Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени са
816
резултата от
420
текста с корен от думите : '
Дом
'.
1.
02.РАЖДАНЕТО НА УЧЕНИЕТО ЗА МЕТАМОРФОЗИТЕ
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Завърнал се у
дом
а, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн.
Близо до Йена те срещат един 17 годишен младеж, Дитрих, чиято оловена кутия показваше, че той току-що се завръща от една ботаническа екскурзия. Върху това интересно пътуване научаваме по-големи подробности от Гьотевата "Историята на едно ботаническо изучаване" и от някои съобщения на Кон от Браслау, който е можал да вземе същите от един ръкопис на Дитрих. В Карлсбад често пъти разговорите върху ботаниката са били едно приятно занимание.
Завърнал се у дома, Гьоте се посвещава с по-голяма енергия на изучаването на ботаниката; с помощта на философията на Лине той прави наблюдения върху гъби, мъхове, лишеи и водорасли, както виждаме това от неговите писма до г-жа Фон Щайн.
Едва сега, когато той самият е наблюдавал и мислил много, Лине става по-полезен за него и намира при осветление върху много подробности, които му помагат да напредне в своите комбинации. На 9 ноември 1785 година той съобщава на госпожа фон Щайн: “Аз продължавам да чета Лине, трябва да свърша това, нямам у мене никаква друга книга, това е най-добрият начин да четеш съвестно една книга, който аз често трябва да практикувам, тъй като не лесно чета една книга. Това не е за четене, а за повторение и то ми направи много добри услуги, тъй като размислих върху най-многото неща”. През време на тези проучвания на него му става все по-ясно, че все пак това е само една основна форма, която се явява в безкрайното множество на растителните индивиди, тази основна форма ми стана самата тя все по-нагледна, той позна по-нататък, че в тази основна форма притежава способността за неограниченото изменение, чрез което се създава многообразието от единството. На 9 юли 1786 година той пише на госпожа фон Щайн: “Това е едно съглеждане на формата, с която природата един вид постоянно играе и играеки произвежда многообразния живот”.
към текста >>
Върху това той пише сега: “Не виждайки през мене никакво средство да запазя тази чудесна форма, аз се залових да я нарисувам точно, при което се
дом
огнах до все по-голямо разбиране на основното понятие на метаморфозата”.
Следователно то се състои в това, което у растението непосредствено се показва на очите, това съдържа ние ще се роди най-лесно, когато се заловим да нарисуваме растението съобразно естественото образуване. В Рим Гьоте намери един корен карамфил подобен на букет, който му показа особено ясно метаморфозата.
Върху това той пише сега: “Не виждайки през мене никакво средство да запазя тази чудесна форма, аз се залових да я нарисувам точно, при което се домогнах до все по-голямо разбиране на основното понятие на метаморфозата”.
Може би подобни рисунки са били още често пъти правени и това е искало да доведе до въпросното понятие.
към текста >>
Връща се отново у
дом
а си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година.
Сега не е никакъв въпрос, че в края на 1789 и началото на 1790 година работата е била написана във формата, в която ние я имаме пред очите си; обаче доколко това последно написване е само от редакционно естество и какво е било още прибавено, това трудно може да се каже. Една оповестена за следващия Великден книга, която би искала да съдържа приблизително същите мисли, го накара през есента на 1789 година да подхване отново своите идеи, за да ускори издаването на книгата. На 18 декември той изпраща ръкописа на ботаника Вач, за да се съветва с него; на 20 декември той самият отива при Вач, за да разговаря с него; На 22 декември той съобщава на Кнебел, че Вач е приел добре написаното.
Връща се отново у дома си, преработва отново написаното, отново го изпраща на Вач, който ме го връща на 19 януари 1790 година.
Каква съдба са претърпели сега както ръкописът така и напечатаната книга, самият Гьоте разказва подробно това */*Естествените Науки I, стр. 91 и следв./. Голямо значение на учението за метаморфозата както и неговата същност ние ще разгледаме подробно по-долу в статията "Същност и значение на Гьотевите съчинения върху органическото образуване".
към текста >>
2.
03.РАЖДАНЕТО НА ГЬОТЕВИТЕ МИСЛИ ВЪРХУ ОБРАЗУВАНЕТО НА ЖИВОТНИТЕ .
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
През време когато мисълта за прарастението се оформява в неговия дух, той се
дом
огва и до понятия относно формата на човека.
Неговите велики идеи го придружават и в Италия.
През време когато мисълта за прарастението се оформява в неговия дух, той се домогва и до понятия относно формата на човека.
На 20 януари 1787 година Гьоте пише в Рим: "Аз съм приблизително подготвен по анатомия и добих не без усилия познания и върху човешкото тяло, до определена степен. Тук вниманието на човека е постоянно завладяно чрез наблюдение на статуите, обаче по един по-висш начин. При нашата медицинско-хирургическа анатомия се касае само за това, да познаем честта, и за целта служи също и един нищожен мускул. Обаче в Рим частите не означават нищо, ако същевременно те не представляват благородната красива форма.
към текста >>
3.
17_г. ЧЕТВЪРТО
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Някога е съществувал един така наречен естественонаучен материализъм на господата Бюхнер, Фойгт и Молешот, той съществува и днес, но в самата естествена наука той не съществува, в естествената наука той никога не е бил у
дом
а си.
Някои отделни по-млади физици твърдят, че те не влагат в понятието за движещата се материя никакъв смисъл, който да излиза вън от пределите на опита. Един от тях, който произвежда забележителния фокус, привърженик на механическата теория за природата и същевременно на индийската мистика, Антон Лампа, отбелязва против изложенията на Оствалд, че този последният води борба срещу вятърни мелници. Къде е великанът на научния /Оствалд разбира естественонаучния/ материализъм? Такъв съвсем не съществува.
Някога е съществувал един така наречен естественонаучен материализъм на господата Бюхнер, Фойгт и Молешот, той съществува и днес, но в самата естествена наука той не съществува, в естествената наука той никога не е бил у дома си.
Оствалд е недогледал това, иначе той би обявил война на механическия начин на разбиране, което вследствие на неговото недоразумение той върши само покрай другото, но което без това криво разбиране той вероятно въобще не би сторил. Може ли да се вярва, че едно природоизследване, което върви по пътищата, които Кирххоф е начертал, може да схване понятието за материята в един такъв смисъл, както е сторил това материализмът? Това е невъзможно, това е едно очебийно противоречие. Понятието за материята, както и това за силата, може да има смисъл, уточнен чрез изискването за едно възможно най-просто описание, т.е. изразено кантиански, то може да има само емпиричен смисъл.
към текста >>
4.
19. ИЗГЛЕД КЪМ ЕДНА АНТРОПОСОФИЯ ПРЕДСТАВЕНА В ОЧЕРК.*
GA_1 Гьотевите съчинения върху естествените науки
Там тя ще познае, че мировите загадки не искат да бъдат само мислени, а изживени от човешката душа, след като тази последната се е
дом
огнала до състоянието, при което такова изживяване е възможно.
Чрез такава вътрешна работа човешката душа може да постигне това, към което философията се стреми. Наистина значението на тази последната не е малко затова, защото по пътя, по който нейните обработватели вървят, тя не може да стигне до това, което иска да постигне. Защото по-важни от философските резултати за силите на душата, които могат да бъдат развити във философската работа. И накрая тези сили трябва да доведат дотам, където на философията ще бъде възможно да признае "свободния от тялото душевен живот".
Там тя ще познае, че мировите загадки не искат да бъдат само мислени, а изживени от човешката душа, след като тази последната се е домогнала до състоянието, при което такова изживяване е възможно.
Близко стои въпроса: трябва ли обикновеното, също и напълно научното познание да отрече себе си и да счита валидно за един светоглед само това, което му се подава от една област, която се намира вън от неговата? Но въпросът стои така, че изживяванията на охарактеризираното съзнание, различаващо се от обикновеното, са веднага ясни и за обикновеното съзнание, доколкото това последното само не си поставя пречки, като иска да се затвори само в собствената си област. Свръхсетивните истини могат да бъдат намерени само от онази душа, която се поставя в свръхсетивното. Веднъж намерени обаче, те могат да бъдат разбрани от обикновеното съзнание и при това напълно. Защото те се включват с пълната необходимост към познанията, които могат да се добият за сетивния свят.
към текста >>
5.
05. ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Ако няколко дни поред в момента на излизането от
дом
а се срещна все един и същ човек, аз наистина ще свикна постепенно да очаквам следването във време и на двете събития, но никак не ще ми мине през ума да констатирам тук причинната връзка между появяването на същото място на самия мене и на другия човек.
Ако няколко дни поред в момента на излизането от дома се срещна все един и същ човек, аз наистина ще свикна постепенно да очаквам следването във време и на двете събития, но никак не ще ми мине през ума да констатирам тук причинната връзка между появяването на същото място на самия мене и на другия човек.
За обяснението на следващите непосредствено един след друг приведени факти аз ще търся съществено други части от съдържанието на света. Ние определяме причинната връзка именно съвсем не според следването във времето, а по съдържателното значение на означените като причини и действия части на съдържанието на света.
към текста >>
6.
06. СВОБОДНАТА ОТ ПРЕДПОСТАВКИ ТЕОРИЯ НА ПОЗНАНИЕТО И НАУКОУЧЕНИЕТО НА ФИХТЕ
GA_3 Истина и наука: Предговор към една 'Философия на свободата'
Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се
дом
огне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността.
Действително, ако веднъж е било познато, че дейността на "Аза" трябва да се полага от самия него, лесно би могло да се стигне до мисълта, че тя получава своето съдържание от "Аза". Но как може да стане това другояче, освен като се припише съдържание на чисто формалната работа на "Аза". Но за да се вложи чрез "Аза" действително съдържание, в неговата иначе съвършено неопределена деятелност, то трябва да бъде определено и по отношение на неговата природа. Иначе то би могло да бъде осъществено най-много чрез заложената в "Аза" "вещ в себе си", за оръдие на която служи "Азът", а не чрез самия "Аз". Ако Фихте би се опитал да направи това определение, той би стигнал до понятието на познанието, което трябва да бъде осъществено от "Аза".
Наукоучението на Фихте е довод в полза на това, че даже и на най-остроумното мислене не се удава да работи плодотворно на какво да е поприще, ако то не се домогне до правилната форма на мислене /категория, идея/, която бидейки изпълнена с даденото, дава действителността.
С такъв наблюдател става същото, както с човек, на когото се предлага най-прекрасната мелодия, но той съвсем не я слуша, защото няма никаква възприемчивост към тези мелодии. Само онзи може да охарактеризира съзнанието, като нещо дадено, който умее да овладее "идеята на съзнанието".
към текста >>
7.
09. ИМА ЛИ ГРАНИЦИ ПОЗНАНИЕТО?
GA_4 Философия на свободата
Познавателна удовлетвореност настъпва едва когато индивидуалността и за себе си самата е сляла двата елемента на действителността, които в света са неразривно свързани: Азът отново се е
дом
огнал до действителността.
Нещата не настояват за никакво обяснение. Те съществуват и си влияят взаимно по закони, които са установими чрез мисленето. Те съществуват в неразривно единство с тези закони. Пред нещата обаче застава нашата индивидуалност (Азова същност) и от тях най-напред долавя само онова, което означихме като възприятие. Но във вътрешността на тази индивидуалност (Азова същност) се таи силата за откриване и на другата част от действителността.
Познавателна удовлетвореност настъпва едва когато индивидуалността и за себе си самата е сляла двата елемента на действителността, които в света са неразривно свързани: Азът отново се е домогнал до действителността.
към текста >>
8.
11. ИДЕЯТА ЗА СВОБОДАТА
GA_4 Философия на свободата
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се
дом
огва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
С право обаче представата за собственото или чуждото добро се схваща като мотив на волята. Принципът чрез собствените действия да се създаде максимален сбор от удоволствия за себе си, тоест да се постигне индивидуалното благополучие, се нарича егоизъм.
Към постигането на това индивидуално благополучие човек се стреми било като се грижи по безогледен начин само за собственото си благо и се домогва до него дори за сметка на щастието на други индивиди (чист егоизъм), било като нарочно съдейства за чуждото благо, очаквайки, че от щастливите други индивиди впоследствие ще има косвена изгода за собствената си личност, или боейки се, че ако наврежда на други индивиди, застрашава и личния си интерес (морал на благоразумието).
Особеното съдържание на егоистичните нравствени принципи ще зависи от това, каква представа човекът си създава за своето собствено или за чуждото благополучие. Според разбирането си за добро в живота (охолство, надежда за благополучие, избавяне от различни беди и т.н.) той ще определя съдържанието на егоистичните си стремежи.
към текста >>
9.
16. ИНДИВИДУАЛНОСТ И РОД
GA_4 Философия на свободата
Ако един човек се е
дом
огнал до това освобождаване от характерно-родовото, а ние все още искаме да обясним всичко у него чрез характера на рода, тогава ние нямаме усет за индивидуалното.
Човекът развива у себе си качества и функции, чиято определяща основа можем да търсим единствено в него самия. При това характерно-родовото му служи само като средство, за да изрази специфичната си същност в него. Като основа той използва дадените му от природата особености и придава на родовото форма в съответствие със собствената си същност. А ние напразно търсим причината за проявата на тази същност в законите на рода. Ние имаме работа с един индивид, който може да бъде обяснен само чрез самия себе си.
Ако един човек се е домогнал до това освобождаване от характерно-родовото, а ние все още искаме да обясним всичко у него чрез характера на рода, тогава ние нямаме усет за индивидуалното.
към текста >>
10.
I. ХАРАКТЕРЪТ НА НИЦШЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека
дом
иниращо същество.
В личността на Ницше живеят онези инстинкти, които правят от човека доминиращо същество.
На него му харесва всичко, което проявява сила, и не му харесва онова, което издава слабост. Той се чувства достатъч-но щастлив, когато се намира в условия, увеличаващи силата му. Обича препятствията, противопоставяния-та, защото, като ги преодолява, той все повече съзнава своята сила. Избира най-трудните пътища, по които може да върви човекът. Една основна черта от неговия характер е изразена в афоризма, който той е поставил на титулната страница във второто издание на „Веселата наука“:
към текста >>
„Живея в моя собствен
дом
,
„Живея в моя собствен дом,
към текста >>
11.
II. СВРЪХЧОВЕКЪТ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
И от страха се е родил противоположният тип, който е бил култивиран и постигнат:
дом
ашният питомец, стадното животно, болното човекоживотно - Христос...“ („Антихрист“, § 3)
Да се направи тяхното развиване съзнателна цел на човечеството, е възгледът, който има Заратустра. Досега човек е виждал целта на човешкото развитие в някакви идеали. Ницше смята за необходимо да се променят възгледите. „По-стойностният тип е вече налице, но като щастлив случай, като изключение, никога като желан. Много по-често е предизвиквал страх, почти е олицетворявал ужасното.
И от страха се е родил противоположният тип, който е бил култивиран и постигнат: домашният питомец, стадното животно, болното човекоживотно - Христос...“ („Антихрист“, § 3)
към текста >>
12.
III. НИЦШЕВИЯТ ПЪТ НА РАЗВИТИЕ
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат
дом
.
Несъзнателно Ницше се стреми просто и честно да се изразява, следвайки своите основни инстинкти. Той открива край себе си само хора, които се изразяват в образователните форми на времето, които прикриват същността си чрез тези форми. В Шопенхауер обаче той открива човек, който има куража да направи от личните си усещания съдържание на философията си, като се изправя срещу света. „Здравото задоволство на говорещия“ завладява Ницше при първия прочит на Шопенхауеровите изречения. „Тук има еднороден укрепващ въздух, така го чувстваме.
Тук се усещат сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито притежават хора, които са господари на много богат дом.
В противоположност на писателите, които в повечето случаи се чудят на себе си, че веднъж са били духовити и по този начин написаното придобива нещо неспокойно и противоестествено.“ „Шопенхауер говори със себе си или ако човек си представи един слушател, трябва да си представи син, който е наставляван от баща си. Това е прямо, солидно, добродушно изразяване пред слушател, който слуша с любов.“ („Шопенхауер“, § 2) Ницше е привлечен от Шопенхауер поради факта, че той говори като човек, изразяващ се съобразно най-съ-кровените си инстинкти.
към текста >>
13.
1. ФИЛОСОФИЯТА НА НИЦШЕ КАТО ПСИХОПАТОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат
дом
.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
Това е прямо, солидно, добро-душно изразяване пред слушател, който слуша с любов. Такива писатели ни липсват. Силното задоволство от говоренето ни обгръща при първия звук на неговия глас. Чувстваме се така, сякаш навлизаме в обширна гора, дишаме дълбоко и се чувстваме изключително добре. Въздухът е хомогенен, укрепващ.
Една сигурна, неподражаема непринуденост и естественост, каквито имат хора, които са господари на много богат дом.“76 Това естетическо впечатление е решаващо за Ницше-вото отношение към Шопенхауер.
Сред бележките, които той си прави по същото време, когато е писал хвалебствената книга „Шопенхауер като възпитател“, намираме следното: „Далече съм от това да вярвам, че съм разбрал правилно Шопенхауер, а чрез него съм се научил само да разбирам малко по-добре самия себе си. Заради това му дължа огромна благодарност. Но изобщо не ми изглежда важно как човек сега приема, че при даден философ е проучено точно това, което той действително е учел. Такова познание най-малкото не е предназначено за хора, които търсят една философия за своя живот, а не нови знания за своята памет. И накрая за мен остава невероятно, че така нещо действително може да се изследва.“
към текста >>
14.
ВЪВЕДЕНИЕ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пълнота в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у
дом
а си, не затова, че не би съществувала никаква вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие.
Едно мислене, което не си зазижда пътя към вътрешната опитност чрез логически предразсъдъци, достига в крайна сметка винаги до признаването на царуващата в нас същност, която ни свързва с целия свят, защото чрез нея ние надмогваме противоположността между вътрешното и външно по отношение на човека. Паул Асмус, преждевременно починалият остроумен философ, се изказва върху това състояние на нещата по следния начин /виж неговия труд "Азът и вещта в себе си", стр.14 и следв./: "искаме да си изясним по-добре това чрез един пример; да си представим една бучка захар; тя е кръгла, сладка, непроницаема и пр.; Това са само свойства, които ние разбираме; само едно нещо остава висящо пред нас като направо друго, което ние не разбираме, което е така различно от нас, че не можем да проникнем вътре в него, без да изгубим себе си, пред чиято повърхност само мисълта отстъпва изплашена. Това нещо е непознатият носител на всички споменати качества; вещта в себе си, която съставлява най-вътрешното себе на този предмет. Така Хегел правилно казва, че цялото съдържание на нашата представа е само един случай по отношение на онзи тъмен субект, и ние, без да проникнем в неговите глъбини, приписваме на тази вещ в себе си само определения които в крайна сметка нямат никаква истинска обективна стойност, субективни са, защото самите ние не го познаваме. Напротив разбиращото мислене няма никакъв подобен непознаваем субект, за който неговите определения са само случайности, а конкретният субект е обхванат в понятието.
Когато разбирам нещо, тогава то присъствува в цялата си пълнота в моето понятие; аз съм в най-вътрешното светилище на неговата същност у дома си, не затова, че не би съществувала никаква вещ в себе си, но защото чрез висящата над нас двамата необходимост на понятието, което в мене се явява субективно, в него обективно, то ме принуждава да премисля неговото понятие.
Чрез това премисляне ни се разкрива, както казва Хегел, въпреки че то е наша субективна дейност,същевременно истинската природа на предмета."
към текста >>
15.
МАЙСТЕР ЕКХАРТ
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Той принадлежи на ордена на
Дом
иниканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Светът от представи на Майстер Екхарт е изцяло разгорен от чувството, че нещата се раждат от чувството, че нещата се раждат в духа на човека като по-висши същности.
Той принадлежи на ордена на Доминиканците както и най-великият християнски богослов на Средновековието, Томас от Аквино, който е живял от 1225 до 1274 година.
Екхарт беше един безусловен почитател на Томас. Това трябва да ни бъде понятно, когато вземем под внимание целия начин на мислене на Майстер Екхарт. Той вярваше, че се намира в пълна хармония с ученията на християнската църква, считайки, че същото отношение има и към Томас. Екхарт не искаше да отнеме нищо от съдържанието на християнството, нито пък да прибави към него. Но той искаше са произведе отново това съдържание по свой начин.
към текста >>
16.
ПРИЯТЕЛСТВО НА БОГА
GA_7 Мистиката в зората на модерния духовен живот и нейното отношение към съвременния светоглед
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния
дом
от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
Като ръководител в един такъв нов живот съществува едно съчинение, за чийто автор не се знае нищо. Пръв Лутер го е направил известно чрез напечатване. Езиковедът Франц Пфайфер го е напечатал отново според един ръкопис произхождащ от 1497 година, като в изданието от една страна е напечатан първоначалният /оригинален/ текст, от другата страна преводът на новогермански език.
Предговорът написан към съчинението показва неговата цел и неговото намерение: "Тук взема думата франкфуртиецът и казва възвишени и прекрасни неща за един съвършен живот." Към това се прибавя "предговорът върху франкфуртиеца": "В тази книжка се изказва всемогъщият, вечният бог чрез един мъдър, разумен, истинен, праведен човек, неговият приятел, който преди е бил един германски велможа, свещеник и пазител в господния дом от Франкфурт; тя съдържа много мили познания относно божествената истина и особено това, как и чрез какво можем да познаем истинските, праведни приятели на Бога, а също и неправедните, лъжливите, свободните духове, които са вредни за светата църква." Под "свободни духове" трябва да разбираме онези, които живеят в един свят от представи, както и гореописаният "учител" преди неговото преобразуване чрез "приятеля на Бога", а под "истински, праведни приятели на Бога" такива, които имат разбиранията на "мирянина".
По-нататък можем да кажем, че книгата има за цел да действа върху читателите така, както "приятелят на Бога от Оберланд" е действал върху автора. Но що значи това? Не се знае кога той се е родил и умрял и с какво се е занимавал във външния живот. Че авторът се стреми да запази пълна тайна върху тези факти на неговия външен живот, това е присъщо на начина, по който той иска да действа. На нас трябва да ни говори не "Азът" на този или онзи човек, роден в един определен момент, а Азовостта, на основата на който "особеността на индивидуалостите" /в смисъла на изказването на Паул Асмус, виж по-горе стр.9 и следв./ тепърва се развива.
към текста >>
17.
МИСТЕРИИ И МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Човек се
дом
огва до една мъдрост и само с помощта на тази мъдрост прониква с поглед до илюзорното естество на сетивния живот.
Човек се домогва до една мъдрост и само с помощта на тази мъдрост прониква с поглед до илюзорното естество на сетивния живот.
Всичко, което сетивният живот вижда и счита за битие, за действителност, е потопено в потока на развитието. И както става с всички други неща по света, това става и със самия човек. Той сам се разпилява пред своето духовно око, неговата цялост се разпада на части, на преходни явления. Раждането и смъртта изгубват своето особено значение, те се превръщат в мигове на създаването и разрушението, както и всичко друго, което става в света. Висшият свят не може да бъде намерен в съотношението между създаването и разрушението.
към текста >>
18.
МИСТЕРИЙНАТА МЪДРОСТ И МИТЪТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Той се
дом
огва до продуктивния Дух, не и до посветения Дух.
Тогава той може да слезе в долния свят. Той става мист. Сега той е изложен на опасността, на която е изложен мистът при възлизането от низшите към висшите степени на посвещението. Той пристига при Сирените, които примамват към смъртта минаващия покрай тях чрез сладки магически звуци. Това са образите на низшата фантазия, които преследват отначало този, който се е освободил от сетивното.
Той се домогва до продуктивния Дух, не и до посветения Дух.
Той преследва призраци, от чиято власт трябва да се освободи.
към текста >>
Отначало в неговия
дом
не го очаква нищо добро.
Още преди връщането си в своето отечество, Одисей стига до острова на феакийците. Тук той намира добър прием. Дъщерята на царя му оказва съдействие и самият цар Алкиной го приема в двореца си и му отдава почит. Пред Одисей още веднъж застава светът със своите радости, и Духът, който се придържа към този свят се събужда в него. Но той намира пътя към своето отечество, към Божественото.
Отначало в неговия дом не го очаква нищо добро.
Съпругата му Пенелопа е обкръжена от многобройни кандидати за женитба. На всекиго от тях тя обещава да се омъжи за него, щом изтъче едно платно. Тя отбягва да изпълни своето обещание, като постоянно разнищва през нощта това, което е изтъкала през деня. Кандидатите трябва да бъдат победени от Одисей, за да може той отново спокойно да се събере със своята съпруга.
към текста >>
Предрешена като стара жена, тя влязла в
дом
а на Келей за да се грижи за сина на господарката.
От Зевс, преди неговия брак с Хера, тя има една дъщеря, Персефона. Веднъж, когато си играела, тя била отвлечена от Плутон, Бога на ада. Оплаквайки своята дъщеря, Деметра скита по цялата Земя за да я търси. Пристигнала в Елевзис и седнала на един камък. Там я намерили дъщерите на Келей, който е бил един от господарите на Елевзис.
Предрешена като стара жена, тя влязла в дома на Келей за да се грижи за сина на господарката.
Тя искала да даде безсмъртие на този син. За целта всяка нощ го скривала в горяща жарава. Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно.
към текста >>
Деметра напуснала
дом
а.
Тя искала да даде безсмъртие на този син. За целта всяка нощ го скривала в горяща жарава. Когато веднъж майката видяла това, тя се ужасила, започнала да плаче и се вайка. Така безсмъртието се осуетило. То станало невъзможно.
Деметра напуснала дома.
Келей издигнал в нейна чест един храм. Тъгата на Деметра по Персефона била безкрайно голяма. Тя докарала неплодородие на Земята. Боговете трябвало да я утешат, за да не настъпи нещо страшно по Земята. Плутон бил посъветван от Зевс да пусне отново Персефона в горния свят.
към текста >>
19.
ЕГИПЕТСКАТА МИСТЕРИЙНА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия
дом
.
Раждането на Буда е възвестено от един бял слон който слиза над царицата Майя. Той показва, че Майя ще роди един божествен човек, който „ще разположи съществата към любов и приятелство и ще ги съедини в тясна връзка".
В Евангелието на Лука се казва: „- Бог изпрати ангел Гавраил при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом.
Девицата се казваше Мария. Ангелът дойде при нея и каза: „Здравей, преблажена, ...Ето, ти ще заченеш и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния." (Лука, 1, 26-31)
към текста >>
А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към
дом
а си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим.
„Всяка година родителите му отиваха в Йерусалим за празника Пасха. Когато той беше навършил дванадесет години, те отидоха по обичай в Йерусалим на празника.
А когато се свършиха дните на празника, те тръгнаха към дома си, без да забележат, че детето Исус е останало в Йерусалим.
Като мислеха, че той е с техните близки, изминаха един ден път и го търсеха между роднини и познати. И като не го намериха, върнаха се обратно в Йерусалим да го търсят. След три дни го намериха в храма да седи всред законоучителите, слушайки ги и задавайки им въпроси, и всички се чудеха на неговия разум и неговите отговори."
към текста >>
20.
ИСУС В ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Във всеки
дом
има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни писатели, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
„Жилищата на терапевтите са външно прости, осигуряващи само предпазването от слънчевата жега и външния студ. Те не са разположени нагъсто, както в градовете, защото близкото съседство не е привличащо за този, който търси уединението; но те не са и много отдалечени едно от друго, за да не затрудняват задружния живот, който те толкова много ценят; а и при случай на нападение от разбойници да могат лесно да си помагат.
Във всеки дом има едно свещено място, наречено храм и манастир, една малка стаичка или килия, в която те се отдават на тайните на висшия живот... Те притежават също съчинения на древни писатели, които в миналото са ръководили тяхната школа и са оставили обяснения върху методите, употребявани в алегоричните писания... Тълкуването на свещените писания е било насочено върху дълбокия смисъл на алегоричните писания."
към текста >>
21.
ХРИСТИЯНСТВО И ЕЗИЧЕСКА МЪДРОСТ
GA_8 Християнството като мистичен факт
Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се
дом
огнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
Бог, който се е разлял в света, празнува своето възкресение в душата, когато неговото творящо Слово е разбирано и подражавано в душата. Тогава човек е родил в себе си по духовен път Бога, Божествения Дух в облика на човек, Логоса, Христос. В този смисъл за Филон и онези, които са мислили като него, познанието е едно раждане на Христос в света на духовното. По-нататъшното развитие на този светоглед намираме в неоплатоническите идеи, които се развиват едновременно с християнството. Достатъчно е да споменем как Плотин (204 269 г. сл.
Хр.) описва своите духовни опитности: „Често пъти, когато се пробуждам от съня на тялото и отвърнат от външния свят, се обръщам навътре в себе си, аз виждам една чудесна красота; тогава аз съм сигурен, че съм се домогнал до моята най-добра страна; осъзнал съм я, аз живея истинския живот, съединен съм с Божественото и опрян на него, придобивам силата да се издигна над по-горния свят.
Когато после, след това почиване в Бога, отново слизам от духовното виждане в света на мислите, аз се питам как стана, че сега слизам и как моята душа някога е влязла в тялото, тъй като по своята същност тя е такава, каквато току-що ми се показа", и „каква може да бъде причината, душите да забравят Бога, Отца, тъй като те произхождат от отвъдния свят и му принадлежат, а не знаят нищо за него и за себе си? Злото за тях е започнало с дръзновението, с порива за осъществяване, с удоволствието да принадлежат само на себе си. В тях се ражда желанието да се прославят и те се втурват към изпълняване на това желание. Така те стигат в погрешния път, в пълно падение и губят познанието за собствения си произход от духовния свят, както децата, преждевременно разделени от родителите и отнесени далече, не знаят кои са самите те и техните родители."
към текста >>
22.
ПРЕДГОВОР КЪМ ТРЕТОТО ИЗДАНИЕ
GA_9 Теософия
Нещо повече тъкмо тези, които са запознати с истинския естествено научен начин за изложение на фактите, ще се чувствуват тук като у
дом
а си.
Авторът на тази книга знае, че в нея не е изложено нищо, което да не може да не се приеме от всеки, който стои на позициите на съвременната естествена наука. Той знае, че могат да се задоволят едновременно всички изисквания на науката и тъкмо поради това може да се приеме начина, по който тук е описан духовния свят.
Нещо повече тъкмо тези, които са запознати с истинския естествено научен начин за изложение на фактите, ще се чувствуват тук като у дома си.
Който е съгласен да се гледа по този начин нещата, ще почувствува истината в дълбоките думи на Гьоте: "Едно лъжливо учение не може да се опровергае, защото почива на убеждението, че лъжливото е истинно". Споровете с онези, които приемат само такива доказателства, които отговарят на техния начин на мислене, са безсмислени. Който разбере същността на това "доказателство" ще му е ясно, че човешката душа ще достигне до истината по пътища, различни от тези на споровете. Изхождайки от един такъв принцип е публикувана и настоящата книга.
към текста >>
23.
4. ТЯЛОТО, ДУШАТА И ДУХЪТ
GA_9 Теософия
За него се разбира от само себе си, че законите на мисленето са в хармония, той се чувствува в света като у
дом
а си.
Чрез мисленето, човекът преминава границите на собствения си личен живот. Той добива способност, която се простира извън неговата душа.
За него се разбира от само себе си, че законите на мисленето са в хармония, той се чувствува в света като у дома си.
Тази хармония е един от най-важните факти, чрез които човекът опознава собствената си природа. В душата си човекът търси истината; не само душата, но и нещата в света се изразяват и разкриват в нея. Това, което се познава чрез мисленето като истина, има една собствена и независима стойност, която зависи не само от душата, а се отнася и към нещата от света.
към текста >>
24.
12. ПРОМЕНИ В СЪНИЩАТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Никъде той не е у
дом
а си.
Впрочем усещането на окултиста към нещата от духовния свят е съвсем различно от усещането на сетивния човек към физическия свят. Последният се намира определена пространствена точка на сетивния свят и възприеманите предмети са "извън" него. Напротив, духовно развития човек се усеща слят с духовните процеси, които наблюдава; усеща се, като че ли е "вътре в тях". В действителност, той се пренася в духовното пространство от едно място на друго. Ето защо според езика на Тайната Наука, той е "скитащият".
Никъде той не е у дома си.
Ако би застинал на тази степен на своята еволюция, той не би могъл да различи нито един процес в духовното пространство. Както даден предмет или мястото във физическия свят се определят според съответната гледна точка, така стоят нещата и в духовния свят.
към текста >>
Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на
дом
".
Един берлинчанин ще опише Лондон по различен начин, отколкото един парижанин. И все пак, духовното отечество има други отличителни белези. В своето физическо отечество човек се ражда без личната си намеса; от него той инстинктивно извлича по време на детството и младостта си редица представи, с чиято помощ неволно осветява всичко по своя път. Обаче духовното отечество човек трябва да си изгради сам и в пълно съзнание. То става изходна точка, от която окултният ученик предприема своите действия в пълна свобода.
Тайната Наука нарича изграждането на духовното отечество с израза "построяването на дом".
към текста >>
25.
15. ЖИВОТ И СМЪРТ. ГОЛЕМИЯТ ПАЗАЧ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
Защото подпомагането на егоистичното щастие и
дом
огването до свръхсетивния свят просто не влиза в техните задачи.
разбере изискванията на Големия Пазач след като е преминал през прага на духовния свят. В случай, че не се съобразява с тях, изобщо не трябва да се надява, че може да се приближи до този праг. Указанията и съветите на окултните учители водят или към доброто, или никъде.
Защото подпомагането на егоистичното щастие и домогването до свръхсетивния свят просто не влиза в техните задачи.
Те са предварително замислени по такъв начин, че да държат окултния ученик далеч от свръхсетивния свят дотогава, докато той може да пристъпи в него с твърдата воля за безкористна и съвместна работа.
към текста >>
26.
16. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
GA_10 Как се постигат познания за вишите светове
И той поглежда назад към този свой опит, като към разрушен
дом
, който трябва да се построи отново.
Само окултният ученик разбира, какво означава да си изцяло напуснат от Духовете на народа и от Духовете на расата. Само той узнава колко безсмислено е общоприетото възпитание за живота, който му предстои Защото целият му досегашен опит се разпада поради разкъсаните връзки между воля, мислене и чувства.
И той поглежда назад към този свой опит, като към разрушен дом, който трябва да се построи отново.
След като "Пазачът на прага" оповести своите първи изисквания, от мястото, където се намира, се издига нагоре нещо като бурна вихрушка, която закрива всички духовни светлини, озаряващи до този момент неговия жизнен път. И това е вярно в буквалния смисъл на думата.
към текста >>
27.
СЪНЯТ И СМЪРТТА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Точно затова те се
дом
огват до по-висшата природа на Аза, за да го тласнат към желания, които нямат връзка със сетивата, обаче могат да бъдат задоволени само чрез тях.
Тези действия стават пределно ясни, когато насладите прераснат в невъздържаност и необуздани пориви. Това което сетивата възприемат, би възбудило и Аза, само доколкото в насладата има известен смисъл. Животното изпитва влечение само към онези страни на външния свят, с които са свързани неговите три тела. Човекът има по-висши наслади, понеже към трите тела се прибавя и Азът. Когато обаче Азът се стреми към такова задоволяване, което служи не за неговото поддържане и развитие, а за неговото разрушение, подобно жела ние не може да бъде дело на неговите три тела, нито на неговата собствена природа, а е дело на Същества, които що се отнася до тяхната истинска природа остават скрити за сетивата.
Точно затова те се домогват до по-висшата природа на Аза, за да го тласнат към желания, които нямат връзка със сетивата, обаче могат да бъдат задоволени само чрез тях.
към текста >>
Твърди се още, че онези способности, които
дом
ашните животни придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида.
Ето защо, тези неща спадат към най-интимните области на живота. За човек с усет към всичко това, тези дискретни доводи имат по-голяма доказателствена сила дори от очевидния материален свят. Обстоятелството, че и животните могат да бъдат дресирани, т.е. чрез възпитание да заучават известни качества и способности, не представлява сериозно възражение за този, който е успял да вникне в същественото. Вярно е, че навсякъде по света има преходи, но все пак резултатите от една дресура в никакъв случай не могат да бъдат сравнявани с резултатите от обучението при човека.
Твърди се още, че онези способности, които домашните животни придобиват при съвместния им живот с човека, се унаследяват, т.е., че веднага започват да се проявяват като нещо присъщо на вида, а не на индивида.
Дарвин описва как някои кучета донасят хвърления предмет, без да са обучавани на това. Кой би могъл да твърди същото за човешкото възпитание?
към текста >>
28.
РАЗВИТИЕТО НА СВЕТА И ЧОВЕКА
GA_13 Въведение в Тайната наука
Следователно, дори официалната наука стига до убеждението, че съществува връзка между човека и него вия небесен
дом
, Земята.
Ясно е, че човешкият живот е в непосредствени връзки с местоживеенето и цялата обкръжаваща човека среда. Днес дори официалната наука, анализирайки събраните данни, е стигнала до възгледа, че самата Земя, обиталището на човека, е минала през едно продължително развитие. Тя посочва такива състояния от планетарната еволюция, по време на които човекът, в неговата днешна форма, още не е съществувал на нашата Земя. Тази наука показва как от елементарното културно равнище, човечеството бавно и постепенно се издига до днешните отношения.
Следователно, дори официалната наука стига до убеждението, че съществува връзка между човека и него вия небесен дом, Земята.
към текста >>
Напротив, когато говорим, че Съществата притежаващи старата Лунна природа се
дом
огваха до човека, за да го спечелят чрез „съблазън" за своите цели, ние употребяваме един символичен израз, който е уместен, но само доколкото сме на ясно, че зад символа е скрит един духовен факт.
Действията, за които говорим, не бяха природни действия. Те бяха от духовно естество и пренесени от по-висши духовни Същества върху човека в съответствие с тогавашната степен на неговото съзнание. Ако си представяме нещата по аналогия с едни или други природни процеси, ние просто няма да вникнем в тяхната истинска същност.
Напротив, когато говорим, че Съществата притежаващи старата Лунна природа се домогваха до човека, за да го спечелят чрез „съблазън" за своите цели, ние употребяваме един символичен израз, който е уместен, но само доколкото сме на ясно, че зад символа е скрит един духовен факт.
към текста >>
Последните искаха да изградят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да
дом
инират в целия душевен живот на човека.
В своя живот той можеше да потъне под висотата, на която беше поставен в хода на мировото развитие от Земно-Лунните Същества. Влиянието на споменатите правилно развити Лунни Същества продължи да играе решителна роля в неговото развитие и през следващите епохи. За разлика от другите Същества, които действуваха от земната Луна и, лишени от свободна воля, превръщаха съзнанието в огледало на света, можем да наречем тези Лунни Същества „Луциферически Духове". Те донесоха на човека възможността да разгръща собствена активност в своето съзнание, но наред с това и възможността да греши, възможността да върши зло. В резултат на тези събития човек встъпи в нови отношения спрямо Слънчевите Същества, различни от тези, които му бяха предопределили Земно-Лунните Духове.
Последните искаха да изградят огледалото на неговото съзнание така, че Слънчевите Духове да доминират в целия душевен живот на човека.
Тези процеси се кръстосаха и в човешкото същество възникна противоположността между влиянието на Слънчевия Дух и влиянието на Духовете с неправилно лунно развитие. Чрез тази противоположност човекът изпадна в невъзможност да разпознава физическите действия на Слънцето като такива; за него те оставаха скрити зад земните впечатления на външния свят. Наситената с тези впечатления астрална част на човека беше привлечена към областта на „Аза". Този „Аз", който иначе би долавял само дарената му от „Духовете на Формата" огнена искра във всичко, което се отнасяше до външния огън, и би се подчинил пред повелите на тези Духове, сега вече действуваше върху външните топлинни явления чрез вложения в самия него елемент. Така се създаде силно привличане между него и земния огън.
към текста >>
Гръцкият храм е „
дом
на Духа".
Имаше хора, които притежаваха в естествен вид остатъци от старото ясновидство, и такива, които сравнително лесно можеха да го постигнат чрез съответното обучение. На определени места се пазеха не само преданията на древните Посветени, но се възпитаваха и техни достойни приемници, чийто духовен взор можеше да се издигне до още по-високи степени. Наред с всичко това у тези народи говореше мощен инстинкт: Всред сетивния свят те трябваше да създадат едно ново пространство и там физическите форми да изразяват духовните сили по ясен и съвършен начин. Гръцкото изкуство е само част от последиците на този инстинкт. Достатъчно е само да проникнем с духовен поглед в гръцкия храм, за да разберем, че в това чудесно творение на изкуството, сетивната материя е така преработена от човека, че всяка негова част застава пред нас като израз на духовния свят.
Гръцкият храм е „дом на Духа".
От неговите форми се носи нещо, което иначе може да възприеме само ясновидецът. Един храм на Зевс или Юпитер е така устроен, че за сетивния поглед представлява едно достойно одеяние на това, което Посветеният в тайните на Зевс вижда с духовните си очи. И така е с всяко от гръцките изкуства. По тайнствени пътища мъдростта на Посветените се вливаше в поети, художници, мислители. В светогледите на древните гръцки философи също откриваме тайните на Посветените, но под формата на понятия и идеи.
към текста >>
29.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
додето стигнем в тихия си
дом
.
додето стигнем в тихия си дом.
към текста >>
душата се усеща у
дом
а си.
душата се усеща у дома си.
към текста >>
На
дом
акинята да поблагодарим.
На домакинята да поблагодарим.
към текста >>
30.
Шеста картина
GA_14 Четири мистерийни драми
единият от тях в
дом
а ни
единият от тях в дома ни
към текста >>
Но ето, че над
дом
се спряло,
Но ето, че над дом се спряло,
към текста >>
над онзи
дом
,
над онзи дом,
към текста >>
31.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и ви потърсих във
дом
а ви.
и ви потърсих във дома ви.
към текста >>
32.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Така че чужд съм бил в родителския
дом
.
Така че чужд съм бил в родителския дом.
към текста >>
33.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Пейзаж с уединения
дом
на семейство Балде.
Пейзаж с уединения дом на семейство Балде.
Вечерно настроение. Госпожа Балде, Капезий, след това Феликс Балде, по-късно Йохан и неговият Двойник, след това Луцифер и Ариман.
към текста >>
КАПЕЗИЙ (пристигайки и приближавайки се до една пейка пред
дом
а на Балде, на която седи госпожа Балде)
КАПЕЗИЙ (пристигайки и приближавайки се до една пейка пред дома на Балде, на която седи госпожа Балде)
към текста >>
да нося много радост в този
дом
.
да нося много радост в този дом.
към текста >>
не идваше във този
дом
.
не идваше във този дом.
към текста >>
когато нашият далечен
дом
когато нашият далечен дом
към текста >>
в
дом
а ви, който бе затворен преди време?
в дома ви, който бе затворен преди време?
към текста >>
Напуснало родителския
дом
, гората,
Напуснало родителския дом, гората,
към текста >>
34.
Седма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Какво ви води в този
дом
,
Какво ви води в този дом,
към текста >>
щом той за вас е
дом
на врагове?
щом той за вас е дом на врагове?
към текста >>
На братски орден се намираш във
дом
а,
На братски орден се намираш във дома,
към текста >>
35.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Додето е в
дом
а ми тя,
Додето е в дома ми тя,
към текста >>
36.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
и приказки в
дом
а ни донесе,
и приказки в дома ни донесе,
към текста >>
когато се намирах в онзи
дом
.
когато се намирах в онзи дом.
към текста >>
37.
Десета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
гората виждам и
дом
а, където
гората виждам и дома, където
към текста >>
38.
Единадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
дом
а на онова духовно братство.
в дома на онова духовно братство.
към текста >>
39.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
в
дом
а си, който сам си е устроил.
в дома си, който сам си е устроил.
към текста >>
40.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Тя принадлежи на
дом
а на Щрадер и Теодора, която е съпруга на Щрадер.
Стая в розовочервен основен цвят.
Тя принадлежи на дома на Щрадер и Теодора, която е съпруга на Щрадер.
От обстановката се вижда, че Теодора и Щрадер извършват тук различни дейности. Върху неговата маса има модели на механизми, върху нейната – различни мистични принадлежности. Двамата говорят за преживяното по време на седемгодишния им брак.
към текста >>
В
дом
а му срещнах те и ти донесох
В дома му срещнах те и ти донесох
към текста >>
41.
Пета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Стая в горската къщурка, която е
дом
на семейство Балде в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.
Стая в горската къщурка, която е дом на семейство Балде в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.
Госпожа Балде, Феликс Балде, Капезий, Щрадер, по-късно Душата на Теодора.
към текста >>
42.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
за себе си, понеже във
дом
а си
за себе си, понеже във дома си
към текста >>
43.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Във пустото море от
дом
ове
Във пустото море от домове
към текста >>
44.
Трета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Да, но откакто идвате в
дом
а ни
Да, но откакто идвате в дома ни
към текста >>
45.
Четвърта картина
GA_14 Четири мистерийни драми
синът му в неговия
дом
да вкара?
синът му в неговия дом да вкара?
към текста >>
46.
Девета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Малка, излъчваща сериозно настроение стая – като учебна стая – в
дом
а на Хиларий.
Малка, излъчваща сериозно настроение стая – като учебна стая – в дома на Хиларий.
Първо Мария сама в медитация; след това се явява Астрид, по-късно – Луна, Пазачът на прага и Бенедикт.
към текста >>
47.
Тринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Голяма приемна стая в
дом
а на Хиларий.
Голяма приемна стая в дома на Хиларий.
При вдигането на завесата Хиларий и Романий разговарят един с друг; по-късно Капезий, Феликс Балде, Секретарят, Филия.
към текста >>
48.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един
дом
, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
И когато в митовете и легендите на древните народи се описва, че тук или там е живял един или друг велик Учител, който е основал дадена култура, за такава индивидуалност не може да се твърди: тук имаме въплъщение на едно луциферическо Същество, което носи в себе си нещо зло; всъщност чрез тези Същества в човешката култура били внасяни изключително благотворни импулси. От Духовната Наука знаем, че в древните епохи, а именно през Атлантската епоха е съществувал един вид човешки праезик, един вид говор, който бил еднакъв по цялата Земя, защото през онези времена говорът бил нещо, което идва от вътрешността на душата в много по-голяма степен, отколкото днес. Това може да се види от следното. През Атлантската епоха хората чувствували всички външни впечатления така, че душата, която би искала да изрази тези впечатления чрез един звук, усещала вътрешния подтик към образуване на съгласни. Следователно това, което съществувало в пространството е давало подтика да бъде подражавано чрез съгласните звуци.
Шумът на вятъра, шумът на вълните, подслоняването в един дом, всичко това човек усещал и изразявал с помощта на съгласните.
Докато вътрешните изживявания, които човек изпитвал, като например скръб или радост, или пък това, което е изпитвало друго същество, били подражавани чрез гласните звуци. От всичко това се вижда, че в процеса на говора душата се сраства с външните процеси и Същества. От Акашовата хроника научаваме друг пример: към една колиба, в каквито се подслонява от прадревни времена човекът и неговото семейство, издигаща се като свод в пространството, се приближавал например даден човек, наблюдавал колибата, наблюдавал как нейният свод се издига над семейството. Този човек изразявал закрилящата сводеста форма на колибата чрез една съгласна, а благоразположението на душите в обитаващите я същества нещо, към което той сам можел да изпита съчувствие изразявал чрез една гласна. Така възниквала мисълта: „Закрила", „Аз имам закрила", „Закрила над човешките тела".
към текста >>
49.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_15 Духовното ръководство на човека и човечеството
Едното от Натановата родословна линия на Давидовия
дом
, а другото от Соломоновата родословна линия на същия
дом
.
Нека да се спрем първо на Исус от Назарет, чийто живот протече при много необичайни условия. В началото на нашето летоброене се раждат две деца Исус.
Едното от Натановата родословна линия на Давидовия дом, а другото от Соломоновата родословна линия на същия дом.
Двете деца се раждат приблизително по едно и също време. В детето Исус от Соломоновата родословна линия, за което се говори в Евангелието на Матея, беше инкарнирана същата индивидуалност, която по-рано беше живяла на Земята като Заратустра, така че в това дете Исус от Матеевото Евангелие имаме преродения Заратустра или Зороастър. Евангелието на Матея описва как в това дете до неговата дванадесета година израства индивидуалността на Заратустра. В същата година Заратустра напуска тялото на това дете и преминава в тялото на другото дете Исус, за което ни говори Евангелието на Луна. Ето защо това дете се променя внезапно и напълно.
към текста >>
Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия
дом
до неговата тридесета година.
Ето защо това дете се променя внезапно и напълно. Родителите му остават изумени, когато отново го намират в Ерусалимския храм, понеже в него е духът на Заратустра. Това проличава от факта, че след като се загубва и бива отново намерено в Ерусалимския храм, детето говори така, че родителите му просто не могат да го познаят. По-рано това дете Натановият Исус съвсем не е проявявало такива способности. Но когато започва да говори с книжниците в храма, мъдростта му изумява всички, защото в него вече присъствува духът на Заратустра.
Духът на Заратустра живее в младия Исус, който произхожда от Натановата родословна линия на Дави довия дом до неговата тридесета година.
В това друго тяло той постига още по-пълно съвършенство. Трябва да отбележим още, че това друго тяло, където сега обитава духът на Заратустра, притежава тази особеност, че в неговата астрална част, в неговото астрално тяло Буда внася своите импулси от духовния свят.
към текста >>
50.
ВТОРА МЕДИТАЦИЯ
GA_16 Път към себепознанието на човека - в осем медитации
Той знае, че се намира в една от стаите на един
дом
; усеща се проникнат от сила, за която преди не е знаел нищо.
В последния случай човек е напълно откъснат от сетивния и разсъдъчен свят и въпреки това изживява нещата така, както ги изживява в обикновения живот, заставайки буден срещу външния свят. Той се усеща принуден да си изгради представа за своите изживявания и за тази цел си служи с понятия, които му предлага обикновеният живот; но в същото време много добре знае, че изживява неща, различни от тези, за които е нормално да си служим с нашите понятия. Сега човек счита тези понятия само като изразно средство за изживявания, каквито по-рано е имал, и за които е убеден, че в обикновения живот те не са възможни. Той се усеща, като че ли отвсякъде е заобиколен от пристъпите на някаква буря. Чува гръмотевици и вижда светкавици.
Той знае, че се намира в една от стаите на един дом; усеща се проникнат от сила, за която преди не е знаел нищо.
И тогава започва да му се струва, че вижда пукнатини по стените. Обръща се към себе си или към друго нещо, за което смята, че е до него: сега става дума за нещо тежко и трудно; мълнията минава през къщата и ме обхваща, усещам, че съм обхванат от нея. Тя ме разтапя.
към текста >>
51.
СВЕТОГЛЕДИТЕ В НАЙ-МЛАДАТА ЕПОХА НА РАЗВИТИЕТО НА МИСЪЛТА
GA_18_1 Загадки на философията
Тълпата се разпръсва на всички небесни посоки и донася обратно много отделни неща, а в това време гражданите се занимават у
дом
а с нови планове, нови дейности, поселения и поглъщат вниманието".
Той ги съветва да напуснат тази сграда, да изоставят земята, материалите и всички принадлежности, да търсят друго място за строеж и да издигнат една нова сграда. Той е отличен говорител и убедител; той раздрусва някои стени, те се срутват и обитателите са принудени отчасти да напуснат жилището. Той посочва нови места; хората започват да изравняват и все пак навсякъде е твърде тясно. Той предлага нови чертежи, нови планове, но те са неясни, непривлекателни. Главно той говори за нови непознати материали и сега е услужено на света.
Тълпата се разпръсва на всички небесни посоки и донася обратно много отделни неща, а в това време гражданите се занимават у дома с нови планове, нови дейности, поселения и поглъщат вниманието".
Гьоте казва това в своята История на теорията на цветовете, там, където говори за Бейкън. В една следваща глава върху Галилей той казва: "Ако чрез разсейващия метод на Бейкън естествената наука се явява завинаги разкъсана, то Галилей веднага я събра отново; той доведе природоучението отново в човека и показа още от ранна младост, че за гения един случай струва колкото хиляда, като разви от колебаещата се църковна лампа учението за махалото и за падането на телата. В науката всичко се свежда до това, което наричаме духовно хрумване, в едно съзиране на това, което всъщност стои на основата на явленията. И едно такова съзиране е плодотворно до безкрайност".
към текста >>
52.
ВСТЪПИТЕЛНИ ЗАБЕЛЕЖКИ КЪМ НОВОТО ИЗДАНИЕ
GA_18_2 Загадки на философията
И именно това пренасяне в един светоглед позволява на човешката душа най-сигурно да стигне до там, изхождайки от него да се
дом
огне отново до форми на мисленето, които бликат от областите недостъпни за този светоглед.
Авторът не искаше да внесе тази мисъл като едно предварително мнение в наблюдението на философския живот. Той искаше да търси безпристрастно възгледа, който говори от самия този живот. Той поне положи усилия да постъпи по този начин. Той вярва, тази мисъл може да стои на една подходяща за нея основа в изложението на тази книга благодарение на това, че на някои места в книгата естественонаучният начин на мислене е изразен така, като че той е изразен от един последовател на този начин на мислене. Ние можем правилно да оценим един възглед само тогава, когато можем да се пренесем напълно в него.
И именно това пренасяне в един светоглед позволява на човешката душа най-сигурно да стигне до там, изхождайки от него да се домогне отново до форми на мисленето, които бликат от областите недостъпни за този светоглед.
към текста >>
53.
БОРБАТА ЗА ДУХА
GA_18_2 Загадки на философията
Но с това е свързан после другият въпрос: Как може да се
дом
огне човек до познанието на един такъв друг свят?
Но кои са всъщност гнетящите загадки на душата? Онези, за отговора на които душата трябва да копнее, за да има вътрешна сигурност и подкрепа в живота. Първо това е въпросът: Що е човешката душа по нейната най-вътрешна същина? Е ли тя едно със съществуването на тялото и престават ли нейните прояви с умирането на тялото, както движението на часовниковите стрелки престава, когато часовникът е разглобен в неговите части? Или душата е едно самостоятелно същество по отношение на тялото, което има живот и значение още и в един свят различен от този, в който тялото се ражда и умира?
Но с това е свързан после другият въпрос: Как може да се домогне човек до познанието на един такъв друг свят?
Едва с отговора на този въпрос човекът може след това да се надява да получи светлина на въпросите на живота: Защо съм подложен аз на тази или онази съдба? Откъде произхожда страданието? Къде се намира произходът на моралното?
към текста >>
54.
ДАРВИНИЗЪМ И СВЕТОГЛЕД
GA_18_2 Загадки на философията
Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета,
дом
ашни зайци и растения.
Тогава аз често се запитвах, как са се родили тези особени животни и хора. Най-простият начин изглеждаше да е този, че различните жители на различните острови произхождат едни от други и в течение на техния произход са претърпели изменения и че всички жители на архипелага произхождат от тези на близката суша, а именно от Америка, от където са дошли и са колонизирали островите. Обаче дълго време за мене остана необяснен един проблем, как е искало да бъде постигната необходимата степен на изменението". В отговор на това "как" се крие природосъобразното схващане на развитието на живия свят. Както физикът довежда едно вещество в различни отношения, за да се запознае с неговите свойства, така след своето завръщане Дарвин наблюдаваше явленията, които се получават при живото същество, в различни условия.
Той направи опити за подбор с гълъби, кокошки, кучета, домашни зайци и растения.
към текста >>
55.
02. ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Жената настоятелно го помоли, обяснявайки, че не може да се върне обратно у
дом
а, защото товарът ужасно ще й тежи по пътя.
Когато Старецът видя, че има само по два броя от всеки вид, той се намръщи и каза, че не може да ги приеме.
Жената настоятелно го помоли, обяснявайки, че не може да се върне обратно у дома, защото товарът ужасно ще й тежи по пътя.
Но той държеше на своето, като я уверяваше, че това не зависи от него самия. „Това, което ми се полага, аз трябва да оставя да престои девет часа и не бива нищо да приемам, докато не съм дал на реката една трета част от него." След дълги
към текста >>
56.
03. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ: ТАЙНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА ГЬОТЕ В НЕГОВАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет,
дом
иниканците направо призовават Спасителя:
„Срещу тясната страна на входа, в дъното на залата, се намира масата на игумена, а от двете страни са разположени трапезите на монасите и всичките се издигат малко над пода; и сега, ако влизащият се обърне назад, на четвъртата стена, над не много високата врата, той вижда четвъртата маса, до която са седнали Христос и Неговите ученици.
Усещането е, че всички фигури са част от едно общо цяло." Ето защо, верни на своя усет, доминиканците направо призовават Спасителя:
към текста >>
Не, те трябва да са тук, в реалния свят, Христос просто трябва да вечеря заедно с
дом
иниканците от Милано."
И за да няма никакво съмнение относно неговите думи, той добавя: „Сега, когато всички се хранят, ние виждаме една забележителна гледка: масите на игумена и на Христос са разположени една срещу друга, а между тях са насядали монасите. Обаче мъдростта на художника го кара да вземе като образец именно трапезата, до която са седнали монасите. Покривката на масата, с нейните измачкани гънки, цветни ивици и завързани краища, изглежда така, сякаш е взета от манастирската пералня, а чиниите, чашите и другите прибори са пълно подражание на тези, с които си служат монасите. Следователно, тук изобщо не става дума за придържане към някакъв остарял сценарий. И би било твърде неуместно, ако например трябваше да си представим тези мъже насядали на възглавници.
Не, те трябва да са тук, в реалния свят, Христос просто трябва да вечеря заедно с доминиканците от Милано."
към текста >>
57.
05. ПРИКАЗКАТА ЗА ЗЕЛЕНАТА ЗМИЯ И КРАСИВАТА ЛИЛИЯ В СВЕТЛИНАТА НА РУДОЛФ ЩАЙНЕРОВОТО ДУХОВНО ИЗСЛЕДВАНЕ
GA_22 Тайното откровение на Гьоте
През периода 1884-1890 Рудолф Щайнер е частен учител в
дом
а на виенския търговец на вълна Шпехт.
През периода 1884-1890 Рудолф Щайнер е частен учител в дома на виенския търговец на вълна Шпехт.
Рудолф Щайнер много усърдно
към текста >>
„Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий
дом
, поне не и в един
дом
, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл.
„Впрочем никак не беше лесно да се говори за духовния свят просто така, без да си се опрял на нещо конкретно [...] Самият аз трябваше понеже не би могло, така да се каже, да нахълташ с приказки за духовния свят в нечий дом, поне не и в един дом, типичен за нашето съвремие аз трябваше да се опра на нещо, и то не във външен, а в чисто вътрешен смисъл.
Ето защо в края на 80-те години, на много места аз свързах моите изследвания за духовния свят именно с Гьотевата Приказка. Аз можах да сторя това, просто понеже взех Гьоте на кредит; във всички случаи това беше Гьоте, нали така. [...] За мен беше напълно естествено да се опра на Гьотевата Приказка, понеже за всички беше ясно, че в нея се вливаха духовни импулси. Да, аз можех да се опра на нея, обаче не и на това, което тогава се разпространяваше като теософия [...] За човек с научно школувано мислене, който искаше да навлезе в духовния свят, беше просто невъзможно да бъде привлечен от онази духовна атмосфера, която тогава съществуваше в така наречения „езотеричен будизъм", прокламиран от Блаватска и Синет."/*30/
към текста >>
58.
03. 3. Въведение
GA_23 Същност на социалния въпрос
Обаче днес съдбата на човечеството зависи от това, че в рамките на определени жизнени условия споменатата последователност на развитието се превръща в една
дом
инираща сила.
Затвореното семенно стопанство прераства в градско, а последното в държавно стопанство. Днес сме пред прага на една световна стопанска общност. Разбира се, голяма част от старите традиции са пренесени в новия стопански ред; от друга страна новите моменти са вече загатнати в стария стопански ред.
Обаче днес съдбата на човечеството зависи от това, че в рамките на определени жизнени условия споменатата последователност на развитието се превръща в една доминираща сила.
към текста >>
59.
07. III. Капитализъм и социални идеи
GA_23 Същност на социалния въпрос
Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи
дом
иниращият импулс в духовната организация на държавата.
Нека напомним, че изкушението да се прехвърли собствеността още приживе на един или повече наследници, е много голямо. Често тяхното усърдие в работата е само привидно и по-добре е да бъдат заместени с други. В светлината на горните разсъждения и в изведения от тях социален ред, това изкушение не е страшно. Защото единственото, което в случая изисква правовата държава, е че при всички обстоятелства собствеността, която един член от семейството прехвърля на друг, известно време след смъртта на последния, следва да се възложи на дружество или асоциация с нестопанска дейност. Правната уредба ще следи да не се допуска заобикаляне на законите.
Правовата държава ще се грижи само за осъществяване на това прехвърляне, а кой ще бъде избран, за да встъпи във владение на наследството, ще определи доминиращият импулс в духовната организация на държавата.
След като тези предпоставки са изпълнени, ще възникне пълно разбиране за това, че с помощта на възпитателни и образователни мерки, наследниците ще предпочетат интересите на социалния организъм, а не да прехвърлят капитала в ръцете на неутрални лица, причинявайки щети на обществото. Нито един човек с живо социално чувство и разбиране, няма интерес от това, капиталът да се управлява от лице или група хора, които не зачитат индивидуалните способности.
към текста >>
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук,
дом
иниращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Чисто икономическата стойност на една стока (или на едно постижение), доколкото те имат своя паричен еквивалент, ще зависи от онази целесъобразност, която се определя от ръководството на съответния стопански отрасъл. От неговите инициативи зависи как ще се развие стопанската производителност, доколкото тя ще се гради и върху духовните и правни принципи, създадени в рамките на другите съставни части на социалния организъм. Тогава паричната стойност на една стока ще бъде израз на това, че тя е изработена за потребностите на група купувачи с участието на целия стопански организъм.
Ако бъдат изпълнени условията, за които става дума тук, доминиращият импулс в стопанския организъм няма да се определя от стремежа за натрупване на богатство чрез количествата от една или друга стока, а възникващите и свързани по най-разнообразен начин стопански дружества, кооперативи и асоциации просто ще гарантират такова стокопроизводство, което отговаря на търсенето.
Само така в социалния организъм що се отнася до търсенето и потребностите на хората ще се установят точните съотношения между паричната стойност и стопанската инициатива*. /*Нормални ценови отношения, засягащи произведените стоки, могат да се породят само ако социалният организъм се развива по указания тук път, изразяващ се в свободно взаимодействие на трите му съставни части/. Нещата трябва да са изградени така, че за даден вид производство всеки работник да получава онзи паричен еквивалент, който му е необходим за задоволяване на всички негови потребности (включително и тези на принадлежащите към него лица), отговарящ на положения от него труд. Подобни ценови отношения не могат да възникнат по официален път; те трябва да се породят като резултат от живите взаимодействия в социалния организъм. Но те ще се появят едва след нормалното и здраво взаимодействие между трите съставни части на социалния организъм.
към текста >>
60.
09. V. Обръщение към немския народ и към културния свят
GA_23 Същност на социалния въпрос
Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде
дом
инирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.
Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: Това е духовният организъм на обществото. Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части.
Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две: Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.
към текста >>
61.
Статия 02: Международните аспекти на Троичния социален ред
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Може така да се случи (несъмнено заради разликата в икономическите условия у
дом
а и в чужбина), че определени стоки, които трябва да се доставят от чужбина, да имат твърде висока цена.
Може така да се случи (несъмнено заради разликата в икономическите условия у дома и в чужбина), че определени стоки, които трябва да се доставят от чужбина, да имат твърде висока цена.
Обаче при внимателно изследване ще откриете, че такива ситуации се вземат предвид в идеите, на които се основава троичният социален ред. Ако читателят отвори Глава 3 от „Същност на социалния въпрос“, ще открие, че се разглежда сходен икономически проблем:
към текста >>
62.
Статия 14: Педагогическата основа за Валдорфското училище
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат
дом
инирани от дух, който не е в крак с живота.
Ще е фатално образователните възгледи, върху които се гради Валдорфското училище, да бъдат доминирани от дух, който не е в крак с живота.
В днешно време такъв дух може прекалено лесно да възникне, защото хората са започнали да чувстват изцяло ролята за неотдавнашното разрушение на цивилизацията, която изигра нашата погълнатост в материалистичния начин на живот и мислене в последните две десетилетия. Това чувство ги кара да желаят нов, идеалистичен начин на мислене за уреждането на обществените работи. Всеки, който обърне вниманието си за развитието на образователния живот и на системата за обучение, ще желае да види такъв начин на мислене приложен особено там. Това е мисловно поведение, което показва много добра воля. Не е нужно да споменаваме, че тази добра воля трябва да бъде ценена.
към текста >>
Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у
дом
а си в живота, който ще го приеме в потока си.
Не трябва да има страх от това, основните училища да оформят ученици в състояние на душата и тяло непригодно за практичен живот, ако принципите на образование и преподаване са допуснати да произлизат, както беше описано, от вътрешното развитие на човешкото същество. Защото човешкият живот сам е оформян от вътрешното си развитие; и не можем да влезем в живота по по-добър начин от това, когато чрез развитието на нашите собствени вътрешни способности можем да се присъединим към това, което други преди нас, с подобни вътрешни човешки способности, са въплътили в еволюцията на цивилизования свят. Вярно е, че за да са двете в хармония — развитието на ученика и развитието на цивилизования свят — ще е необходима голяма група от учители, които не се ограничават до образователната рутина със строго професионални интереси, но които имат активен интерес към цялостния живот. Такива учители ще открият как да събудят в идващите поколения чувство за вътрешната духовна субстанция на живота, както и разбиране за реалната практичност в живота. Ако преподаването се провежда по такъв начин, младото човешко същество на възраст от 14 или 15 години няма да страда от липса на разбиране за важни неща в земеделието и промишлеността, търговията и пътуването, които помагат да се изгради колективния живот на човечеството.
Ученикът ще е придобил знание за неща и за практични умения, които ще му помагат да се чувства у дома си в живота, който ще го приеме в потока си.
към текста >>
63.
Статия 20: Търси се прозорливост!
GA_24 Статии върху троичното устройство на социалния организъм
Когато се върнат у
дом
а си, те трябва да отчетат и с течение на времето да вземат мерки за предотвратяване на непоносимата ситуация в победената страна — иначе ще последват нови катастрофи.
Докато у достатъчно много хора не възникне куражът за такава всеобхватна мярка, агонизиращият социален живот никога няма да оздравее. Без такава всеобхватна мярка единственото, което може да се случва, е заграбването на икономическа и политическа сила от народите-победители и потискането на покорените. За известно време победителите могат да продължат със старата система, защото злото, което идва от нея, може да се компенсира чрез властта им над победените. Но в същото време победените са в отчаяние, което прави наложителни бързите и всеобхватни мерки, предлагани тук. Разбира се, би било по-добре, ако и победителите добият такава прозорливост.
Когато се върнат у дома си, те трябва да отчетат и с течение на времето да вземат мерки за предотвратяване на непоносимата ситуация в победената страна — иначе ще последват нови катастрофи.
От друга страна обаче, победените не могат да си позволят да чакат, тъй като всяко закъснение прави житейското им положение все по-непоносимо.
към текста >>
64.
08. СЕДМА ЛЕКЦИЯ: ХРИСТОС, ЧОВЕЧЕСТВОТО И ЗАГАДКАТА НА СМЪРТТА
GA_25 Философия, космология, религия
То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само
дом
.
Когато с подкрепата на посветените човешкото същество имаше в себе си увереността за тази благодат на слънчевото същество, а същевременно и образно познание на своето предземно съществуване, а чрез него и това на своето вечно същество, то не виждаше в смъртта нищо загадъчно.
То знаеше много добре, че тази смърт засягаше само физическия организъм и че в него съществува нещо, за което този организъм беше само дом.
Смъртта не засягаше онази част от неговото същество, за която то имаше съзнание. Такова беше вътрешното становище на древните времена, на епохите, които предхождаха Тайната на Голгота. Погледът на душата се издигаше до такава висота, че можеше да схване благодатта на слънчевото същество и въз приемаше, свободно изявена, тайната на раждането; познанието на тази тайна правеше от смъртта нещо различно от това, което тя е станала за хората живеещи след тази епоха.
към текста >>
65.
05. 6. Нещо за разбирането на духа и за изживяването на съдбата
GA_26 Мистерията на Михаил
В едно такова разбиране човекът, който се е
дом
огнал до загадките на света и на човека, може да се свърже с посветения, който, според своето схващане, може да говори за външния сетивен свят така, като че от този свят той не получава само сетивни възприятия, но и впечатленията от това, което човешките души са произвели в предземния живот и в техните минали съществувания; същият посветен трябва да каже за вътрешния свят на Себе-то, че този свят разкрива духовни връзки така изразително и така действено, каквито са възприятията на сетивния свят.
В едно такова разбиране човекът, който се е домогнал до загадките на света и на човека, може да се свърже с посветения, който, според своето схващане, може да говори за външния сетивен свят така, като че от този свят той не получава само сетивни възприятия, но и впечатленията от това, което човешките души са произвели в предземния живот и в техните минали съществувания; същият посветен трябва да каже за вътрешния свят на Себе-то, че този свят разкрива духовни връзки така изразително и така действено, каквито са възприятията на сетивния свят.
към текста >>
66.
30. 1. Първо съзерцание: пред вратите на съзнателната душа. Как Михаел подготвя свръхсетивно своята мисия чрез побеждаването на Луцифер
GA_26 Мистерията на Михаил
В
дом
а на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря.
Най-после стига в една чужда страна, където се запознава с един човек, под чиято власт се намират като пленници английски рицари и самата годеница на английския крал. Герхард дава всичко, което е придобил в своето пътуване, за да изкупи пленниците. Тях той взема на своя кораб и тръгва за своето отечество. Когато корабите пристигат там, където пътищата се разделят за отечеството на Герхард и за Англия, Герхард изпраща пленниците мъже за тяхното отечество; годеницата на краля той задържа при себе си, с надеждата, че нейният годеник, Крал Вилхелм, ще дойде да я вземе, веднага щом научи за нейното освобождение и за нейното местонахождение. Кралската годеница и дошлите с нея приятелки намират у Герхард най-доброто гостоприемство, което човек може да си представи.
В дома на своя освободител от пленничество тя живее като многообична дъщеря.
Минава дълго време, без да се яви кралят, за да я вземе. Тогава, за да осигури бъдещето на своята приведена дъщеря, Герхард решава да я омъжи за своя син. Защото можеше вече да се вярва, че Вилхелм е загинал. Сватбата със сина на Герхард е вече в пълен разгар; тогава се явява като непознат странник Вилхелм. Той дълго беше скитал в търсенето на своята годеница.
към текста >>
67.
19. Характерни случаи на заболяване
GA_27 Основи на едно разширено лечебно изкуство
Доведено у
дом
а, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден.
За детето можехме да установим следното: то е дете болно пеленаче, родено 6 седмици по-рано. Другото дете беше умряло в последния зародишен стадий. На 6 седмици детето се разболява, вика, крещи извънредно много и бива заведено в една болница. Там поставят диагнозата спазми на пилора. Детето бива хранено отчасти от една дойка, отчасти изкуствено.
Доведено у дома, то има в първия ден един пристъп на спазми, който в първите два месеца се повтарят всеки ден.
При тези пристъпи детето се вцепенява и върти очи. Преди започване на пристъпа го обзема страх и плач. Също така детето било кривогледо с дясното око и имало повръщане преди идване то на пристъпа на спазмите. На 2 1/2 години отново има един пристъп, който траел 5 часа. Детето отново се вцепенило и лежало като мъртво.
към текста >>
68.
Съдържание
GA_28 Моят жизнен път
VI.
Дом
ашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
към текста >>
69.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у
дом
а си“.
Детските спомени са извор на жизнени сили в по-късните периоди на живота. Така Р. Щайнер се потапя в своето детство в един труден за него период, изискващ много сили.
С много симпатия и любов той описва положенията, в които се намира на 9–10 годишна възраст – „пришълец в селото“ и „чужденец у дома си“.
Пее в църковния хор, изживява литургиите на свещеника, помага в къщната работа, има трудности в писането, но обича геометрията, чрез която достига до потвърждение на духовните си изживявания. Познанията по немска литература и естетика получава от лекаря, с когото се сприятелява и от когото взима книги на Гьоте, Шилер, Лесинг.
към текста >>
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в
дом
а си литературния, философски и религиозен елит на Виена.
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена.
Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен. Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р. Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи. След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински.
към текста >>
Поради
дом
иниращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този
дом
, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен.
По това време е поканен в кръга на младата поетеса Мари деле Грацие, която всяка събота събира в дома си литературния, философски и религиозен елит на Виена.
Поради доминиращия песимизъм и антипатия към Гьоте в този дом, Шрьоер се оттегля и трудно понася Щайнеровото въодушевление, което довежда до временен конфликт между тях, от който Щайнер е дълбоко наранен.
Но тук става срещата с Вилхелм Нойман, най-начетения мъж, свещеник, професор, декан. В общуването между тях Р. Щайнер споделя своето схващане за Исус Христос и Мистерията на Голгота, както и за повтарящите се земни животи. След 40 години в кармичните си лекции Щайнер ще се връща често към тези разходки и споменаването на Тома Аквински.
към текста >>
След като го посещава в
дом
а му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него.
Един дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер. Запознава се както със съчиненията на Хекел, така и със самия Хекел – най-видния последовател на Дарвин. Щайнер забелязва двойнствеността в него, потапя се в неговата душевност, изживява миналата му инкарнация. В съседния на Ваймар град Наумбург доизживява последните си години Ницше. Личност с дълбока човешка драма, подсъзнателно стремяща се към духа, бореща се срещу бездуховните възгледи на времето.
След като го посещава в дома му, Рудолф Щайнер завършва книгата си за него.
Но освен да съзерцава красивото му чело и светлината на прекрасната му душа, витаеща над лежащия в прострация Ницше, друг контакт Щайнер не може да осъществи.
към текста >>
70.
I. Преживявания през детството
GA_28 Моят жизнен път
Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на
дом
акински задължения.
Когато бях още момче, понякога трябваше да работи три дни и нощи поред. След което беше свободен за двадесет и четири часа. Така че животът не му предлагаше нищо цветно, единствено сивота. Той много обичаше да следи какво става в политиката. Вземаше най-живо участие в политически спорове.
Тъй като не разполагахме със земни блага в изобилие, майка ми беше принудена сама да се отдаде на домакински задължения.
Дните ѝ се запълваха от изпълнената с любов грижа за децата ѝ и малкото стопанство.
към текста >>
Този свещеник обичаше да посещава
дом
а на родителите ми.
Във всичко това роля имаше влиянието на една много оригинална личност, тази на свещеника на Св. Валентин, градче, до което от Потшах можеше да се стигне за четиридесет и пет минути пеша.
Този свещеник обичаше да посещава дома на родителите ми.
Разхождаше се почти ежедневно до нас и винаги се отбиваше вкъщи за дълго време. Той представляваше типа на либералния католически свещеник, толерантен и приветлив. Як широкоплещест мъж. Беше остроумен, на драго сърце разказваше забавни истории и обичаше хората около него да се смеят. И те продължаваха да се смеят на казаното от него, когато вече отдавна си беше заминал.
към текста >>
Дом
ът на учителя беше стена о стена с класната стая.
Аз, синът на учителя и още неколцина момчета още бяхме там. Даскалът беше извън себе си и започна да ругае. Аз бях убеден, че дори щеше да почне да „реве“, ако гласът му не ставаше все по-пресипнал. Въпреки яда си, съдейки по нашето поведение, веднага му просветна кой е злосторникът. Тогава обаче нещата взеха друг обрат.
Домът на учителя беше стена о стена с класната стая.
Жената на даскала беше чула суматохата, влезе, гледаше диво и размахваше ръце. Тя просто беше убедена, че синчето ѝ не може да е сътворило подобно нещо. Обвини мен. Аз избягах. Баща ми побесня, когато се прибрах и му разказах за случилото се.
към текста >>
В
дом
а на родителите си не получавах стимул за връзката ми с църквата.
В дома на родителите си не получавах стимул за връзката ми с църквата.
Баща ми нямаше никакъв дял в това. Тогава той беше „свободомислещ“. Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“.
към текста >>
Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния
дом
.
Баща ми нямаше никакъв дял в това. Тогава той беше „свободомислещ“. Никога не ходеше в църквата, с която толкова се бях сраснал, въпреки че по време на детските и юношеските си години и той ѝ е бил отдаден и е извършвал подобна служба. У него отново настъпи промяна едва когато остаря и като пенсионер се върна в Хорн, родната му област. Там отново стана „набожен човек“.
Но тогава вече отдавна бях изгубил всякаква връзка с бащиния дом.
към текста >>
Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми
дом
.
От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието. Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване.
Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом.
Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение. Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на
дом
ашното ми обкръжение.
От времето ми като момче в Нойдьорфл най-силно впечатление пред душата ми остави това как съзерцаването на литургията, заедно с музикалната жертвена тържественост правят така, че пред духа по много внушителен начин да се изправят загадките на битието. Часовете по четене на Библията и религиозно обучение, които водеше свещеникът, имаха много по-малко влияние върху душевния ми свят в сравнение с извършваното от него като свещенослужител в посредничество между сетивния и свръхсетивния свят. От самото начало за мен то не беше просто форма, а дълбоко преживяване. Това беше така още повече поради факта, че ме правеше чужденец в собствения ми дом.
Душата ми не напускаше живото усещане, което получавах от литургията, дори и в атмосферата на домашното ми обкръжение.
Живеех сред това обкръжение, без да го споделям, възприемах го, но всъщност мислех, чувствах и живеех непрекъснато с онзи друг свят. При това въобще не може да се каже, че съм бил мечтател, даже бях доста самостоятелен по отношение на всички практически въпроси в живота.
към текста >>
В бащиния ми
дом
и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк.
В малкия кръг, който се събираше там и в който често се намираха и „първенците“ на селото, понякога се появяваше и един лекар от Винер Нойщат. Той лекуваше мнозина болни от селото, в което навремето нямаше лекар. Пътуваше от Винер Нойщат до Нойдьорфл пеша и след като приключеше посещенията си при болните, идваше на гарата, за да чака влака, с който да се върне.
В бащиния ми дом и от повечето хора, които го познаваха, този човек беше смятан за особняк.
Той не обичаше да говори за медицинската си професия, а много повече за немска литература. От него за първи път чух да се приказва за Лесинг, Гьоте и Шилер. В къщата на родителите ми никога не ставаше дума за тях. За това те не знаеха нищо. Също и в селското училище не се чуваше нищо за тях.
към текста >>
71.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Тя изяви готовност да ми дава безплатно обяд в
дом
а си и да ме приема всеки път, когато имам нужда.
По време на обедната пауза оставах във Винер Нойщат. Намери се една госпожа, която се беше запознала с мен по време на един от престоите ѝ на Нойдьорфлската гара и така беше разбрала, че ще тръгвам на училище във Винер Нойщат. Родителите ми ѝ бяха споделили своята загриженост за това къде ще се храня, когато ходя на училище.
Тя изяви готовност да ми дава безплатно обяд в дома си и да ме приема всеки път, когато имам нужда.
към текста >>
Поради дългия път, който трябваше да изминавам между
дом
а и училището, всеки ден губех най-малко по три часа.
Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми живот.
Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа.
Вечер не се прибирах вкъщи преди шест. След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи. А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете. Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време.
към текста >>
След това трябваше да се справям с безкрайно количество
дом
ашни работи.
Четенето на Кант се натъкна на всякакви препятствия в обстоятелствата от външния ми живот. Поради дългия път, който трябваше да изминавам между дома и училището, всеки ден губех най-малко по три часа. Вечер не се прибирах вкъщи преди шест.
След това трябваше да се справям с безкрайно количество домашни работи.
А в неделите се посвещавах почти изключително на конструктивната геометрия. Идеалът ми беше да постигна възможно най-голяма точност при изпълнение на геометрическото построение, както и безупречна чистота в защриховането и полагането на цветовете. Така че за четене на „Критика на чистия разум“ точно тогава почти не ми оставаше време. Намерих следния изход. Часовете по история протичаха така, че учителят привидно ни преподаваше, но в действителност четеше от един учебник.
към текста >>
Така че започнах да наминавам по-често покрай
дом
а му, който се намираше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат.
Когато бях на около петнадесет години, можах да вляза в по-близки отношения с вече споменатия лекар във Винер Нойщат. Много го обичах заради начина, по който говореше с мен при посещенията си в Нойдьорфл.
Така че започнах да наминавам по-често покрай дома му, който се намираше на партера на ъгъла между две много тесни улички във Винер Нойщат.
Веднъж той беше на прозореца. Извика ме в стаята си. В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека. Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него.
към текста >>
Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в
дом
а на родителите ми, така и в училище.
В нея се изправих пред една „голяма“ за тогавашните ми разбирания библиотека. Той отново говорѝ за литература, взе от колекцията си от книги комедията „Мина фон Барнхелм“ на Лесинг и каза, че трябва да я прочета и тогава отново да отида при него. Така всеки път той ми даваше книги за четене и ми разрешаваше от време на време да ходя при него. И всеки път, когато можеше да го посетя, трябваше да му разказвам за впечатленията си от прочетеното. Така той всъщност стана мой учител в областта на поезията.
Защото, с изключение на някои „откъси“, дотогава тя беше останала доста встрани от мен както в дома на родителите ми, така и в училище.
В атмосферата на симпатичния, въодушевяващ се от всичко красиво лекар, се запознах особено добре с Лесинг.
към текста >>
В бащиния ми
дом
по това време чувах да се дискутира много за руско-турската война (1877–1878 г.).
В бащиния ми дом по това време чувах да се дискутира много за руско-турската война (1877–1878 г.).
Служителят, който всеки трети ден сменяше баща ми в службата, беше много оригинален човек. За смяната си той винаги пристигаше с огромна пътна чанта. Вътре носеше голяма папка с ръкописи. Това бяха извадки от най-различни научни книги. Често ми даваше да чета от тях.
