Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
Намерени са резултати от
128
текста в
2
страници в целия текст в който се съдържат търсените думи : '
Доктор
'.
На страница
1
:
200
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ И ПСИХОПАТОЛОГИЯТА (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на
доктор
антурата, вече е назначен за професор в университета.
Може да се постави моето име или думата „Заратустра“ там, където в текста се среща думата Вагнер. Целият образ на дитирамбическия артист е образът на бъдещия поет на „Заратустра“, нарисуван с пределна дълбочина, без да докосва дори за миг реалността на Вагнер. Самият Вагнер имаше идея за това, затова той не се разпозна в тази книга.“ (E. Фьорстер-Ницше, „Животът на Фридрих Ницше, II, 1, стр. 259) Когато Ницше воюва, почти винаги воюва със самия себе си.
Когато в първия си писателски период се нахвърля върху филологията, тогава това е филологът в него, срещу когото се бори, този изключителен филолог, който преди завършване на докторантурата, вече е назначен за професор в университета.
Когато от 1876 г. започва битката си срещу идеалите, той вече има изграден свой собствен идеал. И когато в края на писателския си път написва безподобно гневния „Антихрист“, това отново не е нищо друго освен скритият в самия него християнски елемент, чрез който той е предизвикан. Той не трябва да води особена борба със себе си, за да се освободи от християнството. Но той бива освободен от разума, от едната страна на същността си.
към текста >>
2.
3. ЛИЧНОСТТА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ, ВЪЗПОМЕНАТЕЛНИ ДУМИ (1900)
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята
доктор
антура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
Гръцката култура, възгледът на Шопенхауер, музикалната драма на Вагнер, знанията на по-новите естествени науки при него освобождават чувства, толкова лични, толкова дълбоки, колкото при други са изживяванията на една силна любовна страст. Каквото цялата епоха изживява като надежди и съмнения, като изкушения и радости от познанието, Ницше го изживява на самотна висина по свой особен начин. Той не открива нови идеи, но изстрадва идеите и им се радва по начин, който е различен от този на съвременниците му. Те са натоварени със задачата да изнамират идеи, пред него възниква трудният въпрос как да се живее с тези идеи. Образованието му го прави филолог.
Ницше се потапя във великия свят на гръцката духовна култура толкова, че учителят му Ричъл84 го препоръчва със следните думи в университета в Базел, който го ангажира, преди да е приключил своята докторантура: Фридрих Ницше може всичко, което иска.85 Той постига отлични резултати в смисъла на изискванията, поставени пред филолога.
Но отношението му към гръцката култура не е просто отношение на филолог. Той не живее просто в духа на древна Елада. Той се потапя със сърцето си напълно в гръцкото мислене и чувстване. Гръцките културтрегери не остават обекти на неговите изследвания. Те му стават лични приятели.
към текста >>
3.
Бележки
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
3. Фриц Кьогел (1860-1904),
доктор
по философия.
Половин година тя е негова ученичка и последователка. 2. Паул Рее (1849-1901), философ и психолог. От есента на 1876 до 1882 г. е в приятелски отношения с Ницше. Неговите Психологически наблюдения (1875) оказват огромно въздействие върху Ницше.
3. Фриц Кьогел (1860-1904), доктор по философия.
От 1894 до 1897 г. е упълномощен от Елизабет Фьорстер-Ницше да издаде Ницшевите Събрани съчинения и през този период е в приятелски отношения с Рудолф Щайнер. 4. сърдечно да благодаря: След първата среща с Елизабет Фьорстер-Ницше през май 1894 г. Р. Щайнер е в приятелски отношения със сестрата на философа. На 29 юли 1895 г.
към текста >>
4.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_5 Фридрих Ницше-борец срещу своето време
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
5.
ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО. Розенкройцерска мистерия
GA_14 Четири мистерийни драми
Доктор
Щрадер
Ретардий, деен само като дух Герман, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като дух на земния мозък Хелена, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като Луцифер Филия, Астрид, Луна (приятелки на Мария, чиито първообрази се разкриват в хода на действието като духове на душевните сили на Мария) Професор Капезий
Доктор Щрадер
Феликс Балде, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като носител на духа на природата Госпожа Балде, негова съпруга Другата Мария, чийто първообраз се разкрива в хода на действието като душата на любовта Теодора, ясновидка Луцифер, действащ само като душа
към текста >>
6.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Влизат професор Капезий и
доктор
Щрадер.)
а трябва да съзра, че в себе си тя носи опустошение и болка, ако се излива от моето във другите сърца. ФИЛИЯ Хор, пълен сякаш
(Влизат професор Капезий и доктор Щрадер.)
със мнения и мисли, в кръга, събрал ни тук, звучеше. Хармониите бяха много, но имаше и остри дисонанси. МАРИЯ
към текста >>
С тъй много думи, скъпи
доктор
Щрадер,
да изразя чрез методи научни какво разбирам под учение духовно. Но чувствам ясно аз в сърцето, че ще умре душата ми без него, тъй както крайниците ми без кръв.
С тъй много думи, скъпи доктор Щрадер,
да ни оборите опитвате се вие. Описаното за душевните борби на казаното тежест дава и за хора, не можещи да ви последват. Но често се запитвам
към текста >>
7.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Как, скъпи
доктор
Щрадер, е възможно
едва сега наистина ми се разкрива. Че го познавам, мислех, ала портретът ясно ми показва как малко знаел съм за него. МАРИЯ
Как, скъпи доктор Щрадер, е възможно
величието на творбата да ви удивлява, а извора ѝ да отричате? ЩРАДЕР Какво ли общо има мойто възхищение, което на художника отдавам,
към текста >>
8.
ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА. Сценични картини от живота като епилог на „Портата на посвещението“
GA_14 Четири мистерийни драми
Доктор
Щрадер
Другата Филия, духовно същество, което възпрепятства свързването на душевните сили с космоса (Тези същества не са алегорични образи, а действителни същества, реални за духовното познание) Гласът на съвестта, това не е алегоричен образ, а духовно същество, реално за духовното познание Мария Йохан Томасий
Доктор Щрадер
Феликс Балде Госпожа Балде Двойникът на Йохан Томасий Луцифер Ариман
към текста >>
Симон, евреин, минало превъплъщение на
доктор
Щрадер
Госпожа Балде Двойникът на Йохан Томасий Луцифер Ариман Шест селяни и шест селянки
Симон, евреин, минало превъплъщение на доктор Щрадер
Томас, минало превъплъщение на Йохан Томасий Монахът, минало превъплъщение на Мария Велик Майстор, водач на клон на мистично братство Първи наставник, минало превъплъщение на професор Капезий Втори наставник
към текста >>
9.
ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА. Душевни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
9.
Доктор
Щрадер
III. НОСИТЕЛИ НА ВОЛЕВИЯ ЕЛЕМЕНТ: 7.Фридрих Траутман, наречен Романий (в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“), Церемониалмайстор на мистичен съюз. (Превъплъщение на Втори церемониалмайстор на духовното братство в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“.) 8. Теодора, ясновидка. (При нея волевият елемент се проявява под формата на наивно ясновидство.)
9. Доктор Щрадер
III. НОСИТЕЛИ НА ДУШЕВНИЯ ЕЛЕМЕНТ: 10. Мария, ученичка на Бенедикт 11. Феликс Балде 12. Госпожа Балде СЪЩЕСТВА ОТ ДУХОВНИЯ СВЯТ:
към текста >>
10.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Освен тях: Феликс Балде и
Доктор
Щрадер.
ПЪРВА КАРТИНА Зала в индиговосин основен цвят. Тя е замислена като преддверие към помещенията, в които един Мистичен съюз извършва своята дейност. Присъстват дванадесет човека, които водят свободен разговор и всеки от тях по някакъв начин проявява интерес към Мистичния съюз.
Освен тях: Феликс Балде и Доктор Щрадер.
Картините представят събития, които се случват приблизително тринадесет години след тези от „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“. ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ Това наистина е странен призив, обединил ни тука в този час. Пристига той от хората, които –
към текста >>
на
доктор
Щрадер във душата сили
такива хора постоянно търсят в реалността на майката природа, ще могат без илюзии да странстват по пътищата за човешко благо. На мнение съм аз, че разпознавам
на доктор Щрадер във душата сили
за водене на хора, по-пригодни от силите на всички посветени. А колко дълго чувствали сме с болка, че чрез техническите чудеса наложени са множество окови
към текста >>
да иска да се мери с
доктор
Щрадер.
Изречените думи са родени в душа, съвремието ни дарила с житейски висши ценности и цели, макар сетивно битие да властва. Във тази област никой днес не може
да иска да се мери с доктор Щрадер.
По пътища различни аз откривах, каквото е тъй нужно на душата. Затуй да кажа нещо позволете. Съдбата ясно ми откри, че трябва душевните съкровища да търся.
към текста >>
11.
Втора картина
GA_14 Четири мистерийни драми
От събралите се в началото лица са останали само Феликс Балде и
Доктор
Щрадер.
ВТОРА КАРТИНА Същото пространство като в предходната картина. Лицата, събрани в началото, напускат залата. Присъстват Хиларий Готгетрой – Велик Майстор, Магнус Беликозий – Втори наставник, Алберт Торкваций – Първи церемониалмайстор, Фридрих Траутман – Втори церемониалмайстор, Мария, Йохан Томасий.
От събралите се в началото лица са останали само Феликс Балде и Доктор Щрадер.
ХИЛАРИЙ ГОТГЕТРОЙ (на Томасий) Каквото си направил, сине мой, достойно в него днес се отразява свещената духовна древна мъдрост. На туй свещено място си дарен
към текста >>
12.
ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ. Душевни и духовни процеси в сценични картини
GA_14 Четири мистерийни драми
2.
Доктор
Щрадер.
(Той е отново въведен тук със същото име, което бе използвано в „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“, защото то отговаря на неговата вътрешна същност, до която той се е развил чрез работа през годините, изтекли между „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ и „ПРОБУЖДАНЕТО НА ДУШИТЕ“. В „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ за него е употребено името, което той има във външния свят. Той се явява с това име, защото следващите събития имат маловажно значение за неговия вътрешен живот. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ неговата индивидуалност се явява като Втори церемониалмайстор на средновековния Мистичен съюз.)
2. Доктор Щрадер.
(Неговата индивидуалност се явява в „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ като „Евреинът Симон“). 3. Болногледачката на Щрадер. (Тя е същата личност, която в „ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА“ е наречена Мария Тройфелс. В „ПОРТАТА НА ПОСВЕЩЕНИЕТО“ тя се казва Другата Мария, защото имагинативното познание на Йохан Томасий изобразява в нейния образ имагинацията на положителни природни сили. В „ИЗПИТАНИЕТО НА ДУШАТА“ нейната индивидуалност се явява като „Берта“, дъщерята на Кюне.)
към текста >>
13.
Първа картина
GA_14 Четири мистерийни драми
(Отдясно влиза
Доктор
Щрадер.)
въздушни кули ще растат навред и дейността ни бързо ще западне. ХИЛАРИЙ Щом помощ ми отказвате, тогава аз виждам бъдещето в мрачни краски.
(Отдясно влиза Доктор Щрадер.)
Аз вече ви очаквах, скъпи Щрадер. Оказва се добро, когато днес обсъждаме значителни неща, а правим изводи в по-късно време. Приятелят ми верен сподели,
към текста >>
14.
Осма картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на
доктор
Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций.
Дори и да не виждам с моя взор как той ще се откъсне от Земята, възможно е в съня си да присъствам в предчувствие духовно аз до него. (Междинната завеса се вдига.
Вижда се всичко приготвено за посвещението на Неофита, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Мария; от едната страна на жертвения олтар стои Върховният мъдрец жертвоприносител, когото трябва да си представим като минало въплъщение на Бенедикт; от другата страна на олтара стои Пазителят на словата, минало въплъщение на Хиларий Готгетрой; пред олтара стои Пазителят на печата, минало въплъщение на Теодора, след това от едната страна на олтара е представителят на елемента земя, минало въплъщение на Романий; представителят на елемента въздух, минало въплъщение на Магнус Беликозий; съвсем близо до Върховния мъдрец жертвоприносител е Мъдрецът жертвоприносител, минало въплъщение на Капезий; от другата страна представителят на елемента огън, минало въплъщение на доктор Щрадер; представителят на елемента вода, минало въплъщение на Торкваций.
Отпред са Филия, Астрид, Луна и другата Филия. Съвсем отпред във формата на сфинкс са Луцифер и Ариман; Луцифер така, че в него е подчертан повече херувимът, Ариман така, че е подчертан повече телецът. Четиримата други жреци стоят отпред. След като помещението на храма е станало видимо с Миста в него, един момент цари абсолютна тишина; след това Праговият пазач, минало въплъщение на Феликс Балде, и Мистът, минало въплъщение на Госпожа Балде, въвеждат Неофита през вратата отляво. Те го отвеждат във вътрешния кръг близо до олтара.
към текста >>
15.
Дванадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Познаваш ли ти
доктор
Щрадер, който
защото добросъвестен е още. От мене няма нищо той да иска, узнае ли с какво го вдъхновявам. По-късно може той да го забрави. – – – –
Познаваш ли ти доктор Щрадер, който
на мене служи? ДУШАТА НА ФЕРДИНАНД РАЙНЕКЕ Той напред-назад по нашата Земя се лута, иска научна глупост да реализира.
към текста >>
16.
Четиринадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
пред Готгетрой и мене
доктор
Щрадер?
във този възел? Зная, ще се случи това, което трябва да се случи! Защо не ме напускат тези думи от онзи час, когато ги изрече
пред Готгетрой и мене доктор Щрадер?
Пристигнаха от друг свят сякаш те, така звучаха – сякаш от духа!... Какво ли трябва още да се случи?... Светът духовен ме обхвана, чувствам... Звучи езикът му – в онези думи...
към текста >>
17.
Петнадесета картина
GA_14 Четири мистерийни драми
Такъв велик човек бе
доктор
Щрадер!
След вдигането на завесата, в стаята влиза Секретарят, по-късно – Бенедикт и Ариман. СЕКРЕТАР Ще се яви тук скоро Бенедикт, за да получи вест от вас самата. Бе отпътувал, но се върна вече.
Такъв велик човек бе доктор Щрадер!
В началото изобщо нямах вяра в големия проект на Готгетрой, ала присъствах често аз, когато показваше ни Щрадер туй, което за работата е необходимо,
към текста >>
18.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_14 Четири мистерийни драми
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
19.
МОДЕРНИ ИДЕАЛИСТИЧНИ СВЕТОГЛЕДИ
GA_18_2 Загадки на философията
Въпреки това
доктор
инерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт.
Бог е познал, че само чрез ставането на един действителен свят на множеството "може да влезе от едно свръхбитие в едно небитие"/Философия на спасението, стр. 325/. В своята книга "Атомистика на волята"/която излезе след смъртта му/ поетът Роберт Хамерлинг се е изправил по един енергичен начин против възгледа, който произхожда от недоверието в света. Той отхвърля логически изследвания върху стойността или липсата на стойност на света и на съществуването и изхожда от едно първично изживяване. "Главното не е, дали хората са прави, че всичките, с извънредно малко изключение, искат да живеят, да живеят на всяка цена, независимо от това, дали им върви добре или зле. Главното е, че те искат това, а това не може никак да се отрече.
Въпреки това докторинерните песимисти не държат сметка за този решаващ факт.
Те винаги преценяват само в учени обяснения удоволствието и неудоволствието, които животът ги носи със себе си в отделните случаи, съпоставят ги чрез ума едно с друго; обаче тъй като удоволствието и неудоволствието са въпрос на чувството, тогава чувството е това, което трябва да направи равносметката между удоволствието и неудоволствието окончателно и решаващо, а не умът. И тази равносметка показва за цялото човечество, даже можем да кажем за всичко, което има живот, един превес в полза на удоволствието в съществуването. Че всичко, което живее, иска да живее, да живее при всички обстоятелства, да живее на всяка цена, този е великият факт и спрямо този факт всяко доктринерно при казване е безсилно". Следователно пред душата на Хамерлинг стои мисълта: В глъбините на душата съществува нещо, което е свързано с едно съществуване и което изразява същността на душата по-вярно отколкото съжденията, които говорят за стойността на живота под тежестта на новия естественонаучен начин на мислене. Бихме искали да кажем, че Хамерлинг предчувства в глъбините на душата един духовен център на тежестта, който затвърдява себесъзнателния Аз в мировия живот.
към текста >>
20.
Моят жизнен път или пътят, истината и животът на Рудолф Щайнер – предговор към българското издание от д-р Трайчо Франгов
GA_28 Моят жизнен път
Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на
доктор
ската си дисертация и „Философия на свободата“.
Запознава се със съчиненията на Маркс и Енгелс и изживява болезнено неистината, че материално-икономическите сили са носители на развитието, а духовното е само надстройка. Публикациите на Щайнер върху съчиненията на Гьоте стават повод да бъде поканен в Архива му във Ваймар, за да бъде обработено и издадено наследството на немския поет и естественик. Рудолф Щайнер пътува дотам за няколко седмици и това е първото му голямо пътешествие – Ваймар, Берлин, Мюнхен. Изживява местата на Гьоте, докосва се до творбите му, в Берлин се среща с Едуард фон Хартман, търси навсякъде изкуството, което обогатява душевния му живот. След връщането му във Виена намира още един духовен кръг, този на Мари Ланг.
Там среща Роза Майредер, с която споделя духовните си интереси и особено подготвянето на докторската си дисертация и „Философия на свободата“.
Само в свободното от сетивност мислене душата живее в духовната същност на света и намира духовните първопричини на битието. Преживяващият се в своята вътрешност човешки дух среща духа на света, който действа не зад сетивният свят, а вътре в него. Духовното в човека се изявява, когато в неговите импулси и воля действат моралните интуиции на свободното от сетивност мислене. Тогава това действие е свободно и човекът също е свободно същество. В последната година от престоя си във Виена Рудолф Щайнер развива още по-интензивен социален живот.
към текста >>
Първоначално защитава
доктор
ата си в Росток, при проф.
Той е в 30-тата си година и правейки своята ретроспекция, вижда как съдбата го е водила така, че да не упражнява до този момент никаква външна „професия“. В Архива във Ваймар постъпва като свободен сътрудник, отговарящ за „морфологията“. Във Ваймар прекарва почти 7 години. Въпреки многото си контакти, Щайнер е душевно самотен. Той посещава другите, но те не могат да го посетят.
Първоначално защитава доктората си в Росток, при проф.
Хайнрих фон Щайн. После завършва своята „Философия на свободата“, търсейки мнението на Едуард фон Хартман, но последният не може да следва идеята на Щайнер и остава в светогледа на феноменализма. Щайнер с удоволствие се потапя в душите и светогледите на обкръжението. Директорът на Архива е Зуфан, а с Херман Грим ги свързва фантазията, като извор на духовни откровения, но последният не достига до разбирането ѝ, а само до изживяването. Един дух на платонизъм се носи в Архива на Гьоте и Шилер.
към текста >>
21.
II. Ученически години
GA_28 Моят жизнен път
Тях ние, учениците, винаги титулувахме „професоре“, него, въпреки че той също беше „професор“ – „г-н
доктор
“.
Говореше малко. Оставяше природните явления да говорят сами за себе си. Той беше един от любимите ни учители. В него имаше нещо необикновено, благодарение на което за учениците си той се различаваше от другите учители. За него предполагахме, че се намира в по-близка връзка със своята наука, отколкото останалите.
Тях ние, учениците, винаги титулувахме „професоре“, него, въпреки че той също беше „професор“ – „г-н доктор“.
Той беше брат на дълбокомисления тиролски поет Херман фон Гилм. Погледът му силно привличаше вниманието. Човек придобиваше усещането, че този мъж е свикнал да вниква с острота в природните явления и след това да ги задържа в погледа си. Начинът му на преподаване малко ме объркваше. Множеството факти, които той привеждаше, не можеха винаги да поддържат концентрирано това състояние на ума ми, което тогава се стремеше към уеднаквяване на нещата.
към текста >>
22.
V. Научни изследвания (Учение за цветовете, оптика)
GA_28 Моят жизнен път
В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за
доктор
ска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания.
Така например във Виена се появи един пруски офицер, който поради някаква причина е трябвало да напусне службата си в немската армия. Той искаше да се подготви за постъпване в австрийската армия като инженерен офицер. По особено съдбовно стечение на обстоятелствата станах негов учител по математика и естествознание. Това „преподаване“ ми доставяше най-дълбоко удовлетворение. Защото моят „ученик“ се оказа изключително мил човек, който направо напираше за човешко общение с мен, след като бяхме приключили с въпросите на математиката и механиката, от които се нуждаеше за подготовката си.
В други случаи, като например със завършили студенти, които се подготвяха за изпити за докторска степен, трябваше да преподавам математически и естественонаучни знания.
Благодарение на тази непрекъснато възникваща необходимост отново и отново да работя върху естествознанието от онова време, имах достатъчно възможности да се потопя в съвременните виждания в тази сфера. Нали чрез уроците можех да преподавам само тези възгледи, а това, което беше най-важно за мен във връзка с естествознанието, трябваше да нося тихо заключено в себе си. Работата ми като частен учител, която по онова време ми предлагаше единствената възможност да се издържам, ме предпазваше от едностранчивост. Налагаше се сам да научавам много неща, за да мога после да ги преподавам. Така например усвоих и „тайните“ на счетоводството, тъй като ми се беше предоставила възможност да давам уроци тъкмо в тази област.
към текста >>
23.
XII. Съдбовни въпроси
GA_28 Моят жизнен път
Задачата, която си поставих в
доктор
ската си дисертация: да постигна „съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“, беше вътрешно преживяна.
Съдбата се състои от два комплекса фактори, които постепенно се обединяват в човешкия живот. Единият произлиза от порива на душата отвътре навън, а другият пристъпва към човека от външния свят. Собствените ми душевни стремежи бяха насочени към съзерцание на духовното, а външният духовен живот на света подготви за мен работата над Гьоте. В съзнанието си трябваше да приведа в хармония двете течения, които се срещаха в него. Последните години от първия период от живота ми се занимавах с това да доказвам своята правота ту пред себе си, ту пред Гьоте.
Задачата, която си поставих в докторската си дисертация: да постигна „съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“, беше вътрешно преживяна.
Защото виждах, че човекът е в състояние да разбере каква е истинската действителност във външния свят едва когато я е прозрял в самия себе си. Тази среща на истинската действителност на външния свят с истинската действителност във вътрешния живот на душата познаващото съзнание трябва да постигне в усърдна духовна вътрешна активност. За искащото и действащо съзнание тя е налице винаги когато човекът изживява своята свобода в действията си. Това, че свободата живее в непосредственото съзнание като факт, но все пак се явява загадка за познанието, се дължи на причината, че човекът не притежава собственото си истинно битие, истинското си самосъзнание като нещо предварително дадено, а трябва да ги постигне чрез съгласуване на своето съзнание със самото себе си. Най-голямата ценност на човека – свободата – може да бъде постигната едва след съответната подготовка.
към текста >>
24.
XIV. Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер
GA_28 Моят жизнен път
На същия се дължеше и че държах
доктор
ския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер За неопределен период от време отново бях изправен пред задача, която не ми беше дадена по повод на някакво външно събитие, а беше следствие от вътрешния процес на развитие на възгледите ми за света и живота.
