света и го изпълва с живот, живее също във всички физически същества. Както физическата светлина се отразява в нашето физическо око, така от всяко земно същество в нашето душевно око може да се отрази като един факт божествено-духовната слънчева същност, която прониква всичко. И както сега човекът казва: - Розата е червена - и в основата на това стои фактът, че розата му връща дара, който той е получила от физическо-етерната слънчева същност, така той ще може тогава да каже: - Розата ми връща онова, което тя получава от духовно-душевната същност на Слънцето, която на вълни протича и прониква през света. -
към текста >>
200.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
201.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Прага, 30. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно
дърво
; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва.
Има обаче хора, които имат това разбиране. Когато са се запознали с един човек и разказват за него, всичко разказано от тях носи отпечатъка на сполучливото; ние веднага знаем, какъв е другият, макар и да не сме го виждали; той просто изниква пред нас. Не е нужно разказът за тях да бъде подробен, такъв човек може да употреби кратки характерни изречения за пълното обрисуване на една картина. Това може да направи някой, който може да се потопи в съществото на друг човек. Може и да не бъде един човек, а може да бъде нещо от природата.
Някой ни разказва, как изглежда една планина, едно дърво; ние стигаме до отчаяние, не получаваме никаква картина за разказаното, всичко остава празно, имаме чувството, че мозъкът ни изсъхва.
Напротив има други, които веднага имат пълно разбиране за нещо; ние бихме могли да нарисуваме онова, за което те ни разказват. Такава надареност или ненадареност, разбиране за обкръжаващия свят или закостенялост по отношение на заобикалящия свят, не са се породили току така от нищо, а са резултат на нашето минало земно съществуване. Когато с помощта на науката на посвещението разгледаме един човек, който има много разбиране за неговия човешки и извън човешки обкръжаващ го свят и отидем назад в миналото - аз ще имам още много да говоря върху това отиване назад в миналото, - когато отидем в неговия минал земен живот с помощта на духовната наука, ние намираме, какви качества е имал този човек в неговия минал живот на Земята и как тези качества са се превърнали в разбирането за обкръжаващия свят през време на живота между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
202.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Той накарал да му донесат парченца
дърво
от кръста, на който беше разпънат Христос и да направят от тях нещо като венец около главата на статуята.
И към неговия образ се прибави един друг, също един човек със сакат крак - лорд Байрон[7]. Сега двамата застанаха пред мен. И кармата на моя учител, както и особеността, за която ви разказах, ме доведоха до десетото или единадесетото столетие, когато тези две души се бяха родили далеч в Източна Европа и един ден под влиянието на една важна легенда, една пророческа легенда, която казва, че Паладиумът, който с известно вълшебство всъщност подкрепя римската власт, е бил донесен от старата Троя и е бил скрит в Рим. И когато император Константин е искал да премести римската власт и култура в Константинопол, с голямо парадиране и пищност е придвижил Паладиума[8] в Константинопол и го е скрил под една колона, която така оформил, че поставил на показ своето невероятно огромно високомерие. Той накарал да поставят една стара статуя на Аполон, която така била променена, че изобразявала самия него.
Той накарал да му донесат парченца дърво от кръста, на който беше разпънат Христос и да направят от тях нещо като венец около главата на статуята.
При това празнувал оргии на високомерието! Тогава обаче се създало пророческото сказание, че някога Паладиумът ще бъде пренесен от Константинопол на Север и някога мощта, която се излъчва от Паладиума, ще се пренесе в едно славянско царство. Двамата, за които говорих, чули това пророчество и си поставили за цел да отидат в Константинопол, да вземат оттам Паладиума и да го занесат в Русия. Но не им се отдало. Стремежът обаче останал особено при единия, при Байрон.
към текста >>
203.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко
дърво
, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
Така щото всъщност това състояние на съзнанието, при което днешният човек се намира между чисто физическите същества, съвсем не е съществувало в онова далечно минало. Тогавашните хора чувствуваха вече не само в един вид сънища, а в една истинска представа на действителността: когато навлизаме в дневното съзнание ние виждаме дърветата и животните и планини и скали и облаци, но това е същият свят, в който живеят също онези духовни същества, онези човешки души, които не са въплътени на Земята, които живеят в духовния свят, с които ние живеем между смъртта и едно ново раждане.
И тогава тези хора получаваха действителната представа: през време когато човекът се събужда, във всяко дърво, във всяка забележителна скала, в глъбините на планините и в облачните висини се движат тези същества, вмъкват се, потопяват се в отделните същества, в създанията на външната физическа природа.
към текста >>
Те отиваха в гората, виждаха едно особено
дърво
.
Те отиваха в гората, виждаха едно особено дърво.
Тогава знаеха: тук в това дърво се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме заедно. И те виждаха ясно това, както днес посветеният може още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни домове. Ето защо нищо чудно, че след това всички тези неща преминаваха в митовете и хората говореха за това, че има духове на дърветата, духове на изворите, духове на облаците, духове на планините Те виждаха това, с което бяха през нощта, да се вмъква в планините, във вълните, в облаците, в растенията, в дърветата.
към текста >>
Тогава знаеха: тук в това
дърво
се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме заедно.
Те отиваха в гората, виждаха едно особено дърво.
Тогава знаеха: тук в това дърво се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме заедно.
И те виждаха ясно това, както днес посветеният може още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни домове. Ето защо нищо чудно, че след това всички тези неща преминаваха в митовете и хората говореха за това, че има духове на дърветата, духове на изворите, духове на облаците, духове на планините Те виждаха това, с което бяха през нощта, да се вмъква в планините, във вълните, в облаците, в растенията, в дърветата.
към текста >>
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова
дърво
, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко
дърво
, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
С други думи казано това значи: когато поставим пред нашия поглед картината, как с душевното зазоряване в прадревни времена онези духовни същества, в обществото на които се намираха хората от заспиването до събуждането, се вмъкваха в дърветата, в облаците, в планините и скалите, и след това през време на деня човекът можеше да се каже когато отиваше при едно такова дърво, при една такава скала, при един такъв извор: там вътре е омагьосано едно духовно същество, с което обаче аз бях заедно в моето сънно съзнание тогава чрез приемането първо на по-новата наука на посвещението ние трябва да стигнем до там, че със съзнанието, което имаме през време на деня да можем от ново да виждаме чрез духовното познание най-различните духовни същества от всяка скала, от всяко дърво, от всеки облак, от всяка звезда, от Слънцето и от Луната.
към текста >>
В заключение, който стига днес до там, от дърветата да застане срещу него духът на
дърво
то, който за хората от древността се вмъкваше сутрин в душевното зазоряване в тези дървета, който вечер при душевното смрачаване отново изпъкваше от тях, такъв човек може тогава да пристъпи по съответния начин към съвременния човек и да вижда, как от този съвременен човек изпъкват навън неговите форми от минали земни съществувания с развитието на Кармата.
В заключение, който стига днес до там, от дърветата да застане срещу него духът на дървото, който за хората от древността се вмъкваше сутрин в душевното зазоряване в тези дървета, който вечер при душевното смрачаване отново изпъкваше от тях, такъв човек може тогава да пристъпи по съответния начин към съвременния човек и да вижда, как от този съвременен човек изпъкват навън неговите форми от минали земни съществувания с развитието на Кармата.
Защото това вижда не се влива за човека в Кармата.
към текста >>
204.
11. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Щутгарт, 6 февруари 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно
дърво
или през едно парче камък.
То се намира навсякъде в този заобикалящ ни свят. Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ.
Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък.
Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия.
към текста >>
Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче
дърво
или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както
дърво
то или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас.
Нашият организъм е за себе си здрав, защото той е роден от един здрав Аз, от едно здраво астрално тяло и всъщност също от едно здраво етерно тяло. Тук на Земята може да ни разболее само нещо, което идва до човека от вън и което човек не може, не е в състояние да преобрази напълно съобразно с неговото вътрешно същество. Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ. Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък.
Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас.
Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм. Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате. Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят.
към текста >>
Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче
дърво
или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче
дърво
или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате.
Можете да наблюдавате това и при най-простите явления. Представете си само, че се намирате някъде в едно толкова и толкова топло пространство, или също в едно студено пространство и приемете в себе си топлина или студ. Топлината или студът не могат да минат през Вас както през едно дърво или през едно парче камък. Вие не стоите в едно топло или студено пространство както едно парче дърво или камък и чрез това не се затопляте или изстудявате както дървото или камъка, а преработвате топлината, която се намира вън от Вас. Външното само Ви подбужда; топлината, която носите в себе си, вие сам я произвеждате във вашия организъм.
Обаче ако не можете да сторите това, ако стоите в заобикалящия Ви свят като парче дърво или камък и ако заобикалящият Ви свят се отнася с Вас както с едно парче дърво или камък, ако нещо външно прониква във Вас, без да можете да го преобразите: вие веднага се изстудявате.
Човекът не може да приеме в себе си заобикалящата го среда без да я преобрази, това важи и за хранителните вещества. Когато някой мисли така, това е само една научна фантазия. Човекът преобразява храната също така както всичко, което се намира в заобикалящия го свят. Ако не може да стори това, тогава той се разболява: тази е физическата причина на болестта. Обаче болестта е свързана също със съдбата, тя се явява в живота като нещо съдбовно.
към текста >>
205.
Бележки от езотеричния час в Мюнхен на 6 Юни 1907. Основите за едно езотерично обучение
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно
дърво
, което той обича и към което с радост се завръща.
Останалите три реда трябва да събудят в ученика представата и усещането, че той целият като в люлка е приютен в божествените лъчи и че самият той намира себе си в тях.
Който си представи това особено картинно, може накрая да си представи също едно дърво, което той обича и към което с радост се завръща.
към текста >>
206.
2. Втора лекция, 11 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
(Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "
Дърво
то на живота и
дърво
то на познанието за добро и зло, лекция 4-та.
"Добрият съвет е безценен", казва поговорката. Какво щеше да стане? И тогава се случи нещо, на което съм обръщал внимание по различни поводи, понеже разказваното днес във връзка с това съм го разказвал и другаде. Случи се нещо, наречено в Окултизма "Окултен плен".
(Вижте: "Човекът в светлината на Окултизма, Теософията и Философията", лекции 7-ма и 10-та; "Земен и космически човек", лекция 1-ва; "Дървото на живота и дървото на познанието за добро и зло, лекция 4-та.
"Нещата в настоящето и миналото в Духа на човека", лекция 5-та; вижте също и бележките в края на петата лекция в тази книга бел. англ. пр.) Елена Блаватска беше поставена в окултен плен. Чрез такива действия, каквито могат да се извършат само от определени Братя и се предприемат при това само от Братства, позволяващи си да се занимават със забранени изкуства чрез определени действия и интриги те успяха да принудят неудържимата Елена Блаватска да живее за известно време в един свят, в който всичките и окултни знания бяха изтласкани навътре. Помислете за това по следния начин: Окултното знание беше в нейната аура; като резултат от определени процеси, приведени в действие стана така, че за дълго време всичко в тази аура бе изхвърлено обратно в нейната душа. С други думи, всичкото притежавано от нея окултно знание бе затворено; тя беше изолирана, доколкото външният свят и нейният окултизъм имаха нещо общо.
към текста >>
207.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Направен бе опит да създадем една група изваяни от
дърво
, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой.
Може би тук мога да спомена следното: при изграждането на Антропософското Общество в Дорнах при Базел бе направен опит да осъществим пластично това, което аз току що посочих.
Направен бе опит да създадем една група изваяни от дърво, която представлява типичния човек така, че това, което иначе е само заложба, но е подтиснато чрез по-висшия живот, е представено така, че цялата форма се превръща първо в жест и след това жестът отново е доведен до покой.
Тогава тук бе преследвано пластично /скулптурно/ това, което в обикновената човешка форма е държано подтиснато не самият жест, който се прави от душата, а онзи, който бива убит само в душата, който е държан подтиснат от живота на душата да бъде събуден този жест и след това да бъде отново доведен в покой. Следователно в този типичен човек на споменатата група бе преследвано да бъде поставена първо като жест в движение спокойната повърхност на човешкия организъм и след това да бъде отново доведена до покой. Чрез това ние стигнахме съвсем естествено до чувството да направим да изпъкне по-силно онова, което е заложено във всеки човек, но самопонятно е задържано чрез по-висшия живот, а именно асиметрията, която съществува у всеки човек при никой човек дясната страна не е както лявата. Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой.
към текста >>
/Групата изваяна от
дърво
, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман.
Но тук ние направихме да изпъкне по-силно тази асиметрия, освободихме така да се каже онова, което е задържано в един по-висш живот, но след това трябваше с хумор да го свържем отново на една по-висока степен и се наложи да примирим отново това, което изглежда натуралистично отвън. Налага се да примирим художествено това престъпление против натурализма, състоящо се в преувеличението на асиметрията, също да вложим иначе и някои други черти в жеста и след това да доведем отново този жест до покой. Това вътрешно престъпление ние трябваше да покажем побеждаването, което се ражда тогава, когато човешката глава преминава чрез метаморфозата в една тъмна, подтискаща форма, която сега обаче бива отново победена чрез Представителя на човечеството: тази тъмна форма е до неговите нозе, тя е така, че може да бъде почувствувана като един член, като една част на това, което представлява човека. Другата фигура, която да създадем в допълнение, представлява онова, което чувството изисква, когато освен главата останалата човешка форма става така мощна, каквато тя е иначе в живота, но е задържана от по-висшия живот, когато израства прекалено онова, което иначе е останало атрофирано: като например се наставя в раменните лопатки, което в човека се крие вече несъзнателно в неговата форма и е определен луциферически елемент в него, един елемент, който иска да излезе от човешкото същество. Когато всичко това, което е заложено в човешката форма като израстващо от инстинктите, от желанията, се превръща във форма, докато иначе то е задържано чрез един по-висш живот чрез умствения живот, чрез разумния живот който разумен живот се развива иначе в човешката глава, осъществява се в човешката глава, ние имаме възможността да обезмагьосаме природата, да изтръгнем от природата нейната явна тайна, като отново поставяме в отделните части това, което природата убива в тези отделни части, за да направи от тях едно цяло, така че наблюдателят чувствува необходимостта да извърши в своята душа онова, което иначе природата е извършила преди него.
/Групата изваяна от дърво, за която става дума по-горе, е висока девет метра и представлява Христос наречен още Представител на човечеството между Луцифер и Ариман.
Бележка на преводача./ Природата е направила всичко това. Тя действително е съгласувала човека така, че от различните отделни членове той е съставен хармонично. Когато отново освобождаваме това, което е омагьосано в природата, ние разтваряме природата, ние разтваряме природата в нейните свръхсетивни сили. Ние не изпадаме в положението да търсим по един саменно-алегоричен или умствено-нехудожествен начин нещо като идея, като измислено, нещо като чисто свръхсетивно-духовно зад нещата на природата, а стигаме до там просто да питаме природата: как би израснала ти в твоите отделни части, ако твоят растеж не би бил прекъснат от един по-висш живот? Ние стигаме до там, да освободим нещо свръхсетивно, да го освободим от сетивното, докато иначе то е омагьосано в сетивното.
към текста >>
208.
5. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 17 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от
дърво
това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
Ние ще открием, че никога не ще се получи едно задоволително впечатление в действителния смисъл, когато в едно скулптурно произведение на изкуството предаваме човешката форма такава, каквато тя е при човека. Преди много години можах да добия веднъж един странен опит с един приятел, който стана скулптор. Той ми каза тогава двамата бяхме съвсем млади хора. Да, ето виж, би трябвало да произведем доброто пластично произведение на изкуството чрез това, като копираме точно всяка отделна гънка на повърхността. Трябва да призная, че този израз страшно ме раздразни, защото ми се струваше, че по този път би могло да се получи най-отвратителното в едно произведение на изкуството.
Защото несъмнено, когато искаме да изработим от камък или от дърво това, което човекът има като форма, което убива в него живота чрез нещо по-висше, когато искаме да изработим това без този вътрешен живот, ние трябва да го оживим за себе си, трябва да накараме повърхността да каже това, което тя никога не може да каже при външния естествен човек.
към текста >>
Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от
дърво
важно е, че тя трябва да бъде изваяна от
дърво
, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето.
Аз вярвам, че това предизвиква ужас още в представата.
Ние се опитахме в нашата сграда в Дорнах опити могат да се правят във всички области, никога не може да става дума да искаме да утесним изкуството чрез някакви догми -, опитахме се при една група, която трябва да бъде изваяна от дърво важно е, че тя трябва да бъде изваяна от дърво, тя не може да бъде изваяна от камък опитахме се първо да съединим в една средна фигура на една по-висока степен отново онова, което е съединено също при човека, обаче съединено е чрез природата, при което частите са отново убити чрез по-висшето.
Всеки човек е асиметричен. Обаче това, което в лявата страна иска да бъде нещо съвършено друго отколкото в дясната страна, това ние можем да почувствуваме: тогава пред нас стоят двама човеци, единият ляв човек, в природата то е съединено в едно по-висше единство, като е унищожено своеволието на частите. За художественото разглеждане, което застава срещу природата, отново възниква, бих могъл да кажа, цялостната форма на левия човек и на десния човек. И двамата искат всъщност нещо различно и художникът трябва това може да остане напълно в подсъзнанието художникът трябва да изживее допълнително процеса, който природата извършва на една друга степен, като тя убива левия човек и десния човек и ги приравнява в цялостния човек. Когато сега създаваме художествено една форма, в която в самата форма е посочено, че човекът е едно асиметрично същество, тогава трябва да се прибави нещо друго.
към текста >>
209.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или
дърво
, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
И само защото битието на Азът беше сходно с битието на звездите, той можеше да каже по отношение на себе си: Аз съм! Ако Азът би могъл да съди за се бе си само според това, което съществува в растенията, скалите, планините и т.н., той никога не би имал правото да заяви: Аз съм! Само защото Азът е от звездно естество, той може да заяви: Аз съм! Са мо защото това, което живее в звездите, живее и в Азът, той може да заяви: Аз съм! Хората от онези древни епохи виждаха как реките текат и как вятърът раздвижва клоните на дърветата.
Ако обаче те възприе маха човешкия Аз като обитаващ човешкото физическо тяло и носещ в себе си импулса да се придвижва в една или друга посока, ако те сравняваха неговата двигателна активност с движенията на едно растение или дърво, тогава древните хора не биха имали никакво право да приписват на Азът някакъв двигателен импулс.
към текста >>
210.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И нали така, да нарисуваш едно
дърво
в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива!
Впрочем Вие бихте могли да се пренесете и в още по древни времена, когато художественият усет е бил нещо вътрешно, а не външно. Тук изобщо не става дума за някаква живопис.
И нали така, да нарисуваш едно дърво в зелен цвят, подражавайки на природата, не е никаква живопис, поради факта, че каквото и да направиш, природата винаги си остава по-истинска и по-красива!
Природата винаги е по-пълна с живот. Просто няма никакъв смисъл да се подражава на външната природа. И истинският художник никога не прави това. Истинският художник само използва даден предмет, само за да улови върху него светлината, идваща от Слънцето или някакво отражение от цветовете на околната среда, само за да възпроизведе преливането между светлината и тъмнината. Следователно, избраният предмет е само един повод, една предпоставка за нещо съвсем друго.
към текста >>
211.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Например, ако има да изработи една човешка фигура от
дърво
, той трябва да издълбае мястото, където ще са очите.
Обаче днес ние се приближаваме до такъв момент от развитието, когато отново ще преоткрием естествените закономерности на рисуването. Защото едно от първите материални средства на художника, това е повърхността. Художникът трябва да има усет за своите средства.
Например, ако има да изработи една човешка фигура от дърво, той трябва да издълбае мястото, където ще са очите.
Скулпторът, работещ с дърво, трябва да дълбае в дървото. Но ако работи с мрамор или с друг твърд материал, скулпторът не обръща голямо внимание на това, как изглеждат очите. Той не дълбае в съответния материал, а внимава как, примерно, челото изпъква над очните дъги. Работещият с мрамор внимава в обемите и в местата, които изпъкват. Работещият с мрамор, с пластилин или с глина има нужда от специална подготовка и той трябва, бих казал, да се пренесе в своя материал.
към текста >>
Скулпторът, работещ с
дърво
, трябва да дълбае в
дърво
то.
Обаче днес ние се приближаваме до такъв момент от развитието, когато отново ще преоткрием естествените закономерности на рисуването. Защото едно от първите материални средства на художника, това е повърхността. Художникът трябва да има усет за своите средства. Например, ако има да изработи една човешка фигура от дърво, той трябва да издълбае мястото, където ще са очите.
Скулпторът, работещ с дърво, трябва да дълбае в дървото.
Но ако работи с мрамор или с друг твърд материал, скулпторът не обръща голямо внимание на това, как изглеждат очите. Той не дълбае в съответния материал, а внимава как, примерно, челото изпъква над очните дъги. Работещият с мрамор внимава в обемите и в местата, които изпъкват. Работещият с мрамор, с пластилин или с глина има нужда от специална подготовка и той трябва, бих казал, да се пренесе в своя материал. Работещият с мрамор внимава в изпъкналостите, а работещият е дърво внимава в онези части, които са вдлъбнати.
към текста >>
Работещият с мрамор внимава в изпъкналостите, а работещият е
дърво
внимава в онези части, които са вдлъбнати.
Скулпторът, работещ с дърво, трябва да дълбае в дървото. Но ако работи с мрамор или с друг твърд материал, скулпторът не обръща голямо внимание на това, как изглеждат очите. Той не дълбае в съответния материал, а внимава как, примерно, челото изпъква над очните дъги. Работещият с мрамор внимава в обемите и в местата, които изпъкват. Работещият с мрамор, с пластилин или с глина има нужда от специална подготовка и той трябва, бих казал, да се пренесе в своя материал.
Работещият с мрамор внимава в изпъкналостите, а работещият е дърво внимава в онези части, които са вдлъбнати.
Художникът трябва да се вживее в своя изходен материал и да се вслушва в неговия език.
към текста >>
212.
9. Бележки
GA_276 Изкуството и неговата мисия
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от
дърво
.
