Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
4
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
Намерени са
3315
резултата от
1057
текста в
4
страници с корен от думите : '
Дума
'.
На страница
4
:
315
резултата в
104
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Втора лекция. 2 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Най-древното значение на тази
дума
означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска литература“.
[9] Носталгията може да доведе човека до болести – историята на тази дума е показателна. Фридрих Клуге (Friedrich Kluge) съобщава (Programm der Albert-Ludwigs-Universitat. Freiburg i. Br., 1901, S. 26): „Но това, което е скрито в думата носталгия, собствено, не е любов към родината.
Най-древното значение на тази дума означава наименование на болест … То се среща преди всичко в специализираната медицинска литература“.
към текста >>
2.
Трета лекция, 3 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тук става
дума
само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава.
Това, че е проблематично, днес вече се осъзнава от най-различни страни[1]. Собствено, само на изостаналите духове ще им бъде възможно да виждат в коперниково-галилеевия образ на света вярно предаване на действителността. Затова все повече и повече се чуват гласове, които смятат целия начин на обхващане на небесните явления от такъв ъгъл даже за практичен и полезен за изчисления, но които подчертават, че цялото е все пак само някакъв определен вид обединение, който може да бъде и различен. И днес има такива личности, като например Ернст Мах[2], които казват: по принцип, системата на Коперник може да се отстоява също както и системата на Птолемей. Може да се измисли и трета.
Тук става дума само за практически способ за обединяване на това, което може да се наблюдава.
Необходимо е по-свободно да съпоставяме себе си с целия този свят. – И така, виждате, че днес в доста широки кръгове скоро ще се съгласят с проблематичността на небесните карти, сравнително неотдавна нарисувани като отражение на действителността. Затова може да се намери изход от проблемността и неопределеността само чрез такива разглеждания, които предложихме вчера – макар засега само ескизно – посредством разглеждания, които не изтръгват човека от общата космическа връзка, а го поставят в тази връзка така, че по някакъв начин в процесите, протичащи в самия човек, е видно, как тези процеси са свързани със слънчевите явления, с лунните явления и със земните явления, което позволява изхождайки от това, което става в човека, да се намери път към ставащото във външния космос в определено отношение като причина за вътрешните процеси в човека.
към текста >>
Процесът, за който става
дума
тук, обхваща примерно 28 дни.
До представи за тези неща не може да се стигне иначе, освен преминавайки от по-простото към по-сложното. Както споменът не може да съвпадне с неотдавнашното събитие във външния свят, така и това, което по-късно закономерно възниква в женският организъм като спомен за предишната космическа връзка на човешкия организъм с лунните фази, не може да съвпада по време с тези лунни фази, но по същество предното периодично събитие също реално е свързано с фазите на Луната. Виждате, че тук повече от духовно-душевна страна откриваме в човешкия организъм нещо, което изглежда като въздействие, но сега изхождащите от Луната действия са поставени в период от време.
Процесът, за който става дума тук, обхваща примерно 28 дни.
към текста >>
3.
Четвърта лекция, 4 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана
дума
, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение.
Това, което тук ви характеризирах толкова абстрактно, се е превърнало, обаче, в исторически факт. Защото, виждате ли, може да се проследи непрекъснатото развитие в това, което от малко на брой наблюдения са извлекли великите духовни личности в началото на новото време: Коперник, Кеплер, Галилей.
Особено за Кеплер може да се каже, че в третия закон, за който вчера стана дума, стои нещо екстраординерно по отношение на анализа на фактите, които са му били на разположение.
Кеплер е трябвало да приведе в действие колосална духовна сила, че от малкото, с което е разполагал, да намери този „закон“ – или, по-добре е да се каже, понятийното обобщение на мировите явления. Но след това е станало развитие, преминаващо през Нютон, което, собствено, е изхождало не от действителни наблюдения, а е изхождало, по същество, от теоретически конструкции и е създало всевъзможни понятия за сила и маса, които просто трябва да бъдат пропуснати, ако искаме да останем в рамките на реалността. Това продължило и след това. И достига, бих казал, някаква връхна точка, когато напълно остроумно и гениално достига до генетичното обяснение на мировата система, както виждаме това при Лаплас[2], в което ще можете да се убедите, прочитайки неговата знаменита книга „Exposition du systeme du monde“ или книгата на Кант „Naturgeschichte und Theorie des Himmels“[3]. И във всичко, което след това последвало в развитието, виждаме, как от съставените представи за връзките на небесните движения, се опитват чрез обратни умозаключения да обяснят също и възникването на тази мирова система, изхождайки от хипотезата за мъглявината и така нататък.
към текста >>
Става
дума
да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират.
Ако днес ние постъпим по такъв начин в своите разглеждания, ще можем да кажем: проследявайки новообразуваните понятия в интересуващата ни област, в началото е нужно да се образува едно понятие, което наистина индуктивно се е проявило именно при Кеплер и след това също се е преобразувало, и което следва преди всичко да разгледаме. Още един път искам особено да подчертая, че в тези понятия искам да отида не по-далеч от това, такова понятие, даже бидейки погрешно в своята предварителна концепция, само незначително да се е отдалечило от реалността, да може да се изключи от него грешното и да се върне към реалността.
Става дума да може да се развие определено усещане за реалност на понятията, които се формират.
Не може да се постъпва по друг начин, ако искаме да прехвърлим мост между това, което съответства на реалността, и съдържащата се в най-новите теории научност.
към текста >>
Сякаш там, където става
дума
за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото.
Какво означава това? Използваме за небесните явления това, което е най-надеждното в нашата наука, математиката, но небесните явления не се покоряват на тази най-надеждна наука, а в един момент ни се изплъзват.
Сякаш там, където става дума за техния живот, те се изплъзват в областта на несъизмеримото.
Така че тук имаме такова явление, когато разбирането на действителността се прекратява в определена точка, и действителността преминава в хаос. Не можем предварително да кажем, какво собствено прави сега тази действителност, проследявана там математически, когато се изплъзва в несъизмеримото. Тя непременно прави там нещо свързано с нейната жизненост. И така, ако искаме да стигнем до астрономическата действителност, трябва да излезем от това, което сме овладели математически. Просто самите изчисления показват това, самото развитие на науката сочи това.
към текста >>
Преди всичко, един от законите, за които става
дума
, е този, който се нарича комутативен закон.
Това са закони, с които днес се сблъсква всеки, който се занимава с математика. За тази линия на математическите изследвания многократно ни обърна внимание в своите дорнахски лекции нашият приятел Блюмел[10].
Преди всичко, един от законите, за които става дума, е този, който се нарича комутативен закон.
Можем да го изразим, като кажем: самопонятно е, че
към текста >>
В мястото, където става
дума
за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук.
[1] regula philosophandi: буквално „философско правило“. Нютон говори за това в своето главно произведение “Philosophiae naturalis principia mathematica” (1687).
В мястото, където става дума за откриването на небесната механика, в началото на III книга, той формулира като водеща мисъл в пренасянето на земната механика на небето три (по-късно четири) „regula philosophand“ и дава примери, с които отчасти точно, отчасти с несъществени вариации съвпадат данните тук.
към текста >>
Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става
дума
, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение.
От него произлиза и първият пример за „динамично вцепеняване“, а именно, при планети, които вследствие действието на гравитационните сили имат свързан период на въртене. (В орбитата на голямата планета, в интервала от 60° се намират така наречените „точки на Лагранж“, около които малките тела могат да извършват колебания, „либрации“, наричат ги също точки на либрация.) По-късно сред планетоидите е бил открит пример за това в „троянските астероиди“(астероиди, които се намират в точките на Лагранж на която и да е планета). В последно време точките на Лагранж играеха известна роля при спътниците на Сатурн, изследвани по-подробно с помощта на сондирането на космическото пространство. – На Лаплас принадлежи развитието на редовете за приблизително решаване на проблемите с много тела, от което е следвало, че при рационални отношения на времената на въртене на планетите, смущенията би трябвало да се натрупат до нестабилност. По-късно през 1885 г.
Поанкаре е свършил голяма работа по задачата за наградата на Шведската академия на науките, в която е било показано, че редовете, за които става дума, са разходящи и, следователно, не съществува никакво (общо) решение.
– Тези редове са неприложими при съизмеримо или рационално отношение на времената на въртене, те са приложими при несъизмерими времена на въртене, но, както е показал Хенрих Брунс, и в този случай местата на конвергенция и дивергенция навсякъде са разположени плътно съединени едно с друго. (виж за това Carl Ludwig Charlier, Die Mechanik des Himmels, 1907, Bd. 2, S. 307ff.) – Последните резултати позволяват да се говори за „практическа несъизмеримост“ в планетната система, например, когато в уравнението сборът на целочислените кратности на времената на въртене между тези периоди е по-голям или равен на 4. Нестабилност при малки кратности се открива, например, във връзката на Юпитер с празнините на Киркууд в планетоидния пояс.
към текста >>
4.
Пета лекция, 5 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Някои от вас вече знаят[4], за какво става
дума
тук.
Сега вече ще забележите, какво се проявява тук като някакъв вид метаморфоза, като нещо единно, стоящо в основата на тричленната природа на човека, което веднъж се образува по един определен начин, друг път – по друг. Можете в известна степен физиологично достатъчно добре да проследите в едното направление, а именно нагоре, какво, собствено, имаме тук.
Някои от вас вече знаят[4], за какво става дума тук.
Ако разгледаме дихателния процес, ще видим: когато вдишваме въздух, организмът ни по определен начин е подложен на влияние. Той е подложен на такова влияние, че посредством дишането мозъчната течност, излизаща от гръбнака и черепната кухина, се изтласква нагоре. Изобщо трябва да имате предвид, че мозъкът ни в действителност плува изцяло в мозъчна течност, че благодарение на това той получава известна плаваемост и така нататък. Нямаше да можем да живеем без тази плаваемост. Но не за това ще говорим сега, а само за това, че при вдишване мозъчната течност се устремява нагоре, а при издишване става движението ѝ надолу.
към текста >>
И така, когато става
дума
за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят.
Ако разгледаме другия полюс на човешката природа, ще се съгласите, че и в двете отношения безпорядъкът идва отвън. Защото на нашия произвол е предоставена поддръжката на обмяната на веществата посредством храненето, и още повече на нашия произвол е предоставено това, което се нарича оплождане.
И така, когато става дума за разглеждане на произвола, тук ни изпращат във външния свят.
Отначало външният свят ни е съвсем чужд. Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото.
към текста >>
Дума
та „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
Но ние чувстваме, че с произвола, който внасяме в процеса на възприятие отвътре, сме донякъде добре запознати, но във връзка с произвола, който внасяме в себе си от външния свят, не чувстваме, че той ни е добре познат. Например, хората в много малка степен, – във всеки случай, болшинството хора в извънредно малка степен, – имат представа за това, какво, собствено, става по отношение на нашата връзка със света, когато ядем или пием нещо, и как сме свързани със света в интервалите между тези моменти, когато поддържаме метаболизма си – на това се отделя извънредно малко внимание. Но дори и да бяхме отделяли внимание, сега това също не би ни помогнало особено. Тук встъпваме в областта на, бих казал, неопределеното, непостижимото. Така че на единия полюс имаме подредения космос, който до определена степен простира своите заливи в нашите сетивни органи (рис. 2).
Думата „подреден” не следва да се разбира неправилно, а трябва само да характеризира самия факт – тук няма да се увличаме във философски разсъждения, можем ли да разглеждаме космоса като подреден или не, – трябва да бъде изразен само фактът.
На този полюс противостои другият, този, който наистина трябва да наречем неподреден космос, когато разглеждаме процесите, които се приближават към нас самите от космоса, когато преглеждаме всичко, което вкарваме в себе си, или когато като хора се грижим за оплождането в нередовни интервали от време и така нататък. Ако разгледаме всички тези процеси, навлизащи в обмяната на веществата от външния свят, ще трябва да кажем: тук имаме работа с космоса, неподреден преди всичко за нас.
към текста >>
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става
дума
за традицията, т.е.
[6] да се интерпретира библейската история на сътворението с ембриологични факти – казано е, че става дума за традицията, т.е.
не за ембриологията в естественонаучен смисъл. Е.П. Блаватска обсъжда в „Разбулената Изида“ кабалистичните възгледи върху хармонията между ембрионалното и космическото развитие, но не посочва конкретна литература. Относно съкровената ембриология в алхимическите съчинения виж бележките на Рудолф Щайнер в първа лекция на GA 233a “Мистерийни центрове на средновековието“.
към текста >>
5.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Ще стане
дума
за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства.
От предшестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото. От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите представи, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти. Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на познание.
Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства.
Ще се опитам да обоснова, че търсенето на това, което обикновено се търси в небесното пространство само чрез очите или чрез разширение на техните способности, е необходимо така да се разшири, че целият човек да се превърне в реагент за получаване на сведения по отношение на небесните явления. Днес ще покажа валидността на това, или поне ще се опитам да го набележа, разглеждайки нашия проблем от съвсем друга страна, а именно от страна, която по отношение на тази тема на някои ще им се стори доста парадоксална. Обаче ще видите причината, защо е необходимо да подходим към нашия проблем и от тази страна. Ако разглеждаме развитие на човечеството на Земята, от това развитие би трябвало да се изяви нещо, показващо ни генезиса на небесните явления. Иначе би трябвало да приемем – което, разбира се, не е така, – че извънземните процеси не оказват никакво влияния върху човека и съответно, върху развитието на човечеството.
към текста >>
Но ако става
дума
за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа.
Но този ритъм чисто като числов ритъм напомня, както неведнъж съм казвал, на друг ритъм. Обаче тук няма да изпадам в подробности.
Но ако става дума за ритъм и се изрази числено, и ако съответстващите числа са равни, то този ритъм е подобен на другия, с които си имаме работа.
Знаете, че броят на дихателните цикли на човека – вдишвания и издишвания – е примерно 18 цикъла в минута. Ако пресметнете броя на дихателните цикли за денонощие, пак ще получите същото число – 25920. Това означава, че човек в ежедневния си живот открива същите числа, или поне същия ритъм, който се открива в голямата мирова година чрез преминаването на точката на пролетното равноденствие. За денонощие човек осъществява този ритъм, за денонощие! Следователно, денонощието съответства на платоновата година по отношение на дишането.
към текста >>
6.
Седма лекция, 7 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане
дума
за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда.
И така, тази склонност към количественото, при която се пренебрегва качественото, доведе до определена мания към абстракции, която в някои слоеве на научния живот става извънредно вредна, защото тя води вън от реалността. Днес даже се изчислява, при какви условия в случай на два източника на звук, издаващи звука последователно, може да се чуе по-късно прозвучалият звук преди прозвучалия по-рано. За това е необходим дребния детайл, самите ние да се движим със скорост по-голяма от скоростта на звука[1].
Този, чиито понятия са вътре в реалността, който не излиза от реалността със своите понятия, ще престане да формира концепции в момента, когато стане дума за несъвместими условия за съществуване на човека в обкръжаващата го среда.
Няма никакъв смисъл да се формулират понятия за обстоятелства, в които е невъзможно да се съществува. Към такъв начин на разглеждане трябва да се възпитава духовнонаучният изследовател, който иска навсякъде да бъде на реална почва със своите понятия, който, следователно, никога не излиза от реалността в процеса на формиране на понятия, или поне никога много силно, тъй като винаги отново се връща към действителността. Цялата вреда от формирането на хипотези в новото време е основана, по същество, на тази недостатъчност на чувството за връзка с реалността. Бихме стигнали доста по-рано до свободното от хипотези разбиране на света – към което непременно трябва да се стремим – ако се пронижем с това чувство за реалност. Наистина, тогава е нужно всъщност да се стремим да наблюдаваме това, което е дадено в света на явленията.
към текста >>
Това, че тук не става
дума
за нещо, което не заслужава внимание, се прояви в последните десетилетия с появата на „звуковата бариера“, при която човек би бил принуден да действа, ако не успее да намери против това някаква техническа защита.
[1] със скорост по-голяма от скоростта на звука – за това подробно се говори в лекцията от 21.8.1916 в GA 170 „Загадката на човека“.
Това, че тук не става дума за нещо, което не заслужава внимание, се прояви в последните десетилетия с появата на „звуковата бариера“, при която човек би бил принуден да действа, ако не успее да намери против това някаква техническа защита.
На това, без да подозира нищо, не е обръщало внимание чуждото на реалността мислене.
към текста >>
7.
Осма лекция, 8 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Но доколкото с нещата, за които става
дума
тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата седмица всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3].
За да доведем до определен край тези разглеждания, е необходимо, разбира се, да се продължи това внимателно придвижване, към което се придържах досега, тоест да се създадат по възможност повече представи, които могат по-късно да ни доведат до тази цел, до този край. За това е необходимо и тогава, когато изнасям другите лекции[1], тоест от 11-ти до 15-ти, да продължа тези лекции по такъв начин, че да можем да ги обединим с Валдорфското училище[2], иначе няма да успеем да овладеем материала.
Но доколкото с нещата, за които става дума тук, могат да бъдат свързани много размишления, съмнения и въпроси, ви моля по някое време следващата седмица всеки от вас да подготви това, което иска да му бъде изяснено и да попита във връзка с излагания материал[3].
Всички зададени ми по този начин въпроси, ще използвам в една от лекциите през следващата седмица и ще ви ги изложа, за да получим колкото може по-пълен образ на предмета. При такива условия ще успеем да запазим в себе си даже по-фините неща, които включих в течение на това изложение.
към текста >>
Имаше времена, и тук не става
дума
за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора.
Допълнително към гравитацията е трябвало да се търси нещо противоположно на гравитацията. И така, заедно с кометите в планетната ни система постоянно се изявява нещо противоположно на вътрешното устройство на планетната система. Така че в това се съдържа нещо, което позволява да се разбере, защо дълго време загадката на кометите се е разглеждала с определени предразсъдъци. Появи се усещането, че в движението на планетите се изразяват законите на природата, тук се изразява нещо, свойствено на нашата планетна система; в явяванията на кометите се изразява нещо противоположно, тук в нашата планетна система влиза нещо, което се намира в обратно отношение към планетните явления. Това е довело, от една страна в планетните явления по известен начин да се вижда реализиране, въплъщение на природните закони; от друга страна, да се вижда в явленията, свързани с кометите, противопоставяне на природните закони.
Имаше времена, и тук не става дума за най-древното време, когато с кометите са свързвали, в известна степен летящи морални сили, които е трябвало да станат наказание за грешните хора.
Днес с пълно право разглеждаме това като предразсъдък. Но даже Хегел[7] не е успял съвсем да надмогне да не се изкаже, бих казал, половинчато за кометите, като за нещо непронизано от природното. Естествено, в XIX век вече не са вярвали, че кометите се изявяват като морални съдии, но в първата половина на XIX век, основавайки се на определена статистика, са ги свързвали с добрите и лоши години за гроздето, които също видимо имат донякъде нерегулярен характер, и това също не се вписва съвсем в последователността на природните закони. И Хегел не е могъл да пропусне това явление[8]. На него му се е струвало напълно допустимо, че появяването или не на кометите, е свързано с лошите или добрите години за добивите от грозде.
към текста >>
8.
Девета лекция, 9 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Сега ще стане
дума
за това, че последния път предложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в планетната система (в края на краищата, разбира се, вътре в планетната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането.
Сега ще стане дума за това, че последния път предложих да се сравнят два факта: появата на кометните феномени вътре в планетната система (в края на краищата, разбира се, вътре в планетната система, макар тя и да не се намира с тях в същата връзка) и това, което наблюдаваме при оплождането.
Но за да се стигне изобщо до представи, които биха били донякъде обосновани, е нужно на първо място да се види – възможно ли е все пак да се изнамерят отношения между две неща, които във външния свят на фактите изглеждат толкова отдалечени едно от друго. Методологически няма да постигнем целта, ако не успеем да посочим нещо, където се намира нещо подобно, което може да ни придвижи по-нататък в нашите разглеждания.
към текста >>
9.
Десета лекция, 10 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Следователно, ако става
дума
за това, изхождайки от областта на самата магнитна стрелка да се обясни явлението, което ни поднася тя, е да се опитаме с елементите, включени в обяснението, да влезем в тази всеобщност, която ни позволява да обясним явленията с помощта на това, че последователността от факти принадлежи на тази всеобщност.
Ако се опитват да обяснят отклоненията на магнитната стрелка на земната повърхност само с това, което може да се наблюдава вътре в пространството, в което се намира магнитната стрелка, от самосебе си се разбира, че това би ни се сторило като нещо невъзможно. Вие знаете, че колебанията на магнитната стрелка се свързват със земния магнетизъм. Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния магнетизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята.
Следователно, ако става дума за това, изхождайки от областта на самата магнитна стрелка да се обясни явлението, което ни поднася тя, е да се опитаме с елементите, включени в обяснението, да влезем в тази всеобщност, която ни позволява да обясним явленията с помощта на това, че последователността от факти принадлежи на тази всеобщност.
Това методическо правило, наистина, напълно се съблюдава за определени явления, може да се каже, за явленията, където въпросът изцяло стои на повърхността. Обаче то не се съблюдава, когато става дума за обяснение, за разбиране на по-сложни явления.
към текста >>
Обаче то не се съблюдава, когато става
дума
за обяснение, за разбиране на по-сложни явления.
Ако се опитват да обяснят отклоненията на магнитната стрелка на земната повърхност само с това, което може да се наблюдава вътре в пространството, в което се намира магнитната стрелка, от самосебе си се разбира, че това би ни се сторило като нещо невъзможно. Вие знаете, че колебанията на магнитната стрелка се свързват със земния магнетизъм. Знаете, че съответната посока на магнитната стрелка е свързана с направлението на земния магнетизъм или, казано по друг начин, с линията, която може да се прекара между северния и южния магнитен полюс на Земята. Следователно, ако става дума за това, изхождайки от областта на самата магнитна стрелка да се обясни явлението, което ни поднася тя, е да се опитаме с елементите, включени в обяснението, да влезем в тази всеобщност, която ни позволява да обясним явленията с помощта на това, че последователността от факти принадлежи на тази всеобщност. Това методическо правило, наистина, напълно се съблюдава за определени явления, може да се каже, за явленията, където въпросът изцяло стои на повърхността.
Обаче то не се съблюдава, когато става дума за обяснение, за разбиране на по-сложни явления.
към текста >>
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става
дума
за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление.
Както би било неразумно да се обясняват явленията в магнитната стрелка, изхождайки от самата нея, също така неразумно е явленията, които стават в организма, да се обясняват чрез него или чрез определени връзки, които не принадлежат на всеобщността. Именно поради това, че желаейки да получим обяснения, толкова малко се насочваме към всеобщността, стигнахме до такъв начин на разглеждане в нашата наука, при който днес обширните връзки почти не се вземат предвид.
Науката, бих казал, затваря някакво явление в зрителното поле на микроскопа и други подобни; тя затваря звездните явления в това, което преди всичко можем да възприемем външно, може би, даже използвайки за това инструменти, обаче няма стремеж, когато става дума за явление, на първо място да се стигне до пълния кръг, вътре в който стои даденото явление.
И само запознавайки се с този съвсем необходим методически принцип, ще бъдем в състояние правилно да съдим за такива неща, като тези, на които вчера ви обърнах внимание. Защото само благодарение на това ще можем правилно да оценим, как в затворената всеобща връзка се включват областите на такива явления, които се изправят пред нас в човешкия организъм.
към текста >>
Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става
дума
за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека.
Да си спомним още един път за какво ви говорих в самото начало на тези разглеждания.
Обърнах вниманието ви на това, че принципът на метаморфозата трябва, собствено, да бъде видоизменен, когато става дума за това, тази метаморфоза, както е проявена при Гьоте и Окен, наистина по разбираем начин да се приложи към човека.
Беше направен опит – това по гениален начин се опита да направи Гьоте – образуването на черепните кости да се обясни с образуването на гръбначните кости, нали така? След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма.
към текста >>
Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става
дума
(рис.
След това тези изследвания бяха продължени от други в един от методите на XIX век, и целия по-нататъшен ход – не искам тук да разсъждавам това прогрес ли беше или не, – може да се види в метода на изследванията, ако се сравни, как проблема за преобразуването на кости чрез метаморфоза се е разглеждал, от една страна, от Гьоте и Окен, а от друга страна, например, от анатома Гегенбар. Тези неща могат да се приведат само тогава към правилната база, ако се знае – в хода на тези лекции вече споменах за това, но нека сега да го свържем с дадения момент, – как, собствено, са свързани две кости в човешкия скелет, които стоят най-далеч една от друга по своята морфология, – не в скелета на животното, а именно в човешкия скелет. Най-далеч стоят една от друга тръбните кости, например бедрената или раменната кост, и костите на черепа. Ако се сравнят чисто външно, без да се задълбочаваме навътре и без да привличаме към разглеждането всеобщата сфера на явлението, не можем да стигнем до морфологичната връзка между двете полярно противоположни една на друга кости, полярно противоположни една на друга по отношение на тяхната форма. До това може да се стигне, само ако се сравнят вътрешната повърхност на тръбната кост с външната повърхност на черепната кост.
Защото тогава се получават съответстващите повърхности, за които става дума (рис.
1), и които са нужни, за да се констатира морфологичната връзка. Тогава стигаш до това, че в смисъла на морфологията вътрешната повърхност на тръбната кост съответства на външната повърхност на черепната кост, и че всичко е основано на това, че черепната кост може да се изведе от тръбната кост, ако си я представим обърната, на принципа на обърнатата наопаки ръкавица.
към текста >>
И така, виждате, че става
дума
за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
Разбира се, при това могат да се появят много хипотези, които сега не искам да вземам предвид, а само искам да посоча, че нямаме никакво право да разглеждаме само ембриона и да обясняваме неговите процеси от самия него. Както процесите в магнитната стрелка нямаме право да ги обясняваме със самата нея, така и формирането на ембриона нямаме право да го обясняваме от самия него, а трябва да го обясняваме разглеждайки двете характеризирани противоположности. Както в случая на магнитната стрелка гледаме към земния магнетизъм, така и за да обясним формиращото се в ембриона, трябва внимателно да погледнем противоположността „сфера – радиално действие“, противоположност, която след раждането на ембриона отслабва в образното на съзнателния живот.
И така, виждате, че става дума за това, да разгледаме съществуващото в човека отношение между тръбните и черепните кости, а също и между другите системи: мускулна система, нервна система и така нататък, – и че, разглеждайки тази противоположност, ще бъдем изведени в космическия живот.
Ако разгледате в какви тесни отношения се намира това, което описах като стоящо под влиянието на радиалността, към това, което в книгата си „За загадките на душата“ обозначих като съдържание на системата на обмяна на веществата на човека, и в каква тясна връзка се намира това, което представлява главовата система, към това, което сега характеризирах като стоящо под влияние на сферата, ще можете да си кажете: трябва да различаваме в човека, какви са предпоставките за съществуването на сетивата му и какви са предпоставките за живота на обмяната на веществата му, – и те се съотнасят помежду си както небесната сфера и земния радиус.
към текста >>
10.
Единадесета лекция, 11 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Става
дума
за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата.
Става дума за това, действително ли е целесъобразно, за широкото разглеждане на природните явления в тази област, да се слага в основата на разработването на образа на света само този род интерпретации, който обикновено се поставя в основата.
Видяхте вече, че при това в основата се поставя, по същество, само това, което произтича от главовия човек; до известна степен гледната точка е такава, каквато я създава човешката способност за наблюдение, въоръжена също и с подходящия инструментариум. Посочихме необходимостта да се привлече към по-обширна интерпретация на този образ на света всичко, което изобщо може да знае човек, може да знае, от една страна, и посредством разглеждане на своята форма. За целта подчертахме как трябва да разглеждаме формата на човека в съответствие с истинското учение за метаморфозата. От друга страна подчертахме също, че трябва да се обръщаме за съвет към развитието на човека и човечеството, и че, собствено, само тогава могат да се очакват обяснения на определени небесни явления, когато в интерпретацията на небесните явления отидем достатъчно далеч именно с помощта на познанието за човека. Като предположим, че опирайки се на човешката форма и на човешкото развитие до известна степен усвоихме качествената математика, оттук нататък ще изхождаме от това, което засега ни предлага външното наблюдение като така наречения видим образ, и след това ще се опитаме, изхождайки от този видим образ, да поставим въпроса, как да намерим пътя към съответстващата действителност.
към текста >>
11.
Дванадесета лекция, 12 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тоест трябва да става
дума
за това, че траекториите на Слънцето и Земята по някакъв начин съвпадат, че Земята по някакъв начин следва Слънцето, така че съществува възможността, радиусите на Земята при нейното въртене да попадат в траекторията на Слънцето, или поне да се намират в определено отношение към нея.
Но, естествено, всички детайли, вземани предвид по отношение на човешкото формиране, са толкова сложни, че краткият лекционен курс не позволява да бъде изложено всичко. Но ако сериозно се съсредоточите върху качествено-морфологичните описания, ще забележите в самата човешка форма, че имаме работа с някакво преследване на Слънцето от Земята, в определена степен с изпреварващо движение на Слънцето, и някакво преследващо движение на Земята.
