Търсене в текстове за 'Дълбочина'

Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com

НАЧАЛО

КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени са 239 резултата от 179 текста с части от думите : 'Дълбочина'.

1. 05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

И именно тази е изпъкващата черта на неговите стремежи, те са това, което за онзи, който е осъзнал цялата тяхна дълбочина, не изгубва своето значение и тогава, когато разбира, че някой от подробностите в Гьотевите изследвания се нуждаят от корекция.
Така висшите принципи на Гьоте не можаха да добият значение в пълния смисъл нито тук, нито там. И именно тази е изпъкващата черта на неговите стремежи, те са това, което за онзи, който е осъзнал цялата тяхна дълбочина, не изгубва своето значение и тогава, когато разбира, че някой от подробностите в Гьотевите изследвания се нуждаят от корекция.
към текста >>

2. 06. ГЬОТЕВИЯТ СПОСОБ НА ПОЗНАНИЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина.
Правилно е: Трябва да отбележим прогреси във всички области на културата. Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина. Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението. Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността. А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост.
към текста >>

Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина.
Правилно е: Трябва да отбележим прогреси във всички области на културата. Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина. Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението. Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността. А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост. Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да мислят.
към текста >>

Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека.
Правилно е: Трябва да отбележим прогреси във всички области на културата. Но едва ли може да се твърди, че това са прогреси на дълбочина. Обаче за съдържанието на една епоха меродавни са само прогресите на дълбочина. Ние бихме могли най-добре да охарактеризираме нашата епоха, като кажем: Тя въобще отхвърля прогреса на дълбочина като непостижими за човека. Ние сме станали безмилостни във всички области, но особено в областта на мисленето и волението. Що се отнася за мисленето: Наблюдава се безкрайно, трупат се наблюдения и не се намира смелост те да бъдат оформени в едно общо научно схващане на действителността. А германската идеалистична философия се обвинява в ненаучност, защото тя е имала тази смелост. Днес хората искат само да наблюдават сетивно, а не да мислят. Изгубена е била всяка вяра в мисленето.
към текста >>

3. 08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Гьоте и Шилер вземат изкуството в неговата цяла дълбочина.
Гьоте и Шилер вземат изкуството в неговата цяла дълбочина. Прекрасното е "една проява на тайствените природни закони, които без неговото появяване биха останали вечно скрити". Един поглед в "Пътуване в Италия" на поета е достатъчен, за да познаем, че това не е някаква фраза, а дълбоко вътрешно убеждение. Когато той казва: " Висшите произведения на изкуството са били създадени от човека едновременно като най-висши произведения на природата според истински и природни закони”. Всичко произволно, съобразено отпада; тук има необходимост, тук е Бог", от това следва, че за него природата и изкуството имат един и същ произход. В тази насока той казва относно изкуството на гърците: "аз предполагам,че те са постъпвали по същите закони, по които самата природа постъпва и по следите на които аз се намирам." А за Шекспир: "Шекспир се сдружава с мировия дух; той прониква света както този дух, и за двамата не е скрито нищо; но докато работата на мировия дух е, да запази тайни преди, даже и след делото, схващането на поета е да издаде тайната като се разбърбори”.
към текста >>

4. 10_1. ЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ В СВЕТЛИНАТА НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ - МЕТОДОЛОГИЯ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Яснота в отделното и дълбочина в цялото са двете най-важни изисквания на действителността.
Причината, поради която аз виждам онзи образ като нещо отделно, като една отделна част от останалата действителност, е именно тази, че още не го познавам според неговата същност, че той не ми се явява още като това, което той е. От това се получава средство за по-нататъшното охарактеризиране на нашия научен метод. Всеки отделен образ на действителността представлява в мисловната система едно определено съдържание. Той е обоснован в целостта на света на идеите и може да бъде разбран само във връзка с него. Така по необходимост всяка вещ трябва да ни застави да извършим една двойна работа: Първо трябва да бъде определена мисълта в нейните строги очертания, която отговаря на тази вещ, и след това да бъдат определени всички нишки, които водят от тази мисъл до общия свят на идеите. Яснота в отделното и дълбочина в цялото са двете най-важни изисквания на действителността. Първата е работа на ума, последната е работа на разума. Умът създава мислителните образи на отделните вещи на действителността. Той отговаря на неговата задача толкова повече, колкото по-точно разграничава същите, колкото по-строги очертания тегли. Разумът имат след това задачата да подреди тези образи в хармонията на общия свят на идеите. Естествено това предполага следното: В съдържанието на мисловните образи, които умът създава, съществува вече едно единство, живее вече един и същ живот; само че умът държи по изкуствен начин всичко разделено едно от друго.
към текста >>

5. 11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Първата характерна черта е стремежът към изворите, към дълбочината на всяко битие.
Когато се говори за влиянието на по-стари и съвременни мислители върху развитието на Гьотевия дух, това не може да става в смисъла, че той е образувал своите възгледи на основата на техните учения. Начинът, по който той трябваше да мисли, как той виждаше света, беше предварително изграден като заложба в неговата природа. А именно тази заложба е съществувала от най-ранна младост в неговото същество. По отношение на това той остана след това подобен на себе си през целия си живот. Съществуват предимно две важни характерни черти, които ще разгледаме тук. Първата характерна черта е стремежът към изворите, към дълбочината на всяко битие. В последна сметка това е вярата в идеята. Предчувствието на нещо по-висше, по-добро постоянно изпълва Гьоте. Бихме искали да наречем това една дълбока религиозна черта на неговия дух. Това, което за много хора е една потребност: Да снижат нещата към себе си, като изхвърлят от тях всичко свещено, това Гьоте не познава. Обаче той има другата потребност, да предчувства нещо по-висше и да се стреми да се издигне до него.
към текста >>

6. 16_3. СИСТЕМАТА НА ТЕОРИЯТА НА ЦВЕТОВЕТЕ GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Ако на тези духове беше присъщ погледът в дълбочината, окото на най-възвишеното, неговият поглед беше насочен върху нещата на непосредствената действителност.
Дейността на Гьоте се пада в едно време, в което стремежът към едно абсолютно, намиращо в самото себе си своето задоволяване знание изпълваше мощно всички духове. Познанието още веднъж се осмелява със свещенно усърдие да изследва всички средства на познанието, за да се приближи до решението на най-висшите въпроси. Времето на източната теософия, на Платон и Аристотел, после на Картезиус и Спиноза са представители на едно еднакво вътрешно задълбочаване в предидущите епохи на мировата история. Гьоте не е мислил без Кант, Фихте, Шелинг и Хегел. Ако на тези духове беше присъщ погледът в дълбочината, окото на най-възвишеното, неговият поглед беше насочен върху нещата на непосредствената действителност. Обаче в това съзерцание на нещата се намира нещо от гореспоменатата дълбочина Гьоте упражняваше този поглед в разглеждането на природата. Духът на онова време е разлят като един флуид над неговите разглеждания на природата. От тук иде мощното на тези разглеждания на природата, което постоянно запазва тази велика черта при съзерцаването но подробностите. Гьотевата наука се насочва винаги към централното.
към текста >>

Обаче в това съзерцание на нещата се намира нещо от гореспоменатата дълбочина Гьоте упражняваше този поглед в разглеждането на природата.
Дейността на Гьоте се пада в едно време, в което стремежът към едно абсолютно, намиращо в самото себе си своето задоволяване знание изпълваше мощно всички духове. Познанието още веднъж се осмелява със свещенно усърдие да изследва всички средства на познанието, за да се приближи до решението на най-висшите въпроси. Времето на източната теософия, на Платон и Аристотел, после на Картезиус и Спиноза са представители на едно еднакво вътрешно задълбочаване в предидущите епохи на мировата история. Гьоте не е мислил без Кант, Фихте, Шелинг и Хегел. Ако на тези духове беше присъщ погледът в дълбочината, окото на най-възвишеното, неговият поглед беше насочен върху нещата на непосредствената действителност. Обаче в това съзерцание на нещата се намира нещо от гореспоменатата дълбочина Гьоте упражняваше този поглед в разглеждането на природата. Духът на онова време е разлят като един флуид над неговите разглеждания на природата. От тук иде мощното на тези разглеждания на природата, което постоянно запазва тази велика черта при съзерцаването но подробностите. Гьотевата наука се насочва винаги към централното.
към текста >>

7. 17_а. ГЬОТЕ ПРОТИВ АТОМИСТИКАТА GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото.
Не без право основната формула, според която модерният възглед за природата съди за света на възприятията, се счита изразена в думите на Декарт: "Когато изпитвам телесните неща по-отблизо, аз намирам, че в тях се съдържа много малко, което разбирам ясно и недвусмислено, а именно величината или разпростряността в дължина, дълбочина, ширина, формата, която иде от границите на тази разпростряност положението, което различно оформените тела имат помежду си, и движението или изменението на това положение, към които може да се приложи веществото, трайността и числото. Що се отнася за другите неща, като светлината, цветовете, звуците, миризмите, вкусовите, усещания, топлината, студенината и останалите, те се явяват в моя дух с такава тъмното и обърканост, че аз не зная, дали са верни или погрешни, т.е.
към текста >>

8. 18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА' GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки

Мистиката е един повърхностен светоглед, въпреки че спрямо хората на разума мистиците се хвалят много с тяхната "дълбочина".
Той вярва, че трябва да развива не своята способност за образуване на идеи, а други сили на своето вътрешно същество, за да може да съзерцава първоосновите на нещата. Обикновено това са неясни усещания и чувства, в които мистикът вярва че може да обхване същността на нещата. Обаче чувствата и усещанията принадлежат само на субективното същество на човека. В тях не се изразява нищо върху нещата. Само в идеите говорят самите неща. Мистиката е един повърхностен светоглед, въпреки че спрямо хората на разума мистиците се хвалят много с тяхната "дълбочина". Те не знаят нищо върху природата на чувствата, иначе не биха ги считал и като изрази на същността на света; и те не знаят нищо и за света на идеите, за природата на идеите, иначе не биха ги считали за плитки и рационалистични. Те не предчувстват какво изживяват хората в идеите, които имат действително такива идеи. Обаче за мнозина идеите са само думи. Те не могат да си усвоят безкрайната пълнота на тяхното съдържание. Нищо чудно, че такива хора чувствуват своите празни от идеи думи като нещо празно.
към текста >>

9. 02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'

Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони.
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант. Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука. Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок. Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието. Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони. Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум". Това което е било дадено по-рано в тази област, се повтаря отново в тази епоха.
към текста >>

10. II. СВРЪХЧОВЕКЪТ GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце.
Що за идеали са създали тези презрители на реалността? Нека ги видим, идеалите на аскетите, които казват: отвърнете поглед от настоящето и погледнете към от-въдното! Какво означават аскетичните идеали? С този въпрос и с предположенията, с които ни отговаря, Ницше ни кара да погледнем в дълбочина в неговото неудовлетворено от западната по-нова култура сърце. („Към генеалогията на морала“, Трета част)
към текста >>

11. 2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина.
Ницше разглежда смяната в начина си на мислене като резултат от промяната в своето физическо състояние. „Един философ, който е преминал и преминава през много здравословни състояния, също така преминава през много философии. Той не може нищо друго освен всеки път да преобразува състоянието си в духовна форма и дълбочина. Това изкуство на преобразуването представлява философия.“ (Съчинения, Том V, стр. ???? В записаните през 1888 г. спомени „Ecce homo“ Ницше говори за това как от болестта си е получавал импулс да изгражда един оптимистичен светоглед. „Трябва да се отбележи, че тъкмо в годините на най-понижена жизненост аз престанах да бъда песимист. Инстинктът за самовъзстановяване ми забрани философията на нищетата и обезсърчението.“ (Елизабет Фьорстер-Ницше: „Животът на Фридрих Ницше“, II, I, стр. 338)
към текста >>

Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета. Когато от 1876 г.
към текста >>

12. 3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900) GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време

Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер.
По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен. Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява. Разочарованието, което неговият идеализъм му е причинил, го тласка в едно враждебно настроение срещу всеки идеализъм.
към текста >>

13. ВАЛЕНТИН ВАЙГЕЛ И ЯКОВ БЬОМЕ GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато.
Границите на неговата личност не му се явяват като граници на Духа, който говори от него. За него този Дух е вездесъщ. Той знае, че "софистът ще го укорява, когато говори за началото на света и на сътворението", понеже не съм бил там и не съм го видял сам. На него аз отговорих, че същността на моята душа и на моето тяло, докато аз не бях Аз, а бях същността на Адама, аз присъствувах там /при сътворението/ и проиграх моята слава в самия Адам. Бьоме може да покаже само във външни символи, как в неговата вътрешност беше бликнала светлината. Когато веднъж като момче се намирал на върха на една планина, той вижда там горе, където големите червени скали като че затварят планината, входът отворен и в дълбочината един съд със злато. Обзема го страх; той продължава своя път, без да достигне съкровището. По-късно става ученик на един обущар от Гьорлиц. Един ден в обущарската работилница влиза един чужденец и иска един чифт обуща. Бьоме не смее да му ги продаде в отсъствие на обущаря. Чужденецът се отдалечава, но след малко повиква ученика навън и му казва: Яков, ти си малък, но някога ти ще станеш съвършено друг човек, на който светът много ще се чуди.
към текста >>

14. ДЖОРДАНО БРУНО И АНГЕЛУС СИЛЕЗИУС GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед

Когато се задълбочим в неговите съчинения /особено в неговата замислена с дълбочина книга: За причината, принципа и едното/, ние имаме впечатлението, че той си е представял нещата одушевени, макар и в различна степен.
Джордано Бруно, в когото беше проникнал Коперниковият начин на разглеждане природата, не може да схване по никой друг начин Духа на света, от който той беше прогонен в старата форма, освен като мирова душа. Когато се задълбочим в неговите съчинения /особено в неговата замислена с дълбочина книга: За причината, принципа и едното/, ние имаме впечатлението, че той си е представял нещата одушевени, макар и в различна степен. В действителност той не е изживял в себе си Духа, поради което си го представя подобен на човешката душа, в която форма единствено го е познал. Когато говори за дух, той го схваща именно по този начин. "Всемирният разум е най-вътрешната, най-действителната и свойствена способност и една потенциална част на мировата душа; той е нещо тъждествено, което изпълва вселената, озарява я и наставлява природата, да произвежда своите видове такива, каквито те трябва да бъдат." Вярно е,че в тези изречения духът не се описва като едно "газообразно гръбначно животно", но все пак той се описва като една същност, която е подобна на човешката душа. "Колкото и малко и незначителна да е една вещ, тя съдържа в себе си една част от духовната субстанция, която, когато намери подходяща основа, се стреми да стане едно растение, едно животно и се организира в едно тяло, което сме оправдани да считаме като одушевено. Защото духът се намира във всички неща и не съществува и най-малкото тяло, което да не съдържа една такава част в себе си и да не бъде оживено от нея."
към текста >>

15. ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ GA_9 Теософия

Само постепенно той схваща тяхната дълбочина, перспектива и пр.
Когато човек за първи път проглежда в душевния свят, той се обърква поради големите различия от физическия свят. Но това се получава и при отварянето на едно физическо сетиво, което до този момент не е функционирало. Сляпороденият, който е вече опериран, трябва да се научи първо да се ориентира в света, който досега е познавал само с опипване. Отначало, например, той вижда предметите в своето око; после ги вижда извън себе си, но те му се появяват непосредствено така, както ако биха били нарисувани на някаква повърхност. Само постепенно той схваща тяхната дълбочина, перспектива и пр.
към текста >>

16. РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА GA_13 Въведение в Тайната наука

Но тъй като „Духовете на Формата" не са предоставили своята собствена същност на човешкото същество, а само своите двупосочно действуващи сили, тези желания са лишени от дълбочина и от самостоятелност.
Сега обаче човешкото същество започва да отговаря на тези процеси с усещания; чрез самите процеси то започва да изпитва удоволствие и неудоволствие. Преди да се намесят „Духовете на Формата", този чувствен живот се ограничава в едно постоянно променящо се появяване и изчезване на удоволствието и неудоволствието. Но след тяхната намеса тези променливи чувства се преобразяват. В човешкото същество се появява следа от „желанието". Живо то същество се стреми към едно повторение на това, което му причинява удоволствие и да отбягва това, което причинява антипатия. Но тъй като „Духовете на Формата" не са предоставили своята собствена същност на човешкото същество, а само своите двупосочно действуващи сили, тези желания са лишени от дълбочина и от самостоятелност. Те се направляват от „Духовете на Формата" и имат чисто инстинктивен характер.
към текста >>

17. Пролог GA_14 Четири мистерийни драми

Зарадвах се от все сърце при мисълта, че бихме могли да се насладим на пиеса, представяща в дълбочина съвременния живот.
Ах, да, бях забравила... Колко хубаво щеше да бъде да прекарам тази вечер със старата си приятелка. Зарадвах се от все сърце при мисълта, че бихме могли да се насладим на пиеса, представяща в дълбочина съвременния живот. Но твоят идеен свят, така чужд за мен, ще разруши и последния остатък от прекрасните отношения, свързващи сърцата ни от времето, когато седяхме на един чин в училище.
към текста >>

Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност.
Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност. Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение. Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици. Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата. Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот.
към текста >>

18. КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА GA_18_1 Загадки на философията

Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
Такъв един начин на мислене е близък с германската мистика, която имаше един представител в лицето на Яков Бьоме /1575-1624/. В Мюнхен, където пребиваше с малки прекъсвания от 1806-1841 година, Шелинг се радваше на поощрителното общуване с Франц Бенедик Баодер, чиито философски идеи се движеха напълно в посоката на онова старо учение. Този беше поводът той самият да се вживее в този свят на мислите, който стоеше напълно на становището, до което той самият беше стигнал със своето мислене. Когато четем горецитираните изказвания от речта "За отношението на изобразителните изкуства към природата", която той държа в 1807 година в Кралската Академия на Науките в Мюнхен, това ни при помня за възгледа на Яков Бьоме: "Когато гледаш дълбочината и звездите и Земята, ти виждаш твоя Бог, и ти също живееш и си в твоя Бог, и същият Бог царува и над тебе... ти си създаден от този Бог и живееш в Него; също и цялата твоя наука стои в този Бог и когато умреш, ти ще бъдеш погребан в този Бог".
към текста >>

Защото той е една личност с рядка дълбочина на сърцето.
То присъства в крайното. Ето защо това крайно участва самото то в Безкрайното но тъй като Шлайермахер го казва без основите на Шелинг, то остава напълно в една мъгливост. То изразява само смътното чувство, че човекът е зависим от нещо безкрайно. Богословието в Шлайермахер е това, което му пречи да напредне до определени представи върху първичното същество на света. Той би искал да повдигне религиозността, благоговезността на една по-висока степен. Защото той е една личност с рядка дълбочина на сърцето.
към текста >>

Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното.
Напротив Хегел е искал да проникне човека с чувството, че и във всекидневната действителност той служи на всеобщо-Божественото. При него Божественото се простира надолу чак до най-малките неща, докато при Шелинг то се оттегля в най-висшите области на съществуването. Понеже обичаше действителността и живота, затова Хегел се стараеше да ги представи колкото е възможно по-разумно. Той искаше човекът да прави всяка стъпка с разумност. Всъщност той не по-малко ценеше и отделната личност. Ние виждаме това от изказвания като тези: "Най-богатото е най-конкретното и най-субективното, и това, което се оттегля в най-простата дълбочина, е най-мощното и най-обхватното. Най-високият, най-заостреният връх е чистата личност, която само чрез абсолютната диалектика, която е нейната природа, обхваща и държи в себе си също така много всичко, понеже прави от себе си най-свободното, най-простото същество, което е първата непосредственост и всеобщност". Но, за да стане "чиста личност" отделният човек трябва да се проникне с цялата разумност и да я направи свое себе. Защото чистата "личност" е същевременно най-висшето, до което човек може да се развие възходящо, но той съвсем не е такава личност на природата. Когато се е издигнал дотам, тогава за него са валидни думите на Хегел: "Че човекът знае за Бога, това според съществената общност е едно общо знание, защото човек знае за Бога само дотолкова, доколкото Бог знае за себе си в човека: Това знание е себесъзнание на Бога, но също така едно негово знание за човека, и това знание на Бога за човека е знание на човека за Бога. Духът на човека, да знае за Бога, е самият божи дух".
към текста >>

19. БОРБАТА ЗА ДУХА GA_18_2 Загадки на философията

Ние виждаме, как това настроение по отношение на него се разпространява все по вече през 50-те години от думите, които Фришдрир Алберт Ланге употребява в своята "История на материализма" /1865 г./: Цялата негова /Хегелова/ система се движи сред нашите мисли и фантазии върху нещата, на които се дават високозвучащи имена, без да се размисли върху това, каква валидност се полага въобще на явленията и на извлечените от тях понятия.... Чрез Шелинг и Хегел пантеизмът стана господстващ начин на мислене в натурфилософията, един светоглед, който при определена дълбочина съдържа същевременно почти още в принцип опасността от фантастични блуждаения.
Следващото време не е произвело едно такова примиряване. Известна враждебност срещу Хегел обхвана все по-широки кръгове. Ние виждаме, как това настроение по отношение на него се разпространява все по вече през 50-те години от думите, които Фришдрир Алберт Ланге употребява в своята "История на материализма" /1865 г./: Цялата негова /Хегелова/ система се движи сред нашите мисли и фантазии върху нещата, на които се дават високозвучащи имена, без да се размисли върху това, каква валидност се полага въобще на явленията и на извлечените от тях понятия.... Чрез Шелинг и Хегел пантеизмът стана господстващ начин на мислене в натурфилософията, един светоглед, който при определена дълбочина съдържа същевременно почти още в принцип опасността от фантастични блуждаения. Вместо да отдели опита и сетивния свят от отделното по един строг начин и след това да търси примирението на тези области в природата на човека, пантеистът извършва примирението на духа с природата чрез едно безапелационно решение на поетизиращия разум без всякакво критическо посредничество".
към текста >>

20. Статия 20: Търси се прозорливост! GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм

Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина.
Съобразно с това, не трябва да очаквате кой знае какво от разговори с членове на една или друга партия. Защото, докато те избират да останат в рамките на партията, ще останат и склонни да интерпретират всяка мисъл, предложена от поддръжниците на троичната идея, по начин, удобен за тази партия. Ако някой е осъзнал ценността на този импулс, трябва да го разбере всеобхватно и в дълбочина. Никой не може да направи каквото и да било за хората, които не искат троичния социален организъм, а може да се работи само с тези, които вече се изпълват с идеята. Само с такива хора може да се обсъждат подробности за обществените дела. Важно е да разберете, че няма смисъл да се говори с Г-н Ерцбергер[1] за обществените дела, докато Г-н Ерцбергер е Г-н Ерцбергер!
към текста >>

21. 13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел. GA_26 Мистерията на Михаил

По-рано той не можеше да проникне до тази дълбочина на своето същество.
В своята истинска същност образуването на мислите не е едно развитие към материалистичното схваща не на света. Онова, което в по-стари времена идваше до човека като нещо вдъхновено му, светът на идеите, стана собственост на човешката душа във времето, което предхождаше епохата на Михаел. Човешката душа не получава вече идеите "от горе" от духовното съдържание на Космоса; тя ги черпи активно от собствената духовна същност на човека. Едва благодарение на това човекът узря, за да може да размишлява върху своето собствено същество. По-рано той не можеше да проникне до тази дълбочина на своето същество. Той виждаше така да се каже капката, която се беше отделила за земния живот от морето на космическия Дух, за да се съедини отново с него след смъртта.
към текста >>

22. 63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време GA_26 Мистерията на Михаил

Когато през 15-то до 19-то столетие човекът разгърна своята познавателна способност, той можеше да слезе само до такава дълбочина на душата, в която още не идваше в допир с духовния свят.
Когато през 15-то до 19-то столетие човекът разгърна своята познавателна способност, той можеше да слезе само до такава дълбочина на душата, в която още не идваше в допир с духовния свят.
към текста >>

23. VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството GA_28 Моят жизнен път

„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта. Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб. Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>

24. XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности GA_28 Моят жизнен път

Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване.
Това се промени напълно със започване на тридесет и шестата ми година. Способността ми да наблюдавам неща, същества и процеси от физическия свят се преобрази по посока на точност и дълбочина на проникване. Това касаеше както научната област, така и външния живот. Допреди за мен великите научни взаимовръзки, които могат да бъдат разбрани по духовен начин, ставаха мое душевно достояние без никакво усилие, а сетивното възприятие и по-точно задържането му в паметта представляваше най-висше затруднение за мен. Сега всичко това се промени. У мен се събуди внимание към сетивно възприемаемото, каквото нямаше преди. Детайлите станаха важни за мен.
към текста >>

За мен в точността и дълбочината на проникване на наблюдението на сетивното се откри път към напълно нов свят.
За мен в точността и дълбочината на проникване на наблюдението на сетивното се откри път към напълно нов свят. Обективното отношение към сетивния свят, съвършено свободно от всичко субективно в душата, разкриваше нещо, за което духовното съзерцание не може да каже нищо.
към текста >>

25. Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията GA_34 Тайната на четирите темперамента

Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
Който е в състояние да хвърли по-задълбочен поглед върху живота, няма да може да се защити чрез едно единствено чувство от всички тези явления. Същността е в това, че нашето време на изисквания, поставяни на човека, предлага крайно недостатъчни средства. Мнозина искат да реформират живота, без всъщност да познават неговата природа. Който иска да прави предложения, какво трябва да става за в бъдеще, не бива да се задоволява с това, да опознава живота само на повърхността му, а трябва да го изследва в неговата дълбочина.
към текста >>

26. 3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина.
Чрез начина, по който аз наблюдавам сетивния свят и го схващам с моя ум, в мене живее една мъдрост, една наука, една практика на живота. Но аз мога да отида назад в миналото към едно душевно устройство на прачовечеството, когато душите са се намирали в едно друго състояние. Тогава с станало нещо, което може да бъде наречено не само в будистки смисъл едно слизане на човека от духовно-душевни висини в сетивната майя или илюзия, но което трябва да бъде назовано като нещо друго, а именно като нещо, за което днешните хора нямат една разбираща представа: грехопадане. Можем да мислим върху грехопадението както си щем, но с едно нещо трябва да се съгласим, а то за днес е достатъчно. В това грехопадение човекът чувствува нещо, което му принадлежи, нещо, чрез което той си казва: Както стоя сега като човек, в мене действуват сили, които не са израснали изолирано в този стоящ пред мене човек, но които са се появили в едно прадалечно минало и там са участвували в нещо участвували са именно в това, че човечеството, към което принадлежа, не само е слязло, но е слязло така, щото е навлязъл в едно друго отношение към света, различно от това, което би настъпило според условията, които са царували по-рано. При своето сливане човечеството е стигнало до определена дълбочина благодарение на нещо, което е станало чрез негова собствена вина, което може да бъде наречено една предосъзната вина. Следователно ние нямаме просто работа с едно обикновено слизане, както разбира това Будизмът, а с едно изменящо се чувствуване в това слизане, което, ако биха действували само предишните условия, не би станало такова, каквото е станало сега: защото сега то е станало такова, че душевното устройство на хората е паднало в едно изкушение.
към текста >>

27. 4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г. GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието

Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход?
Ето защо в нашето време задачата на онова духовно направление, което трябва да наречем Духовна наука, която по отношение на другите науки от нашата епоха има задача да съгражда, а не просто да критикува, задачата на това духовно направление е да ни научи отново да разбираме самата Библия, преди всичко по отношение на Библията да зададем въпроса: Не е ли необходимо първо да вникнем в общия смисъл на преданията, в цялата тяхна дълбочина, и едвам тогава, след като сме ги разбрали напълно, да питаме за техния произход? Това никак не е лесно, особено по отношение на Стария Завет. То е особено трудно по отношение на онези части на Стария Завет, които говорят за великата личност, за великия образ на Мойсея. Защото какво ни показва Духовната наука като една особеност на библейските описания? Тя ни показва, че външни събития, външни факти, които са свързани с тази или онази личност, с този или онзи народ, са представени така, както именно те протичат за външното историческо разглеждане. Така щото в Библията личността на Мойсея не е представена така, че неговите изживявания ни са изложени във външния физически свят, както те стават във външния физически свят.
към текста >>