към текста >>
72.
III. Студентски години
GA_28 Моят жизнен път
Влезеше ли човек в
дом
а му, той се озоваваше сред най-трезвомислещото обикновено селско семейство.
При това тази личност беше много далече от всякаква мечтателност.
Влезеше ли човек в дома му, той се озоваваше сред най-трезвомислещото обикновено селско семейство.
Над входа на къщата му стояха думите: „С Божията благословия всичко се нарежда.“ Нагостяваха го както при останалите селяни. Винаги трябваше да пия кафе не от чашка, а от купа, побираща почти цял литър, като с нея трябваше да изяждам и комат хляб с огромни размери. Другите селяни също не смятаха този мъж за фантазьор. Начинът, по който се държеше в родното си място, изключваше всякакви подигравки. Той имаше здраво чувство за хумор и умееше да говори с млади и стари при всяка среща с тях в селото по такъв начин, че хората се радваха на думите му.
към текста >>
73.
IV. Младежки приятелства
GA_28 Моят жизнен път
Моят приятел често ме придружаваше, когато имах възможност да посетя Шрьоер в
дом
а му.
Моят приятел често ме придружаваше, когато имах възможност да посетя Шрьоер в дома му.
Там той винаги се оживяваше, докато иначе често в изказванията му за живота се долавяше тежка нотка. Поради едно вътрешно раздвоение той не беше готов да се справя с живота. Нито една професия не го привличаше дотолкова, че да подходи с радост към нея. Интересът към поезията го поглъщаше изцяло и той не намираше друга истинска връзка с битието освен тази. Накрая стана необходимо да започне работа, която му беше безразлична.
към текста >>
74.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
Така на Карл Юлиус Шрьоер му се налага да преживее натиска, на който е било подложено всичко немско още през младостта му в собствения му
дом
.
Така на Карл Юлиус Шрьоер му се налага да преживее натиска, на който е било подложено всичко немско още през младостта му в собствения му дом.
Под този натиск той развива своята преданост към немската самобитност и немската литература, както и голяма любов към всичко, свързано с Гьоте. Дълбоко влияние му оказва „История на немската поезия“ от Гервинус.
към текста >>
75.
VI. Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
GA_28 Моят жизнен път
Дом
ашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
Домашен учител в семейство Шпехт; изследвания върху Гьоте
към текста >>
Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на
дом
ашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали.
Бях удовлетворен, че в течение на две години момчето навакса материала от основното училище и можа да издържи зрелостния изпит в гимназията. Здравословното му състояние също значително се подобри. Съществуващата хидроцефалия бе овладяна и чувствително отслабна. Можах да направя на родителите предложение да изпратят момчето в общественото училище. Струваше ми се необходимо житейското му развитие да премине в компанията на други момчета.
Останах като възпитател в семейството много години и се посветих поспециално на това момче, което винаги направлявах по такъв начин, че обучението му в училище да не пречи на домашните му занимания и те да продължат в духа, в който бяха започнали.
Тогава ми се предостави и споменатият по-горе случай да разширя знанията си по гръцки и по латински, тъй като трябваше да помагам на това и на още едно момче от семейството да си готвят уроците в гимназиалния курс.
към текста >>
76.
VII. Във виенските кръгове на учени и хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Той ме представи, заедно с други наши общи приятели, в своя
дом
.
Идеите в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ написах по времето, когато съдбата ме въведе в семейство, в чийто кръг имах възможност да изживея много прекрасни часове и една от щастливите фази в своя живот. Сред моите приятели от дълго време имаше един, който ми беше много скъп заради жизнерадостния му слънчев нрав, точните му забележки за живота и хората и цялостното му отворено и лоялно поведение.
Той ме представи, заедно с други наши общи приятели, в своя дом.
Там, освен нашия приятел, срещнахме още две дъщери на семейството, негови сестри, и един мъж, в когото скоро трябваше да разпознаем годеника на по-голямата дъщеря.
към текста >>
В
дом
а на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот.
В дома на Мари Ойгение деле Грацие преживях прекрасни часове от моя живот.
Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе.
към текста >>
Но от
дом
овете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората.
Всяка събота вечер беше време за посещения при нея. Тук се събираха представители на найразлични духовни направления. Център на събиранията беше самата поетеса. Тя четеше от своите стихове, твърдо и определено излагаше мисли в духа на своя светоглед и осветяваше човешкия живот с помощта на тези идеи. Това далеч не беше светлината на слънцето, а по-скоро лунният сумрак на заплашително облачно небе.
Но от домовете на хората в мрака се издигаха огнени пламъци, като че ли носещи страстите и илюзиите, изпепеляващи хората.
И всичко беше по човешки трогателно, винаги увлекателно, като горчивината бе обгърната от благородната магия на една изцяло одухотворена личност.
към текста >>
Дом
ът на деле Грацие беше място, където песимизмът се разкриваше с непосредствена жизнена сила, място на настроенията против Гьоте.
Домът на деле Грацие беше място, където песимизмът се разкриваше с непосредствена жизнена сила, място на настроенията против Гьоте.
Винаги ме изслушваха, когато говорех за Гьоте, но Лауренц Мюлнер беше на мнение, че му приписвам неща, които всъщност нямат много общо с действителния министър на великия херцог Карл Август. Въпреки това за мен всяко посещение в този дом – а знаех, че там ме приемаха на драго сърце – беше нещо, за което съм безкрайно благодарен. Там се чувствах в духовна атмосфера, която беше истински благотворна за мен. За това не се нуждаех от съгласие в идеите, а от ревностна, открита към духовното човечност.
към текста >>
Въпреки това за мен всяко посещение в този
дом
– а знаех, че там ме приемаха на драго сърце – беше нещо, за което съм безкрайно благодарен.
Домът на деле Грацие беше място, където песимизмът се разкриваше с непосредствена жизнена сила, място на настроенията против Гьоте. Винаги ме изслушваха, когато говорех за Гьоте, но Лауренц Мюлнер беше на мнение, че му приписвам неща, които всъщност нямат много общо с действителния министър на великия херцог Карл Август.
Въпреки това за мен всяко посещение в този дом – а знаех, че там ме приемаха на драго сърце – беше нещо, за което съм безкрайно благодарен.
Там се чувствах в духовна атмосфера, която беше истински благотворна за мен. За това не се нуждаех от съгласие в идеите, а от ревностна, открита към духовното човечност.
към текста >>
Сега бях поставен между този
дом
, който посещавах с голямо удоволствие, и моя учител и бащински настроен приятел Карл Юлиус Шрьоер, който след първите си посещения никога повече не се появи у деле Грацие.
Сега бях поставен между този дом, който посещавах с голямо удоволствие, и моя учител и бащински настроен приятел Карл Юлиус Шрьоер, който след първите си посещения никога повече не се появи у деле Грацие.
Поради това емоционалният ми живот се разкъсваше на две, тъй като с искрена любов и уважение беше привлечен и от двете страни.
към текста >>
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в
дом
а на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети.
По същото време, когато можах да изживея толкова много вълнения в дома на деле Грацие, ми се предостави възможност да вляза и в кръга на млади австрийски поети.
Те се срещаха всяка седмица за свободен обмен на мнения и обсъждане на това, което един или друг беше написал. Там се събираха хора с най-различни характери. Присъстваха всяко виждане за живота и всеки темперамент от оптимистичния, наивен изобразител на живота до оловно тежкия песимист. Фриц Лемермайер беше душата на кръга. Там царяха силни настроения срещу „старото“ в духовния живот на епохата, начало на което беше положено от братя Харт, Карл Хенкел и други в Германия.
към текста >>
77.
VIII. Размишления върху изкуството и естетиката; редактор при „Немски седмичник“
GA_28 Моят жизнен път
Дори и в
дом
а на деле Грацие, в който преди Хамерлинг винаги предизвикваше всеотдайно възхищение, започнаха да се колебаят, когато се появи този епос.
Гротескността на образите, с която рисува Хамерлинг, отблъсна мнозина, които му бяха почитатели заради предишни негови произведения.
Дори и в дома на деле Грацие, в който преди Хамерлинг винаги предизвикваше всеотдайно възхищение, започнаха да се колебаят, когато се появи този епос.
към текста >>
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в
дом
а на виенския евангелски пастор Алфред Формей.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей.
Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди. Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек. Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята.
към текста >>
Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски
дом
и отначало там бяха само
дом
акинът и
дом
акинята.
Беше също през 1888 г., когато бях въведен в дома на виенския евангелски пастор Алфред Формей. Веднъж седмично там се събираше един кръг от творци и писатели. Алфред Формей сам се изявяваше като поет. Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди. Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек.
Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята.
Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса. За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него.
към текста >>
Дом
акинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския
дом
.
Фриц Лемермайер го характеризираше дружески така: „Топлосърдечен, със задушевно усещане за природата, мечтателен, почти опиянен от вярата в Бог и блаженството, така пише стихове Алфред Формей в меки, звучни акорди. Като че ли стъпките му не докосват твърдата земя, а сякаш броди в унес и мечтае високо в облаците.“ Такъв беше Алфред Формей също и като човек. Хората се чувстваха далеч от всичко земно, когато идваха в този пасторски дом и отначало там бяха само домакинът и домакинята. Пасторът беше по детски набожен, но в топлата му душевност набожността преминаваше по най-самопонятен начин в лирическо настроение. Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи.
Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом.
В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса. За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него. И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация. В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас. Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел.
към текста >>
В откъснатото от действителността настроение на този пасторски
дом
гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас.
Човек веднага биваше обгърнат от атмосфера на сърдечност, щом Формей кажеше само няколко думи. Домакинята беше заменила сценичното си призвание за пасторския дом. В приветливата, обгрижваща гостите с очарователна грация пасторша никой не можеше да открие някогашната актриса. За пастора тя се грижеше почти майчински и майчина грижа беше почти всяка дума, която чувахме да отправя към него. И двамата имаха импозантна външност, която контрастираше по очарователен начин с душевната им грация.
В откъснатото от действителността настроение на този пасторски дом гостите внасяха „света“ от всички посоки на духовния компас.
Там от време на време се появяваше вдовицата на Фридрих Хебел. Появата ѝ винаги означаваше празник. В една напреднала възраст тя се занимаваше с изкуството на декламацията, което пренасяше сърцето в блажена омая и напълно покоряваше усета за изкуство. А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас.
към текста >>
Тези, които в пасторския
дом
се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
А когато Кристине Хебел разказваше, цялото помещение се изпълваше с душевна топлота. На тези вечери у Формей се запознах и с актрисата Вилборн – интересна личност с блестящ декламаторски глас. Човек можеше винаги с ново удоволствие да слуша „Тримата цигани“ на Ленау. Скоро стана така, че кръгът, който се беше образувал у Формей, започна понякога да се събира и при г-жа Вилборн. Но колко по-различно беше там.
Тези, които в пасторския дом се държаха сериозно, тук ставаха весели и жизнерадостни и откликваха на хумора на Фридрих Шльогл, когато този „виенски народен поет“ четеше забавните си истории.
Когато например във Виена в един тесен кръг въведоха практиката на кремацията, той написа един „фейлетон“. В него разказваше как един мъж, който обича жена си по малко „грубоват“ начин, всеки път, когато нещо не му харесва, ѝ подвиква: „Дърто, марш в крематориума! “ У Формей по този повод сигурно щяхме да чуем разсъждения от културно-исторически характер. У Вилборн се смеехме така, че чак столовете затрещяваха. Формей изглеждаше като светски мъж у Вилборн, а Вилборн у семейство Формей – като игуменка.
към текста >>
Обичах този пасторски
дом
, в който човек можеше да намери толкова много топлина.
Обичах този пасторски дом, в който човек можеше да намери толкова много топлина.
Там активно се проявяваше най-благородна хуманност.
към текста >>
78.
IX. Пътувания до Ваймар, Берлин и Мюнхен
GA_28 Моят жизнен път
Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като
дом
ашен учител.
С изключение на визитата при Едуард фон Хартман, кратките посещения в Берлин и Мюнхен, които можах да направя по време на пътуването си през Германия веднага след Ваймар, бяха наситени с художествени впечатления. Разширяването на моя кръгозор в това направление тогава усетих като особено обогатяване на душевния си живот. Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години.
Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител.
Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него. Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен. Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас.
към текста >>
Часовете, които тогава можах да изживея в
дом
а на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен.
Така това първо голямо пътешествие, което можах да направя, беше от голямо значение и за възгледите ми за изкуството. В мен живееха множество впечатления, когато след пътуването за няколко седмици се установих отново в Залцкамергут при семейството, на чиито синове преподавах вече от години. Още повече че ме посъветваха да си намеря външна заетост като домашен учител. Вътрешно това бе подкрепено от желанието ми да доведа до определена точка в житейското му развитие момчето, чието обучение ми беше поверено преди няколко години, и чиято душа бях успял да събудя от напълно спящо състояние. След връщането ми във Виена скоро ми се предостави възможност да общувам с един кръг от хора, който се поддържаше от една дама, чийто мистически-теософско настроен ум правеше дълбоко впечатление на всички участници в него.
Часовете, които тогава можах да изживея в дома на тази дама, Мари Ланг, бяха в най-висша степен ценни за мен.
Присъщата ѝ сериозност в разбирането и усещането за живота се проявяваха в нея благородно и красиво. Дълбоките ѝ душевни преживявания се изразяваха от един звучен и проникновен глас. В мистическите търсения, във вътрешната борба със себе си и света тя се опитваше да намери някакво, макар и непълно удовлетворение. Така че тя сякаш бе създадена да бъде душата на кръг от търсачи. В този кръг беше проникнала теософията, чието начало бе поставено от Е. П.
към текста >>
Архитектите, литераторите и други личности, които срещах в
дом
а на Мари Ланг, със сигурност едва ли щяха да се заинтересуват от теософията, предлагана от Франц Хартман, ако Мари Ланг не внасяше своя дял в нея.
Архитектите, литераторите и други личности, които срещах в дома на Мари Ланг, със сигурност едва ли щяха да се заинтересуват от теософията, предлагана от Франц Хартман, ако Мари Ланг не внасяше своя дял в нея.
Най-малко пък щях да се заинтересувам от нея самият аз. Защото отношението към духовния свят, изразено в съчиненията на Франц Хартман, беше напълно противоположно на моето духовно направление. Не можех да се съглася, че то беше проникнато от действителна вътрешна истина. Съдържанието му ме занимаваше по-малко от начина, по който въздействаше върху хората, които все пак бяха истински търсачи.
към текста >>
В
дом
а на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
В дома на Роза Майредер многократно имах възможност да участвам в беседите, за които в него се събираха талантливи хора.
Там тихо, видимо вглъбен повече в себе си, отколкото слушайки околните, седеше Хуго Волф, близък приятел на Роза Майредер. Човек го чуваше в душата си, въпреки че той говореше толкова малко. Защото това, което ставаше в живота му, се предаваше по един тайнствен начин на тези, които общуваха с него. Бях привързан с най-сърдечна обич към Карл Майредер, съпруг на г-жа Роза, който беше изключително фин мъж и като личност, и като човек на изкуството, а също и към брат му Юлиус Майредер, ентусиаст в отношението си към изкуството. Мари Ланг, нейният кръг и Фридрих Екщайн, който тогава се беше посветил изцяло на теософското духовно течение и концепция за света, често бяха там.
към текста >>
79.
XI. За мистиката и мистиците
GA_28 Моят жизнен път
Не желаех да позволя на никакви мистични настроения да станат
дом
инантни у мен при формулирането на тези идеи, въпреки че ми беше ясно, че най-дълбокото преживяване на това, което би трябвало да се прояви в идеи, във вътрешността на душата е подобно на вътрешното усещане на мистика.
Изхождайки от такива основни съображения, се оформиха идеите, от които по-късно се разви „Философия на свободата“.
Не желаех да позволя на никакви мистични настроения да станат доминантни у мен при формулирането на тези идеи, въпреки че ми беше ясно, че най-дълбокото преживяване на това, което би трябвало да се прояви в идеи, във вътрешността на душата е подобно на вътрешното усещане на мистика.
Но все пак съществуваше разликата, че в моя начин на представяне на нещата човекът сякаш се отрича от себе си и привежда външния духовен свят към обективно проявление в себе си, докато мистикът усилва собствения си вътрешен живот и вследствие на това заличава истинската форма на обективно духовното.
към текста >>
80.
XIII. Пътувания до Будапеща и Трансилвания; спомени за семейство Шпехт
GA_28 Моят жизнен път
В семейството на това момче дълги години бях намерил нещо като
дом
, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам.
В семейството на това момче дълги години бях намерил нещо като дом, от който ходех и у други семейства, за да възпитавам и преподавам.
Поради близките приятелски отношения с майката на момчето стана така, че изцяло споделях радостите и неволите на това семейство. В тази жена виждах рядко красива човешка душа. Тя беше напълно отдадена на грижата за развитието и съдбата на четирите ѝ момчета. От нейния пример човек можеше да изучава великата майчина любов. Съвместната работа с нея в областта на възпитанието придаваше на живота прекрасно съдържание.
към текста >>
Те не гледаха със симпатия на положението и работата ми в един еврейски
дом
.
Към всичко това се прибави и фактът, че много от приятелите ми бяха придобили от тогавашните национални борби антисемитски нюанс в отношението си към евреите.
Те не гледаха със симпатия на положението и работата ми в един еврейски дом.
А домакинът на този дом пък намираше в приятелските ми връзки с такива личности единствено потвърждение на впечатлението, което си беше създал от моята статия.
към текста >>
А
дом
акинът на този
дом
пък намираше в приятелските ми връзки с такива личности единствено потвърждение на впечатлението, което си беше създал от моята статия.
Към всичко това се прибави и фактът, че много от приятелите ми бяха придобили от тогавашните национални борби антисемитски нюанс в отношението си към евреите. Те не гледаха със симпатия на положението и работата ми в един еврейски дом.
А домакинът на този дом пък намираше в приятелските ми връзки с такива личности единствено потвърждение на впечатлението, което си беше създал от моята статия.
към текста >>
81.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
Имах възможност често да посещавам
дом
а му.
Така станах сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. Това беше мястото, където филологията от края на деветнадесети век бе взела връх в писменото наследство на Гьоте. Начело на Архива стоеше неговият директор Бернхард Зуфан. С него още от първия ден на Ваймарския период от живота ми установихме лични отношения.
Имах възможност често да посещавам дома му.
към текста >>
Защото той беше стигнал до високо служебно положение в пруското министерство на дворцовото
дом
акинство, така че беше в близки отношения с кралицата на Прусия, сестра на великия херцог фон Ваймар, и същевременно беше най-важният сътрудник на най-прочутото по това време издание на Гьоте, това на Хемпел.
Такъв човек беше преди всичко г-н фон Льопер. Той сякаш беше предопределен да стане посредник между познавачите на Гьоте и Ваймарския двор, на който беше поверено управлението на Гьотевото наследство.
Защото той беше стигнал до високо служебно положение в пруското министерство на дворцовото домакинство, така че беше в близки отношения с кралицата на Прусия, сестра на великия херцог фон Ваймар, и същевременно беше най-важният сътрудник на най-прочутото по това време издание на Гьоте, това на Хемпел.
към текста >>
Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този
дом
.
Зуфан беше привързан към Херман Грим с беззаветна преданост.
Преди това в Берлин на него бяха гледали като на член на семейство Грим и с удоволствие се беше потапял в духовната атмосфера, царяща в този дом.
Но у него имаше нещо, което не му позволяваше да се адаптира към живота. С него човек определено можеше да говори на най-възвишени духовни теми, но в разговора лесно се промъкваше някаква горчивина, произлизаща от неговите усещания. Тази горчилка живееше преди всичко в собствената му душа. Той се бореше с нея с помощта на сух хумор. Поради това беше трудно хората да се отнасят към него с топлота.
към текста >>
Когато Херман Грим се появяваше във Ваймар и в Архива, усещахме
дом
а на литературното наследство свързан с Гьоте посредством тайни духовни нишки.
Когато Херман Грим се появяваше във Ваймар и в Архива, усещахме дома на литературното наследство свързан с Гьоте посредством тайни духовни нишки.
Но не по начина, когато идваше Ерих Шмит. Той беше свързан с ръкописите, съхранявани в Архива, не чрез идеи, а чрез историко-филологическия метод. Така и не можах да стигна до някаква човешка връзка с Ерих Шмит. И така, цялото голямо уважение, което му оказваха в кръга на всички, които работеха в Архива като филолози на Шерер, практически не ме впечатляваше.
към текста >>
82.
XV. Срещи с Хекел, Трайчке и Лайстнер
GA_28 Моят жизнен път
Колкото и силно да се бяха втвърдили идеите на някого в Архива от съпреживяването на „филологическия метод“, те отново ставаха свободни и подвижни, когато отидеше в
дом
а на Олден, в който приемаха с интерес всеки, който носеше в главата си идеята, че сред хората трябва да намери място нов начин на мислене, но също и всеки, който в дълбините на душата си намираше за болезнени много от старите културни предразсъдъци и мислеше за бъдещи идеали.
Колкото и силно да се бяха втвърдили идеите на някого в Архива от съпреживяването на „филологическия метод“, те отново ставаха свободни и подвижни, когато отидеше в дома на Олден, в който приемаха с интерес всеки, който носеше в главата си идеята, че сред хората трябва да намери място нов начин на мислене, но също и всеки, който в дълбините на душата си намираше за болезнени много от старите културни предразсъдъци и мислеше за бъдещи идеали.
към текста >>
Какво живее в драмите на Ибсен, какво бушува в духа на Ницше – за това в
дом
а му се водеха безкрайни, но винаги интересни дискусии.
Светът познава Ханс Олден като автор на леки театрални пиеси като „Официалната съпруга“. В тогавашния си ваймарски кръг той обаче се изразяваше по друг начин. Имаше сърце, отворено към най-висшите интереси, проявяващи се по това време в духовния живот.
Какво живее в драмите на Ибсен, какво бушува в духа на Ницше – за това в дома му се водеха безкрайни, но винаги интересни дискусии.
към текста >>
83.
XVI. Сред учени и хора на изкуството; Гьотеви събрания
GA_28 Моят жизнен път
Дори се чувствах като у
дом
а, докато бях на посещение.
Със собствената си душа живеех в свят, граничещ с външния, но винаги ми беше необходимо да прекрачвам една граница, когато трябваше да си имам работа с външния свят. Общувах най-оживено с другите, но във всеки отделен случай за общуването с тях трябваше да излизам от моя като през някаква врата. Това ме караше да ми се струва, че всеки път, когато влизах във външния свят, правех нещо като посещение. Това обаче не ми пречеше да се отдавам с най-жив интерес на този, на когото бях на гости.
Дори се чувствах като у дома, докато бях на посещение.
към текста >>
Аз и у Зуфан, и при Хартлебен бях като у
дом
а си.
Така беше с хората, така беше и със светогледите. С удоволствие ходех у Зуфан, на драго сърце отивах и при Хартлебен. Зуфан никога не ходеше при Хартлебен, а Хартлебен – никога у Зуфан. Никой от двамата не можеше да навлезе в начина на мислене и чувстване на другия.
Аз и у Зуфан, и при Хартлебен бях като у дома си.
Но всъщност нито Зуфан, нито Хартлебен идваха при мен. Дори и когато идваха при мен, те си оставаха при себе си. В моя духовен свят не преживях никакви гостувания.
към текста >>
Но не усещах единия от тях по-чужд от другия, защото вкъщи се чувствах единствено във възприемания от мен духовен свят, а „като у
дом
а си“ можех да се почувствам във всеки друг свят.
Именно това се случваше в душата ми, когато животът ме тласна към непосредствено съприкосновение със светогледи като тези на Хекел и Ницше. Усещах тяхната относителна обоснованост. Душевната ми нагласа не ми позволяваше да ги разглеждам така, че да кажа: това е правилно, това е неправилно. Ако беше така, щеше да трябва да усещам живеещото в тях като чуждо за мен.
Но не усещах единия от тях по-чужд от другия, защото вкъщи се чувствах единствено във възприемания от мен духовен свят, а „като у дома си“ можех да се почувствам във всеки друг свят.
към текста >>
84.
XVII. Критически забележки върху етиката
GA_28 Моят жизнен път
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя въпрос, имам право да внасям тази жар в неговия
дом
.
Посетих високо уважавания от мен Херман Грим. Бях приет с най-голяма дружелюбност.
Но на Херман Грим му се стори толкова странно, че аз, който бях изпълнен с жар по моя въпрос, имам право да внасям тази жар в неговия дом.
Той ме слушаше малко безучастно, когато му говорих за моите възгледи по отношение на „етиците“. Мислех, че ще мога да го заинтригувам по този струващ ми се толкова важен въпрос. Но това не ми се удаде ни най-малко. Когато чу, че „искам да направя нещо“, той все пак каза: „Ами идете при тези хора, аз повече или по-малко ги познавам. Всички те са много мили хора.“ Сякаш ме поляха със студена вода.
към текста >>
85.
XVIII. Като гост на Архива на Ницше; Ницшеана
GA_28 Моят жизнен път
Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“
дом
инира в последния му творчески период.
Тогава световните събития се явяват последователност от всевъзможни такива комбинации. Ако те бъдат изчерпани, би трябвало отново да се върне първоначалната комбинация и цялата последователност да се повтори. Ако действителността представлява нещо такова, то би трябвало вече да се е случвало безброй пъти в миналото и да продължава да се случва безброй пъти и в бъдеще. Човек би стигнал до идеята за вечното повторение на еднакви състояния на вселената. Дюринг отхвърля тази мисъл като невъзможна.
Ницше прочита това, у него се създава някакво впечатление, което продължава да работи в глъбините на душата му, и накрая у него то се преобразува в идеята за „възвръщане на същото“, което заедно с идеята за „свръхчовека“ доминира в последния му творчески период.
към текста >>
86.
XIX. Въпроси на познанието – граници на познанието; сред хора на изкуството
GA_28 Моят жизнен път
Понеже често посещавах приятелския
дом
, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч.
Този млад художник веднъж присъстваше на едно сватбено тържество, на което аз също бях поканен. Както е прието, произнасяха се обичайните тържествени речи. Речта на пастора беше построена върху тълкуванието на имената на булката и младоженеца.
Понеже често посещавах приятелския дом, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч.
Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом. Говорих, защото хората очакваха да говоря. От мен се очакваше „подобаваща“ сватбена реч. Така че изпитвах малко радост от „своята роля“. След мен се изправи младият художник, който от дълго време също беше приятел на дома.
към текста >>
Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този
дом
.
Този млад художник веднъж присъстваше на едно сватбено тържество, на което аз също бях поканен. Както е прието, произнасяха се обичайните тържествени речи. Речта на пастора беше построена върху тълкуванието на имената на булката и младоженеца. Понеже често посещавах приятелския дом, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч.
Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом.
Говорих, защото хората очакваха да говоря. От мен се очакваше „подобаваща“ сватбена реч. Така че изпитвах малко радост от „своята роля“. След мен се изправи младият художник, който от дълго време също беше приятел на дома. От него всъщност не очакваха нищо.
към текста >>
След мен се изправи младият художник, който от дълго време също беше приятел на
дом
а.
Понеже често посещавах приятелския дом, от който произхождаше младоженката, аз също трябваше да държа реч. Опитах се да изпълня своя дълг, разказвайки за чудесните преживявания, които имаха гостите на този дом. Говорих, защото хората очакваха да говоря. От мен се очакваше „подобаваща“ сватбена реч. Така че изпитвах малко радост от „своята роля“.
След мен се изправи младият художник, който от дълго време също беше приятел на дома.
От него всъщност не очакваха нищо. Защото знаеха, че той няма представа как се вдигат наздравици. Той започна приблизително така: „Над светещия в червено гребен на хълма с любов се излива блясъкът на слънцето. Облаци над хълмовете, дишащи в слънчевата светлина. Пламтящи червени склонове, обърнати към слънцето, образуващи триумфална арка от духовни цветове и съпровождащи струящата към земята светлина.
към текста >>
Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „
Дом
на Художественото общество“.
Тези събирания ставаха в един романтичен, преправен от старинна ковачница, разположен срещу театъра „Дом на Художественото общество“.
Там в сумрачна цветна светлина се заседяваха преподавателите и учениците от художественото училище, актьори и музиканти. Който „си търсеше“ компания, изпитваше потребност да прекара вечерта там. А аз не чувствах тази потребност, тъй като не си търсех компания, а я приемах с благодарност, когато случаят ми я предостави.
към текста >>
Много увлекателни часове преживях в
дом
а на Паул Вике.
Най-добрите актьори не бяха склонни да допускат привкус на натурализъм. А там, където съвременното изкуство искаше да изяви себе си и да се избави от някои рутини, които все пак винаги съпътстват дори и добрите традиции, то беше далече от „съвременните виждания“, които пропагандира Брам на сцената, а Паул Шлентер – в журналистическите си статии. Първи сред тези „ваймарски новатори“ беше Паул Вике, цял проникнат от благородния и пламенен дух на изкуството. Да се видят такива хора, правещи първите си стъпки в изкуството във Ваймар, произвеждаше неизличимо впечатление и беше голяма школа в живота. Паул Вике използваше мазето на един театър, което дразнеше редовия актьор, възпитан в традиции.
Много увлекателни часове преживях в дома на Паул Вике.
Той беше в приятелски отношения с моя приятел Юлиус Вале и поради това и аз влязох в по-тесен контакт с него. Често ме възхищаваше колко шумно реагира Вике на почти всичко, което беше преживял по време на репетициите за някоя нова пиеса и как след това изпълняваше ролята, която го беше довеждала до такова състояние. Неговата игра винаги ми предлагаше рядко удоволствие благодарение на благородния му стремеж към стил и красивия огън на вдъхновението. По това време във Ваймар правеше първите си стъпки Рихард Щраус. Той беше ангажиран като втори диригент на Ласен.
към текста >>
87.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
Когато по-младите участници в събранията на Гьотевото общество, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в
дом
а на Ойнике.
Децата виждах само при удобен случай. Това обаче ставаше често, защото към мен се отнасяха като към член на семейството. С изключение на сутрин и вечер, се хранех навън. Но не само аз се чувствах уютно в този семеен кръг.
Когато по-младите участници в събранията на Гьотевото общество, идващи от Берлин, които се бяха сближили по-тясно с мен, пожелаеха да се почувстват по-уютно и „сред свои“, те идваха при мен в дома на Ойнике.
И по начина, по който се държаха, имах всички основания да предполагам, че там се чувстват истински добре.
към текста >>
Мнозина от моите ваймарски приятели на драго сърце прекарваха някой и друг час при мен в
дом
а на Ойнике.
Мнозина от моите ваймарски приятели на драго сърце прекарваха някой и друг час при мен в дома на Ойнике.
към текста >>
Тя беше приятелка на г-жа Анна Ойнике и често посещаваше
дом
а ѝ.
Хайтмюлер живееше във Ваймар с майка си, изключително симпатична дама.
Тя беше приятелка на г-жа Анна Ойнике и често посещаваше дома ѝ.
Така че имах щастието често да виждам и двамата Хайтмюлерови в дома, в който живеех.
към текста >>
Така че имах щастието често да виждам и двамата Хайтмюлерови в
дом
а, в който живеех.
Хайтмюлер живееше във Ваймар с майка си, изключително симпатична дама. Тя беше приятелка на г-жа Анна Ойнике и често посещаваше дома ѝ.
Така че имах щастието често да виждам и двамата Хайтмюлерови в дома, в който живеех.
към текста >>
88.
XXI. Приятелства (Нойфер, Анзорге); книгата „Гьотевият светоглед“ възниква като завършек на работата във Ваймарското академично изданието
GA_28 Моят жизнен път
Когато през по-нататъшните си години извиквах пред душата си Ваймар и тамошния си живот, най-често отправях духовния си взор към един
дом
, който ми беше станал особено скъп.
От всички най-важни все пак бяха отношенията с хора, които бяха създадени там.
Когато през по-нататъшните си години извиквах пред душата си Ваймар и тамошния си живот, най-често отправях духовния си взор към един дом, който ми беше станал особено скъп.
към текста >>
Бях представен в неговия
дом
.
Запознах се с актьора Нойфер още докато беше ангажиран във Ваймарския театър. У него най-напред оцених сериозността и строгостта, с която се отнася към своята професия. Той не допускаше в съжденията му за сценичното изкуство да се появи нищо дилетантско. Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген.
Бях представен в неговия дом.
Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген. Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение. Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>
Така същевременно бях приет приятелски и в
дом
а на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген.
У него най-напред оцених сериозността и строгостта, с която се отнася към своята професия. Той не допускаше в съжденията му за сценичното изкуство да се появи нищо дилетантско. Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом.
Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген.
Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение. Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом. Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>
Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този
дом
.
Това действаше благотворно дори само поради причината, че човек невинаги осъзнава, че актьорското изкуство, подобно например на музиката, трябва да се основава на някои обективни художествени предпоставки. Нойфер се ожени за сестрата на пианиста и композитора Бернхард Ставенхаген. Бях представен в неговия дом. Така същевременно бях приет приятелски и в дома на родителите на г-жа Нойфер и на тези на Бернхард Ставенхаген. Г-жа Нойфер е дама, която излъчва атмосфера на духовност над всичко, намиращо се в нейното обкръжение.
Нейните съждения, изхождащи от дълбоките пластове на душата ѝ, оживяваха по чудесен начин непринудените беседи, получаващи се в този дом.
Всичко, което тя казваше, беше обмислено и същевременно изящно. И във всеки миг, прекаран у семейство Нойфер, имах чувството, че г-жа Нойфер по рядък начин се стреми към истината при всички житейски обстоятелства.
към текста >>
Веднъж също и в
дом
а на Нойфер и дори леко загатнах, че много бих искал да притежавам този бюст.
Интересът, който проявих към бюста, доведе до това, че започнах тук-там да говоря за него.
Веднъж също и в дома на Нойфер и дори леко загатнах, че много бих искал да притежавам този бюст.
към текста >>
Децата, които се появяваха постепенно в
дом
а на Нойфер, имаха образцова майка.
Така беше при семейство Нойфер. Те бяха неуморни, щом станеше дума за това да зарадват някого с нещо, което най-много съответства на неговата същност.
Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка.
Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове. Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение. Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции. Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари.
към текста >>
Всяко посещение в
дом
а им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение.
Така беше при семейство Нойфер. Те бяха неуморни, щом станеше дума за това да зарадват някого с нещо, което най-много съответства на неговата същност. Децата, които се появяваха постепенно в дома на Нойфер, имаха образцова майка. Г-жа Нойфер възпитаваше не толкова с това, което върши, колкото благодарение на това, което е, на цялото си същество. Имах радостта да стана кръстник на един от нейните синове.
Всяко посещение в дома им за мен бе източник на вътрешно удовлетворение.
Можех да правя такива посещения и в следващите години, когато си бях заминал от Ваймар и ходех от време на време там, за да изнасям лекции. Жалко, че това не се е случвало от дълго време и така и не можах да виждам семейство Нойфер през годините, в които то получи болезнени съдбовни удари. Защото това семейство се числи към подложените на най-тежки изпитания от световната война.
към текста >>
Обстоятелствата се стекоха така, че се срещахме или в
дом
а на Кромптон или в хотел „Руски двор“.
Съпругите на Анзорге и на Кромптон бяха сестри.
Обстоятелствата се стекоха така, че се срещахме или в дома на Кромптон или в хотел „Руски двор“.
към текста >>
В неговия
дом
кръгът прекарваше прекрасни часове.
Фон Кромптон беше една от най-симпатичните личности, която човек може да си представи.
В неговия дом кръгът прекарваше прекрасни часове.
Неговата душа беше г-жа фон Кромптон – остроумна и грациозна личност, озаряваща със светлината на своето същество всички около себе си.
към текста >>
89.
XXIII. „Етически индивидуализъм“
GA_28 Моят жизнен път
Това душевно направление
дом
инираше във всички идеи, разработени от мен, за да проникна в душевните основи, изхождайки от които Гьоте се опитва да хвърли светлина върху мировите явления.
Значителното за началото на третия период от живота ми беше не това, че тези въпроси заставаха пред моята душа, защото те ме вълнуваха вече отдавна. Най-важното беше това, че целият свят на моето познание, без да се променя съществено нещо в неговото съдържание, намери в душата ми, под влияние на тези въпроси, жизнена подвижност, съществено по-голяма отпреди. Човешката душа живее в „Логоса“, как външният свят живее в този Логос? Това е основният въпрос в „Теория на познанието на Гьотевия светоглед“ (написана в средата на осемдесетте години), както и в книгите ми „Истина и наука“ и „Философия на свободата“.
Това душевно направление доминираше във всички идеи, разработени от мен, за да проникна в душевните основи, изхождайки от които Гьоте се опитва да хвърли светлина върху мировите явления.
към текста >>
90.
XXVII. Перспективи по време на смяната на века; размишления за Хегел, Маккей и анархизма
GA_28 Моят жизнен път
А животът в
дом
а на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот.
Външният ми личен живот ми донесе много голямо удовлетворение благодарение на факта, че семейство Ойнике се премести в Берлин и аз можех да живея при тях, обграден от най-добрите грижи, след като за кратко преживях цялата нищета на живота в собствено жилище. Приятелството с г-жа Ойнике скоро се превърна в граждански брак. Само толкова ще кажа за тези си лични преживявания. В тази „автобиография“ не искам никъде да споменавам за личния си живот нещо друго освен това, което играе роля за хода на моето развитие.
А животът в дома на Ойнике тогава ми даде възможност да имам несмущавана от нищо опора за един вътрешно и външно раздвижен живот.
Впрочем личните отношения не принадлежат на обществеността. Те не я касаят.
към текста >>
91.
XXX. Езотерика и публичност
GA_28 Моят жизнен път
Имах възможността да живея в
дом
а на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери.
Посещението в Лондон представляваше голям интерес за мен. Там се запознах с важни ръководители на Теософското общество.
Имах възможността да живея в дома на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери.
С него станахме големи приятели. Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия писател на теософското движение. В дома на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското общество, които човек може да си представи.
към текста >>
В
дом
а на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското общество, които човек може да си представи.
Посещението в Лондон представляваше голям интерес за мен. Там се запознах с важни ръководители на Теософското общество. Имах възможността да живея в дома на мистър Бертрам Китли, един от тези лидери. С него станахме големи приятели. Запознах се с мистър Мийд, толкова заслужилия писател на теософското движение.
В дома на Бертрам Китли се водеха възможно най-интересните беседи за духовното познание, развивано в Теософското общество, които човек може да си представи.
към текста >>
Любезният ми
дом
акин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
Особено сърдечни бяха разговорите със самия Бертрам Китли. В тях оживяваше образът на Е. П. Блаватска.
Любезният ми домакин, преживял толкова много благодарение на Блаватска, с най-голяма нагледност описваше пред двама ни с Мари фон Сиверс богатата ѝ на духовно съдържание личност.
към текста >>
92.
XXXII. Теософия и антропософия
GA_28 Моят жизнен път
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен
дом
.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом.
Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността. С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>
Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха
дом
акини, олицетворение на любезността.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом.
Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността.
С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом. Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>
С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този
дом
.
Мари фон Сиверс и аз за кратко време се бяхме сближили с мисис Безант благодарение на факта, че в Лондон тя живееше у мисис Брайт, а през последното ни посещение в Лондон и ние бяхме поканени в този гостоприемен дом. Мисис Брайт и дъщеря ѝ, мис Брайт, бяха домакини, олицетворение на любезността.
С вътрешна радост си спомням за времето, което имах възможност да прекарам в този дом.
Семейство Брайт бяха предани приятели на мисис Безант. Техният стремеж беше да направят по-тясна връзката между нея и нас. Когато по-нататък поради определени обстоятелства – за някои от които бе споменато тук – стана невъзможно да застана на страната на мисис Безант, семейство Брайт много се огорчи, като обаче с желязно упорство най-безкритично продължаваше да се държи на страната на духовната ръководителка на Теософското общество.
към текста >>
Тъй като и у други ръководители на Теософското общество съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се почувствам като у
дом
а в това Общество.
Тъй като и у други ръководители на Теософското общество съществуваше това отричане на напълно съзнателното духовно познание, по отношение на духа с душата си никога не можах да се почувствам като у дома в това Общество.
Що се касае до общуването, с удоволствие се движех в тези кръгове, но затова пък душевната им настройка относно духовното ми остана чужда.
към текста >>
93.
XXXIV. Духовно познание и изкуство
GA_28 Моят жизнен път
Понеже нещата в Теософското общество стояха така, хората на изкуството не се чувстваха като у
дом
а си в него.
Понеже нещата в Теософското общество стояха така, хората на изкуството не се чувстваха като у дома си в него.
към текста >>
Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал
дом
иниращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието.
Но тук се появява нещо, което създава препятствия. Художникът изпитва известно чувство на страх по отношение на това озаряване на фантазията от духовния свят. Той желае несъзнателност, когато се касае за господството на духовния свят в душата.
Той е напълно прав, ако става въпрос за „стимулиране“ на фантазията посредством осъзнатия разсъдъчен елемент, който е станал доминиращ в културния живот от началото на епохата на съзнанието.
Това „стимулиране“ чрез интелектуалното начало в човека има умъртвяващо въздействие върху изкуството.
към текста >>
94.
Бележки
GA_28 Моят жизнен път
С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички
дом
ашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
44 От петнадесетата си година започнах да помагам с уроците на някои съученици: За това съобщава неговият съученик Алберт Пилва: „В 5-и клас баща ми потърси някое момче, на което може да се разчита, за помощник. Изборът на проф. Йелинек падна върху Рудолф Щайнер.
С него ежедневно учехме заедно и пишехме всички домашни.“ След една година Рудолф Щайнер успява да го направи отличен ученик, който след това се числи към тези, които се дипломират „с отличие“: Щайнер, Дойч и Пилва.
към текста >>
съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на
дом
ашен учител“ в нейния
дом
.
90 Бях препоръчан за възпитател в едно семейство, в което имаше четири момчета: По препоръка на областния управител д-р Валзер през юни 1884 г.
съпругата на виенския търговец Ладислаус Шпехт се обръща към Рудолф Щайнер с молбата „дали би бил склонен да заеме мястото на домашен учител“ в нейния дом.
Още през следващия месец той встъпва на тази длъжност и поема отговорността за четиримата синове: Рихард, Артур, Ото и Ернст до есента на 1890 г. Детето, към което е насочено специалното внимание на Рудолф Щайнер, е Ото.
към текста >>
95.
2. До всички членове * I Писмо 20 януари 1924
GA_39 Писма до членовете
След това у някои ентусиазирани и жертвоготовни антропософи се породи замисълът за изграждане на собствен
дом
на Движението.
След това у някои ентусиазирани и жертвоготовни антропософи се породи замисълът за изграждане на собствен дом на Движението.
През 1913 положихме неговия Основен камък, което впоследствие се превърна в Гьотеанума, изграден през следващите години.
към текста >>
96.
4. До всички членове * III 3 Февруари 1924 Относно антропософските събирания
GA_39 Писма до членовете
Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя
дом
в Антропософското общество.
Несъмнено такива места често са необходими. Но те не понасят същества, които си "играят" с тях. Това трябва да са места, от които животът на истина да може да се оплодотвори. Езотерични кръгове, които поради липса на сериозна цел се появяват само за да изчезнат след кратко време, могат да привнесат само разрушителни сили вътре в Обществото. Твърде често те са единствено резултат от желанието да се образуват клики, чието въздействие е да има не повече, а по-малко живот в Антропософското общество.
Ако успеем да противодействаме на вътрешната неистина, която намираме в много приказки за "езотериката" досега, тогава истинският езотеризъм ще може да намери своя дом в Антропософското общество.
към текста >>
97.
5. Същност на съня; Берлин, 24. 11. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Това знае всеки, който се е
дом
огнал до действителни собствени духовни изследвания.
А сега трябва да бъдат изтъкнати някои опитности, които човек може да има, когато действително прави такива упражнения, които надаряват така да се каже душата му с духовни очи, с духовни уши, благодарение на които той може да вижда в духовния свят. Тогава той се убеждава, че този духовен свят не е обект на спекулация, а е също така обект, каквито цветовете и формите, топлината, студа и звуците са за човека, който възприема сетивно. Още в предишните сказки бе показано, как човек може да стигне до истинско ясновиждане. Това духовно развитие, тези упражнения се състоят именно в това, че човек изкарва наяве нещо, което има вътре в себе си, добива други познавателни органи, издига се над своята душа, каквато тя е при нормалното състояние и благодарение на това възприема един свят, който се намира постоянно около него, но който не може да бъде възприеман при нормално състояние. Когато човек прави такива упражнения, първо се изменя животът на неговия сън.
Това знае всеки, който се е домогнал до действителни собствени духовни изследвания.
Сега аз искам да говоря за най-първото състояние на промяна на сънния живот при действително ясновиждащия, правещ духовни изследвания човек. Първите наченки на тази възможност на духовното изследване не правят всъщност човека да изглежда много различен от това, което той е в обикновеното, нормално състояние на съзнанието. Защото когато човек предприема такива упражнения, каквито ще опишем по-късно, отначало той спи така както всеки друг човек и през време на съня остава също така в пълно безсъзнание. Обаче на този, който е правил духовно-душевни упражнения, моментът на събуждането показва нещо твърде особено. И аз искам да обрисувам пред вас някои съвсем конкретни явления, които представляват факти.
към текста >>
Това значи, съответният човек е бил фактически много близо да се
дом
огне до това, което се е изразило в стихотворението; обаче след това то е било заглушено.
За духовния изследовател то се представя така: В един напълно определен момент на своя живот този човек е претърпял в своето развитие един разрив. Той е трябвало да се откаже от нещо, което е живеело в неговата душа. Но въпреки че е трябвало да се откаже от него, то не се е заличило от неговото Етерно тяло. Само че обикновените интереси са били толкова силни, че то е било подтиснато. И когато благодарение на една вътрешна еластичност то е било достатъчно силно, проявило се е в съновидението, защото тогава човекът е освободен от пречките на будния дневен живот.
Това значи, съответният човек е бил фактически много близо да се домогне до това, което се е изразило в стихотворението; обаче след това то е било заглушено.
към текста >>
98.
2. Как се добива познание на духовния свят; Берлин, 15. 12. 1910 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия
дом
и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността.
Тук трябва да вземем под внимание следното. Когато насочваме нашия поглед върху това, което намирате поставено във философията в центъра на разглежданията, върху духовния център на човека, Аза когато сме научили да се издигнем до представата на Аза -, който придружава всички наши представи, този тайнствен център на всяко изживяване; и когато отидем все по-напред в онази почит и отдайност, които могат да се свържат с факта несъмнено за мнозина никакъв факт, а една химера -: Там вътре живее един Аз! когато това може да се превърне в най-великото, най-решаващото събитие да си казваме постоянно, че това "Аз съм" е най-същественото в човешката душа, тогава свързано с това "Аз съм" се развиват силни чувства, които са безлични и ни насочват именно да познаем, как в една точка в точката на Аза е събрано всичко, което ни заобикаля като тайни на света и като мистерии, за да обхванем човека от тази точка на Аза. За това осъзнаване на Аза разказва например поетът Жан Пол в своя животопис: "Никога не ще забравя онова явление в мене, което не съм разказал още никому, когато присъствувах на раждането на моето себесъзнание, за което мога да покажа мястото и времето.
В един преди обед още като малко дете аз стоях под вратата на нашия дом и гледах вляво към дърварника, когато внезапно вътрешното видение, аз съм един Аз, мина пред мене като светкавица от небето и от тогава насам остана да свети: Тук моят Аз бе видял самия себе си за пръв път и за вечността.
Трудно е тук човек да си представи измами на спомена, тъй като никакъв чужд разказ не би могъл да се примеси с добавки в едно събитие случило се в скритата Светая Светих на човека, чиято новост единствено предаде трайност на такива всекидневни странични обстоятелства."
към текста >>
99.
3. Заложба, дарба и възпитание на човека; Берлин, 12. 01. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се
дом
огне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си.
Когато някой, който разбира импулса на Духовната наука, би искал да вярва, че ще може да убеди хората чрез предумване или чрез логика, който би искал да вярва, че последователят на Духовната наука се подава на тази илюзия, той греши твърде много! Защото в нашата епоха съществуват голям брой такива хора, които вследствие на цялата си личност, на тяхната волева и чувствена природа не гледат, не се стремят към това, което е духовен свят и духовно изследване. От голямата маса на тези, които живеят около нас, ще се изберат онези, които имат влечение към Духовната наука, ще се насочат към това, което смътно предчувствуват, което вече имат в душата си. По отношение на един светоглед, който е изграден върху това, което логиката, човешкото съзнание могат чисто да обгърнат, може да стане само една селекция, един подбор. Ето защо представителят на Духовната наука пристъпва към хората и знае да различава: Тук има един, на когото можеш с години да проповядваш, той не ще се съгласи с твоите мисли, не ще ги разбере.
Ти трябва да доведеш това първо до неговото съзнание, можеш да говориш на неговата душа, но той самият не може да се домогне до него от целия инструмент на своята душа, от мозъка си.
Другият е устроен така, че има възможността да схване това, което Духовната наука показва по нейния логично устроен способ. Поради това той също се ориентира в това, което всъщност живее вече в неговата душа.
към текста >>
100.
2. Хермес; Берлин, 16. 02. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един
дом
, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек.
На нас ни се вижда твърде странно това, което така да се каже ни се явява предадено външно като представи на вярата на египтяните. Отделни богове, от които най-важни са Озирис и Изис, се явяват в тези вярвания на египтяните, богове, които са представени и изобразени не като цели човешки образи, а често пъти с човешко тяло и глави на животни и съчетани по най-разнообразен начин от човешка и животинска форма. Странни религиозни легенди ни са предадени за този свят на боговете. По-нататък онзи култ към животните у египтяните е нещо твърде своеобразно, обожаването на животните, на котките и на други, който култ е отивал така далече, че египтяните са признавали свещени животни, на които се отдавала дълбока почит и обожание, в които те са виждали един вид висши същества.
Разказва се даже, че това обожание на животните у египтяните е отишло така далече, че когато една котка, например, която дълго време е живяла в един дом, е умирала, тя е била оплаквана като умрял човек.
Или когато някой египтянин виждал отдалече, че някъде лежи едно умряло животно, той не се е доближавал, защото иначе биха могли да го обвинят, че е убил животното, понеже това се е наказвало много строго. Предадено ни е даже, че когато египтяните били под властта на Римляните, един римлянин насмалко щял да бъде убит, защото убил една котка и с това предизвикал цял бунт сред египтяните. Този култ на животните ни се явява като нещо твърде загадъчно в цялата връзка на египетското мислене и чувствуване. И по-нататък: Колко странна изглежда на модерния човек издигащата се пирамида върху нейната четириъгълна основа с нейните триъгълни странични страни! Колко странни ни се виждат сфинксите и всичко онова което модерното изследване изнася все по-ясно и по-ясно от глъбините на египетската култура на повърхността на нашето знание!
към текста >>
101.
3. Буда; Берлин, 02. 03. 1911 г.
GA_60 Отговори на духовната наука върху големите въпроси на битието
Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския
дом
на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно озарение, което символично е описано като "Седене под дървото Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес".
Индиецът поглежда и към други Буди и си казва: От времето, когато човечеството е стояло на висотата на духовния свят, е имало цял брой Буди; от последния упадък, от последното сливане на света е имало пет Буди. Будите означават ви.../липсва малко текст/.... в майя, в света на илюзията, но че винаги трябва отново и отново да бъде донесено нещо от прадревната мъдрост, от която то отново може да се храни: обаче понеже човечеството се намира в една слизаща посока, то постоянно изгубва отново тази мъдрост и тогава трябва да дойде един нов Буда, който да и донесе отново едно такова възмездие. Последният беше именно Готама Буда. Преди един такъв Буда, ако трябва да говорим, тривиално, да се издигне през своите различни съществувания до чина Буда, той трябва да стигне до един друг чин: до чина Бодисатва. Индийският светоглед вижда също и в царския син на Судодана, в Готама Буда, до неговата двадесет и девета година не един Буда, а един Бодисатва.
Следователно този Бодисатва, който бе роден в царския дом на Судодана, се е издигнал чрез усилията на своя живот до онова вътрешно озарение, което символично е описано като "Седене под дървото Боди" и е изразено след това в "проповедта от Бенарес".
Благодарение на тези процеси този Бодисатва се издигна в своята двадесет и девета година до чина Буда и можа сега вече като Буда да донесе отново на човечеството един остатък от прадревната мъдрост, която, според индийския възглед, следващите столетия трябва отново да изразходват. Когато човечеството ще е слязло толкова дълбоко, че мъдростта, която този последен Буда е донесъл, ще бъде изразходвана, тогава един друг Бодисатва ще се издигне до чина Буда, Буда на бъдещето, "Майтрейя Буда", който според индийския светоглед се очаква за бъдещето.
към текста >>
102.
Митът за аргонавтите. Одисеята. 14 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Той е отведен от богинята Атина Палада в своя
дом
и при съпругата си, която трябвало да устои на много опасности заради ухажорите, които я заобикаляли.
Той е отведен от богинята Атина Палада в своя дом и при съпругата си, която трябвало да устои на много опасности заради ухажорите, които я заобикаляли.
Затова тя през нощта разнищвала изтъканото през деня, защото била обещала ръката си на един от кандидатите, когато работата бъде завършена.
към текста >>
Накрая Одисей се завръща у
дом
а като просяк, без никаква външна собственост.
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без никаква външна собственост.
Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк. Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада. В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа. Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново.
към текста >>
Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси
дом
а на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк.
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без никаква външна собственост.
Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк.
Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада. В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа. Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново. Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко.
към текста >>
Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в
дом
а си от Атина Палада.
Накрая Одисей се завръща у дома като просяк, без никаква външна собственост. Това означава, че човекът, разпознал маловажността на външния свят и на светските блага, търси дома на своята душа не в Мая, а отвъд Мая, така че в мистичен смисъл той се завръща вкъщи като просяк.
Че той е истински мъдър, е показано от това, че той е отведен в дома си от Атина Палада.
В целия езотеризъм душата е представена като жена, винаги женската природа е онова, което е избирано за символ на стремежа на индивидуалната душа. Гьоте я нарича “Вечната Жена”. В Медея в мита за Аргонавтите, в Пенелопа, ние трябва да разбираме истинската душа, към която Одисей търси пътя отново. Дева Мария също, в християнската религия, е стремящата се човешка душа, само че значението там е безкрайно по-дълбоко. Строго казано, Пенелопа е човешката душа на петата коренна раса.
към текста >>
103.
Троянската война. 28 октомври 1904 г.
GA_90f Гръцката и германската митология в светлината на езотеризма
Дом
инирането на физическата материя отведе до това да има светски царе.
Онова, което е казано всъщност, е “страда в pontoi pilatoi”, което значи просто “в сгъстена вода”, и означава “слезе за да страда в материята”. Това изречение в “Символът на Вярата”, казвано навсякъде в Християнския свят, е било получено като думата “pontoi” е станала “Понтиус”. Когато Талес твърди, че всичко произлиза от вода,та той се отнася към всеобхватната физическа материя, към която единствено можем да се отнасяме, когато говорим за физическите неща. Той използва термина “вода” за физическата материя. Физическата материя трябваше да бъде най-важното нещо за онези, които сега поемаха ръководството.
Доминирането на физическата материя отведе до това да има светски царе.
Преди това имаше само царе, имащи взаимоотношения с Божественото. Пелей е царят, който ще управлява на физически план, получавайки силата си от физическия план. Това е представено от неговата сватба с богинята Тетида - сватбата на водача на човечеството с материята на физически план, с богинята на водата, богинята на морето.
към текста >>
104.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание
GA_92 Езотерична космология
Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за
дом
а на душата им.
Въпреки че познанието му бе далеч по-малко, човекът на старите времена имаше по-дълбоки чувства и интуиции. Той живееше повече в света отвъд - който също и възприемаше - отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните Векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове.
Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им.
Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
105.
ІV. Инволюция и Еволюция
GA_92 Езотерична космология
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по
дом
овете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Помислете за славянската легенда за "Жената по Пладне".
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на "Отче наш" в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и подтиска човека по време на сън. Обърнатата молитва "Отче наш" показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В "Загадката на Сфинкса" Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
към текста >>
106.
V. Йога в Изтока и Запада
GA_92 Езотерична космология
Когато Манас
дом
инира над астралното и етерното тяло, човек придобива нови способности и те на свой ред влияят на духовната и божествена форма на човека.
Тук ние се докосваме до един удивителен закон на човешката природа, доказващ, че Аза и Манас са централни точки за развитието на човека.
Когато Манас доминира над астралното и етерното тяло, човек придобива нови способности и те на свой ред влияят на духовната и божествена форма на човека.
Когато Манас работи върху етерното тяло, се поражда светлина и сила за целите на духовното същество на човека (Буди). Когато Манас работи върху физическото тяло, се пораждат светлина и сила за божествения Дух на човека (Атма). Еволюцията на човека, следователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от висшето Себе.
към текста >>
Той не се опитва да
дом
инира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял.
Процесът на западното Посвещение е съвсем различен. Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ.
Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял.
И как би трябвало да го слушаме ние? Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия. Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
107.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение)
GA_92 Езотерична космология
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да
дом
инираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
2. Контрол на действията.
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
към текста >>
108.
VІІІ. Християнската Мистерия
GA_92 Езотерична космология
Братствата където, в дълбока тайна, се даваше това обучение, са
дом
ът на целия духовен живот и религиозен напредък.
Християнското посвещение съществува от основаването на Християнството. През Средните Векове и в наше време то е останало същото сред няколко религиозни Ордена, както и сред розенкройцерите. То се състои в духовна подготовка, която достига своята кулминация в определени еднакви и неизменни белези.
Братствата където, в дълбока тайна, се даваше това обучение, са домът на целия духовен живот и религиозен напредък.
към текста >>
109.
Х.Астралният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и
дом
иниращи цветове.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания.
Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове.
Има един основен цвят, в който другите се преливат. Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък. Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>
110.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение)
GA_92 Езотерична космология
Деваканът (
дом
ът на Боговете) съответства на небето на християните, и на духовния свят на окултизма.
Деваканът (домът на Боговете) съответства на небето на християните, и на духовния свят на окултизма.
към текста >>
Ние може да сънуваме, например, че
дом
ът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността.
Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е
дом
ът на идеите на Платон, "Царството на Майките", за което Гьоте говори във "Фауст" във връзка с Елена.
На четвъртата степен на Девакана възникват първообразите на нещата - не "негативите", а оригиналните типове.
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, "Царството на Майките", за което Гьоте говори във "Фауст" във връзка с Елена.
В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се "фиксира" в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
към текста >>
111.
ХІІІ. Логосът и Словото
GA_92 Езотерична космология
Къде е бил
дом
ът на човешките същества когато, в началото, те съществуваха само в зародиш?
Какво лежи в основата на този велик процес на еволюция?
Къде е бил домът на човешките същества когато, в началото, те съществуваха само в зародиш?
Откъде е произлязъл човекът? Кой го е създал? Тук ние трябва да се опитаме да си представим живот и сила на проявление безкрайно по-възвишени от всичко човешко, нещо повече, от целия планетарен живот. Тази сила е Логосът.
към текста >>
112.
ХІV. Логосът и Човека
GA_92 Езотерична космология
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е
дом
ът на съзнанието на минералите.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите.
Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните Векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – "Представете си", казваха те, "че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала. Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила." Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
113.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята
GA_92 Езотерична космология
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество - в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно
дом
инирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
Съзнанието на съвременния човек е пробудено само защото е била установена връзка с неговото физическо или минерално тяло.
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество - в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
към текста >>
114.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение
GA_92 Езотерична космология
Те намериха свой
дом
в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната.
Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове - ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове - човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
115.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. май 1905 г. /втора лекция/
GA_93 Легендата за храма
Яхве даде това обяснение на Давид: "Един
дом
за моето име" – Това ще рече
дом
за името Яхве.
Нека да разгледаме защо бе изграден храмът. И вие ще видите, че всяка дума в библейския разказ за него/*1/ е един дълбоко значителен символ. Необходимо е само да размислите в кое време бе издигната сградата. Нека специално да си припомним библейското обяснение какво трябваше да представлява храмът.
Яхве даде това обяснение на Давид: "Един дом за моето име" – Това ще рече дом за името Яхве.
И сега нека да си изясним какво означава името Яхве.
към текста >>
116.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия
дом
, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Трябва да ни бъде ясно, че гледната точка, от която произхожда свещената Легенда за кръста, строго различава между само външното изграждане на световния храм чрез наука и технология, и онова, което като религиозна основа и импулс работи за освещаването на целия храм на човечеството.
Само поради това, че на този храм на човечеството е дадена една по-висока задача – външната сграда, обслужваща само нашето удобство, да се превърне в израз на Божиия дом, тя може да стане обвивка за духовната вътрешна същност, в която се подхранват по-висшите импулси на човечеството.
Само чрез това, че силата се трансформира в усилие за небесна добродетел, външното се формира в красота, думите на обикновения човешки разговор в думи, обслужващи божествената мъдрост, само защото светското се моделира в божествено, то може да постигне своето съвършенство. Когато трите добродетели, мъдрост, красота и сила станат обвивката на божественото, тогава храмът на човечеството ще бъде завършен. Така си представя нещата мирогледът в основата на тази легенда.
към текста >>
Човек живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, със своя "аз", чрез който той така ще преобрази своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще могат да се чувстват у
дом
а си тук на Земята.
Човек живее в своята физическа, етерна и астрална обвивка, със своя "аз", чрез който той така ще преобрази своето троично естество, че трите по-висши принципа ще намерят своето подходящо място за живеене и ще могат да се чувстват у дома си тук на Земята.
За това трябваше да се погрижи Старият завет. Чрез изкуствата на каиновия род, трябваше да се доведат човешките синове в света и чрез тези човешки синове трябваше да се произведат всички външни неща, които служат на физическото, етерното и астралното тяло. Какви са тези външни неща?
към текста >>
117.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 22. октомври 1905 г. Отношението на окултизма към теософското движение.
GA_93 Легендата за храма
Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята
дом
инира арийската коренна раса.
Ние сме в петата коренна раса на човечеството, която е населила Земята, откакто от потопите на океана се е издигнала твърдата почва, на която сега живеем.
Откакто атлантската раса започна бавно да изчезва, оттогава на Земята доминира арийската коренна раса.
Когато разгледаме себе си, тук в Европа ние сме петата подраса (културна епоха) на арийската коренна раса. Първата подраса живя в прадалечното минало в древна Индия. И съвременните индийци са потомци на тази първа подраса, чийто духовен живот още съществува в прадревните индийски Веди/*4/. Ведите наистина са само ехо от древната култура на Ришите. По онова време не е имало още писменост – имаше само традиция.
към текста >>
118.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е
дом
ът на твоите бащи".
Не се страхувай! Аз съм те направил неуязвим; хвърли се в пламъците". Хирам се хвърлил в огнената пещ и там, където други бяха намерили своята смърт, той изпитал неописуема радост. Притеглен от една непреодолима сила той попитал: "Къде ме водиш? " "В центъра на Земята, в душата на света, в царството на великия Каин, където заедно с него царува свобода.
Там тираничната завист на Адонай престава; там, презирайки неговия гняв ние можахме да усетим вкуса на плода от дървото на познанието; там е домът на твоите бащи".
"Кой тогава съм аз и кой си ти? " "аз съм бащата на твоите бащи, аз съм синът на Ламех, аз съм Тубал-Каин".
към текста >>
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в
дом
а на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус.
април 253 г. сл. Хр. Но тъй като Мани, според Ен-Надим, се скитал из страната и събирал ученици в течение на 40 години, преди да е отишъл при Шабур и вече е бил 24-годишен, преди да започне да проповядва своето учение. От това следва, че той трябва да е бил роден около 190 г. сл. Хр.
Според писаното от гореспоменатите църковни отци, Мани не е бил в личен контакт с Теребинтус, а е пристигнал като 7-годишно момче в дома на вдовицата, в чието притежание са били писанията на вече починалия Теребинтус.
Хронологията следователно съвпада много добре и Скитианус и Теребинтус-буда могат да бъдат считани за исторически личности; само Бауер твърди, че Скитианус и Теребинтус-Буда са идентични, което може да е така, тъй като Мани, както е казано по-горе, никога не е бил в личен контакт с никой от тях. Ала остава въпросът: Кой е бил Скитианус и откъде той получава своето дуалистично учение? Alta Achelai специално твърди, че той е бил скит от Скития и все пак в повечето случаи той е бил наричан Сарацин. Ние обясняваме това противоречие по следния начин: Той е бил роден в някоя североизточна провинция на Партия, която в по-късни времена придобива общото име Скития. След това се е скитал към Близкия Изток, именно Южна Месопотамия и в Североизточна Арабия /откъдето произтича и името "Сарацин"/ и по времето на Нерва, той обявява своето дуалистично учение и става предшественик на Мани.
към текста >>
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия
дом
– той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
- Когато Хиле атакува, Бог свика съвет, за да определи наказанието, – казва Александър от Ликополис.
– Ала тъй като той нямаше средство за наказание – поради това, че не съществуваше зло в Божия дом – той изпрати една сила, една душевна сила, срещу материята, така че материята бе проникната напълно и смъртта я погълна със силата на това разделение, със силата на това вътрешно деление и объркване, което е резултат от смесването по този начин.
Това ни напомня на казаното от Христос: "Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява" /Лука, 11: 17/. Последното тълкуване съдържа по-дълбокото езотерично значение на горната битка. Не сила срещу сила, не зло срещу зло, може да бъде отплатата на нежната светлина на небето, на която моралът бе обявен от Христос. Тази победа трябва да бъде постигната по съвсем друг начин: Под формата на спокойно разпадане, в която силите на светлината действат като нежен фермент, за да заквасят тестото на материята; по този начин Евангелието описва битката на светлината, по такъв чудно значим начин. Картините, които Мани дава, описват точно същата случка, която описва Евангелието, ала с повече подробности и с дълбочина, която съответства на по-зрелите исторически обстоятелства.
към текста >>
Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха
дом
а му и донесоха този жезъл в двореца на фараона.
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син.
Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона.
Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом. На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя
дом
.
/*2/ – Също, според един мистичен еврейски източник, жезълът на Мойсей, върху който е било гравирано непроизносимото име на Бога не е нищо друго освен Дървото на живота. В "Мидраш Войсша" /по-малкия Мидраш коментар върху тази лекция от Стария завет/ се казва: "аз /Мойсей/ я попитах /Зигппора/ откъде той /Джидро/ е взел това дърво? Тя отговори: Това е жезълът, който Светият, да бъде благословен, създаде на съботната вечер, след като бе създал Своя свет. Светият, да бъде благословен, я даде на първия човек, който я даде на Ханох, който пък я даде на Ной, който я даде на Сем, който я даде на Авраам, който я даде на Яков, който я донесе със себе си в Египет и я даде на Йосиф, своя син. Когато Йосиф умря, египтяните ограбиха дома му и донесоха този жезъл в двореца на фараона.
Моят баща Джидро беше един от великите астролози на фараона, той видя жезъла, пожела да го има, открадна го и го занесе в своя дом.
На този жезъл бе написано непроизносимото име на Бога и 10-те напасти, които Светият, благословен да бъде, един ден ще накара да паднат върху египтяните в земята на Египет.. И колко дни и колко години този жезъл вече лежеше в къщата на моя баща до деня, в който той го взе в ръката си, отиде в градината и го посади в Земята. А когато се върна в градината да си го вземе, той вече беше покарал и имаше цветове. "Цитирано от Ханс Лудвиг Хелд: /текст не се чете/ от периодичното списание "Дас Райх", януари 1917 г.
към текста >>
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца
Дом
енико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Щайнер намеква за вече прочутата Таксил-Воган измама. Лео Таксил /псевдоним на Габриел Йоганд Паже/, 1854-1907, възпитан от йезуитите и известен от 70-те години като антиклерикален писател и основател на няколко свободно мислещи общества, става член на Парижката ложа: "Храмът на честта на Франция" в 1881 г., ала бил изключен от нея скоро след това, понеже се предполагало да е подправял писма на брат Юго и Луи Бланк. В 1885 г. той изрежисира своето покайващо връщане към църквата. Подчинявайки се на енцикликата на Лъв ХІІІ от 20 април 1884 г., Hutanum genis, в която се изискваше демаскирането на свободните масони като съюзници на дявола, той започва своята главна работа "Братята на трите точки", започва своята демаскираща борба с други творби относно неговото изфабрикуване на системата "Паладизъм" на Свободното масонство и дори беше поканен на частна аудиенция при Лъв ХІІІ в 1887 г.
Невъобразимият успех на Лео Таксил и неговите двама други съюзници: немеца Карл Хакс /псевдоним на д-р Батай; зет на издателя на италианската /не се чете/ и италианеца Доменико Маргиота, достига своя връх в католическата църква, когато Таксил измисли свидетелката мис Даяна Воган /Мис Даяна Воган,/ не се чете/.
Със сътрудничеството на най-висши църковници Таксил основава един Антисвободномасонски съюз, който събра първия антисвободномасонски конгрес в Триен, септември 1896 г. Тридесет и шест епископи, 50 епископални делегати и над 700 опоненти на ложите, повечето от тях свещеници, участвуваха в конгреса. Главният епископ кардинал Халер от Залцбург и водачът на католишките благородници в Германия принц Карл от Льовенщайн бяха председатели. Конгресът бе едно публично оповестяване на разкритията на Таксил и мис Даяна Воган, само няколко скептици поискаха доказателства. Първият започнал да разпитва за аферата Таксил беше свободният масон Готфрид Джозеф Финдел, който публикува своята книга "Католическата измама" още в 1896 г.
към текста >>
119.
І. Раждането на интелекта и развитието на Азовото съзнание.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за
дом
а на душата им.
Въпреки че познанието му бе далеч по-малко, човекът на старите времена имаше по-дълбоки чувства и интуиции. Той живееше повече в света отвъд който също и възприемаше отколкото в света на сетивата. Имаше хора, които влизаха в пряка и действителна връзка с астралния и духовния свят. В Средните векове, когато земното съществуване изобщо не бе удобно, човекът още живееше със своята глава в небесата. Наистина, средновековните градове бяха донякъде примитивни, но те бяха далеч по-верен ираз на човешкия вътрешен свят от днешните градове.
Не само катедралите, а и къщите и верандите със своите символи напомняха на хората за вярата им, за вътрешните им чувства, за стремежите им, и за дома на душата им.
Днес ние имаме познание за много, много неща и взаимоотношенията между човешките същества са се умножили безкрайно. Но ние живеем в градове, които са като оглушителни фабрики, живеем в ужасни шумове, без нищо, което да ни напомня за нашия вътрешен свят. Общуването ни с този вътрешен свят не става чрез съзерцание, а чрез книги. Ние сме преминали от интуицията към интелектуализма.
към текста >>
120.
ІV. Инволюция и Еволюция.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по
дом
овете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Помислете за славянската легенда за “Жената по Пладне”.
Ако селяни, трудещи се по време на жътвата в непосилната жега на лятото легнат на земята да си починат по обед, вместо да се върнат по домовете си, се появява фигура на жена и им задава няколко гатанки.
Ако спящият разреши гатанките, е спасен; ако ли не, жената го убива и разсича на две с коса. Легендата продължава, казвайки, че фантомът може да бъде обезпокоен с рецитиране на стиховете на “Отче наш” в обратен ред. Окултизмът ни учи, че Жената по Пладне е астрална фигура, зъл дух, който се явява и потиска човека по време на сън. Обърнатата молитва “Отче наш” показва, че в астралния свят всичко е отразено като в огледало (инверсия). В “Загадката на Сфинкса” Лудвиг Лайстнер казва, че източникът на легендата за Сфинкса може да се намери всред всички раси.
към текста >>
121.
V. Йога в Изтока и Запада.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато Манас
дом
инира над астралното и етерното тяло, човек придобива нови способности и те на свой ред влияят на духовната и божествена форма на човека.
Тук ние се докосваме до един удивителен закон на човешката природа, доказващ, че Аза и Манас са централни точки за развитието на човека.
Когато Манас доминира над астралното и етерното тяло, човек придобива нови способности и те на свой ред влияят на духовната и божествена форма на човека.
Когато Манас работи върху етерното тяло, се поражда светлина и сила за целите на духовното същество на човека (Буди). Когато Манас работи върху физическото тяло, се пораждат светлина и сила за божествения Дух на човека (Атма). Еволюцията на човека, следователно, се равнява на преобразяване на низшите тела от висшето Себе.
към текста >>
Той не се опитва да
дом
инира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял.
Процесът на западното Посвещение е съвсем различен. Източното Посвещение се състои, докато човекът е в състояние на сън; западното Посвещение трябва да бъде постигнато в състояние на будност. С други думи, няма разделяне на етерното и физическото тяло. В западното Посвещение ученикът е свободен; учителят играе само ролята на пробуждащ.
Той не се опитва да доминира или превръща; той просто излага онова, което той сам е видял.
И как би трябвало да го слушаме ние? Има три начина на слушане: да приемем думите като неоспоримо авторитетни; да бъде скептични и да се борим с онова, което чуваме; да обърнем внимание на казаното без раболепие, сляпa доверчивост и без систематично противопоставяне, позволявайки на идеите да работят върху нас и наблюдавайки техните въздействия. Последното е отношението, което ученикът трябва да възприеме спрямо своя учител в западното Посвещение.
към текста >>
122.
VІ. Йога в Изтока и Запада (заключение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да
дом
инираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
2. Контрол на действията.
Отношението ни към всички действия, били те банални или значими, трябва да бъде да доминираме, управляваме и да ги държим под контрола на волята.
Те трябва да бъдат резултат на вътрешна инициатива.
към текста >>
123.
VІІІ Християнската Мистерия.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
братствата където, в дълбока тайна, се даваше това обучение, са
дом
ът на целия духовен живот и религиозен напредък.
Християнското посвещение съществува от основаването на християнството. През Средните векове и в наше време то е останало същото сред няколко религиозни Ордена, както и сред розенкройцерите. То се състои в духовна подготовка, която достига своята кулминация в определени еднакви и неизменни белези.
братствата където, в дълбока тайна, се даваше това обучение, са домът на целия духовен живот и религиозен напредък.
към текста >>
124.
Х. Астралният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и
дом
иниращи цветове.
Етерното тяло изгражда и оформя физическото тяло; астралното тяло е направено от желания.
Всяка човешка аура има свои собствени индивидуални нюанси и доминиращи цветове.
Има един основен цвят, в който другите се преливат. Аурата на човека с меланхоличен темперамент, например, е със син отенък. Но през нея текат толкова много впечатления, идващи отвън, че наблюдателят лесно може да се заблуди, особено ако гледа собствената си аура. Ясновидецът вижда своята аура обърната, така да се каже, външното като вътрешно, вътрешното като външно, защото той я наблюдава отвън.
към текста >>
125.
ХІІ. Деваканичният свят (продължение).
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Деваканът (
дом
ът на Боговете) съответства на небето на християните, и на духовния свят на окултизма.
Деваканът (домът на Боговете) съответства на небето на християните, и на духовния свят на окултизма.
към текста >>
Ние може да сънуваме, например, че
дом
ът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
На първата степен на ясновидство в сънищата навлиза по-голям ред; човек вижда удивителни форми и чува думи, изпълнени със смисъл. Става все повече и повече възможно да се разгадае смисъла на сънищата и те да бъдат свързани с действителността.
Ние може да сънуваме, например, че домът на наш приятел гори, и после чуваме, че той е болен.
Първите смътни взирания в Девакана дават впечатлението за небе, набраздено от облаци, които постепенно се превръщат в живи форми.
към текста >>
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е
дом
ът на идеите на Платон, “Царството на Майките”, за което Гьоте говори във “Фауст” във връзка с Елена.
На четвъртата степен на Девакана възникват първообразите на нещата не “негативите”, а оригиналните типове.
Това е лабораторията на Космоса, в която се съдържат всички форми, откъдето е произлязло сътворението; това е домът на идеите на Платон, “Царството на Майките”, за което Гьоте говори във “Фауст” във връзка с Елена.
В тази област на Девакана се разкрива Акашовата Летопис на индийската философия. В нашата съвременна терминология ние говорим за тази Летопис като за астрално отпечатване на всички световни събития. Всичко, което преминава през астралните тела на хората,се “фиксира” в безкрайно фината субстанция на тази Летопис като в мека пластинка. За да разберем образите, които се носят в астралния ореол на Земята, ние трябва да прибегнем до аналогии. Човешкият глас произнася думи, които създават звукови вълни, прониквайки през ушите в мозъка на другите, където се пораждат образи и мисли.
към текста >>
126.
ХІІІ. Логосът и Словото.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Къде е бил
дом
ът на човешките същества когато, в началото, те съществуваха само в зародиш?
Какво лежи в основата на този велик процес на еволюция?
Къде е бил домът на човешките същества когато, в началото, те съществуваха само в зародиш?
Откъде е произлязъл човекът? Кой го е създал? Тук ние трябва да се опитаме да си представим живот и сила на проявление безкрайно по-възвишени от всичко човешко, нещо повече, от целия планетарен живот. Тази сила е Логосът.
към текста >>
127.
ХІV. Логосът и Човека.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е
дом
ът на съзнанието на минералите.
Във висшия Девакан, отвъд четвъртата степен, обозначаван в окултизма като Арупа (без тяло), къдетo възниква Акаша (негативната субстанция) – там е домът на съзнанието на минералите.
Ние трябва да се опитаме да достигнем едно по-дълбоко и вярно разбиране за минералното царство и да открием своята морална връзка с него. В Средните векове розенкройцерите учеха техните ученици да почитат непорочността на минерала – “Представете си”, казваха те, “че задържайки своите способности за мислене и чувстване, човек става чист и свободен от желание както минерала. Тогава той притежава неразрушима сила – духовна сила.” Ако можем да кажем, че духовете на минералите живеят в Девакана, тогава можем да кажем еднакво вярно, че духът на минералите е като човек, който може да живее само с деваканично съзнание.
към текста >>
128.
ХV. Еволюцията на планетите и Земята.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно
дом
инирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
Съзнанието на съвременния човек е пробудено само защото е била установена връзка с неговото физическо или минерално тяло.
Наистина, то се пробужда първо във физическия свят, но то трябва не по-малко постепенно да просветне и в другите членове на човешкото същество в частта, съставена от жизнени сили (растителната природа на човека), в частта главно доминирана от силите на усещането (животинската природа), и накрая в Аза.
към текста >>
129.
ХVІІ. Изкупление и Освобождение.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Те намериха свой
дом
в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Боговете от естеството на Йехова можеха да се спускат в човешкия мозък. Но други Духове които, на Луната, бяха от порядъка на Духовете на Огъня, не бяха завършили своята еволюция, и на Земята вместо да проникнат в мозъка на човека, се смесиха с астралното му тяло. Астралното тяло е съставено от инстинкти, желания, страсти, и там намериха убежище онези Духове на Огъня, които не постигнаха целта на еволюцията на Луната.
Те намериха свой дом в животинската природа на човека, където се разгръщат страстите, и в същото време те наситиха тези страсти с висши качества.
Те изляха в кръвта и в астралното тяло на човека способността за висш ентусиазъм. Дарът на Йеховистичните Богове бе чистата, студена форма на идеята; а под влиянието на тези Духове ние можем да говорим за тях като за Луциферически Духове човекът стана способен за ентусизъм за идеи, за това да бъде пламенен за тях или срещу тях. Йеховистичните Богове дадоха форма и очертание на човешкия мозък; Луциферическите Духове установиха връзката между мозъка и физическите сетива; те живеят в нервните разклонения, които завършват в сетивните органи. Луцифер живее в нас оттогава, откакто и Йехова.
към текста >>
130.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Лапони22,
дом
ашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма.
Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й.
Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма.
Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят. Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма. Тук е налице копнежът към духовния свят, но няма разбиране за собственото учене за духовния свят.
към текста >>
Струва си да се помисли върху това, когато
дом
ашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма.
Всяко външно действие тук е отражение на нещо духовно. Но забележителното е какво стана точно сега, а именно че в църковните кръгове някой търси външно доказателство за духовното. Излезе една книга от Й. Лапони22, домашния лекар на папата, който защитава в нея именно спиритизма. Фактът е странен затова, защото хората, които се обръщат към тази публикация, очевидно изобщо не са вече настроени духовно, те се нуждаят от осезаемо доказателство за наличието на един духовен свят.
Струва си да се помисли върху това, когато домашният лекар на папата излиза в защита на спиритизма.
Тук е налице копнежът към духовния свят, но няма разбиране за собственото учене за духовния свят.
към текста >>
Лапони,
дом
ашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм.
22) Професор доктор мед.
Лапони, домашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм.
Медицински критично изследване», на немски от М. Лутенбахер, Лайпциг (1906). За тези изказвания трябва да се има предвид, че записките са само фрагменти и че немският превод на тази книга не е съществувал по времето, когато Рудолф Щайнер е държал тази лекция, понеже книгата е издадена в края на 1906 г.
към текста >>
131.
Карма и детайли на кармическата закономерност
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в
Дом
а на архитекта44 относно връзката между болест, смърт, страдание и зло.
Моля да имате предвид, че всичко, което беше казано, са отделни случаи, представляващи истински окултни факти. Всичко, което днес се разкрива като кармическа взаимовръзка, почива върху действително изследване на кармата на определени хора, на отделни индивиди. Кармата и разглеждането ѝ ни учи да опознаем също и в този живот връзката между болестта и отделните душевни своеобразности, а именно събуждането на определени душевни сили.
Така за тези, които чуят тук лекциите за кармата, ще стане по-ясно това, което ще бъде казано в Дома на архитекта44 относно връзката между болест, смърт, страдание и зло.
През тази зима ще разгледаме как духовнонаучният мироглед се представя в живота. По този начин ще получим импулс и ще спечелим разбиране, че духовната наука не е нещо, което може да се обяви за непрактично, а тя директно се намесва в практическия живот.
