Рудолф Щайнер
www.rudolfsteinerbg.com
НАЧАЛО
Контакти
|
English
 
с която и да е дума 
 
изречения в които се съдържат търсените думи 
 
текстове, в които се съдържат търсените думи 
 
с точна фраза 
 
с корен от думите 
 
с части от думите 
 
в заглавията на текстовете 
КАТЕГОРИИ С ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
19
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
Намерени са
25809
резултата от
1829
текста в
26
страници с части от думите : '
Ден
'.
На страница
19
:
1000
резултата в
69
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 1 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
За да се доближим през зимата до духовния свят е от значение не толкова дали сме глупави или остроумни хора, а дали сме сърдечни или пък обратно затворени и сту
ден
и егоисти.
И най-същественото, най-важното за Съществата от висшите Йерархии е това, което се ражда и живее в човешката душа; Ангелите, които надничат през Коледните прозорци изобщо не се интересуват от професорските хипотези и открития, с тях Ангелите нямат нищо общо. Да, на този етап те изобщо не се тревожат за мислите. Важна е човешката душа, човешките чувства, а те са непосредствено свързани с годишния кръг на Слънцето.
За да се доближим през зимата до духовния свят е от значение не толкова дали сме глупави или остроумни хора, а дали сме сърдечни или пък обратно затворени и студени егоисти.
Точно това се предава на космическия свят чрез годишния цикъл на Земята.
към текста >>
Ден
онощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли.
А всичко, което мислим то остава на Земята; Ангели и Архангели изобщо не се интересуват от него; да, когато надничат през Коледните прозорци, те се интересуват от нещо съвсем друго, защото ако ми позволите този израз сега те разполагат с по-високия „карат злато", който могат да получат от духовно-душевната същност на човека. И тези по-ценни монети се отливат не другаде, а в „монетния двор" на чувствата, там където живее и страда човешката душа. За Космоса, скъпи мои приятели, мислите са само нищожни разменни монети. Но всяка нощ в тези нищожни разменни монети се вглеждат долните Богове. И така, всяка нощ Космосът не далечният Космос, а непосредственото космическо обкръжение на Земята, съставено от подчинени и елементарни Същества се вглежда и вслушва в нашите умствени качества: дали сме глупави или умни хора!
Денонощният кръг на Слънцето е този, който осведомява близкия Космос за качеството на нашите мисли.
А годишният кръг на Слънцето е този, който пренася в необятните простори на Космоса нашите чувства.
към текста >>
Защото нали разбирате:
Ден
онощният ритъм е строго фиксиран.
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата волева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса.
Защото нали разбирате: Денонощният ритъм е строго фиксиран.
Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран. Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли. Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
към текста >>
Строгото подреждане на
ден
онощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли.
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата волева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса. Защото нали разбирате: Денонощният ритъм е строго фиксиран. Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран.
Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли.
Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
към текста >>
Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото пове
ден
ие: ето, това е добро, а това зло.
Обаче нашата воля, скъпи мои приятели, нашата волева природа, не може да бъде пренесена по този начин в Космоса. Защото нали разбирате: Денонощният ритъм е строго фиксиран. Той неизменно протича в рамките на 24 часа. Годишният кръг на Слънцето е също строго фиксиран. Строгото подреждане на денонощния ритъм намира своето отражение в строго логично подреждане на нашите мисли.
Правилното и равномерно протичане на календарната година намира своето отражение в изблиците на нашите чувства, при което душата ни получава определени усещания за да окачествява човешкото поведение: ето, това е добро, а това зло.
към текста >>
след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обгра
ден
от един друг свят.
И ето човекът прекрачва Портата на смъртта, натоварен с последиците от своите волеви импулси. По време на земния си живот той е обкръжен доколкото ги различава на външната светлина от минерали, растения, животни, от света на нашите облаци, реки, скали, планини и т.н. Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е.
след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят.
И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ". Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
към текста >>
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „
ден
", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ".
Но след като отхвърли своето физическо и етерно тяло, т.е. след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства.
Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ".
Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост. Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват.
към текста >>
Това което на Земята ни се явява като
ден
и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
след като мине през Портата на смъртта, човекът се вижда обграден от един друг свят. И той вижда около себе си точно този свят, в който всяка нощ са пребивавали неговите мисли, този свят в който през всеки годишен цикъл са пребивавали неговите чувства. „Ето, това си помислил ти самият, това си почувствал ти самият." Човек изживява този миг така, сякаш Съществата от висшите Йерархии изправят пред него собствените му мисли и чувства. Сега той е облъхнат от своя собствен разум, от своите собствени чувства. Както тук Слънцето осветява Земята от сутрин до вечер, както то залязва и настъпва нощта, по същия начин след смъртта нашата мъдрост ни озарява като „ден", а нашата глупост угасява духовната светлина и предизвиква „нощ".
Това което на Земята ни се явява като ден и нощ, след смъртта е отново около нас като последици от нашата мъдрост и нашата глупост.
Всичко, което човек изживява тук в годишния цикъл като пролет и лято, есен и зима, като промяна в температурните състояния и в своето самочувствие, след като мине през Портата на смъртта, той го изживява като един вид кръговрат или цикъл, но с много по-голяма продължителност. Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години".
към текста >>
Там нашето духовно обкръжение е изгра
ден
о от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
Топлината и поривът към живот т.е. поривите на своя Дух-Себе*4 той изживява като последица от своите добри чувства, като резултат от своята привързаност към доброто; а своята привързаност към злото, към неморалното, той изживява като нещо смразяващо. Както тук ние живеем чрез лятната топлина и зимния студ, така и след смъртта нашите добри чувства ни стоплят, а нашите лоши чувства ни смразяват. След като минем през Портата на смъртта, ние попадаме в измеренията на съвършено нови духовни „дни" и „години". И там ние се превръщаме в последиците от нашите морални действия на Земята.
Там нашето духовно обкръжение е изградено от нашата глупост и от нашата мъдрост, от нашите симпатии и антипатии към доброто.
към текста >>
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече наблю
ден
ието, че тези хора, които на Земята са развили лоши чувства, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри чувства.
Това са опитности, които всеки може да провери след смъртта.
В моята „Теософия" ще намерите редица важни опитности от душевния свят, но най-вече наблюдението, че тези хора, които на Земята са развили лоши чувства, трябва да развиват и мъчителни опитности под погледа на онези, които са развили добри чувства.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създа
ден
като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят.
Да, тук на Земята човекът може постепенно да научи как ще протича неговият живот след смъртта. Има хора, които заявяват: Защо трябва да зная всичко това? Нали след смъртта и без друго ще го видя!
Да, скъпи мои приятели, в този случай нещата изглеждат приблизително така, сякаш човекът се съмнява в стойността на своето зрение; защото в хода на Земното развитие, той е създаден като едно същество, което може да работи заедно с духовните космически сили, само ако тук на Земята съумее да си изгради ясни и логични мисли за свръхсетивния свят.
Ако земният човек отхвърли познанието за духовните светове, това означава духовно-душевна слепота за живота след смъртта. И ако на този свят човекът откаже да приеме познанието за духовния свят, след като мине през Портата на смъртта, той ще влезе в духовния свят като един инвалид. Защото свободата, добре запомнете това, скъпи мои приятели, е една от крайните цели на човечеството. И за човечеството ще става все по-ясно, че познанието за духовния свят е една историческа необходимост.
към текста >>
2.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 3 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твър
ден
ие, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
Благодарение на дишането и на процесите, които се присъединяват към него, човекът влиза в отношение и с въздушния пояс около Земята. По-нататък ние казваме, че благодарение на своите сетива*5, човекът възприема най-далечните подробности на Земния свят, дори и едно отражение на извънземния свят, макар и то да е много по-земно, от колкото обикновено предполагаме. Така че в общи линии, ние твърдим: Благодарение на своите сетива, на своята ритмична и веществообменна система, човекът приема цялата Земя в себе си, и че в себе си той има продължението на онези процеси, които се извършват в огромния планетарен организъм на Земята. По същия начин обаче в човека се намира и продължението на космическите, на извън-Земните процеси. Обаче когато говорим за тези неща, съвсем не трябва да си представяме, че например от Луната, Венера или Марс се упражняват някакви въздействия върху човека, като че ли от Луната, Венера или Марс се спускат някакви лъчи, вълни и т.н., които пронизват човешкия организъм.
Когато казваме, че човекът е свързан и подложен на Лунните въздействия, това трябва да се разбира като аналогичното твърдение, че човекът е свързан със Земята и нейните субстанции.
към текста >>
Ден
ем човек възприема света благодарение на своите сетива.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили.
Денем човек възприема света благодарение на своите сетива.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно.
към текста >>
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през
ден
я.
Днес бих желал да говоря за определени връзки, които съществуват както между човека и Земята, така и между човека и Космоса. Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива.
Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня.
По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън. И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден. Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е бу
ден
.
Ако отново насочим поглед върху човешкия живот, протичаш в ритмичната смяна между будност и сън, ние ще се съгласим, че в състоянието на будност се разиграват предимно взаимодействията между човека и Земните субстанции, между човека и Земните сили. Денем човек възприема света благодарение на своите сетива. Нощем докато спи човек не си служи със сетивата така, както през деня. По правило той приема храна и течности само в своето будно съзнание, макар че би могъл да го прави при определени обстоятелства и докато спи. Само дишането и кръвната циркулация като ритмични процеси се разиграват в човека и в будност, и в сън.
И все пак те се различават, в зависимост от това дали човек спи, или е буден.
Върху разликата между дишането в будност и сън ще се спра по-късно. Нека засега обърнем внимание, как чрез своите сетива и веществообмен, човек влиза в определено отношение с външния свят, с онези негови части, които са известни на всеки.
към текста >>
С други думи: докато човек е бу
ден
, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен човек.
С други думи: докато човек е буден, неговите Аз и астралното тяло завладяват всичко онова, което се присъединява към нахранването във физическия и етерен човек.
Обаче това, което става под влиянието на Азът и астралното тяло, то не може да продължава и по време на съня. По време на съня, в етерното и физическо тяло на човека се разиграват такива въздействия, които водят началото си не от Земята, а от космическото обкръжение на Земята, от звездния свят.
към текста >>
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл:
Ден
ем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Така че доколкото е буден, човекът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
към текста >>
Така че доколкото е бу
ден
, човекът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
Бихме могли да кажем, и то не символично, а в най-конкретен смисъл: Денем човекът е свързан със субстанциите на Земята, нощем човекът приема в себе си това, което му дават звездите.
Така че доколкото е буден, човекът е свързан със Земята; а нощем по време на съня той е, ако мога така да се изразя откъснат от Земята и в неговото физическо и етерно тяло се разиграват не земни, а небесни процеси.
към текста >>
По схо
ден
начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло.
По сходен начин стоят нещата с Азът и астралното тяло на човека, които по време на съня са отделени от физическото му и етерно тяло.
Те влизат в непосредствена връзка не със звездния свят, а с онези Същества, чиито физически облик имаме в лицето на Слънцето, Луната и звездите; с други думи със Съществата от висшите Йерархии. Изобщо спящият човек е олицетворение на една двойственост, неговите Аз и астрално тяло, бих могъл да кажа също: Неговите Дух и душа са обърнати към духовните Същества на висшите Йерархии. Неговите тела, неговите физическо и етерно тяло са обърнати към физическите копия, към космическо-физическите копия на тези Същества. Но човек е изгубил усещането за всичко това. Доколкото земният човек напредва в своето материалистическо познание, под влияние на интелектуализма, той все повече и повече се превръща в един завършен филистер.
към текста >>
Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния во
ден
елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
Обаче имаше и такива Същества, които само наблюдаваха отделянето на Луната от Земята. Те отказваха да се присъединят към ако ми позволите този израз - „екскорта" на Яхве, който го придружаваше при отделянето на Луната. Тези Същества останаха на Земята. Другите Същества, чиито обобщен представител е Яхве, се свързаха с отделената Луна. В известен смисъл, когато съзерцаваме Луната, ние можем да сме напълно уверени: Там са законните и легални сили на Яхве; Луната е само външния и физически образ на всичко, което взема законно и правилно участие в космическия ред под формата на Яхве.
Обаче когато се научим да познаваме онова, което се разиграва в Земната повърхност както в твърдия земен елемент, така и в течния воден елемент, тогава ние всъщност ще се направим пред онези свръхсетивни Същества, които тъй да се каже отказаха да приемат Луната за свое обиталище, и останаха, макар и по един неправилен начин, свързани със Земята.
към текста >>
Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблю
ден
ия.
Естествените науки често се докосват до тези неща, които по необходимост трябваше да бъдат изнесени на света от Духовната Наука.
Напоследък Вие може би срещнахте едно интересно съобщение в печата, което е статистически достоверно и се основава на съвсем точни наблюдения.
В него се казва, че престъпниците които лежат в затворите, имат възможно най-здравия сън; да, ако са истински и закоравели престъпници, по време на своя сън те изобщо не се измъчват от лоши сънища или нещо подобно. Терзанието се появява, едва след като те отново се потопят в своето етерно тяло; моралната преценка се връща на мястото си. Тъкмо на онзи, който се стреми да бъде морален, би могло до хрумне: ето, чрез особено морално устройство на моето етерно тяло, аз ще изнеса и нещо горе в моето астрално тяло, така че вероятно ще бъда измъчван от лоши сънища, дори и поради незначителни морални грешки. Обаче в действителност нещата са така устроени, че по време на сън, човек не изнася горе в духовния свят нито следа от моралното устройство на своето етерно тяло; докато спи, обаче той е изложен на въздействията, които упражняват върху него онези Същества, за които стане дума преди малко.
към текста >>
Тези Същества са и
ден
тични с онези, които аз винаги съм причислявал към категорията на ариманическите Същества.
Тези Същества са идентични с онези, които аз винаги съм причислявал към категорията на ариманическите Същества.
Те имат задачата да приковат човека колкото е възможно по-здраво към Земята. От описанията в моята „Тайна наука" Вие знаете, че след определено време Земята ще се разпадне и ще премине в „Бъдещия Юпитер". Тъкмо на това се стремят да попречат тези Същества. Те на всяка цена искат да попречат на онзи човек, който е решил: ето, аз неотклонно ще напредвам по своя път и заедно с развитието на Земята ще стигна до нейния край, за да премина по един нормален начин в Бъдещия Юпитер. Да, тези Същества искат да „консервират" Земята, да спрат нейното развитие, да приковат човека към една застинала и умираща Земя.
към текста >>
Доколкото упражняват своите действия само върху спящия човек, те са напълно убе
ден
и, че още преди края на Земното развитие, ще попречат на голяма част от човешкия род да се свърже с бъдещата си съдба от следващата планетарна инкарнация, каквато е за нашата Земя Бъдещия Юпитер.
Виждате ли, скъпи мои приятели, ние трябва да сме наясно: Ние хората особено в днешната епоха на все общо филистерство имаме твърде съмнително разбиране за нещата около нас, макар и да го хвалим при всеки удобен случай. Обаче това разбиране съвсем не е достатъчно за да ни обясни намеренията на голяма част от висшите Същества, за които вече стана дума. И от своя страна човекът не би трябвало да си каже: Да, явно тези Същества са ужасно тъпи! Не, те не са нито тъпи, нито глупави.
Доколкото упражняват своите действия само върху спящия човек, те са напълно убедени, че още преди края на Земното развитие, ще попречат на голяма част от човешкия род да се свърже с бъдещата си съдба от следващата планетарна инкарнация, каквато е за нашата Земя Бъдещия Юпитер.
към текста >>
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един
ден
тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх.
Впрочем това става и сега. Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня. И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници. Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване. Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а
ден
ем, в чистата и ясна светлина на
ден
я.
Обаче ако някой е в състояние да различава нещата зад кулисите на сетивния свят, той може да се убеди, че един ден тези Същества ще се окажат разочаровани, укротени и изпълнени със страх. Впрочем това става и сега.
Само че тези Същества се виждат измамени не нощем в тяхното царство, а денем, в чистата и ясна светлина на деня.
И ние сме в състояние да си изградим една представа за това как те изживяват тази измама тогава, когато се срещнем с ариманическите Същества например в нашите болници. Защото болестите, които сполетяват човека, имат една строго определена страна и тя изисква от нас да направим всичко възможно, за да се справим с нея, всичко възможно, за да постигнем оздравяване. Обаче от друга страна ние сме длъжни да попитаме: как всъщност се пораждат човешките болести от тъмната утроба на природния свят?
към текста >>
Друга реакция, която може да се получи, в случай че да
ден
човек избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава.
Друга реакция, която може да се получи, в случай че даден човек избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава.
А на трето място тук следва да поставим егоизма. Според първоначалния замисъл човекът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуждение, нито пък в прекален егоизъм. Като феномен, егоизмът е едно придържане на човека към правилното Земно развитие, въпреки атаките на ариманическите Същества.
към текста >>
Според първоначалния замисъл човекът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуж
ден
ие, нито пък в прекален егоизъм.
Друга реакция, която може да се получи, в случай че даден човек избегне ариманическите влияния, това е възможността му да се заблуждава. А на трето място тук следва да поставим егоизма.
Според първоначалния замисъл човекът не трябваше да боледува, не трябваше да изпада в заблуждение, нито пък в прекален егоизъм.
Като феномен, егоизмът е едно придържане на човека към правилното Земно развитие, въпреки атаките на ариманическите Същества.
към текста >>
И сега аз бих желал отново да припомня: Човекът е поставен между тези две воюващи сили, между тези две космически войнства, разположени съответно в земния и во
ден
елемент от една страна и в топлинния и въздушен елемент от друга.
И сега аз бих желал отново да припомня: Човекът е поставен между тези две воюващи сили, между тези две космически войнства, разположени съответно в земния и воден елемент от една страна и в топлинния и въздушен елемент от друга.
И само обстоятелството, че той е инкарниран във физическо тяло, скрива от него факта, че за душата му се води една ужасяваща битка в Космоса.
към текста >>
Несъмнено един
ден
хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят.
Несъмнено един ден хората ще гледат с пренебрежение към мрачния и безутешен материалистичен светоглед на днешното човечество; занапред те ще знаят много повече за духовния свят, скрит зад завесата на външния сетивен свят.
Днес ние също имаме известно право да кажем за древните гърци: „О, колко детински изглеждат техните естествени науки! Та те са просто деца! Колко далеч сме напреднали от тогава! " Да, въпреки цялото днешно филистерство, човекът е направил голяма крачка напред и той би имал още по-пълно право за такава критика, ако се окаже в състояние да говори ясно и точно за тази ужасяваща битка, която се води заради него от силите на духовния свят.
към текста >>
Впрочем за голяма част от хората, грандиозната битка между луциферическите и ариманически Същества остава скрита в гъстия и непрогле
ден
мрак на техния земен живот.
И в нашата съвременна епоха, скъпи мои приятели, вече са налице онези знаци, които ни дават правото да говорим за тези неща, да разпространяваме знанието за тези неща.
Впрочем за голяма част от хората, грандиозната битка между луциферическите и ариманически Същества остава скрита в гъстия и непрогледен мрак на техния земен живот.
Ехото от тази духовна битка се носи над човечеството от всички страни; днес аз посочих само някои от тях и те трябва да бъдат внимателно разбрани, ако не искаме да проспим тези важни моменти от Земното развитие.
към текста >>
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и во
ден
елемент се сблъскват в нашия културен живот.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот.
Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
към текста >>
Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твър
ден
ия, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
Предните ударни вълни на тези две войнства на луциферическото войнство, разположено в топлинния и въздушен елемент на Земята и ариманическото войнство, разположено в земния и воден елемент се сблъскват в нашия културен живот. Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология.
Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит.
Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит! Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората. Да това войнство знае какво прави!
към текста >>
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създа
ден
и утвър
ден
от фантазията на хората.
Луциферическото войнство вдъхновява преди всичко днешната остаряла теология. Един далечен отблясък на тази луциферическа мощ в нашия културен живот, ние откриваме в онези твърдения, които искат да превърнат Христос в някакъв мит. Обаче чрез Мистерията на Голгота, Христос слезе на Земята като една реална човешка личност. Естествено, това се оказва съвсем неприемливо за онези Същества, които искат да превърнат хората в морални автомати, лишени от индивидуалната свобода. Ето защо: да зачеркнем реалното съществуване на Христос, Христос е само един мит!
Обърне те се към литературата на 19 век; вземете остроумните хипотези на такива теолози като Давид Фридрих Щраус, Калтхоф и т.н., вземете техните подражатели и епигони като например Артур Друс и ще се убедите, че всички те застъпват възгледа: Христос е една митологична фигура, Христос е само един символ, създаден и утвърден от фантазията на хората.
Да това войнство знае какво прави! Обаче това е само едната и то първата ударна вълна.
към текста >>
3.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 15 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Това се отнася и за човешката воля, за човешкото пове
ден
ие.
Всичко онова, което се развива в неговите чувства между раждането и смъртта също е свързано с тези три природни царства.
Това се отнася и за човешката воля, за човешкото поведение.
Да, между раждането и смъртта, човекът е дълбоко свързан с това, което неговите сетива извличат от трите природни царства.
към текста >>
Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго пове
ден
ие в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии.
Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества.
По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии. Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи. Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
Ние сме безрезервно отда
ден
и и поверени на техните грижи.
По същия начин обаче, в определено време между смъртта и новото раждане, човекът се свързва и със Съществата от висшите Йерархии. И практически този съвместен живот със Съществата от висшите Йерархии е едно действие, една непрекъсната дейност. Ние вече видяхме, че духовният зародиш на физическото тяло възниква в хода на съвместната работа с тези Същества от висшите Йерархии. Когато сме тук на Земята и възприемаме трите природни царства, или когато осъществяваме едно или друго поведение в земния свят, ние се чувстваме ясно разграничени от другите същества. По време на живота между смърт та и новото раждане обаче, ние се чувстваме поставени вътре в тези Йерархии.
Ние сме безрезервно отдадени и поверени на техните грижи.
Да, нека да си изясним това особено състояние.
към текста >>
Вие си спомняте моите описания за това как такива извоювани при земните условия човешки качества, като хо
ден
е, говор и мислене са всъщност преображения на определени опитности от духовния свят.
Впрочем в известен смисъл целият земен живот е една логическа последица от това, което сме изживели между смъртта и новото раждане.
Вие си спомняте моите описания за това как такива извоювани при земните условия човешки качества, като ходене, говор и мислене са всъщност преображения на определени опитности от духовния свят.
Днес бих желал да се спрем по-скоро на душевните качества.
към текста >>
Точно паметта лежи в основата на усещането ни за и
ден
тичност на нашия Аз.
Точно паметта лежи в основата на усещането ни за идентичност на нашия Аз.
Ако пребивавахме в едно вечно настояще, ако бяхме лишени от спомени, нашият Аз щеше да изгуби своята вътрешна сигурност. Ние не бихме се усещали свързани от един цялостен Аз. Обаче в същото време Вие виждате: Нашите спомени са само далечен и слаб отблясък от могъщата ни способност в духовния свят; способността да получаваме напътствия от Съществата на висшите Йерархии. И ние получаваме тези напътствия, за да изградим нашето физическо тяло.
към текста >>
същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко пове
ден
ие застава срещу друго човешко пове
ден
ие.
Тази „себичност" се явява като една голяма пречка за съвместния живот на човека със Съществата от висшите Йерархии. Обаче онзи, който запази правилни съотношения между силите на спомняне то и силите на любовта, вместо егоизма, той развива специфичното чувство за човешката свобода. Защото в известен смисъл човешката свобода е един отзвук от „автономията", която човек постига в духовния свят спрямо Съществата от висшите Йерархии. Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими!
същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение.
Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове. А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглероден двуокис.
към текста >>
А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглеро
ден
двуокис.
Да, в земните условия нормалното и здраво изживяване на тази „автономия" застава пред нас като чувството за свобода; болестното изживяване на тази „автономия" застава пред нас като призрака на егоизма. Както съвместният живот с Йерархиите между смъртта и новото раждане е в основата на земния човешки морал, на човешката нравственост, така и всяко „отклонение", всяка „автономия" спрямо съвместния живот с Йерархиите които сами по себе си са необходими! същевременно се превръщат в основа за човешката неморалност на Земята, в причина за трагичното разминаване между хората, в причина за това, че едно човешко поведение застава срещу друго човешко поведение. Да, тук са изворите на всяка човешка неморалност. Вие добре разбирате: човекът винаги трябва да се съобразява с обстоятелството, че една „негативност" в условията на земния физически план може да има определено значение за висшите светове.
А на Земята, скъпи мои приятели, нещата са така устроени, че вдишаният въздух е здрав, а издишваният въздух болестотворен, защото всички ние издишваме една отрова, издишваме въглероден двуокис.
към текста >>
По схо
ден
начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
Да, триизмерното пространство изчезва. В този случай няма никакъв смисъл да говорим за триизмерно пространство, понеже ние живеем във времето. Ето защо макар и по друг повод аз наскоро Ви описах етерното тяло като един организъм, свързан с времето, като един „времеви организъм". Тук ние гледаме например на главата, като на един пространствен организъм; ако убодем крака, той е долу, а главата тук горе. С други думи органите са свързани с определени пространствени отношения.
По сходен начин могат да се разглеждат и процесите в нашия „времеви организъм"; това впрочем име огромно значение за човешкия живот между раждането и смъртта.
към текста >>
От гледна точка на външното, физическо наблю
ден
ие, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото.
Спомнете си онези лекции върху педагогиката, където например казах: ако в детската си възраст един човек се научи да почита и боготвори, да се прекланя пред своя възпитател, в по-късната възраст тази сила на преклонение ще се преобрази в една благословяща нежност към другите хора, докато ако в детството си един човек е лишен от възможността да боготвори някого, в по-късната си възраст той не може да бъде истински нежен, нито пък да благославя другите хора. Както главата и крайниците са свързани в пространствения организъм, така е свързана младостта със старостта, а още по-добре казано: старостта с младостта.
От гледна точка на външното, физическо наблюдение, светът протича в посока от миналото към бъдещето; от по-висша гледна точка обаче, съществува и обратната посока от бъдещето към миналото.
След нашата смърт, ние тръгваме точно в този обратна посока. И тогава нещата се оказват свързани именно според законите на „времевия организъм", според законите на етерното тяло.
към текста >>
4.
5. ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Когато изговаряме да
ден
о изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност.
Когато говорим за мислите, ние попадаме в онази област, където човек може да бъде привлечен към прекрасния свят на истината. Обаче самите мисли тук на физическия план не притежават каквато и да е реалност. Представете си за миг, скъпи мои приятели, че се натъквате на Вашите мисли по същия начин, по който се натъквате на Вашия мозък или Вашето сърце в този случай мислите биха имали някаква реалност. Но това не е така. С изразните възможности на обикновения човешки език не може да се стигне до каквато и да е реалност.
Когато изговаряме дадено изречение, от устата ни съвсем не излиза някаква материална действителност.
В този смисъл, говорът не е една или друга действителност, а само „означава" тази действителност. Ако от друга страна размислим за доброто, веднага ще установим, че това, което става чрез физическата действителност, не може да се разглежда като едно добро. Ние трябва да извлечем от дълбините на нашето същество един съвършено недействителен импулс към доброто, и чак тогава да го осъществим в условията на физическия план. Ако импулсът към доброто възниква като нещо външно, какъвто е случаят с глада, той не би могъл да постигне доброто. Когато разглеждате една статуя, скъпи мои приятели, Вие не стигате до мисълта, че бихте могли да разговаряте с нея.
към текста >>
Обстоятелството, че мислите не са и
ден
тични с действителността, е за човека една необходимост.
Обстоятелството, че мислите не са идентични с действителността, е за човека една необходимост.
Представете си само, че мислите се тълпят в главите Ви като малки оловни фигурки; в този случай Вие бихте усещали нещо действително, само че тези оловни мисли не биха „означавали" нищо за Вас, тъй като биха представлявали самата действителност. Така че мислите, както и красотата, както и доброто, изобщо не съдържат някаква непосредствена действителност; и все пак тази действителност в земния физически свят е нещо необходимо, за да имаме мислите, за да осъществяваме красотата в произведенията на изкуството, за да осъществяваме доброто.
към текста >>
Така че мислите, както и красотата, както и доброто, изобщо не съдържат някаква непосредствена действителност; и все пак тази действителност в земния физически свят е нещо необходимо, за да имаме мислите, за да осъществяваме красотата в произве
ден
ията на изкуството, за да осъществяваме доброто.
Обстоятелството, че мислите не са идентични с действителността, е за човека една необходимост. Представете си само, че мислите се тълпят в главите Ви като малки оловни фигурки; в този случай Вие бихте усещали нещо действително, само че тези оловни мисли не биха „означавали" нищо за Вас, тъй като биха представлявали самата действителност.
Така че мислите, както и красотата, както и доброто, изобщо не съдържат някаква непосредствена действителност; и все пак тази действителност в земния физически свят е нещо необходимо, за да имаме мислите, за да осъществяваме красотата в произведенията на изкуството, за да осъществяваме доброто.
към текста >>
В действителност ние отвсякъде сме обгра
ден
и от най-различни видове духовни Същества.
Обсъждайки тези подробности, аз неусетно стигнах до една странна област, която може да бъде разбрана само с помощта на Антропософията. Процесите, които се разиграват в тази странна област, ни отвеждат в духовното обкръжение на Земята. Естествено, това духовно обкръжение е невидимо за обикновеното човешко съзнание.
В действителност ние отвсякъде сме обградени от най-различни видове духовни Същества.
И за да разгърнем нашите специфични човешки качества, за да си служим с мислите в тяхната лекота и подвижност, без те да обременяват нашата глава като оловни тежести, за тази цел духовните Същества трябва да са винаги около нас.
към текста >>
ние можем да бъдем лесно подве
ден
и тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание.
Да, в света трябва да живеят такива свръхсетивни Същества, които да задържат нашите недействителни мисли, тъй като иначе те просто биха се разлетели около нас. И такива елементарни Същества, които ни помагат да задържим нашите мисли, действително съществуват. Само че за нас е изключително трудно да открием тези елементарни Същества, понеже ако мога така да се изразя те постоянно се крият. Ако зададем въпроса: Как става така, че задържаме тази или онази мисъл, макар и тя да няма нищо общо с действителността, кой ни се притичва на помощ?
ние можем да бъдем лесно подведени тъкмо с един от инструментите на духовно-научното познание.
Защото в същия миг, когато питаме: Кой задържа човешките мисли? поради силния стремеж да проникнем в духовния свят, ние изведнъж попадаме, или по-добре: Бихме могли да попаднем в царството на ариманическите Същества. И попадайки в царството на ариманическите Същества, ние твърде скоро бихме започнали да вярваме без това да има нещо общо с истината, че тъкмо ариманическите Духове помагат на човека и не допускат неговите мисли да се разлетят наоколо и, направо казано, да изчезнат. Обаче човекът не трябва да избързва с една неуместна благодарност, защото практически по отношение на своя мисловен свят той е задължен на съвсем друг вид Същества, които нямат нищо общо с Ариман.
към текста >>
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава пове
ден
ието на един подчертано умен човек.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят.
И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита. Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества.
към текста >>
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото пове
ден
ие на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Както вече споменах, дори и напредналият ясновидец е силно затруднен да открие тези Същества в духовния свят. И все пак те могат да бъдат открити, ако например се наблюдава поведението на един подчертано умен човек.
Ако ясновидецът се вгледа в действията и в цялото поведение на един подчертано умен човек, той ще различи около него една подвижна и неуловима свита.
Този човек никога не е сам, около него винаги се носи една подвижна и неуловима свита от духовни Същества, които притежават забележителни качества. Ние се научаваме да ги виждаме едва след като сме свикнали да наблюдаваме един друг вид духовни Същества, принадлежащи към ариманическото царство. Разбира се, те не са достъпни за сетивата, а се проявяват там, където в природата възникват формите, например кристалите и т.н. Всяка външна форма зависи от дейността на тези Същества. Впрочем тях Вие ще намерите описани и в моите Мистерийни драми*6 като Същества, които изковават здравите и установени форми.
към текста >>
Все пак можем да ги открием там, където са истинските произве
ден
ия на изкуството, там, където е изобразено човешкото тяло или различни природни картини.
Друг вид свръхсетивни Същества са онези, които живеят във водния и въздушен елемент; в моите Мистерийни драми те са описани като Същества от категорията на Силфите. Тези Същества, за които говоря сега, имат нещо общо най-вече със света на блясъка и илюзията, със света на красивата илюзия, и те са свързани не толкова с умните хора, колкото с хората на изкуството. Тях също е трудно да открием, понеже и те се скриват веднага, щом усетят нечий интерес върху себе си.
Все пак можем да ги открием там, където са истинските произведения на изкуството, там, където е изобразено човешкото тяло или различни природни картини.
към текста >>
А когато някой е отда
ден
на красотата, когато някой се наслаждава на красотата, често от тези Същества няма и следа. Защо?
Трудно, много трудно е да бъдат открити тези Същества, защото те се скриват още по-лесно и бързо отколкото Духовете-Глупци; те впрочем са само там, където се проявява красотата.
А когато някой е отдаден на красотата, когато някой се наслаждава на красотата, често от тези Същества няма и следа. Защо?
към текста >>
Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблю
ден
ие.
Естествено, те не са оформени като човека, обаче природата им е близка до неговата. За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние.
Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение.
Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги. Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина.
към текста >>
Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблю
ден
ие, които са подробно описани в моите книги.
За тях съвсем не можем да се произнесем само от позицията на човек, който има известна представа за тези елементарни топлинни Същества. Изобщо цялото духовно изследване е нещо изключително тежко. Ето например тези Същества те живеят в топлината, или според древния смисъл в огъня, и за един човек е много трудно да се приближи до тях, а и дори да се приближи това не е никак приятно. Тази среща може да стане в близост до човек, който е повален от висока температура, който има треска или друго фебрилно състояние. Но в случая не може да става дори и дума за някакво обективно наблюдение.
Тук по-скоро става дума да се разширят и приложат онези похвати за духовно наблюдение, които са подробно описани в моите книги.
Обаче тези топлинни Същества влизат в определена връзка с онези свръхсетивни Същества, които възникват в случай, че един или друг човек развие горещия ентусиазъм и стремеж към доброто. Само че тази връзка е твърде особена. Нека хипотетично да приемем а нещата могат да бъдат описани само по този начин че нормалните Същества от тези категории произлизат от физическата топлина на човека, която надвишава топлината на околния свят. Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека.
към текста >>
Те категорично отблъскват каквото и да е наблю
ден
ие от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека.
Човекът има собствена топлина. Така че тези Същества възникват само в непосредственото обкръжение на човека. Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам.
Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека.
Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия. И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно. Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблю
ден
ие спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Но ето че в един човек, който е ентусиазиран и устремен към доброто, ще започнат да възникват и други топлинни Същества, топлинни Същества от друга категория. Ако обаче се окажат в близост до нормалните топлинни Същества, те веднага се отдръпват и потъват в най-дълбоките сфери на човека. Опитаме ли се да ги опознаем от гледната точка на нормалните топлинни Същества, ние с удивление ще установим, че те имат едно ужасно силно чувство на срам. Те категорично отблъскват каквото и да е наблюдение от другите Същества на духовния свят, ужасени бягат от всеки поглед, те просто отлитат и се стопяват в най-дълбоките сфери на човека. Ето защо те могат да бъдат открити само с големи усилия.
И все пак това е възможно, стига да сме способни за самонаблюдение спрямо определени моменти от живота, до които впрочем не се достига лесно и произволно.
Представете си например, че държите в ръцете си роман или някаква пиеса; и там изведнъж прочитате нещо вълнуващо; Вие не сте сантиментален човек, но сега се трогвате до сълзи. В романа е описана една героична постъпка и Вие сте трогнати до сълзи! И ако в този момент се самонаблюдавате по един добър и правилен начин, Вие ще видите как цяло войнство от такива Същества които са проникнати от едно безкрайно нежно чувство на срам и не искат да бъдат погледнати от което и да е духовно Същество се свиват ужасени във Вашите гърди, във Вашите сърца, като че ли дирят там последна защита от другите топлинни Същества и изобщо последна защита от всички други Същества на елементарните духовни светове.
към текста >>
Докато за другите, нормалните елементарни Същества бихме могли да кажем: Да, един
ден
те ще станат видими за нас, то за тези Същества ние трябва да кажем: Да, на времето те бяха видими, а сега са, тъй да се каже, „пренесени" от ариманическите и луциферически сили в духовния свят.
Докато за другите, нормалните елементарни Същества бихме могли да кажем: Да, един ден те ще станат видими за нас, то за тези Същества ние трябва да кажем: Да, на времето те бяха видими, а сега са, тъй да се каже, „пренесени" от ариманическите и луциферически сили в духовния свят.
Така че ние имаме две разновидности елементарни Същества, едните са напредващи, другите изоставащи; едните възходящи, другите низходящи. Ако ми позволите, бих могъл да се изразя и по друг начин: От гнилата плесен на онази отблъскваща грозота, която по времето на Старата Луна беше нещо повсеместно, израсна нашият свят на красотата.
към текста >>
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия приро
ден
свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
Да, точно този е природният аналог, когато във фекалните маси, в животинския тор, духовният поглед открива не друго, а напиращия свят на красотата. Вгледайте се в този напиращ свят на красотата, опитайте се да проникнете в него, като оставите настрана всичко онова, което „биологично" присъствува в трите природни царства на Земята; задръжте под Вашия поглед само това, което израства от Земята като свят на красотата. И всеки път, когато минавате през една поляна и погледът Ви попадне на най-прекрасните и цветя, не забравяйте да си спомните за гнилата плесен, за „Лунния естествен тор", който носи в себе си злокобните паяци. Както Вашите картофи и зеле няма да израснат, без да ги наторите, така и красотата няма да се възцари на Земята, ако Боговете не я „наторят" с грамади от тежка и отблъскваща грозота. Такава е вътрешната необходимост на живота.
И за да е правилно свързан с чудесата на видимия природен свят, човек трябва да познава тази вътрешна необходимост на живота.
към текста >>
Защото, скъпи мои приятели, пред произве
ден
ията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произве
ден
ия.
Само че това е изключено красотата не може да се роди без ужасите на тежката и отблъскваща грозота. Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща. Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо?
Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения.
И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго. Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя. Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
към текста >>
И който застава пред произве
ден
ията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго.
Само че това е изключено красотата не може да се роди без ужасите на тежката и отблъскваща грозота. Да, ако човек не иска да се отдава на илюзии, а се стреми към истинското опознаване на света, той е длъжен да вникне в природата на тези неща. Днес това е много по-необходимо, отколкото преди. И който си въобразява, че изкуството няма нищо общо с отблъскващата грозота, той въобще не се е докоснал до изкуството и не го разбира ни най-малко. Защо? Защото, скъпи мои приятели, пред произведенията на изкуството може да застане само онзи, който има предчувствие за тези неща и знае на каква цена са възникнали тези произведения.
И който застава пред произведенията на изкуството без това предчувствие, той прилича на човек, който би желал да премахне наторяването и по Земята красивите цветя да израстват от краси ви цветя и нищо друго.
Този човек няма усета за реалния свят, той е поставен всред някакви изкуствени, картонени цветя. Да, ако човек няма предчувствието за отблъскващата грозота, той е лишен и от вълшебния трепет, който идва от красотата.
към текста >>
5.
6. ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
По време на Древноперсийската епоха това усещане за и
ден
тичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината.
По време на Древноперсийската епоха това усещане за идентичност и съпринадлежност с духовния свят значително намаля; но дори и персиецът имаше за свое истинско отечество небето и по-точно това, което той наричаше „царство на светлината"; да, към това царство той се отправяше по времето между смъртта и новото раждане и когато слизаше в поредната си инкарнация на Земята, той искаше да действува като воин от царството на светлината.
Той искаше да се бори с онези Същества, които идваха от мрака на Земята; да, той виждаше своята задача в това да подкрепя Духовете на светлината срещу Духовете на мрака. И ако се пренесем в следващата Египетско-халдейска културна епоха, ние ще видим, че цялата египетска наука беше съобразена с небето и движенията на звездите. Съдбите на хората се измерваха с това, което показваха звездите. За да извърши едно или друго действие, човекът трябваше да се допита до звездите. Дори онези науки, които регламентираха чисто практически и земни въпроси, бяха смятани като един наследствен дар от живота на човека между смъртта и новото раждане, когато човекът изживява себе си като едно цяло с движенията и констелациите на звездите, също както тук на Земята той живее в единство с минералите, растенията и животните.
към текста >>
Впрочем в хода на времето човешкото наблю
ден
ие изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят.
Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>
В древен Египет и Халдея човешкото пове
ден
ие се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
Причината за всичко това беше тази, че през онези епохи човекът ясно разбираше: с най-добрата част от своето същество той принадлежи на свръхсетивния свят. Впрочем в хода на времето човешкото наблюдение изгуби ясния си поглед върху този свръхсетивен свят, макар човекът да мечтаеше: дори и през земния си живот аз трябва да се боря срещу затъмнението на духовния свят.
В древен Египет и Халдея човешкото поведение се определяше от движението на звездите; през Гръцко-римската епоха именно поради затъмнението на духовния свят за човешкия поглед хората се стремяха да вникнат поне във волята на божествено-духовните Същества.
към текста >>
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблю
ден
ие и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
И това чисто човешко, еманципирано от Боговете знание се прояви в учението на Галилей и Коперник. Това знание стигна до един твърде абстрактен образ на света. Според днешния модерен светоглед ние трябва да си представим едно огромно пространство, в което кръжат материалните тела на звездите. Един огромен механизъм движи и нашата Земя. За да си обясним нашата планета, ние трябва да изчислим нейната траектория в един абстрактен механизъм.
Обаче целият този свят е един въображаем свят, до който човек достига благодарение на външното наблюдение и експеримента; божествено-духовният свят тук е напълно закрит от материалния свят.
към текста >>
На пространството беше отре
ден
а съвсем нищожна роля.
На пространството беше отредена съвсем нищожна роля.
Нека вземем германския Север с великана Ямир и митичния ясен колко тъмно остава пространството тук. Че в хода на времето нещо става, това е съвсем ясно. Обаче пространствените представи тънат в мрак, те не могат да произведат нищо. Едва с епохата на Галилей, Коперник и Джордано Бруно, пространството започва да играе своята голяма роля в човешкия светоглед. Дори и Птоломеевата система, макар и да работеше с пространството, беше замислена в тясна връзка с времето.
към текста >>
И по този начин, скъпи мои приятели, всяко човешко съж
ден
ие се оказва ориентирано спрямо пространството.
