Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са резултати от
352
текста в
4
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Духовност
'.
На страница
1
:
149
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
01. ПРЕДГОВОР КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Въпреки това аз твърде добре познавах независимата от сетивното, почиваща здраво на себе си, самостоятелна
духовност
, за да дам право на външния сетивен свят на явленията.
По отношение на това познание не може да съществува мнението, че има такива граници на познанието, каквито горепосоченото мисловно направление вярваше, че трябва да се установи. При всичко това у мене действаше една склонност на мислене насочена към разцъфтяващата се тогава теория на еволюцията. У Хекел тази теория прие форми, в които самостоятелното битие и действие на духовното не можеше да намери никакво място. Според нея по-късното, съвършеното трябва да е произлязло в течение на времето от съществуващото по-рано, от неразвитото. Това беше ясно за мене по отношение на външната сетивна действителност.
Въпреки това аз твърде добре познавах независимата от сетивното, почиваща здраво на себе си, самостоятелна духовност, за да дам право на външния сетивен свят на явленията.
Но трябваше да се изгради мостът от сетивния свят до този на духа. В това, което хората си представяха като течение на времето в света на сетивата, изглежда, че духовното естество на човека се развива по предшестващото го не духовно състояние. Обаче когато правилно познаем сетивното, то навсякъде ни показва, че е едно откровение, една изява на духовното. По отношение на това правилно познание на сетивния свят за мене беше ясно, че "Граници на познанието", каквито бяха установени по онова време, може да допусне само онзи, който се сблъсква с този сетивен свят и се отнася с него така, както някой би се отнесъл с една напечатана страница, когато би насочил своя поглед само върху формите на буквите и, без да има някакво предчувствие за четенето, би казал, че не може да се знае това, което се крие за тези форми. Така моят поглед бе насочен в пътя от наблюдението на сетивното към това на духовното.
към текста >>
2.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
В свободната
духовност
тя вижда само последния етап от развитието на човека.
В обекта на възприемане „човек" е дадена възможността за неговото преобразуване така, както в зародиша на растението е заложена възможността за превръщането му в растение. Растението ще се преобразува поради обективна закономерност, заложена в него; човекът остава в незавършеното си състояние, ако не подхване преобразуващата субстанция в самия себе си и не се преобразува със собствени сили. Природата прави от човека само едно природно творение, а обществото го превръща в законосъобразно действащо същество; свободно същество само той самият може да направи от себе си. На определен етап от неговото развитие природата освобождава човека от своите окови; обществото довежда това развитие до една по-нататъшна точка; окончателната шлифовка човекът може само лично да си предаде. Следователно гледището за свободната нравственост не твърди, че свободният Дух е единствената форма, в която може да съществува един човек.
В свободната духовност тя вижда само последния етап от развитието на човека.
С това не се отрича, че действията според нормите имат своето право като степен на развитие. Само че те не могат да бъдат признати за абсолютно гледище за нравствеността. А свободният Дух превъзмогва нормите в такъв смисъл, че той не само усеща заповедите като мотиви, но и съобразява действията си със своите импулси (интуиции). Ако за дълга Кант казва: „- О, дълг, ти възвишено величаво име, което не съдържа нищо угодно, свързано с ласкателство, а изисква подчинение", име, което „постановява закон..., пред който онемяват всички влечения, въпреки че тайно му противодействат", то човекът със съзнание за свободния Дух отвръща: „О, свобода, ти дружелюбно, човешко име, което съдържа всичко нравствено угодно и цени най-много моята човешка същност, и което не ме превръща в нечий слуга, име, което не само постановява закон, но и изчаква какво самата моя нравствена обич ще признае за закон, защото тя се чувства несвободна пред всеки насилствено наложен закон." Това е противоположността между чисто законосъобразната и свободна нравственост.
към текста >>
3.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата
духовност
, също така към нейните най-естествени последици.
Философът, който разглежда бягството от света не като средство за създаване на градивни мисли, а като цел, може да създава само безстойностни неща. Истинският философ, от една страна, избягва действителността, за да се потопи, от друга страна, по-дълбоко в нея. Разбираемо е обаче, че този основен инстинкт може да подведе философа да вярва, че бягството от света като такова има стойност. Тогава философът се превръща в адвокат на отрицанието на света. Той учи на отричане от живота, на аскетичен идеал.
Той смята: „Един истински аскетизъм... едно твърдо и радостно отрицание на най-добрата воля принадлежи към благоприятните изисквания на най-висшата духовност, също така към нейните най-естествени последици.
Така че от самото начало не е изненадващо, че аскетичният идеал тъкмо от философите не е третиран никога без някои възражения.“ („Към генеалогията на морала“, Трета част, § 9) 17. Друг произход имат аскетичните идеали на свещениците. Каквото възниква при философа чрез разрастване на естествен нагон, изгражда основния идеал на проповедническата дейност. Проповедникът вижда заблуда в отдаването на човека на реалния живот.
към текста >>
4.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята
духовност
духовното, което събужда в своето отношение с външния свят.
Тук отново можем да цитираме едно изречение на Й. Г. Фитхе, което добре изразява този факт. "Следователно новото сетиво е сетивото за духа; това е сетивото, за което съществува само духът и нищо друго и за което и другото, даденото битие, приема формата на духа и се превръща в него; за което, следователно, фактически е изчезнало битието в неговата собствена форма. Това сетиво е служило за виждане откакто съществуват хора и всичко велико и прекрасно, което съществува в света и което единствено дава възможност човечеството да съществува, произхождат от това, което въпросното сетиво е видяло. Но не е имало случай това сетиво да е видяло самото себе си и разликата и противоположността, която съществува между него и другите сетива.
Впечатленията на двата вида сетива са се сливали, животът е бил разделен на две половини, без съединителна връзка." Съединителното звено се създава благодарение на това, че вътрешното сетиво обхваща в своята духовност духовното, което събужда в своето отношение с външния свят.
Благодарение на този факт, това, което ние приемаме от нещата в нашия дух, престава да се явява като едно повторение без значение. То се явява като нещо ново в сравнение с това, което може да даде само външното възприятие. Простият процес на хвърлянето на камък и моето възприятие на този процес се явяват в една по-висша светлина, когато аз си изясня, каква задача има моето вътрешно сетиво в цялата тази работа. За да съчетаем мислено двете влияния и техният начин на действие, необходимо е цяло едно духовно съдържание, което аз вече трябва да съм усвоил, когато възприемам летящия камък. Следователно аз прилагам едно вече натрупано в мене духовно съдържание върху нещо, което срещам във външния свят.
към текста >>
5.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата
духовност
.
Тази моя човешка душа аз не трябва да пренасям върху нещата. Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система. Обаче моята индивидуална душа не е най-висшата духовна същност в мене. Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство. И тази пробудена духовна същност в мене е същевременно едно и също нещо със духовната същност във всички неща.
Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата духовност.
Не е необходимо аз да го даря с една духовност, която да бъде подобна на моята собствена духовност. За този светоглед всяко говорене за непознатата "вещ в себе си" изгубва всякакъв смисъл. Защото именно "вещта в себе си" се разкрива на вътрешното сетиво. Всяко говорене върху непознатата "вещ в себе си" иде само оттам, че онези, които говорят така, не са в състояние да познаят отново "вещите в себе си" в духовните съдържания на тяхната вътрешност. Те смятат, че познават в своята вътрешност само недействителни сенки и схеми, "голи понятия и идеи" на нещата.
към текста >>
Не е необходимо аз да го даря с една
духовност
, която да бъде подобна на моята собствена
духовност
.
Аз бих искал да сторя това само тогава, ако бих намерил някъде една подобно организирана нервна система. Обаче моята индивидуална душа не е най-висшата духовна същност в мене. Тази най-висша духовна същност трябва да бъде тепърва пробудена в мене чрез вътрешното чувство. И тази пробудена духовна същност в мене е същевременно едно и също нещо със духовната същност във всички неща. Пред тази духовна същност растението се явява непосредствено в неговата духовност.
Не е необходимо аз да го даря с една духовност, която да бъде подобна на моята собствена духовност.
За този светоглед всяко говорене за непознатата "вещ в себе си" изгубва всякакъв смисъл. Защото именно "вещта в себе си" се разкрива на вътрешното сетиво. Всяко говорене върху непознатата "вещ в себе си" иде само оттам, че онези, които говорят така, не са в състояние да познаят отново "вещите в себе си" в духовните съдържания на тяхната вътрешност. Те смятат, че познават в своята вътрешност само недействителни сенки и схеми, "голи понятия и идеи" на нещата. Но понеже имат едно предчувствие за "вещта в себе си", те вярват, че тази "вещ в себе си" се крие и че на човешката познавателна способност са поста вени граници.
към текста >>
6.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като
духовност
.
Ако със своето духовно разположение Таулер би бил природоизследовател: Той би трябвало да приеме да обясни всичко природно, включително целия човек, първия и втория, чисто природосъобразно. Той никога не би пренесъл "чисто" духовни сили в самата природа. Никога не би говорил за една "целесъобразност" в природата, измислена по образеца на човешката. Той би знаел, че там, където възприемаме със сетивата, не могат да се намерят никакви "творчески мисли". В него живееше напротив най-силно съзнанието, че човекът е едно чисто природно същество.
И понеже не се чувстваше като природоизследовател, а като човек, който работи за развитието на моралния живот, той чувствуваше противоположността, която се разтваря между тази природна същност на човека и виждането на Бога, което възниква сред природното естество по природен начин, но като духовност.
Именно в тази противоположност изпъква пред него смисълът на живота. Като отделно същество, като природно създание намира себе си човек. И никаква наука не може да му разкрие нещо друго върху този живот, освен че той е едно такова природно създание. Като природно създание той не може да се издигне над това, което природата го е създала. Той трябва да остане в нея.
към текста >>
7.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Но той знае, че човек може да познае природата в нейната
духовност
тогава, когато влезе в пряко отношение с нея.
И Бог, който е на небето, той е в човека". Парацелзий не иска да изрази с тези седем основни части на човешката природа нищо друго, освен факти навъншното и вътрешно изживяване. Остава неоспоримо, че на полето на една по-висша действителност човекът е единство, въпреки че за човешката опитност той се разлага на седем члена и се представя като едно множество. Но именно за това съществува висшето познание: Да покаже единството във всичко, което за човека, поради неговата телесна и духовна организация, се явява като множество в непосредственото изживяване. На степента на най-висшето познание Парацелзий се стреми да слее своя собствен дух с единното Първично същество на света.
Но той знае, че човек може да познае природата в нейната духовност тогава, когато влезе в пряко отношение с нея.
Човек разбира природата не чрез това, че я населява по своему с произволно приети духовни същества, а чрез това, че я приема и цени такава, каквато е природата. Ето защо Парацелзий не търси в природата Бога или Духа; но природата, такава, каквато тя стои пред неговите очи, е изцяло направо божествена. Трябва ли да приписваме на растението една душа подобна на човешката, за да намерим духовното? Ето защо Парацелзий си обяснява развитието на нещата, доколкото това е възможно с научните средства на неговата епоха, абсолютно така, че той схваща това развитие като един сетивен природен процес. Според него всички неща произхождат от първичната материя, от първичната вода.
към текста >>
8.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята
духовност
, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е.
Той беше изцяло проникнат от хармонията, царяща в устройството на Всемира, и това намери израз в неговите знаменити математически закони за небесната механика, известни като Кеплерови закони. На пръв поглед тези закони са сухи и абстрактни; при Кеплер обаче те възникват от дълбокото му вътрешно усещане за хармонията на Вселената. В съчиненията му четем, че за да открие явленията, които е усетил вътрешно, е трябвало да се обърне към свещените египетски мистерии, да вземе свещените съдове от техните светилища и по този начин да направи откритията, които едва по-късно ще бъдат истински оценени. Когато Кеплер изрича тези думи, те не са просто фрази; в тях се провява смътното съзнание за едно повторно изживява не на това, което е научил в древен Египет при своето тогавашно прераждане. Нека разберем, че Кеплер е проникнал в египетската мъдрост по време на една от предишните си инкарнации и че в неговата душа египетската мъдрост се възражда в нова форма, съответствуваща на нашето време.
Обяснимо е защо заедно с египетския гений в нашата култура се вмъкват и материалистични черти: защото египтяните са имали подчертан материалистичен оттенък в своята духовност, провяващ се например в това, че те са балсамирали телата на мъртвите, т.е.
отдавали са определено значение на запазването на физическото тяло. При нас тази особеност идва в преобразен и съответствуващ за епохата вид. Същите сили, които тогава не успяха в своята еволюция, сега отново се включват в духовното ръководство на епохата, макар и под друга форма. От душевното настроение, каращо египтяните да балсамират труповете, днес произлизат онези възгледи, които боготворят материята. Балсамирайки мъртвите, египтянинът запазва нещо, което е имало голяма стойност за него.
към текста >>
9.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста
духовност
, което движи всичко.
И така за земния човек се съединяват нещо телесно-душевно и нещо духовно-душевно. През време на земния човешки живот духовно-душевното отстранява самостоятелната действеност на телесно-душевното и действа с телесно-душевното като със свой инструмент. Чрез това се раждат пет душевни прояви, които при Аристотел се явяват като пет душевни членове; Растителната душа /Трептикон/, Усещата душа /Естетикон/, Развиващата желания душа /Оректикон/, Развиващата воля душа /Кинетикон/ и Духовната душа /Дионетикон/. Човекът с духовната душа чрез това, което принадлежи на духовния свят и в живота на зародиша се свързва с телесно-душевното; другите членове на душата се раждат, когато духовната душа се развива в тялото и води чрез него земния живот. Приемайки съществуването на една духовна душа, за Аристотел естествено съществува и един духовен свят въобще.
Образът на света, който Аристотел има, стои така пред съзерцаващия поглед, че долу живеят нещата и процесите, представляващи материята и идеята; колкото по-нагоре насочва човек своя поглед, толкова повече изчезва това, което носи материален характер, явява се нещо чисто духовно представяйки се на човека като идея явява се сферата на света, в която божественото има своята същина като чиста духовност, което движи всичко.
На тази сфера на света принадлежи човешката душа като духовна душа; тя не съществува като индивидуално същество, а като част от мировия Дух, преди да се свърже с телесно-душевното. Чрез това свързване тя добива своето индивидуално, отделено от мировия Дух съществуване и след своето отделяне от тялото продължава да живее по-нататък като духовно същество. Така индивидуалната душевна същност започва с човешкия земен живот и след това живее по-нататък безсмъртно. Платон приема едно съществуване на душата преди земния живот, но Аристотел не приема такова съществуване. Това е също така естествено за този последния, който оставя да съществува идеята в нещата, както и другото е естествено за Платон, който си представя идеята плуваща над нещата.
към текста >>
10.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата
духовност
на чувството на постигнатата днес степен на хуманността.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ Към две духовни компетентности поглеждаше в края на 18-тото столетие онзи, който водеше борба за яснота върху великите въпроси на възгледа за света и за живота, към Кант и Гьоте. Един мислител, който най-силно се бореше за такава яснота, е Йохан Готлиб Фихте. Когато се запозна с Кантовата "Критика на практическия разум", той писа: "Аз живея в един нов свят... Неща, за които вярвах, че те никога не могат да ми бъдат доказани, например понятието за абсолютната свобода и дълг, ми са доказани и поради това аз се чувствам много радостен. Неразбираемо е, какво уважение за човечеството, каква сила ни дава философията, каква благодат е тя за една епоха, в която моралът е разрушен в неговите основи и понятието за дълг е зачеркнато във всички речници".
И когото въз основа на възгледа на Кант изгради своя собствен възглед в своята книга "Основа на общото наукоучение", той изпрати тази книга на Гьоте с думите: "Аз ви считам и винаги съм ви считал като представител на чистата духовност на чувството на постигнатата днес степен на хуманността.
Към вас се обръща с право философията. Вашето чувство и пробния камък за нея". В едно подобно отношение към двамата мислители стоеше Шилер. Върху Кант той пише в 1794 година: "Аз не се плаша да мисля, че законът на изменението, пред който никое човешко и никое божествено творение не намира милост, ще разруши също и формата на Кантовата философия както и всяка друга форма; обаче основите на тази философия няма защо да се страхуват от тази съдба, защото откакто съществува човешкият род и докато съществува един разум, хората мълком са ги признали и са действали напълно според тях". Шилер описва възгледа на Гьоте в едно писмо до него от 23 август 1794 година: "Отдавна вече, макар и от известно разстояние, аз следих хода на вашия Дух и пътя, който вие предначертахте, събуждаше в мене постоянно ново удивление.
към текста >>
Ето защо, както вече споменахме, Фихте вярваше, че може да се обърне към Гьоте само "като представител на най-чистата
духовност
на чувството на постигнатата в тоя момент степен на хуманността", докато за Кант той е на мнение, че "никой човешки ум не може да стигне по-далече от границата, на която е стоял Кант особено в неговата "Критика на разсъдъчната способност.
Така обяснява Гьоте с примера на една падаща от покрива керемида връзката на всички видове природни действия. Едно обменение в неговия смисъл би било, когато също бихме искали да изведем строго закономерната връзка на тези при родни действия от един корен. Кант и Гьоте стоят като два антипода на най-важното място на новото развитие на светогледите. И основно различен беше начинът, по който застанаха спрямо тях онези, които се интересуваха от най-висшите въпроси. Кант изгради своя светоглед с всички средства на една строга школна философия; Гьоте философстваше наивно, оставяйки се на своята здрава природа.
Ето защо, както вече споменахме, Фихте вярваше, че може да се обърне към Гьоте само "като представител на най-чистата духовност на чувството на постигнатата в тоя момент степен на хуманността", докато за Кант той е на мнение, че "никой човешки ум не може да стигне по-далече от границата, на която е стоял Кант особено в неговата "Критика на разсъдъчната способност.
Който прониква в светогледа на Гьоте, както този светоглед е предаден в наивна дреха, той ще намери в него една сигурна основа, която може да бъде изразена в ясни идеи. Обаче самият Гьоте не осъзна тази основа. Ето защо неговият начин на мислене навлиза само постепенно в развитието на светогледа; а в началото на столетието Кант е първо този, с който духовете искат да се обяснят. Обаче колкото и голямо да беше действието, което изхождаше от Кант, на съвременниците не можеше да остане скрито, че той не може да задоволи една по-дълбока нужда от познание. Такава една нужда от обяснение се стреми към един единен възглед за света, какъвто беше случаят при Гьоте.
към текста >>
Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в
духовност
та и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат".
Неговият идеал не е нужно да бъде кантианският, един веднъж завинаги затворен теоретически възглед по образа на математиката. Само от духовната атмосфера на едно такова възвишаващо човешката индивидуалност убеждение може да се роди една представа като тази на Жан Паул /1763-1825 г./: "Сърцето на гения, на когото служат всички бляскави и спомагателни сили, има и дава един истински признак, а именно един нов възглед за света и за живота". Как характерната черта на най-високо развития човек, на гения, би могла да създаде един нов възглед за света и живота, ако би съществувал само един истински, общовалиден светоглед, ако светът на представите би имал само една форма? Жан Паул е своего рода един защитник на Гьотевия възглед, че човекът изживява вътре в себе си най-висшата форма на съществуването. Той пише на Якоби: "Всъщност ние не вярваме в божествената свобода, в Бога, в добродетелта, а ги виждаме действително като вече дадени или даващи се, и това виждане е именно едно знание, и то едно по-висше знание, докато знанието на ума се отнася за едно по-нисше виждане.
Бихме искали да на речем разума единствено положително, защото всяка положителност на сетивността се разтваря накрая в духовността и умът се занимава вечно само с относителното, което по себе си не е нищо, поради което пред Бога повечето или по-малкото и всички степени на сравнение отпадат".
Жан Паул не иска да му се отнеме правото да изживява истината вътре в себе си и за целта да трябва да постави в движение всички душевни сили, не само логическия ум. "Сърцето, живият корен на човека, не ще ми бъде изтръгнато от трансцеденталната философия, /Жан Паул разбира светогледа свързан с Кант/ от гърдите и тя не ще постави на негово място един чист подтик на Аза; аз не позволявам да бъда освободен от зависимостта на любовта, за да бъде блажен само чрез високомерие". Така той отхвърля чуждия на света морален ред на Кант. "Аз държа на това, че съществуват както четири последни така и четири първи неща: Красота, Истина, Моралност и Блаженство, и че синтезът на тези не само е необходим, но и вече даден, само че /и затова той е именно един/ в необхватно духовно-органическо единство, без което ние не можем да имаме никакво разбиране и никакъв достъп до тези четири евангелия или части на света". Критиката на ума постъпваща с крайно логическа строгост достигна при Кант и Фихте така далеч, че понижи значението на действителното, пълножизненото само до една илюзия, до един съновиден образ.
към текста >>
11.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Защото от средата на 19.век насам тази
духовност
вече не е тук.
Начинът, по който са построени образите, начинът, по който е замислена метаморфозата на човешката душа в Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия, последователността на мислите, силата на мислите е по същество християнска, и всъщност тази сила е новият път към Христос." (Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука. „И да вярваме, че днес някой би могъл да напише приблизително нещо като Гьотевата Приказка [...], това е пълна глупост.
Защото от средата на 19.век насам тази духовност вече не е тук.
Тази духовност не може да се обръща непосредствено към днешния човек, тя може да му говори единствено чрез медиума на Духовната наука, която разширява кръгозора и която действително може да прониква в миналото. Всъщност най-добре би било, ако хората можеха да си признаят: Без Духовната наука те просто не могат да разберат нито Шилер, нито Гьоте." (Лекция от 24 Януари, Дорнах, в Събр. Съч. 188) 1919
към текста >>
Тази
духовност
не може да се обръща непосредствено към днешния човек, тя може да му говори единствено чрез медиума на Духовната наука, която разширява кръгозора и която действително може да прониква в миналото.
(Лекция от 12 Януари 1919, Дорнах, в Събр. Съч. 188) Духовният заряд на Приказката днес може да бъде разбран само с помощта на Духовната наука. „И да вярваме, че днес някой би могъл да напише приблизително нещо като Гьотевата Приказка [...], това е пълна глупост. Защото от средата на 19.век насам тази духовност вече не е тук.
Тази духовност не може да се обръща непосредствено към днешния човек, тя може да му говори единствено чрез медиума на Духовната наука, която разширява кръгозора и която действително може да прониква в миналото.
Всъщност най-добре би било, ако хората можеха да си признаят: Без Духовната наука те просто не могат да разберат нито Шилер, нито Гьоте." (Лекция от 24 Януари, Дорнах, в Събр. Съч. 188) 1919 Връзката между Гьотевата Приказка, Мистерийните драми и троичния социален организъм.
към текста >>
12.
Статия 04: Троичният социален организъм и свободата в образованието
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на
духовност
, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество.
От държавните училища се очаква да се впишат в тази корпорация. Това би умножило грешките на днешните училища по възможно най-отвратителен начин. Чак досега (първата третина на 20. век – бел. пр.) в училищата се е запазило онова, което възникна преди държавата да превземе образователната система.