към текста >>
в
Дом
на архитекта, Берлин (където са можели да се наемат стаи за публични лекции), като най-дългата непрекъсната лекционна дейност на Рудолф Щайнер, представляват обширно запознаване с антропософията.
44) Лекциите от 1903-1918 г.
в Дом на архитекта, Берлин (където са можели да се наемат стаи за публични лекции), като най-дългата непрекъсната лекционна дейност на Рудолф Щайнер, представляват обширно запознаване с антропософията.
към текста >>
132.
Знаци и символи на Коледния празник
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
85) Нифелхейм и Небелхайм означават
дом
на мъглата.
85) Нифелхейм и Небелхайм означават дом на мъглата.
– Бел. пр.
към текста >>
133.
Пречистването на кръвта от самолюбието чрез Мистерията на Голгота
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Някогашният Небелхайм (
дом
на мъглата) действително е бил проникнат с тежки, плътни мъгли и понеже всички същества са живели в такива тежки, плътни мъгли, тогава и душевно-духовните отношения са били съвсем други.
Едва през последните времена на атлантската епоха се появяват елементите на броенето. Най-висшата душевна сила постепенно става паметта. Човекът е живял в прекрасни взаимоотношения с природата. Всъщност бихме си представили правилно времето на атлантската култура, ако знаем, че някога физическите условия на Земята са били съвсем различни от по-късно. В средноевропейските саги се е запазил спомен за древните атлантски времена в Нифелхайм, или Небелхайм.
Някогашният Небелхайм (дом на мъглата) действително е бил проникнат с тежки, плътни мъгли и понеже всички същества са живели в такива тежки, плътни мъгли, тогава и душевно-духовните отношения са били съвсем други.
към текста >>
Последвайте го в
дом
а, където влиза и кажете на
дом
акина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли?
В Евангелието на Лука, глава 22, стих 7-12 се казва: «Настъпи денят на сладкия хляб и апостолите казаха на Исус: Къде искаш да приготвим жертвеното агне? Той отговори: Вижте, когато влезете в града, ще ви срещне един човек, който носи съд с вода.
Последвайте го в дома, където влиза и кажете на домакина: Учителят поръча да попитаме: Къде е подслонът, там бих желал да изядем жертвеното агне с моите апостоли?
Той ще ви покаже голяма стая, която е подготвена за това.» По време на Великденската вечеря Той още веднъж обяснява, че хлябът е Неговото тяло и че кръвта, течаща в тялото Му, е като сок в тялото на растението. Относно растителния сок, относно виното Той може да каже: «Това е моята кръв» и може да го каже затова, защото Той е Духът на Земята. За всички вещества Той може да каже: «Това е моето тяло» и за всички сокове: «Това е моята кръв.»
към текста >>
134.
Достъп до християнството чрез духовната наука
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в
дом
овете на хората, подлежали на закона.
Същото се констатира въз основа на закона. Първоначално той е добър, но постепенно става несправедлив. Той е създал класови различия и права, които не могат повече да се запазят. Затова този, който казва, че няма да се промени нито точица, нито ченгелче от стария закон, изисква сметка от управителите на закона, от фарисеите и учените. Притчата важи за фарисеите; те са били нечестните управители на закона.
Те са били онези, които не е бивало да си въобразяват, че ако не намерят подслон при предполагаемия бог, ще бъдат приети в домовете на хората, подлежали на закона.
към текста >>
Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят
дом
овете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия.
Това се променя в момента, когато идва Христос. Тук също виждаме, че е необходимо хора, които са разполагали със законите, да поправят нещо от това, което погрешно са правили, Законът е станал несправедлив.
Сега, когато се поощрява любовта към всички хора, тези, които в известна степен искат да завладеят домовете на хората – това е сравнение за душите, – трябва на мястото на вече несправедливия закон да поставят справедливия.
Те трябва да отпишат нещо от това, което е станало несправедливо. Затова евангелието разделя древните учени и фарисеи на такива, които строго ортодоксално се наричат «деца на Бога», с тях Христос Исус не желае да има нищо общо. За тях Той казва да стоят далеч от него. Те казват: Ние служим на Бога, който ни е дал законите. Понеже така строго се придържат към закона, затова са деца на светлината.
към текста >>
Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в
дом
овете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили?
Каквото преди е било добро, при определени обстоятелства става мъчение и на негово място трябва да пристъпи нещо друго. Как стоят нещата сега със закона и с честността на тези, които го управляват. Къде са хората, които не следват повече стария закон?
Къде са тези, които е трябвало да се страхуват, че няма да намерят подкрепа в домовете на другите, понеже е несправедливо каквото са правили?
Така по необходимост тази притча ни става ясна, когато ѝ дадем старото езотерично тълкуване и смисъл, от който първоначално е произлязла. Притчата не трябва да се тълкува по материалистично-теологичен начин, а съвсем просто. Тези притчи са дадени затова, за да представят дълбокия смисъл на великата човешка мисия.
към текста >>
Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в
дом
а на Отец.
Развитието протича така, че хората са били първо заедно като групова душа в лоното на Бога. Когато днес разглеждаме един човек и развитието му, можем да кажем: Примитивният човек е останал още при бащата, не е напуснал обвивката на бащата, другият обаче е излязъл навън в света, поискал е наследството си, за да може да се разгърне свободно. Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог.
Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец.
Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно. Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец. Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл.
към текста >>
Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения
дом
на Отец.
Има момент, когато така развиващият се човек става самотен, чувства се беден, липсват му духовните притежания. Тогава търси отново пътя обратно към Бог. Това е ходът на развитието: Слизане от Бога в материята и изкачване отново нагоре, завръщане в дома на Отец. Когато намерим обратния път чрез собствената сила, се завръщаме обратно, след като сме обеднели, изпитали сме глад за духовни ценности. Но се завръщаме обратно като свободни индивидуалности; завръщаме се обратно и стигаме толкова по-далеч, колкото по-нависоко сме се изкачили духовно.
Посвещаваните са се чувствали като завръщащи се в божествения дом на Отец.
Каквото са казвали, е произлизало от груповата душа. То ще ни стане ясно, ако го схванем в окултен смисъл.
към текста >>
Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния
дом
като свободен човек.
Когато работи върху етерното тяло, го освобождава от призраци и спектри. Работи ли върху физическото тяло, го освобождава от фантомите. Постигнал ли е това, тогава се завръща обратно в чистата божественост. Но е спечелил нещо. Преди е бил несвободен.
Сега, след като се е освободил, се завръща в бащиния дом като свободен човек.
Така по-лесно ще разберете изгонването на демоните от Христос.
към текста >>
135.
Трите аспекта на личността
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Духовната наука следва и иска да възпита не
дом
оселци и особняци, а хора на делото, действащи хора, които излизат навън в света.
Духовната наука следва и иска да възпита не домоселци и особняци, а хора на делото, действащи хора, които излизат навън в света.
Но как да стигнем до свръхличното? Не чрез това, че се затвърдяваме в личното, а че обхващаме истинското, великото и всеобхватното. Затова не е излишно, когато теософията поощрява заниманията с големите взаимовръзки на битието. Чрез това надрастваме дребното и се учим да приемаме нещата не безличностно, а надличностно.
към текста >>
136.
«Тайните» – коледно и великденско стихотворение от Гьоте
GA_98 Природни и духовни същества
Той влиза там, усеща, че в този
дом
витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света.
Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света.
В този дом той съобщава на един стар член на братството, което се намира тук, по чия поръка и защо е дошъл. Приет е и узнава, че в този дом съвсем самотно живее едно братство от дванадесет братя. Тези дванадесет братя са представителите на различни човешки групи на Земята. Всеки отделен брат е представител на едно религиозно вероизповедание.
към текста >>
В този
дом
той съобщава на един стар член на братството, което се намира тук, по чия поръка и защо е дошъл.
Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света.
В този дом той съобщава на един стар член на братството, което се намира тук, по чия поръка и защо е дошъл.
Приет е и узнава, че в този дом съвсем самотно живее едно братство от дванадесет братя. Тези дванадесет братя са представителите на различни човешки групи на Земята. Всеки отделен брат е представител на едно религиозно вероизповедание.
към текста >>
Приет е и узнава, че в този
дом
съвсем самотно живее едно братство от дванадесет братя.
Той влиза там, усеща, че в този дом витае не обичайната за света религия, а висшето единство на религиите на света. В този дом той съобщава на един стар член на братството, което се намира тук, по чия поръка и защо е дошъл.
Приет е и узнава, че в този дом съвсем самотно живее едно братство от дванадесет братя.
Тези дванадесет братя са представителите на различни човешки групи на Земята. Всеки отделен брат е представител на едно религиозно вероизповедание.
към текста >>
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския
дом
.
След това ни се разказва как той послушно се съобразява с това, което първоначално се изисква от него в родителския дом.
Той слуша суровия си баща. Душата преобразува своите изживявания, идеи и мисли. Тогава в нея се развиват лечебни сили, чрез които може лечебно да действа в света. Развиват се сили, предизвикващи чудеса.
към текста >>
Сега
дом
ът си ни оставя само.
Сега домът си ни оставя само.
към текста >>
пред Бог и
дом
акина поклонил се
пред Бог и домакина поклонил се
към текста >>
137.
Петдесятница – празникът на общия душевен стремеж и работата върху одухотворяването на света. Втора лекция, Кьолн, 9 юни 1908 г.
GA_98 Природни и духовни същества
Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия
дом
и неговите остри дъги.
Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна култура. Всеки път, когато човекът създаде истинска мисъл за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство. Тогава ние заточваме висши същества долу в пространството.
Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия дом и неговите остри дъги.
Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин. При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл. Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един бог дори когато в него няма хора. Но към готическата катедрала принадлежат хората. Тя трябва да се допълни с благоговението на хората и с издигнатите, сключени за молитва ръце.
към текста >>
Готическият
дом
се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин.
Чувството за пространството може да липсва дори на най-големия гений, ако му липсва духовна култура. Всеки път, когато човекът създаде истинска мисъл за пространството, дава възможност на съществата да изпълнят това пространство. Тогава ние заточваме висши същества долу в пространството. Съвсем други същества повикваме долу с гръцката колона и с хоризонтално поставената отгоре дървена конструкция, съвсем други с готическия дом и неговите остри дъги.
Готическият дом се различава в духовно отношение от гръцкия храм по следния начин.
При гръцкия храм човекът е внесъл идеята за пространството така тайнствено, че храмът е кристализирала пространствена мисъл. Поради това, че храмът е това, което е, той е жилище на една висша същност, на един бог дори когато в него няма хора. Но към готическата катедрала принадлежат хората. Тя трябва да се допълни с благоговението на хората и с издигнатите, сключени за молитва ръце. Гръцкият храм е обиталище на бога.
към текста >>
138.
За отношението на човека към заобикалящия го свят
GA_98 Природни и духовни същества
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като
дом
ашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Не бива да приемате думите ми така, че веднага да започнете да мислите или-или.
Трябва ясно да осъзнаете, че някои висши животни, именно тези, които живеят повече с човека като домашни животни, имат един вид самосъзнание, което днес се равнява донякъде на самосъзнанието на нисшия дивак.
Навсякъде има различни степени. Не говорим за преходни състояния, а за главните неща в средното положение. При тях самосъзнанието на животното общо взето не е тук, на физическия план. Какво представлява това самосъзнание на животното? Лесно ще разберете, ако се запитате: «Къде е самосъзнанието на всеки от моите пръсти?
към текста >>
Митът за джуджетата-
дом
ашни помощници има своето дълбоко значение.
Защото така, както ние се опитваме сега чрез антропософските учения да извълшебстваме пред душата това, което душата може да почувства чрез тях, така е било в старите времена, когато първите християни са чувствали по този начин. Те са чувствали дълбоко! Дълго време са чувствали така дълбоко, докато идва материализмът с неговите разсъдъчни преценки. Тогава духовете, така да се каже, се оттеглят, защото нищо не действа така отчуждаващо върху духовните същества, както разумът. Когато разумът разбърква нещата, обхваща ги в своята каустична критика, той изгонва духовните същества в човешката душа.
Митът за джуджетата-домашни помощници има своето дълбоко значение.
Те са били тук, докато в човека не е светела светлината на разума.
към текста >>
139.
За въздействията на някои свръхсетивни същества върху човека
GA_98 Природни и духовни същества
Въздействията им са в астралния свят,
дом
ът им обаче не е там.
Особеното при тези същества е, че те засрамват всички наши представи за пространствените отношения, които имаме от физическия свят. Ако не искаме да сме фантазьори, трябва постепенно да се вживеем в съвсем различни представи от тези, с които обикновено сме свикнали. При тези по-малко симпатични същества виждаме, че всъщност те не са там, където ги възприемаме, а съвсем другаде.
Въздействията им са в астралния свят, домът им обаче не е там.
към текста >>
140.
Елементарни и други висши духовни същества. Духовната същност на природните царства
GA_98 Природни и духовни същества
Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е
дом
на преклонението пред гроба на Христос Исус.
Египетската пирамида е замислена така, че душата, която напуска тялото, да поеме вътрешния път, предначертан в една такава пирамида. Там се изразява пътят на душата от тялото към духовния свят. В романската сграда архитектурно е изразена мисълта за гроба. Една романска църква без крипта, ако не може да бъде премислена като купол, който се издига над трупове, не е цялост. Това принадлежи към нея.
Тя е породена от мисълта за възкръсналия Спасител, тя е дом на преклонението пред гроба на Христос Исус.
По този начин виждате, че чрез това, което човекът създава в своите форми, построява мост от физическия до духовния свят. Може да е потискащо да се узнае, че човекът създава армия от духовни същества, които задържат неговото развитие, но от друга страна, можем да се утешим, като видим, че чрез това, което човекът внася в света като такива архитектонични форми, той си изгражда пътища към висшите духовни същества.
към текста >>
Човекът, който разбира това, знае как астрално-етерни същества се чувстват като у
дом
а си там, където художникът, в своята хармония на цветовете, в своите форми на линиите им даде възможност да слязат от духовния в нашия свят.
При живопистта стигаме до други същества, до същества, които имат най-нисшата си телесна част от много фина етерна материя.
Човекът, който разбира това, знае как астрално-етерни същества се чувстват като у дома си там, където художникът, в своята хармония на цветовете, в своите форми на линиите им даде възможност да слязат от духовния в нашия свят.
към текста >>
Ако обаче царува лошо
дом
акинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват.
Следователно виждаме, че има още една област, където в нашето обкръжение се намират духовни същества, които по своеобразен начин навлизат в нашата сфера. Не бива да се пита: Откъде идват тези същества? Светът в своите дълбини има всевъзможни духовни същества. Става въпрос само за повода да ги доведем някак си до съответното място. Макар и следното сравнение да не е хубаво, но е правилно: В една чиста стая няма мухи.
Ако обаче царува лошо домакинство в къщата, ако стоят всевъзможни остатъци от храна, мухите скоро се появяват.
Същото е и в невидимия свят около нас. Докато човекът не дава възможност, духовните същества не са тук, но когато се предложи възможност, те се появяват и навлизат в нашето обкръжение, като започват да общуват с нас.
към текста >>
141.
Бележки.
GA_98 Природни и духовни същества
64. Йохан Таулер, около 1300-1361,
дом
иниканец и немски мистик.
64. Йохан Таулер, около 1300-1361, доминиканец и немски мистик.
към текста >>
65. Майстор Екхарт, около 1260-1327,
дом
иниканец и немски мистик.
65. Майстор Екхарт, около 1260-1327, доминиканец и немски мистик.
към текста >>
142.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 2 юни 1907 г. Развитие на планетите / І част/.
GA_99 Теософия на розенкройцерите
Подобно на охлюва, строящ своя
дом
, те са отвън, като някакъв инструмент, създават телесните органи.
На Сатурн всъщност вече имало хора, но те се намирали в много, много тъмно състояние на съзнанието. Тези души имали задача да поддържат в дейно състояние това, което принадлежало към тях там долу.
Подобно на охлюва, строящ своя дом, те са отвън, като някакъв инструмент, създават телесните органи.
Ние ще опишем, как изглеждало това, над което отгоре работели душите. Ние трябва не много да опишем този физичен Сатурн, изобщо този Сатурн.
към текста >>
143.
2. Втора лекция, Берлин, 14.10.1907 г. Древнонордически и персийски митове
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Heim =
дом
).
От това, че Тор е навлязъл във вътрешността на човека и действува в него посредством 28-те нервни течения. Чрез тези нервни течения, хората не възприемат съзнателно астрала, но в определени извънредни състояния, например по време на изпълнения със сънища сън, те са в състояние да го възприемат. За хората, които са особено предразположени към такива възприятия, народната вяра казвала: "Натиснала ме е Труд", а Труд не е нищо друго освен дъщерята на Тор. В минало то хората все още са знаели, че Труд е родена там, където Тор живее със своята съпруга. Затова те го наричали "Трудхайм" (Thrudheim, нем.
Heim = дом).
към текста >>
144.
5. Пета лекция, Берлин, 28.10.1907 г. Германска и персийска митология.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Той даваше на народа истини, до които се
дом
огваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние.
Там те намериха растения и ги надариха със своите сили: Вотан ги надари с дух и с общия духовен живот, Вили им даде форма, разум и движение, всичко коренящо се във волята, Ве с образ и цвят, с говор, слух и лице, всичко, което се корени в чувстването. Така възникнаха първите хора. В тези образи от средноевропейския мит за отиването на тримата богове на морския бряг, за намирането на дърветата и надаряването им с божествените сили и способности, ние виждаме как тези обитаващи слънцето духове дават силите от своята голяма аура и ги вливат в отделните хора. Посредством окултизма ние можем отново да приемем нещата буквално. Виждаме как в основата на образите в мита лежат действителни факти и поглеждаме дълбоко в ясновидските виждания на мъдреца, който поучаваше в мистерийните центрове и който можеше да разказва на все още в определена степен ясновиждащия народ в имагинативни образи това, което възприемаше астрално.
Той даваше на народа истини, до които се домогваше в едно полусън но ясновиждащо междинно състояние.
Той знаеше, че ще срещне разбиране сред хората, които все още притежаваха определено ниво на ясновиждане. Ако посредством окултизма можехме да се потопим в душите на тези предци, то ние никога не бихме били завладени от високомерието и самозаслепението на просветителите, което казва: как успяхме да доведем нещата дотам! Не е ли ужасно високомерие затъмнението на хората през 19 век, да се твърди, че в сравнение с откритията на 19 век, всичко, което хората са знаели преди е само една детинска фантазия, и че това, което е открито днес ще важи за вечни времена? Не е ли ужасно високомерие, когато тези, които проповядват от катедрите в университетите и съдебните зали и тези, които възпитават наоколо, твърдят, че единствената форма на истината е изведената през по следните десетилетия? Те се смятат за смирени, но е най-страшно високомерие е да имаш подобни убеждения.
към текста >>
145.
ТРЕТА ЧАСТ: Окултни знаци и символи. 8. Първа лекция, Щутгарт, 13.09.1907 г. Отношението на окултните знаци към астралния и духовния свят.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Затова легендата разказва за Нифлхайм, за един
дом
на мъглите (Nebelheim, нем.
Човекът възприемаше душевните състояния в околната среда чрез един вид ясновидство. Представете си за кратко тази мъглива атмосфера, пропития с плътни водни маси въздух. Вие нямаше да можете да виждате Слънцето, звездите и всички предмети около вас в този плътен, воден въздух. Дъгата още не съществуваше тогава, тъй като тя не можеше да се образува. Всичко беше обгърнато в плътни, тежки маси мъгли.
Затова легендата разказва за Нифлхайм, за един дом на мъглите (Nebelheim, нем.
Nebel = мъгла, Heim = дом). Постепенно водата, която беше разтворена във въздуха, се уплътни и "водите на потопа заляха земята". С това не се има предвид нищо друго освен това, че мощните мъгли се уплътниха във вода и паднаха на земята под формата на изобилни дъждове. Когато водата се отдели от въздуха, той се избистри и с избистрянето на въздуха възникна днешния начин на виждане. Най-напред човекът можеше да види себе си и след това предметите наоколо.
към текста >>
Nebel = мъгла, Heim =
дом
).
Представете си за кратко тази мъглива атмосфера, пропития с плътни водни маси въздух. Вие нямаше да можете да виждате Слънцето, звездите и всички предмети около вас в този плътен, воден въздух. Дъгата още не съществуваше тогава, тъй като тя не можеше да се образува. Всичко беше обгърнато в плътни, тежки маси мъгли. Затова легендата разказва за Нифлхайм, за един дом на мъглите (Nebelheim, нем.
Nebel = мъгла, Heim = дом).
Постепенно водата, която беше разтворена във въздуха, се уплътни и "водите на потопа заляха земята". С това не се има предвид нищо друго освен това, че мощните мъгли се уплътниха във вода и паднаха на земята под формата на изобилни дъждове. Когато водата се отдели от въздуха, той се избистри и с избистрянето на въздуха възникна днешния начин на виждане. Най-напред човекът можеше да види себе си и след това предметите наоколо.
към текста >>
146.
9. Втора лекция, Щутгарт, 14.09.1907 г. За въздействието на сградите и формите върху човека.
GA_101 Митове и легенди.Окултни знаци и символи
Изцяло неправи са онези, които казват, че готическата катедрала е резултат от външните потребности, от един копнеж да се построи Божи
дом
, който да изразява едно или друго, или да означава нещо.
Винаги, когато хора разбиращи малко от окултизъм създаваха някакъв предмет във външния свят, то това имаше една определена цел, едно строго определено значение за човешките души. Спомнете си за готическите църкви и катедрали, спомнете си съвсем специалните особености на тези сгради, възникнали в началото на Средновековието и разпространили се от запад към Централна Европа. Тези църкви са белязани от едни строго определен архитектурен стил, който се изразява в това, че своеобразните арки, съставени от две събиращи се горе дъги, се изливат върху цялото общото като настроение, че цялото се стреми нагоре, че кулите имат определена форма и т.н.
Изцяло неправи са онези, които казват, че готическата катедрала е резултат от външните потребности, от един копнеж да се построи Божи дом, който да изразява едно или друго, или да означава нещо.
О, не! В основата на готиката е залегнало нещо много по-дълбоко. Тези, които родиха първите идеи за построяването на готическите сгради в света, бяха познавачи на окултизма, в определена степен те бяха посветени. Строго определени намерения свързваха великите водачи на човечеството с възникването на такива постройки, на такива архитектурни стилове. Готиката, готическите катедрали и църкви извикват определени душевни впечатления в тези, които престъпват праговете им.
към текста >>
147.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 6. 1. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до
дом
овете за душевноболни.
Всички тези назовани същества съвсем не са отделени от нашия живот; напротив, те простират своята деятелност, своите действия и откровения в животни, и за ясновидски надарения човек действията им стават осезаеми именно тогава, когато на Земята възникват определени условия. Така, тези същества, които имат за своя родина Луната, застават – разбира се, като астрални същества – при най-различни обстоятелства на Земята, например, когато някой човек обхванат от безсмислени идеи си загубва ума.
С особено пристрастие тези същества – като астралните същества – се задържат в близост до домовете за душевноболни.
Те се намират почти винаги около медиумите и сомнамбулите, които са частично обкръжени от цяла тълпа от тези същества и голяма част от влиянието над тези хора произхожда от присъствието на такъв род създания. Обратно, там където преобладава любовта и се прави добро, където се вършат хуманни постъпки, там ще откриете присъстващи – в качество на астрални създания – охарактеризирани по-горе като меки, кротки съществата от Марс, и именно те участват в силите, които тук се проявяват. Това е тяхната храна, атмосферата в която те могат да живеят и в която те, от своя страна могат да влияят на хората.
към текста >>
148.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 13. 5. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Готическата катедрала не е такава; тя се явява
дом
за молитва.
И ако съпоставим готическата мисъл и гръцката архитектонична мисъл, то ние трябва да кажем: в готиката всъщност, нямаме повече работа с чистата архитектура, а само с набелязани във форми изразено живеещото в чувството на мистичния елемент. Готиката не се явява безостатъчен израз на тази мисъл. Гръцкият храм, обратно, той е жилище на бога, и трябва да го разбират като такъв. Защото ако мисли себе си за боготворящ в пространство, неговата сила, пронизваща пространството, както той сам на себе си образува тяло, както тъче дрехата, тогава ние имаме гръцкия храм. Ако го имаме пред себе си, ние знаем: това е жилище на бога.
Готическата катедрала не е такава; тя се явява дом за молитва.
Не можем да си я представим без посетителите, които са вътре, за които е построена, изпълнена с настроение. Представете си гръцкият храм съществуващ сам за себе си, напълно сам за себе си, само оживяван от боговете, тогава вие имате неговата тежест. И това не е символичен израз. Готическият храм принадлежи на вярващите. И който разбира пространството не като пустота, а като пронизано от сили, който знае, че в пространството кристализират сили, и който чувства тези сили, той чувства, че гръцкият храм е изкристализирало нещо от динамичните сили на света.
към текста >>
149.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 1. 6. 1908 г.
GA_102 Въздействие на духовните същества върху човека
Ако това зависеше от скъперничеството, разбира се, всяка
дом
акиня би гласувала за това, че две по две е равно на пет, а не на четири.
Относно тях господства абсолютно съгласие, понеже човекът сега е достигнал възможността да разбира тези неща. Съгласието отсъства само дотогава, докато чистата истина е затъмнена от страсти, симпатии и антипатии. Ще дойде време, макар да е много далече от нас, когато човечеството все повече ще бъде обхванато от познанието за света за вътрешните истини. Тогава ще се въдвори съгласие, без значение цялата индивидуализация, без да се взема под внимание, че всеки ще намира истината в себе си. Ако в настояще време математическите истини не бяха толкова очевидни, то, разбира се, страстите биха затруднили пътя на признанието им.
Ако това зависеше от скъперничеството, разбира се, всяка домакиня би гласувала за това, че две по две е равно на пет, а не на четири.
Но тези неща са дотолкова ясни и разбираеми, че не могат да бъдат разколебани от симпатии или антипатии. Все повече области ще се обхващат от такъв вид истини и все по-голямо съгласие ще влезе в човечеството чрез това разбиране за истините. Човекът произлязъл от груповата душевност и постепенно все повече се еманципирал от нея. Ако вместо отделни души ние разглеждаме групи, то ще получим семейни, племенни, народни и накрая расови единства. Расата съответства на груповата душа.
към текста >>
150.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид
дом
инирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.
Но Христос дойде и Той дойде, за да одухотвори тази любов; от една страна да я откъсне от веригите на кръвното родство, и от друга страна - да внесе силата, импулса за духовната Любов.
Всред хората, изповядващи Стария Завет, виждаме в завършен вид доминирането на онова, което нарекохме принадлежност към груповата душа като фундамент на отделния Аз в общия Аз.
Ние видяхме, че за старозаветния човек, изразът “Аз и Отец Авраам сме едно”, означава твърде много; той означава, че съответният човек се чувства подслонен в общото съзнание, според което в него самия, и във вените на Отец Авраам, тече обща кръв. Така този човек се усещаше като подслонен в едно общо цяло; а за принадлежащи към това цяло се считали само онези, които обикновеното човешко размножение поставяло в рамките на съответното кръвно родство. В самото начало на Земното човечество, бракосъчетанията ставали само в изключително тесните кръгове на отделни кръвнородствени семейства. В началните периоди от развитието на Земното човечество, “близките бракове” отразявали естественото състояние на нещата. Но кръвното родство непрекъснато разширявало своите граници.
към текста >>
151.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой
дом
.
Той е нещо съвсем различно от днешната църква. Днешната църква е място за проповеди. А в гръцкия храм обитаваше самия Бог. Хората само случайно попадат в храма, когато искат да се доближат до Бога. Който разбира формите на гръцкия храм, неизбежно усеща една тайнствена връзка с Бога, който живее там.
И тогава, в колоните и в това, което е над тях, той вижда не човешки фантазии, а нещо, което Бог сам би изградил, ако искаше да си построи свой дом.
Тук проникването на Духа в материята достига своята връхна точка.
към текста >>
152.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
Ако хората биха следвали личното си мнение и при най-елементарните математически истини, тогава много
дом
акини вероятно биха се съгласили, че 2x2=5, а не 4.
В културата на Манас, изворите на истината ще бъдат все повече усещани не другаде, а в здравата и силна личност, в нейния неповторим индивидуализъм, като в същото време на висшите истини няма да се гледа по различен начин от отделните хора, какъвто е случаят и с математическите истини. За тях хората постигат съгласие, защото те са твърде обикновени истини. А относно другите истини хората спорят не защото може да има две правилни мнения, а защото все още не са стигнали дотам, да отстранят всичко, което произтича от лични симпатии и антипатии.
Ако хората биха следвали личното си мнение и при най-елементарните математически истини, тогава много домакини вероятно биха се съгласили, че 2x2=5, а не 4.
За онзи, който вниква дълбоко в естеството на нещата, е просто невъзможно да спори върху тяхната по-висша природа. Има само една възможност - той сам да се издигне до тази по-висша природа. Едва тогава истината, която е покълнала в една душа, напълно ще съвпадне с истината в другата душа; всеки спор отпада.
към текста >>
153.
5. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 21 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Ако разгледаме обичаите на народи, които бяха запазили остатъци от старото ясновидство, например старите Германци, и виждаме, как те са поставяли пред своите
дом
ове конски черепи, това ни сочи именно едно такова съзнание: човекът се е издигнал над лишеното от интелигентност състояние благодарение на това, че той е отделил от себе си тази конска форма.
Ако разгледаме обичаите на народи, които бяха запазили остатъци от старото ясновидство, например старите Германци, и виждаме, как те са поставяли пред своите домове конски черепи, това ни сочи именно едно такова съзнание: човекът се е издигнал над лишеното от интелигентност състояние благодарение на това, че той е отделил от себе си тази конска форма.
Тогава е съществувало едно дълбоко съзнание, че постигането на интелигентността е свързано именно с този факт. Достатъчно е само да си спомним за Одисей и дървения кон на Троя. О, в такива митове се крие една дълбока мъдрост, много по-висока отколкото в нашата наука.
към текста >>
Вие го занасяте у
дом
а си.
Вие го занасяте у дома си.
Никой днес не може да го прочете по вашите лица, а не ще може да стори това и след столетия; но след онази велика война на всички против всички всичко това ще се изяви навън. Тогава ще дойде една пета подепоха на Шестата голяма епоха и на вашите лица вие ще носите отпечатано всичко това; то ще бъде написано на вашите чела, всичко, което сте изработи ли сега, което сега съставлява вашите мисли и чувства. Така след войната на всички против всички постепенно ще се изяви, ще се разкрие това, което сега е скрито в душите. Да си представим избухването на великата война: душата, която е чула зова, който Христовият Принцип произнася от епоха на епоха, ще надживее всичко, което е посочено в посланието. В течение на 7 епохи в душите е вложено това, което тези епохи можаха да дадат.
към текста >>
154.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг 24 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: Тогава той не би използувал тялото като една възможност за да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори; но той би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствувал у
дом
а си.
Вместо да е намерил в материята само възможността да добие Аза и тогава отново да възлезе, той би потънал все повече и повече в материята. Човекът е дошъл до състояние да навлезе в нашия физически свят. Чрез това, че е надживял атлантския потоп, той е добил възможност да изработи своя днешен човешки образ. Това е действително един образ на обитаващата в човека духовна божественост на Аза. Само благодарение на това, че към края на Атлантската епоха етерното тяло се е покрило с физическо и силите на етерното тяло са проникнали във физическата човешка глава, той е можал да добие своето днешно лице, което може вече да отразява божествения Дух.
Да предположим, че той би отрекъл, че Духът е този, който му е дал човешкия образ: Тогава той не би използувал тялото като една възможност за да стигне до себесъзнанието и отново да се одухотвори; но той би се сраснал с тялото, би го обикнал така, че само в него би се чувствувал у дома си.
Той би останал свързан с тялото и би потънал в бездната. И понеже не би използувал силата на духовното, тогава и неговата външна форма би станала подобна на предишната. Човекът би станал подобен на животното и би слязъл в бездната. Така човечеството ще изпълни това, което ние вече посочихме. В бездната ще слязат онези, които ще използуват обитаването в тяло само като случай за да добият себесъзнанието, и те ще образуват расата на злите.
към текста >>
155.
9. ОСМА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 25 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се
дом
огнат.
Тъй като няколкократно вече говорихме за това, че нашите 7 култури ще завършат с войната на всички против всички, ние ще трябва да си представим една такава война като нещо съвършено различно в сравнение с представите, които до сега имаме за войните. Трябва да имаме предвид, коя е основата, коя е истинската причина за тази война. Основата или причината на тази война ще бъде тази, че егоизмът, себелюбието на хората ще вземат надмощие в живота на Земята. Сега в нашите разглеждания ние стигнахме до там, че можахме да видим, какъв двуостър меч е този Аз на човека. Който не размисля напълно, че този Аз е един двуостър меч, той едва ли ще може да разбере целият смисъл на развитието на човечеството и на света.
От една страна този Аз е причината хората да се втвърдят в себе си, да искат да поставят в услуга на този свой Аз всички външни неща и вътрешни блага, всичко, до което могат да се домогнат.
Този Аз е причината всички желания на човека да бъдат насочени само за задоволяването на този Аз като такъв. Как този Аз се стреми да усвои и направи своя собственост една част от общата земна собственост, как този Аз се стреми да премахне от своята област всички други азове, да води война против тях, това е едната страна на Аза. Но от друга страна ние не трябва да забравяме, че този Аз е същевременно това, което дава на човека неговата самостоятелност, неговата вътрешна свобода, което повдига човека в истинския смисъл на думата. На този Аз почива достойнството на човека; той е заложбата за божественото в човека.
към текста >>
156.
12. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 29 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
До този принцип, буквите да бъдат изразени чрез числа, са се
дом
огвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на числото 666.
Но в писмеността на посветените съществува един принцип, който се състои в това, буквите да бъдат изразени чрез съответните числа.
До този принцип, буквите да бъдат изразени чрез числа, са се домогвали някои от забележителните хора, които в течение на 19-то столетие са искали да открият тайната на числото 666.
към текста >>
Но те са се
дом
огнали до него така, че за тях може да се каже: Чули са, но не са разбрали, чули са само наполовина.
Но те са се домогнали до него така, че за тях може да се каже: Чули са, но не са разбрали, чули са само наполовина.
Защото тези хора са усвоили по един неправилен начин това, което ви обясних сега тук и което винаги е било езотерично. Те са открили, че ако на мястото на тези числа се поставят букви от еврейската азбука, се получава името Нерон; следователно те са решили, че числото 666 означава: Нерон. Но това не е вярно. Числото 666 трябва да бъде написано под формата 400200660 и тогава се получава неговото истинско значение. Тогава трябва да на пишем:
към текста >>
И така ние виждаме, че до хората се
дом
огва едно същество, именно в този момент, едно същество, което има ужасна сила!
Следователно, когато Земята преминава в астрално състояние, от човека се явява онова, което съществуваше в него, когато Земята беше обгърната още във водна обвивка. Тогава възлиза човекът-животно. Ние виждаме да възлиза от водата звярът със 7-те глави и 10-те рога. Че това животно е оставило неизползувани условията дадени му от Земята за неговото развитие, това прави, щото сега из Земята да може да възлезе Сорадт, противникът на Слънцето, изкусителят, който благодарение на това може да се приближи до човека и с всичка сила да го тласне към бездната.
И така ние виждаме, че до хората се домогва едно същество, именно в този момент, едно същество, което има ужасна сила!
към текста >>
157.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Нюрнберг, 30 Юни 1908 г.
GA_104 Апокалипсисът на Йоан
Обаче онези, които днес започват да се
дом
огват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия.
Когато поставим пред душата си тази друга картина, когато добре почувствуваме тази картина, тогава в нас ще оживее едно съвършено друго чувство, едно съвършено друга възможност за познаване на този факт. Днес черната магия е нещо, на което хората могат да се отдадат съзнателно и несъзнателно. Онези, които днес живеят така, че не са никак засегнати от духовния светоглед в тяхното ежедневно опиянение и казват: "Какво ме интересува мене това, което мечтатели антропософи говорят", те имат още много малка възможност да преминат кръговете на черната магия. За тях работата стои така, че днес те само пропускат случая да могат някога да помогнат на своите себеподобни в стремежите за постигане на духовния живот. За тях още не може да бъде много изгубено.
Обаче онези, които днес започват да се домогват по неправилен начин до духовния живот, те приемат първите зачатъци от заложбата за нещо, което би могло да се нарече черна магия.
И днес съществуват само малко личности, които са изпаднали в черната магия в онзи ужасен смисъл, в който може да се говори за това чудовищно изкуство на човечеството.
към текста >>
158.
Предговор от Мария Щайнер
GA_106 Египетски митове и мистерии
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се
дом
огват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън.
В едно такова Движение, каквото е антропософското, са ни дадени възможно най-големите блага, но същевременно ни дебнат и възможно най-големите опасности. Не само онези опасности, които напират от вътрешния свят на духовно устремените човешки души, за които Рудолф Щайнер толкова често ни предупреждаваше, че при едностранчивия стремеж към духовни опитности и без необходимата морална дисциплина, те вероятно биха останали непроявени, но и опасностите, идващи от такива духовни Същества, които искат да ни въвлекат още по-дълбоко в материализма, превръщайки градивните сили в разрушителни.
Тези Същества не спират да работят, и онези дарове от Рудолф Щайнер, до които те се домогват, за да постигнат своите цели, несъмнено ще бъдат използвани с най-голяма хитрост и съблазън.
Ще възникнат тенденции, импониращи на вкуса на времето, и мнозина ще позволят върху главите им да бъде хвърлена мрежата на заблуждението. Нека да не пропускаме и привидно най-незначителните симптоми. Те могат да са от голямо значение и да са породени от една целенасочена воля, която използва нашата слепота. Нека да призовем в паметта си предупреждаващите думи на нашия учител, който непрекъснато ни напомняше за тези неща. Ние сме длъжни да съхраним неговото дело в чистота, длъжни сме да изпълним неговото завещание.
към текста >>
159.
Втора лекция: Еволюцията на Земята. Първичният атом. Земните епохи и културни периоди.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров
дом
.
Ето защо те се отделиха от тях. От мъглявината те взеха най-финните субстанции и на Слънцето си изградиха свое обиталище. Там те си образуваха тяхното небе; там те налучкаха правилното темпо за личното си развитие. Ако биха останали в по-грубите субстанции, които те отхвърлиха на Земята, тогава те не биха могли да напреднат в своето развитие. Това би представлявало едно препятствие, една оловна тежест в тяхното развитие.
Следователно, това което настъпва в материалния свят като разцепление на мировата субстанция, идва не само поради физически причини, а чрез силите на определени Същества, които имат нужда от съответно обиталище за своето развитие; основната причина е в това, че те трябва да си изградят свой миров дом.
Ето какво трябва да подчертаем: в основата на материалните процеси лежат духовни причини.
към текста >>
160.
Трета лекция: Последното атлантско и следатлантско човечество.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Естествено, ние трябва да си представим, че не преобладаваше един или друг тип, а във всеки един бяха застъпени всичките четири, но един от тях
дом
инираше.
Това са имената на апокалиптичните животни: телец, лъв, орел, човек. Но не би било съвсем правилно, ако си представяме, че тези форми са се покривали напълно с днешните животни, и все пак те напомняха - чрез впечатлението, което правеха - за днешните животни, носещи същите имена. Впечатленията, които етерните тела правеха, можеха да бъдат разбрани чрез образа на лъва, телеца, орела или човека. Една част, показваща силно изразени способности за размножение или белези на извънредно голям апетит, беше сравнена, примерно, с телеца; друга разновидност от човеците беше онази, която живееше по-скоро в духовното: това бяха човеците - орли, които не се чувствуваха особено добре във физическия свят. Имаше и такъв вид човеци, които в своето етерно тяло бяха, тъй да се каже, близки до днешното физическо тяло на човека; вярно е, че то не беше напълно еднакво, но все пак приличаше на човешката форма.
Естествено, ние трябва да си представим, че не преобладаваше един или друг тип, а във всеки един бяха застъпени всичките четири, но един от тях доминираше.
към текста >>
161.
Шеста лекция: Действието на Озирис и на Изис. Хорус - създателят на бъдещия Земен човек.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия
дом
на Вселената.
Сега обаче ние трябва да осъзнаем и един друг факт. Не бива да забравяме, че не можем винаги да оставаме при лошото, при злото. Защото всичко онова, което в еволюцията е низше или зло, всъщност е подчинено на един многозначителен факт.
Доколкото е възможно, всичко, което е потънало надолу в по-низшите сфери, ще бъде пречистено чрез други, по-съвършени Същества, ще бъде издигнато, така че да бъде отново използвано в големия дом на Вселената.
Когато открием някъде във Всемира дадено място, където се намират особено низши Същества, ние можем да сме сигурни, че с тези низши Същества са свързани други по-висши Същества, притежаващи толкова голяма сила на доброто, красивото и възвишеното, че те са способни да насочат към доброто дори и най-низшите сили. Ето защо е вярно, че всичко низше е свързано с Лунното съществувание; обаче от друга страна с него са свързани и най-висшите Същества. Ние вече знаем, че Луната се обитава от висшето, много висшето духовно Същество Яхве; обаче едно толкова висше Същество, с такава сила и величие държи в подчинение големи действуващи войнства, чиято природа е от добро естество. Така, че нека да си представим: несъмнено най-низшите сили са напуснали Земята заедно с Луната, обаче в същото време с Луната останаха свързани онези Същества, които са способни да преобразяват злото в добро и грозното в красиво. Те не биха могли да сторят това, ако бяха оставили грозното в пределите на Земното тяло; те трябваше да го отделят от Земята.
към текста >>
162.
Девета лекция: Действието на Слънчевите и Лунните Духове. Промени във възприятията и в съзнанието на човека.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Гръцкият храм не е
дом
на вярващите: той е замислен и построен като един
дом
, обитаван от самия Бог.
Който разбира това, не би могъл да си представи готическата катедрала като нещо само по себе си, като нещо цялостно и завършено, без вярващите богомолци в нея. И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея. В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите. Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие. Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„.
Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог.
Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща. И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно.
към текста >>
Докато в готическата катедрала човек се чувствува у
дом
а си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща.
И всички готически форми и украшения са свързани с това, което се поражда в нея. В готическата катедрала няма никакъв Бог, никакво духовно Същество, ако в нея липсват молитвите на вярващите. Едва след като богомолците са събрани вътре, едва тогава тя се изпълва от Божието присъствие. Всичко това намира израз в самата дума: „Dom” (немски=катедрала), защото тя е сродна с „tum”; ние казваме „Deutschtum” (германство), „Volkstum” (народност) и т.н., при което винаги има нещо сборно, събирателно; откриваме го дори и в руската „дума„. Гръцкият храм не е дом на вярващите: той е замислен и построен като един дом, обитаван от самия Бог.
Докато в готическата катедрала човек се чувствува у дома си само тогава, когато тя е изпълнена от смирената общност на вярващите, когато Слънчевата светлина грее през цветните стъкла на прозорците, цветовете стават видими в малките прашинки, като в същото време - както често се случва - проповедникът говори от амвона: „И също както светлината се разделя на много цветове, така и духовната светлина, божествената сила се разделя всред множеството човешки души и множеството сили, намиращи се във физическия свят.” Често пъти проповедниците говорят подобни неща.
И когато непосредственото виждане и духовното изживяване се сливат по подобен начин, тогава катедралата става нещо цялостно.
към текста >>
163.
Дванадесета лекция: Как Духът намира израз в гръцките произведения на изкуството; Духът като роб на материята в нашето време.
GA_106 Египетски митове и мистерии
Обаче истината навсякъде е у
дом
а си.
Никак не е лесно да се ориентираме в мисленето на източните народи. Понякога ние трябва да защитим източните истини от тези, които претендират, че ги познават добре. Мнозина от хората, които днес са привлечени от тези истини, представяни като така нареченото „индийско учение”, просто нямат никаква представа, че им се предлага едно много объркано учение. Днешната Духовна наука изобщо не смята, че е разновидност на някакво източно-индийско учение. В определени кръгове хората наистина са привлечени от това, което идва отдалеч, например от Америка.
Обаче истината навсякъде е у дома си.
Антикварното изследване е работа на учените, докато Духовната наука е неделима от живота. Духовно-научната истина може да бъде изследвана и проверена всеки момент и навсякъде. Ето какво не бива да забравяме.
към текста >>
164.
2. Втора лекция, 12 Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
В огъня, образно казано, те се чувствуват като у
дом
а си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент.
Следователно, по какъв начин са свързани духовно-божествените Същества, които ни заобикалят, с твърдите, течни и въздухообразни субстанции на нашата планета? Те изпращат своите елементарни Духове, които живеят в огъня, долу, затварят ги във въздуха, водата и земята. Тези елементарни Духове са пратениците на онези духовни Същества, които формират видимия свят. На първо време елементарните Духове се подвизават в огъня.
В огъня, образно казано, те се чувствуват като у дома си, но след време започват да усещат като един вид проклятие това, че са затворени и омагьосани във въздушния, водния и земен елемент.
И оглеждайки се наоколо, ние си казваме: Да, тези Същества, на които ние дължим всичко, което ни заобикаля, са били принудени да напуснат приятния свят на огъня и да бъдат затворени, омагьосани в по-гъстата материя.
към текста >>
165.
10. Десета лекция, 18. Април 1909, вечер
GA_110 Духовните йерархии
А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се
дом
огват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Всичко това доведе дотам, че в хода на Земното развитие се очертаха две категории Ангелски Същества, едната от които непрекъснато напредваше, а другата непрекъснато изоставаше. Напредващите Ангелски Същества се доближиха до човека през Лемурийската епоха, когато той стана достатъчно зрял, за да приеме в себе с човешкия Аз, и му предоставиха възможността да се издига в духовните светове без да носи последиците от всичко онова, което възникна през Лунната епоха под формата на едни или други препяствия.
А изоставащите същества, които ние наричаме луциферически Същества, започнаха да се домогват до астралното тяло на човека понеже те нямаха власт върху Аза и в структурата на това астрално тяло те вложиха всички последици.
Следователно, докато силите бяха, така да се каже, изпратени да участвуват в Битката на Небето превръщайки се в Богове на препятствията, последиците от техните действия се промъкнаха в човешкото астрално тяло и там те означаваха вече нещо съвсем друго: там те предоставиха на човека възможността да греши и върши зло! Да, едва сега човекът получи уникалната възможност да греши и да върши зло, като в същото време той получи и друга възможност: Чрез своите собствени сили да се издига над заблужденията и над злото!
към текста >>
Тъкмо те започнаха да се
дом
огват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие.
Така ние стигаме до две категории свръхсетивни Същества: Първо имаме онези Ангели, които последваха "командированите" Сили, взели участие в Битката на Небето. Това бяха онези Същества, които поради техните по-късни проявления ние наричаме "луциферически".
Тъкмо те започнаха да се домогват до човешкото астрално тяло през епохата на Земното развитие и предоставиха на човека възможността да бъде зъл, да върши зло, но в същото време те му предоставиха и друга възможност сам да напредва в своето себепознание, в своето вътрешно развитие.
Така че в целия диапазон на Йерархиите възможността за свободна воля съществува само при част от Ангелите и при човека. Да, първоначалната възможност за свободна воля покълва сред Ангелската Йерархия, обаче най-истинско култивиране започва именно при човека.
към текста >>
И то
дом
инираше над тях по такъв начин, че тяхното астрално тяло и техният Аз просто не можеха да след ват инспирациите на етерното тяло.
Нека отново да си припомним древните Риши. Както видяхме, в тяхното етерно тяло живееше Духът на едно висше Същество, защото те бяха наследили това етерно тяло от своите атлантски предшественици.
И то доминираше над тях по такъв начин, че тяхното астрално тяло и техният Аз просто не можеха да след ват инспирациите на етерното тяло.
През следващите епохи положението остана същото. Хората продължаваха да бъдат инспирирани. Нещата изглеждаха така, сякаш вътре в тях бушуваше някаква сила и тъкмо тя беше тази, която ги инспирираше. Хората все още бяха твърде далеч от същинското предназначение на човека: сам да ръководи своето развитие! Или е други думи, те все още имаха нужда от инспирациите на "по-добрите" Същества.
към текста >>
Обаче сега, в Земната епоха, те се оказват изостанали в своето развитие; те могат да се
дом
огват само до човешкото астрално тяло, но не и до човешкия Аз.
В съвсем друго положение се намират падналите, или луциферическите Ангели. Те трябваше да постигнат своята "човешка степен" още през епохата на Старата Луна.
Обаче сега, в Земната епоха, те се оказват изостанали в своето развитие; те могат да се домогват само до човешкото астрално тяло, но не и до човешкия Аз.
Да, те се намират в едно твърде особено положение, което ние бихме могли да изразим графически по следния начин, макар и той да изглежда донякъде доста педантичен. Нека да приемем абстрахирайки се от етерното тяло и от физическото тяло че през епохата на Лемурия астралното тяло на човека би могло да бъде изобразено чрез този кръг, така че неговият Аз би бил включен вътре в пределите на астралното тяло. И какво става сега? През Лемурийската епоха луциферическите сили непрекъснато се промъкваха в човешкото астрално тяло, насищайки го със своите собствени качества, които обаче попадайки в астралното тяло се проявяваха като низши, необуздани страсти. Онова което прави човека податлив на грешки и заблуждения, онова, което го тласка към злото, лежи в човешкото астрално тяло.
към текста >>
166.
4. СКАЗКА ВТОРА. Живата духовна история. Ръководителите на човечеството. Творящото Слово.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от
дом
а; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия.
Така в такива легенди Вие ще намерите типичния факт, че бащата напуска своето дете и го изгонва от дома; тогава детето е отгледано от овчари и по-късно отново доведено от тях към неговата истинска мисия.
Вижте в това отношение разказа за Хирон, за Ромулус и Ремус. За да намерят отново състоянието, което бяха придобили в своето минало въплъщение, те трябваше така да се каже да бъдат изоставени от техните родители. Легендата за изоставянето на Оедип е също така един пример от този род. Сега Вие ще разберете, че колкото един човек е по-напреднал, било на степента на раждането на висшия Аз или над тази степен, толкова неговият живот и по-богат на събития. Той трябва да стигне до една нова опитност, която не е имал по-рано.
към текста >>
167.
16. СКАЗКА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА. Земята, тялото на Христа и нов център на светлината.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се
дом
огнат до живота.
За да се избегне това, духовният Отец се намесва, като казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е.
в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота.
Защото тогава животът би се явил в такива форми щото човекът би бил за винаги откъснат от своя божествен произход, той би се отъждествил с физическото тяло и би забравил за винаги своя духовен произход. Тогава Отец можа да спаси в човека спомена за неговия произход внасяйки в него и във всичко, което живее в материята, благодатта на смъртта. Ето защо растението, което покарва и расте до момента, когато е оплодено и образува семето на едно ново растение, за почва в същия момент да увяхва. И от факта, че растението се съсредоточава в семето и чрез него продължава своето съществуване, те се намира за определен момент в духовния свят и черпи от там силите на подмладяване. И така е особено за човека, който би бил омагьосан в материята и би забравил своя духовен произход, ако смъртта не царуваше във всички неща, ако на човеците не се давате нови източници на сили през периода, който протича между смъртта и едно ново раждане, за да не забрави той своето божествено отечество, Когато разгледаме смъртта, къде я намираме ние?
към текста >>
168.
4. СКАЗКА ТРЕТА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Агамемнон се завръща у
дом
а си след завършването на Троянската война.
Аз нарочно изнесох този пример, понеже при него потвърждението на фактите може да се напипа просто с ръце. Можем да посочим съвсем точно момента, да посочим този момент външно исторически, когато е станало преминаването от виждането на външните духове на съвестта от страна на човеците към събуждането на вътрешния глас на съвестта. Достатъчно е само мислено да разгледаме драмата "Орестия" на Есхил и да я сравните със същата материя третирана от Еврипид само кратко време след това в неговите трагедии. Тук имаме един преход в течение само на няколко десетилетия, от Есхил до Еврипид, когато се извършило това, което ви описах и което е едно неопровержимо потвърждение. Вижте Орест така, както ни го рисувал Есхил в своята трагедия; прекарайте през погледа на душата си това, което става там!
Агамемнон се завръща у дома си след завършването на Троянската война.
Той бива убит от своята прелюбодействуваща жена. Синът Орест отсъствува. Когато се завръща и узнава за станалото, той си отмъщава за смъртта на баща си и убива своята майка, защото самият глас на един от почитаните богове го подбуждат към това; той извършва това отмъщение даже в съгласие със съществуващото тогава чувство у народа. Народът именно казва, че той правилно е постъпил, като е убил своята майка, че е извършил нещо справедливо. Но като последствие от убиването на майката той вижда да идват преди него Ериниите, богините на отмъщението.
към текста >>
169.
8. СКАЗКА СЕДМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Скитайки, стигнал до двореца на Пилат в Палестина, където получил служба като надзирател в
дом
а на Пилата.
За да се избегне изпълнението на предсказанието, синът бил изоставен на остров Кариот; намерила го Царицата на Кариот. И понеже царската двойка нямали син, тя го взела като свой. Но по-късно им се родил син. Намереният започнал да мисли, че не се отнасят добре с него, че го пренебрегват и затова убил истинския син. Тогава той трябвало да избяга от острова Кариот.
Скитайки, стигнал до двореца на Пилат в Палестина, където получил служба като надзирател в дома на Пилата.
Един ден се скарали със своя съсед, за който не знаел нищо друго, освен, че е негов съсед. При скарването той го убил и по-късно се оженил за неговата жена. Едва после узнал, че се оженил за своята собствена майка. Легендата ни разказва, че този, когото бяха връхлетели тези нещастия, не постъпил както Оедип, но че се разкаял и отишъл при Христа, който го приел при себе си; защото той беше Юда от Кариот /Юда Искариот/. И това, което живееше тук в Юда, злото, то се въплъти като един фермент в цялото развитие на човечеството.
към текста >>
170.
9. СКАЗКА ОСМА
GA_113 Изтокът в светлината на Запада
Те не можаха да се
дом
огнат до човешкия Аз; те не бяха се издигнали до тази способност през време на старата Луна.
С тези Същества се случи така, че в известно отношение те направиха опит да се отделят заедно със Слънцето от Земята, но след това не можаха да изпълнят условията за развитие на Слънцето и отново паднаха на Земята. Следователно бяха такива, които не бяха останали от самото начало заедно със Земята, когато Слънцето се отдели от нея, но след това не можаха да вървят в крак с развитието на Слънцето и паднаха обратно на Земята. Сега те останаха по-нататък свързани с развитието на Земята. Какво направиха сега тези Същества по-нататък в течение на развитието на Земята? Те, които следователно се намираха в едно твърде особено положение, се опитаха сега, да продължат по-нататък своето развитие с помощта на развитието на човечеството на Земята.
Те не можаха да се домогнат до човешкия Аз; те не бяха се издигнали до тази способност през време на старата Луна.
До човешкия Аз имаха достъп онези Същества, които бяха напуснали Земята заедно със Слънцето. Но достъп до човешкия Аз имаха и онези Същества, които бяха отделили Луната; те имаха достъп до човешкия Аз отвътре. Съществата, които бяха паднали от Слънцето обратно на Земята, бяха тези, които пристъпиха към човешката душа, когато тази не беше още узряла да приеме откровенията на онези висши благодетели, които бяха отдели ли Луната. Тези Същества пристъпиха към човешката душа преждевременно. Ако, така да се каже, човекът би дочакал напълно благотворното действие на онези духовни Същества, които действуваха от Луната, т.е.
към текста >>
171.
1. Първа лекция, Базел, 15 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
После се разказва как родителите отново завеждат детето у
дом
а си, как то израства, и от този момент нататък не чуваме нищо особено до Кръщението, извършено от Йоан.
После се разказва как родителите отново завеждат детето у дома си, как то израства, и от този момент нататък не чуваме нищо особено до Кръщението, извършено от Йоан.
към текста >>
172.
2. Втора лекция, 16 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия
дом
, се роди едно дете.
Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена.
Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете.
Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини. И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
към текста >>
Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия
дом
, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини.
Да, така изглеждат данните на окултното изследване. Те ясно показват как над пастирите се носи озареният Бодисатва от старите времена. Да, според неунищожимата космическа писменост на хрониката Акаша, в Палестина, в „града Давидов", от родители, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, се роди едно дете.
Детето специално подчертавам този факт -, беше родено от родители, поне по баща, произхождащи от свещеническата линия на Давидовия дом, и предопределено още от своето раждане да се изпълни и засияе със силата на онзи Буда, който вече се беше издигнал в духовните висини.
И така, заедно с пастирите ние поглеждаме към онези ясли, където беше роден „Исус от Назарет", както обикновено го наричат; и ние виждаме как още в самото начало над детето витае сиянието на славата и знаем, че зад този образ е скрита силата на Бодисатва, който беше станал Буда, онази сила, която по-рано беше вливана в отделни личности и която сега също действуваше от духовните висини, постигайки нещо изключително: сега тя озаряваше детето от Витлеем, за да го включи по правилен и подходящ начин в развитието на цялото човечество.
към текста >>
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия
дом
, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
Навремето, когато тази индивидуалност, чиято духовна сила обгръщаше детето от Витлеем, родено от родителската двойка на Давидовия дом, се роди в древна Индия, тоест, когато Буда беше роден като Бодисатва, тогава един мъдрец прозря цялото величие на всичко, което днес описваме под една или друга форма.
И това, което той видя най-напред в духовните светове, го накара името му беше Азита да отиде в царския дворец и да по търси детето Бодисатва. Когато видя детето, Азита предсказа, утешавайки в същото време баща му, че детето няма да царува над бащиното си царство, а един ден ще стане Буда. После той се разплака, а когато го попитаха дали някаква опасност не грози детето, Азита отговори: „Не! Аз плача, защото съм твърде стар и няма да доживея деня, когато този Спасител, Бодисатва, ще ходи по Земята, вече в тялото на Буда." Азита не можа да доживее превръщането на Бодисатва в Буда и с оглед на това плачът му имаше някакъв смисъл.
към текста >>
173.
5. Пета лекция, 19 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия
дом
, а само в тяло от царствената линия.
Тук става дума за следното: В образа на Исус от Соломоновата линия на Давидовия род, Заратустра отново можеше да разгърне своите могъщи сили и да предостави на човечеството в една обновена форма всичко онова, което той вече му беше дал през миналите епохи. За тази цел той трябваше да мобилизира всичките си сили от миналото.
Ето защо първоначално той не можеше да се роди в едно тяло, произхождащо от свещеническата линия на Давидовия дом, а само в тяло от царствената линия.
Така Евангелието на Матей изразява родството между царствения елемент и произхода на онова дете, в което се прероди Заратустра. Пророческите книги на Предна Азия винаги са загатвали за тези тайни. И всеки, който действително ги разбира, намира в тях много по-различни факти отколкото хората, които не са научени да мислят. Например в Стария Завет също има две пророчества: едното в апокрифите на Енох, което по-скоро се отнася за Натановия Месия от свещеническата линия, и другото в Псалмите, отнасящо се до Месията от царствената линия. Всички подробности от Стария и Новия Завет напълно съвпадат с данните, които откриваме в хрониката Акаша.
към текста >>
И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у
дом
а.
Тук с дванадесетгодишния Исус става следното: Азът, който до този момент беше инкарниран като Заратустров Аз в тялото на Исус от царствената линия на Давидовия род, за да изпълни своята мисия, напуска тялото на Соломоновото дете Исус и влиза в Натановия Исус, който изведнъж става неузнаваем. Родителите му не можаха да го познаят, те не разбират и неговите думи. Защото сега от Натановия Исус говори Азът на Заратустра, който беше влязъл в него. Ето мигът, когато Нирманакайя на Буда се съедини с освободената астрална майчина обвивка; мигът, когато Заратустровият Аз се съедини с Натановия Исус. Сега вече Азът на Заратустра живееше в Натановия Исус.
И точно това преобразено и неузнаваемо дете, което родителите вече не можеха да разбират, те взеха със себе си у дома.
към текста >>
Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в
дом
а на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия.
Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет. Така той заживя заедно с тях.
към текста >>
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в
дом
а на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше ро
дом
от Назарет.
Другото дете Исус, което беше напуснато от Аза на Заратустра, също не можа да се развие при нормални условия. Бащата Йосиф от Соломоновата линия беше умрял още по-рано, така че майката на Соломоновия Исус заедно с децата си Яков, Йосия, Юда, Симон и двете дъщери, беше подслонена в дома на Натановия Йосиф; с други думи, сега Заратустра отново живееше с онова семейство, в което беше инкарниран първоначално, като изключим бащата.
По този начин двете семейства се събраха заедно, и майката на „братята и сестрите" можем да ги наречем „братя и сестри" понеже по отношение на Аза те са тъкмо такива заживя в дома на Натановия Йосиф с Исус, който обаче по бащина линия, телесно, беше родом от Назарет.
Така той заживя заедно с тях.
към текста >>
Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в
дом
а на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан.
И чак сега, в лицето на Исус от Назарет, ние имаме пред себе си едно цялостно същество с могъща вътрешна сила, обединяваща всичко, което познаваме като духовен екстракт от ученията на Буда и Заратустра. Тази вътрешна сила на Исус беше призвана за велики дела. Обаче с нея трябваше да настъпи нещо коренно различно, отколкото с онези, които Йоан кръщаваше в реката Йордан. И ние ще видим, че по-късно тя прие в себе си индивидуалността на Христос.
Тогава безсмъртната част от първоначалната майка на Натановия Исус се спусна долу и преобрази онази майка, която беше подслонена в дома на Натановия Йосиф, превръщайки я отново в девица, така че душата на онази майка, която Исус изгуби, му беше отново върната при кръщението от Йоан.
Следователно, майката, която остана при него, носи в себе си душата на неговата истинска майка, наречена в Библията „благословената Мария" (Лука 1, 28).
към текста >>
174.
8. Осма лекция, 24 септември 1909 г.
GA_114 Евангелието на Лука
нозете на Исуса, молеше Го да отиде в
дом
а му.
нозете на Исуса, молеше Го да отиде в дома му.
към текста >>
Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към
дом
а на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
Защото когато се роди момичето, намиращо се сега в своята дванадесетгодишна възраст, беше налице известна връзка с друга личност, една връзка, която се коренеше дълбоко в самата Карма. Ето защо сега научаваме, че откъм гърба на Христос Исус се доближава една жена, страдаща дванадесет години от една болест, за да докосне краищата на неговата дреха. Защо е спомената тук тази жена? Защото в своята Карма тя беше свързана с детето на Яир. Това дванадесетгодишно момиче и болната от дванадесет години жена са взаимно свързани, и не случайно този факт застава пред нас като едно тайнствено число.
Тази жена, боледуваща от дванадесет години, се доближава до Исус и е изцелена и едва сега Исус можеше да се отправи към дома на Яир, за да изцели дванадесетгодишното момиче, смятано вече за мъртво.
към текста >>
175.
Съдържание
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Соломоновата и Натановата линия на Давидовия
дом
.
Мисията на Авраам и на древноеврейския народ. Жертвата на Исаак. Какво стои в основата на културната мисия на Йосиф в Египет. Въплъщението на Заратустра в древна Халдея като Заратос. Двете деца Исус.
Соломоновата и Натановата линия на Давидовия дом.
Симеон, превъплъщението на Асита.
към текста >>
176.
Буда и двете деца Исус. Берлин, 11 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Първият Исус произхожда от линията на Давидовия
дом
, която преминава през Соломон.
Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус. Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет.
Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон.
Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом. Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет. Първото добре се проявявало във всички тези качества, които могат да се проявяват външно. Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните.
към текста >>
Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия
дом
.
Приблизително по същото време, когато се родил Исус, в Палестина, в друга родителска двойка, имената на които също са били Йосиф и Мария, също имали дете със същото име – Исус. Така че тогава имало две деца Исус в две родителски двойки с едни и същи имена. Единият Исус е витлеемският. Той живеел със своите родители във Витлеем; родителите на другия живеели в Назарет. Първият Исус произхожда от линията на Давидовия дом, която преминава през Соломон.
Напротив, Исус от Назарет произхожда от Натановата линия на Давидовия дом.
Лука разказва повече за едното, а Матей – за другото дете. В ранната си младост витлеемското дете показвало съвсем други способности, отколкото детето от Назарет. Първото добре се проявявало във всички тези качества, които могат да се проявяват външно. Така, например, това дете още от раждането си вече е можело да говори, макар и повече или по-малко неразбираемо за околните. Другото дете Исус проявявало заложби за вътрешна надареност.
към текста >>
177.
Евангелията. Буда и двете деца Исус. Берлин, 18 октомври 1909 година
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на
дом
а Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия
дом
.
След това описахме, как се появява второто дете Исус, което можем да наречем витлеемското дете Исус, и казахме, че то не е кой да е, а прероденият Заратустра. Това е извънредно, не според възрастта си развито дете. В това дете повторно е въплътен Заратустра. Това е изразено в Евангелието от Матей, тъй като в това Евангелие трябва да се изобрази особено разбираемата за автора на това Евангелие индивидуалност, която внася в християнството течението на зороастризма.
Затова се казва също, че това момче е произлязло от Соломоновата, царска линия на дома Давидов, докато Исус от Евангелието от Лука е произлязъл от Натановата свещеническа линия на Давидовия дом.
към текста >>
Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия
дом
.
Виждаме, че Давидовата царска линия е разделена на Соломонова и Натанова линия. В Соломоновата линия се насаждат царски качества, в Натановата линия – свещенически качества. Царските качества особено се проявяват в първите два периода от човешкия живот; качества, които, преди всичко излизат отвъд очевидното овладяване на световните отношения, които привеждат човека в хармония със световните отношения. Това може да става само тогава, когато силите на физическото и етерното тяло са развити правилно. Тъй като Заратустра по вътрешен начин съвършено е развил предимно тези способности, сега, до дванадесетата си година, той е могъл да се ползва от всички заложби, които се намирали във физическото и етерно тяло.
Такива заложби е можело да му се предават, и особено качествата, наследявани в Соломоновия дом.
За задачата, която е стояла пред него, той се е нуждаел също и от големи възможности на носителя на Аза, от големи заложби на астралното тяло. Те са можели да му бъдат предадени само от линията, която е предавала от предходните поколения именно тези способности. Ако Заратустра би останал в тялото до тридесетата година, когато етерното и физическото тяло са вече напълно формирани, той не би могъл дотолкова да задълбочи своето същество. Затова още на дванадесетата година той преминал в Исус от Назарет. Тоест в това дете, в което вече е живеела нирманакайя на Буда, от дванадесетата година влязла и индивидуалността на Заратустра.
към текста >>
178.
Подготовка за разбиране на Христовото събитие. Берлин, трета лекция, 23 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Те се хранели също и с мед от диви (не
дом
ашни) пчели и други медоносни насекоми.
Докато е траела подготовката, назореят не е трябвало да се докосва до нещо, което може да умре и има астрално тяло; накратко, назореят е трябвало да избягва контакт с животни. Той е трябвало да бъде вегетарианец в най-строгия смисъл на думата; затова в определени местности най-строгите назореи избирали за своя единствена храна сладкия рожков. Рожковът бил особено чест избор за храна на тези, които са се стремили към назорейството.
Те се хранели също и с мед от диви (не домашни) пчели и други медоносни насекоми.
Такъв начин на живот по-късно е избрал и Йоан Кръстител, когато също се е хранил с рожкови и див мед. В Евангелията пише, че той се хранел със скакалци („акриди“) и див мед; но това следва да се разглежда като грешка в тълкуването, тъй като в пустинята едва ли е можел да лови скакалци. Преди вече съм ви обръщал внимание на подобни грешки.
към текста >>
179.
Евангелията. Щутгарт, 14 ноември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
Откъсвате цветето и го носите у
дом
а, тоест сте го пожелали.
В личността първоначално са изразени три сили: мислене, чувство и воля. В обикновения човек тези три сили, така да се каже, са обединени; мисленето, чувството и волята си взаимодействат. Отивате на полето, виждате цвете; тоест, вие имате представа за цветето; помислили сте за цветето. То ви харесва; казвате, че е прекрасно, значи сте го усетили. Чувството се е свързало с мисленето.
Откъсвате цветето и го носите у дома, тоест сте го пожелали.
И така, собствено, протича целият външен живот на човека. Той си представя, мисли, усеща и желае, и трите сили действат съвместно. Представата предизвиква чувство, последното предизвиква желание или отвращение, или нещо подобно. Ако човек се развива към висшите светове, към ясновиждане и участие в духовните светове, става разкъсване на тези три сили. При този, който е достигнал определена степен на ясновидско съзнание, не всяка мисъл предизвиква чувство, а мисълта се проявява автономно; също така автономно могат да се проявяват чувството и волята.
към текста >>
Мъжът в едната родителска двойка произлизал от Соломоновата линия на Давидовия
дом
, това бил мъжът в двойката от Витлеем.
Тук виждате, как по това време се е състояло първото съприкосновение на древноеврейския народ със Заратос и как еврейският народ чрез своите представители е пребивавал под личното влияние на превъплътения Заратустра или Зороастър. Тук събитията са протекли така, както са описани в Библията. Станало следното. В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена Йосиф и Мария. Едната родителска двойка живеела в Назарет, другата – във Витлеем.
Мъжът в едната родителска двойка произлизал от Соломоновата линия на Давидовия дом, това бил мъжът в двойката от Витлеем.
Другата родителска двойка, от Назарет, произлизала от Натановата линии на Давидовия дом. Соломон и Натан са синове на Давид. И на двете двойки им се родил син. В родителската двойка от Назарет се родило именно детето Исус от Назарет, което изобразява Евангелието от Лука, а във витлеемската родителска двойка – витлеемското дете Исус, което изобразява Евангелието от Матей. Така че в началото на нашето летоброене имаме две деца Исус.
към текста >>
Другата родителска двойка, от Назарет, произлизала от Натановата линии на Давидовия
дом
.
Тук събитията са протекли така, както са описани в Библията. Станало следното. В началото на нашето летоброене са живели две родителски двойки, като и двете имали имена Йосиф и Мария. Едната родителска двойка живеела в Назарет, другата – във Витлеем. Мъжът в едната родителска двойка произлизал от Соломоновата линия на Давидовия дом, това бил мъжът в двойката от Витлеем.
Другата родителска двойка, от Назарет, произлизала от Натановата линии на Давидовия дом.
Соломон и Натан са синове на Давид. И на двете двойки им се родил син. В родителската двойка от Назарет се родило именно детето Исус от Назарет, което изобразява Евангелието от Лука, а във витлеемската родителска двойка – витлеемското дете Исус, което изобразява Евангелието от Матей. Така че в началото на нашето летоброене имаме две деца Исус.
към текста >>
180.
Азът. Богът вътре и Богът във външното откровение. Мюнхен, втора лекция, 7 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то
дом
инира тук.
Спомнете си, как обсъждахме развитието на заложбите в отделния човек. Животът на отделния човек се разделя на седемгодишни периоди. От раждането до смяната на зъбите на седмата година продължава първият период, когато физическото тяло просто изгражда своите форми. След това имаме втори седемгодишен период, до половата зрелост, в течение на който етерното тяло работи за това, формите да растат и да стават по-големи. Формите се определят до седмата година, а след това вече определените форми само се уголемяват.
От четиринадесетата до двадесет и първата година от живота преобладава астралното тяло, то доминира тук.
И виждаме, че едва в двадесет и първата година се ражда и става самостоятелен собственият аз на човека. Така в определени периоди протича животът на отделния човек, чак до раждането на човешкия аз.
към текста >>
181.
Коледната елха като символ. Берлин, 21 декември 1909 година.
GA_117 Дълбоките тайни в еволюцията на човечеството в светлината на Евангелията
[1] Йоханес Таулер – 1300-1361 г., християнски мистик и проповедник от
Дом
иниканския орден
[1] Йоханес Таулер – 1300-1361 г., християнски мистик и проповедник от Доминиканския орден
към текста >>
[3] Йоханес Екхарт или Майстер Екхарт – 1260-1328 г.,
дом
иниканец, философ, теолог и мистик, преподавал в Сорбоната, Страсбург и Кьолн; обвинен от Инквизицията за еретически възгледи
[3] Йоханес Екхарт или Майстер Екхарт – 1260-1328 г., доминиканец, философ, теолог и мистик, преподавал в Сорбоната, Страсбург и Кьолн; обвинен от Инквизицията за еретически възгледи
към текста >>
182.
2. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Карлсруе, 25. 1. 1910 г. Събитието появяване на Христос в етерния свят.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя
дом
, духовния свят, и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.
Може следователно да се каже, че в далечното минало човек е бил един вид духовно същество, защото той се е свързвал пряко с други духовни същества, бил е техен другар, така да се каже; той усещал, че принадлежи към други духовни същества, към които днес вече той не може да се обръща чрез нормалните си сетива. Както ние знаем, днес също има, отвъд непосредствения свят, който ни заобикаля, други духовни светове, населени от други духовни същества, но съвременният човек не може да вижда в тези със своето обикновено съзнание. Преди обаче той е живял в тях, както по време на сънното си съзнание през нощта, а в онова междинно състояние, за което говорих. Той е живял в духовния свят и е общувал с тези други същества. Това нормално вече не може да става.
Човекът, така да се каже, е изхвърлен от своя дом, духовния свят, и с всяко ново въплъщение той все повече и повече се установява в света на земята долу.
към текста >>
183.
10. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Базел, 1. 11. 1911 г. Етеризация на кръвта.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който
дом
инира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден.
Ако свържем това, с което беше предварително казано относно двата полюса на душевния живот, ще усетим, че полюсът на интелекта е този, който доминира будния живот животът, в който човек е интелектуално буден.
Денем той е буден по отношение на своя интелект по време на сън той е буден по отношение на своята воля. Това е така, защото нощем той спи по отношение на интелекта и затова не съзнава онова, което предприема с неговата воля. Онова, което наричаме морални принципи и импулси работят косвено във волята. И всъщност човек се нуждае от живот, прекаран в сън, та моралните импулси, които той приема чрез живота на мисълта, да могат да се превръщат в резултатна дейност. В своя обикновен живот днес човек е способен да извърши, което е правилно само на плоскостта на интелекта.
към текста >>
184.
11. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 18. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част І.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Там тя била с
дом
акиня на къщата, защото по някакъв неясен подсъзнателен начин била влюбена в мъжа.
Преди една седмица тук бе разказан случаят на една дама, която напуска някакъв прием и едва не я сгазват някакви коне, а след това е била възпряна да не скочи в една река и е била обратно занесена в къщата, от която бе избягала.
Там тя била с домакиня на къщата, защото по някакъв неясен подсъзнателен начин била влюбена в мъжа.
В този случай не може да се каже, че духът, който не е принадлежал на съзнанието на тази дама, този дух, които я подтиквал и водел, е един несъзнателен дух или че това е било едно несъзнателно душевно качество. Всъщност това е нещо крайно съзнателно. Съзнанието на този демоничен дух, който отвежда жената обратно при нейния незаконен любовник, този демон е наистина с много по-остро съзнание, отколкото е жената в нейната обърканост, т.е. в нейното съзнание. Когато човешкото същество по някакъв начин прекрачи прага на своето съзнание, тези духове, които тогава стават деятелни и силни не са несъзнателни духове.
към текста >>
185.
14. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Берн, 29. 11. 1917 г. Трите области на мъртвите: живот между смърт и ново раждане.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Един човек напуска своя
дом
, за да се разходи по една пътека, която му е съвършено позната.
Какво искам да кажа чрез това? Днес човек обръща твърде малко внимание на насоката на своята съдба. Да разгледаме някои крайни случаи. Ще ви разкажа само един, който ще ви покаже какво искам да кажа, а то е само един случай от хиляди такива. Човек би могъл да разкаже хиляди такива случай, безброй хиляди.
Един човек напуска своя дом, за да се разходи по една пътека, която му е съвършено позната.
По нея се изкачва нагоре по една планина до едно скалисто място, от което има прекрасен изглед. Той често е отивал да се радва на този изглед. Това е неговата обикновена разходка. Но в този ден, докато върви внезапно в него изниква една мисъл: "Внимавай! Внимавай!
към текста >>
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както
дом
ашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Това е най-великата илюзия, на която човечеството може да се подаде. Ние намираме нейната радикална крайност например в чисто материалистичния социализъм, който подрежда всичко според икономическите закони, с други думи според чисто физически закони. Очевидно материалистичният социализъм никога не ще приеме идеята, че когато ние човешките същества вършим и най-малкото нещо помежду си, участвуват мъртвите. Социализмът е крайност в едно направление. На другия полюс е крайността, която всички т.нар.
идеалисти днес мечтаят да създадат, без да се взима предвид никаква духовност, чисто програмиране на организации по целия свят, както домашни, така и международни, за да се подтикват програми, чрез които се предполага, че ще се анулира всякаква война.
Не е възможно да се убедят хора, които лелеят такава една илюзия, че чрез това те не разрушават това, което искат да разрушат, а по-скоро обременяват повече себе си с чудовището, което те желаят да убият. Има твърде много добра воля в тези неща. Тя е само онова, което може да изскочи от материалистичното съзнание на времето, онова, което произтича като резултати бих искал да кажа като политически връх на цялата същина на света.
към текста >>
186.
2. Втора лекция. Сънищният и будният живот по отношение на планетите.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В огромното мнозинство хора обаче
дом
инира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища.
През съня могат да бъдат различени три влияния, на които е подложено човешкото същество; те винаги присъстват, и духовното изследване потвърждава това.
В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища.
Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки. Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат. Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в сравнение с другите две, че взема връх. Въпреки всичко, всяко човешко същество подлежи на всичките три влияния.
към текста >>
Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така
дом
иниращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат.
През съня могат да бъдат различени три влияния, на които е подложено човешкото същество; те винаги присъстват, и духовното изследване потвърждава това. В огромното мнозинство хора обаче доминира първото влияние; по-голямата част от съня им е ненарушавана от сънища. Второто влияние, пораждащо състоянието на сънищата, действа от време на време в почти всеки.
Но в несравнимо по-големия брой от хората тези две състояния са така доминиращи, че говоренето и действането насън рядко се срещат.
Влиянието, действащо в един сомнамбул присъства във всяко човешко същество, но в сомнамбула това трето влияние е толкова силно в сравнение с другите две, че взема връх. Въпреки всичко, всяко човешко същество подлежи на всичките три влияния.
към текста >>
187.
11. Единадесета лекция. Човекът и планетарната еволюция.
GA_119 Макрокосмос и микрокосмос
В полетата из страната дори и днес често се изкопават дълбоки дупки през зимата и в тях се поставят
дом
ати;
дом
атите остават живи, защото топлещата сила на Слънцето, излята през лятото, се е прибрала под земната повърхност.
Но то изцяло ли е независимо от въздействието и дейностите на Слънцето? Не, защото без Слънцето физическото и етерното тяло не биха могли да съществуват и да бъдат свързани едно с друго. Ако не присъстваха постоянно последствия от дейността на Слънцето, човекът нямаше да може да се развива на Земята. Той е независим от Слънцето, но е независим от съответното му положение спрямо Земята. Когато Слънцето оттегли своята непосредствена, даряваща топлина сила от Земята, то оставя зад себе си на Земята своята топлина и даваща здраве сила.
В полетата из страната дори и днес често се изкопават дълбоки дупки през зимата и в тях се поставят домати; доматите остават живи, защото топлещата сила на Слънцето, излята през лятото, се е прибрала под земната повърхност.
Тя остава да действа под повърхността на Земята, запазва се през зимата. Дори и Слънцето да се е оттеглило, неговите въздействия остават. Въглените за нашите печки са взети от вътрешността на Земята. Тя е била оформена в далечното минало посредством това, че някои растения са потънали в Земята. Тези растения растели под влиянието на слънчевата топлина и светлина; с растенията слънчевата светлина и топлина от далечни минали епохи са извадени от Земята с цел да бъдат използвани.
към текста >>
Ние помним, че наесен селяните заравят своите
дом
ати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята.
Досега са давани указания как е възможно да се разбере онова, представяно от Духовната Наука. Трябва да бъдат събрани сведения от много широки области. Духовният изследовател обаче няма нужда да прави това. Той поглежда назад и вижда онова, което Земята е била някога, и може да опише например на какво е приличала Земята в състоянието на Старото Слънце. На своята настояща степен ние може да видим как Слънцето е могло да развие онова, което Земята трупа в самата себе си за нуждите на зимата.
Ние помним, че наесен селяните заравят своите домати, защото въздействията на Слънцето са още в Земята.
Трябва да бъдат събирани факти отвсякъде и когато всичко е взето в предвид ще се види, че Духовната Наука може да бъде проверена с факти само при условие, че сме способни да ги съберем всичките. Факти, широко разпръснати в Макрокосмоса, са били събрани заедно, и ние видяхме как в едно далечно минало самият човек, Микрокосмосът, се е развил през етапите на Стария Сатурн, Старото Слънце и Старата Луна. На Земята той е достигнал временен завършек на своето настояще развитие.
към текста >>
188.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1910 г. Карма и животинско царство.
GA_120 Откровенията на Кармата
Дали в хода на развитието той го пропиля безцелно, докато животните като пестеливи
дом
акини успяха да го съхранят?
И какво настъпи междувременно, че животните привлякоха към себе си всички възможни умения, докато човекът се превърна в толкова непохватно и несръчно същество? Какво стори междувременно човекът, за да изгуби внезапно всичко, което по-рано притежаваше?
Дали в хода на развитието той го пропиля безцелно, докато животните като пестеливи домакини успяха да го съхранят?
Тези трудни въпроси се пораждат от самите житейски факти. Нека да се опитаме и да потърсим техния верен отговор.
към текста >>
189.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 май 1910 г. Болестта и здравето в светлината на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Но мой познат твърди, че според него има и друго обяснение за многото мухи в стаята че в нея живее една страшно немарлива
дом
акиня.