Тоест трябва да става дума за това, че траекториите на Слънцето и Земята по някакъв начин съвпадат, че Земята по някакъв начин следва Слънцето, така че съществува възможността, радиусите на Земята при нейното въртене да попадат в траекторията на Слънцето, или поне да се намират в определено отношение към нея.
към текста >>
Съвсем не става
дума
да правим революция в астрономията.
Но това не е така, това всъщност не е така! Защото знаете, че обичайната астрономия, за да обясни всички явления, трябва да прибягва освен до стоенето на Слънцето в определена точка, която трябва да е фокус на елипса, по която се движи Земята, и към помощта на движението на Слънцето по посока на определено съзвездие. Ако си създадете съответната представа за посоката на това движение, от обстоятелствата, изхождащи от движенията на Слънцето и движенията на Земята, както тук са конструирани, ще получите в резултат траектория за движението на Земята, която не съвпада със споменатата елипса, по която Земята се върти около Слънцето, а има друга форма, която съвсем не трябва да бъде такава (елипса). Искам постепенно да ви доведа до тези неща и днес само ще ви кажа, че не е нужно да разглеждате казаното тук от мен като някакъв преврат по отношение на обикновената астрономия. Важен е методологическият начин на разглеждане и включването на човешката форма в цялата система от движения на звездите.
Съвсем не става дума да правим революция в астрономията.
Това не е такъв случай. Ако си представяте, че движението на Земята става примерно така,(рис. 6) и
към текста >>
12.
Четиринадесета лекция, 14 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя
дума
та „видяно“.
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение.
И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“.
Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението. По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт. Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
към текста >>
По същество, може да става
дума
само за правилното разбиране на наблюдавания факт.
Трябва да си изясним, че в края на краищата както мировата система на Птолемей, така и тази, която е приета в съвременната астрономия, представляват опити по някакъв начин да се обедини това, което ни предлага външното наблюдение. И както в системата на Птолемей, така и в системата на Коперник, се предлага опит да се представи във вид на определени математически фигури това, което е било възприето – както разбирате, в светлината на казаното вчера, не мога да употребя думата „видяно“. Защото това, което трябва да стои в основата на всяка геометрия или някакви пресмятания или измервания, в края на краищата, е все пак наблюдението.
По същество, може да става дума само за правилното разбиране на наблюдавания факт.
Но за да се формира съответното мнение за това, видимо е нужно запознаването с факта, как в днешния научен живот твърде лесно се приема това, което може да се наблюдава, което може да се възприема.
към текста >>
Става
дума
, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие.
Това е, преди всичко, само символична рисунка, но това, което бих нарекъл разклонение между минералното и растителното царство от една страна, и човешкото и животинското царство от друга страна, тази символична рисунка по определен начин ни изразява по-ясно, отколкото първата рисунка, състояща се само от линии. Никога няма да се справите със систематиката на природните същества, ако си я представяте само праволинейно, ако не поставите в основата тази представа. Затова винаги всички природни системи, които започвайки от минералното, праволинейно преминават към растителното и след това към животното и човека, ще дават неудовлетворителни резултати.
Става дума, че представяйки тази четворност, трябва да имаме работа с доста по-сложна взаимовръзка, отколкото тази, която се разполага само в праволинейния поток на развитие.
Ако се изходи от такава представа, несъмнено няма да се стигне до някаква generatio aequivoca, към някаква абиогенеза, а към тази идеална централна точка, която стои някъде между животното и растението, която изобщо не може да се намери във физическото, но която несъмнено е свързана с проблема за трите тела: Земята, Слънцето и Луната. По такъв начин, ако за вас, може би, даже математически е немислимо това, което може да се представи като някакъв вид идеален център на тежестта на трите тела: Слънце, Луна и Земя, и ако с това не можете добре да решите проблема за трите тела – в човека той е разрешен! С това, че човек преработва в себе си минералното, животинското и растителното, в него наистина е създадена своеобразна форма на идеалната точка на пресичане на трите въздействия. Това е вписано в него, това несъмнено се намира в него. И доколкото това присъства, можете да се съгласите, че това, което го има в човека, емпирично несъмнено съществува в различните места, доколкото това го има във всеки отделен човек, във всички хора, които са разселени по цялата Земя, така че те трябва да се намират в определени отношения към Слънцето, Луната и Земята.
към текста >>
13.
Петнадесета лекция, 15 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Никой не може да възрази срещу формалното представяне на това, което сега ще ви кажа, защото става
дума
само да се стигне до представа подобно на стигането до представите в математиката.
И така, ако вглеждайки се по такъв начин в човешката организация си кажете: значи тук в човешката организация има нещо, което изпада от пространството, което не се намира вътре в пространството, и което ме води до необходимостта да си представям това така, че пространствено имам отделени една от друга системи линии, които са свързани помежду си на друг принцип, различен от този, който представлява тримерното ни пространство, – ако си представите това, може би вече не сте толкова далеч от това, че засега само формално да си представите следното.
Никой не може да възрази срещу формалното представяне на това, което сега ще ви кажа, защото става дума само да се стигне до представа подобно на стигането до представите в математиката.
Тук никой не може да възрази, че тези неща са недоказуеми или нещо подобно, тъй като тук работата е в това, да се стигне до затворена в себе си представа.
към текста >>
– Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става
дума
все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р).
Виждате ли, такива представи са достатъчно развити. И въпреки това те правят впечатление на нещо вече напълно формално обосновано. Но с него може да се направи и нещо съвсем друго, ако се опитаме да проникнем с такива представи към външната действителност. Представете си, че в небесното пространство има някакво явление, да го наречем засега Луна. Това явление е невъзможно да се разбере, ако просто се каже: Луната е тяло, тук тя има своя център и ние я изследваме на принципа, че тук тя има своя център и е тяло.
– Предположете – извинете ме ако говоря малко евфемистично, – че този начин на мислене не подхожда за действителността, и аз трябва да се изразя по друг начин, аз трябва да кажа: ако в своя свят вървя от някаква точка все по-далеч и по-далеч, ще стигна там, където вече не намирам други небесни тела, където, ако става дума все още за действителността, мога, обаче, да намеря също не само празно евклидово пространство, но където ще намеря нещо, което посредством своята действителност ще ме принуди да си представям своето продължение тук (Р).
Тогава бих бил принуден да си представям съдържанието на пространството на тази Луна като част от общия свят, изключвайки всичко това, което съществува близо до звездите и така нататък – извън Луната. И така, от една страна трябва да си представя всичко това, което имам в мировото пространство сред звездите (а, b, с, на рис. 11). Към тях трябва да имам единен подход. Това го предпоставям преди всичко. Но вътрешността на Луната, пространството, което се съдържа в Луната не трябва да има същата трактовка, а такава, която да ми позволи да кажа: от едната страна мога да се устремя в мировите далнини.
към текста >>
14.
Шестнадесета лекция, 16 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Както видяхте, става
дума
да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до определяне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела.
Както видяхте, става дума да се съберат елементите, които, в края на краищата, ще могат да ни доведат до определяне формата на движение на небесните тела и допълнително към тези форми да установим това, което може да се нарече взаимно разположение на небесните тела.
Защото може да се получи представа за нашата система от небесни тела само в случай, че сме в състояние, доколкото формите на движение се наричат криви, първо, да се определи формата на кривите, тоест фигуралното, а след това да се определят центровете за наблюдение. Тази задача, собствено, е поставена на такова разглеждане, каквото сега предприехме. Засега съвсем съзнателно се придържах тук към такова разглеждане по съвсем определени причини.
към текста >>
Сега става
дума
за това, как се представя за нашето човешко познание във външното движение това, което протича само в сферата, и това, което протича само в посока на радиуса.
Сега става дума за това, как се представя за нашето човешко познание във външното движение това, което протича само в сферата, и това, което протича само в посока на радиуса.
към текста >>
Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става
дума
не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става
дума
не за техника, а за истинско обобщаване.
Може да се каже, че за да се да стигне до съответстващи представи, днес вече има емпиричен материал в излишък. Сега не ни достига не емпиричен материал, а възможности за обхващането му, за обобщаване, което в същото време е възможност действително да се обясняват едни феномени чрез други. Трябва първо да се разберат феномените, преди да се обясняват един чрез друг. Но трябва да се развие воля да се действа така, както ние действаме тук, за да се развие тенденция реално да се проникне в явлението. Тази тенденция днес в много отношения не се взема предвид.
Затова в нашия изследователски институт[5], на първо място става дума не да експериментираме по-нататък в смисъла на предишните експериментални методи, доколкото, по същество, наистина се е натрупал излишък от емпиричен материал; става дума не за техника, а за истинско обобщаване.
Въпросът не е да се продължават предишните експериментални направления, а, както миналата зима обърнах внимание в курса за топлината (GA 321), въпросът e в това, да се организират експериментите по друг начин. Ще ни бъдат нужни не само обичайните оптични инструменти, но ще трябва и сами да си конструираме наши инструменти, за да имаме друга постановка на опитите и да представим така феномените, че да може един да се обяснява чрез друг. Наистина здраво трябва да работим. Тогава ще имаме в излишък материал, който наистина може да хвърли нова светлина.
към текста >>
Може да става
дума
само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях.
Какво може да бъде по-свойствено за днешния свят на представите, освен процесите в живота на Слънцето да се представят като земни процеси, само че модифицирани! Но тук все пак възникват сравнително непреодолими препятствия. Това, което наричат физически строеж на Слънцето, е невъзможно да се разбере с представите, които са добити в земния живот.
Може да става дума само за това, до известна степен красноречивите резултати от наблюденията на това поле, да се изпълнят със съответстващи представи, адекватни на тях.
Тук вече трябва до известна степен да се примирим с нещо, което бих искал да характеризирам примерно по следния начин. Имайки някаква външна връзка, осветена от определена геометрична истина, ние си казваме: това, което първо е било конструирано чрез геометричното мислене, съвпада с външната действителност. Ние се чувстваме свързани с външната действителност, когато намираме в нея това, което първо е било конструирано. Но, естествено, това чувство на вътрешна радост, че нещо е уловено, не трябва да отива твърде далеч. Тези, които отиват твърде далеч, също винаги намират, че формираните от тях представи абсолютно съответстват на външната действителност.
към текста >>
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на
дума
та, можем да се придвижим по-нататък.
Виждате, че работата е първо да се вникне в наблюдаваните феномени, да се разберат, за да се обяснят след това един чрез друг.
Само ако по такъв начин качествено се навлезе в нещата, ако наистина се заемем да намерим някакъв вид качествена математика в най-широкия смисъл на думата, можем да се придвижим по-нататък.
За това ще продължим да говорим утре. Днес бих искал само да напомня, че именно за математиците още има възможност, изхождайки от математическото, да намерят преход към качествено разглеждане, към качествена математика. Такава възможност е много силна даже в наше време, когато просто се опитваме да разглеждаме аналитичната геометрия и нейните резултати във връзка със синтетичната геометрия, с вътрешното преживяване на проективната геометрия. Вярно, това е само начало, но много добро начало. Този, който е започнал с тези неща, е абсолютно съгласен да си изясни някога, как става така, че линията има не две безкрайно отдалечени точки – едната на едната страна, а другата на другата страна, – а при всички обстоятелства има само една безкрайно отдалечена точка, и тогава той ще намери реални понятия в тази област и, изхождайки от това, качествената математика, посредством която не само няма да противопоставя едно на друго това, което му е изглеждало противоположно, а ще си го представя като еднакво насочено.
към текста >>
15.
Седемнадесета лекция, 17 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Става
дума
, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате.
В началото бих искал още един път да се върна към едно нещо, което може да предизвика недоразумение, ако някой от уважаемите слушатели някога поиска да помисли по-нататък по изложените тук неща[1].
Става дума, че трябва да си представите, че равнината, в която рисувам лемнискатата, едновременно се върти около оста на лемнискатата, около линията, съединяваща двата фокуса, или я наречете както искате.
Тогава, естествено, трябва да изобразя лемнискатата в пространството. Това (рис. 1) представлява проекция. И с това пространствено изображение на лемнискатата имаме работа, ако се вземат предвид всички неща, за които говорих, когато се проследят по такъв начин костната и нервната система – може даже да се проследи кръвообращението.
към текста >>
Става
дума
за това, че доколкото по известен начин пространствено сме свързани с нашата Земя, е нужно да търсим критерия за движението на Земята в пространството в измененията, които произлизат в самия човек.
Става дума за това, че доколкото по известен начин пространствено сме свързани с нашата Земя, е нужно да търсим критерия за движението на Земята в пространството в измененията, които произлизат в самия човек.
Казах, че ако движенията ги разглеждаме само външно, е невъзможно да се преодолее тяхната относителност. Но става дума, че в момента, когато се преживява движението, и когато вследствие на преживяването на движението може да се констатира изменение вътре в даденото тяло, по вътрешните изменения може до известна степен да се отгатне реалността на движението.
към текста >>
Но става
дума
, че в момента, когато се преживява движението, и когато вследствие на преживяването на движението може да се констатира изменение вътре в даденото тяло, по вътрешните изменения може до известна степен да се отгатне реалността на движението.
Става дума за това, че доколкото по известен начин пространствено сме свързани с нашата Земя, е нужно да търсим критерия за движението на Земята в пространството в измененията, които произлизат в самия човек. Казах, че ако движенията ги разглеждаме само външно, е невъзможно да се преодолее тяхната относителност.
Но става дума, че в момента, когато се преживява движението, и когато вследствие на преживяването на движението може да се констатира изменение вътре в даденото тяло, по вътрешните изменения може до известна степен да се отгатне реалността на движението.
към текста >>
Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става
дума
да се стигне до истината.
Съвсем нямах желание да свеждам лекциите приблизително до изричането само на неща, които от самото начало не се съгласуват с общопризнатото, това съвсем не е нещото, към което принципно се стремя, а тук в действителност става дума да се стигне до истината.
Но хипотезите на днешния астрономически образ на света съдържат в себе си толкова много противоречия, че фактически оставаш съвсем неудовлетворен, ако днес се занимаваш с обичайната астрономия. Смята се, че хипотетично е приет образ на света, който, разбира се, аз също нарисувах: орбитите на планетите по елипсите, в единия фокус – Слънце и така нататък. След това, доколкото не може иначе, принуждават планетарните орбити да имат различни наклони. Различните ъгли на наклон се получават благодарение на перспективата; това са сложни неща, това са все по същество перспективни неща. Но в изчисленията се приема, собствено, не простата планетна система, която се обяснява на децата в училище и която се запазва за по-нататък, а в действителност приемат образа на света на Тихо Брахе и, освен това, внасят в него постоянно промени.
към текста >>
Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става
дума
при разглеждане на движението на небесните тела.
Тук нямаме работа с действителността, дори в перспективните линии, или в проективните линии, които обикновено се чертаят при изобразяването на нашата планетна система, дори в линиите, появяващи се свръх това, когато в движението, което извършва самото Слънце с цялата планетна система, се вижда на свой ред вече резултираща, съставена от много компоненти. При всичко това имаме работа с неща, състоящи се от множество компоненти. И доколкото тук имаме работа с относителност, е необходимо да се придържаме към критерий, който може да ни доведе до истинско разбиране на кривите, макар на някой да му се струва неопределен критерий, когато просто се опитваме да разкрием тайната, защо човек изпитва потребност да заеме насън хоризонтално положение, тоест да излезе от линията, съединяваща Земята и Слънцето. Подобно на това, как той може да изпълнява своите произволни движения само тогава, когато центърът на тежестта му се движи перпендикулярно на линията, съединяваща Земята и Слънцето, може да осъществява и своите непроизволни движения, само когато приведе себе си в положение, перпендикулярно на орбитата Земя-Слънце. Ако иска да излезе от действието на произволното движение, така че това, което обикновено действа в произволното му движение, да действа вътрешно и да въздейства на обмяната на веществата между тялото и главата, тогава той трябва да се постави по направлението на тази линия.
Също можете да намерите преход към другите направления в човека, и от направленията, които могат да се фиксират в човека, и които могат да се изведат от формообразуването му, можете да съставите кривите, за които става дума при разглеждане на движението на небесните тела.
Това не е така лесно, както правеното само чрез телескопи и измерване на ъгли. Но това е единственият възможен път, посредством който може да се намери тази връзка между човека и небесните явления.
към текста >>
Тук винаги става
дума
за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна.
[4] Фридрих Вилхелм Бесел – 1784-1846, немски математик, астроном и геодезист. Уравненията на Бесел се наричат също беселеви „редукции“ или „корекции“. Нееднократно са посочвани от Рудолф Щайнер когато е обсъждал движението на Слънцето и Земята по лемнискатата или третия основен закон на Коперник. Тези сведения съдържат различни движения и ефекти, които влияят на видимото място на звездите, и които Бесел е привел до рационална за практическата астрономия форма.
Тук винаги става дума за съвсем малки величини, но които изразяват факта, че в астрономията няма нищо устойчиво и координатните системи, по които става ориентирането, самите се намират в състояние на промяна.
Най-важната от тези промени е прецесията на точката на пролетното равноденствие, ежегодно представляваща като сума 50,4". Другите са периодични, с най-голяма амплитуда 20,5" (аберация), 17,2" (нутация по дължината) и 9,2" (нутация в наклона на еклиптиката) и с отнасящите се тук периоди от една година, съотв. 18⅔ години и 18⅔ години. Нагледни разработки и практически метод съдържат алманасите по астрономия.
към текста >>
16.
Осемнадесета лекция, 18 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става
дума
, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма.
Тук, навън, изобщо не трябва да си я представяме, тя възниква, в перихелий променя своя облик, който непрекъснато е във формиране, и отново се губи в далечината.
Тя е нещо възникващо и изчезващо, затова при известни условия може даже да се възприемат видими орбити, които не са затворени, параболични или хиперболични орбити, доколкото не става дума, че тук наоколо обикаля нещо, имащо нужда от затворена орбита, а за това, че нещо възниква и напълно може да възниква в някакво параболично направление, и тук изчезва – него вече го няма.
Кометите непременно трябва да ги разглеждаме като нещо мимолетно, като някакво уравновесяване, ако вземаме предвид Слънцето и Земята, между тежащата материя и безтегловната материя; някаква среща на тежащата и безтегловната материя, които се уравновесяват, както се уравновесяват при разпространението на светлината във въздуха, където също се срещат тежащото и безтегловното, но тук те се разпространяват непрекъснато, до известна степен хомогенно и не се сблъскват. При кометите имаме взаимно стълкновение, доколкото те не се приспособяват. Вземете, например, въздуха и светлината, която преминава с определена сила през въздуха и се разпространява хомогенно; ако светлината недостатъчно бързо се приспособява към разпространението във въздуха, по някакъв начин се получава – моля ви да възприемете това не в механичния смисъл, а като нещо вътрешно, – някакво вътрешно триене между тежащата и безтегловната материя (рис. 9).
към текста >>
Обаче, може би,
дума
та “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с.
[1] да я проследявате и мнимо – думичката “мнимо” се появява тук неочаквано, остава изолирана и в това отношение прилича на грешка в стенограмата. В стенографския запис това място е фиксирано, за съжаление, много кратко и не дават обяснение по въпроса.
Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с.
68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл. Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели.
към текста >>
68 тази
дума
преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място.
[1] да я проследявате и мнимо – думичката “мнимо” се появява тук неочаквано, остава изолирана и в това отношение прилича на грешка в стенограмата. В стенографския запис това място е фиксирано, за съжаление, много кратко и не дават обяснение по въпроса. Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с.
68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място.
Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му. Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл. Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели. Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
Тази
дума
може да се подразбира в такъв смисъл.
В стенографския запис това място е фиксирано, за съжаление, много кратко и не дават обяснение по въпроса. Обаче, може би, думата “мнимо” наистина се е подразбирала: преди чисто училищната забележка на с. 68 тази дума преди не се е появявала, освен в скоби малко преди настоящото място. Тя дава съвършено нов, духовнонаучен аспект, но, впрочем, във фигуративна форма с мнимото измерение се съпоставя ортогоналното към действителното, подобно на изложението на Гаус. – Ако векторът а-b трябва да образува наклонена съставляваща, действието трябва да стане активно напречно на направлението му.
Тази дума може да се подразбира в такъв смисъл.
Нейната обособеност може също да се разбере изхождайки от това, че в лекциите се е включвало не само това, което е било обявено от самото начало, но също и въпроси, предназначени за отделните слушатели. Отнасящото се тук изказване на страница 144 тук напълно може да се вземе предвид: „Аз се вслушвам във вибрациите в душевния живот на членовете на Обществото...“.
към текста >>
[5] ...професор по физика: може да става
дума
само за Соломон Калишер (Salomon Kalischer , 1845-1924).
[5] ...професор по физика: може да става дума само за Соломон Калишер (Salomon Kalischer , 1845-1924).
По това време малко физици от преподавателите в университетите са издавали „Учението за цвета“ на Гьоте, и това, вероятно, е Калишер – първо в 1878 г. в изданието на произведенията на Гьоте в Hempel, и след това в 1890-1906 г. в издателство Sophie. За кореспонденцията между Р. Щайнер и Калишер и срещата им в архива на Готе виж статията на Kurt Franz David в списание „Das Goetheanum“, 1971, S. 281.
към текста >>
17.
Бележки към настоящото издание
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
115), за който отново ще стане
дума
в бележките.
Това, което се предлага не е учебник, а свидетелство за културно събитие вътре в съвсем определен кръг лица, на които са се предавали убедителни импулси за бъдещо развитие на науката. Този курс, както може да се почувства, е изисквал много от слушателите и, вероятно, се е придвижил до степента, на която още е можело да се разчита на тяхното разбиране. До ден днешен това се е осъществило едва в скромен размер. Великите въпроси, засягащи, например, движенията на Слънцето и Земята по лемниската, не са разрешени окончателно, макар усилията да са значителни. Постановката на други въпроси доказа своята плодотворност в многобройни работи и в най-голяма степен, по проблема „антипространство“ (стр.
115), за който отново ще стане дума в бележките.
И така, този курс не е учебник по астрономия или естествознание. Собствено, той предполага наличие на училищни знания за представяните неща. Само при тези условия слушателите са били в състояние да усетят свободата, с която се е поднасяло това знание. Тук са се появили и проблеми с издателя. Могат да се илюстрират с един пример: при описанието на планетните примки на Меркурий (стр.84), както и на всички останали планети, в доста смело опростяване се описва само една годишна примка.
към текста >>
Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става
дума
или само за стилистични промени, или за собствени корекции.
Двамата, като учители във Валдорфското училище, са били участници в курса. Записите на места са дословни, на места съкратени. Големи отрязъци от текста съвсем липсват, но са изиграли положителна роля при изясняване на някои съмнителни места. За разшифровката на хабелсбергските стенограми сме задължени на г-н Рихард Шенберг и г-н Гюнтер Френц. Тук се отнасят около 70 промени в текста.
Посочените записи, освен това, съдържат множество рисунки, благодарение на което са се запазили рисунките, които е чертаел в хода на изложението лекторът.Там където предлаганият текст се отклонява от първото издание, става дума или само за стилистични промени, или за собствени корекции.
Първите са многобройни, доколкото двата текста служат за различни цели. Първото издание е представлявало работен материал за определен кръг лица и можем да го разглеждаме като разширяване на първоначалния кръг слушатели. Затова това издание се е разпространявало само в номерирани екземпляри, предназначени не просто за четене, а за собствена работа, особено при изследванията в дадено направление. Такова е било намерението на Рудолф Щайнер по отношение на този курс. За изданието в събраните съчинения такова ограничение липсва.
към текста >>
18.
Рудолф Щайнер за публикуването на записи на лекциите
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
И
дума
не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
В тях няма нищо, което да не е най-чист резултат от развиващата се антропософия.
И дума не може да става за някакви отстъпки в полза на предубеждения или предчувствия на членовете на Обществото.
Читателят на частните издания може напълно да ги приеме за това, което има да каже антропософията. Затова стана възможно без колебание да се откажем от указанията да разпространяваме тези издания само сред кръга на членовете, когато упреците в тази насока станаха твърде настойчиви. Трябва само да се има предвид, че в непрегледаните от мен записки е възможно да има грешки.
към текста >>
19.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на
дума
та едно земно човечество.
Все пак не може да се отрече, че това построение, изградено от 500 години насам от експерименталните науки, е чудесно и величествено във всички точки с изключение на принципните изводи, които те правят от него. Няма по-голяма чест за човешкия дух от това упорито и търпеливо изработване на научните закони; той се насочва към една величествена синтеза, която, без той да знае, го приближава въпреки всичко до целите и плановете на творящото божество. Неговото усилие не е било напразно; то трябваше да бъде опитано. Рудолф Щайнер не веднъж е настоявал върху тази точка: древното човечество беше останало твърде близо до своя духовен произход.
То беше поставено на Земята, за да расте върху нея и развива първичните способности, които му идваха от божествения подтик; то не би изпълнило своята задача, ако би останало с поглед привързан към своето първоначално отечество; необходимо беше то да вземе под внимание материята, с която от сега нататък беше свързана неговата съдба, да изучи тази материя, да се научи да я ползува, да въплъти в нея своите възможности, да стане в пълния смисъл на думата едно земно човечество.
То бе работило чудесно; неговата работа беше толкова производителна, че създаде тази техника, не по-малко чудесно приложение на научните завоювания, които започват да объркват нашата епоха; някои духове изказват даже желание да се сложи спирачка на този прогрес. Науката направи нещо повече: тя предизвика явяването на една философия, която някои мислители, след Ренан, който написа "Бъдещето на науката", подеха и развиха и която, искайки да донесе едно ясно разрешение на всички метафизически проблеми, които човечеството си поставя, се стреми да замени всяка духовно схващане чрез една религия на науката.
към текста >>
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на
дума
та може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
У Коперник окончателно става скъсването с интуитивното и инстинктивното познание на вселената; то ще бъде заменено с едно друго познание: умът сега е достатъчно силен, за да направлява от една страна провеждането на опити, а от друга страна да издигне математическата сграда, в която от сега нататък може да има пълно доверие. Коперник, както беше упрекван още по негово време, направи Земята да падне от своята висота и, заедно с нея, човечеството също да изгуби своя първостепенен ранг; тази Земя става сега едно небесно тяло между хиляди други небесни тела и човечеството трябва да бъде считано само като една раса от живи същества между множеството раси, съществуването на които може да се предположи върху другите звезди. Мястото е свободно за научните развития, които ще следват. "De docta ignorantia" на Николай от Куза датира от 1440 година, съчинението "De revolitionibum orbium celestium" от Коперник е излязло в 1543 година. В столетието, което е изтекло между тези две основни съчинения Рудолф Щайнер поставя истинското раждане на положителния дух на модерната наука.
Също така от този момент насам започва процесът на това, което е етимологическия смисъл на думата може да се нарече отвлечеността на човешкото същество; станал способен да наблюдава заобикалящия свят само със своите сетива, да изследва със своя ум резултата от своите наблюдения, човекът малко по малко се оттегля от вселената и изгубва всяко живо общение с нея.
Той изработва своите понятия и борави с тях с помощта на математиката, която неговият ум е изградил, и вярва по този начин, че тази математика е плод само на логическите операции на неговия дух.
към текста >>
20.
3. СКАЗКА ПЪРВА
GA_326 Раждането на естествените науки
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на
дума
та, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Когато знанието се преобразява в най-благородния смисъл на думата, когато то се отрича от себе си в момента, където е на път да достигне духа, тогава то става учено невежество.
Именно под впечатленията на тези съзерцания Николай Кузански публикува в 1440 година своето съчинение.
към текста >>
Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща
дума
: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз.
Такова е чувството, което изпълни Майстер Екхардт, когато, искайки да намери своя Аз, той пада в нищото.
Той преведе това чувство с една дълбоко вълнуваща дума: Аз се потопявам в нищото на божественото и в това нищо, чрез това нищо Аз съм едно вечно Аз.
Аз трябва да извличам вечно моето Аз от дъното на нищото.
към текста >>
С една
дума
, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
Съдбата на човечеството изискваше, пътят, практикуван през време на миналите столетия, да бъде затворен по времето на Майстер Екхардт. Опитвайки същия път, както един Скотус Еригена или даже както Тома Аквински, Майстер Екхардт не се потопяваше в Бога, в Духа. Той намираше само нищото на Божеството и трябваше да търси своето Аз в нищото.
С една дума, човекът беше изгубил виждането на Духа в своето вътрешно същество и само подбуждан от една дълбока нужда един Екхардт трябва да търси своето Аз в нищото.
Николай Кузански, който идва след него, установява със сигурност, че старите методи, основани на мисълта и на идеите, са фалирали и не струват вече нищо, когато се касае да се тъпче почвата на духовното. Душата е изгубила всяка възможност да намери в самата себе си духовния свят. И Николай от Куза си казваше: всичко, което богословието ми дава, може само да ме потопи в нищо на човешката мисъл; следователно аз трябва да се съединя с духовната опитност.
към текста >>
21.
4. СКАЗКА ВТОРА
GA_326 Раждането на естествените науки
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които
дума
та дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
Това, което е било схващано по този начин чрез чувството, е избледняло, станало е отвлечено. Това наричаме ние днес Дух. Мъдреците са го долавяли в цялата вселена, това е било тяхното достояние през първобитните времена. През гръцката епоха хората не го виждаха вече с очите на душата.
