Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
114
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Дреха
'.
На страница
2
:
19
резултата в
14
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Древни и съвременни духовни упражнения. Лекция от 20 Август 1922, Оксфорд
GA_245 Указания за езотеричното обучение
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или
дреха
, наистина да стои практически в живота.
Човек вече не може да погледне едно растение, без при това да се потопи в процеса на неговото израстване; той го проследява от корена до цъфтежа; живее в неговите сокове, в неговото цъфтене, в неговите плодове. Човек може да се задълбочи в живота на животните според тяхната форма и особено в живота на другите хора. И най-лекият порив, който приижда от човека пред нас, ни въвежда в целия душевен живот и ние чувстваме, че не сме в себе си, а по време на това свръхсетивно познание се намираме извън себе си. Необходимо е обаче да можем винаги да се завръщаме, иначе ставаме инертен, занесен мистик, екзалтиран фанатик, а не изследовател на свръхсетивните светове. Човек трябва да може по едно и също време да живее в свръхсетивните светове и същевременно да може да се връща назад, следователно да може здраво да стои на двата си крака.
Затова когато разглеждам такива неща относно свръхсетивните светове, трябва да подчертавам, че според мене един добър философ трябва да притежава не само логика, но много повече трябва да знае как се шие обувка или дреха, наистина да стои практически в живота.
Всъщност човек не трябва да разсъждава върху живота, ако не стои истински в практиката на живота. Обаче това още повече важи за онези, които търсят свръхсетивни познания. Свръх-сетивен изследовател не може да стане никой фантазьор, никой мечтател, никой човек, който не стои здраво на двата си крака. Иначе човек се загубва, защото той действително трябва да излезе извън себе си. Обаче това излизане извън себе си не трябва да води до това, той да се загуби.
към текста >>
2.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
красивото не е божественото в една сетивно-действителна
дреха
; не, то е сетивно-действителното в една божествена
дреха
.
Ако красивото трябва да ни предложи едно такова възвисяване, то трябва да бъде изградено по модела на идеята. И това е нещо съвършено различно от онова, което германските идеализиращи естетици искаха. Това не е "идеята в нейното сетивно явление, това е именно обратното, това е едно "морално явление във формата на идеята". Следователно съдържанието на красивото, материалът, който лежи на неговата основа, е винаги нещо реално, нещо непосредствено действително и формата на неговото проявление е идейната. Ние виждаме, че правилно е обратното на това, което немската естетика казва: тази естетика е обърнала просто нещата с главата надолу.
красивото не е божественото в една сетивно-действителна дреха; не, то е сетивно-действителното в една божествена дреха.
Художникът донася Божественото на Земята не чрез това, че го прави да се влее в света, а чрез това, че издига света в сферата на Божественото. Красивото е илюзия, защото представя магически пред нашите очи една действителност, която като такава се представя като един идеен свят. Помисли върху въпроса "Що", но повече помисли върху въпроса "Как", защото важното се състои в това, "Как" нещата са представени. "Що"-то остава нещо сетивно, но "Как" то се явява, става нещо идейно. Там където тази идейна форма на проявление се явява най-добре в сетивното, там също достойнството на изкуството се явява в най-висша форма.
към текста >>
Обаче ние имаме една действителна илюзия, когато природното, индивидуалното се явява в една вечна, непреходна
дреха
, снабдено с характера на идеята; защото в действителността идеята не се явява в такава форма на илюзията.
И това е естетиката на бъдещето. Също и един от най-новите обработватели на естетиката, Едуард фон Хартман, който е създал във "Философия на красивото" едно отлично съчинение, се придържа към старата грешка, че съдържанието на красивото е идеята. Той казва съвсем правилно, че основното понятие, от което трябва да изхожда всяка наука на красивото, е понятието на естетическата илюзия. Да, обаче трябва ли проявлението на идейния свят като такъв да бъде считано като илюзия? Идеята е най-висшата истина; когато се явява, тя се явява именно като истина, а не като илюзия.
Обаче ние имаме една действителна илюзия, когато природното, индивидуалното се явява в една вечна, непреходна дреха, снабдено с характера на идеята; защото в действителността идеята не се явява в такава форма на илюзията.