Но мой познат твърди, че според него има и друго обяснение за многото мухи в стаята че в нея живее една страшно немарлива домакиня.
Нима това не е едно чудовищно суеверие: Да си представяме немарливото поведение като един вид личност, която само махва с ръка и мухите пристигат! За мен първото обяснение, което свързва мухите с натрупаната мръсотия, е по-точно! "
към текста >>
" Съвсем не е суеверие да се говори за духовни причини при болестите, когато в същото време признаваме и всички други възможности, какъвто е случая с мухите в стаята на немарливата
дом
акиня.
Не по-различни изглеждат нещата в медицината, когато чуваме някой да казва: „Ако даден човек е сполетян от болест, това означава, че определени бацили са причинили инфекция; изгонете бацилите и той ще оздравее. Защо трябва да се търсят някакви духовни причини! Нужно е само едно: да се премахнат бацилите!
" Съвсем не е суеверие да се говори за духовни причини при болестите, когато в същото време признаваме и всички други възможности, какъвто е случая с мухите в стаята на немарливата домакиня.
И няма защо да се разтреперваме от гняв, ако чуем някой да казва: „Мухите веднага ще изчезнат, ако стаята се почисти основно".
към текста >>
Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на
дом
акинята.
Нещата не опират до това, да оборим другите, а да се научим на взаимно разбиране, на точна преценка за стойността на едните и другите мнения. Трябва да се съобразяваме както с непосредствените материални причинители, така и с по-далечните причини. Обективно мислещият антропософ никога няма да подкрепи становището, че при най-малкия знак на немарливостта мухите пристигат в стаята; той ще признае и други, материални фактори, но неизбежно ще напомни, че зад материалните процеси се разиграват невидими духовни събития и че тези скрити, окултни събития трябва да бъдат проучени заради благото и спасението на човечеството. Обаче за всеки, който би пожелал да се включи в подобна борба, трябва да е пределно ясно: духовните причини не винаги се разбират по същия начин, както се разбират материалните причини; борбата срещу едните често по нищо не прилича на борбата срещу другите.
Не бива също и да си въобразяваме, че водейки борбата срещу духовните причини, сме освободени от задължението да се справяме с материалните причини; защото това би означавало да оставим стаята непочистена и да пренесем спора върху немарливостта на домакинята.
към текста >>
190.
2. Втора лекция, 8. Юни 1910. Нормални и абнормни Архангели. Духовете на езика.
GA_121 Отделните души на народите
Разбира се, за продължителни периоди от време, те също имат един основен,
дом
иниращ тон, както и определени елементи, които са относително трайни.
Когато разглеждаме едно човешко същество, ние установяваме, че неговата етерна аура остава свързана с него, докато то е живо, т.е. от раждането до смъртта. Следователно, тя е свързана с неговото физическо тяло и всъщност се променя само дотолкова, доколкото той осъществява някакъв напредък в своето развитие, да кажем по отношение на интелигентността, морала и т.н. В този случай обаче ние установяваме, как етерната аура на човека се променя, така да се каже, отвътре и нейните нови съставки, като един вид повлекла, започват едва забележимо да просветват отвътре. Съвсем друго е положението при етерните аури на различните географски местности.
Разбира се, за продължителни периоди от време, те също имат един основен, доминиращ тон, както и определени елементи, които са относително трайни.
Обаче в тези етерни аури настъпват също и внезапни промени и точно тези внезапни промени отличават географските аури от човешките аури, които се променят съвсем бавно и постепенно, а в случай че това става, промените настъпват, както казах, в посока отвътре навън. Етерните аури, разположени над съответните географски области, се променят в хода на общочовешката еволюция и най-вече тогава, когато един народ напуска своята първоначална територия, за да се засели в други части на Земята. Главната особеност на етерната аура, присъща на дадена географска местност, се свежда до това, че тя зависи не само от силите, които, така да се каже, се надигат от почвата, а зависи и от факта, какъв народ се е заселил там.
към текста >>
191.
11. Единадесета лекция, 17. Юни 1910. Нертус, Видар и новото Христово откровение.
GA_121 Отделните души на народите
И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у
дом
а си.
Но значение имат не само смесванията и връзките между отделните народи, не само смесването на кръвта, но също и Духовете на Народите, респективно духовните и душевни стимули, произлизащи от тях. Възгледът за споменатото „слизане“ на душите е запазен под най-чиста форма в образите на онзи ранен митологичен свят, който е присъщ за северните народи. Ето защо в преданията за Ваните Вие все още бихте могли да откриете един много древен спомен за тези неща. Особено тук на север, в скандинавските традиции, наистина откриваме един жив спомен за душите, които слизаха от планетарните сфери, за да се свържат с човешките физически тела и не случайно северната митология обозначава тази част от света, като „Страната на великаните“. Това, което израства от земното тяло, принадлежи към Страната на великаните.
И сега за нас не е трудно да разберем, че северно-германският човек винаги е чувствувал този могъщ импулс, а именно как в неговата душа, израснала постепенно от лоното на световете, непрекъснато работи този древен поглед на Боговете, който тук, където водните мъгли се стелеха над Атлантида, все още беше като у дома си.
Да, в своята душа северно-германският човек ясно усещаше нещо от раждането на един Бог, който произлизаше непосредствено от онези божествено-духовни Същества, от онези архангелски Същества, които насочваха свързването между духовно-душевните сили и физически-земните субстанции. Някога Фрайр, Богът, и Фрайя, неговата сестра, особено почитани тук, в Северна Европа, бяха възприемани като онези ангелски Същества, които вливаха в човешката душа всичко онова, от което тя се нуждаеше, за да доразвие на физическия план древните сили, до които старото ясновидство все още имаше някакъв достъп. В рамките на външния сетивен свят, в рамките на ограничения от сетивата физически свят, Фрайр беше продължител на всичко онова, до което се докосваше ясновиждащото съзнание. Той беше живият продължител на онези сили, които ясновидството беше в състояние да пренесе в човешкото тяло. Ето защо той трябваше да се свърже с органите, с физическо-телесните инструменти на онези душевни сили, които после пренасяха във физическия план онова, което се откриваше пред старото ясновидство.
към текста >>
Той е като у
дом
а си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин.
Всичко, което може да се прояви в бъдеще, зависи до известна степен от волята на човечеството, така че хората спокойно могат да пропуснат това, което е замислено като тяхно спасение. Изключително важно е да помним, че Духовната наука е наистина една подготовка за новото откровение на Христос. Тук материализмът би могъл да допусне една двойна грешка. Едната от тях, която има вероятност да се получи главно поради традициите на Запада, се състои в това, че всичко, което възвестяват през 20 век първите пионери на новото Христово откровение, ще бъде обявено за пълна глупост или за необуздана фантастика. Както знаем, днес материализмът е обхванал всички области на живота.
Той е като у дома си не само на Запад, но и на Изток, само че там се проявява по друг начин.
Лесно би могло да се получи следното: източният материализъм да обърка хората и те да не разпознаят по-висшата степен на Христовото откровение и тогава да настъпи това, за което често сме говорили, а и занапред непрекъснато ще напомняме, а именно, че материалистичното мислене ще се опита да превърне етерното виждане на Христос в един чисто материалистичен феномен. Лесно би могло да се получи следното: под влияние на духовно-научните истини хората действително ще говорят за новото идване на Христос, обаче в същото време ще вярват, че Христос отново ще се яви в едно материално тяло. И резултатът от всичко това би бил пак материализъм, само че в друга разновидност. Тогава бихме имали продължение на всичко онова, което е тук от столетия насам.
към текста >>
Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а
дом
иниране то на един народ спрямо друг народ.
Недоразумения относно предмета на нашите лекции биха могли да възникнат, само ако сме в плен на определени симпатии и антипатии, само ако не разбираме действителната същност на нашето Антропософско Движение. Ако обаче схващаме духа на казаното, ние ще можем да се справим дори и с най-трудните неща от живота, и ще можем да работим за общата цел всеки според своите разбирания и възможности опирайки се на онова, което лежи в основата на нашата мисия. И ние ще изпълним нашата задача най-добре, ако изхождаме от това, което е заложено в самите нас. Ние служим на човечеството най-добре тогава, когато развиваме заложените в нас качества, за да ги положим като един вид жертва пред олтара на човечеството и тази жертва ние правим в името на идващата културна епоха. Ето кое трябва да разберем ние!
Ние трябва да се научим да разбираме, че би било много зле, ако Духовната наука подпомага не човека, Ангела и Архангела, а доминиране то на един народ спрямо друг народ.
Духовната наука е тук не за да насърчава експанзията на едно или друго вероизповедание. Ако все пак някога Изтокът би покорил Запада или обратно, това изобщо не би било в съгласие с духовно-научните възгледи. В съгласие с тях би била само жертвата, с която ние пренасяме най-доброто от себе си в името на цялото човечество. И когато ние живеем в самите себе си, обаче не за себе си, а за всички хора, тогава постигаме истинската духовно-научна толерантност. Точно тези думи исках да прибавя към нашата основна тема.
към текста >>
192.
2. СКАЗКА ВТОРА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Приблизително по този начин ние се
дом
огваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание.
Приблизително по този начин ние се домогваме до принципа, който стои на основата на едно такова описание.
И когато се помогнем до този принцип, тогава ние същевременно можем да почувствуваме нещо от духа на този език, който, както казахме, проявяваше една творческа сила в душата, за която модерният човек с неговите отвлечени езици няма вече никаква представа.
към текста >>
193.
6. Шеста лекция, 6. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: След изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия
дом
.
Още вчера аз споменах: ученията, залегнали в основата на Матеевото Евангелие и по-точно обясненията за Исус от Назарет и за произхода на неговата кръв, бяха култивирани в онези общности на есеи и терапевти, за които вече стана дума, а всред тях като един велик Учител се подвизаваше Йешуа бен Пандира личността, която подготви епохата на Христос Исус.
Той успя да подготви неколцина от своите ученици, като им разкри следното: След изтичането на определен период от време, а именно 42 поколения след Авраам, еврейският народ ще бъде напреднал до такава степен, че индивидуалността на Заратустра ще може да се инкарнира в един от потомците на Авраамовата линия, в един от потомците на Соломоновата линия на Давидовия дом.
Тези неща бяха известни предварително. Естествено, всичко това ставаше в условията на тогавашните Мистерии. Обаче не само в школите на есеите, но и всред отделни техни последователи имаше случаи, когато дадена личност успяваше наистина да се издигне през тези 42 степени и по пътя на ясновиждането да съзерцава как би изглеждало онова Същество, което е слязло по съответните 42 степени. Да, с помощта на подходящи учения, тези неща трябваше да бъдат разяснени на света. Ето защо задачата на есеите се свеждаше до това, да поддържат поне у отделни хора разбирането за идващия Христос.
към текста >>
За едното от тях, Исус от Соломоновата линия на Давидовия
дом
, ни говори родословието от Евангелието на Матей.
И така, в Евангелията се говори за две родителски двойки, като и в двата случая бащите се казват „Йосиф", а майките „Мария"; тези имена са носели мнозина хора в миналото; но да вадим заключения от самите имена, както те биват схващани днес това противоречи на истинското окултно изследване. Следователно, в двете семейства се раждат и две деца, носещи името Исус.
За едното от тях, Исус от Соломоновата линия на Давидовия дом, ни говори родословието от Евангелието на Матей.
Другото дете, Исус от Натановата линия, е син на съвсем други родители и за него ни разказва Евангелието на Лука. Двете деца израстват в непосредствена близост до към тяхната дванадесетгодишна възраст. Това Вие ще намерите в Евангелията, а те винаги говорят истината. И докато хората не искат да чуят истината, Евангелията ще са затворени за тях. Обаче ние трябва да вникнем в Евангелията, те винаги говорят истината.
към текста >>
194.
7. Седма лекция, 7. Септември 1910
GA_123 Евангелието на Матей
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия
Дом
.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом.
Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
към текста >>
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия
дом
.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е.
в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом.
Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи. После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото. Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>
После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия
дом
, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано ре
дом
с първото.
Ние видяхме, че индивидуалността на Заратустра, която през древните следатлантски епохи беше великия Учител на Азия, по-късно се инкарнира като Заратас или Назаратос, и че същата тази индивидуалност отново се инкарнира в онова дете Исус, за което ни говори Евангелието на Матей и което произлиза от Соломоновата линия на Давидовия Дом. Ние видяхме още, как в продължение на 12 години Заратустровата индивидуалност успя да развие в това момче Исус т.е. в самия себе си всички онези качества, които можеха да бъдат развити в етерно-физическата организация на един потомък от Соломоновия дом. Заратустра стигна до тях само защото той живя цели 12 години в това физическо и етерно тяло. По начало до човешки качества се стига, ако ги развием като „инструменти", като органи.
После Заратустровата индивидуалност напусна това момче Исус и премина в другото момче Исус, за което ни говори Евангелието на Лука: то произлиза от Натановата линия на Давидовия дом, роди се като второ дете Исус и в Назарет беше отгледано редом с първото.
Заратустровата индивидуалност премина тъкмо в това момче Исус и евангелистът Лука описва този момент в известната сцена, когато родителите му го откриват в Йерусалимския храм по време на празника. Докато соломоновото дете Исус умря наскоро, Заратустра продължи да живее в Исус от Евангелието на Лука до своята тридесета година, развивайки всички онези качества, които могат да бъдат развити с помощта на предварително подготвените органи, каквито притежаваха физическото и етерното тяло на Соломоновия Исус, към които по-късно прибави и това, което можа да постигне чрез астралното тяло и Аза на Натановия Исус.
към текста >>
195.
Езотеризмът в Евангелието на Маркo
GA_124-4 Езотеризмът в Евангелието на Маркo
Следователно имаме йерархичен ред от девет последователни нива,
дом
иниращи човека.
Ако искаме да разберем един такъв пасаж, трябва да си припомним всичко научено за висшите, свръхестествени светове в течение на годините. Например, че човешкото същество, такова каквото живее на този свят, е по-нисш член на йерархичния ред, и се намира на най-долното му стъпало. Над него се намира свръхестествения свят. Най-напред ние намираме това, което християнският езотеризъм нарича Ангелои или Ангелите, първите свръхестествени същества над човека, имащи влияние върху живота; след това идват Архангелои или Архангели, после Архаи или Духове на личността; следват Властите, Силите и Господствата и най-накрая имаме Престолите, Херувимите и Серафимите.
Следователно имаме йерархичен ред от девет последователни нива, доминиращи човека.
Сега ще разгледаме как тези различни духовни същества се намесват в нашия живот.
към текста >>
196.
Коледният Празник в променящия се ход на времето
GA_125-13 Коледният Празник в променящия се ход на времето
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски
дом
ове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници.
Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин.
към текста >>
Когато празнуването на Коледа се прибра в
дом
овете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем.
Не е възможно да се обрисуват подробно чудесните, прекрасни душевни настроения, които се пробуждаха в най-простите земеделски домове в неделните следобеди и вечери, когато наближаваха Коледните празници. Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия.
Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем.
Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом. Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села.
към текста >>
В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки
дом
.
Който иска да го направи ще трябва да опише много интимни душевни настроения. Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин.
В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом.
Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно. - А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно.
към текста >>
Онова, което по този начин се оттегли в
дом
овете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно.
Той ще трябва да разкаже как мнозина, замесени в голям дял борби и пакости през останалата година, чувстваха естествена въздържаност в душите си, като резултат на това, че бяха изпълнени с мисълта: “Наближава времето на Христос." Те усещаха: Самото време е станало прекалено свято, за да се позволят бели през този сезон. - Това е само незначителен аспект на онова, което широко присъстваше в миналите столетия, и което още можеше да бъде видяно в неговите последни остатъци в онези отдалечени села в последните десетилетия. Когато празнуването на Коледа се прибра в домовете като семеен празник, вие не бихте видели нищо повече от една малка изложба, представяща обора във Витлеем. Децата се радваха на всичко свързано с него, като виждаха Йосиф и Мария, с овчарите отпред, и ангелите отгоре, понякога направени по много примитивен начин. В някои села вие бихте намерили такава изложба на “яслите" в почти всеки дом.
Онова, което по този начин се оттегли в домовете, беше повече или по-малко последното ехо на нещо, до което ще се докоснем по-късно.
- А когато главните дни на Коледния Празник, 25 и 26 Декември, бяха отминали и наближаваше Кръщението, Празникът на Тримата Царе, вие бихте могли допреди няколко десетилетия още да видите малки групи актьори, ходещи от село на село - последните актьори на сегашните постановки за “Свещената История". Действителните Коледни пиеси вече са станали доста редки, но последно ехо на “Пиесата на Тримата Царе" все още може често да бъде видяно, може би дори и днес (1910) в някои отдалечени села. Имаше “Трима Свети Царе", носещи странни облекла, различни за всеки, с хартиени корони и звезда над главите си. Така те се движеха през селата, рядко без хумор, но с хумор и благоговение едновременно. Със своите прости гласове те пробуждаха всички онези чувства, които душата трябваше да изпита във връзка с онова, което Библията казва за великия Христов Импулс на човешката еволюция.
към текста >>
Така те ходеха по селата, спирайки в различни
дом
ове, за да представят своите прости разкази.
И беше също толкова невъзможно да се приеме историята на Страданието по друго време, а не по Великден. Хората се чувстваха обединени с онова, което им говореше от звездите, седмиците, сезоните, което им говореше от снега и слънчевата светлина. И те слушаха истории за онова, което искаха да почувстват и трябваше да чувстват, когато т.нар. “Певци на Звездата" обикаляха наоколо, носейки на главите си хартиени корони, а по-късно носещи само бели връхни дрехи. Един от тях носеше звезда, прикрепена към подобно на ножица приспособление, така че той можеше да протяга звездата на определено разстояние.
Така те ходеха по селата, спирайки в различни домове, за да представят своите прости разкази.
Онова, което имаше най-голямо значение беше, че точно по това време сърцата на хората бяха правилно настроени, така че те бяха способни да поемат всичко, което беше предназначено да проникне душите им през това време на годината. Аз самият още съм чувал няколко пъти тези “Звездни Певци", рецитиращи простите си стихотворения като ходеха по селата, и за мен това още е прекрасен спомен. Например следното:
към текста >>
197.
Лекция трета
GA_126 Окултна история
Станал монах в Ордена на
дом
иниканците.
Св. Алберт Велики се родил в Швабия. Учил в Падуа.
Станал монах в Ордена на доминиканците.
Живял в Кьолн, Хилдесхайм, Фрибург, Ратисбон и Страсбург. Преподавал в Париж от 1240 до 1248 г., където срещнал най-големия от своите ученици - Св. Тома Аквински. През 1260 г. бил избран за епископ на Ратисбон, но се отказал от тази длъжност две години по-късно.
към текста >>
198.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие Лугано, 17. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в
дом
а на цар Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е.
С това обаче висшето Същество, което наричаме Христос е поставено в една друга верига на развитието, отколкото когато говорим за Буда.
Бодисатвата, който се издигна до ранга Буда, беше роден в дома на цар Судходана и в неговата двадесет и девета година се издигна до ранга Буда, т.е.
оттогава той вече нямаше нужда да се превъплъщава на Земята. Когато едно такова Същество, един Бодисатва става Буда или Учител, това означава едно вътрешно развитие, само едно по-висше развитие, през което може да мине всеки човек. Едно езотерично обучение е само начало на това, което води до издигането в ранга Буда. То няма нищо общо с това, което става около хората. Такива хора се явяват в определени времена, за да тласнат света по-напред.
към текста >>
199.
Христовият Импулс в хода на историческото развитие. Локарно, 19. Септември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Някога една велика индивидуалност, свързана с общочовешкото развитие, една от онези индивидуалности, които назоваваме с името Бодисатва, се въплъти в царствения
дом
на Судходана.
Всички ние знаем как се е стигнало до едно велико събитие, което е описано на много места.
Някога една велика индивидуалност, свързана с общочовешкото развитие, една от онези индивидуалности, които назоваваме с името Бодисатва, се въплъти в царствения дом на Судходана.
Всички ние знаем, че тази индивидуалност беше определена да се издигне до следващия ранг, който идва след този на Бодисатва. Всеки човек, който се издига по-високо и стига до ранга Бодисатва, трябва да стане един Буда в неговото последно въплъщение. Какво означава този ранг Буда? Какво означава това особено при онзи Бодисатва, който като Гаутама Буда стига до ранг Буда? Той означава, че Буда – и такъв е случаят при всеки Буда – няма вече нужда да се въплъщава на Земята в едно тяло от плът.
към текста >>
200.
Розенкройцерското християнство. Нойшател, 27. Септември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Тогава вместо умственото мислене
дом
иниращо беше непосредственото виждане.
Това кратко време на затъмнение трябваше да настъпи, за да бъде подготвена характерната черта на нашата настояща епоха, а именно: интелектуалната, опираща се на разума култура. Ето кое е същественото за Петата следатлантска културна епоха. През време на Гръцко-латинската културна епоха днешната култура на разума не съществуваше в тази форма.
Тогава вместо умственото мислене доминиращо беше непосредственото виждане.
Човекът се срастваше, така да се каже, непосредствено с това, което виждаше и чуваше; да, човекът тогава се срастваше също и с това, което мислеше. Тогава не се е умувало така много, както това става и трябва да става днес, защото това умуване е задача на Петата следатлантска културна епоха. Но след време ясновидството на човека ще започне отново да се събужда и тогава ще може да се развие ясновидството на бъдещето.
към текста >>
201.
Етеризацията на кръвта. Наместа на етерния Христос в развитието на Земята. Базел, 1. Октомври 1911
GA_130 Езотеричното християнство
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който
дом
инира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот.
Ако сега свържем това твърдение с казаното порано за двата полюса на човешката душа, ние трябва да чувствуваме именно интелектуалния полюс като един полюс, като онзи полюс, който доминира предимно над будния дневен живот, а именно, когато сме будни по отношение на интелектуалния живот.
През време на деня човекът е буден по отношение на своя интелект, през време на съня той е буден по отношение на своята воля. Но понеже тогава той спи по отношение на своя интелект, той няма съзнание за това, което върши със своята воля. Обаче това, което наричаме морални принципи и импулси, действува косвено във волята. И действително човек се нуждае от съня, за да може това, което приема чрез мисловния живот като морални импулси, да се разгърне в ефективни действия. Истина е: Такъв, какъвто е днес човекът в обикновения живот, той може да извърши нещо правилно само в интелектуалната област; нещо по-малко може той в моралната област – тук ние разчитаме на една помощ от света на Макрокосмоса.
към текста >>
202.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 4. Ноември 1911, Първа лекция
GA_130 Езотеричното християнство
Ние знаем, че Буда е живял като царски син в
дом
а на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене.
Кой беше този Йешу бен Пандира? Той беше една велика индивидуалност, която от времената на Буда – следователно около шестстотин години преди нашата ера – се е превъплъщавала почти всяко столетие, за да води човечеството напред. За да го разберем, ние трябва да се върнем назад до Съществото на Буда.
Ние знаем, че Буда е живял като царски син в дома на Сакия около пет и половина столетия преди нашето летоброене.
Онази индивидуалност, която тогава стана Буда, не беше родена като Буда. Буда, онзи царски син, кйто донесе на човечеството учението за състраданието, не се роди тогава като Буда. Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда.
към текста >>
Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в
дом
а на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност.
Защото Буда не е никаква индивидуалност, Буда е един сан, един чин. Онзи Буда се роди като Бодисатва и се издигна до степента Буда в своята двадесет и девета година на живота си, когато беше потопен в медитация под дървото Боди, и донесе учението за състраданието от духовните висини във физическия свят. По-рано той беше един Бодисатва съшо и в неговите минали инкаранации и след това стана Буда. Но работата стои така, че чрез това сякаш мястото на един Бодисатва, т.е. мястото на един учител на човечеството във физическа форма остана свободно за определено време и трябваше отново да бъде заето.
Когато онзи Бодисатва, родил се като царски син в дома на Сакия, се издигна до степента Буда в двадесет и деветата година на своя живот, санът Бодисатва бе веднага прехвърлен на една друга индивидуалност.
Следователно, ние трябва да говорим за един приемник на Бодисатва, който тук се е издигнал до степента Буда. Приемник на Гаутама Буда – Бодисатва стана онази индивидуалност, която в миналото, сто години преди Христос беше инкарниран като Йешу бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христос във физическо тяло.
към текста >>
203.
Йешу бен Пандира подготвителят за разбиране на Христовия Импулс. Кармата като съдържание на живота. Лайпциг, 5. Ноември 1911, Втора лекция
GA_130 Езотеричното християнство
– При това в
дом
а си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия.
Един подобен случай е следният: Едно малко момче показваше на своята майка чудни страни от дарбата си за наблюдение, която беше свързана с извънредно голяма отдайност и проникновеност. То казваше: „Знаеш ли, когато вървя по улицата и виждам хора и животни, това е така, като че аз се вмъквам в хората и животните. Наскоро аз срещнах една бедна жена и влязох в нея. И това, което почувствувах, беше страшно болезнено, страшно печално.
– При това в дома си детето не беше виждало никаква мизерия, а живееше при съвсем добри условия.
– След това, казваше детето, влязох в един кон, после в една свиня. – И то подробно описваше това, като по този начин, вниквайки в чувствата на другите, то развиваше в себе си едно особено силно състрадание, както и склонност към действия, произтичащи от състраданието.
към текста >>
Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у
дом
а едно важно за мен лекарство.
Тъй като дамата явно сметна, че той страда, тя бе обхваната от съчувствие и скоро между двамата се завърза разговор. Тогава тя му разказа, как е забелязала, че той е страдащ, но добре знае какво означава човек да е болен, защото и самата тя била болна. Каза му, че носи със себе си една кошница, в която има всичко необходимо за нейните болести. После тя каза: Аз мога да лекувам всичко, защото имам средство за всичко. Но представете си, какво нещастие ми се случи!
Аз идвам от вътрешността на Русия тук, на Балтийско море, за да се възстановя и за да направя нещо за моето страдание, и когато стигнах тук, забелязах, че съм забравила у дома едно важно за мен лекарство.
Сега трябва веднага да се връщам, а ето че и тази моя надежда се оказва напразна. После господинът също разказа за своите страдания и тя му даде за всяка една от неговите болести по едно лечебно средство, а той обеща да изпълни всичко и си го записа. Мисля, че това бяха около дванадесет различни рецепти. Сега тя започна да изброява поотделно своите болести; от своя страна господинът започна да я уверява, че знае всичко, което може да излекува тези болести, че против това страдание може да ù се помогне в този санаториум, за онова – в един друг санаториум. От своя страна дамата си записа всички адреси и просто се страхуваше, че ще пристигне в Берлин в неделен ден и вероятно всички аптеки ще бъдат затворени.
към текста >>
204.
Фактът на преминалия през смъртта божествен импулс. „Пет Великдена” от Анастасиус Грюн. Дюселдорф, 5. Май 1912
GA_130 Езотеричното християнство
Над
дом
опожарен, а нявга тъй красив,
Над дом опожарен, а нявга тъй красив,
към текста >>
Че със сила обкръжават
дом
ът му свят?
Че със сила обкръжават домът му свят?
към текста >>
Дом
овете и хижите наши опожариха,
Домовете и хижите наши опожариха,
към текста >>
205.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 10. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Прибирайки се у
дом
а си, учениците бяха убедени само в това и в нищо друго.
Това ясно пролича в посочения пример. Има и друго, което е още по-важно. Какъв е смисълът на думите: „Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябва да възкръсне от мъртвите. И така, учениците се прибраха у тях си.“ Следователно, нека да попитаме: В какво можаха да се убедят учениците? Нещата са описани максимално ясно и точно: Плащениците са там, но тялото на Исус не е там; то вече не е в гроба.
Прибирайки се у дома си, учениците бяха убедени само в това и в нищо друго.
Иначе думите се оказват лишени от всякакъв смисъл. Колкото по-дълбоко вниквате в текста, толкова повече трябва да признаете: Учениците, които стояха до гроба, можаха да се убедят, че плащениците са там, но тялото на Исус не е там; и те си тръгнаха обратно с мисълта: Къде е тялото? Кой взе тялото от гроба?
към текста >>
206.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Карлсруе, 12. Октомври 1911
GA_131 От Исус към Христос
Ние знаем, че по времето, за което става дума, в Палестина се ражда не едно, а две деца, носещи името Исус, като едното от тях произлиза от Соломоновата линия на Давидовия
дом
.
Ние знаем, че по времето, за което става дума, в Палестина се ражда не едно, а две деца, носещи името Исус, като едното от тях произлиза от Соломоновата линия на Давидовия дом.
Странното противоречие в началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука идва тъкмо поради тази причина, че авторът на Матеевото Евангелие описва само едното момче Исус: това от Соломоновата линия на Давидовия дом. След известно време, почти едновременно, се ражда другото момче Исус: Това от Натановата линия на Давидовия дом. Сега най-важното е да си обясним, кои всъщност бяха тези две деца.
към текста >>
Странното противоречие в началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука идва тъкмо поради тази причина, че авторът на Матеевото Евангелие описва само едното момче Исус: това от Соломоновата линия на Давидовия
дом
.
Ние знаем, че по времето, за което става дума, в Палестина се ражда не едно, а две деца, носещи името Исус, като едното от тях произлиза от Соломоновата линия на Давидовия дом.
Странното противоречие в началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука идва тъкмо поради тази причина, че авторът на Матеевото Евангелие описва само едното момче Исус: това от Соломоновата линия на Давидовия дом.
След известно време, почти едновременно, се ражда другото момче Исус: Това от Натановата линия на Давидовия дом. Сега най-важното е да си обясним, кои всъщност бяха тези две деца.
към текста >>
След известно време, почти едновременно, се ражда другото момче Исус: Това от Натановата линия на Давидовия
дом
.
Ние знаем, че по времето, за което става дума, в Палестина се ражда не едно, а две деца, носещи името Исус, като едното от тях произлиза от Соломоновата линия на Давидовия дом. Странното противоречие в началото на Евангелието на Матей и Евангелието на Лука идва тъкмо поради тази причина, че авторът на Матеевото Евангелие описва само едното момче Исус: това от Соломоновата линия на Давидовия дом.
След известно време, почти едновременно, се ражда другото момче Исус: Това от Натановата линия на Давидовия дом.
Сега най-важното е да си обясним, кои всъщност бяха тези две деца.
към текста >>
Необходимо беше тази индивидуалност на Заратустра, с всичките си могъщи, вътрешни сили, които носеше със себе си от своите предишни инкарнации, да се инкарнира в едно тяло, което идваше от Соломоновата линия на Давидовия
дом
и което беше в състояние да преработи забележителните способности на Заратустра, и да ги развие до още по-голяма степен, както могат да бъдат развити такива човешки способности, които вече са стигнали до едно изключително високо равнище, доколкото те принадлежат на едно същество, което минава от една инкарнация в друга инкарнация.
Окултното изследване показва, че индивидуалността, която беше инкарнирана в Соломоновото момче Исус, беше не друга, а тази на самия Заратустра. След своята основна мисия, за която говорихме при разглеждането на древната Персийска култура, Заратустра се беше инкарнирал многократно, като накрая това стана също и през Вавилоно-халдейската епоха, и след това той се инкарнира именно в Соломоновото момче Исус.
Необходимо беше тази индивидуалност на Заратустра, с всичките си могъщи, вътрешни сили, които носеше със себе си от своите предишни инкарнации, да се инкарнира в едно тяло, което идваше от Соломоновата линия на Давидовия дом и което беше в състояние да преработи забележителните способности на Заратустра, и да ги развие до още по-голяма степен, както могат да бъдат развити такива човешки способности, които вече са стигнали до едно изключително високо равнище, доколкото те принадлежат на едно същество, което минава от една инкарнация в друга инкарнация.
Следователно, става дума за едно човешко тяло, което може да доразвие тези способности не в една по-късна възраст, а в една свежа, младенческа възраст. Ето защо ние виждаме как Заратустровата индивидуалност израства по такъв начин, че способностите на момчето се развиват относително рано. Още в много ранна възраст това дете показва известни познания, които поначало са невъзможни в една такава детска възраст. Сега ние трябва да установим и друг важен факт: Този Соломонов Исус, това момче от Соломоновата линия въпреки че представляваше инкарнация на една толкова висша индивидуалност все пак беше само един високо издигнат човек, или с други думи, беше обременен с възможността да греши, дори и да изпитва известни морални затруднения, макар и те да не прерастваха в недостатъци или някакви други отрицателни качества.
към текста >>
207.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 21 Ноември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у
дом
а си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко.
Въпросното изживяване бива затрупано от безброй други случки и събития, и след време детето вече не си спомня за него. Би могло да се случи така, че това изживяване да не се появи вече никога. Обаче нека да допуснем и една друга възможност: на 15 или 16 годишна възраст детето трябва да понесе някаква нова несправедливост. И сега изведнъж се раздвижва онова старо обвинение, което иначе би останало скрито в дълбините на душата. Детето изобщо не си спомня за него, в момента го вълнуват съвсем други неща, а не това, което се е случило преди толкова години.
Ако обаче то не беше се случило, детето, или по-точно казано, сега младежът щеше да се прибере у дома си, и според особеностите на своя характер да поплаче или да кресне на своите близки, но така или иначе, след известно време да забрави всичко.
Но след като случката от неговото ранно детство е вече факт аз изрично подчертавам, че тя може и да е напълно изтрита от паметта му -, тя изведнъж се раздвижва под горния повърхностен пласт на душевния живот, също както подводното течение често пъти се проявява под глад ката и спокойна морска повърхност. И това, от което иначе биха останали само сълзи или сърдити забележки, сега изведнъж прераства в едно неочаквано ученическо самоубийство! Ето какви разрушителни последици могат да бликнат от скритите пластове на душевния живот! И най-важната, най-могъща сила, която пулсира там долу, и която е спотаена във всяка човешка душа, независимо дали ние имаме или нямаме съзнание за нея, това е копнежът! В условията на външния свят, тази сила се проявява под различни имена, и често пъти те са прекалено загадъчни, прекалено метафорични, защото са израз на извънредно сложни отношения, които обикновено не стигат до нашето съзнание.
към текста >>
Един човек изпитва носталгия към задушевните разговори в бащиния си
дом
; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си
дом
; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля.
Припомнете си едно душевно състояние, което е добре познато на всички макар че градският човек все повече се отдалечава от него -, едно душевно състояние, което обозначаваме с думата „носталгия". Ако бихте искали да проучите какво точно представлява носталгията, Вие веднага щяхте да забележите, че в основата си тя е съвсем различна при всеки отделен човек. Веднъж тя изглежда така, друг път иначе.
Един човек изпитва носталгия към задушевните разговори в бащиния си дом; често пъти той изобщо не подозира, че копнее за уюта на своето детство, за уюта на бащиния си дом; и все пак в душата му се надига един неясен порив, една неясна воля.
Друг човек изпитва носталгия към планините, където е протекло неговото детство, към потоците, където е играел заедно с другите деца. Често пъти ние изобщо не сме наясно за скритите сили в подземието на нашия душевен живот и сме склонни да ги обединяваме под общия знаменател на т.н. „носталгия", въпреки че под покривалото на „носталгията" бушуват всевъзможни сили, а това, което действително ги обединява, е именно копнежът! Колкото по-неясен е един копнеж, толкова по-мъчителен е той. Човекът може и да няма представа за него, но все пак копнежът е налице.
към текста >>
208.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 Декември 1911
GA_132 Еволюцията от гл.т.на истината
Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у
дом
а с определения брой хлебчета.
Тъкмо по този повод бих желал да напомня нещо, за което тези дни стана дума на друго място: А именно, как правилните възражения, т.е. възраженията, които са правилни сами за себе си, не винаги ни доближават до реалния свят, за който говори антропософията, така че хората спокойно могат да си имат своите правилни възражения, правилни сами за себе си, без това да противоречи на антропософията. В моята лекция „Как да обосноваваме теософията? "38, аз си послужих с едно сравнение и разказах, как едно дете всеки ден трябвало да купува малки бели хлебчета за семейната закуска. От една селска фурна то всеки ден донасяло по едно хлебче за два крайцера, така че винаги тръгвало от къщи с десет крайцера в джоба си.
Без да е кой знае какъв математик, детето всеки ден отивало при Грайслер, така се казвал тамошния пекар и спокойно се връщало у дома с определения брой хлебчета.
Но ето че семейството осиновило друго дете и сега вече то трябвало да ходи при Грайслер. Понеже смятало по-добре, то си казало: Сега ти получи десет крайцера, десет делено на две прави пет; значи в къщи ти ще занесеш пет хлебчета. Но като се върнало, то поставило на масата шест хлебчета. И си казало: Тук има някаква грешка, дали са ти повече, но ако твоята сметка е вярна, утре ти ще донесеш в къщи пет хлебчета. На следващия ден детето отново получило десет крайцера и отново донесло шест хлебчета.
към текста >>
209.
Въпроси и отговори
GA_135 Прераждане и Карма
Иначе би трябвало също така да се твърди, че един малък
дом
ашен дух се намира в часовника и движи стрелките напред, или пък че такъв се намира в автомата, в който пускаме десет пфенига и който ни „дава“ за това шоколад.
Когато едно животно е дресирано да извършва някои неща, подобни на тези, които прави човекът, от това не може да се направи заключение, че вътре в това животно живее същото, което живее в човека.
Иначе би трябвало също така да се твърди, че един малък домашен дух се намира в часовника и движи стрелките напред, или пък че такъв се намира в автомата, в който пускаме десет пфенига и който ни „дава“ за това шоколад.
Става въпрос за това къде е духът, който е в основата на едно нещо. Духът на часовника трябва да се търси в майстора часовникар. Малко по-прости са нещата, когато се говори за духа на животното. Животното не е нито съвършена машина, нито несъвършен човек. В същността си то стои между машината и човека.
към текста >>
210.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г.
GA_135 Прераждане и Карма
Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски
дом
огвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
И сега бихте могли да кажете: Да, ти говориш такива странни и невероятни неща! При поети, писатели и други работещи в сферата на духовното хора това може и да се получи. Когато става въпрос за такива хора, звучи добре те да изпитват радост, любов, отдаденост към мястото, което заемат в живота. Но как е при всички онези, които са на такива работни места, които, съдейки по тяхната същност и по дейностите, които трябва да се извършват, наистина не са пригодени да събудят особена симпатия, а напротив – събуждат в човешките души усещането, че принадлежат към най-пренебрегнатите, към поробените от живота хора? Кой би отрекъл, че голяма част от съвременните културни стремежи не представлява едно непрекъснато въвеждане на подобрения в живота ни, които да премахнат недоволството от антипатичните позиции в живота?
Колко много най-различни партийни подразделения, колко много сектантски домогвания има, които искат така да подобрят живота във всички отношения, че да може да се получи един вид поносимост към колективното земно битие на човечеството.
към текста >>
211.
Бележки към това издание
GA_135 Прераждане и Карма
Мъченическата съдба на Джордано Бруно или Галилеи:
Дом
иниканецът Джордано Бруно е изгорен в Рим на 17-ти февруари 1600 г.
Мъченическата съдба на Джордано Бруно или Галилеи: Доминиканецът Джордано Бруно е изгорен в Рим на 17-ти февруари 1600 г.
от Инквизицията за ерес. Поради застъпничеството си за Коперниковото учение Галилео Галилей е обвинен от инквизицията и принуден да се отрече от него.
към текста >>
212.
Рудолф Щайнер – Събрани съчинения
GA_135 Прераждане и Карма
Публични лекции в „
Дом
а на архитекта“ в Берлин от 1903/04 г.
Публични лекции в „Дома на архитекта“ в Берлин от 1903/04 г.
до 1917/18 г. (Събр. съч. 51-67)
към текста >>
213.
3. ВТОРА СКАЗКА
GA_136 Духовните същества в небесните тела и природните царства
Както човекът се чувствува у
дом
а си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи.
Ето защо силите на семената са свързани също с определен градус топлина, с определена температура. И когато окултният поглед наблюдава съвсем точно, той открива именно, че необходимото превръщане на топлината от околната среда в такава топлина, от която се нуждае семе то или зародишът за да узрее, че това превръщане на неживата топлина в жива топлина се извършва от такива същества. Ето защо можем да наречем също тези същества природни духове на топлината или на огъня. Така щото ние се запознахме сега първо с четири категории природни духове по-големи подробности за тях ще чуете в следващите сказки -, които имат определено отношение към това, което нарича ме елементите Земя, Вода, Въздух и Огън. Това е така, като че тези същества, тези духовни същества имат своята област, своята територия в тези елементи, както самият човек има за своя област, за своя територия цялата планета Земя.
Както човекът се чувствува у дома си на Земята по отношение на Вселената, така тези същества имат своята територия в един от горепосочените елементи.
Още вчера ние обърнахме вниманието върху това, че тези различни същества означават за цялата наша Земя с нейните природни царства, следователно за целия земен физически свят това, което за отделния човек е етерното или жизнено тяло. Но ние казахме, че това етерно или жизнено тяло на човека е едно единство, докато етерното тяло на Земята се състои от много, много такива природни духове, които освен това се делят на четири категории. В живото задружно действие на тези природни духове се състои етерното или жизнено тяло на Земята. Следователно това етерно тяло на Земята не е никак едно единство, а едно множество, едно разнообразие от същества. Когато искаме да познаем това етерно тяло на Земята с окултния поглед, тогава както това бе описано вчера ние трябва да оставим физическия свят да действува морално върху нас и чрез това да бъде повдигнато булото на физическия свят, тогава това, което се напира непосредствено под това було, това етерно тяло на Земята, става така да се каже видимо.
към текста >>
214.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, б юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И в последният, за който говорихме,
дом
инират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание".
В тази област са възможни всякакви нюанси.
И в последният, за който говорихме, доминират могъщи трепети на сърцето, примесени с неовладяната енергия на това, което бихме нарекли "лично съзнание".
Накратко, мистиката е нещо, което притежава невъобразимо много оттенъци и нюанси; затова тук ние няма да се ограничим само с древната гръцка мистика, както Вие ще я намерите в моята книга "Християнството като мистичен факт". С мистичните разновидности, с които днес разполагаме, ние не можем да проникнем в тази гръцка мистика. Но тези днешни разновидности могат безпогрешно да ни упътят към едно извънредно важно обстоятелство: А именно, че всички мистици имат стремежа да се издигнат над обикновеното Азово съзнание, да го заличат и премахнат, но и нежелаейки да останат без почва под нозете стремежа да изградят едно друго, ново съзнание. И точно в това е същността на мистиката, че достигайки до самите граници на духовния свят, тя се превръща в един вид сливане и единение с Духа, което обаче не може да навлезе категорично и смело вътре в този духовен свят. Съзнанието, което е обучено да се справя единствено с външния предметен свят, това съзнание тук отслабва и колабира.
към текста >>
215.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 8 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
В днешно време хората искат по един съвсем немотивиран начин да премахнат
дом
иниращата роля на дясната ръка, да премахнат деснячеството и да въведат наред с него левичарството.
А сега погледнете на човека така, сякаш е поставен успоредно на Земната повърхност, при което неговият гръбначен мозък би поел функциите на главния мозък. В този миг ние виждаме нещо забележително, а именно, че в ляво и дясно имаме един вид придатъци, които впрочем доста се различават от двустранните формирования на ръцете. Но замислете се и върху тази възможност, че в определени епохи човекът не е бил така напреднал в своята симетрия както днес, когато двете ръце са напълно еднакви; представете си напр. че едната ръка е получила по-друго устройство.
В днешно време хората искат по един съвсем немотивиран начин да премахнат доминиращата роля на дясната ръка, да премахнат деснячеството и да въведат наред с него левичарството.
Но замислете се още и за това, че може би едната ръка е замислена като съвсем друг орган; така едва ли ще считате за абсурдно, когато говорим за два различни придатъка.
към текста >>
216.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 9 юни 1912
GA_137 Човекът в светлината на окултизма
И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които
дом
инираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност.
Когато официалната материалистична наука говори, че тази или онази част от хората са станали поклонници на Слънцето всичко това е чисто фантазьорство. И ние изобщо не трябва да вярваме на днешните материалистично настроени хора, когато те упрекват теософите във склонност към фантазиране, а приписват реализъм и прозорливост единствено на себе си. Когато материализмът стига до там, да твърди, че определени хора изведнъж са станали поклонници на Слънцето, то несъмнено фантастната склонност е негова, а не на теософията. Да, така си фантазира материалистичната наука и си представя, че при едни или други обстоятелства, хората са деградирали до там, че да се молят на Слънцето. А в действителност окултните кандидати бяха тези посветени, които отиваха напълно съзнателно при определени племена и народи, и то след като предварително знаеха: тук ние имаме работа с такива хора, които зачитат куража, непоколебимата твърдост и смелостта качества, свързани със средния човек; и ние трябва да научим тези хора, че в свръхсетивния свят много ясно може да се установи, как този среден човек е една пряка последица от действието на Слънцето.
И тогава тези окултни посветени се обръщаха към хората, в които доминираше средният човек, отклоняваха ги от простото им благоразположение, от телесното здраве и ги насочваха към молитвената съсредоточеност.
Те тласнаха тези хора към обожествяване на Слънцето.
към текста >>
Обаче това, което човек възприема в сегашния етап на своето развитие, зависи от
дом
иниращото влияние на Луната върху Земята.
И как ставаше всичко? Просто тези представи се пораждаха не както обикновените представи, а се появяваха като една вътрешна Слънчева светлина. И ако окултните кандидати искаха да проверят откъде собствено идваха причините за тези състояния, те можеха да разберат, че идват именно от средния човек, от Слънчевото естество на средния човек. А човекът притежава елементи от Слънцето, тъкмо защото той е едно Слънчево същество. И това, което се проявява в инструмента на мозъка, то е дълбоко свързано с факта, че човекът е едно космическо, звездно същество, че е просмукан от силите на цялата Вселена, на целия Космос.
Обаче това, което човек възприема в сегашния етап на своето развитие, зависи от доминиращото влияние на Луната върху Земята.
към текста >>
217.
Събрани съчинения на Рудолф Щайнер
GA_138 За инициацията
Публични лекции в „
Дом
а на архитекта“ в Берлин от 1903/04 г.
Публични лекции в „Дома на архитекта“ в Берлин от 1903/04 г.
до 1917/18 г. (GA 51 – 67)
към текста >>
218.
Трета лекция, 17 Септември, 1912
GA_139 Евангелието на Марко
По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой
дом
.
И когато Христос Исус го забелязва, какво казва Той: „Дъще, твоята вяра ти помогна; върви си с мир и бъди изцелена от твоята болест.“ Първоначално Той сам установява как е поставен в тази ситуация, как Божието Царство се влива в Него и как после „изтича“ от Него. Той не се намира вече в същата ситуация, в която се намираха някогашните гонители на демони спрямо техните пациенти. Някога пациентът можеше да вярва или да не вярва: Силата, която чрез медиума на лечителя идваше от свръхсетивните светове така или иначе се разливаше върху болния. Сега обаче, когато нещата опират до Аза, този Аз трябва да вземе участие в лечението; сега вече всичко бива индивидуализирано. Ето за какво става дума в Евангелието, а не за стандартните някога лечебни въздействия, които душата е упражнявала върху тялото; става дума за това, че след започването на новото време между един човешки Аз и друг човешки Аз трябваше да се установят нови, коренно различни отношения.
По-рано спиритуалните сили се намираха във висшите светове и, тъй да се каже, се носеха над главите на хората; сега обаче Царствата Небесни се бяха приближили и напираха да влязат в човешките сърца, за да живеят там, в човешките сърца, като в свой дом.
Ето за какво става дума. За един такъв светоглед външната физическа действителност трябваше да се обедини с вътрешната морална действителност, и то без да се пропуска важната разлика, че ако в предишната епоха всичко се свеждаше до вярата, занапред всичко може да се свежда до познанието.
към текста >>
Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у
дом
а си.
Тебе казвам: Стани, вдигни си постелката и иди у дома си.
към текста >>
219.
Пета лекция, 19 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние разбираме: Това е светът, в който човек се чувствува у
дом
а си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък.
Нека още веднъж да си припомним характеристиката, която дадохме за Кришна. Могъщи, величествени откровения на старото ясновидство, изразени по такъв начин, че да бъдат разбрани от бъдещите поколения, които ще усещат в тях отзвука от старото ясновидство ето как Кришна застава пред нашите души. За хората неговото откровение е нещо, което те могат да приемат, казвайки си: Тук е събрана мъдростта на скрития зад материята духовен свят, света на причините, на духовните факти. Ето какво съдържа откровението на Кришна, изразено с неговите величествени, могъщи думи.
И когато се задълбочим във Ведите, в цялостното и завършено откровение на Кришна, ние разбираме: Това е светът, в който човек се чувствува у дома си, светът, разположен зад всичко онова, което очите виждат, ушите чуват, ръцете докосват и така нататък.
И ти, душа човешка, принадлежиш именно на онзи свят, за който ти говори Кришна.
към текста >>
220.
Осма лекция, 22 Септември 1922
GA_139 Евангелието на Марко
Окултните сили се проявяват най-трудно, когато човекът е прибран в себе си, в своя собствен
дом
, в своята къща, независимо дали е сам или в присъствието на своите близки.
Окултните сили се проявяват най-трудно, когато човекът е прибран в себе си, в своя собствен дом, в своята къща, независимо дали е сам или в присъствието на своите близки.
Защото ако човек е живял по-дълго време край морето, сравнително лесно е да се повярва стига да няма някакви пречки че през булото на своята телесна организация той постига едни или други имагинации, но ако човек е живял в планината, много по-вероятно е той да се издигне до още по-висши изживявания, докато ако човек остане в „къщата“, хората имат чувството, че той се намира извън своето тяло, че той „не е на себе си“. Не че той не би могъл да развие окултните сили, а по-скоро тези сили не са в хармония с неговото обкръжение и то не ги приема по онзи естествен начин, по който гледа на окултните способности, ако те се проявяват в планината или край морето.
към текста >>
221.
Девета лекция, 23 Септември 1912
GA_139 Евангелието на Марко
Евангелието посочва съвсем ясно: От тях не се изисква разбиране за космическите отношения, за които говори Христос Исус; от тях се очаква да разберат друго: А именно, че Христос Исус идва всред древноеврейския народ и неговата индивидуалност носи отпечатъка от кръвта на този народ, че Той е син на Давидовия
дом
и че е дълбоко свързан с всички онези сили, които благодарение на Давид се вляха в юдейския народ.
Второто равнище, втората степен на разбиране, която бихме могли да очакваме, следва да търсим у ръководителите на древноеврейския народ, у първосвещениците и върховните съдии, от тези, които добре познават писанията и цялата история на старозаветния народ. Какво бихме могли да очакваме от всички тях?
Евангелието посочва съвсем ясно: От тях не се изисква разбиране за космическите отношения, за които говори Христос Исус; от тях се очаква да разберат друго: А именно, че Христос Исус идва всред древноеврейския народ и неговата индивидуалност носи отпечатъка от кръвта на този народ, че Той е син на Давидовия дом и че е дълбоко свързан с всички онези сили, които благодарение на Давид се вляха в юдейския народ.
Така ние стигаме до втората, по-ниска степен на разбиране. Според нея Христос Исус има една мисия, която съвпада с върховата точка на мисията на целия юдейски народ и това се загатва по един чуден начин в края на Марковото Евангелие, когато все по-настойчиво се подчертава забележете само с какъв фин художествен и композиционен усет, че тук ние имаме работа със Сина Давидов. Следователно, докато от учениците се изисква разбиране за мисията на космическия герой, от онези, които се числят към юдейския народ, се изисква разбиране за това, че е дошъл краят на Давидовата мисия. Това е второто. Юдейският народ би трябвало да разбере, че е изправен пред края на една велика епоха, когато в същото време се възпламенява и неговата истинска мисия.
към текста >>
222.
5. ПЕТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у
дом
а си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
И действително между смъртта и едно ново раждане ние стигаме до там да се чувствуваме определено време като жители на Слънцето, т.е. да знаем: Ние сме свързани със Слънцето. В това време ние се запознаваме напълно със същността на Слънцето, която е нещо съвършено различно от това, която съвременната астрономия, физическата астрономия описва днес. И отново се касае за това, ние да можем да се движим в сферата на Слънцето по правилен начин. Сега в сферата на Слънцето пред нас застава именно стихийна сила, че трябва да престанат всички отделености, всички сепаративности между човешките души.
Докато в сферата на Меркурий ние сме повече, или по-малко затворени в сферата на кръга, към който сме имали отношение на Земята, докато в сферата на Венера се чувствуваме у дома си чрез един религиозен живот в кръговете, които са се чувствували религиозно еднакво с нас на Земята и още можем да се чувствуваме задоволени само в тези общности, на Слънцето душата чувствува дълбока самотност, когато се чувствува осъдена да няма никакво разбиране за всички души, които от Земята са пренесени в тази сфера на Слънцето между смъртта и едно ново раждане, като например Фелико Балде /лице от мистерийните драми на Рудолф Щайнер/.
Но за древните времена на развитието на човечеството е било така, че през време на пребиваването в сферата на Венера, душите се намираха така да се каже, в отделни религиозни провинции, намираха там тяхното разбиране, но тъй като всички религии произхождат от един общ извор, когато човекът навлизаше в сферата на Слънцето той притежаваше от старото общо наследство толкова много, че имаше възможност да общува с всички други души в тази сфера, да бъде заедно с тях, да ги разбира да може да бъде дружелюбен с тях.
към текста >>
223.
6. ШЕСТА СКАЗКА. Мюнхен, 26 ноември 1912 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Тогава той излиза от своя
дом
, минава през тази, или онази улица.
Искам да ви покажа един привидно парадоксален пример: но ние можем да си спомним думите на Шопенхауер, че истината трябва да се изчерви, защото тя е парадоксална. Човекът познава факти и комбинира факти. Той знае: Часът е седем и половина.
Тогава той излиза от своя дом, минава през тази, или онази улица.
В осем часът, той е стигнал там, или там. Той знае нещо подобно чрез възприятието на сетивата, знае нещата да речем чрез комбинациите на ума, обаче в повечето случаи не знае, защо е излязъл от дома си с две, или три минути по-късно. Малко хора ще помислят върху това, ако тук, или там са тръгна ли с две, или три минути по-късно. Обаче това може да има голямо значение. Искам да избера един чудно ват пример, обаче в живота винаги се явяват примери от този род, а именно примера, че някой е закъснял с три минути.
към текста >>
Той знае нещо подобно чрез възприятието на сетивата, знае нещата да речем чрез комбинациите на ума, обаче в повечето случаи не знае, защо е излязъл от
дом
а си с две, или три минути по-късно.
Искам да ви покажа един привидно парадоксален пример: но ние можем да си спомним думите на Шопенхауер, че истината трябва да се изчерви, защото тя е парадоксална. Човекът познава факти и комбинира факти. Той знае: Часът е седем и половина. Тогава той излиза от своя дом, минава през тази, или онази улица. В осем часът, той е стигнал там, или там.
Той знае нещо подобно чрез възприятието на сетивата, знае нещата да речем чрез комбинациите на ума, обаче в повечето случаи не знае, защо е излязъл от дома си с две, или три минути по-късно.
Малко хора ще помислят върху това, ако тук, или там са тръгна ли с две, или три минути по-късно. Обаче това може да има голямо значение. Искам да избера един чудно ват пример, обаче в живота винаги се явяват примери от този род, а именно примера, че някой е закъснял с три минути. Ако би излязъл точно в осем часа, той би се натъкнал действително на нещо което, би го прегазило, би го убило. Той не е бил убит, защото е закъснял с три минути.
към текста >>
224.
8. ОСМА СКАЗКА. Виена, 21 януари 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от
дом
а три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят.
Един приятел му казал: Не пътувай с парахода Титаник! Представете си чувствата на онзи, който се е отказал от своето пътуване, кога то научил за случилото се с парахода Титаник? Това подействувала потресаващо върху неговото чувство! Какви душевни впечатления бихме могли да имаме, ако бихме били в състояние да наблюдаваме през целия ден, от какво сме предпазвани, колко много събития биха могли да се случат с нас. Когато хората ще започнат някога да се занимават с духовни работи, те ще добият много повече възприемчивост за сложността на живота, за това, което става през време на деня.
Може да се яви такъв случай, че ако бихме излезли от дома три минути по-рано, бихме били прегазени от някое превозно средство: ако имаме душевната възприемчивост, ако сме подготвени духовно, ние можем да получим в един такъв момент, едно впечатление от духовният свят по-благодат, едно съобщение от един заминал за другият свят.
Тогава вратите, които разделят физическия от духовния свят биват отворени. Тогава може да се види, че мъртвите могат да говорят на хората, които са възпитали себе си в необходимата възприемчивост. До нас могат да проникнат важни неща: например, че мъртвият дава заповед да бъде изпълнено нещо, което той не е направил през време на своя живот. Така над пропастта, която разделя физическият от духовният свят, бива хвърлен мост по който може да се мине. Така, когато Духовната наука стане нещо практично, ние ще можем да се съобщаваме с мъртвите взаимно.
към текста >>
225.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА. Тюбинген, 16. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато живеех, заедно с нея във физическия свят и се връщах у
дом
а, след като от сутрин до вечер съм се занимавал с моите работи, тя винаги беше за мене като една слънчева светлина, всяка дума, която тя казваше ме правеше щастлив и беше така, че не можех да си представя, че въобще мога да живея този живот, ако той не беше изпълнен постоянна от присъствието на моята другарка.
Някой човек е умрял. Ясновидецът го търси, търси го, за да види известно време, след като този човек е минал през вратата на смъртта. Следвайки начина, чрез който човек може да се разбере с мъртвите, той може да чуе от мъртвия следното сега се касае за един напълно определен случай. Той казва: Аз оставих на Земята моята жена, зная, че те още се намират на физическия свят. Самопонятно е, че това е казано с физически думи.
Когато живеех, заедно с нея във физическия свят и се връщах у дома, след като от сутрин до вечер съм се занимавал с моите работи, тя винаги беше за мене като една слънчева светлина, всяка дума, която тя казваше ме правеше щастлив и беше така, че не можех да си представя, че въобще мога да живея този живот, ако той не беше изпълнен постоянна от присъствието на моята другарка.
След това, аз минах през вратата на смъртта и я оставих на Земята, а сега копнея за нея, чувствувам, че всичко това ми липсва, търся, моята копнееща душа да намери един път, до тази моя другарка в живота. Но не мога да намеря тази душа, не мога да проникна до нея, това е, като че тя не съществува там. И когато понякога имам едно предчувствие, когато чувствувам, че тя е тук, като че тя е близо до мене, тогава тя е като няма. Бих могъл да сравня това положение, състоянието на едни срещу друг на двама хора, единият от които обаче е ням и не може да каже нищо. Така за мене е станала няма душата, която ме е правила толкова дълго време щастлив в моят физически живот.
към текста >>
226.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА. Щутгарт, 20. 2. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Когато след привършване на дневната си работа се връщах у
дом
а, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята.
Но тогава се касае за това, дали такива намиращи се между смъртта и едно ново раждане души могат да възприемат хората, които живеят тук между раждането и смъртта. Когато човек е развил способностите, с които може да проникне между живота и едно ново раждане, той има твърде особени, бихме могли да кажем потресаващи опитности. Той може да намери там души на умрели, които често пъти казват следното на езика, който е възможен между душите на умрелите и ясновидеца и който е разбираем само за този, който може да вижда от тук в живота и света на умрелите. Например една душа казваше следното нещо, след като беше минала през вратата на смъртта това беше една душа, който в последното си прераждане на Земята беше въплътена в едно мъжко тяло: Всички мои мисли и спомени са насочени назад към онази личност, която беше моя вярна съпруга. Когато се намирах долу на земния живот, тя беше за мене слънчева светлина.
Когато след привършване на дневната си работа се връщах у дома, моята душа се разведряваше от това, което тя можеше да бъде за мене, което се вливаше тогава от нейната душа в моята.
Тя беше за мене една истинска духовна храна в живота. И в мене остана копнежът за нея. Моят духовен поглед се насочва надалеч към Земята и аз не мога да я намеря, тя не е там. От всичко това, което съм научил, аз зная, че тази душа трябва да бъде на Земята в едно физическо тяло, както и по-рано, обаче за мене тя е като изчезнала, като несъществуваща.
към текста >>
227.
13. ТРИНАДЕСЕТА СКАЗКА. Франкфурт, 2. 3. 1913 г.
GA_140 Окултни изследвания за живота между смъртта и новото раждане
Да вземем един пример: Един човек е свикнал да излиза всеки ден от
дом
а си точно в 8 часа.
Да вземем един пример: Един човек е свикнал да излиза всеки ден от дома си точно в 8 часа.
Всеки ден той трябва да извървява един път, който минава през един площад. Един ден условията се стичат така, че той закъснява с 3 минути: следователно той изминава същият път, не с 3 минути закъснение. Тогава той установява нещо странно на площада, през който трябва да минава всеки ден под някакви колонади: Покривът на колонадите се е срутил! Ако би минал оттам по обичайното за него време, покривът положително би го затрупал.
към текста >>
Помислете върху примера с човека, който е излязъл от
дом
а си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите.
Много, безкрайно много зародиши загиват, те не постигат тяхната цел живее само възможният брой херинги. Така е и с целият живот. Това, което изживяваме от сутрин до вечер, е само един откъс от голям брой възможности. Всеки момент ние минаваме покрай възможни, но не станали неща. Когато нещо възможно е минало покрай нас, за нас това е един особен момент.
Помислете върху примера с човека, който е излязъл от дома си както обичайно: Той би бил затиснат от покривът на колонадите.
Обаче по този начин за нас постоянно съществуват такива възможности. В такъв момент, в който един човек е минал с 3 минути по-късно край сградата, която иначе би го затиснала, това е най-благоприятният момент, в който духовният свят може да проблесне в него. Тогава за него може да изгрее едно от тези събития, което може да го доведе във връзка с мъртвите. Днес хората не обръщат внимание на тези неща, защото те живеят всъщност само на повърхността на нещата.
към текста >>
228.
3. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Кьолн, 29. Декември 1912
GA_142 Бхагават Гита и посланието на ап. Павел
душевното естество, нито състоянието Тамас, при което
дом
инират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас.
За състоянието Сатва можем да говорим както при отношението на душата към Будхи и Манас, така също и при отношението на душата към тялото, което се състои от фини и груби елементи. Защото когато казваме: „Душата живее в Сатва", това не означава нищо друго освен определено отношение на душата към нейните обвивки, отношението на духовния принцип в съответното същество към природния принцип, отношението на Пуруша, на принципа на Пуруша към принципа на Пракрити. Обаче от друга страна ние можем да наблюдаваме как при друг човек превес взема не духовно-душевната същност, а неговото грубо физическо тяло сега не бива да се увличаме от морални характеристики, а да се стремим към чисти, обективни характеристики, каквито са те в смисъла на философията Санкхия, понеже така, както застават пред нашия духовен поглед, те изобщо не съдържат каквато и да е морална оценка следователно можем да срещнем един човек, който е просто безсилен пред тежестта на своето физическо тяло, който във всички свои жестове изцяло зависи от физическата тежест на своето физическо тяло, който не може да си послужи когато иска да изрази едно или друго душевно състояние с помощта на своето физическо тяло. Когато движим мускулите на нашето лице според нежния шепот на душата, тогава властвува принципът Сатва; когато мастната тъкан сложи своя отпечатък върху физиономията на нашето лице, тогава душевният принцип е победен и завладян от външния физически принцип на обвивките и тогава душата живее в отношението на Тамас към природните принципи. И когато между двата принципа се възцари един вид равновесие, когато надмощие няма нито състоянието Сатва, т.е.
душевното естество, нито състоянието Тамас, при което доминират външните обвивки, с други думи, когато се стига до равновесие между Сатва и Тамас, тогава ние говорим за състоянието Раджас.
Това са трите така наречени Гуни, които имат изключително голямо значение. Следователно, трябва да различаваме характеристиката на отделните форми на Пракрити от главния принцип на диференцираната първична субстанция, включително до грубото физическо тяло най-долу: тази е едната характеристика, валидна за принципа на обвивките. Обаче ние не трябва да смесваме тази характеристика с това, което философията Санкхия предлага, за да охарактеризира отношението на душата към обвивките, към телата, независимо за коя от формите на обвивки те става дума. Тази характеристика е дадена чрез трите състояния: Сатва, Раджас, Тамас.
към текста >>
229.
Нервност и Азовост
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло
дом
инира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло.
Едно такова състояние можем да разберем от гледна точка на духовно-научните познания по следния начин: При напълно здравите хора здрави по отношение на физическото и етерното тяло етерното тяло, което се дирижира от астралното тяло, трябва да има абсолютната способност да проникне във физическото тяло, а физическото тяло навсякъде в своите движения трябва да бъде един слуга, един инструмент на етерното тяло. Когато физическото тяло изпълнява движения за своя сметка и те надхвърлят това, което всъщност иска душата, каквото искат етерното и астралното тяло, тогава това е нездравословно състояние; налице е преобладаване на физическото тяло над етерното тяло. При всеки, който има описаните току-що състояния, срещаме една слабост на етерното тяло, която се състои в това, че то не може напълно да дирижира физическото тяло. Такова съотношение на етерното тяло спрямо физическото тяло лежи в основата на всички спазматични състояния.
Те са във връзка с това, че етерното тяло упражнява по-слабо господство върху физическото тяло, отколкото би трябвало да прави, затова физическото тяло доминира и по своя воля извършва различни движения, докато човек, който по отношение на своите организации е здрав, със своите движения следва волята на етерно-астралното тяло.
към текста >>
230.
Бележки
GA_143 Изживявания в свръхсетивния свят
51. Майстор Екхарт (1260-1327),
дом
иниканец и мистик, обучава ученици в Париж, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик.
51. Майстор Екхарт (1260-1327), доминиканец и мистик, обучава ученици в Париж, Страсбург и Кьолн; по-късно бива обявен за еретик.
Произведения: „Писания“ преведени от Херман Бютнер, Йена 1934, „Немски проповеди и трактати“, изд. от Йозеф Квин, Мюнхен 1963.
към текста >>
231.
8. СЕДМА ЛЕКЦИЯ. 26 март 1913 г.
GA_145 Какво значение има окултното развитие за човека и неговите тела
Да вземе един човек, който има
дом
, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя
дом
, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора,
дом
а, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
Следователно ние виждаме, че егоизмът престава да развива своите сянкови страни, когато самото същество се разширява, когато това същество пренася своето чувствуване и мислене в едно друго същество и го счита като принадлежащо към него. Чрез това, че от една страна майките разширяват техния егоизъм върху детето, те проявяват чрез това претенцията, че детето е тяхна собственост; те го считат като нещо напълно съпринадлежащо, като част от самите себе си, правят това така, както го прави астралното тяло; всичко, което стои във връзка с мене, чрез мене, към мене, с мене. Можем да видим нещо подобно даже в по-тривиални случаи отколкото при майчината любов.
Да вземе един човек, който има дом, двор, ниви и работи на тях; да предположим, че този човек има странната прищявка да обича своя дом, своя двор, своите ниви и своите работници така както обича своето собствено тяло, че той би считал тези неща като едно продължение на неговото тяло и че би обичал двора, дома, нивите и своите хора заедно така, както някоя дама обича, при определени предпоставки, своята дреха като нещо, което принадлежи на нейното собствено тяло.
В такъв случай собственото тяло се разпростира така да се каже върху заобикалящата среда.
към текста >>
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш
дом
, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
Интересите на човечеството на Земята трябва действително да станат наши собствени интереси. Нашият интерес трябва да престане по някакъв начин да бъде свързан само с нашата личност. Всичко, което засяга човека, не само в нашето време, но което е засегнало човека някога в цялото развитие на Земята, трябва да събужда нашия най-дълбок интерес.
Ние трябва да дойдем в състояние да считаме като едно продължение на нашето собствено същество не само онези, които са сродни по кръв с нас, не само това, което съставлява наш дом, двор, и земя и е свързано с нас, а всичко, което съставлява развитието на Земята, да направим от всичко това наша собствена работа.
към текста >>
232.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се
дом
огва до човешкото мислене.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене.
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене. Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта.
към текста >>
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се
дом
огва до човешкото мислене.
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене.
Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене.
Той се домогва до него! Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението.
към текста >>
Той се
дом
огва до него!
Но Ариман може да престъпи своята област, той може преди всичко да я престъпи така, че да се домогва до човешкото мислене. Човекът, който не вижда в духовния свят и няма разбиране за него, наистина няма да повярва, че Ариман по напълно реален начин се домогва до човешкото мислене.
Той се домогва до него!
Доколкото това човешко мислене живее в сетивния свят, то е свързано с мозъка, който е подвластен на унищожение по силата на всеобщия мирови порядък. И Ариман е длъжен да регулира този ход на човешкия мозък съгласно закона на унищожението. Когато той престъпи своята област, у него се появява тенденцията, намерението да отдели мисленето от неговия смъртен инструмент, мозъка, да го направи самостоятелно, да откъсне физическото мислене, мисленето, насочено към сетивния свят, от физическия мозък, в чийто поток на унищожението би трябвало да се излее това мислене, когато човекът премине през портата на смъртта. Когато Ариман пусне човека като физическо същество в потока на смъртта, той има тенденцията да отдели мисленето от този поток на унищожението. Той прави това по време на целия човешки живот, винаги се впива със своите нокти в това мислене и обработва човека така, че мисленето да се стреми да се откъсне от унищожението.
към текста >>
233.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Той тръгва към
дом
а на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно въздействие.
Така Капезий се терзае от съмнения и тогава, бих казал, почти инстинктивно той поема по пътя, по който често е вървял, когато му е било тежко на душата.
Той тръгва към дома на семейство Балде, за да поговори там с добрите хора, които често са му оказвали благотворно душевно въздействие.
Често го е освежавало това, което му е давала г-жа Балде в своите прекрасни приказни образи. И той се отправя натам. Тъй като г-жа Балде е заета в къщата, когато пристига, там той среща първо само Феликс Балде, татко Феликс, когото с течение на времето толкова е обикнал. Той му разказва за своите мъки и съмнения, в които е изпаднал, благодарение на запознаването си с хекелизма и атомизма. Първо му обяснява колко необходимо се струва на разсъдъка му да се прилага нещо подобно по отношение на природните явления.
към текста >>
234.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 август 1913 г.
GA_147 Тайните на прага
Връща се у
дом
а, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването.
Това е сравнително елементарно явление, тази среща с Двойника, и тя може да настъпи благодарение на особени подсъзнателни впечатления и импулси на човешката душа, даже и ако човекът не е ясновиждащ. Може да се случи следното: някой човек може да е интригант, може със своите интриги да е причинил много злини на хората. Един ден той излиза отново и скроява някаква интрига.
Връща се у дома, може би влиза в кабинета си, на писалището му вероятно лежат книжа, в които са написани неща, с чиято помощ е заплел интригите си, и с него може да се случи така, че макар и в горното си съзнание да е циничен, все пак подсъзнанието му да бъде обзето от импулсите на интригантстването.
Та той влиза в кабинета си, поглежда към писалището си и вижда: той сам седи зад него. Това е неприятна среща, да влезеш през собствената си врата в стаята и да се видиш как самият ти седиш зад писалището. Но такива неща спадат към областта на това, което се случва много често и което много лесно може да се случи, когато има място такава склонност към интригантстване. Това, което човек среща тогава, разбира се, е Двойникът, който отново, заедно с други задачи, се постарах да представя в „Пазачът на прага“ и „Пробуждането на душите“. Знаем, че този Двойник бива преживян от Йохан Томасий, и че това се намира във връзка със своеобразното развитие на Йохан Томасий, че на местата, на които е показано, той има среща с Двойника, защото благодарение на специфичните преживявания, които има, Ариман може да оформи една част от душата му така, че тази част от душата да бъде субстанциално изпълнена като част от етерното тяло с егоистични душевни елементи.
към текста >>
235.
1.Кристияния (Осло), Първа лекция, 1 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един
дом
иниканец.
На пръв поглед би могло да изглежда така, сякаш естествените науки и всичко онова, което се прояви в западноевропейския духовен живот след Коперник, действува срещу християнството. Външните факти като че ли потвърждават това. Католическата Църква например държеше Коперник в т.нар. „индекс" чак до 20-те годи ни на 19 век и го разглеждаше като свой враг. Но това не пречеше на Коперник да бъде председател на епархиален съвет, т.е. каноник.
И макар че Католическата Църква изгори Джордано Бруно*6 на кладата, това не му попречи той да умре като един доминиканец.
И двамата стигнаха до своите идеи, изхождайки тъкмо от християнството. Те разработиха своите идеи, опирайки се на християнския импулс. И зле разбира нещата онзи, който опирайки се на Църквата би искал да вярва, че тези идеи не са плодове на християнството. Да, самата Църква не успя да разпознае плодовете на християнството, и тя трябваше да изчака 19 век, за да от мени забраната, тегнеща върху Коперник. Но който умее да вижда по-дълбоко в нещата, ще признае, че големите постижения на европейските народи, включително и до наши дни, са резултат от християнството и чрез християнството погледът на хората се насочи от Земята към Небето, какъвто беше случаят и със законите на Коперник и Джордано Бруно.
към текста >>
236.
4.Кристияния (Осло), Четвърта лекция, 5 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния
дом
, за да отговаря после на всеки зададен въпрос.
Първоначално нещата изглеждаха така, сякаш момчето попиваше с голямо внимание и усет всичко, което чу ваше от многобройните книжници, които посещаваха техния дом, за да отговаря после на всеки зададен въпрос.
То продължи да изненадва всички книжници и те започнаха да го смятат за дете-чудо. После обаче то стана все по-затворено и мълчаливо, и само безмълвно се вслушваше в разговорите на другите. И все пак през този период от време, в душата му непрекъснато възникваха забележителни идеи, морални максими, и най-вече забележителни, морални импулси. Религиозните разговори и спорове, на които беше само мълчалив свидетел, му правеха впечатление, но те все повече и повече започнаха да пробуждат в душата му истинско огорчение, понеже още в онези години момчето имаше чувството, че всичко онова, за което разговаря ха книжниците, преданията и старите писания, опазени в Стария Завет, съдържа нещо несигурно, нещо което съвсем лесно би могло да доведе до грешки и заблуждения.
към текста >>
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя
дом
.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом.
По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи. Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия. Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед.
към текста >>
Когато Исус се завърна у
дом
а си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия.
След пътуването Исус от Назарет отново се завърна в своя дом. По същото време, приблизително към двадесет и четвъртата година на Исус от Назарет почина бащата, който беше останал в къщи.
Когато Исус се завърна у дома си, той все още беше под силното впечатление на демоническите въздействия, които определяха целия характер на древната езическа религия.
Човек може да се издигне до определени степени на висшето познание, само ако мине през бездните на живота; в известен смисъл така стана и с Исус от Назарет: Около своята двадесет и чети ри годишна възраст в една местност, която аз не съм в състояние да назова той успя да прогледне в неизмеримата дълбочина на човешките души, където беше събрана сякаш цялата душевна мъка на тогавашното човечество; той успя да се потопи и в онази мъдрост, която пронизва душата като нажежено желязо, но в същото време я дарява с ясновидство, пред което се откриват духовните светове. Долавяйки преобразения глас на Батх-Кол, беше преобразен и самият Исус. И така, още в сравнително млада възраст, Исус притежаваше един спокоен и проникващ духовен поглед. Той се превърна в човек, толкова дълбоко запознат с тайните на живота, колкото никой до тогава, понеже до този миг никой не беше ставал свидетел на такава огромна човешка мъка. Най-напред той усети как обикновеното знание само разклаща почвата под нозете му; после установи, как старите инспирации вече не са в сила; а накрая видя как религиозният култ и жертвоприношенията, вместо да са мост между хората и Боговете, само привличат всевъзможни демонически Същества, които обсебват хората и предизвикват неизличими душевни и телесни болести.
към текста >>
Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си
дом
.
Да, всред есеите възникна едно пророческо настроение: В името на правилната космическа еволюция, тук всред хората, трябва да се появи една изключително мъдра душа, която ще действува като един вид Месия. Ето защо те навсякъде се оглеждаха за мъдри човешки души. И естествено, бяха дълбоко развълнувани, когато узнаха за мъдростта на Исус от Назарет. Няма нищо чудно в това, че есеите го приеха като външен, приходящ член в тяхната общност, без да го подлагат на предварителните изпитания, необходими за по-нисшите степени. Аз не искам да кажа, че го приеха в самия Орден, но все пак най-мъдрите есеи обградиха Исус с доверие и не криеха своите тайни от този млад човек.
Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом.
Някои неща вече му бяха познати като един вид откровение от Батх-Кол. Накратко, възникна една жива размяна на мисли между Исус от Назарет и есеите. И в своите разговори с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите. Защото до нещата, които не му бяха казвани с думи, той достигаше по пътя на ясновиждането. Исус от Назарет имаше ясновидски изживявания или всред самите есеи, или малко по-късно у дома си в Назарет, където се отдаваше на съзерцание и усещаше как в душата му нахлуват сили, за които есеите дори не подозираха, макар че понякога тези сили идваха само като последица от задълбочените раз говори с есеите.
към текста >>
Исус от Назарет имаше ясновидски изживявания или всред самите есеи, или малко по-късно у
дом
а си в Назарет, където се отдаваше на съзерцание и усещаше как в душата му нахлуват сили, за които есеите дори не подозираха, макар че понякога тези сили идваха само като последица от задълбочените раз говори с есеите.
Всъщност младият Исус от Назарет чу от тях много по-дълбоки тайни за еврейството, отколкото от книжниците в бащиния си дом. Някои неща вече му бяха познати като един вид откровение от Батх-Кол. Накратко, възникна една жива размяна на мисли между Исус от Назарет и есеите. И в своите разговори с тях, протекли между неговата двадесет и пета и двадесет и осма година, а и по-късно, Исус от Назарет се запозна с почти всичко, което можеше да получи от Ордена на есеите. Защото до нещата, които не му бяха казвани с думи, той достигаше по пътя на ясновиждането.
Исус от Назарет имаше ясновидски изживявания или всред самите есеи, или малко по-късно у дома си в Назарет, където се отдаваше на съзерцание и усещаше как в душата му нахлуват сили, за които есеите дори не подозираха, макар че понякога тези сили идваха само като последица от задълбочените раз говори с есеите.
към текста >>
И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския
дом
.
Един ден, когато след поредния важен разговор, засягащ най-висшите духовни области, Исус от Назарет напускаше главната сграда на есеите, минавайки през вратата, той се натъкна на образите, за които знаеше, че това бяха Луцифер и Ариман.
И той видя, как Луцифер и Ариман побягнаха от вратата на есейския дом.
Сега в душата му се породи един въпрос. Не че той питаше със своя разум, просто в душата му нахлу с огромна и първична сила следният въпрос: Накъде бягат те, накъде бягат Луцифер и Ариман? Защото той добре знаеше, че те бягат тъкмо поради свещеността на есейския Орден, на есейския манастир. И в душата му изникна въпросът: Накъде бягат те? И от тук нататък този въпрос не го напускаше и просто изгаряше душата му като огън; през следващите седмици този въпрос звучеше в душата му всеки час, всяка минута.
към текста >>
237.
5.Кристияния (Осло), Пета лекция, 6 Октомври 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у
дом
а, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
След това Исус сподели с майка си едно друго свое изживяване, за което стана дума вчера: Когато веднъж, след един интимен и важен разговор с есеите, се прибирах у дома, минавайки през тяхната врата, видях как Луцифер и Ариман побягват от там.
И от тогава, скъпа майко, аз зная, че чрез своите навици и чрез тайното си учение есеите се предпазват от Луцифер и Ариман, но за сметка на това, че Луцифер и Ариман побягват от техните среди. Обаче по този начин те прогонват Луцифер и Ариман от себе си и ги насочват към другите хора. Есеите постигат душевна хармония за сметка на другите хора! Сега, след своето общуване с есеите, той знаеше: Да, все още има възможност за издигане в божествено-духовния свят, но тя е по силите на малцина, и то за сметка на мнозинството. Сега той знаеше: Що се отнася не до индивида, а до цялото човечество, истинското му свързване с божествено-духовния свят е невъзможно нито в смисъла на юдейството, нито в смисъла на езичничеството, нито в смисъла на есейството.
към текста >>
В който и
дом
, в която и страноприемница да се появеше, той беше веднага обиквай.
Сега настъпи един друг забележителен момент: Мнозина от тези хора го познаваха още от времето преди неговата тридесета година и го знаеха именно като Исус от Назарет. И те го помнеха като особено мил кротък и мъдър човек. Защото огромната болка, огромното страдание, което той изживя през своята дванадесета година постепенно се трансформираха в магическата сила на любовта, която струеше от всяка негова дума и проникваше в заобикалящите го хора.
В който и дом, в която и страноприемница да се появеше, той беше веднага обиквай.
И тази обич оставаше, дори и когато той заминаваше по своя път.
към текста >>
По
дом
овете на хората и в страноприемниците се говореше много за този мил човек, за Исус от Назарет.
По домовете на хората и в страноприемниците се говореше много за този мил човек, за Исус от Назарет.
И като в резултат на една космическа закономерност, се случи следното. Тук аз разказвам сцени, които се повтаряха многократно и които често могат да бъдат обект на нашето ясновидско изследване. Много от семействата, при които Исус от Назарет беше работил, се събираха след залеза на Слънцето и с удоволствие говореха за този обикнат от тях човек, за Исус от Назарет. Много разказваха те за неговата кротост и благочестие, за неговите сърдечни обноски, които бяха изпълнили душите им през дните, когато той живееше всред тях. И в някои от тези домове като един вид последействие на любовта, излъчваща се от Исус след като бяха говорили часове наред за скъпия гост, ставаше така, че в стаите се явяваше като едно общо видение образът на Исус от Назарет.
към текста >>
И в някои от тези
дом
ове като един вид последействие на любовта, излъчваща се от Исус след като бяха говорили часове наред за скъпия гост, ставаше така, че в стаите се явяваше като едно общо видение образът на Исус от Назарет.