Според първоначалния замисъл на някои от изтъкнатите членове на Антропософското Общество, Гьотеанумът е трябвало да бъде построен в Мюнхен.
По-късно решението се променя и на 20 Септември 1913 след като зъболекарят Емил Гросхайнц дарява на Антропософското Общество голям парцел земя край Дорнах Щайнер поставя основния камък на строежа, който в основната си част е изграден от дърво.
към текста >>
213.
ПЪРВО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 20 декември 1920 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Не споменавам това, за да кажа някой куриоз -действителността понякога е много по-куриозна, отколкото човек си мисли, - а го споменавам затова, защото
дърво
то, от което изработваме нашите инструменти, което сме взели от растенията, всъщност е образувано от тоновото на влагата - както от земната влага, от която израстват корените, така и от влагата на въздуха.
Не споменавам това, за да кажа някой куриоз -действителността понякога е много по-куриозна, отколкото човек си мисли, - а го споменавам затова, защото дървото, от което изработваме нашите инструменти, което сме взели от растенията, всъщност е образувано от тоновото на влагата - както от земната влага, от която израстват корените, така и от влагата на въздуха.
И в известен смисъл човек може да разбере още от външната конфигурация на някое дърво дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон. Така винаги дървесният материал от дърво, което има по-назъбени листа, ще е по-подходящ за по-висок тон, отколкото материал от дърво с такива листа (виж рис.).
към текста >>
И в известен смисъл човек може да разбере още от външната конфигурация на някое
дърво
дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон.
Не споменавам това, за да кажа някой куриоз -действителността понякога е много по-куриозна, отколкото човек си мисли, - а го споменавам затова, защото дървото, от което изработваме нашите инструменти, което сме взели от растенията, всъщност е образувано от тоновото на влагата - както от земната влага, от която израстват корените, така и от влагата на въздуха.
И в известен смисъл човек може да разбере още от външната конфигурация на някое дърво дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон.
Така винаги дървесният материал от дърво, което има по-назъбени листа, ще е по-подходящ за по-висок тон, отколкото материал от дърво с такива листа (виж рис.).
към текста >>
Така винаги дървесният материал от
дърво
, което има по-назъбени листа, ще е по-подходящ за по-висок тон, отколкото материал от
дърво
с такива листа (виж рис.).
Не споменавам това, за да кажа някой куриоз -действителността понякога е много по-куриозна, отколкото човек си мисли, - а го споменавам затова, защото дървото, от което изработваме нашите инструменти, което сме взели от растенията, всъщност е образувано от тоновото на влагата - както от земната влага, от която израстват корените, така и от влагата на въздуха. И в известен смисъл човек може да разбере още от външната конфигурация на някое дърво дали то е подходящо за по-нисък или за по-висок тон.
Така винаги дървесният материал от дърво, което има по-назъбени листа, ще е по-подходящ за по-висок тон, отколкото материал от дърво с такива листа (виж рис.).
към текста >>
Тъй като
дърво
то е образувано от тона, самото то произвежда тонове.
Тъй като дървото е образувано от тона, самото то произвежда тонове.
И оттук се извежда принципът, който още съм нямал повод да изведа, който обаче със сигурност ще разберете, ако можем да проследим по-нататък интересното изложение на д-р Томастик. Много от нещата, които бяха казани по един много одухотворен начин тук, могат да се установят също и в духовнонаучен смисъл.
към текста >>
И така, трябва да кажем, че се касае за това да се изучи
дърво
то още от неговото възникване и да се изучи структурата на дървесния материал, който произлиза от водния елемент, влажния елемент, който всъщност е действителният носител на тона.
И така, трябва да кажем, че се касае за това да се изучи дървото още от неговото възникване и да се изучи структурата на дървесния материал, който произлиза от водния елемент, влажния елемент, който всъщност е действителният носител на тона.
Например едно средство това да се направи по чисто външен начин, е да се проучи всмукателната способност за влага на съответния дървесен материал. Един вид материал всмуква повече вода, друг - по-малко. Дори само от това би могло да произлезе нещо, но това все още ще е много грубо.
към текста >>
214.
ВТОРО ЗАКЛЮЧЕНИЕ, Дорнах, 7 февруари 1921 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на
дърво
или растение.
Този музикален инструмент е изграден въз основа на лунната същност на човека.
И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на дърво или растение.
Достатъчно е само да си помислите за мировия ясен. Този начин на разглеждане има своя корен много назад във времето. Трябва само да си представите: петте звезди - Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий - се спускат на небосклона по посока Дървото на човека и опъват върху него лирата, така че то се превръща в музикален инструмент. Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа.
към текста >>
Трябва само да си представите: петте звезди - Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий - се спускат на небосклона по посока
Дърво
то на човека и опъват върху него лирата, така че то се превръща в музикален инструмент.
Този музикален инструмент е изграден въз основа на лунната същност на човека. И както знаем, във всички стари представи за човека той е бил представян с образа на дърво или растение. Достатъчно е само да си помислите за мировия ясен. Този начин на разглеждане има своя корен много назад във времето.
Трябва само да си представите: петте звезди - Сатурн, Юпитер, Марс, Венера и Меркурий - се спускат на небосклона по посока Дървото на човека и опъват върху него лирата, така че то се превръща в музикален инструмент.
Отгоре, спускайки се от духовния всемир, се носи акордьорът на този инструмент: птицата Феникс, безсмъртната човешка душа.
към текста >>
215.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
216.
4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Достатъчно е едно парче
дърво
яли нещо такова, нали?
Р.Щ.: Бих искал най-напред да отбележа, че за пример не бих използувал тебешир, защото е жалко да се чупи тебешира. Бих потърсил по-малко ценен предмет.
Достатъчно е едно парче дърво яли нещо такова, нали?
Не е хубаво децата от малки да свикват да унищожават полезни предмети.
към текста >>
217.
8. ОСМИ СЕМИНАР. Щутгарт, 29.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
"Какво
дърво
!
Дъбът през една бурна нощ беснеещият северен вятър доказвал своята сила на един величествен дъб. Сега той лежал повален и няколко ниски храста лежали смазани под него. Сутринта ги видяла една лисица, чиято дупка била наблизо.
"Какво дърво!
"извикала тя. "Никога на съм мислила, че е било толкова голямо".
към текста >>
Гледала го е само отдолу, отдолу е обикаляла около него, а там
дърво
то е заемало малко място, и тя е виждала само това въпреки своята хитрост.
Тя никога не го е гледала отгоре.
Гледала го е само отдолу, отдолу е обикаляла около него, а там дървото е заемало малко място, и тя е виждала само това въпреки своята хитрост.
към текста >>
218.
9. ДЕВЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 30.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например
дърво
то и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен.
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен.
Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при дървото отдолу нагоре. Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може. Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни.
към текста >>
Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при
дърво
то отдолу нагоре.
Р.Щ.: описва как могат да се сравняват растението и човека, например дървото и човека: Трупа = стебло; крайници = клони; глава = корен.
Когато ние се храним, храната при човека преминава отгоре надолу; при дървото отдолу нагоре.
Различия: човекът и животното могат да се движат свободно, могат да изпитват радост и страдание, растението не може. Всеки растителен вид съответствува външно на някое качество от човешкия характер, дъб = гордост и т.н., мъховете и лишеите са скромни.
към текста >>
219.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
След това на детето се показва едно
дърво
и се казва: "Погледни, представи си до растението това
дърво
.
След това на детето се показва едно дърво и се казва: "Погледни, представи си до растението това дърво.
Как е при него? Долу то също има корен, но стеблата се различават. След това се разпростират клоните; и на клоните; все едно се развиват растенията. Защото там има много листа и цветове; тогава растат малки растения. Ако искаме можем, да разглеждаме, ливадата така.
към текста >>
При
дърво
то все едно, че ливадата се е вдигнала нагоре и по нея, растат много цветове.
След това се разпростират клоните; и на клоните; все едно се развиват растенията. Защото там има много листа и цветове; тогава растат малки растения. Ако искаме можем, да разглеждаме, ливадата така. По цялата ливада, например растат жълти лютичета. Тя е покрита с отделните; цветя, чиито корени са в земята и които растат по цялата ливада.
При дървото все едно, че ливадата се е вдигнала нагоре и по нея, растат много цветове.
Самото стебло е къс земя. Дървото е същото, като ливадата, върху която растат растенията.
към текста >>
Дърво
то е същото, като ливадата, върху която растат растенията.
Ако искаме можем, да разглеждаме, ливадата така. По цялата ливада, например растат жълти лютичета. Тя е покрита с отделните; цветя, чиито корени са в земята и които растат по цялата ливада. При дървото все едно, че ливадата се е вдигнала нагоре и по нея, растат много цветове. Самото стебло е къс земя.
Дървото е същото, като ливадата, върху която растат растенията.
към текста >>
След това от
дърво
то преминаваме към глухарчето или лайката.
След това от дървото преминаваме към глухарчето или лайката.
В земята има нещо кореновидно; от него израства нещо като стълбце, листа. Но горе има кошничка от цветове, едно до друго стоят малки цветчета. Сега ние имаме: дървото, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото растение. При дървото е така, все едно, че растенията растат там горе. При сенникоцветните цветът е горе, но тук няма листа на цветовете, това са безбройни, напълно развити цветя.
към текста >>
Сега ние имаме:
дърво
то, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото растение.
След това от дървото преминаваме към глухарчето или лайката. В земята има нещо кореновидно; от него израства нещо като стълбце, листа. Но горе има кошничка от цветове, едно до друго стоят малки цветчета.
Сега ние имаме: дървото, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото растение.
При дървото е така, все едно, че растенията растат там горе. При сенникоцветните цветът е горе, но тук няма листа на цветовете, това са безбройни, напълно развити цветя.
към текста >>
При
дърво
то е така, все едно, че растенията растат там горе.
След това от дървото преминаваме към глухарчето или лайката. В земята има нещо кореновидно; от него израства нещо като стълбце, листа. Но горе има кошничка от цветове, едно до друго стоят малки цветчета. Сега ние имаме: дървото, сенникоцветните и обикновеното растения, стебленото растение.
При дървото е така, все едно, че растенията растат там горе.
При сенникоцветните цветът е горе, но тук няма листа на цветовете, това са безбройни, напълно развити цветя.
към текста >>
След това му покажете
дърво
то, как върху него се развива растителността; после сенникоцветните, после гъба, папрат, не съвсем научно, а така, че детето да опознае най-общо формата.
Покажете на детето лютиче, как се разпростират неговите коренчета, неговите пет жълти листчета на цвета във вид, на реснички.
След това му покажете дървото, как върху него се развива растителността; после сенникоцветните, после гъба, папрат, не съвсем научно, а така, че детето да опознае най-общо формата.
Кажете на детето: "Какво мислиш, защо гъбата е останала гъба? Защо дървото е станало дърво? Нека да сравним гъбата с дървото. Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете.
към текста >>
Защо
дърво
то е станало
дърво
?
Покажете на детето лютиче, как се разпростират неговите коренчета, неговите пет жълти листчета на цвета във вид, на реснички. След това му покажете дървото, как върху него се развива растителността; после сенникоцветните, после гъба, папрат, не съвсем научно, а така, че детето да опознае най-общо формата. Кажете на детето: "Какво мислиш, защо гъбата е останала гъба?
Защо дървото е станало дърво?
Нека да сравним гъбата с дървото. Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата. При гъбата дървото е под земята, то е само в силата.
към текста >>
Нека да сравним гъбата с
дърво
то.
Покажете на детето лютиче, как се разпростират неговите коренчета, неговите пет жълти листчета на цвета във вид, на реснички. След това му покажете дървото, как върху него се развива растителността; после сенникоцветните, после гъба, папрат, не съвсем научно, а така, че детето да опознае най-общо формата. Кажете на детето: "Какво мислиш, защо гъбата е останала гъба? Защо дървото е станало дърво?
Нека да сравним гъбата с дървото.
Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата. При гъбата дървото е под земята, то е само в силата. Гъбата е това, което е иначе външно дървото.
към текста >>
Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в
дърво
то, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете.
След това му покажете дървото, как върху него се развива растителността; после сенникоцветните, после гъба, папрат, не съвсем научно, а така, че детето да опознае най-общо формата. Кажете на детето: "Какво мислиш, защо гъбата е останала гъба? Защо дървото е станало дърво? Нека да сравним гъбата с дървото. Каква е разликата?
Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете.
А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата. При гъбата дървото е под земята, то е само в силата. Гъбата е това, което е иначе външно дървото. Ако по земята се разпространят много, много гъби, ще бъде както едно дърво под земята. Ако видим едно дърво е все едно, че земята се е обърнала и е изнесла своята вътрешност навън."
към текста >>
При гъбата
дърво
то е под земята, то е само в силата.
Защо дървото е станало дърво? Нека да сравним гъбата с дървото. Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата.
При гъбата дървото е под земята, то е само в силата.
Гъбата е това, което е иначе външно дървото. Ако по земята се разпространят много, много гъби, ще бъде както едно дърво под земята. Ако видим едно дърво е все едно, че земята се е обърнала и е изнесла своята вътрешност навън."
към текста >>
Гъбата е това, което е иначе външно
дърво
то.
Нека да сравним гъбата с дървото. Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата. При гъбата дървото е под земята, то е само в силата.
Гъбата е това, което е иначе външно дървото.
Ако по земята се разпространят много, много гъби, ще бъде както едно дърво под земята. Ако видим едно дърво е все едно, че земята се е обърнала и е изнесла своята вътрешност навън."
към текста >>
Ако по земята се разпространят много, много гъби, ще бъде както едно
дърво
под земята.
Каква е разликата? Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата. При гъбата дървото е под земята, то е само в силата. Гъбата е това, което е иначе външно дървото.
Ако по земята се разпространят много, много гъби, ще бъде както едно дърво под земята.
Ако видим едно дърво е все едно, че земята се е обърнала и е изнесла своята вътрешност навън."
към текста >>
Ако видим едно
дърво
е все едно, че земята се е обърнала и е изнесла своята вътрешност навън."
Не е ли все едно, че земята е излъчила своята сила в дървото, във външното пространство, на височината да се развият там отвън цветовете и плодовете. А в гъбата това, което иначе избива над земята се е запазило във вътрешността и само най-горното представлява гъбата. При гъбата дървото е под земята, то е само в силата. Гъбата е това, което е иначе външно дървото. Ако по земята се разпространят много, много гъби, ще бъде както едно дърво под земята.
Ако видим едно дърво е все едно, че земята се е обърнала и е изнесла своята вътрешност навън."
към текста >>
Когато обаче земята остави да растат дървета, тя връща растящата сила на
дърво
то навън.
Сега Вие се доближавате до истинската същност на нещата: "Когато гъбите, растат, земята взема нещо, което е изнесла навън, когато са расли дърветата. Когато земята остави гъбите да растат, тя запазва в себе си силата на израслите дървета.
Когато обаче земята остави да растат дървета, тя връща растящата сила на дървото навън.
Това, което в действителност е целостта на растителния живот.
към текста >>
Под една площ с мъхове или гъби има нещо като гигантско
дърво
и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.
По този начин Вие получавате онова, което е истинския душевен живот на земята, отразен в растенията, мъхове, лишеи, гъби разпространяват под земята всичко онова, което им липсва, остава само етерната субстанция, не физическата. Когато това етерно растение излезе над земята, тогава то ще образува това, което избуява чрез действието на всички външни сили, това което са гъби, мъхове, лишеи.
Под една площ с мъхове или гъби има нещо като гигантско дърво и ако земята не можа да погълне това долу, не можа да го задържи, при себе си, то то пробива навън.
към текста >>
Дърво
то е частица от самата земя, стебло и клони.
Дървото е частица от самата земя, стебло и клони.
Навън се издига само това, което при гъбите и лишеите още е отдолу. Така че промъквайки се надолу в земята би променило всичко, ако се остави да потъне от листата и цветовете биха се получили мъхове, лишеи, гъби и за него би настъпила зима. Само ще избегне зимата. Ако аз обаче бих могъл, да извлека от земята гъба или лишей, така че онова, което е от долу като етерна субстанция да излезе на въздух, то бих извлякъл цяло дърво, и това, което са били гъби навън биха станали цветове и ще изглеждат като дървета. А едногодишните растения са вътре по средата.
към текста >>
Ако аз обаче бих могъл, да извлека от земята гъба или лишей, така че онова, което е от долу като етерна субстанция да излезе на въздух, то бих извлякъл цяло
дърво
, и това, което са били гъби навън биха станали цветове и ще изглеждат като дървета.
Дървото е частица от самата земя, стебло и клони. Навън се издига само това, което при гъбите и лишеите още е отдолу. Така че промъквайки се надолу в земята би променило всичко, ако се остави да потъне от листата и цветовете биха се получили мъхове, лишеи, гъби и за него би настъпила зима. Само ще избегне зимата.
Ако аз обаче бих могъл, да извлека от земята гъба или лишей, така че онова, което е от долу като етерна субстанция да излезе на въздух, то бих извлякъл цяло дърво, и това, което са били гъби навън биха станали цветове и ще изглеждат като дървета.
А едногодишните растения са вътре по средата. Сенникоцветни, само под една форма, е онова което се получава след това. Ако сенникоцветните отидат надолу биха се развили предимно отделни цветове, сенникоцветните, са нещо, което би могло да се нарече бързо израсло дърво.
към текста >>
Ако сенникоцветните отидат надолу биха се развили предимно отделни цветове, сенникоцветните, са нещо, което би могло да се нарече бързо израсло
дърво
.
Така че промъквайки се надолу в земята би променило всичко, ако се остави да потъне от листата и цветовете биха се получили мъхове, лишеи, гъби и за него би настъпила зима. Само ще избегне зимата. Ако аз обаче бих могъл, да извлека от земята гъба или лишей, така че онова, което е от долу като етерна субстанция да излезе на въздух, то бих извлякъл цяло дърво, и това, което са били гъби навън биха станали цветове и ще изглеждат като дървета. А едногодишните растения са вътре по средата. Сенникоцветни, само под една форма, е онова което се получава след това.
Ако сенникоцветните отидат надолу биха се развили предимно отделни цветове, сенникоцветните, са нещо, което би могло да се нарече бързо израсло дърво.
към текста >>
220.
11. ЕДИНАДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 2. 9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
И след това пренасяте целия растеж на бъдещата душа върху растението, използвате това, което вчера Ви разказах за
дърво
то и тогава ще получите паралелно с душевните качества и съответстващите им растения.
И така Вие имате чудесна възможност да покажете на детето 2 3 екземпляра мъхове, папрати, голосеменни, котиледони. Можете да накарате детето да си спомня. Оставете да разказва за малкия четиригодишен Вилхем и представяте папратите, оставете го да разкаже за седемгодишния Фриц и въвеждате съответното растение и т.н. Вие довеждате детето до там, то да осъзнае душевните качества на детето, което ще стане.
И след това пренасяте целия растеж на бъдещата душа върху растението, използвате това, което вчера Ви разказах за дървото и тогава ще получите паралелно с душевните качества и съответстващите им растения.
към текста >>
221.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от
дърво
, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер.
Така в едно обучение, изискващо сръчност, ние оставяме детето да изработва различни предмети, да изразява различни предмети, които то прави по собствена воля. И ние виждаме как в един урок, построен върху основата на живота, детето започва да извежда нещата от себе си.
Искам да Ви разкажа един пример: Оставяме децата да изрежат нещо от дърво, нещо, което е с полухудожествен, полуприложен характер.
В тази купа например може да бъде сложено нещо. Ние оставяме децата да изрежат купата в такава форма, чрез която в тях да се появи едно чувство за форма и изработка, така че децата да създадат нещо, което е получило формата си чрез тяхната воля и чрез техния вкус. Но при това се установява нещо много странно.
към текста >>
Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от
дърво
мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така.
И става дума най-вече за това, децата отрано да бъдат насочени към онова умение да си представят живота, изхождащ не от някаква вътрешна вцепененост, а от една вътрешна подвижност. Ето защо, когато изхождайки от същността на играта оставим децата да извайват това, което за тях е сериозно, тогава ние трябва да се опитаме във всичко това да внесем подвижност.
Виждате ли, такива неща като този юнак (изрязана от дърво мечка), такива неща децата правят изхождайки изцяло от себе си и те правят в целия този механизъм за дърпане, без помощта на нашето упътване, така че този юнак си движи езика, когато бъде дръпнат ето така.
Или децата внасят фантазията си в тези неща: те не правят котката така, че същата да изглежда послушна, а това, което забелязват – без да познават по-дълбоката връзка – те го вграждат съвсем ясно – котешката гърбица.
към текста >>
Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от
дърво
.
Аз не мога да Ви покажа всичко в тази лекция, но исках само да насоча вниманието Ви към тези красиви неща, които сме донесли от Валдорфското училище. Тук има и два сборника с песни от г-н Бауман, музикален ръководител на Валдорфското училище, от които можете да видите какви песни и мелодии се преподават във Валдорфското училище. А тук, както виждате, има много неща, изработени от едно момиче; разбира се, поради затруднения на границата ние не можахме да донесем много неща. Всичко това е изпълнено по такъв пластичен начин, както и тук.
Виждате, децата имат съвсем мили хрумвания: те схващат живота; тези неща са издялани от дърво.
към текста >>
222.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Възпитанието в по-късната училищна възраст. Оксфорд, 25. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако имам пред себе си едно
дърво
и го фотографирам, аз Ви предлагам един образ.
Да, този, който наблюдава света непредубедено, той знае, че с насоките и гледищата нещата стоят така – това са именно гледища.
Ако имам пред себе си едно дърво и го фотографирам, аз Ви предлагам един образ.
Образът е формиран от тази гледна точка и е различен, ако застанем от другата страна на дървото. Разглеждайки го само от едната страна, човек може да заяви: Но това не е същото дърво. Така в света има гледища, има светогледи. Те всички приемат нещата, погледнати от едната страна. Не е фанатичен само този и само той постига една всестранност, една необходима универсалност, който знае, че нещата могат да бъдат разглеждани от различни страни.
към текста >>
Образът е формиран от тази гледна точка и е различен, ако застанем от другата страна на
дърво
то.