На същия се дължеше и че държах докторския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“.
Външни обстоятелства направиха така, че да не мога да положа изпита във Виена. Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка. Това изключваше възможността да получа докторска степен в Австрия. Бях се самообучавал задълбочено в областта на философията, но имах зад себе си официален курс на обучение, който ме изключваше от всичко, което дава достъп до следването на философия. В края на първия период от живота си в ръцете ми беше попаднал един философски труд, който силно ме заплени:
към текста >>
Това изключваше възможността да получа
доктор
ска степен в Австрия.
Сътрудничество в Архива на Гьоте и Шилер За неопределен период от време отново бях изправен пред задача, която не ми беше дадена по повод на някакво външно събитие, а беше следствие от вътрешния процес на развитие на възгледите ми за света и живота. На същия се дължеше и че държах докторския си изпит в Росток, представяйки своя труд „Съгласуване на човешкото съзнание със самото себе си“. Външни обстоятелства направиха така, че да не мога да положа изпита във Виена. Зад себе си официално имах реалното училище, а не гимназия, въпреки че бях получил гимназиално образование благодарение на частните уроци, които давах по програмата на гимназията, и на самостоятелната си подготовка.
Това изключваше възможността да получа докторска степен в Австрия.
Бях се самообучавал задълбочено в областта на философията, но имах зад себе си официален курс на обучение, който ме изключваше от всичко, което дава достъп до следването на философия. В края на първия период от живота си в ръцете ми беше попаднал един философски труд, който силно ме заплени: „Седем книги платонизъм“ от Хайнрих фон Щайн, който по това време преподаваше философия в Росток. Това обстоятелство доведе до това да предам своята дисертация на милия стар философ, когото много ценях заради неговата книга и когото за първи път видях на изпита. Личността на Хайнрих фон Щайн все още битува найживо в спомените ми.
към текста >>
Моят
доктор
ски изпит е един от любимите ми спомени, тъй като впечатлението от личността на Щайн далеч затъмнява всичко друго, свързано с него.
От нея се вижда, че не сте я писали под ръководството на някой преподавател. Но съдържанието на работата Ви ми позволява да я приема на драго сърце.“ Толкова много ми се искаше по време на устния изпит да ме попита за нещо, свързано със „Седем книги платонизъм“, но нито един от неговите въпроси не се отнасяше до тях. Всички бяха взети от Кантовата философия. Винаги съм носил образа на Хайнрих фон Щайн дълбоко запечатан в сърцето си и щеше да ми бъде безкрайно приятно да се срещна отново с него. Съдбата никога повече не ни събра.
Моят докторски изпит е един от любимите ми спомени, тъй като впечатлението от личността на Щайн далеч затъмнява всичко друго, свързано с него.
Настроението, с което отидох във Ваймар, носеше оттенъка на обстойните ми занимания с платонизма. То много ми помогна да се ориентирам в задачата си в Архива на Гьоте и Шилер. Как живее Платон в идейния свят и как Гьоте? Това ме занимаваше, когато отивах към Архива и си тръгвах от него. Занимаваше ме и когато седях над ръкописите от Гьотевото наследство.
към текста >>
25.
XX. Ваймарски приятелски кръг
GA_28 Моят жизнен път
По това време той беше преминал подготвително обучение за евангелски пастор, тъкмо вземаше
доктор
ския си изпит и се готвеше за нещо като мисионерска служба в Япония, за където скоро и замина.
И в тези идеи е истинският жив дух. Всяко друго духовно преживяване в човека, така казвах тогава, възниква в съзнанието от този живот на идеите. Това, че първоначално търсех духовното преживяване в преживяването на идеите, доведе до недоразумението, за което вече говорих, че дори най-близките ми приятели не виждаха живата реалност в идеите и ме вземаха за рационалист или интелектуалец. Разбирането на живата действителност на света на идеите тогава се проявяваше най-енергично у една по-млада личност, която често идваше във Ваймар: Макс Кристлиб. В началото на пребиваването си във Ваймар често се срещах с този търсещ духовното познание човек.
По това време той беше преминал подготвително обучение за евангелски пастор, тъкмо вземаше докторския си изпит и се готвеше за нещо като мисионерска служба в Япония, за където скоро и замина.
Този човек виждаше – бих казал, вдъхновено, – че животът в чистите идеи се явява живот в духа и че в света на чистите идеи цялата природа се озарява от познанието, а материята се явява само привидност (илюзия) и че чрез идеите цялото физическо битие се разкрива като дух. Изпитвах дълбоко удовлетворение да открия такова пълно разбиране за същността на духовното в тази личност. Това бе разбиране за битието на духа в идеалното. Там духът живее така, че от морето на всеобщото идеално битие на духа пред възприемащия поглед още не могат да бъдат отделени чувстващите и творчески духовни индивидуалности. За тези духовни индивидуалности още не можех да говоря на Макс Кристлиб.
към текста >>
26.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_28 Моят жизнен път
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
27.
ІХ. Астралният свят
GA_92 Езотерична космология
Когато човекът е придобил отново съзнателен достъп до астралния свят, ясновидството ще позволи на
доктор
ите да навлизат духовно във вътрешните състояния на заболелите органи и вивисекцията ще бъде отхвърлена като безсмислена.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
Когато човекът е придобил отново съзнателен достъп до астралния свят, ясновидството ще позволи на докторите да навлизат духовно във вътрешните състояния на заболелите органи и вивисекцията ще бъде отхвърлена като безсмислена.
Познанието за живота в астралния свят ни отвежда до заключение от основна важност, а именно че физическият свят е продукт на астралния свят. Епидемиите, избухнали особено в Средните Векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот. Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>
28.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 2.12.1904 г/първа лекция./ Същността и задачата на Свободното зидарство
GA_93 Легендата за храма
В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите
доктор
и, а в него са се развивали някои окултни сили.
Цялата конфигурация на звездното пространство беше изобразявана в такива сгради. Имаше връзка между индивидуалната сграда и небесния свод. Тайнственият ритъм, представен пред нашия поглед, когато гледаме звездните небеса – не само с нашето външно сетиво, но с един интуитивен поглед, който прониква до по-висшите отношения, до ритмичните съотношения – това е, което първоначалните архитекти са включвали в техните сгради, защото те са съграждали от Вселената. Това изкуство на съграждане е било преподавано по начин толкова различен от нашия, както учението на изкуството медицина сред някои примитивни племена днес е различно от нашето собствено. Нашето обучение днес идва от интелекта.
В примитивните племена лекарят не е обучаван както нашите доктори, а в него са се развивали някои окултни сили.
Той е трябвало да претърпи едно телесно обучение, което би било ужасяващо за всеки живеещ в съвременната култура, който има слаби нерви. Това обучение го научава на безразличие към радост и болка, и онзи, който е безразличен към тези неща, вече притежава окултни сили. Размерът, до който астралното тяло би могло първоначално да бъде обучено, е бил толкова голям, че довеждал до развитие на сили, които са били определяни като Царското изкуство, което е изкуство, извлечено от големите символи на небесните пропорции. Ето вие вече имате понятие за онова, което е било Свободното масонство и ще осъзнаете, че то е трябвало да надрасне своята действителна задача. То е трябвало да загуби своето значение дотолкова, доколкото светът става рационален.
към текста >>
29.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 29. май 1905 г. /трета лекция/
GA_93 Легендата за храма
Даже когато
доктор
ът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху човешкото тяло, е така, като че ли тялото е само една машина.
Точно по тази причина официалната наука отрича живота, тъй като тя все още е на онази степен на развитие, при която може да схване само мъртвото, минералното. Науката е в процес на научаване да го разбира в най-тънки подробности. Оттам тя разбира и човешкото тяло, само доколкото то е едно мъртво минерално нещо. Науката се отнася към човешкото тяло главно като към мъртъв продукт, с който се работи, като вещество в химическа лаборатория. Други вещества се въвеждат в тялото по същия начин, по който вещества се изливат в една епруветка.
Даже когато докторът, който понастоящем е възпитан напълно в смисъла на минералната наука, започне да работи върху човешкото тяло, е така, като че ли тялото е само една машина.
Оттук следва, че ние боравим с човешкото тяло на степента на минералното царство по два начина: Според своето физическо тяло човекът се намира в минералното царство и със своя интелект той разбира само минералното царство. Това е една необходима преходна степен за човека. Но когато човекът вече не ще разчита само на интелекта, а също и на интуицията и на духовните сили, тогава ще осъзнае, че се движи към едно бъдеще, в което насреща на нашето мъртво тяло работи нещо живо. И нашата наука трябва да води, трябва до подготви пътя за онова, което трябва да се случи с телесната същност в бъдеще. В близкото бъдеще самата наука трябва да се развие в нещо, което има живот в себе си, тя трябва да осъзнае като нещо живо това, което живее на самата Земя.
към текста >>
30.
Бележки.
GA_93 Легендата за храма
Заглавие на една творба, като се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения
доктор
на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие.
/*13/ -Мария-Антоанета, 1755-1793: Дъщеря на императрицата на Австрия Мария Тереза, станала царица на Франция в 1774 и завършила своя живот на гилотината, като не взима в предвид предупреждението на граф Сен Жармен. /*14/ – Рудолф Щайнер предполага, че неговата аудитория е била запозната с творбата на английския философ Г. Р. С. Миид "Пистис София, едно гностично евангелие", Лондон, 1896, което започва с думите: "И стана така, когато Исус възкръсна от мъртвите, че той прекара 11 години, говорейки със своите апостоли.." /*15/ – "Пистис София".
Заглавие на една творба, като се предполага да е същата, както "Апокалипсиса на София", съставена от Велентиус, най-учения доктор на Гнозиса, който в течение на 30 години е живял в Египет във втората половина на 2-то столетие.
Единственият ръкопис на "Пистис София", известен да съществува, е ръкописът на Аскю, купен от Британския Музей от наследниците на д-р Аскю в края на 18-то столетие. /*16/ – "Езотеричен Будизъм" от Синет, публикуван през 1888 г. Виж също "Окултното движение през ХІХ столетие и неговото отношение към съвременната култура". /*17/ -"Нифелхайм" или "Имер Великанът". Отнесете се до бележките за лекция 3, изнесена на 30 септември 1904 г.
към текста >>
31.
ІХ. Астралният свят.
GA_94 Космогония, Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан
Когато човекът е придобил отново съзнателен достъп до астралния свят, ясновидството ще позволи на
доктор
ите да навлизат духовно във вътрешните състояния на заболелите органи и вивисекцията ще бъде отхвърлена като безсмислена.
В чисто външен аспект, има определени общи неща между черната магия и вивисекцията. Поради своя материализъм съвременната наука има нужда от вивисекцията. Движенията против вивисекцията са вдъхновени от дълбоки морални мотиви. Но няма да бъде възможно да премахнем вивисекцията в науката преди ясновидството да бъде върнато в медицината. Само защото ясновидството е било загубено, медицината е трябвало да прибегне до вивисекцията.
Когато човекът е придобил отново съзнателен достъп до астралния свят, ясновидството ще позволи на докторите да навлизат духовно във вътрешните състояния на заболелите органи и вивисекцията ще бъде отхвърлена като безсмислена.
Познанието за живота в астралния свят ни отвежда до заключение от основна важност, а именно че физическият свят е продукт на астралния свят. Епидемиите, избухнали особено в Средните векове, са един пример сред хилядите други за връзката на човешките грехове с астралните събития, също и за отзвука в астралния свят на грехове, извършени в земния живот. Проказата бе последствието на терора, причинен от инвазията на хуните и на ордите азиатски племена. Монголците, наследниците на атлантите, донесоха със себе си зародишите на изродеността. Този контакт с европейското население причини, на първо време, моралната болест на страха в астралния свят; субстанцията на астралното тяло се разложи и това поле на астрално разлагане стана поле на развитието на бактерия, пораждаща на Земята такива болести като проказата.
към текста >>
32.
Възпитателна практика въз основа на духовното познание
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
22) Професор
доктор
мед.
Ще дойде времето, когато ще се казва: Най-големите реакционери бяха тези, които се придържаха към течението на времето, което не беше възможно да води в бъдещето, те нищо не искаха да знаят за истинската практичност в живота, която оповестява на хората нови познания за духа, каквито ни се дават чрез теософския мироглед, а именно познания, които се утвърждават в нас и следва да стават все по-практични чрез възпламенената и оживяващо действащата в нас антропософска нагласа. ---------------------------------- 21) Сравни. «Поезия и истина», десета книга, предпоследния абзац. Карл Хайнеман, «Гьотевата майка», Лайпциг 1891 г.
22) Професор доктор мед.
Лапони, домашен лекар на папа Пий X и Лео XIIL: «Хипнотизъм и спиритизъм. Медицински критично изследване», на немски от М. Лутенбахер, Лайпциг (1906). За тези изказвания трябва да се има предвид, че записките са само фрагменти и че немският превод на тази книга не е съществувал по времето, когато Рудолф Щайнер е държал тази лекция, понеже книгата е издадена в края на 1906 г.
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_96 Първоначални импулси на духовната наука
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
34.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_98 Природни и духовни същества
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
35.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ
GA_103 Евангелието на Йоан
От корицата разбираме, че авторът е
доктор
по теология, следователно той е теолог.
Никъде в евангелския текст няма да срещнете противоречие с изнесеното от мен през последните лекции. Естествено, ако някой чете Евангелието повърхностно, той ще пропусне много подробности. А точно днес, когато всичко се популяризира и всякакъв вид мъдрост напира към хората, трябва внимателно да изпитваме всичко, защото много често под един или друг вид мъдрост се крият твърде съмнителни неща. Кой не би приветствувал например достъпната литература на “Рекламше Универсал Библиотек”, която се стреми да запознае широките маси с всякакъв вид знание. Но ето че в последните издания на тази поредица срещаме и заглавие като “Възникването на Библията”.
От корицата разбираме, че авторът е доктор по теология, следователно той е теолог.
Той смята, че за автора на Йоановото Евангелие се говори всъщност във всички глави на това Евангелие, като името Йоан се споменава още в 35 стих на първата глава. Когато взех тази книга, просто не повярвах на очите си и казах: тук сигурно има нещо странно, което противоречи на всички досегашни окултни възгледи, според които обичаният ученик не се споменава преди възкресението на Лазар. Но все пак един теолог би трябвало да го знае! А сега, без никакви прибързани разсъждения, вземете Евангелието на Йоан и прочетете глава 1, стих 35: “На другия ден пак стоеше Йоан, и двама от учениците му”. Става дума за Йоан Кръстител и двама от неговите ученици.
към текста >>
36.
10. СКАЗКА ОСМА. Тайните на Посвещението. Пробуждането чрез Христа Исуса.
GA_112 Евангелието на Йоан в отношение към другите три евангелия
Теодор Вишер, който осмиваше начина, по който питат днес биографите, използуваше един много добър пример: Един ден един млад учен се залови да пише една
доктор
ска дисертация върху Гьоте.
Той е бил един посветен в мистериите на Човека. През времето, когато са били написани Евангелията, биографиите в днешния смисъл са били нещо непознато. Това, което е било важно, което се е считало за важно, е било, че един велик посветен е приел Христа в своя дух, важен бил начинът, по който се е стигало до посвещението. Всекидневните събития били оставяни настрана, това което толкова много би интересувало един днешен биограф, не се за писвало. Какво не би направил днес един историк, за да събира документация!
Теодор Вишер, който осмиваше начина, по който питат днес биографите, използуваше един много добър пример: Един ден един млад учен се залови да пише една докторска дисертация върху Гьоте.
Тази дисертация започваше една подготвителна работа състоящата събирането на всички елементи, от които авторът би се нуждаел. Но това не му беше достатъчно и той отиде да рови из всички хамбари в градовете, където Гьоте бе живял, обърна праха на всички стаи, от където беше минал Гьоте, прерови всички съдове с вонящи боклуци, за да не изпусне нищо от това, което би обогатило неговата дисертация. Накрая той написа своята дисертация: За връзката, която съществува между отоците на г-жа Кристияна Гьоте и алегоричните и символичните лица от втората част на Фауст... Явно, това е малко преувеличено, но все пак то добре отговаря на манталитета на съвременните писатели на биографии. Думата "дискретност" им е непозната. Евангелистите, които са описали живота на Исуса от Назарет, са разбра-ли съвсем другояче своята задача.
към текста >>
37.
13. ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 25. 11. 1917 г. Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света. Част ІІІ.
GA_118 Новото появяване на Христос в етерния свят
Така той е професор,
доктор
по теология и д-р по философия.
Днес искам да свърша и да разширя отделни наблюдения, които сме направили в течение на нашите проучвания с тази или онази подробност. Ако следите внимателно времената, сигурно сте забелязали, че тук и там в мислите, опитностите и импулсите, които в миналото човек е усещал, че "така чудесно са го довели чак до тук", той не може повече да намира онова, което може да му помогне да достигне бъдещето. Вчера един от нашите членове пъхна в ръцете ми едно издание от миналата седмица на "Франкфуртер Цайтунг", с дата 21. 11. 1917 г. В това списание има една статия от един много учен човек трябва да е много учен човек, защото пред името си имаше не само титлата д-р по философия, а също титлата д-р по теология, а в допълнение имаше и професор.
Така той е професор, доктор по теология и д-р по философия.
Той е следователно, разбира се, много умен човек! Той е написал статия отнасяща се до всевъзможни съвременни духовни нужди. В течение на тази статия има една част, в която се изразява по следния начин: "Изживяването на съществуване, което лежи зад нещата няма нужда от набожно освещаване или религиозно оценяване, защото само по себе си то е религия. Тук не се касае до чувството и разбирането на собствените индивидуални ценности, но на великото Безразсъдно /Ирационално/, скрито зад всяко съществуване. Онзи, който се докосне до него, така, че божествената искра скочи, преживява една опитност, която има първичен характер, "първичната опитност".
към текста >>
38.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 20 май 1910 г. Естествени и случайни заболявания в хода на Кармата.
GA_120 Откровенията на Кармата
Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „
доктор
по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „
доктор
по теология".
И ако откриете някакъв смисъл в тези събития, тогава замислете се и върху следните факти. До определена възраст от своя живот, Лутер беше дълбоко ангажиран с всичко, което чрез библейските текстове можеше да насочи цялата му личност към усещането, че е един вид дете на Бога. Той замени утвърдения навик на августинците, които предпочитаха да изучават главно отците на Църквата и техните съчинения, с ду шевната наслада от четенето на самата Библия. Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг.
Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология".
За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после. Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с докторската титла по теология! И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената еволюция на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред. От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме.
към текста >>
Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с
доктор
ската титла по теология!
Сега всичко за него се свеждаше до ведрото и всеобхватно чувство, че в душата си той все повече и повече ставаше дете на Бога. Тази гледна точка определи и характера на теологичната му преподавателска дейност през първия период във Витенберг. Основният факт, който бих искал да изтъкна е, че Лутер изпитваше известно отвращение към идеята да се дипломира като „доктор по теология", но при един „случаен" разговор с един стар свой приятел, августински монах от Ерфутския орден, беше убеден от него, че трябва да се бори за титлата „доктор по теология". За тази цел обаче, беше необходим нов прочит и ново задълбочено изследване на Библията. Следователно, „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, го доведе до повторното изучаване на Библията, до нейния превод и до всичко, което се случи после.
Опитайте се да съпоставите огромното значение на Лутеровия превод за последните столетия и „случайната" среща на Лутер с неговия стар приятел, вижте ги как са седнали заедно и как единият придумва другият да се заеме с докторската титла по теология!
И тогава Вие ще сте принудени да се съгласите с изключително гротескното несъответствие между величествената еволюция на човешкия род и случайните събития, които непрекъснато я тласкат напред. От казаното досега, Вие ще стигнете до извода, че „случайността" може би има по-друго значение, а не това, което обикновено и приписваме. Обикновено се мисли, че случайността е нещо, което далеч не може да бъде обяснено с помощта на природните закони и със законите на живота изобщо; сякаш тя един вид „надвишава" това, което може да бъде разбрано с нормалния човешки разум. Прибавете към току-що казаното онзи факт, който вече многократно ни е помагал за вникването в много и различни страни от живота: а именно, че в своето земно съществувание човекът е подложен на двата вида сили, идващи от луциферическия и от ариманическия принцип. Тези две сили, тези два принципа непрекъснато се намесват в човешкия живот; луциферическите сили засягат предимно вътрешността на човешкото астрално тяло, докато ариманическите сили имат отношение предимно към това, което човек възприема като външни сетивни впечатления, Ариманическите сили дебнат всред това, което възприемаме като външни сетивни впечатления; луциферическите сили дебнат в това, което се надига от душата като удоволствие и неудоволствие, афекти, страсти и т.н.
към текста >>
39.
8. СКАЗКА ОСМА
GA_122 Тайните на библейското сътворение на света
Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с
Доктор
Щрадер.
Има една първа степен на ясновидството; тогава в човека се развиват някои ясновидски способности и той вижда нещо около себе си. Но той би сгрешил, ако веднага би бил убеден, че това, което възприема около себе си да речем в духовното пространство, е истинска действителност. В нашата розенкройцерска драма /Розенкройцерска мистерия/ Йоханес Томасиус минава през този стадий на астрално ясновидство. Припомням ви само онези образи, когато той седи медитирайки в предната част на сцената и чувствува, как в него изгрява духовният свят. Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота.
Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер.
Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде. Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер. Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира. Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение. Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус.
към текста >>
Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и
Доктор
Щрадер.
В нашата розенкройцерска драма /Розенкройцерска мистерия/ Йоханес Томасиус минава през този стадий на астрално ясновидство. Припомням ви само онези образи, когато той седи медитирайки в предната част на сцената и чувствува, как в него изгрява духовният свят. Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота. Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер. Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде.
Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер.
Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира. Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение. Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус. Драматично това може да бъде представено така, като образите, които всъщност оживяват в душата чрез медитацията, са показана на сцената. Грешката не може да се състои в това, че Йоханес Томасиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно.
към текста >>
Също така той вижда
Доктор
Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение.
Тогава се явяват образи и първото нещо е, че духът на елементите му представя пред душата образи на същества, които той познава вече от живота. Нещата се представят така, че Йоханес Томасиус се е запознал в своя живот с професор Капезиус и с Доктор Щрадер. Той познава тези лица от физическото поле; приел е определени представи от тези личности на физическото поде. Там, където след голямата скръб се пробужда неговата ясновидска способност, Йоханес Томасиус отново вижда професор Капезиус и Доктор Щрадер. Но той ги вижда в странни форми: Капезиус той вижда подмладен, на около 25, 26 години, а не такъв, какъвто е в момента, когато Йоханес Томасиус седи в стаята и медитира.
Също така той вижда Доктор Щрадер не такъв, какъвто е действително в момента, а го вижда такъв, какъвто ще стане, когато остарее в това си въплъщение.
Тези и още някои други образи се явяват пред Йоханес Томасиус. Драматично това може да бъде представено така, като образите, които всъщност оживяват в душата чрез медитацията, са показана на сцената. Грешката не може да се състои в това, че Йоханес Томасиус счита това за измама, ако би сторил това, той би сгрешил напълно. Единствено правилното настроение спрямо това положение е, той да си каже, че сега не може още да знае, доколко това е измама или действителност. Той не знае, дали това, което му се представя в образите, е една външна духовна действителност, ако щете, дали то е това, което е записано в Акашовите летописи или дали той е разширил своето собствено себе и го е превърнал в един свят.