Обаче пространствените представи тънат в мрак, те не могат да произведат нищо. Едва с епохата на Галилей, Коперник и Джордано Бруно, пространството започва да играе своята голяма роля в човешкия светоглед. Дори и Птоломеевата система, макар и да работеше с пространството, беше замислена в тясна връзка с времето. Това, до което днес се стига, е съвременното подреждане на звездите в Космоса, а за древните светогледи за тях човек може само да се досеща как са възникнали те в съответните древни епохи. Представата за пространството, пространственият светоглед се превърна в нещо основно.
И по този начин, скъпи мои приятели, всяко човешко съждение се оказва ориентирано спрямо пространството.
Съвременният човек започна да се съобразява все повече и повече с пространството, не само по отношение на Космоса, но и по отношение на своето мислене. И днес ние сме застанали ако мога така да се изразя във върховата точка на това пространствено мислене.
към текста >>
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха пове
ден
ието на човека както в природата, така и в социалния живот.
Но в един строг и вътрешен смисъл каква е нашата далечна цел?
Да, скъпи мои приятели, ако дори и за миг се пренесем в мислите на онези духовни Същества, в чиито редици сме живели между смъртта и новото раждане и ако с техния духовен взор погледнем към еволюцията на човечеството преди известно време аз подробно описах тук в Дорнах средствата за постигането на подобни цели, ние веднага ще установим: През древните епохи от развитието на човечеството Древноиндийската, Древноперсийската и Египетско-халдейската епоха тези духовни Същества внимателно наблюдаваха поведението на човека както в природата, така и в социалния живот.
И тогава Боговете, ако ми позволите този израз, се вглеждаха в представите и действията на хората, и си казваха: Всъщност там долу те постъпват напълно според спомените си за това, което са изживели между нас тук горе. За халдейците и египтяните беше съвсем ясно, че земните хора могат да осъществят долу само това, което Боговете са решили или замислили горе. Когато Боговете поглеждаха надолу към Земята за да вникнат в мислите на своите, тъй да се каже, „родственици", те виждаха мисли и действия, които бяха сродни с техните мисли и действия.
към текста >>
Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеж
ден
ието, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, алхимикът се затваряше в своята лаборатория и се опитваше да вникне в божествената воля, която съединява и разделя веществата. Обаче Бог надничаше в тази лаборатория и там, в действията на алхимиците откриваше нещо свое, нещо сродно. Ако днес Боговете надзърнат в една лаборатория, всичко, което се прави там, ще им се стори безкрайно чуждо.
Там в духовния свят, от първата третина на 15 век насам, Боговете се изпълниха с убеждението, като че ли там долу хората са заети само със своите нелепости и вършат неща, които Боговете вече не разбират.
Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники. И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение.
към текста >>
Те си казват: Ами да, през последните столетия ние хората станахме съвършено отчуж
ден
и от Боговете.
Да, онези Богове, които насочваха делата и мислите на хората от Гръцко-римската епоха ли са в състояние да разбират днешния човек. Тези божествено-духовни Същества едва ли биха проявили някакъв интерес към това, което се прави в днешните лаборатории, в днешните клиники. И както преди време се изразих, ако Боговете можеха да надзърнат през прозорците на Земята, те най-малко биха се загледали в научните постижения на т.нар. професорско съсловие. И този факт засяга особено живо онези, които са докоснати от съвременното Посвещение.
Те си казват: Ами да, през последните столетия ние хората станахме съвършено отчуждени от Боговете.
Ние отново трябва да открием небесните мостове към божествено-духовния свят. И точно това се получава, скъпи мои приятели, когато човек приеме в себе си импулса на Антропософията. Ние искаме да преобразим нашите непонятни за Боговете мисли и представи, и да ги превърнем в мост към духовния свят.
към текста >>
Обаче всяка преценка, всяко съж
ден
ие в условията на пространствените измерения, е нещо земно.
Боговете, с които човек живее между смъртта и новото раждане имат поглед върху нещата, който е свързан предимно с времето, а не с пространството. Боговете изобщо нямат „възгледи", свързани с пространството, каквито човек развива тук на Земята. Този пространствен възглед е нещо специфично човешко. Собствено, човекът навлиза в пространството едва когато напусне божествено-духовния свят и слезе долу във физическия земен свят. Разбира се, от тази гледна точка всичко изглежда разположено в една пространствена перспектива.
Обаче всяка преценка, всяко съждение в условията на пространствените измерения, е нещо земно.
към текста >>
И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблю
ден
ия и изживявания.
През последната третина на 19 век духовното Същество Михаил стана повелител на всички духовни области, които по някакъв начин съответствуваха на Земната човешка еволюция. Докато Съществото Гавраил е по-скоро едно Същество, което е ориентирано към пасивните качества на човека, Михаил е подчертано активно Същество, той неудържимо пронизва нашето дишане, нашите артерии и нерви, с помощта на които съвместно с Космоса ние изработваме нашите човешки качества. И всичко това стои пред нас като едно неумолимо изискване от страна на Михаил: Да задвижим нашите мисли, да станем вътрешно активни!
И ние принадлежим на Михаиловата епоха само тогава, когато не оставаме бездейни или в очакване на външни и вътрешни просветления, а се включваме активно в „преработката" на всичко, което извличаме от света чрез нашите наблюдения и изживявания.
Ако някой замисля един експеримент, това в общи линии не е някаква дейност на неговия дух, а едно явление като всяко друго природно явление, само че ориентирано според човешкия разум. Обаче какво извлича днешният човек от експеримента? Фактически той не влага своите усилия в експеримента, той стои и чака; той изобщо не е активен, а да му се говори за някаква вътрешна активност, това той счита за нелепост и фантазия! В своите научни понятия той изобщо не е прекрачил в епохата на Михаил.
към текста >>
Само така могат да бъдат изгра
ден
и мостовете между хората и Боговете.
Ето защо Михаил е пратеникът на Боговете и той е изпратен долу за да улови онази част от еманципираното мислене, която човек превръща в духовно познание. И какво иска Антропософията? Антропософията иска да осветли цялата разсъдъчна дейност на човека, която е свързана с пространството, отново да я превърне в нещо свръхсетивно, тя работи отдолу нагоре и протяга, тъй да се каже, ръцете си отдолу.нагоре, за да улови протегнатите отгоре надолу ръце на Михаил.
Само така могат да бъдат изградени мостовете между хората и Боговете.
И Михаил стана предводител на тази велика епоха не за друго, а защото беше длъжен да пренесе интелектуалния щурм на човека „горе" в духовния свят междувременно той успя да утвърди категорията „пространство" в категорията „време" и да включи този щурм, респективно тази специфично човешка опитност в знанието на Боговете.
към текста >>
6.
7. СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Ако обаче ухото съществуваше единствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до наблю
ден
ието на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят.
Ако аз наблюдавам един предмет от физическия свят, моите очи запазват пълно мълчание. Ако долавям определен звук от физическия свят, моите уши също запазват пълно мълчание. Това означава: Чрез ухото аз съвсем не възприемам някакъв процес от вътрешните структури на ухото, аз възприемам нещо което от външния свят продължава в човешкото ухо, възприемам, тъй да се каже, „продължението" на външния свят.
Ако обаче ухото съществуваше единствено като съобщителна връзка с външния свят, ние никога не бихме могли да достигнем до наблюдението на онзи процес, който се разиграва в ухото независимо от физическия свят.
Но от друга страна, всички Вие добре знаете, че дори и външното сетивно впечатление да се премахне, остава известно последействие.
към текста >>
Външното наблю
ден
ие изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Външното наблюдение изключва подобни резултати; за да се стигне до тази среща между въздуха и астралните сили, човек трябва да навлезе в имагинативния свят.
Впрочем ако напредне до имагинативно познание, човек започва да различава и определени процеси в непосредственото обкръжение на Земята, например той започва да вижда как астралните сили проникват в Земната атмосфера, в Земния въздух; но що се отнася до човешкия организъм, там най-същественото е срещата между астралните сили и дихателния процес.
към текста >>
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблю
ден
ие.
В тази връзка е необходимо да си изясним и ритмичната смяна между състоянията на сън и будност.
Тази ритмична смяна може да бъде обхваната от сетивното наблюдение.
Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
към текста >>
Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на
ден
онощието, каквито са будността и съня.
Обаче нашите сетивни възприятия също са подложени на определена смяна, на определен ритъм. Ако не бяхме в състояние постоянно да прекъсваме нашите възприятия, те нямаше да имат никаква познавателна стойност за нашето съзнание. От личен опит Вие сигурно знаете, че продължителното съсредоточаване върху едно сетивно впечатление се отразява зле на съзнанието. Ние трябва просто да „скачаме" от едно сетиво към друго, от едно сетивно впечатление, към състояния при които липсват сетивни впечатления. За да опазим яснотата на нашето съзнание по отношение на сетивните впечатления, ние сме длъжни постоянно да „отдръпваме" сетивата от техните впечатления, или с други думи да упражняваме сетивната дейност на смени, с „прехвърляне" от едно сетиво на друго при значителна бързина на ритъма.
Но ние постигаме това и в много по-големите интервали на денонощието, каквито са будността и съня.
към текста >>
Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблю
ден
ие на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно.
Ако се обърнем към някои от вътрешните органи, да кажем бъбреците, ние едва ли бихме могли да твърдим доколкото изживяваме бъбречните процеси в себе си, че чрез тях влизаме във връзка с външния свят. Обаче доколкото изживяваме процесите, които се разиграват вътре в сетивата, ние изживяваме самия външен свят. Тук аз моля да се абстрахирате напълно от възгледите на официалната физиология. Аз имам предвид не тях, а съвсем достъпния до обикновеното човешко съзнание факт, а именно, че процесът, който се разиграва в сетивната област може да бъде схванат по-скоро като нещо, в което ние участвуваме активно, а не като механично продължение на външния свят в нашия организъм. Затова и нашето астрално тяло е най-близо до външния свят именно в сетивата.
Ако се отдадем на едно преднамерено сетивно наблюдение на външния свят, макар и това да не се отнася до всички сетива едновременно.
А докато спим, астралното тяло потъва напълно във външния свят. Така че от тази гледна точка сънят се явява като един вид усилено сетивно изживяване на външния свят. Когато затворите очите си, Вашето астрално тяло започва да се свива към вътрешността на главата; в този момент то Ви принадлежи. Ако погледнете навън, астралното тяло се изтегля към очите и, тъй да се каже, се включва във външния свят. Ако то изцяло се изнесе вън от Вашия организъм, тогава Вие заспивате.
към текста >>
Бу
ден
ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос.
Когато заставам пред един цвят, аз насочвам моето астрално тяло към очите и по точно към онзи процес, който възниква поради външното въздействие на цвета върху моите очи. Затворя ли очи, аз прибирам моето астрално тяло обратно в себе си.
Буден ли съм, аз прибирам моето астрално тяло от целия външен свят, от целия Космос.
В хода на дневното бодърствуване независимо дали по отношение на очите, ушите или останалите сетива аз извършвам безброй пъти с моето астрално тяло същия този процес, който извършвам и при събуждането. Естествено, в последния случай аз го правя тотално и по отношение на целия организъм. При събуждането аз изцяло прибирам моето астрално тяло. Разбира се, това прибиране или изтегляне на астралното тяло в мига на пробуждането, остава незабелязано за обикновеното съзнание, тъй както и самият сетивен процес остава незабелязан за обикновеното съзнание. Ако обаче напредналият до инспиративно познание човек успее да доведе този момент на пробуждането до своето съзнание, тогава се оказва, че това „влизане" на астралното тяло няма нищо общо с нашия видим свят, и че преди всичко е много трудно за астралното тяло да влезе отново в етерното и физическо тяло на човека.
към текста >>
Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от
ден
онощието.
Веднага след пробуждането, обикновеното съзнание се изправя пред външния свят и тъй да се каже светкавично свързва изживяванията на дихателния процес с изживяванията на останалия организъм. Обаче инспиративното съзнание има силата да разграничи тази експанзия на астралното тяло по разклоненията на дихателния процес и да я възприеме като нещо различно от останалите органични процеси. Естествено, те не протичат самостоятелно и изолирано.
Самият дихателен процес е интимно свързан с останалите органични процеси във всеки миг от денонощието.
Работата е там, че инспиративното познание може добре да разграничава тези неща. И ако то проучи как астралното тяло навлиза във физическото тяло по пътя на дихателния ритъм, пред нас се откриват такива подробности, които иначе остават напълно скрити и несъзнавани. След като опознаем всевъзможните разновидности които впрочем са съвсем обективни, а не субективни, емоционални състояния съпровождащи нахлуването на астралното тяло, ние вече знаем: човекът е не само сетивно същество, сетивен човек, но и дихателно същество, дихателен човек и като такъв дихателен човек, той има своите корени не другаде, а в света на Архангелои, според както е описан в моята „Тайна Наука". Съществата от свръхсетивния свят, които стоят с една степен над човека, действуват в неговия сетивен процес, а Съществата, които са с две степени над човека, действуват в неговия дихателния процес.
към текста >>
Припомнете си впрочем едно указание, което наскоро дадох тук, в Дорнах: В него описах как със своето астрално тяло и със своя Аз, между заспиването и пробуждането човек изживява макар и в обратна посока това, което той изживява бу
ден
с физическото си тяло в околния физически свят.
Какво става всъщност по време на сън?
Припомнете си впрочем едно указание, което наскоро дадох тук, в Дорнах: В него описах как със своето астрално тяло и със своя Аз, между заспиването и пробуждането човек изживява макар и в обратна посока това, което той изживява буден с физическото си тяло в околния физически свят.
към текста >>
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия
ден
, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували.
По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания. По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня. Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>
По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през
ден
я.
Нека да си представим едно нормално редуване на будност и сън... впрочем така изглеждат нещата и при неправилната смяна на тези състояния... нека да си представим, че една сутрин се пробуждаме, занимаваме се с нещо целия ден, вечерта лягаме и спим приблизително през една третина от времето, през което сме бодърствували. По този начин, между пробуждането и заспиването човек има поредица от изживявания, а именно неговите дневни изживявания.
По време на съня човек изживява макар и в обратна посока това, което е изживял през деня.
Естествено, сънищният живот протича с по-голяма скорост, така че Вие се нуждаете от много по-малко време, приблизително една третина от „дневното" време.
към текста >>
Нещата са така устроени, че Вие заспивате според законите на физическия свят; ако обаче Вие бихте заспивали не в етерното си и физическо тяло, а според законите на Вашето астрално тяло и Вашия Аз които Ви държат будни през целия
ден
тогава Вие изобщо не бихте могли да осъществите движението, за което става дума, просто защото бихте „изтекли" заедно с времето.
И какво става всъщност сега?
Нещата са така устроени, че Вие заспивате според законите на физическия свят; ако обаче Вие бихте заспивали не в етерното си и физическо тяло, а според законите на Вашето астрално тяло и Вашия Аз които Ви държат будни през целия ден тогава Вие изобщо не бихте могли да осъществите движението, за което става дума, просто защото бихте „изтекли" заедно с времето.
Да, когато сме в нашето астрално тяло и нашия Аз, те.е извън физическото и етерно тяло, ние сме подчинени на съвсем други закони.
към текста >>
И в същия момент докато Вашето астрално тяло, в противовес на законите, които го управляват между заспиването и пробуждането, навлиза чрез Вашия организъм в обикновения физически свят Вие сте прину
ден
и да пренесете бързо Вашите най-дълбоки и интимни душевни процеси в утрото на 23 Декември.
После Вие отново заспивате. При следващото пробуждане, благодарение на Вашите ретроспективни изживявания, Вие отново ще се окажете в утрото на 22 Декември. Вие сте минали през един вътрешен процес, благодарение на който сте се върнали назад. Така че когато се пробуждате на 23 Декември, този вътрешен процес Ви отвежда в утрото на 22 Декември. Вие се пробуждате.
И в същия момент докато Вашето астрално тяло, в противовес на законите, които го управляват между заспиването и пробуждането, навлиза чрез Вашия организъм в обикновения физически свят Вие сте принудени да пренесете бързо Вашите най-дълбоки и интимни душевни процеси в утрото на 23 Декември.
Това пренасяне става благодарение на Вашия Аз и Вашето астрално тяло.
към текста >>
А за човека тази сила е и
ден
тична със силата на спомнянето.
По този начин добиваме представа за нещо, което в друг случай винаги се изплъзва от съзнанието на човека. Обикновено той си представя времето като нещо, което постоянно „изтича". И всичко, което се разиграва във времето, също изтича заедно с времето. По отношение на пространството се знае, че това, което е „разтегнато" в пространството, може да бъде „сгъстено", като същевременно обаче расте и неговата сила на експанзия. Но същото се отнася и до това, което живее във времето, до онези душевни качества, които могат разбира се, стана дума само за едно сравнение да бъдат сгъстени във времето и да укрепят своята вътрешна сила.
А за човека тази сила е идентична със силата на спомнянето.
към текста >>
7.
8.ОСМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на сънови
ден
ия.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището.
Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения.
Образите имаха само бегла прилика със съновиденията. Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така. Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Образите имаха само бегла прилика със сънови
ден
ията.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения.
Образите имаха само бегла прилика със съновиденията.
Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така. Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Докато при сънови
ден
ията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
Имаше времена, когато всеки човек можеше да мисли и да говори за духовните светове, също както днешният човек може да разказва за нещата, които се преподават в училището. Аз често съм споменавал и преди: всичко, което древните виждаха в духовния свят, им се представяше под формата на образи, а не под формата на съновидения. Образите имаха само бегла прилика със съновиденията.
Докато при съновиденията се знае съвсем точно: Те са извлечени от реминисценциите, от физическата организация на човека, без да изграждат какъвто е случая с мислите един действителен свят, при имагинациите нещата не стоят така.
Имагинациите на древното ясновидство съвсем не идват от външния сетивен свят, те не се отнасят, тъй да се каже, до историческата действителност на човека; те идват от духовния свят, който е скрит зад очертанията на сетивния свят. Да, на времето духовният свят се откриваше на човека под формата на образи.
към текста >>
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произве
ден
ия на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Там не съществуваше също и никаква разлика между различните произведения на изкуството и това, което човек почиташе като мъдрост.
Докато днес човек се чувствува задължен да прави разликата: това, което човек почита като мъдрост е истина. А това, което създават художници, скулптори, музиканти то е фантазия.
към текста >>
И начинът, според който Гьоте внасяше ред в растителното и животинското царство беше напълно и
ден
тичен с начина, според който той твореше своето изкуство.
Във Ваймар, преди да се отправи към Италия, заедно с Хардер, той задълбочено проучи философията на Спиноза и се опита да проникне в божествено-духовния свят, който ни заобикаля отвсякъде. Гьоте се опита да проникне в този божествено-духовен свят до най-малките му подробности до зеления стрък на тревата, до процесите на цъфтежа и т.н.
И начинът, според който Гьоте внасяше ред в растителното и животинското царство беше напълно идентичен с начина, според който той твореше своето изкуство.
към текста >>
Защото и самата Земя освобо
ден
а от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо?
Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение.
През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове. И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньов
ден
",
ден
ят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия
ден
, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а во
ден
от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
По време на летните Мистерии човек беше обърнат към просторите на Космоса. Защо? Защото и самата Земя освободена от сковаващата прегръдка на зимния студ беше в един вид разширено състояние, като в едно грандиозно космическо издишване: Слята със своята атмосфера, слята с цялото си космическо обкръжение. През лятото човек се усещаше свързан с горните Богове.
И всъщност в разгара на лятото той търсеше онова, което днес бихме нарекли „Еньовден", денят, през който Слънцето стига до най-високата си лятна точка; той търсеше подходящия ден, за да се свърже в своите светилища с горните Богове; той търсеше, тъй да се каже, естествената връзка с цялото етерно обкръжение на Земята и то не за друго, а воден от порива си за жертвоприношение пред Боговете, които му откриваха собствените си космически мисли.
към текста >>
И как иначе, след като само през сту
ден
ите зимни дни и нощи човекът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през сту
ден
ите зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка.
Обаче по този начин мистерийният празник трябваше да се измести от сезона на лятото в сезона на зимата.
И как иначе, след като само през студените зимни дни и нощи човекът е здраво свързан и окован към покритата от сняг Земя, след като само през студените зимни дни и нощи нашата Земя прекратява космическите си и духовни връзки с атмосферната обвивка.
Да, през зимните дни и нощи човекът не живее в просторите на Космоса, а в това, което ако мога така да се изразя се корени под земната покривка, под почвата. Само че Вие, скъпи мои приятели, трябва добре да познавате това, което се намира там долу.
към текста >>
Едва по-късно дека
ден
тските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството.
Тържественият празник на Коледната Мистерия има подчертано демократичен характер. Това, което при дава истинското достойнство на човека, е неговото самостоятелно мислене. И Коледната Мистерия ще бъде видяна в нейната истинска светлина само тогава, когато се преодолее древния принцип: единият да принася жертва заради другите, „Единият и „другите" трябва да изживеят обединяващото чувство, което ги издига и изравнява с Христос, с онова Слънчево Същество, което напусна духовния свят и слезе на Земята. През първите 4 столетия след Христовото Събитие тези изживявания бяха все още много силни.
Едва по-късно декадентските мистерийни форми от Египет и Халдея отново простряха своите пипала над целия Рим и Западна Европа, като по този начин бих могъл да кажа омаломощиха до неузнаваемост истинското и първично християнство; те го „узакониха" и вкараха в такива традиции, от които човек трябва да се освободи напълно, ако иска да живее според истините на християнството.
Защото римското духовенство практически скри истинското християнство под одеждите на древната мъдрост.
към текста >>
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един
ден
той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Впрочем самото християнство просто копнее за това, че рано или късно, човек ще се устреми към своите духовни и свръхсетивни енергии; че един ден той няма да напуска своето тяло, за да се „разлива" в духовния Космос, а ще осъществява човешкото си достойнство вътре в самия себе си.
Той е „Човек" в най-пълния смисъл на тази дума тогава, когато е свързан със Земята; тогава, когато се бори за тази свързаност в онази част от годината, за която споменахме, че самата Земя е откъсната от духовния Космос, т.е. в сезона на дълбоката зима.
към текста >>
До съвсем скоро се смяташе например, че за да не се объркват „текущите сметки" на годишния календар, Велик
ден
ът трябва да се датира постоянно на 1 Април.
Впрочем, предстои ни да живеем в епоха, която няма да прилича по нищо на нашата сегашна действителност.
До съвсем скоро се смяташе например, че за да не се объркват „текущите сметки" на годишния календар, Великденът трябва да се датира постоянно на 1 Април.
Да, всичко трябваше да се свежда до материалистическото светоусещане за годишния цикъл.
към текста >>
Човекът трябва да се издигне до убеж
ден
ието, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина.
Да, човекът не трябва да остане в оковите на старата традиция, според която първата Коледна меса беше отпразнувана в „среднощния час".
Човекът трябва да се издигне до убеждението, че от неговия собствен душевен мрак ще се роди най-добрата му част, че от мрака на душата му ще засияе неговата чиста и нова утринна светлина.
Защото това е една несъмнена истина, скъпи мои приятели, че истинската светлина ще се роди от мрака. Само че занапред от този мрак не трябва да се поражда мрак и само мрак, а именно светлина.
към текста >>
8.
9.ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 24 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
по времето на нашия Еньов
ден
, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят.
Вчера трябваше да говоря пред Вас за онези епохи, които предшестваха Мистерията на Голгота и Вие помните, че най-забележителната роля тогава се падаше на Мистериите, които се празнуваха в разгара на лятото. Да, в разгара на лятото човекът както впрочем и самата Земя се чувствуваше отворен пред необятните простори на Космоса и свързваше душата си с определени извън-Земни сили. В предхристиянските епохи ръководителите на летните Мистерии имаха да изпълняват важни задачи пред съответните народи. Една от тях изискваше: В разгара на лятото, т.е.
по времето на нашия Еньовден, човешките души трябваше да се обърнат Към божествено-духовните светове и да им принесат в жертва своя чувствено овладян мисловен свят.
Защото ръководителите на Мистериите добре знаеха, че ако не предприемат нещо всичко, което се откриваше на човека в хода на годишния цикъл, се оказваше изложено на страшни луциферически изкушения. И те правеха така, че в разгара на лятото, когато Земята, тъй да се каже, широко размахваше крилата си в просторите на Космоса, човекът жертвуваше целия си мисловен свят.
към текста >>
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеж
ден
ието, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
Вчера споменах, че в хода на еволюцията определени народи стигаха по един сетивен начин до убеждението, че вместо към летните Мистерии, те трябва да се обърнат към зимните Мистерии.
И все пак, в нашия залязващ усет за Коледния празник е заложена алтернативата: От една страна човекът може да се устреми към тази зимна нощ, за да търси раждането на Спасителя; от друга страна обаче, човекът, който преследва пътищата към Духа, може да се устреми към тишината на своето сърце и там да търси Коледната нощ, понеже знае, че по това време на годината той е най-близо до самотния живот на Земята. Защото по това време на годината Земята също е откъсната от Космоса и покрита от сняг и скована от студ живее своя собствен живот.
към текста >>
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свобо
ден
полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Да, онзи човек, който се учеше да разчита космическите надписи както нашият съвременник примитивно и бавно се учи да свързва мъртвите букви той знаеше, че всяко растение му открива нещо от тайните на Космоса; и ако погледът му политаше свободно над чудесния растителен свят или над животинския свят, този свободен полет се превръщаше в познание, превръщаше се в четене.
Това беше част от обучението на окултните кандидати в древните Мистерии. Обаче ръководителите на Посвещението не предлагаха тези неща на учениците като че ли ги четяха от някаква книга; те просто им поверяваха това, което узнаваха в инспирациите си от т.нар „Годишен Бог" за тайните на годишния цикъл и неговото значение за човешкия живот.
към текста >>
Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята мла
ден
чески растежни сили.
После идваше лятото. И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н.
Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята младенчески растежни сили.
И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса. Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят.
към текста >>
И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята мла
ден
чески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса.
После идваше лятото. И тогава за да прозвучи великият космически Логос в действие влизаха същите букви и думи, обаче поради проме-ните в Слънчевата светлина и топлина, те ставаха съвсем други, също както и първите зелени стръкове, които разказваха за дълбоките тайни на човешкото физическо тяло, се преобразяваха под лятното Слънце в цветове, плодове и т.н. Всеки можеше да се вглежда и да чете в пъстрите багри, които свързваха като с целувка безбройните Слънчеви лъчи и бликащите от Земята младенчески растежни сили.
И в неповторимия, далечен и нежен тътен на космическите сили, струящи над бликащите от Земята младенчески сили, можеха да се прочетат всички планетарни тайни на нашата Земя, на онази Земя, която всяко лято се устремява към далечните простори на Космоса.
Човекът се усещаше безкрайно близък и дълбоко свързан със своята Земя, която в тоя миг откриваше лицето си пред Космоса, пред звездния свят.
към текста >>
И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на пове
ден
ие.
И всичко, което беше скрито и недостъпно в просторите на звездния свят, сега можеше да се прочете там в цъфтящите букви, в озарените от багри и красота цъфтящи букви на земните растения. Да, там ясно можеше да се види как слизайки от духовния свят в земната си инкарнация човекът привлича от всички небесни сфери етерните субстанции на своето собствено етерно тяло.
И тайните на това етерно тяло можеха на свой ред да се открият по-късно в самия етерен живот, който пулсираше между Земята и Космоса под формата на Мировия Логос онзи Миров Логос, който караше растенията да цъфтят, а животните да устройват своите общества и норми на поведение.
към текста >>
Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в пове
ден
ието на най-незначителните представители на животинския свят, дори в пове
ден
ието на насекомите.
С наближаването на есента обаче, буквите на Мировия Логос отново добиваха друг смисъл, Слънцето прибираше своята топлина и светлина, а растенията търсеха закрила в това, с което лятното Слънце даряваше Земята. Буйният летен живот замираше, но растенията притежаваха вече онези сили, които бяха вложени в семената. Отново се оповестяваше всичко, което Мировият Логос сам беше вписал в Земния лик с помощта на цветята и растенията; отново се оповестяваше всичко, което криеха в себе си животинските видове. Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат по полета на птиците.
Най-дълбоки и интимни космически тайни можеха да се разчетат дори в поведението на най-незначителните представители на животинския свят, дори в поведението на насекомите.
През есента те също търсеха закрила, променяха своите форми и т.н. Напредвайки в своята космическа самотност, Земята пробуждаше своето „себесъзнание".
към текста >>
И тогава той ръково
ден
от Посветените насочваше своя душевен поглед към онова свръхсетивно Същество, което ние означавам с името Михаил.
Тайните на човешкото астрално тяло се извличаха от откровенията на Логоса в цъфтящите и увяхващи растения, от завиращите се в почвата насекоми и т.н. Да, човекът постепенно разбираше, че ако иска да постигне истинското си достойнство, той трябва да се обърне към духовния свят.
И тогава той ръководен от Посветените насочваше своя душевен поглед към онова свръхсетивно Същество, което ние означавам с името Михаил.
към текста >>
Душевните наблю
ден
ия, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд.
После обаче идваше онзи сезон от годината, който съответствува на днешната Коледа. През този сезон Посветените от „Годишния Бог" показваха на своите ученици онези особености, които проличават в замръзването на водата, онези художествени форми на милиардите снежинки, от които е изтъкана бялата пелена на зимата. И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот.
Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд.
Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата. Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили. Да, погледът беше изместван от физическата светлина към физическия мрак.
към текста >>
Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък пове
ден
ието на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
И ако през есента „четенето" в природния свят, за което стана дума, се превръщаше в едно сетивно познание, сега то израстваше до един богат вътрешен живот. Душевните наблюдения, които през по-ранните годишни времена протичаха успоредно с външния физически труд, сега се превръщаха в задълбочен духовен труд. Целият живот прерастваше в едно мистично задълбочаване, в мистика. Човекът знаеше, че може да проникне в себе си и в най-дълбоката си Азова същност, само тогава, когато успее да „разчете" всичко, което Мировият Логос е втъкал в снежната покривка на Земята. Посветените от „Годишния Бог" бяха длъжни да разпознават неговия почерк в годишния сезон на зимата.
Техният поглед ставаше все по-остър, така че те можеха да проследяват живота на покълващите семена или пък поведението на насекоми-те, които се опитваха да презимуват, издирвайки подземните сили.
Да, погледът беше изместван от физическата светлина към физическия мрак.
към текста >>
Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеж
ден
ие и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус.
Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма. Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коле
ден
празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие.
Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коле
ден
празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коле
ден
празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
Само тогава човечеството ще продължи напред, без да застине в своето развитите и без да гледа постоянно назад към това, което Библията съхрани за духовния подвиг на Христос Исус. Само тогава хората ще стигнат до дълбокото убеждение и разбиране, че от Голгота насам, Христос е свързан с нашата Земя и стига човек да поиска, Христос неизбежно ще му се открие. Само тогава човечеството ще стигне до ощастливяващото разбиране на истината, че както някога Коледната нощ идваше след есенния Михаилов празник, така и сега след новото откровение на Михаил през последната третина на 19 век влиза в силата си един нов Коледен празник, благодарение на който човечеството трябва да се извиси до едно ново духовно раждане, което е безусловно необходимо, понеже в противен случай човечеството ще тръгне по грешен път и Земята едва ли ще постигне бъдещата си духовна форма.
Днес ние живеем в една епоха, когато съвсем не е достатъчно да почитаме ежегодния Михаилов празник и ежегодния Коледен празник, днес ние живеем в една епоха, която призовава: Хора, погледнете дълбоко навътре в душата си и там вие трябва да съзрете новото откровение на Михаил от последната третина на 19 век; там вие трябва да откриете пътя към истинския Коледен празник, а именно свързването с Духа, свързването с истинския Христов Дух, който изисква не само вяра, но и упорито, жертвоготовно и честно познание.
към текста >>
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коле
ден
празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
И чак тогава ние ще разберем думите, които са записани в Евангелието: „Аз мога да ви открия още много неща, само че не сте още достатъчно силни, за да ги понесете." Но човечеството е така устроено, че то ще понася все повече и повече от това, което Христос има да му каже. Човечеството съвсем не е устроено така, че да остане в плен на онези сили, които искат да спъват неговия напредък и които неизменно сочат към канонизираните мъртви букви, с които беше документирана Мистерията на Голгота. Да, ние трябва да сме наясно, че тези противникови сили имат единствената задача да лишат човека от живия и преобразяващ Христов Импулс. Защото нашата епоха изобщо не разчита на тези, които са тъй да се каже прехласнати в космическата пролет на външния свят, която ни се открива ежегодно в светлото, възторжено сияние на физическата природа. Тази природа въпреки неописуемата си красота не може да ни покаже пътя към духовния свят.
Съвременната епоха изисква от нас да открием пътя от Михаиловия празник към новия Коледен празник, защото в този път човек може да изживее не друго, а поредния космически изгрев на Духа.
Обаче ние никога не бихме могли да открием този път, ако в нашето физическо съществувание се поддаваме на илюзията, че светлината идва от външния живот, от външната земна цивилизация, от външната земна култура. Ние трябва да отворим очите си за истината, че човекът е обкръжен от пълен мрак, но че единствено в този пълен мрак той може да издири онази светлина, която Христос внесе във Земята чрез тялото на Исус от Назарет.
към текста >>
Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коле
ден
импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния
ден
.
Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха.
Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коледен импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден.
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коле
ден
импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
Да останем будни в дълбоката и чиста тишина на тази вечер, да изпълним душите си със светлината на Витлеемската звезда точно това е най-дълбокото Коледно Посвещение за нашата съвременна епоха. Всичко останало общо взето представлява само външната фасада на този Коледен импулс, който ние можем да пренесем от днешната вечер в утрешния ден.
И тогава тази нощ ще стане за нас не само символ, защото символът ще оживее и ние може би ще се замислим колко дълбоко и всеотдайно трябва да се свържем с порива към Духа, който занапред ще изгрее във всички благочестиви и смели човешки сърца; поривът, който в същото време ще тържествува и под формата на истинския Коледен импулс; поривът към онзи Дух, който през Коледната Витлеемска нощ поиска да се инкарнира в човешкото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>
9.
10.ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 29 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Тези природни закони го пронизват отвсякъде, тъй като чрез своя физически и етерен организъм, той е включен във външния приро
ден
свят.
От една страна пред човешкото мислене и пред човешкия сетивен живот застава т.нар. природна необходимост. Човекът се чувствува зависим пред тъй да се каже „железните" природни закони, които той намира навсякъде във външния свят.
Тези природни закони го пронизват отвсякъде, тъй като чрез своя физически и етерен организъм, той е включен във външния природен свят.
към текста >>
И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в да
ден
ия момент.
Аз многократно съм изтъквал една характерна особеност на съвременната естественонаучна епоха. Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против".
И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент.
Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока. Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Това, че той се чувствува свобо
ден
твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
Тази характерна особеност се състои в това, че естественонаучната епоха се стреми да пренесе желязната необходимост на природните явления в чисто човешката област на мислите, чувствата и волята. Последователите на естественонаучните светогледи разглеждат човешката свобода като нещо абсурдно или като една пълна илюзия, която възниква в човешката душа само защото човекът просто застава със своята воля пред едно решение, за което съществуват доводи „за" и „против". И практически решението взема не той, а доводите, които се оказват по-силни в дадения момент. Така че по-силните доводи закономерно побеждават по-слабите доводи. С други думи, средната сумарна величина на най-разнородни импулси, които действуват върху него през целия му земен живот, изтласква човека в една или друга посока.
Това, че той се чувствува свободен твърдят хората с естественонаучно мислене идва от обстоятелството, че в своята цялост, диаметрално противоположните доводи „за" и „против", образуват твърде сложно силово поле, в което единият вид доводи неусетно вземат превес и човек се оказва изтласкан в сферата на едно „решение", което естествено няма нищо общо с неговата свободна воля.
към текста >>
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубе
ден
ия слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Срещу подобно обяснение на нещата обаче застава не само етичното съображение, че истинското достойнство на човека изключва тази възможност човекът да хвърчи като топка между доводите „за" и „против", а и едно особено чувство, което за непредубедения слушател е вън от всяко съмнение: чувството за свобода на човешката воля; и ако по силата на някаква теория той греши в усещането си за свободата, той би могъл също така да греши и в своите елементарни сетивни усещания.
Изобщо, ако в своята чувствена сфера човекът би могъл да бъде измамен относно изживяването на свободата, той би могъл да бъде измамен и в изживяването на червения и зеления цвят, мажора, минора и т.н. Ето защо е извънредно характерно, че в новите естественонаучни възгледи така високо се цени теоретичният елемент, тъй като с неговата помощ човешките действия и човешката воля могат да се вмъкнат в рамките на абсолютната и безусловно природна необходимост.
към текста >>
И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното прови
ден
ие.
От лекционния цикъл, който започнах тук на 24 Декември 1922, Вие вече разбрахте, че така нареченото естественонаучно мислене съвсем не е толкова древно, както сме свикнали да смятаме. Ако се върнем към някоя от древните епохи, там ние ще открием едно човешко светоусещане, което е толкова едностранчиво-духовно, колкото и днешното светоусещане е едностранчиво-натуралистично. И колкото по-назад се вглеждаме в тези отминали епохи, толкова по-малко ще откриваме в тях това, което днес наричаме природна необходимост; защото в своя неповторим мисловен тембър, в своето звучене, природната необходимост при гърците беше нещо съвсем друго.
И ако се отправим още по-назад, тогава на мястото на природната необходимост, ние ще открием такива силови въздействия, които според своята цялостна характеристика, бяха по-скоро свързани с божествено-духовното провидение.
Докато днес, ако ми позволите този тривиален израз, според учените целият свят е изпълнен с природни сили, през древността мислителите навсякъде в света откриваха духовни сили, които също както и хората действуваха с определени цели, само че техните цели бяха много по-мащабни от човешките цели. Да, човекът беше потопен всред необозримото силово поле на определени духовни цели, на определени духовни намерения. И в това духовно светоусещане, човек насочваше погледа си към божествено-духовните сили, които определяха мотивите на неговата воля. Когато в естественонаучен смисъл днес човек мисли, той се усеща детерминиран чрез природните сили и природните закони. В древността той се усещаше детерминиран от неоспоримите духовни сили и духовни закони.
към текста >>
И все пак в космическата еволюция доколкото от една страна тя е приро
ден
процес, а от друга: Откровение на Духа може да се вникне и то твърде дълбоко.
И все пак в космическата еволюция доколкото от една страна тя е природен процес, а от друга: Откровение на Духа може да се вникне и то твърде дълбоко.
Това може да стане само с помощта на Антропософията. Само тя може да вникне в целия смисъл на този дълбок и разтърсващ душата проблем.
към текста >>
Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблю
ден
ия и експерименти.
Обаче всеки, който се наеме да разгледа душевния и духовен живот на човека, всъщност изцяло следва същия изследователски подход. Психолозите с право се боят да се изправят пред цялостното обяснение на човешката проблематика. Те прибягват до „тясната специализация" и се опитват да свържат в едно цяло съвсем разнородни фрагменти на мисли, чувства и т.н., надявайки се, че така могат да основат една добра психология.
Също както учените в клиниката или физико-химическата лаборатория се опитват да изковат един вид „мироглед на физическите сили", изхождайки само от отделни казуси, наблюдения и експерименти.
към текста >>
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеж
ден
ието: Чрез своите изследвания, наблю
ден
ия и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед.
Обаче в действителност подобни опити никога не водят до едно цялостно обхващане на реалния свят, нито в областта на физическите, нито в областта на духовните явления. Аз далеч не искам да кажа нещо лошо за тези тясно специализирани изследвания, напротив, както знаете многократно съм ги оправдавал в една или друга от моите лекции.
Но това още повече ни задължава да кажем: След като по този начин чрез взаимодействието между отделните си фрагменти природата и светът не се откриват на човека, ние стигаме до убеждението: Чрез своите изследвания, наблюдения и експерименти, човекът никога не може да си изгради един правилен и озарен от истината светоглед.
Естествено, човек може да изследва черно дробните клетки или чернодробните процеси, както и мозъчните клетки или мозъчните процеси; в тези насоки той несъмнено може да стигне твърде далеч. Само че те го отвеждат в странични пътища, а не към главната цел. Ето защо правилен възглед за цялостния човешки организъм по този начин не може да се получи, понеже в случая липсва една ръководна, една всеобхватна идея за устройството на човешкия организъм. Ако тя съществуваше, тясно специализираните изследвания щяха да имат съвсем друг вид, а не както днес химията или астрохимията, физиката или астрофизиката, биологията и т.н. напразно се опит ват да стигнат до един правдоподобен образ на външния свят и да обяснят как си взаимодействуват различните природни сили и закони.
към текста >>
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един
ден
процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задоволително биологическо обяснение.
Разбира се, може да се възрази: да, вероятно един ден процесите в черния дроб и мозъка на човека ще намерят своето задоволително биологическо обяснение.
Обаче на свой ред ние можем да кажем: Естествено, само че взаимодействията между черния дроб, мозъка и т.н. са свързани с целия човешки организъм. Но дори и да се обърнем само към отделните процеси, ние рано или късно ще сме в състояние да се доберем до цялостния образ на човешкия организъм, включващ в себе си всевъзможни въздействия химически, физически, биологически и т.н.
към текста >>
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е
ден
онощният цикъл.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл.
В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони. В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси. И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>
В хода на
ден
онощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл. В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони.
В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси.
И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>
И ние бихме могли да обобщим: Всъщност
ден
онощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
Един такъв всеобхватен и тотален пример, взет от външния свят, е денонощният цикъл. В този случай тоталността идва от взаимодействието на цял ред природни закони. В хода на денонощния цикъл както в нашето обкръжение, така и в самите нас се разиграват най-различни физически и химически процеси.
И ние бихме могли да обобщим: Всъщност денонощният цикъл е един вид „времеви" организъм, включващ в себе си ред природни процеси, всеки от които ние можем да изучим отделно.
към текста >>
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния приро
ден
свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на
ден
онощния и годишния цикъл.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него. Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са и
ден
тични със самия него.
Бихме могли да кажем сигурен съм, че дори и зад тези бегли думи, Вие ще се досетите колко дълбоки и сериозни са нещата, че само ако на един човек липсва абстрактното отношение към външния природен свят, което го тласка към днешните физически и химически експерименти, имащи за цел да обяснят явленията в ботаниката или зоологията, само ако отхвърли цялата естественонаучна абстракция, той може да добие усет за космическия организъм на денонощния и годишния цикъл.
И добивайки този усет, той открива, че нещата тук всъщност са идентични със самия него.
Позволете ми да обясня какво имам предвид.
към текста >>
Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на
ден
онощието: състоянията на будност и сън.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно.
Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън.
Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство. Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
Знаем, че докато човек е бу
ден
, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство.