Никой не би искал, разбира се, да се завърне към старата форма на духовност, която беше слязла през по-ранните времена; по-скоро трябва да се стараем да поканим в училищата новия дух на еволюиращото човечество.
Този дух няма да се прояви в училищата, ако държавата се превърне в икономическа организация и ако училищата се превърнат в средства за превръщането на хората в най-полезните машини, служещи на тази икономическа организация. Хората днес говорят за общообразователни училища. Няма значение дали идеята за такива общообразователни училища е много добра на теория, тъй като, ако ги направят неизменна част от икономическата организация, на практика никога няма да бъдат нещо добро. Истинската потребност на съвремието е училищата да са изцяло основани на свободния духовен и културен живот. Това, което се преподава и култивира в такива училища, трябва да се извлича само от познанието за израстващото човешко същество и от индивидуалните заложби.
към текста >>
13.
Статия 18: Истинското просвещение като основа за социално мислене
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Защо те никога не успяват да обогатят нашата политическо-икономическа представа с
духовност
?
Ако се очаква от нея да дойдат идеи за политическата икономика, тази вяра е обречена на провал. Иска се нещо повече от просто споменаване на духа. Това споменаване може само да изрази дадена потребност, но по никакъв начин не може да я задоволи. Зад този факт човек трябва да разпознае един от проблемите на сегашното време и да се запита: „Как се получава така, че даже тези, които днес смятат, че обръщането към духа е нужно за социалния живот, не правят нищо, освен да говорят за тази нужда?
Защо те никога не успяват да обогатят нашата политическо-икономическа представа с духовност?
“ Отговорът на този въпрос може да се намери, като се наблюдава развитието на начина на мислене, който е присъщ на днешната цивилизована част на човечеството. Тези представители на съвременната цивилизация, които са си изградили определена представа за света, смятат за белег на своя ненадминат „прогрес“ да говорят за „неопознаваемото“ зад всички неща. Постепенно се е наложило вярването, че само най-необразованите хора говорят за „същността на нещата“ или за „невидимите причини на видимите неща“. В наши дни този начин на мислене може да се прилага в изучаването на външната природа.
към текста >>
14.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива
духовност
отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено. В този стадий на предземното съществуване душата е чувствителна към силите на Луната. Тя се чувствува съблечена, ограбена, изпитва едно желание и тези чувства я подготвят да приеме влиянието на космическите лунни сили. До този момент тези сили не съществуваха за нея. Обаче в момента, когато духовният Космос започва да се заличава, става едно сливане между лунните сили, които изпълват вселената със своите трептения, и тези на желанието и на лишаването, които възникват в душата.
Космосът отначало съединен с човека в цялата негова жива духовност отстъпва място на едно откровение; успоредно с това активната и жива Интуиция отстъпва място на активната и жива Инспирация и силите на Луната действат на човека по такъв начин, че правят да се събуди отново в него чувството на един вътрешен личен живот.
Той не е вече напълно слят във вселената, без субект и обект да могат още да се различават един от друг. Сега той е станал една личност. По-рано неговият живот се сливаше с този на други същества; сега той отново намира съзнанието, че е един субект и вижда около себе си предмети, обекти. Той чувства, че живее в себе си, има за себе си едно лично чувство, което дължи на силите на Луната, и проявлението на Космоса става за него един външен свят. В тази сега вътрешна човешка душа се ражда една мисъл, която бих могъл да изразя по следния начин, използвайки изразните средства на земния език: Аз имам нужда да притежавам това физическо тяло, което беше целта на извършената работа, космическия духовен зародиш, за създаването на който аз сътрудничих.
към текста >>
15.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ: СЪБИТИЕТО НА СМЪРТТА И НЕГОВАТА ВРЪЗКА С ХРИСТА
GA_25 Философия, космология, религия
В ритмичната система в нас живее една астрална
духовност
, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание.
Към живота на мислите винаги идва да се примесва една морална оценка, която по себе си е аморална, но не неморална. Коя е следователно силата, която прожектира по този начин своята светлина към висините и ни кара да кажем: - Това действие е добро, онова е лошо; този начин на действие е мъдър, другият не е такъв? Това е една дейност на душата, която е останала още от предземното съществуване, която прониква органическите ритми, дишането и кръвообращението, но не може да стигне с пълната си вълна до мисълта. Тя само е оцветява, нюансира я, така щото в нея мисълта има отзвуци от една много ценна вътрешна дейност в перспективата на деянието. Ние съдим за нашите действия не само чрез мисълта.
В ритмичната система в нас живее една астрална духовност, под една форма аналогична на онази от предземния живот, ясна в самата себе си, неясна само за обикновеното съзнание.
Тя е, която одобрява или не одобрява това, което вършим. В нея се намира съдията на нашата душа и този съдия също така действителен, както е действителна в нашата глава мислещата душа. Ето защо в древни времена, хората, които искаха да се издигнат чрез методите на миналото до едно висше познание, се стремяха да доведат до съзнанието дейността на ритмичната система, дишането, а също и кръвообращението. Те познаваха по този начин тяхната собствена стойност посредством това което Космосът записваше в тяхното дишане. От белите дробове древният индийски йога правеше да се издигнат в неговия мозък съжденията на морално естествени, или естествено моралния човек.
към текста >>
16.
02. 2. Антропософски ръководни принципи дадени като подбуда от Гьотеанума. 3. Принципи 1-37
GA_26 Мистерията на Михаил
Тогава човекът не само възприема този външен свят, а го изживява като свой вътрешен свят, изживява го в неговата
духовност
, която на Земята оставаше скрита за него.
25. Изживяната в астралното тяло оценка, присъда върху живота след минаването през вратата на смъртта трае толкова, колкото време е заел през време на земния живот самият сън. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 26. Едва след полагането на астралното тяло, след завършване оценката върху изминалия земен живот, човекът навлиза в духовния свят. В този свят той се намира в отношение със Съществата от чието духовно естество, намира се в такова отношение с тях, в каквото се е намирал на Земята със съществата и процесите на природните царства. Тогава всичко, което в земния живот е било външен свят, в духовното изживяване то става вътрешен свят.
Тогава човекът не само възприема този външен свят, а го изживява като свой вътрешен свят, изживява го в неговата духовност, която на Земята оставаше скрита за него.
27. Човекът, какъвто той е на Земята, а духовния свят става външен свят. Душата гледа този човек, както на Земята гледа звездите, облаците, планините, реките. И този външен свят не е по-малко богат на съдържа ние в сравнение с това, което в земния живот му се явява като Космос. 28. Силите, които човешкият дух развива в духовната област, действуват по-нататък в изграждането на земния човек, както извършените дела в земния живот от физическия човек действуват по-нататък като съдържание на душата в живота след смъртта. ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
към текста >>
17.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
38. Когато сме постигнали да разглеждаме човека в неговата образна /картинна/ природа и в изявява щата се чрез това
духовност
в направлението посочено в предидущите ръководни принцип, ние сме стигна ли вече там, където можем да гледаме заедно с това и душевно-моралните закони в тяхната действителност в духовния свят, където виждаме човека да съществува като духовно същество.
5. Принципи 38-61 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО
38. Когато сме постигнали да разглеждаме човека в неговата образна /картинна/ природа и в изявява щата се чрез това духовност в направлението посочено в предидущите ръководни принцип, ние сме стигна ли вече там, където можем да гледаме заедно с това и душевно-моралните закони в тяхната действителност в духовния свят, където виждаме човека да съществува като духовно същество.
Защото тогава моралният ред на света се представя като едно земно копие на един ред, който принадлежи на духовния свят. И физическият и моралният ред на света се съединяват и образуват едно цяло. 39. От човека действува волята. Тази воля стои като съвършено чужда пред природните закони при разглеждането на външния свят. Същността на сетивните органи има подобие с външните природни предмети.
към текста >>
18.
13. ІІ. Духовното състояние на човека преди настъпването епохата на Михаел.
GA_26 Мистерията на Михаил
Така човек трябваше първо да изпълни своята до бита собствена
духовност
с материално съдържание.
Човекът изживяваше тези идеи, като участвуваше със своята душа в живота от света на Михаел. Това изживяване стана сега негово собствено. С това настъпи едно временно отделяне на човека от света на Михаел. Заедно с вдъхновените мисли в миналото човек приемаше същевременно и духовните съдържания на света. Когато това вдъхновение престава и човекът започва да образува своите мисли чрез своята собствена дейност, той бе насочен към възприятия та на сетивата, за да има едно съдържание за тези мисли.
Така човек трябваше първо да изпълни своята до бита собствена духовност с материално съдържание.
Той изпада в материалистичния възглед в една епоха, която доведе неговото собствено духовно същество до една по-висока степен в сравнение с тази съществуваща по-рано. Това може лесно да бъде криво разбрано; ако обърнем внимание само на "изпадането" в материализма, ние се натъжаваме. Но докато възгледът на тази епоха трябваше да се ограничи върху външния физически свят, във вътрешността на душата се разви една пречистена, опираща се на себе си духовност за човека като изживяване. Сега епохата на Михаел тази духовност не трябва да оста не вече едно несъзнателно изживяване, а да добие съзнание за своята особеност. Това означава влизане то на
към текста >>
Но докато възгледът на тази епоха трябваше да се ограничи върху външния физически свят, във вътрешността на душата се разви една пречистена, опираща се на себе си
духовност
за човека като изживяване.
Заедно с вдъхновените мисли в миналото човек приемаше същевременно и духовните съдържания на света. Когато това вдъхновение престава и човекът започва да образува своите мисли чрез своята собствена дейност, той бе насочен към възприятия та на сетивата, за да има едно съдържание за тези мисли. Така човек трябваше първо да изпълни своята до бита собствена духовност с материално съдържание. Той изпада в материалистичния възглед в една епоха, която доведе неговото собствено духовно същество до една по-висока степен в сравнение с тази съществуваща по-рано. Това може лесно да бъде криво разбрано; ако обърнем внимание само на "изпадането" в материализма, ние се натъжаваме.
Но докато възгледът на тази епоха трябваше да се ограничи върху външния физически свят, във вътрешността на душата се разви една пречистена, опираща се на себе си духовност за човека като изживяване.
Сега епохата на Михаел тази духовност не трябва да оста не вече едно несъзнателно изживяване, а да добие съзнание за своята особеност. Това означава влизане то на Михаеловото Същество в човешката душа. За известно време човекът изпълни своята собствена духовност с материално съдържание на природата; той трябва отново да я изпълни с първичната духовност като космическо съдържание. За известно време образуването на мислите се изгубва в материята на Космоса; то трябва отново да се намери в космическия дух.
към текста >>
Сега епохата на Михаел тази
духовност
не трябва да оста не вече едно несъзнателно изживяване, а да добие съзнание за своята особеност.
Когато това вдъхновение престава и човекът започва да образува своите мисли чрез своята собствена дейност, той бе насочен към възприятия та на сетивата, за да има едно съдържание за тези мисли. Така човек трябваше първо да изпълни своята до бита собствена духовност с материално съдържание. Той изпада в материалистичния възглед в една епоха, която доведе неговото собствено духовно същество до една по-висока степен в сравнение с тази съществуваща по-рано. Това може лесно да бъде криво разбрано; ако обърнем внимание само на "изпадането" в материализма, ние се натъжаваме. Но докато възгледът на тази епоха трябваше да се ограничи върху външния физически свят, във вътрешността на душата се разви една пречистена, опираща се на себе си духовност за човека като изживяване.
Сега епохата на Михаел тази духовност не трябва да оста не вече едно несъзнателно изживяване, а да добие съзнание за своята особеност.
Това означава влизане то на Михаеловото Същество в човешката душа. За известно време човекът изпълни своята собствена духовност с материално съдържание на природата; той трябва отново да я изпълни с първичната духовност като космическо съдържание. За известно време образуването на мислите се изгубва в материята на Космоса; то трябва отново да се намери в космическия дух. В студения, отвлечен свят на мислите може да се влее изпълнена с живот духовна действителност.
към текста >>
За известно време човекът изпълни своята собствена
духовност
с материално съдържание на природата; той трябва отново да я изпълни с първичната
духовност
като космическо съдържание.
Това може лесно да бъде криво разбрано; ако обърнем внимание само на "изпадането" в материализма, ние се натъжаваме. Но докато възгледът на тази епоха трябваше да се ограничи върху външния физически свят, във вътрешността на душата се разви една пречистена, опираща се на себе си духовност за човека като изживяване. Сега епохата на Михаел тази духовност не трябва да оста не вече едно несъзнателно изживяване, а да добие съзнание за своята особеност. Това означава влизане то на Михаеловото Същество в човешката душа.
За известно време човекът изпълни своята собствена духовност с материално съдържание на природата; той трябва отново да я изпълни с първичната духовност като космическо съдържание.
За известно време образуването на мислите се изгубва в материята на Космоса; то трябва отново да се намери в космическия дух. В студения, отвлечен свят на мислите може да се влее изпълнена с живот духовна действителност. Това представлява настъпването на епохата на Михаел. Само в отделянето от мисловната същност на света в глъбините на човешката душа можеше да израсне съзнанието за свободата. Това, което по-рано идваше от горе, трябваше да бъде отново намерено от дълбините.
към текста >>
19.
15. ІІІ. Пътят на човека преди настъпването на епохата на Михаел и пътят на Михаел
GA_26 Мистерията на Михаил
Тук вече непосредствената
духовност
се изгубва за душевния поглед.
Онова, което е запазено в историята от това състояние се нарича днес съзнание образуващо митове и не му се приписва никаква особена стойност за схващането на действителния свят. И въпреки това, с това съзнание човек стои в своя свят, от който произхожда, докато с днешното съзнание той се откъсва от този свой свят. Човекът е дух. И неговият свят е светът на духовете. Една следваща степен е онази, при която мислите не се изживяват вече от "Азът", а от астралното тяло.
Тук вече непосредствената духовност се изгубва за душевния поглед.
Мислите се явяват като нещо живо одушевено. При първата степен, виждането на конкретните духовни същества, човекът съвсем не чувствува нужда да отнася виждането към света на сетивните възприятия. Наистина сетивните явления на света се изявяват като дела на това, което човек вижда в свръхсетивния свят. Но не се чувствува никаква нужда да се развие една особена наука за това, което е непосредствено видимо за "духовния поглед". Освен това, онова, кое то е виждано като свят от духовни същества, има такава пълнота, че вниманието е насочено преди всичко върху него.
към текста >>
20.
18. ІV. Задачата на Михаел в сферата на Ариман
GA_26 Мистерията на Михаил
Така човекът се намира накрая на едно течение на развитието, в което неговото същество се е получило от една такава божествена
духовност
, която накрая умира за себе си в отдалечената същност на интелигентността на човека.
до към 15-то столетие, ариманическите същества имат, бихме могли да кажем, само една леко въздействуваща сила в развитието на човечеството. Това, което персийският светоглед описва да действието на Ариман, съвсем не е в противоречие с гореказаното. Защото този светоглед не разбира едно действие на Ариман в развитието на човешката душа, а едно такова упражняващо се в един свят непосредствено граничещ със свето на човешката душа. Вярно е, че тогава тъкането на Ариман се отразява от един съседен свят в света на човешките души, но не се намесва непосредствено в този последния. Тази непосредствена намеса е станала, възможна едва през периода, който е започнал преди около 5 столетия.
Така човекът се намира накрая на едно течение на развитието, в което неговото същество се е получило от една такава божествена духовност, която накрая умира за себе си в отдалечената същност на интелигентността на човека.
Човекът не е останал в сферите на тази божествена Духовност, от която произхожда. Това, което преди 5 столетия започна човешкото съзнание, то стана за един по-широк кръг на неговото цялостно същество по времето, когато на Земята бе извършена Тайната на Голгота. Тогава, неосезаемо за съществуващото по онова време съзнание у по-голямата част от хората, постепенно развитието на човечеството се плъзна от един свят, в който Ариман имаше малка сила, в един такъв, в който той има голяма мощ. Това плъзгане в един друг миров слой достигна своята пълнота именно в 15-то столетие. Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека божествено действие е умряло.
към текста >>
Човекът не е останал в сферите на тази божествена
Духовност
, от която произхожда.
Това, което персийският светоглед описва да действието на Ариман, съвсем не е в противоречие с гореказаното. Защото този светоглед не разбира едно действие на Ариман в развитието на човешката душа, а едно такова упражняващо се в един свят непосредствено граничещ със свето на човешката душа. Вярно е, че тогава тъкането на Ариман се отразява от един съседен свят в света на човешките души, но не се намесва непосредствено в този последния. Тази непосредствена намеса е станала, възможна едва през периода, който е започнал преди около 5 столетия. Така човекът се намира накрая на едно течение на развитието, в което неговото същество се е получило от една такава божествена духовност, която накрая умира за себе си в отдалечената същност на интелигентността на човека.
Човекът не е останал в сферите на тази божествена Духовност, от която произхожда.
Това, което преди 5 столетия започна човешкото съзнание, то стана за един по-широк кръг на неговото цялостно същество по времето, когато на Земята бе извършена Тайната на Голгота. Тогава, неосезаемо за съществуващото по онова време съзнание у по-голямата част от хората, постепенно развитието на човечеството се плъзна от един свят, в който Ариман имаше малка сила, в един такъв, в който той има голяма мощ. Това плъзгане в един друг миров слой достигна своята пълнота именно в 15-то столетие. Влиянието на Ариман върху човека в този миров слой е възможно и може да действува опустошително за това, защото в този слой родственото на човека божествено действие е умряло. Обаче човекът не можеше да стигне до развитието на свободната воля по друг начин освен благодарение на това, че навлезе в една сфера, в която първоначално свързаните с него божествено-духовни Същества не живееха.
към текста >>
21.
29. Принципи 121-123
GA_26 Мистерията на Михаил
123. Чрез подобни съзерцания ние винаги стигаме до там, да надмогнем възгледа за една неопределена
духовност
, която действува пантеистично на основата на нещата; така ние стигаме до един конкретен, определен възглед, който може да си състави представи за духовните същества на висшите йерархии.
Принципи 121-123 ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА РЪКОВОДНИТЕ ПРИНЦИПИ, КОИТО СЕ ИЗДАВАТ ОТ ГЬОТЕАНУМА ЗА АНТРОПОСОФСКОТО ОБЩЕСТВО 121. Ние не сме прозрели още нещо, което действува в света, например мировите мисли, не сме проникнали в неговото значение за света, като при този действуващ принцип се спираме само на себе си; напротив трябва с познание да насочим погледа към същества, от които изхожда действуващият принцип, действуващата сила; например за мировите мисли, дали техен носител е Михаел или Ариман във и през света. 122. Това, което изхожда от едно същество, поради неговото отношение към света, може да действува благотворно и творчески, то може да се окаже покваряващо и разрушително, когато изхожда от едно друго същество. Мировите мисли носят човеците в бъдещето, когато те ги приемат от Михаела; те го отклоняват от спасителното за него бъдеще, когато Ариман може да им ги даде.
123. Чрез подобни съзерцания ние винаги стигаме до там, да надмогнем възгледа за една неопределена духовност, която действува пантеистично на основата на нещата; така ние стигаме до един конкретен, определен възглед, който може да си състави представи за духовните същества на висшите йерархии.
Защото навсякъде действителността се състои от същества; и това, което не е същество в тази действителност, то е деятелност, която се извършва в отношението между две различни същества. То може да бъде разбрано само тогава, когато можем да хвърлим погледа върху действуващите същества
към текста >>
22.
36. 4. Трето съзерцание: Страданието на Михаел над развитието на човечеството преди да навлезе в епохата на своята земна дейност
GA_26 Мистерията на Михаил
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една
духовност
в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена.
Ако биха го имали, тогава Еразъм Ротердамски и други биха действували изхождайки от съвършено други отсенки на душата, а не от това, което хуманизмът беше за тях. По-късно Гьоте намери във Фауст един образ на човека, който беше изгубил напълно човека. Това търсене "на човека" става все по-силно. Защото хората са поставени пред избора, или да затъпеят по отношение чувствуването на собственото същество, или да развият копнежа към него като един елемент на душата. До 19то столетие най-добрите хора развиват в най-различни области на европейския духовен живот идеи по различен начин исторически, естествено-научен, философски, мистични които представляват един стремеж да бъде намерен човекът в това, което е станало интелектуалистичен светоглед.
Възраждане, духовно новораждане, хуманизъм бързат, даже щурмуват към една духовност в една посока, в която тя не може да бъде намерена; безсилие, илюзия, заглушаване в посоката, в която тя трябва да бъде търсена.
Изблик на силите на Михаел, в изкуството, в познанието, в човека, само още не в оживяващите сили на Съзнателната душа. Едно разколебаване на духовния живот. Михаел насочва всички свои сили назад в космическото развитие, за да добие сила да държи "змея" под нозете си в равновесие. Именно под тези напрежения на силите от страна на Михаел се раждат най-великите творения на ренесанса. Но те са още едно възобновяване чрез Михаел на силите на Разсъдъчната или Чувствена душа, а не едно действие на новите сили.
към текста >>
23.
63. 3. Привидно угасване на духовното познание в ново време
GA_26 Мистерията на Михаил
Когато последните гръцки философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската
духовност
.
Човек, който към средата на 19-то столетие обмисляше при пълна разсъдливост духовното положение, би трябвало да си каже: човечеството е стигнало до там, да се счита още за способно само за развиване на едно познание, което няма нищо общо с духа. Това, което може да се знае върху Духа, него е могло да изследва едно по-ранно човечество; обаче човешката душа е изгубила способността за такова изследване. Но хората не можеха да си представят пълното значение на това положение. Те се ограничаваха само да казват: познанието не може да стигне до духовния свят; това може да бъде само обект на вярата. За да добием светлина върху този факт, нека хвърлим поглед върху времената, когато гръцката мъдрост трябваше да отстъпи пред християнизираното римлянство.
Когато последните гръцки философски школи бяха затворени от императора Юстинян, тогава и последните съхранители на древното знание отпътуваха от областта, върху които сега се развиваше европейската духовност.
Те намериха прием при Академията от Гондишапур в Азия. Тази Академия беше един от центровете, в който благодарение на делата Александър Велики на Изток бе запазено преданието за древното знание. Това предание живееше там във формата, която Аристотел можа да даде на древното знание. Но то бе обхванато от онова ориенталско течение, което можем да наречем арабизъм. От една страна Арабизмът е едно преждевременно развитие на Съзнателната душа.
към текста >>
24.
67. 5. От природата към под-природата
GA_26 Мистерията на Михаил
И имен но чрез познавателното приемане на онази
духовност
, в която ариманическите същества нямат никакъв достъп, човекът добива сила, за да застане в света срещу Ариман.
Във времената, когато още не съществуваше една независима от природата техника, човекът намираше духа, когато насочваше своя поглед върху природата. Техниката, която се обособи като независима, накара човека да се взира в механистично-материалното, което стана за него научно. Но в механистично-материалното липсва сега Божествено-духовното, което е свързано с произхода на човешкото развитие. В тази сфера царува чисто Ариманическото. Но в Духовната Наука се създава другата сфера, в която никак не съществува нещо Ариманическо.