Гърците говореха за едно нищо; но за мъдреците от първата следатлантска древност това нищо имаше значението на нещо съдържащо голяма пълнота; те са го назовавали с думи, в сравнение с които думата дух от нашите езици не е нищо друго, освен едно изродено отражение.
към текста >>
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на
дума
та, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Тази противоположност, съвършено различна от онази, с които се сблъсква съвременното човечество, ще за пази своята пълна сила до 11 и 12 столетие.
Трябва да се опитаме да я пресъздадем в себе си по един колко то е възможно по-жив начин, в противен случай се излагаме на опасността да извършим грешката, която са направили всички историци на философията, които виждат в Демокрита, гръцкия философ от 5-то столетие преди нашата ера, един атомист, в модерния смисъл на думата, за щото той е допуснал съществуването на атоми.
Подобието между употребените думи не означава тъждественост на схващанията. Между модерния атомист и Демокрита има цял един свят; понеже чувствува в себе си контраста, противоположността между човека и природата, между тялото и душата, Демокрит говори за атоми, които не са друго освен комплекси от сили, и ги противопоставя на пространството, както един съвременен атомист не би могъл да стори това за атомите на модерната физика. Би ли могъл днешният учен да каже както Демокрит: няма нищо повече в битието и в нищото, нищо повече в пълното и в празното? За Демокрит празното пространство е родствено с пространството изпълнено с атоми. Но това има смисъл само за едно съзнание, което не познава още модерното понятие за тяло и, заедно с това понятието за съставящите го атоми, което познава само силовите центрове от същото естество както и това, което съществува вън от тях.
към текста >>
Това се проявява даже в историята на смисъла на думите; защото в миналото в "природата" хората са чувствували още "раждането /латинската
дума
"Natira" значи "Раждане"/, докато днес за нас тази
дума
означава само един свят от неодушевени тела.
Между "De Docta Ignorantia" от 1440 година и "De Revolutionbus Orbium Celestium" и изтекъл, казах аз, един век. Коперник опитва да разреши от външната страна, да сведе до формули проблемата, която Николай Кузански искаше да разглежда служейки с математически символи. Човекът се опитва да разбере природата с помощта на математиката в момента, когато изгубва живото чувство за нея.
Това се проявява даже в историята на смисъла на думите; защото в миналото в "природата" хората са чувствували още "раждането /латинската дума "Natira" значи "Раждане"/, докато днес за нас тази дума означава само един свят от неодушевени тела.
Разбира се, самата природа е винаги живот и дух; тя е станала нещо мъртво само за човека, което той не би могъл да разбере освен с помощта на най-непогрешимия инструмент на познанието, математическото разсъждение.
към текста >>
Втората е мистична, в най-широкия смисъл на
дума
та; третата е математическа.
Първата епоха би могла да бъде наречена пневматологическа; тя търси духа в неговата първична форма.
Втората е мистична, в най-широкия смисъл на думата; третата е математическа.
Първата е траела до момента, когато е живял древният мъдрец на Южна Европа, за който говорихме по-горе; втората стига до Екхардт и Николай Кузански; там започва ерата на науките основани на математиката, в която живее и тя ще продължи и след нас.
към текста >>
22.
6. СКАЗКА ЧЕТВЪРТА
GA_326 Раждането на естествените науки
За него не може да става
дума
да се допусне хипотезата за нещо надарено с някой материално свойство, каквото би било елементът в трептене.
Следователно Бъркли настоява върху това, че нашите сетивни възприятия не са предизвикани, всъщност, от външни предмети, че тези последните даже съвсем не съществуват, но че действителността е абсолютно духовна; и че вселената, във всички нейни явления, даже и материални, е само едно проявление на духовното. Твърденията на Бъркли са категорични, защото в него няма вече нищо от старата мистика, а още по-малко от една пневматология, от една наука на духа; всъщност нищо не го подтиква да издаде тази теория. Тя е подържана само от догмата на неговата религия; но тя е здраво установена; за него всяка материя не е друго освен едно проявление на духа. Той не би могъл да каже, както прави това с логика модерната наука: зад цвета, който възприемам, има едно движение на трептене, което аз не възприемам.
За него не може да става дума да се допусне хипотезата за нещо надарено с някой материално свойство, каквото би било елементът в трептене.
Аз схващам духовно, казва той, това, което е на основата на физическия свят на явленията; причината за цвета, който възприемам, е духът, духът, който чувствувам еднакво и в себе си.
към текста >>
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската философия употребява тази
дума
* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел.
Следователно Бъркли е по същество спиритуалист, в смисъла, в който германската философия употребява тази дума* /* Историците на френската философия наричат системата на Бъркли абсолютен идеализъм. Бел.
на френск. преводач./. Ето защо опирайки се на догмата без съмнение, обаче все пак с известно право, той повдига множество възражения против това схващане на природата, върху която биха могли да се приложат математическите закони вън от всякакво вътрешно чувство. Разглеждайки целия Космос като нещо духовно, Бъркли вижда в математиките нещо, което, както и Космосът, се е родило от духа; той мисли следователно, че човек може да почувствува вътрешно духовните намерения на космоса, доколкото те се изразяват чрез математически формули, но че е невъзможно математическите закони да се приложат към тела по един съвършено външен начин.
към текста >>
23.
9. СКАЗКА СЕДМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става
дума
за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление.
Химията ще може да стигне до равнището на физиката само в деня, когато, разбирайки изцяло положението, хората, поради липсата на вътрешна опитност, на старото ясновидство, ще направят усилия да намерят съзнателно връзките, които свързват човека с химическите закони и явления.
Разбира до това ние ще можем да стигнем само в деня, когато хората ще разберат, независимо дали става дума за химия, физика или за коя да е друга област на познанието, че не може да бъде изолиран човекът от изучаваното явление.
Прогресът, който се състои в обективността, в неутралността добити спрямо нещата на природата, ние го праща ме на друго място Наистина, можем да допуснем, че инерцията се изразява чрез движението на едно движещо се тяло, което постоянно изминава същото разстояние за същото време. За нещастие това движещо се тяло не съществува; където и да погледнем, със средствата, които имаме на разположение, ние не намираме едно равномерно движение. Защото скоростта на едно движещо се тяло, което и да бъде то, е винаги подложено на различни влияния. Накратко казано, това, което наричаме една инертна маса, не съществува. Но когато се изучава движението и не може да се прибегне до вътрешното чувство, до вътрешната опитност, до личната опитност за това движение, ние сме принудени да констатираме, че сме му напълно чужди и че тогава, за да го изучим, трябва да се ориентираме по отношение на външния свят, в рамките на който то протича.
към текста >>
24.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става
дума
за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
Щом направим проучвания от този род, ние намираме, че това древно знание, което хората са си предавали до 14-то столетие, се е основавало главно на вътрешната опитност, на интимното чувствуване на явленията, независимо от това, дали става дума за математики, за един механичен факт или се касае да се почувствува вътрешния химизъм /както бихме казали днес/ в движението на органическите сокове проникнати от етерните сили.
към текста >>
25.
11. СКАЗКА ДЕВЕТА
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на
дума
та.
Днес на нашите погледи се предлага един внушителен свят, роден именно от изучаването на мъртвата природа: това е светът на техниката, чието име издава вече самото и значение. Защото на гръцки "техника" значи изкуство. Благодарение на това, че добихме познанието на неживото, ние проникнахме в царството на техниката.
Днес човекът е заобиколен отвсякъде от нея; но той вижда в нея една област, в която не обитава никакъв дух, в точния смисъл на думата.
Важно е именно да из питаме, що се отнася за духа на техниката, нещо, което отговаря почти на болезненото впечатление, което смъртта на едно човешко същество причинява. Трябва да можем да примесим към студеното, безлично, от влечено познание, чувството, впечатлението, причинено от едно същество, което е престанало да съществува като живо, един организъм превърнал се в мъртъв труп. Това чувство ще се роди, когато ще сме разбрали добре, че техниката е практическата наука на неживото. Това чувство именно ще тласне хората да търсят духа по други пътища.
към текста >>
26.
12. ДОПЪЛНЕНИЕ
GA_326 Раждането на естествените науки
Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои
дума
та "калай".
Представете си всичкото злато, което се намира в земните недра; то предава на вашето сърце смътното възприятие на заровеното в земята злато. Обаче този образ не е възприеман; отслабен, той се превръща в едно изцяло вътрешно усещане, в едно вътрешно впечатление, което човекът не може да изтълкува, а още по-малко да възприеме съзнателно. Същото е и за други органи.
Например, бъбреците, когато те приемат впечатлението на всичката мед намираща се в Земята /Вероятно тук във френския превод има допусната някаква грешка, защото вместо "мед" стои думата "калай".
А калаят отговаря на черния дроб, който е орган под влиянието на планетата Юпитер. Бележка на бълг. превод/. Това са несъзнателни впечатления, които се превеждат само в много общи чувства. Следователно можем да кажем: към възприятията, които получаваме по хоризонтална линия от за обикалящата среда и които нашата способност за изработване представи схваща, се прибавят възприятията на металите, които възлизат от глъбините и които са хванати от нашето чувство, въпреки че в нашата епоха това чувство не ни дава за тях освен едно хаотично впечатление и то не съвсем вярно. От всичко това възниква само едно неясно впечатление.
към текста >>
27.
1. Предговор от Д-р Волфганг Шауман към българското издание
GA_327 Биодинамично земеделие
Още от това е ясно, че при тези лекции не става
дума
за един алтернативен учебник по селско стопанство.
През 1920 Рудолф Щайнер е помолен да проведе курс за земеделци. Той приема при условие, че ще се съберат достатъчно хора, които са запознати с Антропософията и нейните основни положения. Те би трябвало да са прочели поне двете книги „Теософия“ и „Духовна наука“. Освен това по професия би трябвало да са земеделци, това ще рече, да са способни да изпробват и приложат препоръките на практика.
Още от това е ясно, че при тези лекции не става дума за един алтернативен учебник по селско стопанство.
Според неговите собствени изложения в седмичния вестник „Гьотеанум“, той е искал към това, което относно селското стопанство досега е било известно от практическите и природонаучните опитности, да прибави и важни факти, до които е достигнал от духовно-научните си изследвания. За да може да каже това, което според него е било важно, като предпоставка се оказва доброто познаване на антропософската литература. Така че не се касае за едно алтернативно, а за едно ново, чрез нови познания разширено селско стопанство. Разбира се, това разширение хвърля нова светлина върху познатото досега. Това е характерно за всички нови познания.
към текста >>
28.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
При селскостопанския курс тогава стана
дума
за това, най-напред да се разясни, кои са условията за развитието на различните отрасли при земеделието.
При селскостопанския курс тогава стана дума за това, най-напред да се разясни, кои са условията за развитието на различните отрасли при земеделието.
Там има извънредно интересни отрасли растениевъдство, животновъдство, горско стопанство, зеленчукопроизводство и т.н. Към най-интересното принадлежат тайните на торенето. Те действително са истински тайни.
към текста >>
Следователно става
дума
за въпрос, който, бих казал, в изключително дълбок смисъл е един космическо-земен въпрос.
Следователно става дума за въпрос, който, бих казал, в изключително дълбок смисъл е един космическо-земен въпрос.
Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от Духа трябва да бъдат поети си ли, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно, да може да продължи изобщо и във физически смисъл животът на хората нали човек трябва да живее от това, което ражда Земята.
към текста >>
29.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако графът обърна внимание върху неудобствата, които би могъл да изпита този или онзи в този случай става
дума
за дамите евритмистки, а може да се отнася и за други посетители отвън то от друга страна по отношение на това, което всъщност ни е събрало тук, трябва да се каже, че за този селскостопански курс едва ли някъде бихме били настанени по-добре, отколкото тъкмо сред такова отлично и образцово водено селско стопанство.
Ако графът обърна внимание върху неудобствата, които би могъл да изпита този или онзи в този случай става дума за дамите евритмистки, а може да се отнася и за други посетители отвън то от друга страна по отношение на това, което всъщност ни е събрало тук, трябва да се каже, че за този селскостопански курс едва ли някъде бихме били настанени по-добре, отколкото тъкмо сред такова отлично и образцово водено селско стопанство.
Към всяка проява на Антропософията принадлежи и това, да може да се заобиколи с необходимата задушевна среда. И съвсем сигурно за селското стопанство случаят тук ще бъде точно такъв.
към текста >>
Щом говорим тук от антропософска гледна точка, наистина става
дума
не да се връщаме назад към старите инстинкти, а въз основа на едно по-дълбоко духовно проникване да намерим това, което инстинктите, които са станали несигурни, все по-малко могат да ни дадат.
Щом говорим тук от антропософска гледна точка, наистина става дума не да се връщаме назад към старите инстинкти, а въз основа на едно по-дълбоко духовно проникване да намерим това, което инстинктите, които са станали несигурни, все по-малко могат да ни дадат.
Поради това е необходимо да разширим наблюдението си върху живота на растенията и животните, както и върху живота на самата земя, на самата почва, като включим едно силно разширяване към космичната страна.
към текста >>
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на
дума
та, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Но, ако на растението става хранително средство в същинския смисъл на думата, ако то се развива така, че в него се изграждат хранителните вещества за животните и човека, тогава в този процес участват Марс, Юпитер, Сатурн по пътя на силиция, на кварца.
Силицият отваря растението към мировите далечини и събужда неговите сетива, за да поеме от просторите на Вселената силите, които идват от далечните на Земята планети Марс, Юпитер, Сатурн. От Луната, Венера, Меркурий се поемат силите, с които растението се размножава. На пръв поглед казаното изглежда само като обект на знание, тези неща обаче, възприети в малко по-широк аспект, вода сами по себе си от познанието към практиката.
към текста >>
30.
7. Въпроси и отговори, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За каква кофа става
дума
, за швейцарска или за кофа от определени литри?
Нищо не се каза, дали масата от рога трябва да се претегли, за да се получи съответната пропорция.
За каква кофа става дума, за швейцарска или за кофа от определени литри?
към текста >>
Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия смисъл на
дума
та.
При семеобразуването те не могат да направят нищо особено, за това се грижи самата природа. Мисля, че въпросът не е особено актуален. Днес обаче въпросът се поставя така: как може да се свърши работата без машини? Трябва само да се обърне внимание на това, че един земеделец няма нужда да култивира в себе си такава голяма привързаност към машините. Съвсем сигурно ще се види, че ако някой някъде е обзет от такава мания към машините при упражняване на земеделието, ще постъпи много по-зле, ако прибягва все до нови машини, макар те да са по-усъвършенствани, отколкото ако продължи да използва старата си машина, докато тя може да върши работа.
Тези неща обаче не са вече селскостопански в строгия смисъл на думата.
към текста >>
31.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Става
дума
така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и растението, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на растението.
В органическата област на първо място трябва да се има предвид, че въглеродът, водородът, азотът, сярата трябва по правилен начин да се свържат с другите вещества и особено с калиевите соли. Специално за калиевите соли относно израстването на растението се знаят някои неща. Да вземем количеството на калиевите соли, които растението използва за своя растеж. Знае се, че калиевите соли, изобщо калият внася растежа повече в онези области на растителния организъм, които по-късно в повечето случаи стават негов скелет, които образуват твърдото, стъблообразното. Чрез калия растежът се задържа в стъблото.
Става дума така да се вгради калиевото съдържание в това, което става между земята и растението, че в органичния процес той правилно да действа в същинското тяло, в белтъчините на растението.
Там се постига нещо, ако се направи следното:
към текста >>
На първо място става
дума
за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си.
Копривата обаче наистина е един световен юнак, който може да върши огромна работа. Също и копривата носи в себе си сярата, чието значение вече разясних, а именно тя подрежда и улеснява работата на Духа. Освен че разпространява калий и калций в своите излъчвания и течения, копривата има и железни лъчения, които са почти толкова полезни за развитието на природата, колкото нашите собствени железни лъчения в кръвта. Поради своите ценни свойства копривата съвсем не заслужава да бъде пренебрегвана, което често се случва там, където тя расте навън в природата. Всъщност тя би трябвало да се врастне в сърцето на човека, тъй като поради своето великолепно вътрешно действие и вътрешна организация, вън в природата тя наистина е подобна на това, което е сърцето в човешкия организъм.
На първо място става дума за това, че в копривата човек има едно голямо благодеяние, а сега извинете ме господин графе, ако за миг стана много конкретен относно Вашия имот тук и кажа, че ако е необходимо дадена почва да бъде освободена от желязото, за това допринася засяването на необработвани места с коприва, която по особен начин освобождава от действието на желязото горния пласт на почвата, защото тя много обича желязото и го привлича към себе си.
Ако не желязото, то действието на желязото върху развитието на растението се неутрализира. Засяването на коприва в такава местност ще има голямо значение. Но това исках да спомена само мимоходом. Искам да обърна внимание, че самото наличие на коприва в дадена околност е от голямо значение за развитието на растенията.
към текста >>
Сега става
дума
за това, че някъде в селското стопанство може да се появяват болести по растенията.
Сега става дума за това, че някъде в селското стопанство може да се появяват болести по растенията.
Ще говоря общо. Днес много обичат да се специализират във всички неща, говори се за тази или онази болест. Доколкото се упражнява наука, правилно е човек да знае, как изглежда това или онова. Но както за лекаря не е от голяма полза, че може да опише заболяването, а много по-важно е той да може да го лекува, така е и тук. При лекуването влиза в съображение далеч по-различна гледна точка от тази, която се взема при описанието на болестта.
към текста >>
32.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За какъв вид коприва става
дума
?
За какъв вид коприва става дума?
към текста >>
Когато се употребява дивият бял равнец става
дума
за това особено хомеопатизиране за един голям имот е достатъчно да се разпръсне само незначително количество бял равнец.
Когато се употребява дивият бял равнец става дума за това особено хомеопатизиране за един голям имот е достатъчно да се разпръсне само незначително количество бял равнец.
За целия този имот е достатъчен само белият равнец в градината на този дом.
към текста >>
33.
10. Шеста лекция, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Става
дума
не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там.
Става дума не толкова да получим дефиниция за плевелите, а да разберем как от определена площ на земеделското стопанство могат да бъдат отстранени онези растения, които са нежелани там.
Понякога човек има някои странни пориви, останали още от студентското време. Макар и с неголямо желание опитах се да последвам един такъв порив, и потърсих в някои книги, каква дефиниция се дава за плевела. И там намерих, че повечето автори, които искат да дадат дефиниция за това, какво представлява плевелът, казват: „Плевел е всичко онова, което расте на място, където не го искат.“ Виждате, че това е определение, което не навлиза непременно в същността на нещата. И ако човек иска да проникне до същността на плевела, той няма да има особен успех по простата причина, че пред форума на природата плевелът има толкова право да расте, колкото растенията, които смятаме за полезни. Трябва да стане ясно, че въпросът следва да се обсъди от друга гледна точка: Как от дадена земеделска площ да бъде премахнато растението, което не е култивирано, а расте там въз основа на общите взаимовръзки в природата.
към текста >>
Това е същинското явление, за което тук става
дума
.
Схематично представено (Рис.14): ако това е нивото на земята и това е растението, космичните сили, които трябва да действат горе над земята, когато растението е нападнато от нематодата, действат долу под земята.
Това е същинското явление, за което тук става дума.
Определени космични сили се свличат твърде надолу, плъзват се твърде дълбоко. Това предизвиква съответната промяна на външния вид на растението. По този начин обаче на това животно се дава възможност да получава космичните сили, с които то трябва да живее. Иначе то би трябвало да живее в листата, а то не може да живее там, защото е нишковиден червей и неговата жизнена среда е почвата.
към текста >>
Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на
дума
та всъщност не може да се говори за болести по растенията.
Сега остава да разгледаме така наречените растителни болести, болести по растенията.
Стигаме до раздел, където може да се каже, че в истинския смисъл на думата всъщност не може да се говори за болести по растенията.
Ненормалните природни процеси, които се явяват като растителни болести, не са болести в същия смисъл, както са те при животните. Когато разглеждаме животинското царство, ще схванем още по-точно тази разлика. Преди всичко те не са такива процеси, каквито са в болния човек. Защото без наличието на астрално тяло не е възможна същинска болест. При човека и при животното астралното тяло е свързано с физическото тяло посредством етерното тяло.
към текста >>
За какво става
дума
сега?
За какво става дума сега?
За това, да се разтовари земята от излишните лунни сили, които са в нея. Земята трябва да се облекчи от тях. Трябва да се отнеме посредническата сила на водата и почвата да се направи по-твърда, по-земна, за да не може да възприема прекалено силното лунно въздействие чрез наличната вода. Това се постига външно всичко си остава, както си е като се прави силно кон центриран чай от полски хвощ, Equisetum arvense, който след това се разрежда и като течен тор се поръсва върху площите, при които е необходимо да се води борба срещу ръждата, главнята и други подобни болести по растенията. Нужни са пак съвсем малки количества, достатъчно е пак един вид хомеопатизиране.
към текста >>
34.
11. Въпроси и отговори, 14 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
При борбата с полската мишка за астрономическата Венера ли става
дума
?
При борбата с полската мишка за астрономическата Венера ли става дума?
към текста >>
Става
дума
те само да се допълнят с това, което казах.
Съществуващите обичаи първоначално могат да се запазят.
Става дума те само да се допълнят с това, което казах.
Колкото до онези практики, които не съм засегнал, правилото е следното: не трябва всичко да се обяви за лошо и да се реформира. Според мен редно е да продължат да се извършват нещата, които са доказали положителните си страни в практиката, и само да се допълнят с това, което тук беше изложено. Бих желал да отбележа, че въздействието на това, което казах, силно се променя, ако се употребява тор, смесен с овчи и свински тор. Действието няма да е така блестящо, ако се прилага овчи и свински тор в големи количества.
към текста >>
35.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Не става
дума
само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др.
Освен тези груби взаимодействия, непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които като говеда, коне, овце и др.
безспорно са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед и към, да кажем за пример, разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло също да се каже, макрокосмично разглеждане.
към текста >>
Не става
дума
обаче за това,
дума
та е да се доведе познанието на тези неща наистина навсякъде, да се вникне в тях навсякъде и тогава човек ще стигне дотам особено ако стане ясновиждащ по начина, който Ви обясних да различава как стоят нещата в природата.
Сега, когато чрез Антропософията Антропософията не е интелектуалност, тя се стреми повече към мъдростта когато сме в състояние по този начин да се приближим до мъдростта за всички неща, да не се задоволяваме просто с абстрактното дрънкане на изрази като „Човекът се състои от физическо тяло, етерно тяло и пр.“ това човек може да го научи наизуст и да го повтаря като готварска книга.
Не става дума обаче за това, думата е да се доведе познанието на тези неща наистина навсякъде, да се вникне в тях навсякъде и тогава човек ще стигне дотам особено ако стане ясновиждащ по начина, който Ви обясних да различава как стоят нещата в природата.
към текста >>
36.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Става
дума
за такива практически въпроси, които много мъчно могат да бъдат дадени в общи формули и общи правила, по-скоро в практическата им употреба в голяма степен те трябва да бъдат индивидуализирани и да придобият личен характер.
В тази последна лекция, която може да бъде допълнена според вашите потребности в предстоящото след това разискване, бих желал, доколкото е възможно в краткото време, да направя някои допълнения и да дам още няколко практически указания.
Става дума за такива практически въпроси, които много мъчно могат да бъдат дадени в общи формули и общи правила, по-скоро в практическата им употреба в голяма степен те трябва да бъдат индивидуализирани и да придобият личен характер.
И точно по тази причина особено в тази област е необходимо да се добият духовно-научни познания, които биха могли да доведат до разумно индивидуализиране на практическите мерки, на практическите инициативи.
към текста >>
37.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В този случай става
дума
за свръхорганически процес.
Това е един процес напреднал твърде далече.
В този случай става дума за свръхорганически процес.
Когато е отишъл много далече, този процес е страшно вреден.
към текста >>
38.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Вие ще се убедите, че от Дорнах се дават само един вид насоки, указания, които изискват от всеки човек на съответното свое място, ако иска да сътрудничи, да бъде сътрудник в пълния смисъл на
дума
та.
Земеделското професионално общество иска да се прикрепи към основаната в Дорнах Природонаучна секция. Тази Природонаучна секция както и другите, които сега се формират, води своето начало от Коледното събрание. Следователно от Дорнах ще произлиза вече това, което трябва да възниква и да се осъществява. Вече от самата Антропософия ще откриваме различни най-точни научни методи и направления. Само че не мога да се съглася с граф Кайзерлинг, че посоченото професионално общество трябва да бъде само изпълни телен орган.
Вие ще се убедите, че от Дорнах се дават само един вид насоки, указания, които изискват от всеки човек на съответното свое място, ако иска да сътрудничи, да бъде сътрудник в пълния смисъл на думата.
Даже ние трябва да получим от Вас основните положения на първоначалната работа, която трябва да извършим в Дорнах, и това ще се установи в края на моите лекции, в края на лекциите аз ще дам първите насоки. Насоките трябва да дадем въз основа на Вашите отговори, които ще получим. Следователно от самото начало имаме нужда от активни, от най-активни сътрудници, а не само от изпълнителни органи. Тъй като тези дни този въпрос беше многократно разискван с граф Кайзерлинг едно имение винаги е една индивидуалност и никога не е напълно еднакво с друго имение.
към текста >>
Става
дума
за това, което Вие от Вашата практика знаете по-добре отколкото ние в Дорнах; характера и състоянието на почвата в дадения имот, наличието на гора и храсти, каква част от имота се обработва през последните години, какви са били добивите; накратко, ние трябва да знаем основно това, което всеки отделен земеделец трябва да знае, ако иска да управлява своето имение с разбиране, с разбирането на земеделец.
Не виждам какво повече мога да кажа предварително, освен това, че ние в Дорнах трябва да получим от всеки, който иска да участва в съвместната работа на създадения Земеделски кръг описание на това, което той има над почвата и под почвата, и как тези две области си взаимодействат. Нали е естествено, когато се използва информация, съвсем точно да се знаят какви са нещата за които се отнася тази информация.
Става дума за това, което Вие от Вашата практика знаете по-добре отколкото ние в Дорнах; характера и състоянието на почвата в дадения имот, наличието на гора и храсти, каква част от имота се обработва през последните години, какви са били добивите; накратко, ние трябва да знаем основно това, което всеки отделен земеделец трябва да знае, ако иска да управлява своето имение с разбиране, с разбирането на земеделец.
Това са първите данни, от които се нуждаем; работите, които се извършват в имота, и опитностите, които земеделецът е получил. Това е основното, казано набързо. В течение на това събиране ще бъде посочено как трябва да се състави всичко това, откъде се разкриват още гледни точки за земеделието, които ще посочат връзката между естеството на почвата и околната среда, както и какво произвежда почвата.
към текста >>
39.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Дума
та „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма.
Биологично-динамичният селскостопански метод е основан в 1924 и е първият съзнателно-екологичен селскостопански метод, системно приложен от мнозина земеделци. Подобно както в природата, в която всеки живот съществува в една жизнена общност, земеделското стопанство се разглежда и икономически се управлява като биологична система, в която всяко нещо е свързано с всичко в нея и е въведено от човека в една друга полезна връзка.
Думата „система“ може да ни заблуди да схващаме тази връзка като нещо твърдо установено, както е в една компютърна програма.
Един жив организъм няма само своята обмяна на веществата и своите възприемащи функции, които си взаимодействат, но той покълва, расте, променя се, размножава се и т.н., следователно става друг с оглед вида на тази свързаност. Оттук терминът „организъм“ е за предпочитане пред „система“. Вземе ли се под внимание още и това, че никое земеделско стопанство в това отношение не е еднакво с друго, то става разбираем изразът „индивидуалност“. На тази първа, най-ниска степен в разбирането на това понятие винаги става въпрос за организми със съвсем индивидуални свойства.
към текста >>
Затова тук става въпрос за духовно-конкретна формация, за която Щайнер също употребява
дума
та „тяло“, както следва от неговите свръхсетивни наблюдения.
Видимото и подлежащо на изучаване от природната наука тяло се оформя главно от висшите сфери.
Затова тук става въпрос за духовно-конкретна формация, за която Щайнер също употребява думата „тяло“, както следва от неговите свръхсетивни наблюдения.
към текста >>
При тях става
дума
за философски книги.
За онзи, който се стреми към по-сигурна обосновка за добиване на такова познание, трябва да се спомене, че Рудолф Щайнер в продължение на 20 години се е занимавал с основните въпроси на познанието. Съответните негови книги [9], [10], [11], [12] принадлежат на човек, който се стреми към научна яснота на своето собствено съзнание, към най-плодотворното, което може да бъде изучено.
При тях става дума за философски книги.
Те същевременно са и научно-теоретичната обосновка на антропософията. Който действително се занимае с тези основни въпроси, за него ще последва сигурната, повтаряща се във всяко време опитност, че самият той е духовно същество, което притежава вътрешна възможност сам да се определя духовно. Понеже това често се подлага на съмнение или даже категорично се оспорва особено от страна на природната наука, нека още веднъж да бъде съвсем ясно казано, че тъкмо тази възможност на човека вътрешно да се определя духовно, наред с много други, е предпоставка на всяка наука.