28. Библията и мъдростта GA_68-1 Библията и мъдростта

Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изследване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ.
Библията в цялата й дълбочина ще бъде разкрита едва в бъдеще, когато духовното изследване, независимо от каквото и да било предание, вникне в духовните факти, и бъде способно да покаже на човечеството какво наистина съдържа този документ. Тогава тя повече няма да изглежда неразбираема, защото ще се чувстваме съединени с влятото в духовната култура чрез онези, които я написаха. В нашата епоха за нас е възможно, чрез Посвещението, отново да изследваме духовния свят. Поглеждайки назад към миналото, се чувстваме съединени с онези, които са си отишли преди нас, понеже можем да покажем как стъпка по стъпка те съобщават онова, което са получили в духовния свят. Можем да предречем, че Библията ще докаже самата себе си като най-мъдър документ на човечеството, най-дълбокия извор на нашата цивилизация. Духовната Наука ще може да възстанови това познание.
към текста >>

29. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_92 Езотерична космология

Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и Християнската Мистерия.
Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и Християнската Мистерия.
към текста >>

30. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел. GA_93 Легендата за храма

Днес желая да насоча към някои неща, ала още в началото искам да подчертая, че отношението между Каин и Авел – разбрано в неговата дълбочина – е една алегория за много дълбоки тайни/*2/, които ние само отчасти ще сме в състояние да разкрием въз основа на понятията, които имаме.
Аз вече споменах/*1/ миналия път, че голям брой окултни тайни лежат скрити в разказа за Каин и Авел. Днес желая да насоча към някои неща, ала още в началото искам да подчертая, че отношението между Каин и Авел – разбрано в неговата дълбочина – е една алегория за много дълбоки тайни/*2/, които ние само отчасти ще сме в състояние да разкрием въз основа на понятията, които имаме.
към текста >>

31. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина.
След тези изживявания той бива доведен до една стълба в полуосветена стая. Тази стълба е така конструирана, че се движи и чрез това се получава впечатлението, че човек е слязъл много надолу, докато в действителност той е слязъл само малко надолу. Същото е и когато кандидатът пада. Той мисли, че е паднал в дълбок кладенец, но всъщност е паднал на малка дълбочина. Тук му се обяснява, че той е достигнал до един решителен момент. Освен това, когато застава пред стълбата, му се превързват очите. Тогава братът пазач бива запитан: "Братко пазач, смяташ ли кандидата достоен да стане част от нашето общество? "Ако отговорът е "да" нататък бива запитан: "Какво очакваш от неговото приемане? ". Той трябва да отговори: "Светлина".
към текста >>

32. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство GA_93 Легендата за храма

Гьоте говори тук за майсторите, учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата, – въпреки че знае, че онези, които седят около него в ложата, нямат никакво понятие за дълбочината на думите, – защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия.
Гьоте говори тук за майсторите, учителите и той говори за тях вътре в границите на ложата, – въпреки че знае, че онези, които седят около него в ложата, нямат никакво понятие за дълбочината на думите, – защото той също осъзнава, че чрез атмосферата, която заобикаля една Свободномасонска ложа, чрез присъствието на символи се задвижват вибрации, които влияят върху астралното тяло и чрез това те наистина имат известни въздействия. Това е нещо, върху което все още се осланят и градят онези, които знаят, че в съзнанието на масоните твърде малко е останало от това.
към текста >>

33. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/ GA_93 Легендата за храма

В това лежи дълбочината на павловото схващане, че прави разлика между закон и милост.
Докато хората не бяха узрели да приемат вътрешно законите, дотогава в закона присъстваше Жезълът на Мойсей, който постави човека под робство, дотогава законът лежа в Кивота на завета. Когато принципът на Павел, принципът на милостта, дойде до човека, той получи възможност да стане свободен от закона. В това лежи дълбочината на павловото схващане, че прави разлика между закон и милост. Когато законът бъде проникнат с любов, когато любовта се съедини със закона, тогава той става милост. По този начин трябва да се разбира павликянското различаване между закона и милостта.
към текста >>

34. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5. юни 1905 г. /четвърта лекция/ Относно изгубения храм и как да бъде възстановен. GA_93 Легендата за храма

С това ние се докосваме до християнски мистерии с истинска и изключителна дълбочина.
Петдесятницата е свързана с онзи символ, който е известен и в църквата и в Свободното масонство като символ на изгубеното Слово, което отново трябва да бъде намерено. С това ние се докосваме до християнски мистерии с истинска и изключителна дълбочина. Ние ще докоснем още веднъж това и то по задълбочено околкото направихме миналата седмица – задачата и мисията на мъдрия Соломон и цялото бъдещо значение на християнските истини.
към текста >>

35. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. GA_93 Легендата за храма

Ние трябва да възприемам такива неща в цялата им дълбочина, ако искаме да ги разберем правилно.
Това, за което се говори тук, няма нищо общо с дребнавите противодействия срещу църквата или вероизповеданията. Свещеничество може да се прояви в най-пълното дилетанство. Но дори това, което понастоящем се проявява като наука, властвайки в много културни групи, по масонски казано не е нищо друго, освен свещеническият, жреческият елемент, макар че има други неща, които в дълбок смисъл са масонски. Ние трябва да възприемам такива неща в цялата им дълбочина, ако искаме да ги разберем правилно. Искам да обясня чрез един пример, как онова, което се проявява в науката, многократно е същото, което в Свободното масонство се отбелязва като свещеническия елемент.
към текста >>

Ако не се занимаем повърхностно с въпроса, който тежи върху нас, а действително искаме да го разберем в дълбочината на неговото световно значение, ако искаме да разберем, какво се проявява днес в душите на половете, в борбата на половете, тогава ще видим, че от тези сили ще протекат формиращите сили на бъдещето.
Един от начините, по който окултизмът ще проникне в човечеството, ще бъде чрез възроденото Свободно масонство. Точно с това се отличава най-доброто, че то най-често е изложено на погрешно разбиране на собствените му достойнства. И макар че днес ние можем да гледаме на Свободното масонство само като на карикатура на великото царско изкуство, въпреки всичко не трябва да се отчайваме при нашите усилия отново да разбудим неговите спящи сили. Тази задача ни е възложена/*32/ в една област, която е паралелна с теософското движение. Ако не се занимаем повърхностно с въпроса, който тежи върху нас, а действително искаме да го разберем в дълбочината на неговото световно значение, ако искаме да разберем, какво се проявява днес в душите на половете, в борбата на половете, тогава ще видим, че от тези сили ще протекат формиращите сили на бъдещето.
към текста >>

36. Бележки. GA_93 Легендата за храма

Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин. Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>

Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
В "Кабала" на Агрипа фон Нетесхайм /Шайбел издание, Щутгарт, 1855/, в главата относно "Мерките, отношенията и хармонията на човешкото тяло" се казва: "..Да, самият Бог инструктира Ной как да изгради ковчега според мерките на човешкото тяло, така както самият той внедри в целия световен механизъм симетрията на човека; ето защо последният се нарича макрокосмос, а първият микрокосмос. Във връзка с горното някой микрокосмолози определят мерките на човешкото тяло да са 6 фута като 1 фут е 10 градуса, а градусът е 5 минути; това прави 60 градуса или 300 минути, същото число на геометричните ширини, които според описанието на Мойсей, се съдържаха в дължината на ковчега. Така както човешкото тяло има дължина 300 минути, ширина – 50 и дебелина – 30, така Ковчегът на Ной е имал не само дължина 300 аршина, а също и ширина 50 и дълбочина /или височина/ 30, от което може да се види, че има едно съотношение от 6 към 1 на дължината към ширината, 10 към 1 на дължината към дълбочината и 5 към 3 на ширината към дълбочината".
към текста >>

37. VІІ. Евангелието на св. Йоан GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан

Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и християнската Мистерия.
Мисията, изпълнена от Христос-Исус, не може да бъде разбрана в цялата й дълбочина, докато не осъзнаем разликата между Древните Мистерии и християнската Мистерия.
към текста >>

38. Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Освен това физическото изследване може да проникне във вътрешността на Земята само до съвсем малка дълбочина.
Освен това физическото изследване може да проникне във вътрешността на Земята само до съвсем малка дълбочина.
към текста >>

Изглежда, че имаме работа с едно учение, но в действителност става въпрос за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос.
Нека всеки да извлече това, което иска от всички тези числа. Аз мога само да подчертая, че популяризирането на окултните учения се появява поради много по-дълбоки основания, отколкото хората обикновено вярват. Тези, които го въвеждат, са знаели много добре какво следва да се случи, а именно интензивно духовно развитие на човечеството в съзвучие с великите космически процеси. Всичко, което е включено в духовнонаучното движение като всеобхватни идеи не само относно събитията в живота на човечеството, но също и относно мировите процеси, може да изглежда незначително за лаика. Изглежда, че имаме работа с едно учение, но в действителност става въпрос за нещо с невероятна дълбочина и значение за целия космос.
към текста >>

39. Минало и бъдещо духовно познание GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

на непроизносимото усещане дълбочината,
на непроизносимото усещане дълбочината,
към текста >>

40. Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина.
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина. Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата». Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги. Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение. Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления.
към текста >>

Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език.
Езикът не е нищо друго освен говорене в символи. Всяка дума е символ. Също и науката, която вярва, че обективно означава всеки предмет, трябва да си служи с езика и думите ѝ са символични. Когато говорите за крилата на белия дроб, знаете че това не са крила, но ги означавате така55. За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него. Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език. Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници. Някога думите природа, дух, душа са въздействали още съвсем различно. Те са въздействали по-силно. Когато вън на село селянката изскубне перо от гъската, нарича вътрешността му душата на перото. Ученикът сам трябва да открива такива символи в езика.
към текста >>

41. Пътят и степените на познанието. Втора лекция, Берлин, 21 октомври 1906 г. GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Окултните символи са изведени от дълбочината на действителната мъдрост.
Окултните символи са изведени от дълбочината на действителната мъдрост. Където се навлиза в окултната символика, се открива истинското познание. Който опознае значението на един минерал, намира достъп до горните области на девахана. Когато се види скъпоценен камък и се почувства какво този скъпоценен камък има да каже, се получава достъп до областта арупа на девахана. Така погледът на окултния ученик се разширява, така му се разкриват все повече светове. Той не бива да се задоволи с общото указание, а трябва стъпка по стъпка да се стреми да обхване целостта на света.
към текста >>

42. Техника на кармата GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план.
Тук трябва да говорим за тайнствени влияния върху човека. Когато човекът има някаква мисъл, желание, чувство, това първоначално са изживявания в астралното тяло. Чувствата и мислите, които се виждат в аурата, представляват същевременно форми на астралния план. Каквото човекът изживява в душата си през физическия живот, има съответната форма в астралното пространство. Физическите изживявания не се намират само на физическия план, но те продължават и в астралния свят. Всичко, което човекът изживява в дълбочината на душата си, има своя огледален образ на астралния план. Но каквото е свойство на етерното тяло, се простира и в девахана. Както всяка мисъл създава форма на астралния план, така всяко свойство на етерното тяло има своето съответствие в девахана. Делата също имат своето съответствие в по-висшите светове, и то в света будхи. Следователно мислите имат своето съответствие на астралното поле, привичките в девахана, делата в – будхи-план.
към текста >>

43. Биографията на човека във връзка с планетната еволюция GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година.
С четиридесет и деветата година започва юпитеровият период, в който душата става още по-свободна в дълбочината си, а тялото още повече е оставено на самото себе си и развива в себе си това, което съдържа най-добрите сили, за да премине в периода на Венера, започващ в шестдесет и третата, шестдесет и четвъртата година. Там вътрешността толкова вече се е консолидирала, че човекът може да отстрани всякакви външни егоизми от своето развитие. Той изпитва вече само любов към това, което сега се намира в света. Не изисква нищо повече за себе си, а се посвещава на обкръжението си. Човечеството днес изгражда това в неговите най-първоначални зародиши, затова още е трудно да се говори за него.
към текста >>

44. Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

Няма дълбочина, която да е достатъчно дълбока, и мъдрост, която да е достатъчно мъдра, за да повдигне булото, лежащо отгоре.
Но религиозните документи не са затова тук, за да се опростяват. Няма дълбочина, която да е достатъчно дълбока, и мъдрост, която да е достатъчно мъдра, за да повдигне булото, лежащо отгоре. Не бива и нищо да се внася, когато се търси да се разбере дълбокият смисъл. За неучения и нешколувания човек не е така трудно, но също е истина, че религиозните документи са така дълбоки, че никоя мъдрост не е напълно достатъчна, за да разкрие техния смисъл. Никоя душа не е толкова проста, че да не би могла да почувства нещо от величието и могъществото на истинските религиозни документи. Така и никоя мъдрост не може да се издигне толкова високо, че да надхвърли действителната религиозна истина. Изхождайки от тази гледна точка и нагласа, нека да се опитаме да разясним тези думи.
към текста >>

45. Достъп до християнството чрез духовната наука GA_96 Първоначални импулси на духовната наука

– Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни.
Притчата, отнасяща се до оплождането (с духа), означава, че Той ще дойде, за да оплоди шестата същност в човека, и ще навлезе в шестата същност. Адам позна жена си и тя забременя.» Сега годеникът говори на глупавите девици: Не ви познавам. – Когато разберем такива думи от дълбочината на писанието, тогава те ще са верни. Ако така проникваме по-нататък, ще видим, че Библията съдържа буква по буква духовнонаучното учение и че можем да изучаваме духовнонаучните истини от нея. Не ни е нужна друга книга. Който казва, че Библията противоречи на науката за духа, не я познава, все едно колко самонадеяни теолози има, които казват: Трябва отново да се намери духовният живот в тези документи.
към текста >>

46. За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед. GA_98 Природни и духовни същества

Антропософията трябва да въведе хората на нашето съвремие в дълбочината на религиозните документи.
Апостол Павел е знаел какво означават събитията на Земята. Антропософията трябва да въведе хората на нашето съвремие в дълбочината на религиозните документи. Тъжно е, когато призваните представители на същите изобщо не се стараят да проникнат в тях, изобщо нямат волята да ги разберат. Цялото високомерие на настоящето, което гласи: «Колко прекрасно далеч стигнахме», трябва да изчезне. Колко много хора вярват, че нашите предци не са знаели нищо! Хората идват, интерпретират както си искат писанията на апостол Павел, религиозните документи, но изпълнени с високомерие, с чувството, че знаят повече от своите предци. Как обаче действат върху нас думите: «всички твари стенат от болки, очаквайки осиновяване» тогава, когато оставим да ни въздейства познанието за чувстващата душа на камъните, как тя търпи в болки и очаква осиновяването?
към текста >>

47. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост. GA_99 Теософия на розенкройцерите

Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема.
Случило се нещо във висша степен необичайно. Гьоте изпитал дълбок душевен стрес; външно той се изразил в обстоятелството, че в края на пребиваването си в Лайпциг Гьоте се намирал близо до смъртта. По време на тежка болест с него се случило важно събитие един вид инициация. В началото Гьоте не знаел, инициацията изливала в неговата душа поетични потоци и, как това скрито течение си пробивало път в произведенията на поета, бил твърде забележителен процес. Такова озарение ние откриваме в поемата "Тайна", която близките приятели на Гьоте са считали за една от най-дълбоките му творби, и всъщност, замисълът на тези стихове бил толкова дълбок, че Гьоте така и не успял да намери в себе си сили да допише докрай. Културното течение на това време все още било неспособно външно да изрази цялата дълбочина на живота, която пулсира в тази поема. Тя трябва да се възприема като един от най-дълбоките извори на душата на Гьоте, това е книга за седемте печата за всички коментатори.
към текста >>

Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина.
Това няма непосредствено практическо значение. Ще поясня с пример. Вземете някоя определена част от астралното тяло. В далечното минало това, което човекът можел да вижда в още смътното, мъгляво ясновиждане, се явявало в съвършено различни образи от днес. Тези образи са отпечатани първоначално в астралното тяло на човека. Да си представим, че в астралното тяло някога са се отпечатали образите на трите пространствени измерения във вид на дължина, ширина и дълбочина. Този образ на триизмерното пространство какъвто бил някога внедрен в астралното тяло от първоначалното мъгляво ясновиждане, се е предал по-нататък в етерното тяло. Както печата се потапя в разтопения червен восък, така астралното тяло прониква в етерното, и това пластично изработвало формите на физическото тяло. Така образа на триизмерното пространство, е изработил някои органи в напълно определено място на физическото тяло. Първоначално в астралното тяло това е бил образа на три перпендикулярни една на друга линии. Този образ се е потопил като печат в червен восък, в етерното тяло, и една част на етерното тяло практически е изработила орган вътре в човешкото ухо това са трите полуокръжни канала.
към текста >>

48. 14. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6 юни 1907 г. Какво е посвещение? GA_99 Теософия на розенкройцерите

Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
Шестата степен полагане в гроба и възкресение. Ако човек я достигне, той може да каже: аз привикнах да виждам тялото си като страничен предмет, но сега виждам и това, че всичко в този свят е толкова близко до мен, както и моето тяло, което се състои нали от същите тези вещества. Всяко цвете, всеки камък са ми близки също така, както моето тяло. Тогава човекът се оказва погребан в планета Земя. Тази степен задължително е свързана с един нов живот, в чувството на единение с дълбочината на душата на планетата, с Душата на Христос, казваща: тези, които ядат Моя хляб, тъпчат Ме, газят Ме с краката си.
към текста >>

49. 3. Трета лекция, Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Отмиращи и раждащи се органи в човешкото тяло. Физиономията на смъртта. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

От такава дълбочина ни говори гласът на световния дух чрез приказките и легендите.
Не въздействува ли покъртително този разказ за жената, която всъщност е майката на човечеството, бродеща по света, търсеща нещо, което кърми в копнежа си и не успява да го открие във външните предмети, нещо което е можела да възприема преди, когато окото на върха на главата й още е функционирало? То не може да бъде открито във нито един от външните предмети, които човек днес възприема посредством сетивата си. От такава дълбочина ни говори гласът на световния дух чрез приказките и легендите. Ние бихме разбрали техния дълбок смисъл едва, когато ги разглеждаме от гледна точка на истинската духовна наука. Слушайки подобни легенди, ние можем да вярваме, че обяснението, което се базира на спомена за едно действително състояние на човечеството, е достатъчно дълбоко. Но в действителност то е още по-дълбоко. В тези легенди най-същественото не е единствено какво се казва, а и както се казва. Ако наистина изследваме ядрото на мъдростта в тези легенди, то ние ще видим, че едно привидно противоречие отпада от само себе си.
към текста >>

50. 4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите.
Това отново е изразено в мита. Само този, който падне в битка, умира така, че да не стане жертва на силите от долния свят, той все още се числеше към висшите сили, той има право да се възкачи до боговете на Валхал. Останалите обаче, които попаднат под властта на болестите са длъжни да слязат при Хел, която от едната страна е черна, а от другата бяла, което изразява ясно разликата между състоянията на съзнание през деня и през нощта. Така Азите се спасяват, те взимат при себе си само тези, които със смъртта на бойното поле могат да се съединят с астралния свят, докато останалите трябва да слязат при Хел, която ги от вежда в царството си. Тази черта на нордическата легенда е от огромна дълбочина, и тя е извлечена изключително от фактите.
към текста >>

Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима.
Това ще ви отведе още по-дълбоко в света на германските митове, чиято дълбочина е неизбродима. В действителност е нужно да се потапяме много на дълбоко за да разберем ентусиазма вдъхновил творчеството например на един творец като Рихард Вагнер. Никога не бива да се казва, че Рихард Вагнер е бил в състояние да специфицира отделните сказания по начина, по който става това в окултизма. Но духовните сили, които стояха зад него и го вдъхновяваха, те насочваха така неговите творчески имагинации, че неговото изкуство се превърна в най-красивия израз на това, което се намира зад митовете. Това е великото, че в художествената творба не се вижда това, което стои зад нея, всичко е излято в звуци и думи. Един забележи телен инстинкт ако можем да го наречем тривиално така, защото иначе би трябвало да се нарече художествена инспирация, обгръща Рихард Вагнер.
към текста >>

51. 5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете.
Немският мит, и изобщо европейския мит, ни разказва, че тримата богове Вотан, Вили и Ве които се срещат и под други имена са създали човека. Веднъж те отишли на морския бряг и намерили две дървета, и от тях, Аск и Ембла, създали първата двойка човеци. Вотан дарил тези първи хора с духа и с душевния живот изобщо, Вили им дал формата, разума и движението, а Ве им дал образа, говора, слуха и лицето. Слушайки този мит, когато вече сме се убедили в дълбокото значение на останалите митове, то ние със сигурност бихме се осмелили да потърсим дълбочината и на тази троица и в даряването на човека с различните качества от троицата на боговете. Ще сторим добре обаче ако свържем образуването на човека, така както то ни е разказано в средноевропейския мит с формата, в която го срещаме в сродната персийска митология. Там тя изниква пред нас поставена в една велика взаимовръзка. Същевременно пред нас може да изникне и нещо много особено относно митообразуващата духовна сила на хората и за същността и природата на човека в тяхната връзка с земята. Знаем, че митовете и сказанията не бива да се тълкуват със спекулации, не чрез спекулации трябва да се търси техния смисъл, а трябва да се опитаме да си изясним произхода на човешкото знание и прозрение в първичния творчески народен дух от една страна, и от друга страна в даровете на посветените свещенослужители, така както те са ни представени в мита.
към текста >>

52. ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Една от тях е следната: ако направите една кутия, чиито височина, широчина и дълбочина се отнасят 3 : 5 : 30, и при това дължината отговаря на дължината на тялото, то вие ще намерите същите съотношения и в човешкото тяло.
Физическото тяло на човека показва много закономерности, които имат дълбоко значение. Една от тях е следната: ако направите една кутия, чиито височина, широчина и дълбочина се отнасят 3 : 5 : 30, и при това дължината отговаря на дължината на тялото, то вие ще намерите същите съотношения и в човешкото тяло. С други думи: с това е дадено съотношението на едно правомерно разчленение на човешкото тяло. Тогава, когато човекът прекрачи вълните на Атлантида, тялото му беше образувано така, че отговаряше на съотношението 3 : 5 : 30. В Библията това е изразено много по-красиво с думите "И рече Бог на Ноя: …направи си ковчег…..така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти."
към текста >>

53. 9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Вчера спряхме при указанията по отношение на Ноевия ковчег, и отбелязахме, че в мерните съотношения, които съществуваха между дължината, широчината и дълбочината му, са изразени мерните съотношения на човешкото тяло.
Вчера спряхме при указанията по отношение на Ноевия ковчег, и отбелязахме, че в мерните съотношения, които съществуваха между дължината, широчината и дълбочината му, са изразени мерните съотношения на човешкото тяло. За да разберем какво е значението на този ковчег в религиозния източник на Библията, трябва да разгледаме нещата по два начина. Не само трябва да си изясним какъв е смисъла, едно превозно средство, с което човека трябва да бъде спасен, да има определени мерки, напомнящи на тези в човешкото тяло, но и ще е необходимо да се вглъбим в онзи период от развитието на човека, в което се разиграват действителните събития, за които разказва историята за Ной.
към текста >>

Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях.
Ако това състояние беше продължило, човек никога нямаше да притежава днешното си тяло. Когато въздухът се освободи от водата и предметите изникваха все по-ясни и отчетливи и получиха днешните си очертания, беше настъпил моментът, в който душата на човека трябваше да приеме нови впечатления. Според тези впечатления тя оформи човешкото тяло. Тъй като според това, което мислите и чувствате се оформи тялото ви. Какво трябваше да почувства човешката душа, когато пристъпи в новия въздушен пейзаж, за да може тялото да получи днешната си форма? Човешката душа трябваше да е заобиколена от една такава форма, която има определена дължина, определена широчина и определена дълбочина, за да може тялото да се оформи според тях. Тази форма беше дадена действително посредством това, кое то Библията нарича Ноев ковчег. Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана. Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес.
към текста >>

Ако се научим да различаваме в Библията дълбочината на тайно научното значение, то над този източник ще се разлее блясъка на мъдростта и безкрайната възвишеност.
Както мистичното настроение произлезе от формата на готическата катедрала и ясновиждащият може да определи, какви лица са се образували според нея, така телата на хората от древна Атлантида се промениха постепенно, тъй като хората действително живееха в превозни средства, които бяха построили по указанията на великите посветени според мерките, които Библията описва по отношение на Ноевия ковчег. Животът в древна Атлантида беше живот един вид воден и душевен живот, когато хората в по-голямата си част живееха на превозни средства върху водата и едва постепенно привикнаха към живота на твърдата земя. Тъй като древна Атлантида не беше само покрита с мъгли, а и в голямата си част се намираше под океана. Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес. Това е дълбоката мистерия на Ноевия ковчег. Ако се научим да различаваме в Библията дълбочината на тайно научното значение, то над този източник ще се разлее блясъка на мъдростта и безкрайната възвишеност. Човекът живееше на превозни средства, тъй като трябваше да усвои усещането за затвореност в кожата си. Така посветените векове наред въздействуваха на възпитанието на човека. Това, което срещате в религиозните източници е извлечено от дълбочината на окултната действителност.
към текста >>

Това, което срещате в религиозните източници е извлечено от дълбочината на окултната действителност.
Човекът живееше в тези превозни средства, за да може тялото му да бъде построено такова, каквото е днес. Това е дълбоката мистерия на Ноевия ковчег. Ако се научим да различаваме в Библията дълбочината на тайно научното значение, то над този източник ще се разлее блясъка на мъдростта и безкрайната възвишеност. Човекът живееше на превозни средства, тъй като трябваше да усвои усещането за затвореност в кожата си. Така посветените векове наред въздействуваха на възпитанието на човека. Това, което срещате в религиозните източници е извлечено от дълбочината на окултната действителност.
към текста >>

54. 10. Трета лекция, Щутгарт, 15.09.1907 г. Символика на числата. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" "За делението на природата" която е белязана от голяма дълбочина.
Ако оставите погледа си да кръжи над духовния живот от тази епоха, то вие ще установите у Августин една мистическа интимност. Никой не би чел писанията и особено "Изповедите" му без да почувства, колко интимен беше чувственият живот на този човек. Ако след това се пренесете нататък във времето, то вие ще откриете едно толкова прекрасно явление като Скотус Еригена, един монах, който произхождаше от Шотландия и затова биваше наричан и Шотландския Йоан, и който живееше в двора на Карл Плешиви. В църквата той завършва трагично, легендата разказва, че неговите братя по орден са го измъчвали до смърт с топлийки. Това, разбира се, не бива да се приема буквално, но е вярно че е измъчван до смърт. Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" "За делението на природата" която е белязана от голяма дълбочина. По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не само върховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието.
към текста >>

Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата.
В църквата той завършва трагично, легендата разказва, че неговите братя по орден са го измъчвали до смърт с топлийки. Това, разбира се, не бива да се приема буквално, но е вярно че е измъчван до смърт. Той е написал една великолепна книга: "De devisione naturae" "За делението на природата" която е белязана от голяма дълбочина. По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не само върховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика. В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак.
към текста >>

Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове.
По-нататък намираме мистиката на така наречената немска улица на отците, където тази интимност на чувствата е обхванала цели народни маси. Това бяха не само върховете на духовния клир, а и народа. Хората, които работеха на полето или в ковачницата бяха обхванати от онази дълбочина на чувствата, която присъстваше като отличителна черта на епохата. По-нататък намираме Никола Кузански, който живееше между 1400 и 1464 година. Така можем да проследим времето до самия край на Средновековието. Навсякъде ще открием тази дълбочина на чувствата, тази интимност, която се разпростираше върху всички кръгове. Ако сравним това време с по-късното, което дойде на негово място, с онова, което започва през 16 век и достига до нас, то ние ще открием една огромна разлика. В изходната точка намираме Коперник, чиито обхватни мисли предизвикват обновление в духовния живот, който така е внедрил тези мисли в човечеството, че всеки, който не вярва в тях се смята за глупак. Виждаме Галилей, който открива законите на махалото по движенията на един църковен полилей в Пиза. Така стъпка по стъпка можем да проследим хода на времето, и навсякъде ще установим строга противоположност със Средновековието. Чувството все повече и повече отпада, интимността изчезва, разумът, интелектуалността се изявява все повече и повече, хората стават все по-умни и ловки.
към текста >>