И имен но чрез познавателното приемане на онази духовност, в която ариманическите същества нямат никакъв достъп, човекът добива сила, за да застане в света срещу Ариман.
Гьотеанум, март 1925 година.
към текста >>
25.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от
духовност
та на природата.
То беше резултат от един душевен живот, носещ в себе си елементарна творческа мъдрост. Човек можеше веднага да усети, че той чете книгите само защото иска да намери и у други това, което сам знае. Но това не го удовлетворяваше. Изразяваше се така, сякаш той като личност е само говорният орган за едно духовно съдържание, което иска да извади наяве от скритите светове. Когато бях с него, можех да направя дълбоки прозрения в тайните на природата.
На гърба си той носеше своя вързоп с целебни билки, а в сърцето си – резултатите, които беше събрал от духовността на природата.
Виждах някои хора, които понякога се присъединяваха към нашия разговор, да се смеят, когато с този „посветен“ вървяхме по улиците на Виена. В това нямаше нищо чудно. Защото начинът му на изразяване не беше разбираем от само себе си. В известен смисъл човек първо трябваше да научи неговия „духовен диалект“. Отначало той не беше разбираем и за мен.
към текста >>
Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на
духовност
та.
Може да си изгради „естетическо настроение“, което да не се отдава едностранчиво нито на принудата на природата, нито на необходимостта на разума. В това естетическо настроение душата живее чрез сетивата, но в сетивното възприятие и в подбудените от сетивността действия тя носи и нещо духовно. Човек възприема чрез сетивата, но така, сякаш духовното се влива в тях. В своите действия човек се оставя на благоволението на непосредствените желания, но е облагородил тези желания по такъв начин, че доброто му харесва, а лошото – не. Разумът тук е встъпил във вътрешна връзка със сетивността.
Доброто се превръща в инстинкт, а инстинктът може сам да си даде насока, тъй като е приел в себе си характера на духовността.
Шилер вижда в това душевно състояние онова настроение на душата, в което човекът може да изживява и създава произведения на красотата. В усъвършенстването на това състояние той открива съживяването на истинската човешка същност в човека. Тези мисловни процеси у Шилер ме привличаха. Те говореха за това, че човешкото съзнание трябва първо да бъде в определено състояние, за да си създаде отношение към явленията в света, отговарящо на същността на човека. С това ми беше дадено нещо, което внесе по-голяма яснота по въпросите, възникващи от наблюдението върху природата и изживяването на духовното.
към текста >>
Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената
духовност
в човека.
Но по този вътрешен душевен път се стига до една духовна реалност, която може да се открие и във вътрешната същност на природата. Човек придобива по-дълбоко познание за природата, когато се обърне към нея, след като е съзрял в живи мисли реалността на духа. Ставаше ми все по-ясно как, отивайки отвъд обикновените абстрактни мисли към тези духовни възприятия, които обаче запазват в себе си хладнокръвието и яснотата на мисълта, човек се вживява в една реалност, от която обикновеното съзнание само го отдалечава. От една страна, то има живостта на сетивното възприятие, а от друга – абстрактността на създаването на мисли. Духовното виждане възприема духа така, както сетивата – природата.
Но в мисленето си то не стои встрани от духовното възприятие, както обикновеното съзнание в своето мислене от сетивното възприятие, а мисли, докато преживява духа, и преживява, докато подбужда към мислене пробудената духовност в човека.
В съзнанието ми се формираше едно духовно виждане, което не почива на някакво смътно мистично чувство. Напротив, то протичаше в духовна дейност, която може да се сравни с нагледността на математическото мислене. Приближавах се към онова душевно състояние, в което се считах в правото си да защитя възгледите си за духовния свят, които носех в себе си, също и пред форума на естественонаучното мислене. Когато тези преживявания преминаваха през душата ми, бях в двадесет и втората си година.
към текста >>
26.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Това дълбоко възприятие на действителността и
духовност
та на „Аз-а“ през следващите години ми помогна да преодолея всички изкушения на материализма.
Върнах се обратно сам и сега можех да поразмисля за това, че възражението срещу материализма в такава груба форма не отговаря на правилата на точната философия. Но мен тогава наистина не ме интересуваше толкова да приведа безупречно философско доказателство пет минути преди потеглянето на влака, колкото да дам израз на вътрешното си несъмнено преживяване на същността на човешкия „Аз“. За мен този „Аз“ беше вътрешно наблюдаемо преживяване на една действителност, налична в него самия. Тази действителност ми се струваше не по-малко несъмнена от тази, призната от материализма. Но в нея няма нищо материално.
Това дълбоко възприятие на действителността и духовността на „Аз-а“ през следващите години ми помогна да преодолея всички изкушения на материализма.
Винаги съм знаел, че „Аз-ът“ е непоклатим. И ми беше ясно, че този, който смята „Аз-а“ за форма на проявление, за резултат от други процеси, просто не го познава. Фактът, че имах това вътрешно духовно възприятие, беше нещото, което исках да накарам приятеля си да разбере. Ние водихме още много сражения на това бойно поле. Но в общите ни разбирания за живота имахме толкова много сходни усещания, така че разгорещеността на теоретичните ни спорове никога ни най-малко не водеше до неразбирателство в личните ни отношения.
към текста >>
27.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Но дълбоко ме наскърбяваше фактът, че е останал само дотук и че погледът му е насочен не толкова напред към реалния свят на духа, пробиващ си път чрез една нова форма, колкото назад, към сянката на една
духовност
, разрушена от материализма.
У Хамерлинг виждах личност, която в някакъв смисъл сама беше откровение на епохата. Поглеждах назад към времето, в което Гьоте и съратниците му бяха довели идеализма до достойна за човека висота. Изпитвах необходимост да проникна в света на истинския дух през портата на този идеализъм. Той ми се струваше като великолепната сянка, хвърляна в душата на човека не от сетивния свят, а падаща във вътрешното му същество от един духовен свят, която поставя изискването от самата нея да се стигне до света, който я хвърля. Харесвах Хамерлинг, който беше нарисувал тази идеалистична сянка в толкова величествени образи.
Но дълбоко ме наскърбяваше фактът, че е останал само дотук и че погледът му е насочен не толкова напред към реалния свят на духа, пробиващ си път чрез една нова форма, колкото назад, към сянката на една духовност, разрушена от материализма.
Въпреки това „Хомункулус“ ме привличаше. Макар и да не показваше как човек да проникне в духовния свят, все пак той представяше докъде се стига, ако той иска да действа единствено в свят, лишен от духовност. Размишленията над „Хомункулус“ съвпаднаха с времето, в което бях започнал да се замислям над същността на художественото творчество и красотата. Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова естетика“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево общество. Исках да открия причините защо идеализмът на такава смела философия, изразена толкова убедително в трудовете на Фихте и Хегел, не е могъл да проникне до живия дух.
към текста >>
Макар и да не показваше как човек да проникне в духовния свят, все пак той представяше докъде се стига, ако той иска да действа единствено в свят, лишен от
духовност
.
Изпитвах необходимост да проникна в света на истинския дух през портата на този идеализъм. Той ми се струваше като великолепната сянка, хвърляна в душата на човека не от сетивния свят, а падаща във вътрешното му същество от един духовен свят, която поставя изискването от самата нея да се стигне до света, който я хвърля. Харесвах Хамерлинг, който беше нарисувал тази идеалистична сянка в толкова величествени образи. Но дълбоко ме наскърбяваше фактът, че е останал само дотук и че погледът му е насочен не толкова напред към реалния свят на духа, пробиващ си път чрез една нова форма, колкото назад, към сянката на една духовност, разрушена от материализма. Въпреки това „Хомункулус“ ме привличаше.
Макар и да не показваше как човек да проникне в духовния свят, все пак той представяше докъде се стига, ако той иска да действа единствено в свят, лишен от духовност.
Размишленията над „Хомункулус“ съвпаднаха с времето, в което бях започнал да се замислям над същността на художественото творчество и красотата. Това, което преминаваше през душата ми тогава, се изля в краткото съчинение „Гьоте като баща на една нова естетика“, написано въз основа на една лекция, която изнесох пред Виенското Гьотево общество. Исках да открия причините защо идеализмът на такава смела философия, изразена толкова убедително в трудовете на Фихте и Хегел, не е могъл да проникне до живия дух. Един от пътищата, по които поех, за да открия тези причини, беше размишлението над заблужденията на чисто идеалистическата философия в областта на естетиката. Хегел и мислещите подобно на него намират съдържанието на изкуството в сетивното проявление на „идеята“.
към текста >>
Тогава човекът постига хармония с
духовност
та на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество.
Необходимо е единствено – така си казвах тогава отново и отново – преобразяването на действащите в твореца и насочени към сетивната материя душевни сили в свободно от сетивното, чисто духовно съзерцание, за да се достигне до познание за духовния свят. По това време в мислите ми истинското познание, проявлението на духовното в изкуството и моралната воля в човека се съединиха в едно цяло. В човешката личност виждах център, в който тя се съединява непосредствено с изначалната мирова същност. От този център избликва волята. И ако в центъра действа ясната светлина на духа, волята става свободна.
Тогава човекът постига хармония с духовността на света, което става не по необходимост, а единствено в творческата реализация на собственото същество.
В този център на човека не от тъмни инстинкти, а породени от „морални интуиции“ произлизат мотиви за действие, които са толкова прозрачни в себе си, като най-прозрачните мисли. Така чрез съзерцаването на свободната воля исках да открия духа, чрез който човекът е като индивидуалност в света. Чрез усещането за истински красивото исках да съзра духа, който действа в човека, когато е активен в сетивното по такъв начин, че не просто да изразява собствената си същност духовно като свободно дело, а така, че тази негова духовна същност да се излива в света, чиято реалност произхожда от духа, но без да разкрива този дух непосредствено. Чрез съзерцаването на истинското желаех да изживея духа, който се разкрива в собствената си същност, чието духовно отражение е моралното дело, и към който се стреми художественото творчество посредством сетивната форма. Пред душата ми витаеше „философия на свободата“, една житейска визия за жадуващия духа и стремящ се към красота сетивен свят, една духовна визия за живия свят на истината.
към текста >>
28.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Усещах като липса на истинска
духовност
, когато, за да постигне душевно удовлетворение от собствените си идеи, човек иска да се потопи в един вътрешен свят, лишен от идеи.
За мистиката и мистиците В края на първия период от живота ми у мен възникна потребността да си изградя ясно определена позиция по отношение на някои тенденции в човешката душа. Една от тези тенденции беше мистиката. Но във вида, в който тя се явяваше пред душевния ми взор в различните епохи от духовното развитие на човечеството – в източната мъдрост, в неоплатонизма, в християнското средновековие, в кабалистичните стремления, – поради различната ми настройка ми беше доста трудно да си изработя някакво отношение към нея. Струваше ми се, че мистикът е човек, който не се справя със света на идеите, в който за мен се изразяваше духовното.
Усещах като липса на истинска духовност, когато, за да постигне душевно удовлетворение от собствените си идеи, човек иска да се потопи в един вътрешен свят, лишен от идеи.
В това не можех да видя път към светлината, а по-скоро поход към духовния мрак. Струваше ми се проява на безсилие в познанието, когато душата иска да стигне до духовната действителност, която реално сама не действа в идеите, обаче може да бъде изживяна от човека чрез тях, чрез бягство от идеите. И все пак нещо ме привличаше към мистическите стремежи на човечеството. Това беше начинът на вътрешното преживяване на мистиците. Те искат да живеят във вътрешно си същество в жив контакт с източниците на човешкото битие, а не просто да ги гледат като нещо външно с помощта на наблюдение, опиращо се на идеите.
към текста >>
29.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Едва в това пребиваване човек започва да усеща колко тясно в човешката душа могат да се срастнат човешкият дух и мировата
духовност
.
Поглеждайки назад към тази борба, трябва да призная, че на нея дължа много за развитието на духовните си познавателни преживявания. Това развитие протичаше много по-бавно, отколкото щеше да бъде в случая, ако задачата за Гьоте не бе поставена на пътя ми от съдбата. Тогава щях да последвам духовните си преживявания и да ги представя по начина, по който ми се явяваха. Щях по-бързо да си пробия път в духовния свят, но нямаше да имам повод да се потопя, полагайки усилия, в собственото си вътрешно същество. Така благодарение на работата си върху Гьоте преживях разликата между едно състояние на душата, в което духовният свят се открива, така да се каже, като благодат, и състояние, в което, стъпка по стъпка, то постепенно все повече уподобява на духа собственото ми вътрешно същество, за да може след това, когато душата сама започне да се изживява като истински дух, да се окаже в самата духовна същност на света.
Едва в това пребиваване човек започва да усеща колко тясно в човешката душа могат да се срастнат човешкият дух и мировата духовност.
По времето, когато работех върху моите интерпретации на Гьоте, в духа ми той винаги беше до мен, сякаш ми беше наставник, който непрекъснато ме назидаваше: „Който напредва твърде бързо по духовните пътища, може и да стигне до някакво тясно ограничено преживяване на духа, но ще встъпи в едно съдържание на действителността, лишено от богатството на живота.“ Във връзка с работата ми върху Гьоте имах възможност истински нагледно да наблюдавам „как действа кармата в човешкия живот“. Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот. Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят. Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен живот на света подготви за мен работата над Гьоте.
към текста >>
30.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Вярвах, че зная как действа свръхсетивната
духовност
през човека.
Очевидно му беше приятно да чуе как разбирам възгледите му за света и живота, така че започна да споделя. Говори ми за своята идея за „История на немската фантазия“, която носеше в душата си. Тогава останах с впечатлението, че възнамерява да напише такава книга. Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений. По време на този обяд се почувствах силно увлечен от тези тълкувания на Херман Грим.
Вярвах, че зная как действа свръхсетивната духовност през човека.
Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата духовност, която обаче не желае да обхване познавателно самия живот на тази духовност, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия. Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма. Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори. Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил.
към текста >>
Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата
духовност
, която обаче не желае да обхване познавателно самия живот на тази
духовност
, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия.
Говори ми за своята идея за „История на немската фантазия“, която носеше в душата си. Тогава останах с впечатлението, че възнамерява да напише такава книга. Това не се случи, но той много красиво изложи пред мен как непрекъснатият поток на историческото развитие получава своите импулси от недрата на творческата народна фантазия, която в неговото тълкувание приемаше характера на жив, действен свръхсетивен гений. По време на този обяд се почувствах силно увлечен от тези тълкувания на Херман Грим. Вярвах, че зная как действа свръхсетивната духовност през човека.
Пред себе си имах личност, чиято духовна визия достига до творящата духовност, която обаче не желае да обхване познавателно самия живот на тази духовност, а остава в областта, в която духовното в човека се проявява като фантазия.
Херман Грим имаше особената дарба да обзира по-големи или по-малки епохи от духовната история и да разказва за тях в точна и одухотворена епиграмна форма. Когато описваше някоя отделна личност, например Микеланджело, Рафаело, Гьоте или Омир, той винаги ги изобразяваше на фона на такива обзори. Често препрочитах една от неговите статии, в която дава особено точна обзорна характеристика на такива епохи като елинистическата, римската и Средновековието. Той цял беше откровението на един единен стил. Когато отсичаше красивите си фрази в устната реч, имах усещането, че точно такива фрази могат да се срещнат и в която и да е от статиите му, а когато след запознанството ми с него четях някоя негова статия, ми се струваше, че го чувам как говори.
към текста >>
31.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
По майчински тя пазеше Лудвиг Лайстнер, чиято рафинирана
духовност
се криеше в много крехко тяло.
След посещението си във Ваймар той не живя още дълго. Жена му скоро последва отишлия си от този свят. За нея светът беше празен, щом Лудвиг Лайстнер вече го няма в него. Тя беше рядко деликатна и в това си качество действително забележителна жена. Винаги знаеше как да отсъства, когато се опасяваше да не попречи, и никога не липсваше, когато трябваше да се погрижи за нещо.
По майчински тя пазеше Лудвиг Лайстнер, чиято рафинирана духовност се криеше в много крехко тяло.
С Лудвиг Лайстнер, както с много малко други хора, можех да говоря за идеализма на немските философи Фихте, Хегел и Шелинг. Той притежаваше жив усет за реалността на идеалното, присъща за тези философи. Когато веднъж му говорих за своето безпокойство по повод едностранчивостта на естественонаучния светоглед, той каза: „Хората изобщо си нямат представа за значението на творческото в човешката душа. Те не знаят, че именно в това творческо начало живее същото такова мирово съдържание, каквото и в природните явления.“ Чрез заниманията си с литературното и художественото Лудвиг Лайстнер не загуби връзката си с непосредствено човешкото.
към текста >>
32.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската
духовност
, онази
духовност
, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ. Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние. Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала. С голяма любезност се отличаваха и бащата на г-жа фон дер Хелен, генерал-лейтенант, който беше участвал във войната от седемдесетте години като майор, както и втората му дъщеря.
В обкръжението на тези хора живееха най-добрите страни на немската духовност, онази духовност, чиито религиозни, естетически и популярно-научни импулси, толкова дълго съставлявали истинската духовна същност на немците, проникваха във всички области на социалния живот.
Интересите на Едуард фон дер Хелен за известно време ме приближиха до политическия живот на това време. Неудовлетворението от някои филологически въпроси тласна фон дер Хелен към оживения политически живот на Ваймар. Струваше му се, че тук за него се отваря по-широка житейска перспектива. Приятелският интерес към тази личност застави и мен да проявявам интерес към движенията в обществения живот, без да взимам активно участие в политиката. Много от нещата, които в настоящето се показаха или в своята невъзможност за съществуване, или пък породиха ужасяващи метаморфози в абсурдни социални форми, тогава се намираха в своя стадий на зараждане и носеха в себе си надеждата на работническата класа, на която красноречиви и енергични лидери бяха съумели да внушат, че за човечеството трябва да дойде ново време в социалното устройство.
към текста >>
Цялата
духовност
на този мъж стоеше пред душата ми в пълната си истинност чрез неговото семейство.
Но от това приятелство произлезе нещо друго. Ойген Рихтер имаше съпруга и балдъза, които бяха много мили. Той ме представи на семейството си, а то пък ме запозна с друго едно семейство. И тук се случиха събития, които бяха сякаш дословно отражение на прекрасните съдбовни връзки, които някога бях преживял във Виена. Там поддържах много близки отношения с едно семейство, главата на което оставаше винаги невидим, но все пак ми беше станал духовно-душевно толкова близък, че след смъртта му държах погребална реч като за свой най-добър приятел.
Цялата духовност на този мъж стоеше пред душата ми в пълната си истинност чрез неговото семейство.
А сега влязох в почти същата връзка с човека, който беше глава на семейството, в което бях въведен благодарение на свободомислещия политик. Той беше починал наскоро. Вдовицата му живееше, изпълнена с пиетет в мислите си за починалия. Стана така, че се изнесох от дотогавашното ми ваймарско жилище и отидох да живея под наем у това семейство. Там беше библиотеката на починалия.
към текста >>
И в началото на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата
духовност
на идеалното по пътя, който смятах за най-подходящ.
Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб. Това би означавало да искам нещо непосилно от неговия красив идеализъм. Но затова пък с него можех да обсъждам истинското битие на духа. Той беше прочел най-задълбочено всичко, което бях написал дотогава.
И в началото на деветдесетте години имах впечатлението, че Макс Кристлиб притежава дарбата да прониква в духовния свят благодарение на живата духовност на идеалното по пътя, който смятах за най-подходящ.
За това, че по-късно той спря да поддържа напълно този курс, а пое в малко по-друга посока, няма основание да говоря тук.
към текста >>
33.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на
духовност
над всичко, намиращо се в нейното обкръжение.
Той не допускаше в съжденията му за сценичното изкуство да се появи нищо дилетантско. Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген.
Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение.
Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства. Това, че там ме приемаха с удоволствие, можех да заключа от най-различни случаи. Бих искал да разкажа за един от тях.
към текста >>
34.
XXV. В „Свободно литературно общество“; берлински театрален живот
GA_28 Моят жизнен път
За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата
духовност
, чрез която човек създава културата.
Какво се има предвид тук под „дух“? Всичко, което създава „културата“ от човешките мисли, чувства и воля. Да се говори за някакъв друг „дух“ тогава щеше да е безполезно. Защото ако кажех: това, което се проявява като дух в човека и лежи в основата на природата, не е нито дух, нито природа, а съвършеното единство на двете – никой нямаше да разбере какво имам предвид. Това единство: творящ дух, който в творческата си дейност дава на материята битие и с това същевременно е материя, която се представя изцяло като дух – се постига чрез идея, отстояща твърде далече от тогавашните мисловни навици.
За такава идея можеше да се говори, ако с помощта на духовното съзерцание бяха представени първичните състояния на земната и човешката еволюция и в действащите още в самия човек духовно-материални сили, които, от една страна, изграждат неговото тяло, а от друга – излъчват от себе си живата духовност, чрез която човек създава културата.
Но за външната природа следва да бъде казано, че първично духовно-материалното в нея се представя от абстрактните природни закони като нещо отмиращо. Само че за всичко това не можеше да се говори. То можеше само да бъде свързано с естественонаучния опит, а не с естественонаучното мислене. В този опит се заключаваше нещо, което по отношение на истинното и изпълнено с дух мислене може да покаже ясно света и човека на собствената му душа. Нещо, от което да може да бъде отново намерен духът, изгубен в традиционно знание, прието от вярата.
към текста >>
35.
XXVIII. Като учител в Берлинското общообразователно училище за работещи
GA_28 Моят жизнен път
Но, разбира се, имах си работа с вида
духовност
на „учениците“.
Обясних на ръководството, че ако поема часовете, ще преподавам хода на развитие на историята на човечеството изцяло съгласно собствените си виждания, а не в стила, обичаен тогава в социалдемократическите кръгове, според марксизма. Те все още искаха да ме наемат за учител. След като бях направил тази уговорка, вече не ме засягаше, че училището беше основано от стария социалдемократ Либкнехт (баща). За мен то се състоеше от мъже и жени от пролетариата. Нямах нищо общо с факта, че повечето от тях бяха социалдемократи.
Но, разбира се, имах си работа с вида духовност на „учениците“.
Налагаше се да използвам форми на изказ, които дотогава бяха напълно непривични за мен. Трябваше да вникна във формите на понятията и съжденията на тези хора, за да мога да бъда разбран поне в известна степен от тях. Формите на тези понятия и съждения идваха от две страни. На първо място от живота. Тези хора познаваха материалния труд и резултатите от него.
към текста >>
И тъй като общото ми убеждение беше, че именно от тази страна човечеството би могло да бъде доведено до
духовност
, смятах за правилно да говоря за това и на работниците.
Правех го дотолкова, доколкото беше възможно. Благодарение на преподаването на естествени науки преподавателската ми дейност сред работниците се разшири. Получавах покани от различни работнически съюзи да изнасям лекции по естествознание. Особено желани бяха разясненията на нашумялата по това време книга на Хекел „Световни загадки“. В позитивната биологическа част, съставляваща една трета от книгата, виждах точно и кратко обобщение на фактите, отнасящи се до родството на живите същества.