Взет в този смисъл, художникът ни се явява като продължител на мировия дух; той продължава сътворението по-нататък там, където мировият дух, го изоставя от ръцете си. Художникът ни се явява във вътрешното побратимяване с мировия Дух и изкуството ни се явява като продължение на природния процес. С това художникът се издига над обикновения действителен живот, и той ни възвисява нас, които се вглъбяваме в неговите творения, възвисява ни заедно със себе си. Той не твори за света, който свършва, а израства над този свят. Гьоте прави този негов възглед да бъде изказан от музата към художника със следните думи в неговото съчинение "Апотеоз на художника":
към текста >>
3.
4. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 15 февруари 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Една дама с червена
дреха
, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна.
Можем напълно да кажем: когато някой ме е поканил и мен позволява да вляза в една стая, която има червени стени, аз имам определено предположение, което при червените стени е свързано с някакво художествено чувство. Когато съм въведен в една стая с червени стени и срещу мене застава човекът, който ме е поканил, аз чувствувам като нещо естествено, че той ми съобщава всякакви неща, които са ценни за мене, които ме интересуват. И ако не такъв случаят, аз чувствувам цялата покана в стаята с червени стени като една лъжа на живота и ще си отида незадоволен от там. Когато някой ме приеме в една синя стая и никак не ме оставя да кажа нещо, а непрекъснато ми бръщолеви, аз ще чувствувам цялата обстановка като извънредно неприятна и ще си кажа, че този човек ме е излъгал още с цвета на своята стая. В живота можем да срещнем безброй такива неща.
Една дама с червена дреха, която ме среща, аз ще я чувствувам като извънредно неистинна, ако тя се представя като много скромна.
Ние ще чувствуваме една дама с къдрава коса като истинна само тогава, когато тя е малко закачлива, малко нахална. Когато тя не е закачлива и нахална, ние изпитваме едно разочарование. Самопонятно е, че в живота нещата не трябва да бъдат такива; животът има правото да ни изкара от такива илюзии, обаче съществуват все пак определени граници на настроението, сред които човек чувствува по този начин. Естествено нещата не могат да бъдат обхванати в общи закони; някой човек може да чувствува съвършено различно върху тези неща. Обаче положението е все пак такова, че за всеки човек съществува в живота едно така устроено чувствуване, при което външното, което застава срещу него в сетивния свят, той го чувствува напълно като нещо, което съдържа в себе си така да се каже нещо духовно, едно духовно положение, едно духовно устройство, едно духовно настроение като омагьосано в него.
към текста >>
4.
7. СКАЗКА ВТОРА. Мюнхен, 6 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга
дреха
.
Все повече ще бъде необходимо хората да стигнат до яснота върху това: от това, което е казано, не съдържанието е толкова важно, а важното е, чрез начина, по който ясновидецът се изразява, слушателите да имат живото впечатление, че той говори от духовния свят. Така в самия обикновен живот говорът е вече един художествен елемент. Ясновидецът има едно особено отношение също и към езика. Сега възниква въпросът: На какво се дължи, че ясновидецът има такива отношения към художника, че съществуват такива отношения между ясновидеца и човека на изкуството? На какво се дължи, че ясновидецът не може да не вземе под внимание впечатлението създадено от едно произведение на изкуството?
Това се дължи на факта, че в произведението на изкуството се явява нещо сродно със свръхсетивното познание, само че в една друга дреха.
Това се дължи на факта, че вътрешния живот на човека е много по-сложен, отколкото може да си представи днешната наука. Бих искал да изложа това от една друга страна, където привидно се говори за нещо научно, което сочи към нещо, което трябва все повече да се развие, за да се построят мостове от една страна между обикновеното виждане на действителността и от друга страна изживяването на художествената фантазия и свръхсетивно то познание. Искам да запитам: на какво се дължи, че творящия музикант произвежда от своята вътрешност онова, което живее в неговите тонове? Тук трябва да бъдем наясно, че това, което се нарича обикновено себепознание, е нещо още абстрактно. Даже това, което мистиците или мъгливите теософи си представят със себепознанието, е нещо много абстрактно.
към текста >>
5.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато срещна на улицата една дама облечена в синя
дреха
и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята
дреха
, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена
дреха
.