Обаче дори и един повърхностен поглед ни убеждава, че спрямо годишния цикъл, човекът има известна свобода; спрямо годишния цикъл той има относително свобода. Антропософският светоглед подчертава този факт още по-ясно. Защото антропософското обяснение насочва нашето внимание първо към онези две редуващи се състояния, които са присъщи на всеки човек в хода на денонощието: състоянията на будност и сън.
Знаем, че докато човек е буден, неговото физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и неговият Аз се намират в относително единство.
Докато човек спи, в леглото остават тясно преплетените физическо и етерно тяло, а вън от тях са астралното тяло и Азът.
към текста >>
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е бу
ден
, тогава установяваме следното.
И когато с помощта на антропософското познание, за което Вие сте осведомени от нашата литература, се обърнем към физическото и етерното тяло на човека в зависимост от това дали той спи или е буден, тогава установяваме следното.
към текста >>
Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тен
ден
ция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство. Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е. ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот.
Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество.
И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
И по време на съня тази тен
ден
ция получава явен превес над всички други процеси.
Когато астралното тяло и Азът са извън физическия и етерен организъм, тогава в този физически и етерен организъм възниква един живот, какъвто във външната природа можем да намерим само в минералното и растително царство. Обстоятелството, че физическият и етерен организъм на човека включват в себе си и такива процеси, които не са само минерални и растителни, се дължи на особената организация, зависеща от временното присъствие на астралното тяло и Азът в човешкия организъм. Ако със своето астрално тяло и своя Аз човекът не се потопи навреме, т.е. ако закъснее да се потопи във физическото си и етерно тяло, тогава той би останал в сферата на минералния и растителен живот. Но в мига на заспиването, човекът попада под действието на една тенденция, която се стреми да го превърне в минерално-растително същество.
И по време на съня тази тенденция получава явен превес над всички други процеси.
към текста >>
Неудържимият и бликащ от мла
ден
чески сили живот започва.
Човекът от съвременната космическа епоха е организиран именно в съответствие с тази външна природа. Той може свободно и безпрепятствено да отправя своя физически поглед към тази физическа природа. Той спокойно може да съзерцава всички фази на пролетния растеж, на пролетното цъфтене. В мига, обаче, когато човек получи определени инспирации и имагинации, тогава с помощта на потопеното си в съня физическо тяло, той ще съзре сезона на лятото. Защото да спиш, това означава: Пролетта и лятото да навлязат във физическото и етерно тяло.
Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва.
И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса. Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и бу
ден
човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която
ден
ем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеж
ден
ието: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
Неудържимият и бликащ от младенчески сили живот започва. И когато ние се пробудим, т.е когато Азът и астралното тяло отново се приберат в човешкия организъм, тогава този неудържим и бликащ живот на физическото и етерно тяло изведнъж утихва. За духовно обучения поглед сега започва един живот във физическия и етерен организъм на човека, който е твърде близък до есенния и зимен живот на цялата планета. И практически, ако ние проследим човека в редуващите се периоди на будност и сън, неизбежно ще установим един сбит и микрокосмически образ на есен, зима, пролет, лято. Да, необходимо е само да проследите физическия и етерен организъм на един човек в рамките на 24 часа естествено със средствата на антропософското познание и Вие ще установите един цял годишен цикъл в областта на микрокосмоса.
Така че, ако вникнем истински и дълбоко в спящия и буден човек, в тази негова част, която нощем остава в леглото и другата част, която денем бди и действува във външния свят, тогава ние стигаме до убеждението: Ето, в микрокосмически смисъл, през изтеклите 24 часа се извърши един цял годишен цикъл.
към текста >>
Азът и астралният организъм на човека са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато човек е бу
ден
.
По време на бодърствуването нещата са поставени обратно. Тогава за физическото и етерно тяло настъпва зима.
Азът и астралният организъм на човека са обърнати към онези космически сфери, с които те могат да поддържат връзка, докато човек е буден.
Когато Азът и астралното тяло се потопят във физическото и етерно тяло, тогава за тях за Азът и астралното тяло настъпва лято. Отново имаме сливане между зима по отношение на физически-етерния организъм, и лято по отношение на Азът и астралния организъм.
към текста >>
Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; бу
ден
ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима.
Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято.
Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято. Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин. Вътре в човека винаги има и лято, и зима. Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
Докато за външния приро
ден
свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин.
Нали разбирате ако разглеждаме Земята, в нейните различни географски области, ние ще имаме едно временно и лято, и зима; само че ние не можем да вместим тези годишни времена едно в друго. Обаче в човека непрекъснато има едно взаимно проникване на микрокосмическото лято и микрокосмическата зима. Спи ли човек, неговото физическо лято се слива с неговата духовна зима; буден ли е човек неговата физическа зима се слива с неговото духовно лято. Във външната природа човек има обособените лято и зима под формата на годишния цикъл, в себе си обаче, той постига едно микроскопическо сливане, така че разполага с една постоянна зима и с едно постоянно лято.
Докато за външния природен свят, зима и лято се редуват във времето и в една географска област цари или зима, или лято, за човешкото същество тези две течения са взаимно вплетени и съществуват едновременно, макар и по един твърде особен начин.
Вътре в човека винаги има и лято, и зима. Само че веднъж духовното лято е свързано с телесната зима, а друг път духовната зима е свързана с телесното лято.
към текста >>
Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твър
ден
ие могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кон
ден
зиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето.
Ако с така извоюваните познания погледнем навътре в себе си в подкрепа на това твърдение могат да се посочат още много факти ние стигаме до един обобщен и „кондензиран" вид на всичко онова, което иначе е разтеглено в хода на времето.
И едва сега, след като разглеждаме нашата човешка същност по този нов начин, ние започваме да внасяме нещо ново и в отношението ни към времето и неговото протичане.
към текста >>
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и сту
ден
о мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество.
Открием ли в себе си центъра, където взаимодействуват физическите, душевните и духовни космически сили, ние можем да се обърнем по съвсем друг начин към външния свят. Тогава човешката воля се устремява към истинското художествено творчество, а накрая и към такова отношения спрямо външния свят, което е не просто едно пасивно познание, а по-скоро светла и радостна саможертва и тази саможертва бих могъл да опиша по следния начин.
Човекът не гледа вече в света с абстрактното и студено мислене на своята глава; той започва да гледа в света с цялото си същество.
Той започва да се намесва в живото и мощ но развитие на света по съвсем друг начин, отколкото се намесваше в досегашните факти на ежедневието. Живото и мощно развитие на света неусетно се превръща за него в един нов култ, в един космически култ. И отсега нататък във всеки миг от живота си, човек може да свещенодействува в този космически култ. Всеки земен култ е само един символичен образ на космическия култ. Да, този космически култ е истинската кулминация на всеки земен култ.
към текста >>
10.
11.ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 30 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отда
ден
с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва.
От известно време при мен започнаха да пристигат млади теолози, християнски теолози, които привършваха теологичното си обучение. На всички тях предстоеше една или друга пасторска кариера.
Те идваха при мен и заявяваха приблизително следното: За нас е пределно ясно, че в края на своето обучение днешният млад теолог дори да е отдаден с цялото си сърце на университетската теология няма под краката си здрава и сигурна почва.
Теологично-религиозното движение постепенно навлезе в такива форми, които не позволяваха на младите пастори да включат в своите проповеди и в цялата си духовна дейност могъщите и живи сили на Мистерията на Голгота. Младите теолози не можеха да се проникнат от съзнанието, че чрез Мистерията на Голгота стана нещо изключително важно, а именно, че Христовото Същество, което по-рано обитаваше в духовните светове, се свърза със Земния живот на човека и продължи да работи там, в Земния живот и в Земната степен на човека. И аз съвсем ясно долавях как в душите на тези хора, които идваха при мен, се пораждаше едно силно предчувствие: ако всички ние искаме християнството да остане живо и да ръководи нашия духовен живот като една действителна сила, тогава абсолютно необходимо е да се извисим до едно радикално обновление на целия теологически импулс, на целия религиозен импулс. А по начало не съществува никакво съмнение: Истинската сила на религиозния импулс се проявява по такъв начин, че пронизва от край до край мислите, чувствата и волята на човека.
към текста >>
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, во
ден
и от същата незадоволеност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
След известно време тези млади хора отново дойдоха при мен.
Както и бях предвидил, те споделиха, че много от начинаещите теолози са се присъединили към тях, водени от същата незадоволеност по отношение на университетската подготовка, която се оказваше съвсем недостатъчна за тяхната пасторска кариера.
Налице бяха всички изгледи, че кръгът се разраства.
към текста >>
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убе
ден
: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Не пропуснах да отбележа и нещо друго, на което Антропософското Движение разчита, а именно на обстоятелството, че днешният човек, търсещ пътя към Антропософското Движение, е дълбоко убеден: духовни те истини, които се откриват на съвременното човечество, нахлуват в него не като нещо друго, а като познание.
Всичко онова, което днес има някакво значение за духовния живот на човека, идва като познание. Естествено не става дума за това, че един човек, намиращ се вътре в Антропософското Движение, трябва да прояви компетентност в една или друга научна област. Антропософското Движение не изисква от своите последователи каквито и да са научни амбиции или заложби. Както вече казах, антропософските истини са лесно достъпни за здравия човешки разум, стига той да не е деформиран от някакъв предразсъдък. Аз подчертах още, че след като достатъчно голям брой хора биха намерили пътя към Антропософското Движение, всичко онова, което е необходимо за религиозните цели и религиозните идеали, постепенно ще се обособи вън от Антропософското Движение.
към текста >>
Ако човек има нужда от подходящ съвет в да
ден
а област, въпрос на дълг е този съвет да му бъде да
ден
веднага.
Движението беше основано независимо от мен, независимо от Антропософското Общество, макар и съветите ми да бяха приети от тези хора. Онзи, който положи основния камък и тъй да се каже извърши първото свещенодействие, се намираше под моите внимателни грижи, но това не означава, че аз имам намеса в основаването на това Движение. Корените на това Движение са в самото него, а указанията, които то получи от мен са нещо съвсем друго.
Ако човек има нужда от подходящ съвет в дадена област, въпрос на дълг е този съвет да му бъде даден веднага.
към текста >>
Тези съвети бяха да
ден
и с любов и преклонение към онези сили, които успяха да пробудят за живот новото религиозно Движение.
И все пак това религиозно Движение получи от нас съвети и указания за изграждане на една истинска духовна общност, която да е в съответствие с днешната степен от развитието на човечеството.
Тези съвети бяха дадени с любов и преклонение към онези сили, които успяха да пробудят за живот новото религиозно Движение.
Впрочем, то възникна по един правилен начин, само защото се съобрази с всичко, което пулсира вътре в Антропософското Движение, получавайки от него своята здрава основа, дирейки помощ и указания от онези, които са участници в Антропософското Движение и т.н. и т.н. След като враговете на Антропософското Движение обаче оправдават всяко посегателство срещу нас, тези неща трябва да се уточняват най-прецизно. И друг път съм споменавал, че не можем да стоим честно в Антропософското Движение и в същото време да твърдим: Гьотеанумът в Дорнах изигра решаващата роля при основаване то на новото Движение.
към текста >>
Ето защо е необходимо без каквито и да е уговорки и без бремето на новосъзда
ден
ото Движение Антропософското Движение да си остане Антропософия.
За човешкия организъм е просто невъзможно кръвноциркулаторната система да се превърне в нервна система и нервната система да се превърне в кръвноциркулаторна. Функциите на отделните системи в човешкия организъм са строго разграничени. Само тогава те могат да си взаимодействуват по правилен начин.
Ето защо е необходимо без каквито и да е уговорки и без бремето на новосъздаденото Движение Антропософското Движение да си остане Антропософия.
За гордост и високомерие тук няма място. И все пак: Тези, които вече са намерили пътя към Антропософското Общество, те не се нуждаят от религиозно обновление!
към текста >>
За неща от такава изключителна важност, ние трябва да сме пределно точни; защото днес се очертава и една друга тен
ден
ция, която смесва нещата.
Споделих тези неща с Вас не защото съм загрижен, че Антропософското Движение би могло да бъде под копано по някакъв начин, споделих ги не с някакви лични намерения, а по силата на необходимостта. С тази необходимост е свързано и всичко онова, което ще ни улесни да вникнем в единствено правилния възможен начин на действие.
За неща от такава изключителна важност, ние трябва да сме пределно точни; защото днес се очертава и една друга тенденция, която смесва нещата.
Да, днес ясното мислене е необходимо навсякъде.
към текста >>
Аз впрочем съм убе
ден
, че онези изтъкнати и забележителни личности, които основаха Движението за религиозно обновление, ще се възпротивят с всички сили срещу подобно твър
ден
ие; от друга страна те ще вложат цялата си енергия, за да попречат на девиза: Нашите съмишленици се крият вътре в Антропософското Движение.
Аз впрочем съм убеден, че онези изтъкнати и забележителни личности, които основаха Движението за религиозно обновление, ще се възпротивят с всички сили срещу подобно твърдение; от друга страна те ще вложат цялата си енергия, за да попречат на девиза: Нашите съмишленици се крият вътре в Антропософското Движение.
към текста >>
11.
12.ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 31 Декември 1922
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Докато човек е бу
ден
, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване.
Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято. Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
В същото време, пробу
ден
и от сетивните впечатления на външния свят, пробу
ден
и от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Подобни са техните съотношения и по време на бодърствуване. Докато човек е буден, неговото физическо и етерно тяло се намират в един вид есен и зима.
В същото време, пробудени от сетивните впечатления на външния свят, пробудени от мислите, които човек изработва относно външния свят, човешкото астрално тяло и неговата Азова организация навлизат в един вид пролет и лято.
Отново вътрешната пролет и вътрешното лято се срещат с вътрешната есен и вътрешната зима.
към текста >>
Днес официалната наука не може да стигне до този извод, понеже тя е в пълно неве
ден
ие спрямо човешкото същество.
По този начин обаче възниква нещо, което се свежда приблизително до следното: Зимните процеси неутрализират летните процеси и от друга страна летните процеси неутрализират зимните, така че се стига до един вид равновесно положение.
Днес официалната наука не може да стигне до този извод, понеже тя е в пълно неведение спрямо човешкото същество.
При човека природните сили действуват по такъв начин, че зима и лято ако ми позволите този начин на изразяване постоянно работят за своето взаимно неутрализиране.
към текста >>
Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тен
ден
ция, една тен
ден
ция към покой.
Обаче положението с нашата нервно-сетивна система е съвсем друго. Ако се движим по-бързо или ако тичаме, ние правим това с нашата двигателна организация.
Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тенденция, една тенденция към покой.
Колкото по-бързо се движим, толкова по-подчертана е тази тенденция. Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация. Тези неща са видими дори външно.
към текста >>
Колкото по-бързо се движим, толкова по-подчертана е тази тен
ден
ция.
Обаче положението с нашата нервно-сетивна система е съвсем друго. Ако се движим по-бързо или ако тичаме, ние правим това с нашата двигателна организация. Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тенденция, една тенденция към покой.
Колкото по-бързо се движим, толкова по-подчертана е тази тенденция.
Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация. Тези неща са видими дори външно.
към текста >>
Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тен
ден
ция към покой в нашата нервно-сетивна организация.
Обаче положението с нашата нервно-сетивна система е съвсем друго. Ако се движим по-бързо или ако тичаме, ние правим това с нашата двигателна организация. Но в същото време в нашата нервно-сетивна система възниква една застойна тенденция, една тенденция към покой. Колкото по-бързо се движим, толкова по-подчертана е тази тенденция.
Да, но всичко, което става в нашата двигателна организация, а също и в нашия веществообмен (например движението на хранителните сокове) съответствува една тенденция към покой в нашата нервно-сетивна организация.
Тези неща са видими дори външно.
към текста >>
Тя се държи така, сякаш да
ден
човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред.
В главата е централното представителство на нервно-сетивния организъм. Спрямо нашата двигателна система, главата е просто един „ленивец".
Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред.
Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи.
към текста >>
Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тен
ден
ция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тен
ден
ция в лявата половина на моята глава.
Спрямо нашата двигателна система, главата е просто един „ленивец". Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред. Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си.
Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава.
Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус.
към текста >>
Едва чрез тази успокоителна тен
ден
ция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи.
Тя се държи така, сякаш даден човек се е настанил удобно в един файтон, който конете теглят напред. Главата остава спокойна. Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава.
Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи.
Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси. Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система. Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите.
към текста >>
Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тен
ден
ция на нервната система.
Нашата глава непрекъснато се стреми към спокойствие. Тя изобщо не се интересува например, че аз движа ръката си. Дори интензивното движение на моята лява ръка предизвиква една успокоителна тенденция в дясната половина на моята глава; както и интензивното движение на моята дясна ръка предизвиква успокоителна тенденция в лявата половина на моята глава. Едва чрез тази успокоителна тенденция е възможно да „съпровождаме" нашите движения с определени мисли и представи. Съвършено погрешно е обяснението на материалистическата наука, че представите възникват благодарение на нервните процеси.
Обратно, ако тези представи са свързани например с някакво движение в пространството, те възникват именно чрез успокоителната тенденция на нервната система.
Да поради факта, че нервната система постига едно състояние на покой, и че е донякъде „притъпена" в своите естествени жизнени функции, в нас навлизат мислите. За всеки човек, който може да се обърне по духовно-научен начин към това, което се разиграва в процесите на мисленето и представите, е просто изключено да стане материалист, защото той вече знае: мислите възникват и се активират като една духовно-душевна субстанция дотолкова, доколкото за нервите настъпва покой, доколкото нерви те изгубват своя жизнен тонус. Чрез прекратяването на своята материална дейност, нервната система отваря пътя за духовния свят на мислите. В подобни случаи ние ясно виждаме как дори се нуждаем от един вид материализъм. Ние имаме този материализъм от времето, когато науката престана да разбира материята.
към текста >>
В да
ден
а географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване.
Онзи орган в човешкото тяло, който представлява същинската арена на равновесието, е сърцето. Динамичните взаимодействия между „горе" и „долу" намират тук своята уравновесеност и хармония. Само че човешкото сърце далеч не е онази помпа, както си го представя днешната физиология. Сърцето е уравновесяващият орган между горната и долна система на човека. Духовните въздействия върху човека се проявяват дори и външно, под формата на онова неутрализиране, което постоянно се извършва между летните и зимни процеси в човешкия организъм.
В дадена географска област зимата може да се прояви само ако там няма лято, иначе те биха се неутрализирали взаимно; с други думи там не би имало нито лято, нито зима, а едно взаимно уравновесяване.
При човека положението е точно такова. Човекът носи в себе си част от природата. Обаче тъй като отделните природни процеси в него протичат едновременно, те се неутрализират, така че практически човекът е нещо различно от природата. И точно по силата на това обстоятелство, човекът се превръща в едно свободно същество. Законите на природната необходимост не могат да бъдат приложени спрямо него, защото в неговия организъм действува не само една природна необходимост, а две противоположни природни необходимости, които стигат до взаимно уравновесяване.
към текста >>
Вие виждате, че ако истински се стремим да разберем човека, ние трябва да осъществим едно всеобхватно и фундаментално наблю
ден
ие върху него, давайки си сметка, че в случая външните природни закони изобщо са неприложими.
Вие виждате, че ако истински се стремим да разберем човека, ние трябва да осъществим едно всеобхватно и фундаментално наблюдение върху него, давайки си сметка, че в случая външните природни закони изобщо са неприложими.
към текста >>
Докато е бу
ден
, човекът има нещо общо с увяхващото растително царство и с целия разпадащ се минерален свят.
А как изглеждат нещата в будност? Представете си следното: представете си как увяхващото растително царство и целия минерален свят просто изгарят, озарени от бушуващия в тях астрално-Азов пламък.
Докато е буден, човекът има нещо общо с увяхващото растително царство и с целия разпадащ се минерален свят.
Общо взето, растителните процеси в този случай наподобяват (макар и нещата да изглеждат съвсем различно) пожълтелите есенни дървета с наведени клони и повехнали листа, уморени и умиращи, но погълнати от мълчаливата и сериозна игра на стотици и хиляди огнени езици. Тези подвижни огнени езици не са нищо друго, освен астралното тяло и Азът, които живеят в етерното и физическо тяло. И сега възниква логичният въпрос: Добре, но как изглежда този огнен танц нощем, по време на съня, когато астралното тяло и Азът са извън физическото и етерно тяло?
към текста >>
Общо взето, растителните процеси в този случай наподобяват (макар и нещата да изглеждат съвсем различно) пожълтелите есенни дървета с наве
ден
и клони и повехнали листа, уморени и умиращи, но погълнати от мълчаливата и сериозна игра на стотици и хиляди огнени езици.
А как изглеждат нещата в будност? Представете си следното: представете си как увяхващото растително царство и целия минерален свят просто изгарят, озарени от бушуващия в тях астрално-Азов пламък. Докато е буден, човекът има нещо общо с увяхващото растително царство и с целия разпадащ се минерален свят.
Общо взето, растителните процеси в този случай наподобяват (макар и нещата да изглеждат съвсем различно) пожълтелите есенни дървета с наведени клони и повехнали листа, уморени и умиращи, но погълнати от мълчаливата и сериозна игра на стотици и хиляди огнени езици.
Тези подвижни огнени езици не са нищо друго, освен астралното тяло и Азът, които живеят в етерното и физическо тяло. И сега възниква логичният въпрос: Добре, но как изглежда този огнен танц нощем, по време на съня, когато астралното тяло и Азът са извън физическото и етерно тяло?
към текста >>
Ако се обърнем към външната природа доколкото тя е изгра
ден
а от минерални и растителни свойства ние заставаме пред образа на миналото.
В човешкото същество ние виждаме, тъй да се каже, миналото и бъдещето, застанали редом едно до друго.
Ако се обърнем към външната природа доколкото тя е изградена от минерални и растителни свойства ние заставаме пред образа на миналото.
Докато онази сила в човека, която в неговото настояще действува като елемент на бъдещето, представлява вече самата заложба на свободата. И точно тази свобода, скъпи мои приятели, е нещо, което в природата не съществува. Ако външната природа би била предопределена да остане в границите на минералния и растителен свят, това за нея би означавало постепенна смърт, също както и физическо-етерният човешки организъм постепенно се разпада след смъртта в космическия етер. Да, физическият и етерен организъм умират; човекът обаче не умира, защото неговите астрално тяло и Аз носят в себе си не смърт, а съзидание.
към текста >>
И от недрата на сту
ден
ия мъртъв свят пламва животът на бъдещето.
Да, това съзнание трябва да става все по-живо и все по-силно и тогава човекът наистина ще намира все по-точно пътя към духовното Прича стие. Ето защо днес бих желал да Ви окажа една малка помощ, бих желал да Ви дам две медитативни изречения и винаги, когато ги изправяте живи пред Вашите души, така че да усетите техния подвижен смисъл, Вие ще знаете че в душите Ви се поражда един нов кълн. С помощта на този нов кълн мъртвият свят в който е поставен човека се преобразява в един жив свят.
И от недрата на студения мъртъв свят пламва животът на бъдещето.
Всичко това може да стане само тогава, когато човек дълбоко осмисли своето родство с Космоса.
към текста >>
Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния
ден
, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове".
Това, което успях да изнеса днес пред Вас, е само едно начало. Следващият петък ще продължа темата и ще засегна съотношенията между космическия култ и човешкото естественонаучно мислене. Да, днешната лекция е към своя край.
Тя, впрочем, не беше случайна, и точно в днешния ден, аз пожелах да и предам този основен смисъл: Защото точно днес, когато отново заставаме пред затварящия се годишен кръг поне външно нещата изглеждат така ние трябва да разберем най-после как да изградим отношението си към времето, как от миналото трябва да изковем бъдещето, как ние сме длъжни тръгвайки от познанието да работим за бъдещето, и то по този начин да творим в името на Духа, заради Духа.Едно от стихотворенията, които прозвучаха тази сутрин, започна с думите: „Всяка Нова Година издълбава и нови гробове".
Тук е стаена една дълбока истина. Но вярно е и другото: Че всяка Нова Година залюлява и нови люлки. Което докосва миналото, то не отминава и бъдещето. За днешните хора най-важно от всичко е да разберат това бъдеще, да проумеят, че неудържимо бликащият външен живот е спотаил в себе си и смъртта, и то не за друго, а за да се обърнем към онзи живот, чиито източници се коренят в нашите собствени импулси за действие. Ето защо и всяка Нова Година е едно напомняне, един символ на обновлението.
към текста >>
Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия
ден
, настроението на изгрева.
И днес нашата истинска задача се състои именно в това: да доловим как светът е обгърнат от настроението на Св.
Силвестър, от настроението на залеза и гроба, но как в сърцата на онези хора, които неуморно работят и напредват към своето истинско богочовешко достойнство, трепти настроението на новия ден, настроението на изгрева.
Нека насочим нашите мисли към символичния Св. Силвестър и символичната Нова Година не само според тривиалния, филистерски и празничен начин, нека да ги насочим така, че те да се превърнат в онези съзидателни и творчески сили, от които се нуждае самата еволюция на Земята. Нека отклоним тези сили от старата гробница на нашата умираща цивилизация и ги насочим от древния Св. Силвестър към космическата Нова Година. Но всичко това, скъпи мои приятели, ще се осъществи само тогава, когато човекът вложи там, във великия храм на Космоса и своя личен духовен принос.
към текста >>
12.
13. БЕЛЕЖКИ
GA_219 Отношението на звезд.свят към човека
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произве
ден
ия на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
В България Антропософските Дружества са официално регистрирани по чл. 134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламенти-рана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Allgemeine Anthrosophishe Gesellschaft Postfach 134, СН-4143 Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
От окултна гледна точка, произходът, целите и задачите на Антропософското Движение и на Антропософското Общество са осветлени в „Езотерични изследвания на кармичните връзки" (Събр. Съч. № 235-№ 240), чиито български преводи дело на Димо Р. Даскалов се съхраняват и са на разположение в библиотеките на Антропософските Дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преве
ден
и на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
*9.Става дума за Християнската Общност (Christengemeinschaft), където ритуалът, тайнствата и богослужението, изобщо целият религиозен култ е както казва Р. Щайнер „непосредствено взет от духовния свят". Християнската Общност е основана през 1922 с активното съдействие на Фридрих Рителмайер. По правило свещенослужителите са антропософи, понеже култът „е в пълно съгласие с Антропософията и е възможен единствено благодарение на нея".
Част от съчиненията на Фридрих Рителмайер, Рудолф Фрийлинг и Емил Бок, имащи отношение към христологията и Християнската Общност, са преведени на български и са на разположение в библиотеките на Антропософските дружества в Стара Загора и София.
към текста >>
13.
Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подре
ден
и в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произве
ден
ия.
Събраните съчинения на Рудолф Щайнер (1861–1925) са подредени в три големи отдела: Книги – Лекции – Художествени произведения.
към текста >>
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предви
ден
и от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г.
многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите. С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда прину
ден
да се погрижи за стенографирането на лекциите.
Първоначално Рудолф Щайнер не е искал да се записват изнасяните от 1900 до 1924 г. многобройни, винаги свободно държани лекции и курсове както за широката общественост, така и за членовете на Теософското общество, по-късно Антропософско общество, понеже са били предвидени от него като „устни, непредназначени за печатане съобщения“.
След като се увеличават непълните и неточни записки, които се размножават и разпространяват между слушателите, той се вижда принуден да се погрижи за стенографирането на лекциите.
С тази задача натоварва Мари Щайнер фон Сиверс. Тя е била отговорна за поръчването на стенографите, съхраняване на преписите и необходимите за отпечатването корекции на текстовете. Понеже поради липса на време Рудолф Щайнер само в редки случаи сам е коригирал стенографирания текст, по отношение на всички публикувани лекции трябва да се има предвид неговото изказване: „Предполага се, че в тези непрегледани от мен текстове могат да се намерят грешки.“
към текста >>
14.
Съдържание
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Отзвук в съня на изговореното през
ден
я.
Двете биографии на човека: на физическото и етерното тяло, от една страна, и на астралното тяло и аза, от друга. Значение на речта за душевното развитие на човека.
Отзвук в съня на изговореното през деня.
Необходимостта от комуникация с Ангелите и Архангелите. Материализмът предизвиква дисхармония в общуването с духовните същества. 1859 година – юбилей на Шилер и година на смъртта на идеализма. Усещане за липса на идеали сред по-възрастното поколение и подем на младежкото движение.
към текста >>
Тен
ден
цията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
По време на сън човек живее със своя Аз и астрално тяло съвместно със свръхсетивните същества на елементарните царства. От 15-ти век връзката с духовните същества на сън отслабва.Гьоте пътува до Италия в резултат на желанието му за истинска връзка с Архаите. Гьоте като цялостен човек и човекът-глава от неговото и нашето време. Познаването на дейността на елементарните сили в природните процеси от старата медицина и Парацелз.
Тенденцията към автоматизъм и пасивност в съвременното образование.
към текста >>
15.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 11 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
От прове
ден
ите тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа.
От проведените тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа.
И в сегашно време човек, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи. Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния живот. Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
към текста >>
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде да
ден
о от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
От проведените тук от нас по-рано разглеждания вие знаете, че започвайки от 15-то столетие, човечеството встъпи в епохата на развитие на съзнателната душа. И в сегашно време човек, който действително би искал да участва в развитието на човечеството, следва да си изясни някои работи. Защото иначе той не може да заеме правилна позиция към цялото социално устройство на съвременния живот.
Той ще преживява при своето общуване с другите хора с различно положение в живота, особено при срещи с неравностойни на себе си, например с по-млади, или наопаки, ако той сам е млад, то с по-стари, той ще преживява нещо, което ще остане необяснимо, ако не вникне в това, което може да бъде дадено от духовно-научното познание за разбирането на всичко човешко тук на Земята.
към текста >>
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблю
ден
ие и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло. Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло.
А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
А за външно наблю
ден
ие си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
Ако ние разглеждаме човека външно, то той застава пред нас в своето физическо тяло, в което, обаче, са отпечатани въздействията на етерното тяло. Ние можем да употребим този израз - „отпечатани”, защото всичко това, което външно човек възприема от другия човек, е не само проявление на силите на неговото физическо тяло, но и резултат на дейността на неговото етерно тяло, или тялото на формообразуващите сили в това физическо тяло. Така че това, което иска да се изяви тук на Земята непосредствено от човек към друг човек, е живеещото в етерното и физическо тяло. А това, което е заключено в дълбините на Аза и това, което живее в астралното тяло, е скрито от външно наблюдение и само във времето между заспиването и събуждането застава пред самия човек незамъглено.
А за външно наблюдение си остава скрито в това, което се проявява чрез физическото и етерно тяло.
към текста >>
Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в
ден
онощието, има дълбоко значение за целия му живот.
Това разделение на човешкото същество, което се проявява в него в ежедневието поне веднъж в денонощието, има дълбоко значение за целия му живот.
Това, което се представя като физическо тяло и като етерно тяло, разглеждано с външните сетива и външния разсъдък, се намира в определено развитие от раждането до смъртта.
към текста >>
Но ако сега пак така внимателно проведем наблю
ден
ие на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблю
ден
ие на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта.
Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Ако проведем наред с наблю
ден
ието на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблю
ден
ие, а именно наблю
ден
ие на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно.
Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека.
И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот. Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблю
ден
ие над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
Но ако сега пак така внимателно проведем наблюдение на развитието на Аза и астралното тяло, то бихме стигнали до толкова конкретни изводи за това развитие, като тези, до които стигаме при наблюдение на развитието на физическото и етерно тяло за времето от раждането до смъртта. Тогава бихме си казали: човек в детска възраст има астрално тяло, което изглежда така и така, и Аз, който изглежда така и така, който после в течение на неговия земен живот с годините е подложен на изменения. Но тук ще се наложи да разгледаме как се променя това, което човек отделя по време на сън от своето физическо и етерно тяло като свое собствено душевно-духовно. Ако проведем наред с наблюдението на човека между пробуждането и заспиването му също и друго наблюдение, а именно наблюдение на Аза и астралното тяло за времето между заспиването и пробуждането, тогава биха се получили, така да се каже, две биографии на човека. И двете биографии са еднакво важни за характеристиката на неговия живот.
Да, развитието му по време на сън е даже по-важно за някои, имащи по-широко значение, сили на човешкото същество, отколкото при бодърстването, но с помощта на обичайните способи на възприятие такова наблюдение над Аза и астралното тяло не могат да се проведат.
към текста >>
То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през
ден
я продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането.
То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през
ден
я, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
Да, работата стои така: душевното съдържание, което влагаме в нашите думи, произнасяни от нас от сутрин до вечер, продължава да вибрира, неговия отзвук остава в душата и след заспиването чак до пробуждането. То остава неосъзнато, но все пак можем да кажем, че всичко казано през деня продължава да вибрира, наистина, в образен вид, по време на съня.
Не така, като че самите думи отново звучат по същия начин, както са звучали когато сме ги произнасяли с устата си през деня, а главно това, което е звучало в тези думи като заложени в тях чувства на душевен подем или спад, като вложените в тях волеви импулси, като веселост или печал, радост или тъга, изразени в нашата реч и придали и съответната окраска.
към текста >>
Думите произнесени през
ден
я продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите.
Можем вече да кажем: за човека настъпва необходимост да напасне разбирателството със света на Архангелите чрез отзвуците на земната реч, които остават в неговата душа по време на съня.
Думите произнесени през деня продължават да звучат по наистина забележителен начин: всички гласни звуци се проявяват тогава вътрешно задълбочени, а всички съгласни – преминаващи в подвижните форми на света на предметите.
Така се преживява това. И спящите души биха се почувствали нещастни, ако тези отзвуци не биха станали подобни по звучене на речта на Архангелите, която им звучи насреща от другата страна. Така може да възникне хармония между това, което се явява в съня отзвук на земната реч, и това, което от всички страни на Вселената, от астралния свят, звучи като говор на света на Архангелите. Човек се развива в своя Аз и в своето астрално тяло така, че той, приблизително започвайки от 14 годишна възраст, встъпва по време на сън, ако можем така да се изразим, в общение с Ангелите и Архангелите. Това е дълбока тайна от живота на човека.
към текста >>
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат сту
ден
ти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
Да, това е много различно, въплъщава ли човек в своята реч, която усвоява, също и идеали или не.
Днес ни се налага да преживеем това, че хора, на които им предстои да станат студенти, имат все още някакво чувство по отношение на тези думи, които се отнасят за външното, така да се каже грубо-конкретното, но които веднага престават да мислят, при които се къса нишката на мисълта в момента, когато трябва да се издигнат до чистото мислене, до мислите отразяващи нещо духовно.
По-често при хората със съвременно образование се случва така, че при тях се прекъсва нишката на мисълта, когато им се налага да възприемат значими идеи на чистото мислене. Тук думите стават за тях само нещо външно. Да, в наше време децата усвояват такъв език, чиито думи вече нямат крила, способни да издигат над земния живот. В първият период от своя живот, до 7 годишна възраст, човек все още се намира в състояние, даващо му възможност да има някакви преживявания на духовното по време на сън чрез отзвуците на речта, когато преживява своето човешко обкръжение. Ако това обкръжение, изхождайки от материализма, отрича духовното, тогава то отрича и само себе си.
към текста >>
Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е да
ден
о от старшото поколение, и да намеря правилния път.
И такива души, преживяващи това състояние, искат да кажат: нас, като свои деца, ни е приел в себе си някакъв свят на хората, но този свят в своите думи ни е лишил от духовното. Всичко това живее в тези усещания, които младежта често противопоставя на възрастните. Такава е духовната подоснова на тези усещания, които се проявяват благодарение на движението на младите. Какво иска днес младият човек от по-възрастните? Той не може да изкаже това сам, защото неговото съзнание, благодарение на образованието, което е получил като наследство от по-възрастните, по-скоро се задържа отколкото да се развие.
Той не може да го изкаже, но усеща, преживява това в помръкването на своя душевен живот: аз съм длъжен, бидейки млад, да се ориентирам в това, което ми е дадено от старшото поколение, и да намеря правилния път.
Това по-старо поколение е длъжно още да ме възпитава, но ме лишава от възможността там, където е нужно, да намеря взаимно разбиране с духовния свят.
към текста >>
Речта, такава, каквато е създа
ден
а днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Речта, такава, каквато е създадена днес при всички цивилизовани народи, приковава душата за времето от заспиването до пробуждането само към физическия грохот на материалния свят и към шепота само на физическото съдържание на растителния свят и не открива на душата по време на сън светлите речи на Ангелите и гърмящите тръбни звуци на езика на Архангелския свят с тяхното дълбоко космическо значение.
Човек, след достигане на полова зрелост, би бил длъжен да черпи за себе си от речта нещо такова, което за времето на бодърстването му така би препарирало неговия мозък, че своя нормален физически живот би могъл с помощта на думите да достига до съдържащите се в нещата идеи. А тъй като речта на Архангелите може да говори на неговата душа през времето от заспиването до пробуждането, то той би бил длъжен, потапяйки се в съня, да донася със себе си нещо такова, което би дало възможността на кръвообращението му да предчувства спиритуалните дълбочини на мировия замисъл. Но сега, ако той не може да възприеме духовното познание, ако нашето училищно преподаване не бъде достатъчно духовно задълбочено, той донася със себе си вместо това скърцащите и свистящи звуци на физическо-минералния свят, тяхното стържене и грохот; той донася в своята кръв звуците на триенето и наподобяващи капането на водни капки, пораждани от физическия компонент на растителния свят.
към текста >>
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става приго
ден
само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
По този начин той се потапя в това, което неговия мозък, станал дисхармоничен, вследствие бичуването му по време на сън само с минералното, а кръвоносната му система е пронизана с току що описаната какафония , става пригоден само за условен език и чрез този език, способен да живее само в пределите на земната сфера; тогава, когато езикът би могъл да го издигне от само земното изживяване до висшите изживявания.
Как биха могли хора, преминали през съвременното материалистическо образование, да кажат от дълбините на своята душа такива думи: „Мисълта – това е моето безпределно царство, а словото - мое крилато оръдие! ” За хората със съвременно образование мисълта вече не е безпределно царство, а съвсем малка област, обхващаща само физически - сетивните неща, които са непосредствено видими в най-близкото обкръжение на хората, възприемаемо от тях с външните сетива. И словото не е вече крилато оръдие, а някакво оръдие, с помощта на което ние мрънкаме нещо неопределено с нашите уста за душевния живот, но така, че в това мрънкане не се съдържа много от спиритуално-свръхсетивното. И тогава, когато речта, произлизаща от духовен мироглед, би могла да стане някакво душевно море, в което би могло да се потопи вътрешното същество на човека, и това би издигало душата на човека все по-високо и по-високо, сега тя става такава, че приковава човека към Земята, че го привързва само към ограничени, земни интереси.
към текста >>
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е да
ден
о като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род.
Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч.
Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици. Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят. И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тен
ден
ции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
Но това преминава сега в съдбата на целия човешки род. Ние виждаме, как съвременният цивилизован живот се опира на това, което е дадено като разделение на хората на Земята по техния език, по тяхната реч. Искат да организира нова култура в съответствие с разделението и по отделни езици.
Но знаейки, в какво се превърна сегашната реч, ние сме наясно, че такива тенденции към разделение на култури, такива идеи за култура, са живи само в чисто материалната сфера, че се стремят да хвърлят покривало над цивилизациите на народите по Земята, което би ги разделило от духовното, от духовния свят.
И това материалистическо затваряне на пътищата на живота на душата нагоре ние виждаме днес навсякъде. Това е нещото, което материализма на съзнанието, материализма на мисленето и материализма на чувстването внася във външния живот на хората.Това е нещото, което постепенно заставя да се забравя човека, да се забравя за това, че той бидейки член на човешкия род, живее в това, което се управлява от Висшите сфери. Ако хората бъдат разделени на нации, на народи и т.н., то това ще ги води все повече и повече към сляпа вяра в това, че така и трябва да пребивават в чисто материалното.
към текста >>
Ако останат само при наблю
ден
ието на външното, давано от органите на външните сетива, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
Ако хората решат да обърнат внимание на това, което, наистина, в нашия век звучи малко парадоксално, а именно, че човек притежава също някаква автобиография и за своя Аз и астрално тяло, която се проявява в различни свои фази през времето между заспиването и пробуждането също така, както външния физически живот се проявява в своето развитие от раждането до смъртта в периода между пробуждането и заспиването, тогава биха видели, откъде произлиза много от това, което има място в нашата съвременна цивилизация и за което трябва да кажем: така повече не може да продължава.
Ако останат само при наблюдението на външното, давано от органите на външните сетива, те няма да забележат най-главното, няма да забележат това, което трябва да направят за да превърнат днешния процес на упадък в бъдещ процес на подем.
към текста >>
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръково
ден
от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност.
И тази духовно-научна гледна точка трябва да прониже цялото образование, целия му живот, подобно на това как днес детето получава, например, някакъв запас от думи, в който се съдържа в същност цяло съкровище, но днес на тези думи са прекършени крилата; но ако той възприеме духовното и бъде ръководен от духовното, то ще възприеме отново цялото богатство на думите и с негова помощ ще бъде отново издигнат в духовните светове, от които произхожда в своята истинска същност.
Със своя физически живот от пробуждането до заспиването ние можем и да отричаме съществуването на духа, но с нашата духовна част, която за времето от заспиването до пробуждането отхвърля етерното и физическото тяло, ние не можем да отричаме духа. А ако ние, изхождайки от своята физическа част, отричаме духа, тогава всяко утро ние се пробуждаме с това, че ние, бидейки възрастни, не разбираме повече живота, и това неразбиране на живота се намесва в цялото ни мислене, чувства и воля. И ето, младото поколение израства така, че му се налага да среща това наследство, което са му завещали по-възрастните, с чувство на упрек, защото в това наследство те получават нещо такова, което ги тласка в пропаст в тази област, където те не искат да бъдат материалистични, където те трябва да станат духовни, когато се намират само в своя Аз и в своето астрално тяло.
към текста >>
16.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 12 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
И ето в един прекрасен
ден
той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
И така продължило да живее това неопределено чувство, това неосъзнато чувство: ти би трябвало да се родиш при съвсем други родители, съвсем в друго време, в съвсем друга обстановка. И тъй като това неопределено чувство продължавало да живее в неговата душа, то той започнал да не издържа повече.
И ето в един прекрасен ден той почувствал, също не съвсем съзнателно, но затова пък много интензивно, той почувствал: да, ако ти би се родил в Гърция, ако твоят баща и твоята майка бяха гърци, то тогава ти би станал истински герой.
към текста >>
Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произве
ден
ия на Гьоте.
Получаваш впечатление, че тук има само глава. Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава? В историята Нютон продължава да живее само като глава. А ето Гьоте, като просто глава – е немислим. За Гьоте знаеш, че той навсякъде, даже в своите най-малки подробности си остава цялостен човек.
Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произведения на Гьоте.
Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произведенията на своя дух той винаги остава цялостен човек.
към текста >>
Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произве
ден
ията на своя дух той винаги остава цялостен човек.