към текста >>
Например това, което се показва като професор Капезиус, е истинският образ, който е записан в Акашовите летописи от младостта на Капезиус /а това, което се показва като
доктор
Щрадер, е истинският образ, който е записан от старостта на Щрадер/.
Това, което му липсва, е дарбата да различава между духовната действителност и образното съзнание. Това трябва да си каже той. И едва от момента, когато настъпва деваканическото съзнание, когато Йоханес Томасиус изживява духовна действителност, когато в Девакана възприема духовната действителност на едно същество, което познава на физическото поле Мария -, тогава той отново може да хвърля поглед назад и да различи действителността от чистите образи на съзнанието. Така следователно вие можете да видите, че в течение на своето езотерично развитие човекът може да мине и трябва да мине през един стадий, когато е заобиколен от образи, когато обаче не притежава никаква способност да различава това, което се изявява чрез образи като истинска духовна действителност, от това, което е само образи. Естествено в образите от розенкройцерската драма е доказана изявата на истински духовни действителности.
Например това, което се показва като професор Капезиус, е истинският образ, който е записан в Акашовите летописи от младостта на Капезиус /а това, което се показва като доктор Щрадер, е истинският образ, който е записан от старостта на Щрадер/.
В драмата те са представени като действителни; само че Йоханес Томасиус не знае, че тези образи са действителни. Този стадий, през който минава посвещаваният, през него са минали човешките същества през време на старото Лунно съзнание, само че на една по-ниска, съноподобна степен така щото беше невъзможно да се яви тази способност на различаване. Следователно едва по-късно започва да действува способността за различаване на нещата и човек трябва напълно да се запознае с това, което току що казах. Нека запомним това, че ясновидецът се вживява в един вид образно съзнание. Обаче през време на стария Лунен период образите, които се явяваха, бяха главно нещо съвършено различно от предметите на нашето земно съзнание; такива са те и при начинающето ясновиждане.
към текста >>
40.
Лекция четвърта
GA_126 Окултна история
И днес вече числото данни от какъв род, фактически съпоставени от Флис4 - това е името на берлинския
доктор
- и неговите ученици, служи за доказателство, че напълно определени числа се явяват регулативни фактори, които управляват закономерното протичане на такива събития.
Ако разделите 9996 на 1428, ще получите 7. Тоест, в промеждутъка от време, който е промеждутък между раждането на внука и смъртта на бабата, умножен по 7, се ражда правнук. И ето този същият лекар показва, че това не е единичен случай, но че изследвайки цели семейства, се срещаш с абсолютно определени числови отношения относно смъртта и раждането. И най-интересното е това, че ако вие например вземете числото 1428, то пак се дели на 7 без остатък. С една дума, днес фактите принуждават хората към това, в последователността на външните събития пак да намерят определена правилност, периодичност, която е свързана с древните свещени числа.
И днес вече числото данни от какъв род, фактически съпоставени от Флис4 - това е името на берлинския доктор - и неговите ученици, служи за доказателство, че напълно определени числа се явяват регулативни фактори, които управляват закономерното протичане на такива събития.
Такива съпоставки на числа има вече в значително количество. При това интерпретацията им е напълно материалистическа, но силата на фактите заставя да се вярва в действието на числата в явленията от света. Особено подчертавам, че е крайно неправилен начинът, по който използват този принцип Флис и неговите ученици. Това, как той прилага своите основни числа, а именно 23 и 28, които също намира (28 = 4 х 7), как той прилага тези числа, трябва да се подложи на многократно подобряване. И все пак в такова изследване ние виждаме нещо като инстинктивно проявление на древновавилонската култура в течение на подема на човечеството.
към текста >>
41.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_147 Тайните на прага
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
42.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_168 Връзката между живите и мъртвите
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
43.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 4 Декември 1916
GA_173 Карма на неистината
"Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен
доктор
на един шотландски университет.
Не смятайте, че днес го споменавам заради особено предпочитание, тъй като той се числи към най-несимпатичните ми писатели, към писателите, които понасям най-трудно. След тези уводни думи ще Ви прочета последната статия, написана от Брандес по повод на един спор с Грей*17, мистър Арчър и Клемансо. Но, както казах, разчитам, че ще се потвърди онова, което предпоставих по отношение на нашия кръг: наличието на умение да се прави разлика и да не се допуска, че искам да злепоставя никой народ. Изразявам не свое мнение, а само Ви чета статия от Георг Брандес. Той пише:
"Тъй като било в чуждестранни вестници, било в онези анонимни писма, от които цветът на датския плебс излъчва своя аромат съм срещал нападки и лично срещу мен, нека веднъж завинаги да отбележа само следното: Имам честта да бъда член на три видни лондонски клуба, бях президент на единия и вицепрезидент на другия, почетен член съм на три научни дружества и почетен доктор на един шотландски университет.
Следователно с Великобритания ме свързват здрави връзки, дължа дълбока благодарност на литературната и художествената общественост в Англия и винаги съм изпитвал силна привързаност към британския начин на живот и дух. От страна на Германската империя и на Австро-Унгария никога не ми е била оказвана по някакъв начин дори най-малката чест, не съм получавал дори най-малкото "червено птиче" от четвърта степен",не съм бил член на никое германско сдружение,нито на научно дружество и никога германски университет не ме е удостоявал с най-дребно отличие." Въпреки че в тази сфера съм чувал доста много, аз също никога не съм чувал някое германско дружество да е било склонно да даде отличие на Георг Брандес; по-скоро би проявило склонност здравата да ругае по негов адрес! "Заради изявленията ми относно Северен Шлезвиг от близо двайсет години германската преса ме хули с все сила.
към текста >>
44.
9. Лекция, 11.05.1917
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише
доктор
ат по философия към един прославен университет.
В това е причината, защо е толкова трудно за съвременния човек да приеме антропософски ориентираната духовна наука: тя се сблъсква с всевъзможни форми на предубеждение. Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим.
Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет.
Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор. Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./. Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов.
към текста >>
Той се канеше да пише
доктор
ат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор.
Но именно затова духовната наука не може да бъде победена, тъй като трябва да се признае, че противодействието спрямо духовната наука е много слабо аргументирано. Пробвайте да намерите научни разглеждания, които се опитват сериозно да вникват във въпроса, да обсъдят данните на духовната наука, намерете такива статии или разглеждания. Който се опита да направи това, ще види, колко малко ще успее да намери. По този път и не бихме могли да се придвижим. Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет.
Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор.
Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./. Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов.
към текста >>
– "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише
доктор
ат за Соловьов.
Видите ли, какво ми разказа преди няколко години един студент, който имаше намерение да напише докторат по философия към един прославен университет. Той се канеше да пише докторат по тема, която му беше препоръчана от знаменит професор. Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./. Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ?
– "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов.
Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене.
към текста >>
Така се появи
доктор
атът за Соловьов.
Това беше дисертация за великия руски мислител Соловьов /1853-1900 г./. Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов.
Така се появи докторатът за Соловьов.
Но именно така се появяват много докторати. Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен.
към текста >>
Но именно така се появяват много
доктор
ати.
Тогава за Соловьов едва ли е имало публикации. Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов.
Но именно така се появяват много докторати.
Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи. Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука.
към текста >>
Това е основният принцип, по който се дават темите за
доктор
ските работи.
Попитах студента: защо професорът го е посъветвал да пише именно за този философ? – "А-а, каза студентът, професорът нищо не знае за този философ и би искал да научи нещо.” Ето ти удобен начин: да поръчаш на ученика си да напише докторат за Соловьов. Ако ученикът знае руски език, тогава може да се научи нещо за Соловьов. Така се появи докторатът за Соловьов. Но именно така се появяват много докторати.
Това е основният принцип, по който се дават темите за докторските работи.
Но така се създават, може да се каже, отглеждат се, определени принципи на научната работа, определен начин на мислене. Посоченият професор, разбира се, само по един начин е можел действително да се запознае със Соловьов, ако се стремеше да бъде не само професор по философия, но и да се запознае със съвременната философия в лицето на един от нейните най-видни представители: той би трябвало да се опита сам да изучи Соловьов, доколкото това е възможно, ако не знаеш руски език, защото е преведено нищожно малко. Но това е неудобният път и следва да се каже: за мнозина от тези, които биха искали да си съставят мнение за духовната наука, пътят към духовната наука е още по-неудобен. Тъй като не е едно и също да се напише дисертация за Соловьов или за духовната наука. За Соловьов, когато дисертацията е готова, е лесно да си съставиш собствено мнение, тъй като пишещият е добре трениран в духа на съвременната философия.
към текста >>
Неин издател беше
доктор
Фолрат /бележка 76/.
Но всичко, за което той писа в своята книга, беше това, което чу тук на посетените от него лекции или преписа от стенограмите на по-рано изнесените лекции. Книгата се появи в Америка и предизвика сензация. Книга, комбинирана от това, което той чул тук от мен и от някакъв Учител в Трансилванските Алпи. Хората нямаше нужда да изследват, какво именно излизаше от мен; те и не можеха да направят това, тъй като материалът беше взет от нашите закрити лекции. Но не стига, че тази книга се появи в англо-американския печат, като плод на англо-американския окултизъм; намери се и германско издателство, което я издаде в немски превод под името "Философията на розенкройцерите".
Неин издател беше доктор Фолрат /бележка 76/.
Това са само отделни примери за това, какво се практикува, скъпи мои приятели. За тези факти трябва да се говори. Това трябва да се знае, тъй като това са средства, с които се борят с нас, и които, от друга страна, използват добитото от нашите изследвания. Може да се каже: вероятно, никога не са се прилагали по-лоши прийоми в борбата срещу нещо, от тези, които започват да се прилагат сега срещу нас, именно против антропософски ориентираната духовна наука! Затова ще разберете, че, следвайки неизбежната необходимост, ние ще използваме единственото допустимо средство, което ако и да не прави тези неща невъзможни, поне ще ги затрудни – употребяваме всички усилия, за да поставим всички възможни препятствия на лицата, свързани с тези неща.
към текста >>
45.
Бележки
GA_174b Духовните скрити причини за Първата световна война
Доктор
Хуго Фолрат в онези години е бил собственик на издателството в Лайпциг.
СС № 179 и лекцията от 10.06.2017г. в СС № 255. Бележка № 76 Въпросният господин е Макс Хайндел /1865-1919/, наричащ себе си също и Гросхоф. Той е основал в Калифорния окултно общество.
Доктор Хуго Фолрат в онези години е бил собственик на издателството в Лайпциг.
Лекция 10 Бележка № 77 Това e Рихард Вале, (1857-1935г.); "Трагикомедия на мъдростта", издадена във Виена и Лайпциг в 1915 година. Бележка № 78 Мистериозната "Горичка" – създадено към Гьотингенския университет сдружение на поети "Гьотингенска горичка", по дух близко до "Буря и натиск", разискващо проблеми на духовността и нравствеността, 1772-1774 г.
към текста >>
"Сън" – етюд към съчиненията на
доктор
Йохан Фолкелт "Фантазиите на съня", 1881г., Щутгарт, сборник "Старото и новото".
виж "Естественонаучните произведения на Гьоте", издадени под редакцията на Р. Щайнер. Раздел "Изказвания в проза". Лекция 12 Бележка № 91 Фишер, Фридрих Теодор, (1807-1887г.).
"Сън" – етюд към съчиненията на доктор Йохан Фолкелт "Фантазиите на съня", 1881г., Щутгарт, сборник "Старото и новото".
Бележка № 92 Густав Ерве, (1871-1944г.), журналист и писател. Бележка № 93 Жорж Клемансо, (1871-1929г.), министър-председател на Франция, получил прозвището "Тигъра". Лекция 13
към текста >>
46.
9. Девета лекция, Дорнах, 14 Октомври 1917
GA_177 Окултни основи на видимия свят. Духовете на мрака и свалянето им на Земята
Впрочем той предложил на един кандидат за
доктор
ска титла да напише дисертация за Соловьов, като си помислил: Кандидатът ще проучи въпроса за Соловьов, а после аз ще прочета готовата дисертация!
Отправим ли поглед към философа Соловьов, ние можем да добавим и следното. Вие знаете, че Соловьов почина на границата между 19 и 20 век, следователно той е починал отдавна. Естествено, западните хора не обърнаха кой знае какво внимание на неговата философия. Те нямаха достатъчно възможности да се запознаят с нея, нито път положиха някакви усилия да видят в лицето на Соловьов един истински посредник на европейския Изток. Както е известно, преди няколко години само един професор се изказа, че не е редно, ако даден човек е професор по философия в някой университет, да не знае нищо за Соловьов.
Впрочем той предложил на един кандидат за докторска титла да напише дисертация за Соловьов, като си помислил: Кандидатът ще проучи въпроса за Соловьов, а после аз ще прочета готовата дисертация!
Впрочем, позволете ми да прибавя към тази тема следното. Ако хипотетично си представим, че Соловьов е жив дори и днес, че е преживял цялата тази война заедно със своя народ какво би направил тогава той като русин? Естествено, на такива неща може да се отговори само хипотетично; обаче ние бихме могли да сме напълно сигурни: като русин, Соловьов би изхвърлил всички свои книги, написани преди войната, би ги унищожил по някакъв начин, за да напише всичко отново! Защото той би разбрал необходимостта да ревизира всички свои възгледи. Неговите възгледи се кореняха във времето.
към текста >>
47.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_178 Индивидуални духовни същества и неразделната основа на света
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
48.
Съпротивата на човека срещу духа
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
В началото на двадесетте си години прави своя
доктор
ат и след това от
доктор
ската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление.
Другото е антипатията, която хората изпитват срещу духа, понеже не искат да си признаят, че духовното чука на портата на съзнанието. На много места се вижда този дух, чукащ на портата на съзнанието. Например при хора, които не са съвсем нормални, чрез разхлабването на връзката между духовно-душевното и физически-телесното днес става така, че подсъзнателното се проявява по-силно в съзнанието, отколкото при онези, при които няма нищо разхлабено. Изобщо не е казано, че разхлабването е желателно, наистина не, но при някои хора нещо е разхлабено по естествен начин, както например при Ото Вайнингер. Той наистина беше талантлив човек.
В началото на двадесетте си години прави своя докторат и след това от докторската дисертация пише книгата „Пол и характер“, която в много отношения е дилетантска и дори тривиална, но въпреки това е забележително явление.
След това заминава за Италия, там си води дневник, в който се намира нещо много особено. Известни духовнонаучни познания там са представени като карикатури. Тази хлабаво свързана с физическото духовно-душевна същност наистина вижда нещо, но го превръща в карикатура! Обикновено така страда и моралното. Но Вайнингер има гениална природа.
към текста >>
49.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_182 Смъртта като преобразуване на живота
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
50.
Четиринадесета лекция, 12 октомври 1918 г
GA_184 Космическа предистория на човечеството
[v] Роджър Бейкън – 1214-1294, английски философ и алхимик, францисканец, преподавател в университетите в Париж и Оксфорд, удостоен поради обширните си познания с титлата
Доктор
Мирабилис.
[iii] Гондишапур – град в Месопотамия, основан от Сасанид Шапур I и дълго време бил духовен център на сасанидите. Там произведенията на Аристотел са преведени на персийски. Чосро Ануширван (531-578) е спонсорирал тези преводи. В историята на древна Персия от Фердинанд Юсти, Берлин 1879, на стр.213 пише: „Чосро заповяда да се преведат Аристотел и Платон, а медицинските и логическите съчинения да бъдат прехвърлени от персийски на арабски“. [iv] Мохамед – ок.570-632, основател на исляма
[v] Роджър Бейкън – 1214-1294, английски философ и алхимик, францисканец, преподавател в университетите в Париж и Оксфорд, удостоен поради обширните си познания с титлата Доктор Мирабилис.
Включва научното мислене в теологията. [vi] Бейкън Вируламски – Франсис Бейкън, 1561-1626, англиски философ, юрист, политик и писател. Автор на „Нов органон“, по подобие на Аристотелевия „Органон“ [vii] са представени схоластиците – в творба на Беноцо Гозоли в Лувъра е изобразен Тома Аквински, а в нозете му е Аверое. На фреска в испанския параклис във Флоренция в църквата „Санта Мария Новела“ също е представен триумфът на Тома Аквински, като под краката му са еретиците Аверое, Нестор и Арий.
към текста >>
51.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ. 21. 12. 1919 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Неотдавна ми бе донесена статия на един
доктор
по социология.
Не е ли той дълбоко неморален? Такива въпроси трябва да бъдат задавани смело днес без никаква милост. Живеем в сериозно време и не може да продължим да спим по лесен, обичащ удобството и ленив начин. Трябва да се изказваме открито за тези неща. Ако покажем неморалността на съвременната неистина в правилната светлина, това ще подейства оздравително.
Неотдавна ми бе донесена статия на един доктор по социология.
Започваше горе-долу така: "Каква разлика има между ясните мисли на Ваксвайлер и неясните мисли на д-р Щайнер! Но този д-р Щайнер бе близък приятел на Уилям II и се предполага, че е помогнал на Уилям II с важен съвет, особено в последните години. Така че някой може дори да нарече този човек Распутинът на Уилям II." Следващото изречение продължава: "Ние няма да направим себе си проводници на такъв слух." И днес има много хора с този манталитет, хора изоставени от всеки дух на правдивост, и каквото и да казват те, то е извън сферата на истината. Тук виждаме две неща. Първо, моралната деградация на човек, който прави себе си преносител на тази мълва, и след това чудесната му логика, когато казва: "Понеже разпространявам този слух сред моите читатели, аз не правя себе си разпространител на този слух." Безброй хора мислят по този начин.
към текста >>
52.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ. 1. 1. 1920 год.
GA_195 Мировата Нова година и новогодишни мисли
Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но
доктор
ите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят.
Преди няколко години ви казах следното: През 60-те и 70-те години на миналото столетие във Виена, мястото където бяха съставени моите есета, живя един учител, Хайнрих Дайнхардт. Духът на този човек го доведе от гледна точка на Шилеровите "Писма по Естетика" да вземе активно участие в педагогиката, една наука, тогава следваща с пълна пара материалистичния пример от неговите дни. Дайнхардт написа в няколко чудесни послания, отпечатани по онова време, разясняващи Шилеровите "Писма по Естестика", че човекът трябва да бъде възпитаван да разпознава непреодолимата нужда от логика от основните нужди ("Notdurft"), които живеят само в инстинкта. Дайнхардт бе един от онези, които надигнаха предупредителния зов: "Трябва чрез образованието да предотвратим онова, което ще се случи със сигурност в противен случай." Той още не можеше да говори с понятията на Духовната Наука, но той изтъкна със свои собствени думи неизбежното идване на луциферическо-ариманическата култура, ако науката на образованието, изкуството на образованието не се определят от този баланс. Хайнрих Дайнхардт имаше нещастието да бъде съборен на улицата и да счупи крака си.
Съвсем проста операция можеше отново да го оправи, но докторите откриха, че той бил толкова недохранен, че наранените части нямало да се оправят.
Така този човек, който можеше да прозре толкова дълбоко в събитията на своите дни, умря вследствие на незначителен инцидент. Да, в Централна Европа хората, които бяха отправени към това да породят нещо от духовното, бяха оставени да умрат от глад! Този пример би могъл да се умножи много пъти. Онези, пишещи като йезуитът отец Цимерман, когото споменах вчера, вероятно няма да умрат от глад. Няма да умрат от глад онези, които пишат следното: "В брой шести на седмичника "Dreigliederung des Sozialen Orgaeismu" ('Тричленният социален организъм') се възхвалява това, че "новият импулс" (фраза, любима на антропософите) се основава на пълнотата на Щайнеровото духовно познание.
към текста >>
53.
Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
GA_217-1 - Младото поколение и повратната точка в развитието на човечеството
А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският
доктор
Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията.
Дали някой трябва да стане учител или да възприеме някоя друга професия - не това е важното. Всичко, което днес търсят онези, които искат да станат цялостни хора, ще бъде намерено от общия център на истинската човечност. Ето защо се оказахме днес тук заедно. И накрая, съвсем различно нещо е, че в предишните векове - нека вземем един радикален пример - хората изгориха един Джордано Бруно. В онези времена това бе обичайният начин да се оборват истините.
А сега - за да сравним това със следния симптом, извлечен от сферата на науката - когато баварският доктор Юлиус Робърт Майер беше на околосветско пътешествие, особеният състав на кръвта в Южна Азия го доведе до идеята за онова, което е известно като топлинния еквивалент, законът за запазването на енергията.
През 1844 год. той написа трактат по тази тема, който беше отхвърлен като аматьорски и неподходящ от най-известното научно списание по онова време, "The Poggendorf Annals". Юлиус Робърт Майер бе толкова ентусиазиран от своето откритие, че когато някой го срещнеше на улицата, той веднага започваше да говори за това, докато накрая съвременни експерти решиха, че щом като винаги е говорил за едно и също нещо, той страда от фикс-идеи. Както знаете, той бе обявен за душевно болен и прибран в лудница. Днес вие можете да отидете до Хейлброн и да видите паметника на Робърт Майер.
към текста >>
54.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_218 Духовни взаимовръзки в изграждане на човешкия организъ
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
55.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
56.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
57.
Съдържание
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Степени на обучение: гимнастик, оратор,
доктор
.
Мистерията на Голгота и мистериите на Хиберния. Продължаване на експлоатацията на импулсите на Аристотел в проникването на естествознанието на Изток чрез Александър и логическите съчинения на Запад чрез Теофраст. Характерът на Аристотелевата логиката като духовно обучение. Оцеляването на Аристотелевия дух в народната мъдрост. Парацелз. Бьоме.
Степени на обучение: гимнастик, оратор, доктор.
Последните убежища на аристотелизма съществуват чак до 19-ти век. Огънят на Ефес и изгарянето на Гьотеанума. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 30 декември, 1923 г. В модерни времена се губи знанието за връзката на човека със света. Преход от Разсъдъчна към Съзнателна душа.
към текста >>
58.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 29 декември, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Това не са били демонстрации на психоанализа в духа на съвременните
доктор
и: човешката душа изпитвала огромен подем, извиквайки по такъв начин миналото от живата памет.
Помислете, скъпи мои приятели, какво потресаващо изменение имаме тук. Помислете, как учениците в Ефеските мистерии са живели с времето, вземали са участие в него. На тях не са им трябвали книги по история. Писмените летописи биха били смехотворни за тях. Достатъчни били размишления и дълбока медитация и миналото изгрявало от дълбините на човешкото съзнание.
Това не са били демонстрации на психоанализа в духа на съвременните доктори: човешката душа изпитвала огромен подем, извиквайки по такъв начин миналото от живата памет.
Но в последващите времена човечеството изгубило тази способност и възникнала необходимост да се записва станалото. Но в това време, докато при човека е залинявала древната сила на космическата памет и се е установявал недодялания начин да се записват великите събития на света, - през всичкото това време в неговото вътрешно същество се е развивало личното спомняне, личната памет. Защото всяка епоха има собствена мисия, всяка епоха има собствена задача. Тук имате обратното на това, което ви представих в първата лекция на този цикъл, когато описах възникването на “времевата памет”. Тази памет във времето или времева памет, люлката на която е в Гърция, се е развивала през римската култура в средновековието и в новите времена.