Когато влизаме в една стая боядисана в син цвят, и някой бърбори много, не ни оставя да вземем думата, считайки себе си за единствено важен, ние чувствуваме отново това в противоречие със синия или с виолетовия цвят на стените на стаята. Външната прозаична действителност не е нужно да отговаря на това, но съществува една особено естетическа истина, която е такава, каквато аз току що приведох. Когато съм влязъл неочаквано някъде, или да кажем не съм влязъл неочаквано, а съм бил любезно поканен на едни обед и виждам, че покривката на масата е червена, аз имам чувството, че това са гастрономи, които ядат там на масата, че те ядат с голямо удоволствие. Ако на масата е сложена синя покривка, аз имам чувството, че ядящите на масата хора не ядат, за да ядат, а искат да се разказват нещо при яденето и оставят разказването, или събирането в общество да бъде придружено от ядене. Това са действителни чувства, които винаги живеят в подсъзнанието.
Когато срещна на улицата една дама облечена в синя дреха и тя се нахвърля на мене и се настройва агресивно, вместо въздържано, аз чувствувам това в противоречие със синята дреха, но бих чувствувал това като нещо естествено, ако срещнатата дама би била облечена в червена дреха.
Бих чувствувал също това като нещо естествено, ако бих срещнал една дама с къдрава коса, която е дръзка, нахалничка. Съществува нещо, което живее в основата на душата като един основен тон. С тези тривиални примери не искам да кажа нищо друго, освен че съществува едно естетическо чувство, макар и да не го чувствуваме съзнателно, което не можем да изключим: от това зависи нашето настроение; ние сме добре или зле настроени. Ние познаваме доброто или лошо настроение, но причините може да осъзнае само този, който вниква по-близо в нещата. В това се крие всъщност нещо, което бихме могли да наречем необходимостта да преминем от естественото естетическо чувствуване към живеенето в изкуството.
към текста >>
6.
10. Дорнах, 9 април 1921 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук
дреха
та се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски.
И трябва да кажа, че това, което се криеше в съдържанието на това изречение, изчезна напълно за мене зад кокетно-грациозния начин, чрез който Роберт Цимерман съобщаваше нещо подобно на един друг човек. На мене ми беше извънредно приятно едно такова изказване на един противник на Гьотевите разбирания. Но след това, или може би и по-рано, аз се запознах с Роберт Цимерман, когато той говореше като хербартианец от катедрата. И трябва да кажа, че тогава престана да съществува естетически напълно милия, симпатичен човек, тогава човекът Роберт Цимерман се превърна напълно в хербартианец. Отначало на мене ми беше напълно ясно, какво означаваше това, как този човек влезе вече през вратата, качи се на подиума, сложи долу своя тънък бастун за разходка, странно съблече своето сако, странно направи пауза, странно насочи поглед с очите без очила наляво, надясно, надълбоко върху твърде малобройните присъствуващи слушатели, във всички това имаше нещо фрапиращо.
Но тъй като аз вече от дълго време се бях занимавал с четенето на книгите на философа Хербарт, още след първото впечатление на мене ми просветна и аз си казах: Ах да, тук през вратата се влиза по хербартски, тук тънкият бастун за разходка се поставя долу по хербартски, тук дрехата се съблича по хербартски, тук погледът с очите без очила се прокарва върху слушателите по хербартски.
И сега Роберт Цимерман започва да говори върху практическата философия също на своя извънредно симпатичен пражки диалект, на нюансирания от пражкия диалект говор, и ето, този пражки немски диалект се облече във формата на хербартовата естетика. Това изживях аз, и тогава разбрах добре от субективната Цимерманова гледна точка, какво означаваше всъщност, че като мото на Цимермановата естетика на първия лист стоеше Шилеровото изказване, което без съмнение при Роберт Цимерман бе превърнато в хербартско: в заличаването на материята чрез формата се крие истинската тайна на изкуството на майстора защото бях видял, как милият, симпатичен, напълно грациозен човек бе заличен като съдържание и изплува отново на катедрата в хербартова форма. Това беше за психологията на изкуствата извънредно пълно със значение впечатление. И когато разберете, че една такава характеристика може да бъде направена също и тогава, когато човек обича, Вие не ще считате за криво впечатление, израза, който аз сега искам да употребя, че нека Роберт Цимерман, когото аз много почитах, ми прости, че аз употребих думата "Антропософия", която той беше употребил в една книга, за да охарактеризира една сглобена от логически, естетически и етически абстракции картонена фигура върху кориците на книгата, нека той ми прости, че аз използувах тази дума, за да третирам научно одухотворения и одушевен човек. Роберт Цимерман беше нарекъл своята книга, в която прилагаше тази процедура, която аз току що описах, именно "Антропософия".