Не е ли така, какъв интерес представлява за хората Нютон, освен своята глава? В историята Нютон продължава да живее само като глава. А ето Гьоте, като просто глава – е немислим. За Гьоте знаеш, че той навсякъде, даже в своите най-малки подробности си остава цялостен човек. Това е видно особено ясно във втората част на «Фауст», но така също и във «Вилхелм Майстер», в тези двете, можем да кажем, най-интересни произведения на Гьоте.
Ако има за това достатъчно чувство, то ще се види, че в произведенията на своя дух той винаги остава цялостен човек.
към текста >>
Ако прочетете моето «Въве
ден
ие в тайната наука», то вие ще намерите там, че Архаите са били първите от свръхземните същества, пристъпили към развитието на човека още във времената на стария Сатурн.
И действително това, което е окачено към главата, се превърна при съвременния човек в по-голяма или по-малка степен в машина. Това стана възможно в следствие на това, че –ако можем така да се изразим – този флуид, или флуидна сила, с помощта на която душевно-духовното на човека овладява своите физическо и етерно тяло, може правилно да се развива само тогава, когато човек установи правилно отношение с Началата.
Ако прочетете моето «Въведение в тайната наука», то вие ще намерите там, че Архаите са били първите от свръхземните същества, пристъпили към развитието на човека още във времената на стария Сатурн.
След това към тях се присъединяват Архангелите и едва тогава се образува човека. И те, все пак, са първите от тези, които трябваше да напуснат подсъзнанието на човека и за да ги достигне пак, човек трябва да изходи от своето съзнание.
към текста >>
И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е приро
ден
процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно.
В такъв род изменения трябва да се види, как в основата им се намират процеси от елементарния свят. Но в тези елементарни процеси живее и душата на човека по времето между заспиването и пробуждането: неговият «Аз» и астрално тяло. Тя живее тогава там.
И ако вие някога искате да подпомогнете какъв да е природен процес, протичащ в човека така, че да предизвикате нужния оздравителен процес, то трябва да имате в предвид следното: ако вие оставите болния човек в това състояние, в което се намира, то той преминава от състояние на сън в будно състояние и обратно безредно.
Ако му дадете някакво вещество, да кажем от растителния свят, имащо отношение към някакво съвсем определено същество, то човек ще възприеме в своето тяло нещо такова, което ще даде като напътствие на астралното му тяло определена сила при неговото навлизане в елементарния свят, така че там то, като душевно-духовно същество, да може да установи необходимото отношение с определени елементарни същества. При пробуждане човек внася това в себе си и то действа оздравяващо. Оздравяващо действа не самото вещество, а оздравяващо действа състоянието, в което довеждат човека под влияние на това вещество, стоящо във връзка с елементарния свят, и тази негова връзка с елементарния свят се пренася върху човека. В същност, при много болести вие може да попитате: какво трябва да се промени у човека, за да може той по друг начин, освен по привичния му като болен, да извършва своя преход към сън и да се връща в състояние на будност така, че да може да оздравее? В по-голямата си част изучаването на процесите на лечение е изучаване на тези необходими изменения в състоянието на човека, които свързват неговото проявление във физически-сетивния свят с проявлението му в елементарния свят.
към текста >>
17.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 16 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Някои елементи за това вече са да
ден
и, например, в описанията, които се привеждат в моята книга “Въве
ден
ие в тайната наука”.
Ако говорим за преживяванията на човека между пробуждането и заспиването, то тогава към тези преживявания естествено принадлежи всичко това, което е свързано с нас, което става във физически-етерния свят, обкръжаващ човека, което се преживява от него и му въздейства. Затова и трябва да говорим за обкръжаващия физически-етерен свят, в който човек се намира между пробуждането и заспиването. Но между заспиването и пробуждането той също така се намира в някакъв свят, само че този свят е от съвсем различен вид, отколкото физически-етерния свят. И свръхсетивното възприятие има възможност да говори за този свят, като за свят обкръжаващ ни докато спим, подобно на това, както физическия свят се явява наше обкръжение през времето на будност. И в тези лекции ние ще дадем възможност пред нашата душа да застане нещо от това, което може да освети този свят.
Някои елементи за това вече са дадени, например, в описанията, които се привеждат в моята книга “Въведение в тайната наука”.
Там вие ще намерите някои описания, макар и имащи характер на ескизни наброски, за това, как царствата на физически-етерния свят - минералното, растителното, животинското и човешкото, имат своето продължение в царствата на висшите духовни Йерархии. Да разгледаме днес това накратко още един път.
към текста >>
Когато античният грък, изхождайки от да
ден
ата му от мистериите наука, е желаел да си даде сметка за това, откъде той получава своите мисли, то му се налагало да прави това по такъв начин, че си е казвал: аз обръщам своя духовен поглед във висините към тези същества, които ми се откриват чрез мистерийната наука като Духове на формата, като формиращи сили, като Същности на Формата.
Когато античният грък, изхождайки от дадената му от мистериите наука, е желаел да си даде сметка за това, откъде той получава своите мисли, то му се налагало да прави това по такъв начин, че си е казвал: аз обръщам своя духовен поглед във висините към тези същества, които ми се откриват чрез мистерийната наука като Духове на формата, като формиращи сили, като Същности на Формата.
Те са носители на Космическия Разум, те са носители на Космическите мисли, те изливат тези мисли в душите на хората, които, преживявайки тези мисли, извикват тяхното присъствие в своето съзнание.
към текста >>
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват преда
ден
и на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И Архаите пристъпиха тогава към изпълнение на задълженията, които преди принадлежаха на Духовете на Формата. Такива събития стават в свръхсетивните светове. Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н.
Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата.
И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата. Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създа
ден
а от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
Това е било забележително по своето значение космическо събитие. Духовете на Формата оставиха за себе си след това време само изпълнението на задачи по подреждане на възприятията на външните сетива, т.е. управление с помощта на особени космически сили на всичко това, което се съдържа в света на цветовете, звуците и т.н. Така, че този, който би могъл да погледне в това, което е станало във времето, последвало след 4-то столетие от християнската ера, би трябвало да каже: като управляващи Вселената, Космическите Мисли се оказват предадени на Архаите, а всичко това, което виждат очите, което чуват ушите в цялото му многообразие, във всичките му метаморфози, става поле на творящата деятелност на Духовете на Формата, които преди даваха мислите на хората, а сега дават възприятията на външните им сетива; мислите отсега нататък им дават Началата. И този факт от свръхсетивния свят се отрази тук в сетивния свят по такъв начин, че в това древно време, когато, например, живееха древните гърци, мислите се възприемаха обективно, съдържащи се в нещата.
Подобно на това, как ние днес смятаме, че възприемаме червения или син цвят на предметите, така древния грък е усещал тогава, че мисълта не е създадена от неговата глава, а се излъчва от самите неща, така, както ние днес смятаме, че червеното или синьото се излъчват от предметите.
към текста >>
Четвъртото столетие – това е, така да се каже, някакъв сре
ден
пункт и то е назовано тук, за да се обозначи някакъв определен момент от историческото развитие на човечеството.
Такива неща се подготвят в течение на цели епохи. И такива неща са свързани с дълбоки промени в живота на човешките души. Аз казах, че това свръхсетивно събитие е станало в 4-то столетие от християнската ера. Но това е само приблизително така, защото това, така да се каже, е само някаква средна точка, тъй като процеса на това предаване на пълномощия е протичал дълго време. Това се е подготвяло още в дохристиянските времена и е завършило едва в 12-то, 13-то, 14-то столетие.
Четвъртото столетие – това е, така да се каже, някакъв среден пункт и то е назовано тук, за да се обозначи някакъв определен момент от историческото развитие на човечеството.
към текста >>
Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били преда
ден
и на Началата.
А свръхсетивното съзнание има тук напълно определеното възприятие: ако човек е тук, то между него и възприятията на външните сетива се намират Ангелите, Архангелите и Началата. Те всъщност са по цялата граница на свръхсетивния свят. Те са невидими за нормалното зрение, но се намират навсякъде между човека и покривалото, изтъкано от възприятията на външните сетива. А Властите, Силите и Господствата се намират от другата страна. Те са скрити от това покривало.
Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата.
Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите. Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството. Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша».
към текста >>
Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въве
ден
ие в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша».
Така, че човек, притежаващ свръхсетивно съзнание, усеща мислите като приближили се към него, след като са били предадени на Началата. Той ги усеща така, като че ли се намират в по-голяма степен в неговия собствен свят, отколкото преди, когато са били скрити от цветовете, намирали са се зад тези сини или червени цветове на предметите и са идвали при него чрез това червено или синьо или пък са се приближавали чрез музикалните тонове до-диез или сол.От времето на извършване на тази промяна, той се чувства по-свободно при общуването със света на мислите. Това предизвиква илюзията, че човек, като че ли сам създава мислите. Човек с течение на времето се е развил до там, че да възприеме вътре в себе си това, което преди му е предоставял обективният външен свят. Това е станало постепенно в хода на развитие на човечеството.
Ако днес се върнем далеч назад към времената, предшествали атлантската катастрофа, към атлантския период, аз ще ви помоля да си представите образа на човека, както съм го описал в своите книги – «Въведение в тайната наука» или «Из Хрониката Акаша».
Както знаете, тези хора са имали съвсем различен облик, и веществото, съставляващо тяхната телесност, е било по-фино от това, което е станало по-късно, в следатлантския период. А в следствие на това и душевното се е намирало в различни взаимоотношения с външния свят- всичко това е описано в упоменатите книги. Атлантите съвсем по-друг начин са преживявали света. Искам да ви приведа само един пример за това, какъв род преживявания са имали те. Атлантите не са можели да имат преживяване на терци (музикален интервал (съотношение между височините на два музикални тона) между първа и трета степен (до-ми) бел.пр.Е.М.) и даже на квинти (между първа и пета степен (до-сол) бел.пр.Е.М.).
към текста >>
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създа
ден
ата от Божествата музика».
За тях не е имало никакъв смисъл в думите: «Аз създавам музика», те са можели да усетят смисъл само в думите: «Аз живея в създадената от Божествата музика».
Макар и в доста отслабена степен, подобно преживяване на музиката се е съхранило и в следатлантското време, в тези времена, когато са живели все още основно в интервалите на квинтите. Ние не трябва да сравняваме това със съвременното усещане на хората на квинтите. Днес човек усеща квинтата, например като впечатление от нещо външно, с нищо незапълнено. Квинтата за него е някаква празнота. Макар и в най-добрият смисъл на тази дума, но все пак - празнота.
към текста >>
Ние стигаме тогава до периода, описан от мен във «Въве
ден
ие в тайната наука» като Лемурийски период.
Но особено интересно ще бъде, ако се обърнем към разглеждане на тези преживявания в още по-ранните времена от атлантските, във времената на човешкото земно развитие, чезнещи в тъмното минало, но в което все пак можем да надникнем с помощта на свръхсетивното виждане.
Ние стигаме тогава до периода, описан от мен във «Въведение в тайната наука» като Лемурийски период.
В тези времена човек въобще не е можел да възприема музикалното така, че да може вътре в една октава да осъзнае какъвто и да е интервал; ние идваме до времената, в които човек е могъл да възприема интервал само тогава, когато този интервал е излизал от пределите на октавата. Така, например:
към текста >>
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първоро
ден
грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
Хората от Лемурийския период са преживявали, не можем да кажем: свои радости и страдания, ликуване и униние, а трябва да кажем: хората преживявали тогава в тези интервали, чрез тези особени музикални усещания, бидейки съвсем не в самите себе си, космическите, ликуващи възгласи на Боговете и техните космически жални викове. И ние можем да се огледаме в тази земна, действително преживяна епоха, по време на която е било навън, можем да кажем, изявявало се е във Вселената това, което сега човек преживява при мажора и минора. Това, което той сега преживява вътрешно, тогава се е изявявало външно, в цялата Вселена. Това, което днес го вълнува във вътрешните му преживявания, в неговата душа, това той е усещал при излизането си от своето физическо тяло навън като преживяване на Боговете във Вселената. Това, което можем да охарактеризираме днес като вътрешно преживяване на мажора, това той възприемал при своето излизане от тялото си навън като космическо ликуващо пеене, като космическа ликуваща музика на Боговете, като израз на тяхната радост от творческото съзидание на космоса.
А това, което имаме днес като вътрешно преживяване на минора, това човекът в Лемурийското време е възприемал като израз на необичайната скръб на Боговете за възможното изпадане на човека в това, което след това в библейската история е наречено първороден грях, което е отпадане на човека от Божествено-духовните, от благите Власти.
към текста >>
И от това ние можем да получим дълбокото убеж
ден
ие, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник.
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии.
И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник.
И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити». Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
И от това у нас трябва да възникне убеж
ден
ието, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
Такова художествено постигане на това, което впоследствие е приемало все повече интелектуални форми, е произтичало от древните мистерии. И от това ние можем да получим дълбокото убеждение, че познанието, изкуството и религията произхождат от един и същи източник.
И от това у нас трябва да възникне убеждението, че ние трябва да се върнем към такова душевно устройство, което възниква, когато душата цялата е развълнувана от религиозното и пронизана от художественото; към това душевно устройство, което отново дълбоко ще разбере и претвори в живота това, което още Гьоте е подразбирал в следващите думи: «Прекрасното е манифестация на тайните закони на природата, които без това проявление, биха останали завинаги скрити».
Тайната на развитието на човечеството вътре в земното битие и във връзка с образуването на Земята, ни издава вече вътрешното единство на всичко това, което човек, познаващ религиозно и художествено, трябва да направи съвместно с целия свят, за да може, съвместно с този свят, да преживее своето пълно разкриване.
към текста >>
Един път, при отговор на въпрос, зада
ден
ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено. Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане.
Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия.
Днес за това си нямат и понятие. Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък. По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
Но вие виждате тен
ден
цията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък.
За човека от новото време трябваше да дойде нещо друго: новият човек трябваше да го осени нещо такова, че той, чрез разкриване на добрите сили на своето душевно преживяване да придобие това, което е било някога загубено. Аз искам да кажа: човек трябва да развие съзнание за това, че ние живеем в епохата на съзнателната душа, и това, което сега е станало само вътрешно преживяване, отново намира път навън към Божествено-духовното. И това ще стане. Един път, при отговор на въпрос, зададен ми при четенето на курс лекции във Висшата школа при Гьотеанума, аз споменах мимоходом, как това става, например, в една област, а именно тогава, когато това вътрешно богатство на усещания, което се преживява в мелодията, ще премине в бъдеще към отделния музикален тон, когато човек ще разбере тайната на всеки отделен тон, когато, с други думи, човек ще може да преживява не само интервалите, но ще може в цялото му вътрешно богатство, в цялото му вътрешно многообразие, да преживее отделния тон като мелодия. Днес за това си нямат и понятие.
Но вие виждате тенденцията, вие виждате, как протича движението от септими към квинти, от квинти към терци, от терци - към прима, надолу към единичния музикален тон, и след това - по-нататък.
По такъв начин това, което е повлякло някога към загуба на Божественото, трябва в хода на развитие на човечеството да се преобрази; и ако човечеството иска и занапред да живее на земята творчески, а не да загине, то музикалното трябва да се преобрази за земните хора в ново намиране на Божественото. Ние ще разберем истински миналото само тогава, когато съумеем да му противопоставим истинска перспектива за нашето бъдещо развитие, и ако ние съвсем дълбоко, потресаващо дълбоко почувстваме това, което още в антична Гърция е усещал дълбоко сетивният човек: «Аз загубих присъствието на Бога», и ако съумеем да противопоставим на това от потресената си, но дълбоко, интензивно стремяща се душа: «Ние искаме да доведем до разцвет и плододаване този дух, чиито зачатък е заложен в нас, за да можем по такъв начин отново да намерим Божественото».
към текста >>
18.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 17 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Те възприемат мислите или като унасле
ден
и от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
И така, ние имаме сред духовните същества, стоящи над човека, както намиращи се в правилно развитие Начала, имащи на свое разпореждане света на мислите, така и изостанали Духове на Формата, изостанали Елохими, които също продължават да управляват мислите. В следствие на това в духовния поток, управляващ над човечеството, възниква някакво взаимодействие между Началата и Духовете на Формата, Елохимите. И хората тогава са подложени на следното: едни, правилно подготвени за това от своята карма, възприемат импулси за своето мислене от Началата. Чрез това, мисленето на човек, оставайки обективно, става негова лична собственост. Другите не достигат до това, че да изработят мисли, като свои собствени.
Те възприемат мислите или като унаследени от техните родители или прародители, или ги възприемат като общоприети мисли, господстващи в обкръжаващата среда - в тяхната народност, в тяхното племе и т.н.
към текста >>
Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде преда
ден
а от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите.
Личността, въвлечена с душата си в тази битка е Августин, католическият църковен отец. Вече съм ви описвал неговата душевна борба от различни гледни точки. Но ако разглеждаме тази душевна борба като земно отражение на някакво космическо свръхсетивно действие, то може да се забележи, как в неговия дух, клонящ в младостта към манихейството, а след това станал вярващ в най-строгия римо-католически смисъл, може да се види в това мятане на неговата душа насам-натам земен отзвук, земен отблясък на това, което космически се разиграва зад развитието на човечеството. Августин клони към манихейството по времето, когато е бил още свързан с душата си с импулсите, излизащи от Духовете на Формата. Те носеха за душата му всичкото добро от изминалите времена, но това вече не подхождаше за новото време.
Но всички забележителни съкровища на културата, които получил от изостаналите Духове на Формата, станали препятствие за това, той с пълно разкриване на своята личност да се отдаде на новата форма на мислене, тази която би могла да бъде предадена от Духовете на Личността, Началата, намиращи се в правилно отношение към мислите.
И той могъл напълно да се отдаде само на църковните догми.
към текста >>
Може да се застане само на гледната точка на земното битие и да се разглежда тази отделна личност и това, как в нея се борят душевните сили; но може се разглежда този случай и от одвъдземна гледна точка и да се обърне внимание на това, как тази личност е ръково
ден
а и я водят Божествено-духовните Същества от висшите Йерархии.
Такава личност като Августин може да се охарактеризира от две страни.
Може да се застане само на гледната точка на земното битие и да се разглежда тази отделна личност и това, как в нея се борят душевните сили; но може се разглежда този случай и от одвъдземна гледна точка и да се обърне внимание на това, как тази личност е ръководена и я водят Божествено-духовните Същества от висшите Йерархии.
Тогава, в първия случай, при разглеждане от земна гледна точка, се запознават с човешката личност и с това, как тя живее в земните условия. Ако се застане на втората гледна точка, тогава се научава, че тази личност се явява някакъв посланик, изпратен от духовния свят. Човек впрочем, винаги е такъв. Тук на Земята, човек е земно същество и напълно може да се счита за такова. А това, че той в същото време е подложен на импулсите на силите от надземния свят, без да е подложен на ръководене и водене от тях, и става едновременно посланик на свръхсетивни Същества, не препятства съхраняването на свободата на земното му съществуване.
към текста >>
А това, че той в същото време е подложен на импулсите на силите от надземния свят, без да е подложен на ръково
ден
е и во
ден
е от тях, и става едновременно посланик на свръхсетивни Същества, не препятства съхраняването на свободата на земното му съществуване.
Може да се застане само на гледната точка на земното битие и да се разглежда тази отделна личност и това, как в нея се борят душевните сили; но може се разглежда този случай и от одвъдземна гледна точка и да се обърне внимание на това, как тази личност е ръководена и я водят Божествено-духовните Същества от висшите Йерархии. Тогава, в първия случай, при разглеждане от земна гледна точка, се запознават с човешката личност и с това, как тя живее в земните условия. Ако се застане на втората гледна точка, тогава се научава, че тази личност се явява някакъв посланик, изпратен от духовния свят. Човек впрочем, винаги е такъв. Тук на Земята, човек е земно същество и напълно може да се счита за такова.
А това, че той в същото време е подложен на импулсите на силите от надземния свят, без да е подложен на ръководене и водене от тях, и става едновременно посланик на свръхсетивни Същества, не препятства съхраняването на свободата на земното му съществуване.
към текста >>
По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съж
ден
ия на тълпите, как тези съж
ден
ия на масите действат все повече сугестивно.
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси. Изучете кръстоносните походи. Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли.
По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно.
Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси. И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
към текста >>
Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съж
ден
ия на човешките маси.
В по-късно време ние се срещаме в кръстоносните походи с този кръгооборот на силите, насочени от Запад на Изток и обратно, от Изток на Запад, като със земни отражения на висши духовни импулси. Изучете кръстоносните походи. Обърнете внимание на това, как в началото от известен импулс, който определено е свързан със същността на Духовете на Личността, Архаите, започва развитието на кръстоносните походи, как в основата на кръстоносните походи се залагат грандиозни замисли. По-нататък обърнете внимание на това, как кръстоносците все повече и повече попадат под влияние на масовите съждения на тълпите, как тези съждения на масите действат все повече сугестивно.
Може да се каже: колкото по-нататък се движат кръстоносците на Изток, толкова повече отделните хора попадат под властта на тези съждения на човешките маси.
И когато кръстоносците достигат сферата на азиатския живот, тогава над това, което се е съдържало в отделните личности, индивидуалности, се разпростират импулсите от масов характер.
към текста >>
Тези добри морални импулси, които са имали, те вече не са могли повече да осъществяват и развиват, намирайки се под натиска на масовите съж
ден
ия, под които попаднали.
Ние виждаме, как хората губят своята личност. Ние виждаме, как европейските кръстоносци, идвайки на Изток, стават в своята душа подложени на упадъчни сили.
Тези добри морални импулси, които са имали, те вече не са могли повече да осъществяват и развиват, намирайки се под натиска на масовите съждения, под които попаднали.
Те изпадат в морален упадък. И в следствие на този морален упадък на хората, изпълнени с добри намерения, дошли от Запад на Изток, в борбата получават превес импулсите, излизащи от Изтока, които живеят в мюсюлманите, в турците.
към текста >>
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съж
ден
ия), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
И това ще ви доведе до там, че и от тази страна да оцените значението на антропософията.
От съвременните описания на тридесетгодишната война (по отношение събитията от нейното начало само Шилер е изказал няколко верни съждения), от тези описания ние знаем, как религиозната борба в Прага се изляла в следното събитие: разярената тълпа проникнала в Пражкото кметство и изхвърлила през прозореца двама държавни деятели- Мартинц и Слават, а също и деловодителя Фабрициус, с които, впрочем, както знаете нищо лошо не се случило, защото те паднали върху купчина боклук, по-точно, върху купчина книжни обрезки, защото в онези времена било обичайно да се изхвърлят ненужните хартии направо през прозореца.
А след това подир тях разярената тълпа изхвърлила още един политически деец. Ако сега проследим по-нататък развитието на събитията, се наблюдава хаотично движение на картата на Европа... Ту побеждава един, ту друг; ту на някакъв курфюрст му идва нещо в главата, ту този или онзи пълководец застава на тази или онази страна и т.н.: получава се някакво хаотично движение по картата на Европа (независимо от това, рисуват ли това движение или само разказват за него). В училище, при описване на тези толкова значителни събития от тридесетгодишната война, изпадат в обърканост, защото при обичайно практикуваното описание тези събития се разказват така, че ученикът скоро забравя всичко това, защото се получава някаква неразбория. Но ето, ако се разбере истинския ход на нещата, то може да се види, как зад външните събития действат духовни течения, насочени от север на юг и от юг на север, които освен това се пресичат с източно-западните.
към текста >>
И не е ли така – не можем да говорим, че ставаш несвобо
ден
в следствие на това, че като погледнеш през прозореца и видиш че вали дъжд, взимаш чадъра и на улицата го отваряш: просто се налага да се съобразяваме с природните сили.
става крал на Швеция. Син и наследник на Карл IX. бел.на прев.Е.М.) и т.н., във всичко ние можем да видим, че случващото се външно в историята, се импулсира ( не казвам, че се води на повод, а че се импулсира) от свръхсетивните сили, стоящи зад него. Хората остават при това свободни същества. Човек е свободно същество, макар и природните импулси да ръководят неговите постъпки.
И не е ли така – не можем да говорим, че ставаш несвободен в следствие на това, че като погледнеш през прозореца и видиш че вали дъжд, взимаш чадъра и на улицата го отваряш: просто се налага да се съобразяваме с природните сили.
Така, че човек със своите душевно-духовни възможности макар и да стои сред духовни импулси, сред духовни сили и закономерности, все пак остава свободно същество.
към текста >>
И те трябва отново да бъдат дове
ден
и до религиозния живот.
За човека на съвремието е особено важно да разбере в детайли, че отделният човек е отражение на свръхсетивното и че от друга страна, историческите събития са също отражения на свръхсетивното. И по никакъв друг начин, освен по този, човек няма да намери обратния път към Божествено-духовния свят. Само с едни голи абстракции за нещо Божествено днес може да се обръщаме само към тези, които не искат още да започнат да учат и мислят в съответствие със съвременния духовен живот. Но техният брой постоянно ще намалява, а числото на тези, които ще искат така да учат и мислят, постоянно ще нараства.
И те трябва отново да бъдат доведени до религиозния живот.
Но те могат да дойдат до него само тогава, когато пред душевният им взор бъдат поставени конкретни реални събития от Духовния свят и те няма да се ограничават само с абстрактни общи мисли за Божеството, за което ние, собствено, нищо не можем да кажем, което можем само да именуваме, като нещо всеобемащо. С това пак се посочва, скъпи мои приятели, от друга гледна точка, една от задачите, които сега стоят и трябва да стоят пред антропософското познание.
към текста >>
19.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 18 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Но по време на този период на подготовителна работа човек, в същност, никога не е могъл да каже, че е предназначен да стане свобо
ден
.
Така, че тази предварителна работа е трябвало да бъде извършена.
Но по време на този период на подготовителна работа човек, в същност, никога не е могъл да каже, че е предназначен да стане свободен.
Защото, както можете да видите това от моята «Философия на свободата», основа за човешката свобода се явява именно това, че човек може сам чрез вътрешна активност да развие свои мисли и, че той от тези самостоятелно развити мисли (назовани от мен в моята «Философия на свободата» чисти мисли) да може да черпи и свои морални импулси.
към текста >>
Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвобо
ден
.
Такива морални импулси, почерпени от собственото човешко същество, не са съществували в тези стари времена, а и не е могло да съществуват.
Моралните импулси е трябвало да бъдат давани едновременно с мислите, които са били като мисли на Боговете, като някакви заповеди, абсолютно задължителни за човека и правещи го несвободен.
Тази страна на въпроса вие ще намерите акцентирана в моята «Философия на свободата», а именно: преходът на човечеството от свързаността му със заповедите, изключващи свободата, към деятелност, изхождаща от моралната интуиция, включваща в себе си свободата. Свойството на Духовете на Формата е такова, че те винаги въздействат на човека сякаш отвън. Всичко това, което човек внася отвън в своето собствено същество, всичко това съдържа в себе си резултатите от действието на Духовете на Формата. И работата е стояла така: дотогава, докато Духовете на Формата са насаждали в човека космическите мисли, тези мисли са били нещо, което или е излизало, може да се каже, срещу човека като възприятие от камъните, растенията, животните, или е изплувало вътре в човека, като негови инстинкти и подбуди. Тогава човек е плувал, като че по вълните на живота и тези вълни на живота или се надигали, или се успокоявали, в зависимост от мислите на Духовете на Формата.
към текста >>
В това се състои този прогрес, който е да
ден
благодарение на прехода от управление на мислите от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
И ви моля, да се отнесете с пълната сериозност към тази мисъл! Помислете за това, че сега сме встъпили в тази епоха, когато човек е зает с това, че трябва от самия себе си да изработва свои мисли, да формира свои мисли. Но при това той стои самотен в света и тези негови мисли биха стояли като изолирани в света, не биха имали значение за Космоса, ако тук ги нямаше Духовните същества, които по подходящ начин не включваха в Космоса като сила и импулс, тези мисли ,които човек е изработил в своята свобода.
В това се състои този прогрес, който е даден благодарение на прехода от управление на мислите от Духове на Формата към управление им от Духовете на Личността.
към текста >>
Всички морални идеали, поро
ден
и от индивидуалностите на отделните хора, ще измрат.
И ето възниква великият съдбовен въпрос, който се налага човек да си зададе: ето природният свят, образувал се от първичната мъглявина, и той върви към топлинна смърт, при която и всичко духовно-душевно ще бъде погребано във вътрешно, вече неподвижно, еднакво всеобщо топлинно състояние, така, че ще се образува едно велико гробище.
Всички морални идеали, породени от индивидуалностите на отделните хора, ще измрат.
към текста >>
Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува приро
ден
свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи.
Човек днес не осъзнава това достатъчно ясно, защото все още не е достатъчно честен за него.
Но всичко, което той възприема от съвременната цивилизация, би трябвало да го доведе до болезнено преживяване на този необичайно голям разрив в неговия светоглед, но това не стига до съзнанието му: да преживява болезнено, че съществува природен свят, към който той самият принадлежи, но че му се налага да се съобразява и с моралния свят, и че той няма възможност, изхождайки от съвременните си възгледи, да припише реалност на моралните идеи.
Не е било така в по-старите времена за по-древното човечество. По-древното човечество е усещало, че има своите нравствени идеи от Боговете. Това е било във времената, когато Властите, Духовете на Формата, са вливали отвън мисли в човека , в това число и нравствени мисли. Тогава човек е знаел, че дори и Земята да я постигне топлинна смърт, за бъдещето ще останат божествено-духовните същества, владеещи мировите мисли на целия Космос. Така, че човек е знаел: не той сам образува мисли, а те съществуват също както и външните природни процеси, така, че те трябва да имат също толкова дълго съществуване, както и външните природни процеси.
към текста >>
Човек не би могъл да стане свобо
ден
, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли.
Но с тези средства, с които разполага това, което е прието да се нарича наша външна цивилизация, няма да може да ликвидира този раздор. Той може да се разреши само на почвата на такъв духовен светоглед, какъвто се стреми да обоснове антропософията. И тогава идват до там, че започват да разбират, че съществуват Архаи, получили задача в Космоса да ръководят космическите процеси – да възприемат мислите на хората, възникващи изолирано, чрез вътрешна работа в душата, да възприемат тези мисли, да ги разпределят навсякъде и да ги включват в мировата творба. И тогава човек намира с някакъв величествен, могъщ образ основата на моралния миров порядък. Как го намира?
Човек не би могъл да стане свободен, ако не съумее да развие в себе си следното чувство: ти сам образуваш в себе си свои мисли, изхождайки от своята собствена индивидуалност ти сам изработваш свои мисли.
Но, нали, чрез това ние в същото време откъсваме своите мисли от космоса.
към текста >>
И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота тру
ден
, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности.
И тогава ние ще можем по правилен начин да гледаме към това, което постоянно ни обкръжава: не само физически-сетивният свят, но и духовният свят. Тогава ние ще гледаме към тези духовни същества, към Архаите, по отношение на които човек трябва да носи отговорност, ако иска по правилен начин достойно да извърви своето развитие като човек в хода на земните времена. И ние виждаме, как в наше време на това противостоят остатъците на правомерния някога миров ред, как на това се противопоставят тези от Духовете на Формата, които искат все още по старому да управляват мислите. И оттук произтича най-главният импулс за цивилизацията на нашето време. Най-важната задача на хората сега е чрез правилно ориентиране по отношение на Архаите, Духовете на Личността, да станат свободни, за да достигнат чрез това и правилно ориентиране към тези Духове на Формата, които искат да управляват мислите така, както и преди, когато това беше правомерно; сега вече това не е правилно.
И ние ще намерим тогава, от една страна, това, което прави в света живота труден, а от друга, ще намерим навсякъде и пътища за изход от тези трудности.
Само трябва да търсим тези пътища като свободни хора. Защото, ако нямаме воля за свободно развитие на мислите, то към какво в нас могат да се обърнат Архаите?
към текста >>
Тогава той, може би, би се почувствал свобо
ден
, би почувствал своето човешко достойнство!
Това, което се изисква в нашата епоха, е човек действително да иска да стане свободно същество. В преобладаващата си част той не иска това. Той трябва все още да намери в себе си волята за това. На него повече от всичко му се иска, това, което му харесва, да може да го пожелае и тогава да се появят съответстващите духове, които по невидим, свръхсетивен начин да изпълнят желанията му.
Тогава той, може би, би се почувствал свободен, би почувствал своето човешко достойнство!
Ще ни бъде достатъчно да преминем още една двойка инкарнации, за това ще ни бъде необходимо не толкова много време, примерно само до 2800-на, или до 3000-та година, и тогава няма да можем да си простим в последващата инкарнация, ако погледнем към предишната инкарнация, че ние някога сме предпочели пред човешката свобода човешкия стремеж към удобство, към леност, в надежда за помощ от снизходителните към нас Богове.
към текста >>
Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой сту
ден
т, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено!
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене.
Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено!
Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението. При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли. И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността. Но пред това хората днес изпитват ужасен страх.
към текста >>
Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблю
ден
ието.
По-нататък ние виждаме днес, как това, което произлиза от тези изостанали Духове на Формата, се оказва в едностранния естественонаучен материалистически светоглед, в който цари наистина страх, ужасна боязън да се премине към активно мислене. Можем само да си представим, каква страшна сцена би устроил такъв правоверен професор, ако някой студент, надникнал в лабораторния микроскоп, би поискал да изкаже някаква мисъл: това не е разрешено!
Тук трябва прилежно да се отбелязва само това, което дава на сетивата наблюдението.
При това не знаят, че сетивата дават само половината от действителността; останалата половина на действителността се създава по пътя на образуваните от самият човек мисли. И тук трябва да се знае, каква е съвременната мисия на правилно развиващите се Архаи. В науката, която сега се убива от изостаналите Духове на Формата, трябва да се осъществи истинската мисия на Духовете на Личността. Но пред това хората днес изпитват ужасен страх.
към текста >>
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема све
ден
ия за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Немецът не отива в пустинята, не отива в менажерията, а сяда в своя научен кабинет, събира всички «априорни» мисли, които може да почерпи от това, което е изучил, конструира «априори» камилата и описва камилата, изхождайки от тази априорна конструкция. Така се разказва приблизително този анекдот. Той е много, много показателен. Може да се почувства разликата: камилата ли се описва или човек сам себе си описва и т.н. Но едно не достига в този анекдот, това, което би могло да доведе до правилен извод, да даде правилен отчет.
В този трояк анекдот липсва четвъртият човек, който независимо от това, отишъл ли е в пустинята или изучава книги, защото няма възможност да отиде в пустинята или да отиде в менажерията, или, накрая, ще отиде ли при живописец, рисуващ животни и ще види негови картини, на които може би гениално са изобразени камили, но такъв човек, който е в състояние независимо от това, вижда ли той камилата в пустинята или в менажерията, или взема сведения за нея от книгите априори, който сам е в състояние от това, което е възприел по такъв начин, да постави въпроса пред Божествено-духовния миров порядък: що за същество е камилата?
Този човек, който може да свърши тази работа, той ще провиди и в тази камила, която е видял в менажерията, каква ще бъде камилата в пустинята. Да, той ще може да провиди това даже от литературите описания, които е получил от разни книги, от книги, в които се съдържат, може би, карикатурно-филистерски, педантични описания; той все пак от това може да получи каквото трябва, ако съумее да проникне в съществото на камилата, без значение на цялата школска ученост или априорност на получения от него материал. Това е то, което е необходимо днес преди всичко за човечеството: да намери път към духовното, но при това, разбира се, не пренебрегвайки външният опит, а включвайки и всички знания, давани ни от външните сетива, да намерим път към духовното.
към текста >>
20.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 22 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблю
ден
ия.
И това е довело до постоянно възникващи, започвайки от 15-то столетие, всевъзможни съмнения по отношение на мисленето и познанието. Това е предизвикало голямо объркване в съвременността, скептицизъм и неувереност, царящи във всевъзможните хорски мирогледи. Следствие от това е и, че човек днес понятие си няма за познанието. Няма нищо по-безнадеждно от теории на познанието издържани в съвременен стил. Огромното мнозинство съвременни учени въобще не ги е грижа за това, те го предоставят на философите.
В тази област могат да се направят твърде своеобразни наблюдения.
към текста >>
Те са го правели несвобо
ден
, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Той наистина действа там. И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли.
Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен. Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите.
към текста >>
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвобо
ден
.
И така, това е вярно за всичко, което се намира в етерния свят: там бъдещето вече действа в предшестващото. По такъв начин, ако човек е отворен по отношение на етерния свят, то етерното въздейства върху него предварително, още преди да се роди, особено върху неговия свят на мислите. Благодарение на това човека преди е имал действително съвсем различен свят на мислите, отколкото в наше време, когато тези врати в периода от 28 до 35 години вече не са отворени, когато тези врати са затворени. Тогава човек е имал живи мисли. Те са го правели несвободен, но в същото време са му давали това, че той в известен смисъл е чувствал, че е свързан с цялата заобикаляща го Вселена, че той се е чувствал жив в нея.
Днес човек чувства себе си само в мъртвия свят, защото, ако живата Вселена би станала действена в него, то тя би го направила несвободен.
Само благодарение на това, че в нас действа мъртвият свят, който нищо не иска в нас, не ни оказва никакво определящо въздействие, нищо не може да зароди в нас, ние сме свободни хора. Но от друга страна, трябва да ни е ясно, че човек чрез това, което има сега в пълна свобода вътре в себе си, чрез своите мисли, които, обаче са мъртви, не може да достигне разбиране на заобикалящия го живот, а е способен да разбере само заобикалящата го смърт. Но ако в такова душевно устройство не би настъпило никакво изменение, тогава упадъка на културата и цивилизацията, който и сега се увеличава все повече и повече, би станал все по заплашителен, и човек би ставал все по-слаб и неустойчив в своето душевно устройство, все повече би залинявал. Това би станало видимо много по-ясно, ако хората обръщаха повече внимание на фактите. Но те не им обръщат внимание.
към текста >>
Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създа
ден
ата от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
Това е наистина така: зелето образува в нас определена форма, а в нашата глава възниква нейното обръщане, нейния негатив. И ето в това негативно ние възприемаме външния свят. Той може да внася в нас впечатления, защото носим в себе си в известен смисъл празно пространство (всичко това е казано, разбира се, много приблизително). И така действат в нас всички ядливи растения.
Ако сме приели някаква обичайна храна, то интензивността на създадената от нея форма е такава, че в течение на 24 часа ние постепенно я разрушаваме: след едно бодърстване и един сън тя се разтваря.
След това тя трябва отново да се създава. Така стои работата с растенията, които при своето природно израстване имат физическо тяло и етерно тяло, а астралното допускат само да ги докосва. Но сега си представете, какво ще се получи, ако приемем в себе си, да кажем, сок на беладона. Тук ние имаме растение, което е всмукало астралното, и което, благодарение на това, че е всмукало астралното, притежава много по-силна формообразуваща сила, така че там долу в човека възниква много по-трайна форма, която ни се отдава не така лесно да преработим, която даже претендира за самостоятелност. В следствие на това възниква много по-определено, интензивно действащо негативно.
към текста >>
При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е све
ден
а до минимум.
Тук те имат своето жило, а тук влачат като на буксир своята задна част на тялото; това са земни или пясъчни оси.
При тях вече и на физически план тази връзка между предната и задна части на тялото е сведена до минимум.
Когато се премине в духовното битие, то вече въобще не е необходимо такова външно видимо съединение. И ако преминете към разглеждане на някои елементарни същества (знаете, че неотдавна говорих за елементарните царства), то можете да видите в елементарния свят, например, че ето тук има някакво същество, а по-нататък няма нищо, и само съвсем далеко има нещо друго; и само постепенно ще разберете, че те съставляват нещо единно и където отива едното, там отива и другото. Така, че тук вие попадате в доста сложно положение (в елементарния свят това се случва): тук някъде имате някаква част на елементарно-етерен организъм, а тук - друга, а в следващия момент, например, тя така се обръща, но там няма никакво съединение; и ако едната се преобръща, то другата не може просто непосредствено да я следва, но тя трябва да измине същия път, както и първата.
към текста >>
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблю
ден
ие.
Тези примери ви дават представа, как може да бъде оживен света за човешкото наблюдение.
С помощта на едното наследство само, което човек е получил от Духовния свят, той вече няма възможност да се доближи до живото, което го заобикаля. С външните сетива той не разбира света. Но той отново ще го разбере и ще види какво значение има мисленето по отношение на света в неговата цялост. Тогава човек ще може, изхождайки от такова възприемане на Вселената, да разбере, защо заобикалящите го неща се намират в това или онова взаимодействие, защо, например, неотровното растение се намира в различна връзка с телесността на човека или животното, от отровното. Оживяване на цялото човешко съществуване е възможно само по този начин.
към текста >>
Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих тру
ден
материал за размисъл.
Когато чувстваме такива мисли, то ние, макар и излизайки от свободата, отново влизаме във взаимодействие с нашето обкръжение. Ние ставаме причастни към свободата чрез съзнанието за това, че сме способни все повече и повече да се приближим до чистото мислене и от него да получаваме морални интуиции, морални импулси. Благодарение на това ние ставаме свободни хора, но като следствие трябва да устроим и уредим в съответствие с това и нашия душевен живот и цялото си душевно устройство, да го оправим с помощта на нашата собствена дейност на Земята. И тогава ще можем да пренесем през вратата на смъртта в Духовния свят последствията на това наше действие. Защото това, което е достигнато чрез индивидуална работа – то не може да пропадне във Вселената.
Е, скъпи мои приятели, днес май ви предоставих труден материал за размисъл.
Но от това вие можете да видите, че действително можем да се приближим към разбиране на Вселената, че ще се научим да разбираме човека, а в частност отношението между физическия човек, само изглеждащ физически човек, защото той не е просто физически човек, а винаги е пронизан от своите висши членове, неговото отношение към останалата, физически проявяваща се Вселена, както можахме да видим това, макар и с пример за отровни растения.
към текста >>
21.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, Дорнах, 23 март, 1923 г.
GA_222 Импулсиране на световно-историческите събития от духовните сили
Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въве
ден
ие в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха.
От предходните обсъждания ние си изяснихме, че съществено в хода на човешкото развитие за съвременната епоха е, че земният човек овладя абстрактното мислене, тоест получи мъртви за нас мисли, мисли, които водят така в нас своето съществуване, че те се явяват в същност само остатъци от живото същество на душата в нейното доземно битие. С тази степен в развитието на човечеството, с придобиването на абстрактните, тоест мъртви мисли, е свързано, както често съм разяснявал това, достигането на съзнанието за свобода вътре в развитието на човечеството. Днес ще обърнем особено внимание на тази страна на въпроса. За това ще направим кратък обзор на хода на развитието на човечеството в течение на следатлантския период.