към текста >>
/*"Гимнастик... Оратор...
Доктор
" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Езотерично разглеждане на кармичните връзки", том 2 (GA том 236)./ В средновековните манастири живее алхимическата мъдрост: не тази алхимия, която демонстрира просто превръщане на материята, а алхимия, която демонстрира вътрешната природа на изменението на самото човешко същество във Вселената. В същото време признатите ученици са били заети с другия Аристотел, - зле разбрания, пригладения, "логичен" Аристотел. Но тази Аристотелева философия, която изучавали схоластиците и последващите учени, все пак донесла полза на Запада. Защото едва в XIX век, когато се отучили да разбират Аристотел и просто го изучавали, като че ли е книга, подобна на останалите, а не книга за упражнения в медитация, - едва в XIX век станало така, че хората повече нищо не получавали от Аристотел, защото той повече не живеел и не действал в тях, защото станал не книга за упражнения, а предмет за изучаване. До XIX век Аристотел бил книга за упражнения в медитация, но в XIX век всичко било насочено към превръщането на това, което някога е било упражнение, в работа, в активна сила, в абстрактно знание.
/*"Гимнастик... Оратор... Доктор" – по подробно Рудолф Щайнер е говорил за това в "Съвременният духовен живот и възпитанието" (GA том 307), а също 24 юли 1924 г.
в "Педагогически стойности на познанието за човека и културната стойност на педагогиката" (GA том 310)./ Да разгледаме сега тези неща от друга гледна точка. В Гърция още е имало смела увереност, че прозрението и разбирането изхожда от цялото човешко същество. Учителят е гимнастик. От цялото човешко същество, пребиваващо в движението, - защото самите богове се проявяват в телесните движения на човека, - се ражда нещо такова, което след това се проявява като човешко разбиране.
към текста >>
Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на
доктор
а, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите.
Ние говорим с нашето сърце и дробове, ние говорим, използвайки областта на нашата диафрагма и по-надолу. Не можем да кажем, че речта живее също така интензивно в цялото човешко същество, както движенията на гимнастика, но тя живее в по-голямата част от него. Що се отнася до мислите, те, разбира се, са не повече от екстракт от това, което живее в речта. Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране.
Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите.
Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели. Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието. Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно.
към текста >>
Доктор
ите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
Ораторът заема мястото на гимнастика. Гимнастикът има работа с цялото човешко същество, ораторът изключва крайниците и има работа само с част от човешкото същество и с това, което се изпраща от тази част в главата и там се превръща в разбиране. Третата степен се появява едва в новите времена, и това е степента на доктора, който само налива в главите на своите ученици и се грижи само за мислите. Професори по красноречие се назначават в някои университети даже в XIX век, но те вече не са необходими на тези университети, защото е изчезнал обичая високо да се цени изкуството на речта, запазило се е само едното мислене. Ораторите измрели.
Докторите и професорите, наблюдаващи най-малката част от човешкото същество, а именно главата, станали водещи във възпитанието.
Докато там още присъствал истинският Аристотел, е имало тренировка, дисциплина, упражнения, които човек получавал от изучаването на трудовете му. Двата потока протичали паралелно. И тези от нас, които не са съвсем млади и са се интересували от развитието на мислите през последните десетилетия на XIX век, им е добре известно (ако ни се е налагало да ходим при селския народ по примера на Парацелз), че последните остатъци на средновековното народно знание, от което черпили Якоб Бьоме и Парацелз, все още съществували в Европа даже в 60-те и 70-те години на миналия век. Още повече, също така е вярно и това, че вътре в някои ордени и в живота на определени затворени кръгове вътрешната дисциплина от Аристотел се култивирала чак до последните десетилетия на XIX век. Така, че в миналите години е можело още да се срещнат тук или там, тъй да се каже последни издънки на Аристотелевата мъдрост, която Александър донесе в Азия, Африка и Испания.
към текста >>
59.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 януари, 1924 г.
GA_233 Световната история в антропософска светлина и като основа за познанието на човешкия дух
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах,
доктор
Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
Ти злоупотреби със своите идеи заради сетивния свят. Затова ти трябва да останеш с тях в сетивния свят. Ако не искаш да се окажеш душевно парализиран, ти не трябва да влизаш с тях в света на боговете. " Виждате ли, подобни неща трябва да се говорят не за да се съобщават празни сведения: те трябва да се казват за да пронизват, да пропиват душата, като и предават това правилно настроение, което вие трябва да отнесете от това толкова важно Рождественско събрание на Антропософското общество. Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание.
Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах.
На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./
към текста >>
Целманс ван Емихофен (1893-1961) -
доктор
по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер.
Защото най-важно от всичко това, което ще отнесем оттук, това е настроението по отношение на духовния свят, което води след себе си увереността в това, че Дорнах ще стане средоточие на духовното познание. Затова особено радостно беше да слушаме днес сутринта това, което говори за медицината, която следва да култивираме тук, в Дорнах, доктор Целманс*: повече не трябва да строим мостове между областта на обикновената наука и тази дисциплина, която следва да основем тук, в Дорнах. На наша антропософска почва може да израсте някакво медицинско знание; но ако ние честолюбиво заявим във връзка с това знание, че, тъй да се каже, нашите разработки отговарят на съвременните клинични изисквания, то ние никога няма да стигнем определената цел, защото тогава хората ще кажат: "Е, да, ето ново лекарствено средство. " Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В.
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер.
Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
към текста >>
Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на
доктор
Целманс.
" Ще излезе, че и ние създаваме нови лекарствени средства. /*Ф. В. Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината.
Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс.
Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г.
към текста >>
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа
доктор
Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Целманс ван Емихофен (1893-1961) - доктор по медицина, холандски лекар и писател; написал "Рудолф Щайнер. Биография", Щутгарт, 1961 г./ Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света.
В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи.
Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман. /*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г.
към текста >>
Това също е цел и на г-жа
доктор
Вегман.
Фактически думата е, че в антропософския живот се включва такава област от жизнената практика, като медицината. Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация.
Това също е цел и на г-жа доктор Вегман.
/*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г. на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа.
към текста >>
/*Ита Вегман (1876-1943) -
доктор
по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г.
Струва ми се , че аз днес правилно разбрах мисълта на доктор Целманс. Защото той се изказа именно в този дух, като каза следното: този, който е станал днес лекар, заявява: "Аз станах именно лекар", но се стреми към импулсите от някаква нова област на света. В бъдеще, очевидно, с медицината в Дорнах ще стане същото, както и с ред други клонове на антропософската дейност, пребиваващи все още в лоното на антропософията: ние с госпожа доктор Вегман*, моя помощница, сега разработваме медицинска система на основата на антропософията, - система, от която човечеството се нуждае и която скоро ще се появи. Също имам намерение в най-близко бъдеще да установя най-тесни контакти на Гьотеанума с клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, чиято дейност се оказа толкова благотворна и процъфтяваща, а по-нататък ще получи действителна антропософска ориентация. Това също е цел и на г-жа доктор Вегман.
/*Ита Вегман (1876-1943) - доктор по медицина и практикуващ лекар в Цюрих до основаването от нея в 1921 г.
на Клинико-терапевтичния институт (сега клиника Ита Вегман) в Арлесхайм. От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г.
към текста >>
Но
доктор
Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
От Рождество на 1923 г. до 1935 г. – секретар на Ръководството на Всеобщото антропософско общество и ръководител на медицинската секция на Свободната висша школа. През 1924/25 г. лекуващ лекар на Рудолф Щайнер и съавтор на "За разширение на лечебното изкуство според духовно-научните познания" (GA, том 27)./
Но доктор Целманс показа само в една област това, което трябва да се развие също и във всички области на антропософската дейност; именно такава задача трябва да постави пред себе си управата на Дорнах.
В бъдеще ще има яснота по отношение на това, как в действителност стоят нещата. Тогава няма да казват: "Ще дадем на хората евритмията; ако те нищо не знаят за антропософията, ще видят първо евритмията и тя ще им хареса. А впоследствие, като узнаят, че зад евритмията стои антропософията, те ще приемат също и нея." Друг случай: понякога казват, че първо трябва да се демонстрира на практика действието на лекарствените средства, че трябва да се покаже на хората, че тези средства всъщност са истински лекарства и тогава хората ще ги купят. А после, по-късно, хората узнават, че зад тези лекарства стои антропософията и те ще дойдат също и при антропософията. Ние трябва да намерим в себе си мъжество и да признаем за лъжлив такъв начин на действие.
към текста >>
60.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 08.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Ойген Дюринг взима своя
доктор
ат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14].
- И човешкият живот не е ясен, ако не можем да си отговорим на въпроса: - Как става всъщност преобразуването, метоморфозата, когато в даден живот човек не изживее своето кавгаджийство, а стане един фин музикант и настроението към кавгаджийството се превърне във финна музикална фантазия? Това звучи парадоксално, звучи гротескно, но това е един въпрос, който, когато разглеждаме живота в по-голям мащаб, напълно трябва да бъде поставен, защото от разглеждането на такива неща всъщност се раждат по-дълбоките въпроси на кармата. Една трета личност, която бих искал да разгледам, е много мразения, но също така и обичан от едно малко общество Ойген Дюринг[13]. Аз се занимавах също така и с този характер в кармическо отношение, и също бих искал първо да дам, така да се каже, биографическите материали. Ойген Дюринг е извънредно надарен човек, който на младини усвоява цяла редица от науки, а именно от математическата страна, но и иначе цяла редица науки, като политическа икономия, философия, механика, физика и т.н..
Ойген Дюринг взима своя докторат с една интересна студия и след това много ясно и преди всичко много внушително написва върху същия въпрос една книга, която отдавна е изчерпана[14].
Въпреки че въпросът е също така труден, както теорията на относителността - но в крайна сметка върху теорията на относителността известно време говореха всички хора, които не бяха разбрали нищо от нея и въпреки това я намираха, а също днес я намират за величествена, - бих искал, въпреки че е трудно да кажа нещо върху тези мисли от първите съчинения на Дюринг по начин, който може би ще бъде разбран. Виждате ли, касае се за това, че обикновено хората си представят: Тук имаме пространство и пространството е изпълнено с материя. Материята има много малки частици. Техният брой е също така безкрайно голям. Безкрайно много най-малки частици на материята са събрани като кълбо в мировото пространство, кристализирани са по някакъв начин заедно и др.
към текста >>
61.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ. Дорнах, 15.03.1924
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «
доктор
по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт.
Отначало може би ще бъдем съблазнени да се задълбочим в неговата философия. Ние ще се опитаме да отгатнем от философските мисли нещо относно неговите минали земни съществувания. Там обаче нищо няма да се открие.Но въпреки всичко точно една такава личност до най-висока степен беше интересна за мене. И виждате ли, когато човек, бих искал да кажа, има окултизъм в кръвта си, тогава се получава стремеж той да гледа нещата по правилен начин. И ето налице е един друг факт: Едуард фон Хартман е бил отначало военен, офицер.
В адресната книга на издателството Кюршнер наред с титлата «доктор по философия» като негова характеристика намираме записано и «главен лейтенант» така чак до неговата смърт.
Едуард фон Хартман отначало е бил пруски офицер и трябва да е бил много добър офицер. Виждате ли, от определен ден нататък това ми се стори много по-съществено по отношение на връзките на човешката съдба отколкото подробностите на неговата философия. По отношение подробностите на неговата философия съществува тенденция да се приеме едно или друго, или да се оспори едно или друго. Но това не е така важно; тук всеки, който е изучавал малко философия, може да направи това. Но от това не се получава нищо особено.
към текста >>
62.
Рудолф Щайнер – Живот и произведения
GA_235 Езотерично разглеждане на кармическите взаимовръзки Първи том
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
63.
9. ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 21 септември 1924 г.
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една празнота в миналия земен живот, той внася всичко това в своята
доктор
ска дисертация, когато взема
доктор
ата си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
Така че този основен тон на затворничеството, където го беше довело разбунтуването против испанците, изплува в неговата душа чрез това, че испанският език оживява в него и прониква неговите идеи, неговите мисли. Именно това, което беше най-горчивото през време на затворническия живот, то идва в онази подсъзнателна област, където царува именно говорът, езикът. Едва когато влиза в университета, той се занимава малко с естествена наука, защото времето изисква това. За да бъде някой образован човек в нашето време, той трябва да познава нещо от естествената наука. Сега аз трябва да ви кажа, кой е този, в когото се е преродила въпросната личност, защото ще трябва да ви разказвам нещата по-нататък: Това е нещастният Отто Вайнингер.
И сега, след като Отто Вайнингер беше наваксал естественонаучните си познания в университета, той внася всичко това, което кипи в него, което кипи така, както може да го даде само един земен живот, който е повторение на една празнота в миналия земен живот, той внася всичко това в своята докторска дисертация, когато взема доктората си във Виенския университет, и след това го преработва в една дебела книга «Пол и характер»[3].
В тази книга «Пол и характер» кипи всичко онова, което е било по-рано. Ние виждаме в нея, как понякога проблясва утопизмът на Кампанелла с прадревни възгледи, които се изявяват по един чудесен начин. Що е моралност? Вайнингер отговаря на този въпрос така, че казва: - Светещата в природата светлина е външната изява на моралността, на нравствеността. Който познава светлината, той познава нравствеността.
към текста >>
64.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_238 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Четвърти том
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
65.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Париж, 23. Май 1924 г.
GA_239 Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки Пети том
Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че
доктор
Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
Париж, 23. Май 1924 г. Последният път, когато можах да говоря поне пред някои от вас, беше, когато още съществуваше нашият Гьотеанум в Дорнах. За мен представляваше голямо удоволствие, че тогава можех да говоря пред някои френски приятели. Това удоволствие се повтаря, понеже по покана на нашите френски приятели мога да говоря също и тук за въпросите на нашата антропософия.
Благодаря на тези приятели за тяхната мила покана, особено на Милле Зауервайн[1] и изказвам моето задоволство, също и затова, че доктор Зауервайн[2], който така любезно преведе лекциите в Дорнах, се съгласи да поеме работата по превеждането също и тук в Париж.
Някои неща се промениха в антропософското движение поради това, че в едно относително кратко време, след като над нас се изсипа нещастието с пожара, с ангажираното участие на антропософските приятели, успяхме да проведем Коледното събрание, което вярвам, че наистина внесе нов импулс и по-точно един нов импулс по отношение съдържанието на самата антропософска дейност. Новото в антропософското движение се състои също и в това, че самият аз трябваше да поема ръководството, докато дотогава то се изпълняваше от друг, а аз се считах само като учител. Е, мои мили приятели, това, което тогава трябваше да взема, беше едно важно решение също и по отношение на духовния свят. Защото това беше един риск. Риск затова, защото с поемането на външното ръководство, би могло да се случи откровенията от страна на духовните същества, от които ние безспорно сме зависими, когато се отнася за разпространяването на антропософията, - тези откровения на духовните същества да намалеят, поради това, че аз се поставих на разположение на външната администрация на обществото.
към текста >>
66.
6. Шеста лекция, 19 Октомври 1915 год.
GA_254 Окултното движение през 19 век и неговата връзка със съвременната култура
Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и
доктор
в болницата "Сейнт Джордж" там.
"Пластичен" тук е синоним на "имагинативен". Мога еднакво добре да прочета тези редове така: "не преди в имагинативните мембрани кръвта да се усили и така да се каже да сублимира във витализиращо, формиращо дихание (Aura Vitalis)." . . . последните две думи са в скоби. "Aura Vitalis" може да се преведе само като "етерно тяло".
Човекът, написал това, бе професор по психиатрична терапия в Университета в Лайпциг и доктор в болницата "Сейнт Джордж" там.
Това бе Йохан Кристиян Аугуст Хайнрот, за когото говорих веднъж във връзка с Гьоте. Могат да се дадат стотици подобни примери и те ще ви посочат как някога начинът на мислене беше напълно различен, как знанието, което беше налице във всеки случай до не толкова отдавна, бе изродено в материалистичния възглед за света. Някой може да каже: Едно течение на познание постепенно изчезва и се появява материалистичният възглед за света, но под течението се развива суб-течение в човешката природа. Връзката с Космоса е установена отново, този път отвътре. Вие можете още да кажете: Докажете ни, че е имало хора, които са подразбирали факта, че докато от една страна знанието за дейностите на етерното тяло изчезваше, от друга етерното тяло се ревитализираше отново отвътре.
към текста >>
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като
доктор
, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Всички способности бяха живи в нея, всички дейности работеха, така че тя разбираше как да удовлетвори всички свои външни взаимоотношения, и докато сърцето и, духът и, бяха изцяло изпълнени с видения не от този свят, нейните действия и дела оставаха винаги подхождащи на най-възвишено благоприличие. Както тя израсна, навсякъде помагаща, непрестанно в големи и малки услуги, тя бродеше като Божий ангел на Земята, докато нейното изцяло духовно същество се движеше наистина около Слънцето на този свят, но в постоянно увеличаващи се кръгове към онова отвъд този свят. Разкошът на това положение бе до известна степен променен, така че на нея също и изглеждаше сякаш се зазорява и смрачава; докато с угасена вътрешна светлина тя се стремеше най-предано да изпълни външните си задължения, със свежия блясък на вътрешната светлина тя се отдаваше на най-благословено спокойствие. Да, тя щеше да забележи, че нещо като облаци надвисват над нея от време на време, и за известно време затъмняваха погледа и към небесните придружители – период, който тя разбираше как да оползотворява непрекъснато за благополучието и възхищението на своето обкръжение. Докато тя пазеше своите виждания в тайна, изискваше се много от нея, за да ги понася.
Каквото тя разкри от тях не бе прието, или бе погрешно интерпретирано; затова в своя дълъг живот тя го остави да се прояви външно като болест, и в семейството и винаги говореха за това така; но накрая добрата съдба и представи човека, както виждате, еднакво ценен като доктор, математик и астроном; докрай благороден човек, който обаче първоначално се доближи до нея без любопитство.
Но когато придоби доверие в него, тя постепенно му описа своето положение, съедини настоящето с миналото и свърза събитията, той бе толкова запленен, че повече не можеше да се раздели с нея, и ден след ден се стараеше да прониква все по-дълбоко в тайната. Отначало той даде ясно да се разбере, че го сметна за заблуда, защото тя не скри, че от най-ранна възраст се е занимавала с познание за звездите и небето, че е била обучавана от тях, и не е пропускала възможност да добие ясна представа за устройството на света от машините и книгите. Той следователно не бе казал последната си дума; беше научено наизуст, ефекта на поддържаното на висока степен въображение, можеше да се допусне влияние на паметта, добавяне на силата на преценка, но особено на прикрита пресметливост. Той е математик и следователно твърдоглав, ясен ум и следователно невярващ. Дълго време той се съпротивляваше, следеше какво тя споменава, именно така се стараеше да се доближи до последствието от различните години, придържаше се особено към най-новото становище, противоположното на разбиранията за небесата и техните задачи, и накрая възкликна:
към текста >>
67.
8.Осма лекция, Кристиания (Осло), 20 Май 1923 - Антропософия и поезия
GA_276 Изкуството и неговата мисия
И сега, уважаеми гости и приятели, аз бих желал да изкажа моето дълбоко съжаление от това, че се налага да променим нашия първоначален замисъл, според който декламацията и рецитацията на г-жа
доктор
Щайнер трябваше да послужи като илюстрация на тази моя лекция.
Днес ние включваме отделния тон в съответната хармония или мелодия, така че тайната на музиката ни се открива благодарение на съотношението между отделните тонове. Занапред ние няма да разчитаме на съотношението между тоновете, няма да ги разпознаваме според, бих казал, тяхното равнинно измерение, а според тяхното дълбинно измерение; ние просто ще навлизаме в отделните тонове и тогава в тях винаги ще откриваме скритите зародиши на съседните тонове. Ние ще се научим да усещаме следното: Ето, сега аз навлизам, потъвам в музикалния тон и тогава той ми открива други три или пет, или още повече тонове,и заедно с тона, в който съм потопен а междувременно са мият тон се разширява в мелодия и в хармония аз прекрачвам в духовния свят. Някои музиканти от нашето съвремие вече правят първите си стъпки към дълбинното измерение на тона, макар че днес, бих казал, е налице само един съкровен копнеж към духовните дълбини на тоновете, така че и в тази област виждаме как духовният светоглед все повече и повече измества натурализма. Този факт, както и обстоятелството, че изкуството разкрива цялостното отношение на човека към Космоса, изпъкват най-вече тогава, когато от „външните“ изкуства, каквито са архитектурата, пластиката и живописта, пристъпим към „вътрешните“ изкуства, каквито са музиката и поезията.
И сега, уважаеми гости и приятели, аз бих желал да изкажа моето дълбоко съжаление от това, че се налага да променим нашия първоначален замисъл, според който декламацията и рецитацията на г-жа доктор Щайнер трябваше да послужи като илюстрация на тази моя лекция.
За съжаление тя все още не е достатъчно възстановена след прекараната простуда, продължила цяла седмица, така че не може да си позволи да излезе пред Вас. Да, за мое голямо огорчение, тази илюстрация няма да се състои. Ние не се осмеляваме да Ви предложим и други нехудожествени дрезгави звуци, подобни на тези, с които бях принуден да си служа поради моята собствена простуда по време на този норвежки курс, още повече, защото в областта на художествената декламация такива дрезгави звуци са много по-недопустими, отколкото в обикновени лекции. А сега, навлизаме ли в областта на поетичното изкуство, пред нас възниква един голям въпрос. Поетично то изкуство произлиза от фантазията.
към текста >>
68.
Рудолфщайнер-живот и творчество.
GA_283 Същност на музикалното и тоновото изживяване в човека
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
69.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 24.03.1920 г.
GA_312 Духовна наука и медицина
Тук пред вас се разкрива една изключително обширна област за изследване и бих препоръчал на по-младите медици, които все още следват, да черпят от тази област за целите на своите
доктор
ски защити; преди всичко чрез сравнително изследване да проследят формирането на червата сред различните форми на животинския свят, през млекопитаещите, нагоре до човека.
Бихме могли да кажем: насочвайки своя поглед към всичко онова, което ни окръжава под формата на красивата световна флора, ние с право можем да се възрадваме, можем особено да се възрадваме. От друга страна, ако разтворим една овца, то непосредствено след разтварянето ние ще видим една друга флора, която решително има причини за своето възникване, подобни на причините на възникване на външната флора. Когато по причина, че сме разтворили една овца след смъртта и, усетим в себе си цялата тази гниеща миризма на вътрешностите на овцата, тогава положително няма да сме така възхитени от възникването на интестиналната, на чревната флора. И най-вече върху това трябва да насочим вниманието си. Защото очевидно е, как същите причини, които навън, в природата извън човека, обуславят възникването на флората, същите тези причини в човека трябва да бъдат подтиснати, и не бива да се достига до възникването на интестиналната, чревна флора.
Тук пред вас се разкрива една изключително обширна област за изследване и бих препоръчал на по-младите медици, които все още следват, да черпят от тази област за целите на своите докторски защити; преди всичко чрез сравнително изследване да проследят формирането на червата сред различните форми на животинския свят, през млекопитаещите, нагоре до човека.