И тъй като общото ми убеждение беше, че именно от тази страна човечеството би могло да бъде доведено до духовност, смятах за правилно да говоря за това и на работниците.
Свързвах разсъжденията си с тази една трета от книгата и често повтарях, че другите две части не представляват никаква ценност и всъщност би трябвало да се изрежат от книгата и да бъдат унищожени. На празнуването на юбилея на Гутенберг ми беше поръчано да държа тържествена реч пред 7000 набирачи и печатари в един берлински цирк. Така че бих могъл да съдя, че начинът ми на общуване с работниците събуждаше симпатия. С тази дейност съдбата отново ме пренесе в една част от живота, в която трябваше да се потопя. Как душите на отделните работници сред тази работническа класа дремеха и сънуваха и как тези хора бяха обхванати от нещо като масова душа, която обвива техните представи, съждения и жизнената им позиция, това заставаше пред мен по това време.
към текста >>
36.
XXIX. Сред литературни дейци („Идващите“) и монисти („Съюз Джордано Бруно“)
GA_28 Моят жизнен път
Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към
духовност
философия от началото на века срещу края на предишния век.
Тази склонност обаче беше смекчена от обстоятелството, че Марта Асмус беше изцяло посветила живота си на спомени за своя преждевременно починал брат Паул Асмус, който е убеден идеалист. Паул Асмус, като философ отшелник, още веднъж през последната третина на деветнадесети век изживява философския идеализъм от епохата на Хегел. Той пише труд за „аз-а“ и друг за индогерманските религии. И двата в хегелиански стил, но напълно самостоятелни по съдържание. Този интересен човек, който по това време вече отдавна не беше жив, ми стана много близък благодарение на сестра му Марта Асмус.
Той ми се стори като нов метеорен проблясък на клонящата към духовност философия от началото на века срещу края на предишния век.
По-малко тесни, но все пак за известно време значителни отношения се създадоха с последователите на Фридрих Хаген, Бруно Виле и Вилхелм Бьолше. Бруно Виле е автор на съчинението „Философия на освобождаването с помощта на чисти средства“. С „Философия на свободата“ има връзка единствено неговото заглавие. Съдържанието му се движи в съвсем различна област. Бруно Виле стана известен в много широки кръгове благодарение на своя значителен труд „Откровения на хвойновото дърво“.
към текста >>
37.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
Можахме да потопим душите си в
духовност
та на изкуството, която все още говори от Чимабуе.
през петото десетилетие от моя живот, аз изкарах висше училище по изкуствата, а във връзка с това съзерцавах и духовното развитие на човечеството. Навсякъде до мен беше Мари фон Сиверс, която с тънкото си и изпълнено с вкус разбиране към всичко, което преживявах при съзерцаването на изкуството и културата, сама прекрасно съпреживяваше нещата, допълвайки моите преживявания. Тя разбираше как тези преживявания се вливат във всичко, което след това дава подвижност на антропософските идеи. Защото впечатленията от изкуството, които душата ми възприемаше, проникваха в това, което се стремях да направя действено в своите лекции. При непосредственото съзерцание на великите произведения на изкуството пред нашите души се откриваше светът, в който от по-древни времена на по-новите все още говори един съвсем различен душевен строй.
Можахме да потопим душите си в духовността на изкуството, която все още говори от Чимабуе.
Чрез съзерцаване на изкуството можахме също така да се задълбочим и във величествената духовна борба, която Тома Аквински води срещу арабизма в разцвета на схоластиката. Особено важно за мен беше наблюдението върху развитието на архитектурата. В тихото съзерцание на формирането на стиловете в душата ми се разви това, което по-късно можах да запечатам във формите на Гьотеанума. Стоенето пред „Тайната вечеря“ на Леонардо в Милано, пред творбите на Рафаело и Микеланджело в Рим и провежданите с Мари фон Сиверс беседи, свързани с тези съзерцания, трябва, както мисля, да бъдат приети с благодарност към повелята на съдбата точно тогава, когато те за първи път застават пред душата едва в зряла възраст. Наистина би трябвало да напиша книга с немалък обем, ако искам дори само накратко да опиша това, което преживях по посочения начин.
към текста >>
38.
14. До всички членове * XIII 18 май 1924 Относно природата на човека като картина
GA_39 Писма до членовете
При дейността, развита от душата в чиста
духовност
чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина.
Дейността, при която душата се отдава на съзнателно посвещение на това, което и се поднася като завършена картина може да бъде наречено "Имагинация". От друга страна "Инспирация" е изживяването, което трябва да се разгърне, за да може да се схване една израстваща картина. Но това отново е различно при наблюдаването на веществообмена в човешкия организъм и на двигателната система. В този случай човек сякаш е изправен пред голо платно и бои, и художник, който още не е за почнал да рисува. За да възприеме системата веществообмен-крайници той трябва да развие възприятие, което има малка връзка със сетивата, такава каквато голото платно и неизползваните бои имат с това, което по-късно ще стане картината на художника.
При дейността, развита от душата в чиста духовност чрез системата веществообмен-крайници, човек, гледайки художника, голото платно и неизползваните бои, преживява по-късно нарисуваната картина.
За да разбере тази система, душата трябва да упражнява силата на "Интуицията". Необходимо е дейните членове на антропософското общество по същия начин да се насочват върху същността, която лежи в основата на антропософското наблюдение. Защото трябва да се разбере не само при добитото чрез Антропософията познание, но и да се достигне до изживяването на това познание.
към текста >>
39.
18. До всички членове * XVII 13 юли 1924 Относно разбирането на духа и съзнателното изживяване на съдбата
GA_39 Писма до членовете
Ако човек е способен да чувства, колкото и тихо да е това, как в себето му светът възниква като
духовност
и както работи в света на сетивата, тогава той вече се е научил да разбира антропософията правилно.
Антропософията, в безпристрастно и не егоистично наблюдение над човешката съдба, посочва една опитност, при която човек се учи да обича света, а не само собственото си съществуване. Вместо да се взира в света, който носи егото на вълните на щастието и нещастието, човек открива егото, доброволно "желаещо" да формира своята съдба. Вместо да се блъска със света, при което егото се разбива на парчета, човек прониква в себе си, където се чувства обединен с хода на събитията в света. Съдбата на човека идва към него подготвена от света, който му се разкрива чрез сетивата. Ако тогава той открие собствената си дейност в работата на съдбата, истинското му себе се изправя пред него не само от вътрешното му същество, но също и от сетивния свят.
Ако човек е способен да чувства, колкото и тихо да е това, как в себето му светът възниква като духовност и както работи в света на сетивата, тогава той вече се е научил да разбира антропософията правилно.
Защото тогава той ще осъзнае, че в Антропософията е възможно да се опише Духът-свят, който себето да може да разбере. И това осъзнаване ще му позволи да разбере, че в сетивния свят себето също може да бъде намерено, по начин различен от самовглъбяването. Антропософията намира себето като показва как сетивният свят разкрива на човека не само сетивни възприятия, но също и влияния, следващи от живота преди раждането на земята и от предишни земни животи. Сега човекът вече може да се взира в сетивния свят и да каже: "Той съдържа не само цвят, звук и топлина. В него действат опитностите, преминати от тези души преди сегашния им земен живот".
към текста >>
40.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ако при човека си представите двете страни принадлежащи една на друга, без между тях да се намира един Аз, вие ще имате съществуващото действие на
духовност
та върху тялото, без между им да застане неговата душа.
Но представете си това не вече спестено за живота, а устроено непосредствено чрез законите на природата, така както го виждаме в пластиката на различните животински видове, тогава ние го имаме съобразно вида на съответното животно. Така ние виждаме в човека едно същество, което има своя сетивен свят в средата между два полюса. Той има своя сетивен свят: света на възприятията, света на звука, на вкуса, на обонянието и т.н. Всички тези светове стоят между това, как той възприема самия себе си, как си дава отношения в различните посоки на пространството в сетивото на равновесието, как се чувствува намиращ се в своето тяло, и между сетивото на звука, разбирането на понятието и представата за аза от друга страна. Както сега вътрешният живот се отнася с вътрешна необходимост за намиращите се помежду сетива, така за животното вътрешният живот се отнася за целия организъм на тялото изграждащо го с необходимост.
Ако при човека си представите двете страни принадлежащи една на друга, без между тях да се намира един Аз, вие ще имате съществуващото действие на духовността върху тялото, без между им да застане неговата душа.
При човека ние имаме това, което можем да наречем: От страната на физическото и духовното той е една изява в пространство в жест и т.н., която остава отворено за действието към едната и към другата страна. Ние трябва да се съгласим , че чрез това се създава така да се каже основата за цялото разбиране на човека и на човешкия духовен живот въобще, доколкото той се проявява в духовната история. Виждаме следователно, че не трябва да смесваме това, което човекът изживява в понятието, с това, което той изживява, когато осъществява и сам оформява понятието. В известно отношение по отношение на оформяването на понятието човекът се намира в положение различно от това по отношение на разбирането на понятието. Оформяването на понятието стои на съвършено друг лист в сравнение със средствата за разбиране на понятието.
към текста >>
41.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна
духовност
усвоява пластичното вещество от наследствената линия.
И в отделния живот човекът трябва да бъде заобиколен от човешкото общество, трябва да застане в това, което го потопява като в една атмосфера, в душевно-духовното на заобикалящия ни свят. Тогава това, което човекът донася със себе си в съществуването, бива оформено и развито. Но човекът не внася в съществуването само това, което му е дадено от линията на наследствеността, а наследствените качества биват определени чрез нещо трето, чрез вечната индивидуалност на човека. Тази индивидуалност на човека се нуждае от наследените качества, трябва да ги усвои и да ги развие. Това е също нещо по-висше от онова, което навлиза в съществуването с нашата индивидуалност.
Ние влизаме в съществуването с раждането: там, където ние още не можем да образуваме понятия, една творяща, производителна духовност усвоява пластичното вещество от наследствената линия.
Едва по-късно се прибавя Съзнателната душа. Така ние виждаме в човешката природа нещо индивидуално, което формира пластично способностите и талантите. Когато станем възпитатели, наша задача е да разрешим отново това, което разглеждаме като една духовна загадка у всеки един човек. Всичко това ни дава насока към едно настроение. Когато при разравянето на костите на Шилер Гьоте намери неговия череп и видя, как в него са изразени, отпечатани формите, как човешката индивидуалност е работили върху тези форми, когато видя: В тази форма трябваше да се извая течният дух на Шилер, за да може да стане това, което е станал Гьоте можа да изрази това с мислите:
към текста >>
42.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от
духовност
та на Джордано Бруно.
Когато си образуваме представи, когато мислим, в това действува божественият Дух с неговите идеи, така щото имаме едно течение, можем да кажем, което ни свързва с божествените идеи. Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените мисли! Но Джордано Бруно не казва това. Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата. Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли!
Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно.
Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм. Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно. Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно. Ето защо ние разбираме такива думи, които трябва да бъдат изтъкнати именно при Джордано Бруно, които звучат като нещо, което самата природа тогава е имала да каже на хората.
към текста >>
43.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена
духовност
идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
И на Лемурия, и на Атлантида онези, които помагаха на човечеството да върви напред, онези които управляваха и ръководеха човечеството, онези които бяха политически лидери и лидери на големи религиозни общности, бяха под влиянието на висши Същества. Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите. Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях.
Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на Духовността; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност. После имаме подрасата на Огъня, това е персийската културна общност. След това имаме наричаното от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важният клон. Четвъртата културна общност е онази, която създаде Гърция и Рим, подрасата на Личността. Петата подраса е тази на Света, културата в която живеем самите ние, културата на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идаваща от Азия.
към текста >>
Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на
Духовност
та; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност.
Те бяха пряко зависими от висши Същества, Същества преминали собственото си развитие на други планети. Едва през петата коренна раса човечеството бе оставено свободно. Тогава ние имаме Посветени, имащи връзка с висши Същества, но на които не е дадено такова обхватно ръководство; на Посветените на петата коренна раса се позволява все повече и повече свобода относно детайлите. Дава се ръководство в общи линии, не само на Посветените, но и на онези, тласкани от тях. Импулсите им се дават, но по такъв начин, че от тяхната собствена духовност идва това те да изпълнят нещата, които трябва.
Петте подкоренни раси, които познаваме, са: първо, подрасата на Духовността; това е подрасата, от която възникна индийската културна общност.
После имаме подрасата на Огъня, това е персийската културна общност. След това имаме наричаното от нас древна халдейска подраса, подрасата на Звездите, от която израелтяните формираха един клон, всъщност най-важният клон. Четвъртата културна общност е онази, която създаде Гърция и Рим, подрасата на Личността. Петата подраса е тази на Света, културата в която живеем самите ние, културата на настоящия етап от еволюцията, която ще бъде заменена от културна общност, идаваща от Азия. Последния път аз описвах великите Посветени на северните региони.
към текста >>
44.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Напредъкът на човечеството е от несъзнателна
духовност
(предхристиянска), през интелектуализма (настоящата епоха), към съзнателна
духовност
, където астралните и интелектуалните способности се обединяват още веднъж и стават действащи чрез силата на Духа на Любовта, божествена и човешка.
Христос дойде да каже: "Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици." Това не означава прекратяване на естествените връзки. Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила. Тази любов бе основния принцип на розенкройцерската мисъл, но тя никога не бе разбрана от външния свят. Тя е предопределена да промени самата същност на всички религии, на всички култове, на всички науки.
Напредъкът на човечеството е от несъзнателна духовност (предхристиянска), през интелектуализма (настоящата епоха), към съзнателна духовност, където астралните и интелектуалните способности се обединяват още веднъж и стават действащи чрез силата на Духа на Любовта, божествена и човешка.
В този смисъл Теологията ще върви към това да стане Теософия. Какво всъщност е Теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е Теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
към текста >>
45.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Само благодарение на
духовност
та може да възстановено това здраве и равновесие.
Той е обект на заболявания на нервната система, които са същински епидемии за живота на душата. Онова, което на Земята наричаме чувство, се връща отново на Земята под формата на действителност, на събитие, факт. Нервните бури, които изтощават човека, имат своя произход в астралния свят. По тази причина Окултните Братства решиха да демонстрират и разкрият скритите истини. Защото човечеството преминава през криза и трябва да му бъде помогнато да си възвърне здравето и равновесието.
Само благодарение на духовността може да възстановено това здраве и равновесие.
към текста >>
46.
ХVІІІ. Апокалипсисът
GA_92 Езотерична космология
В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават
духовност
, подготена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха. Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме.
В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
Така имаме седем големи епохи на Арийската цивилизация, в които бавно намират израз законите на еволюцията. Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си. Всичко, което действително е около нас сега, излезе от нас в предшестваща епоха, когато нашето същество бе още смесено със Земята, Луната и Слънцето. За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон. Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи.
към текста >>
47.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Проникването на минералния свят с човешката
духовност
смисъл на Бронзовото море.
Действено масонство и архитектурата. Висшите степени. Манифестът на Великия Ориент на Мемфиското и Мизраимското масонство в Германия. Значението на Легендата за храма, на действащото масонство; интуитивно знание, което трябваше да изчезне. Нашето време /петата културна епоха/ като истинската епоха на човешкия разум.
Проникването на минералния свят с човешката духовност смисъл на Бронзовото море.
Речта на английския министър-председател лорд Балфор за значението на електричеството: Една повратна точка в човешкото мислене. Древният произход на свободно-масонските институции. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
към текста >>
Духовност
та на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/.
Астрални мисловни форми. Индивидуалните астрални тела и астралната субстанция на отделните народи. Израз на задачите на отделните народи на астралния план. Народностен темперамент и народностен характер. Славянските и американските народи, започващи да се вдъхновяват от мисълта за тяхната националност.
Духовността на националното вдъхновение на Изток/славяните/, психическо вдъхновение на Запад/американците/.
Тяхната връзка – на Изток с монголския елемент, на Запад с негърския елемент. ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/. Недоразумения и грешки на Свободното масонство.
към текста >>
48.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива
духовност
– все пак те я търсят в свобода.
Нему остава надеждата, че и той ще бъде освободен. Прометей го съветва да не приема този съмнителен дар от бог Зевс. Епиметей не послушва своя брат, а приема дара. Дарът, който Епиметей получава, не е така ценен, както онзи, на неговия брат Прометей. Така виждаме, че в живота има два пътя, отворени за хората.
Едните се държат за чувството на свобода и – макар че е опасно да се развива духовност – все пак те я търсят в свобода.
Другите са онези, които са доволни от обикновеното ежедневие и от сляпата вяра и които подозират опасност в луциферичните стремежи на техните събратя човеци. Основателите на външната доктрина на църквата са преиначили дълбокото значение на луциферическия стремеж. Древните учения по този въпрос се съдържат в тайни ръкописи/*20/ в скрити места, където те не се виждат почти от никого. Те са на разположение на малцина хора, които са в състояние да ги виждат в астралната светлина, само на неколцина посветени. Пътят е изпълнен с опасности, ала той е единственият, който води до висшата цел на духовната свобода.
към текста >>
49.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 10.6.1904 г. Контрастът между Каин и Авел.
GA_93 Легендата за храма
Авел получава
духовност
та и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа.
Следователно Авел е представителят на род, който не придобива духа чрез индивидуални усилия, а само го получава като откровение от Бога и след това само го пази. Пастирът, пазителят на онова, което е дадено на Земята, това е Авел. Онзи, който сам създава нещо, това е Каин. Каин основава свиренето на цитра и другите изкуства /Битие 4, 21-22/. И идва един контраст в тяхното отношение към Бог.
Авел получава духовността и пренася в жертва най-доброто, най-висшите плодове на духа.
Бог поглежда жертвата на Авел със задоволство – разбира се, защото това е, което Самият Той е поставил на Земята. Каин предявява друго искане. Той се обръща към Бог с произведенията на своята собствена интелигентност. Това е нещо твърде чуждо за Бога, това е нещо, което човекът е постигнал чрез собствената си свобода. Каин е онзи тип човек, който се стреми към изкуствата и науките.
към текста >>
50.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин 11.11.1904 г. Манихейството.
GA_93 Легендата за храма
Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в
духовност
та през 6-та коренна раса.
Те трябваше да търсят катарзис/очистване/, както вътрешно, така и външно, за да образуват едно общество, което ще представлява един чист съд. Към това се стремеше манихейството. В него по-малко става въпрос за култивиране на вътрешния живот – тъй като животът и така и така си тече, – а по-скоро за култивиране на външната форма на живот. Сега, нека да погледнем онова, което ще се създаде през 6-та коренна раса. Доброто и злото тогава ще контрастират много по-различно, отколкото това е днес.
Каквото ще настъпи за цялото човечество през петия кръг,/*24/ – това е, че външната физиономия, която всеки човек ще си изработва, пряко ще отразява онова, което карма е направила от него – това ще бъде като предвестие за състоянието, което ще настъпи в духовността през 6-та коренна раса.
Сред онези, при които в резултат от кармата се е насъбрал излишък от зло, то ще стане особено очевидно на духовното поле. От една страна, ще има човешки същества, които ще притежават огромни вътрешни енергии за добро, които ще бъдат надарени с велика любов и доброта; ала от друга страна, ще бъде виждано и противоположното. Злото ще присъства като наклонност без никакво замаскирване в твърде много хора и вече не завоалирано, не скривано от погледа. Злите ще величаят злото като нещо особено ценно. Един проблясък на това удоволствие от злото и демоничното, принадлежащо на 6-та коренна раса, вече се вижда в някои гениални хора.
към текста >>
51.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
То се включва по такъв начин, че човекът постепенно ще преобрази цялата природа чрез собствената си
духовност
.
Искам да обърна вниманието към Витрувиус/*18/ и към истинските символични ръководства за строежа. Само който има правилна интуиция, може да следва тези инструкции. Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива. Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност. Разберете какво означава това: Цялото минерално царство се включва в напредъка на света през настоящия кръг на еволюцията.
То се включва по такъв начин, че човекът постепенно ще преобрази цялата природа чрез собствената си духовност.
Това е значението на Бронзовото море, именно, че цялата минерална природа ще бъде действително преобразена. Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена духовност? / в минералната природа. Ако разгледате една машина ../пропуск/ По този начин човекът преработва цялото минерално царство със собствения си дух.
към текста >>
Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена
духовност
?
Днес тези символични инструкции са заменени от интелектуални, рационални такива. Разумът трябваше да стане основен тон на човешкото развитие за известно време, защото всичко, което междувременно е дошло към нас чрез завладяването на природата, трябваше да бъде включено в целия организъм на човешката деятелност. Разберете какво означава това: Цялото минерално царство се включва в напредъка на света през настоящия кръг на еволюцията. То се включва по такъв начин, че човекът постепенно ще преобрази цялата природа чрез собствената си духовност. Това е значението на Бронзовото море, именно, че цялата минерална природа ще бъде действително преобразена.
Човекът работи в индустрията, така че да втъче организираност/неговата собствена духовност?
/ в минералната природа. Ако разгледате една машина ../пропуск/ По този начин човекът преработва цялото минерално царство със собствения си дух. Това преформиране на природата, това преработване на минералното царство ще бъде приключено, когато нашият настоящ кръг на еволюцията завърши. Цялата минерална природа тогава ще бъде променена.
към текста >>
52.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23.12.1904 г. Еволюцията и инволюцията както те се тълкуват от окултните общества.
GA_93 Легендата за храма
А
духовност
та е отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.
Ако един беден човек, няма печено за Коледа и аз чувствам нужда да му дам печено, за да имам чувството, че имам право да ям моето печено, това в края на краищата е егоистично. В Средните векове за много от катедралите и картините не можеше да се каже, кой ги е изградил или изрисувал. Едва в нашата епоха хората са започнали да придават такава голяма стойност на индивидуалното човешко име. В по-ранните епохи, по-духовни от нашата, индивидуалното име е имало по-малка важност. Времената бяха още духовни.
А духовността е отправена към реалността; докато нашата епоха се придържа към привидността, която иска да задържи само непосредствения момент.
С това исках само да ви покажа какво са искали тези тайни общества. За тях е било важно в света да останат да съществуват резултатите от техните действия, а тяхната личност да остане напълно непозната. И това ни довежда до сърцевината на тайните. Много помаловажно е било нещо да се пази в тайна; същественото е било да се запази в тайна собственото участие в работата. Всеки, който държи в тайна собственото си участие, чрез това си осигурява безсмъртие.
към текста >>
Ние трябва да проправим пътя си нагоре през интелекта към
духовност
та, която някога е съществувала../пропуск/.
Въпреки това обаче не е напразно че те съществуват. Те ще бъдат оживени отново в бъдеще. Петата културна епоха е чисто интелектуална епоха, епоха на егоизъм. Сега сме във връхната точка на егоизма. Интелектът е егоистичен в най-висша степен, а той е характерният признак на нашата 5та културна епоха.