Вие знаете, че след великата атлантска катастрофа постепенно са се образували земните континенти в техния съвременен вид, и че на тези континенти постепенно, една след друга са се развили пет култури или цивилизации, които нарекох в книгата си «Въведение в тайната наука» древноиндийска, древноперсийска, египетско-халдейска, гръко-римска и нашата съвременна пета епоха.
Тези пет културни епохи се различават една от друга по това, че човек във всяка от тези епохи по отношение на цялото си същество има различно устройство, от това в другите епохи. Така, ако се обърнем към по-ранните епохи, то това различие в неговото устройство се проявява даже и в цялата външност на човека, в неговата, можем да кажем, телесност. Ако се приближим до по-късните времена, тоест се приближим към нашата съвременна културна епоха, тогава това, което можем да наречем прогресивно в хода на развитие на човечеството, започва все повече да се изразява вече в душевното устройство на човека. Вече неведнъж сме говорили за това. А днес искам да подложа това на разглеждане, изхождайки от друга гледна точка.
към текста >>
За тях би било непонятно и неприемливо твър
ден
ието, че нещо трябва да бъде доказано.
Подобни неща са възможни само в такива времена, когато интелектуализмът, дори и още неразвил се напълно, все пак вече се пробужда. Те са имали фин физиогномичен усет. Те дълбоко са усещали, например, следното: ако този човек има еди какво си изражение на лицето, то това показва, че той притежава музикални способности. Те са придавали голямо значение на възможността да научават за музикалните способности на човека въз основа на изражението на неговото лице или неговите жестове, и на целия му облик. Към някакво по-определено познание хората от това време не са се стремили.
За тях би било непонятно и неприемливо твърдението, че нещо трябва да бъде доказано.
Това би било неприемливо за тях, това би предизвикало в тях усещане на почти физическа болка, а в по-старите времена действително би предизвикало физическа болка. Да доказваш какво да е на който и да е, това е все едно да го мушкаш с нож! Така биха казали тогава хората. Защо трябва да се доказва? Да знаеш, че нещо е вярно за света, съвсем не са необходими доказателства.
към текста >>
И в тези стари времена хората не се чувствали оби
ден
и, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
И цялото общуване на хората, тези или онези техни взаимоотношения са се обуславяли и са изхождали от душевното, от възприятия на жестове, обща фигура, осанка на човека, неговата походка, което давало възможност да се съди за неговите морални качества. В епохата на първата древноиндийска култура още не е съществувало това, което по-късно се превърнало в деление на касти. Тогава, във връзка със съществуването на древноиндийските мистерии, безусловно, е съществувало даже някакво социално деление на хората на основата на тяхната физиогномия, на техните жестове. Такива неща са били възможни в по-старите времена на човешкото развитие, защото хората тогава все още са имали известен инстинкт да се подчиняват на такова разделение. Това, което по-късно се е проявило в индийската цивилизация като образуване на кастите, това е станало, може да се каже, вече някакво схематично разделение, сменило много по-дълбокото индивидуално разчленяване на обществото, което първоначално е било на основата на инстинктивната физиогномика.
И в тези стари времена хората не се чувствали обидени, ако тях, в зависимост от вида на лицата им са ги поставяли на едно или друго място.
Защото те все още са се чувствали същества, изпратени на Земята от Боговете. И авторитетът, с който са се ползвали тези, които, изхождайки от мистериите, са осъществявали това социално разделение на хората, този авторитет е бил необичайно голям.
към текста >>
В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или
ден
ем се е родил, през зимата или лятото.
А след това настъпила втората следатлантска културна епоха, древноперсийската. Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос.
В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото.
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през
ден
я ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
Тук вече го е нямало в толкова силна степен това инстинктивно чувство към физиогномичното. Тук са прозирали вече не имагинациите на Боговете, а са виждали в това само мислите на Боговете. Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото.
Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете.
И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете. И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек. Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от
ден
я и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек.
Преди работата е стояла така, че са смятали: до слизането на човека на Земята, неговият реален образ живее в някакво Божествено Същество. А в последващите времена започнали да считат, че в основата на всяко отделно човешко същество са заложени мисли, които в своята съвкупност образуват това, което в последствие наричали Логос. В тази втора следатлантска епоха голямо значение се е придавало на това (колкото и днес да ни се струва парадоксално), човек родил ли се е при хубаво време, нощем или денем се е родил, през зимата или лятото. Тогава са имали следното чувство: това, при каква небесна констелация Боговете спускат човека на Земята, хубаво ли ще бъде времето при това или ще има снежна буря, през деня ли ще бъде или през нощта, всичко това изразява техните мисли, всичко това е израз на мислите на Боговете. И ако някакво дете се е раждало по време на буря или някакво друго необичайно време, то в народа това се е разглеждало, като знамение, изразяващо характера даван на детето от мислите на Боговете.
И ако така е било сред народа, то сред жреците, свързани в това време с мистериите, са се водили, така да се каже, протоколи за обстоятелствата при раждането (това, разбира се, не трябва да се разбира в сегашния бюрократичен смисъл), където са се отбелязвали тези констелации: време, период от годината, час от деня и т.н., от които след това се съзирали мислите, които са били дарени от боговете на този или онзи човек.
Така е било през втората следатлантска епоха, в древноперсийската епоха.
към текста >>
Но, разбира се, голямата разлика е, когато на пре
ден
план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
Тогава все още е съществувало съзнание за това, че земният живот се дава на човек от извънземното обкръжение. Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо.
Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на живота, са били въведени тези изчислителни методи. Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното. Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало. Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи.
към текста >>
И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на живота, са били въве
ден
и тези изчислителни методи.
Но едва когато започват да се занимават с изчисления, то това показва, че вече е настъпило времето, когато връзката на човешкото същество с Божествено-духовните същества е започнала да се нарушава. Следва да обърнете внимание върху това, колко външен се явява този духовен процес, който човек осъществява при изчисленията. Във връзка с това аз, разбира се, съвсем не искам да оправдая лекомислената леност, свойствена понякога на младите, или пък невнимателността на възрастните по отношение на изчисленията. Това е недопустимо. Но, разбира се, голямата разлика е, когато на преден план се издигат тези външни методи на мислене, имащи малко общо с човека като цяло, тези методи, които се ползват при изчисленията.
И в третата следатлантска епоха навсякъде, във всички области на живота, са били въведени тези изчислителни методи.
Но все пак, при това, което се е изчислявало, е имало нещо неземно и макар и чрез тези изчисления, човек е навлизал в областта на извънземното. Изчисленията при египтяните и халдейците не са били така абстрактни както сега при нас; това, което се е изчислявало, в същото време и дълбоко се е чувствало. Сега всичко изчислено бива само премислено, а бива даже и не премислено, а само подложено на обработка посредством математически методи. Днес често при изчисленията забравят за съдържанието, а се грижат само за прилагането на тези методи. И това, което в математиката понякога се достига с откъсване от съдържанието, само с помощта на прилагането на съответни методи, това, по мое мнение, е ужасно!
към текста >>
Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рож
ден
ата му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление.
Ако още един път се върнем към третата следатлантска епоха се натъкваме на такова време, в което хората, макар и да са правили изчисления относно своето небесно съществувание, в същото време са имали силно развито чувство за това, къде именно са се родили на Земята. Това е много интересен факт. Своето доземно, небесно съществувание те са забравили; те си спомняли за него само по пътя на изчисленията: налагало се е да го изчисляват. Това е било времето на астрологическите изчисления.
Но, дори някой човек и да е нямал резултати от тези изчисления на основата на рождената му дата, то той все пак е чувствал последствията на констелациите, намирани чрез изчисление.
Ако някой се е родил съвсем на юг, то той е чувствал в това, че е длъжен да преживее на юг последствията от определена констелация. Той е придавал на това по-голямо значение, отколкото на самото изчисление. Ако някой се е родил на север, то значи, че се е родил при друга констелация. Да, астролозите са могли да изчислят това, но самите хора са чувствали последствията на констелациите, които им се давали чрез тези изчисления. По какъв начин те са чувствали това?
към текста >>
И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуж
ден
ие относно тези неща.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие.
И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща.
Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената. Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
към текста >>
От писмото на Рудолф Щайнер до Мария Щайнер за нейния рож
ден
ден
:
От писмото на Рудолф Щайнер до Мария Щайнер за нейния рожден ден:
към текста >>
Медитация, да
ден
а на 15 март 1923 година.
Медитация, дадена на 15 март 1923 година.
към текста >>
22.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята и четирите големи празници. Антропософията и човешкото сърце
GA_223 Годишният кръговрат
произве
ден
ие: Rudolf Steiner "Der Jahreskreislauf
произведение: Rudolf Steiner "Der Jahreskreislauf
към текста >>
23.
Съдържание
GA_223 Годишният кръговрат
Втора лекция, Велик
ден
, 1.
Втора лекция, Великден, 1.
Април 1923
към текста >>
Мисълт а за Велик
ден
.
Мисълт а за Великден.
Михаиловият празник като противоположност на Великденския празник.
към текста >>
Михаиловият празник като противоположност на Велик
ден
ския празник.
Мисълт а за Великден.
Михаиловият празник като противоположност на Великденския празник.
към текста >>
24.
Годишният кръговрат като дихателен процес на Земята. Първа лекция, Дорнах, Страстна Събота, 31. Март 1923
GA_223 Годишният кръговрат
И ако Исус трябваше да бъде ро
ден
, това следваше да се случи в тази част от годината, когато, тъй да се каже, Земята разговаря не с Небето, а със самата себе си.
Те започнаха да разбират вътрешния смисъл на това, което става със Земята през последната третина на Декември. Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето. Обаче по отношение на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство. В края на Декември, Земята вдишва своите собствени сили и ги задържа в себе си.
И ако Исус трябваше да бъде роден, това следваше да се случи в тази част от годината, когато, тъй да се каже, Земята разговаря не с Небето, а със самата себе си.
Исус трябваше да бъде роден в тази част от годината, когато Земята самотно кръжи всред космическото пространство, сдържайки своето дихание дълбоко в себе си, тъй че това дихание да бъде протъкано от Слънчевата сила, от Слънчевата светлина. Или с други думи, през тази част от годината Земята не предоставяше своите душевни сили на Космоса; тя ги поемаше и задържаше навътре в себе си. Исус следваше да се роди на Земята в онази част от годината, когато Земята кръжи всред Космоса. – Долавяте ли, бих казал, космическото усещане, лежащо в основата на този факт!
към текста >>
Исус трябваше да бъде ро
ден
в тази част от годината, когато Земята самотно кръжи всред космическото пространство, сдържайки своето дихание дълбоко в себе си, тъй че това дихание да бъде протъкано от Слънчевата сила, от Слънчевата светлина.
Те започнаха да разбират смисъла на Земните процеси през онова време от годината, което днес ние наричаме Рождество Христово. Те си казваха: Сега вече всичко зависи от Слънцето. Обаче по отношение на Земята, когато тя е издишала своите сили, Слънцето може да упражнява само своето превъзходство. В края на Декември, Земята вдишва своите собствени сили и ги задържа в себе си. И ако Исус трябваше да бъде роден, това следваше да се случи в тази част от годината, когато, тъй да се каже, Земята разговаря не с Небето, а със самата себе си.
Исус трябваше да бъде роден в тази част от годината, когато Земята самотно кръжи всред космическото пространство, сдържайки своето дихание дълбоко в себе си, тъй че това дихание да бъде протъкано от Слънчевата сила, от Слънчевата светлина.
Или с други думи, през тази част от годината Земята не предоставяше своите душевни сили на Космоса; тя ги поемаше и задържаше навътре в себе си. Исус следваше да се роди на Земята в онази част от годината, когато Земята кръжи всред Космоса. – Долавяте ли, бих казал, космическото усещане, лежащо в основата на този факт!
към текста >>
Да последваме Земята приблизително до пролетното равно
ден
ствие в края на Март.
Нека сега да последваме Земята по-нататък в нейния годишен ход. Нека да я последваме до времето, в което се намираме именно сега.
Да последваме Земята приблизително до пролетното равноденствие в края на Март.
Тогава ние трябва да представим нещата по следния начин. Земята (Рис. 2, червено) издишва; душевните ú сили са отчасти вътре в нея, обаче тя започва да ги издишва; душевните сили на Земята се разливат навън в Космоса. И докато през Декември силата на Христовия Импулс е тясно свързана със Земята, сега ние откриваме как този Христов Импулс започва да облъчва Земята с разливащите се навън душевни сили (стрелките)
към текста >>
И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Велик
ден
.
И възниква представата: Сега Христос, който през Декември душевно беше потънал навътре в Земята, за да се изолира от космическите влияния, сега, с планетарното издишване на Земята, той ú предоставя своите собствени сили, за да приеме в себе си Слънчевата мощ.
И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден.
Ето защо Великденът съвпада с планетарното издишване на Земята. Обаче това, което става, не бива да се свързва с прииждащата Лунна светлина, а със Слънцето.
към текста >>
Ето защо Велик
ден
ът съвпада с планетарното издишване на Земята.
И възниква представата: Сега Христос, който през Декември душевно беше потънал навътре в Земята, за да се изолира от космическите влияния, сега, с планетарното издишване на Земята, той ú предоставя своите собствени сили, за да приеме в себе си Слънчевата мощ. И ние ще дадем правилен завършек на схематичната рисунка, ако обозначим Слънчевата същност като това, което се съединява с излъчващата се от Земята Христова сила (жълто): Христос започва взаимодействията си със Слънцето през Великден.
Ето защо Великденът съвпада с планетарното издишване на Земята.
Обаче това, което става, не бива да се свързва с прииждащата Лунна светлина, а със Слънцето.
към текста >>
От тук идва и датирането на Велик
ден
, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е.
пълнолунието след пролетното равноденствие. И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>
пълнолунието след пролетното равно
ден
ствие.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е.
пълнолунието след пролетното равноденствие.
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Велик
ден
а, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
От тук идва и датирането на Великден, който винаги се пада през първата неделя след пролетното пълнолуние, т.е. пълнолунието след пролетното равноденствие.
И човекът, усещайки тези подробности, би трябвало по отношение на Великдена, да си каже: Ако аз се присъединя към силата на Христос, моята душа, заедно с издишаната сила на Земната душа, също се разлива навън в космическите простори и приема в себе си Слънчевата сила, която сега Христос извлича от Земята за човешките души, както Той, преди Мистерията на Голгота, я извличаше за тези човешки души от Космоса.
към текста >>
Ако размислите върху утвърждаването на Велик
ден
ския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равно
ден
ствие!
Ако размислите върху утвърждаването на Великденския празник, какъвто го имаме днес, Вие ще установите, че до определен момент то е свързано с пространството, до момента, в който казваме: Ето, тук е пълнолунието след пролетното равноденствие!
– До този момент всичко се определя според пространството. Сега обаче напускаме пространството: Неделята след пролетното пълнолуние! Неделята не се определя според пространствени величини; тя съществува в цикъла на годишния кръговрат, също както и останалите дни от седмицата винаги следват един след друг в цикъла: Събота, неделя, понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и т.н. Но по този начин ние напускаме пространството; от пространствено установяване на Лунната констелеция ние преминаваме към неделята в чисто времевия ход на годишния кръг.
към текста >>
Всичките душевни сили на Земята са разлети навън в космическото пространство, цялата Земна душевност е отда
ден
а на космическото пространство.
Всичките душевни сили на Земята са разлети навън в космическото пространство, цялата Земна душевност е отдадена на космическото пространство.
Душевните свойства на Земята са пропити със силата на Слънцето, със силата на звездите. Христос, който е свързан с тази Земна душевност, съединява Своята сила със Слънчевите и звездните сили, които сега се носят всред
към текста >>
Настъпило е времето около Еньов
ден
.
разлятата из Космоса Земна душевност.
Настъпило е времето около Еньовден.
Земята е в състояние на пълно издишване. Във външния облик на Земята, с който тя поглежда към Всемира, личат не нейните собствени сили, какъвто беше случаят със зимното слънцестоене; сега нейната повърхност е белязана от силата на звездите, от силата на Слънцето, изобщо от целия заобикалящ я Космос.
към текста >>
Така ние виждаме празника Еньов
ден
: Като разположен в планетарното Земно издихание всред мировите простори.
Ние живеем заедно със Слънцето, ние живеем заедно със звездите. И когато обръщаме поглед надолу към Земята, която е покрита с пищния растителен свят, която е населена с най-различни животински видове, тогава в буйно израсналите растения, в пъстрите цветя, в подвижните насекоми, в птиците, прорязващи въздуха с многоцветните си пера, ние отново виждаме – като отразено от Земята – онова, което сме поели в душата си, именно когато бяхме напуснали Земята, увлечени от нейното издихание, за да живеем не в земен, а в космически смисъл. Обаче всичко онова, което се проявява в Космоса като идващо от Земята и покълващо в хиляди и в хиляди багри, е от същия вид. Само че то е отговор, рефлексия, възвратна сила, докато в нашите човешки души ние носим директната сила. – Ето в какво се изразяваше себеусещането на онези хора, които бяха инспирирани в центровете за посвещение, особено в онези, които можеха да разбират по-добре празниците, свързани с лятното Слънце.
Така ние виждаме празника Еньовден: Като разположен в планетарното Земно издихание всред мировите простори.
към текста >>
И хората, инспирирани от мистерийната мъдрост относно тези неща, в края на Септември те си казваха: Всичко онова, което ни беше да
ден
о от Космоса и което чрез Христовия Импулс успя да се свърже с нашата собствена душевна сила, ние го оставяме отново да се влее в Земния свят, в онзи Земен свят, който през цялото лято съществуваше единствено като рефлексия и който, следователно, се отнасяше спрямо Космоса, спрямо извънземния Космос, като едно огромно огледало.
Ако проследим още по-нататък дишането на Земята, ние стигаме до онзи стадии, който настъпва в края на Септември. Издишаните планетарни сили отново започват да се завръщат обратно, Земята отново започва да вдишва. Земната душа, която досега беше разлята в Космоса, отново започва завръщането си към Земята. В своето подсъзнание или в своите ясновидски импресии, човешките души възприемат това вдишване като процеси, засягащи самата човешка душа.
И хората, инспирирани от мистерийната мъдрост относно тези неща, в края на Септември те си казваха: Всичко онова, което ни беше дадено от Космоса и което чрез Христовия Импулс успя да се свърже с нашата собствена душевна сила, ние го оставяме отново да се влее в Земния свят, в онзи Земен свят, който през цялото лято съществуваше единствено като рефлексия и който, следователно, се отнасяше спрямо Космоса, спрямо извънземния Космос, като едно огромно огледало.
към текста >>
И в календара, идващ от древната мъдрост, няколко дни след есенното равно
ден
ствие, те откриваха датата 29.
Ето какво пророчески видяха онези, които още в древните Мистерии се опитваха духовно да вникнат в годишния кръговрат. Те знаеха, че през тяхната епоха тази тайна все още няма да бъде разкрита: Как силата на Михаил идва в помощ на човешките души, които се спускат към Земята. Обаче те знаеха, че когато душите отново ще се родят, тази Михаилова сила ще се притече на помощ за идващите на Земята човешки души. Ето в каква светлина разглеждаха те годишния кръговрат.
И в календара, идващ от древната мъдрост, няколко дни след есенното равноденствие, те откриваха датата 29.
Септември, деня на Михаил. И тъкмо за обикновените хора от народа този Михаилов ден беше от изключителна важност.
към текста >>
Септември,
ден
я на Михаил.
Ето какво пророчески видяха онези, които още в древните Мистерии се опитваха духовно да вникнат в годишния кръговрат. Те знаеха, че през тяхната епоха тази тайна все още няма да бъде разкрита: Как силата на Михаил идва в помощ на човешките души, които се спускат към Земята. Обаче те знаеха, че когато душите отново ще се родят, тази Михаилова сила ще се притече на помощ за идващите на Земята човешки души. Ето в каква светлина разглеждаха те годишния кръговрат. И в календара, идващ от древната мъдрост, няколко дни след есенното равноденствие, те откриваха датата 29.
Септември, деня на Михаил.
И тъкмо за обикновените хора от народа този Михаилов ден беше от изключителна важност.
към текста >>
И тъкмо за обикновените хора от народа този Михаилов
ден
беше от изключителна важност.
Те знаеха, че през тяхната епоха тази тайна все още няма да бъде разкрита: Как силата на Михаил идва в помощ на човешките души, които се спускат към Земята. Обаче те знаеха, че когато душите отново ще се родят, тази Михаилова сила ще се притече на помощ за идващите на Земята човешки души. Ето в каква светлина разглеждаха те годишния кръговрат. И в календара, идващ от древната мъдрост, няколко дни след есенното равноденствие, те откриваха датата 29. Септември, деня на Михаил.
И тъкмо за обикновените хора от народа този Михаилов ден беше от изключителна важност.
към текста >>
Обаче с навлизането си в годишния кръговрат Михаиловият
ден
се оказва от важно значение също и за онези, които искат да вникнат в дълбокия смисъл на нашата съвременна епоха.
Обаче с навлизането си в годишния кръговрат Михаиловият ден се оказва от важно значение също и за онези, които искат да вникнат в дълбокия смисъл на нашата съвременна епоха.
И ако човек обхваща тази съвременна епоха с ясно съзнание, той ще проумее, как през последната третина на 19. век Михаиловата сила, такава каквато тя трябваше да бъде именно с оглед на нашето време, продължи битката срещу Дракона, битката срещу ариманическата мощ. За да се включим с нашето собствено съзнание в тази духовно-икономическа битка, наложително е да разберем смисъла на Земното и общочовешко развитие.
към текста >>
Досега Михаиловият
ден
беше един селски празник.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник.
Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора. Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден. Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>
Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Велик
ден
.
Досега Михаиловият ден беше един селски празник. Вие се досещате какъв смисъл влагам в тези думи: един празник на обикновените хора.
Но той има друга мисия: Откривайки дълбокия смисъл на земно-космическото дишане, все повече и повече да се превръща в празник, допълващ Великден.
Ето как занапред ще бъде честван този празник от човечеството, което отново ще открие духовния смисъл на земния живот.
към текста >>
И Михаиловата сила трябва да се съедини с това, което Земята вдишва от края на Септември до края на Декември, и сразявайки злата ариманическа мощ подготвя наближаването на Коледния празник, както и раждането на Христовия Импулс, който после продължава да расте до началото на планетарното издишване, до времето на Велик
ден
а.
Докато трае лятното планетарно издишване, Земята е ариманизирана. Жалко щеше да бъде, ако раждането на Исус би станало на тази ариманизирана Земя! Преди завършването на годишния кръговрат и идването на Декември, когато щеше да е възможно раждането на Христовия Импулс в одушевената Земя, тя трябва да бъде пречистена чрез духовните сили, да бъде пречистена от Дракона, от ариманическите сили.
И Михаиловата сила трябва да се съедини с това, което Земята вдишва от края на Септември до края на Декември, и сразявайки злата ариманическа мощ подготвя наближаването на Коледния празник, както и раждането на Христовия Импулс, който после продължава да расте до началото на планетарното издишване, до времето на Великдена.
към текста >>
Велик
ден
ът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние.
Нека да продължим.
Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние.
Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена. И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
към текста >>
Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Велик
ден
а.
Нека да продължим. Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние.
Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена.
И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
към текста >>
И това, с което той започва да се изпълва по времето на Велик
ден
а, се усилва до краен предел по времето на Еньов
ден
, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
Нека да продължим. Великденът се пада в първата неделя след пролетното пълнолуние. Увлечен от пълното планетарно издишване, заедно с всичките си душевни качества, човекът излиза навън всред космическите простори и там, пронизан и протъкан от звездните сили, поема в себе си както дишането на Космоса, така и дишането на Земята, за да бъде проникнат от Великдена.
И това, с което той започва да се изпълва по времето на Великдена, се усилва до краен предел по времето на Еньовден, а после – следвайки Земната душа и носейки своите собствени душевни сили – той отново се завръща на Земята, но сега той има подкрепата на Михаил, за да навлезе както трябва в Земния свят, където Ариман вече е сразен от Михаиловите сили.
към текста >>
С настъпването на Велик
ден
а също и Михаил отново навлиза в Космоса и бива протъкан от космическите сили най-вече по времето на Еньов
ден
.
А после всичко отново се отправя навън към Космоса. Тогава Христос взема със себе си и Михаил, защото само така, черпейки от Космоса, Михаил ще може да възстанови онези сили, които той употребил в битката си със земно-ариманическото.
С настъпването на Великдена също и Михаил отново навлиза в Космоса и бива протъкан от космическите сили най-вече по времето на Еньовден.
И ако човек има верен поглед върху смисъла на нашата съвременна епоха и правилно разбира какво точно го свързва със Земята, той си казва: Да, сега за нас започва онази епоха, през която ние ще виждаме Христовия Импулс в неговата истинска светлина, и заедно с Михаиловата сила, ще го
към текста >>
Велик
ден
ската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
Великденската идея ще бъде обхваната в нейния истински и съответстващ на нашата епоха смисъл, ако човекът разбере: Към онзи грандиозен образ, внасящ неземна светлина в цялото Земно битие, към образа на издигащия се от гроба Христос, победителя над смъртта, той трябва да прибави Съществото Михаил, десницата на Христос Исус, за да може в хода на годината дихателната сила на Земята да се свърже със силата на Христос.
към текста >>
Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Велик
ден
ските дни и нощи да оживим в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Велик
ден
.
Съумеем ли да разберем по този начин всяко едно от четирите забележителни празнични времена на годината, следователно, съумеем ли също и през Великденските дни и нощи да оживим в себе си Христовите мисли, ние вдъхваме живот и на самата година, вдъхваме живот и на самия Великден.
Надеждата, че Михаиловата сила идва в служба на Христовата сила окриля онези, които искат да разберат как действува Христовият Импулс в нашата епоха.
към текста >>
25.
Втора лекция, Великден, 1. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Дорнах, Велик
ден
, 1.Април 1923
Дорнах, Великден, 1.Април 1923
към текста >>
Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Велик
ден
а и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като един вид допълнение към природните процеси, и един есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Велик
ден
ския празник – в дните на пролетния поврат на Слънцето и Еньов
ден
– в дните на летния поврат на Слънцето.
Вчера аз се опитах да говоря пред Вас от езотерична гледна точка за Великдена и за това, как към годишните празници трябва да се прибави, като един вид допълнение към природните процеси, и един есенен празник, който следва да се пада в дните около есенния поврат на Слънцето, както Коледният празник се пада в дните на зимния поврат на Слънцето, Великденския празник – в дните на пролетния поврат на Слънцето и Еньовден – в дните на летния поврат на Слънцето.
към текста >>
Днес аз бих опитал да се доближа до Велик
ден
а, такъв какъвто следва да бъде разбиран с оглед на днешната епоха, по-скоро откъм неговата чувствена страна, за да мога утре да изложа пред Вас цялото значение на една подобна трактовка.
Днес аз бих опитал да се доближа до Великдена, такъв какъвто следва да бъде разбиран с оглед на днешната епоха, по-скоро откъм неговата чувствена страна, за да мога утре да изложа пред Вас цялото значение на една подобна трактовка.
към текста >>
Когато днес празнуваме Велик
ден
и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Велик
ден
а.
Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена.
Защото с какво свързваме Великден? С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
към текста >>
Защото с какво свързваме Велик
ден
?
Когато днес празнуваме Великден и се вглеждаме в съзнанието на съвременното човечество, ние трябва – ако искаме да сме честни пред самите себе си – да признаем, че фактически днес огромна част от човечеството разполага с твърде малко истини за Великдена.
Защото с какво свързваме Великден?
С представата, че Христовото Същество е минало през смъртта, победило е смъртта и след страданията на кръста минава през Възкресението, след което се свързва с човечеството по такъв начин, че все още може да обсипва с откровения онези, които по-рано бяха Негови ученици, апостолите.
към текста >>
Обаче мисълта за Велик
ден
а, идеята за Велик
ден
а избледняваше все повече.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече.
През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението. За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
Павел директно свързва християнството с мисълта за Велик
ден
а, следователно, с мисълта за Възкресението.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”.
Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Велик
ден
ският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
Обаче мисълта за Великдена, идеята за Великдена избледняваше все повече. През първите години от възникването на християнството тя беше толкова жива, че сме запомнили думите на апостол Павел: “Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра”. Павел директно свързва християнството с мисълта за Великдена, следователно, с мисълта за Възкресението.
За онези хора, които са получили образованието си в днешно време, Възкресението е нещо, което те наричат “чудо” и като такова то бива изтръгнато от действителния свят, така, че за всички онези, които не допускат в себе си мисълта за Възкресението, фактически Великденският празник се превръща в един обичай от миналото, какъвто впрочем е случаят и с всички останали християнски празници.
към текста >>
И тогава мисълта за Велик
ден
а отново ще оживее в човешките сърца.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението.
И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо. Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Велик
ден
а не може да бъде нещо живо.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца.
За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
Тази Велик
ден
ска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
Всъщност през изминалите години ние сме обсъждали тази тема от най-различни гледни точки. Сега отново ще се наложи да прибегнем до познанията за висшите светове, за да разберем такива събития, които не се вместват в сетивната действителност. И като един такъв факт, ще разгледаме нещо, което обикновено връзваме с мисълта за Възкресението. И тогава мисълта за Великдена отново ще оживее в човешките сърца. За едно човечество, което отпраща Възкресението в областта на недействителните чудеса, мисълта за Великдена не може да бъде нещо живо.
Тази Великденска мисъл възникна в онази епоха, когато все още имаше следи от древното човешко познание за духовния свят.
към текста >>
Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Велик
ден
а, опиращо се на древните светогледи.
Ние знаем, че в изходната точка от своето развитие на Земята хората притежаваха едно инстинктивно ясновидство, с чиято помощ те можеха да виждат в духовния свят, с чиято помощ те разглеждаха духовния свят като равен по значение с физическо-сетивния свят. Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света.
Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи.
Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15. век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли. И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>
И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Велик
ден
ската идея трябваше да отмре.
Обаче това инстинктивно ясновидство постепенно угасна, въпреки че през първите три столетия след възникването на християнството следи от него все още съществуваха тук и там по света. Ето защо през тези първи столетия хората все пак стигаха до някакво разбиране за Великдена, опиращо се на древните светогледи. Обаче след 4. век това разбиране отслабна, за да отстъпи място на нещо, което можа да се прояви съвсем ясно в първата третина на 15. век: Хората започнаха да живеят в абстрактните мъртви мисли.
И в тези абстрактни мисли, които направиха възможни появата и възхода на естествените науки, Великденската идея трябваше да отмре.
към текста >>
Но днес идва времето, когато Велик
ден
ската идея, Велик
ден
ската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл.
Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново. Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството. Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност.
към текста >>
Когато през първите християнски столетия мисълта за Велик
ден
се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Но днес идва времето, когато Великденската идея, Великденската мисъл отново трябва да се пробуди като една жива мисъл. Обаче за да се пробуди, тя трябва да премине от състояние на смърт в състояние на живот. А основната характеристика на живото е, че от него произлиза нещо друго, нещо ново.
Когато през първите християнски столетия мисълта за Великден се разпространяваше в християнския свят, човешките души все още бяха достатъчно възприемчиви, за да имат едни или други разтърсващи изживявания, представяйки си Христовия гроб или Христовото Същество, излитащо от гроба, или онзи Христос, който все повече се свързва с човечеството.
Душите все още можеха непосредствено и силно да изживяват тези величествени образи. За човешкия душевен живот тези вътрешни изживявания бяха една неоспорима реалност. Но реалност за човешкия душевен живот е само това, което непосредствено обхваща душите, тъй както и външният сетивен свят непосредствено дразни сетивата. Хората чувствуваха, че съзерцавайки смъртта и Възкресението Христови, те стават други. Чрез тези съзерцания те се чувствуваха така душевно преобразени, както например един човек се променя в хода на своя живот поради едни или други физически фактори.
към текста >>
Но вглъбявайки се в мисълта за Велик
ден
а, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Вие знаете, че около седмата си година детето се променя и външен израз на тази промяна е смяната на зъбите; около неговата четиринадесета година външен израз на промяната е половата зрялост. Това са телесни промени.
Но вглъбявайки се в мисълта за Великдена, първите християни се чувствуваха променени във вътрешно-душевен смисъл.
Така те чувствуваха, че се издигат на една по-висока степен от живота.
към текста >>
В хода на времето мисълта за Велик
ден
а изгуби своята първоначална сила.
В хода на времето мисълта за Великдена изгуби своята първоначална сила.
И тя може отново да си я възвърне, само ако това, което остава непонятно според природните закони, Възкресението, се превърне в реалност, след като стане обект за проучване в рамките на една истинска Духовна наука. Обаче за духовно обозримия свят реалност е само това, което може да бъде обхванато не с абстрактни мисли, а в живите му връзки с онзи свят, който се открива също и пред сетивата.
към текста >>
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в мъртвото абстрактно мислене, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен живот само чрез онези нови сили, ро
ден
и от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
Да, посветените описваха с мрачни тонове епохата, която трябваше да започне след 15.
век, когато човечеството щеше да е много напреднало в мъртвото абстрактно мислене, но би могло отново да възвърне възможността си за духовен живот само чрез онези нови сили, родени от самото него, които щяха да сразят заглушаващите сили, изникващи от недрата на Земята.
към текста >>
Противоположността на Коледната Мистерия се пада по времето на летния Слънчев поврат и това е Мистерията, свързана с Еньов
ден
.
Противоположността на Коледната Мистерия се пада по времето на летния Слънчев поврат и това е Мистерията, свързана с Еньовден.
Тогава Земята е в състояние на пълно издишване. Нейните духовно-душевни сили са изцяло под въздействието на извънземната, космическа мощ. Сега духовно-душевната Земя поема в себе си въздействията на целия извън-Земен свят. Както по отношение на Коледната Мистерия, така говореха древните посветени и за Мистерията на Еньовден, беше валидно следното – естествено, тук изразите са съвременни, докато тези древни Мистерии си служеха със старите форми, а именно: За да вникне в тайните на Мистериите, свързани с Еньовден, с други думи, в тайните на Небето, човекът трябваше да мине през посвещението, инициацията. Защото той принадлежи към обкръжението на Земята; като земен човек той не принадлежи нито към дълбините на Земята, нито към висините на Небето.
към текста >>
Както по отношение на Коледната Мистерия, така говореха древните посветени и за Мистерията на Еньов
ден
, беше валидно следното – естествено, тук изразите са съвременни, докато тези древни Мистерии си служеха със старите форми, а именно: За да вникне в тайните на Мистериите, свързани с Еньов
ден
, с други думи, в тайните на Небето, човекът трябваше да мине през посвещението, инициацията.
Противоположността на Коледната Мистерия се пада по времето на летния Слънчев поврат и това е Мистерията, свързана с Еньовден. Тогава Земята е в състояние на пълно издишване. Нейните духовно-душевни сили са изцяло под въздействието на извънземната, космическа мощ. Сега духовно-душевната Земя поема в себе си въздействията на целия извън-Земен свят.
Както по отношение на Коледната Мистерия, така говореха древните посветени и за Мистерията на Еньовден, беше валидно следното – естествено, тук изразите са съвременни, докато тези древни Мистерии си служеха със старите форми, а именно: За да вникне в тайните на Мистериите, свързани с Еньовден, с други думи, в тайните на Небето, човекът трябваше да мине през посвещението, инициацията.
Защото той принадлежи към обкръжението на Земята; като земен човек той не принадлежи нито към дълбините на Земята, нито към висините на Небето. Ето защо той трябва да бъде посветен както в тайните на подземния свят, така и в тайните на надземния свят.
към текста >>
Като нещо, което държи равновесието между подземния и надземния свят: ето приблизително как трябва да се гледа на Велик
ден
ската Мистерия и на Михаиловата Мистерия, есенната Мистерия, обаче това, както казахме, ще бъде постигнато едва в далечното бъдеще.
Като нещо, което държи равновесието между подземния и надземния свят: ето приблизително как трябва да се гледа на Великденската Мистерия и на Михаиловата Мистерия, есенната Мистерия, обаче това, както казахме, ще бъде постигнато едва в далечното бъдеще.
към текста >>
В хода на общочовешката еволюция Велик
ден
ската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират.
към текста >>
Хората се опитаха да разберат Велик
ден
ската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство.
В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>
Ето защо Велик
ден
ската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота. Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос.
Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата.
Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>
Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Велик
ден
ската Мистерия.
В хода на общочовешката еволюция Великденската Мистерия засия в пълното си величие чрез Събитието на Голгота. Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата.
Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия.
Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират. Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>
Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Велик
ден
а, произтичаха от факта, че Велик
ден
ските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
Хората се опитаха да разберат Великденската Мистерия, както вече казах, през една епоха, която все още беше запазила следи от старото ясновидство. В своите души хората все още можеха да се издигат до възкръсналия Христос. Ето защо Великденската Мистерия беше вплетена не в култа на посвещението, а в едни друг култ, който стана достояние на цялото човечество: култът, свързан с изпълнението на месата. Обаче с угасването на старото ясновидство отпадна и разбирането на Великденската Мистерия. Вие знаете: Хората започват да дискутират върху нещо едва тогава, когато вече не го разбират.
Всички дискусии след първото християнско столетие относно начина, по който трябва да бъде схващан Великдена, произтичаха от факта, че Великденските мисли вече не можеха да бъдат спонтанно разбирани.
към текста >>
Както знаете, относно Велик
ден
ските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука.
Както знаете, относно Великденските мисли ние често сме прилагали знанията, идващи от Духовната наука.
И същественото тук е, че това антропософско духовно изследване винаги ни отправя към такива форми на живот, които не се изчерпват в рамките на раждането и смъртта тук във физическия свят. Духовното изследване установява по какъв начин Христос е можел да общува със Своите ученици дори и след като физическото Му тяло не е вече тук. Поставена в светлината на духовното изследване, мисълта за Възкресението наистина оживява. Обаче тази мисъл за Възкресението може да бъде напълно разбрана само тогава, когато тя бъде свързана с нейната противоположност.
към текста >>
Или с други думи: Христос не бива да бъде разглеждан само така, като че ли Той слиза от Небето на Земята и става човек, следователно е да
ден
на хората; Христовото Събитие трябва да бъде разглеждано също и така, че Христос продължава своето развитие вече не горе на Небето, а долу на Земята.
Това събитие трябва да бъде разглеждано не само от земна гледна точка, а най-вече от гледна точка на извънземния свят.
Или с други думи: Христос не бива да бъде разглеждан само така, като че ли Той слиза от Небето на Земята и става човек, следователно е даден на хората; Христовото Събитие трябва да бъде разглеждано също и така, че Христос продължава своето развитие вече не горе на Небето, а долу на Земята.
към текста >>
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньов
ден
до есента.
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента.
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
към текста >>
Ето как в мисълта за Велик
ден
а ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
Тъкмо за през зимата и пролетта Той можа да предостави на хората това, с което извънземните светове ги даряваха от Еньовден до есента.
Ето как в мисълта за Великдена ние виждаме да се съединяват в едно: Слизането в подземния свят, в Ада и извоюваното чрез него завладяване на небесния свят заради по-нататъшната общочовешка еволюция.
към текста >>
Да, налага се да кажем всичко това, за да се приближим до истинското разбиране на Велик
ден
ската мисъл.
Да, налага се да кажем всичко това, за да се приближим до истинското разбиране на Великденската мисъл.
Обаче какво би представлявала тя, ако не е жива! Древните можеха да се свързват с мисълта за зимния Слънчев поврат само защото от другата страна имаха мисълта за Еньовден. Нека да си послужим със следната схема (Рис. 6). Ако тук имаме Земния свят със скритите зимни елементи (оранжево), той се допълва от това, което през лятото се издига в надземните области (оранжево), като двете страни са достъпни само чрез посвещението, макар че те остават свързани чрез това, което се намира в земната атмосфера (зелено).
към текста >>
Древните можеха да се свързват с мисълта за зимния Слънчев поврат само защото от другата страна имаха мисълта за Еньов
ден
.
Да, налага се да кажем всичко това, за да се приближим до истинското разбиране на Великденската мисъл. Обаче какво би представлявала тя, ако не е жива!
Древните можеха да се свързват с мисълта за зимния Слънчев поврат само защото от другата страна имаха мисълта за Еньовден.
Нека да си послужим със следната схема (Рис. 6). Ако тук имаме Земния свят със скритите зимни елементи (оранжево), той се допълва от това, което през лятото се издига в надземните области (оранжево), като двете страни са достъпни само чрез посвещението, макар че те остават свързани чрез това, което се намира в земната атмосфера (зелено).
към текста >>
Коледа изисква Еньов
ден
, Еньов
ден
изисква Коледа.
Коледа изисква Еньовден, Еньовден изисква Коледа.
Човекът би трябвало да се втвърди под въздействието на ариманическите сили, ако не бяха “разтварящите” луциферически сили, даващи криле за полет на човешките мисли.
към текста >>
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Велик
ден
ския полюс, но този Велик
ден
ски полюс изчерпа своите сили.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
Велик
ден
ският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили.
Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили.
Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един
ден
хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили.
Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи.
– Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят. И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
И тъкмо в мисълта за Велик
ден
а, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
На първо време, напредвайки в своята еволюция, човечеството едностранчиво се увлече в посока към единия полюс, Великденския полюс, но този Великденски полюс изчерпа своите сили. Великденският празник вече не разполага с вътрешни жизнени сили. Той ще си ги възвърне едва тогава, когато един ден хората ще могат да си казват: Чрез това, което символично беше представено като “слизане в Ада” – макар и в действителност то може да бъде разбирано като Възкресение – човекът получи едно сигурно средство срещу една опасност, която щеше да се появи, срещу пълното безсилие на всички духовни мирогледи. – Христос Исус пророчески видя идващата опасност, тази, че през своя живот на Земята между раждането и смъртта човекът фактически ще забрави надземния, духовния свят, и в земния живот това ще е равносилно на умиране по отношение на духовния свят.
И тъкмо в мисълта за Великдена, в мисълта за тържеството на духовния живот над земния живот се състои спасението за човека.
към текста >>
Велик
ден
ския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
От едната страна имаме следното: Човекът слиза тук от своя предземен живот. Обаче след първата половина на 15. век в земния си живот човекът все повече и повече забрави своя небесен произход и, бих казал, приживе умря по отношение на своя душевен живот. Това е от едната страна. От другата страна имаме следното: Едно духовно-небесно Същество упражнява своите въздействия от Небето към Земята и ни представя обратното: Едно духовно Същество, което влиза в едно човешко тяло, понася смъртта и минава през Възкресението.
Великденския празник е тук за да си спомняме: Христос Исус е положен в гроба, после Христос Исус минава през Възкресението!
към текста >>
Ето в какво се състои Велик
ден
ската мисъл: Христос Исус е положен в гроба и после Той възкръсва!