Тук ще се разкрие едно изключително богато поле, за щото в тази област съществуват много изключително важни неща, които още не са изследвани. Преди всичко се опитайте да разберете, защо овцата, когато разтворим вътрешността и, поради чревната си флора, издава една тъй ужасна миризма на гнило, и защо това не е така при птиците, дори при тези, които са тревопасни и които, ако ги отворим, издават една дори сравнително приятна миризма. В тези неща е заложено невероятно много, и до днес това изобщо не е разработено по научен път. Освен това в тази област има много материал и за изследване формите на червата. Помислете си само, че целият птичи род съдържа едно съществено отличие от бозайниците и от човека.
към текста >>
Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите
доктор
ски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
Изключително важно е, правилно да вникнем в това изтласкване на органичните процеси от долната в горната част на тялото, при което много от процесите, които могат да протекат в горната част на тялото, не са нищо друго освен процеси, изместени от долната част на тялото. Когато не се осъществява правилно взаимодействие между горната и долната част на човека, тогава тези процеси биват изтласквани назад. Сега към това обърнете внимание и на нещо друго. От обикновената практика Вие навярно знаете, че съществува един факт, отново един факт, който обаче не е достатъчно оценен, и за една здрава наука въпросът се свежда тъкмо до оценката на този факт. Съществува фактът, че в момента, когато във Вас възникват мисли за определен орган, или по-добре казано мисли, свързани с някакъв определен орган, тогава в този орган се появява определена дейност.
Изследвайте тук отново съществува богата област за бъдещите докторски дисертации изследвайте веднъж връзката на определени възникващи в човека мисли да кажем с отделянето на слюнка, с отделянето на сокове в червата, с отделянето на мляко, с отделянето на урина, на семенната течност, изследвайте как тук възникват определени мисли, чието възникване върви успоредно с тези органични явления.
Какъв факт имате тук пред себе си? Нали, във вашия душевен живот възникват мисли, заедно с това, като паралелни процеси, се осъществяват и органични явления. Какво означава това? Това, което възниква във Вашите мисли, то е заложено изцяло вътре в органите. И така, ако имате някаква мисъл и някакво успоредно протичащо отделяне в жлезите, то Вие изваждате от жлезната дейност, залегнала в основата на мисълта, залегнала т.е.
към текста >>
70.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 април 1921 г.
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Доктор
Шайдегер демонстрира това на дъската.
Виждате, че чрез опознаването на взаимодействието между етерното и астралното при здравето и болестта в човешките гърди се посочва и един друг ритъм в човека. А това е ритъмът между будност и сън. Същинският сън, както ще видим, е силно свързан с веществообмяната и има по-малко значение за гръдните органи, отколкото за нещо друго. А това друго е извънредно трудно за наблюдаване. Може би ще си спомните, доколкото вече сте били тук, какви интересни комплекси от симптоми се получиха при прилагането на лекарствата, с които последния път тук се направиха експерименти[4].
Доктор Шайдегер демонстрира това на дъската.
Ще си спомните обаче, че тези симптоматични комплекси се състоят от много детайли и е необходимо известно умение, за да се обединят съответно отделните симптоми. Появява се например следната трудност: За да се прецени правилно болничното състояние, е необходимо да се обединят например симптомите, които се проявяват в горния човек. Намеси ли се там някой симптом, който пространствено произхожда от горния човек, но е само натрапен симптом от веществообмяната, веднага се допуска грешка при разглеждането и поради това човек се заблуждава в преценката си за цялата болест. Не бива да се изпуска из очи колко трудно е да се обединят по правилния начин подробностите в един комплекс от симптоми. От една страна, сигурно е правилно постепенно да си изградим чувството да свързваме по правилния начин подробностите на един комплекс от симптоми.
към текста >>
71.
Рудолф Щайнер - живот и творчество
GA_313 Терапията от гледната точка на духовната наука тъй като я въведох цялата
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
72.
15. Приветствие, Кобервитц, 11 Юни 1924
GA_327 Биодинамично земеделие
Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката;
доктор
Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост.
И тъкмо в областта на практическото изпълнение и на последиците винаги съм намирал науката извънредно глупава. Сега всичко, което трябва да направи точно тази наука разумна, я прави разумна тъкмо чрез „глуповатостта“ на селячеството. Да се внесе в науката малко „глуповатост“ от селячеството, за това полагаме усилия в Дорнах. Тогава тази глуповатост ще стане мъдрост пред Бога. Искаме ли по този начин да действаме заедно, това ще бъде една истински консервативна, но същевременно и извънредно радикално напредничава предпоставка.
Ще ми остане за винаги един хубав спомен, ако този курс постави началната точка, действително да се внесе истинско и мъдро селячество в станалата не непременно глупава това би я обидило, но в станалата, бих казал, мъртва методика на науката; доктор Вахсмут[2] също отхвърли тази наука, която всъщност е станала мъртва и пожела появата на живата наука, която трябва да бъде оплодена от селската мъдрост.
Ние, Дорнах и Земеделският кръг, искаме заедно да растем като Сиамските близнаци. За близнаците казват, че те всъщност еднакво чувстват, еднакво мислят, и ако ние имаме това еднакво чувстване и еднакво мислене, най-добре ще вървим напред в нашата област. [1] Д-р Ита Вегман, 1876 1943; лекар, сътрудник на Рудолф Щайнер, основава Клинично-терапевтичния институт в Арлесхайм Швейцария; от Коледа 1923 до 1935 протоколчик на председателството на Общото антропософско общество и ръководител на Медицинската секция на Свободната висша школа за духовна наука (Goetheanum). Виж Рудолф Щайнер / Ита Вегман „Основи за разширяване на изкуството на лекуване въз основа на духовно-научни познания" 1925, Събр. Съч. 27
към текста >>
73.
17. Послеслов
GA_327 Биодинамично земеделие
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер
доктор
по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
ПОСЛЕСЛОВ
Създател на биодинамичното земеделие е Рудолф Щайнер доктор по философия, създател на Духовната наука в различните и направления: антропософска медицина, фармация, педагогика, химия, физика, биология, художествена и лечебна евритмия; разкриване духовните основи и същността на храненето, на видовете изкуства, на националната и глобална икономика, на правно-политическите и социалните отношения, на религията, на историята, на кармичните отношения; осъществил нова архитектура и дал принос в инженерството.
Тези всеобемни познания във всички области на човешкия живот са резултат от неговите духовно-научни изследвания, при които Рудолф Щайнер със своето интуитивно познание разкрива хармоничните духовни причини на противоречивите и хаотични сетивни явления. Дадените от него знания не са теория, не са плод на разсъждения те са преки възприятия на свръхсетивните явления и на тяхната проява в материалния свят. И Рудолф Щайнер посочва пътя, по който днешният човек може да развие заложените в него духовно-душевни органи, та сам да постигне тези възприятия и да провежда духовно-научни изследвания. Сведенията относно селското стопанство Рудолф Щайнер установява чрез духовно-научни изследвания и ги поднася на света в публикуваните в тази книга лекции, изнесени през 1924. Явленията и процесите в селското стопанство той разглежда също и откъм скритата за сетивата духовна страна, разкрива участието на земните и космическите сили, на Слънцето, планетите и звездите в развитието на растенията и животните.
към текста >>
74.
Въведение
GA_327 Биодинамично земеделие
То беше въведено от
доктор
Ханеман в началото на 19 век.
Те не се намират във веществото, макар то да има голямо значение, но само като условие, а не като същински причинител на жизнените прояви. Трябва да се знае, че Рудолф Щайнер имаше много големи познания за лечебните растения. С това той често е изненадвал лекари и аптекари, с които в това ограничено време дълго и интензивно заедно е работел. Редовно са му били представяни пациенти от новооснованата клиника в съседното селище Арлесхайм, при които той е съдействал за поставяне на диагнозата и с оглед на нея е предлагал лечение. Той основно е бил запознат с въпросите за приготвяне на лекарствата, особено с потенцирането им.
То беше въведено от доктор Ханеман в началото на 19 век.
Щайнер категорично обяви този метод, за разлика от някои стари аптекари-практици, за метод на бъдещето.8 Това е времето, когато възниква антропософската медицина, от която по-късно произлизат фармацевтичните фирми Веледа и Вала. Какво занимава Рудолф Щайнер При четенето човек бързо забелязва, че не се касае просто за това, да бъде подобрено това или онова в земеделието, а за осъзнаване на основни принципни въпроси за живота на Земята, за много важното разширяване на досегашния начин на разглеждане и за произтичащите от това последици за практиката. След Курса самият той формулира този проблем във в. „Известия за членовете на Антропософското общество“:
към текста >>
75.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които
доктор
Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в Космоса към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около
доктор
Щайнер.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството. Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер.
Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агро-група публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури. Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат.
към текста >>
76.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 18 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
(
Доктор
Щайнер вдига ръка нагоре).
Само че това трябва да се усвоява постепенно. При нас във Валдорфското училище един учител прекрасно обясняваше как постепенно са се появили римските цифри. Но стигайки до знака V (пет), той изведнъж се запъна. Как е могло да се появи V? Виждате ли, какво има тук?
(Доктор Щайнер вдига ръка нагоре).
Вие, разбира се, ще кажете -ръка, това е ръка. Но нима на ръката няма нищо? I, II, III, IIII, V пръста. Сега рисувам тази ръка на дъската (вж. рис.) така, че разтварям настрани тези две части (палецът и отстрани четирите други пръста).
към текста >>
77.
СЪЩНОСТ НА ХРИСТИЯНСТВОТО. ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 април 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Автор на въпроса: Господин
доктор
ът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 21 април 1923 г. Добро утро, господа! Измислихте ли въпрос?
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото.
Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги. Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти. Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос!
към текста >>
Доктор
Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос!
Автор на въпроса: Господин докторът беше толкова любезен и ни разказа за това, какво става, ако духът напусне тялото. Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги. Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти. Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид.
Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос!
Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1]. Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея. Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае. След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус. Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят.
към текста >>
Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си
доктор
Хауер[1].
Последната лекция беше разбираема за мен и моите колеги. Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти. Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос!
Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1].
Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея. Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае. След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус. Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят. Господин докторът ще получи брошурата.
към текста >>
Предполагам, че господин
доктор
ът е чел тази брошура и вече знае за нея.
Но в «Теософия» има едно изречение за това, че когато духът си взема довиждане с тялото, душата още запазва своите страсти. Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос! Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1].
Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея.
Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае. След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус. Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят. Господин докторът ще получи брошурата. Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал.
към текста >>
Този Хауер упреква господин
доктор
а за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае.
Това е костелив орех за нас. Имам още един въпрос от този вид. Доктор Щайнер: Много добре, задайте ми също и втория въпрос! Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1]. Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея.
Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае.
След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус. Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят. Господин докторът ще получи брошурата. Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал. (Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците.
към текста >>
Господин
доктор
ът ще получи брошурата.
Автор на въпроса: Случайно ми попадна брошура на някой си доктор Хауер[1]. Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея. Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае. След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус. Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят.
Господин докторът ще получи брошурата.
Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал. (Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците. - Бел. пр.) Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин доктора да разкаже нещо за семейството на Исус. Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същността на Христос.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал.
Предполагам, че господин докторът е чел тази брошура и вече знае за нея. Този Хауер упреква господин доктора за това, че той не казва нищо ново, че всичко, за което се говори в ан-тропософията, е вече известно, че за всичко това вече се знае. След това между другото той казва, че най-малко от всичко в антропософията той вярва в съществуването на двете деца Исус. Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят. Господин докторът ще получи брошурата.
Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал.
(Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците. - Бел. пр.) Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин доктора да разкаже нещо за семейството на Исус. Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същността на Христос. Би ми било много приятно, ако господин докторът би могъл нещо да ни разкаже за същността на Христос.
към текста >>
Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин
доктор
а да разкаже нещо за семейството на Исус.
Авторът на въпроса също констатира, че и на него самия му е непонятно казаното за двете деца Исус; сякаш едното дете Исус се е появило от другия свят. Господин докторът ще получи брошурата. Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал. (Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците. - Бел. пр.)
Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин доктора да разкаже нещо за семейството на Исус.
Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същността на Христос. Би ми било много приятно, ако господин докторът би могъл нещо да ни разкаже за същността на Христос. Доктор Щайнер: може би трябва да се зададе още един въпрос, за да можем да се заемем и с него във връзка с останалите? И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така.
към текста >>
Би ми било много приятно, ако господин
доктор
ът би могъл нещо да ни разкаже за същността на Христос.
Доктор Щайнер: Брошурата вече я имам, но още не съм я разрязал. (Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците. - Бел. пр.) Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин доктора да разкаже нещо за семейството на Исус. Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същността на Христос.
Би ми било много приятно, ако господин докторът би могъл нещо да ни разкаже за същността на Христос.
Доктор Щайнер: може би трябва да се зададе още един въпрос, за да можем да се заемем и с него във връзка с останалите? И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят.
към текста >>
Доктор
Щайнер: може би трябва да се зададе още един въпрос, за да можем да се заемем и с него във връзка с останалите?
(Брошурите по онова време са се пускали в нера-зрязан вид и читателят сам е разрязвал страниците. - Бел. пр.) Авторът на въпроса продължава: ако не бъде нескромно, ми се иска да помоля господин доктора да разкаже нещо за семейството на Исус. Следващ въпрос: през последните дни мои колеги ми задаваха въпрос за същността на Христос. Би ми било много приятно, ако господин докторът би могъл нещо да ни разкаже за същността на Христос.
Доктор Щайнер: може би трябва да се зададе още един въпрос, за да можем да се заемем и с него във връзка с останалите?
И така, отначало ми се иска да се заема с въпроса за страстите. Работата стои така. Отчитайки това, че преживяванията при човека носят различен характер от тези при камъка или растението, ще откриете: човек преживява своя мисловен свят. Растението не показва наличие в себе си на мисловен свят. Тук са налични само мислите, които живеят в растението.
към текста >>
Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин
доктор
», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер.
Тези хора тогава се наричали мъдреци от Мистериите. Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии. При Исус това станало от само себе си. Затова тук е имал място друг процес. «Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето знание.
Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин доктор», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер.
Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години доктор! В древните Мистерии това е било невъзможно: там е имало изключително дълбока мъдрост. Така човек е ставал «Христос». Това е била титла, която давали на висшите мъдреци, както днес дават титлата «доктор» след известно обучение; само че по това време, ако всичко е протичало правилно, това е била истинска мъдрост. А при Христос Исус това е станало от само себе си.
към текста >>
Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години
доктор
!
Разликата между тези, които по пътя на възпитанието достигали висшата мъдрост в древността, разликата между тях и Исус Христос се състои в това, че тези мистерийни мъдреци са се обучавали от други, получавали са познания от други в тези училища, които тогава се наричали Мистерии. При Исус това станало от само себе си. Затова тук е имал място друг процес. «Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето знание. Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин доктор», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер.
Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години доктор!
В древните Мистерии това е било невъзможно: там е имало изключително дълбока мъдрост. Така човек е ставал «Христос». Това е била титла, която давали на висшите мъдреци, както днес дават титлата «доктор» след известно обучение; само че по това време, ако всичко е протичало правилно, това е била истинска мъдрост. А при Христос Исус това е станало от само себе си. Но това значи следното: това, което обикновено се давало от Земята, от хората, било дадено от мировите далнини, от Космоса.
към текста >>
Това е била титла, която давали на висшите мъдреци, както днес дават титлата «
доктор
» след известно обучение; само че по това време, ако всичко е протичало правилно, това е била истинска мъдрост.
«Христос» в древните Мистерии ставал този, които се издигал до висшето знание. Днес няма да се учудите, ако някой, учейки до двадесет и пет години, става изведнъж «господин доктор», макар той да е бил най-обикновеният Йозеф Мюлер. Така в древните Мистерии някой е ставал «Христос», макар това да не е било така лесно и просто; разбира се, човек може да е голям глупак, и въпреки това да стане на двадесет и пет години доктор! В древните Мистерии това е било невъзможно: там е имало изключително дълбока мъдрост. Така човек е ставал «Христос».
Това е била титла, която давали на висшите мъдреци, както днес дават титлата «доктор» след известно обучение; само че по това време, ако всичко е протичало правилно, това е била истинска мъдрост.
А при Христос Исус това е станало от само себе си. Но това значи следното: това, което обикновено се давало от Земята, от хората, било дадено от мировите далнини, от Космоса. Това събитие носи уникален характер, станало е само веднъж. Вследствие от това мировата история приела друг характер. Никой не може да отрича, да оспорва този тайнствен факт, това, че мировата история е взела друг ход, даже ако той не е християнин.
към текста >>
Ще стане и следното: хората, които днес говорят като гореспоменатия
доктор
Хауер, ще изчезнат, и това, което днес е принудено да действа, макар и не физически, а духовно в ка-такомбите, ще действа явно!
Под религия тогава подразбирали само връзка - religere = свързвам; със своята религия християните се занимавали под земята. Какво се случило след две столетия? Римляните в техния древен вид повече не съществували. Техните забавления, когато заради зрелището в цирковете горели хора, изчезнали, защото на тяхно място дошли християните. Така е устроен светът.
Ще стане и следното: хората, които днес говорят като гореспоменатия доктор Хауер, ще изчезнат, и това, което днес е принудено да действа, макар и не физически, а духовно в ка-такомбите, ще действа явно!
Само трябва да се види, че става дума за истинската наука, да се види как злобеят по повод на идването й тези, който не са учили толкова много! Когато се върна отново, ще можем да продължим това по-нататък. Но най-съществените черти на този път вече ги видяхте. [1] брошура на някой си доктор Хауер: Й. В. Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922 г.
към текста >>
[1] брошура на някой си
доктор
Хауер: Й. В.
Така е устроен светът. Ще стане и следното: хората, които днес говорят като гореспоменатия доктор Хауер, ще изчезнат, и това, което днес е принудено да действа, макар и не физически, а духовно в ка-такомбите, ще действа явно! Само трябва да се види, че става дума за истинската наука, да се види как злобеят по повод на идването й тези, който не са учили толкова много! Когато се върна отново, ще можем да продължим това по-нататък. Но най-съществените черти на този път вече ги видяхте.
[1] брошура на някой си доктор Хауер: Й. В.
Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922 г. [2] «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula): сем. Росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, растящи в пущинаците на топлата зона на Северна Америка. Виж: Ч. Дарвин, «Насекомоядни растения».
към текста >>
78.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 7 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Автор на въпрос: Може би господин
доктор
ът ще ни разкаже нещо за същността на Христос, за Ариман и Луцифер във връзка с човека?
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 7 май 1923 г. Добро утро, господа! Измислихте ли какво ще обсъждаме днес?
Автор на въпрос: Може би господин докторът ще ни разкаже нещо за същността на Христос, за Ариман и Луцифер във връзка с човека?
Доктор Щайнер: Тук трябва да бъде разгледано съществото на човека и, от друга страна, иначе изложението може да ви се стори като своего рода суеверие. На базата на изученото по-рано ми се иска да ви кажа следното. Виждате ли, господа, днес представите за човека са такива, че него го смятат изцяло и напълно за хомогенно, еднородно същество. Но това не е така; човек постоянно пребивава в състояние, в което той ту оживява, ту умира. Човек оживява не само при раждането и умира не само по време на смъртта, не - често съм ви казвал това, - човек постоянно умира и отново оживява.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Тук трябва да бъде разгледано съществото на човека и, от друга страна, иначе изложението може да ви се стори като своего рода суеверие.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 7 май 1923 г. Добро утро, господа! Измислихте ли какво ще обсъждаме днес? Автор на въпрос: Може би господин докторът ще ни разкаже нещо за същността на Христос, за Ариман и Луцифер във връзка с човека?
Доктор Щайнер: Тук трябва да бъде разгледано съществото на човека и, от друга страна, иначе изложението може да ви се стори като своего рода суеверие.
На базата на изученото по-рано ми се иска да ви кажа следното. Виждате ли, господа, днес представите за човека са такива, че него го смятат изцяло и напълно за хомогенно, еднородно същество. Но това не е така; човек постоянно пребивава в състояние, в което той ту оживява, ту умира. Човек оживява не само при раждането и умира не само по време на смъртта, не - често съм ви казвал това, - човек постоянно умира и отново оживява. Например нашата глава вътре се състои от това, което се нарича нервна субстанция.
към текста >>
Когато той писа това, в Гьотеанума още беше
доктор
Боос[5].
Трудно е нещо да се докаже, ако хората не вникват, не искат да го разберат. Те отиват при пастора, вярвайки на това, което пасторът ще каже. Но в дадения случай ние имаме работа с клевета; много жалко е, че не могат да измислят нещо по-добро. Тези хора имат удивителни възгледи. И така, пастор Фронмайер е описал всичко това.
Когато той писа това, в Гьотеанума още беше доктор Боос[5].
Знаете, че доктор Боос имаше навика да размахва пръчка. Всеки изразява чувствата си по своему: един размахва и чука с пръчка, друг - с метла. Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата - по-ариманична. Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга.
към текста >>
Знаете, че
доктор
Боос имаше навика да размахва пръчка.
Те отиват при пастора, вярвайки на това, което пасторът ще каже. Но в дадения случай ние имаме работа с клевета; много жалко е, че не могат да измислят нещо по-добро. Тези хора имат удивителни възгледи. И така, пастор Фронмайер е описал всичко това. Когато той писа това, в Гьотеанума още беше доктор Боос[5].
Знаете, че доктор Боос имаше навика да размахва пръчка.
Всеки изразява чувствата си по своему: един размахва и чука с пръчка, друг - с метла. Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата - по-ариманична. Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга. - Но кой получи писмо от Фронмайер?
към текста >>
Аз получих от
доктор
Фронмайер дълго писмо[7].
Метлата е по-мека, тя е по-луциферична, а пръчката, тоягата - по-ариманична. Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга. - Но кой получи писмо от Фронмайер? Аз!
Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо[7].
Аз съм бил длъжен да убедя господин Боос, да не бъде толкова невежлив с доктор Фронмайер. Представете си само, що за принципи имат тези хора. Невъзможно е да се разбере, що за принципи са това. Първо клеветят - както вече ви казах, - а след това се обръщат към оклеветения, да озапти този, който е разобличил тази клевета! Трудности се появяват, защото на обществеността, на заможната буржоазна публика съвсем не й импонира сама да се ориентира в такива въпроси; тя смята за правилно мнението на официално назначеното лице.
към текста >>
Аз съм бил длъжен да убедя господин Боос, да не бъде толкова невежлив с
доктор
Фронмайер.
Въпросът беше в това, кое да се използва, с какво следва да се удари. С други думи, господин Боос каза на Фронмайер истината[6], но тази истина беше като удар с тояга. - Но кой получи писмо от Фронмайер? Аз! Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо[7].
Аз съм бил длъжен да убедя господин Боос, да не бъде толкова невежлив с доктор Фронмайер.
Представете си само, що за принципи имат тези хора. Невъзможно е да се разбере, що за принципи са това. Първо клеветят - както вече ви казах, - а след това се обръщат към оклеветения, да озапти този, който е разобличил тази клевета! Трудности се появяват, защото на обществеността, на заможната буржоазна публика съвсем не й импонира сама да се ориентира в такива въпроси; тя смята за правилно мнението на официално назначеното лице. Поради това нашата цивилизация е крайно лекомислена и вулгарна по отношение на тези въпроси.