към текста >>
7.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Обаче тогава снежната мантия действително беше
дреха
та, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята.
Той констатира само най-драстичните промени във времето и неприятно се изненадва, примерно, ако дъждът го завари без чадър; да, ние се съобразяваме само със зимния сняг, с летните горещини и т.н. Следователно, ние имаме една крайно бедна представа за годишния цикъл. Ние просто не живеем с него, него съизживяваме с цялата си човешка същност. А през Древно-персийската епоха ние можехме да правим това именно с цялата си човешка същност. Тогава нещата изглеждаха така, че през зимата, във времето, което съответствува на нашата Коледа, човекът имаше приблизително следното усещане: Ето, сега Земната душа се съединява със Земята; сега Земята се загръща със своята снежна мантия, която за днешния човек не представлява нищо друго, освен замръзнала вода.
Обаче тогава снежната мантия действително беше дрехата, която Земята обличаше, за да се разграничи от Космоса, за да развие един свой, самостоятелен живот в Космоса, понеже през есенните месеци, включително до времето на нашия Коледен празник, душата на Земята беше плътно свързана с планетарното тяло на Земята.
Хората ясно усещаха: Ето, сега душата на Земята се съединява с тялото на Земята. И самият човек също трябваше да прибере своята душа в рамките на онези жизнени процеси, които се разиграваха в тялото на Земята. Под снежната мантия човекът усещаше, бих казал, как душата на Земята се прибира в тялото на Земята. В душевен смисъл снежната мантия ставаше напълно прозрачна и човекът можеше да вижда през нея. Под снеговете той усещаше присъствието на елементарните Духове*8, които запазваха силата на заровените в почвата растителни семена до следващата пролет.
към текста >>
8.
6. Шеста лекция, 9 Юни 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена
дреха
и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена
дреха
, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух.
Когато се опитвам да представя цвета на човешката плът, на инкарната, в тоталността на тяхното космическо проявление, това също може да има художествена стойност. Но когато рисувам г-н Леман такъв, какъвто стои пред мен съгласете се, че това, първо, не ми се удава, и второ, изобщо не представлява никаква художествена задача; художествената задача изисква да уловя как слънчевата светлина залива лицето му, как тя се отклонява от рунтавите му вежди и т.н. Следователно, аз трябва да уловя въздействията на целия свят върху този, когото рисувам. И средството, чрез което постигам това, е преливането между светлината и тъмнината, самите цветове, както и задържането на бързопреходния миг. В епохите не дотам отдалечени от нашата хората усещаха нещата по друг начин и изобщо не биха допуснали, че една Мария, Божията майка, може да бъде нарисувана без озареното й лице, или с други думи, без нейното облято от светлина лице, твърде различно от обичайните представи за човешко лице.
Хората не можеха да си я представят иначе, освен в червена дреха и наметната със синя мантия, защото Божията майка можеше да бъде правилно включена в земния свят само по този начин, носеща земните емоции в своята червена дреха, докато синята мантия подсказваше душевната чистота, а озареното й лице светеше като откровение на самия Дух.
Обаче подобно светоусещане е все още твърде далеч от верния художествен инстинкт. И току що аз всъщност се изразих по един определено нехудожествен начин. Верният художествен инстинкт проговаря в мига, когато човекът превръща синьото и червеното в свой собствен цвят, създавайки го от цветовете и от съотношението им със светлината и тъмнината, така че в този свят той вече няма нищо друго, освен цветовете, но те му говорят толкова много, че служейки си с тях, с преливане то между светлините и сенките, той може да нарисува Дева Мария. Ето на какво трябва да се научим: да живеем с цветовете! За нас цветовете трябва да се превърнат в средство за живот, в нещо, което се е освободило от всякаква материална тежест.