към текста >>
40.
1. Лекция: Животът на Земята и на Космоса
GA_327 Биодинамично земеделие
Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с
дума
та планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
Връзката на живота с планетния космос предпоставя, че на първо място читателят притежава най-елементарните основни знания по астрономия в смисъл на общото образование.
Рудолф Щайнер постоянно прави изказвания, които се отнасят също и до възникването на планетната система.[1] Съобразно с това с думата планети не се обозначават само светлите точки, които виждаме на небето, чийто път ние проследяваме като повтаряме наблюдението и с телескопите ги виждаме като светли дискове или кълба, а напоследък можем да ги разглеждаме отблизо със спътниците и телевизията.
Има се предвид, че те са сферични етерно-астрални формации с източник и център на влияние Слънцето, чиято външна граница се обозначава от пътя на видимото тяло.[2] Селскостопанският курс може да се изучава също и без достатъчно знания за тези неща, обаче човек трябва да знае, че в думите, в изразите живее много повече, отколкото допускаме в нашето ежедневно съзнание или в съзнанието на обикновеното образователно ниво на селскостопанските специалисти.
към текста >>
„Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става
дума
не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат.
„Когато се говори от антропософска гледна точка, тогава действително става дума не да се връщаме към древните инстинкти, а от едно дълбоко духовно вникване да намираме това, което станалите днес несигурни инстинкти все по-малко могат да ни дадат.
Ето защо е необходимо да преминем към едно силно разширено разглеждане на живота на растението, на животните, но също и живота на самата Земя в посока към космичната страна“.
към текста >>
И на това равнище става
дума
за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
В Селскостопанския курс Рудолф Щайнер по начало търси противоположностите в действителността и ги описва. Тези противоположности не се изключват, а взаимно се обуславят и в своето взаимодействие, в срещата си водят до ритмично свързване и оттам до една среда, тук това е фактическият сетивно изживяван живот на земната повърхност. Следователно причините на сетивно възприемаемите жизнени процеси трябва да се търсят на по-високо равнище на действителността, на първо място на равнището на етерното.
И на това равнище става дума за сили, които от своите противоположности в дейността им една за друга и една с друга създават действителността.
към текста >>
Ето защо тук не става
дума
за това.
За сили тук се говори непредубедено. Вече видяхме по-горе, че простото приемане на сили не води далече.
Ето защо тук не става дума за това.
„Човек трябва да проникне в тези сили, които управляват растежа“ (6, 186). Има се предвид, че човек прониква съзнателно и с това идва до изживяване на силите. В какво положение се намират силите в общото устройство на действителността?
към текста >>
41.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Той констатира: „Едно земеделско стопанство наистина реализира своята същност в най-добрия смисъл на
дума
та, когато може да се схване като един вид индивидуалност за себе си, една истински затворена в себе си индивидуалност.“ Всичко, което живее там, е последица от взаимни насрещни действия.
За това явление Рудолф Щайнер употребява понятието „организъм“, с което установява, че навсякъде, където има растеж в природата, този природен процес се показва като едно подредено единство и като един организъм от по-висок вид. В този смисъл съвсем точно е да наричаме почвата орган на този организъм.
Той констатира: „Едно земеделско стопанство наистина реализира своята същност в най-добрия смисъл на думата, когато може да се схване като един вид индивидуалност за себе си, една истински затворена в себе си индивидуалност.“ Всичко, което живее там, е последица от взаимни насрещни действия.
Той нарича такова земеделско стопанство „вид индивидуалност“ най-напред като констатация на налични разнообразни фактически индивидуални различия. Но това, както ще видим по-късно, е само първият най-низш аспект на това понятие. Освен постоянно променящите се природни условия земеделските стопани играят важна роля със своите различни традиции и цели, структури на предприятията и начин на обработка.
към текста >>
Обаче за друг индивидуален Аз на отделното земеделско стопанство не става
дума
в Селскостопанския курс, нито другаде у Щайнер.
Както астралността притежава вътрешно интимно отношение към етерността, така и човешкият Аз - към физическото тяло. Дванадесетте сетива на човека в известен смисъл са портите, през които Азът на човека поглежда във физическия свят.[6] И в тази връзка също трябва да се има предвид съществената разлика, когато се сравнява с мястото, където вирее растението и обитава животното. Въпреки това Щайнер говори за дейността на найвисшата духовност, достъпна за нас на Земята във въглеродния скелет - за човешкия Аз, или за действащата в растенията световна духовност (3, 92), и за Аза или азовата организация във връзка с тора (8, 240 и сл.), на който въпрос ще се върнем отново.
Обаче за друг индивидуален Аз на отделното земеделско стопанство не става дума в Селскостопанския курс, нито другаде у Щайнер.
Оттук не трябва да приемаме, че е имал предвид нещо такова. Това съществува само при човека (един индивидуален „Аз“).
към текста >>
Сега става
дума
за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
Щайнер продължава отново с подчертаване на значението за наблюдаване на формите (2., 81). Това разглеждане на формите в края на лекцията изтъква значението на животните от същото място и отделяните от тях вещества за растенията.
Сега става дума за актуалните слънчеви и лунни облъчвания отвън, особено през ембрионалното развитие на животните, които вече притежават своето астрално и етерно тяло.
Животното получава своята форма чрез астралното тяло, което управлява етерното тяло. Слънчевото и лунното облъчване само модифицира изграждането на животинската форма. Разбира се, че тук нямаме предвид видимата светлина. Тя не достига ембриона. Малко преди това Щайнер е обяснил (2, 80), че иначе хората не биха знаели как светлината действа във вътрешността на Земята.
към текста >>
42.
3. Лекция: Елементите на белтъка като носители на силите на живота
GA_327 Биодинамично земеделие
При това става
дума
за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
С този израз не казваме, че при самите вещества и без това обхващане (от същностните сили на даденото органично същество) вече се касае за нещо душевно или за нещо живо. Но когато представяме душевни опитности като образи (Черният юначага), се приближаваме до това, което действително съществува, и съдържанието става по-живо за нашето съзнание. Образът в смисъла тук е едно свободно избрано, познато и напълно зримо явление, което се привежда като сравнение и за което знаем, че не е самото същество, а само образ за определени негови качества. Фотографската снимка на един човек ние няма да вземем за самия човек. В образа често подобре се изразява това, което имаме предвид, отколкото с чисти мисли.
При това става дума за форма на описание, а не за заключения по аналогия.
към текста >>
Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става
дума
при Щайнер.
В това хиплоидно състояние възпроизвеждащите клетки са готови да се слеят с комплементарни (допълващи) също така хиплоидни клетки. Това сливане става като последствие от опрашването на цветовете. По този начин се получава оплодена клетка и от нея едно действително ново растение, което не е просто продължение на растението-майка. Неоплодените хиплоидни клетки се разпадат, нямат по-нататъшно развитие. Белтъкът на растението и с това неговите ензими сега се определят от ново комбинираните гени.
Това важи за сперматофитите, за растенията, които се развъждат чрез семена, и за които става дума при Щайнер.
Доколкото при низшите растения процесът е малко по-друг, това не променя казания тук аспект. Зрелите, способни за оплождане хиплоидни клетки според застъпеното тук схващане съответстват следователно на хаотичното състояние според терминологията на Щайнер.
към текста >>
Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на
дума
та действат върху физиката на растението.
Впрочем това са само указания за това, което Щайнер е имал предвид, предполагаеми аналогии. Чрез тях ние възбуждаме своето мислене и се освобождаваме от привичките.
Щайнер говори за условията, при които само свръхсетивно възприемаемите, тоест духовните сили в същинския тесен смисъл на думата действат върху физиката на растението.
Астралните сили в светлината спират растежа на живия филиз и предизвикват превръщането на новите млади листа в цветове. Цветните пъпки не могат повече да асимилират под въздействието на светлината, а трябва да дишат кислород като едно животно. Това продължава до образуването на семе. За възникването на семето навлизат още по-висши сили. За тях се отнася при Щайнеровите изложения относно хаоса в семето.[16]
към текста >>
43.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
«Става
дума
за един въпрос, който в изключително дълбок смисъл е, бих казал, космическо-земен въпрос.
«Става дума за един въпрос, който в изключително дълбок смисъл е, бих казал, космическо-земен въпрос.
Тъкмо при селското стопанство се вижда, че от духа трябва да бъдат поети сили, които днес са съвсем непознати и които са от значение не само малко да бъде подобрено селското стопанство, но главно да може да продължи изобщо и във физически смисъл животът на хората - нали човек трябва да живее от това, което ражда Земята.»(0, 26)
към текста >>
44.
6. Лекция: Индивидуализиране мероприятията в земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Там обаче ставаше
дума
за духовни сили от неподвижните звезди.
Че веществата, които посредничат на планетните сили, правят това по полярен начин, беше казано при обсъждането на третата лекция по повод образуването на семето.
Там обаче ставаше дума за духовни сили от неподвижните звезди.
Нека проследим тук азота от този аспект: ние сме свикнали веднага да мислим за азотните съединения, за нитрата, за неговото въвеждане в растението и образуването на белтък. Това е съвсем правилно. Азотът е включен непосредствено в живота и е не само жив, но и усещащ,[5] а точно при нитрата, където е отделен от живота той е станал минерален. Рудолф Щайнер ни обръща внимание, че азотът има и друг вид действие. Азотът около Земята трябва да е мъртъв.
към текста >>
45.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
Не става
дума
само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др.
«Освен тези груби взаимодействия непрекъснато се извършват и други взаимодействия чрез по-фини сили и по-фини субстанции - чрез топлината, чрез постоянно действащия в атмосферата химически и жизнен етер. Без да се познават и без да се съобразяват тези по-фини взаимодействия, не може да се напредва в определени области на селското стопанство. Когато в стопанството човек има работа със съвместния живот на животното и растението, трябва особено да се съобразява с тези вътрешни, интимни природни връзки.
Не става дума само за тези животни, които са говеда, коне, овце и др.
Безспорно те са близо до нас. Ние трябва с разбиране да отправим поглед, да кажем за пример, и към разнообразните насекоми, които през определена част на годината облитат растителния свят. Да, по интелигентен начин, с разбиране трябва да разгледаме и света на птиците. Днес човечеството няма никаква идея, какво влияние всъщност оказва прогонването и изчезването на определени видове птици поради съвременните жизнени условия; какво влияние има това върху цялото селско и горско стопанство. Върху тези неща трябва да се хвърли светлина от едно духовно-научно, би могло да се каже, макрокосмично разглеждане.»[1]
към текста >>
Тук при животните става
дума
за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
След раждането астралното тяло постепенно се освобождава от нервно-сетивната система и при порасналото животно вече е свободно от изграждащата дейност върху физическото тяло. Това е условието то да стане носителят на съзнанието.
Тук при животните става дума за възприемащо и усещащо, не за мислещо съзнание.
Щайнер казва, че по отношение на своето обкръжение тази част на астралното тяло живее от преработването на онази астралност, която е отделена от растенията във въздуха и топлината,[4] която първо преминава през въздуха и топлината.[5] Тук „отделена“ означава, че повече не е свързана непосредствено с физическото и етерното тяло на растенията.
към текста >>
46.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Става
дума
за растителна субстанция.
Щайнер поставя изненадващото, може би шокиращо сравнение, че в червата се разиграва един аналогичен отделителен процес, че мозъкът може да се разглежда като един завършен куп тор. Ясно е, че при червата не се мисли за обикновено отделяне, а за такова от етерното тяло или от етерни остатъци на храната. Ние трябва да се храним с вещества, които произлизат от живи организми и следователно са или са били проникнати от етерно тяло. Чревното съдържание е минерално, защото една от функциите на смилането се състои в това, храната, следователно чревното съдържание да бъде освободено от собствената му етерност и астралност.
Става дума за растителна субстанция.
Храната трябва да стане субстанция на организма, който се храни с нея. Ако остане свързана със своите собствени сили, тя ще продължи да съществува със своята същност. Настъпва отравяне. Освободената етерност на храната служи на свободната част на етерното тяло на човека и с това на неговото съзнание. При животното този процес е силно отслабен.
към текста >>
47.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Това значи, че не трябва да бъдем фанатици, хващащи се за
дума
та, а трябва да се дава лекарство на основата на пълното познание за него - в един случай така, в друг - по друг начин.
Но от това виждате също и следното: в днешния свят виждате както алопатията, така и хомеопатията. Алопатите лекуват с методите на алопатията, хомеопатите лекуват с методите на хомеопатията. Обаче, господа, не всички заболявания могат да се лекуват с помощта на хомеопатия; някои трябва да се лекуват с помощта на алопатия. При това лекарствените средства се смесват различно.
Това значи, че не трябва да бъдем фанатици, хващащи се за думата, а трябва да се дава лекарство на основата на пълното познание за него - в един случай така, в друг - по друг начин.
В антропософията не се хващаме за думите-лозунги: «алопатия», «хомеопатия», а се действа, изхождайки от фактите. Тук се казва: алопатията подхожда по отношение на стомаха, червата и бъбреците; тук тя постига успех. Хомеопатията е ефективна, ако изходен пункт на заболяването е главата, както това е при грипа. Главата е първичният източник на много заболявания. Трябва да се знае как такива явления протичат в природата.
към текста >>
48.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 21 февруари 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам
дума
та «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Такива възгледи, че светлината през тъмнина е червена, а тъмнината през светлина - синя, са имали още древните в Азия, когато още са били достатъчно разумни, както ви описах това последния път. Древните гърци също още са имали подобни възгледи. Тези възгледи са се задържали в течение на цялото средновековие, докато хората не станали «умни», тоест до XIV, XV, XVI, XVII столетие. Когато хората поумнели, те престанали да се ориентират в природните явления като такива, а започнали да измислят всевъзможни, създавани по изкуствен начин теории. И един от тях, който измислил особено изтънчена теория за цвета, е бил англичанинът Нютон[2].
Нютон, бидейки особено разумен човек - в случая употребявам думата «разумен» напълно сериозно, - бидейки особено разумен човек, изказал следната теза: ако разглеждаме дъгата - умният човек не обръща внимание на това, което носи тривиален характер, което се появява всеки ден, на утринната и вечерната заря, нали така, а бидейки сведущ и умен, се вглежда в нещо особено рядко, изключително, изследва това, което можеш да разбереш само ако си направил предварителни крачки, - ако разглеждаме дъгата, в нея ние виждаме седем цвята, а именно червен, оранжев, жълт, зелен, син, индигов и виолетов.
Има седем цвята, които виждаме в дъгата един след друг (изобразява го на рисунката). Ако гледате дъгата, можете без усилие да различите тези седем цвята.
към текста >>
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става
дума
за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека.
Ако се разбира, че става разрушаване на кръвта, и в същото време нейното оживяване... (пропуск в текста) - /става дума за въздействието на червеното/, - ако светлината разрушава в мен кръвта, аз активизирам кислорода и така се оживявам, което способства за здравето на човека.
Ако постоянно се намирам в тъмнина или ме обкръжават сини тонове, на мен постоянно ми се иска да се оживя. Аз изразходвам твърде много сили за това оживяване, от което ставам блед, тъй като изразходвам твърде много жизнени сили. В първия случай (тоест при добра осветеност, при червено-жълти тонове в жилището - бел. пр.) здравият, розов цвят на тялото на човека се обяснява с това, че въздействието на светлината върху човека способства за усвояването от него на кислорода. Бледността на свой ред се обяснява с постоянното усвояване на въглена киселина.
към текста >>
49.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Не трябва да ви смущава
дума
та «астрално» (звездно).
Защото цианидът е съединение на въглерода с азота, подобно на това, както въглеродният двуокис е съединение на въглерода с кислорода. Човек постоянно се цианизира, когато говори. И той на свой ред трябва да компенсира тази цианизация. Привеждайки в движение своите органи на речта, в някакъв смисъл човек умъртвява себе си, както се умъртвява с изгарянето, съпътстващо движението, което пак трябва да бъде компенсирано. Тази компенсация прави астралното тяло.
Не трябва да ви смущава думата «астрално» (звездно).
Бих могъл да употребя и друг термин. Това няма значение. И така, тази компенсация прави астралното тяло. Това астрално тяло също така съществува в човека, то живее в дишането и в речта.
към текста >>
[4] Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става
дума
за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
[4] Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
към текста >>
50.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 21 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ето за какво става
дума
тук.
Ето за какво става дума тук.
Макар и да не върви толкова бързо, ще отговоря докрай на зададения въпрос. Да съпоставим това, което знаем за края на човешкия живот, за това как човек постепенно губи своето етерно тяло и своето астрално тяло; да го съпоставим с това, че после «азът» трябва отново да се спусне долу, за да си построи свое астрално тяло и така нататък. Тогава ще се приближим към това как човек отново и отново се спуска долу. След това ще се приближим и към това време, когато човек въобще ще се освободи от всички свои земни животи, когато няма да трябва отново да слиза долу. Тогава ще отговорим също и на въпроса: кога за първи път се е появил човек?
към текста >>
51.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 4 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той нагледно иска да демонстрира, че под
дума
та «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек.
Авторът на книгата обаче иска да направи своето твърдение по-нагледно.
Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек.
«Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение. Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата.
към текста >>
«Азът» е не повече от
дума
, ако става такъв род обобщение.
Авторът на книгата обаче иска да направи своето твърдение по-нагледно. Той нагледно иска да демонстрира, че под думата «аз» в действителност само се обобщава всичко това, което преживява човек.
«Азът» е не повече от дума, ако става такъв род обобщение.
Авторът на книгата привежда едно сравнение. Всичко преживявано от човека той сравнява с военен контингент, с рота войници. И така, всичко преживяно от мен в детството, моите игри и моите преживявания, чувства при играта, всичко това е един взвод войници; всичко преживяно от мен по-късно - друг взвод войници и така нататък; чак до ден-днешен аз обобщавам всичко това, съединявам го, по-добно на формирането на войнско подразделение от отделните войници; това аз наричам «аз». Така казва авторът на книгата. Следователно всички отделни душевни преживявания той сравнява с рота войници, които обединява, формира ги както се полага в случая; той не казва: Мюлер, Леман и така нататък - той казва: дванадесета рота и така нататък.
към текста >>
Дума
та «аз» - сега следва най-интересното!
«От наша гледна точка този факт не представлява нищо удивително. Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната личност по отношение на външния свят». И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»). Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят. Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения.
Думата «аз» - сега следва най-интересното!
- думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници. Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
към текста >>
-
дума
та «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници.
Желаейки да се ориентираш в този проблем, следва преди всичко да си изясниш какво представлява отделната личност по отношение на външния свят». И така, на първо място авторът предлага да се състави съответна представа (за «аза»). Като отговор той казва: «Това е резултантна от всички възможни представи, особено от тези, които свеждат в повече или по-малко компактно цяло преките взаимоотношения на организма с външния свят. Това е общо понятие за всичко изброено, също както понятието растително царство обхваща в себе си безкрайното число от всички растения. Думата «аз» - сега следва най-интересното!
- думата «аз» е представител на всички тези представи, както военачалникът, командирът е представител на всички отделни войници.
Както за действията на отделния военачалник можем да кажем, че за представите на отделните войници и воински подразделения те - действията на командира - постоянно представляват повече или по-малко тъмна, подсъзнателна задкулисна основа, по същия начин и масата на отделните конкретни представи и чувства съставлява задкулисната основа на понятието «аз».
към текста >>
Но ако «азът» като представител е не повече от
дума
, то би следвало и за ротата войници ротния командир също да разглеждаме само като
дума
.
Но ако «азът» като представител е не повече от дума, то би следвало и за ротата войници ротния командир също да разглеждаме само като дума.
Случвало ли ви се е да видите ротен командир, командващ рота войници, да е всичко на всичко дума (общо понятие), събирателно понятие на всеки поотделно? Можете да си представите, че ротният командир не е особено умен. «Азът» също понякога бива не особено умен. Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна дума - а авторът използва своето сравнение за илюстрация на положението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави. Те напълно могат да бъдат уличени в това, че предлаганото от тях сравнение е лишено от каквато и да било логика.
към текста >>
Случвало ли ви се е да видите ротен командир, командващ рота войници, да е всичко на всичко
дума
(общо понятие), събирателно понятие на всеки поотделно?
Но ако «азът» като представител е не повече от дума, то би следвало и за ротата войници ротния командир също да разглеждаме само като дума.
Случвало ли ви се е да видите ротен командир, командващ рота войници, да е всичко на всичко дума (общо понятие), събирателно понятие на всеки поотделно?
Можете да си представите, че ротният командир не е особено умен. «Азът» също понякога бива не особено умен. Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна дума - а авторът използва своето сравнение за илюстрация на положението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави. Те напълно могат да бъдат уличени в това, че предлаганото от тях сравнение е лишено от каквато и да било логика. В него няма ни най-малка логика.
към текста >>
Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна
дума
- а авторът използва своето сравнение за илюстрация на положението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави.
Но ако «азът» като представител е не повече от дума, то би следвало и за ротата войници ротния командир също да разглеждаме само като дума. Случвало ли ви се е да видите ротен командир, командващ рота войници, да е всичко на всичко дума (общо понятие), събирателно понятие на всеки поотделно? Можете да си представите, че ротният командир не е особено умен. «Азът» също понякога бива не особено умен.
Но да си представяме, че ротният командир е не повече от празна дума - а авторът използва своето сравнение за илюстрация на положението, което заема «азът» по отношение на представите, - значи да служиш за доказателство, че даже и най-умните хора, когато им се налага да говорят за свръхсетивното, стават потресаващо глупави.
Те напълно могат да бъдат уличени в това, че предлаганото от тях сравнение е лишено от каквато и да било логика. В него няма ни най-малка логика.
към текста >>
Даже
дума
та «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз».
Това казва всеки човек. Имах един приятел от училище - мисля, че вече съм ви казвал за това, - който, когато беше на деветнадесет-двадесет години, беше на път да стане завършен материалист. Ние с него често се разхождахме заедно и той винаги казваше: за мен е съвсем очевидно, че ние нямаме никакъв «аз», ние имаме само главен мозък; главният мозък мисли. А аз винаги му казвах така: но виж, ти казваш: аз вървя, ти даже казваш - аз мисля; защо лъжеш? Ако казваше истината, ти би трябвало да кажеш: моят главен мозък мисли!
Даже думата «мой» не би следвало да казваш, тъй като «мой» сочи към «аза»; защото ако човек казва «мой», се подразбира наличието на «аз».
Хората никога не казват: моят главен мозък мисли, моят главен мозък върви, моят главен мозък взима тебешир. Това няма да им дойде на ум, защото в живота човек не може да бъде материалист. Той веднага би почнал да говори глупости, ако би бил (последователен) материалист.
към текста >>
При болка винаги става
дума
за повреждане, макар и да е незначително.
Но виждате ли, за нас е невъзможно да се учим на говор така, както се учим на мислене. Защото какво става в случая с речта? Виждате ли, господа, ако повдигате тежка гира или силно сте се ударили по ръката, ще почувствате болка в тази ръка. Да се изпитва болка - това значи да имаш чувство. Ние чувстваме това, ако сме пренапрегнали някой телесен член и по такъв начин сме го повредили.
При болка винаги става дума за повреждане, макар и да е незначително.
Човек при това изпитва някакво чувство. Обаче, господа, цялата реч произхожда от чувствата. Детето се учи в своята реч на звука ай, ай. Какво иска да изрази детето, когато казва: «ай, ай»? То се умилква, то е ласкаво.
към текста >>
52.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 9 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Само че в дадения случай
дума
та «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита.
пр.) се забравя много лесно. Това става почти по същия начин, както при вземането на изпит. Готвейки се за изпит, на човек понякога му се налага да се бъхти година-две. Но материалът се забравя много бързо, изключително бързо. Така стои работата и с това знание, което ни е необходимо за създаването на своето тяло; ние също бързо забравяме това знание.
Само че в дадения случай думата «бързо» ще означава нещо различно, отколкото в случая с изпита.
«Бързо» - това означава целия наш живот. Когато умираме, забравяме почти всичко, което сме донесли със себе си при нашето раждане, спускайки се в земния живот. Продължителността на нашия живот съвпада примерно с продължителността на забравянето.
към текста >>
53.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
В какво е разликата - сега става
дума
за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна?
Гъската я мързяло да ходи, но се хранила доста усърдно. Дали и съвет да ходи с помощта на клюна, а да яде с краката, за да промени вредния навик. Така, разбира се, не става, но въпреки това за ходене главата абсолютно не ни е нужна. За да се движат ръцете, нашата глава също не ни е нужна. Та за какво на човек и висшите животни е нужна главата?
В какво е разликата - сега става дума за главата - между човека и висшите животни, от една страна, и нисшите животни, от друга страна?
Разликата е в това, че човекът и висшите животни умират, ако нямат глава, а жабите, костенурките и всички нисши животни остават живи. Ако вземете нисши животни, например червеи, вие можете да ги разрежете наполовина и всяка половинка на животното започва да живее сама за себе си и се премества. И така, виждате, главата собствено съвсем не е нужна за това, което извършва тялото. Обаче, за съжаление, както на висшите животни, така и на човека главата е необходима за живот. Тя е необходима на човека за живот.
към текста >>
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже
дума
та «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
Телесното наказание оставя най-много белези. Но не физическото въздействие оставя следи от побоища в астралното тяло, а моралното въздействие. В астралното тяло ние носим морални впечатления от целия земен живот. Работата тук стои така: в детството някого са го били; по-късно астралното му тяло се оказва подобно на бито куче. А друг сам е натупал своя възпитател - има и такива, - у него астралното тяло е като на лъв.
Вътрешно човек изглежда така - можем да кажем, изглежда душевно, - но понеже думата «душевно» е станала прекалено абстрактна и вече не предизвиква в хората никакви мисли, да кажем: човек астрално изглежда така, че той получава един или друг облик в зависимост от моралните впечатления, получени в течение на живота.
към текста >>
54.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обаче става
дума
за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път?
За всичко това може да се научи с помощта на естествознанието.
Обаче става дума за следното: а не може ли по здравословен начин да се постигне паметта и всичко останало, което малаецът получава по такъв болезнен път?
Тук трябва да си спомните за това, което е било известно на най-древното население на Земята - за това, че хората живеят на Земята отново и отново. Неотдавна ви разказвах как Лесинг е казал: защо трябва да се смята за глупост това, в което са вярвали тези древни хора? Тези древни хора въобще са нямали такива абстрактни мисли, както ние. Те са нямали никаква естествена наука. Те всичко възприемали на нивото на митологията.
към текста >>
Сега то трябва да научи, че същото това означава написаната (изписва я на дъската)
дума
«баща».
Вчера казах, обръщайки се към намиращите се тук педагози: когато детето достигне примерно седем години, то трябва да се учи. Детето трябва да се учи; при това за целия свой предшестващ живот то е усвоило това, че познатият му, намиращ се до него човек, е «баща».
Сега то трябва да научи, че същото това означава написаната (изписва я на дъската) дума «баща».
На детето неочаквано му се налага да учи това. С този (написан) «баща» не му се е случвало да има работа. Това са само някакви странни чертички, знаци, които нямат нищо общо с неговия баща! Но на детето неочаквано му се налага да изучава това. То се опъва, то му се противи.
към текста >>
А ето тук (в написаната
дума
«баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща».
Например на детето му казват: виж, какво е това? (вж. рис.) Ако на детето му се поднесе такава рисунка и го попитате: какво е това, какво ще отговори то? - Това е риба. Детето няма да каже: Не знам какво е това.
А ето тук (в написаната дума «баща») то не може да каже: аз разбирам, че това е «баща».
Но «рибата» ето тук то признава (има се предвид нарисуваната риба). Аз му казвам: кажи ми парченце от «риба» (Fisch), махни «и» (i) и всичко останало, остави само «Р» (F), защото риба започва с Р (F). Виж сега, просто рисувам Р (F). И така, от риба извеждам буквата Р (F). Отначало детето рисува риба, а след това получава оттук буквата «Р» (F).
към текста >>
55.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ето за какво става
дума
тук.
Такива са тези неща, ако се надникне в тях. Антропософията винаги и във всичко се стреми да научи това, което действително може да се види в душата, да научи това, което действително е видимо.
Ето за какво става дума тук.
към текста >>
В него
дума
та винаги приличала на това, което е означавала.
Трябва само да помните, че в древността много неща са се правели съвсем различно от днес. Египтяните са били доста умни хора, за което вече ви казах. Но те не са имали такова писмо, като нас, те са имали образно, йероглифно писмо.
В него думата винаги приличала на това, което е означавала.
И на хората, които в Египет са били писари, най-строго им се е заповядвало: писането е свещенодействие; длъжни сте съвсем точно да копирате тези неща. Знаете ли какво е ставало с този, който тогава по небрежност е допускал грешка при преписване на текст с образно-йероглифното писмо? Осъждали са го на смърт! Как бихте погледнали днес, ако човек, направил ортографическа грешка, би бил осъден за това на смърт? Обаче историята на човечеството тече по-различно, отколкото се мисли за това.