към текста >>
[5] Боос Роман: 1889-1952,
доктор
на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария.
107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луциферически черти, отдолу – с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) – Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. – Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.
[5] Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария.
[6] господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106). [7] Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г. [8] рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р.
към текста >>
[6] господин Боос каза на Фронмайер истината:
Доктор
Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106.
(Във второто издание този пасаж е пропуснат) – Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. – Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203. [5] Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария.
[6] господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106.
Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106). [7] Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г. [8] рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р. Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола).
към текста >>
[7] Аз получих от
доктор
Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
№ 203. [5] Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социалното триединство в Швейцария. [6] господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
[7] Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
[8] рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р. Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола).
към текста >>
79.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 май 1923 г.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Доктор
Щайнер: Както виждате, господа, въпросът е поставен своевременно и ние ще го обсъдим днес.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 9 май 1923 г. Автор на въпроса: Може ли да чуем нещо по-конкретно за личността на Исус Христос?
Доктор Щайнер: Както виждате, господа, въпросът е поставен своевременно и ние ще го обсъдим днес.
Отрано ще ви предупредя, че лекцията ми ще бъде напълно понятна само за тези, който достатъчно дълго време са идвали тук, докато господата, които днес за пръв път идват, няма да могат веднага да се ориентират в това, което обсъждаме. И така, ще обсъждаме предложения ми въпрос - за личността на Христос Исус, който е живял до тридесет и три години и след това е умрял. Въпрос, предложен писмено: «На третия ден той възкръсна от гроба. Как е станало това и откъде тази личност е имала такава сила и мощ? Бихте ли били така любезен да ни разкажете за Неговото Възнесение на четиридесетия ден?
към текста >>
80.
Бележки.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
34. брошура на някой си
доктор
Хауер: Й. В.
30. Франц Меринг: 1846-1919 «Легендата за Лесинг. Спасение», Щутгарт 1893 г. 31. Уилям Крукс: 1832-1919, английски физик и химик. 32. кокаин: алкалоид от храста кока (Erythroxylon coca), растящ в Боливия и Перу. 33. Погледнете тези изрезки от вестници: засега не са намерени.
34. брошура на някой си доктор Хауер: Й. В.
Хауер «Възникване и същност на антропософията», Щутгарт 1922 г. 35. «венерина мухоловка» (Dionaea muscipula): сем. Росянкови, принадлежи към насекомоядните растения, растящи в пущинаците на топлата зона на Северна Америка. Виж: Ч. Дарвин, «Насекомоядни растения».
към текста >>
45. Боос Роман: 1889-1952,
доктор
на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.
107: «В днешно време в Дорнах се издълбава деветметрова статуя на идеалния човек: отгоре с «луцифери-чески черти, отдолу - с животински признаци». (Във второто издание този пасаж е пропуснат) - Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. - Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203.
45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.
46. господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106). 47. Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г. 48. рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р.
към текста >>
46. господин Боос каза на Фронмайер истината:
Доктор
Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106.
(Във второто издание този пасаж е пропуснат) - Фронмайер е взел без проверка тези съвсем неверни данни от статията на патер Хенрих Нидекер-Роса («Християнски народни известия в Базел», 1920, №23, юни с.178), като не посочва изходните данни, сякаш това е негово собствено твърдение, вместо сам да погледне скулптурната група, намираща се близо до Базел. - Виж също лекциите от 16 януари до 6 февруари 1921 г. в «Отговорността на човека за мировото развитие», библ. № 203. 45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария.
46. господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106.
Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106). 47. Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г. 48. рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р. Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола).
към текста >>
47. Аз получих от
доктор
Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
№ 203. 45. Боос Роман: 1889-1952, доктор на юридическите науки, социолог, активен представител на антропософията, ръководител на работата по социал-ното триединство в Швейцария. 46. господин Боос каза на Фронмайер истината: Доктор Роман Боос в книгата «Подстрекателството срещу Гьотеанума», Дорнах, 1920, с. 106. Тази книга съдържа откритата лекция на Р. Щайнер от 5 юни 1920: «Истината за антропософията и нейната защита срещу неистината», а също «Представителни сведения за подстрекателството срещу Гьотеанума», Роман Боос (стр. 54-106).
47. Аз получих от доктор Фронмайер дълго писмо: от 23 януари 1921 г.
48. рак на черния дроб: в случай на рак на черния дроб Р. Щайнер давал указания за изготвяне на препарат от тополов имел (имел, паразитиращ на топола). 49. Трябва само както следва да се погледне към това: пет години преди изнасянето на тази лекция Р. Щайнер в лекцията от 9.7.1918г., том 181 пророчески охарактеризирал болшевишкото правителство на Ленин-Троцки: «Нашите съвременници трябва да са в състояние да съдят за такива хора като Ленин и Троцки; нашите съвременници би трябвало да виждат в тях най-големи, най-активни врагове на истинското духовно развитие на човечеството, врагове, каквито не е имало нито в периода на толкова отблъскващия - според описанията - римски цезаризъм, нито по времето на прословутите герои от Ренесанса». 50. дванадесетгодишният Исус в храма: Лука, 2, 41,52.
към текста >>
81.
Рудолф Щайнер – живот и творчество.
GA_349 Животът на човека и животът на земята - Същност на християнството
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
82.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които
доктор
Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около
доктор
Щайнер.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството. Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивостта си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер.
Обсъждали са се практически неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури. Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат.
към текста >>
83.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 10 октомври 1923 г. За циановодородната киселина и азота, въглеродния двуокис и кислорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Предлага се въпрос: Господин
доктор
ът каза веднъж, че небесните тела, например Луната, са много по-големи, отколкото се виждат.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 10 октомври 1923 г. Добро утро, господа! Имате ли нещо?
Предлага се въпрос: Господин докторът каза веднъж, че небесните тела, например Луната, са много по-големи, отколкото се виждат.
Може ли да чуем нещо повече за това? Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие. Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие.
Дорнах, 10 октомври 1923 г. Добро утро, господа! Имате ли нещо? Предлага се въпрос: Господин докторът каза веднъж, че небесните тела, например Луната, са много по-големи, отколкото се виждат. Може ли да чуем нещо повече за това?
Доктор Щайнер: Днес искам да ви кажа, че ще направим възможно по-точно разглеждане на въпроса за небесните тела на следващото занятие.
Разбира се, следва първо да се вгледаме към това, какво представляват тези космически обекти, как те са свързани със Земята; от друга страна, е необходимо да разберем, че в тези звездни обекти навсякъде присъства някакво духовно начало. Големината, разположението и т. н. не означават толкова много. Ето защо днес аз искам да ви дам някои основополагащи сведения, касаещи Земята, като ще ви покажа как, изхождайки от Земята, можем да разберем Слънцето, можем да разберем Луната. Разбира се, работата стои така, че Слънцето е много по-голямо от Земята, а Луната е по-малка от Земята.
към текста >>
84.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 13 октомври 1923 г. Разликата между хората от горещите зони и ескимосите.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1].
Може би в последната лекция нещо особено да ви е заинтересувало и вие да искате да попитате още нещо по темата? Предлага се въпрос: Вчера господин Зеефелд показваше фотографии на снежинки. Формите идват от Вселената. Тази връзка много ме заинтригува. Това ми даде повод за по-нататъшни размишления.
Доктор Щайнер: Ще се опитам да ви изложа тази тема в такава връзка, че да бъде лесно да завършим това, за което говорихме последния понеделник[1].
Често съм ви обръщал внимание върху това, че човекът е много сложно същество. Това не е толкова забележимо във външните проявления на човека, но е забележимо във вътрешните му проявления, а също и във вътрешната телесност на човека. Тук бих обърнал вниманието ви върху това, че в местности, разположени в така наречената тропическа зона, където през по-голямата част от годината е горещо и само понякога горещината се сменя от съвсем кратка дъждовна зима - да кажем, в Южен Египет или в Индия, - човек вътрешно изглежда съвсем различно от хората там, където постоянно е студено, в областите, разположени например близо до Северния полюс. Областите, разположени близо до Северния полюс, имат пряко отношение към това, за което сега попитахте; те имат много сили, които се проявяват в прекрасните форми на снежинките. Можем да кажем така: на Земята имаме такива области, които силно се нагряват и осветяват от Слънцето, където Слънцето има голямо влияние; също имаме и такива области, където влиянието на Слънцето е незначително, където господстват снегът и ледът.
към текста >>
Тогава
доктор
ите казват, че причина за заболяването на черния дроб е сърцето.
Ако той отново и отново отделя твърде много жлъчка, постепенно се сбръчква и става непригоден. Така че повечето заболявания на черния дроб, които човек получава, възникват от това, че поради преохлаждане на корема в човека възниква склонност да отделя твърде много жлъчка и черният му дроб се изтощава. Заболяванията на черния дроб възникват поради преохлаждане на корема, от сбръчкване на черния дроб. Разбира се, тук играят роля и всевъзможни други обстоятелства. При преохлаждане на корема в човека става нарушение в работата на сърцето.
Тогава докторите казват, че причина за заболяването на черния дроб е сърцето.
Но на практика те стават от преохлаждането на корема. Обаче всичко това, както можете да заключите от казаното от мен, има непосредствено отношение към Слънцето. Затова винаги е много добре за страдащите от преохлаждане на корема, ако долната част на тялото им се излага на светлина. Тук например е извънредно полезна слънчевата терапия. Така че трябва да кажем: всичко това, което е свързано с черния дроб, е свързано също и със Слънцето.
към текста >>
85.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 20 октомври 1923 г. За същността на водорода
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: Вече съм споменавал това-онова за водорода.
Дорнах, 20 октомври 1923 г. Имате ли нещо на душата, за което искате да попитате? Предлага се въпрос: Чухме само за кислорода и азота. Но има и водород. Може би бихме могли да чуем и за него?
Доктор Щайнер: Вече съм споменавал това-онова за водорода.
Да развием вашия въпрос. Във всяка възраст от живота човек носи в себе си като основно вещество белтъка. Той се изработва на основата главно на пет вещества: въглерод, азот, водород, кислород и сяра. Тези вещества вие ги имате покрай другите, които присъстват в тялото в различен вид и то ги съдържа доста много.
към текста >>
86.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 24 октомври 1923 г. За същността на кометите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: Виждате ли, господа, тук ще трябва да си спомним това, което говорих в последно време.
Дорнах, 24 октомври 1923г. Добро утро, господа! Имате ли въпроси? Предлага се въпрос: В предшестващите лекции се говореше за великия Космос; бих искал да попитам за кометите с голяма опашка. Какво значение имат те?
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, тук ще трябва да си спомним това, което говорих в последно време.
Бих искал да повторя някои неща, които бяха казани в предшестващите лекции. Разглеждайки човека, трябва да кажем: за целия му живот, а също и за цялото му духовно развитие са необходими две неща. Първо, въглената киселина трябва да постъпва нагоре в главата. Човек постоянно отделя въглена киселина в себе си. Всъщност може да се каже: човек, доколкото е твърдо тяло, е изграден от въглерод.
към текста >>
87.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 27 октомври 1923 г. Действие на веществата във всемира и в човешкото тяло
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Предлага се въпрос: Предполагам, че очакваме господин
доктор
ът да ни разкаже още нещо за звездните закономерности.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 октомври 1923 г. Добро утро, господа. Има ли някой нещо?
Предлага се въпрос: Предполагам, че очакваме господин докторът да ни разкаже още нещо за звездните закономерности.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък. Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 27 октомври 1923 г. Добро утро, господа. Има ли някой нещо? Предлага се въпрос: Предполагам, че очакваме господин докторът да ни разкаже още нещо за звездните закономерности.
Доктор Щайнер: Днес искам да се опитам да добавя нещо към това, за което говорихме последния път, за да развием темата по-нататък.
Накратко ще повторя: забелязахме, че всичко, което притича във Вселената редовно, да кажем, движението на Слънцето, предизвикващо деня и нощта, предизвикващо смяната на годишните времена, е свързано с това, което е необходимо на човека. За човека е необходимо това, което настъпва при смяната на сън и бодърстване, при приемането на храна и т. н. За човека са необходими регулярността на дишането, кръвообращението и т. н. Ако погледнем в човека на всичко това като цяло, то ще се окаже свързано с това, което е регулярно и може да бъде изчислено с помощта на астрономията. Обратно, това, което не настъпва редовно, но в известен смисъл се поддава на изчисление, макар и да не се проявява регулярно, например кометите и метеоритите - тези явления се оказват свързани в човека с всичко това, което е свободната воля, което следователно дава възможност на човек да проявява навън свободната си воля.
към текста >>
88.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 31 октомври 1923 г. За причините на детския полиомиелит.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Предлага се въпрос: Господин
доктор
ът ни говори за това, че сред народа могат да се разпространяват епидемични заболявания и за това как да се борим с тях.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 31 октомври 1923 г. Добро утро! Измислихте ли нещо?
Предлага се въпрос: Господин докторът ни говори за това, че сред народа могат да се разпространяват епидемични заболявания и за това как да се борим с тях.
Сега се появи епидемия от детски полиомиелит, която обхвана и възрастните. Би ли могъл господин докторът да каже нещо за това? Дали е вредно за човека, ако в стаята има растения? Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина. По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението.
към текста >>
Би ли могъл господин
доктор
ът да каже нещо за това?
Дорнах, 31 октомври 1923 г. Добро утро! Измислихте ли нещо? Предлага се въпрос: Господин докторът ни говори за това, че сред народа могат да се разпространяват епидемични заболявания и за това как да се борим с тях. Сега се появи епидемия от детски полиомиелит, която обхвана и възрастните.
Би ли могъл господин докторът да каже нещо за това?
Дали е вредно за човека, ако в стаята има растения? Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина. По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина.
Измислихте ли нещо? Предлага се въпрос: Господин докторът ни говори за това, че сред народа могат да се разпространяват епидемични заболявания и за това как да се борим с тях. Сега се появи епидемия от детски полиомиелит, която обхвана и възрастните. Би ли могъл господин докторът да каже нещо за това? Дали е вредно за човека, ако в стаята има растения?
Доктор Щайнер: Що се отнася до въпроса за растенията в стаята, тук, виждате ли, работата стои така: за природата в цялото й величие е абсолютно благоприятно това, че растенията отдават кислород, който вдишва след това и човекът; благоприятно е и това, че самият човек отделя въглена киселина.
По такъв начин това, което е нужно на растението, го издишва човекът; това, което е нужно на човека, го отделя растението. Като цяло това е вярно. Ако растението се намира в стаята, трябва да имаме предвид следното: ако растението се намира в стаята през деня, тогава се извършва процесът, който ви описах. Ако растението се намира в стаята през нощта, тогава растението, поне през нощта, също употребява известно количество кислород. През нощта растението се държи по-различно; то не се нуждае от такова количество кислород, като човека, но кислород все пак му е нужен.
към текста >>
[1] В Щутгартската клиника – Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от
доктор
Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
Трябва да се познава астрономията, учението за звездите, ако се иска да се разбере образуването на камбия. И пак трябва да се знае какво прониква в човека заедно с камбия, когато той употребява този камбий за храна: млечният сок, преобразуващ се в мозък; следователно при получаване на развален камбий при възрастния човек се появяват мозъчни нарушения. По такъв начин заболяването се появява от това, което се намира в Земята. Ето какво трябваше да кажем за това, откъде се появяват такива привидно непонятни заболявания. Причината им се крие в земната почва.
[1] В Щутгартската клиника – Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
като подразделение «Дер коменде таг» («Бъдещият ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924–1925 г. – частно предприятие на д-р Ото Палмер. [2] «...вещества в нищожни концентрации» – вж. работата на Л. Колиско, например: «Физиологически и физически последствия от въздействието на малки дози», Щутгарт, 1922 г.
към текста >>
89.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ. Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите, Дорнах, 10 ноември 1923 г.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: Както виждаме, днес вече е много късно, за да правим представление на нашите евритмисти, които трябва да направят много неща.
ЗА СЪЩНОСТТА НА ПЧЕЛИТЕ СЪОБЩЕНИЕ Съобщение от д-р Рудолф Щайнер във връзка с доклада на г-н Мюлер за пчелите Дорнах, 10 ноември 1923 г.
Доктор Щайнер: Както виждаме, днес вече е много късно, за да правим представление на нашите евритмисти, които трябва да направят много неща.
Би трябвало да ви кажа още нещо за това, което съдейства за дългосрочната продуктивност в отглеждането на пчели. Може би от казаното от господин Мюлер вие вече забелязахте, че с изкуствените методи при развъждането на пчели не всичко е наред. Би било интересно да се обсъдят именно такива понятни неща и да се попита господин Мюлер, не очаква ли твърде много той от това развъждане на пчели-майки? Господин Мюлер отговаря: Да, в известно отношение това е многообещаващо. Ако семейството се остави само на себе си, без да се грижим всестранно за него, може да се окаже, че то ще стане нежизнеспособно.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Колко дълго се използват изкуствените методи при развъждане на пчели?
Може би от казаното от господин Мюлер вие вече забелязахте, че с изкуствените методи при развъждането на пчели не всичко е наред. Би било интересно да се обсъдят именно такива понятни неща и да се попита господин Мюлер, не очаква ли твърде много той от това развъждане на пчели-майки? Господин Мюлер отговаря: Да, в известно отношение това е многообещаващо. Ако семейството се остави само на себе си, без да се грижим всестранно за него, може да се окаже, че то ще стане нежизнеспособно. Недостатъците постепенно се увеличават, а достойнствата намаляват.
Доктор Щайнер: Колко дълго се използват изкуствените методи при развъждане на пчели?
Господин Мюлер: Това продължава от дванадесет до петнадесет години. Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели. Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели.
Господин Мюлер отговаря: Да, в известно отношение това е многообещаващо. Ако семейството се остави само на себе си, без да се грижим всестранно за него, може да се окаже, че то ще стане нежизнеспособно. Недостатъците постепенно се увеличават, а достойнствата намаляват. Доктор Щайнер: Колко дълго се използват изкуствените методи при развъждане на пчели? Господин Мюлер: Това продължава от дванадесет до петнадесет години.
Доктор Щайнер: Работата стои така - и аз ще продължа да говоря за това по-нататък и следващия път, - че производството на мед, работата и даже работоспособността на пчели-те-работнички могат съществено да нараснат вследствие прилагането на изкуствени методи при развъждането на пчели.
Само че не трябва, както това вече отбеляза господин Мюлер, да се подхожда към тези неща твърде рационално, само от гледна точка на икономическата ефективност. Следващия път ще разгледаме пчеларството малко по-дълбоко; ще видим как това, което в краткосрочен план се оказва извънредно благо-приятна мярка и, бидейки положено в основата, днес ни се струва във висша степен положително, след сто години ще унищожи отглеждането на пчели като цяло, ако, разбира се, се използват само изкуствено отгледани пчели. Трябва само да се поиска и ще стане видно, как това, което в близък план изглежда много благоприятно, може впоследствие да се окаже такова, че малко по-малко ще доведе до гибелта на цялата работа. Ще видим, че именно пчеларството е крайно интересно, тъй като то позволява да се запознаем с всички тайни на природата. Към тях се отнася и фактът, че необичайно плодотворното в едно отношение, може да стане в друго отношение изключително гибелно.
към текста >>
90.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 28 ноември 1923 г. За възприятието на пчелите
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: Да, ще се наложи да кажем няколко думи за това.
Добро утро, господа! Имате ли някакви въпроси? Прочита се на глас статията от вестник «Швейцарско пчеларство», брой 2 и 3 за февруари, март 1923 г.: «Виждат ли пчелите цветове, невидими за нас? » на проф. д-р Бутел-Рипен.
Доктор Щайнер: Да, ще се наложи да кажем няколко думи за това.
Експериментите, приведени от Форел[1], Кюно и Пол нагледно показват колко безразсъдно в наше време се оценяват резултатите от експериментите. Не можем да си представим нищо по-абсурдно от подобно тълкуване на експеримент! Само помислете, защото и аз бих могъл да приведа следващото тълкуване; представете си, че имам вещество - а такива вещества съществуват, - вещество, чувствително към ултравиолетови лъчи, тоест към цветовете, намиращи се над синьото и виолетовото, например бариевия платино-цианид, споменат в статията. То свети даже тогава, когато закрия всички други цветове. И така, аз закривам червения, оранжевия, жълтия, зеления, синия, индиговия и виолетовия; правя бленда и закривам целия спектър.
към текста >>
Доктор
Щайнер: От това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се появи нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка.
За пчелните ужилвания при роенето мога да кажа, че е общоизвестно, че първият рой дава да се разбере за него, а при следващия рой това се проявява по-малко. Ние смятаме, че младите пчели въобще не жилят, тъй като жилото им е още непригодно за това. Има местности, където хората не прибират меда, докато не го освети свещеник. На осми август се пада денят за освещаване на меда, меденият ден. Понякога става така, че роят е излетял, майката изчезва някъде и ни се струва, че това е краят на роя, но това не е така, не е съвсем така.
Доктор Щайнер: От това, което казах, следва, че роят отлита и старата майка отвежда семейството, ако се появи нова майка и тя се показва на пчелите подобно на светулка.
Ако роят се е отделил и някой хване старата майка, тогава, както казахте, може отново да се върне семейството в кошера, за да продължи спокойно да работи и по-нататък. Но това не е повод за опровергаване на това, че семейството отлита преди всичко поради силния светлинен ефект от страна на младата майка, който въздейства на трите малки очички. Това твърдение не се опровергава по такъв начин. Тук трябва да разсъждавате много логично. Искам да ви приведа един пример от живота.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Но младата майка вече е била вътре в своята килийка, макар и като яйце.
Помислете само: ако сте отделили пчелата-майка от отцепилия се рой и отново върнете този рой в кошера, той, разбира се, ще бъде принуден, тъй като старата майка я няма - което той усеща, - да признае новата майка и «да изпие горчивата чаша», тоест да се покори на неприятната необходимост. Затова не трябва да се смята за невярно това, което казах, а работата е именно в това, всички тези неща да се разглеждат в правилната светлина. След това вие казахте за първия рой, когато всъщност младата майка още я няма, когато за нея още не може да се говори. А случвало ли ви се е да наблюдавате такъв предшестващ останалите рой, когато даже яйцето на младата майка още го няма? Господин Мюлер: Девет дни преди младата майка да изпълзи.
Доктор Щайнер: Но младата майка вече е била вътре в своята килийка, макар и като яйце.
На шестнадесетия ден тя е станала възрастна пчела-майка. Тогава тя изпълзява. Девет дена преди това тя вече е била там, вътре, или като яйце, или като личинка. Особеното е това, че яйцето тук свети най-сил-но от всичко. Неговата светлина постепенно отслабва и младата майка продължава да свети още известно време.
към текста >>
Доктор
Щайнер: За това трябва да имаме отделен разговор - по причина, че на принципите, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати.
Това се появява едва в определена възраст. Тук няма нищо особено и то не противоречи на това, което казах. Господин Мюлер пита за изкуственото подхранване. Той взема четири литра вода, пет килограма захар, добавя мащерка, чай от лайка и щипка сол. Как може да подейства това?
Доктор Щайнер: За това трябва да имаме отделен разговор - по причина, че на принципите, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати.