към текста >>
9.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Валдорфското училище като организъм. Оксфорд, 23. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на
дреха
та си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив.
Когато по този начин събудим в детето чувството за хармония на цветовете, тогава децата започват да изработват предмети, които се оказват полезни в живота. Например тази обложка за книги не е била първоначално нарисувана. Детето се е научило да изживява в цвета това, което представлява например една обложка за книги и след това то е оформило обложката като такава. Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота.
Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив.
Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост. Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно. Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата.
към текста >>
Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на
дреха
та трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно.
Тук става дума за това в детето да бъде събуден един истински усет за живота. Това чувство дава възможността именно чрез формата и цвета детето да бъде въведено в живота. Понякога можем да видим следното ужасно нещо: Някой поставя на дрехата си якичка, слага колан, а долу шевица върху подгъва, при което и на трите места виждаме един и същи мотив. Понякога можем да видим такива неща. Това, разбира се, е най-ужасното, което може да се случи в живота, изхождайки от някакви инстинкти за художественост.
Детето отрано трябва да се научи, че една лента, която е предназначена за врата, носи в себе си тенденцията да се разтваря надолу, да действува по посока надолу, че коланът трябва да действува по посока на двете страни и че долната ивица на дрехата трябва по някакъв начин да се стреми нагоре, а надолу да стои стабилно.
Не бива да се случва така, че детето просто да се научи да изработва художествено дадена шевица; детето трябва да знае как ще изглежда една шевица в зависимост от това, дали ще бъде поставена върху една, или друга част на човешкото тяло. Например, когато се прави подвързия на книга, тя трябва да бъде направена така, че като я погледне, човек да знае откъде трябва да бъде отворена книгата. Между горе и долу трябва да има разлика. Детето по необходимост трябва да се врастне в това чувство за пространство и в това чувство за форма. Всичко това прониква в човека чак до върха на пръстите му.
към текста >>
10.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една
дреха
, както и не можем да излезем от своята кожа.
Технически погледнато, в рамките на днешното социално устройство, никой не може да направи нищо за себе си, дори и един костюм. Дори и да ушием един костюм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг. Или с други думи: Това, което представлява костюма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността. Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино.
Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа.
Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо. Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той. Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията. Че това отговаря или не отговаря на времето, има връзка с факта, че трудът навсякъде е, тъй да се каже, защитаван, подсигуряван и т.н. Но това са половината мерки, които влизат в сила само ако имаме истинско троично разделяне на социалния организъм.
към текста >>
Дори и
дреха
та, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо.
Дори и да ушием един костюм за себе си, той ще има такава цена, каквато би имал, ако в рамките на цялата социална общност той би бил ушит от някой друг. Или с други думи: Това, което представлява костюма в икономическата област, е нещо универсално и се определя от гледната точка на общността. Едно заблуждение е да си мислим, че ако шивачът ушие костюм за самия себе си, този костюм ще е по-евтин. Ако го изчислим в цифри, може и да изглежда, че струва по-евтино. Ако обаче го включим в общия баланс, ние ще видим: Не можем да изключим икономическите отношения, не можем да ушием за самите себе си една дреха, както и не можем да излезем от своята кожа.
Дори и дрехата, която ушиваме за себе си трябва да бъде заплатена общо.
Трудът е нещо, което човек упражнява заради другите и те не могат да бъдат степенувани според това, от какво работно време във фабриката се нуждае той. Остойностяването на труда ни отвежда – и то в най-дълбокия смисъл – направо в областта на правото, в областта на държавата и юриспруденцията. Че това отговаря или не отговаря на времето, има връзка с факта, че трудът навсякъде е, тъй да се каже, защитаван, подсигуряван и т.н. Но това са половината мерки, които влизат в сила само ако имаме истинско троично разделяне на социалния организъм. Защото до правилно разпределение на труда ще се стигне тогава, когато човешкото достойнство на една личност ще се изправи пред човешкото достойнство на друга личност и меродавно за тях ще е това, за което всички хора са компетентни.
към текста >>
11.