към текста >>
По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще
дума
не може да става.
Оттук виждате, че основният закон, съблюдаван в естествознанието, законът за причината и следствието, законът за причинно-следствената връзка, се съблюдава и в духовната наука. Не може да се изхожда от такъв род изказвания: «е, измислили някакви две деца; едното дете Исус е измислил Матей, другото дете Исус го е измислил Лука».
По времето, когато са писани Евангелието от Матей и Евангелието от Лука, за такива измислици въобще дума не може да става.
Хората (от това време) говорели образно; но те нищо не измисляли, тъй като се отнасяли към тези неща толкова сериозно, че няколко века по-рано в Египет са осъждали на смърт тези, които са записвали нещо неправилно. В древността никой не е смеел да бъде лекомислен и да казва, че хората нещо са измислили. Те са се изразявали, използвайки образи, но никога не би им хрумнало да измислят нещо. Пълно неведение проявява този, който казва, че Евангелията от Матей и от Лука биха могли да са измислени. Но това говорят днешните учени и теолози.
към текста >>
Само трябва да се види, че става
дума
за истинската наука, да се види как злобеят по повод на идването й тези, който не са учили толкова много!
Ще стане и следното: хората, които днес говорят като гореспоменатия доктор Хауер, ще изчезнат, и това, което днес е принудено да действа, макар и не физически, а духовно в ка-такомбите, ще действа явно!
Само трябва да се види, че става дума за истинската наука, да се види как злобеят по повод на идването й тези, който не са учили толкова много!
към текста >>
56.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Става
дума
за това, че тези противоположни сили трябва да бъдат уравновесени.
Става дума за това, че тези противоположни сили трябва да бъдат уравновесени.
В какво се състои равновесието? Нито една от тези сили не трябва да преобладава.
към текста >>
Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (
дума
) «баща», е всъщност бащата.
Виждате ли, сега сме 1923 година, нали така? Времето, изминало от поврата на времената до 1923 година, е такова, че човечеството постоянно пребивава в опасност от попадане под влиянието на ариманическите сили. Помислете само, колко ариманизирано е възпитанието днес, особено там, където отсъства духовната наука. Нашите деца в началното училище трябва да изучават неща, които им се струват комични. Вече съм ви посочвал такива неща, към които те нямат никакъв интерес.
Както съм ви казвал, те например виждат баща си; той изглежда така и така, той има коса, уши, очи; и ето, след това им се налага да учат, че написаната тук (дума) «баща», е всъщност бащата.
Това е съвсем чуждо за децата. Това не им е интересно. Така стои работата с всичко, което на децата се налага да изучават в началното училище. При тях отсъства интерес към това.
към текста >>
В онова време училище в съвременния смисъл на
дума
та е нямало.
Връщайки се, да кажем, 8000 години преди поврата на времената (началото на християнската ера), ние намираме нещо различно; тогава хората ги е грозяла опасност въобще да не остаряват.
В онова време училище в съвременния смисъл на думата е нямало.
Училище е съществувало само за тези хора, които вече са се намирали в респектираща възраст, които след това е трябвало да станат истински учени. За тях са били училищата. Но за децата в древността училища е нямало. Те се учили от живота. Каквото са виждали, на това и се учили.
към текста >>
Става
дума
за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно.
Става дума за това, че съвременният начин на мислене влезе в такова русло, че е ясно: всички тези разговори за християнство нищо не представляват, необходимо е нещо по-конкретно.
И така, следва да се знае, че и медицината може да бъде християнска, ако човек знае например следното. Да допуснем, че някой открива съвсем точно, че човек, който още като дете редовно е ядял захар, хваща рак на черния дроб[8] -това е ариманическо израждане на черния дроб, - и тук трябва да се знае, че като противодействие следва да се приложи нещо луциферическо. Както човек различава топло от студено, така трябва да различава луциферическото и ариманическото. Ако на човек са му вкочанясали ръцете и краката, значи той е ариманизиран. Ако ние го обгърнем в топлина, в топъл шал, в палто, това е луциферическо и то противодейства (на вкочаняването).
към текста >>
57.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Обръщал съм ви внимание в какъв контекст
дума
та «бог» е позната във вашата реч.
Обръщал съм ви внимание в какъв контекст думата «бог» е позната във вашата реч.
Когато кръщават децата, трябва да има хора, изпълняващи ролята на кръстници. Има места -предполагам, че и в Швейцария ги има, - където кръстникът го наричат Gott, Herr Gott - буквално Бог, Господин Бог, докато кръстницата наричат Frau Gottel. Това означава, че те, бидейки кръстници на детето, трябва да му помагат. Бог изпълнява същата тази роля. Бог - това е Този, който е бил всеобщ кръстник на целия свят.
към текста >>
Фамилията на Гьоте (Goethe), великият немски поет, също е произлязла от такава
дума
.
Това означава, че те, бидейки кръстници на детето, трябва да му помагат. Бог изпълнява същата тази роля. Бог - това е Този, който е бил всеобщ кръстник на целия свят. Ако искаме да разберем ситуацията, възникнала в предишното време, трябва ретроспективно да се пренесем в това време. И така, Бог е бил сякаш всемирен кръстник.
Фамилията на Гьоте (Goethe), великият немски поет, също е произлязла от такава дума.
към текста >>
Казвал съм ви: наистина в продължение на дълги години, - от духовнонаучна гледна точка - се занимавах с този въпрос и стигнах до следното: става
дума
за две деца Исус, така че Евангелието от Матей говори за друго дете Исус за разлика от Евангелието от Лука.
Казвал съм ви: наистина в продължение на дълги години, - от духовнонаучна гледна точка - се занимавах с този въпрос и стигнах до следното: става дума за две деца Исус, така че Евангелието от Матей говори за друго дете Исус за разлика от Евангелието от Лука.
към текста >>
Десетте дни, за които става
дума
по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди.
И днес ние също можем да кажем: Той винаги присъства тук. Обаче учениците, понеже силата на виждане в тях изчезнала, след изминаването на четиридесет дни вече не са Го виждали. Тогава те казали: сега Той ни напусна; (извърши се) Възнесението. Това събитие хвърлило учениците в много дълбока печал.
Десетте дни, за които става дума по-нататък, тези десет дни проникнали дълбоко в сърцето на учениците и апостолите; по това време те с вътрешна сила обмисляли всичко, което Христос им говорил преди.
Тези десет дни им били достатъчни, за да си кажат: ние самите също можем да знаем всичко това; тази Премъдрост - както казвали те, намирайки се под силното впечатление, - тази Премъдрост сама се разполага в нас. Сега, след изминаване на десет дни, те чувствали силата да учат тази Премъдрост. Огнените езици - те в образ-на форма показват това (наличието на Премъдростта) - слезли върху тях. Това е Троицата, идеята за деня на Троицата - тези огнени езици. Благодарение на тази велика печал, по време на която те все още обмисляли това, че повече никога няма да видят Христос, те така се вглъбили в себе си, че сами получили способността да обучават.
към текста >>
Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало
дума
в древността, какво се е имало предвид.
Прекрасен е разказът за това, че те започнали сега да «говорят различни езици».
Обаче е необходимо макар и малко да си изясним за какво е ставало дума в древността, какво се е имало предвид.
Вие съвсем не трябва да мислите, че тук се твърди, че апостолите са започнали да говорят на китайски, японски или даже на немски; не, по смисъла си такъв израз в древността е означавал, че сега те - благодарение на размишленията през десетте дена след Възнесение до Петдесятница - са станали толерантни. За тях не съществували повече разлики между религиите и те възвестявали религия за всички хора, общочовешка религия.
към текста >>
58.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
20. Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става
дума
за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
20. Веднъж беседвах с един знаменит астроном: вероятно тук става дума за разговор с астронома Вилхелм Фьорстер, 1832-1921.
към текста >>
59.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 8 октомври 1923 г. Същността на пеперудите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В древния юдаизъм е имало
дума
: «Яхве», която е означавала същото, каквото и
дума
та „аз“.
Този „аз“ аз удържам само благодарение на моето тяло. Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл.
В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“.
Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала. В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди. И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност. Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност. Но той не е можел да предаде това на другите хора, те биха станали от това безумни; затова и той е трябвало да се подготвя.
към текста >>
Тази
дума
, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което
дума
та е означавала.
Ако можех да го излъчвам, с тази светлина аз бих могъл да творя истински пеперуди. „Азът“ на човека притежава силата да създава истински пеперуди, въобще да създава насекоми и подобните им. Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл. В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“.
Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала.
В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди. И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност. Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност. Но той не е можел да предаде това на другите хора, те биха станали от това безумни; затова и той е трябвало да се подготвя. Все пак това е истината.
към текста >>
И при това той е знаел: ако е изговорил
дума
та «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност.
Виждате ли, хората смятат, че всичко е много просто. Но в древността, когато такива неща са се осъзнавали, хората са разсъждавали в гореописания смисъл. В древния юдаизъм е имало дума: «Яхве», която е означавала същото, каквото и думата „аз“. Тази дума, звучаща в древноеврейския език като «Яхве», се е позволявало да се изговаря само от свещеника, тъй като свещеникът е бил подготвен да каже за себе си това, което думата е означавала. В момента, когато свещеникът е изговарял «Яхве», той е виждал навсякъде образи на кръжащи в полет пеперуди.
И при това той е знаел: ако е изговорил думата «Яхве» и нищо не е видял, значи я е изговорил без истинска вътрешна сърдечност.
Но ако е виждал истински пеперуди, това е означавало, че той е пребивавал в състояние на истинска вътрешна сърдечност. Но той не е можел да предаде това на другите хора, те биха станали от това безумни; затова и той е трябвало да се подготвя. Все пак това е истината.
към текста >>
60.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Вече в самата тази
дума
, когато се каже, че в тялото става горене, в самата
дума
се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Глупост, подобна на тази, когато се каже, че може да се направи хубав дървен дроб или дроб от камък. Това би бил мъртъв дроб! В тялото на човека не може да става същото изгаряне, както в свещта; в човек изгарянето е живо и то се различава от това, което наричат изгаряне въобще, както се различава дробът от парче дърво. Затова и внасям разлика в изразите, които обикновеното естествознание използва за горенето и т. н. Всичко това обяснявам, за да покажа какво е живото изгаряне.
Вече в самата тази дума, когато се каже, че в тялото става горене, в самата дума се съдържа безсмислица: защото всеки си мисли, че в човека става същото, както и в свещта.
Изговаряйки тези думи, вече се казва безсмислица.
към текста >>
61.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ако нямахте жлъчка, вие бихте били ужасни флегматици: ръцете, раменете, главата биха висели; ще ви е противно да кажете на когото и да е дори и
дума
и т. н.
Можете да попитате: а защо от черния дроб постоянно върви тази жлъчка? Господа, ако нямахте жлъчка, вие бихте били странни хора. Макар и в много малки количества, тази жлъчка трябва да се разпространява по цялото тяло.
Ако нямахте жлъчка, вие бихте били ужасни флегматици: ръцете, раменете, главата биха висели; ще ви е противно да кажете на когото и да е дори и дума и т. н.
Бихте били съвсем пасивни, флегматични хора, ако нямахте жлъчка. Човек трябва да има жлъчка и жлъчката трябва да излиза от черния дроб. Ако черният дроб е относително малък, човек става флегматичен: ако черният дроб е относително голям, в човека има много огън, защото жлъчката способства този огън. Виждате ли, в човека може да има също и твърде много жлъчка, той да произвежда прекалено много жлъчка: тогава той с радост е готов да нокаутира всекиго, който само нещо му каже. Ако хората изпадат в бичи гняв, от черния им дроб изтича течна жлъчка; при тях много жлъчка преминава в стомашния сок и в кръвта.
към текста >>
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува
дума
та «черен дроб»1.
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1.
Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber).
към текста >>
Във всички други езици няма по-прекрасна
дума
за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото.
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1.
Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото.
След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber). Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
към текста >>
Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с
дума
та «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber).
Винаги ме е възхищавало това, че в немския език съществува думата «черен дроб»1. Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката.
Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber).
Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява! Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб.
към текста >>
Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната
дума
трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
Във всички други езици няма по-прекрасна дума за този орган, разположен отдясно в долната част на тялото. След всичко, което сега ви разказах, би трябвало да кажем, че огънят и даже това, което идва към човека от Слънцето, тази живителна огнена сила, трябва първо по правилен начин да се преработи в черния дроб, за да бъде пригодна за човека. Тук за него се приготвя жлъчката, която после преминава в тялото му. Слънцето приготвя в човека жлъчката. Това, което човек въобще прави, ние назоваваме с думата «живее» (leben), а това, което възпламенява този живот, можем да наречем «черен дроб» (die Leber).
Ние казваме: товар - товарач, рисунка - рисувач; живее (leben) - това е глагол и производната дума трябва да звучи като «оживител» (der Leber) - хората наистина казват «оживител» (die Leber), - това, което оживява!
Езикът понякога е удивително поучителен, тъй като в древния народен инстинкт винаги е живеело знанието за това. И нещата са се наричали правилно. Черен дроб-оживител - това е, което възпламенява, оживява човека. Ето какво трябва да кажем по отношение на черния дроб. За жлъчегонната функция на черния дроб трябва да се каже следното: секретите на черния дроб са това, което е свързано със Слънцето.
към текста >>
62.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Тук става
дума
за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории.
И така, виждате, че известни неща e необходимо само да се проследят до края и тогава се разкриват някои мирови загадки, които иначе не могат да се разгадаят. Разбира се, ако някой попита как се съединяват помежду си въглеродът, кислородът, водородът и азотът, за да възникне живо същество, той не трябва да подхожда към този въпрос от гледна точка на днешната химия, тъй като тя няма да му покаже, че ако, от една страна, действа фосфорът, а от друга страна - содата, въглената киселина с натрий, ще се образува такова изпълнено с живот живо същество.
Тук става дума за толкова фини неща, че в тях не може да се проникне с помощта на грубите инструменти, с които са оборудвани нашите лаборатории.
Необходимо е по правилен начин да се наблюдават такива явления. И така, ако имате змия, която просто отлага яйца и само от яйцата се появяват живи змийчета, тогава тук още действа макроприродата, действат содата и фосфорът, постъпващи от тази велика макроприрода. Ако змията се еманципира от тази макроприрода, ако я поставят в среда, където не й достига вода, за да си смени кожата и да формира вътре в себе си черупка за яйцето, тогава змията действа като микроприрода, като малка природа, като това, което тя е заимствала от макроприродата и го носи в себе си като наследство, тогава тя действа в някакво отношение като висше същество.
към текста >>
63.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
И ако днес в школските учебници става
дума
за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
Атинянинът казвал друго, той казвал: ние живеем благодарение на Слънцето и когато това Слънце ни подтиква към движение, тогава искаме да се движим; ако няма Слънце и ние не искаме да се движим. Така казвали атиняните и затова те обръщали внимание на външната слънчева топлина. Спартанците обръщали внимание на вътрешната слънчева топлина, на слънчевата топлина, която човек вече е преработил; атиняните обръщали внимание на външното Слънце, което така прекрасно е осветявало кожата - кожата те не натърквали с пясък или поне не толкова много като спартанците, а кожата им е трябвало да бъде обработена от Слънцето. Ето в какво е била разликата.
И ако днес в школските учебници става дума за разликите между атиняни и спартанци, появява се впечатлението, че по някакво чудно стечение на обстоятелствата при спартанците речта е била спокойна, равномерна и освен това, те са били много закалени хора, докато атиняните са развили изкуството на красноречието, което след това е намерило продължение при римляните.
В настоящо време хората не могат едновременно да се занимават с история и естествена наука. Историята казва своето, а естествознанието - своето. Ако ви кажа: спартанците натривали децата си с масло и пясък и те във всякакво време се упражнявали в своето спартанско изкуство, а атиняните не натривали така усилено децата си с пясък и масло, а развивали на основата на вътрешната пластика изкуството на речта - тогава ще знаете как на основата на природните явления се е обуславяла тази разлика между съседстващите спартанци и атиняни.
към текста >>
Днес още не става
дума
за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление.
Обаче на тъмно не може да се развие нищо живо. Безсмислица е, когато се вярва, че на тъмно нещо може да се развие. Но какво става тук? Искам да ви приведа едно сравнение: можем да се надяваме, че когато на земята останат твърде малко въглища, за нагряване ще се използва пряката слънчева светлина, малко преобразувана.
Днес още не става дума за това, слънчевата светлина да се използва непосредствено за отопление.
Възможно е това положение да продължи не много дълго и да се намери способ, как това да се прави: днес ние използваме например каменни въглища. Но, господа, въглищата не са нищо друго освен слънчева топлина, но такава, която преди хиляди години е струила към Земята, преминавала е в дървото и се е запазила като въглища. При изгарянето извличаме от въглищата слънчевата топлина, която преди хиляди и хиляди години е струяла към Земята.
към текста >>
64.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Става
дума
стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор.
Но хлороза може също да се предизвика от това, че в стомаха се отлага твърде малко мазнина, за да се изработва хлор. Един естествоизпитател забелязал, че при хлороза се изработва твърде малко хлор, затова заболяването получило наименованието хлороза. Но посочените взаимодействия не са известни на хората. Не следва да се опитваме просто да вкараме солна киселина в стомаха, защото нея може да я има там напълно достатъчно, особено ако се внася отвън.
Става дума стомахът сам да изработва хлор, да има сила да изработва хлор.
На човек му е необходим собствен хлор, а не вкаран отвън! И за това е необходимо да се вкара в стомаха нещо, приготвено от мед в резултат на определена преработка. Тогава в стомаха отново ще се появи склонност да образува хлор. Следователно виждате, че навсякъде трябва щателно да се гледа на тези неща. Но в по-голямата част от случаите при хлороза се проявява не недостиг на желязо и хлор, а невъзможност за хармоничното им съчетаване едно с друго.
към текста >>
Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става
дума
за вътрешни нарушения.
Виждате, господа, че има случаи, когато при млада девойка при съзряването се появява хлороза. Това сочи, че има някакви нарушения. Тук влиянието на Меркурий се оказва твърде слабо: ние трябва да го усилим, използвайки влиянието на Слънцето. Но има юноши - както ви е известно, при момчетата съзряването не е придружено с такива вътрешни изменения, докато при девойките в организма се появяват менструалните цикли; при юношите става нещо по-външно, настъпва промяна на гласа, той огрубява, - при които силно се проявява нещо друго: в гласа им може да се появи хрипливост.
Това е, което при юношите е аналогично на хлорозата при девойките - при юношите също може да се появи хлороза, както при девойките, може да се появи малокръвие, но тогава става дума за вътрешни нарушения.
И така, при момчетата това съответства на хлорозата, появяваща се при момичетата; при момчетата това се проявява по такъв начин, че мутацията на гласа не протича нормално, а се появява известна хрипливост, каквато има при много хора. Тогава виновник за ставащото е не влиянието на Меркурий, а влиянието на Марс. Но не само Марс дава желязо, желязо дават и метеоритите. Ако се каже: трябва да се усили влиянието на Марс, може да се окаже, че то може да се усили, използвайки злато, Aurum. Виждате, че периодът на полово съзряване при подрастващите се проявява различно.
към текста >>
Виждате, господа, става
дума
за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо.
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука. Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща.
Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо.
Става дума и за други подобни неща. Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението й със света на звездите. Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека. Това е много важно.
към текста >>
Става
дума
и за други подобни неща.
Тези неща би трябвало днес да се изследват с помощта на духовната наука. Другата наука въобще засега няма понятие за тези неща. Виждате, господа, става дума за това, по правилен начин да се вкара в стомаха такава, вече съществуваща в растенията концентрация на желязо, ако хлорозата е предизвикана от недостиг на желязо.
Става дума и за други подобни неща.
Вие виждате, че ще се удаде да се изучи човешката природа, само изявявайки отношението й със света на звездите. Но това още не е всичко, трябва да имаме пълна яснота по отношение на това, че всичко, намиращо се на небето, като звезди, оказва съответстващото влияние върху човека. Това е много важно.
към текста >>
65.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана
дума
за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит.
Що се отнася до детския полиомиелит, именно сега така силно разпространил се в Швейцария, днес фактически още е много трудно да се говори за това заболяване поради причината, че едва отскоро то почна да се проявява в такава форма, в която се появи, и трябва да се изчака, докато не се проявят всичките му специфични симптоми. В Щутгартската клиника[1] ние също имаме например един тежък случай на детски полиомиелит; обаче, според съществуващата картина към днешния ден - защото трябва да се разсъждава само на основата на случаите, с които вече сме се запознали, - трябва да кажем така: детският полиомиелит също както и изходният му пункт - грипът, водещ до толкова многочислени усложнения, е изключително сложно явление. Видно е, че да се борим с него можем само тогава, когато се лекува тялото като цяло.
Съвсем неотдавна тук, в лекарските кръгове, стана дума за това как би следвало да се борим с детския полиомиелит.
Много силният интерес към тази тема днес се обуславя от това, че детският полиомиелит всъщност се разпространява всяка седмица все повече. Нарича се детски полиомиелит, тъй като преди всичко засяга децата. Но неотдавна стана един случай, когато млад лекар, следователно съвсем не дете, защото той вече беше млад лекар, в събота, както предполагам, е бил съвсем бодър, в неделя го поразява детският полиомиелит, а в понеделник умря. Следователно при известни обстоятелства детският паралич поразява човека изключително бързо и предизвиква сериозна загриженост фактът, че той може да прерасне в много тежка епидемия.
към текста >>
Както можете да си представите, тук остават само следи от изходната субстанция, така че става
дума
вече не за това, колко изходна субстанция се съдържа там, а за това, как тази субстанция действа като средство, получено с помощта на разреждане.
Както можете да си представите, тук остават само следи от изходната субстанция, така че става дума вече не за това, колко изходна субстанция се съдържа там, а за това, как тази субстанция действа като средство, получено с помощта на разреждане.
Това средство, получено с помощта на разреждане, действа съвсем различно. Такова разреждане се правеше в Щутгарт. Не всеки ще успее с лекота да направи същото. Най-добре това успя да направи германската валута (има се предвид инфлацията от онова време - бел. пр.), но не на всеки това ще се удаде.
към текста >>
Когато става
дума
за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора.
Живеем в такова време, когато всички тези неща вземат застрашителни размери. Това е все едно някой да трябва да прави часовници, а той да иска да се учи само да обработва метали. Би се получило така, че един ще знае как да реже метали, друг - как да ги лее и т. н. Би се намерил и такъв, който познава процеса на сглобяване на часовници, но не знае как да обработва отделните метали.
Когато става дума за механика, нещо може и да се получи, и то само в случай, ако се принуждават тези хора.
Но в медицината например нищо не може да се постигне, ако не се обединят всички знания, включително и знанието за Земята. Защото в дървесния ствол живее това, което започва в Земята, тоест в областта на геологията; то се пренася нагоре и се превръща в дървесен сок. Тук тази субстанция отмира. Трябва също да се познават и метеорологията, и въздухът, тъй като от средата, обкръжаваща листата, се донася това, което отново предизвиква живот. Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия.
към текста >>
66.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
А сега, господа, ще стане
дума
за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството.
А сега, господа, ще стане дума за това, което действително би могло да пробуди във всеки човек изключителен интерес към пчеларството.
Защото в пчелния кошер всъщност става - макар и с малки изменения - същото, което става в главата на човека. Единствено в човешката глава не така интензивно нарастват субстанциите. В главата на човека, както е известно, има нерви, кръвоносни съдове и освен това, така наречените белтъчни клетки, запазващи сферична форма. Те винаги са някъде вътре. Така че в човешката глава ние също имаме троичност.
към текста >>
67.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Става
дума
за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда.
И така, тук, отдясно, имаме ултравиолетови лъчи. Ултравиолетовите лъчи притежават свойството - това пише в статията самият автор - много силно да въздействат химически. Следствие от това е, че ако поставя тук мравка, тя тутакси ще се подложи на силно химическо въздействие. Тя ще усети това. И действително е вярно, че тя ще усети това преимуществено в очите.
Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда.
Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата. И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие.
към текста >>
И така, в тази статия става
дума
за своеобразно химическо въздействие.
Става дума за чувство, сякаш нещо почва да пълзи по нея, когато тя попадне в зоната на ултравиолетовото излъчване; по същия начин бариевият платино-цианид изпитва въздействие, ако се постави в химически активна среда. Това е едно и също. Ако аз затъмня всичко в тази стая, така че вътре в нея да има само ултравиолетови лъчи, мравката веднага ще забележи: нещо се случи. Ако тук се окажат мравешки яйца или ларви, в тях ще настъпят съществени изменения: в момента, когато те се подложат на това силно химическо въздействие, ще почнат да загиват. Затова тази мравка почва да спасява яйцата.
И така, в тази статия става дума за своеобразно химическо въздействие.
Това напълно се съгласува с твърдяното неотдавна от мен. Аз казах: пчелите имат своего рода вкусо-обоняние, нещо, намиращо се между обонянието и вкуса. Това е, с което усещат пчелите; нещо по-добно имат и мравките.
към текста >>
68.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Става
дума
за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата.
Би било много интересно да направим днес няколко забележки по повод на тази статия.
Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата.
Медът са го давали в не много горещо мляко, в мляко, което не е кипнато, но е пастьоризирано при температура по-ниска от температурата на кипене.
към текста >>
Тук просто има друга
дума
, но така нищо не е обяснено.
На Хайнрих Хайне[2] веднъж му се приискало да се пошегува и казал: има хора, които искат да обяснят как се появява бедността. Най-просто, разбира се, е да кажем: бедността възниква от нищетата.
Тук просто има друга дума, но така нищо не е обяснено.
към текста >>
Ако става
дума
за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари.
Ако става дума за националната икономика, веднага става видно колко ексцентричен е субектът, който заявява, че парите се появяват благодарение на силата, образуваща пари.
Но в естествознанието вече не се забелязва, когато някой попита откъде в млякото са жизнените сили? - и отговори: от витамините. Това е същото като: бедността е от нищетата. Но това не се забелязва. Мисли се, че са казани много значителни неща, докато всъщност нищо не е казано.
към текста >>
Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и
дума
не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също както истинският пчелен.
В практиката това е добре известно и тук би следвало само да се пояснят за хората тези неща, да се обърне внимание, че трябва да се продава мед винаги с хубаво качество. В тази област хората са много склонни да се поддават на измама - имам предвид измама не в обикновения, криминален смисъл, - да се поддават на измама, бих казал, във връзка с условията на цивилизацията. Например ако пътешествайки отидете в хотел и си поръчате мед, това често съвсем няма да е мед, а захарен мед, тоест нещо, произведено изкуствено!
Ако хората знаеха, че това съвсем не е едно и също, че никаква хексагонална сила тук вече няма - и дума не може да става, ако хората знаеха това, те нямаше да се вкарват в заблуда, мислейки, че този подправен мед действа също както истинският пчелен.
С пчелен мед вие, разбира се, бихте могли да храните мишките и той много ще им хареса. Но с този изкуствен мед те могат скоро да умрат, макар и не за няколко дни.
към текста >>
69.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Направих справка в съдържанието, търсейки
дума
та «цена», но там я нямаше!
Един университетски професор, когото познавам, написа книга за националната икономика. Той ми даде тази книга, когато пътувах за лекции. Тогава дълго време оставах там и имах възможност да поговорим; казах му, че ще прегледам книгата, макар и да не успея да я прочета цялата веднага, тъй като се намирам на едно място само за два-три дена. И така, аз прегледах книгата и му казах следното: забелязах в края на книгата съдържание - това не винаги ми импонира, но при вас беше всъщност доста подробно - и в това съдържание са изброени темите, които сте разгледали.
Направих справка в съдържанието, търсейки думата «цена», но там я нямаше!
Там въобще я нямаше!
към текста >>
И така, господинът е написал книга за националната икономика и там няма нито
дума
за цената!
И така, господинът е написал книга за националната икономика и там няма нито дума за цената!
Господа, това е доста характерно. Днес специалистите по национална икономика даже не са в състояние да видят този най-важен национално-икономически проблем. Те въобще не разглеждат ценообразуването, а в ценообразуването е цялата работа. Всичко зависи от ценообразуването. Само дето не го забелязват.
към текста >>
Така че, когато става
дума
за рентабилност, винаги трябва да се вземат предвид и основно да се познават общите национално-икономически условия.
Ако би било възможно тогава да се поставят редом пчеларят и селянинът, това би изглеждало така (рис.). Ето това е селянинът, а това - пчеларят! От това нищо не би се получило! Селянинът не е водил счетоводство на своя пчелин, но на пчеларя би му се наложило да го прави. Но от това нищо не би излязло.
Така че, когато става дума за рентабилност, винаги трябва да се вземат предвид и основно да се познават общите национално-икономически условия.
към текста >>
Дума
та е, съжденията за отделните знаци от Зодиака на чисто външни признаци ли се основават или тук има по-дълбока основа?
Предлага се въпрос: Какво е влиянието на знаците от Зодиака върху производството на мед? Сред селяните се отдава голямо значение на това, сеитбата на семена да става при Луна в Близнаци и т. н.
