Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3315
резултата от
1057
текста в
4
страници в изречения в които се съдържат търсените думи : '
Дума
'.
На страница
1
:
1000
резултата в
363
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
00. УВОД
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една
дума
всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Тези думи се крие гледната точка, от която трябва да разглеждаме научните трудове на Гьоте. При него не се касае за откриването на нови факти, а за една нова гледна точка, за един определен начин да се разглежда природата. Вярно е, че Гьоте е направил редица големи отделни открития, както например това на междучелюстната кост и на прешленната теория на черепа в остеологията, на тъждествеността на всички растителни органи със стебления лист в ботаниката и т.н. Обаче като душа оживяваща всички тези подробности ние трябва да разгледаме величествения възглед за природата, който носи тези открития, трябва да обгърнем с поглед в учението за организмите преди всичко едно велико откритие, поставящо в сянка всички открития: Откритието на същността на самия организъм.
Онзи принцип, чрез който един организъм е това, като което той се представя, причините, чиито следствия ни се явяват проявите на живота, с една дума всичко, за което трябва да питаме принципно в това отношение, бе изложено и обяснено от Гьоте.*(* Който заявява, че такава една цел е предварително непостижимо, той никога не ще стигне до едно разбиране на Гьотевите възгледи върху природата; напротив онзи, който, оставяйки този въпрос открит, пристъпва без предразсъдък към неговото проучване, той, завършвайки своето изследване, сигурно ще даде един положителен отговор.
Някои забележки, които самия Гьоте е направил, могат да събудят известни съмнения.Такава забележка е например следната "Без да проявяваме дързостта, че искаме да открием първите двигателни пружини на природните действия ние бихме насочили нашето внимание върху проявата на силите, чрез които растението постепенно превръща в орган”. Обаче такива изказвания на Гьоте не са насочени против принципната възможност да познаем същността на нещата, а в него Гьоте проявява достатъчна предпазливост, като не иска да отсъжда прибързано върху физико-механическите условия, които стоят на основата на организма, тъй като знаеше добре, че такива въпроси могат да бъдат разрешени само в течение на времето.
към текста >>
2.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При всички тези изследвания у Гьоте става
дума
за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението.
На 12 януари 1785 година той пише на госпожа фон Щайн: "Моят микроскоп е поставен, за да наблюдавам отново с началото на пролетта изследванията на Глайхен, наречен Русвурм и да ги проверя”. През същата пролет бе проучена и природата на семето, както ни показва това едно писмо до Кнебел от 2 април 1785 г.: "Аз размислих материята на семето, доколкото достигат моите опитности”.
При всички тези изследвания у Гьоте става дума за нещо отделно; целта на неговите стремежи да изследва същността на растението.
За това той съобщава на 8 април 1785 година на Марк, че е "направил в ботаниката хубави открития и комбинации”.
към текста >>
3.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Съвсем не можеше да става
дума
, дали междинната кост съществува, а как е устроена тя, каква форма приема.
Понеже Гьоте винаги си представяше организма не като едно мъртво, неподвижно съчетание, а винаги произхождащ от неговите вътрешни формиращи сили, той трябваше да си зададе въпроса: Какво правят тези сили в горната челюст на човека?
Съвсем не можеше да става дума, дали междинната кост съществува, а как е устроена тя, каква форма приема.
И тази форма трябваше да бъде намерена емпирически.
към текста >>
4.
04. ЗА СЪЩНОСТТА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ СЪЧИНЕНИЯ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ОРГАНИЗМИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тази пропаст се приемаше всеобщо в науката до Гьоте; едва той успя да произнесе решаващата
дума
на загадката.
Става трудно да се съзре връзката на двете. Докато в неорганичната природа понятие и действителност бяха едно, тук те изглежда да се отделят и да принадлежат всъщност на два различни свята. Възприятието, което се прилага непосредствено на сетивата, изглежда не носи в себе си своето основание, своята същност. Обектът не изглежда обясним от себе си, защото неговото понятие не е взето от самия него, а от нещо друго. Защото обектът не се явява владян от законите на сетивния свят, но въпреки това съществува за сетивата, явява се за тях, така че тук като че човек стои пред едно неразрешимо противоречие в природата, като че съществува една пропаст между неорганичните явления, които могат да бъдат обяснени от тях самите, и органичните същества, при които става една намеса в законите на природата, при които общовалидни закони са като че изведнъж нарушени.
Тази пропаст се приемаше всеобщо в науката до Гьоте; едва той успя да произнесе решаващата дума на загадката.
Преди него се мислеше, че обяснима чрез самата нея е само не органичната природа; при органичната природа престава човешката познавателна способност. Ние ще оценим най-добре величието на Гьотевото дело, на делото, което той извърши, когато помислим, че великият реформатор на по-новата философия, Кант, не само споделяше тази стара грешка, а даже се опита да намери едно научно основание за това, че човешкият дух никога не ще успее да обясни органическите образувания. Той наистина съзираше възможността за едно разбиране на един интелектус архетипус, на един интуитивен ум -, на което би било дадено да прозре връзката между понятие и действителност при органическите същества както и при неорганическите; обаче на самия човек той отричаше възможността да притежава подобен ум. Според Кант човешкият ум трябва именно да има свойството да може да си представя единството, понятието на нещото на нещо само като произлизащо от взаимодействието на частите като нещо общо аналитично добито чрез абстракция, а не така, че отделната част да се явява като произтичаща от едно конкретно (синтетично) единство, на едно понятие в интуитивна форма. Ето защо според него на този ум е невъзможно да обясни органическата природа, защото ние трябва да си я представяме като нещо цяло действуващо в частите.
към текста >>
5.
05. ПРИКЛЮЧВАНЕ НА РАЗГЛЕЖДАНЕТО ВЪРХУ ГЬОТЕВИТЕ МОРФОЛОГИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ето защо при него не може да става
дума
за еволюционна теория в модерен смисъл.
Срещу това становище застана едно друго, което приема, че идеята за типа у Гьоте не е нищо друго освен едно общо понятие, една идея в смисъла на платоновата философия. Те допускат, че Гьоте наистина е направил някои твърдения, които припомнят за еволюционна теория, до което той е стигнал чрез заложения в неговата природа пантеизъм; но, казват те, той не е почувствал нужда да напредне до последната механична основа.
Ето защо при него не може да става дума за еволюционна теория в модерен смисъл.
към текста >>
6.
08. ОТ ИЗКУСТВОТО КЪМ НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук е мястото да припомним също и за изказването относно "радостния период на живота", който поетът дължи на Квантовата "Критика на чистия разсъдък" и който все пак той всъщност дължи на обстоятелството, че видя, как тук "произведенията на изкуствата и телеогичният разсъдък се осветляват взаимно." "Мене ме радваше, казва поетът, че поетичното изкуство и сравнителното прородознание са толкова близо сродни едно с друго, като и двете се подчиняват на същата разсъдъчна способност." В статията: "Знаминателно насърчение чрез една единствена остроумна
дума
" Гьоте поставя със същото намерение своето обективно поетическо творчество срещу своето обективно мислене.
Тук е мястото да припомним също и за изказването относно "радостния период на живота", който поетът дължи на Квантовата "Критика на чистия разсъдък" и който все пак той всъщност дължи на обстоятелството, че видя, как тук "произведенията на изкуствата и телеогичният разсъдък се осветляват взаимно." "Мене ме радваше, казва поетът, че поетичното изкуство и сравнителното прородознание са толкова близо сродни едно с друго, като и двете се подчиняват на същата разсъдъчна способност." В статията: "Знаминателно насърчение чрез една единствена остроумна дума" Гьоте поставя със същото намерение своето обективно поетическо творчество срещу своето обективно мислене.
към текста >>
7.
09. ГЬОТЕВАТА ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Тук не става
дума
за размисъл върху някой намиращ се зад представата на триъгълника предмет.
Трите ъгъла се намират в едно неизменно отношение (ъглите); те правят заедно един разпънат ъгъл или са равни на два прави ъгъла / = 180 градуса/. Това е едно математическо съждение. На възприятието са дадени ъглите. Въз основа на мислителна преценка се получава горното познавателно съждение. То установява една връзка на трите образа на възприятието.
Тук не става дума за размисъл върху някой намиращ се зад представата на триъгълника предмет.
И така постъпват всички науки. Те предават нишката от един образ на представата към
към текста >>
8.
10_3. СИСТЕМА НА НАУКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
След това в етическите и историческите науки ние имаме работа с идеята в по-тесния смисъл на
дума
та.
След това в етическите и историческите науки ние имаме работа с идеята в по-тесния смисъл на думата.
Етиката и историята са идеални науки. Тяхната действителност са идеите.
към текста >>
9.
10_4. ВЪРХУ ГРАНИЦИТЕ НА ПОЗНАНИЕТО И ОБРАЗУВАНЕТО НА ХИПОТЕЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Следователно съвсем не може да става
дума
за принципни граници на обяснението.
Не само че обясняващата същност на дадено нещо не ни е непозната, а на против тя самата е тази, която чрез появяването си в нашия дух прави необходимо обяснението. Това, което трябва да бъде обяснено, са налице. Касае се само двете да бъдат съответно свързани. Обяснението не е ни какво търсене на нещо непознато, а само едно справяне с взаимното отношение на две известни. На нас никога не би трябвало да ни хрумне, да обясним нещо дадено чрез нещо, за което нямаме никакво знание.
Следователно съвсем не може да става дума за принципни граници на обяснението.
Без съмнение тук се намесва нещо, което привидно дава право на теорията за граници на познанието. Може да се случи, защото да имаме предчувствието за нещо действително, че то е тук, обаче се изплъзва от нашето възприятие. Ние можем да възприемаме известни следи действия на дадено нещо и след това да приемем, че това нещо съществува. И тук може горе-долу да се говори за една граница на знанието. Това, което предполагаме за недостижимо, е налице, обаче то не е нещо, от което може принципно да бъде обяснено нещо; то е нещо подлежащо на възприемане, макар и невъзприемано.
към текста >>
10.
10_5. ЕТИЧЕСКИ И ИСТОРИЧЕСКИ НАУКИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало
дума
за никаква свобода.
Той е проникнал в света; явява се като действащо същество, за да продължи въпросните намерения. С това философията, за която говорим тук, е истинска Философия на свободата. Тя не признава за човешки деяния нито валидността на природната необходимост, нито влиянието на един намиращ се вън от света Творец или Миров Управител. И в единия и в другия случай човекът би бил несвободен.
Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода.
Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става дума за тези действия. Доколкото е едно природно същество, човекът трябва да бъде разбран също според законите валидни за природното действие. Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество. Като познаващо и като морално същество той излиза вън от сферата на природните действителности. И за тази най-висша потенция на неговото съществуване, която е повече идеал отколкото действителност, важи установеното тук.
към текста >>
Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става
дума
за тези действия.
Той е проникнал в света; явява се като действащо същество, за да продължи въпросните намерения. С това философията, за която говорим тук, е истинска Философия на свободата. Тя не признава за човешки деяния нито валидността на природната необходимост, нито влиянието на един намиращ се вън от света Творец или Миров Управител. И в единия и в другия случай човекът би бил несвободен. Ако в него би действала необходимостта на природата както в другите същества, тогава той би вършил своите дела по принуждение, тогава и при него би било необходимо едно търсене на условията, които лежат на основата на явяващото се съществуване и не би ставало дума за никаква свобода.
Естествено не е изключено, защото да съществуват безброй човешки действия, които се числят към тази категория; но тук не става дума за тези действия.
Доколкото е едно природно същество, човекът трябва да бъде разбран също според законите валидни за природното действие. Обаче неговото поведение не трябва да се разбира изхождайки само от природните закони нито по отношение на него като познаващо, нито като истински етическо /морално/ същество. Като познаващо и като морално същество той излиза вън от сферата на природните действителности. И за тази най-висша потенция на неговото съществуване, която е повече идеал отколкото действителност, важи установеното тук. Пътят на живота на човека се състои в това, той да се развие от едно природно същество в едно такова, каквото познахме тук; той трябва да се освободи от всички природни закони и да стане свой собствен законодател.
към текста >>
Също и там, където един такъв се приема, не може да става
дума
за истинска свобода.
Но ние трябва да отхвърлим също и един намиращ се вън от света Управител /Ръководител/ на човешките съдби.
Също и там, където един такъв се приема, не може да става дума за истинска свобода.
Там той определя насоката на човешката дейност и човекът трябва само да изпълнява това, което мировият Ръководител му предопределя да върши. Той чувства подбудата за своите действия не като идеал, който той сам си поставя, а като заповед на мировия Ръководител; тук отново неговата дейност не е необусловена, а обусловена. Човекът би се чувствал не като със свободен тил, а като зависим, като средство за намеренията на една по-висша Сила.
към текста >>
Ние познахме, че не може да става
дума
за една сила, която да направлява човека, която да определя посоката и съдържанието на неговото съществуване.
Ние търсим ядката на съществуването в самия човек. На него никой не му разкрива една догматична истина, никой не го движи при неговото действане. Той е достатъчен на самия себе си. Той трябва да бъде всичко чрез самия себе си, нищо чрез едно друго същество. Той трябва да черпи всичко от самия себе си; следователно и извора на неговото блаженство.
Ние познахме, че не може да става дума за една сила, която да направлява човека, която да определя посоката и съдържанието на неговото съществуване.
Ето защо, ако човек трябва да постигне блаженство, това може да стане само чрез самия него. Както е вярно, че еднавъншна сила не ни предписва нормите на нашето действане, също така вярно е, че една такава сила не предава на нещата способността те да събуждат в нас чувството на задоволство, ако ние самите не сторим това. Удоволствие и не удоволствие има за човека само тогава, когато той самият влага първо в предметите способността те да събуждат в него тези чувства. Един Творец, който да определя отвън това, което трябва да ни достави удоволствие или неудоволствие, би ни водил като с ремък за деца.
към текста >>
11.
11. ОТНОШЕНИЕ НА ГЬОТЕВИЯ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ КЪМ ДРУГИТЕ ВЪЗГЛЕДИ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
При него не може и
дума
да става, че идеята е взела участие в състава на света като реален принцип.
Идеята не съществува /не е действена/ само там, където тя става съзнателна, но и в друга форма. Тя е нещо повече от чистото субективно явление; тя има едно значение основано в самата нея. Тя не присъства само в субекта, а е обективен миров принцип. Когато между съставляващите света принципи Хартман приема наред с идеята още и волята, тогава непонятно е, как все още има философи, които го считат за шопенхауерианец. Шопенхауер е на мнение, че всяко съдържание на понятията е само субективно, че то е само явление на съзнанието, и поставя това мнение на върха.
При него не може и дума да става, че идеята е взела участие в състава на света като реален принцип.
Поради това Шопенхауер никога не можа да стигне до едно пълно съдържателно третиране на философските специални науки, докато Хартман е проследил своите принципи във всички отделни науки. Докато Шопенхауер не знае да каже нищо върху цялото богато съдържание на историята, освен това, че то е едно проявление на волята, Хартман знае да намира идейната ядка на всяко отделно историческо явление и да го включи в общото историческо развитие на човечеството. Отделното същество, отделното явление не може да интересува Шопенхауера, защото той знае да каже за него единственото съществено нещо, че то е една форма на волята. Хартман хваща всяко отделно съществуване и показва, как навсякъде може да бъде възприемана идеята. Основният характер на светогледа на Шопенхауер е еднообразието, този на Хартман единността.
към текста >>
Хартман не би подтиснал
дума
та, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
Щом в Хартмановия възглед за природата сме познали подобие с Гьотевия възглед за света, ние намираме това подобие още по-значително в етиката на тоя философ Едуард фон Хартман намира, че всеки стремеж към щастие, всяко ловуване на егоизма е етически без стойност, защото по този път ние никога не ще можем да стигнем до задоволяване. Действането от егоизъм и за задоволяването на този егоизъм Хартман счита за нещо илюзорно. Ние трябва да схванем нашата задача, която ни е поставена в света, и да действуваме чисто заради тази задача, отказвайки се от нашето себе. Ние трябва да намерим нашата цел в обекта, без претенция да добием нещо за нашия субект. Именно това последното е основната черта на Гьотевата етика.
Хартман не би подтиснал думата, която изразява характера на неговото морално учение: Любовта*/*С това не искаме да твърдим, че понятието любов не е взето под внимание в етиката на Хартман.
към текста >>
Само че той не предава на любовта стойността на последната
дума
на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално.
Хартман е третирал това понятие във феноменално и метафизическо отношение /виж "Моралното Съзнание" ІІ издание Берлин 1885 г., стр.225-247, 629-651, 641, 638-641/.
Само че той не предава на любовта стойността на последната дума на етиката./ Там, където не повдигаме никаква лична претенция, понеже обективно е това, което ни движи, там, където намираме мотива на дейността в самото действие, в самото деяние, там ние постъпваме морално.
Обаче там ние действаме от любов. Тук всяка собствена воля, всичко лично трябва да изчезне. За мощно и здраво действащия дух на Хартман е характерно, че въпреки че е схванал първо идеята в едностранчивата форма на несъзнателното, той все пак е проникнал до конкретния идеализъм и че, въпреки че в етиката е изходил от песимизма, това погрешно становище все пак го е довело до моралното учение на Любовта. Песимизмът на Хартман няма смисъл, който влагат в него онези хора, които се оплакват за безплодието на нашата деятелност, защото смятат да извлекат от това едно оправдание за своето бездействие, не искайки да правят нищо. Хартман не спира при оплакването; той се издига над всеки подобен пристъп до чистата етика.
към текста >>
12.
12. ГЬОТЕ И МАТЕМАТИКАТА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Що се отнася за първата точка, против нея може да се каже, че Гьоте многократно е изразявал по един решителен начин своето удивление пред математическата наука и съвсем не може да става
дума
за едно подценяване на същата.
Що се отнася за първата точка, против нея може да се каже, че Гьоте многократно е изразявал по един решителен начин своето удивление пред математическата наука и съвсем не може да става дума за едно подценяване на същата.
Той иска даже цялата естествена наука да бъде проникната от онази строгост, която е свойствена на математиката. "Тази предпазливост, да се подрежда близкото до близкото, или напротив близкото да се извежда от близкото, ние трябва да научим от математиците, и даже там, където не си служим с никакво изчисление, трябва да постъпваме винаги така, като че трябва да даваме сметка на най-строгия геометрик*./*Опитът като посредник между обект и субект, Е.Н.ХІ, стр.19/. "чувал съм да ме обвиняват, че съм противник, враг на математиката въобще, която обаче никой не може да цени високо както Аз”* /* Върху математиката и злоупотребата с нея, Е.Н.ІІ, стр.45/.
към текста >>
Там, където става
дума
да определи границите на своята производителна сила, поетът е развил едно остроумие, което е надминато само от неговото гениално проникновение.
Смешно би било да твърдим, че за да извърши въобще нещо, Гьоте се е впуснал в едно поле, което е стояло вън от неговия кръгозор. Всичко се свежда дотам, да установим, какво има да върши математиката и къде започва нейното прилагане в естествената наука. Върху това Гьоте действително е направил най-съвестните наблюдения.
Там, където става дума да определи границите на своята производителна сила, поетът е развил едно остроумие, което е надминато само от неговото гениално проникновение.
Върху това бихме искали да обърнем вниманието на онези, които не знаят да кажат за Гьотевото научно мислене нищо друго, освен това, че му е липсвал логическият начин на мислене. Начинът, по който Гьоте определяше границата между естественонаучния метод, който прилагаше, и този на математиците, издава едно дълбоко проникване в природата на математическата наука. Той знаеше, коя е основата на сигурността на математическите теореми; той си беше образувал една ясна представа върху това, в какво отношение стои математическата закономерност към другите закономерности.
към текста >>
13.
13. ОСНОВНИЯТ ГЕОЛОГИЧЕСКИ ПРИНЦИП НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
"тук не става
дума
за мнение, което трябва да се прокара, а за един метод, който трябва да бъде предаден, с който всеки един може да си служи като с един инструмент, според неговата природа”*/*Гьоте до Хегел, 7.10.1820 г./".
Как той обяснява планината Камер, дали със своето мнение върху Карлбадския водоскок е налучкал правилното, това има малко значение.
"тук не става дума за мнение, което трябва да се прокара, а за един метод, който трябва да бъде предаден, с който всеки един може да си служи като с един инструмент, според неговата природа”*/*Гьоте до Хегел, 7.10.1820 г./".
към текста >>
14.
14. МЕТЕОРОЛОГИЧНИТЕ ПРЕДСТАВИ НА ГЬОТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Неговото мислене беше винаги насочено към това, да намери съдържателната*/*виж "Значително съдействие чрез една единствена
дума
"; Е.Н.ІІ,31 и сл./ точка, от която една поредица от явления се регулира от вътре.
Също както по отношение на геологията, греши се и по отношение на метеорологията, когато се спираме на това, което Гьоте фактически е постигнал и търсим в него главното*/*виж "Опит за една теория на времето; раздел: "Самоизпитване"; Е.Н.898/. Неговите метеорологически опити не са никъде завършени. Навсякъде трябва да насочваме погледа си върху намерението.
Неговото мислене беше винаги насочено към това, да намери съдържателната*/*виж "Значително съдействие чрез една единствена дума"; Е.Н.ІІ,31 и сл./ точка, от която една поредица от явления се регулира от вътре.
Всяко обяснение, което прибягва тук и там до нещо външно, случайно, за да свърже една редовна поредица от явления, не беше съобразно с неговото схващане. Когато се натъкваше на
към текста >>
15.
16_1. ГЬОТЕ КАТО МИСЛИТЕЛ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ 1. ГЬОТЕ И МОДЕРНАТА ЕСТЕСТВЕНА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Да бъдат разрешени мислителните въпроси чрез мислителни отговори, това е научна дейност в най-висшия смисъл на
дума
та.
Те не го извеждат вън от неговите елементи. Обаче областта, в която духът живее и тъче като в своя първично собствена област, е идеята, е светът на мислите.
Да бъдат разрешени мислителните въпроси чрез мислителни отговори, това е научна дейност в най-висшия смисъл на думата.
И всички други научни дейности се провеждат в крайна сметка за това, за да служат на тази най-висша цел. Да вземем научното наблюдение. То трябва да ни доведе до познанието на един природен закон. Самият закон е чисто идеен. Самата потребност за една закономерност царуваща зад явленията произхожда от духа.
към текста >>
Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една
дума
за едно явление, на което не може да се препише никаква по-висша реалност, освен тази, която се приписва и на другите явления.
Естествено с гореизложеното е засегнато само онова понятие за материята, което физиката поставя на основата на своите съзерцания и което тя отъждествява със старото, също така неоправдано понятие за веществото на метафизиката. Едно нещо е материята като истински реалното, което стои на основата на явленията, друго нещо е материята като явление, като феномен. Нашето разглеждане засяга само първото понятие. Последното не се засяга от него.
Защото, когато наричам "материя" това, което изпълва пространството, това е просто една дума за едно явление, на което не може да се препише никаква по-висша реалност, освен тази, която се приписва и на другите явления.
Нужно е само при това да държа постоянно в съзнанието си този характер на материята.
към текста >>
16.
16_2. СИСТЕМАТА НА ЕСТЕСТВЕНАТА НАУКА
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Това, което достъпната за сетивата действителност ни предлага, ние винаги можем да посочваме на него; и всеки, който има възможността да възприема именно този въпросен елемент, знае, за какво става
дума
.
Сега обаче няма съмнение, че това нова "нещо", което понятието прибавя към сетивното възприятие, изразява именно това, което иде насреща на нашата потребност от обяснение. Ние сме в състояние да разберем някакъв елемент в сетивния свят едва тогава, когато имаме едно понятие за него.
Това, което достъпната за сетивата действителност ни предлага, ние винаги можем да посочваме на него; и всеки, който има възможността да възприема именно този въпросен елемент, знае, за какво става дума.
Чрез понятието ние сме в състояние да кажем нещо за сетивния свят, което не може да бъде възприето /чрез сетивата/.
към текста >>
17.
16_4. ГЬОТЕВОТО ПОНЯТИЕ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Нищо друго, освен че посочвам един предмет, на който този, за който всъщност става
дума
, е непосредствено съседен.
Но пита се сега: Нима съществува само това отношение на нещата разположени едно до друго? Или за всяко нещо съществува едно абсолютно определение на място? Естествено този последен въпрос съвсем не бе засегнат от нашите горни обяснения. Но нека изследваме, дали съществува също едно такова отношение на място, едно съвсем определено "тук". Какво означавам аз в действителност, когато говоря за едно такова "тук"?
Нищо друго, освен че посочвам един предмет, на който този, за който всъщност става дума, е непосредствено съседен.
"Тук" значи в съседство с един назован от мене обект. С това обаче аз свеждам абсолютната даденост за място към едно пространствено отношение. Следователно посоченото изследване отпада.
към текста >>
18.
16_5. ГЬОТЕ, НЮТОН И ФИЗИЦИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Макар и Гьоте да не е изказал никъде ясно това, цялата негова теория на цветовете е така поставена, че само това трябва да се разбира под
дума
та светлина, така както той я схващаше.
Той намери, че това е лишената от светлина материя, дейната тъмнина, накратко казано, която е противоположна на светлината. Така за него всеки един цвят беше светлина изменена чрез тъмнината. Съвършено неправилно е, когато се вярва, че със светлината Гьоте е разбирал конкретната слънчева светлина, която обикновено е наречена "бяла светлина". Само обстоятелството, че хората не могат да се освободят от тези представи и считат по такъв сложен съставената слънчева светлина като представител на светлината в себе си, им пречи да разберат Гьотевата теория на цветовете. Светлината, така както Гьоте я схваща и както той я противопоставя на тъмнината като нейна противоположност, е една чисто духовна същност, просто общото на всички усещания на цветове.
Макар и Гьоте да не е изказал никъде ясно това, цялата негова теория на цветовете е така поставена, че само това трябва да се разбира под думата светлина, така както той я схващаше.
Когато провежда своите опити със слънчевата светлина, за да изгради своята теория, причината за това е само тази, че слънчевата светлина, въпреки че е резултат на толкова сложни процеси, каквито стават именно в тялото на Слънцето, все пак се представя за нас като единство, което съдържа в себе си своите части като отменени. Това, което добиваме с помощта на слънчевата светлина за теорията на цветовете, е обаче само една приблизителност към действителността. Гьотевата теория не трябва да се схваща така, като че според нея във всеки цвят светлината и тъмнината се съдържат реално. Не, а действителното, което застава срещу нашите очи, е само определена цветна отсенка. Само духът може да разложи този сетивен факт на две духовни същности: светлина и не-светлина.
към текста >>
19.
17_г. ЧЕТВЪРТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
И когато някой природоизследовател свързва с
дума
та материя един смисъл излизащ вън от пределите на емпиричния, той върши това не като природоизследовател, а като философ материалист* /*Х.Л.фон Хелмхолц, Гьотевите предчувствия на бъдещите идеи на науката и т.н., Берлин 1892 г.стр.34/.
Оствалд е недогледал това, иначе той би обявил война на механическия начин на разбиране, което вследствие на неговото недоразумение той върши само покрай другото, но което без това криво разбиране той вероятно въобще не би сторил. Може ли да се вярва, че едно природоизследване, което върви по пътищата, които Кирххоф е начертал, може да схване понятието за материята в един такъв смисъл, както е сторил това материализмът? Това е невъзможно, това е едно очебийно противоречие. Понятието за материята, както и това за силата, може да има смисъл, уточнен чрез изискването за едно възможно най-просто описание, т.е. изразено кантиански, то може да има само емпиричен смисъл.
И когато някой природоизследовател свързва с думата материя един смисъл излизащ вън от пределите на емпиричния, той върши това не като природоизследовател, а като философ материалист* /*Х.Л.фон Хелмхолц, Гьотевите предчувствия на бъдещите идеи на науката и т.н., Берлин 1892 г.стр.34/.
към текста >>
20.
17_и. ДЕВЕТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Сега вече не ставаше
дума
за единството, което стои на основата на разнообразието на света.
това те изгубиха обаче също и вярата в Духа. Започна обожаването на чисто материалното: В естествената наука започна ерата на Нютон.
Сега вече не ставаше дума за единството, което стои на основата на разнообразието на света.
Сега беше отречено всякакво единство. Единството бе сведено до едно "човешка" представа. В природата се виждаше само множеството, разнообразието. Тази обща основна представа беше, която съблазни Нютон, да не вижда в светлината едно първоначално единство, а нещо съставно. Гьоте изложи една част от развитието на естественонаучните представи в "Материали на историята на теорията на цветовете".
към текста >>
21.
18. ГЬОТЕВИЯТ СВЕТОГЛЕД В НЕГОВИТЕ 'СЕНТЕНЦИИ В ПРОЗА'
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Природата не изговаря сама своята последна
дума
.
Човекът не се задоволява с това, което природата предлага доброволно на неговия наблюдателен дух. Той чувства, че за да произведе разнообразието на нейните творения, тя се нуждае от двигателни сили, които отначало скрива от наблюдателя.
Природата не изговаря сама своята последна дума.
Нашият опит ни показва, това, което природата може да създаде, обаче тя не ни казва, как става това създаване. В самия човешки дух се намира средството за откриване на двигателните сили на природата. От човешкия дух възникват идеите, които ни дават осветление върху това, как природата произвежда своите творения. Това, което явленията на външния свят крият, то става явно във вътрешността на човека. Това, което човешкият дух измисля като природни закони; то не е измислено допълнително към природата; то е само арената, върху която природата прави да станат видими тайните на нейното действие.
към текста >>
Не може и
дума
да става за някаква друга истина освен за една субективна човешка истина.
Изследователят трябва да търси това, което е, а не това, което е приятно". Който, както Щайнер се опитва да нарече последните думи, които във всеки случай са твърде второстепени, като едно поставяне в отношение с нещата, него трябва да го посъветваме първо да си изясни основните понятия на Кантовото учение, например разликата между субективното и обективното усещане, от параграф 3 на критиката на разсъдъчната способност." Но както ясно се вижда от моето изречение, аз съвсем не съм казал, че въпросният начин да се постави човек в отношение с нещата е този на Кант, а това, че Гьоте не намира Кантовото схващане за отношението между субект и обект съответно на онова отношение, в което се намира човекът, когато той иска да познае, какви са те в тяхната същност. Гьоте е на мнение, че дефиницията на Кант не отговаря на човешкото познание, а на онова отношение, в което човек се поставя към нещата, когато ги разглежда по отношение на приятността и неприятността. Който може, както Форлендер, да разбере така криво едно изречение, може да си спести труда да съветва другите хора по отношение на философското развитие и по-добре първо да си усвои способността да чете правилно едно изречение. Всеки може да търси Гьотеви цитати и да ги сравнява исторически; но да ги тълкува в смисъла на Гьотевия светоглед, това във всеки случай не може Форлендер.
Не може и дума да става за някаква друга истина освен за една субективна човешка истина.
Защото истината е влагането на субективни изживявания в обективна връзка на явленията. Тези субективни изживявания могат даже да приемат един напълно индивидуален характер. Въпреки това те са израз на вътрешната същност на нещата. Ние можем да вложим в нещата само това, което сами сме изживели. Съобразно с това също и всеки човек според своите индивидуални изживявания ще вложи в определен смисъл нещо в нещата.
към текста >>
Обаче съвсем не става
дума
всички хора да мислят същото нещо върху нещата, а само за това, че когато мислят върху нещата, те да живеят в елемента на истината.
Тези субективни изживявания могат даже да приемат един напълно индивидуален характер. Въпреки това те са израз на вътрешната същност на нещата. Ние можем да вложим в нещата само това, което сами сме изживели. Съобразно с това също и всеки човек според своите индивидуални изживявания ще вложи в определен смисъл нещо в нещата. Как аз си тълкувам определени процеси на природата, това не може да бъде напълно разбрано от някой друг, който не изживява вътрешно същото.
Обаче съвсем не става дума всички хора да мислят същото нещо върху нещата, а само за това, че когато мислят върху нещата, те да живеят в елемента на истината.
Ето защо ние не трябва да разглеждаме мислите на някой друг човек като такива и да ги приемем или да ги отхвърлим, а трябва да ги считаме като вестители на неговата индивидуалност. "онези, които си противоречат и спорят, трябва от време на време да помислят, че не всеки език е разбираем за всеки един”*/*Сентенции в проза, цит. на др. място, стр.355/. "Една философия не може никога да предаде една общовалидна истина, а тя описва вътрешните изживявания на философа, чрез които той тълкува външните явления.
към текста >>
22.
03_a. ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСИ - А. ИЗХОДНА ТОЧКА
GA_2 Светогледа Гьоте
Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на
дума
та; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек".
Казва се именно, че Гьоте е имал твърде малко научно разбиране; той е бил толкова по-лош философ, колкото е бил добър поет. Ето защо би било невъзможно едно научно становище да се опре на него. Това е една пълно непознаване на природата на Гьоте.
Без съмнение Гьоте не е бил никакъв философ в обикновения смисъл на думата; но не трябва да се забравя, че чудесната хармония на неговата личност накара Шилер да се изкаже: “Поетът е единствения истински човек".
Това, което тук Шилер разбира под "истински човек", това е бил Гьоте. В неговата личност не липсваше нито един елемент, който да не принадлежи на най-висшия израз на всеобщо човешкото. А всички тези елементи се съединяваха в него в една цялост, която действа като такава. Така се получава, че на основата на неговите възгледи върху природата стои едно дълбоко философско чувство, въпреки че това философско чувство не стига в неговото съзнание до едно оформяне на определени научни принципи. Който се задълбочава в Гьотевата цялостна природа, ако носи със себе си философски заложби, той ще разкрие онова философско чувство и разбиране и ще може да го представи като Гьотева наука.
към текста >>
23.
04_б. УКАЗАНИЕ НА СЪДЪРЖАНИЕТО НА ОПИТНОСТТА
GA_2 Светогледа Гьоте
Съвсем не става
дума
за една липса на разлика на възприеманите неща, а за съвършената липса на връзка между тях, за безусловната липса на значение на отделните сетивни факти за цялостта на нашия образ на действителността.
Тези, които биха ни упрекнали в това, казват, че една червена повърхност се различава от една зелена такава и без дейността на мисленето. Това е вярно. Но който би искал да ни опровергае с това, той съвсем не е разбрал нашето твърдение. Точно това твърдим ние, че в опитността ни се предлага едно безкрайно количество подробности, отделни неща. Естествено тези подробности, тези отделни неща трябва да се различават едни от други, иначе те не биха ни се явили като едно безкрайно, без връзка разнообразие.
Съвсем не става дума за една липса на разлика на възприеманите неща, а за съвършената липса на връзка между тях, за безусловната липса на значение на отделните сетивни факти за цялостта на нашия образ на действителността.
Именно защото признаваме това безкрайно качествено различие, ние сме заставени да твърдим гореизложеното. Ако пред нас би застанало едно завършено, хармонично организирано единство, ние не бихме искали да говорим за едно безразличие на отделните членове на това единство едни спрямо други.
към текста >>
Според него не може никак да става
дума
за някакво отношение на нещата съществуващи едно до друго и едно след друго.
Трябва да признаем също и на малкото съчинение "Мозък и Съзнание" от Рихард Вале (Виена 1884 г.) заслугата, че е показало в резки очертания това, което лишеното от всякакви мисловни обработки опитност ни дава; но само с разграничаването, че това, което Вале поставя като безусловно валидни качества на явленията на външния и вътрешен свят, важи само за първата степен на разглеждането на света, което охарактеризирахме. Според Вале ние знаем само за едно разположение на нещата и процесите едно до друго в пространството и едно след друго във времето.
Според него не може никак да става дума за някакво отношение на нещата съществуващи едно до друго и едно след друго.
Например винаги някъде може да съществува някаква връзка, някакво вътрешно отношение между топлия слънчев лъчи затоплянето на камъка; ние не знаем нищо за една причинна връзка; на нас ни е само ясно, че първия факт е последван от втория. Възможно е някъде, в един недостъпен за нас свят, да съществува една вътрешна връзка между нашия мозъчен механизъм и нашата духовна дейност; ние знаем само, че и двете са успоредно протичащи процеси; не сме никак оправдани, да приемем например някаква причинна връзка на двете явления. Ако разбира се Вале поставя същевременно това твърдение като последна истина на науката, ние оспорваме едно такова негово разширение; то важи обаче напълно за първата форма, в която ни се представя действителността. На тази степен на нашето знание не само нещата на външния свят и процесите на вътрешния свят стоят така без връзка помежду си, но и нашата собствена личност е една изолирана единичност по отношение на останалия свят. Ние намираме себе си като едно от безбройните възприятия без връзка с нещата, които ни заобикалят.
към текста >>
24.
04_в. ИЗПРАВЯНЕТО НА ЕДНО ПОГРЕШНО СХВАЩАНЕ НА ОБЩАТА ОПИТНОСТ
GA_2 Светогледа Гьоте
Дума
та ми е за възгледа, според който като че предварително е установено, че общият свят на възприятието, това безкрайно разнообразие на цветове и форми, на звуци и топлинни различия и т.н.
Тук е сега мястото да обърнем внимание на един съществуващ още от Кант насам предразсъдък, който вече така се е вкоренил в някои кръгове, че важи като аксиома. Всеки, който би искал да се усъмни в него, би бил обявен за дилетант, за човек, който не се е издигнал над най-елементарните понятия на модерната наука.
Думата ми е за възгледа, според който като че предварително е установено, че общият свят на възприятието, това безкрайно разнообразие на цветове и форми, на звуци и топлинни различия и т.н.
не е нищо друго освен нашият субективен свят от представи, който съществува само докато нашите сетива са отворени за въздействието на един непознат за нас свят. Според този възглед целият свят на явленията се обяснява, обявява се като една престава вътре в нашето индивидуално съзнание и на основата на това предположение се градят други твърдения върху природата на познанието. Фолкелт също се е присъединил към този възглед и е основал своята теория на познанието, която е отлично развита от научна гледна точка, върху него. Въпреки това този възглед не е никаква основна истина и е най-малко призван да стои на челно място в науката на познанието. Нека не бъдем крайно разбрани.
към текста >>
25.
04_г. ПОЗОВАНЕ НА ОПИТНОСТТА НА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧИТАТЕЛ
GA_2 Светогледа Гьоте
Следователно в началото на нашето изложение не може да става
дума
за някаква мислителна грешка.
Ние искаме да избегнем грешката да припишем предварително някакво качество на непосредственото дадено, на първата форма, в която се явяват външният и вътрешен свят, и така на основата на едно предположение да наложим значимостта на нашето изложение. Ние определяме опитността именно като онова нещо, при което нашето мислене няма никакво участие.
Следователно в началото на нашето изложение не може да става дума за някаква мислителна грешка.
Именно в това се състои основната грешка на много научни стремежи, такива на нашето съвремие, че мислят да предават чистата опитност, докато не вършат нищо друго освен да извличат от нея понятията, които сами са вложили в нея. А сега може да ни се възрази, че и ние също сме приписали редица отличителни свойства на чистата опитност. Ние я нарекохме безкрайно разнообразие, един агрегат от лишени от връзки отделни неща и т.н. Не са ли е това мислителни определения? В смисъла, в който ние ги употребяваме, положително не.
към текста >>
Тук под
дума
та сетиво не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
Тук под думата сетиво не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите.
В психологията е общоприето да се употребява изразът: Вътрешно сетиво за възприемателната способност на вътрешните изживявания. А с думата явление искаме просто да назовем един възприемаем за нас предмет или един възприемаем процес, доколкото същите се явяват в пространството или във времето.
към текста >>
А с
дума
та явление искаме просто да назовем един възприемаем за нас предмет или един възприемаем процес, доколкото същите се явяват в пространството или във времето.
Тук под думата сетиво не разбираме само външните сетива, чрез които възприемаме външния свят, а въобще всички телесни и духовни органи, които служат за непосредственото възприемане на фактите. В психологията е общоприето да се употребява изразът: Вътрешно сетиво за възприемателната способност на вътрешните изживявания.
А с думата явление искаме просто да назовем един възприемаем за нас предмет или един възприемаем процес, доколкото същите се явяват в пространството или във времето.
към текста >>
Ако наистина този начин е едно съществено свойство на нещата на опитността, ако той е нещо, което в истинския смисъл на
дума
та подхожда на тяхната природа, тогава въобще не можем да разберем, не можем да видим, как можем да се издигнем над тази степен на познанието.
Трябва ли да считаме начина, по който досега се запознахме с опитността, като нещо основано в самата същност на нещата? Дали този начин е едно свойство на действителността? От отговора на този въпрос зависи извънредно много.
Ако наистина този начин е едно съществено свойство на нещата на опитността, ако той е нещо, което в истинския смисъл на думата подхожда на тяхната природа, тогава въобще не можем да разберем, не можем да видим, как можем да се издигнем над тази степен на познанието.
Би трябвало просто да се заловим да записваме като несвързани бележки всичко, което възприемаме, и този сборник от такива бележки би бил нашата наука. Защото, защо ще бъде нужно да търсим връзката на нещата, ако пълната им изолираност, която им е присъща във формата на опитността, би било тяхното истинско свойство? Съвършено различно биха стояли нещата, ако в тази форма на действителността бихме имали работа не с нейната същност, а с нейната съвсем незначителна външна страна, ако бихме имали пред нас само една обвивка на истинската същност на света, която ни закрива този свят и ни кара да го изследваме по-нататък. Тогава би трябвало да се стремим да проникнем през тази обвивка.
към текста >>
26.
05_б.МИСЛЕНЕ И СЪЗНАНИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
Хегел има едно абсолютно доверие в мисленето, даже за него то е единствения фактор на действителността, на който той се доверява в истинския смисъл на
дума
та.
Най-ясно изпъква това схващане във вътрешната самородност и във вътрешното съвършенство на мисленето в научната система на Хекел. Никой като него не е приписал на мисленето една такава съвършена сила до степен, че то да може от себе си да основе един светоглед.
Хегел има едно абсолютно доверие в мисленето, даже за него то е единствения фактор на действителността, на който той се доверява в истинския смисъл на думата.
Но колкото и правилен да бъде неговия възглед общо взето, все пак той самият е именно този, който поради твърде рязката форма, в която защищава мисленето, го е дискредитирал напълно. Начинът, по който е изнесъл своя възглед, е виновен за ужасното объркване, което е дошло в нашето "Мислене за мисленето". Той е искал да направи значението на мисълта, на идеята много нагледна чрез това, че е нарекъл необходимостта на мисленето същевременно като необходимост на фактите. С това той е предизвикал грешката, че определенията на мисленето не са чисто идейни, а фактически. Скоро неговият възглед бе разбран така, като че в самия свят на сетивната действителност той е търсил мисълта като една вещ.
към текста >>
27.
05_в. ВЪТРЕШНА ПРИРОДА НА МИСЛЕНЕТО
GA_2 Светогледа Гьоте
В истинския смисъл на
дума
та е негьотевски да се изходи от едно твърдение, което не е намерено предварително в наблюдението, а се поставя възгледът; между мислене и действителност, идея и свят съществува горепосоченото отношение.
По цялото свое естество това научно направление не може никога да разбере Гьоте.
В истинския смисъл на думата е негьотевски да се изходи от едно твърдение, което не е намерено предварително в наблюдението, а се поставя възгледът; между мислене и действителност, идея и свят съществува горепосоченото отношение.
Ние действаме, постъпваме в смисъла на Гьоте само тогава, когато се задълбочим в собствената природа на самото мислене и виждаме тогава, какво отношение се получава, когато след това поставяме познатото в неговата същност мислене в отношение на опитността.
към текста >>
Нека съвсем не става
дума
за това, че тези еднакви свойства са и съществени.
Следователно но тази норма трябва да бъде едно собствено съдържание на нашето мислене. Обаче това възражение не оборва още напълно гореспоменатия възглед. Може именно да се каже: Това е едно неоправдано предположение, че това или онова е по-съществено или по-несъществено за дадена вещ. Но това и не ни интересува. Би се касаело само за това, че намираме определени еднакви свойства при няколко вещи и тези последните наричаме тогава аналогични (еднородни).
Нека съвсем не става дума за това, че тези еднакви свойства са и съществени.
Обаче този възглед предполага нещо, което съвсем не отговаря на истината. При две вещи от еднакъв род не съществува нищо общо, когато се задоволяваме само с опитността на сетивата. Един пример ще ни поясни това. Най-простият е най-добър той най-добре може да бъде обгърнат с погледа. Да разгледаме следните два триъгълника.
към текста >>
28.
06_а. НАУКАТА - А. МИСЛЕНЕ И ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_2 Светогледа Гьоте
В истинския смисъл на
дума
та на това изискване би отговорила само една такава наука, която просто би изброявала и описвала нещата, както те съществуват едно до друго в пространството, и процесите, както те се редуват във времето.
Основна грешка на модерната наука е, че тя счита възприятието на сетивата като нещо вече приключено, завършено. Поради това тя си поставя задачата, просто да фотографира това завършено в себе си битие. Последователен е в това отношение само позитивизмът, който просто отхвърля всяко едно излизане вън от възприятието. Въпреки това днес във всички науки виждаме стремежа да се счита за правилна тази гледна точка.
В истинския смисъл на думата на това изискване би отговорила само една такава наука, която просто би изброявала и описвала нещата, както те съществуват едно до друго в пространството, и процесите, както те се редуват във времето.
Естествената наука от стария стил се доближава до това изискване. По-новата наука наистина желае това, поставя една пълна теория на опитността, за да я пристъпи веднага, когато предприеме първата стъпка в действителната наука. Ние би трябвало да се откажем напълно от нашето мислене, ако бихме искали да се придържаме към чистата опитност. Ние понижаваме мисленето, когато му отнемаме възможността да възприема в самото себе си същности които са недостъпни за сетивата. В действителността трябва да съществува освен сетивните качества още един фактор, който бива обхванат от мисленето.
към текста >>
Съждението, за което става
дума
тук, има като подлог едно възприятие, а като сказуемо едно понятие.
Когато казвам: Свободата е определението на едно същество из самото него, аз също съм произвел едно съждение. Членовете на това съждение са понятия, които нямам дадени във възприятието. Върху такива съждения почива вътрешното единство на нашето мислене, което разглежда в предидущата глава.
Съждението, за което става дума тук, има като подлог едно възприятие, а като сказуемо едно понятие.
към текста >>
29.
07_б. ОРГАНИЧЕСКАТА ПРИРОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Не може да става
дума
за едно отгатване.
Тя се ограничаваше само в областта на неорганическия свят. Като не се търсеше по този начин закономерността на органичното в природата на обекта, а в мисълта, която творецът е следвал при неговото създаване, науката се лишаваше от възможността да стигне до едно обяснение. Как мога да узная аз онази мисъл? Аз съм ограничен само в това, което имам пред себе си. Щом самото то не ми открива своите закони в моето мислене, тогава моята наука престава да съществува.
Не може да става дума за едно отгатване.
В научен смисъл на планове, които едно стоящо отвън същество е имало.
към текста >>
Няма значение, че
дума
та тип може да означава според своето езиково развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото.
Тя не може да бъде нищо друго, освен това, което в частното се явява като форма на общото. Обаче определен организъм винаги се явява в една частна форма. Но споменатата основа е поради това един организъм винаги във формата на общото. Един общ образ на организма, който обхваща в себе си всички негови особени форми. По примера на Гьоте ще наречем този общ организъм тип.
Няма значение, че думата тип може да означава според своето езиково развитие каквото и да е друго; ние я употребяваме в този смисъл на Гьоте и при това никога не разбираме нищо друго освен даденото.
Този тип не е развит в неговото съвършенство в никой отделен организъм. Само нашето разумно мислене е в състояние да го овладее, като го извлича като общ образ от явленията. Следователно типът е идеята на организма: Животинското в животното, общото растение в специалното. Под този тип не трябва да си представяме нещо сковано. Той няма абсолютно нищо общо с това, което Агасиз, забележителния противник на Дарвин, нарече една "въплътена творческа мисъл на Бога".
към текста >>
30.
08_в. ЧОВЕШКАТА СВОБОДА
GA_2 Светогледа Гьоте
Тя показва първо теоретично, как трябва да отпадат всички сили и т.н., които биха ръководили света отвън, за да направи след това от човека свой собствен господар в най-добрия смисъл на
дума
та.
По този случай обръщаме вниманието върху съвсем сполучливата студия на Крайенбюл в списанието "Философски месечни тетрадки", том 18, 3-та тетрадка. В тази студия е изложено по един правилен начин, как максимите на нашето действане следват непосредствено от нашия индивид; как всичко велико се изпълнява не чрез силата на моралния закон, а чрез непосредствения подтик на индивидуалната идея. Само при този възглед е възможна истинска свобода на човека. Когато човекът не носи в себе си основанията на неговото действане, на своето постъпване, а трябва да се ръководи според закони, той действа под една принуда, стои под властта на една необходимост, почти само като една природна твар. Ето защо нашата философия е философия на свободата в истинския смисъл.
Тя показва първо теоретично, как трябва да отпадат всички сили и т.н., които биха ръководили света отвън, за да направи след това от човека свой собствен господар в най-добрия смисъл на думата.
Когато човекът постъпва морално, за нас това не е изпълнение на дълг, а проява на неговата изцяло свободна природа. Човекът действа не за това, защото трябва, а защото иска.
към текста >>
Тук може да става
дума
за причина и следствие само тогава, когато се придържаме към външността на нещата.
Нашата наука на познанието изключва напълно положението, да се вмъкне в историята някаква цел, като тази например, хората да бъдат възпитани от една по-нисша степен на съвършенството до една по-висока степен и др. подобни. Също така погрешно е по отношение на нашия възглед, както Хердер върши това в своята книга "Идеи към философията на историята на човечеството", когато някой иска да схваща историческите събития както фактите на природата според редуването на причина и следствие. Законите на историята са от по-висше естество. Един факт на физиката се определя от друг факт така, че законът стои над явленията. Един исторически факт се определя като нещо идейно от нещо идейно.
Тук може да става дума за причина и следствие само тогава, когато се придържаме към външността на нещата.
Кой би искал да повярва, че предава самият факт, когато нарича Лутера причина на реформацията? Историята е по същество една идеална наука. Нейната действителност са вече идеи. Ето защо придържането към обекта е единствено правилният метод. Всяко излизане извън този обект е не историческо.
към текста >>
31.
00. ПРЕДГОВОР
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Как нашите възгледи се отнасят към най-забележителното философско явление на настоящето време, към светоразбирането на Едуард фон Хартман това читателят ще види подробно в този труд, доколкото става
дума
за проблемата на познанието.
Как нашите възгледи се отнасят към най-забележителното философско явление на настоящето време, към светоразбирането на Едуард фон Хартман това читателят ще види подробно в този труд, доколкото става дума за проблемата на познанието.
към текста >>
32.
01. ВЪВЕДЕНИЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
/Особено встъпителните глави, в които става
дума
за отношението на теорията на познанието към останалите науки/1/.
/Особено встъпителните глави, в които става дума за отношението на теорията на познанието към останалите науки/1/.
към текста >>
С една
дума
, успехът на научните изследвания съществено зависи от това, в състояние ли сме да поставим правилно проблемата.
На откритието на механическия еквивалент на топлината и на закона за запазването на енергията.
С една дума, успехът на научните изследвания съществено зависи от това, в състояние ли сме да поставим правилно проблемата.
И въпреки, че теорията на познанието качеството си на предпоставка на всички други науки заема съвършено особено положение, все пак можа да се предвиди, че и при нея успешното движение напред с изследването ще бъде възможно само тогава, когато основните въпроси бъдат правилно наблюдавани.
към текста >>
33.
02. ОСНОВНИЯТ ТЕОРЕТИКО-ПОЗНАВАТЕЛЕН ВЪПРОС НА КАНТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази
дума
се счита обикновено Кант.
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант.
Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука. Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок. Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието. Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони. Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум".
към текста >>
Обаче всички въпроси, за които става
дума
тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони.
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант. Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука. Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок. Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието.
Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони.
Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум". Това което е било дадено по-рано в тази област, се повтаря отново в тази епоха.
към текста >>
Когато по този начин става
дума
за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум".
За създател на теорията на познанието в съвременния смисъл на тази дума се счита обикновено Кант. Естествено, против този възглед би могло справедливо да се възрази, че историята на философията до Канта познава много изследвания, които с право трябва да се считат за нещо повече от прости задатъци на подобна наука. Така в своя основни труд по теорията на познанието Фолкелт /1/ отбелязва, че критическата обработка на този въпрос води своето начало още от Лок. Но и у много по-ранните философи, даже още у гръцките философа, могат да се намерят разсъждения, които днес е прието да се ползуват в теорията на познанието. Обаче всички въпроси, за които става дума тук, бяха открити от Кант в тяхната пълна дълбочина и многочислените мислители които се придържат към него, така всестранно разработихме тези проблеми, че срещнати по-рано опити за тяхното разрешение ние намираме отново ту у самия Кант, ту у някои от неговите епигони.
Когато по този начин става дума за чисто фактическото, а не за историческото изучаване теорията на познанието, едва ли ще изпуснем някое важно явление, ако отчетем само времето, начиная от появяването на Канта с неговата "Критика на чистия разум".
Това което е било дадено по-рано в тази област, се повтаря отново в тази епоха.
към текста >>
Този материал, посредством заложените в
дума
та форми, се преустроява в системата на опитността.
Можем да отворим "Критиката на чистия разум" на кое да е място, навсякъде ще намерим че всички изследвания в това съчинение се водят с предпоставката за тези догматически положения. Коен/1/ и Щадлер/2//*2 Кантовата теория на опитността, стр. 90 и сл./ се опитват да докажат, че Кант е изяснил априорната природа на математическите и чисто естествено-научните положения. Обаче всичко, което се опитаха да направи критиката, може да бъде сведено до следното: тъй като математиката и чистото естествознание са априорни науки, то формата на всеки опит трябва да се основава в самия обект. И така, емпирически даденото остава само като материал на усещането.
Този материал, посредством заложените в думата форми, се преустроява в системата на опитността.
Формалните истини на априорната теория имат своя смисъл и значение само в качеството на регулиращи принципи за материала усещането; те правят опита възможен, но не излизат на неговите предели. В такъв случай тези формални истини са синтетични съждения.... ......., които с това, като условия на всеки възможен опит, не трябва да отидат по-далече от самия опит. По този начин "Критиката на чистия разум" ни най-малко не доказва априорността на математиката и на чистото естествознание, а само определя областта на тяхната значимост при тази предпоставка, че истините на тази наука трябва да бъдат добити независимо от опита. Даже Кант толкова малко се впуска в доказването на тази априорност, че просто изпусна цялата онази част на математиката /виж по-горе/, в която и по негово виждане тази априорност може да бъде подложена на съмнение и се ограничава в тази част, в която, както той мисли, може да извлече априорността от чистото понятие. Йохан Фолкелт също намира, че Кант изхожда от определената предпоставка, че фактически съществува всеобщо и необходимо знание".
към текста >>
Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става
дума
, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта.
Против изнесените от нас доводи Критиката на разума би могло да се възрази още следното. Би могло да се каже, че всяка теория на познанието би трябвало да доведе читателя още там, където може да бъде намерена една изходна точка лишена от предпоставки. Понеже това, което притежаваме като познание в кой да е момент на нашия живот, е вече твърде отдалечено от тази изходна точка, ние трябва отново да се върнем към нея по изкуствен път. Всъщност, такива чисто дидактически уговорки относно началото на науката за познанието е една необходимост за всеки гноселог.
Но тази наука трябва във всеки случай да се ограничи с указанието, доколкото това начало на познанието, за което става дума, е действително начало; тя би трябвало да се състои напълно само от разбиращи се от само себе си аналитически положения и да не поставя никакви действителни, съдържателни твърдения, оказващи влияние върху съдържанието на по-нататъшните разсъждения, както това става у Канта.
Гносеологът е длъжен също да покаже, че приетото от него начало е действително свободно от предпоставки. Но всичко това няма нищо общо със самата същина на това начало, намира се съвършено вън от него, не говори нищо от него. В началото на преподаването на математиката аз също трябва да убедя ученика в аксиоматическия характер на известни истини. Но никой не иска да твърди, че съдържанието на аксиомата е зависимо от тези предварителни съображения/1/ /* Дали ние така се отнасяме с нашите собствени теоретико-познавателни съображения, това ще покажем в ІV глава: Изходните точки на теорията на познанието./ Точно по същия начин и гносеологът в своите встъпителни забележки би трябвало да покаже пътя, как можем да стигнем до свободното от предпоставки начало; обаче самото съдържание на това начало трябва да бъда независимо от тези съображения. Във всеки случай от такова встъпление е далече този, който подобно на Кант поставя в началото твърдения със съвършено определен догматически характер.
към текста >>
34.
03. ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО СЛЕД КАНТ.
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази
дума
.
Хартман прибавя към физическите и физиологически доводи против така наречения "наивен реализъм" още и такива, които той нарича философски в собствения смисъл на тази дума.
При логическото разглеждане на двата първи довода ние забелязваме, че можем да бъдем, всъщност, до посочения резултат само тогава, когато изхождаме от съществуването и връзката на външните неща, така както ги приема наивното съзнание и след това проучим, как този външен свят може при нашата организация да проникне в нашето съзнание. Видяхме, че всяка следа от такъв външен свят се изгубва за нас по пътя на сетивното впечатление до влизането му в нашето съзнание и в това последното не остава нищо, освен нашите представи. Ето защо трябва да приемем, че образът на външния свят, който ние в действителност имаме, се изгражда чрез душата от материалите на усещанията. Отначало от усещанията на зрителното и осезателното, сетивата си изграждат пространственият образ на света, в който след това се включват усещанията на останалите сетива. Ако се видим принудени да /търсим/ мислим известен комплекс от усещания, като нещо свързано, ние идваме до понятието на субстанция, която разглеждаме като техен носител.
към текста >>
Съществува наивност на чувствата и желанията също така, както и такава на представите и мисленето в най-широкия смисъл на тази
дума
; по-нататък съществува наивност на изразяването на тези вътрешни състояния, противоположно на надаването и изменението на това изразяване, предизвикана от съображенията и размисъла.
Докато наивният реализъм изхожда от непровереното признание, че възприеманото от нас съдържание на нашата опитност има обективна реалност, посоченото по-горе гледище изхожда също така от непровереното убеждение, че чрез прилагането на мисленето можем да стигнем до едно правилно научно убеждение. Противоположното на наивния реализъм това схващане може да се нарече наивен рационализъм. За да оправдаят такава терминология бихме искали да направим тук кратка забележка за понятието "наивно". Дернит се опитва да определи по-отблизо това понятие в своята статия: "За понятието на наивния реализъм"./1/ Относно това той казва: "Понятието наивност означава един вид нулева точка върху скалата на размишление над собственото положение. По своето съдържание наивността може напълно да съвпадне с правилното, понеже въпреки че е лишена от размисъл, а именно затова е лишена и от критика или с други думи тя е некритична, това отсъствие на размисъл и критика изключва само обективната увереност в нейната правилност; това крие в себе си опасност и възможност от погрешност, но в никой случай необходимостта да бъде погрешно.
Съществува наивност на чувствата и желанията също така, както и такава на представите и мисленето в най-широкия смисъл на тази дума; по-нататък съществува наивност на изразяването на тези вътрешни състояния, противоположно на надаването и изменението на това изразяване, предизвикана от съображенията и размисъла.
Наивността не се поддава, поне съзнателно на влиянието на производното, разумното и предписаното; тя, както изразява това самата дума......, се явява във всички области безсъзнателна импулсивна, инстинктивна, демоническа".
към текста >>
Наивността не се поддава, поне съзнателно на влиянието на производното, разумното и предписаното; тя, както изразява това самата
дума
......, се явява във всички области безсъзнателна импулсивна, инстинктивна, демоническа".
Противоположното на наивния реализъм това схващане може да се нарече наивен рационализъм. За да оправдаят такава терминология бихме искали да направим тук кратка забележка за понятието "наивно". Дернит се опитва да определи по-отблизо това понятие в своята статия: "За понятието на наивния реализъм"./1/ Относно това той казва: "Понятието наивност означава един вид нулева точка върху скалата на размишление над собственото положение. По своето съдържание наивността може напълно да съвпадне с правилното, понеже въпреки че е лишена от размисъл, а именно затова е лишена и от критика или с други думи тя е некритична, това отсъствие на размисъл и критика изключва само обективната увереност в нейната правилност; това крие в себе си опасност и възможност от погрешност, но в никой случай необходимостта да бъде погрешно. Съществува наивност на чувствата и желанията също така, както и такава на представите и мисленето в най-широкия смисъл на тази дума; по-нататък съществува наивност на изразяването на тези вътрешни състояния, противоположно на надаването и изменението на това изразяване, предизвикана от съображенията и размисъла.
Наивността не се поддава, поне съзнателно на влиянието на производното, разумното и предписаното; тя, както изразява това самата дума......, се явява във всички области безсъзнателна импулсивна, инстинктивна, демоническа".
към текста >>
35.
04. ИЗХОДНИ ТОЧКИ НА ТЕОРИЯТА НА ПОЗНАНИЕТО
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Затова никъде не може да става
дума
за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието.
Затова никъде не може да става дума за истинност и погрешност за правилност или неправилност на онези разсъждения, които според нашето разбиране,предшествуват онзи момент, когато стоим в началото на теорията на познанието.
Всички те имат задачата да ни доведат целесъобразно към това начало. Никой от възнамеряващите да се занимават с теоретико-познавателните проблеми не стои същевременно пред така нареченото начало на познанието, но притежава вече до известна степен развити познания. Отстраняването от тези познания на всичко, което е добито чрез работата на познанието и установяване началото, намиращо се преди тази работа, може да стане само чрез съображения, изразени във формата на понятие. Но на тази степен понятията нямат никаква познавателна стойност, те имат чисто отрицателната задача да отстранят от зрителното поле всичко, което принадлежи на познанието и да доведат там, където това последното едва започва. Тези съображения се явяват показателни на пътя към онова начало, с което е свързан актът на познанието, но не принадлежи още на това начало.
към текста >>
С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става
дума
; той може да бъде само резултат на познавателни съображения, т.е.
Ето защо да се въздържим от каквото и да е било определение на непосредственото даденото до тогава, докато не знаем, какво отношение има такова определение към определеното. Даже със самото понятие "непосредствено дадено" ние не изказваме нищо за това, което се намира преди познанието. Това понятно има единствената цел да укаже на това непосредствено дадено, да насочи нашия поглед към него. Формата на понятие тук, в началото на теорията на познанието, е само първото отношение, в което се поставя познанието към съдържанието на света.
С това обозначение е предвиден и случаят, че цялото съдържание на света е само признак на нашето собствено "Аз"; така щото тук би запазил своите права и изключителният субективизъм, тъй като за дадеността на този факт не може и да става дума; той може да бъде само резултат на познавателни съображения, т.е.
да се окаже правилен само благодарение на теорията на познанието, но не може да и служи за предпоставка.
към текста >>
В нашия смисъл на
дума
та може да стане дадено всичко, даже и това, което по своята вътрешна природа не е дадено.
Нашите понятия биха имали чисто външно отношение към това, към което те се отнасят, но никакво вътрешно отношение. За истинското познание всичко зависи от това, да намериш някъде в даденото една област, в която нашата познавателна действителност не би предпоставяла на себе си нещо, като дадено, но би пребивавала дейно вътре в това дадено. С други думи: ако строго се придържаме само с даденото, трябва именно да се изясним, че не всичко е само дадено. Нашето изискване би трябвало да бъде такова, щото при неговото строго съблюдаване то частично да премахне самото себе си. Ние поставихме това изискване не за да установим произволно някакво начало на теорията на познанието, а за да намерим действително едно такова начало.
В нашия смисъл на думата може да стане дадено всичко, даже и това, което по своята вътрешна природа не е дадено.
Тогава за нас то се явява само формално дадено, но после при по-точно разглеждане от само себе си се разкрива, че то е действително такова.
към текста >>
Определяйки по този начин началото на теорията на познанието, ние поставихме това начало всецяло пред познавателната деятелност, за да не затъмним вътре с никакъв предразсъдък самото това познание; сега ние определяме първата стъпка, която правим в нашето развитие и я определяме по такъв начин, че не може да става
дума
за заблуждения или невярности.
Определяйки по този начин началото на теорията на познанието, ние поставихме това начало всецяло пред познавателната деятелност, за да не затъмним вътре с никакъв предразсъдък самото това познание; сега ние определяме първата стъпка, която правим в нашето развитие и я определяме по такъв начин, че не може да става дума за заблуждения или невярности.
Тъй като ние не произнасяме никакво съждение за нещо, а само отбелязваме изискването, което трябва да бъде изпълнено, за да може въобще да се състои познанието. Цялата работа е в това, че ние съзнаваме с пълна критическа предпазливост следващото: ние поставяме като постулати самата характеристика, която можем да започнем нашата дейност на познанието.
към текста >>
36.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
По този начин не може да става
дума
за абсолютно положение.
Придържайки се към "трансцеденталната аперцепция" у Канта, Фихте намирал, че всяка деятелност на "Аза" се състои в съчетание на материала на опита, съгласно формата на съждението. Актът на съждението се състои в свързването на сказуемото с подлога, което чисто формално може да бъде изразено с положението: А = А. Това положение би било невъзможно, ако Х, съединяващ двете А, не би се основавал на способността непосредствено да предполага. Защото това положение не означава: А е, но: ако А е, то А е.
По този начин не може да става дума за абсолютно положение.
И така за да стигнем до абсолютното просто значимо, не остава нищо друго, освен да обявим за абсолютно самото полагане. Тъй като А е обусловено, полагане на А е безусловно. Обаче това полагане е действие за "Аза". По този начин на "Аза" принадлежи способността за пряко и безусловно полагане. В положението А = А, едното А само се полага, докато другото се предполага и при това "Азът го полага.
към текста >>
Не става
дума
за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/.
Ето защо за извеждането на "Аза" той се обръща към един друг от посочените по-горе пътища. Още през 1797 година, в "Първо въведение в наукоучението", той препоръчва самонаблюдението като правилен път за познаването на "Аза" в неговия първоначален присъщ нему характер. "Наблюдавай себе си, отвръщай погледа си от всичко, което те заобикаля, насочи го вътре в себе си" ето кое е първото изискване, което философията поставя на своя ученик.
Не става дума за нещо, което е вън от тебе, а изключително за самия тебе"/1/.
Естествено този род въведение в Наукоучението има по-голямо преимущество пред другите. Защото самонаблюдението произвежда деятелността на "Аза" действително не едностранчиво, в едно определено направление; то го показва не само като полагащо битие, а в неговото всестранно разкриване, как то се старае мислено да разбере непосредствено даденото съдържание на света. За самонаблюдението "Азът" се явява как той си изгражда образа на света от съчетаване на даденото и на понятието. Обаче за този, който не е извършил заедно с нас горепосоченото наше разглеждане, който по този начин не знае, че "Азът" стига до пълното съдържание на действителността само, когато пристъпва със своите форми на мислене към даденото, за него процесът на познанието се представя като едно създаване на света на "Аза". Поради това за Фихте образът на света става все повече едно построение на "Аза".
към текста >>
Нашата теория на познанието дава основата за разбиращия себе си идеализъм в истинския смисъл на тази
дума
.
Нашата теория на познанието дава основата за разбиращия себе си идеализъм в истинския смисъл на тази дума.
Тя обосновава убеждението, че в мисленето не става достъпна същността на света. Само чрез мисленето може да бъде разкрито отношението между частите на съдържанието на света, било то отношението на слънчевата топлина към нагретия камък или отношението на нашия "Аз" към външния свят. Само в мисленето е даден елементът, определящ всички неща н техните взаимни отношения.
към текста >>
37.
02. Предговор към новото издание (1918 г.)
GA_4 Философия на свободата
Възгледът, за който тук става
дума
във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот.
Другият въпрос гласи: Допустимо ли е човекът като волево същество да си приписва свобода, или тази свобода е чиста илюзия, възникваща у него, понеже той не прозира нишките на необходимостта, от които неговата воля е зависима точно както при всеки природен процес? Този въпрос не идва в резултат на изкуствени мисловни конструкции, а съвсем естествено застава пред душата при определено нейно състояние. И може да се почувства, че на нея сякаш й липсва нещо от онова, което тя трябва да бъде, ако никога не се види изправена с максимална сериозност пред двете възможности: Свобода или необходимост на волята. В този труд ще бъде показано, че душевните изживявания, до които човекът трябва да достигне чрез втория въпрос, зависят от това, каква гледна точка той съумява да заеме спрямо първия. Направен е опит да бъде доказано, че има възглед за човешкото същество, на който може да се опре останалото познание; направен е също така опит да се посочи, че с този възглед напълно се обосновава идеята за свободата на волята, след като по-напред бъде намерена душевната област, в която може да се разгърне свободната воля.
Възгледът, за който тук става дума във връзка с двата въпроса, се представя като такъв, който - веднъж застъпен - може да се превърне в съставка на самия душевен живот.
Не че се дава теоретичен отговор, който - вече усвоен - човек притежава единствено като запаметено убеждение. За представата, заложена в основата на тази книга, един такъв отговор би бил само привиден. Такъв готов, окончателен отговор не се дава, а се препраща към една област на душевни изживявания, в която чрез самата вътрешна душевна дейност въпросът отново получава жив отговор във всеки момент, щом човекът се нуждае от него. Който веднъж е открил душевната област, където се пораждат тези въпроси, нему тъкмо истинското съзерцание на тази област ще даде онова, което му трябва за тези две загадки на живота, та с постигнатото да продължи към ширините и дълбините на загадъчния живот, към които го е насочила нуждата и съдбата. С това, струва ми се, се разкрива едно познание, което чрез собствения си живот и чрез родството на този собствен живот с целия душевен живот на човека доказва своята оправданост и валидност.
към текста >>
38.
03. НАУКА ЗА СВОБОДАТА СЪЗНАТЕЛНАТА ЧОВЕШКА ДЕЙНОСТ
GA_4 Философия на свободата
Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става
дума
за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката.
Има хора, които в своя нравствен патос обявяват за ограничен ум всеки, който дръзне да отрече такъв очевиден факт като свободата. Противостоят им други, които смятат за връх на ненаучността, ако някой вярва, че в сферата на човешката дейност и мислене закономерността на природата се прекъсва. Тук едно и също нещо еднакво често се обявява за най- драгоценно благо на човечеството, както и за най-коварна илюзия. Прибягвало се е до безконечно остроумничене, за да се обясни как човешката свобода се съчетава с активността в природата, към която обаче принадлежи и човекът. Не по-малки са усилията, с които, от друга страна, се е търсело обяснение как е могла да възникне такава безумна идея.
Всеки, чиято най-изявена черта на характера не е обратното на задълбочеността, чувства, че в случая става дума за един от най-важните въпроси на живота, религията, практиката и науката.
А към печалните признаци за повърхностност в съвременната мисъл спада това, че една книга, която от резултатите на по-новото естествознание иска да изкове една „нова вяра" (Давид Фридрих Щраус, Старата и новата вяра), не съдържа по този въпрос нищо повече от думите: „С въпроса за свободата на човешката воля тук не е необходимо да се занимаваме. Всяка философия, заслужила името си на такава, винаги е разкривала мнимо индиферентната свобода на избора като празна измама; но нравственото остойностяване на човешките действия и убеждения остава незасегнато от този въпрос." Привеждам този пасаж, не защото смятам, че книгата, в която се съдържа, е от особено значение, а защото ми се струва, че той изразява мнението, до което във въпросната сфера смогва да се добере мнозинството от нашите мислещи съвременници. Днес като че ли всеки, който претендира да е надрасъл детската възраст на науката, е наясно, че свободата не може да се състои в това, от две възможни действия съвсем самоволно да се избере едното или другото. Твърди се, че винаги била налице съвсем определена причина, поради която от няколко възможни действия се осъществявало тъкмо едно определено.
към текста >>
Правело се е разлика между действащия и опознаващия, при което без значение остава тъкмо онзи, за когото преди всичко става
дума
: Действащият въз основа на познанието.
Какво означава да притежаваш знание за причините на своите действия? На този въпрос е отделяно твърде малко внимание, тъй като онова, което представлява неделимо цяло - човекът, за съжаление винаги е бивало разделяно на две части.
Правело се е разлика между действащия и опознаващия, при което без значение остава тъкмо онзи, за когото преди всичко става дума: Действащият въз основа на познанието.
към текста >>
39.
06. СВЕТЪТ КАТО ВЪЗПРИЯТИЕ
GA_4 Философия на свободата
Поради колебанията в езиковата практика на мен ми се струва уместно да се договоря с моя читател относно употребата на една
дума
, която се налага да използвам по-нататък.
Поради колебанията в езиковата практика на мен ми се струва уместно да се договоря с моя читател относно употребата на една дума, която се налага да използвам по-нататък.
Непосредствените обекти на усещането, които споменах по-горе, доколкото съзнателният субект се запознава с тях чрез наблюдение, ще наричам възприятия. Следователно с това име ще означавам не процеса на наблюдението, а обекта на това наблюдение.
към текста >>
За такава считам важната постановка, че цялото множество на небето и всичко спадащо към Земята, с една
дума
, - всички тела, съставляващи огромното мироздание, нямат самостоятелно съществуване извън Духа, че битието им се състои в тяхното възприемане или опознаване, че докато не бъдат действително възприемани от мен или не съществуват било в моето съзнание, било в съзнанието на някакъв друг сътворен Дух, те следователно или изобщо не съществуват, или пък съществуват в съзнанието на един вечен Дух." Ако се абстрахираме от момента възприемане, според този възглед, от възприятието не остава нищо друго.
Следователно образите на моите възприятия са преди всичко субективни. Разбирането за субективния характер на нашите възприятия лесно може да породи съмнение дали в основата им изобщо лежи нещо обективно. Когато знаем, че едно възприятие - например това на червения цвят или на определен тон - не е възможно без определено устройство на нашия организъм, може да се стигне до убеждението, че това възприятие - независимо от субективния ни организъм - не е нещо в наличност, че без акта на възприемането, чийто обект представлява, няма форма на съществуване. Този възглед намери класически застъпник в лицето на Джордж Бъркли, който изрази мнението, че от мига, в който осъзнал значението на субекта за възприятието, човекът повече не можел да вярва в някакъв свят, съществуващ без съзнателния Дух. Той казва: „- Някои истини са толкова понятни и така явни, че трябва само да си отвориш очите, за да ги видиш.
За такава считам важната постановка, че цялото множество на небето и всичко спадащо към Земята, с една дума, - всички тела, съставляващи огромното мироздание, нямат самостоятелно съществуване извън Духа, че битието им се състои в тяхното възприемане или опознаване, че докато не бъдат действително възприемани от мен или не съществуват било в моето съзнание, било в съзнанието на някакъв друг сътворен Дух, те следователно или изобщо не съществуват, или пък съществуват в съзнанието на един вечен Дух." Ако се абстрахираме от момента възприемане, според този възглед, от възприятието не остава нищо друго.
Няма цвят, ако не бъде виждан, няма тон, ако не бъде чуван. Подобно на цвета и тона, извън акта на възприемането не съществуват измерение, форма и движение. Ние никъде не сме виждали измерение или форма самостоятелно, а винаги в съчетание с цвят или други безспорно независими от нашата субективност свойства. Щом последните изчезнат ведно с нашето възприятие, това трябва да е валидно и за първите, които са свързани с тях.
към текста >>
40.
07. ПОЗНАВАНЕТО НА СВЕТА
GA_4 Философия на свободата
За чисто познаващия субект като такъв, това тяло е една представа като всяка друга, един обект сред много обекти: В този смисъл неговите движения и действия са му известни в еднаква степен, както промените на всички други съзерцавани обекти, и щяха да му бъдат еднакво чужди и непонятни, ако значението им не му се разкриваше по някакъв съвършенно друг начин... За субекта на познанието, който чрез своята тъждественост с тялото се явява като индивид, това тяло е дадено по два съвсем различни начина: веднъж като представа в разумно съзерцание, като обект сред много обекти и подчинен на техните закони; но в същото време и по съвсем друг начин, а именно като онова всекиму непосредствено известно нещо, означавано с
дума
та воля.
„Издирваното значение на противостоящия ми само като моя представа свят или преходът от него като проста представа на познаващия субект към онова, което той освен това би могъл да бъде, никога не би могъл да бъде намерен, ако самият изследовател беше единствено чисто познаващият субект (крилата ангелска глава без тяло). Той обаче е вкоренен във въпросния свят, в него именно намира себе си като индивид, тоест неговото познание, което е обуславящият носител на целия свят като представа, все пак изцяло е получено посредством едно тяло, чиито афекции - както бе показано - предлагат на ума изходната точка за съзерцаване на света.
За чисто познаващия субект като такъв, това тяло е една представа като всяка друга, един обект сред много обекти: В този смисъл неговите движения и действия са му известни в еднаква степен, както промените на всички други съзерцавани обекти, и щяха да му бъдат еднакво чужди и непонятни, ако значението им не му се разкриваше по някакъв съвършенно друг начин... За субекта на познанието, който чрез своята тъждественост с тялото се явява като индивид, това тяло е дадено по два съвсем различни начина: веднъж като представа в разумно съзерцание, като обект сред много обекти и подчинен на техните закони; но в същото време и по съвсем друг начин, а именно като онова всекиму непосредствено известно нещо, означавано с думата воля.
Всеки истински акт на неговата воля незабавно и неминуемо е също така движение на неговото тяло: Той не може действително да иска акта, без едновременно да забелязва, че същият се явява като движение на тялото. Волевият акт и действието на тялото не са две обективно опознати различни състояния, свързани чрез причинна връзка, те не се отнасят като причина и следствие, а са едно и също, само че дадени по два съвсем различни начина: веднъж съвсем непосредствено, и втори път съзерцателно за ума." Чрез тези свои разсъждения Шопенхауер се смята в правото си да вижда в човешкото тяло „обективността" на волята. По негово мнение в действията на тялото той непосредствено чувства някаква реалност и конкретно нещото само за себе си. На изложеното трябва да се възрази, че действията на нашето тяло достигат до съзнанието ни само чрез себевъзприемания, и като такива те с нищо не превъзхождат други възприятия. Ако искаме да опознаем същността им, това е възможно само чрез мисловно съзерцание, тоест чрез тяхното включване в идейната система от наши понятия и идеи.
към текста >>
41.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
За връзка на силите може да става
дума
само в рамките на света на възприятията (сферата на осезанието), но не и извън него.
Когато метафизическият реализъм твърди, че освен идейната връзка между обекта на възприемането и неговия субект на възприемането трябва да съществува и една реална връзка между „нещото само за себе си" на възприятието и „нещото само за себе си" на възприемаемия субект (на така наречения индивидуален дух), то това твърдение почива на погрешно приеманото наличие на един процес на битието, който е аналогичен на процесите на сетивния свят, но не подлежи на възприемане. Когато метафизическият реализъм заявява по-нататък, че със света на моите възприятия аз встъпвам в съзнателно-идейна връзка, но с действителния свят мога да встъпя само в динамична връзка (на силите), той в не по-малка степен допуска вече осъдената грешка.
За връзка на силите може да става дума само в рамките на света на възприятията (сферата на осезанието), но не и извън него.
към текста >>
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на
дума
та.
Както животът, редом със съзнателното будно състояние се нуждае от несъзнателното състояние на съня, така себеизживяването на човека редом със сферата на неговото сетивно възприятие се нуждае от една – дори далеч по-голяма - сфера на възприемаеми не по сетивен път елементи в областта, от която произхождат сетивните възприятие. Всичко това косвено е изразено още в първоначалната версия на тази книга. Тук нейният автор прибавя настоящото разширение на съдържанието, понеже практиката му е показала че някои читатели не са чели достатъчно точно. Редно е също така да се обърне внимание, че идеята за възприятието, както е развита в настоящата книга, не бива да се смесва с идеята за външно сетивно възприятие, което представлява само негов частен случай. От предходното и в още по-голяма степен от по-нататъшното изложение ще се види, че тук всичко, което постъпва в човека по сетивен и духовен път, се схваща като възприятие, преди да бъде обхванато от активно изграденото понятие.
За наличието на възприятия от душевно или духовно естество не са нужни сетива в обичайния смисъл на думата.
Би могло да се твърди, че такова разширяване на езиковата употреба е неуместно. То обаче е безусловно необходимо, ако не искаме тъкмо чрез езиковата употреба да си вържем ръцете при разширяване на познанието в някои области. Който под възприятие разбира само сетивно възприятие, той и за това сетивно възприятие не стига до едно пригодно за познанието понятие. Понякога едно понятие трябва да бъде разширено, за да получи полагащия му се в една по-тясна област смисъл. Към онова, което първоначално се влага в едно понятие, понякога трябва да се прибави още нещо, за да може вложеното да намери своето оправдание, или пък доуточнение.
към текста >>
42.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Ясно е, че един такъв подтик вече не може да спада към областта на характерологичното начало в тесния смисъл на
дума
та.
Ясно е, че един такъв подтик вече не може да спада към областта на характерологичното начало в тесния смисъл на думата.
Защото действащото тук като движеща сила вече не е само нещо индивидуално в мен, а представлява идейното, и оттук общото съдържание на моята интуиция. Щом приема това съдържание да бъде основна и изходна точка за едно действие, аз встъпвам в акта на волята, независимо дали понятието още преди това е било у мен или постъпва в съзнанието ми непосредствено преди моето действие, тоест независимо дали то вече е било у мен като начало или не.
към текста >>
Тук на първо време става
дума
за това, при какви условия едно желано действие се усеща като свободно; по-долу ще се види как тази чисто етично схващана идея за свободата се осъществява в човешко същество.
Човекът е свободен само дотолкова, доколкото той всеки миг от живота си е в състояние да следва самия себе си. Едно нравствено деяние е мое деяние, само ако в този смисъл може да бъде наречено свободно.
Тук на първо време става дума за това, при какви условия едно желано действие се усеща като свободно; по-долу ще се види как тази чисто етично схващана идея за свободата се осъществява в човешко същество.
към текста >>
43.
12. ФИЛОСОФИЯ НА СВОБОДАТА И МОНИЗЪМ
GA_4 Философия на свободата
От една страна, става
дума
за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание.
Първа добавка към новото издание (1918 г.). Известно затруднение при преценката на изложеното в двата предходни раздела може да възникне поради това, че човек като че ли се вижда изправен пред някакво противоречие.
От една страна, става дума за изживяване на мисленето, чието значение се схваща като всеобщо и еднакво валидно за всяко човешко съзнание; от друга страна, тук се посочва, че идеите, които се осъществяват в нравствения живот и са еднакви по вид с мисловно добиваните идеи, се изявяват по индивидуален начин във всяко човешко съзнание.
Ако при това съпоставяне някой неизбежно се чувства изправен пред някакво „противоречие" и ако не проумява, че тъкмо живото съзерцание на тази действително съществуваща противоположност разкрива частица от същността на човека, той няма да може да схване в правилна светлина нито идеята за познанието, нито идеята за свободата. За възгледа, който представя своите понятия единствено като извлечени (абстрахирани) от сетивния свят, и не позволява на интуицията да влезе в правата си, приетата тук за реалност мисъл си остава „чисто противоречие". За един възглед, който прозира как идеите интуитивно биват изживявани като една основаваща се на себе си реалност, става ясно, че в рамките на света на идеите човекът при познанието се вживява в нещо единно за всички хора, а когато заема от този свят на идеите интуициите за своите волеви актове, той индивидуализира една брънка от този идеен свят чрез същата дейност, която в духовно-идейния процес при познанието той разгръща като общочовешка. Изглеждащото като логическо противоречие, а именно общият характер на познавателните идеи и индивидуалният характер на нравствените идеи, се превръща - погледнато е неговата реалност - направо в живо понятие. Един отличителен белег на човешката същност е заложен в това, че в човека подлежащото на интуитивно схващане се движи като живо махало от една крайна точка до друга между общовалидното познание, и индивидуалното преживяване на това общовалидно.
към текста >>
44.
14. НРАВСТВЕНОТО ВЪОБРАЖЕНИЕ* (ДАРВИНИЗЪМ И НРАВСТВЕНОСТ)
GA_4 Философия на свободата
/* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на
дума
та способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности.
Тази способност се нарича морална техника. Тя е усвоима в смисъла, в който може да се усвои всяка наука. Общо взето, на хората по-лесно им се удава да намерят понятията за вече съществуващия свят, отколкото чрез въображението да определят продуктивно още несъществуващите бъдещи действия. Ето защо напълно възможно е хората без нравствено въображение да приемат моралните представи от другаде и умело да ги вграждат в действителността. Възможен е също така обратният случай, когато на хора с нравствено въображение им липсва техническото умение, така че, за да осъществят своите представи, те трябва да привличат други хора.
/* Само повърхностни разсъждения биха могли да съзрат в употребата на думата способност тук и на други места в тази книга връщане към учението на старата психология за Душевните способности.
към текста >>
45.
15. СТОЙНОСТТА НА ЖИВОТА (ПЕСИМИЗЪМ и ОПТИМИЗЪМ)
GA_4 Философия на свободата
Следователно илюзорният характер на някои обекти, предизвикващи усещането за удоволствие, трябва изцяло да се остави настрана, когато става
дума
само за количественото съпоставяне на удоволствието и неудоволствието.
Следователно илюзорният характер на някои обекти, предизвикващи усещането за удоволствие, трябва изцяло да се остави настрана, когато става дума само за количественото съпоставяне на удоволствието и неудоволствието.
към текста >>
За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на
дума
та.
За нравствения светоглед, който от признаването на песимизма очаква отдаване на неегоистични цели в живота, не може да се каже, че преодолява егоизма в истинския смисъл на думата.
Нравствените идеали били достатъчно силни да овладеят волята едва тогава, когато човекът се уверял, че егоистичният стремеж към удоволствие не може да доведе до удовлетворение. Човекът, чийто егоизъм копнеел за плодовете на удоволствието, ги намирал кисели, защото не можел да ги стигне - обръщал им гръб и се отдавал на безкористен начин на живот. Според песимистите нравствените идеали не били достатъчно силни за преодоляване на егоизма; те обаче изграждали своето господство върху почвата, разчистена преди туй от познанието за безперспективността на егоизма.
към текста >>
Когато става
дума
за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната.
Човекът също посяга на себе си, когато (с право или без право) вярва, че не може да се добере до житейските цели, заслужаващи според него да бъдат постигнати. Но докато все още вярва във възможността да се добере до онова, което по негово виждане заслужава да бъде постигнато, той се бори срещу всички мъки и страдания. Едва философията би трябвало да внуши на човека мнението, че волята има смисъл само тогава, когато удоволствието е по-голямо от неудоволствието; по своята природа той иска да постигне обектите на своето желание, ако може да понесе неизбежното в случая неудоволствие, колкото и голямо да е то. Но една такава философия би била погрешна, защото поставя човешката воля в зависимост от едно обстоятелство (превес на удоволствието над неудоволствието), което поначало е чуждо на човека. Изначалната мярка на волята е желанието, което се налага, докато може.
Когато става дума за удоволствие и неудоволствие при задоволяването на едно желание, сметката, правена от живота, а не от една разсъдъчна философия, може да се сравни със следната.
Ако при покупката на определено количество ябълки съм принуден ведно с хубавите да взема двойно повече лоши, понеже продавачът иска да разчисти сергията си, аз нито за миг няма да се замисля дали да взема лошите ябълки, щом по моя преценка стойността на по-малкото количество хубави е достатъчно висока, че за покупната цена да поема и разноските за отстраняването на лошата стока. Този пример онагледява връзката между доставените от един нагон количества удоволствие и неудоволствие. Аз не определям стойността на хубавите ябълки чрез изваждане на техния сбор от този на лошите, а според това дали първите все още притежават някаква стойност въпреки наличието на вторите.
към текста >>
46.
17. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ВЪПРОСИ ОБОБЩЕНИЕ НА МОНИЗМА
GA_4 Философия на свободата
За един такъв свят на духовните възприятия става
дума
в редица мои съчинения, публикувани след тази книга.
То е възприятие, в което действащ е самият възприемащ и е самодейност, която същевременно бива възприемана. При интуитивно изживяваното мислене човекът и като възприемащ бива пренасян в един духовен свят. Онова, което в този свят му се явява като възприятие така, както духовният свят се явява на собственото му мислене, човекът опознава като свят на духовните възприятия. Спрямо мисленето този свят на възприятията би имал същото отношение, както светът на сетивните възприятия спрямо сетивността. Докато го изживява, светът на духовните възприятия не може да бъде нещо чуждо за човека, понеже при интуитивното мислене той вече има едно изживяване, което носи чисто духовен характер.
За един такъв свят на духовните възприятия става дума в редица мои съчинения, публикувани след тази книга.
Настоящата „Философия на свободата" полага философските основи на тези по-късни съчинения. Защото в тази книга се прави опит да бъде показано, че правилно разбираното изживяване на мисленето е вече изживяване на Духа. Ето защо на автора му се струва, че пред прага на света на духовните възприятия не ще спре онзи, който напълно сериозно може да възприеме гледището на автора на тази „Философия на свободата". Все пак от съдържанието на тази книга не може да се изведе логично - чрез умозаключения - онова, което авторът е представил в по-късни трудове.
към текста >>
47.
18. ПЪРВО ПРИЛОЖЕНИЕ
GA_4 Философия на свободата
А долуизложеното представлява главно проблем, за чието третиране някои философи настояват, когато става
дума
за описаните в тази книга неща, тъй като чрез своите представи тези философи са си създали известни трудности, които по принцип не съществуват.
Възражения, отправени ми от страна на философите веднага след появата на тази книга, ми дават повод в това ново издание да добавя следното кратко разяснение. Не е трудно да си представя, че има читатели, които проявяват интерес към останалото съдържание на тази книга, но на които изложеното по-долу ще се стори излишна и недостижима плетеница от абстрактни понятия. В такъв случай може и да не го четат. При философското разглеждане на света обаче се появяват проблеми, които водят началото си по-скоро от някои предразсъдъци у мислителите, отколкото от естествения ход на всяко човешко мислене като такова. Що се отнася до разискваното в тази книга, на мен то ми се струва задача, която засяга всеки човек, стремящ се към яснота относно същността на човека и неговата връзка със света.
А долуизложеното представлява главно проблем, за чието третиране някои философи настояват, когато става дума за описаните в тази книга неща, тъй като чрез своите представи тези философи са си създали известни трудности, които по принцип не съществуват.
Когато такива проблеми биват изцяло подминавани, някои лица незабавно имат готовност да упрекват в дилетантство и прочее. Така се създава мнението, като че ли авторът на едно изложение от рода на това в настоящата книга не е запознат с възгледи, останали необсъдени в самата книга.
към текста >>
48.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка
дума
, която той е казал.
Фридрих Ницше се определя като самотен мислител и приятел на загадките7, като несвоевременна личност. Който върви по такива пътеки като него, „не среща никого: това е участта на ходещия по собствени пътеки. Никой не идва на помощ; той трябва да се справя сам с всяка опасност, злополука, нещастие и буря“8, казва Ницше в предговора към второто издание на своята „Утринна заря“. Вълнуващо е обаче да го последваме в неговата самота. Думите, които той е написал за отношението си към Шопенхауер, бих искал да ги кажа аз самият за отношението ми към Ницше.
„Спадам към онези читатели на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, знаят със сигурност, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той е казал.
Доверието ми е спечелено веднага... Разбирам го така, сякаш е писал за самия мен, за да изрази всичко, което бих казал разбираемо, но по един нескромен и безразсъден начин.“9 Човек може да говори така и да е далеч от това да се признае за „последовател“ на Ницшевия мироглед. Но Ницше със сигурност не е далеч от желанието да има „последователи“. Той слага в устата на своя „Заратустра“ следните думи: „Вие казвате, че вярвате в Заратустра? Ала що значи Заратустра? Вие сте вярващи в мене.
към текста >>
Ницше не е „мислител“ в обикновения смисъл на
дума
та.
Ницше не е „мислител“ в обикновения смисъл на думата.
Обикновеното мислене не е достатъчно за решаване на дълбоките въпроси, които той е поставил пред света и живота. За тези въпроси трябва да се освободят всичките сили на човешката природа; мисловното разглеждане само не е достатъчно за тях. Ницше не се доверява на чисто мисловни доказателства за един възглед. „В мен живее недоверие към диалектиката, към доказателствата“, пише през декември 1887 г. на Георг Брандес16 (вж.
към текста >>
49.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
За такова нещо не става
дума
.
Тези идеалисти са завладени от въпросната теоретична заблуда и я превръщат в практическа житейска цел. Те подвеждат хората да казват, че един завършен човек не е този, който иска да служи на самия себе си, на своя живот, а онзи, който се отдава на осъществяването на някакъв идеал. Под влиянието на тези инстинкти човек не просто неправилно придава неестествен или свръхестествен произход на своите цели, а действително си създава такива идеали или ги приема от други, които не служат на потребностите на живота. Той не се стреми повече към разгръщане на намиращите се в личността му сили, а живее според наложен на природата му образец. Дали тази цел е взета от някаква религия или от нещо друго, тя не се определя от намиращите се в природата на човека предпоставки.
За такова нещо не става дума.
Философът, който има общочовешка цел и извежда от нея своите нравствени идеали, поставя на човешката природа вериги също така, както основателят на религия, който казва на хората: това е целта, която Бог е поставил, и нея трябва да следвате. Все едно е дали човек си поставя за цел да стане божествено подобие или е изнамерил идеала на „завършения човек“ и иска по възможност да стане подобен на него. Реално имаме само отделния човек и нагоните и инстинктите на този отделен човек. Само когато той отправи вниманието си към нуждите на своята собствена личност, тогава може да преживее това, което придава смисъл на живота му. Отделният човек не е „завършен“, ако се самозаблуждава и става подобен на някакъв образец, а когато реализира това, което напира за реализация в него.
към текста >>
Но „Случаят Вагнер“ не означава нищо, ако се касае за смисъла на прославянето на отвъдното за сметка на настоящето, ако става
дума
за значението на аскетичните идеали.
Но „Случаят Вагнер“ не означава нищо, ако се касае за смисъла на прославянето на отвъдното за сметка на настоящето, ако става дума за значението на аскетичните идеали.
Творците не стоят върху собствените си крака. Както Рихард Вагнер е зависим от Шопенхауер, така са били всички творци „във всички времена прислужници на някакъв морал, на някаква философия или религия.“38
към текста >>
В творбите на Ницше става
дума
преди всичко за инстинкти като подбуди на свободомислещия.
Тъй като дионисиевият дух взима от самия себе си всички подбуди за дейността си и не се вслушва във външна воля, той е един свободен дух. Защото един свободен дух е този, които следва само своята природа.
В творбите на Ницше става дума преди всичко за инстинкти като подбуди на свободомислещия.
Вярвам, че Ницше е обединил в едно име редица от подбуди, които изискват разглеждане, отиващо повече в частното. Ницше нарича инстинкти както наличните при животните инстинкти за прехрана и самосъхранение, така също и най-висшите инстинкти на човешката природа, например страстта за познание, влечение към изкуството, нравствения импулс и т.н. Тези инстинкти са проявление на една и съща основна сила. Но те представят различни нива на развитието на тази сила. Например моралните импулси представляват обособено ниво на инстинктите.
към текста >>
50.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тъжна истина е, че този мислител, който в най-пълния смисъл на
дума
та отговаря на това, което Ницше описва като свръхчовек, е познат и признат само от малцина.
Човек не може да каже нищо за развитието на Ницше, ако преди това не си спомни за най-свободния мислител, когото роди новото човечество, за Макс Щирнер68.
Тъжна истина е, че този мислител, който в най-пълния смисъл на думата отговаря на това, което Ницше описва като свръхчовек, е познат и признат само от малцина.
През 40-те години на този век той вече изразява мирогледа на Ницше. Разбира се, не в такъв наситен сърдечен тон като този на Ницше, но затова пък в кристално чисти мисли, до които Ницшевите афоризми често изглеждат като обикновено заекване.
към текста >>
Става „философ на действителността“ в най-добрия смисъл на
дума
та.
Той открива, че човек получава погрешна представа за нещата, когато ги вижда просто така, както са осветени от светлината на идеалистичното познание. Тогава за такъв човек сенчестата страна на нещата остава скрита. Ницше не иска да се запознае само със слънцето, а също и със сенчестата страна на нещата. От този стремеж възниква книгата „Странникът и неговата сянка“ (1879). В нея той иска да обхване явленията на живота от всички страни.
Става „философ на действителността“ в най-добрия смисъл на думата.
към текста >>
51.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
„Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на
дума
та, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става
дума
за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
Теорията на познанието се занимава с тези въпроси. Един истински мислител обаче, след като в него възникнат подобни въпроси, пристъпва към изследването на изворите на човешкото познание. За него започва свят на определени философски проблеми. Всичко това не се случва с Ницше. Към тези въпроси той изобщо не пристъпва с отношение, което има нещо общо с логиката.
„Все още очаквам, че някой философски лекар в изключителния смисъл на думата, който е проследил проблема на общото здраве на народа, расата, човечеството, ще има някога смелостта да потвърди моето съмнение и ще се осмели да каже, че при всички философи досега изобщо не става дума за „истина“, а за нещо друго, да кажем, за здраве, бъдеще, сила на растежа, за живота...“ Така пише Ницше през есента на 1886 г.
(в предисловието към второто издание на „Веселата наука“). Вижда се, че в Ницше е налице склонността да се усеща една противоположност на житейското благо, здраве, сила и истина. На естественото усещане е присъщо да приеме хармонията, а не една противоположност. При Ницше не се явява въпросът за стойността на истината като потребност на познавателната теория, а като следствие от неговата липса на обективно чувство за истина. Това излиза наяве гротескно в едно изречение, което стои в същото предисловие: „А що се отнася до нашето бъдеще: едва ли човек отново ще се озове по пътеката на онези египетски младежи, които правят нощем храма небезопасен, прегръщат статуи и разбулват всичко, което се държи поради добри основания покрито.
към текста >>
429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която
дума
та „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита?
Този, който дава криле на магаретата, дои лъвиците - хвала на този добър непокорен дух, който връхлита като бурен вятър всяко „днес“ и всред всяка паплач. Враждебен към цъфналите магарешки бодили и дребните буквояди, към всички повехнали листа и плевели. Хвала на този див, добър и свободен буреносен дух, който танцува върху мочурища и печали като по морава! Този, който мрази охтичавите кучета на сганта и всяка пропаднала сърдита пасмина: хвала на този дух на всички свободни духове, смееща се буря, която пръска прах в очите на всички черно-гледи! “ (Съчинения, Том VI, стр.
429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита?
Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?... Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина? “ (Съчинения, Том VIII, стр.
към текста >>
Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с
дума
та „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина?
“ (Съчинения, Том VI, стр. 429) В „Антихрист“ стои следната мисъл, в която думата „истина“ в изцяло външен смисъл дава повод за идейна асоциация на едно важно място: „Трябва ли още да кажа, че в целия Нов Завет се появява просто една единствена фигура, която трябва да се почита? Пилат, римският управник. Да приеме сериозно едно юдейско деяние не е склонен. Един юдеин повече или по-малко - има ли значение?...
Аристократичното презрение на един римлянин, пред когото едно безсрамно беззаконие си служи с думата „истина“, обогатява Новия Завет с единствените думи, които имат стойност, които са негова критика и унищожение: „Какво е истина?
“ (Съчинения, Том VIII, стр. 280) Към несвързаните представни асоциации спада и следното изречение в „Отвъд доброто и злото“, написано в заключение на едно изследване за стойността на немската култура и което тук трябва да стои повече като стилистическа поанта: „За един народ е мъдро да се покаже, да се признае за дълбок, похватен, добродушен, почтен, неразумен; той може да бъде дори дълбок! Накрая трябва името му да се почита. Не се казва напразно измамлив*** народ...“
към текста >>
Поради приликата в звученето на средновисоконемската
дума
„tiusche“, означаваща „немски“, със съвременния глагол „tauschen“ със значение „мамя“, той иска да каже, че „немски народ“ произлиза от „измамлив народ“.
*** Ницше прави игра на думи.
Поради приликата в звученето на средновисоконемската дума „tiusche“, означаваща „немски“, със съвременния глагол „tauschen“ със значение „мамя“, той иска да каже, че „немски народ“ произлиза от „измамлив народ“.
- Бел. ред.
към текста >>
52.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Той става, в истинския смисъл на
дума
та, най-яростен противник на собствения си мисловен свят.
Може да се види обаче в неиздадените му съчинения как той под влиянието на Вагнер напълно изтласква своя втори аз. В тези съчинения се намират изложения отпреди и по времето на неговото Вагнерово вдъхновение, които се движат в напълно противоположни посоки на усещането и мисълта. Въпреки това той си изгражда един идеалистичен образ на Вагнер, който не живее в действителността, а само в неговата фантазия. И този идеалистичен образ напълно погълва неговия аз. По-късно в този аз се явява представният начин, който оформя противоположността на Вагнеровия мироглед.
Той става, в истинския смисъл на думата, най-яростен противник на собствения си мисловен свят.
Защото реално не се бори срещу Вагнер, а се бори срещу образа на Вагнер, който по-рано си е създал. Страстта му, несправедливостта му стават разбираеми едва тогава, когато видим, че става толкова яростен затова, защото се бори срещу нещо, което, според мнението му, го е погубило, което го е отклонило от истинския му път. Ако бе застанал пред това обективно, като някой друг съвременник на Вагнер, може би щеше по-късно също да стане Вагнеров противник. И така щеше да преценява ситуацията напълно спокойно и хладнокръвно. Той също така осъзнава, че не иска да се освободи от Вагнер, а само от своя собствен „аз“, какъвто се е оформил по едно определено време.
към текста >>
Може да се постави моето име или
дума
та „Заратустра“ там, където в текста се среща
дума
та Вагнер.
През есента на 1888 г. Ницше не може да се помири със съдържанието на съчинението „Рихард Вагнер в Байрот“ по друг начин, освен да признае, че не е имал предвид Вагнер, а самия себе си. „Един психолог може да добави, че това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; че когато съм описвал дионисиевата музика, съм описал това, което аз съм чул; че инстинк-тивно е трябвало да преведа и преобразувам всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен.
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си. Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета.
към текста >>
53.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Може да се постави моето име или
дума
та „Заратустра“ там, където в текста се среща
дума
та Вагнер.
То е трябвало да се освободи от действителността като един по-висш свят. По-късно Ницше характеризира необходимостта от своето привидно отричане от Вагнер. Той казва: „Това, което съм чул в младежките си години в музиката на Вагнер, няма абсолютно нищо общо с Вагнер; когато съм описвал дионисиевата музика, съм описвал това, което аз съм чул; инстинктивно е трябвало да преведа и преобразя всичко в новия дух, който нося в себе си. Доказателство за това, толкова силно, колкото едно доказателство може да бъде, е моята творба „Вагнер в Байройт“. На всички психологически решаващи места въпросът е само за самия мен.
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер.
Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ В „Заратустра“ Ницше скицира света, който търси напразно при Вагнер, свободен от действителността. Неговият „идеал на Заратустра“ има по-друго отношение към действителността от това на по-ранните му идеали. От непосредственото му отвръщане от битието той има лоши преживявания. Представата, че е трябвало да извърши неправда спрямо съществуването и че то поради това така фатално му е отмъстило, все повече и повече го завладява.
към текста >>
54.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема
дума
та франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>
55.
НИКОЛАЙ ОТ КУЕС /КУЗА ИЛИ НИКОЛАЙ КУЗАНСКИ/
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Докато остава на тази степен на себепознанието, той не вижда още себе си в истинския смисъл на
дума
та.
Човекът живее първо като отделно /индивидуално/ същество между други индивидуални същества. Към действията, които другите същества упражняват едни върху други, у него се прибавя още и /нисшото/ познание. Чрез своите сетива той получава впечатления от другите същества и преработва тези впечатления чрез своите духовни способности. Той отвръща духовен поглед отвъншните неща и гледа самия себе си, своята собствена дейност. От това за него се ражда себепознанието.
Докато остава на тази степен на себепознанието, той не вижда още себе си в истинския смисъл на думата.
Той все още може да вярва, че в него действа някаква скрита същност, чиито прояви и действия са само това, което му се явява като негова дейност. Но може да настъпи моментът, когато на човека става ясно чрез една неопровержима вътрешна опитност, че в това, което възприема, изживява в своята вътрешност, той има една проява, едно действие на една скрита сила или същност, а самата тази същност в нейната първична форма. Тогава той може да си каже: Всички други неща аз намирам в известно отношение предварително завършени; и аз, който стоя вън от тях, им прибавям това, което духът има да каже върху тях. Обаче това, което сам създавам в себе си към нещата, в него живея аз самият, това съм аз; това е моето собствено същество. Но какво говори там в основата на моя дух?
към текста >>
56.
АГРИПА ОТ НЕТЕСХАЙМ И ТЕОФРАСТ ПАРАЦЕЛЗИЙ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
/Например в един случай в една заклинателна формула е достатъчно да се изхвърлят първата и последната
дума
, след това от останалите да се зачеркнат втората, четвъртата, шестата и т.н.
Може би на абат Агрипа дължи своето правилно гледище. В своята "Стенография" Тритем е написал един труд, в който с най-скрита ирония се отнася към онзи начин на мислене, който смесва природата на духа. В книгата той говори привидно само за свръхестествени процеси. Който я чете такава, каквато тя се представя, ще повярва, че авторът говори за заклинания на духове, за летене на духове из въздуха и т.н. Но ако от текста се изхвърлят някои думи и букви, тогава както е отбелязал Волфганг Ернст Хайдел през 1676 година остават букви, които съчетани в думи описват само природни процеси.
/Например в един случай в една заклинателна формула е достатъчно да се изхвърлят първата и последната дума, след това от останалите да се зачеркнат втората, четвъртата, шестата и т.н.
От останалите думи отново трябва да се зачеркнат първата, третата, петата и т.н. Това, което остава тогава, да се съчетае в думи: Заклинателната формула се превръща в едно чисто съобщение за природни факти./
към текста >>
Това, което естественикът на 19-ия век има предвид, когато говори за наследените части от животинския свят, това има предвид Парацелзий, когато употребява
дума
та "плът произхождаща от Адама".
Към това се прибавя и онова, което човекът е добил в общението с окръжаващия свят в течение на времената. Съвременните естественонаучни представи за наследените и добити чрез приспособяване качества се отделят от цитираните мисли на Парацелзий. "По-тънката плът", която прави човека способен за духовна работа, не е съществувало от самото начало в човека. Той е бил "груба плът" както животното, плът, която "може да бъде свързана и хваната, както дървото и камъкът". Следователно в естественонаучен смисъл и душата е едно придобито качество /свойство/ на "грубата плът".
Това, което естественикът на 19-ия век има предвид, когато говори за наследените части от животинския свят, това има предвид Парацелзий, когато употребява думата "плът произхождаща от Адама".
Естествено чрез такова разглеждане на нещата съвсем не трябва да се заличава разликата между един естественик от 16-ия век и един такъв от 19-ия век. Едва този последен век беше в състояние да вижда в пълен научен смисъл явленията на живите същества в такава връзка, че тяхното естествено родство и фактически произход изпъкват пред погледа чак до човека. Естествената наука вижда само един природен процес там, където още Лине през 18-ия век виждаше един духовен процес и го беше охарактеризирал със следните думи: "Съществуват толкова видове живи същества, колкото различни форми са били създадени от самото начало." Следователно, докато у Лине духът трябва да бъде пренесен още в пространствения свят и да му се възложи задача да създаде духовно формите на живота, "да ги сътвори", естествената наука на 19-ия век можа да отдаде на природата това, което е на природата, а на духа това, което е на духа. На самата природа се предоставя да обясни своите творения; а духът може да се вглъби в себе се там, където той единствено може да бъде намерен, във вътрешността на човека.
към текста >>
Ако Първичното Божествено същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става
дума
за едно истинско творчество на човека.
Обаче, въпреки че в известен смисъл Парацелзий мисли напълно в духа на своето време, той все пак е схванал по един дълбокомислен начин отношението на човека към природата по отношение на развитието, ставането. Той не виждаше в Първичното същество на света нещо, което съществува някъде като нещо завършено, а схващаше Божественото в ставане, в развитие. Благодарение на това той можа да припише на човека действително една самотворческа дейност.
Ако Първичното Божествено същество съществуваше веднъж за винаги, тогава не може да става дума за едно истинско творчество на човека.
Тогава твори не човекът, който живее във времето, а Бог твори, който е от вечността. Обаче за Парацелзий не съществува такъв Бог от вечността. За него има само едно вечно ставане и човекът е един член в това вечно ставане. Това, което човекът образува, не е съществувало по никакъв начин по-рано. Това, което човекът твори, така както той твори, то е едно първично творение.
към текста >>
57.
УВОД КЪМ ВТОРОТО ИЗДАНИЕ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В смисъла на предлаганата книга
дума
та „мистика" се употребява за обозначаването та един духовен факт, който в своята същност може да бъде разбран само тогава, когато разбирането и познанието са получени от изворите на самия духовен живот.
Още със самото заглавие трябваше да бъде загатнат особеният характер на книгата. Тук се предприема не просто опит за историческо представяне на мистичния характер на християнството, а се описва самото възникване на християнството от мистичния възглед. В основата на всичко залегна мисълта", че в хода на това възникване действуваха духовни факти, които можеха да бъдат виждани само от мистична гледна точка. Самото съдържание на книгата вече може да потвърди, че нейният автор нарича „мистичен" не онзи възглед, който се придържа по-скоро към неопределени чувствени познания и пренебрегва „строгата научна последователност". Вярно е, че днес много хора разбират „мистиката" само по този начин и я разглеждат като област на човешкия душевен живот, която няма нищо общо с „истинската наука".
В смисъла на предлаганата книга думата „мистика" се употребява за обозначаването та един духовен факт, който в своята същност може да бъде разбран само тогава, когато разбирането и познанието са получени от изворите на самия духовен живот.
Ако човек отхвърля даден начин на познание, който черпи от такива източници, той няма да е в състоя ние да изгради каквото и да е становище относно съдържанието на тази книга. Само онзи, който възприема „мистиката" така, че в нея да е валидна същата яснота, каквато съществува и в описанието на естествено-научните закономерности, ще проумее как тук съдържането на Християнството като мистика се описва именно по мистичен начин. Защото нещата не свеждат до съдържанието на книгата, а преди всичко до познавателните средства, с чиято помощ тя е написана.
към текста >>
58.
ГЛЕДИЩА
GA_8 Християнството като мистичен факт
Става
дума
не само за броя на онези, които са повлияни, а за това, че естественонаучното мислене носи в себе си една сила, която създава у наблюдателния човек убеждението: Това мислене съдържа нещо, което един съвременен мироглед не може да подмине, без да бъде дълбоко засегнат и повлиян.