55. 12. Пета лекция, Кьолн, 26.12.1907 г. Мястото на човека в обкръжаващия го свят. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния свят са извлечени тези писания.
Нашето съществуване е постигнато с нейните болки. Градация на последните намираме в първата част на така наречената Атлантска епоха. От времето, когато човекът започна своето пречистване, земята от своя страна отново достигна до едно освобождение от болката и страданието. Този процес все още не е много напреднал. По-голямата част от твърдината под краката ни все още страда, и ако обърнем ясновиждащ поглед натам, твърдта ни се явява като откровение на стенанието на земното същество. Този, който е изследвал нещата от гледна точка на окултизма и след това ги е открил във великите религиозни писания, получава откровение за това, от каква дълбочина на духовния свят са извлечени тези писания. В нас все по-силно се надига чувството на уважение към религиозните източници. Посредством нашата опитност, ние можем наблюдавайки фактите във външния свят да познаем емпирично какви реални основи имат думите на Павел: "Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега, очаквайки осиновение." Нека преведем тези думи: целокупното земно създание е създание от болки, едно превръщане в твърд, съпроводено от болките, за да може след това за съществата му да се осъществи "приемането на осиновение", одухотворяването.
към текста >>

56. 13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз. GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Така в окултните знаци, символи и печати, които избрахме за първи примери, можем да видим нещо извлечено от дълбочината на окултните факти, и вие бихте сгрешили ако отречете дълбоката мъдрост от мина лото съдържаща се в окултните школи, или ако по някакъв начин я смятате за преодоляна от модерната мъдрост.
Така в окултните знаци, символи и печати, които избрахме за първи примери, можем да видим нещо извлечено от дълбочината на окултните факти, и вие бихте сгрешили ако отречете дълбоката мъдрост от мина лото съдържаща се в окултните школи, или ако по някакъв начин я смятате за преодоляна от модерната мъдрост. Там където срещате мъдростта на окултните учения в знаците или символите, тя винаги се представя така, че да бъде потвърдена от непосредственото окултно наблюдение. Пример за това, как учението на окултизма е действувало в не много отдалечено минало, е, че в името и в думите са се примесвали символични значения, но така, че в основата им да лежи реално значение: фактите от висшия свят. Няма да се връщаме към произхода на думообразуването, това, което ще кажа сега, не е нещо, което можете да проверите с филологията. Дори и филологията да го сметне за погрешно, символиката би съвпаднала.
към текста >>

57. ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия) GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи

Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини.
Днес ще се спрем повече на чувствената страна, на страната на усещанията в познанието на Духа. Пред душите ни по-скоро изникне мисълта как при едно по-дълбоко, по-чувствено схващане за живота именно във време като нашето, съществуването трябва да се струва на човека абстрактно, сухо, разсъдъчно и понятийно. В едно време, когато наближава един от големите празници Коледа, Великден или Петдесетница ние виждаме как външните форми, как определени външни мерки ще запечатат тези празници. Много, много малка част е съхранена от това, което предците ни чувстваха да оживява в душите си в навечерието на тези празници: онази дълбочина, пронизващото душата чувство, което те изпитваха по отношение на връзката на човека с целия космос и духовните му първопричини. Това чувство оживяваше особено интензивно в такива празнични времена. Защото те бяха нещо реално за душата. Тя се чувстваше по друг начин отколкото през останалата част на годината.
към текста >>

58. 6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
Личността изобщо не се вземала под внимание. Помнили не само това, което са преживяли сами в своето детство, но си спомняли и за това, което е преживял в детството си баща им, което е изживял дядото и така през столетията. Съдържанието на този спомен са го възприемали като някакво единство, и са го наричали например Адам или Ной. Отделната личност все още е нямала това значение, което има сега; но паметта се е простирала над бащата, майката, дядото и т.н.; и това, над което се е разпростирала, наричали с едно име. За съвременния материален възглед на нещата това се оказва фантастика и преувеличение. И още повече, че това трябва да констатира фундаменталното учение за душата, което може да работи с фактите, да достига дълбочината на фактите.
към текста >>

59. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството.
Това са истински симптоми, които по такъв необичаен начин се преплитат един в друг: светът на северните саги, които в основата си са съдържали преди всичко дълбоки указания за това, че някога ще дойде Този, който ще освободи този северен свят от боговете. Аз често поставях вашето внимание върху това, че настроението на северните саги се разкрива като отзвук в средноевропейския облик в това, че Зигфрид е поразен в единственото място, което е било все още уязвимо, и с това пророчески се показва мястото, което по-късно у Другия ще бъде покрито от кръста – за да се подчертае едновременно: тук е мястото, където още нещо отсъства. Това не е поетична игра, а е нещо извлечено от дълбините на инспирирания свят на сагите. Защото този трагичен мотив се основава както на северната сага,така и на лежащата в нейната основа мистерия, че по местата на северния свят на боговете, по-късно ще встъпи християнския принцип. В северните мистерии преди всичко обръщат внимание на това, което всъщност означават този полумрак на боговете. Едновременно се подчертава – аз виждам в това нещо повече, отколкото поетичен образ – че в дълбочината на народното чувство, спомените за древните богове твърде дружелюбно живеят с онова, което е навлязло с християнството. Това се усеща като симптом, в тази оттеглила се готическа Библия вътре в древните спомени.
към текста >>

60. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г. GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека

Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина.
Чистата наука все повече и повече се прекланяла и почитала външния свят. В това ние днес сме стигнали връхната точка. Християнството била силна подкрепа срещу това разтваряне в сетивното. Днес християнството трябва да бъде разбрано чрез теософско задълбочаване, за да може то да излезе пред човечеството с ново разбиране. По-рано, в Средните векове още съществувала връзката между науката и християнството. Днес ние се нуждаем от свръхсетивно задълбочаване на знанията, на мъдростта, за да се разбере християнството в цялата негова дълбочина. По този начин, ние се намираме пред духовното разбиране. Това е следващата степен, теософско или духовнонаучно християнство. Разтварящото се в материалната наука, напротив, все повече и повече ще губи връзка със свръхсетивните светове.
към текста >>

Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт.
В най-голяма опасност се намират тези, които са отделени от спиритуалните истини чрез научните занимания. Но вече е положено началото на отделяне на етерното тяло. Свидетелство за това е нервността на нашето време. И тя все повече и повече ще нараства, ако човек не приеме в себе си великото събитие във физическото тяло. За това той има още много време, понеже за голяма част от хората това ще продължи дълго, макар че отделни личности дори сега са стигнали до това. Но ако се намери човек, който никога не е направил във физическото това, което се явява най-великото събитие във физическия свят, който нито веднъж не е преживял дълбочината на християнството и не е запечатал това в своето етерно тяло, тогава би му предстояло това, което наричат духовна смърт. Защото пустотата на етерното тяло би имала като последствие духовна смърт.
към текста >>

61. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

По-нататък ние ще установим, как това, което наричаме Духовна наука, е едно истинско възпроизвеждане на Йоановото Евангелие и как Духовната наука ни помага да го разберем в неговата дълбочина и цялост.
По-нататък ние ще установим, как това, което наричаме Духовна наука, е едно истинско възпроизвеждане на Йоановото Евангелие и как Духовната наука ни помага да го разберем в неговата дълбочина и цялост.
към текста >>

62. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

А как това може да се постигне с още по-голяма сила и дълбочина, ще обсъдим в следващата лекция.
А как това може да се постигне с още по-голяма сила и дълбочина, ще обсъдим в следващата лекция.
към текста >>

63. СЕДМА ЛЕКЦИЯ GA_103 Евангелието на Йоан

Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина.
И какво следва от всичко това? Следва не друго, а фактът, че Христос показва на света, и то в най-дълбок и всеобхватен смисъл, идеята за Кармата, закона на Кармата. Защото, ако някога идеята за Кармата бъде напълно разбрана, тя ще бъде разбрана тъкмо в този християнски смисъл. Тя означава не друго, а простата истина, че нито един човек не трябва да се превръща в съдия за интимната същност на друг човек. Ако някой не е разбрал идеята за Кармата в този смисъл, той изобщо не е схванал тази идея в нейната дълбочина. Доколкото един човек осъжда друг, дотолкова той го поставя и под принудата на своя собствен Аз. Ако обаче някой наистина вярва в християнския смисъл на “Аз-съм”, той не съди никого; тогава той казва: Аз зная, че Кармата е великият изравнител. Каквото и да си направил, аз не те съдя!
към текста >>

64. 2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер GA_110 Духовните йерархии

Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина.
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита. Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение. На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа. От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост. Сега вече всичко онова, което блика от окултните школи и от Мистериите, може да стане достояние на цялото човечество, и само по този начин хората ще проумеят цялото величие на прадревната Мъдрост, защото в противен случай, без окултното познание, те остават всред нейните неясни сенки.
към текста >>

65. 9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

От това можете да видите, с каква дълбочина ни предават Евангелията духовните истини, които могат да бъдат намерени независимо от текста на тези Евангелия.
От това можете да видите, с каква дълбочина ни предават Евангелията духовните истини, които могат да бъдат намерени независимо от текста на тези Евангелия. Духовният изследовател трябва да знае, че всичко, което се намира в Евангелията, може да бъде намерено по този начин от самия него. Но когато среща в Евангелието на Йоана това, което предварително е открил, той вижда, че това Евангелие е наистина едно свидетелство на онзи, когото сам Христос посвети. Ето защо това писание е толкова дълбоко.
към текста >>

66. 15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна. GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия

Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа. Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят. Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>

67. 2. СКАЗКА ПЪРВА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим.
И благодарение на това ние успяхме да включим в едно цяло не само изпълнителите на отделните образи на драмата, цяло, което вчера бе показано пред Вас, но бяхме също в състояние да създадем едно цяло и чрез работата на нашите членове живописци, работа също изпълнена не само с преданост, но и с разбиране. Би било невъзможно да Ви изтъкна в подробности всичко, което беше необходимо като работа от страна на този или онзи член. Но когато от първия до последния костюм трябва да се получи едно цяло, трябва да се получи нещо, което не само така да се каже изразява отделно това, което се проявява чрез отделния изпълнител, но което дава една обща картина, тогава е необходимо и тази част на работата да бъде одушевена от една обща идея. И със задоволство трябва да кажа, че този наш уважаем член, който се нагърби с неимоверно тежката работа да изработи нашите костюми в смисъла на цялостното представление, че този наш член свърши своята работа с най-дълбоко разбиране. С пълно съзнание казвам, че бе проявена, извънредна гениалност в начина, как отделните неща бяха съчетани в цялото. Така щото, ако ми позволите да изразя едно лично чувство, вчера аз действително изпитах в дълбочината на душата си голяма благодарност към онези, към всички онези, които съдействуваха с такова пълно разбиране и работа, всеки един на своето място, благодарност, която бих искал и днес да изкажа към всеки един от тях, благодарност, която има и една друга страна, онази страна, която прави чувството на благодарност да бъде отправено отново към всеобщия извор на нашия духовен живот, от който произхожда всичко, което ние хората въобще можем да направим. И само защото този духовен живот беше деен, ние можахме да направим този слаб опит да представим на сцената такова едно произведение на изкуството. Но при това ние можахме да съберем опитности и изживявания. Онзи, който даде своя принос в определен сектор на нашата работа, можа да изпита радост, че духовният живот е в известно отношение една побеждаваща сила. Това вдъхва увереност, вдъхва твърда вяра в бъдещето на нашето движение. Може би ние трябва да почерпим вярата във величието, вярата във всеобхватността на нашето движение обгръщайки с поглед отделните работи.
към текста >>

68. 7. СКАЗКА ШЕСТА GA_113 Изтокът в светлината на Запада

Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова.
Тези хора могат да повтарят това, могат да си въобразяват, че са добри християни; в действителност те са врагове на Христа, те са онези, които изхождайки от техния собствен егоизъм, понеже се обявяват задоволени от всичко, което се предлага в традиционното тълкуване на евангелията, изхождайки от своя собствен егоизъм те заличават това, което в бъдеще ще доведе до пълна слава, до прославянето на пълното християнство. Онези, които днес често вярват, че са най-добрите християни, са най-силните изкоренители на Християнството. Онези разбират днес развитието на Християнството, които мислят по съвършено друг начин, които казват; "Ние не искаме да бъдем егоисти и да казваме: на нас ни са достатъчни евангелията и не искаме да знаем за вашите отвлечености! Няма нищо по-отвлечено от това, което Духовната Наука изнася". Онези са истински християни, които днес знаят, че човечеството се нуждае не от Християнството на егоистите, а от нещо друго, които казват: ние знаем, че светът не може вече да съществува със старите предания на евангелията, ние знаем, че в света е необходимо, щото светлината на Луцифер, светлината от областта на Луцифер да падне върху евангелията. Тези хора слушат ученията, които излизат от центровете на посвещение на Розенкройцерството, където духовните способности са сили заострени чрез луциферическия принцип, за да проникнат все по-дълбоко в Евангелията; и за тези посветени е установено: евангелията съдържат такава безгранична дълбочина, щото човек никак не бива да мисли, че може да ги изчерпи с това или онова. Но днес е дошло вече времето, когато розенкройцерите трябва да разлеят тяхното учение в света, когато мистериите на Розенкройцерството са призвани да направят да паднат върху Евангелията техните духовни сили, засилени чрез това, което са добили от луциферическия свят. Това е западното духовно познание, че светлината, която се излъчва, която прониква навън, може да бъде добита от областта на Луцифер и може да бъде насочена върху Евангелията. Духовната наука трябва да стане един инструмент за тълкуване на Евангелията; и величието, мощното и субстанциалното на евангелията ще стане явно, когато върху тези евангелия падне светлината от царството на Луцифер по околния път, както тя е добита чрез мистериите на розенкройцерството. Така за дачата на Духовната наука е да ни въведе в изпълващите с радост благовестия за субстанцията на Христовото Същество, която минава през света; да ни помогне да добием светлината, която може да се получи от областта на Луцифер и да направим тази светлина да падне върху евангелията. Така ние виждаме, че Христос, който от един бог живеещ във външния свят стана мистичният Христос, чрез облагородяването на човешката душа отново доведе тази душа в онези области, които за известно време трябваше да остане затворена, която в древни времена се е наричала област на Дионисий и която отново ще бъде завладяна в бъдеще от човечеството.
към текста >>

69. 1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка.
Всичко, което от известно време свикнахме да разглеждаме като задълбочени идеи на християнството, според както те са представени в Евангелието на Йоан, все още не е християнството в неговата пълна дълбочина, защото съществува възможност да проникнем в тези области, поемайки от една друга изходна точка. Тази изходна точка ние имаме пред себе си благодарение на факта, че този път поставяме в центъра на нашето антропософско духовно-научно разглеждане именно Евангелието на Лука.
към текста >>

70. 5. Пета лекция, 19 септември 1909 г. GA_114 Евангелието на Лука

На места Евангелията ни показват цялата дълбочина на нещата.
На места Евангелията ни показват цялата дълбочина на нещата. Това което хората свързват най-вече с волята и със силата, с царствения елемент ако можем да си послужим с този технически израз за него тези, които бяха наясно с тайните на съществуванието, добре знаеха, че то се предава чрез бащиния елемент. Но това, което е свързано с душевната страна на живота, с мъдростта и с вътрешната подвижност на Духа, то се предава чрез майчиния елемент. И Гьоте, който беше проникнал дълбоко в тайните на съществуванието, загатва за тази зависимост по следния начин:
към текста >>

То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света.
Точно тя обгръща с лъчите си другия Исус. Ето защо евангелистът Лука добавя: Когато родителите му се връщат в Назарет, детето е преизпълнено с мъдрост а това означава, че то е проникнато с мъдрост в своето етерно тяло и „Божията благодат беше върху Него (Лука 2, 40). Обаче това дете израства така, че нормалните човешки качества, свързани с разбирането на външния свят, се формират извънредно бавно. Днес всеки посредствен човек ако оценява Натановото дете Исус само според тези качества би го определил като едно „изоставащо в развитието си дете". Обаче за сметка на това, въпросното дете се изпълни с онези сили, които се разливат от Нирманакайя на Буда. То постигна такава дълбочина на своя вътрешен живот, която е несравнима с нищо друго на света. У детето бликат толкова дълбоки чувства, че те променят целия околен свят.
към текста >>

71. Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година. GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията

Ще намерите това там, където още е съществувало съзнанието за дълбочината на нещата, което се изразявало по определен начин: в древните статуи на лъвове често отчетливо виждаме, че скулпторът не просто е копирал днешния лъв с неговата грива, като на пудел.
Това е дълбоко свързано с цялото развитие на човечеството. Особено внимателно трябва да се разгледа именно връзката на растежа на косата с цялото развитие на човечеството. Всичко, което съществува в човека, можем да го разберем само ако се стремим да го разберем от Духа. Макар за човека това да звучи малко странно, но в нашите коси трябва да виждаме остатък от определени излъчвания, благодарение на които в човека някога се е внасяла слънчевата сила. Преди това е било нещо живо, това, което внасяла в човека слънчевата сила. Ще намерите това там, където още е съществувало съзнанието за дълбочината на нещата, което се изразявало по определен начин: в древните статуи на лъвове често отчетливо виждаме, че скулпторът не просто е копирал днешния лъв с неговата грива, като на пудел. Този, чиято традиция още се е облягала на древните знания, представял лъва така, че възниквало впечатление, сякаш гривата му е втъкната в тялото отвън, подобно на проникващи в него слънчеви лъчи, които сякаш са се втвърдили във вид на косми. Така че човек може да си каже, че в древните времена това е било още напълно възможно – да се приемат в себе си сили, оставяйки косата непобутната, особено ако е свежа и здрава. Но към времето, за което говорим, при назореите в това едва ли са виждали нещо повече от символ.
към текста >>

72. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Щутгарт, 5. 3. 1910 г. Мистериите на Вселената: Комети и Луната. GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят

Ще сме в състояние да измерим дълбочината на този контраст, ако си спомним, че онези същества например, които паднаха в твърда материя твърде рано, така да се каже, млекопитаещите не можаха да достигнат свободен поглед в космичното пространство: тяхната физиономия е обвързана към земното съществуване.
Ще сме в състояние да измерим дълбочината на този контраст, ако си спомним, че онези същества например, които паднаха в твърда материя твърде рано, така да се каже, млекопитаещите не можаха да достигнат свободен поглед в космичното пространство: тяхната физиономия е обвързана към земното съществуване. За млекопитаещите контрастът между слънце и земя не стана, в същия смисъл, един контраст и в тяхното собствено същество. По тази причина ние не можем да говорим за млекопитаещите като за микрокосмос, а можем да наречем човешкото същество един микрокосмос и в контраста между глава, и крайници имаме доказателство за микрокосмичната природа на човека.
към текста >>

73. 1. Първа лекция. Светът зад гоблена на сетивните възприятия. Екстаз и мистично изживяване. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Ако нормален човек действително изживееше света, описван в състоянието на екстаз, разтърсващият ефект щеше да бъде сравним със дълбочината на изживяванията, изпитани от мистика.
Дали опитностите са илюзии или реалности в момента не е важно. Въпросната личност вижда свят, различен от сетивния свят; мистикът изживява радости, емоции и мъки, несравними с нищо познато в ежедневния живот. Мистикът обаче не вижда светът, разкриващ се на някого в състоянието на екстаз, а последният няма опитност за света на мистика. Двата свята за независими един от друг. Това е странно отношение, но обяснение за света на единия може да бъде намерено в светлината на изживяванията на другия. Ако нормален човек действително изживееше света, описван в състоянието на екстаз, разтърсващият ефект щеше да бъде сравним със дълбочината на изживяванията, изпитани от мистика.
към текста >>

74. 9. Девета лекция. Органи на духовно възприятие. Съзерцание на Аза от 12 страни. Мисленето на сърцето. GA_119 Макрокосмос и микрокосмос

Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо.
Това нежелание е разбираемо. Ако обаче то стигне до там да кара хората да казват, че с цел да се издигнат във висшите светове ще избягват всяко мислене и ще остават в своя неузрял чувствен живот, тогава те никога не ще могат да достигнат висшите светове; всичките им опитности ще си остават на ниско ниво. Неудобно е, но е необходимо да се тренира силата на мисленето която, разбира се, е безценна за живота във външния свят, макар че за онези, които се стремят до достигнат висшите светове, мисленето служи само като подготовка, като обучение. Валидността на истините за висшите светове не може да бъде установена с логика. Мисленето, което се прилага за машините, за явленията на външната природа, за естествените науки, не може да се приложи по същия начин за опитности, свързани с висшите светове. Всеки, който разбира това, няма да възхвалява наричаното обикновено "интелект" във връзка с познанието за висшите светове, защото ако някой се опиташе да си извади интелектуални заключения относно тези светове, той би могъл да породи само общи истини с малка дълбочина, докато от друга страна за външния физически свят прилагането на мисленето е абсолютно необходимо. Без интелект не бихме могли да конструираме машини, да градим мостове или да изучаваме ботаника, зоология, медицина или нещо друго; употребата му в тези области е несъмнена, доколкото той е приложен непосредствено към предметите.
към текста >>

75. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 22 май 1910 г. Природните катаклизми, вулканите, земетресенията и епидемиите с оглед на Кармата. GA_120 Откровенията на Кармата

Едва тогава проличава тяхната шеметна дълбочина.
По правило библейските предания не могат да бъдат тълкувани точно, преди да се познават основните положения на антропософската Наука за Духа. Едва тогава проличава тяхната шеметна дълбочина. Ако изобщо е възможно да коментираме това изречение: „В болка ще раждаш чедата си! ", ние трябва да тръгнем от едно правилно разбиране на Кармата; точното тълкуване на библейския текст ще дойде по-късно. От съмнителна полза е също, когато се стремим да тълкуваме едно или друго място от окултните източници, преди да сме стигнали до определена точка от личното си окултно развитие. Ето защо никога не е добре да се пита: „А какво означава това? " Човекът винаги е длъжен да чака с необходимото търпение настъпването на съответния момент в окултното си развитие; единствено с тълкуванията не може да се постигне нищо.
към текста >>

76. 11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 май 1910 г. Индивидуална и универсална Карма. GA_120 Откровенията на Кармата

Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
Ето как чрез ариманическите и луциферическите Същества стигаме и до Кармата на висшите светове. Там горе също властва Кармата. Кармата е навсякъде, където са Азовете. Естествено, Луцифер и Ариман крият „Азове" в себе си; ето защо и последиците от техните действия могат да се върнат отново върху самите тях. Голяма част от тези тайни ще бъдат разгледани през лятото в цикъла върху „Сътворението"6, но още сега бих искал да спра вниманието Ви на една важна подробност от Петокнижието, която загатва за неизмеримата дълбочина на всяка дума от истинските окултни документи.
към текста >>

77. 10. Десета лекция,16. Юни 1910. Мисията на отделните народи и култури в миналото, настоящето и бъдещето Соловьов. GA_121 Отделните души на народите

И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
Обаче всичко това се проявява при Соловьов като един вид пророчество, когато неговото понятие за Христос просветва и възвестява зората на новата култура. Ето защо тази философия на източно-европейските народи се издига с великански крачки над всякакво хегелианство и кантианство, и ако човек се потопи в нейната атмосфера, той внезапно и ясно усеща зародишните кълнове на предстоящото развитие. И всичко това отива много по-далеч, защото хората усещат понятието за Христос, каквото е то при Соловьов, като един пророчески знак, като самата зора на Шестата следатлантска култура. По този начин цялото Христово Същество и цялото значение на Христовото Същество за философията са поставени в центъра на нещата, превръщайки се в нещо съвсем различно от това, което бихме могли да получим от западно-европейските понятия. Понятието за Христос, доколкото то не е извлечено от духовно-научното познание и не е схващано като жива субстанция, която трябва да се намеси като една духовна мъдрост във всяка област на държавата и обществото Христовата личност, която усещаме като една личност, на която служи всеки, доколкото той е „човек с Дух-Себе“, тази Христова личност е просто изваяна по един великолепен начин в различните тълкувания, които Соловьов дава относно Евангелието на Йоан и неговите встъпителни думи. И наистина, само в областта на духовно-научното познание може да се появи пълно разбиране за дълбочината, с която Соловьов изрича думите: „В началото беше Словото или Логосът“, и за онзи различен начин, по който тъкмо Евангелието на Йоан може да бъде обхванато от една философия, за която усещаме: Да, това е една покълваща философия и по един забележителен начин тя ни насочва към бъдещето!
към текста >>

78. 10. СКАЗКА ДЕСЕТА GA_122 Тайните на библейското сътворение на света

Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах.
Обаче в човека е останало нещо от това, което съдържа всъщност заложбата да се превърне на прах. Човекът е поел в своето същество нещо от лунните сили водещи Земята към разпадане на прах, вследствие на всички онези отношения, които вече ви описах. Онези Същества, които са свързани с Луната, са внесли всъщност нещо в телесното човешко същество, което в действителност не принадлежи на земната маса, която имаме непосредствено около нас, след като Луната се отделила; те са внесли нещо от лунните сили водещи към разпадане на прах на земното, внедрили са го в човешкото тяло. Но понеже с това Лунно естество е свързан Явех-Елохим, това означава, че Явех-Елохим е онзи, който е внедрил в човешкото тяло тези Лунни сили, водещи Земята към разпрашаване. И ние трябва да кажем: В течение на Земното развитие трябваше да настъпи един момент, който правилно може да бъде охарактеризиран така: В космическия напредък на Елохиите дойде време, когато Явех-Елохим внедри в човешкото тяло земния прах, носещ силите на Луната, силите на втвърдяването. Така в Библията имаме онова място, което крие в себе си неизмерима дълбочина, където се казва: И Явех-Елохим създаде човека от земния прах. Защото така е казано в Библията. И всички преводи са чиста безсмислица, когато казват: Явех-Елохим е направил човека от буца земя. Той е внедрил в него земния прах. Ако и до сега намерихме в Библията нещо, което ни накара да изпаднем в удивление и благоговение пред това, което Библията ни казва чрез древните ясновидци и което отново откриваме чрез духовнонаучното изследване, тук в думите: "Явех-Елохим внедри /отпечати/ в човешкото тяло съдържащия лунното естество земен прах" имаме едно място, където нашето благоговение трябва да стане още по-голямо, по-силно пред това, което древните ясновидци ни разказват в Генезиса. И когато тези древни ясновидци имаха съзнанието, че това, което ги направи способни да кажат нещо подобно, те го получиха от онези области, в които действуваха Елохимите и Явех-Елохим; когато те имаха съзнанието, че получаваха своята мъдрост от областите на създаващите света Същества, те можаха да си кажат: В нас се влива като знание, като мъдрост, като мисъл това, което е създало самата Земя, когато то тъчеше и действуваше в тези Същества.
към текста >>

79. 2. Втора лекция, 2. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност.
Обаче астралната дреха на Заратустра, неговото астрално тяло, в която Заратустра беше живял в древните епохи на следатлантското развитие, тази астрална дреха беше толкова съвършена, толкова проникната от Заратустровата същност, че след смъртта тя не се разпадна както нормално става с човешките астрални тела, остана цяла и непокътната. Макар и рядко, в мировото развитие може да се случи така, че някои човешки обвивки да останат цели и непокътнати, благодарение на обстоятелството, че са поели в себе си цялата дълбочина на съответната индивидуалност. И така, астралното тяло на Заратустра остана запазено. Сега следва нещо много важно. Единият от учениците, който прие от Заратустра учението за пространството и тайните на онова, което едновременно изпълва нашето сетивно пространство, този ученик се прероди отново в онази личност, която историята познава като египетския Tom или Хермес. Този повторно инкарниран ученик на Заратустра така сочи окултното изследване призван да приеме облика на египетския Хермес или Тот, трябваше не само да утвърди в себе си всичко, което беше получил от Заратустра в една от предишните си инкарнации, но и да го усили поради факта, че у него беше вложено, влято, инфилтрирано не друго, а запазеното и непокътнато астрално тяло на самия Заратустра, според тогавашния обичай на свещените Мистерии. Ето как индивидуалността на този Заратустров ученик се прероди като великия основател на египетската култура, Хермес или Тот, в когото се въплъти астралното тяло на самия Заратустра.
към текста >>

80. 12. Дванадесета лекция, 12. Септември 1910 GA_123 Евангелието на Матей

Но хората не проникват в дълбочината на нещата; в такъв случай те би трябвало да знаят, че според прилаганите днес методи, отдавна трябваше да бъде доказано, че примерно Наполеон никога не е живял на този свят.
Всичко това е една твърде духовита сатира на онези „символични" тълкувания, , които са широко разпространени днес. Но хората не проникват в дълбочината на нещата; в такъв случай те би трябвало да знаят, че според прилаганите днес методи, отдавна трябваше да бъде доказано, че примерно Наполеон никога не е живял на този свят. Да, човечеството не иска да научи истината; защото именно с помощта на същите методи, днес всеки може да докаже, че Исус никога не е живял на Земята. И така, тези подробности показват, че към най-великото планетарно събитие, за което ни разказват Евангелията, ние трябва да пристъпваме едва след продължителна, включително и вътрешна, подготовка. Ние трябва да сме наясно: тук са застрашени от объркване тъкмо антропософите. Като цяло Антропософското Движение също не беше пощадено от словесната игра с всевъзможни символи, взети от звездните светове. Ето защо тъкмо в този лекционен цикъл, когато говорех върху най-забележителните събития от еволюцията на човечеството и тяхното образно представяне с езика на звездите, аз се постарах да изтъкна, колко правилно може да бъде употребен езикът на звездите, стига да е налице едно действително разбиране на макрокосмическите отношения.
към текста >>