Думата е, съжденията за отделните знаци от Зодиака на чисто външни признаци ли се основават или тук има по-дълбока основа?
към текста >>
70.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Става
дума
, разбира се, за естествени, а не за изкуствени пити, за пити, изградени по естествен начин.
Господин Мюлер казва, че яденето на пити е индивидуална работа.
Става дума, разбира се, за естествени, а не за изкуствени пити, за пити, изградени по естествен начин.
Що се касае за пчелните заболявания, те се появяват не поради експлоатацията, а просто по-рано вниманието не се заостряше върху тях, нямаше толкова много немощни пчелни семейства и за това не се безпокояха. От Англия в Швейцария проникнаха такива болести по пчелите, каквито тук по-рано никога не ги е имало.
към текста >>
Ако става
дума
за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.
Те значително се отличават помежду си. Стомашният сок е кисел, той представлява киселина, както това се нарича в химията. А хемолимфата представлява това, което от гледна точка на химията има по-алкална реакция, тя не е киселинна, а само леко подкислена. Тя не е киселинна. Ако в стомашния сок има недостатъчно киселина, в организма на пчелата незабавно възникват нарушения в процеса на образуване на мед.
Ако става дума за хемолимфа, тя може да възстановява своите сили само при наличие на съответни климатични условия, което е свързано със светлина, топлина и т. н.
към текста >>
Днес въобще не става
дума
да връщаме историята назад.
Това е, което аз, макар и да не твърдя окончателно днес, но за което поне мога да кажа: това доста лесно може да се получи от знанията за същността на пчелите като цяло; следва да се предприемат опити с растенията, да се поддържа изкуствено развъждане на тези растения, които в определено време от годината са увехнали или ги няма. Вероятно би могло значително да се подобри състоянието на здравето на пчелите. Това са такива неща, по отношение на които аз съм съвсем убеден: те произлизат от дълбокото проникване в тяхната природа.
Днес въобще не става дума да връщаме историята назад.
Не следва да бъдем реакционери в политическия живот, но не следва да сме реакционери и в другите области. Това не е необходимо, трябва да се върви в крак с прогреса. Става дума, че е напълно допустимо да се прилагат в работата старинните методи, за да може с едното да се уравновеси другото и да се оправи работата. Това е, което исках да кажа по този повод.
към текста >>
Става
дума
, че е напълно допустимо да се прилагат в работата старинните методи, за да може с едното да се уравновеси другото и да се оправи работата.
Вероятно би могло значително да се подобри състоянието на здравето на пчелите. Това са такива неща, по отношение на които аз съм съвсем убеден: те произлизат от дълбокото проникване в тяхната природа. Днес въобще не става дума да връщаме историята назад. Не следва да бъдем реакционери в политическия живот, но не следва да сме реакционери и в другите области. Това не е необходимо, трябва да се върви в крак с прогреса.
Става дума, че е напълно допустимо да се прилагат в работата старинните методи, за да може с едното да се уравновеси другото и да се оправи работата.
Това е, което исках да кажа по този повод.
към текста >>
[1] «...тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» – вероятно тук става
дума
за земевладелеца Хуго Хичман (1838–1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия.
[1] «...тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» – вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838–1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия.
Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г. – собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. – «Общ виенски вестник», 1867 г. – издание «Практичен земеделец», 1878 г.
към текста >>
71.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
По същия начин не би следвало да се разрежда виното с вода, позовавайки се на това, че хората не трябва да пият силно вино: става
дума
, че на човек трябва да се предоставя това, което стои на етикета.
Доктор Щайнер: Без всякакво съмнение е вярно, че при изкуственото използване на захар крайният продукт ще бъде различен. И ако някой иска вместо с мед да се задоволи с първокласна захар, нека да го прави.
По същия начин не би следвало да се разрежда виното с вода, позовавайки се на това, че хората не трябва да пият силно вино: става дума, че на човек трябва да се предоставя това, което стои на етикета.
Това трябва да е така. За пчеларите би било най-добре да установят взаимен контрол, тъй като те най-много разбират от това.
към текста >>
72.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Ставаше
дума
за ново научно откритие в съвременен стил.
В това отношение някои господа, представляващи науката, изглеждат много комично. Неотдавна четохте доста забавна статия във вестника.
Ставаше дума за ново научно откритие в съвременен стил.
Това беше много забавно! Там се доказваше, че млякото, приготвено по особен начин, може да бъде добро средство против скорбут, тази доста неприятна болест.
към текста >>
Поради това инстинктът се превръща в празна
дума
.
За съжаление, съвременната цивилизация е ориентирана изключително към културата на мозъка, а тези инстинктивни неща се пропускат.
Поради това инстинктът се превръща в празна дума.
Животните от колективен тип, обединени в кошери и мравуняци, всъщност знаят всичко това. То се постига от тях благодарение на специфичното обонятелно сетиво. И, както се казва, инстинктивното знание се постига с умен нос.
към текста >>
73.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Сега, господа, ще стане
дума
за друго!
Сега, господа, ще стане дума за друго!
Ако сте забелязали, че при човека не всичко е наред с черния дроб или червата и не му помага мравчената киселина, без значение, че у него тя е твърде малко, вие трябва да му дадете оксалова киселина. Това означава, че трябва да вземете обикновен киселец или детелина, растяща по ливадите, да добиете киселина от тях и да му давате. И така, вие виждате: на човек с болни бели дробове трябва да се дава мравчена киселина; на този, който не е наред с черния дроб или червата, трябва да се дава оксалова киселина. Особеността тук е в това, че човекът, на когото давате оксалова киселина, известно време след като сте му я дали, ще произведе в самия себе си мравчена киселина от тази оксалова киселина! Работата не е само в това, да се вкара в човека някакво вещество, но трябва да се знае какво самият организъм може да направи самостоятелно.
към текста >>
74.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
23. «.. .тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» - вероятно тук става
дума
за земевладелеца Хуго Хичман (1838-1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия.
23. «.. .тъй като тогава имах един добър приятел, който беше земевладелец и издаваше селскостопански вестник» - вероятно тук става дума за земевладелеца Хуго Хичман (1838-1904), основател на съвременния периодичен печат по въпросите на селското и горско стопанство в Австрия.
Той е бил съосновател на централните организации на Австрия по селско стопанство; от 1870 г. - собственик на «Виенски селскостопански вестник», основал в 1883 г. «Австрийски горски и ловен вестник», в 1884 г. - «Общ виенски вестник», 1867 г. - издание «Практичен земеделец», 1878 г.
към текста >>
75.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И тогава, в сряда, ще помоля да вземат
дума
та господата, на които им се иска.
Правилно беше казано за темпераментните. Темпераментните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност! (Вероятно се отнася за изказването на г-н Мю-лер). Не ми се иска да сваляме темата от дневния ред; и все пак с това не искам да кажа, че аз самият няма да говоря по тази тема в сряда. Мисля да направим така: да не обсъждаме темата сега, а да почакаме до сряда.
И тогава, в сряда, ще помоля да вземат думата господата, на които им се иска.
към текста >>
Виждате ли, за този, който относително добре владее темата, е напълно възможно да говори нещо за науката без подготовка; но на мен ми се иска още един път да премисля нещата, за които стана
дума
тук.
Виждате ли, за този, който относително добре владее темата, е напълно възможно да говори нещо за науката без подготовка; но на мен ми се иска още един път да премисля нещата, за които стана дума тук.
Как мислите, това правилно ли е? (Съгласие.) Някой има ли въпроси?
към текста >>
76.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 19 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Дума
та е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
Отровата влиза в тялото по-дълбоко. Ако минералните отрови в някакво място вкарват физическото тяло в етерното тяло, в тялото на живота, растителните отрови вкарват живота (етерното) в астралното тяло, в усещането. Вследствие от това човек се обърква, лишава се от сетива въобще; настъпва зашеметяване, анестезия; на атака са подложени именно органите, посредством които той получава фино възприятие в усещанията, очите - зеницата става голяма или малка, - кожата, която е източникът на тактилни усещания, е подложена на атака. И така, в случая с растителните отрови процесът отива по-дълбоко в тялото. Тук следва да се помисли ето за какво: така, както изхвърляхме, прогонвахме минералната отрова от етерното тяло, използвайки средства от животинско-растителен произход, точно така сега трябва да изгоним растителната отрова от астралното тяло.
Думата е да намерим такива растения, в които в по-голяма степен, отколкото в обикновените растения е внедрено астралното тяло от Космоса.
към текста >>
77.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Знаете, че белтъкът, особено ако става
дума
за пресен яйчен белтък, е наполовина течен.
И така, виждате как всъщност стои работата с научните истини. Сведения за това, какво е истинно и какво лъжливо, човек получава в зависимост от това, кое издание на енциклопедичния речник му е попаднало в ръцете. Всичко това показва, че за проблемите, в които е задействано духовното начало, ясни представи по този път не могат да се намерят. За тези, които истински се занимават с дадения проблем, това, разбира се, дава повод да изследват духовното начало, за да разберат процеса, протичащ в човека при приемането на белтъчини. Последните представляват този вид хранителни продукти, които безусловно трябва да се преработят в червата, в долната част на тялото, в корема, при това самата тази долна част на тялото трябва да притежава силата за преработката на белтъчините.
Знаете, че белтъкът, особено ако става дума за пресен яйчен белтък, е наполовина течен.
Всеки белтък е наполовина течен. Към всичко, намиращо се в полутечно състояние, има достъп човешкото етерно тяло. Човешкото етерно тяло не може да има работа с това, което е твърдо, а само с това, което е течно. Следователно човек трябва да приведе в течна форма всички тези продукти, които приема.
към текста >>
78.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 2 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Но когато става
дума
за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари.
Разбира се, секретите, екскрементите също са необходими, тъй като ако те оставаха в организма, той много скоро би загинал; екскрементите са нужни. Но науката смята екскрементите за най-значителни в човека! Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля.
Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари.
Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на думата, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба. Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и болният човек. Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и болният човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но. Трябва да се каже следното: би било истинско безобразие да се занимаваш с ирисодиагностика, без да познаваш човека като цяло, без да знаеш нищо за цялостния човек.
към текста >>
Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на
дума
та, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба.
Но науката смята екскрементите за най-значителни в човека! Наистина, при това тя върви по пътя на доброто, а не иска само пари. Науката е поразена от слепота. В познанията й има своего рода огромно сляпо петно; но въпреки това, трябва да й признаем добрата воля. Но когато става дума за книжки по ирисодиагностика, за никаква добра воля не се налага да говорим; тук всичко е само стремеж да се спечелят пари.
Ето защо в дадения въпрос трябва да разсъждавате така: макар и в основата на някакви стремежи да може да стои истината в най-добрия смисъл на думата, именно такива истини, господа, стават в този свят обект на злоупотреба.
Виждате ли, това наистина е удивително, че в такъв малък ирис се отразява изцяло като в огледало и здравият, и болният човек. Но, от друга страна, именно защото, както здравият, така и болният човек се оказват отразени тук, да се интерпретира състоянието на дъгообразната обвивка е изключително труд-но. Трябва да се каже следното: би било истинско безобразие да се занимаваш с ирисодиагностика, без да познаваш човека като цяло, без да знаеш нищо за цялостния човек.
към текста >>
Но ако кръвта на повърхността изглежда бледна, това не говори за общо малокръвие, за хлороза; в дадения случай става
дума
за повърхностно побледняване на кожата.
Виждате ли, би било неправилно да се нарече албинизмът левкопатия. С това вече се посочва, че кръвта на такъв човек има различни свойства, доколкото например левкоцитите представляват кръвни телца. Причината не я знаят.
Но ако кръвта на повърхността изглежда бледна, това не говори за общо малокръвие, за хлороза; в дадения случай става дума за повърхностно побледняване на кожата.
Има разлика между хлорозата, когато кръвта още вътре става бледна, и левкопатията или албинизма, при който кръвта повече се изтласква към повърхността на тялото. И така, работата е там, че при болните от малокръвие, от хлороза, не е наред дейността, осъществявана вътре. «Азът» в по-голяма степен действа на повърхността, докато астралното тяло действа в по-голяма степен вътре. Ето защо всички органи, посредством които човек вижда и чува, са избутани основно към повърхността. Човек се нуждае от тях заради «аза».
към текста >>
79.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана
дума
та («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически.
Но това не съответства на човешкото устройство! Ако се постоянства в това отношение, в резултат от възпитанието хората ще станат полубезумни, защото човешкият организъм е устроен така, че отляво той носи повече физически, а отдясно - повече етерен характер. Но какво ли я е грижа съвременната наука за етерното и физическото! За нея всичко е едно и също: ляв човек, десен човек. Ако човек въобще иска да разбере този проблем, той трябва да проникне в него с помощта на духовната наука.
И така, отляво човек е повече земен, а отдясно, за да не бъде неправилно разбрана думата («етерен»), би могло да се каже, повече небесен, космически.
към текста >>
80.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Не ми се иска да насочвам внимание към въпроси, които се свеждат до
дума
та «защо»; по отношение на природата не е напълно справедливо да се пита «защо?
Бихте могли да попитате: защо човек няма такава, получена от природата защита?
Не ми се иска да насочвам внимание към въпроси, които се свеждат до думата «защо»; по отношение на природата не е напълно справедливо да се пита «защо?
». Природата създава същества и ние трябва само да изследваме създаденото от нея. Въпросът «защо» не може да бъде напълно правомерен. Въпреки това ще бъде понятно, ако попитаме: как е станало така, че човек трябва да странства по света, оставен от природата гол и бос?
към текста >>
81.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако в древните източници срещнете
дума
та «мумия», на вас ще ви е ясно всичко, защото ви казах как всъщност възниква «мумията»; тя възниква непосредствено от секретите.
Трябва инстинктивно да чувствате, колко дълго можете да оставите мръсотията, за да може конят отново да произведе тази мръсотия. С примера за коня нагледно ви е показано какво значение има мръсотията на секретите. Тези продукти имат значение за духовното начало в човека, те имат значение за здравето и болестта. И здравето, и болестта трябва да се определят по секретите. Духовното начало в секретите древните са наричали «мумия».
Ако в древните източници срещнете думата «мумия», на вас ще ви е ясно всичко, защото ви казах как всъщност възниква «мумията»; тя възниква непосредствено от секретите.
към текста >>
Оттук можете да видите, какво са подразбирали древните под
дума
та «мумия»; това е просто астралното начало.
Конските изпражнения са малки, закръглени главички. Ако имате чувство за красота - защото не само нещата, лишени от миризма, могат да бъдат красиви, - ако имате чувство за красотата като такава, виждайки кравешко изпражнение, ще възкликнете: тук е цялата крава! В кравешкото изпражнения е отпечатана цялата тя, с широките й маниери, с бавността й, със склонността й да полегне; тя цялата се намира в това изпражнение. Докато конят, този спринтьор сред животните, който винаги иска да се откъсне от Земята, да скача и да скача по целия свят - конските ябълчици съдържат целия кон! Така стои работата с изпражненията на всички животни, по тях може да се познае цялото животно.
Оттук можете да видите, какво са подразбирали древните под думата «мумия»; това е просто астралното начало.
Свръхсетивното животно, свръхсетивният човек - всичко това живее в отделяните секрети.
към текста >>
При всякакви обстоятелства можете да се позовавате на това, че в толкова специфичната тематика става
дума
не за нещо мръсно, а за дух.
И така, господа, поставихте въпрос, а аз ви казах как всичко това стои всъщност.
При всякакви обстоятелства можете да се позовавате на това, че в толкова специфичната тематика става дума не за нещо мръсно, а за дух.
Защото човек би станал безсилен, ако градивният процес в него прекомерно се усили. Ако само гради, в него ще се появят тумори. Той трябва да поддържа процесите на разрушение. Той именно трябва да руши. Човек става обезсилен, за дълго изпада в несвяст, губи присъствие на духа, умствените си способности, ако в главния мозък процесът на разрушение протича неправилно.
към текста >>
82.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Става
дума
за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло.
Тук, разбира се, играе роля още нещо.
Става дума за случая, когато въздействието се разпространява още по-далеч и достига етерното тяло.
Виждате ли, всичко това, което се издига в атмосферата в качеството си на фини изпарения, действа върху астралното тяло и Аза. Следователно този слаб мирис на трупове, който винаги съществува около гробището, също както мирисът на ореха, липата и конския кестен, действащи особено оживяващо, може да въздейства само върху висшите тела. До етерното тяло той достига не толкова силно.
към текста >>
Неотдавна стана
дума
за това[7], като казах: когато средновековните медици говорили за мумиите, те са имали предвид нещо духовно.
Виждате ли, господа, вие сте наблюдавали при египтяните още нещо: мумиите.
Неотдавна стана дума за това[7], като казах: когато средновековните медици говорили за мумиите, те са имали предвид нещо духовно.
Обаче ако днес стане дума за мумии, се имат предвид само египетските мумии. Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]).
към текста >>
Обаче ако днес стане
дума
за мумии, се имат предвид само египетските мумии.
Виждате ли, господа, вие сте наблюдавали при египтяните още нещо: мумиите. Неотдавна стана дума за това[7], като казах: когато средновековните медици говорили за мумиите, те са имали предвид нещо духовно.
Обаче ако днес стане дума за мумии, се имат предвид само египетските мумии.
Труповете се балсамирали, при това ги балсамирали умело и ги съхранявали. Защо е било така? Египтяните знаели само за етерното тяло и съхранявали физическото тяло за това, че ако човек някога живее отново, да може да си намери физическото тяло[8]. Ако са знаели за астралното тяло и Аза, те не биха вярвали, че физическото тяло трябва да се съхранява (вж. бел.[9]). Те знаели само за етерното тяло, което наистина е много духовно.
към текста >>
[7] Неотдавна стана
дума
за това: В лекцията от 21 февруари 1924 г.
[7] Неотдавна стана дума за това: В лекцията от 21 февруари 1924 г.
в т. 6 от това издание (Събр. съч. 352).
към текста >>
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става
дума
?
[9] Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума?
За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
Виждате ли,
дума
та Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм.
Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза.
Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм.
Ето какво било значението на думата. По такъв начин почитането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
към текста >>
Ето какво било значението на
дума
та.
Така постепенно се формирали възгледи за физическото тяло, етерното тяло, астралното тяло и Аза. Виждате ли, думата Яхве означавала не нещо друго, а Аз съм.
Ето какво било значението на думата.
По такъв начин почитането на Яхве като висш Бог, изповядването на висшия Бог ясно сочи към човешкия Аз.
към текста >>
Тези, които живели по-късно, въобще не разбирали за какво става
дума
.
Хората, всеки по своему, неправилно разбрали това, защото не искали премахване на различията между Синовете Божии и децата човешки.
Тези, които живели по-късно, въобще не разбирали за какво става дума.
Точно както живеещите по-късно не разбирали повече карнавала, така не разбирали и това, което се подразбирало под Синове Божии и синове човешки.
към текста >>
На всички места, където става
дума
за Сина Божий и за сина човешки, се има предвид еднозначността на двата термина.
В Библията, в Новия Завет в тази връзка постоянно се използват изрази, където Исус Христос се нарича ту Син Божий, ту син човешки.
На всички места, където става дума за Сина Божий и за сина човешки, се има предвид еднозначността на двата термина.
Именно затова се използва ту единият, ту другият. Но ако това не се знае, Евангелието въобще не може да се разбере. Ето защо в настоящето то се разбира толкова лошо от тези, които го изповядват.
към текста >>
В този контекст става
дума
за ранния Египет от IV хилядолетие пр.
[2] Р. Щайнер пише, че египтяните смятали така, защото не са знаели за астралното тяло и Аза.
В този контекст става дума за ранния Египет от IV хилядолетие пр.
Р. Хр. Макар и мнението, че мумията е била нужна за следващия живот, да се оспорва, има някаква истина в него. Р. Щайнер съобщава: «По силата на определен закон, отнасящ се до душите, труповете на които били мумифицирани, именно тези души сравнително скоро се призовават за ново въплъщение на Земята», Събр. съч. 238. – Бел. пр.
към текста >>
84.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 март 1924 г. Навлизане на християнството в античния свят и мистериите.
GA_353 История на човечеството и културните народи
«Защитник» - това е
дума
та, която може да се използва за тази трета степен.
Третата степен била такава, че при превода би могла да се нарече «защитник». Сега хората започвали да говорят. Сега те смеели да защитават тази истина, на която посредством мълчанието се обучавали в мистериите. На тях им е била възложена защитата на духа.
«Защитник» - това е думата, която може да се използва за тази трета степен.
Издигналите се до трета степен е трябвало да знаят достатъчно много, за да може казаното от тях за духовното да има тежест, да бъде наистина значимо. Следователно в тези мистерии човек е трябвало не просто да говори за духа, той е трябвало отначало да изучи този дух, трябвало е отначало да стане истински защитник на духа. Тогава той се издигал към четвъртата степен.
към текста >>
Тази четвърта степен може да се опише с
дума
та «лъв».
Тази четвърта степен може да се опише с думата «лъв».
към текста >>
Но би било още по-добре тя да се интерпретира с
дума
та «сфинкс».
Обичайно тя се интерпретира така.
Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс».
Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух. Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните.
към текста >>
Сфинксът - това е
дума
, която означава приблизително следното: сам да стане дух.
Обичайно тя се интерпретира така. Но би било още по-добре тя да се интерпретира с думата «сфинкс».
Сфинксът - това е дума, която означава приблизително следното: сам да стане дух.
Разбира се, човек още пребивавал в човешко тяло, но сред хората той се държал, както са се държали боговете. В древността хората не правели голяма разлика между човека и божеството. В мистериите човек постепенно ставал бог. Такава е несравнено по-свободната гледна точка на древните. Представителите на Новото време, разбира се, са разглеждали боговете като стоящи по-високо от човечеството.
към текста >>
А именно, ако коя да е
дума
се намира в Евангелието - например,
дума
та «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното. Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности.
А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото.
И словото бе у Бога. И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение. На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25. Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази
дума
, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка
дума
може да съответства числово значение.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното. Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности. А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога.
И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение.
На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25. Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
На едно място стои
дума
, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново
дума
със значение 50, и отново
дума
- 25.
Желаейки да се надникне в тези неща, би следвало да се обмисли например следното. Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности. А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога. И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение.
На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25.
Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
Може да се изчисли, що за
дума
трябва да стои на определено място.
Преди известно време при мен дойде един човек, който каза: появи се забележителна книга и в тази книга се доказва, че Евангелията са били написани в съответствие с цифров код, те са се подчинявали на числови закономерности. А именно, ако коя да е дума се намира в Евангелието - например, думата «начало» в Евангелието от Йоан: «В началото бе словото. И словото бе у Бога. И Бог беше слово», - тогава ние, анализирайки тази дума, откриваме, че коя да е част е два пъти по-дълга от друга и че на всяка дума може да съответства числово значение. На едно място стои дума, числовото значение на която е 50, след това следва 25, после отново дума със значение 50, и отново дума - 25.
Може да се изчисли, що за дума трябва да стои на определено място.
към текста >>
Да вземем някаква
дума
- искам да направя пояснение с помощта на
дума
, още използвана в немския език.
Интересно е да се провери, господа, как се съгласуват такива неща.
Да вземем някаква дума - искам да направя пояснение с помощта на дума, още използвана в немския език.
Да вземем думата Ева. Да допуснем, че на «Е» съответства единица, на «в» съответства двойка и на «а» - тройка. Да допуснем това. В древността всяка буква е имала числово значение. Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго число.
към текста >>
Да вземем
дума
та Ева.
Интересно е да се провери, господа, как се съгласуват такива неща. Да вземем някаква дума - искам да направя пояснение с помощта на дума, още използвана в немския език.
Да вземем думата Ева.
Да допуснем, че на «Е» съответства единица, на «в» съответства двойка и на «а» - тройка. Да допуснем това. В древността всяка буква е имала числово значение. Буквеният знак не е бил само буква; знаели са, че имайки работа с L, имат работа с едно или друго число. Това вие можете да проследите в римските букви, на тях им съответстват числови значения.
към текста >>
Да вземем като пример, макар и в случая с
дума
та Ева числата 1, 2 и 3 да не подхождат, но като пример за пояснение да допуснем, че това е така:
Да вземем като пример, макар и в случая с думата Ева числата 1, 2 и 3 да не подхождат, но като пример за пояснение да допуснем, че това е така:
към текста >>
Сега да обърнем
дума
та:
ЕВА - Майка на всичко живо.
Сега да обърнем думата:
към текста >>
А В Е - тук ние ще получим
дума
та Аве, означаваща край на живота.
А В Е - тук ние ще получим думата Аве, означаваща край на живота.
Разглеждаме в различни направления, отзад напред, четем я наобратно:
към текста >>
Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки
дума
та «сфинкс», получи «загадката е разгадана».
Може да се каже: сега да разгледаме първия стих от Евангелието на Йоан. Той представлява някакво число. Да разгледаме втория стих. Това е същото число, само че обърнато наобратно, и във факта, че то е обърнато, се съдържа определен смисъл. Виждате ли, такива неща удивляват съвременните хора.
Обаче, господа, аз познавах един човек - наричаше се Лувие (Louvier)[8], - който, преобръщайки думата «сфинкс», получи «загадката е разгадана».
Той е изследвал гьотевия «Фауст» по отношение на числовите съответствия и ги намерил. Гьоте даже и не е предполагал, съчинявайки «Фауст», за съответствие с каквито и да е числови закони. И въпреки това съществуват, защото във всяко поетично произведение са скрити числови закономерности. Даже ако вие кажете нещо, а аз се постарая да използвам някакъв цифров код, ще се окаже, че той е приложим и към казаното от вас. Такова е свойството на самата реч.
към текста >>
Говорели като за умрял за земния живот, ако
дума
та била за «слънчевия човек».
Хората вече нищо не биха знаели от това, на което обучавали в мистериите. Да вземем например древния «слънчев човек». Какво казвали за «слънчевия човек»? Било е известно, че той знае за това, което излиза от Слънцето. Той е умрял за земния живот.
Говорели като за умрял за земния живот, ако думата била за «слънчевия човек».
Ето защо преди някой да станел «слънчев човек», в мистериите винаги изпълнявали церемония, имитираща смърт и погребение. Смъртта и погребението на Христос Исус станали навън, пред целия свят. Каквото е станало като смърт на Христа, било за хората от целия свят само повторение на това, което винаги е ставало в култа, в мистериите. Само че в единия случай това е било мистерийна тайна, а в другия се извършило на Голгота пред целия свят. Виждате ли, със «слънчевия човек» нещата били такива, че той сякаш умирал по отношение на Земята, на земното.
към текста >>
85.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 12 март 1924 г. Звездната мъдрост, религии на Луната и Слънцето
GA_353 История на човечеството и културните народи
В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става
дума
.
Наистина това е бил голям преломен момент. Това е било необичайна революция в мисленето. Христос Исус свалил на Земята това, което преди е можело да бъде видяно на Слънцето. Ето защо в древността или в първите векове на християнството Христос винаги са го наричали Слънце.
В Евангелията вие навсякъде ще намерите израза: «Слънцето, Христос», доколкото тогава знаели за какво става дума.
Но по-късно това било изцяло и напълно забравено. При всяка празнична меса това може да се види в дарохранителницата, в «светая светих». Но ако някой сериозно е казвал, че това може да се види, се е считало за голяма ерес и него са го преследвали като еретик. Защото в християнската църква винаги са смятали за опасни съобщаванията на истини за небесните тела, за звездите, в това число и за Слънцето.
към текста >>
Показах ви с примера за
дума
та «мумия», че днес нито един човек не знае какво представлява «мумията».
Това е вървяло през монашеството и напълно е прекратено чак в XVII - XVIII век. Средновековието съвсем не е било толкова мрачно, както обичайно се смята. Мрачно е било само това, на което обикновено се обръща внимание. Но по тайнствен начин тогава хората притежавали голяма мъдрост. Само че днес тази мъдрост не се разбира, даже ако се четат древните книги.
Показах ви с примера за думата «мумия», че днес нито един човек не знае какво представлява «мумията».
Това ви го обясних.
към текста >>
86.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 март 1924 г. Как е изглеждала Европа по времето на разпространението на християнството?
GA_353 История на човечеството и културните народи
При хората винаги се получава така, че в самото начало те още знаят за какво става
дума
, но по-късно знанието за това прекъсва и остават само спомени.
Това, което ви казах за религиозните представи на тези (германски) народи, по-късно претърпяло някои изменения.
При хората винаги се получава така, че в самото начало те още знаят за какво става дума, но по-късно знанието за това прекъсва и остават само спомени.
Остава нещо външно. Ето така от боговете, които хората виждали, от духовете на природата се определили три главни божества. Вотан си го представяли подобен на светлината и въздуха, реещ се над всичко.
към текста >>
Дума
та Ding днес не се ползва с уважение, не предизвиква доверие към себе си.
Хората, имащи право да присъстват на такива събрания, свободно се ползвали от пълна демокрация. Това, което функционирало тогава, са наричали не градски съвет, не райхстаг - всички тези думи се появили по-късно. Доколкото такива събрания били насрочвани за определен ден, тях така и ги наричали («райхстаг» буквално означава «държавен ден» - бел. пр.), докато всичко, което не е било така регламентирано, наричали динг (нещо, вещ). В английския език вие и сега още можете да чуете, ако се говори за нещо, на което не може веднага да му се даде название: thing = Ding, това наричали Tageding (делови ден).