Не всички, но определена част от нашите лекарствени препарати се основават на това. Ако вие подхранвате пчелите със захар, това, разбира се, за нищо не става, тъй като пчелите по природа се хранят не със захар, а с нектар и прашец, цветен прашец. Господин Мюлер: Налага се например да прибираме наполовина пълни пити, които идват от гората и даже да опразваме питите с децата, тъй като в противен случай при пчелите ще започне диспепсия. Но тогава ще им останат два-три килограма, а това е недостатъчно. Доктор Щайнер: Изобщо пчелите не се хранят със захар, те обикновено се хранят с мед.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Изобщо пчелите не се хранят със захар, те обикновено се хранят с мед.
Доктор Щайнер: За това трябва да имаме отделен разговор - по причина, че на принципите, които вие инстинктивно използвате, се основават отчасти и нашите лекарствени препарати. Не всички, но определена част от нашите лекарствени препарати се основават на това. Ако вие подхранвате пчелите със захар, това, разбира се, за нищо не става, тъй като пчелите по природа се хранят не със захар, а с нектар и прашец, цветен прашец. Господин Мюлер: Налага се например да прибираме наполовина пълни пити, които идват от гората и даже да опразваме питите с децата, тъй като в противен случай при пчелите ще започне диспепсия. Но тогава ще им останат два-три килограма, а това е недостатъчно.
Доктор Щайнер: Изобщо пчелите не се хранят със захар, те обикновено се хранят с мед.
Това е привично за тях и съответства на природата им. Своеобразното е, че пчелите превръщат в своего рода мед всяка храна, получена от тях през зимата. Храната съществено се видоизменя, след като те я поемат. Така че пчелите са способни зимно време в процеса на храносмилане да преработят всичко, което приемат вътре в себе си, в своего рода мед. И вие можете да си представите колко сили им отнема тази процедура в сравнение с това, ако се подхранваха с мед.
към текста >>
91.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г. Мед и кварц
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: Би било интересно, ако господин Мюлер колкото се може по-просто ни каже, смята ли той, че всички подобни неща са изсмукани, както се казва, от пръстите.
Въпрос в писмена форма: В кръговете на старите пчелари са били убедени, че между пчеларя и подопечните му съществува определена връзка на душевно ниво. Казват, че ако пчеларят умре, смъртта му веднага се съпровожда с появата във всяко пчелно семейство на няколко признака. Отбелязано е, че голяма част от семейството умира в течение на годината. Фактите сочат, че съществува известна връзка на душевно ниво между пчеларя и пчелите: така, ако някой иска да работи с пчелите, намирайки се в раздразнено, гневно настроение, пчелите ще го жилят много по-често, отколкото ако работи в спокойно, хармонично състояние на душата. Основани ли са тези възгледи на старите пчелари на някакви факти?
Доктор Щайнер: Би било интересно, ако господин Мюлер колкото се може по-просто ни каже, смята ли той, че всички подобни неща са изсмукани, както се казва, от пръстите.
Защото сред селските пчелари по традиция се е смятало, че съществуват признаци за смъртта, нали така? Имам предвид взаимовръзката на душевно равнище, отношенията между пчелар и пчели. Господин Мюлер би могъл да каже нещо за това. Господин Мюлер разказва за два случая в Базел и Цюрих, имащи отношение към тези неща. В едно семейство умряла жената, която много работила с пчелите, и в течение на една година всички пчелни семейства умрели.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Да си спомним какво ви разказах веднъж за отношението на човека към животното.
В едно семейство умряла жената, която много работила с пчелите, и в течение на една година всички пчелни семейства умрели. В друг случай, станал в Базел, където също умряла жена, която много се е занимавала с пчелите, се е получило същото. Това бил голям пчелин: за една година от двадесет и осем семейства останали само шест. Необяснимо е как това е свързано с времевия период и със самите пчели. В този случай не е било установено пчелите да са боледували от нещо; може би връзката да е била на душевно ниво.
Доктор Щайнер: Да си спомним какво ви разказах веднъж за отношението на човека към животното.
Възможно е да сте чули какво ви казах: по едно време много се говореше за така наречените смятащи коне, коне, които могат да отговорят на въпрос, например колко е четири плюс пет. Почвали да броят: едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет - и тук конят тропал с крак. Конете можели да правят не само такива незначителни изчисления. Навярно сте чували за особено прославените елфийски смятащи коне. Назначавали се комисии, всички тези неща се изследвали и т. н.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия.
С по-голямо внимание ще почне да се гледа на практиката. Втори въпрос: едно старо селско правило гласи: ако на трети май, в деня на Намирането на Светия Кръст Господен (католически празник, който се празнува на 3 май по григорианския календар - бел. пр.) вали дъжд, той отмива нектара от цветята и дърветата, така че през тази година мед няма да има. Наблюденията ми за последните четири години позволяват да предположа, че в това правило има нещо вярно. Възможно ли е това въобще?
Доктор Щайнер: Да, господа, това е нещо, което ни вкарва в най-дълбоката област на природните въздействия.
Виждате ли, няма голямо значение, че това е прикачено към деня на Намирането на Светия Кръст Господен, към 3 май. Тук от значение е, че за това време от годината в указаните дни е характерна максимална активност. Какво означава, ако в това време на годината, в началото на май времето е дъждовно? Казвал съм ви[4], че сега точката на началото на пролетта е разположена в съзвездието Риби. В съзвездието Риби Слънцето остава примерно до 23 април.
към текста >>
92.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 5 декември 1923 г. За меда
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
За него е неразбираемо, защо господин
доктор
ът смята, че след петдесет или сто години изкуственото развъждане на пчели може да доведе до разорение.
Трябва да се обезпечава издръжката на самия имот. Ако пчелинът постоянно остава на едно място, пчеларят няма да има перспектива. При господин Ербсмел случаят е друг, но ако имам голям пчелин, трябва да пресметна всичко; трябва да се каже, че при цена от шест франка възниква дефицит. Такава е гледната точка и на американските пчелари. На господин Мюлер му е непонятно, защо след осемдесет или сто години пчелните семейства трябва да загинат.
За него е неразбираемо, защо господин докторът смята, че след петдесет или сто години изкуственото развъждане на пчели може да доведе до разорение.
По отношение на втора точка: това, че пчелите реагират на смъртта на пчеларя, той вече е споменавал. Голяма част от пчелина загива, ако умре този, който го е обслужвал. Той не разбира от какво става това. По отношение на подправения мед в хотелите, той би искал да каже, че първокласните хотели купуват много американски пчелен мед. Ако пчелите се подхранват с този американски мед, те загиват.
към текста >>
Може би господин
доктор
ът ще ни разкаже колко опасно е пчелното ужилване.
По въпроса, колко силно може да влияе на човека пчелното ужилване, известен ми е случай, за който искам да разкажа. Един много силен човек - той беше още по-силен от господин Биндер, - го ужили пчела. Той закрещя: «Дръжте ме, ужили ме пчела! ».Той беше извънредно чувствителен към това. Имаше някакви проблеми със сърцето.
Може би господин докторът ще ни разкаже колко опасно е пчелното ужилване.
Например, говори се, че три ухапвания от стършел убиват кон. В помещението, където пчелите презимуват, понякога намирам стършелови гнезда. Изхвърлям цялото пило. Стършелите са плашливи и на тъмно не жилят, но на свобода те навярно биха направили това. Доктор Щайнер: За да обсъдим тези неща поред, нека да започнем преди всичко с това как пчелите опознават пчеларя.
към текста >>
Доктор
Щайнер: За да обсъдим тези неща поред, нека да започнем преди всичко с това как пчелите опознават пчеларя.
Може би господин докторът ще ни разкаже колко опасно е пчелното ужилване. Например, говори се, че три ухапвания от стършел убиват кон. В помещението, където пчелите презимуват, понякога намирам стършелови гнезда. Изхвърлям цялото пило. Стършелите са плашливи и на тъмно не жилят, но на свобода те навярно биха направили това.
Доктор Щайнер: За да обсъдим тези неща поред, нека да започнем преди всичко с това как пчелите опознават пчеларя.
По този повод вие вече имате свое мнение, което, разбира се, е напълно правомерно, ако се разглеждат тези неща чисто разсъдъчно. Но ето какво искам аз да ви кажа: представете си, че имате приятел. Вие познавате този приятел, да кажем от 1915 г. Този приятел е останал в Европа, а вие сте заминал за Америка и сте се върнал, да кажем, през 1925 г. Приятелят се е оказал в Арлсхайм (село в Дорнах - бел. пр.).
към текста >>
Доктор
Щайнер: Колкото повече човек се занимава с пчеларство не като своя основна работа, толкова повече ще намерите у него възгледа, както и при испанеца, за когото вие разказахте.
Но аз съвсем не искам да въставам тук против това, което каза господин Мюлер. То е съвсем правилно: днес още не трябва да се настоява за това, а трябва да се почака. Господин Мюлер, нека отново да поговорим по темата след сто години и да видим как ще гледате на това. Факт е, че това не може да се реши днес. Господин Ербсмел още един път посочва, че в съвременното пчеларство всичко е ориентирано към рентабилността.
Доктор Щайнер: Колкото повече човек се занимава с пчеларство не като своя основна работа, толкова повече ще намерите у него възгледа, както и при испанеца, за когото вие разказахте.
Това значи, че - макар днес това вече в по-голяма степен не е така - преди петдесет-шестдесет години пчелите са носили на земеделеца не толкова много. Това е било дреболия, която даже не си струвало да се пресмята. Земеделецът или раздавал всичко това, или, ако се случело да продаде меда, получените за него пари давал на децата си за касичките им, или правел нещо подобно. Днес всички условия са се изменили. Можем ли да си представим, че този, който върви в крак с времето, който говори за нещо, ориентирайки се по времето, не би бил принуден да отчита рентабилността?
към текста >>
Доктор
Щайнер: Хората, които не могат да понасят мед, като правило са склонни към много ранна склероза, към втвърдяване на цялото тяло, така че обмяната на веществата в тялото протича бавно.
Така че, когато става дума за рентабилност, винаги трябва да се вземат предвид и основно да се познават общите национално-икономически условия. Сега бих искал да отговоря на още няколко въпроса, завършвайки предшестващите. Предлага се въпрос: Има хора, които съвсем не понасят меда. При тях се появява разстройство на стомаха. Съществуват ли средства, за да се предотврати вредното въздействие на меда върху стомаха?
Доктор Щайнер: Хората, които не могат да понасят мед, като правило са склонни към много ранна склероза, към втвърдяване на цялото тяло, така че обмяната на веществата в тялото протича бавно.
Поради това те не могат да понасят меда, който има свойството именно да ускорява обмяната на веществата. Тъй като при тях самите обмяната на веществата протича твърде забавено, медът се стреми да я ускори, появява се раздвоеност в собствената им обмяна на веществата, медът предразполага към по-бърза обмяна на веществата; на тази основа при тях се появяват стомашни разстройства в различни форми. Всеки човек трябва да бъде способен да употребява малко мед и не просто да го употребява, а да има способност за такава употреба. Ако човек не може да понася меда, трябва отначало да се определи къде е причината. Тук не следва да се мисли, че може да бъде намерено едно общо средство; тук трябва да се лекува това, което е предизвикало прекомерното втвърдяване на тялото.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Е, господа, вие сте виждали още в стария Гьотеанум, че куполът беше изрисуван с различни бои.
Ако се приближиш към пчелите със запалено джобно електрическо фенерче, те остават съвсем спокойни, все едно въобще не възприемат светлината. Едва след някое време те стават неспокойни. Светлината от керосиновата лампа или от свещта ги възбужда доста по-бързо и много по-силно. Може ли да се обясни това поведение? Господин Мюлер казва, че и той е забелязвал същото.
Доктор Щайнер: Е, господа, вие сте виждали още в стария Гьотеанум, че куполът беше изрисуван с различни бои.
Тези бои се произвеждаха от чисти растителни компоненти. И това изготвяне на бои от различни растителни субстанции имаше за следствие, че още щом куполът се осветяваше от слънчевата светлина, още щом тези същите бои се подложеха на въздействието на слънчевата светлина - това явление продължаваше доста дълго, може би месеци или години, - цветовете почнаха да потъмняват. Вътре вече не можеше да се види това, което беше нарисувано. А когато се запалваше електрическото осветление, те отново ставаха видни. Затова при работа с тези бои ставаше така, че художникът, който работеше при слънчево осветление, отначало въобще не можеше да ги използва.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Разбира се, с тези неща никой днес не се занимава на научно ниво.
След това, разбира се, те идват на себе си. Това е, което исках да кажа по въпроса. Предлага се въпрос: Какво е влиянието на знаците от Зодиака върху производството на мед? Сред селяните се отдава голямо значение на това, сеитбата на семена да става при Луна в Близнаци и т. н. Думата е, съжденията за отделните знаци от Зодиака на чисто външни признаци ли се основават или тук има по-дълбока основа?
Доктор Щайнер: Разбира се, с тези неща никой днес не се занимава на научно ниво.
А това е необходимо. Върху пчелния кошер като такъв влияе това, което ви казах. Пчелите, особено пчелата-майка, са в известен смисъл слънчеви животни, и затова върху тях оказва голямо влияние всичко това, което прави самото Слънце, когато то минава през зодиакалния кръг. Самите пчели зависят, разбира се, и от това, което те намират в растенията. Тук нещата са така, че посевът, засяваните семена по най-действен начин са свързани с преминаването на Луната през знаците на Зодиака; така че работата е в това, намират ли пчелите в растенията веществата, с които се запасяват.
към текста >>
93.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 10 декември 1923 г. Ядене на пчелната пита.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: По повод на двата въпроса трябва да се каже следното.
Става дума, разбира се, за естествени, а не за изкуствени пити, за пити, изградени по естествен начин. Що се касае за пчелните заболявания, те се появяват не поради експлоатацията, а просто по-рано вниманието не се заостряше върху тях, нямаше толкова много немощни пчелни семейства и за това не се безпокояха. От Англия в Швейцария проникнаха такива болести по пчелите, каквито тук по-рано никога не ги е имало. Господин Ербсмел смята, че може би до това е довело изкуственото торене. Защото цветята боледуват от това.
Доктор Щайнер: По повод на двата въпроса трябва да се каже следното.
Съвсем вярно е, че да се употребява за храна пчелна пита с мед е своего рода страст и се прави от любители. За такова нещо трябва да се реши, как то влияе върху човека. И да се отговори на този въпрос е необходимо от чисто медицинска гледна точка. Само тогава ще стане възможно да се каже нещо по темата, когато се проведат наблюдения над състоянието на здравето на тези хора, които изяждат и питите, тоест ядат восък. Трябва да ви кажа, че познавах хора, които ядяха пити, но те ги изплюваха след като медът от тях беше изтискан.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата.
Понякога той съвсем не е знаел, защо прави нещо по определен начин, но поставял кошера си на съвсем определено място, на място, което често се е продухвало от вятъра от една или друга страна и други подобни. Днес кошерите се поставят по необходимост там, където има място. Климатичните условия се отчитат, но не съвсем. Господин Мюлер казва, че той ги отчита, и то много. Неговите кошери се намират на възвишение, където почти не се обдухват от северния вятър, а само малко от източния и другите.
Доктор Щайнер: Дървото за такива работи притежава по-малка чувствителност от сламата.
Съвсем не агитирам за сламените кошове, но тези неща все пак съществуват и действат много силно, защото подхождат на пчелите, когато те изпълняват своята вътрешна работа. Наистина е огромна работата, която се извършва в тялото им, когато те поемат гъстия нектар, а след това го преработват в себе си в мед, който ще бъде използван. Това е грандиозна работа. Пчелите трябва да я вършат. Благодарение на какво?
към текста >>
Доктор
Щайнер: Разбира се, работите в това направление вече започват, но още твърде малко закономерности са известни.
Господин Мюлер казва, че пчеларите вече прилагат изкуствено растениевъдство. Например засаждат голямо количество жълт минзухар, специално за да предоставят на разположение на пчелите цветя, а също и други растения с малки жълти цветчета и т. н., също засаждат много американска детелина, която достига два метра височина, а цъфти през цялата година. Само през есента се окосява, през останалото време цветовете се използват от пчелите. Това е, което би било необходимо.
Доктор Щайнер: Разбира се, работите в това направление вече започват, но още твърде малко закономерности са известни.
Това, което току-що казахте, е верният път, това може да се продължи. Обаче това, което казахте за американската детелина, която цъфти през цялата година, се отнася към нещата, които би следвало да се избягват, тъй като това не съдейства за подобряването на хемолимфата, на кръвта; просто с помощта на американската детелина пчелите за кратко време се възбуждат. Американската детелина действа също както алкохолът, използван за лечение на човека: пчелите се стимулират към възбуда, към това, за известно време да правят нещо. Обаче трябва да се обърне най-сериозно внимание, да не се предлага на пчелите нещо съвсем чуждо, тъй като те с цялата си природа са свързани с определена местност, привикват към определена местност. Това е свързано даже с това, че в други местности пчелите даже изглеждат съвсем различно.
към текста >>
Р. Хан: След доклада се обърнах към господин
доктор
а Щайнер с въпрос.
А иначе, отивайки на юг, ще стоим и зяпаме като глупави туристи, как хитроумният градинар свързва със сламка своите пробити смокини и ги окачва на дивата смокиня - ще стоим като пътешестващ учен зяпльо, който не знае, защо градинарят прави така, а това е, защото така той спестява работата на пчелите, тъй като с негово съдействие самата природа образува мед в смокините. И смокините в тези региони, където те растат, оказват същото здравословно влияние, както и медът, тъй като в тях този мед присъства в своя начален стадий. Това са неща, за които трябва да се има ясна представа при обсъждането на толкова важни и отговорни работи, като пчеларството. Вярвам, че благодарение на това постепенно ще се успее да се достигне до по-правилна гледна точка. Въпрос и отговор
Р. Хан: След доклада се обърнах към господин доктора Щайнер с въпрос.
По каква причина се появява загниването на дечицата при пчелите? Той отговори, че нещо напълно определено по темата може да каже едва тогава, когато действително изучи тази болест. Но вероятно при загниването причина за заболяването може да стане патология при образуването на пикочната киселина при пчелата-майка. Той каза още: «Пчелите също имат в своя организъм пикочна киселина, нали така? Може да се окаже, че неправилното образуване на пикочна киселина става причина за това заболяване».
към текста >>
94.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 12 декември 1923 г. За пчелната отрова и за мравките
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
Щайнер: Добре, господа, ще поговорим за това още малко в тази лекция.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 12 декември 1923 г. Предлага се въпрос: В какво се състои родството между пчелите и цветята, какво свързва едното с другото; какво е медът за човека и какво трябва да бъде. След това се повдигна отново въпросът за отлагането на яйцата.
Доктор Щайнер: Добре, господа, ще поговорим за това още малко в тази лекция.
Става така: при брачния полет се осъществява оплождане на пчелата-майка. И така, пчелата-майка е оплодена. След това трябва да разгледаме сроковете, които изминават от отлагането на яйцата до пълното развитие на насекомото, до получаването на пчела. Тези срокове са: за пчелата-майка - шестнадесет дни, за пчелата-работничка, двадесет и един дни и за търтея - двадесет и три, двадесет и четири дни. И така, тези три вида пчели се отличават един от друг преди всичко по сроковете на тяхното съзряване.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Тук ще ми се наложи да се върна към въпроса, който в понеделник остана неосветлен.
Ако пчелата-майка е била оплодена, тогава от неоплодените яйца се появяват търтеи, а ако зародишното яйце е било оплодено и следователно небесното начало в него е дошло в съприкосновение със земното начало, тогава се появяват пчели-работнички или пчели майки. Така че и в случая, когато освен търтеи се появяват пчели-работнички, определящо за търтеите е това, че те се намират под доминиращото влияние на земното начало, именно защото оплождане не е станало. Затова на тях им се налага да бъдат още повече подложени на земното начало, за да могат въобще да оцелеят; те трябва да се отхранват по-дълъг период от време. Смятате ли това обяснение за удовлетворително? Предлага се въпрос: Преди няколко години чух, че ужилвания от пчели и оси при ревматизъм водят до излекуване.
Доктор Щайнер: Тук ще ми се наложи да се върна към въпроса, който в понеделник остана неосветлен.
Господин Мюлер разказа за един човек, който вероятно е имал проблеми със сърцето: той е можел да бъде повален от едно ужилване. Господин Мюлер: Лекарят го посъветва да зареже пчеларството, иначе би могъл да умре. Доктор Щайнер: Заболяванията на сърцето свидетелстват именно за това, че при дадения човек не всичко е наред с „Аза“. Тук трябва да се има предвид това, с което вие се запознахте от моите лекции. Знаете, че при човека различаваме четири части: първо, обикновеното физическо тяло, второ, етерно тяло, трето, астрално тяло и четвърто, „Аз“.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Заболяванията на сърцето свидетелстват именно за това, че при дадения човек не всичко е наред с „Аза“.
Смятате ли това обяснение за удовлетворително? Предлага се въпрос: Преди няколко години чух, че ужилвания от пчели и оси при ревматизъм водят до излекуване. Доктор Щайнер: Тук ще ми се наложи да се върна към въпроса, който в понеделник остана неосветлен. Господин Мюлер разказа за един човек, който вероятно е имал проблеми със сърцето: той е можел да бъде повален от едно ужилване. Господин Мюлер: Лекарят го посъветва да зареже пчеларството, иначе би могъл да умре.
Доктор Щайнер: Заболяванията на сърцето свидетелстват именно за това, че при дадения човек не всичко е наред с „Аза“.
Тук трябва да се има предвид това, с което вие се запознахте от моите лекции. Знаете, че при човека различаваме четири части: първо, обикновеното физическо тяло, второ, етерно тяло, трето, астрално тяло и четвърто, „Аз“. Този „Аз“ нахлува в кръвта и по същество именно този „Аз“ движи кръвта; тъй като кръвта се привежда в движение, затова и сърцето бие. Това, което намирате навсякъде в книгите, е изложено неправилно. Ще намерите, че там се говори за сърцето като за помпа, която разнася кръвта по цялото тяло.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Имате предвид, че не сте провели проучване?
Сърцето със своята пулсация не може да догони циркулацията. В този случай също става повсеместно отлагане на отрови, пикочна и други киселини. Сърцето още е достатъчно силно, но вече при наличието на подагра и ревматизъм. На такъв пациент пчелната отрова би могла да му послужи много добре. Господин Бурле: Не знам дали въпросният човек е страдал от алкохолизъм в начален стадий.
Доктор Щайнер: Имате предвид, че не сте провели проучване?
Виждате ли, използвайки такива средства като пчелната отрова - а това е силнодействащо средство, - трябва ясно да се осъзнава необходимостта от щателно обследване състоянието на здравето на пациента. Господин Мюлер казва, че той е получил ревматизма в резултат на преохлаждане, лекувал го е с помощта на Слънцето и го е излекувал, но това лято се е появил отново. Той също вярва, че пчелната отрова помага за това; но в един нещастен ден му били нажилени и двата крака, при което той получил около тридесет и две пчелни ужилвания наведнъж. Единствената последица, която той изпитал, била, че в течение на осем дена бил оцветен във всички цветове на дъгата. Даже подутини не винаги има.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Дълго ли сте работили с пчелите преди да получите толкова много пчелни ужилвания?