По домовете на хората и в страноприемниците се говореше много за този мил човек, за Исус от Назарет. И като в резултат на една космическа закономерност, се случи следното. Тук аз разказвам сцени, които се повтаряха многократно и които често могат да бъдат обект на нашето ясновидско изследване. Много от семействата, при които Исус от Назарет беше работил, се събираха след залеза на Слънцето и с удоволствие говореха за този обикнат от тях човек, за Исус от Назарет. Много разказваха те за неговата кротост и благочестие, за неговите сърдечни обноски, които бяха изпълнили душите им през дните, когато той живееше всред тях.
И в някои от тези домове като един вид последействие на любовта, излъчваща се от Исус след като бяха говорили часове наред за скъпия гост, ставаше така, че в стаите се явяваше като едно общо видение образът на Исус от Назарет.
Да, Той ги посещаваше духом, или пък те сами изграждаха Неговия духовен образ.
към текста >>
238.
7.Берлин, Втора лекция, 4 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
След като Исус от Назарет се завърна у
дом
а си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря.
След като Исус от Назарет се завърна у дома си от въпросното пътуване, това беше приблизително по времето такива са данните от духовното изследване, когато неговият баща умря.
През следващата година, от двадесет и четвъртата до времето на Кръщението в реката Йордан, Исус от Назарет се запозна с така нареченото учение на есеите и есейската общност. Общността на есеите беше разположена в една от долините на Палестина. Централното им седалище беше на отделно място. Обаче есеите навсякъде имаха поселища; в Назарет също имаше един вид есейска колония. Есеите си бяха поставили задачата да изградят такъв душевен живот, който да е в хармония с външния свят, така че душите да се издигнат до по-висши опитности и да стигнат до един вид общуване с духовния свят.
към текста >>
Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя
дом
и земите си на есейската общност.
Есеите сe стремяха да постигнат това чрез строги правила, които се отнасяха и до външния начин на живот. Общо взето, те избягваха да имат отношения с външния свят. Нито един от есеите не притежаваше лична собственост. Есеите бяха събрани по тези места от всички части на тогавашния свят. Всеки кандидат за тяхната общност трябваше да и предостави цялата си собственост; само есейската общност можеше да притежава собственост.
Следователно, ако някой разполагаше с някаква собственост, и искаше да стане есеин, той трябваше да прехвърли своя дом и земите си на есейската общност.
Така че тя притежаваше имоти на много места. Този основен принцип на есейската общност който днес би изглеждал твърде непривлекателен за повечето хора беше необходим с оглед на всичко онова, което есеите се стремяха да постигнат. Те насочваха живота на човешката душа по такъв начин, че тя започваше да търси все повече чистота, мъдрост и всеотдайност в любовта. Навсякъде, откъдето минаваха а те кръстосваха по всички пътища, за да изпълняват своите задачи есеите вършеха благодеяния.
към текста >>
239.
8.Берлин, Трета лекция, 18 Ноември 1913
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
На първо време, веднага след като навърши дванадесет години, той изглеждаше напълно самотен и неразбран в
дом
а на своите родители.
На първо време, веднага след като навърши дванадесет години, той изглеждаше напълно самотен и неразбран в дома на своите родители.
Всъщност неговите братя и сестри виждаха в душата му която непрекъснато трябваше да се справя със своите мъчителни изживявания една душа, която е застрашена от умопомрачение. И само майката успя да намери път към една интимна, сърдечна близост и разбиране за дълбоките грижи на Исусовата душа. И така, в своята двадесет и девета или тридесета година Исус от Назарет можа да проведе с тази майка един важен разговор, един разговор, който както ще видим по-късно имаше далечни и сериозни последици.
към текста >>
Той се отправил към
дом
а на Хилел, когато Хилел, небрежно облечен, се подготвял за съботната проповед, почукал на вратата и извикал: Хилел, Хилел, излез навън!
За неговото търпение казвали, че е неизчерпаемо. Разказват как веднъж някой се обзаложил, че ще накара Хилел да излезе от своето търпение и да се разгневи. Облогът бил направен и този, който смятала да разгневи Хилел, т.е. да изчерпи неговото търпение, се заел да изпълни своето намерение. И направил следното.
Той се отправил към дома на Хилел, когато Хилел, небрежно облечен, се подготвял за съботната проповед, почукал на вратата и извикал: Хилел, Хилел, излез навън!
към текста >>
240.
9.Берлин, Четвърта лекция, 6. Януари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Защо в душите ви гори един огън, който не е запален в
дом
а на моя Отец?
Когато ме опознаете добре, вие отново ще избягате от мен. Толкова отдавна беше, когато вие избягахте от мен! Есеите не знаеха какво да мислят за него, понеже те не допускаха, че е възможно подобни думи да излязат от една човешка душа. Те го гледаха с почуда, а той продължи: Що за души сте вие, къде е вашият свят? Защо се покривате с измамни обвивки?
Защо в душите ви гори един огън, който не е запален в дома на моя Отец?
Вие сте белязани със знака на Изкусителя; със своя огън той е направил вашата вълна блестяща и лъскава. Космите на тази вълна бодат погледа ми. Вие, заблудени овце, Изкусителят е изпълнил душите ви с високомерие; при вашето бягство вие срещнахте него.
към текста >>
После двамата есеи се прибраха у
дом
а си и никому не казаха нищо за това, което бяха видели, а мълчаха през цялото време до своята смърт.
И тогава, те чуха думите, идващи сякаш от фата Моргана, които всяха ужас в душите им: Суетни са вашите стремежи, защото сърцето ви е празно, защото сте изпълнени с Дух, който измамно скрива гордостта зад маската на смирението. За известно време те останаха като зашеметени от това лице и от тези думи, а после фата Моргана изчезна. Исус от Назарет също не се виждаше пред очите им. Те се огледаха наоколо. Но той беше вече отминал и те го зърнаха само отдалеч.
После двамата есеи се прибраха у дома си и никому не казаха нищо за това, което бяха видели, а мълчаха през цялото време до своята смърт.
към текста >>
241.
11.Берлин, Шеста лекция, 10 февруари 1914
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия
дом
.
Ние вече говорихме за това, че Мистерията на Голгота трябваше да бъде подготвена от двете момчета, носещи името Исус. Ние видяхме, как едното от двете момчета Исус, така нареченият Соломонов Исус, носеше в себе си Аза на Заратустра.
Видяхме още, че след като двете момчета Исус, които бяха на приблизително еднаква възраст, станаха на дванадесет години, Заратустровият Аз премина в тялото на другото момче Исус, на Исус от Натановата линия на Давидовия дом.
Черпейки от Петото Евангелие, ние можахме подробно да изложим каква беше съдбата на онзи Исус от Назарет, който носеше трите телесни обвивки, родени с Натановото момче Исус и който пазеше в себе си Заратустровия Аз до своята тридесета година, т.е. до разговора с майката, такъв, какъвто го знаем от предишните ми лекции. Тогава, при този разговор, чрез силата на изречените думи, в които той вложи самия свой Аз, стана така, че Азът на Заратустра, така да се каже, напусна телесните обвивки на този Исус от Назарет. И ние знаем, как после чрез Кръщението, извършено от Йоан в реката Йордан, Христовото Същество навлезе в трите обвивки на Исус от Назарет.
към текста >>
242.
Бележки
GA_148 От изследването на Акаша Петото евангелие
*6. Джордано Бруно, 1548-1600, италиански
дом
иниканец.
*6. Джордано Бруно, 1548-1600, италиански доминиканец.
Обвинен в ерес и след седемгодишен затвор осъден и изгорен на клада.
към текста >>
243.
5. ШЕСТИ ЛАЙТМОТИВ
GA_149 Христос и духовният свят за търсенето на свещения Граал
Но спира пред отшелниковий
дом
,
Но спира пред отшелниковий дом,
към текста >>
244.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 22. Януари 1914 г.
GA_151 Човешката и космическата мисъл
Бихме искали да се изразим така: - В полето на спиритуализма гнозисът е като в свой
дом
.
Впрочем гнозисът е от най-голяма полза за душата тогава, когато гностичното настроение се прилага спрямо спиритуализма.
Бихме искали да се изразим така: - В полето на спиритуализма гнозисът е като в свой дом.
- Там той е „у дома си”. Прекосявайки другите мирогледни знаци той е извън своя дом. Логически погледнато, ние нямаме основание да кажем, че не би могъл да съществува никакъв материалистичен гнозис. С подобни неща педантите на понятията и идеите се справят по-добре, отколкото хората със здрава логика, при които положението е малко по-сложно. Например бихме искали да чуем следното твърдение: - Аз не искам да наричам „гнозис” нищо друго, освен това, което навлиза в Духа.
към текста >>
- Там той е „у
дом
а си”.
Впрочем гнозисът е от най-голяма полза за душата тогава, когато гностичното настроение се прилага спрямо спиритуализма. Бихме искали да се изразим така: - В полето на спиритуализма гнозисът е като в свой дом.
- Там той е „у дома си”.
Прекосявайки другите мирогледни знаци той е извън своя дом. Логически погледнато, ние нямаме основание да кажем, че не би могъл да съществува никакъв материалистичен гнозис. С подобни неща педантите на понятията и идеите се справят по-добре, отколкото хората със здрава логика, при които положението е малко по-сложно. Например бихме искали да чуем следното твърдение: - Аз не искам да наричам „гнозис” нищо друго, освен това, което навлиза в Духа. Но това е едно произволно твърдение, произволно е и самото понятие, толкова произволно, колкото произволни биха ни се сторили думите: Досега аз съм виждал теменужки само в Австрия, следователно, аз наричам „теменужки” само това, което има виолетов цвят и расте в Австрия, нищо друго!
към текста >>
Прекосявайки другите мирогледни знаци той е извън своя
дом
.
Впрочем гнозисът е от най-голяма полза за душата тогава, когато гностичното настроение се прилага спрямо спиритуализма. Бихме искали да се изразим така: - В полето на спиритуализма гнозисът е като в свой дом. - Там той е „у дома си”.
Прекосявайки другите мирогледни знаци той е извън своя дом.
Логически погледнато, ние нямаме основание да кажем, че не би могъл да съществува никакъв материалистичен гнозис. С подобни неща педантите на понятията и идеите се справят по-добре, отколкото хората със здрава логика, при които положението е малко по-сложно. Например бихме искали да чуем следното твърдение: - Аз не искам да наричам „гнозис” нищо друго, освен това, което навлиза в Духа. Но това е едно произволно твърдение, произволно е и самото понятие, толкова произволно, колкото произволни биха ни се сторили думите: Досега аз съм виждал теменужки само в Австрия, следователно, аз наричам „теменужки” само това, което има виолетов цвят и расте в Австрия, нищо друго! Логически е невъзможно да твърдим, че гнозисът съществува само в мирогледния знак на спиритуализма, защото гнозисът е една „планета”, която преминава през целия духовен Зодиак.
към текста >>
245.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_153 Вътрешната същност на човека и живота между смъртта и новото раждане
Така постепенно ние се врастваме в духовния свят и привикваме да се чувствуваме като у
дом
а, да го изживяваме като една действителност, като тук изживяваме физическия свят като една действителност.
Така постепенно ние се врастваме в духовния свят и привикваме да се чувствуваме като у дома, да го изживяваме като една действителност, като тук изживяваме физическия свят като една действителност.
Ние се врастваме постепенно в него и стигаме до там, да имаме пред себе действително и душите на умрелите като наши другари в духовния свят, доколкото те действително живеят в духовния свят. Ние живеем между душите, както тук във физическото тяло живеем между телата. И когато все повече и повече проникнем в детинския вътрешен дух на Духовната наука, твърдението, което някои поддържат, че след смъртта не се срещаме отново с всички хора, с които сме живели на Земята, се оказва толкова глупаво за онзи, който прониква по-дълбоко в нещата, колкото глупаво би било твърдението за физическото поле, че когато идваме на тази Земя чрез раждането, ние не намираме тук никакви хора. Хората са именно около нас. За познавателя на духовния живот е точно същото, както някой би искал да каже: Детето живее в света, но то не вижда хора.
към текста >>
246.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 27 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане един най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в
дом
а на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив?
Бихме ли имали ние Гьотевите съчинения? И тогава някой би могъл да припомни, че самият Гьоте обръща внимание върху обстоятелството, че е бил възпитан по един твърде особен начин от своя баща и своята майка и как всеки един от тях е дал принос за всичко онова, в което Гьоте се превърна по-късно. Ако той би бил възпитан по друг начин, щяха ли да възникнат тогава неговите съчинения? И нашият поглед отново се насочва към срещата на херцога Карл Август от Ваймар с Гьоте. Ако той не би го поканил в своя двор, ако не беше му предложил външните условия на живот от 70-те години нататък, щяха ли да въз никнат тогава останалите съчинения?
Или с други думи: Не би ли могло да се получи така, че Гьоте да стане един най-обикновен министър, ако той беше възпитан по друг начин в дома на своите родители и ако още тогава в него не напираше поетическият порив?
Как би изглеждало онова, което от Гьоте насам се превърна в най-ценното съдържание на немската литература и изкуство, ако нейната бяха протекли по друг начин?
към текста >>
247.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ. Берлин, 30 януари 1916 г.
GA_166 Необходимост и свобода в мировите процеси и човешките действия
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви
дом
ашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година.
Да предположим, че тримата учители имат съвсем различни темпераменти и характери. Да се спрем на първия учител: След като директорът го запитва какво ще прави през следващата учебна година, този учител казва: През ваканцията аз грижливо си записах всичко онова, отбелязах си грижливо всичко онова, за което се убедих, че през изтеклата година не се отрази добре върху учениците, не беше възприето добре от тях, което следователно аз не бях предвидил. И за следващата учебна година аз съставих един план, който съдържа всичко онова, за което съм убеден, че беше прието добре от учениците и успя да влезе в техните глави, в техните мозъци. Аз обмислих всички подробности, които ще включа в учебната програма, така че моят план ще съдържа онова, което даде най-добри резултати през миналата година. И когато директорът задава следващите си въпроси, този учител веднага показва един план за разпределението на учебния материал.
Той подробно посочва какви теми ще възложи в хода на учебната година, какви домашни задачи ще постави за всяка отделна седмица и всичко това е предварително и грижливо обмислено според неговия опит от изтеклата учебна година.
И тогава директорът казва: Да, аз съм много доволен. Несъмнено Вие сте един добросъвестен учител и аз вярвам, че ще постигнете отлични успехи с Вашите ученици.
към текста >>
Сега подготвих съвсем нов учебен план, така че да избегна всички грешки, които съм допускал досега.“ И той също показва на директора един подробно разработен учебен план, включващ темите и
дом
ашните задачи, които ще бъдат възложени на учениците през новата учебна година въз основа както се изразява той на опита относно миналата година, на опита относно своите грешки.
Вторият учител също казва: „Аз прегледах целия учебен материал, който преподавах миналата година на моите ученици и видях къде съм сгрешил, какво съм пропуснал.
Сега подготвих съвсем нов учебен план, така че да избегна всички грешки, които съм допускал досега.“ И той също показва на директора един подробно разработен учебен план, включващ темите и домашните задачи, които ще бъдат възложени на учениците през новата учебна година въз основа както се изразява той на опита относно миналата година, на опита относно своите грешки.
Директорът казва: „Учителят, с когото разговарях преди малко, се беше постарал да отбележи всички предимства на своята работа и с оглед на тях той подготви новия си учебен план. Вие сте се постарали да избегнете всички допуснати грешки. И двата начина могат да се окажат добри. Аз съм напълно спокоен и убеден, че Вие също ще постигнете отлични резултати с Вашите ученици.“ С истинско удоволствие, казва още директорът, аз виждам, че разполагам с учители, които внимателно обмислят своя минал опит и знаят как да се отнасят към своите задължения. Ето до какво боди мъдрото себе познание.
към текста >>
И ето че всяка сутрин той започва да става рано и да тръгва след селския пощенски раздавач, изпълнявайки всички отделни поръчки заедно с него, и после отново да се връща у
дом
а си.
Но сега нека да предположим още нещо: на един друг човек, може би по-млад от мен и тук Вие не би трябвало да отправяте някакви упреци към неговото хрумване... И така, на един друг по-млад човек, достатъчно млад, за да не може да бъде наречен ленивец, изведнъж му хрумва: Аз всяка сутрин ще тръгвам с пощенския раздавач и ще го придружавам по неговите маршрути.
И ето че всяка сутрин той започва да става рано и да тръгва след селския пощенски раздавач, изпълнявайки всички отделни поръчки заедно с него, и после отново да се връща у дома си.
Този ангажимент, този доброволен ангажимент продължава известно време. Да, скъпи мои приятели, няма никакво съмнение, че в този случай не можем да говорим за необходимост в онзи смисъл, в който говорихме, когато ставаше дума за първия пощенски раздавач. Защото всичко онова, което бърши първият пощенски раздавач, става по необходимост. Обаче във втория случай не е така: там нямаме никакви задължения, никакви необходимости. По-младият човек би могъл всеки ден да си остава у дома и да не придружава пощенския раздавач, като в крайна сметка това не би променило нищо в обективния ход на нещата.
към текста >>
По-младият човек би могъл всеки ден да си остава у
дом
а и да не придружава пощенския раздавач, като в крайна сметка това не би променило нищо в обективния ход на нещата.
И ето че всяка сутрин той започва да става рано и да тръгва след селския пощенски раздавач, изпълнявайки всички отделни поръчки заедно с него, и после отново да се връща у дома си. Този ангажимент, този доброволен ангажимент продължава известно време. Да, скъпи мои приятели, няма никакво съмнение, че в този случай не можем да говорим за необходимост в онзи смисъл, в който говорихме, когато ставаше дума за първия пощенски раздавач. Защото всичко онова, което бърши първият пощенски раздавач, става по необходимост. Обаче във втория случай не е така: там нямаме никакви задължения, никакви необходимости.
По-младият човек би могъл всеки ден да си остава у дома и да не придружава пощенския раздавач, като в крайна сметка това не би променило нищо в обективния ход на нещата.
Тук съм съвсем ясен, нали? Или, казано с други думи: Първият човек върши всичко по необходимост, вторият върши всичко в свобода. Това твърдение може да бъде изказано съвсем категорично. И въпреки всичко в известен смисъл и двамата вършат едно и също. Дори бихме могли да си изградим следната представа: бихме могли да предположим, че за по-младия човек настъпва един ден, когато той отказва да стане от леглото.
към текста >>
248.
Кармични влияния
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Например той може да напусне
дом
а си половин час по-късно и да открие, че междувременно на пътя се е случило произшествие, което би могло да се случи с него, ако бе излязъл половин час по-рано.
Само че човек не може да реализира това, което това всеобхватно съзнание може да означава за него. Бихме могли да попитаме всеки човек: „Защо тази сутрин с Вас не се е случил този или онзи инцидент? “ Никой не е застрахован от една или друга злополука. Понякога можем да направим връзка между нещата, но в повечето случаи не осъзнаваме взаимовръзките. Понякога човек изпитва отвращение да прави едно или друго нещо.
Например той може да напусне дома си половин час по-късно и да открие, че междувременно на пътя се е случило произшествие, което би могло да се случи с него, ако бе излязъл половин час по-рано.
В този случай е било активно подсъзнанието. Подсъзнанието на въпросния човек го е накарало да се забави. Тези действия на подсъзнанието са непрекъснати, само че хората не ги възприемат.
към текста >>
249.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно
дом
огването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания.
Ако беше осведомено за реалното политическо положение, общественото мнение във Великобритания щеше да е разбрало, че изходът от спора не би могъл да предвещава нищо добро за свободата или благото на човечеството.
Победяха ли съюзниците, това само щеше да увеличи неимоверно домогването на Русия до победата на една система на управление, която бе противоположна на тази във Великобритания.
За руския народ, който спечели сърцето на Европа, тази победа не би донесла никакъв напредък.
към текста >>
250.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 9 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Същият бил избягал от окултни братства, в чиито високи рангове бил посветен, така че като махатма можел да стои на заден план и посредством Блаватска да постигне неща, до които искал да се
дом
огне.
Виждате с каква лекота е възможно в неограничен размер онова, което във връзка с друг случай съм разказвал за Блаватска*33. След като онзи махатма, означаван с инициалите К. Н., упражнявал известно време положително влияние върху нея, той бил заменен посредством разни интриги от друг, който бил шпионин в ръцете на някакво сдружение.
Същият бил избягал от окултни братства, в чиито високи рангове бил посветен, така че като махатма можел да стои на заден план и посредством Блаватска да постигне неща, до които искал да се домогне.
към текста >>
251.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
От богословието имаше най-нужното," нали е
дом
на каноник, за самия себе си той най-малко се нуждае от богословие
"Племенницата се бе оттеглила, но почетният гост, чичо Ерхард и негово Превъзходителство, седнали в удобни столове и благоговейно отдали се на храносмилането, все още не бяха свършили приказките, историите ставаха по-грубовати, присмехът по-нагъл, намеците по-прями и целият наш свят, дворецът, аристокрацията и генералният щаб дефилираха в анекдоти, нищо не бе пощадено и изглеждаше, като че ли абсолютно всичко бе съставено от анекдоти. Отвратен, Франц се измъкна и влезе в библиотеката. Не беше голяма, но изискана.
От богословието имаше най-нужното," нали е дом на каноник, за самия себе си той най-малко се нуждае от богословие
към текста >>
Ето Ви един допир между политически
дом
огвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Ето Ви един допир между политически домогвания и едно окултно общество, чийто център на действие беше в Сърбия, но нишките му се простираха навсякъде, където имаше славяни, и което поддържаше взаимоотношения с най-разнообразни други сдружения, но вътрешна взаимовръзка имаше преди всичко със западни общества.
Затова в едно такова сдружение могат да се преподават неща, свързани с окултните влияния, шестващи по света.
към текста >>
252.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 11 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Получило се така, че в различните свързани с "Омладина"
дом
огвания се намесила династичната вражда между Обреновичите и Карагеоргевичите.
Към всичко това се прибавило, че Михаил Обренович бил много обичан сред народа и че това действително била елементарна обич. Това също е окултна сила. На тази народна обич трябвало да се противопостави или равностойна обич, което не било толкова просто, или пък нещо революционизиращо.
Получило се така, че в различните свързани с "Омладина" домогвания се намесила династичната вражда между Обреновичите и Карагеоргевичите.
Карагеоргевичите живеели в Женева, били направили дългове в най-различни части на Европа и претендирали за сръбския трон. Отдала им се възможност да се запознаят с всякакви общества, чийто брой в Европа е голям, както и с действащите в тези общества импулси. Чрез известна задружност, особено пък когато се разполага със средства като споменатите от мен, човек може да постигне много. За целта обстоятелствата се подготвят така, че от различни места, които трябва да са разположени в различни държави, да могат да се предизвикат всякакви неща. Така Александър Карагеоргевич*78 упълномощил човек от унгарския град Сегед да управлява имуществото му.
към текста >>
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че
дом
огващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
Става дума за Драга Машин*83, която Александър Обренович през 1886 година можел на първо време да издигне в своя метреса. Та тогава тази личност се появила в плана на събитията и един приятел на династията Обреновичи Владан Георгевич, е написал солидна, хубава книга, от която може да се научи много: "Краят на Обреновичите". Особено Ви препоръчвам една глава от нея, където ще видите макар и намекнато от Георгевич, така да се каже, с несъзнателна предпазливост колко странно протичат нишките на световната история. Там Георгевич разказва за не обикновеното посещение, което трябвало да направи на Драга Машин като изтъкната личност, и посочва как обаянието, което ти действително упражнявала върху онзи, върху когото то трябвало да бъде упражнено, се излъчвало чрез точно определена парфюмна смес, нагодена при всички случаи по съответен начин към индивидуалността на сугестираната личност. Ако прочетете с разбиране завоалираното изложение на Владан Георгевич в тази глава на неговата дебела книга, Вие ще добиете някаква, в окултен смисъл също така важна представа за сферата на долнопробното чародейство.
Ще бъдете изненадани колко много може да се постигне с това, че домогващите се до нещо остават на заден план, а онова, което предстои да се случи, се предоставя на изкусителните умения на една жена, владееща изкуството да смесва парфюми.
В някои дворци то още през XVII век играело голяма роля в политиката, а дадени исторически моменти всъщност не могат да се опишат достоверно, ако човек същевременно не е запознат с определени въздействия на парфюмите в историята на определени времена и периоди.
към текста >>
По всички краища на света тя е у
дом
а си.
"От десет години работата е приключена Франция утвърди ранга си сред четирите световни сили.
По всички краища на света тя е у дома си.
френски се говори и винаги ще се говори в Африка, в Азия, в Америка, в Океания. Кълновете на господството са посети по всички краища на земното кълбо. Те ще избуят под небесната закрила."
към текста >>
И защо при тази заучена реч е наблягал особено много на това, Австрия в никакъв случай да не поиска разпускането на "Народна одбрана", която продължила
дом
огванията на "Омладина"?
Защо сред за писаните от него впоследствие изречения има такива, за които може да се знае, че първо са му били казани от посланиците на Антантата? Достатъчно е само да се сравнят! Защо той изслушва посланиците на Антантата и защо предварително знае какво ще каже, когато примерно говори с посланика на Австрия, където се стига дотам, че дори малко преиграва ролята? Защото при първите думи на австрийския посланик при посещението на 24 Юли Сазонов казва: "О, не е нужно да ми разказвате всичко това, аз вече зная всичко! " Притеснявало го е какво ще каже другият, защото отговорът му е бил вече готов.
И защо при тази заучена реч е наблягал особено много на това, Австрия в никакъв случай да не поиска разпускането на "Народна одбрана", която продължила домогванията на "Омладина"?
Поставям го само като въпрос на ли нерядко се налага човек да поставя отрицателни въпроси!
към текста >>
253.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 16 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Така не един алчен ненаситник огражда с околовръстен зид няколко хиляди уврата земя; честни земеделци биват изгонвани от
дом
овете им едни чрез измама, други насила, по-късметлиите чрез поредица от притеснения и тормоз, докато бъдат принудени да продадат имота си.
Така не един алчен ненаситник огражда с околовръстен зид няколко хиляди уврата земя; честни земеделци биват изгонвани от домовете им едни чрез измама, други насила, по-късметлиите чрез поредица от притеснения и тормоз, докато бъдат принудени да продадат имота си.
И тогава тези семейства, които са не толкоз богати, колкото плодовити защото за земеобработването са нужни много ръце -, потеглят на път през полята мъже и жени, вдовици и сираци, бащи и майки с невръстни деца. С вопли клетниците се разделят с покрива, под който са се родили, със земята, дето ги е хранила, и не знаят къде да търсят убежище. Тогава те на ниска цена разпродават онова от покъщнината си, което са могли да понесат със себе си по същество предмети с нищожна стойност. И какво им остава, щом този крехък източник се изчерпи? Кражбата, а подир туй по правило бесилката.
към текста >>
Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се
дом
огнат изцяло до добива на вълна.
Повече няма да Ви чета, а само ще подчертая, че тук лорд-канцлерът Томас Мор, съмишленик на Пико де ла Мирандола, отправя остра критика чрез един уж измислен човек, идващ от Утопия; самата критика обаче е насочена срещу нещо, което по онова време действително е ставало.
Защото в рамките на обширни области хората, които със собствените си ръце са обработвали земята, действително са бивали прогонвани от своите имоти, превръщани в местонаходище за овчите стада на земевладелците, които по този начин са искали да се домогнат изцяло до добива на вълна.
към текста >>
Не е довод някой поради това, че е англичанин да защитава импулсите в потомците на онези, които някога са прокуждали селяните от
дом
а, имота и земята им, за да развъждат стада овце там, наместо да оставят нивите такива, каквито са си.
Как е възможно някому да се натяква, че следвало да бъде по-деликатен, понеже англичанинът трябвало да мисли еди как си? Въпросът изобщо не опира до това, ами става дума, че някои неща в сегашния ни живот се дължат на определени причини и че тези причини трябва да се търсят на вярното място.
Не е довод някой поради това, че е англичанин да защитава импулсите в потомците на онези, които някога са прокуждали селяните от дома, имота и земята им, за да развъждат стада овце там, наместо да оставят нивите такива, каквито са си.
Въпросът е човек поне малко да се запознае с причинно-следствените закони и да се вгледа в реалните дадености на света, а не да приказва, че еди коя си нация била виновна за едно или друго.
към текста >>
А ето че Франция започнала да се
дом
огва до него.
Нов обрат настъпил, когато Франция посегнала към Тунис*116. Тунис винаги се е разглеждал като място, което логично би трябвало да се полага на Италия.
А ето че Франция започнала да се домогва до него.
Тогава в Италия връх взело практичното течение, което се осланяло на Централна Европа. Интересно е например, че на Берлинския конгрес италианският емисар запитал дали Бисмарк, който неприкрито предлагал на Франция да се разпростре в Африка, държи непременно да въвлече Италия във война с Франция. Всеки случай, за тогавашните италиански държавници Италия по този начин била зависима от Германия и понеже Бисмарк бил изказал мисълта "Пътят за Германия минава през Виена", то Италия била зависима също така от Австрия, поради което е трябвало да се забрави старата заклета вражда, поета според мен от Австрия като нейна трагична орис. Защото с всичко, извършено от Република Beнеция, от Италия всъщност били изтласкани елементите, присъединили се впоследствие към Германия. А пък Австрия трябвало да поеме именно прииждащите от север влияния.
към текста >>
Любезният
дом
акин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия.
Веднъж бяхме в Италия и в Рим посетихме един наистина много мил, приятен, любезен господин*117, сега вече покойник. Той ни въведе в салона си и там на видно място видяхме два големи портрета със собственоръчно посвещение портретите на Драга Машин и Александър Обренович.
Любезният домакин беше не само именит професор, но и учредител на така наречената "Латинска лига", чието занимание беше да подготви откъсването на Южен Тирол и Триест от Австрия и присъединяването им към Италия.
Разбира се, от едно толкова незначително преживяване няма да вадя големи заключения, но крайно показателно е, че някой, който е учредил "Латинска лига" не преценявам, не критикувам, а само разказвам, революционизира също така студентите от университета в Инсбрук и че в салона си, тоест там, където е видно за всекиго, държи портрети на Александър Обренович и Драга Машин със собственоръчно посвещение. Тъй като по онова време тайнствените нишки, които съществуваха между Рим и Белград, ми бяха много добре известни, това преживяване остави някакво симптоматично впечатление у мен.
към текста >>
254.
6.ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 17 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у
дом
а и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност.
На първо място специално се подчертава, че имуществото е общо, че никой няма своя собственост и че държавата се подразделя на някакви родове, които избират нека ги наречем така старейшини. Измежду старейшините пък се избира княз, а в свиквано от време на време събрание пратениците обсъждат обществени дела в духа, в който това им е възложено от отделните членове на народа. Тук веднага се натъкваме на една крайно необичайна уредба обществени дела е разрешено да се обсъждат само по предписания начин. Ако някой жител на Утопия разговаря за обществени дела с други лица, грози го смъртно наказание.
По-нататък откриваме една съвсем разумна уредба: Когато в общественото събрание се направи предложение, то никога не се разисква начаса хората първо трябва да си идат у дома и да поразмислят, а въпросът се разглежда при друга възможност.
Онзи, който разказва това, обяснява, че но такъв начин хората могат да разсъдят, а не да бъдат принуждавани да дадат прибързана оценка, та отпосле естествено да имат твърдоглавието и егоизма да се придържат към тази оценка. Защото те се придържат към нея не защото са извършили проверка и са намерили решението за правилно, ами защото веднъж вече са се ангажирали със своята оценка.
към текста >>
255.
8. ОСМА ЛЕКЦИЯ, Базел, 21 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от
дом
а и рода Давидов, за да се запише с Мария,сгодената за него жена, която беше непразна.
Тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, за да се запише с Мария,сгодената за него жена, която беше непразна.
към текста >>
256.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Следователно ражданията ставали през тъмните зимни дни, когато вън снегът покривал дървесата, а хората си били по
дом
овете, в примитивните си обиталища.
По такъв начин всички раждания на редовно заченатите хора ставали зимно време, след сегашната наша Коледа, така че навремето, за да бъдел считан за пълноценен сред ингевоните, наложително било човек да се роди в този период.
Следователно ражданията ставали през тъмните зимни дни, когато вън снегът покривал дървесата, а хората си били по домовете, в примитивните си обиталища.
И ако речем да го изразим по днешному, всяко дете в известен смисъл било коледна рожба, рожба на зимното слънцестоение.
към текста >>
Народът на Рим бе готов да изтръгне от земята паважа, тъпкан от копитата на онези коне, които отдавна би трябвало да стоят като авангард на границата на Истрия, вместо в униние от подобен срам да бранят тук развъдниците на отровни зверове,
дом
овете на предателите!
Благословени да бъдат римските майки, които вчера видях в потока на тази тържествена самоотверженост, майките, които на ръцете си носеха своите синове, а по челата им личеше отпечатъкът на преданата смелост, на мълчаливата жертва. Нужни ли са назидателни слова там, където говорят камъните?
Народът на Рим бе готов да изтръгне от земята паважа, тъпкан от копитата на онези коне, които отдавна би трябвало да стоят като авангард на границата на Истрия, вместо в униние от подобен срам да бранят тук развъдниците на отровни зверове, домовете на предателите!
Какво ли огорчение е трябвало да изпитат нашите млади воини, каква дисциплина, какво себеотрицание са засвидетелствали те, докато са защитавали от справедливия гняв на народа онези, които лично ги охулваха и оклеветяваха, които ги унизяваха пред братята им и пред враговете. Нека извикаме: „Да живее войската! Това е повикът на часа! "
към текста >>
Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в
дом
а ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани?
Едному са нужни 50 години, за да почине в леглото си, другиму са нужни 50 години, за да приключи своята деградация в леглото си.
Възможно ли е да оставим чужденците във и извън страната, враговете, живеещи или нахлули в дома ни, да наложат този вид смърт на един народ, който вчера с властнически трепет издигна край морето си изображението на своя върховен мит, паметника на своята истинска воля, която е римска воля, о граждани?
към текста >>
257.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Ами тогава ела у
дом
а и аз ще ти покажа, че имам равностойна стока, която действително е разменима за твоите изключително скъпи стоки, събирани като драгоценности от цял свят.
Търговецът, сиреч Добрия Герхард бил подслонен и подир няколко дни езичникът, когото бил срещнал,на минал и огледал стоката, намерил я извънредно ценна и казал: Макар в града да има достатъчно богати люде, тук ни един не притежава толкоз много пари, че да може да купи толкоз много. Това е немислимо. Тук аз съм единственият, който има някаква равноценност за тази стока. Ако ми дадеш всичката си стока, аз мога да ти предложа нещо равностойно, но аз съм единственият, който го има. Човекът от Кьолн естествено пожелал да види нещото и описал всичко това на кайзера.
Ами тогава ела у дома и аз ще ти покажа, че имам равностойна стока, която действително е разменима за твоите изключително скъпи стоки, събирани като драгоценности от цял свят.
към текста >>
Така Герхард отишъл в
дом
а на езичника и веднага разбрал, че си има работа с извънредно влиятелен жител на езическия град.
Така Герхард отишъл в дома на езичника и веднага разбрал, че си има работа с извънредно влиятелен жител на езическия град.
Най-напред езичникът го въвел в едно помещение, където имало дванайсет младежи, оковани като пленници, изтощени и в плачевно състояние. Виждаш ли, рекъл той, това са дванайсет християни, които пленихме в открито море, след като се бяха лутали без посока по водата. Сега ще ти покажа останалата част от стоката. Завел го в друго помещение и му показал още толкоз излинели старци. При вида на старците сърцето на Герхард се свило още повече, отколкото при младежите.
към текста >>
Върнал се той при съветниците и им рекъл: Можете да се разотидете по
дом
овете си вече знам всичко за Добрия Герхард.
Кайзерът, Ото Червенобрадия, го изслушал с внимание и сега вече знаел, че освен изградилите се у него виждания имало и други и че тези други виждания можели да се открият дори у един търговец от Кьолн, което му направило поразително впечатление.
Върнал се той при съветниците и им рекъл: Можете да се разотидете по домовете си вече знам всичко за Добрия Герхард.
Великомъдрите и благоразположени господа съвсем провесили нос, но душевната насока на Ото Червенобрадия изцяло се била променила.
към текста >>
258.
11. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
За някои люде естествено щяла да бъде крайно привлекателна възможността да си назначат медиум, който би им посочил как да се
дом
огнат до нещата, за които ламтели.
Другата била, че в съответствие с материалистическата нагласа на хората много скоро проличало каква на сока щяла да вземе медиумната дейност, ако достигне разпространението, което заплашвала да придобие. Тя щяла да доведе до използване на медиумите за вършене на неща, които е редно да се извършват само под влияние на естествения, на свързания със сетивния свят разум.
За някои люде естествено щяла да бъде крайно привлекателна възможността да си назначат медиум, който би им посочил как да се домогнат до нещата, за които ламтели.
Разказвал съм Ви колко писма съм получавал, в които ми пишат: Имам лотариен билет или искам да си купя лотариен билет, нужни са ми пари за съвсем безкористна цел; не бихте ли могли да ми кажете кой номер ще бъде изтеглен? Ако медиумите бъдели технически цялостно обучавани, тогава, разбира се, щяло да бъде възможно вършенето на неограничени поразии в тази насока извън всичко останало. Преди сключване на брак човек щял да тръгне по медиуми, за да му препоръчат подходяща невяста или подходящ жених и т.н.
към текста >>
259.
12. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 30 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно
дом
огването до това и това!
Ето как едновременно се твърди и да, и не!
Не сме ние онези, дето искат нещо, другите са, дето искат не що, другите искат да завоюват и затова ни нападнаха; но ние няма да приключим тази война, преди да сме постигнали нашата отдавна съществуваща цел, а именно домогването до това и това!
Не е за вярване, че има хора, които проявяват наглостта да казват в едно и също време и да, и не. Ала тези дни може би ще установите, че има един човек, който в наше време казва едновременно и да, и не. Това навярно е най-долно пробният документ*219, успял в по-ново време да стане достояние на обществеността, тъй като смисълът му стои в разрез с всяка логика. И това е свързано именно с Кармата на нашето време.
към текста >>
260.
13. ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 31 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
Знаем, че до възможността за днешната духовност ние сме се
дом
огнали едва с преминаването ни от Луната на Земята.
Но въпросът има и една друга страна.
Знаем, че до възможността за днешната духовност ние сме се домогнали едва с преминаването ни от Луната на Земята.
Каквото продължило да се развива нормално, то протичало донякъде успоредно на нашето развитие и в субстанциалността на долните царства. Само отровите се запазили като остатъци. Съществува обаче взаимовръзка между онова, което не в духовен, а във физически смисъл представлява субстанциалната основа на нашия по-висш човек, сиреч между по-висшите органи, които всъщност ни правят хора; съществува взаимовръзка между субстанциалната основа на тези органи в човека, развили се едва на Земята, и отровните субстанции на Луната. В известна степен ние носим в себе си по-нататъшния развоен стадий на отровите. Туй, което днес виждаме като отрови, се намира в остатъчен стадий.
към текста >>
Ала до това чувство за обективност човек трудно се
дом
огва.
Още преди доста време за американците предназначи статията си един човек, когото те очевидно не чуха,и сега в заключение бих искал да Ви прочета отделни извадки от неговите писания, за да видите как преценява някой, когато се опитва да опознае нещата. Не казвайте: Щом някому е известно това, което разгледахме през последните седмици, той може да стигне до друга преценка. Положително,тогава той може да намери по-дълбока обосновка за нещата. Но за достигане до една преценка тези неща не са нужни; за достигане до една преценка е достатъчно дори само едно истинно чувство за обективността на външните факти, които се разиграват.
Ала до това чувство за обективност човек трудно се домогва.
към текста >>
Тя е 15 пъти по-голяма от германската империя, а има само 98 милиона жители, сиреч би могла да бъде сравнена със семейство, броят на чиито членове трябва непрекъснато да нараства, за да обитава помещенията на един голям, добре обзаведен
дом
.
Бих искал да помогна на сънародниците си за момент да заемат гледището на германците. Ние, американците, населяваме страна, която само с една пета е по-малка от цяла Европа, включително Русия.
Тя е 15 пъти по-голяма от германската империя, а има само 98 милиона жители, сиреч би могла да бъде сравнена със семейство, броят на чиито членове трябва непрекъснато да нараства, за да обитава помещенията на един голям, добре обзаведен дом.
На нас и през ум не ни минава, че нашите по-близки или по-далечни съседи биха могли да ни заплашат сериозно. Кой би посмял някога да се надява, че ще ни нападне успешно? Кой би бил в състояние да застраши националното ни съществуване или пък да ни постави в някакво положение, наподобяващо робство?
към текста >>
На север имаме Канада един празен
дом
, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо.
На север имаме Канада един празен дом, една страна само със 7 милиона жители, които дори да искаха не биха могли да ни сторят нищо.
На юг е разположено Мексико, което е способно да всява размирици в собствените си граници и може би да накара няколко американци да съжаляват, загдето са направили капиталовложения там; иначе за Съединените щати то не е по-страшно от един опърничав клас в училище. На запад и на изток ни заобикаля морска шир. Япония би могла да раздуха вражда и да навреди малко на външната ни търговия."
към текста >>
Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в
дом
а си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк?
"Япония обаче е надалече" но нищо не й пречи да се доближи! "и ние добре знаем, че тя е твърде бедна и още доста време ще си остане твърде бедна, за да може да води дълготрайна война. Това, че европейски държави, поотделно или съюзени, биха могли да ни унищожат, е много абстрактна възможност, за да се появи на нашия хоризонт. По вода и суша ние се въоръжаваме толкова, колкото ни се струва нужно за нашите цели и никога не ще ни хрумне да искаме от друга сила разрешение, за да увеличим войската или флота си.
Откъде накъде мистър Карнеги трябва да складира в дома си големи запаси хляб за предотвратяването на евентуален глад в щата Ню Йорк?
Защо г-н Рокфелер трябва да скътва в чорап златни и сребърни монети и да ги крие под дюшека си? Ние ще сметнем за умопобъркан собственика на някоя ферма в Небраска, комуто би текнало за всеки случай да си построи годен за плаване кораб. Ние, американците, вършим каквото при съществуващите в Америка условия ни се струва разумно и целесъобразно, и на нас една германска армия ни е почти толкова необходима, колкото револвер на един квакер от Филаделфия по време на годишното му събрание. Ала онова, което по наше мнение действително ни е необходимо, ние енергично ще си го доставим по всяко време.
към текста >>
Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните
дом
огвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия.
Някои американци, немного на брой, по природа са склонни да съблюдават статуквото една малко нееднозначна дума, чувана особено често от устата на хора, на които им изглежда целесъобразно да настояват за продължаването на дадено състояние, което цари отдавна или е настъпило отскоро.
Ако Австрия беше съблюдавала статуквото, тя щеше да остави революционните домогвания на Сърбия в границите си и убийството на своя престолонаследник без наказание и нямаше да окаже съпротива на Русия.
Ако Германия беше съблюдавала статуквото, тя нямаше да се въоръжава, нямаше да реагира на руската мобилизация по границите и нямаше да се помъчи да предотврати разделянето на Австро-Унгария. Щеше да подложи буза, за да получи плесницата от франция; щеше да остави Англия по добра стара традиция да си властва необезпокоявана по море. И какво щеше да се случи на Австрия и Германия, ако бяха съблюдавали статуквото по този начин? За германците това несъмнено щеше да има най-неприятни последици. Яснотата по този въпрос беше всеобща и затова всички селяни и благородници, католици и протестанти, консерватори и социалдемократи преодоляха всякакви колебания и с небивал възторг, със сърце и душа поеха на война.
към текста >>
261.
2. Лекция, 13.02.1915
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се
дом
огва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа.
И прелюдия на тази борба от далечното бъдеще е това, което бавно трябва да се развива като борба между германския и славянски елемент. Помислете, че славянството, в известен смисъл, е форпост на това, което ще бъде шестата културна епоха, че в него е заложено семето на шестата културна епоха. Помислете сериозно, в истински духовнонаучен смисъл. Тогава ще стане ясно, че в този славянски елемент трябва да бъде заложено нещо възприемащо, на което е чужда тази борба, което, собствено, отклонява борбата. Това ясно е видно.
Докато в Средна Европа душите са се борили, борили са се за своя вътрешен свят, като лично достижение да добият личното възприемане на Бога, славянският елемент запазва вече дадената му религия, възприемането на Бога, култа; той ги запазва без да се домогва до вътрешно оживяване с духа, той оставя духа като облак, реещ се над него и живее в този образ, в своето лично, оставяйки чужд на духа.
Средна Европа не е могла да се консервира в някаква стара форма на външното християнство, тъй като тя е трябвало да се бори за вътрешно възприемане на Бога. Изтокът е останал да стои, и даже формите на културата му са станали неподвижни и абстрактни, защото той трябва да се подготвя за външното възприемане, към приемането на това, което Западът постига като лично достижение, тъй като Изтокът не е готов да има това като лично достижение. Пък и как може чисто теоретично, със схематично съзнание да се достигне разбиране, противоположно на разбирането на Аза, когато в основата стоят съвсем противоположни духовни импулси? И какво посредническо, арбитърско съждение за двата духовни потока може да се изнесе, които така се съотнасят един с друг, както именно трябва да се съотнася диференцираното? Не ме разбирайте погрешно: как може да се съпоставя, например, слон с лъв?
към текста >>
Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в
дом
а, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция.
Към вас, скъпи мои приятели, към вашите преживявания тук, в юга на Германия, са обърнати тези думи, към тези нюанси на чувствата, които се раждат тук. Ако беше достатъчно просто да се запишат думите и след това просто да се четат навсякъде от хора с различни жизнени съотношения, тогава нямаше да ми се налага да пътувам из Германия, а просто щях да ги запиша веднъж. Тези думи трябва да звучат от съотношението между чувства и възприятия, тъй като навсякъде, където се събират хора, възниква обща човешка аура, и изхождайки от нея трябва да се говори за духовния живот – това най-накрая трябва да се разбере. По този начин ние внасяме духовното в живота не с фрази, а с това, че действително пронизваме живота с духовното. И преживяваме тези неща, като факти от индивидуалния живот, защото така те и трябва да се преживяват.
Абсолютна абстракция е да се мисли, че например това, което ще кажа утре в откритата лекция в дома, който е срещу къщата с паметната плоча за Хегел, че това, което израства в живото, непосредствено общение, може да бъде годно за разпространение в света, при други нюанси на чувства и впечатления – това е пълна абстракция.
Трябва да се има предвид и това, че достъпното за възприятието на един, може да бъде недостъпно за възприятието на друг. И ако изобщо антропософските лекции, на различни места, трябва да носят свой особен, индивидуален характер, още по-необходимо е това, когато става дума за такива сериозни неща, с каквито сега сме заети. Но само тогава, когато това се приема истински сериозно, и когато не се мисли, че живото може да бъде обхванато с думи, които са безжизнени и неподвижни, и затова могат да бъдат използвани на всяко място, само тогава може да се постигне всеобщо значимото, съдържащо се в индивидуалното. Бих искал веднъж да помислите за тази страна на живота. Пътят към това е, нещото, което аз по мой начин получавам от духовния свят, да бъде оживено във вашите души по свойствен за вас начин, за да не бъде то просто повторение на това, което става в моята душа, по моя начин.
към текста >>
262.
7. Лекция, 12.03.1916
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в
дом
а на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"?
Трябва да поставя и още един въпрос. Защо стои в хрониката на ежегодника /бележка 53/, който издава тази личност, използвана от известни окултни кръгове за различни благовидни цели /както беше казано, ако тези неща се обсъждат открито, аз трябва да изкажа отношението си към тях/, защо в хрониката на ежегодника от 1913 година, която беше издадена от тази личност и която се появи още през 1912 година, стои: "Този, който мисли да управлява Австрия, не ще царува, ще царува млад, непредназначен за царуване"? – защо това стои през 1913 година в хрониката на медиум, свързан с определени окултни кръгове?
Защо това е повторено в хрониката за 1914 година – преди тази година да настъпи, в 1913 година: "Трагедията в дома на Хабсбургите ще настъпи по-рано, отколкото я очакват"?
Защо това стои в хрониките? И още – защо в парижкия вестник, който на немски може да бъде наречен "Париж по пладне", през 1913-та година /бележка 54/ е изказано пожеланието, австрийският наследник на престола Франц Фердинанд да бъде убит? Този вестник съответства, примерно, на това, което представлява "Берлин по пладне", това е уважаван вестник. Защо в алманаха на едната страница стои това, което току що цитирах: "Този който мисли да управлява, няма да царува, млад ще царува“, а на другата страница има пожелание, ерцхерцогът Франц Фердинанд да бъде убит? Защо в същия този вестник, когато течаха дебатите за въвеждането във Франция на тригодишна военна служба, с цинична откровеност е написано: ако във Франция бъде обявена мобилизация, първият, когото ще убият, ще бъде Жорес?
към текста >>
263.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
дом
инираща фигура в британския политически живот.
Дейвид Лойд Джордж, (1863-1945 г.). От 1902 до 1922 г.
доминираща фигура в британския политически живот.
към текста >>
264.
7. Седма лекция, Дорнах, 12 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Човекът го послушал и след малко позвънил в
дом
а на ректора Грим; не ще и дума, за ректора това бил един добър урок.
И така, не всички конкретни качества на учителя са влизали в действие спрямо Хердер. Впрочем за този ректор Грим се разказва една чудесна история и ти е напълно вярна: Веднъж един съученик на Хердер бил здраво напердашен от въпросния ректор Грим. Вървейки по улицата, момчето срещнало един селянин, натоварен с прясно одрани телешки и овчи кожи. Кажи, моето момче, попитал го той, къде мога да намеря тук някой, който да избели моите кожи? Тогава момчето отвърнало: О, тази работа ще Ви свърши само ректор Грим, той пипа много здраво и сигурно ще Ви избели кожите както трябва!
Човекът го послушал и след малко позвънил в дома на ректора Грим; не ще и дума, за ректора това бил един добър урок.
Само че нали сте съгласни с мен Хердер не е станал велик поради тези особености на своя учител. Ако се задълбочите в педагогическите системи, упражнявани върху деца, които после са станали велики хора, Вие неизбежно ще откриете подобни аналогии.
към текста >>
265.
8.Осма лекция, Дорнах, 13 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един
дом
се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи.
Наскоро един съвременен философ изрази мнението си относно това, колко дълго трябва да продължи тази война. Наистина, един изключително важен въпрос, който ще трябва да се реши с помощта на реални и живи понятия, а не с мъгляви абстракции от рода на вечност, безкрайност, индивидуалност и т.н. С такова празно философствуване не може да се реши такъв конкретен въпрос. Нашият философ, както впрочем и мнозина други, заявява: Няма никаква пречка, ако войната продължи до максималния срок, стига само да настъпи един траен мир, стига само Раят да се възцари на Земята.
Аз вече сравних подобна мисъл с хрумването на един случаен човек, че ако в един дом се изпочупят всички сервизи, ще настъпи спокойствие, тъй като няма да има какво повече да се чупи.
Подобно звучи и заключението на онези, които казват: Войната трябва да продължи толкова дълго, колкото е нужно за настъпването на един траен мир.
към текста >>
Сгради, подобни на този наш
дом
в Дорнах, означават много.
Погледнете как строят хората днес, погледнете и другите произведения на изкуството от 19 век какво са те, ако не повторение на старите архитектурни стилове? Днес хората строят в античен стил, в ренесансов, в готически стил изобщо в стила на нещо, което е вече мъртво. Днес никой не може да се извиси до формите на живия свят. Но хората отново ще стигнат до тях. За тази цел трябват жертви и тези жертви ще бъдат възнаградени.
Сгради, подобни на този наш дом в Дорнах, означават много.
Те са не само едно архитектурно новаторство; има значение не толкова фактът, че тези архитектурни форми са можели да бъдат замислени, а че те могат да бъдат вече осъществени. Трябва да вникваме в тези неща не повърхностно, а в пълната им стойност, в противен случай едва ли ще разберем какво точно се гради тук на този хълм. Защото според целия си замисъл, според цялата си природа, сградата на този хълм неизбежно ще влиза в противоречие и спор с всичко, което се гради днес из останалия свят.
към текста >>
266.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя
дом
и попадам в единния, всеобщ свят.
Днес аз се опитах да Ви представя скритите духовни причини на събитията, които обсъждахме през после дните лекции. Вие виждате: Ако поискаме да разберем духовния живот в неговите конкретни проявления, тогава трябва да се откажем от общите фрази, от мъгливия пантеизъм, според който зад физическия свят чисто и просто се простира един духовен свят. Общите и мъгливи разсъждения за Духа не водят до никъде. Ние трябва да обхванем съвсем конкретни духовни събития и духовни Същества, които са разположени зад прага на човешкото съзнание. Защото както тук събитията са не нещо общо, а нещо съвсем конкретно, същото се отнася и за събитията в духовния свят.
Аз не допускам, че има много хора, които утре ще се пробудят от сън и ще си кажат: Ето сега аз излизам през вратата на моя дом и попадам в единния, всеобщ свят.
Естествено, те няма да си кажат това, а ще си представят своите съвсем конкретни задачи, срещи и т.н. Същото се отнася и за дълбоките причини, лежащи в основата на общочовешката и мирова еволюция: ние стигаме до тези причини само тогава, когато си представим нещата отвъд границите на физическия свят по съвсем определен, конкретен начин, а не с помощта на мъгливи, пантеистични фрази като Вселена, провидение и т.н.
към текста >>
267.
Тайната на двойника. Географска медицина
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Защото
дом
огването на Америка се стреми да механизира всичко, да постави всичко в областта на чистия натурализъм и постепенно да изтрие културата на Европа от лицето на Земята.
Вчера посочих38 колко е необходимо понятията на духовната наука наистина да навлязат в социалните и политическите среди.
Защото домогването на Америка се стреми да механизира всичко, да постави всичко в областта на чистия натурализъм и постепенно да изтрие културата на Европа от лицето на Земята.
Другояче не е възможно.
към текста >>
268.
ЗАД КУЛИСИТЕ НА ВЪНШНИТЕ СЪБИТИЯ. Първа лекция, Цюрих, 6 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Въпросът обаче е дали стремеж като този с духовните преждевременни раждания може да има нещастието да попадне в ръцете на отделни хора, които ще преследват своите цели, за да осъществят такива
дом
огвания, или познанието за нещата ще се постигне по правилен начин, за да служи за доброто на човечеството, когато времето узрее за това.
Това ще се опитват да постигнат, като създадат имунизации, както се правят имунизации срещу болести, само че ще се узнаят някои имунизационни средства, които повлияват човешкото тяло така, че то няма да позволява да се разгръщат духовните наклонности на душата. Хората ще бъдат имунизирани срещу заложбите за духовни идеи. Това ще се опитат поне да направят, ще се правят опити с имунизационни вещества, така че още в детството си хората да изгубят стремежа към духовен живот. Но това е само едно от нещата, които са във връзка с по-дълбоко знание, което трябва да се появи през петата следатлантска културна епоха относно връзката на тези природни процеси и природни средства с човешкия организъм. В съответното време те ще се появят сред човечеството.
Въпросът обаче е дали стремеж като този с духовните преждевременни раждания може да има нещастието да попадне в ръцете на отделни хора, които ще преследват своите цели, за да осъществят такива домогвания, или познанието за нещата ще се постигне по правилен начин, за да служи за доброто на човечеството, когато времето узрее за това.
към текста >>
269.
ДВЕ ЛЕКЦИИ ЗА ПСИХОАНАЛИЗАТА. Първа лекция, Дорнах, 10 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Дама се намира сред други гости на вечеря, където се празнува отпътуването на
дом
акинята, която е нервноболна и заминава на курорт в чужбина.
Дама се намира сред други гости на вечеря, където се празнува отпътуването на домакинята, която е нервноболна и заминава на курорт в чужбина.
Отпътуването, което се празнува, е същата вечер. След като домакинята тръгва и гостите се разотиват, дамата, за която става дума, чийто случай ще опишем, тръгва заедно с други гости по улицата, по която иззад ъгъла се появява бързо приближаващ се файтон. Както често се прави в градовете, когато хората се прибират - не знам дали ви е познато, - те не вървят по тротоарите, а по средата на улицата. Когато файтонът се появява, гостите се качват на тротоарите. Само дамата, за която става въпрос, не се качва на тротоара, а се затичва направо по улицата пред конете и въпреки ругатните на файтонджията - файтонджиите ругаят в такъв случай, - не може да се отмести от улицата.
към текста >>
След като
дом
акинята тръгва и гостите се разотиват, дамата, за която става дума, чийто случай ще опишем, тръгва заедно с други гости по улицата, по която иззад ъгъла се появява бързо приближаващ се файтон.
Дама се намира сред други гости на вечеря, където се празнува отпътуването на домакинята, която е нервноболна и заминава на курорт в чужбина. Отпътуването, което се празнува, е същата вечер.
След като домакинята тръгва и гостите се разотиват, дамата, за която става дума, чийто случай ще опишем, тръгва заедно с други гости по улицата, по която иззад ъгъла се появява бързо приближаващ се файтон.
Както често се прави в градовете, когато хората се прибират - не знам дали ви е познато, - те не вървят по тротоарите, а по средата на улицата. Когато файтонът се появява, гостите се качват на тротоарите. Само дамата, за която става въпрос, не се качва на тротоара, а се затичва направо по улицата пред конете и въпреки ругатните на файтонджията - файтонджиите ругаят в такъв случай, - не може да се отмести от улицата. Тя тича пред файтона, докато стига до един мост и там поисква да се хвърли във водата от страх да не бъде премазана. Минувачи я спасяват и връщат в къщата, като предотвратяват по-голяма катастрофа.
към текста >>
Другият обаче е съпруг на най-добрата й приятелка, а приятелката е
дом
акинята, чието заминаване се е празнувало вечерта.
Фройд продължава да търси. И действително точно в този случай той открива много интересна взаимовръзка. Тя се състои в следното: Въпросната дама, която бяга пред конете, е сгодена с един господин. Но обича двама, годеника си - тя е напълно убедена, че го обича повече от другия, - но също и друг. Поради това не е напълно наясно, а само наполовина.
Другият обаче е съпруг на най-добрата й приятелка, а приятелката е домакинята, чието заминаване се е празнувало вечерта.
Следователно изнервената домакинята отпътува, приятелката, присъстваща на празника си тръгва с другите гости, бяга пред конете и когато се изследва, се открива, че по-рано е съществувала важна връзка между тази дама и мъжа на най-добрата й приятелка. Любовната връзка в края на краищата е стигнала донякъде и това е било дори отчасти причина за нервността на приятелката, както можете да допуснете. Накратко, без да има понятие - според собственото й мнение, - дамата тръгва с другите гости, побягва по улицата пред конете, спасяват я, гостите я занасят обратно в къщата - при тези обстоятелства това се разбира от само себе си, - която току-що е напуснала и където е била на вечеря. Лекарят изследва цялата история на болната. Той действително успява да накара дамата да му разкаже нещата.
към текста >>
Следователно изнервената
дом
акинята отпътува, приятелката, присъстваща на празника си тръгва с другите гости, бяга пред конете и когато се изследва, се открива, че по-рано е съществувала важна връзка между тази дама и мъжа на най-добрата й приятелка.
И действително точно в този случай той открива много интересна взаимовръзка. Тя се състои в следното: Въпросната дама, която бяга пред конете, е сгодена с един господин. Но обича двама, годеника си - тя е напълно убедена, че го обича повече от другия, - но също и друг. Поради това не е напълно наясно, а само наполовина. Другият обаче е съпруг на най-добрата й приятелка, а приятелката е домакинята, чието заминаване се е празнувало вечерта.
Следователно изнервената домакинята отпътува, приятелката, присъстваща на празника си тръгва с другите гости, бяга пред конете и когато се изследва, се открива, че по-рано е съществувала важна връзка между тази дама и мъжа на най-добрата й приятелка.
Любовната връзка в края на краищата е стигнала донякъде и това е било дори отчасти причина за нервността на приятелката, както можете да допуснете. Накратко, без да има понятие - според собственото й мнение, - дамата тръгва с другите гости, побягва по улицата пред конете, спасяват я, гостите я занасят обратно в къщата - при тези обстоятелства това се разбира от само себе си, - която току-що е напуснала и където е била на вечеря. Лекарят изследва цялата история на болната. Той действително успява да накара дамата да му разкаже нещата. Но тук тя запъва и той само с усилие успява да я подтикне да продължи да разказва.
към текста >>
Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг инстинкт играе също
дом
инантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт.
Юнг забелязва, че Фройд има своите противници. Между тези противници е и Адлер78. Адлер застъпва съвсем друго становище. Както Фройд изследва голям брой случаи - можете да прочетете в книгата на Юнг - и навсякъде вижда участието на сексуалността и оттам стига до извода, че сексуалността е задействащата причина, така Адлер специално разглежда друга страна на нещата и намира, че тази друга страна е всъщност по-важна от онази, която Фройд изтъква на преден план.
Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг инстинкт играе също доминантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт.
Волята за власт при Ницше19 е дори философски принцип80. И точно както Фройд превръща сексуалността в теория, така също могат да се намерят безброй случаи за инстинкта за власт. Нужно е само да се анализира хистерията, случаите съвсем не се срещат толкова рядко, много предпочитани в такъв случай са особено сърдечните атаки, но и всевъзможни други състояния. Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват. Повикват се лекари, болната безкрайно се съжалява.
към текста >>
Дом
ът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват.
Както Фройд изследва голям брой случаи - можете да прочетете в книгата на Юнг - и навсякъде вижда участието на сексуалността и оттам стига до извода, че сексуалността е задействащата причина, така Адлер специално разглежда друга страна на нещата и намира, че тази друга страна е всъщност по-важна от онази, която Фройд изтъква на преден план. Адлер - искам само общо взето да охарактеризирам -намира, че както сексуалността играе много определяща роля в човека, така и друг инстинкт играе също доминантна роля и това е стремежът да се упражнява власт върху обкръжението, инстинктът за власт. Волята за власт при Ницше19 е дори философски принцип80. И точно както Фройд превръща сексуалността в теория, така също могат да се намерят безброй случаи за инстинкта за власт. Нужно е само да се анализира хистерията, случаите съвсем не се срещат толкова рядко, много предпочитани в такъв случай са особено сърдечните атаки, но и всевъзможни други състояния.
Домът, цялото обкръжение и всичко възможно се задвижват.
Повикват се лекари, болната безкрайно се съжалява. Накратко, тя упражнява тира-нична власт върху обкръжението. В такъв случай разумният човек знае, че на човека в действителност нищо не му липсва, макар че хората съзнават своето болестно състояние и страдат от него. Но в действителност нищо им няма, те са здрави и същевременно, когато искат, са болни. Могат да се вземат както за здрави, така и за болни.
към текста >>
270.
Втора лекция, Дорнах, 11 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Вчера ви посочих случая89, който Юнг описва в книгата си «Психология на несъзнателните процеси», отнасящ се до дамата, която напуска вечерята с другите гости, тича пред конете на улицата, стига до моста, спасена е от пешеходци и е занесена в къщата, която е напуснала, където
дом
акинът й се обяснява в любов.
Фактите много лесно биха могли да насочат психоаналитиците към това.
Вчера ви посочих случая89, който Юнг описва в книгата си «Психология на несъзнателните процеси», отнасящ се до дамата, която напуска вечерята с другите гости, тича пред конете на улицата, стига до моста, спасена е от пешеходци и е занесена в къщата, която е напуснала, където домакинът й се обяснява в любов.
Ако заемем гледната точка на Фройд или Адлер, за да обясним такъв случай, е необходимо да разгледаме или любовния инстинкт, или инстинкта за власт. Но с това не се улучва истински проникващото, фундаменталното в ситуацията, което се открива само ако достигнем до разбирането, че съзнанието не изчерпва интелигентността, разумността, но също и рафинираността на това, което в човека действа като разум, ако сами не ограничим закономерностите на живота до границите на съзнанието. Нека запитаме: Какво всъщност иска дамата, когато си тръгва с гостите след сбогуването и отпътуването на приятелката й? Дамата иска да получи възможност да се осъществи това, което по-късно е настъпило, т. е. да остане сама с домакина.
към текста >>
да остане сама с
дом
акина.
Вчера ви посочих случая89, който Юнг описва в книгата си «Психология на несъзнателните процеси», отнасящ се до дамата, която напуска вечерята с другите гости, тича пред конете на улицата, стига до моста, спасена е от пешеходци и е занесена в къщата, която е напуснала, където домакинът й се обяснява в любов. Ако заемем гледната точка на Фройд или Адлер, за да обясним такъв случай, е необходимо да разгледаме или любовния инстинкт, или инстинкта за власт. Но с това не се улучва истински проникващото, фундаменталното в ситуацията, което се открива само ако достигнем до разбирането, че съзнанието не изчерпва интелигентността, разумността, но също и рафинираността на това, което в човека действа като разум, ако сами не ограничим закономерностите на живота до границите на съзнанието. Нека запитаме: Какво всъщност иска дамата, когато си тръгва с гостите след сбогуването и отпътуването на приятелката й? Дамата иска да получи възможност да се осъществи това, което по-късно е настъпило, т. е.
да остане сама с домакина.
Нали с всичко, намиращо се в съзнанието, което човек допуска, което си признава, не се получава осъществяване на желаното? Не е пристойно, както се казва. Касае се до това, да се осъществи нещо, което човек дори не е необходимо да си признае. Но много повече ще се стигне до истинското обяснение точно на този факт, ако се разгледа подсъзнателният рафиниран ум на дамата, който тя не осъзнава. През цялата вечер тя желае да остане сама с господина, желае да го направи.
към текста >>
271.
Първа лекция, Дорнах, 18 ноември 1917 г.
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Когато преди осем дни тук115 дадохме примера с дамата, която напуска едно общество, тича пред конете, за малко да скочи в реката, но я спасяват минувачи, занасят я обратно в къщата, откъдето е дошла, за да срещне
дом
акина, понеже е влюбена по неясен, подсъзнателен начин в него, тогава не бива да се казва, че духът, който не принадлежи към съзнанието на тази дама, който я подтиква и води, е несъзнателен дух или че той е несъзнателна душевност.
Когато се прекрачи прага на съзнанието, винаги се навлиза в духовна област, съвсем безразлично дали човек идва в подсъзнателното или в надсъзнателното, той винаги навлиза в духовна област, но в област, в която духът е съзнателен по определен начин, развива някаква форма на съзнание. Където има дух, има и съзнание. Трябва само да се потърсят условията, при които съществува въпросното съзнание. Именно чрез духовната наука човек трябва да има възможност да познае кой вид съзнание има определена духовност.
Когато преди осем дни тук115 дадохме примера с дамата, която напуска едно общество, тича пред конете, за малко да скочи в реката, но я спасяват минувачи, занасят я обратно в къщата, откъдето е дошла, за да срещне домакина, понеже е влюбена по неясен, подсъзнателен начин в него, тогава не бива да се казва, че духът, който не принадлежи към съзнанието на тази дама, който я подтиква и води, е несъзнателен дух или че той е несъзнателна душевност.
Той е много съзнателно нещо. Съзнателността на този демоничен дух, който завежда дамата до неправомерния любим, този демон е дори много по-хитър в своето съзнание, отколкото е дамата в дневното й съзнание. И когато човекът прекрачи прага на съзнанието си по някакъв начин, тези духове, които оживяват и започват да действат, не са несъзнателни духове, а са духове, които сами за себе си стават съзнателно подвижни, дейни. Изразът несъзнателен дух, както го употребяват психоаналитиците, няма никакъв смисъл, защото точно така добре бих могъл да кажа за цялото уважаемо събрание тук, ако не знаех за него, че то е моята несъзнателност, ако бих говорил, изхождайки само от самия себе си. Също толкова малко бива да наречем несъзнателни духове духовните същества, които се намират около нас и обхващат личността в един такъв случай, както в случая, който ви разказах преди осем дни.
към текста >>
Срещу това
дом
огване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота.
Срещу материализирането на човешките души, срещу това заточение на човешките души в земната сфера - ложите също са в земната сфера - може да се противодейства. Когато душите на умрелите съдействат в ложите, трябва да са заточени в земната сфера.
Срещу това домогване да се действа в земната област чрез душите, може да се работи, като се следва импулсът на Мистерията на Голгота.
Този импулс на Мистерията на Голгота е също и спасяването на света от материализирането на душата. Какъв ще бъде пътят на самия Христос, лежи изцяло извън волята и намеренията на хората. Никой човек, каквото и знание да притежава, никой посветен няма влияние върху това, какво ще извърши Христос, за да се появи в течение на 20-то столетие събитието, за което често съм ви говорил, което е посочено също и в мистерийните драми. Това зависи от самия Христос. Христос ще се намира в земната сфера като етерно същество.
към текста >>
Към задачите на здравословното, честно духовно развитие принадлежи да се премахнат такива
дом
огвания, които са изключително антихристиянски.
Всички машинации с мъртвите и др., за които ви говорих, в крайна сметка служат на целта да отклонят вниманието на хората от Христос, който премина през Мистерията на Голгота, и незабелязано да им натрапят господството на друга индивидуалност над Земята. Това е напълно реална борба, а не е абстрактно понятие или нещо подобно, тя е съвсем реална борба, която се стреми да постави друго същество на мястото на Христос за продължението на развитието на човечеството през останалото време от петата следатлантска културна епоха, както и за шестата и седмата.
Към задачите на здравословното, честно духовно развитие принадлежи да се премахнат такива домогвания, които са изключително антихристиянски.
Но само ясното прозрение може да постигне нещо. Защото другото същество, което тези братства искат да провъзгласят за владетел, това друго същество ще го наричат като Христос, истински ще го наричат «Христос»! И ще бъде изключително належащо правилно да се различава истинския Христос, който, както ще се появи, няма да е физически въплътена индивидуалност, от това същество, което ще се отличава от истинския Христос, защото никога не е било въплътено по време на земното развитие, а е същество, достигнало само до етерно проявление. То ще бъде поставено от тези братства на мястото на Христос, който трябва да остане незабелязан.
към текста >>
272.
Бележки към текста
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
в
Дом
на архитекта в Берлин, отпечатана в «Познанието на свръхсетивния свят в нашата епоха и значението му за днешния живот» (13 лекции, Берлин, 1906/07 г.), Събр.
98. Публична лекция, държана на 25 октомври, 1906 г.
в Дом на архитекта в Берлин, отпечатана в «Познанието на свръхсетивния свят в нашата епоха и значението му за днешния живот» (13 лекции, Берлин, 1906/07 г.), Събр.
съч. 55.
към текста >>
273.
Човек и свят
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и
дом
акинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде.
Тогава ще настъпи нещо обратно.
Веднъж бях невероятно тъжен – някой би казал, че не е нормално човек да се натъжи поради това, – когато в една къща присъствах на храненето и домакинът трябваше да претегля на везната колко месо, колко зеленчуци биваше да изяде.
Той трябваше да претегля всяко отделно ястие! Представете си как за хората би настъпила такава несигурност в инстинкта, че при всяко хранене да трябва да претеглят ориза или зелето. Тази несигурност в инстинкта би дошла чрез чисто интелектуалната наука, понеже тя може да показва статистически само външното. Но не се касае за това, да загубим инстинкта – а чрез интелектуалното образование ще го загубим, – а да го одухотворим, да станем така сигурни, но по духовен начин, както иначе е сигурен инстинктът.
към текста >>
274.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В известен смисъл тя се
дом
огва до несъзнателната духовно-душевна същност на човека, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните.
Днес съществува нещо, което се нарича аналитична психология, психоанализа.
В известен смисъл тя се домогва до несъзнателната духовно-душевна същност на човека, но с неправилните средства, защото правилните средства и методи са духовнонаучните.
Примерът, който психоаналитиците постоянно привеждат, показва, че хората работят с неподходящите средства. Нека да представим пред душата си един пример, въз основа на който се развива психоанализата: Имаме една жена, тя познава един мъж. Мъжът е женен. Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата. По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене.
към текста >>
Дом
акинята трябва да тръгне за гарата.
Тя го познава така, както би било приятно на съпруга, но не и на съпругата. По различни причини – към които може би се числи и тази дама – съпругата се разболява, става нервна – днес хората често стават нервни, неврастенични, което не е за чудене. Тя трябва да замине за няколко месеца в санаториум. Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство. Вечерята преминава добре.
Домакинята трябва да тръгне за гарата.
Гостите постепенно се разотиват. Една група тръгва по алеята, заедно с тази дама, която е позната на домакина. Както понякога се случва навсякъде, късно вечер хората не вървят по тротоара, а по средата на улицата. Изведнъж профучава файтон и дамата, позната на домакина, не успява да се отдръпне като останалите и да се качи на тротоара, а се затичва пред конете. Кочияшът започва да ругае, камшикът изплющява, но тя тича пред конете, докато стига до един мост.
към текста >>
Една група тръгва по алеята, заедно с тази дама, която е позната на
дом
акина.
Тя трябва да замине за няколко месеца в санаториум. Една вечер трябва да отпътува, но преди това се организира вечеря, на която е поканена и дамата, позната на мъжа, и изобщо на цялото семейство. Вечерята преминава добре. Домакинята трябва да тръгне за гарата. Гостите постепенно се разотиват.
Една група тръгва по алеята, заедно с тази дама, която е позната на домакина.
Както понякога се случва навсякъде, късно вечер хората не вървят по тротоара, а по средата на улицата. Изведнъж профучава файтон и дамата, позната на домакина, не успява да се отдръпне като останалите и да се качи на тротоара, а се затичва пред конете. Кочияшът започва да ругае, камшикът изплющява, но тя тича пред конете, докато стига до един мост. Там изведнъж ѝ хрумва, че трябва да се спасява. Това е опасна ситуация.
към текста >>
Изведнъж профучава файтон и дамата, позната на
дом
акина, не успява да се отдръпне като останалите и да се качи на тротоара, а се затичва пред конете.
Вечерята преминава добре. Домакинята трябва да тръгне за гарата. Гостите постепенно се разотиват. Една група тръгва по алеята, заедно с тази дама, която е позната на домакина. Както понякога се случва навсякъде, късно вечер хората не вървят по тротоара, а по средата на улицата.
Изведнъж профучава файтон и дамата, позната на домакина, не успява да се отдръпне като останалите и да се качи на тротоара, а се затичва пред конете.
Кочияшът започва да ругае, камшикът изплющява, но тя тича пред конете, докато стига до един мост. Там изведнъж ѝ хрумва, че трябва да се спасява. Това е опасна ситуация.
към текста >>
Изваждат я, спасяват я и я отнасят в къщата, от която току-що си е тръгнала – жилището на
дом
акина.
Тя се спасява, като се хвърля във водата.
Изваждат я, спасяват я и я отнасят в къщата, от която току-що си е тръгнала – жилището на домакина.
Там тя остава през нощта. Другите се разотиват по къщите си. И с това е постигнато нещо, което сега не искам да характеризирам по-нататък. Психоаналитикът изследва този случай от скритите душевни дълбини. Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете.
към текста >>
Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в
дом
акина.
Психоаналитикът изследва този случай от скритите душевни дълбини. Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете. Така се търсят „скритите душевни области“. Но това не е истината. Истината е, че в душата на човека се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание.
Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина.
Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави. То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание.
към текста >>
Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на
дом
акина, но подсъзнанието го прави.
Може би през седмата, осмата година дамата е преживяла нещо свързано с коне, това отново се надига в душата ѝ, тя загубва за момент съзнание, което отново се връща поради страха от конете. Така се търсят „скритите душевни области“. Но това не е истината. Истината е, че в душата на човека се намира нещо несъзнавано, което може да бъде по-хитро, по-рафинирано от горното съзнание. Тази дама е била много почтена жена, но била влюбена в домакина.
Нейното горно съзнание не си признава, че иска да остане в къщата на домакина, но подсъзнанието го прави.
То съвсем точно преценява: „Ако вървя пред конете и падна във водата, ще ме отнесат обратно в къщата! “ Това е постигнато. Дамата никога не би си признала в горното съзнание, но в подсъзнанието тези неща се правят, там това е налице. Човекът носи в себе си това несъзнателно, което е много по-мъдро, много по-хитро и за доброто, и за злото, отколкото е горното съзнание. Както казах, настоящето започва да обръща внимание на това подсъзнание, но го търси с неправилните средства.
към текста >>
275.
Как да намеря Христос?
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за
дом
ашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
Католическата църква, която се е намирала много силно под въздействието на остатъка от импулса на Академията на Гондишапур, на Осмия вселенски събор в Константинопол през 869 година догматично определя, че няма да се вярва в духа, понеже тя не иска да разясни Мистерията на Голгота, а да разпростре мрак върху нея. Духът е премахнат от католическата църква през 869 година. Догмата, приета тогава, гласи, че няма да се вярва в духа, а само в тялото и душата, и че душата има нещо сходно с духа. Но че човекът наистина се състои от тяло, душа и дух, това е отречено от католическата църква. Това отричане в католическата църква се извършва директно под влиянието на импулса от Гондишапур.
Историята наистина доста се различава от начина, по който я представят от една или друга страна за домашна употреба на хората, които някой иска да управлява.
към текста >>
276.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у
дом
а си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Такава е истинската гледна точка, за да се съди правилно за това, какво означава за човешкото развитие Събитието на Голгота. Именно това е, което дава смисъл на цялото земно развитие.
Така с цел да посоча значимостта на Събитието на Голгота за развитието на Земята, често съм казвал: ако някога същество от друга планета на нашата слънчева система, подобно на земния човек, но нечувстващо се у дома си на тази планета, би слязло на Земята, на него, естествено, всичко тук би му било непознато; ако би се появило такова същество, което внезапно би навлязло в земното битие, на него много неща биха му били непонятни, но едно нещо би му било разбираемо.
Ако на това същество, откъдето и да се е появило, биха показали картината на Леонардо „Тайната вечеря“, биха му посочили действието на Христос, то по свой начин би получило представа за смисъла на Земята. Вие можете да му покажете всевъзможни природни продукти на Земята, съществуващи на Земята художествени произведения, но то би разбрало само това, което по някакъв начин е вплетено в съдбата на Исус Христос. Това, за което говорих вчера, е получено, – както казах по друг повод и при други обстоятелства преди осем дни, – със средствата на чисто духовното виждане. Само това духовно виждане може да доведе съвременния човек до познание на жизнено важните факти. Посредством това виждане на станалото в хода на времето, е била открита противоположността между годината на раждане на Христа и 666 година.
към текста >>
277.
7. СКАЗКА СЕДМА. Дорнах, 6 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Стигнал пред вратата на
дом
а си мил,
Стигнал пред вратата на дома си мил,
към текста >>
278.
8. СКАЗКА ОСМА. Дорнах, 7 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Въплътеният естественонаучен метод
дом
акинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
И така стана, че в източна Европа бе изграден един нов държавен социален ред изхождайки от чисто естественонаучното мислене. Мъжете, които д-р Хелфанд, който се нарича Парвус, докара в Русия под ръководството на Лудендорф и Хинденбург, тези мъже са въплътените естественонаучни методи. Можем даже да кажем: практическото изпробване на това, какво се получава с естественонаучния метод, когато той хваща корени в главите на определени социални революционери, ни показват тези мъже на болшевизма.
Въплътеният естественонаучен метод домакинствува днес в Русия благодарение на услугите на Хелфанд, защото той заведе пломбирания вагон през Германия, за да отведе мъжете на болшевизма в Русия под покровителството на Лудендорф и Хинденбург.
към текста >>
279.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Дорнах, 12 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Представете си, ако някое, макар и много разпространено сектантско движение би се почувствувало поставен в необходимостта да построи за своите събрания един такъв
дом
, какво би се случило?
Който разглежда нашата сграда, която днес може да бъде обгърната с поглед поне по нейния замисъл, за него ще бъде очебийна своебразната връзка на тази сграда с нашето духовно Движение. И той ще получи едно впечатление, може би именно от тази сграда, която е представител на нашето духовно Движение, от какъв род иска да бъде това Движение.
Представете си, ако някое, макар и много разпространено сектантско движение би се почувствувало поставен в необходимостта да построи за своите събрания един такъв дом, какво би се случило?
Нали, съобразно с нуждите на това общество или обединение би била построена една по-малка или по-голяма сграда в този или онзи архитектурен стил и може би в тази сграда бихте намерили изразено чрез един или друг повече или по-малко символичен знак онова, което ще се върши в тази сграда. Може би бихте намерили тук или там една картина, която би обърнала вниманието върху това, което се възнамерява да бъде учено или иначе изнесено в тази сграда. Вие ще сте забелязали вече, че нищо от това не е било изпълнено в нашата сграда на Гьотеанума. Тази сграда не е била построена само по външен начин за ползуване на Антропософското Движение или на Антропософското Общество, а така както тя стои тук, във всички нейни подробност, тя е родена от това, което иска да представлява в духовно отношение, а също и иначе нашето Движение. Нашето Движение не можеше да се задоволи с това, да построи един дом в този или онзи стил, а в момента, в който можа да стане дума за построяването на един такъв собствен дом, това Движение се почувствува подбудено, да намери един собствен стил от основите на нашата Духовна Наука, един стил, чрез който във всички подробности да бъде изразено онова, което тече като духовна субстанция през това Движение.
към текста >>
Нашето Движение не можеше да се задоволи с това, да построи един
дом
в този или онзи стил, а в момента, в който можа да стане дума за построяването на един такъв собствен
дом
, това Движение се почувствува подбудено, да намери един собствен стил от основите на нашата Духовна Наука, един стил, чрез който във всички подробности да бъде изразено онова, което тече като духовна субстанция през това Движение.