Да, този, който наблюдава света непредубедено, той знае, че с насоките и гледищата нещата стоят така – това са именно гледища. Ако имам пред себе си едно дърво и го фотографирам, аз Ви предлагам един образ.
Образът е формиран от тази гледна точка и е различен, ако застанем от другата страна на дървото.
Разглеждайки го само от едната страна, човек може да заяви: Но това не е същото дърво. Така в света има гледища, има светогледи. Те всички приемат нещата, погледнати от едната страна. Не е фанатичен само този и само той постига една всестранност, една необходима универсалност, който знае, че нещата могат да бъдат разглеждани от различни страни.
към текста >>
Разглеждайки го само от едната страна, човек може да заяви: Но това не е същото
дърво
.
Да, този, който наблюдава света непредубедено, той знае, че с насоките и гледищата нещата стоят така – това са именно гледища. Ако имам пред себе си едно дърво и го фотографирам, аз Ви предлагам един образ. Образът е формиран от тази гледна точка и е различен, ако застанем от другата страна на дървото.
Разглеждайки го само от едната страна, човек може да заяви: Но това не е същото дърво.
Така в света има гледища, има светогледи. Те всички приемат нещата, погледнати от едната страна. Не е фанатичен само този и само той постига една всестранност, една необходима универсалност, който знае, че нещата могат да бъдат разглеждани от различни страни.
към текста >>
223.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Социалните импулси в съвременния свят. Оксфорд, 28. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Аз вече казах: Ако фотографираме
дърво
то от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме
дърво
то от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме
дърво
то от третата страна = “натурализъм”.
Всички тези думи са подходящи за назоваването на един или друг факт, но взети като теории, като агитаторски директиви, те са напълно изхабени. Ето защо е толкова трудно да се намерят подходящите названия. Например за моята утрешна лекция аз избрах едно заглавие, което за мен звучи отблъскващо, понеже в общи линии то ни отвежда към стари понятия, които днес вече не са валидни. Днес ние трябва да се потопим в реалния живот. Това не може да стане по някакъв идеален начин, но то е именно нещо реално и изисква да се съобразим с най-различни гледни точки.
Аз вече казах: Ако фотографираме дървото от едната страна = “материализъм”; ако фотографираме дървото от другата страна = “идеализъм”; ако фотографираме дървото от третата страна = “натурализъм”.
Ако фотографираме социалния живот от едната страна = “социализъм”; от другата страна = “автокрация”; от третата страна = “комунизъм”. Обаче днес ние не бива да оперираме с такива понятия. Днес ние трябва да проявяваме верен инстинкт и да не допускаме такива понятия, които са извлечени от подчертаната индустриализация на съвременния живот. В предишните епохи от историята на човечеството теокрацията се намесваше толкова интензивно в социалния живот, че дори икономиката – както казах вчера – се определяше непосредствено от теократическите директиви. Но всичко това се простираше само до областта на селското стопанство.
към текста >>
224.
Съдържание
GA_312 Духовна наука и медицина
Формиране на
дърво
то, бял имел.
Човешко царство и природни царства. Разтворимост, образуване на соли. Мисловният процес в сферата извън човека. Минерален процес, меркуриален процес и фосфорен процес. Отношение на растението към човека.
Формиране на дървото, бял имел.
Формиране на корените, на листата, на цветовете и на плодовете и тяхното отношение спрямо минералния, меркуриалния и фосфорния процес и спрямо човека. По въпросите за серумната терапия.
към текста >>
225.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 21.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Дори, когато си порежа пръста това е относително абнормно за човека, защото ако не си порежа пръстта, а изрежа някаква форма от парче
дърво
, то това е нормален процес.
Не може да се достигне до практика, ако не можем поне да си изясним, защо процесът абнормен. Едва след това по някакъв начин може да се изследва, как този процес да бъде отстранен. Защото едва по този начин ще разберем, от кой край на космическото битие е възможно отстраняването на подобен процес. В крайна сметка дори определянето му като абнормен представлява препятствие; и защо не един процес в човек трябва да бъде назован абнормен?
Дори, когато си порежа пръста това е относително абнормно за човека, защото ако не си порежа пръстта, а изрежа някаква форма от парче дърво, то това е нормален процес.
Нали, това, че сме привикнали да проследяваме именно други процеси, вместо да си порежем пръста, с това все още нищо не се казва: по земята просто са се разпространили игри на думи. Защото това, което се случва, когато си порязвам пръста, от определена гледна точка е подобно в своето развитие и е точно толкова нормално, както и друг някакъв природен процес. Задачата е, действително да разберем, каква разлика съществува между процесите в човешкия организъм, които ние определяме като болестни процеси и които в основата си представляват съвсем нормални природни процеси, които обаче трябва да бъдат предизвикани от определени причини, и онези процеси, които обикновено определяме като здрави, и които са обичайните. Тази основна разлика трябва да бъде открита. Тя няма да бъде открита, ако не можем да подходим по такъв начин в разглеждането на човека, който начин действително да води до човешката същност.
към текста >>
226.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 25.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на
дърво
то, превръщаш
дърво
то в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя.
Това че растенията са различни, почива единствено на обстоятелството, че в своето взаимодействие с останалия Космос Земята разгръща сили в най-различни посоки и по тази причина растенията са устроени различно. Но в основата на целия процес на нарастване на растенията лежи нещо единно за цялото земно устройство. Ето защо е особено важно да насочим вниманието си върху определени неща. Засега да кажем ще откриете, разглеждайки гъбите, че за тях самата почва представлява вид среда, един вид родна земя. След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н.
Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя.
Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така. Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята. Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали.
към текста >>
Когато нараства едно
дърво
, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята.
След това, преминавайки към по-висшите тревисти растения, ще откриете, че и за тях почвата е един вид род на земя, но че вече и това, което е извънземно, има определено влияние върху тези тревисти растения, например светлината и други влияят върху оформянето на цветовете, също така на листата и т.н. Но особено интересно е, че когато насочите вниманието си да кажем към дърветата, Вие ще видите, че в оформяне то на ствола на дървото, превръщаш дървото в многогодишно растение, имаме продължение на нещо, което за растението, намиращо се непосредствено върху земята, представлява самата земя. Защото виждате ли, трябва да си представите нещата по следния начин: помислете си, ето тук е земята; от земята пониква растението. Тогава в самата земя можем да потърсим сили, залегнали в основата на растежа на растението, и влизащи във взаимодействие с това, което струи от Космоса. Сега Ви моля, да не бъдете така силно шокирани от това, което ще Ви кажа, защото това действително е така.
Когато нараства едно дърво, земята по определен начин се източва над онова, което преди директно е преминало от земята в растението; това нахлува в ствола и в основата си всички стволове на дърветата представляват израстъци на Земята.
Фактът, че нещата не се разглеждат по този начин, се дължи само на тази днешна, действително ужасна материалистична представа, че Земята е съставена единствено от минерали. Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент. Това се натрупва, източва се, и се превръща в ствол. А това, което впоследствие расте върху ствола, по отношение на ствола може да бъде сравнено с онова, което в лицето на по-нисшите и тревистите растения никне директно върху Земята.
към текста >>
От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от
дърво
или взимам цвят от някакво тревисто растение.
Или науката изобщо не може да разбере, че тази минерална Земя е една невъзможна представа. Тази земя, освен това че отлага минералния елемент, съдържа в себе си и силите, реализиращи се в растителния елемент. Това се натрупва, източва се, и се превръща в ствол. А това, което впоследствие расте върху ствола, по отношение на ствола може да бъде сравнено с онова, което в лицето на по-нисшите и тревистите растения никне директно върху Земята. Бих желал да кажа: за нисшите и тревисти растения самата Земя представлява ствол; а растенията, които със своите цветове и семенни органи се разполагат върху ствола, те всъщност си съставят отделен, собствен ствол.
От горното виждате, че е налице известна разлика, дали взимам даден цвят от дърво или взимам цвят от някакво тревисто растение.
към текста >>
227.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 26.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при
дърво
то цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята.
Нали обърнахте внимание на факта, че функционално в човека, в известен смисъл протича процес, обратен на този, който се проявява във формирането на растението. Ето защо, за да открием директната връзка между растителния свят и човека е необходимо, този процес на формиране на растението да бъде разгледан тук, макар и в общи линии. Разглеждайки растението, ще откриете, че в целия свой процес на изграждането категорично притежава две противоположни тенденции. Едната е насочена към земята.
И още вчера набелязах, че при дървесните растителни видове, в лицето на ствола, земята в известен смисъл е изтеглена нагоре, така че при дървото цветовете с принадлежащите им листа така са вкоренени в ствола, както иначе обикновените тревисти растения или дори нисшите растения са вкоренени в земята.
Това от една страна ни посочва тенденцията на растенията към Земята. Но от друга страна растението се стреми да напусне Земята. То се стреми да напусне Земята сякаш не само с помощта на някаква механична сила, противопоставяща се на притегателната сила на Земята, но то се стреми да напусне Земята с цялата си същност, също и с вътрешния процес на формообразуване. Процесите в цвета са различни от процесите в корена. Процесите в цвета стават много по-зависими от извънземното, от извънтелурическото, отколкото процесите в корена.
към текста >>
растения, които в по-слаба степен преминават през процеса на цвето и семеобразуване, отколкото онези растения, които се развиват повече по посока на цветообразуването, ще видите, че първите съдържат значително повече пепелни съставки, отколкото когато изгаряте цветове, а също така и когато изгаряте и бял имел или
дърво
видни растения.
Необходимо е да погледнете само на следния факт: когато изгаряте растения, развити повече по посока на корена, т.е.
растения, които в по-слаба степен преминават през процеса на цвето и семеобразуване, отколкото онези растения, които се развиват повече по посока на цветообразуването, ще видите, че първите съдържат значително повече пепелни съставки, отколкото когато изгаряте цветове, а също така и когато изгаряте и бял имел или дървовидни растения.
Разликата се дължи на това, че под слънчевият елемент, лунният, меркуриевият, венериният елемент, действуват повече върху такива растения, които показват силна тенденция към образуването на корени. Тогава в пепелта ще откриете желязо, манган, кварц, т.е съставки, представляващи преки лечебни средства и които се проявяват като лечебни средства, когато употребявате някаква част от растението. За разлика от това, когато изгаряте противоположния вид растение, ще откриете малко пепеляви съставки. Това, което намира израз в процеса на изгаряне, е преди всичко нещо, което бих казал представлява истински външен документ за принадлежността на растението към целия Космос, а не само към това, което откриваме на Земята.
към текста >>
228.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 2.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Защото човек ще си каже, след всичко, което казах преди няколко дни тук, стволовете на дърветата всъщност представляват по-скоро израстъци на самата почвена субстанция, представляват всъщност малки могили, в които вегетацията все още съществува, върху които вече израства това, което иначе е свързано с
дърво
то.
Виждате ли, ще може също така да бъде доказано, че действието на имела наистина почива на това, което аз сега разясних. За това е необходимо само да се напредва методически.
Защото човек ще си каже, след всичко, което казах преди няколко дни тук, стволовете на дърветата всъщност представляват по-скоро израстъци на самата почвена субстанция, представляват всъщност малки могили, в които вегетацията все още съществува, върху които вече израства това, което иначе е свързано с дървото.
А сега, след като и имелът расте отгоре, нали, тогава той, със своите корени всъщност расте срещу земята, при което той удобно се настанява върху дървото. Ето защо можем да очакваме, че когато провеждаме опити с такива растения, присвоили си безумния аристократизъм на имела, без при това да прибавят бохемския характер на паратизирането, тогава с такива растения можем да получим подобни резултати. Да, и това ще стане. Ако изхождаме от това, да изследваме зимните растения по отношение на тяхната антитенденция спрямо нормалната тенденция на човешкия организъм, т.е. и нормалната тенденция към разгръщане на болестните процеси, тогава ще можем да очакваме, че растения, които по отношение на себе си намират за добре да разтварят цветовете си през зимата, такива растения би трябвало да имат подобни въздействия.
към текста >>
А сега, след като и имелът расте отгоре, нали, тогава той, със своите корени всъщност расте срещу земята, при което той удобно се настанява върху
дърво
то.
Виждате ли, ще може също така да бъде доказано, че действието на имела наистина почива на това, което аз сега разясних. За това е необходимо само да се напредва методически. Защото човек ще си каже, след всичко, което казах преди няколко дни тук, стволовете на дърветата всъщност представляват по-скоро израстъци на самата почвена субстанция, представляват всъщност малки могили, в които вегетацията все още съществува, върху които вече израства това, което иначе е свързано с дървото.
А сега, след като и имелът расте отгоре, нали, тогава той, със своите корени всъщност расте срещу земята, при което той удобно се настанява върху дървото.
Ето защо можем да очакваме, че когато провеждаме опити с такива растения, присвоили си безумния аристократизъм на имела, без при това да прибавят бохемския характер на паратизирането, тогава с такива растения можем да получим подобни резултати. Да, и това ще стане. Ако изхождаме от това, да изследваме зимните растения по отношение на тяхната антитенденция спрямо нормалната тенденция на човешкия организъм, т.е. и нормалната тенденция към разгръщане на болестните процеси, тогава ще можем да очакваме, че растения, които по отношение на себе си намират за добре да разтварят цветовете си през зимата, такива растения би трябвало да имат подобни въздействия. Тогава ще е необходимо само да бъде разширена поредицата от опити и върху растения като helleboris higer (вид невиреещ у нас кукуряк бел.
към текста >>
229.
15. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово
дърво
и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
Брезата възниква именно благодарение на обстоятелството, че процесите, осъществяващи се в едно живо формообразуване на белтък, биват пренесени повече в листата, отколкото това става обичайно; така в листата в известен смисъл бива концентриран белтъчния формообразуващ процес, а в кората бива концентриран един процес, залегнал в образуването на калиевите соли. Тези два процеса по такъв начин се смесват в другото растение, което не е бреза, но което остава тревисто, че още в самия корен прониква от онова, което лежи във формообразуващия процес на калиевите соли, заедно с белтъчния формообразуващ процес. Това, което коренът иззема от почвата, брезата го изтласква до кората, и онова, което другото растение смесва с иззето то от земята, брезата го изпраща в листата, след като първоначално е отложила иззетото от земята в кората. По тази причина, брезата се насочва да взаимодействува в две различни посоки в човешкия организъм: чрез кората, съдържаща съответно калиеви соли, тя се насочва да въздействува тогава, когато в този човек трябва да бъде осъществено обезсоляване, например кожните изриви, така че онова, което в брезата се насочва надолу към кората, при човека избива на вън и действува лечебно. Ако вземете листата, консервиращи белтъчните формообразуващи сили, то Вие ще получите онова от брезата, което се насочва най-вече към централния човек и повлиява централния човек, и може да бъде добро лечебно средство при подагра и при ревматизъм.
И ако след това искате да засилите този процес, влезте в минералния елемент на формообразуването на брезата, вземете брезово дърво и пригответе от него вегетабилизиран въглен, а Вие ще получите силно активни лечебни сили за всичко онова, което бих желал да кажа по един вътрешно-външен начин въздействува върху външната страна на вътрешността, за червата и т.н.
към текста >>
230.
20. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
И на всичко, което в случая е поело по един погрешен път, на всичко това ние можем да се противопоставим с помощта на thujа (thuja fccidentalis
дърво
то на живота бел. прев.).
на разтварящата дейност, но се осъществява подтискането на същия, при което разтварянето не стига докрай. Да приемем, че нещата стоят по следния начин в човешкия организъм: вместо да бъде разтварянето в нужната степен това, което възприемаме от външния свят и то да бъде въвлечено в солевия процес, вътрешността се оказва твърде слаба и не успява да го включи в солеобразуващия процес. Първата област на храносмилателната дейност действува по такъв начин, както би трябвало да действува, ако дадем nux vomica, и тя действува по този начин естествено, по силата на друг един процес; в този случай веществата, не достигнали до нужната степен на разтваряне, ще се опитат да се приспособят към този процес. Ако не са достигнали до определен изход, те не могат да преминат брега, съществуващ между вкусообразуващата и кръвотворната дейност, те не могат да прекрачат този бряг. По тази причина те търсят път в противоположната посока, и възниква всичко онова, срещу което ние после можем да се борим, просто като стимулираме разтварящото действие, при което подтискаме веществата чрез действието на nux vomica.
И на всичко, което в случая е поело по един погрешен път, на всичко това ние можем да се противопоставим с помощта на thujа (thuja fccidentalis дървото на живота бел. прев.).
Ето тук имате полярната противоположност между nux vomica и tнuja, противоположност, изведена от човешката природа. Ала това ни показва също така, че винаги трябва да поглеждаме към цялостното устройство на човека, защото закономерностите в човешкия организъм имат значение, което никак не бива да се подценява.
към текста >>
231.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
232.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно
дърво
; сега нарисувай
дърво
то, което виждаш.” (Рис. 13).
Ако внимаваме всичко да остава чисто и подредено след свършването на часа, това би бил един погрешен принцип. Ние трябва да следим за нещо съвсем друго, а именно: Каквото и действие да извършват децата, то да бъде съпровождано от нашето внимание. Учителят изцяло и живо трябва да присъствува в преподаването: при тези деца това е по-важно, отколкото при другите, и най-вече: чрез своето присъствие той да избягва всякаква разсеяност, всякакво отсъствие на мисли. „Ето, сега ти вземаш четката, сега ти докосваш хартията.” – Ако човек съпровожда всяко едно движение по такъв начин, че държи детското внимание будно, той може да постигне много. Вие ще се убедите, че организмът е пластичен дори и когато детето е на 12., 13., 14. години.
Ако следваме този път, бихме могли да се обърнем към детето с думите: „Виж, там има едно дърво; сега нарисувай дървото, което виждаш.” (Рис. 13).
Ние сме изцяло потопени в нещата. „Сега погледни, там тича едно конче! ” – В този момент трябва да обърнем внимание на цветовете. – А сега срещу кончето се задава едно малко куче. Малкото куче започва да лае по кончето, а кончето прави ето така с краката си.” – Постарайте се да проследите всичко това с възможно най-голямо съучастие.
към текста >>
233.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на
дърво
и така нататък.
Виждате ли, в един такъв случай нещата опират главно до това, да отнемем от твърде самостоятелното и силно астрално тяло всяка възможност да развива сили, които му пречат да се приспособи към етерното и физическо тяло. И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките! Защото за него играчките са истинска душевна отрова. Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия.
Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък.
Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура. Педагогическият смисъл е в това, което то самичко върши. Избягвайте да му давате готови предмети. Накарайте го да прави различни неща, така че да се ангажират крайниците му. Ние още не сме прилагали тези мерки, но като цяло, именно те са необходими в този случай.
към текста >>
Дайте му парче
дърво
и го накарайте да издялка от него една човешка фигура.
Виждате ли, в един такъв случай нещата опират главно до това, да отнемем от твърде самостоятелното и силно астрално тяло всяка възможност да развива сили, които му пречат да се приспособи към етерното и физическо тяло. И сега, веднага след като сме станали свидетели на днешното поведение на детето, първото нещо, което трябва да направим е да му отнемем играчките! Защото за него играчките са истинска душевна отрова. Неговата фантазия трябва да се насърчава от природата, а не от готови изделия. Нека стимулираме рисуването и най-вече изнамирането на различни форми, обработката на дърво и така нататък.
Дайте му парче дърво и го накарайте да издялка от него една човешка фигура.
Педагогическият смисъл е в това, което то самичко върши. Избягвайте да му давате готови предмети. Накарайте го да прави различни неща, така че да се ангажират крайниците му. Ние още не сме прилагали тези мерки, но като цяло, именно те са необходими в този случай.
към текста >>
234.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 11 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Когато гледате едно
дърво
, скъпи мои приятели, в него действуват същите духовни сили, пред които Вие се изправяте между смъртта и едно ново раждане, само че те са скрити, потулени от физическата материя на
дърво
то.
Между смъртта и едно ново раждане, респективно едно ново зачатие, човекът живее в духовния свят /Виж рис. №3 горе /. В този духовен свят той е окръжен от реалности, съвсем различни от тези, които можем да открием тук във физическия свят. Това един съвсем различен свят. Човекът излиза от този свят, чиито закономерности бихме обозначили тук чрез тези линии /бяло/, и от този свят той навлиза във физическия свят /жълто/, и продължава своя живот във физическия свят със своето физическо тяло, което е получил, но в този физически свят продължават да действуват, ала скрито поради човешкото сетивно виждане, същите сили, които са тук /червено/.
Когато гледате едно дърво, скъпи мои приятели, в него действуват същите духовни сили, пред които Вие се изправяте между смъртта и едно ново раждане, само че те са скрити, потулени от физическата материя на дървото.
Навсякъде във физическия свят, в който пребиваваме между раждането и смъртта, духовните сили действуват също в основите на сетивно-физическите явления. Така че трябва да си представим дейността на духовния свят продължена в света, който изживяваме между раждането и смъртта. Ала през първите 7 години от живота нещата стоят така, че в действителност, с цялата си същност, детето не може нищо друго да обедини така, както обединява това духовно, във всичките му цветове, във всички форми, в цялата му топлина, в цялата му студенина. Когато навлезе във физическия свят, детето на пълно възприема продължението на духовните действия, след това във все по-слаба степен до смяната на зъбите. Сетивното усещане, на това се обръща малко внимание, представлява за детето нещо съвсем различно, отколкото за възрастния човек.
към текста >>
235.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на
дърво
то, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер.
От другата страна, трябва да сме наясно, че сами тези сили не биха били в състояние да формират растението. Тогава в известен смисъл същността на растението би се насочила единствено в посока да се събере в едно.
За да се разгърне, тъй както виждаме това в крайния му случай при разгръщането на дървото, на тези сили Венера и Меркурий непрекъснато се противопоставят силите на Марс, на Сатурн, на Юпитер.
Така, че към двете основни полярности на слънчевите и лунните въздействия са устремени и останалите планетни въздействия на Вселената /Виж рис. № 5, ляво/.
към текста >>
236.
5. Сказка четвърта. Дорнах, 30 септември 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме
дърво
то.