Естественонаучното мислене е проникнало дълбоко в представите на съвременното човечество. Все повече и повече става невъзможно да се говори за духовни потребности, за „живота на душата", без да се съобразяваме с начините на мислене и с познанията на естествената наука. Несъмнено, има твърде много хора, които задоволяват тези потребности, без ни най-малко да бъдат смущавани в духовния си живот от развитието на естествената наука. Обаче онези, които долавят пулса на времето, не принадлежат към тази категория хора. Представите, черпени от природознанието, завладяват с растяща бързина умовете на хората, а сърцата им, макар и неохотно, макар и често пъти несмело и колебливо, следват този общ импулс.
Става дума не само за броя на онези, които са повлияни, а за това, че естественонаучното мислене носи в себе си една сила, която създава у наблюдателния човек убеждението: Това мислене съдържа нещо, което един съвременен мироглед не може да подмине, без да бъде дълбоко засегнат и повлиян.
Редица заблуждения, в които изпада естественонаучното мислене, заставят мнозина с пълно право да отхвърлят негови те представи. Но човек не може да спре до тук в една епоха, когато широките кръгове се обръщат към този начин на мислене и са привлечени от него като от една магична сила. фактът, че отделни личности виждат как истинската наука „отдавна" е надхвърлила „плитката мъдрост" за силата на материализма, не променя нищо.
към текста >>
Представите, за които става
дума
, намират само външен израз в тези документи.
„Тайното Откровение" на Йоан. Тук историята може да бъде само преддверието на същинското изследване. Ние не разбираме представите, които царуват в писанията на Мойсей или в преданията на гръцките мистици, ако проследяваме само историческото възникване на тези документи.
Представите, за които става дума, намират само външен израз в тези документи.
Също и естествоизпитателят, който иска да проучи същността на „човека", не се залавя да проследи как е възникнала думата „човек" и как след това се е оформила тя по-нататък в говора. Той се придържа към предмета, а не към думата, в която предметът намира своя израз. Също и в духовния живот ще трябва да се придържаме към Духа, а не към неговите външни документи.
към текста >>
Също и естествоизпитателят, който иска да проучи същността на „човека", не се залавя да проследи как е възникнала
дума
та „човек" и как след това се е оформила тя по-нататък в говора.
„Тайното Откровение" на Йоан. Тук историята може да бъде само преддверието на същинското изследване. Ние не разбираме представите, които царуват в писанията на Мойсей или в преданията на гръцките мистици, ако проследяваме само историческото възникване на тези документи. Представите, за които става дума, намират само външен израз в тези документи.
Също и естествоизпитателят, който иска да проучи същността на „човека", не се залавя да проследи как е възникнала думата „човек" и как след това се е оформила тя по-нататък в говора.
Той се придържа към предмета, а не към думата, в която предметът намира своя израз. Също и в духовния живот ще трябва да се придържаме към Духа, а не към неговите външни документи.
към текста >>
Той се придържа към предмета, а не към
дума
та, в която предметът намира своя израз.
„Тайното Откровение" на Йоан. Тук историята може да бъде само преддверието на същинското изследване. Ние не разбираме представите, които царуват в писанията на Мойсей или в преданията на гръцките мистици, ако проследяваме само историческото възникване на тези документи. Представите, за които става дума, намират само външен израз в тези документи. Също и естествоизпитателят, който иска да проучи същността на „човека", не се залавя да проследи как е възникнала думата „човек" и как след това се е оформила тя по-нататък в говора.
Той се придържа към предмета, а не към думата, в която предметът намира своя израз.
Също и в духовния живот ще трябва да се придържаме към Духа, а не към неговите външни документи.
към текста >>
59.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Именно за такова отношение ставало
дума
.
Цялата насока на неговия чувствен живот трябвало да се промени. Не можем да се усъмним в смисъла на подобни упражнения и изпитания. Мъдростта, която трябваше да бъде предложена на посвещаващия се, можеше да упражни правилно въздействие върху душата му само тогава, когато той е преобразил низшия свят на своите чувства. Той бил въвеждан в живо та на Духа и трябвало да гледа в един по-висш свят. Той не можел да добие отношение към този свят без предварителни упражнения и изпитания.
Именно за такова отношение ставало дума.
Който иска да мисли правилно за тези неща, трябва да има опитности относно интимните факти на познавателния живот. Той трябва да чувствува, че съществуват две твърде различни отношения към това, което предлага най-висшето познание.
към текста >>
Става
дума
, дали сега той чувства това, което вижда.
И тогава човек знае, че отначало е виждал една по-низша действителност. Сега вижда същото, но потопено в нещо по-висше, в Духа.
Става дума, дали сега той чувства това, което вижда.
Който стои с живи чувства и усещания само пред сетивния свят, той счита висшия свят само като един мираж, като един „чист" образ на фантазията.
към текста >>
60.
ГРЪЦКИТЕ МЪДРЕЦИ ПРЕДИ ПЛАТОН В СВЕТЛИНАТА НА МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Но тук става
дума
именно за бащата на „нещата", а не и за вечността.
Тъкмо Хераклит може много лесно да бъде криво разбран. Той обаче счита борбата за баща на нещата.
Но тук става дума именно за бащата на „нещата", а не и за вечността.
Ако в света не съществуваха противоречия, ако в него не живееха най-разнообразни интереси, водещи борба едни срещу други, тогава светът на преходното не би съществувал. Но това, което се изявява в тази борба на противоположностите, което е разлято в света, то е не борбата, а хармонията. Именно защото във всички неща има борба, духът на мъдростта трябва да се носи като огън над нещата и да ги превръща в хармония. От тази точка проблясва една велика мисъл на Хераклитовата мъдрост. Що е човекът като лично същество?
към текста >>
Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук
дума
та „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци.
Че нещо временно действува като нещо вечно, че то тласка и прониква със сила като нещо вечно: Тази е особеността на човешката душа. Едновременно тя е подобие и на Бога и на червея. Така човекът стои по средата между Бога и животното. Това, което в него тласка и прониква със сила, е неговата демонична част. То е онова, което го тласка вън от него.
Хераклит е категоричен: „Демонът на човека е неговата съдба." (Тук думата „Демон" е употребена в смисъла на древните гърци.
Днес би трябвало да кажем „Дух".) Ето как за Хераклит това, което живее в човека, се разширява над личното. Личното е носител на нещо демонично, което е включено в границите на личността; за демоничното умирането и раждането на личното нямат никакво значение. Какво общо има демоничното с онова, което се ражда и умира като личност? За демоничното, личното е само форма на проявление, една преходна форма. Носителят на подобно познание гледа над себе си, пред себе си и зад себе си.
към текста >>
Никога у тях не е ставало
дума
за едно продължение на земната личност.
Така и само така Хераклит и другите гръцки мъдреци са разбирали мисълта за вечността.
Никога у тях не е ставало дума за едно продължение на земната личност.
Нека вземем това, което Емпедокъл (490 430 г. пр. Хр.) мисли. За тези, които считат даденото само като едно чудо, той казва:
към текста >>
Не става
дума
за нещо Божествено, което е вън и отвъд световното Битие.
Гръцкият мъдрец изобщо не е задавал въпроса, има ли нещо вечно в човека, а само въпроса, в какво се състои то и как трябва да го поддържа и култивира в себе си. Защото за него предварително е било ясно, че човекът живее като едно средищно създание между Земното и Божественото.
Не става дума за нещо Божествено, което е вън и отвъд световното Битие.
Божественото живее в човека, то живее в него само по човешки начин. То е силата, която тласка човека да направи себе си все по-божествен и по-божествен. Само който мисли така, може да говори като Емпедокъл:
към текста >>
Обаче
дума
та сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания.
Ние разбираме гордия характер и самотността на такива мъдреци, какъвто е бил Хераклит. Те можеха с гордост да кажат за себе си, че им беше открито много, защото не приписваха своето знание на своята преходна личност, а на вечния Демон в самите тях. Тяхната гордост носеше като необходима прибавка печата на смирението и на скромността, които изразяват думите: Всяко знание за преходните неща е във вечна промяна, както и самите преходни неща. Хераклит нарича вечния свят една игра: той можеше да го стори с най-висшата сериозност.
Обаче думата сериозност е износена от нейната употреба за земните изживявания.
Играта на вечността поражда в човека сигурността в живота, която сериозността, произлизаща от преходното му отнема. Едно друго схващане за света, различно от това на Хераклит, израства от Мистериите сред онази общност, основана от Питагор през 6-ия век пр. Хр. в Южна Италия. Питагорейците виждаха в числата и фигурите, чийто закони изучаваха чрез математиката, основата на нещата. Гръцкият мислител Аристотел разказва за тях: „Те първо се занимаваха с математиката и като се вглъбяваха изцяло в нея, считаха началото в математиката и като начало на всички неща.
към текста >>
(Естествено, тук не става
дума
за астрономическите възгледи на питагорейците.
Подобна роля в природата играят и геометричните фигури. Астрономията, например, е математика, приложена към небесните тела. Това, което било важно за мисълта на питагорейците, бил фактът, че ние изучаваме законите на числата за себе си само чрез нашите духовни изследвания, и че въпреки това, когато после погледнем навън в природата, виждаме как нещата следват законите, които сме установили за себе си в нашата душа. Човек съставя за себе си понятието за една елипса, той установява законите на елипсата И небесните тела се движат в смисъла на законите, които той е установил.
(Естествено, тук не става дума за астрономическите възгледи на питагорейците.
Това, което може да се каже за тези възгледи е валидно и за Коперниковите възгледи във връзка с разглежданите тук отношения.)
към текста >>
61.
ПЛАТОН КАТО МИСТИК
GA_8 Християнството като мистичен факт
Става
дума
за характера на Сократ, така като той е описан от Платон.
В центъра на Платоновите беседи стои личността на Сократ. Тук няма нужда да бъде засягана историческата страна на тази личност.
Става дума за характера на Сократ, така като той е описан от Платон.
Сократ е една личност, осветена чрез смъртта му заради истината. Той умира така, както само един посветен може да умре. За него смъртта е само един от многото моменти на живота. Той влиза в смъртта, както в някое друго събитие на живота. Той се държи така, че дори и у неговите приятели не се пробуждат чувствата, които иначе са характерни за подобни случаи.
към текста >>
Още в началото на този диалог става
дума
за едно „посвещение".
Особено „Тимей" е онова съчинение на Платон, което ни разкрива мистерийния характер на Платоновия мироглед.
Още в началото на този диалог става дума за едно „посвещение".
Един египетски жрец „посвещава" Солон в еволюцията на света и показва как в получените по предание митове са изразени образно вечните истини. „Станали са множество и много видове унищожения на човеците (така учи египетският жрец Солон), а ще станат такива и в бъдеше; но най-големите: Чрез огъня и водата; по-малките: Чрез безброй други причини. Защото това, което се разказва и при вас, че някога Фаетон, син на Хелиос, се качил на колесницата на своя баща и понеже не умеел да кара по пътя на своя баща, изгорил всичко по Земята и сам бил ударен от светкавица. Това наистина звучи като приказка, но истината е, че движението на съседните на Земята небесни тела се изменило и предизвикало унищожаването на всичко, намиращо се по Земята чрез много огън, а такива изменения стават след изтичането на определени дълги периоди от време."
към текста >>
След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта,
дума
та взема Сократ.
Така, както те се изказват, става явно на каква степен стои техния „Демон". Чрез Любовта едно същество е привлечено към друго. Разнообразието, множеството на нещата, в което е разлято божественото единство, се стреми към хармония чрез Любовта. Следователно в Любовта има нещо Божествено. Ето защо всеки може да я разбере дотолкова, доколкото той участвува в Божественото.
След като хора с различни степени на зрялост излагат своите мисли върху Любовта, думата взема Сократ.
Той разглежда Любовта като човек на познанието. За него тя не е никакъв Бог. Обаче тя е нещо, което води човека към Бога. Ерос, Любовта за него не е никакъв Бог. Защото Бог е съвършен, следователно той притежава Красивото и Доброто.
към текста >>
62.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Обаче при внимателна преценка на всичко, за което става
дума
тук, ще изчезнат всички съмнения.
Нишката, която преминава през сказанието за Аргонавтите, Херкулес и Прометей, се оказва вярна и в Омировата Одисея. Може би някой ще възрази, че тук начинът на тълкуване е твърде пресилен.
Обаче при внимателна преценка на всичко, за което става дума тук, ще изчезнат всички съмнения.
Преди всичко трябва да ни изненада фактът, че и при Одисей се разказва за слизането му в подземния свят. Каквото и да мислим иначе за поета на Одисеята, невъзможно е да допуснем, че той оставя един смъртен да слезе в долния свят, без да го постави във връзка с онова, което в мирогледа на старите гърци е означавало „минаването през долния свят". А то означавало превъзмогване на преходното и възкресяване на Вечното в душата. Следователно, трябва да се допусне, че и Одисей е извършил нещо подобно. Така неговите изживявания придобиват едно дълбоко значение, както и тези на Херкулес.
към текста >>
Тук не може да става и
дума
за сетивно-действителното.
Така неговите изживявания придобиват едно дълбоко значение, както и тези на Херкулес. Те се превръщат в описание на един несетивен път, пътя за развитие на душата. Към това се прибавя и фактът, че в Одисеята не се говори така, както изисква едно външно описание на събитията. Героят извършва своите пътувания на приказни кораби. Действителните географски разстояния се изменят по най-произволен начин.
Тук не може да става и дума за сетивно-действителното.
Сетивно-действителните събития се разказват само за да илюстрират едно духовно развитие. Освен това, самият поет казва в началото на поемата, че всичко се свежда до търсенето на душата:
към текста >>
63.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Когато жреците-мъдреци чуват какъв вид раждане предстои, те знаят за какво става
дума
.
Сходството в живота на двамата спасители ни кара да направим едно дълбоко заключение. Как трябва да се изрази то, ни посочват самите разкази.
Когато жреците-мъдреци чуват какъв вид раждане предстои, те знаят за какво става дума.
Те знаят, че имат работа с един божествен човек. Те предварително знаят какво значение има личността, която се явява на света. И развитието на нейния живот може да отговаря само на това, което те познават като живот на един божествен човек. Такъв живот се явява предварително записан за вечността в мъдростта на техните Мистерии. Той може да бъде само такъв, какъвто трябва да бъде.
към текста >>
64.
ЕВАНГЕЛИЯТА
GA_8 Християнството като мистичен факт
В настоящата книга, където става
дума
за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля.
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател.
В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля.
Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството"). Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три. Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата. Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите.
към текста >>
Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на
дума
та.
Но какви документи са тези Евангелия? Четвъртото, „Евангелието на Йоан" се отклонява от другите до такава степен, щото тези, които смятат, че трябва да вървят по пътя на историческото изследване, идват до заключението: „Ако Йоан притежава истинското предание за живота на Исус, тогава това на първите три Евангелия (на синоптиците) е неудържимо; ако синоптиците са прави, тогава трябва да отхвърлим като източник четвъртия евангелист." (Ото Шмидел, Основният проблем в изследването на живота на Исус) Това е твърдение, изказано от гледна точка на историческия изследовател. В настоящата книга, където става дума за мистичното съдържание на Евангелията, тази гледна точка не трябва нито да се признава, нито да се отхвърля. Обаче трябва да вземем под внимание преценки като следната: „Ако съдим по степента на съгласуваност, вдъхновение и пълнота, тези писания имат много недостатъци и даже, мерени с човешка мярка, те страдат от не по-малко несъвършенства." Така разсъждава един християнски богослов (Харнак, „Същност на Християнството"). Обаче който застъпва мистичния произход на Евангелията, за него несъответствуващите подробности се обясняват непринудено; за него съществува хармония също и между четвъртото Евангелие и останалите три.
Защото всички тези писания не претендират ни най-малко да бъдат чисто исторически предания в обикновения смисъл на думата.
Те не се стремят да пресъздадат някаква историческа биография. Това, което те са искали да покажат, винаги е съществувало предварително изобразено като типичен живот на Сина Божи в традициите на Мистериите. Евангелистите черпят не от историята, а от преданията на Мистериите. Но естествено, не на всички места, където е бил въведен култът на Мистериите, тези предания са имали пълно и буквално съвпадение. Въпреки това, имало е достатъчно голяма съгласуваност за да могат будистите да разкажат живота на своя Бого-човек, почти точно както евангелистите на християнството са сторили това за своя Бого-човек.
към текста >>
65.
ЧУДОТО С ЛАЗАР
GA_8 Християнството като мистичен факт
Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на
дума
та.
„Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мене, той ще живее, ако и да умре." (Йоан, 11, 4 и 25).
Би било твърде банално да вярваме, че Исус е искал да каже: „Лазар се е разболял за да мога аз да покажа чрез него своето изкуство." И бихме изпаднали в друга крайност, ако смятаме, че Исус е искал да покаже как вярата в него може отново да оживи един мъртвец в обикновения смисъл на думата.
Какво ново би имало в един човек, който е възкръснал от мъртвите, ако след възкресението той би бил същият, както преди своята смърт? Какъв смисъл би имало, ако животът на един такъв човек се увенчава с думите: „Аз съм възкресението и живота"? Но думите на Исус веднага получават смисъл, ако ги приемем като израз на едно духовно събитие и след това ги разберем в известно отношение дори буквално, така както те се намират в текста. А Исус казва, че той е Възкресението, което е станало с Лазар; че той е Животът, който Лазар живее. Да вземем буквално това, което Христос представлява в Евангелието на Йоан.
към текста >>
Пред нас стои една Мистерия в истинския смисъл на
дума
та.
Ако изпълним душата си с такива усещания, ние ще добием точен поглед върху събитието от Витания. Тогава от Евангелието на Йоан ние ще изпитаме нещо твърде особено. В душата ни зазорява онази чудна убеденост, която никакво логическо тълкуване, никакво рационалистично обяснение не могат да дадат.
Пред нас стои една Мистерия в истинския смисъл на думата.
В Лазар е проникнало „вечното Слово". И за да говорим в смисъла на Мистериите, той е станал един посветен. А събитието, за което се разказва, е един процес на посвещение.
към текста >>
Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на
дума
та.
Нека отново да си представим целия процес като едно посвещение. Лазар е обичан от Исус (Йоан, 11, 36).
Тук не се разбира една обич в обикновения смисъл на думата.
Това би противоречило на Йоановото Евангелие, където Исус е „Словото". Исус е възлюбил Лазар, защото го смятал узрял, за да бъде пробудено в него „Словото". Исус имал връзки със семейството от Витания. А това означава само, че Исус е подготвил в това семейство всичко, което трябва да кулминира във великото заключително действие на драмата: Възкресението на Лазар. Лазар е ученик на Исус.
към текста >>
Тук
дума
та „образно" показва, че един външен процес се извършва сетивно- действително, но като такъв, той е все пак само образ.
Чрез магически-многозначителния процес, с който е свързано посвещението, в човека се извършва същият процес, но на една по-висока степен. Той изживява образно това, което постига духовно.
Тук думата „образно" показва, че един външен процес се извършва сетивно- действително, но като такъв, той е все пак само образ.
Тук имаме работа не с един недействителен, а с един действителен образ. В продължение на три дни земното тяло е наистина мъртво. От смъртта възкръсва новият живот. Този живот е надживял смъртта. Човек добива вяра в новия живот.
към текста >>
Тук става
дума
за една символично-действителна болест.
От смъртта възкръсва новият живот. Този живот е надживял смъртта. Човек добива вяра в новия живот. Точно това се случва с Лазар. Исус го подготвя за възкресението.
Тук става дума за една символично-действителна болест.
За една болест, която е едно посвещение и която след три дни води до действително нов живот.
към текста >>
На лице е това, което цялата древност разбираше под
дума
та посвещение.
„Тогава отместват камъка от мястото, където лежеше мъртвият. А Исус повдига очи нагоре и казва: Отче, благодаря ти, че ме послуша." (Йоан, 11, 41). Отец бе послушал Исус, защото Лазар е стигнал до заключителното действие от великата драма на познанието. Той разбира как се стига до възкресението. Извършено е едно посвещение в Мистериите.
На лице е това, което цялата древност разбираше под думата посвещение.
То беше станало чрез Исус, като посветител. Така са си представяли винаги съединението с божествения свят.
към текста >>
66.
АПОКАЛИПСИСЪТ НА ЙОАН
GA_8 Християнството като мистичен факт
Тук виждаме, че не става
дума
само за едно посвещение в стария смисъл, но за едно ново посвещение, което трябва да замени старото.
Тук виждаме, че не става дума само за едно посвещение в стария смисъл, но за едно ново посвещение, което трябва да замени старото.
Християнството не трябваше; да бъде за малцина избрани, както древните Мистерии. То трябваше да стане достояние за цялото човечество. Християнството трябваше да стане една народна религия; истината трябваше да бъде приготвена за всеки, „който има уши да чува". Древните мисти бяха избирани измежду мнозинството; тръбите на християнството прозвучават за всеки, който може да ги чуе. От него зависи да отиде той при тях.
към текста >>
67.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Мийд: „Откъси от една изгубена вяра".) Достатъчно е да разгледаме само отделни места от това съчинение, за да разберем за какво става
дума
:
Сродни с есеите били живеещите в Египет терапевти. За начина на техния живот могат да се намерят подробни пояснения в едно от съчиненията на философа Филон: „За съзерцателния живот". Спорът дали това съчинение е автентично или не, трябва да се счита днес за положително решен и да се приеме за правилно, че Филон действително е описал живота на една общност, съществувала дълго преди Христос и добре позната нему. (Относно този въпрос да се види книгата на Г. Р.
Мийд: „Откъси от една изгубена вяра".) Достатъчно е да разгледаме само отделни места от това съчинение, за да разберем за какво става дума:
към текста >>
Виждаме, че става
дума
за нещо, което било култивирано в по-тесен кръг също и в Мистериите.
Виждаме, че става дума за нещо, което било култивирано в по-тесен кръг също и в Мистериите.
Естествено е, че по този начин строгият характер на Мистериите бил отслабен.
към текста >>
68.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО
GA_8 Християнството като мистичен факт
За един мист, в стария смисъл на
дума
та, тази пропаст не може да съществува.
Между това, което човек може да познае в душата си, и онова, което християнството наричаше Божествено, се поражда една пропаст. Това е пропастта между знанието и вярата, между познанието и религиозното чувство.
За един мист, в стария смисъл на думата, тази пропаст не може да съществува.
Защото той наистина знае, че може да обхване Божественото само постепенно; но знае също, защо може да постигне само това. За него е ясно, че с Божественото, което се открива в душата му, той притежава истинското, живото Божествено; ето защо ще му бъде трудно да говори за него. Такъв мист не иска ни най-малко да познае съвършения Бог, но той иска да има опитности в божествения живот. Той иска сам да бъде обожествен; а не да постига само едно външно отношение към божествения свят.
към текста >>
69.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Авторът може да твърди, че с нито една
дума
не е изневерил на научната си съвест.
Книгата не може да се преценява от гледището на традиционната наука, след като такава преценка не е постиганата от самата нея. Тогава може да се констатира, че заключенията, до които тя достига не противоречат на истинския научен дух.
Авторът може да твърди, че с нито една дума не е изневерил на научната си съвест.
към текста >>
70.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_9 Теософия
Защото той казва такива неща, които се отнасят до всеки; нещо повече: Никой не може да бъде "човек" в истинския смисъл на
дума
та, без познанието за тези неща.
Но съзерцателят на свръхсетивния свят не трябва да говори за тях само на духовните изследователи. Неговите думи се отнасят до всички хора.
Защото той казва такива неща, които се отнасят до всеки; нещо повече: Никой не може да бъде "човек" в истинския смисъл на думата, без познанието за тези неща.
Той говори на всички хора, защото му е известно, че има различни степени в разбирането на това, което той учи. Той знае също, че тези, които не са толкова далеч от мига на истинското духовно изследване, могат да го разберат. Понеже на всеки човек са дадени усетът и разбирането на истината. И той преди всичко се обръща към тази способност за разбиране, свойствена на всяка здрава душа. Той знае, че в това разбиране има една сила, която постепенно трябва да отведе към висшите степени на познанието.
към текста >>
Но никой не може да бъде в пълния смисъл на
дума
та "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
У човека, който се чувствува призван чрез едно духовно предназначение да открие висшите сфери на битието, този факт събужда безгранично чувство за отговорност. Той му налага скромност и въздържаност. Но и не трябва да попречи на никого да се занимава с висшите истини, дори и на онези, на когото животът не позволява да се посвещава в обикновените науки. Защото човек може напълно да следва дълга си на човек, без да знае нещо за ботаниката, зоологията, математиката или каквато и да е друга наука.
Но никой не може да бъде в пълния смисъл на думата "човек", ако не е проникнал по някакъв начин в същината и призванието на човека които ни открива Духовната Наука.
към текста >>
71.
1 ФИЗИЧЕСКАТА СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_9 Теософия
Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става
дума
за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става
дума
за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение.
Този строеж фигурата е това, което може да се назове тяло. Но човешкото тяло се различава от животинското. Тази разлика трябва да се признае от всеки човек, каквото и да мисли той относно сродството на човека с животното. И най- радикалният материалист, който отрича всичко душевно, не може да не се подпише под следното изречение на Карус от неговите съчинение "Органът на познанието на природата и духа": "Най-финият и интимен строеж на нервната система и на мозъка остава за атома и физиолога една неразрешима загадка; но че концентрацията на тази тъкан се увеличава все повече и повече в животните и достига у човека една степен, както при никое друго същество, е един напълно установен факт; този факт е от най-голямо значение за интелектуалното развитие на човека. Може да се твърди, че той е достатъчен, за да го обясни.
Когато мозъкът не се е развил достатъчно, както при микроцефалите и идиотите, се разбира от само себе си, че не може да става дума за изявяване на собствените идеи и познание, както не може да става дума за продължение на вида у хора с атрофирали органи за размножение.
В замяна на това, едно хармонично и силно устройство на целия човек и особено на мозъка, не може, наистина да замести гениалността, но във всеки случай дава първото и най- необходимо условие за едно висше познание".
към текста >>
72.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
Би било безсмислено да се говори за моята възхита, ако аз самия не съществувах; но не е така безсмислено да се говори за моите мисли, без изобщо да става
дума
за мен.
С възхищението си от звездното небе, аз живея в себе си. Мислите, които развивам върху траекторията на небесните тела, имат за мисленето на всеки друг човек същото значение, каквото и за мен.
Би било безсмислено да се говори за моята възхита, ако аз самия не съществувах; но не е така безсмислено да се говори за моите мисли, без изобщо да става дума за мен.
Защото истината, която мисля днес, вчера е била вярна, ще бъде вярна и утре, дори ако се занимавам само днес. Ако едно познание ми доставя радост, тази радост има стойност дотогава, докато тя живее в мен; истината на познанието има своята стойност изцяло и независимо от тази радост. Душата, която схваща истината, се свързва с нещо, което носи определена стойност в себе си. Последната не изчезва с усещането на душата, както и не се е родила от него. Чистата истина не възниква и не изчезва: тя притежава една стойност, която не може да бъде унищожена.
към текста >>
Тук не може да става
дума
за някакъв разказ, в който биха се смесили измислени подробности, тъй като това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество.
Поетът Жан Пол разказва следното в своите спомени: "никога няма да забравя вътрешното събитие, още неразказано на никого, когато се роди моето самосъзнание. Бих могъл да отбележа мястото и времето, когато това стана. Една сутрин, тогава бях съвсем малко дете, стоях прав пред прага на вратата и гледах наляво към камината, когато изведнъж, като светкавица, се появи прозрението: "Аз съм един Аз" и оттогава насам то остана в мен: Защото тогава за първи път и завинаги моят аз се пробуди. Тук не е възможно да се мисли за някаква илюзия на спомена.
Тук не може да става дума за някакъв разказ, в който биха се смесили измислени подробности, тъй като това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество.
Единствено неговия непредвиден и нов характер ме накара да си припомня баналните обстоятелства, всред които то се случи".
към текста >>
В
дума
та "Аз" човекът съчетава всичко, което изпитва като телесно и душевно същество.
В думата "Аз" човекът съчетава всичко, което изпитва като телесно и душевно същество.
Тялото и душата са носителите на "Азът", който действува в тях. Както физическото тяло има своя център в мозъка, така и душата има центъра си в "Азът"
към текста >>
Дума
та "Аз", както напр.
Жан Пол казва с голяма точност: "това събитие се случи в най-съкровената светия светих на моето същество", понеже в своя "АЗ" човек е напълно сам. "Азът" е самия човек. Това му дава право да разглежда "Азът" като своя действителна същност. Ето защо той може да нарече тялото и душата "обвивки", в които живее; той може да ги означи като телесните условия, необходими за неговата дейност. В хода на своето развитие той все повече и повече се научава да използува тези инструменти в служба на своя "Аз".
Думата "Аз", както напр.
се употребява в немския език, се различава от всички други думи в езика.
към текста >>
Който размишлява по подобаващ начин върху природата на тази
дума
, открива в същото време и достъп до едно много по-дълбоко познание на човешкото същество.
Който размишлява по подобаващ начин върху природата на тази дума, открива в същото време и достъп до едно много по-дълбоко познание на човешкото същество.
Всяка друга дума може да се употреби от всеки по един и същи начин за съответния предмет. Всеки може да назове масата "маса" и столът "стол". Но това не се отнася за думата "Аз". Тя не може да се употреби за означаване на нищо друго, освен за това, всеки да назове с нея самия себе си. Никога думата "Аз" не може да проникне и прозвучи от вън в ухото ми, за да обозначи мен самия.
към текста >>
Всяка друга
дума
може да се употреби от всеки по един и същи начин за съответния предмет.
Който размишлява по подобаващ начин върху природата на тази дума, открива в същото време и достъп до едно много по-дълбоко познание на човешкото същество.
Всяка друга дума може да се употреби от всеки по един и същи начин за съответния предмет.
Всеки може да назове масата "маса" и столът "стол". Но това не се отнася за думата "Аз". Тя не може да се употреби за означаване на нищо друго, освен за това, всеки да назове с нея самия себе си. Никога думата "Аз" не може да проникне и прозвучи от вън в ухото ми, за да обозначи мен самия. Само отвътре, само чрез самата себе си, душата може да се нарече "Аз".
към текста >>
Но това не се отнася за
дума
та "Аз".
Който размишлява по подобаващ начин върху природата на тази дума, открива в същото време и достъп до едно много по-дълбоко познание на човешкото същество. Всяка друга дума може да се употреби от всеки по един и същи начин за съответния предмет. Всеки може да назове масата "маса" и столът "стол".
Но това не се отнася за думата "Аз".
Тя не може да се употреби за означаване на нищо друго, освен за това, всеки да назове с нея самия себе си. Никога думата "Аз" не може да проникне и прозвучи от вън в ухото ми, за да обозначи мен самия. Само отвътре, само чрез самата себе си, душата може да се нарече "Аз". Когато човекът каже за себе си "Аз", нещо в него започва да говори нещо, което не е свързано с никой от световете, всред които са произлезли обвивките, за които говорихме досега.
към текста >>
Никога
дума
та "Аз" не може да проникне и прозвучи от вън в ухото ми, за да обозначи мен самия.
Който размишлява по подобаващ начин върху природата на тази дума, открива в същото време и достъп до едно много по-дълбоко познание на човешкото същество. Всяка друга дума може да се употреби от всеки по един и същи начин за съответния предмет. Всеки може да назове масата "маса" и столът "стол". Но това не се отнася за думата "Аз". Тя не може да се употреби за означаване на нищо друго, освен за това, всеки да назове с нея самия себе си.
Никога думата "Аз" не може да проникне и прозвучи от вън в ухото ми, за да обозначи мен самия.
Само отвътре, само чрез самата себе си, душата може да се нарече "Аз". Когато човекът каже за себе си "Аз", нещо в него започва да говори нещо, което не е свързано с никой от световете, всред които са произлезли обвивките, за които говорихме досега.
към текста >>
73.
ПРЕРАЖДАНЕТО НА ДУХА И СЪДБАТА
GA_9 Теософия
Тук не става
дума
за това, дали откриващия се предмет е изобщо нещо непреходно и вечно; същественото тук е душата да схване в откровението на предмета, неговата непреходност, независимо от телесните си материални основи.
Обаче онова, което съм познал в Духа като истина за розата, не изчезва заедно с нея. Тази истина изобщо не зависи от мен. Тя би била винаги същата, дори ако аз никога не бих видял тази роза. Онова, което аз познавам чрез Духа като истина се основава на един елемент в душевния живот, чрез който душата е свързана с едно съдържание на света, което и се открива независимо от нейните преходни телесни основи.
Тук не става дума за това, дали откриващия се предмет е изобщо нещо непреходно и вечно; същественото тук е душата да схване в откровението на предмета, неговата непреходност, независимо от телесните си материални основи.
Трайният елемент в душата възниква в този миг от наблюдението, когато осъзнаем, че съществуват преживявания, които не са ограничени от нейната преходна същност.
към текста >>
Тук става
дума
не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което живее действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието.
Тук става дума не за това дали тези преживявания са осъзнати непосредствено чрез преходните реакции на телесната организация, а за това, че те съдържат нещо което живее действително в душата, но е независимо в своята истина от преходните процеси на възприятието.
Душата се намира поставена между преходното настояще и вечността; тя поддържа връзката между тялото и духа. Но тя едновременно и посредничи между настоящето и вечността. Тя запазва настоящето под формата на спомени. По този начин тя го изтръгва от преходността и го приема във вечността на своята духовна същност. Тя внася един елемент на трайност във временно-преходното, като в живота си не се отдава само на мимолетните дразнения, а сама определя нещата извън нея, като въплътява в тях своята същина чрез делата, които извършва.
към текста >>
Но и Духът на човека също се появява в една определена форма /разбира се,
дума
та "форма" тук се употребява в духовен смисъл/.
Всяко жизнено или етерно тяло е едно повторение на своите предци. Само поради това то не придобива случайна форма, а само онази, която наследява. Силите, които са направили възможна моята човешка форма, са съществували в моите прародители.
Но и Духът на човека също се появява в една определена форма /разбира се, думата "форма" тук се употребява в духовен смисъл/.
Формите на Духа са най-различни при отделните хора. Два души не притежават една и съща форма. В тази област нещата трябва да се разглеждат така спокойно и обективно, както и в сферата на физическия свят. Не може да се каже, че в духовно отношение различията между хората се основават само на различията в тяхната обкръжаващата среда, възпитание и т.н. Не, случаят изобщо не е такъв: Защото двама души се развиват по съвсем различен начин въпреки еднаквото влияние на обкръжаващата среда, възпитание и т.н.
към текста >>
Тук естествено, не става
дума
за това, че е не възможно да се напише една животинска биография особено за едно умно животно а за това, че човешката биография съответствуване на животинската биография, а на описанието на животинския вид.
Който схваща биографията като външно описание на житейските събития, може да твърди, че би могъл да напише по еднакъв начин биографията както на едно куче, така и на един човек. Който, обаче, изобрази в една биография истинската самобитност на един човек, той разбира, че в нея има нещо, което съответствува на един цял животински вид.
Тук естествено, не става дума за това, че е не възможно да се напише една животинска биография особено за едно умно животно а за това, че човешката биография съответствуване на животинската биография, а на описанието на животинския вид.
Винаги ще се намерят хора, които ще се противопоставят на казаното тук, понеже, казват те, собственикът на една менажерия например, винаги може да различи отделните животни в рамките на един и същи вид. Но тези, които размишляват по такъв начин показват, че не са способни да различат индивидуалната особеност от това различие, което се прибавя само чрез индивидуалността.
към текста >>
"доказателство", което е създадено според метода на обикновеното естествонаучно познание, отколкото това, което беше казано за значението на биографията, може да бъде в обикновения смисъл на
дума
та един голям учен; но е твърде далеч от истинското духовно изследване.
Върху човека с отворено духовно око, мисловните процеси действуват със същата сила, която е характерна за един процес, разиграващ се пред физическото око. Който приписва по-голяма убедителност на т.нар.
"доказателство", което е създадено според метода на обикновеното естествонаучно познание, отколкото това, което беше казано за значението на биографията, може да бъде в обикновения смисъл на думата един голям учен; но е твърде далеч от истинското духовно изследване.
към текста >>
По-горе става
дума
за последствията, които биха могли да имат за човешката душа извършените от нея дела, като за едно от "възможните" обяснения за нещата.
По-горе става дума за последствията, които биха могли да имат за човешката душа извършените от нея дела, като за едно от "възможните" обяснения за нещата.
Част от тези последствия не могат да ни засегнат в сегашния земен живот, защото той е бил предназначен за осъществяването на съответните действия. Последствията от тези действия не могат да се проявят още в настоящия живот, също както не можем да си спомним за едно събитие през времето, докато то се извършва. Тук може да става дума само за едно изживяване на последствията от действието, които срещат "Азът" тогава, когато неговите способности не са същите, каквито са били по време на живота, в който действието е било извършено. Последствията от това действие могат да се видят само в един друг земен живот.
към текста >>
Тук може да става
дума
само за едно изживяване на последствията от действието, които срещат "Азът" тогава, когато неговите способности не са същите, каквито са били по време на живота, в който действието е било извършено.
По-горе става дума за последствията, които биха могли да имат за човешката душа извършените от нея дела, като за едно от "възможните" обяснения за нещата. Част от тези последствия не могат да ни засегнат в сегашния земен живот, защото той е бил предназначен за осъществяването на съответните действия. Последствията от тези действия не могат да се проявят още в настоящия живот, също както не можем да си спомним за едно събитие през времето, докато то се извършва.
Тук може да става дума само за едно изживяване на последствията от действието, които срещат "Азът" тогава, когато неговите способности не са същите, каквито са били по време на живота, в който действието е било извършено.
Последствията от това действие могат да се видят само в един друг земен живот.
към текста >>
74.
ТРИТЕ СВЯТА 1. СВЕТЪТ НА ДУШИТЕ
GA_9 Теософия
Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази
дума
с "физическото сетиво".
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива.
Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво".
Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят. Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие". Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема.
към текста >>
Дума
та "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие".
Естествено, лесно може да се стигне до едно недоразумение, ако направо назовем по-висшите органи на възприятие с името духовни сетива. Понеже когато се говори за "сетиво", мисълта неволно свързва тази дума с "физическото сетиво". Тъкмо физическия свят се означава като "сетивен", в противоположност на "духовния" свят. За да избегнем това недоразумение, тук трябва да споменем, че за "по-висши сетива" се говори само в преносен смисъл, само като сравнение. Както физическите сетива възприемат физическия свят, така душевните и духовните сетива възприемат душевния и духовен свят.
Думата "сетиво" се използува само в значението на "органа за възприятие".
Човекът не би имал никакво познание за светлината и за цветовете, ако не би притежавал едно око, което да ги усети; той не би знаел нищо за звуците, ако не би притежавал едно ухо, което да ги възприема. В този смисъл, немският философ Лотце казва с пълно право: "без око, което да усеща светлината и без ухо, което да възприема звука, целият свят би бил тъмен и ням. В него биха се намерили толкова малко светлина и звук, колкото малко е възможен и зъбобол, без наличието на един усещаш болката нерв".
към текста >>
Тук би трябвало да изясним, че става
дума
за духовни и душевни образования, поради което човек не бива да очаква, че от по-висшите светове ще възприеме някакво "разредено" вещество.
Много често човек неволно си представя "по-висшите органи" като подобни на физическите органи.
Тук би трябвало да изясним, че става дума за духовни и душевни образования, поради което човек не бива да очаква, че от по-висшите светове ще възприеме някакво "разредено" вещество.
Докато човек има такива очаквания, той няма да стигне до никаква ясна представа за това, което тук се има предвид под "висши светове". За мнозина не би било така трудно, както е в действителност да узнаят нещо за тези "висш светове" наистина най-напред само елементарни подробности, ако не си представяха, че там ще намерят една по-фина физическа субстанцията. Понеже предпоставят такава физическа субстанция, по правило те не искат да признаят за какво всъщност става дума. Това, което те узнават за "висшите светове", се оказва недействително, разочароващо и т.н. Без съмнение, по-висшите степени на духовно развитие са трудно достъпни; но това развитие, което е достатъчно, за да се вникне в същността на духовния свят а това не е никак малко не би се постигнало толкова трудно, ако човек най-напред би се освободил от предразсъдъците, според които душевната и духовната действителност се представят като една по-фина физическа действителност.
към текста >>
Понеже предпоставят такава физическа субстанция, по правило те не искат да признаят за какво всъщност става
дума
.
Много често човек неволно си представя "по-висшите органи" като подобни на физическите органи. Тук би трябвало да изясним, че става дума за духовни и душевни образования, поради което човек не бива да очаква, че от по-висшите светове ще възприеме някакво "разредено" вещество. Докато човек има такива очаквания, той няма да стигне до никаква ясна представа за това, което тук се има предвид под "висши светове". За мнозина не би било така трудно, както е в действителност да узнаят нещо за тези "висш светове" наистина най-напред само елементарни подробности, ако не си представяха, че там ще намерят една по-фина физическа субстанцията.
Понеже предпоставят такава физическа субстанция, по правило те не искат да признаят за какво всъщност става дума.
Това, което те узнават за "висшите светове", се оказва недействително, разочароващо и т.н. Без съмнение, по-висшите степени на духовно развитие са трудно достъпни; но това развитие, което е достатъчно, за да се вникне в същността на духовния свят а това не е никак малко не би се постигнало толкова трудно, ако човек най-напред би се освободил от предразсъдъците, според които душевната и духовната действителност се представят като една по-фина физическа действителност.
към текста >>
Следователно, когато казваме, че той е "по-тънък" отколкото сетивния, физическия свят, ние употребяваме само един приблизителен образ, нещо, което е съвършено различно от едно сравнение в точния смисъл на
дума
та.
Следователно, когато казваме, че той е "по-тънък" отколкото сетивния, физическия свят, ние употребяваме само един приблизителен образ, нещо, което е съвършено различно от едно сравнение в точния смисъл на думата.
Така е и с всичко, което е заимствувано от физическия свят и е казано за душевния свят. Ако това се вземе под внимание, може да се каже, че формациите и съществата в душевния свят се състоят също от душевни "вещества" и се управляват от душевни сили, какъвто е случая с физическия свят. Както на материалните форми са присъщи протяжност и движение в пространството, така и на душевните "неща" и "същества" са присъщи възбудимост и инстинктивни желания.
към текста >>
Удоволствието и страданието са това, което живее в човека като свят на чувствата в тесния смисъл на
дума
та.
Удоволствието и страданието са това, което живее в човека като свят на чувствата в тесния смисъл на думата.
Чувството е движението на душата в самата себе си. От начина, по който се раздвижват чувствата на удоволствие и неудоволствие в душата, зависи и това, което наричаме приятни усещания.
към текста >>
75.
3. ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ
GA_9 Теософия
(
Дума
та "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл).
Нека от самото начало изтъкнем, че духовния свят е изграден от веществото, от което е съставена и самата човешка мисъл.
(Думата "вещество" е употребена тук в един съвършено неподходящ смисъл).
Но мисълта, която живее в човека е само сянката, схемата на истинската мисъл. Нейното отношение към същността, която и отговаря в "светът на духовете", е подобно на отношението, което във физическия свят съществува между сянката на един предмет и самия предмет. А когато се пробуди духовното сетиво, човек действително възприема истинската същност на мисълта, както сетивното око възприема една маса или един стол. Той се движи между мисловни Същества, между Същества изградени от мисли.
към текста >>
"Звукът", за който става
дума
тук, е едно явление от съвършено духовно естество.
Те не действуват изолирано. За своите творения те имат нужда един от друг. Често пъти множество първо образи си съдействуват за възникването на едно или друго Същество в душевния или в духовния свят. Успоредно с живите картини, които се представят на "духовното" зрение в "светът на духа", ясновидецът има някои опитности, свързани с "духовния слух". Действително, щом ясновидецът се издига от "светът на душата" в този на "духа", видимите първообрази стават същевременно звучащи.
"Звукът", за който става дума тук, е едно явление от съвършено духовно естество.
Той съвсем не трябва да бъде сравняван с физическия звук. Наблюдателят се чувствува потопен в едно море от звуци, чрез които изразяват себе си Съществата от духовния свят. В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо духовно-музикално. (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите".
към текста >>
Тук става
дума
за едно "духовно възприятие", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.
В хармонията, ритмите, мелодиите, които се раждат от тези звуци, първичните закони на света изразяват своето съществувание, своите взаимни отношения и сродства. Всичко, което на човешкото разбиране се представя под формата на закон, на идея, се открива на "духовното ухо" като нещо духовно-музикално. (Ето защо питагорейците са наричали това възприятие на духовния свят "музика на сферите". За този, който е надарен с "духовен слух" това не е само един символ, а добре позната духовна действителност). За да изградим понятие за тази "духовна музика", трябва да отстраним всички представи за сетивната музика, която се възприема от "телесното ухо".
Тук става дума за едно "духовно възприятие", за което, следователно, "физическото ухо" остава напълно глухо.
към текста >>
Следователно, винаги, когато става
дума
за "първообрази" трябва да имаме предвид и "празвуците".
С цел да опростим нещата, отсега нататък няма да говоря за "духовна музика". Достатъчно е да си представим, че всичко, което описваме като "образ", като "светлина", е същевременно и звук. На всеки цвят, на всяко светлинно явление, отговаря един духовен звук, и на всяка хармония на цветовете една звукова хармония, една мелодия и пр. Защото от само себе си се разбира, че там, където царуват звуците, възприятията на "духовното око" ни най-малко не престават. Звукът само се прибавя към светлината.
Следователно, винаги, когато става дума за "първообрази" трябва да имаме предвид и "празвуците".
Към възприятията, за които говорихме, се прибавят и други. Те могат да бъдат сравнени с "духовен вкус" и т.н. Аз няма да навлизам по-дълбоко в тези процеси; важно е да си изградим представа за "светът на духовете" с помощта на възприятия, избрани измежду другите.
към текста >>
Тук изобщо не става
дума
за едно възобновяване на доктрина за "фаталностите", които нашият свят преследва).
Петата, шестата и седмата области се различават съществено от първите четири. Съществата, които се намират там, предават на първообразите от по-низшите области подтиците, които ги карат да действуват. Там се намират творящите сили и самите първообрази. Който е способен да се издигне до тези области, се научава да познава "целите"* (* От казаното по-напред относно трудността да се изразяваме с помощта на езика следва, че изрази като "цели" трябва също да бъдат взети в символичен смисъл.
Тук изобщо не става дума за едно възобновяване на доктрина за "фаталностите", които нашият свят преследва).
към текста >>
76.
4. ДУХЪТ И ЦАРСТВОТО НА ДУХОВЕТЕ СЛЕД НАСТЪПВАНЕТО НА СМЪРТТА
GA_9 Теософия
Очевидно тук става
дума
само за един общ образ за последователните съществувания на човешкото същество.
Очевидно тук става дума само за един общ образ за последователните съществувания на човешкото същество.
Този образ е приблизителен и не би могъл да съвпадне точно с действителността. Според обстоятелствата, възможно е даден човешки живот да бъде по-малко съвършен отколкото предшествуващия. Но, общо взето, тези несъответствия отпадат в течение на последователните съществувания.
към текста >>
Но дори и тя не е такава в истинския смисъл на
дума
та.
Едва в четвъртата област представлява чистото "царство на духовете".
Но дори и тя не е такава в истинския смисъл на думата.
От трите по-низши области тя се различава по това, че в тях се намират първообразите на онези физически и душевни процеси, които откриваме във физическия и душевен свят, преди да сме навлезли в тези светове. Обстоятелствата на всекидневния живот са свързани с нещата и Съществата, които човек намира в света; от преходните неща на този свят, нашият поглед се издига към техните вечни причини. Тук са и другите земни твари: нашата безкористна мисъл се обръща към тях, независимо че те съществуват според съвсем други закони, в които ние нямаме никакво участие. Обаче благодарение на нас, земният свят разполага с постиженията на изкуствата и науките, на техниката, на държавните институции, накратко, с всичко онова, което оригиналните произведения на нашия Дух въплъщават в условията на физическия свят. Без нас, светът не би притежавал всички тези неща.
към текста >>
По-горе споменахме, че тази област също не може да се нарече "чисто царство на духовете" в пълния смисъл на тази
дума
.
По-горе споменахме, че тази област също не може да се нарече "чисто царство на духовете" в пълния смисъл на тази дума.
Това е така, защото културното равнище, с което хората напускат Земята, продължава да оказва влияние върху тяхното духовно съществувание. В "царството на духовете" те могат само да се наслаждават от плодовете на това, което са извършели според личните си дарби и според еволюционната степен на народа и държавата, в която са се родили.
към текста >>
Обаче не трябва да се мисли, че тук става
дума
за нещата, които носят "земната слава".
Ясно е, че силата, която може да бъде черпена от тази област, зависи от това, до каква степен Азът е извлякъл поуки от своето поредно въплъщение, които са достойни, за да бъдат признати от света на целите. Азът, който през време на земния живот се е стремил да осъществи намеренията на Духа чрез активен мисловен живот и чрез мъдра, действена любов, ще постигне твърде много в петата област. Напротив, Азът, който е бил погълнат от всекидневието и от преходните стойности, не посява никакви семена, в името на вечния световен порядък. В тази област, плод може да даде само онази част от Аза, която се издига над всекидневните грижи.
Обаче не трябва да се мисли, че тук става дума за нещата, които носят "земната слава".
Не, тук се има предвид всичко, което дори при най-скромните житейски условия, поражда у нас съзнанието за решаващото значение на нашите действия с оглед на мировата еволюция. Налага се да свикнем с мисълта, че в тази област човек разсъждава по друг начин, а не както във физическия свят. Да предположим, че в хода на едно въплъщение, даден човек не полага достатъчно усилие, за да се свърже с тази пета област; тогава у него възниква порива: "през следващия земен живот аз ще потърся такава лична съдба (карма), която на всяка цена ще ми открие последиците от едно несъвършенство в това отношение". И всичко, което от гледна точка на земния живот, занапред ще приеме очертанията на една мъчителна орис, будеща дълбоко състрадание у околните, в тази област от "царството на духовете", за човека изглежда като нещо абсолютно необходимо.
към текста >>
77.
6. ЗА МИСЛОВНИТЕ ФОРМИ И ЗА ЧОВЕШКАТА АУРА
GA_9 Теософия
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни разбира се в един много по-висш смисъл на тази
дума
отколкото сетивния свят.
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума отколкото сетивния свят.
Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват. И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т.н се открива пред нашите духовни сетива. Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответствуват на физическите цветове. Да разбере напълно това, за което става дума тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата глава, развивайки съответните възприемателни органи. За такъв човек душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими.
към текста >>
Да разбере напълно това, за което става
дума
тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата глава, развивайки съответните възприемателни органи.
А душевният свят и Царството на Духовете са дори по-действителни разбира се в един много по-висш смисъл на тази дума отколкото сетивния свят. Наистина, физическото око не може да види например чувствата и представите, обаче това не означава, че те не съществуват. И както физическия свят се открива пред нашите външни сетива, така и светът на чувствата, влеченията, инстинктите, мислите и т.н се открива пред нашите духовни сетива. Точно както определени пространствени явления, например, могат да бъдат видени от физическото око като цветови проявления, така и духовното око се издига до възприятията на онези душевни и духовни процеси, които съответствуват на физическите цветове.
Да разбере напълно това, за което става дума тук, може само този, който следва Пътят на познанието, описан в следващата глава, развивайки съответните възприемателни органи.
За такъв човек душевните и духовни явления, разиграващи се, съответно, в душевния и духовен свят, стават видими.
към текста >>
78.
ПЪТЯТ НА ПОЗНАНИЕТО
GA_9 Теософия
А когато на неговия разум пред оставим един образ на висшите светове, в това има определен смисъл, макар и първоначално тук да става
дума
само за един разказ за висшите факти, върху които той все още няма непосредствен поглед.
До познанието за описаната в тази книга Наука за Духа, може да се издигне всеки човек. Описания като тези, които тя съдържа, представляват един мисловен образ на висшите светове. И в известно отношение, те са първата стъпка към личното ясновидство, понеже човекът е едно мисловно същество. Той може да открие своя Път на познание, само ако вземе за отправна точка мисленето.
А когато на неговия разум пред оставим един образ на висшите светове, в това има определен смисъл, макар и първоначално тук да става дума само за един разказ за висшите факти, върху които той все още няма непосредствен поглед.
Защото самите мисли, които му предлагаме, представляват една сила, чието действие продължава в неговия собствен мисловен свят. Тя действува в човека и пробужда дремещите в него заложби.
към текста >>
" Само че тук не става
дума
за това, да се вярва или не, а само за безпристрастната оценка на това, което чуваме.
Следователно, на този, който пита: "- Как мога сам да се добира до висшите познания на науката за духа? , ще отговорим "започнете най-напред с описанията на тези, които вече ги притежават". А ако той отвърне: "но аз искам да постигна всичко сам и не желая да знам какво са видели другите! ", ние ще заявим: "тъкмо в изучаването на това, което са оставили другите, се намира първата степен в постигането на личното познание. "Тогава той може да възрази: "Но в този случай аз съм принуден да се уповавам на сляпата вяра!
" Само че тук не става дума за това, да се вярва или не, а само за безпристрастната оценка на това, което чуваме.
Истинският окултен изследовател никога не очаква сляпо доверие от тези, към които той се обръща. Той има предвид само едно: Ето, това аз изживях в духовните сфери на съществуванието, и него споделям с вас. Но той знае също, че другите възприемайки неговите опитности и изпълнявайки мислите си с описанията за онази жива сила, за която вече стана дума получават истинска помощ в своето духовно развитие.
към текста >>
Но той знае също, че другите възприемайки неговите опитности и изпълнявайки мислите си с описанията за онази жива сила, за която вече стана
дума
получават истинска помощ в своето духовно развитие.
", ние ще заявим: "тъкмо в изучаването на това, което са оставили другите, се намира първата степен в постигането на личното познание. "Тогава той може да възрази: "Но в този случай аз съм принуден да се уповавам на сляпата вяра! " Само че тук не става дума за това, да се вярва или не, а само за безпристрастната оценка на това, което чуваме. Истинският окултен изследовател никога не очаква сляпо доверие от тези, към които той се обръща. Той има предвид само едно: Ето, това аз изживях в духовните сфери на съществуванието, и него споделям с вас.
Но той знае също, че другите възприемайки неговите опитности и изпълнявайки мислите си с описанията за онази жива сила, за която вече стана дума получават истинска помощ в своето духовно развитие.
към текста >>
в истинския) смисъл на тази
дума
, без предварително проучване на мисловния живот.
Ето защо категорично трябва да изтъкнем голямата необходимост от сериозна мисловна работа за всеки, който се стреми към висши познавателни способности. Изтъкването на този факт е особено наложително, като се има предвид, че днес много хора искат да станат "ясновидци", без да обръщат достатъчно внимание върху сериозните и безкористни усилия на мисленето. Според тях, "мисленето" не може да помогне; по-важни им изглеждат "усещанията" и "чувствата". На това трябва да отговорим, че никой не може да стане "ясновидец" във висшия (т.е.
в истинския) смисъл на тази дума, без предварително проучване на мисловния живот.
При мнозина от кандидати, вътрешната леност може да изиграе една лоша роля. Те изобщо не осъзнават тази леност, понеже в очите им тя изглежда като презрение към "абстрактното мислене", към "празното спекулиране" и т.н. Би означавало да не зачитаме мисленето, ако го смесваме с абстрактната логическа последователност. Това "абстрактно мислене" лесно може да умъртви свръхсетивното познание; живото мислене може да го окрили и вдъхнови. Несъмнено, би било твърде удобно да се стигне до висшето познание, като се избягва мисловната работа.
към текста >>
Не става
дума
за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек.
Още тук е загатнато и първото качество, което трябва да изгради у себе си този който иска да постигне личен поглед върху свръхсетивните факти и събития. Това е безрезервната, пълна и безкористна преданост, с която човешкото сърце се отнася към всички откровения, бликащи от самия човешки живот, както и от целия Космос. Ако човек предварително определя своето отношение към даден факт, опирайки се на своите досегашни съждения, той се лишава от спокойното и всестранно въздействие, което този факт може да упражни върху него. Всеки миг ученикът трябва да е в състояние да превърне себе си в празен съд, готов да поеме целия външен и чужд свят. Мигове на познанието са единствено онези, при които замлъкват всяко съждение и всяка критика, идващи от самите нас.
Не става дума за това, дали сме по-мъдри от един или друг човек.
Дори безразсъдното дете може да научи на нещо и най-великия мъдрец. И ако той би се обърнал към детето, опирайки се на своята мъдрост, все едно че вмъква почернено стъкло между себе си и това, което детето може да му открие*.(*Следователно, става ясно, че изискването за "безкористната преданост" съвсем не означава отричане от собствените съждения или потъване в една сляпа вяра. Спрямо едно дете, последните две състояния са лишени от какъвто и да е смисъл.)
към текста >>
Тук не става
дума
за това, човек сляпо да вярва в нещо, а да не поставя своите или чужди предразсъдъци на мястото на живите и непосредствени впечатления.)
Или пък, намирайки се в определена среда, която изисква от нас една или друга оценка, просто да не я правим, а да се оставим под влиянието на непосредствените си впечатления*. (*Това душевно състояние няма нищо общо със "сляпата вяра".
Тук не става дума за това, човек сляпо да вярва в нещо, а да не поставя своите или чужди предразсъдъци на мястото на живите и непосредствени впечатления.)
към текста >>
Не става
дума
за това, че човек е длъжен да ги изкорени от себе си, да стане недосегаем за симпатията и антипатията.
Последователят на антропософската Наука за Духа трябва да се научи да се отнася към нещата и хората според техния характер и тяхната стойност. Симпатията и антипатията, удоволствието и неудоволствието получават сега една съвършено нова роля.
Не става дума за това, че човек е длъжен да ги изкорени от себе си, да стане недосегаем за симпатията и антипатията.
Напротив, колкото повече той развива у себе си способността да не позволява от симпатията и антипатията да произтичат каквито и да са оценки или действия, толкова по-фини и нежни стават неговите усещания. Той разбира, че когато обладава в себе си досегашните симпатии и антипатии, те придобиват един съвсем нов характер. Дори най-отблъскващите неща имат свои скрити качества; те се откриват на човека, само ако той се откаже да следва своите егоистични усещания и чувства. Хората, които са напреднали в тази област на обучението, имат много по-фина чувствителност от другите, понеже остават неизкушени от егоизма и не попадат в примката на една обща нечувствителност. Всяко влечение, на което човек се подчинява механично, го прави сляп за истинската природа на нещата.
към текста >>
Тук става
дума
за един основен стремеж на душата.
Тук става дума за един основен стремеж на душата.
Дори този, който се заблуждава, поражда у себе си именно в стремежа към истината една сила, която ще го отклони от погрешни стъпки. Възражението, което човек си отправя: "Но аз бих могъл и да се заблуждавам" подсказва едно истинско и много вредно неверие. То подсказва, че човек просто няма доверие в силата на истината. Защото работата се свежда до това, да не надценяваме себе си и да не определяме една или друга цел според личните си предпочитания, а в пълна безкористност да получим насоката на нашите действия от Духа. Егоистичната човешка воля не може да определя Истината; напротив, истината само по себе си трябва да стане вътрешния господар в човека и да го превърне в едно отражение на вечните закони от царството на духовете.
към текста >>
79.
ЗАБЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ
GA_9 Теософия
Тук става
дума
не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание.
Обаче в тази област никой не може да се издигне над абстрактните и схематични понятия, ако не приеме, че силата, която изгражда живота и чиито източници имат по-висш произход от този на неорганичните сили, може да бъде възприета единствено в рамките на свръхсетивното прозрение.
Тук става дума не за пренасяне на естественонаучните методи, валидни в условията на неорганичния свят и прилагането им в живота, а за постигането на нов вид познание.
Когато тук говорим за "осезание" на низшите организми, нямаме предвид това, което обикновено се означава като "сетива". От гледна точка на Науката за Духа, бихме могли да се отправят доста възражения срещу обичайната употреба на този израз. Под "осезание" тук следва да се разбира една обща възприемателна способност спрямо външните впечатления, за разлика от специфичните възприятия като зрение, слух и т.н.
към текста >>
Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем
дума
та "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли.
КЪМ СТР. 13 Духовнонаучните изложения следва да бъдат приемани в техния точен смисъл. Защото цялата им стойност се състои в точното формулиране на идеите.
Ако например във фразата: "При животното усещанията не са свързани със самостоятелни мисли, а с импулси, които произлизат от непосредствените изживявания" пренебрегнем думата "самостоятелни", лесно бихме стигнали до погрешното становище, че в животинските усещания или инстинкти не се намесват никакви мисли.
Обаче истинската Наука за духа почива върху познанието, според което всички вътрешни изживявания на животното (както и на всяко съществувание изобщо) са изцяло проникнати от мисли. Само че в мислите на животното са не израз на един свободен "Аз", а на онзи животински "групов Аз", който определя животинското поведение като една външна сила. Този групов Аз не се намира във физическия свят, както Азът на човека, а упражнява своите действия от душевния свят. (По-точни описания ще намери те в моята "Тайна наука") Същественото при човека е, че вътре в него мислите водят един самостоятелен живот и биват изживявани като мисли непосредствено, а не по косвен път на усещанията.
към текста >>
14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на
дума
та "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват
дума
та "Аз" с характерната за нея представа.
КЪМ СТР.
14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа.
Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът". Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза.
към текста >>
Ако децата само чуват тази
дума
от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът".
КЪМ СТР. 14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа.
Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът".
Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза.
към текста >>
Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази
дума
, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза.
КЪМ СТР. 14 Когато малките деца казват за себе си, че "Карл е умен" или "Мария иска това", трябва ясно да посочим: тук важна е не ранната или късна употреба на думата "Аз", а важен е онзи момент, когато те съзнателно свързват думата "Аз" с характерната за нея представа. Ако децата само чуват тази дума от устата на възрастните, те също могат да я произнасят, но без да има каквато и да е идея за "Азът".
Все пак, в повечето случаи, дори късната употреба на тази дума, говори за един важен момент от развитието, а именно, постепенното преминаване на смътното Азово усещане в правилна идея за Аза.
към текста >>
40 Принуден съм да употребя
дума
та "цели", за да обознача силите, направляващи световното развитие, макар че по този начин давам повод те да бъдат отъждествени с чисто човешки намерения.
КЪМ СТР.
40 Принуден съм да употребя думата "цели", за да обознача силите, направляващи световното развитие, макар че по този начин давам повод те да бъдат отъждествени с чисто човешки намерения.
Тази грешка може да бъде избегната, само ако на думите заети по необходимост от областта на човешките взаимоотношения се придаде един много по-висш смисъл, който премахва от тях ограниченото човешко тълкуване, за да ги обогати с нещо съвършено ново, до което се приближаваме в онези моменти от живота, когато, така да се каже, се издигаме над самите себе си.
към текста >>
Все пак трябва да изтъкна, че възприеманата по духовен начин аура, за която става
дума
, е нещо съвсем различно от аурата, наблюдавана и описана от проф.
Тук аз нямам никакво намерение да коментирам изследванията на проф. Бенедикт които впрочем са едни от най-интересните в областта на съвременните естествени науки нито пък ще се възползвам от удобния случай, както биха на правили мнозина, да "оправдая" Науката за Духа с доводи, взети от естествената наука. Исках само да покажа, как в определени случаи естествоизпитателят може да стигне до твърдения, които са доста близки до тези на Науката за Духа.
Все пак трябва да изтъкна, че възприеманата по духовен начин аура, за която става дума, е нещо съвсем различно от аурата, наблюдавана и описана от проф.
Бенедикт с помощта на чисто физически средства. Несъмнено, бихме изпаднали в голямо заблуждение, ако сметнем, че "духовната аура" може да бъде проучвана с естественонаучни средства.
към текста >>
80.
01. УСЛОВИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Тук не става
дума
да съдим и критикуваме нашата цивилизация.
С това ние заставаме против нашата цивилизация.
Тук не става дума да съдим и критикуваме нашата цивилизация.
Напредъкът на съвременната култура се дължи тъкмо на критиката, на съзнателната човешка преценка, на максимата "всичко изпитвайте и приемайте най-доброто".
към текста >>
Нека подчертаем: При висшето познание не става
дума
за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината.
Човек никога не би постигнал съвременното равнище на науката, индустрията, съобщенията и законодателството, ако той не упражняваше критиката навсякъде; ако не прибягваше до мащабите на своя собствен разум. Обаче това, което добихме по този начин в областта на външната култура, трябваше да заплати и със съответната загуба на духовен живот и пропуснати възможности за висше познание.
Нека подчертаем: При висшето познание не става дума за преклонение пред човека, а за преклонение пред истината.
към текста >>
81.
03. ВЪТРЕШНОТО СПОКОЙСТВИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Но ако Посветеният излезе от рамките на своята затворена духовна област и застане всред хората, тогава за него влиза в сила един трети закон: Всяко свое действие и всяка своя
дума
насочвай по такъв начин, че никога да не засегнеш свободната воля на другия човек.
Нито един окултен учител няма желанието да превърне тези правила в средство за власт над други хора. Той не лишава никого от самостоятелност. Защото няма по-добър ценител и защитник на човешката свобода и самостоятелност от окултния учител. Вече споменахме за духовната връзка, която обединява всички Посветени и за двата естествени закона, които осигуряват нейната цялост.
Но ако Посветеният излезе от рамките на своята затворена духовна област и застане всред хората, тогава за него влиза в сила един трети закон: Всяко свое действие и всяка своя дума насочвай по такъв начин, че никога да не засегнеш свободната воля на другия човек.
към текста >>
Например, той чува
дума
, с която някой иска да го нарани или раздразни.
Това спокойствие и тази сигурност оказват въздействие върху цялото човешко същество. Вътрешния човек започва да расте. А с него израстват и онези вътрешни способности, които водят до висшето познание. Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят.
Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни.
Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си. Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание. Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака. След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение. Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
към текста >>
Преди неговото окултно обучение, тази
дума
би постигнала целта си.
Това спокойствие и тази сигурност оказват въздействие върху цялото човешко същество. Вътрешния човек започва да расте. А с него израстват и онези вътрешни способности, които водят до висшето познание. Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят. Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни.
Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си.
Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание. Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака. След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение. Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
към текста >>
Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази
дума
от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание.
Вътрешния човек започва да расте. А с него израстват и онези вътрешни способности, които водят до висшето познание. Напредвайки в тази област, окултният ученик постепенно сам започва да определя по какъв начин трябва да му въздействуват впечатленията на външния свят. Например, той чува дума, с която някой иска да го нарани или раздразни. Преди неговото окултно обучение, тази дума би постигнала целта си.
Но сега, след като е поел пътя на окултното обучение, той е в състояние да лиши тази дума от нейното отровно жила, преди тя да е проникнала в неговото съзнание.
Или друг пример: даден човек лесно изпада в нетърпение, когато е принуден да чака. След като е поел пътя на окултното обучение, в минутите на вътрешно спокойствие, той се изпълва до такава степен с усещането за пълното безсмислие на всеки вид нетърпение, че оттогава насища с това усещане всяко конкретно нетърпение. Нетърпението, което иначе би го завладяло, изчезва, и времето, което в първия случай би било пропиляно, сега се изпълва с полезни наблюдения, извършени по време на чакането.
към текста >>
82.
04. СТЕПЕНИ НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Става
дума
за известни указания, които са извлечени от едно много по-дълбоко учение.
Става дума за известни указания, които са извлечени от едно много по-дълбоко учение.
В самото окултно обучение цари строго определена последователност. Част от указанията се стремят да издигнат човешката душа до съзнателната връзка с духовния свят. Тези указания се отнасят към съдържанието на следващите страници, приблизително както строгата и прецизна система на преподаване се отнася към случайно придобити знания. И все пак сериозното и упорито спазване на препоръките, които даваме тук, може да приближи всеки до истинското окултно обучение.
към текста >>
83.
05. А. ПОДГОТОВКА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Разбира се, не става
дума
за това, човек изведнъж да промени своя стил на живот и да се устреми към подобно вътрешно мълчание.
За окултния ученик е особено важен начинът, по който той изслушва другите. Той трябва да го прави така, че в самия него да се възцари пълно мълчание. Когато някой изразява дадено мнение пред друг човек, общо взето, то среща или одобрение, или несъгласие. Повечето хора веднага усещат потребност да изразят своето одобрение, респективно своята критика. Окултният ученик трябва да си наложи мълчание и в двата случая.
Разбира се, не става дума за това, човек изведнъж да промени своя стил на живот и да се устреми към подобно вътрешно мълчание.
Той може да започне с предварително подбрани случаи. И тогава, бавно и постепенно, като от само себе си, този напълно нов начин на слушане се превръща в навик.
към текста >>
Следователно, към всичко, за което става
дума
, трябва да се прибави и усърдното изучаване на писмените окултни източници.
Напротив, четенето на такава литература и вникването в окултните учения, ни подготвя за лични опитности в свръхсетивния свят. Всяко изречение от Тайната Наука, което човек чува, е призвано да тласка душата му напред.
Следователно, към всичко, за което става дума, трябва да се прибави и усърдното изучаване на писмените окултни източници.
То спада към задължителната подготовка на всяко окултно обучение. И ако то липсва, всички останали средства няма да доведат окултния ученик до мечтаната цел. Защото окултните учения, бликащи от живото "вътрешно слово", сами притежават духовен живот. Те не са просто думи, а живи сили. И ако ти следваш думите на един окултен учител, ако четеш книга, написана под влиянието на истински вътрешен опит, в твоята душа ще се пробудят сили, които ще те направят ясновиждащ, също както природните сили са изградили от живата материя твоите очи и уши.
към текста >>
84.
06. Б. ПРОСВЕТЛЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на
дума
та, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
Но ако човек не прекалява с темпото и интензивността на посочените упражнения той изобщо не може да пострада. Строго трябва да бъде спазено правилото: Никой не бива да изразходва за посочените упражнения повече време и сили, отколкото му позволяват неговите задължения и неговото място в живота. Встъпването в "пътя" далеч не трябва да се съпровожда с каквато и да е външна промяна. За да се постигнат действителни резултати, необходимо е търпение. След броени минути човек трябва да прекратява упражненията и спокойно да се занимава със своята ежедневна работа, без да я смущава с мисли от упражненията.
Който не е усвоил изкуството да чака в най-добрия и висш смисъл на думата, той не е подходящ за окултно обучение и никога няма да постигне значителни резултати в своя път.
към текста >>
85.
07. КОНТРОЛ НАД МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Става
дума
за едно много просто средство, но то води до забележителни резултати, ако човек съумее да го прилага с необходимото вътрешно настроение.
Става дума за едно много просто средство, но то води до забележителни резултати, ако човек съумее да го прилага с необходимото вътрешно настроение.
към текста >>
Не става
дума
за достоверно проучване на сетивния предмет, а за развитието на определени душевно-духовни сили).
Ако бих имал пред себе си един изкуствен предмет, колкото и да би приличал на семето, така че да не може да бъде различен от него, никакви сили на земята и светлината неща са в състояние да извлекат едно растение". Който си представя тази мисъл пределно ясно и я изживява вътрешно, той ще почувствува и още нещо; вътре в семето, макар и в скрита форма а именно като сила вече се намира онова, което ще израсне по-късно от него. В изкуствения предмет, наподобяващ семето, тази сила липсва, въпреки че за моите очи двете семена са еднакви. Следователно в истинското семе има нещо невидимо, което в изкуственото не съществува. Сега чувствата и мислите трябва да се насочат тъкмо към тази невидима същност*(*Ако някой възрази, че микроскопичното изследване ясно различава истинското семе от изкуственото, това само показва, че този човек не схваща основната цел на упражнението.
Не става дума за достоверно проучване на сетивния предмет, а за развитието на определени душевно-духовни сили).
Следователно, тази невидима същност ще метаморфозира по-късно във видимото растение, чиито форми и цветове аз ще мога да възприемам. Нека да се спрем на тази мисъл: Невидимото ще стане видимо. Ако аз можех да мисля, не бих могъл и да предвидя още сега това, което ще стане видимо по-късно. Налага се да подчертаем още веднъж: това, което мислим, трябва да го чувствуваме, и то особено силно. До изживяването на определена мисъл трябва да стигаме в пълно спокойствие, несмущавани от никакви други мисли.
към текста >>
Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става
дума
единствено за нея.
Би било твърде лошо, ако той изпадне в мечтателство Разумът трябва да е ясен и трезв във всеки отделен миг. И най-голямата грешка би била сторена, ако в хода на тези упражнения някой би смутил своето равновесие и ако би престанал да разсъждава ясно и точно за обикновените неща от живота, както е вършил това по-рано. Окултният ученик непрекъснато трябва да се уверява дали не е нарушил своето вътрешно настроение, дали е останал същия в своето обичайно ежедневие. Непоколебимо вътрешно спокойствие и ясен поглед върху нещата ето какво трябва да извоюва за себе си. Разбира се, строго препоръчително е да не се отдава на празно мечтателство, както и на случайни упражнения.
Обсъжданата тук дисциплина на мисленето се практикува в окултните школи от най-дълбока древност и тук става дума единствено за нея.
Който иска да прилага други упражнения, измислени от самия него или пък случайно дочути тук или там, ще допусне фатална грешка и скоро ще затъне в мътните води на фантастиката. Към гореописаното упражнение може да се прибави и друго. Нека застанем пред едно растение, което е стигнало до степента на пълното си развитие и да се проникнем от мисълта, че наближава времето, когато това растение ще умре. Нищо няма да остане от това, което сега е пред моите очи. Обаче същото това растение ще образува семена и те ще дадат нови растения.
към текста >>
Става
дума
за едно духовно възприятие, аналогично с физическото впечатление от един или друг цвят.
Категорично следва да подчертаем, че това, което наричаме тук цвят, съвсем не прилича на цветове, възприемани от физическите очи.
Става дума за едно духовно възприятие, аналогично с физическото впечатление от един или друг цвят.
В духовен смисъл, възприятието "синьо" означава: Аз възприемам нещо, което е само сходно с това, което физическото око усеща като "син" цвят. Този факт следва да се има предвид от всеки, който действително се стреми към духовни възприятия. В противен случай, той ще очаква в духовния свят само едно повторение на физическите процеси: нещо, което би го огорчило в най-висша степен. Всеки, който е стигнал до подобни духовни възприятия, вече е постигнал твърде много, защото нещата му се откриват не само в тяхното непосредствено съществувание, а в тяхното възникване и умиране. Навсякъде той започва да вижда Духа, за който физическите сетива не знаят нищо.
към текста >>
Ако се спазват същите правила и предпазни мерки, за които ставаше
дума
преди малко, сега също се стига до нови духовни възприятия.
Към разглежданите тук упражнения може да се добави следното. Нека наблюдаваме по същия начин даден човек постига своето желание или очакване.
Ако се спазват същите правила и предпазни мерки, за които ставаше дума преди малко, сега също се стига до нови духовни възприятия.
В духовен смисъл, пред нас израства един вид пламък, който в средата се усеща като жълт, а в краищата с бледозелен оттенък.
към текста >>
86.
08. ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Обаче той може да вижда и чува, само ако е в състояние да възприема духовните процеси под формата на фигури, цветове, звуци и т.н., за които вече стана
дума
, когато разглеждахме "подготовката" и "просветлението".
В книгите често се говори за тези изпитания, но както и може да се предположи, те дават съвсем неточна представа за нещата. Защото без да е минал през подготовката и просветлението, човек никога не узнава нещо за изпитанията. Ето защо неговите описания са крайно неправдоподобни. Пред душата на окултния кандидат застават определени процеси и събития, които принадлежат на висшите светове.
Обаче той може да вижда и чува, само ако е в състояние да възприема духовните процеси под формата на фигури, цветове, звуци и т.н., за които вече стана дума, когато разглеждахме "подготовката" и "просветлението".
Първото "изпитание" се състои в това, че кандидатът стига до едно по-точно възприемане на неживите тела и техните материални качества, на растенията, на животните, на самия човек, отколкото е присъщо на обикновените хора. Обаче всичко това съвсем не се покрива с т.н. "научно познание". Защото тук става дума не за наука, а за конкретни възприятия. По правило, процесът протича така, че окултният кандидат бива обучаван за възможните начини, по които неживите предмети и живите същества се откриват пред духовните уши и очи.
към текста >>
Защото тук става
дума
не за наука, а за конкретни възприятия.
Пред душата на окултния кандидат застават определени процеси и събития, които принадлежат на висшите светове. Обаче той може да вижда и чува, само ако е в състояние да възприема духовните процеси под формата на фигури, цветове, звуци и т.н., за които вече стана дума, когато разглеждахме "подготовката" и "просветлението". Първото "изпитание" се състои в това, че кандидатът стига до едно по-точно възприемане на неживите тела и техните материални качества, на растенията, на животните, на самия човек, отколкото е присъщо на обикновените хора. Обаче всичко това съвсем не се покрива с т.н. "научно познание".
Защото тук става дума не за наука, а за конкретни възприятия.
По правило, процесът протича така, че окултният кандидат бива обучаван за възможните начини, по които неживите предмети и живите същества се откриват пред духовните уши и очи. В известен смисъл, тези явления се разиграват пред наблюдателя и са незащитени, така да се каже, голи. Свойствата, които човек възприема по този начин, са недостъпни за физическите сетива и са като покрити с плътна завеса. Тази завеса пада пред кандидата в хода на един процес, означаван като "духовен процес на изгаряне". Ето защо това първо изпитание се нарича "изпитание чрез огъня".
към текста >>
При описаното изпитание също става
дума
за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания.
Това изпитание се нарича "изпитание на водата", защото в тези висши области човешките действия са така лишени от опората на външните събития, както и плувецът е лишен от твърдото дъно на реката. Процесът трябва да се повтаря дотогава, докато кандидатът придобие пълна увереност.
При описаното изпитание също става дума за придобиване на известни нови качества и благодарение на своите опитности във висшите светове, човек изгражда тези качества за кратко време до такава степен, каквато в обикновения ход на еволюцията би постигнал само след много прераждания.
Същественото тук е следното. За да породи описаните изменения в областта на висшите светове, кандидатът трябва да следва единствено импулсите, които бликват от неговите висши възприятия и от дешифрирането на скритата писменост. Ако в действията му се намеси дори само една част от неговите лични желания, мнения и т. н.; ако дори и само за миг се отклони от законите, които е признал за верни, тогава резултатът би бил съвсем друг. В този случай кандидатът незабавно би загубил своята крайна цел и би бил въвлечен в продължително объркване.
към текста >>
Защото сега той трябва да намери своя "висш Аз" в най-истинския смисъл на
дума
та.
Тук следва да подчертаем, че само малцина от тези, които са устояли в първите изпитания, не ще намерят тази сила в себе си. Човек или се проваля в първите две изпитания, или тържествува също и тук. Сега единствено необходимо е да се ориентира бързо в самия себе си.
Защото сега той трябва да намери своя "висш Аз" в най-истинския смисъл на думата.
Той трябва да решава бързо и да се вслушва във всяко от загатванията на Духа. Тук няма време за размишление, съмнение и т. н. Всеки миг на колебание само би доказал неговата незрялост. Смело трябва да преодолее той всичко, което му прегражда пътищата към Духа. Сега той трябва да утвърждава не друго, а присъствието на духа.
към текста >>
Разбира се, това не е "клетва" в обикновения смисъл на
дума
та.
Ако окултният ученик премине и това изпитание, тогава той пристъпва в "храма на висшето познание". Относно събитията и процесите, които следват, е възможно да бъдат дадени само най-общи указания. А това, което се изисква сега от окултният ученик, е следното: той трябва да положи един вид "клетва" и при никакви обстоятелства да не издава нищо от Тайната наука. Изразите "клетва" и "издавам" не са съвсем подходящи.
Разбира се, това не е "клетва" в обикновения смисъл на думата.
По скоро при тази нова степен от развитието се придобива определена опитност. Окултният кандидат се научава да прилага висшето познание в служба на човечеството. Едва сега той започва да разбира света по правилен начин. Не става дума за "премълчаване" на висшите истини, а за тактичното им прилагане в живота. Това чудесно качество се култивира по отношение на много от нещата, за които по-рано е говорил и специално за начина, по който е правил това.
към текста >>
Не става
дума
за "премълчаване" на висшите истини, а за тактичното им прилагане в живота.
Изразите "клетва" и "издавам" не са съвсем подходящи. Разбира се, това не е "клетва" в обикновения смисъл на думата. По скоро при тази нова степен от развитието се придобива определена опитност. Окултният кандидат се научава да прилага висшето познание в служба на човечеството. Едва сега той започва да разбира света по правилен начин.
Не става дума за "премълчаване" на висшите истини, а за тактичното им прилагане в живота.
Това чудесно качество се култивира по отношение на много от нещата, за които по-рано е говорил и специално за начина, по който е правил това.
към текста >>
Върху тях не трябва да се разсъждава в обикновения смисъл на
дума
та; те следва да изразяват себе си чрез самия човек и да протичат в него, подобно на жизнените процеси в неговия организъм.
С негова помощ той постига онази способност, която му позволява непрекъснато да се докосва до по-висшите духовни тайни. За тази цел обикновената памет не е достатъчна. Човек трябва да стане едно цяло с висшите истини. Съвсем не е достатъчно той да знае за тях; по най-естествен начин те трябва да станат неизбежна съставна част от живота му, каквито са например храната и водата за обикновения човек. Те трябва да се превърнат в цел на обучението, в навик.
Върху тях не трябва да се разсъждава в обикновения смисъл на думата; те следва да изразяват себе си чрез самия човек и да протичат в него, подобно на жизнените процеси в неговия организъм.
Така в духовен смисъл, Посветеният все повече се приближава до това, което природата е направила от него във физическия смисъл.
към текста >>
87.
09. ПРАКТИЧЕСКИ УКАЗАНИЯ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Съвсем не е достатъчно да се борим с нетърпението само в обикновения смисъл на тази
дума
, защото тогава то неизбежно ще се усилия.
Не трябва да изискваме незабавен достъп до необхватните простори на висшите светове. Защото в този случай, те по правило остават недостъпни. Да се задоволи с незначително постижение, да запази спокойствие и умереност, ето към какво е длъжна да се стреми душата. Напълно естествено е, ученикът да очаква с нетърпение резултатите от своето окултно обучение. И все пак, той няма да постигне нищо, преди да е овладял това търпение.
Съвсем не е достатъчно да се борим с нетърпението само в обикновения смисъл на тази дума, защото тогава то неизбежно ще се усилия.
Човек ще живее с илюзията, че нетърпението е вече овладяно, докато в дълбините на душата то укрепва все по-силно. Ние ще постигнем напредък, само ако непрекъснато се отдаваме на една точно определена мисъл и ако напълно се проникнем от нея. Тази мисъл е следната: "наистина, аз съм длъжен да правя всичко възможно за моето душевно и духовно издигане; обаче ще изчаквам напълно спокоен, докато висшите сили ме сметнат достоен за просветлението". И ако посочената мисъл се превърне в трайна характерова особеност, човек е вече сигурен, че се намира на прав път.
към текста >>
Естествено, не става
дума
безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право.
"Тази обида с нищо не променя моята стойност! "Сега той предприема необходимите действия, но тръгва не от раздразнение и гняв, а от състояние на пълно спокойствие и себеувереност.
Естествено, не става дума безропотно да се понася всяка обида, с което бихме действували, защитавайки друг човек, и то с пълно право.
Веднага следва да се има предвид, че окултното обучение се проявява не в очебийни промени на човешкото поведение, а във фино и тихо преобразяване на неговия чувствен и мисловен живот.
към текста >>
Не става
дума
за това да се лишим от желания.
В рамките на окултното обучение извънредно важно е да се пристъпи към възпитание на желанията.
Не става дума за това да се лишим от желания.
Защото всичко, което искаме да постигнем, трябва да бъде обект също и на нашето желание. А едно желание се осъществява винаги, когато зад него стои определена сила. В случая тази сила произтича от правилното познание. "не трябва да желае нищо, преди то да е обхванато от правилно познание" ето едно от златните правила на окултния ученик.
към текста >>
В случая става
дума
за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание.
В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание.
Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение. Затова не може да става и дума. Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път.
към текста >>
Затова не може да става и
дума
.
В случая става дума за една дискретна тактичност и окултният ученик следва да й посвети цялото си внимание. Той трябва да прецени до каква степен неговия събеседник ще приеме чуждото мнение и какво значение може да има то за него. Разбира се, това не е причина да се въздържаме от нашето лично мнение.
Затова не може да става и дума.
Необходимо е просто да се вслушваме максимално точно в разсъжденията на другите и в зависимост от това, какво казват да формираме нашия собствен отговор. В подобни случаи окултният ученик долавя в себе си една точно определена мисъл и ако тя стане постоянна черта на неговия характер, той знае, че вече е на прав път. Ето тази мисъл: "Важното е, не че аз мисля различно от другия човек, а това, той сам да намери истинския отговор с помощта, която аз мога да му дам". След като подобни настроения облъхват душата, те все повече слагат върху характера и поведението на окултния ученик един отпечатък на мекота, която е основно средство при всяко окултно обучение. Твърдостта прогонва душевните сили около теб, които трябва да пробудят твоето душевно око; мекотата отстранява пречките и отваря твоите духовни възприемателни органи.
към текста >>
88.
10. ВЪРХУ НЯКОИ ОТ ДЕЙСТВИЯТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Органите, за които ще става
дума
, могат да бъдат възприети по духовен път в близост до следните участъци от физическото тяло:
Органите, за които ще става дума, могат да бъдат възприети по духовен път в близост до следните участъци от физическото тяло:
към текста >>
Както в случая е ясно, че не става
дума
за "крила", така стоят нещата и с "лотосовите цветове".
На окултен език тези формации се наричат "колела" (чакри) или "лотосови цветове". Те носят това име поради известна прилика с тях; а иначе следва да сме наясно, че подобен израз е по-скоро метафоричен, както в анатомията означаваме двете белодробни половини като белодробни "крила".
Както в случая е ясно, че не става дума за "крила", така стоят нещата и с "лотосовите цветове".
към текста >>
Тук не става
дума
за изучаване на "будизма", а за описание на новите еволюционни моменти според източниците на Антропософията.
Съвсем друго би било, ако аз бях сдържан в моята първа оценка, ако бях "замълчал" както в моите мисли, така и в моите думи, докато си изградя разумно и сигурно становище. Постепенно предпазливостта в изграждането и формулирането на дадено съждение, се превръща в отличителен белег на окултния ученик. От друга страна рязко нараства неговата възприемчивост към онези впечатления и опитности, които той мълчаливо е оставил да минат "покрай него", докато натрупа достатъчно вътрешни основания за своето съждение. Тази предпазливост се проявява под формата на синкаво-червени и розово-червени нюанси в листата на лотосовия цвят, докато в противен случай преобладават тъмно-червените и оранжеви нюанси*. (* Посветеният винаги ще открие аналогията между гореописаните условия на развитието на "16-листния лотосов цвят" и наставленията за "пътят", който Буда дава на своите ученици.
Тук не става дума за изучаване на "будизма", а за описание на новите еволюционни моменти според източниците на Антропософията.
Обстоятелството, че те съвпадат с учението на Буда не е пречка да ги приемем за истини сами по себе си.)
към текста >>
Всяка непоследователност и дисхармония в поведението деформират лотосовия цвят за който става
дума
.
На Второ Място окултният ученик се стреми да внесе същата последователност и ред в своите действия. Това качество наричаме "контрол на действията".
Всяка непоследователност и дисхармония в поведението деформират лотосовия цвят за който става дума.
Когато окултният ученик предприеме определено действие, той задължително ще го постави в логическа връзка със своето дотогавашно поведение. Ако човек днес действува по един начин, а утре по друг, той никога няма да развие този свръхсетивен орган.
към текста >>
Предписанията, за които става
дума
тук, водят до едно истинско окултно обучение.
Предписанията, за които става дума тук, водят до едно истинско окултно обучение.
Но те са полезни не само за този, който иска или може да приеме окултното обучение, а за всеки човек, желаещ да промени своя живот в посочения смисъл. Защото въздействията върху човешкото астрално тяло, макар и бавно, настъпват във всички случаи. Спазването на тези предписания е неизбежно за окултния ученик. Ако той се опитва да напредне в окултното обучение без да ги спазва, би навлязъл в духовните светове с недоразвити свръхсетивни органи и вместо да познае истината, ще стане жертва на всевъзможни измами и илюзии. В известен с мисъл той ще стане ясновиждащ, но фактически ще потъне в още по-голяма слепота, защото преди е имал сигурната опора на физическия сетивен свят, а сега е надникнал зад сетивния свят и неизбежно ще допуска грешки относно самия него, преди да е постигнал сигурност във висшите светове.
към текста >>
Науката за Духа подпомага узряването, обаче правилните форми на лотосовите цветове зависят от общата насока на живота, за която вече става
дума
.
Ако в атмосфера на пълно спокойствие човек не постигне тяхната съответствуваща форма, лотосовите цветове израстват в грозен и уродлив вид.
Науката за Духа подпомага узряването, обаче правилните форми на лотосовите цветове зависят от общата насока на живота, за която вече става дума.
От особена важност за душевните усилия, свързани с развитието на 10-листния лотосов цвят. Тук нещата опират до съзнателен контрол над сетивните впечатления, а в началният стадий на ясновидството, този контрол е крайно необходим. Единствено чрез него могат да бъдат премахнати източниците на многобройни илюзии, както и на произвол в духовния свят. Обикновено човек не си дава сметка за влиянията, които определят неговите мисли и спомени.
към текста >>
В случая
дума
та "етер" само загатва за извънредната "финост" на този организъм и няма нищо общо с "етера" от различните научни хипотези).
Етерното тяло има приблизителната големина и форма на физическото тяло, така че то изпълва почти същото физическо пространство. То е един изключителен нежен и фин организъм*. (* Моля физиците да не се смущават от израза "етерно тяло".
В случая думата "етер" само загатва за извънредната "финост" на този организъм и няма нищо общо с "етера" от различните научни хипотези).
Характерният му цвят се различава от основните 7 цвята на дъждовната дъга. Всеки, който пристъпва към неговото наблюдение, се убеждава, че подобен цвят просто не съществува в условията на физическия свят. Все пак най-добре можем да го сравним с цвета на току-що цъфналата праскова. Ако искаме да съсредоточим нашето наблюдение единствено върху етерното тяло, необходимо е да заглушим всякакъв вид душевни изживявания с помощта на гореописаното упражняване на вниманието. В противен случай изгледът на етерното тяло значително се променя поради проникващите въздействия на "душевното тяло".
към текста >>
Третото Качество се състои в култивирането на онези шест други качества, за които стана
дума
в предната глава: Контрол над мислитеконтрол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие.
Третото Качество се състои в култивирането на онези шест други качества, за които стана дума в предната глава: Контрол над мислитеконтрол над действията, устойчивост, търпение, доверие, вътрешно равновесие.
към текста >>
Действителното му изграждане става в хода на упражненията за средоточаване, за които вече стана
дума
.
И накрая погледът се спира по съвсем естествен начин върху истинската стойност на нещата, докато по-рано се е задоволявал с техния външен и преходен смисъл. "Всичко преходно е само символ" тази истина сега се превръща в едно непоколебимо и естествено убеждение на душата. Така трябва да бъде и с останалите четири качества. Ето как финото етерно тяло действително се преобразява под влиянието на описаните четири душевни навици. Благодарение на първия от тях, "разграничаването на истината от обикновеното мнение", възниква етерният център в главата и се подготвя този в областта на ларинкса.
Действителното му изграждане става в хода на упражненията за средоточаване, за които вече стана дума.
към текста >>
89.
11. УСЛОВИЯ ЗА ОКУЛТНО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
А в окултното обучение става
дума
именно за учене.
Окултният ученик съвсем не се поставя в никаква робска зависимост, ако преди да обхване едно становище със своя собствен разум, го посрещне с доверие и пълно спокойствие. Онези, които са напреднали в познанието, знаят, че го дължат не на своите егоистични и лични преценки, а на способността си спокойно да изслушват и приемат всичко, до което се докосват. Нека не изпущаме предвид, че когато съдим за дадено нещо, ние изобщо не се стремим да го изучаваме. Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим.
А в окултното обучение става дума именно за учене.
Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик. Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно. Разбирането ще дойде по-късно. Колкото по-нагоре се издига човек по стъпалата на познанието, толкова по-необходимо става за него онова спокойно, съзерцателно вслушване, за което вече става дума. В духовния свят всяко познание, всеки вид действие и всяка форма на живот са несравнимо по-нежни от техните съответствия във физическия свят.
към текста >>
Колкото по-нагоре се издига човек по стъпалата на познанието, толкова по-необходимо става за него онова спокойно, съзерцателно вслушване, за което вече става
дума
.
Следователно, ако искаме само да съдим, ние не можем вече да се учим. А в окултното обучение става дума именно за учене. Там човек трябва да е проникнат от твърдата воля да бъде ученик. Ако не разбира нещо, по-добре е да не съди за него, отколкото да съди погрешно. Разбирането ще дойде по-късно.
Колкото по-нагоре се издига човек по стъпалата на познанието, толкова по-необходимо става за него онова спокойно, съзерцателно вслушване, за което вече става дума.
В духовния свят всяко познание, всеки вид действие и всяка форма на живот са несравнимо по-нежни от техните съответствия във физическия свят. Колкото повече разширява кръга на своите действия толкова по-фини стават те.
към текста >>
90.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази
дума
; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи.
Скоро настъпва и друга последица: сънищата на окултния ученик вече не са както по-рано неподвластни на разума; сега те приемат известен порядък, какъвто например будното съзнание упражнява над човешките представи и усещания. Все повече изчезва разликата между будното и сънищното съзнание.
Сънуващият е буден, в пълния смисъл на тази дума; а това означава, че се чувствува господар на своите символични представи.
Докато сънува, човек фактически пребивава в един свят, който е съвсем различен от света на неговите физически сетива. Преди да е развил духовните възприемателни органи, човек може да си изгради за този свят само неправилни и объркани представи и той би се открил пред човека по същия начин, както сетивния свят се открива пред едно същество, което разполага единствено с наченки на своята зрителна система. Ето защо човек не може да различава в този свят нищо друго, освен отражения от обикновения живот. Обаче той извлича тези отражения именно от сънищата, защото в своите дневни възприятия, душата му ги влага в онези "субстанция", от която е изграден т.н. друг свят.
към текста >>
Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става
дума
в предишните глави.
Когато окултният ученик постигне това равнище на Азовия живот, или още по времето, когато се издига към висшето съзнание, за него става ясно как може да пробуди духовните възприемателни способности в сърдечната област, респективно свръхсетивния етерен орган и как чрез него да насочва етерните потоци, за които става дума в предишните глави.
Тази нова способност за духовни възприятия е елемент от една по-високо организирана "субстанция", която се излъчва от споменатия етерен орган и всред чудесен блясък прониква в подвижните лотосови цветове и в други разклонения на вече развитото етерно тяло. Сега то започва да свети и сияе в околния духовен свят и го прави видим за висшите сетива, както и Слънчевата светлина прави видими физическите предмети. Как точно се пораждат тези духовно-възприемателни способности в сърдечната област, може да бъде разбрано само бавно и постепенно в хода на индивидуалното развитие.
към текста >>
91.
13. НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА СЪЗНАНИЕТО
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В хода на по-нататъшното развитие, сънищата разкриват не само един нов свят, чиито вътрешни истини с нищо не отстъпват на външната сетивна действителност, но и факти, които в пълния смисъл на
дума
та, са израз на една по-висша действителност.
В предишната глава описахме промените в характера на съновиденията, настъпващи при окултният ученик. И така, неговите сънища губят своя неподреден и несвързан характер и все повече се превръщат в една разумна и целесъобразна дейност.
В хода на по-нататъшното развитие, сънищата разкриват не само един нов свят, чиито вътрешни истини с нищо не отстъпват на външната сетивна действителност, но и факти, които в пълния смисъл на думата, са израз на една по-висша действителност.
Навсякъде зад сетивния свят са скрити загадки и тайни. Техните проявления са навсякъде в сетивния свят, но човекът, който се ограничава само в сетивните възприятия, не може да стигне до причините на нещата. Отчасти тези причини се откриват на окултния ученик благодарение на онези нетрайни състояния които вече описахме възникващи по време на сънуването.
към текста >>
92.
14. РАЗКЪСВАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА В ХОДА НА ОКУЛТНОТО ОБУЧЕНИЕ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Ако обаче защитните мерки и указанията, които дава истинското окултно обучение, бъдат спазени, човек не само прониква в духовния свят понесен от изживявания, чиито величие и мощ надхвърлят дори и най-смелите и фантастични очаквания на сетивния човек, но прави това така, че не може и
дума
да става за увреждане на неговото душевно или телесно здраве.
Тези висши сили и Същества са част от всеобщата мирова хармония, която сега той трябва да напусне. Отсега нататък, той ще предприема своите действия сам, докато по-рано те бяха извършвани вместо него от силите и Съществата на духовния свят. Тъкмо поради тази причини в окултната литература често се говори за опасностите, свързани с навлизането в духовните светове. Много от описанията могат да изпълнят по-боязливите души с истински ужас, когато те отправят поглед във висшия живот. Трябва категорично да заявим, че тези опасности възникват само тогава, когато са пренебрегнати необходимите защитни мерки.
Ако обаче защитните мерки и указанията, които дава истинското окултно обучение, бъдат спазени, човек не само прониква в духовния свят понесен от изживявания, чиито величие и мощ надхвърлят дори и най-смелите и фантастични очаквания на сетивния човек, но прави това така, че не може и дума да става за увреждане на неговото душевно или телесно здраве.
към текста >>
Тук не става
дума
за едно външно овладяване на неспокойствието, а да избегнем постоянните колебание в мислите, в намеренията и в телесното здраве.
И доколкото дълбокият сън е обхванат от просветление денем сетивният живот направляван от общовалидните космически закони действува уравновесяващо върху душата. Ето защо е така необходимо будният живот на окултният ученик да бъде нормален и здрав във всяко отношение. Колкото повече се стреми да отговори на вътрешните изисквания за здравословно поддържане на тяло, душа и Дух, толкова по-добре е за него Жалко ще бъде, ако всекидневният живот му се отразява възбуждащо или подтискащо, причинявайки колебания във вътрешния му душевен живот. Той е длъжен да издири всичко, което подпомага неговите сили и способности, осигурявайки му хармоничен и здрав живот в околната среда. Обратно, трябва да избягва всичко, което руши тази хармония, внасяйки в живота му неспокойствие и припряност.
Тук не става дума за едно външно овладяване на неспокойствието, а да избегнем постоянните колебание в мислите, в намеренията и в телесното здраве.
Всичко това е по-трудно постижимо за окултния ученик, отколкото за обикновения човек. Защото висшите изживявания, които изпълват живота му, променят и цялото му същество. И ако всред тях има нещо нередно, сътресенията ще го дебнат от всички страни и при първа възможност ще го изхвърлят от верният път. Ето защо окултният ученик не бива да пренебрегва нищо, което би му позволило да упражнява постоянен и пълен контрол над цялото си същество. Никога не трябва да губи присъствие на Духа, а да обхваща със спокоен и ясен поглед всички изненади в живота.
към текста >>
93.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
В случая става
дума
за създаването на един облак от фина материя, за един вид димна формация, съставена от точно смесване на определени вещества.
Това, което тук е загатнато като разказ, е не просто сбор от символни представи, а в най-висша степен една действителна опитност за окултния ученик*. (*От гореизложеното е ясно, че описаният "Пазач на прага" е един астрален образ, който се открива пред отворения духовен взор на окултния ученик. Антропософията, или Науката за Духа, ни отвежда към тази среща. Само непозволената, низша магия може да направи от "Пазачът на прага" един видим образ.
В случая става дума за създаването на един облак от фина материя, за един вид димна формация, съставена от точно смесване на определени вещества.
Често пъти силата на магьосника е достатъчна, за да моделира тази димна формация и за да свърже нейните вещества с все още неизправената Карма на човека. Ако човек е достатъчно напреднал в своето ясновидство, той не се нуждае от подобно сетивно онагледяване. На огромната опасност се излага всеки, който срещне своята изправена Карма като жив и сетивен образ пред очите си, без да е достатъчно подготвен. Човек не трябва да се стреми към такива неща. Драматично описание на "Пазачът на прага" срещаме в романа "Занони" от Булвър Лайтън. )
към текста >>
И това е вярно в буквалния смисъл на
дума
та.
Само окултният ученик разбира, какво означава да си изцяло напуснат от Духовете на народа и от Духовете на расата. Само той узнава колко безсмислено е общоприетото възпитание за живота, който му предстои Защото целият му досегашен опит се разпада поради разкъсаните връзки между воля, мислене и чувства. И той поглежда назад към този свой опит, като към разрушен дом, който трябва да се построи отново. След като "Пазачът на прага" оповести своите първи изисквания, от мястото, където се намира, се издига нагоре нещо като бурна вихрушка, която закрива всички духовни светлини, озаряващи до този момент неговия жизнен път.
И това е вярно в буквалния смисъл на думата.
към текста >>
94.
ПОСЛЕСЛОВ
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Това изместване често произлиза от там, че хора чиито съмнителен интерес към истинското познание, се насочват по такива пътища към свръхсетивната действителност, които бързо ги отвеждат до някоя от споменатите упадъчни разновидности на човешкото познание, а те, на свой ред, лесно могат да бъдат объркани с пътя на познанието, за който става
дума
тук.
Пътят към свръхсетивното познание, така както е описан в тази книга, води до душевни опитности, спрямо които е от изключителна важност да не се допускат каквито и да е илюзии и недоразумения. А по тези въпроси човек лесно се поддава на грешки. Една от тях, и то особено опасна, възниква, когато целия душевен живот, за който ни говори истинската Наука за Духа, Антропософията, се измества в областта на суеверието, визионерството, мечтателството, медиумизма и някои други упадъчни форми на човешкото познание.
Това изместване често произлиза от там, че хора чиито съмнителен интерес към истинското познание, се насочват по такива пътища към свръхсетивната действителност, които бързо ги отвеждат до някоя от споменатите упадъчни разновидности на човешкото познание, а те, на свой ред, лесно могат да бъдат объркани с пътя на познанието, за който става дума тук.
В последният случай душевните опитности протичат изцяло в областта на духовно-душевното познание. А то е възможно, само ако човек се освободи и стане независим от тялото както постига това в акта на обикновеното съзнание, когато спрямо външните възприятия и спрямо вътрешните си желания, чувства и стремежи, изгражда мисли, които не произлизат нито от външните възприятия, нито от вътрешните желания и чувства. Има хора, които не вярват в съществуванието на мисли от този род. Те заявяват: човекът не може да се добере до каквато и да е мисъл, ако не я извлече от възприятията или от свързаният с тялото душевен живот. Всички мисли са само отражения и сенки или от възприятията, или от вътрешните изживявания.
към текста >>
95.
НАШИТЕ АТЛАНТСКИ ПРАДЕДИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Можем да си съставим представа за това, за което става
дума
тук чрез следното.
Докато логическата мисловна способност липсваше още на атлантците (именно на първите атлантци), те имаха във високо развитата паметова способност нещо, което придаваше особен характер на тяхната дейност. Но със същността на една човешка способност винаги са свързани други способности. Паметта стои по-близо до по-дълбоката природа на човека отколкото умствените способности и във връзка с нея бяха развити други сили, които много повече приличаха на силите на тогавашните по-низши природни същества, отколкото на съвременните човешки инстинктивни способности. Така атлантците можеха да владеят това, което се нарича жизнена сила. Както днес от каменните въглища се извлича силата на топлината, която се изполва като двигателна сила при нашите транспортни средства, така атлантците разбираха, как да поставят силата на семената в служба на техните технически уреди.
Можем да си съставим представа за това, за което става дума тук чрез следното.
Нека помислим за едно житно зърно. В него дреме определена сила. Тази сила предизвиква от житното зърно да израсне цялото житно растение, стъбло, листа и клас. Природата може да събуди намиращата се в зърното сила. Съвременният човек не може да стори това чрез своята воля.
към текста >>
Дума
та при рмоахалите имаше не само смисъл, но също и сила.
Силите в душите на тези първи атлантци имаха още нещо от рода на природните сили. Тези човеци в известна степен бяха още сродни със заобикалящите ги природни същества, по-сродни отколкото по-късните хора. Техните душевни сили бяха още повече природни сили, отколкото тези на съвременните хора. Така също и звучната реч, която те произвеждаха, беше нещо подобно на природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше власт над нещата, а също и над техните себеподобни.
Думата при рмоахалите имаше не само смисъл, но също и сила.
Когато се говори за вълшебна сила на думите, се загатва за нещо, което за тези хора беше далеч по-действително, отколкото за съвременността. Когато рмоахалецът произнасяше една дума, той развиваше сила, подобна на самия предмет, който обозначаваше. На това се основа, че думите от онова време имаха лечебна сила, че те действаха благоприятно върху растежа на растенията, че можеха да опитомяват животните и още други подобни действия. Всичко това намаля все повече и повече по сила при по-късните подраси на Атлантида. Бихме могли да кажем, че изобилието на природна сила постепенно се изгуби.
към текста >>
Когато рмоахалецът произнасяше една
дума
, той развиваше сила, подобна на самия предмет, който обозначаваше.
Техните душевни сили бяха още повече природни сили, отколкото тези на съвременните хора. Така също и звучната реч, която те произвеждаха, беше нещо подобно на природните сили. Те не просто назоваваха нещата, а в техните думи се криеше власт над нещата, а също и над техните себеподобни. Думата при рмоахалите имаше не само смисъл, но също и сила. Когато се говори за вълшебна сила на думите, се загатва за нещо, което за тези хора беше далеч по-действително, отколкото за съвременността.
Когато рмоахалецът произнасяше една дума, той развиваше сила, подобна на самия предмет, който обозначаваше.
На това се основа, че думите от онова време имаха лечебна сила, че те действаха благоприятно върху растежа на растенията, че можеха да опитомяват животните и още други подобни действия. Всичко това намаля все повече и повече по сила при по-късните подраси на Атлантида. Бихме могли да кажем, че изобилието на природна сила постепенно се изгуби. Рмоахалите чувствуваха това изобилие от сили изцяло като дар на могъщата природа; и това тяхно отношение към природата носеше религиозен характер. Особено говорът беше нещо свещено за тях.
към текста >>
96.
ЛЕМУРИЙСКАТА РАСА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Става
дума
за третата коренна раса на човечеството, за която в теософската литература се казва, че е обитавала лемурийския континент.
Тук ще предадем една част от Хрониката Акаша, която се отнася за много далечно минало време в развитието на човечеството. Това време предхожда онова, което бе описано в миналите изложения.
Става дума за третата коренна раса на човечеството, за която в теософската литература се казва, че е обитавала лемурийския континент.
В смисъла на тази литература, този континент се е намирал на юг от Азия, обаче той се е простирал приблизително от Цейлон до Мадагаскар. Към него е принадлежала също и днешната южна Азия и части от Африка. Макар при разчитането на “Хрониката Акаша” да е подходено с възможно най-голяма предпазливост, все пак трябва да подчертаем, че никъде тези съобщения не трябва да се считат за нещо догматично. Те нямат такъв характер. Ако разчитането на неща и събития, които са толкова отдалечени от днешната епоха, съвсем не е лесно, то превеждането на видяното и разчетеното на съвременен език поставя почти непреодолими пречки.
към текста >>
Нещата, които се съобщават тук, са изненадващи също и за окултиста, който ги чете за първи път, макар че тази
дума
не е съвсем подходяща.
Макар при разчитането на “Хрониката Акаша” да е подходено с възможно най-голяма предпазливост, все пак трябва да подчертаем, че никъде тези съобщения не трябва да се считат за нещо догматично. Те нямат такъв характер. Ако разчитането на неща и събития, които са толкова отдалечени от днешната епоха, съвсем не е лесно, то превеждането на видяното и разчетеното на съвременен език поставя почти непреодолими пречки. Данните за времето ще бъдат представени по-късно. Те ще бъдат по-добре разбрани, когато бъде разгледана цялата лемурийска епоха, а също и епохата на нашата (пета) коренна раса до съвременността.
Нещата, които се съобщават тук, са изненадващи също и за окултиста, който ги чете за първи път, макар че тази дума не е съвсем подходяща.
Затова той трябва да ги съобщава само след най-грижлива проверка.
към текста >>
Дума
та “инстинкт” тук не бива да се употребява в същия смисъл, както сме свикнали да я прилагаме за животните.
За всички останали това, което ставаше в тези заведения, беше най-дълбока тайна. Чрез непосредствено съзерцание приетите тук се научаваха да познават, а също така и да владеят природните сили. Учението беше така устроено, че природните сили при човека се превръщаха в сили на волята. Благодарение на това той можеше сам да извършва това, което правеше природата. Това, което по-късното човечество извършваше чрез обмисляне, чрез комбиниране, тогава имаше характер на инстинктивна дейност.
Думата “инстинкт” тук не бива да се употребява в същия смисъл, както сме свикнали да я прилагаме за животните.
Защото това, което лемурийците вършеха, надвишава извънредно много всичко онова, което животинският свят може да извърши чрез инстинкта. То надвишаваше даже и това, което от тогава досега като изкуства и науки човечеството е усвоило чрез паметта, ума и фантазията. Ако бихме искали да употребим един израз за тези заведения, който да улесни разбирането ни, бихме могли да ги наречем “висши училища за силите на волята и за ясновиждащата сила на представата”. От тях излизаха хората, които във всяко отношение ставаха владетели на другите. Трудно е днес с думи да се даде една правилна представа за всички тези отношения.
към текста >>
В онова време не може да става
дума
за някакъв “смисъл” в говоренето.
Защото началото на говора се крие в нещо, което е подобно на песента. Силата на мисълта се превръщаше в доловим за слуха звук. Вътрешният ритъм на природата прозвучаваше от устните на “мъдри” жени. Хората се събираха около такива жени и чувстваха в техните песенни изречения откровенията на висши същества. Човешкото богослужение започна с такива неща.
В онова време не може да става дума за някакъв “смисъл” в говоренето.
Хората чувстваха звук, тон, ритъм. При това те не си представяха по-нататък нищо, а само поглъщаха силата на чутото в душата си. Целият този процес стоеше под ръководството на по- висши ръководители. Те бяха вдъхнали на “мъдрите” жрици тонове и ритми по един начин, върху който сега не можем да говорим по-нататък. Така те можеха да действат облагородяващо върху душите на хората.
към текста >>
97.
ОТДЕЛЯНЕТО НА ЛУНАТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тук
дума
та “привидно” трябва да бъде разбрана в нейното пълно значение.
И гореописаните по-висши същества имат родство с Луната, те са, така да се каже, Лунни богове. Преди отделянето на Луната те действаха в човека чрез нейните сили, след това нейните сили действаха върху размножението на човека отвън. Можем също да кажем, онези благородни висши духовни сили, които по-рано действаха посредством огнената мъгла върху още висшите инстинкти на човека, сега са слезли, понижили са се, за да развиват тяхната сила в областта на размножението. Фактически в тази област благородни висши божествени сили действат регулиращо и организиращо. С това се описва един важен принцип на окултното учение, който гласи така: по-висшите, благородни божествени сили имат родство с – привидно – по-нисшите сили на човешката природа.