Представете си, ако някое, макар и много разпространено сектантско движение би се почувствувало поставен в необходимостта да построи за своите събрания един такъв дом, какво би се случило? Нали, съобразно с нуждите на това общество или обединение би била построена една по-малка или по-голяма сграда в този или онзи архитектурен стил и може би в тази сграда бихте намерили изразено чрез един или друг повече или по-малко символичен знак онова, което ще се върши в тази сграда. Може би бихте намерили тук или там една картина, която би обърнала вниманието върху това, което се възнамерява да бъде учено или иначе изнесено в тази сграда. Вие ще сте забелязали вече, че нищо от това не е било изпълнено в нашата сграда на Гьотеанума. Тази сграда не е била построена само по външен начин за ползуване на Антропософското Движение или на Антропософското Общество, а така както тя стои тук, във всички нейни подробност, тя е родена от това, което иска да представлява в духовно отношение, а също и иначе нашето Движение.
Нашето Движение не можеше да се задоволи с това, да построи един дом в този или онзи стил, а в момента, в който можа да стане дума за построяването на един такъв собствен дом, това Движение се почувствува подбудено, да намери един собствен стил от основите на нашата Духовна Наука, един стил, чрез който във всички подробности да бъде изразено онова, което тече като духовна субстанция през това Движение.
Тук например би било немислимо за това Движение да бъде установен един какъв да е стил и един какъв да е дом. От това би трябвало предварително да бъде направен изводът, колко далече стои онова, което е замислено с това Движение, от което и да е, макар и много разпространено сектантско или друго подобно движение. Ние имахме нужда не само да построим един дом, а да намерим един архитектурен стил, който да изразява точно същото, което се изразява чрез всяка една дума, чрез всяко изречение на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
към текста >>
Тук например би било немислимо за това Движение да бъде установен един какъв да е стил и един какъв да е
дом
.
Нали, съобразно с нуждите на това общество или обединение би била построена една по-малка или по-голяма сграда в този или онзи архитектурен стил и може би в тази сграда бихте намерили изразено чрез един или друг повече или по-малко символичен знак онова, което ще се върши в тази сграда. Може би бихте намерили тук или там една картина, която би обърнала вниманието върху това, което се възнамерява да бъде учено или иначе изнесено в тази сграда. Вие ще сте забелязали вече, че нищо от това не е било изпълнено в нашата сграда на Гьотеанума. Тази сграда не е била построена само по външен начин за ползуване на Антропософското Движение или на Антропософското Общество, а така както тя стои тук, във всички нейни подробност, тя е родена от това, което иска да представлява в духовно отношение, а също и иначе нашето Движение. Нашето Движение не можеше да се задоволи с това, да построи един дом в този или онзи стил, а в момента, в който можа да стане дума за построяването на един такъв собствен дом, това Движение се почувствува подбудено, да намери един собствен стил от основите на нашата Духовна Наука, един стил, чрез който във всички подробности да бъде изразено онова, което тече като духовна субстанция през това Движение.
Тук например би било немислимо за това Движение да бъде установен един какъв да е стил и един какъв да е дом.
От това би трябвало предварително да бъде направен изводът, колко далече стои онова, което е замислено с това Движение, от което и да е, макар и много разпространено сектантско или друго подобно движение. Ние имахме нужда не само да построим един дом, а да намерим един архитектурен стил, който да изразява точно същото, което се изразява чрез всяка една дума, чрез всяко изречение на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
към текста >>
Ние имахме нужда не само да построим един
дом
, а да намерим един архитектурен стил, който да изразява точно същото, което се изразява чрез всяка една дума, чрез всяко изречение на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
Вие ще сте забелязали вече, че нищо от това не е било изпълнено в нашата сграда на Гьотеанума. Тази сграда не е била построена само по външен начин за ползуване на Антропософското Движение или на Антропософското Общество, а така както тя стои тук, във всички нейни подробност, тя е родена от това, което иска да представлява в духовно отношение, а също и иначе нашето Движение. Нашето Движение не можеше да се задоволи с това, да построи един дом в този или онзи стил, а в момента, в който можа да стане дума за построяването на един такъв собствен дом, това Движение се почувствува подбудено, да намери един собствен стил от основите на нашата Духовна Наука, един стил, чрез който във всички подробности да бъде изразено онова, което тече като духовна субстанция през това Движение. Тук например би било немислимо за това Движение да бъде установен един какъв да е стил и един какъв да е дом. От това би трябвало предварително да бъде направен изводът, колко далече стои онова, което е замислено с това Движение, от което и да е, макар и много разпространено сектантско или друго подобно движение.
Ние имахме нужда не само да построим един дом, а да намерим един архитектурен стил, който да изразява точно същото, което се изразява чрез всяка една дума, чрез всяко изречение на нашата антропософски ориентирана Духовна Наука.
към текста >>
Тази е също причината, поради която бяха отхвърлени някои неща предлагани от някои, които искаха да изградят нашия
дом
със всевъзможни символи и тем подобни.
Ето защо бяхме принудени да постъпим по същия начин, когато създавахме художествено това, което означаваше създаването на една вътрешна необходимост. Тук не бе проявен стремеж да се прави изследване върху нещо, а проявен бе стремежът да се свържем със самите жизнени сили. И в нашата сграда бе проявен стремежът формите да бъдат създадени така, че в тези форми да се съдържа т същите сили, които стоят на основата на природата като дух на тази природа. Търсен бе един дух, който сега е действително творящ, който живее в произведенията на света, който не само проповядва. Това е същественото.
Тази е също причината, поради която бяха отхвърлени някои неща предлагани от някои, които искаха да изградят нашия дом със всевъзможни символи и тем подобни.
В нашата сграда няма нито един символ, а всичко са форми, кои то са копирани от творчеството на Духа в самата природа.
към текста >>
280.
10. СКАЗКА ДЕСЕТА. Дорнах, 13 декември 1919 г.
GA_194 Мисията на Архангел Михаил
Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия
дом
, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него.
Да преминем сега по-нататък от цвета на гръцката култура към края на тази култура, към края на Четвъртата Следатлантска културна епоха, следователно към времената на 8-то, 9-то, 10-то следхристиянско столетие.
Ние стигаме тогава до формите на готическата архитектура, на готическия дом, който изисква молещите се хора да се намират вътре в него.
Всичко отговаря на чувствения живот на хората от онова време. През това време хората бяха вече естествено различни в тяхното душевно настроение в сравнение с тази от цъфтящата гръцка мисъл. Сега не съществуваше вече съзнание за непосредственото присъствие на божествено-духовните Същества, божествено-духовните Същества са пренесени някъде като царство отпаднало от божествено-духовните Същества. Материалното се счита като нещо, което трябва да бъде отбягвано, от което трябва да се отвръща погледът, който напротив трябва да бъде насочен към духовните Същества. И отделният човек търси да се свърже с другите от общността търсейки така да се каже груповия дух на човечеството за да намери заедно с другите царуването на духовното, което с това приема също характера на нещо абстрактно.
към текста >>
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този
дом
тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към
дом
а, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този
дом
точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този
дом
, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този
дом
!
Представете си сега това, което Ви нарисувах, построено в един стил, в един архитектурен стил, който се приближава първо до готическия, до същинския готически стил, който включва още в себе си всякакви романски форми, който обаче има напълно ориентацията, която Ви посочих, тогава аз съм Ви нарисувал скицата на храма на Граала, както си го е представял средновековния човек, онзи храм на Граала, който беше така да се каже идеалът на строителството във времето, което се приближаваше до изхода на Четвъртата Следатлантска епоха: един храм, в които се вливаха копнежите на цялото насочено към Христос човечество, така както в отделния храм се вливаха копнежите на членовете на общността, и така, както хората се чувствуваха съединени в гръцкия храм, макар и да не са се намирали вътре защото гръцкият храм изисква само вътре да бъде богът или богинята, а не другите хора следователно така, както се чувствуваха съединени хората на една територия от гръцката цивилизация, както тези гръцки хора се чувствуваха съединени чрез техния храм с техния бог или с тяхната богиня.
Ако искаме да говорим обективно, можем да кажем: когато гъркът говореше за своето отношение към храма, той описваше нещата приблизително по следния начин: както казваше за някой човек на Земята, да речем за Перикла: Перикъл живее в този дом тогава това изречение не изразява, че самият човек, който казва това, има някакво собственическо или друго отношение към дома, но чувствува начина, по който е свързан с Перикла, като казва: Перикъл живее в този дом точно със същия нюанс на чувството гъркът би изразил своето отношение към това, което може да се прочете в архитектурния стил, изразявайки с това: Атина живее в този дом, това е жилището на богинята, или: Аполон живее в този дом!
към текста >>
Защото това не беше
дом
ът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше
дом
ът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество.
Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма.
Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество.
Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома. А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената! Трябваше да се влезе в храма. За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина. И центърът на онзи първичен храм, където се пресичат линиите на кръста, този център съдържаше в себе си свещения Грал, там беше той съхраняван.
към текста >>
Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма,
дом
ът на
дом
а.
Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма. Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество.
Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома.
А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената! Трябваше да се влезе в храма. За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина. И центърът на онзи първичен храм, където се пресичат линиите на кръста, този център съдържаше в себе си свещения Грал, там беше той съхраняван.
към текста >>
За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е
дом
ът на Аполон, това е
дом
ът на Атина.
Това не можеше да каже средновековната общност, която имаше храма. Защото това не беше домът, в който живееше божествено-духовното Същество, а беше домът, кой то във всяка отделна форма изразяваше мястото за събиране, в което човек нагласяваше душата към пълното с тайнственост Божествено Същество. Ето защо бих могъл да кажа, че в първичния храм от изтичането на Четвъртата Следатлантска епоха в средата се намираше храмът на храма, домът на дома. А за цялото бихме могли да кажем: когато човек влезе тук, той може да се извиси тук вътре до тайните на вселената! Трябваше да се влезе в храма.
За гръцкия храм беше нужно само да се каже: това е домът на Аполон, това е домът на Атина.
И центърът на онзи първичен храм, където се пресичат линиите на кръста, този център съдържаше в себе си свещения Грал, там беше той съхраняван.
към текста >>
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е
дом
ът на Атина Палада, това е
дом
ът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Колкото беше важно за гърка да чувствува: в колектива, на който аз принадлежа, царува Атина Палада, царува Аполон, това е домът на Атина Палада, това е домът на Аполон, колкото беше важно за средновековния човек да знае: съществува едно място за събиране, което съдържа нещо било мощите на един светия, било самия свещен Граал съществува едно място за събиране, където, когато се съберем там, копнежите на душата могат да се разливат, да текат към неопределено пълно с тайнственост същество, също така важно е за модерния човек да развие едно чувство за това, що е той като индивидуален човек: че като индивидуален човек той е един търсител на равновесието между две противоположни, две полярни сили.
Можем да изразим това душевно, като кажем: от едната страна царува това, чрез което човекът иска да полети така да се каже над главата си, мечтателското, фантастичното, онова, което иска да развие удоволствието, което не иска да знае за действителните условия на живота. Както можем да наречем едната крайност като душевна, така можем да наречем другата крайност като увличаща към Земята, към еснафството, сухостта, като суха интелектуална и т.н. Физиологично изразено можем да кажем също: единият полюс е всичко онова, при което кръвта ври, и ври много силно, става трескаво. Физиологично изразено другият полюс е онова, което е свързано с вкостеняването, с вкаменяването на човека, което, когато стигне до физиологична крайност, би довело до склероза в най-различни форми. И между склерозата и треската като коренни крайни полюси човекът трябва да запази също физиологично своето равновесие.
към текста >>
281.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 26 декември 1920 г.
GA_202 Търсенето на новата Изис-Божествената София
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у
дом
а си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в
дом
, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Това е, което искам да подчертая по случай Коледния празник. Нека други да продължат, ако искат, по старата позната пътека, която за съвременния живот е велика лъжа. Аз се възправих срещу тази лъжа, когато още бях млад.
Бях много запознат с истината и реалностите на живота, чувствах се у дома си в международната атмосфера и в нещата, които нямат нищо общо със симпатии и антипатии към някоя специална раса, защото бях учител и в дом, който принадлежеше на еврейско семейство и всички те бяха членове на еврейската религия.
Те вършеха всичко еднакво както и хората, които се наричаха Християни, в чест на Онзи, за когото се казва: „Спасител за роди за нас днес! “ Нещата са станали фрази до такава степен, мои мили приятели, ала хората не го признават, не ще признаят, че тези неща са загубили всякакво значение. Всичко е едно и също и в днешния ден и е било така от много дълго време, дали човек чието сърце е живо свързано със Спасителя поставя дар под Коледното дърво и дали това го прави човек, който се държи за начин на мислене, който отхвърля Спасителя, това не се запитваме. Тези са нещата, които ни показват лъжата в човечеството, която е станала действителност, фразата, която е станала действителност вътре в нашата цивилизация. Тези неща трябва да се видят с голяма сериозност, мои мили приятели.
към текста >>
282.
4. Четвърта лекция, Дорнах, 28 Октомври 1921
GA_208 Антр. като Космософия 2 ч.
Лъвът се откроява с
дом
иниращата сила на своето сърце.
Лъвът се откроява с доминиращата сила на своето сърце.
Погледнете Лъва той просто е, така да се каже, едно „животно-сърце“. Той представлява 5-о звено от формообразуващите сили, които изграждат човешкото същество.
към текста >>
Но тук би трябвало да прибавим и още нещо: когато се
дом
огваме до образа на човека, ние се стремим най-вече към неговата глава.
Но тук би трябвало да прибавим и още нещо: когато се домогваме до образа на човека, ние се стремим най-вече към неговата глава.
И практически в нея е скрит един завършен и цялостен човек. Че там е скрит един завършен и цялостен човек, личи от следното. Ако разглеждаме долната челюст, практически се оказва, че това са „краката“, само че разположени не съобразно тялото, а съобразно главата; този „човек“ е стъпил на своите „крака“. Да, главата представлява завършен и цялостен човек, чиито крака са „модифицирани“ под формата на долната челюст; човекът е стъпил на тях и аз го описвам според неговия обективен външен изглед: човек-глава.
към текста >>
283.
ЧАСТ ПЪРВА. МИСТЕРИЯТА НА ТРОИЦАТА. 1. ПЪРВА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 23 юли 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Тази концепция
дом
инираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
Но имаше много от тези рицари, които бяха считани основно само като външна обвивка на тези, които воюваха още във войските от отвъд смъртта. Хората искаха да бъдат свързани с тях. В очите на живите имаше такава важност за реалността на тази легенда, станала изцяло абстрактна днес, която може да се измери само ако се проникне в склонността на душата от това някогашно време. Съществуваше, значи, тази концепция, която зачиташе най-напред изключително физическия свят и търсеше да види издигането на духовния човек от физическия, който после става част от мъртвите живи.
Тази концепция доминираше над духовете от тази епоха, тя беше същественото от това, което живееше в душата: трябва най-напред да сме опознали човека на земята и после може да стане издигането до неговия дух.
По отношение на едно по-древно виждане, нещата бяха обратни, даже във външния общ живот. В древни времена, хората най-напред потапяха поглед в духовния свят. Имаше стремеж да се види човека колкото е възможно, едно духовно същество преди неговото слизане на земята "и тогава" се казваше, "може да се разбере това, което е на земята". После, веднъж щом тези северни племена се смесиха с римляните, се формира това виждане на нещата: духовното се разбира след като е било проследено най-напред във физическия свят и е било видя но да се издига от физическия свят под духовна форма. Това беше обратното на съществуващото преди.
към текста >>
Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която
дом
инира над всички.
Интересно е, че Капела не описва, например, граматиката както по-късно, Ренесанса; не, граматиката при не го е още едно истинско същество и риториката, втората степен, е също едно същество. През Ренесанса, идват вече сухите алегории, преди това, бяха духовните виждания, които не се задоволяват да поучават нещо както при Капела, например, който поучаваше, напротив, това бяха творчески същности и достъпът до духа беше усещан като достъп до творчески същности. Сега, те бяха станали алегории, но все пак, това бяха още алегории. Което значи, че даже и да не са вече твърде богати, даже и да са станали вече доста слаби, все пак, са царици, тази граматика, тази реторика, тази диалектика. Те са, разбира се, твърде слаби и в действителност имат само, да речем кожа от понятия върху костите от интелектуално усилие; но това са, все пак, внушителни царици, които отвеждат в духовния свят този Капела, най-древния писател, говорил за седемте свободни изкуства.
Той се запознава, така да се каже, малко по малко с тези седем царици най-напред с царица Граматика, после с царица Риторика, с царица Геометрия, с царица Музика и накрая с Небесната царица Астрология, която доминира над всички.
Защото това абсолютно са царици. Както казахме, те са 7 на брой. Женската седемкратност ни влече към висините, така би могъл да заключи Капела, когато описва своя път към мъдростта. Но помислете какво е останало от това! Помислете за манастирските училища от Средновековието, по-късно.
към текста >>
284.
6. ШЕСТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Дорнах, 6 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни
дом
иниканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество.
Накрая на своя труд, Спинглер се отдава на разисквания по повод машината. Е добре, това, което четете там по повод машината приключва накрая с един вид хвалебствие на страха от машината. Това, което е казано по повод машината е абсолютно нещо, което човек може да изпита като връхна точка на пристрастна привързаност на модерния човек по отношение на машината, което той изпитва като един демон, по начина, по който определени пристрастни хора изпитват демоните. Той описва изобретателите на машината; той описва как малко по малко машината се налага, как малко по малко машината завладява цивилизацията. Той описва хората, които видяха машината да влиза в тяхната епоха: "Пред всички стоеше опасността, всъщност фалшива, че дяволът е намесен в тази игра: той искаше да изведе духом на тази планина, където им обещаваше цялата власт на земята.
Това осъзнава сънят на вечното движение на тези странни доминиканци този Пиер Перегрен чрез когото човек ще изтръгне от Бога неговото всемогъщество.
Те се поддаваха постоянно на тази гордост; те изтръгнаха от божествеността нейната тайна, за да бъдат Бог самите те* /*Шпенглер, стр.1187/.
към текста >>
"Само кръвта
дом
инира над парите и ги превежда до нищо.
И после: Една власт може да бъде свалена "само от друга власт", а не от принцип и не съществува друга власт пред парите, освен кръвта, смята той.
"Само кръвта доминира над парите и ги превежда до нищо.
Животът е алфата и омегата, космическия поток, който тече към далечините под микрокосмическа форма. Това е действието в недрата на света в своя исторически размер. Пред неустоимия ритъм на редувания на поколения изчезва за да приключи всичко, което е построило будното съществувание в своите духовни светове. Историята се занимава с живота и с нищо друго, освен живота, расата, триумфа на желанието за мощ, а не с победата на истините, с изобретения или с парите. Историята на света е съденето на света: тя винаги дава основание на по-силния живот, на по-пълния живот,на по-сигурния в самия себе си живот, а именно основанието да съществуваш и не е толкова важно, че е била оправдавана пред будното съзнание и тя винаги е принасяла в жертва истината и справедливостта, на силата, на расата и е осъждала на смърт хората и народите, за които истината е била по-важна от делата, и справедливостта по-съществена от властта.
към текста >>
285.
9. ДЕВЕТА КОНФЕРЕНЦИЯ, Оксфорд, 22 август 1922 г.
GA_214 Тайната на троицата
Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения,
дом
иниращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах.
После дойде времето, в което западното човечество трябваше да мине през интелектуализма, в хода на своята еволюция. Човекът трябва малко по малко да постига своята свобода. Нямаше свобода в древните времена, когато хората имаха ясновидството, в едно състояние на сън.
Няма свобода и още повече пък вярване в свобода в тези човешки отношения, доминиращи ще ги наречем, чрез земната любов, както току-що го описах.
Там винаги действа интересът, на слизащите на Земята души.
към текста >>
286.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не
дом
инираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век.
Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век.
Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи". Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира. И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>
Когато празните думи започнат да
дом
инират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира.
Помислете за богатите тонове на вътрешна красота, които могат да се намерят у немските романтични поети през първата третина на XIX век. Помислете за думите на човек като Якоб Грим, който се докосва до нещата духовно, как тези думи изглеждат изпълнени със свежия, здравословен горски въздух, и ще кажете: "В онези дни "клишетата" все още не доминираха в Средна Европа." Те не намериха своя път в Средна Еропа преди последната третина на XIX век. Онези, които са чувствителни към тези неща, осъзнават постепенното навлизане на онова, което неминуемо съпътства "празните думи".
Когато празните думи започнат да доминират, истината, така както тя бива изживявана вътрешно от душата, умира.
И още нещо върви ръка за ръка с празните думи: в социалния живот човекът вече не може истински да намери своя ближен.
към текста >>
287.
Младежта в епохата на светлината
GA_217a-13 - Младежта в епохата на светлината
Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред
дом
инира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
Когато действаше Троичното Държавно движение, което се провали при смъртта на старата цивилизация, аз често казвах: “Днес ние нямаме троично участие в публичния живот в съгласие с духа, със закона и т.н., и в съгласие с икономическия живот – а имаме троично участие от гледна точка на фрази, спогодби и установен ред.
Вместо духовен живот, има фрази; установеният ред доминира в икономическия живот, вместо доброжелателство към хората, вместо любовта към хората, която трябва да управлява там.”
към текста >>
288.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Лондон, 19 ноември 1922 г. Изживявания на човешката душа в духовния свят в съня и след смъртта
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у
дом
а си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството.
Така исках да ви насоча към този важен момент, който в настоящия момент от развитието на човечеството е навлязъл в хода на човешкото развитие. Не бива да се плашим, когато става въпрос да разкрием факти на духовния свят, които навлизат в човешкия живот. Защото бъдещето на човечеството зависи от това, човекът да се научи да живее с духовния свят също така, както той живее тук, на Земята, с физическия свят.
И само когато в известен смисъл човечество отново се почувства у дома си в духовния свят, както се е чувствало прачовечеството, когато правилно разбираме Христовото слово: «Моето царство не е от този свят», ние ще можем да подпомогнем бъдещето на човечеството.
Тогава в истинския смисъл ще разбирате Христовото слово: «Моето царство не е от този свят». Но той е именно слязъл на Земята, обединил се е с човечеството. Не иска ли той всъщност да каже: «Моето царство е от този свят? »[3] Той не го е казал, защото е искал постепенно да превърне Земята в едно царство, което да не разцъфтява в земното, а постепенно да премине в духовно състояние. Неговото царство не е такова, каквото е било до Мистерията на Голгота и каквото се е задържало в известен смисъл по инерция по-нататък.
към текста >>
289.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 26 Ноември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За да се
дом
огнем до земните мисли, ние полагаме усилия от страна на нашата нервна система; в духовния свят ние всмукваме мировите мисли от Логоса, след като вече сме разширили нашето същество из целия Космос.
Тук в земните условия ние имаме усещането, че за целите на физическия говор ние изработваме думите по време на издишването. Между смъртта и новото раждане ние имаме усещането, че думите се носят из Космоса и че при вдишването ние ги приемаме в себе си, където те ни се откриват като едно живо космическо Слово. Тук на Земята ние говорим издишвайки, в духовния свят ние говорим вдишвайки. И след като се слеем с това, което ни „говори" Логосът или мировото Слово, в нас просветват живите космически мисли.
За да се домогнем до земните мисли, ние полагаме усилия от страна на нашата нервна система; в духовния свят ние всмукваме мировите мисли от Логоса, след като вече сме разширили нашето същество из целия Космос.
към текста >>
290.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Те се
дом
огват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора.
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха.
Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора.
Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите. И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
към текста >>
И така, съществуват Духове-Глупци, които се
дом
огват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
Впрочем тези Същества не разполагат със свой личен живот в съвременната епоха. Те се домогват и вкопчват в живота дотолкова, доколкото използуват живота на умиращите, доколкото си служат с жизнените сили на повалените от болести хора. Да, те могат да си служат само с живота, който им предоставят умиращите.
И така, съществуват Духове-Глупци, които се домогват до последните дни и часове на умиращите; Духове-Глупци, които се прилепват към последните остатъци от живота край болници, гробища и т.н.
към текста >>
291.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у
дом
а си там, където птиците полетяват през въздуха.
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха.
Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха.
Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза.
към текста >>
292.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се
дом
огнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
И в момента, когато човек прониква в света, в който действуват тези същества, там не се намират само доброжелателните, а има и зложелателни. И тук първо човек трябва да си със тави едно схващане, едно разбиране, кои от тях са доброжелателни и кои зложелателни. Това не е така лесно. Вие ще разберете това от факта, как аз трябва да Ви опиша зложелателните. Зложелателните същества се различават преди всичко чрез това от доброжелателните, че доброжелателните се придържат повече към растителното и минералното царство; обаче зложелателните искат постоянно да отидат при животинското царство и при човешкото царство, а още по-злите също при растителното и минералното царство.
Но можем да получим вече едно напълно съответно понятие за зложелателността, която същества на това царство могат да имат, ако разгледаме онези, които искат да се домогнат до човека и до животните и искат да произведат всъщност в човека това, което висшите йерархии са отредили на доброжелателните за растителното и минералното царство.
към текста >>
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се
дом
огнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Видите ли, съществуват такива зложелателни същества от царството на Гномите и на Ундините, които искат да се домогнат до човека и до животните и произвеждат при хората и животните щото това, което всъщност трябва да прибавят към нисшите животни, да се осъществи по физически начин в човека; то и без това съществува в човека.
Техният стремеж е то да се осъществи по физически начин в човека, също и в животните. Чрез това, чрез присъствието на тези зложелателни Гноми и Ундини в човека и в животните живеят тогава по-нисши животински и растителни същества, паразити. И така зложелателните същества са производители на паразитите. Но, бих могъл да кажа, че в момента, в който човекът преминава прага за духовния свят, той навлиза веднага в хитростите , в тънкостите на този свят. Там се намират всъщност навсякъде клопки, капани и човек трябва вече да научи нещо от Гномите, а именно да бъде внимателен.
към текста >>
293.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти,
дом
ино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите.
В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин. Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите. И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
294.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
в
дом
а на Диана.
в дома на Диана.
към текста >>
295.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Веднъж, той напуснал
дом
а си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет.
Знаете, колко много означава за съвременния човек силата на паметта. Чували сте за хора, които в резултат на някакво болезнено състояние неочаквано са установявали, че част от миналия им живот, който те свободно са можели да възпроизвеждат в паметта си, е напълно изтрита. Подобни страшни преживявания се стовариха върху един мой приятел малко преди смъртта му.
Веднъж, той напуснал дома си, купил си на гарата билет за някъде, слязъл там и си купил друг билет.
Той направил всичко това, изгубвайки временно спомените за живота си, включително момента на покупката на билета. Действал е напълно смислено. Бил е със здрав разсъдък, но паметта му е била изтрита. А когато паметта му се върнала, той се оказал в приют за бездомни в Берлин. После станало ясно, че за този промеждутък от време, той е пребродил половин Европа, бидейки неспособен да обвърже преживяванията си със своите предишни житейски преживявания.
към текста >>
296.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 25 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си
дом
, е било потребност на неговото съзнание.
Народ от този тип е имал излишък на младост, излишък на жизнени сили и твърде малко от това, което може да се нарече разсъдливост. Той е оставял своята родина и е завоювал област, където е живеел по-стар народ, - народ, който по един или друг начин е приел в себе си силите на смъртта, защото вече е стигнал до упадък. По младата нация е излизала срещу по-старата и я е завладявала. Не е било необходимо, кръвни връзки да свържат победители и победени. Това, което безсъзнателно е ставало между тях в душевната сфера, е действало подмладяващо, а също е влияело върху разсъдъчните способности.
Това, което победителят е получавал от покорените, които е използвал при построяване на новия си дом, е било потребност на неговото съзнание.
Трябвало е само да обърне внимание на тези роби и в душата му се смекчавала тенденцията към затъмнение, а в замяна се пробуждала съзнателност, разумност.
към текста >>
297.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 26 декември, 1923 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у
дом
а, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
Предстояло му да премине изпитание – едно от тези, които в онези дни често се давали на учениците в мистериите. Той е трябвало да изпълни определени упражнения при пълно бодърстване в течение на седем дни и седем нощи. Това било твърде много за него и затова го подложили на нещо като заместващо изпитание. Били му подготвени някакви вещества, които той приел и с тяхна помощ получил някакво озарение, макар че, както винаги става в такива случаи, когато екстремните условия не се спазват, озарението би могло да бъде донякъде съмнително. Въпреки това, някаква степен на озарение била достигната и се осъществило известно проникване във великите взаимовръзки на Вселената, в духовната структура на Вселената.
И затова, когато Гилгамеш завършил своето странстване и се върнал у дома, той фактически притежавал високо духовно прозрение.
към текста >>
Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у
дом
а в своята родина, в своята обетована земя.
Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя.
Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града. Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
към текста >>
Но преди да стигне у
дом
а, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града.
Той странствал надолу по Дунав, придвижвайки се по северния бряг на реката, докато отново не стигнал у дома в своята родина, в своята обетована земя.
Но преди да стигне у дома, - в предвид на това, че той получил посвещение в следатлантските мистерии не по оптимален, а отчасти по неправилен начин, - го настигнало първото изкушение, което се стоварило върху него и предизвикало ужасен пристъп на гняв; това станало във връзка с произшествие, което привлякло вниманието му: до слуха му стигнали известия за някои събития станали в града.
Той чул за случилото се преди да стигне до града и силно се разгневил; и в резултат на това озарението, получено от него, почти напълно помръкнало, така че той пристигнал в къщи без него.
към текста >>
298.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 17.02.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
- Човекът се ражда в един родителски
дом
.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба?
- Човекът се ражда в един родителски дом.
Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти. Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски
дом
, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
Така ние поглеждаме във взаимовръзките, в които човекът е свързан със света и стигаме до великите въпроси: - Как от тези три елемента на човека се развива всичко това, което сега съставлява подробностите на неговата съдба? - Човекът се ражда в един родителски дом. Той се ражда на определено място на Земята. Ражда се всред даден народ. Ражда се в съвкупност от факти.
Обаче всичко това, което се появява, когато човекът се ражда в един родителски дом, когато човекът е предаден на възпитателите, когато той се ражда всред един народ, на определено място на Земята, всичко това, което въпреки цялата човешка свобода така дълбоко съдбоносно се намесва в човешкия живот, всичко това в крайна сметка е зависимо от тези три елемента, които заедно съставят човешката съдба.
към текста >>
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у
дом
а си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
И поради това минералното царство е най-младото царство. Обаче все пак то е онова, което е отделено, излъчено от боговете. И понеже е излъчено от боговете, човекът може да живее в него като в царството на своята свобода. Така са свързани нещата.
И човекът се научава всъщност да се чувства все повече и повече у дома си в света, когато се научава по този начин да поставя своите усещания, своите мисли, своите чувства, своите волеви импулси в правилно отношение със света.
Обаче само по този начин човек също вижда, как той е поставен съдбовно в света и в отношения с другите хора.
към текста >>
299.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у
дом
а.
Интересното е, че той е пишел своите най-хубави музикални мотиви по правило сутрин, след като ставал от сън. Ставайки от сън, сядал на масата и по този начин написвал своите най-хубави музикални мотиви. На това често присъствал и самият барон фон Шпаун. Защото, както е обичаят на духовна Виена, двамата господа, Шуберт и фон Шпаун, също обичали вечерно време да си сръбват и след това ставало късно.
Тогава Шуберт, който живеел далеч, не можел вече да бъде оставен сам да си отиде у дома.
към текста >>
300.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 23.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на
дом
иниканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
а именно до гръцката древност, когато гръцките мистерии бяха още в пълен разцвет. Там Лесинг е бил един посветен. Отново е така, че при идването му отново на Земята в 18-то столетие и той не може да се потопи напълно в тялото.
След своя минал земен живот в древна Гърция той се преражда още веднъж в 13-то столетие като член на ордена на доминиканците и става отличен схоластик, който развива качеството да мисли със строго диферинцирани понятия.
След това в 18-то столетие той всъщност стана първият журналист на Средна Европа.
към текста >>
301.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 6 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Когато съответният се завърна у
дом
а си - той нямаше семейство, - намери, че един друг собственик беше завладял неговото имение.
С такъв отряд съответният потегли от Североизточна Франция. И обстоятелствата се стекоха така, че една друга личност, с по-малко приключенски наклонности отколкото първата, но енергична, завладя цялото имение с всичкото имущество през време на отсъствието на неговия собственик - днес това изглежда парадоксално, но тогава подобно нещо можеше да стане.
Когато съответният се завърна у дома си - той нямаше семейство, - намери, че един друг собственик беше завладял неговото имение.
И събитията се развиха така, че съответният не можа да победи новия собственик. Този беше по-силен, имаше повече хора, повече войници. Първият не успя да го победи.
към текста >>
Онзи, който беше изгубил
дом
и стопанство, и беше станал един вид крепостник, и даже роб, се прероди като Карл Маркс[9], основателя на новия социализъм.
Дойде време и тези две индивидуалности минаха през вратата на смъртта; в духовния свят между смъртта и едно ново раждане изпитаха всичко, което можеше да бъде изпитано от онова време, и се преродиха отново в 19-то столетие.
Онзи, който беше изгубил дом и стопанство, и беше станал един вид крепостник, и даже роб, се прероди като Карл Маркс[9], основателя на новия социализъм.
А другият, който в миналото му беше отнел имението, се прероди като неговия приятел Енгелс. Каквото те имаха да решават помежду си в техния минал земен живот, през време на дългия път между смъртта и едно ново раждане се превърна в стремеж да изправят това, което си бяха причинили един на друг.
към текста >>
302.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Той оставя всъщност на жена си да се грижи за
дом
а.
Сега тази индивидуалност, която е изпитала това и то е останало у нея - продължаващо да действа през две съществувания между смъртта и едно ново раждане, което след това се явява в разказа «Светецът» - тази индивидуалност се прероди по-късно, а именно през време на 30-годишната война, но сега като жена. Достатъчно е само да си спомним, какви хаотични състояния са съществували навсякъде по време на 30-годишната война в Средна Европа, за да почувстваме какво можа да изпита в душата си една нежно чувстваща жена, която преживява хаотичните състояния през времето на тази война. Тази жена се беше омъжила за един еснафски, педантичен, тесногръд човек, който не можа да издържи в по-късна Германия и се пресели в Швейцария, в Граубюнден, намирайки едно ново отечество.
Той оставя всъщност на жена си да се грижи за дома.
Самият той повече бездейства. Обаче жената можеше да наблюдава много неща. Върху нейната душа действаха дори особените, простиращи се назад в историята традиционни отношения в Граубюнден. И изживяните реални опитности в тази женска душа, оцветени, нюансирани от преживяванията с ограничения тесногръд мъж, проникват от своя страна в дълбочината на индивидуалността и продължават да живят по-нататък през живота между смъртта и едно ново раждане. Ние имаме работа с едно въплъщение през 6-то столетие като жена през време на 30-годишната война на онзи, който по-късно стана Конрад Фердинанд Майер.
към текста >>
303.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 април 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
[1] Луций
Дом
иций Нерон, 37-68, римски император от 54-68.
[1] Луций Домиций Нерон, 37-68, римски император от 54-68.
към текста >>
304.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой
дом
.
Веднъж вече обърнах внимание върху това, как образуването на кармата е свързано с онези земни същества, които в много древни времена от земното развитие са обитавали Земята и които след това, при отделянето на Луната са напуснали Земята, за да живеят по-нататък във Вселената като лунни обитатели и да имат на Луната свой дом.
към текста >>
305.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 май 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки
дом
и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година.
А сега спомнете си, че вчера ви казах: - Когато човек насочва погледа си назад и вижда панорамата на спомените и след това тази панорама от спомени се заличи, когато човек навлезе в инспиративното познание, тогава в инспиративното познание се възприема това, което се намира вътре във физическото тяло. Когато се заличи панорамата на спомените за периода от раждането до 7-та година, до смяната на зъбите, човек възприема именно: - Да, вътре в това физическо тяло се намираше едно ангелско същество. Човек наистина възприема една трета йерархия вътре в своето същество.
Така че състоянието на нещата е следното: Човек се излъчва от своето физическо тяло, след това отново се връща в това физическо тяло като в своя собствен човешки дом и виж ти, там вътре среща своя ангел, когато насочва поглед назад върху периода от раждането до 7-та година.
към текста >>
дом
на Елиза.
За някои е важно само името да звучи хубаво или нещо подобно. Понякога даже при даването на име има известно кокетство. На хората им харесва името. Имало е стари времена, когато даването на имена е било свързано с отношението на детето към духовния свят, което хората са си представяли. Вземете например епохата, когато един пророк е бил почитан с името Елиза /Елизей, ученик на пророк Илия/, тогава някои момиченца са били кръстени с името Елизабет, т.е.
дом на Елиза.
По този начин се е изразявало, че това дете се поставя в света под покровителството на съответния пророк. Така имената са били давани с тази цел.
към текста >>
Там ние откриваме, как човекът е
дом
на боговете.
Ние намираме всичко това, когато от състоянието на възприемане извън тялото се завръщаме отново в тялото.
Там ние откриваме, как човекът е дом на боговете.
към текста >>
306.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 27 юни 1924 година
GA_236 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Втори том
И както когато излизаме нощно време от нашия
дом
и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
разстила се върху обратната страна на небето, която е закрита от Земята, - това синкаво-виолетово сияние се явява населено.
И както когато излизаме нощно време от нашия дом и в осеяната със звезди нощ виждаме величествената картина на звездното небе с отделните искрящи, светещи точки, а може би и Луната посред него, така на отвъдната страна на небето през станалата прозрачна Земя за посветения поглед се появява цял един свят, който се издига нагоре като от облаци, които се превръщат в живи форми: явява се всичко онова, което живее в света на втората йерархия, в света на Ексусиаи, Динамис, Кириотетес там се появяват тези същества!
към текста >>
307.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 1 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където
дом
иникански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа.
Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма. Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!
към текста >>
В тези картини
дом
иниканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма.
Започвайки от епохата, която сега охарактеризирах, виждаме да изникват две духовни течения. Едното течение беше застъпено при арабските философи, които от Западна Европа силно влияеха върху европейската цивилизация, много по-силно, отколкото се вярва днес. Другото духовно течение беше онова, което водеше най-остра борба срещу първото течение, което аз охарактеризирах и с най-голяма строгост обявяваше първото като еретическо за Европа. Колко силно продължи да бъде чувствано още това, вие можете да разберете, мои мили приятели, когато разглеждате картини, където доминикански монаси или самият Тома Аквински[2] са изобразени тържествувайки над един съвсем различен мироглед, един мироглед който преди всичко подчертаваше индивидуалността, личността на човека, считайки мислите на човека за негово собствено произведение.
В тези картини доминиканците са представени, как тъпчат с краката си представителите на арабизма.
Тези представители на арабизма се намират под техните нозе, те са буквално стъпкани. Европейското човечество дълго време е чувствало това противоречие между тези две духовни течения. Такава енергия на чувството, каквато е изразена в подобна картина, не съществува вече в днешното, в известна степен апатично човечество. Във всеки случай ние се нуждаем от нея днес не за онези неща, за които хората са се борили тогава, а за други неща!
към текста >>
И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на
дом
иниканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята.
И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях. Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах. Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.
към текста >>
Това подчертаваха предимно
дом
иниканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях.
Обаче ние трябва да вземем под внимание наистина и следното: Само това духовно течение, за което говорих, знаеше, че когато човек умира, приетите от него мисли по време на земния живот се вълнуват и тъкат в космическия етер, който заобикаля Земята. И срещу този мироглед се водеше остра борба от онези личности, които произлязоха именно от ордена на доминиканците, а те остро подчертаваха: - Човекът е една индивидуалност и трябва преди всичко да се насочва вниманието към онова от човека, което преминава през вратата на смъртта като индивидуалност, а не към това, което се разтваря в общия космически етер.
Това подчертаваха предимно доминиканците и макар, че не бяха само те, то се застъпваше от тях.
Този възглед за индивидуалността на човека беше застъпван остро и енергично срещу първото направление, което характеризирах. Но именно това произведе едно съвсем определено състояние.
към текста >>
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на
Дом
иниканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед.
Трябва да можем да се пренесем в душевната нагласа именно на такива хора, които принадлежаха на Доминиканския орден, за да преценим, как именно тези хора бяха обезпокоени от онова, което беше останало от починалите хора и в което те не биваха, не можеха вече да вярват с техния мироглед.
Трябва да се пренесем в душевността на тези хора. Така сухо, така абстрактно и с ледени понятия, както днес хората мислят, не можеше да мисли един изтъкнат дух от 13-то, 14-то столетие. Когато днес застъпват някакви възгледи хората постъпват така, че сякаш за защитаването им първо е поставено условието, на някого да се изтръгне сърцето. В онова време не е било така. В онова време във всичко, което хората са застъпвали като идеи, е имало вътрешен огън, бих искал да кажа, имало е сърдечност.
към текста >>
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от
Дом
иниканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота.
И при най-страшните вътрешни борби се е развило онова, което е произлязло например като определена философия от Доминиканския орден, която понеже беше изградена повече върху авторитета на отделни хора, повлия по-късно силно върху живота.
Тогава още не съществуваше общо образование. Във всичко, което беше образование, което хората въобще знаеха, се вливаше онова, което малцина са притежавали, но поради това все повече се издигаха до това, което беше философски живот и стремеж. Във всичко, което се вливаше в цивилизацията, се съдържаше това, което е било преживяно в такива вътрешни борби. Днес хората четат произведенията на схоластиците и чувстват само сухи мисли. Но всъщност сухи днес са само читателите.
към текста >>
В определена общност, да речем в общността на
дом
иниканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Защото под призраци на умрелите се е разбирало именно това, което аз сега охарактеризирах. Тогава хората все още можеха да се враснат в онова, което са изучавали.
В определена общност, да речем в общността на доминиканците, са учели, че човекът е едно индивидуално същество, че той има също своето индивидуално безсмъртие.
Те са учели, че когато по отношение на мисленето се приема съществуването на една всеобща земна душа, това е един погрешен, еретически възглед и са били обучавани да се борят срещу такъв възглед. Но в определени моменти, когато са се съветвали сами със себе си, те са чувствали обективното въздействие на мислите, останали от умрелите[3] и тогава са си казвали: - Дали е напълно правилно да върша това, което върша? Има нещо неопределено, което действа в моята душа. Не мога да се боря с него. Аз съм като вързан.
към текста >>
Но във връзка с всичко това, бих искал да насоча вниманието ви към един разговор - който не е записан исторически, но може да бъде намерен чрез духовното изследване като действителен факт, - който е протекъл между един по-възрастен и един по-млад
дом
иниканец:
Днес, когато някой насочи вниманието на хората върху такива неща, е принуден да приеме върху себе си обвинението в светотатство.
Но във връзка с всичко това, бих искал да насоча вниманието ви към един разговор - който не е записан исторически, но може да бъде намерен чрез духовното изследване като действителен факт, - който е протекъл между един по-възрастен и един по-млад доминиканец:
към текста >>
[2] картини... където
дом
иникански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
[2] картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>
308.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 11 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат
дом
за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята.
И когато тези души, към които се отправяше живото слово, след като преминеха през вратата на смъртта поглеждаха надолу към Земята, те виждаха неговия залез и имаха чувството: - Логосът залязва. Това беше основното чувство на тези души, които минаха през вратата на смъртта след 7-то, 8-то, 9-то столетие или даже още по-рано. Насочвайки поглед надолу към Земята те чувстваха: - Там долу на Земята залязва живият Логос.
И в тези души наистина живееха думите: - И словото стана плът и живя между нас, - те чувстваха: - Хората все по-малко имат дом за словото, което трябва да живее в плът, което трябва да продължи своя живот на Земята.
към текста >>
309.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
И особено в ордена на
дом
иниканците имаше индивидуалности, участващи в този свръхсетивен договор с духовете от Шартр, които така да се каже, се бяха споразумели с тях: - Ние слизаме на Земята, за да култивираме по-нататък познанието на аристотелизма.
Те действаха в пълно съзвучие с онези, които първо слязоха на Земята с аристотелизма.
И особено в ордена на доминиканците имаше индивидуалности, участващи в този свръхсетивен договор с духовете от Шартр, които така да се каже, се бяха споразумели с тях: - Ние слизаме на Земята, за да култивираме по-нататък познанието на аристотелизма.
Вие оставате горе. Ние ще можем да останем във връзка с вас също и на Земята. Засега платонизмът не може да вирее на Земята. Ще ви намерим отново, когато се завърнем обратно в духовния свят и когато ще трябва да бъде подготвена онази епоха, в която отново ще бъде развита духовността заедно с духовете от Шартр, след като Земята е преминала през схоластичното развитие на аристотелизма.
към текста >>
Особено в 13-то столетие се действаше така, че да може да се слее работата на онези, които на Земята се намираха в
дом
иникански одежди и онези, които бяха останали отвъд, в другия свят, тъй като отначало те не можеха да намерят земни тела, за да изразят техния особен род духовност, която беше далеч от аристотелизма.
От изключително дълбоко значение беше моментът, когато Аланус от Лил - така се наричаше той по време на своето земно съществуване - изпрати от духовния свят долу на Земята един добре обучен от него в духовния свят ученик, за да протекат на Земята всички разногласия, които можеха да съществуват между платонизма и аристотелизма, но така, че в схоластичния принцип по онова време да се роди хармония.
Особено в 13-то столетие се действаше така, че да може да се слее работата на онези, които на Земята се намираха в доминикански одежди и онези, които бяха останали отвъд, в другия свят, тъй като отначало те не можеха да намерят земни тела, за да изразят техния особен род духовност, която беше далеч от аристотелизма.
към текста >>
Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез
дом
иниканския орден.
Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено. В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден. В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството.
Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден.
Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом. Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
към текста >>
Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на
дом
иниканския орден.
Това съвместно действие стигаше до детайли и може подробно да бъде проследено. В своето собствено земно развитие като учител в Шартр, Аланус от Лил можа да достигне само дотам, в определена възраст да облече одеждата на цистерциенците и да стана свещеник в техния орден. В цистерциенския орден се бяха запазили още последните упражнения, които целяха да събудят платонизма и платоническия възглед заедно с християнството. Аланус от Лил изпрати свой ученик долу на Земята, за да може задачата, която трябваше да се поеме от аристотелизма, да въздейства по-нататък чрез доминиканския орден. Преходът, който стана, се изрази външно чрез един знаменателен симптом.
Онзи, бих искал да кажа, свръхземен ученик на Аланус аб Инсулис на Земята първо носеше одеждата на цистерциенския орден, но по-късно я замени с одеждата на доминиканския орден.
към текста >>
За мен беше забележителен онзи разговор, който цитирах в моята «Автобиография»[12], разговор за същността на Христос, който водих с един свещеник от цистерциенския орден при излизането ми от
дом
а на поетесата Де ле Грацие.
Отделено с една тънка стена на Земята продължаваше да действа това, което беше подготвено в свръхсетивния свят по начина, който ви описах, и което след това доведе до голямата подготовка на първата половина на 19-то столетие.
За мен беше забележителен онзи разговор, който цитирах в моята «Автобиография»[12], разговор за същността на Христос, който водих с един свещеник от цистерциенския орден при излизането ми от дома на поетесата Де ле Грацие.
Този разговор бе воден фактически не от днешната догматично-богословска гледна точка, или от гледната точка на нео-схоластиката; той бе воден с пълното задълбочаване в онова, което някога е съществувало, с аристотелско контуриране на понятията, но също и с платоническо просветление.
към текста >>
И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които
дом
иниканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други.
Тогава, от онези импулси, които намираме в съчинението на Аланус от Лил «Против еретиците» се породи нещо подобно на «Summа fidei catholicae centia gentiles» на Тома Аквински[13].
И така се роди след това онова течение на времето, което виждаме от всички картини, в които доминиканските църковни учители тъпчат с крака Аверое, Авицена и други.
Така е изобразена живата защита на духовното християнство, но същевременно и преходът в интелектуалистичното.
към текста >>
310.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 28 юли 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на
дом
иниканския орден.
Описах ви, как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, бяха предадени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност.
Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден.
Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем, как там се полагат усилия, за да се разбере, какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание. Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден. Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата.
към текста >>
Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред
дом
иниканския орден.
Описах ви, как в отделните школи, например във великата школа от Шартр, бяха предадени по-нататък традициите за онова, което някога се явяваше на хората потопено в космическата интелигентност. Описах всичко, което бе постигнато в тази школа особено в 12-то столетие и се опитах също да ви изложа, как след това управлението на интелигентността на Земята премина именно в отделните членове на доминиканския орден. Нека разгледаме съчиненията, които са израснали от християнската схоластика, от онова чудесно духовно течение, което днес се разбира неправилно както от своите привърженици, така и от своите противници, защото то не се разглежда в неговата същност. Нека да погледнем, как там се полагат усилия, за да се разбере, какво означават всъщност понятията и какво за хората и за нещата в света означава интелигентното съдържание.
Големият спор между номинализма и реализма се развихря именно сред доминиканския орден.
Едните виждат в общите понятия само имена, другите виждат в общите понятия духовни съдържания, които се изявяват в нещата.
към текста >>
Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на
дом
иниканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение.
Той видя тази интелигентност да продължава да тече на Земята, да продължава да тече именно в схоластиката. Това беше долу на Земята. Той събра онези, които принадлежаха на неговата сфера в областта на Слънцето, независимо, че бяха човешки души, които се намираха точно в живота между смъртта и едно ново раждане, събра също и онези, които принадлежаха на неговата сфера и никога не се бяха въплътявали в човешки тела, но имаха определена връзка с човечеството. Представете си, че там се намираха онези човешки души, за които ви говорих като за велики учители от школата на Шартр. Една от най-забележителните души, събрани около Михаил, които трябваше да извършат своите дела в свръхсетивните светове в началото на 15-то столетие, беше Аланус аб Инсулис.
Но също и всички други, които ви изброих като част от школата в Шартр, бяха съединени с тези, които отново бяха дошли в живота между смъртта и едно ново раждане и произхождаха от ордена на доминиканците; души, които принадлежаха на платоническото течение вътрешно бяха свързани с онези души, които принадлежаха на аристотеловото течение.
Тези души минаха през всичко, което са именно импулсите на Михаил. Много от тези души бяха изживели Мистерията на Голгота не в земен аспект, а от позицията на Слънцето. В началото на 15-то столетие те се намираха в свръхсетивния свят в едно особено положение.
към текста >>
Те изпратиха първо онези души, които действаха предимно в ордена на
дом
иниканците, след като бяха провели заедно нещо като конференция в прехода от 12-то към 13-то столетие.
Помислете само, във всичко това взеха участие великите учители от Шартр. Както знаете от моето изложение в последно време, те не са слезли още на Земята.
Те изпратиха първо онези души, които действаха предимно в ордена на доминиканците, след като бяха провели заедно нещо като конференция в прехода от 12-то към 13-то столетие.
към текста >>
311.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 1 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
- Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на
Дом
иниканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е.
Така беше в последната третина на 19-и век, когато след господството на Гавраил отново настъпи господството на Михаил. Идвайки при интелигентните хора, Михаил можа да каже: - Тук отново намирам онова, което се изтръгна от моята власт и което управлявах по-рано.
- Големият спор през Средновековието между ръководещите личности на Доминиканския орден и онези, които продължавайки азиатския александризъм достигнаха до Испания, каквито бяха Аверое и неговите последователи, се състоеше в това, че Аверое и неговите последователи, т.е.
мохамеданските следаристотелци, казваха: - Интелигентността е нещо общо. - Те говореха само за една пан-интелигентност, а не за една отделна човешка интелигентност. Това, което е отделната човешка интелигентност, за Аверое беше само отражение в отделните човешки глави на онова, което в действителност съществува само като нещо всеобщо.
към текста >>
Дом
иниканците бяха приели развитието на човечеството по друг начин, те казваха: - Не е така!
Онова, което Аверое си представяше, беше правилно до края на александровската епоха и беше един космично-човешки факт до края на онази епоха, Аверое беше запазил именно него.
Доминиканците бяха приели развитието на човечеството по друг начин, те казваха: - Не е така!
– Естествено биха могли също да кажат: - Някога е било така, но днес не е! - Но те не сториха това; взеха състоянието на нещата само, каквото беше именно в 13-ти век, което след това особено силно се прояви в 14-ти и 15-ти век. Казваха: - Сега всеки човек има своя собствен ум. – Това се беше случило в онези времена.
към текста >>
312.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем, какви са били те в тяхното минало въплъщение, когато са се
дом
огвали до духовното.
Това никога не е било в мировата история. Досега хората са изграждали физиономията си от силите, които лежат в основите на техните народи, от физическото. И днес още от физиономиите на хората, особено когато са млади, когато лицата още не са набраздени от грижите на живота или от радостите и възторга, от божествената страна на живота, бихме могли да кажем, откъде произхождат те.
Някога ще има хора, по физиономията на които ще можем да кажем, какви са били те в тяхното минало въплъщение, когато са се домогвали до духовното.
Тогава до тях ще стоят другите - и какво ще означава тогава кармата? Тогава кармата ще е смъкнала кармическите сродства, кармическите афинитети.
към текста >>
313.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 август 1924 г.
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между
дом
иниканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие.
Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека.
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес. Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него.
към текста >>
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези
дом
иниканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес.
Мавро-испанските учени учеха, че човекът няма лично безсмъртие. Той живее по-нататък, но най-важното от неговото същество - така казваха тези учени, - е, че през време на живота той може да развие умственото знание. Но това не върви заедно с неговото същество. Следователно не можем да кажем, че интелигентната същност има лично безсмъртие. Виждате ли, това беше, бих искал да кажа, големият успех на борбата на схоластиците между доминиканците, стремежът, да наложат убеждението за личното безсмъртие на човека.
В онова време това не можеше да се покаже по друг начин, освен така, че тези доминиканци твърдяха: - Човекът е лично безсмъртен и това, което Аверое учи, е ерес.
Днес ние трябва да кажем това по друг начин. Обаче за онова време е понятно, че един човек, който не приемаше личното безсмъртие, както Аверое в Испания, беше обявен за еретик. Днес ние трябва да разгледаме въпроса съобразно с неговата реалност. Ние трябва да кажем: - В смисъла, в който човекът е станал безсмъртен според неговата Съзнателна душа, той си е извоювал това безсмъртие - това трайно съзнание за личността - след минаване през вратата на смъртта, той си е извоювал това безсмъртие едва от времето, когато Съзнателната душа заема място в него. Ако бихме запитали Аристотел или Александър Велики, как мислят те върху безсмъртието, какво биха ни отговорили те?
към текста >>
Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на
дом
иниканците.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие.
Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците.
И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения. Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което
дом
иниканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
Това дойде в Азия, върна се от Азия обратно и загоря още във възгледите на маврите в Испания през времето, когато схоластиците се застъпваха за личното безсмъртие. Ние не трябва да казваме, както са казвали схоластиците: - Това е едно заблуждение; - а трябва да кажем: - Развитието на човечеството донесе индивидуалното лично безсмъртие и това лично безсмъртие бе изтъквано първо в схоластиката на доминиканците. И една стара истина по отношение развитието на човечеството, която вече не беше вярна за онова време, беше проповядвана във висшите школи, които бяха подържани от маврите в Испания. Ние днес трябва да бъдем толерантни не само по отношение на съвременниците, а трябва да бъдем толерантни също и по отношение на онези, които разпространяваха старите учения.
Хората от онова време не са могли да се отнесат по този начин; ето защо е важно постоянно и постоянно да си казваме: - Това, което доминиканските схоластици наричаха безсмъртие, е всъщност истина едва откакто в човечеството бавно и постепенно навлиза Съзнателната душа.
към текста >>
Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между
дом
иниканците и францисканците.
Онези души, за които казах, че са взели участие в подготовката през 15-то и 19-то столетие, слизат долу на Земята, още дълбоко свързани със стремежа към Михаил и неговата сфера. Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани.
Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците.
Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил. Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи. – Но всичко, което се разиграваше като спорове между хората, всичко това е отражение на мощни борби, които стават между една група Ангели и другата група Ангели.
към текста >>
Дом
иниканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил.
Въпреки това те трябва да приемат индивидуалната лична интелигентност според принципите на развитието на човечеството. Това предизвиква раздвоение, но едно раздвоение, което трябва да се разреши чрез духовно развитие, чрез сливането на индивидуалната дейност с това, което духовните светове донасят долу на Земята в епохата на интелигентността, в епохата на ума. Другите, чиито Ангели отпадат от сферата на Михаил - което естествено е свързано с кармата, защото Ангелът отпада, когато той е свързан с една човешка карма, която отговаря на това, - другите приемат личната интелигентност като нещо напълно разбиращо се от само себе си, обаче в замяна на това тази интелигентност действа автоматично в тях, тя действа чрез тялото. Тя действа така, че тези хора мислят умно, но без дълбоко да са ангажирани. Този беше големият спор, който дълго време бушуваше между доминиканците и францисканците.
Доминиканците не можеха да развият принципа на личната интелигентност, освен при възможно най-голяма вярност към сферата на Михаил.
Францисканците, последователи на Дънс Скотус[3] - не на Скотус Еригена - бяха изцяло номиналисти. Те казваха: - Интелигентността, е само сбор от думи. – Но всичко, което се разиграваше като спорове между хората, всичко това е отражение на мощни борби, които стават между една група Ангели и другата група Ангели.
към текста >>
Но ариманическото същество може да се
дом
огне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми.
Тогава се поражда онова, за което миналия път аз казах: - Ето, на Земята живее един човек; той има човешки дарби, човешка интелигентност, която проявява, може би, я проявява гениално, обаче за определено време, когато неговото съзнание е затъмнено, една ариманическа ангелска интелигентност, едно ариманическо ангелско същество се настанява в него. Тогава може да се получи това явление: Пред нас имаме даден човек, той изглежда така, като че е обикновен човек и от своята човечност пише това или онова.
Но ариманическото същество може да се домогне до човека именно чрез онова, което днес се приема в интелигентни, в умствени форми.
Човек трябва да прояви своята личност, ако не трябва днес да бъде залят от всичко това, което аз посочих в течение на тези лекции. Именно поради тази причина Ариман може да се яви като писател. Естествено той си служи с едно ангелско същество. Той може да пише книги. И когато днес сме събрани под знака на нашето Коледно тържество /полагане на основния камък на новото Антропософско общество, бел.
към текста >>
314.
Забележки към текста
GA_237 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Трети том
19 картини... където
дом
иникански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
19 картини... където доминикански монаси или Тома Аквински са представени триумфиращи: Например от Беноцо Гоцоли в Лувъра, Париь и Дадео Гади в църквата Санта Мария Новела, Флоренция.
към текста >>
315.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на
дом
иниканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин.
Сега ние отново намираме онези, които действаха в този повече аристотелски оцветен смисъл, сред ордена на доминиканците[1], виждаме ги да действат там по най-разнообразен начин.
Душите на аристотелиците замениха, така да се каже, за земното действие душите на платониците и се разви онова, което днес може да бъде действително ценено всъщност само сред антропософското движение - аз веднъж изнесох тук един цикъл от лекции върху схоластиката[2] и нейната истинска форма и произход, - разви се схоластиката на Средновековието, онова учение, което в една клоняща вече към материализма епоха искаше да запази онова, което можеше да бъде запазено като духовност в човешките възгледи.
към текста >>
И от своя страна, когато сред
дом
иниканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят.
Животът изобщо беше друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят. Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него. И това става съвсем съзнателно.
към текста >>
Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на
дом
иниканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят. Животът изобщо беше друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него.
Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят.
Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него. И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят.
към текста >>
Това може да се види например от такива факти: Един от
дом
иниканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него.
И от своя страна, когато сред доминиканците учеха аристотелиците, тогава пребиваващите в духовния свят платонически души, след като се бяха споразумели със слезлите по-късно на Земята аристотелски души, тези платонически души сега бяха вдъхновяващите духове от духовния свят. Животът изобщо беше друг в онова време. Дали днес хората вярват това или не, положението беше такова, че когато насочим духовния поглед към тези времена, виждаме един такъв дух като Аланус аб Инсулис, седящ уединен в своята килия, отдаден на своите проучвания и приемащ едно духовно посещение от свръхсетивния свят от страна на аристотелска душа, която се присъединяваше към него. Съществуваше едно силно съзнание - също и тогава, когато в ордена на доминиканците се явиха аристотелиците, - съществуваше едно силно съзнание за принадлежността към духовния свят.
Това може да се види например от такива факти: Един от доминиканските учители слиза във физическия земен живот по-рано от една друга душа, с която той е свързан; тази душа остава отначало в духовния свят, за да пренесе по-късно нещо, което трябваше да бъде усвоено там, при този, който беше слязъл по-рано на Земята, за да действа след това съвместно с него.
И това става съвсем съзнателно. Хората знаеха, че с тяхното действие, с тяхната работа те са свързани с духовния свят.
към текста >>
[1]
Дом
иникански орден: 1215 основан от
Дом
иникус.
[1] Доминикански орден: 1215 основан от Доминикус.
към текста >>
316.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 14 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на
дом
иниканците.
В тази школа от Шартр се намираха онези личности, които през 12-то столетие в себе си още имаха стремежа, да се задълбочат поучавайки или учейки се в онова, което се разви като жив духовен живот в поврата на времето, което възникна за онази епоха от развитието на европейската култура, когато човечеството, доколкото то търсеше познание, търсеше това познание още в живото действие и творчество на природните същества, а не в разбирането на мъртвите абстрактни природни закони. И така в школата от Шартр в един интензивен смисъл бе развита преданост към духовните сили, към духовните същества, а именно към онези, които царуват в природата, макар и това да не ставаше вече чрез древното посвещение, а чрез личности, които имаха разбиране и сърце да приемат от традицията някои неща от онова, което някога е било изживявано по духовен начин. И аз отбелязах, мои мили приятели, как можем да виждаме едно тайнствено излъчване на светлината от школата в Шартр при духа на Брунето Латини, великият учител на Данте.
Аз се постарах да направя разбираемо, как личностите, индивидуалностите от Шартр са продължили да действат по-нататък в духовния свят, в съюз с онези, които след това дойдоха повече като носители на схоластиката в ордена на доминиканците.
към текста >>
317.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един
дом
ашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете.
Към това не можеше да се присъедини охарактеризираната индивидуалност, която сега се намираше в Тихо де Брахе, тя не можеше да се съгласи с такъв възглед за света. Ето защо ние виждаме, как по отношение на своя светоглед Тихо де Брахе приема онова, което е използваемо в коперниканството, обаче отхвърля абсолютното движение, което трябваше да се припише на Земята в смисъла на коперниковия образ на света. И при Тихо де Брахе ние виждаме всичко това свързано с действителна духовност; духовност, при която, когато обгърнем с поглед неговия живот, можем именно да видим, как старата карма излиза наяве в този живот на Тихо де Брахе, излиза наяве с пълна сила, иска да стане съдържание на съзнанието.
Неговите датски родители по всякакъв начин искат да го насочат в юридическата кариера; той е трябвало да изучава правните науки под ръководството на един домашен учител в Лайпциг и само когато този учител спял, той е можел да използва часовете, в които през нощта общувал с боговете.
И тук се показва нещо от най-висока степен знаменателно - това се съдържа също и в неговата биография.
към текста >>
Долу слязоха повече аристотелците, които в голям брой се намираха например в ордена на
дом
иниканците, но след определено време се обединиха с платониците и действаха съвместно именно от свръхсетивния свят и по свръхсетивен начин.
Но, както вече казах това, голям брой платонически надарени души, които бяха действали в Шартр, останаха в духовния свят след тяхната дейност в Шартр. Днес аз накарах да окачат други картини от сбирката картини за Шартр, накарах да бъдат окачени тук образи на пророци, но също и картини на чудесната архитектура от Шартр. Индивидуалностите на учители от Шартр, които бяха устроени именно платонически, останаха в духовния свят.
Долу слязоха повече аристотелците, които в голям брой се намираха например в ордена на доминиканците, но след определено време се обединиха с платониците и действаха съвместно именно от свръхсетивния свят и по свръхсетивен начин.
Така че ние можем да кажем: - Всъщност платонически устроените души постоянно са оставали в духовния свят, не са слизали на Земята и днес още най-важните личности от тях не са се превъплътили на Земята, а чакат до края на това столетие. -
към текста >>
318.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези
дом
иниканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария.
И така ние виждаме, как на лишения от звездната мъдрост Волфрам фон Ешенбах по неправилен начин е била противопоставена мъдростта на звездите.
Ние се намираме във времето на 13-то столетие, преди явяването на онези доминиканци, за които аз говорих; ние се намираме във времето, когато християнството е отхвърлило разбирането на звездния свят именно там, където то беше особено велико и когато всъщност звездната мъдрост съществуваше още само там, където имаше вътрешно отчуждаване от християнството, както при този Клингзор от Унгария.
към текста >>
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се
дом
огне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал.
Така че тук един човек, който поради другите негови кармически изживявания е бил временно дори при капуцинските монаси /францисканския орден/, не можеше да се домогне до християнството, не можеше да приеме християнството поради това, че носеше в себе си антагонизма против християнството, който той създава в онова време, когато извиква от Унгария на помощ Клингзор против Волфрам фон Ешенбах, певецът на Парцифал.
И докато в несъзнателната част на този човек все още се показваше затъмнената нехристиянска космология, в неговото обикновено съзнание съществуваше едно рационалистично християнство, което съвсем не е нещо интересно. Интересна е само неговата жизнена борба, искайки с християнския рационализъм да основе един вид рационалистична религия.
към текста >>
319.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става
дом
иниканец.
Нека разгледаме, доколкото е необходимо за разбирането на кармата, живота на Томас Кампанелла, нека разгледаме добре този живот. Той се роди с извънредно силна възприемчивост по отношение на своето християнско възпитание, така че още от рано започна да изучава книгата на Тома Аквински «Сумма».
И от настроенията, които си беше усвоил от предишния визионерен живот и които все повече се превръщат в точно обратните настроения да опознае нещата по пътя на мислите, той се вживява в силно мисловния елемент, който се намира в споменатата книга на Тома Аквински, изучава я усърдно и сега именно в 16-то столетие става доминиканец.
към текста >>
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става
дом
иниканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на
дом
иниканците.
Забележително е, че Кампанелла, търси подкрепа и опорна точка, за да приведе във вътрешна връзка онова, което някога е владеел като едно визионерно виждане на света.
И докато от една страна с пълен вътрешен ентусиазъм става доминиканец - той се запознава именно в манастира Козенца - това е забележителното, - с един много уважаван еврейски кабалист и съединява сега изучаването на еврейската Кабала с това, което изниква като последствие от неговия стар визионерен живот, като го свързва от своя страна с онова, което беше станало от томизма всред ордена на доминиканците.
Всичко това живее в него, би трябвало да се каже, в един визионерен копнеж; то се слива и живее в един визионерен копнеж. Той би искал да направи нещо, което би помогнало да се изяви навън целия този светъл вътрешен духовен живот. Понеже постоянно в неговата душа - това не ще се открие от биографите, но то се представя на духовното виждане, - нещо казва: - Да, зад всички неща има дух; тогава и в човешкия живот трябва да се намира духът, който е във Вселената! -
към текста >>
Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на
дом
иниканците.
Но какъв дух е той изобщо? Каква личност е той? Той издига идеята за слънчевата държава[2]. В душата на този Тома Кампанелла от миналите въплъщения свети цялата астрология, цялото духовно виждане на света. Той измисля и описва в своите съчинения за слънчевата държава, една социална утопия, в която вярва, че всички хора ще могат да бъдат щастливи чрез едно разумно социално устройство, чрез една разумна социална конфигурация.
Това, което той описва като слънчев град, като слънчевата държава, в известно отношение има една манастирска строгост; в него има нещо от това, което той е приел от ордена на доминиканците.
В начина, по който той си представя изграден държавния живот, има нещо от манастирската строгост, а от друга страна в него прозира много нещо от миналата духовност. На върха на тази държава, която трябва да бъде идеалната държава, трябва да стои един върховен кормчия, който е един вид главен метафизикус и т. н., който трябва да намери насочващите линии за конфигурацията, за управлението на държавата от духа. До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре.
към текста >>
Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на
дом
за душевно болни, на една лудница.
До него стоят други чиновници, например върховният министър, които до най-малките подробности трябва да изпълняват всички правила, каквито хората имаха именно още в това време, когато чрез кармата от миналите земни виждания тези правила изникваха от душата като спомени. Всичко това в него изплува нагоре. Той искаше тази слънчева държава да бъде управлявана според астрологически принципи. Констелациите на звездите трябваше да бъдат грижливо наблюдавани. Браковете трябваше да бъдат сключвани според тези констелации; зачатията трябваше да стават така, че ражданията да се падат при определени констелации, които бяха изчислени, така че човешкият род на Земята трябваше да се ражда с неговата съдба според определени констелации на небето.
Без съмнение, човекът на 19-то и 20-то столетие, неврологът или психиатърът на 19-то или 20-то столетие, когато би се натъкнал на такова съчинение, би казал, че то трябва да бъде подредено в библиотеката на дом за душевно болни, на една лудница.
Ние веднага ще видим, че психиатърът на 20-то столетие дори е произнесъл подобна присъда в една определена насока.
към текста >>
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем
дом
а, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Обаче тази епилепсия беше повторението на затворническия живот, това бяха предпазни действия, които сега нямаха никакъв смисъл в един свободен живот, а бяха само кармическите повторения на затворническия живот. И нека не се чудим, че, когато се намира в началото на своята 20-та година, той внезапно изпитва силното желание да направи съвсем самичък едно пътуване до Италия. През време на това пътуване той написва една чудесна малка книжка «Върху последните неща», в която се намират описания от елементарно естество, които ни изглеждат така, като че някой иска да окарикатури описанията за Атлантида, великолепно, но естествено от психиатрична гледна точка съвсем налудничаво. Но ние трябва да разглеждаме това кармически. Той стремглаво отпътува за Италия и се връща оттам, прекарва известно време в близост до Виена в Брун ам Гебирге.
Завърнал се от Италия той написва още някои мисли, които са му дошли през време на пътуването за Италия, величествени идеи върху съзвучието между моралното и природното, след това взема под наем дома, в който е починал Бетховен, живее няколко дни в стаята, където е починал Бетовен и - сега той вече е изживял своето затворничество от миналия живот, - се застрелва.
Кармата беше изпълнена. Той се застрелва, подавайки се на един вътрешен подтик, защото има представата, че би станал съвсем лош човек, ако би живял по-нататък. На него не му се удаде вече възможността да живее по-нататък, защото кармата беше изпълнена.
към текста >>
320.
10. ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Нещата отидоха толкова далече, че веднъж това подценяване на Шрьоер ме пресрещна по особен начин във Ваймар в едно общество, където Ерих Шмидт беше високоуважавана личност и
дом
инираше над всичко, когато се намираше между другите.
По това време един много знаменит корифей беше Емил Кух[5]. Той каза: Тази история на литературата изобщо не е написана от една глава, а е изтекла просто от китката на ръката. - Карл Юлиус Шрьоер приготви също и едно издание на Фауст. Един професор от Грац[6], който иначе беше мил човек, написа за това издание една толкова отвратителна рецензия, че, мисля, между студентите от Грац са станали 10 дуела за и против Шрьоер. Това беше една крайно несправедлива оценка.
Нещата отидоха толкова далече, че веднъж това подценяване на Шрьоер ме пресрещна по особен начин във Ваймар в едно общество, където Ерих Шмидт беше високоуважавана личност и доминираше над всичко, когато се намираше между другите.
Там ставаше дума, кои принцеси и принцове в двора на Ваймар са умни и кои глупави. Това се разискваше там. И Ерих Шмидт каза: - Да, принцесата Ройс - това беше една от дъщерите на ваймарската херцогиня - съвсем не е умна жена, понеже тя счита Шрьоер за велик човек. Това беше неговото основание.
към текста >>
321.
Забележки към текста
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Дом
иникански орден: 1215 основан от
Дом
иникус.
Доминикански орден: 1215 основан от Доминикус.
към текста >>
322.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Прага, 29. Март 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия
дом
.
Защото при Гарибалди е много интересно, как той е намерил своята първа жена. Във външния свят той не проявява никакъв интерес към жените. При едно пътуване по море близо до крайбрежията на Бразилия той насочва далекогледа си към сушата и вижда там едно младо момиче. В този момент му става ясно, че то трябва да стане негова жена. Той се отправя бързо към сушата със своя кораб.
Там среща един човек, който го посреща приятелски и го запитва, дали не иска да обядва в неговия дом.
Гарибалди се съгласява. Този човек е бащата на момичето, което той вижда на сушата! Преди още да бъде поднесен обядът, той казва на момичето - той говори само италиански, а тя само португалски език, - че то трябва да бъде негово за цял живот. Въпреки че не знае езика, то го разбира и така се създава една от най-красивите сърдечни връзки. Тук в един краен случай е показано, че съществува нещо като кармическа връзка.
към текста >>
323.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Прага, 5. Април 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен
дом
.
Вие виждате, че е необходимо да се намерят нишките, които водят назад в предишни времена. Така при един друг случай бях доведен до една личност, която беше живяла някъде около деветото столетие в Североизточна Франция и беше една личност, която през първите години от своя живот притежаваше големи имения, което за тогавашното време го правеше богата, но също и войнолюбива личност, която беше извършила някои не особено големи авантюристични нападения. Когато тази личност достигна до една определена възраст, събира около себе си хора, с които предприема един приключенски поход, който завършва неуспешно, който е огромно разочарование за тази личност, която без да постигне нещо, е трябвало да се завърне в къщи. Но както е било обичайно през онова време в някои области, докато тази личност е била надалеч от именията си, един друг завладял земите му.
Тази личност не намира повече своята собственост - невероятно е, но е станало така - и е трябвало да стане подчинен, един вид слуга в своя собствен дом.
Там през нощта той обикновено се събирал със съседи и по един съзаклятнически начин се разменяли идеи за отмъщение, при което не произлязло нищо друго, освен че те били разменяни. Би могло да се каже, че се е разигравала една съзаклятническа реално-диалектическа игра с тези идеи на съпротива срещу господаря - почти както в стария Рим. Тази личност, на която й беше отнета собствеността и възможността да господства, става най-големият бунтовник в цялата област с непреклонна воля именно срещу онзи, който му беше отнел собствеността. И тази личност се роди през деветнадесети век и вътрешно душевно и мисловно стана това, което можеше да се породи от тази предишна инкарнация. Той стана Карл Маркс[9], вожда на социалистите.
към текста >>
324.
1. СКАЗКА ПЪРВА. Арнхайм, 18 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тези аристотелци станаха главно
Дом
иниканците.
Тези аристотелци станаха главно Доминиканците.
И така в 13-то столетие ръководството в духовния свят на Европа премина върху тях. Но имаше още нещо, бих могъл да кажа, което се намеси значително в духовния живот на Европа, което остана именно от тези духове: Петер От Компостелла, Аланус аб Инсулис, Бернардус от Шартр, Йоханес Селисбъри и онзи поет, който от школата на Шартр съчини една значителна поема за 7-те свободни изкуства. Това, което ставаше в Школата на Шартр, беше така действено, че неговото влияние се простираше например чак до университета от Орлеан, където през втората половина на 12-то столетие проникна като учение нещо, което се разливаше в такива велики, мощни образи като със сребърни слова от устата на Бернардус Силвестрис, на Аланус аб Инсулис към учениците от Шартр. Но бих могъл да кажа, духовната атмосфера беше така надалече проникната от това, че веднъж един човек, който като италианец се завръщаше от своето посланичество в Испания и при завръщането си, когато бързаше към своята родина, научи, че велфите са били изгонени от тяхната власт. Към това се прибави и един лек слънчев удар, поради което неговото етерно тяло се излъчи и той улови това, което така да се каже лъхаше в етерния свят от Школата на Шартр, лъхаше това, което беше останало от нея.
към текста >>
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху
дом
иниканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел.
През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма. Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма. Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята. Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор". Онези, които под ръководството на Аланус аб Инсулис бяха възлезли в духовния свят, казаха на слизащите на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да действуваме първо от тук от духовния свят върху Земята.
към текста >>
През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на
дом
иниканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел.
През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма.
Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма. Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята. Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор". Онези, които под ръководството на Аланус аб Инсулис бяха възлезли в духовния свят, казаха на слизащите на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да действуваме първо от тук от духовния свят върху Земята. Ние съвсем не можем да слезем в близкото време в някакви въплъщения на Земята.
към текста >>
Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение
дом
иниканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел. През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма.
Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма.
Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята. Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор". Онези, които под ръководството на Аланус аб Инсулис бяха възлезли в духовния свят, казаха на слизащите на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да действуваме първо от тук от духовния свят върху Земята. Ние съвсем не можем да слезем в близкото време в някакви въплъщения на Земята. Сега нашата задача е да развиете интелекта в изгряващата епоха на Съзнателната душа.
към текста >>
Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като
дом
иниканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята.
Това, което Аланус аб Инсулис внесе в Цистерцинския орден, то премина после върху доминиканците, които култивираха именно интелекта свързвайки се с Аристотел. През 12-то столетие се разцъфтя Школата на Шартр, а през 13-то столетие започна и в ордена на доминиканците мощното действие за схоластиката в смисъла на аристотелизма. Онези, които като велики учители на Школата от Шартр минаха през вратата на смъртта в духовния свят, бяха там още известно време заедно със слизащите за земното въплъщение доминиканци, които след като слязоха на Земята основаха аристотелизма.
Ето защо ние трябва да насочим поглед върху едно междинно време, когато като в един велик небесен събор преминалите през вратата на смъртта велики учители от Шартр бяха заедно с онези, които като доминиканци трябваше да развият аристотелизма след слизането си на Земята.
Тогава в духовния свят бе сключен великият "небесен договор". Онези, които под ръководството на Аланус аб Инсулис бяха възлезли в духовния свят, казаха на слизащите на Земята аристотелци: сега на Земята не е нашето време; ние трябва да действуваме първо от тук от духовния свят върху Земята. Ние съвсем не можем да слезем в близкото време в някакви въплъщения на Земята. Сега нашата задача е да развиете интелекта в изгряващата епоха на Съзнателната душа.
към текста >>
той действуваше заедно с по-възрастния и така на Земята започна подготовка за интелектуалистичната епоха, която получи своето начало в
дом
иниканския орден.
След това великите схоластици слязоха на Земята и изпълниха онова което се бяха договорили с великите платоници от Школата на Шартр. Тогава се случиха някои важни неща. Един от онези, които бяха слезли по-рано, получаваше например едно послание чрез един друг, който беше останал по-дълго време с Аланус аб Инсулис в духовния свят, т.е. при онази духовна индивидуалност, която беше живяла на Земята като Аланус аб Инсулис. Слизащият по-късно донасяше това послание, т.е.
той действуваше заедно с по-възрастния и така на Земята започна подготовка за интелектуалистичната епоха, която получи своето начало в доминиканския орден.
Именно този, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, обличаше първо одеждата на Цистерцинския орден и едва по-късно я заменяше с одеждата на Доминиканския орден. Така действуваха следователно от сега нататък онези, които някога са стояли под влиянието на онова, което се беше родило при Аристотел, и горе "бдяха" така да се каже платониците, обаче във връзка с действуващите на Земята аристотелци, горе бдяха тези, които са били в Школата от Шартр. Духовният свят вървеше ръка за ръка с физическия свят. Това беше един вид подаване на ръка от страна на аристотелците към платониците в течение на 13-то, 14-то и 15-то столетие. И след това също мнозина от онези, които бяха слезли, за да въведат в Европа аристотелизма, бяха отново горе при другите.
към текста >>
Именно този, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, обличаше първо одеждата на Цистерцинския орден и едва по-късно я заменяше с одеждата на
Дом
иниканския орден.
Тогава се случиха някои важни неща. Един от онези, които бяха слезли по-рано, получаваше например едно послание чрез един друг, който беше останал по-дълго време с Аланус аб Инсулис в духовния свят, т.е. при онази духовна индивидуалност, която беше живяла на Земята като Аланус аб Инсулис. Слизащият по-късно донасяше това послание, т.е. той действуваше заедно с по-възрастния и така на Земята започна подготовка за интелектуалистичната епоха, която получи своето начало в доминиканския орден.
Именно този, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, обличаше първо одеждата на Цистерцинския орден и едва по-късно я заменяше с одеждата на Доминиканския орден.
Така действуваха следователно от сега нататък онези, които някога са стояли под влиянието на онова, което се беше родило при Аристотел, и горе "бдяха" така да се каже платониците, обаче във връзка с действуващите на Земята аристотелци, горе бдяха тези, които са били в Школата от Шартр. Духовният свят вървеше ръка за ръка с физическия свят. Това беше един вид подаване на ръка от страна на аристотелците към платониците в течение на 13-то, 14-то и 15-то столетие. И след това също мнозина от онези, които бяха слезли, за да въведат в Европа аристотелизма, бяха отново горе при другите.
към текста >>
Обаче по-нататъшното развитие протече така, че както тези, които са били ръководители в Школата от Шартр, така и тези, които имаха ръководните места в ордена на
дом
иниканците, застанаха начело на онези, които през първата половина на 19-то столетие подготвиха антропософското течение в онзи мощен свръх сетивен култ, който се разгърна в посочените образи.
Обаче по-нататъшното развитие протече така, че както тези, които са били ръководители в Школата от Шартр, така и тези, които имаха ръководните места в ордена на доминиканците, застанаха начело на онези, които през първата половина на 19-то столетие подготвиха антропософското течение в онзи мощен свръх сетивен култ, който се разгърна в посочените образи.
Първо трябваше отново да слязат онези, които бяха действували повече или по-малко като аристотелци: защото под влиянието на интелектуализма не беше дошло още времето, за да бъде отново задълбочена духовността. Обаче съществуваше едно непрекъснато споразумение, което действува по-нататък. И според това споразумение от това, което е Антропософско Движение, трябва да се роди нещо, което трябва да намери своето завършване в края на това столетие. Защото над Антропософското Общество виси една съдба: съдбата, че мнозина от онези, които днес се намират в Антропософското Общество, трябва отново да слязат на Земята към края на 20-то столетие, обаче тогава съединение също с онези, които са били и самите ръководители в школата от Шартр или са били ученици на тази школа. Така щото, ако цивилизацията не трябва да премине в пълен упадък, преди изтичането на 20-то столетие на Земята трябва да действуват съвместно платониците от Шартр и по-късните аристотелци.