Полюсът на материята изискваше едно развитие на Гьотевия възглед за природата. Полюсът на съзнанието не можеше да бъде постигнат така просто изхождайки от Гьотеанизма, поради простата причина, че Гьоте не беше никакъв тривиален човек, той не беше тривиален и по отношение на чувствата, когато се касаеше да проникне до познанието, а винаги носеше в себе си онова благоговение, което е необходимо, когато човек иска да се приближи до действителните извори на познанието. И така Гьоте, който беше организиран повече към страната на външната природа, изпитваше известна боязън пред онова, което трябва да доведе в глъбините на съзнанието, пред едно мислене доведено до неговото най-висше, най-чисто развитие. Гьоте приписваше на своята добра съдба, че никога не беше мислил върху мисленето. Ние трябва да разберем това изказване, защото всъщност не можем в действителност да мислим върху мисленето.
Всъщност ние можем да върху мисленето също така малко, колкото можем да железуваме желязото и да дървуваме дървото.
Но, много уважаеми присъствуващи, ние можем да направим нещо друго. Можем да се опитаме да вървим така по пътищата, които са показани в мисленето, които са посочени, когато мисленето става все по-рационално и по-рационално, можем да продължим така, както започваме чрез дисциплината на математическото мислене. Когато вършим това, тогава стигаме чрез едно естествено вътрешно пътеводство до онази област, която аз се опитах да разгледам в моята “Философия на свободата”. Тогава ние не стигаме до едно мислене върху мисленето. Тогава можем най-много да говорим образно за едно мислене върху мисленето; но ние стигаме до нещо друго, стигаме до едно съзерцаване на мисленето.
към текста >>
237.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от
дърво
то на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела?
Ако камъкът пада на Земята и ако Луната се върти около Земята, в основата на движението на камъка и движението на Луната трябва да стоят едни и същи причини. Към такова разсъждение след това се добавя още и нещо друго: ако не беше така, би било невъзможно да се стигне до някакво обяснение в астрономията, защото обяснения можем да черпим само от земното. Ако в далечното небесно пространство не господстваше същата причинност, каквато и на Земята, би било невъзможно да се създаде каквато и да е теория. Но ви моля да вземете предвид, че това, което тук се изразява като regula philosophandi, не е нищо друго, освен предразсъдък. Защото кой в света ще гарантира, че причините за светенето на свещта и светенето на Слънцето са едни и същи?
Или за това, че в основата на падането на камъка или падането от дървото на известната ябълка, благодарение на която Нютон е стигнал до своята теория, стоят същите причини, които са в основата на движение на небесните тела?
Обаче, това е било нещо, за което е можело само да се досетиш. Това е само предразсъдък. Такива предразсъдъци се разпространяват навсякъде, където първо индуктивно свързват определени теоретически съображения, определени образни представи с наблюденията, а след това просто неистово дедуцират и с помощта на това дедуциране конструират мировите системи.
към текста >>
238.
1. Предговор към първото френско издание
GA_326 Раждането на естествените науки
Пълни дървени колони, със скулптирани на ръка масивни цикли и архитрави, подържаха купола от финно изрязано
дърво
, покрити с леки, лъскави плочи.
Пълни дървени колони, със скулптирани на ръка масивни цикли и архитрави, подържаха купола от финно изрязано дърво, покрити с леки, лъскави плочи.
Наред с тези хора на изкуството, помагайки им, подбуждайки ги, Рудолф Щайнер сам работеше с длетото и особено с четката; цяла част от вътрешните фрески беше нарисувана от неговата ръка.
към текста >>
И няколко часа по-късно, в
дърво
делското ателие до Гьотеанума, което бе останало незасегнато от пожара, Рудолф Щайнер, с набраздено от напрежение лице при работите за погасяването на пожара, със спокойно понасяне на бруталното унищожително дело, започна с абсолютно самообладание да излага по-нататък съдържани ето на своите сказки върху бъдещите проблеми на познанието.
И няколко часа по-късно, в дърводелското ателие до Гьотеанума, което бе останало незасегнато от пожара, Рудолф Щайнер, с набраздено от напрежение лице при работите за погасяването на пожара, със спокойно понасяне на бруталното унищожително дело, започна с абсолютно самообладание да излага по-нататък съдържани ето на своите сказки върху бъдещите проблеми на познанието.
В салона неговите ученици бяха по-бледи от него.
към текста >>
239.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Същност на
дърво
то в сравнение с едногодишното растение.
Торенето и домакинството на природата. Начин на действие на веществата и на силите, и начин на действие на Духа.
Същност на дървото в сравнение с едногодишното растение.
Купчина земя същността на наторената земя. Лично отношение към тора. Действие на силите в органичното вещество. Съживяване на самото земно вещество. Компост формиране на рогата формиране на рогата на елена.
към текста >>
Дърво
то в цялостното домакинство на природата.
По-интимните взаимодействия в природата: Отношението между полевъдство, овощарство, животновъдство.
Дървото в цялостното домакинство на природата.
Тревистите и житните растения Камбиумът. – Миризмата на тревистите растения и на дърветата. Същността на корена. Сродство на растенията със света насекомите. Дъждовните червеи.
към текста >>
240.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Да разгледаме едно
дърво
, за да си изградим представа за него.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него.
Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение. Дървото се обгражда с кора. Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение? Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
към текста >>
Дърво
то се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него.
Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение.
Дървото се обгражда с кора. Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение? Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
към текста >>
Дърво
то се обгражда с кора.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него. Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение.
Дървото се обгражда с кора.
Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение? Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
към текста >>
Да сравним едно
дърво
с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
Да разгледаме едно дърво, за да си изградим представа за него. Дървото се различава от едно обикновено едногодишно растение, което остава просто тревисто растение. Дървото се обгражда с кора. Каква е неговата същност в сравнение с едногодишното растение?
Да сравним едно дърво с куп натрупана земя, който е богат на хумус и съдържа в себе си извънредно много, повече или по-малко разлагащи се растителни вещества, а може би и разложени животински вещества.
към текста >>
Да приемем, че това е един богат на хумус хълм, в който искам да направя вдлъбнатина във формата на кратер, а това пък е
дърво
то с повече или по-малко твърда външна част, и вътре расте това, което води до оформянето на
дърво
то.
Да приемем, че това е един богат на хумус хълм, в който искам да направя вдлъбнатина във формата на кратер, а това пък е дървото с повече или по-малко твърда външна част, и вътре расте това, което води до оформянето на дървото.
Ще Ви се стори странно, че поставям тези две неща едно до друго. Те обаче имат помежду си повече сродство, отколкото си мислите, тъй като земята, която е проникната от разлагащи се хумусни субстанции, притежава в себе си живи етерни сили. И това е същественото.
към текста >>
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на
дърво
.
Ако имаме такова земно устройство, което по своята особена направа разкрива, че съдържа етерно-жизнени сили, то всъщност е на път да стане обвивка на растение.
Но то спира дотук, не достига дотам да стане обвивка на растение, да се превърне в кора на дърво.
И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение.
към текста >>
Същият този процес се осъществява при образуване на
дърво
то.
И Вие можете да си представите, че в природата то не достига дотам. Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение.
Същият този процес се осъществява при образуване на дървото.
Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около
дърво
то. Защо?
Така е, че вместо да се образува такъв хълм от земна пръст и в него хумусът да действа в почвата чрез особените си характерни свойства, които произлизат от етерно-жизненото, то този хълм в една по-висша форма на развитие просто се обвива и затваря около растението. Ако на дадено място се определи нивото на повърхността на земята, всичко, което се издига над нормалното ниво на тази местност, показва особена склонност към живот, проявява особена склонност да се прониква от живот, от етерни сили. Оттук следва, че лесно можете да направите плодородна една обикновена земя, една неорганична, минерална земя, като издигнете могили, хълмчета и ги наситите с хумус или изобщо с разлагащи се отпадъци. Тогава самата земна маса ще получи тенденцията да се оживи вътрешно, да стане сродна на растение. Същият този процес се осъществява при образуване на дървото.
Земята се издига, обвива растението, дава живи етерни сили около дървото. Защо?
към текста >>
241.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща
дърво
то и го затваря, отделя го от външния свят.
Видяхме как етерно-живото, силите на живота, никога не бива да напускат областта, сферата на растежа. Оттук ние отдадохме голямо значение на това, да опознаем, че почвата, от която растението пониква и която обгръща неговите корени, представлява един вид продължение на растежа навътре в земята; че растително-живото като качество на самата земя се отличава от чисто минералното.
Аз вчера посочих как можем да си представим прехода от една купчина натрупана земя с вътрешната и жизненост, породена от съдържащият се в нея хумус, към кората, която обгръща дървото и го затваря, отделя го от външния свят.
Днес е загубен възгледът за големите връзки в природата, за общия живот в земята и растението, как този общ живот продължава в отпадъчните продукти на живота, които ние имаме в тора и как действат силите на този всеобхватен живот. Този възглед постепенно беше забравен.
към текста >>
242.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Кората от живо
дърво
ли трябва да се вземе или може и от отсечен дъб?
Кората от живо дърво ли трябва да се вземе или може и от отсечен дъб?
към текста >>
По възможност от живо
дърво
, дори от
дърво
, за което може да се предположи, че дъбовата смола е още доста активна.
По възможност от живо дърво, дори от дърво, за което може да се предположи, че дъбовата смола е още доста активна.
към текста >>
Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на
дърво
и я разшири.
Вземете предвид само това, което казах. При поемането на храна същественото са силите, които се развиват в тялото. От правилното приемане на храна зависи дали животното развива достатъчно сили, за да е способно да приема веществата от атмосферата и да ги преработва.
Да направим сравнение: ако човек трябва да надене една тясна ръкавица, той не може да направи това с напъване, с натъпкване, а като я разтегне на дърво и я разшири.
Така се правят ловки силите, които трябва да са там, за да поемат от атмосферата това, което не може да се получи от храненето. Чрез храната организмът се разширява и по този начин става способен да поеме повече от атмосферата. Може да настъпи даже хипертрофия, ако се поема прекалено много храна. Тази хипертрофия се изкупва с по-кратък живот. Тук има нещо, което лежи между минимума и максимума.
към текста >>
243.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако разгледате едно овощно
дърво
, едно крушово, ябълково, сливово
дърво
, ще видите, че то е нещо съвсем различно.
Ако разгледате едно овощно дърво, едно крушово, ябълково, сливово дърво, ще видите, че то е нещо съвсем различно.
Всяко дърво всъщност е нещо, най-напред външно, съвсем различно от едно тревисто или житно растение. И човек трябва съответстващо на обекта да види докъде се простира това различие, иначе никога няма да разбере функцията на дървото в домакинството на природата. Естествено, сега аз на първо място говоря за овощните дървета.
към текста >>
Всяко
дърво
всъщност е нещо, най-напред външно, съвсем различно от едно тревисто или житно растение.
Ако разгледате едно овощно дърво, едно крушово, ябълково, сливово дърво, ще видите, че то е нещо съвсем различно.
Всяко дърво всъщност е нещо, най-напред външно, съвсем различно от едно тревисто или житно растение.
И човек трябва съответстващо на обекта да види докъде се простира това различие, иначе никога няма да разбере функцията на дървото в домакинството на природата. Естествено, сега аз на първо място говоря за овощните дървета.
към текста >>
И човек трябва съответстващо на обекта да види докъде се простира това различие, иначе никога няма да разбере функцията на
дърво
то в домакинството на природата.
Ако разгледате едно овощно дърво, едно крушово, ябълково, сливово дърво, ще видите, че то е нещо съвсем различно. Всяко дърво всъщност е нещо, най-напред външно, съвсем различно от едно тревисто или житно растение.
И човек трябва съответстващо на обекта да види докъде се простира това различие, иначе никога няма да разбере функцията на дървото в домакинството на природата.
Естествено, сега аз на първо място говоря за овощните дървета.
към текста >>
Да погледнем
дърво
то.
Да погледнем дървото.
Какво представлява то в цялото домакинство на природата? Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете. Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата. За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва. Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
Ако го разгледаме с разбиране, при
дърво
то ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете.
Да погледнем дървото. Какво представлява то в цялото домакинство на природата?
Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете.
Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата. За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва. Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
Те израстват от
дърво
то, както тревистите растения израстват от земята, от почвата.
Да погледнем дървото. Какво представлява то в цялото домакинство на природата? Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете.
Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата.
За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва. Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
За това, което расте по клоните,
дърво
то в действителност е почва.
Да погледнем дървото. Какво представлява то в цялото домакинство на природата? Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете. Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата.
За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва.
Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
Дърво
то е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
Да погледнем дървото. Какво представлява то в цялото домакинство на природата? Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете. Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата. За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва.
Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
Искаме ли да го разберем, трябва да кажем:
дърво
то е дебелото стъбло, към което принадлежат и клоните.
Искаме ли да го разберем, трябва да кажем: дървото е дебелото стъбло, към което принадлежат и клоните.
Оттам израства същинското растение, оттам растат листа, цветове. Това е растението, което се вкоренява в клоните така, както тревистите и житните растения се вкореняват в почвата, в земята. Веднага възниква въпросът: паразитните растения по дърветата също ли са така вкоренени в дърветата?
към текста >>
При паразитните растения не можем да открием истински корени в
дърво
то.
При паразитните растения не можем да открием истински корени в дървото.
И ако искаме правилно да разберем това явление, трябва да си кажем: да, тези растения, които растат по дървото, които развиват своите цветове и листа, също своите стебла, те са загубили корените, когато са се настанили на дървото. Едно растение обаче не е цяло, ако няма корен, не може да има растение без корени. То се нуждае от корен. Следва да се запитаме: къде се намира в действителност коренът на това паразитно растение? Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение.
към текста >>
И ако искаме правилно да разберем това явление, трябва да си кажем: да, тези растения, които растат по
дърво
то, които развиват своите цветове и листа, също своите стебла, те са загубили корените, когато са се настанили на
дърво
то.
При паразитните растения не можем да открием истински корени в дървото.
И ако искаме правилно да разберем това явление, трябва да си кажем: да, тези растения, които растат по дървото, които развиват своите цветове и листа, също своите стебла, те са загубили корените, когато са се настанили на дървото.
Едно растение обаче не е цяло, ако няма корен, не може да има растение без корени. То се нуждае от корен. Следва да се запитаме: къде се намира в действителност коренът на това паразитно растение? Вижте сега, корен има, само че той е невидим за грубото външно наблюдение. В този случай човек не трябва само да иска да види корена, но трябва да го разбере.
към текста >>
Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в
дърво
то.
Такова нещо не е необходимо наистина да съществува, но то може да ни направи разбираемо това, което следва. Ето тук би била земната почва. Засадя ли сега всички мои растения така, то там долу всичките корени се врастват един в друг и се образува един плоско разстлан пласт корени. Къде завършват едните и къде започват другите, не се знае.
Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото.
Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка. И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
към текста >>
Растението, което расте на
дърво
то, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка.
Такова нещо не е необходимо наистина да съществува, но то може да ни направи разбираемо това, което следва. Ето тук би била земната почва. Засадя ли сега всички мои растения така, то там долу всичките корени се врастват един в друг и се образува един плоско разстлан пласт корени. Къде завършват едните и къде започват другите, не се знае. Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото.
Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка.
И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
към текста >>
И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в
дърво
то, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
Ето тук би била земната почва. Засадя ли сега всички мои растения така, то там долу всичките корени се врастват един в друг и се образува един плоско разстлан пласт корени. Къде завършват едните и къде започват другите, не се знае. Сега това, което хипотетично ви начертах тук, фактически е налице вътре, в дървото. Растението, което расте на дървото, е загубило своите корени, то даже относително се е отделило от тях и с тях има, бих искал да кажа, повече етерна връзка.
И това, което тук хипотетично означих, е камбийният пласт вътре в дървото, камбиумът, така че не можем да разглеждаме корените на това растение иначе, освен че те биват заменени с камбиума.
към текста >>
Той е онзи пласт на
дърво
то, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение.
Камбият не прилича на корените.
Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение.
Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното. Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени. Така ние започваме да разбираме дървото. На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното.
към текста >>
Направо можем да видим, как вътре в
дърво
то с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на
дърво
то не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното.
Камбият не прилича на корените. Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение.
Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното.
Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени. Така ние започваме да разбираме дървото. На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното.
към текста >>
Така ние започваме да разбираме
дърво
то.
Камбият не прилича на корените. Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение. Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното. Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени.
Така ние започваме да разбираме дървото.
На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното.
към текста >>
На първо място разбираме
дърво
то като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното.
Камбият не прилича на корените. Той е онзи пласт на дървото, който постоянно образува нови клетки и от тях се разгръща самото израстване, както от корена долу се развива нагоре едно тревисто растение. Направо можем да видим, как вътре в дървото с неговия камбиен слой, който всъщност е формиращият слой, който може да произвежда растителни клетки другите слоеве на дървото не могат да произвеждат пресни клетки как фактически земното се издига и се враства във въздухообразното. Поради това там то има нужда от по-голямо съсредоточаване на живота навътре, от колкото обикновено самата земя, когато в себе си има още обикновените корени. Така ние започваме да разбираме дървото.
На първо място разбираме дървото като особено същество, което стои там, за да разделя растящите на него „растения“: стъбла, цветове, плодове и техните корени, да ги отдалечава едно от друго и да ги свързва само чрез Духа, съответно да ги свързва чрез етерното.
към текста >>
Какво се случва чрез това, че се появява
дърво
то.
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече.
Какво се случва чрез това, че се появява дървото.
Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19). Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните. Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното. Тук обаче, при дървото, тази астралност е много по-плътна. При него тя е по-гъста, така че нашите дървета представляват купчинки астрална субстанция.
към текста >>
Случва се следното: това, което расте горе на
дърво
то, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19).
Необходимо е да вникваме в растението по този начин с макрокосмично разбиране. Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото.
Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19).
Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните. Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното. Тук обаче, при дървото, тази астралност е много по-плътна. При него тя е по-гъста, така че нашите дървета представляват купчинки астрална субстанция. Нашите дървета безспорно са събирачи на астрална субстанция.
към текста >>
Тук обаче, при
дърво
то, тази астралност е много по-плътна.
Това обаче отива още по-далече. Какво се случва чрез това, че се появява дървото. Случва се следното: това, което расте горе на дървото, то във въздуха и външната топлина е една друга растителност, различна от тази, която израства също във въздуха и топлината, но непосредствено от земята и тогава изгражда растящо от земята тревисто растение (Рис.19). Това е един друг растителен свят, растителен свят, който има много по-близки, много по-интимни отношения със заобикалящата го астралност, която се е отделила от въздуха и топлината, за да могат въздухът и топлината да се материализират, което пък е необходимо за хората и животните. Ако разгледаме растението, което никне от почвата, ще видим как то е обгърнато като от облак и около него витае астралното.
Тук обаче, при дървото, тази астралност е много по-плътна.
При него тя е по-гъста, така че нашите дървета представляват купчинки астрална субстанция. Нашите дървета безспорно са събирачи на астрална субстанция.
към текста >>
Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на
дърво
то, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай.
Всъщност в тази област човек, бих желал да кажа, най-лесно би могъл да достигне до едно по-високо развитие. Ако положи съответни усилия, той много лесно може да стане езотерик именно в тези области. Може да не стане направо ясновиждащ, но твърде лесно може да стане ясномиришещ, именно когато придобие определено обоняние да различава различните аромати тези, които идват от растенията, поникнали от земята, и другите, които идват от овощните дървета, когато цъфтят; също и от горите. Тогава, когато вдишва това, което така приятно ухае от короните на дърветата, човек ще може да усети разликата, как мирише една астрално по-бедна растителна атмосфера на тревистите растения, които растат на земята и как мирише един астрално богат растителен свят.
Добиете ли по този начин навик да различавате и определяте специфичната миризма, да индивидуализирате и различавате миризмата на земното растение от миризмата на дървото, тогава имате ясномирисане на по-тънка астралност в първия случай и ясномирисане на по-плътна астралност във втория случай.
Виждате, че земеделецът лесно може да стане ясномиришещ. В последните епохи той не използва тази си способност така, както е било в старите ясновидски времена. Земеделецът може да стане ясно миришещ, както казах.
към текста >>
Ако разгледаме до какви последици може да доведе това откритие, трябва да се запитаме кое в известна степен е противоположният полюс на астралността около
дърво
то, която предизвиква растящите на
дърво
то паразитни растения?
Ако разгледаме до какви последици може да доведе това откритие, трябва да се запитаме кое в известна степен е противоположният полюс на астралността около дървото, която предизвиква растящите на дървото паразитни растения?
Какво се извършва чрез камбия, какво прави той?
към текста >>
Широко около себе си
дърво
то прави духовната атмосфера астрално по-богата.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата.
Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност.
към текста >>
Какво става, когато тревистото растение расте горе на
дърво
то?
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата.
Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото?
Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност.
към текста >>
Тогава там
дърво
то развива определена вътрешна виталност, етерни сили.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата. Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото?
Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили.
Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява.
към текста >>
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу
дърво
то става по-минералоподобно.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата. Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот.
А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно.
В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
В случая камбият действа по следния начин: докато горе около
дърво
то, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото
дърво
настъпва етерно обедняване, етерна бедност.
Широко около себе си дървото прави духовната атмосфера астрално по-богата. Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно.
В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност.
Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
Обратно на растението горе, тук долу
дърво
то обеднява откъм етерност.
Какво става, когато тревистото растение расте горе на дървото? Тогава там дървото развива определена вътрешна виталност, етерни сили. Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност.
Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност.
Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява. Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
Коренът на
дърво
то става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
Там в себе си то разгръща известен силен живот. А малко по-надолу камбият потиска и намалява този живот, така че надолу дървото става по-минералоподобно. В случая камбият действа по следния начин: докато горе около дървото, където израстват младите филизи, се създава богата астралност, камбият действа така, че вътре в самото дърво настъпва етерно обедняване, етерна бедност. Обратно на растението горе, тук долу дървото обеднява откъм етерност. Вследствие на това, че чрез действието на камбия настъпва етерно обедняване, коренът също се повлиява.
Коренът на дървото става минерал, много по-минерален, отколкото са корените на тревистите растения.