Тук думата “привидно” трябва да бъде разбрана в нейното пълно значение.
Защото би означавало пълно незачитане на окултните истини, ако в силите на размножението бихме искали да виждаме нещо низше. Само когато човек злоупотреби с тези сили, като ги постави в служба на неговите страсти и егоистични желания, в тези сили се появява нещо покваряващо, не обаче, когато той ги облагородява чрез разбирането, че в тях се крие божествена духовна сила.
към текста >>
98.
НЯКОИ НЕОБХОДИМИ МЕЖДИННИ ЗАБЕЛЕЖКИ
GA_11 Из Хрониката Акаша
Един човек, колкото и да е остроумен в обикновения смисъл на
дума
та, няма полза от това остроумие за опознаването на свръхсетивните истини.
Тези подходи принадлежат на по-низшата човешка природа, а истински по-висшето познание започва едва там, където тази природа се издига до по-висшата същност на човека. С това само по себе си не се казва нищо против тези подходи, които в тяхната област не само са оправдани, а също и единствено правилните. Само по себе си нищо не е по-висше или по-низше, а само когато условно се постави в отношение едно към друго. И това, което в едно отношение стои високо, в друга насока може да стои много ниско. – Обаче това, което трябва да бъде познато чрез виждане, то не може да бъде постигнато чрез чисто размишление и чрез най-прекрасните комбинации на ума.
Един човек, колкото и да е остроумен в обикновения смисъл на думата, няма полза от това остроумие за опознаването на свръхсетивните истини.
Той трябва даже да се откаже от това “остроумие” и да се отдаде единствено на по-висшето виждане. Тогава той ще вижда по този начин нещата без неговото остроумно размишление, също както възприема цветята в полето. Нищо не помага на човека да размишлява как изглежда една ливада; тук всяко остроумие е безсилно, (ако той не я види). Също така трябва да се отнася човек и с виждането в по-висшите светове.
към текста >>
Ние ще сгрешим напълно, ако в същия смисъл както при човека, по отношение на съзнанието, за което става
дума
тук, останем във физическия свят.
Само че съзнанието, което стои в основата на пчелното семейство или мравешкото общество не може да бъде намерено в същия физически свят, в който съществува обикновеното човешко съзнание. За да покажем положението на нещата, можем да се изразим по следния начин. Ние намираме човека във физическия свят. И неговите физически органи, целият негов строеж са устроени така, че ние търсим неговото съзнание първо в този физически свят. Не е така при пчелното семейство или при мравуняка.
Ние ще сгрешим напълно, ако в същия смисъл както при човека, по отношение на съзнанието, за което става дума тук, останем във физическия свят.
Не, тук напротив ние трябва да си кажем: За да намерим подреждащата същност на пчелното семейство или на мравешкия народ, ние не можем да останем в света, в който пчелите или мравките живеят с тяхното физическо тяло. “Съзнателният дух” при тях трябва да се търси в един друг свят. Същият съзнателен дух, който при човека живее във физическия свят, за горепосочените колонии трябва да се търси в един свръхсетивен свят. Ако човекът би могъл да се издигне със своето съзнание в този свръхсетивен свят, той би могъл да поздрави там „духа на мравките” или „духа на пчелите” в пълна съзнателност като свои сестрински същества. Ясновидецът действително може това.
към текста >>
99.
ЗА ПРОИЗХОДА НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Тук за сега ще разкажем фактите, за които става
дума
по-горе.
Както отделният човек преминава през различни степени в живота си от раждането си нататък, както той трябва от възрастта на бозайничето, минавайки през детството и т.н. да се издигне до възрастта на зрелия човек, на зрелия мъж или на зрялата жена, така се случва и с човечеството взето като цяло. То се е развило до неговото днешно състояние, минавайки през различни степени. Със средствата на ясновидеца можем да проследим три главни степени от това развитие на човечеството, които са били изминати, преди да се е образувала Земята и преди небесно тяло да е станало арена на това развитие. Следователно понастоящем имаме работа с четвъртата степен от великия миров живот на човека.
Тук за сега ще разкажем фактите, за които става дума по-горе.
Вътрешното основание ще се получи в течение на описанието, доколкото такова описание е възможно с думите на обикновения език, без да прибегнем до формите на изразяване, с които си служи духовната наука.
към текста >>
В смисъла на европейската окултна наука за първото състояние можем да употребим
дума
та “открит цикъл”, за второто
дума
та “скрит или затворен цикъл”.
По-скоро съществуват определени прекъсвания. Сатурновото състояние не преминава непосредствено в степента на Слънцето. Между Сатурновото и Слънчевото развитие, а също така и между следващите форми на човешкото небесно тяло има междинни състояния, които бихме могли да сравним с нощта между два дни, или с подобно на сън състояние, в което се намира един растителен зародиш, преди той да се развие отново до пълно растение. Позовавайки се на източни описания на състоянието на нещата, днешната теософия нарича едно състояние на развитието, в което животът се разгръща външно, манвантара, а намиращото се между две манвантари междинно състояние на почивка тя нарича пралая.
В смисъла на европейската окултна наука за първото състояние можем да употребим думата “открит цикъл”, за второто думата “скрит или затворен цикъл”.
Употребяват се също и други наименования. Сатурн, Слънце, Луна, Земя са следователно “открити цикли”, а намиращите се между тях състояния на почивка са “затворени”.
към текста >>
100.
ЗЕМЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ
GA_11 Из Хрониката Акаша
На тази степен не може вече да става
дума
за раждане и смърт в съвременния смисъл на тези думи.
Ако искаме, бихме могли също да кажем: образно себесъзнание./ Бъдещото Земно развитие от една страна ще доведе настоящия живот на представите и на мислите до все по-високо, по-фино и по-съвършено развитие; от друга страна обаче през това време постепенно ще се развие също и себесъзнателното образно съзнание. Обаче това себесъзнателно образно съзнание ще стигне до пълно развитие, до пълен живот едва на следващата планета, в която ще се превърне Земята и която в духовната наука се нарича “Юпитер”. Тогава човекът ще може да влезе в общение със същества, които остават напълно скрити за неговото настоящо сетивно възприятие. Понятно е, че чрез това не само животът на възприятията ще стане съвършено друг, но също и делата, чувствата, всички отношения към заобикалящия свят напълно ще се преобразят. Както днес човекът може да влияе съзнателно само върху сетивните същества, тогава той ще може да действа съвсем съзнателно върху съвършено други сили и същества; и самият той ще приема съвършено познаваеми за него влияния от съвършено други царства, отколкото сега.
На тази степен не може вече да става дума за раждане и смърт в съвременния смисъл на тези думи.
Защото смъртта настъпва чрез това, че съзнанието е насочено само към един външен свят, с който то влиза в общение чрез сетивните органи. Щом тези физически сетивни органи откажат вече да служат, тогава престава да съществува всяка връзка със заобикалящия свят. Това именно значи, че човекът е “умрял”. Когато душата ще бъде така далече в нейното развитие, че да не получава въздействията на външния свят чрез физическите органи, а чрез образите, които тя ще създава в собственото си същество, тогава тя ще достигне до момента, по своя воля да регулира общението със заобикалящия свят, т.е. нейният живот не ще бъде вече прекъсван без нейната воля.
към текста >>
101.
ЖИВОТЪТ НА ЗЕМЯТА
GA_11 Из Хрониката Акаша
Още в края на нашата пета епоха
дума
та “раса” ще изгуби смисъл.
Защото тогавашните прадеди на човека биха могли да бъдат сравнени с това, което днес наричаме “раса” само в преносен смисъл. Трябва да бъдем напълно наясно, че формите на развитието както в далечното минало, така също и в бъдеще, са така напълно различни от настоящите, че нашите днешни наименования могат да служат само като неизбежно помощно средство и те изгубват всъщност всякакъв смисъл за тези отдалечени епохи. Всъщност можем да започнем да говорим за “раси” едва когато при горепосоченото трето главно състояние (лемурийското) развитието е достигнало до втората трета. Едва тогава се развива нещо, което сега наричаме “раси”. То запазва този “расов характер” във времето на атлантското развитие, в четвъртото главно състояние и по-нататък до наше време в петото главно състояние.
Още в края на нашата пета епоха думата “раса” ще изгуби смисъл.
Човечеството в бъдеще ще бъде разделено на части, които не ще могат да се означават вече като “раси”. В това отношение познатата теософска литература създаде много объркване. Това стана особено с книгата, която от друга страна има голяма заслуга, че първа в поново време направи популярна теософския светоглед, а именно книгата на Синет “Езотеричен Будизъм”. Там развитието на света е описано така, като че “расите” се повтарят вечно по същия начин в течение на мировите цикли. Но това съвсем не е така.
към текста >>
102.
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВОТО ИЗДАНИЕ 1910
GA_13 Въведение в Тайната наука
„топлина", по начин, какъвто може да си позволи само човек, който не е чул нито
дума
за съвременната физика.
Някой би могъл напр. да започне да чете една или друга страница от тези описания, да срещне определени неща, спрямо които той вече има известно становище, породено от научните изследвания в тази област. И той би могъл да стигне до следното заключение: „Учудващо е как в наше време изобщо са възможни подобни твърдения. Тук има една игра с най-прости естественонаучни понятия по начин, показващ смайващо непознаване на елементарни научни факти. Авторът употребява понятия, като напр.
„топлина", по начин, какъвто може да си позволи само човек, който не е чул нито дума за съвременната физика.
Всеки, който познава макар и най-бегло тази наука, би могъл да му покаже, че изнесеното от него не заслужава да се нарече дори дилетантство, защото може да се окачестви направо като абсолютно невежество..." Биха могли да се приведат още много подобни оценки. Като резултат от тях обаче, може да прозвучи и следният извод: „Всеки, който е прочел няколко страници от тази книга, в зависимост от своя темперамент, ще я сложи настрана с усмивка или възмущение, и ще си каже: Странно е до какви крайности може да стигне изопаченото мислене в наши дни. Най-добре е тези измислици да бъдат поставени наред с други куриози, които можем да срещнем днес"
към текста >>
топлинните процеси, за които става
дума
в тази книга, без да признае следното: Преди повече от 30 годи ни в редовен университетски курс той можа да изучи физиката, включително и нейните основни разклонения.
Следователно, личният елемент трябва да се търси другаде: той улеснява само разбирането на това, как авторът възприема горе споменатите критики и как въпреки тях можа да напише тази книга. Впрочем изнасянето на лични мотиви би могло да се окаже напълно излишно: А именно когато се установи, и то с най-големи подробности, че в действителност съдържанието на тази книга е в съгласие с целия напредък на съвременната наука. За тази цел обаче ще са необходими цели томове вместо въведение към книгата. И понеже това не може да стане веднага, авторът смята за необходимо да поясни, какви лични отношения го оправдават да счита, че такава съгласуваност е възможна, и то по един напълно задоволителен начин. Несъмнено, той никога не би се заловил да публикува неща, като напр.
топлинните процеси, за които става дума в тази книга, без да признае следното: Преди повече от 30 годи ни в редовен университетски курс той можа да изучи физиката, включително и нейните основни разклонения.
Тогава топлинните явления се обясняваха с т.н. „механическа теория на топлината" и тя го интересуваше твърде много. Историческото развитие на тази теория, свързана с имената на Юлиус Роберт Майер, Хелмхолц, Жул, Клаузиус и т.н. беше част от постоянните му занимания. Това, че по време на своето обучение той си осигури достатъчно надеждни възможности да следи и до днес истинския научен прогрес в областта на физикалната топлинна теория, без да среща никакви трудности при опитите си да вниква в което и да е от постиженията на официалната наука.
към текста >>
След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една
дума
и за тези, които ще я приемат.
След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат.
За тях същественото се съдържа още в първата глава „Характер на Тайната Наука". Нека добавим и нещо друго. Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота. Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас. (Тук става дума не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене.
към текста >>
(Тук става
дума
не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене.
След като казахме толкова много за хората, които от самото начало биха отхвърлили тази книга, нека да споменем една дума и за тези, които ще я приемат. За тях същественото се съдържа още в първата глава „Характер на Тайната Наука". Нека добавим и нещо друго. Макар и книгата да се занимава с изследвания, които са недостъпни за свързания със сетивата разум, тя не посочва нищо, което да не е разбираемо за всеки човек с непредубеден ум и здрав усет към истината, стига той да се реши и приложи тези дарби в живота. Авторът е категоричен: той би желал преди всичко читатели, готови да приемат изнесените данни не на сляпо доверие, а едва след като ги изпитат с помощта на познанията и опитностите, които живота предлага на всеки от нас.
(Тук става дума не само за духовно-научната проверка чрез методите на свръхсетивните изследвания, а преди всичко за проверката, основаваща се на здравото и непредубедено човешко мислене.
Добавка на Р. Щайнер към 4-то издание, 1913).
към текста >>
Тук става
дума
не за това, да се публикуват едни или други неща, а просто те да се опишат според изискванията на един съвестен и точен поглед в съответната област на живота.
Той би желал преди всичко предпазливи читатели, приемащи само това, което е логически оправдано. Авторът знае, че книгата му не би имала наистина стойност, ако би разчитала единствено на сляпата вяра; нейната стойност изпъква само дотолкова, доколкото тя може да издържи пред критиката на непредубеденото мислене. Сляпото упование твърде лесно може да смеси истинските факти с безразсъдните и суеверни тълкувания. Всеки, който разчита единствено на вяра в „свръхсетивното", ще установи че тази книга апелира изключително към силата на човешкото мислене.
Тук става дума не за това, да се публикуват едни или други неща, а просто те да се опишат според изискванията на един съвестен и точен поглед в съответната област на живота.
А това е област, където лесно могат да бъдат смесени познанието и най-възвишените неща от една страна, с безсъвестното шарлатанство и суеверието от друга.
към текста >>
103.
ПРЕДГОВОР КЪМ ШЕСТНАДЕСЕТОТО ИЗДАНИЕ 1925
GA_13 Въведение в Тайната наука
Нима
дума
та „природознание" не показва, че става
дума
за едно познание на „природата"?
Недоразумение събуди и обстоятелството, че озаглавих моята книга „Тайната Наука". Чуха се мнения, че нещо, което претендира да бъде „наука", не може да е „тайно". Колко необмислено беше това възражение. Нима човек, който публикува известни данни, гледа на тях като „тайни". Цялата книга показва, че в нея няма нищо „тайно", а и че налице е стремежът към такава форма на описание, която да е разбираема и ясна как то всяка друга „наука".
Нима думата „природознание" не показва, че става дума за едно познание на „природата"?
Тайната Наука е наука за това, което остава дотолкова тайно, доколкото то не може да бъде възприемано навън в природата, а само в онези сфери, към които душата се отправя след като насочи своя поглед в духовния свят.
към текста >>
Без да вникват в същественото, опонентите ми се хванаха за тях: след като говоря за „лотосови цветове" в астралното тяло на човека, това означавало, че възпроизвеждам древните индийски учения, които си служат с тази
дума
.
Все пак в моите изрази се намират и отзвуци от по-стари представи.
Без да вникват в същественото, опонентите ми се хванаха за тях: след като говоря за „лотосови цветове" в астралното тяло на човека, това означавало, че възпроизвеждам древните индийски учения, които си служат с тази дума.
А когато споменавам за „астрално тяло", това било последица от заниманията ми със средновековни автори. Употребявам ли изрази като Ангели, Архангели и т.н. възобновявал съм представите на християнския гнозис.
към текста >>
104.
ХАРАКТЕР НА ТАЙНАТА НАУКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Тук далеч няма да става
дума
за такова знание, което да е в буквалния смисъл „тайно" и достъпно само за малцина поради някакво специално благоволение на съдбата.
Книгата е отправена към читатели, чиято непредубеденост няма да се повлияе от това, че при различни обстоятелства даден словесен израз може да предизвика едни или други предразсъдъци.
Тук далеч няма да става дума за такова знание, което да е в буквалния смисъл „тайно" и достъпно само за малцина поради някакво специално благоволение на съдбата.
Употребата на този израз „Тайната Наука" ще бъде сметната за оправдана, ако си припомним и това, което Гьоте има предвид, когато говори за „явните тайни" в природните явления. Точно това, което остава „тайно" и неразкрито в тези явления когато ги обхващаме единствено чрез сетивата и чрез свързания с тях разум ще се разглежда като съдържание на свръхсетивното познание.
към текста >>
Изтъква се още и това, че едно общо познание за фактите от сетивния свят е възможно и достъпно за всички хора, докато за свръхсетивния свят идва в съображение само личното мнение на отделния човек и следователно в този случай не може да става
дума
за една общовалидна истина.
Изтъква се още и това, че едно общо познание за фактите от сетивния свят е възможно и достъпно за всички хора, докато за свръхсетивния свят идва в съображение само личното мнение на отделния човек и следователно в този случай не може да става дума за една общовалидна истина.
към текста >>
Тук не става
дума
за отделния човек, за неговото щастие или нещастие.
Тук не става дума за отделния човек, за неговото щастие или нещастие.
Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят. Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества. Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят, което го довежда до скръб и отчаяние но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
към текста >>
Но и по отношение на подобни възгледи, стремежът на Тайната Наука да се „защитава" в обикновения смисъл на тази
дума
, е нещо неправилно.
Но и по отношение на подобни възгледи, стремежът на Тайната Наука да се „защитава" в обикновения смисъл на тази дума, е нещо неправилно.
Тайната Наука разкрива своите стойности пред всеки непредубеден човек, нагледно показващ как жизнената сила нараства само у този, който действително се вживява в нея. Тя не може да отчужди човека и да го превърне в мечтател; тя храни човека от онзи жизнен извор, от който произлиза и неговата духовно-душевна същност.
към текста >>
105.
СЪЩНОСТ НА ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Дума
та „етер" тук няма да се употребява в онзи смисъл, който влага в нея съвременната физика.
За да не се промъкнат недоразумения още в самото начало, трябва да обсъдим още две подробности, които са свързани с тези понятия.
Думата „етер" тук няма да се употребява в онзи смисъл, който влага в нея съвременната физика.
Тя например дефинира етера като носител на светлината. Но тук този термин ще бъде употребяван само в смисъла, посочен по-горе, а именно да обозначи това, което е достъпно за висшето виждане, и което за сетивното наблюдение се проявява само в своите действия; с други думи: Това, което съединява минералните вещества и сили, придавайки им специфичната форма на физическото тяло.
към текста >>
Дума
та „тяло" също трябва да бъде разбрана правилно.
Думата „тяло" също трябва да бъде разбрана правилно.
За назоваване на по-висшите неща от Битието ние сме принудени да си служим с думите на обикновения език. Те са предназначени да изразяват само физически и сетивни факти. Естествено, в сетивен смисъл „етерното тяло" не е нещо телесно, колкото и фино да си го представяме.*/* С термините „етерно тяло" и „жизнено тяло" авторът не възобновява просто древния и преодолян от науката възглед за „жизнената сила". Това той пояснява и в своята книга „Теософия", б.а./
към текста >>
Тук не става
дума
, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното.
Ако астралното тяло бъде предоставено само на себе си, в него веднага биха се надигнали вълни на удоволствие и болка, на глад и жажда; но това, което не би могло да се породи в него, е усещането: във всичко това има нещо устойчиво и „трайно".
Тук не става дума, че „трайното" означаваме като „Аз", но че „Азът" е този, който изживява трайното.
Понятията в тази област трябва да са изключително прецизни, защото в противен случай неизбежно възникват всевъзможни недоразумения. С долавянето на нещо устойчиво и трай но в непрекъснатата смяна на вътрешните изживявания настъпва и зазоряването на „чувството за Аза". Фактът, че едно животно изпитва например глад, не му дава чувството за Аза. Гладът идва винаги, когато у дадено същество се появи съответната предпоставка. Ако предпоставката е налице, животното се нахвърля върху храната.
към текста >>
Силата, която лежи в основата на спомена, може да се нарече и вътрешна, обаче съждението за нея включително и когато става
дума
за собствената личност може да се осъществи само чрез точния поглед върху причинните зависимости между живота и околния свят.
Но всичко онова, което за свръхсетивно то наблюдение е непосредствен факт, може да бъде в неговите действия наблюдавано чрез сетивните възприятия и разбрано чрез методите на обикновеното мислене. А когато някой твърди, че човек узнава за своите спомени чрез вътрешно-душевни наблюдения, нещо, което при животните не може да се установи, той допуска една съдбоносна грешка. Своята способност да си спомня, човек не може в никакъв случай да извлече от вътрешните си душевни наблюдения; нея той може да извлече само от това, което изживява във самия себе си при отношението си спрямо нещата и процесите в околния свят. Тези опитности, които има със себе си, той разпростира по същия начин и спрямо другите хора, спрямо животните. Заслепяваща илюзия е да се смята, че човекът съди за съществуването на спомена само според душевните си наблюдения.
Силата, която лежи в основата на спомена, може да се нарече и вътрешна, обаче съждението за нея включително и когато става дума за собствената личност може да се осъществи само чрез точния поглед върху причинните зависимости между живота и околния свят.
Тези зависимости можем да установим както у себе си, така и при животното. Спрямо всички тези неща нашата официална психология сериозно страда поради своите неточни и недиференцирани представи, почиващи най-вече на погрешни наблюдения.
към текста >>
Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става
дума
тук.
Аз съм „Аз" само за мен, за всеки друг, аз съм „ти", и всеки друг е за мен „ти". Този прост факт е външен израз на едно дълбока истина. „Азът" е независим от целия външен свят; ето защо и неговото име никога не може да прозвучи отвън. Религиозните вероизповедания, които съзнателно са съхранили връзката си със свръхсетивния възглед, определят „Аза" като „неизразимото име на Бога". И когато занапред ще употребяваме този израз, нека имаме предвид това.
Нищо външно няма достъп до тази част на човешката душа, за която става дума тук.
Тук е „скритото светилище на душата". Тук достъп може да получи само такова същество, което е сродно с душата. „Бог, който живее в човека, говори, когато душата познава себе си като Аз". Както Сетивната и Разсъдъчната Душа живеят във външния свят, така и една трета съставна част на душата ако тя стигне до възприемането на своята собствена същност се потопява в Божествения свят.
към текста >>
„По начало себесъзнанието е по-древно от
дума
та Аз.
„По начало себесъзнанието е по-древно от думата Аз.
В развитието на езика личните местоимения са значително по-късен продукт и те имат значение преди всичко като съкращения. Думата Аз е само един съкратен заместител относно личното име на говорещия, но такъв заместител, който всеки говорещ употребява за себе си, независимо от това, с какво собствено име го назовават другите. Себесъзнанието може да се развие до твърде висока степен при животните, както и при необразовани глухонеми хора, без при това да е свързано с някакво собствено име. Съзнанието за собственото име може напълно да замести липсващата езикова употреба на Аза. По този начин се премахва и всякакъв магически ореол, с който мнозина обвиват думичката „аз"; тя не може да прибави абсолютно нищо към понятието „себесъзнание", а само извлича от него цялото свое съдържание." Човек може да бъде на пълно съгласен с подобни размишления, дори и с това, че думичката „аз" не трябва да се обвива с никакъв магически ореол, който само смущава ясния поглед върху тези неща.
към текста >>
Дума
та Аз е само един съкратен заместител относно личното име на говорещия, но такъв заместител, който всеки говорещ употребява за себе си, независимо от това, с какво собствено име го назовават другите.
„По начало себесъзнанието е по-древно от думата Аз. В развитието на езика личните местоимения са значително по-късен продукт и те имат значение преди всичко като съкращения.
Думата Аз е само един съкратен заместител относно личното име на говорещия, но такъв заместител, който всеки говорещ употребява за себе си, независимо от това, с какво собствено име го назовават другите.
Себесъзнанието може да се развие до твърде висока степен при животните, както и при необразовани глухонеми хора, без при това да е свързано с някакво собствено име. Съзнанието за собственото име може напълно да замести липсващата езикова употреба на Аза. По този начин се премахва и всякакъв магически ореол, с който мнозина обвиват думичката „аз"; тя не може да прибави абсолютно нищо към понятието „себесъзнание", а само извлича от него цялото свое съдържание." Човек може да бъде на пълно съгласен с подобни размишления, дори и с това, че думичката „аз" не трябва да се обвива с никакъв магически ореол, който само смущава ясния поглед върху тези неща. Обаче постепенно утвърденото словесно обозначение на даден факт изобщо не е решаващо за неговата вътрешна същност. В случая важното е, че вложената в себесъзнанието Азова същност е „по-древна от думата Аз".
към текста >>
В случая важното е, че вложената в себесъзнанието Азова същност е „по-древна от
дума
та Аз".
Думата Аз е само един съкратен заместител относно личното име на говорещия, но такъв заместител, който всеки говорещ употребява за себе си, независимо от това, с какво собствено име го назовават другите. Себесъзнанието може да се развие до твърде висока степен при животните, както и при необразовани глухонеми хора, без при това да е свързано с някакво собствено име. Съзнанието за собственото име може напълно да замести липсващата езикова употреба на Аза. По този начин се премахва и всякакъв магически ореол, с който мнозина обвиват думичката „аз"; тя не може да прибави абсолютно нищо към понятието „себесъзнание", а само извлича от него цялото свое съдържание." Човек може да бъде на пълно съгласен с подобни размишления, дори и с това, че думичката „аз" не трябва да се обвива с никакъв магически ореол, който само смущава ясния поглед върху тези неща. Обаче постепенно утвърденото словесно обозначение на даден факт изобщо не е решаващо за неговата вътрешна същност.
В случая важното е, че вложената в себесъзнанието Азова същност е „по-древна от думата Аз".
Да, човекът е заставен да прибегне до тази думичка с нейните свойства, валидни единствено за него за да изрази отношението си към външния свят по един коренно различен от животното начин. Както не можем да стигнем до геометричната характеристика на триъгълника като проучим как е възникнала думата „триъгълник", така не сме в състояние да се произнесем и върху същността на Аза, ако проучим етимологичното възникване и езиковата предистория на думата „аз".
към текста >>
Както не можем да стигнем до геометричната характеристика на триъгълника като проучим как е възникнала
дума
та „триъгълник", така не сме в състояние да се произнесем и върху същността на Аза, ако проучим етимологичното възникване и езиковата предистория на
дума
та „аз".
Съзнанието за собственото име може напълно да замести липсващата езикова употреба на Аза. По този начин се премахва и всякакъв магически ореол, с който мнозина обвиват думичката „аз"; тя не може да прибави абсолютно нищо към понятието „себесъзнание", а само извлича от него цялото свое съдържание." Човек може да бъде на пълно съгласен с подобни размишления, дори и с това, че думичката „аз" не трябва да се обвива с никакъв магически ореол, който само смущава ясния поглед върху тези неща. Обаче постепенно утвърденото словесно обозначение на даден факт изобщо не е решаващо за неговата вътрешна същност. В случая важното е, че вложената в себесъзнанието Азова същност е „по-древна от думата Аз". Да, човекът е заставен да прибегне до тази думичка с нейните свойства, валидни единствено за него за да изрази отношението си към външния свят по един коренно различен от животното начин.
Както не можем да стигнем до геометричната характеристика на триъгълника като проучим как е възникнала думата „триъгълник", така не сме в състояние да се произнесем и върху същността на Аза, ако проучим етимологичното възникване и езиковата предистория на думата „аз".
към текста >>
Този израз не трябва да бъде разбиран погрешно, в смисъл че става
дума
за нещо грубо материално.
Един полъх от влиянието на Аза върху физическото тяло имаме, когато при определени изживявания настъпва например изчервяването и побледняването. Винаги когато чрез Азовата дейност настъпват някакви промени във физическото тяло, следва да знаем, че Азът действително е свързан с невидимите сили на това тяло; с онези сили, които са в основата на неговите физически процеси. В този случай казваме, че чрез една такава дейност Азът работи върху физическото тяло.
Този израз не трябва да бъде разбиран погрешно, в смисъл че става дума за нещо грубо материално.
Грубо-материалният облик на физическото тяло е само неговата външна страна. Зад нея действуват скритите сили на човешкото същество и тези сили са от духовно естество. Тук не говорим за работа върху материалната субстанция на физическото тяло а то само на пръв поглед изглежда материално а за духовна работа върху скритите сили, които непрекъснато го изграждат и разрушават. Улисан в ежедневието, човек трудно може да се досети за тази работа на Аза върху физическото тяло. Яснота може да получи само, ако чрез свръхсетивното познание я поеме в свои ръце.
към текста >>
106.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Както във всички случаи, където става
дума
за познание на скрити процеси и явления, така и тук за свръхсетивното познание е необходимо точното установяване на всички факти, свързани със съня; веднъж установени и формулирани обаче, те стават напълно разбираеми за всяко непредубедено мислене.
Така е по време на будност, но не и по време на сън. В последния случай астралното тяло се отделя от физическото и етерно тяло и приема една друга форма, различна от тази, която му е свойствена докато трае връзката му с физическото и етерното тяло. И задача на свръхсетивното познание е тъкмо да изучи тази друга форма на съществувание. За сетивното наблюдение астралното тяло изчезва веднага след заспиване. Свръхсетивното наблюдение обаче може да го проследи даже и в периода преди то отново да е завладяло физическото и етерното тяло по време на събуждането.
Както във всички случаи, където става дума за познание на скрити процеси и явления, така и тук за свръхсетивното познание е необходимо точното установяване на всички факти, свързани със съня; веднъж установени и формулирани обаче, те стават напълно разбираеми за всяко непредубедено мислене.
Защото процесите на скрития свят винаги проявяват своите действия във видимия свят. Всяко вникване в резултатите от свръхсетивното наблюдение прави понятни и всички физически процеси и такова потвърждение е винаги нещо желателно.
към текста >>
Но когато става
дума
за човешкото физическо тяло, малко хора проявяват необходимото разбиране.
Отделим ли го от ръката, той престава да бъде такъв. Той умира. Това би се случило и с човешкото тяло, ако бъде откъснато от онова друго тяло, от което то е само една част; от жизнените условия, които Земята му предлага. Ако го издигнем няколко километра над земната повърхност то загива, както умира и откъснатият от ръката пръст. В случая с пръста, зависимостта от цялото е очебийна пръстът не може да се разхожда из тялото.
Но когато става дума за човешкото физическо тяло, малко хора проявяват необходимото разбиране.
към текста >>
С настъпването на смъртта обаче, за етерното тяло настъпва едно състояние, в което то никога не се е намирало по времето между раждането и смъртта, като не смятаме някои изключителни състояния, за които ще стане
дума
по-нататък.
Докато при заспиването, астралното тяло се освобождава само от своите връзки с етерното и физическото тяло, при смъртта настъпва и отделяне на етерното тяло от физическото, физическото тяло е изоставено на своите собствени сили, вследствие на което то се разлага като труп.
С настъпването на смъртта обаче, за етерното тяло настъпва едно състояние, в което то никога не се е намирало по времето между раждането и смъртта, като не смятаме някои изключителни състояния, за които ще стане дума по-нататък.
Сега то е свързано със своето астрално тяло, но без участието на физическото тяло. Защото след смъртта, етерното тяло не се отделя веднага от астралното тяло. Известно време те остават свързани благодарение на една сила, чието присъствие е лесно разбираемо. Ако тази сила не съществуваше, етерното тяло просто не би могло да се отдели от физическото. Те са свърза ни и сънят го потвърждава: По време на сън астралното тяло не е в състояние за раздели една от друга тези две съставни части на човешкото същество.
към текста >>
Ако не желае да си послужи с
дума
та „случайност", този начин на мислене ще потърси някаква друга закономерност, за да обясни нещата.
Виждаме например как един човек е роден в бедност и нищета, с незначителни дарби, така че при тези условия, още от раждането си, той е сякаш предопределен да води жалък и нещастен живот. А друг още от първия миг на раждането си, е поет от грижливи ръце и любещи сърца; у него се развиват блестящи способности; предопределен е за плодотворен и щастлив живот. Спрямо подобни въпроси често възникват две противоположни становища. Едното се при държа към чисто сетивните възприятия и към опиращата се на тях елементарна логика. Според това становище, обстоятелството,че единият се ражда в щастие, а другият в нещастие, изобщо не трябва да се превръща в проблем.
Ако не желае да си послужи с думата „случайност", този начин на мислене ще потърси някаква друга закономерност, за да обясни нещата.
Колкото до способностите и заложбите, причините се търсят в „унаследените" качества от родители, деди и т.н. Отхвърля се всеки опит, търсещ причинни връзки в духовните процеси, през които човек, независимо от наследствената линия, преминава преди своето раждане, и благодарение на които той формира своите способности и заложби.
към текста >>
„Родителите не са създатели в истинския смисъл на
дума
та.
„Родителите не са създатели в истинския смисъл на думата.
Те предлагат органическите вещества, но не само тях, а в същото време и нещо средно, сетивно-душевно, което се проявява в темперамента, в особения душевен колорит, в известна нюансировка на инстинктите и т.н., все неща, чийто общ източник се оказва фантазията в онзи по-широк и посочен от мен смисъл. Във всички тези елементи на личността смесването и своеобразното съчетаване на родителските душевни качества е несъмнено. Ето защо напълно основателно е те да бъдат считани като резултат на зачатието, още повече, ако решим да приемем зачатието за един действителен душевен процес. Обаче същинският и обединяващ център на личността тук липсва; защото при едно по-внимателно наблюдение се установява, че дори и тези душевни качества са само една обвивка, един инструмент за обхващането на истинските духовни, идеални заложби на човека, който е в състояние както да ги насърчава, така и да ги спъва в тяхното развитие, но не и да ги поражда от себе си." И по-нататък: „Според своя духовен първообраз, всеки човек съществува и преди своето раждане; от духовна гледна точка нито един индивид не прилича на друг, така както и нито един животински вид не прилича на друг." (стр.532).
към текста >>
107.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Ето защо, законите, за които тук става
дума
, имат значение само за този, който приема прераждането.
Към външното наблюдение, последователят на Тайната Наука ще прибави и нещо друго. Някой би могъл да изтъкне, че физическото тяло се атакува от болести. Науката за Духа е в състояние да покаже, че голяма част от всички болести се дължи на грешките и заблужденията в астралното тяло, които се предават на етерното тяло и от там по заобиколен път разрушават хармонията на физическото тяло. Научният подход, който се ограничава само в областта на физическите сетивни факти, не може да открие по-дълбоката връзка, за която тук само ще загатнем, нито пък истинската причина за болестните процеси. В повечето случаи свръхсетивното наблюдение установява, че една увреда в астралното тяло води след себе си болестни отклонения на физическото тяло не в този живот, когато е получена увредата, а в един следващ живот.
Ето защо, законите, за които тук става дума, имат значение само за този, който приема прераждането.
Дори и някой да не се интересува от такива дълбоки познания, най-обикновеният поглед към ежедневието ще потвърди, че човек се отдава на прекалено много удоволствия и страсти, които подкопават хармонията на физическото тяло. А насладите, удоволствията, страстите и т.н. имат своето седалище не във физическото, а в астралното тяло. В много отношения последното е все още толкова несъвършено, че може да разруши съвършенството на физическото тяло.
към текста >>
На Сатурн обаче не може да става
дума
за подобно физическо-минерално тяло.
Напротив, необходима е много внимателна разлика между физическото тяло и минералното тяло. Физическото тяло е това, което се управлява от физическите закони, валидни днес и за минералното царство. Днешното физическо тяло на човека не само се управлява от тези физически закони; освен тях то е пропито от минерални вещества.
На Сатурн обаче не може да става дума за подобно физическо-минерално тяло.
Там има само физическа субстанция, която се ръководи от физически закони; обаче тези физически закони се проявяват единствено чрез топлинни действия. Следователно физическото тяло е едно по-нежно, по-фино топлинно тяло. От такива топлинни тела се състои целият Сатурн. Тези топлинни тела са началният зародиш на днешното физическо-минерално човешко тяло. Той е възникнал от тях благодарение на това, че по-късно към топлинните тела се прибавят новообразуваните газообразни, течни и твърди субстанции.
към текста >>
Това се дължи на обстоятелството, че сега те са проникнати от действията на Духовете, за които ставаше
дума
още, когато разглеждахме началото на Сатурновото развитие, а именно „Духовете на Волята" („Престолите").
Нека насочим вниманието си към човеците-фантоми. По време на описания Сатурнов период те са с твърде променлива форма. Изглеждат ту по един, ту по друг начин. В хода на по-нататъшното развитие формите стават по-определени и донякъде трайни.
Това се дължи на обстоятелството, че сега те са проникнати от действията на Духовете, за които ставаше дума още, когато разглеждахме началото на Сатурновото развитие, а именно „Духовете на Волята" („Престолите").
В резултат на това самите човеци-фантоми постигнаха най-простата и смътна форма на съзнание. Трябва да си представим тази форма на съзнание още по-смътна от тази при спането без сънища. При днешните условия такова съзнание имат минералите. То довежда вътрешната им природа в съзвучие с външния физически свят. На Сатурн регулатори на това съзвучие са „Духовете на Волята".
към текста >>
Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на
дума
та, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго".
За съвременното съзнание ще бъде особено трудно да приеме и твърдението, че заедно със Сатурновата топлина се явява за пръв път и това, което наричаме „време". Предходните състояние не са имали нищо общо с времето. Те принадлежат към онази област, която Тайната Наука нарича „Вечност". Ето защо всичко, което тази книга загатва за състоянията от „областта на Вечността", трябва да се разбира така, че да е ясно: изразите, отнасящи се до времеви отношения са употребени само за сравнение и по-добро вникване в описанията на Тайната Наука. Човешкият език може да опише това, което предхожда „времето" само с изрази, които съдържат представа за времето.
Въпреки че първото, второто и третото Сатурново състояние не протичат „едно след друго" в съвременния смисъл на думата, ние не можем да ги опишем по друг начин, освен „едно след друго".
Въпреки тяхната „Вечност" и „едновременност", те дотолкова зависят едно от друго, че тази зависимост може да бъде сравнена с едно редуване във времето, с една хронология.
към текста >>
След приключването на почивния период, за който вече стана
дума
, от „мировия сън" изниква като ново небесно тяло, като „Слънце" онова, което по-рано беше Сатурн.
В хода на Слънчевото развитие човешкото същество постига по-висша степен на съзнание благодарение на това, че там то получава етерното или жизнено тяло. Преди да стане това, трябваше да се повторят по описания начин отделните Сатурнови състояния. Това повторение има точно определен смисъл.
След приключването на почивния период, за който вече стана дума, от „мировия сън" изниква като ново небесно тяло, като „Слънце" онова, което по-рано беше Сатурн.
Сега обаче условията се променят. Духовните Същества, чиято дейност на Сатурн вече описахме, са напреднали в своето развитие. Човешкият зародиш се появява на новообразуваното Слънце в онзи вид, до който беше достигнал на Сатурн. Ето защо най-напред той трябва така да преобрази изминатите Сатурнови степени, че те да съответствуват на Слънцето и на неговите условия. Ето защо Слънчевата епоха започва с едно повторение на Сатурновите събития, но в съответствие с условията на Слънчевия живот.
към текста >>
Само че този почивен период е много по-кратък от този между Сатурновото и Слънчево развитие, за който вече стана
дума
.
Сега пред нас имаме едно двучленно човешко същество. Едната част е етерно „обработено" физическо тяло, а другата част самото етерно тяло. Това обособяване протича по времето на един почивен период за Слънчевия живот. През този период светенето отново угасва. Разделянето се извършва, така да се каже, по време на една „мирова нощ".
Само че този почивен период е много по-кратък от този между Сатурновото и Слънчево развитие, за който вече стана дума.
След привършването на почивния период, „Духовете на Мъдростта" известно време продължават да работят върху двучленното човешко същество така, както по-рано работеха и върху едночленното. Тогава влизат в действие „Духовете на Движението". Те пронизват етерното тяло на човешкото същество с потоците на своето собствено астрално тяло. По този начин етерното тяло добива способността да осъществява определи вътрешни движения във физическото тяло. Тези движения можем да сравним с движенията на соковете в едно днешно растение.
към текста >>
Разбира се, това възприятие е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана
дума
.
С това обаче не се изчерпва работата на обитаващите новия Сатурн „Духове на Личността". Те разпростират своята дейност не само върху споменатото второ Слънчево царство, но изграждат и един вид връзка между това царство и човешките сетива. Топлинните субстанции непрекъснато пронизват зародишите на човешките сетива. Благодарение на това, човешкото същество добива на Слънцето за пръв път един вид възприятие за заобикалящо то го по-низше царство.
Разбира се, това възприятие е съвсем смътно; то напълно съответствува на смътното Сатурново съзнание, за което вече стана дума.
То се състои предимно от различни топлинни действия.
към текста >>
В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на
дума
та, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения.
Въздухообразните субстанции се сгъстяват до водни. Вече може да се говори за един вид хранене в смисъл, че това, което се приема отвън, подлежи на вътрешна преработка. За да вникнем по-добре в тези процеси, нека да си представим нещо средно между хранене и дишане в съвременния смисъл на тези думи. Човешкото същество поема хранителните вещества от царството на животните-растения. Нека да си представим тези животни-растения като висящо-плуващи, или като прораснали в един обкръжаващ елемент, както днешните животински видове обитават във водата или въздуха.
В случая този елемент не е нито вода нито въздух в днешния смисъл на думата, а нещо средно, един вид гъста пара, в която са разтворени най-разнообразни вещества, носени от най-разнообразни течения.
Растенията-животни изглеждат като сгъстени правилни форми на този елемент и физически почти не се различават от своето обкръжение. Процесът на дишането съществува наред с този на храненето. Той няма нищо общо с това, което наблюдаваме днес на Земята, а по-скоро представлява едно всмукване и излъчване на топлина. За свръх сетивното съзнание тези процеси изглеждат така, като че ли органите се отварят и после отново се затварят, а през тях навлиза и излиза един топлинен поток, понесъл със себе си въздухообразните и течни субстанции. И понеже на тази степен от развитието човешкото същество притежава вече астрално тяло, покрай дишането и храненето възникват определени чувства.
към текста >>
Нека имаме предвид и това, че тук става
дума
за едно продължително развитие, от което са уловени само моментни образи.
Разбира се, подобен начин на описание дава само бегли образи и явен недостатък е, че цялото развитие не бе дефинирано с ясни и категорични понятия. Срещу подобен упрек бихме могли да изтъкнем, че описанието съвсем умишлено беше представено с помощта на по-общи и пластични понятия. Защото тук важното е не да изградим спекулативни понятия и идейни конструкции, а да дадем една представа за свръхсетивните опитности, до които стига духовният поглед при срещата си с подобни факти. А нещата от Лунното развитие не могат да бъдат описани в онези строги контури, които са характерни за земните възприятия. Там имаме работа с непостоянни и променливи впечатления, с колебливи, подвижни образи и с техните преходи.
Нека имаме предвид и това, че тук става дума за едно продължително развитие, от което са уловени само моментни образи.
към текста >>
След като описаното Лунно развитие приключва, всички Същества и сили, за които стана
дума
, преминават в една по-духовна форма на съществувание.
След като описаното Лунно развитие приключва, всички Същества и сили, за които стана дума, преминават в една по-духовна форма на съществувание.
Тя заема съвършено различна степен от тази на Лунната епоха, както и от тази на бъдещата Земя. Едно същество, което би притежавало достатъчно развити познавателни способности, за да наблюдава всички подробности от Лунното и Земно развитие, все пак не би било в състояние да вижда и това, което става между тези развития. За подобно същество, в края на Лунната епоха Съществата и силите просто биха изчезнали като в едно нищо, за да се появят отново след известно време от мрака на мировото лоно. Само едно същество с още по-висши способности би могло да проследи духовните факти, които се проявяват в междинния период.
към текста >>
В случая става
дума
за физически закономерности в душевна форма.
Всичко, което съществува от човека през този период, се намира още в астрална форма. За да вникнем в тогавашното състояние на човечеството, трябва да обърнем внимание на факта, че макар и човек да притежава физическо, етерно и астрално тяло, физическото и етерното тяло не са съответно във физическа и етерна, а в астрална форма. Това, което придава физическа характеристика на физическото тяло е не физическата форма, а фактът, че наред с астралните си качества, то съдържа в себе си и физическите закони.
В случая става дума за физически закономерности в душевна форма.
Същото се отнася и за етерното тяло.
към текста >>
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на
дума
та, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло.
Сега в тази небесна формация става нещо, което може да се нарече сгъстяване. Резултатът от него е, че след известно време всред душевната формация се появява една огнена форма, наподобяваща Сатурн в неговото най-гъсто състояние. Тази огнена форма е пронизана от действията на различни Същества, които участвуват в развитието. Взаимодействието между тези Същества и небесното тяло може да бъде сравнено с потапяне на Съществата в Земната огнена сфера. Ето защо Земната огнена сфера не представлява някаква еднородна субстанция, а един душевен и одухотворен организъм.
Онези Същества, чието предназначение е да станат земни човеци в съвременния смисъл на думата, почти не вземат участие в потопяването на силите и Съществата в огненото тяло.
Те все още са в лоното на по-висшите духовни светове. На тази степен от своето развитие те докосват огнената Земя само с една точка от душевната си форма и това води дотам, че топлината сгъстява една част от тяхната астрална форма. По този начин в тях се възпламенява Земният живот. Следователно, с по-голямата си част те принадлежат към душевно-духовните светове; а само чрез съприкосновението си със Земния огън, те се обгръщат с истинска жизнена топлина. Ако желаем да си съставим сетивно-свръхсетивен образ за тези човеци в началото на физическата Земна епоха, би трябвало да си представим една душевна яйцевидна форма, която виси в обкръжението на Земята и в своята долна част е обвита, като чашка, подобно на желъд.
към текста >>
Всички събития, за които става
дума
тук и на следващите страници, се разиграват в течение на огромни периоди от време.
Минералното царство на Земята също възникна чрез отделяне в хода на човешкото развитие. Минералните, форми са онези, които останаха втвърдени, след като Луната се отдели от Земята. Към тези форми се усещаше привличана само онази част от душевния свят, която беше изостанала на Сатурновата степен, следователно тази, на която беше присъщо да образува физически форми.
Всички събития, за които става дума тук и на следващите страници, се разиграват в течение на огромни периоди от време.
Тук не можем да обсъждаме подробности, свързани с определянето на тези периоди.
към текста >>
Фактът, че можаха да настъпят такива физически действия в резултат на описаните духовни влияния, се обяснява с особеното естество на тези духовни влияния, за което вече стана
дума
.
Фактът, че можаха да настъпят такива физически действия в резултат на описаните духовни влияния, се обяснява с особеното естество на тези духовни влияния, за което вече стана дума.
Те не могат да се сравняват нито с природните явления, нито с душевните взаимодействия, разиграващи се между един и друг човек. В последния случай въздействията не проникват толкова дълбоко в тялото, както правят това разглежданите тук духовни сили.
към текста >>
Движението на Луната става
дума
за времето след отделянето на Луната от Земята също бе замислено с целта, че при нейното въртене около Земята „Духовете на Формата" ще могат да действуват правилно и ритмично върху физическото тяло на човека.
Физическият израз на всички промени, които ставаха в духовния свят, докато развитието на човека напредваше по описания начин, беше съсредоточен в постепенното регулиране на взаимните отношения между Слънцето, Луната и Земята (а в по-широк смисъл и на другите небесни тела). Като едно от последствията на тези нови отношения ще посочим ритмичната смяна между деня и нощта. Движенията на небесните тела се регулират от обитаващите ги Същества. Движението на Земята, чрез което възникват денят и нощта, беше предизвикано от взаимодействията на различни Духове, стоящи над човека.
Движението на Луната става дума за времето след отделянето на Луната от Земята също бе замислено с целта, че при нейното въртене около Земята „Духовете на Формата" ще могат да действуват правилно и ритмично върху физическото тяло на човека.
През деня Азът и астралното тяло на човека действуваха във физическото и етерното тяло. През нощта това действие спираше. Тогава Азът и астралното тяло излизаха вън от физическото и етерното тяло.
към текста >>
През тези далечни епохи, за които става
дума
тук, физическият облик на човека беше твърде различен от днешния.
През тези далечни епохи, за които става дума тук, физическият облик на човека беше твърде различен от днешния.
До голяма степен този облик беше израз на душевните качества. Тогавашният човек беше изграден от една по-фина и нежна материя. Ако днешните му органи са плътни и втвърдени, тогава те бяха все още меки, гъвкави и пластични. Човек с по-душевна и с по-духовна същност, притежаваше по-нежно, по подвижно и по-изразително тяло. По-слабо развитите в духовно отношение имаха груби и неподвижни телесни форми.
към текста >>
Тук трябва да посочим първата следатлантска епоха на Земята, когато споменаваната сега „индийска" култура беше господстваща; после се разви втората следатлантска епоха, която в тази книга ще означаваме като „древно-персийска", а още по-късно се разви „египетско-халдейската" култура, за която също ще стане
дума
.
За това познание, в древния атлантски оракул можеха да говорят само отделни Посветени. Те съзираха ръководните принципи на космическия свят и дискретно загатваха за великия Слънчев Дух, засега скрит, властвуващ над онези, които се откриваха на седемте Учители. Това, което разбираме под думите „древни индийци" не съвпада с общоприетото мнение. Официални документи за тази епоха не съществуват. Народът, назовавай обикновено с името „индийски", отговаря на една много по-късна степен от историческото му развитие.
Тук трябва да посочим първата следатлантска епоха на Земята, когато споменаваната сега „индийска" култура беше господстваща; после се разви втората следатлантска епоха, която в тази книга ще означаваме като „древно-персийска", а още по-късно се разви „египетско-халдейската" култура, за която също ще стане дума.
По времето на тази втора и трета следатлантски култури, „древна" Индия също минава през една втора и трета епоха. Тъкмо за тази трета епоха се отнася и всичко, което обикновено свързваме с древна Индия. Следователно, не трябва да смесваме стандартните описания на „древна" Индия с това, за което става дума тук.
към текста >>
Следователно, не трябва да смесваме стандартните описания на „древна" Индия с това, за което става
дума
тук.
Официални документи за тази епоха не съществуват. Народът, назовавай обикновено с името „индийски", отговаря на една много по-късна степен от историческото му развитие. Тук трябва да посочим първата следатлантска епоха на Земята, когато споменаваната сега „индийска" култура беше господстваща; после се разви втората следатлантска епоха, която в тази книга ще означаваме като „древно-персийска", а още по-късно се разви „египетско-халдейската" култура, за която също ще стане дума. По времето на тази втора и трета следатлантски култури, „древна" Индия също минава през една втора и трета епоха. Тъкмо за тази трета епоха се отнася и всичко, което обикновено свързваме с древна Индия.
Следователно, не трябва да смесваме стандартните описания на „древна" Индия с това, за което става дума тук.
към текста >>
Тук става
дума
за много по-ранни предшественици на по-късните персийци.
В резултат на продължителните преселения от запад на изток, започнали от началото на атлантската катастрофа, в областите на предна Азия се установи един народ, чиито потомци историята познава под името персийци и сродните с тях племена. Обаче свръхсетивното познание трябва да се върне назад към много по-далечни епохи.
Тук става дума за много по-ранни предшественици на по-късните персийци.
Те изградиха втората културна епоха на следатлантското развитие. Народите от тази втора културна епоха имаха различни задачи от тези на индийците. Техните влечения и копнежи не бяха обърнати само към свръхсетивния свят; те бяха предразположени и към физическия сетивен свят. Обикнаха Земята и ценяха това, което човек може да извоюва на тази Земя, както и това, което може да се постигне чрез нейните сили. Тяхната войнственост и начините, които изобретяваха, за да се ползват от богатствата на Земята, са свързани тъкмо с тази тяхна особеност.
към текста >>
Трябва само да изтъкнем, че личността, за която става
дума
, принадлежи към много по-древни епохи, отколкото тези, които историята сочи за носителя на това име.
Водачът на древно-персийската духовна култура, който бе даден на този народ от пазителя на Слънчевия оракул, е познат в историята като Заратустра или Зороастър.
Трябва само да изтъкнем, че личността, за която става дума, принадлежи към много по-древни епохи, отколкото тези, които историята сочи за носителя на това име.
Тук става дума не за официална историческа версия, а за истинско духовно-научно изследване. Ако човек иска да вникне в тези неща, той трябва да намери достъп до Духовната Наука и да разбере: носителят на името Заратустра е само последовател на първия велик Заратустра; последователят приема неговото име и действува в смисъла на неговото учение.
към текста >>
Тук става
дума
не за официална историческа версия, а за истинско духовно-научно изследване.
Водачът на древно-персийската духовна култура, който бе даден на този народ от пазителя на Слънчевия оракул, е познат в историята като Заратустра или Зороастър. Трябва само да изтъкнем, че личността, за която става дума, принадлежи към много по-древни епохи, отколкото тези, които историята сочи за носителя на това име.
Тук става дума не за официална историческа версия, а за истинско духовно-научно изследване.
Ако човек иска да вникне в тези неща, той трябва да намери достъп до Духовната Наука и да разбере: носителят на името Заратустра е само последовател на първия велик Заратустра; последователят приема неговото име и действува в смисъла на неговото учение.
към текста >>
108.
ПОЗНАНИЕТО НА ВИСШИТЕ СВЕТОВЕ (ПОСВЕЩЕНИЕТО)
GA_13 Въведение в Тайната наука
Защото не става
дума
за това, дали някому се съобщава нещо устно, или пък че определена личност, разполагаща с тези средства, ги описва в дадена книга, за да ги научи от там друго лице.
За човек с подобно мислене, изложените в една книга средства за постигане на по-висше съзнание не представляват утеха.
Защото не става дума за това, дали някому се съобщава нещо устно, или пък че определена личност, разполагаща с тези средства, ги описва в дадена книга, за да ги научи от там друго лице.
Има личности, които действително познават правилата за развитието на духовните възприемателни органи и застъпват мнението, че тези правила изобщо не трябва да се публикуват. Подобни лица в повечето случаи смятат за недопустимо разгласяването на определени истини за духовния свят. Що се отнася до съвременната епоха от развитието на човечеството, подобен възглед трябва да се разглежда като остарял. Вярно е, че разгласяването на подобни правила може да става само до определена граница. Но след като ги приложи в своя духовен живот, те действуват по такъв начин, че човек успява сам да намери пътя за по-нататъшното си развитие.
към текста >>
Във връзка с обучението за свръхсетивно познание, за което става
дума
тук, важно е да се избегнат евентуални недоразумения.
Във връзка с обучението за свръхсетивно познание, за което става дума тук, важно е да се избегнат евентуални недоразумения.
Едно от тях може да възникне, ако някой сметне, че обучението има за цел да направи от човека някакво друго същество, и то във всеки миг от неговия живот. Обаче тук нещата не опират до това, да се дадат общи предписания за живота, а да се опишат определени душевни процеси, които ако човек култивира в себе си му дават възможност да наблюдава свръхсетивния свят. Духовното обучение няма никакво непосредствено влияние върху онази част от социалната дейност на човека, която остава извън въпросното наблюдение на свръхсетивния свят. Но постепенно човек добива свръхсетивен поглед също и върху обикновената си житейска и социална дейност. При това свръхсетивното наблюдение е така отделено от обикновената житейска дейност, както състоянието на будност е отделено от съня.
към текста >>
В действителност става
дума
за наставления относно такива процеси, които позволяват на душата, в хода на нейния живот, да се добира до мигове, гарантиращи и наблюдения в свръхсетивния свят.
Според самото естество на тези душевни усилия, те предизвикват в душата същите процеси, през които тя преминава, когато си служи по един здрав начин с представи и съждения. Доколкото здравото мислене е свързано малко или много с тялото, дотолкова са свързани с него и процесите на истинското духовно обучение. Всичко, което в тази област се отнася по друг начин към човека, е не духовно обучение, а негова пародия. Следващото изложение трябва да се разбира в смисъла на казаното тук. Само защото свръхсетивното познание извира от цялата душа на човека, то изглежда така, сякаш обучението изисква неща, които се стремят да направят от човека друго същество.
В действителност става дума за наставления относно такива процеси, които позволяват на душата, в хода на нейния живот, да се добира до мигове, гарантиращи и наблюдения в свръхсетивния свят.
към текста >>
Става
дума
за това, душата да се отдаде на точно определени представи.
Скокът към свръхсетивното съзнание може да се осъществи само от равнището на обикновеното будно съзнание. Преди своето издигане до новото съзнание, душата живее именно в него. В хода на обучението, и се дават средствата, за да извърши този преход. Едни от първите средства, които обучението дава, са валидни и за обикновеното дневно съзнание. Характерна особеност на най-важните средства е, че те се състоят в една спокойна работа на душата.
Става дума за това, душата да се отдаде на точно определени представи.
Тези представи са от такова естество, че действуват като пробуждаща сила върху някои скрити способности на човешката душа. Те се различават от представите на будното дневно съзнание, които имат задачата да изобразят един сетивно възприеман предмет. Колкото по-точно вършат това, толкова по-истинни са те.
към текста >>
Когато обаче предприемем същия душевен процес; с представа, която е поставена в центъра на съзнанието чрез свободната воля, тогава ние постепенно ще получим въздействието, за кое то става
дума
.
Ако например насочим поглед към едно дърво и после го отклоним в друга посока, така че повече не го виждаме, ние отново можем да пробудим в душата представата за дървото благодарение на спомена. Тази представа за дървото, която имаме без то да е пред очите ни, е един спомен за дървото. Нека да си представим, че задържаме този спомен в душата; че оставяме душата да почива върху представата-спомен и се стремим да изключим от съзнанието всички други представи. Тогава душата е потопена в представата-спомен за дървото. В този случай имаме едно потъване на душата в една представа; и все пак тази представа е отражение на един сетивно възприемаем предмет.
Когато обаче предприемем същия душевен процес; с представа, която е поставена в центъра на съзнанието чрез свободната воля, тогава ние постепенно ще получим въздействието, за кое то става дума.
към текста >>
За щото става
дума
за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание.
Тук не е важно, дали и доколко дадена естественонаучна представа намира горните мисли за оправдани.
За щото става дума за развитието на такива мисли относно растението и човека, които, без никаква теория, могат да бъдат постигнати чрез едно просто и непосредствено съзерцание.
Такива мисли наред с теоретичните представи за нещата от външния свят също имат своето значение, и то не по-малко важно. В случая мислите са тук не за научното потвърждение на даден факт, а за да послужат в изграждането на един символ, който променя и засилва душевната активност, независимо от възраженията, които биха хрумнали на една или друга личност при изграждането на този символ.
към текста >>
Тук не става
дума
за съдържанието на представите, което изпълва имагинативното изживяване; всичко се свежда до душевната способност, която се изгражда в хода на това изживяване.
Ако под „имагинация" се разбира само една „въображенна" представа, която няма нищо общо с действителността, изразът „имагинативен" би могъл да предизвика у някого сериозни съмнения. В Духовната Наука обаче, „имагинативното" познание трябва да се разбира като такова, познание, което се проявява при точно определено свръхсетивно състояние на съзнанието. Всичко, което човек възприема в това състояние на съзнанието, са духовни факти и Същества, до които сетивата нямат никакъв достъп. Понеже то се пробужда в душата при медитира не върху определени символи или „имагинации", можем да наречем и съответстващия му свят „имагинативен", а познанието, което се отнася до него „имагинативно". Следователно, „имагинативно" означава нещо, което в един по-друг смисъл е „действително", както действителни са фактите и съществата от физическия свят.
Тук не става дума за съдържанието на представите, което изпълва имагинативното изживяване; всичко се свежда до душевната способност, която се изгражда в хода на това изживяване.
към текста >>
(Всеки ден може да се размишлява върху нов предмет, или дни наред върху един и същ.) Дори този, който се изживява като „мислител" в най-съвременния смисъл на
дума
та, не трябва да пренебрегва подобен начин за „узряване" чрез духовното обучение.
Ето защо ученикът е длъжен така да упражнява мисленето си, че то само да определя своята посока и цел. Мисленето трябва да възпита в себе си вътрешна устойчивост и способността да се придържа строго към определен предмет. Ето защо съответните „мисловни упражнения" трябва да се предприемат не с далечни и сложни предмети, а с прости и близкостоящи. Ако човек си наложи месеци наред да насочва мислите си поне пет минути дневно към един най-обикновен предмет (например игла, молив и т.н.) и през това време да изключва всички мисли, които не са свързани с този предмет, той вече е постигнал твърде много.
(Всеки ден може да се размишлява върху нов предмет, или дни наред върху един и същ.) Дори този, който се изживява като „мислител" в най-съвременния смисъл на думата, не трябва да пренебрегва подобен начин за „узряване" чрез духовното обучение.
Когато човек концентрира известно време мислите си върху нещо, което му е добре познато, той може да е сигурен, че мисли обективно, предметно. Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът? Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът.
към текста >>
Защото първоначално става
дума
не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила.
Който се запитва: От какви съставни части е направен моливът? Как е станала предварителната подготовка на материалите? По какъв начин са сглобени те? Кога са били изнамерени моливите и т.н., т.н., такъв човек със сигурност нагажда своите представи към действителността много повече, отколкото онзи, който размишлява за произхода на човека, или за това какво представлява животът. За света на Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие можем да научим много повече с помощта на прости мисловни упражнения, отколкото чрез сложни идеи.
Защото първоначално става дума не за това човек да мисли върху едно или друго, а да мисли обективно чрез вътрешна сила.
След като човек е възпитал в себе си чувството на обективност спрямо един лесно обозрим сетивно-физически процес, неговото мислене запазва стремежа си към обективност дори тогава, когато то не е под властта на физическия сетивен свят и неговите закони. И човек отвиква от всякакви блуждаещи и необективни мисли.
към текста >>
Но не за това става
дума
.
Спрямо света на чувствата в хода на духовното обучение душата трябва да постигне определено спокойствие. За целта е необходимо тя да контролира външния израз на удоволствието и страданието, на радостта и болката. Но тъкмо в постигането на това качество могат да се появят известни предубеждения. Някой би могъл да по мисли, че ако изгуби способността „да ликува над радостното и да скърби над тъжното", ще потъне в безучастност и деградация.
Но не за това става дума.
Радостното събитие трябва да радва душата, тъжното да я наскърбява. Тя обаче трябва да овладее външния израз на радостта и болката, на удоволствието и неудоволствието. В стремежа си към това качество, човек скоро ще забележи, че усещанията му не само не се притъпяват, а напротив, че става все по-чувствителен към всяко радостно или тъжно събитие от околния свят. Ако човек иска да постигне въпросното качество, необходимо е прецизно внимание върху собствения душевен свят в продължение на доста време. Той трябва да съизживява в пълен размер удоволствието и страданието, без да допуска неволен израз на своите чувства.
към текста >>
Същественото тук е, че човек сега забелязва, как мисловният свят има свой вътрешен живот, как, ако мисли в истинския смисъл на
дума
та, човек вече попада в един жив свръхсетивен свят.
Благодарение на това, че човек непрекъснато усвоява данните идващи от Духовната Наука, той възпитава в себе си мислене, което не черпи от сетивните наблюдения. Той узнава как в дълбоките сфери на душата една мисъл се вплита в друга, как една мисъл търси друга, дори и когато връзката между тях не се дължи на сетивните наблюдения.
Същественото тук е, че човек сега забелязва, как мисловният свят има свой вътрешен живот, как, ако мисли в истинския смисъл на думата, човек вече попада в един жив свръхсетивен свят.
И тогава той си казва: В мен има нещо, което изгражда някакъв мисловен организъм и аз съм едно цяло с това „нещо". Така, отдавайки се на свободно от сетивни впечатления мислене, човек усеща, че в нашия вътрешен живот действително се влива нещо субстанциално, както и свойствата на физическите предмети се вливат в нас в акта на сетивното възприятие. Там навън в пространството така разсъждава наблюдателят на сетивния свят цъфти една роза; тя ми е близка, защото ми се открива чрез своите цветове и аромати. По същия начин, ако човек е напълно непредубеден и в него работи свободното от сетивни впечатления мислене, той може да заяви: сега в мен се влива нещо субстанциално, нещо, което свързва в мен една мисъл с друга, нещо което образува един мисловен организъм. Съществува обаче разлика в усещанията на този, който застава като наблюдател в сетивния свят, и усещанията на окултния ученик, практикуващ свободното от сетивни впечатления мислене.
към текста >>
Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата
дума
и спрямо тях самите.
Преди всичко, ние се изправяме пред цяло войнство от духовни Същества и пред техните взаимоотношения. В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят.
Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите.
Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к. Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа. Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост. Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост". Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга.
към текста >>
Дума
та „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к.
В условията на физическия свят ние също срещаме множество различни" същества; в света на Инспирацията обаче това множество има друг характер. Там всяко Същество е в точно определени отношения с другите, и то не както във физическия свят чрез външни въздействия, а чрез своите вътрешни качества. Когато възприемаме едно Същество в инспиративния свят, това не се съпровожда от някакви външни въздействия, които са характерни за физическия свят, а възниква отношение, което се изгражда от дълбоката вътрешна природа на Съществата. Това отношение можем да сравним със следния случай, взет от физическия свят. Нека да разгледаме отношението на отделни звуци или букви спрямо цялата дума и спрямо тях самите.
Думата „човек" например е съставена от последователните звуци: ч-о-в-е-к.
Тук няма никакъв натиск, никакво външно въздействие например от „ч" върху „о", а двата звука действуват съвместно и са част от едно цяло чрез своята вътрешна природа. Ето защо наблюдението в света на Инспирацията може да се сравни с четене; и Съществата в този свят действуват върху наблюдателя като писмени знаци, които той трябва да изучи, за да проникне в техните отношения като в една свръхсетивна Писменост. Тъкмо поради тази причина Духовната Наука сравнява инспиративното познание с „разчитането на скритата писменост". Как става разчитането на тази „скрита писменост" и как може да се съхрани и предаде прочетено то това ще изясним с примери от предходните глави на тази книга. Най-напред описахме съставните части, които изграждат човешкото същество.
към текста >>
(С
дума
та „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява.
С помощта на Инспирацията започваме да разбираме отношенията между Съществата от по-висшия свят. А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание.
(С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява.
До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми. Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
към текста >>
До нея се прибягва в случаите, когато става
дума
за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми.
С помощта на Инспирацията започваме да разбираме отношенията между Съществата от по-висшия свят. А чрез следващата степен от познанието става възможно проникването в самата вътрешна природа на тези Същества. Тази степен означаваме като интуитивно познание. (С думата „Интуиция" в обикновения живот често се злоупотребява.
До нея се прибягва в случаите, когато става дума за неясен и неопределен поглед в нещо, за един вид хрумване, което понякога съвпада в истината, но чиито аргументи по начало са недоказуеми.
Естествено, тук не говорим за този вид „Интуиция". Според нас Интуицията е познание, притежаващо най-висша и пълна яснота; познание, чиито основания и аргументи са достъпни до човешкото съзнание.)
към текста >>
Тук отново ще стане
дума
за значението на Интуицията.
Да познаем едно духовно Същество чрез Интуиция, означава да станем едно цяло с него и да се съединим с неговата вътрешна природа. До това познание ученикът се издига стъпка по стъпка. Имагинацията го довежда до там, че той съди за Съществата не според външните им качества, а според душевно- духовните им въздействия. Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества.
Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията.
В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н. Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман. Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата. А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията.
към текста >>
Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана
дума
за Духовете на Луцифер, на Ариман.
Инспирацията го води още по-навътре: той започва да разбира какво представляват тези Същества едно за друго. Чрез Интуицията той прониква в самите Същества. Тук отново ще стане дума за значението на Интуицията. В предишните глави говорихме не само за еволюцията в планетарните въплъщения на Стария Сатурн, Старото Слънце, Старата Луна и т.н., но споменахме, че в тази еволюция участвуват и Същества от най-различен вид. Посочихме редица от тях – Престолите или Духовете на Волята, Духовете на Мъдростта, Духовете на Движението и т.н.
Докато обсъждахме същинската Земна епоха, стана дума за Духовете на Луцифер, на Ариман.
Стана ясно, че космогонията е дело на Съществата. А познанието за тези Същества може да ни даде само Интуицията. Тя е необходима дори и за да вникнем в хода на човешкия живот. Това, което след смъртта се отделя от физическото тяло на човека, минава по-нататък през различни състояния. Тези от тях, които настъпват не посредствено след смъртта, могат все пак да бъдат описани чрез имагинативното познание.
към текста >>
Тук става
дума
не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
С помощта на такива изводи винаги научаваме нещо, винаги прибавяме нещо към нашето разбиране за живота. Несъмнено зле би се отразило на окултния ученик обстоятелството, че добрите страни на подобен светоглед могат да го подведат и тласнат към всеопрощаване на хора с подобни склонности, или към навика да оставя без последствие всевъзможни нарушения около себе си, понеже това носи известни предимства за неговото вътрешно развитие. До последното не се стига само тогава, когато човек възпита в себе си усета не просто да укорява недостатъците, а да ги разбира; a подобно поведение заслужава всеки конкретен случай, независимо дали този, който съди, печели или губи нещо. Изводът е напълно верен: Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч.
Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили.
към текста >>
Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става
дума
за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение.
Когато се практикуват упражненията за Интуиция, те действуват не само върху етерното тяло, но и върху свръхсетивните сили на физическото тяло.
Впрочем не трябва да си представяме, че в случая става дума за действия във физическото тяло, които са достъпни за обикновеното сетивно наблюдение.
Те могат да бъдат преценени само от свръхсетивното познание. С външното познание те нямат нищо общо. Те възникват като резултат от зрелостта на съзнанието, когато в Интуицията то се добира до опитности, дори и когато от него са отстранени всички познати от по-рано външни и вътрешни изживявания.
към текста >>
Можем само да загатнем за какво става
дума
.
Крайно наложително е, всеки окултен ученик грижливо да работи над себе си, за да не се превърне в обикновен фантаст, в човек, който лесно изпада в грешки и заблуждения (внушения, самовнушения). Ако обаче упътванията за духовното обучение се изпълняват точно, това същевременно премахва и източниците на тези измами и заблуждения. Разбира се, тук не бихме могли да се спрем на многобройните подробности, които имат значение за предотвратяването на тези неща.
Можем само да загатнем за какво става дума.
Измамите, за които говорим тук, произхождат от два източника. Те възникват отчасти поради това, че човек оцветява действителността чрез своята собствена същност. В обикновения живот на сетивно-физическия свят, този източник на измама представлява сравнително малка опасност; защото тук външният свят винаги рязко ще наложи своите собствени форми, независимо от стремежа на наблюдателя да го оцвети според своите желания и интереси. Обаче щом човек навлезе в имагинативния свят, образите на този свят се променят чрез такива желания и интереси, така че човек застава пред един вид действителност, която сам е създал или поне е съучаствувал в нейното създаване. Благодарение на това, че чрез срещата с „Пазача на прага" окултният ученик опознава всичко, което носи в себе си, следователно и всичко, което той внася в душевно-духовния свят, този източник на измама е премахнат.
към текста >>
Но когато става
дума
за яйчна опитност, за лично наблюдение, той вече ще е проверил дали то притежава онези признаци, с които той е запознат при срещите си с непогрешимата Интуиция.
И ако приложи познатите критерии от духовно-душевната действителност върху всичко, което застава пред неговото наблюдение, той ще може да различава илюзията от действителността. И може да е сигурен, че прилагайки този закон, ще бъде предпазен от измама в свръхсетивния свят, също както в сетивно-физическия свят не може да смеси едно въображаемо парче нагорещено желязо с истинско горещо желязо, което действително изгаря. Естествено, човек ще се отнася по този начин само към онези познания, на които гледа като на свои собствени изживявания в свръхсетивния свят, но не и към онези, които получава като сведения от други хора и в които вниква със своя физически мозък и със здравия си усет за истината. Ученикът ще се постарае да тегли точна разграничителна линия между това, което научава по единия и по другия начин. От една страна той с готовност ще се вслуша в едни или други сведения за висшите светове и ще се стреми да ги обяснява със своя разум.
Но когато става дума за яйчна опитност, за лично наблюдение, той вече ще е проверил дали то притежава онези признаци, с които той е запознат при срещите си с непогрешимата Интуиция.
към текста >>
Когато става
дума
за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни.
Описаният тук път към познание на свръхсетивните светове е от такова естество, че по него може да тръгне всеки, независимо от мястото, което заема в съвременните условия на живота.
Когато става дума за подобен път, трябва да се замислим, че през всички епохи на Земята, целта на познанието е една и съща, но изходните точки на човека през всяка от тях са различни.
Ако днес човек иска да поеме по пътя към свръхсетивните области, той не може да стори това, например от изходната точка на древно-египетския Посветен. Ето защо упражненията на окултните ученици в древен Египет не могат да бъдат препоръчани на съвременния човек. От онова време насам човешките души са минали през различни прераждания и това напредване от едно прераждане в друго има дълбок смисъл и значение. Душевните способности и качества не са едни и същи в различните прераждания. Дори повърхностният поглед върху историята на човечеството установява, че от 12-ти, 13-ти век след Христос, условията на живот са коренно различни, че сравнени с миналото мненията, чувствата и способностите на хората са други.
към текста >>
109.
НАСТОЯЩЕ И БЪДЕЩЕ В РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
GA_13 Въведение в Тайната наука
Относно данните, засягащи бъдещето, духовният изследовател се намира в по-друго положение, отколкото в случая, когато става
дума
за данни, засягащи миналото.
Относно данните, засягащи бъдещето, духовният изследовател се намира в по-друго положение, отколкото в случая, когато става дума за данни, засягащи миналото.
Засега човек не може да се изправя пред бъдещите събития с онази безпристрастност, с която гледа миналото. Това, което ще се случи в бъдещето, пробужда човешките чувства и воля; миналото се изживява по съвсем друг начин. Ако внимателно наблюдаваме живота, ще установим, че това твърдение е валидно дори за ежедневието. Този факт се засилва до неимоверна степен при скритите явления на живота и външно приема най-неочаквани форми; но това са неща, върху които може да се произнесе само човек, стигнал до свръхсетивното наблюдение. Поради тази причина познанието върху подобни неща е свързано и с точно определени граници.
към текста >>
110.
АСТРАЛНИЯТ СВЯТ
GA_13 Въведение в Тайната наука
(Обстоятелството, че на първо време става
дума
за свръхсетините сфери на други небесни тела, следва да има предвид и онзи, у когото възниква въпросът: Защо ясновидецът не описва как изглежда Марс и т.н.
Доколкото наблюдаваме единствено физическия свят, Земята, като отделно небесно тяло, ни изглежда единственото обиталище на човека. В мига, когато се пробуди свръхсетивното познание за другите светове, това усещане веднага изчезва. Вече казахме, че с помощта на Имагинацията можем да възприемаме, наред със Земята, и развитата до днес Лунна епоха. По този начин човек навлиза в един свят, комуто принадлежат не само свръхсетивните сфери на Земята; в него присъствуват и други небесни тела, които физически са отделени от Земята. На първо време изследователят на духовните светове наблюдава не само свръхсетивната сфера на Земята, но и свръхсетивните сфери на други небесни тела.
(Обстоятелството, че на първо време става дума за свръхсетините сфери на други небесни тела, следва да има предвид и онзи, у когото възниква въпросът: Защо ясновидецът не описва как изглежда Марс и т.н.
В този случай въпросът явно се свежда до чисто физическите отношения.) Ето защо в тази книга се говори само за определени подробности, свързани със Земното развитие и процесите протичащи по същото време в хода на Сатурновото, Юпитерово, Марсово развитие и т. н. Когато астралното тяло на човека е обхванато от съня, то принадлежи не само на земните условия, а и на други" космически (звездни) светове. Разбира се, тези звездни светове действуват върху астралното тяло също и в будното състояние на човека. Затова и името „астрално тяло" е напълно оправдано.
към текста >>
111.
Пролог
GA_14 Четири мистерийни драми
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна
дума
и от цялото им поведение.
Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност.
Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение.
Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици. Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата. Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот.
към текста >>
Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на
дума
та.
Всичко това звучи добре. Но не мога да се освободя от едно подозрение. Не мога да си затворя очите пред факта, че светоглед, който си приписва безусловна дълбочина, по околния път на тази мнима дълбочина в крайна сметка води само до повърхностност. Ти си за мен твърде скъпа приятелка и затова не бих искала да ти посочвам онези от твоите съмишленици, които се кълнат във вашите идеи, а проявяват по най-лош начин своето духовно високомерие, въпреки че празнотата и баналността на душите им проличават от всяка тяхна дума и от цялото им поведение. Не бих искала да ти показвам колко грубо и безчувствено се отнасят към своите себеподобни именно някои ваши съмишленици.
Твоята широка душа не отбягва задълженията на всекидневния живот, които трябва да се изпълняват от всеки човек, наречен добър в истинския смисъл на думата.
Но че точно днес ме оставяш сама там, където се проявява истинският художествен живот, ми показва, че вашите идеи – прощавай за израза – създават известно повърхностно отношение към този живот.
към текста >>
112.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
И не откривам
дума
,
И не откривам дума,
към текста >>
За мене всяка ваша
дума
За мене всяка ваша дума
към текста >>
113.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
не може да се чува твоя
дума
,
не може да се чува твоя дума,
към текста >>
114.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
че той не чува нито
дума
че той не чува нито дума
към текста >>
115.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За мене е сразяващ удар всяка
дума
.
За мене е сразяващ удар всяка дума.
– – – –
към текста >>
116.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
дори да кажете едничка
дума
.
дори да кажете едничка дума.
към текста >>
117.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
За Ордена ако пък стане
дума
,
За Ордена ако пък стане дума,
към текста >>
Да, имате ми
дума
та.
Да, имате ми думата.
към текста >>
118.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
когато прозвучава тази
дума
,
когато прозвучава тази дума,
към текста >>
Но заповядвам да не казваш
дума
,
Но заповядвам да не казваш дума,
към текста >>
Такава
дума
би ме изгорила.
Такава дума би ме изгорила.
към текста >>
119.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ЛУЦИФЕР (с провлачен тон, наблягайки на всяка
дума
)
ЛУЦИФЕР (с провлачен тон, наблягайки на всяка дума)
към текста >>
120.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(При
дума
та „Луцифер“ Духът на младостта на Йохан потръпва.)
(При думата „Луцифер“ Духът на младостта на Йохан потръпва.)
към текста >>
121.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
ни
дума
от речта ви не разбирам.
ни дума от речта ви не разбирам.
към текста >>
122.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
която всяка
дума
, всеки знак
която всяка дума, всеки знак
към текста >>
123.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Все повече и повече нараства чувството на доверие във факта, че не си сам в най-висшия смисъл на
дума
та в този свят и че това, което можеш да разбереш, е само частица от всичко извършващо се във Всемира.
Все повече и повече нараства чувството на доверие във факта, че не си сам в най-висшия смисъл на думата в този свят и че това, което можеш да разбереш, е само частица от всичко извършващо се във Всемира.
към текста >>
Става
дума
за характерния живот вътре в самия свят на мислите.
И следва третото нещо, по-малко известно; човек го научава чрез самия себе си, благодарение на това, което носи дълбоко в своя вътрешен свят от едно прераждане в друго.
Става дума за характерния живот вътре в самия свят на мислите.
С формирането на мозъка се осъществява и неговото предназначение да служи като инструмент на мисленето. Ето защо този орган още при своето възникване е така пластичен, че човек да може сам да го формира като инструмент на своето мислене, с оглед на неговата превъплъщаваща се същност. Непосредствено след раждането на човека, мозъкът е такъв, какъвто трябва да бъде според силите, унаследени от родители, прародители и т.н. Но в своето мислене човек трябва да даде израз и на своята собствена същност, разбирана като резултат от миналите земни превъплъщения. Ето защо той трябва да преобрази особеностите на своя мозък през онзи период, когато след раждането е станал физически независим от своите родители, прародители и т.н.
към текста >>
124.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Днес много се злоупотребява с една
дума
, която можем да използваме и тук,
дума
та „свръхчовек".
Днес много се злоупотребява с една дума, която можем да използваме и тук, думата „свръхчовек".
Ако наистина искаме да говорим за „свръхчовеци", бихме могли да назовем с това име тъкмо тези Същества, които на Старата Луна, предходната планетарна степен на Земята, са били човеци, а сега са издигнати над човека. Те можеха да се явят на ясновиждащите хора само в своите етерни тела. Така именно те слизаха от духовния свят към Земята и се намесваха в ръководството на нейните следатлантски епохи.Тези Същества имаха забележителното качество имат го и днес че нямат нужда от мислене; бихме могли да допълним, че те просто не са способни да мислят така, както мисли човекът. А как мисли той? Малко или много той винаги тръгва от определена изходна точка и си казва: „Да, аз проумях, разбрах това или онова"и от тази точка той се стреми да разбере и други неща.
към текста >>
Имало е даже периоди, когато е било трудно да се изтръгне от тях нещо друго, освен една или друга
дума
, която за съвременния човек би изглеждала твърде незначителна.
Днешният човек сигурно ще си изгради в общи линии една твърде погрешна представа за великите Учители на Индия. Защото ако един съвременен образован човек би застанал пред един от индийските Учители, той би възкликнал учудено: „Този ли е вашият мъдрец? Аз никога не съм си го представял така! " Защото древните индийски Учители не биха могли да изразят нищо умно, в смисъл на днешните разбирания. В съвременен смисъл те са били най-обикновени хора, които биха отговорили по твърде елементарен начин дори на въпроси от ежедневния живот.
Имало е даже периоди, когато е било трудно да се изтръгне от тях нещо друго, освен една или друга дума, която за съвременния човек би изглеждала твърде незначителна.
Но имало и такива периоди, през които тези свещени Учители били нещо съвсем различно от обикновените хора. През такива моменти те трябвало да се събират заедно по седем на брой, защо онова, което всеки от тях поотделно усещал в себе си, можело да се прояви само като в една обща хармония от седем тона едва в съчетание с останалите шестима, така че всеки според особеностите на своя инструмент и на своето развитие можел да вижда едно или друго. И от съзвучието на това, което виждал всеки един от тях, възниква звучащата от ония древни времена прамъдрост, ако наистина можем да разчетем правилно древните окултни източници. Тези източници не са откровения на Ведите колкото и да им се възхищаваме днес защото свещените Учители на Индия са разпространявали своите знания в много по-ранна епоха от тази, в която са създадени Ведите. И само твърде слаб отзвук от тях е преминал в тези велики творения.
към текста >>
125.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Става
дума
за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека.
В съответствие с изложеното дотук, трябва да търсим духовното ръководство на човечеството в лицето на онези Същества, които са завършили своята „човешка" степен още по време на предишното планетарно въплъщение на Земята, а именно на Старата Луна. На това ръководство се противопоставя друго, спъващо първото, и въпреки това в известен смисъл стимулиращо развитието на човека и света. Това противоположно ръководство се упражнява от Съществата, които през Лунната епоха не завършиха своето развитие.
Става дума за онези ръководещи Същества, които стоят непосредствено над човека.
Едните от тях тласкат развитието напред, другите помагат с това, че създават пречки и по този начин укрепват силите, създадени от напредващите Същества, предавайки им крепкост, тежест и позволяващи им да разгърнат своята собствена природа. В смисъла на християнския езотеризъм можем да наречем тези две категории свръхчовешки Същества с името Ангели (Ангелои). Над тях в йерархията са Архангелои, Архаи и т.н., които също участвуват в ръководството на човечеството.
към текста >>
Ето защо принципите, за които става
дума
тук, не бива да се оценяват според съмнителното равнище на днешната „астрология".
На всеки човек съответствува точно определен хороскоп, защото в този хороскоп са представени силите, които насочват неговия живот. Ако например в даден хороскоп Марс стои в съзвездието Овен, това означава, че определени сили от Овена не могат да проникнат през Марс, т.е. че те ще бъдат отслабени. Следователно, човекът пристъпва към своята инкарнация, а хороскопът е това, по което той се ръководи, преди своето физическо раждане. В днешно време всичко това изглежда съвсем достъпно, но трябва да подчертаем, че в повечето случаи то е превърнато в чисто дилетантство или суеверие и че за външния свят истинската наука за тези неща е до голяма степен изчезнала.
Ето защо принципите, за които става дума тук, не бива да се оценяват според съмнителното равнище на днешната „астрология".
към текста >>
Навсякъде, където възникват науки в съвременния смисъл на
дума
та, те рязко се противопоставят на илюзорните сетивни възприятия.
Едва с опитите на Коперник да вникне в това, което съществува в комическото пространство извън илюзията на сетивата, започва днешната модерна астрономическа наука. И така е всъщност с останалите научни дисциплини.
Навсякъде, където възникват науки в съвременния смисъл на думата, те рязко се противопоставят на илюзорните сетивни възприятия.
Едва след като Коперник посочи:
към текста >>
В истинския смисъл на
дума
та това, което Коперник и Джордано Бруно извършиха за преодоляването на сетивните илюзии относно пространството, беше инспирирано от същото духовно течение, което инспирира и новата Духовна Наука или Антропософия.
Духовната Наука разширява погледа отвъд раждането и смъртта.С помощта на такива идеи постепенно разбираме, че развитието на човечеството е като една затворена верига.
В истинския смисъл на думата това, което Коперник и Джордано Бруно извършиха за преодоляването на сетивните илюзии относно пространството, беше инспирирано от същото духовно течение, което инспирира и новата Духовна Наука или Антропософия.
Новият езотеризъм вече действуваше по невидим и тайнствен път върху Коперник, Бруно, Кеплер. И тези, които днес се опират на Джордано Бруно и Коперник, а не искат да приемат Антропософията, изневеряват на собствените си традиции, като се придържат само към илюзията на сетивата. Обаче Духовната Наука показва: както Джордано Бруно проби синята небесна твърд, така и Антропософията събаря границите на раждането и смъртта, като показва, че произхождащият от Макрокосмоса човек влиза във физическото си съществувание и минавайки през смъртта отново се връща в Макрокосмоса. И това, което виждаме, макар и в ограничен размер при всеки отделен човек, застава пред нас в огромен мащаб като представителя на космическия Дух, Христос Исус. Христовият Импулс можеше да бъде даден само веднъж.
към текста >>
С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на
дума
та в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс.
С помощта на западния езотеризъм разбираме как грижата за човечеството постепенно прераства в истинския и точен смисъл на думата в духовно ръководство, инспирирано от Христовия Импулс.
Познанието, бликащо от новия езотеризъм, постепенно ще се влее в сърцата на хората; духовното ръководство на човека и на човечеството ще бъде все повече и повече съзнателно възприемано точно в тази светлина. Нека да си представим, как Христовият Принцип най-напред се вля в сърцата на хората чрез това, че Христос се Въплъти и живя във физическото тяло на Исус от Назарет. За тогавашните хора, обърнати изцяло към сетивния свят, това беше единствената възможност да приемат този Импулс. После виждаме как същият този Импулс инспириран от новия езотеризъм можа да вдъхнови хора като Николай Кузански, Коперник, Галилей, така че например Коперник стигна до прозрението: „Сетивното познание не може да ни разкрие истината за Слънчевата система. Ако искаме да открием истината, трябва да навлезем зад илюзията на сетивата!
към текста >>
126.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Тук става
дума
за изживяванията на душата, когато тя вече е поела по определен начин пътя към Духа.
Изложението в "Път към себепознание" е съвсем друго.
Тук става дума за изживяванията на душата, когато тя вече е поела по определен начин пътя към Духа.
Ето защо книгата може да се приеме като възпроизвеждане на душевни изживявания. Не трябва обаче да се забравя, че изживяванията според начина, по който са описани тук могат да приемат строго индивидуална форма, според особеностите на всяка човешка душа. Аз не изпусках този факт от вниманието си и всеки може да си представи, че следващите описания са дело на точно определен човек. (Ето защо и пълното заглавие е: "Един път към себепознание","Ein Wegzur Selbsterkenntnis"). Именно по тази причина книгата може да улесни и други човешки души в стремежа им да вникнат в моите описания.
към текста >>
127.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Обръща се към себе си или към друго нещо, за което смята, че е до него: сега става
дума
за нещо тежко и трудно; мълнията минава през къщата и ме обхваща, усещам, че съм обхванат от нея.
Сега човек счита тези понятия само като изразно средство за изживявания, каквито по-рано е имал, и за които е убеден, че в обикновения живот те не са възможни. Той се усеща, като че ли отвсякъде е заобиколен от пристъпите на някаква буря. Чува гръмотевици и вижда светкавици. Той знае, че се намира в една от стаите на един дом; усеща се проникнат от сила, за която преди не е знаел нищо. И тогава започва да му се струва, че вижда пукнатини по стените.
Обръща се към себе си или към друго нещо, за което смята, че е до него: сега става дума за нещо тежко и трудно; мълнията минава през къщата и ме обхваща, усещам, че съм обхванат от нея.
Тя ме разтапя.
към текста >>
Той приема изживяното като едно видение в обикновения смисъл на
дума
та.
Ако човек например иска да се произнесе за някакви скрити действия на сетивата или мозъка, той е далеч от истинския образ на изживяването. Той се придържа към описанието за мълнията, гръмотевицата и вярва, че душата не изживява друго освен отзвуци от ежедневието.
Той приема изживяното като едно видение в обикновения смисъл на думата.
Да мисли по друг начин, за него е невъзможно. Само че той не взема под внимание следното: онзи, който описва подобно изживяване, разбира под думи като "мълния", "гръмотевица", "пукнатини" само образи от своите необикновени изживявания и никога не смесва образите с изживяванията. Вярно е, че нещата му се явяват така, сякаш той действително възприема образите. Но в този случай той не се отнася към "мълнията" така, както ако тя би блеснала пред очите му. За него видението на мълнията само доизгражда нещо, което се разпростира върху истинското изживяване; през мълнията той вижда нещо съвсем друго, нещо, което не може да бъде постигнато във външния сетивен свят.
към текста >>
128.
ТРЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
И все пак не става
дума
за това, че свръхсетивните факти се изразяват по произволен начин с помощта на сетивни усещания и представи; по време на наблюдението, човек действително стига до изживяване, кое то е сходно със сетивните впечатления.
И все пак не става дума за това, че свръхсетивните факти се изразяват по произволен начин с помощта на сетивни усещания и представи; по време на наблюдението, човек действително стига до изживяване, кое то е сходно със сетивните впечатления.
Това е така, защото при свръхсетивното изживяване освобождава нето от сетивното тяло е непълно. Сетивно тяло продължава да живее заедно с етерното тяло и придава сетивна форма на свръхсетивното изживяване. В този случай описанието на едно етерно Същество е изградено така, че то се проявява като визионерство, като фантастично преплитане на сетивни впечатления. Но независимо от това, подобно описание е едно истинско възпроизвеждане на изживяното. Ясновидецът вижда това, което описва.
към текста >>
129.
ЧЕТВЪРТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Дори когато става
дума
за душевни качества, свързани с обикновения живот и с отношенията към другите, трудността, която възниква, е достатъчно голяма.
Може и да изглежда грозно, че това е така; но човек трябва да се изправи пред тази грозота на своя Аз напълно свободно. По-рано той не е усещал тази грозота, защото никога не е прониквал съзнателно в своята същност. Едва сега той забелязва как обича в себе си това, което в този момент е длъжен да усеща като нещо грозно. Мощта на себелюбието блясва в пълната си сила. Но наред с това става ясно колко малко е склонен днешният човек да се откаже от себелюбието.
Дори когато става дума за душевни качества, свързани с обикновения живот и с отношенията към другите, трудността, която възниква, е достатъчно голяма.
Истинското себепознание например сочи: възможно е да проявиш благосклонност към някого, и въпреки това в душата си да храниш скрита завист или омраза. Човек разбира, че тези непроявени досега чувства един ден сигурно ще поискат да се проявят. И човек забелязва, че би било съвсем повърхностно да си каже: Добре, сега ти вече разбра как стоят нещата с теб, следователно можеш да изкорениш и завистта, и омразата. Но човек открива още, че с подобна мисъл ще се окаже твърде уязвим и слаб, когато поривът да се удовлетворят омразата и завистта избухне в душата като една природна сила. Такива нюанси в себепознанието възникват според едни или други качества на душата.
към текста >>
Става
дума
за една общочовешка форма на себелюбие.
То може да се прояви напълно инстинктивно и да се стори на човека мислещ и действуващ в съответната посока като нещо коренно различно от това, което е в действителност. Човек може например да усети дълбоко отвращение към всички свръхсетивни истини и да ги смята за бълнуване и фантазьорство. Но той постъпва така, само защото в своите непознати дори и за себе си душевни дълбини, изпитва таен страх от тези истини. Той усеща, че може да живее само с това, което му откриват сетивата и разумът. Ето защо той не се осмелява да пристъпи към прага на свръхсетивния свят, като мотивира своя отказ, заявявайки пред себе си, че всичко, което се намира отвъд този праг, не може да устои пред разума и науката, доколкото ги познава, само защото са свързани с неговия Аз.
Става дума за една общочовешка форма на себелюбие.
Обаче то не може да бъде пренесено от човека в свръхсетивния свят.
към текста >>
130.
ПЕТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Не става
дума
, че всяко развитие в посока на ясновидство е съпроводено с тази ужасна самотност; и все пак онзи, който чрез собствени сили съзнателно укрепва душата си, ще стигне до този момент.
Не става дума, че всяко развитие в посока на ясновидство е съпроводено с тази ужасна самотност; и все пак онзи, който чрез собствени сили съзнателно укрепва душата си, ще стигне до този момент.
Дори ако даден човек следва стъпка по стъпка указанията на един духовен учител, ще забележи рано или късно, че е изоставен от него. Учителят го напуска и сега той потъва в една неимоверна самотност всред етерния свят. Едва по-късно той разбира колко мъдро е постъпил учителят, оставяйки го да разчита единствено на себе си, след като пръв е доловил необходимостта от подобна самостоятелност.
към текста >>
Любовта, за която става
дума
тук, е такава, че може да бъде изживяна само в свръхсетивния свят.
Любовта, за която става дума тук, е такава, че може да бъде изживяна само в свръхсетивния свят.
В сетивния свят човек може само да се подготви за нея. И той се подготвя като в сетивния свят непрекъснато усилва способността си да обича. Колкото повече е способен да обича в сетивния свят, толкова по-голяма част от тази способност пренася той в свръхсетивния свят. Този факт се отнася към отделните подробности на свръхсетивния свят така, че ако например човек не обича растенията в сетивния свят, той няма да стигне до онези свръхсетивни Същества, които са свързани с тези растения. Впрочем тук лесно може да се изпадне в известно заблуждение.
към текста >>
Ще го наречем астрално тяло и засега с тази
дума
не загатваме нищо друго, освен това, което душата изживява в себе си според описания начин.
Това, което душата се научава да разпознава в себе си по този начин, не е етерното или елементарното тяло. По-скоро то се явява като нещо, което пробужда етерното тяло. Да, то обитава душата и човек го изживява така, както би изживял себе си, когато по време на сън би се намирал не в безсъзнание, а в съзнание, и то вън от своето физическо тяло, усещайки, че при събуждането сам той пробужда етерното тяло. Така душата се научава да разпознава в себе си едно същество, което е трето след физическото и етерното тяло.
Ще го наречем астрално тяло и засега с тази дума не загатваме нищо друго, освен това, което душата изживява в себе си според описания начин.
към текста >>
131.
ШЕСТА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
В горния смисъл
дума
та "тяло" трябва да се схваща много по-широко от това, което сме свикнали да наричаме "тяло".
В горния смисъл думата "тяло" трябва да се схваща много по-широко от това, което сме свикнали да наричаме "тяло".
Тук "тяло" означава именно всичко, което човек изживява в себе си и за което не смята, че е идентично с него, а че го има в себе си.
към текста >>
Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става
дума
тук, са едни от най-силните човешки усещания.
При обикновеното изживяване в сетивния свят, човек застава пред това, което усеща като своя съдба, така че изпитва симпатия или антипатия спрямо отделните неща от живота.
Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става дума тук, са едни от най-силните човешки усещания.
Ежедневното припомняне, че всичко в живота има своя смисъл и че е напълно необходимо, че съдбата трябва да се понася с търпение и т.н., може да ни осигури една спокойна увереност в живота.
към текста >>
132.
СЕДМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Но когато преди всичко става
дума
за познание, най-действени са символните представи, извоювани в живота или взети от хора, които са, така да се каже, компетентни в тази област, защото от личен опит добре познават, доколко надеждни са прилаганите средства.
По време на медитациите те трябва да изпълнят цялото съзнание. Човек трябва например да се спре на една мисъл, която обогатява душата му с някаква увереност, да изключи нейната външна страна и да се вживее в тази мисъл така, че да стане едно цяло с нея. Няма нужда тази мисъл да се отнася за висшия миров ред, макар че може да е във висша степен полезна. За целите на медитирането може да се вземе една мисъл, която отразява едно обикновено изживяване. Особено плодотворни са усилията, свързани с любовта и нейните подвизи, които възпламеняват в човека най-топли и искрени чувства.
Но когато преди всичко става дума за познание, най-действени са символните представи, извоювани в живота или взети от хора, които са, така да се каже, компетентни в тази област, защото от личен опит добре познават, доколко надеждни са прилаганите средства.
към текста >>
Там употребата на подобна
дума
е само един слаб отзвук, защото всички светове са взаимно свързани и дори "долу" в сетивния свят, човек има смътното, несъзнавано усещане за тази взаимни връзки.
Един верен усет за нещата може да ни подскаже как именно да си служим с понятия, които разкриват пълното си значение едва в свръхсетивния свят, докато в сетивния свят те изглеждат малко или много символични. Някой може да почувствува лъжата като нещо наистина грозно. Но как стоят нещата с това понятие в свръхсетивния свят?
Там употребата на подобна дума е само един слаб отзвук, защото всички светове са взаимно свързани и дори "долу" в сетивния свят, човек има смътното, несъзнавано усещане за тази взаимни връзки.
Изключително важно е, че в сетивния свят усещаме лъжата като нещо грозно, макар че външните й проявления изобщо могат да не са грозни. Дори съвсем непозволено бихме объркали представите, ако в сетивния свят решим да извлечем логически "грозното" от "лъжливото". Обаче в свръхсетивния свят, ако лъжата е наистина видяна, тя се проявява като нещо грозно.
към текста >>
133.
ОСМА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Не става
дума
за това, дали в сетивния свят на душата и харесва нещо или не; в духовния свят тя гледа на тези неща по съвсем друг начин.
Човек разбира, че такъв, какъвто е днес с едни или други качества и стремежи, е нещо, което той е подготвил в един чисто духовен свят. Той гледа на себе си като на духовно творение, което в мига на раждането влиза във физическото тяло, за да започне сетивното си съществувание със своите душевни качества и способности. Напълно погрешно е да се задава въпросът: как бих могъл да се стремя в духовния свят към такива качества, които сега, носейки ги в себе си, изобщо не ми харесват?
Не става дума за това, дали в сетивния свят на душата и харесва нещо или не; в духовния свят тя гледа на тези неща по съвсем друг начин.
В двата свята волята и познанието са коренно различни. В духовния свят човек знае, че за своето цялост но развитие се нуждае и от един сетивен живот, протичащ в сетивния свят подтискащо и трудно, но въпреки това желан, защото в духовния свят е важно не приятното, а това, което е необходимо за правилното изграждане на неговата бъдеща съдба.
към текста >>
134.
ПОСЛЕСЛОВ КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1918 г.
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Ако човек си представи нещо, той може и да си го припомни, дори и да става
дума
за някакъв фантастен образ.
Душата съвсем не се отнася по един и същи начин към тези "виждания" и към обикновените мисли. Дори и душевното отношение на едно "виждане" към съответствуващата му действителност да има сходство с отношението на една паметова представа към непосредствено изживяната действителност, за която тя на помня, същественото във "виждането" е тъкмо това, че докато то действува, силата на спомените изобщо не присъствува в душата.
Ако човек си представи нещо, той може и да си го припомни, дори и да става дума за някакъв фантастен образ.
Но ако той узнае едни или други подробности в процеса на ясновиждането, те веднага изчезват в мига, когато то престане, след като наред с присъщите му душевни сили, не са развити и другите способности, а именно да се възстановят онези душевни условия, които поначало правят ясновиждането възможно. Човек може да си припомни тези условия и така да повтори "виждането"; обаче не може пряко да си припомни самото "виждане".
към текста >>
135.
ЗА МЕДИТИРАНЕТО
GA_17 Прагът на духовния свят
Тук не става
дума
за абстрактната познавателна стойност на тази мисъл, а за нейното укрепващо въздействие върху нашия душевен живот, особено когато тя го изпълни като духовна жизнена атмосфера.
Една добра подготовка за обхващане на духовното познание е тази, когато човек усеща каква подкрепа блика от душевното настроение: "Мислейки, аз усещам себе си в потока на мировото битие".
Тук не става дума за абстрактната познавателна стойност на тази мисъл, а за нейното укрепващо въздействие върху нашия душевен живот, особено когато тя го изпълни като духовна жизнена атмосфера.
Не става дума за смисловото съдържание, вложено в една такава мисъл, а за изживяването. До смисловото съдържание стигаме винаги, щом разполагаме с достатъчно разсъдъчна сила, но ако тази мисъл има за цел да ни подготви за разбирането на духовния свят с неговите Същества и процеси, необходимо е, съответната мисъл след като бъде разбрана непрекъснато да подновява своя живот в нашата душа. Душата трябва да се изпълва отново и отново с нея, изключвайки всички други мисли, чувства, спомени и т.н. Подобно повтарящо се концентриране върху тази конкретна мисъл привлича в душата такива сили, които в обикновения живот са разпилени; тя ги превлича и средоточава в себе си. Тези сили се превръщат във възприемателни органи за духовния свят и неговите истини.
към текста >>
Не става
дума
за смисловото съдържание, вложено в една такава мисъл, а за изживяването.
Една добра подготовка за обхващане на духовното познание е тази, когато човек усеща каква подкрепа блика от душевното настроение: "Мислейки, аз усещам себе си в потока на мировото битие". Тук не става дума за абстрактната познавателна стойност на тази мисъл, а за нейното укрепващо въздействие върху нашия душевен живот, особено когато тя го изпълни като духовна жизнена атмосфера.
Не става дума за смисловото съдържание, вложено в една такава мисъл, а за изживяването.
До смисловото съдържание стигаме винаги, щом разполагаме с достатъчно разсъдъчна сила, но ако тази мисъл има за цел да ни подготви за разбирането на духовния свят с неговите Същества и процеси, необходимо е, съответната мисъл след като бъде разбрана непрекъснато да подновява своя живот в нашата душа. Душата трябва да се изпълва отново и отново с нея, изключвайки всички други мисли, чувства, спомени и т.н. Подобно повтарящо се концентриране върху тази конкретна мисъл привлича в душата такива сили, които в обикновения живот са разпилени; тя ги превлича и средоточава в себе си. Тези сили се превръщат във възприемателни органи за духовния свят и неговите истини. Така ние се приближаваме до истинския процес на медитирането.
към текста >>
Не става
дума
за едно непосредствено впечатление от медитивното настроение, а за това, че човек постоянно може да си казва: Ето, чрез медитивното изживяване се влива нова сила в целия живот.
Но казаното тук за медитацията е валидно за всяка мисъл, до която човек стига според описания начин. За медитиращия е особено полезно да познава крайните настроения в разгледания вече диапазон на душевния живот. По този начин човек най-сигурно стига до усещането, че по време на медитацията е в непосредствена връзка с духовния свят. Това усещане е естествена последица от медитацията. То трябва да разпростре своята сила върху съдържанието на целия останал живот, характерен за будното дневно съзнание.
Не става дума за едно непосредствено впечатление от медитивното настроение, а за това, че човек постоянно може да си казва: Ето, чрез медитивното изживяване се влива нова сила в целия живот.
Когато медитивното настроение прониква като непосредствено впечатление през целия дневен живот, то разпростира върху него нещо, което смущава естествената непринуденост на този живот. Тогава в хода на медитациите то не успява да постигне достатъчно сила, достатъчно чистота. Истинските плодове на медитацията се състоят в това, че чрез своето специфично настроение, тя се откроява от останалия живот. И върху него тя действува най-добре тогава, когато я усещаме като нещо особено, като нещо, което се откроява.
към текста >>
136.
ЗА ПОЗНАНИЕТО НА ДУХОВНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
Съответния човек ще ни увери, че никога не е срещал този образ и че става
дума
за едно истинско вдъхновение.
Понеже това е точно така, много хора, които не са проникнали достатъчно в отношенията на духовния свят, постоянно възразяват, че всички "въображаеми" духовни изживявания са не друго, а малко или много неясни образи на нашите спомени; само че душата не ги разпознава като такива и ги приема като откровения на духовния свят. Длъжни сме да посочим, че различаването между илюзии и действителност в тази област е изключително трудно. Много хора, които вярват че имат възприятия от свръхсетивния свят, са ангажирани всъщност само със своите паметови образи, които те не идентифицират като такива. За да виждаме ясно в тази област, необходимо е да бъдем запознати с възможните източници на илюзии. Достатъчно е например, да сме зърнали нещо съвсем бегло, така че в съзнанието ни да не е проникнало никакво впечатление; но по-късното може да се появи като съвсем жив образ, дори и напълно променен.
Съответния човек ще ни увери, че никога не е срещал този образ и че става дума за едно истинско вдъхновение.
Подобни случаи ни помагат да разберем, че данните от свръхсетивното вижда не изглеждат във висша степен съмнителни за всички, които не са запознати с опитностите на Духовната Наука. Ако човек грижливо проучи какво е казано в моята книга "Как се добиват познания за висшите светове? " за изграждането на духовното виждане, той напълно ще различава илюзиите от действителното състояние на нещата в тази област.
към текста >>
За по-съществените свръхсетивни изживявания самата опитност показва, че в случая изобщо не става
дума
за паметови образи, свързани с обикновения душевен живот.
Нещата се свеждат до това, постепенно да свикнем с начина, по който биват изживявани свръхсетивните опитности. В самото изживяване ние постепенно стигаме до вярното тълкуване, до правилното четене.
За по-съществените свръхсетивни изживявания самата опитност показва, че в случая изобщо не става дума за паметови образи, свързани с обикновения душевен живот.
Несъмнено хората, които смятат, че са постигнали свръхсетивни опитности, често твърдят съвсем нелепи неща. След като са възприели идеята за прераждането, много хора свързват определени образи, възникващи в техните души, с изживявания от техния предишен земен живот. Винаги трябва да сме недоверчиви, когато тези образи сочат един минал земен живот, по казващ в едно или друго отношение известна прилика с настоящия земен живот, или пък когато образите се представят така, че сегашното съществувание се извлича по чисто разсъдъчен път от предполагаемото минало съществувание. Когато свръхсетивното изживяване се докосне до истински впечатления от миналото или миналите земни съществувания, в повечето случаи се оказва, че този или тези минали съществувания са такива, че никога не бихме могли да ги възстановим, както и да премисляме настоящия си живот, изхождайки от всевъзможни желания и стремежи, нито пък бихме могли да им придадем определена мисловна форма. Например в даден момент от настоящия живот получаваме впечатление от нашето минало земно съществувание, в което е напълно невъзможно да усвоим способности, които сме притежавали в предишния си живот.
към текста >>
137.
ЗА ЕТЕРНОТО ТЯЛО НА ЧОВЕКА И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНИЯ СВЯТ
GA_17 Прагът на духовния свят
В обикновеното съзнание човек се обръща към себе си с
дума
та "Аз", като има предвид онова, което е включено в неговото физическо тяло.
Осъзнаването на този факт е коренно различно от обикновеното изживяване. За свръхсетивното познание настъпва един вид съзнание. То знае непосредствените причини за живота, които са скрити за обикновеното съзнание.
В обикновеното съзнание човек се обръща към себе си с думата "Аз", като има предвид онова, което е включено в неговото физическо тяло.
В сетивния свят неговият здрав душевен живот се опира на факта, че физическото тяло е напълно отделено от останалия свят. И този здрав душевен живот веднага би бил нарушен, ако човек включи в своя "Аз" каквито и да е процеси или същества от външния свят.
към текста >>
138.
ПРЕДГОВОР
GA_18_1 Загадки на философията
Незначителните изменения, които се явяват на отделни места, ми се сториха необходими, не защото се нуждаех след 15 години да изложа едно или друго по начин различен от по-рано, а защото намерих, връзка на нещата изисква един изменен начин на изразяване, връзката която се явява в тази или онази мисъл и новата книга, докато в старата книга не ставаше
дума
за една такава връзка.
Който ще иска и в тази книга да познае едно ново доказателство, че аз съм "променил" моите собствени възгледи в течение на годините, него аз не ще мога да отклоня от подобно "мнение" и когато обърна внимание, че изложението на философските възгледи, които направих в първото издание на книгата "Възгледи за света и живота", е много разширено и допълнено в отделните части, но че съдържанието на старата книга е преминало в новата по същество дословно неизменено.
Незначителните изменения, които се явяват на отделни места, ми се сториха необходими, не защото се нуждаех след 15 години да изложа едно или друго по начин различен от по-рано, а защото намерих, връзка на нещата изисква един изменен начин на изразяване, връзката която се явява в тази или онази мисъл и новата книга, докато в старата книга не ставаше дума за една такава връзка.
към текста >>
139.
ОРИЕНТИРАНЕ В РЪКОВОДНИТЕ ЛИНИИ НА ИЗЛОЖЕНИЕТО
GA_18_1 Загадки на философията
Това чувство може да обхване така силно душата, че тя трябва да мисли: Аз съм напълно човек в истинския смисъл на
дума
та едва тогава, когато развия в себе си едно такова отношение към света, което съдържа своя основен характер в "Познай себе си".
Когато проследим, каква духовна работа са извършили хората, за да търсят решението на мировите загадки и на въпросите на живота, на съзерцаващата душа винаги се натрапват отново думите, които са били записани като мъдрост върху храма на Аполон" "Познай себе си". Че представяйки си тези думи човешката душа може да почувства определено въздействие, върху това почива разбирането за един светоглед. Същността на един жив организъм води със себе си необходимостта той да изпитва глад; на определена степен на нейното развитие човешката душа ражда една подобна необходимост. Тази необходимост се изразява в нуждата, да се добие от живота едно духовно благо, което отговаря на вътрешната нужда на душата, както храната отговаря на глада: "Познай себе си".
Това чувство може да обхване така силно душата, че тя трябва да мисли: Аз съм напълно човек в истинския смисъл на думата едва тогава, когато развия в себе си едно такова отношение към света, което съдържа своя основен характер в "Познай себе си".
Душата може да стигне дотам, да счита това чувство като едно пробуждане от сънуването на живота, който живот тя е сънувала преди изживяването, което изпитва с това чувство.
към текста >>
Философите често са подчертавали, че стигат до затруднение, когато трябва да кажат, що е философия в истинския смисъл на
дума
та.
Философите често са подчертавали, че стигат до затруднение, когато трябва да кажат, що е философия в истинския смисъл на думата.
Обаче положително е, че в нея трябва да виждаме една особена форма, да дадем задоволение на човешката душевна потребност, на онази душевна потребност, която изразява своето искане в "Познай себе си". И ние трябва да знаем за това искане, както знаем, що е глад, въпреки че бихме се затруднили, ако би трябвало да дадем едно обяснение на глада, който да задоволи всеки един.