10. СКАЗКА ОСМА
GA_326 Раждането на естествените науки
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната
дреха
на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
СКАЗКА ОСМА Аз положих усилия да Ви покажа, чрез какво развитие човешкият дух се е отворил за изучаването на това, което днес е обект на научните изследвания. Сега бих искал да прибавя към това обяснение, които ще ни позволят да имаме един по-ясен поглед относно тези въпроси в целостта на развитието, на изминатия път.
Събитията, които съставляват тъканта на нашата история, външната дреха на цивилизациите, се редуват по силата на едно течение, което възниква от скритите сили; сили до познанието на които човек може да стигне по един път различен от този на интелектуалното учение.
Ние ще разберем по-добре това, което те съставляват, когато извикаме пред съзнанието си това, което в миналото е било наука на посвещението, познание на дълбоките истини на живота и на развитието. Колкото повече отиваме назад в миналото, толкова по-силно, толкова по-чисто ни се явява инстинктивното и ясновидско познание, което хората имаха за това, което става в кулисите на съществуването. Но от друга страна, сега имаме възможност да стигнем до едно по-дълбоко разбиране на нещата, особено след изминаването до последната третина на 19-то столетие, което показа големия прилив на материалистичната вълна; защото от този момент, една промяна, която е станала в отношението на физическото към духовното, позволява вече на човека да намери отново свръхсетивните явления зад външните факти. Древната, инстинктивна наука на посвещението е отстъпила място на една екзотерична цивилизация, в която съвсем не прониква едно пряко познание на духовния свят. Но ето че просиява зората на едно ново духовно познание, вече не инстинктивно, а този път напълно съзнателно.
към текста >>
Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната
дреха
на етерното тяло.
И той откриваше света в зависимост от своето вътрешно чувство. В същото време с тях живееха други духове, които бяха проникнали по-дълбоко в природата на нещата, които знаеха повече от тях, но историята не е запазила техните имена. Техните знания са се предавали през вековете и през първите столетия на Християнството са приели формата, която видяхме, така както Гален изразява тази форма. Това разпределение на организма на четири течности, черната жлъчка, жълтата жлъчка, кръвта и слузите, ни изглежда днес нещо детинско; въпреки това то съставляваше една истинска човешка химия, единствената която е била позната в миналото. Наистина, външните явления, които днес са обект на химията, за тях хората са съдели според вътрешните опитности.
Можем следователно да кажем, че през тази епоха съществуваше една вътрешна химия, основана на непосредствената опитност на течния организъм, сетивната дреха на етерното тяло.
Следователно, в миналото химията е била неразделна от човешкото същество. Само по-късно се яви външната химия, както това стана за математиките и за физиката Размислете малко за непосредственото познание, което хората на миналото са имали за физическите и химически явления. Те съставляваха така да се каже част от тях и не бяха просто описание на една съществуваща вън от човека природа. Това беше една живяна физика, една живяна химия.
към текста >>
12.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Защо природата прави така, че змията получава нова
дреха
?
И така, змията само тогава е «прилична», праволинейна змия, когато всяка година си сменя кожата; сваля старата кожа и на повърхността на тялото расте новата. Една змия е наистина достойна, когато всяка година сменя старите си дрипи и отглежда върху себе си нова кожа. Следователно можем да правим разлика между «прилични», праволинейни, и неприлични змии. Неприличните са тези, които се разхождат в старите парцали от предната година. Сега ще попитате: как става това?
Защо природата прави така, че змията получава нова дреха?
Би било много прият-но, ако природата даваше нови дрехи и на нас. Но човекът е много по-ценно същество от змията. Затова на него му е предоставена свободата да си набавя облекло самостоятелно... (пропуск в текста на стенограмата). Такива змии би могло да бъдат държани в плен. Ако се държат в плен и не им се дава достатъчно количество вода, не им се осигурява достатъчна влажност, тогава се проявява ново качество: змиите изведнъж стават «непорядъчни», неординерни, те запазват старото си облекло!
към текста >>
Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си
дреха
?
Представете си, че живите змийчета изпълзяват от старата змия: в змията е станало това, което се явява въздействие на водорода или фосфора върху содата. Това е станало в змията. В този случай змията е била принудена да използва старата сода, която още е имала в тялото; тя е трябвало да пожертва тази сода, за да могат да се появят малките. Ето защо, продължавайки тази процедура в течение на дълго време, може да се предразположи змията към това, тя да стане неординерна, живораждаща; и ако един или два пъти е родила живи малки, тя става безплодна и вече не може да ражда, тъй като й се е наложило да отдаде цялата съдържаща се в тялото й сода. Тя се изтощава, ако не й се дава вода с разтворена в нея сода.