към текста >>
Поради това, че коренът на
дърво
то става по-минерализиран, той отнема от почвата част от нейното етерно съдържание, отнема част от живота в нея.
Поради това, че коренът на дървото става по-минерализиран, той отнема от почвата част от нейното етерно съдържание, отнема част от живота в нея.
Той прави почвата около дървото малко по-мъртва, от колкото това става с почвата около тревистите растения. Това трябва да се схване съвсем стриктно. Природните явления, всичко това, което става в природата, винаги има важно и дълбоко значение в домакинството на природата. Затова вътре в природата трябва да изследваме какво е значението на астралното богатство около дървото горе и етерната бедност в областта на неговите корени.
към текста >>
Той прави почвата около
дърво
то малко по-мъртва, от колкото това става с почвата около тревистите растения.
Поради това, че коренът на дървото става по-минерализиран, той отнема от почвата част от нейното етерно съдържание, отнема част от живота в нея.
Той прави почвата около дървото малко по-мъртва, от колкото това става с почвата около тревистите растения.
Това трябва да се схване съвсем стриктно. Природните явления, всичко това, което става в природата, винаги има важно и дълбоко значение в домакинството на природата. Затова вътре в природата трябва да изследваме какво е значението на астралното богатство около дървото горе и етерната бедност в областта на неговите корени.
към текста >>
Затова вътре в природата трябва да изследваме какво е значението на астралното богатство около
дърво
то горе и етерната бедност в областта на неговите корени.
Поради това, че коренът на дървото става по-минерализиран, той отнема от почвата част от нейното етерно съдържание, отнема част от живота в нея. Той прави почвата около дървото малко по-мъртва, от колкото това става с почвата около тревистите растения. Това трябва да се схване съвсем стриктно. Природните явления, всичко това, което става в природата, винаги има важно и дълбоко значение в домакинството на природата.
Затова вътре в природата трябва да изследваме какво е значението на астралното богатство около дървото горе и етерната бедност в областта на неговите корени.
към текста >>
От астралното богатство в
дърво
то и около
дърво
то горе живеят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие.
И тогава ще открием, какви са последиците за домакинството на природата.
От астралното богатство в дървото и около дървото горе живеят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие.
И това, което в почвата става етерно по-бедно и се разпростира като етерна бедност, разбира се, и в цялото дърво така както духовното винаги действа върху цялото, както изясних вчера във връзка с Кармата при човека, това, което действа долу, действа върху ларвите, така че ако Земята нямаше дървета, на Земята изобщо нямаше да има насекоми. Дърветата създават възможност за съществуване на насекомите. Облитащите надземната част на дърветата насекоми живеят поради това, че има гора и техните ларви също живеят поради това, че съществува гора.
към текста >>
И това, което в почвата става етерно по-бедно и се разпростира като етерна бедност, разбира се, и в цялото
дърво
така както духовното винаги действа върху цялото, както изясних вчера във връзка с Кармата при човека, това, което действа долу, действа върху ларвите, така че ако Земята нямаше дървета, на Земята изобщо нямаше да има насекоми.
И тогава ще открием, какви са последиците за домакинството на природата. От астралното богатство в дървото и около дървото горе живеят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие.
И това, което в почвата става етерно по-бедно и се разпростира като етерна бедност, разбира се, и в цялото дърво така както духовното винаги действа върху цялото, както изясних вчера във връзка с Кармата при човека, това, което действа долу, действа върху ларвите, така че ако Земята нямаше дървета, на Земята изобщо нямаше да има насекоми.
Дърветата създават възможност за съществуване на насекомите. Облитащите надземната част на дърветата насекоми живеят поради това, че има гора и техните ларви също живеят поради това, че съществува гора.
към текста >>
Защото във връзка с
дърво
то, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят.
Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега.
Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата.
към текста >>
Но забележителното е, че онова, което при
дърво
то е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане
дърво
.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят. Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно.
Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво.
Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста. Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение. Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят. Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Това „желание за ставане
дърво
“ се съдържа във всяко растение.
Виждате, че това ни дава допълнително указание за едно по-интимно вътрешно отношение на кореновата същност с подземния животински свят. Защото във връзка с дървото, бих желал да кажа, може особено ясно да се изучи това, което изнесохме сега. Там всичко става ясно. Но забележителното е, че онова, което при дървото е ясно и очевидно, в разнообразния растителен свят се явява в различни нюанси, така че във всяко растение живее нещо, което се стреми да стане дърво. Всъщност във всяко растение коренът със своята околност се стреми да освобождава етера, а частта на растението, която расте нагоре, има склонност да привлича астралността и да я прави по-гъста.
Това „желание за ставане дърво“ се съдържа във всяко растение.
Ето защо при всяко растение се намира това сродство със света на насекомите, което характеризирах специално при дърветата. Обаче това сродство се разширява към целия животински свят. Ларвите на насекомите, които първоначално са могли да живеят на Земята само защото съществуват корени на дървета, са еволюирали и са се развили в други видове животни подобни на тях, но които прекарват целия си живот в един вид ларвено състояние и които впоследствие се еманципират от дървесните корени, за да живеят също и в околностите на тревистите корени.
към текста >>
Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане
дърво
“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
Има още една далечна прилика между известни животни и света на насекомите, след като те са били оформени и са добили способността да летят. Това е светът на птиците. Известно е, че в течение на земното развитие между птиците и насекомите е станало едно забележително събитие. Това, което тогава е станало, може да се представи картинно. Един ден насекомите казали: Ние не се чувстваме достатъчно силни за да обработваме астралността, която се разпръсква около дърветата.
Затова от наша страна ние използваме „желанието за ставане дърво“ на другите растения, които облитаме, а на вас, птиците, предоставяме предимно астралността около дърветата.
Така се явява едно истинско разделение на работата в природата между птиците и пеперудите, и оттогава всичко функционира толкова прекрасно, че двата вида летящи същества по правилен начин разпространяват астралността навсякъде, където е необходима във въздуха над земната повърхност. Отстранят ли се тези летящи животни, ще изчезне действието на астралността и това ще се види в залиняването и атрофията на растителността. Защото летящите животни и всичко онова, което никне от земята и расте във въздуха, взаимно си принадлежат. В последна сметка едното е немислимо без другото. Ето защо при управляването на селското стопанство трябва да се осигури в достатъчно количество облитането на птици и насекоми.
към текста >>
С всичко, което още не е станало
дърво
, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения.
И тогава той ще види, че светът на птиците става вреден, когато няма в близост иглолистна гора, която да превръща в полезен принос извършеното от тези птици. И ако изостри своя поглед още повече, пред човека ще се появи нова родствена връзка. Ако той опознае това забележително сродство на птиците точно с иглолистните гори, тогава изпъква едно друго сродство, което ясно се проявява. То първоначално е едно деликатно сродство, с такъв финес, както този, за който споменах, но който може да се промени и да се прояви даже много осезаемо.
С всичко, което още не е станало дърво, но и не остава малко растение, с храстите, например с храстите на леската, вътрешно сродство имат бозайниците и затова е добре в областта на едно земеделско стопанство за подобряване на животновъдството да се засаждат храстови растения.
Със самия факт, че храстите растат там, те упражняват своето благотворно влияние. В природата всичко си взаимодейства.
към текста >>
244.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Допускаме, че тук имаме мъртво
дърво
, което наистина има органичен произход, но вече е мъртво; имаме също топлина около него.
Предразсъдък е вярването, че белтъкът например, който се поема в стомаха, се употребява по-нататък в същия вид, в който е приет. Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично животински белтък. Всичко, което прониква в организма, трябва да бъде променено. Това, което казвам сега, важи даже за обикновената топлина. Ако трябва да го представя схематично (Рис.26), то приемете, че тук имаме един организъм, а тук топлината около него.
Допускаме, че тук имаме мъртво дърво, което наистина има органичен произход, но вече е мъртво; имаме също топлина около него.
Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в мъртвото дърво топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
към текста >>
Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в мъртвото
дърво
топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
Този белтък трябва напълно да бъде превърнат в мъртва субстанция и тогава тя трябва да бъде преобразена от етерното тяло на човека отново на белтък, който сега е специфично човешки, специфично животински белтък. Всичко, което прониква в организма, трябва да бъде променено. Това, което казвам сега, важи даже за обикновената топлина. Ако трябва да го представя схематично (Рис.26), то приемете, че тук имаме един организъм, а тук топлината около него. Допускаме, че тук имаме мъртво дърво, което наистина има органичен произход, но вече е мъртво; имаме също топлина около него.
Ако това е даден организъм, в него не проникването частичка от тази топлина, тя изобщо не прониква в него, а ако топлината навлезе в областта на организма, тя веднага се преработва от самия организъм, превръща се в преработена от него топлина другояче не може да бъде, докато в мъртвото дърво топлината прониква направо и там си остава същата топлина, каквато е навън в минералното царство.
към текста >>
В мига, в който топлината прониква непроменена в самите нас, когато прониква в нас както в едно сухо
дърво
, в същия миг ние настиваме.
В мига, в който топлината прониква непроменена в самите нас, когато прониква в нас както в едно сухо дърво, в същия миг ние настиваме.
Нищо, което прониква отвън в организма, не бива да остава каквото е, а веднага трябва да бъде преобразено. За солите този процес не се отнася, за солта той важи най-малко. Ето защо със солите за консервиране на
към текста >>
245.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
Например стъблото на едно
дърво
със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа.
«Ако минерално-органична субстанция се увие в подходяща обвивка, при угниването тя не се лишава от жизнените сили, а те продължават да действат в субстанцията, остават свързани с нея.
Например стъблото на едно дърво със своята кора, или един куп от компост или от тор под съответна покривка или животински организъм в своята кожа.
Това трябва да мирише навътре, а не навън. Обикновеният оборски тор представлява това, което от външната храна постъпва в животното, поема се от организма до определена степен, до определен пункт, където предизвиква динамично действие на сили в организма, но не на първо място за обогатяване на субстанции, а за да бъде отново отделено навън. Но тази отделена маса е била в организма и се е проникнала от етерни и астрални сили. В астралното тя е проникната от сили, носещи азот, в етерното от сили-носители на кислород. Тази маса вещества, която сега се явява като тор, е проникната от всичките тези сили.
към текста >>
246.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Короната на
дърво
то обаче в своя листен свод е интензивно оживена.
Короната на дървото обаче в своя листен свод е интензивно оживена.
Срещу този живот в околния въздух се намира определено натрупване на астралност. Тази астралност се разпределя от летящите насекоми и птиците, което има голямо значение за цялата вегетация.
към текста >>
247.
Съдържание
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Скулптурната група от
дърво
в зданието (Гьотеанума).
Около 8000 години преди нашата ера е била луциферческата епоха, след това е настъпила ариманическата епоха. Да бъдеш християнин означава да търсиш равновесие между луциферическото и ариманическото. Плеврит и брезови въглища. Профилактично лечение на инсулт с цветни сокове. Луциферически и ариманически заболявания.
Скулптурната група от дърво в зданието (Гьотеанума).
За противоречията в четирите Евангелия.
към текста >>
248.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено
дърво
.
Виждате ли, когато понякога днес гледате картини, възниква впечатление, че те са оцветени; възниква чувство, че зад тях няма плът, а оцветено дърво.
Художниците днес не умеят да правят боята за телесния цвят, тъй като те не са оживили това на ниво чувство. Телесният цвят се създава от самия човек. Този цвят се създава от самия човек. Този цвят не възниква от някакво друго вещество. Трябва да разберете този телесен цвят и тогава ще можете да разберете и останалите цветове.
към текста >>
249.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Да вземем
дърво
то.
Да вземем дървото.
Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина. Това става дотогава, докато то не попадне под земята. Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща? В черни въглища! Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина.
към текста >>
Въглищата са черни, защото те са били
дърво
, поемащо светлина и топлина.
Да вземем дървото. Отначало то стои на повърхността на Земята, подложено е на действието на светлината, при това поглъща много светлина, поглъща много топлина. Това става дотогава, докато то не попадне под земята. Ако в течение на дълго време - това може да са хиляди или милиони години -то остава под земята, в какво се превръща? В черни въглища!
Въглищата са черни, защото те са били дърво, поемащо светлина и топлина.
Те не ги отдават, ако не ги унищожиш. Ако горим въглища, те отдават светлина и топлина. Ако просто ги оставим да стоят на въздух, те нищо няма да отдадат. Те са поели в себе си толкова много светлина и топлина, но нищо не отдават. Налага ни се да ги унищожаваме.
към текста >>
250.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той е бил син на
дърво
делец.
Знаете какво се разказва: в Палестина в определено време се родил Исус от Назарет. Виждате ли, господа, Исус от Наза-рет е расъл като обикновено момче; даже и днес може да се прегледа това, което стои в Евангелията и (да се убедим), че това е вярно.
Той е бил син на дърводелец.
Това е вярно. Той е расъл като съвсем обикновено момче. Но той е владеел много от отнасящото се до древната мъдрост. Затова напълно съответства на действителността и това, че на дванадесет години е могъл много разумно да отговаря на учените. Днес също понякога става така, че дванадесетгодишно дете дава по-умни отговори от «образованите» учени!
към текста >>
Ако започнете да четете Евангелието от Матей и прочетете там за генеалогичното
дърво
, за родословието на Исус, и го сравните с родословието на Исус в Евангелието от Лука, ще откриете противоречие между тях.
Някога много ме занимаваше един проблем. В науката също има подобни проблеми, господа! Както ви е известно, има четири Евангелия: от Матей, от Марко, Евангелие от Лука и Евангелие от Йоан. Днес всеки знае, че тези четири Евангелия са противоречиви.
Ако започнете да четете Евангелието от Матей и прочетете там за генеалогичното дърво, за родословието на Исус, и го сравните с родословието на Исус в Евангелието от Лука, ще откриете противоречие между тях.
Хората казват: тук има противоречие. Обаче по-нататък те не се замислят от какво е предизвикано такова противоречие. В най-добрия случай се казва: това е измислил единият, а това е измислил другият; единият е измислил нещо различно от другия, оттам и противоречието.
към текста >>
251.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Те знаели: ако си представя, че имайки малко парче
дърво
, мога да го запаля и пламъкът ще бъде огромен, това само в представите ми ще изглежда така; всъщност, ако действително направя това, от малкото парче
дърво
и огънят ще е малък.
И така, тези учители знаели, че мировите космически явления обуздават тяхната фантазия. Освен това имали физически инструменти.
Те знаели: ако си представя, че имайки малко парче дърво, мога да го запаля и пламъкът ще бъде огромен, това само в представите ми ще изглежда така; всъщност, ако действително направя това, от малкото парче дърво и огънят ще е малък.
към текста >>
[3] в дървената скулптура: скулптурната група от
дърво
«Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
[3] в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
към текста >>
252.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
43. в дървената скулптура: скулптурната група от
дърво
«Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
43. в дървената скулптура: скулптурната група от дърво «Представителят на човечеството между Ариман и Луцифер», която в днешно време се намира в Гьотеанума.
към текста >>
253.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
254.
Съдържание
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Дървесен сок, жизнен сок и камбий в
дърво
то и в нормалното тревисто растение.
За растенията в стаята. Детски паралич. Доказателство за действието на нищожни количества от вещества. Здравословното състояние на хората зависи от растежа на растенията. Лек за полиомиелит.
Дървесен сок, жизнен сок и камбий в дървото и в нормалното тревисто растение.
Какво става, ако съвсем малки количества субстанции се смесват в почвата. Връзка между почвата и малкия мозък. Грип и парализа. В същността на парализата стои нещо, което е тясно свързано с почвата на Земята. Естество-знанието и лечебните методи трябва да работят заедно.
към текста >>
255.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на
дърво
то; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката.
Тук се намира главата й (вж. рис.), а тук, отзад, жило; тя, без да бърза, бавно пълзи наоколо, правейки впечатление на някаква лентяйка. Но вътрешно тази гъсеница съвсем не е ленива, от своето тяло навън тя изприда нишка и от тази нишка прави около себе си пашкул. Така, ако тук се намира гъсеницата (вж. рис.), тази гъсеница изприда от себе си нишка и прави около себе си твърда обвивка - пашкул.
Постепенно гъсеницата изчезва вътре, омотава се с тази нишка, правейки около себе си обвивка-пашкул, който тя закача някъде на ствола на дървото; отначало тя залепва нишката, а след това се скрива в обвивката.
Така че имаме яйце, гъсеница, а тук - това, което се нарича пашкул. Този пашкул известно време остава закачен. После в него на някое място се образува отвор и през него навън излиза пеперудата. Така че преди тази пеперуда да се появи, е необходимо осъществяването на четири етапа: първи - яйце, втори - гъсеница, трети - пашкул, и четвърти - самата пеперуда. Някъде се снася яйце.
към текста >>
256.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче
дърво
.
Има голяма разлика между изгарянето, ставащо навън, мъртвото горене, и живото, ставащо вътре в човека. Но те разглеждат горенето съвсем еднакво, като казват: навън изгаря мазнината или някакъв друг горим материал, съдържащ се в свещта, а вътре изгаря въглеродът, превръщайки се във въглена киселина. Това е пълна глупост. Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб!
В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво.
Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне. Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта. Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица.
към текста >>
257.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в
дърво
то и се е запазила като въглища.
Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана. Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление. Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища.
Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища.
При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>
258.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Нека отначало да се заемем с
дърво
то.
Ето така растението израства от земната почва. Днес искам да го изобразя така, че да съответства на въпроса, зададен от господин Долингер (виж рис.). От зародиша израства коренът.
Нека отначало да се заемем с дървото.
След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
към текста >>
Ако вземем
дърво
, ето тук израства ствол.
Ето така растението израства от земната почва. Днес искам да го изобразя така, че да съответства на въпроса, зададен от господин Долингер (виж рис.). От зародиша израства коренът. Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение.
Ако вземем дърво, ето тук израства ствол.
Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд. Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението. Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>
Ако разгледате дървесината на ствола на
дърво
то, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
Нека отначало да се заемем с дървото. След това ще можем да преминем към обикновеното растение. Ако вземем дърво, ето тук израства ствол. Да, господа, вие виждате, че още този растеж представлява от само себе си нещо забележително. Стволът, който расте тук, се образува всъщност само благодарение на това, че той дава възможност да се издига нагоре от Земята сок и този сок, който се издига - това, което обозначих тук с червено, - този издигащ се сок забира със себе си всевъзможни соли и съставни частици на Земята; благодарение на това стволът въобще става твърд.
Ако разгледате дървесината на ствола на дървото, там имате издигащ се сок; този сок забира със себе си твърди прахообразни частици от Земята, всякакви соли, да кажем, натриев карбонат, желязо-съдържащи съставни части на растението.
Всичко това отива там заедно и благодарение на него дървесината става твърда. Най-същественото тук е това, че този сок се издига.
към текста >>
Този дървесен сок, който се издига нагоре в
дърво
то, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Земя в това отношение е огромно живо същество.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
Това, което е в
дърво
то, той става само в
дърво
то.
Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено.
Това, което е в дървото, той става само в дървото.
В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее. В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
И това, което после се издига в
дърво
то, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее.
Земя в това отношение е огромно живо същество. Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество.
И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее.
В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
В
дърво
то този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
Този дървесен сок, който се издига нагоре в дървото, всъщност, както беше казано, присъства в цялата Земя; само че в Земята този сок представлява нещо съвсем особено. Това, което е в дървото, той става само в дървото. В Земята той е сок, който я оживява. Земята наистина е живо същество. И това, което после се издига в дървото, го има в цялата Земя; благодарение на това Земята живее.
В дървото този сок губи своята животворна способност, приема химически характер, тук той има само химически сили.
към текста >>
Следователно, когато разглеждате
дърво
, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в
дърво
то става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо.
Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо.
Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в дървото.
към текста >>
Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в
дърво
то.
Следователно, когато разглеждате дърво, вие би трябвало да си кажете: това земно-течно начало в дървото става химическо, а долу, в самата Земя, то още е било живо.
Така че дървесният сок частично умира, когато се издига в дървото.
към текста >>
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към
дърво
то - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка).
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка).
Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
към текста >>
Събитията се развиват така, че тук
дърво
то остава живо, свежо, а тук започва да умира.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората.
Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира.
Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
към текста >>
Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази
дърво
то живо.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира.
Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо.
Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява.
към текста >>
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони
дърво
то навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в
дърво
то носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Виждате, господа, че стволът, дървесният ствол е мъртъв и в растението тук живее само това, което се развива наоколо; това бихте могли да докажете по много прост начин, а именно: представете си, че се приближавате към дървото - тук имате дървесния ствол, тук се намира кората и отвътре на кората израстват листата (изобразява го на рисунка). Сега се приближавам и срязвам кората - а така отделям и листата, - но тук аз оставям листата и кората. Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот.
Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот.
Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява. Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига,
дърво
то в земята се обновява.
Събитията се развиват така, че тук дървото остава живо, свежо, а тук започва да умира. Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него.
И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява. Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо,
дърво
то всяка година отново оживява.
Сама по себе си дървесината със своя дървесен сок не може да запази дървото живо. Тук трябва да влияе отвън това, което идва от листата; именно то отново съдържа живот. Ние виждаме това по такъв начин: макар земята да може да изгони дървото навън, тя би трябвало да му позволи да умре, ако отвън, от влажния въздух то не получаваше живот; защото дървесният сок в дървото носи химически характер, той е своего рода химик, а не възбудител на живот. Животът, кръжащ наоколо, дава живот и на него. И можем да кажем: когато през пролетта дървесният сок се издига, дървото в земята се обновява.
Когато след това през пролетта жизненият сок отново кръжи наоколо, дървото всяка година отново оживява.
Земята действа на дървесния сок, земно-течния елемент; на жизнения сок действа течно-въздушният елемент.
към текста >>
Така стои работата с
дърво
то, но така стои тя и с обикновеното растение.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение.
Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен.
към текста >>
При
дърво
то става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо.
При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват.
Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво.
към текста >>
Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при
дърво
то.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват.
Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото.
При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове.
към текста >>
При
дърво
то този процес изобщо е достатъчно сложен.