Ето в какво се състои Великденската мисъл: Христос Исус е положен в гроба и после Той възкръсва!
Той влага като космическа мъдрост следното: Погледни себе си, о човеко, ти си слязъл от небесните светове; сега те заплашва опасността още приживе душевно да умреш. И тогава Христос нагледно ти показва, как това, от което ти произхождаш, духовния свят, е удържал победата на смъртта. И този величествен образ, надминаващ всички други, стои сега пред Христос Исус в гроба, Възкресението на Христос Исус. Той е положен в гроба, после възкръсва и се явява на тези, които можеха да Го видят.
към текста >>
Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Велик
ден
ския празник: към полагането в гроба и Възкресението.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили?
Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението.
Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението. Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго. Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>
Това е само по силите на този, който живее с убеж
ден
ието: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго.
Обаче поради непрекъснатото отслабване на душевните сили, този величествен образ вече не може да е жив. Как може да бъде съживен днес този образ при тези отслабени душевни сили? Следвайки верската традиция човекът все пак може да поглежда нагоре към величествения образ, за който му напомня Великденския празник: към полагането в гроба и Възкресението. Но разчитайки единствено на вътрешните си душевни сили, той не е в състояние да се свързва нито с мисълта за полагането в гроба, нито с мисълта за Възкресението.
Това е само по силите на този, който живее с убеждението: Да, напълно възможно е човекът да се приближи до познанието за Духа и да разбере нещо повече, нещо друго.
Нека да си представим това “друго” и да го запишем дълбоко в душите!
към текста >>
Велик
ден
ската мисъл: Той е положен в гроба, после Той възкръсва.
Великденската мисъл: Той е положен в гроба, после Той възкръсва.
Нека сега да си представим и другата мисъл, до която човечеството трябва да стигне: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба. – Великденската мисъл: Той е положен в гроба, Той възкръсва. – Мисълта за Михаиловия празник: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба.
към текста >>
– Велик
ден
ската мисъл: Той е положен в гроба, Той възкръсва.
Великденската мисъл: Той е положен в гроба, после Той възкръсва. Нека сега да си представим и другата мисъл, до която човечеството трябва да стигне: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба.
– Великденската мисъл: Той е положен в гроба, Той възкръсва.
– Мисълта за Михаиловия празник: Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба.
към текста >>
Първата мисъл, Велик
ден
ската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Велик
ден
ската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
Първата мисъл, Великденската мисъл, се отнася за Христос; втората мисъл се отнася за човека, за онзи човек, който е разбрал силата на Великденската мисъл, а именно: Как чрез духовното познание, когато то навлезе в земния живот, където днес духовно-душевните ми сили бавно умират, аз мога да възкреся душата си, така че вътрешно да живея още тук, в рамките на земния живот между раждането и смъртта!
– Това вътрешно пробуждане, това вътрешно възкресение човекът може да постигне чрез Духовната наука; тогава той ще може успокоен да бъде положен в гроба. Тогава той ще бъде положен в гроба без да се страхува от разрушителните ариманически сили, които действуват в Земните дълбини през периода на зимния Слънчев поврат.
към текста >>
Ако си представяме Велик
ден
ския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието. През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Велик
ден
ската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието.
Ако си представяме Великденския празник в един период от време, когато животът напира и блика отвсякъде и когато растежните сили са в своя апогей, тогава ние трябва да изместим другия празник, носещ посланието: “Той възкръсна и успокоен ще може да бъде положен в гроба”, в онзи период от време, когато природният свят започва да умира, когато цялата природа потъва в гробовното настроение, когато пред човешката душа застава символът на гроба.
И тогава в човека започва да работи мисълта за Михаиловия празник, но тя не е сходна с Великденската мисъл от първите християнски столетия, водеща към съзерцанието.
През първите християнски столетия погледът беше отправен към положения в гроба Христос и към Възкресението. Съзерцавайки тези образи, душата се изпълваше с най-добрите си сили. Обаче в празничните мисли на есенния Слънчев поврат душата трябва да почувстува в себе си друг вид сили и да призове не съзерцанието, а своята воля: Приеми в себе си Михаиловите сили, които сразиха Ариман, онези мисли, които ти дават силата тук на Земята да извоюваш познанието за Духа, и тогава ти ще победиш силите на смъртта.
към текста >>
Както Велик
ден
ската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл. Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Едва тогава Велик
ден
ската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньов
ден
беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Велик
ден
ската мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си.
Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл. Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньов
ден
, така и Велик
ден
ската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Както Великденската мисъл е отправена към съзерцанието, така и мисълта на есенния Михаилов празник е отправена към волята: Да приемеш Михаиловата сила, това означава да приемеш силата за духовно познание във волята си. Едва тогава Великденската мисъл ще се изпълни с живот и непосредствено ще навлезе в човешката душа, и както мисълта за Еньовден беше усещана като противоположния полюс на Коледната мисъл, така сега Михаиловата мисъл, мисълта за есенния Михаилов празник ще бъде усещана като противоположния полюс на Великденската мисъл.
Както половин година по-късно Коледната мисъл си пробива път чрез вътрешно-оживената мисъл за Еньовден, така и Великденската мисъл подготвя пътя на Михаиловата мисъл.
Човечеството трябва да постигне една езотерическа зрялост, която отново ще му позволи да мисли не абстрактно, а толкова конкретно, че отново да създава и устройва празници. И тогава то отново ще може да изпълва ритмичните природни явления с определено духовно съдържание.
към текста >>
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Велик
ден
ския празник към един или друг абстрактно избран
ден
, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
Засега всички наши мисли остават абстрактни, но те могат и да притежават голям размах, могат да бъдат и изпълнени с духовност. Ако останат абстрактни, те не могат да проникнат в живота.
Ето защо днес, когато човечеството размишлява как да прикрепи Великденския празник към един или друг абстрактно избран ден, а не според звездните констелации, днес, когато всеки познавателен стремеж е изчерпан, когато вече няма никаква зависимост между морално-духовните качества и физическите природни сили, днес у човека отново трябва да се пробуди онази сила, с която той непосредствено ще свързва природните явления с духовните събития.
към текста >>
Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Велик
ден
ската мисъл.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила. Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си.
Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл.
Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>
Докато Велик
ден
ската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Велик
ден
ската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
Защото къде се коренеше способността на човека да създава празници и да ги свързва с определени годишни периоди? Тя се коренеше в неговата първична духовна сила. Днес хората продължават да празнуват своите празници според старите традиции, обаче рано или късно те ще трябва да постигнат една езотерическа зрялост и тогава ще са в състояние да прибавят към природните процеси и нещо от самите себе си. Да, хората ще трябва да стигнат дотам: Да схващат есенната Михаилова мисъл като разцъфнала Великденската мисъл.
Докато Великденската мисъл е един вид продължение на пролетния цъфтеж, цъфтежът на Великденската мисъл ние имаме в лицето на Михаиловата мисъл, която на свой ред е като един вид продължение на есенното увяхване.
към текста >>
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както велик
ден
ски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
Хората отново ще трябва да се научат да свързват годишния кръговрат с духовния свят. Съвременният човек не бива да се ограничава само с езотерични занимания; днес отново е наложително той да осъществява езотериката.
Обаче хората ще могат да вършат това, само ако са в състояние да работят непосредствено, конкретно и живо със своите мисли, не само просто да размишляват, отдръпвайки се от природните процеси, а да мислят в хода на тези процеси, да мислят заедно с увяхващите листа и зреещите плодове така михаелически, както великденски те мислят заедно с покълващия и пищен растителен свят.
към текста >>
Истинската Велик
ден
ска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
Когато хората се научат да мислят заедно с годишните времена, тогава към техните мисли ще се присъединят онези сили, с чиято помощ те ще подновят своя разговор с идващите от звездите божествено-духовни сили. Не от другаде, а от звездите хората са извличали силата да създават своите празници. Те допълваха звездните основания със своите вътрешни човешки основания. Но сега хората ще трябва да създават и поддържат празниците, опирайки се на своите вътрешни езотерически сили. И тогава в разговора си с увяхващите растения, с умиращата природа, постигайки съответното празнично настроение, те отново ще влязат в разговор и с Боговете; към битието на Боговете те ще прибавят и битието на човеците.
Истинската Великденска мисъл ще е отново тук, когато тя ще е дотолкова жизнеспособна, че да поражда Михаиловата мисъл от самата себе си.
към текста >>
26.
Трета лекция, Велики Понеделник, 2. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Велик
ден
, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа.
Ние съвсем не бива да подценяваме какво значение има за човечеството фактът, че то може да насочва цялото си внимание към един или друг годишен празник. Днес хората участвуват в религиозните празници по-скоро по навик, но това не винаги е било така. В миналото, когато тяхното съзнание беше дълбоко свързано с хода на цялата година, още в нейното начало, те си казваха: Тук имаме определено съотношение между студ и топлина; тук имаме условия за покълване на растенията, сега условията са подходящи за отглеждане на животните и т.н. Изобщо хората съизживяваха с природата нейните постепенни промени и метаморфози.
Но тяхното съзнание се свързваше с природните явления по такъв начин, че то се ориентираше към определен празничен период от годината; например в началото на годината хората имаха различни усещания, които вече ги подготвяха за Великден, или пък през есента, с увяхването на растителния свят, те се подготвяха за Коледа.
Душите изпитваха такива усещания, чиито особен характер подсказваше тяхната нагласа към онова, което представляваха празниците.
към текста >>
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Велик
ден
”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отда
ден
на външния духовно-физически свят.
Обаче всичко това зависи от сложния начин, по който човекът, като Земно същество, се чувствува поставен в света.
В началото на нашето летоброене, когато споменът за Събитието на Голгота беше отбелязван като “Великден”, хората изживяваха годишния кръговрат така, както описах току-що, и същественото в случая беше, че те чувствуваха как целият им душевен живот е отдаден на външния духовно-физически свят.
Те чувствуваха, че за да осмислят живота си, имат потребност от това, да съзерцават полагането в гроба и Възкресението, този величествен образ, напомнящ за Събитието на Голгота.
към текста >>
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Велик
ден
а.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо. Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше да
ден
онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена.
Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Велик
ден
а и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
През Средновековието не бихме имали това, което наричаме схоластика, което наричаме философията на Тома Аквински, на Алберт Магнус, ако тази философия, този светоглед и всичко, което възникна в социалната област като тяхна последица, не беше инспирирано тъкмо от най-важната мисъл на Църквата: мисълта за Великдена. Във възгледа за слизащия Христос, който временно живя на Земята и после мина през Възкресението ни беше даден онзи душевен импулс, който доведе до онова своеобразно отношение между вяра и знание, между познание и откровение, което именно наричаме схоластическо.
Че от човека може да се очаква само познание за сетивния свят, че всичко, отнасящо се до свръхсетивния свят идва само чрез откровението, това се предпоставяше от мисълта за Великдена и от това, как тя може да бъде съчетана с мисълта за Коледата.
към текста >>
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Велик
ден
ската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни.
Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят. Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>
Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Велик
ден
ската Неделя.
И ако днешният естествено-научен идеен свят отново се явява като последица от схоластиката, както аз често съм изтъквал, налага се да добавим: Дори без да подозира, днешната естествена наука е чисто и просто, един резултат от схоластиката, един истински отпечатък от Великденската мисъл, такава каквато тя владееше умовете през ранното Средновековие, за да заглъхне после в хода на човешкото развитие до наши дни. Нека да видим, как в своите идеи естествената наука прилага това, което днес е толкова популярно и определя цялата ни култура, да видим, как естествената наука прилага своите идеи: Тя изобщо не вярва, че може да се издигне над мъртвата природа. И всичко това е един резултат от онази инспирация, която се пораждаше от съзерцаването, от възгледа за полагането в гроба. И доколкото към полагането в гроба се прибавяше и Възкресението като нещо, към което душите се стремяха, дотолкова и откровенията за свръхестествения свят се причисляваха към външното сетивно познание. След като все повече и повече се налагаше възгледът, че Възкресението е едно необяснимо чудо, лишено от логически основания, това доведе дотам, че отпадна и откровението, следователно, отпадна и самият свръхсетивен свят.
Или с други думи: Днешният естествено-научен светоглед е инспириран от възгледа за Страстния Петък, а не от възгледа за Великденската Неделя.
към текста >>
И ако към Велик
ден
ската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
Нека да вникнем в тази вътрешна връзка между нещата: Инспириращият импулс е винаги това, което хората изживяват спрямо природата в празничните настроения. Нека да вникнем във връзката между този инспириращ импулс и това, което се проявява в целия човешки живот. Само ако вникнем във вътрешната връзка между вживяването в годишния кръговрат и това, което хората мислят, чувствуват и искат, ние ще разберем отколко голямо значение би било, примерно, да превърнем есенния Михаилов празник в една реалност, или – черпейки от духовни, от езотерически източници – да превърнем есенния Михаилов празник в нещо, което прелива в съзнанието на хората и на свой ред отново ги инспирира.
И ако към Великденската мисъл: “Той беше положен в гроба и възкръсна”, бихме прибавили една друга мисъл, една човешка мисъл: “Той възкръсна и може да бъде положен в гроба, без да изчезне!
”, ако бихме оживили в себе си тази Михаилова мисъл – какво огромно значение би имало това събитие за мислите, чувствата и волята на хората по света! Как бихме могли да внесем това в социалния ред на човечеството?
към текста >>
А що се отнася до Велик
ден
ската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
Обновлението на социалния живот няма да дойде от всевъзможните дискусии и от всевъзможните институции, имащи отношение към външния сетивен свят; обновлението ще настъпи само ако човечеството бъде обхванато от една могъща инспирираща мисъл, чрез която морално-духовното ще бъде поставено в непосредствена и чувствена връзка с външната природа. Днес хората, ако ми позволите това сравнение, търсят Слънчевата светлина като дъждовни червеи, скрити под земята, докато за да намерят Слънчевата светлина, те просто трябва да излязат на земната повърхност. Фактически с дискусии и реформаторски дебати не се постигна нищо! Само един могъщ мисловен импулс, идващ направо от Духа, може да обнови социалния живот!
А що се отнася до Великденската мисъл, нека да сме наясно, че тя би могла да получи своя завършен вид, само ако бъде допълнена с мисълта за есенния Михаилов празник.
към текста >>
Ако отправим поглед към Велик
ден
ската мисъл, ние си припомняме, че Велик
ден
ът съвпада с времето на пролетния цъфтеж.
Нека още повече да се приближим до тази Михаилова мисъл.
Ако отправим поглед към Великденската мисъл, ние си припомняме, че Великденът съвпада с времето на пролетния цъфтеж.
През този сезон Земята издишва своите душевни сили, за да могат тези душевни сили, намиращи се вече в нейното обкръжение, да бъдат проникнати от астралните, извънземни космически сили. Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета.
към текста >>
Тъкмо през пролетната Велик
ден
ска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
Земята издишва своята душа. Какво означава това? Това означава, че определени елементарни Същества, намиращи се в Земното обкръжение, също както въздухът или растежните сили на растителния свят, се свързват с издишаната Земна душа в онези области, където е настъпила пролетта. Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера.
Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис.
7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества. Но през Великденския
към текста >>
Преди Велик
ден
ския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества.
Заедно с издишаната Земна душа, тези Същества се носят в обкръжението на нашата планета. Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера. Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис. 7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености.
Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества.
Но през Великденския
към текста >>
Но през Велик
ден
ския
Те се деиндивидуализират, загубват своята индивидуалност, сливат се с общата земно-душевна атмосфера. Тъкмо през пролетната Великденска седмица от годината могат да бъдат забелязани многобройни елементарни Същества, които – сякаш излизайки от последния стадий на индивидуалното си битие, каквото са притежавали през зимата – сега плуват и се носят като облаци в земно-душевната атмосфера (Рис. 7: Червено, жълто премесено със зелено). Нека да прибавя: През зимния период тези елементарни Същества се намираха дълбоко навътре в душевността на Земята, където те притежаваха свои индивидуални особености. Преди Великденския период те все още притежаваха определена индивидуалност, летяха, носеха се наоколо като индивидуални Същества.
Но през Великденския
към текста >>
И това е най-силно изразено по времето на Еньов
ден
, когато те заспиват най-дълбоко.
в един вид съноподобно състояние. Ние знаем, че някои животни потъват в зимен сън; тези елементарни Същества потъват в един летен сън.
И това е най-силно изразено по времето на Еньовден, когато те заспиват най-дълбоко.
Обаче по-късно те започват отново да се индивидуализират и в края на Септември, времето на Михаил, когато Земята е в процес на вдишване, ние виждаме как те се обособяват от своето обкръжение.
към текста >>
И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият приро
ден
свят увяхва.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще.
И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва.
Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината. И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Велик
ден
ския празник.
Обаче тези елементарни Същества са от такова естество, че човекът се нуждае от тях. Той не го съзнава, но въпреки това той се нуждае от тях, за да подготви своето бъдеще. И той може да се съедини с тези елементарни Същества, когато по времето на един есенен празник, падащ се в края на Септември, с един вътрешен душевен трепет започне да усеща как тъкмо с идването на есента природата се променя; когато човекът непосредствено започне да усеща, как животинскорастителният свят е преминал връхната си точка на развитие и тръгва в обратна посока, как някои животни се оглеждат и търсят защитени места за зимата, как листата се оцветяват в есенни багри, как целият природен свят увяхва. Естествено, пролетта е прекрасна и да усещаш нейната красота, нейния покълващ, бликащ, цъфтящ живот е едно затрогващо качество на човешката душа. Но и да усещаш как листата избледняват и се покриват с есенните си багри, как животните гледат да се скрият, да почувстваш как в умиращия сетивен свят бавно възниква и просветва сиянието на духовно-душевния живот, да усещаш как с пожълтяването на листата започва и залеза на предишния покълващ, бликащ и цъфтящ растителен живот, но как всъщност сетивният свят пожълтява само за да може духовният елемент, като такъв, да се породи там, да усещаш как с окапването на жълтите листа започва и възхода на Духа, как Духът е „контраоткровението” на угасващия сетивен свят: Всичко това може да промени човешкото отношение към есенния период от годината.
И тъкмо в това се състои правилната подготовка за Великденския празник.
към текста >>
И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Велик
ден
ското настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята.
И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение.
Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот.
към текста >>
Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Велик
ден
ско настроение.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго.
Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство. Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа.
към текста >>
Всъщност това Велик
ден
ско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение.
Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят. Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”.
към текста >>
Човекът е изцяло отда
ден
на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят.
Обаче след като човекът насища своята воля с духовна субстанция, той се превръща в близък спътник на Михаил и неговата деятелност тук на Земята. И ако с идването на есента човекът е в състояние да заживее заедно с природата и извлече от този съвместен живот подходящото съдържание на Михаиловия празник, тогава той действително ще е постигнал едно допълване на Великденското настроение. Но по този начин той ще си изясни и нещо друго. Виждате ли, днешните мисли, чувства и воля на човека са инспирирани от едно едностранчиво и заглъхващо Великденско настроение. Всъщност това Великденско настроение идва като последица от онзи бликащ пролетен живот, който увлича всичко живо в едно пантеистично единство.
Човекът е изцяло отдаден на това единство, обхващащо цялата природа, целия свят.
Това представлява структурата на нашия духовен живот. Човекът иска да се опре на някакво единство, на някаква цялост. Той е поклонник или на всеобщия Дух, или на всеобщата природа. Всичко бива обхващано в някакво амафорно “все-единство”. И това важи с пълна сила за пролетното настроение.
към текста >>
Вгледаме ли се в есенното настроение с неговата освобо
ден
а, възходяща духовност (Рис.
Вгледаме ли се в есенното настроение с неговата освободена, възходяща духовност (Рис.
9, жълто), включваща в себе си едно, бих казал, стичащо се надолу, увяхващо изображение на сетивния свят (червено), тогава ние ще имаме нагледна представа за “духовното” като такова и “сетивното” като такова.
към текста >>
Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на пре
ден
план излиза Духът, а във втория случай на пре
ден
план излиза физическо-материалното.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство.
Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното.
Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник. От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност.
към текста >>
Мисълта за Велик
ден
а не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото.
Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник.
От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство. После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването.
към текста >>
От едната страна имаме Велик
ден
ската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство.
Но да продължим нататък. Пролетта е склонна да смесва и вплита всичко на този свят едно в друго, да събира нещата в едно недиференцирано, смътно единство. Ако с верен поглед се вгледаме в есента, лесно ще се убедим в пълния контраст между есенното и пролетното настроение, и ще установим как в първия случай на преден план излиза Духът, а във втория случай на преден план излиза физическо-материалното. Естествено, човекът не бива едностранчиво да остава при едното или при другото. Мисълта за Великдена не губи ни най-малко от това, че към нея се присъединява мисълта за Михаиловия празник.
От едната страна имаме Великденската мисъл, където всичко, бих казал, се проявява в един вид пантеистично смесване, в едно пантеистично единство.
После идва ред на диференцирането, но то не настъпва по някакъв незакономерен, хаотичен път. Тук ние можем да видим една ясна закономерност. Представете си този цикличен ход на процеса: Приближаване, смесване, уеднаквяване, после едно междинно състояние, даващо начало на разграничаването, пълно диференциране, после отново преход от диференцираност към единство и т.н. Но освен тези две крайни състояния, сега Вие виждате и едно трето: Вие виждате ритъма между диференциращите и недиференциращите сили, ритъма между вдишването и издишването. Да, Вие виждате не друго, а един ритъм, едно междинно състояние, едно взаимодействие между физическо-материалното и духовното: И това е душевността!
към текста >>
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Велик
ден
с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
Защото по този начин, независимо дали става дума за духовно или материално единство, всичко потъва обратно в смътната неопределеност на мировата нощ. Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността.
И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности. Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изгра
ден
върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
Нощем всички котки са сиви, в спиритуалния монизъм всички идеи са сиви, в материалния монизъм всички идеи също са сиви. Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация.
И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността. И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Велик
ден
ски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността.
Тук има само разлики в усещанията. Обаче по-висшия възглед за света не остава на тази степен. Според него важно е следното: Ние, като човешки същества, можем да се свържем с мировите процеси по такъв начин, че да сме в състояние непосредствено да участваме в живия преход от единството към троичността. И тогава, след като по този начин сме обогатили мисълта за Великден с мисълта за есенния Михаилов празник, ние можем да усетим първичната троичност навсякъде в цялото Битие, тогава ние можем да я почувстваме също и в нашата собствена душевна организация. И тогава ще сме в състояние да видим как всъщност целият живот е изграден върху активността и взаимодействието на различни по вид троичности.
Да, след като имаме този инспириращ Михаилов празник и след като сме обогатили с него някогашния едностранчив Великденски празник, въпреки че и той е бил инспириращ за времето си, ние стигаме до една друга инспирация, до основния природно-духовен импулс: този на троичността.
И в крайна сметка, единствено и само от осъществяването на този импулс зависи дали деструктивните сили, които вече са навлезли в общочовешката еволюция, ще могат отново да бъдат преобразувани в съзидателни сили.
към текста >>
Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и сту
ден
о годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността.
Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци.
Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността. Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност. Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>
Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеж
ден
ието, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност.
Ако искаме да разберем вътрешната активност и формиращото действие като такива, трябва да вникнем в смисъла на троичността. Според древната индийска традиция има: горещо годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Април, Май, Юни, Юли; влажно годишно време, което приблизително би обхващало нашите месеци Август, Септември, Октомври, Ноември; и студено годишно време, което би обхващало нашите месеци Декември, Януари, Февруари, Март, като границите между тези периоди са били определяни относително, а не според самите месеци. Но не само годишният кръговрат се е опирал върху троичността.
Цялата душевна организация на човека е била протъкана от убеждението, че в основата на всички човешки действия, в основата на всяко човешко творчество лежи една пра-начална троичност.
Нека да обобщим: До правилните идеи в областите на свободния духовен живот, правовия живот и стопанския живот е възможно да стигнем само тогава, когато съумеем да вникнем в дълбините на този троичен импулс, който отмерва хода на мировата еволюция.
към текста >>
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Велик
ден
ският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
И ако мисълта за Михаил би могла да се пробуди у човека като една празнична мисъл, тъй че Великденският празник действително да се допълни с един Михаилов празник през втората половина на Септември, когато към мисълта за Възкресението на Бога след понесената от Него смърт би могла да се прибави и инспирираната от Михаиловата сила мисъл за Възкресението на човека след неговата смърт, тогава човешката душа наистина би се свързала със световете.
Възможността за човека – чрез Възкресението Христово – да намира силата, позволяваща му да умира в Христос, това означава още в Земния живот той да намери в душата си възкръсналия Христос; да умира в Христос означава да умира не мъртъв, а жив.
към текста >>
И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Велик
ден
а, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Едно такова вътрешно съзнание би могло да се породи от инспириращата служба в името на Михаил. Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот.
И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват. Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Велик
ден
а човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, велик
ден
ската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват.
Лесно е да се предположи, че това е твърде далеч от нашата материалистическа, чисто фалистерска епоха. Разбира се, ако мъртвото, абстрактно мислене продължава да е тук, не бихме могли да очакваме нищо. Ако обаче си възвърнем същия ентусиазъм, с който някога древните устройваха своите празници, ако си възвърнем силата да формираме празници, всред хората отново ще настъпи нещо, което ще действува инспириращо върху тях. То ще действува инспириращо върху целия духовен и социален живот. И тогава в живота ще се появи онова, от което ние се нуждаем: Не абстрактен Дух от едната страна и бездуховна природа от другата страна, а одухотворената природа, природно протъканият Дух, които са едно цяло, и те на свой ред отново ще възвърнат някогашното единство на религия, наука и изкуство, понеже ще ги схващат и като троичност в смисъла на Михаил, за да могат накрая по един правилен начин да се съединяват в мисълта за Великдена, чиито антропософски образ еднакво ще въздействува в религиозен, художествен и познавателен смисъл.
Така че всъщност антропософският импулс би се състоял в следното: Във времето на Великдена човекът да усеща единството между наука, религия и изкуство; а през есенния период на Михаил да усеща как трите – а те имат една майка, великденската майка – как трите сега стават сестри, стоят една до друга и взаимно се допълват.
Мисълта за Михаил, жива и празнична в хода на годината, наистина би могла да действува инспириращо върху целия човешки живот.
към текста >>
Първоначално тази тема, принадлежаща към реалната езотерика, трябваше да бъде обсъ
ден
а от познавателна гледна точка.
Първоначално тази тема, принадлежаща към реалната езотерика, трябваше да бъде обсъдена от познавателна гледна точка.
Когато дойде времето на активно действуващите личности, тя би могла да се превърне в един импулс, който – въпреки облика на сегашното човечество – единствен би могъл да измести низходящите сили и на тяхно място да постави възходящите сили.
към текста >>
27.
Четвърта лекция, 7. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Напоследък аз често трябваше да посочвам връзките между хода на годината и определени черти от човешката природа, а по време на самия Велик
ден
посочих връзката между хода на годината и празнуването на човешките празници.
Напоследък аз често трябваше да посочвам връзките между хода на годината и определени черти от човешката природа, а по време на самия Великден посочих връзката между хода на годината и празнуването на човешките празници.
Днес бих искал да се върне още по-назад в миналото, за да прибавя – черпейки от мистерийните традиции на човечеството – още нещо относно връзката между хода на годината и човешките празници, за да навлезем по един или друг начин още по-дълбоко в това, което вече обсъждахме.
към текста >>
И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отда
ден
и на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
Празничните моменти в хода на годината всъщност означаваха за човека определени части от целия му живот. Ние знаем, че през древността човешкото съзнание функционираше по начин, твърде различен от днешния. Тази древна разновидност на човешкото съзнание се отличаваше с нещо съноподобно. И от тази съноподобност произлязоха както познанията, така и чувствата на човешката душа, които по-късно приеха митична форма, за да се превърнат накрая в съдържание на самата митология. Благодарение на това съноподобно, инстинктивно-ясновиждащо съзнание хората отправяха поглед навътре в това, което представляваше духовното обкръжение на тогавашния човек.
И тъкмо защото по този начин хората интензивно участваха не само във физическите природни събития, какъвто е случаят днес, а участваха също и в духовните събития, и тъкмо благодарение на това те бяха в много по-голяма степен отдадени на годишните процеси, и изживяваха много по-интимно различията, примерно, между природните явления през пролетта и през есента.
В последната лекция аз говорех тъкмо за това.
към текста >>
Днес аз бих искал да изложа пред Вас още нещо: а именно, как празникът, падащ се във връхната точка на лятото, който по-късно се превърна в нашия Йоанов празник (= българският Еньов
ден
, Бел.
Днес аз бих искал да изложа пред Вас още нещо: а именно, как празникът, падащ се във връхната точка на лятото, който по-късно се превърна в нашия Йоанов празник (= българският Еньовден, Бел.
прев.), и зимния празник, който по-късно се превърна в нашата Коледа, в нашето Рождество Христово, са свързани с древните мистерийни учения. Тук впрочем трябва да сме наясно: Онова човечество от по-древните епохи не притежаваше в пълна степен Азовото съзнание на днешния човек и след като им липсваше пълно Азово съзнание, тогавашните хора не възприемаха това, с което днешното човечество толкова много се гордее. Те например не можеха да възприемат онова, което живееше в мъртвата природа, в минералния свят.
към текста >>
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се пове
ден
ие на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Нека да се спрем върху този факт. Тогавашното съзнание не се занимаваше с абстрактни мисли, а живееше в образи, в неясни съноподобни образи. Така древните се вживяваха много повече от съвременните хора, примерно в пролетното покълване и избуяване на растителния свят.
А наесен, в увяхването и пожълтяването на листата, те чувстваха цялото умиране на растителния свят, дълбоко усещаха също и променящото се поведение на животните през различните годишни периоди, усещаха как се променя цялото им обкръжение, когато, например, през лятото въздухът трептеше от полета на птиците, пеперудите, бръмбарите и т.н.
Те чувстваха как цялата им човешка същност, тъй да се каже, е вплетена в ритъма на растителноживотинския свят. Обаче спрямо мъртвия минерален свят те не само че не показваха никакъв интерес, но всъщност те нямаха и съзнание за него. Тази е една от особеностите на древното човешко съзнание.
към текста >>
Последните биха предположили, да кажем, следното: Много от тези песни и танци са им били преда
ден
и по традиция, дошли са от техните предшественици!
Но ако тези древни хора, следвайки указанията на Мистериите биха били попитани: Добре, но как всъщност стигате до тези песнопения, до тези танци, чрез които настъпва това, за което говорим сега? – тогава тези древни хора щяха да дадат един във висша степен парадоксален за съвременните хора отговор.
Последните биха предположили, да кажем, следното: Много от тези песни и танци са им били предадени по традиция, дошли са от техните предшественици!
Обаче в определени периоди от древността хората биха отговорили по съвсем друг начин: Днес ние все още сме в състояние да учим, без да се опираме на традицията, защото само това, което идва като откровение, подлежи на по-нататъшно развитие. Днес ние все още можем да учим, като си служим с нашите примитивни инструменти, като подобряваме нашите танци, като усъвършенстваме нашите гласове – Но сега идва ред на най-парадоксалното, което тези древни хора биха казали: Ние учим всичко това от пойните птици! – Но за да произнесат подобни думи, тези древни хора несъмнено са имали своето дълбоко обяснение на това, защо всъщност пойните птици пеят.
към текста >>
Ние трябва да се молим, докато участвуваме в невероятно интимните музикално-поетични ритуали, характерни за празничните Мистерии на Йоановия
ден
.
Само през това време от годината ние усещахме, че имаме връзка с Небето. Небето пази нашия Аз. И то ни показва нашия Аз само когато отваря големия небесен прозорец в разгара на лятото. Да, Небето ни показва Аза само през времето на Йоановия празник! Обаче за тази цел ние трябва да се молим.
Ние трябва да се молим, докато участвуваме в невероятно интимните музикално-поетични ритуали, характерни за празничните Мистерии на Йоановия ден.
Ето как тези древни празници пораждаха една комуникация, едно свързване между земния свят и небесния свят. И Вие несъмнено се досещате, скъпи мои приятели: Целият този празник беше потопен в музикалния елемент, в музикално-поетичното. И в разгара на лятото за няколко дни внезапно – естествено, всичко беше добре подготвено от Мистериите – внезапно, дори и в най-обикновените селища, древните хора ставаха изцяло поетични. Целият социален живот беше потопен в този музикално-поетичен елемент. Хората наистина вярваха, че се нуждаят – също както се нуждаят от ежедневните хляб и вода – от следното: В съответното годишно време да се пренесат със своите танци в онова музикално-поетично настроение, с което те ще установят своите комуникации с божественодуховните сили на Космоса.
към текста >>
Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ле
ден
ите кристали, преди те отново да се разтопят.
През лятото човекът използваше движенията на своите крайници за това, което изискаха нивите; той трябваше да вземе плуга в ръцете си, да върши това или онова. Той трябваше да се нагоди към външния свят. Когато есента беше отминала и крайниците се успокояваха, у хората се пробуждаше стремеж към друг вид деятелност и тогава крайниците започваха да копнеят за това, да моделират, да месят глина. Както през дните на Йоановия празник възникваше интензивният порив да се танцува, да се музицира, така и с настъпването на зимното Слънцестоене възникваше интензивният порив да се моделира, да се пластицира, като за тази цел бяха използвани всякакъв вид меки материи, каквито имаше в природата. Хората например имаха едно фино усещане за начина, по който водата започва да замръзва.
Намирайки се близо до водни маси, те протягаха ръцете си под водата в една или друга посока, при което върху тях възникваха различни форми от лед; ръцете им, покрити с лед, се втвърдяваха от студ, а когато хората ги изваждаха от водата, дълго се взираха в причудливите художествени форми на ледените кристали, преди те отново да се разтопят.
към текста >>
Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ле
ден
ата вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ле
ден
ите кристали.
От всичко това в нашата интелектуалистична епоха не е останало нищо, може би с изключение на обичая да се лее олово в нощта срещу Св. Силвестър. Хората изливат разтопено олово във водата и после се мъчат да отгатнат какво означават получените форми.
Обаче това са последните абстрактни останки от онази чудна активност на древните човешки пориви, в които бяха въвлечени както човека, така и външната природа, изразяващи се, примерно, в това, което описах: Човекът протяга ръка в ледената вода, и когато ръката се втвърди, той започва да я движи под водата, очаквайки да види чудните форми на ледените кристали.
към текста >>
Неговото наблю
ден
ие установяваше точно това.
Да, в разгара на лятото, чрез музиката и поезията, човекът отправя въпроси към Небето, а то му отговаря като спуска Азовото чувство в неговото съноподобно съзнание. А в най-дълбоката точка на зимата той се обръща към това, което иска да узнае, но не от Небето; сега той се обръща към земния елемент и проверява какви форми може да приеме земния елемент. И той установяваше, че формите, които възникваха, бяха донякъде подобни на формите, които образуваха бръмбарите, пеперудите и т.н.
Неговото наблюдение установяваше точно това.
Пластичните форми, които той извличаше от природните действия на Земята, го убеждаваха, че различните животински форми произлизат от земните елементи. През времето на Коледа човекът разбираше животинските форми. И докато работеше, докато извършваше определени движения с ръцете и краката си, дори и докато скачаше във водата и проверяваше как замръзващата вода му отговаря, в лицето на външния свят той установяваше какви са неговите собствени човешки форми, какъв е неговия човешки облик. Но всичко това ставаше само през Коледния период; през останалото време на годината той поддържаше само усета си за животинските и расовите качества. И само в Коледния период той се доближаваше до изживяването на своя собствен човешки образ.
към текста >>
28.
Пета лекция, 8. Април 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Ако си представим, как всички тези ритуали, които описах вчера, се извършват в летните жеги и в разразяващите се летни бури с техните мълнии и гръмотевици, ние можем да почувствуваме, как тъкмо падащите мълнии и гръмотевици са видимия израз на моралното предупреж
ден
ие, което Небето отправя към Земното човечество.
Ако си представим, как всички тези ритуали, които описах вчера, се извършват в летните жеги и в разразяващите се летни бури с техните мълнии и гръмотевици, ние можем да почувствуваме, как тъкмо падащите мълнии и гръмотевици са видимия израз на моралното предупреждение, което Небето отправя към Земното човечество.
Част от това, което е останало от тези древни времена, виждаме в по-късния образ на Зевс, в това, че той е Богът на гръмотевиците, Богът, чието оръжие са мълниите. Нещо сходно откриваме и в лицето на германския Бог Донар.
към текста >>
Тогавашният човек усещаше как през
ден
я природата беше светла, топла, бих казал още, самодоволна, и тя продължаваше да е светеща, грееща също и през нощта, като той долавяше само една разлика, казвайки си: През
ден
я въздухът е изпълнен с топлинния елемент, със светлинния елемент.
От друга страна, ние установяваме следното.
Тогавашният човек усещаше как през деня природата беше светла, топла, бих казал още, самодоволна, и тя продължаваше да е светеща, грееща също и през нощта, като той долавяше само една разлика, казвайки си: През деня въздухът е изпълнен с топлинния елемент, със светлинния елемент.
И тогава, в топлинния и светлинния елемент се носят и живеят онези духовни пратеници, чрез които по-висшите духовни Същества искат да предоставят на човека моралните импулси. Обаче през нощта, когато по-висшите духовни Същества се оттеглят, тогава пратениците остават сами и започват да се проявяват по свой собствен начин.
към текста >>
И неговите изживявания приличаха на един летен сън, изживян в действителността, на един летен сън, чрез който божествено-духовният свят се приближаваше твърде много до човека; един летен сън, за който той беше убе
ден
: Освен че всяко природно явление същевременно представляваше и говорът на Боговете, тук се намесваха и всевъзможни елементарни Същества, които действуваха по свой собствен начин.
Ето как човекът усещаше вътрешния пулс на природния свят в летните вечери, в летните нощи.
И неговите изживявания приличаха на един летен сън, изживян в действителността, на един летен сън, чрез който божествено-духовният свят се приближаваше твърде много до човека; един летен сън, за който той беше убеден: Освен че всяко природно явление същевременно представляваше и говорът на Боговете, тук се намесваха и всевъзможни елементарни Същества, които действуваха по свой собствен начин.
към текста >>
Тогавашният човек не усещаше зимата, така, както я усещаме ние, когато просто ни става сту
ден
о и, примерно, обуваме ботуши, за да избегнем студа; тогавашният човек усещаше това, което се надига от Земята като нещо, което сега, в този момент, иска да се съедини с неговата собствена същност.
Ето как годишният ход, а заедно с него и това, което човекът усещаше, че го свързва с годината, се приближаваше до зимния период. Ние вървим към дълбоката зима, към нашата Коледа. Както в разгара на лятото човекът усещаше, че излиза извън себе си в посока нагоре към божествено-духовния Космос, така и в дълбоката зима той чувствуваше, че излиза извън себе си, но в посока надолу. Той се чувствуваше, тъй да се каже, като обгърнат от силите на Земята, като увлечен от силите на Земята. Той чувствуваше, че неговата волева природа, неговите инстинкти и влечения са пронизани от силата на тежестта, от силата на разрушението и от други сили, намиращи се в тялото на Земята.
Тогавашният човек не усещаше зимата, така, както я усещаме ние, когато просто ни става студено и, примерно, обуваме ботуши, за да избегнем студа; тогавашният човек усещаше това, което се надига от Земята като нещо, което сега, в този момент, иска да се съедини с неговата собствена същност.
Той непосредствено усещаше как се надига мразовитият елемент като противоположност на горещия, светлинен елемент. Днес ние чувствуваме студа като нещо, което е свързано с нашата телесна повърхност, обаче древният човек душевно възприемаше студа като едно явление, съпровождащо тъмнината, мрака. Той непосредствено усещаше, където и да стъпва, как мракът излиза от Земята и иска – впрочем само до средната част на тялото му – да го всмуче в себе си. И тогава, нека отново да си послужа с по-нови думи, човекът си казваше: В разгара на лятото аз живеех в просветление и тогава небесния свят нахлуваше надолу в земния свят, но сега, сега земните сили се устремяват нагоре!
към текста >>
Именно през периода след най-дълбоката зима човекът трябваше да осъзнае отклонението си от моралните импулси, поро
ден
о от съзирането на Злото, както и преодоляването му чрез покаянието.
Именно през периода след най-дълбоката зима човекът трябваше да осъзнае отклонението си от моралните импулси, породено от съзирането на Злото, както и преодоляването му чрез покаянието.
Ето защо тази мъдрост съдържаше всичко, което насочваше хората към покаяние, отнасящо се до всичко онова, което беше един вид отклонение от моралните импулси, получени чрез просветлението.
към текста >>
Когато един
ден
човекът се убеди, че той се нуждае от естествените науки, само за да получи от този антипод на истината именно тласъка към истината, тогава ще се прояви и онази сила, чиито символ имаме в извоюваната чрез Михаил победа над Дракона!
Естествено, за днешните хора такива думи изглеждат като лудост, но въпреки всичко те са истина.
Когато един ден човекът се убеди, че той се нуждае от естествените науки, само за да получи от този антипод на истината именно тласъка към истината, тогава ще се прояви и онази сила, чиито символ имаме в извоюваната чрез Михаил победа над Дракона!
към текста >>
29.
Антропософията и човешкото сърце. Първа лекция, Виена, 27. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изгра
ден
о от много по-фина, от много по-духовна субстанция.
Когато през 18. столетие онези хора – а те не бяха малко – които все още не бяха заразени от материалистичното мислене, от материалистичния светоглед, отправяха душевния си поглед назад към далечното минало на човечеството, тогава те виждаха като свои предшественици не човешки същества, а като свои предшественици те виждаха такива Същества, които бяха по-духовни дори от самия човек. Техният поглед се спираше на такива Същества, чиято подчертана духовност все още не им позволяваше да притежават някакво физическо тяло, поне не и в онзи смисъл, който днешният човек влага в тази дума.
Отправяйки поглед към далечното минало на човечеството, те съзираха такива Същества, чиито живот протичаше в една повисша, по-духовна степен, такива Същества, чието тяло, ако мога да се изразя така, беше изградено от много по-фина, от много по-духовна субстанция.
В тази сфера, от която хората говореха, не се намираха същества от днешния човешки род; там пребиваваха по-висши Същества, чиито най-“груби” тела бяха етерните тела; те все още не разполагаха с физически тела и именно тези Същества представляваха, тъй да се каже, предшествениците на човека. Взирайки се назад, хората не откриваха също и така наречените по-висши животински видове, там те откриваха главно онези животни, чиито днешни наследници имаме в лицето на някои морски животни, чиито тела наподобяват желатин. Ето приблизително как изглеждаше в зората на Земното развитие животинското царство, стоящо под човека; а над него се намираше друго царство, чиито представители, както казах, имаха за своя най-“груба” съставна част именно етерното тяло. Всичко, което изброяваме в смисъла на моята “Тайна наука” като Същества на висшите Йерархии, и които в известен смисъл предхождат появата на човека, съществува и днес, но в по-различна форма.