към текста >>
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в
дом
а на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
Защото аз имах голямо влечение към тези отци, които в голяма част бяха също извън редно учени хора. Аз прочетох много от това, което тези отци бяха написали, то ме засягаше извънредно дълбоко; обичах тези отци. И всъщност аз минах "покрай" Цистерцинския орден само благодарение на това че не отидох да уча в гимназията. Кармата ме водеше по друг начин; обаче цистерцинският орден не ме изпускаше. Това аз също описвам.
Бях такава натура, която живееше постоянно общително, и разказвам в "Пътя на моя живот" също, че по-късно в дома на поетесата Мария Евгения делле Грацие общувах с почти всички богослови.
Това бяха почти всички свещеници от Цистерцинския орден. Там се създаде така да се каже перспективата да се върна назад. Лично за мене това беше твърде близко: създаде се погледът перспективата да мина обратно през течението на цистерцинския орден и да навляза в духовния живот чак до школата от Шартр. Защото Аланус аб Инсулис беше един цистерцинзец. И странно е: когато по-късно написах моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", поради естетически необходимости не можах да постъпя по друг начин, освен да изкарам на сцената жените в едно облекло, което се състоеше от една дълга туника и това, което се нарича "стола" /антична женска дреха/.
към текста >>
Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на
Дом
иниканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа.
На Коледа започнахме с това, да разкриваме все повече и повече тези външни връзки. Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение.
Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа.
И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете. Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр. До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр.
към текста >>
Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като
дом
иниканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
Те трябва да излязат на бял свят, защото човечеството очаква познанието на вътрешното, след като в течение на много столетия беше научила само външното и днес цивилизацията се намира в едно ужасно положение. Между многото неща, които ще дойдат, трябва да стои указанието за това, как от една страна е действувала Школата от Шартр, как посветените в тази Школа са минали през вратата на смъртта и са намерили в духовния свят онези души, които по-късно са носили на Земята дрехата на Доминиканския орден, за да разпространят аристотелизма с неговата интелектуалност, за да подготвят по-мощен начин епохата на Съзнателната душа. И така ние имаме, бих могъл да кажа, аристотелизма продължаващ да действува в Антропософското Общество, само че днес одухотворен, и очакващ своето по-нататъшно одухотворение. След това в края на 20-то столетие ще дойдат онези, някои от които са днес тук, обаче съединени с онези, които са били учители в Школата от Шартр. Към това се стреми, към това е насочена целта на Антропософското Движение: да съедини в себе си и двете.
Аристотелизъм в душите, които предимно в старото езичество в очакване на Християнството и живяха с копнеж за Християнството, докато като доминиканци можаха да проповядват Християнството чрез интелектуалността; те ще бъдат съединени с онези, които изживяха християнството още по физически начин и чиито най-важни ръководители бяха свързани с школата от Шартр.
До сега тези последните не са слизали в земно въплъщение, по-добре казано в земно прераждане, въпреки че при моето сближение с Цистерцинския орден можах винаги да срещам вселявания на някои от онези, които бяха в Школата от Шартр. Защото в Цистерцинския орден можеше да бъде срещната някоя личност, която не беше едно превъплъщение, не беше едно прераждане на ученик от Шартр, която обаче имаше моменти в нейния живот, когато часове, дни наред беше проникната от една такава индивидуалност от Школата в Шартр. В този случай имаме следователно "вселявания", а не "въплъщения". И в тези случаи са написани чудесни неща, за които трябва да се запитаме: кой е авторът? Авторът не е "патерът" /отецът/, който тогава се намираше в Цистерцинския орден, в бледожълтата дреха с черната стола и черния пояс; а авторът в този случай беше онази личност, която в този случай се беше настанила за дни или седмици в душата на един такъв брат на цистерцинския орден.
към текста >>
325.
2. СКАЗКА ВТОРА. Арнхайм, 19 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Тези духове дойдоха именно в ордена на
дом
иниканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха.
Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха.
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене? Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел?
към текста >>
И именно от ордена на
дом
иниканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Тези духове дойдоха именно в ордена на доминиканците, те още носеха в своите души един отзвук от импулса на Михаел от неговата минала епоха.
И именно от ордена на доминиканците се роди схоластиката, онази схоластика, която след това трябваше да води остра, но величествена борба с въпроса: как стои въпросът с интелигентното мислене?
Този беше великият въпрос, който след това залегна дълбоко в душите на основателите на схоластиката в 13-то столетие този беше изгарящия въпрос: какво става с господството на Михаел?
към текста >>
Срещу номиналистите застанаха
дом
иниканските реалисти, които казваха: идеите, понятията са нещо действително, което живее в нещата, те не са само имена.
Имаше хора, които по-късно бяха наречени номиналисти те казваха: понятията и идеите са само имена, те не са нещо действително. Те бяха под влиянието на Ариман; защото номиналистите искаха да прогонят от Земята всяко господство на Михаел. Като твърдяха, че идеите са само имена, че те не са нищо действително, те всъщност искаха да не допуснат господството на Михаел на Земята. И за онези, които тогава имаха уши за това, ариманическите духове казваха: космическата интелигентност се е изплъзнала от властта на Михаел; нека не допускаме Михаел отново да добие власт над интелигентността! Но онзи важен небесен събор се състоеше именно в това, че платоници и аристотелци начертаха заедно един план, как трябваше да бъдат разработени по-нататък импулсите на Михаел.
Срещу номиналистите застанаха доминиканските реалисти, които казваха: идеите, понятията са нещо действително, което живее в нещата, те не са само имена.
към текста >>
Така
дом
иниканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел.
Така доминиканците трябваше навреме да работят предварително за следващото господство на Михаел.
И докато платониците, например учителите от Шартр, след завръщането на станалия на небето в началото на 13-то столетие небесен събор останаха в духовния свят, нямаха никакво меродавно прераждане, аристотелците трябваше да работят тогава за земните работи на интелигентността. И от схоластиката която в модерно време Рим изопачи и окарикатури, ариманизира изходи сега всеки модерен интелигентен стремеж, доколкото този стремеж не беше завладян от арабизма.
към текста >>
В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад
дом
иниканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар
дом
иниканец, който беше слязъл вече преди него на Земята.
Следователно образува се едно течение, което работеше непосредствено в управлението на земната интелигентност на основата на аристотелизма.
В него живееше после също онова, за което вчера казах, че някой, който беше останал по-дълго време при Аланус аб Инсулис в духовния свят, слезе като по-млад доминиканец и донесе едно послание от Аланус аб Инсулис на един по-стар доминиканец, който беше слязъл вече преди него на Земята.
Тогава в европейския духовен живот живееше онази силна воля за мощно обхващане на мислите. И чрез земния живот от всичко това произлезе после всичко онова, което след това доведе в началото на 19-то столетие до едно велико, обхватно учредяване в духовния свят, където в мощни имагинации бе представено това, което по-късно трябваше да стане Антропософия на Земята. В първата половина на 19-то столетие, даже малко в края на 18-то, в небесните области бяха събрани всички онези, които на Земята бяха платоници под ръководството на Школата от Шартр и сега се намираха между смъртта и едно ново раждане, а също и тези, които бяха основали аристотелизма в Европа и междувременно отдавна бяха минали през вратата на смъртта. Всички те се събраха там, за да изпълнят един свръхземен култ, в който в действителни имагинации беше представено това, което трябва да бъде отново основано в новото Християнство в 12-то столетие по един духовен начин, след като новата епоха на Михаел беше започнала в последната третина на 19то столетие.
към текста >>
Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на
дом
иниканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
Ето защо не трябва да Ви бъде чудно, че във връзка с този свръхсетивен култ, който стана в първата половина на 19-то столетие, моята първа мистерийна драма "Вратата на посвещението", която трябваше да предаде по определен начин в драматична форма това, което стана в началото на 19-то столетие, получи външно една структура подобна на това, което Гьоте беше представил в своята Приказка за зелената змия и прекрасната Лилия. Защото от формата, в която Антропософията живя в първите времена имагинативно в свръхсетивните области, тя трябваше да слезе в земната област. Защото по онова време в свръхсетивните области стана нещо. Голям брой души, които са били засегнати от Християнството през различните времена, се съединиха с такива души, които бяха по-малко засегнати от Християнството, които бяха живели във времето, когато на Земята стана Тайната на Голгота, и преди това. Тези две групи души се съединиха, за да подготвят Антропософията в свръхземните области.
Там се намираха описаните индивидуалност, които бяха около Аланус аб Инсулис, и тези, които сред течението на доминиканците бяха основали аристотелизма в Европа, съединени също с великия учител на Данте, с Брунето Латини.
И в този голям отряд от души се намираше голяма част от онези, които днес, след като отново са слезли на Земята, са включени в Антропософското Общество. тези, които днес изпитват стремеж да се съберат в Антропософското Общество, бяха заедно в началото на 19-то столетие в свръхсетивния свят, за да изпълнят онзи мощен култ в имагинации, за който говорих.
към текста >>
326.
3. СКАЗКА ТРЕТА. Арнхайм, 20 юли 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на
дом
иниканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството.
Сега се касае за това, че в пълно съзвучие с господството на Михаел стана онова, което дойде в света чрез учителите от Шартр, но също и всичко, което дойде чрез избраните от ордена на доминиканците: така щото, накратко казано, бе произведено онова развитие на човечеството, което от началото на 15-то столетие можа да сложи началото на развитието на Съзнателната душа в човечеството.
Защото приблизително в първата третина на предшествуващото развитие, т.е. в първата третина на развитието на Разсъдъчната или Чувствуващата душа имаме разпространението на свръхземната Интелигентност над Азия, Африка и една част от Европа чрез Александризма. Но сега настъпи едно особено време, едно време, което ни показва Михаела, най-изпъкващия архангелски Дух на Слънцето, показва ни го сред това Слънце така, че той знае, как неговото управление на космическата Интелигентност е отпаднала от Слънцето; че той знае: уредени са също и работите, които могат да продължат по-нататъшното развитие на тази интелигентност на Земята. Това време настъпва към 16-то, 17-то следхристиянско столетие. Тогава Михаел е така да се каже свободен от своите предишни задължения в Космоса.
към текста >>
Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на
дом
иниканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят.
Това беше нещо, което така да се каже излизаше вън от всички останали редовно протичащи действия между Богове и човеци.
Душите свързани с Михаел ръководещите човешки души от времето на Александър Велики, онези от великото време на доминиканците и тези, които се бяха събрали около тях по-малко ръководещи, и голям брой стремящи се, развиващи се хора в съюз с ръководещите духове всички те се чувствуваха като откъснати от традиционната връзка с духовния свят.
Тогава човешките души, които бяха предопределени да станат антропософи, изживяха в свръхсетивния свят нещо, което никога по-рано не е било изживявано в свръхземните области от човешките души намиращи се между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на
дом
иниканците е бил фиксиран образът: горестоящи
дом
иниканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
И две неща ще има в по-нататъшното развитие на човечеството, две неща ще има в историята на това развитие. Ще трябва да бъдат положени усилия да бъде разпространено в земната област онова, което някога Михаел предаде на предопределени за това души в своята свръхсетивна Школа, ще бъде необходимо членовете в Антропософското Общество да хранят благоговение към тези познания и да ги предадат на тези, които ще дойдат в следващите въплъщения, докато настъпи краят на 20-то столетие. Тогава някои от тези, които днес за първи път научават тези неща, ще слязат отново на Земята, което значи ще бъде скоро. Но междувременно на Земята ще се явят много неща, ще се издадат много съчинения, които са написани от Ариман. Едната задача на антропософите ще бъде: да се грижат вярно за мъдростта на Михаел, да се застъпват с мъжествено сърце за мъдростта на Михаел и да виждат първото проникване на земната интелигентност с духовния меч на Михаел в това, че сега този духовен меч на Михаел ще бъде размахван, манипулиран от сърцата, в които е влязла мъдростта на Михаел, така, щото образът на Михаел, ще се яви като един въодушевяващ отделните антропософи образ в една нова форма: Михаел стоящ в сърцата на хората, под неговите нозе това, което ще бъде ариманическо писателство.
Той не ще се нуждае от едно външно нарисуване, както често пъти през време на доминиканците е бил фиксиран образът: горестоящи доминиканците схоластици с техните книги, отдолу езическата мъдрост, представена чрез Аверое, Авицена и т.н., които ще бъдат тъпкани от техните нозе тези карти ни могат да се видят навсякъде там, където борбата на християнската схоластика трябвало да бъде изобразена в картини обаче хората ще трябва да имат тази картина духом: всеотдайност спрямо проникващия в света и завладяващ интелигентността на Земята Михаел, и будност така щото човек да може да се издигне над себе си спрямо блестящата, ослепителна работа на Ариман като писател, която действува през цялото 20-то столетие.
Той ще пише своите съчинения на най-странните места, но тези съчинения ще бъдат налице и той ще си създаде ученици. Някои неща се явяват даже в наше време, които неща обработват първо подсъзнателните души, за да се въплътят те бързо отново и да могат да бъдат оръдия на Ариман като писател. Той ще пише във всички области: ще пише в областта на философията, ще пише в областта на поезията, ще пише в областта на драматиката и на епиката; ще пише в областта на медицината, на юриспруденцията, на социологията! Във всички области ще пише Ариман!
към текста >>
327.
6. СКАЗКА ШЕСТА. Торки, 21 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на
дом
иниканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът.
Обаче междувременно настъпи нещо много важно.
Онези, които бяха учители в Шартр, след като минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят, се срещнаха с тези, които тъкмо се готвеха да слязат във физическия свят и които съобразно с тяхната Карма се стремяха тогава да отидат в ордена на доминиканците, където се развиваше аристотелството и александринизмът.
Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото.
към текста >>
Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от
дом
иниканските учители, от схоластиците.
Следователно те се срещнаха с тези готвещи се да слязат души. И ако трябва да говоря с днешните тривиални думи, бих могъл да кажа, там на поврата между 12-то и 13-то столетие в началото на 13-то столетие, се проведе един вид разговор между току що пристигналите и готвещите се да слизат души. И в този разговор стана великата спогодба, чрез която трябваше да бъде съединено действието на слънчевото Християнство, както то се изявява например в принципа на Граала, както се изявява също и в ученията от Шартр, с това, което беше аристотелство, александринизъм. И александринците слязоха долу, основаха днес не особено почитаната схоластика, сред която бе извоювано това, което можеше да бъде извоювано първо чрез радикалността на една крайност: вникването в личното безсмъртие на човека в християнския смисъл това лично безсмъртие, което учителите от Шартр не застъпват така строго. Те още имаха в себе си нещо от това, че казваха: когато душата мине през вратата на смъртта, тя се връща в лоното на божественото.
Те говореха за личното безсмъртие много по-малко от доминиканските учители, от схоластиците.
към текста >>
Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в
дом
иниканския орден един по-стар и един по-млад
дом
иниканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус.
Тук станаха някои важни неща. Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския смисъл, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния смисъл онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала. Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно.
Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус.
След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят. И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това. Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава. Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези учения на Михаеловите учители от старото време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус.
към текста >>
След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като
дом
иникански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят.
Тук станаха някои важни неща. Когато един от учителите схоластици беше слязъл от духовния свят на Земята, за да разпространява след това аристотелството в християнския смисъл, не беше още възможно така искаше Кармата да бъде съединено с душата в пълния смисъл онова, което беше по-дълбокото съдържание на принципа на Граала. Поради тази причина тълкуването на Граала от Волфрам фон Ешенбах можа да бъде произведено относително по-късно. Тогава един друг, който слезе по-късно, донесе съответното и в доминиканския орден един по-стар и един по-млад доминиканец преговаряха върху пълната връзка между аристотелството и онова, което беше повече едно природосъобразно Християнство, каквото то живееше в кръга на Артус.
След това и индивидуалностите, които бяха на Земята като доминикански учители, минаха през вратата на смъртта и възлязоха в духовния свят.
И сега стана онова действително велико споразумение между ръководството на самия Михаел, който гледаше сега надолу към намиращата се вече на Земята Интелигентност, който обаче сега събра своите последователи: духовни същества на свръхсетивния свят, голям брой елементарни същества и много, много обезплътени човешки души, които едно вътрешно душевно влечение насочваше към едно възобновяване на християнството. Това не можа още да стане във физическия свят, защото не бяха се изпълнили още времената за това. Обаче под ръководството на самия Михаел бе основана една велика свръхсетивна институция на мъдростта, където бяха събрани всички души, които бяха още езически надъхани, които обаче се стремяха към Християнството, също и онези души, които през първите християнски столетия бяха живели вече с Християнството в сърцето, както то съществуваше тогава. Образуван бе един Михаелов отряд, който прие в свръхсетивните области, в духовния свят онези учения на Михаеловите учители от старото време на Александър Велики, на Михаеловите учители от времето на преданието на Граала, също и на Михаеловите учители, които съществуваха в такива импулси като импулса на Артус.
към текста >>
328.
7. СКАЗКА СЕДМА. Лондон, 24 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И те виждаха ясно това, както днес посветеният може още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни
дом
ове.
Те отиваха в гората, виждаха едно особено дърво. Тогава знаеха: тук в това дърво се е вмъкнало едно нощно същество, с което ние бяхме заедно.
И те виждаха ясно това, както днес посветеният може още да го вижда: във физическите местности се вмъкват духовните същества като в техни домове.
Ето защо нищо чудно, че след това всички тези неща преминаваха в митовете и хората говореха за това, че има духове на дърветата, духове на изворите, духове на облаците, духове на планините Те виждаха това, с което бяха през нощта, да се вмъква в планините, във вълните, в облаците, в растенията, в дърветата.
към текста >>
И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на
дом
ашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
Днешният посветен знае именно да каже абсолютно, как чрез познанието в съзнанието бива освободено едно духовно същество от всяка звезда, как други духовни същества биват освободени от растенията. Те застават пред посветения, когато той не остава при външното сетивно виждане.
И всеки път, когато отива в природата, когато например вижда първо подобни на домашни духове елементарните същества да излизат от техните жилища в камъните, които елементарни същества се намират навсякъде, където природата започва да бъде малко стихийна тогава, когато човек се запознава и се сприятелява с тези същества на стихиите, той скоро вижда зад тези елементарни същества, а именно зад елементарните същества на минералния свят, по-висши същества, които накрая водят нагоре до първата йерархия, до Серафимите, Херувимите и Престолите.
към текста >>
329.
9. СКАЗКА ДЕВЕТА. Лондон, 27 август 1924 г.
GA_240 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Шести том
И тогава станаха, ако мога да се изразя тривиално-земно върху този възвишен въпрос, тогава станаха един вид преговори между тези, които току що се бяха издигнали в духовния свят идвайки от Школата в Шартр и трябваше да продължат от сега нататък тяхното развитие в духовния свят, и онези другите, които трябваше непосредствено да слязат долу на Земята, между които се намираха непосредствените индивидуалност на Александър и Аристотел, които след това се въплътиха непосредствено в ордена на
Дом
иниканците.
Е случи се нещо много важно. Онези хора, които се събираха предимно около Михаел, които следователно бяха предимно въплътени в епохата на Александър Велики, живееха сега в духовния свят. Те гледаха долу на Земята към това, което беше християнско развитие чрез учителите от Шартр. Обаче те чакаха докато учителите от Шартр, последните, които още учеха за космическото Християнство, отиват горе в духовния свят. И имаше определен момент, един момент в края на 12-то столетие, в началото на 13-то столетие, когато се срещнаха така да се каже в свръхсетивната сфера, в свръхземната сфера, граничаща непосредствено със земната сфера, устроените повече платонически учители от Шартр с онези, които бяха минали през небесния събор в 869 година.
И тогава станаха, ако мога да се изразя тривиално-земно върху този възвишен въпрос, тогава станаха един вид преговори между тези, които току що се бяха издигнали в духовния свят идвайки от Школата в Шартр и трябваше да продължат от сега нататък тяхното развитие в духовния свят, и онези другите, които трябваше непосредствено да слязат долу на Земята, между които се намираха непосредствените индивидуалност на Александър и Аристотел, които след това се въплътиха непосредствено в ордена на Доминиканците.
И в това, което днес е така криво разбрано, което би заслужавало да бъде по-дълбоко познато в неговото значение, в това, което се яви като схоластика на Земята, стана подготовката на всичко по-късно, което след това трябваше да стане в следващата епоха на Михаел.
към текста >>
И за да се вживеят добре в Християнството, за да стоят всецяло вътре в Християнството, се въплътиха на Земята онези, които принадлежаха на сферата на Михаел, които бяха живели в старата епоха на Александър, не бяха изпитали първите столетия на Християнството или минаха през тези столетия само в немеродавни въплъщения, те се въплътиха, за да се вживеят именно в Християнството, въплътиха се в ордена на
Дом
иниканците или други християнски ордени, но главно в ордена на
Дом
иниканците.
И за да се вживеят добре в Християнството, за да стоят всецяло вътре в Християнството, се въплътиха на Земята онези, които принадлежаха на сферата на Михаел, които бяха живели в старата епоха на Александър, не бяха изпитали първите столетия на Християнството или минаха през тези столетия само в немеродавни въплъщения, те се въплътиха, за да се вживеят именно в Християнството, въплътиха се в ордена на Доминиканците или други християнски ордени, но главно в ордена на Доминиканците.
След това те минаха през вратата на смъртта в духовния свят и действуваха по-нататък от духовния свят.
към текста >>
330.
Слово при полагане Основния камък на сградата в Дорнах на 20 Септември 1913
GA_245 Указания за езотеричното обучение
От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у
дом
а си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
Молитвата «Отче наш» беше дадена като молитва на човечеството. Срещу микрокосмичната молитва «Отче наш», която беше оповестена от Изтока към Запада, сега отеква прадревната, макрокосмичната молитва. Така отеква тя отново, когато правилно разбрана от човешките души, зазвучава нататък към световните ширини и отразена оттам се завръща със словата, извлечени от Макрокосмоса. Да приемем в нас макрокосмичната молитва с чувството, че с това започваме да постигаме разбиране на Евангелието на познанието: Петото Евангелие.
От този важен миг със сериозност и достойнство на нашата воля да отнесем у дома си в нашите души увереността, че всяка мъдрост, към която се стреми човешката душа - ако стремежът е искрен - е отражение на космичната мъдрост и всяка кореняща се в несебичната любов на душата човешка обич израства от царящата в човешката еволюция Любов.
към текста >>
331.
Рудолф Щайнер - Обзор върху литературното му и художествено дело
GA_245 Указания за езотеричното обучение
1. Лекции в “
Дом
а на архитекта", Берлин 1903/4 и 1917/18
1. Лекции в “Дома на архитекта", Берлин 1903/4 и 1917/18
към текста >>
332.
1. Първа лекция, 10 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
В това велико учение, което някога имаше своя
дом
на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство.
Мисленето първоначално започна да влияе на ясновидството около 300 400 год. пр.н.е. Имаше златен век в Древноиндийската, Персийската, Египетско-Халдейската, а също и в ранната Древногръцка култура, когато мисленето, още младо и свежо, беше съчетано с виждането в човешката душа. В онези времена, мисленето не беше този труден процес, който е в наши дни. Хората имаха определени грандиозни, всеобхватни идеи, и в допълнение, имаха виждане (е на диаграмата). Нещо от този род, макар и вече в по-слаба форма, присъстваше в чувствителна степен у пророците, които основаха Мистериите на Самотраките и там дадоха величественото учение на четиримата богове: Аксиерос, Аксиокерсос, Аксиокерса и Кадмилос.
В това велико учение, което някога имаше своя дом на остров Самос, определени възвишени идеи бяха предавани на онези, които бяха посвещавани в Мистериите, и те бяха способни да съчетаят тези идеи с оцелелите плодове на древното ясновидство.
Би могло да стане възможно по някакъв друг повод да говорим за тези неща, при това в по-големи подробности. (Виж "Мистерийно познание и мистерийни центрове", XII-та лекция. 14 лекции, изнесени в Дорнах, от 23 Ноември до 21 Декември 1923 год. бел. англ. пр.)
към текста >>
333.
10. Десета лекция, 25 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия
дом
от събота вечер и през целия неделен ден.
В едно село веднъж дошъл чужденец, който бил познат на кмета на града. Той пристигнал на кон и влязъл в селото яздейки. Това било интересно събитие за селяните и те излезли на улицата да го наблюдават.
Той оставил коня си в кметската конюшня и останал в неговия дом от събота вечер и през целия неделен ден.
В понеделник той поискал да си тръгва и помолил за коня си. Кметът казал: "Ти дойде тук пеша, нямаше кон." На всички протести кметът отговарял: "Ти нямаше кон." Най-накрая той казал: "Много добре тогава, ще попитаме хората в селото; те трябва да са те видели когато пристигна." Тогава той събрал хората заедно и ги попитал дали са видели човекът да пристига пеша, и те всички казали "Да". Когато всеки потвърдил това, кметът казал: "Сега ми се закълнете всички, че този мъж дойде пеша." И всички се заклели, че това било така. Следователно човекът бил задължен да напусне града пеша, без своя кон. Скоро след това кметът го настигнал, водейки коня му.
към текста >>
Тогава тези духовни същества се развихрят в своите
дом
акини; това не е изненадващо, защото те са духове на разрушението.
Областта на разрушителните духове, в която човек може да влезе, се разкрива най-ясно ако се наблюдава една душа в момента на преминаването и през портата на смъртта.
Тогава тези духовни същества се развихрят в своите домакини; това не е изненадващо, защото те са духове на разрушението.
Да работят за унищожаването на физическия организъм е тяхна обичайна задача. Това е част от тяхната практическа работа само че не трябва да остават прекалено дълго.
към текста >>
334.
2. Виена, 9 ноември 1988 г. Гьоте като баща на една нова естетика Към второ издание
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия
дом
станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Когато Валтер фон Гьоте почина на 15 април 1885 година и съкровищата на Гьотевия дом станаха достъпни за нацията /Валтер фон Гьоте беше последния потомък на поета/, тогава някой би могъл да погледне потрепвайки с рамена към усърдието на учените, а именно такъв човек, който получаваше и най-малкия остатък от наследството на Гьоте и гледаше на него като към една реликва, която никак не би трябвало да се счита като малоценна за изследването.
Обаче геният на Гьоте е неизчерпаем, той не може да бъде обгърнат с един поглед и ние можем да се приближим до него само постоянно от различни страни. И за тази цел всичко трябва да бъде добре дошло за нас. Също и това, което погледнато отделно изглежда без ценно, добива значение, когато го разгледаме във връзка с обширния светоглед на поета. Само когато извървим цялата богатство на жизнените прояви, в които този универсален дух се е изразил, пред нашата душа се явява неговото същество, неговата тенденция, от която всичко извира при него и която бележи една върхова точка на човечеството. Само когато тази тенденция стане нещо общо благо на всички духовно стремящи се, когато вярата стане нещо всеобщо, че ние трябва не само да разберем Гьотевия възглед за света, а да живеем в този възглед и той да живее в нас, само тогава Гьоте ще е изпълнил своята мисия.
към текста >>
335.
6. СКАЗКА ПЪРВА. Мюнхен, 5 май 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у
дом
а си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ние се чувствуваме с мисленето и възприятието особено у дома си в архитектурата и скулптурата, защото онова сянкообразно абстрактно мислене, което настоящето така много обича, престава, замълчава и се явява едно предметно мислене, което не може другояче, освен да направи неговото съдържание да премине във форми на пространството, в подвижни форми на пространството, в разтягащи се, в прегъващи се, огъващи се форми, в които се изразява течащата в света воля.
Ясновидецът е принуден да не обхваща с мисленето това, което иска да познае от духовния свят, както обикновената наука. Тогава той не би познал нищо духовно. Тогава той само би се измамил, ако би мислил, ако би вярвал, че познава нещо духовно, защото с обикновените мисли не може да се проникне в духовния свят. Който иска да проникне в духовния свят, той трябва да има като мислител нещо, което създава в себе си пластични или архитектурни, но живи форми. Чрез това той стига до там да разбере, че художникът навлиза в едно изживяване на форми в подсъзнание то.
към текста >>
336.
8. Виена, 1 юни 1918 г.
GA_271 Изкуство и познание на изкуството Основите на една нова естетика
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у
дом
а си в архитектурното и скулптурното творчество.
Аз не разбирам това като едно постоянно състояние, а само в моментите, в които се пренасям в такова състояние на ясновиждане. Ето защо това не значи, че ясновидецът изживява музикално така, както това е посочено сега, в други времена, освен когато той иска. В други времена той изживява музикалното така, както го изживява всеки друг човек. Той може да сравни това, което изживява и това, което изпитва, когато изживява ясновидски музикалното произведение на изкуството. При музикалните произведения е важно, че на ясновидеца му е ясно, че изживява музикалното произведение напълно душевно, а именно така, че конкретно душевното се чувствува свързано с музикалното.
По-рано аз казах: ясновидецът си изработва представите така, че се чувствува у дома си в архитектурното и скулптурното творчество.
Когато ясновидецът не само разбира чрез мисленето, а развива също чувствуващи и съобразителни сили, но така, че те се свързват едни с други, не може да се говори за едно отделяне на чувствуването и волението; при ясновидеца можем да говорим за едно душевно изживяване, което свързва тези две способности, които в обикновеното съзнание работят едно до друго, свързва ги в една цялост на чувствуващото воление. Веднъж това чувствуващо воление има един нюанс насочен повече към волението, другият път повече към чувствуването. Когато ясновидецът се пренася със своето повишено съзнание, проникващо в духовния свят, в музикалното, той изживява всичко това, което в неговата душа се явява в нюанс на чувствуването; говорим за действително музикалното, за действително музикалното. Той го изживява така, че не отделя обективния тон от субективно изживения тон, а в ясновидското изживяване тези двете са едно; душата се разлива така, както тоновете се разливат едни в други, само че всичко е одухотворено. Той чувствува своята душа разлята в музикалния елемент, знае, че това, което изживява чрез новоразвитото чувствуващо воление, музикантът го черпи от същия извор и го влага в тоновото вещество.
към текста >>
337.
1.Първа лекция, Дорнах, 27 Май 1923
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен
дом
и няма никакво съществено значение за него самия.
Обаче с помощта на Духовната наука е напълно възможно да открием основните различия във всяка една от тези епохи. И тогава трябва да признаем следното: нашето днешно разбиране за човека ние сме получи ли именно от Четвъртата следатлантска епоха. От Четвъртата следатлантска епоха сме получили и общоприетия днес навик да разглеждаме човека като съставен от тяло, душа и Дух, както и да търсим вътрешните връзки между него и планетата Земя. Обаче животът стана такъв едва в хода на времето.
Да, едва напоследък той се „приземи“ до такава степен, че човекът усеща единствено връзките си със Земята, но не и с Космоса, и гледа звездите и техните движения, а вече дори и облаците като нещо чуждо, което се намира извън неговия Земен дом и няма никакво съществено значение за него самия.
Цялото светоусещане, дори волевите импулси на хората, живели преди Гръцко-латинската епоха, са били, ако ми разрешите да си послужа с този израз, елементарно-космически. Човекът не се нуждаеше от никаква философия, за да усети себе си като част от цялата Вселена, като част от цялата видима Вселена. За човека беше нещо естествено, нещо самопонятно, да усеща себе си не само гражданин на Земята, но и част от целия Космос.
към текста >>
338.
7.Седма лекция, Кристиания (Осло), 18 Май 1923 - Антропософия и изкуство
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Намирайки се в един
дом
, аз трябва да имам и съответните художествени усещания.
Или с други думи: Архитектурата дава израз на първоначалния човешки стремеж за това, как душата иска да бъде приета от Космоса!
Намирайки се в един дом, аз трябва да имам и съответните художествени усещания.
Моят поглед се плъзга по линиите, повърхностите и така нататък. Защо те са тук? За да ми подскажат, че душата иска да продължи тези линии и с тяхна помощ да се отправи към мировите простори. Обаче там душата иска да бъде защитена от напиращата срещу нея светлина» И ако разгледаме отношението на душата към пространствения Космос, и по-точно как пространственият Космос поема човешката душа, тогава ние стигаме до истинските художествени форми на архитектурата.
към текста >>
339.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
Декламаторът се чувства у
дом
а си главно в северните области на Европа.
Аз винаги казвам: декламиране и рецитиране, защото това са две различни изкуства.
Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа.
Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове. Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа. В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара.
към текста >>
Рецитаторът се чувства у
дом
а си главно в южните области на Европа.
Аз винаги казвам: декламиране и рецитиране, защото това са две различни изкуства. Декламаторът се чувства у дома си главно в северните области на Европа. Същественото при него е, че той работи най-вече с тежестта на сричките, с редуването на ниските и високите тонове.
Рецитаторът се чувства у дома си главно в южните области на Европа.
В своя говор той си служи не толкова с тежестта на сричките, колкото с метриката, с редуването на дългите и кратки срички. В своите рецитации древните гърци непосредствено изживяваха хекзаметьра, пентаметъра, понеже познаваха съвсем точно съотношенията между дишане и кръвообращение. При дишането имаме осемнайсет дихателни движения в минута, на които отговарят около седемдесет и два сърдечни удара. Дишане и пулс звучат в обща хармония и в хекзаметъра имаме три дълги срички, следвани от една цезура, като на едно вдишване се падат четири сърдечни удара. В отчетливо скандиращия характер на хекзаметъра се проявява тъкмо това отношение 1:4.
към текста >>
340.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Лайпциг, 10 ноември1906 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
В девакана сме си у
дом
а, там живее нещо вечно и когато на човека тук се дава нещо от прародината, не е чудно, че той се затрогва.
За духовната наука е настъпило времето да даде помощ на човека да достигне вече не като в сън до съзнателното творчество. Бих искал да изясня защо музиката въздейства толкова непосредствено.
В девакана сме си у дома, там живее нещо вечно и когато на човека тук се дава нещо от прародината, не е чудно, че той се затрогва.
И затова влиянието на музиката е толкова голямо дори върху най-обикновения човек, който не предчувства нищо от това, което му се говори чрез музикалните тонове: Аз съм ти, а ти си от моята същност.
към текста >>
341.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 8 март 1923 г.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
При квинтовото изживяване имаме излизане навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му
дом
.
Ако се върнем към терцовото изживяване - при голямата и при малката терца, - стигаме до едно вътрешно движение на човека. Азът е, така да се каже, вътре в границите на човешкия организъм. Човек преживява терците вътрешно. При прехода от терца към квинта - дори и когато има нещо друго помежду тях - той преживява прехода от вътрешно изживяване към външно изживяване. Така че може да се каже: Настроението в единия случай, при терцовото изживяване, е утвърждаване на вътрешното, осъзнаване на човека в самия себе си, при квинтовото изживяване имаме осъзнаване на човека в божествения световен ред.
При квинтовото изживяване имаме излизане навън към вселената, а при терцовото изживяване е налице завръщане на човека в собствения му дом.
Помежду им се намира изживяването на квартата.
към текста >>
342.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. Септември 13, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Ето защо легендата разказва за Нифлхейм, за мъгливия
дом
.
Това съвсем не е така при коня, но когато се е променила човешката глава, други негови органи също са се трансформирали. Постепенно е възникнала настоящата човешка форма. Нека ясно да си представим времето назад в края на Атлантската епоха. Човек все още е имал някакво ясновиждане: въздухът е бил наситен с водни изпарения. С този гъст, водняв въздух, Слънцето и звездите не са били могли да бъдат виждани: не е било възможно да се образува дъга: гъсти, тежки, мъгливи маси, покривали Земята.
Ето защо легендата разказва за Нифлхейм, за мъгливия дом.
След това водите, които били разпростряни из въздуха, се кондензират. Те покриват Атлантида. Потопът означава огромна кондензация на масите, от мъгли, във вода. Човекът, само тогава е могъл да види себе си, когато е видял другите предмети наоколо си.
към текста >>
343.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Септември 14, 1907
GA_284 Окултни знаци и символи
Би било твърде погрешно да твърдим, че такава Готическа катедрала произлиза просто от някакви външни нужди, от някакво желание, може би, да се издигне
Дом
Божий, който да изразява, или означава това, или онова.
Когато хора, които разбират нещо от Окултизма, представят някой обект във външния свят, винаги някаква определена цел за душата е свързана с него. Спомнете си готическите черкви, тези характерни сгради, които възникнаха през Средните Векове и се разпространиха от Западна до средна Европа. Тези черкви имат определен архитектурен стил, който се изразява чрез арката, която се състои от две части и се съединява в една точка горе. Тази архитектурна форма обхваща цялото, като някаква атмосфера тази специфична извивка, състояща се от две части, заострящи се до една точка, като цялото се протяга нагоре, колоните също с определена форма и пр.
Би било твърде погрешно да твърдим, че такава Готическа катедрала произлиза просто от някакви външни нужди, от някакво желание, може би, да се издигне Дом Божий, който да изразява, или означава това, или онова.
Нещо много по-дълбоко лежи в основата. Тези, които са дали първите идеи за тези Готически сгради са били адепти на Окултизма. Те са били, до известна степен, посветени. Тяхната цел е била, че всеки, който влезе в такъв Дом Божий, да получи определено душевно впечатление. Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола.
към текста >>
Тяхната цел е била, че всеки, който влезе в такъв
Дом
Божий, да получи определено душевно впечатление.
Тази архитектурна форма обхваща цялото, като някаква атмосфера тази специфична извивка, състояща се от две части, заострящи се до една точка, като цялото се протяга нагоре, колоните също с определена форма и пр. Би било твърде погрешно да твърдим, че такава Готическа катедрала произлиза просто от някакви външни нужди, от някакво желание, може би, да се издигне Дом Божий, който да изразява, или означава това, или онова. Нещо много по-дълбоко лежи в основата. Тези, които са дали първите идеи за тези Готически сгради са били адепти на Окултизма. Те са били, до известна степен, посветени.
Тяхната цел е била, че всеки, който влезе в такъв Дом Божий, да получи определено душевно впечатление.
Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола. Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в подсъзнанието. Човек не е наясно с това, което става в неговата душа. Много хора вярват, че материализмът на нашето време е възникнал, понеже се четат толкова много материалистични книги. Обаче, окултистът знае, че това е едно от по-малките влияния.
към текста >>
Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв
Дом
Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото
дом
, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола.
Би било твърде погрешно да твърдим, че такава Готическа катедрала произлиза просто от някакви външни нужди, от някакво желание, може би, да се издигне Дом Божий, който да изразява, или означава това, или онова. Нещо много по-дълбоко лежи в основата. Тези, които са дали първите идеи за тези Готически сгради са били адепти на Окултизма. Те са били, до известна степен, посветени. Тяхната цел е била, че всеки, който влезе в такъв Дом Божий, да получи определено душевно впечатление.
Когато човек види тези особени извивки, когато човек гледа вътрешното пространство, в което колоните се издигат като дървета в дъбрава, такъв Дом Божий, въздействува върху душата много по-различно, отколкото дом, поддържан от стари колони, който има обикновена римска, или ренесансова купола.
Разбира се, човек не осъзнава факта, че такива форми въздействуват върху душата точно определено: това става в подсъзнанието. Човек не е наясно с това, което става в неговата душа. Много хора вярват, че материализмът на нашето време е възникнал, понеже се четат толкова много материалистични книги. Обаче, окултистът знае, че това е едно от по-малките влияния. Онова, което окото вижда е от много по-голямо значение, защото има въздействия върху душевни процеси, които повече, или по-малко се извършват в подсъзнанието.
към текста >>
344.
3. Трета лекция, 23.08.1919
GA_293 Общото човекознание
И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в
дом
а си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея.
С други думи: Ако човек разглежда природата със своя разум, той стига само до това, което е мъртво в нея и точно от мъртвата материя той извежда т.н. природни закони. Обаче онази част от природата, която се издига над мъртвата материя и е устремена към бъдещия свят, човек долавя благодарение на своята смътна и неопределена воля, проникваща чак до сетивата. Замислете се, колко подвижен и жив става Вашият усет за природата, ако правилно вникнете в това, което току-що казах.
И тогава Вие ще се съгласите: Когато изляза всред природата, тя ме посреща с изобилие от светлина и цветове; и доколкото въз приемам светлината и нейните цветове, аз се свързвам, с тази част от природата, която е устремена към бъдещето, а когато после се прибера в дома си, и размишлявайки върху природата стигам до нейните закони, тогава аз имам работа с онова, което непрекъснато умира в нея.
В природата, разрушителните и градивни сили са взаимно свързани. Обстоятелството, че възприемаме разрушителните сили и изобщо умиращата природа, се дължи на това, че носим в себе си отражението от нашия пренатален живот, т.е. от живота ни преди раждането, явяващо се сега под формата на представен и мисловен свят, с чиято помощ ние вникваме в умиращата природа. А обстоятелството, че можем да вникнем в бъдещите метаморфози на природния свят, се дължи на факта, че се обръщаме към природата не само с нашите разум и мислене, а и с това, което у нас самите има подчертано волев характер.
към текста >>
345.
4. Четвърта лекция, 25.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя
дом
, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани.
Когато днес осъществявате определено действие чрез Вашата воля, Вие изобщо не извличате от Вашето обикновено съзнание някаква ясна представа за начина, по който бихте могли да усъвършенствувате подобно действие следващия път. Обаче „вторият човек", който живее във Вас, бързо стига разбира се не чрез представите, а чрез волята до напълно ясна идея, как би трябвало да постъпи, ако се намери още веднъж в същото положение. Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа.
Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани.
Всред гостите имало, естествено, и дами. След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани. Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града. Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица. Какво сторили изпращачите?
към текста >>
След като вечерята привършила,
дом
акинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани.
Не подценявайте неговото познание! Изобщо не подценявайте този „втори човек". Днес той е обект на изучаване от страна на онази научна дисциплина, която нарича себе си аналитична психология или психоанализа. Обикновено тя се базира на примери като следния: Един човек давал прием в своя дом, като предвиждал, веднага след неговия край, съпругата му да замине за близките минерални бани. Всред гостите имало, естествено, и дами.
След като вечерята привършила, домакинята била придружена до гарата, за да отпътува до минералните бани.
Цялата компания, включително и въпросната дама, поела обратно към града. Изведнъж, на едно кръстовище, всички били изплашени от един файтон, който изненадващо връхлетял върху тях, идвайки от съседната улица. Какво сторили изпращачите? Естествено, всички отстъпили встрани, но не и дамата. Тя се затичала, колкото силите и позволявали, пред конете, които я последвали, понеже кочияшът не могъл да ги удържи.
към текста >>
Все пак, била спасена и веднага върната в къщата на
дом
акина, където прекарала нощта.
Какво сторили изпращачите? Естествено, всички отстъпили встрани, но не и дамата. Тя се затичала, колкото силите и позволявали, пред конете, които я последвали, понеже кочияшът не могъл да ги удържи. Обаче дамата тичала толкова бързо, че другите просто не могли да я настигнат, преди тя да наближи до един висок мост. В решителния момент, изобщо не и хрумнало да завие и полетяла долу в реката.
Все пак, била спасена и веднага върната в къщата на домакина, където прекарала нощта.
към текста >>
Тя искаше, веднага след заминаването на нейната приятелка, да се върне в същия
дом
, понеже беше влюбена в човека, който даваше приема тази вечер.
Този случай Вие ще намерите описан в много ръководства по психоанализа, но за съжаление, интерпретиран погрешно. Какво всъщност лежи в основата на тази случка? В основата лежи не друго, а желанието на въпросната дама. Какво всъщност искаше тя?
Тя искаше, веднага след заминаването на нейната приятелка, да се върне в същия дом, понеже беше влюбена в човека, който даваше приема тази вечер.
Обаче тя няма никаква представа за своето желание, за щото то лежи дълбоко в подсъзнанието. Много често подсъзнанието на втория човек, който се намира вътре в нас, е значително по-рафинирано от обикновеното съзнание. И подсъзнанието в този случай е толкова рафинирано, че дамата нагласява цялата ситуация, чак до падането във водата, само за да бъде отведена обратно при човека, в когото е влюбена. Тя дори пророчески предвижда, че ще бъде спасена.
към текста >>
346.
9. Девета лекция, 30.08.1919
GA_293 Общото човекознание
Там, където се говори за овчарското и
дом
ашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство.
В текстовете, които разгледахме наскоро, обърнах внимание върху необходимата подготовка, така че да не се забравя тяхната морална цел*50.
Там, където се говори за овчарското и домашното куче, аз подчертах, че човешкият морал може да намери своето отражение и в животинското царство.
В стихотворението на Хофман фон Фалерслебен, „Теменугата", също се опитах без никакъв педантизъм да подчертая моралния елемент пред седемгодишни деца, и то с оглед на тяхното несъзнателно убеждение, че светът е морален. Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна „раса", която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.
към текста >>
347.
6. ШЕСТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 27.8.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Кучето-пазач служи за нещо;
дом
ашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни.
Но вие знаете деца, че има и други кучета, малки, те са повечето мързеливци, жалки мързеливци! Те лежат на възглавници или в скута на господарките. Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи.
Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни.
Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото. Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка. То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам.
към текста >>
Дом
ашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка.
Накратко те са лентяи. Те не са толкова полезни колкото кучетата-пазачи. Кучето-пазач служи за нещо; домашните кученца са само за игра и по принцип не са полезни. Ако някой направя нещо нередно, кучето-пазач ще го хване, сграбчи и порядъчно ще го разтърси. Това ще бъде полезно, защото другото животно няма да може да открадне месото.
Домашното кученце не прави такива полезни неща, то само джафка.
То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
към текста >>
Дом
ашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
То джафка по всеки, а когато идват други големи кучета, то бяга назад и джафка ли джафка. Но кучетата, които лаят не хапят, така казва поговорката; така мислят и големите кучета, които минават оттам. Може да се види как големите кучета преминават съвсем спокойно, остават малките да джафкат и си мислят: Куче, което лае не хапе. То не е смело, а страхливо. Едно куче-пазач, трябва винаги да проявява смелост.
Домашните кученца тичат след него и лаят, но когато той ги погледне, те веднага се отдръпват.
Виждате ли, тези кученца са мързеливци, вършат на този свят само ненужни неща и не стават за нищо. Те приличат на тези хора, на които не трябва да се обръча внимание, когато често джафкат за нещо.
към текста >>
Тези
дом
ашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо.
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо.
Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо! Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета. Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка.
към текста >>
Кучето-пазач, но е по-голямо от
дом
ашните кучета.
Тези домашни кученца са съвсем малки, кучето пазач е голямо. Но има също и средни от големите кучета. Такова едно куче не е голямо!
Кучето-пазач, но е по-голямо от домашните кучета.
Тази средна големина е овчарското куче. То трябва да пази добитъка. В някои области това е по-тежко, отколкото при нас. Навсякъде, например в Русия идват вълци. И кучето трябва да внимава да не дойде вълк или друго животно; затова трябва да тича непрекъснато около стадото.
към текста >>
То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като
дом
ашните кученца.
Следователно овчарското куче е нещо полезно.
То може да се сравни с хора, които наистина помагат в живота и не са безполезни като мързеливците, като домашните кученца.
Да, такива ги има и в живота на хората, има разлика между хора, които са като овчарското куче и тези, които са като кучето-пазач. И двата вида са полезни, дори когато тези, които са като кучето-пазач понякога са груби. Понякога те казват съвсем верни неща кратко и точно; създава се усещане, че трябва нещо да се запази, защити, да се отблъсне врага. Овчарското куче може да се сравни с хора, които уреждат тихо своите работи, но трябва да се изчака, докато в работата им възникнат трудности. Овчарското куче тича наоколо.
към текста >>
Тогава на улицата
дом
ашните кученца започнали да джафкат по него.
Едно старо овчарско куче, което вярно пазило добитъка на своя господар, се прибирало вечерта в къщи.
Тогава на улицата домашните кученца започнали да джафкат по него.
То си вървяло напред и не се оглеждало. Когато стигнало до магазина за месо, едно куче-пазач го попитало как може да понася лая и защо не се пребори някое от тях. "Не", казало овчарското куче, "никое не ме мъчи и не ме хапе, аз трябва да пазя зъбите си за вълците."
към текста >>
348.
10. ДЕСЕТИ СЕМИНАР. Щутгарт, 1.9.1919
GA_295 Лекции по валдорфска педагогика
Истински големите листа на растенията биха означавали: не си готов с нищо,
дом
огваш се трудно до всичко, не си сръчен.
Растителният свят е видимия душевен свят на земята. Карамфилът е кокетен. Слънчогледът е истински груб. Слънчогледите обичат грубо да блестят.
Истински големите листа на растенията биха означавали: не си готов с нищо, домогваш се трудно до всичко, не си сръчен.
Мисли се, той, е готов, но той все още на е свършил трябва да се търси душевното в растителните форми.
към текста >>
349.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (I). Оксфорд, 21. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Дом
ашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо.
То все още не беше научило нищо. Като пример за това, което беше научило, ми показаха една училищна тетрадка, където се виждаше какво е постигнало момчето на последния изпит, на който е било подложено. В нея можеше да се види само една голяма дупка, която детето беше пробило с гумата, нищо друго. Освен това момчето имаше патологични битови навици. Цялото семейство, което не беше склонно момчето да изучава някакъв занаят – това може да е предразсъдък, но в социалния живот естествено трябва да се съобразяваме с подобни предразсъдъци – цялото семейство беше нещастно.
Домашният лекар беше наясно, че от момчето не може да излезе нищо.
И така в това семейство ми бяха поверени четири деца за възпитание. Другите бяха нормални – това момче аз трябваше да възпитавам заедно с тях. Аз казах: Ще направя един опит. Че ще се получи едно или друго, това в такъв случай човек не може да обещае, но си казах, че ще направя всичко, което може да се направи, стига за възпитанието да ми бъде представена пълна свобода. Естествено майката проявяваше разбиране относно тази свобода, която аз изисквах, така че аз трябваше да се боря срещу останалото семейство, с изключение на майката.
към текста >>
350.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Учителят като артист във възпитателния процес (II) Оксфорд, 22. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
Между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост властвуваща,
дом
инираща е ритмичната система, дихателната система и системата на кръвообращението.
Между 11-та и 12-та година вътрешно в човека се извършва едно голямо преобразование.
Между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост властвуваща, доминираща е ритмичната система, дихателната система и системата на кръвообращението.
Когато детето наближи 10-та година, тогава се развива онова което властвува вътре в дихателната система и в кръвообращението: тактът, ритъмът, който е вътре, те се развиват по посока на мускулната система. Мускулите се снабдяват от кръвта и навътре в мускулите кръвта вибрира по начин, съответствуващ на това, което човекът е вътрешно. Така между 10-та и 11-та година човекът развива своята мускулна система в съответствие с вътрешния си ритъм. Когато наближи 11-та, 12-та година, тогава онова, което е в ритмичната система и в мускулната система се насочва към костната система, насочва се по посока на целия скелет. До 11-та година скелетът е изцяло включен в мускулната система.
към текста >>
В сангвиничното дете особено
дом
инираща е дейността на ритмичния организъм.
Особено трудно за възпитание е сангвиничното дете.
В сангвиничното дете особено доминираща е дейността на ритмичния организъм.
Ритмичният организъм, който между смяната на зъбите и настъпването на половата зрялост в човека е преобладаващият елемент, в сангвиниците този ритмичен организъм добива голяма власт, той започва да преобладава. Ето защо сангвиничното дете препуска от едно впечатление към друго. Ако впечатленията не се сменят достатъчно бързо и ако не идват следващите, детето се чувствува вътрешно притеснено. И така, ние можем да кажем: Сангвиничното дете усеща себе си вътрешно притеснено, ако вниманието му трябва да бъде продължително време приковано на едно място; то чувствува, че не може да остане на същото място, то бяга, в него нахлуват чужди мисли. Това дете трудно може да бъде задържано на едно място.
към текста >>
351.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Човекът в социалния ред: индивидуалност и общност. Оксфорд, 29. Август 1922
GA_305 Градивните духовно-душевни сили на възпитателното изкуство
И тогава от едно
дом
ашно съждение, зависещо от близостта на църковната камбанария, тя постепенно се превръща в едно универсално, космическо съждение.
Обаче тази общочовешка любов първо трябва да бъде разбрана. Не бива да смятаме, колкото и удобно да е това, че тя вече е тук. Тъкмо тя не е тук. И колкото по-често си казваме:”Да, тя не е тук”, толкова по-добре. Защото тази общочовешка любов, тя трябва да се изразява именно в любов към действието, тя трябва да е активна, тя трябва да бъде изживявана в свобода.
И тогава от едно домашно съждение, зависещо от близостта на църковната камбанария, тя постепенно се превръща в едно универсално, космическо съждение.
към текста >>
352.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 22.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тези състояния на умора, тъй като действително трябва да бъдат предизвикани при туберкулозата, би трябвало да бъдат преодолени в съответния момент, като за целта чрез съответна диета, за подробностите на подобна диета ще говорим още, се погрижим за това, да се осъществи едно
дом
иниращо храносмилане, т.е.
Забелязва се, че този храносмилателен процес бива отведен до известен слабителен процес, до едни вид диария. Винаги е необходимо, тези кашлични явления, а също така и гърлобола и други подобни, да бъдат последвани от подобни диарични процеси. Именно това ни показва, как поя вилото се в горното не може да бъде разглеждано само за себе си, и как често лечението на това, което възниква в горното, трябва да бъде търсено чрез процеси в долното, макар да не съществува материална връзка, а само съответствие. Такива състояния на умора бих желал да ги нарека не просто субективни явления на умора, но вече чисто органично обусловени явления на умора възникват и преобладават всъщност вина ги от страна на вещество обмяната, която не е овладяна от горното.
Тези състояния на умора, тъй като действително трябва да бъдат предизвикани при туберкулозата, би трябвало да бъдат преодолени в съответния момент, като за целта чрез съответна диета, за подробностите на подобна диета ще говорим още, се погрижим за това, да се осъществи едно доминиращо храносмилане, т.е.
храносмилането да стане по-добро, от колкото е било у дадения човек досега. Или бих искал да кажа по-лесно да бъде разградено това, което трябва да бъде разградено от храносмилателния процес. Срещу отслабването ще трябва да се преборим по-късно чрез съответна диета, която отново да доведе до известно напълняване, до нещо, което представлява отлагане в органите, в органната тъкан. А нощните изпотявания трябва да бъдат преодолени по-късно. След като първоначално сме ги предизвикали, трябва да се направи опит, човек да бъде насочен към вид дейност с помощта на която чрез одухотворени усилия, т.е.
към текста >>
353.
16. ШЕСТАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5.04.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори болничния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на болничния персонал да се
дом
огват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от болния по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло.
Той е принуден да позволи на душевни изолации да въздействуват върху органи, които не са пригодени за това. И тогава възникват онези явления, които действително могат да бъдат констатирани с помощта на един правилно приложен психоаналитичен метод. Ако по този начин проникнем в човека, можем да открием определени неща, които той носи в своя душевен живот, но който просто не са обработени, и които действуват опустошително в органите, станали вече твърде стари за тази обработка. Ала важното е, че по този път никога не можем да достигнем до терапия, а само до диагноза. Ако останем с това, да прилагаме психоанализата само като диагноза, то ние вършим нещо, което по определен начин е оправдано ако бъде тактично изпълнено.
Но не да става така, нещо, което мога да потвърдя с разни писъмца, които съм получавал, че психоаналитиците да използуват дори болничния персонал в ролята на шпиони, и чрез всякакви обстоятелства, дори с помощта на болничния персонал да се домогват до всичко онова, което желаят да изтръгнат от болния по време на анализата; всичко това се случва толкова често, че в него естествено е заложено едно ужасно зло.
Но при всичко това нещата твърде силно зависят от моралната същност на личностите, занимаващи се с тази област. Ала ако се абстрахираме от тези неща, то бихме могли да кажем: по отношение на диагнозата в психоанализа има някаква истина. Но не е възможно и терапевтично да се върви по този път, по който искат да тръгнат психоаналитиците. Това от своя страна отново е свързано с едно явление на епохата.
към текста >>
354.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с
дом
ашните задачи.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи.
Затова имаме дълбоки основания. Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения. Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с
дом
ашни упражнения.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания.
Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане. Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
Защото
дом
ашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане.
Хората често се оплакват, че във Валдорфското училище[3] ние сме извънредно пестеливи с домашните задачи. Затова имаме дълбоки основания. Една съответстваща на реалния живот педагогика не се съобразява само с абстрактните принципи и изобщо с абстракциите, които днес се налагат по различни начини в живота, а има предвид какво е подходящо за действителното развитие на човека и към него принадлежи преди всичко, че децата не бива да се претоварват с домашни упражнения.
Защото домашните упражнения всъщност често, много често са скритите причини за лошото храносмилане.
Тези неща винаги се проявяват едва по-късно, но са наистина много ефективни. Своеобразното е, че при разглеждането на човешкото развитие свръхсетивната преценка на човека е същевременно указание, че това, което още в ранна възраст се подготвя за по-късното развитие, може още тогава да се види в неговите първоначални прояви.
към текста >>
355.
ДЕВЕТА ЛЕЦИЯ, 18 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Наистина сред антропософите съществува тенденцията не да се издигнат над егоизма, а понякога да стават още по-егоистични, отколкото са нормалните хора, и тогава на някои хора им е напълно безразлично доброто на движението, това, че доброто на движението почива на изискването да не се прави нищо в отделния случай, което външният свят нарича знахарство, а че става въпрос за оздравителния процес на цялата медицина и той не бива да бъде възпрепятстван чрез това, което отделният човек може би понякога поставя като изисквания, изхождайки от своите лични
дом
огвания.
В края на този курс отново бих искал да кажа, че за да се направи възможно движението, така, както следва то да бъде въведено в медицинската област, самият аз няма непосредствено да се намесвам в лечението на отделните пациенти, а само обсъждайки и съветвайки се със самите лекари, така че те винаги да са в състояние да отхвърлят това, което би се получило, ако аз сам бих искал по някакъв начин да се намеся неоснователно в лечението. Това е, което вече казах на края на последния курс. Не е никак лесно - това не може да се премълчи - и от страна на антропософите се прави изключително трудно, защото хората идват с всевъзможни очаквания в тази област.
Наистина сред антропософите съществува тенденцията не да се издигнат над егоизма, а понякога да стават още по-егоистични, отколкото са нормалните хора, и тогава на някои хора им е напълно безразлично доброто на движението, това, че доброто на движението почива на изискването да не се прави нищо в отделния случай, което външният свят нарича знахарство, а че става въпрос за оздравителния процес на цялата медицина и той не бива да бъде възпрепятстван чрез това, което отделният човек може би понякога поставя като изисквания, изхождайки от своите лични домогвания.
Няма да е лесно, но трябва да се изпълни в тази посока, защото ние ще можем да пробием именно в тази област, ако поставим насреща на външния свят това, което съществува в нашето антропософско движение, доколкото се практикува с разбиране, а не се изопачава от неразбиращите. Ние трябва да сме в състояние, поради това, че знаем какво става в антропософското движение, просто да кажем: «Това, което казвате, е съвсем сигурно лъжа, съвсем сигурно е измислено.» Това трябва винаги да можем да го кажем в определени случаи. Можем обаче да го кажем само ако вътрешно сме посветени в това, което съществува в такива неща, към които обърнах вниманието ви, че няма директно да се намесвам в лечебния процес, а че за лечението на пациентите отговарят лекарите от нашето антропософско движение.
към текста >>
356.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 ноември 1920
GA_314 Физиология и терапия от гледна точка на духовната наука
С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно
дом
иниращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област.
Тази сутрин аз обясних как всъщност протича живота в човешкия организъм, как нервно-сетивната система, или накратко главата действува по противоположен начин спрямо системата веществообмен-крайници, и как ритмичната система осигурява тяхното равновесие. Всичко онова, което за нервно-сетивната система са сложни и необходими разградни процеси, всичко то е в постоянно съзвучие и взаимодействие с градивните процеси на веществообмена. Вие спокойно можете да приемете и то може да се докаже че в човешкия организъм двете системи действуват в напълно противоположен смисъл, че например това което става в системата на веществообмена не трябва да накърнява поради своята интензивност и поради смущенията в ритмичната система процесите в нервно-сетивната система. Но ако човек вникне още по-навътре в тези отношения, той ще може да установи, че много често стават и така да се каже, посегателства от страна на една система върху друга система; или с други думи как понякога главата, или нервно-сетивната система, се оказва пренаситена и залята с такива обмени, с такива метаболитни процеси, които във функционално отношение на подобават процесите на системата веществообмен-крайници. Някой процеси от системата на веществообмена, изведнъж започват да проявяват прекалена интензивност и се оказва че са ангажирани в такава дейност, която има своето истинско място и значение не тук, а в главата.
С други думи: Тъй като нервно-сетивната дейност е представена и в системата на веществообмена, често може да се получи едно доминиращо влияние на главата не другаде, а например в коремната област.
Тогава в органите на коремната област, започват да се разиграват разградни процеси, чието нормално протичане може да се осъществява единствено в нервно-сетивната система. Разбира се "долу" тези процеси биха приели една друга форма, но така или иначе, там те биха предизвикали ако ми позволите този израз едно безчинство. И сега, ако вникнем в човешката организация според това, което току що описах ние ще видим възникването на едно тежко човешко заболяване, а именно коремния тиф. Естествено коремния тиф може да бъде наблюдаван и външно емпирично според неговата клинична манифестация, обаче той може да бъде основно разбран и безпогрешно поставен в цялостната човешка организация, единствено по този начин, единствено от гледището на една рационална но "рационална" в Гьотев смисъл медицина, която може да проникне дълбоко навътре в човешкото същество. Обаче ние трябва да се научим да преминаваме от физиологията и патологията към терапията по един нов начин; вчера преди обяд аз ви загатнах, че ние не трябва да изследваме само онова, което се извършва в човешкото същество, а трябва постоянно да го свързваме с това, което се извършва във външната природа.
към текста >>
357.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 26. Юни 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна
дом
акиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото.
И когато някой стига до такива мисли, които са приложими за света, хората казват: Той е развил тези мисли от самия себе си. – Но когато сериозно проучваме човека от антропософска гледна точка, ние изобщо не откриваме в него някакъв източник, от който биха могли да възникват мислите. Всички изследвания, търсещи източника на мислите, наподобяват за Духовната наука една ситуация, при която някой всяка сутрин намира на масата си гърне, пълно с мляко (Рис. 3), и ето че един ден, изхождайки от своята интелигентност, започва да разсъждава, по какъв начин глината, от която е направено гърнето, всяка сутрин произвежда млякото от самата себе си. Ясно е, че в глината, от която е направено гърнето, ние никога няма да открием това, от което би могло да произлезе млякото.
Нека сега да си представим, че някаква прислужница, или по-добре казано, една модерна домакиня, идваща от гувернантското съсловие – макар и това да е почти невъзможно – но все пак би могло да се случи, никога не е виждала по какъв начин млякото изпълва гърнето: несъмнено човек би сметнал една такава личност за пълен глупак, щом би могла да разсъждава върху това, как глината е произвела млякото.
Тук сме изправени пред една хипотеза, граничеща с абсурд: някой да стига до подобни изводи за гърнето с мляко. Обаче по отношение на мисленето науката стига тъкмо до тази хипотеза и тя, несъмнено, е извънредно глупава. Защото ако изследваме нещата със средствата на Духовната наука, за които се говори вече повече от 20 години, ако си послужим с тези средства, ние никога няма да открием в това, което представлява човешката организация нещо, което би могло да произвежда мислите. Такова нещо просто не съществува. Както млякото трябва да бъде налято в гърнето, за да е там, така и мислите първо трябва да навлязат в човека, за да ги открием вътре в него.
към текста >>
358.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 1. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и
дом
ашният лекар, се оказват безпомощни.
По време на моята възпитателска дейност, аз имах възможност да се занимавам с едно изоставащо дете на 11 години. В 6.
глава на „Моят жизнен път” аз описвам историята на това изоставащо дете, чиито родители, както и домашният лекар, се оказват безпомощни.
Момчето трябваше да изучи някакъв занаят. Но това се приемаше като нещо ужасно. Освен майката, една спокойна жена, всички останали бяха извън себе си, защото смятаха за срамно, едно дете от такова видно буржоазно семейство да учи някакъв занаят. Не беше моя работа да обсъждам тази тема. Освен всичко друго, детето имаше и хидроцефалия, така че аз поставих условието: Детето да ми бъде поверено изцяло.
към текста >>
359.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 6. Юли 1924
GA_317 Лечебно-педагогически курс
Следователно, в този случай сме изправени пред едно много силно
дом
иниране на волята и преди всичко, в процеса на възпитанието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна.
Следователно, в този случай сме изправени пред едно много силно доминиране на волята и преди всичко, в процеса на възпитанието трябва да се отнасяме колкото се може по-нежно с нервно-сетивната система, която като цяло е много лабилна.
Към нервно-сетивната система на тези деца следва да се отнасяме с голяма нежност и най-вече да не натоварваме очите с четене и други подобни неща, а цялото преподаване да се извършва без зрителни усилия, без четене. Напротив, нека очите да привикнат към такива цветови впечатления, които да не се различават много, а бавно преливат едно от друго, както става, когато детето наблюдава дъждовната дъга. Това са част от средствата, които бихме могли да приложим.
към текста >>
– Защото, когато човек се нанася в един обзаведен
дом
, той не изхвърля всички мебели, а понякога, стига да е възможно, си задава въпроса: Как да използвам това, което съм заварил вътре?
Но ако човек иска да направи нещо, той не бива да си представя кармата така: Ето, има един Ангел, който е довел тук С., друг Ангел е поставил тук П., трети Ангел е довел Л. После друг Ангел е привлякъл упорития д-р К., а друг особено благосклонен Ангел се е погрижил за г-ца Б.; така ние се чувствуваме събрани тук от пет Ангела. Но ако човек действително иска да предприеме нещо, това съвсем не е правилното разбиране за кармичните връзки, в които ни предстои да навлезем. Правилното разбиране търси ентусиазма, насочен към бъдещата карма, която продължава да работи и в този момент. Сега Вие бихте могли да попитате: Какви са били предпоставките в Йена, към които можем да се присъединим?
– Защото, когато човек се нанася в един обзаведен дом, той не изхвърля всички мебели, а понякога, стига да е възможно, си задава въпроса: Как да използвам това, което съм заварил вътре?
към текста >>
360.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 9 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около
дом
а си.
Когато такъв човек заспи, виждаме че нещата са така поставени и по време на съня. Азовото устройство не е разположено по правилен начин в астралното тяло. Последицата от това е, че възникват изключително силни изживявания в подробностите на външния свят. В тази част на света, в която се намира, такъв човек има изживявания със своя Аз и със астралното тяло тогава, когато е вън от физическото и от етерното си тяло.
Той изживява фините подробности на растенията, подробностите на овощната градина около дома си.
Но това, което се вижда денем, но подробностите във вкуса на ябълката и други подобни. Така е, така бива изживяно всичко това. И към това избледнелите мисли, представляващи последействуващи сили в астралното тяло, последействуващи сили от будния живот.
към текста >>
Третото обиталище на Бога или
Дом
ът на Бога.
Това, което възниква сега, което аз описах от една определена гледна точка, то става по-богато, то се разчленява вътрешно; човек вижда много повече откъм своята вътрешност: второто обиталище на Бога. Когато настъпи третият стадий, вътрешният поглед е с някаква особена красота, и такива хора си казват: аз виждам третото обиталище на Бога с невероятни прелести, с разхождащи се в него духовни същества. Това е един вътрешен поглед, това е един мощен, грандиозен обзор над един одухотворен свят.
Третото обиталище на Бога или Домът на Бога.
В езика това е различно. Когато достигнат до четвъртия стадий, те вече не желаят да възприемат никакви съвети по отношение на активната медитация, но те обикновено достигат до възгледа, че всичко трябва да им се дава по благодат. Те трябва да чакат. Те говорят за пасивната молитва, за пасивната медитация, която човек не бива да предприема, но която трябва да настъпи, когато Бог пожелае да я даде на човека. Тук пасторът трябва да има фин усет за това, кога единият стадий преминава в другия.
към текста >>
361.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 13 септември 1924 г.
GA_318 Съвместната работа между лекарите и пастирите на човешката душа
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на
дом
ашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните.
Тогава този човек е бил инкарниран в една местност в Южния Ориент, и е живял в едно обкръжение от хора, които хора изключително много обичали животните. Вие знаете, че ориенталските учения съдържат нещо изключително честно по отношение любовта към животните, и те разпростират това, което наричат любов към хората и към нещата около себе си, те го разпростират и върху животните. В тези по-древни времена за определени хора в тези местности е било абсолютно естествено да обичат невероятно много животните и да се отнасят много добре към определени животни. Този човек, когото имам предвид, който в предишното си прераждане живял в едно обкръжение, което по този начин се отнасяло към животинския свят, този човек не бил приятел на животните. Той, наистина под влиянието на предишни прераждания, тях ние няма да изследваме, сега той бил сред едно население, обичащо животните, той, който се отнасял изключително зле към някои животни.
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните.
Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните. И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец.
към текста >>
И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си
дом
, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец.
Той ги измъчвал още като дете, отнасял се зле с тях, измъчвал ги и по-късно, като налагал различни изтезания на домашните животни; накратко, във всеобхватния смисъл, той бил един инквизитор на животните. Това предизвикало най-силно възмущение в средата, в която живеел. И той всъщност изживял много конфликти поради своята страст да измъчва животните, от която не можел да се освободи, и която в него била като един вътрешен стремеж, днес ние, отново материалистично оцветено, бихме казали: една первезност на волята. При това той, и това била неговата тогавашна особеност, той възприемал с една величествена чувствителност духовните учения на населението от своето обкръжение, усещал ги близки, имал едно фино усещане за всичко, което проповядвала религията в тази област. Но тъкмо с най-религиозните хора от своето обкръжение той изпадал в най-ужасни конфликти, именно защото измъчвал животните.
И по-точно той измъчвал животните, които имал в собствения си дом, отначало при своите близки, по-късно бидейки сам земеделец.
Животните, които му били най-близките същества, и към които ориенталците се отнасят особено добре, като към членове на семейството, тези животни той измъчвал страшно.
към текста >>
362.
7. Сказка шеста. Дорнах, 2 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако
дом
ът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор.
Пръстите му започват да треперят и той не може да рисува; където около себе си има една празнота или поне нещо, което чувствува като празно, обзема го страх, който той чувствува като нещо болестно. Това се случило в близост до една мелница. За да може въобще да изпълни своето задължение, той постоянно трябва да има до себе си едно дете и само благодарение на присъствието на детето може да рисува. Питаме се: от къде идват подобни явления? От къде идват например другите явления, като това: има хора, които ако през нощта са забравили да оставят отворена вратата към спалнята си, нещо, което при тях отдавна се е превърнало може би в навик, събуждат се облети в пот и не се успокояват докато не отворят вратата; защото такива хора не могат да бъдат в едно пространство, което е затворено.
Има хора, които стигат до там, че трябва да оставят отворени всички прозорци и врати на стаите и даже, ако домът, в който живеят, се намира в двор, трябва да отворят и дворната врата, за да имат съзнанието, че са свободни да излязат през всяко време на простор.
Тази клаустрофобия е нещо, което виждаме да обзема хората, макар и често да се явява в такава радикална форма; тя е нещо, което виждаме да се явява, когато можем да наблюдаваме по-точно душевните състояния на хората.
към текста >>
363.
9. Сказка осма. Дорнах, 3 октомври 1920 г.
GA_322 Граници на природознанието
Когато човек се е
дом
огнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
Чрез това, че сме усвоили едно такова мислене, както постепенно изпъква в течение на “Философия на свободата”, ние стигаме действително в състояние да можем да работим така строго вътрешно психически, че когато възприемаме, изключваме мисленето, подтискаме мисленето, като се отдаваме само на външното възприятие. Но за да засилим психическите сили и да погледнем така да се каже в правилния смисъл възприятието, без при поглъщането да ги обработим с представи, можем да сторим това и така че да не обсъждаме в обикновения смисъл тези възприятия с представи, а към това, което може да се види с очите създаваме символични и други образи. Такива символични и други образи можем да създадем и към това, което можем да чуем с ушите, топлинните образи, осезателните образи и т.н. Чрез това, че възприемането се привежда един вид в течение, чрез това, че във възприемането се внася движение и живот, но по такъв начин, както не става в обикновеното мислене, а в символизиращо също и художествено преработено възприемане, чрез това човек стига по-скоро до силата да се остави да бъде проникнат от възприятието като такова. Можем да се подготвим вече добре за едно такова познание чрез това, че действително се възпитаваме в най-строгия смисъл за това, което аз охарактеризирах като феноменализъм, като разработване на явленията.
Когато човек се е домогнал действително до материалната граница на познанието и не се стреми да премине през килима на сетивата на инерцията, за да търси след това там всевъзможни метафизически неща в атоми и молекули, а когато е използувал понятията, за да подреди явленията, за да проследи явленията до първичните явления, тогава чрез това той получава вече едно възпитание, което може да държи на страна от явленията всякакви понятия.
И тогава ако още символизира, ако представя образно явленията, той добива една мощна психическа сила, за да погълне така да се каже в себе си външния свят свободен от понятия.
към текста >>
364.
Шеста лекция, 6 януари 1921 година
GA_323 Отношение на различните естественонаучни области към астрономията
Значи, трябва по определен начин да се
дом
огнем до други методи на познание.
От предшестващите разглеждания, с които се занимахме тук, може да се види, че цялата работа е в това, при обяснение на природните явления да се намери път, който ни извежда от разсъдъчно-математическото. От самосебе си се разбира, че не следва по никакъв начин да се оспорва обосноваността на математическия подход – това произтича от общия дух на разсъжденията, – но цялата работа е в това, да можем въпреки това, точно да посочим момента, когато основавайки се на математическите представи, от една страна не можем да се придвижим по-нататък в небесното пространство, а от друга – по отношение на ембриологните факти.
Значи, трябва по определен начин да се домогнем до други методи на познание.
Ще стане дума за това, именно в тези лекции да се демонстрира обосноваността на използването на определени познавателни средства. Ще се опитам да обоснова, че търсенето на това, което обикновено се търси в небесното пространство само чрез очите или чрез разширение на техните способности, е необходимо така да се разшири, че целият човек да се превърне в реагент за получаване на сведения по отношение на небесните явления. Днес ще покажа валидността на това, или поне ще се опитам да го набележа, разглеждайки нашия проблем от съвсем друга страна, а именно от страна, която по отношение на тази тема на някои ще им се стори доста парадоксална. Обаче ще видите причината, защо е необходимо да подходим към нашия проблем и от тази страна. Ако разглеждаме развитие на човечеството на Земята, от това развитие би трябвало да се изяви нещо, показващо ни генезиса на небесните явления.
към текста >>
365.
2. Увод
GA_326 Раждането на естествените науки
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се
дом
огне.
Без съмнение, образът, който науката приема по този начин, е различен от този, който тя беше запазила в течение на няколко столетия. Съвременните теории не почиват вече напълно върху дуализма на материята и енергията, който в миналото беше нещо основно.
Днес се отдава по-малко значение на противоположността в класически смисъл, която противопоставяше материята, маса надарена с форма, на енергията, до която опитът не можеше да се домогне.
Неотдавнашните открития направиха да изникват теории, които приписват известни общи свойства на материята и енергията; приема се съществуването на материални вълни и се говори за изоставянето на понятието за нещото. Обаче развитието на идеите, твърде коренно върху някои точки, не изменя нищо от крайната цел на научната мисъл, която е да сведе всички явления до абстрактната математическа формула. И, от тази гледна точка, няма нищо по-типично от изреченията на американеца Александер В. Щерн /цитиран от Марсел Болл в "Наука"/, за когото последните придобивки на вълнова та физика са завършването "на една дълга борба, която беше започнала с Коперник, борба между обективната наука и антропоцентричните илюзии”... Голяма част от нашите мисли не е нищо друго освен дословен израз на сетивни навици. Всекидневната мисъл и обикновеният човешки разум не ни ползват нищо за разбирането на вселената.
към текста >>
366.
Съдържание
GA_327 Биодинамично земеделие
Торенето и
дом
акинството на природата.
Торенето и домакинството на природата.
Начин на действие на веществата и на силите, и начин на действие на Духа. Същност на дървото в сравнение с едногодишното растение. Купчина земя същността на наторената земя. Лично отношение към тора. Действие на силите в органичното вещество.
към текста >>
Дървото в цялостното
дом
акинство на природата.
По-интимните взаимодействия в природата: Отношението между полевъдство, овощарство, животновъдство.
Дървото в цялостното домакинство на природата.
Тревистите и житните растения Камбиумът. – Миризмата на тревистите растения и на дърветата. Същността на корена. Сродство на растенията със света насекомите. Дъждовните червеи.
към текста >>
Солта
Дом
ати и картофи.
Селското стопанство като индивидуалност. Съвместното действие на веществените и силовите потоци при животните за мляко, за работа и за угояване. Храненето с корени. – Лененото семе. Сеното Детелиновите растения готвенето на храната.
Солта Домати и картофи.
– Селското стопанство в най-тясна връзка със социалния живот.
към текста >>
367.
2. Вместо увод, Дорнах, 20 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Затова за Коледното събрание в Дорнах дойде племенникът на граф Кайзерлинг, на когото при изпращането е било казано: „Или ще издействаш даденото обещание този курс да бъде проведен през първото полугодие, или не се връщай у
дом
а.“ С тази поръка племенникът се появи и така настойчиво говори, че аз му обещах курсът да се състои веднага, щом бъде възможно.
Виждате, какво богато посрещане беше направено. Все пак трябва да отбележа, че на графиня и на граф Кайзерлинг не беше лесно да устроят този курс, тъй като той от дълго време беше обещан, но аз все не можех да отида.
Затова за Коледното събрание в Дорнах дойде племенникът на граф Кайзерлинг, на когото при изпращането е било казано: „Или ще издействаш даденото обещание този курс да бъде проведен през първото полугодие, или не се връщай у дома.“ С тази поръка племенникът се появи и така настойчиво говори, че аз му обещах курсът да се състои веднага, щом бъде възможно.
към текста >>
И затова още при първия обяд, когато поздравих
дом
акините, казах, че в Кобервитц всичко е от желязо.
Фактически това желязо ме пресрещаше навсякъде.
И затова още при първия обяд, когато поздравих домакините, казах, че в Кобервитц всичко е от желязо.
Племенникът беше железен в своето настояване, когато дойде тук по Коледа. Почвата изцяло е пропита от желязо и там господства нещо целенасочено, съзнателно и енергично, така че нищо друго не можах да кажа, освен: желязната графиня и железният граф. В действителност също и в моралното поведение имаше нещо изцяло желязно.
към текста >>
Макар че някои трябваше да отпътуват в неделя, на приятелската среща в понеделник присъстваха все още триста и седемдесет членове и всички те бяха нагостени с вечеря от
дом
а Кайзерлинг.
Освен това сърдечността, с която Бреслау и Кобервитц се отзоваха на тези лекции, се изрази във формата на една организираност, поставена под знака на Духа, тъй като имаше дълбоко антропософско разбиране, което беше пренесено и осъществено в материята. Трябва да спомена, че последната вечер, в по неделник вечерта, всичко приключи вместо с лекция, с приятелска среща. Бяха дошли наистина много членове отдалеч. От дълго време членовете от германските области не са имали такава възможност. Те бяха дошли от Южна Германия, от Източна Германия, разбира се също и от близките области, така че голямата зала беше препълнена.
Макар че някои трябваше да отпътуват в неделя, на приятелската среща в понеделник присъстваха все още триста и седемдесет членове и всички те бяха нагостени с вечеря от дома Кайзерлинг.
към текста >>
368.
3. Първа лекция, Кобервитц, 7 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Дълбоко задоволство ни доставя фактът, че имаме възможност да проведем този селскостопански курс тъкмо в
дом
а на граф и графиня Кайзерлинг.
Дълбоко задоволство ни доставя фактът, че имаме възможност да проведем този селскостопански курс тъкмо в дома на граф и графиня Кайзерлинг.
От моите предишни посещения зная каква чудно хубава атмосфера цари тук, имам предвид преди всичко духовно-душевната атмосфера, и как точно тази духовно-душевна атмосфера е най-хубавата предпоставка за това, което ще бъде говорено на този курс.
към текста >>
Всичко това ме кара да изкажа на
дом
а Кайзерлинг най-дълбока благодарност, към което се присъединява разбира се и г-жа Щайнер, за това, че тъкмо тук ще можем да изживеем тези празнични, а смятам, че ще бъдат и работни дни.
Всичко това ме кара да изкажа на дома Кайзерлинг най-дълбока благодарност, към което се присъединява разбира се и г-жа Щайнер, за това, че тъкмо тук ще можем да изживеем тези празнични, а смятам, че ще бъдат и работни дни.
Аз мисля, че точно защото сме в Кобервитц през тези празнични дни, тук ще царува свързаният с Антропософското движение селскостопански дух. Нали точно граф Кайзерлинг стоеше с думи и дела, и с пълна пожертвователна работа в началото на старанията ни, които проявихме по отношение на развитието на селското стопанство в Щутгарт, тръгвайки от „Идващият ден“[1]. Той влагаше своя основно сраснал се със селското стопанство дух в това, което можахме да направим относно селското стопанство. От най-вътрешното наше движение се породиха сили, които напълно естествено ни привлякоха към Кобервитц в мига, в който графът ни покани. Затова аз мисля, че всеки охотно и с удоволствие е дошъл в Кобервитц за провеждането на този курс.
към текста >>
Това дава основание ние, които сме тук, да изкажем нашата дълбока благодарност, че в тези дни
дом
ът Кайзерлинг ни приема с всички наши стремежи.