към текста >>
Едва сега човекът забелязва, съзира в истинския смисъл на
дума
та обхвата на своя душевен живот като "Аз".
Тя я чувства като произведение на своето собствено /вътрешно/ същество. От основите на духовното развитие в душата изпраща своите лъчи един импулс много по-силен отколкото мисловния живот. Едва сега сред човечеството се пробужда себесъзнанието по начин, който отговаря на истинската същност на това себесъзнание. Това, което хората изживяваха по-рано, беше само предвестник на това, което би трябвало да наречем в най-дълбокия смисъл вътрешно изживяно себесъзнание. Можем да се надяваме, че едно бъдещо разглеждане на духовното развитие ще на рече времето, за което говорим тук, време на "пробуждането на себесъзнанието".
Едва сега човекът забелязва, съзира в истинския смисъл на думата обхвата на своя душевен живот като "Аз".
Цялата тежест на този факт философите на това време чувствуват повече смътно отколкото да осъзнават ясно. Този характер има философският стремеж до Скотус Еригена /починал в 880 г. сл. Хр./. Философите на тази епоха се потопяват с философското мислене напълно в религиозните представи. Чрез това мислене човешката душа, която в пробудено себесъзнание се вижда поставена изцяло на собствените си основи, се стреми да добие съзнанието за нейната включеност в живота на мировия организъм.
към текста >>
140.
СВЕТОГЛЕДИТЕ НА ГРЪЦКИТЕ МИСЛИТЕЛИ
GA_18_1 Загадки на философията
Важното, за което става
дума
, е преобразуването на по-тънката организация на човека.
Важното, за което става дума, е преобразуването на по-тънката организация на човека.
Това преобразуване произведе мислителния живот. В изкуството, в поезията действа природосъобразно не мисълта като такава; там продължава да действа образът. Обаче сега вече той има едно друго отношение към човешката душа, различно от това, което е имал във формата, когато се е образувал още като образ на познанието. Като мисъл душевното изживяване се явява само в съзерцаването на света; другите клонове на човешкия живот се преобразуват съответно по друг начин, когато мисълта става господстваща в областта на познанието.
към текста >>
Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше
дума
за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото.
Напротив, за един човек като Талес трябва да се предположи, че той е изживявал още природните процеси подобно на това, както е изживявал вътрешните душевни процеси. Това, което му се представяше в процесите във и при водата при течения, тинестия, земно-пластичния елемент като природни процеси, за него то беше подобно на това, което той изживяваше вътрешно душевно-телесно. Той изживяваше в себе си макар и в по-малка степен отколкото хората от по древни времена, но все пак изживяваше така действието на водата, изживяваше го в себе си и в природата, и на него и двете преживявания бяха изявата на една сила.
Трябва да обърнем вниманието на това, че и в по-късни времена си представяха външните природни действия в тяхното сродство с вътрешните процеси, представяха си ги така, че не ставаше дума за една "душа" в съвременния смисъл, която съществува отделно от тялото.
Това гледище се е запазило в неговия отзвук във времената на мислителното съзерцаване на света във възгледа за темпераментите. Меланхоличният темперамент се е наричал земен; флегматичният, воден; сангвиничният, въздухообразен; холеричният, огнен. Това не са само алегории; хората са изживявали в себе си душевно-телесното естество като единство; и в това единство са чувствали потока от сили, които например минават през една флегматична душа, както вън от природата същите сили минават през действията на водата. И те са считали тези водни действия като едно и също нещо с това, което са изживявали в душата, когато тя е била флегматично настроена. Съвременните навици на мислене трябва да се приспособяват към начина, по който древните хора са си образували представите, ако искат да проникнат в душевния живот на миналите времена.
към текста >>
141.
МИСЛИТЕЛНИЯТ ЖИВОТ ОТ НАЧАЛОТО НА ХРИСТИЯНСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ ДО ЙОХАНЕС СКОТУС ИЛИ ЕРИГЕНА
GA_18_1 Загадки на философията
Напротив такъв е случаят в най-широкия смисъл на
дума
та.
В епохата, която последва разцвета на гръцките светогледи, тези светогледи се потопяват в религиозния живот на тази епоха. Течението на светогледите изчезва някак си в религиозните движения и изплува отново едва в един по-късен момент. С това не искаме да твърдим, че тези религиозни движения не стоят във връзка с напредъка на светогледния живот.
Напротив такъв е случаят в най-широкия смисъл на думата.
Обаче тук ние не възнамеряваме да кажем нещо върху развитието на религиозния живот. Искаме да охарактеризираме само напредъкът на светогледите, доколкото този напредък се получава като такъв от изживяването на мисълта.
към текста >>
142.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Тук не може да става
дума
за необусловена свобода на човека.
на превод./, второто е мисленето. Човекът носи в своето същество и двете свойства: В своето тяло разпростряността, в своята душа мисленето. Но и с двете той е едно същество в единната субстанция. Когато той мисли, мисли божествената субстанция, когато действа, действа божествената субстанция. Спиноза добива съществуването за човешкия Аз, като закотвя този Аз в общата, обхващаща всичко божествена субстанция.
Тук не може да става дума за необусловена свобода на човека.
Защото човекът е също така малко онова, което действа и мисли от себе си, колкото и камъкът, който се движи; във всичко е единната субстанция. За условна свобода при човека може да се говори само тогава, когато той не се счита за едно самостоятелно отделно същество, а когато знае, че е едно с единната субстанция. В неговото развитие светогледът на Спиноза води в една личност до съзнанието: Аз мисля върху мене в правилния смисъл, когато не вземам по-нататък себе си под внимание, а в моето изживяване зная, че съм едно с божественото Цяло. В смисъла на Спиноза това съзнание разлива върху цялата човешка личност стремежа към правилното, т.е. към действие изпълнено с Бога.
към текста >>
143.
ЕПОХАТА НА КАНТ И НА ГЬОТЕ
GA_18_1 Загадки на философията
Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става
дума
за една сигурност на математическите и природонаучните познания.
Той вярваше да е показал, че можем да си представим цялата наша планетарна система произлязла от едно газообразно кълбо, което се върти около своята ос. Чрез строго необходими математически и физически сили сред това кълбо са се сгъстили слънцето и планетите и са приели движенията, които те имат съгласно ученията на Коперник и Кеплер. Следователно Кант беше доказал плодовитостта на Спинозовия начин на мислене, според който всичко става със строга математическа необходимост, чрез едно свое голямо откритие в една специална област. Той беше така убеден от тази плодотворност, че в гореспоменатия труд стига до изказването: "Дайте ми материя а от нея аз ще ви построя един свят". И безусловната сигурност на математическите истини беше за него така здраво установена, че в своята книга "Начални основи на естествената наука" той изказва твърдението: Същинската наука е само онази, в която е възможно прилагането на математиката.
Ако Юм би бил прав, тогава не би искало да става дума за една сигурност на математическите и природонаучните познания.
Защото тогава тези познания не биха били нищо друго освен навици на мислене, които човек е усвоил, защото е видял ходът на света да става в техния смисъл. Обаче не би съществувала и най-малката сигурност върху това, че тези навици на мислене имат нещо общо със закономерната връзка на нещата. От своите предпоставки Юм вади заключението: "Явленията се менят непрестанно в света, едно следва другото в непрекъсната редица; обаче законите и силите, които движат всемира, са напълно скрити за нас и не се показват в никое възприемано свойство на телата..." Следователно когато поставим светогледа на Спиноза в светлината на възгледа на Юм, ние трябва да кажем: Човекът е свикнал да си представя процесите на света в една необходима, закономерна връзка според протичането на тези процеси, което той възприема със своите сетива; обаче той не трябва да твърди, че тази връзка е нещо повече от един чист навик на мислене. Ако това отговаря на истината, тогава би било само една измама на човешкия разум, когато той мисли, че може да добие някакво осветление върху същността на света чрез самия себе си. И на Юм не би искало да се възрази, когато той казва за всеки светоглед, който е добит чрез разума: "Хвърлете го в огъня, защото той не е нищо друго освен измама и илюзия".
към текста >>
Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше
дума
" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита".
Том ХІ, стр. 377/: Основната грешка на Кант, мисли Гьоте, се състои в това, че той "разглежда" самата субективна познавателна способност като обект и рязко разграничава точката, където субективното се среща с обективното, но прави това не съвсем правилно". Гьоте е именно на мнение, че в субективната познавателна способност на човека се изразява не само духът като такъв, но че самата духовна природа е тази, която си е създало в човека един орган, чрез който тя прави да се разкрият нейните тайни. Човекът съвсем не говори върху природата; а природата говори в човека върху себе си. Това е убеждението на Гьоте.
Така Гьоте може да каже: - Щом "станеше дума" за спора върху Кантовия възглед за света, "аз можах да застана на онази страна, която най-много прави чест на човека, и аплодирах напълно на всички приятели, които твърдяха заедно с Кант, че въпреки цялото наше познание да е свързано с опита, то все пак не произхожда изцяло от опита".
Защото Гьоте вярва, че вечните закони, според които постъпва природата, се разкриват в човешкия дух; обаче затова за него те не бяха субективните закони на този дух, а обективните закони на природния ред. Ето защо той не можеше да се съгласи с Шилер, когато този последният, под влиянието на Кант, издигаше една рязка разделителна стена между царството на природната необходимост и това на свободата. Той се изказва върху това в статията "Запознаване с Шилер" не ще кажат беше възприета въобще Кантианската философия, която издига така високо субекта, като изглежда да го ограничава; той с радост беше възприел в себе си, тя разви извънредното, което природата беше вложила в неговото същество, и той, обзет от най-висше чувство за свободата и самоопределението, беше неблагодарен спрямо великата Майка, която без съмнение не беше се отнесла с него като мащеха. Вместо да я разглежда като самостоятелна, жива, произвеждаща по закони от глъбините до висините, той я вземаше от страна на някои емпирични човешки естествености". И в статията "Въздействие на по-новата философия" той насочва противоположността си с Шилер с думите: "Той проповядваше евангелието на свободата, аз не исках да зная съкратени правата на природата".
към текста >>
Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на
дума
та, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието.
Едно е сигурно, Кант предложи на своите съвременници безброй атакуеми места на тълкувания и за противоречия. Именно чрез неговите неясноти и противоречия той стана баща на класическите германски светогледи на Фихте, Шелинг, Шопехауер, Хегел, Хербарт и Шлайермахер. Неговите неясноти станаха за тях нови въпроси.
Колкото и да се беше старал да постави граница на знанието, за да запази място за вярата, въпреки това, в истинския смисъл на думата, човешкият дух може да се обяви задоволен само от знанието, от познанието.
Така се случи следователно, че приемниците на Кант искаха да поставят отново познанието в неговите права; че с него /с познанието/ те искаха да уредят най-висшите духовни потребности на човека. За продължител на Кант в това направление беше като че ли създаден Йохан Готлиб Фихте. Той, който каза: "- Любовта към науката и особено към спекулацията, щом тя веднъж е обзела човека, така го завладява, че той не запазва никакво друго желание освен това, да се занимава в спокойствие с нея". Можем да наречем Фихте един ентусиаст на светогледа. Чрез този свой ентусиазъм той трябва да действал вълшебно върху своите съвременници и своите ученици.
към текста >>
Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става
дума
тук.
"висшата свобода и спокойствието на духа, свързани със сила и бодрост, това е настроението, в което трябва да ни остави едно истинско произведение на изкуството, и не съществува по-сигурен пробен камък на истинското естетическо добро. Ако след едно наслаждение от този род ние се намираме настроени към някой особен начин на чувства не или на действане, а напротив към някое друго несръчни и неразположени, това служи като едно сигурно доказателство, че не сме изпитали никакво чисто естетическо въздействие, независимо дали това се дължи на самия предмет или на нашия начин на чувстване или /какъвто е почти винаги случаят/ и на двете". /Двадесет и второ писмо върху Естетическото възпитание/. Понеже чрез красотата човекът не е роб нито на сетивността, нито на разума, а чрез нея и двете действат заедно в неговата душа, Шилер сравнява подбудата към красота с тази на детето, което в своята игра не подчинява своя дух на законите на разума, а го използва свободно, според неговата наклонност. Ето защо той нарича тази подбуда към красота играл на подбуда; "приятното, доброто, съвършеното, с тях човекът се отнася сериозно; но с красотата той играе.
Естествено тук ние не трябва да си спомняме за игрите, които са в ход в действителния живот и които обикновено са насочени само към твърде материални предмети; но също така ние напразно бихме търсили в действителния живот красотата, за която става дума тук.
Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум.
към текста >>
"С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на
дума
та човек, а той е само там напълно човек, където играе".
Действително съществуващата красота е достойна за действително съществуващата игрална подбуда; обаче с идеала на красотата, който поставя разумът, е даден също и идеалът на игралната подбуда, която човек трябва да има пред погледа си във всички игри". /25-то писмо/. В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум.
"С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе".
Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен. Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата. Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях. Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на
дума
та човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата.
В изпълнението на тази идеална подбуда към игра човекът намира действителността на свободата. Сега той вече не слуша разума; и не следва вече сетивната наклонност. Той действа от наклонност така, като че действа по разум. "С красотата човек трябва само да играе, и той трябва да играе само с красотата... Защото, за да го изкажем най-после, човекът играе само там, където той е в пълното значение на думата човек, а той е само там напълно човек, където играе". Шилер би искал също да каже: В играта човекът е свободен; в изпълнението на дълга и в отдаването на сетивността той е несвободен.
Ако човек иска сега да бъде в пълно значение на думата човек и в моралното постъпване, т.е., ако иска да бъде способен, той трябва да има към своите добродетели същото отношение както към красотата.
Той трябва да облагороди своите наклонности и да ги превърне в добродетели; и трябва да се проникне със своите добродетели така, че съобразно цялото си същество да няма никаква друга подбуда, а да следва само тях. Един човек, който е установил тази хармония между наклонност и дълг, може всеки момент да разчита на доброто на своите действия, като на нещо от само себе си разбиращо се.
към текста >>
144.
КЛАСИЦИТЕ НА ВЪЗГЛЕДА ЗА СВЕТА И ЗА ЖИВОТА
GA_18_1 Загадки на философията
Когато гледаме един действителен лъв, той не е нищо друго освен въплъщението на мисълта "лъв"; но тук не става
дума
за мисълта на лъва, а за телесното същество; самото това същество не се интересува от мисълта.
Следователно Хегел е обхванал човешкия дух при неговата най-висша дейност, мисленето, и след това се стреми да покаже, какъв смисъл сред мировото цяло има тази най-висша дейност. Тя представлява събитието, в което разлятото в целия свят първично същество намира отново себе си. Най-висшите действия, чрез които става отново намиране, са изкуството, религията и философията. В произведението на природата съществува мисълта; но тук тя е отчуждена от себе си; тя не се явява в нейната първична форма.
Когато гледаме един действителен лъв, той не е нищо друго освен въплъщението на мисълта "лъв"; но тук не става дума за мисълта на лъва, а за телесното същество; самото това същество не се интересува от мисълта.
Едва когато аз искам да го разбера, аз търся мисълта. Едно произведение на изкуството, което изобразява един лъв, носи външно на себе си това, което аз мога само да разбера при действителното същество. Телесно то съществува тук само затова, за да направя да се изяви на него мисълта. Човекът създава произведения на изкуството, за да има също и като външна гледка това, което той иначе схваща при нещата само в мисли. Мисълта може да се яви в действителност в нейната собствена форма само в човешкото себесъзнание.
към текста >>
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на
дума
та името личност.
Само човек, в когото подобно нещо е осъществено, заслужава, според мнението на Хегел, в най-висшия смисъл на думата името личност.
Защото в него разум и индивидуалност се сливат в едно; той осъществява Бога в самия себе си, на когото дава в своето съзнание органа, да съзерцава самия себе си. Всички мисли биха останали отвлечени, несъзнателни идейни формации, ако те не бяха добили в човека жива действителност. Без човека Бог не би съществувал в неговото най-висше съвършенство. Той би бил незавършеното мирово същество. Той не би знаел нищо за себе си.
към текста >>
145.
РЕАКЦИОННИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
с една
дума
: Доколкото си образувам представи за тях.
Не е ли учил нещо подобно и Кант? Нали и за него светът на явленията, възприемаемият свят е само един свят на илюзията? Вярно е, че Кьонигсбергският мъдрец не е приписвал на идеите тази правечна действителност; обаче за Шопенхауер в схващането на разпростряната в пространството и време действителност царува между Платон и Кант пълна съгласуваност. Скоро този възглед стана негова неопровержима истина. Той си казваше: Аз получавам познания за нещата, доколкото ги виждам, чувам, чувствам и т.н.
с една дума: Доколкото си образувам представи за тях.
Един предмет за мене само в моята представа. Следователно небе, земя и т.н. са за мене представи, защото "вещта за себе си", която им отговаря, е станала мой предмет само благодарение на това, че е приела характера на представата.
към текста >>
Как може да знаем нещо за "вещ в себе си", как можем въобще да изкажем само една
дума
върху нея, щом знаем само за представи, а "вещта в себе си" остава изцяло вън от нашата представа?
Колкото безусловно правилно намери Шопенхауер всичко, което Кант изнесе върху представния характер на света на възприятията, толкова малко се чувстваше той задоволен от неговите забележки върху "вещта за себе си". Шулце също беше един противник на Кант по отношение на тези негови възгледи.
Как може да знаем нещо за "вещ в себе си", как можем въобще да изкажем само една дума върху нея, щом знаем само за представи, а "вещта в себе си" остава изцяло вън от нашата представа?
Шопенхауер трябваше да търси един друг път, за да стигне до "вещта в себе си". При търсенето той беше повлиян от съвременните нему светогледи много повече отколкото е допускал някога. Елементът, който Шопенхауер прибави към своето убеждение добито от Кант и от Платон, като "вещ в себе си", него ние намираме при Фихте, чиито лекции той беше слушал в 1811 година в Берлин. Шопенхауер можа да чуе в Берлин най-зрялата форма на Фихтевите възгледи. През време, когато Шопенхауер според собственото си признание го "слушаше внимателно", Фихте възвестява най-внушително, че в крайна сметка всяко битие е основано в една всемирна воля.
към текста >>
Тази жива воля "не даде, с една
дума
, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
"Създаването и подържането на света, което именно съставлява действителността, се състои единствено в непрекъснато, проникнатото от съзнанието засвидетелстване на Волята Божия, така че той е само съзнание и воля, но и двете и най-висше единство, следователно той самият е лице, или е такова в превъзходния смисъл". Кр. Херман Вайсе вярваше, че трябва да се издигне от Хегеловия светоглед до един съвършено богословски начин за разглеждане нещата. Той виждаше целта на своето мислене в християнската идея за трите лица в единното божество. Ето защо той искаше да изтъкне тази идея с необикновен разход на остроумие като резултат на едно естествено, безпристрастно мислене. Вайсе вярваше, че притежава в своето триединно лично Божество нови безкрайно по-богати отколкото Хегел с неговата сива идея, защото на неговото Божество е присъща живата воля.
Тази жива воля "не даде, с една дума, на вътрешната божествена природа изрично формата и никоя друга, която се предполага в свещеното писание на Стария и Новия Завет навсякъде, когато това писание си представя сътворение и след него в светлия елемент на неговото величие и слава, като заобиколен от неговите необозрими войнства служещи духове с едно флуидно, нематериално тяло, което му дава възможност навсякъде изрично да се съобщава със създадения свят".
към текста >>
146.
РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_1 Загадки на философията
Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем
дума
та Бог както щем.
Достатъчно са направени сега погрешни опити за посредничество; само разделянето на противоположните може да доведе по-нататък". Възгледите на Щраус произведоха извънредно голяма възбуда на чувствата. С горчивина бе почувствано, че модерният светоглед не се задоволява вече само с това, да засегне общо религиозните основни представи, а искаше чрез едно историческо изследване въоръжено с всички научни представи да отстрани "непоследователността", за която някога Лихтенберг беше казал, какво тя се състои в това, че "човешката природа се е сгъстила под игото на една книга. Не можем продължава той по-нататък да си представим нищо по-ужасно и само този пример показва, какво безпомощно създание е човекът в конкретност, искам да кажа затворен в тази двукрака фиола от земя, вода и сол. Ако би било възможно някога разумът да се издигне един деспотичен престол, тогава един човек, който сериозно би искал да опровергае системата на Коперник чрез авторитета на една книга, би трябвало да бъде обесен.
Ако в една книга е написано, че нещо е от Бога, това не е още доказателство, че то е от Бога, но че нашият разум е от Бога, това е сигурно, нека вземем думата Бог както щем.
Разумът показва там, където той царува, просто с естествените последствия на преминаването или с поучаването, ако да поучаваш може да се нарече да наказваш". Вследствие на издаването на своята книга "Животът на Исуса" Щраус бе уволнен от службата на репетитор в католическия метох в Тюбинг; и когато след това стана професор по богословие при университета в Цюрих, селският народ дойде с пръти, за да направи невъзможен унищожителя на мита и да застави той да бъде пенсиониран.
към текста >>
Щирнер отговаря на едно нападение срещу неговата книга: "Единственият е една
дума
и при една
дума
човек би трябвало да може да си представи нещо, една
дума
би трябвало все пак да има едно мислително съдържание.
Аз нямам нужда да дефинирам, да описвам по-нататък; защото изживявам себе си във всеки момент. Аз имам нужда да си опиша само това, което не изживявам непосредствено, което е вън от мене. Тъй като имам винаги себе си като вещ, безсмислено е да искам също да схвана себе си като мисъл, като идея. Когато имам пред себе си един камък, аз търся да си обясня чрез моето мислене, що е този камък. Що съм аз самият, това аз нямам нужда тепърва да си обяснявам; защото аз го живея.
Щирнер отговаря на едно нападение срещу неговата книга: "Единственият е една дума и при една дума човек би трябвало да може да си представи нещо, една дума би трябвало все пак да има едно мислително съдържание.
Обаче единственият е една лишена от мисъл дума, тя няма никакво мислително съдържание. Но що е тогава нейното съдържание, щом това не е мисълта? Един, който не може да съществува за втори път, следователно не може и да бъде изразен; защото ако би могъл действително да бъде изразен и би могъл да бъде напълно изразен, той би съществувал за втори път, би съществувал в "израза". Понеже съдържанието на единствения не е никакво мислово съдържание, поради това той е немислим и неизразим, поради това той е, тази пълна фраза, същевременно никаква фраза. Едва тогава, когато за тебе не се изказва нищо и ти си само назован, ти си признат като ти.
към текста >>
Обаче единственият е една лишена от мисъл
дума
, тя няма никакво мислително съдържание.
Аз имам нужда да си опиша само това, което не изживявам непосредствено, което е вън от мене. Тъй като имам винаги себе си като вещ, безсмислено е да искам също да схвана себе си като мисъл, като идея. Когато имам пред себе си един камък, аз търся да си обясня чрез моето мислене, що е този камък. Що съм аз самият, това аз нямам нужда тепърва да си обяснявам; защото аз го живея. Щирнер отговаря на едно нападение срещу неговата книга: "Единственият е една дума и при една дума човек би трябвало да може да си представи нещо, една дума би трябвало все пак да има едно мислително съдържание.
Обаче единственият е една лишена от мисъл дума, тя няма никакво мислително съдържание.
Но що е тогава нейното съдържание, щом това не е мисълта? Един, който не може да съществува за втори път, следователно не може и да бъде изразен; защото ако би могъл действително да бъде изразен и би могъл да бъде напълно изразен, той би съществувал за втори път, би съществувал в "израза". Понеже съдържанието на единствения не е никакво мислово съдържание, поради това той е немислим и неизразим, поради това той е, тази пълна фраза, същевременно никаква фраза. Едва тогава, когато за тебе не се изказва нищо и ти си само назован, ти си признат като ти. Докато за тебе се изказва нещо, ти си признат само като това нещо /човек, дух, християнин и т.н./.
към текста >>
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже
дума
та: И тук се иска подчиненост.
н." /виж Малките съчинения на Щирнер, издадени от И. Х. Макай, стр. 16/. Още през 1842 година в една статия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е изказал върху "лъжливия принцип на нашето възпитание или Хуманизмът и Реализмът"/ виж Малките съчинения стр. 5 и следв./, изказал се е върху това, че за него мисленето, знанието не може да проникне до ядката на личността. Ето защо той счита като един лъжлив принцип на възпитанието, когато от тази ядка на личността не се прави център, а за такъв център се прави знанието.
"Едно знание, което не се пречиства и концентрира така, че да развърже волята за действие, или с други думи, което ме натоварва само с имане и притежание, вместо да е съвпаднало напълно с мене, така щото свободно движещият се Аз, незаблуждаван от никакво имане, което влечи след себе си, да минава със свежо чувство през света, едно знание следователно което не е станало лично, дава една жалка подготовка за живота... Ако стремежът на нашата епоха е, след като е постигнала свободата на мисленето, да преследва тази свобода до съвършенство, като чрез нея стигне до свободата на волята, за да осъществи тази последната като принцип на една нова епоха, то и последната цел на възпитанието не може да бъде вече знанието, а родената от знанието воля, в говорещият израз на това, към което то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в определени други сфери, така и в сферата на педагогиката не се оставя свободата да се прояви, не се дава възможност на опозицията да си каже думата: И тук се иска подчиненост.
Преследва се само едно нормално и материално дресиране и от менажериите на хуманистите излизат само учени, а от тези на реалистите само "използваеми граждани", а и двете тези категории не са нищо друго освен роболепни хора... Знанието трябва да умре, за да възкръсне отново като воля и като свободна личност да създава себе си отново всекидневно". Само в личността на отделния човек може да се намира изворът на това, което той върши. Моралните задължения не могат да бъдат заповеди, които се дават на човека от някъде, а цели, които той самият си поставя. Илюзия е когато човекът вярва, че върши нещо затова, защото следва заповедта на една обща свещена етика. Той го върши затова, защото към това го подтиква животът на неговия Аз.
към текста >>
147.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Лотце /1817-1881 г./ казва именно за времето, за което става
дума
тук, че хората принадлежащи на това време ценят истината на трезвото познание на опита според степента на враждебност, с която то оскърбяваше всичко, сърцето считаше за неприкосновено.
Нищо не ни позволява да вникнем по-добре в сърцата на материалистите както това доверие. Те бяха упрекнати, че отнемат на нещата душата и с това им отнемат онова, което говори на сърцето, на чувствата на човека. И не изглежда ли, че те отнемат на природата всички възвишаващи чувствата качества и я свеждат до една мъртва вещ, при която техният ум задоволява само стремежа да търсят за всичко причините, които остават безучастно човешкото сърце? Не изглежда ли, като че те подкопават морала, който се издига над чистите природни духовни мотиви и искат да разгърнат знамето на животинските инстинкти, които се казват: - Да ядем и да пием, да задоволим инстинктите на нашето тяло, защото утре ще умрем?
Лотце /1817-1881 г./ казва именно за времето, за което става дума тук, че хората принадлежащи на това време ценят истината на трезвото познание на опита според степента на враждебност, с която то оскърбяваше всичко, сърцето считаше за неприкосновено.
към текста >>
148.
СВЕТЪТ КАТО ИЛЮЗИЯ
GA_18_2 Загадки на философията
Иначе няма никакъв вид прилика между него и неговия обект, също както между изговорената
дума
и обекта, който назоваваме с нея.
Херман Хелмхолц /роден в 1821 г./ намери в него мисълта на Кант, че всички наши познания не се отнасят за неща вън от нас, а за процеси вътре в нас. /виж в том 1 на тази книга историята на този светоглед/. Той е на мнение, че светът на нашите усещания ни дава само знаци, сигнали за процесите в телата намиращи се във външния свят. "Аз счетох, че трябва да формулирам отношението между усещането и неговия обект така, че обясних усещането само като един знак на въздействието на обекта. Същността на един знак е само такава, че за един и същ обект се получава винаги същия знак, същия сигнал.
Иначе няма никакъв вид прилика между него и неговия обект, също както между изговорената дума и обекта, който назоваваме с нея.
Ние не можем даже да наречем нашите сетивни впечатление образи; защото образът изобразява нещо подобно чрез нещо подобно. В една статуя ние предаваме телесната форма чрез телесната форма, в една рисунка перспективният изглед на обекта чрез същия перспективен изглед на обекта, в една картина цвета чрез цвят". Следователно нашите усещания трябва да са нещо различно от образи на изобразеното, те не са образи на това, което става в света. В образа на света, който сетивата ни дават, ние нямаме работа с нещо обективно, а с нещо съвършено субективно, което сами изграждаме от това, което са въздействия на един никога непроникващ в нас свят.
към текста >>
При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на
дума
та съдба на неговия живот.
Фактът, че още от момчешка възраст той е бил въведен в най-различните клонове на знанието, е оставил своя отпечатък върху неговия дух. Още на възраст от три години той е вземал лекции по гръцки език, скоро след това е бил обучаван в аритметиката. От рано се е запознал също и с други области на обучението. Още повече е действала върху него формата на обучението, което неговият баща, известният като мислител Джейз Мил така е устроил, че най-острата логика е станала негова природа. От автобиографията научаваме: "Какво може да се открие чрез мисленето, това моят баща никога не ми казваше, преди да съм изчерпил моите сили, за да открия всичко сам".
При един такъв човек нещата, които занимават неговото мислене, трябва да станат в най-истинския смисъл на думата съдба на неговия живот.
"Аз никога не съм бил дете, никога не съм играл на крикет; нали е по-добре да се остави природата да върви по своите собствени пътища", казва Дж. Ст. Мил, не без връзка с опитностите, които някой има, чиято съдба е по такъв начин единствено мисленето. Върху него, който беше минал през това развитие, трябваше да тежат с пълната сила въпросите за значението на знанието. Доколко познанието, което за него е самият живот, може да доведе до изворите на мировите явления? Посоката, която развитието на мислите на Мил взе, за да получи обяснение върху тези въпроси, е била също така преждевременно определена от неговия баща.
към текста >>
149.
СВЕТОГЛЕДИ НА НАУЧНАТА ФАКТИЧНОСТ
GA_18_2 Загадки на философията
Чрез това бе изразен по един рязък начин мнението, че само науките, с тяхното наблюдение на действителността, с техните методи, трябва да имат
дума
та, когато се касае да бъде изграден един светоглед.
Той се раздели от него, когато този последният изглеждаше, че се е изгубил във всевъзможни безпочвени мечтателства и утопии. Конт работеше с рядко усърдие в поетата веднъж посока. Неговият "Курс по приложна философия" е едни опит в недуховен стил, да изгради в един светоглед научните постижения на неговото време само чрез ориентиращото съединяване и чрез изграждане на социологията в нейния дух, без да прибягва до помощта на богословски или идеалистични мисли. Конт не поставяше на философа никаква друга задача, освен една такава на подобно ориентиращо съчетаване. Той не трябва да прибавя нищо от себе си към това, което науките са установили относно връзката на фактите.
Чрез това бе изразен по един рязък начин мнението, че само науките, с тяхното наблюдение на действителността, с техните методи, трябва да имат думата, когато се касае да бъде изграден един светоглед.
към текста >>
150.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на
дума
та пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия".
Следователно изстрелът на пушката не би гърмял, ако някой не го чуваше". Чрез силата на по-новото развитие на светогледите такива представи са станали една толкова здрава част на мисленето, че Хамерлинг прибавя към цитираното обяснение думите: "Ако това не ти е ясно, мили читателю, и ако твоят ум настръхва пред този факт като един плашлив кон, тогава не чети по-нататък тези редове; остави непрочетени тази и всички други книги, които разглеждат философските въпроси; защото ти липсва необходимата за това способност да схванеш безпристрастно един факт и да го задържиш в мисълта". Хамерлинг създаде за душата като свое последно поетическо творение своя "Хомункулус". В него той искаше да даде една критика на модерната цивилизация. Той развива по един радикален начин в поредица от поетически образи, накъде отива едно човечество, което изгубва душата и вярва само в силата на външните природни закони.
Като поет, автор на Хомункулус той не спира пред нищо, което в модерната цивилизация му изглежда да произхожда от тази вяра; като мислител обаче Хамерлинг свива платната /капитулира/ в пълния смисъл на думата пред начина на мислене, който в настоящата книга бе изложен в главата "Светът като илюзия".
Той не се плаши да каже думи като тези: "Разпростреният, пространствен свят на телата съществува като такъв само доколкото ние го възприемаме. Който установи това, ще разбере, каква наивна грешка е да се вярва, че наред с представата, която наричаме "кон", съществува и нещо друго, а именно, че съществува истинският, действителен кон, на който нашата представа е само един вид изображение. Нека повторно кажем, че вън от мене съществува само сбор от онези условия, които правят, щото и моите сетива да се роди едно възприятие, който аз наричам кон". По отношение на душевния живот Хамерлинг се чувства така, като че в морето от представи на този душевен живот не би могло да действа нищо от собствената същност на света. Обаче той има едно чувство за това, което става в глъбините на по-новото развитие на душата.
към текста >>
151.
МОДЕРНИЯТ ЧОВЕК И НЕГОВИЯТ СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Но тъй като надежда да се разкрие нещо върху същността на човека съществува само тогава, когато имаме едно духовно средство, с което можем да проникнем до посочените области, не може и
дума
да става за едно приближаване до най-висшите загадки на света при "Философията на Като че ли".
Когато човек си представи, че съществуват атоми, тогава в хаоса на възприеманите природни явления се внася ред. И така е с всички ръководни идеи. Те не се приемат, за да изобразяват нещо фактическо, което е дадено единствено чрез възприятието; те се измислят и по този начин действителността се подрежда, "като че" това, което си представяме с тях, лежи на основата на тази действителност. С това безсилието на мисълта съзнателно е поставено в центъра на философстването. Силата на външните факти натиска така мощно върху духа на мислителя, че той не се осмелява да проникне с "голата мисъл" в онези области, от които външната действителност блика като от своя първична основа.
Но тъй като надежда да се разкрие нещо върху същността на човека съществува само тогава, когато имаме едно духовно средство, с което можем да проникнем до посочените области, не може и дума да става за едно приближаване до най-висшите загадки на света при "Философията на Като че ли".
към текста >>
Както при четенето не може да става
дума
за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
На тяхната почва не може да се роди никак мисълта, дори да се предположи нещо върху една област на света, ако при това предположение душата би искала да излезе със своите представи вън от областта на съзнанието. Понеже всичко, което "Азът" познава, той трябва да го схване вътре в своето съзнание, следователно трябва да го държи вътре в своето съзнание, затова за този възглед целият свят се явява също като намиращ се вътре в пределите на това съзнание. За този светоглед е нещо невъзможно душата да се запита: Как стоя аз с притежанието на моето съзнание в един свят независим от това съзнание? От негова гледна точка човек би трябвало да се реши, да се откаже от всички въпроси, които са в тази насока. Човек би трябвало да се откаже да насочва своето внимание върху факта, че в областта на самия съзнателен душевен живот съществуват подробности, да насочи поглед вън от тази област и над нея, както при четенето на едно съчинение ние търсим неговия смисъл не сред това, което виждаме върху листовете хартия, а в това, което съчинението изразява.
Както при четенето не може да става дума за това, да изучаваме формите на буквите, а така както това е несъществено за съдържанието на съчинението, така и за вникването в истинската действителност би искало да бъде несъществено това, че вътре в "Аза" всичко, което познаваме носи характера на съзнанието.
към текста >>
152.
КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДНА ПЕРСПЕКТИВА КЪМ АНТРОПОСОФИЯТА
GA_18_2 Загадки на философията
За модерния духовен изследовател не може да става
дума
за едно такова заемане от религиозните вероизповедания.
Ще бъде от значение да не се мисли за тази духовна наука, че тя взема нейните познания от някакви по-стари религиозни форми. Хората лесно ще бъдат склонни да помислят това, понеже например възгледът за повтарящите се земни съществувания е съставна част на някои вероизповедания.
За модерния духовен изследовател не може да става дума за едно такова заемане от религиозните вероизповедания.
Той намира, че добиването на едно съзнание проникващо в духовния свят може да стане факт за една душа, която извършва определена вътрешна работа тази, която описахме по-горе. И като резултат на това съзнание той установява, че душата пребивава по охарактеризирания начин в духовния свят. Наблюдавайки историята на философията от проблясването на мисълта в древната гръцка епоха насам, за него се разкрива пътят, по който може да се стигне философски до убеждението, че истинската същност на душата може да бъде намерена тогава, когато считаме обикновените душевни изживявания като повърхност, под която трябва да слезем. Мисълта се е оказала като възпитателка на душата. Тя е довела душата до там, да се чувства на пълно самотна в себесъзнателния Аз.
към текста >>
153.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
„Нима ако удържа на
дума
та си, пак ще ме грози опасност?
„Нима ако удържа на думата си, пак ще ме грози опасност?
" прекъсна го тя. „В никакъв случай. Само си потопи едната ръка в реката", продължи Старецът, „и обещай, че ще изплатиш дължимото до едно денонощие."
към текста >>
Но ако не удържиш на
дума
та си, може и наистина да стане.
„Само така изглежда!
Но ако не удържиш на думата си, може и наистина да стане.
Ръката постепенно ще се смалява и накрая съвсем ще изчезне. Въпреки това ще можеш да си служиш с нея. Само ще гледаш да я държиш скрита от погледа на другите." „Аз бих предпочела да не си служа с нея, но не и да я държа скрита." отвърна Старицата. „В крайна сметка това няма значение, защото аз ще удържа думата си, за да се отърва час по-скоро от тази почерняла кожа и тези притеснения."
към текста >>
„В крайна сметка това няма значение, защото аз ще удържа
дума
та си, за да се отърва час по-скоро от тази почерняла кожа и тези притеснения."
„Само така изглежда! Но ако не удържиш на думата си, може и наистина да стане. Ръката постепенно ще се смалява и накрая съвсем ще изчезне. Въпреки това ще можеш да си служиш с нея. Само ще гледаш да я държиш скрита от погледа на другите." „Аз бих предпочела да не си служа с нея, но не и да я държа скрита." отвърна Старицата.
„В крайна сметка това няма значение, защото аз ще удържа думата си, за да се отърва час по-скоро от тази почерняла кожа и тези притеснения."
към текста >>
Пътниците престъпиха по него със страхопочитание и преминаха на отсрещния бряг, без да проронят и
дума
.
И двамата не подозираха нищо за промяната, настанала със Змията, защото това беше именно тя, Змията, която сутрин се издигаше над реката и заемаше формата на този дръзко извиващ се мост.
Пътниците престъпиха по него със страхопочитание и преминаха на отсрещния бряг, без да проронят и дума.
към текста >>
При първата
дума
се изправи Златният Цар, при втората Сребърният, а при третата бавно се надигна Бронзовият, докато Четвъртият рухна тромаво на мястото си.
При първата дума се изправи Златният Цар, при втората Сребърният, а при третата бавно се надигна Бронзовият, докато Четвъртият рухна тромаво на мястото си.
Който го погледнеше едва би сдържал усмивката си, независимо от тържествеността на момента, защото той не седеше, нито пък се излягаше, а сякаш се бе сринал, лишен напълно от своята форма.
към текста >>
След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата
дума
, която произнесе беше: „Лилия!
През цялото това време Старецът внимателно наблюдаваше Момъка.
След като препаса меча, гърдите му се повдигнаха, ръцете се раздвижиха по-свободно, а краката стъпиха по-здраво; поемайки скиптъра, сила та му сякаш се смекчи, но стана и още по-могъща благодарение на неговата неописуема прелест; а когато накрая и дъбовият венец украси неговите къдрици, чертите на лицето му се оживиха, очите му заблестяха от присъствието на Духа и първата дума, която произнесе беше: „Лилия!
"
към текста >>
154.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Ако се задълбочим в това, за което става
дума
тук, ние действително ще се убедим в уникалното въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
Ако се задълбочим в това, за което става дума тук, ние действително ще се убедим в уникалното въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
Да вземем например трима от големите немски философи, чиито възгледи са твърде различни: Фихте, Хегел и Шопенхауер. Ако разгледаме техните взаимоотношения и преценката на тримата за Гьоте, ние ще установим нещо твърде своеобразно, що се отнася до световноисторическото въздействие на Гьотевия духовен светоглед.
към текста >>
А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори, които се позовават на Гьоте; техните съчинения също са стъпили върху онази здрава опора, при която Духът е една абсолютна реалност в най-висшия смисъл на тази
дума
.
През епохата на Гьоте естествено-научното изследване имаше съвсем друг облик. Днес много повече, отколкото през епохата на Гьоте, за единствено правилен и строго научен метод се счита този, който се опира на външното сетивно наблюдение, както и на резултатите от ясното и логическо мислене. Но дори и един Хекел се стреми, както сам той подчертава във всяка от своите книги, да застане върху здравата опора на Гьотевия светоглед, така че ние виждаме, как дори един по-скоро материалистично оцветен светоглед намира за важно това, да се позове на Гьоте.
А също и днес, всички Вие бихте могли да намерите такива автори, които се позовават на Гьоте; техните съчинения също са стъпили върху онази здрава опора, при която Духът е една абсолютна реалност в най-висшия смисъл на тази дума.
Враждебно настроените спиритуалистични и материалистични изследователи могат и да се карат помежду си, но и двете страни смятат, че имат еднаквото право да се възхищават от Гьоте. Ето как Гьоте представлява нещо, което свързва противоположностите.
към текста >>
Става
дума
за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.
Доколко Гьоте засяга най-дълбоките чувства също и на съвременното човечество в една толкова ограничена област това ние ще обсъдим още сега. Нека например да се замислим върху едно чувство, което мнозина от Вас добре познават, едно чувство, което бихме могли да охарактеризираме по следния начин: В наши дни има много хора, които се стремят да скъсат със старите традиции и да стигнат до такива чувства, мисли и представи, чрез които те влизат в непосредствена връзка с външния свят. Вие веднага ще се досетите какво имам предвид, ако Ви напомня за една известна картина, която доста се цени в наши дни.
Става дума за картината „Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди..."/*10/ Картината живее не само в своя създател, но и в онези, които и се радват и обичат да я гледат; те просто изпитват копнежа да зърнат образа на Исус още в същия миг, да видят как например Той сяда на трапезата и така нататък.
Бихме могли да кажем, че тази картина има стойност не само за настоящата епоха, но и за всички времена, и че тя притежава една вечна, непреходна стойност, защото всяка епоха с право се стреми да я включи в своите художествени образци. С тези кратки думи аз смятам, че охарактеризирах основното усещане, което картината буди в душите на много от нашите съвременници.
към текста >>
Следователно, тук изобщо не става
дума
за придържане към някакъв остарял сценарий.
„Ела, Господи Исусе, и наш гост бъди. „Да, казва Гьоте, тук всичко е включено в една единствена картина. И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите. Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите. Покривката на масата, с нейните измачкани гънки, цветни ивици и завързани краища, изглежда така, сякаш е взета от манастирската пералня, а чиниите, чашите и другите прибори са пълно подражание на тези, с които си служат монасите.
Следователно, тук изобщо не става дума за придържане към някакъв остарял сценарий.
И би било твърде неуместно, ако например трябваше да си представим тези мъже насядали на възглавници. Не, те трябва да са тук, в реалния свят, Христос просто трябва да вечеря заедно с доминиканците от Милано."
към текста >>
Следвайки една стара традиция, ние обозначаваме външното с
дума
та „екзотерично", а вътрешното с
дума
та „езотерично".
Ако тук бихме имали възможността да се спрем по-задълбочено върху Гьотевите естествено-научни съчинения, както съм се опитал да направя това в моята книга „Гьотевият светоглед",/*12/ лесно бихме могли да представим цялото своеобразие на Гьотевия метод. Обаче днес ние искаме да се приближим до Гьоте откъм една друга страна. Гьоте е успял да загатне някои неща, които ни насочват към по- дълбоките източници на неговия светоглед. Ние отново ще говорим по тази тема в две от лекциите на моя зимен цикъл върху Гьотевия „Фауст"./*13/ Що се отнася до Фауст, Гьоте веднъж сподели с Екерман, че той е написал творбата си по такъв начин, щото читателят ако се придържа само към външното описание може да се задоволи с ярките образи, но той може да стигне и до онези тайни, които са скрити зад думите. И във втората част на Фауст, Гьоте посочва, че ясно трябва да различаваме това, което е външно, от това, което е вътрешно, и най- вече онези тайни, които той е скрил зад думите.
Следвайки една стара традиция, ние обозначаваме външното с думата „екзотерично", а вътрешното с думата „езотерично".
към текста >>
Става
дума
за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „Разговори с немски изселници".
Сега ние бихме искали да се приближим до Гьоте като разгледаме онази негова творба, в която са съсредоточени цялото му методическо мислене, цялата му воля; днес ще сторим това по един външен, екзотеричен начин, а в други ден по един вътрешен, езотеричен начин. Ако поискаме да вникнем в най-дълбоките тайни на познанието, до които е успял да се добере Гьоте, можем да си послужим с едно почти непознато негово произведение.
Става дума за една малка творба под надслов „Приказка", която е поместена в края на „Разговори с немски изселници".
Защото докато я чете, всеки, който действително се стреми да проникне в Гьотевия светоглед, още в самото начало има ясното усещане, че Гьоте иска да каже нещо много повече, отколкото читателят научава на пръв поглед от персонажите на приказката. Да, тази Приказка предлага на внимателния наблюдател загадка след загадка.
към текста >>
„Ако обаче не удържиш на
дума
та си, ръката ти действително ще остане в този вид.
„Ако обаче не удържиш на думата си, ръката ти действително ще остане в този вид.
Тя непрекъснато ще се смалява и накрая напълно ще изчезне, но без ти да се лишаваш от възможността да си служиш с нея. Ти ще можеш да вършиш всичко с нея, само че никой няма да я вижда." Обаче жената предпочита да не може да върши нищо с ръката си, но тя да е на мястото си и всички да я виждат. Когато се издължиш, казва Лодкарят, всичко отново ще се оправи.
към текста >>
155.
04. ВТОРА ЛЕКЦИЯ - ЕЗОТЕРИЧНО РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ГЬОТЕВОТО ТАЙНО ОТКРОВЕНИЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана
дума
завчера.
Но същото събитие, което тук се разиграва със Зелената Змия вече под формата на изживяване ние срещаме и в човешката душа, едно изживяване, което няма да ни изненада, ако си припомним онзи разговор между Гьоте и Шилер, за който стана дума завчера.
Ние видяхме: В мига, когато Шилер обсъжда с Гьоте същността на природознанието и самото наблюдение на природните феномени, той все още смята, че това, което Гьоте му нахвърля с няколко щрихи, имайки предвид прарастението, е само някаква абстрактна идея, която обобщава различните видове от растителния свят. Обаче Гьоте възразява: Ако това тук е една идея, тогава аз виждам моите идеи с очите си! В този момент едно срещу друго застават две коренно различни светоусещания. Шилер упорито се е стремил да разбере светогледа на Гьоте и почитанието към него не би могло да пострада, ако бъде посочен като пример за онази душевна нагласа, която тегли човека към абстрактните представи на сухото, разсъдъчно мислене. Но при определени обстоятелства и особено когато човекът е устремен към по-висши степени от своето развитие, тази душевна нагласа може да изиграе една коварна, зла роля.
към текста >>
Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на
дума
та.
Когато човекът не се впуска в теоретични разсъждения и животът му не протича в областта на абстрактните понятия, а ги прилага в своите непосредствени изживявания, тогава той се оказва в положението на Змията.
Това е вярно в най-строгия и точен смисъл на думата.
Който гледа на философията не като на някаква теория и разглежда духовно- научните понятия като част от живота, той знае, че понятията, дори най-висшите от тях, трябва да се прилагат така, сякаш те се вливат в самия живот, непрекъснато намирайки в него своето потвърждение. Този, който е запознат с няколко понятия, обаче не може да ги приложи в живота, прилича на човек, който е научил наизуст една готварска книга, обаче въпреки това не може да сготви нищо. Както златото е едно средство, с чиято помощ нещата започват да светят, така и чрез своите понятия Гьоте осветява всичко около себе си.
към текста >>
А това, което не може да бъде описано и което, както ще стане
дума
в зимните лекции, трябва да си представяме по друг начин, и тук вече ни предстои да навлезем в тайните на човешката воля, именно това той нарича „неописуемото." Когато човекът е извървял троичния път на мисленето, чувствата и волята, тогава той се съединява с това, което в Chorus mysticus е наречено „Вечно-Женственото", това което човешката душа е постигнала в своето развитие, или с други думи това, което имаме в образа на Красивата Лилия.
После той се издига до следващата степен, при която разглежда нещата не с помощта на своето представно мислене, а навлиза в самите тях, там, където същността на нещата и това, което не може да бъде описано, се превръща в истинско постижение и малцина са тези, които стигат до него.
А това, което не може да бъде описано и което, както ще стане дума в зимните лекции, трябва да си представяме по друг начин, и тук вече ни предстои да навлезем в тайните на човешката воля, именно това той нарича „неописуемото." Когато човекът е извървял троичния път на мисленето, чувствата и волята, тогава той се съединява с това, което в Chorus mysticus е наречено „Вечно-Женственото", това което човешката душа е постигнала в своето развитие, или с други думи това, което имаме в образа на Красивата Лилия.
към текста >>
156.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана
дума
."
Гьоте беше добре запознат с тайната на храма. И не напразно той си служи със златото по онзи странен начин, който е показан в Приказката за Зелената Змия и Красивата Лилия: Змията поглъща златото и после предприема саможертвата: така златото ще бъде откъснато от онези сили, за които Гьоте действително знаеше, че то не бива да остава при тях. Естествено, тук златото е представено също и като реален символ. Прочетете още веднъж Приказката за Зелената Змия и Красива та Лилия и се опитайте да почувствувате, как Гьоте е бил наясно с тайната на златото и как начинът, по който го третира в Приказката, показва, че Гьоте е виждал и назад в миналите времена. Може би тук е уместно да вмъкна и едно лично признание, а именно че едва когато за пръв път си поставих въпроса за мястото, което златото заема в Гьотевата Приказка, аз успях да вникна в нейния смисъл.
Гьоте прекарва златото през поредица от метаморфози и тъкмо те показват, че Гьоте наистина е виждал в миналите време на, когато мъдростта чийто представител е златото, респективно Златният Цар е била подложена на такива преследвания, за които вече стана дума."
към текста >>
черпейки от живия духовен свят, се опитваме да обясним едно художествено произведение, каквото е Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия следва да се има предвид, че тук не става
дума
за коментар, а за вмъкването на една жива субстанция в друга жива субстанция."
„Когато с помощта на антропософското познание, т.е.
черпейки от живия духовен свят, се опитваме да обясним едно художествено произведение, каквото е Гьотевата Приказка за Зелената Змия и Красивата Лилия следва да се има предвид, че тук не става дума за коментар, а за вмъкването на една жива субстанция в друга жива субстанция."
към текста >>
157.
02. 2. Предговор
GA_23 Същност на социалния въпрос
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата
дума
, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото.
Възгледите на Рудолф Щайнер бяха „съвършено нови" не само тогава, те са такива и днес. Те сочат пътя към разграждане на прекалено централизираната власт в „единната държава" и следователно представляват радикален акт на освобождаване от онзи гибелен съюз между икономика, политика и култура, който стана причина за катастрофата на Първата световна война, а и днес продължава да формира политическата обстановка в Европа и света.
Троично разделяне на социалния организъм: тази беше ключовата дума, с която Рудолф Щайнер пое инициативата за едно принципно ново изграждане на държавата и обществото.
В крайна сметка зад шифъра „троично разделяне на социалния организъм" се крие разпадането на единната държава. На нейно място, според Рудолф Щайнер, занапред ще се обособят напълно независимите от държавата области икономически живот и духовен живот. Третата област, или правовият живот, ще се свежда единствено до регулиране на правните отношения. Всяка от трите самостоятелни сфери ще има своя собствена структура и свое собствено ръководство. Те не трябва да бъдат механично събрани в някакъв „абстрактен, изкуствен парламент", а „всеки човек, като такъв, ще бъде живото свързващо звено" между трите области на социалния организъм.
към текста >>
Тук става
дума
за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „капитализъм" и „социализъм".
В третата глава на книгата са разгледани икономическите проблеми.
Тук става дума за съотношенията между „извършена работа" и „доход", между „капитал" и „собственост", за противоречията между „капитализъм" и „социализъм".
към текста >>
158.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става
дума
за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители.
Различните интереси трябва да бъдат защитавани на договорна основа, така че стоките и благата ще циркулират в техните нормални стойности. Подобно обединяване по чисто стопански мотиви е нещо различно от например днешните синдикати. Те не произлизат от стопанския живот, а само се намесват в него. Те са изградени според онези принципи, които днес имат своя облик чрез манипулирането с държавните и политически гледни точки. В синдикатите се „парламентаризира" и далеч не икономическите показатели са в основата на техните преговори.
Докато в стопанските асоциации съвсем няма да става дума за „наемни работници", които непрекъснато и със силови средства ще изнудват работодателя за по-високо възнаграждение; там ще сме изправени пред едно пълно взаимодействие между духовно-мотивираните ръководители на производството, работници и потребители.
Регулирането на цените ще осигури съответствие между услуги и заплащане. Подобни процеси не могат да се ръководят по парламентарен път. За тях трябва да се погрижим по друг начин. Защото кой е длъжен да работи, след като безкрайно много хора прекарват времето си в напразни преговори, засягащи организацията на труда? Всякакъв род споразумения между един човек и друг, между една стопанска асоциация и друга, следва да се извършват в хода на самата работа.
към текста >>
В случая не става
дума
за нещо утопично, защото няма и следа от някакво разпореждане, което ни задължава да действуваме по един или друг начин.
В случая не става дума за нещо утопично, защото няма и следа от някакво разпореждане, което ни задължава да действуваме по един или друг начин.
Тук само загатваме, как хората сами могат да организират живота си, ако искат да се трудят в общества, съответствуващи на техните разбирания и интереси.
към текста >>
Ще стане
дума
и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност.
Както в свободния духовен живот действени са само силите, които са заложени в самия него, така и в асоциативно изградената стопанска система, ефективни са само чисто стопанските фактори. Всеки индивидуален импулс от стопански характер се проявява в резултат на съвместния ни живот с тези, с които сме икономически асоциирани. По този начин ще имаме такова участие в общия стопански живот, каквото отговаря на нашите възможности.
Ще стане дума и за това, как ще бъдат интегрирани в стопанската система хората с ограничена работоспособност.
Защитната функция на силните спрямо слабите е възможна само в рамките на една стопанска система, която се опира на своите собствени сили.
към текста >>
159.
04. 4.Относно целта на тази книга
GA_23 Същност на социалния въпрос
Те ще установят, че авторът съвсем не говори като „практик" особено в смисъла, които те влагат в тази
дума
.
Недоволни от разсъжденията на автора първоначално ще бъдат и онези личности, които се смятат за компетентни в областта на социалните проблеми, понеже са под влиянието на традиционните представи.
Те ще установят, че авторът съвсем не говори като „практик" особено в смисъла, които те влагат в тази дума.
Точно по отношение на тези лица, авторът смята, че се налага тяхното основно преобучение. Защото тяхната „компетентност" изглежда като нещо, което самите факти и събития, изстрадани от съвременното човечество, безусловно превръщат в една тежка заблуда, подобна на тази, която опустоши Европа всички те неизбежно ще разберат колко необходимо е да признаят за „практично" това, което според тях е един непоправим идеализъм. Вероятно и сега те ще сметнат, че изходната точка на книгата е погрешна, понеже в първите и части се говори много повече за духовния живот на съвременното човечество, отколкото за икономика и стопанство. Обаче, опирайки се на своето познание за живота, авторът е длъжен да посочи, че ако по някакъв начин отклоним вниманието си от духовния живот на човечеството, възможните грешки ще нараснат неимоверно.
към текста >>
160.
05. I. Истинският облик на социалния въпрос, извлечен от живота на съвременното човечество
GA_23 Същност на социалния въпрос
Според днешните меродавни възглед е напълно възможно течи изводи, за които става
дума
, да бъдат извлечени от хода на световните събития и това не трябва да изглежда нескромно.
Нека се абстрахираме от мнението на тези, които и днес все още си въобразяват, че старите традиции би трябвало да устоят пред новите изисквания на една голяма част от съвременното човечество. Нека отправим поглед към тези, които са убедени в необходимостта от обновление на социалния живот. И тогава ние ще стигнем до единствения извод: партийните становища бродят всред нас като същински оценъчни мумии, като мисловни трупове, отхвърлени от самите факти на социалния живот. Тези факти изискват нови решения, за които партийните програми изобщо не са подготвени. Наистина политическите партии се развиват успоредно с промяната на фактите, само че поради втвърдените си мисловни стереотипи, те не могат да се справят с новите тенденции.
Според днешните меродавни възглед е напълно възможно течи изводи, за които става дума, да бъдат извлечени от хода на световните събития и това не трябва да изглежда нескромно.
Но основният извод е, че съвременният свят би трябвало да се отвори и за онези явления в социалния живот на новото човечество, които по същността си са твърде далеч дори и от социално ориентираните политически лидери и партии. Защото може да се окаже, че трагизмът, които съпровожда всички опити за разрешаване на социалните въпроси, е свързан тъкмо с неразбирането на пролетарските стремежи; едно неразбиране от страна на хората, чиито възгледи произтичат тъкмо от тези пролетарски стремежи. Защото едва ли човек може да прониква в своите собствени стремежи, в своята собствена воля с непредубедено и ясно мислене.
към текста >>
И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше
дума
за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос.
Отличителните черти на съвременното социално движение се определят не от това, че една обществена група изисква промени в своите жизнени условия, макар и този стремеж да е съвсем естествен, а от начина по който хората възнамеряваха да ги осъществят от мисловните импулси на пролетарската класа. Фактите трябва да бъдат погледнати поне веднъж от тази гледна точка и то съвсем безпристрастно.
И тогава ще установим как определени личности, който искаха да ориентират своето мислене в посоката на пролетарските импулси, снизходително се усмихваха, когато ставаше дума за това, чрез едни или други духовни усилия да се помогне в решаването на социалния въпрос.
Те осмиваха това като идеология, като една сива и скучна теория. Те бяха убедени, че от областта на истинския духовен живот не може да се извлече абсолютно нищо за решаването на сложните социални въпроси. Само че ако се вгледаме в тези неща с изострен поглед, лесно ще открием, че същинският нерв, същинският водещ импулс на съвременното пролетарско движение тръгва не от това, за което днешните работници говорят, а от техните мисли.
към текста >>
Когато става
дума
за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата.
Господстващите класи предоставиха на пролетарското население такива форми на духовен живот, които не влагат своите сили в съзнанието на това население.
Когато става дума за силите, които биха могли да решат социалните въпроси, се налага да имаме друг подход към нещата.
Ако обсъжданите факти продължат да действуват и занапред, духовният живот на човечеството би изпаднал в пълна безпомощност пред сегашните и бъдещите социални проблеми. Практически огромна част от съвременния пролетариат е дълбоко убедена в тази безпомощност и тя намира израз в марксизма и другите сходни теории. Казва се, че от своите предишни форми съвременният икономически живот породи днешния капитализъм. Неговото развитие постави пролетариата в едно непоносимо положение спрямо капитала. Развитието несъмнено ще продължава и занапред; и чрез действуващите в самия капитализъм сили то ще умъртви капитализма, а след смъртта на капитализма ще настъпи и освобождаването на пролетариата.
към текста >>
161.
06. II. Относно произтичащите от живота опити за разрешение на социалните въпроси
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тук става
дума
за нещо съвсем друго.
Някому би могло да хрумне, че в основата на застъпваното тук гледище лежи вярата, според която социалният организъм чисто и просто се „изгражда" с помощта на една „сива" теория, взаимствана от естествената наука. Тази мисъл обаче е съвършено погрешна.
Тук става дума за нещо съвсем друго.
Днешната историческа криза на човечеството налага възникването на определени усещания във всеки определен човек и те ще трябва да бъдат улеснени от педагогическата и образователната система по същия начин, както става усвояването на четирите аритметични действия. Всичко, което досега крепеше старите форми на социалния организъм т.е. без да бъде съзнателно приемано в душевния живот на човека занапред ще отпадне. Отделният човек все повече и повече ще работи за разгръщането на тези нови усещания по съшия начин, както отдавна работи и за своето образование; този факт принадлежи към онези еволюционни импулси, които днес отново искат да проникнат в човешкия живот. От съвременния човек ще се изисква усвояването на здравия усет за това, как действуват силите на социалния организъм, за да бъде той жизнеспособен.
към текста >>
Тук не става
дума
за „размяната" като такава.
Всеки непредубеден поглед върху подобни житейски факти ще установи, че те трябва да намерят съответен израз в проявленията на здравия социален организъм. Дотогава, докато в стопанската сфера се разменят стоки срещу стоки, тяхното ценообразуване ще остава независимо от правовите отношения между отделните личности или групи хора. Но когато се разменят стоки срещу права се засягат самите правови отношения.
Тук не става дума за „размяната" като такава.
Тя е жизнено необходимият елемент на всеки социален организъм, който се гради върху разделението на труда; в противен случаи, когато правото възниква вътре в стопанския живот, става така, че чрез размяната на права със стоки, самото право се превръща в стока. На този процес може да се попречи само ако в социалния организъм от една страна съществуват приспособления, целящи единствено нормален и целесъобразен оборот на стоките; а от друга приспособления, който да регулират истинските права на производителите и консуматорите при размяната на стоки. По своята същност тези права не се различават от правата, които трябва да съществуват в междуличностовите отношения, зависещи изцяло от размяната на стоки. Когато чрез продажбата на една стока аз ощетявам или насърчавам даден индивид от обществото, това спада към същата област на социалния живот, в която се разиграват и такъв род щети или насърчения, които нямат своя непосредствен израз в размяната на стоки.
към текста >>
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става
дума
тук.
Този сблъсък по необходимост трябва да разтърси и целия обществен живот. Ето защо днес първата цел на обществения живот се свежда до решителното разграничаване на икономиката от правото. Едва след това разграничаване, двете системи ще са в състояние въз основа на своите собствени принципи да открият най-добрия начин за избор на законодателните си и управленски структури. Един от най-важните въпроси, които трябва да се решат днес, опира до начина на изборност, защото, дори и да са от фундаментално значение, те стоят все още на второ място. Където старите отношения са все още запазени, би могло да се пристъпи към общественото устройство, за което загатвам тук.
Където старите структури са вече разпаднати или обхванати от упадък, отделни личности или сдружения от повече хора би трябвало да проявят инициативата да предадат нов облик на обществото в посоката, за която става дума тук.
Рязкото преобразуване на обществения живот от днес за утре изглежда утопия дори и в очите на разумните социалисти. Те очакваш нормализирането чрез бавни и постепенни промени. Обаче обстоятелството, че днес историческите еволюционни сили на човечеството изискват разумен стремеж към нов социален ред, това е един недвусмислен факт. За всеки непредубеден човек, за всеки, считащ „практически осъществимо" само това, което е свикнал да вижда в ограничените рамки на своя живот, тези размишления ще изглеждат съвсем „непрактични". Ако човек не може да възприема нови влияния и ако остава един и същ в дадена област на живота, той не подпомага оздравяването на социалния организъм, а задълбочава неговото боледуване; тъкмо хора с подобно светоусещане допринесоха за настъпването на определени състояния в нашата епоха.
към текста >>
162.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тук ще стане
дума
още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция.
В рамките на тази книга се налага да поясним и друго: а именно, как в хода на човешката еволюция частната собственост се е утвърдила в зависимост от реализацията на индивидуалните човешки способности. Този вид собственост се утвърждава и до днес в сферата на социалния организъм главно под влиянието на фактора, означаван като „разпределение на труда".
Тук ще стане дума още и за някои особености на нашето съвремие, както и за неизбежната му по-нататъшна еволюция.
към текста >>
Обаче не става
дума
само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху средствата за производство и всяко ограничаване на свободната инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически облаги.
Обаче не става дума само за това по какви причини хората одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или обществено регулирания достъп до тези средства.
И сега не трябва да изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на днешната еволюционна степен на човечеството.
към текста >>
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става
дума
.
Но частната собственост е не друго, а само посредник за това свободно разпореждане. При третирането на собствеността в рамките на социалния организъм, важно е обстоятелството, че собственикът има правото да се разпорежда със собствеността, воден от свои лични съображения. Виждаме как в социалния живот са преплетени два процеса, които имат коренно различно значение за социалния организъм: свободно разпореждане върху капиталните средства за производство и правното отношение, в което разпореждащият се влиза спрямо другите хора поради обстоятелството, че чрез своето право да се разпорежда, ги изключва от участие в капиталните средства. До социални щети води не първоначалното свободно разпореждане с капитала, а неизменното продължаване на правото за разпореждане, и то след като вече не са налице условията, свързващи по целесъобразен начин индивидуалните човешки способности с това право на разпореждане.
Ако човек отправи своя поглед към обществото като към един жив и израстващ организъм, той ще разбере за какво става дума.
Той ще попита за възможността, как това, което от една страна служи на живота, може да бъде така трансформирано, че от друга страна да не действува разрушаващо. Организъм, които е действително жив, просто не може да бъде култивиран по друг начин, освен като се съобразяваме, че процесите, възникващи в хода на растежа, имат и своята отрицателна страна. И ако човек трябва истински да се включи в един жив организъм както е длъжен да постъпи спрямо социалния организъм задачата му няма да се свежда в това да ограничава една необходима тенденция, само и само за да се избегнат евентуалните щети. Защото по този начин той просто обрича жизнеспособността на социалния организъм. Важното в случая е той да се намеси точно в онзи момент, Когато целесъобразността се превръща в нещо вредно.
към текста >>
Защото става
дума
за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота.
Ако човек има усет за практическите и осъществими неща в живота, той няма да сметне горните мисли за една утопия.
Защото става дума за такива тенденции, които днес възникват във всяка област на живота.
Трябва само да стигнем до убеждението, че в рамките на правовата държава, духовният живот и икономиката постепенно ще отхвърлят нейната предопределяща намеса. Ние не бива да се съпротивляваме срещу това, което действително трябва да стане, а именно срещу частните образователни заведения и срещу личната инициатива в стопанския живот. Разбира се, няма нужда държавните училища и държавно планирано производство да бъдат премахнати още утре. И все пак дори в малките и незначителни промени трябва да видим, че предстои бавно и постепенно разграждане на целия държавен монопол върху образованието и икономиката. Днес е необходимо преди всичко: хората, които са убедени в правотата на изложените тук идеи, или на други подобни социални идеи, да се погрижат за тяхното разпространение.
към текста >>
Тук не става
дума
за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
Защото ръководителят на едно стопанско начинание и неговият заместник формират своите приходи съответствуващи на техните изисквания с помощта на средствата за производство, и те са задължени към тези средства. Те няма да пропуснат оптималния вариант на едно производство, защото неговото нарастване осигурява ако не максималната печалба, то поне част от техните приходи. В смисъла на горните разсъждения, печалбата се насочва към обществото в такъв размер, който се определя след приспадането на лихвата, употребена в полза на производителя поради нарастването на производството. И напълно в духа на изложената теза е, че когато производството спада, в съответен размер трябва да се ограничат и приходите на производителите, а когато то нараства, респективно да се повишат. Но приходите винаги трябва да са в зависимост от духовните постижения на ръководителя.
Тук не става дума за печалба от положени усилия извън духовната сфера, а за приходи произтичащи от определени взаимодействия вътре в цялостния живот на обществото.
към текста >>
Ако бъдат изпълнени условията, за които става
дума
тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм.
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм.
към текста >>
За такива тенденции вече стана
дума
.
В здравия социален организъм парите действително ще бъдат само един критерий; защото зад всяка монета или банкнота ще има стоково покритие и единствено то ще насочва притежателя на парите към самите парични знаци. Природата на тези отношения ще поражда едни или други необходими тенденции, които могат да отнемат от парите тяхната стойност в случаи, че те изгубят току-що описаното значение.
За такива тенденции вече стана дума.
След известно време притежанието на парите се прехвърля под определена форма на цялото общество. И за да няма пари, които не са включени в производствения цикъл, за да не се задържат парите от техните притежатели, които заобикалят намеренията на стопанските организации, възможно е периодично отпечатване на нови парични знаци. Впрочем, при подобни отношения ще стане ясно, че в хода на годините лихвеният доход от даден капитал непрекъснато намалява. Парите се износват така, както се износват и стоките. Ето защо известни мерки от страна на държавата са оправдани.
към текста >>
163.
Статия 01: Необходимост на епохата
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на
дума
та.
Вместо глупава рутина и непрактични теоретични програми е нужна упорита добра воля у съвременниците, които искат да мислят с истинска практичност. Рутинираните прагматици, които всъщност са много непрактични, трябва да се опитат да видят, че старият начин за правене на бизнес — без план и без мисли — не само не спасява от катастрофата, ами я задълбочава. Дори сега хората не искат да видят, че липсата на мисли, което те погрешно припознаха с практичност, доведе до бъркотията. Те презираха онези, които настояваха за нови мисли, понеже били непрактични идеалисти. А сега същите те не искат да признаят, че, като постъпиха така, направиха възможно най-непрактичното.
И наистина — като правят така, те се показват като същинските идеалисти, само че в най-лошия смисъл на думата.
към текста >>
164.
Статия 03: Марксизмът и Троичният социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има
дума
в това управление.
Пречистването на икономическия живот — неговото ограничаване до управлението на стоките и контрола на процесите в производството — е възможно само ако заедно с този икономически живот съществува нещо, което заменя предишната форма на администрация, и още нещо, което прави човешкия дух истински регулатор на икономиката. Това изискване се покрива от идеята за троичния социален ред. Ако администрацията на духовния и културния живот получи автономия, ще осигури човешки духовни импулси за икономическия живот, които ще го правят плодотворен отново и отново дотогава, докогато неговата администрация стои в рамките само на своята сфера и контролира само стоките и производствените потоци.
Правната сфера, отделена от културната система и икономическата на социалния организъм, ще управлява човешките отношения до степен, при която демокрацията допуска управление на едно зряло човешко същество спрямо друго, докато властта, която един човек взима над друг чрез силата на по-големи индивидуални умения или чрез икономически средства, не може да има дума в това управление.
към текста >>
165.
Статия 19: Копнежът за нови мисли
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
[1]
Дума
та може да се преведе още като „неверници, безбожници“ — бел. пр.
[1] Думата може да се преведе още като „неверници, безбожници“ — бел. пр.
към текста >>
166.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
[1] Най-вероятно става
дума
за Матиас Ерцбергер, германски политик и съвременник на Рудолф Щайнер.
[1] Най-вероятно става дума за Матиас Ерцбергер, германски политик и съвременник на Рудолф Щайнер.
След катастрофата от Първата световна война, тогава финансов министър, Ерцбергер въвежда реформа, която дава привилегии на Райха и потиска съставните републики; съден е за корупция и принуден да напусне политиката; убит от немски националисти — бел. пр.
към текста >>
167.
02. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТРИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ НА АНТРОПОСОФИЯТА
GA_25 Философия, космология, религия
Не става
дума
да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване.
Възможно е да се добият познания, които не се ограничават в строго локализирани точки, и да се обгърне една област, в която могат да се стекат всички науки, всички форми на живота на нашата епоха.
Не става дума да прибавим към сградата на научните познания една надстройка, която да бъде етажът на духа, а да направим така, щото тези научни познания да се влеят такива, каквито са, в полето на духа, за да намерят един вид своето увенчание в откровенията на духовното изследване.
За да илюстрирам това, ще взема като пример медицината. Така, както тя се представя днес със забележителни резултати, които се основават на познаването на природата, медицинската наука заслужава нашето пълно уважение; но ние вярваме, че с помощта на едно методично ясновиждане ще бъде възможно да се отиде по-далеч. Чрез това превишаване на постигнатото до сега ще се разкрива в какво именно медицинската наука е наистина плодотворна. По същия начин по пътищата на духовното изследване може да се изгради един мост между художествената дейност и духа. Да се създадат формите на изкуството, в които се изразява целостта на човешкото същество, ето какво търсим ние тук.
към текста >>
Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката
дума
"Аз".
Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса.
Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката дума "Аз".
Когато произнасяме тази сричка: Аз, ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност. Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ. Този Човек-дух, който малката дума "Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.
към текста >>
Този Човек-дух, който малката
дума
"Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.
Във вътрешната опитност на философската мисъл човекът има чувството, че е едно цяло; в космологията той е една част от космоса; освен това той има съзнанието, че е една същност, която притежава своята независимост както по отношение на неговото физическо тяло, така и по отношение на космоса. Независимо от своето тяло, независимо също и от този Космос, на който принадлежи, така се чувства човешкото същество, когато назовава в себе си Човека-дух, днес под една напълно забулена форма, чрез малката дума "Аз". Когато произнасяме тази сричка: Аз, ние назоваваме в самите нас това, което не е зависимо нито от нашето физическо тяло, нито от нашето етерно тяло нито от нашето астрално тяло; ние назоваваме една вътрешна за нас и независима същност. Ние чувстваме, че тя принадлежи на един божествен свят, от който Космосът е само едно отражение, само един външен образ.
Този Човек-дух, който малката дума "Аз" назовава, е облечен за нас с всичко, което съдържа Космосът, и за него физическото, сетивно тяло е също само една дреха.
към текста >>
168.
06. ПЕТА ЛЕКЦИЯ: ОПИТНОСТИ НА ДУШАТА ПРЕЗ ВРЕМЕ НА СЪНЯ
GA_25 Философия, космология, религия
Най-после душата има пред себе си също несъзнателно гледката на раждането, в най-широкия смисъл на
дума
та, т.е.
Най-после душата има пред себе си също несъзнателно гледката на раждането, в най-широкия смисъл на думата, т.е.
на своето слизане, чрез зачатието и зародишния живот, в едно физическо тяло. Тя възприема също така, как при смъртта напуска тялото и как вечната същност на човека преминава в духовния свят. Всяка нощ на нея и се предлага зрелището на това, което са в действителност раждането и смъртта. А последствието от тази опитност е, че през време на будното състояние тя носи в себе си неясно това чувство, че раждане и смърт не са това, което сетивата ни позволяват да познаем. Не човекът надарен със здрав разум не може да вярва, че те не са в действителност друго, освен това, което познаваме от тях чрез сетивата.
към текста >>
169.
07. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ: ПРЕМИНАВАНЕ ОТ ДУХОВНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ КЪМ ФИЗИЧЕСКИЯ ЖИВОТ
GA_25 Философия, космология, религия
Служейки си тук с
дума
та "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш.
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш.
В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм. Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали. Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува. Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят.
към текста >>
В перспективата на физическия живот, под
дума
та зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм.
Служейки си тук с думата "зародиш" за да назовава това, което ще бъде по-късно физическият организъм, бих искал да подчертая, че този израз трябва да бъде взет в един съвършено различен смисъл отколкото когато се говори за физически зародиш.
В перспективата на физическия живот, под думата зародиш разбираме нещо имащо много малки размери и което расте и става един организъм.
Когато напротив говорим за Космоса, който е зародиш на човешкото физическо тяло, трябва да си го представим разширено, огромно и свиващо се все повече и повече, за да се смали. Освен това не трябва да се изпуска предвид, че в този случай що се отнася до предземното съществуване, изразите "голямо" и "малко" са употребени един по отношение на друг като образи, защото през време на това съществуване душата не може да отнесе своите опитности към едно пространство, което не съществува. Тя познава само впечатления, качества. Пространството съществува само в лоното на сетивния свят. Определенията от този род могат само да послужат да предчувстваме някои чисто духовни условия на предземното съществуване.
към текста >>
Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една
дума
заета от земния език, а именно
дума
та лишаване.
Живяната, активна опитност на Интуицията отстъпва място на една Инспирация, получено по канала на този космически образ на духовния свят. Това видение е едно живяно чувство: Духовният свят в неговата първична и истинска субстанция изчезва и душата възприема от него само една проява, едно откровение.
Това, което се събужда в нея в този момент, бих предпочел да го назова с една дума заета от земния език, а именно думата лишаване.
Душата изпитва желанието да намери отново "това, което е на път да изгуби". Отначало то не е изгубено още, но тя чувства, че ще изгуби нещо, което притежаваше по-рано. Едновременно се ражда чувството, че тя е ограбена и желанието да намери отново, това което е на път да бъде изгубено.
към текста >>
170.
04. 5. Принципи 38-61
GA_26 Мистерията на Михаил
По отношение на сетивната област човешката воля остава една
дума
без съдържание.
40. В системата на обмяна на веществата и на крайниците се изявява една същност чрез веществата и чрез процесите, на които те са подчинени, но тези вещества и тези процеси имат толкова общо с тази същност, колкото художникът и неговите средства имат общо със самата нарисувана вече картина. Ето защо в тази същност волята може да действува непосредствено. Когато зад живеещите в природните закони човешкият организъм доловим тъчащата в духовната същност на човека, в тази същност ние имаме една област, в която можем да видим действието на волята.
По отношение на сетивната област човешката воля остава една дума без съдържание.
И който иска да я обхване в тази област, той изоставя в познанието, той изоставя в познанието за истинската същност на волята и на нейно място поставя нещо друго.
към текста >>
171.
24. VІІ. Изживяването на Михаел-Христос от човека
GA_26 Мистерията на Михаил
Михаел ще даде правилна насока, когато става
дума
за света, който заобикаля човека за неговото познание или за неговото действие.
Михаел ще даде правилна насока, когато става дума за света, който заобикаля човека за неговото познание или за неговото действие.
към текста >>
В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща
дума
в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
В бъдеще Михаил-Христос ще стои като насочваща дума в началото на пътя, по който човекът ще може да постигне по един космически правилен начин своята мирова цел движейки се между луциферическите и ариманическите същества.
към текста >>
172.
39. Принципи 137-139
GA_26 Мистерията на Михаил
При него не може да става
дума
за едно ритмично повторение.
138. Тайната на Голгота е еднократното и най-велико събитие сред развитието на човечеството.
При него не може да става дума за едно ритмично повторение.
Защото макар и това развитие на човечеството да стои в един мощен миров ритъм, в неговата огромна обширност то е само един член, едно звено в този ритъм. Преди да стане такова едно звено, човечеството беше съществено различно от това, което то е като човечество; след това то отново ще стане нещо различно. Следователно в развитието на човечеството стават множество Михаелови събития, обаче само едно събитие на Голгота.
към текста >>
173.
1. Истинското познание на човешкото същество като основа на медицинското изкуство
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Тук става
дума
за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло.
Ако проследим сега веществеността на земните материи в етерното формиране, ние трябва да кажем: тези материи, тези вещества приемат навсякъде, където влизат в етерните формиращи сили, една същност, чрез която се отчуждават от тяхната физическа природа. В това отчуждава не те влизат в един свят, в който насреща им идва духовното и ги превръща в своята собствена същина. Да се издигне човек до етерно-живото същество на човека, както това бе описано тук, е нещо съществено различно от ненаучното твърдение, че съществува една "жизнена сила", което твърдение беше нещо общо прието до средата на 19-то столетие, за да се обяснят живите тела.
Тук става дума за действително виждане за духовното възприемане на една жива същност, която съществува в човека както и във всичко живо, така както съществува физическото тяло.
И за да се развие това виждане, не се постъпва така, че да се мисли по-нататък с обикновеното мислене; също така не се измисля един друг свят чрез силата на въображението; напротив човешкото познание бива разширено по един съвършено точен начин и това разширение дава също опитността върху един разширен свят.
към текста >>
174.
3. Явленията на живота
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Можем да наблюдаваме при растението това , за което става
дума
.
То излиза от общността със земята. То бива включено в силите, които се влъчват в Земята от всички страни на извънземния свят. Когато виждаме едно вещество или един процес да се развиват като живот, ние трябва да си представим, че то се освобождава от силите, които действуват върху него като от центъра на Земята, и навлиза в областта на други, които нямат никакъв център, а само една окръжност. Тези сили действуват от всички страни, като стремящи се към центъра на Земята. Те би трябвало да разтурят, да разкъсат напълно формата на веществото на земното царство, ако в това пространство на силите не биха намесили действията на извънземните небесни тела, които изменят разлагането.
Можем да наблюдаваме при растението това , за което става дума.
В растението веществата на Земята са изтръгнати от областта на земните действия. Те се стремят да преминат в безформеното. Това преминаване в безформеното бива променено чрез действията на Слънцето и други подобни действия от мировото пространство. Ако не действуват тези сили или ако действуват по друг начин, например през нощта, тогава във веществата отново се събуждат силите, които те имат от общността им със Земята. И съвместното действие на земните и на космическите сили се ражда растението.
към текста >>
175.
4. За същността на усещащия организъм
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската
дума
"astrum").
В животинския организъм имаме една област на силите, която е независима по отношение на излъчващи те се от Земята и влъчващите се в нея сили. Това е областта на астралните сили, която съществува при животното освен физическата и етерната област на силите и за която вече говорихме от една друга гледна точка. Изразът "астрално" не трябва да ни шокира. Излъчващите се сили са земните, влъчващите се са онези на света заобикалящ Земята; В "астралните" сили има нещо, което е над първите два вида сили.
Едвам това прави Земята едно небесно тяло, една "звезда" (от латинската дума "astrum").
Чрез физическите сили тя се отделя от вселената, чрез етерните сили тя оставя вселената да действува върху нея; чрез "астралните" сили земята става една самостоятелна индивидуалност във вселената. "Астралното" е една самостоятелна организация, една цялостна в себе си организация в животинския организъм както етерният и физическият организъм. Ето защо за тази организация можем да говорим като за "астрално тяло". Ние можем да разберем животинския организъм тогава, когато вземем под внимание взаимните отношения между физическото, етерното и астралното тяло. Защото и трите са самостоятелни като членове на животинския организъм и съществуват като такива самостоятелни организации; и трите са също различни от това, което съществува вън от тях като неживи (минерални) тела и като растителни оживени организми.
към текста >>
176.
18. Лечебна евритмия
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Както в една
дума
не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение.
Това проличава още във факта, че у човека в движение са предимно мишците и ръцете, човешки групи в движение издигат цялото до една художествено действаща в себе си сценична картина. Всички движения почиват на вътрешната същност на човешкия организъм. От този организъм произтича в първите години на човешкия живот говорът. Така както звукът на говора се изтръгва от устройството на човека, също така при едно действително познание на това устройство от човека и от група хора могат да бъдат изведени движения, които са един действителен видим говор или видима песен. При това в тези движения няма нищо произволно, както няма нищо произволно в самия говор.
Както в една дума не може да бъде интонирано едно "О" там където принадлежи едно "И", така и в Евритмията за едно "И" или за едно "ДО ДИЕЗ" може да се яви само един еднозначен жест или движение.
С това Евритмията е едно действително откровение на човешката природа, което не се развива от нея несъзнателно както в говора или в песента, а което може да бъде развито съзнателно чрез действително познание на човека. При представлението на сцената имаме движещия се човек или движещите се човешки групи. Поезията, която бива превърната във видим говор, се рецитира едновременно. Ние чуваме съдържанието на поетическата творба и го гледаме едновременно с очите. Или на сцената се представя една музикална композиция, която отново се явява в движещите се жестове като видима песен.
към текста >>
177.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Като че всяка
дума
, която изговаря, и струва напрежение.
Пациентката дойде при нас на 34-годишна възраст. Тя представлява типа на човек, който в неговото общо душевно състояние е силно повлиян от определена тежест и вътрешна крехкост на физическото тяло.
Като че всяка дума, която изговаря, и струва напрежение.
Извънредно характерна е вдлъбнатостта на цялата форма на лицето; коренът на носа е като нещо, което е задържано в организма. Пациентката съобщава, че още от училищната възраст е била нежна и болничава. От същинските болести тя е страдала само от лека шарка. Постоянно има блед вид, голяма умореност и лош апетит. Пращана е била от лекар на лекар, при което една след друга са били поставени следните диагнози: катар на върховете на белите дробове, катар на стомаха, малокръвие.
към текста >>
178.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше
дума
за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата.
И така, една неделя свещеникът държа енергична проповед, в която ставаше дума за значението на истинската моралност в човешкия живот и след това говорѝ образно за враговете на истината, така че да се подразбере ложата.
Тогава той стигна до кулминацията на речта си с изречението: „Скъпи християни, внимавайте кой е враг на тази истина, например масонът и евреинът.“ С това за хората от селото притежателят на фабриката и търговецът на дрехи бяха авторитетно заклеймени. Особено много ми допадна енергията, с която беше произнесено това.
към текста >>
В къщата на родителите ми никога не ставаше
дума
за тях.
Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне. В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк. Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер.
В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях.
За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях. Там всичко беше насочено към унгарската история. Свещеникът и помощник-учителят не проявяваха никакъв интерес към величията на немската литература. И стана така, че с лекаря от Винер Нойщат в кръгозора ми навлезе един цял нов свят.
към текста >>
179.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Става
дума
за следното.
Става дума за следното.
Училищният директор смяташе концепцията за силите, действащи на разстояние от телата, за недоказана „мистична“ хипотеза. Той искаше да обясни
към текста >>
180.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито
дума
написаното от мен за моя починал съученик.
Но все пак гледах на духовния свят като на реалност. Духовната индивидуалност на всеки човек се разкриваше пред мен най-нагледно. Във физическата телесност и в действията във физическия свят тя имаше единствено своето проявление и се обединяваше с произхождащото от родителите като физически зародиш. Аз следвах мъртвите хора по пътя им към духовния свят. На един от предишните ми учители, с когото останахме в близки приятелски отношения и след завършване на реалното училище, веднъж след смъртта на един съученик написах за тази страна от душевния ми живот.
Той ми отговори необичайно мило, но не удостои с нито дума написаното от мен за моя починал съученик.
към текста >>
Той говореше по такъв начин, че човек имаше чувството, че заради заболяването си се затруднява при всяка
дума
.
От особено голямо значение за мен бяха лекциите на Райтлингер по история на физиката.
Той говореше по такъв начин, че човек имаше чувството, че заради заболяването си се затруднява при всяка дума.
Но все пак изложението му беше въодушевяващо в най-добрия смисъл на думата. Той беше човек на строго индуктивния изследователски подход. На драго сърце за всичко, касаещо методите във физиката, цитираше книгата на Хюъл за индуктивните науки. За него Нютон беше връх във физическите изследвания. История на физиката той преподаваше в две части: първата от най-древни времена до Нютон, а втората – от Нютон до наши дни.
към текста >>
Но все пак изложението му беше въодушевяващо в най-добрия смисъл на
дума
та.
От особено голямо значение за мен бяха лекциите на Райтлингер по история на физиката. Той говореше по такъв начин, че човек имаше чувството, че заради заболяването си се затруднява при всяка дума.
Но все пак изложението му беше въодушевяващо в най-добрия смисъл на думата.
Той беше човек на строго индуктивния изследователски подход. На драго сърце за всичко, касаещо методите във физиката, цитираше книгата на Хюъл за индуктивните науки. За него Нютон беше връх във физическите изследвания. История на физиката той преподаваше в две части: първата от най-древни времена до Нютон, а втората – от Нютон до наши дни. Беше универсален мислител.
към текста >>
181.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Човек имаше чувството, че от това дали ще намери най-точно подхождащата за случая
дума
зависи подхранването на антипатията към министъра.
На ръба на своята скамейка, всяка година тук, в качеството си на главен говорител на бюджета, стоеше проницателният философ Бартоломеус Карнери. Думите му изстрелваха остри обвинения срещу правителството на Таафе и бяха в защита на немщината в Австрия. Тук присъстваше Ернст фон Пленер, сухи ят оратор и неоспорим авторитет по финансовите въпроси. Човек го побиваха тръпки, когато той, със студенината на счетоводител, критикуваше отчета на министъра на финансите Дунаевски. Тук ревеше срещу националната политика карпато-украинецът Томащук.
Човек имаше чувството, че от това дали ще намери най-точно подхождащата за случая дума зависи подхранването на антипатията към министъра.
Тук с хитростта на селянин и винаги разумно говореше клерикалът Линбахер. Малко приведената му напред глава правеше казаното от него да изглежда като изливане на зрели възгле-
към текста >>
182.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Всяка тяхна
дума
беше изпълнена с истинско благоговение.
Той хем беше там, хем не беше. От найразлични страни дочухме по нещо за човека, който ни беше непознат. Според приказките, които чувахме, той трябваше да представлява необикновена личност. Братът и сестрите отначало изобщо не говореха за баща си, който, както изглеждаше, винаги се намираше в съседната стая. Едва постепенно стана така, че един или друг от тях започнаха да правят забележки за него.
Всяка тяхна дума беше изпълнена с истинско благоговение.
Усещаше се, че в негово лице те почитаха един значителен човек. Но също така се долавяше, че изпитваха голяма боязън да не би все пак по някаква случайност да се срещнем с него лице в лице.
към текста >>
Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново
дума
за него в един по-късен етап от живота ми.
„Алхимикът“ и още много други произведения, които се характеризираха с красота и дълбочина на мисълта. Той умееше да разглежда най-дребните неща в живота от гледна точка на важното. Спомням си как веднъж го видях в уютната му стаичка, намираща се в една странична улица във Виена, когато го посетихме заедно с други приятели. Той тъкмо щеше да си приготвя яденето: две рохки яйца с бързовар и хляб.
Докато водата кипваше, за да свари яйцата за нас, той каза с патос: „Ще бъде много вкусно.“ Ще стане отново дума за него в един по-късен етап от живота ми.
към текста >>
183.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка
дума
, която чувахме да отправя към него.
Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса.
За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него.
И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация. В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас. Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник. В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство.
към текста >>
184.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Още от обяснението на
дума
та „представа“ ставало видно, че в нея не би могло да има нищо реално.
Подобен възглед не би могъл да бъде изходна точка на теорията на познанието. Защото чрез него човек сам си препречва достъпа до всяка действителност, като тогава му остава само да вярва, че живее в представи и че би могъл да се приближи до нещо истинско само в хипотетични концепции, т.е. по един нереален начин. По-скоро човек би трябвало първо да провери дали възгледът за представата като нещо нереално е защитим или пък произхожда единствено от един предразсъдък. Едуард фон Хартман възрази, че това не подлежи на оспорване.
Още от обяснението на думата „представа“ ставало видно, че в нея не би могло да има нищо реално.
Когато чух това възражение, в душата ми нахлу мраз. „Обясненията на думите“ да бъдат сериозна изходна точка за един светоглед! Чувствах колко далече се намирам от съвременната философия. Когато на връщане седях в купето на влака, потънал в мислите и спомените си за все пак толкова ценното ми посещение, това душевно смразяване се повтори. То беше нещо, чието въздействие продължи дълго у мен.
към текста >>
185.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
Веднъж ставаше
дума
за един зависим от морфин.
Но проблемите в това направление вече съществуваха. Феномените на хипнозата пък бяха придали на медицинското мислене особена окраска. Приятелката ми беше в приятелски отношения с д-р Бройер още от своята младост. Тук се натъкнах на един факт, който ми даде доста поводи за размисъл. В някои случаи тази жена мислеше още по-медицински и от този толкова виден лекар.
Веднъж ставаше дума за един зависим от морфин.
Д-р Бройер го лекуваше. Жената веднъж ми каза следното: „Помислете си само какво е направил Бройер. Той заставил зависимия да му даде честната си дума, че повече няма да приема морфин. Вярвал, че с това е постигнал нещо, и бил възмутен, когато пациентът не успял да спази обещанието си. Дори ми каза:
към текста >>
Той заставил зависимия да му даде честната си
дума
, че повече няма да приема морфин.
Тук се натъкнах на един факт, който ми даде доста поводи за размисъл. В някои случаи тази жена мислеше още по-медицински и от този толкова виден лекар. Веднъж ставаше дума за един зависим от морфин. Д-р Бройер го лекуваше. Жената веднъж ми каза следното: „Помислете си само какво е направил Бройер.
Той заставил зависимия да му даде честната си дума, че повече няма да приема морфин.
Вярвал, че с това е постигнал нещо, и бил възмутен, когато пациентът не успял да спази обещанието си. Дори ми каза:
към текста >>
„Как мога да лекувам някого, който не държи на
дума
та си?
„Как мога да лекувам някого, който не държи на думата си?
“ Нима някой би повярвал – така каза тя, – че един толкова знаменит лекар може да е толкова наивен? Как бихме могли да искаме да изцерим нещо така дълбоко вкоренено в природата чрез едно обещание? “ Не е важно дали тя имаше пълно право. Вижданията на лекаря относно терапията на внушението може и да са изиграли роля при опита му за лечение, но никой не би могъл да отрече, че твърдението на приятелката ми свидетелства за необикновената енергия, с която тя говореше по достоен за внимание начин, изхождайки от духа, живеещ във Виенското медицинско училище тъкмо по времето, когато то беше в своя разцвет.
към текста >>
186.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
След многократно препрочитане на книгата и особено на частите, в които става
дума
за връзката на платонизма с християнството, за мен беше важно преживяване да се срещна с автора лице в лице.
Въпреки това книгата е една от тези, които са написани с философска топлота. Нейният автор беше личност, пронизана от дълбока религиозност, която търси във философията израз на религиозния живот. На всяка страница от тритомното произведение се усеща стоящата зад него личност.
След многократно препрочитане на книгата и особено на частите, в които става дума за връзката на платонизма с християнството, за мен беше важно преживяване да се срещна с автора лице в лице.
към текста >>
Приветлив беше неговият начин на изследване на Гьоте, любезна беше всяка
дума
, която отправяше към някого.
Всички работещи в Архива се радваха, когато се появеше Льопер. Той влизаше с дружелюбни и приветливи забележки. Даваха му работния материал, той се настаняваше и работеше часове наред с рядко срещана концентрация. Каквото и да ставаше около него, той не вдигаше поглед. Ако ми се наложеше да търся въплъщението на приветливостта, щях да избера г-н фон Льопер.
Приветлив беше неговият начин на изследване на Гьоте, любезна беше всяка дума, която отправяше към някого.
Особено приветлив беше отпечатъкът, който беше възприел целият му душевен живот поради факта, че почти винаги изглеждаше така, сякаш размишлява над въпроса как Гьоте да бъде представен пред света, така че да може да бъде истински разбран. Веднъж седях до него на едно представление на „Фауст“ в театъра. Заговорих го за режисурата на пиесата, за актьорската игра. Той изобщо не слушаше какво му казвам. Но възрази: „Да, тези актьори често използват думи и изрази, които изобщо не подхождат за Гьоте.“ Още повече разполагаше към себе си Льопер със своята „разсеяност“.
към текста >>
187.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Във всяка негова
дума
живееше страстното желание да се изкаже.
имаше нещо, чрез което се налагаше широко сред ближните си. Не може да се каже, че Трайчке четеше лекции. Защото всичко, което изричаше, носеше личен характер.
Във всяка негова дума живееше страстното желание да се изкаже.
Колко заповеден бе тонът му, дори когато разказваше! Той искаше чрез думите му и другите да бъдат завладени от чувства. Рядко срещан огън, искрящ от очите му, съпровождаше неговите твърдения. Тогава стана въпрос за мирогледа на Молтке и за начина, по който той го представя в своите мемоари. Трайчке отхвърли безличния начин, напомнящ на математическо мислене, по който Молтке разглежда световните събития.
към текста >>
188.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Така че, за да изразя отношението си към Ницше, в споменатата книжка и аз трябваше да го сторя с думи, които самият той беше използвал за своето отношение към Шопенхауер: „Аз спадам към читателите на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, с увереност знаят, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка
дума
, която той изобщо някога е казвал.
Така че, за да изразя отношението си към Ницше, в споменатата книжка и аз трябваше да го сторя с думи, които самият той беше използвал за своето отношение към Шопенхауер: „Аз спадам към читателите на Ницше, които, след като са прочели първата страница от него, с увереност знаят, че ще прочетат всички страници и ще чуят всяка дума, която той изобщо някога е казвал.
Доверието ми към него се появи на момента... Разбирах го, сякаш той беше писал за мене, за да изрази моите мисли понятно, но по нескромен и безразсъден начин.“
към текста >>
Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на
дума
та неизчерпаемост на творенията.
„Несъмнено Ницше е писал тези отделни афоризми в поредици без каквато и да е последователност... И днес поддържам своето убеждение, което изразих тогава, че на Ницше тази идея му е дошла, докато е четял „Курс по философия като строго научен светоглед и формиране на живота“ от Ойген Дюринг (Лайпциг, 1875 г.) и под влияние на тази книга. На стр. 84 от това съчинение се намира съвсем ясно изразена именно тази мисъл, само че там той я оборва също така енергично, колкото енергично Ницше я защитава. Книгата се съхранява в библиотеката на Ницше.
Както показват многобройните бележки с молив в полетата, тя е била ревностно прочетена от Ницше... Дюринг казва: „По-дълбоката логическа причина за всеки съзнателен живот изисква в най-строгия смисъл на думата неизчерпаемост на творенията.
Възможна ли е сама по себе си тази безкрайност, по силата на която да възникват нови форми? Броят на материалните частици и силовите елементи сам по себе си би изключил безкрайното умножаване на комбинациите, ако непрекъснатата среда на пространството и времето не гарантираше неограниченост на вариациите. Още повече, че от това, което е преброимо, може да следва само изчерпаем брой комбинации. От това обаче, което според същността си без всякакво възражение изобщо не може да се разбира като нещо преброимо, трябва да е възможно да произлезе и неограниченото многообразие от състояния и отношения. Тази неограниченост, за която претендираме относно съдбата на формите във вселената, е съвместима с всякакъв вид изменение и дори с появата на интервали на приблизителна устойчивост или на пълно тъждество, но не и с прекратяване на изменението.
към текста >>
189.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Но всяка
дума
, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние.
Особено ярки следи в паметта ми остави г-жа фон дер Хелен, винаги предизвикваща у мен дълбока симпатия. Тя беше истински художествена натура, една от тези, които можеха да постигнат много в изкуството, ако не я отвличаха други житейски задължения. Но съдбата ѝ, доколкото знам, беше такава, че артистичната страна на тази жена е могла да се изрази само през ранните години от живота ѝ.
Но всяка дума, която можехме да разменим с нея за изкуството, ми оказваше много благотворно влияние.
Основната ѝ черта беше известна сдържаност, внимателност в преценките ѝ, ведно с чиста дълбока човечност. След всяка такава беседа с г-жа фон дер Хелен душата ми още дълго беше заета с това, което тя по-скоро беше подсказала, отколкото казала.
към текста >>
Защото става
дума
за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта.
Когато трябва да говоря за двамата „непознати познати“, си давам сметка, че това, което имам да кажа, ще бъде сметнато от повечето хора за нелепа фантазия.
Защото става дума за сближаването ми с двете човешки души в мировите области, в които пребиваваха, след като бяха преминали през портата на смъртта.
към текста >>
Но за нещо, свързано със спиритизма, при това отношение към душите в духовния свят не може и
дума
да става.
Но за нещо, свързано със спиритизма, при това отношение към душите в духовния свят не може и дума да става.
За отношението към духовния свят за мен от значение не е било нищо друго освен действителното духовно съзерцание, за което по-късно говорих публично в антропософските си съчинения. Още повече, че виенското семейство и всичките му членове, както и семейството от Ваймар, бяха прекалено здравомислещи за комуникация с мъртвите с помощта на медиуми.
към текста >>
Винаги, когато е ставало
дума
за тези неща, съм се интересувал от такива търсения на човешките души, отнасящи се до спиритизма.
Винаги, когато е ставало дума за тези неща, съм се интересувал от такива търсения на човешките души, отнасящи се до спиритизма.
Спиритизмът на настоящето е погрешният път към духовното на души, които желаят да намерят духа по външен, почти експериментален начин, тъй като вече почти не могат да усетят действителното, истинското, истинното на начина, съобразен с духовното. Точно този, който се интересува съвсем обективно от спиритизма, без сам да иска да изследва нещо чрез него, може да прозре правилните представи за стремленията и заблудите на спиритизма. Собственото ми изследване винаги е било по пътища, различни от тези на спиритизма под каквато и да било форма. Тъкмо във Ваймар стана възможно да имам много интересни контакти със спиритисти, понеже сред хората на изкуството за известно време интензивно живееше идеята духовното да се търси по този начин.
към текста >>
190.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Те бяха неуморни, щом станеше
дума
за това да зарадват някого с нещо, което най-много съответства на неговата същност.
Така беше при семейство Нойфер.
Те бяха неуморни, щом станеше дума за това да зарадват някого с нещо, което най-много съответства на неговата същност.
Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка. Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове. Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение. Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции.
към текста >>
Не става
дума
за това как се отнасях към тях по-късно или как се отнасям към тях днес.
Няма да кажа друго освен истината, твърдейки, че той смяташе себе си за един от учениците на Лист, останали най-верни на художествените принципи на майстора. Но тъкмо благодарение на Конрад Анзорге това, което продължаваше да живее от Лист, беше представяно пред душата по най-прекрасен начин. Защото цялата музика, идваща от Анзорге, произлизаше от извора на оригинална, индивидуална човечност. Сигурно тази хуманност у него е била пробудена от Лист, но очарованието ѝ се състоеше именно в нейната самобитност. Говоря за тези неща така, както ги изживявах тогава.
Не става дума за това как се отнасях към тях по-късно или как се отнасям към тях днес.
към текста >>
Той беше този, който винаги издигаше своя глас, когато станеше
дума
да се представи в правилната светлина всичко, внушено от опортюнизъм и ограниченост на духа.
Анзорге, който чувстваше Ваймар като окови за художественото си развитие, се премести почти едновременно с мен в Берлин. Въпреки че беше редактор на най-четения ваймарски вестник, Паул Бьолер пишеше, изхождайки от по-широк кръгозор, а не под влиянието на тогавашния „ваймарски дух“, който критикуваше сурово.
Той беше този, който винаги издигаше своя глас, когато станеше дума да се представи в правилната светлина всичко, внушено от опортюнизъм и ограниченост на духа.
Случи се така, че той загуби мястото си тъкмо по времето, когато започна да принадлежи към гореописания кръг.
към текста >>
Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на
дума
та, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар.
Тъй като всичко, което се проявяваше в този кръг, произлизаше от непосредствено и сериозно художествено усещане и желаеше да се пропие от един светоглед, център на който бе един човек в истинския смисъл на думата, не можеше да се изпитва неприятно чувство, когато се изказваше негативно отношение към тогавашния Ваймар.
При това тонът беше съществено различен от този, който бях преживял по-рано в кръга на Олден. В него голяма роля играеше иронията. Там гледаха и на Ваймар като на „човешки, твърде човешки“, както биха гледали на други градове, ако живееха в тях. В кръга Анзорге-Кромптон в по-голяма степен присъстваше сериозното чувство: как ще продължи да се развива немската култура, щом едно място като Ваймар изпълнява предначертаните му задачи в толкова малка степен?
към текста >>
Като преживени лично в истинския смисъл на
дума
та мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности.
В тази книга има повече лични неща, отколкото щеше да има, ако, докато я пишех, в душата ми не отекваше това, което се обсъждаше в този кръг с такова въодушевление и така енергично за „същността на личността“. Това е единствената от книгите ми, за които мога да кажа точно това.
Като преживени лично в истинския смисъл на думата мога да определя всяка една от тях, но не и по този начин, по който собствената личност съпреживява толкова силно същността на обкръжаващите я личности.
към текста >>
Ако ставаше
дума
за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
И ми я възложиха с пълно знание за това обстоятелство. Никога няма да започна да отричам, че някои особености на моята преработка на Ваймарското издание могат да бъдат сметнати за грешка от „специалистите“. Те са в правото си да изкажат своите съображения. Но не трябва да представят нещата така, сякаш оформлението на изданието произтича не от моите принципи, а от моето умение или неумение. Това не трябва да бъде правено особено от онези, които признават, че не притежават орган за възприемане на представеното от мен по отношение на Гьоте.
Ако ставаше дума за отделни фактологически грешки тук или там, щях да препратя моите критици по този пункт към нещо още по-лошо: към съчиненията, писани от мен като ученик в горните класове на реалното училище.
Описвайки тук своя живот, показах много ясно, че още като дете живеех в духовния свят като в нещо естествено за мен, но че трябваше да овладявам с усилие всичко, свързано с познанието на външния свят. Поради тази причина бях човек, развил се късно за подобно познание във всички области. И последствията от това се проявяват отчасти в моите издания на Гьоте.)
към текста >>
191.
XXII. Да можеш да живееш в и с противоположности
GA_28 Моят жизнен път
Става
дума
за следното.
Става дума за следното.
Ако с душата си се вживея в представи, образувани в сетивния свят, непосредственият опит ми позволява да говоря за реалността на преживяното само дотогава, докато наблюдавам сетивно някой предмет или процес. Моето сетиво ме уверява в истинността на наблюдаваното, докато наблюдавам.
към текста >>
Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и
дума
за самовнушение.
Осъзнаване на всичко това се разви у мен под влиянието на описания медитативен живот. За себе си бях в състояние да опровергая действено мнението, че при такава медитация човек се подлага на своего рода самовнушение, резултатът от който се явява духовното познание. Защото в истинността на духовното преживяване можа да ме убеди още най-началното идеално-духовно познание, а именно най-първото, получило своя живот не просто благодарение на медитирането, а това, което започна да живее.
Както когато е в здравомислещо съзнание човек съвсем точно може да установи истината, така бях постъпил и по отношение на този въпрос, преди изобщо да може да стане и дума за самовнушение.
Реалността на това, което се постига чрез медитацията (тук се има предвид само преживяването на някакво явление), бях напълно в състояние да проверя още преди самото преживяване.
към текста >>
192.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Не преставах да си казвам, че изобщо и
дума
не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
Не преставах да си казвам, че изобщо и дума не може да става да се отговори на въпроса дали волята на човека е свободна или не, а на съвсем различния въпрос: какъв трябва да бъде пътят в душевния живот, който води от природната несвободна воля към свободната, тоест към истински нравствената воля?
За да се намери отговор на този въпрос, следва да се види как божествено-духовното живее във всяка отделна човешка душа. Нравственото изхожда единствено от нея и следователно нравственият импулс трябва да се оживи в нейната напълно индивидуална същност.
към текста >>
193.
XXIV. Редактор на „Списание за литература“; срещи с Хартлебен, Шеербарт и Ведекинд
GA_28 Моят жизнен път
Защото ако и много от личностите, за които става
дума
, да ми бяха много симпатични, ако и да се чувствах в приятелски отношения с тях, що се касае до живеещото вътре в мен, те също се числяха към онези хора, във връзка с които възникваше въпросът: „Не следва ли да замълча?
Така че за мен скоро възникна въпросът дали мога да поема пред вътрешното си същество и пред духовния свят отговорността да работя в този кръг.
Защото ако и много от личностите, за които става дума, да ми бяха много симпатични, ако и да се чувствах в приятелски отношения с тях, що се касае до живеещото вътре в мен, те също се числяха към онези хора, във връзка с които възникваше въпросът: „Не следва ли да замълча?
“
към текста >>
Впрочем в този кръг имаше и друга една личност, която се проявяваше не като литератор, а като човек в пълния смисъл на
дума
та.
Впрочем в този кръг имаше и друга една личност, която се проявяваше не като литератор, а като човек в пълния смисъл на думата.
Това беше В. Харлан. Но той съвсем не беше многословен и всъщност присъстваше като тих наблюдател. Когато обаче проговореше, то винаги беше, за да каже нещо одухотворено в най-добрия смисъл или пък истински духовито. Наистина той пишеше много, но именно не като литератор, а като човек, който желае да изрази каквото му е на душата. По това време тъкмо беше излязла неговата „Кесия за поети“, едно представяне на живота, изпълнено с превъзходен хумор.
към текста >>
194.
XXVI. Позиция по отношение на християнството; „Християнството като мистичен факт“
GA_28 Моят жизнен път
Когато тогава пишех
дума
та „християнство“, имах предвид учението за отвъдното, което действа в християнските вероучения.
Някои твърдения, които по-късно направих за християнството, изглеждат в противоречие с отделни изявления, които съм писал и изказвал в лекции по това време. Трябва да бъде отбелязано следното.
Когато тогава пишех думата „християнство“, имах предвид учението за отвъдното, което действа в християнските вероучения.
В тях цялото съдържание на религиозното преживяване препраща към един духовен свят, недостижим за човека, дори ако разгърне духовните си сили. Това, което религията има да каже, това, което тя има да даде като морални повели, произлиза от откровения, идващи при човека от отвън. Против това въставаше духовното ми виждане, което желаеше да преживява духовния свят точно както се възприема сетивният свят в човека и природата. Против това въставаше и етическият ми индивидуализъм, който искаше да живее морален живот не по външно дадена заповед, а изхождайки от разгръщането на душевно-духовната човешка същност, в която живее божественото.
към текста >>
195.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Става
дума
за това, че мисленето като такова, дори и ако се преживява духовно, като мислене може да представи еволюцията на живите същества само така, както е представено в моята книга.
При всичко това формата, която получи „Загадките на философията“, е оправдана не само субективно като гледна точка, към която се придържах за известен период от духовното ми развитие, но и напълно обективно.
Става дума за това, че мисленето като такова, дори и ако се преживява духовно, като мислене може да представи еволюцията на живите същества само така, както е представено в моята книга.
И че по-нататъшната стъпка трябва да стане чрез духовно съзерцание.
към текста >>
196.
XXXI. Начало на сътрудничеството с Мари фон Сиверс
GA_28 Моят жизнен път
То може да бъде смятано за повече или по-малко вярно, но в най-пълен смисъл на
дума
та се стреми към характера на обективно-научното.
Задачата ми се състоеше в това да създам основа за антропософията, която да е толкова обективна, колкото научното мислене, когато не се ограничава до регистриране на сетивните факти, а напредва към цялостно обхващане на явленията. Всичко, което представих по научно-философски начин и естественонаучно във връзка с Гьотевите идеи, подлежи на дискутиране.
То може да бъде смятано за повече или по-малко вярно, но в най-пълен смисъл на думата се стреми към характера на обективно-научното.
към текста >>
За това и
дума
не може да става.
За това и дума не може да става.
Когато приех поканата на Обществото, то беше единствената институция, която можеше да се вземе на сериозно и в която съществуваше реален духовен живот. И ако убежденията, направлението и дейността на Обществото си бяха останали такива, каквито бяха тогава, никога нямаше да става нужда аз и приятелите ми да излизаме от него. В този случай в рамките на Теософското общество можеше да бъде официално сформирана само отделна секция „Антропософско общество“.
към текста >>
197.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Затова пък винаги ми е било ясно, че видът преодоляване на материализма, за който става
дума
, е тъкмо начинът той да бъде несъзнателно запазен.
В тази област винаги са съществували трудности за моя начин на обосноваване на антропософията. Отдавна от различни страни се дават уверения, че теоретичният материализъм е преодолян. И в това направление антропософията, когато говори за материализъм в науката, се борела срещу вятърни мелници.
Затова пък винаги ми е било ясно, че видът преодоляване на материализма, за който става дума, е тъкмо начинът той да бъде несъзнателно запазен.
към текста >>
А и при по-новите виждания не става
дума
за нещо по-различно.