Така стои работата с дървото, но така стои тя и с обикновеното растение. Ако тук се намира пръстта, а тук имаме корен, стъблото расте нагоре; но сега то не се уплътнява до твърдо вещество, не се превръща в дървесина - остава си тревно стъбло - вдървяването не стига далеч; след това се образуват листа, разположени спираловидно по окръжността, после вътре се образува камбий и камбият взема със себе си цялото това образувание и го връща в земята. Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото.
При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен.
Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий.
към текста >>
През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява
дърво
то.
Така че при едногодишните растения целият процес става доста бързо. При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания.
През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото.
Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво. На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така.
към текста >>
Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола
дърво
.
При дървото става отлагане само на твърдите съставни части и те не всички веднага се използват. Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото.
Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво.
На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове. И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло.
към текста >>
На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява
дърво
то през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове.
Но аналогичен процес съществува и при най-обикновеното растение, само че той не стига толкова далеч, както при дървото. При дървото този процес изобщо е достатъчно сложен. Ако погледнете ствола отгоре, ще видите сърцевината, намираща се вътре - тя задава направлението; след това около сърцевината се образува това, което се явява дървесни отлагания. През есента този процес се прекратява, смолата се разпръсква на различни страни и сякаш просмолява дървото. Сега имаме като резултат от годината просмукано със смола дърво.
На следващата година с това, което се издига нагоре, ще стане същото, само че сега смолата ще тръгне в по-голяма степен към друго място, отново ще просмолява дървото през есента и благодарение на това, че това просмоляване продължава и по-нататък, се образуват годишните кръгове.
И така, виждате, че всички тези неща стават напълно понятни и се изясняват само ако човек успее правилно да разбере същността на процеса, ако знае, че съществуват три вида вещества: дървесен сок, жизнен сок и камбий. Дървесният сок е най-течен, той има химически характер. Жизненият сок е този, който съживява; той е оживителят, ако ми бъде позволено да се изразя така. И това, което става в камбия - тук всъщност се изрисува, произлизайки от звездите, растението като цяло. Това е наистина така, господа!
към текста >>
259.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук цената се образува по-различно, отколкото в тежката или
дърво
обработващата промишленост, които имат предистория от няколко десетилетия.
Пчеларството е нещо много древно. При толкова древен продукт и цената се определя под въздействието на различни причини, отколкото при съвременен продукт. Помислете само, днес хората се трудят преимуществено над такива неща, при които е лесно да се проследи началото на възникването им. Така че вие имате двояко ценообразуване. При пчелите то се губи в дълбоката древност.
Тук цената се образува по-различно, отколкото в тежката или дървообработващата промишленост, които имат предистория от няколко десетилетия.
Само здравите социални отношения ще покажат как трябва да се формира цената на меда, как, изхождайки от съвсем други отношения, ще се формира тази цена.
към текста >>
260.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Кутия, направена от
дърво
.
И за да може удовлетворително да се отговори на това «защо? », е необходимо много основно задълбочаване в предмета. А това някак не се удава на съвременното познание. Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия.
Кутия, направена от дърво.
Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно. Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво. Така че има разлика в чисто външното боравене.
към текста >>
Дърво
то е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно.
», е необходимо много основно задълбочаване в предмета. А това някак не се удава на съвременното познание. Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия, направена от дърво.
Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно.
Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво. Така че има разлика в чисто външното боравене.
към текста >>
Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното
дърво
.
А това някак не се удава на съвременното познание. Предишният пчелар е притежавал доста силен инстинкт, занимавал се е с пчелите много лично и наистина персонално е подхождал към тях. Има някаква разлика в това, как по-рано са правили кош, а сега се прави кутия. Кутия, направена от дърво. Дървото е нещо съвсем различно от това, от което по-рано са изплитали коша за пчели: това е била слама или нещо подобно.
Сламата поема от въздуха съвсем други вещества, отколкото абстрактното дърво.
Така че има разлика в чисто външното боравене.
към текста >>
Доктор Щайнер:
Дърво
то за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата.
Доктор Щайнер: Дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата.
Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа. Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван. Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво?
към текста >>
Представете си, че това е дива смокиня, диво фигово
дърво
.
Представете си, че това е дива смокиня, диво фигово дърво.
Тази дива смокиня е любимото дърво на определен вид оси, които снасят тук, вътре, своите яйца (вж. рис.). И така, представете си: това е дива смокиня; на клончето - смокиня, в която осата отлага яйцето си.
към текста >>
Тази дива смокиня е любимото
дърво
на определен вид оси, които снасят тук, вътре, своите яйца (вж. рис.).
Представете си, че това е дива смокиня, диво фигово дърво.
Тази дива смокиня е любимото дърво на определен вид оси, които снасят тук, вътре, своите яйца (вж. рис.).
И така, представете си: това е дива смокиня; на клончето - смокиня, в която осата отлага яйцето си.
към текста >>
Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с
дърво
то и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на
дърво
то.
Става следното: осите усещат, че откъснатите смокини вече не са съединени с дървото и започват да съхнат; те изсъхват, тъй като до тях не стигат вече соковете на дървото.
Даже недоразвитите оси усещат това вътрешно. Даже яйцето усеща това. Вследствие осите страшно се разбързват по-скоро да излязат. Стопанинът прави тази процедура през пролетта; първо той позволява на осите да снесат яйца. Когато дойде май, той откъсва две смокини и прави гореописаната процедура.
към текста >>
Ако смокините бяха останали на
дърво
то, излизането щеше да стане в края на лятото.
«Дявол да го вземе! - мисли стоящото вътре животно. - сега трябва да бързам! Защото бързо ще дойде времето, когато смокините ще изсъхнат! » Животното страшно бърза и излиза значително по-рано, отколкото се полага.
Ако смокините бяха останали на дървото, излизането щеше да стане в края на лятото.
А така те излизат през ранното лято. Като следствие животното, тъй като е излязло през ранното лято, трябва да направи втори разплод и още през лятото да снесе яйца, които при нормални условия трябва да бъдат отложени чак в началото на годината. И сега с тези яйца осите се отправят към смокинята, която трябва да бъде облагородена. Тук те отлагат яйцата, тези късни яйца, които няма да съзреят, а само ще се развият до определена степен. Какво се получава като резултат?
към текста >>
И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на
дърво
то, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил.
Какво става тук? Става това, че осите, макар и родствени, все пак са различни от пчелите животни и вече бидейки в яйцето, отнемат от растението това, което би могло да стане мед.
И ако човек се окаже толкова изкусен, както отглеждащият смокини градинар, който с помощта на тръстикова сламка свързва две смокини с яйца на оси вътре и после ги закача на върха на дървото, ако човек по толкова изкусен начин ги предразположи отново да втъкат в едно растение това, което са възприели от другото растение, така той им дава възможност да способстват за появата на мед в това растение, в тази облагородявана смокиня, на която той ги е закачил.
Наличието на мед при това се проявява като сладост. В тази култивирана смокиня сладостта се появява поради това, че именно благодарение на осата в много малка доза се изработва мед. Това става по индиректен начин в природата. И така, вие виждате, че тук ние нищо не отнемаме от природата, а вътрешно подтикваме към проява на самата природа на меда. Осите не могат да приготвят мед като пчелите, тъй като устройството им не е приспособено за това.
към текста >>
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от
дърво
то това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото
дърво
.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво.
Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре. Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към
дърво
то, което той иска да култивира, да облагороди.
Пчелите са такива животни, които дотолкова са развили тялото си, което е подобно на тялото на осата, че са се оказали способни да отчуждят от дървото това качество, което при осите още трябва да остава вътрешно свързано със самото дърво. Трябва да кажем: пчелата е животно, което в по-голяма степен удържа в себе си силата, която осите имат само докато са млади, докато се намират на стадия на яйце или личинка. В по-късна възраст осите губят тази сила за медообразуване, докато пчелите я запазват и могат да я използват, ставайки възрастни животни. Само помислете, господа, какво значение има това, че вглеждайки се е в природата, може да се каже: вътре, в растението, потенциално се намира мед, намира се субстанция, имаща тенденция да стане сладка. Тя се намира вътре.
Тя може да се прояви само в случай, ако човек постъпва правилно, ако човек помогне на природата с това, че в нужния момент пусне осата към дървото, което той иска да култивира, да облагороди.
към текста >>
Така че облагородената смокиня, сладката смокиня израства на
дърво
, в което се осъществява вътрешно восъко-образуване.
Появяването на сладост във втората смокиня е съпроводено с усилване на процеса на образуване на восък; той става по-силен, отколкото при дивата смокиня. Именно това е признакът, отличаващ облагородената смокиня от дивата - голямата наситеност с восък. Самата природа създава този примес на восък.
Така че облагородената смокиня, сладката смокиня израства на дърво, в което се осъществява вътрешно восъко-образуване.
Тук можете да откриете праобраза на това, което намира израз в пчеларството.
към текста >>
Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в
дърво
то, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята.
Пчелите изкарват - ако ми бъде позволено да се изразя така, - изкарват на светло това, което при облагородяването на смокинята самата природа удържа вътре - в скрито състояние. Пчелите изкарват това на светло.
Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята.
Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото дърво, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя.
към текста >>
Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото
дърво
, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя.
Пчелите изкарват - ако ми бъде позволено да се изразя така, - изкарват на светло това, което при облагородяването на смокинята самата природа удържа вътре - в скрито състояние. Пчелите изкарват това на светло. Благодарение на това се появява и восъкът, който в противен случай би оставал вътре, в дървото, образувайки специфичните природни килийки, които обаче не са така ясни и масивни, както в питите, които ту се появяват, ту отново изчезват, премествайки се нагоре по смокинята.
Тук се крие цялото пчеларство, само че то се осъществява по вътрешен начин, в самото дърво, така че цялата природа се проявява в ролята на пчеларя.
към текста >>
Тя не преминава на друго
дърво
, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар.
Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата. С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в
дърво
то, проявявайки се в отношенията между
дърво
то и осата.
Какво прави пчелата? Пчелата отлага яйцето, слага яйцето в кошера, яйцето узрява. В този момент на нея не й е нужно да преобразува растителната субстанция в мастилено орехче, а директно извлича от растенията нектар. Тя не преминава на друго дърво, което да стане от това восъкосъдържащо; този восък, който в случая с осата би се образувал в самия ствол, пчелата изработва в своя собствен организъм и строи пити, а след това отделя тук донесения в гушката нектар, превръщащ се в мед; докато при осите този мед, при облагородяването на смокинята, запълва самата смокиня подобно на сок.
Може да се каже: пчелата изважда на светло процеса, който в противен случай в природата би протичал в скрит вид в дървото, проявявайки се в отношенията между дървото и осата.
С този пример вие можете с цялата яснота да видите какво всъщност представлява кошерът с толкова изкусно построените пити с восъчни килийки. Защото това е удивително зрелище, нали така, господин Мюлер? Удивително зрелище представлява това изкусно съединяване на восъчните клетки в питите, вътре в които се намира медът!
към текста >>
Те не проникват в самото
дърво
, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво отражение на
дърво
и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити.
Да, господа, трябва само да погледнете към това и ще си кажете: дявол го взел, пчелите в своите чудни восъчни пити възпроизвеждат нещо като изкуствено построен дървесен ствол с неговите разклонения!
Те не проникват в самото дърво, за да отложат своите яйца, а строят за себе си във външния свят някакво отражение на дърво и ролята на растящите смокини тук изпълнява медът, с който те запълват подготвените пити.
Това, което правят пчелите, е своего рода подражание на процеса на изкуствено облагородяване на смокинята.
към текста >>
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на
дърво
то.
[4] «отглеждането на смокини» – вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното
дърво
, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня.
[4] «отглеждането на смокини» – вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр. 511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga pse-nes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат.
Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня.
Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
261.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от
дърво
то.
Сега помислете какво всъщност става тук.
Ако ме попитате какво правят пчелите, за да създадат своите килийки от восък, ще трябва да ви кажа: пчелите летят по цветята или по това, което, подобно на цветя, се развива на дърветата; пчелите нямат работа с частички кора, с частички от дървото.
Те в по-голяма степен имат работа с това, което цъфти и отчасти, в по-малка степен, с това, което заема междинно положение между стадия на цвета и стадия на листа.
към текста >>
Те търсят дървесина, останала след отрязване на
дърво
то и отиват към остатъците под дънера.
Мравките например правят купчини пръст и в тази пръст има навсякъде ходове, разположени по хаотичен начин. Те ги продължават. През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни частици, растения, късчета кора и т. н. Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета. Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички.
Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера.
Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо.
към текста >>
Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на
дърво
то, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо.
Те ги продължават. През тези ходове мравките влачат всичко това, което може да им потрябва: твърди дървесни частици, растения, късчета кора и т. н. Но особено предпочитани от мравките са изгнили части от дървета. Мравките намират това, което им е нужно, за да дострояват съоръжението, което те са издигнали от земни частички. Те търсят дървесина, останала след отрязване на дървото и отиват към остатъците под дънера.
Те отиват към това, което е станало съвсем втвърдена кора и сърцевина на дървото, отмъкват я и строят от този материал своето гнездо.
към текста >>
262.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Представете си например съборено
дърво
.
Случва се и така, че тези животни не си строят ново жилище, а използват нещо, което вече съществува.
Представете си например съборено дърво.
В земята остава пън, а дървото е отсечено и отнесено. Тогава идва колония мравки и ако вътре в пъна има някаква кухина, те я пробиват и я заемат, правят ходове на всички страни, които излизат навън (вж. рис.). Могат да насипят тук също и пръст, правят един, втори, трети ход и т. н. Ходовете освен това са свързани и един с друг.
към текста >>
В земята остава пън, а
дърво
то е отсечено и отнесено.
Случва се и така, че тези животни не си строят ново жилище, а използват нещо, което вече съществува. Представете си например съборено дърво.
В земята остава пън, а дървото е отсечено и отнесено.
Тогава идва колония мравки и ако вътре в пъна има някаква кухина, те я пробиват и я заемат, правят ходове на всички страни, които излизат навън (вж. рис.). Могат да насипят тук също и пръст, правят един, втори, трети ход и т. н. Ходовете освен това са свързани и един с друг.
към текста >>
Ако животните нямат на разположение ствол на
дърво
, те си строят пясъчно хълмче.
Виждате ли, господа, да се каже за всичко това, че е инстинкт, разбира се, е добре, това е просто прекрасно, но така нищо не се казва.
Ако животните нямат на разположение ствол на дърво, те си строят пясъчно хълмче.
Ако намерят подходящ дървесен ствол, тогава ще си спестят труда по строителството на хълмчето. И така, животните се приспособяват към всеки отделен случай. Затова е трудно да се каже, че животните действат, изхождайки от някакъв общ инстинкт, защото това би заставяло животното да прави всичко само в съответствие с този инстинкт. А животното се приспособява към външните обстоятелства. Това е много важно.
към текста >>
Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко
дърво
.
Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина.
Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво.
Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина. Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което й е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество. При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо. Ухапванията от оси са нещо доста страшно.
към текста >>
Вътре във всяко
дърво
трябва да присъства мравчената киселина.
Така че мравките носят в себе си това, от което се нуждае също и човешкото тяло. Но мравчената киселина представлява нещо, от което се нуждае природата като цяло. Няма да успеете да намерите дървесна кора, в която да отсъства мравчена киселина. Както в човешкото тяло, мравчена киселина има и във всяко дърво.
Вътре във всяко дърво трябва да присъства мравчената киселина.
Но вътре би трябвало да има не само мравчена киселина, но и нещо, което й е родствено, нещо, което притежават осите, нещо, което го има в пчелите, нещо, което после се превръща в пчелна отрова. Всички тези насекоми носят в себе си определено отровно вещество. При ужилване от пчела, се появява възпаление; при ужилване от оса е още по-лошо. Ухапванията от оси са нещо доста страшно. Брем[6] описва вълнуваща сцена, как такива насекоми са изиграли лоша шега на един човек и неговото стадо.
към текста >>
Да разгледаме едно
дърво
.
Да разгледаме едно дърво.
Дървото има кора. Ако отсека дървото, кората почва да гние. Хората ще кажат: нека си гние. Те гледат на това спокойно и позволяват да гние в гората всичко излишно, което остава там. Колко опадали листа и други неща гният в гората!
към текста >>
Дърво
то има кора.
Да разгледаме едно дърво.
Дървото има кора.
Ако отсека дървото, кората почва да гние. Хората ще кажат: нека си гние. Те гледат на това спокойно и позволяват да гние в гората всичко излишно, което остава там. Колко опадали листа и други неща гният в гората! Хората не пречат на това гниене.
към текста >>
Ако отсека
дърво
то, кората почва да гние.
Да разгледаме едно дърво. Дървото има кора.
Ако отсека дървото, кората почва да гние.
Хората ще кажат: нека си гние. Те гледат на това спокойно и позволяват да гние в гората всичко излишно, което остава там. Колко опадали листа и други неща гният в гората! Хората не пречат на това гниене. Но гората е устроена различно.
към текста >>
263.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат
дърво
гнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им.
Има един вид пчела, която работи по-различно, но и нейният труд доказва присъствието на разум в цялата природа.
Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им.
Това животно е необикновено прилежно и за да живее - не самото то в частност, а за да оцелее родът, - то извършва огромна работа. Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработката на дървото. Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво. Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр. И така, там, където дървото вече е използвано, пчелата-дървогнезд прави своето гнездо по доста особен начин.
към текста >>
Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото
дърво
, която е получена в резултат на обработката на
дърво
то.
Има един вид пчела, която работи по-различно, но и нейният труд доказва присъствието на разум в цялата природа. Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им. Това животно е необикновено прилежно и за да живее - не самото то в частност, а за да оцелее родът, - то извършва огромна работа.
Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработката на дървото.
Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво. Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр. И така, там, където дървото вече е използвано, пчелата-дървогнезд прави своето гнездо по доста особен начин.
към текста >>
Бихте могли да намерите тези
дърво
гнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от
дърво
то, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от
дърво
.
Има един вид пчела, която работи по-различно, но и нейният труд доказва присъствието на разум в цялата природа. Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им. Това животно е необикновено прилежно и за да живее - не самото то в частност, а за да оцелее родът, - то извършва огромна работа. Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработката на дървото.
Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво.
Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр. И така, там, където дървото вече е използвано, пчелата-дървогнезд прави своето гнездо по доста особен начин.
към текста >>
Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-
дърво
гнезд, а също в градински пейки, врати и пр.
Има един вид пчела, която работи по-различно, но и нейният труд доказва присъствието на разум в цялата природа. Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им. Това животно е необикновено прилежно и за да живее - не самото то в частност, а за да оцелее родът, - то извършва огромна работа. Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработката на дървото. Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво.
Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр.
И така, там, където дървото вече е използвано, пчелата-дървогнезд прави своето гнездо по доста особен начин.
към текста >>
И така, там, където
дърво
то вече е използвано, пчелата-
дърво
гнезд прави своето гнездо по доста особен начин.
Да видим как работи този вид пчели, които обикновено се наричат дървогнездящи[2] и на които не се отделя толкова внимание, колкото на обикновените пчели, тъй като за хората е неудобно да следят работата им. Това животно е необикновено прилежно и за да живее - не самото то в частност, а за да оцелее родът, - то извършва огромна работа. Това животно търси дървесина, която вече не е свързана с растящото дърво, която е получена в резултат на обработката на дървото. Бихте могли да намерите тези дървогнездящи пчели с техните гнезда, които сега ще ви опиша, ако, да кажем, сте насекли колове, тоест да се намери там, където дървесината вече е отделена от дървото, и е видно, че това е нежива дървесина: колове, стълбове, греди, направени от дърво. Там, вътре, вие можете да откриете пчелата-дървогнезд, а също в градински пейки, врати и пр.
И така, там, където дървото вече е използвано, пчелата-дървогнезд прави своето гнездо по доста особен начин.
към текста >>
Това е дървесина, получена в резултат от обработката на ствола на
дърво
.
Представете си, че това е стълб (вж. рис.).
Това е дървесина, получена в резултат от обработката на ствола на дърво.
Пчелата-дървогнезд долита и започва първо да пробива отвън проход, отиващ под наклон навътре. Прониквайки вътре, тя създава проход, извличайки дървесината така, че остава пробит канал, а след това тя започва да пробива в друго направление; пчелата пробива така, че да се образува пръстенообразна кухина. След това насекомото излита навън, събира всичко, което може да се събере наоколо и го вкарва в тази кухина. След като кухината е запълнена, пчелата отлага в нея яйцето, от което ще излезе личинка. Пчелата го отлага тук, вътре.
към текста >>
Пчелата-
дърво
гнезд долита и започва първо да пробива отвън проход, отиващ под наклон навътре.
Представете си, че това е стълб (вж. рис.). Това е дървесина, получена в резултат от обработката на ствола на дърво.
Пчелата-дървогнезд долита и започва първо да пробива отвън проход, отиващ под наклон навътре.
Прониквайки вътре, тя създава проход, извличайки дървесината така, че остава пробит канал, а след това тя започва да пробива в друго направление; пчелата пробива така, че да се образува пръстенообразна кухина. След това насекомото излита навън, събира всичко, което може да се събере наоколо и го вкарва в тази кухина. След като кухината е запълнена, пчелата отлага в нея яйцето, от което ще излезе личинка. Пчелата го отлага тук, вътре. Когато яйцето е отложено, пчелата започва да строи покрив, в средата на който оставя отвор.
към текста >>
След това тя започва да пробива по-нататък и тук, над отвора, прави второ жилище за втора излюпваща се пчела-
дърво
гнезд; напълвайки го и правейки отвор, тя отново отлага яйце.
Прониквайки вътре, тя създава проход, извличайки дървесината така, че остава пробит канал, а след това тя започва да пробива в друго направление; пчелата пробива така, че да се образува пръстенообразна кухина. След това насекомото излита навън, събира всичко, което може да се събере наоколо и го вкарва в тази кухина. След като кухината е запълнена, пчелата отлага в нея яйцето, от което ще излезе личинка. Пчелата го отлага тук, вътре. Когато яйцето е отложено, пчелата започва да строи покрив, в средата на който оставя отвор.
След това тя започва да пробива по-нататък и тук, над отвора, прави второ жилище за втора излюпваща се пчела-дървогнезд; напълвайки го и правейки отвор, тя отново отлага яйце.