Аз мисля, че точно защото сме в Кобервитц през тези празнични дни, тук ще царува свързаният с Антропософското движение селскостопански дух. Нали точно граф Кайзерлинг стоеше с думи и дела, и с пълна пожертвователна работа в началото на старанията ни, които проявихме по отношение на развитието на селското стопанство в Щутгарт, тръгвайки от „Идващият ден“[1]. Той влагаше своя основно сраснал се със селското стопанство дух в това, което можахме да направим относно селското стопанство. От най-вътрешното наше движение се породиха сили, които напълно естествено ни привлякоха към Кобервитц в мига, в който графът ни покани. Затова аз мисля, че всеки охотно и с удоволствие е дошъл в Кобервитц за провеждането на този курс.
Това дава основание ние, които сме тук, да изкажем нашата дълбока благодарност, че в тези дни домът Кайзерлинг ни приема с всички наши стремежи.
към текста >>
Зная какво означава, в продължение на дълги дни да се приемат толкова много посетите ли по начин, който виждам че става, и мисля, че в тази благодарност мога да вложа необходимия нюанс, като моля напълно да се приеме, че разбирам трудностите за провеждане на такова мероприятие в
дом
, който се намира далеч от града Убеден съм в това, че неудобствата, за които граф Кайзерлинг говори, ще бъдат отстранени и всеки от нас ще си отиде доволен, що се отнася до гощаването и приемането.
Колкото до мен, тази благодарност е най-сърдечна и аз моля семейство Кайзерлинг да я приеме съвсем специално.
Зная какво означава, в продължение на дълги дни да се приемат толкова много посетите ли по начин, който виждам че става, и мисля, че в тази благодарност мога да вложа необходимия нюанс, като моля напълно да се приеме, че разбирам трудностите за провеждане на такова мероприятие в дом, който се намира далеч от града Убеден съм в това, че неудобствата, за които граф Кайзерлинг говори, ще бъдат отстранени и всеки от нас ще си отиде доволен, що се отнася до гощаването и приемането.
към текста >>
Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича
дом
акинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни.
Учудващо е, че този силиций толкова малко се забелязва, че даже почти се изключва от процеси, в които може да действа извънредно благотворно. В антропософската медицина силициевата субстанция представлява съществената част на много лекарства. Цяла верига от болести се лекуват с вътрешно поемане или с бани със силициева киселина, защото почти всичко, което в случай на заболяване се появява в абнормно състояние на сетивата, което не лежи в самите сетива, а се проявява в сетивата, както и във вътрешните сетива, което предизвиква болки тук или там в органите всичко това по чудесен начин бива повлияно от силиция.
Изобщо силицият играе мислимо най-голяма роля в това, което по един древен израз се нарича домакинство на природата, тъй като силицият се намира не само там, където го виждаме, в кварца или в другите камъни.
Извънредно фино разреден силиций има също в атмосферата, всъщност той е налице навсякъде. Половината от стоящата на наше разположение Земя е силиций[5], тъй като той заема 48% от нея. Какво върши силицият? Да, това трябва да се запитаме в една хипотетична форма.
към текста >>
369.
4. Втора лекция, 10 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Случва се следното:в края на Януари минералните вещества на Земята имат най-силен стремеж да кристализират и колкото по-надълбоко се отива, толкова този стремеж да станат чисти кристали в
дом
акинството на природата става по-силен.
Случва се следното:в края на Януари минералните вещества на Земята имат най-силен стремеж да кристализират и колкото по-надълбоко се отива, толкова този стремеж да станат чисти кристали в домакинството на природата става по-силен.
Това, което става с кристалите, не се отразява на живота на растението. Тогава растенията са най-много отдадени на себе си и най-малко са изложени на минералните вещества. Обратно, известно време преди и след този период, особено преди него, когато минералите се подготвят да преминат във формиране, в кристализиране, те са от особена важност за развитието на растенията. Тогава те излъчват силите, които са от особена важност за растежа на растенията. Следователно можем да кажем: към Ноември до Декември настъпва времето, в което процесите под повърхността на Земята оказват особено въздействие върху развитието на растенията.
към текста >>
Животинският организъм живее вътре в природното
дом
акинство и непосредствено е свързан с всичко, което му принадлежи.
Това ще стане, когато отново са налице познания за вътрешните сили, които действат в стопанството. Разбира се, към това, което вече изложихме относно съответстващото на стомах състояние над почва та и за съответстващото на главата състояние под почвата, принадлежи също и разбирането за животинския организъм.
Животинският организъм живее вътре в природното домакинство и непосредствено е свързан с всичко, което му принадлежи.
С оглед на неговата форма и обагряне, върху структурата и състава на неговата субстанция в животинския организъм действат силите на Космоса: от муцуната към сърцето действат силите на Сатурн, Юпитер и Марс, в сърцето силите на Слънцето и зад сърцето към опашката силите на Венера, Меркурий и Луната /Рис.6/.
към текста >>
370.
5. Трета лекция, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
В природата азотът работи заедно с четири свои роднини, чието действие също трябва да се познава, ако искаме да разберем неговите функции и тяхното значение в тъй нареченото
дом
акинство на природата.
В природата азотът работи заедно с четири свои роднини, чието действие също трябва да се познава, ако искаме да разберем неговите функции и тяхното значение в тъй нареченото домакинство на природата.
Тези четири роднини са свързани с азота с растителния и в животинския белтък по един още не познат, тайнствен начин за днешната наука. Това са въглеродът, кислородът, водородът и сярата.
към текста >>
Ако се абстрахираме от раздробената форма на въглерода в природата като въглища или графит и го разгледаме в неговата жива дейност в човека и в телата на животните и как изгражда телата на растенията, тогава става ясно, че аморфното вещество и безформеният материал, който смятаме за въглерод, представлява последният отпадък, мъртвият труп на онова, което всъщност е въглерода в
дом
акинството на природата.
Ако се абстрахираме от раздробената форма на въглерода в природата като въглища или графит и го разгледаме в неговата жива дейност в човека и в телата на животните и как изгражда телата на растенията, тогава става ясно, че аморфното вещество и безформеният материал, който смятаме за въглерод, представлява последният отпадък, мъртвият труп на онова, което всъщност е въглерода в домакинството на природата.
към текста >>
371.
6. Четвърта лекция, 12 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в
дом
акинството на природата.
Често, когато учените говорят за наторяването, се вижда, че всъщност е много малко истинското разбиране, какво в действителност представлява наторяването в домакинството на природата.
Днес често се чува фразата: торът съдържал хранителни вещества за растенията. В началото Ви казах две положения относно храненето на човека, за да Ви посоча как науката в най-ново време, в непосредственото настояще, трябваше да се коригира. Тя трябваше да се коригира, защото се основава на съвсем погрешно виждане относно храненето на всяко същество.
към текста >>
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото
дом
акинство на природата.
А в същността на всичко, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата.
То се извлича от нейната цялост и затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко начинание се изхожда от човека, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа най-добре да се подържа. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.
към текста >>
372.
8. Пета лекция, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво
дом
ашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Събираме дъбова кора, каквато можем да намерим. Нужно е не много, не повече от това, което можем да съберем.
Надробяваме я на трохи, напълваме с тази раздробена маса черепа на някакво домашно животно, безразлично какво е то, затваряме черепа по възможност с някаква кост, заравяме го на плитко в земята, покриваме го с натрошен торф и насочваме към мястото улук, канавка, за да се излива там повече дъждовна вода.
Може даже напълненият с дъбова кора череп да се сложи в каца, в буре, в което да може непрекъснато да се втича и да изтича дъждовна вода; там да се сложи растителна маса, която образува растителна тиня. В тази растителна тиня черепната кутия с раздробената дъбова кора да престои по възможност през есента и зимата снежната вода е също така добра както дъждовната.
към текста >>
373.
9. Въпроси и отговори, 13 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
За целия този имот е достатъчен само белият равнец в градината на този
дом
.
Когато се употребява дивият бял равнец става дума за това особено хомеопатизиране за един голям имот е достатъчно да се разпръсне само незначително количество бял равнец.
За целия този имот е достатъчен само белият равнец в градината на този дом.
към текста >>
374.
12. Седма лекция, 15 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
И човек трябва съответстващо на обекта да види докъде се простира това различие, иначе никога няма да разбере функцията на дървото в
дом
акинството на природата.
Ако разгледате едно овощно дърво, едно крушово, ябълково, сливово дърво, ще видите, че то е нещо съвсем различно. Всяко дърво всъщност е нещо, най-напред външно, съвсем различно от едно тревисто или житно растение.
И човек трябва съответстващо на обекта да види докъде се простира това различие, иначе никога няма да разбере функцията на дървото в домакинството на природата.
Естествено, сега аз на първо място говоря за овощните дървета.
към текста >>
Какво представлява то в цялото
дом
акинство на природата?
Да погледнем дървото.
Какво представлява то в цялото домакинство на природата?
Ако го разгледаме с разбиране, при дървото ще можем да сметнем като същинско растение само това, което израства като тънки леторасти, като зелени носители на листата, цветовете, плодовете. Те израстват от дървото, както тревистите растения израстват от земята, от почвата. За това, което расте по клоните, дървото в действителност е почва. Дървото е издигнала се в хълм земя, само че малко по-жива отколкото земята, от която израстват тревистите и житните растения.
към текста >>
Природните явления, всичко това, което става в природата, винаги има важно и дълбоко значение в
дом
акинството на природата.
Поради това, че коренът на дървото става по-минерализиран, той отнема от почвата част от нейното етерно съдържание, отнема част от живота в нея. Той прави почвата около дървото малко по-мъртва, от колкото това става с почвата около тревистите растения. Това трябва да се схване съвсем стриктно.
Природните явления, всичко това, което става в природата, винаги има важно и дълбоко значение в домакинството на природата.
Затова вътре в природата трябва да изследваме какво е значението на астралното богатство около дървото горе и етерната бедност в областта на неговите корени.
към текста >>
И тогава ще открием, какви са последиците за
дом
акинството на природата.
И тогава ще открием, какви са последиците за домакинството на природата.
От астралното богатство в дървото и около дървото горе живеят и се движат насекомите, след като са завършили стадиите на своето развитие. И това, което в почвата става етерно по-бедно и се разпростира като етерна бедност, разбира се, и в цялото дърво така както духовното винаги действа върху цялото, както изясних вчера във връзка с Кармата при човека, това, което действа долу, действа върху ларвите, така че ако Земята нямаше дървета, на Земята изобщо нямаше да има насекоми. Дърветата създават възможност за съществуване на насекомите. Облитащите надземната част на дърветата насекоми живеят поради това, че има гора и техните ларви също живеят поради това, че съществува гора.
към текста >>
375.
13. Осма лекция, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Знаете, че
дом
атите бяха въведени като храна в по-ново време, сравнително отскоро.
Сега трябва да насочим нашето внимание към особено важно нещо, при което бих Ви помолил да на правите точни опити, които могат да се разширят и върху наблюдения на човека, когато е склонен към тази храна.
Знаете, че доматите бяха въведени като храна в по-ново време, сравнително отскоро.
Много хора ги обичат. Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи. Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека. Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите.
към текста >>
От производството и консумацията на
дом
атите може много да се научи.
Сега трябва да насочим нашето внимание към особено важно нещо, при което бих Ви помолил да на правите точни опити, които могат да се разширят и върху наблюдения на човека, когато е склонен към тази храна. Знаете, че доматите бяха въведени като храна в по-ново време, сравнително отскоро. Много хора ги обичат. Те са обаче също извънредно важен обект за проучване.
От производството и консумацията на доматите може много да се научи.
Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека. Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите. Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм. От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
към текста >>
Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на
дом
ати има голямо значение за човека.
Сега трябва да насочим нашето внимание към особено важно нещо, при което бих Ви помолил да на правите точни опити, които могат да се разширят и върху наблюдения на човека, когато е склонен към тази храна. Знаете, че доматите бяха въведени като храна в по-ново време, сравнително отскоро. Много хора ги обичат. Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи.
Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека.
Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите. Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм. От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
към текста >>
Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към
дом
атите.
Знаете, че доматите бяха въведени като храна в по-ново време, сравнително отскоро. Много хора ги обичат. Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи. Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека.
Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите.
Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм. От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
към текста >>
Дом
атите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм.
Много хора ги обичат. Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи. Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека. Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите.
Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм.
От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
към текста >>
От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на
дом
ати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез
дом
атите.
Те са обаче също извънредно важен обект за проучване. От производството и консумацията на доматите може много да се научи. Хората – такива безспорно има които разсъждават върху това, намират и то с пълно право, че яденето на домати има голямо значение за човека. Това може да се разпростре и върху животните, те също биха могли да привикнат към доматите. Доматите имат голямо значение за всичко онова, което обикновено се отделя от организма и образува собствена организация вътре в самия организъм.
От това следват две неща: Първото е потвърждение на твърдението на един американец, че при определени условия яденето на домати помага като диетично средство, ако съществува склонност към заболяване на човешкия черен дроб, тъй като черният дроб е органът, който действа най-самостоятелно в човешкия организъм, така че чернодробните заболявания, които са повече заболявания на животинския черен дроб, биха могли да бъдат повлияни чрез доматите.
към текста >>
Оттук следва вторият извод: трябва това искам да кажа в скоби на човек, страдащ от карценом, който карценом поначало образува известна самостоятелна област в човешкия организъм или в животинския организъм, на такъв човек, който страда от карценом, веднага трябва да се забрани яденето на
дом
ати.
Виждате, че тук се прониква до връзката между растението и животното.
Оттук следва вторият извод: трябва това искам да кажа в скоби на човек, страдащ от карценом, който карценом поначало образува известна самостоятелна област в човешкия организъм или в животинския организъм, на такъв човек, който страда от карценом, веднага трябва да се забрани яденето на домати.
Но сега се поставя въпросът: В каква връзка доматите действат съвсем особено на това, което е самостоятелно в организма, което се е обособило в организма?
към текста >>
Но сега се поставя въпросът: В каква връзка
дом
атите действат съвсем особено на това, което е самостоятелно в организма, което се е обособило в организма?
Виждате, че тук се прониква до връзката между растението и животното. Оттук следва вторият извод: трябва това искам да кажа в скоби на човек, страдащ от карценом, който карценом поначало образува известна самостоятелна област в човешкия организъм или в животинския организъм, на такъв човек, който страда от карценом, веднага трябва да се забрани яденето на домати.
Но сега се поставя въпросът: В каква връзка доматите действат съвсем особено на това, което е самостоятелно в организма, което се е обособило в организма?
към текста >>
Свързано е с това, от което се нуждаят
дом
атите още при тяхното поникване.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване.
Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго. Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати. И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство.
към текста >>
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите
дом
ати, ще видите, че ще станат най-хубавите
дом
ати.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване. Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго.
Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати.
И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат.
към текста >>
И ако употребите куп компост от
дом
атени стръкове и посадите
дом
атите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване. Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго. Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати.
И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо.
Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея. Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат. Това е свързано с факта, че могат да въздействат върху самостоятелната организация, върху самостоятелните образувания в човешкия и в животинския организъм.
към текста >>
Дом
атите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване. Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго. Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати. И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо.
Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея.
Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство. По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат. Това е свързано с факта, че могат да въздействат върху самостоятелната организация, върху самостоятелните образувания в човешкия и в животинския организъм.
към текста >>
Дом
атите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство.
Свързано е с това, от което се нуждаят доматите още при тяхното поникване. Още от този момент те се чувстват най-добре, когато разполагат по възможност с такъв тор, който е в своя първичен вид, както е отделен от животното, както е отделен от нещо друго. Когато торът не е дълго преработван в природата, когато е още пресен и непроменен, когато хвърляте някъде отпадъци и там се получава неподредена купчина боклук от животински или растителни отпадъци, в която всичко се намира в своето първично състояние, без да е претърпяло някаква преработка и препариране, ако там засадите домати, ще видите, че ще станат най-хубавите домати. И ако употребите куп компост от доматени стръкове и посадите доматите да растат на собствения си тор, тогава те се развиват блестящо. Доматите никак не искат да излязат вън от себе си, отказват да излязат от своята силна виталност, те искат да останат вътре в нея.
Доматите са най-саможивото, най-необщителното същество в растителното царство.
По ни какъв начин не искат да приемат нищо чуждо. Те отблъскват от себе си всичко, което като тор е претъпяло някакъв процес, те не го искат. Това е свързано с факта, че могат да въздействат върху самостоятелната организация, върху самостоятелните образувания в човешкия и в животинския организъм.
към текста >>
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на
дом
атите са картофите.
В известно отношение в споменатия смисъл сродни на доматите са картофите.
Те също действат силно самостоятелно, но така самостоятелно, че много лесно преминават през целия храносмилателен процес, проникват в мозъка, правят мозъка самостоятелен и независим дори от действието на останалите човешки органи. И след пренасяне на картофите в Европа между факторите, които направиха хората и животните материалистични, се намира тъкмо яденето на много картофи. Картофи може да се ядат само за възбуждане на мозъка, на главата. С яденето на картофи не трябва да се прекалява. В светлината на посочените факти се разкрива вътрешната връзка между земеделието и социалния живот.
към текста >>
Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на
дом
а Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс.
Впрочем бих желал сега, понеже сме в края на лекциите, като изключим часа за разисквания, който ще последва, да изразя своето задоволство, че пожелахте да дойдете и да участвате в това, което можа да се каже тук, както и в това, което трябва да последва и да се развива по-нататък. От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност.
Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс.
Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още. Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това. И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>
И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички
дом
акини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия
дом
Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
От друга страна искам да изразя съгласието си с Вас, като казвам, че работата, която беше извършена тук, е полезна и има интензивна вътрешна стойност. Не трябва да се забравят обаче две неща: колко енергия беше необходима от страна на граф Кайзерлинг, на графиня Кайзерлинг, на членовете на дома Кайзерлинг, за да се създадат условията за провеждането на този курс. Освен енергия, към това принадлежи и осъзнаване на преследваната цел, антропософско съзнание за действителността, познаване същността на Антропософията, всеотдайност, пожертвователност и какво ли не още. Ето как се стигна дотам, че за всички Вас вероятно онова, за което положихме толкова усилия, насочени към големите и плодотворни цели, засягащи цялото човечество, протече в рамките на един истински празник. Само след пет минути ще имате доказателство за това.
И всичко друго, което се присъедини към това, не на последно място изключителни сърдечната любезност на всички домакини, включи нашата работа в рамките на един чудно хубав празник и с един селскостопански семинар ние празнувахме тук един истински селскостопански празник, и сега изказваме нашата сърдечна дълбока благодарност на граф и графиня Кайзерлинг и на целия дом Кайзерлинг за всичко онова, което в служба към идеята те направиха през тези десет дни за нас, както и за приятелския любвеобилен начин, с който те организираха престоя ни тук.
към текста >>
376.
14. Въпроси и отговори, 16 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Как да се отнасяме към вредата от студа за земеделието и по-специално относно
дом
атите?
Как да се отнасяме към вредата от студа за земеделието и по-специално относно доматите?
И в каква космическа връзка да разбираме студа?
към текста >>
Ако искате
дом
атите да станат големи и хубави, трябва да се държат на топло.
Ако искате доматите да станат големи и хубави, трябва да се държат на топло.
Те страдат много от студа. Що се отнася до студа, до мраза изобщо, трябва само да си изясните какво намира израз в действието на студа. Действията при замръзването са винаги съществено засилване на космическото влияние върху Земята. Това космическо влияние се поддържа посредством определена температура. При определена температура имаме влиянието, от което растението се нуждае.
към текста >>
377.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ако погледна всичките усилия на граф Кайзерлинг и на целия този
дом
, всичко непредвидено, което ги затрупва, трябва да кажа, че усилията за цялата организация, благодарение на които сме се събрали тук, са много по-големи, отколкото това, че аз съм дошъл тук наготово.
Трябва вече да се радваме, че беше сложено началото на това, което става тук в Кобервитц. И ако граф Кайзерлинг така често твърди, че аз съм се наказал, като съм дошъл тук, искам веднага да възразя, без да предизвиквам разногласие: какви усилия ми струва това? Трябваше да пътувам насам и тук съм при най-хубави и най-добри условия. Всичко трудно и неприятно го правят други, а аз трябва само всеки ден да говоря във всеки случай на теми, пред които изпитвам определен респект, понеже те съставляват една нова област. Усилията ми не са толкова големи.
Ако погледна всичките усилия на граф Кайзерлинг и на целия този дом, всичко непредвидено, което ги затрупва, трябва да кажа, че усилията за цялата организация, благодарение на които сме се събрали тук, са много по-големи, отколкото това, че аз съм дошъл тук наготово.
Тъкмо по този въпрос не мога да се съглася с господин графа. Затова бих желал настоятелно да Ви помоля, на него да изразите цялата Ваша признателност и нему да благодарите за провеждането на този селскостопански курс и преди всичко да напомня, че без неговата желязна воля, с която той довежда докрай своите намерения, без неговия пратеник в Дорнах и без неговата неотслабваща енергия, без всичко това при разнообразните задачи, които трябва да вършим в Дорнах, този курс в крайния източен ъгъл на страната може би нямаше да се състои. Не съм съгласен чувството на благодарност да бъде стоварено върху мене, защото то в най-висока степен принадлежи на граф Кайзерлинг и на целия негов дом.
към текста >>
Не съм съгласен чувството на благодарност да бъде стоварено върху мене, защото то в най-висока степен принадлежи на граф Кайзерлинг и на целия негов
дом
.
Всичко трудно и неприятно го правят други, а аз трябва само всеки ден да говоря във всеки случай на теми, пред които изпитвам определен респект, понеже те съставляват една нова област. Усилията ми не са толкова големи. Ако погледна всичките усилия на граф Кайзерлинг и на целия този дом, всичко непредвидено, което ги затрупва, трябва да кажа, че усилията за цялата организация, благодарение на които сме се събрали тук, са много по-големи, отколкото това, че аз съм дошъл тук наготово. Тъкмо по този въпрос не мога да се съглася с господин графа. Затова бих желал настоятелно да Ви помоля, на него да изразите цялата Ваша признателност и нему да благодарите за провеждането на този селскостопански курс и преди всичко да напомня, че без неговата желязна воля, с която той довежда докрай своите намерения, без неговия пратеник в Дорнах и без неговата неотслабваща енергия, без всичко това при разнообразните задачи, които трябва да вършим в Дорнах, този курс в крайния източен ъгъл на страната може би нямаше да се състои.
Не съм съгласен чувството на благодарност да бъде стоварено върху мене, защото то в най-висока степен принадлежи на граф Кайзерлинг и на целия негов дом.
към текста >>
378.
16. Указание на немските издатели
GA_327 Биодинамично земеделие
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на
дом
ашните животни.
Осъществяването на идеите и указанията, съобщени от Рудолф Щайнер в Селскостопанския курс, беше предприето от членовете на учредения в Кобервитц Изследователски кръг на антропософските земеделци веднага след курса. Препаратите бяха произведени и приложени според указанията за приготвяне на тора и компоста и съобразно грижите за полетата и културните растения. Първите наблюдения отбелязаха положителни резултати в подобряване качеството на зеленчуците, а също така и на вкуса и хранителността на фуражите.
Скоро след това дойде и полезното въздействие върху здравето на домашните животни.
Така от едно наблюдение към друго растеше обсега на опитностите. Скоро беше установено, че за преустройството на едно земеделско стопанство по дадените в Кобервитц указания, на първо място е необходимо да се осъществят подходящи мерки за развитие на живота на почвата и да се изгради цялостният стопански организъм. При стопанства, където тези грижи са полагани от поколения, такова преустройство протече без каквито и да било трудности. Имаше обаче недостатъчно раз вити почви и орна земя, а също стопанства при неблагоприятни почвени и климатични условия; за тях трябваше да се обърне особено внимание за предварително преобразуване хумуса на почвата.
към текста >>
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на
дом
ашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
С дадените в Кобервитц указания, в центъра на тежестта на поставените цели бяха задачите за развитие живота на почвата тя да се направи трайно плодородна и да се изгради един хармонично устроен стопански организъм. Затова земеделците с особено голямо старание трябваше да се заемат с мероприятията за осъществяване на тези задачи и биодинамичното движение много скоро беше признато като пионер за осъществяването на тези цели и на тези съдействащи методи.
Към тези методи спадаха на пример третиране на почвата с грижливо приготвените органични торове; наторяване на ливадите с компост; засяване на тежки, неплодородни почви с бобови растения като главна или междинна култура; покриване на почвата с пръст, слама, зелен тор; смесване на тревата и детелината с билки; усилване здравето на домашните животни с прибавяне в храната им на шума и билки; оздравяване на местността с развъждане на храсти; подпомагане развитието на естествена гора и други подобни.
Всичко това трябваше да бъде съобразено, за да се осъществят посочените в Кобервитц цели, а именно: заздравяване на растениевъдството и произвеждане на храни с възможно най-добро качество.
към текста >>
Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на
дом
ашните животни и на земеделските култури.
Тъй като поради смъртта си на 30 Март 1925 Рудолф Щайнер не можеше да съдейства на развитието на биодинамичната дейност, управлението на стопанствата съобразно индивидуалните местни дадености не беше лека задача.
Важна помощ тук беше наблюдението на въздействията от предприетите в стопанството мероприятия относно здравето и плодородието на домашните животни и на земеделските култури.
Щом като не се прилагат предпазни отрови при растенията и средства за спонтанно отстраняване недъзите на животните, то реакцията от здраве, устойчивост и плодородие е безпогрешно указание за преценка на мероприятията. Този метод често осигурява на земеделеца и градинаря по-дълбоко разбиране на връзките между нещата, отколкото може да се достигне чрез аналитичните изследвания на съвременната наука.
към текста >>
379.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели,
дом
ашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
Рудолф Щайнер уверява и досегашната практика доказва, че биодинамичното земеделие е по-изгодно икономически, защото не изисква големи предварителни инвестиции, може да се започне с малки площи и постепенно да се разширява, докато се стигне до съвършеното негово устройство от ниви, ливади, гори, птици, пчели, домашни животни... В едно развито гражданско общество такова стопанство най-лесно може да се осъществи по пътя на частното коопериране.
към текста >>
380.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и
дом
ашните животни.
Земеделската продукция не произлиза от самата човешка дейност, както е при занаятчийското производство и художественото творчество. Въпреки многото работа, която земеделецът трябва да извършва ежедневно, самият той нищо не възпроизвежда в селското стопанство. Производители са растенията, животните и почвите, при което почвите отново постепенно се обновяват и отново се пресъздават от растения и животни. Най-важният извор на живота е Слънцето.
Със своята работа земеделецът се включва в процесите на живота, като създава възможно най-изгодните условия за развитието на растенията и домашните животни.
Той ги подрежда така, че да са колкото се може по-благоприятни и взаимно да се допълват. Самият растеж и развитие той не може да създаде. Нашият въпросът е, дали и как съзнателно да се намесим в тези жизнени природни процеси и най-добре да ги насочваме с нашите действия. Ние трябва да подражаваме (да пресъздадем) природните процеси в нашето мислене и мисловно предварително да си ги представим. Има много възможности за това, особено когато човек безкористно се упражнява да наблюдава природата, като се опитва да проследи природните процеси в тяхното развитие, придружавайки ги с усещания и чувства.
към текста >>
Все повече
дом
инираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти.
Но от тези опитности, както и от философските възгледи природната наука остава незасегната. Тя не иска да знае нищо за това. Изключенията потвърждават правилото. Тя се придържа само към външния, сетивния опит, получаван все повече чрез инструменти. Те отвеждат съзнанието в подсетивни области, които са доловими вече само с технически уреди.
Все повече доминираща роля играят представите за невъзприемаемите научно-теоретични факти.
Нашето ежедневие и философията все повече се определят от този начин на мислене и изследване. Редукционизмът намаляването на съставните части на комплексния процес и свеждането му до по-малко фактори от най-ниската плоскост на действителността, първоначално е почти неизбежен за специализираните изследователи. Това се превръща в мироглед, понеже стремежът да се подреди специалното в общата действителност е все още твърде слаб. Тук лежи главният проблем за взаимното разбирателство.
към текста >>
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските
дом
ашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на
дом
ашните животни към местността.
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни
дом
ашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
8. Отглеждането и храненето на селскостопанските домашни животни с израсналите в собственото стопанство фуражи правят възможно привикването на домашните животни към местността.
При преминаването на хранителните вещества през обмяната на веществата на детерминираните от астралното си тяло топлокръвни домашни животни, чрез техните изпражнения, може да се засили действието на природната духовност,[13] действаща в изграждането на растението
към текста >>
381.
2. Лекция: Индивидуалността на земеделското стопанство
GA_327 Биодинамично земеделие
Но ако те
дом
инират в човека, това е на първо място човешка слабост.
С това не се казва, че на практика човекът винаги се ръководи от Духа. Ние се оставяме да бъдем ръководени от склонности, симпатии и антипатии, от обстоятелствата, даже противно на най-добро знание.
Но ако те доминират в човека, това е на първо място човешка слабост.
Ако владичеството на такива душевни потребности продължи трайно, то може да се превърне в болест, която в края на краищата води към човешка деградация и правно поставяне под запрещение. Следователно съществува и душевно определяне, което не винаги трябва да бъде идентично с духовното, даже може да влезе в противоречие с него и вследствие на това категорично да се различава от духовното.
към текста >>
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на
дом
ашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
В противовес на това обичайният съвременен метод на разглеждане на земеделското стопанство се характеризира тъкмо с въвеждане на средствата за производство и стремежа те да се въведат непосредствено в обмяната на веществата на културните растения или на домашните животни с цел да се повиши добивът от тях.
Човекът е, или беше убеден в продължение на десетилетия, че няма друг път. Този метод се ограничава с веществата. Тук е обратното, земеделското стопанство се разглежда като една биологична, действително жива система, чиято производствена мощност произлиза от конкретни жизнени сили, които от свръхсетивното наблюдение се описват като сили, свързани с Космоса. Постижението и способността за постижение за в бъдеще произлиза от многообразната дейност на живите същества, които се подреждат в хармония едно с друго. Че днес земеделското стопанство се използва безмилостно, за да се продават неговите продукти и че това ограбване трябва да се компенсира, изрично се подчертава от Рудолф Щайнер в началото на пета лекция и това е съставна част на концепцията.[22]
към текста >>
382.
4. Лекция: Торене: Оживяване и астрализиране на Земята
GA_327 Биодинамично земеделие
«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото
дом
акинство на природата.
«Но вие виждате, че в това, което се казва въз основа на Духовната наука, лежи цялото домакинство на природата.
Мислите се извличат от целостта, затова отделното, което трябва да се каже, важи и за цялото. При упражняване на земеделието по този начин не може да последва нищо друго, освен да се произведе най-доброто за човека и за животните. При всяко разглеждане се има предвид човекът, човекът се поставя в основата на всичко. Оттук следват указанията, които се дават, за да може човешката природа да се поддържа най-добре. По това се различава формата на нашето виждане на нещата от това, което е разпространено днес.»(4., 128)
към текста >>
383.
5. Лекция: Правилното субстанцииране на тора
GA_327 Биодинамично земеделие
Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от
дом
ашно животно и се използва като обвивка.
Като следваща крачка в изнамиране на лечебни средства, тук препарати за земеделието, Щайнер описва опита с това, което предизвиква въпросното лечебно растение или дрогата от него, когато се приложи върху човека.
Органът, който особено се засяга от това въздействие, съответно който особено реагира, се взема от домашно животно и се използва като обвивка.
Дрогата от лечебното растение по специфичен начин през определено годишно време се излага на жизнените сили на местността, особено на силите на Слънцето. По този начин се идва до обогатяване на въпросните сили в дрогата. Така полученият „препарат“ се поставя в органическите торове така, че силите да се предадат първо на тора и чрез него на почвата и на растенията. Това е, общо казано, идеята на препаратите за компоста.
към текста >>
384.
7. Лекция: Интимните природни взаимодействия: Съотношението между полевъдство, овощарство и животновъдство
GA_327 Биодинамично земеделие
«Това, което са всъщност животните в цялостното
дом
акинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2]
«Това, което са всъщност животните в цялостното домакинство на природата, човек разбира, само когато узнае това, с което животното се намира в съвсем непосредствено взаимодействие с обкръжаващата го среда.»[2]
към текста >>
385.
8. Лекция: Същността на храненето на животните
GA_327 Биодинамично земеделие
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на
дом
ашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност. Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на
дом
ашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Осма лекция разглежда някои аспекти от същността на домашните животни, както те се поставят от духовнонаучното изследване, както и препоръките, които следват от това изследване за храненето им и отношението към тях.
Още поважно е обаче, че от това произтича едно вникване във въздействията на домашните животни върху общата биологична система и селскостопанската индивидуалност.
Рудолф Щайнер описва съвсем ясно, че това се отнася не само за кръговрата на веществата, а че чрез отделените от животните продукти се усилват процесите в живота на растенията, особено в качествено отношение. Тук става съвсем ясно какво има предвид авторът, когато говори за „селскостопанската индивидуалност“.
към текста >>
Тук се имат предвид главно селскостопанските
дом
ашни животни.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване.
Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр. и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Щайнер основно е посочил, че и между видовете
дом
ашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
В 1917 той вече систематично е представил триделността на човешкия организъм и съвместното действие на душа и тяло.[1] В различни лекции и поредици от лекции пред медици, педагози и други той винаги диференцирано е описвал този аспект, с който прави връзка, когато тук говори за двуделността на животното. Това е една полярна структура на организма по форма, органи, жизнени процеси и жизнени сили, както и телесно-физически дадености, в които се разчленява самият организъм и при които произтичащите противоположности действат една върху друга и една в друга. Към голямото разнообразие в животинското царство принадлежи съответно разнообразие относно това разчленяване. Тук се имат предвид главно селскостопанските домашни животни.
Щайнер основно е посочил, че и между видовете домашни животни също съществуват противоположни организационни форми.[2] Глобалните изявления, каквито са тук за животните въобще, непременно предполагат, че читателят е запознат с това богатство от най-разнообразни форми, начин на живот и пр.
и че няма да сведе до шаблон една такава плодоносна идея.
към текста >>
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на
дом
ашните животни имат някакво значение за селското стопанство.
Открит въпрос е дали космичните или духовните вещества на домашните животни имат някакво значение за селското стопанство.
На 20 и 21 октомври 1923 Щайнер посочва това значение за земята, но всъщност чак след смъртта на животното.[10] Щайнер говори за духовна субстанция само във връзка с човека и висшите животни, не и при растенията. Тя действа в индивидуалното стопанство според това, доколко млекопитаещите са включени в него. Също и през живота непрекъснато се отделя собствена телесна субстанция от веществообменната система, като например епителни клетки от лигавицата на червата.
към текста >>
386.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 3 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък
дом
инира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
То се появява отвътре. Затова ние имаме бяло тяло, което всичко преработва вътре, а цялата външна светлина и цялата топлина отхвърля, отразява обратно. Ние имаме бяло тяло. И докато монголоидът използва предимно средния мозък, ние, европейците, трябва да използваме предния мозък (вж. рис., вдясно).
Така се установява такава последователност: при човек с активен заден мозък доминира основно инстинктивният живот, половият живот (на рис., вляво).
Следващият човек тук (в средата) с активен среден мозък води емоционален живот, живот в чувствата, локализиран в гърдите. А ние, европейците, бедните европейци, притежаваме мисловен живот, локализиран в главата (на рис., вдясно). Вследствие от това ние почти не усещаме нашия вътрешен човек. Защото главата си я усещаме само в случай, че ни боли, в случай на нейно заболяване. В противен случай не я чувстваме.
към текста >>
При европееца
дом
инира системата на кръвта.
Сега, разглеждайки японеца, по осанката и походката му може да се види: при образуването на костната система той заема междинна позиция между европееца и африканеца.
При европееца доминира системата на кръвта.
При японеца предимно е развито това, което е свързано с дишането и посредством дишането въздейства на кръвообращението.
към текста >>
387.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 март 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да
дом
инират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
Истинският прогрес трябва да бъде това, човек да вземе живота си в свои ръце и да не позволява да доминират над него нито държавата, нито църквата; той сам себе си води, опирайки се на познание и воля.
За това той трябва да разбере на научно ниво в какво се състои неговото собствено безсмъртие.
към текста >>
[2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на
дом
а Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
[2] армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
към текста >>
388.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в
дом
а именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
Докато детето боледува от коклюш, родителите купуват котка или куче. Поради това детето започва да проявява чувствителност към въздуха, издишван от котката или кучето. Това не би станало, ако то нямаше участък с повишена чувствителност, чувствително място. Но по време на коклюша детето има такава възприемчивост. Коклюшът се излекува, но остават някои видими остатъчни явления.
Ако до заболяването детето не е привикнало към котката и котката се е появила в дома именно в периода на заболяването на детето от коклюш, като остатъчно явление в даденото дете - при това именно след оздравяването, не веднага, а по-късно - настъпва това, което се нарича астма, постоянно повтарящ се задух.
към текста >>
Имало едно дете, боледуващо от коклюш, и когато боледувало, в
дом
а ядели много елда.
Мога да ви разкажа още един впечатляващ случай, случай, достоен за внимание.
Имало едно дете, боледуващо от коклюш, и когато боледувало, в дома ядели много елда.
Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда. Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно. Той живеел на последния етаж, най-отгоре. Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп.
към текста >>
Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в
дом
а се появявала елда.
Мога да ви разкажа още един впечатляващ случай, случай, достоен за внимание. Имало едно дете, боледуващо от коклюш, и когато боледувало, в дома ядели много елда.
Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда.
Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно. Той живеел на последния етаж, най-отгоре. Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп. При него тя възниквала и по-рано, ако в дома имало елда.
към текста >>
При него тя възниквала и по-рано, ако в
дом
а имало елда.
Поради това детето станало особено чувствително към елдата: при него се появила склонност, своего рода «талант» да боледува от астма всеки път, щом само в стаята или даже просто в дома се появявала елда. Когато младежът пораснал, станал юноша и вече бил студент медик, с него се случило нещо необичайно. Той живеел на последния етаж, най-отгоре. Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп.
При него тя възниквала и по-рано, ако в дома имало елда.
Той, разбира се, страшно страдал от това. На всички готвачки им било забранено да готвят елда. Даже не трябвало да внасят елда в дома. Та какво станало? Една нова готвачка не знаела за тази забрана.
към текста >>
Даже не трябвало да внасят елда в
дом
а.
Долу, на втория етаж през две редици стъпала, била кухнята. Веднъж у младежа започнал пристъп на астма, страшен пристъп. При него тя възниквала и по-рано, ако в дома имало елда. Той, разбира се, страшно страдал от това. На всички готвачки им било забранено да готвят елда.
Даже не трябвало да внасят елда в дома.
Та какво станало? Една нова готвачка не знаела за тази забрана. Тя живеела на първия етаж и у тях имало елда, докато младият студент, намирайки се горе на третия етаж, получил пристъп! Такива събития приличат на приказка, но това е чистата истина.
към текста >>
389.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки
дом
.
Не е чудно, че върху зародиша действа Духът на Космоса, защото той действа даже на острова Англия, както видяхме. Изхождайки само от земни явления, не може да се обясни това, което е станало с Исус на тридесетата година от живота. Както човек възниква посредством оплождане, когато едно начало е подложено на влиянието на друго, по същия начин тогава върху тридесетгодишния Исус е оказал влияние целият Космос, оплождайки Неговото душевно-духовно начало, така че той благодарение на това станал Исус Христос, или по-добре е да кажем, Христос Исус. Какво означава това? Христос означава този, който е просветлен.
А Исус е обикновено име, срещащо се в Палестина, както днес в Австрия някой носи името Йосиф, или в Швейцария се нарича еди-как си и подобни имена могат да се намерят във всеки дом.
Мнозина са носили името Исус, а Христос са Го наричали, тъй като е станало посоченото просветление.
към текста >>
390.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно
дом
инират, това предизвиква болест.
Но ние можем да разглеждаме себе си и душевно, от гледна точка на душата. Това, което се отнася до телесното, ви го обясних. Виждате ли, ако процесът на подмладяване прекалено се усили в човека, в него се появява плеврит или пневмония.
Работата е там, че нещата са много добри и направо отлични, докато се намират в зададените им граници; ако те неправомерно доминират, това предизвиква болест.
Болестта в човека е не нещо друго, а вземане на надмощие на нещо, което само по себе си е необходимо. Треската се появява поради това, че подмладяването в нас става прекомерно силно. Това ние не можем да понесем. В цялото си тяло ставаме прекалено бодри. Тогава получаваме треска или плеврит, или пневмония.
към текста >>
391.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Той пътувал към
дом
а и седял в омнибуса отгоре, навън.
Какво е преживял самият Кекуле? Кекуле разказва[5], че веднъж той бил в Лондон и живеел доста далеч извън града -тогава той още не е бил създателят на теориите, - на него му се налагало през нощта всеки път да пътува с омнибуса към другия край на града. Там живеел негов познат, когото той посещавал вечер, и му се налагало да пътува. Веднъж той се връщал в къщи след като дълго говорил за химия със своя познат, също химик.
Той пътувал към дома и седял в омнибуса отгоре, навън.
Тук той задрямал и почнал да заспива. И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва). Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж. Всичко това му се присънило горе на омнибуса. Прибирайки се у дома, той записал всичко това щателно.
към текста >>
Прибирайки се у
дом
а, той записал всичко това щателно.
Той пътувал към дома и седял в омнибуса отгоре, навън. Тук той задрямал и почнал да заспива. И ето, когато той започнал да заспива горе на омнибуса, му се присънило: един атом, втори, трети атом; тук се намират малки атоми, те се удържат от големите (изобразява го на рисунка - рисунката липсва). Той е сънувал веществото, сънувал материята, нейния строеж. Всичко това му се присънило горе на омнибуса.
Прибирайки се у дома, той записал всичко това щателно.
Това е била първата теория.
към текста >>
392.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на
дом
а Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
18. армия от научни защитници на Хохенцолерните: буквално: «Берлинският университет, срещу който е разположен дворецът на краля, е духовен телохранител на дома Хохенцолерн» (Дюбоа-Реймон в своята академична реч от 3 август 1870 г.).
към текста >>
393.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 26 ноември 1923 г. Пчели и човек
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че пчелата е такова животно, което извлича вещества, разпределени в природата в много малки дози и ги използва в собствения си
дом
.
Но освен това пчелите с цялото си телце, с целия си корпус прибират от растенията цветния прашец. И така, пчелите прибират от растенията именно това, което се съдържа в тези растения много малко и което е много трудно да се набави. Много малко количество цветен прашец - той и така е сравнително малко - пчелите събират с власинки, покриващи задните им крачка; това количество се изразходва в кошера за храна.
Така че пчелата е такова животно, което извлича вещества, разпределени в природата в много малки дози и ги използва в собствения си дом.
към текста >>
Този факт е много интересен, той е важен за цялото
дом
акинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите.
И така, вие виждате, че при партеногенезата се появява само другият пол, но не и същият.
Този факт е много интересен, той е важен за цялото домакинство на природата; оплождането е необходимо, за да се появи същество от същия пол - разбира се, не при висшите животни, а при нисшите.
При тях работата стои именно така, че ако не беше оплождането, от пчелните яйца се излюпват само търтеи.
към текста >>
Цялото
дом
акинство на пчелите-работнички, макар и да е било подложено на слънчевото въздействие малко по-нататък, не е преминало към земно развитие.
Сега колкото се може по-ясно си представете следното и помислете: пчелата-майка, родена в зоната на слънчевото въздействие, в слънчевата сфера, не напълно е изпитала върху себе си това слънчево въздействие (има се предвид идващото от Слънцето според въртенето му около оста си; за шестнадесет дена на формиране на майката тя успява да възприеме само това въздействие, което оказва Слънцето в продължение на този период, тоест в течение на малко повече от половин оборот. По такъв начин майката не преминава до края на целия слънчев етап - бел. пр.). Майката се е спряла на този етап, останала е под въздействието на Слънцето.
Цялото домакинство на пчелите-работнички, макар и да е било подложено на слънчевото въздействие малко по-нататък, не е преминало към земно развитие.
Тези пчели-работнички усещат сега своята връзка с пчелата-майка; но не защото са пребивавали под едно и също Слънце, а защото в своя генезис въобще са се спрели на слънчевия етап, ето защо те усещат връзка с нея. В своя генезис те не са били отделени от генезиса на пчелата-майка. Търтеите не са в това число. Те са се отделили.
към текста >>
По-късно те влезли в
дом
акинството на човека.
Когато огънят разтопява този восък, когато този восък се изпарява, той идва до същото състояние, в което се намира и в нашето собствено тяло. Благодарение на предчувствието хората изживявали в изгарящия восък как се възнася към небето това, което се намира и в собственото им тяло. В това е имало нещо, настройващо ги благоговейно, имало е нещо, което ги е предразполагало да гледат на пчелата като на особено свещено животно, тъй като тя е произвеждала нещо такова, което и самият човек би трябвало постоянно да произвежда в самия себе си. Затова в колкото по-отдалечени времена надникваме, толкова повече намираме в хората благоговение пред същността на пчелите като цяло. Пчелите тогава, разбира се, са били още диви и хората гледали на тях като на някакво откровение.
По-късно те влезли в домакинството на човека.
Обаче във всичко, което се отнася до пчелите, има удивителни загадки и само този, който достатъчно добре изучи процесите, протичащи между главата и тялото на човека, може да почувства какво представлява пчелата.
към текста >>
394.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Господин Мюлер ми даде още един брой на вестник «Швейцарско пчеларство» и там има статия, в която се описват опити по медотерапия: «Нашите по-нататъшни експерименти при провеждането на курса по медотерапия в детски
дом
Фрауенфелдер, Амден», д-р Паули Емерих, Веезен, вестник «Швейцарско пчеларство», брой 3, март 1923 г.
Господа!
Господин Мюлер ми даде още един брой на вестник «Швейцарско пчеларство» и там има статия, в която се описват опити по медотерапия: «Нашите по-нататъшни експерименти при провеждането на курса по медотерапия в детски дом Фрауенфелдер, Амден», д-р Паули Емерих, Веезен, вестник «Швейцарско пчеларство», брой 3, март 1923 г.
към текста >>
Става дума за това, че в този детски
дом
са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата.
Би било много интересно да направим днес няколко забележки по повод на тази статия.
Става дума за това, че в този детски дом са се правили опити да се лекуват с мед деца със симптоми на намалено хранене, при това - както е описано -медът се разтваря в достатъчно топло мляко, точно са го дозирали и са го давали на децата.
Медът са го давали в не много горещо мляко, в мляко, което не е кипнато, но е пастьоризирано при температура по-ниска от температурата на кипене.
към текста >>
395.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Хората познават само превърналото се в
дом
ашно пчеларство.
Нима не е така? Разбира се, че е така. Тогава те, разбира се, пресмятат колко ще им струва това. Само помислете: занимаването с пчеларство възлиза към древността и днес по понятни причини нито един човек не може да каже какво е било пчеларството тогава, когато още се е намирало в първобитно състояние. Хората изобщо познават само нашите пчели; имам предвид европейските медоносни пчели.
Хората познават само превърналото се в домашно пчеларство.
Предполагам, че естествената история е приписала на разпространената в Европа пчела наименованието «Die gemeine Hausbiene», (нем.) «обикновена, домашна пчела»[3]. Многозначително е, че е известно само домашно-то пчеларство. Как са били нещата тогава, когато природата още е работила самостоятелно, ние не знаем. Пчеларството е нещо много древно. При толкова древен продукт и цената се определя под въздействието на различни причини, отколкото при съвременен продукт.
към текста >>
Предполагам, че естествената история е приписала на разпространената в Европа пчела наименованието «Die gemeine Hausbiene», (нем.) «обикновена,
дом
ашна пчела»[3].
Разбира се, че е така. Тогава те, разбира се, пресмятат колко ще им струва това. Само помислете: занимаването с пчеларство възлиза към древността и днес по понятни причини нито един човек не може да каже какво е било пчеларството тогава, когато още се е намирало в първобитно състояние. Хората изобщо познават само нашите пчели; имам предвид европейските медоносни пчели. Хората познават само превърналото се в домашно пчеларство.
Предполагам, че естествената история е приписала на разпространената в Европа пчела наименованието «Die gemeine Hausbiene», (нем.) «обикновена, домашна пчела»[3].
Многозначително е, че е известно само домашно-то пчеларство. Как са били нещата тогава, когато природата още е работила самостоятелно, ние не знаем. Пчеларството е нещо много древно. При толкова древен продукт и цената се определя под въздействието на различни причини, отколкото при съвременен продукт. Помислете само, днес хората се трудят преимуществено над такива неща, при които е лесно да се проследи началото на възникването им.
към текста >>
Многозначително е, че е известно само
дом
ашно-то пчеларство.
Тогава те, разбира се, пресмятат колко ще им струва това. Само помислете: занимаването с пчеларство възлиза към древността и днес по понятни причини нито един човек не може да каже какво е било пчеларството тогава, когато още се е намирало в първобитно състояние. Хората изобщо познават само нашите пчели; имам предвид европейските медоносни пчели. Хората познават само превърналото се в домашно пчеларство. Предполагам, че естествената история е приписала на разпространената в Европа пчела наименованието «Die gemeine Hausbiene», (нем.) «обикновена, домашна пчела»[3].
Многозначително е, че е известно само домашно-то пчеларство.
Как са били нещата тогава, когато природата още е работила самостоятелно, ние не знаем. Пчеларството е нещо много древно. При толкова древен продукт и цената се определя под въздействието на различни причини, отколкото при съвременен продукт. Помислете само, днес хората се трудят преимуществено над такива неща, при които е лесно да се проследи началото на възникването им. Така че вие имате двояко ценообразуване.
към текста >>
[3] «Пчела обикновена,
дом
ашна» – като «обикновена медоносна пчела, или
дом
ашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г.
[3] «Пчела обикновена, домашна» – като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г.
стр. 474.
към текста >>
396.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Има хора, които заедно с меда ядат и питите и по-рано в селските
дом
ове тях понякога са ги сервирали на масата.
Господин Долингер иска да попита за питите.
Има хора, които заедно с меда ядат и питите и по-рано в селските домове тях понякога са ги сервирали на масата.
Той би искал да знае, не е ли вредно да се ядат питите.
към текста >>
Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела,
дом
ашна, обикновена (Apis melifica).
Това, което току-що казахте, е верният път, това може да се продължи. Обаче това, което казахте за американската детелина, която цъфти през цялата година, се отнася към нещата, които би следвало да се избягват, тъй като това не съдейства за подобряването на хемолимфата, на кръвта; просто с помощта на американската детелина пчелите за кратко време се възбуждат. Американската детелина действа също както алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо. Обаче трябва да се обърне най-сериозно внимание, да не се предлага на пчелите нещо съвсем чуждо, тъй като те с цялата си природа са свързани с определена местност, привикват към определена местност. Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно.
Има централноевропейска пчела, вече споменатата тук пчела, домашна, обикновена (Apis melifica).
В Италия пчелите изглеждат по-различно (Apis ligustica), в Краина (Сърбия - бел. пр.) пчелите също са съвсем други. Пчелите много силно привикват към местността и не трябва да им се оказва дългосрочна помощ, като им се запълва меденото стомахче с нещо, което произхожда от друга местност. Тогава при тях се появяват проблеми със собственото им тяло, те почват неспокойно да жужат, тъй като им се иска да пренастроят тялото си, за да стане то такова, каквото е там, откъдето е била взета тази детелина. Ще се забележи, че успех ще има в течение на няколко години, а след това могат да започнат неприятности.
към текста >>
397.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Така че и в случая, когато освен търтеи се появяват пчели-работнички, определящо за търтеите е това, че те се намират под
дом
иниращото влияние на земното начало, именно защото оплождане не е станало.
Така че и в случая, когато освен търтеи се появяват пчели-работнички, определящо за търтеите е това, че те се намират под доминиращото влияние на земното начало, именно защото оплождане не е станало.
Затова на тях им се налага да бъдат още повече подложени на земното начало, за да могат въобще да оцелеят; те трябва да се отхранват по-дълъг период от време. Смятате ли това обяснение за удовлетворително?
към текста >>
398.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г. Значението на мравчената киселина
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
В южните области може да стане така, че целият
дом
да се окаже на разположение на мравуняка.
При нас това рядко става, но в южните области мравките могат да причинят сериозни грижи. Представете си, че някъде има къща и в някакъв ъгъл, където стопаните дълго не ги забелязват, има мравуняк; мравките се приспособяват, влачат отвсякъде разни боклуци, частички пръст, разни тресчици и строят някъде там, където дълго не е почиствано, отначало съвсем малка постройка, която е незабележима. И ето, оттам те прокарват ходове към кухнята и килера, при това пътищата им са много сложни, а след това получават това, което им е нужно за храна от кухнята или килера.
В южните области може да стане така, че целият дом да се окаже на разположение на мравуняка.
Разбира се, първо даже не се знае, що за приятели живеят в такъв мравуняк и това се забелязва едва тогава, когато случайно се сблъскат с тях или видят, че в килера вече нещо е изядено. Тогава се открива мравунякът, като се проследи направлението на ходовете.
към текста >>
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този
дом
.
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом.
Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом. И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
към текста >>
Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния
дом
.
И тук на инстинкта следва да се отделя не много голяма роля, иначе би трябвало да кажем: природата е заложила в тези животни инстинкт за построяване на мравуняка именно в този дом.
Защото това, което е построено, е приспособено именно към конкретния дом.
И така, вие виждате, че тези животни действат не само изхождайки от инстинкта, но тук има някаква мъдрост.
към текста >>
Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя
дом
, активно се действа.
Да, господа, такива мравешки купчинки могат да се намерят: около тях е развито цяло селскостопанско производство - това са земеделци, така наречените мравки-стопани[2]. Така ги е нарекъл Дарвин[3], който внимателно е наблюдавал този процес. И така, наоколо може да се намери цяло стопанство; долу се намира нещо като оризови зърна, само че семената са значително по-твърди. След това, когато всичко узрее, мравките излизат, прегризват върховете и ги отнасят в мравуняка.
Известно време те остават вътре и не се виждат, но там, вътре в своя дом, активно се действа.
Всичко, което не са използвали - втвърдените семена, малките стъбълца, - те ги отхапват, след това в определен момент мравките излизат навън, бягат тук, горе (вж. рис.), и разхвърлят всичко това по своята нива, разхвърлят това, което не са използвали; в своята мравешка купчина те пазят само втвърдените като камък семена, които с помощта на своите много яки челюсти частично употребяват за храна, частично пускат в употреба по-нататък. Те са истински селяни: оглеждат се, може ли да се използва това, което го има наоколо. В края на краищата хората правят почти същото. Тези мравки-стопани по много хитър начин достигат това, което им е необходимо.
към текста >>
Да се отговори на този въпрос е доста по-трудно, отколкото да се разкаже баснята за разбойничеството; а за такъв отговор е необходимо да се разгледа «
дом
акинството» на природата като цяло.
Ето, долитат отвсякъде тези ужасни паразити и правят всичко въз-можно, за да оберат цветята. Всъщност това не е така. Това не е така, всичко е съвсем различно. Ако, приближавайки се към цвета, виждате, че там е кацнало насекомо, да кажем, пчела, и изсмуква нектара от полското цвете или от цвета на върбата, би следвало да се запитате: какво би станало с растението, ако при него не долитаха пчели и други насекоми и не изсмукваха от него нектара? Какво би станало тогава?
Да се отговори на този въпрос е доста по-трудно, отколкото да се разкаже баснята за разбойничеството; а за такъв отговор е необходимо да се разгледа «домакинството» на природата като цяло.
Тук не може да се стигне до правилно съждение, ако не се обърнем назад към по-ранното състояние на земното развитие.
към текста >>
399.
ПЕТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г. Оксалова киселина, мравчена киселина, въглена киселина и тяхното значение
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите
дом
ове.
Така че сега ние бихме могли да кажем: правилно би било да се разглеждат нещата така, че в природните процеси могат да се видят истински символи на това, което става в живота на човека. Древните хора са гледали птиците, кацнали на хвойната, те са гледали тези птици със същата любов, с която днес се гледа парчето пирог или подаръкът под Коледната елха.
Хвойната е била за хората своего рода Коледно дърво, дърво на Христа, което те донасяли в своите домове.
Така обикновената хвойна се превърнала в Коледно дърво, в дърво на Христа.
към текста >>
400.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
22. «Пчела обикновена,
дом
ашна» - като «обикновена медоносна пчела, или
дом
ашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г.
22. «Пчела обикновена, домашна» - като «обикновена медоносна пчела, или домашна пчела» е обозначавал пчелата, например, Алфред Брем (Брем, «Илюстриран живот на животните», том 3, 1875 г.
стр. 474.
към текста >>
401.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 20 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Стопанинът на този
дом
имал доста особен поглед.
Хората се отнасяха към нея като към жена с представи за живота, свойствени на зарзаватчийка. Ако някой се пошегуваше, тя се смееше; но в другото проявяваше безразличие към живота. Тя разнасяше зеленчуци по къщите, получаваше за това пари и така й минаваше животът. Веднъж отишла в една къща и искала да продаде зеленчуци. Там нямало никой друг освен стопанина, който й отворил.
Стопанинът на този дом имал доста особен поглед.
Той гледал на хората много строго, при това често забелязвали, че когато ги гледал с необикновения си поглед, хората разказвали това, за което обикновено мълчат. Представете си следното: този факт е напълно проверен и може да му се има вяра. Зарзаватчийката се приближила към мъжа, а той я гледал. Тя се изплашила. Той нищо не казвал, а просто я гледал.
към текста >>
402.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Ако се строи
дом
, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него.
Ако се строи дом, старанието е да се построи възможно най-бързо и възможно най-дълго да се живее в него.
Но природата на свой ред малко по малко го разрушава, иначе днес трябваше да виждаме къщи, построени още в древна Индия. Но няма да намерите много от построеното преди триста години. При човека работата стои така, че и строителството, и разрушението стават едновременно. Отначало се строи: ние ядем, поемаме вещества; те стигат до черния дроб, там се трансформират и преобразуват. След това започват разрушението и отделянето.
към текста >>
403.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 27 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
В този автомобил човек се изкачва от
дом
а Ханзи нагоре към Гьотеанума.
Тогава, господа, може да бъде и така: да допуснем, че това е автомобил (изобразява го на рисунка).
В този автомобил човек се изкачва от дома Ханзи нагоре към Гьотеанума.
Но кой може да твърди, че автомобилът действително се движи нагоре? Кой може да каже това с пълна увереност? Може автомобилът спокойно да си стои на мястото, само гумите му да се въртят, а целият Гьотеанум - към който отиват - да се спуска надолу в обратно направление? Това би било откритие, равносилно на откритието на Коперник относно Земята! (Смях.)
към текста >>
404.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 март 1924 г. Въздействие на гробищната атмосфера върху човека.
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но именно там се намираха гарата и
дом
ът, в който живеехме.
Гробището беше в малко селце[1] - някъде към петстотин жители, - следователно то не беше много голямо.
Но именно там се намираха гарата и домът, в който живеехме.
Наоколо съвсем близо живееха други хора, както обикновено става по такива места. Имаше църква до гробището и по-нататък започваха къщите. Така че винаги можеше да се види как са със здравето хората, които живеят около гробището. Може да се каже, че сред жителите имаше твърде забележими различия и че например пасторът, живеещ недалеч от гробището, не беше бледен и хилав, а беше доста як и изглеждаше много добре. Това ми се удаде да наблюдавам тогава. (Рис.
към текста >>
405.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 5 март 1924 г. Свръхфизическите връзки в човешкия живот. Елинизъм и християнство
GA_353 История на човечеството и културните народи
На нея то й е нужно, защото тя изпитва все пак някакво разкаяние за това, което е причинила на госпожа А, и за нейно успокоение са й нужни някакви неща от този
дом
.
Би могло да стане така, че тази госпожа В, живееща в съседство, така силно да прокълне другата госпожа А, че тя, вследствие на ругатните и яростта на госпожа В, да бъде много силно наплашена. Заради това, родилото се по-късно дете може да попадне в определена зависимост от тази госпожа В, при което и самата госпожа В. става зависима от детето. Може да стане така, че заради това детето да стане особено чувствително по отношение на всичко, което му слагат като пелени или нещо подобно, ако тези неща ги пере госпожа В. Но от друга страна, и за самата тази госпожа В може да се окаже важно да получава това бельо.
На нея то й е нужно, защото тя изпитва все пак някакво разкаяние за това, което е причинила на госпожа А, и за нейно успокоение са й нужни някакви неща от този дом.
В момента, когато госпожа В връща тези неща, й се иска, по какъвто и да е начин да получи нещо от тях отново. Хора, страстно желаещи да получат нещо и не бидейки крадливи по природа, могат да «заимстват» разни неща. Склонността към крадене се проявява при тях само по отношение на тези неща, в друг случай те не биха откраднали, но търсят всякакви начини, само и само да получат именно тези неща. Може да стане даже така, че вследствие на духовно-душевното влияние върху здравето на госпожа В., когато й вземат нещата, да изпита своего рода вътрешен потрес, изтощение, изтощаващо я трескаво състояние и да умре. Или може би да умре, да кажем, от сърдечен или нервен пристъп.
към текста >>
406.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 19 март 1924 г. Троицата, трите форми на християнство и ислям. Кръстоносните походи.
GA_353 История на човечеството и културните народи
При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени
дом
инира култът, а не каквото и да е вероучение.
Виждате ли, в настоящото време е трудно да се говори за разпространението на християнството, доколкото сега относно даден въпрос господстват особени обстоятелства. И все пак, ако разгледаме християнството в тези области на Русия за периода чак до Световната война, ще открием следното: това източно християнство в значителна степен запазило първоначалния религиозен характер, присъщ на Азия. Описвал съм ви различните проявления на този характер при египтяните, индусите, асирийците. Много от прилагащото се в качеството му на култови действия, жертвоприношения - което много добре разбирали в Азия, - се вляло в религията, която, бидейки форма на християнството, се вкоренила в тези източни области.
При запознаване с религията на тези източни области възниква непосредственото усещане: тук в по-голяма степени доминира култът, а не каквото и да е вероучение.
Вероучението се стреми да изрази в човешки думи това, което има отношение към духовния свят, или най-малкото това, което от този духовен свят може да бъде достъпно за човешките сетива. Вероучението се явява също така и това, което човек постоянно иска да развива по-нататък с помощта на своя разум. Напротив, култът е нещо дадено веднъж завинаги, което остава по-консервативно. И там, където култът заема господстващо положение, религията приема консервативен характер. Може да се каже така: тук източната религия носи консервативен характер.
към текста >>
407.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 26 март 1924 г. Представата за Христос в древното и новото време
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но ако този принцип продължи да
дом
инира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото.
Виждате ли, господа, казвам ви всичко това, за да покажа как в хода на времето материализмът завземал около себе си все повече и повече, така че съвсем престанало да се разбира кое в човека е духовното начало. В настоящето работата стои така, че горепосоченият принцип, непозволяващ на човек сам да се грижи за душата си и възлагащ тази грижа на Църквата, още не е довел до умъртвяване на човешката душа.
Но ако този принцип продължи да доминира и по-нататък, няма да мине много време и душата ще започне да умира заедно с тялото.
Днес човешките души още живеят. Те все още могат да бъдат пробудени, ако дойде истинската духовна наука. Но след едно или две столетия душите вече няма да могат да живеят, ако не дойде духовната наука, ако всичко продължи както преди.
към текста >>
408.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 май 1924 г. Влиянията на космоса върху растенията, животните и човека
GA_353 История на човечеството и културните народи
Но ако попитате тези, които живеят заедно с него в
дом
а му, някой, който готви за него, например готвачката, която съвсем не се интересува от държавните дела, ако вие бихте я попитали: «А какво прави този човек?
Но ако попитате тези, които живеят заедно с него в дома му, някой, който готви за него, например готвачката, която съвсем не се интересува от държавните дела, ако вие бихте я попитали: «А какво прави този човек?
», е възможно тя да отговори така: «Той закусва, обядва и вечеря. Друго нищо не прави, през другото време той излиза. Той друго нищо не прави». Тя просто не знае какво друго прави той.
към текста >>
[5] Луций
Дом
иций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий.
[5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий.
Роден през 37 г. сл. Р Хр. След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти. Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра.
към текста >>
Строил «златен
дом
», искал да докара морето до стените на Рим и т.
[5] Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр. След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т.
н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
409.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 8 май 1924 г. За същността на юдаизма
GA_353 История на човечеството и културните народи
Представете си, че всеки от вас се намира в своята
дом
ашна обстановка и прави там това, което вие обикновено правите в своята
дом
ашна обстановка.
Иска ми се ви поясня това с помощта на един образ.
Представете си, че всеки от вас се намира в своята домашна обстановка и прави там това, което вие обикновено правите в своята домашна обстановка.
Следователно всеки от вас сега - господин Долингер, господин Ербсмел, господин Бурле и т. н. - се намира в особено обкръжение. Така е било и в случая с тези народностни духове. Но ето, да кажем, вие решавате да защитавате интересите на работническата класа. В този случай не оставате в своя дом, провеждате събрание, събирате се заедно, правите съвместни обсъждания и това, което излиза от вас, излиза от вашата организация, вашето съобщество.
към текста >>
В този случай не оставате в своя
дом
, провеждате събрание, събирате се заедно, правите съвместни обсъждания и това, което излиза от вас, излиза от вашата организация, вашето съобщество.
Представете си, че всеки от вас се намира в своята домашна обстановка и прави там това, което вие обикновено правите в своята домашна обстановка. Следователно всеки от вас сега - господин Долингер, господин Ербсмел, господин Бурле и т. н. - се намира в особено обкръжение. Така е било и в случая с тези народностни духове. Но ето, да кажем, вие решавате да защитавате интересите на работническата класа.
В този случай не оставате в своя дом, провеждате събрание, събирате се заедно, правите съвместни обсъждания и това, което излиза от вас, излиза от вашата организация, вашето съобщество.
Може да се каже така: това, което тези народностни духове култивирали у другите народи, всеки от тях изпълнявал сам за себе си, в обстановката на своя «народностен дом». Това, което те култивирали в еврейството, го правели, събирайки се на духовно събрание. Върху едни евреи това действало по-силно, върху други - по-слабо. Това е отразено в Библията, където се казва, че в израилския народ в седемдесет души са управлявали духовете на народите, всички те са оказвали влияние. Обаче влиянието било много силно и превърнало евреите в някакъв смисъл в народ от космополити и това си качество те упорито съхраняват.
към текста >>
Може да се каже така: това, което тези народностни духове култивирали у другите народи, всеки от тях изпълнявал сам за себе си, в обстановката на своя «народностен
дом
».
Следователно всеки от вас сега - господин Долингер, господин Ербсмел, господин Бурле и т. н. - се намира в особено обкръжение. Така е било и в случая с тези народностни духове. Но ето, да кажем, вие решавате да защитавате интересите на работническата класа. В този случай не оставате в своя дом, провеждате събрание, събирате се заедно, правите съвместни обсъждания и това, което излиза от вас, излиза от вашата организация, вашето съобщество.
Може да се каже така: това, което тези народностни духове култивирали у другите народи, всеки от тях изпълнявал сам за себе си, в обстановката на своя «народностен дом».
Това, което те култивирали в еврейството, го правели, събирайки се на духовно събрание. Върху едни евреи това действало по-силно, върху други - по-слабо. Това е отразено в Библията, където се казва, че в израилския народ в седемдесет души са управлявали духовете на народите, всички те са оказвали влияние. Обаче влиянието било много силно и превърнало евреите в някакъв смисъл в народ от космополити и това си качество те упорито съхраняват. Те могат да се събират заедно където и да е и да съхраняват там еврейството, доколкото по такъв начин носят цялото еврейство в самите себе си.
към текста >>
410.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 май 1924 г. За дървото Сефирот
GA_353 История на човечеството и културните народи
Гърците наричали своето А не А, а «алфа», и «алфа» всъщност е означавало «духовен човек»; своето В те наричали не В, а «бета», това е нещо подобно на «
дом
».
При преминаването от гръцката култура към римската е станало нещо много съществено, нали така?
Гърците наричали своето А не А, а «алфа», и «алфа» всъщност е означавало «духовен човек»; своето В те наричали не В, а «бета», това е нещо подобно на «дом».
Така всяка буква е имала свое название. Гърците не биха могли даже да си представят, че буквата е нещо друго освен това, което е обозначено с помощта на нейното наименование. Едва по времето, когато се е извършвал преходът от гръцката култура към римската, престанали да казват «алфа», «бета», «гама», «делта» и т. н., тогава започнали да обозначават буквите не с имена, където всяко име показвало значението на съответстващата буква, а почнали да казват: А, В, С, D и т. н., така че като цяло всичко станало абстрактно.
към текста >>
Те не използвали «бета» без да си спомнят за
дом
а, в който живее човекът.
И ето че един ден тя му заявила: На тебе постоянно ти се иска да четеш лекции, да държиш речи! Ако на тебе толкова ти се иска нещо да държиш, дръж си езика зад зъбите. Да, това, което съставлявало съдържанието, се оказало напълно изгубено. Гърците не си мислели А, «алфа», без да си помислят за човека. Те тутакси си спомняли за човека.
Те не използвали «бета» без да си спомнят за дома, в който живее човекът.
«Алфа» - това винаги е човек. Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него. И древноеврейското «бет» и гръцката «бета» представлявали обвивката на «алфа». Тази «алфа» се намирала вътре като духовно същество.
към текста >>
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя
дом
» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка.
Те си представяли нещо, подобно на човек. А в случая с «бета» те си представяли нещо такова, което облича човека, намира се около него. И древноеврейското «бет» и гръцката «бета» представлявали обвивката на «алфа». Тази «алфа» се намирала вътре като духовно същество. Така тялото представлявало «бет», «бета», докато «алфа» представлявал духът, намиращ се вътре.
Днес ние произнасяме азбуката («алфа» -«бета»...), но при гърците това е значело: «човек в своя дом» или също така «човек в своето тяло», в своята обвивка.
към текста >>
411.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 17 май 1924 г. За кометите и Слънчевата система, за Зодиaка и за неподвижните звезди на небето
GA_353 История на човечеството и културните народи
Да допуснем, че у тях живее гувернант или
дом
ашен учител, знаещ всичко.
Да установим това както следва: съзвездието Лъв оказва върху човека известно влияние. Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае.
Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко.
Малкото дете го мързи да мисли само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни. Но ако домашният учител замине, ако домашният учител го няма и заданието все пак трябва да се направи, на детето му се налага самостоятелно да развива своите сили, налага му се да си спомня.
към текста >>
Малкото дете го мързи да мисли само, то пита
дом
ашния учител, който му отговаря, а също така му дава
дом
ашни.
Съзвездието оказва влияние, докато не е екранирано, не е закрито от Луната или Слънцето. Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко.
Малкото дете го мързи да мисли само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
Но ако домашният учител замине, ако домашният учител го няма и заданието все пак трябва да се направи, на детето му се налага самостоятелно да развива своите сили, налага му се да си спомня.
към текста >>
Но ако
дом
ашният учител замине, ако
дом
ашният учител го няма и заданието все пак трябва да се направи, на детето му се налага самостоятелно да развива своите сили, налага му се да си спомня.
Но да отидем по-нататък. Да вземем за сравнение пример от живота. Да кажем, че някой иска нещо да се узнае. Да допуснем, че у тях живее гувернант или домашен учител, знаещ всичко. Малкото дете го мързи да мисли само, то пита домашния учител, който му отговаря, а също така му дава домашни.
Но ако домашният учител замине, ако домашният учител го няма и заданието все пак трябва да се направи, на детето му се налага самостоятелно да развива своите сили, налага му се да си спомня.
към текста >>
412.
ШЕСТНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 4 юни 1924 г. Природа на Слънцето. Произход на масонството. За знаците, докосванията и думите. Ку-клукс-клан
GA_353 История на човечеството и културните народи
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава
дом
, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук.
Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията.
към текста >>
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям
дом
, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Всъщност тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено. Започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира. Не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят за какво става дума тук. Например не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), «Б» означава дом, «О» означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» - това е приятно удивление; «С» (S) - се явява знака на змията. (Рис.
21) С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията.
Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен.
към текста >>
413.
Бележки.
GA_353 История на човечеството и културните народи
37. Луций
Дом
иций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий.
37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий.
Роден през 37 г. сл. Р Хр. След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти. Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т. н., изявявал се като певец и музикант в театъра.
към текста >>
Строил «златен
дом
», искал да докара морето до стените на Рим и т.
37. Луций Домиций Нерон (54-68), римски император, потомък на Юлий Цезар, племенник на Клавдий. Роден през 37 г. сл. Р Хр. След смъртта на Клавдий (54 г.), станал император, Нерон се държал като безумен, радвал се на пожара в Рим, избивал родственици, убил майка си Аг-рипина Младша през 59 г., осъдил на смърт своя възпитател философа Сенека през 65 г., избил популярни пълководци, развратничил, започвал безумни проекти.
Строил «златен дом», искал да докара морето до стените на Рим и т.
н., изявявал се като певец и музикант в театъра. По време на въстанието на Сервий Галба се самоубива с думите: «Какъв велик артист умира». В поведението на Нерон Р. Щайнер вижда последствия от неправомерно посвещение.
към текста >>
414.
Съдържание
GA_354 Сътворението на света и човека
Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който
дом
инира над всичко.
Съвременните диваци се явяват пропаднали хора от древността, а съвременните маймуни са още по-пропаднали същества. Хората в по-ранните времена са имали преди всичко изключително силно въображение, което е действало като инстинкт. Изобретяването на хартията и телеграфа. Идеите на древните германци за Вотан и Локи. Всичко, което първоначално е възниквало в културата, е възниквало от ритъма.
Индианците и преклонението им пред «Великия Дух», който доминира над всичко.
Гърците приписвали на действието на добрите духове всичко, което природата създава, а всичко, което не е било природен, а изкуствено създаден продукт, те приписвали на дейността на злите духове. Въображението е нещо по-духовно от абстрактния разсъдък. Изхождайки от разсъдъка, днес трябва отново да стигнем до духа.
към текста >>
415.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 3 юли 1924 г.
GA_354 Сътворението на света и човека
Това са били животни, при които
дом
инирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници.
А доколкото кремъчната киселина е постъпвала в по-малко количество към другите животни с недодялани крайници, докато те са пълзели в плътната течност, тези животни добили преобладаване на стомашно-чревните процеси. И така, тогава горе са обитавали страшно нервни животни, които възприемали всичко, които имали фини нервни усещания. Тези праптици са били страшно нервни. И напротив, тези, които се намирали долу, в уплътнената течност, били макар и много умни, в същото време крайно флегматични. Те не чувствали почти нищо.
Това са били животни, при които доминирали силите на храненето, всъщност те представлявали само търбух с недодялани крайници.
Птиците горе били организирани фино, те почти изцяло представлявали сетивен орган. Те представлявали истински сетивни органи, съдействали Земята да бъде не само оживена, но и да чувства всичко благодарение на тези сетивни органи, които летели наоколо, които били тогавашните предшественици на птиците.
към текста >>
416.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 юли 1924 г. Какво казва науката и какво Антропософията за земните пластове и вкаменелостите
GA_354 Сътворението на света и човека
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите
дом
ашни животни, за да не навредят на хората.
В нашите цивилизовани области ние сме привикнали да заравяме умрелите домашни животни, за да не навредят на хората.
Но когато човешкият род още не е бил развит, какво е ставало в такива случаи с животните, които ги е имало тогава? Животните са оставали да лежат там, където им е идвал краят. Отначало животното оставало на повърхността. Но вие знаете, че по време на дъжд става размекване на Земята и след някое време може да се види - ако животното е умряло и започнало да се разлага, - че неговите още запазени останки се смесват със земята, размивана и разнасяна от дъжда. И след известно време цялото животно се оказва погълнато от Земята, размекваща се по време на дъжд; когато дъждовната вода се стича по склона, животното също се покрива със земя, но друга.
към текста >>
417.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 9 юли 1924 г. Еволюция на света и човека - Лемурия и Атлантида
GA_354 Сътворението на света и човека
Ето кое е интересно: от същото време, когато би трябвало да живеят хората с плоски, ниски чела, от същото време са и пещерите, в които има неща, по които може да се установи, че хората тогава са живеели не в постоянни
дом
ове, а в подземни кухини, които те изкопавали.
Ето кое е интересно: от същото време, когато би трябвало да живеят хората с плоски, ниски чела, от същото време са и пещерите, в които има неща, по които може да се установи, че хората тогава са живеели не в постоянни домове, а в подземни кухини, които те изкопавали.
Земята тогава още едва ставала твърда. Следователно по времето, докато Земята още не се е била втвърдила окончателно, както днес, но е била най-малкото толкова твърда, тези хора са изкопавали в Земята своите жилища, които днес също ги откриват. Тук намират забележителни знаци, забележителна живопис, която макар и относително примитивна, но все пак напълно разумно предава образите на животните, които са живеели по това време. Удивляват се на това, как са могли тези хора с плоски чела, с недоразвита глава да правят такива рисунки. Тези рисунки са едновременно и разумни, но в други отношения, и неловки.
към текста >>
Да допуснем например, че ние си строим
дом
.
Тези птици са били някога животни, които са се състояли само от въздух, но този въздух е бил плътен. И днешните птици са образували своите пера и т. н. едва тогава, когато е възникнал нашият сегашен въздух. Представете си, че днешните птици - в действителност те нямат това, но ние можем да си го представим - биха имали училища, биха имали култура. Това би трябвало да изглежда съвсем иначе, отколкото при нас сега!
Да допуснем например, че ние си строим дом.
В това се състои голяма част от нашата култура. Птиците не си строят домове, тъй като тези домове веднага биха се разрушили, птиците не могат да станат скулптори, защото всичко би почнало да пада долу; да се занимават с шиене - защото то също е един от елементите на културата - те също не могат; ако изпуснат иглата, тя би паднала долу. Как би могло да стане така, че тези птици да имат своя култура, своя цивилизация? Това би трябвало да стане така, че всичко това да се намира горе, във въздуха. При това съвсем би отсъствало нещо твърдо, те не биха могли да имат маса за писане, разбира се, че не.
към текста >>
Птиците не си строят
дом
ове, тъй като тези
дом
ове веднага биха се разрушили, птиците не могат да станат скулптори, защото всичко би почнало да пада долу; да се занимават с шиене - защото то също е един от елементите на културата - те също не могат; ако изпуснат иглата, тя би паднала долу.
едва тогава, когато е възникнал нашият сегашен въздух. Представете си, че днешните птици - в действителност те нямат това, но ние можем да си го представим - биха имали училища, биха имали култура. Това би трябвало да изглежда съвсем иначе, отколкото при нас сега! Да допуснем например, че ние си строим дом. В това се състои голяма част от нашата култура.
Птиците не си строят домове, тъй като тези домове веднага биха се разрушили, птиците не могат да станат скулптори, защото всичко би почнало да пада долу; да се занимават с шиене - защото то също е един от елементите на културата - те също не могат; ако изпуснат иглата, тя би паднала долу.
Как би могло да стане така, че тези птици да имат своя култура, своя цивилизация? Това би трябвало да стане така, че всичко това да се намира горе, във въздуха. При това съвсем би отсъствало нещо твърдо, те не биха могли да имат маса за писане, разбира се, че не. В най-добрия случай те биха могли да правят знаци, които биха изчезвали веднага след направянето им. И ако някой друг би могъл да разбере тези знаци - това вече говори за наличие на култура.
към текста >>
418.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 август 1924 г. За миризмите
GA_354 Сътворението на света и човека
Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на
дом
ино или шах, да се играе на борсата.
Но ако има сетиво за възприемане на естествените прояви на детето, той ще им придаде по-голяма ценност, отколкото на своята собствена разсъдъчност. По такъв начин би могло да се разбира това, което става в природата, не с помощта на разсъдъка, а благодарение на възможността за навлизане в тайните на природата. Нашия разсъдък го имаме не заради познанията, а заради нас самите. Умният човек не се нуждае от това, за да бъде особено мъдър. Разбира се, умните хора не могат да бъдат глупави, но те могат да се окажат непомъдрели, могат нищо да не знаят за света.
Умствените способности могат да бъдат приложени във всички области: да се класифицират растенията и минералите, да се съставят и определят химически съединения, да се играе на домино или шах, да се играе на борсата.
Същите умствени способности се използват и тогава, когато хората извършват мошеничества на борсата, и когато хората с тяхна помощ изучават химия. Работата е само в това, че заниманията с химия или играта на борсата се възприемат по различен начин. И в двата случая умствените способности са налични. Те са насочени към това, с което човек е зает. Но трансформацията в мозъка не трябва да отива твърде далеч.
към текста >>
419.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 септември 1924 г. Образуване и форма на Земята и Луната - причини за вулканите
GA_354 Сътворението на света и човека
Следователно това, което става разтопено при изригването на Везувий или при изригването на някой друг вулкан, възниква именно в момента, когато в състоянието на космическия климат
дом
инира огненото начало.
Следователно това, което става разтопено при изригването на Везувий или при изригването на някой друг вулкан, възниква именно в момента, когато в състоянието на космическия климат доминира огненото начало.
Виждате ли, за възникването на такъв ефект е необходимо някакво време. Необходимо е такава звездна констелация да действа върху Земята в течение на известно време. Това обаче следва и от другите факти, за които ви разказвах тук в съвсем друга връзка. Да допуснем, че тук имаме една част от Земята; тук идват мощни излъчвания от Слънцето. Тук, долу, възниква това, което по-късно си търси изход посредством изригване или земетресение (изобразява го на дъската).
към текста >>
[4] «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски
дом
, построен през 1647 г.
[4] «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г.
и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена. Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>
Дом
ът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
[4] «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г. и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена.
Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>
420.
Бележки.
GA_354 Сътворението на света и човека
27. «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски
дом
, построен през 1647 г.
27. «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г.
и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена. Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>
Дом
ът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
27. «...а над мазето - кула без покрив» - така наречения Вайгелски дом, построен през 1647 г. и разрушен при прекарването на Вайгелщрасе през 1898 г Причислявали са го към «седемте чудеса» на Йена.
Домът е бил висок осем етажа, там, освен другото, се е намирала вита стълба, през която е можело през деня да се виждат звездите.
към текста >>
НАГОРЕ