Това, което може да има значимост в атомизма, принадлежи именно на сетивния свят. Антропософският начин на мислене не може да се съгласи, че относно това има напредък в разбирането за природата. Появилото се във виждания като тези на Мах или още по-наскоро представлява опит да бъдe изоставено атомистическото и молекулярното конструиране. Те обаче показват, че това конструиране се е врязало толкова дълбоко в начина на мислене, че при отказ от него се губи всякаква реалност. Мах говори за понятията само като за икономични обобщения на сетивните възприятия, а не като за нещо, живеещо в духовната реалност.
А и при по-новите виждания не става дума за нещо по-различно.
към текста >>
По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става
дума
за тези две сили.
С учредяването на Немската секция на Теософското общество сметнах за необходимо да си имаме собствено списание. Така че Мари фон Сиверс и аз основахме месечника „Луцифер“. Разбира се, тогава това име не се свързваше с духовната сила, която по-късно обозначих като Луцифер, противоположния полюс на Ариман.
По това време съдържанието на антропософията още не беше определено дотам, че да може да става дума за тези две сили.
Името трябваше да означава просто „носител на светлината“.
към текста >>
Става
дума
за приемането ми в съществуващата в рамките на Теософското общество „Езотерична школа“.
В тази връзка съм длъжен да отбележа още нещо, обгърнато в мъгла от недоразумения, което отново и отново се твърди от противниковата страна. Поради вътрешни причини изобщо не изпитвах потребност да говоря за него, тъй като то не е оказало влияние нито върху хода на моето развитие, нито върху публичната ми дейност. И в сравнение с всичко, което описвам тук, то е чисто „лична“ работа.
Става дума за приемането ми в съществуващата в рамките на Теософското общество „Езотерична школа“.
към текста >>
198.
XXXV. За книги, лекции и публичното им въздействие
GA_28 Моят жизнен път
И
дума
не може да става за някаква отстъпка в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
В тях никога не е казвано нещо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някаква отстъпка в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
Който чете тези частни издания, може в най-пълен смисъл да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Оттам стана възможно, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви, без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
199.
XXXVI. Езотерични указания
GA_28 Моят жизнен път
Тук ставаше
дума
само за това, духовният подем в душевните преживявания да се онагледи с помощта на сетивни образи.
Но това общество не бива да бъде наричано „тайно“. На този, който влизаше в организацията, по най-ясен начин му беше съобщавано, че не постъпва в някакъв орден, а че като участник в церемониални действия ще преживее нещо като онагледяване, демонстрация на духовните познания. Ако някои неща в тях протичаха във формите, в които бяха приемани или посвещавани в по-висока степен членовете на традиционните ордени, това съвсем не означаваше, че се касае за такъв орден.
Тук ставаше дума само за това, духовният подем в душевните преживявания да се онагледи с помощта на сетивни образи.
към текста >>
Доказателство за факта, че това няма нищо общо с дейността в някакъв действащ орден или пък със съобщаването на неща, за които става
дума
в подобни ордени, е, че в провежданите от мен церемониални действа вземаха участие членове на най-различни ордени и че те намираха в тях нещо съвсем различно, отколкото в своя орден.
Доказателство за факта, че това няма нищо общо с дейността в някакъв действащ орден или пък със съобщаването на неща, за които става дума в подобни ордени, е, че в провежданите от мен церемониални действа вземаха участие членове на най-различни ордени и че те намираха в тях нещо съвсем различно, отколкото в своя орден.
към текста >>
Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и
дума
не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни.
Това начинание, изразяващо духовното съдържание в култова символика, представляваше благодат за много от членовете на Антропософското общество.
Тъй като и в тази област, както и във всички останали области на антропософската дейност, бе изключено всичко, излизащо извън рамките на ясното съзнание, изобщо и дума не можеше да става за неправомерна магия, сугестивни влияния и подобни.
Но членовете на Обществото получаваха това, което, от една страна, се отнася до способността им да възприемат идеи, а от друга дава на душите им възможност да участват в непосредствено съзерцание. За мнозина това беше нещо, което ги води до по-добро оформяне на техните идеи. С началото на войната стана невъзможно да продължи работата в това направление. Тази организация щеше да бъде сметната за тайно общество, макар изобщо да не беше такова. И затова от средата на 1914 г.
към текста >>
200.
XXXVII. Съзряване на душата; лекции в Париж през 1906 г.
GA_28 Моят жизнен път
То трябва да укрепне достатъчно в способността си за създаване на идеи в дадена област, за да съумее да възприеме съзерцанието, за което става
дума
тук, в своята способност за създаване на понятия.
Във външното естествознание утвърждаването на което и да е знание не може да стане, докато не бъдат приключени всички необходими експерименти и сетивни наблюдения и докато няма повече възражения срещу изискваните изчисления. В духовната наука по никакъв начин методическата добросъвестност и дисциплината на познанието не са по-малко нужни. Само че се върви по малко по-други пътища. Тук съзнанието трябва да се изпита по отношение на познаваемата истина. Човек трябва да умее да „чака“ в търпение и вътрешна добросъвестност, докато съзнанието издържи това изпитание.
То трябва да укрепне достатъчно в способността си за създаване на идеи в дадена област, за да съумее да възприеме съзерцанието, за което става дума тук, в своята способност за създаване на понятия.
към текста >>
201.
Тайната на четирите темперамента
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Тези записки се отличават с един в основни линии единен строеж и в някои пасажи описанията на феномените си съответстват
дума
по
дума
.
През зимата на 1908/1909 Рудолф Щайнер изнесе в различни германски градове редица публични лекции върху темпераментите. Съществуват непроверени от автора записки и от лекциите в Нюрнберг, Мюнхен, Карлсруе и Берлин.
Тези записки се отличават с един в основни линии единен строеж и в някои пасажи описанията на феномените си съответстват дума по дума.
Но във всяка лекция се намират от друга страна и напълно уникални и разгледани само там теми.
към текста >>
Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в
дума
та човек.
Едно често повтаряно и основателно мнение, споделяно от всички области на човешкия духовен живот е, че най-голямата загадка за човека тук в рамките на нашия физически живот е самият човек. И спокойно можем да кажем, че цел за една голяма част от нашата научна дейност, от нашите размишления и всички останали духовни процеси е разрешаването на тази загадка човека, постигането на поне малко познание за това, в какво се състои същността на човешката природа.
Естествените и хуманитарните науки търсят различни пътища за разрешаването на голямата загадка, съдържаща се в думата човек.
По принцип всяко по-задълбочено естествознание се опитва да постигне крайната си цел чрез обобщаването на природните процеси и другите негови обекти с намерение да схване външните закономерности. А Духовната Наука търси извора на съществуванието тъкмо за да схване, да разгадае човешката същност и предназначение. Следователно, ако е безспорно вярно, че като цяло най-голямата загадка за човека е самият човек, то с оглед на самия всекидневен живот тази мисъл може да се задълбочи още повече, като от друга страна отново подчертаем това, което всеки от нас чувства и усеща при всяка среща с хора: че по принцип всеки отделен човек от своя страна е загадка за другия и за самия себе си с особената си природа и същина. Обикновено обаче, когато се говори за загадката човек, се има предвид човека изобщо, човека без разлика по отношение на тази или онази индивидуалност; и, естествено, пред нас изникват много задачи, щом поискаме да опознаем човека изобщо в неговата същност. Но не общите загадки на съществуванието ще ни занимават днес, а по-скоро онази не по-малко важна за живота загадка, с която се сблъскваме при всяка нова среща с непознат човек.
към текста >>
Достатъчно е човек само да изговори
дума
та темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората.
Достатъчно е човек само да изговори думата темперамент, за да разбере, че загадките са толкова, колкото са и хората.
Вътре в основните типове, в основните нюанси сред хората има такова разнообразие и разнородност, че може да се каже, че същинската загадка на съществуването се изразява в специфичното основно настроение на човешкото същество, което наричаме темперамент. А там, където загадките навлизат в непосредствената житейска практика, основният нюанс на човешката същност играе важна роля. Когато даден човек застане пред нас, чувстваме как заедно с него пред нас сякаш се изправя и нещо от това основно настроение. Затова можем да се надяваме, че Духовната Наука ще каже необходимото и за същността на темпераментите. Понеже, макар и да се налага да признаем, че темпераментите извират от вътрешността на човека, те се изразяват във всичко онова, които ни се разкрива у човека външно.
към текста >>
Днес ще успеем само да скицираме нещата, за които става
дума
тук, само да загатнем изводите на Духовната Наука.
Онова, което човек е наследил от дедите си, разкрива само една страна от неговата същност. Разбира се, съвременният материализъм търси всичко възможно у човека в наследствената му линия, иска да изведе дори духовната същност на човека, духовните му качества от наследствеността и не се уморява да обяснява, че дори гениалните качества на една личност стават обясними, когато открием следите, признаците на тези качества у този или онзи прародител. Той иска да представи човешката личност като сбор от това, което се намира в разпилян вид у отделните прадеди. На всеки обаче, който проникне по-надълбоко в човешката природа, несъмнено ще му направи впечатление, че заедно с тези унаследени белези, у всеки човек изпъква нещо, което не можем да окачествим другояче освен като кажем: Това е изконно най-същностното, за което не можем да кажем, че произлиза от този или онзи прародител. Тук Духовната Наука идва на помощ и ни казва, каквото има да каже по този въпрос.
Днес ще успеем само да скицираме нещата, за които става дума тук, само да загатнем изводите на Духовната Наука.
към текста >>
Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в
дума
та темперамент.
Между двете, между това, което донасяме от предишния живот и това, на което семейството, родословието и расата налагат отпечатък, съществува посредничество, нещо, което едновременно носи повече общи качества, но въпреки това е в състояние да бъде индивидуализирано.
Това, което застава между наследствената линия и линията, която представлява нашата индивидуалност, е намерило израз в думата темперамент.
Това, което срещаме в темперамента на човека, е в известно отношение нещо като физиономия на най-дълбоката му индивидуалност. Така ние разбираме, как индивидуалността обагря чрез качествата на темперамента предаващите се в поредицата поколения белези. Темпераментът стои между това, което донасяме със себе си като индивидуалност и произлизащото от наследствената линия. Съединявайки се, единият поток обагря другия. Те се обагрят взаимно.
към текста >>
Но тук естествено не става
дума
за това да твърдим, че холерикът е нисък, а сангвиникът висок.
Целият човек представлява отпечатък на тази най-дълбока своя същност, която ни се разкрива по този начин.
Но тук естествено не става дума за това да твърдим, че холерикът е нисък, а сангвиникът висок.
Можем да сравняваме фигурата на човека само с неговия собствен ръст. Всичко зависи от това, в какво съотношение се намира ръстът спрямо цялата фигура.
към текста >>
При възпитанието не става
дума
за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става
дума
за това да бъдат вкарани в правилните релси.
Няма ли най-вече във възпитанието и самовъзпитанието, познаването и преценката на темпераментите да бъдат особено ценни за възпитателя? Не бива да се оставяме да бъдем подведени, като подценяваме темперамента поради това, че представлява едно едностранчиво качество.
При възпитанието не става дума за това да се изравнят темпераментите един с друг, да се нивелират, а става дума за това да бъдат вкарани в правилните релси.
Трябва да ни е ясно, че темпераментът води до едностранчивост, че крайностите са: при меланхоличния темперамент - лудостта, при флегматичния - слабоумието, при сангвиничния - умопомрачението, при холеричния - всички онези изблици на нездрава човешка природа, които стигат до ярост. Темпераментите способстват за едно чудесно разнообразие, защото противоположностите се привличат; по този начин обаче обожествяването на едностранчивостта на темперамента много лесно може да нанесе вреда в периода между раждането и смъртта. Във всеки темперамент съществува една малка и една голяма опасност от израждане. При холеричния човек в младостта му е налице опасността да развие силно изразен Аз чрез гневливост и неумение да се владее. Това е малката опасност.
към текста >>
Любов е магическата
дума
.
Само по обиколния път на любовта към някоя личност може да се пробуди интерес у сангвиничното дете. Когато обаче у него бъде събуден интересът, любовта към едно лице, тази любов твори чудеса. Тя може да излекува едностранчивия темперамент на детето. Повече от всеки друг темперамент сангвиничното дете се нуждае от любов към някоя личност. Всичко трябва да бъде направено, за да се събуди любов у едно такова дете.
Любов е магическата дума.
По този обиколен път на привързаност към една определена личност трябва да върви цялостното възпитание на сангвиничното дете. Затова е необходимо родители и педагози да имат предвид, че трайният интерес у сангвиничното дете може да бъде събуден не като му го втълпяваме; а да прозрат, че този интерес може да бъде спечелен по обиколния път на привързаността към една личност. Детето трябва да развие тази лична привързаност; човек трябва да стане достоен за обичта на детето; тази е задачата по отношение на сангвиничното дете. От възпитателя зависи, сангвиничното дете да се научи да обича една или друга личност.
към текста >>
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази
дума
, за холеричното дете.
Да предположим, че някой се плаши от това, че в детето му се изразява едностранчиво холеричният темперамент. Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет.
Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави.
към текста >>
Тук не става
дума
за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си.
Не бива да се предписва същата рецепта както при сангвиничното дете; няма да е лесно холерикът да изпита любов към личността на човека. Друг начин на въздействие от един човек върху друг трябва да използваме, за да се доближим до него. При холеричното дете обаче също има един обиколен път, по който развитието винаги може да се ръководи. Това, което уверено води възпитанието, е следното: почит и уважение към един авторитет. Човек трябва да бъде именно достоен за почит, за уважение във висшия смисъл на тази дума, за холеричното дете.
Тук не става дума за обич, породена от лични качества, както при сангвиничното дете, а за това, че холеричното дете трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си.
Човек трябва да покаже, че е наясно с нещата, които стават около детето. Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си.
към текста >>
Ако любовта към една личност е магическата
дума
при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
Той не бива да разкрива слабите си места. Той трябва да прави всичко възможно, холеричното дете никога да не забележи, че може би не е в състояние да му даде някакво сведение, някакъв съвет за това, което то трябва да направи. Трябва да внимава и да държи здраво юздите на авторитета в ръцете си, и никога да не допуска грешката да покаже, че не знае какво да прави. Детето трябва винаги да вярва, че възпитателят разбира от работата си. Иначе той веднага ще загуби уважението на детето.
Ако любовта към една личност е магическата дума при сангвиничното дете, то почит и уважение към достойнствата на една личност са магическите думи при холеричното дете.
към текста >>
Ето за това става
дума
.
И тук има едно средство: да показваме на меланхоличното дете преди всичко, как един човек може да страда. Нека го оставим да изпита тъкмо във външния свят оправдана болка, оправдана мъка, за да разбере, че има неща, заради които то може да изпита болка.
Ето за това става дума.
Ако искате да го зарадвате, накарайте го да се прибере в собствената си угнетеност. Само не бива да се мисли, че човек трябва да забавлява детето, да се опитва да го развеселява. Човек не бива да го развлича; така само ще затвърдите неговото униние, болката в душата. Ако го тласкате натам, където може да намери удоволствие, то ще става все по-затворено и по-затворено. Изобщо добре е, когато човек се опита да лекува младия меланхолик не като го обгражда с ведра компания, ами като го остави да изпита оправдана болка.
към текста >>
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става
дума
за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна.
Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука. Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното. Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
Когато става
дума
за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
При тези принципи на възпитание, виждаме как Духовната Наука се намесва в практическите въпроси на живота, там, където става дума за интимните страни на живота, и тъкмо чрез тези интимни страни на живота Духовната Наука доказва своята практичност, своята забележителна практическа страна. Безкрайно ценни житейски умения би могъл да придобие човек, когато усвои тези реалистични познания на Духовната Наука.
Когато става дума за това да се справим с живота, трябва да дочуем тайните, които самият живот ни нашепва, а те се намират отвъд сетивното.
Само истинската Духовна Наука е в състояние да изясни неща като човешките темпераменти, и така да ни доведе до убеждението, че трябва да използваме Духовната Наука по такъв начин, че тя да служи за благото и истинския напредък на живота, на живота, когато е млад и на живота, когато е по-стар.
към текста >>
202.
Възпитанието на детето от гледна точка на Антропософията
GA_34 Тайната на четирите темперамента
За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става
дума
.
Задачата, да се даде едно обхващащо същността на човешкия живот светоусещане, би трябвало да има за основа Духовната Наука.
За това, което днес многократно е наричано така, и дали е оправдано да се издига подобно схващане, не става дума.
Отнася се много повече за същността на тази Духовна Наука и за това, какво може да бъде тя според тази същност. Тя не би трябвало да бъде само сива теория, която единствено удовлетворява любопитството към познанието, също не и средство за някои хора, които от самолюбие биха искали да имат по-висока степен на развитие. Тя може да бъде истинската помощ в решаването на най-важните задачи на съвременното човечество в развитието му към неговото благополучие.
към текста >>
Не става
дума
за това, че съответното същество реагира на дразнение, а по-скоро за това, че отражение на дразнението се явява един вътрешен процес, какъвто наблюдаваме при болката, удоволствието, желанието и т.н.
То е носител на болката и удоволствието, на импулсите, копнежите, страстите и т.н. Всичко това, едно същество, което се състои само от физическо и етерно тяло, не притежава. Всичко назовано би могло да се обобщи с израза: усещане. Растението на притежава усещане. Ако в наше време някои учени изхождат от факта, че някои растения реагират на дразнение с движение или по друг начин и заключават, че растенията имат определена способност за усещане, с това те само показват, че не познават същността на усещането.
Не става дума за това, че съответното същество реагира на дразнение, а по-скоро за това, че отражение на дразнението се явява един вътрешен процес, какъвто наблюдаваме при болката, удоволствието, желанието и т.н.
Ако човек не се придържа към това схващане, би имал основание да каже, че синият лакмус изпитва усещане от определени субстанции, защото при допир с тях почервенява.
към текста >>
И като се говори за носителите на човешките качества, то тогава става
дума
именно за тези четири тела.
От казаното става ясно, че при човек може да говорим за четири звена на неговата същност: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Азово тяло. На едно по-високо равнище имаме Сетивната Душа, Разсъдъчната Душа и Съзнаващата Душа, а на едно още по-високо равнище - Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
И като се говори за носителите на човешките качества, то тогава става дума именно за тези четири тела.
към текста >>
Един пример ще покаже най-добре, за какво става
дума
.
Както мускулите на ръката стават силни, само ако извършват необходимата работа, така и мозъкът и другите органи на човешкото физическо тяло биват насочвани правилно, само ако получават правилните впечатления от обкръжаващата ги среда.
Един пример ще покаже най-добре, за какво става дума.
Можем да направим на детето кукла като сгънем стара салфетка, от двата края направим краката, от другите два върха - ръцете, от един възел - главата и после нарисуваме очи, нос и уста. Може и да купим една т. нар. „красива кукла" с истински коси и изрисувани страни, и да я дадем на детето. Не е нужно изобщо да споменаваме тук, че подобна кукла, естествено, е отвратителна и разваля естетическия усет за цял живот. Основният възпитателен въпрос е съвсем друг.
към текста >>
нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става
дума
за външното им обкръжение.
Тук ще приведем само още няколко примера. По един начин трябва да се отнася човек към едно т. нар.
нервно, лесно възбудимо дете и по друг към летаргичното, равнодушно дете, ако става дума за външното им обкръжение.
Всичко трябва да се взема под влияние - от цветовете на предметите в стаята, до цветовете на дрехите, с които човек го облича. Ако не се ръководи от Антропософията, човек прави точно обратното на това, което трябва, защото материалистическият възглед в много случаи е точно обратният на правилния. Едно лесно възбудимо дете трябва да бъде обкръжавано от червени или жълточервени цветове, дрехите му също трябва да бъдат такива, докато при едно спокойно дете трябва да се използуват сини или синьозелени цветове. Изборът зависи от това, кой цвят се произвежда като противоположен цвят в организма. При червеното например е зелен, при зеленото - оранжевожълт, както човек лесно може да се убеди, ако за известно време гледа една съответно оцветена повърхност и после отправи поглед към една бяла повърхност.
към текста >>
И доколкото става
дума
за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват.
За тази възраст е важно да се обърне внимание, че физическото тяло си съставя оценъчна скала, за това, което е полезно. Тук влизат и силните желания. Най-общо може да се каже, че здравото физическо тяло изисква това, което е полезно за него.
И доколкото става дума за физическо тяло при подрастващия човек, трябва внимателно да се погледне на това, което здравите копнежи, желания и радости изискват.
Радостта и желанието са силите, които тласкат физическите форми на органите към правилно развитие. По този път човек тежко може да прегреши като постави детето в неподходящи физически отношения към околната среда. Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство.
към текста >>
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на
дума
та покълват формите на физическите органи.
Това може да се случи особено по отношение към хранителните инстинкти. Детето може да бъде прехранено с такива неща, че да загуби здравите си хранителни инстинкти, докато чрез правилно хранене може да ги развие така, че само да си изисква всичко до чашата вода и да отхвърля всичко, което може да му навреди. Духовната Наука може да посочи поединично всички хранителни вещества и вкусови средства, за които тук се говори, ако бъде призована към изграждане на едно възпитателно изкуство. Тъй като тя е нещо реално в живота, а не само сива теория, каквато може би все още изглежда днес в очите на някои теософи. Към силите, които влияят градивно върху физическите органи, се числят и радостта от обкръжението, ведрият лик на преподавателя и преди всичко искрената, непринудена любов.
В такава любов, която обгръща с равномерна топлота, в истинския смисъл на думата покълват формите на физическите органи.
към текста >>
Тук става
дума
за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика.
Тук става дума за едно човешко разбиране, което предхожда абстрактното мислене, и то в една много по-различна област, макар че и в случая важи това, което Жан Паул казва за езика.
Както детето приема структурата на езика в душевния си организъм, без да познава законите на езиковия строеж, така младият човек, за да поддържа паметта си, трябва да се учи да запомня неща, които едва по-късно ще усвои под формата на понятия. Дори по-лесно се схващат понятията, след като в този период са възприети чрез паметта, така както правилата на даден език се учат най-добре, когато езикът е вече овладян. Приказките за „неразбираемата запаметена материя" не са нищо друго освен материалистически предразсъдък. На младия човек му е нужно да научи например най-необходимите закони на умножението с помощта на няколко примера, за които не е нужна сметачна машина, а много по-подходящи са пръстите и едва тогава той ще запамети колко е 1x1. Ако се подходи така, зачита се природата на развиващия се човек.
към текста >>
Не е необходимо да споменавам, че става
дума
за периода, за който говорим, а не за по-късен.
Това важи и в по-широк диапазон. Първо чисто паметовото придобиване на знания за исторически събития, а после -проумяването на последните чрез понятия. Първо добро запаметяване на географските явления, а после - схващането на взаимовръзките между тях. В известно отношение разбирането чрез понятия трябва да се опира на натрупаните в паметта съкровища. Колкото повече младият човек е запаметил нещо, преди да може да го разбере, толкова по-добре.
Не е необходимо да споменавам, че става дума за периода, за който говорим, а не за по-късен.
Ако човек учи наваксвайки, това би могло да се окаже обратният на правилния и желан път, макар че и тук нещата зависят от неговата индивидуална духовна същност. В периода, за който говорим обаче, Духът не бива да се изсушава чрез пресищане с абстрактни понятия.
към текста >>
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята
дума
; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля.
Няма здраво мислене, което да не се предхожда от живия усет за истината, поддържан от неоспоримата вяра в авторитета. Ако бихме следвали този педагогически принцип, нямаше да сме свидетели, как младите хора прекалено рано се провъзгласяват за зрели, като по този начин сами се лишават от възможността да изпитат всестранно и непредубедено уроците на живота. Защото всеки анализ, който не израства върху споменатите душевни съкровища, се превръща в тежко бреме. Веднъж стигнал до определен извод, младият човек винаги ще бъде под неговото влияние и нито едно изживяване нямаше да протече така, както би протекло, ако този извод не съществуваше. Младият човек трябва да притежава усета, че първо трябва да учи, а едва после да си изгражда мнение за нещата.
Това, което разумът има да каже по даден конкретен повод, трябва да бъде казано едва след като всички други душевни сили вече са казали своята дума; до този момент разумът следва да играе само посредническа роля.
Той трябва да служи само за да обхваща сетивните впечатления, да ги приеме такива, каквито са, без да ги подлага на каквито и да е незрели съждения. Ето защо преди тази възраст, младият човек трябва да бъде пощаден от всякакви теории и акцентът да бъде поставен върху непосредствените душевни впечатления. Разбира се, можем да запознаем младия човек с възгледите по един или друг въпрос, но не и да го ангажираме с прибързано лично становище. Нека той посрещне чуждите възгледи спокойно и без да взема ничия страна, да се вслуша: този казва едно, онзи - друго. Впрочем за изграждането на такъв усет е необходим голям педагогически такт; духовнонаучното обучение тук може да помогне извънредно много.
към текста >>
203.
Лекция върху педагогиката по време на 'Френския курс' в Гьотеанума, 16. 09. 1922
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана
дума
, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм.
Ако разглеждаме детския организъм по този начин, стигаме до извода: силите, за които стана дума, че са налице преди смяната на зъбите, действуват във физическия организъм.
Те са просто потопени в хранителните и растежните процеси и съществуват в неразделно единство с физическото тяло. Около седмата година те стават независими от тялото. От този момент нататък те се проявяват като душевни сили и в по-големите деца ги откриваме да присъствуват в чувствата, в мисленето.
към текста >>
Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази
дума
.
Понеже душевните изживявания се разгръщат само чрез помощта на този етерен организъм, преди седмата година те остават скрити предимно в областта на тялото. И ако през този възрастов период искаме да насърчим душевните сили на детето, трябва да знаем, че тяхното проявление следва да се търси именно в областта на тялото. Детето изгражда отношенията си с външния свят, само ако те могат да намерят телесен израз и да бъдат изживяни, съответно по един или друг телесен начин. А това е възможно, само ако детето подражава.
Преди смяната на зъбите, детето е едно изцяло подражаващо същество в най-широкия смисъл на тази дума.
И неговото възпитание трябва да се състои само в това, хората около него да са подходящи образци за подражание.
към текста >>
204.
Педагогика и изкуство
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Ако това, за което става
дума
тук, се превърне в убеждение на педагога, той вече има предпоставките да разгърне живата и оживотворяваща човешка същност пред своите възпитаници и да подтикне младите човешки същества към себеоткровение.
Ако това, за което става дума тук, се превърне в убеждение на педагога, той вече има предпоставките да разгърне живата и оживотворяваща човешка същност пред своите възпитаници и да подтикне младите човешки същества към себеоткровение.
към текста >>
205.
Педагогика и морал
GA_34 Тайната на четирите темперамента
Детски организъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на
дума
та, свенливост и съобразяване с другите.
Не бива да подминаваме този факт. Длъжни сме да се съобразим с него. Важното е, че тези органически структури могат да метаморфозират в една или друга посока. Ако бъде забелязан през втория период от живота, т. е. между смяната на зъбите и половата зрялост, този факт може да бъде преобразен така, че да се превърне в решителна и смела готовност за справяне с неочаквани и сложни житейски проблеми.
Детски организъм, израснал в обкръжение на страх и несигурност, е в същото време готов да развие, в благородния смисъл на думата, свенливост и съобразяване с другите.
Следователно, истинското познание за човешката същност, е основна предпоставка за моралното възпитание.
към текста >>
206.
3. До всички членове * II 27 Януари 1924 Относно правилното отношение на Обществото към антропософията
GA_39 Писма до членовете
Това ще бъде възможно само тогава, когато при писането той е докоснат от живота на духа и когато чрез това той е в състояние да довери на мъртвата
дума
това, което може да почувства душата на читателя, търсеща духа, да го усети като възкресение на ду ха от
дума
та.
За да съществува в нашето време, антропософията трябва да използва средствата на днешната цивилизация. Пътя си към хората тя трябва да намери чрез книги и лекции. По своето естество тя обаче не е работа на библиотеките. Тя трябва да се ражда отново всеки път, когато човешкото сърце се обръща към написаната книга, за да се научи от нея. Това може да стане само, ако тя е написана така, че човекът да е погледнал в сърцата на своите събратя, за да знае какво да им каже.
Това ще бъде възможно само тогава, когато при писането той е докоснат от живота на духа и когато чрез това той е в състояние да довери на мъртвата дума това, което може да почувства душата на читателя, търсеща духа, да го усети като възкресение на ду ха от думата.
Антропософски са единствено тези книги, които могат да оживеят в четящия човек.
към текста >>
Когато някоя изречена
дума
се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата.
Така усещаната и практикувана антропософия действително ще бъде повече Антропософия в сравнение с това, което често е живяло в нашите групи в миналото. Самият Гьотеанум искаше да действа в този и единствено в този дух. Сградата, която изгубихме, бе построена в такива художествени форми, които сами по себе си бяха откровение на този дух.
Когато някоя изречена дума се отклоняваше с агитиращ звук следваше разтърсващ дисонанс между нея и формите на сградата.
Когато бъде изграден наново, Гьотеанумът ще бъде творение на истината само, ако Антропософското общество навсякъде живо свидетелства за тази истина. Не трябва да си мислим най-малко пък в Антропософията че въздействащо може да бъде само това, което е направено изкуствено с тази цел. Това, което живее от същността на своя дух, може да изчака, докато светът пожелае да приеме въздействието му.
към текста >>
207.
6. До всички членове * V 17 Февруари 1924 Относно ръководните антропософски принципи
GA_39 Писма до членовете
Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става
дума
за принуда по какъвто и да било начин.
Но би трябвало също да бъде възможно в цялото Общество да възникне единство на съзнанието това може да се случи, ако появяващите се на различни места идеи и инициативи станат известни навсякъде. За това в тази рубрика ще обобщаваме в кратки параграфи описанията и линиите на мисълта, дадени от мен в лекциите ми пред Обществото в Гьотеанума. Струва ми се, че тези, които изнасят лекции или водят обсъжданията в групите (клоновете) ще могат да приемат даденото тук като ръководни линии, на които свободно да могат да се основават.
Това ще допринесе за единството и органичната цялост на работата на Обществото, без изобщо да става дума за принуда по какъвто и да било начин.
към текста >>
208.
1. Същност на духовната наука и нейното значение за нашето съвремие; Берлин, 20. 10. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Там където ставаше
дума
да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
Именно поради това, че постиженията на естествената наука трябва да обърнат по необходимост погледа на човека навън, събужда се като един противоположен полюс копнежът към резултатите на Духовната наука. По отношение на това ние се намираме сред развитието, както то се е получило в 19-то и нашето столетие, но сме стигнали до съвършено различни гледища в сравнение с тези, които човечеството още е имало преди едно столетие. Когато искаме да говорим за стойността на духовно-научните изследвания за нашето съвремие, от голямо значение е да си припомним, че даже по-велики духове преди едно столетие още не бяха почувствували нуждата да се говори за духовно-научните резултати така, как това трябва да стане днес в смисъла на тези поредица от сказки. И понеже великите индивидуалности дават тона за човечеството, понеже в определен смисъл те само изразяват това, което живее като нужда на цялата епоха, следователно и на малките индивидуалности, тогава този въпрос може да ни се представи нагледно, когато насочим нашия поглед към по-великите индивидуалности. Тук с право можем да кажем: Един такъв човек като ГЬОТЕ съвсем не е почувствувал преди едно столетие нуждата да се изкаже върху резултати на Духовната наука така, както това става днес на почвата на Духовната наука.
Там където ставаше дума да говори върху нещо, което се намира отвъд външно сетивното, Гьоте, както и много други хора, се е позовавал на това, че то е въпрос на вярата, но не на една строга наука.
Гьоте също се е изказал, че всъщност на тази почва съобщаването на общо валидни резултати едва ли би могло да бъде много плодотворно, ако то би било направено от един човек към друг. В течение на едно столетие по отношение на общото развитие на човечеството ние сме напреднали не само така, че Гьоте е живял в една епоха, когато не е имало никакъв телеграф, никакъв телефон, железопътни линии и никакви такива изгледи, каквито се предлагат на пътуването със самолет; и по отношение на духовното развитие ние се намираме пред резултати, които са различни от тези, които са съществували по времето на Гьоте. Това можете да видите при един конкретен случай. Съществува един красив разговор, който Гьоте е водил с някой си Фалк по случай смъртта на Виланд. Тогава той се изказал върху областите, от които може да се почерпи определено познание върху онова от човека, което надживява раждането и смъртта, което не загива заедно със сетивната обвивка, което е безсмъртно в сравнение със смъртната част на човека.
към текста >>
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става
дума
само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
Тук се крие източникът на един въпрос, който днес за много хора е станал вече един въпрос на сърцето. Историческият напредък ни показва, че в потока на напредващото човечество се явяват все нови постижения, все нови и нови факти, които имат значение и за самото вътрешно развитие на душата. Тук човек трябва да се запита: Как стои въпросът с човека по отношение на неговата най-вътрешна същност? Нима хората на миналото са били осъдени да прекарат своя живот в едно тъпо съществуване и да не участвуват в резултатите на развитието от възникналия по-късно напредък? Какво е следователно участието на човешкото същество в редуващите се развития на човешкия род?
Макар и това да е един въпрос, срещу който биха могли да се повдигнат известни възражения, тук ще става дума само за това, че фактически от едно дълбоко чувство на човешката душа възниква въпросът, загадката: Възможно ли е днес да живее една човешка душа, която поради това, че нейният живот е затворен между раждането и смъртта, не може да се ползува от постиженията, които едва в бъдеще ще се влеят в потока на развитието на човечеството?
За последователите на Християнството този въпрос приема едно основно значение. Който стои на почвата на едно пречистено Християнство, различава в развитието на човечеството предихристиянската епоха от следхристиянската и говори, че от Христовото Събитие е бликнал един поток на нов духовен живот, който по-рано не е съществувал за земното човечеството. За един такъв човек особено голямо значение ще добие въпросът: Как стои работата с душите, които са живели преди Христовото Събитие, преди проповядването на това, което се е родило от Христовото Събитие?
към текста >>
Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата
дума
упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи.
Само това бих искал още да кажа в заключение: Един от най-обикновените, но взет само от една влязла в модата дума упрек срещу Духовната наука е този да се казват: Естествената наука е стигнала щастливо до там, да обяснява света монистично, на основата на един единен принцип, който е даден чрез нейните методи.
И станало е почти нещо модно да се говори, предизвиквайки у мнозина антипатия от само себе си, че вижте ето Духовната наука отново идва и поставя срещу този благотворен монизъм в теоретико-познавателно отношение един дуализъм! С такива модни думи се греши несъмнено много. Нима принципът да се обяснява светът, вселената единно, е незачетен, когото се приема че във вселената съществуват две течения, които действуват задружно, като се срещат в душата, единият идвайки отвън, другият отвътре? Не трябва ли да се предположи, че това, което прониква в душата от две страни,а именно от една страна от сетивната опитност, а от друга страна от изследването на Духовната наука -, е основано на едно единно съществуване и се показва в две течения само отначало за човешкото схващане? Нима монизмът трябва да се вземе съвсем повърхностно?
към текста >>
209.
3. Човешката душа и животинската душа; Берлин, 10. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но въпреки че са възприемаеми действителности само за духовния изследовател, все пак можем да кажем, че мисленето може да разбере, за какво става
дума
, когато се говори за тези по-висши членове на човешката природа.
И това е лесно затова, то може да се види и от тази серия сказки -, защото за да признае човек оправданието на тези неща, той трябва първо да хвърли един поглед в целия метод на духовно-научното изследване. От гледището на духовния изследовател тези четири члена, на човешкото същество физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз, т.е. един видим член и три невидими, свръхсетивни членове на човешкото същество са действителности. Това е така, защото духовният изследовател е развил своята душа по отношение на дремещите в нея сили и способности по такъв начин, че той може да възприема по-висшите тела на човека също така, както обикновените очи възприемат физическото тяло. Следователно тези по-висши членове са действителности и, доколкото са невидими членове, те стоят на основата на видимия член, на физическото тяло.
Но въпреки че са възприемаеми действителности само за духовния изследовател, все пак можем да кажем, че мисленето може да разбере, за какво става дума, когато се говори за тези по-висши членове на човешката природа.
В етерното тяло духовният изследовател познава първо една действителност, носителя на жизнените явления на човека. И духовният изследовател показва, че смъртта настъпва тогава, когато физическото тяло е напуснато от неговото етерно или жизнено тяло. Ето защо духовният изследовател вижда в етерното тяло онова, което предпазва физическото тяло да не следва физическите и химическите сили, които действуват във физическото тяло на човека. В момента, когато е настъпила смъртта, физическото тяло не е вече едно възможно съчетание от химически и физически процеси. Че през време на живота физическото тяло е изтръгнато от властта на тези химически и физически процеси, които веднага го завладяват, щом настъпи смъртта, това то дължи на етерното или жизнено тяло.
към текста >>
Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към
дума
та инстинкт.
И така ние стигнахме до там, да наблюдаваме индивидуалната дейност на духа в животинския организъм. тази вътрешна дейност на духа в един организъм, това себе изживяване на духа в неговата дейност, това е, което ние наричаме душевно изживяване. Когато наблюдаваме без предразсъдъци, ние намираме това душевно изживяване устроено по съвършено различен начин у човека и у животното. Много се е говорило и се говори и днес за това, което у животните са инстинктите, а у човека е съзнателна дейност. Хората биха направили по-добре, ако в това отношение биха се придържали по-малко към думите и биха се вгледали по-добре в нещата, когато става въпрос да бъде разбрана същността на инстинктите.
Начинът, по който ние разглеждаме нещата, показва, че инстинктите могат да бъдат нещо, което далече може да изпревари интелигентността на човека, и че не трябва да отнасяме качеството, което се произвежда, към думата инстинкт.
Човекът много лесно пита бихме могли да кажем в своето универсално високомерие: Какво предимство имам аз пред животните? Ако би искал, той би могъл също да запита: В какво съм останал аз назад от животните? Тогава той би открил, че в много работи, които върши, и в много сръчности той е останал назад от животните; ние просто намираме тези дейности и сръчности да се проявяват непосредствено у животните, докато човекът тепърва трябва да се научи да ги върши, да ги усвои чрез усилия като способности.
към текста >>
Бихме могли, без
дума
та да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма".
Бихме могли, без думата да се разбира погрешно, да наречем душевния живот на животното "едно наслаждение от духа вътре в организма".
Ако се придържаме към това понятие, ние ще можем да се справим до голяма степен, когато искаме да охарактеризираме душевния живот. Но тогава ще видим и за сега искаме да се спрем при висшите животни -, че това изживяване на духовната дейност, това душевно изживяване на животното се изчерпва до висока степен вътрешно, то се изживява така да се каже вътрешно. Да, душевното изживяване на животните се състои в притежаването на органите, в желанието да има тези органи, а именно в дейността на тези органи, която е насочена към вътрешния живот. Едно предчувствие за това, което се разкрива в пълен размер на духовното изследване, може да се получи, когато човек насочи своя поглед върху едно животно, което преживя. Едно животно, което преживя, следователно изживява в себе си вътрешната дейност на духа, изпитва в това едно особено чувство на доволство.
към текста >>
Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като
дума
та "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество?
Когато човек е стигнал до там, да разбере значението на духа и начина, по който духът се изживява в душата, тези неща добиват извънредно голямо значение. Ние ще добием пълна светлина върху този въпрос след осем дни от днес нататък, когато ще разгледаме "Човешкият дух и духа на животното" в една специална сказка. Но когато разглеждаме душевното естество, вътрешността, ние добиваме едно чувство за разликата между човека и животното, когато срещупоставим телесната вътрешност на животинската душа с телесната външност на човешката душа. Ето защо човешката душа може да стане духовно по-вътрешна. Че може да се радва на нещата на външния свят, че може да проникне до това, което се явява външно, което като дух говори на душата, това човекът дължи на обстоятелството, че неговата душа се е еманципирала от тялото, отделила се е от вътрешното изживяване на духа и е изкупила сигурността да изживява самия дух, с една несигурност и несръчност, даже с незавършеност в инстинктите.
Обикновено лесно е да се каже: Как може въобще да се говори за животинска душа, тъй като думата "душа" включва в себе си понятието за вътрешност и тъй като общо взето човекът не може да погледне във вътрешността на едно друго същество?
На това лекомислено възражение се основават именно онези, които въобще искат да забранят да се говори върху душевното изживяване, защото душевното изживяване може де бъде изпитано само вътре в нас и поради това общо взето можем да извадим заключение за другите същества само чрез аналогия. Но когато някой не изказва тези неща по съвършено абстрактен начин, а взема нещата такива, каквито те са, тогава трябва да кажем: Как едно животно се проявява, в това то показва, какво изживява непосредствено вътрешно. И който не иска да вярва, че едно същество се проявява непосредствено според това, което изживява вътрешно, той ще бъде въобще глух за разглеждане на света. Без съмнение ние нямаме никаква гаранция в непосредственото наблюдение, ако не докажем а това ще стане, за да покажем, как трябва да документираме нещата от гледището на Духовната наука -, че животното действително изживява нещо вътрешно душевно, когато проявява задоволство при храносмилането. Обаче който сравнява нещата в света и не наблюдава само ЕДНО нещо, той ще види, че съществуват наистина много основания да говорим по този начин върху вътрешността.
към текста >>
210.
4. Човешкият дух и духът на животното; Берлин, 17. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Извънредно лесно е да се намери, за какво става
дума
, но не така лесно е да бъде подложено на разглеждане.
Човекът идва фактически безпомощен на света.
Извънредно лесно е да се намери, за какво става дума, но не така лесно е да бъде подложено на разглеждане.
Човекът трябва да изработи в течение на своя живот нещо, което на животното е спестено. Това човек изработва, когато се научава да върви, или, още по-добре казано, когато се научава да стои изправен. Зад научаването да стои изправен се крие твърде много в човешкия живот: а именно овладяването на това, което се нарича равновесие на тялото. Когато разгледаме организационния план, организацията на строежа на животното, ние намираме, че фактически животното е така организирано, щото в него предварително е внедрено определено равновесие. Благодарение на това то може да застане в положение, в което ще прекара своя живот.
към текста >>
Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази
дума
е дадена посоката на собственото движение.
Тук вече не върви да сравняваме човека с близкостоящите до него животни. Когато разгледаме подробно сравнителната анатомия, всички отделни органи, от страна на Духовната наука би било нещо детинско да приеме, че между човека и близкостоящите до него животни съществува някаква цепнатина. Обаче в организационния план на животното съществува едно предварително определено равновесие. При човека остава отворена възможността да си изработи това равновесие след раждането. Но остават отворени още повече възможности.
Чрез внедрената предварително определена организация ако можем да употребим тази дума е дадена посоката на собственото движение.
При човека отново остава отворена възможността той да развие своето сетиво на собственото движение в рамките на определено свободно движение. Но при човека остава отворено нещо повече ние ще се върнем пак върху този въпрос -: определена възможност да отпечати живота в самия организъм.
към текста >>
В истинския смисъл на
дума
та хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава.
Самопонятно е, че при това не трябва да гледаме на определени области на духовния живот, които отново се еманципират от свързаната с тялото душа. Но все пак съществува като една сигурна основа това, което можем да наречем израз на духа станал душа и което така неправилно е довело до възникването на френологията, до наблюдението на черепа и тем подобни. Защото същественото е именно това, да си изясним, че онези форми, които намират израз в човешкия череп, за човека като такъв, какъвто той стои пред нас като морално, интелектуално същество, са индивидуални, а не общи. Но там където пристъпваме към обобщаване, там ние въобще не познаваме цялата връзка на нещата. По този начин цялата френология, когато тя се практикува така, е едно материалистично безчинство.
В истинския смисъл на думата хората не трябва въобще да правят от нея една наука, защото тя не може да бъде такава.
Това, което ни се явява в образуването на човешкия череп, е нещо индивидуално, което е различно от човек на човек. Тогава начинът, по който искаме да съдим за човека според тези признаци, трябва също да бъде индивидуален, каквото е отношението на човека към едно произведение на изкуството. Както там не съществуват никакви общи, установени правила, а човек трябва да добие отношение към всяко произведение на изкуството, ако то е истински такова, така когато пристъпваме с общи правила към това, което се крие в човека като художествено чувство, ние можем вече да стигнем до някои съждения. Но тези съждения ще се получат като резултат съвършено различно от това, както те обикновено се изказват. А като резултат ще получим именно това: Когато разглеждаме един човешки череп, ние ще видим, как духът работи в непосредствено отношение във формата, как силите на духовното на аза формено изтикват отвътре навън черепната кутия срещу това, което работи отвън навътре.
към текста >>
При това не трябва да взимаме
дума
та сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите.
Тук ние имаме способността на говора нещо което е явно -, определен начин на мислене и определено себесъзнание добити при него чрез възпитанието. Тези способности се раждат чрез допира на човека с външния свят. Но ние не правим достатъчно, когато взимаме тези неща просто. Защото трябва да ни бъде ясно, че на основата на говора, на начина на мислене както и на себесъзнанието стои нещо много по-дълбоко, много по-интимно, което околната среда пробужда и развързва. На основата на тези способности стои това, че фактически човекът има така да се каже три сетива, които не намираме у животното.
При това не трябва да взимаме думата сетиво само сравнителното нека се придържаме към фактите, а не към думите.
Животното се показва до висока степен неспособно да прояви възприемчивост в областта на звука, на понятието и на това, което наричаме същност на аза, както човекът. Когато прекараме пред нашия поглед сетивата, животното отива нагоре до сетивото на звука. По отношение на външното възприятие това е един вид най-висшето, до което може да стигне животното. То стига със своята сетивна способност до звука, но след това от неговия общ организъм не се развързват възможностите то да има едно разбиране за звука, за понятието и за същността на аза, която се намира в едно същество. Животното вижда вида, рода: кучето вижда кучето, слонът слона и т.н.
към текста >>
В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на
дума
та, в говора има също душа.
Когато чувствуваме това така, ние можем да кажем: Следователно, когато пристъпим към човека не с отвлечени, сухи, голи понятия, а го разглеждаме живо, ние виждаме как същността на аза, същността на представата и същността на звука работят непосредствено в изграждането на неговата външна форма. Работата стои буквално така, както като кристалограф ние бихме изследвали формиращите сили на един кристал и след това бихме си съставили една представа, как в камъка сол имаме един куб, в сярата един октаедър, в граната един ромбододекаедър и т.н. Както тук виждаме вътрешните сили да действуват и се изливат във формата, така при човека ние виждаме как пред живото наблюдение действува непосредствено навън всичко, което човекът е всъщност за нас, което именно ни прави едно силно впечатление по отношение не неговото същество и което ни се явява като съсирена представа на аза, като съсирени понятия и представи и като съсирено чувство на звука. Да, последното, което ни се явява в тона, в звука, ние можем да си го представим съвсем нагледно. Защото онова общуване с духа, което може би човекът поддържа най-интимно с духа, което всеки човек, независимо дали е художник или не, може да поддържа с духа, което въздействува така да се каже напълно в най-тънките душевни тъкани на неговото същество, човекът го изживява в онази особеност, чието значение не бива да се пропуска за човешкия живот, не бива да се пропуска в съдържанието, във вътрешността казвам сега не вътрешността на съдържанието на словото, а как тази вътрешност се изразява в съдържанието на словото, вътрешността на характера на звука, на душата на говора.
В говора няма само дух, който се изразява в съдържанието на думата, в говора има също душа.
И чрез характера на звука един език ни действува много повече отколкото ние си представяме. Съвършено различно действува в нашата душа един език, който съдържа много гласни "а", съвършено различно един друг език, който в своите думи съдържа повече "и" или "у". Защото в това, което се крие в тембъра на звука, се излива като че несъзнателно в душите, която е разлята над цялото човечество, излива се върху нас. Това гради и действува в нас и отново се изразява в живота като един особен вид жест. Защото и говорът на човека е един особен вид жест, но не доколкото той е израз на думите, доколкото има душа, показвайки как човекът живее със своята душа в говора и се изразява.
към текста >>
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази
дума
в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното.
Но това ни показва и нещо друго, а именно, че в своята организация човекът се намира в едно общение с духа, преди да го е обработил вътрешно, душевно със своята интелигентност. Ето защо ние можем някакси да кажем: Човекът е създаден така, че той самият може да въплъти в материята това, което живее в него като излияние на духа, преди още да може да го схване със своята интелигентност. И това е така при всяко художествено творчество. Този факт ни интересува затова, защото от него ние виждаме, че по отношение на всичко, което човекът живее във физическия живот и което се изразява в един орган, още преди да разбере законите на тези органи той има в себе си нещо, което изпълнява пластично законите, оформява ги пластично. Така щото, когато премислим тази мисъл, на нас ни става ясно, че чувството, усетът за онези закони на духа, които се изразяват например в едно произведение на изкуството, съществува и трябва да съществува преди въплътяването на законите в душата /тяхното познаване чрез ума, бележка на превод./.
Ето защо на духовния край на човека ние имаме така да се каже и обратното, ако не употребяваме тази дума в неблагороден смисъл, а съответно извисена в духовното.
Тогава действително ни се показва: Чрез един възвисен в духовното и пречистен инстинкт човекът твори онова, което едва по-късно открива. Както животното твори инстинктивно, както например обществото на пчелите създава своята чудесно устроена пчелна държава, така и човекът твори непосредствено от духовния свят, преди духовният свят да се отрази в неговата интелигентност. Така ние виждаме, че и в това направление всичко ни сочи, как себесъзнателният аз застава срещу действието на духа, става негов посредник. Благодарение на своя инстинкт животното успява да отрази в своята интелигентност това, което то вгражда в своето жилище и др. подобни. Да вземем като пример бобъра и неговото жилище: Между бобрите винаги ще има някой "Микеланджело", обаче никога един "Галилей", който да разбере по същия начин законите, които "бобърът-Микеланджело" е вградил в своето жилище.
към текста >>
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става
дума
, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Ако не прозрем цялата неудържимост на това заключение, ние не ще можем да разберем, че в неща като смеха и плача, но също и в изчервяването от срама, при което имаме едно прехвърляне на кръвта от центъра към периферията, имаме работа с материални процеси, които се намират непосредствено под душевно-духовни влияния. Когато размислим върху това, ние ще можем да кажем: Фактически при човека душевното се изразява в кръвообращението. Но това, което казваме така за човека, че себесъзнателният Аз се изявява в кръвта и в кръвообращението, ние не можем да го приложим направо към животното, защото при животното не може да действува един себесъзнателен Аз върху кръвообращението. А това е именно същественото, защото животното не може да се отвори непосредствено за влиянието на духовния свят. Докато в животинското кръвообращение ние имаме пред себе си нещо, в което непосредствено се вижда, как се изразява душевният живот на животното, в човешкото кръвообращение трябва да виждаме нещо от начина, по който духът действува върху Аза.
Когато някога хората ще се заловят да проучат малко нещата, за които става дума, а именно, че това, което днес казах в началото на сказката, е съществено за човешкия живот, че човекът не е предварително организиран да прояви определено чувство за равновесие, за собствено движение и за живота, а трябва първо да развие, да добие тези чувства, тези сетива, когато хората ще разберат, че с посоките в пространството са дадени действителности, че не е безразлично, дали един гръбначен стълб стои вертикално или хоризонтално към пространствените отношения или дали едно кръвообращение протича в тази или онази посока, тогава в начина, по който такива организми застават в цялата мирова връзка, те ще видят същественото.
Например те ще трябва да видят действително в посоките по определена линия в пространството нещо съществено. Когато разберат това, хората ще могат да съдят за голямото значение на положението и на всичките кръвни процеси в човешката кръвоносна система. Днес те вярват, че учението за кръвообращението е нещо завършено. Но това съвсем не е така. Ние сме едва в началото да се запознаем с тайните на кръвообращението.
към текста >>
211.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Обаче именно за такива неща става
дума
при издигането в духовния свят.
онази наука, която не говори за духа като един сбор от отвлечени понятия и идеи, а като нещо действително, която говори за действителни духовни същества ще трябва да наруши самото методическо изискване, което днес така леко поставят науката и светогледите: да бъде доказуема за всекиго навсякъде и през всяко време. В популярните кръгове Духовната наука се натъква много често на съпротива, защото даже и там, където хората проявяват копнеж да се издигнат в духовния свят, усещанията и чувствата са пропити от материалистичния начин на виждане нещата, проникнати са от този материалистичен начин. И при най-добрата воля, даже когато хората копнеят за духовния свят, те не могат да постъпят по друг начин, освен да си представят в известно отношение духа по материален начин, или пък да си представят издигането в духовния свят свързано с нещо материално. Ето защо повечето хора предпочитат да им се говори за външни средства, например, какво трябва да ядат и да пият или да не ядат и да не пият, или пък какво трябва да предприемат чисто външно в материалния свят. Те много повече предпочитат това, отколкото да се изисква от тях да внесат в своята душа интимни моменти на развитие.
Обаче именно за такива неща става дума при издигането в духовния свят.
към текста >>
212.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка
дума
е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
Също и официалната наука ни показва, когато не гледаме на модните думи и на теориите, а на фактите, как тази духовно-душевна ядка на човешкото същество работи над детето още след раждането, как това, което стои пред нас като телесен организъм, се изменя, оформява се пластично под влиянието на духовно-душевното. И официалната наука може например да ни покаже, как това, което първо трябва да считаме като инструмент за външните дейности, как мозъкът у човека е още една неопределена, подаваща се напълно на пластична обработка материя, когато той навлиза в съществуването, и как после това, което той се старае да приеме от духовното съкровище на заобикалящия го свят, прониква в пластичната маса на нашия мозък и я обработва, като я оформя и съгражда като един художник. Когато предположим нещо, което е факт и бе често споменавано при други случаи -, че човекът, когато след раждането би бил изоставен безпомощен на един изолиран остров, не може да добие способността да говори, ние трябва да кажем: духовно-душевното съдържание, което ние от раждането приемаме облечено в дрехата на говора, не е нещо, което прониква навън от вътрешността на човека, което е свързано само с неговата заложба, което така да се каже човекът получава без влиянието на неговата заобикаляща духовно-душевна среда, както получава например своите втори зъби чрез вътрешната заложба в седмата година, а говорът е нещо, което работи над човека. Той е наистина като един скулптор, който един вид формира неговия мозък. Ние можем да проследим това оформяване на мозъка през първите времена, даже години наред, и външно научно.
Когато после се доказва анатомически и физиологически: Говорната способност на човека, паметта за определени говорни представи е свързана с този или онзи орган, всяка дума е един вид съхранена като една книга в библиотеката, ние можем да запитаме от другата страна: Кое е оформило така мозъка?
И тогава можем да отговорим: Онова, което е съществувало като духовно-душевна същност в говорното съкровище на заобикалящия човека свят.
към текста >>
213.
4. Заратустра; Берлин, 19. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В най-висшия смисъл на
дума
та единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
И съществуваше изкуството, според което можеше да се проникне в духовния свят и да се четат и тълкуват знаците, които ни са дадени чрез подреждането на звездите, по движението и подреждането на звездните светове да се разчита, как Духовете записват вън в Космоса своите дела на духовно творчество в пространството. Това беше именно важното за Заратустра и за неговите ученици. За тях беше особено важен един писмен знак: Че Ахура Маздао върши своите творения и своите откровения в света чрез това, че има да опише привидно в смисъла на нашата Астрономия един кръг в небесното пространство. Това описване на един кръг стана израз за един писмен знак, който Ахура Маздао или Ормузд изявява на хората, за да покаже, как той действува, как той поставя своите дела в цялата връзка на света. Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време.
В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад.
Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: намиращата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината. Това е израз за духовната дейност на Ормузд. Пътят на Слънцето през знаците на Зодиака е израз на дейността на Ормузд и Заруана Акарана има своя символ в кръга на Зодиака. Всъщност "Заруана акарана" и "Зодиакус" са една и съща дума, както "Ормузд" и Ахура Маздао". В "преминаването през Зодиака" са втъкани две неща: веднъж определено движение на Слънцето в светлата част, когато през лятото то изпраща своите пълни сили като сили на Светлината върху Земята, но то изпраща също и своите духовни сили от царството на Светлината на Ормузд.
към текста >>
Всъщност "Заруана акарана" и "Зодиакус" са една и съща
дума
, както "Ормузд" и Ахура Маздао".
Тук важното беше, че Заратустра можа да обърне вниманието върху факта: Кръгът на животните, Зодиакът е една завръщаща се в себе си линия, един израз на завръщащото се в самото себе си време. В най-висшия смисъл на думата единият клон на времето върви към бъдещето, напред, другият върви в миналото, назад. Това, което по-късно стана Зодиак, е Заруана акарана: намиращата себе си в самата себе си линия на времето, която Ормузд описва, Ормузд, Духът на Светлината. Това е израз за духовната дейност на Ормузд. Пътят на Слънцето през знаците на Зодиака е израз на дейността на Ормузд и Заруана Акарана има своя символ в кръга на Зодиака.
Всъщност "Заруана акарана" и "Зодиакус" са една и съща дума, както "Ормузд" и Ахура Маздао".
В "преминаването през Зодиака" са втъкани две неща: веднъж определено движение на Слънцето в светлата част, когато през лятото то изпраща своите пълни сили като сили на Светлината върху Земята, но то изпраща също и своите духовни сили от царството на Светлината на Ормузд. Следователно онази част на Зодиака, която Ормузд прохожда през време на деня или на лятото, ни показва, как Ормузд действува невъзпрепятствуван от Ариман; напротив, онези зодиакални знаци, които се намират под хоризонта, символизират царството на сянката, което прохожда, изминава така да се каже Ариман.
към текста >>
214.
5. Галилей, Джордано Бруно и Гьоте; Берлин, 26. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази
дума
при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното.
И това, което беше прастара наука, което и самите гърци бяха постигнали като прастара наука, бе зарегистрирано от Аристотел, който самият не беше вече в състояние да развие едно такова съзнание който притежаваше само едно интелектуално съзнание. Ето върху това би трябвало да размислим. Защото не напразно Аристотел е основателят на логиката в историята! Той е това, защото интелектуалното, доказателното мислене стана тогава меродавно. Следователно Аристотел беше този, който прие прадревни учения и ги изложи в своите книги в една логическа система, така щото можем да разберем някои неща при него само тогава, когато знаем, какво всъщност се е разбирало с тях.
И когато Аристотел говори за нерви, ние не трябва да разбираме тази дума при него така, както я разбира нашата епоха, както я разбираше епохата на Галилей и на Джордано Бруно, която е вече много сродна с нашата, а трябва да знаем следното.
Когато Аристотел говори за пътя на нервите, той има предвид онова, което днес отново познаваме като един непосредствено по-висш член на човешката природа в сравнение с физическото тяло: свръхсетивното етерно тяло на човека. Това е нещо, което с напредващото развитие на човешкото съзнание се беше изгубило и човек не можеше вече да го вижда. И самият Аристотел не го е виждал вече, но той беше приел този възглед от времената, когато ясновидското съзнание е виждало не само физическото тяло, а и етерната аура, етерното тяло, което е същинският строител и носител на силите на физическото тяло. От времената, когато хората виждаха етерното тяло така както сега окото вижда цветовете, прие Аристотел своето учение. И когато насочим поглед не върху физическото тяло, а върху етерното тяло, тогава действително изходната точка на определени течения, които сега Аристотел поставя на основата на това, което обикновено се търси зад израза "нерв", не е мозъкът, а областта на сърцето.
към текста >>
Галилей беше във висшия смисъл на
дума
та този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха.
Галилей беше във висшия смисъл на думата този, който пръв внесе в човечеството онази строга форма на естествено-научното мислене, бихме могли да кажем, онази форма на отношението на естествената наука към математиката, която е станала даваща тон за цялото следващо време до нашата епоха.
Кое е своебразното у Галилей? Галилей който в това от ношение беше изцяло дете на своето време си казваше с мъжествена смелост първо следното. Уверявам ви, че с такива думи ние можем само да опишем по околен път чувството, което Галилей имаше, защото за да разберем цялата душа, цялото състояние на духа на Галилей, ние трябва да опишем както следва това, което той е чувствувал: Ние стоим като човеци на Земята. Пред нас се простира природата с всичко, което тя може да даде на нашите сетива, на нашия ум, който е свързан с инструмента на мозъка. Чрез природата така казва Галилей в много от своите съчинения чрез природата говори нещо божествено-духовно.
към текста >>
Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази
дума
в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността.
И по отношение на схващането на общата действителност Джордано Бруно си казва: Човекът стои срещу тази действителност първо със своето нормално съзнание. Това, което застава първо срещу него, са впечатленията на сетивата. Това е първата познавателна способност. Първото нещо, с което човек може да си достави познания, са сетивните впечатления; второто са образите, които си съставяме в нашите представи, когато вече нямаме пред себе си сетивните впечатленията само си спомняме за тях. Тук ние вникваме по-дълбоко в душата, изменяме и сетивните впечатления.
Тази втора познавателна способност той нарича сила на въображението, при което не трябва да разбираме значението на тази дума в днешния смисъл, а в смисъла на Джордано Бруно тя означава: След като човек е приел това, което сетивните впечатления могат да му дадат, той се изобразява във впечатленията това е едно обитаване, стоене във вътрешността.
Това е един вид обръщане отвън навътре, следователно не нещо измислено, а нещо отпечатано отвън навътре. След това Джордано Бруно мисли, че овътрешнявайки нещата със своя ум и след това отива по-нататък, именно благодарение на това човекът се приближава до истината, а не се отдалечава от нея. Ето защо като трета познавателна способност Джордано Бруно признава ума, интелекта. Тук той има предвид именно момента, когато се издигаме от сетивните впечатления и си образуваме мисли, като от свръхсетивния свят нещо по-висше се влива в нас, нещо по-истинно отколкото са сетивните впечатления. Четвъртата степен за Джордано Бруно е разумът.
към текста >>
Като форма, казва той, а с тази
дума
Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма.
Но как Джордано Бруно гледа нагоре от своя мощен възторг, ние можем да видим това от факта, че той казва: Божественият Дух, който живее във всичко, който във всичко има своето тяло, за него това, което ние имаме като представи, са идеи които са мислени преди нещата да съществуват. Как светът е в Бога? Как духът е в Бога? , пита той и казва: Духът е в Бога като идея, като предварителна мисъл на света. А как е за него духът в природата?
Като форма, казва той, а с тази дума Джордано Бруно разбира това, което съществува в божествения Дух като идеи, това е в кристала, който има една форма, в животното, което има форма, в човешкото тяло, което има една форма.
А това, което във външните неща е форма, в човешката душа то съществува като представи. Даже Джордано Бруно казва още по-точно: Нещата на природата са сенките на божествените идеи; и нашите представи са сенките на божествените мисли! Нека добре си отбележим: Нашите представи, казва той, не са сенки на нещата, а сенки на божествените идеи, на божествените мисли. Следователно, когато имаме нещата на природата около нас и в тях имаме сенките на божествените идеи, с това нашите представи биват отново оплодени. Когато си образуваме представи, когато мислим, в това действува божественият Дух с неговите идеи, така щото имаме едно течение, можем да кажем, което ни свързва с божествените идеи.
към текста >>
Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на
дума
та.
Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените мисли! Но Джордано Бруно не казва това.
Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата.
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли! Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм. Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно.
към текста >>
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената
дума
: Човешките мисли са сенки на божествените мисли!
Когато разгледаме естественонаучните теории, това, което съществува днес като монизъм и което е противоположно на разбирането на Джордано Бруно, биещото на очи е това, че тези теории би трябвало да кажат, ако биха искали да бъдат последователни; Ние въобще не говорим върху божествените мисли! Но Джордано Бруно не казва това. Той е спиритуалист в превъзходния смисъл на думата.
Това, което той има да каже изхождайки от истинското удушевление на човека на Възраждането, се отнася за монадата, за нейното свиване чрез раждането и нейното разширение чрез смъртта, за това, което се влива в живота на човешките представи, в света на човешките представи от божествените мисли, отнася се за единствената дума: Човешките мисли са сенки на божествените мисли!
Когато разберем това, ние сме разбрали нещо от духовността на Джордано Бруно. Но за това е необходимо едно нещо: апелът към разбирането на преминаването от криво разбрания Джордано Бруно към това, което Джордано Бруно е бил действително. Той беше духът, който предаде на своите съвременници това, което Галилей беше дал повече интелектуално за естественонаучното мислене, предаде го сега от своя преливащ ентусиазъм. Ето защо това, което произхожда от Джордано Бруно, звучи така мощно, като че цялата радост, целият възторг на тогавашния дух на времето, който искаше да види, как природата тъче и живее в сетивното, възкликва в духа на Джордано Бруно. Това възкликване, това ликуване се превръща във философия, защото божественият Дух, който живее навсякъде във външния свят, съзнателно е просиял в душата на Джордано Бруно.
към текста >>
215.
1. Какво има да каже геологията върху възникването на света; Берлин, 09. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Но особено подтискващо би трябвало да действува, ако тази Духовна наука би трябвало да се постави в противоречие с един клон на естествено-научното изследване, който е относително един от най-младите, но който чрез своята особеност, чрез своите особени задачи е способен не само да възбуди в най-дълбокия смисъл на
дума
та човешкия интерес, но отваря и перспективи в това, което ние наричаме развитие на нашата планета, както и в развитието и превръщането на онези създания, които населяват тази планета.
Върху един такъв светоглед, който има за своя основа Духовната наука, би трябвало да тежи като един кошмар, ако действително и сериозно този светоглед би трябвало да стигне в противоречие с истинските резултати на естествено-научното изследване онова изследване което в течение на последните столетия и особено в течение на 19-то столетие създаде такива велики и благотворни за човечеството неща не само в областта на познанието, но и в тази на общия прогрес на човечеството.
Но особено подтискващо би трябвало да действува, ако тази Духовна наука би трябвало да се постави в противоречие с един клон на естествено-научното изследване, който е относително един от най-младите, но който чрез своята особеност, чрез своите особени задачи е способен не само да възбуди в най-дълбокия смисъл на думата човешкия интерес, но отваря и перспективи в това, което ние наричаме развитие на нашата планета, както и в развитието и превръщането на онези създания, които населяват тази планета.
Този млад клон на природонаучното изследване е Геологията, онази наука, която особено от втората третина на 19-то столетие, но също и по-рано, показа такъв мощен възход и въпреки великите въпроси, за които ще имаме да говорим, които и днес са останали непридвижени, е произвела такива важни неща. За нас днес ще бъде главно важно да разгледаме отношението, в което Духовната наука трябва да стои към Геологията и да отговорим на въпроса: Колко много може да каже Геологията в смисъла на Духовната наука на онзи клон на знанието, който е поставен на основата на всички тези наши съзерцания колко много може да каже Геологията върху въпроса за възникването, постепенното развитие на Земята и на нейните същества?
към текста >>
216.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с
дума
та развитие.
Това предание ни казва именно, че един египетски мъдрец е казал на Солон: Вие гърците си оставате вечно деца; това, което знаете, е произлязло от вашето собствено човешко мислене и виждане. Вие не притежавате стари предания. Вие оставате деца, не възмъжавате, защото не притежавате никакво прастаро учение! Едно "прастаро учение": какво означава това, ние научаваме едвам, когато с помощта на Духовната наука се опитаме да хвърлим светлина в цялата особеност и форма на мислене на египетското мислене и чувствуване. Тук трябва да си спомним това, което често пъти е било казвано: че в редуващите се епохи на неговото развитие човечеството е минало през различни форми не развитие на съзнанието.
Съзнанието, което днес имаме, в което днес живеем, цялата особеност и начин на усвояване на външния свят чрез сетивата, чрез комбинирането с интелекта и с ума, тази форма на всекидневното, а също и на научното мислене не е съществувала винаги, а човешкото съзнание е напълно подчинено на това, което назоваваме с думата развитие.
Не само външният свят е подчинен на това развитие, не само формите на този външен свят, а и устройството на човешката душа и самото човешко съзнание. Ние сме обръщали вниманието върху това, че можем да разберем древните културни центрове на човечеството само тогава, когато предположим това, което Духовната наука има да каже от своите източници: че вместо днешното интелектуално съзнание в древни времена е имало едно ясновидско съзнание, което не е било подобно нито на нашето дневно съзнание, което трае от събуждането до засипването, нито на нашето безсъзнание при съня от засипването до събуждането. А това пра-древно съзнание на прачовечеството се е състояло в едно междинно състояние, което се е запазило, бихме могли да кажем, само атавистично като в едно атрофирано наследство в образния свят на нашите сънища. Но докато нашите сънища са хаотични и такива, каквито те са в обикновения живот, нямат едно реално значение, древното съзнание, което е действувало в образи, но в известно отношение е имало един смътен, съновиден характер, е било едно ясновидско съзнание, чиито образи са се отнасяли не към нашия физически свят, а към това, което стои зад него като един духовен свят. Можем да кажем, че всяко ясновидско съзнание както съноподобното на древното човечество така и това, което днес човекът добива чрез едно специално обучение, за което вече говорихме тук, действува в образи, а не в понятия и идеи както външното физическо съзнание, и че този, който има такова съзнание, трябва да свързва по един правилен начин образите с духовните действителности, които се намират зад физическите сетивни явления.
към текста >>
Даже езиково Тифон има смисъл на
дума
та "разлагам, тлея".
Така ние виждаме легендата за Озирис и Изис превърната в чувство и усещания. Озирис, по-висшата сила на човека, която е разпръснатата в мировото пространство, е победена от онези сили, които в човешката природа подлежат на разрушение. Тифон затваря това, което живее в човека като сила на Озирис.
Даже езиково Тифон има смисъл на думата "разлагам, тлея".
Силата на Озирис е затворена в това, което е образувано като един ковчег на духовното естество на човека, в който невидимо за външния свят изчезва Озирисовата част на човека. Обаче за древния египтянин вътре в човека остава като нещо пълно с тайнственост душевната природа, която за човека е пълната с тайнственост природа на Изис. Тя остава, и, прониквайки се с интелектуалната сила, в бъдеще отново ще добие това, от което човекът е произлязъл. Така нещо тайнствено в човека се стреми към това, да възкреси отново Озириса. Силата на Изис е в човешката душа, за да доведе отново човека от това, което той е днес, постепенно при Озирис.
към текста >>
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на
дума
та, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Така древният египтянин поглеждаше даже за своята хронология като от своята слаба човешка сила, която е свързана с ума, така поглеждаше той към духовните Сили и Същества, които живеят в един скрит свят и поправят според по-дълбоки закони това, което хората имат да прекарат на Земята, съхраняват го и го пазят. И древният египтянин почиташе своя Тот, своя Хермес като онзи, който е бил вдъхновен от тези бдителни Сили на небето. Ето защо за душата на древния египтянин, тази индивидуалност беше не само един велик учител, а едно такова същество, към което той поглеждаше с най-дълбоко чувство на благодарност, с най-дълбока почит, като си казваше: Всичко, което имам, аз го имам от тебе. Ти стоиш горе в едно прадалечно минало време и ни изпрати долу чрез тези, които бяха носители на твоите предания, това, което се влива във външната човешка култура и се превръща в най-голямата благодат за човеците.
Чрез това душата на древния египтянин се чувствуваше както по отношение на истинската първопричина на силите така и по отношение на пазителя на тези сили, както за Озирис, така и за Хермес или Тот не само проникнат от едно знание, което беше затворено в мъдрост, но и проникнат от едно чувство, което беше морално в най-дълбокия смисъл на думата, което беше едно чувство потопено в най-дълбока почит и благодарност.
Ето защо старите описания ни показват, че всичко, което египтяните имаха като мъдрост, особено в старите времена, след това по-късно беше все по-малко и по-малко проникнато от религиозния характер. Даже всяко човешко знание беше свързано в смисъла на древните египтяни с религия; така беше и за всяка мъдрост, за всяка наука. Всичко това не се показваше вече в по-късни времена в неговата чиста форма. Защото както е вярно, че в редуващите се епохи отделните народи имат мисията да изразят общо духовното в специални форми, също така вярно е, че отделните култури, когато са достигнали своя връх, навлизат в упадък. А по-голяма част от това, което е било запазено от египетската култура, произхожда вече от времето на упадъка и ние можем само да предчувствуваме, какво се крие зад него: например това, което така чудно ни очарова в пирамидите, или това, което се разбира с гротескно изглеждащия култ на животните.
към текста >>
217.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна
дума
: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят!
Това е светът, който можем да назовем правилно само тогава, когато си кажем: В смисъла на Будизма същинският свят на спасението, на блаженството не може да бъде назован с нищо, което би било взето от това, което възприемаме чрез нашите сетива в сетивния свят, в пространствения свят, в света на физическото съществуване около нас. Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията.
Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят!
Ето защо трябва да му дадем едно отрицателно име, да кажем за този свят: Този, за когото е угасено всичко, с което той е свързан в това съществуване, ще познае, как ще изглежда там, когато ще влезе в този свят, който тук може да бъде назован само с една отрицателна дума с Нирвана.
към текста >>
Ето защо трябва да му дадем едно отрицателно име, да кажем за този свят: Този, за когото е угасено всичко, с което той е свързан в това съществуване, ще познае, как ще изглежда там, когато ще влезе в този свят, който тук може да бъде назован само с една отрицателна
дума
с Нирвана.
Всичко, което възприемаме в света на пространството, във физическия свят, може да ни даде само нещо, което не ни сочи към едно освобождение; ето защо не трябва да използуваме нито едно от сказуемите на сетивния свят върху света, в който човекът иска да търси своето спасение. Следователно наложете във вас мълчание на всички сказуеми, на всички думи, които човекът може да намери, когато назовава нещо в окръжаващия го физически свят. Нищо от всичко това не се намира в света на блаженството. Не съществува никаква възможност да си съставим една представа за света, в който влиза онзи, който е надмогнал преражданията. Ето защо ние можем да назовем този свят само е една отрицателна дума: Той не е всичко това, което възприемаме с нашите сетива в окръжаващия ни свят!
Ето защо трябва да му дадем едно отрицателно име, да кажем за този свят: Този, за когото е угасено всичко, с което той е свързан в това съществуване, ще познае, как ще изглежда там, когато ще влезе в този свят, който тук може да бъде назован само с една отрицателна дума с Нирвана.
към текста >>
218.
4. Мойсей; Берлин, 09. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Чрез мисията на Мойсея човечеството беше доведено до там, където то трябваше да разбере и можеше да разбере, че протъкаващият и оживяващият света миров Дух можеше да бъде най-ясно почувствуван, най-човешки почувствуван в "Аз съм", в най-вътрешния център на човешката душа, но че първо Аз съм трябва да се изпълни с едно съдържание, което сега отново може да обгърне света, така щото бедната
дума
Аз съм може да получи най-богатото съдържанието за целта беше необходима една друга мисия, мисията, която после можа да бъде изразена със забележителните думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
Чрез мисията на Мойсея човечеството беше доведено до там, където то трябваше да разбере и можеше да разбере, че протъкаващият и оживяващият света миров Дух можеше да бъде най-ясно почувствуван, най-човешки почувствуван в "Аз съм", в най-вътрешния център на човешката душа, но че първо Аз съм трябва да се изпълни с едно съдържание, което сега отново може да обгърне света, така щото бедната дума Аз съм може да получи най-богатото съдържанието за целта беше необходима една друга мисия, мисията, която после можа да бъде изразена със забележителните думи на апостол Павла: "Не аз а Христос в мене!
" Мойсей доведе човечеството до основаването на една азова култура. Сега азовата култура трябваше да се вживее като един дар отгоре, като една култура на народ, като един съсъд, който трябваше да приеме ново съдържание. Азът трябваше първо да се развие в лоното на древноеврейския народ и в съсъда трябваше да се влее онова, което можеше да излезе от едно действително истинско разбиране на палестинските събития на Голготската Тайна. Тук Азът трябваше да приеме едно ново съдържание, което беше почерпено от самия духовен свят. Това, което бе влято като нещо ново в Аза от подготвителното развитие на човечеството и лицето на древноеврейския народ, ние можем да го разберем най-добре, когато хвърлим поглед върху трагедията разказана по чудесен начин в книгата на Йов, но която трагедия можем да разберем само от особеността на древноеврейския народ.
към текста >>
219.
5. Какво има да каже астрономията върху възникването на света; Берлин, 16. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става
дума
за възникването на света, за развитието на света?
Кой би могъл да се съмнява в това, че трябва да гледаме с оправдани надежди към онази наука, която наричаме Астрономия, когато става дума за възникването на света, за развитието на света?
Защото с право Астрономията е една наука, пред която не само човешкият интелект трябва да има най-високо уважение, защото тя ни дава важните познания за далечините на света, но Астрономията е нещо, което въпреки всичката отвлеченост и суровост говори по-най-силен начин на нашата душа, на целия наш дух, така щото можем да кажем: Има нещо понятно в това, че човешката душа се надява да добие разбиране върху най-дълбоките тайни на съществуването от разглеждането на звездното небе, което говори така дълбоко на нашата душа, когато го оставим да ни действува на душата през нощите с разбирането на нещата.
към текста >>
От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става
дума
за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя.
Може би това, което накрая ще се получи от тези разглеждания, ще изглежда за някои така, като че едно цвете на надеждата е било ошмулено. Който би получил това впечатление, би могъл от друга страна да се утеши с това, че през последните години, накрая на 19-тия век тази Астрономия е донесла такива чудесни резултати, че имаме достатъчно основание да се радваме до най-висока степен на тези резултати също и интелектуално, .../има добавен текст но не се разчита/... даже когато чрез по-дълбоки познания на по-ново време в тази област именно това задълбочаване на астрономическата наука през последните десетилетия ни доставя малко надежда и радост, когато чрез нея, както тя застава пред нас като наука във външния свят, искаме да добием светлина върху великите въпроси за възникването и развитието на вселената. Тук трябва да обърнем първо вниманието на това, че към всичко онова, което съществуваше от времето, когато чрез Коперник, Кеплер, Галилей, чрез наблюденията на Хершел или чрез смелите спекулации на Кант и Лаплас получи такова силно задълбочаване, че към всичко това в течение на 19-то столетие се прибави нещо, което ни въведе по един неподозиран по-рано начин и в материалния характер на небесния свят. Докато по-рано хората трябваше да се ограничават да твърдят така да се каже от смелостта на човешката мисъл, че когато насочваме погледа към звездните светове, там застават срещу нас светове, които трябва да считаме подобни на нашия собствен свят, докато те трябваше да се ограничават в тази смелост на човешката интелектуалност, спектралната анализа на гениалните изследователи Кирххоф и Бунсен през 19-тия век ни даде възможност да проникнем чрез физикалните инструменти направо в материалната природа на звездите, така щото от онова време насам можем да се осмелим да твърдим на основата на непосредственото наблюдение, че в различните слънца, които светят за нас от пространството, в петната на мъглявините и в други формации, които срещаме в небесното пространство, имаме по същество същите вещества със същите материални свойства, които намираме и на нашата Земя. Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили.
От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя.
Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука. Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
към текста >>
Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше
дума
действителността да бъде обхваната с мисълта.
Ето защо можем да кажем, че от средата на 19-тия век насам нашата наука можа да добие познанието: Ние стоим тук като хора на Земята сред един материален свят с неговите закони, с неговите сили. От действието, което тези материални закони показват в така наречения спектроскоп които познаваме едва от средата на 19-тия век -, и от това, че от най-далечните небесни пространства в спектроскопа се получават същите действия, можем да заключим, че в цялото мирово пространство, доколкото става дума за материалния свят, имаме разлети същите вещества и същите закони на тази материя. Докато в известно отношение по-рано изследването на движението на звездите беше само един вид геометрическо изчисление, прекрасното и гениално свързване на спектралната анализа с така наречения Доплеров принцип ни даде възможност да наблюдаваме не само онези движения, които стават пред нас, но и да ги познаваме като един вид нарисувани върху една повърхност движения на звездите; но от онова време насам ние можем да включим в нашето разсъждение и онези движения на звездите, които се отдалечават от нас или се приближават до нас, защото чрез Доплеровия принцип малкото разместване на линиите в спектроскопа стана от голямо значение за движението на звездите, доколкото те се отдалечават от нас или се приближават към нас. Докато по-рано беше възможно да бъде изчислявано само онова, което ставаше в една плоскост, която стои перпендикулярно на посоката на нашия поглед. В един такъв принцип, какъвто е свързването на Доплеровия принцип със спектралната анализа, се съдържат големи постижения на астрономическата наука.
Но това, което човешката глава може да измисли като един вид образ на света, както той се получава, когато си представим пространството изпълнено със слънца, планети, спътници на планетите, с мирови мъглявини и други образувания и техните преплетени едни в други движения и закономерни взаимодействия, за този образ на света, който се получава по този начин и които ние установяваме в нашите мисли ние казваме: Можем да считаме за понятно, че един такъв образ се яви на стремящия се към познание човек като образец на яснота и вътрешна еднородност, когато ставаше дума действителността да бъде обхваната с мисълта.
към текста >>
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става
дума
да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм.
Нека си представим, що значи да обгърнем с мисълта една формация която изпълва пространството, да я изчислим: така се движат формите, малките и големите, така едната действува върху другата. Нека си представим, що значи: да вмислим в пространството една така ясна в себе си мисъл, нека си представим това, като например го сравним с някое друго природно действие, което виждаме около нас, например с раззеленяването на листата на дърветата през пролетта или с разцъфтяването на цвета на едно растение.
Онзи, който стои живо в науката или е стоял живо в нея, знае, каква горчивина изпитва човешката душа, когато първо на почвата на чисто външното наблюдение постоянно е принудена да прибягва до понятия, които никак не могат да бъдат мислени до край, когато например става дума да си представи едно развиващо се растение, да не говорим за по-сложни явления, каквото е животинският организъм.
Даже още в явленията на химията и на физиката на нашето земно развитие в топлинните действия и т.н. остава някакъв остатък, когато искаме да разберем, да обхванем с ясни форми от понятия това, което нашите очи виждат, нашите уши чуват. Когато обърнем поглед навън и гледаме това, което нашите очи виждат, и след това можем да обхванем вижданото в един такъв образ, който се изразява в ясни промени на мястото, във взаимни отношения на движение, тогава понятно е, че това има едно очарователно въздействие вътре в нас и можем да си кажем: Такива обяснения, които можем да дадем за движението на звездите в пространството и тяхното взаимно действие, са в себе си така неимоверно ясни, че можем да виждаме в тях въобще един образец на обяснения. Ето защо нищо чудно, че тази мисъл за пленяващата яснота на астрономическия образ на света е обхванала множество духове. За този, който проследяваше теоретическата наука на 19-тия век, беше извънредно поучително да види, как най-изпъкващите духове на 19-тия век поеха пътища, които са предварително набелязани от горепосоченото пленяващо, омагьосващо чувство.
към текста >>
Даже бе създадена
дума
та, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието,
дума
та за "Лапласовия дух".
Имаше нещо съблазнително за някои мислители на 19-тия век, когато можеха да си кажат: Всички явления, които виждаме вън, светлина, звук, еластичност, електричество и т.н. водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите.
Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух".
Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин. Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено.
към текста >>
Това беше един вид модна
дума
и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин.
водят накрая до такива действия, които са обусловени от силите и движенията на атомите, които стават така, както силите и движенията в големия свят, когато гледаме в небесното пространство. В някои духове се раждаше един странен образ: Когато поглеждаме в човешкия мозък, той също се състои от веществата и силите, които намираме вън в света; и ако бихме могли да виждаме в най-малките форми на човешкия мозък, в циркулиращата кръв на човека, накрая ние бихме видели навсякъде като много малки атомни и молекулярни светове, които в малък мащаб са едно копие на големия небесен свят. Вярваше се, че ако бихме могли да проследим чрез изчисление това, което се получава чрез атомите и техните движения, тогава бихме могли да познаем, как определен вид атомни движения действувайки върху нашите очи предизвикват впечатлението на светлина, други впечатлението на топлина. Накратко казано, хората се представяха, че могат да сведат всички явления на природата до една малка, извънредно малка астрономия: до астрономията на атомите и на молекулите. Даже бе създадена думата, която играете голяма роля в сказките предизвикващи удивление, които през 70-те години Емил Дю Боа Реймонд държа върху границите на природопознанието, думата за "Лапласовия дух".
Това беше един вид модна дума и не означаваше нищо друго, освен че идеалът на едно обяснение на природата би трябвало да бъде да сведем всичко, което виждаме около нас, до познаването на движението на атомите и молекулите по астрономически начин.
Лаплас беше онзи ум, който обгърна със своите сили нашето пространство на звездния свят. А онзи ум, който би могъл да пренесе това обгръщане с погледа на звездите от мировото пространство в най-малките молекулярни и атомни форми, би се приближил така да се каже все повече и повече до идеала да познава нашата природа астрономически. Ето защо сега можем и това с право да кажем: Имаше хора, които мислеха: когато имам впечатлението, че чувам тона cis /до диез/, или виждам червено, тогава в действителност в моя мозък става едно движение; и ако бих могъл да опиша тези движения така, както астрономите описват движението на звездите на небето, тогава бих могъл да разбера, за какво се касае при разбирането на природните явления и на човешкия организъм. Тогава бихме имали в нашето съзнание факта: аз чувам cis, аз виждам червено. Обаче в действителност работата би била така: Когато възприемаме червено, в нас се разиграва един малък атомен и молекулярен Космос и ако бихме знаели, какви са движенията, тогава бихме разбрали, защо възприемаме червено, а не жълто, защото при жълтото би станало едно друго движение.
към текста >>
220.
Библията и мъдростта
GA_68-1 Библията и мъдростта
От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че
дума
та “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа
дума
за много усти.
Духовната Наука твърди, че е възможно за човека да вижда и възприема духовния свят; че не е необходимо той да е зависим от вярванията, а да вижда за самия себе си. Това е което истинската Духовна Наука трябва да направи за съвременното човечество – да убеди човека, че спящи сили и способности съществуват вътре в него; че има определени велики мигове в живота, когато тези духовни умения се събуждат, точно както когато слепият човек е опериран и става способен да вижда цветовете и светлината. Да използваме думите на Гьоте: духовните уши и очи се събуждат, и тогава душата може да долови в своята околна среда онова, което иначе е скрито. Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят. Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен.
От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти.
Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука. На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти. Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят. Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин.
към текста >>
Но Антропософията взема
дума
та “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят.
Пробуждането на способностите, дремещи в душата е възможно; възможно е за човека да се сдобие със средство, чрез което той може да вникне в духовните причини, както чрез своите физически инструменти изследва материалния свят. Ние имаме всякакви видове инструменти за долавяне на физическия свят – и за възприемане на духовния свят също има средство – именно самия човек, преобразен. От гледна точка на Духовната Наука най-важното нещо от всичко е, че думата “Еволюция" трябва да бъде вземана с цялата й значимост – “Еволюция", която е нещо като магическа дума за много усти. Не е трудно днес да забележим как несъвършенното постоянно напредва и се развива, и тази еволюция е предимно изследвана в повърхностната естествена наука. На тази концепция Антропософията няма да противопостави ни най-малка опозиция, където това остава в областта на научните факти.
Но Антропософията взема думата “Еволюция" в пълния й смисъл, - и толкова сериозно, че обръща внимание на онези способности, които лежат в душата на човека, чрез които той може да разбере свръх-сетивния свят.
Духовни същества са основите и изходната точка на физическия свят, и човекът само се нуждае от органи, за да може да ги възприема. Трябва тук отново да подчертая силно факта, че днес само малцина са в състояние да преобразят своите души по този начин. Изисква се високо развита душа, чиито духовни очи са отворени преди да се отзове на повика за проучване на духовния свят и преди да бъдат добити знания за събитията и съществата там. Но ако фактите за висшите светове се правят всеобщо достояние, тогава всичко необходимо за разбиране на казаното от духовния изследовател е здрав усет, освободен от всички предрасъдъци, свойствени на интелекта или на човешката логика. Няма оправдание за критикуване ползата от духовния изследовател, защото ние не можем да проверим сами за себе си.
към текста >>
То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с
дума
та “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности.
Сега възниква въпросът: “Какво има да каже Духовната Наука, което може да ни помогне да разберем библейските истини? " Тук ние трябва да навлезем в детайли. Трябва преди всичко да подчертаем, че когато като резултат от методите, заложени в Духовната Наука, човек пробуди способностите на своята душа, той проглежда в духовния свят и развива онова, което в сравнение с предметното познание е Имагинативно Познание. Какво е това Имагинативно Познание?
То няма нищо общо с онези съмнителни фантазии, свързвани веднага с думата “Имагинация", нито пък със сомнамбулизъм и неща от този род, а същественото за нея е строгата дисциплина, чрез която човек трябва да събуди своите способности.
Нека изходим от външното познание, за да направим по-разбираемо онова, което в действителност се има предвид под “Имагинативно познание." Какво е характерно за външното предметно познание? Например, възприятието за “маса"; когато масата вече не е пред нас, ни остава идея, понятие за нея, нещо като ехо. Първо го има предметът, и после образът . Някои философски системи твърдят, че всичко е само образ, представа. Това не е вярно.
към текста >>
По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти
дума
по
дума
.
Този химн описва в прекрасни думи как всичко, дадено ни от Природата, е дадено с Любов, че Любовта е венеца на Природата. Това литературно произведение беше забравено за известно време от самия Гьоте, и когато той беше вече старец и останалото от неговото литературно наследство беше предадено на дукеса Амелия, то беше намерено. Гьоте бил попитан за него, и казал: “Да, разпознавам идеята, която ми дойде тогава." Произведението беше прието като написано от Гьоте, докато някои дребнави хора отказаха да се съгласят, че той е автора, и го приписаха на някой друг. Моята цел беше да открия истината за това произведение. Научих, че в ранен период от своя живот Гьоте е имал до себе си млад човек на име Тоблер, който имал изключително добра памет.
По време на техните разходки заедно Гьоте развил своята идея, Тоблер напълно я възприел, и поради своята удивителна памет могъл после да я запише почти дума по дума.
Опитах се да покажа, че голяма част от това, намерено в Гьотевите замисли по-късно, е разбираемо в светлината на това произведение. Същественото е, че някой друг вместо Гьоте го е записал на хартия, но самата идея в своя начин на изразяване и изговаряне беше на Гьоте – и това е което се опитах да изясня. По-късно, когато моят труд беше публикуван, широко известен ученик на Гьоте дойде при мен и ми каза: “Дължим ви благодарност за това, че хвърлихте светлина върху проблема, защото сега знаем, че това произведение е от Тоблер." Добре можете да си представите колко бях развеселен! Ето така си представят нещата умовете на хора, които се мъчат да докажат, че в течение на времето някоя отделна част на Библията е била написана от този или онзи човек. Някои хора считат за най-важно кой е извършил записването, а не кой Дух е първопричината и източника.
към текста >>
221.
Сагата Зигфрид. 21 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
“Фрид” е същата
дума
; тя означава “което води към смърт, към разрушение”.
Той не е способен да представя движение, както направи Учителят Исус13 след основаването на Християнството. Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг. Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия. Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”.
“Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”.
Това още може да се открие в думата “Friedhof” (гробище). Същият чела, който приготви пътя на великия Посветен, бе този, който щеше да отведе северната култура към нейния крах. Нейното духовно съдържание западна и бе заменено от изгряващото Християнство. Това, което казвам сега, е пророческо предсказание, което намира израз навсякъде в по-късните северни Мистерии: “Ние трябва да бъдем раса, водена към своята смърт.” Това е тонът, който звучи в различните северни Мистерии на тези северни народи. Цялото бъдещо събитие, посочено в ръкописите от праисторически времена, и което щеше да се случи за в бъдеще, бе предсказано в северните Мистерии, и благодарение на това предсказание възникна онова, което по-късно стана съдържание на сагата за Нибелунгите.
към текста >>
Това още може да се открие в
дума
та “Friedhof” (гробище).
Зиг трябваше да доведе тази северна култура до нейния упадък. Той е призован да води народите на петата подраса на петата коренна раса, достигайки ги от юг. Древният чела Зиг е онзи, който трябваше да отведе северните народи към една трагедия. Затова той е наричан също и Зиг-урт, което означава “онзи, който води в миналото”. “Фрид” е същата дума; тя означава “което води към смърт, към разрушение”.
Това още може да се открие в думата “Friedhof” (гробище).
Същият чела, който приготви пътя на великия Посветен, бе този, който щеше да отведе северната култура към нейния крах. Нейното духовно съдържание западна и бе заменено от изгряващото Християнство. Това, което казвам сега, е пророческо предсказание, което намира израз навсякъде в по-късните северни Мистерии: “Ние трябва да бъдем раса, водена към своята смърт.” Това е тонът, който звучи в различните северни Мистерии на тези северни народи. Цялото бъдещо събитие, посочено в ръкописите от праисторически времена, и което щеше да се случи за в бъдеще, бе предсказано в северните Мистерии, и благодарение на това предсказание възникна онова, което по-късно стана съдържание на сагата за Нибелунгите. Втората част на сагата за Нибелунгите ни дава изпълнението на кармата на Нибелунгите.
към текста >>
Ние ще видим, че “Nibelungenhort” (съкровището на нибелунгите) е просто преобразуване на старата
дума
“Nifelheim”, “Nebelheim” (земята на мистите).
То изразява факта, че северните народи дадоха основата, на която можеше да възникне петата подраса. Ние я наричаме също раса на великите открития и изобретения, расата завладяла изцяло физическия план, и расата която стана велика сред жестоките трудности на външния свят. Тя трябваше и да притежава нещата, и да развива своите притежания.
Ние ще видим, че “Nibelungenhort” (съкровището на нибелунгите) е просто преобразуване на старата дума “Nifelheim”, “Nebelheim” (земята на мистите).
Това е, което на север се разпознава като физическата земя, земята в момента на ставането й физическа. Твърдо отстояване на физическото бе онова, което тази раса на предците предаваше и противопоставяше на Християнството. Съкровището на нибелунгите представлява земната собственост. То е нещо, което предците притежаваха, което им бе разрешено да притежават, защото те можеха да го пазят по подходящ начин.
към текста >>
Точно както на юг ние имаме
дума
та Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме
дума
та “Marchen” (приказка).
Това не е сага, възникнала някакси от отделни фрагменти, както предполага филологията. “Народът” не прави литература по този начин. Само някой, който е невежа за това какво се случва в народната душа, може да каже това. Сагите не са нищо друго освен описание, предаване на онова, което се случваше в Мистерийните храмове.
Точно както на юг ние имаме думата Мистерия, така и на север такова мистерийно събитие се нарича “Mahr”, от което получаваме думата “Marchen” (приказка).
“Духовете от древните времена възвестяват много чудеса”.15 “Wunder” (чудо) е само знак. Това са неща, които трябва да се разглеждат като събития на един по-висш план. Северният свят на сагите е толкова интересен, защото изразява нещо, което не може да се намери никъде в обхвата на южната сага. Сагите на южните народи изразяват стъпка напред; в тях хората винаги са получавали нещо, което ги води нагоре. Разбира се, индийците, персийците, вавилонците, халдейците и онези, които ги продължаваха до по-далечни степени, също имаха своите трагични образи.
към текста >>
222.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като
дума
та “pontoi” е станала “Понтиус”.
Това е много фино посочено в началото на Троянската сага. Вие може би знаете, че материята винаги е представена от водата. Нужно е само да насоча вниманието към познатия “Символ на Вярата”, който казва “страда при Понтий Пилат”. Както знае езотерикът, това е неправилно предадено. Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”.
Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”.
Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството. Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе. Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото.
към текста >>
223.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Хе-Во-Хе, или - с една
дума
- Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за "неизразимото". Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, "Азът" на човека съществува в себе си и сам по себе си - "Аз съм Аз". Към този принцип другите се обръщат с "теб" или "ти"; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Хе-Во-Хе, или - с една дума - Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият "Аз" на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>
224.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната
дума
на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
Лъжата не е нищо друго освен една
дума
, една илюзия.
Лъжата във физическия свят става фактор за разрушение в астралния свят. Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед "не убивай" може следователно да бъде преведена като "не лъжи" по отношение на астралния свят.
Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия.
Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>
225.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка
дума
по нейната форма.
Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се "фиксира" в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли. Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която - ако можехме да я видим - е различна от всички останали. Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ.
В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма.
към текста >>
226.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Движенията на това същество – което не можем да наречем истински "човек" в нашия смисъл на
дума
та – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време. Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия.
Движенията на това същество – което не можем да наречем истински "човек" в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване.
Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му "мозък".
към текста >>
(Това е указано в етимологията на
дума
та "образ").
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила.
(Това е указано в етимологията на думата "образ").
По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>
227.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
С тази
дума
ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена.
6. Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки "Аз" – неизречимото име на съзнателната индивидуалност.
С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена.
Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>
228.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Тогава
дума
та ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Тогава думата ще бъде имагинация - изцяло проникната с живот.
Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
229.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Според това коя от двете характеристики си казваше
дума
та, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята.
В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята - другата по-развита и свободна от Земята.
Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за "Аз". Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на
дума
та.
Опитайте да си предствите човека без физическо тяло. Той не би преминавал през смъртта; обновлението на неговото същество нямаше да се причинява от раждането, каквото го познаваме, а по някакъв друг начин. Определени части от астралното тяло и от етерното тяло щяха да бъдат подлагани на промяна, това е всичко. Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда - такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт.
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата.
Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова.
към текста >>
230.
Съдържание
GA_93 Легендата за храма
Изгубената
дума
, която трябва да бъде преоткрита – една алегория, свързана с празника Света Троица.
Изгубената дума, която трябва да бъде преоткрита – една алегория, свързана с празника Света Троица.
Света Троица, празникът на свободата на човешката душа. Свободата на избор между добро и зло. Грехопадението на човека. Еволюцията на света през еоните: кръгове, глобуси и раси или епохи. Седмината царе на Соломоновата династия през 7-те епохи на астралния глобус.
към текста >>
231.
Забележки на издателя.
GA_93 Легендата за храма
Ала макар че не всеки път се касае за препис
дума
по
дума
, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може.
Що се касае до текста, трябва да се подчертае, че общо за повечето от ранните ръкописи, когато не бяха ангажирани професионални стенографи, той е забележително непълен, понякога съществуващ само във формата на бележки. Стилистични и логични несъвършенства не трябва следователно да бъдат приписвани на Рудолф Щайнер.
Ала макар че не всеки път се касае за препис дума по дума, съдържанието, както ни е предадено, формира една единствена по рода си съставна част от пълните трудове на Рудолф Щайнер, без която не може.
За да се гарантира, доколкото е възможно, свободен от грешки текст, са били използвани и сравнявани всички източници и там, където са съществували стенографски бележки, те също са били използвани при проверката. В бележките в края на книгата, отделно за всяка лекция, са дадени използваните източници. Думи и фрази в текста, заградени от квадратни скоби са вмъкнати от редактора /и в няколко случая от преводача на английското издание/, а пък думи, заградени от обикновени скоби, принадлежат на оригиналния текст. Голямото количество бележки имат за цел да компенсират, доколкото това е възможно, непълнотата на текста. Главният източник на използвания материал са отнасящите се до лекциите книги от собствената библиотека на Рудолф Щайнер.
към текста >>
232.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, Петдесятница, 23.5.1904 г. Света Троица – празник на освобождениетo на човешкия дух.
GA_93 Легендата за храма
Здраве и лечение са свързани с
дума
та свещен[4].
Духът на човека трябва да бъде свободен, а не затъпял. Това също е целта и на християнството.
Здраве и лечение са свързани с думата свещен[4].
Един дух, който е свещен е в състояние да лекува, той освобождава хората от страдание и мъки. Здрав и свободен е онзи човек, който е освободен от оковите на неговото физиологично състояние. Тъй като само свободният дух е здрав и неговото тяло повече не се разкъсва от никакъв орел.
към текста >>
Не само
дума
та, а Духът му дава своето значение.
Онези духовни движения на съвременността, които водят до възприемане на духовния свят в ясно дневно съзнание – не в транс или под хипноза, – са тези, които водят до разбиране на такива важни символи като този. Ясното съзнание, което само духът може да освободи, е това, което ни обединява в Теософското общество.
Не само думата, а Духът му дава своето значение.
Духът, който произтича от великите учители, който протича само през малцина, които са в състояние да кажат: "Аз зная, че те са там, великите адепти, които са основателите на духовното движение – не на нашето общество/*21/, – този дух протича в нашата съвременна цивилизация и дава импулси за бъдещето.
към текста >>
233.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 7.10.1904 г. Прометеевата легенда.
GA_93 Легендата за храма
Едва през нашата 5-та коренна раса възниква всичко, което наричаме техника и изкуства в наш смисъл на
дума
та.
Развитието в областта на изкуствата съвпада със зората на 5-та коренна раса. Атлантите са имали по-различен начин на живот. Те не са правили открития като нас. Те са работили по съвсем друг начин. Тяхната техника и техните изкуства бяха съвсем други.
Едва през нашата 5-та коренна раса възниква всичко, което наричаме техника и изкуства в наш смисъл на думата.
Най-важното откритие е било използването на огъня. Само си припомнете всички неща в технологията, индустрията и изкуството, чието съществуване зависи от използването на огъня. Аз мисля, че един инженер не би бил склонен да спори с мен, когато казвам, че без огъня нищо от нашата съвременна технология не би било възможно; така че ние можем да кажем, че откритието да се използва огъня, е главното откритие, което даде импулса за всички по-късни открития.
към текста >>
234.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 4.11.1904 г. Мистерията на розенкройцерите.
GA_93 Легендата за храма
Смятало се е, че старата майсторска
дума
е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга.
Така Хирам спечелил ръката на Савската царица. Той обаче бил нападнат и убит от тримата чираци. Преди да умре Хирам успял да хвърли Златния триъгълник в един кладенец. И тъй като никой не знаел, къде е Хирам, започнали да го търсят. Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало.
Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга.
Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума. Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи. Той казал: – Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа – изграждането на храма – до завършване. – След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник. Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма.
към текста >>
Първата
дума
, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска
дума
.
Той обаче бил нападнат и убит от тримата чираци. Преди да умре Хирам успял да хвърли Златния триъгълник в един кладенец. И тъй като никой не знаел, къде е Хирам, започнали да го търсят. Дори Соломон се уплашил и поискал да открие какво е станало. Смятало се е, че старата майсторска дума е можело да бъде предадена от чираците и затова била уговорена друга.
Първата дума, която би била произнесена, когато открият Хирам, щяла да стане новата майсторска дума.
Когато най-после открили Хирам, той успял да произнесе няколко последни думи. Той казал: – Тубал-Каин ми обеща, че ще имам син, който ще бъде баща на множество поколения, които ще населяват Земята и ще доведат моята работа – изграждането на храма – до завършване. – След това той показал мястото, където намерили Златния триъгълник. Той бил прибран и занесен при Бронзовото море и двете неща били запазени в Светая Светих на храма. Те могат да бъдат открити само от онези, които могат да разберат значението на легендата за храма на Соломон и неговия майстор строител Хирам.
към текста >>
235.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
Тези трима калфи поискали да узнаят от Хирам-Абиф майсторската
дума
.
Поради това Соломон не е склонен да противодейства срещу неприятелите на Хирам. Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам.
Тези трима калфи поискали да узнаят от Хирам-Абиф майсторската дума.
Майсторската дума е онази, която е щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори. Тази майсторска дума е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание. Ето защо те решават да му сторят зло.
към текста >>
Майсторската
дума
е онази, която е щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори.
Поради това Соломон не е склонен да противодейства срещу неприятелите на Хирам. Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам. Тези трима калфи поискали да узнаят от Хирам-Абиф майсторската дума.
Майсторската дума е онази, която е щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори.
Тази майсторска дума е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание. Ето защо те решават да му сторят зло.
към текста >>
Тази майсторска
дума
е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание.
Поради това Соломон не е склонен да противодейства срещу неприятелите на Хирам. Един сириец каменоделец, един финикиец дърводелец и един евреин миньор били неприязнено настроени към Хирам. Тези трима калфи поискали да узнаят от Хирам-Абиф майсторската дума. Майсторската дума е онази, която е щяла да им даде възможност да работят самостоятелно като майстори.
Тази майсторска дума е една тайна, която се казва само на онези, които са постигнали необходимата степен на знание.
Ето защо те решават да му сторят зло.
към текста >>
Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската
дума
, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец.
Хирам и царицата Балкис отново се срещнали извън града. Тя му станала жена, ала Хирам не бил в състояние да отклони ревността на Соломон и отмъщението на тримата калфи. Той бил убит от тях.
Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец.
Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора (27). Било решено новата майсторска дума да бъде първата произнесена дума при намирането на трупа – това е думата, която се използва от свободните масони. Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът на Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.
към текста >>
Било решено новата майсторска
дума
да бъде първата произнесена
дума
при намирането на трупа – това е
дума
та, която се използва от свободните масони.
Той бил убит от тях. Единственото нещо, което можал да спаси, било триъгълника с майсторската дума, гравирана върху него, който той хвърлил в един дълбок кладенец. Хирам бил погребан и едно клонче от акация било посадено на гроба му. Акациевото клонче издало мястото на гроба на Соломон и Триъгълникът също бил открит. Той бил запечатан и заровен в място, известно само на малко хора (27).
Било решено новата майсторска дума да бъде първата произнесена дума при намирането на трупа – това е думата, която се използва от свободните масони.
Свободните масони с право водят своя произход от Храмовата легенда и от онези древни времена, в които бил съграден храмът на Соломон, като вечен паметник за тайната на 5-та коренна раса.
към текста >>
След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и
дума
.
". Той трябва да отговори: "Светлина". Тогава превръзката се сваля от очите на кандидата и той се въвежда в една осветена стая. Следва основният въпрос: "Познаваш ли твоя майстор? "Той отговаря: "Да, той носи жълто палто и сини панталони". Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава.
След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума.
Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват. Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор. Думата се сменя според степента. Не е правилно да разкрия кои са думите.
към текста >>
Дума
та се сменя според степента.
Сините панталони се отнасят до ранга, който той притежава. След това кандидатът получава трите атрибута на чирачеството – знак, ръкостискане и дума. Знакът е един символ от същия вид, както окултния символ../пропуск/. Ръкостискането е специален вид ръкуване, което се използва, когато се ръкуват. Тези ръкостискания са различни при един чирак и при един майстор.
Думата се сменя според степента.
Не е правилно да разкрия кои са думите.
към текста >>
След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и
дума
.
Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна. Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам.
След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума.
Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам. Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни. Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.
към текста >>
Дума
та е същата като майсторската
дума
, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам.
Когато някой е напреднал дотолкова, че може да се придвижи до майсторска степен, посветителската церемония е малко по-трудна. Главното обаче е, че онова, което се съдържа в Легендата за храма, фактически се провежда на практика върху самия кандидат. Онзи, който желае да постигне своята майсторска степен, се въвежда в един от покоите на ложата, където трябва да легне в един ковчег и да претърпи същата съдба, каквато е претърпял майсторът зидар Хирам. След това му се поверява нов знак, ново ръкостискане и дума.
Думата е същата като майсторската дума, която е била произнесена при откриване тялото на Хирам.
Отличителните знаци на майстора, са невероятно сложни. Разпознаването се постига с помощта на много форми и жестове.
към текста >>
Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Заклевам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез
дума
, знак и ръкостискане, които отсега нататък ще ми бъдат разкрити вътре в тази ложа.
Кандидатът трябва да даде клетва. Всичко около него е ужасяващо, тъмно, стаята се осветява само от едно или две мънички пламъчета.
Бих искал да размислите върху тази клетва в нейното пълно предзнаменование: "Заклевам се, че аз никога не ще разкрия нищо чрез дума, знак и ръкостискане, които отсега нататък ще ми бъдат разкрити вътре в тази ложа.
Ако бих издал някои от тайните, разрешавам на всеки от братята, който научи за това, да пререже гърлото ми и да изтръгне езика ми". Това е клетвата на чирака. Още по-ужасяваща е клетвата на калфата, който се съгласява да му бъде разрязан гръдния кош и сърцето му да бъде изтръгнато и хвърлено на птиците. Клетвата, която майсторът трябва да даде е толкова ужасяваща, че не трябва да бъде спомената тук.
към текста >>
236.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 9.12.1904 г./втора лекция/. Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената
дума
, Майсторската
дума
, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си.
Онзи, който е посветен в тази четвърта степен на зидарството, първата от висшите степени и в някои области все още се знае за значението на Легендата за храма, трябва да премине през три завеси./*11/ След като премине от другата страна на всяка от завесите, му се поверява една от тайните. Казва му се и тайното значение на определен стих от Петокнижието.
След като е преминал от другата страна и на последната завеса, му се обяснява тайната на знака Тау, и му се казва Свещената дума, Майсторската дума, по която масоните от четвъртата степен се разпознават помежду си.
При първата му инструкция преди всичко му се разяснява, колко древно е Свободното масонство. Йоановите масони обикновено не узнават това или ако го чуят, те нямат ни най-малкото разбиране по тези въпроси. Историята на Свободното масонство им се разказва по следния начин: Първият истински масон е бил Адам,/*11/ първият човек, който е имал изключително познание за геометрията по времето на неговото изпъждане от рая и се признава за първия масон, защото бидейки първият човек, той е бил прекият потомък на светлината. Истинският, по-дълбокият произход на Свободното масонство обаче, е още преди създаването на човечеството. То се намира в самата светлина, която е съществувала преди човечеството.
към текста >>
От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че
дума
та Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на практикуващия зидар и че масон, т. е.
Знанието за това първоначално проникновение постепенно е било загубено.
От тук произтича, че когато Дизагулиерс /Desaguliers//*12/ отново обедини Свободното масонство в Англия през първата половина на 18-то столетие, никой не е имал никакво правилно разбиране за факта, че думата Свободно масонство/свободно зидарство/ трябва да бъде взета буквално, че наистина се отнася за работата на практикуващия зидар и че масон, т. е.
зидар бе един, който гради черкви и храмове и други големи сгради според космическите закони и включва в тях небесни, а не земни пропорции.
към текста >>
Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената
дума
", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
«Нашите висши степени дават на брата възможността да получи сигурно доказателство за безсмъртието на човека.» Това те биха и направили, ако бъдат разработени. «Това е, и е бил големият копнеж на човечеството, откакто съществуват мислещи човешки същества. Човекът се нуждае от сигурността, че продължава да съществува и след смъртта си, за да може да бъде истински щастлив в настоящия живот. Затова мистериите на всички религии и училища на мъдростта, са се занимавали с този въпрос като с тяхна най-висша и главна задача.
Църквата естествено също се е занимавала с този въпрос, с "изгубената дума", "изгубения вечен живот", ала тя винаги отправя търсещия към пътя на милостта и винаги я изобразява като дар отгоре, а не като нещо, което трябва да бъде постигнато чрез лично усилие.
Нашият орден обаче я поставя в ръцете на всеки, който индивидуално чрез практически средства още в този живот може да се съедини съзнателно и по свободна воля със световното съзнание, с пра творческите сили на Сътворението.»
към текста >>
237.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 12. 1904 г./трета лекция/. Същността и задачата на Свободното масонство от гледна точка на духовната наука.
GA_93 Легендата за храма
Всеки обаче, който би си представил, че един адепт не умира в обикновения смисъл на
дума
та, греши.