Ние трябва да проправим пътя си нагоре през интелекта към духовността, която някога е съществувала../пропуск/.
Следователно тайната на тайните е тази, че човекът трябва да се научи да подтиска своя аз и да зачита своите дела, а не своето его. Истинската сърцевина на тайната лежи в неговите дела и в побеждаването на аза чрез действие. Азът трябва да остане скрит вътре в делото. Изключване на интересите на аза от протичането на кармата – това принадлежи на първата степен. Каквато и карма да си навлече азът, чрез това се изтрива тази карма.
към текста >>
53.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 15. май 1905 г. /първа лекция/
GA_93 Легендата за храма
Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна
духовност
.
Духът на човека е онова, което човекът вгражда в своето астрално тяло, ако не го остави в състоянието, в което го е получил. Това е работа, която Хирам сега трябва да извърши. Ала срещу живота му се създава заговор. Ние ще продължим следния път оттук. Исках да разкажа легендата дотук, за да покажа как в първоначалните окултни братства живееше мисълта, че човекът има за задача да преобрази неодушевения свят, да не се задоволи с това, което вече е създадено там.
Поради това, че мъдростта прониква в неодушевения свят, тя става дело, за да стане светът отражение на първоначалната вечна духовност.
Мъдрост, красота и сила са трите основни думи на всяко Свободно масонство. Така да се промени външният свят, че той да стане дреха за духовното – това е задачата. Днес самите свободни масони вече не разбират това и смятат, че човек би трябвало да работи само върху своето собствено аз./*8/ Те се считат за особено умни, когато казват, че практикуващите зидари-масони на Средните векове не са били свободните масони. Ала точно те винаги са били свободни масони, защото външният строеж е трябвало да стане точно копие на духовното, на храма на света, който трябва да бъде изграден от интуитивната мъдрост. Тази представа е лежала в основата на великите творения на архитектурата и е била следвана до всичките й детайли.
към текста >>
54.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската
духовност
на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
А след това на темплиерите бе казвано: "Когато разберете всичко това, вие ще бъдете узрели да се присъедините към изграждането на великия храм на света; вие трябва да сътрудничите, да се подреди всичко така, че тази велика сграда да стане място за живеене на нашата истинска дълбока азова същност, на нашия вътрешен Кивот на завета." Когато разгледаме всичко това, откриваме образи от огромно значение. И онзи, в чиято душа тези образи могат да оживеят, все повече и повече ще става способен да стане ученик на онези велики Учители, които подготвят изграждането на храма на човечеството. Такива велики представи работят като сили в нашите души, така че чрез това да преминем през очистение, което ще ни доведе до изобилстващия живот в духа. Ние откриваме същата средновековна склонност, както се е проявявала в рицарите темплиери, в двете кръгли маси, на цар Артур и на Светия Граал.
В Кръглата маса на цар Артур може да бъде намерен старият свят, докато истинската духовност на християнското рицарство трябваше да бъде подготвена в онези, които охраняваха мистерията на Светия Граал.
Забележително е колко спокойно и обективно средновековните хора размишляваха и разглеждаха развиващата се сила/плода/ и външната форма на християнството. Когато проследявате учението на темплиерите, в неговата сърцевина има един вид благоговение към нещо от женско естество. Това женско естество бе известно като божествената София, божествената мъдрост. Манас е петият принцип, Духовното себе на човека, което трябва да бъде развито, за което трябва да бъде изграден един храм. И така както петоъгълникът /пентаграмът/ при входа на Соломоновия храм характеризира петчленното човешко същество, този женски принцип по същия начин изобразява мъдростта на Средните векове.
към текста >>
55.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Божии синове, които се грижат за истинската
духовност
в човешката природа.
Вие знаете, че от една страна, ние говорим за Каиновото течение на еволюцията, а от друга страна, за потомците на Авел и Сет. Синовете на Каин, които работят върху външния свят, култивират по-специално науките и изкуствата. Те са онези, които от външния свят донасят камъните за изграждането на храма. Чрез тяхното изкуство се изгражда храмът. Потомците от линията Авел-Сет са т. нар.
Божии синове, които се грижат за истинската духовност в човешката природа.
Тези две течения винаги донякъде са били в противодействие. От една страна ние имаме светската дейност на човека, развитието на онези науки, които обслужват човешкото удобство и изобщо външния живот; от друга страна имаме божиите синовете, заети с развитието на човешките по-висши способности. Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството. Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството. Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство.
към текста >>
Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата
духовност
, ако иска да разбере християнството.
Христос ни изкупи от проклятието на закона, който беше проклятие за нас, защото е писано: Проклет е всеки, който виси на дървото". С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес. Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини. Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството.
Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
Представих ви тези възгледи, за да достигнем до понятието за новия Йерусалим. ОТГОВОР НА ЕДИН ВЪПРОС Въпрос: Легендата много стара ли е? Отговор:/1/ Тази легенда е съществувала по времето на мистериите, ала не е била записана. Мистериите на Антиохия са били мистерии на Адонис.
към текста >>
56.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него
духовност
.
В женската натура работеше мъдростта. Двете се диференцираха, като двете неща, които преди са работили заедно, се появяват като два отделни полюса. Онова, което преди е било съединено в един единствен човешки орган, се разделя и чрез това се поражда една двойственост в човешкото формиране. Тази двойственост се поражда така, че най-напред плодвитостта, способността на женското яйце да се оплоди престава да функционира в единия индивид. Женското яйце загубва възможността да бъде оплодено от собственото си тяло.
Така вече имаме един женски индивид, който е станал безплоден и една стояща над него духовност.
Разделянето на двата пола е станало чрез отделянето на физическите органи и възможността за оплодяване става възможна само чрез другия пол. Появяват се два индивида, единият с физическа женственост, а другият с физическа мъжественост. При мъжа, мъдростта има женски характер, при жената тя има мъжки характер. Разделянето е едно определено събитие, което може да бъде проследено. Тук обаче ние ще трябва да се задоволим само с указания.
към текста >>
57.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23. октомври 1905 г. /вечерна лекция/ Отношението между окултното знание и ежедневния живот.
GA_93 Легендата за храма
Докато сред славянските народи се появиха личности като Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване
духовност
та и душевността по материален начин.
Те имат астрални тела, които сами вече клонят към духовното. Славянските народи трябва да влезнат в отношения с тях. В Америка имаме нещо подобно. Там материализмът е доведен до крайност и е радикално навлязъл в мирогледа на народа. В съвременните времена това води дотам, че самият дух се тълкува по материалистичен начин.
Докато сред славянските народи се появиха личности като Толстой, които искаха да стимулират развитието по един велик и красив начин от духовната същност на душата, американският народ прави усилие да схване духовността и душевността по материален начин.
Поради това при него ние откриваме силен материален спиритуализъм и спиритизъм. При тях духът се търси по точно същия начин, по който те търсят физическите истини. Ала точно в начина на търсене се крие разликата. Ако вие търсите да видите духовното с очите, то става психично и тази психическа страна се е развила много силно в Америка. Американските народи са поставени всред друг народностен елемент, произтичащ от Атлантида и надарен с психически наклонности.
към текста >>
58.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Напредъкът на човечеството е от несъзнателна
духовност
(предхристиянска), през интелектуализма (настоящата епоха), към съзнателна
духовност
, където астралните и интелектуалните способности се обединяват още веднъж и стават действащи чрез силата на Духа на Любовта, божествена и човешка.
Христос дойде да каже: “- Ако не оставите майка, съпруга и собственото си тяло, не можете да бъдете мои ученици.” Това не означава прекратяване на естествените връзки. Любовта се разширява отвъд границите на семейството върху всички човешки същества и бива променена в съживяваща, съзидателна, преобразуваща сила. Тази любов бе основния принцип на розенкройцерската мисъл, но тя никога не бе разбрана от външния свят. Тя е предопределена да промени самата същност на всички религии, на всички култове, на всички науки.
Напредъкът на човечеството е от несъзнателна духовност (предхристиянска), през интелектуализма (настоящата епоха), към съзнателна духовност, където астралните и интелектуалните способности се обединяват още веднъж и стават действащи чрез силата на Духа на Любовта, божествена и човешка.
В този смисъл теологията ще върви към това да стане Теософия. Какво всъщност е теология? Познание за Бог наложено отвън под формата на догма, един вид свръхестествена логика. А какво е теософия? Познание за Бог, което разцъфтява като цвете в дълбините на индивидуалната душа.
към текста >>
59.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Само благодарение на
духовност
та може да възстановено това здраве и равновесие.
Той е обект на заболявания на нервната система, които са същински епидемии за живота на душата. Онова, което на Земята наричаме чувство, се връща отново на Земята под формата на действителност, на събитие, факт. Нервните бури, които изтощават човека, имат своя произход в астралния свят. По тази причина окултните братства решиха да демонстрират и разкрият скритите истини. Защото човечеството преминава през криза и трябва да му бъде помогнато да си възвърне здравето и равновесието.
Само благодарение на духовността може да възстановено това здраве и равновесие.
към текста >>
60.
ХVІІІ. Апокалипсисът.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават
духовност
, подготвена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
Тази шеста епоха, която ще бъде крайно различна от нашата, ще бъде предшествана от мощни катаклизми. Тя ще бъде толкова духовна, колкото нашата е материална. Но преобразуването може да бъде причинено само от физически катастрофи. Шестата епоха ще подготви седмата епоха. Тази седма епоха ще бъде края на Следатлантските цивилизации и условията на земния живот ще бъдат напълно различни от онези, които познаваме.
В края на седмата епоха ще има революция на елементите аналогична на тази, която сложи край на Атлантида, и следващите епохи ще познават духовност, подготвена от двата предшестващи ги Следатлантски периода.
Така имаме седем големи епохи на Арийската цивилизация, в които бавно намират израз законите на еволюцията. Първоначално човекът имаше вътре в себе си онова, което по-късно виждаше около себе си. Всичко, което действително е около нас сега, излезе от нас в предшестваща епоха, когато нашето същество бе още смесено със Земята, Луната и Слънцето. За това космическо същество, от което произлязоха днешния човек и всички природни царства, в Кабалата се говори като за Адам Кадмон. Адам Кадмон обхващаше всички разнообразни страни на човека, какъвто го познаваме ние днес в различните раси и народи.
към текста >>
61.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси
духовност
та, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека.
Но тогава трябва да останем до него, дори когато е налице най-голямо различие в мненията. Никой не бива да напуска теософската общност, теософското братство поради различия в мненията. Именно това е предимството на теософите, че остават братски свързани, дори когато не са на едно мнение. Докато не се сближим по братски, няма да сме в състояние да изпълним основната теософска мисъл. Едва когато сме наясно, че можем да действаме заедно с ближните си, също и когато имаме различни мнения, чрез това ще ни бъде възможно да почерпим от душите най-дълбоките тайни, дремещи в тях, най-дълбоките способности, които живеят като сън в основата на душата.
Не напразно, както често съм казвал, Теософското общество е основано през последната третина на 19-ти век.2 Начинът, по който то търси духовността, се отличава съществено от другите стремежи, които също искат да получат доказателства за безсмъртието на човека.
Има голяма разлика в търсенето на вечното, както се среща в Теософското общество, и търсенето на вечното в други, насочени към духа течения. В действителност теософското движение не е нищо друго освен популярната форма на разпръснатите в света тайни окултни братства от изминалите столетия. Вече споменах, че най-изтъкнатото, най-великото братство в Европа е основано през 14-ти век като розенкройцерско братство. Това розенкройцерско братство, опазило културата на Европа, всъщност е изворът, произходът на всички останали братства. В това братство окултната мъдрост се е съхранявала тайно и строго.
към текста >>
62.
Вътрешността на Земята и вулканичните изригвания
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Той крие в себе си всички природни сили, пренесени в
духовност
та.
Живото не произхожда от плътта. Всичко материално води произхода си от душевното. Седмият пласт е земното огледало, наречен още земен фактор или рефлектор, и то по съвсем особени причини. Следва нещо, което може би е най-трудно да си го представим. Който не е запознат с така наречените седем неизговорими тайни на окултизма, ще приеме за гротеска съдържащото се в седмия пласт на вътрешността на Земята.
Той крие в себе си всички природни сили, пренесени в духовността.
Искам да се изразя разбираемо по следния начин. Представете си магнетизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в духовността. Един магнит привлича например желязо. Това е неорганично действие. Представете си това, пренесено в духовното, като че ли магнитът би привличал желязото от вътрешна душевна симпатия и представете си електрическия проводник, преобразен като духовно-морална същност, като че ли нашите природни сили не са механични безразлични сили, а имат морални въздействия.
към текста >>
Представете си магнетизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в
духовност
та.
Седмият пласт е земното огледало, наречен още земен фактор или рефлектор, и то по съвсем особени причини. Следва нещо, което може би е най-трудно да си го представим. Който не е запознат с така наречените седем неизговорими тайни на окултизма, ще приеме за гротеска съдържащото се в седмия пласт на вътрешността на Земята. Той крие в себе си всички природни сили, пренесени в духовността. Искам да се изразя разбираемо по следния начин.
Представете си магнетизма, електричеството, топлината, светлината или някоя природна сила, но пренесена в духовността.
Един магнит привлича например желязо. Това е неорганично действие. Представете си това, пренесено в духовното, като че ли магнитът би привличал желязото от вътрешна душевна симпатия и представете си електрическия проводник, преобразен като духовно-морална същност, като че ли нашите природни сили не са механични безразлични сили, а имат морални въздействия. Силите на затоплянето, на отблъскването и привличането си ги представете като душевно-морални, представете си ги така, като че ли са искали да окажат нещо добро на хората и при това са имали душевни усещания. Представете си цялата природа първоначално морално.
към текста >>
63.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Също и оловото е външното тяло на определена
духовност
.
Да, възможно е. Не се учудвайте прекалено на това, което духовнонаучното изследване ни дава като отговор, защо вътре в социалистическото движение има такава група. Това е въздействието на оловото върху човешката душа. Каквото се намира в нашата околност, най-малкото и най-голямото представлява тяло на нещо духовно. Злато, сребро, мед, всичко което живее там, е тяло на нещо духовно.
Също и оловото е външното тяло на определена духовност.
И който работи с олово, не го прави само в химически смисъл, а има работа и с тази духовност. Оловото засяга не само белите дробове, но има и съвсем особено въздействие върху останалия човек. Тук имате произхода за особената нагласа сред този бранш. Още едно изживяване, което ми се случи именно преди няколко дни. Посети ме добър познат, който не можеше да си обясни защо при научната си дейност успява да намери аналогии и комбинации, и то в такава степен, в каквато извънредно рядко се среща дори при учените.
към текста >>
И който работи с олово, не го прави само в химически смисъл, а има работа и с тази
духовност
.
Не се учудвайте прекалено на това, което духовнонаучното изследване ни дава като отговор, защо вътре в социалистическото движение има такава група. Това е въздействието на оловото върху човешката душа. Каквото се намира в нашата околност, най-малкото и най-голямото представлява тяло на нещо духовно. Злато, сребро, мед, всичко което живее там, е тяло на нещо духовно. Също и оловото е външното тяло на определена духовност.
И който работи с олово, не го прави само в химически смисъл, а има работа и с тази духовност.
Оловото засяга не само белите дробове, но има и съвсем особено въздействие върху останалия човек. Тук имате произхода за особената нагласа сред този бранш. Още едно изживяване, което ми се случи именно преди няколко дни. Посети ме добър познат, който не можеше да си обясни защо при научната си дейност успява да намери аналогии и комбинации, и то в такава степен, в каквато извънредно рядко се среща дори при учените. Такава способност се дължи на лека подвижност на менталното тяло.
към текста >>
64.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Въплътената в оловото
духовност
има отношение към човешкия организъм, за което вчера чухте.
Някой би могъл да твърди, че науката за духа е чист материализъм, когато тя казва, че силите в минералите и металите упражняват материални въздействия отвън върху човешкия организъм. Науката за духа същевременно знае, че материалното стои в определени отношения към духа. Който действително защитава един духовен мироглед, е опознал, че при такива вещества не става въпрос за голата материя, а че вътре живеят дух и душа, както в отделеното чрез кожа същество. В този смисъл теософът говори за дух, който е въплътен в златото, кварца, арсеника или в отровата на беладоната. За окултиста светът е пълен с духовни същества.
Въплътената в оловото духовност има отношение към човешкия организъм, за което вчера чухте.
За теософите става въпрос не за търсене на някакви особени духовни същества, които нямат нищо общо с нашия свят, а за такива, които се намират във всеки къс метал, както и изобщо във всичко, което ни заобикаля. Така духовнонаучният мироглед одухотворява веществото. Духовни аналогии са нещо, което почива на истинско духовно изследване. Тук не става въпрос за враждебност срещу специализираната наука. Специализиране трябва да има и не бива да се омаловажават външните факти.
към текста >>
65.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата
духовност
, пронизва го висша сила.
Като изходна точка ще ни послужи въпросът за християнската молитва. Всички познавате това, което днес се нарича християнска молитва. Често също и тук е обсъждано и някой сигурно се е запитал: Как тази християнска молитва се отнася към духовнонаучния мироглед. Чрез този мироглед участниците в духовнонаучното движение чуха през последните години нещо за една друга форма на въздигане на човека, на човешката душа към божествено-духовните мирови същества. Те чуха за медитацията, за начина да изживеят в себе си някакво духовно съдържание, нещо от това, което ни е дадено от великите водещи духове на човечеството, или от духовното съдържание на великите култури, в което човекът се вдълбочава и което му дава средства за кратко време да се слее в душата си с божествено-духовните течения в света.
Който медитира дори по най-простия начин, върху дадена от духовните водачи на човечеството мантра, който медитира и следователно задържи за известно време в съзнанието си някоя мантра, някое от значимите мисловни съдържания – знаете, че не може да се вземе всеки текст, а трябва да е такъв, който се дава от Учителите на мъдростта и съзвучието на усещанията, – който медитира и остави в сърцето му да живеят тези мантри, изживява сливане с висшата духовност, пронизва го висша сила.
Той живее в нея. Първо изгражда сила, за да засили, да издигне, да оживи обикновените си духовни сили чрез това, и когато има достатъчно търпение и постоянство, и може би оставя тази сила да се влее в него морално и интелектуално, тогава идва и моментът, когато чрез медитативното съдържание могат да се събудят по-дълбоки, дремещи във всяка човешка душа сили. От най-простото морално усилване и укрепване до най-висшите области на ясновидството има всички възможни степени, които могат да се достигнат чрез медитиране. За повечето хора постигането на по-висши степени на ясновидската способност е само въпрос на време, търпение и енергия. Медитирането се смята за повече ориенталски начин човек да се издигне до своя бог.
към текста >>
66.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Втора лекция, Берлин, 18 февруари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така всеки човек, завърнал се отново в общата
духовност
, ще внесе своето особено оцветяване.
Първоначално сте имали чиста вода, поета от многото гъбички. По време на това диференциране всичко, което е можело да се приеме от обкръжението, е било всмукано. Всяка капка се е обагрила в съвсем определен цвят. Когато гъбичките отново се изстискат, всяка ще носи своя цвят. Това е разнообразие от преливащи се цветове, по-красиво, отколкото някога е било възможно да бъде.
Така всеки човек, завърнал се отново в общата духовност, ще внесе своето особено оцветяване.
Това е неговото индивидуално съзнание, което не може да бъде изгубено. Общото съзнание ще бъде съзвучие, хармония от всичките съзнания. Съществата, преминали през човечеството, ще бъдат единство, постигнато в свобода. Те ще останат много, но понеже искат да са обединени, ще образуват единство без да бъдат принуждавани за него. Всяко получило своето съзнание и всички заедно, чрез собствената си воля ще образуват обединеното съзнание.
към текста >>
67.
Биографията на човека във връзка с планетната еволюция
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Част от обгръщащата Старата Луна
духовност
се отделя заради хората едва в земното съществуване.
Оттам във всеки учебник по анатомия бихте могли да прочетете, че не се знае нищо правилно за далака. Далакът е един от органите, стоящи на границата на физическите органи. Астралното тяло, което по време на съня е свързано с физическото само чрез далака, работи като изхвърля отпадъчните вещества от физическото тяло. За ясновидеца спящият човек изглежда като обгърнат с особен вид облак, който непрекъснато работи върху физическото тяло. Каквото днес в съня се намира извън физическото тяло, по време на лунното състояние е било непрекъснато извън физическото тяло и е било свързано с общия божествен миров дух.
Част от обгръщащата Старата Луна духовност се отделя заради хората едва в земното съществуване.
Оттам окултизмът казва, че човекът има предшественик от животинско-духовен вид. Но от него никога не би се развил от само себе си днешният човек по начина, по който си го представя материализмът. Каквото е действало отвън, е трябвало да проникне вътре и да се издигне до по-късните степени на развитието. На Земята действително става одушевяването, за което се говори в легендата за рая. Тази легенда за рая можете да я приемете напълно буквално.
към текста >>
68.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга
духовност
, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Можете да си създадете представа за това, което е било още в атмосферата на Земята, ако си представите следното – не съвсем точно, малко образно, но действително реално, – ако си представите какво е съществувало като топлина в различните хора, живеещи на Земята, ако помислите за топлината в кръвта ви и след това за топлината, излята в обкръжението ви, и цялата топлина, обгръщаща Земята. Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла. В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина.
В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта.
към текста >>
Духовност
та, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
Следователно цялата кръвна топлина, цялата топлина, идваща от кръвта и течаща в нас, е топлината, която преди ни е заобикаляла. В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета.
Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек.
към текста >>
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна
духовност
за цялото човечество.
В себе си сте приели топлината, която преди ни е заобикаляла. Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето.
В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество.
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя. Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух.
към текста >>
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна
духовност
,
духовност
та, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
Колкото е вярно, че духът, намирал се вън, сега е във вас, толкова е вярно и че топлината, намирала се вън, сега е във вас. Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество.
И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност. Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора.
към текста >>
Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята
духовност
, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност.
Следователно бихме стигнали назад във времето, когато цялата Земя била обгърната с атмосфера от топлина. В тази топлинна атмосфера била въплътена една друга духовност, еднаква с духовете, обитавали Старото Слънце – една от трите планети, която е превъплъщение на Земята – и която е стигнала до завършека си в миналото, когато Слънцето е било още планета. Духовността, въплътена в тази топлина, стига до толкова висше съвършенство, колкото са имали само духовете, които по това време са достигнали целта на развитието си на Старото Слънце и днес обитават Слънцето. В тази топлина, по времето, когато е обгръщала Земята, действително се е намирал носителят на една единна духовност за цялото човечество. И още много дълго време това, което е обкръжавало Земята като топлина, е било носителят на единна духовност, духовността, която не е нищо друго, а духът на самата Земя.
Както всеки човек има своя дух, както всеки човек е проникнат от своята духовност, така за човека, прозиращ тези неща, всяка планета и всяко веществено същество същевременно е израз на духовна същност.