Единствената последица, която той изпитал, била, че в течение на осем дена бил оцветен във всички цветове на дъгата. Даже подутини не винаги има. Човешките тела са устроени различно. Както вече се каза: един може да умре от едно ужилване, а той е получавал шестдесет ужилвания и сърцето му не се е ускорявало. При един съпротивата е една, при друг - друга.
Доктор Щайнер: Дълго ли сте работили с пчелите преди да получите толкова много пчелни ужилвания?
Господин Мюлер: Много години! Доктор Щайнер: Вие навярно не помните, кога сте получили първото ужилване. Ако човек го жилят за първи път, го чувства повече или по-малко. Човекът, за когото разказахте, вероятно е бил ужилен от пчела за първи път. Ако отровата вече е попадала в тялото на човека, все повече и повече нараства способността му да противостои на тази отрова, във все по-голяма степен придобива, както се казва, имунитет.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Вие навярно не помните, кога сте получили първото ужилване.
Човешките тела са устроени различно. Както вече се каза: един може да умре от едно ужилване, а той е получавал шестдесет ужилвания и сърцето му не се е ускорявало. При един съпротивата е една, при друг - друга. Доктор Щайнер: Дълго ли сте работили с пчелите преди да получите толкова много пчелни ужилвания? Господин Мюлер: Много години!
Доктор Щайнер: Вие навярно не помните, кога сте получили първото ужилване.
Ако човек го жилят за първи път, го чувства повече или по-малко. Човекът, за когото разказахте, вероятно е бил ужилен от пчела за първи път. Ако отровата вече е попадала в тялото на човека, все повече и повече нараства способността му да противостои на тази отрова, във все по-голяма степен придобива, както се казва, имунитет. Ако в началото на пчеларската дейност на човека по малко го жилят, но сърцето му е достатъчно здраво, това ще му подейства така, че той ще става все по-малко чувствителен. Ако човек знае, че е здрав, той даже може да прави следното: ако веднъж го е ухапала пчела, той може да позволи да бъде жилен и по-нататък; като последица ще бъде това, че той ще разцъфти във всички цветове на дъгата и т.
към текста >>
Господин Мюлер: По отношение на търтеите и трите вида яйца, господин
доктор
ът съобщи почти за всичко, без едно, което, възможно е, да не му е известно.
Това не би следвало да се препоръчва. Това не е добре, тъй като може да стане замърсяване на кръвта при образуването й. Ако човек получава такива неща, кръвта може да става все по-лоша и по-лоша. Макар че след известно време това се компенсира. Във всеки случай кръвта след някое време става по-здрава и се оказва защитена от нови отрови, подобни на предходните.
Господин Мюлер: По отношение на търтеите и трите вида яйца, господин докторът съобщи почти за всичко, без едно, което, възможно е, да не му е известно.
Ако кошерът видимо е съвсем здрав, настъпва време, когато пчелата-майка става непълноценна или твърде стара и тогава цялото люпило се развива като търтеи. Господин Мюлер на основата на тридесетгодишния си опит е убеден, че може да възникне случай, когато пчелата-майка, без оглед на своята непълноценност, предизвикана от болест или старческа слабост, още е в състояние да отложи някое добро яйце, докато повечето от останалите са яйца на търтеи. Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар. Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Без всякакво съмнение е вярно, че при изкуственото използване на захар крайният продукт ще бъде различен.
Господин Мюлер на основата на тридесетгодишния си опит е убеден, че може да възникне случай, когато пчелата-майка, без оглед на своята непълноценност, предизвикана от болест или старческа слабост, още е в състояние да отложи някое добро яйце, докато повечето от останалите са яйца на търтеи. Друго: как да се постъпва с производството на пчелен мед, как пчелите да го произвеждат, трябва ли всички пчелари да използват захар за подхранване? От гореказаното следва, че пчеларят не трябва даже и да си помисля да използва захар. Ако някой подхранва пчелите си със захар, трябва да бъде включван в черен списък, както се прави с неудобните работници. Имал е неприятности с вносен мед.
Доктор Щайнер: Без всякакво съмнение е вярно, че при изкуственото използване на захар крайният продукт ще бъде различен.
И ако някой иска вместо с мед да се задоволи с първокласна захар, нека да го прави. По същия начин не би следвало да се разрежда виното с вода, позовавайки се на това, че хората не трябва да пият силно вино: става дума, че на човек трябва да се предоставя това, което стои на етикета. Това трябва да е така. За пчеларите би било най-добре да установят взаимен контрол, тъй като те най-много разбират от това. Що се отнася до търтеите, тук бих искал също да кажа нещо.
към текста >>
Доктор
Щайнер: В практическото пчеларство това няма голямо значение.
Може да се каже: подхранването действа много силно и не би следвало да се отрича като възможност и това, че в един или в друг случай би могло от пчела-работничка да се получи макар и не съвсем истинска пчела-майка, оскъдно отлагаща яйца. Всичко това показва колко много такова животно е подложено на метаморфоза. Но на практическото пчеларство това не влияе силно. Господин Мюлер: Това се нарича «лъжлива майка». В кошера това е болест.
Доктор Щайнер: В практическото пчеларство това няма голямо значение.
Но в кошера може да бъде тенденция към това, че при особената методика на подхранване семейството от пчели-работнички да създаде яйцеотлагаща пчела. Това е специфична болест. Пчелният кошер представлява единство. В дадения случай целият кошер е болен. Това е същото като гушенето на гъски.
към текста >>
95.
Бележки.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
10. В Щутгартската клиника - Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от
доктор
Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
Подробно за него и за живота в Спарта вж.: «Биографии», Плутарх, гл. «Ликург». 9. «Вече съм говорил тук за тези неща» - вж. лекцията от 21 февруари 1923 г. в курса «За живота на човека и Земята», Събр. съч. 349.
10. В Щутгартската клиника - Клиничен терапевтичен институт, Щутгарт; основан след първия курс за лекари, изнесен от доктор Щайнер на Пасха 1920 г., от лекарите д-р Лудвиг Нолем, д-р Ото Палмер, д-р Феликс Пайперс и д-р Фридрих Хуземан, открит на 15 август 1921 г.
като подразделение «Дер коменде таг» («Бъдещият ден»), АО, Щутгарт, под ръководството на д-р Ото Палмер; 1924-1925 г. - частно предприятие на д-р Ото Палмер. 11. «...вещества в нищожни концентрации» - вж. работата на Л.
към текста >>
96.
Рудолф Щайнер - живот и творчество.
GA_351 Човекът и светът - Действието на духа в природата - За същноста на пчелите
Доктор
ат по философия в Университета Росток.
Лекции в Гьотевото общество, Виена: „Гьоте като баща на новата естетика“ (Събр. съч. 30). 1890 - 1897 г. Ваймар. Сътрудник в Архива на Гьоте и Шилер. 1891 г.
Докторат по философия в Университета Росток.
През 1892 г. излиза разширената дисертация „Истина и наука“. Увод към „Философия на свободата“ (Събр. съч. 3). 1894 г.
към текста >>
97.
ВЪВЕДЕНИЕ от Мария Щайнер
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които
доктор
Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
На тях им се разрешаваше сами да избират темите, той ги стимулираше да задават въпроси и да се изказват, поощряваше ги да се изявяват и да възразяват. Разглеждаше се и далечното, и близкото. Особено интересни се оказаха терапевтичните и хигиенни страни от живота, защото за тези неща на работниците се налагаше да се грижат всеки ден. Но също така се засягаха и всички явления в природата, битието на минералите, растенията и животните, при това разглеждането се извеждаше в космоса, към първоизточника на нещата и съществата. Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството.
Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се.
По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата. Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер. Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели.
към текста >>
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около
доктор
Щайнер.
Накрая работниците молеха да им се даде въведение в духовното познание, в познавателната основа за разбирането на Мистериите на християнството. Общата духовна работа се появи на основата на няколко курса, които доктор Роман Бос проведе при приключване на работата на строежа за интересуващите се. По-късно тези курсове се провеждаха и по-нататък от други членове на Антропософското общество. След това работниците помолиха Рудолф Щайнер да ги приеме и утоли жаждата им за знания и ако е възможно, да посвети на това един час нормално работно време, докато те са още бодри и могат да запазят възприемчивост-та си. Това е ставало в сутрешните часове, след прекъсване на работата.
Можели са да присъстват също и някои служители на строителната кантора и още двама-трима от тесния работен кръг около доктор Щайнер.
Обсъждали са се практични неща, например развъждане на пчели за тези, които се интересували от отглеждане на пчели. Когато Рудолф Щайнер вече не беше между нас, експерименталната агрогрупа публикува за своите членове конспект на тези лекции във вид на брошури. Мнозина проявяват голямо желание да се запознаят с тези лекции. Обаче те бяха съобразени със специфичната аудитория и в тази специфична ситуация се провеждаха под формата на импровизации по теми, продиктувани от обстоятелствата и настроенията на работниците слушатели. Поради това те не бяха предназначени за печат.
към текста >>
98.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 7 януари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Доктор
Щайнер: В смолата, която тук се образува, се съдържа същото вещество, което се съдържа в тамяна и ценността му е не по-голяма, отколкото на тамяна, производството на който в заводите струва евтино.
Дорнах, 7 януари 1924 г. Добро утро, господа! Вече дълго време не ни се удаваше да бъдем заедно; може би на някого му е хрумнало нещо, което днес можем да обсъдим? Автор на въпрос: При големите мравки, срещащи се навсякъде в горите, в самия долен край на мравуняка има своего рода мед или смола; използват я за култови цели, католическите пастори я използват за кадене. Искам да попитам, откъде произлиза и от какво се състои това вещество.
Доктор Щайнер: В смолата, която тук се образува, се съдържа същото вещество, което се съдържа в тамяна и ценността му е не по-голяма, отколкото на тамяна, производството на който в заводите струва евтино.
Мравунякът възниква благодарение на това, че мравките отделят мравчена киселина върху всичко, което те мъкнат със себе си, върху смолистите частички дърво, от които те събират дървесни сокове. Така че това не е мед, а смола, смесена с мравчена киселина. Господин Мюлер: Бих искал още един път да се върнем към пчелите, към дървесните пчели, гнездящи по дърветата. На младини бях свидетел на един случай, когато гората на голяма територия беше загнила и дърветата не можеха да се използват. Тогава един майстор дърводелец отиде и изкупи голямо количество от тази дървесина, която по-рано се използваше само за правене на щайги.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Разбира се, това е напълно възможно и е ясно от само себе си.
Тази дървесина той използваше при строителството на нова сграда. Но след година навсякъде в помещенията започнаха да намират пчели. Тези пчели бяха толкова опасни за постройката, че след две години този майстор-дърводелец беше принуден да купи тази сграда. Всички греди от покрива трябваше да се демонтират. На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката.
Доктор Щайнер: Разбира се, това е напълно възможно и е ясно от само себе си.
Но дървесните пчели кога са заселили тази дървесина - на строителната площадка или това е станало още в гората? Господин Мюлер: Продажбата на търг се състоя есента, през пролетта дървесината беше използвана, а през лятото започнаха да излитат пчели. Доктор Щайнер: Всичко, което, от една страна, може да бъде много полезно, от друга страна, може да се окаже страш-но вредно. Но това не противоречи на казаното от мен, че тези пчели са необходими за дървесината.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Всичко, което, от една страна, може да бъде много полезно, от друга страна, може да се окаже страш-но вредно.
На него му се наложи да се заеме с тази работа, наложи му се да купи постройката. Доктор Щайнер: Разбира се, това е напълно възможно и е ясно от само себе си. Но дървесните пчели кога са заселили тази дървесина - на строителната площадка или това е станало още в гората? Господин Мюлер: Продажбата на търг се състоя есента, през пролетта дървесината беше използвана, а през лятото започнаха да излитат пчели.
Доктор Щайнер: Всичко, което, от една страна, може да бъде много полезно, от друга страна, може да се окаже страш-но вредно.
Но това не противоречи на казаното от мен, че тези пчели са необходими за дървесината. Както се казва, всичко, което, от една страна, може да бъде извънредно полезно, от друга страна, може да стане извънредно вредно. Искам да ви дам един пример: представете си, че малко дете е късогледо и му дават очила; това е необходимо, а при известни обстоятелства много полезно. Но ако друго момче, считайки очилата за особено достойнство и преимущество, поиска също да ги носи, това би било не полезно, а вредно. Така и тук: това, което в един случай е извънредно полезно, в друг случай може да стане изключително вредно.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Господа, трудно е да се говори за такива неща без подготовка, импровизирайки.
Но аз им възразявах, че с началното си образование нямам особени ораторски способности. Аз не съм в състояние да импровизирам. И днес бих искал да ви прочета, а не да импровизирам: за пчелите, за царицата (той премина от кошера към отношенията между работници и работодатели; върна се към 1914 г. и изрази недоволство. Направи сравнение: в това отношение ние също представляваме пчелен кошер и т. н).
Доктор Щайнер: Господа, трудно е да се говори за такива неща без подготовка, импровизирайки.
Вероятно на всички ни се е налагало да изпитаме, че ако такъв род обсъждания се вкарат в дневния ред и започнат всякакви спонтанни разсъждения, разговорът ще има съвсем различен тон от това, ако предварително беше обмислен. Ето защо ми се иска, ако в бъдеще трябва да водим подобни обсъждания по тази тема, старателно да обмислим предмета. В сряда отново ще имаме занятие, така че ще помоля господата, желаещи да кажат нещо по темата, да отложат изказванията си за сряда. Правилно беше казано за темпераментните. Темпераментните действат различно, особено ако човек е проспал самата същност!
към текста >>
Бих искал да попитам господин
доктор
а, би ли било интересно да поговорим за това?
Виждате ли, за този, който относително добре владее темата, е напълно възможно да говори нещо за науката без подготовка; но на мен ми се иска още един път да премисля нещата, за които стана дума тук. Как мислите, това правилно ли е? (Съгласие.) Някой има ли въпроси? Господин Долингер: В последно време възникваха много въпроси. Във всички вестници се говореше за това, че никой не знае къде остават умрелите слонове, тъй като никой не намира останките им.
Бих искал да попитам господин доктора, би ли било интересно да поговорим за това?
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем! Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем!
Как мислите, това правилно ли е? (Съгласие.) Някой има ли въпроси? Господин Долингер: В последно време възникваха много въпроси. Във всички вестници се говореше за това, че никой не знае къде остават умрелите слонове, тъй като никой не намира останките им. Бих искал да попитам господин доктора, би ли било интересно да поговорим за това?
Доктор Щайнер: Сред всичко, което касае слоновете, това е много интересен проблем!
Работата е там, че останки от праисторическите слонове, слоновете на древния свят, на древните времена, се намират понякога в отлично състояние. Обстоятелствата и условията, при които намират тези слонове от древния свят, доказват, че именно тези животни, които в естествената история наричат дебелокожи, винаги би трябвало да умират и съответно да се запазват по такива места - където и ги намират, - в които те веднага са се оказвали опаковани от обкръжаващото ги земно царство. Имам предвид ето какво: тези дебелокожи са могли да се запазят толкова добре само благодарение на това, че водата, земята и мръсотията не са ги покривали постепенно; тези дебелокожи би трябвало да са се вмъквали в някакви кухини, в пещери, където свлачище веднага ги е затрупвало със земна маса. Ето защо е станало така, че когато земното царство е разрушавало, разтваряло месото, тъканите разположени около скелета, твърдите части на този скелет много добре са се запазвали. В музеите навсякъде ще намерите прекрасно запазени екземпляри от тези могъщи животни на древния свят.
към текста >>
99.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 13 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Господин Бурле: Дали бих могъл да попитам господин
доктор
а за облеклото на хората, за костюмите, които хората носят?
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 13 февруари 1924 г. Добро утро, господа! Мислихте ли вече за това, какво искате (да обсъдим) днес?
Господин Бурле: Дали бих могъл да попитам господин доктора за облеклото на хората, за костюмите, които хората носят?
В някои страни носят само кожи, загръщайки се в тях; в други случаи използват закопчалки, копчета. При едни се използват ярки, преливащи се цветове, при други цветовете (на дрехите) са много скромни. Иска ми се също да попитам за националните костюми, които носят народите или отделните хора. Освен това какво означават развяващите се знамена - защото е възможно всичко това да е свързано, -защо те довеждат до екстаз? Доктор Щайнер: Ще се наложи доста да поразмишляваме за това, което се отнася до облеклото на човека.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Ще се наложи доста да поразмишляваме за това, което се отнася до облеклото на човека.
Господин Бурле: Дали бих могъл да попитам господин доктора за облеклото на хората, за костюмите, които хората носят? В някои страни носят само кожи, загръщайки се в тях; в други случаи използват закопчалки, копчета. При едни се използват ярки, преливащи се цветове, при други цветовете (на дрехите) са много скромни. Иска ми се също да попитам за националните костюми, които носят народите или отделните хора. Освен това какво означават развяващите се знамена - защото е възможно всичко това да е свързано, -защо те довеждат до екстаз?
Доктор Щайнер: Ще се наложи доста да поразмишляваме за това, което се отнася до облеклото на човека.
Можете да си представите, че както външни документи, така и исторически източници на тази тема малко са се запазили. Човек вижда как се обличат по-простите народи и племена, вижда какво облекло носи народът в града, където живее. Човек в края на краищата вижда и това, което облича той самият, макар и то да е последната му грижа. В това отношение човек просто се придържа към обичая. До известна степен той е принуден да постъпва така по една проста причина: в противен случай (ако се облича не като другите) биха могли да го вземат за полуидиот, ако не и за кръгъл идиот.
към текста >>
100.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 16 февруари 1924 г.
GA_352 Природата и човекът от гл.т. на Духовната наука
Неотдавна господин
доктор
ът говори за арсена и за дебелите деца.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ Дорнах, 16 февруари 1924 г. Добро утро, господа! Имате ли нещо особено днес да пожелаете? Господин Мюлер: Един малък въпрос.
Неотдавна господин докторът говори за арсена и за дебелите деца.
Преди много години можах да видя на един панаир дебели деца. Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария. След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели? Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика?
към текста >>
След думите на господин
доктор
а, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели?
Господин Мюлер: Един малък въпрос. Неотдавна господин докторът говори за арсена и за дебелите деца. Преди много години можах да видя на един панаир дебели деца. Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария.
След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели?
Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика? Или гешефти от такъв вид ще продължават да се правят тайно? Господин докторът спомена, че хора, прекратили на определен етап приема на арсен, се изтощават. Но с тези деца не ставаше така: те тежаха примерно по два центнера (метрична единица за маса равна на 100 кг. - бел.
към текста >>
Господин
доктор
ът спомена, че хора, прекратили на определен етап приема на арсен, се изтощават.
Вряза ми се в паметта, че тези деца бяха на възраст от осем до дванадесет или шестнадесет години. Специално изкуствено отгледани за целта деца понякога идваха от Унгария. След думите на господин доктора, че арсенът в тези места лесно се открива в скалните породи, ми се прииска да поставя въпроса: Децата от каква възраст се подлагат на охранване със съдържаща арсен диета, за да станат толкова дебели? Има ли възможност да се възбуди съдебно преследване срещу тези персони, които добавят арсен в храната на децата; може ли законодателно да се забрани подобна практика? Или гешефти от такъв вид ще продължават да се правят тайно?
Господин докторът спомена, че хора, прекратили на определен етап приема на арсен, се изтощават.
Но с тези деца не ставаше така: те тежаха примерно по два центнера (метрична единица за маса равна на 100 кг. - бел. пр.), макар и да бяха най-много на шестнадесет години. Ще настъпи ли в живота им влошаване на състоянието? След това господин докторът говори за алкохола, за това, че ние сами произвеждаме алкохол в своя организъм, и за различните въздействия на алкохола.
към текста >>
След това господин
доктор
ът говори за алкохола, за това, че ние сами произвеждаме алкохол в своя организъм, и за различните въздействия на алкохола.
Господин докторът спомена, че хора, прекратили на определен етап приема на арсен, се изтощават. Но с тези деца не ставаше така: те тежаха примерно по два центнера (метрична единица за маса равна на 100 кг. - бел. пр.), макар и да бяха най-много на шестнадесет години. Ще настъпи ли в живота им влошаване на състоянието?
След това господин докторът говори за алкохола, за това, че ние сами произвеждаме алкохол в своя организъм, и за различните въздействия на алкохола.
Едни са страшно раздразнителни, буйстват и т. н., други се държат спокойно. Запомних това, тъй като се отнасям към последната категория. След една-две чашки на следващата сутрин ми се появява ечемик на очите, който е трудно да се размачка с пръсти; така ми действа алкохолът. После господин докторът каза, че по очите могат да се познават всякакви заболявания.
към текста >>
После господин
доктор
ът каза, че по очите могат да се познават всякакви заболявания.
След това господин докторът говори за алкохола, за това, че ние сами произвеждаме алкохол в своя организъм, и за различните въздействия на алкохола. Едни са страшно раздразнителни, буйстват и т. н., други се държат спокойно. Запомних това, тъй като се отнасям към последната категория. След една-две чашки на следващата сутрин ми се появява ечемик на очите, който е трудно да се размачка с пръсти; така ми действа алкохолът.
После господин докторът каза, че по очите могат да се познават всякакви заболявания.
В днешно време някои хора смятат, че им е достатъчно само да погледнат урината, за да диагностицират кое да е заболяване. В Базел има такъв човек; верни ли са такива предположения? Аз не мога да повярвам на това. Иска ми се още да попитам, има ли значение, ако хората, получавайки лекарство, твърдо вярват, че то ще им помогне? Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода.
към текста >>
Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин
доктор
а за прясната вода.
После господин докторът каза, че по очите могат да се познават всякакви заболявания. В днешно време някои хора смятат, че им е достатъчно само да погледнат урината, за да диагностицират кое да е заболяване. В Базел има такъв човек; верни ли са такива предположения? Аз не мога да повярвам на това. Иска ми се още да попитам, има ли значение, ако хората, получавайки лекарство, твърдо вярват, че то ще им помогне?
Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода.
Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени. Защо става така? Те са съвсем тъмночервени. Доктор Щайнер: Така, да започнем със затлъстяването при децата. Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена.
към текста >>
Доктор
Щайнер: Така, да започнем със затлъстяването при децата.
Иска ми се още да попитам, има ли значение, ако хората, получавайки лекарство, твърдо вярват, че то ще им помогне? Иска ми се също да поговорим още по темата на последната лекция на господин доктора за прясната вода. Около Дармщат има едно езеро, в което едно химическо предприятие постоянно излива топла вода - там даже има язовирна стена, - та в това езеро се въдят хиляди и хиляди златни рибки, и всички те са тъмночервени. Защо става така? Те са съвсем тъмночервени.
Доктор Щайнер: Така, да започнем със затлъстяването при децата.
Работата стои така - както правилно предположихте, - че при децата, които излагат като диви животни по разни панаири, омазняването се създава изкуствено или с помощта на арсен, или с помощта на други вещества, защото има вещества, които приличат на арсена. Както това лесно може да се провери, тези деца са просто мазни, тлъсти. Но виждате ли, даденият случай е значително по-сложен от описаната от мен неотдавна употреба на арсен от възрастни. Това, за което тогава говорих, се отнасяше именно за възрастните. Под действието на арсена възрастният стига до състоянието, за което тогава говорих.
към текста >>
НАГОРЕ