Философският камък има специална цел, която е била указана от Калиостро; той е преназначен да продължи човешкия живот до един период от 5527 години/*3/. На един свободомислещ дух това ще изглежда смешно. Факт е обаче, че то е възможно, посредством специално обучение да се продължи животът неопределено, като човек се научава да живее вън от физическото си тяло.
Всеки обаче, който би си представил, че един адепт не умира в обикновения смисъл на думата, греши.
Всеки, който си въобрази, че един адепт не може да бъде ударен и убит от една падаща от покрива керемида, ще сгреши. Наистина това обикновено би се случило само ако адептът го позволи. Ние тук не говорим за физическа смърт, а за следното. За онзи, който е разбрал същността на Философския камък и се е научил да го отделя, физическата смърт е само едно привидно събитие. За другите хора това е едно истинско събитие, което представлява, един период от живота.
към текста >>
Ако прочетете "Тайната доктрина" на Блаватска, ще откриете там един пасаж, отнасящ се до електричеството, който
дума
по
дума
описва онова, което физиците сега постепенно постигат.
Миналият път ви прочетох една реч на английския министър-председател Балфор/*21/. Вече казахме, че някои неща, които са физически истини днес, са прастари окултни познания.
Ако прочетете "Тайната доктрина" на Блаватска, ще откриете там един пасаж, отнасящ се до електричеството, който дума по дума описва онова, което физиците сега постепенно постигат.
Онова, което е написано там, обаче е само едно предчувствие за това, за което става въпрос. Въпросът се отнася до физическия атом. Той бе криво разбран от цялата външна – ала не и от окултната – наука до преди четири-пет години. Той се смяташе за изпълваща дадено пространство маса. Днес науката вече започва да опознава какво представлява атомът наистина.
към текста >>
238.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
И вие ще видите, че всяка
дума
в библейския разказ за него/*1/ е един дълбоко значителен символ.
Нека да разгледаме защо бе изграден храмът.
И вие ще видите, че всяка дума в библейския разказ за него/*1/ е един дълбоко значителен символ.
Необходимо е само да размислите в кое време бе издигната сградата. Нека специално да си припомним библейското обяснение какво трябваше да представлява храмът. Яхве даде това обяснение на Давид: "Един дом за моето име" – Това ще рече дом за името Яхве. И сега нека да си изясним какво означава името Яхве.
към текста >>
В даден момент на своя живот детето се научава да употребява
дума
та "аз".
Древното юдейство в известен период от време много ясно започва да разбира светостта на името Яхве. Какво означава то?
В даден момент на своя живот детето се научава да употребява думата "аз".
Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име. Едва по-късно то се научава да използва думата "аз". Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение. Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз".
към текста >>
Едва по-късно то се научава да използва
дума
та "аз".
Древното юдейство в известен период от време много ясно започва да разбира светостта на името Яхве. Какво означава то? В даден момент на своя живот детето се научава да употребява думата "аз". Преди това то счита себе си за предмет. И така както то нарича другите предмети, така нарича и себе си с едно обективно име.
Едва по-късно то се научава да използва думата "аз".
Моментът в живота на велики личности, когато за първи път осъзнават себе си като един аз, е изпълнен с голямо значение. Жан Пол разказва следния инцидент/*2/: Като малко момче той веднъж стоял в една плевня в двора на една ферма; в онзи момент той за първи път преживял своето собствено "аз". И толкова спокоен и тържествен бил този момент за него, че той казва: "Тогава аз погледнах в най-вътрешната част на душата ми като в Светая Светих".
към текста >>
239.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
С
дума
та "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес.
С думата "дърво" Павел свързва понятията, с които боравихме днес.
Така ние непрекъснато трябва да проникваме все по-дълбоко в онова, което са казали великите посветени. Ние не се приближаваме към християнството, като го приспособяваме към нашите собствени изисквания, като го приспособяваме към съвременния материалистичен разум, който отрича всяко по-висше нещо, а като непрекъснато издигаме себе си нагоре в духовните висини. Тъй като християнството бе родено от посвещението, ние едва тогава можем да го разберем и да бъдем в състояние да вярваме, че то съдържа безкрайни дълбини, когато се откажем от възгледа, че трябва да доведем християнството по-близо до днешното разбиране, и когато нашето противодуховно материалистично мислене се издигне отново към християнството. Съвременното разбиране трябва да се издигне от минерално-мъртвото към живата духовност, ако иска да разбере християнството.
към текста >>
240.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21. октомври 1905 г. /Бележки/ Атомите и Логосът в светлината на окултизма.
GA_93 Легендата за храма
Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една
дума
, от едно слово.
Човек често чете за това, как Логосът слиза отгоре надолу, и се запитва как може да се схване това, как човек може да си изясни понятието за Логоса, едно понятие, което е нещо повече от една дума, от едно слово.
Сега ще разгледаме връзката между Логоса и най-малките частички. Ще ви дам едно описание – не само хипотези – на резултатите от едно много древно окултно изследване; така, както са били съобщени и както се е работило с тях специално в окултните школи на Германия, особено от 14-то столетие насам.
към текста >>
Тогава тя става като изгорена
дума
при нас.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно.
Тогава тя става като изгорена дума при нас.
Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл. Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както
дума
та е израз на мисъл.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас.
Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл.
Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса. Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
Ако ние възприемем самата мисъл като
дума
та на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
Когато престанем да гледаме на онова, което имаме като мисли и понятия за света и се обърнем към онова, което извира, към нашите вътрешни сили, тогава ние откриваме нещо още по-висше. Учителите могат да втъкат /третия/ Логос, защото те са се възкачили още по-високо, отколкото се намира естеството на мисленето. Когато бъдат развити по-висшите сили, тогава, в такива същества, мисълта изглежда като нещо по-различно. Тогава тя става като изгорена дума при нас. Мисълта, която съставлява най-вътрешното същество за Учителите, може самата тя да бъде израз на едно по-висше същество, така както думата е израз на мисъл.
Ако ние възприемем самата мисъл като думата на едно по-висше същество, тогава се приближаваме до понятието за Логоса.
Знание, освободено от мисълта, стои на още по-високо ниво.
към текста >>
241.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция І. /само за мъже/
GA_93 Легендата за храма
Той едва успява да напише тайната
дума
върху един златен триъгълник и да го скрие.
На теб ще ти се роди син, когото ти самият няма да видиш, но от когото ще произлезе един род, от който на Земята ще се породи едно ново огненопоклонство – С чука, който му се дава от Тубал-Каин, той е в състояние да завърши проектираното Бронзово море, и с това още повече спечелва симпатията на Савската царица. По време на една разходка, във въздуха пред нея се появява една птица, която й показва мистичния знак Тау. От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци.
Той едва успява да напише тайната дума върху един златен триъгълник и да го скрие.
Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на куб. Върху този камък, който скривал тайната дума, били написани Десетте Божии заповеди.
към текста >>
Върху този камък, който скривал тайната
дума
, били написани Десетте Божии заповеди.
От това дойката на царицата разбира, че под този знак Тау е скрита мъдростта на бъдещето. По време на едно пиршество, когато Соломон се напива, Савската царица си издърпва годежния пръстен от пръста на ръката му. Хирам-Абиф обаче бива нападнат и убит от неговите чираци. Той едва успява да напише тайната дума върху един златен триъгълник и да го скрие. Този по-късно се намира, затворен в един камък с формата на куб.
Върху този камък, който скривал тайната дума, били написани Десетте Божии заповеди.
към текста >>
242.
ОСЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 октомври 1905 г. Свободното масонство и човешката еволюция ІІ. /само за жени/.
GA_93 Легендата за храма
Преди своята смърт той прошепва една
дума
, която записва на един златен триъгълник и го заравя.
Когато Хирам в отчаяние се смята за неуспял, той бива заведен в центъра на Земята от едно същество, в което той познал Тубал-Каин. Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята. Тубал-Каин му дава един чук, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море. Обаче тримата калфи го убиват.
Преди своята смърт той прошепва една дума, която записва на един златен триъгълник и го заравя.
Никой не разбира думата, словото; това е изгубената дума, изгубеното слово на свободните масони. Хирам е погребан и на гроба му посаждат акация. Триъгълникът отново е изровен, но никой не знае неговата стойност. Той отново е зарит и един куб, на който са написани Десетте Божии заповеди, е поставен върху него.
към текста >>
Никой не разбира
дума
та, словото; това е изгубената
дума
, изгубеното слово на свободните масони.
Там му се казва, че Йехова или Адонай не е нищо друго освен враг на духовете на огъня, той иска да унищожи духовете на огъня. Хирам обаче узнава, че ще има син, когото той няма да види, но който ще започне ново поколение на Земята. Тубал-Каин му дава един чук, с който той ще може да завърши отливането на Бронзовото море. Обаче тримата калфи го убиват. Преди своята смърт той прошепва една дума, която записва на един златен триъгълник и го заравя.
Никой не разбира думата, словото; това е изгубената дума, изгубеното слово на свободните масони.
Хирам е погребан и на гроба му посаждат акация. Триъгълникът отново е изровен, но никой не знае неговата стойност. Той отново е зарит и един куб, на който са написани Десетте Божии заповеди, е поставен върху него.
към текста >>
Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената
дума
.
В тях мъдростта е смесена с кама, земния камически огън /огъня на желанията/. Онези, които са се посветили на женственото свещеничество, са синове на Авел. На Хирам бе обещано: – Ти ще имаш син, който ще основе едно ново поколение. Обаче ти не ще го познаваш. – Това ново поколение трябва да дойде, когато изгубеното слово отново придобие своята сила, когато се възроди по нов начин.
Окултната традиция, която е олицетворена в Свободното масонство работи за възраждането на изгубената дума.
То работи, за да се даде възможност към пасивния принцип в мъжкия елемент да се въведе активният; така че отново да може да се придобие оплодителната сила в духа, за да се обърне пасивното в активно, така че синовете на Каин да могат да произвеждат сами от себе си.
към текста >>
Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото,
Дума
та.
Има една окултна връзка между силата на говора и силата на сексуалната продуктивна сила. Словото е създало всичко. Първоначално то е живяло у човека. След това човекът го е изгубил.
Той вече не може повече да създава самостоятелно, понеже не притежава Словото, Думата.
Само някой, който е присъствал при сътворението може да я знае. Тубал-Каин я знаеше и я даде на Хирам. Всеки, който иска отново да спечели продуктивната сила, трябва да си извоюва словото. Истинската творческа сила трябва да се съедини със словото. Словото ще създава хората на бъдещето.
към текста >>
Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*
Дума
та ентелехия произхожда от гръцки.
В действителност теософията е мъжко-женската мъдрост, мъдростта, еднакво валидна за двата пола.
Посредством учението за прераждането човек разбира, че онова, което се проявява при всяко ново прераждане, не е личността от всеки отделен земен живот, а причинното тяло, ентелехията*/*Думата ентелехия произхожда от гръцки.
При Аристотел тя означава нематериалното, дейното начало, което формира материята и води до съвършенство. При някои виталисти – нематериалното жизнено начало, което направлява развитието на организма отвътре/, която се изгражда и развива безполово. Когато ние осъзнаем това, в нас духовно заживява онова, което е по-висше от сексуалното, което е независимо от причините за конфликта между двете течения. Така теософията е уравновесяващото движение и само то може да доведе до хармония. Едва в теософията човек може да говори за един окултизъм, който се отнася еднакво и до двата пола.
към текста >>
243.
ДВАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2 януари 1906 г. Царственото изкуство в нова форма. /на смесена аудитория от мъже и жени/.
GA_93 Легендата за храма
/
Дума
та "mason" на английски означава зидар.
И тъй Свободното масонство наистина е нещо, което може да накара хората да се замислят. Самото име е свързано с две напълно различаващи се едно от друго мнения. Някои твърдят – и те не са голяма партия вътре в Свободното масонство, – че цялото Свободно масонство произлиза от занятчийското /Йоановото/ зидарство, от изкуството за издигане на сгради; докато другото мнение смята това за детински наивно и твърди, че Свободното масонство в действителност винаги е било едно душевно изкуство и че символите, взети от работата на Йоановото зидарство – като например престилка, чук, мистрия, длето, компас, линия, инструмент за чертане на прави ъгли, отвес, нивелир и пр., – трябва да се смятат за символи на вътрешната работа над самия човек. Така чрез израза "масонство – зидарство" трябва да се разбира не друго, а изграждането на вътрешния човек, работата за собственото усъвършенстване. Ако в днешно време говорите с един свободен масон, вие може да чуете да ви се казва, че е детински наивно да се вярва, че Свободното масонство някога е имало каквото и да било с работата на занаятчиите зидари.
/Думата "mason" на английски означава зидар.
От тук и българското Свободно масонство често е наричало себе си Свободно зидарство. Бел. прев./. Никога не е ставало въпрос за нещо друго, освен за изграждането на чудния храм, който е мястото на човешката душа; за изграждането на самата човешка душа, която трябва да бъде усъвършенствана и за изкуството, което трябва да се приложи. Всичко това е изразено в тези символи, така че великото да не бъде изложено на невежи очи.
към текста >>
Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с
дума
та прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите.
Който иска да разбере какво е искал да каже Аристотел с думата прочистване, катарзис/*11/, трябва да изтълкува понятието от астралното, от тайните на мистериите.
Изразите, които той употребява, за да обясни трагедията, са смътен отблясък на онова, което учениците научаваха в мистерийните школи. Спомнете си как Лесинг изследваше душевните сили на страха и състраданието, които трябва да бъдат възбудени чрез трагедията. Това е доставило материал за множество големи и научни разисквания от Лесинг насам. Тези емоции бяха реално събуждани при мистерийния ученик, когато му беше представян Бог с неговия път през света. Чрез това бяха възбуждани и изтегляни навън страстите, съществуващи дълбоко в човешката душа, подобно на болестта, която доведена до нейната връхна точка чрез високата температура, се изважда навън от човека.
към текста >>
Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на
дума
та, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот.
Каквото лежи в основата на разбрания по този начин свещеннически принцип, бихме могли да означим като въздържание да се изследва същността на нещата, като едно приемане на нещата, идващи от някъде си в света, задоволявайки се с онова, което е дадено по този начин.
Символът на това, за което човекът не прави нищо, правилният символ за онова, което, в най-истинския смисъл на думата, е подарено на човека, този символ е взет от половия живот.
Човешкото същество там е истински продуктивно, ала онова, което се проявява в тази продуктивна сила, няма нищо общо с човешкото изкуство, с човешкото знание и нищо общо с човешкото творчество; от него е изключено всичко, което се изразява в трите колони на "царското изкуство". Когато някои масони представят тези сексуални символи пред човечеството, те искат да кажат: – В този символ човешката природа се изразява не както човекът я е направил, а както тя е била дадена от боговете. Това се изразява чрез Авел, ловеца и овчаря, който жертва жертвеното животно, жертвеното агне, чрез което предлага онова, за което самият той не е направил нищо, за да го произведе, което съществува независимо от него.
към текста >>
244.
Гьоте и неговата връзка с Розенкройцерството.
GA_93 Легендата за храма
Хомункулусът е астралното тяло; пътуването до "Майките" е представяне на търсенето на златния триъгълник и изгубената
дума
.
2. Основаната тема във "Фауст".
Хомункулусът е астралното тяло; пътуването до "Майките" е представяне на търсенето на златния триъгълник и изгубената дума.
към текста >>
245.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Дума
та друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската
дума
"друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
Тайните учения на друидите са били твърде общи с онези на гимнософистите и брамините на Индия, магите на Персия, жреците на Египет и всички други жреци на древността. Като тях и те са имали два вида религиозни учения – екзотерични и езотерични. Техните ритуали са били практикувани в Британия и Галия, макар че до голямо съвършенство са достигнали в първата страна, където островът на Англеси се е смятал като тяхно главно седалище.
Думата друид, общо взето се предполага, че е извлечена от "дъб", което дърво е било свещено сред тях, макар че неговата етимология може също да бъде открита и в галската дума "друидх", "мъдър човек" или "магьосник".
към текста >>
Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската
дума
, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях.
Хад-Хад, птицата, която заедно с царицата изпълнявала службата на вестител на Духовете на огъня, като видяла Хирам да прави във въздуха знака на мистичното Т, полетяла около главата му и кацнала на китката му. В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел.
Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях.
Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах!
към текста >>
Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската
дума
.
В този миг Сарахил, дойката на царицата, възкликнала: "Предсказанието се изпълни. Хад-Хад познала съпругът, който Духовете на огъня предназначили за Балкис и тя се осмелила да приеме неговата любов! " Те повече не се двоумяли, взаимно си дали обещание и помислили как Балкис би могла да си върне даденото на царя обещание. Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях.
Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума.
Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен.
към текста >>
Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската
дума
, решили за по-голяма сигурност да променят
дума
та.
Хирам трябвало пръв да напусне Йерусалим; царицата, нетърпелива да се присъедини към него в Арабия, трябвало да измами бдителността на царя, което тя изпълнила, като извадила пръстена, с който му бе дала своето обещание, докато той пиел. Соломон подсказал на херамовите зидари, че премахването на неговия съперник, който отказал да им даде майсторската дума, ще бъде една услуга към него и когато архитектът отново влязъл в храма, той бил нападнат и убит от тях. Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят.
Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата.
При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах! " "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен. Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма.
към текста >>
" "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена
дума
станала свещената
дума
за майсторската степен.
Преди своята смърт обаче, той имал време да хвърли в един дълбок кладенец златния триъгълник, който висял на врата му и върху който била гравирана майсторската дума. Те завили тялото му, занесли го до една самотна могила и го погребали, като над гроба засадили пръчка от акация. След като седем дни Хирам не се появил, Соломон въпреки своето желание, за да задоволи настояването на народа си, бил принуден да нареди да го търсят. Тялото било открито от трима майстори и те, подозирайки че е бил убит от тримата занаятчии, защото им бе отказал майсторската дума, решили за по-голяма сигурност да променят думата. При повдигането на тялото, кожата се отлепила и един от майсторите възкликнал: "Магбенах!
" "/Плътта е отпаднала от костите/" и тази случайно произнесена дума станала свещената дума за майсторската степен.
Тримата занаятчии били издирени, но вместо да попаднат в ръцете на своите преследвачи, те се самоубили и техните глави били донесени на Соломон. Тъй като триъгълникът не бил намерен на врата на Хирам, те го търсили и накрая го открили в кладенеца, в който архитектът го беше хвърлил. Царят наредил той да бъде поставен в един триъгълен олтар, издигнат в един таен свод, построен в най-отдалечената част на храма. Освен това, триъгълникът бил скрит и под един кубически камък, върху който бил записан свещения закон. Сводът, съществуването на който е било известно само на 27 избранници, след това е бил зазидан".
към текста >>
/*6/ – Според Хекетрон името Зеруббабел е "една съчетана
дума
, означаваща: "светлия господар, Слънцето".
/*6/ – Според Хекетрон името Зеруббабел е "една съчетана дума, означаваща: "светлия господар, Слънцето".
Той въздига наново храма и следователно представлява отново изгряващото Слънце". Предполага се, че това е свързано със Зеруббабел от Стария завет, благородник от семейството на Давид, който при завръщане от пленничество във Вавилон завършва изграждането на храма на Йерусалим.
към текста >>
Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната
дума
беше загубена; тази
дума
не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената
дума
е отново придобита в степента Царската дъга.
8, гл. 2 казва: "Често се казва, че Свободното масонство произтича от рицарите темплиери, и така да имат за свой обект да отмъстят за разрушението на този орден и по този начин да са опасни за църквата и държавата; обаче това потвърждение беше отхвърлено 1535 г. с "Хартата на Колон", в която масоните наричат себе си Братя на Св. Йоан, защото Св. Йоан Кръстителят е бил предшественик на Светлината".
Да продължим цитата от Хекетрон относно "Синьото масонство": "Без степента Царската дъга Синьото масонство е незавършено, тъй като в Легендата за храма видяхме, че, чрез убийството на Хирам, главната дума беше загубена; тази дума не е отново придобита в майсторската степен, само заместникът и е бил даден; следователно загубената дума е отново придобита в степента Царската дъга.
Синьото масонство всъщност отговаря на по-малките мистерии на древните, в които не се разкрива нищо, освен екзотерични доктрини; докато "фалшивото масонство" или всички следващи степен – тъй като никой не може да бъде посветен в тях, който не е преминал през първите три степени – отговаря на по-големите мистерии".
към текста >>
/*5/ –
Дума
та nach /"след"/ липсва в немското издание, но да я премахнем, би означавало да отречем смисъла, даден в лекция 1 от тази серия: "Света Троица" от 23.
/*5/ – Думата nach /"след"/ липсва в немското издание, но да я премахнем, би означавало да отречем смисъла, даден в лекция 1 от тази серия: "Света Троица" от 23.
май 1904 г., в която се казва: не е правилно, когато теософите вярват, че преражданията нямат начало и нямат край. Прераждането започва през лемурийската епоха и ще спре отново в началото на 6-та коренна раса или епоха". /Виж диаграмата на другата страница/. Тогава на немски би се казало: /немският текст не се разчита добре/.
към текста >>
/*4/ – Веда /санскритска
дума
за "свещено знание"/.
/*4/ – Веда /санскритска дума за "свещено знание"/.
Ведите са пълно събрание на най-старите религиозни документи на индусите, написани на санскритски, на които се приписва свръхсетивен произход. Те съдържат обширна всестранна литература, която бе предавана от уста на уста в течение на много векове. Ведическите ръкописи се делят главно, както следва: 1. Санхитас, 2. Брамани, 3.
към текста >>
/*14/ – Това изречение не е
дума
по
дума
, както е записано.
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано.
Различните текстове са различни. Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото. Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили". Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността".
към текста >>
Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с
дума
та "области", пропускайки останалото.
/*14/ – Това изречение не е дума по дума, както е записано. Различните текстове са различни.
Текст 1 изпуска от това изречение думите "великите потоци" и на тяхно място има "сила за мъже и жени", и свършва с думата "области", пропускайки останалото.
Зейлеровото машинно копие има същите думи, а стенографските бележки тук имат пропуск. В текстът на Рибщайн 4 откриваме: "символите са свързани с въпроси, протичащи по целия свят, които означавайки.. основни мъжки и женски сили". Бележките на Мари Щайнер фон Сиверс дават следното: "Двата пола са само израз на две велики течения, които застават пред нас като закон на полярността". Отпечатването е било прегледано от редактора, за да му се даде разбираемо значение.
към текста >>
/*17/ – Въпросната
дума
"природа" бе дадена в текст 1 и 2, но отсъства в другите текстове.
/*17/ – Въпросната дума "природа" бе дадена в текст 1 и 2, но отсъства в другите текстове.
към текста >>
/*23/ – Текст 1 съдържа
дума
та "Христос" вместо
дума
та "кръст" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "кръст".
/*23/ – Текст 1 съдържа думата "Христос" вместо думата "кръст" но от друга страна Зайлеровото чисто копие, както и текст 4 на Рибщайн, имат "кръст".
към текста >>
Аз бих предпочел изговорената
дума
да остане изговорена
дума
.
Резултатите на моята антропософска работа са първо, книги предназначени за общата публика; второ, голямо число лекторски курсове, първоначално считани като частни публикации и продавани само на членове на Теософското /по-късно Антропософското/ общество. Курсовете представляват повече или по-малко точни бележки, държани по моите лекции, които по липса на време аз не съм в състояние да коригирам.
Аз бих предпочел изговорената дума да остане изговорена дума.
Ала членовете желаеха да се отпечатат курсовете за лична употреба. По този начин те възникнаха. Ако аз бих бил в състояние да ги коригирам, ограничението само за членове не би било необходимо още от самото начало. Сега вече ограничението отпадна преди около една година.
към текста >>
Не може и да става
дума
за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете.
Обаче нищо никога не бе казано, което да не е единствено резултат на моя пряк опит, в изграждането на антропософията.
Не може и да става дума за съгласуване с предубежденията и предпочитанията на членовете.
Всеки, който чете тези частно отпечатани лекции, може да ги възприема като представляващи антропософията в пълен смисъл. Така бе възможно без никакво колебание – когато оплакванията в това направление станаха настоятелни – да се отклоним от обичая си да раздаваме този материал само на членове. Но трябва да се има предвид, че понякога се появяват погрешни пасажи в тези лекторски доклади, непрегледани от мен.
към текста >>
246.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Хе-Во-Хе, или с една
дума
Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен.
Индусът говори за него като Манас; розенкройцерите като за “неизразимото”. Едно тяло, в действителност, е само част и дял от друго тяло, но себето, “Азът” на човека съществува в себе си и сам по себе си “Аз съм Аз”. Към този принцип другите се обръщат с “теб” или “ти”; той не може да бъде сбъркан с нищо друго във Вселената. Благодарение на това неизразимо, неизказуемо себе, човекът се издига над всички сътворени неща на Земята, над животните, наистина над всяко творение. Ето защо, в определени минали времена, изпълняващият свещенодействие йерофант в древните юдейски светилища казваше на Висшия Жрец: Шем-Хам-Форес, което означава: Какво е името Му (името на Бога)?
Хе-Во-Хе, или с една дума Йеф или Йоф, значещо Бог, Природа, Човек; или отново, неизразимият “Аз” на човека, който е и човешки, и божествен.
към текста >>
247.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната
дума
на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
Цялостта на Природата се изявява по сходен начин и на друго сетиво.
Нека окото бъде затворено, и нека бъде напрегнато сетивото на слуха, и от най-слабия дъх до най-голямата врява, от най-обикновения звук до най-висшата хармония, от най-страстния и пламенен вик до най-нежната дума на разума, все Природата е тази, която говори и проявява присъствието си, силата си, всепроникващия си живот и обхватността на своите връзки; така че един сляп човек, на който е отказано всичко видимо, може все пак да разбере една безкрайна жизненост посредством друг свой орган.
към текста >>
Лъжата не е нищо друго освен една
дума
, една илюзия.
Лъжата във физическия свят става фактор за разрушение в астралния свят. Лъжата е убийство в астралния свят. Това явление е произходът на черната магия. Земната заповед “не убивай” може следователно да бъде преведена като “не лъжи” по отношение на астралния свят.
Лъжата не е нищо друго освен една дума, една илюзия.
Тя може да причини неизразима вреда, но практически нищо не се разрушава. В астралния свят всяко чувство, всяка идея е видима форма, жива сила. Астралната лъжа причинява удар между лъжливите и истинни форми, приключващ със смърт.
към текста >>
248.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка
дума
по нейната форма.
Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се “фиксира” в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли. Всяка от тези думи е звукова вълна с абсолютно дефинирана форма, която ако можехме да я видим е различна от всички останали. Нека си представим тези думи втвърдени, както водата замръзва в лед при внезапен и силен студ.
В такъв случай думите биха слезли на Земята като втвърден въздух и ние бихме могли да разпознаем всяка дума по нейната форма.
към текста >>
249.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Движенията на това същество – което не можем да наречем истински “човек” в нашия смисъл на
дума
та – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване.
Тези промени в дихателния процес отбелязаха прехода от древното съзнание, което бе просто игра на картини, към съзнанието такова, каквото е то в наше време. Сетивните възприятия биват получавани от тялото; съзнанието има чисто обективен характер. Съзнанието в картини (имагинативно съзнание) създаде собственото си вътрешно съдържание чрез една свойствена, пластична сила. Колкото по-далеч отиваме в миналото, толкова повече откриваме душата на човека живееща не вътре в него, а около него. Ние стигаме до точката където сетивните органи съществуваха едва в зародиш и когато човекът само получаваше от външните предмети впечатления, които пораждаха привличане или отблъскване, симпатия или антипатия.
Движенията на това същество – което не можем да наречем истински “човек” в нашия смисъл на думата – се ръководеше от тези чувства на привличане или отблъскване.
Той нямаше разсъдъчна способност и епифизата – орган от огромна важност в онези времена – бе единственият му “мозък”.
към текста >>
(Това е указано в етимологията на
дума
та “образ”).
Обективното съзнание по природа е аналитично, субективното съзнание е по природа пластично и има магическа сила.
(Това е указано в етимологията на думата “образ”).
По този начин субективното, пластично съзнание на човека бе заменено от обективно, аналитично съзнание. Процесът, чрез който душата (която първоначално обгръщаше човека като облак) постепенно проникна във физическото тяло, може да бъде сравнен с охлюва, отделящ собствената си черупка и после отдръпващ се назад в нея. Душата първо даде форма на тялото и после проникна в това тяло, вече подготвила органите за възприятие отвън. Силата на зрение, с която човешкото око е надарено днес, е същата сила, която някога бе упражнявана върху окото отвън, за да може да то да се оформи.
към текста >>
250.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
С тази
дума
ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена.
Самият сън – не сънищата – тук става съзнателно състояние. Ние не само виждаме образи, но и навлизаме в живата същност на съществата и чуваме техните вътрешни тонове. Във физическия свят ние даваме имена на нещата, но имената са само външни названия. Само човекът може да изрази своето собствено същество отвътре казвайки “Аз” – неизречимото име на съзнателната индивидуалност.
С тази дума ние разграничаваме своята собствена личност от останалата Вселена.
Но когато станем съзнателни за света на звука, всяко същество, всяко нещо съобщава истинското си име; в състояние на ясновидство ние чуваме звука, който изразява неговата най-дълбока същност и звъни като тон във Вселената, различен от всички останали.
към текста >>
251.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Тогава
дума
та ще бъде имагинация изцяло проникната с живот.
Зародишът на тази възвишена сила на размножаване, изчистена от всеки елемент на чувственост, е словото. Човекът стана съзнателно същество когато за пръв път пое дъх; съзнанието ще достигне своята степен на съвършенство когато той е способен да излива в думите, които произнася, същата съзидателна сила, с която днес е надарена неговата мисъл. В нашата епоха той предава на въздуха само думи. Когато е достигнал степента на висше творческо съзнание, той ще бъде способен да предава на въздуха образи.
Тогава думата ще бъде имагинация изцяло проникната с живот.
Давайки тяло на тези образи, той ще дава тяло на словото, което носи и поддържа образа. Когато ние вече не просто въплътяваме своите мисли в предмети, както правим например когато изработваме часовник, а даваме тяло на тези образи, те ще живеят.
към текста >>
252.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Според това коя от двете характеристики си казваше
дума
та, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята.
В най-вътрешното естество на Съществата, обитаващи Старата Луна, се получи едно двойствено движение. Човекът-животно се раздели на две групи. В едната група се разви мозъкът под влиянието на инспирациите и действието на Духовете на Огъня, които станаха Духове на Въздуха. Другата група слезе надолу към животинското царство. Сега това разделение е видимо в самото устройство на човека, понеже низшата част на неговото същество е сродна с животното, докато висшата се издига към Духа.
Според това коя от двете характеристики си казваше думата, възникнаха две групи човешки същества: едната обвързана с низшата природа на Земята другата по-развита и свободна от Земята.
Първата група израстна повече като животните. Съществата от другата група получиха Божествената Искра, съзнанието за “Аз”. Такава е връзката между днешния човек и животните, особено маймуната.
към текста >>
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на
дума
та.
Опитайте да си представите човека без физическо тяло. Той не би преминавал през смъртта; обновлението на неговото същество нямаше да се причинява от раждането, каквото го познаваме, а по някакъв друг начин. Определени части от астралното тяло и от етерното тяло щяха да бъдат подлагани на промяна, това е всичко. Около неразрушимия център единствено обгръщащите обвивки щяха да бъдат среда на общуване с околната среда такова бе състоянието на човека на периода на Старата Луна в еволюцията; неговото същество бе подложено на метаморфози, но не и на раждане и смърт.
Но в това състояние той нямаше съзнание в нашия смисъл на думата.
Боговете, които му бяха дали форма, бяха около него, зад него, но не и вътре в него. Те бяха за него това, което е дървото за клона или мозъкът за ръката. Ръката се движи, но съзнанието за движението е на мозъка. Човекът бе клон на божественото дърво и ако земната еволюция не бе променила това състояние на нещата, неговият мозък нямаше да бъде нещо повече от цвят на същото божествено дърво, неговите мисли щяха да бъдат отразени в изражението му като в огледало, но той нямаше да има съзнание за свои собствени мисли. Нашата Земя щеше да бъде свят на същества, надарени с мисли, но не и със съзнание, свят на статуи вселявани от Боговете, преди всичко от Яхве или Йехова.
към текста >>
253.
Първоначални импулси на духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
1. Съгласно указанията на Рудолф Щайнер,
дума
та «теософия» е била заменена, където е било възможно в ранните издания, с
дума
та «духовна наука», «наука за духа» или «антропософия».
1. Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата «теософия» е била заменена, където е било възможно в ранните издания, с думата «духовна наука», «наука за духа» или «антропософия».
Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс. В настоящото издание това изменение е направено само отчасти. Под думата «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото начало самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания.
към текста >>
Под
дума
та «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото начало самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания.
1. Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата «теософия» е била заменена, където е било възможно в ранните издания, с думата «духовна наука», «наука за духа» или «антропософия». Рудолф Щайнер е искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделя в резултат на конфликт, засягащ преди всичко разбирането на Христос и Христовия импулс. В настоящото издание това изменение е направено само отчасти.
Под думата «антропософия» трябва да се разбира основаната от Рудолф Щайнер от самото начало самостоятелна наука за духа, основаваща се на собствените му духовни изследвания.
към текста >>
254.
Минало и бъдещо духовно познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с
дума
та «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
В собствената си душа обаче той сам чувства божествените искри, сам се чувства като божеството и получава увереност за своето безсмъртие, за дейността си и творчеството в безкрайния космос. Нищо не може да се сравни с възвишеността, която мистерийният ученик е изпитвал на такива места. Там всичко е съществувало едновременно – религия, изкуство, познание. От предмета на своето набожно преклонение той е чувствал религията, от произведенията на изкуството се е възпламенявало свещеното му въодушевление, а самите мирови загадки му се разкривали в красиви, призоваващи към благочестивост картини. Някои от великите хора, изживели това, са казвали: Само чрез това, че е посвещаван, човекът се издига над миналото и земното към вечното.
Наука и изкуство, потопени в свещения огън на религиозни чувства, са представлявали нещо, което не може да се изрази другояче, освен с думата «ентусиазъм», това означава: Да бъдеш в Бога.
към текста >>
Дори понятието за духа е било изгубено и когато се е говорило за дух, се е употребявала само една празна
дума
.
В това време попада и мисията на Елена Петровна Блаватска. Може наистина да се каже, без с това да се накърни значението на нейната личност, че ѝ е била възложена работа, която всъщност е била твърде тежка за душата ѝ. Ако човек иска да разреши загадката, защо именно тази личност е била призвана да внесе посланието на теософията в света, стига до заключението, че тя е била единствената възможност, чрез която водещите духове са могли да се изявят на хората на Запада. Личностите на официалните постове са нямали и най-малкото разбиране какво е необходимо за човечеството като духовни факти.
Дори понятието за духа е било изгубено и когато се е говорило за дух, се е употребявала само една празна дума.
към текста >>
255.
Духовното познание като най-висша освобождаваща същност. Първа лекция, Берлин, 1 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Много хора обясняват: Вие сте фантазьори, понеже виждате особено значение в
дума
та или в света.
Така е и с целия свят, възприеман чрез духовнонаучния мироглед. Вземете днешната наука. Тя описва света като този, който не се е научил да чете, описва само написаните думи. За другия нещата в света са като букви, те получават значение, когато той се научи да чете. Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на буквите.
Много хора обясняват: Вие сте фантазьори, понеже виждате особено значение в думата или в света.
Това естествено не може да се оспори, понеже е обикновеното виждане на нещата. Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман. Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото. Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях. За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят.
към текста >>
Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя –
дума
и светът може да се разглежда като голям роман.
Тя описва света като този, който не се е научил да чете, описва само написаните думи. За другия нещата в света са като букви, те получават значение, когато той се научи да чете. Не е погрешно, ако някой, който не може да чете, описва формата на буквите. Много хора обясняват: Вие сте фантазьори, понеже виждате особено значение в думата или в света. Това естествено не може да се оспори, понеже е обикновеното виждане на нещата.
Но освен него има и друго виждане, където всяко цвете става буква, всеки вид цветя – дума и светът може да се разглежда като голям роман.
Светът съдържа нещо, което не се изчерпва с физическото. Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях. За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят. Също и всяко животно в света можете да го разглеждате като буква. Постепенно ще успеете да разчитате тези букви.
към текста >>
Научите ли се да познавате животното като
дума
, поглеждате зад физическия свят в съвсем различен свят, в астралния свят.
Знаците за това обаче нямат уста, затова значението трябва да бъде извлечено от тях. За този, който се научи да чете шрифта на растенията, в девахана се открива нов свят. Също и всяко животно в света можете да го разглеждате като буква. Постепенно ще успеете да разчитате тези букви. Когато разберете животните в жизнените им проявления, заставате срещу тях като някой, който може да чете, а не като някой, който прави като материалистическата наука, която само описва буквите.
Научите ли се да познавате животното като дума, поглеждате зад физическия свят в съвсем различен свят, в астралния свят.
Научите ли се да разглеждате растенията като букви, постигате способността да виждате в менталния свят. Това не е нищо недействително, а точно обратното, то е нещо, което е изцяло действително и всъщност едва тогава ни научава да разбираме истинския смисъл на живота. Действително е така, че правилното значение на духовното опознаване на света ни става ясно едва когато го сравним с четенето. Какъв смисъл би имало, ако начертая нещо на дъската и го опиша, без то да означава нещо? То получава смисъл чрез това, че човек опознава неговото значение.
към текста >>
Предразсъдъците, които не са нищо друго освен внушения, затрудняват хората днес да осъзнаят за какво всъщност става
дума
в духовния мироглед.
Също както бръмбара, който си няма никакво понятие, че носът принадлежи към една душа, така днешният астроном описва Меркурий, Марс, Слънцето. Той ги описва така, както ги вижда като бръмбар върху мировия космос. Човекът ще се научи да описва реално едва когато разбере, че звездите са одушевени, че навсякъде съществува дух, че целият Универсум е одушевен. Духовнонаучният мироглед не цели нищо друго, той има същата логика.
Предразсъдъците, които не са нищо друго освен внушения, затрудняват хората днес да осъзнаят за какво всъщност става дума в духовния мироглед.
към текста >>
256.
Духовното познание като най-висша освобождаваща. Втора лекция, Берлин, 8 октомври 1906 г. същност.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета
дума
от началото на изречението, или четвърта
дума
от края.
Още по-добре ще разберете за какво се касае тук, когато разгледаме още един пример, който ще може да ви въведе по-дълбоко в тайните на братствата. Нека да си представим, че един непознат човек – непознат във външния свят, но добре познат на посветените – пише писмо на богат таен съветник или на министър. Писмото може би се отнася до съвсем неутрални неща, може би за разрешението на незначителен проблем. Ако това писмо го чете някой посветен – става въпрос за абсолютни факти, – той ще го разбере съвсем различно от някой обикновен човек и ще разбере от него нещо съвсем особено.
Възможно е в такова писмо например да трябва да се изпусне всяка трета дума от началото на изречението, или четвърта дума от края.
Тогава остават думи, които показват съвсем особен смисъл, нещо, което въздейства върху волята на този, към когото е адресирано писмото. Той може да е прочел само, че би трябвало да разчисти нещо. В действителност в писмото стои нещо извънредно важно. Можете да кажете: Но човекът не го е прочел. Това обаче не е вярно.
към текста >>
Ние написваме нещо и казваме
дума
та «дух».
Сега можем да свържем казаното с една мисъл, която изказахме последния път. Говорих ви за писането.
Ние написваме нещо и казваме думата «дух».
Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума. Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух». Но науката днес така описва фактите. За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук.
към текста >>
Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази
дума
.
Сега можем да свържем казаното с една мисъл, която изказахме последния път. Говорих ви за писането. Ние написваме нещо и казваме думата «дух».
Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума.
Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух». Но науката днес така описва фактите. За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук. Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят.
към текста >>
За да може да се напише тази
дума
тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук.
Ние написваме нещо и казваме думата «дух». Който няма някакво понятие за духа, сигурно няма да напише тази дума. Но може да дойде някой, който няма понятие от духа, изобщо не може да чете, но може да опише: Това е крива линия, която отива надолу, после отново има крива линия нагоре, после отново надолу и така нататък. На никой човек няма да му дойде на ума, че това, което описва този, който не може да чете, се нарича «дух». Но науката днес така описва фактите.
За да може да се напише тази дума тук, е бил необходим някакъв смисъл, излял се в това, което стои тук.
Пишещият може да се махне, да дойде друг и от това, което стои тук като материално, да познае какво първоначално е имал наум писателят. Така е също и с първоначалния дух насреща на физическия ни свят. Физическият свят е шрифт, нищо друго освен шрифт. Обикновената наука описва отделните неща на света така, както показах. Окултистът обаче знае, че тези отделни неща, освен че човек може да ги опише външно, означават още нещо.
към текста >>
Така в кръвта четете астралното, както в тези знаци четете
дума
та «дух».
Тогава е готов и знае какво е кръвта. Но четенето в духовнонаучен окултен смисъл ви показва, че кръвта, във формата, както я имаме, не може да се породи, ако зад нея не протичат явленията, които наричаме астрални. Духът на света действа върху веществото чрез астралните явления. Никога нямаше да има кръв във физическия свят, ако зад него не се намираше астралният свят. Може да има всичко възможно, но кръвта е възможна само поради това, че отзад се намира астралният свят.
Така в кръвта четете астралното, както в тези знаци четете думата «дух».
Четенето на писмените знаци, дадени тук, във физическото, води до ясновиждането в астралния свят.
към текста >>
257.
Отношението на човешките сетива към външния свят
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи –
дума
та трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека.
То още изцяло се намира в само физическо развитие. Върху сетивото на вкуса има влияние етерното тяло на човека, върху зрението – астралното тяло, върху топлоусещането и осезанието – азовата организация. А каквото се появява като първата наченка на манас в човека, като първото устройство към този висш духовен аз, има влияние върху слуха. Това, което принадлежи към висшата природа на човека, днес има влияние върху слуха. От всичко, което нисшите четири сетива са постигнали, вечната душа още нищо не е поела.
Само това, което се изразява в думи, което човекът може да облече с думи – думата трябва първо да се помисли и вътрешно да се чуе, – принадлежи към вечната нетленна част на човека.
Всички мисли, които могат да се изразят с думи, чувствата, които определено живеят в човека и биха могли да се изразят чрез думи, всички импулси, които човекът наистина може да опише, които не живеят като тъмни пориви в него, а са така ясни, че могат да се предадат с думи, всичко това принадлежи към вечната същност на човека. Оттам словото е нещо, което принадлежи към вечната основа на човека. Ако изобщо се започне да се говори за вечното, за словото трябва да се говори в най-буквалния смисъл. Първото устройство за проявата на словото е съществувало някога, когато Земята започва своята еволюция, когато земната еволюция започва на Стария Сатурн. Само че това устройство се проявява едва на Земята.
към текста >>
258.
Пътят и степените на познанието. Първа лекция, Берлин, 20 октомври 1906 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Някоя
дума
, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение.
Понякога ученикът си създава погрешна представа за ролята на своя учител. Лесно може да му се струва, като че ли тук или там чува учителят непременно да му говори, като че ли той често е физически с него. Наистина понякога е спешно необходимо учителят да пристъпи физически към ученика, но това не става така често, както на ученика му се иска да вярва. Той не може още в началото правилно да преценява влиянието, което учителят упражнява върху ученика. Учителят има средства, които се разкриват на ученика постепенно.
Някоя дума, за която ученикът вярва, че я е казал случайно, е от голямо значение.
Тя действа несъзнателно в душата на ученика като опора, която го насочва и ръководи. Ако учителят правилно упражнява окултните влияния, тогава съществува и реална връзка между него и ученика. Към това се присъединяват основаващите се на любвеобилно участие въздействия от далече, които винаги могат да се упражнят от учителя, но все повече се разкриват на ученика едва по-късно, когато той стигне до висшите светове.
към текста >>
Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва
дума
та антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата».
Но на онези, които искат да навлязат по-дълбоко в мисленето, да се занимаят още по-интензивно със своеобразната дълбочина на човешката душа, се препоръчват за изучаване книги, които са написани именно затова, за да насочат мисленето към строга дисциплина.
Книгите, написани за тази цел, макар в тях да липсва думата антропософия, са моите две книги «Истина и наука» и «Философия на свободата».
Такива книги са написани, за да изпълнят определена цел. Тези, които въз основа на енергичното обучение на логическото мислене искат да продължат да учат, ще направят добре да упражняват духа си с «душевно-духовната» гимнастика, която изискват тези книги. Това ще им даде основата, върху която е изградено розенкройцерското обучение. Когато човек наблюдава физическия план, възприема определени сетивни впечатления, багри и светлина, топлина и студ, мирис и вкус, докосване и натиск и слухови впечатления. С всичко това се свързват мисловна и разсъдъчна дейност.
към текста >>
Всяка
дума
е символ.
Всъщност целият човешки говор се изразява със символи. Езикът не е нищо друго освен говорене в символи.
Всяка дума е символ.
Също и науката, която вярва, че обективно означава всеки предмет, трябва да си служи с езика и думите ѝ са символични. Когато говорите за крилата на белия дроб, знаете че това не са крила, но ги означавате така55. За човека, който иска да остане на физическото поле, ще бъде добре да не се изгубва прекалено в този символизъм, но напредналият ученик също няма да се изгуби в него. Когато се изследва, се усеща каква дълбочина лежи в основата на човешкия език. Задълбочени натури като Парацелз и Якоб Бьоме56 дължат развитието си отчасти на обстоятелството, че не са се колебали да изучават имагинативното значение на езика в разговор със селяни и скитници.
към текста >>
Той е душевният знак на човека, същевременно и знак за
дума
та Wort.
В нашия шрифт той е станал знак на буквата Е. Или вземете W, който показва вълнообразното движение на водата.
Той е душевният знак на човека, същевременно и знак за думата Wort.
М не е нищо друго освен наподобената горна устна.
към текста >>
55) На немски се употребява
дума
та Lungenflügel – крила на белия дроб.
55) На немски се употребява думата Lungenflügel – крила на белия дроб.
към текста >>
259.
Хранене и лечебни методи
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова ще бъде казано само приблизително, понеже в такъв широк кръг от слушатели нямаме работа само с посветени, които биха били в състояние да разберат всяка
дума
в нейното истинско значение.
Днес ще говорим от духовнонаучна гледна точка за нещо от много голямо значение, ако се схваща по правилен начин. Ще разгледаме някои въпроси за храненето и начина на лечение. Но трябва да имате предвид, че много повече, отколкото при други обсъждания, ще споменем само съвсем афористични детайли от безкрайно голяма област и че е много трудно още днес да се говори за това на общоразбираем език.
Затова ще бъде казано само приблизително, понеже в такъв широк кръг от слушатели нямаме работа само с посветени, които биха били в състояние да разберат всяка дума в нейното истинско значение.
към текста >>
В окултните школи, чиито участници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена
дума
да изрази съответното чувство.
В окултните школи, чиито участници стоят на по-висша степен на развитие, може да се избере съвсем определена изразна форма, така че определена дума да изрази съответното чувство.
Всички такива неща, както те ще могат да бъдат загатнати днес, често имат друго значение в обикновения живот. Но въпреки това нека се опитаме още днес да говорим по такива въпроси, които същевременно имат и практическо приложение. Тези, които не вярват, че въздействията, произлизащи от причини в духовния свят, са много по-силни от въздействията на физическия свят, естествено няма да имат много полза. Вероятно някой теоретично ще допусне, че в това, което трябва да се означи като дух и което упражнява силно влияние в света, се съдържат сили, подобни на електричеството, магнетизма и т. н. Но това има реално значение само когато всеки го приеме с дълбоко чувство и разбиране.
към текста >>
Многократно се чува публиката да се оставя да бъде хипнотизирана, когато се употреби
дума
та «отрова».
Но обикновено не представителите на отделните области, а преди всичко техните привърженици употребяват такива шаблонни изрази. Една от тези шаблонни думи искам да изтъкна най-напред.
Многократно се чува публиката да се оставя да бъде хипнотизирана, когато се употреби думата «отрова».
Изглежда много ясно, когато се каже: Не бива в тялото да навлезе някоя отрова! Тогава хората обичат да говорят за «природолечение». Какво изобщо трябва да се разбира под природа? А какво под отрова? Под природа се обхващат също и въздействията, които отровата на беладоната упражнява върху човешкия организъм, понеже са чисто природни въздействия.
към текста >>
Нещо друго, което се изправя като пречка на пътя, когато се касае за разбиране с науката, е материалистическият начин на мислене, който е поставил в неправилна светлина всички въпроси, за които става
дума
тук.
Нещо друго, което се изправя като пречка на пътя, когато се касае за разбиране с науката, е материалистическият начин на мислене, който е поставил в неправилна светлина всички въпроси, за които става дума тук.
Спомнете си какво казахме за действието на определени метали върху човешкия организъм67. Някой би могъл да твърди, че науката за духа е чист материализъм, когато тя казва, че силите в минералите и металите упражняват материални въздействия отвън върху човешкия организъм. Науката за духа същевременно знае, че материалното стои в определени отношения към духа.
към текста >>
Няма нищо мистично в лошия смисъл на
дума
та в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена.
За отношението на човека към съществата и предметите в природата, което се има предвид тук, има една аналогия, а именно отношението на половете един към друг, което се определя предимно от симпатията. Едно тайнствено привличане притегля половете един към друг, една сила, която действа при живите същества.
Няма нищо мистично в лошия смисъл на думата в това, че един мъж се чувства привлечен от една жена.
Който се изгради до окултен наблюдател на света, има към всички живи същества около себе си подобно отношение, което може да се нарече универсално. Както има специфично отношение между един определен мъж и една жена, така има специфично отношение между такъв човек и феномените в неговата околна среда. Който е изградил тези сили в себе си, получава знание, което му помага да познае какво отношение има определено нещо към човека. Оттам се получава и знание за действието на лечебните сили.
към текста >>
260.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една
дума
.
Слънцето, осветяващо иначе Земята, се скривало. Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис78.
В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума.
Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите. На днешен език думата би означавала «Христос»79. Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час.
към текста >>
Дума
та била различна според народността на хората, изживяващи мистериите.
Слънцето, осветяващо иначе Земята, се скривало. Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис78. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума.
Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите.
На днешен език думата би означавала «Христос»79. Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час.
към текста >>
На днешен език
дума
та би означавала «Христос»79.
Земята не можела повече да вижда Слънцето. Тогава около земния диск, се появявали разпространяващи се навън кръгове в багрите на дъждовната дъга. Виждащите това знаели, че това е Ирис78. В полунощ на мястото на черния земен диск постепенно се издигал виолетово-червен светещ кръг, на който била изписана една дума. Думата била различна според народността на хората, изживяващи мистериите.
На днешен език думата би означавала «Христос»79.
Виждащите това знаели, че това е Слънцето. То им се появявало в среднощния час, когато светът наоколо потъвал в дълбок мрак. На учениците било изяснявано, че сега са изживявали това, което в мистериите се нарича Слънцето в среднощния час.
към текста >>
243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои
дума
та «Chrestos».
79) На гръцки означава XQICTOC, Христос, Помазания, според термина иврит Месия. Употребяваното в Гнозиса и в манихейството наименование XQICTOC, Христос означава: добрия; според Маркион (второто столетие) най-висшия добър Бог за разлика от Демиурга – само справедливия Бог-творец. За разлика от предходните две издания, в третото издание от 1968 г. на специалната брошура «Знаци и символи на Коледния празник» е употребена формата «Chrestos», като Рудолф Щайнер я използва в лекцията от 14-ти декември 1905, включена в «Световната загадка и антропософията», Събр. съч. 54, стр.
243, Но връзката е друга и преразглеждането на текстовите документи показа, че в записките не стои думата «Chrestos».
към текста >>
261.
Молитвата Отче наш, езотерично разглеждане. Първа лекция, Берлин, 28 януари 1907 г.
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Обикновената тривиална
дума
«дългове» има съвсем подобен произход, както моралната
дума
«дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
В цялата тайна наука това, което са погрешки срещу общността, което протича от увреденото етерно тяло, от незапомнени времена се означава като «грях, дълг».
Обикновената тривиална дума «дългове» има съвсем подобен произход, както моралната дума «дълг» («грях»), която обозначава това, с което морално сме задлъжнели пред някого.
Грехът е нещо, което се дължи на погрешни свойства на етерното тяло.
към текста >>
Дума
та «зло» никога няма да се употреби в тайната наука за нещо друго, освен за престъпление, изхождащо от аза.
Докато преди е черпил от общото като капката, която още е във водата и черпи силата си от общата водна маса, сега той притежава всички импулси в самия себе си. В легендата за рая това се означава чрез захапването на ябълката. И понеже всички истински значения на думите, доколкото принадлежат на тайната наука, имат дълбока вътрешна взаимовръзка, не напразно Malum на латински се превежда както «зло», така и «ябълка».
Думата «зло» никога няма да се употреби в тайната наука за нещо друго, освен за престъпление, изхождащо от аза.
към текста >>
Можете да вземете всички истински молитви и да ги разнищите
дума
по
дума
, никога няма да откриете, че в тях има само произволно подредени думи.
Всичко, което някога е съществувало в големите религиозни общества като медитационни мантри, е произлязло от тайната наука.
Можете да вземете всички истински молитви и да ги разнищите дума по дума, никога няма да откриете, че в тях има само произволно подредени думи.
Не, че се е следвал някакъв тъмен инстинкт и някой е подредил хубави думи, не! Великите мъдреци са извлекли молитвените формули от съкровищата на мъдростта, които днес се наричат наука за духа.
към текста >>
262.
Световноисторическото значение на изтеклата на кръста кръв
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Затова е зле, ако Библията (включително и Новият завет) се чете по външен начин и се спекулира какво би могла да означава тази или онази
дума
.
Най-напред трябва да сме наясно какво в истинското езотерично християнство се разбира като Светия дух и какво се разбира под другите два аспекта на Бога – Сина, Словото, Логоса и Отеца. Не да искаме да проникнем в такива неща чрез спекулации и премисляне. Тези неща не са затова тук, всеки да може произволно да внася някакъв смисъл. Смисълът е внесен от хора, които са наречени християнски посветени, и ние трябва само да се придържаме към това, което е било преподавано в школите на християнските посветени.
Затова е зле, ако Библията (включително и Новият завет) се чете по външен начин и се спекулира какво би могла да означава тази или онази дума.
Истинският окултизъм никога няма да прави така. Той работи по друг начин, понеже знае, че е имало езотерични християнски школи за посвещение, където е бил преподаван дълбокият смисъл на християнските прасведения. Този смисъл никога не е бил преподаван по друг начин, така че няма различни гледни точки относно това учение.
към текста >>
Това било третиране на човешкото тяло в голяма степен по невероятно мистериозен начин, по един, в добрия смисъл на
дума
та, мистериозен начин.
Да се постигнат тези неща е необходима дълга подготовка. Ставало е въпрос кръвта да има правилния състав. Затова толкова много се е държало поколението на свещениците да не се смесва с другите. В течение на столетия винаги се подготвяло да има истинския наследник, който някога да може да стане посветен по този начин.
Това било третиране на човешкото тяло в голяма степен по невероятно мистериозен начин, по един, в добрия смисъл на думата, мистериозен начин.
Физическото развитие на Великите посветени било подготвяно столетия наред с оглед за правилния състав на кръвта им. Цялата подготовка за посвещението е характерна за предхристиянското посвещение, но не можела вечно да съществува в течение на човешкото развитие. Какво е било свързано с този принцип на посвещението? С него е свързана чистотата на кръвното родство. Колкото повече се доближаваме назад до него, толкова повече стигаме до този вид принципи.
към текста >>
263.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до
дума
та «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
Това е процес, започващ в лемурийската епоха и достигащ съвършенство към края на атлантската епоха.
В Библията има едно изречение: «И Бог вдъхна в човека живия одем, и той стана жива душа.» Това все повече се усъвършенства, докато стига до думата «аз», докато духът започва да говори от вътрешността на самия човек и да се призовава от вътрешността на човека: «Я-х-в-е.» Това същевременно е вечното ядро на всеки отделен човек: «Аз съм, който съм, който е бил и който ще бъде.» «Аз-съм» е най-дълбокото ядро на вътрешната същност, което е навлязло по това време и като индивидуалност ще остане във вечността.
към текста >>
264.
Съдържание
GA_98 Природни и духовни същества
Същността на
дума
та майа.
Излъчената субстанциална същност на престолите (Сатурн). Светлинната същност на съществата на Слънцето и Луната. Пораждането на планетите Юпитер, Венера, Меркурий и Марс. Формирането от планетните сили на сетивната душа, разсъдъчно-чувстващата душа, съзнателната душа и Манас. Човекът като спектър, като «призрак» от космически сили, освен аза.
Същността на думата майа.
към текста >>
265.
Езотерично развитие и свръхсетивно познание
GA_98 Природни и духовни същества
Това не се казва, за да предизвика страхове, а да се разясни какво се нарича самопознание в истинския смисъл на
дума
та.
Но за човека, тръгнал по пътя на окултното развитие, е необходимо да види в определен момент своето обикновено астрално тяло с всички отпечатъци на още неизплатената си карма и чрез средствата, които има на разположение, да се постарае да уравни своята неизпълнена карма. Това е истинската среща с Пазача на прага.
Това не се казва, за да предизвика страхове, а да се разясни какво се нарича самопознание в истинския смисъл на думата.
То е двустранно. Първо, то е познание на това, което истинското себе, истинският аз има да понесе. Второ, то е опознаването на висшия аз. Но там познанието е нещо съвсем друго. Можете да прочетете в Библията: «Адам позна своята невяста.»9
към текста >>
Не ми е необходимо нищо, защото аз съм Атма.» И дори непрекъснато да казват «Атма, аз съм Атма», те не довеждат нищо до съзнанието, понеже не знаят вече нищо за Атма, освен че
дума
та има четири букви.
Няма по-лоша фраза от следната: «Човек трябва само да погледне в себе си.» Там обаче се намира само нисшето себе. Трябва да търсим навън с обич и тогава ще намерим. Познавах хора, които казваха: «Какво ми е нужно?
Не ми е необходимо нищо, защото аз съм Атма.» И дори непрекъснато да казват «Атма, аз съм Атма», те не довеждат нищо до съзнанието, понеже не знаят вече нищо за Атма, освен че думата има четири букви.
Да гледа човек в себе си, довежда само да затваряне. Ние сме само част от този свят. Пръстът затова е пръст, защото е част от организма. Откъснете го от него и той няма повече да е пръст. Пръстът не се отделя от организма, но който е толкова «умен» да вярва, че може да се отдели от Земята, ако се издигне само няколко километра над Земята, ще умре.
към текста >>
266.
Отношението на човека към природата
GA_98 Природни и духовни същества
Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на
дума
та.
Днес ще говорим по въпроса, доколко чрез приемането на антропософския мироглед човекът не само научава нещо, не само е в състояние да опознае нещо за света и неговите същества, но и доколко антропософските познания, възгледи, мисли и идеи могат да въздействат на човешките усещания и чувства. Често с право се подчертава, че антропософията не бива да е нещо, което ни запознава само теоретично с висшите светове, а че тя трябва да е нещо, което навлиза в живота, дълбоко навлиза в нашия живот. Само че мнението, което обикновено се свързва с това твърдение, е малко тривиално, малоценно и днес трябва да си изградим становище именно за значението на едно такова мнение.
Мислите и идеите, които възприемаме чрез антропософията навлизат дълбоко в цялото ни усещане и чувстване, така че чрез антропософията можем да станем други хора в истинския смисъл на думата.
Онова тривиално мнение често се дължи на определена представа какъв трябва да бъде един антропософ и ако той не е такъв, се казва: «Аз разбирам нещо съвсем друго под един антропософ.» Какво трябва да представлява един антропософ, може да прецени само антропософът и когато другите, които още не са антропософи винаги казват, че си представят нещо друго, това мнение най-често не може да бъде достатъчно антропософско, понеже не е компетентно.
към текста >>
267.
Относно някои свръхсетивни факти и същества
GA_98 Природни и духовни същества
Една представа как е изглеждало физическото ви тяло ще получите, ако си го представите подобно на днешното растение; тогава не е имало плът в днешния смисъл на
дума
та.
Ако искате да си представите живота на Старото Слънце, представете си, че всички вие изведнъж заспивате. Тогава на стола ще останат физическото и етерното тяло, а над вас ще се носят астралното тяло и вашият аз. Това е било трайното състояние на Старото Слънце. Вие, вашият аз и астралното ви тяло са се носили наоколо на Старото Слънце и са насочвали и управлявали отгоре останалото долу. Естествено вашето физическо тяло не е било като днешното.
Една представа как е изглеждало физическото ви тяло ще получите, ако си го представите подобно на днешното растение; тогава не е имало плът в днешния смисъл на думата.
Там сте имали един вид растителен живот. Не е било възможно това Старо Слънце да задържи този си образ, тогава е нямало да възникне такава Земя с хора, каквито са днес.
към текста >>
Не бива изобщо да произнасяме
дума
та майа, без преди това да сме си усвоили такова усещане чрез подобно разглеждане.
Ако се започне веднага с изречението: Светът е майа – това е безсмислие.
Не бива изобщо да произнасяме думата майа, без преди това да сме си усвоили такова усещане чрез подобно разглеждане.
към текста >>
Поради това е необходимо да не си тръгнете само със знанието, а и с този нюанс усещане, с този вид усещане, което се поражда от такава
дума
.
Едва разглеждане, което ни сочи какво е майа, което ни показва истинската реалност сред илюзията, излива в душата ни това, което следва да почерпим от антропософията като усещане.
Поради това е необходимо да не си тръгнете само със знанието, а и с този нюанс усещане, с този вид усещане, което се поражда от такава дума.
Така мисловните разглеждания се свързват с това, което взимаме в живота, което заживява в нашата душа като чувство, като усещане.
към текста >>
268.
Връзката между световете и съществата
GA_98 Природни и духовни същества
Някои хора и днес още говорят, че има народен дух, но това най-често е само гола
дума
за тях, нещо абстрактно.
Каква е задачата на архангелите?
Някои хора и днес още говорят, че има народен дух, но това най-често е само гола дума за тях, нещо абстрактно.
Че народът действително се ръководи от реален народен дух, за това хората днес малко знаят. Този народен дух, за когото целият народ е това, което за човешкия дух е човешкото тяло, е един архангел. Архангелите са племенни духове. Докато ангелите управляват и насочват отделните човеци през различните инкарнации, архангелите насочват живота на цели групи, цели народи. Сега разбираме, че понеже животът на цели народностни групи е дълбоко свързан с живота на определени животински групи, египтяните са чувствали, че Бог им е предопределил определени животни.
към текста >>
Отново имаме една
дума
, с която човекът не свързва нищо реално – духът на епохата, на времето.
Да потърсим делата им.
Отново имаме една дума, с която човекът не свързва нищо реално – духът на епохата, на времето.
Всяка епоха има определена характеристика. Нека помислим например за нашата следатлантска епоха. В продължение на пет периода духът на времето се е променял. При индийците той се е проявявал– непосредствено след като е изчезнало смътното ясновидство и човекът е стъпил във физическия свят – в това, че духът на епохата не признава физическия свят, а го приема за майа. Оттогава виждаме светът да се завладява част по част от хората.
към текста >>
269.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Един гръцки храм е в чистия смисъл на
дума
та художествена пространствена мисъл.
Той не може да схване, че те взаимно се носят и поддържат. Древните, които още са имали живото усещане за съществуващото тогава древно ясновидство, са осъзнавали такива взаимно поддържащи се динамични сили. Съвсем друго е, когато видите такава взаимна зависимост, както например при една от картините на Бьоклин.58 Независимо от всичко чудесно при него, срещу което не може да се каже нищо, се вижда онзи забележителен ангел, за когото, ако сте си запазили живото чувство за пространството, ще чувствате, че той всеки момент трябва да тупне долу. В по-новото време живото чувство за пространството е изгубено. Гърците са го имали като архитектонични, архитектурни представи.
Един гръцки храм е в чистия смисъл на думата художествена пространствена мисъл.
Колоната, която носи това, което е поставено върху нея хоризонтално или е опряно, не е нещо измислено, а нещо, което за този, който има чувство за пространството, стои в пространството и там съвсем не бива да има нещо друго.
към текста >>
270.
Приложение: За съществата, които влияят на човека
GA_98 Природни и духовни същества
Посветените знаят, че при особеното съдържание на
дума
та «Яхве», могат да се срутят светове.
Човекът съзнателно и несъзнателно повлиява всички други същества. Трябва да се стремим да ставаме все по-съзнателни, така можем да накараме звездите да блестят. Така звездата на Витлеем заблестява, когато могъщата индивидуалност на Исус съзнателно се въплъщава. Едно космическо явление е, когато се раждат такива висши хора.
Посветените знаят, че при особеното съдържание на думата «Яхве», могат да се срутят светове.
Човекът не би станал толкова силен, ако не трябваше да победи злото.
към текста >>
271.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Мюнхен, 22 май 1907 г. Нова форма на мъдрост.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Обаче, ако става
дума
за духовното познание, такова възражение губи силата си.
Това, което се явява неизменно сладострастие на физически план, същото на астрален план е това съчувствие, отхвърлящо познанието. Дейното познание, което навлиза в живота,разбира се, не в материален смисъл, но, бивайки от духовно ниво вече пренесено долу,ни дава способността да действаме на практика. От необходимото разбиране, че светът трябва да върви напред, вече се появява хармония, и е толкова истинска, че тя образува сама себе си, когато произхожда от познание. За този, който умее да оправи крака, може да си каже: ако той не обича хората, то, може би, ще остави пострадалият да лежи. При обикновеното познание във физически план това е възможно.
Обаче, ако става дума за духовното познание, такова възражение губи силата си.
Не може да има такова духовно познание, което не би се вляло в дейния живот.
към текста >>
272.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 май 1907 г. Деветчленната същност на човека.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Розенкройцерската теософия нарича този свят образен /имагинативен/, при което, все пак, образността е нещо много по-реална, отколкото това, което обикновено се разбира под тази
дума
.
Когато окултистът говори за висши светове, то това са тези светове които ни обкръжават всеки миг. Трябва само да отворим за тях своите чувства, както окото се отваря за света на цветовете. Ако се открият определени душевни чувства тези, които са на степен по-горе от физическите чувства тогава обкръжаващият ни свят се прониква от явления от един нов, астрален свят.
Розенкройцерската теософия нарича този свят образен /имагинативен/, при което, все пак, образността е нещо много по-реална, отколкото това, което обикновено се разбира под тази дума.
Образите там идват и си отиват, като прилив и отлив. Цветовете, обикновено присъстващи, се намират в астралния свят в състояние на многообразно самоизменение. Предстои ни да се запознаем с това по-отблизо. В това движение, което се е присъединило към розенкройцерите и популязира техния метод, този свят се нарича още стихиен, така че тези три наименования образен, астрален и стихиен свят в розенкройцерски смисъл означава едно и също.
към текста >>
Розенкройцерството го нарича свят на истинската интуиция, при което под интуиция се подразбира нещо много по-висше, от това, което се разбира под тази
дума
в нейното тривиално използване,това е изхождане, проникване вътре в съществата, позволяващо да се познае съществата отвътре.
Накрая, има още по-висш свят, откриващ се чрез още по-висши чувства.
Розенкройцерството го нарича свят на истинската интуиция, при което под интуиция се подразбира нещо много по-висше, от това, което се разбира под тази дума в нейното тривиално използване,това е изхождане, проникване вътре в съществата, позволяващо да се познае съществата отвътре.
Този свят на интуицията е наречен движението, достигнало до розенкройцерството, свят на ума. Той е толкова възвишен над обикновения свят, че изпраща на света на хората само нещо като сянка. Понятията на разума са слаби сенки на това, което се явява реалност в този свят.
към текста >>
273.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 30 май 1907 г. Закона на съдбата.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става
дума
именно за вътрешна предразположеност.
Ако погледнем на болестта отгоре, от гледна точка на вечността, трябва да се отнасяме към нея по съвършено различен начин. Понесените болести често се възвръщат в следващия живот под формата на особена телесна красота, така че красотата, която срещаме у хората, е придобита от тях с цената на болест от предишен живот. Такава е връзката между увреждането на тялото в следствие на болест, особено в следствие на външни причини,и красотата. В особена връзка с това можем да посочим думите на френския писател Фобр д`Оливе: ако се погледне на човешкия живот, той често прилича на образоването на бисера в черупката на мидата само поради болест в мидата се получава бисер. В крайна сметка, така е и с живота на човека: кармично красотата е свързана с болестите и се явява като техен резултат.
Но когато аз казвам: който развива в себе си лоши наклонности, той създава за себе си предразположеност към болест,трябва твърдо да се знае, че става дума именно за вътрешна предразположеност.
Става така, че човекът заболява от това, че работи в заразена атмосфера, а това е нещо друго това също може да бъде причини за болестта, но не е свързано с предразположеността на физическото тяло.
към текста >>
274.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща
дума
, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво.
Какво е било основното свойство на тази сатурнова маса?
Трудно е да му се даде наименование, понеже в нашия език едва ли ще се намери за това подходяща дума, нали думите станали напълно материални, те добре подхождат на физическото ниво.
Но все пак има словесен израз, способен да изрази тази фина работа, която се е извършила там,тя може да бъде наречена "да се гледаш в огледало". Сатурновата маса притежавала такова свойство, че отразявала с всичките си свои части това, което било отвън под формата на светлина, звуци, мирис, вкус. Всичко това се отхвърляло назад, и в космическото пространство, така да се каже, се възприемало като отражение в огледалото Сатурн. Може да се сравни само с това, както гледаш в очите на друг човек, а от там те гледа твоя собствен малък образ. Така се възприемали всички човешки души, не само под формата на цветно изображение те усещали себе си и на вкус, и имали обоняние за себе си, и възприемали себе си като някаква топлина.
към текста >>
Дума
та "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
Думата "dies" ден и "deus" бог имат общ произход, така че dies може да се преведе не само като "ден", но и като "бог".
Може да се каже вместо dies solis "ден на Слънцето" или "Бог на Слънцето" и при това, това да се има в предвид и Духа на Христос.
към текста >>
275.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 юни 1907 г. Развитие на планетите / ІІчаст/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и
дума
не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн.
Аз също ви разказах, доколко се различава това растително битие от това, което вие знаете за растителния свят, който ви обкръжава. В последствие видяхме, че растенията, които ни обкръжават тук, са възникнали едва на нашата планета Земя. Също научихме, че предците на хората, на Слънцето, благодарение на това, че притежавали етерно тяло, развили във физическото тяло предимно тези органи, които ние сега наричаме жлези, органи на растеж, за продължаване на рода и храненето. Всичко това изглеждало на Слънцето подобно на нашите скали, камъни и растения. Наред с това там съществувало царство, което ние можем да наречем остатък от царството на Сатурн, и тук се намирали предшествениците на тези минерали, които трябвало да възникнат в последствие. Т.е.
това не са били минерали, каквито ги знаем сега,за това на Слънцето и дума не можело да става,а тела, които, така да се каже, не получили способността да приемат в себе си етерното тяло и поради това останали в определен смисъл на минерална степен на развитие, премината от човека преди, на Сатурн.
По този начин, ние трябва да говорим за две царства, които се сформирали на Слънцето. В теософската литература обикновено казват, че човекът е преминал през минералното, растителното и животинското царство. Вие виждате, че не и точно. Минералното царство на Сатурн било устроено напълно различно. В неговите форми били заложени първите зародиши, предшествениците на нашите сетивни органи.
към текста >>
На езика на теософията те са наречени с
дума
та "Пралая".
Човешкия Девакан това не е състояние на бездействие. Напротив, ние видяхме, как човекът там се намира в непрестанна деятелност и взема най-съществено участие в развитието на нашата Земя. Едва при съвременното съзнание на човека това състояние представлява някакъв вид сън. Но за друго съзнание то е много дейно, много актуално състояние. Всички тези преходи всъщност са пътя през небесните, висши състояния, на които се извършва това, което е важно за планетата.
На езика на теософията те са наречени с думата "Пралая".
към текста >>
Луната, за която говорим сега, съдържала в себе си не само това, което съдържа сегашната Луна, а и тези различни субстанции и същества, които се намират на днешната Земя и Луна; ако ние бихме смесили всичко това, то би се получила тази Луна, за която става
дума
сега и която тогава се отделила от Слънцето.
След това, станало така, което се нарича повторение на предишното състояние. На една по-висока степен се повторило това, което се случило на Сатурн и на Слънцето. След този процес настъпило забележително изменение в състоянието на това отново появило се Слънце: от него се отделил спътник. Две планети, и по-точно, неподвижна звезда и планета възникнали от предишната слънчева система. Образувала се голяма и малка маса Слънце и Луна.
Луната, за която говорим сега, съдържала в себе си не само това, което съдържа сегашната Луна, а и тези различни субстанции и същества, които се намират на днешната Земя и Луна; ако ние бихме смесили всичко това, то би се получила тази Луна, за която става дума сега и която тогава се отделила от Слънцето.
към текста >>
276.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 юни 1907 г. Бъдещето на хората.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Става
дума
не да се разбере нещо абстрактно за духовните истини, а за това, да се пренесат непосредствено в живота, да се изучават социалните въпроси, въпросите за възпитанието, да и изобщо целия човешки живот от гледната точка на истинското окултно знание.
И човешкото общество, което се обединява духовно, има задача да пренесе тази окултна истина навсякъде в живота и непосредствено да я прилага в него. Точно това не достига на нашата епоха. Само погледнете, как нашата епоха търси и как никой не може да намери правилните отговори. Има безброй въпроси въпроси за възпитанието, женски въпроси, медицина, социални въпроси, въпроси за храненето. И хората примитивно "решават" всички тези въпроси, пишат се много статии и книги, и всеки говори за своята гледна точка, нежелайки да се учи от това, което стои в центъра окултната мъдрост.
Става дума не да се разбере нещо абстрактно за духовните истини, а за това, да се пренесат непосредствено в живота, да се изучават социалните въпроси, въпросите за възпитанието, да и изобщо целия човешки живот от гледната точка на истинското окултно знание.
На това може да се каже: но нали тогава е необходимо да се познава висшата премъдрост! Такова възражение е основано на грешка: като че ли е необходимо задължително да се знаем по най-добрия начин това, което прилагат в живота. Но това не е задължително: познанието за висшите принципи често идва по-късно от тяхното прилагане. Ако човечеството беше поискало да се забави с храносмилането на храната, докато не опознае законите на храносмилането, развитието на човечеството би било невъзможно. Така че не е нужно да се знаят всички духовни закони, за да се влее Духовната наука във всекидневния живот.
към текста >>
Понятието раса ще изгуби своя смисъл още в близкото бъдеще, макар че става
дума
за хилядолетия.
И така, преминавайки от петата към шестата епоха, а след това към седмата все повече се губят предишните си връзки, създадени от кръвните и родствените връзки. Човечеството се смесва, за да започне да се групира отново на духовна основа. Неправилно се говори в теософията за расите така, сякаш ще съществуват вечно.
Понятието раса ще изгуби своя смисъл още в близкото бъдеще, макар че става дума за хилядолетия.
Постоянните разговори за това, че мировия процес всеки път протича през седем по седем раси, това е спекулативно разширение на идеята, вярна само за нашата епоха за близкото минало и близкото бъдеще. От позицията на ясновиждането в окултизмът никога не се твърдяло това. Расите възникват, като възниква всичко, и ще изчезнат, както изчезва всичко; този който говори за расите и само за расите, ще трябва да разтопи своите понятия, ще трябва да ги направи по-гъвкави. Всичко е от леност! Ако за малко погледнем в бъдещето, там вече са неверни тези представи, които бяха верни в миналото и настоящето.
към текста >>
Днес ларинксът може да произвежда въздушни колебания, може само да предава с въздуха това, което е заложено в
дума
та, така че колебанията съответстват на
дума
та.
И преди всичко човекът ще започне да въздейства преобразуващо на възпроизводителната сила. Много не са в състояние да си представят, че някога ще се появи друга сила на размножаване, от сегашната. Но тя ще се появи, и начинът на размножаване ще се измени. Всичко, което днес се отнася към размножаването и е свързано с това влечение, в бъдеще ще премине към друг орган. Орган, който вече днес се подготвя за това, за да стане в бъдеще орган за размножаване,това е ларинкса на човека.
Днес ларинксът може да произвежда въздушни колебания, може само да предава с въздуха това, което е заложено в думата, така че колебанията съответстват на думата.
В последствие от ларинкса ще излиза не само дума в нейната ритмична форма, а тази дума ще бъде озарена от човека, ще е проникната от самата материя. Днес думите са само въздушна вълна, в бъдеще човекът ще произвежда от ларинкса, като слово, вътрешно същество по свое подобие. При това човекът ще излиза от човека, човекът ще произнася човек. И тогава раждането на човека ще се състои в неговото произнасяне от друг човек.
към текста >>
В последствие от ларинкса ще излиза не само
дума
в нейната ритмична форма, а тази
дума
ще бъде озарена от човека, ще е проникната от самата материя.
Много не са в състояние да си представят, че някога ще се появи друга сила на размножаване, от сегашната. Но тя ще се появи, и начинът на размножаване ще се измени. Всичко, което днес се отнася към размножаването и е свързано с това влечение, в бъдеще ще премине към друг орган. Орган, който вече днес се подготвя за това, за да стане в бъдеще орган за размножаване,това е ларинкса на човека. Днес ларинксът може да произвежда въздушни колебания, може само да предава с въздуха това, което е заложено в думата, така че колебанията съответстват на думата.
В последствие от ларинкса ще излиза не само дума в нейната ритмична форма, а тази дума ще бъде озарена от човека, ще е проникната от самата материя.
Днес думите са само въздушна вълна, в бъдеще човекът ще произвежда от ларинкса, като слово, вътрешно същество по свое подобие. При това човекът ще излиза от човека, човекът ще произнася човек. И тогава раждането на човека ще се състои в неговото произнасяне от друг човек.
към текста >>
Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става
дума
родови общности; става
дума
за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето.
Ние сме длъжни да положим старание, да се откъснем от материализма, и за това духовното общества трябва да помисли за това, да вземе върху себе си посочената роля на водач на човечествотоне от скромност и гордост, а от чувството на дълг. Трябва да се появи група от хора, на която и предстои да подготвя бъдещото. Но това съвместно действие трябва да се разбира не пространствено.
Всякакви понятия за локалност вече са изгубили смисъл, понеже повече не става дума родови общности; става дума за това, хората разпръснати по Земята да се обединят духовно и позитивно да създават бъдещето.
Защото преди четиристотин години, когато нашата епоха се намирала пред прага на най-дългото навлизане в материята, с братството на розенкройцерите били положени основите на тази практическа духовна наука, която иска да отговори на всички въпроси от всекидневния живот. Тук вие виждате развитието, което върви по възходяща линия, допълващо низходящото развитие.
към текста >>
277.
1.Първа лекция, Берлин, 7.10.1907 г. Древнонородически митове и легенди
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
"Скулд" е същата
дума
като "Schuld" (вина).
Той чувства какво го прави щастлив или нещастен. Той чувства настоящето, но чувства и това, с което ще се свърже в бъдеще. Действителната съдба на човека се чувства от сърцето. Затова свещениците мъдреци казват: при извора, откъдето идва този корен, са седнали три орисници и предат нишките на съдбата. Орисниците са Урд, господарката на миналото, Верханди, която знае съществуващото и възникващото, и Скулд, която знае бъдещето.
"Скулд" е същата дума като "Schuld" (вина).
Бъдещето възниква от това, че се продължава нещо от настоящето, което трябва да бъде изнесено.
към текста >>
Човекът се изобразява в момента, когато осъзнае своя Аз, в момента, в който от дълбините му се изтръгне
дума
та "Аз".
От него извират дванадесет течения и преминават през целия свят. Вторият корен отиваше към извора на орисниците Урд, Верханди и Скулд. Те седяха на бреговете му и предяха нишките на съдбата. Третият корен отиваше към кладенеца на Мимир. Дървото на света се наричаше Игдразил, и в него се бяха събрали силите на световете.
Човекът се изобразява в момента, когато осъзнае своя Аз, в момента, в който от дълбините му се изтръгне дума та "Аз".
"Игдразил" означава "Носителя на Аза". Носителят на Аза е това дърво. "Иг" (Igg) е "Ich" (Аз), а "дразил" има същия корен, като думата "tragen" (нося).
към текста >>
"Иг" (Igg) е "Ich" (Аз), а "дразил" има същия корен, като
дума
та "tragen" (нося).
Третият корен отиваше към кладенеца на Мимир. Дървото на света се наричаше Игдразил, и в него се бяха събрали силите на световете. Човекът се изобразява в момента, когато осъзнае своя Аз, в момента, в който от дълбините му се изтръгне дума та "Аз". "Игдразил" означава "Носителя на Аза". Носителят на Аза е това дърво.
"Иг" (Igg) е "Ich" (Аз), а "дразил" има същия корен, като думата "tragen" (нося).
към текста >>
278.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
В духовния свят не става
дума
за образуване на живи групи.
Който е в състояние да погледне в духовния свят ще може да отговори на въпроса: С какво се занимават тези същества от астрала? Какво правят? Грешно би било да смятаме, че те съществуват единствено за да образуват групи. Ако вземем някое поетично описание лесно бихме могли да повярваме, че те са подредени в различните сфери само за да образуват групи. Разбира се това би било едно твърде скучно съществуване за тези същества.
В духовния свят не става дума за образуване на живи групи.
Всички тези същества имат мисия в световен план. Съществата наричани от древните персийци Амсхаспанди и Изарди, съществуват и у древните германци, древните троти и свещениците на друидите също са ги познавали, но са ги изброявали различно. Според някои предания те са 28, според други 30 или 31 на брой. Скоро ще чуем защо броят им не е установен. Тези същества, които персийците са наричали Амсхаспанди са по-висши духовни същества, които управляват и владеят природните сили около нас.
към текста >>
Но не става
дума
за това.
Това е една окултна анатомия, която ни отвежда от резултатите в сетивния свят към причините в духовния. Резултатите вижда този, който наблюдава света непосредствено със сетивата си, причините могат да се видят само чрез окултизма. Така виждате, че се стараем, да не привеждаме абстрактни доказателства в всевъзможни логически заключения относно битието на духовния свят. Защото всичко, което може да бъде доказано, би могло да бъде и опровергано. Срещу всичко може да се приведе нещо противно.
Но не става дума за това.
Ако обаче отделните познания се съберат така че да съвпадат с резултатите, които са налице в сетивния свят, тогава може да се стигне дотам да се признае за правилно прозряното от окултиста относно възникването на човека от духовния свят. На персийците не им хрумна да броят 28-те нервни снопове по гръбначния стълб, те видяха 28-те Изарди на дело. Вие можете да откриете целия човек в митологиите и легендите. Оттам идва голямата привлекателност на истинското окултно изследване на света на легендите.
към текста >>
Защото става
дума
за едно действително влизане във връзка с тези същества, което извоюваме посредством нишката на познанието, която води към висшите светове.
Този, който говори за "народна фантазия" има известно основание, но за фантазия не може да се говори при тези, които са дали тези образи на народите, а фантазията е налице в днешните образовани учени, когато говорят за народна фантазия, която съвсем не съществува. Много често образоваността е по-страшно суеверие отколкото това, което самата тя определя като суеверие. В митовете и легендите често може да се открие много, много по-дълбока мъдрост, тъй като те се отнасят до произхода на нещата, който се намира зад сетивното в сферата на невидимото. Когато предприеме такова наблюдение, човекът сякаш престава да бъде затворен в собствената си кожа и сякаш битието му се продължава отвътре навън. Той опознава съществата, които се намират в духовния свят, те са го сформирали и той може отново да влезе във връзка с тези същества.
Защото става дума за едно действително влизане във връзка с тези същества, което извоюваме посредством нишката на познанието, която води към висшите светове.
Ние се изкачваме от видимите за сетивата резултати към свръхсетивните, невидими причини. Посредством нишката на познанието човек става едно с вселената.
към текста >>
279.
4. Четвърта лекция, Берлин, 21.10.1907 г., вечер. Германски саги.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана
дума
вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции.
Всеки от тях е бил смел на своето място, затова те са смели дори и в страната на врага в двора на Етцел или Атила. Но когато Гунтер взима в ръцете си управлението на Франкското кралство и слага край на приятелството с Етцел, те вече не могат да останат там, трябва да бягат. В този момент настъпва нещо забележително. Съществува една стара версия на песента за Валтар, в която е описано как той, след като е избягал с Хилдегунд се бие срещу гонещите ги хуни. Тази версия произхожда от франкската земя.
Съществува обаче и една по-късна версия, за която стана дума вчера, и която произлиза от чисто християнски интенции.
Тя е обработена за последен път през 10 век от Екерхард И., монах в манастира Сент Гален. Двете версии се различават значително една от друга. По-древната е от франкската държава. Тя произхожда от хора, които са повлияни от онова течение, което все още е съхранено в християнското тайно учение на първоначалното християнство, и което е учило: обърнете се към новите възгледи, и ще преодолеете всичко старо, което е останало във самите вас и което се изправя срещу вас в жив образ в хуните. Такъв интерес е можел да принадлежи само на един човек от рода на франките.
към текста >>
Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става
дума
за посветен.
Тъкмо по отношение на тази песен на Валтар трябва да се пазим от спекулация или влагане на някакъв смисъл. Отделните черти: изваждането на окото, отсичането на ръката, отсичането на крака и други подобни, са такива, че в тях веднага се продължава нещо от типа или формата на легендата и се завръща там, където се счита за нужно.
Вчера с право беше казано, че по отношение на този, който е написал песента за Валтар става дума за посветен.
Но трябва също така да подчертаем, че той беше християнски посветен, който искаше да представи на хората едно съвсем определено християнско учение.
към текста >>
280.
6. Шеста лекция, Берлин, 13.11.1907 г. Първата част на Сътворението.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става
дума
.
През последните часове говорихме за различните митове и сказания и при това описахме как в тях различните народи са изразили това, с което от друга страна се запознахме чрез теософския възглед за света, това, което наричаме проявление на астралния и на духовния свят. Говорихме също и за различните знаци и символи, като непрестанно подчертавахме, че в тях не е дадено нищо, върху което може произволно да се спекулира, философствува, размишлява, което може да се тълкува така или иначе, а за тях трябва да се каже, че те действително са отражения на процеси във висшите светове. На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити.
Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума.
Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие. Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило. Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи.
към текста >>
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при
дума
та белодробно крило мислим за крило.
На това място отново и отново моля да се съобразите, че в широки духовни течения в земното развитие имаме знаци, приказки, легенди, които не изразяват нищо друго освен това, което виждащият, запознатият с надсетивните проявления може да преживее във висшите светове. Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума. Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие.
Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило.
Това е дума. В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи. По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща. Голяма част от персийските или германските сказания вече ни се изясни през последните понеделници.
към текста >>
Това е
дума
.
Нужно е да посоча само простия знак на свастиката, пречупения кръст, знак, който всички вие познавате, и относно когото сте чували повече или по-малко духовити обяснения. Повечето от тях са безсмислица, дори и да са така духовити. Някой може да е много умен, да разсъждава много и въпреки това да каже някоя глупост, ако не знае за какво става дума. Този пречупен кръст или свастика не е нищо друго освен препредаването на това, което се нарича астрални сетивни органи наречени още лотосови цветове, които се задвижват, когато човек предприеме определени упражнения, те започват да с движат, когато той премине през определено развитие. Винаги съм повтарял, че при това трябва да се мисли толкова за цветове, колкото при думата белодробно крило мислим за крило.
Това е дума.
В лотосовия цвят нямате нищо повече от едно картинно обозначение на това, което се развива във виждащия, когато постепенно извежда астралните си сетивни органи от астралния си организъм. Ако следваме този принцип на обяснение, никога няма да се изкушим да използваме някакви спекулации и подобни неща по отношение на това, което намираме в религиозни или други документи. По-скоро ще се постараем да привлечем в помощ истинската духовна наука или окултната мъдрост, за да можем в съответния случай да разберем от нея какво значат едни или други неща. Голяма част от персийските или германските сказания вече ни се изясни през последните понеделници.
към текста >>
Никога не става
дума
за това, какво би могло да бъде, а за това какво е.
Всеки, който е запознат се тези отношения може да ви каже, че по-голямата част от животинския свят се намира в един вид сънуващо съзнание. Пълна безсмислица е да се поставя въпроса, дали животните нямат подобно азово съзнание като това на хората. Случвало се е да се обяснява на хората съвсем точно през какво трябва да премине човек във времето между смъртта и новото раждане и да се появи някой и да попита: А не е ли възможно човек да прекара това време на някоя съвсем различна планета? -, или пита: Не може ли да е така, или иначе? Всичко "може да е" в света.
Никога не става дума за това, какво би могло да бъде, а за това какво е.
това трябва да се помни непрекъснато. Днес някои хора се подвеждат когато на растението например се приписва любовен живот. От такива неща стават най-добрите сензации, и когато нещата въобще не се наричат "наука" те включват всичко, за което обществото няма добро мнение.
към текста >>
Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става
дума
за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека.
Когато човекът встъпи в съществуването си като земен жител, той още нямаше очи, с които да вижда, не можеше да се ползва с уши като днешните за да възприема сетивно външния свят, въпреки че всичко съществуваше в зародиш. Тогавашният човек не възприемаше физически форми и цветове като тези, които ние възприемаме със сетивата си, съзнанието му беше картинно съзнание, което приемаше преди всичко духовни състояния. Със сигурност около човека можеха да се намират предмети подобни на тази роза. Когато той се приближаваше до тях, той не възприемаше по този начин червения цвят, формите, зелените листа. Но когато приближаваше едно такова растение в него се надигаше една картина, която най-напред му представяше на мястото, където сега е зелено, един червен образ, а тук, където сега е червеното му се явя ваше един зеленикаво-син образ.
Всичко това му се показваше в цветове, които не се срещат така във физическия свят, а само подчертават, че става дума за образ, който е душевно-духовно симпатичен на човека.
Ако например човекът се приближеше до едно благо настроено към него същество от животинския свят, то пред него изникваха определени цветове, изразяващи симпатията, която животното изпитва към него. Ако се приближеше до животно, което иска да го изяде, то това се изразяваше в друг цветен образ. Приятелството между две същества се изразяваше в цветове и форми.
към текста >>
Но не става и
дума
за това да вижда собствените си телесни форми, те бяха съвършено скрити за него.
А сега си представете, че самият човек в никакъв случай не е бил в състояние да види собствената си телесност, тъй като тя спада към всичко, за чието възприемане са нужни сетивни инструменти. Човекът можеше да види сам душата си, той я виждаше в извиращи от него цветове. Това, което днес виждащият възприема, той можеше да види посредством притъпеното си, сумрачно ясновидско съзнание.
Но не става и дума за това да вижда собствените си телесни форми, те бяха съвършено скрити за него.
към текста >>
Астралното тяло никога не беше толкова изцяло вмъкнато във физическото и етерното като днес, съвсем не може и да става
дума
за това, а само дотолкова, че изпълваше една част от етерното тяло.
Това няма нищо общо с обиколката на слънцето или на луната, това има общо с духовната разлика между астралното просветление на съзнанието и с тъмното състояние, където няма просветление. Много важно е непрестанно да имате предвид, че тук се описват вътрешни факти, изживявания на Аза. Представете си живо как спящият човек лежи в леглото със своето физическо и етерно тела и как извън тях се намират астралното тяло и Азът. В началото на земното развитие това беше непрестанно така.
Астралното тяло никога не беше толкова изцяло вмъкнато във физическото и етерното като днес, съвсем не може и да става дума за това, а само дотолкова, че изпълваше една част от етерното тяло.
Трябва да си представяте този Аз, който току що е слязъл от лоното божие със своето астрално тяло и принадлежеше към едно физическо и едно етерно тяло, но не ги проникваше още напълно приблизително така, както е при днешния човек по време на сън, когато астралното тяло е извън физическото, но все още не изцяло извън етерното.
към текста >>
281.
ВТОРА ЧАСТ: 7. Берлин, 21.10.1907 г., сутрин. Бяла и черна магия.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
За това става
дума
.
Няма друга епоха в човешкото развитие, която да е толкова противопоставена на магьосничеството и адептството, както е нашата. Днес, при определени обстоятелства, най-добра служба на човечеството може да се окаже, ако човек се самоограничи върху разпространението на висши истини и може би с кървящо сърце дори в случаи, когато употребата на магически сили би била уместна, не ги прилага. Днешният обществен живот е толкова чужда на понятието магьосничество, че при някои обстоятелства след непосредствената употреба на магически сили, влиянието на висшите светове върху нашия би имало внезапен негативен ефект. Поради простата причина, че днес е невъзможна да се върви срещу потока на времето в света този, който има известен опит в боравенето със сили и освен това си е присвоил и механизма, трябва при определени случай да си забранява употребата им. Магьосникът трябва да притежава не само ясновидски способности и посвещение, а и опит.
За това става дума.
Магьосникът трябва в продължение на дълъг период на отречение да изпълнява определени служения, той трябва да се упражнява. Само си представете, колко много неща можете да знаете, за които можете да разказвате, за които знаете нещо, дори и само във физическия свят, без да сте способни да ги приложите. Може да знаете съвършено точно как е конструиран един локомотив, но без някой веднага да ви възложи да построите локомотив, защото той би рискувал да хвърли парите си на вятъра. Така е и на по-висшите нива. Упражнението прави магьосника, възприятията на висшите светове правят ясновидеца, знанието и прозрението на законите на висшите светове прави посветения.
към текста >>
Възможността да знае за какво става
дума
е притежание единствено на "централното управление" на земята.
Такова е и действието на тези, които нямат отношение към висшите светове. Действията на тези обаче, които имат някакво отношение с висшите светове, се отразяват като разбиването на някакъв предмет с чук, когато те не са в съгласие с духовния свят. Какво е необходимо за да се осъществи напредъкът на човешкия род? Ако се употребяват окултни сили е абсолютно наложително да се съхрани съгласието с централните духовни сили на света, и е абсолютно необходимо духовните сили да не се дават в ръцете на никого, който не желае да съхрани тази връзка. С това е свързан фактът, че във всички истински окултни школи цари тайна относно съобщаването на окултни истини, и че тези тайни не се дават на никого, който не се задължи да запази връзката с водещите духовни същества.
Възможността да знае за какво става дума е притежание единствено на "централното управление" на земята.
Всеки, който желае да овладее духовни сили трябва да знае това. Ако някой неупълномощен съобщи нещо на друг, от което той да може да се противопостави на великия план на земното развитие, то това би бил първия вид черно-магическо действие. Затова в сила е принципът: първият акт на черна магия е издаването на окултни тайни. Бърборенето и изказването на окултни тайни е първата проява на черна магия, тъй като така вие ги предавате на този, който иска да се противопостави на централното управление на земното развитие, понеже вие не познавате връзката. Къде се проявява това, където става реалност?
към текста >>
Простете ми, че трябва да изрека една звучаща странно
дума
.
И този, който има такива хора за помощници би бил способен да осъществи и най-отвратителните неща в света. Но който желае да стане велик черен магьосник без тези помощници прави понякога нещо съвсем различно. Такъв магьосник искаше някога да стане един човек от 15 век, Жил де Ре, наричан от профанния свят " рицарят Синя брада". Този човек се опита да се добере до огромни окултни сили, но не по правомерния начин на обучението, а като преобразува определени дълбоко скрити в себе си егоистични чувства. Същевременно той беше отличен наблюдател на самия себе си.
Простете ми, че трябва да изрека една звучаща странно дума.
Този мъж беше това, което може да се нарече "радикален християнски егоист" или "егоистичен християнин". Такива хора са съществували и все още съществуват. Това са хора, които преди всичко разглеждат християнството като мост, по който се опитват да постигнат възможно повече за себе си, тъй като са наясно, че един добър християнин може да стигне далеч в блаженството. Посредством себепознанието той забеляза това в своята природа, и в момента, когато го забеляза, той вече знаеше най-доброто средство, чрез което то може да се преобрази в невероятни магически сили. Между другото рано беше сложен край на дейността му.
към текста >>
Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става
дума
.
Това бяха атомите, атомите на земята. А атомите на Юпитеровото развитие са тези, чиито план се разработва на нашата планета от ръководещата "бяла ложа". Това е истинският атом, всички други приказки за атомите са нищо. Атома на една планета може да разпознае едва онзи, който види в него умаления план на развитието на планетата. Ако желаете да из учите постепенно атома, лежащ в основата на нашата планета, то за това в помощ ще ви се притекат правилата, изхождащи от великите магове на света.
Ние разбира се можем да говорим за тези неща единствено в намеци, но поне можем да се запознаем с нещо, което ще ни даде понятие за това, за което става дума.
Земята е съставена от тези свои атоми, и всяко едно същество, вие самите сте съставени от такива атоми. Поради това, че носите в себе си безкраен брой умалени планове на земната планета, които са били изработени по-рано, вие са намирате в съгласие с цялото земно развитие. Този земен план можа да бъде изработен на предхождащото Земята планетарно въплъщение, на Старата Луна, т.е. на планетата, която пред шествуваше Земята, единствено поради това, че в съзвучие с цялото планетарно развитие на Сатурн, Слънце, Луна и т.н., бяха проявили действията си ръководещи същества. Сега обаче е нужно да се даде на без крайното множество атоми това, което да ги приведе в правилно съотношение един към друг, което да ги подреди правилно.
към текста >>
За това става
дума
, дали да се тръгне по пътя на знанието или по друг начин към овладяването на духовни сили.
За това става дума, дали да се тръгне по пътя на знанието или по друг начин към овладяването на духовни сили.
За да се стигне до най-висшите нива на духовните сили обаче съвсем не е така просто. Лесно би било, невероятно лесно и с това стигаме до една много субтилна част от една страна в развитието на човечеството и от друга на магията лесно би било просто да се чака, докато всички хора станат способни да виждат правилно нещата, които трябва да видят преди да напреднат по пътя на магическото развитие. При определени обстоятелства това би било много лесно. Но тогава ходът на човешкото развитие ще се забави. По някакъв начин трябва да е възможно на човека да се даде правото самостоятелно да разпространява окултни истини и в определен смисъл това е винаги част от разпространението на окултни сили и да ги употребява така, че те да се намесват правомерно в света.
към текста >>
282.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Знаете, че за него е измислено и съчинено много, за това не може да става
дума
в окултизма.
Нека разгледаме пентаграма.
Знаете, че за него е измислено и съчинено много, за това не може да става дума в окултизма.
За да разберем какво казва оракулът за пентаграма най-напред трябва да си спомним седемте основни части на човешкото същество. Както знаете, човешкото същество е съставено от седем основни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло, Аз, следват Дух-Себе, Живот-Дух и Дух-Човек, или както в теософската литература сме свикнали да наричаме последните Манас, Будхи, Атма. Ще се абстрахираме от физическото тяло, което е нещо материално и може да се докосне с ръка. Етерното тяло вече спада към скритите за физическите сетива неща, към така нареченото "окултно", което не може да бъде видяно с обикновените очи. За да се възприеме то е нужен ясновидски метод.
към текста >>
И когато окултистът говори за пентаграма като за фигурата на човека, то тогава не става
дума
за нещо изобретено, а той говори за това както анатомът говори за скелета.
Тези пет течения са скрити във всеки човек. Те преминават през етерното тяло в оказаните със стрелките посоки (виж рисунката), те образуват така да се каже "скелета" на етерното тяло на човека. Те непрестанно пресичат етерното тяло дори, когато човек се движи. Каквото и да е телосложението, винаги едно течение преминава през средата на челото между двете вежди, стига до десния крак, оттам към лявата ръка, оттам към дясната ръка, след това към десния крак и отново се връща към челото. Това, което се нарича пентаграм е толкова подвижно вътре в човека, колкото е и самото физическо тяло.
И когато окултистът говори за пентаграма като за фигурата на човека, то тогава не става дума за нещо изобретено, а той говори за това както анатомът говори за скелета.
Тази фигура действително присъствува в етерното тяло, тя е един факт.
към текста >>
283.
11. Четвърта лекция, Щутгарт, 16.09.1907 г. Апокалиптичните печати.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той казва: то е така, сякаш отделните същества в природата са букви, но човекът е
дума
та образувана от тези букви.
За тази връзка на човека с природата Парацелзий е употребил едно много красиво сравнение.
Той казва: то е така, сякаш отделните същества в природата са букви, но човекът е думата образувана от тези букви.
към текста >>
Когато изговоря една
дума
, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми.
Съществуват други, които ще се преобразуват, като ларинкса ни, който има велико бъдеще, разбира се във връзка със сърцето. Ларинксът се намира днес едва в началото на развитието си, някога той ще се превърне в преобразувания в духовното орган за възпроизвеждане. Ще получите известна представа за това, ако си изясните какво може да предизвика днес човек с ларинкса си. Когато говоря тук, вие чувате думите ми. Поради това, че залата се изпълва и във въздуха се произвеждат определени трептения, моите думи стигат до ушите ви и преминават в душите ви.
Когато изговоря една дума, например "свят", вълните във въздуха за почват да трептят това са въплъщенията на думите ми.
Това, което днес човекът създава по този начин, се нарича създаване в минералното царство. Движенията на въздуха са минерални движения. Посредством ларинкса си човек въздейства минерално върху обкръжението си. Но човекът ще се извиси и някога ще може да действува растително. Тогава той ще произвежда не само минерални, а и растителни трептения.
към текста >>
284.
13. Шеста лекция, Кьолн, 27.12.1907 г. Групов Аз и индивидуален Аз.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Ако съобразим, че става
дума
за лунни години получаваме 500 години.
Когато наблюдаваме душите на по-висшите планове физическото раждане и физическата смърт не съществуват. Окултната мъдрост добре е разбрала това и го е довела до израз като е употребила много старателно числата. Направен е бил опитът да се установи чрез един приблизителен среден брой, кога възниква, кога се метаморфозира от друга една групова душа, принадлежаща към една определена човешка общност, расте и достига връхната точка в развитието си, за да премине отново през упадъчен период и да се преобрази в друга. Ако за средна продължителност на човешкия живот се приеме 75 години в лунни години и това число се умножи по 7, то това дава живота на една човешка групова душа в неговите четири типа, до следващото преобразувание. Под 7 се имат предвид поколенията.
Ако съобразим, че става дума за лунни години получаваме 500 години.
Така в окултизма се казва: животът на една групова душа продължава 500 години, след 500 години тя се превръща в друга, самата тя се ражда наново, без да изгуби съзнанието си.
към текста >>
285.
14. Седма лекция, Кьолн, 28.12.1907 г. Духовното значение на формите и числата.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Не става
дума
и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и отношението му към астралния и духовния свят.
Това, което може да бъде съобщено тук като цяло са само примери от огромния брой окултни символи и знаци.
Не става дума и затова, да се даде изчерпателно изложение, обясняващо един или друг окултен знак, а по-скоро да се посочи значението на окултния знак като цяло и отношението му към астралния и духовния свят.
Ако тези знаци не бяха нищо друго освен схематична илюстрация, то целта и значението им нямаше да бъдат големи, и някой би могъл да помисли, че се касае само за един вид онагледяване на определени факти от висшите светове. Случаят обаче не е такъв. Онези символи и знаци, които са извлечени от окултния светоглед имат огромно значение за развитието на човека, за неговото усъвършенствуване, дори може да се каже, че окултните знаци и печат, ако приемем думите най-широк смисъл, са изиграли голяма роля в цялото възпитание и развитие на човечеството. Трябва единствено да знаете, че мислите, чувствата, представите, които човекът изпитва, са действителни сили, които му въздействуват преобразяващо, формиращо, променящо.
към текста >>
286.
15. Осма лекция, Кьолн, 29.12.1907 г. Образните представи като необходимо възпитателно средство в духовното обучение.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Но става
дума
именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене.
едно тяло между минералите и растенията, едно полу-растително и полу-минерално тяло. Минерали като днешните не съществуваха тогава. Ако наблюдавате днешните блата, където също имат подобна полу-растителна субстанция, външно ще получите подобна картина като тази на Старата Луна. Вместо скали и планини, на Старата Луна ще откриете най-много нещо подобно на днешните кори на дърветата. На това място всеки естествоизпитател днес ще ви възрази, че такава планета не би могла да съществува.
Но става дума именно за това и то е една необходимост, за да се разберат другите епохи на развитие човекът да откъсне мисленето си от това, което днес е оковано към представите на обикновеното сетивно мислене и усещане, и да достигне до едно освободено от сетивност мислене.
Това мислене не е абстрактно, а много, много реално. Ако си представяме Старата Луна като един вид огромна салата с дървесна кора и т.н., то това е мислено "сетивно-свръхсетивно", както казва Гьоте. Когато се отскубнете цвета и формата от сетивността и ги проектирате свободни в пространството, то вие ще добиете представи освободени от сетивност. Този, който вземе това за здрава основа никога няма да може да се препъне по пътя нагоре към висшите светове.
към текста >>
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а
дума
та, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
Можете да наблюдавате, че когато изпитвате чувство на страх, кръвната маса се изтегля от периферията на тялото и се свива във вътрешността, или че когато изпитвате чувство на срам кръвта се изтласква от вътрешността към периферията. В бъдеще освен преобразуването на сърцето, ще настъпи и едно преобразуване на ларинкса. Днес той служи затова, да превръща мислите ми в думи, като предизвиква трептения във въздуха. С ушите си вие можете да възприемате думите ми и да ги чуете, това се предизвиква от трептенията на въздуха. Днешният човешки ларинкс е в състояние да превръща във въздушни трептения това, което се случва в душата.
Бъдещето човешко тяло ще преустрои ларинкса си в оплодителен орган, а думата, която днес твори единствено във въздуха, в бъдеще ще твори в околната ни среда.
Репродуцирането тогава ще се осъществява посредством ларинкса, и то ще сътвори расата на бъдещето.
към текста >>
287.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ: 16. Берлин, 13.12.1907 г. Коледа от гледна точка на животомъдростта (Витаесофия)
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Християнин е не този, който вярва в
дума
та, а християнин е този, който вярва в Христовия дух.
За тях би им се сторило напълно невъзможно някой да се нарече християнин само заради изреченията, които Христос Исус изговори. Никому не би хрумнало да отрича, че тези изречения могат да се открият и в други религиозни вярвания, и никому не би хрумнало да разглежда това като нещо особено. Едва днес в кръговете на учените се влага огромна стойност в това, че учението на Христос Исус съвпада с други религиозни вероизповедания. Правилно е: не бихме открили и едно поучение, което да не е било изказвано и преди, което да не е било преподавано и по-рано, но това не е от значение. Християнинът не се свърза с Христос само по силата на учението.
Християнин е не този, който вярва в думата, а християнин е този, който вярва в Христовия дух.
Християнинът трябва да притежава чувството на свързаност с действително управляващия земята Христос. Да признаеш единствено Христовото учение не означава, че проповядваш християнство. Да проповядваш християнство означава да виждаш в Христос духа, когото току що описахме като регента на слънцето, който пренесе делото си на земята веднага щом кръвта бликна от раните на Голгота, и така включи земята в делото на слънцето.
към текста >>
288.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който е съвсем нов и дори, може би, чака, че ще го убеждават в духовнонаучните истини, може, извените, да намери за безумно нещо от това, за което ще стане
дума
днес; но подобни области също следва някога да се докоснат.
Днес ние ще разгледаме от духовно-научна гледна точка някои факти и същности на висшите светове и връзката на тези факти и същности с човека. И макар, че в такава теософска група това може да изглежда като ненужно, все пак следва предварително да се каже, че днешната лекция се числи към тези, които се отнасят за достатъчно запознати с теософията хора. Това, понякога, също трябва да е възможно в теософските групи. Затова този, който неотдавна присъства на тези седмични лекции, може би ще бъде поразен от едно или друго, което ще бъде казано днес, но ние не можем да се придвижваме напред, ако не желаем понякога да обсъждаме и това, което се отнася към висшите области на теософията.
Който е съвсем нов и дори, може би, чака, че ще го убеждават в духовнонаучните истини, може, извените, да намери за безумно нещо от това, за което ще стане дума днес; но подобни области също следва някога да се докоснат.
към текста >>
Тук става
дума
не за теория и не за някаква теоретична необходимост, а за това, всички тези неща да станат непосредствена практика.
По този начин, виждате, как в най-различните положения от живота човекът непрекъснато е обкръжен и обхванат от тези тълпи, както ние още ги наричаме елементарни същества. Той действително никога не е сам каквото и да прави, каквото и да предприема, това винаги дава повод за проявление на цял род същества. По-изтънчените или по-грубите действия на хората, най-идеалните и възвишени постъпки и най-разрушителните действия – всичко това е повод и причина за присъствието на тези създания, които се намесват в силата на хората и действат в тях, и които трябва да се знаят, ако ние искаме наистина да разберем живота. Който не вижда тези неща, преминава именно като сляп през живота.
Тук става дума не за теория и не за някаква теоретична необходимост, а за това, всички тези неща да станат непосредствена практика.
Защото в бъдещето земно развитие, човек само тогава постепенно ще се научи правилно да действа и да постъпва, ако знае все повече за това, какви същества се призовават с едни или други дела и обстоятелства. Всичко, което човек прави е като зов, обърнат към невидимите същества. Дадените същества, сред които се срещат достатъчно такива коварни безделници, осмеляващи се да доближават не само до умопобърканите и медиумите, но, например и до съвсем малки деца, ако така неразумно ги закърмят, че в тях се възбужда жажда за храна; тогава тези същества могат да се доближат до тях и да провалят тяхното развитие. От тук вие виждате, колко е необходимо да се знае за това, че човек призовава цялото свое поведение и всички свои действия около себе си в света.
към текста >>
289.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 27. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази
дума
.
И така, можем да кажем едно /и аз ви моля, добре да забележите това/: това, което е действало в планетарното битие, като на Слънцето, това се издига нагоре до небесното битие, до битието на Зодиака. И когато достигне това зодиакално битие, какво става тогава? Тогава то жертва себе си!
И аз ви моля да обърнете внимание именно на тази дума.
По тайнствен начин това първо сутрешно-зазоряващо се състояние на нашата Земя, Старият Сатурн, е възникнало от жертвата на Зодиака. Силите, които са вложели в кълбото първата фина маса на Сатурн, тези сили са се излели отгоре от Зодиака и са създали първия зачатък на физическия човек на Сатурн. И това продължава по-нататък; и не трябва да си мислим, че това се е извършило само веднъж! Всъщност то се извършва без прекъсване, постоянно се принасят в жертва сили, които са се развили до високи степени, предварително преминавайки през планетното битие. Ние, почти можем да кажем: това което се съдържа в началото в планетната система, след това се развива до слънчевото битие, по-нататък до битието на Зодиака, и тогава достигна способността да стане на свой ред, творящо, да пожертва себе си в планетното битие.
към текста >>
290.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 24. 3. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
С тази
дума
се казва много за характеристиката на земния човек, тъй като на Старата Луна още не е имало “личности”.