Средството, чрез което земният дух може да проникне в хората, е топлината на кръвта. В топлината на кръвта, намираща се в човека, която в лемурийската епоха е била извън човека, имаме средството, чрез което духът на Земята навлиза в самия човек. Трябва да си представите, че някога, когато в лемурийската епоха започва същинското очовечаване, от една страна, в хората слиза духът, който принадлежи към въздуха, и след това започва да се спуска висшият дух, който се съдържа в топлината на кръвта, същинският земен дух. Двете духовни същности се отнасят една към друга така, че може да се каже: Духът, имащ въздуха за тяло, прави възможно за човека да достигне до говора. Защото устройството на човешкия организъм, което прави възможен сегашния дихателен процес, прави възможен и говора.
към текста >>
69.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Когато се знае какво е лъжата и какво истината, когато се знае, че всичко в
духовност
та има своето отражение, налага своя печат, тогава нещата стават други.
Теософската етика или моралните норми не казват: Това или онова трябва да правиш или да не правиш. Антропософията няма нищо общо с изисквания и правила, а с факти и разкази. Нека вземем само един пример, един факт от астралния свят, от който се вижда, че не е необходимо да се проповяда морал. Всъщност това е и безполезно, понеже заплахи и заповеди не водят до истинска моралност, а това става чрез фактите на висшия живот. Когато чуете от окултистите, че лъжата е убийство и самоубийство, тогава това действа като импулс със собствена морална сила, който не може да се сравни с простата заповед – не бива да лъжете.
Когато се знае какво е лъжата и какво истината, когато се знае, че всичко в духовността има своето отражение, налага своя печат, тогава нещата стават други.
Отговарящият на истината разказ създава жизнени сили за напредващото развитие. Неправилното твърдение се сблъсква с истината и се връща обратно към самия човек. Всичко, което човекът излъже, трябва по-късно сам да го почувства. Лъжите са най-големите пречки в по-нататъшното развитие. Не напразно дяволът се нарича дух на лъжите и пречките.
към текста >>
70.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
През нощта изобщо не е виждал тези граници, а само
духовност
та на нещата.
Той има голямо образувание пред сегашната си физическа глава и над нея. Така е било при човека в древна Атлантида. Напредването в развитието се състои в това, че тези части се дръпват назад, така че етерната и физическата глава на човека днес почти се покриват. Някога човекът е имал смътно ясновидство. Когато през деня е потъвал във физическото тяло, той не е виждал ясни граници, а предмети, оградени с аура.
През нощта изобщо не е виждал тези граници, а само духовността на нещата.
От следатлантската епоха досега различаваме пет културни периода. През първия следатлантски период хората в древна Индия са били такива, че връзката на етерната с физическата глава е била съвсем хлабава. Срастването на етерната с физическата глава все повече се е засилвало. Най-здраво е то в нашето време, петата следатлантска култура, през която хората са слезли във физическия, материалния свят, където са навлезли най-дълбоко в материята. В многото инкарнации по време на различните епохи, до сегашната инкарнация, човекът е научил много неща.
към текста >>
71.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Франкфурт на Майн, 2 февруари 1908 г., предиобед.
GA_98 Природни и духовни същества
След това стигаме назад до едно време, когато Земята е изпълнена от могъщи огнени маси, където желязото, всички метали и минерали са били стопени в
духовност
та.
Ясновидците винаги са давали сведения за тези тайни в своите религиозни документи. Хората обаче са престанали да разбират тези тайни документи. Нека да помислим за древните времена в нашето земно развитие. Ние виждаме скалите на планините, съставени от наредени различни слоеве, от глинени маси, базалт и др. Още по-назад в миналото виждаме, че нещата по Земята са все по-меки.
След това стигаме назад до едно време, когато Земята е изпълнена от могъщи огнени маси, където желязото, всички метали и минерали са били стопени в духовността.
И човекът по онова време е бил духовно същество. За да се развива и да получи той сегашния си облик, трябвало е онези маси да се втвърдят. Пораждат се планините, минералните маси се отделят от меката субстанция и Земята става обиталище на сегашния човек. Безжизнената скална маса кристализира от огнено-течната Земя така, както солта от соления разтвор. Всичко това се изгражда така, че твърдите маси се образуват от течното състояние.
към текста >>
72.
За груповите азове на животните, растенията и минералите. Хайделберг, 2 февруари 1908 г., вечерта.
GA_98 Природни и духовни същества
В
духовност
та важи принципът на проникването.
Трептящата светлина над растението също е астрална субстанция, която обаче тук трябва да е проникната от духовната сила на слънчевите лъчи. Силата, която тук обгръща и обгражда растението, се импулсира от духовните сили на слънчевата светлина и превръща принципа на повторението на етерното тяло – листата – в листата на цвета чрез принципа на астралността. Такова намесване на астралното е пречка, задръжка, спънка. Ако след това проследим ножницата на растението до вътрешността на Земята, там имаме аза на растението. Не бива никой да възразява, че там, в центъра на Земята, нямат място всички растителни азове.
В духовността важи принципът на проникването.
Всички растителни азове са заедно в центъра на Земята. Разглеждаме ли Земята от тази гледна точка, тя ни изглежда не като едно кълбо във Всемира, а одушевена. Отделните растения израстват от Земята така, както ноктите от нашия организъм. Само че в Земята са заедно много растителни азове. Не всяко растение обаче има един аз, а цели групи растения имат общ аз.
към текста >>
73.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Следователно виждате как
духовност
та обвива нашето земно кълбо.
Ако действа само етерното тяло, растението безкрайно ще развива листо след листо, докато чрез астралното тяло то стига до завършек. Може да се каже, че етерното тяло се потиска от астралността. Аза на растението можем да го видим като ножница,43 насочена към центъра на Земята. Разгледате ли растението отвън, първо имате физическото и етерното тяло. Това, което обгръща растението, принадлежи към астралната атмосфера на цялата Земя.
Следователно виждате как духовността обвива нашето земно кълбо.
Това, което сами притежавате като действие на принципа на етерното тяло, е последователното изграждане на прешлените на гръбначния стълб. То стига до завършек чрез това, че гръбначният стълб мощно се обхваща от астралността. С разгръщането на астралното тяло изграждането на прешлените на гръбначния стълб стига до черепа. Навсякъде по света можете така да проследите взаимодействието между етерното и астралното. В основата на една мистерия лежи тайната, че всичко живо трябва да се потиска и същевременно умъртвява от астралността.
към текста >>
74.
Влияния от други светове върху Земята
GA_98 Природни и духовни същества
И през лимфата пулсира
духовност
.
Когато кръвта тече в тялото, не тече само материята, а и азът, който преминава през всички части на тялото. Но кръвта е единствената от трите течности, която така тясно е свързана със своята духовна същност. Човекът ще стане скоро господар над кръвта си. Днес малко хора са стигнали толкова далеч, че да са господари над кръвта си, но човекът все повече ще печели влияние над нея. По-малко влияние азът има над лимфата.
И през лимфата пулсира духовност.
Именно в лимфата имате една течност, в която упражняват своето влияние съществата, които бяха описани като лунни същества. Тази лимфа се изкачва и слиза във вас и в нея пулсира въздействието на лунните същества във вашето тяло. Тук можете да видите какво имате включено в своето тяло! Друг вид същества, които също имат влияние върху лимфата, имат своята същинска родина на Марс. Тези марсови същества, които са достъпни за ясновидското наблюдение, също са съвсем странни създания.
към текста >>
75.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша
духовност
, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза.
Те спускат своята астралност надолу в нервната система и се грижат за нервите и кръвта. Всяка нощ, когато човекът пренебрежително напуска своето тяло, това, което слиза долу от висшите светове, завладява физическото тяло. Така че можем да кажем: Астралните субстанции, които изграждат физическото и етерното тяло, в чието сътворяване те участват, отново се заемат с тях, когато човекът ги напусне. При това те ги намират променени в сравнение с по-рано, когато са ги доставили на човека. Човекът е бил вътре със своето астрално тяло и аза и е работил в тях.
Там духовните същества от висшите мирови области намират въздействия, които не съответстват на тяхната висша духовност, а са следствия на това, което човекът е извършвал в своето физическо тяло чрез своята астралност и аза.
Материалистическият начин на разглеждане е запознат само с грубото. Когато обаче се обърнем към тайнствените факти на духовния свят, откриваме, че във физическото тяло се намират и други въздействия. Човекът не може да има никакви мисли, усещания и чувства, без те да проявят своите въздействия до физическото тяло. Дори анатомът да не може да го докаже, всяко усещане, всяко чувство предизвикват определена промяна на структурата на физическото тяло и съществата, които слизат в човека, я намират. От особено значение са въздействията, упражнявани върху физическото тяло чрез всичко, което човекът има в душата си като лъжи, клевети, лицемерие.
към текста >>
Духовност
та на пространството в гръцкия храм е изцяло превърната във видима структура.
Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл. Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго. Целият храм е породен от конкретното пространство. Това го вижда този, който вижда пространствените линии. И той няма нужда да прави нищо друго освен там, където вижда линиите, да прибави каменния материал и само да запълни с физически материал това, което идеално е начертано.
Духовността на пространството в гръцкия храм е изцяло превърната във видима структура.
Чрез това, че по този начин е създадена кристализиралата пространствена представа, са създадени формите, в които духовните същества, имащи етерното тяло за най-долната си съставна част, са могли да се потопят в създаденото чрез това затворено пространство и чрез формите на пространството да намерят възможност да останат там. Затова не е гола фантазия, а пълна истина, правдива истина, че гръцкият храм е бил обиталище на бога. Да, богът е живял вътре! Той е живял вътре чрез формите на пространството. И особеното на гръцкия храм е, че невидимият бог слиза долу и обхваща формите.
към текста >>
76.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Колкото повече
духовност
има в човека, толкова повече се изчиства всичко, което е свързано със заболяванията на нервната система и душата.
Материализмът в естествените науки е само следствие на материализма в религията. То не би съществувало ако религиозният живот не бе проникнат от материализма. И породената от този материализъм нестабилност на нервите се отразява на цели народи точно както и върху живота на отделните хора. Ако духовното течение не се ползва от влиянието, способно да увлече безделниците и лентяите, това кармично следствие нервността ще има по-голямо въздействие върху човечеството, и, подобно на това, както в средните векове имало епидемии от проказа, така в бъдеще ще се появяват тежки нервни заболявания и цели епидемии от лудост, предизвикани от материалния строеж на мислите, и цели народи ще бъдат обхванати от тях. И разбирането на тази сфера от закона на кармата трябва да доведе до това, Духовната наука да стане не предмет на спорове, а изцелително средство за човечеството.
Колкото повече духовност има в човека, толкова повече се изчиства всичко, което е свързано със заболяванията на нервната система и душата.
към текста >>
77.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн
духовност
.
Това ставало долу на повърхността на планетата. Душите горе притежавали това дълбоко трансово съзнание, за което говорих вчера. Те нищо не знаели за това отражение, те само го осъществявали. В това трансово съзнание се вместили в цялата мирова вселена, и от тяхното естество се отразявал, по този начин целия Космос. Самите души били смесени с основната маса, с духовния ред.
Те не били самостоятелни, те били само членове на обкръжаващата Сатурн духовност.
За това те не можели да възприемат духовно, но с тяхна помощ възприемали висшите духове. Те били органи на тези духове, които тогава осъществявали процеса на възприятие. Сатурн бил обкръжен от цяло множество висши духове. Всичко, което християнската езотерика нарекла вестители Божии, Ангели, Архангели, Начала, Откровения,всичко това се съдържало в атмосферата на Сатурн. Както ръката принадлежи на организма, така и човешките души принадлежали към тези същества, и както ръката не притежава самостоятелно съзнание, така и в тези души не е имало свое съзнание.
към текста >>
78.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1907 г. Развитието на човечеството на Земята. / ІІ част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Тук човекът отпечатва в произведенията на изкуството, в оформянето на материята своята собствена
духовност
както в пластиката, така и в драмата.
Външната природа се опознавала в своята закономерност. В халдео-вавилоно-египетската мъдрост външната наука за звездите била тясно свързана с познанието за боговете, одушевяващи звездите. Това е третата степен на културното развитие. Едва в четвъртата степен от следатлантското развитие човекът достига това ниво, което включва в културата всичко духовно, което преживява вътре в самия себе си. Това става в гръко-латинската епоха.
Тук човекът отпечатва в произведенията на изкуството, в оформянето на материята своята собствена духовност както в пластиката, така и в драмата.
Тук откриваме и първите крачки на човечеството в сградостроенето. То имало друга природа, отколкото във времето до елените в Египет и Вавилон. Там жреците се взирали в звездите и търсели звездните закони, а това, което ставало в небесата се изобразявало в това, което строели. Така в техните кули ние виждаме седемстепенното развитие, което човек в началото изучавал но примера на седемте небесни тела; така в пирамидите ние виждаме непрекъснатото космическо съотношение. Прехода от жреческата мъдрост към собствено човешката мъдрост ние го откриваме чудесно изразен в ранната римска история, в историята на седемте римски царе.
към текста >>
Това, че ние се спуснахме, че се отклонихме от духовното е оправдано, понеже хората трябваше да извървят този път надолу, за да могат със свои сили да намерят възможността да се върнат към
духовност
та, и мисията на теософското течение се състои до това, да показва на човека пътя за изкачване нагоре.
Ние не трябва да се залъгваме: мъдростта, която се използва по този начин, се е спуснала по-долу от самата себе си в минералното. Всичко, което човекът придобил преди от духовната сфера, всичко това трябвало да се спусне по-ниско от самото себе си, за да се издигне след това отново. И в това е задачата на нашето време. В стария човек течала кръв, която го свързвала с рода,днес любовта, която течала в старата кръв, все повече е подложена на разпад. Една духовна любов трябва да дойде на нейно място тогава ние ще можем да се върнем към духовното.
Това, че ние се спуснахме, че се отклонихме от духовното е оправдано, понеже хората трябваше да извървят този път надолу, за да могат със свои сили да намерят възможността да се върнат към духовността, и мисията на теософското течение се състои до това, да показва на човека пътя за изкачване нагоре.
Ние проследихме пътя на човешкия род до времето в което живеем ние самите. Сега трябва да покажем, какво ще бъде неговото по-нататъшно развитие и как човекът, преминал посвещение, още днес може по своя път на познание и мъдрост да изпревари определена степен на развитие на човечеството.
към текста >>
79.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата
духовност
.
Преди това човекът беше повече или по-малко неосъзнат. Половият акт протичаше като в състояние на сън, на едно притъпено съзнание. Второто, което беше дадено на човека, беше сърцето само по себе си. И третото, което той получи, беше езикът. Той също е творение на Атлантида.
Без езика не бихте могли да си представите развитието на мисленето, на висшата духовност.
Също и без преобразуваното сърце, и без навлезлия в съзнанието полов принцип. Така човекът изглежда странно формиран. Мисленето му, наблюдението на външния свят бяха прибавени към главата му. Към това спада и троичността: осъзнат полов принцип, съзнателен сърдечен принцип и съзнателен език, който е израз на вътрешната същност. Нека сега си представим как това се явява пред астралното наблюдение.
към текста >>
80.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската
духовност
.
Знаем, че в тази точка на земята, където се докосваха топлината и студа се беше образувала първата групичка хора, която се пресели на изток и създаде следатлантската култура. Знаем, че древна Атлантида беше земя, в която въздухът още беше изпълнен с маси вода и мъгла, от разпростиращи се надлъж и нашир водни пари. Ако бихме изследвали първите етапи на Атлантида, то ние бихме различили два региона: на север плътни по-студени водни пари и изкачващи се от юг горещи водни пари. Атлантците имаха много особени спомени относно това време. Това виждаме в тази част на сказанието, което се отнася до това, че студеният север се сблъсква с топлия юг.
Чрез това уравновесяване на силите стана възможно, както показах, да възникне онази атмосфера, от която се въздигна това, което стана следатлантската духовност.
Това, което имаха древните атлантци духовното възприятие, избяга от човека, то стана притежание на боговете. Боговете разбира се са съхранили древното ясновидство, но те вече можеха да говорят на хората отвън и да им въздействуват, тъй като хората вече не притежаваха ясновидство. Това, което преди беше притежание на самите хора, ясновидството, те вече при писваха единствено на боговете, които живееха далеч, далеч от тях. Нека сега си спомним, как тежките мъгли на древна Атлантида постепенно се придвижиха надолу, как Атлантида беше залята от огромни водни маси, и как от чистещия се въздух постепенно се изяви физическото. Нека си спомним, как възникна това, което не бе съществувало никога преди, и което можеше да възникне едва, когато почнаха дъждовете и въздухът бавно се избистри.
към текста >>
81.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша
духовност
, доколкото е възприемаемо за човека.
При всяка от тези народности митовете и сказанията се образуват във всевъзможни видове и форми, но във всички тях образите, за които те разказваха не бяха нищо друго освен това, което само единици може ха да наблюдават непрестанно или само в особени състояния, със своето слабо, но все още съществуващо ясновидство. Хората виждаха това, което разказват митовете и сказанията. Позовавайки се на тези астрални наблюдения, хората, принадлежащи към тази народност, която заемаше земите на днешна Персия, разказваха видяното и това, което великият религиозен водач Заратустра беше облякъл в определена форма и довел до завършек. Нека опишем накратко това, което хората разказваха. Те свързваха произхода на всичко съществуващо с една обща световна основа, която наричаха "Заруана Акарана".
Тази всеобща праоснова, от която според техните възгледи е произлязло всичко, всичко, което е минерал, растение, животно и човек, но и всичко, което е по-висша духовност, доколкото е възприемаемо за човека.
Ако желаем да преведем израза "Заруана Акарана", трябва да го наречем "светеща праоснова" или "светеща подоснова". От тази "светеща праоснова" излезе едно божество носещо качествата на добротата, качествата на интелектуалното духовно съвършенство, едно добро, духовно същество, Ормузд, и едно друго същество, кое то се противопоставяше на добрия дух Ормузд. Това друго духовно същество обикновено се нарича Ариман. Така в рамките на персийските митове и легенди имаме тези две духовни същества: Ормузд и Ариман, едно добро божество и едно лошо, противопоставящо се божество. Ариман може да се преведе с израза "оказващият съпротива" или"противно настроеният", такъв би бил смисълът на израза.
към текста >>
Така се съдържаше тогава астралното тяло на хората в тази топлинна атмосфера на земята, то още не беше разпределено в отделните астралните тела, и в него се спускаше светлината на слънцето, която беше носителят на
духовност
та на слънцето.
Долу на земната повърхност се намираха тези спящи хора-растения, които имаха етерно тяло и физическо тяло. Същото би било ако сега, ако всички вие, ако всички, които са седнали тук, внезапно за спят това разбира се не е желателно! и всичките ни астрални тела напуснат физическите си тела и се смесят помежду си, така беше тогава. Само че тогава те се смесиха още повече, превърнаха се в неразличима маса, защото имаха обща топлина, която светеше светлината на слънцето, като израз на духа. Както е известно астралното тяло на днешния се нарича и аура, тъй като то се представя на днешният наблюдател като едно светлинно явление, което заобикаля човека, така както ако си представите една овална, яйцевидна светлинна форма, която се излъчва от всички страни на човека.
Така се съдържаше тогава астралното тяло на хората в тази топлинна атмосфера на земята, то още не беше разпределено в отделните астралните тела, и в него се спускаше светлината на слънцето, която беше носителят на духовността на слънцето.
Нека сега си представим собственото ви възникване по това време от космическо-универсалната му страна. Това, което днес е вашето физическо и етерно тяло, което тогава водеше съществуване на растение, то израсна бавно от земята, то беше най-древния пра плод на земята. А това, което днес живее във вас като душа и дух, дойде от заобикалящата земята атмосфера, то постепенно пропи вашето физическо и вашето етерно тяло. Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята.
към текста >>
Тази светлина също беше разпределена постепенно и създаде висшата
духовност
на човека.
Подготовката за това се осъществи в една обща аура на земята, която трябва да си представим изключително телесно като една обща топлина, просветлена от изпълнената с дух слънчева светлина. Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята. Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня. Това, което днес представлява вътрешната топлина то е разпределената топлина, която заобикаляше земята като море от топлина, и в това общо кръвно тяло се вливаше светлината.
Тази светлина също беше разпределена постепенно и създаде висшата духовност на човека.
Във физическо-етерните тела беше на лице разбира се само една притъпена, нисша духовност. Това, което днес се корени в главата на човека, по-висшата духовност, това, което беше образувано посредством влиянията на Амсхаспандите произхожда от духовните сили на слънцето. А се поставете на мястото на ясновидеца и си представете неговите астрални видения. Какво вижда той? Той вижда как възниква земята, как се отделя луната.
към текста >>
Във физическо-етерните тела беше на лице разбира се само една притъпена, нисша
духовност
.
Така вие сте приели топлината, която първоначално заобикаляше земята. Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня. Това, което днес представлява вътрешната топлина то е разпределената топлина, която заобикаляше земята като море от топлина, и в това общо кръвно тяло се вливаше светлината. Тази светлина също беше разпределена постепенно и създаде висшата духовност на човека.
Във физическо-етерните тела беше на лице разбира се само една притъпена, нисша духовност.
Това, което днес се корени в главата на човека, по-висшата духовност, това, което беше образувано посредством влиянията на Амсхаспандите произхожда от духовните сили на слънцето. А се поставете на мястото на ясновидеца и си представете неговите астрални видения. Какво вижда той? Той вижда как възниква земята, как се отделя луната. Земята е заобиколена от огнена мъгла, от общата топлина, в която се влива, прекрасно просветляваща я от вътре мъдростта на световете.
към текста >>
Това, което днес се корени в главата на човека, по-висшата
духовност
, това, което беше образувано посредством влиянията на Амсхаспандите произхожда от духовните сили на слънцето.
Това, което днес живее във вашата топла кръв, е част от този заобикалял земята първичен огън. Ако днес извадим цялата вътрешна топлина от телата на животните и хората, то ние ще можем да възстановим първичното състояние на праогъня. Това, което днес представлява вътрешната топлина то е разпределената топлина, която заобикаляше земята като море от топлина, и в това общо кръвно тяло се вливаше светлината. Тази светлина също беше разпределена постепенно и създаде висшата духовност на човека. Във физическо-етерните тела беше на лице разбира се само една притъпена, нисша духовност.
Това, което днес се корени в главата на човека, по-висшата духовност, това, което беше образувано посредством влиянията на Амсхаспандите произхожда от духовните сили на слънцето.
А се поставете на мястото на ясновидеца и си представете неговите астрални видения. Какво вижда той? Той вижда как възниква земята, как се отделя луната. Земята е заобиколена от огнена мъгла, от общата топлина, в която се влива, прекрасно просветляваща я от вътре мъдростта на световете. Мъдростта на световете, която идва от слънцето, прегръща просветлената от слънцето земя в земна аура.
към текста >>
Те изпратиха дванадесет течения в човешката глава и с това в човека можа да се развие мисленето, той можа да развие
духовност
та си.