Думата Ding днес не се ползва с уважение, не предизвиква доверие към себе си.
На мен ми се наложи да се сблъскам с това. Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих думата «Ding». И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding.
към текста >>
Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих
дума
та «Ding».
Доколкото такива събрания били насрочвани за определен ден, тях така и ги наричали («райхстаг» буквално означава «държавен ден» - бел. пр.), докато всичко, което не е било така регламентирано, наричали динг (нещо, вещ). В английския език вие и сега още можете да чуете, ако се говори за нещо, на което не може веднага да му се даде название: thing = Ding, това наричали Tageding (делови ден). Думата Ding днес не се ползва с уважение, не предизвиква доверие към себе си. На мен ми се наложи да се сблъскам с това.
Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих думата «Ding».
И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding). И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.).
към текста >>
И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази
дума
се смята за неподходяща.
пр.), докато всичко, което не е било така регламентирано, наричали динг (нещо, вещ). В английския език вие и сега още можете да чуете, ако се говори за нещо, на което не може веднага да му се даде название: thing = Ding, това наричали Tageding (делови ден). Думата Ding днес не се ползва с уважение, не предизвиква доверие към себе си. На мен ми се наложи да се сблъскам с това. Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих думата «Ding».
И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща.
Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding). И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.). Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам).
към текста >>
И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка
дума
за това - бел. пр.).
Веднъж ми поръчаха да формулирам резолюция, при което в тази резолюция аз употребих думата «Ding». И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding).
И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.).
Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам). Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание). Днес думата (защитник) се използва само в съда. Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger». Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове.
към текста >>
Виждате ли, от
дума
та «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала
дума
та «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам).
И тогава председателстващият, много известен астроном, страшно ми се обиди, доколкото в наше време тази дума се смята за неподходяща. Нея не трябва да я използваме във връзка със събрания на сериозни хора! Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding). И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.).
Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам).
Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание). Днес думата (защитник) се използва само в съда. Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger». Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове. На тези хора по това време южните народи им донесли християнството.
към текста >>
Днес
дума
та (защитник) се използва само в съда.
Но в древността такива събрания ги наричали Ding. Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding). И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.). Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам). Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание).
Днес думата (защитник) се използва само в съда.
Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger». Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове. На тези хора по това време южните народи им донесли християнството.
към текста >>
Тук, в Швейцария, използват не
дума
та «защитник», а
дума
та «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger».
Не казвали: събра се райхстагът, а казвали: отивам на делово събрание (Tageding). И в разговор са можели да кажат: той «обсъдил в народното събрания» тази работа, er «vertagedingt» die Sache (на български няма кратка дума за това - бел. пр.). Виждате ли, от думата «vertagedingen» (обсъждане в народното събрание) по пътя на преобразуването е възникнала думата «verteidigen» (защитавам, отбранявам, отстоявам). Така по-късно се преформират думите: verteigigen «защитавам» възниква от vertagedingen (отстоявам в народното събрание). Днес думата (защитник) се използва само в съда.
Тук, в Швейцария, използват не думата «защитник», а думата «довереник», адвокат, но в другите места се казва «защитник», «Vertidiger».
Ето така са живеели тези хора, с техните божества и духове. На тези хора по това време южните народи им донесли християнството.
към текста >>
Това е само изменена
дума
.
Тук например древногерманският елемент се смесил със славянския елемент по определени причини, които ще ви изложа следващия път, славяните на Изток получили названието «руси». И напротив, предпочелите тези области, изчезнали сред германците. Останало смесването на кръвта. И тогава тук възникнали «боруси», тези, които били авангард на русите. От «борусите» по-късно възникнали «прусите»!
Това е само изменена дума.
Тук има много, много славянска кръв. В същото време, когато самите славяни, останали назад, се оказали по-пасивно, по-спокойно население, тези, които приели другата кръв, станали войнствени! В тях намерило своето продължение тази войнственост, която притежавали древните германци. И така, тези, които се намирали в Прусия, станали доволно войнствен народ. Даже тези, които се придвижили тук, на Запад, даже чешкото население е достатъчно войнствено.
към текста >>
87.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало
дума
само за три Божествени Лица, Ипостаси.
Трябва само правилно да разберем какво всъщност означавало в световната история отстояваното от Мохамед в качеството на основен закон: има само един Бог. Защо Мохамед акцентирал така силно това?
Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси.
Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това? Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън. И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог.
към текста >>
Виждате ли,
дума
та «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън.
Защо Мохамед акцентирал така силно това? Мохамед вече бил запознат с християнството; в християнството не е имало трима Богове, там е ставало дума само за три Божествени Лица, Ипостаси. Днес това повече не се усеща. В настоящото време не се чувства, че изначално християнството е изповядвало не трима Богове, а само три божествени облика, три божествени Лица: Отец, Син и Свети Дух. Какво значи това?
Виждате ли, думата «персона» в латинския език първоначално означавала не нещо друго, а «облик», «маска», това, което се проявява навън.
И в първоначалното християнство говорили не за трима Богове, а за три облика, три Лица, в които се явява един Бог. Тогава още усещали как стои работата с тези три Лица, три облика (ипостаса).
към текста >>
Ако сега преминем в Европа, там, вследствие на стремежа за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и
дума
за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
Ако сега преминем в Европа, там, вследствие на стремежа за защита от мохамеданството, от монотеизма в чистия му вид, където не става и дума за някакви три лица, възникнала щателно разработена доктрина за три божествени персони (лица, ипостаси).
към текста >>
88.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
В пълния смисъл на
дума
та това е продукт на Слънцето.
Това е имало положителен смисъл, доколкото е било известно, че Христос се явява същество от Слънцето. Защото какво се намира в дарохранителницата? Запечено брашно. По какъв начин възниква запеченото брашно? То възниква от това, че на Земята падат слънчевите лъчи, че Слънцето изпраща към Земята светлина и топлина, че растат зърнени култури и от тях се прави брашно и тесто.
В пълния смисъл на думата това е продукт на Слънцето.
Казано иначе: наистина това е тяло, създадено от слънчевата светлина. И докато са знаели за това, всичко като цяло е добивало смисъл.
към текста >>
89.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 12 април 1924 г. Великденът като подвижен празник
GA_353 История на човечеството и културните народи
И така,
дума
та е за това, че някои хора - а по твърденията на този човек, всички хора - могат да придобият способност да виждат с помощта на кожата, могат да четат с някой участък на кожата.
Доктор Щайнер: Получавайки съобщение за такива неща в такава форма, като това, което е имало място в статията от вестника, следва преди всичко да бъдем внимателни. Тези неща трябва да се проверят.
И така, думата е за това, че някои хора - а по твърденията на този човек, всички хора - могат да придобият способност да виждат с помощта на кожата, могат да четат с някой участък на кожата.
към текста >>
Първо трябва добре да се разузнае, действително ли става
дума
за изключително фино осезание или този господин просто лъже.
Обаче в дадения случай работата не се изчерпва с това, тъй като господинът утвърждава, че той може да пробуди способност у всеки човек действително да чете с ръце. Обаче това описание не е толкова точно, за да могат да се проверят всички подробности. Ако някога се появи научна обосновка на даден феномен, едва ли ще започнат да твърдят, че слагайки страница от книга на корема си, вие ще можете да я прочетете.
Първо трябва добре да се разузнае, действително ли става дума за изключително фино осезание или този господин просто лъже.
Какво стои зад това, не може да се определи на основата на даденото описание. Самото съдържание на съобщението не ме учудва много, тъй като напълно допускам, че това е възможно. Но мен ме удиви глупавата забележка, добавена от журналиста: «Ако това е истина, то би било открито отдавна». Нима някой би почнал да говори например при откриването на телефона: «Ако е истина, той би бил открит отдавна, би трябвало да бъде известен на човечеството много отдавна». Мен много повече ме удивлява, че са възможни такива изказвания, отколкото самият предмет.
към текста >>
Дума
та «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб.
Описаното винаги се е отбелязвало в този ден, който днес наричаме петък. Названието Страстен петък (Karfreitag) възникнало едва тогава, когато обичаят преминал в Средна Европа, в германските области.
Думата «кар» произхожда от «кара», а кара означава скръб.
Следователно това е бил скръбен петък. Колко малко знаят хората днес за това, какви са били тези неща изначално, свидетелства фактът, че англичаните наричат този петък Good Friday, Добрия Петък, докато в древността името е звучало като Смъртен Петък, Страстен Петък, скръбен петък. Това е бил истински помен, ден за поменаване на покойника. Поменавали Адонис. Където въобще не е имало вода, съоръжавали някакъв изкуствен басейн, в който са можели да потопят този образ - това е било скулптурно изображение, статуя, - и след три дни образът отново го изваждали оттук, при това го изваждали именно в неделя.
към текста >>
90.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 април 1924 г. За образуването на белезите. За мумиите
GA_353 История на човечеството и културните народи
От друга страна, има и други порезни рани - става
дума
не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така?
Доктор Щайнер: Отначало за това, което касае заздравяването на раните. Ще разгледаме въпросите един след друг - за порезните рани и операционните разрези. Тези порезни рани се излекуват по-малко или повече добре. Може да се наблюдава, че понякога заздравяването на порезни рани става толкова добре, че по-късно се налага внимателно да се вгледаш в мястото, където е била раната, ако искаш да откриеш белега.
От друга страна, има и други порезни рани - става дума не само за операционни разрези, но и за прости порязвания, нали така?
- зарастващи необичайно лошо. Белегът е голям, често се откриват съвсем груби белези. Искам да ви разкажа някои неща за това. Когато бях дете, не един път съм се порязвал с нож. Нещата стояха така, че винаги трябваше да имам у себе си джобно ножче - налагаше ми се да ходя на училище надалеч, - а да имаш нож беше необходимо, нали така?
към текста >>
[2] вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: следва да се има предвид, че става
дума
за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
[2] вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: следва да се има предвид, че става дума за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
Щайнер, са били въплъщение даже не на хора, а на същества от висшите ангелски Йерархии. Ето защо ролята на мумиите е разрушителна, докато ролята на мощите във висша степен е благотворна. - Бел. пр.
към текста >>
91.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Дума
та е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората.
Днес може точно да се сметне местоположението на звездите, може да се сметне разстоянието до другите звезди, може да се погледне в спектроскопа и да се види какъв е цветът на спектралните линии, може даже оттук да се определи вещественият състав на звездите. Но как звездата въздейства върху Земята - това трябва да изследваме отново! Това не може да се изследва така, както го правят днес много хора: те просто вземат древните книги. Разбира се, би било лесно, ако можеше просто да се вземат древните книги и да се научи от тях всичко, което не знаят хората днес. Обаче даже при Парацелз това вече не е ставало; хората не разбират книгите, тъй като ги четат с «днешни» очи.
Думата е, че трябва отново да се открият влиянията, които оказват звездите върху хората.
Това е възможно само с помощта на духовната наука, с помощта на антропософската духовна наука.
към текста >>
За това става
дума
.
Следователно астрологията, науката за звездите само тогава ще бъде приведена в порядък, когато тя бъде свързана с антропологията, с науката за човека.
За това става дума.
Именно в такава форма бих могъл днес конкретно да ви отговоря на зададения въпрос. Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята. Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед?
към текста >>
Да, но нали по-късно са започнали да употребяват
дума
та «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита.
Действително става така, че такива важни неща, като тези, за които ви разказах във връзка с Русо и Ван Хелмонт, не могат да бъдат разбрани, ограничавайки се в разглеждането само на Земята. Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм.
Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита.
И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм». Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това. Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на
дума
та «магнетизъм».
Но такива важни неща трябва да се разбират. Хората започнаха да проявяват склонност към материализъм даже в употребата на думите. Например как наричат явлението, когато някой човек може да парализира животно със своя поглед? Наричат го магнетизъм. Да, но нали по-късно са започнали да употребяват думата «магнетизъм» само по отношение на желязото, по отношение на магнита.
И ако днес този термин се използва на научно равнище, говорят само за това, което се отнася до желязото, опасявайки се от неправилно използване на думата «магнетизъм».
Само шарлатаните още говорят, че човек може да магнетизира, обаче те вече нямат никаква представа за това. Именно за да се прониква в такива неща, е необходима духовната наука.
към текста >>
92.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
В днешно време при произнасяне на коя да е
дума
образ не се появява.
Днес можете да съобщите на някого нещо изключително важно: до тялото му то няма да достигне, няма да подейства върху тялото му, доколкото душата му е отдръпната, абстрахирана от него. Смята се, че древните хора са притежавали инстинктивно ясновидство, защото са били по-свободни от своето тяло. Но това съвсем не е така. Те са били вкарани в своето тяло в по-голяма степен, усещали са всичко в по-голямата му част с помощта на тялото и затова са можели да оказват върху тялото си огромно влияние посредством душата. Ако се произнасяло определено име, пред душата на древния човек веднага се появявал този образ.
В днешно време при произнасяне на коя да е дума образ не се появява.
към текста >>
Не става
дума
за едно-единствено духовно същество!
Но ако бе победил другият народ, и той също би казал: нашият бог ни позволи да победим. Но ако бог е един-единствен, даващ възможност на единия народ да победи и даващ възможност и на другия народ да победи, тогава се получава, че този бог побеждава сам себе си! Следователно, ако турците имат своя Бог, а християните - своя Бог, и при двата народа Богът е един и същ, тогава единият народ моли: «Нека единственият Бог ни прати победата», докато и другият се моли: «Нека едничкият Бог да ни донесе победата». И двата народа молят един и същи Бог, той да победи сам себе си! Трябва да бъде ясно.
Не става дума за едно-единствено духовно същество!
Подобно нещо става и в обикновения живот: на един му се иска да вали и той се моли да вали, а на друг му се иска да грее слънце и той в този ден се моли за слънчево време. Нищо няма да излезе! Ако това се забелязваше, в тези неща би била внесена повече яснота. Но това даже не се забелязва. В работите от голям мащаб човек попада в безсмислено положение, живее, ръководейки се от тази безсмисленост, която той не би допуснал в дреболиите.
към текста >>
Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става
дума
за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
Времето днес е такова, че всички тези неща следва да се осветяват от гледна точка на действителността.
Стига се до следното: там, където се изпълнява съдбата, става дума за това, че наистина е вътрешна съдба, или, както ние я наричаме с помощта на източния термин, карма.
Това съдбовно изгнание е било създадено при евреите от техния собствен характер, те са упорити и винаги са се съхранявали в отчуждеността. То е създавало това, което в по-късно време станало силно забележимо, така че за него се говори и до днес.
към текста >>
93.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
По-рано, в древното време, «корона» е била
дума
за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност.
Защото, виждате ли, в тези десет понятия, разглеждани от евреите като връхна точка на тяхната мъдрост, първото - обозначено тук, горе (1 на рисунката 15) - е такова, че по-късно с него страшно са злоупотребявали. По-късно хората, на които им се удавало да завземат властта, дискредитирали както знаците на тази власт, така и думите за нейното обозначаване, свеждайки всичко това до областта на чисто външната власт. Така отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец.
По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност.
И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и следователно са достигали висша мъдрост. Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си. Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона». В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят.
към текста >>
Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при
дума
та «корона».
Така отделни хора, присвоили си народната власт, я пренасяли и върху своите потомци, те си присвоили това, което се наричало корона, венец. По-рано, в древното време, «корона» е била дума за обозначаване на най-висшето, което е могло да бъде дарено на човека като духовност. И да носят короната са можели само тези, които в гореописания от мен смисъл са преминавали през посвещение и следователно са достигали висша мъдрост. Тя е била знак за висша мъдрост. Разказвал съм ви как първоначално всички ордени са означавали нещо и едва по-късно са започнали да ги учредяват заради тщеславие и те са изгубили значението си.
Нещо подобно ние трябва да имаме предвид и при думата «корона».
В понятието «корона» за древните е влизало всичко това, което като «свръхчовешко» се е спускало в човека от духовния свят. Не е чудно, че кралете са слагали корона. Те, както знаете, не винаги са били мъдри и не винаги са притежавали дарове от висшите небеса, но поставяли върху себе си тази регалия, този знак. Изказвайки се за древната традиция, не следва да я смесваме с това, в което тя се е превърнала вследствие на злоупотребите. И така, висшето, висшите мирови дарове, висшите духовни дарове, които могат да се спуснат към човека, които той може да съедини със своята глава, ако знае много - това е, което древното еврейство е наричало «кетер», корона.
към текста >>
Ако днес искаме да преведем тази
дума
, казваме «мъдрост».
Освен това, на тази човешка глава са й били нужни още две други сили. Тези две други сили идвали към нея отдясно и отляво. Мислели са така: висшето идва отгоре надолу; отдясно и отляво идват две други сили, които се явяват мирови сили, разпространяващи се в света. Едната, която сякаш влиза през дясното ухо, са наричали «хокма».
Ако днес искаме да преведем тази дума, казваме «мъдрост».
От другата страна, от света идвала «бина». Днес бихме казали, че това е умът, интелектът (2 и 3 на рисунка 15).
към текста >>
Ще го обозначим с
дума
та «съчувствие», тя би могла го изрази.
Фактът, че човек може да се премества, че не е прикрепен към едно място, евреите наричали «нецах», и означава, че човек е преодолял закрепеното състояние, присъщо на Земята, станал е подвижен (стрелка 7 на рис. 15). «Нецах» - това е преодоляване. А това, което действа върху средната част на човека, където е разположен центърът му на тежестта - знаете ли, настоящото обстоятелство е интересно, - е точката, разположена примерно тук. По време на бодърстването тя е разположена малко по-нагоре, а по време на сън се спуска по-надолу, доказвайки, че по време на сън нещо се намира навън. И така, действащото върху средната част на тялото, което предизвиква при човека способността за размножение, свързано е със сексуалността, древните евреи са наричали «ход».
Ще го обозначим с думата «съчувствие», тя би могла го изрази.
Вие виждате, че този израз носи по-човечен характер. И така, под «нецах» се има предвид външното движение - нашето преместване в пространството, под «ход» се подразбира вътрешното съчувствие към външния свят, всичко това е «ход» (стрелка 8). След това по-долу е 9, «йесод». Това указва какво всъщност струва човекът. Следователно човек се чувства свързан със Земята.
към текста >>
Вземате отначало енциклопедията, а след това някаква книга, където става
дума
за Раймонд Лулий.
Виждате ли, господа, извънредно интересно е да се запознаеш с такъв човек. Представете си, че сред вас би се намерил любопитко, който би си казал: аз чух за Раймонд Лулий и искам да прочета за него!
Вземате отначало енциклопедията, а след това някаква книга, където става дума за Раймонд Лулий.
Прочитайки това, което пишат днес в книгите за Раймонд Лулий, вие ще си скъсате червата от смях. Защото той е бил изключително смешен човек, доколкото можете да си представите! Хората съобщават за него: този Раймонд Лулий е записал десет думи на картончета, после е вземал това, което използват в хазартните игри - нещо като рулетка, която въртят, където всичко се прекомбинира, смесва се. Така той комбинирал тези десет картончета, а каквото излизало, записвал - в това и се състояла за него мировата мъдрост. Четейки за това, как се записват думите на десет картончета, как се комбинират, разбъркват ги едно с друго и как човек иска по такъв начин да открие нещо особено, може да се смееш до припадък.
към текста >>
Ние имаме една древна немска
дума
.
Виждате ли, господа, днес хората съвсем не усещат как тези неща са свързани помежду си. Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек.
Ние имаме една древна немска дума.
На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф. Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
към текста >>
Но след това от
дума
та Alp възникнала
дума
та Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
Първата буква, символизираща човека, древните евреи са наричали «алеф», гърците - «алфа», при което те подразбирали онова, което в човека се явява духовно подвижно, което като духовно се намира зад физическия човек. Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен.
Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф».
към текста >>
Тази
дума
Elf (елф), която води до
дума
та Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Ние имаме една древна немска дума. На първо място тя се използва, ако у човека възникват особени съновидения. Ако духовният човек оказва натиск върху човека, такова явление се нарича Alpdrnck, Alp (кошмар, душене на сън). Казват, че при това върху човека се намира нещо, от което той става обсебен. Но след това от думата Alp възникнала думата Elf (елф), Elfe (елфи) - духовните същества, елфите; човек си представя само уплътнения елф.
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език.
Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф». Става дума за елфите.
към текста >>
Става
дума
за елфите.
Тази дума Elf (елф), която води до думата Alp (кошмар, душене на сън), може да ви напомни за «алфа» в гръцкия език. Трябва само да махнете «а», и след това вие имате: Alph, Алф, ph е същото като f (ф), Алф, тоест нещо духовно. Благодарение на факта, че тук е вмъкната буквата «Ф», казват: «алеф» в човека, Alp в човека. Ако вие, както това е прието в еврейския език, махнете гласната, за първата буква ще получите Alf, Алф = Elf, елф. За обозначаване на духовната мъдрост се произнася «елф».
Става дума за елфите.
Днес, разбира се, ще кажат: това са същества, които древните са измислили на основата на своята фантазия. Ние вече не вярваме в това. Обаче древните са казвали: нужно е само да се вгледате в човека както трябва, за да откриете Alph, елфа, само че този елф ще се окаже облечен, вмъкнат в тялото, той не се явява тук фино етерно същество, а е плътно, телесно същество в човека. Но хората много отдавна са се отучили да разбират човека.
към текста >>
И ако преведем буквално
дума
та «азбука» («алфа» - «бета»), би се получило, макар и в малко различен вид: човешката мъдрост, човешкото знание.
Ако някой - вие няма да правите това - би започнал от «А» и свърши до «Z», той би я придобил за себе си. Да, но в съответствие с какво би се разположила и подредила в човека тази мъдрост? В съответствие с азбуката, в съответствие с това, което може да се знае за човека. Това е много интересно. Хората започнали да разпространяват мъдрост по такъв начин, защото те вече не знаят, че мъдростта всъщност идва от азбуката («алфа» - «бета»).
И ако преведем буквално думата «азбука» («алфа» - «бета»), би се получило, макар и в малко различен вид: човешката мъдрост, човешкото знание.
А бидейки изразено с помощта на гръцката дума, би се получило: «Антропософия, човешка мъдрост». Това е казано във всеки речник, във всяка енциклопедия. Всъщност съдържание на всяка енциклопедия би трябвало да бъде антропософията, защото всичко и в енциклопедията е разпределено според азбуката, тоест в съответствие с «чове-ко-мъдростта» («алфа» - «бета»), в съответствие с «човека в своето тяло» («алфа» - «бета»). Това даже е забавно. Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет.
към текста >>
А бидейки изразено с помощта на гръцката
дума
, би се получило: «Антропософия, човешка мъдрост».
Да, но в съответствие с какво би се разположила и подредила в човека тази мъдрост? В съответствие с азбуката, в съответствие с това, което може да се знае за човека. Това е много интересно. Хората започнали да разпространяват мъдрост по такъв начин, защото те вече не знаят, че мъдростта всъщност идва от азбуката («алфа» - «бета»). И ако преведем буквално думата «азбука» («алфа» - «бета»), би се получило, макар и в малко различен вид: човешката мъдрост, човешкото знание.
А бидейки изразено с помощта на гръцката дума, би се получило: «Антропософия, човешка мъдрост».
Това е казано във всеки речник, във всяка енциклопедия. Всъщност съдържание на всяка енциклопедия би трябвало да бъде антропософията, защото всичко и в енциклопедията е разпределено според азбуката, тоест в съответствие с «чове-ко-мъдростта» («алфа» - «бета»), в съответствие с «човека в своето тяло» («алфа» - «бета»). Това даже е забавно. Защото всяка енциклопедия представлява мъртъв скелет. А древната мъдрост, съдържаща се там, където в азбучен порядък са били разположени науките, е изчезнала.
към текста >>
94.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
За какво обаче става
дума
, господа?
Виждате ли, човек се нуждае от такова влияние.
За какво обаче става дума, господа?
Да установим това както следва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние. Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае.
към текста >>
95.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1924 г. Мойсей. Декадентската атлантска култура в Тибет. Далай-лама.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Ето защо може да си представите какъв подем ще настане в случай, че стане
дума
за най-древна мъдрост, която може да се открие в Тибет.
От антропософия там малко се интересуват, само дотолкова, доколкото също са засегнати проблемите на свръхсетивното. Обаче те не вникват силно в тези неща. Но от друга страна, ако някой им каже: намерено е нещо, отнасящо се към древноегипетската мъдрост, или към древноеврейската мъдрост, те тутакси ще се възрадват! Те веднага ще се заемат с това, защото тези хора са такива, че отново откритото не им прави никакво впечатление. И напротив, това, което произлиза от най-дълбоката древност, даже ако то е непонятно, прави на тези хора невероятно впечатление.
Ето защо може да си представите какъв подем ще настане в случай, че стане дума за най-древна мъдрост, която може да се открие в Тибет.
Защото и жителите на Азия също са изгубили много неща, тъй като най-значителната азиатска култура, индийската култура, е била основана едва впоследствие. Следователно много от това, което е неизвестно на жителите на Азия, още може да се намери в Тибет.
към текста >>
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията
дума
та е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика.
Тук също духовната наука трябва да доведе до изменение на начина на мислене. Но как това става в настоящото време?
Виждате ли, господа, именно в случая с антропософията думата е за това, че трябва да се постъпва в пълно съответствие със здравия разум, в съответствие с практическия живот, с добрата практика.
Например някъде трябва да се започне нещо. Какво правя аз самият, господа? Веднъж писах за Ницше[6]. Тогава хората смятаха, че съм по-скоро привърженик на Ницше. Ако аз бях писал по начин, по който се искаше на хората, придържащи се към някои възгледи, тогава трябваше да напиша така: Ницше е бил голям глупак, Ницше е отстоявал една или друга глупост, с Ницше трябва да се борим до кръв и други такива.
към текста >>
Ето защо в книгата става
дума
за залеза на западните страни, за това, което по необходимост следваше да кажем за външните проявления.
Авторът показва, че всичко съществуващо сега в така наречената европейска култура трябва да загине. Той разглежда културата като обречен на смърт болен. Да, господа, това, което днес се явява външна култура, трябва да загине. Само отвътре, само от духа може да се достигне нещо ново. А външното трябва да загине.
Ето защо в книгата става дума за залеза на западните страни, за това, което по необходимост следваше да кажем за външните проявления.
Но ето че Шпенглер стига до нещо, което разглежда като позитивно начало, в което той открива новото. Какво е то, господа? В какво се проявява то според Освалд Шпенглер? Това е пруското начало! Цяла Европа би следвало да приеме пруското начало, което и би трябвало да бъде културата на бъдеща Европа, казва Шпенглер.
към текста >>
96.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и
дума
да става, от дупка да излизат лъчи.
Оттук вие бихте могли да заключите: не би могло и дума да става, от дупка да излизат лъчи.
Лъчите възникват по съвсем друг начин. Бихте могли да си го изясните по следния начин. Да допуснем, че имате уличен фенер и в него се намира източник на светлина. Когато излезете на улицата и погледнете този фенер, ако вечерта е ясна, вие виждате фенера с устойчив, красив блясък. Но представете си, вечерта се оказва мъглива, навсякъде наоколо е мъгла - тогава той ще свети така, сякаш от фенера, от източника на светлина излизат истински лъчи!
към текста >>
По-рано в
дума
та са виждали нещо съвсем особено.
По-рано в думата са виждали нещо съвсем особено.
Виждате ли, ако днес човек произнася дума, той няма вече никакво понятие за това, какво е тази дума. Но той все пак може все още нещо да почувства, да почувства това, което се съдържа в гласните звуци. Вие лесно можете да почувствате, ако някой, попаднал в някакво положение, възкликва: «А» - тук става дума за удивление. «А» - буквата А означава удивление. Прибавете тук буквата Р: тук се съдържа обръщане, излъчване: P(R) = излъчване.
към текста >>
Виждате ли, ако днес човек произнася
дума
, той няма вече никакво понятие за това, какво е тази
дума
.
По-рано в думата са виждали нещо съвсем особено.
Виждате ли, ако днес човек произнася дума, той няма вече никакво понятие за това, какво е тази дума.
Но той все пак може все още нещо да почувства, да почувства това, което се съдържа в гласните звуци. Вие лесно можете да почувствате, ако някой, попаднал в някакво положение, възкликва: «А» - тук става дума за удивление. «А» - буквата А означава удивление. Прибавете тук буквата Р: тук се съдържа обръщане, излъчване: P(R) = излъчване. А = удивление, Р - обръщане, излъчване.
към текста >>
Вие лесно можете да почувствате, ако някой, попаднал в някакво положение, възкликва: «А» - тук става
дума
за удивление.
По-рано в думата са виждали нещо съвсем особено. Виждате ли, ако днес човек произнася дума, той няма вече никакво понятие за това, какво е тази дума. Но той все пак може все още нещо да почувства, да почувства това, което се съдържа в гласните звуци.
Вие лесно можете да почувствате, ако някой, попаднал в някакво положение, възкликва: «А» - тук става дума за удивление.