Днес ни предстои друга задача: да разгледаме самият човек на Земята от съвършено различна гледна точка, за да може това човешко същество все повече да се разкрива пред нас. Ако с тази цел, погледнем назад, на предшестващото въплъщение на нашата Земя, на Старата Луна, то човекът на тази Стара Луна ще се яви пред нашата душа като имащ физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Но той все още е няма свой личен Аз, какъвто има сега на Земята. Ако изследваме съзнанието на този лунен човек, то коренно се различава от съзнанието на земния човек. Състоянието на земния човек действително се изразява в това, че би могло да се нарече “личност”.
С тази дума се казва много за характеристиката на земния човек, тъй като на Старата Луна още не е имало “личности”.
Ние видяхме, че тази личност достигнала своето пълно развитие едва на Земята, и че в тези далечни времена човекът се е чувствал, най-вече, като член на едно общо цяло. Дори ако се върнем малко назад, в страните, където живеем, ако се върнем макар и в първия век на християнството, то ще открием все още последните отзвуци на по-древното съзнание. Древният човек не е чувствувал себе си като отделен човек, а той се е чувствал преди всичко като член на своето племе. И когато е казвал “аз”, то това “аз” без съмнение, е означавало все още нещо различно, отколкото означава сега. Когато съвременният човек произнася сега своето “аз”, то той разбира под това същество своята личност, доколкото то е затворено, така да се каже, в обвивката на неговата кожа.
към текста >>
Това е важно поради следната причина, ако водачеството бе завладяно от, така да се каже, тези Духове на Мъдростта, за които сега стана
дума
, би настъпило бурно, стремително развитие, което бихме могли да охарактеризираме, казвайки: човекът би преживял сбито в една инкарнация цялото усъвършенстване, което е възможно в поредица от инкарнации!
Така, ние виждаме, че личността на човека и индивидуалността на човека са включени в два различни потока и посоки.
Това е важно поради следната причина, ако водачеството бе завладяно от, така да се каже, тези Духове на Мъдростта, за които сега стана дума, би настъпило бурно, стремително развитие, което бихме могли да охарактеризираме, казвайки: човекът би преживял сбито в една инкарнация цялото усъвършенстване, което е възможно в поредица от инкарнации!
Но това не е станало и това, което трябвало да дадат Духовете на Мъдростта, се разпределило върху всички следващи инкарнации на Земята. В окултизма, това се изразява с една съвършено определена дума. Ако водачеството бе останало за Духовете на Мъдростта, то човек телесно би изгорял, бързо преминавайки през всичките степени на развитие до състоянието на духовност. Но Духовете на Мъдростта се отказали от това, да доведат човека към такова стремително развитие. Те си отишли от Земята, за да намалят, за да направят съразмерни периоди от време, които иначе биха протекли стремително.
към текста >>
В окултизма, това се изразява с една съвършено определена
дума
.
Така, ние виждаме, че личността на човека и индивидуалността на човека са включени в два различни потока и посоки. Това е важно поради следната причина, ако водачеството бе завладяно от, така да се каже, тези Духове на Мъдростта, за които сега стана дума, би настъпило бурно, стремително развитие, което бихме могли да охарактеризираме, казвайки: човекът би преживял сбито в една инкарнация цялото усъвършенстване, което е възможно в поредица от инкарнации! Но това не е станало и това, което трябвало да дадат Духовете на Мъдростта, се разпределило върху всички следващи инкарнации на Земята.
В окултизма, това се изразява с една съвършено определена дума.
Ако водачеството бе останало за Духовете на Мъдростта, то човек телесно би изгорял, бързо преминавайки през всичките степени на развитие до състоянието на духовност. Но Духовете на Мъдростта се отказали от това, да доведат човека към такова стремително развитие. Те си отишли от Земята, за да намалят, за да направят съразмерни периоди от време, които иначе биха протекли стремително. Затова в окултизма се казва, че Духовете на Мъдростта са станали “Духове на Кръговрата на времената”. В последователните кръговрати на времето, управляващите хода на светилата, били установили последователни въплъщения на човека.
към текста >>
291.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на
дума
та.
Може и по-нататък да се усети като признак, като указание за бъдещето, че в страните, където боговете на времето “Сумрака на боговете”, били толкова жизнени колкото е възможно, че те отново се възраждат, възкръсват в дадената им от Рихард Вагнер форма извън тесните граници на движещият се религиозен живот. Защото, който макар и малко да е в състояние да разбере знаците на времето, ще види в изкуството на Вагнер първата проблясваща звезда, като християнството, в неговата дълбока идея излиза от тесните рамки на религиозния живот в широк кръг на съвременната духовна култура. Можем да се вслушаме в душата на Рихард Вагнер, как религиозната идея на християнството излиза наяве, как тя разкъсва религиозните пътища, за да стане нещо всеобхващащо. Когато той се намира на брега на Цюрихското езеро до вилата на Везендонк през 1857 година, точно през Страстния Петък, и се любува на първите разпукващи се есенни цветя, в този разпукващ се живот възприел душевното зърно на “Парсифал”, и това е трансформация на онова, което в християнството живее в началото като религиозна идея на по-широк план. И след като той първоначално извисил своята душа към пророчеството за предизвестие на християнството, което така мощно просияло в неговия “Пръстен на Нибелунгите”, по-късно, в “Парсифал”, тази християнска идея е излязла в своята цялост и завоюва далечни хоризонти.
Така тя станала изходен пункт за бъдещето, когато християнството ще бъде не толкова религиозен живот, а живот и познание, живот изкуство, живот красота в пълния смисъл на думата.
към текста >>
С една
дума
все повече и повече – ако позволите да се изразя парадоксално – нощта за него станала нощ, а денят станал ден.
Когато това състояние на съзнанието, което се е развило от още по-древно състояние, израствало все повече и повече, тогава слънцето на небето е било в знака Везни, в тази точка от времето, която днес наричаме пролет. И ако продължим по-нататък във времето, което наричаме атлантско, ще видим как все повече започват да се образуват състоянията, които имаме днес. Все по-смутни и малко различими станали впечатленията, които имал човек, когато неговото астрално тяло и Аз се отделяли през нощта от физическото и етерното тяло.
С една дума все повече и повече – ако позволите да се изразя парадоксално – нощта за него станала нощ, а денят станал ден.
към текста >>
Не става
дума
за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия.
Не става дума за някаква остра критика на тази книга и на това учение, което се преподава в катедрите на нашата официална наука, тъй като хората не могат да се въздържат от измисляне на такива учения; те живеят в страшна сугестия.
Ако изследваме в действителност колко топлина постъпва в човека и колко излиза от него, и на тази основа заключаваме, че в него няма душа, то това е примерно същото както ако някой би застанал пред банка и би поискал да изследва каква парична маса влиза и излиза отново, и ако на тази основа би направил заключение, че както цялата енергия, т.е., паричната маса, отново е излязла, то това означава, че в банката няма никакви служители! Такъв вид мисъл-форми днес се намират навсякъде, във всичко, което се счита за официална психология. И колко нечувано сугестивно действат те на съвременното човечеството. Това е време, в което, тези, които искат да бъдат водачи на човечеството и които предполагат, че си служат безусловно с науката, са потопени по-силно от всякога във физическото си тяло. По време на навлизането на етерното тяло във физическото тяло те напълно са изгубили съзнание, за съществуването на духовния свят, и, за това трябва да се каже, че тези учени най-много от всички принадлежат на съдбата, за която сега трябва да ви опиша.
към текста >>
” Гробът е празен, и Този, за Когото става
дума
, Той възкресе!
Човекът на бъдещето има пред себе си две възможности: едната възможност е тази, той да си спомня за времето, когато е имал преживявания във физическо тяло и да си казва, че само това, което е било тогава е било действително. Ние се намираме в света на илюзиите, в действителност е имало живот във физическо тяло. Такъв човек гледа на изоставеното физическо, като на гроб, и това, което вижда в гроба е труп, но трупът като физическо представлява за него истинска действителност. Това е едната възможност. Другата възможност е такава, че гледа назад в изживяното във физичния свят като на гроб, но така, че вярва, като че ли физическото се явява истинско, действителност; той казва, чувствайки дълбоко при това истината на думите: “Този, Когото вие търсите, Него там вече го няма!
” Гробът е празен, и Този, за Когото става дума, Той възкресе!
Празният гроб и възкръсналия Христос – това е мистерията на пророчеството; и по този начин в мистерията на Пасха имаме мистерията на пророчеството.
към текста >>
292.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 20. 4. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна
дума
“провидение”, всъщност представлява съответно ръководство.
Другите духовни същества от тази степен, имат от своя страна, друга задача. Така, например, в основата на цялото световно развитие, на цялата мирова еволюция, наистина лежат сбор от сили, които се направляват от някои същества. Имало е Архангел – в древността са го наричали Суриел – чиято задача била да изтребва особено разпространени пороци на някои градове или цяла страна и да ги преобразува в добродетели.
Който знае за тези връзки, от тук ще види, че това, което се нарича с общата абстрактна дума “провидение”, всъщност представлява съответно ръководство.
Ако ние се стараем добре да разберем духовните светове, то не можем да се задоволяваме с общи абстракции, а трябва да навлезем в тези подробности. Тъй като висшите същности, които човек може да си представи само в смътно предчувствие, ръководят с помощта на тези посреднически същества в хода на мировото развитие. Така се развиват различните задачи на отделните Архангели.
към текста >>
293.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на
дума
та религия на паметта.
Ако се върнем в дълбоката древност и изследваме сагите и митовете, които немските богослови упражняват върху нас, то в тях ще открием съобщения от сетивния свят в образна форма. Те не се явяват образи на народната фантазия, както ни приканват да вярваме, а те са действителни спомени от онова древно време, когато хората все още са знаели какво възприемат. Сагите за Вотан, Тор и т.н. се явяват такива спомени.
И това, което чак до следатлантското време е останало в човека се явява във висшия смисъл на думата религия на паметта.
По дълго от всякъде другаде тя продължила при народите, които живеят на юг от Азия, при индийските народи; под друга форма тя станала значима в Европа. В Индия в спомените за тези времена на човечеството, когато всеки още е имал възприятия в духовните светове, се забелязва носталгия по този свят. Там възприемали действителността като Майа и са се стремели назад към тези древни времена. А Йога наричали това, което в отделния човек развивало способността за проникновение в свръхсетивните светове. Не всички народи се развили така, че имали мъдреци, които можели да се възнесат до Йога.
към текста >>
294.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 16. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
По този начин, става
дума
не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
Може да си изясним, какво се има предвид, ако поставим пред душата си този факт, че живота вътре в теософското общество, макар и дори в течение на известно време, има все пак определено значение за човешката душа. По време на живота в теософското общество не само се усвояват понятия и представи за същността на човека, за висшите светове, за еволюцията и т.н.; но, всъщност по време на този живот в теософското общество в много по-голяма степен, отколкото отделния човек, довежда до своето съзнание, усвояват се редица усещания и чувства, различни от тези, които новия встъпващ в теософията носи в началото в себе си. Тези усещания и чувства касаят това, да се научим в пълен покой и тишина, с известно вътрешно доверие – а не като нещо фанатично – да се възприемат и изслушват съобщения и описания, над които до встъпване в теософията, човек вероятно би се присмял, и над които, разбира се, днес би трябвало да се надсмива над фантазиите на болшинството наши съвременници. Много по-важно от знанието на всички подробности на теософското учение и теория, се явяват получаването на тези усещания и чувства, които постепенно проникват в нашата душа. И благодарение на това ние наистина постепенно ставаме други хора, и когато в дадения случай ние говорим за “напреднали теософи”, ние имаме в предвид такива хора, които са усвоили тези усещания и чувства по отношение на другите светове, но не възприемани с нашите органи на външните чувства; хора, които са развили в себе си тези усещания и могат по посочения начин да се отнасят към другите светове.
По този начин, става дума не за вашите теоретични знания, а за вашето сърце, за вашето чувство, ако ние искаме свободно и непринудено да се възприемат такъв вид разглеждания, от каквито бяха съставени последните лекции и ще бъдат, един вид продължени днес.
Ако ние бихме говорили с общоприетите абстрактни теории, за да бъде по-малко оскърбен така нареченият здрав човешки разум, то ние в известна степен само бихме се лъгали, у нас не би имало воля, за да открием действително за себе си този свят, който наистина би трябвало постепенно да бъде открит благодарение на теософското движение.
към текста >>
295.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 11. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на
дума
та душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло.
В различни случаи ние вече нееднократно показахме, че в бодърствуващия човек ние имаме пред себе си физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; в спящия човек ние имаме лежащи в леглото физическо и етерно тяло, и извън тях неговото астрално тяло и Аз. За днешните цели ще бъде добре, ако ние по-подробно разгледаме тези две състояния на съзнанието, сменящи се за всеки човек в течение на 24-те часа.
Ние имаме преди всичко в човека физическо тяло, после етерно или жизнено тяло, после това, което наричаме в доста груб смисъл на думата душевно тяло, което принадлежи към астралното тяло, но е свързано с етерното тяло.
Това е този член на човека, който имат също и животните във физическия свят, тук на физическо ниво. По-нататък – вие можете да прочетете това в моята “Теософия” – това, което обединяват обикновено под названието Аз, но което се явява, всъщност тричленно същество: Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа или душа на характера и Съзнателната душа и ние знаем, че Съзнателната душа, на свой ред, е свързана с това, което наричаме Дух-Себе или Манас. Ако си представим този многосъставен строеж на човека, то можем да кажем: Това, което ние наричаме Чувствуващата душа и което въобще принадлежи, без съмнение, към астралното тяло и има астрална природа,това, общо казано, се отделя, когато вечер човекът е заспи; но част от душевното тяло все още остава в леглото, свързано с етерното тяло. Основно Чувствуващата душа, Разсъдъчната душа и Съзнателната душа се отделят от спящия човек. При бодърствуващият човек всичко това е свързано, и всичко това действа в него едно на друго.
към текста >>
Действия – в дадения случай, смисълът на
дума
та е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
За това той взема митическите образи, които имат в себе си много по-всеобхватно съдържание отколкото обикновените хора. Той търси свръхчовешкото в човешкото. Целият човек в цялост, с всички духовни светове, които изливат своята светлина и озаряват човека във физическата окръжност на Земята, това иска да представи Рихард Вагнер в изкуството. Две фигури са стояли пред него в не много далечното минало: Шекспир и Бетховен. Шекспир му се явява в своите художествено-гениални видения такъв, че той казал: събирайки всичко, което Шекспир е дал на човечеството, аз виждам, че при него, на сцената вървят фигури, които извършват действия.
Действия – в дадения случай, смисълът на думата е същия, действия,извършващи се след като душата е изживяла в чувство това, което не може да бъде представено във външното пространство, това, което тя вече има за себе си.
Душата преживяла цялата скала от чувства от страдания и болка, до радост и блаженство, и почувствала, как от този или от онзи нюанс произтича едно или друго действие. В драмата на Шекспир, счита Рихард Вагнер, всичко се проявява само в своя резултат, когато то приема пространствен образ, когато то става външна постъпка. Това е драматичното, което може да се покаже само чрез изведеното навън вътрешно изживяване; и човек може, най-много, да предчувства какво живее в душата, когато пред очите се извършва това действие.
към текста >>
296.
14. БЕЛЕЖКИ
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Съгласно указанията на Рудолф Щайнер,
дума
та “Теософия” в ранните издания, където това било възможно, било заменена с
дума
та “Духовна Наука”, “Наука за Духа” или “Антропософия”.
Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата “Теософия” в ранните издания, където това било възможно, било заменена с думата “Духовна Наука”, “Наука за Духа” или “Антропософия”.
Рудолф Щайнер искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделило в резултат на тежък конфликт.Това изменение е запазено в даденото издание. Там където останала думата “Теософия”, под това трябва да се разбира основата от Рудолф Щайнер и от самото начало самостоятелно представляващата духовна наука, както тя им е представена в неговия труд “Теософия”.
към текста >>
Там където останала
дума
та “Теософия”, под това трябва да се разбира основата от Рудолф Щайнер и от самото начало самостоятелно представляващата духовна наука, както тя им е представена в неговия труд “Теософия”.
Съгласно указанията на Рудолф Щайнер, думата “Теософия” в ранните издания, където това било възможно, било заменена с думата “Духовна Наука”, “Наука за Духа” или “Антропософия”. Рудолф Щайнер искал да избегне смесването с Теософското общество, от което Антропософското общество се отделило в резултат на тежък конфликт.Това изменение е запазено в даденото издание.
Там където останала думата “Теософия”, под това трябва да се разбира основата от Рудолф Щайнер и от самото начало самостоятелно представляващата духовна наука, както тя им е представена в неговия труд “Теософия”.
към текста >>
297.
СЪДЪРЖАНИЕ
GA_103 Евангелието на Йоан
Посветеният тряб- ва да стане „безотечествен човек”, в пълния смисъл на
дума
та „обективен” човек: той трябва да прие- ме в себе си зародишните кълнове на братската лю- бов.
Същността на Посвещението.
Посветеният тряб- ва да стане „безотечествен човек”, в пълния смисъл на думата „обективен” човек: той трябва да прие- ме в себе си зародишните кълнове на братската лю- бов.
Христос е Духът на Земята, а Земята е тялото на Христос. За възприятието на висшите светове. Медитация, концентрация, съзерцание. Трите ме- тода на Посвещение. Седемте степени на христи- янското Посвещение
към текста >>
298.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Не става
дума
просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
Нашите лекции върху Евангелието на Йоан ще имат двойна цел. Едната ще бъде да задълбочим духовно- научните понятия като такива и в известен смисъл да ги разширим; другата цел е следната: с помощта на представите, които ще се породят в душата, да вникнем по-дълбоко във величествения документ на Йоановото Евангелие. Моля да се има предвид, че лекциите са замислени именно в тези две направления.
Не става дума просто за разяснения върху Евангелието на Йоан, а за друго: с негова помощ ние искаме да проникнем в дълбоките тайни на Битието и да установим, как всъщност следва да изградим духовнонаучния подход, когато разглеждаме някои от величествените исторически документи, завеща- ни от различните световни религии.
към текста >>
Не мислете, че през Средновековието шестте дни на “Сътворението” са били разбирани в тогавашните тълкувания като “дни” в днешния смисъл на
дума
та, като дни, съставени от 24 часа.
Показателен е също и един друг пример.
Не мислете, че през Средновековието шестте дни на “Сътворението” са били разбирани в тогавашните тълкувания като “дни” в днешния смисъл на думата, като дни, съставени от 24 часа.
Това не би хрумнало
към текста >>
Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и
дума
за “дни” в съвременния смисъл на
дума
та!
Един ден означава всичко онова, което се извършва в резултат на ротацията на Земята около Слънцето. За “дни” в съвременен смисъл можем да говорим само ако съотношенията между Слънце и Земя, както и техните движения, отговарят на днешното състояние на нещата. Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението. Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес.
Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за “дни” в съвременния смисъл на думата!
Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни. И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават. Върху тези неща теолозите от миналото биха говорили по друг начин. Преди всичко, те биха припомнили, че на важните места в старите религиозни документи не съществува нищо излишно. Като пример нека вземем 2.
към текста >>
Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става
дума
за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни.
За “дни” в съвременен смисъл можем да говорим само ако съотношенията между Слънце и Земя, както и техните движения, отговарят на днешното състояние на нещата. Обаче за такива съотношения между Слънце и Земя в “Битието” се говори едва след четвъртата епоха, едва след четвъртия “ден” на Сътворението. “Дните” започват едва след четвъртия “ден” на Сътворението. Преди този момент би било пълно безсмислие да си представяме дните такива, каквито са днес. Защото едва през четвъртия “ден” настъпват онези отношения, конто въобще позволяват появата на деня и нощта, а преди това не би могло да става и дума за “дни” в съвременния смисъл на думата!
Настъпват времена, когато хората забравят, че тук става дума за духовното значение на “ден” и “нощ”, и приемат за единствено възможно времето, което се измерва във физически дни.
И така, за материалистично мислещия човек, дори за съвременния теолог, “денят” от сътворението се превръща в обикновен ден, защото други “дни” те просто не познават. Върху тези неща теолозите от миналото биха говорили по друг начин. Преди всичко, те биха припомнили, че на важните места в старите религиозни документи не съществува нищо излишно. Като пример нека вземем 2. глава от първата Книга на Мойсей:
към текста >>
Навсякъде ще установите как авторите посочват откъде идва този или онзи мотив; столетия наред се преобръщат например всички книги, за да се посочи откъде Гьоте взема
дума
та “червей”, която той споменава в своя “Фауст”.
Разбира се, филологът е свикнал винаги да пита откъде идват нещата. С по-новите съчинения той постъпва по същия начин. Вземете например студиите върху Гьотевия “Фауст”.
Навсякъде ще установите как авторите посочват откъде идва този или онзи мотив; столетия наред се преобръщат например всички книги, за да се посочи откъде Гьоте взема думата “червей”, която той споменава в своя “Фауст”.
към текста >>
За какво говори този, който навремето употреби
дума
та “Логос” или
дума
та “Слово”?
За какво говори този, който навремето употреби думата “Логос” или думата “Слово”?
За какво говори тoй?
към текста >>
Очилата на материализма предизвикаха тези тълкувания на Йоановото Евангелие; то трябва да заеме своето място до другите три Евангелия, както посочихме по-горе; а току-що видяхме, че в Евангелието на Лука също става
дума
за Логоса.
който според същите възгледи спада към обикновените хора – също говори за “Логоса”? Подобни факти трябва да подсетят хората, прекланящи се пред авторитета, че в действителност до тези възгледи стигаме не чрез сигурни основания, а по силата на чисти предразсъдъци.
Очилата на материализма предизвикаха тези тълкувания на Йоановото Евангелие; то трябва да заеме своето място до другите три Евангелия, както посочихме по-горе; а току-що видяхме, че в Евангелието на Лука също става дума за Логоса.
Обстоятелството, че там се говори за очевидци и служители на Словото означава: в древните епохи, за Логоса се е говорело като за нещо, с което хората са били добре запознати. Точно това усещане трябва да пробудим в душите си, ако искаме да проникнем по-дълбоко в първите напълно съвършени изречения на Йоановото Евангелие.
към текста >>
299.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Когато човек спи, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото; астралното тяло и Азът са в известен смисъл “излъчени”, освободени от връзките си с физическото и етерното тяло, и следователно се намират - ако употребим
дума
та не в чисто пространствен, а в духовен смисъл - извън физическото и етерното тяло.
Нека съвсем накратко да разгледаме човешкото същество, каквото е то от антропософска гледна точка, през времето от сутринта, когато човек се пробужда от сън, до вечерта, когато той отново заспива. Ние знаем, че човекът е съставен от физическо тяло, етерно или жизнено тяло, астрално тяло и Аз. Обаче тези четири съставни части на човешкото същество се намират в онова съотношение, което нормално им приписваме за будното състояние, действително само докато трае това будно състояние. Налага се да изтъкнем, че нощем, по време на сън, човекът е едно съвършено различно същество; защото тогава неговите четири съставни части са свързани по коренно различен начин, отколкото денем.
Когато човек спи, физическото тяло и етерното тяло остават в леглото; астралното тяло и Азът са в известен смисъл “излъчени”, освободени от връзките си с физическото и етерното тяло, и следователно се намират - ако употребим думата не в чисто пространствен, а в духовен смисъл - извън физическото и етерното тяло.
Така през нощта човекът е едно същество, което фактически се състои от две части: едната остава в леглото, а другата е тази, която се отделя от физическото и етерното тяло. Преди всичко, трябва да сме наясно, че ако нощем - от мига на заспиването до мига на пробуждането - онова, което остава в леглото, т.е. физическото и етерното тяло, бъдат напуснати от силите, които ги пронизват през деня, от силите, които живеят в астралното тяло и Аза, тогава те просто биха престанали да съществуват като такива. Точно тук ние трябва да се потопим още по-дълбоко в мировите тайни.
към текста >>
Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става
дума
за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият свят.
Какво беше задържал за себе си божественият Дух? Какво не беше поверил той все още на човека? Способността да дава звуков израз на своя душевен живот! На Старата Луна човешкото тяло - намиращо се на животинска степен - беше нямо. Способността му само да дава звуков израз на своя вътрешен душевен живот, все още беше в лоното на Бога.
Когато днес едни или други животински видове издават звуци, това е нещо съвсем различно; тук става дума за други състояния; животните издават звуци, обаче фактически в тях кънти божественият свят.
Изразяването на вътрешния душевен живот в думи, става достояние на човека едва по време на планетарното състояние Земя. На предишните плане-тарни състояния, човеците бяха неми. Следователно, словесната способност при човешкото същество се развива успоредно със земната епоха.
към текста >>
300.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В божественото сътворение не може и
дума
да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало.
Но както все повече ще се убедим нататък, на Земята - която в хода на своето развитие мина през трите планетарни състояния на Сатурн, Слънце и Луна - беше отредена една специална мисия. Не си въобразявайте, че планетарните състояния могат да се разглеждат като равностойни.
В божественото сътворение не може и дума да става за едно просто повторение на нещо, което вече е съществувало.
Всеки планетарен стадий има строго определени задачи. Нашата Земя има следната мисия: съществата, които се развиват на нея, да разгърнат в най-висша степен елемента на Любовта. Когато Земята се доближи до края на своята еволюция, Любовта трябва да е проникнала в цялата Земна планета.
към текста >>
Нито едно същество не може да обича друго в истинския смисъл на
дума
та, ако тази любов не е един свободен дар спрямо другото същество.
Но какво е необходимо, се питаме ние, за Любовта? Какво означава, едно същество да обича друго същество? За тази цел е необходимо това същество да има пълно себесъзнание, да бъде напълно самостоятелно.
Нито едно същество не може да обича друго в истинския смисъл на думата, ако тази любов не е един свободен дар спрямо другото същество.
Моята ръка не може да обича моя организъм.
към текста >>
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става
дума
, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
Ето на какво Евангелието на Йоан предава най-голяма стойност. И авторът на Йоановото Евангелие наистина трябваше да обърне внимание тъкмо на този факт.
Защото напълно вярно е, че след като някои от посветените Христови ученици разбраха за какво става дума, се появиха и други, които не можеха да разберат всичко; наистина, те бяха убедени, че в основата на целия материален свят лежат определени душевно-духовни сили; но това, което не можеха да разберат, беше, че самият Логос се е въплътил в един отделен човек, и че е станал видим в условията на физическо-сетивния свят.
към текста >>
301.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка
дума
от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно.
Досегашните три лекции би трябвало да покажат, че антропософските истини могат да бъдат открити също и в Евангелието на Йоан.
Но от друга страна би трябвало да стане ясно, че за да бъдат намерени тези истини, всяка дума от Евангелието на Йоан трябва да бъде премерена наистина точно.
При подобен религиозен източник, нещата се свеждат до там, съответните текстове да се разбират дословно, буквално. Защото всичко в тях, както ще се убедим и в други случаи, е пропито с възможно най-дълбок смисъл. И тук в съображение идва не само текста на едно или друго изречение, а нещо съвсем друго. То се отнася до постройката, до композицията на историческия документ. Днешният човек вече няма верния усет за подобни неща.
към текста >>
Не случайно всяка част на Дантевата комедия завършва с
дума
та “звезди”.
В потвърждение на това, нека да се обърнем към един сравнително нов поет, към Данте. Да си припомним как всичко в неговата “Божествена комедия” е изградено от отделни части, в чиято основа е залегнало числото три.
Не случайно всяка част на Дантевата комедия завършва с думата “звезди”.
Споменавам това само за да загатна, с какъв архи-тектоничен усет древните автори са изграждали своите произведения. А особено при историческите религиозни документи, нито за миг не трябва да изпускаме предвид архитектоничния замисъл, понеже при известни обстоятелства той означава твърде много. Впрочем хората тепърва трябва да стигнат до това значение.
към текста >>
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една
дума
се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно.
Така в края на цялото Евангелие, стигаме до указанието, че свидетелството на този, който говори, е истинно.
В древните съчинения такива хармонични връзки и съвпадения - когато тук или там с една дума се подчертава нещо особено - никога не са без значение; и тъкмо зад тези съвпадения се крие нещо изключително важно.
И само ако разгледаме истинската причина за този архитектоничен строеж на Йоановото Евангелие, ще можем да го разбираме в неговия дълбок и точен смисъл.
към текста >>
Непосредствено след мястото, където става
дума
за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
В средата на Йоановото Евангелие е описано едно събитие, без чието точно обяснение това Евангелие изобщо не може да бъде разбрано.
Непосредствено след мястото, където става дума за истинността на Йоановото свидетелство, е разположена главата за възкресението на Лазар.
Тази глава за възкресението на Лазар разделя цялото Йоаново Евангелие на две части. И в края на първата част става ясно, че за всичко, което се твърди относно Христос Исус, е валидно свидетелството на Йоан Кръстител, а съвсем накрая ни се обръща внимание върху това, че за всичко, което се намира след главата за възкресението на Лазар, трябва да важи свидетелството на ученика, за когото често чуваме думите: “този, когото Исус обичаше” (13, 23). Какво всъщност означава “възкресението на Лазар”?
към текста >>
глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на
дума
та от самия Христос Исус.
И така, характеристиката на Христос Исус, каквато е тя в първите глави на Йоановото Евангелие включително до края на 10.
глава, се опира на онова познание, което би могъл да притежава даден човек, който още не е бил посветен в най-дълбокия смисъл на думата от самия Христос Исус.
към текста >>
На гръцки
дума
та “еремит” означава “самотният”.
Точно тези думи са записани в Евангелието: “Аз съм гласът на викащия в усамотение! ” Буквално така е записано там - “в усамотение”, svrn врпм-ю.
На гръцки думата “еремит” означава “самотният”.
И сега ще разберете, че по-правилно е да се казва: “Аз съм гласът на викащия в усамотение”, отколкото: “Аз съм гласът на викащия в пустинята”. Ние ще разберем първите изречения от Евангелието на Йоан много по-добре, ако не изпускаме от погледа си характеристиката, която Йоан сам прави на себе си. Защо Йоан Кръстител нарича себе си “гласът на викащия в усамотение”?
към текста >>
Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния свят; всички лъвове биха се обръщали към него с
дума
та “Аз”.
В хода на развитието, през което човечеството минава, видяхме, че истинската мисия на Земята, е развитието на Любовта. Обаче тя е мислима само ако идва като доброволен дар от себесъзнателни човешки индивиди, а човекът овладява своя Аз стъпка по стъпка, и Азът прониква в човешката природа бавно и постепенно. Ние знаем, че животните, като такива, не притежават свой собствен Аз.
Ако отделният лъв би могъл да каже “Аз”, с това би се разбирало не отделното животно, а “груповият Аз” в астралния свят; всички лъвове биха се обръщали към него с думата “Аз”.
Точно тук е голямото предимство на човека пред животните: той има свой индивидуален Аз. Обаче индивидуалният Аз подлежи на бавно и сложно развитие. Човекът също тръгва от един групов Аз, от един Аз, който първоначално е принадлежал на цяла група хора.
към текста >>
Тук става
дума
за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света.
Мисията на Христос се състоеше в следното: да предостави на човеците това, от което се нуждаят, за да се чувстват сигурни в този единичен, индивидуален Аз. Така следва да разбираме и думите, които иначе е твърде лесно да бъдат преиначени: “Който не напусне жена и деца, баща и майка, брат и сестра, той не може да бъде Мой ученик” (Марк. 10, 29). Това изречение далеч не трябва да се разбира в тривиалния смисъл, че някому се дава съвет, да напусне своето семейство.
Тук става дума за друго: Вие трябва да почувствате, че всеки от вас е един индивидуален Аз и че този индивидуален Аз е едно цяло с духовния Отец, който е навсякъде в света.
По-рано старозаветният човек казваше: “Аз и Отец Авраам сме едно, защото Азът се крепеше на кръвното родство. Сега Азът трябва да се освободи от ограниченията на кръвното родство и да се обърне към духовните първопричини на Космоса. Кръвното родство вече не може да бъде никаква гаранция, че човекът принадлежи на една общност; гаранцията е в познанието за чисто духовния принцип на Отца, в който всички сме едно цяло.
към текста >>
На Старата Луна от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; за никакъв Аз не може да става и
дума
.
Всичко, което се проявява в Христос Исус като Живот, Светлина и Логос, винаги е съществувало в света, само че не можеше да бъде разбрано от напредващите в своята еволюция човешки индивиди. Светлината винаги е била тук. Защото ако Светлината не беше тук, изобщо не би възникнала и първона-чалната готовност за изграждането на Аза.
На Старата Луна от днешния човек са съществували само физическото тяло, етерното тяло и астралното тяло; за никакъв Аз не може да става и дума.
Само защото Светлината беше преобразена по един специфичен за Земята начин, тя събра необходимата сила, за да възпламени индивидуалните Азове и да ги тласне към едно бавно, постепенно развитие: “Светлината свети в мрака и мрака не я обзе” (1, 5). “Светлината дойде в отделните човеци”, в Азовите човеци; защото Азовите човеци изобщо не биха могли да възникнат, ако тя не беше се вляла в тях чрез Логоса. “Обаче Азовите човеци не я приеха”. Приеха я само отделни личности, посветените, а те винаги са били наричани “чеда Божии”, защото имаха познанието за Логоса, Светлината и Живота, и винаги можеха да свидетелствуват за тях. Малцина бяха тези, които имаха познание за духовните светове още от времето на древните Мистерии.
към текста >>
Тук
дума
та “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии.
Такова учение можеше да бъде чуто най-напред от Този, в който Словото стана плът. Едва Той превърна това учение в общо достояние, “учението за единородния Син на Отца, пълен с преданост и истина”.
Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии.
Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос. Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”. Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек.
към текста >>
Йоан знае: Азът, за когото става
дума
тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек.
Тук думата “преданост” трябва да се преведе в по-дълбок смисъл, защото нещата се отнасят до един процес на раждане и отделяне от Бога, като в същото време човек остава свързан с Него и освободен от всякакви илюзии. Илюзиите идват от “двоераждането” и обричат човека на сетивни заблуди, за разлика от учението за истината, което в лицето на Христос Исус живя между хората като въплътен Логос. Обаче Йоан Кръстител нарича себе си буквално “Предтеча”, “Предшественик”, който идва, за да възвести Аза. Йоан определя себе си като човек, който знае: в отделния индивид Азът трябва да стане напълно самостоятелен, но преди това той трябва да свидетелствува за Този, чрез Когото Азът ще се пробуди за своя самостоятелен живот. Йоан е пределно ясен: “Този, който ще дойде, е “Аз-съм”, той е вечен и наистина може да каже за себе си - Преди Авраам да бъде, беше “Аз-съм”.
Йоан знае: Азът, за когото става дума тук, съществува преди мен; макар и да съм негов предшественик, той е преди мен; аз свидетелствувам за нещо, което и досега е присъствувало във всеки човек.
“След мен идва Този, който беше преди мен” (1, 15).
към текста >>
Много хора, наричайки се християни, минават покрай
дума
та “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16).
Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл.
На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено.
към текста >>
” Вече казах: всяка
дума
от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна.
И сега идва ред на многозначителните думи: “Защото от Неговата пълнота всички ние приехме благодат връз благодат” (1, 16). Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат!
” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна.
Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”? В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено. Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете.
към текста >>
В тази
дума
може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено.
Много хора, наричайки се християни, минават покрай думата “пълнота”, без да вникват в нейния дълбок и точен смисъл. На гръцки език “пълнота” се нарича “плерома”. И в Евангелието на Йоан е записано: “Защото от “плерома” всички ние приехме благодат връз благодат! ” Вече казах: всяка дума от Евангелието на Йоан, ако изобщо искаме да я разберем, трябва да бъде претеглена като на златарска везна. Защото, какво всъщност означава “плерома”, “пълнота”?
В тази дума може да вникне само този, който знае, че в древните Мистерии под “плерома” или “пълнота” се е разбирало нещо съвсем определено.
Защото тогава вече се проповядваше учението, според което едно от духовните Същества, наречени Елохими, постигнали своята божествена степен по време на Старата Луна, се отдели от останалите: Един от Елохимите остана на Луната и оттам отразяваше към Земята силата на Любовта, докато човеците узреят достатъчно за Светлината на другите шест.Елохими. Така в миналото са различавали Яхве, отделния Бог, отразителя, от останалите шест Елохими в тяхната “пълнота” или “плерома”. Но понеже под общото съзнание за Слънчевия Логос се разбира Христос, трябваше - когато беше необходимо да се насочи вниманието към Него - да се говори за “пълнотата” на Боговете. Точно тази дълбока истина се крие зад думите: “Защото от плерома приехме всички ние благодат връз благодат.”
към текста >>
А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка
дума
като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.
За голяма част от това, което днес се нарича християнство и се позовава на Евангелието, трябва да поставим въпроса: Имат ли тези хора всъщност Евангелието? Защото нещата опират тъкмо до това, да имаме Евангелието.
А при един толкова дълбок религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, важното е най-вече да претеглим всяка дума като на златарска везна и да вникнем в нейната истинска стойност.
към текста >>
302.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става
дума
за този ученик едва след възкресението на Лазар.
По този начин Евангелието на Йоан се разделя на две големи части: първата част, където не се споменава нищо за ученика, когото Господ обичаше, защото той още не беше минал през посвещението; и втората част, в която става дума за този ученик едва след възкресението на Лазар.
Никъде в евангелския текст няма да срещнете противоречие с изнесеното от мен през последните лекции. Естествено, ако някой чете Евангелието повърхностно, той ще пропусне много подробности.
към текста >>
Става
дума
за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици.
От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог. Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”.
Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици.
Най-доброто, което може да се допусне за този теолог, е че неговото съзнание е завладяно от старото екзотерично предание, според което единият от двамата ученици, е Йоан. Това предание идва от Евангелието на Матей, 4, 21. Обаче Евангелието на Йоан не може да се обяснява с помощта на другите Евангелия. Следователно, един теолог вкара в тази популярна поредица една направо вредна книга. И след като знаем какво произтича нататък и как бързо тази достъпна и евтина литература се поглъща от народа, лесно е да измерим вредите, които тя нанася.
към текста >>
При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на
дума
та, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
Посветен в първата степен е онзи, който осъществява връзката между окултния и външния живот; който бива изпращан тук или там. В първата степен човекът е все още отдаден на външния свят, обаче всичко, което научава там, той трябва да го внася в центровете за посвещение. Следователно, за “Гарван” се говори там, където думите служат за посредници между външния и вътрешния свят. Припомнете си гарвана на пророк Илия или гарвана на Вотан, или за гарваните от сагата за Барбароса, където те трябва да узнаят дали е дошло времето да се излезе навън. При втората степен на посвещение човекът е вече напълно в окултния живот.
При третата степен на посвещение, човекът трябва да се застъпи за окултния свят; степента “Воюващ” не означава човек, който воюва в обикновения смисъл на думата, а такъв, който се застъпва за окултните учения, за всичко, което може да произлезе от окултния живот.
Степента “Лъв” означава човек, който осъществява окултния живот в себе си; той се застъпва за окултния свят не с думи, а с действия, с един вид магически действия. Шестата степен носела името “Слънчев герой”, а седмата степен - името “Отец”. Сега за нас е важна петата степен.
към текста >>
Дума
та “цар” тук означава: Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш: “Видях те, когато стоеше под смоковницата”.
Думата “цар” тук означава: Ти стоиш по-високо от мен, защото иначе не би могъл да кажеш: “Видях те, когато стоеше под смоковницата”.
На това Христос отговаря:
към текста >>
Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става
дума
за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях.
Нека да повторим, че когато денем човекът е буден, неговото физическо и етерно тяло са проникнати и поддържани по особен начин от неговата астрално-Азова организация. Обаче ние показахме също, че за да съществува изобщо в своя днешен период от развитието, в етерно-физическата му организация трябва да действува и още нещо. Вече посочихме, че всяка нощ човекът излиза със своите астрално тяло и Аз извън физическото и етерното тяло, преставайки да се грижи за тях, така че цялата нощ те са изоставени на своята собствена съдба. Всяка нощ Вие вероломно изоставяте вашите физически и етерни тела. Ето защо ще се съгласите с основанията на Духовната наука, когато тя твърди, че нощем духовно-божествени сили и Същества пронизват човешкото физическо и етерно тяло, така че тези две тела се включват в божествено-духовните сили и Същества.
Ние обърнахме внимание също и на това, че именно когато астралното тяло и Азът се намираха вън от физическото тяло и етерното тяло - тук става дума за онези древни времена, които нарекохме епоха на Яхве или Йехова - същият този Йехова действуваше инспириращо върху тях.
Обаче истинската Светлина, пълнотата на Бога и Елохимите, Плерома, е нещо, което винаги озарява и прониква също и във физическото и етерното тяло; но човекът не може да я разпознае, защото все още не е приел от Христовия Принцип необходимия за тази цел Импулс; Христовият Принцип все още не е слязъл на Земята.
към текста >>
Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана
дума
през последните лекции.
А сега ще се спрем на нещо, за което загатнахме още вчера: Сватбата в Кана Г алилейска, която често наричат “първото чудо”, макар че би било по-добре да го наречем “първото знамение”, което извърши Христос Исус (2, 1-11).
Но за да разберем могъщите истини, скрити в това събитие, необходимо е да обобщим много от нещата, за които стана дума през последните лекции.
към текста >>
Първоначално тук става
дума
за една сватба.
Първоначално тук става дума за една сватба.
Но защо точно в Галилея? Ние ще разберем защо сватбата е в Галилея, ако още веднъж изправим пред душата си цялата мисия на Христос. А тази мисия се състои в това, да предостави на човека величествената сила на Аза, както и вътрешната самостоятелност на неговата душа. Индивидуалният Аз трябва да усеща себе си в пълна самостоятелност, в пълна независимост, и чрез свободния дар на Любовта да води един човек към друг човек. Следователно, чрез Христовия Принцип, в Земната мисия трябваше да се влее такъв вид Любов, която все повече и повече се издига над материалния свят и все повече и повече навлиза в духовния свят.
към текста >>
И ако искаме да разберем за какво става
дума
тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството.
И все пак - защо? Защото сватбата загатва за размножението. А това, което Той иска да покаже, го показва не там, където женитбите стават в тесните рамки на кръвното родство, а там, където те надхвърлят кръвното родство. Ето защо Евангелието описва една сватба, сватбата в Галилея.
И ако искаме да разберем за какво става дума тук, трябва отново да хвърлим поглед върху цялото развитие на човечеството.
към текста >>
И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на
дума
та, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ.
Накратко, алкохолът имаше определена мисия в развитието на човечеството; той имаше - колкото и странно да изглежда това - задачата, така да се каже, да откъсне човешкото тяло от връзката му с божествения свят, да го “препарира” и да направи възможна появата на “Аз-съм”. Алкохолът има такова въздействие, че той буквално откъсва човека от духовния свят, в който досега той е пребивавал. Това въздействие алкохолът има и днес. Алкохолът не напразно се появява в живота на човечеството.
И бъдещото човечество ще може да твърди в пълния смисъл на думата, че алкохолът имаше задачата да въвлече човека толкова дълбоко в материята, че да го превърне в завършен егоист, който ангажира Аза за самия себе си и не го поставя вече в служба на целия народ.
Следователно, в името на човечеството, и алкохолът има да извърши една задача, която е противоположна спрямо тази на груповата душа. Той отне на човека способността му да се чувствува като едно цяло с висшите светове. Оттук идва и култът на Дионисий, само че той под държа съвместния живот с Боговете под формата на едно външно опиянение. При него имаме едно ликуващо нахлуване в света на Боговете, но този свят изобщо не може да бъде видян. Ето защо развитието в следатлантската епоха е свързано с култа на Дионисий: защото този култ символизираше историческата задача, мисията на алкохола.
към текста >>
В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната
дума
, т.е.
И сега следва една многозначителна подробност. В Евангелието на Йоан се споменават “шест каменни делви за очистване” (2, 6). Към числото шест ще се върнем по-късно. А “очистване” е нещо, което става чрез кръщението. В епохата, когато са написани Евангелията, за “кръщението” хората са говорели като за едно “очистване” или “пречистване” Всъщност хората никога не са казвали “кръщение”, а единствено “кръщавам” и това, което настъпвало след “кръщението” наричали “пречистване”.
В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е.
βαπτίζείν, освен под формата на глагол. А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят. Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.
към текста >>
Тъкмо за това става
дума
.
Тук ние сме изправени пред твърде странния факт, че Христос отива при един народ, чиито Азове са откъснати от груповата душа, изтръгнати са от нея.
Тъкмо за това става дума.
към текста >>
303.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става
дума
всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи.
За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”. Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>
Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази
дума
“нощем”.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи.
Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”.
Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”. Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>
Сега Вие знаете, че в този разговор става
дума
за новораждането на човека - “от вода и Дух”.
В тези лекции вече показахме, че в разговора между Христос Исус и Никодим става дума всъщност за това, че Христос се обръща към една личност, умееща да възприема отделни процеси извън физическото тяло, благодарение на развитите до известна степен по-висши познавателни органи. За онзи, който разбира подобни неща, това ясно е загатнато в Евангелието: Никодим отива при Христос Исус “нощем”, т.е. в едно състояние на съзнанието, в което човек не си служи със своите външни сетивни органи. Ние съвсем не искаме да останем при тривиалните тълкувания, които някои дават за тази дума “нощем”.
Сега Вие знаете, че в този разговор става дума за новораждането на човека - “от вода и Дух”.
Това, което Христос казва на Никодим за новораждането в глава 3., стих 4-5., е изключително важно.
към текста >>
Вече стана
дума
за това, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан.
Вече стана дума за това, че преди катастрофалните промени в нашата Земя, запазени в сказанията за Потопа, нашите човешки предшественици живеели в една обширна територия на запад, която днес вече не съществува, а образува дъното на Атлантическия океан.
Този континент, който наричаме древната Атлантида, в бил населен от нашите предшественици. Ако проучим последните периоди от Атлантската епоха на човечеството, ще установим, че в тези твърде отдалечени времена, човекът не се е различавал съществено, от съвременния човек. Но ако вникнем в началните периоди на Атлантида, ще открием огромни разлики. Нека сега да се отправим още по-назад в миналото.
към текста >>
“Водата” носела същото име - вода; но
дума
та “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”.
По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес.
“Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”.
Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения. Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи:
към текста >>
Дума
та “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения.
По времето, когато възникват Евангелията, смисълът на думите бил по-различен отколкото днес. “Водата” носела същото име - вода; но думата “пневма”, която днес се употребява като “Дух”, тогава означавала “въздух”.
Думата “пневма” трябва да превеждаме като “въздух” или “пара”, иначе настъпват недоразумения.
Ето защо съответното изречение от разговора между Исус и Никодим трябва да гласи:
към текста >>
Обаче първо-начално
дума
та е “пневма”: въздух.
Ето как Христос загатва за едно от бъдещите еволюционни състояния, които човекът трябва да развие; изобщо в този разговор са вложени изключително дълбоки тайни, свързани с нашето развитие. Необходимо е само правилно да разбираме думите и правилно да си служим с тях чрез всичко, което антропософията може да ни даде. В обикновения говорен език все още има следи от едно по-друго разбиране на нещата, когато например летливите вещества се определят като “духове”.
Обаче първо-начално думата е “пневма”: въздух.
към текста >>
Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата
дума
като Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst).
А сега да се обърнем към външното знамение, чрез което върху юдеите се изля Логоса, доколкото те можа ха да го обхванат по чисто мисловен начин. Това външно знамение е “манната” в пустинята.
Всъщност “манна” - тези, които са запознати с Тайната наука нямат нужда от обяснения - е същата дума като Манас, “Духът-Себе” (Geistselbst).
Така всред онова човечество, което постепенно извоюва Азово-то съзнание, нахлу първия полъх на “Духът-Себе”. Обаче това, което живее в самия Манас и идва към Земята, трябва да се назове по друг начин. То е не само нещо, което може да бъде узнато, а една сила, която човекът може да приеме. Когато Логосът сам произнася своето име, той трябва да бъде разбран, да бъде обхванат с разума. Но когато Логосът става плът и се явява всред човечеството, той се превръща в могъщ импулс и пронизва всички; той е сред хората не само като понятие, като учение, а набира сили като един могъщ импулс, към който човекът може да прибави и своите собствени сили.
към текста >>
304.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става
дума
за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който ви храни, какво всъщност ядете вие?
Ето защо Той трябваше да посочи Земята по такъв начин, сякаш става дума за Неговото тяло: Когато гледате житните ниви и ядете хляба, който ви храни, какво всъщност ядете вие?
Вие ядете Моето тяло! И когато пиете соковете на растенията - какво представляват те? Те са кръвта на Земята, Моята кръв!
към текста >>
Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става
дума
.
Нека сега се опитаме да разберем, как - вниквайки в този факт - ние ставаме едно цяло с идеята, която ни занимава днес: че Христос е Духът на Земята, а Земята е Неговото тяло.
Видяхме нагледно как Христос одухотворява Земята, как дава нещо от себе си, за да произлезе събитието, за което става дума.
към текста >>
305.
ОСМА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
За тази цел трябва да припомня неща, за които отчасти вече стана
дума
през последните лекции, а именно за развитието на човечеството в хода на следатлантската епоха.
Вече се убедихме, че можем да се приближим до дълбокия смисъл на Йоановото Евангелие най-добре, ако се стараем да проникнем в него от различни страни. А вчера се спряхме на една от най-забележителните тайни на Йоановото Евангелие, и то от точно определена гледна точка. И сега, за да се издигнем постепенно до пълното разбиране на обсъжданата вчера тайна, трябва да разгледаме явяването на Христос Исус в нашата следатлантска епоха. За да проследим развитието на човека и участието на Христовия Принцип всред това развитие, вече говорихме за най-различни и сложни подробности. Днес ще се опитаме да разберем, защо Христос се яви като човек и стъпи на Земята точно в сегашния период от нашето развитие.
За тази цел трябва да припомня неща, за които отчасти вече стана дума през последните лекции, а именно за развитието на човечеството в хода на следатлантската епоха.
към текста >>
Тук не става
дума
за онази индийска култура, от която са останали само следи в чудните книги на Ведите, нито за това, което са ни завещали по-късните традиции.
Първото културно течение се насочи към Индия и там - под духовното въздействие на великата индивидуалност - породи това, което наричаме древно-индийска култура.
Тук не става дума за онази индийска култура, от която са останали само следи в чудните книги на Ведите, нито за това, което са ни завещали по-късните традиции.
Тази култура е била предшествувана от една по-древна и по-божествена култура, културата на свещените древни Риши, на онези велики Учители, които в прадалечното минало са дали на човечеството първата следатлантска култура.
към текста >>
Предходните атлантски култури не бяха религиозни култури в точния смисъл на тази
дума
.
Нека за миг да се пренесем в душевната същност на това първо културно течение от следатлантската епоха. Практически тази първа култура на следатлантското човечество беше и неговата първа религиозна култура.
Предходните атлантски култури не бяха религиозни култури в точния смисъл на тази дума.
Всъщност “религията” е характерна особеност едва за следатлантската епоха. Защо?
към текста >>
За този, който може да чете, е ясно, че тук става
дума
за един дълбоко символен израз, че зад културата на древен Рим, така да се каже, прозира свещеническата мъдрост.
За този, който може да чете, е ясно, че тук става дума за един дълбоко символен израз, че зад културата на древен Рим, така да се каже, прозира свещеническата мъдрост.
“Алба лонга” е дългата свещеническа одежда. Следователно, по този начин в тези древни области се загатват бъдещите исторически събития. Мъдреците са знаели: Предстои редуването на седем епохи, цялото бъдещо развитие ще се формира според числото седем и бъдещият план на историята е вече тук. Лесно бих могъл да посоча, как в седемте римски цезари, които бяха вписани в “Сибилините книги” още в началото на римската епоха, са скрити пророчески исторически таблици. Но тогава хората знаеха и друго: “Това, което е записано там, ние ще го изживеем.” И при някои особено важни събития, те поглеждаха в свещените книги; ето защо тези книги се пазеха, обгърнати в свещен трепет и дълбока тайна.
към текста >>
Когато хората си служат с телефони, телеграфи и параходи, на първо място става
дума
за това, какви количества памук ще пренасят от Америка в Европа и т.н., с други думи, за нещо, което спада към личните потребности.
Който има поглед върху нещата, е категоричен: Добре, вие строите железници, но по тях превозвате само това, от което се нуждае стомахът, а ако пътувате самите вие, то е само с оглед на вашите материални потребности. Нима за Духовната наука има разлика дали човек смила житото с два камъка, или си доставя брашното с помощта на телеграф, параходи и т.н.? Да, в случая се изразходва огромна духовна сила, но само за лични нужди. Какъв е смисълът на такова посредничество? Едва ли той се свежда до антропософията, до духовните истини!
Когато хората си служат с телефони, телеграфи и параходи, на първо място става дума за това, какви количества памук ще пренасят от Америка в Европа и т.н., с други думи, за нещо, което спада към личните потребности.
Днес хората са прекалено вплетени в своите материални потребности. Обаче все пак такъв егоистичен, утилитарен принцип трябваше да се появи, защото чрез него подемът в цялостната еволюция на човечеството ще бъде още по-подчертан.
към текста >>
306.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Вие видяхте, че не става
дума
да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката.
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията.
Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката.
Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение. Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него. И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем.
към текста >>
Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става
дума
в него.
В хода на нашите лекции Вие видяхте, до какво отношение стигаме към този религиозен документ, наречен Евангелието на Йоан, когато се опираме на Духовната наука, на антропософията. Вие видяхте, че не става дума да извлечем от този документ някакви истини за духовните светове, а да посочим как, независимо от всякакви човешки и други документи, съществува възможност за проникване в духовния свят, също както и днес, изучавайки математиката, правим това независимо от историческите произведения, които в хода на човешката еволюция са разработили за пръв път една или друга част от математиката. Какво знаят за геометрията на Евклид например онези, които в училище започват да изучават елементарна геометрия? Какво знаят те за онзи първоначален исторически документ, за онази Евклидова книга, която за пръв път предоставя на човечеството основните геометрични истини? Едва когато хората - изхождайки от самите себе си - напреднат в геометрията, те вече могат да оценят Евклидовите произведения според тяхното достойнство и значение.
Следователно, ние можем да постигнем от самия духовен живот онези истини, за които става дума в него.
И когато сме ги открили и после отново се обръщаме към историческите документи, ние отново откриваме това, което, така да се каже, вече знаем. Едва по този начин ние стигаме до едно истинско и достойно оценяване на съответните исторически документи.
към текста >>
Вече стана
дума
за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество.
Вече стана дума за възходящата посока, в която започна да се развива следатлантското човечество.
Посочихме също, как след атлантския Потоп възникна първата велика следатлантска културна епоха, древноиндийската култура. Показахме, че характерната особеност на тази древноиндийска култура се свеждаше до това, че човешките души бяха заливани от копнежи и спомени. Разказахме и за това, по какво копнеят те, какво искат да си спомнят. Спомените се състояха в това, че бяха останали живи предания за една от епохите преди атлантския Потоп, през която всички човеци притежаваха едно сумрачно ясновидство, позволяващо им да виждат в духовния свят, така че той им беше познат от техните собствени изживявания, както за днешните хора са очевидни четирите царства на природата: минералното, растителното и т.н. Видяхме, че преди атлантската катастрофа все още нямаше рязка граница между ясното дневно съзнание и нощното съзнание на човека.
към текста >>
В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става
дума
тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност.
В онази култура, която определяме като древно-персийска - защото историческите сведения за персийската или Заратустровата култура са само последен отзвук на това, за което става дума тук, в тази втора културна епоха ние виждаме как хората предприемат първата стъпка, за да надраснат древноиндийския принцип и за да завладеят физическата действителност.
Но все още няма и следа от едно сърдечно проникване в материята, няма и никакво сериозно изследване на физическите закономерности. Древноиндийската култура не отстъпва така бързо. Дори нейните далечни останки от по-късните времена, показват ехото от онова настроение, което третира физическата действителност като илюзия. Ето защо нашата съвременна култура никога не би могла да произлезе непосредствено от древноиндийската култура. Там цялата мъдрост беше насочена извън физическия свят и гледаше нагоре към духовните светове като към скъп и свят спомен, докато изследването и култивирането на физическата действителност изглеждаше лишено от всякакъв смисъл.
към текста >>
Този е основният момент, за който става
дума
.
Нека да припомним как през Атлантската и древноиндийската епоха хората се стремяха да заличат личността. За атлантците това беше нещо естествено, понеже всяка нощ те “премахваха” личността и подновяваха живота си в духовния свят. За индийците - също, защото чрез Йога тяхното посвещение ги приближаваше до едно безлично състояние. Крайната цел беше съвършеният покой във Всемира. Този покой откриваме в съзнанието на тогавашното човечество, а именно в съзнанието, че индивидът е само едно звено във веригата на поколенията, и че чрез своята кръв е свързан с поколенията, включително до най-далечните си предшественици.
Този е основният момент, за който става дума.
Той идва в резултат на онази древна традиция, при която човек се усещаше като подслонен в лоното на божествено-духовния свят. Стана така, че хората, преминали през едно нормално развитие, сега, през третата културна епоха, започнаха да се чувствуват като отделни човеци, но в същото време не забравяха, че са подслонени в лоното на божествено-духовния свят, и че по силата на кръвното родство са включени в цялата верига на поколенията. За тях Богът живееше в течащата през поколенията кръв.
към текста >>
Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става
дума
преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
Христос. Истинският “Дух Божи” на древността е не друг, а Христос, както разбираме в едно от онези места на религиозните документи, които е изключително трудно да бъдат обяснени без правилен и дълбок поглед върху нещата. Ето защо думите “Отец”, “Син” и “Светият Дух” често се разменят по най-странен начин. Външно, в екзотеричния живот, тези думи винаги се употребяват така, че да не се прояви техният истински езотеричен смисъл.
Ако в духа на древното юдейство се говори за “Отец”, става дума преди всичко за онзи Отец, който материално пулсира в кръвта на поколенията.
Но когато се говори така, както тук Исай говори за “Господа”, за този, който се изявява духовно, в този случай се говори за Логоса по същия начин, както и в Евангелието на Йоан. Авторът на Йоановото Евангелие не иска да каже нищо друго, освен: Този, който винаги е можел да бъде виждан в духовния свят, стана плът и живя между нас!
към текста >>
Тук не става
дума
за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен.
Нека за миг да сравним гръцкия храм с една готическа църква.
Тук не става дума за нещо, което е против готиката, защото от друга страна тя стои на още по-висока степен.
При готическата църква Вие виждате как всичко, което е вложено в нейните форми, просто не може да бъде възприето без отдадените на молитви хора. В сводовете на готическата църква има нещо - стига човек да може да го усети - което не може да бъде изразено по друг начин, освен с думите: Ако отдадените на молитва хора не са вътре и не повдигат събраните си длани към високия свод, всичко остава непълно, незавършено. Готическата църква е не просто обиталище на Бога, а и място, където хората се събират, за да се молят на Бога.
към текста >>
Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане
дума
в следващата лекция.
Според мен възникването на християнството идва като нещо напълно необходимо от целия досегашен ход на духовната еволюция.
Ако сега искаме да разберем каква форма трябваше да приеме християнството, каква форма предизвести за него такава личност като автора на Йоановото Евангелие, трябва да насочим вниманието си към съществени и важни понятия, за които ще стане дума в следващата лекция.
към текста >>
Навсякъде, където става
дума
за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”.
Обикновено хората пропускат, че в Евангелието на Йоан се говори за “майката Исусова”. Ако попитаме обикновения християнин: “Коя е майката на Исус? ”, той ще отговори: “Майката на Исус е Мария! ” И мнозина дори вярват, че в Евангелието на Йоан, майката на Исус се нарича Мария. Обаче никъде в Евангелието на Йоан не срещаме подобно нещо.
Навсякъде, където става дума за нея, с пълна преднамереност - чието значение ще разгледаме по-късно - е записано “майката Исусова”.
В главата за сватбата в Кана Галилейска се казва: “И майката Исусова беше там” (2, 1); а по-късно се казва: “Неговата майка рече на служителите” (2, 5). Никога не се произнася името “Мария”. И когато тя отново застава пред нас, при Спасителя на кръста, в Евангелието на Йоан четем:
към текста >>
307.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Аз умишлено избягвам понятието “подраси”, защото всъщност понятието “раса” не се покрива напълно с това, за което става
дума
тук.
Досега се занимавахме с еволюционните закономерности на следатлантското човечество и се опитахме да разберем защо християнството трябваше да възникне в точно определен момент от следатлантското развитие. В края на вчерашната лекция споменахме, че разбирането на някои важни въпроси от Евангелието на Йоан и на цялото християнство зависи от това, доколко разглеждаме тези еволюционни закономерности в езотерично-християнски смисъл. Само тогава можем да стигнем до истинското значение на понятия като “Светия Дух”, “бащата и майката на Исус”. Нека преди всичко да си припомним това, до което стигнахме през последните лекции: че следатлантското човечество, към което в тесен смисъл принадлежим и самите ние, след атлантската катастрофа се разпада на седем подразделения.
Аз умишлено избягвам понятието “подраси”, защото всъщност понятието “раса” не се покрива напълно с това, за което става дума тук.
Тук става дума за периоди на културно развитие и това, което разбираме днес като закон за расите, практически е само късен отзвук от атлантското развитие.
към текста >>
Тук става
дума
за периоди на културно развитие и това, което разбираме днес като закон за расите, практически е само късен отзвук от атлантското развитие.
Досега се занимавахме с еволюционните закономерности на следатлантското човечество и се опитахме да разберем защо християнството трябваше да възникне в точно определен момент от следатлантското развитие. В края на вчерашната лекция споменахме, че разбирането на някои важни въпроси от Евангелието на Йоан и на цялото християнство зависи от това, доколко разглеждаме тези еволюционни закономерности в езотерично-християнски смисъл. Само тогава можем да стигнем до истинското значение на понятия като “Светия Дух”, “бащата и майката на Исус”. Нека преди всичко да си припомним това, до което стигнахме през последните лекции: че следатлантското човечество, към което в тесен смисъл принадлежим и самите ние, след атлантската катастрофа се разпада на седем подразделения. Аз умишлено избягвам понятието “подраси”, защото всъщност понятието “раса” не се покрива напълно с това, за което става дума тук.
Тук става дума за периоди на културно развитие и това, което разбираме днес като закон за расите, практически е само късен отзвук от атлантското развитие.
към текста >>
Не може и
дума
да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”.
Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази. За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”. Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности.
Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”.
Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите. Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”. Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
към текста >>
Обаче покрай
дума
та “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”.
Онзи еволюционен период на човечеството, който предхождаше атлантската катастрофа - и в по-голямата си част се разигра на континента, заемащ място между днешна Европа н днешна Америка, древната Атлантида - ние също разделяме на седем последователни фази. За тези седем фази е валиден изразът “расово развитие”. Защото тези последователни степени, осъществени на древната Атлантида, бяха твърде различни откъм телесната, вътретелесната и външнотелесната си характеристика, като към външното тяло тук причисляваме и вътрешната конфигурация на мозъка, кръвта и другите телесни течности. Не може и дума да става, че първите представители на следатлантското човечество, древните индийци, са толкова различни от нас, за да употребим спрямо тях израза “раса”. Естествено, терминологичната приемственост е добре да се запази и често е наложително да прибягваме до това старо понятие за расите.
Обаче покрай думата “раса” лесно може да се породи една погрешна представа, защото се пренебрегва нещо съществено: че диференциращият принцип, според който човечеството се разделя на различни групи, е много по-сложен от всичко, което съдържа понятието “раса”.
Относно това, което ще замени нашата култура, културата след седмото подразделение, понятието “раса” изобщо не трябва да се употребява, защото тогава човечеството ще се диференцира според съвсем други закони.
към текста >>
За тази цел той трябваше първо да стане “носител на Аза” в пълния смисъл на
дума
та, макар и за това да бяха необходими хиляди години.
Мисията на атлантската епоха беше да вкара “’Аза”в човешкото същество; тази мисия продължава и след атлантската катастрофа, описвана като “Потопа”, за да стигне и до нашата епоха. Обаче в нашата следатлантска културна епоха трябва да се появи нещо съвсем ново: в човека постепенно трябва да изгрее Манас или Духът-Себе. С нашата следатлантска епоха започва влиянието на Манас или Духът-Себе. Следователно вече знаем, че когато минаваме през нашите различни инкарнации в хода на шестата и седмата епоха, ние ще сме озарени до известна степен от Манас или Духът-Себе. Обаче, за да се превърне изобщо в подходящ инструмент за Манас или Духът-Себе, за човека е необходима една продължителна подготовка.
За тази цел той трябваше първо да стане “носител на Аза” в пълния смисъл на думата, макар и за това да бяха необходими хиляди години.
Той трябваше да превърне в инструмент на Азът не само своето физическо тяло, но и другите съставни части на своето същество.
към текста >>
Вие помните, че там не става
дума
за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
точна диференциация на човешкото същество, която знаете от моята “Теософия”.
Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Обикновено различаваме само седем съставни части; четвъртата, която обхващаме с думата “Аз”, трябва да диференцираме още по-подробно, защото тази диференциация е постигната в самия ход на човешката еволюция.
към текста >>
Обикновено различаваме само седем съставни части; четвъртата, която обхващаме с
дума
та “Аз”, трябва да диференцираме още по-подробно, защото тази диференциация е постигната в самия ход на човешката еволюция.
точна диференциация на човешкото същество, която знаете от моята “Теософия”. Вие помните, че там не става дума за едно просто разделяне на седем съставни части, а че “средната част” на човека също се разделя на Сетивно тяло, Сетивна Душа, Разсъдъчна Душа, Съзнаваща Душа; а после имаме Духът-Себе, Духът-Живот и Човекът-Дух.
Обикновено различаваме само седем съставни части; четвъртата, която обхващаме с думата “Аз”, трябва да диференцираме още по-подробно, защото тази диференциация е постигната в самия ход на човешката еволюция.
към текста >>
Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една
дума
- трудът.
През древноперсийската културна епоха се изгражда същинското астрално тяло или “сетивното тяло”;то е носител на действените човешки импулси и преходът от индийската към персийската култура се свежда до култивирането на материалния свят.
Характерна за тази културна епоха е двигателната активност на ръцете и всичко, свързано с нея, с една дума - трудът.
Древните индийци - и то в много по-голяма степен, отколкото предполагаме - далеч не са склонни към ръчни действия, а към съзерцателно извисяване над материята. За да си припомнят предишните състояния, те трябваше да се вглъбяват дълбоко в себе си. Ето защо, в общи линии, индийското посвещение (Йога) държи толкова много на етерното тяло и неговото развитие.
към текста >>
Пред този, за когото става
дума
тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството.
Кандидатът за посвещение прекарва в летаргичен сън три и половина “епохи”, които в миналото имат своя израз в описаните вече три дни и половина. Всеки ден окултният кандидат изживява нови неща, свързани с духовния свят. Първия ден той стига до определени изживявания, които му се представят като събития от духовния свят; през втория и третия ден изживяванията са други.
Пред този, за когото става дума тук, застава нещо, до което ясновидецът винаги може да се приближи: бъдещето на човечеството.
Ако знаем импулсите на бъдещето, ние ще сме в състояние да ги включим в настоящата епоха и да я подготвим за бъдещето.
към текста >>
Навсякъде, където в старите религиозни документи се говори за числа, става
дума
и за тайната на числата.
Навсякъде, където в старите религиозни документи се говори за числа, става дума и за тайната на числата.
Когато четем: “На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска...” (2, 1), всеки посветен знае, че “третият ден” означава нещо особено. И какво по-точно? Тук авторът на Йоановото Евангелие посочва, че става дума не само за едно действително събитие, а същевременно и за едно велико пророчество. Тази сватба е само израз на космическото бракосъчетание, в което встъпва човечеството, бракосъчетанието, за което ни говори третият ден от посвещението. В първия ден са представени събитията от първата епоха, а именно прехода от третата в четвъртата културна епоха; във втория ден са събитията на прехода от четвъртата в петата културна епоха; в третия ден са представени събитията, когато човечеството преминава от петата в шестата културна епоха.
към текста >>
Тук авторът на Йоановото Евангелие посочва, че става
дума
не само за едно действително събитие, а същевременно и за едно велико пророчество.
Навсякъде, където в старите религиозни документи се говори за числа, става дума и за тайната на числата. Когато четем: “На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска...” (2, 1), всеки посветен знае, че “третият ден” означава нещо особено. И какво по-точно?
Тук авторът на Йоановото Евангелие посочва, че става дума не само за едно действително събитие, а същевременно и за едно велико пророчество.
Тази сватба е само израз на космическото бракосъчетание, в което встъпва човечеството, бракосъчетанието, за което ни говори третият ден от посвещението. В първия ден са представени събитията от първата епоха, а именно прехода от третата в четвъртата културна епоха; във втория ден са събитията на прехода от четвъртата в петата културна епоха; в третия ден са представени събитията, когато човечеството преминава от петата в шестата културна епоха. Това са трите дни на посвещението. И Христовият Импулс трябваше да изчака третия момент, защото преди него той не би могъл да се включи в еволюцията на човечеството.
към текста >>
Тук не може да става
дума
само за едно алегорично тълкуване, а за описанието на това, което посветеният изживява.
И така, ние видяхме, че тези неща трябва да се обясняват не с помощта на празна символика или произволни алегории, а направо от астралната действителност, в която попада посветеният.
Тук не може да става дума само за едно алегорично тълкуване, а за описанието на това, което посветеният изживява.
И ако нещата бъдат представени по друг начин, хората, намиращи се извън нашите антропософски среди, ще са напълно прави, когато твърдят, че антропософията не предлага нищо друго, освен алегорични тълкувания! Но ако в тези случаи приложим духовнонаучното тълкуване - така, както направихме сега - тогава разбираме как в хода на трите мирови дни - от третата културна епоха в четвъртата, от четвъртата в петата и от петата в шестата - всред човечеството навлиза и работи Христовият Импулс. И в смисъла на Йоановото Евангелие, еволюцията ни се открива по такъв начин, че ние знаем: Христовият Импулс беше толкова велик, че днес човечеството е разбрало само нищожна част от него; Той ще бъде разбран едва по-късно.
към текста >>
308.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Защото тук не става
дума
нито за алегорични, нито за символни тълкувания.
Ако трябва да увенчаем този лекционен цикъл с едно по-дълбоко обхващане на Йоановото Евангелие, както и на думите „бащата и майката Исусови” - следователно и на самото християнство в смисъла на Йоановото Евангелие - необходимо е първо да обобщим данните, с чиято помощ ще разберем духовния смисъл на понятията „майка” и „баща”, според който те се употребяват в Евангелието на Йоан, а успоредно с това, и техния реален смисъл.
Защото тук не става дума нито за алегорични, нито за символни тълкувания.
към текста >>
Без качествата, които съдържа в себе си това прилагателно, никой не може да постигне посвещение в истинския смисъл на
дума
та.
Какво представлява „безотечественият човек”?
Без качествата, които съдържа в себе си това прилагателно, никой не може да постигне посвещение в истинския смисъл на думата.
Да си „безотечествен човек” означава: Ти не трябва да се поддаваш на никакви специални симпатии в духовния свят, които са подобни на симпатиите, обвързващи земния човек към известни области на физическия свят. В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н. - всичко е в реда на нещата. Тук, на Земята, той се нуждае от всичко това и не трябва да се лишава от него. Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния свят, той би внесъл там една опасна отрова.
към текста >>
Накратко: Посветеният трябва да стане обективен човек в пълния смисъл на
дума
та.
В условията на физическия свят, отделният човек принадлежи към този или онзи народ, към едно или друго семейство, съсловие и т.н. - всичко е в реда на нещата. Тук, на Земята, той се нуждае от всичко това и не трябва да се лишава от него. Обаче, ако поиска да внесе тези чувства в духовния свят, той би внесъл там една опасна отрова. Това означава, че там той не трябва да развива една или друга симпатия, а да остави нещата да действуват обективно върху него според тяхната обективна стойност.
Накратко: Посветеният трябва да стане обективен човек в пълния смисъл на думата.
към текста >>
Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, всяка
дума
трябва да се претегля като на златарска везна.
Нека за миг да насочим поглед към онази най-дълбока идея на християнството: че Христос стана Дух на Земята, а Земята - тяло или дреха на Христос. Нека вземем тези думи в техния буквален смисъл.
Защото вече споменахме, че в такъв религиозен документ, какъвто е Евангелието на Йоан, всяка дума трябва да се претегля като на златарска везна.
Какво да разбираме под „дреха” на Земята? Не друго, а това, че първоначално тази дреха на Земята, с други думи, нейните твърди части, бяха поделени. Един завладя една част, друг - друга част; едната принадлежеше на единия, другата - на другия. Собствеността, затвърждаването на собствеността чрез присвояването на собственост, това са нещата, където в известно отношение, беше разделена дрехата, която Христос, Духът на Земята, носи. Само едно не можа да бъде разделено, понеже принадлежи на всички: въздушната обвивка на Земята.
към текста >>
Защото да виждаш един свят в истинския смисъл на
дума
та, фактически означава: „Аз имам съответните възприемателни органи”.
Никой няма правото да твърди, че един или друг свят е недействителен, а само да признае: „Аз не мога да възприема този свят”.
Защото да виждаш един свят в истинския смисъл на думата, фактически означава: „Аз имам съответните възприемателни органи”.
Правилното е да се казва: „Аз познавам само този или онзи свят”, а не: „Светът, който възприемат другите, е недействителен”. Защото ако някой говори по този начин, това означава, че той императивно отхвърля всичко, освен света, който самият той вижда. Когато днес някой идва и заявява: „Всички тези неща са антропософски фантазии; това, което антропософите твърдят, не съществува”, такъв човек, и подобните нему, само доказват, че нямат възприятия за тези светове.
към текста >>
Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на
дума
та - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено.
Петата степен се състои в това, което се нарича „мистичната смърт”. Чувствата, които ученикът трябва да изживее сега, го изправят пред следната опитност: сякаш в един миг целият видим физически свят изчезва зад една плътна черна завеса. Да, изчезва целият свят.
Този момент е важен и по друга причина, защото сега - ако действително иска да постигне християнското посвещение в истинския смисъл на думата - ученикът трябва да изживее нещо изключително болезнено.
Тогава той усеща как се потопява в първичните глъбини на злото, на болката, на мъката и страданието. Слизайки в ада, той може да вкуси цялото зло, което е стаено в дъното на човешката душа. Да, това е „слизането в ада”. И ако ученикът стигне до току-що описаното изживяване, черната завеса сякаш се раздира и той вече може да отправи поглед в духовния свят.
към текста >>
И така, Вие виждате, че при посвещението става
дума
за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма.
И така, Вие виждате, че при посвещението става дума за това, астралното тяло да бъде така повлияно по околните пътища на дневните изживявания, че нощно време, когато е напълно освободено от физическото тяло, само да изгражда за себе си нова пластична форма.
И когато човекът, като астрално същество, сам изгражда една пластична форма, астралното тяло практически се превръща в качествено нова съставна част на човека.
към текста >>
309.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И тогава съответният ученик бил подлаган на една процедура, която днес - поне за нашата културна епоха - не само че не е необходима, но е и трудно осъществима в сериозния смисъл на
дума
та.
И тогава съответният ученик бил подлаган на една процедура, която днес - поне за нашата културна епоха - не само че не е необходима, но е и трудно осъществима в сериозния смисъл на думата.
Той бил довеждан до състояние на летаргичен сън в продължение на три дни и половина. В хода на тези три дни и половина настъпвало не само това, което нощем настъпва нормално при всеки човек: а именно, че астралното тяло се отделя от физическото и етерното тяло, а до известна степен се отделя и етерното тяло. Разбира се, вземали се всички мерки, физическото тяло да остане незасегнато и ученикът да не бъде застрашаван от опасността да умре. Сега етерното тяло е вече свободно от действуващите върху него сили на физическото тяло. Сега етерното тяло, така да се каже, става еластично, и когато в него се потопяват възприемателните органи, образувани в астралното тяло, тогава то, етерното тяло, запазва в себе си пълен отпечатък на цялото астрално тяло.
към текста >>
Вчера ставаше
дума
само за определени подробности на християнското посвещение.
Вчера ставаше дума само за определени подробности на християнското посвещение.
Важно е да схванем най-вече принципите на новото посвещение.
към текста >>
Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става
дума
за оплождане.
През епохите, когато духовните неща бяха разбирани в по-дълбок и по-реален смисъл, отколкото днес, самото понятие “познание” също имаше много по-дълбок смисъл. Вземете Библията, отворете Петокнижието и ще прочетете как “Авраам позна своята жена” (1. Мойсей 4, 1), как този или онзи патриарх “позна своята жена”.
Не са необходими много усилия, за да разберете, че тук става дума за оплождане.
И когато гърците са произнасяли тази максима “Познай себе си”, те не са имали предвид, че човек трябва да насочи своя поглед навътре в себе си, а нещо съвсем друго: “Оплоди себе си с това, което нахлува в теб от духовния свят! ”. “Познай себе си! ” означава: Оплоди себе си със съдържанието на духовния свят!
към текста >>
Това е неправилно в най-висшия смисъл на
дума
та.
Тук неговите лични становища нямат никакво значение. Защото ако такъв човек говори за Сатурн, всъщност самият Сатурн говори от човека. Ако той говори за Слънцето, самата духовна същност на Слънцето говори от него. Той превръща себе си в инструмент; неговият Аз сякаш потъва и в такива моменти остава без личност; сега космическият Аз е този, който си служи с него като със свой инструмент, за да проговори чрез него. Ето защо при истинското езотерично учение, чиито корени лежат в християнския езотеризъм, не трябва да се говори за лични мнения или възгледи.
Това е неправилно в най-висшия смисъл на думата.
Тук тези неща нямат място. Ако човек се произнася за света с истинско разбиране и в смисъла на християнския езотеризъм, той си казва: Съвсем не е важно, да разказвам на хората, че там навън има два коня, че единият ми харесва по-малко и според мен той е един мързелив кон. Важното е, че аз описвам тези коне на другите хора и че предавам фактите! Нещата се свеждат до това, че наблюденията в духовния свят трябва да се предават съвсем точно, като се изключва всяко лично мнение. Всяка духовно-научна система за преподаване чисто и просто трябва да описва строгата последователност на фактите; а личното мнение на този, който ги описва, няма никаква стойност.
към текста >>
310.
1. ВСТЪПИТЕЛНА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 17 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Дума
та "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят.
Какво означава религия за човечеството? Религията е била и ще бъде за човечеството още дълго време това, което самото нейно име изразява.
Думата "религия" значи: Свързване на човека с божественото, с духовния свят.
И по същество религиозните времена са такива, през които човекът се е стремял да се съедини с Божественото, било изхождайки от изворите на едно знание, било от определено чувство, или затова, защото е чувствал, че неговата воля може да бъде силна само тогава, когато тя е проникната от божествената сила. Това са такива времена, през които човекът един вид повече чувствуваше вътре в себе си от колкото да знае външно нещо, времена, през които той повече предчувствуваше свръхсетивния свят, отколкото да го вижда; той предчувствуваше, че този свят е около него. Това са религиозните времена на нашата Земя. А преди тези времена е имало други, когато човекът не се нуждаеше от една такава предчувствуваща, копнееща връзка със свръхсетивния свят; той не се нуждаеше от нея затова, защото знаеше за този свръхсетивен свят, за този духовен свят, както съвременния човек знае за сетивните неща. Трябва ли да доказваме на човека, че съществуват минералите, дървета, животни?
към текста >>
Днес в много области на човешкия светоглед
дума
та развитие се е превърнала в една вълшебна
дума
, обаче официалната наука я употребява само за външните сетивни факти.
Днес в много области на човешкия светоглед думата развитие се е превърнала в една вълшебна дума, обаче официалната наука я употребява само за външните сетивни факти.
За този, който разглежда света в светлината на Духовната Наука, за него всичко, всичко се намира в процес на развитие и преди всичко в такъв процес на развитие се намира човешкото съзнание. Състоянието на човешкото съзнание, в което днес живеете, чрез което събуждайки се сутрин виждате и разбирате сетивния свят с помощта на вашите сетивни органи, това състояние на съзнанието се е развило от едно друго такова. Духовната Наука нарича днешното състояние на съзнанието "ясно дневно съзнание". Обаче това ясно дневно съзнание се е развило от едно друго древно съзнание, което ние наричаме "сумрачно образно съзнание" на човечеството. Без съмнение с това съзнание ние навлизаме в далечните минали състояния на развитието на човечеството, за които официалната Антропософия ни казва нищо; тя не казва нищо затова защото си служи само със сетивните органи и инструменти и с методите на ума.
към текста >>
Вие ще разберете тогава, за какво става
дума
тук.
Тогава Мойсей отговаря: как ще ми повярват хората, как ще мога да ги убедя аз в това? Какво да им кажа, когато ме запитат: "кой те изпрати? " И отговори му се: "Кажи, че, Аз съм те изпратил." Прочетете това и сравнете го колкото можете по-добре, по-точно с първичния, с оригиналния текст.
Вие ще разберете тогава, за какво става дума тук.
Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм". Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него. Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз".
към текста >>
Тук душата говори със самата себе си в онази
дума
, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път.
Какво значи това име "Аз Съм" е името на божественото Същество, на Христовия Принцип в човека, на Съществото, от което човекът долавя само една капка, една искра, когато може да каже "Аз Съм". Камъкът не може да каже "Аз Съм", растението не може да каже "Аз Съм", животното също не може да каже "Аз Съм". Човекът е венецът на сътворението чрез това, че може да каже на себе си "Аз Съм", че може да изговори едно име, което не важи за никой друг освен за него, което изразява само него. Вие можете да наречете "Аз" само себе си. Никой друг не може да ви нарече "Аз".
Тук душата говори със самата себе си в онази дума, където има достъп само едно същество, което не може да стигне до душата чрез никакви външни сетива, по никакъв външен път.
Ето защо името "Аз Съм" бе дадено на Съществото, което изпълва света. Кажи, че "Аз Съм" ти каза това! Така трябваше да каже Мойсей на своя народ. Хората се научават само бавно да разбират смисъла, напълно дълбокия смисъл на това "Аз Съм". Те не са се почувствували изведнъж като самостоятелни същества.
към текста >>
311.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 18 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени букви, за да се узнае, за какво става
дума
.
При такива загатвания се знаеше, че числата трябваше да бъдат заместени с определени букви, за да се узнае, за какво става дума.
Онези, които бяха дочули нещо, но в действителност не знаеха нищо, бяха стигнали в тяхното схващане до извода, че когато цифрите в числото 666 се заменят с букви, получава се името "Нерон" или "Цезар Нерон". И днес можете да прочетете в много книги, които се занимават с тълкуването на Откровението, следното: По-рано хората са били толкова смахнати, че са скривали, забулвали са на това място в тайна всевъзможни неща, но днес това е вече една решене задача. Сега ние знаем, че с това число 666 не се е разбирало нищо друго освен "Нерон", "Цезар-Нерон"; и ясно е, че откровението е било написано в една епоха, когато Нерон беше вече завършил своя живот и че с всичко това авторът на откровението е искал да каже, че в лицето на Нерон се е появил антихристът, че следователно това, което се крие в този елемент, е едно завишаване на предидущите елементи. Сега остава само да се проучи, какво е станало непосредствено преди това. Тогава откриваме това, което авторът на Откровението е искал да опише.
към текста >>
312.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 19 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
По-надолу етерното или жизнено тяло става все по-мъгливо и неясно, и колкото повече се доближаваме до крайниците на човека, толкова по-малко показва то формата на физическото тяло в строгия смисъл на
дума
та.
През време на деня това физическо тяло е проникнато от етерното тяло, което отначало изпъква съвсем малко, само около главата, над физическото, като светъл ореол, но което прониква напълно главата.
По-надолу етерното или жизнено тяло става все по-мъгливо и неясно, и колкото повече се доближаваме до крайниците на човека, толкова по-малко показва то формата на физическото тяло в строгия смисъл на думата.
към текста >>
Дума
та "излъчване" е малко неточна; всъщност процесът изглежда така, като че ли образува един вид мъгла.
След това имаме четвъртия член на човешкото същество, което бихме могли да нарисуваме така, като че нещо изпраща лъчи към точката, която се намира около един сантиметър от челото /да се разбира под външната обвивка на челото. Бележка на преводача./ Това би било схематичното описание на четиричленния човек. В течение на тази сказка ние ще видим, как изглеждат отделните части в цялото. Това е следователно човекът през деня, от сутрин, когато се събужда, до вечерта, когато заспива. Но вечер, когато той заспива, в леглото остават физическото и етерното тяло и ние виждаме един вид излъчване на това, което нарекохме астрално тяло.
Думата "излъчване" е малко неточна; всъщност процесът изглежда така, като че ли образува един вид мъгла.
Така щото през нощта ние виждаме излъченото физическото и етерно тела, астрално тяло, като един вид спираловидна мъгла около човека, докато четвъртия член на човешкото същество почти напълно изчезва от една страна, т.е. преминава в нещо неопределено. Долната част на астралното тяло се вижда много слабо; горната част е това, което нарекохме "излъченото астрално тяло".
към текста >>
Всяка
дума
в Библията има дълбоко значение и само онзи може да разбере Библията, който знае да цени всяка отделна
дума
в нея.
Но трябва първо да се научим да четем добре Библията и тогава ще разберем, колко знаменателно и дълбоко рисува тя това пълно с тайнственост състояние на своите описания. Така както днес хората учат за Рая за началото на Библията, така не са учили хората в миналото. Тогава се е обръщало внимание, например, на следното: "Адам изпадна в сън" и това е било онзи сън така са казвали на първите християни -, в който Адам погледна назад в миналото и видя явленията, които са описани в началото на Библията. Само днес хората мислят, че такива думи, като "Адам изпадна в сън ", стоят там случайно. Но те не стоят там случайно.
Всяка дума в Библията има дълбоко значение и само онзи може да разбере Библията, който знае да цени всяка отделна дума в нея.
Това е следователно първото. Но след него в предхристиянските мистерии трябваше да настъпи още нещо особено: Когато човек е правил дълго време своите упражнения а това е траяло дълго време когато той беше приел приблизително всичко, което е необходимо, за да създаде ред в своята душа, когато беше приел в себе си това, което днес наричаме антропософия, тогава той беше удостоен с истинското посвещение. В какво се състоеше това древно посвещение?
към текста >>
/Говорейки тук за печати, Рудолф Щайнер говори за картините, които той сам е нарисувал по виденията описани в Откровението и които не трябва да се смесват с печатите на небесната Книга, за която става
дума
по-нататък.
И към гореописания образ се прибавя един още по-висш символ, който като че изпълва цялата Вселена. Към гореописания символ на старото посвещение за онзи, който минава през степените на Йоановото посвещение, се прибавя нещо, което е изобразено върху първия печат.
/Говорейки тук за печати, Рудолф Щайнер говори за картините, които той сам е нарисувал по виденията описани в Откровението и които не трябва да се смесват с печатите на небесната Книга, за която става дума по-нататък.
Бележка на преводача. Тези картини са били окачени по стените в залата, където Рудолф Щайнер държал сказките върху Откровението./ За погледа на посветения се явява образът на Син Человечески, на царясвещеник препасан със златен колан, с нозе, които изглеждат като разтопен метал, главата му покрита с коса като бяла вълна, от устата на който излиза двуостър огнен меч и който държи в десницата си 7-те звезди Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, /Марс+Меркурий = Земя/, .... Юпитер, Венера и Вулкан. Това са 7-те степени на развитие или въплъщения, през които минава нашата планета Земя, като с Марс и Меркурий са обозначени двете фази на развитието на настоящото въплъщение на Земята. Бележка на преводача/. Образът, който се намира в средата на първия печат, беше считан в древното посвещение като петата от груповите души.
към текста >>
313.
4. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 20 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на
дума
та; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат.
А историците на 19-тото столетие още веднъж са се измамели по отношение на тези 7 римски епохи.
Те са стигнали до убеждението, че тези римски царе нищо общо с действителността в лаическия материален сми съл на думата; но какво всъщност се крие зад тях, а именно, че тук в книгите на сибилите е отбелязана предварително пророчески една култура според свещеното число 7, до това те не можаха да стигнат.
Не е тук мястото да се впуснем в подробности относно отделните 7 царе. Но в тези отделни царе, като Ромулус, Нума, Помпилий, Тулус, Хостилиус и т.н., вие бихте могли да видите, как те отговарят на това, което са редуващите се културни епохи според 7-те принципа, които се явяват за нас в толкова различни области.
към текста >>
"Защото този завършек, него Откровението нарича с
дума
та Амен.
А седмата епоха ще събере тези, които са намерили този духовен живот, около великия Водач: Тя ще ги събере около този велик водач. Те ще принадлежат вече до такава степен на този духовен живот, че ще се различават от онези, които са отпаднали, които са хладки, "нито студени, нито топли". Групата, която е намерила духовното, ще разбере Този, който изявявайки се ще каже: "аз съм този който съдържа в себе си истинския завършек, към който всичко се стреми.
"Защото този завършек, него Откровението нарича с думата Амен.
Ето защо в гл.3., ст.14. се казва: "А на ангела на Лаодикейската църква пиши: това казва "Амен", този, който в своята същност съдържа същността на завършека.
към текста >>
314.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Дума
та книга се намира в Библията само на много места.
А принципът, силата, която води хората до там, щото истинските плодове на нашите културни епохи да се явят върху лицата, този принцип, тази сила ние трябва да виждаме в Христа Исуса. 7 печата трябва да бъдат разтворени в една книга. Коя е тази книга? Къде се намира тя? Нека в смисъла на писанието да си изясним, що е една книга, една библия.
Думата книга се намира в Библията само на много места.
Това не бива да се изпускаме изпредвид. Тя се намира, например, когато отворите Стария Завет в Книга I. на Мойсея, гл.5, ст. 1: "Това е книгата на човешкия род: когато бог създаде човека, той го сътвори по образ божи и го създаде мъж и жена" и т.н.
към текста >>
След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново
дума
та "Книга" едва в Евангелието на Матея, гл.
След това можете да отворите Библията където щете, но ще намерите отново думата "Книга" едва в Евангелието на Матея, гл.
I, ст. 1: "това е книгата на рождението на Исуса Христа, който е син Давидов, син Авраамов. Аврам роди Исаака, Исаак роди Якова и т.н.". Отново се изреждат родовете, изброяват се родовете. Изброява се това, което през дълги редици, протича през дълги редици.
към текста >>
Много по-добре е запазено значението на
дума
та книга в израза "поземлена книга".
И отново изразът "Книга" се явява тук в Откровението на Йоана. Тя се явява там, където се казва, че единствено Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те печата. Изразът "Книга" винаги е употребен единично. Но ние трябва да се научим да разбираме свещените документи буквално. С този израз не се разбира една книга в смисъла, в който ние днес го употребяваме и разбираме.
Много по-добре е запазено значението на думата книга в израза "поземлена книга".
Тук думата книга се употребява за нещо, в което се нанася последователно, нещо, което зависи едно от друго, където се записва следователно собствеността, за да може да се унаследи. Ние имаме работа с един такъв документ, чрез който е създадена една основа за това, което се предава. За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта. Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето.
към текста >>
Тук
дума
та книга се употребява за нещо, в което се нанася последователно, нещо, което зависи едно от друго, където се записва следователно собствеността, за да може да се унаследи.
Тя се явява там, където се казва, че единствено Агнето е достойно да отвори Книгата със 7-те печата. Изразът "Книга" винаги е употребен единично. Но ние трябва да се научим да разбираме свещените документи буквално. С този израз не се разбира една книга в смисъла, в който ние днес го употребяваме и разбираме. Много по-добре е запазено значението на думата книга в израза "поземлена книга".
Тук думата книга се употребява за нещо, в което се нанася последователно, нещо, което зависи едно от друго, където се записва следователно собствеността, за да може да се унаследи.
Ние имаме работа с един такъв документ, чрез който е създадена една основа за това, което се предава. За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта. Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето. Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история.
към текста >>
За Стария Завет при
дума
та "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта.
Но ние трябва да се научим да разбираме свещените документи буквално. С този израз не се разбира една книга в смисъла, в който ние днес го употребяваме и разбираме. Много по-добре е запазено значението на думата книга в израза "поземлена книга". Тук думата книга се употребява за нещо, в което се нанася последователно, нещо, което зависи едно от друго, където се записва следователно собствеността, за да може да се унаследи. Ние имаме работа с един такъв документ, чрез който е създадена една основа за това, което се предава.
За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта.
Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето. Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история. Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението. В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи.
към текста >>
Никога с
дума
та книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история.
Тук думата книга се употребява за нещо, в което се нанася последователно, нещо, което зависи едно от друго, където се записва следователно собствеността, за да може да се унаследи. Ние имаме работа с един такъв документ, чрез който е създадена една основа за това, което се предава. За Стария Завет при думата "Книга" ние имаме работа с един документ, в който са записани родовете, които са унаследяват чрез кръвта. Тя се употребява само в този смисъл, че в нея са записани родовете, и в никакъв друг смисъл. Следователно, в една "Книга" е записано това, което следва едно след друго във времето.
Никога с думата книга не се разбира нещо друго освен записването на това, което се редува във времето, сиреч приблизително в смисъла на записи, хроника, история.
Книгата на живота, която е заложена сега в човечеството, където във всяка културна епоха в човешкия Аз се записва това, което всяка епоха дава, тази книга, която е записана в душите на хората и която се разпечатва след великата война на всички против всички, за такава книга се говори тук в Откровението. В тази книга ще се намерят нанесени резултатите от културните епохи. Така както в родовата книга са нанесени редуващите се поколения, така както са водени старите книги, така е и тук, само че сега е записано, което човекът придобива духовно. И понеже той добива чрез интелигентността, чрез ума това, което трябва да се добие в нашата епоха, то напредването на това развитие трябва да бъде представено образно чрез символи, който отговаря на интелигентността. Понеже човекът е живял през Индийската епоха в едно такова настроение, което го е карало да се отвръща от физическия свят и да насочи погледа си към духовното, чрез това през първата епоха след войната на всички против всички той ще бъде победител над физическия сетивен свят.
към текста >>
315.
6. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 22 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Съществата, за които става
дума
, не бяха такива.
Съществата, за които става дума, не бяха такива.
Имаше например Същества, у които първият принцип беше този на етерното тяло. Те получиха физическо тяло чрез това, че се потопяваха с тяхното етерно тяло в съществуващите на Сатурн човешки физически тела и ги използуваха. Следователно, сравнен с днешната Земя този Сатурн беше едно небесно тяло, съставено от много по-тънка материя; от нашите вещества на него нямаше нито въздух, нямаше газове; за него тези последните биха били твърде груби. Той се състоеше само от топлина и в околността на тази топлина имаше духовни Същества. Но чрез това, че заобикалящите го духовни Същества се развиваха по-нататък, този Сатурн претърпя различни промени.
към текста >>
316.
7. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 23 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Това бе забранено, когато
дума
та "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек.
Фактически в така наречената Кант-Лапласова мирова система има известна истина, макар и тази истина да се представя съвсем различно от обяснението, което материалистичното схващане дава. В нея има известна истина, защото за погледа на ясновидеца всичко, което днешната слънчева система съдържа, фактически се явява като произлязло от една такава първична мъглявина; обаче за онзи, който може действително да проследи нещата исторически, е ясно, че добрата страна на Кант-Лапласовата система произхожда от окултното предание.
Това бе забранено, когато думата "окултизъм" стана нещо, от което хората започнаха да се страхуват, както децата се страхуват от черния човек.
Това, което действително е станало, не е станало без участието на духовни Същества и сили. Материята не върши нищо, без на основата на всеки материален процес да стоят духовни същества.
към текста >>
317.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
У съвременния човек винаги се поражда съмнение, когато става
дума
за предсказание на бъдещи събития, за пророческо предсказване на такива събития.
У съвременния човек винаги се поражда съмнение, когато става дума за предсказание на бъдещи събития, за пророческо предсказване на такива събития.
А ние вече видяхме, че още при 7-те печата трябваше да говорим за определени факти на развитието на човечеството, които трябва да настъпят в бъдеще, че следователно трябваше да засегнем неща из областта на пророческото изкуство. И ние ще приложим такова пророческо изкуство във все по-голям размер, колкото повече напредваме в разкриване тайните на Откровението на Йона. Сега възниква въпроса: На какво основание трябва въобще да говорим върху тези неща? Още в началото на нашите лекции ние споменахме за това, което лежи на основата на Откровението. А именно казахме, че на определена степен на посвещението на посветения му се показва това, кое то после слиза и става събитие на физическия свят.
към текста >>
През време на Атлантската епоха не можеше да става
дума
, човекът да се чувствува като такова отделно същество.
Обаче ако преди идването на Христа Исуса хората биха били съединени само чрез кръвното родство, тогава отделният човек никога не би стигнал до там, да развие личността. Отделният човек би потънал в народа. И фактически отделният човек е потънал твърде много в цялото. Действително съзнанието, че човекът е едно отделно същество, беше нещо, което се е образувало само постепенно.
През време на Атлантската епоха не можеше да става дума, човекът да се чувствува като такова отделно същество.
Но това продължи до голяма степен и по-късно. Днешните хора не разбират, как в далечното минало са били давани имената. Иначе те биха разбрали, как тогавашните хора са се чувствували. Представете си последователите на Стария Завет; в предихристиянските времена, когато са искали да чувствуват своя Аз, те съвсем не са го чувствували в тяхната отделна личност. Всеки, който чувствуваше напълно импулса изтичащ от Стария Завет, си казваше: Аз и Отец Авраам сме едно.
към текста >>
318.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на
дума
та.
Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света. От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат. Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза.
Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата.
На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека.
към текста >>
А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази
дума
не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето).
Ние ще трябва да го приемем не само с ума си, но ще трябва да го приемем с най-вътрешната част на нашето същество, както приемаме храната във физическото тяло. И развивайки се през тези културни степени човечеството ще приеме все повече и повече радостната вест в своето вътрешно същество. То ще счита като резултат на мисията на Земята именно приемането на благовестието на Любовта. В Евангелията се съдържа силата на Любовта, всяка сила на Любовта. А ясновиждащият не може да каже нищо друго освен: "аз виждам духом пред себе си една епоха, когато това, което се намира в Евангелията, не ще бъде вече вън в една книга, а когато то ще бъде погълнато от самия човек." Нашето Земно развитие почива върху две неща: Нашата Земя бе предхождана от това, което наричаме Космос на Мъдростта (старата Луна).
А този последният бе предхождан от това, което нарича ме Космос на Крепкостта, Космос на Силата (разбира се тази дума не казва много нещо, но ние трябва да я употребим, защото тя е нещо общоприето).
Мъдрост и Сила е това, което Земята е приела в себе си като наследство от предишните степени на развитие, от старата Луна и от старото Слънце.
към текста >>
319.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Дума
та Адам значи собствено син на Земята.
Същото е и с другите удове на човешкото същество. Човекът е роден от майката-Земя. Това, което днес е затворено в човека чрез неговата кожа, е проникнало в него от цялата Земя. Човешкото същество е взето от Земята и внесено вътре в неговата кожа. Преди да бъде син човечески, човекът беше син на Земята.
Думата Адам значи собствено син на Земята.
Всички тези имена сочат към много важни тайни. Но когато осъзнаем това, ние ще разберем, че преди на Земята да се яви видимият човек, тя съдържаше вече в себе си всички сили на този видим човек. Преди човекът да стане един човек, Земята беше носителка на всички човешки сили. Следователно Земята е родителката на човешкия род. Както не бих те могли да си представите, че от днешната камениста Земя би могъл да се роди някога човекът, също така човекът не можеше да се роди из Земята, ако тя не беше едно живо същество.
към текста >>
320.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 27 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става
дума
за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7.
Първо нека се ориентираме върху основните линии на развитието на света. Това развитие протича изцяло съобразно с определени числени отношения. Когато непосветеният в такива неща чуе, че числото 7 и други числа играят такава роля в нашето разглеждане на света, той лесно ще си каже: "Тези антропософи от ново изкарват на сцената онова старо суеверие, което е свързано с числата 7, 12 и т.н." И щом нашите любезни съвременници чуят за нещо подобно, което протича по правилен начин според числото 7, те говорят тогава за суеверие; въпреки че тези наши съвременници живеят в същото суеверие по отношение на това, което все пак разбират; защото нашите съвременници говорят, например, че докато има 7 цвята, музикалната гама 7 тона, понеже 8-ят тон е само едно повторение на първия. Те говорят също за числото 7 и в други области и то с пълно право.
Но в същия смисъл, в който физикът говори, когато става дума за 7-те цвята, или в който музикантът говори за 7-те тона на гамата, в такъв смисъл говорим и ние, когато разглеждаме великите отношения на света, относно числото 7.
И тук числото 7 не е нищо друго, освен резултат на окултна опитност. Както човек застава и брои 7-те цвята, така и окултистът брои 7-те редуващи се едно след друго състояния на мировото развитие. И понеже мъдростта на света винаги е знаела и говорила за тези неща, те са преминали в общото съзнание и особено дълбоко значение се е предавало на числото 7. Именно защото числото 7, например, има своето основание в мировите отношения, то е преминало във вярванията на обикновените хора и с времето се е превърнало в суеверие, защото хората са изгубили неговия смисъл. Ако си припомним, какво казахме относно тайната на 7-те тръби, на 7-те печата, на 7-те послания, какво казахме относно 7-те редуващи се една след друга епохи на Атлантида, ние ще видим вече, че всъщност в развитието на света имаме редуващи се периоди, които се повтарят съобразно числото 7.
към текста >>
Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази
дума
.
Всичко, което посветеният може да види по този начин в човешкото астрално тяло, също както обикновените физически очи виждат физическото тяло с неговите ограничения, всичко това е образ на процесите, които стават в душата. В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание.
Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата. Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
В школите на посветените
дума
та интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
В душата на един такъв посветен съществува едно съзнание, което можем да наречем Лунно съзнание + Земно съзнание. След това на бъдещата Венера ще дойде едно 6-то състояние на съзнанието, което можем да наречем инспиративно или вдъхновено съзнание, едно съзнание на вдъхновението; то е наречено съзнание на вдъхновението поради това, че на тази степен на съзнанието посветеният може да възприема не само това, което е свойствено на душата като чувства, инстинкти, страсти и т.н., но тогава той възприема целия вътрешен характер на душата в един единен тон. Той започва да възприема това, което прониква света на цветовете и формите като една музика на сферите, така щото всяко отделно същество се явява като една формация от тонове сред астралния образ. 7-та степен на съзнанието, която ще се развие на бъдещия Вулкан, можем да наречем интуитивно съзнание. Интуиция не е онова тривиално нещо, което обикновено днес се разбира под това име, когато някой мисли, че може да познае нещо чрез едно смътно чувство, това е просто една злоупотреба с тази дума.
В школите на посветените думата интуиция се употребява за онази най-висша степен на съзнанието, която можем да си представим, при която душата става едно със съществата, отъждествява се със съществата, които познава, при която тя е във вътрешността на съществата.
Въпреки че душата запазва своята индивидуалност напълно, тя се потопява и се слива с всички същества и неща намиращи се в нейното зрително поле.
към текста >>
321.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме
дума
та Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
Така ние виждаме, че тези 4 букви изразяват втвърдеността на горните 4 начала у човека, преди те да са започнали своето божествено развитие. Авторът на Откровението може на истина да каже: "Тук е мъдростта! "Защото в това число наистина има мъдрост. "който има ум, нека размисли върху числото на звяра, числото 666! " А сега нека прочетем.
На еврейски език думите се четат обратно, отдясно наляво/: Когато към горните букви се прибавят присъщите на еврейския език гласни, които не се пишат, а се изговарят към всяка съгласна, получаваме думата Сорадт (буквата Тао се произнася меко, между Д и Т, и затова е обозначена с Д Т).
Сорадт е името на слънчевия демон, противникът на агнето. В окултните школи всяко едно такова същество е било обозначено не само с неговото име, а също и с един напълно определен знак или символ, с един символичен знак. За Сорадт, демона на Слънцето е бил използуван знакът: една дебела черта пречупена към себе си и отпред с два извити върха. /виж рис. № 10/.
към текста >>
Той още в началото казва една знаменателна
дума
, която обаче е била погрешно приведена.
А сега трябва правилно да разберем автора на Откровението.
Той още в началото казва една знаменателна дума, която обаче е била погрешно приведена.
Началото на Откровението гласи: "Това е откровението на Исуса Христа, което му даде бог, да покаже на рабите си онова, което ще стане, накратко; той го постави в знаци и го даде чрез своя ангел на раба си и служителя Йоан". "Постави го в знаци! " Следователно трябва да ни бъде ясно, че най-важното, същинското съдържание на мистериите е предадено в знаци, в символи. Това, което числото 666 изразява, е предадено в знаци. Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл.
към текста >>
Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една
дума
се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща.
Това, което числото 666 изразява, е предадено в знаци. Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст. 11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака.
Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща.
Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60. Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666. Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето. Долу, където Земята преминава в духовно състояние, се явяват формите на хората така, че те запазват тяхната стара животинска форма. Явява се звярът със 7-те глави и 10-те рога.
към текста >>
Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез
дума
та Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това, което Откровението описва, са знаци и то ги описва така /гл. 13, ст. 11/: "И видях друг звяр да възлиза из земята", "и той имаше два рога подобни на агнешки". А това не са друго освен двете извити черти на върха на нарисувания знак и за да прикрие това, Откровението нарича тук "рога" просто двете извити черти на знака. Така се е практикувало винаги в езика на мистериите, като една дума се е употребявала многозначително, за да не се даде току така възможност на непосветения да разбере тези неща.
Следователно това, което Откровението описва тук, "той имаше рога подобни на агнешките", това е знакът на Демона на Слънцето, който в езика на мистериите е изразен чрез думата Сорадт и който, ако на мястото на отделните букви поставим съответните им числа, е изразен чрез 4-те числа 400-200-6-60.
Това дава, изразено по много забулен начин, числото 666. Така ние виждаме, че авторът на Откровението загатва за противника на Агнето. Долу, където Земята преминава в духовно състояние, се явяват формите на хората така, че те запазват тяхната стара животинска форма. Явява се звярът със 7-те глави и 10-те рога. Но там се явява също и техният изкусител, който притежава могъща сила и не ги оставя да се върнат отново към Слънцето.
към текста >>
322.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Всяка
дума
на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение.
Когато прекараме всичко това по съответен начин пред погледа на нашата душа, тогава пред нас се разкрива една велика, мощна картина на бъдещето на човечеството и ние предчувствуваме всичко, което е било в озарената душа на автора на Откровението, който е написал това, което можахме да извлечем сричайки в това разглеждане на Откровението.
Всяка дума на Откровението, даже всяко обръщение имат своето значение.
Ние трябва само да се стремим правилно да ги разберем. Така в смисъла на вчерашното разглеждане, чрез числото 666 вниманието ни бе насочено към звяра с двата рога и след това е казано "Тук има мъдрост! Който има ум, нека размисли върху числото на звяра, защото то е число на човека! " Тук имаме едно привидно противоречие, но едно от многото противоречия, които могат да се намерят във всяко окултно писание и съзерцание. Можете да бъдете сигурни, че едно такова разглеждане, което върви така гладко, че в него не може да се намери никакво противоречие с помощта на обикновения всекидневен човешки ум, не почива на окултна почва.
към текста >>
(Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става
дума
тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга.
Така вие виждате, че авторът на Откровението ви дава много неща, ако приемете отделните забележки, които направихме. Много неща дава той, много от това, което ние наричаме Антропософия, антропософски истини. Той дава това, което обещава, като довежда човека до виждането на това, което има да стане: до виждането на съществата и силите, които ръководят света. Той ни довежда да Духа, до образа, който ни е даден в последния печат: там ние виждаме, как на него му се явява Новият Йерасалим в неговата съвършена правилност.
(Още веднъж обръщаме вниманието на читателите, че печатите, за които става дума тук, не трябва да се смесват с печатите от небесната книга.
Когато Рудолф Щайнер казва: Еди кой си образ можете да видите представен в еди кой си печат, това се отнася за картините, които той е нарисувал и които представляват образи от Откровението. Те са публикувани в книжката "образи на окултните печати и стълбове" Бележка на преводача.). Това вижда великият ясновидец. В неговото видение се изразява правилността на новия Йерусалим.
към текста >>
Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази
дума
както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време.
Той (ученикът Йоан) е великият учител на истинското събитие на Голгота. Той предаде на хората средствата за действителното разбиране на събитието на Голгота. В началото на Откровението Йоан казва: (аз се постарах да преведа първите думи на Откровението така, както те трябва да бъдат преведени в техния правилен смисъл): "Това е Откровението Исус Христово, което му даде Бог, да покаже на своя служител, как накратко трябва да стане необходимото; то е поставено в знаци и изпратено чрез неговия Ангел на неговия служител Йоан, а той го написа." Значи Йоан иска да опише нещата накратко. Какво се разбира по тези думи? Това е все едно, като че искаме да кажем: "ако бих искал да я опиша подробно всичко, което ще стане от сега нататък до края на земното развитие, тогава би трябвало да пиша много и много.
Но аз искам да ви го опиша в кратък очерк." След това преводачите, които не можаха да проникнат в духа на Откровението, са превели тази дума както следва: "За да покаже това, което трябва да стане скоро." Те са били на мнение, че това, което е описано да става в Откровението трябва да стане в скоро време.
Но истинският смисъл е: "Трябва да опиша накратко това, което има да стане." Оригиналният текст има едно обръщение, което допуска като правилен превод това, което аз се опитах да предам правилно в предговора на книжката "печати и стълбове".
към текста >>
323.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Когато става
дума
за такива повторения в областта на окултизма като например: „Първата културна епоха се повтаря в Седмата, Третата в Петата” и т.н., тогава човек с комбинативна дарба лесно би се изкушил да прилага такива схеми и в други области.
Още в самото начало нека да отправим едно предупреждение, че не бива да се правят схематични повторения.
Когато става дума за такива повторения в областта на окултизма като например: „Първата културна епоха се повтаря в Седмата, Третата в Петата” и т.н., тогава човек с комбинативна дарба лесно би се изкушил да прилага такива схеми и в други области.
И действително, много съчинения върху теософията са пълни с всевъзможни нелепости. Ето защо нека да предупредим: решаващи са не схемите и комбинациите, а духовното виждане, иначе грешките са неизбежни. Наистина, това което можем да прочетем в духовния свят, може да бъде разбрано с помощта на логиката, но не и открито с логиката. То може да бъде изживяно само чрез непосредствената опитност.
към текста >>
Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на
дума
та, а беше сгъстена само до етерно състояние.
Колкото по-назад отиваме в миналото, толкова повече се приближаваме до едно състояние, което - ако бихме го разглеждали от мировите далечини - щяхме да го виждаме като една мъгла, като един фин етерен облак. Наистина тази облачна формация би била много по-голяма от нашата днешна Земя, защото тя би се разпростирала до границата на външните планети от нашата Слънчева система и дори отвъд тях. Тази облачна формация би обхващала в себе си не само това, от което е образувана нашата Земя, но и всички планети, включително и Слънцето. И ако бихме могли да изследваме тази облачна формация - предполагайки че наблюдателят може да се приближава към нея - тя би ни изглеждала така, сякаш е съставена от фини етерни точки. Когато отдалеч виждаме един рояк мушици, той ни изглежда като един облак, но в близост до него виждаме отделните животинки.