Но как стои работата в случай, че змията си остава ординерна, че тя сваля старата си кожа, старата си дреха?
Тогава се отлага яйцето и това, което в противен случай малките живи змийчета биха отнели от натрупаната в тялото на змията сода, фосфор, водород, това тя самата извлича сега от Вселената. Можете да видите: ако в такава змия веднага се появява живото същество, животното, содата и водородът-фосфор се съединяват заедно, идвайки отвътре: ако се появява яйце, тогава и водородът-фосфор, и содата се съединяват, идвайки отвън, от Космоса. С примера за тези животни имате пред очите си картина на това, как в големия свят, в Макрокосмоса, става това, което по вътрешен начин става в човека при размножаването. Целият свят е размножаване. С примера за тези змии, които, бидейки лишени от вода за смяна на кожата, стават живораждащи, виждаме, че в процеса на възпроизводство те използват това, което се намира вътре в тялото им, вътрешния водород-фосфор и намиращата се вътре сода.
към текста >>
13.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ
дреха
та си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Никой не е смеел да каже: човек има също и дух, а е трябвало да се казва така: човек има тяло и душа, а душата притежава духовни свойства. Вследствие на факта, че духът е бил в някакъв смисъл изпразнен, целият път на човека към духа е бил преграден и едва в настоящото време станало възможно отново да се въведе в употреба науката за духа, за да се върне на човечеството това, което му е било взето. Първите християни знаели: това, което живее в тях като Христос, въобще не може ни да се ражда, ни да умира. То е нещо различно от човешкото. Човек се ражда и умира.
Но Христос, пребиваващ в Исус, при живота на последния не е бил роден, така, както човекът се ражда, и не е можел също да умре на кръста, както Исус, смъртта не е могла да Го засегне: Христос, подобно на човек, сменящ дрехата си, но при това оставащ себе си, е можел да приеме друга форма, а именно духовната форма.
Но ако някой иска да изобрази духовното - да се види то с тези очи не може, нали? - той трябва да прибегне към образно, символично изобразяване. Изобразявайки Христос Исус като Добрия Пастир, са искали да изобразят как духът контролира човека, бди над човека, как духът се явява добрият съветник за човека. Нещо подобно има сила и досега, но хората в настоящото време не го разбират вече. Често става така, че от образа, от картината остава само част.
към текста >>
14.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 6 август 1924 г. Културното развитие на човечеството
GA_354 Сътворението на света и човека
Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от
дреха
на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище.
Така че в древността и дума не може да става за свободен човек. И действителен скок в историята на културата на човешкия род имаме, когато човек получава съзнанието, че той се явява свободно същество. Благодарение на това той усеща духа не като нещо движещо го подобно на животинския инстинкт, а усеща духа в себе си. Това е, което отличава съвременния човек от човека по-рано. Виждате ли, ако от тази гледна точка разгледаме съвременните диваци, у нас ще възникне представа, че хората от древността - които тук само условно можем да наречем примитивни хора - не са били като съвременните диваци.
Ще получите представа за това, как съвременните диваци са произлезли от древните хора, ако ви разкажа следното: в някои места хората живеят с идеята, че могат с помощта на магьосничество да излекуват болен; за целта те трябва да закопаят в земята парче от дреха на някой болен, при това да направят така, че това парцалче от риза например да се окаже закопано на гробище.
Познавах такива хора. Даже познавах един, който ходатайства, когато беше болен император Фридрих[2], по това време още само наследник на престола. Това ходатайство, отправено към бъдещата императрица, е съдържало молба: да му изпратят парченце от ризата на императора Фридрих; молителят ще зарови това късче от риза на гробището и император Фридрих ще се оправи. Бихте могли да си представите, би ли могло такова ходатайство да разчита на положителен отговор! Но човекът направил това, защото вярвал, че той може по такъв начин да излекува император Фридрих.
към текста >>
НАГОРЕ