към текста >>
И формата, която можеше да бъде създа
ден
а единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона.
Обаче всичко това трябваше да бъде осъществено в една епоха, чиито взаимодействия с Космоса все още не позволяваха появата на човешката форма; появата на висшите животински форми също не беше възможна; можеха да съществуват само онези низши животински форми, за които споменах преди малко. Ето как се стигна до възникването на една форма, изпълнена с космически противоречия, с космическа съпротива. В нея тъй да се каже, трябваше да се излее неподчиняващият се Дух. Тя не можеше да бъде някоя от онези животински форми, които възникнаха едва по-късно, не можеше да бъде също и някоя от обичайните за тогавашната епоха животински форми, съставени от по-мека материя. Тя можеше да бъде само една такава животинска форма, която се отклонява от възможните животински форми, населяващи физическия свят, но въпреки това – като израз на едно космическо противоречие – тя трябваше да съдържа някакви животински черти.
И формата, която можеше да бъде създадена единствено и само от тогавашните възможности, ние имаме именно в образа на Дракона.
Естествено, когато по-късно тя беше художествено пресъздавана или възпроизвеждана, хората я виждаха по различен начин; тя беше изобразявана малко или много сполучливо, респективно несполучливо, според това, доколко онзи, който се заемаше с това имаше вътрешния, имагинативен поглед върху тогавашните възможности за едно Същество, което трябваше да развие своята собствена воля. Обаче във всеки случай всред формите, които можеха да населяват физическия свят, включващи всички животински видове и човека, такава форма липсва. Тя трябваше да остане горе в свръхсетивния свят. Обаче една такава свръхсетивна форма не можеше да принадлежи към царството, обитавано от Съществата на висшите Йерархии, Архангелои, Ангелои и т.н., тя трябваше, бих казал, да бъде смъкната под онези форми, които изобщо можеха да възникнат в хода на физическото развитие. Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята.
към текста >>
Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предви
ден
и в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии.
Тъкмо в това се състои свалянето на Дракона от Небето върху Земята. То е дело на Михаил и то означава, че тъй да се каже, тази форма прие един облик, който е свръхживотински, свръхсетивен, като в същото време тя не можеше да остане в свръхсетивния свят, понеже въпреки че е свръхсетивна, тя влиза в противоречие със свръхсетивния свят, където се опита да внесе своето неподчинение. Ето защо тази форма беше отпратена към физическия свят, но по същество тя остана свръхфизическа, свръхсетивна. Оттогава тя продължи да живее в царството, в което се намират минералите, растенията, животните; тя продължи да живее във всичко онова, което възникна като планетарно тяло на Земята. Обаче тя не живееше по такъв начин, че да може да бъде виждана от човешките очи, тъй както те виждат обикновените животни.
Но когато душевното око погледне нагоре в онези светове, които – тъй да се каже – бяха предвидени в по-висшия миров план, тогава в своите имагинации то различава Съществата на висшите Йерархии.
Когато човешкото физическо око разглежда физическия свят, то вижда това, което е възникнало в различните природни царства, включително и нагоре до физическо-сетивната човешка форма. Но когато душевното око поглежда физическата природа, там то вижда онзи съпротивляващ се образ на големия противник, който е от животинско естество и все пак не е животински, който живее във видимия свят и все пак е невидим: то вижда образа на Дракона. В цялото възникване на Дракона древните хора виждаха не друго, а делото на Михаил; Драконът застина в онази форма, която имаше своите съответствия в духовния свят.
към текста >>
Той завари външния приро
ден
свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето животинско царство.
И помислете сега: появявайки се на Земята в хода на еволюцията, какво завари човекът на тази Земя?
Той завари външния природен свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето животинско царство.
Ето какво завари той. Или с други думи, той завари това, което ние сме свикнали да наричаме природен свят, намиращ се извън човека. И какво представляваше тази “извънчовешка природа”?
към текста >>
Или с други думи, той завари това, което ние сме свикнали да наричаме приро
ден
свят, намиращ се извън човека.
И помислете сега: появявайки се на Земята в хода на еволюцията, какво завари човекът на тази Земя? Той завари външния природен свят, произлязал от предишните природни царства, които по-късно кулминираха в сегашното минерално царство, в нашето растително царство, в нашето животинско царство. Ето какво завари той.
Или с други думи, той завари това, което ние сме свикнали да наричаме природен свят, намиращ се извън човека.
И какво представляваше тази “извънчовешка природа”?
към текста >>
Достатъчно наивен и освобо
ден
от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят.
И в последна сметка тъкмо това е, което природата дава на човека.
Достатъчно наивен и освободен от спекулации, човекът трябва да поглежда към едно или друго природно царство по такъв начин, че да изпитва радост, симпатия, дори вътрешен ентусиазъм, вътрешно ликуване спрямо природни форми, спрямо покълващия и цъфтящ растителен свят.
И по отношение на всичко това, което не може да си обясни напълно, по отношение на ентусиазма и ликуването, на заливащата го радост от природата, с която е толкова интимно свързан, човекът може да си каже, макар и думите да звучат едва доловимо в душата му: Боговете изтръгнаха от себе си целия този свят като свое отражение, същите Богове, от които идва моята собствена душа, същите Богове, от чиито обиталища съм излязъл и аз, за да поема по един друг път. – И всъщност цялото вътрешно ликуване пред света на природата, цялата радост от природата, цялото ощастливяващо усещане, което се надига у нас, когато живо и непосредствено изживяваме природната свежест, всичко това идва от дълбокото родство, което човешката душа изпитва към онова, което е разлято навън в природата като отражение на духовния свят.
към текста >>
С духовно-душевната си същност той е сро
ден
със Съществата на висшите Йерархии, но другата си същност той трябва да изгражда от това, което се съдържа във външната природа.
Обаче човекът е така поставен в своето развитие, че той буквално приема природата в себе си, приема я с храната, приема я чрез дишането, приема я – макар и по един по-духовен начин – чрез своите сетивни възприятия. Да, човекът приема външната природа в себе си по три начина: като се храни, като диша въздуха, и чрез сетивните възприятия. Изобщо той е едно двойнствено същество.
С духовно-душевната си същност той е сроден със Съществата на висшите Йерархии, но другата си същност той трябва да изгражда от това, което се съдържа във външната природа.
Това съдържание той приема вътре в себе си. И приемайки го в себе си като хранителни средства, като въздух, като сетивни възприятия, то продължава в човека онези процеси, които се разиграват във външната природа. Те продължават да живеят в човека като инстинкти, като влечения, като животинска радост, като цялата онази анималистична природа, която се надига от дълбините на човешката природа.
към текста >>
Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изгра
ден
ия свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек.
Нека да разгледаме тези неща както трябва.
Във външния свят ние виждаме чудно оформени кристали, минерални масиви и съставените от тях огромни планини, както и фино разтворените минерали във водата, там виждаме и по-сложно изградения свят на растенията, там виждаме различните животински видове, както и физическата форма на самия човек.
Но всичко това, което живее там навън, е отражение на божествения свят и с наивната си и чудна невинност застава пред човешката душа, защото то не е нищо друго, освен едно чисто отражение на божествения свят. Само че отражението трябва да бъде правилно разбирано. Засега със своя интелект човекът не е в състояние да го разбере; той може да го разбере, както ще чуем в следващите лекции, именно със своята душа. И когато съумяваше правилно да го разбира със своята душа – а в предишните епохи, за които говоря, той можеше да го разбира със своята душа – тогава човекът се убеждаваше, че наистина е изправен пред отражението на божествения свят. Но сега той просто наблюдава какво живее навън в природата, в солите, в растенията, в животните, които после поглъща навътре в своето тяло, наблюдава невинно покълващата зеленина и невинните анималистични влечения в животинския свят.
към текста >>
столетие, сега ние трябва да си припомним и Дракона, който Михаил е свалил в този приро
ден
свят, понеже го намира за недостоен да остане в духовния свят.
Поглеждайки към тази противоположност между елементарната невинност на външната природа и обременената с вина човешка природа и към това как тази противоположност все още беше жива пред душевния поглед на човека от 18.
столетие, сега ние трябва да си припомним и Дракона, който Михаил е свалил в този природен свят, понеже го намира за недостоен да остане в духовния свят.
Никъде в света на минералите, в света на растенията, дори и в света на животните, никъде там Драконът, чиито образ противоречи на природата, не може да намери подходящата за него форма. И той приема онази форма, смятаната от нас за толкова фантастична “драконова” форма, която всъщност остава в свръхсетивния свят. Ние не можем да я намерим в един минерал, не можем да я намерим в едно растение, не можем да я намерим в едно животно, не можем също да я намерим в едно физическо човешко тяло. Обаче тази форма имаме в това, което днес идва от невинната външна природа и под формата на вина оживява в човешкото физическо тяло, разтърсвано от могъщите вълни на влеченията и нагоните. Ето защо до 18.
към текста >>
столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освобо
ден
о от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
И ако искаме да посочим нещо, което през 18. столетие би съответствувало на антропософията, ние би трябвало да говорим за това, как в човека – доколкото той приема в себе си външната природа чрез храната, дишането и сетивните възприятия – се подготвяха укрепленията на Дракона. Драконът живее не другаде, а в човешката природа. И аз бих добавил: Всичко това живееше толкова непосредствено в душите на хората от 18. столетие, че те съвсем лесно биха могли да си представят следното: Ако, примерно, тези хора от 18.
столетие, притежаващи някаква ясновидска дарба, биха били изпратени на едно чуждо небесно тяло, за да опишат как изглежда Земята, погледната оттам, те щяха да потвърдят, че всичко онова, което живее в минералния, в растителния свят и в животинския свят, накратко, в извънчовешкия свят, е освободено от Дракона; напротив, нещата биха изглеждали така, сякаш Драконът е погълнат от анималистичната природа на човека, превръщайки се в едно Земно същество.
към текста >>
Следователно, ако Михаил искаше да продължи своята мисия, започната през предисторическата епоха именно там, в обективния приро
ден
свят, където той победи Дракона или мировия Звяр във външната природа, сега той трябваше да пренасочи своята битка в дълбините на самата човешка природа.
В предисторическата епоха битката на Михаил с Дракона трябваше, бих казал, да се разположи в обективния външен свят. Обаче сега Драконът не може да бъде намерен никъде във външния свят. И къде се намира сега Драконът, къде да го търсим? Навсякъде, където има хора на Земята! Там се намира Драконът.
Следователно, ако Михаил искаше да продължи своята мисия, започната през предисторическата епоха именно там, в обективния природен свят, където той победи Дракона или мировия Звяр във външната природа, сега той трябваше да пренасочи своята битка в дълбините на самата човешка природа.
Да, битката на Михаил беше изместена във вътрешния свят на човека и този процес беше започнал от дълбока древност, за да продължи до 18. столетие. И тези, които говореха така, добре знаеха, че във вътрешния свят на човека е изместено едно събитие, което по-рано се разиграваше в Космоса. И те казваха приблизително следното: Погледнете към древните времена и си представете, че тогава Михаил изгони Дракона от Небето и го свали на Земята, едно събитие, което се разигра в извънчовешките светове. А погледнете сега към новото време. Замислете се как човекът се появи на Земята и как започна да приема в себе си външната природа, да я преобразява, тъй че именно тя да може да приюти Дракона.
към текста >>
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освобо
ден
и от абстрактните мисли, които ни правят сту
ден
и и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост.
И така, навсякъде където се докосваме до по-древните мирогледи, ние се усещаме от една страна освободени от абстрактните мисли, които ни правят студени и трезви, които ни карат да зъзнем от тяхната интелектуалност, но от друга страна – приближени до един от онези грандиозни образи, какъвто е образа на Михаил в битката му с Дракона, онзи Михаил, който сваля Дракона на Земята, където после, бих казал, Драконът използва човека, за да изгради в него своята крепост.
Едва тогава, както вече описах, Михаил побеждава Дракона там, в неговата човешка крепост. В този образ, който скицирах пред душите ви, Михаил космически е застанал зад човека. В човека живее едно етерно отражение на Михаил, и тъкмо то води същинската битка в човека, благодарение на която човекът постепенно може да се издигне до свободата, защото не Михаил води битката, а човешката преданост и възникващото чрез нея отражение на Михаил. В космическия Михаил все още живее онова Същество, към което човекът може да отправи своя взор и което навремето беше започнало първоначалната космическа битка на Михаил с Дракона.
към текста >>
– И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и во
ден
от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа.
Обаче през последната третина на 19. столетие Михаиловия образ в човека стана толкова силен, тъй че – бих казал – само от добрата воля на човека зависеше дали той, отправяйки чувствата си нагоре, съзнателно може да се издигне до Михаиловия образ, като сега от една страна образът на Дракона му се представя като едно неясно чувствено изживяване, но от друга страна в духовния му взор, дори и в обикновеното съзнание, изтъканият от светлина образ на Михаил вече може да застане пред неговото душевно око. Сега в чувствата си човекът усеща: Тук в мен действува Драконовата сила, която иска да ме повлече надолу; аз не я виждам, но я чувствувам като нещо, което иска да ме смъкне под моето равнище. Обаче с духовния си взор аз виждам светещия Ангел, чиято космическа задача винаги се е състояла в това, да победи Дракона. Аз съсредоточавам душевните си сили върху този светлинен образ и оставям неговата светлина да прониква в душата ми.
– И тогава преливащата от светлина и топлина човешка душа ще може да носи в себе си Михаиловата сила, и воден от свободното си решение, човекът ще бъде в състояние – чрез своята свързаност с Михаил – да срази Драконовата сила в своята подчовешка природа.
към текста >>
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия сту
ден
полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Велик
ден
ския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
Ако ние съумеем да извикаме в душите си един такъв жив образ, този празник отново ще се изпълни с дълбок смисъл. И ако сме в състояние да го изживяваме непосредствено и живо, и като по инстинкт да го превръщаме в един от социалните импулси на нашето съвремие, този Михаилов празник – понеже тук импулсите идват непосредствено от духовния свят – бихме могли да разглеждаме като апотеоз, като същинския праизвор на онези импулси, от които се нуждаем, ако към празното говорене за идеали искаме да прибавим нещо, което идва не от човешките глави, а е произнесено направо от Космоса.
И ако тогава листата на дърветата окапват, а плодовете узряват, ако външната природа ни изпраща първия студен полъх, подготвяйки се за зимния сън, тогава – също както свързваме Великденския празник с пищната пролет – ние бихме могли да почувствуваме не залеза, а изгрева на духовното начало, с което човекът трябва да се свърже.
И тогава, като граждани на Космоса, ние бихме могли да внесем в живота такива импулси, които – понеже те няма да са някакви абстрактни мисли, оставащи бездейни, както бездейни са и всички абстрактни импулси – веднага ще покажат своята плодотворност. Животът отново ще получи душевен смисъл едва тогава, когато ние съумеем да внесем в душите си такива импулси, които идват направо от Космоса. Но върху това аз ще продължа да говоря в следващата лекция.
към текста >>
30.
Втора лекция, 28. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Нима Коледният празник, нима Велик
ден
ският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления?
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления?
– Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота.
към текста >>
А Велик
ден
ският празник?
Нима Коледният празник, нима Великденският празник възникват като резултат от решението на няколко души, които, примерно, си казват: Ние стигнахме до идеята, че в определено време от годината ще чествуваме един празник и сега трябва да направим необходимите приготовления? – Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие.
А Великденският празник?
Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота. Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството. Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>
Само по този начин Коледа и Велик
ден
ще могат отново да бъдат върнати на човечеството.
– Естествено нещата не стоят така. За да се утвърди Коледният празник в историята на човечеството, първо беше необходимо да се роди Христос Исус, тъй че в мировата еволюция на Земята да е станало някакво изключително събитие. А Великденският празник? Той не би имал никакъв смисъл, ако не се беше превърнал във възпоменание на онова, което се случи чрез Мистерията на Голгота, ако това събитие не се беше намесило по толкова решителен начин в Земната история. Ако днес тези празници са изгубили своето някогашно значение, ако Рождеството, както и Възкресението не се приемат с пълна сериозност, това трябва да ни подсети именно за необходимостта от едно задълбочено разбиране както на раждането за Христос Исус, така и за Мистерията на Голгота.
Само по този начин Коледа и Великден ще могат отново да бъдат върнати на човечеството.
Но в никакъв случай не бива да се стига дотам, че с обичайната си повърхност хората чисто и просто да прибавят към тези два празника още един, а именно Михаиловият празник, отбелязващ началото на есента.
към текста >>
Но докато в основата на празниците Рождество и Велик
ден
лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано.
Все пак налице трябва да е нещо, което – макар и в по-малка степен – да е от решаващо значение за еволюцията на човечеството, какъвто е случаят с онези важни събития, които впоследствие биват отбелязвани със съответните празници. Рано или късно трябва да стигнем дотам, че да отбелязваме Михаиловия празник с пълна сериозност, и разбирането за същността на Михаилов празник може да възникне именно от антропософско Движение.
Но докато в основата на празниците Рождество и Великден лежаха външни събития, обективни събития, за Михаиловия празник е необходимо да се промени нещо във вътрешния свят на човека, на цялото човечество, тъй че това човечество да вземе решението да промени себе си и да стане съвсем различно от това, което е било по-рано.
Антропософията трябва да се превърне в едно основно изживяване, в едно такова изживяване, което ще позволи на човека действително да говори по такъв начин, като че ли в него се надига цялата сила, която е скрита в раждането на Христос Исус и в Мистерията на Голгота. Както казах, в случая с Михаиловия празник всичко това може да е застъпено и в по-малка степен, но то може да произлезе именно от душевно-преобразяващата сила на антропософското Движение. И наистина, антропософията би трябвало да носи в себе си силата да преобразява човешката душа. Но тя ще бъде в състояние да го постигне само ако онова, което е в основата на нейното учение действително се превърне в непосредствено изживяване.
към текста >>
Ние окачествяваме нашето мислене като сту
ден
о, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа.
Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата.
Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа. И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в пове
ден
ието му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
И тъкмо днес ние бихме искали да разгледаме някои от онези изживявания, които чрез антропософията могат да възникнат във вътрешния душевен свят на човека. В човешкия душевен живот ние различаваме мислите, чувствата и волята, и разглеждайки именно чувствата, говорим за човешката душа. Ние окачествяваме нашето мислене като студено, сухо, трезво, намираме го, бих казал, за изчерпващо духовните ни сили, в случай че мислите остават абстрактни в нашата душа, след като не сме в състояние да наситим тези мисли с топлината и ентусиазма на чувствата. Според нас един човек е “сърдечен” само ако от неговите мисли, доколкото той ги изразява външно, към нас приижда част от вътрешната топлина на неговата душа.
И всъщност ние се доверяваме на един човек не само ако той се отнася към нас коректно и с чувство за изпълнен дълг, не само ако е коректен и изпълнителен спрямо външния свят, а само ако в поведението му долавяме топлината и ентусиазма на сърцето му, неговата любов към природата и към всяко живо същество.
към текста >>
Мисленето може и да е убе
ден
о в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце.
Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
към текста >>
В своето коректно и добросъвестно пове
ден
ие да
ден
човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното пове
ден
ие той има само едната половина от живота.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота.
Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта.
към текста >>
И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуж
ден
ие.
Фактът, че човекът е станал космически самотник слага отпечатък не само върху мисленето и волята, а най вече върху човешкото сърце. Мисленето може и да е убедено в своите точни изчисления, що се отнася до процесите в цялата Вселена, то вероятно може и да се забавлява на остроумието, с което разрешава големите мирови въпроси, обаче то изобщо не предполага колко далеч се намира от същинския, топъл пулс на живота. В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност.
И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение.
Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа. И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта. В общи линии голяма част от упадъчните явления на нашето съвремие са свързани именно с безсърдечието, което е обзело повечето хора. Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
към текста >>
И ако някой е прину
ден
да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта.
В своето коректно и добросъвестно поведение даден човек може и да е доволен от себе си, без изобщо да подозира, че в коректното поведение той има само едната половина от живота. Двете половини остават далеч една от друга. Обаче онова, което лежи между мисленето и волята, всичко онова, което обхваща човешкото сърце, тъкмо то се приближава много, много близко до истинската човешка същност. И когато понякога ние вярваме, че това, което всъщност трябва да сгрява, издига и ентусиазира човешкото сърце, би могло и да го изстуди при особената ситуация, в която живеят нашите съвременници, това е едно дълбоко заблуждение. Често пъти това, което човекът изживява вътрешно, изживява съзнателно, протича така, че – колкото и да е парадоксално – то го оставя безсърдечен, обаче душевното изживяване не може да остане безсърдечно, без това безсърдечие по един или друг начин да засегне цялостната човешка природа.
И ако някой е принуден да понесе едно такова безсърдечие, под една или друга форма то ще се опита да разруши неговата истинска човешка същност, ще се опита да проникне в самата му физическа организация, включително до здравето и болестта.
В общи линии голяма част от упадъчните явления на нашето съвремие са свързани именно с безсърдечието, което е обзело повечето хора. Но какво точно се крие зад едно такова обобщение може да ни стане ясно, ако поне малко се задълбочим във вчерашната лекция.
към текста >>
Тя си казва: Ето, сега покрай мен ще минат хора, тези хора ще ме погледнат, и когато върху мен се насочат достатъчно много човешки очи, тогава аз – тъй говори Духът на лилията – ще бъда освобо
ден
а от магията и ще поема по моя път в духовния свят!
Фактически човекът е толкова интимно свързан със света, че той не може да намери достъп до природата, без тези тайнствени връзки да проявят своето огромно значение. Когато например лилията израства в полето и разцъфтява пред очите ни, ние трябва – без да персонализираме нещата – съвсем непосредствено и много силно да си представим, че тази лилия очаква нещо. И сега с помощта на чисто човешки думи аз трябва да се доближа до духовния образ на лилията. Естествено, човешките думи не могат изцяло да обхванат нещата, но все пак те изразяват част от това, което реално съществува в тях. И сега тази лилия, разлиствайки цветовете си, всъщност очаква нещо.
Тя си казва: Ето, сега покрай мен ще минат хора, тези хора ще ме погледнат, и когато върху мен се насочат достатъчно много човешки очи, тогава аз – тъй говори Духът на лилията – ще бъда освободена от магията и ще поема по моя път в духовния свят!
– Тук Вие бихте могли да възразите: Но в света има много лилии, които остават непогледнати от човешки очи! – При тях положението е друго. Лилиите, които остават непогледнати от човешки очи, стигат до своето освобождаване по други пътища. Защото първото човешко око, което поглежда една лилия, вече поражда очакването, че тази лилия ще бъде разомагьосана именно от човешкото око. Когато човекът за пръв път поглежда лилията, възниква едно отношение на лилията към човека.
към текста >>
Защото доверие, истинско доверие към един духовен импулс можем да имаме само тогава, когато си казваме: Сто пъти аз се провалих, но това само ми доказва, че в тази инкарнация не са ми да
ден
и условията за реализирането на този импулс.
Ти му се отдаваш напълно, ти превръщаш себе си в негов инструмент. Идва първият провал – и той не променя нищо! Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо! Защото нито един провал не е от значение за истината на един духовен импулс, чието действие е открито и ясно за душата.
Защото доверие, истинско доверие към един духовен импулс можем да имаме само тогава, когато си казваме: Сто пъти аз се провалих, но това само ми доказва, че в тази инкарнация не са ми дадени условията за реализирането на този импулс.
Но че този импулс е верен – в това аз съм убеден от неговия собствен характер. Обаче дори и силите за реализиране на този импулс да ми бъдат дадени едва след стотната моя инкарнация, нищо не може да ме убеди в правилността, респективно в погрешността на един духовен импулс така, както неговата собствена природа.
към текста >>
Но че този импулс е верен – в това аз съм убе
ден
от неговия собствен характер.
Идва първият провал – и той не променя нищо! Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо! Защото нито един провал не е от значение за истината на един духовен импулс, чието действие е открито и ясно за душата. Защото доверие, истинско доверие към един духовен импулс можем да имаме само тогава, когато си казваме: Сто пъти аз се провалих, но това само ми доказва, че в тази инкарнация не са ми дадени условията за реализирането на този импулс.
Но че този импулс е верен – в това аз съм убеден от неговия собствен характер.
Обаче дори и силите за реализиране на този импулс да ми бъдат дадени едва след стотната моя инкарнация, нищо не може да ме убеди в правилността, респективно в погрешността на един духовен импулс така, както неговата собствена природа.
към текста >>
Обаче дори и силите за реализиране на този импулс да ми бъдат да
ден
и едва след стотната моя инкарнация, нищо не може да ме убеди в правилността, респективно в погрешността на един духовен импулс така, както неговата собствена природа.
Идва вторият провал – той не променя нищо! Идва стотният провал – той също не променя нищо! Защото нито един провал не е от значение за истината на един духовен импулс, чието действие е открито и ясно за душата. Защото доверие, истинско доверие към един духовен импулс можем да имаме само тогава, когато си казваме: Сто пъти аз се провалих, но това само ми доказва, че в тази инкарнация не са ми дадени условията за реализирането на този импулс. Но че този импулс е верен – в това аз съм убеден от неговия собствен характер.
Обаче дори и силите за реализиране на този импулс да ми бъдат дадени едва след стотната моя инкарнация, нищо не може да ме убеди в правилността, респективно в погрешността на един духовен импулс така, както неговата собствена природа.
към текста >>
И ако Вие откриете в човешкото сърце това велико доверие към духовния свят, ако Вие сте убе
ден
и, че този човек непоколебимо се придържа към нещо, което според него е победоносно от духовна гледна точка, и се придържа толкова непоколебимо, че не би го предал, дори и да се опълчи срещу целия свят, ако си представите всичко това, едва тогава Вие ще имате представа за онова, което всъщност Михаиловата сила, Михаиловото Същество иска от човека, защото едва тогава Вие ще сте проумели какво представлява великото доверие към Духа.
И ако Вие откриете в човешкото сърце това велико доверие към духовния свят, ако Вие сте убедени, че този човек непоколебимо се придържа към нещо, което според него е победоносно от духовна гледна точка, и се придържа толкова непоколебимо, че не би го предал, дори и да се опълчи срещу целия свят, ако си представите всичко това, едва тогава Вие ще имате представа за онова, което всъщност Михаиловата сила, Михаиловото Същество иска от човека, защото едва тогава Вие ще сте проумели какво представлява великото доверие към Духа.
Един духовен импулс може да бъде отложен дори за следващата инкарнация, обаче поемем ли го веднъж в душата си, не бива никога да се колебаем. И ако по този начин с доверието към Духа изграждаме в себе си такава душевна нагласа, че духовният свят става за нас също толкова реален, колкото реална е и почвата под краката ни, за която знаем, че ако тя липсва, не бихме могли да направим нито една крачка, тогава в сърцето ни се поражда чувство за това, какво всъщност иска Михаил от нас.
към текста >>
Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Во
ден
от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона.
Обаче междувременно в света настъпиха някои промени. Човекът, тъй да се каже, отпадна от Михаиловата сила; отявленият материализъм на 19. век е наистина едно отделяне от Михаиловата сила. Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век. Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато.
Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона.
Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа. Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва. Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили. Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>
Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, во
ден
от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили.
Обаче обективно, в духовните измерения на света, Михаиловата сила удържа победа и то тъкмо в последната третина на 19. век. Това, което Драконът искаше да постигне, да постигне чрез развитието на човека, то не беше постигнато. Но днес пред човешката душа стои едно друго предизвикателство: Воден от личното си, свободно решение, човекът трябва да вземе участие в битката на Михаил срещу Дракона. Обаче това означава: Човекът действително да излезе от онази пасивност спрямо духовния свят, в която той дълбоко е затънал днес, и да се издигне до едно активно отношение към Духа. Михаиловите сили не могат да бъдат овладяни от каквато и да е разновидност на пасивността – дори и от пасивната молитва.
Михаиловите сили могат да бъдат овладяни единствено ако човекът, воден от преизпълнената с обич своя воля, превръща себе си в инструмент на божествено-духовните сили.
Защото Михаиловите сили не изискват от човека да им се моли, а активно да се свърже с тях. И той може това, само ако с достатъчно вътрешна енергия приеме в себе си учението за духовния свят.
към текста >>
И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде преда
ден
о в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи.
И ако човекът все повече и повече се изпълва с това доверие към Духа, тогава той, примерно, ще се окаже под въздействието на една инспирация, на една инспирация, която всъщност е очаквана от всички добри Духове на света. Човекът ще изживява пролетта, но ще я изживява така, че ще усеща цялата красота и прелест на растителния свят, ще изпитва най-дълбока радост от покълващия живот, но същевременно ще има и чувството, че вътре в целия този покълващ растителен свят са омагьосани и оковани елементарни Духове. Той ще има чувството, че всеки поникващ цвят го прави свидетел на факта, че разлистеното растение е приютило едно или друго омагьосано елементарно Същество.
И накрая у човека ще се породи чувството, как това елементарно Същество живее с копнежа, че то ще бъде спасено тъкмо от него, че то няма да бъде предадено в ръцете на Дракона, с когото го сближава факта, че и двамата са невидими за човешките очи.
А когато наесен цветята увяхват, човекът ще изпитва чувството: Ето, сега аз съм допринесъл поне малко за това, че светът отново е напреднал в своята духовност; а в сухите и твърди семена, в останките от цъфтежа, са преминали друг вид елементарни Същества. И според това, доколко е приел в себе си Михаиловата сила, човекът ще поведе тези елементарни Същества, вслушвайки се в техния собствен стремеж, нагоре към духовния свят.
към текста >>
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един
ден
бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
И тук ние можем да добавим: Онова, което ще ни отведе до истинския Михаилов празник, всъщност е едно душевно събитие, едно сърдечно събитие, изразяващо се в това, че годишният кръговрат отново ще може да бъде изживяван напълно реално.
Обаче, заставайки пред тази абстрактна мисъл, не си представяйте, че един ден бихте могли да изживеете всичко това, първо си представете, че приемате антропософията така, че антропософията Ви научава да виждате всяко растение, всеки камък по друг начин, различен от този, по който сте виждали растението и камъка по-рано, първо си представете, че едва антропософията Ви е научила да виждате човешкия живот в неговата цялост и в неговото развитие.
към текста >>
С всички тези думи аз исках да Ви посоча как трябва да се подготви човешката душа, за да може да усеща околния приро
ден
свят така, както усеща самата себе си.
С всички тези думи аз исках да Ви посоча как трябва да се подготви човешката душа, за да може да усеща околния природен свят така, както усеща самата себе си.
Все още човешките спомени за това как примерно хората са изживявали своето кръвообращение така, че редом с материалния процес е протичал и един душевен процес, са твърде оскъдни. Но ако хората не са станали крайни материалисти, тези спомени са отчасти запазени. Да усещаме пулса на външния свят както нашия собствен пулс, да съизживяваме годишния ход както това, което става вътре в нашето тяло – ето какво трябва да бъде подготвено за празника на Михаил.
към текста >>
Когато някой изучава антропософията и казва, че тя му навява хлад, той прилича на онзи, който слага дърво след дърво в сту
ден
ата печка и после пита: Но защо тя не топли?
Естествено, има и такива, които не са умни, но това е така само защото поради едно безсилие на душата си хората не могат да предприемат нищо със своя ум. Ако за някого хората твърдят, че е глупав, аз винаги съм казвал: Съвсем не е така; чисто и просто този човек не знае какво да предприеме със своя ум! Аз съм присъствувал на много дискусии, на които един или друг оратор става за присмех, защото хората го намират за глупав, обаче понякога според мен най-умен се оказва този, който е предизвикал най-много смях. Да, през последните столетия хората станаха достатъчно умни. Но това, от което хората се нуждаят днес, е топлина, топлина в техните сърца, и тъкмо антропософията е тази, която може да им я даде.
Когато някой изучава антропософията и казва, че тя му навява хлад, той прилича на онзи, който слага дърво след дърво в студената печка и после пита: Но защо тя не топли?
– А е трябвало само да запали дърветата!
към текста >>
Антропософията може да бъде да
ден
а и под формата на лекции; те са като доброто сухо дърво в печката, но всеки сам трябва да го запали!
Антропософията може да бъде дадена и под формата на лекции; те са като доброто сухо дърво в печката, но всеки сам трябва да го запали!
Ето какво веки сам трябва да намери в своето сърце: Огънят, с който да разпали антропософията. На този, който намира антропософията за студена, скучна и интелектуална, му липсва само способността да разпали тази и без друго лесно запалима, сгряваща и въодушевяваща сърцето антропософия, тъй че сам да се грее на нейния огън. И както студената печка се нуждае само от една малка искра, за да се разпали нейният огън, същото се отнася и за антропософията. Ето как ние ще възпламеним Михаиловата сила в човешкото сърце.
към текста >>
На този, който намира антропософията за сту
ден
а, скучна и интелектуална, му липсва само способността да разпали тази и без друго лесно запалима, сгряваща и въодушевяваща сърцето антропософия, тъй че сам да се грее на нейния огън.
Антропософията може да бъде дадена и под формата на лекции; те са като доброто сухо дърво в печката, но всеки сам трябва да го запали! Ето какво веки сам трябва да намери в своето сърце: Огънят, с който да разпали антропософията.
На този, който намира антропософията за студена, скучна и интелектуална, му липсва само способността да разпали тази и без друго лесно запалима, сгряваща и въодушевяваща сърцето антропософия, тъй че сам да се грее на нейния огън.
И както студената печка се нуждае само от една малка искра, за да се разпали нейният огън, същото се отнася и за антропософията. Ето как ние ще възпламеним Михаиловата сила в човешкото сърце.
към текста >>
И както сту
ден
ата печка се нуждае само от една малка искра, за да се разпали нейният огън, същото се отнася и за антропософията.
Антропософията може да бъде дадена и под формата на лекции; те са като доброто сухо дърво в печката, но всеки сам трябва да го запали! Ето какво веки сам трябва да намери в своето сърце: Огънят, с който да разпали антропософията. На този, който намира антропософията за студена, скучна и интелектуална, му липсва само способността да разпали тази и без друго лесно запалима, сгряваща и въодушевяваща сърцето антропософия, тъй че сам да се грее на нейния огън.
И както студената печка се нуждае само от една малка искра, за да се разпали нейният огън, същото се отнася и за антропософията.
Ето как ние ще възпламеним Михаиловата сила в човешкото сърце.
към текста >>
31.
Трета лекция, 30. Септември 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Велик
ден
– имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
Днешните възможности на човека да почувствува своята свързаност с Космоса са крайно ограничени. Ние трябва да признаем: Благодарение на своята материалистично оцветена наука човекът опознава Земните отношения само до такава степен, че той – поне що се отнася до материалния му живот в един по-широк смисъл на думата – се чувствува свързан с тези Земни отношения. Впрочем съзнанието за една такава свързаност далеч не е вдъхновяващо за човека. Ето защо всички външни признаци за тази свързаност са останали недооценени. За традиционните религиозни празници са останали недооценени и самите човешки чувства.
Докато в предишните епохи от общочовешкото развитие тези празници – например Коледа или Великден – имаха дълбоко отражение върху целия социален живот, днес те едва ли са нещо друго, освен бледо копие на това, което са били някога; тяхната атмосфера все още може да се усети в много от празничните обичаи, но фактически те напълно са изгубили своето социално значение.
към текста >>
Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щау
ден
майер “Магията като експериментална природна наука”.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи.
Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”.
Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум.
към текста >>
– И сега Щау
ден
майер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата.
Човекът трябваше да разбере, че в мига на своя протест срещу природните закономерности, той вече се потопява в духовния свят. И колко, бих казал, забавни са онези хора, които искат да проникнат в духовния свят с обичайните естественонаучни методи. Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път.
– И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата.
При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите. Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум. И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна!
към текста >>
Щау
ден
майер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум.
Извънредно характерно в това отношение е книгата на д-р Лудвиг Щауденмайер “Магията като експериментална природна наука”. Хора като него тръгват от предположението: Всичко, което трябва да бъде разбрано, следва да бъде разбрано по естественонаучен път. – И сега Щауденмайер не тръгва направо от сънищата, но тръгва от така наречените медиумни явления, които в общи линии са едно продължение на сънищата. При здравия човек сънищата си остават едно изживяване, което не преминава във външната физическа организация на човека. При медиумите положението е такова, че това, което иначе бива изживяно от Аза и астралното тяло, сега се облича в образите, формирани в етерното и във физическото тяло, като по този начин възникват всички онези явления, които можем да наблюдаваме при медиумите.
Щауденмайер – впрочем тук той беше прав – не искаше да тръгне от това, което му предоставяха другите медиуми, а в известен смисъл поиска сам да стане медиум.
И така, той започна да сънува, като в същото време пишеше. Да, той посегна към молива, както беше виждал да правят медиумите, и ето че работата тръгна! И той беше във висша степен изумен от това, което се получи, беше изумен от самите връзки между отделните изживявания, за които по-рано никога не се беше замислял. Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат?
към текста >>
– И въпреки това, той беше убе
ден
, че записаното от него е лъжа.
Той записваше всевъзможни неща, които се намираха изцяло извън сферата на неговия съзнателен живот. И всичко това понякога се оказваше до такава степен извън неговия съзнателен живот, че той се питаше: Добре, но кои ще да са тези, които пишат? – Духове –, отговаряли те. И той трябваше да запише същото: Духове! – Замислете се сега: материалистът, непризнаващ никакви Духове, трябваше да запише: Духове!
– И въпреки това, той беше убеден, че записаното от него е лъжа.
И после той задава въпроса, защо Духовете са го излъгали. Тогава те заявиха: Да, ние трябваше да те излъжем, това е в нашата природа. – Но той продължаваше да ги разпитва за всичко, което го засягаше. И накрая се стигна до там, че те казаха: Глупак! – Ние не бихме могли да приемем, че неговата собствена душевна нагласа му позволява сам да определи себе си като “глупак”.
към текста >>
Днес за основен принцип се приема твър
ден
ието, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно.
Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия.
Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание. Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на да
ден
ия проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят.
Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>
Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеж
ден
ието: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
И често пъти тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора – а до първата половина на 19. столетие все още ги имаше – като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.
Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.
към текста >>
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат дове
ден
и до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници.
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници.
Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място. Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса. – Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод. Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща.
към текста >>
Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява да
ден
о място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място.
Ако такива мисли, каквито напълно естествено възникват в хода на духовното изследване, бъдат доведени до край, те ще изглеждат напълно абсурдни за нашите съвременници.
Нито един човек, който разсъждава в духа на днешното природознание, не би повярвал, че светлината, която тук осветява дадено място, ще свети със същата сила и на друго, отдалечено място.
Физикът изчислява отслабването на светлината с квадрата на отдалечаването, както впрочем изчислява и отслабването на гравитацията. И така, по отношение на физическите процеси, той разсъждава по следния начин: Това, което става тук на Земната повърхност, губи своята валидност, ако ние се пренесем в Космоса. – Работата е там, че тъкмо по отношение на своето мислене физикът отхвърля този извод. Ето защо с подобно мислене – основаващо се на факта, че 2х2=4 – което е валидно само в земните лаборатории и клиники, и изобщо тук на Земята, могат да бъдат разбрани само земните неща. Ако гравитацията намалява според квадрата на ускорението, защо да не намалява също и валидността на природните закони в случай, че се отдалечаваме от Земята?
към текста >>
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъж
ден
ията на днешното човечество.
Ето защо това, което заставаше пред човечеството в по-древните епохи, когато то разполагаше с примитивното, но много интензивно ясновидство, беше по-достоверно от разсъжденията на днешното човечество.
Не бива да подминаваме с пренебрежение познанията на древните хора. Защото въпреки примитивните им условия на живот, в сънищата си те стигаха до по-верни предположения за звездните тайни, отколкото днешните хора, изследващи звездите в техните обсерватории. Колкото и странно да звучат тези думи, те са верни. Но ако разглеждаме тези остатъчни познания от древността по духовно-научен път, ние също навлизаме в тайнствените връзки, свързващи човека и Космоса. И позволете ми днес да говоря тъкмо за това, което може да се установи, когато от една страна изследваме по духовно-научен път дълбокото религиозно-етично, но и социално значение на традициите, идващо от друидите, и от друга страна, древните традиции, идващи от Мистериите на Митра, защото, извиквайки тези неща пред нашата душа, ние ще открием и опорните точки за това, как всъщност да си представим протичането на Михаиловия празник.
към текста >>
На тези планински възвишения откриваме огромни каменни блокове, които са така подре
ден
и, че образуват един вид камера, покрита отгоре с още поголяма каменна плоча, или пък откриваме такива каменни блокове, подре
ден
и в кръг, като първоначално техният брой винаги е бил дванадесет.
С Мистериите на дриудите беше свързан и онзи лекционен цикъл, който аз изнесох преди няколко седмици в Пенменмар, Уелс, непосредствено до острова Aнглеси; тези места са изключително важни, защото там живеят спомените за мистерийните центрове на друидите. Днес тези останки, долмените, изглеждат съвсем незначителни.
На тези планински възвишения откриваме огромни каменни блокове, които са така подредени, че образуват един вид камера, покрита отгоре с още поголяма каменна плоча, или пък откриваме такива каменни блокове, подредени в кръг, като първоначално техният брой винаги е бил дванадесет.
В непосредствена близост до Пенменмар се намират два такива каменни кръга. И тъкмо в тази особена местност, където духовният живот на природата е много по-наситен, и въздействията му са много по-различни отколкото в другите природни области, може с голяма точност отново да се провери онова, което в различни антропософски лекции аз съм казал относно Мистериите на друидите. Там, както и на острова Aнглеси, са се намирали селищата на крал Артур и тези области носят една особена духовна атмосфера. Аз трябва да я опиша по следния начин.
към текста >>
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира да
ден
и факти.
Когато човек говори за свръхсетивни неща, той не може да построява мислите си както прави това, когато говори за ежедневието или когато научно третира дадени факти.
В последния случай той си служи с абстрактни мисли, вади заключения и т.н. Причината да се говори малко или много абстрактно, е също и в нашия език, който е станал абстрактен, но в своята вътрешна душевна същност човекът не може да е абстрактен, особено ако описва нещата по духовно-научен път. Тук всичко трябва да протича в образи. Пред душата оживяват образи, имагинации. Но да имаш образи и имагинации пред душата означава нещо съвсем различно от това да имаш мисли в душата.
към текста >>
И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на пре
ден
план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
Духовната атмосфера в онова място от Уелс, за което споменах, има това своеобразие, че там, макар и да възникват по-трудно в астралната област, имагинациите са по-устойчиви и остават по-дълбоки следи. Ето какво е необичайното в тези местности.