Приблизително така ние бихме виждали тази Земна маса в пра-далечното минало, която тогава не беше „материална” в днешния смисъл на думата, а беше сгъстена само до етерно състояние.
Следователно, тази Земна формация се състоеше от отделни етерни точки, обаче с тези етерни точки беше свързано нещо твърде особено. Ако предположим, че човешкото око би могло да различава тези етерни точки, то не би възприемало нещата така, както би ги виждал ясновидецът днес, а фактически той може това, насочвайки своя поглед назад в миналото.
към текста >>
Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана
дума
, но те се намират на различни еволюционни степени.
Ако тръгнем от минерала и се издигнем от минерала към растението, от растението към животното и стигнем до човека, ще установим, че човекът е най-висшето физическо същество; другите Същества обаче са също тук; те са всред нас и проникват в нас от всички страни. В началото на нашето Земно развитие, за което току що говорихме, когато Земята се появи като първична мъглявина от лоното на вечността, всички тези Същества бяха свързани с нея, и ясновидецът би установил, как едновременно с човешката форма, в този образ проникваха и други Същества. Това са гореспоменатите Същества, както и Същества от още по-висш род, каквито са Властите, Господствата, Престолите, Херувимите и Серафимите.
Всички тези Същества бяха вътрешно свързани с огромния етерен прах, за който стана дума, но те се намират на различни еволюционни степени.
Има такива, които са от толкова висш порядък, че човекът едва ли може да има някакво предчувствие за тях, но има и други, които стоят по-близо до него. Понеже тези Същества бяха на различна еволюционна степен, те не можеха да напредват в своето развитие така, както човека; ето защо за тях трябваше да бъде създадено едно място за живеене, едно обиталище. Всред висшите Същества имаше и такива, които биха изгубили много в своето развитие, ако трябваше да останат свързани с по-низшите Същества. Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище.
към текста >>
Образите на Боговете от Петата културна епоха не можеха да бъдат спомени; хората на Петата следатлантска епоха трябва да гледат напред и в буквалния смисъл на
дума
та да „предвиждат”; само тогава животът отново ще стане духовен.
За нищо! - Тази е причината, поради която в толкова много отношения безбожното време взе връх и поради която тази Пета епоха е призвана да гледа не в миналото, а в бъдещето. Петата културна епоха трябва да гледа в бъдещето, когато всички Богове отново ще трябва да възкръснат. Това повторно съединяване с Боговете беше подготвено във времето, когато Христовата сила навлезе в Земното развитие и тя действуваше толкова мощно, че можа да пробуди у човека едно божествено съзнание.
Образите на Боговете от Петата културна епоха не можеха да бъдат спомени; хората на Петата следатлантска епоха трябва да гледат напред и в буквалния смисъл на думата да „предвиждат”; само тогава животът отново ще стане духовен.
Съзнанието през Петата следатлантска епоха трябва да стане апокалиптично.
към текста >>
324.
Четвърта лекция: Учениците на Ришите и техните опитности.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Дрехата на любовта беше Кама, дрехата на първичното Слово „Вха” и „Вха” е в основата на латинската
дума
„vox”.
За индийския ученик човешката форма, първообразът на човека беше ясно възприеман във висшия Девакан. После в низшия Девакан тази човешка форма се облече в една астрална обвивка, чиито сили направиха възможно разгръщането на любовта. Любовта, еросът, бяха наречени Кама. Кама стана смисълът на Земното развитие. Божественото Слово, Брахман, се облече в Кама и през Кама за ученика звучеше първичното Слово.
Дрехата на любовта беше Кама, дрехата на първичното Слово „Вха” и „Вха” е в основата на латинската дума „vox”.
към текста >>
Днес човекът е човек само тогава, когато произнася своето „Аз съм”, само тогава, когато обгръща с поглед своя вътрешен свят: само тогава той е човек в пълния смисъл на тази
дума
.
Ние знаем, че физическото тяло възникна на Стария Сатурн, етерното тяло - на Старото Слънце, астралното тяло - на Старата Луна и Азът - на Земята; обаче истинската, първичната заложба на човека, първичното Слово „Вха” вече носеше в себе си трите следващи съставни части. Човекът очаква проявлението на трите по-висши съставни части; едва тогава той ще бъде истинско подобие на творящото Слово, на първичното Слово. И ученикът не биваше да забравя, че истинската природа на физическото, етерното и астралното тяло е известна само на посветения.
Днес човекът е човек само тогава, когато произнася своето „Аз съм”, само тогава, когато обгръща с поглед своя вътрешен свят: само тогава той е човек в пълния смисъл на тази дума.
Другите съставни части също се проявяват, обаче той не ги осъзнава. Но в четвъртата съставна част се изявява „Вха”. - „В четвъртото говори човека! ”. Това изречение се намира във Ведите. То гласи: „Четири части на „Вха” са явни, видими са три, три са днес скрити, в четвъртата говори човекът!
към текста >>
325.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Сега някой би могъл да възрази: Но това не са всичките нервни снопове, които излизат от гръбначния мозък, тук става
дума
само за 28.
Тези 14 фази от пълнолунието до новолунието също притежават определени действия и за египетското съзнание тези действия се постигат чрез Изис или Изис. Тези 14 фази са управлявани от Изис. Чрез действието на Изида, от гръбначния мозък израстват други 14 нервни снопа. Това прави общо 28 нервни снопа, които съответстват на различните Лунни фази. Тук ние виждаме как от космическите събития произлизат точно определени структури на човешкия организъм.
Сега някой би могъл да възрази: Но това не са всичките нервни снопове, които излизат от гръбначния мозък, тук става дума само за 28.
Те биха били само 28, ако Лунната година би съвпадала със Слънчевата година. Обаче Слънчевата година е по-дълга и разликата между Слънчевата и Лунната година е предизвикала появата на допълнителни нервни снопове. Ето как, изхождайки от Луната, към човека бяха добавени действията на Озирис и на Изис. Но с това е свързано и още нещо.
към текста >>
326.
Седма лекция: Еволюционните процеси в човешкия организъм до отделянето на Луната. Озирис и Изис като ваятели на човешката форма.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Фактически в своето ясновидство ученикът се запознаваше с всички неща, за които вече стана
дума
и които ще допълним с днешната лекция.
В предишните лекции ние отправихме душевен поглед към редица факти, свързани с човешката природа и отнасящи се до еволюцията на Земята и на цялата Слънчева система. Особено в последните две лекции се постарахме да изтъкнем онези факти от развитието на Слънцето, Луната и Земята, които повторно оживяха в египетските Мистерии и които ученикът на египетските Мистерии, както и целият египетски народ добре познаваше.
Фактически в своето ясновидство ученикът се запознаваше с всички неща, за които вече стана дума и които ще допълним с днешната лекция.
По-голямата част от народа, която не можеше да се издигне до ясновидството, се запознаваше с тези неща благодарение на един многозначителен образ. Ние често сме обсъждали този образ, който беше смятан за най-важен в египетския мироглед. Този образ е свързан с легендата за Озирис и Изис. Всички ние познаваме този образ и всъщност няма човек, който вярва, че образът е изграден от незначителни подробности. Легендата за Изис разказва приблизително следното:
към текста >>
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази
дума
.
Налага се - доколкото е възможно в едно кратко загатване - да опишем с най-голяма точност това, което египетският ученик научаваше за развитието на човека в по-широкия смисъл на тази дума.
Вероятно мнозина, които са болезнено привързани към модерната анатомия, ще окачествят тези описания като чиста безсмислица. Но те следва да са наясно: египетският кандидат за посвещение не само изучаваше това учение, той виждаше по ясновидски начин и неговото съдържание. Сега аз се обръщам към онези, които имат нагласата да ме последват. Това учение е не само резултат от древното ясновидство; то е валидно като истина също и за днешните окултисти.
към текста >>
327.
Осма лекция: Последователното развитие на човешката форма с оглед преминаването на Слънцето през съзвездията на Зодиака.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тук не говорим в моралния смисъл на
дума
та, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
Изродената разновидност на тогавашната човешка форма имаме в лицето на днешната змия. Времето, когато човекът беше напреднал до формата на земноводните животни - а тогава Луната все още беше съединена със Земята - беше време на позор, на поквара в развитието на човечеството. Ако Луната не би се отделила от Земята, тогава човешкият род би потънал в една ужасяваща съдба, тогава той все повече би се приближил до формата на ужасното, на злото. Ето откъде идва усещането, което наивната непокварена човешка душа изпитва към змията, която макар и в изроден вид е запазила онази форма, когато човекът стоеше най-ниско, това усещане за антипатия е напълно оправдано. Тъкмо непокварената душа, за която в природата не съществува нищо грозно, изпитва отвращение към змията, понеже тя е вещественото доказателство за човешкия позор.
Тук не говорим в моралния смисъл на думата, а само посочваме най-долната точка от еволюцията на човечеството.
към текста >>
328.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Всичко това намира израз в самата
дума
: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „
дума
„.
Обаче една готическа катедрала е нещо половинчато, а не нещо цялостно, ако в нея няма никакви вярващи, никакви богомолци. Който разбира това, не би могъл да си представи готическата катедрала като нещо само по себе си, като нещо цялостно и завършено, без вярващите богомолци в нея. И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея. В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите. Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие.
Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„.
Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог. Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща. И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно.
към текста >>
Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази
дума
.
Само днешните юристи, които нямат дори предчувствие за тези факти, имат безвкусието да твърдят, че и по-рано е съществувало едно „право” в съвремения смисъл на тази дума.
Хората, които ни припомнят за някакви източни законотворци като Хамураби, говорят безсмислици. По-рано съществуваха божествени предписания, но не и правни разпоредби. Ако искаме да говорим обективно върху правото, би трябвало да си служим с ясни и твърди думи; ако искаме да сме справедливи, би трябвало да си служим със страшно твърди думи, и тук всяка критика е само една състрадателна критика.
към текста >>
329.
Десета лекция: Древните легенди като образи на космически факти и на събития, разиграващи се между смъртта и новото раждане.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Не става
дума
за това да се отделя изключително място на християнството.
Обаче ние не бива да смятаме, че другите велики предводители на човечеството са без значение.
Не става дума за това да се отделя изключително място на християнството.
Това би представлявало едно голямо провинение спрямо истинското християнство, защото онзи, който познава фактите, е наясно, че древните Мистерии подготвяха човечеството за идващото християнство. И в такива думи, каквито е казал Августин, се съдържа дълбока истина: „Това, което днес наричаме християнска религия, отдавна е съществувало и при древните, не е липсвало дори и в началото на човешкия род, докато Христос се яви в плът, след което истинската религия, която е съществувала и по-рано, прие името християнска”.
към текста >>
В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и
дума
за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен.
Още в Атлантида ние откриваме такива Същества, които се намират около човека, както днес неговите себеподобни са около него, но той ги виждаше и разпознаваше през времето, когато беше, тъй да се каже, изнесен извън тялото си горе в духовния свят. Ние вече казахме как там той се научаваше да разпознава Тор, Зевс, Вотан, Балдур като свои действителни спътници в духовния свят. Денем той живееше във физическия свят, обаче в другото си съзнание той срещаше такива духовни Същества, които не бяха минали през неговия път на развитие.
В най-древните времена човекът нямаше такова плътно тяло, каквото е днешното; тогава не можеше да става и дума за една костна система; атлантското физическо тяло на човека можеше да бъде виждано с физически очи само до определена степен.
Обаче имаше Същества, които се инкарнираха само до степента на етерното тяло. После имаше и такива Същества, които тогава, когато въздухът все още не беше пропит с водни пари, продължаваха да се въплъщават. Тогава, когато човекът живееше във водно-мъгливата атмосфера, въплъщенията на тези Същества бяха все още възможни. Едно такова Същество беше например Вотан. Той си казваше: „Ако човекът се въплъщава в тази светлинно-течна материя, тогава същото мога и аз”.
към текста >>
В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на
дума
та, се съедини със Земята.
Ние отново трябва да се обърнем към това, което се разигра по времето на Кръщението. Поради факта, че Христовото Същество завладя трите тела, със Земята се свърза едно Същество, чието обиталище по-рано се намираше на Слънцето. По-рано това Същество беше свързано със Земята до момента, когато Слънцето се отдели от Земята. Тогава, заедно със Слънцето, от Земята се отдели и Христос. И Той можеше да упражнява своята власт върху нея само външно.
В момента на Кръщението висшият Христов Дух отново и в пълния смисъл на думата, се съедини със Земята.
По-рано Той действуваше отвън, осеняваше пророците и действуваше в Мистериите. Сега Той се въплъти в едно човешко тяло на самата Земя. И ако в продължение на хилядолетия едно Същество би могло да се взира надолу към Земята от някаква далечна точка на Вселената, тогава едно такова Същество би виждало не само физическата Земя, но и нейните духовни течения, нейното астрално и етерно тяло, докато в момента на Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, и особено в момента, когато кръвта от Христовите рани потече на Голготския хълм, това Същество би видяло нещо изключително. В този момент астралното тяло на Земята се промени изцяло. В този момент то се оцвети в други цветове.
към текста >>
330.
Единадесета лекция: Същност на египетското Посвещение.
GA_106 Египетски митове и мистерии
В предишните лекции вече стана
дума
за това, че определени Същества тръгват по друг път на развитие.
В предишните лекции вече стана дума за това, че определени Същества тръгват по друг път на развитие.
Индивидуалността на Вотан например тръгва по един такъв друг път. До определена степен тя върви заедно с човека, обаче после тя не слиза толкова дълбоко, колкото него. Човекът продължава да слиза надолу в материята и едва по-късно отново ще се съедини с тези Същества, които завършват своята еволюция в Земната епоха. Ние видяхме, че след определено време Вотан вече не се появяваше на Земята. Обаче такива Същества като Озирис и Изис не бяха като него: те бяха такива Същества, които още по-рано се бяха отклонили от своя път и - напълно невидими - завършиха своята еволюция на още по-високи обиталища.
към текста >>
331.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тогава той все още не можеше да се обърне към себе си с
дума
та „Аз”.
Следователно, елементи от груповата душевност все още бяха запазени в тези области. Далечни отзвуци от тази групова душевност продължиха да живеят и в по-късните следатлантски времена. Но като цяло, груповото съзнание изчезна в края на Атлантида. Тук ние посочихме отделни негови следи. Всъщност по-късното човечество нямаше никаква представа за груповите души, обаче през атлантските времена човекът знаеше за тях.
Тогава той все още не можеше да се обърне към себе си с думата „Аз”.
И това усещане за групова душевност отчасти се пренесе и върху следващите поколения.
към текста >>
Дума
та „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”.
Колкото повече напредваше в своето посвещение, толкова повече човекът се освобождаваше от привързаността си към своята родина, към своите прародители, толкова по-безотечествен ставаше той, толкова по-дълъг ставаше „пътят на Боговете”, а по-кратък „пътят на отците”. Онзи, който оставаше свързан с отците, поемаше по един дълъг „път на отците” и неговият „път на Боговете” се оказваше кратък. Според терминологията на Изтока пътят на отците се наричаше „Питриана”, а пътят на Боговете - „Девайана”. И когато днес употребяваме израза „Девакан”, ние трябва да сме наясно откъде идва той.
Думата „Девакан” е осакатена; тя произхожда от „Девайана”, „пътят на Боговете”.
Древният последовател на Веданта просто би се присмял на нашите описания, отнасящи се за Девакана. Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи. Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение. Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение.
към текста >>
332.
1. Първа лекция, Дюселдорф, 12. Април 1909, следобед
GA_110 Духовните йерархии
Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана
дума
, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят.
Часовникът е направен според предварителната идея на часовникаря, а после всеки може да го разглоби и да анализира идеите, според които часовникарят е изработил своя часовник. Сега другият човек проследява идеите на часовникаря. Общо взето, само така би трябвало да се отнася човекът с оглед на сегашната си еволюционна степен към първичната Мъдрост на висшите Същества. Всички имагинации, инспирации, интуиции, всички идеи и мисли, според които е създаден нашият видим свят, вече са били тяхно притежание. Но сега човекът отново открива във видимия свят тези мисли и идеи; и издигайки се до ясновидството, той намира също и имагинациите, инспирациите и интуициите, чрез които отново прониква в света на висшите Същества.
Нека да обобщим: Мъдростта, за която стана дума, е съществувала много време преди да се появи нашият физически свят.
Тя е планът, според който е изграден нашият свят.
към текста >>
Когато например древните Риши произнасяха
дума
та Меркурий те не произнасяха точно тази
дума
, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят.
Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий?
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно.
към текста >>
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например
дума
та Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества.
И представете си сега ситуацията, която настъпи след известно време. В мистерийните центрове йерофантите продължаваха да говорят за духовните Същества, бродещи около небесните тела. Обаче извън мистерийните центрове хората престанаха да се интересуват от духовните Същества и все повече отдаваха значение на материалния физически свят. Когато например древните Риши произнасяха думата Меркурий те не произнасяха точно тази дума, но нека да предположим това за по-голяма нагледност -, имаха ли те предвид физическата планета Меркурий? Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий.
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества.
Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят. И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии!
към текста >>
Когато древният посветен казваше "Луна", с тази
дума
той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
Не, дори и древните гърци, когато споменаваха Меркурий, също нямаха предвид тази физическа планета, а цялото войнство от духовни Същества, което беше свързано с планетарното тяло на Меркурий. Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно.
Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии! Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна". И така една дума се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи. Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н., духовното направление обозначава нещо съвсем различно, отколкото материалното направление, макар и то да си служи със същите понятия.
към текста >>
И когато с
дума
та "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии!
Да, когато в мистерийните центрове беше произнасяна например думата Меркурий, учениците всъщност се обръщаха към духовните светове, към духовните Същества. Макар и на различни езици, изговаряйки тези думи: Луна, Меркурий, Венера, Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн, посветените имаха предвид една точно определена общност от духовни Същества. И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят.
И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии!
Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна". И така една дума се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи. Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н., духовното направление обозначава нещо съвсем различно, отколкото материалното направление, макар и то да си служи със същите понятия.
към текста >>
И така една
дума
се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи.
И който днес си служи със същите думи, за да посочи съответното небесно тяло, той назовава само най-грубата част от онова, което посветените разбираха под думите Луна, Меркурий, Венера и т.н. Главното и същественото му убягват напълно. Когато древният посветен казваше "Луна", с тази дума той пораждаше представата за един голям, обширен духовен свят. И когато с думата "Луна" определяше небесното местоположение на Луната, той беше наясно: Ето, тук е разположена най-ниската степен на духовните Йерархии! Обаче потъвайки все повече и повече в своите сетивни възприятия, хората се отдалечиха от духовната страна на материята и когато поглеждаха към физическата Луна, те механично я означаваха с древното име "Луна".
И така една дума се употребява за две съвсем различни неща, които макар и да си принадлежат, пораждат коренно противоположни представи.
Със своите термини Меркурий, Слънце, Марс и т.н., духовното направление обозначава нещо съвсем различно, отколкото материалното направление, макар и то да си служи със същите понятия.
към текста >>
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става
дума
за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
Само че в екзотеричен смисъл тя ставаше все по-неразбираема, защото вече преобладаваха чисто материалистическите интерпретации. И за да не изгуби своята връзка с първоначалната, духовна Мъдрост, човечеството трябваше да бъде подсетено, и то с остри, безпощадни думи, че дори и физическото око да възприема единствено материалния свят, все пак духовното присъствие в този материален свят е нещо неоспоримо. Най-довереният ученик на апостол Павел, Дионисий Аеропагита*11, проповядваше в Атина следното: Ако човешката душа се присъедини към мировата еволюция, тя открива, че в пространствения свят има не само материя, че всъщност този свят е изпълнен с различни духовни Същества. И тогава той прибягваше до такива думи, които звучаха съвсем различно, защото ако би употребил старите названия, хората щяха да извлекат от тях само материалното. Ришите, например, говореха за духовните Йерархии и отзвук от техните описания ние откриваме у древните гърци и римляни, когато те обсъждаха променливия свят на Луната, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн.
Дионисий Аеропагита ученикът на апостол Павел, имаше предвид същите свръхсетивни области, както и древните Риши; и той ясно подчертаваше, че тук става дума за чисто духовни области, и той прибягваше до такива изрази, за които беше напълно сигурен, че те ще бъдат разбрани именно в духовен смисъл: ето защо той говореше за Ангели, Архангели, Архаи, Власти, Сили, Господарства, Престоли, Херувими, Серафими.
към текста >>
Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става
дума
за едно и също!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре.
Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също!
И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства.
към текста >>
И още, ако от една страна биха чули
дума
та Меркурий, а от друга страна
дума
та Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също!
И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
Ако биха чули
дума
та Архаи, и в същото време
дума
та Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
Ако биха чули
дума
та Слънце, и в същото време
дума
та Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо!
Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят!
Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
Ако биха чули
дума
та Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите!
Но ето че днешните хора отново забравиха всичко онова, което някогашното човечество знаеше много добре. Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят!
Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите!
Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства. А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
Ако биха чули
дума
та Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства.
Ако биха могли да правят връзка между изказванията на древните Риши и тези на Дионисий Аеропагита, те щяха да са наясно: дори и в единия случай да се говори за Луната, а в другия случай да се говори за Ангелите, тук става дума за едно и също! И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите!
Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства.
А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
А на
дума
та Сатурн отговаряше името Престоли.
И още, ако от една страна биха чули думата Меркурий, а от друга страна думата Архангели, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Архаи, и в същото време думата Венера, те щяха да знаят: това е едно и също нещо! Ако биха чули думата Слънце, и в същото време думата Власти, те щяха да знаят: Тези две думи означават един и същ свят! Ако биха чули думата Марс, те веднага щяха да се досетят: сега ние се издигаме в областта на Силите! Ако биха чули думата Юпитер, те биха я свързали с това, което в школата на Дионисий Аеропагита наричаха Господства.
А на думата Сатурн отговаряше името Престоли.
към текста >>
333.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в
дума
та "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази
дума
.
Всички физически процеси и събития на Земята бяха извеждани от т. нар. четири елемента, които съвременната материалистическа наука отхвърля напълно. Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън.
Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума.
С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода".
към текста >>
С
дума
та "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела.
Всички физически процеси и събития на Земята бяха извеждани от т. нар. четири елемента, които съвременната материалистическа наука отхвърля напълно. Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън. Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума.
С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела.
Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода".
към текста >>
Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става
дума
започва, планински кристал, олово или злато.
четири елемента, които съвременната материалистическа наука отхвърля напълно. Всички Вие знаете имената на тези четири елемента: Земя, вода, въздух и огън. Обаче там, където процъфтяваше тогавашната Духовна наука, в думата "земя" хората влагаха съвсем друг смисъл, нямащ нищо общо с днешното разбиране на тази дума. С думата "земя" хората обозначаваха едно състояние на материята, характерно за всички твърди тела. Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно".
Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато.
А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода". А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
към текста >>
А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става
дума
за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
Това, което днес ние наричаме "твърдо", окултизмът винаги е обозначавал като "земно". Следователно, окултизмът обозначава като "земно" всички твърди тела, независимо дали става дума започва, планински кристал, олово или злато. А под "вода" се разбира не само днешното агрегатно състояние вода, а всяко течно състояние на материята. Ако например Вие вземете парче желязо и го разтопите в пещта, тогава, според Духовната наука, то е вече "вода". Всички метали, когато преминат в течно състояние, са "вода".
А всичко онова, което днес наричаме "въздухообразно" или "газообразно", независимо дали става дума за кислород, водород или някакъв друг газ, окултистите наричат "въздух".
към текста >>
Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да сравнява "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става
дума
само за агрегатни състояния на материята.
Огънят представлява четвъртия елемент.
Ако си припомните основните понятия на съвременната наука, Вие ще се съгласите, че тя не вижда никакъв смисъл да сравнява "огъня" с "въздуха", "водата" или "земята"; според нея тук става дума само за агрегатни състояния на материята.
Обаче в "топлината", или "огъня", Духовната наука вижда нещо субстанциално, и то в още по-разреден вид, отколкото го срещаме, примерно, във "въздуха". Точно както "земята" и твърдите тела могат да преминат в течна форма, така и според Духовната наука, "въздухът" може да премине в "огън". Следователно, огънят е един извънредно фин елемент, който може да прониква в другите три елемента. Огънят прониква във въздуха и го прави топъл; същото се отнася и за водата, и за земята. Докато другите три елемента, така да се каже, стоят отделно пред нашия поглед, елементът на огъня ги пронизва открай докрай.
към текста >>
Древната, а също и новата Духовна наука заявяват: Има съществена разлика между това, което наричаме земя, вода, въздух, и това, което обозначаваме с
дума
та огън.
Древната, а също и новата Духовна наука заявяват: Има съществена разлика между това, което наричаме земя, вода, въздух, и това, което обозначаваме с думата огън.
Как ние възприемаме впрочем "земята" или "твърдата материя"? На пръв поглед, както сме свикнали да казваме, ние я "докосваме". Да, ние се докосваме до нея и усещаме един вид съпротивление. Същото се отнася и за течните вещества. Тук съпротивлението е по-слабо, и все пак ние го усещаме.
към текста >>
Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено; напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм, с една
дума
, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си.
Ето защо древната наука, още при индийците, казваше: Във външния свят ти възприемаш единствено земята, водата и въздуха; топлината е първият елемент, който може да бъде възприет и по вътрешен начин. Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние.
Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено; напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм, с една дума, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си.
Той започва да усеща себе си едва в елемента на топлината. Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно". И така, в истинския смисъл на думата, ние можем да говорим за един външен огън, който възприемаме наред с другите елементи, и за един вътрешен, душевен огън, който гори вътре в самите нас.
към текста >>
И така, в истинския смисъл на
дума
та, ние можем да говорим за един външен огън, който възприемаме наред с другите елементи, и за един вътрешен, душевен огън, който гори вътре в самите нас.
Следователно, топлината, или огънят, имат две страни: една външна страна, която се проявява, когато възприемаме топлината външно, и една вътрешна страна, когато ние възприемаме себе си чрез определено вътрешно топлинно състояние. Да, човекът ясно усеща степените на своята вътрешна топлина; на него му е горещо или студено; напротив, той изобщо не се тревожи за всичко онова, което представляват въздушните, водни и земни субстанции в неговия организъм, с една дума, за "въздуха", "водата" и "земята" в самия себе си. Той започва да усеща себе си едва в елемента на топлината. Ето защо Древната наука, а заедно с нея и новата Духовна наука, казват. Топлината, или огънят, е онзи елемент, който позволява на "материалното" да стане "душевно".
И така, в истинския смисъл на думата, ние можем да говорим за един външен огън, който възприемаме наред с другите елементи, и за един вътрешен, душевен огън, който гори вътре в самите нас.
към текста >>
Ето как говореше Духовната наука, когато ставаше
дума
за огъня.
Да, за Духовната наука огънят винаги е изграждал моста между материалния свят и душевния свят, който човекът може да възприема само вътрешно. Огънят, или топлината, заемат централно място в разглеждането на всички природни явления, защото огънят, така да се каже, е онази порта, през която ние идваме отвън и преминаваме навътре. Огънят действително е една порта, пред която може да застане всеки човек; първоначално той я вижда отвън, отваря я и вече може да я разгледа отвътре. Ето какво представлява огънят. Всеки човек може да докосне някакъв материален предмет и да познае топлината, която идва отвън, както и другите три елемента; но човек може да възприеме и вътрешната топлина и да я почувствува като нещо, което му принадлежи лично: сега той стои на самия праг и може да навлезе в областта на душата.
Ето как говореше Духовната наука, когато ставаше дума за огъня.
В огъня тя виждаше съединяващата точка между душевния и материалния свят.
към текста >>
Тук отново сме изправени пред едно забележително място от Бхагавад Гита, за която стана
дума
и в предишната лекция.
Тук отново сме изправени пред едно забележително място от Бхагавад Гита, за която стана дума и в предишната лекция.
Божествената песен е отправена не към човешкия Аз, а към природните Същества, към онези елементарни Същества, които идват от външния свят и проникват в човека. Ето приблизително как продължават думите на Бхагавад Гита: Погледни огъня, погледни дима! Това, което чрез своята духовна дейност човекът превръща в огън, са всъщност онези елементарни Духове, които той освобождава със своята смърт. А тези, които той оставя в дима, минават заедно с него през Портата на смъртта и трябва отново да се преродят, когато дойде времето за неговата следваща инкарнация.
към текста >>
Тук отново става
дума
не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта!
Когато човекът е ленив, тези елементарни Същества непрекъснато проникват в него, но той ги оставя такива, каквито са; и в този случай те остават свързани с мрака; но когато е упорит и действен, човекът връща тези Същества в светлината на деня. Да, човекът непрекъснато освобождава елементарните Същества, принадлежащи към втория клас. През целия си живот ние носим в себе си всевъзможни елементарни Същества, които се вмъкват и остават там поради нашата леност. Когато минем през Портата на смъртта, ние помагаме на онези елементарни Същества, които сме обвързали с деня и те намират своя път към духовния свят; а Съществата, които чрез нашата леност ние сме изоставили в нощта те остават оковани за нас и ние отново ги смъкваме долу на Земята при нашата следваща инкарнация. И сега ние стигаме до втория важен момент в Бхагавад Гита.
Тук отново става дума не за човешкия Аз, а за онази категория елементарни Същества, която е загатната с думите: Виж деня и нощта!
Тези елементарни Същества, които чрез твоето усърдие и целеустременост ти си превърнал от Духове на нощта в Духове на деня те отиват в по-висшите светове и това става, когато минаваш през Портата на смъртта. А Духовете на нощта, които ти си оставил в мрака те са осъдени да се преродят заедно с теб.
към текста >>
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става
дума
а място от Бхагавад Гита.
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита.
Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение. На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа.
към текста >>
Онзи, който вярва, че тук става
дума
за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение.
Едва сега ние разбираме за какво всъщност става дума а място от Бхагавад Гита.
Онзи, който вярва, че тук става дума за човека, просто не разбира Бхагавад Гита; онзи обаче, които добре знае, че целият човешки живот е едно непрекъснато взаимодействие между него Духовете които са омагьосани навсякъде в нашето обкръжение и очакват от нас своето разомагьосване, своето освобождаване от магията, той ще схване главното, а именно издигането на четирите категории елементарни Същества респективно необходимостта от повторното въплъщение.
На това място Бхагавад Гита е запазила за нас не друго, а тайната за тази най-низша степен от Йерархиите. Да, когато съумеем да вникнем в религиозните текстове не как да е, а с помощта на първичната Мъдрост, ние забелязваме цялото им величие и си даваме сметка за грешката на онези, които ги разглеждат повърхностно или просто не искат да ги обхванат в цялата им дълбочина. Вярното отношение към тях постигаме само тогава, когато си казваме: Всъщност не съществува достатъчно възвишена мъдрост, която да ни покаже всичко онова, което е скрито в религиозните текстове. Едва тогава те могат да бъдат докоснати от вълшебния полъх на истинското благочестие, едва тогава те се превръщат в това, което трябва да бъдат: Средства за облагородяване и пречистване на човешката душа. От друга страна, те често ни показват и страховитите бездни на човешката мъдрост.
към текста >>
334.
3. Трета лекция, 13. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази
дума
, едва на Земята.
Ние често сме споменавали и друго: Че всяко планетарно състояние има своята строго определена задача. И каква е задачата на нашата Земя? Задачата на нашата Земя е направи възможно съществуванието на човека, или поне на това което днес наричаме с името "човек". Всички планетни качества Земята са замислени така, че благодарение на тях той да се превърне в едно Азово същество*13. Естествено, човекът беше налице и в предишните планетарни състояния, но тогава тяхната задача беше съвсем друга.
Следователно, човешкото същество става "човек" в сегашния смисъл на тази дума, едва на Земята.
А на предишните планетарни състояния, "човеци" станаха други Същества, които днес се намират на много по-висока степен от еволюцията. Може би ще си спомните, че в моята книга "Християнството като мистичен факт" аз споменавам следното: един египетски мъдрец споделя с гърка Солон една забележителна истина от древните Мистерии, а именно важната истина, че някога Боговете са били. Да, това беше една от онези мистерийни истини, до които окултният ученик беше допускан още през древността: Боговете, които днес стоят високо горе в духовните висини, не са били винаги Богове, а някога са били и "човеци" т.е. минали са и през човешката степен на еволюцията. Естествено, от тази мистерийна истина окултните ученици извлякоха следното логическо продължение: а именно, че един ден и човеците ще станат Богове.
към текста >>
За първите три от тях, на Стария Сатурн изобщо не можеше да става
дума
.
Вчера ние посочихме, че на нашата Земя различаваме четири елемента: Земя, вода, въздух, огън или топлина.
За първите три от тях, на Стария Сатурн изобщо не можеше да става дума.
От тези четири елемента на Стария Сатурн съществуваше само огънят, или топлината. Днешният материалистично образован философ ще каже: Добре, обаче топлината може да се прояви само външно, топли могат да бъдат твърдите тела, водата; но топлината не може да съществува сама по себе си. Точно това вярва материалистично образованият философ, обаче то изобщо не отговаря на истината.
към текста >>
Така изглеждаха две основни състояния на Старото Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една
дума
, настъпваше Слънчевата нощ.
Защото на Старото Слънце тези Архангели можеха както да поглъщат целите газообразни формации в себе си, така и да ги излъчват навън в околното пространство. Тук Вие имате един действителен процес на вдишване и издишване, един истински дихателен процес! Да, на Стария Сатурн Вие бихте могли да възприемете тези течения в газообразните формации като един дихателен процес. Вие бихте могли, например, да попаднете в такива състояния, когато цари пълно затишие, и Вие бихте си казали: Ето, сега Архангелите вдишват всички газообразни формации. После обаче Архангелите отново ги издишват: Те стават вътрешно подвижни и в същото време, като последица от това, възниква светлината.
Така изглеждаха две основни състояния на Старото Слънце: Веднъж Архангелите вдишваха целите газообразни формации и тогава настъпваше затишие, съпровождано от тъмнина; с една дума, настъпваше Слънчевата нощ.
После те издишваха и тогава Слънцето се изпълваше с потоци от дим, като в същото време то започваше да свети; настъпваше Слънчевият ден. Този дихателен ритъм определяше основните събития на Старото Слънце: Издишване – Слънчев ден, околният свят е залян от светлина, вдишване Слънчева нощ, околният свят потъва в тъмнина.
към текста >>
335.
4. Четвърта лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана
дума
във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Ако още веднъж се върнем към казаното тази сутрин, бихме могли да си представим много по-ясно условията на Стария Сатурн, защото сега те не са така скрити под булото на Майя; същото се отнася и за освобождаването, респективно поробването на определени свръхсетивни Същества, за които вчера стана дума във връзка с един текст от божествената песен Бхагавад Гита.
Припомнете си какво казахме вчера: Ако всеки път Духовете на Личността, обитаващи Стария Сатурн, биха вдишвали яйцеподобните топлинни тела, без да оставят нищо от тях, тогава целият Сатурн, привършвайки своето развитие, би се оказал всмукан от духовния свят. Обаче това не се случи, защото Духовете на Личността оставиха своя отпечатък върху Стария Сатурн много по-интензивно, отколкото трябваше, оставяйки там нещо от себе си, а именно въпросните, външно възприемаеми топлинни тела.
към текста >>
Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало
дума
, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Субстанцията идва от първичната недиференцирана топлина, от самия огън. Духовете на Личността са онези, които само дават очертания и форми на топлината, обаче самата топлина те трябва да получат отнякъде. И откъде Сатурновият свят и преди всичко Духовете на Личността получават топлинната субстанция, топлинния или огнен елемент? Те я получават от едни много по-висши духовни Същества, които отдавна, още далеч преди Стария Сатурн, бяха постигнали своята "човешка" степен. За да си изградим представа за величието на тези Същества, за тяхната готовност да предоставят топлината и огъня на Стария Сатурн, ние трябва да подходим към самия човек с уговорката, че след време той ще живее заедно с духовните Същества.
Ние знаем, че такъв, какъвто застава днес пред нашите очи, човекът е изграден от четири съставни части, за които често е ставало дума, понеже те са ключът към цялата Духовна наука, а именно от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз.
Ние знаем още, че развитието на човека продължава и че първоначално Азът има задача да преобрази астралното тяло и да постигне пълно господство над него. След като астралното тяло бъде преобразено до такава степен, че Азът стане негов пълен господар, тогава то се превръща в Дух-Себе, или Манас. Следователно, едно астрално тяло, овладяно от Аза, е вече Дух-Себе, или Манас. Същото се отнася и за етерното тяло. Тук Азът работи още по-упорито, за да преодолее съпротивата на етерните сили; преобразеното от Аза етерно тяло се превръща в Дух-Живот, или Буди.
към текста >>
Така той постепенно се превръща в едно същество, което може да "дава" в космическия смисъл на тази
дума
.
На Стария Сатурн човекът получи първите заложби на своето физическо тяло. През това време той не можеше да стори нищо друго, освен така да се каже да получи първите заложби на своята човешка степен. Така стояха нещата и по-късно, през епохите на Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той получи своя Аз и сега се подготвя да включи деятелността на Аза в преобразяването на астралното тяло, етерното тяло и физическото тяло.
Така той постепенно се превръща в едно същество, което може да "дава" в космическия смисъл на тази дума.
Той израства от степента "вземам" в степента "давам". Един друг пример ние имаме и в лицето на Съществата, за които говорихме днес: Архангелите, или Архангелои. В известен смисъл, още на Старото Слънце, те бяха напреднали дотам, че можеха да дават на мировото пространство не друго, а светлината. Следователно, развитието напредва от "вземам" към "давам". Обаче по отношение на "даването" нещата отиват твърде далеч.
към текста >>
336.
5. Пета лекция, 14. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става
дума
за едно огромно топлинно тяло.
Естествено, Старият Сатурн няма нищо общо с днешната планета Сатурн. Вие с право бихте могли да допуснете, че макар и в зародишен вид – Старият Сатурн е съдържал в себе си всичко, което днес принадлежи на нашата Слънчева система: нашето Слънце, нашата Луна, нашият Меркурий, нашата Венера, нашият Марс, нашият Юпитер, всички тези небесни тела бяха вътре в Стария Сатурн и произлязоха от него. Следователно, представете си едно небесно тяло, което би имало за свой център днешното Слънце и което би се простирало толкова далеч, че би обхващало в себе си дори днешната планета Сатурн. Да, цялата наша Слънчева система, както казах, е произлязла от Стария Сатурн. Бихме могли да сравним нещата макар и само приблизително с първичната мъглявина от Кант-Лапласовата теория, която според много наши съвременници дава точен отговор относно произхода на Слънчевата система.
Само че сравнението не е пълно, понеже в случая повечето хора си представят като изходна точка на нашата Слънчева система някакво газово кълбо, докато ние видяхме, че тук става дума за едно огромно топлинно тяло.
към текста >>
В обкръжението работят онези Същества, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят Съществата с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана
дума
.
Следователно, има някой друг, който замисля и провежда целия експеримент. Накратко: ако човек все още може да разсъждава, ако все още не е напуснат от добрите Духове на логиката, той е длъжен да предположи, че ротацията на небесното тяло се предизвиква от намесата на определени духовни сили, намиращи се извън Слънчевата система. И така, дори да се абстрахираме от грешката, че тук вместо за първичен огън се говори за газово кълбо, недопустимо е да смятаме, че това огромно газово кълбо би могло да се задвижи от само себе си. Възниква и друг въпрос: Къде се намират тези духовни сили, които привеждат топлинното кълбо в движение? Те работят както в обкръжението на Стария Сатурн, така и в неговата вътрешност.
В обкръжението работят онези Същества, които са постигнали необходимото съвършенство в предишни мирови системи; а във вътрешността работят Съществата с по-ниска степен на съвършенство: Те са заети с диференцирането на планетарната маса и изграждат топлинните форми, за които вече стана дума.
към текста >>
337.
6. Шеста лекция, 15. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става
дума
за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето.
Сега нека да се издигнем още по-високо до онези Същества, които наричаме Духове на Личността, или Архаи. Те стоят с една степен над Архангелите и, общо взето, ръководят земния живот на целия човешки род; следвайки вълните на времето, в точно определен момент те се променят и, така да се каже, придобиват ново духовно тяло.
Всички Вие добре познавате нещо, което за абстрактните умове си остава едно празно понятие, но за този, който вижда в духовната действителност, то означава една несъмнена реалност; става дума за това, което в наши дни често би могло да се изговори с тон на явно отвращение: Дух на Времето.
Тук ние се изправяме пред нещо, което е свързано с мненията, със смисъла на цяла епоха от еволюцията на човечеството. Припомнете си за миг това, което толкова често сме описвали: какъв беше смисълът на първите хилядолетия непосредствено след Атлантската катастрофа! Духът на Времето обхваща нещо, което се проектира над отделния народ, над отделната раса. Духът на една епоха не се ограничава в рамките на този или онзи народ. И това, което ние наричаме Дух на Времето е фактически духовното тяло на един или друг Архаи.
към текста >>
Следователно, тук става
дума
само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата.
Нали така, след като изброените планети могат да застанат във всички възможни констелации една спрямо друга, те биха могли да заемат и точно това положение. То е напълно правдоподобно. По този начин тук е изобразена съвременната физическа система, само че е подбран такъв момент, когато след като Земята, Меркурий и Венера се намират от едната страна на Слънцето другите планети Марс, Юпитер и Сатурн остават от другата страна на Слънцето. Тук е изобразено само това, нищо друго. Тук са Земята, Меркурий, Венера, а от другата страна на Слънцето са Марс, Юпитер и Сатурн.
Следователно, тук става дума само за смяна на гледната точка, за смяна на перспективата.
Тази система е напълно възможна, обаче само при наличие на посочената констелация. И тя, констелацията, наистина съществуваше, когато над Сатурн бяха разположени Близнаците. Тогава ясно виждащият поглед особено добре можеше да наблюдава действията на духовните Йерархии. Ясновидецът лесно установяваше, например, че около Земята, достигайки Луната, се простира сферата на Ангелите. И наистина, ако изхождаме не от физическата система, а от посочената констелация, тогава сферата около Земята, очертана от Луната, се оказва царството на Ангелите, сферата, простираща се до Меркурий царството на Архангелите, сферата, простираща се до Венера – царството на Архаите, или Духовете на Личността, сферата, простираща се до Слънцето царството на Властите, Ексузиаи, или Духовете на Формата; после идва сферата на Силите, на Господствата, и накрая сферата на Престолите.
към текста >>
338.
7. Седма лекция, 16. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на
дума
та, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
Фактически тази консолидация не съществува от дълго време. Ако се върнем назад към първата фаза на Атлантската епоха, там ще открием един човек, който не усещаше Аза напълно в себе си и който, бих казал, все още очакваше идването на Аза. И ако бихме могли да се върнем още по-назад в планетарното развитие на Земята, би трябвало да кажем: Тук човекът все още е съставен само от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. А ако се пренесете назад до Лемурийската епоха, Вие ще установите, че Земният човек не притежаваше това единство от физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло, което е характерно за Ангелите. От този момент нататък, включително и през Атлантската епоха, се извърши съединяването на тази троична формация с Аза.
Следователно, през Лемурийската епоха, по Земята бродеха такива човеци, които разполагаха само с физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло; ето защо те не бяха човеци в днешния смисъл на думата, понеже не можеха нито да мислят, нито да осъществяват каквато и да е форма на човешко поведение.
към текста >>
339.
8. Осма лекция, 17. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
Естествено, тук не става
дума
за някакво взаимно съгласие, макар че всеки човек, стъпил здраво върху основите на окултизма, може да обхване от своята гледна точка повечето факти, както и тяхното третиране от страна на естествените науки.
Днес ние се приближаваме до един раздел, свързан с отношението на висшите Същества към нашата Слънчева система, който може да се окаже във висша степен подозрителен за всеки съвременен човек, чийто мироглед вече е формиран от естествените науки, защото ние ще се сблъскаме с такива неща, за които днешните учени не биха могли да имат абсолютно никаква представа.
Естествено, тук не става дума за някакво взаимно съгласие, макар че всеки човек, стъпил здраво върху основите на окултизма, може да обхване от своята гледна точка повечето факти, както и тяхното третиране от страна на естествените науки.
Вие никъде няма да откриете някакво противоречие между изнесените в тези лекции данни и твърденията на съвременната наука, въпреки че хармонията между тях, естествено, съвсем не е лесна за постигане. Обаче онези от Вас, които имат търпението да проследят нещата от началото до края, ще се убедят, че отделните фрагменти рано или късно застават пред нас в своята величествена цялост.
към текста >>
Ето за какво става
дума
при духовно-научното изследване.
Разбира се, ледът е вода, но тук важното се свежда до съвсем друго: Дали разглеждаме нещата по един жив начин, или по един мъртъв начин, както това прави днешната наука. Безспорно, ледът е вода, обаче какво би казал онзи, който е свикнал целогодишно да задвижва своята мелница с вода, ако го посъветваме да опита същото не с вода, а с лед? Следователно, нещата опират не до абстрактната представа, че ледът е вода, а до необходимостта от разбирането на Вселената. И тогава ние ще сме принудени да потърсим съвсем други гледни точки, а не абстрактните представи за чисто материалната метаморфоза на веществата. Както ледът не може да върти мелничните камъни, така и белите дробове не могат да вдишват един въздух, който е плътен като меда или катрана.
Ето за какво става дума при духовно-научното изследване.
Защото ние не разглеждаме Вселената според възгледите на днешната астрономическа митология, за която не съществува нищо друго, освен материалните кълбовидни тела на планетите и техните орбити, а се стремим да проникнем в нейното живо душевно-духовно съществувание, или с други думи, в нейната цялост. И днес ние ще се опитаме да проследим възникването на отделните небесни тела именно в тяхната космическа цялост.
към текста >>
Разбира се, те са и нещо много повече, обаче засега важното е да сме наясно: Когато говорим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става
дума
не толкова за съзвездия, колкото за духовни Същества.
А сега си представете, че бих те искали да определите посоката, в която е разположена определена част от Престолите, Херувимите и Серафимите. Но те не изглеждат еднакво, както например дванадесет униформени войници, а се различават помежду си, и то доста значително; те са строго индивидуализирани, така че ако се отправите в различни посоки, Вие ще срещнете различни Същества. И ако бихте поискали да посочите точно определени Престоли, Херувими и Серафими, Вие би трябвало да маркирате една конкретна звездна констелация. Следователно, тук ние имаме един маркировъчен знак, според който в тази посока са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят сборното име "Близнаци", а в друга от посоките са разположени онези Престоли, Херувими и Серафими, които носят името "Лъв" и т.н. Да, това са маркировъчните знаци, показващи посоката, в която са разположени въпросните Същества.
Разбира се, те са и нещо много повече, обаче засега важното е да сме наясно: Когато говорим за Зодиака, за Зодиакалния кръг, става дума не толкова за съзвездия, колкото за духовни Същества.
към текста >>
В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става
дума
.
Сега Вие бихте могли да попитате: Но какво всъщност представлява тази топлинна субстанция? Как е изглеждала тя в миналото? В миналото тя е била близка до това, което ние бихме могли да наречем "неутрален космически огън", който, общо взето, е идентичен с космическото пространство. Или с други думи: По-рано е съществувало само пространството, а едва по-късно в неговата "периферия" е започнало да се "влива" това, което може да бъде наречено "топлинна субстанция на Стария Сатурн".
В мига, когато тази топлинна субстанция започва да навлиза в повърхността на Стария Сатурн, от двете и страни вече работеха Съществата, за които става дума.
Тук, във вътрешността на Сатурновото кълбо ние откриваме Властите, или Духовете на Формата, Духовете на Движението, или Силите, и Господствата, или Духовете на Мъдростта. Те действуват във вътрешността на Сатурн. От външна страна действуват Херувимите, Серафимите и Престолите, и като последица от това настъпва един вид взаимодействие между "външните" и "вътрешните" Същества.
към текста >>
То представлява, така да се каже, най-гъстата огнена материя, и същевременно е идентично с онова, което в по-тесен смисъл на
дума
та можем да наречем Сатурн, защото е разположено на същото място, където се намира днешният Сатурн.
Обаче създаването на тези яйца продължава само до определен момент, после процесът спира и повече не възникват никакви топлинни яйца. Стигайки до определено място, те се наслагват едно върху друго и образуват едно единствено яйце. Следователно, накрая яйцата се оказват на мястото, където са възникнали, и остават в покой. И тогава, след като вече не възникват никакви нови яйца, наслаганите едно върху друго яйца образуват едно голямо кълбо. Естествено, това кълбо възниква постепенно в хода на времето.
То представлява, така да се каже, най-гъстата огнена материя, и същевременно е идентично с онова, което в по-тесен смисъл на думата можем да наречем Сатурн, защото е разположено на същото място, където се намира днешният Сатурн.
И понеже в известен смисъл всичко се повтаря, същите процеси се разиграват и при възникването на нашата Земя. Днешният Сатурн също е възникнал по този начин, защото фактически той се е "установил" на определено място, не точно мястото, заемано от Стария Сатурн, защото поради известни причини нещата са един вид изместени, обаче процесът на възникване на днешния Сатурн е същият. Накратко: От огромния, първоначален Сатурн се ражда едно малко Сатурново кълбо и това става благодарение на всички сили и Същества, които принадлежат към висшите Йерархии.
към текста >>
340.
9. Девета лекция, 18. Април 1909, преди обед
GA_110 Духовните йерархии
Но аз още вчера изтъкнах и отново моля това да бъде взето под внимание че тук не става
дума
за някакви спекулативни твърдения, а за онези действителни факти, които съществуват в Хрониката Акаша и които допълнително могат да бъдат систематизирани по един ясен и нагледен начин.
Напълно естествено е, ако след подобно на вчерашното обсъждане, третиращо толкова всеобхватни истини, отнасящи се до Космоса, у слушателите да са останали и ред неразбрани неща.
Но аз още вчера изтъкнах и отново моля това да бъде взето под внимание че тук не става дума за някакви спекулативни твърдения, а за онези действителни факти, които съществуват в Хрониката Акаша и които допълнително могат да бъдат систематизирани по един ясен и нагледен начин.
Един от въпросите, които биха могли да възникнат още в самото начало на днешната лекция, се свежда до следното: А как да се отнасяме със сегашните планети от нашата Слънчева система? Вчера ние проследихме развитието на нашата планета до онзи момент, когато тя стана една завършена видима планета. Тук някой би могъл да добави: Добре, обаче ако се замислим върху днешните планети, възможно ли е те да са възникнали преди посочения момент, и да са вече приключили с всички етапи на своето развитие?
към текста >>
Възникването на света означава поражда не на Карма; заличаването на света, в най-общия смисъл на
дума
та, не е нищо друго, освен да се понася страдание под ударите на Кармата, или иначе казано, да се поставя ред в Кармата.
Обособяването на Стария Сатурн от първичния огън е един възходящ процес, но в същото време той е и низходящ, понеже в случая настъпва един процес на сгъстяване. В мига, когато Сатурн започва да се върти т.е. още в началото на Сатурновото развитие ние имаме пред себе си целия Сатурн, цялото Сатурново кълбо и изобщо всичко, което е характерно за Сатурн. Сега обаче духовните Същества трябва да се съобразят с разтварянето на планетата, както и с всичко, което е предшествувало нейното развитие, и това е Кармата.*41 Нищо не може да се направи срещу простото правило: след като са били създадени, нещата трябва да бъдат премахнати. Първата половина от еволюцията намира своето кармическо продължение във втората половина от еволюцията.
Възникването на света означава поражда не на Карма; заличаването на света, в най-общия смисъл на думата, не е нищо друго, освен да се понася страдание под ударите на Кармата, или иначе казано, да се поставя ред в Кармата.
Това важи за всяка една планета както в нейните макрокосмически, така и в нейните микрокосмически процеси.
към текста >>
И наистина, ако си припомним всичко, за което стана
дума
, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос.
Нека да си припомним цялото многообразие от събития и факти, които разгледахме през последните дни.
И наистина, ако си припомним всичко, за което стана дума, в душите ни би могъл да прозвучи следният въпрос.
Какво впрочем назоваваме ние с името "човек"? "Човек" ние наричаме една определена степен от еволюцията. Ние установихме, че Духовете на Личността бяха "човеци" през епохата на Стария Сатурн; ние установихме, че дори и Престолите е трябвало да станат "човеци"; установихме още, че днешният човек също се развива и че един ден той ще се издигне до висшите Йерархии, и първите етапи от това издигане са именно Ангелите и Архангелите; установихме как някои от висшите Същества са стигнали дотам, че са можели да жертвуват нещо от себе си. Особено подчертана беше жертвата на Престолите. Ние виждаме първите проблясъци на съзидателна, творческа дейност именно у предводителите на отделните народи и раси, които знаеха как да усъвършенствуват своите тела по такъв начин, че от тях се излъчваха определени сили.
към текста >>
341.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става
дума
за едно изпитание.
Тук ние се доближаваме до една област, която винаги е била трудна за разбиране, дори и за онези, които са били допускани до определени степени на мистерийната мъдрост. В древните Мистерии се е процедирало по следния начин: При определена степен от мистерийното посвещение ученикът бил изправян пред зли и враждебни Същества, чийто външен вид предизвиквал ужас и отвращение, а самите те извършвали ужасяващи деяния пред очите му. А тези, които ги извършвали, били не други, а самите жреци и мъдреци, маскирани като зли демони за да подготвят съответните изпитания жреците се дегизирали като демонични Същества, които са извършвали възможно най-противните и отблъскващи неща. Защо? За да покажат на окултния ученик до каква степен Злото може да отклони развитието от неговия правилен път, и за тази цел маската на злите сили навличаха върху себе си именно жреците. Така окултният ученик трябваше да попадне в илюзията, че пред него стои Злото и едва след демаскирането на "Злото" той стигаше до истината.
По този начин той беше освобождаван от илюзията и се убеждаваше, че тук става дума за едно изпитание.
За да го подготвят, за да го въоръжат срещу Злото, жреците които, естествено, не бяха на месени в някакви злодеяния се изправяха пред него под формата на ужасни, отблъскващи същества. Но всичко това беше само едно отражение на онова, което действително се разиграваше в хода на космическото развитие.
към текста >>
Ето за какво става
дума
!
Погледнете апостол Павел! Нима той се превърна от Савел в Павел чрез самите Евангелия? Първоначално той преследваше последователите на Христос Исус. И той ги преследваше дотогава, когато възкръсналият застана пред очите му, и той, Павел, беше поразен от личната си окултна опитност, че Христос е жив! За Павел решителният импулс дойде не от Евангелията, а от неизмерното могъщество на Христовото дело, на Христовата смърт!
Ето за какво става дума!
към текста >>
Ето за какво става
дума
!
Другите религиозни системи се опират на съответните учения и общо взето, техните учения не се различават от тези на християнството; обаче при християнството нещата се свеждат до действието, а не до учението. И характерът на това действие такъв, че то не принуждава никого и човекът сам, абсолютно свободно, решава дали да свърже своя индивидуален Аз с космическия Христос. Защото съвсем не е достатъчно Христос да присъствува в човешкото астрално тяло; за да бъде разбран, Христос трябва да присъствува в човешкия Аз. И Азът сам трябва да реши дали да приеме Христос себе си.
Ето за какво става дума!
И тъкмо по този начин приемайки Христос в свобода човешкият Аз приема в себе си една реална, божествена сила, а не едно учение. Стотици пъти може да бъде доказано съвсем точно, че християнските учения са повторение на една или друга религиозна система, обаче не това е същественото! Същественото е, че главният въпрос на християнството е самото Христово действие, което може да се превърне в лично достояние на всяка човешка душа само в акта на едно свободно навлизане във висшите светове. Следователно, човекът може да приеме в себе си Христовата сила само в свобода и никой не може да я приеме по друг начин, освен в свобода. И това стана възможно за човека само поради факта, че Христос слезе на Земята и живя само в човешко тяло.
към текста >>
342.
11. Бележки
GA_110 Духовните йерархии
За Ефеските Мистерии става
дума
и в лекцията от 22 Април 1924 в цикъла "Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството"(Събр. Съч.
*16. Артемида (лат.: Диана), дъщеря на Зевс и Лето, сестра-близначка на Аполон, богиня на лова, Луната, светлината и нощните вълшебства. За връзката между Ефеските Мистерии, Логоса и Евангелието на Йоан, чиито първи глави са написани в Ефес, Рудолф Щайнер говори на 2 Декември 1923 в цикъла "Mysteri endestaltungen" (Събр. Съч. № 232).
За Ефеските Мистерии става дума и в лекцията от 22 Април 1924 в цикъла "Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството"(Събр. Съч.
№ 233а)
към текста >>
Става
дума
за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
В своята Лекция от 22 Януари 1917 Рудолф Щайнер предупреждава за големите опасности, свързани с не разбирането на езиковия проблем. Една от тези опасности се проявява едва след смъртта.
Става дума за намерението на определени окултни ложи да превърнат английския език в общовалиден и господствуващ език за нашето съвремие.
Така те претендират за контрол не само върху живия, но и върху екскарнирания човек. Защото в този случай мъртвият израства в Йерархията на Ангелои, но не може да се издигне до Йерархията на Архангелои, т.е. до духовните източници на своя език... "В такива души прониква един еквивалент на Архангелои, и това са изостаналите Архаи, изостаналите Духове на Времето, които се стремят да консервират Петата следатлантска епоха... Губейки живата връзка с Архангелои, човек слиза на Земята, но остава механично свързан с езика и податлив към неправилни представи, а в тих доколко то човек им вярва е скрита могъща окултна сила... В тези окултни ложи добре знаят: Истинската власт над човека се състои в това, да контролираш неговите представи и неговото мислене."
към текста >>
343.
3. СКАЗКА ПЪРВА. Касел, 24 юни /ден Йоан Кръстител/, 1909
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Защото
дума
та "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре.
Човек, който се вглежда вътре в себе си, стига най-после до там да си каже: това, което се изправя пред мене в моята вътрешност, то е това, което назовавам "Аз". Чрез самото име този Аз се отличава от всички други неща на външния свят. Един предмет от външния свят ние можем да го назовем с име от вън: всеки може да нарече масата "маса", часовника "часовник". Но никога името "Аз" не може да прозвучи за нашето ухо отвън, когато трябва да означава самите нас.
Защото думата "Аз" трябва да бъде изговорена отвътре.
За всеки друг ние сме едно "Ти". Чрез това човек вече намира, как същността на "Аза" се различава от това, което се намира в него или вън от него. Но сега се прибавя и това, което духовните изследователи на всички времена са подчертавали, като са изхождали от своята собствена личност: че вътре в този Аз се ражда друг, по-висш Аз, ражда се както дете се ражда от майка.
към текста >>
344.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Авторът на Евангелието на Лука казва с една
дума
, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
Авторът на Евангелието на Лука казва с една дума, как Исус от Назарет се беше подготвил във всяко отношение за това велико събитие раждането на Христа в него:
към текста >>
След това който знае, какви мисли събуждаше в духа гръцката
дума
хеликия, ще може да Ви каже, че тук евангелистът е искал да говори за етерното тяло, чрез което мъдростта се превръща постепенно в способност.
"Той растеше в мъдрост" това в действителност иска да каже: той изработваше, формираше своето астрално тяло.
След това който знае, какви мисли събуждаше в духа гръцката дума хеликия, ще може да Ви каже, че тук евангелистът е искал да говори за етерното тяло, чрез което мъдростта се превръща постепенно в способност.
Вие знаете, че с астралното тяло са свързани всички дейности, които имат тази особеност, че не се повтарят. Например, когато сме разбрали веднъж нещо, ние сме го разбрали завинаги. Етерното тяло създава навици, придобити склонности. А това се добива чрез упражнение и повторение. Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него.
към текста >>
Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката
дума
"харис", което в действителност значи "видим израз на красотата".
Етерното тяло създава навици, придобити склонности. А това се добива чрез упражнение и повторение. Мъдростта се превръща в навик: човек се съобразява с нея, защото тя е станала плът и кръв в него. Ето какво значи това растене в мъдрост. Но също както астралното тяло растеше в мъдрост, така и етерното тяло растеше в благородни навици за доброто и красивото.
Третото качество, което расте у Исуса от Назарет, е изразено с гръцката дума "харис", което в действителност значи "видим израз на красотата".
Всички други преводи не са правилни. Тук ние трябва да преведем, че Исус растеше в "миловидна красота", т.е., че неговото физическо тяло се развиваше в красиви и благородни форми.
към текста >>
345.
5. СКАЗКА ТРЕТА. Преобразованията на Земята. Духовните първообрази и техните копия. Служителите на Словото.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Докато при Сатурновото развитие става
дума
само за едно планетарно развитие /а също и при Слънчевото развитие/, за Луната това важи само за първия период на нейното съществувание.
Тогава на Луната се случва нещо, което не беше ставало през Сатурновото и Слънчево състояния. До тогава човекът беше неделим; но през лунния период планетата се разделя на две части; едно Слънце и един спътник, Луната.
Докато при Сатурновото развитие става дума само за едно планетарно развитие /а също и при Слънчевото развитие/, за Луната това важи само за първия период на нейното съществувание.
Отначало всичко образуваше една единна планета. След това се появяват две планетни тела. Явно е, че Слънцето, което се появи тогава, не беше нито сегашното Слънце, нито старото Слънце, за което говорихме по-горе; то възниква чрез отделяне от старата Луна, която сега се върти около него. Защо тази планета, която е едно предшествуващо въплъщение на нашата Земя, се разделя така на две части?
към текста >>
Те могат да бъдат назовани първообрази на "човеците", като "духове-човеци", в истинския смисъл на
дума
та.
Тези Същества бяха потомци на онези, които вече се бяха развили през Лунната фаза и бяха тогава Духове-Лъв, Духове-Телец, Духове-Орел. Най напредналите от тях бяха такива, които бяха съединили в себе си природата на телеца, лъва и орела, за да образуват едно хармонично цяло.
Те могат да бъдат назовани първообрази на "човеците", като "духове-човеци", в истинския смисъл на думата.
Следователно между Духовете-лъв, Духовете-телец и Духовете-орел се намираха онези, които бяха достигнали една по-висока степен на развитие: духовете-човеци /духовни-човеци/. В началото на нашата Земя те обитават на Слънцето. Те са така да се каже духовните първообрази на онези, които се развиват тогава върху "Земята-Луна", небесното тяло отделило се от Слънцето. Поради това, че върху старата Луна се беше получило едно сгъстяване или едно втвърдяване на тези същества, потомците на тези същества на старата Луна трябваше да се явят отново с една склонност към сгъстяване, към изсъхване. Действително за Земята-Луна, отделена от Слънцето, настъпи един печален и пустинен период.
към текста >>
346.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА. Съществата на Йерархиите в нашата слънчева система и природните царства.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на
дума
та, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната.
От всички природни царства най-нисшето, минералното, беше това, което имаше най-близък произход. Растителното царство, въпреки че замряло, можеше бързо да бъде отново оживотворено. Само на човешките форми беше необходимо най-дълго време, за да станат отново способни да приемат в себе си човешки души, идващи от висшите области. Така след отделянето на Луната целият ред на развитието се обръща: по-рано човешкото царство предшествуваше животинското, което на свой ред предшествуваше растителното, появило се на свой ред преди минералното царство. Но сега вече първенство има минералното царство, последвано от растенията, после от животните и най-после идва човекът, който едва тогава можа да приеме своята най-висша форма.
Съществата, които имаха силата да чакат най-много, за да се съединят с физическите елементи, са онези, които, в най-силния смисъл на думата, са се издигнали най-високо в духовните сфери след отделянето на Луната.
Докато тези, които завършиха веднага своето духовно развитие, останаха в едно по-първобитно състояние. Следователно, след отделянето на Луната първо се появяват най-изостаналите същества. Лесно е да разберете, защо това е така. Нека си представим една човешка душа, която не е могла да се въплъти преди, поради втвърдяването на физическата материя. Ако бихме могли да преведем на съвременен език това, което такава една душа се питаше, бихме казали: трябва ли да се въплътя аз сега, или по-добре е да почакам още?
към текста >>
347.
7. СКАЗКА ПЕТА. Развитието на човека в течение на въплъщенията на Земята.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
От тук се е получила
дума
та Мефистофел, който е същият с Ариман.
Луциферическите същества бяха проникнали в неговото астрално тяло. След това във външното възприятие, в отношението на Аза с вселената, в различието между Аза и вселената се вмъкнаха онези същества, които намираме Ариманическите духове, както ги е наричал Заратустра или Мефистофелически духове. Те можеха да завладеят човека, защото той се беше свързал много силно със сетивния свят и неговите физическо, етерно и астрално тела не бяха вече това, което биха били, ако само божествените същества биха действували. Съществата, които наричаме луциферически, бяха проникнали в неговото астрално тяло и го бяха изтласкали от Рая преди да е настъпило времето да излезе от там; а като последствие на луциферическото влияние имаме това, че в човешката душа се вмъкват ариманическите, мефистолическите духове, които показват на човека външния свят само в неговата сетивна форма, е не какъвто той е в действителност. Ето защо евреите наричат тези духове "Мефиз-Тофел", от "Мефиз", което значи "покваряващ", и "Тофел", което значи "лъжец".
От тук се е получила думата Мефистофел, който е същият с Ариман.
Какво ни е дал Ариман, противоположното на Луцифер?
към текста >>
348.
8. СКАЗКА ШЕСТА. Оракулите на Атлантида. Светилищата през следатлантския период. Кръщението в реката Йордан.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Можем да изразим с една
дума
това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията.
През Атлантската епоха имаше Оракули; сега учителите на човечеството основаха един вид училища, за да приемат там отзвука от древните атлантски оракули; появяването на мистериите, на местата за посвещение, става през следатлантската епоха. По-рано най-добре подготвените ученици бяха приети в оракулите; от сега нататък те са приемани в мистериите. Там те биваха подготвяни чрез една строга дисциплина, именно поради това, че сега не можеше да се действува върху тях както по-рано. Във всички цивилизации и във всички епохи ние намираме през дълги периоди този вид мистерии. Било че се върнем назад до първата следатлантска култура, тази на Древна Индия, или до културата на Заратустра, или ако щете до тази на Египет и Халдея, навсякъде ще видим, че учениците са приемани в мистериите, които образуват нещо средно между църквата и училището; там те получават едно строго обучение, което ги учи да мислят, да чувствуват не само това, което идва от сетивния свят, но и това, което става в духовния, невидим свят.
Можем да изразим с една дума това, което се преподаваше в тези мистерии: в голямата си част то представляваше това, което днес ни дава Антропософията.
Този беше предметът, изучаван в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг начин. Там не се постъпваше както днес, когато скритият живот на висшите светове се открива относително достатъчно бързо и открито на същества, които вече са узрели да ги разбират. През онези времена обучението беше много методичност начало се даваха само познанията отговарящи на първата степен, а останалото грижливо се научава в тези мистерии. Но там се държеше сметка за нравите на епохата и всичко беше устроено по един по-строг пазеше скрито.
към текста >>
349.
9. СКАЗКА СЕДМА. Кръщението с вода и Кръщение с огън и дух.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Само поради неразбиране на текста, гръцката
дума
докса този текст е била преведена с "славата на Бога".
Тази болест служи за изявяването на Бога в него.
Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога".
Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви. Този е истинския смисъл на тави дума. Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>
Този е истинския смисъл на тави
дума
.
Тази болест служи за изявяването на Бога в него. Само поради неразбиране на текста, гръцката дума докса този текст е била преведена с "славата на Бога". Тази болест не е дошла за да се прослави Бог, но за това, щото Бог, който е скрит в него, да се изяви.
Този е истинския смисъл на тави дума.
Божественото, кое то се намира в Христа, трябва да се предаде на индивидуалността на Лазара, и това божествено, намиращо се в Христа трябва да стане видимо у Лазара и чрез Лазара.
към текста >>
"Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става
дума
за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше".
Лазар е бил посветен от самия Христос. Христос е влял в съществото на Лазара съдържанието на своето собствено същество, това, което е той самият, за да може чрез четвъртото Евангелие, чрез Евангелието на Йоана да се възвести истинската природа на Христа. Ето защо в Евангелието на Йоана не се говори за ученика Йоан преди разказа за възкресението на Лазара. Но прочетете добре текста и не се оставяйте да бъдете заблудени от онези странни богослови, който са открили, че има едно място в Евангелието на Йоана, в първа глава, стих 35, където име то Йоан се споменава вече от евангелиста Йоан. Там е казано: "На втория ден Йоан се намираше там с двама от своите ученици.
"Тук няма абсолютно нищо, което да показва, че може да става дума за този който по-късно трябваше да бъде "Ученикът, който Исус любеше".
Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше. И ако той го любеше така, причината е, че беше проникнал в неговата душа и беше познал, че той ще бъде ученикът, който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание. Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара.
към текста >>
Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа, Тук имаме работа с едно кръщение, което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на
дума
та с Лазара.
Този ученик не се явява преди възкресението на Лазара. А коя е причината за това? Причината е, че той е един същ с Лазара, който още преди това Господ любеше. И ако той го любеше така, причината е, че беше проникнал в неговата душа и беше познал, че той ще бъде ученикът, който ще възкръсне и ще разнесе в света Христовото послание. Ето защо ученикът, "когото Господ любеше", не се явява преди възкресението на пазара.
Едва тогава индивидуалността на Лазара е преобразена в тази на Йоана, в смисъла на Христа, Тук имаме работа с едно кръщение, което Христовият импулс извърши в най-висшия смисъл на думата с Лазара.
Лазар стана един посветен от нов тип, преминавайки през старата форма на летаргията, и чрез това се извършва един преход от старото към новото посвещение*. /* Християнството като мистичен факт, Р. Щайнер./.
към текста >>
350.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на
дума
та, този, който даде на света Евангелието на Христа.
Видяхме, че възкръсналият Лазар беше Йоан или по-скоро авторът на Евангелието на Йоана следователно той бе първият посветен в християнския смисъл на думата, този, който даде на света Евангелието на Христа.
Следователно можем да си представим, че това Евангелие на Йоана, което днес историците и богослови те така строго третират, че го считат като един лиричен химн, едно съвършено субективно произведение, че това Евангелие ни разкрива най-дълбоките тайни на Христовия импулс. Днес това Евангелие е един камък на препъване за богословите, които са силно заразени от материалистичния начин на мислене, когато го сравняват с другите три Евангелия, със синоптичните. В тези Евангелия Христос е представен по един начин, който ги ласкае, би могло да се каже, Някои вече са изказали схващането а такива има и в средите на богословите че в лицето на Исус имаме работа с един човек на простота, с "невинния от Назарет". Те обичат да казват, че Христос е може би най-благородният човек, който е живял някога на Земята, но нищо друго освен един човек. Има даже стремеж да се опрости още повече този образ на Христа, да се казва, че е имало и други велики хора, като Платон, Сократ.
към текста >>
Но тук не става толкова
дума
за това, което е изследвано, колкото за начина по който се правят изследванията.
Може би се учудвате, като казах, че някои богослови са материалисти, въпреки че в техните изследвания се занимават с духовни въпроси.
Но тук не става толкова дума за това, което е изследвано, колкото за начина по който се правят изследванията.
И онзи, който не иска да разбере, че обяснени така фактите трябва да се търси в духовния свят, онзи, който се придържа само към външните материални документи, за да си състави една идея за нещата, може наистина да бъде наречен материалист. Тук важното е, как той постъпва.
към текста >>
Дума
та "дискретност" им е непозната.
Какво не би направил днес един историк, за да събира документация! Теодор Вишер, който осмиваше начина, по който питат днес биографите, използуваше един много добър пример: Един ден един млад учен се залови да пише една докторска дисертация върху Гьоте. Тази дисертация започваше една подготвителна работа състоящата събирането на всички елементи, от които авторът би се нуждаел. Но това не му беше достатъчно и той отиде да рови из всички хамбари в градовете, където Гьоте бе живял, обърна праха на всички стаи, от където беше минал Гьоте, прерови всички съдове с вонящи боклуци, за да не изпусне нищо от това, което би обогатило неговата дисертация. Накрая той написа своята дисертация: За връзката, която съществува между отоците на г-жа Кристияна Гьоте и алегоричните и символичните лица от втората част на Фауст... Явно, това е малко преувеличено, но все пак то добре отговаря на манталитета на съвременните писатели на биографии.
Думата "дискретност" им е непозната.
към текста >>
351.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА. Художественият строеж на Евангелието на Йоана.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
В Евангелието на Йоана няма нито една
дума
, която да няма своето значение, Защо една "сватба"?
По отношение на това първо чудо е казано: В Кана от Галилея имаше сватба.
В Евангелието на Йоана няма нито една дума, която да няма своето значение, Защо една "сватба"?
Защото чрез женитбата се осъществява една връзка и цялата мисия на Христа, в нейния най-висок смисъл, е също така една връзка, едно съединение. Това, което Христос искаше да извърши имаше нещо общо със смешението на кръвта, каквото ставаше в Галилея. Сега ще Ви кажа нещо, което ще предизвика учудване.
към текста >>
Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става
дума
за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше седем каменни делви, поставени, както се казва за да служат за "очищение на юдеите"; И след тази банална констатация идва чудото с превръщането на водата във вино.
Той казва: "Моето време не е дошло още, времето, когато ще мога да действувам чрез моята собствена сила." Магнетическата връзка, която преминава от душата на Исуса от Назарет към тази на неговата майка, тази връзка е необходима още: О, жено, това преминава от мене към тебе. Ако той би казал; Жено, какво общо има между мене и тебе, как би могла тя тогава да каже на слугите: "каквото ви каже да сторите, направете го"? Тя притежава древните сили, за които днес хората нямат никакъв спомен; и тя знае, че призовава силата на кръвта, която съединява сина с майката и от там да премине към другите. Тя знае, че тогава една невидима сила действува, която ще произведе нещо. И тук също четете много внимателно текста.
Как можем да вярваме в евангелията и да смятаме, че става дума за една обикновена подробност, когато се казва, че там имаше седем каменни делви, поставени, както се казва за да служат за "очищение на юдеите"; И след тази банална констатация идва чудото с превръщането на водата във вино.
Как да обясним това, от чисто външна гледна точка, ако не станеше нищо друго?
към текста >>
Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става
дума
за някакъв фокуснически номер.... Това е невъзможно.
Трябва да си представим, че тези каменни съдове, тези делви, вероятно не са били напълнени с вода. Съвсем не е казано, че те трябваше да бъдат изпразнени и отново напълнени; казва се просто, че те са били напълнени.
Но ако те биха били изпразнени, за да бъдат после отново напълнени, би трябвало да вярваме, че водата, която се намирала първоначално в тях, е била превърната във вино, би трябвало наистина да повярваме, че тогава става дума за някакъв фокуснически номер.... Това е невъзможно.
Явно, че делвите са били празни, защото фактът, че са били напълнени има един особен смисъл.
към текста >>
В Евангелието няма нито една излишна
дума
.
" беше казала майката към слугите. От каква вода имаше нужда Христос? На него му трябваше вода извираща от изворите на природата. Ето защо изрично се казва, че водата е била извадена, почерпена в същия момент. Тази вода, която още не беше изгубила силите, както всеки елемент притежава докато той е свързан с природата, тя именно му беше необходима.
В Евангелието няма нито една излишна дума.
Необходима беше прясно почерпена вода, за да послужи на Христос, чието същество се приближаваше до Земята и се съединяваше със силите действуващи в нея. От момент, когато живите сили на водата действуват в съединение с това, "което преминава от мене към тебе", чудото описано от Евангелието може да стане. Повикан е председателят на трапезата; той има впечатлението, че нещо особено е станало, но не знае какво е то; изрично е казано, че той не беше видял какво беше станало, а само слугите бяха видели. И под впечатлението на това, което беше станалото водата има вкуса на виното това ясно се казва; така щото една сила идваща от душата е произвела действие чак до физическия елемент на човешкото тяло. Но какво е съществувало в майката на Исуса от Назарет, което в този момент е могло да предаде достатъчно сила на нейната вяра, за да произведе един такъв резултат?
към текста >>
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на
дума
та "Бог".
И тогава той го изцели. Ще бъде ли наистина християнски да изтълкуваме това по следния начин: този човек се е родил сляп, не че неговите родители са съгрешили, не че той самият е съгрешил, но Бог го е създал сляп, за да може да дойде Христос и да стори едно чудо, за да се прослави Бог? Ако бихме мислили така, това би значило, че не сме чели текста както трябва. В действителност съвсем не е казано, че "в този сляп от рождение трябва да се проявят делата божи".
Ако искаме да разберем това чудо, нека да вникнем в смисъла, който се е давал на думата "Бог".
Това ще намерите лесно в една друга глава, където Христос е обвинен, че е казал за себе си както той е едно с Бога. Какво отговаря той?
към текста >>
352.
12. СКАЗКА ДЕСЕТА. Какво е станало при кръщението на Исуса от Йоана?
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Дума
та ''смоковница" е употребено тук в същия смисъл както в историята за Буда: смоковницата е дървото боди".
Думата ''смоковница" е употребено тук в същия смисъл както в историята за Буда: смоковницата е дървото боди".
Тя е знак на посвещението. Следователно Христос му казва: аз те признавам като посветен от петата степен; от това вие виждате, че авторът на Евангелието на Йоана ни доказва постепенно, че в тялото на Исуса от Назарет живее едно същество по-висше от петата степен на посвещение.
към текста >>
353.
13. СКАЗКА ЕДИНАДЕСЕТА. Хармоничното равновесие на вътрешните сили на човека, създадено от Христа.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази
дума
/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло.
Но ние не можем да разберем истински това, кое то Христос можа да извърши в трите обвивки на Исуса, освен когато добре схванем връзката съединяваща съставните елементи на човешкото същество. До сега ние описахме само в обши черти какъв се явява човекът за ясновиждащото съзнание, когато при будното състояние физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Азът се проникват взаимно и когато при състоянието на сън астралното тяло и Азът се излъчват от другите две тела. За да опишем с по-голяма точност тайната на Голгота, нека проследим добре това, което става, когато при събуждане от сън астралното тяло и Азът отново завладяват етерното и физическото тела. Следващата скица ще направи това по-лесно разбираемо. Да изобразим отдолу физическото тяло, а от горе етерното тяло.
Когато при събуждането в тези тела проникват астралното тяло и Азът, астралното тяло прониква предимно /моля Ви да държите сметка за тази дума/ етерно тяло, а Азът прониква предимно физическото тяло.
към текста >>
Тя показва, че в древния сми-съл на
дума
та Оедип още е могъл да влезе в отношение с духовния свят.
Тази, картина изразява древната мъдрост.
Тя показва, че в древния сми-съл на думата Оедип още е могъл да влезе в отношение с духовния свят.
към текста >>
354.
15. СКАЗКА ТРИНАДЕСЕТА. Космическия смисъл на Голготската Тайна.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Тук не става
дума
за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Тук не става дума за една космология създадена от Духовната наука, но за обяснението, което трябва да имаме, за да извлечем от Евангелието цялата дълбочина, която то съдържа.
Този, който е написал това Евангелие, е вложил в него истини, от които човечеството ще може да черпи храна през всички бъдещи времена; колкото повече го разбере, толкова повече той ще добие една нова мъдрост, толкова повече ще се издигне към духовния свят. Но това ще стане постепенно. Ето защо тези, които ръководят развитието на Християнството, са позволили да има прибавки книги. Тези книги не съществуват само за хората с добра воля, както Евангелието на Йоана, което е наследство от Христа за цялата вечност, а те съществуват за настоящите времена.
към текста >>
355.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Не. Но той казва ясно и всяка негова
дума
трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл.
Тези неща можа да напише само ученикът, когото Христос беше посветил, Лазар-Йоан. Само той можеше да разбере действието на едно същество, което след кръщението на реката Йордан беше станало господар на своето етерно тяло, а чрез това и на физическото тяло. Той можеше да разбере как това, което не беше друго освен вода можеше да бъде превърнато, изменено така, че да действува в човешкия организъм като вино, как, разполагайки само с няколко риби и хлябове, това Същество можеше да действува така чрез силата на своето етерно тяло, че да бъде наситена цяла тълпа хора. Ето всичко, което ни обяснява авторът на Евангелието на Йоана: когато знаем да го четем. Казва ли той някъде, че хлябовете и рибите са били изядени по физически начин?
Не. Но той казва ясно и всяка негова дума трябва да се претегли добре, че Христос разчупи хлябовете и благодари на небето /гл.
VІ, ст. 11/:
към текста >>
356.
2. СКАЗКА ПЪРВА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че
дума
та и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно.
Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение. Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш". Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера.
към текста >>
Дума
та търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с
дума
та "да знаеш да чакаш".
Който познава макар и малко историята на човечеството, ще знае също, без да прибягва много до помощта на Езотеризма, че думата и идеята "история" включва в себе си много, особено когато човек се старае да счита идеята за Историята не само като нещо, което трябва да бъде разглеждано, но което, както всички неща на духовния живот, трябва да бъде изживяно. Обаче във всички области животът изисква учение; а от своя страна учението изисква във всички области търпение.
Думата търпение може да бъде преведена чрез една друга а това може да се приложи особено към нашия пример; тя може да бъде преведена с думата "да знаеш да чакаш".
Ние се постарахме да приложим жизненото правило, което се съдържа в горепосочените думи, именно към това, което можахме да проведем вчера.
към текста >>
Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на
дума
та "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията.
Касаеше се следователно да се намери прехода към течението на Духовната наука. И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер".
Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията.
Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука.
към текста >>
Тук имаме един от случаите, където тази
дума
се употребява по напълно понятен начин.
И тогава беше налице възможността да се намери един добър преход. Сказката, за която споменавам, носеше заглавието "Децата на Луцифер". На тази сказка присъствуваше една публика, която възприемаше гледищата общо в литературно отношение. Изходната точка беше взета от творението, което вчера представихме, от драмата на Едуард Шуре "Децата на Луцифер". Следователно тогава ние започнахме да говорим върху драмата "Децата на Луцифер" и "тайно"* /*Употребата на думата "тайно" предизвика някои упреци срещу Антропософията.
Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин.
Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука. Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
към текста >>
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук
дума
та "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
Тук имаме един от случаите, където тази дума се употребява по напълно понятен начин. Но това става и в друг случай. Никога това не се върши в смисъла на някаква глупава "потайност", както някои противници на Антропософията искат да накарат хората да вярват. Случи се даже, когато озаглавих една от моите книги "Тайна Наука" да се казва: не може да съществува никаква Тайна Наука. Това се разбира от само себе си по същия начин, както не може да има една природна, а една естествена наука.
Щом публикувам една "Тайна Наука", аз съвсем нямам намерението да държа тайно това, което тя казва/ тук думата "тайно" се разбира в смисъла, в който за тайното се говори в Духовната наука тайно хранихме вече още тогава мисълта, че някога ще успеем да представим на сцената пред определен брой зрители това творение на модерния духовен живот.
На основата на това стоеше мисълта, че духовният живот е едно велико единство и хармония и че човек има задължението да познае и да вземе под внимание сред духовния живот на дадена епоха най-прекрасните цветя. На основата стоеше мисълта, че съвременният духовен живот е в известно отношение един хаос. Но както от хаоса е произлязъл светът, така и в бъдеще ще може да се разцъфти един вид духовен Космос, духовна вселена само благодарение на това, че ще се потрудим да вземем от хаоса на съвременния духовен живот най-добрите цветя. На основата стоеше мисълта, че би било погрешно да се третира от тази гледна точка нещо друго освен именно произведение на изкуството, почерпено от пълния духовен живот на съвремието. Естествено в течение на столетия или да речем на хилядолетията бихме могли да намерим някое друго произведение на изкуството, да го модернизираме и да го представим пред публика; но всяка душа на епохата си има своята особеност; и онова, което самата душа на епохата е в състояние да създаде, когато е правилно, то именно трябва да говори на тази душа на епохата с най-голяма топлота и най-интимно.
към текста >>
Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с
дума
та търпение и умение да чакаме.
Само една единствена дама се намираше между тях, между вчерашните слушатели, която беше слушала тогава онази сказка и която преди това не беше между нашите редове. За тогавашните условия сказката не беше лошо посетена. Всички останали, които бяха слушали сказката, не се присъединят към нашето движение. Но този е великият закон на действието в духовния свят, че загиналите кълнове се превръщат и изпитват възкресение. И ние можем да видим този закон потвърден именно с нашият случай.
Виждате, че не е неправилно да свързваме словото и идеята на събитието с думата търпение и умение да чакаме.
Да умеем да чакаме до като настъпят онези условия, които дават възможност да извлечем от лоното на времето онова, което сме оставили да узрее. Всяка човешка работа не е в състояние да направи нищо, без същевременно наред с нея да върви търпението и умението да се чака, без узряването, да играе определена роля.
към текста >>
Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната
дума
и след това се върши това или онова.
Това, което плуваше пред погледа ни при подготвителната работа, беше свободата на човешката душа в единство с действието, в хармония с действието.
Може би не всичко може да се постигне наведнаж; но това, което плуваше пред нашия поглед, беше, че ние бихме могли да създадем едно единство, без някой да се нуждае да се включи в една машинария, където се чува командната дума и след това се върши това или онова.
Най-малко това плуваше пред погледа ни като идея, че всеки един от участвуващите в работата имаше чувството, че застъпва своята работа, върши своята работа. С това стигам до онази точка, където трябва да кажа няколко особени думи, защото това е свързано с истинския духовен живот. Трябва да кажа тези думи не толкова за да говоря върху този пример на духовната работа, а да говоря именно върху него като пример за това, което може да бъде принцип, ръководна нишка и идея на едно духовно съжителство. За нас стана явно, че е възможно да развържем онези сили в човешката душа, които могат да бъдат развързани, когато през сърцата, през душата преминава една духовна идея и когато душите са достатъчно узрели, щото всеки един от участвуващите в работата да се чувствува на своето място. С най-дълбоко задоволство трябва да кажем, че онези членове на нашето движение, които съдействуваха за да осъществим това представление, работиха за нашето дело не само с преданост казвам това с пълно съзнание но преди всичко с най-вътрешно разбиране за това дело.
към текста >>
357.
3. СКАЗКА ВТОРА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с
дума
та "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
Въпросът се касае за това, че мъдростите почерпени от свръхсетивните светове, когато те бъдат разказани, могат да бъдат разбрани чрез ума от всеки човек. Аз често съм подчертавал това: за разбирането, за схващането на фактите на висшите светове е необходима само безпристрастна разсъдливост. Ако и днес тази безпристрастна разсъдливост е една рядка способност, все пак тя съществува; и онзи, който иска да я упражнява, може да разбере всичко, което се разказва относно резултатите от изследването на така наречената ясновидска наука. Тези факти на висшите светове могат да се получат само чрез така нареченото ясновидско изследване, само чрез издигането в тези висши светове на онези хора, които са подготвени за това. Понеже в тези висши светове обитават Същества, които по отношение на нас хората можем да наречем духовни, в известно направление изследването на висшите светове е едно общуване на ясновиждащия или на посветения с тези духовни Същества.
Следователно това, което се намира във висшите светове, може да бъде изследвано само тогава, когато ясновиждащият човек изкачи степените, които го довеждат до общение с един духовен свят.*/*Както се вижда, с думата "ясновиждане" тук не разбираме обикновеното така наречено съновидно-патологическо състояние, а едно познание, което може да бъде постигнато при пълна ясна разсъдливост, при което душата се намира в едно състояние, което отговоря напълно на математическото мислене.
То е точно противоположно на съновидно-патологическото. /
към текста >>
358.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка
дума
, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове. При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено. Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите.
Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става
дума
за това, което именно се назовава на съответното място.
Ние си обрисувахме пред душата, докъде стига онзи, който прилага над себе си методите на човешкото развитие в свръхсетивните светове. При това обърнахме вниманието, че има една определена степен на развитието, чрез която това, което човек среща иначе във външния свят като топлина, като въздух, като вода и т.н., започва да живее и бъде одухотворено. Казахме, че можем да наречем това изживяване в света на духовете на елементите. Моля онези, които по-дълго време се занимават с Духовната наука, правилно да претеглят на везните всяка дума, която се казва, и да имат предвид, че думите не са употребени приблизително, а съвсем точно.
Аз не казах елементарни духове, а духове на елементите; и винаги става дума за това, което именно се назовава на съответното място.
към текста >>
Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с
дума
та "съвест".
Нашето висше Себе се намира в един свръхсетивен свят, то живее зад нашите чувства и усещания. Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта.
Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест".
Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда. Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят.
към текста >>
Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази
дума
"съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда.
Ето защо човек изживява в истинския смисъл това висше Себе едва чрез развитието на свръхсетивните светове. Там то се явява в една форма съвършено различна от тази, която има във физическия свят. Бих искал да ви покажа с един особен пример, как това живеещо във физическия свят себе на човека се отнася към неговото висше Себе, а именно бих искал да ви приведа този пример във връзка с разгледаното днес; защото онзи, който вижда в духовните светове, знае, че в течение на времето тези неща се изменят. Онзи, който например е причинил една неправда на един друг човек, може да изпита в себе си това, което наричаме угризения на съвестта. Тук се натъкваме на онези особени душевни изживявания, които обикновено обхващаме с думата "съвест".
Всички вие знаете, че в обикновения живот с тази дума "съвест" се назовава един вид вътрешен глас, който кара човека да изправи отново извършената от него неправда.
Повечето хора през целия си живот малко ще се спрат да размислят върху това, каква е същността на тази съвест; те се задоволяват само да си кажат: съвестта е нещо, което човек чувствува. Човек има едно вътрешно чувство, че трябва отново да изправи една извършена от него неправда; той е измъчван в неговата душа, ако не е изправил такава неправда. За човека във физическия свят съвестта е първо едно вътрешно изживяване, едно душевно изживяване. Но запитайте сега духовния изследовател, как стои въпросът с такъв един случай, тогава той трябва да направи следното наблюдение: той трябва да наблюдава човека, който е извършил една неправда, в неговия живот в астралния свят. Този, който изпитва вътрешно за себе си угризения на съвестта, за духовния изследовател той е за обиколен от чудновати астрални форми, които не са налице, когато в душата не живеят угризения на съвестта.
към текста >>
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната
дума
съвест; в по-старо време не се намира никаква
дума
за това, което ние назоваваме с името съвест.
Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение.
И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест.
Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта. Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно.
към текста >>
Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната
дума
за назоваване на съвестта.
Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението. Ериниите, богините на отмъщението от митологията, не са нищо друго, освен образното изобразяване на това, което аз току що ви описах като факт на духовното наблюдение. И постарайте се сега да проверите, дали някъде в тази по-стара драма се явява нещо подобно на това, което наричаме с модерната дума съвест; в по-старо време не се намира никаква дума за това, което ние назоваваме с името съвест.
Както могат да докажат изследователите, в никой език на древността не съществува съответната дума за назоваване на съвестта.
Но сравнете сега същия въпрос у онзи поет, който няколко години по-късно третира същата материя, у Еврипида. В неговата драма няма нищо от Фуриите, Ериниите; в нея вие вече имате човека, който чува вътрешния глас на съвестта. В промеждутъка от време това може да се напипа просто с ръце става развитието на съвестта. Преди това в течението на развитието на човечеството ясновидското наблюдение е било така силно, че след едно извършено лошо деяние хората са имали едно съвършено различно чувство отколкото по-късно. Какво е чувствувал човек от по-старо време, когато е извършил едно лошо деяние?
към текста >>
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една
дума
за това, което днес наричаме съвест.
И би сгрешил онзи, който би отишъл назад в миналото няколко хилядолетия и би искал да намери и в по-старите времена това, което днес живее в душата като едно самопонятно явление. Случаят е даже такъв, че в съответната област, където трябва да стане това, нещата се променят сравнително бързо. Както растението расте от лист към лист и после като в скок преминава към цвета, така е и в духовното развитие. Глупавото изказване, че природата не прави скокове, е една неистина; природата постоянно прави скокове. В решаващите точки стават постоянно скокове.
Както в растението става един скок от зеления лист към цвета, такива скове можем да наблюдаваме и в духовния живот: нещата се развиват бавно и постепенно в течения на столетия и хилядолетия; но тогава промяната става така бързо, както е станало със съвестта в епохата, която се пада около петстотин години преди Христа, така щото един писател на трагедии от по-рано не вмъква нищо от това, което е съвест, в своята драма, докато няколко десетилетия по-късно един друг писател на трагедии прави това за първи път и намира също така една дума за това, което днес наричаме съвест.
С това отново е свързан фактът, че за човекът изчезва именно ясновидското наблюдение на духовете на съвестта, на Ериниите. Тези духовни същества са такива, че пред тях се изпъчва нашето вътрешно изживяване на съвестта, както пред духовете на огъня се изпречва външният израз на огъня.
към текста >>
359.
5. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Зевс е една
дума
, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена.
Какви са тези наименования? Когато проучим по-точно, какво се е разбирало с тези три наименования, то е следното: първо ще знаете направо, че Хронос е само едно друго наименование на стария Сатурн; това е едно и също. Така в единия принцип на Ферекид от Сирос, в Хронос, ние имаме онзи сбор от божествено-духовни Същества, които причисляваме към царството на Сатурн. Всичко онова, което причисляваме към царството на стария Сатурн, всичко, което след това отново е действувало в Земното развитие като Същества, които бяха в състояние да отделят Луната, тези Същества са обхванати с наименованието Хронос-Сатурн. А сега Зевс!
Зевс е една дума, едно име, което е колебливо, когато се употребява в древни времена.
То се употребява за духовни индивидуалности намиращи се на най-различните степени на развитието. Но онези, които в по-древна Гърция са знаели нещо за посвещението, са виждали в Зевса познаваемия за тях ръководител на Слънчевите Духове. Зевс е това, което живее в действията, които се упражняват от Слънцето върху Земята. И така това, което Ферекид от Сирос нарича Зевс, е второто царство, царството на Слънчевите Духове. А що е Хтон?
към текста >>
360.
7. СКАЗКА ШЕСТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Да се приложи
дума
та "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание.
Но за да се развие онази особеност на съзнанието, която човекът развива на Земята, за целта едно същество трябва да слезе на тази Земя и чрез редица въплъщения да се въплъти в по-гъстата материя. Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание.
Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание.
Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза". И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият". Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една
дума
, която изключва този Аз, една
дума
, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една
дума
, която изключва Аза".
Ето защо си казваше индийското съзнание тези духовни същества, в чийто свят аз виждам, могат да имат безкрайно по-висши съвършенства отколкото човеците, които стоят на Земята: но едно нямат те в техния свят защото за целта беше необходим земният свят, за да го даде на едно същество, каквото е човекът; едно нямат те: човешкото азово съзнание. Да казва на себе си "Аз" така, както върши това човекът, това не е свойствено на тези светове, в които аз виждам. Аз самият съм излязъл от тези светове; всичко, което живее в този духовен свят вън, живее също и в мене, само че то се сборува в мене и образува моето азово съзнание. Ето защо няма никакъв смисъл да се казва: там вън в духовния свят има едно човешко себе съзнание, едно човешко азово съзнание. Да се приложи думата "Аз" в човешкия смисъл към това, което съществува в тези светове, това няма никакво значение, никакво съдържание.
Към всичко това, което се разпростира духовно и окръжаващия свят, може да се употреби само една дума, която изключва този Аз, една дума, която не е засегната от този Аз, като се казва: "в този свят има всичко, което е в мене, но това, което е там вън, аз не мога да го назова с моя Аз; Аз трябва да го назова с една дума, която изключва Аза".
И индийското съзнание наричаше това, което се разпростира във външния свят "тат", "това", противоположно на Аза. И за да изрази, че човекът е съставен от същото естество, както това "тат", както това "онова", както това "то", за да изрази, че той се е развил до Аза само чрез неговото слизане на Земята той изказваше това съждение: "Аз съм това "тат" ти си него; това, което е там вън, това си ти самият". Така човекът е обхванал своето отношение към окръжаващия духовен свят, към това виждащо проникване на нашия свят в най-висшия смисъл в думите: то е, но това, което е там вън, това си ти самият.
към текста >>
Онзи, който е развил в себе си един по-богат душевен живот, той е също способен да вижда в тяхната истинска форма нещата, които и другият вижда, така щото трябва да кажем, че когато гъркът изговаряше
дума
та Аполон, той наистина сочеше на онова Същество, което по-късно трябваше да се изяви като Христос, но е чувствувал това Същество в един вид забулена форма като Аполон.
Заратустра се роди като Исус от Назарет и минавайки през своите различни прераждания беше узрял, за да може да стане носител на Бога на Слънцето в течение на три години. Следователно, какво е отношението между Аполон и Христос? Този въпрос трябва да стои, така да се каже, на душата Ви. Когато гъркът изговаряше името на Аполон, той без съмнение сочеше към онова духовно царство, което се намира зад Слънцето. Но в схващането на едно същество или на дадено нещо човек прави известна разлика, според способностите, които има.
Онзи, който е развил в себе си един по-богат душевен живот, той е също способен да вижда в тяхната истинска форма нещата, които и другият вижда, така щото трябва да кажем, че когато гъркът изговаряше думата Аполон, той наистина сочеше на онова Същество, което по-късно трябваше да се изяви като Христос, но е чувствувал това Същество в един вид забулена форма като Аполон.
Ние имаме като една дреха на Христа, която в нейните форми е подобна на съществото, което е облечено в нея, когато казваме Аполон и Христос. От формата, от образа, който хората си представяха като Аполон, трябваше първо да падне було след було, за да бъде направен Христос разбираем, нагледен за хората. Така в действителност Аполон е едно загатване за Христа, но той не е самият Христос.
към текста >>
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на
дума
та Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Ако от една страна сърцето, душата се изпълва с топлина и ентусиазъм за Божественото, когато тя е проникната от Христа, от друга страна нашите останали духовни способности, тези, чрез които схващаме и разбираме света, биват озарени и проникнати от потоците и силите идващи от луциферическия принцип. Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер.
Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/. Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия".
към текста >>
Който под
дума
та Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/.
Така посветеният на кръста с розите се издига нагоре до луциферическия принцип. И вършейки това, неговите духовни способности се изострят и обработват чрез посвещението така, щото той може не само да чувствува Христа мистично в своята душа, но може и да го опише, може да разкаже, какъв е Той, може да го обхване в мисловни образи, в духовни образи; в себе си той не само чувствува и изживява смътно Христа, но Христос стои пред него като един образ на външния свят, стои пред него в конкретни очертания на външния сетивен свят. Да изживее човек Христа като душевна субстанция това е възможно благодарение на факта, че той насочва своя поглед към образа на Христа, както този образ му се явява в Евангелието. Да опише човек, да разбере Христа, както разбира другите явления и изживявания на света и чрез това да прозре неговото величие, неговото значение за света, неговата причинност за събитията на света, това е възможно само, когато християно-мистично посветеният се издига по-нататък до познанието на царствата на Луцифер. Следователно в Розенкройцерството Луцифер ни дава способността да опишем Христа, да го разберем */*Лесно можем да си представим, как хората със зла воля и неразбиране клеветят казаното тук, изхождайки от обикновената употреба на думата Луцифер /носител на светлината/; но това не може да ни накара да спрем да говорим за тези неща.
Който под думата Луцифер разбира това, което тук се разбира, трябва да вижда другояче/.
Това, което столетия са могли да направят, беше, че те са предали Евангелията, че са предали словото, което се разлива от Евангелията, че са запалили душите с топлина и ентусиазъм, които се разливат от Евангелията. Днес ние се намираме пред едно развитие на човечеството, за което никога не ще бъде достатъчно да му бъдат просто предаде ни Евангелията; днес хората желаят нещо друго. Онзи, които не искат това другото, те ще имат да понасят кармата, че са се опълчили против внасянето на луциферическия принцип в тълкуването на Евангелията. Възможно е между нас да има много хора, които казват: "Ех щом, ние искаме да приемем евангелията като християни, ние се чувствуваме задоволени от тях; от евангелията говори Христос, от евангелията той говори и тогава, когато ги приемем предадени така, както е станало в течение на столетия чрез традиционната религия". Такива хора могат да вярват, че са християни, те могат по своему постоянно и постоянно да повтарят: "останете далече от нас с вашето духовно познание, ние имаме Христа в евангелията, ние не искаме да знаем нищо за вашата работа, която прилагате към евангелията".
към текста >>
361.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата
дума
се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия.
Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене.
Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
към текста >>
Това е
дума
та чувство.
Благодарение на своето по-тънко съзнание древният индиец не можеше да не долови нещо подобно в целия външен свят. Той имаше съзнание за всички тези тънки външни различия. Исках само да обърна вниманието Ви върху това, че според тяхната същност между отделните области на сетивата съществуват характерни различия. Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене.
Това е думата чувство.
Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство. Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква. Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин.
към текста >>
Това чувство, за което става
дума
сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
Ако наблюдавате немския език, може да Ви направи впечатление, че със същата дума се назовава едно вътрешно изживяване, а също и едно впечатление, което в известно отношение идва от вън разбира се аз допускам, че това става само при едно неточно говорене. Това е думата чувство. Вие знаете, че когато се говори за петте сетива, изброяват се сетиво на зрението, на слуха, на обонянието, на вкуса и на "чувството" /осезанието /; в тривиалния смисъл сетиво на чувството с това се разбира сетивото на осезанието, но се говори за чувство и се причислява това, което се изпитва с това сетиво, към външните сетивни изживявания нарича се чувство. Но изхождайки от духа на говора, хората наричат чувство също така и едно вътрешно изживяване и те вършат по един много, много по-одухотворен начин, отколкото обикновено се мисли. Когато изпитвате радост, страдание, Вие наричате това чувство.
Това чувство, за което става дума сега, е едно интимно душевно изживяване; при другото, което се получава посредством сетивото на осезанието, винаги съществува един външен предмет, който го предизвиква.
Другото чувство е свързано може би с външния предмет, но от самия този факт можете да разберете, че този предмет не е единственият причинител, защото у един човек то се явява по един начин, у друг по друг начин. Духът, геният на езика действуват тук действително гениално. Ние имаме две изживявания; едното като нещо, което е свързано с външното сетиво, и другото, което е свързано с вътрешния живот. За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така.
към текста >>
Днес тези две изживявания, чувственото изживяване във вътрешността и чувственото изживяване, което назоваваме също с
дума
та чувство и което е причинено чрез един външен предмет посредством сетивото на осезанието, са две неща, които са отдалече ни едно от друго.
За днешния човек тези две изживявания стоят привидно далече едно от друго. Но не е било винаги така. И тук ние идваме до един външен възглед за това, което по-рано охарактеризирахме отвън. Ние описахме прибирането на етерното тяло вътре във физическото и неговото излизане. Това е свързано с обстоятелството, че и вътре в човека става нещо.
Днес тези две изживявания, чувственото изживяване във вътрешността и чувственото изживяване, което назоваваме също с думата чувство и което е причинено чрез един външен предмет посредством сетивото на осезанието, са две неща, които са отдалече ни едно от друго.
Колкото по-далече отиваме назад в развитието на човечеството, т.е. колкото повече етерното тяло е излъчен вън от физическото тяло, толкова повече тези две изживявания се приближават едно към друго. Само днес те са така отдалече ни едно от друго за човека. През древната индийска епоха тази разлика не съществуваше такава, каквато тя е днес. Тогава вътрешното чувствено изживяване и външното бяха много по-близо едно от друго.
към текста >>
362.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Ако искаме да изразим с една
дума
образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
Обаче, както можете да видите от целия смисъл на това развитие, тези вдъхновения на вътрешността бяха по необходимост далече от същинското първично Същество в неговото Единство. С тези възникващи вдъхновени мисли хората не стигаха толкова далече, колкото може ха да стигат чрез сетивното тяло през древно-персийската епоха. Всичко беше вече избледняло, в него не се намираше вече толкова много от съдържанието на външния свят; това съдържание /духовно съдържание/ се беше вече оттеглило. Следователно през египто-халдейската епоха хората изживяваха една мъдрост на външния свят вътре в себе си, а не вече мъдростта в самия външен свят. Въпреки това, онези, които се запознаваха с тях с подходящите чувства, имаха най-голямо уважение пред мъдростите на древната персийска епоха.
Ако искаме да изразим с една дума образцовите мъдрости, които халдейците са разкрили относно духовния свят, който стои зад физическия свят, на основата на този физически свят, можем да кажем: това са халдейските мъдри изречения; и сборът от халдейските мъдри изречения съставлявал в древни времена едно високо почитано съкровище от мъдрост.
В тези мъдри изречения се крият извънредно важни неща от тайните на света. Те бяха почитани така, както се ценяха откровенията, които човек изживяваше между смъртта и едно ново раждане; те бяха ценени като египетски извори на мъдростта, тези откровения.
към текста >>
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната
дума
, като изговаряме Таутхе.
То беше станало още по-сянкообразно отколкото Заруана акарана. И халдейците не дръзнаха да погледнат нагоре в онези области, в които човекът от епохата на Заратустра беше гледал, а те поглеждаха в онези области, които са по-близко до човешката мисъл. Там, казват те, се намира всичко, защото най-висшето се намира и в най-нисшото, но те намират нещо, което нари чат като едно същество, което е като една отсенка на най-Висшето. Това те наричат Апазон. След това те виждаха нещо, което им се явяваше като една отсенка на това, което днес бих ме си представили субстанциално като стоящо под Човека-Дух, което бихме си представили образувано от Духа-Живот.
Това те са назовавали така, че ние можем да копирам от тяхната дума, като изговаряме Таутхе.
След това те имаха едно същество, което наричаха Миомис. Миомис беше приблизително онова, което днес духовното познание има навик да нарича един миров дух, което е едно същество, притежаващо като най-нисш член Духовното Себе. Така те виждаха една троица, която стоеше над тях. Но те имаха съзнанието, че тази троица им показваше своята истинска форма само по отношение на нейните нисши членове, че по-висшите членове са само отсенки на по-Висшето, което се беше оттеглило от тях. И като издънка на това Същество, което може да се нарече Миомис, трябва да считаме в областта на Азовостта или на огненото Същество Бел, онзи бог, който като творец на света беше и народен бог.
към текста >>
363.
10. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
" В източната мъдрост са намерили една
дума
за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество.
Че с идването на Христа в Земното развитие настъпи нещо съвсем особено, това е нещо, което винаги е било чувствувано и познавано в Духовната наука, там, където има нейни истински центрове. В центровете на истинската Духовна наука е било чувствувано и познавано, че съществува нещо, което преминава първо през всички култури на следатлантската епоха; което е преминало вече през древно-индийската, древно-персийската, халдео-египетската и т.н. култури, което ще премине и през онези култури, които ще следват споменатите чак до следващата велика катастрофа и отвъд нея. Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури?
" В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество.
И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми. Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук. И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите.
към текста >>
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става
дума
тук.
Когато се запитаме: "къде можем да намерим една по-вярна формула на това, което преминава през цялото развитие на човечеството, отколкото можем да я намерим чрез наблюдението на сетивата или чрез човешкия ум? ", ние трябва да запитаме при Духовната наука и да кажем: "как се нарича това, което може да бъде открито в духовния свят и което преминава, така да се каже, като едно духовно течение през всички тези седем култури? " В източната мъдрост са намерили една дума за онова, което преминава през всички култури; когато го разглеждаме в действителността, а не като нещо отвлечено, когато го разглеждаме като нещо конкретно, то е едно същество. И когато искаме да назовем по-отблизо това същество, спрямо което всички други същества, било то свещените Риши или даже по-висши същества, които съвсем не слизат до едно физическо съществуване, до едно физическо въплъщение, не са друго освен неговите пратеници, ние можем да го назовем с едно име, което изтокът правилно е изразил. Всяко едно благовестие, всяка една мъдрост в света води първо до този извор, до извора на първичната мъдрост, притежавана от едно същество, което се развива през всички култури на следатлантското време, което се явява във всяка епоха в тази или онази форма, но което винаги е едно същество, един основен носител на мъдростта, която се е появила в найразлични форми.
Когато вчера Ви описах, как, така да се каже, свещените Риши са схващали конкретно тази мъдрост вдишвайки я, онова, което беше разпространено навън като душа на светлината и беше вдишано като мъдрост на светлината от свещените Риши, беше излияние на онова възвишено същество, за което става дума тук.
И това, което вчера можахме да посочим като мъдрост на другите епохи, например напълно различния възглед, който намира своя израз в древно-персийската култура, то също се разлива от това същество, което е великият учител на всички култури. Онова същество, което беше учител на свещените Риши, учи тел на Заратустра, учител на Хермес, което можем да наречем великият Учител и което през различните епохи се проявяваше в най-различни форми, което отначало остава дълбоко скрито за външния поглед, то носи според ориенталския израз името общност на Бодисатвите. Християнският възглед би го нарекъл Дух Святи. Когато се говори за Бодисатва, говори се за една Същност преминаваща през всички култури, която може да се изяви на хората по един или друг начин. това е духът на Бодисатвите.
към текста >>
Йозафат произхожда от една стара
дума
Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф.
Въпреки това се случи се, че един ден Йозафат излезе от двореца на човека и видя един мъртвец; това се разказваше: тогава той се завърна дълбоко потресен в царския дворец и намери се един човек, който беше най-дълбоко изпълнен в сърцето си с тайните на християнството. Този човек се наричаше Балам и той спечели Йозафата за Християнството. И Йозафат, който изживя това, стана християнин. Така разказваше легендата от Средновековието. А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат.
Йозафат произхожда от една стара дума Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф.
Тези двете после дни форми са арабски и Будазаф е същото име както Бодисатва. Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума. Това легендарно оформяне на тайното учение на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин. Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина! Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене.
към текста >>
Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази
дума
.
И Йозафат, който изживя това, стана християнин. Така разказваше легендата от Средновековието. А сега съвсем не е необходимо да вземете на помощ Акашовите летописи, а достатъчна е само обикновената филология, за да изследвате името Йозафат. Йозафат произхожда от една стара дума Йоафат; на свой ред Йоафат произхожда от Йоадозаф; Йоадозаф от Йуадозаф /Юадозаф/, което е тъждествено с Будазаф. Тези двете после дни форми са арабски и Будазаф е същото име както Бодисатва.
Така европейското тайно учение познава не само "Бодисатва", но, когато може да разчете името Йозафат, то познава също и понятието на тази дума.
Това легендарно оформяне на тайното учение на запад знае, че е имало време, когато същото същество, което е живяло в Гаутама Буда, е станало християнин. Човек може или да знае това или да не го знае; въпреки това то си остава истина! Също както предания могат да останат назад от времето, както днес хората могат да вярват това, в което се е вярвало преди хилядолетия и което може да се предава в преданията, така може да се вярва, че отговаря на висшите светове, че Буда е останал същия, какъвто е бил шестотин години преди нашето летоброене. Но не е така. Той се е издигнал, развил се е.
към текста >>
НАГОРЕ