Така продължава да действа пчелата-дървогнезд, докато не построи десет или дванадесет такива празнини, намиращи се една над друга. И във всяка тя снася по едно яйце.
към текста >>
Така продължава да действа пчелата-
дърво
гнезд, докато не построи десет или дванадесет такива празнини, намиращи се една над друга.
След това насекомото излита навън, събира всичко, което може да се събере наоколо и го вкарва в тази кухина. След като кухината е запълнена, пчелата отлага в нея яйцето, от което ще излезе личинка. Пчелата го отлага тук, вътре. Когато яйцето е отложено, пчелата започва да строи покрив, в средата на който оставя отвор. След това тя започва да пробива по-нататък и тук, над отвора, прави второ жилище за втора излюпваща се пчела-дървогнезд; напълвайки го и правейки отвор, тя отново отлага яйце.
Така продължава да действа пчелата-дървогнезд, докато не построи десет или дванадесет такива празнини, намиращи се една над друга.
И във всяка тя снася по едно яйце.
към текста >>
Благодарение на сръчността си пчелата-
дърво
гнезд може да излети навън през този пробит проход.
Насекомото винаги оставя около личинката запас от храна. Първо личинката изяжда храната, приготвена за нея, и зрее. След това идва време, когато насекомото става като какавида и се превръща в летяща пчеличка, която е готова за полет. И така, личинката се развива тук, вътре, и след някое време може да излети. Когато настъпи времето и личинката съзрее, тя прави пашкул и се превръща в насекомо и вече като зряло насекомо може да излети навън през този проход.
Благодарение на сръчността си пчелата-дървогнезд може да излети навън през този пробит проход.
Това добре, но второто насекомо се намира тук и то е по-младо от първото, третото се намира още по-нагоре и то е още по-младо, и тъй като пчела-та-майка е трябвало да направи тази камера, горните животни нямат страничен изход, през който биха могли да излязат навън. Тази история би могла да вземе фатален характер и да доведе до гибелта на горните животни. Но пчелата-майка не допуска такъв ход на събитията. Тя снася яйцата така, че когато по-младата личинка съзрее и трябва да изпълзи, тя намира отвора, който ви показах: тя минава през него и изпълзява. Третото животно прониква през два отвора и изпълзява.
към текста >>
Пчелата-
дърво
гнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва
дърво
, което вече е лишено от живот.
Човек трябва да изработи в себе си мравчена киселина, ако от чисто органичния живот, протичащ в долната част на тялото му, където определена роля играе оксаловата киселина, той иска да се издигне до душевното. Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах.
Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот.
И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване. Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо.
към текста >>
И ако тази пчела-
дърво
гнезд не би могла да използва това
дърво
както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване.
Тогава в мравчената киселина, в дишането оживява душевното, то се издига към главата и в главата може да действа по-нататък. Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот.
И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване.
Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо.
към текста >>
Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо)
дърво
, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо.
Душевното начало се нуждае от тази преработка на оксаловата киселина в мравчена вътре в човека. Но какво по същество става, когато оксаловата киселина се превръща в мравчена киселина? Виждате ли, това би могло да научите като главно от всичко, което ви казах. Пчелата-дървогнезд, за която говорих, е особено интересна с това, че тя изгризва дърво, което вече е лишено от живот. И ако тази пчела-дървогнезд не би могла да използва това дърво както трябва, тя би почнала да си търси друго местопребиваване.
Тази пчела никога не прави своето гнездо в (живо) дърво, а само в загниваща дървесина, на такива места, където гредите или подпорите са почнали да загниват - там тя отлага яйцата си, като първо си строи гнездо.
към текста >>
Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-
дърво
гнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото
дърво
постоянно става и в човешкото тяло.
Ако се изучи връзката на загниващата дървесина с пчелата-дървогнезд, може да се направи извод, че ставащото в загниващото дърво постоянно става и в човешкото тяло.
То започва да загнива и ако гниенето стане твърде силно, тялото умира. И това, което става в случая с пчелата навън, трябва постоянно да го прави и човекът: той трябва да строи килийки, тоест клетки. А това той може да прави само защото превръща растителното начало, пронизано с оксалова киселина, в мравчена киселина, превръща го в нещо, което е пронизано от мравчена киселина.
към текста >>
Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от
дърво
и поизгни-ли.
Сега вие бихте могли да кажете: а какво значение за природа има всичко това като цяло?
Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли.
Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре. Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна. А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява. И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват.
към текста >>
Ако пчелите-
дърво
гнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре.
Сега вие бихте могли да кажете: а какво значение за природа има всичко това като цяло? Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли.
Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре.
Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна. А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява. И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват. Ние, хората, вдишваме мравчена киселина.
към текста >>
А дървесината, в която е поработила пчелата-
дърво
гнезд, не се рони, а отново оживява.
Сега вие бихте могли да кажете: а какво значение за природа има всичко това като цяло? Господа, да помислим за всички тези подпори и греди, направени от дърво и поизгни-ли. Ако пчелите-дървогнезди никога не се приближаваха към тези стълбове, това би било много приятно за хората, тъй като пчелите бързо се размножават и след година такъв стълб би могъл да падне, тъй като те го изяждат отвътре. Размножаването на тези пчели не е много приятно за човека, затова пък е много по-приятно за природата. Защото ако цялата дървесина от растителен произход би продължавала да съществува без тези пчелни гнезда, тя би почнала малко по-малко да се рони - това можете да забележите при гниещите дървета, превръщайки се в прах и ставайки съвсем безполезна.
А дървесината, в която е поработила пчелата-дървогнезд, не се рони, а отново оживява.
И от цялата дървесина, малко оживена благодарение на тези дървесни пчели - но също така и благодарение на другите насекоми, - възниква това, което не позволява на нашата земя да загние напълно и да се превърне в прах в мировото пространство, а й позволява да живее по-нататък, тъй като тези насекоми я оживяват. Ние, хората, вдишваме мравчена киселина. В природата действа мравчената киселина, която посредством насекомите се произвежда от оксаловата киселина на растенията и това способства, Земята въобще да може да живее по-нататък.
към текста >>
Защото вие знаете: във времето, когато излитат, те кацат на ствола на
дърво
или на нещо друго, скупчват се всички заедно и се стремят да изчезнат, да отидат в духовния свят.
И този, който е способен за такова наблюдение, изпитва необикновено уважение към тези зароили се стари пчели с тяхната царица; те се държат по горепосочения начин, защото искат да попаднат в духовния свят. Но физически те са станали толкова материални, че това не им се отдава. И ето, пчелите се скупчват всички заедно, превръщат се в единно тяло. Те се стремят да се обединят. Те искат да се махнат от света.
Защото вие знаете: във времето, когато излитат, те кацат на ствола на дърво или на нещо друго, скупчват се всички заедно и се стремят да изчезнат, да отидат в духовния свят.
А след това те отново се превръщат в истински кошер, ако им помогнем, като ги преместим в нов кошер.
към текста >>
Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско
дърво
,
дърво
на Христа.
Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата. Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни. Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин.
Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа.
Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин. Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
към текста >>
Тази елха, превърната в Рождественско
дърво
, в
дърво
на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
Така че може да се каже: насекомите ни учат на най-висшето от всичко, което го има в природата. Ето защо хората, които в древността са притежавали инстинктивно знание, са гледали на растенията така, както ви изложих тук, докато съвременната наука съвсем изпуска това предвид и не може правилно да го обясни. Тези хора са се взирали в растенията по съвсем особен начин. Хората от новото време си спомнят нещо от това именно сега, по това време, когато донасят елха, украсяват я и правят от нея Рождественско дърво, дърво на Христа. Тогава хората си спомнят за това, че намиращото се във външната природа може да се внесе в човешкия живот така, че то да действа по социален начин.
Тази елха, превърната в Рождественско дърво, в дърво на Христа, трябва да се превърне в образ на любовта.
към текста >>
Обикновено се смята, че Рождественското
дърво
води началото си от дълбока древност.
Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност.
Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове.
към текста >>
Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско
дърво
едва преди сто и петдесет или двеста години.
Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност.
Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години.
По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната.
към текста >>
Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско
дърво
.
Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст.
Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво.
Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба.
към текста >>
Това в Централна Германия се е наричало жеравово
дърво
, хвойна, притежаваща прекрасни плодове.
Обикновено се смята, че Рождественското дърво води началото си от дълбока древност. Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво.
Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове.
Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба. Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява.
към текста >>
Тогава за Рождественско
дърво
, за
дърво
на Христа хората са смятали хвойната.
Но елхите са започнали да ги използват като Рождественско дърво едва преди сто и петдесет или двеста години. По-рано такъв обичай не е съществувал. На Рождество са използвали един вид храст. Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове.
Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната.
Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното. Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба. Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява. За тях това е било символ на оживяването на Земята благодарение на Христа, символ на моралното оживяване.
към текста >>
Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-
дърво
гнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба.
Така например по време на Рождественските игри[3] в селата, които са се провеждали през петнадесето-шестнадесето столетия, някой е тичал наоколо като вестител и в ръцете му също е имало своеобразно Рождественско дърво. Това в Централна Германия се е наричало жеравово дърво, хвойна, притежаваща прекрасни плодове. Тогава за Рождественско дърво, за дърво на Христа хората са смятали хвойната. Но защо? Защото в тази хвойна, на която толкова охотно са се събирали птиците, вие бихте могли да откриете много слабото въздействие на отровата, която се образува тук и би трябвало да пронизва всичко земно, за да може в земното да възникне духовното.
Също както мравките отиват при дървесината, а пчелата-дървогнезд търси дървения кол, така всяка сутрин, когато на изправените дървета долитат птици, навсякъде се появява същата киселина, само че доста по-слаба.
Това древните народи са го знаели инстинктивно и са казвали: когато през зимата тук има хвойна и птиците долитат за нейните плодове, тогава, благодарение на хвойната, Земята отново оживява. За тях това е било символ на оживяването на Земята благодарение на Христа, символ на моралното оживяване.
към текста >>
Хвойната е била за хората своего рода Коледно
дърво
,
дърво
на Христа, което те донасяли в своите домове.
Така че сега ние бихме могли да кажем: правилно би било да се разглеждат нещата така, че в природните процеси могат да се видят истински символи на това, което става в живота на човека. Древните хора са гледали птиците, кацнали на хвойната, те са гледали тези птици със същата любов, с която днес се гледа парчето пирог или подаръкът под Коледната елха.
Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове.
Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа.
към текста >>
Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно
дърво
, в
дърво
на Христа.
Така че сега ние бихме могли да кажем: правилно би било да се разглеждат нещата така, че в природните процеси могат да се видят истински символи на това, което става в живота на човека. Древните хора са гледали птиците, кацнали на хвойната, те са гледали тези птици със същата любов, с която днес се гледа парчето пирог или подаръкът под Коледната елха. Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове.
Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа.
към текста >>
И на мен не ми се иска в хода на днешното занятие - въпреки цялата ви натовареност по това време - да оставим без внимание тази изключително важна тема; и ето че се запознахме с този храст, който действително може да се разглежда като
дърво
на Христа, като Коледно
дърво
.
Време е да завършваме.
И на мен не ми се иска в хода на днешното занятие - въпреки цялата ви натовареност по това време - да оставим без внимание тази изключително важна тема; и ето че се запознахме с този храст, който действително може да се разглежда като дърво на Христа, като Коледно дърво.
Ние се запознахме с храста на хвойната, който дава на птиците същото, което растенията дават на пчелите, а на мравките и пчелите-дървогнезди и въобще насекомите - дървесината. И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество.
към текста >>
Ние се запознахме с храста на хвойната, който дава на птиците същото, което растенията дават на пчелите, а на мравките и пчелите-
дърво
гнезди и въобще насекомите - дървесината.
Време е да завършваме. И на мен не ми се иска в хода на днешното занятие - въпреки цялата ви натовареност по това време - да оставим без внимание тази изключително важна тема; и ето че се запознахме с този храст, който действително може да се разглежда като дърво на Христа, като Коледно дърво.
Ние се запознахме с храста на хвойната, който дава на птиците същото, което растенията дават на пчелите, а на мравките и пчелите-дървогнезди и въобще насекомите - дървесината.
И накрая бих искал да ви пожелая весело, радостно и вътрешно възвисяващо душата Рождество.
към текста >>
[2] «…вид пчели, които обикновено се нарича
дърво
гнездящи, Xylocopa violacea» – вж.
[2] «…вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи, Xylocopa violacea» – вж.
Брем, том 3, стр. 484 и 485.
към текста >>
Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на
дърво
с отделена кора ѝ подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа.
«Със силно жужене презимувалата самка лети около дъсчени стени и стълбове, избирайки подходящо място за своето потомство.
Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на дърво с отделена кора ѝ подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа.
Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу. Тресчиците тя изхвърля навън и отива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се оформи равномерен, подобен на тръба проход, който може да бъде дълъг до един фут, а долу отново малко се извива навън. Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини.
към текста >>
264.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на
дърво
то.
26. «отглеждането на смокини» - вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр.
511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото.
Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат. Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня. Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното
дърво
, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня.
26. «отглеждането на смокини» - вж. следното описание в «Илюстриран живот на животните на Брем, популярна преработка на Фридрих Шедлер», том 3, Лайпциг 1875, стр. 511, на която се позовава Рудолф Щайнер (посоченият том се е намирал в неговата библиотека): «Известно е, че още древните са използвали осите-орехотворки, Cinips Psenas при Линей (сега: Blastophaga psenes), за да правят смокините по-сочни и вкусни: и днес в Гърция още се обръща голямо внимание на това, с помощта на тези животни да се достигне капрификация на смокините, тоест окултуряване на дървото. Те живеят в дивите смокини, когато още не са узрели, напълно се развиват към края на юни и остават там, ако не им попречат.
Обаче тези смокини се откъсват, свързват ги една с друга с дълга сламка по две и се окачват на клонките на облагородяваното дърво, като по възможност се разполагат равномерно между плодовете му; изсъхването и сбръчкването на дивите смокини принуждава насекомите да ги напуснат, да излязат и да отгледат второ аномално поколение, избирайки за жилище на своите деца облагородяваната смокиня.
Тъй като смокините се обират преди това поколение да съзрее, то загива след като с присъствието си е повишило сочността на смокините».
към текста >>
34. «...вид пчели, които обикновено се нарича
дърво
гнездящи, Xylocopa violacea» - вж.
34. «...вид пчели, които обикновено се нарича дървогнездящи, Xylocopa violacea» - вж.
Брем, том 3, стр. 484 и 485.
към текста >>
Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на
дърво
с отделена кора й подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа.
«Със силно жужене презимувалата самка лети около дъсчени стени и стълбове, избирайки подходящо място за своето потомство.
Стара дървесина, изгнил стълб, ронещ се ствол на дърво с отделена кора й подхождат най-добре и тя пристъпва към тежката работа.
Пчелата усърдно изгризва дупка с размер на тялото си, върви отначало по права линия навътре, а след това завива надолу. Тресчиците тя изхвърля навън и отива все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не се оформи равномерен, подобен на тръба проход, който може да бъде дълъг до един фут, а долу отново малко се извива навън. Грижовната майка се откъсва от заниманието си не за дълго, за да направи някой полет до цветята, да хапне и да събере нови сили. Май още не е свършил, а тръбата вече е готова. В долната част се доставя мед в нужното количество и се смесва с цветен прашец, след това се отлага яйцето, а после, на височина, колкото е дебелината на прохода, се прави покривче във вид на концентрични пръстенчета от смесени стърготини.
към текста >>
265.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
266.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Мравунякът възниква благодарение на това, че мравките отделят мравчена киселина върху всичко, което те мъкнат със себе си, върху смолистите частички
дърво
, от които те събират дървесни сокове.
Доктор Щайнер: В смолата, която тук се образува, се съдържа същото вещество, което се съдържа в тамяна и ценността му е не по-голяма, отколкото на тамяна, производството на който в заводите струва евтино.
Мравунякът възниква благодарение на това, че мравките отделят мравчена киселина върху всичко, което те мъкнат със себе си, върху смолистите частички дърво, от които те събират дървесни сокове.
Така че това не е мед, а смола, смесена с мравчена киселина.
към текста >>
Тогава един майстор
дърво
делец отиде и изкупи голямо количество от тази дървесина, която по-рано се използваше само за правене на щайги.
Господин Мюлер: Бих искал още един път да се върнем към пчелите, към дървесните пчели, гнездящи по дърветата. На младини бях свидетел на един случай, когато гората на голяма територия беше загнила и дърветата не можеха да се използват.
Тогава един майстор дърводелец отиде и изкупи голямо количество от тази дървесина, която по-рано се използваше само за правене на щайги.
Тази дървесина той използваше при строителството на нова сграда. Но след година навсякъде в помещенията започнаха да намират пчели. Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-дърводелец беше принуден да купи тази сграда. Всички греди от покрива трябваше да се демонтират. На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката.
към текста >>
Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-
дърво
делец беше принуден да купи тази сграда.
Господин Мюлер: Бих искал още един път да се върнем към пчелите, към дървесните пчели, гнездящи по дърветата. На младини бях свидетел на един случай, когато гората на голяма територия беше загнила и дърветата не можеха да се използват. Тогава един майстор дърводелец отиде и изкупи голямо количество от тази дървесина, която по-рано се използваше само за правене на щайги. Тази дървесина той използваше при строителството на нова сграда. Но след година навсякъде в помещенията започнаха да намират пчели.
Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-дърводелец беше принуден да купи тази сграда.
Всички греди от покрива трябваше да се демонтират. На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката.
към текста >>
267.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Виждате ли, безчувствен човек би могъл да изреже от
дърво
глава, сто пъти по-голяма от вашата.
Но тези господа я разпространяват въобще върху всичко; те например казват: височината на човека, неговият ръст също е относителен; той няма абсолютна височина, а само относителна. На мен само ми се струва, че той е с такъв ръст. Той притежава височина по отношение - щом се намираме тук - на столовете или по отношение на дърветата, но за негова абсолютна височина не може да се говори. Виждате ли, това е правомерно, докато оставаме в сферата на математиката, докато имаме работа с абстрактната геометрия. В момента, когато спрем да имаме работа с геометрията и преминем към живота, идва краят на забавленията и тонът става по-строг!
Виждате ли, безчувствен човек би могъл да изреже от дърво глава, сто пъти по-голяма от вашата.
При него тя би се получила. Но човек, притежаващ съответното чувство, не би почнал да прави това, знаейки, че големината на човешката глава не е нещо относително; тази големина е обусловена от цялото мирово пространство. Размерът може да бъде по-голям или по-малък, но ако човек е джудже, това е болест, ако стане великан, това също е болест. Тук го има не само относителното, тук се вижда и абсолютно-то. Разбира се, размерите на човека се колебаят в определени граници.
към текста >>
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво
дърво
, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше.
Те произлизат от едно лице. Ранният Айнщайн е описвал всичко в своите книги така, сякаш светът е изпълнен с етер. След това той докарал своята теория на относителността дотам, че да каже: пространството е празно. Теорията на относителността нищо на казва за етера, тъй като й е неизвестно, има ли го. Айнщайн понякога дава гротескни примери.
Например той казва: нека тук се намира Земята, а тук - някакво дърво, на което се покатервам; тук се изтървавам и падам долу; вероятно ви се е случвало подобно нещо; на мен поне в детството ми често се случваше.
Аз се катерех по дърветата, изтървах се и падах долу. И така, Айнщайн казва: разбира се, Земята ме привлича. Аз имам тегло. То възниква вследствие силата на тежестта, в противен случай щях да оставам във въздуха и да се мятам там - ако Земята не ме притегляше. Обаче Айнщайн смята, че не трябва да се говори всичко това, той мисли по следния начин: да допуснем, че тук отново е Земята и аз стоя на върха на кула - ето тук се намирам, но се намирам не във въздуха, а съм в кутия, която е закачена за върха с въже.
към текста >>
268.
Съдържание
GA_353 История на човечеството и културните народи
За
дърво
то Сефирот
За дървото Сефирот
към текста >>
269.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Например в
дърво
то не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото
дърво
, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели.
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти. Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели.
Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели.
Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека. В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя.
към текста >>
Дърво
то е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека.
Виждате ли, за индусите е особено характерно, че те са разграничавали хората като отделни видове животни и са ги делили на четири касти. Към това водела своеобразната религия, която индусите са имали в древността. Индусите не са правели разлика между духовния и телесен свят. По времето, когато индийското население се формирало първоначално, разлика между дух и тяло не са правели. Например в дървото не са правели разлика, както други народи: ето тук се намира физическото дърво, а тук, вътре, живее дух - не, такава разлика индусите не са правели.
Дървото е било и дух, само че по-груб дух от животното и човека.
В животното индусите също не различавали тяло и душа, то е било същата душа, както и човек. Нямало е разлика между тяло и душа. Ако на древния индус се задавал въпрос за душата - а той е знаел какво човек вдишва, вдишва въздух, - за него вдишваният въздух е бил дух. Тогава той знаел: въздухът се намира навън, той е дух, обгръщащ цялата Земя. Ако този обгръщащ цялата Земя дух започвал да струи, да духа, тогава индусът го наричал движещ се, веещ над цялата Земя, Варуна.
към текста >>
270.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко
дърво
някакъв дух.
Германците, може да се каже, са виждали навсякъде, под всяко дърво някакъв дух.
Римляните превръщали такъв дух в свой светец! Благодарение на това хората по-малко забелязвали тези неща и в такава форма християнството се разпространявало сред германските народи. Празници, подобни на празника на връщането на Слънцето и т. н., били ориентирани към това, че древните германци обичали да празнуват празниците на своите богове на воля, в планините и горите.
към текста >>
271.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато правят букви от
дърво
, по тях също може да се чете с помощта на осезанието със затворени очи.
Помислете за това, че хората се обучават далеч не на всичко, на което са способни, в тях се формират не всички способности. Ако положи усилия, човек може доста бързо да се обучи на някои неща. Разбира се, би могло всички деца да се обучат на четене посредством палците, използвайки прости букви, и след това да се дава на децата да докосват хартията. Защото на мястото, където няма буква, хартията е по-различна, отколкото там, където има буква. Да допуснем само, че буквите са издадени или вдлъбнати на хартията - така че защо да не можем да се научим да четем по тях!