Вие знаете, че развитието на земята преминава през Слънце, Луна, Земя, Юпитер, Венера и Вулкан, който посочваме като последното въплъщение на земята. Когато земята се развие до състоянието на Вулкан, хората ще се намират на това стъпало, на което днес са обитателите на слънцето. Така ние разбираме къде живеят днес Амсхаспандите. Тяхната истинска родина е слънцето и оттам посредством слънчевите лъчите ни изпращат своите дела. Така в човека можа да възникне именно това, което ви описах като дело на Амсхаспандите.
Те изпратиха дванадесет течения в човешката глава и с това в човека можа да се развие мисленето, той можа да развие духовността си.
На луната върху човека работеха само Изардите и изградиха 28те нерви на гръбначния стълб. След това към тях се прибави даряването на човека с дванадесетте нерви в главата, които произлязоха от Амсхаспандите, отрядите на Ахура Маздао. Всеки път обаче, на всяко стъпало от развитието определени същества изоставаха. Те не продължават заедно с другите. Не само гимназистите не преминават в следващ клас, а и съществата изостават на определено равнище, което другите вече са преминали.
към текста >>
82.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до
духовност
та.
Най-напред от нея се отдели Слънцето и с него всички онези сили, които бяха твърде тънки за човека, твърде духовни, и под чието влияние той твърде бързо би се одухотворил. Ако човекът се беше намирал под влиянието единствено на силите, съдържащи се в това Слънчево-Лунно-Земно тяло, то той щеше да се одухотвори твърде бързо, той нямаше да може да се развие надолу да физическата материалност, и така нямаше да може да достигне до себесъзнанието, до Азовото съзнание, което трябваше да извоюва. Всички вие знаете, че съществуват имагинативно познание и окултна писменост, [в която е изразено имагинативното познание]. Сега мога да ви приведа само два окултни знака. Ако разширим още разглеждането, то би ни отвело твърде далече.
Окултният знак за тези сили, които биха действували и биха давали на сока на цялото земно развитие ако Слънцето беше останало съединено със Земята, значи, окултният знак, който бе одухотворил земята прекалено бързо е следният: В този знак човек, който е окултен ученик, би разпознали силите, които биха довели човечеството бързо до духовността.
Напротив, ако цялата Земя се беше отделила от Слънцето, но все още беше запазила в себе си Луната, щеше да настъпи много бързо вкостеняване и втвърдяване. Ако Земята беше запазила Луната в себе си, човечеството твърде бързо би се превърнало в един вид кукли в марионетки. Те щяха да се потопят прекалено дълбоко в материята, както в другия случай прекалено бързо щяха да се одухотворят. И всички тези сили, които бяха извикани навън и които днес владеят от Луната и упражняват влиянието си върху Земята отвън, всички тези сили се изобразяват събирателно в този знак, който изглежда като двойна кука. Това е знакът на животното или на агнето с два рога от Апокалипсиса.
към текста >>
83.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Духовност
та, която човекът притежаваше, когато планетата се намираше още в огнено състояние [Сатурн], той ще добие отново, когато планетата стане огнена в състоянието Венера.
Трябва да направим разлика между пчелния кошер и отделната пчела. Душата на пчелния кошер не е обикновена групова душа, а е едно само по себе си особено същество. Отделната пчела е съхранила във формата си това, което човекът преживя на Стария Сатурн. Духът на пчелния кошер стои по-високо от духа на отделния човек, той днес вече е достигнал до съзнание-Венера. Пчелата е символ на Духа-Човек, който не познава смъртността.
Духовността, която човекът притежаваше, когато планетата се намираше още в огнено състояние [Сатурн], той ще добие отново, когато планетата стане огнена в състоянието Венера.
Затова в окултизма пчелата се посочва като топлинно или огнено същество. Изключително интересно е да проследим паралелността, за която физическата наука не би могла да каже много. Какво от сатурновото състояние човекът все още носи в себе си? Топлината! Топлината на кръвта.
към текста >>
84.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на
духовност
та, тя е едно послание за дейността на Бога.
Човекът произхожда от още по-висши светове, и отново ще се изкачи до тях. А образът му, фигурата, която днес има, ще изчезне от света. Това, което днес се намира на вън в света отделните букви, от които е съставен човека всичко това ще бъде прието от него: образът му ще се идентифицира с образа на света. Едно малко тривиално описание на теософията учи и говори за това, че човекът трябва да търси Бога в самия себе си. Но който желае да открие Бога, трябва да го търси в делата му, които са разпръснати във вселената.
Нищо в света не е просто материя в действителност всяка материя е израз на духовността, тя е едно послание за дейността на Бога.
В хода на идните епохи самият човек ще разгърне съществото си, той все повече ще се идентифицира със света, така че можем да го изобразим, като на мястото на образа му сложим този на космоса. Виждате това на четвъртия печат със скалата, морето и колоните. Това, което днес преминава през света под формата на облаци, ще дари материя та си за изработването на човешкото тяло. Силите, които днес са у духовете на Слънцето, в бъдеще ще дадат на човека онова, което ще развие духовните му сили по безкрайно по-висш начин. Тази слънчева сила е силата, към която се стреми човекът.
към текста >>
85.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната
духовност
, душевност.
И когато видим, как там, където реката се влива в морето, се отлага пръст, да се научим да усещаме, как заедно с отлагащата се пръст, в земята се отлагат чувства на болка. Така природата ще стане за нас напълно проникната от душа. така душата на човека ще се освободи от теснотата. Чувството извира в заобикалящия ни свят. По този начин ние ставаме едно със заобикалящата ни природа.
И когато постепенно, частица след частица станем едно с нея, то ние ще усещаме и великите събития в нейната духовност, душевност.
Когато през пролетта дните започнат да се удължават, ние чувстваме как светлината все повече и повече струи към земята ни, когато от тайнствената вътрешност на земя та избуят растенията, които се намираха вътре в нея със семенцата си, и когато всичко отново се покрие със зеленина, ние чувстваме да извира не само това, което виждаме избуяващата зеленина ние чувстваме, че и душевно нещо се случва. А когато в наближаващата зима дните все повече се съкращават, когато до земята достига все повече светлина, растенията отново се свиват, зеленото се променя, и ние усещаме как нещо подобно на това, което самите ние изпитваме, когато вечер уморени се отдадем на съня. Нещо подобно усещаме и през пролетта, когато природата се събужда: че този израз за нас не е обикновена алегория, а истинска истина. Ние усещаме смяната в природата, смяната на душата и на духа в природата. Ние чувстваме как от средата на лятото нататък всичко започва да се движи в обратен ред, как душата на земята се подготвя за съня.
към текста >>
86.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Духовете, които сами са се развили до слънчевото битие, нямат никакъв интерес, човек да развива своята
духовност
бавно и постепенно, преминавайки през различните възрасти в живота, детство, юношество, зрялост и старост, и бавно и постепенно да събира в тялото си земния опит.
Вече показахме, че ако силите и съществата, които са си отишли от Земята заедно със Слънцето, бяха останали свързани със Земята, то човекът би трябвало да се развива с толкова бърза скорост, каквато не би издържал. Той въобще не би могъл да дойде до своето развитие, ако духовете на мъдростта бяха останали свързани с Луната. Те е трябвало да се отделят и да действат отвън, за да може човекът да извърши в правилно темпо своето развитие. Иначе, едва родил се, човек веднага би се състарил; в твърде бързо темпо би изминал развитието си. Аз мога да ви покажа тава нагледно с още един пример.
Духовете, които сами са се развили до слънчевото битие, нямат никакъв интерес, човек да развива своята духовност бавно и постепенно, преминавайки през различните възрасти в живота, детство, юношество, зрялост и старост, и бавно и постепенно да събира в тялото си земния опит.
Те се интересуват само от развитието на човек до пълна духовност. Ако те бяха останали свързани със Земята, то телата, може да се каже биха загинали, биха били изгорени. Не получавайки никакъв плод от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята. И преди всичко би останало неразкрито в космическия процес развитието на любовта. За да може любовта да се развие на Земята, трябвало в началото тялото да се развие от примитивна степен.
към текста >>
Те се интересуват само от развитието на човек до пълна
духовност
.
Той въобще не би могъл да дойде до своето развитие, ако духовете на мъдростта бяха останали свързани с Луната. Те е трябвало да се отделят и да действат отвън, за да може човекът да извърши в правилно темпо своето развитие. Иначе, едва родил се, човек веднага би се състарил; в твърде бързо темпо би изминал развитието си. Аз мога да ви покажа тава нагледно с още един пример. Духовете, които сами са се развили до слънчевото битие, нямат никакъв интерес, човек да развива своята духовност бавно и постепенно, преминавайки през различните възрасти в живота, детство, юношество, зрялост и старост, и бавно и постепенно да събира в тялото си земния опит.
Те се интересуват само от развитието на човек до пълна духовност.
Ако те бяха останали свързани със Земята, то телата, може да се каже биха загинали, биха били изгорени. Не получавайки никакъв плод от земното битие, духът би се устремил към бързо развитие, и човекът би бил лишен от всичко онова, което може да научи на арената на Земята. И преди всичко би останало неразкрито в космическия процес развитието на любовта. За да може любовта да се развие на Земята, трябвало в началото тялото да се развие от примитивна степен. Любовта е трябвало да бъде заложена в своята нисша форма като полова любов, за да може постепенно, преминавайки редица степени да се издигне нагоре и да може накрая, когато Земята достигне своята последна епоха, тази любов да се прояви като чиста любов, като духовна любов в човека.
към текста >>
Ако водачеството бе останало за Духовете на Мъдростта, то човек телесно би изгорял, бързо преминавайки през всичките степени на развитие до състоянието на
духовност
.
Но, от друга страна, тяхното действие се различава, така че всичко отнасящо се до личността, подлежи на непосредствено пряко въздействие на любовта, и всичко, което се случва между раждане и смърт, подлежи на косвено въздействие на мъдростта. Така, ние виждаме, че личността на човека и индивидуалността на човека са включени в два различни потока и посоки. Това е важно поради следната причина, ако водачеството бе завладяно от, така да се каже, тези Духове на Мъдростта, за които сега стана дума, би настъпило бурно, стремително развитие, което бихме могли да охарактеризираме, казвайки: човекът би преживял сбито в една инкарнация цялото усъвършенстване, което е възможно в поредица от инкарнации! Но това не е станало и това, което трябвало да дадат Духовете на Мъдростта, се разпределило върху всички следващи инкарнации на Земята. В окултизма, това се изразява с една съвършено определена дума.
Ако водачеството бе останало за Духовете на Мъдростта, то човек телесно би изгорял, бързо преминавайки през всичките степени на развитие до състоянието на духовност.
Но Духовете на Мъдростта се отказали от това, да доведат човека към такова стремително развитие. Те си отишли от Земята, за да намалят, за да направят съразмерни периоди от време, които иначе биха протекли стремително. Затова в окултизма се казва, че Духовете на Мъдростта са станали “Духове на Кръговрата на времената”. В последователните кръговрати на времето, управляващите хода на светилата, били установили последователни въплъщения на човека. Духовете на Мъдростта станали Духове на Кръговрата на времената.
към текста >>
87.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако, обаче, физическите неща изгубят своето значение и важност и избледнеят, тогава човекът ще вижда угасващото значение на физическото или няма да успее да повярва в духовното, което застава пред него, или все пак той ще успее да повярва и да се понесе съзнанието за
духовност
та на бъдещето, и тогава няма да познае духовната смърт.
Тогава повече няма да се нуждаят от религията, за да вярват в боговете, които тогава отново ще виждат, тъй както по-рано не е имало нужда от нея, когато хората са живеели сред боговете. Тогава не е нужно да вярват в боговете, които отново ще виждат, ако те влязат сред боговете, подсилени с това, което дава християнството. Те сами ще бъдат одухотворени всред духовните същности и тяхната работа преминава сред духовните същности. Така човекът вече съвсем в не толкова далечно бъдеще отново ще вижда, как физическият свят губи за него своето значение, и как, така да се каже, физическите неща ще избледняват. Тяхната действителност ще избледнява, дори ако човекът още дълго време пребивава на Земята.
Ако, обаче, физическите неща изгубят своето значение и важност и избледнеят, тогава човекът ще вижда угасващото значение на физическото или няма да успее да повярва в духовното, което застава пред него, или все пак той ще успее да повярва и да се понесе съзнанието за духовността на бъдещето, и тогава няма да познае духовната смърт.
Да противостоят на действителността, която като такава не познават, това означава да се разруши в духа. В такава духовна разруха ще живеят хората, ако духовните светове започнат да се явяват пред тях при освобождаване на етерното тяло и при това са непознати за тях като такива. Днес някои хора вече могат да имат съзнание за духовният свят, но то го няма, и затова го отхвърлят, и това се изразява в нервност, неврастения, в патологичен страх. Това е като ответен удар предизвикан от отсъствието на съзнание за духовния свят. Който чувства това, той чувства също и необходимост от духовното движение, което прераства в чиста религия, съхранява вярата в човека, носи пълно познание на духовния човек.
към текста >>
88.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в
духовност
та.
Но за окултният наблюдател на света, наистина има други същества, които макар и да остават напълно скрити в съвременната фаза на човешкото развитие, но не в по-малка степен играят роля в еволюцията на Космоса. А именно, има същества, които ясновиждащия изследовател на света не ги признава за духовни, тъй като не може да открие в тях това, което сме свикнали да обозначаваме в човека като дух; същества, които преди всичко се състоят от тяло и душа. От нашите предишни разглеждания вие вече знаете за цяла група такива същества; това са животните. Те имат тяло и душа. Но ние знаем, че тези животни горе са свързани със своята групова душа или групов Аз, и че това вече има духовна природа.
Така че макар в отделното животно, което стои пред нас във физическия свят, ние да имаме същество, имащо само тяло и душа, но то, така да се каже, е продължено в по-висшите светове и там се вчленява в духовността.
Аз често правех сравнение, което можем да приложим към груповия Аз на животните: ако тук имаше стена, но така, че вие да не ме виждате, да виждате само десет пръста, то вие правилно бихте казали, че движенията на тези пръсти се отнасят към съществото, което се намира зад стената. Това същото е за животните и техния групов Аз. Тези групови Азове съществуват и животните постепенно правят преход. Различните, но еднакво сформирани животни са свързани с този свой групов Аз. Но когато говорим за тази част на животното, която се представлява тук на физически план отделното животно, ние можем да говорим за това, че животното има тяло и душа.
към текста >>
Така, има например същества, подобни на тези, които ви описах по-горе и които нямат възможност да изменят своето астрално тяло, защото те нямат
духовност
.
Защо е преобразувал предните си крайници в оръдие за работа? Защото той е работил над астралното си тяло, и това е предизвикало преобразуване на неговите предните крайници в органи на труда; и развитието на формата на главния мозък на човешкото тяло е следствие на тази вътрешна работа. Външното е винаги действително откровение на вътрешното. Всичко, което виждаме във физическото тяло в нашата съвременна фаза на развитие, е резултат, именно специфичния резултат на духовната еволюция. И също така разбирате, че всичко материално чак до неговата форма е резултат на това действуващо, което стои зад формата.
Така, има например същества, подобни на тези, които ви описах по-горе и които нямат възможност да изменят своето астрално тяло, защото те нямат духовност.
Над тяхното астрално тяло не работи Аз. Това астрално тяло, явяващо се като сбор от душевни преживявания, които може да има именно астралното тяло и които трябва да намерят изразяване във някакъв материален образ. Този материален образ, който има такъв род същество, не е пронизан с огъня на Аза, не може да бъде видим в нашата фаза на развитие на физично ниво. Той не може да бъде виждащ се, защото лежи на една степен по-дълбоко, от нашата видима материя. Моля ви добре да разберете какво се подразбира с това.
към текста >>
Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата
духовност
, но и не може отново сама да се инкарнира.
Когато умира лъвът, то физическото се разтваря, а душевното се завръща при груповия дух. Но при маймуната това, което е било отделено от груповия дух, не може да се върне назад. При човека неговият Аз минава от инкарнация в инкарнация и е способен на развитие, доколкото може да приеме нова инкарнация. При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад.
Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира.
Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух. Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове. Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията. От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите. Това е висшата форма на природните духове, та са Аз-подобни.
към текста >>
Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата
духовност
, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията.
При маймуните не е така. Но маймуната не може и да се върне назад. Това по удивителен начин действа върху наивния нрав на маймуната, доколкото тя действително е отделила се от груповия дух същество; тя не може отново сама да се върне към груповата духовност, но и не може отново сама да се инкарнира. Двуутробните животни – още един пример за животни, които вземат нещо от груповия дух. Това, което остава, така да се каже, като индивидуална душа на животното, което не може отново да се инкарнира, това е истинския източник за произхода на четвъртата група елементарни духове.
Това е отделилата се част на такива животни, която не може да се върне към груповата духовност, доколкото е надскочила нормалната точка в еволюцията.
От многочислените животни остават Аз-подобни същности, и точно това са саламандрите. Това е висшата форма на природните духове, та са Аз-подобни. С това аз ви въведох в разглеждане на природата на редица същества, които постепенно ще изучим по-подробно. Днес ние се запознахме само с особеностите на тяхното битие и техните връзки. Но те действат в нашия свят, и ние можем да възприемаме техните откровения.
към текста >>
Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на
духовност
та и здравостта на теософското движение.
Тези духовни същности са частично родствени с човека, и те се намесват в човешката еволюция, с преимущество по пречещ начин. Всяко отрицателно културно явление, представляващо днес нещо напълно естествено, ще изясни своето значение, само когато хората ще знаят, с какви препятстващи, задържащи сили им се налага да имат работа. Тези въздействия ще се оказват в многото упадъчни явления в нашата култура. Само защото, това по-рано ще се предвиди от тези, които умеят да тълкуват знаците на времето, било извикано към живот нашето Теософско общество, доколкото само познанието действа оздравяващо в света. Който стои в света нямайки понятие за тези неща е принуден да им позволи да му действат и често си образува за тях фантастична представа.
Но който има прозрение в тези неща, той ще бъде в състояние да познае необходимостта от теософското движение, той вижда дълбините на духовността и здравостта на теософското движение.
То иска да освободи човека от тези същности, които се стремят да го задържат. Иначе нашата култура би стигнала до пълен упадък. В близко време вие може да изживеете редица крещящи явления на културата. Вие ще изживеете, че хората обхванати от това, ще считат за мечтатели тези, които наричат нещата от този род с техните собствени имена. Светът приема такъв отпечатък, че тези които знаят действителността, ще бъдат наричани мечтатели и фантазьори и се явяват тези, които обявяват духовната действителност за налудничава.
към текста >>
89.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази
духовност
и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго. Следователно, това, което става във физическото тяло, действа на всичко вътрешно: на Чувствуващата душа, на Разсъдъчната душа и също и на Съзнателната душа. Всичко, което обикновено, всъщност, достатъчно безпорядъчно и хаотично действа на човека, тези хаотични впечатления, които той възприема от сутрин до вечер – само помислете за това, какви впечатления възприемате, когато вървите в шума и грохота на големия град,всички тези впечатления продължават въздействието си в тези членове, които в бодърствуващото съзнание са свързани с физическото и етерно тяло. През нощта вътрешното същество на човека – Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа, Съзнателната душа – се намират в астралния свят, черпят от него сили за себе си, хармонии, които са били изгубени в дневния буден живот поради хаотичните впечатления през деня. Тогава това, което в най-широк смисъл се нарича Аз-душата на човека, пребивава в много по-подредения, много по-духовния свят, отколкото по време на дневното бодърствуване.
Сутринта душевно-вътрешното същество на човека се отделя от тази духовност и се потапя в тройната обвивка на физическото тяло, етерното тяло и тази част от астралното тяло, която, всъщност е свързана с етерното тяло и си остава свързана с него и през нощта.
Да, ако човекът никога не спеше, т.е., ако никога не черпеше за себе си укрепващи сили от духовния свят, то в края на краищата всичко, което живее в неговото физическо тяло и внася силите в неговото физическо тяло, би било напълно похабено. Но благодарение на това, че всяка сутрин в силите на физическото тяло се потапя укрепената вътрешна душевност, отново се възстановява реда и може да се каже, че става възраждане на силите в това физическо тяло. По този начин, човешката душевност донася от духовния свят за всеки член от човешкото същество това, че продължава да действа, когато душевното същество, излизайки през нощта навън, се явява свързано с външното оръдие на физическото тяло. И това, което става при взаимодействието между вътрешната душевност и чисто външното физическо оръдие, може да прониже, ако човек е възприемчив за хармонията в духовния свят, през нощта физическото тяло с неговите сили, но не с неговото вещество – тези сили, които биха могли да се наричат “сили на пространството”. По силата на това, че в нашата съвременна култура човекът далече се е отделил от духовния свят, именно тези пространствени сили малко се проявяват в него.
към текста >>
Така в основата на всеки вид архитектурен стил ние имаме мисъл, която може да се разбере само изхождайки от
духовност
та.
Само така ще разберем гръцката архитектура, най-изчистеното архитектурно изкуство в света. Египетската архитектура, изразена, например, в пирамидите, е нещо съвсем друго. Сега ние можем само да се докоснем до тези неща. Тук пространствените отношения, пространствените линии се разполагат така, че в своите форми те показват пътя на душата устремена към духовните светове. Изхождайки от пътищата, по които душата се отправя от физическия свят нагоре в духовния свят, са ни дадени тези форми, които се изразяват в египетската пирамида.
Така в основата на всеки вид архитектурен стил ние имаме мисъл, която може да се разбере само изхождайки от духовността.
В римската архитектура, която има закръглена арка и създава своите храмове по такъв начин, че в тях има централна част и странични олтари, също така напречна част и “апсида” и по този начин, всичко взето заедно има форма на кръст, увенчано с купол – във всичко това взето заедно съществува идеята за пространството, израсла от идеята за мястото за погребение. Римското здание не можем да го мислим че е подобно на гръцкият храм. Гръцкият храм е обител на бога. За римският храм не бива да си мислим, освен така, че той представлява чрез себе си мястото за погребение. Към него трябва да принадлежи криптата, гробницата; в тях не просто се събират хора, стоящи близо един до друг в живота, но за нея трябва да си мисли, така, че това е място, обединяващо в себе си всички чувства, които са свързани със съхранението и опазването на умрелите.
към текста >>
В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на
духовност
та, откриваща се в чувствения свят.
Рихард Вагнер не иска да бъде само музикант, само драматург, само поет. Всичко, което ние видяхме да се излива надолу от духовните светове, става за него средство за съединяване във физическия свят с нещо още по-висше, тъй като в него има предчувствие за това, което хората ще изживеят, когато все повече и повече ще се вживяват в предстоящата човешка епоха на развитие, в която Духът-Себе или Манас ще се присъедини към това, което човекът е донесъл със себе си от древните времена. И предчувствието за великият импулс на човечеството, обединяващ това, което се е проявило през периода на разделяне, излиза при Рихард Вагнер в сливане на отделните средства за художествено изразяване. В него е живяло предчувствието за това, каква ще бъде човешката култура, когато всичко, което изживява душата, ще бъде потопено в Духа-Себе или Манас, когато цялата пълнота на душата ще бъде потопена в духовните светове. От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура.