81. Езотеризмът в Евангелието на Маркo GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo

Ако знаем как йерархиите се издигат от ниво на ниво ние бихме могли да разберем едно евангелско слово като това в цялата му дълбочина.
Каква беше опитността на тези, които бяха събрани в синагогата, когато Христос Исус дойде сред тях? Дотогава те бяха имали опитността на обучението на граматиците, на тези, които познаваха традициите, произлезли от духовете на времето и от тези на народите. Те бяха привикнали на този тип образование. И ето, че се появяваше едно Същество, което не обучаваше по този начин: неговите думи бяха проявление на царството на свръхсетивните сили в самата природа или на гръмотевицата и на светкавицата. Ако знаем как йерархиите се издигат от ниво на ниво ние бихме могли да разберем едно евангелско слово като това в цялата му дълбочина. Ние трябва да предчувстваме това, срещайки се с тези думи от Евангелието на Марко.
към текста >>

Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина.
Едва когато ще успеем, благодарение на приноса на духовната наука, да преоткрием цялото богатство и съдържание на това, което се е схванало в наши дни в плоски абстракции в съвременните преводи на Евангелията, тогава ние ще разберем какви изисквания са свързани с нуждата да се схванат Евангелията в тяхната истинска дълбочина. Ще трябва поколения наред за да се изследват дори само частично тези дълбочини, които нашата епоха може вече да предчувства. Някои аспекти от Евангелието ще могат да бъдат разбрани едва в бъдещето.
към текста >>

82. Коледният Празник в променящия се ход на времето GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето

И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина и интимност, която може да бъде свързана с наближаващия празник.
Така че едва ли ще е преувеличение, ако изразим следния възглед: Липсва хармония между онова, което очите ни възприемат, когато желаем да се проникнем с Коледното настроение, и желаем да получим това Коледно настроение от онова, което виждаме в днешното обкръжение. Има дисхармония в това да виждаме улиците обкичени с Коледни дървета и други украси в подготовка за празника, и след това да виждаме модерният трафик препускащ всред всичко това. И ако съвременният човек не чувства пълната степен на тази дисхармония, причината може да бъде в това, че той е отвикнал да бъде чувствителен за цялата дълбочина и интимност, която може да бъде свързана с наближаващия празник. От всичко онова, което Коледният празник може да направи за да задълбочи вътрешната природа на човека, в основата си не е останало нищо повече, особено да градския човек, от последно слабо ехо. Той едва е способен да усеща смътно предишното му величие. Вече неговите навици му пречат да възприема това величие, величие с което човечеството беше свикнало в течение на столетията.
към текста >>

Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник.
Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник. Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили.
към текста >>

" И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма.
Би било изцяло погрешно ако погледнем с песимизъм на факта, че времената са се променили, и че в модерните ни градове е станало невъзможно да развием онова настроение на дълбока интимност, което преобладаваше в по-ранните времена по отношение на този празник. Не би било правилно да позволим да възникне такова песимистично настроение, защото в същото време ние можем да получим усещане - в нашите кръгове това чувство трябва да присъства - че човечеството може още веднъж да стигне до изживяване на пълната дълбочина и величие на импулса, принадлежащ на този празник. Търсещите души имат всякакви причини да се запитат: “Какво може да означава за мен този Христов празник? " И в сърцата си те могат да признаят: Точно чрез Духовната Наука на човечеството ще бъде дадено нещо, което ще донесе отново, в пълния смисъл на думата, онази дълбочина и величие, които днес вече ги няма. Ако не отстъпваме пред илюзията и фантазията трябва да признаем, че те повече не могат да съществуват в настоящето. За онова, което отскоро е станало обикновен празник за подаръци не може да се каже, че има същият смисъл като онова, което Коледният празник означаваше за хората векове наред в миналото. В честването на този празник душите разцъфтяваха с изпълнена от надежда радост, с родена от надеждата увереност, и със съзнание за принадлежност към едно духовно Същество, към Онзи, Който слезе от духовните висоти и обедини Себе Си със Земята, така че всяка човешка душа с добра воля да може да сподели Неговите сили. Наистина, много векове честването на този празник пробуждаше в душите на хората съзнанието, че отделната човешка душа може да се почувства съпътствана от току-що описаните духовни сили, и че всички хора с добра воля могат да открият себе си събрани заедно в служба на тази духовна сила. Посредством това те можеха също и да намерят правилните начини за живот на Земята, така че да могат да се отнасят колкото се може по-човешки един към друг, така че да могат да се обичат колкото е възможно повече един друг като човешки същества на Земята.
към текста >>

За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници.
За съвременния градски обитател трудно е възможно да оцени цялата дълбочина на онова, което е свързано с големите годишни празници. Едва ли е възможно да се изживее онази магия, която като нежен бриз проникваше душевното настроение на онези, които вярваха, че по време на големите чествания около Коледа или Великден раждаха Христос в своите сърца. Днес е станало наистина много трудно, особено за гражданина, да усети нещо от тази магия, която проникваше човечеството като нежен духовен бриз през онези сезони. За онези, имали възможността да изживеят поне малко от този магичен вятър, който проникваше душевното настроението в онези времена, това със сигурност ще бъде чудесен, величествен спомен. Като малко дете аз можах да видя последните останки на такъв магичен вятър, както той прониква душите, настроението на селските хора в определени отдалечени германски села. Когато наближаваше Коледните празници, аз можех да видя как нещо възникваше в най-дълбокия, вътрешен душевен живот на млади и стари, нещо което се различаваше съществено от чувствата и усещанията, преобладаващи през останалата част от годината.
към текста >>

83. Лекция втора GA_126 Окултна история

И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа.
Но когато се обърнал назад, много от неговите предни инкарнации не му се понравили и могъл да си каже: това съвсем не е по моя вкус. Той видял например, че неговата душа в минали инкарнации имала съвсем близки дружески отношения, съвсем особени човешки връзки, от които би се срамувал сега. Тогава е станало това, което е изобразено в мита, той почва да брани това, което по околен път, чрез Енкиду, му разкрила богинята на града, той отправя упреци към своята душа. В мита се говори, че той упреква богинята за нейните познанства, защото той ревнува от тези познанства. Той видял, така да се каже, хоризонта на своята душа и виденията стояли пред него така живо, както хора, към които изпитваш някаква симпатия или антипатия, стоят около някого във външния физически свят. И във всичко това, което Гилгамеш отправя като упрек към богинята на града, ние разбираме, че той разговаря с това, което се разиграва в дълбочината на неговата душа. Когато например ни се говори, че той упреква богинята на града в това, че е имала познанство с някакъв човек, който в мита е наречен Ишулан, то това означава не нещо друго, а това, че на него не му харесвало собственото му познанство с този човек, градинар на неговия господар в миналата инкарнация. Следователно, това, което ставало в душата на Гилгамеш и чрез което той за пръв път получил тази вътрешна проникновеност, тази вътрешна пълнота на душата, от която се нуждаел, за да стане основател на вавилонската култура, всичко това ни се изобразява във възвръщането към известно ясновиждане, в издигане към свръхсетивните светове, което до известна степен било изгубено от него, понеже бил стара душа. Това ни се предава в този мит.
към текста >>

Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина.
Затова митът ни разказва, че Гилгамеш в това си духовно странстване се среща с великата личност на властелина от Атлантида, Ксисуфр. Това е била личност, която принадлежала към висшите йерархии и по време на атлантския период е живяла сред човечеството, а след това в по-високи области на битието. Тази личност е трябвало да познае Гилгамеш, че от съзерцанието на същността й да придобие това, което било необходимо, за да знае какви са душите, кога те могат да виждат в духовния свят. Така той бил отново изведен в духовните сфери благодарение на това, че в своята душа е бил върнат назад в атлантските времена. И когато му се възлага задачата да не спи седем нощи и шест дни, то това означава не нещо друго, а упражнение, чрез което душата би била преобразувана, за да проникне напълно в съответните, току-що описани духовни области. Ако ни се казва, че той не издържал това, то това означава пак нещо много важно; това значи, че Гилгамеш трябва да ни се представи като личност, която се приближава плътно до границата на посвещението, която е могла да надникне през вратата на посвещението в духовните тайни, но която според характера на условията от това време все пак не е могла да проникне в цялата дълбочина. С една дума, трябва да се каже, че основателят, учредителят на вавилонската култура, като че останал да стои пред вратата на посвещението, че той не е могъл да вижда съвършено ясно във висшите духовни светове и че след това той придал на цялата вавилонска култура този отпечатък, който е отпечатък само на обикновено надничане в тайните на посвещението. Ние виждаме, че външната вавилонска култура фактически е такава, че тя оправдава току-що казаното.
към текста >>

В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни.
В същото време, когато например всичко ни сочи, че в Хермес ние имаме пред себе си личност, която дълбоко, дълбоко се е взирала в най-светите тайни на посвещението и затова е могла да стане велик инициатор на египетската култура, ние трябва да кажем, че външната вавилонска култура се е подготвяла по такъв начин, както ние това току-що охарактеризирахме: именно посредством водещата личност, имаща в душата си всички тези качества, които се развиват, когато не се прониква в дълбочината на светите тайни. Затова ние наистина имаме в древен Вавилон такова историческо развитие, в което отчетливо вървят заедно външният културен поток и езотерично-вътрешният. В същото време, когато в египетския живот те двата повече проникват един в друг, в древновавилонската култура те някак си напълно се разминават. И само вътре в това, което ние трябва да разглеждаме като вавилонска култура, такава, каквато тя е била основана от Гилгамеш, е живяло това, което е затворено в най-светите, в най-съкровените мистерии на халдейците. Посветените в мистериите били, разбира се, посветени напълно, но това само като тънка струя е текло през външната култура. Тази външна култура е била резултат от импулсите на Гилгамеш.
към текста >>

84. Лекция четвърта GA_126 Окултна история

Дължината, ширината и дълбочината, характера на това как архитектонически се формирало вътрешното пространство, всичко това се правило съгласно небесните пропорции или пропорциите на човешкото тяло.
Значи, ако ние бихме могли да се върнем в древните времена, в сравнително ранните епохи, то бихме намерили навсякъде в култовите постройки символично подражание на човешките или небесни пропорции. Дължината, ширината и дълбочината, характера на това как архитектонически се формирало вътрешното пространство, всичко това се правило съгласно небесните пропорции или пропорциите на човешкото тяло. Но това е било така: там, където е съществувало живо съзнание за връзката на човека с духовния свят, пропорциите се взимали от духовния свят. В какво е трябвало да се превърне това във времето, когато човешкото познание е трябвало да бъде смъкнато, така да се каже, от Небето на земята, от общо духовно-човешкото към човешки-личното? Тук мерните единици се взимали преимуществено от самия човек, от човешката личност, доколкото тя е израз на отделния "аз" (Ichheit).
към текста >>

Безкрайна дълбочина е скрита в този световен символ, във вавилонското стълпотворение, заради което хората станали ограничени в отделната човешка личност, в това, което личността е могла да стане в който и да е народ при особени условия.
Това е трябвало да изрази Вавилонската кула, култово място за тези, които е трябвало да взимат мерни единици преимуществено от личността. Но в същото време е трябвало да се покаже, че личността ще стане по-зряла само постепенно, за да се издигне отново в духовните светове. Ние видяхме, че първо е трябвало да се преминат четвъртият и петият периоди, преди отново да може да започне подем. Тогава да се издигнеш в духовния свят просто така, е било невъзможно. Това се подразбира в описанието, че вавилонското стълпотворение не успяло, че да се достигне Небето е било невъзможно чрез това, което е можело да се вземе от човешката личност. Безкрайна дълбочина е скрита в този световен символ, във вавилонското стълпотворение, заради което хората станали ограничени в отделната човешка личност, в това, което личността е могла да стане в който и да е народ при особени условия.
към текста >>

Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество.
Сега трябва да си припомним, че в тази гръцка епоха се включва импулсът на християнството, който трябва да обхваща все повече и повече хора в другите региони. Но ние вече видяхме, че това християнство в началото на своето развитие не се е проявило веднага в цялата си значимост, с цялото си духовно съдържание. Ние показахме, чрез отношението на хората на Александрия към Хипатия, какви слабости и тъмни страни е имало отначало християнството. Да, ние често сме подчертавали, че времената, когато християнството ще го разберат в цялата му дълбочина, още само настъпват, че християнството съдържа в себе си още безкрайни дълбочини и че то, така да се каже, принадлежи повече на бъдещото, отколкото на настоящото, да не говорим пък за миналото човечество. По такъв начин виждаме как онова, което се намира в християнството в началото, се оказва сред това, което, всъщност, съдържа наследството от мъдростта и духовността на най-стария свят. Защото това, което е приела в себе си Гърция, което тя е носила в себе си, е било действително като наследство от онова, което хората придобили в многобройните инкарнации чрез живата връзка с духовния свят. Цялата духовност, която е била преживяна в древността, се е потопила в душите и сърцата на гърците и се проявявала с цялата си пълнота в тях. Затова можем да разберем какви са били хората, които при навлизането на християнството в живота, особено предвид на това какво е произлязло от християнския импулс в първите столетия, не могли да оценят това събитие така високо, както грандиозното величие, грандиозната духовност, която като древно хилядолетно наследство е била унаследена в Гърция. Особено характерна е била една личност, която, така да се каже, в своите собствени гърди е преживявала тази борба на старото с новото, борбата на най-древните духовни съкровища с това, което е било едва в началото на своето развитие и едва се е чувало.
към текста >>

А факта, че си имаме работа с най-изтъкната личност на XVI век, с личност, направила безкрайно много неща за астрономията, които са приложими и днес; че в даденото от него е скрита бездна от дълбока мъдрост - това обикновено не се отбелязва просто по тази причина, че при установяването на точна система Тихо Брахе, от дълбочината на собствените си знания, видял трудности, които не видял Коперник11.
Той поразявал света с такива неща, каквито сега, разбира се, не биха намерили голямо доверие. Понеже веднъж, когато бил в Рощок, по положението на звездите предсказал смъртта на султан Сюлейман, и тя настъпила след няколко дни, вест, която направила името на Тихо Брахе10 известно в Европа. Сега за Тихо Брахе, чийто живот се простира съвсем близо зад нас, светът знае едва ли повече от това, че той е малко простоват, че той още не е стоял на висотата на материалистическия светоглед на нашето време. Наистина той нанесъл хиляди нови звезди на картата на звездното небе, направил също и откритие с епохално за времето си значение - открил избухваща и отново изчезваща звезда, Nova Stella, и я описал, но за тези неща много премълчават. Светът не знае за него нищо друго освен това, че бил толкова глупав, че е измислил мирова система, в която Земята стои неподвижно, а Слънцето заедно с планетите се върти около Земята; сега светът знае само това. А факта, че си имаме работа с най-изтъкната личност на XVI век, с личност, направила безкрайно много неща за астрономията, които са приложими и днес; че в даденото от него е скрита бездна от дълбока мъдрост - това обикновено не се отбелязва просто по тази причина, че при установяването на точна система Тихо Брахе, от дълбочината на собствените си знания, видял трудности, които не видял Коперник11. И ако това може да се каже, наистина то звучи парадоксално, но за системата на Коперник също още не е казана последна дума, а спорът между двете системи ще занимава човечеството и в бъдеще. Но това е между другото, понеже е още твърде парадоксално за сегашното време.
към текста >>

85. Лекция пета GA_126 Окултна история

Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание.
След това, както знаете, той се родил отново - при това в този случай много скоро - като Николай Коперник. Същата тази същност, която е била в Николай Кузански, действала по-нататък в Николай Коперник. Но се оказва, че междувременно човешката организация така се е придвижила в посока на физическото, че цялата дълбочина на Николай Кузански е могла да действа в Коперник само така, че възникнала именно [концепцията за] външната физическа мирова система; това, което живяло в Николай Кузански, било някак си филтрирано, духовното отхвърлено и превърнато във външно знание. Тук нагледно виждаме, колко малко време е трябвало да действа мощният импулс от 1250 година, където той е имал средоточие във времето. И това, което се вляло в нашата Земя в този пункт, на свой ред продължило да действа и по-нататък. То продължило да действа в тези две течения, от които едното е материалистично и ще става все по-материалистично, другото жадува духовното и особено се изразило в това, което ние знаем като откровение на розенкройцерството, което е текло най-интензивно, именно започвайки от този изходен пункт, макар че се е подготвяло и по-рано.
към текста >>

86. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ Прага, 27 март 1911 г. GA_128 Окултна физиология

това означава: най-фините, най-висшите процеси, извиращи от дълбочината на нашия организъм се свързват от другата страна с физикохимичните процеси в кръвообращението ни, съхранили в себе си закономерностите на външния свят.
А от друга страна това е субстанцията, която е най-защитена, в която протичат вътрешни процеси, които ни къде другаде не могат да се осъществят, тъй като за протичането им е необходимо нещо, основаващо се на всички останали процеси, които впоследствие се включват в кръвния процес. Т.е. това означава: най-фините, най-висшите процеси, извиращи от дълбочината на нашия организъм се свързват от другата страна с физикохимичните процеси в кръвообращението ни, съхранили в себе си закономерностите на външния свят. Чрез някоя друга субстанция физически-сетивния свят не влиза в такъв непосредствен допир с друг един свят и който става това в кръвната ни субстанция. В никоя друга субстанция това не изпъква така явно на физически план, както изпъква в кръвната субстанция, протичаща през човешкия организъм. В действителност кръвта е нещо, в което най-нисшото, което човекът може да види в процесите около себе си, се обединява с най-висшето, формиращо се органично в неговата природа. Ето защо на нас сигурно ще ни стане ясно, че по отношение на тези кръвни процеси имаме нещо пред себе си, което, ако стане неритмично, може в силна степен да предизвика неритмичност в целия ни организъм. Тъй като от една страна кръвта изразява резултата от всичките ни органични процеси, то по отношение на подобна неритмичност на кръвта ще трябва винаги да внимаваме, къде точно се проявява отклоненията в ритъма при това ще бъде трудно да се разграничат отделните неритмичности -, и върху каква верига от процеси ще трябва да отнесем тези неравномерности, дали например върху протичането на процесите в кръвоносните съдове, извършващи се по примера на физикохимичните процеси.
към текста >>

87. Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

И ако външно не сме се отнасяли в съответствие с едно такова разбиране за Кармата, с това настроение по отношение на Кармата, все пак в дълбочината на душата трябва да си казваме, че всъщност ние самите сме били причината за всички тези неща.
И ако външно не сме се отнасяли в съответствие с едно такова разбиране за Кармата, с това настроение по отношение на Кармата, все пак в дълбочината на душата трябва да си казваме, че всъщност ние самите сме били причината за всички тези неща. Да предположим например, че някой ни удари, че някой ни набие с тояга. Тогава обикновено настроението на човека е такова, че той се пита: Кой е този, който ме бие? Никой не казва: Аз самият съм този, който ме бие. Само в редки случаи хората си дават сметка, че те сами се наказват. И все пак работата е там, че ние самите сме вдигнали тоягата срещу някой друг човек в миналите дни.
към текста >>

88. Вяра, любов, надежда три степени в човешкия живот. Нюрнберг, 3. Декември 1911, Втора лекция GA_130 Езотеричното християнство

Другата е тази, че едва чрез една такава хармония между моралност и ум Мистерията на Голгота може да бъде разбрана в нейната пълна дълбочина.
Тази е едната страна, която трябва да имаме предвид. Другата е тази, че едва чрез една такава хармония между моралност и ум Мистерията на Голгота може да бъде разбрана в нейната пълна дълбочина. И това ще стане благодарение на факта, че онзи Учител, който вече беше подготвил хората за тази Мистерия на Голгота, още преди Христос Исус да беше дошъл на Земята, ще напредва все повече и повече в своите поредни инкарнации като велик Учител, свързан с най-великото Земно събитие. Същата индивидуалност, която наричаме приемник на Гаутама Буда относно степента Буда, беше въплътена в онази личност, която живя около сто години преди нашето летоброене и която носеше името Йешу бен Пандира. Онзи Йешу бен Пандира имаше определен брой ученици, между които и един, който още тогава пророчески написа Евангелието на Матей. Това Евангелие трябваше после да бъде само възобновено, когато стана Мистерията на Голгота. И тази индивидуалност постоянно се е въплъщавала и постоянно се е явявала и ще се явява постоянно до тогава, докато се издигне от степента Бодисатва до степента Буда.
към текста >>

89. Миров Аз и човешки Аз. Микрокосмически свръхсетивни Същества. Природата на Христос. Мюнхен, 9. Януари 1912 GA_130 Езотеричното християнство

Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.
Задълбочаването на човешката душа до неподозирани степени – този ще бъде дарът на Христовия Импулс, който ще действува все по-нататък и по-нататък. И когато Христос ще дойде така, както той бе описан в различните лекции, Той ще действува само като сила, която задълбочава човешката душа. Другите Духове, които имат по-висши принципи от Христос, макар и от микрокосмическо естество, ще издигнат човека по определен начин над самия него. Христос ще обърне човешката душа навътре към самата нея и в същото време ще я смири; луциферическите Същества ще издигнат човека над самия него, ще го направят умен, гениален, но по определен начин и високомерен, горд – ще му внушат, че може да бъде нещо свръхчовешко още през времето на Земното развитие. Ето защо всичко това, което в бъдеще ще доведе човека до нещо, чрез което той ще се издигне някак над самия себе си, което ще го направи горд с неговата собствена човешка природа още тук, на Земята, ще бъде, следователно, проявление на луциферическия елемент. Обаче това, което ще задълбочи човека, което ще доведе човека по отношение на неговия вътрешен живот до такава дълбочина, за да стигне до пълното развитие на неговия четвърти принцип, всичко това ще дойде чрез Христос.
към текста >>

90. 4.ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 8. Октомври 1911 GA_131 От Исус към Христос

Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия.
Ако погледнем назад към до известна степен отегчителните спорове относно същността и личността на Исус от Назарет, както и относно същността и индивидуалността на Христос, ние неизбежно ще усетим независимо дали става дума за гностическите или мистични възгледи на първите християнски столетия -, как най-добрите защитници на младото християнство изпитваха трепетно страхопочитание от този „мистичен факт“ на Христовото Събитие. И тъкмо у първите християнски учители въпреки че техните думи, техните образи са често твърде отвлечени лесно може да се забележи голямото страхопочитание пред всичко онова, което християнството е направило за развитието на света. Тези хора непрекъснато си казваха: Всъщност ограниченият човешки ум, ограничените сили на човешките усещания и чувства са крайно недостатъчни, за да изразят по някакъв начин неизмеримата дълбочина и цялото значение на Голготската Мистерия.
към текста >>

91. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 31 Октомври 1911 GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината

Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота.
За днешния човек съществуват две възможности. Една сигурна възможност се свежда до правилното разбиране на Евангелията, до правилното вникване в Мистерията на Голгота10. Ако човекът действително вникне в тяхната дълбочина естествено не по примера на съвременните теолози, а следвайки своите вътрешни опитности -, тогава той просто внася в пустотата нещо важно, нещо подобно на смелост и тази смелост идва от съединяването му с онова Същество, което беше разпънато на Кръста върху Голгота. Този е единият път.
към текста >>

92. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата.
Какво доведе до това хората така бързо и дори още в детска възраст да възприемат Коперниковия мироглед? Тези, които са имали възможността да ме чуят да говоря по този въпрос или за новата естествена наука, със сигурност ще знаят, че не осъждам този съвременен естественонаучен мироглед по някакъв накърняващ го начин. Следователно, ако наистина желаем да охарактеризираме въпросната разлика, е позволено да кажем: За да бъде приета тази картина на света, която е ограничена чисто и просто до една характеристика на пространството, до външни пространствени отношения, бе необходимо настъпването на една повърхностна епоха! И причината, поради която Коперниковият мироглед се утвърди толкова бързо, не е някоя друга, а именно тази, че хората през цяла една времева епоха са станали повърхностни. Необходимото предварително условие за утвърждаването на мирогледа на Коперник бе повърхностност в схващането на света. Дълбочина, задълбоченост – значи тъкмо противоположното – ще са необходими, ако желаем да се утвърди това, което представляват антропософските истини и особено основните и фундаментални истини за прераждането и кармата. Следователно, ако днес възприемем убеждението, че истината за прераждането и кармата трябва да навлезе в човечеството по един много по-убедителен начин и в една много по-значителна степен, трябва да сме напълно наясно, че в тази връзка се намираме на границата между две времеви епохи: епохата на повърхностността и на епохата на необходимото задълбочаване, на вглъбяването на човешката душа и на човешкото сърце. Това е, което преди всичко трябва да впишем във вътрешния си мир, ако искаме да сме напълно съзнателни за това, което антропософията трябва да донесе на съвременното човечество. И тогава трябва да се запитаме: Каква форма ще трябва да приеме животът под влияние на познанието за прераждането и кармата?
към текста >>

93. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г. GA_135 Прераждане и Карма

Загубата на дълбочина бе необходима за възприемането на Коперниковата система, а за възприемането на истината за прераждането и кармата е необходимо задълбочаване – една способност да се взимат на сериозно такива неща, за които говорихме вчера, една способност за навлизане във вътрешно-душевните изживявания, в интимните пластове на душата, в такива неща, които всяка душа трябва да изживее в дълбинните вътрешни основи на собствената си същност.
Загубата на дълбочина бе необходима за възприемането на Коперниковата система, а за възприемането на истината за прераждането и кармата е необходимо задълбочаване – една способност да се взимат на сериозно такива неща, за които говорихме вчера, една способност за навлизане във вътрешно-душевните изживявания, в интимните пластове на душата, в такива неща, които всяка душа трябва да изживее в дълбинните вътрешни основи на собствената си същност. Това, което е последвало от Коперниковата система за съвременната култура, днес се излага навсякъде във всички научно-популярни съобщения и като едно от специалните последствия от нея виждаме, че всичко това може да се представи на хората също и в схематични изображения, както и на кинематографически записи. Ето това характеризира огромната повърхностност на тази култура.
към текста >>

94. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 28 август 1912 г. GA_138 За инициацията

Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност?
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност? Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си? Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта.
към текста >>

За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта.
Сега ще възникне една мисъл, която е разбираща се от само себе си и която е нужно само да схванем и почувстваме в нейната дълбочина: Ако се освободя от всичко, което съм, за което изобщо можем да говорим в сетивното битие, тогава какво ми остава всъщност? Мога ли тогава самият аз да навляза в духовния свят, ако преди това трябва да се освободя от себе си? Нещата стоят така, че човек не може да вземе със себе си в свръхсетивните светове нищо от това, което знае за себе си, и че всичко онова, което може да вземе в тези светове, е нещо, за което той не знае нищо в обикновения свят. Това са скритите, лежащи в основите на душата битийни елементи, които се таят вътре в човека и за които той не знае нищо. А те трябва да са толкова силни, че човекът да може да въведе в духовните светове необходимото от това, за което не знае, щом трябва да се освободи от всичко онова, за което знае. За да може тази мисъл – или по-добре казано усещане – да бъде схваната в дълбочина, свържете това, което беше казано, с обикновената мисъл за смъртта. От само себе си разбиращо се за обикновения сетивен живот е, че човек обича всичко онова, което може да обозначи. И тъй като той не знае повече за себе си, при копнежа по безсмъртие той има копнеж да задържи това, което обича в сетивното битие. Затова ужасът може да стане толкова голям и може да се появи изпълване със страх от духовния свят, тъй като трябва да се породи мисълта: Ти навлизаш в една нереална неопределеност, не знаеш дали там можеш да се съхраниш, защото това, за което знаеш, е изгубено за теб!
към текста >>

95. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА. Виена, 3 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Това не са никакви алегории, а истини добити от живота, овековечени тук с една нечувано художествено важна дълбочина.
Когато човекът почива, когато спи, етерното тяло развива най-голяма дейност. Микеланжело е създал подходящото положение във фигурата на "Нощта". Така както фигурата лежи, това е действителният израз на дейното етерно тяло, за дейното жизнено тяло. Когато преминем към фигурата на "Деня", която се намира от другата страна, това е подходящият израз на човешкият Аз. Фигурата на "Утринният здрач" представлява израза на астралното тяло, а тази на "Вечерният здрач", представлява израза на физическото тяло. Това не са никакви алегории, а истини добити от живота, овековечени тук с една нечувано художествено важна дълбочина. Аз се бих противопоставил на това познание, обаче колкото по-точно проучвах тези фигури на Микеланджело, толкова по-ясни ставаха те. Аз вече не се учудвам сега на една легенда, която някога се бе родила във Флоренция. В тази легенда се казва, че Микеланджело имал власт над "Нощта", когато се е намирал сам с нея в капелата, тя е ставала и се е движела наоколо. Щом тя е израз на етерното тяло, няма нищо чудно в това. С това исках да кажа, колко ясно и нагледно става всичко, когато се научаваме все повече и повече да разглеждаме всичко от гледна точка на Окултизма.
към текста >>

96. 5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

В цялата дълбочина както то се представя в Тайната на Голгота, това не се намира в другите религиозни изповедания.
Че тук имаме работа със същества, които щом излезем вън от света на илюзиите, вън от майя, развиват сили във Вселената, това е, което трябва да се научим да разбираме. Защото все повече и повече наближава времето в развитието на човечеството, когато ще трябва да научим, че важно е същественото, а не учението. И при нищо друго не ни се представя, как важното е същественото, а не съдържанието на думите, както при Тайната на Голгота. И понеже с хората които действително проверяват това, което трябва да бъде казано тук от окултните източници, можем най-лесно да се спогодим, бих искал да проверите съвсем точно това, което имам сега да кажа. Във всички религиозни вероизповедания, не съществува нищо подобно на това. В цялата дълбочина както то се представя в Тайната на Голгота, това не се намира в другите религиозни изповедания.
към текста >>

Когато вземем предвид този факт и след това четем в неговите епотеи, че той описва отвъдния свят като място, където животът става неизменим, едва тогава ние започва ме да разбираме голямата дълбочина на тези думи от мястото, където нещата не подлежат вече на никакво изменение.
Видите ли, аз съм занимавал много с Омир. Но в течение на последните месеци пред душата ми се яви именно това: как след смъртта човек не може да измени нищо, как отношенията остават същите, как например знаем за един човек, към който в живота на Земята сме стояли по определен начин: ти не си го обичал, обаче как ние не можем да изменим това. Когато вземем предвид този факт и след това четем в неговите епотеи, че той описва отвъдния свят като място, където животът става неизменим, едва тогава ние започва ме да разбираме голямата дълбочина на тези думи от мястото, където нещата не подлежат вече на никакво изменение. И това е едно чудесно впечатление, човек да сравни своето собствено познание с това, което "слепият Омир" изказва като един душевидец: изказва го като една велика окултна истина и го прави в своите поетически творби! И още нещо друго беше фрапиращо за мене, нещо срещу което аз направо настръхнах, защото ми се видя за невярване, но от което човек не може да избяга. Някой или повечето от вас знаят за така наречените гробове на Медичите във Флоренция, които е изваял Микеланжело. Това са Джулиано и Лоренцо де Медичи и четири алегорични фигури. При това хората не си представят обикновено нещо художествено.
към текста >>

97. 10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат внимание на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите.
Човекът ще развие това чувство постепенно така, че той ще развие все повече благоговение и уважение пред скритото. Когато развие все повече това чувство, той от само себе си ще разбере, че в такива моменти, както току що бяха описани му говорят онези, които са мъртви за земния живот. В бъдеще ще настъпи това, че човекът ще чувствува като нещо съвсем нормално: Сега в твоята душа е говорил един мъртъв. Той постепенно ще знае, от къде идва това съобщение, т.е. кой му говори. Само поради това, че днес хората минават, без да обръщат внимание на безкрайния свят от възможности, на безкрайната дълбочина на възможното, те не чуват какво биха искали да говорят мъртвите и сърцата на живите.
към текста >>

Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата.
И тогава душите тук на Земята ще чувствуват също така, което може да стане плодотворно в истинския смисъл на думата, когато им се чете нещо върху духовните истини. Да вземе един краен случай. Можете да изпитате това, когато живеете заедно с други хора, братя и сестри, родители или съпруги. Докато в единия се ражда стремеж към Духовната наука, в другия се ражда омраза, когато първият се приближава до тази наука. Колко често може да изживее човек това. Това, което може да се прояви така в съзнанието, обаче не е нужното да бъде така в дълбочина на душата. Там може да стане нещо друго. в астралното тяло живее подсъзнанието. Докато някой страстно ругае и вилнее против Духовната наука, може да се случи така, че в неговото подсъзнание да има толкова повече копнежа, стремежа да научи нещо от Духовната наука. Когато човек е минал през вратата на смъртта, нещата добиват техния истински облик там нещо не може да бъде маскирано. Тук на Земята човек може да лъже, да се прикрива, да се преструва, след смъртта обаче всички неща излизат наяве те показват там техния истински облик.
към текста >>

98. 16. ШЕСТНАДЕСЕТА СКАЗКА. Бреслоу, 5. 4. 1913 г. GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане

Така може да бъде и да се случи действително, че някой който мрази Духовната наука, той възприема тона със своето съзнание, обаче в дълбочината на неговата душа той може да има един толкова по-дълбок копнеж за Духовната наука.
Може би даже тъкмо чрез това, че полагаме усилия за това, ние го правим да бъде човек мразещ духовния светоглед. Да предположим, че един такъв човек умира преди нас. Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание. Човекът не знае нищо за много от нещата, които се намират в неговата душа и понякога там съществува нещо, за което той вярва, че е точно противоположното. Така може да бъде и да се случи действително, че някой който мрази Духовната наука, той възприема тона със своето съзнание, обаче в дълбочината на неговата душа той може да има един толкова по-дълбок копнеж за Духовната наука. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние живеем живота който сме водили в дълбочината на нашата душа. Когато отидем при мъртвите, които сме познавали тук в живота, те се познават съвършено различни от това, което са били на Земята. Това често се случва. Един човек, който съзнателно е мразил Духовната наука, обаче в глъбините на душата е изпитвал копнеж по нея, без да знае това, в него често пъти след смъртта изпъква особено силно този копнеж. Ние можем да му помогнем, ако вземем една книга съдържаща истините на Духовната наука, представяме си вътрешно образа на мъртвия и четем тихо, не силно на мъртвия.
към текста >>

Когато сме минали през вратата на смъртта, ние живеем живота който сме водили в дълбочината на нашата душа.
Да предположим, че един такъв човек умира преди нас. Тогава ние имаме възможността да му помогнем толкова по-добре след смъртта. Онова което живее в нашите души е нещо твърде сложно и онова върху което се простира нашето съзнание е само една част на духовното съдържание. Човекът не знае нищо за много от нещата, които се намират в неговата душа и понякога там съществува нещо, за което той вярва, че е точно противоположното. Така може да бъде и да се случи действително, че някой който мрази Духовната наука, той възприема тона със своето съзнание, обаче в дълбочината на неговата душа той може да има един толкова по-дълбок копнеж за Духовната наука. Когато сме минали през вратата на смъртта, ние живеем живота който сме водили в дълбочината на нашата душа. Когато отидем при мъртвите, които сме познавали тук в живота, те се познават съвършено различни от това, което са били на Земята. Това често се случва. Един човек, който съзнателно е мразил Духовната наука, обаче в глъбините на душата е изпитвал копнеж по нея, без да знае това, в него често пъти след смъртта изпъква особено силно този копнеж. Ние можем да му помогнем, ако вземем една книга съдържаща истините на Духовната наука, представяме си вътрешно образа на мъртвия и четем тихо, не силно на мъртвия. Мъртвите разбират това.
към текста >>

99. 3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912 GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел

Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита.
И наистина, всеки, който се задълбочи във величествената Бхагавад Гита, ще потвърди, че това изказване е напълно уместно. В хода на лекциите ние отново ще имаме възможност да изтъкнем високите художествени качества на Бхагавад Гита, но преди всичко нека да осмислим значението на тази поема като най-напред хвърлим поглед върху това, което е заложено в нейните основи, върху могъщите идеи, върху могъщото познание на света, от което тя е възникнала, и за чиято прослава е била всъщност създадена. Този поглед в познавателните основи на Бхагавад Гита е особено важен, защото е напълно сигурно, че същественото в тази поема, в тази песен, а именно всичко онова, което се отнася до мисловното съдържание, ни предлага една степен на познание, която е възникнала още преди раждането на будизма; така че бихме могли да кажем: духовният хоризонт, който заобикаля великия Буда и от който той израства, ние вече имаме пред нашия поглед чрез самото съдържание на Бхагавад Гита. Следователно, когато се оставим под въздействието на Бхагавад Гита, ние насочваме поглед към духовната същност на древноиндийската култура от времето преди възникването на будизма. Ние вече подчертахме: това мисловно съдържание е едно сливане на три отделни духовни направления и то претопява, така да се каже, тези три духовни направления в едно органическо цяло, което е не механичен конгломерат, а нещо живо, нещо жизнеспособно. Това, което ни се явява тук като едно цяло, като една духовна еманация на древното индийско мислене и познание, е всъщност едно величествено светоусещане, едно неизмеримо богатство от духовни познания, толкова необхватно, че съвременният човек, който е незапознат с Духовната наука, би се отнесъл с голямо съмнение към познавателната стойност на Бхагавад Гита, понеже той не би разполагал с никаква възможност да си изгради каквато и да е представа за дълбочината на Бхагавад Гита. Защото с обикновените, съвременни средства далеч не може да се проникне в онези дълбочини на знанието, които съществуват там; хората най-много биха могли да сметнат това, за което се говори там, за един красив сън, който човечеството някога е сънувало. От гледна точка на модерното светоусещане хората може би се удивляват на този чуден сън, но те едва ли биха му приписали някаква особена познавателна стойност. Ако обаче човек вече е приел в себе си Духовната наука, той би застанал с удивление пред дълбочините на Бхагавад Гита и би трябвало да си признае: Да, в древни времена човешкият дух е прониквал до такива познания, до които ние сме в състояние да се доближим единствено с помощта на продължително и трудно духовно обучение. Несъмнено всичко това пробужда едно чувство на удивление пред тези прадревни разбирания, които са съществували още в онези най-стари времена. Ние наистина можем да им се удивляваме, защото сега отново ги извличаме от самото съдържание на света и ги виждаме напълно потвърдени в тяхната вечна истинност.
към текста >>

Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо.
Нека сега, така да се каже, да се изправим пред цялата дълбочина на онова дребно познание, на онази древна наука, която успя да проникне в самите тайни на съществуванието, завещавайки ни една толкова обширна характеристика на всичко съществуващо. Тогава нашата душа ще бъде обзета от онова удивление, за което говорихме и по-рано, и ние си казваме: Ето, в историята на общочовешкото развитие, към най-вълшебните факти спада и този, че днес от мрака на миналото отново излезе наяве вече под формата на духовно-научното познание това, което отдавна е съществувало в онези древни времена, когато то е било постигано с помощта на съвсем други средства. Тук ние, скъпи мои приятели, сме изправени пред едно познание, което някога наистина е съществувало. Ако насочим духовния поглед към миналите епохи, ние действително стигаме до това познание. Нека да насочим поглед, например, към това, което обикновено ни се предлага като духовно съдържание на различните периоди от времето на дребна Гърция, от времето след епохата на древна Гърция, на древния Рим, от времето на християнското Средновековие. Сега ние насочваме поглед към това, което древната култура е дала преди времената.
към текста >>

100. ТРИТЕ ПЪТЯ НА ДУШАТА КЪМ ХРИСТОС. Първа лекция: Пътят през Евангелията и пътят на вътрешния опит GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот.
Тук са органичните сили* на нашата човешка природа, които се разгръщат в хода на развитието през всеки седемгодишен период, а от друга страна тук са и луциферичните сили. /* Тези сили претърпяват тристепенна метаморфоза 1-7 изграждат физическите органи, 7-14 постепенно се освобождават за душевните изживявания, 14-21 метаморфозират като стават основа за самостоятелен духовен живот, основа за раждането на Аза около 21-та година В случай че това не се осъществи, както е при повечето хора живеещи в нашето съвремие, говорим за егоистичния Аз, за низшия Аз Бел пр/. Ако в течение на човешкото развитие в природата и в духовния живот няма нищо друго, ще настъпи това, че чрез своя еманципиран Аз човекът никога не би достигнал пълната хармония със своята природа. Не се ли получи нищо друго от обкръжаващата земното съществуване среда, развитието тогава не би могло да бъде друго, освен човекът постоянно да се отчуждава от своята организация, неговата организация винаги да закърнява, да изсъхва и раздвоението да става все по-голямо. Ако човекът веднъж достигне до там да почувства това като духовно-научно познание, тогава в неговия живот настъпва един величествен момент, в който той си казва: Аз стоя сега тук с моята човешка организация, която ми е дадена от прогресивните сили, които действат в седемгодишните периоди не е нужно той да го изговори така с ясни думи, достатъчно е само неопределено да го почувства, но понеже тази организация има една противоположна сила, която се развива самостоятелно, поради това тя отслабва, заболява и накрая умира. Човек чувства това в дълбочината на своя душевен живот. Необходимо е той само да усеща противоречието на вътрешния Аз спрямо външната организация. Ако той истински се вживее в описаното усещане и без да знае нещо от антропософията, ще достигне дотам от къде, той първоначално няма да знае откъде, да почувства в душата си: Аз самият с моя Аз, доколкото си спомням, не мога да направя нищо срещу моята организация, не съм дорасъл за това. Но има нещо, което мога да приема като сила в моя Аз, което мога да приема с моето съзнание непосредствено от духовните светове като убеждение, което не лежи в мен, но което прониква в моята душа. Нещо от непознати светове може да се влее в моята душа. Ако аз го приема в сърцето си, ако аз проникна моя Аз с него, тогава то ще ми окаже непосредствена помощ от духовните светове.
към текста >>

Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно.
В египетските мистерии въпросът за Христос се е възприемал с един особено трагичен нюанс. Той се е възприемал по дълбоко трагичен начин, ако под дълбочина разбираме такава форма на човешкото чувство, където в душата особено силно се е запечатвало съзнанието: Човечеството произлиза от това, което е духовно. Египетският посветен си казваше: Навсякъде, където насочим поглед, чувстваме в това, което ни заобикаля, отпадането от първичната духовност. Никъде във външния свят не може да се намери духовното непосредствено, без примеси. Едва когато прекрачи портата на смъртта, човек вижда откъде произлиза. Човекът първо трябва да умре що се отнася до вътрешното изживяване, а не по отношение на посвещението и едва тогава той се съединява с принципа на Озирис, така старите египтяни са наричали Христовия принцип, в живота това не е възможно, там лежи противоречието. Всичко, което е в обкръжението на Земята, не води до Озирис, душата трябва да прекрачи през портата на смъртта, за да се съедини с Озирис.
към текста >>

101. Втора лекция: Пътят на инициацията GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията.
От това произлиза най-голямо уважение и най-висш респект. Да, мои мили приятели, това ще последва от антропософското духовно течение за различните религии по Земята: Човек ще се среща с привържениците на отделните религиозни системи по Земята и няма да вярва, че може да им присажда, да им инжектира други вероизповедания. Много повече ще можем да отидем при тях и от нашите собствени вероизповедания ще можем да извлечем това, което лежи като истина в техните вероизповедания. И ако някой е роден в област, където царува определена религия, въз основа на тази религия той няма нетолерантно да отблъсква другите религии, а ще може да се съгласи с истините, които се съдържат в различните религии. Да вземем един пример. Един такъв пример може да бъде разбран само от тези, които в дълбочината на душата си сериозно се отнасят към антропософските убеждения, към това, което трябва да следва от познанието за основните условия и същността на инициацията. Да приемем, че един западен човек е израснал сред християнството. Той може би се е запознал с християнството поради това, че е приел големите истини на своите Евангелия. Може би дори вече е достигнал до това, което се нарича път към вътрешното изживяване на Христос Исус, може би в своето вътрешно изживяване вече е изживял Христос. Да приемем, че той опознава една друга религия, например будизма. Той учи при тези, които дълбоко са запознати със свещените истини и познания на будизма, познава това, което дразни материалистичния западноевропеец, което обаче ние, антропософите, можем да разбираме, той научава, че основателят на тяхната религия, след като е преминал през много инкарнации и е живял на Земята като Бодисатва, отново е бил роден като царски син, като син на Судходана; той опознава, че в двадесет и деветата година от живота си като Бодисатва същият се е издигнал до Буда, че с неговото издигане до Буда в тази религия е дадена понеже тя произлиза от инициацията една голяма истина, която важи не само за будизма, но и за всички хора; истина, която ще признае всеки иницииран и всички други хора, които разбират будизма, той опознава, че привърженикът на будизма с право казва: Когато в една човешка инкарнация един Бодисатва достигне до Буда, то тази инкарнация, която като Буда прекарва на Земята е последната; тогава той повече не се завръща обратно в едно човешко тяло.
към текста >>

102. Тайните на царствата на небето в сравнения и в истински образ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Биха могли да се посочат хиляди и хиляди места в такива религиозни и окултни документи, чиято дълбочина остава непозната, понеже хората ги разглеждат само повърхностно.
Едва бавно и постепенно ще се разбере нарастващото значение на теософията за хората на съвременността и бъдещето. Човек ще разбере това, когато се вживее в разбирането на известни неща, които макар и да са загатнати в религиозни и окултни документи, обикновено не се приемат достатъчно задълбочено. Биха могли да се посочат хиляди и хиляди места в такива религиозни и окултни документи, чиято дълбочина остава непозната, понеже хората ги разглеждат само повърхностно. Днес искам да насоча вниманието към едно дълбоко, многозначително място в Евангелието: „На онези, които стоят отвън, ще им бъдат разкрити тайните в притчи, така че те ще гледат и няма да видят, ще слушат и няма да чуят, ще им стане ясно, но няма да разбират. На вас обаче тайните на Царствата небесни ще ви бъдат разкрити не в притчи, а в техния истински образ.“
към текста >>

После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях.
Духовната наука, която може да проникне с напълно ясно съзнание в тези неща знае, че когато човекът няма всичко това само теоретически в главата, а може да почувства също и със сърцето, той ще каже: О, ти настъпваща пролет и лятна мощ, ти довеждаш всичко във физическата природа до избуяване и цъфтеж, ти повикваш елементарните същества да излязат навън от Земята и да започнат своята работа. И през лятото, в средата на лятото тези низши елементарни същества празнуват нещо като екстаз, като пароксизъм. Тогава е времето на слънчевото равноденствие, когато се празнува Еньовден. После идва есента и зимата, и човекът дълбоко в душата си може да почувства: С намаляването на външната физическа слънчева сила, с настъпването на зимата, когато навън всичко умира, когато става все по-тъмно и по-тъмно, тогава най-висшите божествено-духовни сили се съединяват с тази част на Земята, където живеем ние и тогава се чувстваме като обгърнати от тези най-висши духовни същества, чувстваме, че в дълбочината на душата си ние принадлежим към тях. Така ние изпитваме дълбоко почитание, когато знаем, че с настъпването на зимата ни е позволено да погледнем към тези прасродни духовни сили, които се появяват като откровение непосредствено около нас. Те да бъдат опознати, е призванието на теософията. Тя ще донесе на хората яснота относно всичко това.
към текста >>

103. Предсказание и предизвестяване на Христовия импулс. Духът на Христос и неговите обвивки. Посланието на Петдесятница GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

и дълбочината неизказана на чувствата за тоз,
и дълбочината неизказана на чувствата за тоз,
към текста >>

От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа.
А днес! Днес хората могат да са протестанти, католици или каквито и да е, картините на Рафаел действат на всички души. В „Сикстинската мадона“ може да се види как една велика космическа мистерия се отпечатва в човешките сърца и в бъдеще ще може да се очаква ако човечеството бъде изведено към едно, стоящо над всички вероизповедания, всеобхватно християнство, представено днес от духовната наука да може да се изгражда по-нататък върху основите на това, което е действало като „Сикстинската мадона“ върху човешката душевност. От мен често е било посочвано, че когато човек погледне в очите на деца, може да узнае, че от детските очи го поглежда нещо, което не е навлязло в съществуването чрез раждането, което позволява да се погледне в дълбочината на човешката душа. Който погледне децата в картините на Рафаел, изобразяващи мадоните, той вижда, че в неговите картини от детските очи поглежда божественото, скритото, надчовешкото, което все още е свързано с детето в първите години след раждането му. Това може да се види във всички детски образи на Рафаел с едно единствено изключение. Един детски образ не може да се тълкува така и това е детето Исус на Сикстинската мадона. Който погледне в очите на това дете, знае, че от очите му се излъчва повече, отколкото може да се намери при един човек. Рафаел е изобразил тази разлика, показваща че в това единствено дете на Сикстинската мадона живее нещо, което е чисто духовно, нещо, което още предварително е свързано с Христос.
към текста >>

104. За синтеза на мирогледите. Едно четирикратно предизвестие GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Духовната наука трябва да стане инструмент за взаимно разбирателство, чрез който да се научим да се разбираме до дълбочината на душите си в рамките на цялото човечество.
Духовната наука трябва да стане инструмент за взаимно разбирателство, чрез който да се научим да се разбираме до дълбочината на душите си в рамките на цялото човечество. И това разбиране до дълбочината на душата, това трябва, така да се каже, да ни проникне като антропософско настроение, трябва да живее в нас, иначе дори и окултните истини, които се вливат в човечеството чрез духовната наука, няма да станат разбираеми за нас. Понеже в това отношение духовната наука, така да се каже, е ключ за разбиране на вътрешния живот, тя може да допринесе за мир и хармония по цялата Земя. Как да стане това?
към текста >>

И това разбиране до дълбочината на душата, това трябва, така да се каже, да ни проникне като антропософско настроение, трябва да живее в нас, иначе дори и окултните истини, които се вливат в човечеството чрез духовната наука, няма да станат разбираеми за нас.
Духовната наука трябва да стане инструмент за взаимно разбирателство, чрез който да се научим да се разбираме до дълбочината на душите си в рамките на цялото човечество. И това разбиране до дълбочината на душата, това трябва, така да се каже, да ни проникне като антропософско настроение, трябва да живее в нас, иначе дори и окултните истини, които се вливат в човечеството чрез духовната наука, няма да станат разбираеми за нас. Понеже в това отношение духовната наука, така да се каже, е ключ за разбиране на вътрешния живот, тя може да допринесе за мир и хармония по цялата Земя. Как да стане това?
към текста >>

105. Раждането на земната светлина от мрака на свещената нощ GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти.
Към това може да се прибави още много. Може да се посочи как през епохите, намиращи се по-близо до духовното, сред човечеството навлезе един съвсем нов дух, различен от онзи дух, който определяше земното развитие в предхристиянската епоха. Например беше създаден един образ, един образ, който обаче е живял реално в света и благодарение на него ние научаваме на какви въздействия е била подложена една душа от първите християнски столетия, когато тази душа все още се е усещала изцяло потопена в старите езически духовни познания, и как всичко в тази душа се променя, когато с тези стари, езически духовни познания тя безпристрастно и без предразсъдъци се отваря за Христовия импулс. Днес все повече и повече разбираме един образ като Фауст. В този образ, който Гьоте, така да се каже, отново събуди, ние чувстваме изразено най-висшето от човешкия стремеж, но и също чувстваме как в него трябва да бъде изобразена възможността да се изпита най-дълбоката вина. Но ако се абстрахираме от всичко, което по-новата поетична сила може да прояви в изкуството, ние можем да кажем: Каква дълбочина и значимост, които живеят в една душа, може да се почувства, когато например човек се задълбочи в поезията на гръцката царица Евдокия57, която отново съживи старата легенда за Киприян, описваща един човек, който изцяло живее със старите езически Богове и е бил обвързан с тях, един човек, който и след Мистерията на Голгота е отдаден на старите езически тайнства, сили и власти. Хубава е сцената, в която се описва как Киприян се запознава с Юстина, която вече е докосната от Христовия импулс, която се е отдала на онези сили, които намират израз в християнството. Той се изкушава да я отклони от нейния път, изкушава се за тази цел да си послужи със старите езически вълшебства. Всичко, което се разиграва между Фауст и Грета, се разиграва в тази атмосфера на борба между старите езически импулси и Христовия импулс. Още по-грандиозно се разиграва това като се абстрахираме от спиритуалното в разказа за стария Киприян и изкушението, на което той е изложен относно християнката Юстина. И макар че поезията на Евдокия не е особено добра, може да се каже: Тук виждаме разтърсващия сблъсък на стария предхристиянски свят с християнския свят; тук Киприян застава като човек, който се чувства още далеч от християнството, който все още се чувства изцяло отдаден на старите езически божествени сили: в описанието има известно величие.
към текста >>

106. Новалис като вестител на духовно разбрания Христов импулс GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот.
Когато по такъв начин чуваме сърдечните звуци на нашия мил Новалис58, чрез които той така задушевно знаеше как да оповести мисията на Христос, ние чувстваме нещо като оправдание на нашето духовно течение, понеже чувстваме идващото от една личност, дълбоко свързана с всички световни загадки и тайни, чувстваме как от нея прозвучава нещо като копнеж по онези духовни светове, които новият човек трябва да търси точно чрез онзи мироглед, към който ние се стремим. Чудесно е да се потопим в сърцето и душата на такъв човек, какъвто беше Новалис. Как той самият, задълбочен в своето разбиране на копнежите към духовния свят, израства от дълбочината на западния духовен живот. И когато се оставим под неговото въздействие и усетим как в сегашната инкарнация младежкото му сърце се отвори за духовните светове и как тези духовни светове бяха озарени от Христовия импулс, тогава ние долавяме един призив в нашите собствени души, в нашите собствени сърца: Да се стремим неотклонно заедно с него към озаряващата го божествена светлина, на която той посвети сегашния си кратък живот. И ние чувстваме как в сегашната си инкарнация той беше един от пророците на новото време за това, което ние искаме да търсим в духовните светове, чувстваме как за това търсене най-добре можем да бъдем въодушевени чрез онова въодушевление, което живееше в сърцето, в душата на Новалис и което идваше в него от душевното му проникване в Христовия импулс. И точно в сегашния момент на нашия стремеж, когато от една страна основаваме Антропософското общество, което трябва да включи в себе си всички човешки загадки, в този момент, когато от друга страна, водени от Христовия импулс, обръщаме поглед към светлината, чийто чуден блясък струи от Изтока, в този момент ни е позволено да се свържем с това, което като израз на Христовия импулс, живееше в душата на Новалис59.
към текста >>

107. Бележки GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят

24. В началото на лекцията Рудолф Щайнер изказва следните думи на благодарност: „Благодаря от сърце за милите думи на генералния секретар на шведската секция майор Кинел и като отговор мога да произнеса към Вас само идващите от дълбочината на душата думи, че дълбоко в сърцето ми ме изпълва задоволството, че имам възможност при това пътуване от Хелзингфорс за Стокхолм отново няколко дни да говоря пред вас за тези неща и истини, които всички нас така дълбоко ни засягат.
24. В началото на лекцията Рудолф Щайнер изказва следните думи на благодарност: „Благодаря от сърце за милите думи на генералния секретар на шведската секция майор Кинел и като отговор мога да произнеса към Вас само идващите от дълбочината на душата думи, че дълбоко в сърцето ми ме изпълва задоволството, че имам възможност при това пътуване от Хелзингфорс за Стокхолм отново няколко дни да говоря пред вас за тези неща и истини, които всички нас така дълбоко ни засягат. Моят сърдечен поздрав е също така изпълнен с чувство на топлина, както са и милите думи на генералния секретар. „
към текста >>

108. 4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести. Несъмнено, до този момент никой на Земята не беше надниквал толкова дълбоко в човешката мъка, както Исус от Назарет и никой не беше нараняван в душата си до такава степен, както Исус при вида на обсебения от демони народ.
към текста >>

109. 7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Ако искам да опиша цялата дълбочина на Исусовото, а по-късно и на Христовото страдание, аз вече трябва да насоча Вашето внимание към някои недоразумения, които лесно могат да възникнат тук.
Тъкмо по отношение на тези думи, които сега изрекох, едва ли съществува някакво разбиране от страна на нашата съвременна епоха. Ето защо тук бих искал да добавя още нещо. В моите следващи разкрития относно Петото Евангелие, аз ще опиша, как в интервала между Йоановото Кръщение и Мистерията на Голгота, тези страдания се усилиха до една ужасяваща степен. Нашите съвременници лесно биха могли да възразят: Добре, обаче защо една толкова съвършена душа изобщо трябваше да страда? Нашата епоха има странно разбиране за тези неща. Ако искам да опиша цялата дълбочина на Исусовото, а по-късно и на Христовото страдание, аз вече трябва да насоча Вашето внимание към някои недоразумения, които лесно могат да възникнат тук.
към текста >>