Когато правят букви от дърво, по тях също може да се чете с помощта на осезанието със затворени очи.
Тази способност трябва само да се усъвършенства.
към текста >>
Той направил от
дърво
фигурка на божество, идол.
Когато се оказал в дълбокия Сибир, в средата, на него му станало не съвсем уютно. Той се почувствал сам и изоставен. Какво направил тогава? Той направил нещо такова, което вие навярно не бихте направили, а и кой да е западен жител също не би направил. Но той бил наполовина азиатец, при това е бил добре образован.
Той направил от дърво фигурка на божество, идол.
Този идол той взел със себе си в своето по-нататъшно пътешествие и истински му се молил. Той си направил някакъв дървен бог. Когато се запознах с този човек, той беше страшно нервен. Това състояние той получил от своя дървен бог. Вие даже не можете да си представите какво значи това: да се молиш на такъв дървен бог!
към текста >>
272.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче
дърво
, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива.
Виждате ли, човешкото тяло изцяло и напълно се формира отвътре. Това вие бихте могли да видите по даденото от мен описание на построяването на човешкото тяло. При това аз казах: всичко, което трябва да бъде образувано като човешко тяло, трябва да се формира отвътре, чак до повърхностните слоеве на кожата. Как се появява простудата, преохлаждането? Вече съм ви казвал за това.
Простудата, преохлаждането възниква, когато човек развива не само своята собствена топлина, но върху него въздействат топлина и студ и отвън, така че той, подобно на парче дърво, е подложен на въздействието от страна на обкръжаващата среда, при това студът настъпва толкова бързо, че човек замръзва, изстива.
Човек усеща студа като дразнещ фактор, противостоящ на това, което идва отвътре на човека. Всичко това се явява чуждо за човешкото тяло, то встъпва в борба със студа. В момента, когато сте се порязали, било поради неловкост или вследствие на операция, в този момент чужд инструмент се оказва на мястото, където би трябвало да оказва въздействие само човешкото тяло. Ножът прониква в пространството, където би трябвало да действат изключително кръвта, нервите, мускулите и други подобни. Следователно на това място възниква биологична, жизнена борба между силите, намиращи се вътре в тялото, и проникващите сили.
към текста >>
273.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господин Долингер: Какво значение за еврейския народ е имало
дърво
то Сефирот?
Господин Долингер: Какво значение за еврейския народ е имало дървото Сефирот?
към текста >>
274.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското
дърво
Сефирот.
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот.
В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост. Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото. Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта.
към текста >>
В
дърво
то Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост.
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот.
В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост.
Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото. Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта. Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение.
към текста >>
Може да се каже даже така: в
дърво
то те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света.
Господа, остана ни последният въпрос за еврейското дърво Сефирот. В дървото Сефирот евреите в древността, по същество, са включвали своята висша мъдрост.
Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света.
Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото. Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта. Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение. Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия.
към текста >>
Днес се смята, че нещо такова, като еврейското
дърво
на живота,
дърво
то Сефирот, е фантазия.
Може да се каже даже така: в дървото те включвали мъдрост, отнасяща се до човека, мъдрост за отношението на човека към света. Ние често сме отбелязвали: човек се състои не само от видима част, тази, която виждат очите; човек също така се състои и от невидими, свръхсетивни членове на тялото. Тези свръхсетивни членове на тялото ние нарекохме етерно тяло, астрално тяло и Аз или организация на Аза. За всички тези неща още в древността е било известно - макар и не по такъв начин, както днес, а изхождайки от инстинкта. Това древно знание изцяло и напълно е предадено на забвение.
Днес се смята, че нещо такова, като еврейското дърво на живота, дървото Сефирот, е фантазия.
Но не е така.
към текста >>
Нека да си изясним какво са имали предвид древните евреи с
дърво
то Сефирот.
Нека да си изясним какво са имали предвид древните евреи с дървото Сефирот.
Те си представяли нещата така: човек е поставен в света, но от всички страни върху него въздействат мировите сили. Ако разглеждаме човека такъв, какъвто той се явява в света (изобразява се на рис. 15), изобразявайки го схематично, ние можем да си го представим така. Ето как си представяме стоящия в света веществен човек. Древните евреи си представяли, че върху този древен човек от всички страни въздействат мировите сили.
към текста >>
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за
дърво
то Сефирот, следва да разглеждаме самия човек!
Следователно виждате, че ако искаме да говорим за дървото Сефирот, следва да разглеждаме самия човек!
Всичките десет заедно: «кетер», «хокма», «бина», «хесед», «гебура», «тиферет», «нецах», «ход», «йесод», «малкут» евреите са наричали десетте сефири. Тези десет сили представляват това, посредством което човек е свързан с висшия свят, с духовния свят. Само десетата сила, «малкут», е потопена в Земята. И така, всъщност тук се намира физическият човек (показва рисунката) и този физически човек го обкръжава духовният човек, отначало долу, като земни сили, но след това като сили, въздействащи от обкръжението, макар и намиращи се близо до Земята: «нецах», «ход», «йесод». Каквото се явява въздействие на тези сили, духовно принадлежи на човека.
към текста >>
Ако искате да си отговорите само на въпроса: «Какво е
дърво
то Сефирот?
Ние бихме могли обаче да зададем следния въпрос: Какво още са искали да достигнат евреите с помощта на тези десет сефири, покрай обясненията им посредством човека в неговото отношение към света? Защото всеки ученик при евреите е трябвало да изучава тези десет сефири, но не само така, че да може да ги изброи. Вие бихте получили съвсем невярна представа за нещата, ако сметнете, че на занятията в древно-еврейските учебни заведения най-главното е било това, което ви нарисувах на дъската.
Ако искате да си отговорите само на въпроса: «Какво е дървото Сефирот?
», може бързо да се отговори: «Веднага ще разберете това». Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е дървото Сефирот? » просто се изброи това, за което аз току-що говорих. Но тогава това не би имало отношение към човека! Това биха били всичко на всичко десет думи и разнообразни фантастични обяснения по техен повод!
към текста >>
Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е
дърво
то Сефирот?
Ние бихме могли обаче да зададем следния въпрос: Какво още са искали да достигнат евреите с помощта на тези десет сефири, покрай обясненията им посредством човека в неговото отношение към света? Защото всеки ученик при евреите е трябвало да изучава тези десет сефири, но не само така, че да може да ги изброи. Вие бихте получили съвсем невярна представа за нещата, ако сметнете, че на занятията в древно-еврейските учебни заведения най-главното е било това, което ви нарисувах на дъската. Ако искате да си отговорите само на въпроса: «Какво е дървото Сефирот? », може бързо да се отговори: «Веднага ще разберете това».
Днес хората се задоволяват, когато на въпроса «Какво е дървото Сефирот?
» просто се изброи това, за което аз току-що говорих. Но тогава това не би имало отношение към човека! Това биха били всичко на всичко десет думи и разнообразни фантастични обяснения по техен повод! Това, което беше казано от мен по отношение на човека, е правилно. Но в онези училища нещата не се ограничавали дотук; възпитаникът на юдаизма е трябвало да изучи цяла наука в нейния тогавашен смисъл, той е трябвало да изучи по темата много повече.
към текста >>
Следователно
дърво
то Сефирот е било за тях това, което за нас е «
дърво
то» азбука с нейните двадесет и три букви.
Ако е казвал «хокма», «гебура», «малкут», означавало: посредством мъдрост духовете произвеждат жизнената сила, с помощта на която те действат върху Земята. Той съзнателно съчетавал едно с друго всички тези неща така, както ние съчетаваме буквите. По такъв начин ученикът при древните евреи с помощта на тези десет духовни букви разбирал своего рода духовната наука.
Следователно дървото Сефирот е било за тях това, което за нас е «дървото» азбука с нейните двадесет и три букви.
Работата с тези неща е стояла по твърде забележителен начин. Виждате ли, в първите две столетия след възникването на християнството за всички тези неща е било известно. Но когато по-късно евреите се разсеяли по света, тази форма на познание посредством десетте сефири стигнала до упадък. Отделните еврейски възпитаници, които тогава, както е възможно да знаете, се наричали хахами, ако те са били ученици на равините. Хахамите още са изучавали тези неща, но даже тук вече не е имало правилно знание за това, как да се чете с помощта на десетте сефири.
към текста >>
Тези тезиси възниквали от
дърво
то Сефирот.
Например още през XII столетие възникнал голям спор относно два тезиса. Първият тезис гласял: «ход», «хесед», «бина». Този тезис е бил установен от Маймонид[1]. Неговият противник, обратно, утвърждавал тезиса: «хесед», «кетер», «бина». И така, спорили са за тези тезиси.
Тези тезиси възниквали от дървото Сефирот.
Единият го четял така, другият - иначе, по различен начин съчетавайки тези неща. Обаче вече в периода на средновековието изкуството за четене е било забравено. Интересното е, че по-късно, в средата на средновековието, се появил един човек, Раймонд Лулий[2]. Този Раймонд Лулий е бил доста интересен човек!
към текста >>
Дърво
то на живота Сефирот се явява духовната азбука.
Дървото на живота Сефирот се явява духовната азбука.
Хората, намиращи се в западните страни, в Гърция, от най-древни времена също са притежавали духовни азбуки. По времето, когато живеели Александър Велики[3] и Аристотел[4], в съответствие с гръцката традиция също са били дадени десет понятия. Днес вие ще ги намерите навсякъде при изучаването на логиката в училищата: битие, качество, отношение и т. н. - десет наименования, макар и от друг вид, доколкото те са приспособени за страните от Запада.[5] Но и в западните страни тези десет гръцки букви на духовната азбука се разбирали толкова малко, както и в по-рано приведения случай.
към текста >>
Горе, в Азия, тези, които още знаели нещо, се учили да четат в духовния свят с помощта на
дърво
то Сефирот.
Виждате ли, в това отношение историята на човечеството е доста интересна.
Горе, в Азия, тези, които още знаели нещо, се учили да четат в духовния свят с помощта на дървото Сефирот.
А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т. н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота. Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният.
към текста >>
н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото
дърво
на живота.
Виждате ли, в това отношение историята на човечеството е доста интересна. Горе, в Азия, тези, които още знаели нещо, се учили да четат в духовния свят с помощта на дървото Сефирот. А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т.
н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота.
Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия. В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие. Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията.
към текста >>
Но малко по малко всички - и тези, които използвали
дърво
то Сефирот, и тези, които използвали
дърво
то на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия.
Виждате ли, в това отношение историята на човечеството е доста интересна. Горе, в Азия, тези, които още знаели нещо, се учили да четат в духовния свят с помощта на дървото Сефирот. А хората, които в първите векове на християнството още са знаели нещо за духовния свят - в Гърция, Рим и т. н., - се учили да четат в съответствие с аристотелевото дърво на живота.
Но малко по малко всички - и тези, които използвали дървото Сефирот, и тези, които използвали дървото на Аристотел, - забравили откъде стават дадени неща и са можели само да изброяват тези десет понятия.
В настоящето трябва да прилагаме дадените неща по такъв начин, че да се научим да четем в духовния свят, в противен случай ние въобще ще престанем да знаем каквото и да е за човека. Виждате ли, един от най-интересните тезиси е следният. Ако еврейският мъдрец е пишел или казвал «гебура», «нецах», «ход», днес това би следвало да се преведе на немски език с думите: жизнената сила създава съновидения в бъбреците.[6] Но ако днес някой каже: жизнената сила възбужда в бъбреците съновидения, има предвид физическата сила, физическото въздействие. Обаче древният евреин, казвайки «гебура», «нецах», «ход», е имал предвид следното: каквото се намира в човека като духовен човек, обуславя явяващото се в съновиденията. Възниквалото в резултат на съчетаването на буквите, представлявало някакво утвърждаване на духовността.
към текста >>
Виждате ли, господа, това е то, на което можем да се научим с помощта на
дърво
то Сефирот, ако само го разберем по правилния начин.
Виждате ли, господа, това е то, на което можем да се научим с помощта на дървото Сефирот, ако само го разберем по правилния начин.
Оказа се много полезно, че господин До-лингер постави този въпрос, доколкото чрез него ние проникнахме в антропософията малко по-дълбоко.
към текста >>
275.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 май 1924 г. За Кант, Шопенхауер и Едуард фон Хартман
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате
дърво
.
Подобно на птица, разтваряща перата си, то става външен свят (показва го на рисунката - Рис. 16). За това, което е нарисувано на рисунката с червено, ние не знаем. Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят. Само за него знаем нещо. Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек.
Виждате дърво.
За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете. Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас. И това въздействие вие сами превръщате в дърво. Издигате дървото във ваше възприятие. И така, представете си, господа.
към текста >>
За «
дърво
в себе си» съвсем нищо не знаете.
За това, което е нарисувано на рисунката с червено, ние не знаем. Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят. Само за него знаем нещо. Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво.
За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете.
Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас. И това въздействие вие сами превръщате в дърво. Издигате дървото във ваше възприятие. И така, представете си, господа. Тук се намира стол - като «нещо в себе си».
към текста >>
Това «
дърво
в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас.
Ние знаем само за това, което имаме в качеството му на явление, тоест за това, което изобразих с виолетов цвят. Само за него знаем нещо. Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво. За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете.
Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас.
И това въздействие вие сами превръщате в дърво. Издигате дървото във ваше възприятие. И така, представете си, господа. Тук се намира стол - като «нещо в себе си». Какво всъщност е той, е неизвестно.
към текста >>
И това въздействие вие сами превръщате в
дърво
.
Само за него знаем нещо. Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво. За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете. Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас.
И това въздействие вие сами превръщате в дърво.
Издигате дървото във ваше възприятие. И така, представете си, господа. Тук се намира стол - като «нещо в себе си». Какво всъщност е той, е неизвестно. Но фактът, че тук има стол, ми оказва въздействие.
към текста >>
Издигате
дърво
то във ваше възприятие.
Следователно според Кант светът като цяло се създава от самия човек. Виждате дърво. За «дърво в себе си» съвсем нищо не знаете. Това «дърво в себе си» само оказва въздействие върху вас, което означава: нещо неизвестно отнякъде оказва въздействие върху вас. И това въздействие вие сами превръщате в дърво.
Издигате дървото във ваше възприятие.
И така, представете си, господа. Тук се намира стол - като «нещо в себе си». Какво всъщност е той, е неизвестно. Но фактът, че тук има стол, ми оказва въздействие. И всъщност аз произвеждам, създавам този стол.
към текста >>
Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки
дърво
то Сефирот.
Сега стигаме до следното: в главата за трансценден-талната аперцепция Кант, подобно на паяк, изплита от самия себе си целия свят с всички дървета, облаци, звезди и т. н. Да, той го изплита, тъче го, така казва.
Обаче това, което му се удава действително да изплете и с което се налага постоянно да се сблъсква в тази изключително обширна глава, се оказват в действителност именно самите тези представи - само преработени по по-съвременен начин, - за които на последното занятие ви говорих, рисувайки дървото Сефирот.
При това Кант ги дава в чисто азбучна форма, а не така, че с тяхна помощ да може нещо да се прочете, нещо да се узнае! Още повече, че някога това е било, най-малкото, нещо съвсем конкретно. Но Кант го е оплел така, че казва: светът се състои, първо, от количества, второ, от качества, трето, от отношения, четвърто, от модалности. След това всяко от тези понятия на свой ред има по три подпонятия: например количеството включва в себе си единство, множественост и всеобщност. Качеството включва в себе си действителност, отрицание и ограничение и т. н.
към текста >>
276.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Когато се катери по
дърво
, тя не върви, а се катери вкопчвайки се.
Първото - това е, че човек се научава да ходи изправен. Погледнете животните, които се учат да ходят наполовина изправени, и вие ще видите значителната разлика между тях и човека. При животните, които ходят малко изправени, например кенгуруто, вие виждате, че предните крайници, с помощта на които то стъпва, остават атрофирани. Предните крайници при кенгуруто не са предназначени за свободни действия. В случая с маймуната ние още повече не можем да кажем, че в това отношение тя прилича на човека.
Когато се катери по дърво, тя не върви, а се катери вкопчвайки се.
Всъщност тя има четири ръце. Тя няма два крака и две ръце. При нея краката са образувани като ръце, тя се катери. И така, ходенето прав е първото, което отличава човека от животното.
към текста >>
277.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_353 История на човечеството и културните народи
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
278.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
И така, да кажем, един и същи звук може да означава:
дърво
, ручей, също така, да кажем, камъче и т. н.
При китайците това не е било така, а да кажем - давам само хипотетичен пример, който не е съвсем точен, но вие можете да получите представа за това, - да кажем, китайците са имали един от звуците ОА, ИОА, ТАО за обозначаване на маса например. Но същият този звук е означавал и много други неща.
И така, да кажем, един и същи звук може да означава: дърво, ручей, също така, да кажем, камъче и т. н.
След това те имали друг звук, който би могъл да означава, да кажем, звезда, дъска и например пейка. Не смятам, че китайската реч действително е такава, но тя се изгражда на този принцип. Китаецът е знаел: има два звука, да кажем, например ЛАО и БАО, и двата означават съвсем различни неща, само ручеят попада и в едното, и в другото; тогава той обединява двата звука: баолао. Така той е изграждал своята реч! Той е градил речта си не на основата на имената, които се давали на отделните неща, а обединявал заедно различните звуци, обозначаващи различните неща.
към текста >>
Звукът би могъл да означава
дърво
, но също така и ручей.
След това те имали друг звук, който би могъл да означава, да кажем, звезда, дъска и например пейка. Не смятам, че китайската реч действително е такава, но тя се изгражда на този принцип. Китаецът е знаел: има два звука, да кажем, например ЛАО и БАО, и двата означават съвсем различни неща, само ручеят попада и в едното, и в другото; тогава той обединява двата звука: баолао. Така той е изграждал своята реч! Той е градил речта си не на основата на имената, които се давали на отделните неща, а обединявал заедно различните звуци, обозначаващи различните неща.
Звукът би могъл да означава дърво, но също така и ручей.
Ако след това той е имал някакъв звук, който сред многото други неща е означавал също така и ручей, той го е съединявал с другия звук; тогава другият човек е знаел, че той има предвид ручей; ако той е изговарял само един звук, тогава никой не е знаел, какво има предвид. Така сложно е стояла работата и с писмеността. Следователно китайците са имали изключително сложна реч и изключително сложна писменост.
към текста >>
Също така китайците са владеели изкуството на
дърво
резбата и са можели да изрязват от
дърво
чудни неща.
В училище също така ни учеха: Гутенберг[3] е изобретил книгопечатането. Макар отчасти това и да се е преподавало правилно, въпреки всичко се е създавало впечатление, сякаш по-рано никакво книгопечатане не е имало. Но китайците са го имали преди хиляди години.
Също така китайците са владеели изкуството на дърворезбата и са можели да изрязват от дърво чудни неща.
Следователно китайците са имали висока култура, касаеща външните неща. И тази култура на свой ред е била само последен отглас от културата, която по-рано е стояла доста по-високо; тъй като при разглеждането на китайското изкуство се открива, че то води към нещо още по-висше. Обаче китайците са имали една особеност. Те съвсем не умеели да мислят в понятия, а само в образи; затова пък при това те прониквали в същността на предмета. Те са можели също така да правят всички предмети, които са могли да бъдат направени благодарение на външните открития, макар и да не са стигнали до парната машина или нещо подобно.
към текста >>
279.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Погледнете гнездото на осите, висящо на
дърво
то.
И вече благодарение на този разсъдък хората са изобретили хартията от ленени парцалени отпадъци. Но съвсем същата хартия е била открита дълго преди това, макар и да не е била така бяла, като нашата хартия, предназначена за черните мастила! Същото вещество, като на нашата днешна хартия, е било открито много отдавна, даже не преди две хиляди години, а преди много, много хиляди години! Но от кого? Не от хората, а от осите!
Погледнете гнездото на осите, висящо на дървото.
Вземете веществото, от което то се състои. Това, което ще вземете, няма да е бялата хартия, предназначена за писма, доколкото осите още не са се научили да пишат, иначе те биха правили и бяла хартия, на която биха писали. Засега хартията им става само за опаковане. Ние също използваме сивата хартия като амбалажна. Тази сива хартия, господа, е същото, от което осите правят гнездото си!
към текста >>
Вие, както предполагам, не би трябвало да смятате, че, да кажем, цигулката възниква по някакъв случаен начин от
дърво
то, лъка и струните, които имам!
Вие, както предполагам, не би трябвало да смятате, че, да кажем, цигулката възниква по някакъв случаен начин от дървото, лъка и струните, които имам!
Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н. Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами. И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били естествено склонни да говорят за духа. Ако днес някой, изхождайки от разсъдъка, конструира машина, той не казва: духът ми помага. И правилно прави, че не го казва.
към текста >>
Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от
дърво
то се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н.
Вие, както предполагам, не би трябвало да смятате, че, да кажем, цигулката възниква по някакъв случаен начин от дървото, лъка и струните, които имам!
Цигулката възниква при съдействието на духа: в този случай, ако от дървото се създадат определени повърхности, натегнат се струни и т. н.
Тук можем да кажем: способите и методите за изготвяне на най-първите устройства хората от онова време не са можели да припишат на никой друг, освен на този дух, от когото са били обсебени, който е действал в тях; защото те още не са умеели да мислят сами. И затова първоначалните хора, които са работили, основавайки се не на разсъдъка, а на въображението, са били естествено склонни да говорят за духа. Ако днес някой, изхождайки от разсъдъка, конструира машина, той не казва: духът ми помага. И правилно прави, че не го казва. Но ако човек, намиращ се на по-ранен стадии от развитието, който не е бил съзнателен, който въобще не е можел да си представи, какво значи да мисли, ако такъв, намиращ се на по-ранен стадий от развитието човек конструирал нещо, той тутакси чувствал: духът ми помогна.
към текста >>
280.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_354 Сътворението на света и човека
В Дорнах, Швейцария, е изградена от
дърво
сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
НАГОРЕ