«А» - буквата А означава удивление. Прибавете тук буквата Р: тук се съдържа обръщане, излъчване: P(R) = излъчване. А = удивление, Р - обръщане, излъчване.
към текста >>
Във всяка от тези букви се съдържа чувство и ние сме обединили тези букви в
дума
.
Но даже ако слънчевите лъчи са илюзорни, даже и ако не са реални, действителни, те изглеждат така, сякаш са се устремили, сякаш текат нанякъде. Представете си, че някой казва: там, горе, се намира нещо, то ми свети сутрин и ми праща на Земята това, което предизвиква в мен възхищение, удивление. Удивлението си той изразява чрез «А», а това, че идва отгоре - чрез «Р». И така, той изразява всичко това като РА. Именно така са наричали древните египтяни слънчевия бог: РА!
Във всяка от тези букви се съдържа чувство и ние сме обединили тези букви в дума.
Тук е било заключено всеобхватно чувство. Днес това отдавна е забравено. Само малко все още може да се усети в различни неща. Да вземем например «И». Това е нещо подобно на тиха радост.
към текста >>
Но първоначално хората са чувствали и в мистериите са ги учили как да усещат звука, буквите, как да направят от тях
дума
.
Вие ще кажете, господа: да, но в такъв случай би трябвало да има само един-единствен език! Първоначално човечеството е имало един-единствен език. Когато още са чувствали звуците, буквите, е имало само един-единствен език. По-късно са се появили различните езици, когато хората са се разпръснали.
Но първоначално хората са чувствали и в мистериите са ги учили как да усещат звука, буквите, как да направят от тях дума.
Затова в мистериите е имало един особен език. На този език всички са разговаряли помежду си. Те са разговаряли помежду си не на диалект, а на този език, който са разбирали всички. Ако един е казвал «РА», другите са знаели, че това е Слънцето. Ако един е казвал например «Е» - вие чувствате само едно: това ме плаши, не ми подхожда.
към текста >>
Дума
та се състои от тези звукове.
«О» - отстъпваща изненада. «X» - дихание, по-фин дух, действащ като дихание. «И» - тиха радост. «М» - грижа. И ето че се получава ЕЛОХИМ - така започва Библията.
Думата се състои от тези звукове.
Така че може да се каже: какво е Елохим? Елохим - същество във вятъра, пред което изпитваш страх, пред което отстъпваш, което обаче, благодарение на диханието, радва човека и отивайки към човека, се радва: ЕЛОХИМ.
към текста >>
Хората днес вече не усещат какво се явява
дума
та.
Ето така първоначално са изучавали думите по звуци, по букви, какво всъщност означават тези думи.
Хората днес вече не усещат какво се явява думата.
към текста >>
Как звучи в Швейцария множественото число на
дума
та Wagen (автомобил)?
Как звучи в Швейцария множественото число на думата Wagen (автомобил)?
Звучи ли то тук като Wagen или звучи като Wagen? (Отговор «Die Wagen»)[1] То все пак звучи Wagen. Но това е некоректно, първоначално е било: Der Wagen, die Wagen (кола, коли). В множествено число ние имаме тази ситуация в различни случаи. Например имаме: Der Bruder, die Bruder (брат, братя).
към текста >>
Следователно, ако в
дума
та има умлаут, тук се съдържа нещо неопределено, неясно.
Умлаутът изразява, че нещото е станало неопределено! Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона. Ако аз виждам много братя, тогава възниква неяснота, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено. Трябва да видя един в кръга на другите. Посредством умлаута винаги се обозначава процесът на превръщането на нещо в неопределено, неясно.
Следователно, ако в думата има умлаут, тук се съдържа нещо неопределено, неясно.
към текста >>
Така че може да се каже: в древността работата стояла така, че хората, обучавали се на това, са се познавали един друг по докосването, по знака, по
дума
та.
Било е така, че всяка буква едновременно е обозначавала нещо или същество. Всичко това са го знаели хората, които са били в мистериите. И така, ако някой е пътешествал и е срещал другиго, с когото са имали общи знания, двамата са се познавали един друг по думите.
Така че може да се каже: в древността работата стояла така, че хората, обучавали се на това, са се познавали един друг по докосването, по знака, по думата.
към текста >>
Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и
дума
та.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало!
Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата.
Защото благодарение на факта, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите. Благодарение на факта, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата. А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека. И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
към текста >>
И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и
дума
та.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало! Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата. Защото благодарение на факта, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите. Благодарение на факта, че е имал знаци, той е можел да подражава на всичко, което е било тайни на природата. А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека.
И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието, в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, с плахия му трепет, с радостта му... Следователно са имали работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
към текста >>
Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и
дума
та са били съвсем изгубени.
В хода на човешкото развитие възникнало разделението, от една страна, на университети и - по-късно - на училища, а от друга - на църква и изкуство.
Всяка от трите части повече не разбирала какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени.
Разбирали са го само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци, благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато знае нещо, когато чрез знанието си може да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек знае нещо, то отива в полза на хората, тогава неговата власт е правомерна. Обаче по-късно хората започнали просто да си присвояват властта, възприемайки външни знаци.
към текста >>
Точно по този начин за всяка степен те са имали определена
дума
, която са можели да произнасят в определен масонски съюз.
След това по определен начин си правели и знак. Знаците и докосванията се различавали в зависимост от това, в първа, втора или трета степен е бил човекът. По такъв начин тези хора се опознавали един друг. Но тук вече не се е съдържало нищо. Това са били само опознавателни знаци.
Точно по този начин за всяка степен те са имали определена дума, която са можели да произнасят в определен масонски съюз.
Те имат, да кажем, за първа степен - ако някой иска да знае каква е думата - паролата ЯКИН. Така разбират, че даденият човек е научил думата «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен. Това е само дума-парола. После по същия начин той прави знак и т. н.
към текста >>
Те имат, да кажем, за първа степен - ако някой иска да знае каква е
дума
та - паролата ЯКИН.
Знаците и докосванията се различавали в зависимост от това, в първа, втора или трета степен е бил човекът. По такъв начин тези хора се опознавали един друг. Но тук вече не се е съдържало нищо. Това са били само опознавателни знаци. Точно по този начин за всяка степен те са имали определена дума, която са можели да произнасят в определен масонски съюз.
Те имат, да кажем, за първа степен - ако някой иска да знае каква е думата - паролата ЯКИН.
Така разбират, че даденият човек е научил думата «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен. Това е само дума-парола. После по същия начин той прави знак и т. н.
към текста >>
Така разбират, че даденият човек е научил
дума
та «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен.
По такъв начин тези хора се опознавали един друг. Но тук вече не се е съдържало нищо. Това са били само опознавателни знаци. Точно по този начин за всяка степен те са имали определена дума, която са можели да произнасят в определен масонски съюз. Те имат, да кажем, за първа степен - ако някой иска да знае каква е думата - паролата ЯКИН.
Така разбират, че даденият човек е научил думата «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен.
Това е само дума-парола. После по същия начин той прави знак и т. н.
към текста >>
Това е само
дума
-парола.
Но тук вече не се е съдържало нищо. Това са били само опознавателни знаци. Точно по този начин за всяка степен те са имали определена дума, която са можели да произнасят в определен масонски съюз. Те имат, да кажем, за първа степен - ако някой иска да знае каква е думата - паролата ЯКИН. Така разбират, че даденият човек е научил думата «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен.
Това е само дума-парола.
После по същия начин той прави знак и т. н.
към текста >>
Не разбират даже знака, докосването и
дума
та, доколкото всички те не знаят за какво става
дума
тук.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира.
Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук.
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така!
към текста >>
Например не знаят, че ако произнасят
дума
та за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук.
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията.
към текста >>
Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят
дума
та «БОАС» (БОХАС).
Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис. 21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека.
Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС).
Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен. Днес хората знаят само, че ако някой дойде и те хване за ръката така, това е масон. И така, във всички тези неща има нещо древно, изпълнено с достойнство, велико, нещо съдържащо в себе си цялата предишна ученост.
към текста >>
Знакът, докосването и
дума
та служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг.
Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз.
Знакът, докосването и думата служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг.
Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ. Подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората.
към текста >>
На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи
дума
.
В Италия, в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване. Политическите съюзи, политическите организации винаги са били свързани с това древно мистерийно знание. И днес може да се открие нещо забележително: ако пътешествате, например из някои области на Полша или Австрия, срещате плакати.
На тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума.
Неизвестно е какво означава такъв плакат. Всъщност такъв плакат - тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони - се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта. Там имат работа с тези неща. Всъщност това явление е разпространено широко, доста широко и тези хора много добре знаят, че знакът също има определена мощна сила. Има организации, в частност на немски националисти, използващи древен индийски знак: две сливащи се една с друга змии или ако предпочитате, колело, преобразуващо се в свастика (Рис. 21).
към текста >>
Следователно е ставало
дума
и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека.
Например те имат престилка от агнешка кожа. Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това - първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, - за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти. И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това.
Следователно е ставало дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека.
Така стои работата с много знаци, които се проявяват и в облеклото.
към текста >>
Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване,
дума
, показващи, че човек живее не само във външно-материалното.
Исках само да покажа всичко, както си е. Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и т. н. В днешно време нещо подобно може да стане особено важно. Наистина, ако днес човек се учи, когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му. Затова много юристи и лекари стават масони.
Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното.
Това е, което исках да ви кажа. Има ли още нещо, за което бихте искали да попитате?
към текста >>
97.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 юни 1924 г. Човекът и йерархиите. Загубата на древното знание. За «Философия на свободата»
GA_353 История на човечеството и културните народи
Да вземем
дума
та «Fall» (случай).
Всяка буква изразява нещо. И ако аз казвам: «Ball» (топка), използвам «А», защото хвърляйки топката, аз съм удивен от факта, колко странно се държи тя. Или ако това е топка за танци, аз се удивлявам как тя безпорядъчно се върти! Но става така, че човек постепенно привиква към това и вече не се удивлява. Тогава той би могъл да нарича топката «Bull» или «ВШ», но не и «Ball».
Да вземем думата «Fall» (случай).
Ако някой някъде се тръшне, падне, може да се каже: «Ах! ». Нещо различно, също значително, се съдържа в звука «Ф». (Рис. 22)
към текста >>
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате
дума
, съдържаща звука «А».
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата.
Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А».
Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б». Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер. И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства.
към текста >>
Дума
та «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в
дума
та Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
Помислете, по ваше мнение мисленето е съсредоточено в главата. Но ако изведнъж ви се наложи да възприемете, че вашето мислене е свързано с духовно същество, при това точно така, както вашето усещане, чувстването ви на Земята трябва да бъде свързано с животните, за да можете да носите животинското в себе си - ако ви се наложи изведнъж да възприемете това, вие бихте били удивени и за да изразите своето удивление, би трябвало да използвате дума, съдържаща звука «А». Вие бихте могли да наречете съществото на мисленето, наричащо се някога «Angeloi», «ангел», да го наречете, използвайки «А». А това, което вие имате като сила на мисленето, бихте могли да обозначите с буква, изразяваща такава сила: буквата «Л». Докато силата в действието е възможно да обозначите с помощта на «Б».
Думата «алб» вече се е използвала някога за обозначаване на нещо духовно и би могла да служи за обозначаване на съществата, имащи работа с мисленето, ако не се използваше в думата Alpdruck (кошмар), където тя носи болезнен характер.
И така, йерархиите се явяват царство, което обхваща и човека, което човек носи в себе си точно така, както носи в себе си природните царства. И съществата, наречени Alb (алб), или ангели, се явяват тези същества, които трябва да имат работа с мисленето.
към текста >>
Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става
дума
за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията.
И напротив, с чувствата в човека трябва да имат работа животинските същества. Какво? Животинските същества?
Виждате ли, ако човек е поне мъничко внимателен, ако предварително не изпада в ярост, когато става дума за духовност, ако човек допуска, че може да се говори и за духовното, вече може да му се открие нещо - даже ако той още не може да използва духовните изследвания, които се провеждат в антропософията.
Помислете за това, че ако искате да усещате, трябва да имате в себе си топлина! Жабата усеща много по-малко интензивно, по-малко живо, отколкото човекът, доколкото тя няма топла кръв. За да чувства, човек трябва да има в себе си истинска топлина. Но тази топлина, която ние имаме в себе си, идва от Слънцето! Може да се каже: сетивата също са свързани със Слънцето, само че по духовен начин.
към текста >>
98.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
5. Неотдавна стана
дума
за това: В лекцията от 21 февруари 1924 г.
5. Неотдавна стана дума за това: В лекцията от 21 февруари 1924 г.
в т. 6 от това издание (Събр. съч. 352).
към текста >>
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става
дума
?
6а. Египтяните даже вярвали: Според мнението на редактора на германското издание, дадената фраза е в очевидно противоречие с казаното на стр. 57: «Тяхното намерение е било да възпрепятстват необходимостта за човека да се спуска долу, на Земята». Във връзка с това е необходимо да се приведат ред указания по тази тема както на самия Р. Щайнер, така и на други автори. Е. Блаватска в т.
1 на «Тайната доктрина» привежда думите на френския египтолог г Масперо: «Всеки път, когато чувам обсъждания за религията на Египет, ми се иска да попитам, за коя от египетските религии става дума?
За египетската религия от четвъртата династия или за египетската религия от епохата на Птолемеи-те? За религията на масите или за религията на учените? За религията, преподаваща се в училищата на Хелиополис, или за тази, която е живеела в умовете и мировите съзерцания на жреческото съсловие в Тива? Защото промеждутъкът от време между първата гробница в Мемфис, съдържаща гроба на царя от третата династия, и последните плочи, гравирани в Еснех при Цезаря Филип Арабски, се изчислява най-малко на пет хиляди години. Оставяйки настрана нахлуването на племето на хиксосите, етиопското и асирийското владичество, персийското завоевание и гръцката колонизация, и хилядите революции в политическия му живот, Египет претърпял множество сътресения и превратности, както в нравствения, така и в умствения живот.
към текста >>
33а. вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: следва да се има предвид, че става
дума
за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
33а. вие имате работа с разрушителни сили в най-чист вид: следва да се има предвид, че става дума за изкуствени мумии, а не за мощи; мумията принадлежи на непречистен вътрешно човек, в нея се заселват демонични лунни същества, докато мощите остават, като правило, от благочестиви хора, светци, които, по мнението на Р.
Щайнер, са били въплъщение даже не на хора, а на същества от висшите ангелски Йерархии. Ето защо ролята на мумиите е разрушителна, докато ролята на мощите във висша степен е благотворна. - Бел. пр.
към текста >>
99.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 юли 1924 г. Произход и същност на китайската и на индийската култури
GA_354 Сътворението на света и човека
Под
дума
та «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така?
Затова те са го наричали «син на Слънцето». И той е бил задължен да управлява на Земята така, както управлява в света Слънцето. Отделните планети - Венера, Юпитер и т. н. - предизвикват различия, но Слънцето, като господар на планетите, прави всички равни. Според техните представи този, който е цар, е и син на Слънцето.
Под думата «син» се подразбира това, което принадлежи към нещо, нали така?
към текста >>
Той знаел
дума
та, заставяща метлата да носи вода.
Те искали да пробват поворот и видели, че корабът завива, но не знаели как да спрат. И този кораб започнал постоянно да се върти, да танцува в морето, и европейските учители, стоящи на сушата, е трябвало с лодка да влязат в морето и едва тогава успели да спрат кораба. Знаете, че Гьоте има едно стихотворение «Ученикът на магьосника», където юноша подслушал заклинанията на стария магьосник. На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни заклинания да преобразява метлата, че тя да носи вода. И когато старият магьосник излязъл, той се опитал да застави метлата да донесе вода.
Той знаел думата, заставяща метлата да носи вода.
И метлата започнала непрестанно да носи вода - младежът забравил как може да я спре! Представете си, ако стаята ви е пълна с вода, а метлата все носи и носи още; ученикът даже счупил метлата, но се появили две метли и двете мъкнели вода! Всичко се наводнило, водата ставала все повече, но старият магьосник се върнал, казал думата и метлата престанала да носи вода.
към текста >>
Всичко се наводнило, водата ставала все повече, но старият магьосник се върнал, казал
дума
та и метлата престанала да носи вода.
На него не му се щяло сам да ходи за вода и той научил как с вълшебни заклинания да преобразява метлата, че тя да носи вода. И когато старият магьосник излязъл, той се опитал да застави метлата да донесе вода. Той знаел думата, заставяща метлата да носи вода. И метлата започнала непрестанно да носи вода - младежът забравил как може да я спре! Представете си, ако стаята ви е пълна с вода, а метлата все носи и носи още; ученикът даже счупил метлата, но се появили две метли и двете мъкнели вода!
Всичко се наводнило, водата ставала все повече, но старият магьосник се върнал, казал думата и метлата престанала да носи вода.
към текста >>
100.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 2 август 1924 г. Въпроси за храненето. Хранене на децата и закаляване. За торенето
GA_354 Сътворението на света и човека
Това свидетелства, че сенната ви хрема - разбира се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става
дума
за предразположеност, - вашата сенна хрема е всъщност предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата.
Вие например страдате или сте страдали малко от сенна хрема - надявам се това да мине. Това свидетелства, че носите в себе си нещо, възникващо в тялото само в случай, че то е предразположено към такава склероза, към такава атеросклероза, която не се разпространява върху главата; тя поразява това, което се намира извън главата. Нито един човек, от самото начало предразположен към атеросклероза, поразяваща цялото тяло, не заболява от сенна хрема. Защото сенната хрема е нещо напълно противоположно на атеросклерозата. Вие страдате от сенна хрема.
Това свидетелства, че сенната ви хрема - разбира се, не е добре да имаш сенна хрема, но ако я лекуваш, състоянието ще се подобри, а в дадения случай става дума за предразположеност, - вашата сенна хрема е всъщност предпазен клапан срещу склерозата, срещу атеросклерозата.
към текста >>
Както вече казах, някога в една книга беше написано, че на човек са необходими сто и двадесет или сто и петдесет грама белтъчини - днес става
дума
само за петдесет грама.
Разбира се, аз знаех, но исках да чуя какво ще каже той. Той отговори така: току-що ми поднесоха месо и аз ще си отмеря толкова, колкото ми се полага по норма, след това ще се заема със салатата. Той претегляше на везната всичко, което беше в чиниите, действайки при това в съответствие с научните препоръки. А какво всъщност правеше той с това? Той се беше отучил от какъвто и да било инстинкт и в края на краищата въобще не знаеше какво трябва да яде!
Както вече казах, някога в една книга беше написано, че на човек са необходими сто и двадесет или сто и петдесет грама белтъчини - днес става дума само за петдесет грама.
Всичко това той съвестно си отмерваше. Но то беше неправилно!
към текста >>
101.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става
дума
за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните.
Виждате ли, господа, хората извънредно опростяват представата за еволюцията на човека. Първо, не е вярно, че например всички цивилизовани народи си представят, че човек е бил съвършен именно като физическо същество. Индусите не се придържат към този възглед, който е свойствен за днешните материалисти, и въпреки това те смятат, че хората, физически обитаващи Земята в древните епохи, повече са приличали на животни.
И ако сред индусите, сред индуските мъдреци става дума за първоначалния човек на Земята, те говорят за човека Хануман, изглеждащ като маймуните.
Виждате ли, не е истина също така и това, че хората, имащи духовен светоглед, си представят първоначалния човек такъв, какъвто си го представят днес само някои хора - че човек е бил в рая; това също не е така. Необходимо е да си изясним, че човекът - това е такова същество, което носи в себе си тяло, душа и дух, при това и тялото, и душата, и духът са еволюирали по различен начин. Естествено, ако въобще не говорят за духа, няма смисъл да говорят и за еволюцията на този дух. Но колкото по-скоро дойдат до това, че човек се състои именно от тяло, душа и дух, толкова по-скоро ще стане възможно да се обсъждат въпросите: «Как се развива тялото? Как се развива душата?
към текста >>
Така че не може и
дума
да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
Как се развива духът? » Ако трябва да се говори за тялото на човека, се стига до следния извод: тялото на човека постепенно се е усъвършенствало от по-нисши степени. Тук можем също така да кажем: да удостоверим това ще позволят веществените доказателства, с които разполагаме. Както вече съм казвал, в земните пластове намират останки от първобитния човек; тялото му е сходно с животните - не с някое от днешните животни, но то е подобно на животинското. И би трябвало да се усъвършенства, за да получи съвременния си облик.
Така че не може и дума да става за това, че развиваната в Гьотеанума духовна наука встъпва в противоречие с естествената наука, доколкото тя просто приема естественонаучните истини.
към текста >>
Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и
дума
не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа.
И можем да почувстваме дълбоко уважение към това, което е съществувало някога в качеството му на знание. Само че, виждате ли, господа, работата е стояла така, че тогава са обличали знанието в по-различна форма, отколкото днес. Днес знанието е облечено под формата на понятия, изразява се в понятия. Древните народи не са изразявали знанията в понятийна форма, а са го обличали във формата на поетически представи, така че запазилото се от това знание днес почти винаги се приема за поезия. Но за древните това не е било поезия, това е било нещо, чрез което те са изразявали своите знания, своето познание.
Така стигаме до там, че ако съумеем да проверим и щателно да изучим тези запазени писмени източници, тогава и дума не може да става, че първоначално хората са били напълно несъвършени същества, що се отнася до духа.
Хората, които някога са обитавали в животински тела, по отношение на духа са били много, много по-мъдри, отколкото сме ние днес.
към текста >>
Така че в древността и
дума
не може да става за свободен човек.
Духът вече е отпечатан в материята на това лице. Това господа, е необходимо, за да стане човек свободен, да може да бъде свободно същество. Тези доста разумни хора от миналото, тези много умни хора от древността са били даже мъдри, но те са притежавали тази мъдрост по начин, по който животните днес притежават инстинкта. Пишели са, но при това не те самите са движели ръката. Говорели са, вярвайки, че не те самите говорят, а че духът говори в тях.
Така че в древността и дума не може да става за свободен човек.
към текста >>
Те не са си го представяли така, че в гората да можеш да срещнеш Вотан като обикновен човек, не, ако е ставало
дума
за среща с Вотан, това е бил вятърът, духащ в гората.
Съвременните хора предполагат, че нещо им е известно за нашите древни германски божества, например за Вотан и Локи, които в книгите се изобразяват в човешки одежди: Вотан с вълниста брада, Локи с рижава коса и приличащ на дявол и т. н. Вярва се, че древните хора, древните германци са имали такива представи за Вотан и Локи. Но това е невярно. Древните хора са имали други представи. Ако духал вятър, в него е имало и нещо духовно - и това е действително така, - във вятъра е веел Вотан.
Те не са си го представяли така, че в гората да можеш да срещнеш Вотан като обикновен човек, не, ако е ставало дума за среща с Вотан, това е бил вятърът, духащ в гората.
До когото още достига смисълът на думата «Вотан», той и днес може да почувства нещо от самата тази дума. Представата за Локи също не е била такава, че той кокори очи някъде в ъгъла. Той е живеел в огъня.
към текста >>
До когото още достига смисълът на
дума
та «Вотан», той и днес може да почувства нещо от самата тази
дума
.
Вярва се, че древните хора, древните германци са имали такива представи за Вотан и Локи. Но това е невярно. Древните хора са имали други представи. Ако духал вятър, в него е имало и нещо духовно - и това е действително така, - във вятъра е веел Вотан. Те не са си го представяли така, че в гората да можеш да срещнеш Вотан като обикновен човек, не, ако е ставало дума за среща с Вотан, това е бил вятърът, духащ в гората.
До когото още достига смисълът на думата «Вотан», той и днес може да почувства нещо от самата тази дума.
Представата за Локи също не е била такава, че той кокори очи някъде в ъгъла. Той е живеел в огъня.
към текста >>
Ние съвсем не смятаме да предприемаме нещо в разрез с разсъдъка, но
дума
та е за това, с този разсъдък да се движим напред.
Виждате ли, това е и задачата на антропософията: тя, за разлика от много съвременни хора, не иска отново да връща примитивното състояние, отново да носи на хората древната индийска мъдрост. Безсмислица е, ако хората ни оценяват по този начин; не, антропософията намира ценност в това, да се стигне до духа, но с пълен разсъдък, именно с пълен разсъдък! Това е важно, на това трябва да стъпите.
Ние съвсем не смятаме да предприемаме нещо в разрез с разсъдъка, но думата е за това, с този разсъдък да се движим напред.
Първоначално хората са били с дух, но без разсъдък. След това духът постепенно се е смалявал, а разсъдъкът е растял. Сега, изхождайки от разсъдъка, трябва отново да стигнем до духа. Ето по какъв път трябва да тръгне културата. Ако културата не иска да върви по този път, тук, господа, ще се наложи да кажем: такава Световна война още никога не е имало, никога преди хората не са се терзали така.
към текста >>
102.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 септември 1924 г. Планетарните влияния върху животните, растенията и минералите
GA_354 Сътворението на света и човека
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше
дума
за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс.
Доктор Щайнер: Виждате ли, в последно време отново и отново ставаше дума за това, че Марс е близо до Земята и вестниците по най-безполезен и глупав начин обсъждаха сближаването на Земята и Марс.
Защото съвсем не следва да придаваме толкова голямо значение на тези външни отношения в констелациите на планетите, свързани със съответното положение на Земята и т. н., доколкото влиянията идващи оттам не са толкова големи. Въобще забележително е, че в последно време имаше толкова много разговори за сближението на Марс и Земята, доколкото всяка планета, например Луната. постоянно се приближава към Земята и планетите вече се намират в такова състояние, което ще завърши с това, че всички те отново ще се съединят със Земята, ще образуват с нея едно тяло.
към текста >>
Така се открива това, за което всъщност става
дума
.
Така се открива това, за което всъщност става дума.
Ако разглеждаме Слънцето, неговото влияние се оказва най-силното от всички. Но Слънцето оказва своето преобладаващо влияние върху всичко на Земята, което е мъртво и всяка година трябва отново да бъде извикано към живот, докато Луната има влияние само върху живото, но не и върху мъртвото. Марс например оказва своето влияние само върху това, което се проявява при по-финия живот, при усещанията; други планети разпространяват своето влияние върху душевното, духовното и т. н. Така че Слънцето се явява такова небесно тяло, което най-силно действа върху Земята чак до минералите, докато Луната нищо не може да направи с минералите, а Марс и по-малко от това. Нито едно същество на Земята не би могло да се развъжда и да живее като животно, ако не беше Луната.
към текста >>
103.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 септември 1924 г. За времето и причините за него
GA_354 Сътворението на света и човека
Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става
дума
за вятър, за време и т. н.
Затова аз направих общ обзор на това, в какъв смисъл може да се говори за закономерности, ако става дума за вятър, за време и т. н.
Към това също така има отношение и изключително силното влияние, което оказват на времето силите, възникващи в самата атмосфера. Помислете само за лятото, за това горещо лято, когато от облаците падат мълнии и звучат гръмотевици. Тук вие отново имате работа с проява на влиянието върху състоянието на времето, което е обусловено от непосредствената близост на Земята. Възгледите на съвременната наука по този въпрос са доста занимателни. Тя казва: електричеството несъмнено се явява причина за това, че от облаците удря мълния.
към текста >>
Това се обозначава с
дума
та «предчувствие»[6], тъй като тук се предчувства това, което трябва да стане в бъдеще.
Животните знаят отрано, че в природата още преди това вече нещо става. Още преди това всичко в природата се изменя. Хората със своите нечувствителни носове и други груби сетивни органи не възприемат нищо, затова пък животните възприемат. Веднъж разказвах за това. Жабата, разбира се, също притежава определено «предчувствие» за това, какво трябва да стане с времето.
Това се обозначава с думата «предчувствие»[6], тъй като тук се предчувства това, което трябва да стане в бъдеще.
към текста >>
[6] В немския език
дума
та Witterung означава «състояние на времето» и в същото време «предчувствие».
[6] В немския език думата Witterung означава «състояние на времето» и в същото време «предчувствие».
- Бел. пр.
към текста >>
104.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Не може и
дума
да става - така казах, - че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от само себе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всичко щателно да се подсуши.
Да обхванем още веднъж мислено процеса на възникване на мълнията, както неотдавна го описах. Тогава ви казах: мълнията се получава от прегретия въздух, от нагорещена област на космоса, от нагорещен миров газ.
Не може и дума да става - така казах, - че мълнията възниква вследствие на триенето на облаците, доколкото облаците, от само себе си се разбира, са влажни, а ако искаме да възпроизведем малка мълния с помощта на апарати в помещение, е необходимо първо всичко щателно да се подсуши.
Следователно е необходимо да се отстрани всичко влажно. Така че не трябва да се допуска, че мълнията се явява чисто електрическо явление, доколкото последната става от триенето на сухи предмети. Известно е, че ако восък или стъкло се трият, възниква електричество; затова и се мисли, че когато облаците се трият, също възниква електричество. Това не е така. Вследствие на вътрешно прегряване на мировия газ навън излиза топлината, живееща в него, за което вече ви казах.
към текста >>
НАГОРЕ