110. 10.Берлин, Пета лекция, 13 Януари 1914 GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие

Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е.
Научим ли се да гледаме към онова, което идва от духовните висини и ни оплодява духовно, да гледаме към Христос със същия копнеж, със същата дълбочина на чувствата, каквито някога изпитваха древните евреи, казвайки: Ето, аз гледам нагоре към Авраам, моя отец т.е. към физическата наследствена линия, към праотеца Авраам като най-ценното в душата; когато приписваме всяка от нашите способности и изобщо всичко, което можем и което ни прави истински човеци, когато приписваме всичко това на някаква земна сила, а на Христос, едва тогава ние постигаме живата връзка с Христос. „Ако се радваш на някакъв дар, макар и съвсем обикновен, който прави от тебе човек, откъде си го получил ти? " От Христос.
към текста >>

111. 1. ПЪРВИ ЛАЙТМОТИВ GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал

Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис.
И тогава човек насочва може би поглед върху онези духове, които в онова време са се опитали да разберат този прелом по свой начин. Той се натъква в самата външна наука на настоящето на това, че в това време на прехода, от което започваме нашето летоброене, са живели така да се каже религиозно-философски гении. И ние ще открием най-добре тези религиозно-философски гении, когато насочим поглед върху това, което се проявява в Гнозиса. Този Гнозис е познат по най-разнообразен начин. Но външно хората го познават извънредно малко; обаче и по външните документи можем да добием едно чувство за безкрайната дълбочина на този Гнозис. Ние искаме да говорим за него само до толкова, доколкото той представлява значение за нашето разглеждане на човечеството. Тук можем да кажем преди всичко: Гностиците са имали едно чувство за това, което току що бе казано: че трябва да търсим в безкрайно далече намиращи се светове причините за това, което е станало в онова време във външния свят. И това съзнание се е предало на други и ние още го виждаме да проблясва, стига само да искаме, когато не разглеждаме нещата повърхностно, виждаме го да проблясва в онова, което можем да наречем богословие на апостол Павла. Но можем да го констатираме също и в други явления... Който днес се задълбочава в Гнозиса на онова време, ще срещне големи трудности за неговото разбиране. Нашите души са твърде много афектирани и също заразени от това, което материалистичното развитие на последните столетия е произвело в тях.
към текста >>

112. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г. GA_151 Човешката и космическата мисъл

Дори ние можем да установим, как хора, които смятат, че са добри теософи, посещават една картинна галерия и просто не могат да кажат нито дума за изложените картини, докато други, без да са теософи, но са гностици в полето на реализма, често пъти споделят безкрайно важни неща, идващи от дълбочината на техните души.
Има хора, които се оставят главно под въздействието на друг мироглед, да кажем „реализма”, обаче те вървят през света по такъв начин, с такова светоусещане, че могат да разкажат на другите хора много, много неща за този свят. Те не са нито идеалисти, нито спиритуалисти, те са съвсем обикновени реалисти. Те са в състояние да долавят много финно това, което става във външния свят около тях, те са много чувствителни спрямо особеностите на нещата. Те също са гностици, истински гностици; само че те са гностици на реализма, гностици в полето на реализма. Такива гностици в полето на реализма действително съществуват, и понякога спиритуалистите или идеалистите изобщо не могат да са гностици на реализма. Дори ние можем да установим, как хора, които смятат, че са добри теософи, посещават една картинна галерия и просто не могат да кажат нито дума за изложените картини, докато други, без да са теософи, но са гностици в полето на реализма, често пъти споделят безкрайно важни неща, идващи от дълбочината на техните души. Или как много теософи излизат навън в природата без да се докосват до нейната красота и величие.: Те не са гностици в полето на реализма. Но такива гностици в полето на реализма съществуват.
към текста >>

113. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане

Нашата вътрешност има безпределна дълбочина; всички отговори се намират в нас но ние не намираме възможността действително да дадем отговора.
При това има значение още следното: Да предположим, че стоим пред някакъв процес или същество на духовния свят, и всъщност ние не заставаме по друг начин срещу него, освен така че то ни задава въпрос. Да предположим, че то ни задава въпроса. Ние стоим там с нашата мъдрост; но не намираме възможност да развием една такава воля, чувствуваща воля, волящо чувствуване, че да можем да дадем отговора от тази мъдрост, въпреки да знаем: отговорите се намират в самите нас. Нашата вътрешност има безпределна дълбочина; всички отговори се намират в нас но ние не намираме възможността действително да дадем отговора. И последствието от това е, че ние профучаваме в потока на времето покрай нещата и съществата и пропускаме възможността, подходящия момент да дадем отговора, защото не сме добили способността, може би чрез нашето минало развитие, не сме узрели да отговорим в подходящия момент на този въпрос. Ние сме се развили твърде бавно по отношение на това, което трябва да отговорим: бихме могли да отговорим едва по-късно. Но случаят не се явява отново, ние сме го пропуснали. Не сме използували всички случаи.
към текста >>

Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света.
Ето защо сега бих искал да разгледам малко въпроса: Как трябва да се подготвим по един правилен начин в настоящия цикъл на развитието на физическото поле, за да имаме достатъчно вътрешни импулси в духовния свят било че проникваме там чрез посвещение, било през вратата на смъртта за да имаме достатъчно духовна тласкаща сила да извлечем от дадената мъдрост това, от което се нуждаем, за да можем да създаваме действителности от струящата се и вълнуваща мъдрост? От къде може да ни дойде тази сила? И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството. През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие? За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност. Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по философски начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония. Обаче когато разгледаме по-отблизо такава философия на религията, те ни показват винаги една особеност.
към текста >>

Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията.
И навсякъде става дума, че не подобни неща трябва да отговорим за настоящия цикъл на развитие на човечеството. През времената, когато хората мислеха така, че се образуваха първите праизточници на споменатите мотиви в сказанията, въпросът не стоеше така; но от къде може да ни дойде такава душевна сила в съвременния цикъл на развитие? За да можем да се приближим до един отговор на този въпрос, бих искал да изтъкна следното: Можем да разгледаме различните философии и да потърсим при различните философи, по какъв начин стигат до понятието за Бога. Самопонятно е, че това трябва да бъдат такива философи, които имат достатъчно духовна дълбочина, за да се убедят разглеждайки света, че може да се говори за нещо Божествено, което прониква света. В 19-ия век достатъчно е да вземем само философа Лотце, който се опита да създаде в своята философия на религията нещо, което е в съзвучие с неговата останала философия. Но бихме могли да вземем и други философи, които действително са имали достатъчно дълбочина, за да имат така да се каже и една философия на религията. У всички тези философи ще намерим една особеност, една съвсем определена особеност. Те стигат до убеждението за съществуването на Бога чрез техните разсъждения изхождайки от физическото поле; те размишляват, изследват по философски начин и стигат до там да твърдят какъвто е случаят именно с Лотце -, че явленията и съществата на света са свързани помежду си и подържани от една божествена Първопричина, която протъкава всичко и подържа всичко в определена хармония. Обаче когато разгледаме по-отблизо такава философия на религията, те ни показват винаги една особеност. Те стигат именно до едно божествено Същество, което пропива всичко и прониква всичко, но когато разгледаме по-отблизо това божествено Същество, този Бог на философите, откриваме, че това е приблизително Бог, който еврейската или християнската религия нарича
към текста >>

114. 5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ GA_155 Христос и човешката душа

С тези думи, изказани от дълбочината на сърцето, аз приключвам тези лекции, скъпи мои приятели, и се надявам, че ще работим заедно и по-нататък в избраните пътища на Духа.
С тези думи, изказани от дълбочината на сърцето, аз приключвам тези лекции, скъпи мои приятели, и се надявам, че ще работим заедно и по-нататък в избраните пътища на Духа.
към текста >>

115. Житейските лъжи на съвременното културно човечество GA_168 Връзката между живите и мъртвите

Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина.
Да, ние сме изправени пред един житейски факт, който трябва да разглеждаме ясно и точно в цялата му дълбочина. Трябва да имаме куража да разглеждаме такива житейски лъжи с ясен разсъдък. И от това ясно наблюдение трябва да добием силата да се запазим срещу всичко, което напира от всички страни и което от една или друга страна често възниква прикрито и маскирано от тази житейска лъжа. Какво всъщност могат да разберат хората, изправени пред такава житейска лъжа, за взаимовръзките в човешкия живот? Те трябва да си мислят: „Ах, появяват се такива особняци като Орлеанската дева, които искат да имат връзки с духовния свят, и човек трябва да им приписва историческо значение. Но това не трябва да се окачествява като пример, който трябва да се следва, за да може някак да се внасят духовни сили във физическия свят!
към текста >>

116. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Виждате как Томас Мор дава думата на един човек, който се опитва да вникне в дълбочината на нещата, и то по неприятен за някои хора начин, макар че нещата поначало могат само да се докоснат.
Виждате как Томас Мор дава думата на един човек, който се опитва да вникне в дълбочината на нещата, и то по неприятен за някои хора начин, макар че нещата поначало могат само да се докоснат. Той обаче продължава, казвайки:
към текста >>

117. 6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
Трябвало да се разбере как четвъртата подраса е въздействала върху петата, като за целта погледът се извърне в миналото, където нордските народности, превърнали се впоследствие в брити, гали, германи*125, влезли в допир с Римската империя. Поставял се въпросът: какво собствено са били тези народности по времето, когато Римската империя повела война срещу тях, тоест когато в известен смисъл била подета битката между четвъртата и петата подраса? По възраст те като народи са били кърмачета! Важно е следователно да се изтъкне, че римляните, романският елемент, четвъртата подраса идват, за да се погрижат за тях като дойка. Тези изрази са нужни, за да се посочи аналогията между народностния елемент и елемента на отделния човек. Така римляните се превърнали в дойка и тази им роля продължила дотогава, докато те повече или по-малко разпрострели в дълбочина господството си над северните народи, намиращи се в кърмаческа възраст.
към текста >>

118. 7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 18 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела.
В дадения случай мимоходом искам да обърна внимание, че дълбочината на сър Едуард Грей проличава например от това, как веднъж, след като в неговата размиваляваща глава му внушили мисъл как се бе изразил колегата му Роузбъри: той винаги бил толкова съсредоточен, понеже никога нямал собствена мисъл от страната, откъдето му внушавали мисли, той заявил: Руската раса има голямо бъдеще и е предопределена за величави дела. Забравил бил, че се говорело за славянството и че руска раса няма. Когато става дума за реалности, между русизъм и славянство наистина трябва да се прави разлика.
към текста >>

119. 10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер.
Отпърво представата за Христос, която е неотделима от тайнството на Възкресението, била догматизира на; после обаче тя постепенно била подложена на обсъждане и съществува тенденция мистерията на Възкресението да бъде напълно изоставена. Но липсва желание да бъде разбрана и мистерията на раждането. Не искат да се занимават с нея, понеже вече не желаят да я признаят в цялостната и дълбочина, сиреч в нейния мистериен характер. Желанието е тя да бъде призната само откъм жизнеутвърждаващата и страна, а не да се осъзнава, че е слязло нещо духовно. През Третия следатлантски период хората все още са вижда ли духовното да слиза, обаче те са имали друго състояние на съзнанието. Всъщност онова, което се нарича модерна религия, модерно християнство вече не иска да разбира нито раждането, нито смъртта на Христос Исус. Някои все още искат догматично да вярват в това, да се придържат към него; но едно разбиране на тези неща, издигащо се над обикновения звук на словата, днес е възможно само чрез Духовната Наука. А за тази цел е нужно да се разшири хоризонтът на разбирането.
към текста >>

120. 13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916 GA_173 Карма на неистината

Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни бележки, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството.
Някои сред Вас сигурно си спомнят, че голяма част от онова, което години наред е бивало разисквано от носно тенденциите на нашето време, аз обобщих в цяла поредица от лекции във Виена през пролетта на 1914 г. Там заострих вниманието върху това, че би могло да става дума за социален карцином*231. Трябва да призная, че винаги съм оставал малко стъписан, загдето подобни бележки, осветяващи в дълбочина някои от съществуващите факти, често пъти биват приемани никак си като нещо, което понастоящем и при други случаи просто се казва и в известна степен задоволява любопитството.
към текста >>

121. 1. Лекция, 30.09.1914 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме.
Ускорено от събитията, разиграли се в последните години, над света се разрази това, което в основни линии отдавна можеше да се предвиди. Едва в следващите епохи напълно ще се осъзнае в цялата им дълбочина сериозността на събитията, чиито свидетели сме. Много от това, което е в основата на тези сериозни събития, остава днес извън нашето полезрение – даже в техните външни проявления. Но за нас, мили мои приятели, в тези сериозни времена е значимо преди всичко следното, което искам да изразя с такива думи: в течение на години задълбавахме в познанието за духовното, опитвахме се да овладеем познаването, чувстването и възприятието на духовните светове и на всичко, което се отнася към това познание, чувстване и възприемане. Но сега, в известен смисъл, стоим пред неизбежното изпитание: ще бъдем ли в състояние, под тежестта на стоварилите се върху нас бедствия, да запазим верност към нашите високи идеали, предписвани ни от нашето знание за духовния свят и неговото живо възприятие. Да, там, в нашите клонове, където са събрани единомишленици, обединени от общи чувства, това е по-лесно – да се съхрани това, което духовната наука трябва да донесе на човечеството, но ние навсякъде и всякога трябва за пазим високите идеали, изказани още в нашето първо основно положение /бележка 3/. Ние не сме общество, действащо сред родствени народи, ние се стремим да разпространим върху целия свят духа на миролюбието /на умиротворението/.
към текста >>

Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване.
И аз видях, как падналите, след смъртта се издигат над бойното поле и помагат на тези, които встъпват в бой след тях. Това разкри ясновидското изследване. Когато умрелите помагат на живите, това дава утеха в страданията. Скъпи мои приятели, това, което е Антропософията, трябва да проникне в дълбочината на живота и в момента, когато всяка утеха ни се струва безсмислена, когато душата не е в състояние да си открие правилното преживяване. И в тези условия познанието на духовното може да помогне на душата, в тези условия то може да донесе облекчение. Знам, че сред нашето движение ще се намерят души, които и в тези трагични обстоятелства ще почерпят мъжество от духовното познание.
към текста >>

122. 2. Лекция, 13.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Погледнете движението в дълбочина.
Да вземем нашето собствено Антропософско движение, да го вземем такова, каквото сме го развивали в общуването, както в последните години ние – във всеки случай мнозина от нас – са се борили, враждували и страдали. Ние дълго бяхме свързани с теософското движение с английска окраска. Що за дълбок импулс беше това, направил невъзможно по-нататъшното обединяване с теософското движение? Да си изясним, скъпи мои приятели, що за дълбок импулс беше това? Погледнете движението в дълбочина. До какво можеше да доведе този абсурд с Кришнамурти и другите подобни глупости? /бележка 25/. Това би довело до убедеността, че спиритуалният живот е нещо външно, обвързано с останалата част на културата. Там имаме две неща: външното възприемане на живота в Англия, и след това свързаната убеденост в спиритуалния живот, без взаимното им проникване. Няма даже потребност да се прониже едното с другото.
към текста >>

Но тези предчувствия се изплъзвали, не са се възприемали в тяхната дълбочина, не са намирали центъра на тежестта си.
С тези прости думи може да се изкаже много за смисъла на епохата. Някои хора са предчувствали това. Но тези предчувствия се изплъзвали, не са се възприемали в тяхната дълбочина, не са намирали центъра на тежестта си. Заради детайлите са изпускали главното. Работата е именно в това, да не се изпуснат, да не се изгубят основните линии и действително да се вижда главното в теченията, вървящи през еволюцията на Земята. А до главното стигаме, ако дадем да говори на това, което в светлината на духа ни показва развитието на Земята. В редките случаи, когато ние действително сериозно приемаме учението за следващите една след друга следатлантски културни епохи – отново и отново трябва да бъде повтаряно това – хората могат да прекрачат тясната гледна точка, която не вижда главното.
към текста >>

123. 3. Лекция, 14.02.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

В дълбочина, в душата това изглежда често съвсем различно, отколкото в областта, където действат представите.
Познанието за душата, познанието за това, какво собствено представляваме в своята душевна същност, е доста по-сложно от познанието за външния ни облик. Но без самопознанието не можем да се придвижим по пътя към инициацията. Невярната представа за самия себе си принадлежи към най-разпространените заблуди и, като правило, ние не знаем какво става в дълбините на нашата душа. Много лесно се мисли: Аз се познавам, аз знам какво искам! Съставят за себе си определена представа, но колко далеч са от действителността! В дълбочина, в душата това изглежда често съвсем различно, отколкото в областта, където действат представите. Ще приведа някои примери, които често се случват в живота. Двама живеят заедно, единият има нещо против другия, така че му доставя удоволствие понякога да понатупа другия, да го унижи, понякога по-силно, а понякога по-малко. Причината за тези мъчения може да бъде вроденият стремеж към жестокост. Човек може да изглежда съвсем безобиден, и да е собствено, много жесток, да изпитва потребност да мъчи другия. Поговорете с такъв човек и той няма да ви прости, ако го сметнете за жесток, отвратителен човек, получаващ наслада, когато мъчи някой друг.
към текста >>

124. 5. Лекция, 23.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Потресаваща вътрешна дълбочина от разглеждането се разлива над събитията от преживения ден.
Тя се състои в това, че вътрешно, доста по-интензивно, отколкото през деня, отново се преживяват събитията /преживяванията/ от деня, ставаме сякаш съдии на самите себе си за изживения ден. Изразявайки се тривиално, но дълбоко вярно, ще кажа: през деня, в нормално съзнание, ние просто живеем, ние просто даваме да протичат на събитията от деня. Но през нощта в Аза и астралното тяло – в Аза и в душата – ние отново преживяваме събитията от изминалия ден, и много сериозно и дълбоко се проникваме от тяхното значение. Преглеждаме и претегляме тяхната стойност за света. Търсим да разберем тяхното значение в хода на общия миров живот. Потресаваща вътрешна дълбочина от разглеждането се разлива над събитията от преживения ден. Но в съвременния живот тя остава безсъзнателна /неосъзната/. Това повторно, всяка нощ повтарящо се преживяване на живота от деня има голямо значение, като подготовка за живота след преминаването на портата на смъртта.
към текста >>

125. 6. Лекция, 24.11.1915 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената.
Да разгледаме случай, когато на сравнително млади години физическият организъм е откъснат чрез куршум от душевно-духовното. Това е аномалия. Обично човек сам използва /разходва/ докрай своя организъм. Това е двоен въпрос-загадка. Самата смърт за непосредственото възприятия е загадка, която се разкрива само от духовната наука; двойна загадка е смърт, която се предизвиква не от вътрешни органични процеси, откъсващи организма от душевно-духовното, а от куршум. Вътрешният смисъл звучи на човешката душа от Вселената, от Космоса, роден като обикновени мисли, и приети с цялата им дълбочина, те ни обхващат с вътрешна съсредоточеност към тайните на Вселената. И когато душата е така настроена, тогава се изправяме с нужното благоговение и с необходимата сериозност срещу събитията, за които току що говорих, когато по насилствен начин на човешкото душевно-духовно се отнема неговото физически-телесно. Това като гатанка се изправя пред душата на човека. Работата е в това, как се изправя този въпрос и какви условия способстват за разрешаването му. Ако човек е започнал с празничен обяд, починал си е, а след това се е заел със своята духовна работа, той няма да стигне до разрешаване на тази дълбока загадка, той не ще намери това душевно настроение, което е необходимо за проникването в такава тайна. Но ако пристъпва към този въпрос изпълвайки душата си с благоговейна откритост към Космоса, тогава могат да му се открият отговорите на тези въпроси-загадки.
към текста >>

126. 7. Лекция, 12.03.1916 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите.
Знаете, как от всички страни, отвътре и извън нашето движение, като градушка се сипят нападки, а и насмешки и издевателства. Но има и още нещо: все повече и повече в една или друга душа се влива това, което излиза от нашата духовна наука. Който може да схване това, усеща, как от нашите книги и открити лекции в душите на хората се влива истинното. Но тук възниква своеобразно явление. Тези хора, които понякога с голяма охота приемат това, което са позволили да се влее в тях, би трябвало напълно да приемат това, което чрез нашето движение се влива в духовното формиране на човечеството. Но понякога хора, охотно приемащи част от Истината, родена в нашето движение, все пак се отдръпват от неговата дълбочина и сили, сякаш ако дойдат в съприкосновение с мен, ще си опарят пръстите. Това е много често явление, доста по-често, отколкото се мисли! Но тези, които са движени от искрен, без връзка с коя да е личност, истински духовнонаучен стремеж към Истината, те – в това можете да бъдете сигурни, ще намерят пътя към нас. Всичко това е много сериозно, скъпи мои приятели, невероятно сериозно.
към текста >>

127. 9. Лекция, 11.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и чувствата, епоха.
Преглеждайки различни неща, които, бих казал, като удари на волята на нашето време – казвам това съвсем съзнателно – отвън нахлуват в нашето движение, виждам необходимост преди всичко, като въведение в темата, да обсъдим нещо принципно, което ще ни помогне да предупредим за възможни грешки в разбирането, които лесно могат да се появят в нашата, лишена от дълбочина на мислите и чувствата, епоха. От друга страна това ще ни помогне да намерим в своята душа правилното отношение към това, в което може да се превърне за нас Антропософията.
към текста >>

128. 10. Лекция, 13.05.1917 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина.
Ако се наблюдава живота по-дълбоко, се разкриват много значителни факти. Всичко, което сега се нарича наука за държавата, само не знае какво иска. Няма истинска съвременна наука за държавата. Всичко това са празни разсъждения. Истинската наука за държавата ще може да възникне само тогава, когато се осъзнае в конкретика връзката на човека с духовния свят, когато отново се знае, кое в съвместния човешки живот може да бъде организирано, и кое свободно трябва да се издига над организираното. Тези съотношения трябва да бъдат познати в дълбочина. Тук ще почувствате, скъпи мои приятели, колко трагични са тези неща. Човечеството вътрешно трябва да осъзнае законите на своето развитие, трябва да ги усети.
към текста >>

129. 13. Лекция, 24.02.1918 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

Сега още е невъзможно да се говори за тези неща с истинската дълбочина и широчина на обхвата.
Той е израсъл от поглед върху света, който е свойствен на хора, черпещи своите понятия от света на безжизненото и способни духовно да лишат от живот целия свят. В бъдеще, когато по-обективно ще се мисли за тези неща, когато ще изтлеят страстите, така често определящи и насочващи сега хорските разсъждения, в бъдеще – дълбоко съм убеден, че това може да бъде така – в бъдеще ще кажат: най-важната характерна черта на епохата около 1917 година беше това, че мирогледът, изграден само от главата и годен за главата, който влачеше човека към стареене, стана общоприет. Някога в бъдеще – това бъдеще, може би, е още далеч – него ще го нарекат Уилсънизъм, на името на великия "училищен" мъдрец, от когото днес голяма част от човечеството е готова да се учи на социално-политическа мъдрост. Не случайно голата школска мъдрост, лишена и от най-малката духовност, днес стана най-важната политическа тенденция именно под формата на Уилсънизма. Това е много значителен, изключително важен симптом на времето. Сега още е невъзможно да се говори за тези неща с истинската дълбочина и широчина на обхвата. Но от дадените днес насоки ще разберете, колко важно е, собствено, да се опитате да вникнете в тези неща, колко безкрайно важно е да се вниква в тях не чрез афекти и емоции, а чрез познаването им.
към текста >>

130. 16. Лекция, 21.03.1921 GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война

И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната.
И за този, който не би почнал да говори, ако не се ориентираше във фактите по-различно, отколкото много други, винаги, когато станеше дума за събитията от 1914 година, беше изключително трудно да обърне вниманието на събеседника към най-важното. Това започна за мен още тогава, когато в Швейцария навсякъде ми навираха книгата "Аз обвинявам", и аз – знаете ли колко опасна беше понякога ситуацията – и аз в отговор не можех нищо друго да кажа, освен това, което беше истината, макар понякога то да не срещаше ни най-малко разбиране. Четете, казвах им, цялата правна софистика в тази книга, вникнете в стила и, в цялата постройка на книгата, в поднасянето на материала, и ако имате чувство за вкус, ще трябва да признаете, че това е "политическа"литература на задкулисието! – Отново и отново повтарях това на хората, принадлежащи към неутралните и към не неутралните страни. Разбира се, не твърдя, че в "Аз обвинявам" няма нищо вярно, но книгата е насочена да създаде определено мнение за трагичната историческа ситуация, в която се оказа светът в 1914 година. И трябва да се гледа в дълбочина, ако искаме да изнесем правилно съждение за виновниците за войната.
към текста >>

131. 2. Втора лекция, Дорнах, 30 Септември 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Обаче Йохан Валентин Андреа се стремеше към дълбочината, към взаимните връзки между нещата.
И все пак хората не смеят да проникнат навътре. Те предпочитат да останат на повърхността, да наблюдават природните закони на повърхността и след това, черпейки от своите повърхностни усещания, да се произнасят вещо и мъдро за социалния живот. По този начин обаче не може да се появи никакъв Йохан Валентин Андреа, по този начин позволете ми да назова нещата с истинските им имена може да се появи най-много един Удроу Уилсьн*12! И нещата остават на повърхността, остават без никаква взаимна връзка! Обаче Йохан Валентин Андреа се стремеше към дълбочината, към взаимните връзки между нещата. Този стремеж скрито пулсира във "Фама фратернитатис" и "Конфесио розикруци". Книгите на Й. В. Андреа бяха адресирани към князете, към тогавашните държавници; те представляваха един опит да се основе нов социален ред, съответствуващ на истината, а не на Майя. През 1614 се появи "Фама фратернитатис", през 1615 "Конфесио розикруци", през 1616 "Химическата сватба на Кристиян Розенкройц" (написана още през 1603), през 1618 започна тридесетгодишната война, които практически унищожи най-добрите идеи на Й. В. Андреа.
към текста >>

132. 5. Пета лекция, Дорнах, 7 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност.
Днес цветовете не се обръщат към човека като елементи на духовния свят, звуците също не го пронизват като елементи на духовния свят; звуците се носят наоколо като механични вибрации от един или друг вид материя. Човешката душа се прибра навътре; окова което съществува в човека, стана по-затворено, по-дълбоко. Това е забележително твърдение, нали? повърхностният, плиткият човек на нашата съвременност стана по-вглъбен, по-дълбок. Но така е той наистина стана по-вглъбен, по-дълбок. А парадоксалното тук се крие в обстоятелството, че по отношение на повърхностния, тривиален епигон на съвременната епоха, може да се твърди: той е повърхностен именно защото в сегашната си инкарнация просто не може да стигне до истинската дълбочина на своята собствена личност. Той изобщо не насочва вниманието си към своята собствена личност, не развива силата за себепознанието.
към текста >>

133. 7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Помислете само в каква свещена сериозност, в каква безкрайна дълбочина би попаднала цялата област на обучението, на преподаването, ако ти можеше да улови великия космически импулс: Ето, сега ти трябва да подготвиш и нагледно да покажеш на детето всичко, което то усвои и взе от теб в духовния свят!
Ако вие приемете тези неща не като абстрактни истини, а се потопите в тях с цялата си душа, непременно ще забележите, че в тях е скрито нещо много съществено и важно. Помислете само в каква свещена сериозност, в каква безкрайна дълбочина би попаднала цялата област на обучението, на преподаването, ако ти можеше да улови великия космически импулс: Ето, сега ти трябва да подготвиш и нагледно да покажеш на детето всичко, което то усвои и взе от теб в духовния свят! По този начин се постига много повече, от колкото постигна официалната педагогика, налагайки своите изтъркани шаблони: Ти ще направиш това така, ти ще направиш това иначе. Възпитателите и учителите могат да изградят истински и цялостни отношения е учениците, само ако се изпълнят със свещената сериозност на своята огромна житейска задача. Да, тази свещена сериозност, точно ти трябва да съществува преди всичко останалото. В областта на възпитанието тя е нещо изключително важно. И в този смисъл, просто ужасно е, че днес от детето се изисква, то да разбира всичко.
към текста >>