В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят.
И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора. Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот. И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността.
към текста >>
Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че
духовност
та е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот.
От духовно историческа гледна точка има голямо значение, че в изкуството за човечеството се е запазила първата утринна зора на това бъдеще, в което всичко, което било завоювано от човека в отделните области, ще се слее в една обща култура. В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора. Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете.
Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот.
И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността. Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата. Всичко, което застава пред нас, може да стане отражение на душата.
към текста >>
И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в
духовност
та.
В известен смисъл, изкуството всъщност е предизвестието на духовността, откриваща се в чувствения свят. И най-важното в отделните изказвания на Рихард Вагнер в неговите прозаични съчинения с това общо настроение, което живее в тях, което ги прониква, настроение на религиозна мъдрост, благоговение, което особено ярко се проявява в неговата гениална статия за Бетховен, където вие трябва да четете найважното между редовете, но и където можете да почувствате полъха на съобщаващата за себе си тук утринна зора. Така ние виждаме, че от духовно научна гледна точка може да се задълбочи разбирането за това, което изпълнява и прави човека. Днес ние видяхме, как в областта на изкуството човекът създава това, благодарение на което, ако може така да се каже, около него могат да живеят боговете; създава в земната област място за пребиваване на боговете. Ако науката за духа трябва да доведе до съзнанието на човека, че духовността е свързана с физическия живот, то изкуството, без съмнение, е осъществило това на практика във физическия живот.
И духовното изкуство винаги ще пронизва нашата култура, ако само хората се потопят със свои души в духовността.
Благодарение на такива разглеждания, това, което обикновено се съобщава в Духовната наука като учение, като мировото виждане, се разширява до степента на импулсите, които пронизват нашия живот, и могат да ни кажат, какво е необходимо и какво трябва да бъде. В музикално-поетичното изкуство на Вагнер за първи път се е появила първата звезда, която изпраща светлина в духовния живот на Земята. Все повече и повече трябва да се разширява този жизнен импулс, докато целият живот не стане отражение на душата. Всичко, което застава пред нас, може да стане отражение на душата. Не взимайте това външно, а го приемете като нещо, което може да бъде почерпено от Духовната наука.
към текста >>
90.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Например, вместо да бъде схваната висшата
духовност
на Тайната вечеря, тя беше материализирана и представена като едно грубо превръщане на субстанцията от едно състояние в друго.
Благодарение на факта, че християнството изчака подходящия момент, то направи възможен прехода към материалната култура; а благодарение на факта, че се намеси в еволюцията точно когато трябваше, то позволи на всички, които приемат Христовия Принцип, отново да се издигнат над материята. Но след като хората не можаха да разберат християнството, те го материализираха изключително грубо. Днес то е толкова изопачено, че може да бъде приемано само в материален смисъл. През епохата, която току-що разгледахме, то прие наистина груб и материалистичен облик. Тази епоха можем да разглеждаме като втори период от историята на християнството.
Например, вместо да бъде схваната висшата духовност на Тайната вечеря, тя беше материализирана и представена като едно грубо превръщане на субстанцията от едно състояние в друго.
Могат да се приведат стотици примери за това, че християнството - като спиритуално явление - не беше разбрано. Днес сме стигнали приблизително до онзи момент, когато вторият исторически период на християнството привършва и човечеството по необходимост ще трябва да се свърже с духовното, спиритуалното християнство, с това, което християнството действително трябва да бъде, за да извличаме от него необходимите духовни истини. А това ще бъде постигнато чрез антропософското задълбочаване на християнството. Прилагайки антропософията към християнството, ние следваме една световноисторическа необходимост: да подготвим третата християнска епоха, която предхожда навлизането на Манас в шестата културна епоха. Това ще бъде, така да се каже, третата част.
към текста >>
91.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на
духовност
та на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско.
Така стана, че фактически, когато настъпи 1000-та година, хората очакваха идването на една враждебна на Християнството сила, очакваха Анти-Христа, който трябваше да се яви на физическия свят. И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо. Така с настъпването на материалистичния светоглед тези неща започнаха да се тълкуват символично, като във външните събития тълкувателите виждаха символични показания. Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила.
И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско.
Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент. Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед.
към текста >>
Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в
духовност
та на Християнството, в чувствено-духовния елемент.
И когато отново това не се случи, бе поставено така да се каже едно удължение на срока, но същевременно цялото предсказание на Откровението бе пренесено в определен символизъм, докато грубите екзотерици /тези, които познават нещата само външно/ си представяха това предсказание като нещо осезаемо. Така с настъпването на материалистичния светоглед тези неща започнаха да се тълкуват символично, като във външните събития тълкувателите виждаха символични показания. Така през 12 век се появи Йоаким де Флорис, който почина в началото 13-ти век и който даде едно забележително тълкуване на този пълен с тайнственост документ на Християнството. Той беше на мнение, че в Християнството лежи една дълбока духовна сила, че тази сила ще се разпространи все повече и повече; обаче външното християнство, официалното християнство винаги е схващало повърхностно тази сила. И така в своя възглед този човек стигна до там, да счита че в папската църква, която е външен израз на духовността на Християнството, трябва да виждаме нещо анти-християнско, нещо вражеско.
Този възглед се разшири и разпространи твърде много през следващите столетия благодарение на това, че определени християнски ордени влагаха особено голяма стойност в духовността на Християнството, в чувствено-духовния елемент.
Така Йоаким де Флорис намери последователи в кръговете на Францисканците, които считаха папата за символ на Анти-Христа. След това, през време на възникването на протестантството този възглед бе възприет от онези, които считаха римската църква за отстъпник на Християнството, които виждаха спасението на Християнството в Протестантството. Те считаха папата като символ на Анти-Христа, а папата на свой ред им се отплащаше, като считаше Лутер за Анти-Христ. Така Откровението се разбираше по такъв начин, че всяка партия го поставяше в служба на своя собствен възглед. Противната партия беше винаги Анти-Христът и онази, на която съответните хора принадлежаха, се отъждествяваше винаги с истинското Християнство.
към текста >>
92.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в
духовност
.
А в образа на кентавъра изкуството ни представя един човек, как той е бил свързан с това животно, за да ни припомни за степента на развитие на човека, от която той е израснал, от която той се е освободил, за да стане днешният човек. Това, което е станало в далечното минало, за да доведе до днешното човечеството ще се повтори на по-висока степен в бъдещето. Но нещата не стоят така, като че в бъдеще ще стане нещо във физическия свят. За посветения, който в процеса на посвещението застава в състояние на ясновидство между астралния и деваканическия свят, се показва, как човекът все повече и повече ще развие и облагороди това, което той държи на отделянето от себе си на конската природа. Той ще произведе едно одухотворение на интелигентността, на ума.
Това, което днес е ум, интелигентност, в бъдеще, след войната на всички против всички, ще бъде превърната в мъдрост, в духовност.
Това ще изпитват онези, които ще са достигнали тогава целта. Това, което е могло да се развие в човечеството вследствие на отделянето на конската природа, ще се покаже в своя плод. А сега да си представим един ясновидец, който прониква със своя поглед в бъдещето на човечеството. Какво ще му се покаже на него? Всичко, което човекът е подготвил през 7-те културни епохи (защото неговата душа е била въплътена по ред в миналите епохи и ще бъде въплътена и в бъдеще), всичко това ще бъде въплътено в следващата епоха, преминавайки след войната на всички против всички в една по-одухотворена епоха.
към текста >>
93.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и
духовност
та от друга.
Ето защо там, където тази западна култура се разпространява, ние имаме предимно една култура на ума и тази култура не е стигнала още до своя край. Този ум ще се разшири още повече, хората ще употребят още повече духовните сили за постигането на това, което е за нуждите на тялото; те ще употребят още повече духовни сили, за да се унищожават едни други, преди войната на всички против всички. Ще се направят много открития, за да се водят по-унищожителни войни, огромни сили на ума ще бъдат изразходвани за задоволяване на низшите инстинкти. Но въпреки всичко това сред тази наша съвременна култура се подготвя онова, за което има заложби в определени народи на източна Европа, главно на северо-източна Европа. Подготвят се народи да възкръснат от известна тъпота и да донесат могъщи, велики духовни импулси, да донесат нещо, което е противоположно на ума.
Преди 6-та културна епоха, символизирана чрез църквата от Филаделфия, ние ще изпитаме едно мощно обединение на народите, един вид брак между интелигентността, между ума от една страна и духовността от друга.
Днес ние изпитваме едвам зорите на това бракосъчетание и никой не бива да схваща това, което току що казах, като една възхвала на нашето време. Защото не се пеят хвалебствия на Слънцето, когато още едвам имаме признаци за зазоряване. Но когато сравняваме изтока и запада, когато се взираме в глъбините и основите на народите, ние съзираме забележителни явления. Нека не схващаме това като едно вземане на страна. Аз исках да вложа в тези сказки пълна обективност и те са далече от всичко, което може да се нарече вземане на страна.
към текста >>
Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато
духовност
та на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада.
Тук трябва да можем да преценяваме, какво възниква в глъбините на духа, кое има духовни основи и кое не. Както свръхзрелите култури имат в себе си нещо изсушаващо, така нововъзникващите култури съдържат свеж живот и нова тласкаща сила. Толстой е едно преждевременно цвете на една такава култура, дошло много по-рано отколкото е възможно то да може да се оформи. Ето защо на него са присъщи и всички грешки на едно преждевременно рождение. Всичко, което той изнася като изопачено представяне на някои западно-европейски неща, даже и всички негови глупави съждения, показват, че великите явления имат грешките на своите добродетели, че голямата интелигентност има глупостта на своята мъдрост.
Това трябва да отбележим само като симптом за бъдещите времена, когато духовността на изток ще се съедини с интелектуалната култура на запада.
От това съединение ще се роди епохата на Филаделфия. В това сливане, в това духовно бракосъчетание ще се намерят всички онези, които ще приемат в себе си. Импулса на Христа Исуса и ще образуват великото братство, което ще надживее войната на всички против всички, ще бъде ненавиждано и преследвано по най-различни начини, но което ще даде основата на новата раса. След като тази велика война ще донесе надигането на животинското сред онези, които ще са останали да живеят в старите форми, ще възникне тази добра раса. Хората на тази раса ще отнесат в бъдещите времена това, което ще образува висшата духовна култура на тези бъдещи времена.
към текста >>
94.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Този образ на Изида, на прелестната божествена
духовност
, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
Ето как духовно-пробуждащото слово на Рудолф Щайнер бива заглушавано. Нека да проследим описанията на Рудолф Щайнер. „Ако се пренесем от Мадоната в Египетската епоха, ние ще се натъкнем на нещо напълно сходно, на един друг, но също толкова възвишен образ. Египтянинът имаше своята Изис, с която той свързваше думите: Аз съм, това което бе, което е, и което ще бъде. Никой смъртен не е повдигнал моето було.
Този образ на Изида, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона. В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура.
към текста >>
„Прелестната божествена
духовност
” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.”
„Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика? Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите: „Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти.
към текста >>
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата
духовност
и чистата естетика?
Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура. А налице е също и една друга връзка между тях.” „Прелестната божествена духовност” е тази, която трябва да изпълва нашите представи при съзерцаването на този образ, а не някаква алегорична анатомия.
Нима не е ставало така, че в безкрайно много случаи ние потъваме в анатомическите подробности на редица физиологически процеси, без ни най-малко да сме се приближили до царството на чистата духовност и чистата естетика?
Нека да се предпазваме от произволните алегории. Какво ни разкрива Рудолф Щайнер в цикъла „Египетски митове и мистерии” относно символа на рибата в катакомбите: „Колко далеч е един толкова важен знак, разглеждан от нас като символ на една цяла епоха от космическата еволюция, колко далеч е той от онези повърхностни тълкувания, които често чуваме тук или там. Истинските символи бяха такива, че те непосредствено се отнасяха до духовните факти. За първите християни те не само „означаваха” нещо.
към текста >>
95.
Първа лекция: Духовните връзки между културните течения на старите и новите времена.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Този образ на Изис, на прелестната божествена
духовност
, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
Накратко, в тази картина ние виждаме дълбоките връзки между човешките души и духовните сили. Ето какво се съдържа в тази картина. Ако се пренесем от Мадоната в Египетската епоха, ние ще се натъкнем на нещо напълно сходно, на един друг, но също толкова възвишен образ. Египтянинът имаше своята Изис, с която той свързваше думите: Аз съм, това което бе, което е, и което ще бъде. Никой смъртен не е повдигнал моето було.
Този образ на Изис, на прелестната божествена духовност, която в духовното съзнание на египтянина стоеше там, прегърнала детето Хорус, също както нашата Мадона с детето Исус, ни открива една дълбока тайна.
Фактът, че тази Изис е представена като нещо, което носи вечното в себе си, отново ни припомня за усещането, което имаме, когато гледаме нашата Мадона. В образа на Изис ние трябва да виждаме онези дълбоки тайни, които имат своите корени в духовния свят. Мадоната е едно ново напомняне за Изис; Изис отново се появява в Мадоната. Ето каква е връзката между тях. И ние сме длъжни да вникнем в дълбоките невидими тайни, които свързват египетската и днешната култура.
към текста >>
96.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от
духовност
, където той действително възприемаше различни духовни Същества.
Ако си представим, че през една зимна вечер вървим в гъста мъгла и виждаме уличните лампи като обгърнати от една светлинна аура, ние ще имаме приблизителна представа за предметното съзнание на атлантеца. За тогавашния човек всичко беше обгърнато от една такава мъгла. Така изглеждаше дневният поглед към околния свят. Обаче нощният поглед към света не беше такъв, какъвто е днес. Когато заспивайки атлантецът се отделяше от своето тяло, той не потъваше в безсъзнание, а попадаше в един свят на божествено-духовни Същества, на Азови Същества, които той възприемаше около себе си като свои спътници.
Както е вярно, че днес денем човекът не вижда тези Същества, така също е вярно, че през онези времена той се потопяваше в едно море от духовност, където той действително възприемаше различни духовни Същества.
Денем той беше спътник на по-низшите царства, нощем той беше спътник на по-висшите Същества. Така човекът живееше в едно духовно съзнание, макар и сумрачно; въпреки че не притежаваше никакво себесъзнание, той живееше всред тези божествено-духовни Същества. А сега да проследим четирите периода от нашето Земно развитие. Първо ще проследим периода, в който Слънцето и Луната все още бяха съединени със Земята. Нека живо да си представим този период.
към текста >>
97.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
През първата следатлантска култура хората изгубиха своето нощно съзнание, културата, чието величие и
духовност
откриваме в свещените Риши, културата, която описахме в предходните лекции и която сега трябва отново да охарактеризираме, но от друга страна.
Ето как животът на човека се развиваше все повече в посока на физическия свят, докато съзнанието за периодите между смъртта и новото раждане все повече се помрачаваше. Човекът все повече изгубваше чувството на свързаност с Боговете и след голямата атлантска катастрофа по-голямата част от човечеството беше вече изгубила напълно естествената способност да вижда в духовния свят през нощта, докато за сметка на това овладя способността да вижда ясно в условията на деня, така, че постепенно предметите се явяваха във все по-ясни очертания. Ние вече обърнахме внимание върху това, че при онези хора, от следатлантското време, които бяха изостанали в своето развитие, ясновидската дарба беше все още съхранена. Дори и по времето, когато възникна християнството, имаше хора с ясновидски способности, има ги също и днес, макар и малко на брой, впрочем естествената дарба на това ясновидство коренно се различава от ясновидството, до което човекът стига в хода на езотеричното обучение. Следователно, през Атлантската епоха постепенно нощта стана за хората тъмна, докато дневното съзнание започна да се прояснява.
През първата следатлантска култура хората изгубиха своето нощно съзнание, културата, чието величие и духовност откриваме в свещените Риши, културата, която описахме в предходните лекции и която сега трябва отново да охарактеризираме, но от друга страна.
Нека да се пренесем в душите на учениците, които наследиха свещените Риши, в душите на хората от индийската култура изобщо, да кажем, във времето непосредствено след като бяха изчезнали и последните следи от голямата атлантска водна катастрофа. В индийските души все още живееше като един вид спомен - един спомен за стария свят - когато човекът изживяваше и виждаше Боговете, които работеха върху неговото тяло, също както това правеха Озирис и Изис! Сега човекът се намираше извън този свят, извън лоното на Боговете. За него този свят беше толкова реален, колкото реален за нас е физическия свят. През душите от първата следатлантска култура преминаваше като един спомен това, което някога Ришите проповядваха; защото те знаеха: Ришите и техните ученици можеха да виждат в духовния свят; но те знаеха и друго: за представителите на индийската култура периодът на виждане в духовния свят беше приключил.
към текста >>
98.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Той трябваше да бъде доведен дотам, че да си каже: „Ако искам да управлявам народа, аз трябва да пожертвувам една част от моята
духовност
, да залича една част от моето астрално тяло, една част от моето етерно тяло.
Само когато човек умираше, Озирис отново заставаше пред неговия поглед. Ето защо от египетската Книга на мъртвите ние научаваме какво усещаше египтянинът и как след смъртта той се съединява с Озирис, как самият става Озирис. Озирис и Изис заедно упражняваха своите действия както в държавата, така и в отделните хора. Нека отново да се обърнем към фараона и да се замислим, че всичко това за него представляваше една реалност. Преди посвещението всеки фараон минаваше през едно обучение, за да разбере това не само с разума си, а за да го изживее като непосредствена действителност.
Той трябваше да бъде доведен дотам, че да си каже: „Ако искам да управлявам народа, аз трябва да пожертвувам една част от моята духовност, да залича една част от моето астрално тяло, една част от моето етерно тяло.
В мен трябва да действува принципът на Озирис и принципът на Изис. Аз не трябва да искам нещо, изхождайки лично от себе си; когато аз говоря, трябва да говори Озирис; когато аз върша нещо, трябва да го върши Озирис; когато аз движа ръцете си, с тях трябва да работят Изис и Озирис. Аз трябва да представлявам сина на Изис и на Озирис: Хорус”. Посвещението няма нищо общо с натрупването на знание. Обаче да може някой да се пожертвува както фараонът, това е свързано с посвещението.
към текста >>
99.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Да, ние виждаме как първичната Мъдрост проникна чрез Дионисий Аеропагита в школата, основана от апостол Павел, и как тук нещата се свеждаха само до навлизането на древната
духовност
в живота на една нова епоха.
Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли. Обаче повечето хора изгубиха този вид познание, те просто не можеха да упражняват този вид познание. И така, от една страна възникна една наука, която все повече и повече затъваше в материалното, запазвайки за него древните названия, които в миналото имаха чисто духовен смисъл. от друга страна възникна един духовен живот, който описваше Ангелите, Архангелите и т.н., въпреки че изгуби връзката с физическия израз на тези духовни Същества.
Да, ние виждаме как първичната Мъдрост проникна чрез Дионисий Аеропагита в школата, основана от апостол Павел, и как тук нещата се свеждаха само до навлизането на древната духовност в живота на една нова епоха.
И задачата на модерната Духовна наука, Антропософията, се състои в това да възстанови връзките, които трябва да свързват Духа и материята, духовните Йерархии и Земята. Обаче за онези, които не знаят откъде идват представите, с които си служим в условията на външния сетивен свят, е невъзможно да разберат другата, духовната страна на човешкото познание. Този факт изпъква особено ясно, когато се замислим върху някои текстове, които произтичат от древната, първична Мъдрост, понеже те съдържат един далечен отзвук от тази Мъдрост и могат да бъдат разбрани единствено с нейна помощ. Нека да с замислим колко трудни за разбиране са например онези текстове от божествената песен Бхагавад Гита, които се стремят да обхванат най-дълбоките връзки между човека и Йерархиите. Ето как звучат стиховете 23 и 24 от глава 8: На тео, човеко, които търсиш истината "приблизително така изглежда преводът "аз искам да покажа, през какви състояния преминават богоизбраните, когато те напуснат Земята през Портата на смъртта, за да се преродят отново, или за да останат в духовния свят.
към текста >>
100.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока
духовност
, се разцъфтяваха.
Но това, което се беше отделило заедно със Слънцето, беше също минало през трите стадии на развитие на Сатурновото, Слънчевото и Лунното състояние. Тези елементи поеха така да се каже посоката на Слънцето , докато прадедите на човека поеха лунната посока. За Съществата, които последваха Слънцето, ние също можем да различим един троичен организъм абсолютно успореден на троичния организъм на човека; само че вместо тези три организма да станат по-груби чрез отделянето, тези същества ги бяха направили още по-тънки. Представете си този процес така: след отделянето, състоянието, което човекът беше достигнал чрез това, че беше получил на Луната едно астрално тяло, се понижи и той слезе, един вид, до степента на животинството; той загрубя и се втвърди. Напротив, Съществата, които бяха привлечени от по-тънките вещества върху Слънцето, станаха още по-фини.
Така, докато човекът се втвърдяваше върху Луната, тези Същества, притежаващи една твърде висока духовност, се разцъфтяваха.
Винаги там, където се явява животинството, хората с право са различавали различни степени на животни. За хората-животни на Луната имаше три ясно отличаващи се степени, които Духовната наука нарича степени на "телец", "лъв" и "орел". Това са първообрази. Следователно върху Луната намираме три различни групи: човекът-телец, човекът-лъв и човекът орел. Въпреки, че тези имена не трябва да назовават сегашните орел, лъв и телец носещи това име, все пак лъвът изразява определен аспект на изродената природа на тези първобитни лунни хора, които назоваваме с името човеци-лъв.
към текста >>
Върху старата Луна, когато тя бе отделена, тази астрална светлина произведе втвърдяването, докато на самото Слънце тя произвеждаше един растеж на
духовност
та.
След това върху Земята се образува постепенно едно състояние, което дава на човека способността да приема отново астралния елемент, развит върху Слънцето през време на Лунното развитие. Нека разгледаме тези четири състояния. Висшата сила, която през време на Сатурновото развитие е дала из всемирния хаос зародиша, за да се яви човешката форма, е наречена от евангелиста Йоан "Логос". Това, което на Слънцето бе прибавено към създадения на Сатурн зародиш, той го нарича "живот”, а ние го наричаме етерно или жизнено тяло. Това, кое то бе прибавено на Луната, той го нарича "светлина", защото това е астралната, духовната светлина.
Върху старата Луна, когато тя бе отделена, тази астрална светлина произведе втвърдяването, докато на самото Слънце тя произвеждаше един растеж на духовността.
Това, което беше одухотворено по този начин, продължи своето развитие. Когато в началото на Земната фаза Слънцето отново се отдели, тази светлина, която се беше развила на третия стадий на развитието /върху старата Луна/, изпращаше своите лъчи към човека, но човекът не беше още в състояние да я вижда. Тази светлина, която формираше човека, действуваше като една сила, но човекът не можеше да я обхване, да я обземе. А сега нека да изразим с думите на Евангелието на Йоана същественото от Сатурновото развитие: "В Начало бе Словото".
към текста >>
НАГОРЕ