134. 10. Десета лекция, Дорнах, 20 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Напоследък човечеството е станало прекалено самодоволно, за да обхване тази идея в нейната огромна дълбочина и преди всичко в нейната огромна интензивност.
Когато отново се замислите за тези неща, Вие ще се убедите, че жизнените директиви на бъдещето ще изглеждат съвсем различно от това, което днес се счита за правилно. Колко добре би било за човечеството, ако трагичният опит на настоящето не бъде проспан от толкова много хора, и ако те си послужат с този трагичен опит, за да се проникнат от идеята: Много, много неща трябва да се променят! Напоследък човечеството е станало прекалено самодоволно, за да обхване тази идея в нейната огромна дълбочина и преди всичко в нейната огромна интензивност.
към текста >>

135. 14. Четиринадесета лекция, Дорнах, 28 Октомври 1917 GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята

Ние действително ще тласнем напред Духовната наука само тогава, когато вникнем в тези неща, и то в цялата им дълбочина, в цялата им сериозност.
Послужих си с книгата на Делези, която излезе неотдавна, през 1910, за да обърна вниманието Ви върху следното: всъщност има достатъчно много хора защото един е равен на хиляди по отношение на които се иска само едно: те да бъдат зачетени. И наред с това, че се опитвам да Ви въведа в законите на духовния живот, в импулсите на духовния живот, аз считам за моя задача да насоча вниманието Ви към някои важни събития от нашата съвременност, макар и първоначално да се получава така, че Вие едва ли ще от криете и то под същото име там, във външния свят, визираните в моите лекции "важни събития", ако те изобщо бъдат назовани от никого. Това, което развиваме всред нас, трябва основно и коренно да се различава от всичко онова, което се култивира във външния свят. Ние действително ще тласнем напред Духовната наука само тогава, когато вникнем в тези неща, и то в цялата им дълбочина, в цялата им сериозност.
към текста >>

136. Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г. GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света

н., не вижда дълбочината.
Тук имаме борбата, която се отнася до фалшифицирането на появата на Христос през 20 век. Да, който наблюдава живота само на неговата повърхност, преди всичко външните дискусии за Христос, Исус и т. н., не вижда дълбочината. Това, което се представя на хората, за да бъдат отвлечени от дълбоките неща, от това, за което всъщност става въпрос, е мъгла, дим. Когато теолозите спорят за Христос, във всички такива дискусии винаги има някакво духовно влияние и тези хора подкрепят съвсем други цели и намерения от тези, в които сами вярват с тяхното съзнание.
към текста >>

137. Седма лекция, 20 септември 1918 г GA_184 Космическа предистория на човечеството

Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение.
Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е нагледно доказателство за троичността на божествения произход на света. Такава примерно е била идеята на древния човек. Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение. Относно това днес няма да намерим много при философите. И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно. Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване.
към текста >>

И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно.
Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е нагледно доказателство за троичността на божествения произход на света. Такава примерно е била идеята на древния човек. Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение. Относно това днес няма да намерим много при философите. И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно. Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване.
към текста >>

Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване.
Когато живея тук на Земята, живея също и в троичността на пространството; но тази троичност на пространството е нагледно доказателство за троичността на божествения произход на света. Такава примерно е била идеята на древния човек. Днес пространството се е превърнало в абстракция, и само някои хора усещат измерението за дълбочина и дебелина, както те са възникнали: горно и долно, предно и задно, дясно и ляво на плоското измерение. Относно това днес няма да намерим много при философите. И все пак, някои хора, разсъждаващи за тези неща, които не са съвсем заспали, стигат до това, че измерението дълбочина, собствено, е достъпно за несъзнателното наблюдение, което не е прекалено несъзнателно. Някои хора още усещат дълбочината, но това са последни остатъци от пространственото преживяване.
към текста >>

138. 1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

“ Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест века из Европа е същата като тази днес.
Това е нашето причастие, общението ни с Христос Исус, това е, което ни дава нашата човешка стойност и нашия характер. Ако сме способни или имаме желание да си съставим преценка за посоката на развитие през вековете, то тогава трябва да си зададем въпроса: „Дали това чувство аз раждането на Христос Исус е винаги било така дълбоко? “ Ако се огледаме, мои мили приятели, из света днес, не можем да кажем, че дълбочината на чувството, с което се е изживявала Коледната Мистерия преди пет-шест века из Европа е същата като тази днес.
към текста >>

Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
Все по-дълбоко ще търсим да разкрием импулсите, от които е произлязло Коледното дърво през почти нашето съвремие, и ще открием тайнствени и потайни чувства, като всички те клонят към направлението да виждат Коледното дърво като символ на Дървото на Рая. Какво означава това? Това означава, че чувствата, които хората изживяваха като отправяха погледа си към яслата и към тайнството на Раждането на Христос Исус в самото начало на нашата ера, ги няма вече, такива чувства са станали и все повече стават странни за нас. Това означава, че за съвременното човечество да се родиш отново вътре в душата си, в известен смисъл е било загубено и че съвременното човечество желае да поглежда назад към Коледното дърво, което изкарва на показ Кръста, към произхода на земното човечество, което все още не знае нищо за Христос, към естествената, природна начална точка на човешкото съществуване от Христос назад към Рая, от празничния Коледен ден на 25 към празника на Адам и Ева на 24 ден от декември. Всичко това е станало красиво, тъй като човешкият произход от Рая е също красив, ала то е и отклонение от истинската рождествена Мистерия на Христос Исус. Това зачитане на Коледното дърво е запазило дълбочината и вътрешността на чувството и утешава онзи, които са хора с добра воля, когато погледнат от вътрешността на човешкото си сърце към Коледното дърво; то ги утешава относно онази друга страна, която в нашето съвремие е отдалечила Христовата Мистерия към първичните природни енергии на раждането в човешката еволюция.
към текста >>

Ужасяващо се злоупотребява с името Христос в съвремието ни и ние не ще можем да придобием истинската дълбочина на чувството към Христос, което е необходимо днес, за да можем правилно да изживеем Християнската Мистерия.
По красив начин Коледното дърво ни връща към произхода на човека; по грозен начин националният Йехова принцип ни връща назад. В действителност онова, което е само Йехова, поради неосъзната лъжа, често бива назовавано и Христос, като по този начин се злоупотребява с името Христос. Ужасяващо се злоупотребява с името Христос в съвремието ни и ние не ще можем да придобием истинската дълбочина на чувството към Христос, което е необходимо днес, за да можем правилно да изживеем Християнската Мистерия. Чрез това ясно трябва да видим, че пътя към това чувство, към Христос трябва да се търси. За нас е необходимо нов вид разбиране на онова, което по традиция ни е дадено за раждането на Христос.
към текста >>

Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия.
Овчарите от полето бяха снабдени с нещо. Бяха снабдени с дълбочина на сърцето, с дълбоко чувство, чрез което, посредством ясновидството, те достигнаха до видението на Коледната Мистерия. Нашите съвременници са екипирани с телескопи и микроскопи. Но никакви телескопи и микроскопи не ще доведат до решаването на най-дълбоката загадка на човека, както това направиха сърцата на бедните овчари. Никакви предвиждания чрез пресмятане на слънчевите и лунните затъмнения и пр. не ще доведат човека до разби ране на необходимата насока за света, както това направи звездната мъдрост на Мъдреците от Изтока. Как всички човешки разлики се вливат заедно в едно единствено човешко чувство, когато осъзнаем, че онова, което овчарите на полето изживяха без мъдрост, посредством благочестието на своите сърца, е същото като онова, което подтикваше мъдреците от Изтока като най-висша мъдрост!
към текста >>

Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
Мои мили приятели, по отношение на природните разкрития би трябвало да бъдем така благочестиви и набожни, както овчарите бяха в своите сърце. Така както те дойдоха до духовно виждане в своя вътрешен свят, ние трябва да дойдем до духовно виждане в природата. А от друга страна ще трябва да открием и пътя на Рака; трябва вътрешно да дойдем до астрономия, така че чрез вътрешните сили за виждане, да можем да събудим движението, посоката на света, която води през Сатурновия, Слънчевия, Лунния, Земния, Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди. Една астрономия от отвътре, където преди е имало външна астрономия благочестие при наблюдаването на природата, където е имало онзи вид благочестие, притежавано от овчарите на полето. Ако бихме могли да задълбочим онова, което днес е толкова недуховно в нашето наблюдение на природата, от друга страна, ако бихме могли да направим творческо онова, което днеска така прозаично се изживява само в математическите и геометрични картини, ако бихме могли отново да въздигнем математиката чрез вътрешен опит до славата, която е имала в древната астрономия, ако бихме могли да задълбочим нашето наблюдение на природата до онази сърдечна дълбочина и благочестивост, които овчарите на полето са имали, ако бихме изпитали онова, което мъдреците изпитвали от звездите, ако, като отправяме нашия поглед към външната природа, можехме да сме толкова благочестиви, колкото са били овчарите, то тогава чрез благочестивост във външното наблюдение на природата и чрез занимаване със световните събития, с обич в нашите сърца, отново ще намерим пътя към Коледната Мистерия точна така, както овчарите на полето чрез вътрешно благочестие и както Мъдреците от Изтока чрез външна мъдрост, откриха своя пък към яслата.
към текста >>

139. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25 декември 1920 г. GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София

Ние осъзнаваме дълбочината н значението на знанието на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем естеството на човешкото знание и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт.
Ние осъзнаваме дълбочината н значението на знанието на Мъдреците и прокламацията на овчарите, както е разказано в Новия Завет, когато се опитваме да проумеем естеството на човешкото знание и на човешката воля способности, свързани със съществуването преди раждане и след смърт.
към текста >>

140. 7. Седма лекция, 8 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята.
Ако обхванем човешкото същество в цялата му дълбочина, ще открием, че то има своя Аз единствено чрез връзката на човека със Земята. И така, нека продължим: Минавайки през Портата на смъртта, човек пренася своя Аз в духовния свят, пренася това, което има в резултат на земното си развитие, това което е усвоил в земното си развитие. През Портата на смъртта ние пренасяме нещо, което принадлежи на Земното развитие. Но по време на Земното развитие ако помните от моята „Тайна Наука“ практически се стига до едно друго царство, до минералното царство. Така че външният минерален свят и Азовото развитие си принадлежат взаимно и образуват в известен смисъл едно цяло. Че Азът минава през Портата на смъртта със своето минерално съзнание, това зависи в основата си от всичко, което човекът е получил от Земята.
към текста >>

141. 9. Девета лекция, 14 Октомври 1921 GA_207 Антропософията като космософия 1

И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
Всичко, което днес се предлага на човека като култура, образование, като цивилизация всичко се гради на това повърхностно и външно познание. Дори и тогава, когато ние чувствуваме, чувствата остават притъпени и неясни. А в случаите, когато нещо в чувствата на човека се озари от яснота и сила, авторитарната наука на днешния свят го погубва, превръщайки го в едно външно познание. Така че днес, още от времето когато бъде предаден на училището, човек запазва само онази част от вътрешния си душевен живот, която е всъщност контролираното от разума завладяване на околния свят. Но докъде се простира това контролирано от разума завладяване на околния свят? И бих искал да попитам: До каква дълбочина прониква това завладяване на околния свят в нашия душевен живот?
към текста >>

142. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 9 октомври 1922 г. Изживявания на човека по време на съня. Основания и значение за дневния живот GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
Понятието, с което обобщаваме това, което отговаря на едно такова указание, е несъзнаваното; ние говорим за несъзнаваното. Когато днес говорим за особената същност на човешките познания, трябва да посочим как като хора ние първо сме зависими от наблюдението на външния свят, експеримента и комбиниращия ум и посочваме, че намираме в собственото съзнание различни мисли, чувства, волеви импулси и т.н. Осъзнаваме, че имаме пориви и хрумвания, които се появяват в душевния живот, но не можем да открием дълбоката им същност, нито когато процедираме според метода на външните научни възгледи в смисъла на експеримента, наблюдението и комбиниращото мислене, нито можем да проникнем до същността на разкриващото се в душевния живот на човека чрез това, което виждаме, упражнявайки самонаблюдение с обикновените сили на съзнанието. Затова говорим за несъзнателното и същевременно се отказваме да проникнем по някакъв начин в света на това несъзнателно. Това отказване е напълно основателно, когато искаме да се ограничим до всеобщо признатите днес средства на познанието. Защото по отношение на душевния живот действително никой няма да стигне твърде далеко с тези познавателни средства, освен до възгледа, че по време на будния живот от дълбочината на човешкото същество се издигат представи, чувства, волеви импулси, прояви на човешката същност, от които добре се вижда как те са свързани с външното тяло и човек не намира никакво неоспоримо средство, за да каже, че това, което първоначално ни изглежда така зависимо от телесните състояния, има самостоятелно съществуване извън тези телесни състояния.
към текста >>

И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня.
Имагинативното познание не прави нищо друго освен да издигне в съзнанието тези факти, както обикновеното дневно съзнание на хората издига в съзнанието циркулацията на кръвта, която лежи в основата на радостта или на тъгата. Фактите са налице и навлизат в дневното съзнание, така че когато сутрин се събудим, ние действително намираме нашия организъм освежен затова, защото нощното изживяване е протекло за нашия душевен живот. Това, което става в отделената от тялото душа между заспиването и събуждането, има като следствие голямо значение по време на будния живот през следващите дни. Не бихме могли да си служим по правилния начин с нашето тяло през последвалите дни, ако не бихме се изскубнали от връзката си с външните физическо-сетивни неща и не бихме се потопили в описаното неопределено изживяване. И за да изплува от дълбочината на нашата воля нещо като потребност през будния ни дневен живот да отнесем към една общност това, което е така диференцирано около нас, да отнесем сетивния свят към божествеността, е следствие от първия стадий по време на съня. Можем да се запитаме защо човекът не е доволен просто да вижда отделните неща в света да стоят едно до друго по време на будното му състояние, защо не е доволен просто да върви през света и да вижда растения, животни и т.н.? Защо започва - това го прави и най-простият човек, не само философът; най-простият човек разбира между другото по-добре от философа - да философства как са свързани нещата, защо отнася единичното към нещо общо, защо пита как единичното е обосновано във всеобщия Космос? Той не би го правил, ако по време на съня не би живял наистина пълноценно в нещо така неопределено. И той не би стигнал до чувство за Бога в своето будно състояние, ако не би преживял в първия стадий на съня си съответния факт, това божествено чувство. Ние дължим на съня извънредно значителни неща, именно отнасящи се до същността на нашата човечност.
към текста >>

143. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 18 ноември 1922 г. (полупублична). Христос от гледната точка на антропософията GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

В дълбочината на душата на антропософски стремящия се човек се пораждат въпроси от най-голямо значение.
В дълбочината на душата на антропософски стремящия се човек се пораждат въпроси от най-голямо значение. Търсейки отговор на тези въпроси, той стига отново до разбирането и на Мистерията на Голгота.
към текста >>

144. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. (полупублична). Възпитание и учебни въпроси GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ

Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно.
Тогава трябва да кажем, че до тази възраст детето е приемало наивно авторитета на обичания възпитател. Сега в него се появява потребността да усеща доброто и злото по един нов начин, като че ли те са налични в света като сили. Досега то е гледало към възпитателя, сега иска да прозре през възпитателя и да може да си каже, че този възпитател не е само човекът, който казва кое е добро и кое зло, а той го казва, защото е духовен пратеник, божи предвестител, той го знае от духовните светове. Както казахме, детето не си казва това с разума, а то го чувства. И неговият особен въпрос, който се надига в чувството, ни съобщава, че това и това е подходящо за това дете. Така че наистина се вижда как в дълбочината се корени това, за което се казва, че е добро или зло, истинско или погрешно. Тогава детето придобива ново доверие.
към текста >>

145. 9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922 GA_219 Отношението на звезд.свят към човека

Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
Но в другия полюс на човечеството, където древната звездна мъдрост и редица непозволени магични техники се предаваха от поколение на поколение, също се стигна до идеята, че мировият Дух трябва да проникне в земната материя. И днес, когато говорим за Коледната Мистерия, ние трябва да доловим зад нейните очертания тъкмо онзи древен празник на болката и страданието, за който вече стана дума; ние трябва да се замислим и за онази сила, която се вля в човешката еволюция и която позволи на човека да се изтръгне от оковите на земната тежест. Ние трябва да изживеем Коледния импулс по такъв начин, че да си кажем: Да, колко верни са все още инспирациите на „Годишния Бог", с които той озаряваше древните Посветени, колко вярно е, че точно в дълбоката зима нашата планета потъва в една голяма космическа самотност, колко вярно е, че тайните на човешкия Аз са свързани с годишните тайни. Но с хода на времето човек все повече се придържаше към мъдростта на своето сърце и така той можа да стане свидетел на това, как Христос Исус прекара своя земен живот. Защото само по този начин човекът можеше да почувствува дълбочината на Коледния импулс.
към текста >>

146. 4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г. GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово

Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето.
Но сега проучете, къде пеперудата полага своите яйца; навсякъде ще намерите: яйцето на пеперудата бива снесено така, че то да бъде изложено на слънчевото влияние, да не бъде лишено от слънчевото влияние. Слънчевото влияние върху Земята не съществува само там, където Слънцето непосредствено огрява Земята. Аз често пъти съм обръщал вече вниманието върху това, как селяните заравят своите картофи през зима та в земята, покриват ги с пръст, защото това, което през лятото идва на Земята като слънчева топлина и сила на слънчевата светлина, се намира именно през зимата във вътрешността на Земята. Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата действието на Слънцето се намира в Земята. През зимата трябва да търсим лятното действие на Слънцето под Земята. Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето. През юли Слънцето изпраща лъчите на своята светлина и на своята топлина върху повърхността на Земята. Топлината и светлината постепенно проникват по-дълбоко. И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември. Там картофите са закопани в юлското слънце. Следователно Слънцето не се намира само там, където го търсим с грубо материалистичния ум, а то съществува всъщност в много области.
към текста >>

И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември.
Картофите замръзват на повърхността на Земята, но те не замръзват, а остават като добри картофи, когато са заровени в една яма и са покрити отгоре с пръст, защото през зимата действието на Слънцето се намира в Земята. През зимата трябва да търсим лятното действие на Слънцето под Земята. Ако през месец декември слезем на опре делена дълбочина в Земята, тогава през този месец имаме в Земята юлското действие на Слънцето. През юли Слънцето изпраща лъчите на своята светлина и на своята топлина върху повърхността на Земята. Топлината и светлината постепенно проникват по-дълбоко. И ако през месец декември искаме да търсим онова, което през месец юли изживяваме като слънчеви сили на повърхността на Земята, тогава трябва да изкопаем една яма и на определена дълбочина се намира това, което през месец юли е било на повърхността, и е под Земята през месец декември. Там картофите са закопани в юлското слънце. Следователно Слънцето не се намира само там, където го търсим с грубо материалистичния ум, а то съществува всъщност в много области. Само че това е регулирано строго според сезоните в Космоса.
към текста >>

147. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието.
После този Гьотеанум беше погълнат от огъня. Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас. И от скръбта може да се роди потребност - да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум. Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието. Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказаното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан - това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък. И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем. Да превърнем този пламък в повод: благодарение на него да видим другия пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм. И да превърнем това в потребност да имаме чувство за обосноваване на това, което се съдържа в началото на Евангелието от Йоан. Да погледнем, наистина призвани от тези горестни свещени импулси, назад от Йоановото Евангелие към Ефеския храм, който някога също е горял, и тогава в този печален горящ пламък в Гьотеанума ние ще имаме напомняне за това, което се вля в Акаша заедно с изгарящия пламък в Ефеския храм.
към текста >>

148. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
Всъщност всичко се подготвяло вече от много време и е можело да стане само благодарение на факта, че много от древната същност на Мистериите е било забравено, докато в Гърция още е съществувало. Тогава тези гръцки Мистерии са се делили на два вида. Единият бил този, в който преимуществено се занимавали с насочването на човешките сетива към духовните светове, към мировото ръководство и мировата ориентация в духа; в другия вид се занимавали с тайните на природата, особено с господстващите в природата сили и същества, стоящи зад земните власти. Цялото посвещение преминавало през двата рода Мистерии. Тогава за преминалите посвещение са казвали, че те са възприели в себе си както тайните на Отца, Мистериите на Зевс, така и тайните на Майката, тайните на Деметра. И когато обръщаме взор към тези времена, наред с духовното съзерцание, достигащо висшите сфери, макар и вече с някаква абстрактност, но все пак достигащо до висшите сфери, ние намираме и напредващото в дълбочина съзерцание на природата и - което има особено, първостепенно значение - съединението на двете.
към текста >>

149. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г. GA_232 Мистерийни центрове

Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека.
Обаче изразът: към Луната, към сребърното сияние на лунната светлина, в което иска да се изкъпе Фауст, този израз с още по-голяма дълбочина са произнасяли някои изследователи в периода между десетото и петнадесетото столетие, когато духовете на природата са разказвали някои неща за тайната на въглерода-сребро, интимно свързана с човека. Защото какво е било това, което са узнавали едновременно с такива тайни в тези древни времена? Тогава са узнавали не само как златото е свързано със Слънцето, но и как действа златото в човека, как действат в човека среброто и въглеродът, и как другите, родствени с планетите метали, действат в човека. Но в тези древни времена това се е преживявало в циркулацията на кръвта; съзнателно са преживявали течението, струенето на кръвта през главата, усещайки в образ цялата Земя, когато действително са усещали течението на кръвта през главата. В областта, където главата не е затворена от кости, а се отваря надолу, по направление към сърцето, към гърдите, преживявали отражение на това, което от Земята се издига в атмосферата. По такъв начин в узнаваното от Космоса преживявали вътрешно преобразяващото се в човека.
към текста >>

150. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 декември, 1923 г. GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух

Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени.
Тук ние наблюдаваме някаква връзка на човека с природата, все още съществуваща във времената, протекли между живота на Гилгамеш и неговата бъдеща инкарнация, когато той също се е намирал в тясна връзка с мистериите, а именно, с Ефеските. В хората от това време ние все още намираме живо виждане и възприемане на връзката на човешкото същество с духа на природата. Тази връзка те са възприемали по следния начин. Благодарение на изучаването на дейността на стихийните духове в природата и дейността на разумните същества в планетарните процеси, човек идвал до следното убеждение: навсякъде наоколо аз виждам проявления на растителния свят – зелените филизи, пъпки и цветя, след това плодове. Виждам едногодишните растения на ливадата и в полето, които разцъфтяват през пролетта и отново увяхват през есента. Също така виждам дървета, които растат със столетия, образувайки отвън кора, вдървявайки се и враствайки на широчина и дълбочина в Земята със своите корени. Но всичко, което сега виждам навън, - едногодишните треви и растения, дървета, които здраво врастват в Земята, - всичко това в миналите времена аз като човек го носех вътре в себе си.
към текста >>

151. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане.
Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество. Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома. Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер. Тази индивидуалност отново оживява в Конрад Фердинанд Майер. И това, което някога беше изживяно от жената, по един фантастичен начин бива преобразено в разказа «Юрг Йенач», написан от Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>

152. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 04. Юни 1924 GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том

Вземете това с най-голяма сериозност, приемете в неговата дълбочина факта, че на Земята човек изживява времето само чрез пространството, чрез пространствени места, чрез подреждането на пространствени неща, че човек изобщо не изживява времето в неговата реалност и тогава всъщност ще намерите една друга дума за това, което е там, когато кажете: - За да се навлезе в реалността на времето, трябва да се излезе от пространството, трябва да се напусне всичко пространствено, а това означава да се умре!
Вземете това с най-голяма сериозност, приемете в неговата дълбочина факта, че на Земята човек изживява времето само чрез пространството, чрез пространствени места, чрез подреждането на пространствени неща, че човек изобщо не изживява времето в неговата реалност и тогава всъщност ще намерите една друга дума за това, което е там, когато кажете: - За да се навлезе в реалността на времето, трябва да се излезе от пространството, трябва да се напусне всичко пространствено, а това означава да се умре! -
към текста >>

153. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г. GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том

И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа.
Не всички, които в онези времена се наричаха християни или стояха по някакъв начин близо до християнството, имаха тази душевна нагласа. Но имаше голям брой хора, които живееха в южните и средни области на Европа, които казваха: - Да, моето вътрешно същество, което се проявява самостоятелно между заспиването и събуждането, принадлежи на областта на един добър и на областта на един лош свят. И те много, много размишляваха върху дълбочината на силите, които предизвикват доброто и злото в човешката душа. Пребиваването на човешката душа в един свят, в който помежду си се борят добрите и злите същества, добрите и злите сили, се чувстваше като нещо тежко за човека. Тези чувства не съществуваха още в южните и в средните области на Европа през първите столетия, но през 5-то, 6-то столетие те станаха все по-чести; и именно между онези хора, които получаваха вести от Изток - тези вести от Изток достигаха до тях по най-разнообразен начин, - се разви това настроение на душата. И понеже това душевно настроение се разви особено силно в онези области, в които после изкристализира името «България» - това име остана, запази се по един странен начин и по-късно, когато съвсем други народи се заселиха в тези области. В по-късните столетия, в продължение на много дълго време онези хора в Европа, които бяха развили особено силно това душевно настроение, бяха наричани «българи». За западния и среден европеец в по-късните християнски столетия от първата половина на средновековието българи бяха онези хора, които бяха особено силно докоснати от противоположността на добрите и злите космически духовни сили.
към текста >>

Когато историците външно разглеждат пораждането на катехизиса, те не показват нищо особено; особеното идва, когато се разглежда пораждането му от гледна точка на свръхсетивния свят: Там долу хората трябва да изпитат нещо съвършено ново в най-голямата дълбочина на своята душа.
Виждате ли, ние трябва да насочваме поглед към такива събития. Когато гледаха надолу към Земята, душите, които се намираха горе в духовния свят виждаха това особено ясно: - При хората трябва да дойде нещо, което не сме познавали и не ни е интересувало! Това, че долу на Земята се роди катехизисът, създаде в тези души мощно впечатление. Когато историците външно разглеждат пораждането на катехизиса, те не показват нищо особено; особеното идва, когато се разглежда пораждането му от гледна точка на свръхсетивния свят: Там долу хората трябва да изпитат нещо съвършено ново в най-голямата дълбочина на своята душа. Под формата на катехизма те трябва да изучават това, в което трябва да вярват.
към текста >>

154. 8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 19 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето.
Кардинал Мазарини беше надарен с широк поглед, беше велик държавник, обаче отново като като в опиянение, зашеметен всъщност от собствените си дела; така че, бихме искали да кажем, тези дела протичаха като грандиозни сръчности, обаче не като нещо, което иде от дълбочината на сърцето.
към текста >>

155. 9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г. GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том

Ето защо във фауната и флората от дълбочината на морето, които живеят без светлина, трябва да се търси източникът на безнравствеността на Земята.
В тази книга «Пол и характер» кипи всичко онова, което е било по-рано. Ние виждаме в нея, как понякога проблясва утопизмът на Кампанелла с прадревни възгледи, които се изявяват по един чудесен начин. Що е моралност? Вайнингер отговаря на този въпрос така, че казва: - Светещата в природата светлина е външната изява на моралността, на нравствеността. Който познава светлината, той познава нравствеността. Ето защо във фауната и флората от дълбочината на морето, които живеят без светлина, трябва да се търси източникът на безнравствеността на Земята. - И при него ще намерите чудесни интуиции, например тази: - Трябва да насочим поглед върху кучето с неговата странна физиономия[4]. Какво показва то? Че му липсва нещо, че то е изгубило нещо: Изгубило е свободата. -
към текста >>

156. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 31. Март 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето.
Днес бих искал да започна с нещо, което лежи като духовност в земните събития, в земното човечество. В цялото земно развитие ние имаме заложено това, което се извърши като Мистерията на Голгота. Аз често съм насочвал вниманието към това, как чрез мистерията на Голгота земното развитие най-после получи своя истински смисъл; как всичко онова, което предхождаше Мистерията на Голгота, - точно за едно задълбочено наблюдение - е една подготовка за Мистерията на Голгота. И дори ако от Мистерията на Голгота насам поради слабостта на хората и от духовна страна чрез ариманичните и луциферичните сили най-напред пречките да са станали още по очевидни, отколкото напредъка на човечеството, то въпреки това от Мистерията на Голгота насам от страна на физическия и духовния свят се е направило всичко, за да се придвижат хората в общото световно развитие. Това, което християнството донесе на човечеството, - ако човечеството се окаже достойно да го приеме в неговата духовна дълбочина, - ще се разкрие едва в бъдещето. Но импулсът - също и за всичко, което може да направи антропософията - лежи в Мистерията на Голгота.
към текста >>

Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време порив, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно.
Другата личност, която не само беше дясната ръка, но и душата на двора на Харун ал Рашид, която имаше онази особена съдба в духовно отношение, тази душа пое един друг път. Тази душа не желаеше да постигне още по-голям блясък, когато премина през вратата на смъртта. Тази душа имаше много повече вътрешния стремеж да се задълбочи вътрешно. Затова тя не можеше да поеме един път, който в нейната следваща инкарнация да я отведе на Запад. Обърнете внимание, как беше при Харун ал Рашид - невероятен блясък, вътрешна солидност на цивилизацията в двора на Харун ал Рашид, но в същото време порив, да се загуби дълбочината, всичко, което беше характерно за мохамеданството, да стане външно. Това трябваше да се прояви в една следваща инкарнация. Обширната, обемна научност трябваше да се прояви. Тя се прояви. Всичко, което беше външен блясък в двора на Харун ал Рашид се появи на дневна светлина при самия Бейкън от Верулам.
към текста >>

157. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Париж, 28. Май 1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина.
Личности, които в предишни епохи са били посветени, по-късно в живота се проявяват с важни задачи по друг начин, не отново като посветени. И животът на някои хора от настоящето или от непосредственото минало насочва към предишно посвещение. Аз искам да ви дам един пример за една наистина посветена в предишен земен живот личност. Това беше една личност, която беше посветена в хибернийските мистерии, в мистериите на Ирландия, по времето на първите християнски столетия, когато старите велики мистерии на Ирландия бяха вече в упадък, но все още съхраняваха велико знание. Там живееше една личност, която беше посветена в една от висшите степени. Ирландските мистерии имаха особена дълбочина, не интелектуална дълбочина, а една общочовешка дълбочина. Например едно от ритуалните въздействия, което се е получавало там, беше, че след като човек дълго е бил подготвян относно заблужденията на Земята, относно възможността за съмнение, в картинен образ е трябвало да изживее онова, което да му направи силно впечатление чрез самата картина. Ученикът е бил завеждан пред две статуи[2]. Едната била съвсем еластична, но куха отвътре. Иначе е била с величествен ръст; въздействието от нея оставяло могъщо впечатление. Ученикът е трябвало да я докосне.
към текста >>

158. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 10. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
Тези ученици на Хиберния действително обхващали онова в тяхната душевна конституция, което е духовна действителност. Когато достигали до известна степен на посвещението те вече не взимали особено под внимание външната физическа действителност, но хибернийските посветени знаели да живеят в духовната действителност. По времето когато във физическия свят, отатък в Азия се извършва Мистерията на Голгота, висшите жреци в Хиберния насочвали култовите церемонии в насока, съответстваща на времето в Палестина, където във външната физическа реалност се извършвала Мистерията на Голгота. В местата за посвещение в Ирландия същевременно се е празнувала Мистерията на Голгота като култова церемония. Това означава, че в Хиберния се изживявало като духовно събитие над Земята едно физическо събитие, ставащо на друго земно място. Това би следвало да ви посочи, до каква дълбочина всъщност водеха точно тези хибернийски мистерии.
към текста >>

159. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 13. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг.
Той насочва към някакво преживяване поглед, който вече е изострен чрез това, че е достигнал до едно имагинативно, до едно инспиративно познание - какво представлява това, вие можете да прочетете в моята книга «Как се постигат познания за висшите светове? ». Който сгъсти и усили своето познание, той може да насочи това свое познание към някакво настоящо изживяване. Когато човек притежава инициационно познание, бива не по-слабо, а по-силно засегнат от изживяването, отколкото ако няма това познание. Не бива да се прави заключение от обстоятелството, че този, който има инициационното познание, привидно с много по-голямо спокойствие пресреща събитията, отколкото този, който не го притежава; не бива да се мисли, че той по-малко е засегнат от това. Той дори ще бъде по-силно засегнат, отколкото е засегнат друг. Той само си е изработил силите да посреща външно със спокойствие точно тежките събития в живота; в дълбочината на душата си той ги чувства много по-дълбоко от някой друг. Оттам събитията се обагрят интензивно и силно, когато надареният със способностите за имагинация и инспирация се изправи срещу тях; и понеже той се е упражнявал - той е правил упражнения за това в този или в предишен живот - сам може да превърне тези събития в имагинации, в пълни със съдържание картини.
към текста >>

Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност.
Това биха били личности от настоящето, при които човек има чувството, че в техния аз, те твърде малко са засегнати от живота. Те застават в живота като личности, които индивидуално слабо са засегнати от живота, а животът ги обгръща само външно. Когато животът им предлага повече тривиалности, те така свикват с тривиалното, доволни са от него, че нищо не разтърсва душата им. Ако става въпрос само за ума, за способността за разбиране - колко много хора биха станали днес антропософи! Защото днес милиони и повече хора са достатъчно умни за да станат антропософи. Това, което в нашата епоха пречи на хората да се доближат точно до антропософията, е следното: Душата възприема живота повърхностно, тя съвсем не се докосва до живота, оставя той така да си тече с неговата дълбочина с неговата повърхностност и баналност. От единия живот човек преминава в другия, може известно време да е училищен реформатор, след това през целия ден да стои в кафенето и да играе билярд. Такива неща се случват в нашия живот.
към текста >>

И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота?
Така се разглежда съдбата на човека. Човек разбира, как образованието на епохата придоби такова влияние върху много голям брой от хората, че ги направи повърхности и те се появяват с предразположението за повърхностност в този живот така, както ви описах. Защото така изживяват тези хора, които някога в една предишна инкарнация са загубили връзката с духовните същества на Космоса. В следващата си инкарнация, която е била определяща за въпросните хора, те не могат да се справят със земния живот. Всички космически мисли не би трябвало обаче да внесат само наблюдения в нашия живот, а воля и дела. И тук ние трябва да помислим как ще бъде в бъдеще, когато към неразбирането на духа в Космоса се прибави също и неразбирането на земния живот, потъването в тривиалността по същия начин, както в дълбочината на живота? Тогава разглеждането на кармата наистина става сериозно. То може само по най-сериозен начин да бъде приемано от нас.
към текста >>

160. ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Вроцлав, 14. Юни1924 г. GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том

Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата.
Когато човек си представи, как от дълбочината на съня навън се проявява действието на кармата, как тя отново работи вътре в съня при заспиването, как нормалното изграждане на кармата подтиква човека към дейност, как отново внася делата му в кармата и при това човекът изживява обикновената карма на живота; или когато се прозре как животът трябва да се прекъсне, как човекът трябва по-рано да умре, оттам кармата раздува астралното тяло, което силно трябва да бъде засегнато от неговите предишни действия и това води до човешките болести, той вижда тогава навсякъде да се показва как действа кармата. Или да приемем, че човек преживее катастрофа и от това се разболее. Тогава при известни обстоятелства една такава катастрофа, - която може да е кармически заложена, но не трябва да е непременно такава, - действа в по-нататъшното протичане на кармата през следващите земни животи. Болестта може да бъде и начало на кармата. От своя страна там ще се види, че такива болести, които са начало на карма, правят заспиването неприятно, именно те го затрудняват. Но когато болестите са начало на карма, тогава те имат нещо утешително.
към текста >>

161. 9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г. GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том

На това място съществува една увлекателна красива игра днес аз не мога да кажа, че е винаги така, но в онези моменти, когато аз гледах това, нещата се представяха така съществува една пленяваща красива игра на издигащите се от дълбочината морски вълни, чието чудесно набръчкване и без това е една от най-величествените игри на природата; отблъскваните от стените на скалите вълни и отново бушуващи обратно морски вълни правят да израстват отдолу и да се проявяват елементарните духове, отгоре пада надолу слънчевата светлина, слънчевият блясък, който се оглежда по най-разнообразен начин във въздушните вълни всичко това, бих могъл да кажа е един момент, в който може да бъде развито онова, което бих могъл да нарека: да стане човек набожен по езически начин.
На това място съществува една увлекателна красива игра днес аз не мога да кажа, че е винаги така, но в онези моменти, когато аз гледах това, нещата се представяха така съществува една пленяваща красива игра на издигащите се от дълбочината морски вълни, чието чудесно набръчкване и без това е една от най-величествените игри на природата; отблъскваните от стените на скалите вълни и отново бушуващи обратно морски вълни правят да израстват отдолу и да се проявяват елементарните духове, отгоре пада надолу слънчевата светлина, слънчевият блясък, който се оглежда по най-разнообразен начин във въздушните вълни всичко това, бих могъл да кажа е един момент, в който може да бъде развито онова, което бих могъл да нарека: да стане човек набожен по езически начин. Тази взаимообразна игра на елементарните същества от горе, на елементарните същества от долу показва цялата слънчева сила, разпростира пред човека тази слънчева сила така, че човек може да я приеме. И онзи, който може да приеме това, което тук родените от светлината елементарни същества от горе, родените от тежестта елементарни същества отдолу вършат в тяхната взаимна игра, който може да приеме в себе си това, той приема в себе си именно силата на Слънцето, импулса на Слънцето. Това е нещо различно от положението, човек да стане набожен по християнски начин. Да стане човек набожен по езически начин, това значи да бъде отдаден на боговете на природата, които играят и излъчват сили, действуват и тъкат навсякъде в съществуването и тъкането на природата.
към текста >>

162. Увод. Задачата на Духовната наука. Бележки от една лекция в Берлин през 1903 или 1904 GA_245 Указания за езотеричното обучение

[1] Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
[1] Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване. Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
към текста >>

163. Медитации, които обхващат времевата същност на Йерархиите (дневни мантри) GA_245 Указания за езотеричното обучение

Можете да ги правите повече пъти на ден и да се опитате 20-30 минути да изчерпате дълбочината на една такава мантра.
«...седем мантри (сентенции), предназначени за седемте дни на седмицата. Упражняват се така, че в петък човек се задълбочава в мантрата за събота, в събота - в мантрата за неделя и т.н. Можете да ги правите повече пъти на ден и да се опитате 20-30 минути да изчерпате дълбочината на една такава мантра. От тях ще имате много голяма полза за придобиване на връзка с мистерията на всепроникващата седмократно ст.»
към текста >>

164. Бележки GA_245 Указания за езотеричното обучение

1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване.
1. Буквално «Най дълбоката мисъл е свързана с Христовия Образ, с историческия и външния, и точно това е великото на християнската религия, че при всичката тази дълбочина е лесно тя да се обхване от съзнанието във външен смисъл и същевременно подканя към най-дълбокото проникване. Така тя е подходяща за всяка степен на образование и същевременно удовлетворява най-високите претенции.» Из «Лекции върху философията на историята». Трети раздел, 3 глава: Християнството, 9 том, страница 403 на цялостното издание, 3 издание Берлин 1848.
към текста >>

165. 2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика

Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование.
Броят на писанията и студиите, които излизат в нашето време със задачата да определят отношението на Гьоте към различните клонове на модерните науки и към модерния духовен живот, е огромен. Само изброяването на заглавията би напълнило един значително голям том. На основата на това явление стои фактът, че ние все повече осъзнаваме: в лицето на Гьоте пред нас стои един фактор на културата, с който трябва да се обясни по необходимост всичко, което иска да участвува в духовния живот на настоящето. Едно отминаване би означавало в този случай едно отказване от основата на нашата култура, едно въртене насам и нататък в дълбочината без волята да се издигнем до светлата височина, от която изхожда всяка светлина на нашето образование. Само който може да се свърже в някоя точка с Гьоте и неговото време, той може да стигне до яснота относно това, по какъв път върви нашата култура, само той може да осъзнае целите, към които трябва да се стреми модерното човечество; който не намира това отношение към най-великия дух на новото време, той бива само просто дърпан от своите себеподобни и воден като един слепец. Всички неща ни се явяват в една нова връзка, когато ги гледаме с поглед, който е бил заострен при този извор на културата.
към текста >>

Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство!
Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони. При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог". Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи. Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша. И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки.
към текста >>

Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи.
Кой като Гьоте е схванал изкуството в такава дълбочина, кой му е придал едно такова достойнство! Когато казва: "висшите произведения на изкуството са същевременно произведени като най-висшите произведения на природата от хората според истинските природни закони. При тях всичко произволно, въобразено отпада: тук имаме необходимостта, тук е Бог". Това говори предостатъчно за цялата дълбочина на неговите възгледи. Една естетика в неговия дух несъмнено не може да бъде лоша. И това може да важи също за някой друг отдел на нашите модерни науки.
към текста >>

166. 5. Пета лекция, 8 Юни 1923 GA_276 Изкуството и неговата мисия

Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено.
Виждате ли, тъкмо това днес хората съвсем абстрактно определят като идеалистичен художествен стил на Рафаело. Но този идеалистичен Рафаелов стил е само неговото оправдание, че той задържа мига. Това което той постига чрез дълбочината и хармонията на цветовете, е възможно само благодарение на обстоятелството, че тук третото пространствено измерение е предварително изключено, но същевременно и силно одухотворено. Така че нанасяйки цветовете, той издига в духовния свят всичко онова, което иначе хората виждат като материални предмети в третото измерение. Следователно, вечност на мига придава това, което чрез синия цвят се проявява не върху повърхността, а зад нея, това което чрез червения цвят се проявява пред повърхността, това което напуска границите на повърхността, докато третото пространствено измерение остава свързано с материалния свят. Да, на мига трябва да бъде придадена именно вечност. И вечността трябва да диша от самото изкуство, понеже в противен случай то не е никакво изкуство. В моя живот аз срещнах хора, и то хора на изкуството, които мразеха Рафаело. Защо?
към текста >>

167. 2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина.
Предметите трябваше да възприемат настоящите си контури, за което въздухът се освободи от водата. Този процес е продължавал в течение на хиляди години. Съвсем постепенно нещата са започнали ясно да се очертават. Човешката душа е трябвало да получи други впечатления, нови впечатления и да оформи съответно своето тяло, защото твоето тяло се оформя, съответно на онова, което мислиш и чувствуваш. Каква форма е трябвало да си оформи душата, когато се е освободила от водния, влажен пейзаж на Атлантида и е навлязла в новия въздушен пейзаж? За да може настоящото тяло да се оформи, човешкото същество е трябвало да бъде заобиколено с определена дължина, ширина и дълбочина. Фактически, този калъп му бе даден, така че тялото да може да се оформи според него. Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки. Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята. Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето.
към текста >>

Онова, което се намира в оригиналните религиозни документи има огромна дълбочина.
Така, както настроението на мистиците се е оформило от формата на катедралите и така както посветеният, би могъл да каже кои физиономии са се оформили съответно на тях, така постепенно човешките същества, оттогава насам са се променили: и тъй, те живели в плавателни съдове, под влиянието на Велики Посветени и които съдове са били построени със съответни мерки. Преди времето на настоящето наше човечество, имало е един вид воден, или морски живот, който се е живял в плавателни съдове, в които човечеството постепенно свикнало с живота на Земята. Животът на атландците, през по-голямата си част, е бил живот в плавателни съдове. Не само са били заобиколени те с воден, мъгляв въздух, по една голяма част от Атлантида е била покрита от морето. Това с дълбоката тайна на Ноевия Ковчег. Онова, което се намира в оригиналните религиозни документи има огромна дълбочина. Излъчване на Мъдрост и безбрежна възвишеност заобикаля тези първични документи /записвания/, когато вникнем дълбоко в тях.
към текста >>

168. 3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Септември 15, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Той е написал една очарователна книга, "Върху разделенията в Природата", която разкрива голямата дълбочина на мисълта, въпреки че от антропософска гледна точка, много неща и липсват.
Никой не може да чете неговите "Изповеди", или пък другите му писания, без да почувствува дълбоката вътрешна същност в чувствата на този човек. Напредвайки, идваме до чудесни хора като Скот Еригена, един монах от Шотландия, наричан Шотландския Св. Йоан, който по-късно е живял в двора на Шарл Плешивия. Той не е бил в много добри отношения с Църквата и се разправя, че братята от неговия орден го измъчвали до смърт с карфици и игли. Разбира се, това не трябва да се взема в буквалния смисъл, но вярно е, че той е бил мъчен до смърт. Той е написал една очарователна книга, "Върху разделенията в Природата", която разкрива голямата дълбочина на мисълта, въпреки че от антропософска гледна точка, много неща и липсват.
към текста >>

Винаги намираме тази дълбочина на чувството, това вглъбяване, което се разпростира върху всички слоеве на населението.
Като продължим по-нататък, идваме до германските мистици и царството на Рейн, чрез които вътрешна топлота се е изливала върху много хора. Не само са я изпитвали най-висшите духовници, но и онези, които са обработвали земята и тези в ковачниците. Всички те бивали носени от потока на това време. Още по-нататък идваме до Никола Сузан /1400-64/ и така вървим във времето, докато стигнем края на Средните Векове. Винаги намираме тази дълбочина на чувството, това вглъбяване, което се разпростира върху всички слоеве на населението.
към текста >>

169. 4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Септември 16, 1907 GA_284 Окултни знаци и символи

Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
В известен смисъл сме видели, че както в началото, така и в края на човешкото еволюция, има същите условия и трансформации. Видели сме ги в изобразени в човека с крака от разтопен огън и с излизаща от устата му сабя. Чрез един символизъм с голяма дълбочина, цялото същество на Света, се разкрива сега пред нас в символа на Светия Граал.
към текста >>

170. 4. ЧЕТВЪРТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 25.8.1919 GA_295 Лекции по валдорфска педагогика

То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина.
Вие изхождате от това, че тялото е конкретното, линията абстрактното; не е така. Триъгълникът като такъв е съвсем конкретен, сам по себе си е нещо в пространството. Детето гледа пространствено. То се насилва когато трябва да мине в третото измерение, в дълбочина. Когато детето трябва да използува своята фантазия, за да си представи тялото, то то трябва предварително да има елементи от тази представа. Детето трябва да може вече да си представя линията и триъгълника, преди да си представя например пирамида. По-добре е когато детето предварително има реална представа за триъгълник. Триъгълникът не е абстрактно тяло. Аз мисля, че геометрията трябва да се изучава първо не като стереометрия, а като планиметрия, като наука за фигурите и лежащата между тях повърхност, това е ценно, защото детето развива на тази основа своята възможност за разбиране; то намира и подкрепа чрез свързването на геометрията с обучението по рисуване.
към текста >>

171. 5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 август 1919 GA_296 Възпитанието

Само си представете този факт в неговата пълна дълбочина!
Поради това, че Исус от Назарет загина, Христовото същество премина във земното развитие, там то се съдържа. Ние единствено трябва да сме наясно, че това е един обективен факт, че това е факт, с който това, което субективно познаваме и усещаме няма нищо общо. Ние трябва да го познаем с усилието на волята си. ние трябва да го приемем в етиката си, с усилието на етоса си. Но Христос се вля в земното развитие, оттогава той е там което се нарича Възкресението и преди всичко той е в нашите собствени душевни сили. Само си представете този факт в неговата пълна дълбочина!
към текста >>

172. Шеста лекция, 6 януари 1921 година GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията

Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина.
Известно време сред философите и тези, които са им симпатизирали в начина на разглеждане на света, е съществувала даже истинска антипатия по отношение на разбирането именно на тази епоха в развитието на европейската цивилизация, която може да се нарече епоха на схоластиката, когато на повърхността на човешкото познание са били повдигнати важни въпроси. При по-ясно разглеждане на тези въпроси се е усещало, че те е възможно да произлизат не само от логическата дедукция, в която обикновено са ги обличали в средните векове, но са усещали, че те произлизат и от дълбоките човешки подоснови. Достатъчно е да си спомним само, че тогава основен, дълбок въпрос на човешкото познание е бил въпросът за реализма и номинализма[2]. Струва си да си спомним и какво е означавало в действителност за духовното развитие на Европа, появата на такива доказателства за битието на Бога, като така нареченото онтологическо доказателство за битието на Бога[3], където от самото понятие искаха да стигнат до някакъв довод за потвърждение на съществуването на Бога. Спомнете си какво по същество означаваше това за цялото развитие на човешкото познание. Тогава нещо е тревожило човешкото същество в най-вътрешната му дълбочина. Това се проявява само в пълнотата на съзнанието чрез развиваните тогава дедукции. Хората по това време до известна степен са се съмнявали, дали представите и понятията, които формират, представляват нещо реално, обличайки ги в думи, или те са само формални обединения на външните сетивни факти. Номиналистите са виждали в общите понятия, формирани от човека, формално обединяване, нямащо никакво значение за външната реалност, а само даващо възможност на човека да се ориентира, да намира ориентация в объркания външен свят. Реалистите – разбира се, тогава този израз се е употребявал по-различно от днес, – напротив, уверявали, че е необходимо да се търси нещо реално в общите понятия, да се получава вътрешно реалното, в което те живеят, а не да се вижда в тях само обобщени мирови факти или абстрактни схеми.
към текста >>

173. 1. Предговор към първото френско издание GA_326 Раждането на естествените науки

Делото на Рудолф Щайнер в тази област е огромно; ние сме още далече да го изчерпим и бъдещите преводи ще донесат на френския читател откровения имащи една неподозирана дълбочина.
В неотдавнашните публикации ние си поставихме задачата да дадем някои от Циклите на Рудолф Щайнер, които съставляват основата на неговата Христология или на неговата История на религиозния произход на човечеството. Делото на Рудолф Щайнер в тази област е огромно; ние сме още далече да го изчерпим и бъдещите преводи ще донесат на френския читател откровения имащи една неподозирана дълбочина.
към текста >>

Но за да познаем тези причини в цялата им дълбочина, трябва ние самите да сме добили един ясен поглед: този, за който Рудолф Щайнер веднъж за винаги ни дава едно блестящо доказателство с този цикъл от сказки.
Днес хората не винаги достатъчно разбират до каква степен проблемата на познанието е интимно свързана с объркаността, която царува в една епоха като нашата; защото това, което всъщност причинява физическата и морална мизерия на нашето време, не се дължи на външни причини на обедняване и безплодие, а преди всичко на това, че ние не знаем нито да виждаме, нито да разбираме света, който ни заобикаля. Най-често липсва едно разбиране на най-дълбоките причини на злото, т.е. изучаването на това, което в течение на миналите столетия е изопачило начина, по който виждаме света, на това, което е обгърнало с мъгла всичко, което постепенно се е инфилтрирало във всеки поглед. Но за да познаем тези причини в цялата им дълбочина, трябва ние самите да сме добили един ясен поглед: този, за който Рудолф Щайнер веднъж за винаги ни дава едно блестящо доказателство с този цикъл от сказки. Откакто тези сказки са били изнесени, са минали вече доста години, и въпреки това тяхното съдържание далече изпреварва съвременните разбирания. Всички печални по грешки в мисленето, които са били извършени от тогава насам, са само едно блестящо доказателство за пророческия дух, който е вдъхновил Рудолф Щайнер.
към текста >>

174. 4. Втора лекция, 10 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях.
Като разглеждаме земната почва, трябва да имаме предвид, че в нея се намират всички въздействия на далечния Космос, които имат някакво значение за развитието на земята. Тези въздействия са в камъните и пясъка. Камъните и пясъкът, които пропускат водата, без да я поемат в себе си, за които се казва, че не съдържат хранителни вещества, имат изключително важно значение за разгръщане живота на растението и това зависи от действието на далечните космически сили. Колкото и невероятно да изглежда, предимно по заобиколен път през съдържащият кварц пясък, в почвата навлиза онова, което при обратното си излъчване навън въздействува като отразено и което можем да означим като жизнено-етерно и химическо действие на почвата. Доколко самата почва бива вътрешно оживена и как тя упражнява своя собствен химизъм, това изцяло зависи от пясъчния и състав. И това, което корените на растението изживяват в почвата, в немалка степен зависи от това, доколко космичният химизъм по заобиколен път през скалите и камънаците, независимо на каква дълбочина те се намират в земята, са обхванати и отразени от тях. За да изучим живота на едно растение, трябва да сме наясно от носно геологичната основа, на която то расте и в никакъв случай не бива да оставим без внимание обстоятелството, че при отглеждането на кореноплодни растения и изобщо на растения, при които корените са от особено значение, в почвата не трябва да липсва кварц, макар и той да се намира надълбоко.
към текста >>

175. 6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива.
Да вземем тор, както го получаваме от животното, натъпкваме с него рог на крава и го заравяме на известна дълбочина в земята половин до три четвърти метър дълбочина, в почва нито прекалено глинеста, нито прекалено песъчлива. За тази цел можем да изберем добра почва, която не е песъчлива. Вижте, като сме заровили рога на кравата с вложения в него тор, с това ние консервираме вътре в рога силите, които рогът е свикнал да упражнява в самата крава, а именно да отразява обратно в нея жизнените и астралните сили. Поради това, че рогът е за обиколен отвън със земя, всичките сили, които етеризират и астрализират се излъчват в неговото вътрешно пространство. Торовото съдържание на заровения в земята кравешки рог със силите, които от заобикалящата земя привличат всичко, което е от жизнено и етерно естество, през цялата зима, когато земята е най съживена, най-жива, бива много силно вътрешно проникнато от живот. Земята през зимата е най-оживена вътрешно.
към текста >>

176. 8. Пета лекция, 13 Юни 1924 GA_327 Биодинамично земеделие

И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята.
Вижте, Вие отново можете да извършите нещо чудно хубаво, нужно е не много, но то е чудесно. Вместо да се направи обичайната наденица, както се прави днес, от червата на говедото се прави наденица с пълнеж от приготвената по описания начин лайка. Сега разполагаме с нещо, което само трябва да се изложи по подходящ начин на действието на природните сили. Ние и тук през целия този процес оставаме в областта на органичното, на живота. И понеже сега трябва да действат колкото е възможно повече сродните на Земята живи сили, тази скъпоценна наденица тя наистина е скъпоценна се заравя на неголяма дълбочина в богата на хумус почва и престоява цялата зима в земята. Изберете място, където снегът остава по-дълго и слънцето добре го огрява. Там космичните астрални сили му действат възможно най-много.
към текста >>

177. 3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота GA_327 Биодинамично земеделие

Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.
Това става с помощта на почвени бактерии, които се заселват в коренните власинки и тогава образуват в корена колонии от подобни на бактерии (бактероиди) малки организми, които се намират във видимите коренови грудки. Биологичният процес на синтезиране на азота от въздуха в тези грудчици е енергоемен процес, който е възможен поради потока от захарни вещества от страна на културните растения, които те образуват в листата под въздействието на светлината. Надземната част на растението като противоположен процес пък богато се снабдява с азот чрез симбиозните процеси в корена. Още преди да загине растението, могат да загинат колониите в грудките. Това води до загуба на азот в почвата и с това до снабдяване с азот на съседните растения, чиито корени също проникват същата почва. Без такива съседни растения може да се дойде до загуба на азот в дълбочината на почвата.
към текста >>

178. 6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство GA_327 Биодинамично земеделие

В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година.
По времето, когато вследствие намаляване на слънчевото облъчване се променя температурата на почвата, когато горният слой става по-студен от дълбокия пласт на почвата, тогава постепенно се преобръща също и съотношението на действието на силите. Това време предизвиква есенно оцветяване листата на дърветата. През зимата под замръзналия слой е по-топло, отколкото на повърхността. В онези дълбочини на почвата, в които е измерим температурният годишен ритъм (колебанието през годината е 1 до 2 градуса по Целзий), януари е най-топлото време (в скалите при 20м дълбочина, при влажния пясък на 14м, в сухия пясък на 4 до 5м дълбочина).[14], [15] В почвения пласт, където няма годишно колебание на температурата, тя е еднаква за даденото местонахождение през цялата година. Оттам още по-надолу постепенно става по-топло. Описанието тук важи най-вече за северния умерен климат, където е проведен Селскостопанският курс. В други климатични области трябва да се изпробва и обсъди.
към текста >>

179. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека GA_353 История на човечеството и културните народи

Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята.
Вие бихте могли например за доказателство на това, че лунните сили съвсем не проникват в Земята, да попитате плувците, плуващи на лунна светлина. Те бързо излизат от водата, тъй като у тях възниква чувството, че потъват. Водата замира, чернее. Лунната светлина не прониква във водата, тя въобще не отива в дълбочина, не встъпва във връзка със Земята. Както виждате, работата е там, че животните и човекът се намират под влияние на лунната светлина, която действа, изхождайки не от Земята, а само от най-външната й повърхност, прониквайки само до корените на растенията. С това вие получихте първото разяснение относно звездното небе.
към текста >>

НАГОРЕ

3.2089910507202