И там всичко навежда на мисълта, че и сега е възможно по духовен път да се върнем към онова, към което се стремяха жреците на друидите, и то в разцвета, а не в упадъчния период на техния култ, когато на преден план излязоха твърде несимпатични, дори лоши черти.
към текста >>
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от
ден
онощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи.
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи.
Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври. С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха.
към текста >>
Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи
ден
, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха.
Древният жрец на друидите беше обучен да вижда това, което застава пред душата му, по съвсем различен начин според времето от денонощието, както и според различните годишни времена в зависимост от сенките, които възникваха по пътя на Слънчевите лъчи. Той можеше да проследява тези сенковидни форми и изхождайки единствено от тях да твърди с голяма точност: сега сме в периода на Март, сега сме в периода на Октомври. С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните?
Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха.
Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост. Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята. И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага. Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>
Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблю
ден
ия на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята.
С помощта на тези възприятия той попадаше всред това, което се разиграваше в Космоса, но също и всред това, което – от гледна точка на Космоса – имаше значение за Земния живот. Помислете само какво е това, което се прави днес и което потвърждава влиянието на космическия живот върху Земния живот? Какво правят селяните? Те си имат своя календар, който им казва какво трябва да вършат през този или онзи ден, но те го вършат приблизително, понеже някогашното познание за тези неща заглъхнаха. Обаче през древната епоха на друидите нямаше календари, тогава не съществуваше писменост.
Това, което жрецът на друидите можеше да каже, произтичаше от неговите наблюдения на Слънцето и, общо взето, засягаше връзката между Небето и Земята.
И когато жрецът казваше: Сега Слънцето е застанало така, че пшеницата трябва да бъде засята – или: Сега Слънцето е застанало така, че бикът трябва да бъде пуснат в стадото за разплод, думите му се изпълняваха веднага. Древните епохи имаха един култ, който нямаше нищо общо с абстрактната молитва, те имаха един култ, който непосредствено насочваше практическия живот според това как жреците се свързваха с духовните сили на Космоса.
към текста >>
Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи
ден
от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос.
И всичко това навлизаше до най-дълбоките пластове на социалния живот.
Според знаците, които разчитаха в Космоса, жреците на друидите даваха своите наставления за това, което трябваше да се върши през този или онзи ден от годината, тъй че то да се намира в благоприятна връзка с целия Космос.
Това беше един култ, чрез който целият живот фактически се превръщаше в един вид богослужение. Докато днес дори и най-дълбоката мистика е само един вид абстракция; тя не се тревожи за външната природа, а се намесва само според предписанията на традицията, като в същото време се стреми към вътрешно извисяване, затваря се и се концентрира в себе си, за да постигне някаква абстрактна връзка с въображаемия божествено-духовен свят. Но през онези древни епохи нещата бяха съвсем различни. Тогава в култа, който осигуряваше едно реално отношение към Космоса, хората се свързваха със самите действия на Боговете. И всичко, което хората предприемаха на Земята беше определяно от предписанията на друидите, като по този начин се изпълняваше волята на Боговете, записана в звездната писменост.
към текста >>
Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чу
ден
барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм.
Само за абстрактно мислещия човек процесите в нашия организъм са едни и същи през цялата година.
Ако някога науката отново достигне действителните истини за тези неща, хората ще са удивени – макар че тогава изследванията няма да се извършват по онзи груб начин, както това става с помощта на днешните инструменти – как по един съвсем друг начин ще се установи, че човешката кръв е друга, че човешкото храносмилане е друго, в зависимост от това, дали навън е Януари или Септември, така че сърцето – като сетивен орган – ще се превърне в един чуден барометър за протичането на годината в човешкия двигателно-веществообменен организъм.
Ето в какво беше възпитаван ученикът на Митра: Да възприема в самия себе си годишния ход чрез организацията на сърцето, чрез науката на сърцето, с чиято помощ той вниква в процесите на метаморфозиралите хранителни средства и в поглъщането им от кръвта. И в това, което бива възприемано по този начин, вътре в човека, във вътрешните движения на човека намира израз целият годишен кръговрат на външната природа.
към текста >>
Обаче какво точно бива побе
ден
о, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
И какво представлява нашата абстрактна наука, колкото и точно да описва растенията и растителните клетки, животните и животинските тъкани, какво представлява тази абстрактна наука в сравнение с всичко онова, което някога беше възможно по един по-скоро инстинктивен начин, и което можеше да превърне целия човек в познавателен орган, също както и в частност ученикът на Митра можеше да превърне своите чувствени способности в познавателен орган. Човекът носи в себе си животинската природа, и той я носи в себе си много по-интензивно, отколкото обикновено си мислим. И всичко онова, което някогашният ученик на Митра можеше да възприеме чрез сърцето, чрез своята наука на сърцето, всичко то не може да бъде представено по друг начин, освен чрез бика. И силите, които действуваха чрез двигателно-веществообменния човек и които можеха да бъдат само възпирани от горния човек, тези сили бяха представяни чрез всичко онова, което фигурираше около бика като скорпион, като змия. И в своята незавършеност същинският човек е седнал отгоре и излъчва примитивна мощ докато с Михаиловия меч пробожда гърлото на бика.
Обаче какво точно бива победено, според както то е изобразено в хода на годината, това знаеше само онзи, който беше преминал през съответното обучение.
към текста >>
И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблю
ден
ие изобщо.
Едва сега можем да си изградим съответната душевна нагласа за да изнесем познанието от сферата на Земята в сферата на Космоса; и то не според обичайния начин да се гледа нагоре към Меркурий, Венера, Сатурн и т.н. с помощта на спектроскопа и абстрактните изчисления, а според готовността ни да приложим онези познавателни средства, които са заложени в имагинацията, инспирацията и интуицията.
И тогава впрочем стигаме до имагинацията, че небесните тела са нещо съвсем различно от изворите на днешната астрономия и от това, което установяваме чрез сетивното наблюдение изобщо.
Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време. Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер.
към текста >>
В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлай
ден
, известният ботаник от 19.
Днешните астрономи си представят например Луната като някакво много старо небесно тяло от минерално естество, което като един вид огледало отразява Слънчевата светлина и я препраща към Земята. Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време. Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер.
В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19.
век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние. Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф. Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането.
към текста >>
век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлай
ден
, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние.
Хората изобщо не се замислят много за въздействията на тази Слънчева светлина. Те донякъде се разглеждат във връзка с атмосферното време. Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер. В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19.
век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние.
Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф. Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф.
към текста >>
Шлай
ден
беше пълно суеверие.
Учените на 19. век, естествено, не вярваха също и във връзките между Лунните фази и времето; повярваха само някои от тях, следвайки мистичния полъх в душите си, какъвто беше случаят с Густав Теодор Фехнер. В нашите кръгове аз често съм разказвал историята за това, как Шлайден, известният ботаник от 19. век е преподавал в един и същ университет, заедно с Густав Теодор Фехнер и как Шлайден, естествено, е смятал за пълно суеверие грижливо събираните статистически данни за количеството на валежите при пълнолуние, съответно при новолуние. Да, това което казваше Густав Теодор Фехнер относно влиянието на Луната върху времето, според проф.
Шлайден беше пълно суеверие.
Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра.
към текста >>
Шлай
ден
също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра.
Шлайден беше пълно суеверие. Но веднъж се случило следното. Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф.
Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра.
И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф.
към текста >>
Шлай
ден
би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
Двамата професори имат съпруги и според тогавашните обичаи в Лайпциг, трябвало да се събира дъждовна вода за прането. Естествено г-жа проф. Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф.
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода.
– Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Шлай
ден
определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф.
Фехнер и г-жа проф. Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф.
Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф.
Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Шлай
ден
влязла в ужасна разправия с г-жа проф.
Шлайден също трябвало да събират дъждовна вода в своите ведра. И понеже става дума за природни факти гжа проф. Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф.
Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф.
Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието. Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
Во
ден
и от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
Шлайден би трябвало, като съпруга си, да каже: Голяма глупост е да смятам, че Лунните фази имат някакво влияние върху количеството на дъждовната вода. – Но въпреки че г-н проф. Шлайден определял това за глупост и превеждал сериозни аргументи, веднъж г-жа проф. Шлайден влязла в ужасна разправия с г-жа проф. Фехнер, поради настояването им едновременно да поставят своите ведра на едно и също място, за да ги напълнят с дъждовна вода по време на пълнолунието.
Водени от своя житейски опит жените знаеха за дъждовната вода повече, докато мъжете им напразно спореха от своите катедри.
към текста >>
И аз вярвам, че доста сту
ден
ти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
Хората просто знаеха, че тези повисши Същества се намират наоколо, точно така, както и ние знаем, че един учител може да е тук или там в своето физическо тяло. През всички времена, включително и в католическата църква обучението, което провеждаха тези по-висши духовни Същества е било обозначавано като прамъдрост, онази прамъдрост, която някога е съществувала, и чиито далечен отблясък днес имаме в лицето на Ведите и на философията Веданта. Тази прамъдрост никога не е съществувала в писмен вид, хората не са размишлявали върху нея, понеже тя е израствала в самите тях; ето защо не бива да си представяме, че праучителите са провеждали някакво обучение, близко до днешното. Както днес ние научаваме езика, подражавайки възрастните, без да са налице конкретни занимания, както днес ние развиваме много качества, които просто израстват от нашата вътрешна природа, така и през онези епохи праучителите упражняваха едно тайнствено въздействие върху възрастните, и това не беше едно абстрактно обучение, а чисто и просто в определена възраст хората някак си разбираха, че са знаещи. Както днес в определена възраст на човека му порастват зъби или пък той става полово зрял, така и през онези епохи знанието изгряваше в човешката душа.
И аз вярвам, че доста студенти биха били радостни, ако днес би могло да се случи нещо подобно, тъй че знанието да влезе в тях без да полагат някакви специални усилия.
към текста >>
Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпрово
ден
о със самия процес на сетивното възприятие.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн.
Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие.
Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие. Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна.
към текста >>
когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към да
ден
предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн. Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие. Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е.
когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие.
Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество. Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре.
към текста >>
Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблю
ден
ие, не засяга кой знае колко човешкото същество.
И точно както по този начин говорим за Луната и, бих казал, за нейното „население”, за нейното духовно съдържание, по същия начин можем да говорим и за Сатурн. Искаме ли да изучаваме Сатурн според духовно-научното изследване, още при имагинацията, но много повече при инспирацията и интуицията, ние установяваме, че задълбочаването в явленията на Космоса е съпроводено със самия процес на сетивното възприятие. Човекът изживява този процес на сетивно възприятие, вижда, примерно, един предмет, както и отличаващия го червен цвят. Когато човек си служи с методите, описани в моите книги, т.е. когато излиза от физическото тяло и едва след това отправя поглед към даден предмет, положението е съвсем различно, отколкото в случая, когато външният предмет упражнява някакво въздействие върху човешкия физически организъм, защото в първия случай надигащите се отвътре етерни сили са тези, които обхващат онова, което се разиграва като физически процес, като физическо-химически процес, примерно в окото, докато там се осъществява някакво възприятие.
Искам да кажа, че обикновеното „себе-експониране” на света в акта на възприятието, включително и в областта на научното наблюдение, не засяга кой знае колко човешкото същество.
Но когато изляза от моето физическо тяло и възприемайки нещата чрез моето етерно тяло, а дори и чрез моето астрално тяло, тогава аз допълнително виждам как протича не само един такъв процес на сетивно възприятие, но и един познавателен процес, въпреки че като духовно същество се намирам извън моята физическо-сетивна организация; в този случай аз възприемам един мощен, интензивен процес откъм неговата духовна страна. Това, което човекът изживява сега, е едно действително отдалечаване от себе си. Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам.
към текста >>
И ако улучи благоприятния момент – вече откъм вътрешната страна на Универсума – да
ден
човек може, примерно, да долови вътрешно някоя от тайните на Сатурн, докато Сатурн преминава през едно или друго съзвездие на Зодиака.
Светът става огромен. И това, което иначе е обичайно да виждаме само във външната среда, примерно звездите на Зодиака, сега възниква като нещо, което изгрява отвътре. Ако тук някой би възразил, че вероятно става дума за някакви „реминисценции”, той изобщо не е запознат с процеса, който описвам. Защото това, което изгрява и се надига отвътре, не са никакви реминисценции, а могъщи имагинации, пронизани от интуиции, и сега това, което иначе човек вижда само външно, той започва да го вижда вътрешно. Той усеща себе си вплетен в големите тайни на Зодиака.
И ако улучи благоприятния момент – вече откъм вътрешната страна на Универсума – даден човек може, примерно, да долови вътрешно някоя от тайните на Сатурн, докато Сатурн преминава през едно или друго съзвездие на Зодиака.
Да разчетеш космическата писменост се състои в това, да откриеш методите, с чиято помощ можеш да проследяваш вътрешно видяните небесни тела при тяхното преминаване през съзвездията на Зодиака. Това, което отделната планета казва някому, му дава „гласната буква” на космическата писменост А това, което се разполага около нея, докато планетите преминават през съзвездията на Зодиака, му дава „съгласните”. Фактически до вътрешната същност на планетите се приближаваме най-вече тогава, когато – тръгвайки отгоре – стигаме до нагледно познание за това, което иначе е видимо само в условията на външния свят.
към текста >>
То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на
ден
я.
Често пъти се случва така, че когато вървим из някоя местност и завали дъжд, червеите излизат навън и ако обичаме животните, трябва много да внимаваме, за да не настъпим някой от тях. И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей.
То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на
ден
я.
И тогава се замисляме: Да, тези бедни създания трябва винаги да са долу и само, когато завали дъжд, те се показват над земята, а когато не вали, тогава те остават долу. Днешният материалистически настроен човек е точно един такъв дъждовен червей, само че такъв червей, за който никога не вали дъжд. И ако останем в това сравнение, би трябвало да допълня: За него дъждът би се състоял в проблясъка на духовното познание, защото иначе той трябва да се рови там долу, където никога не прониква светлина. Днешното човечество трябва да преодолее тъкмо тази природа на дъждовния червей. То трябва да я превъзмогне, да се устреми към светлината, към духовната светлина на деня.
И призивът на Михаиловия празник е именно призив към духовната светлина на деня.
към текста >>
32.
Четвърта лекция, 1 Октомври 1923
GA_223 Годишният кръговрат
Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблю
ден
ия нямат никаква реална стойност.
Днешните естествени науки разглеждат също и нашата Земя така, като че ли тя е едно минерално, мъртво небесно тяло.
Съвременният човек изобщо не се замисля върху това, че неговите космологически наблюдения нямат никаква реална стойност.
Тъкмо днес усетът за реалност е извънредно притъпен. Например хората лесно приемат, че един планински кристал е “действителен”, че една роза също е “действителна”, обаче те не долавят разликата между тези две “действителности”. Защото кристалът е една затворена в себе си реалност, която може да съществува независимо от околния свят, а розата не може. Розата живее само докато се намира върху своята клонка. Една роза, имам предвид цъфналата роза, не може да съществува сама за себе си.
към текста >>
По същия начин днес може да бъде предви
ден
о – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години.
Сега аз мога да приложа същия метод на изчисление и да посоча как ще изглежда това човешко сърце примерно след 300 години. Изчислението ще бъде точно. Само че преди 300 години това сърце не е съществувало, нито пък ще съществува след 300 години. Ето как днес остроумните и екзактни методи на изчисление дават основание на учените геолози да твърдят как е изглеждала Земята преди три милиона години, когато все още не е съществувал никакъв силур и т.н. Изчислението може и да е вярно, обаче Земята все още не е била тук.
По същия начин днес може да бъде предвидено – точно това правят физиците – как ще изглеждат различните субстанции след 20 милиона години.
В това отношение американски изследователи са направили извънредно интересни предвиждания за това как примерно ще изглеждат белтъчините тогава, само че след 20 милиона години Земята, като небесно тяло, изобщо няма да съществува. Следователно, логическите методи и точността са най-опасното нещо, защото те не допускат противоречия. Ако методите са точни ние не бихме могли да оспорваме как е изглеждало сърцето преди 300 години, или как е изглеждала Земята преди 20 милиона години, но това, към което трябва да се стремим, е реалистичното мислене, реалистичния светоглед.
към текста >>
Напротив, ние виждаме, как Велик
ден
ският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси.
Той усещаше Земните процеси, съответствуващи на зимния обрат на Слънцето, именно в лицето на Коледния празник. Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя.
Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси.
И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
И определяща за Велик
ден
ския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние.
Когато Земята ставаше най-духовна, тя трябваше да приюти човека в тайната на Коледния празник. И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси.
И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние.
Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса. Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Велик
ден
, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса.
И по-късно Спасителят можа да се свърже само с една такава Земя, която беше поела в утробата си цялата своя духовност. Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние.
Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса.
Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Велик
ден
той сам трябва да се отвори към космическите простори.
Обаче за другия празник, подсказващ на човека, че той принадлежи не само на Земята, а и на целия Космос, и че като Земен жител той може да пробуди душата си за Космоса, за този празник на възкресението можеше да послужи само онзи период от време, когато цялата Земна духовност се намираше навън в Космоса. Ето защо ние виждаме как Коледният празник е свързан със Земните факти, със зимния мрак на Земята, свързан – в известен смисъл – със спящата Земя. Напротив, ние виждаме, как Великденският празник е поставен по такъв начин в годишния кръг, че се намираме в зависимост не от Земните процеси, а от космическите процеси. И определяща за Великденския празник е тъкмо първата неделя след пролетното пълнолуние. Следователно, през древните епохи именно звездите подсказваха на хората кога трябва да празнуват Великден, понеже в този период от време цялата Земя се отваря към Космоса.
Ето как на помощ идваше космическата писменост и тогава човекът се досещаше, че той е не само едно земно създание, и че в пролетния Великден той сам трябва да се отвори към космическите простори.
към текста >>
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеж
ден
ието на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Велик
ден
ският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април.
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април.
И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето. Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието. За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса. Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос.
към текста >>
И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Велик
ден
а и как счетоводството би било много по-подре
ден
о, ако Велик
ден
ът беше строго фиксиран във времето.
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април.
И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето.
Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието. За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса. Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос.
към текста >>
Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за
ден
я, но не и за столетието.
За някого сигурно е мъчително да се дискутира една отминала епоха от общочовешката еволюция, когато тези забележителни идеи бяха още по-ясни, отколкото са днес, да се дискутира така, както сме свикнали да го правим от двадесет или двадесет и пет години, с убеждението на всякакъв вид хора, които смятаха, че въпреки всичко Великденският празник не трябва да е подвижен във времето, а да се фиксира на първата неделя от месец Април. И аз бях свидетел на една дискусия, при която се обръщаше внимание на това, как счетоводните баланси на търговците се объркват от подвижността на Великдена и как счетоводството би било много по-подредено, ако Великденът беше строго фиксиран във времето.
Както казах, за някого може да е мъчително, когато вижда, как нашата цивилизация се е отчуждила от света и само си въобразява, че е практична, защото едно такова предложение е най-непрактично нещо, което може да се измисли; непрактично, понеже тази цивилизация може да предлага практично решение за деня, но не и за столетието.
За столетието е валидна само онази практика, която е в съзвучие с Космоса. Но в този случай годишният кръговрат винаги трябва да ни подсказва връзката между вътрешния живот и целия Космос.
към текста >>
И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньов
ден
, а именно във връхната точка на лятото.
Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност. Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса.
И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото.
Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън. И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите. От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите.
към текста >>
Този Еньов
ден
във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеж
ден
ието: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън.
Преминавайки от пролетта в лятото, Земята все повече и повече изгубва своята вътрешна духовност. Тази духовност, чиито носители са елементарните Същества, преминава от Земния свят в извънземния свят и се оказва изцяло под влиянието на планетите, на Космоса. И някога определени мистерийни центрове извършваха своите необичайно дълбоки култови свещенодействия в онзи период от време, в който днес ние празнуваме Еньовден, а именно във връхната точка на лятото.
Този Еньовден във връхната точка на лятото някога се падаше в онова време, когато Посветените, жреците в онези мистерийни центрове, където този летен празник беше опазил цялото си първоначално величие, бяха дълбоко проникнати от убеждението: Това, което ти трябваше да търсиш през зимата, по времето на зимния обрат на Слънцето, когато ти се взираше през духовно проницаемата снежна обвивка във вътрешния свят на Земята, го намираш сега, отправяйки душевния поглед навън.
И елементарните Същества, които през зимата се намираха под влиянието на Земните дълбини, сега се оказваха под влиянието на планетите. От Съществата, които трябваше да търсиш през зимата, сега, в разгара на лятото, ти ще се доближиш до онези техни изживявания, които са свързани с планетите.
към текста >>
А в края на лятото Земята отново започва да вдишва своите духовни сили, така че след Еньов
ден
отново се подготвя онзи период от време, когато Земята ще трябва да поема в себе си своята духовна същност.
А в края на лятото Земята отново започва да вдишва своите духовни сили, така че след Еньовден отново се подготвя онзи период от време, когато Земята ще трябва да поема в себе си своята духовна същност.
към текста >>
И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става сту
ден
о, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от ле
ден
ата зима до лятната жега.
Ако обаче постигнем тази друга ориентация, тогава след известно време забелязваме, че по този начин през един вид обучение преминава не само човешкият интелект, но и човешкото сърце.
И тогава човешкото сърце ще свързва зимата не само с това, че обличаме дебелите палта, понеже става студено, и лятото – с това, че сваляме дрехите, понеже отново става топло; тогава в хода на годината човешкото сърце ще изживява – заедно със Земята – редица фини преходи от ледената зима до лятната жега.
Човекът ще се научи действително да усеща годишния кръговрат, както той усеща проявленията на едно живо, одушевено същество.
към текста >>
Както от думите на приятелската душа, от жестовете на приятелската душа можем да усетим нейното топло присъствие, коренно различаващо се от това на неживия, неодушевен свят, така и един
ден
първоначално нямата природа ще проговори на човека като едно живо същество.
Да, чрез едно правилно антропософско обучение сърцето ще стигне дотам, че годишният кръговрат ще му говори толкова красноречиво, колкото красноречиви са и думите, идващи от душата на един приятел.
Както от думите на приятелската душа, от жестовете на приятелската душа можем да усетим нейното топло присъствие, коренно различаващо се от това на неживия, неодушевен свят, така и един ден първоначално нямата природа ще проговори на човека като едно живо същество.
Човекът ще стане душа и като преминаваща през годишния кръг душа ще се научи да усеща годината, ще се научи да се вслушва в това, което годината има да му каже; и точно както в обикновения живот се отнася с малките живи същества около себе си, така той ще се научи да се отнася и с целия одушевен Космос. И когато лятото преминава в есен и наближава зимата, за него ще настъпва един особен период, през който ще му говори самата природа.
към текста >>
”, понеже той действително чувствува своята пълна отда
ден
ост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз!
Който съумее да изработи в себе си тези фини усещания към природата, които се опитах да опиша тук – а след известно време антропософът забелязва, че всички те могат да се появят като чувствен, сърдечен резултат от неговите антропософски занимания – той вече ще може и да различава: Ето, сега става дума за едно съзнание за природата, възникващо през пролетта и лятото, а сега – за същинското себесъзнание, възникващо през есента и зимата. Да, от една страна е съзнанието, възникващо с идването на пролетта, с нейния покълващ, бликащ живот. И който има правилното усещане за този покълващ, бликащ живот, който позволи вътре в него да проговори всичко онова, което е присъщо на пролетта – не е нужно това да става съзнателно, защото то говори също и в подсъзнанието – той не си казва просто: “Растенията покълват, цветята цъфтят!
”, понеже той действително чувствува своята пълна отдаденост към природата, тъй че може да заяви: “В цветята цъфти моят Аз, в растенията покълва моят Аз!
”
към текста >>
Той може да живее заедно с покълващия приро
ден
свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата.
Обаче човекът не бива да умира. Човекът не бива да бъде принуждаван.
Той може да живее заедно с покълващия природен свят и – свързан с негода развива своето съзнание за природата.
Но когато той съизживява умирането на природата, тогава тази негова опитност се превръща в един призив: Сега ти трябва да пробудиш твоите собствени съзидателни сили и да ги противопоставиш на умирането. Тогава вътре в него покълват духовно-душевните сили, покълва същинското себесъзнание, и в своите вътрешни изживявания, включвайки се в умирането на природата през есента и зимата, той наистина пробужда своето съзнание до най-висша степен. Да, ето как човекът метаморфозира в годишния кръговрат, изживявайки редуването: Природно съзнание – себесъзнание. Когато човекът участвува в умирането на природата, се пробуждат вътрешните му жизнени сили. Когато природата поема своите елементарни Същества навътре в утробата си, вътрешните човешки сили пробуждат себесъзнанието.
към текста >>
Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твър
ден
ието: Човекът има Дух.
Но днес душите ни не са под влиянието на някакви абстрактни понятия. И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света.
Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух.
– Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>
– Какво означава за нас твър
ден
ието: Човекът има Дух?
И не си мислете, че изживявания от този род остават без последици за Земното човечество. Години наред, също и на антропософските срещи тук във Виена, аз често съм описвал как човекът пробужда своето съзнание за безсмъртието, своето съзнание за живота преди раждането. Но сега аз искам да изложа пред Вас, и то в напълно конкретен смисъл, по какъв начин човекът може да получи духовната сила направо от духовния свят. Разбира се, съвсем не е достатъчно да се говори с общи думи за някакъв пантеистичен Дух, лежащ в основата на света. Това би било също толкова абстрактно, колкото и да се задоволяваме с твърдението: Човекът има Дух.
– Какво означава за нас твърдението: Човекът има Дух?
към текста >>
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньов
ден
ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник.
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник.
Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа. Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината? Той е празник на Възкресението.
към текста >>
Защото какво представлява Велик
ден
ът всред другите големи празници на годината?
И всичко това трябва да бъде чуто от човешкото сърце, ако се замислим, че към трите празника: зимното Рождество, пролетното Възкресение и летния Еньовден ще трябва да прибавим и есенния Михаилов празник. Прекрасно, наистина прекрасно би било, ако в края на Септември бихме могли да отбелязваме този Михаилов празник с цялата сила на човешкото сърце. Обаче той не бива да бъде празнуван под знака на едни или други абстрактни програми. Напротив, в Михаиловия празник ще се включват такива хора, в чиито вътрешен свят пулсира съзнанието за Духа.
Защото какво представлява Великденът всред другите големи празници на годината?
Той е празник на Възкресението. Той ни напомня за онова Възкресение, което се извърши при Мистерията на Голгота след като Слънчевият Дух Христос беше слязъл в едно човешко тяло. Външно погледнато, Мистерията на Голгота започва със смъртта, а после идва Възкресението. Който разбира Мистерията на Голгота по този начин, в пътя на Спасителя той вижда първо смъртта, а после – Възкресението. И може би той казва в душата си: Сега аз трябва да се свържа с Христос, който е победил смъртта, и в смъртта да намеря Възкресението.
към текста >>
Велик
ден
ски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт.
Обаче християнството не завършва с традициите, които напомнят за Мистериите на Голгота; християнството трябва да върви напред. В хода на времето човешкото сърце узря вътрешно и сега човекът се нуждае от следното: Към този празник, който му напомня за смъртта и Възкресението Христови, той иска да прибави един друг празник, чрез който годишният кръговрат му се показва по един толкова интимен начин, че сега той може да намери Възкресението на душата най-напред именно в годишния кръговрат; сега той трябва първо да извиси душата до Възкресението, за да премине тя достойно през портата на смъртта.
Великденски празник: Първо смърт, после Възкресение; Михаилов празник: Първо Възкресение на душата, после смърт.
към текста >>
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Велик
ден
.
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден.
През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта. През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
към текста >>
През Велик
ден
човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта.
Ето как Михаиловият празник ще се превърне в един обратен Великден.
През Великден човекът празнува Възкресението на Христос от смъртта.
През Михаиловия празник човекът трябва да почувствува пределно ясно: Ако не искам да потъна в мъртвешки сън и да се окажа със заглушено себесъзнание в периода между смъртта и новото раждане, а да премина през портата на смъртта с ясен поглед, аз трябва, за да сторя това, чрез вътрешните си сили да пробудя моята душа от смъртта. – Първо е пробуждането на душата, а после идва смъртта, тъй че тогава може да започне онова Възкресение, което самият човек ще празнува в своя вътрешен свят.
към текста >>
Ето какво изпитвам особено силно в душата си сега, когато трябва да привърша тези лекции, които изнесох пред Вас, скъпи австрийци, во
ден
от една вътрешна потребност на моето сърце.
Дано тези лекции допринесат поне малко за това, да прокарат един вид мост между разсъдъчното антропософско познание и онова, в което антропософията може да се превърне за човешките сърца. В такъв случай аз бих бил твърде радостен и често ще си спомням за това, което можахме да обсъдим в тези лекции, с които действително исках да се обърна не към Вашия разум, а към Вашите сърца, за да посоча по един необичаен за наши дни начин онези социални импулси, които са крайно необходими за днешното човечество. А всъщност нужното настроение за социални импулси ние можем да получим едва чрез интимно задълбочаване във всичко онова, което се извършва в човешките сърца.
Ето какво изпитвам особено силно в душата си сега, когато трябва да привърша тези лекции, които изнесох пред Вас, скъпи австрийци, воден от една вътрешна потребност на моето сърце.
към текста >>
33.
Рудолф Щайнер обзор върху литературното му дело
GA_223 Годишният кръговрат
Убе
ден
в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
Още през 1884 година Рудолф Щайнер апелира за освобождаване на образованието от всякакво държавно опекунство. Сътресенията от Първата световна война затвърждават концепциите на Рудолф Щайнер за ново изграждане на социалния живот, респективно възпитанието и образованието.
Убеден в световноисторическата мисия на антропософския мироглед Емил Молт, директор на унгарската фабрика „Валдорф-Астория", се обръща към него с молба за изграждане на училище, предназначено за децата на работниците във „Валдорф-Астория".
През есента на 1919 година в Щутгарт се открива първото Валдорфско училище. Педагогическите лекции на Рудолф Щайнер са над 200. Днес Валдорфските училища и детски градини са част от облика на цивилизования свят.
към текста >>
Коле
ден
учителски курс.
303. Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободно разгръщане на душевно-духовния човек.
Коледен учителски курс.
16 лекции (Дорнах 1921-22)
към текста >>
34.
Рудолф Щайнер биографични данни и творчество
GA_223 Годишният кръговрат
Ро
ден
на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
под заглавие „Въве
ден
ие в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1).
към текста >>
Въве
ден
ие в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
„Въве
ден
ие в тайната наука“ (Събр.
1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13).
към текста >>
В Дорнах, Швейцария, е изгра
ден
а от дърво сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вро
ден
а способност да вижда в духовния свят.
Рудолф Щайнер притежава точен и остър научен ум в съчетание с вродена способност да вижда в духовния свят.
Той признава целостта и значението на методите на съвременната наука Ли така развива една модерна дисциплина, която нарича „Духовна наука“. Оттогава насетне неговите прозрения са докоснали и обогатили много области в живота по начин, който продължава да променя живота на хората. издание
към текста >>
35.
Съдържание
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Морална сту
ден
ина и морална омраза във физическото копие на човека.
Изворите на морално-духовното в човечеството. Разбиране на човека и любов на човека /любов към човека/.
Морална студенина и морална омраза във физическото копие на човека.
Работа на йерархиите за преобразуване духовната форма на човека.
към текста >>
Без съмнение можем да признаем правото да се произнася със съж
ден
ия върху съдържанието на едно такова частно издание само онзи, който познава, какви предпоставки се изискват за едно подобно съж
ден
ие.
Без съмнение можем да признаем правото да се произнася със съждения върху съдържанието на едно такова частно издание само онзи, който познава, какви предпоставки се изискват за едно подобно съждение.
А за по-голяма част от тези издания това е най-малко антропософското познание на човека, на Космоса, доколкото неговото същество е изложено в Антропософията, познаването също на онова, което се намира в съобщенията от духовния свят като "антропософска история"
към текста >>
36.
1. ПЪРВА СКАЗКА: Дорнах, 19 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме прину
ден
и според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни.
Не може да не ни направи впечатление, че птиците, които обитават във въздуха, които черпят условията на тяхното съществуване от въздуха са устроени като животни различно от онези животни, които обитават не посредствено върху земната почва или някои от тях под земната почва.
И когато насочим поглед върху рода на птиците, ние естествено се намираме принудени според общите, обикновени човешки възгледи, да говорим също и при птиците за глава и крайници и тем подобни.
Но това е всъщност един твърде нехудожествен начин на разглеждане. И аз вече често пъти съм обръщал вниманието върху това, че, ако искаме да се научим да познаваме действително света, ние ще трябва да оставаме при интелектуалистичното разбиране, че интелектуалистичното постепенно трябва да премине в художественото схващане на света. Сега Вие естествено не ще схващате така наречената птича глава, която в сравнение с главата на другите животни е извънредно осакатена, като една действителна глава. Без съмнение, погледнато външно интелектуалистично, човек може да каже: птицата има глава, има туловище, птицата има също крайници. Но помислете, колко атрофирани са птиците крака в сравнение например с тези на една камила или на един слон, и колко атрофирана е птичата глава, ако щете в сравнение с главата на един лъв, на едно куче.
към текста >>
Онези птици, които са прину
ден
и да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици.
Птицата има зад себе си една много по-дълга планетарна история, отколкото, да речем, камилата. Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица.
Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици.
Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера. Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Тази перушина на птицата и е била да
ден
а например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
Камилата е едно възникнало много по-късно животно в сравнение с всяка птица. Онези птици, които са принудени да ходят по Земята, каквато е Щраусовата птица, това са по-късно възникнали птици. Онези птици, които обитават свободно във въздуха, орелът, карталът, са много стари земни животни. Докато в по-раншните земни периоди, лунни периоди, слънчеви периоди те притежаваха вече всичко това, което след това е преминало при тях от вътре навън до главата, в рода на птиците се е развило главно това, което имате в роговата човка. Външността на птицата има по-късен произход, тя е дошла чрез това, че птицата е развила своята главеста природа относително рано, и при условията, в които е навлязло в по-късни времена развитието на Земята, тя можа да прибави външно още само онова, което съставлява нейните пера.
Тази перушина на птицата и е била дадена например от Луната и Земята докато тя има своята останала природа от много по-стари времена.
към текста >>
Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създа
ден
а тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека?
Слънцето има не само онези физически светлинни и топлинни сили, за които ние говорим обикновено. Когато Ви говорих за мистериите на Друидите, аз обърнах вниманието върху това, че от Слънцето се отделят също духовни сили. Към тези духовни сили трябва да насочим ние нашия поглед. Те са тези, които дават на различните родове птици тяхното многообразно оцветение, особената форма на тяхната перушина. Когато прозрем духовно това, което са действия на Слънцето, ние разбираме, защо именно орелът има своето оперение, своята перушина.
Когато се задълбочим правилно в тази природа на орела, когато умеем да развием вътрешно художествено разбиране на природата, което съдържа същевременно духовното, когато прозрем, колко художествено е създадена тази природа на орела от импулсите на Слънцето, които са подсилени чрез други импулси, които аз ще назова след това когато видим това, как тези импулси на Слънцето се разливат върху орела, преди още той да се е излюпил от яйцето, как те създават неговото оперение или всъщност, по-добре казано, вмъкват като по магия в неговата форма от плът, и се запитаме тогава: Какво означава всъщност това за човека?
Да, то означава за човека онова, което прави неговият мозък да бъде носител на мислите. И Вие ще виждате правилно в Космоса, в Макрокосмоса, във великата Природа, когато ще разглеждате орела така, че кажете: Орелът има своята перушина, своите многоцветни пера; в тези пера живее същата сила, която живее в тебе, като прави твоя мозък той да бъде носител на мислите. Онова, което нагъва твоя мозък, което прави твоя мозък способен да приема онази вътрешна солна сила, която е основа на мисленето, която прави въобще твоят мозък да бъде това, което създава от тебе един мислител, това е същата сила, която дава на орела във въздуха неговата перушина. И така ние се чувствуваме сродни, когато мислим, като чувствуваме така да се каже в нас човешкия заместител на перушината на орела; нашите мисли се изливат от мозъка така, както от орела се разливат перата.
към текста >>
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произве
ден
о от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите.
И когато от физическото равнище се издигнем в астралното равнище, тогава трябва да изкажем парадоксалното изречение: На физическото поле образуването на перата е произведено от същите сили, които на астралното поле произвеждат образуването на мислите.
Те дават на орела образуването на перата; това е физическият аспект на образуването на мислите. На човека те дават мислите, това е астралният аспект на образуването на перата. Такива неща се крият понякога по чудесен начин в гения /духа/ на народния език, изразени са в духа на народния език. Когато разрежем горе едно перо и вземем от него това, което се намира там вътре, народът нарича това душата. Без съмнение някои хора ще виждат в това име душа едно външно наименование.
към текста >>
При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изгра
ден
изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението.
При лъва това е така, че съществува един вид равновесие между дишането и кръвообращението. Във всеки случай кръвообращението бива утежнено също и при лъва, но не толкова тежко, както да речем при камилата или при говедото. Там храносмилането е нещо, което обременява извънредно много кръвообращението.
При лъва, който има един относително много къс храносмилателен апарат и който е изграден изцяло така, че храносмилането да става колкото е възможно по-бързо, положението е такова, че храносмилането не представлява никакво силно обременение за кръвообращението.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
към текста >>
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на я
ден
ето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Напротив положението е отново такова, че към другата страна в главата на лъва съществува едно такова развитие на главестото естество, че дишането е подържано в равновесие с ритъма на кръвообращението. Лъвът е онова животно, което най-много има един вътрешен ритъм на дишането и един ритъм на биенето на сърцето, които си държат вътрешно равновесие, хармонизират се вътрешно. Ето защо, когато, бих могъл да кажа, разгледаме неговия субективен живот, лъвът има тази особеност, да поглъща с извънредно голяма алчност своята храна, защото изпитва радост да има тази храна там долу. Той е алчен за храната, защото естествено гладът го измъчва много повече отколкото едно друго животно; той е алчен за храната, но не е устроен към това, да бъде един лакомец, един чревоугодник. Той никак не е устроен така, да се стреми към задоволяване на вкуса, защото той е едно животно, което има своето вътрешно задоволство от равновесието на дишането и кръвообращението.
Едвам когато при лъва храната е преминала в кръвта, която регулира биенето на сърцето, и това биене на сърцето има в едно взаимоотношение с дишането, при което лъвът отново изпитва своята радост, като приема вътре в себе си потока на дишането с едно дълбоко задоволство, едвам тогава, когато чувствува в себе си последствието на яденето, това вътрешно равновесие между дишане и кръвообращение, тогава лъвът живее в своя елемент.
Той живее всъщност напълно като лъв, когато има дълбокото вътрешно удоволствие, че кръвта бие нагоре, че дишането му пулсира надолу. И в това взаимно докосване на два вълнови удара живее лъвът.
към текста >>
Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чу
ден
поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно.
Погледнете този лъв, как той тича, как скача, как държи своята глава, даже как той гледа, Вие ще видите, че всичко това води до една непрестанна ритмична смяна: едно излизане от равновесие и отново влизане в това равновесие.
Едва ли съществува може би нещо, което може да очарова толкова тайнствено някого както този чуден поглед на лъва, който гледа толкова много от себе си навън, който показва от себе си нещо от вътрешно овладяване, овладяването на нещо действуващо противоположно.
Това е онова, което лъвският поглед показва навън: това овладяване на биенето на сърцето чрез ритъма на дишането по един съвършен начин.
към текста >>
Лъвът е именно изцяло гръ
ден
орган.
Лъвът е именно изцяло гръден орган.
Той е действително животното, което в неговата външна форма, в начина на неговия живот изразява напълно ритмичната система. Лъвът е така организиран, че тази смяна на биенето на сърцето и дишането се изразява също във взаимното отношение на неговото сърце и на неговите бели дробове.
към текста >>
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е ро
ден
от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос.
Когато гледаме днес по този начин тези неща и разбираме отново, как всъщност човекът е роден от цялата природа и носи отново в себе си цялата природа, както аз описах това, как той носи в себе си царството на птицата, царството на лъва, царството на кравата, тогава получаваме отделните съставни части на това, което абстрактното изречение изразява: Човекът е един малък свят, един микрокосмос.
Той е вече един малък свят и големият свят е в него, и всички животни, които живеят във въздуха, и животните, които имат своя главен елемент около Земята в кръжащия въздух, и животните, които имат своя главен елемент под земна та почва в силите на тежестта, действуват съвместно в човека в едно хармонично цяло. И човекът е тогава съединението на Орела, Лъва, Телеца /бика/ или Кравата.
към текста >>
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други
ден
ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там.
Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
към текста >>
Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през
ден
я заедно със слънчевия лъч.
Сега, гъсеницата аз показвам тези неща само афористично, утре и в други ден ще ги разгледаме по-точно гъсеницата не може да се издигне нагоре до източника на светлината, до Слънцето именно, но тя би иска ла да стори това; тя би искала това също така силно, както пеперудката го иска, която се хвърля в пламъка и загива там. Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие.
Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул. И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина. И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина.
към текста >>
Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през
ден
я и преде и тъче около себе си целия пашкул.
Пеперудката се хвърля в пламъка и намира смъртта си във физическия огън. Гъсеницата търси също така пламъка, онзи пламък, който иде насреща и от Слънцето. Но тя не може да се хвърли в Слънцето; преминаването в светлината и в топлината остава при нея нещо духовно. Цялото действие на Слънце то преминава върху нея като едно духовно действие. Тази гъсеница преследва всеки слънчев лъч, тя върви през деня заедно със слънчевия лъч.
Както пеперудката се хвърля някога в светлината, така гъсеницата тъче бавно нейната гъсенична материя в светлината, престава през нощта, тъче по-нататък през деня и преде и тъче около себе си целия пашкул.
И в пашкула, в нишките на пашкула ние имаме онова, което гъсеницата изтъкава от себе си, от своята собствена материя, като преде непрестанно в разливащата се слънчева светлина. И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина. Когато вземете пашкула на копринената буба и го разгледате: това е изтъкана слънчева светлина, само че слънчевата светлина е въплътена чрез веществото на самата копринена буба.
към текста >>
Слънчевата светлина е така да се каже побе
ден
а.
И сега гъсеницата, която се е превърнала в какавида, е изтъкала около себе си слънчевите лъчи, които само е въплътила в себе си, от нейната собствена гъсенична материя. Пеперудката изгаря бързо във физическия огън. Гъсеницата се хвърля, жертвувайки се, в слънчевата светлина, и тъче в посоката на слънчевата светлина, която преследва, нишките на слънчевата светлина. Когато вземете пашкула на копринената буба и го разгледате: това е изтъкана слънчева светлина, само че слънчевата светлина е въплътена чрез веществото на самата копринена буба. С това обаче пространството е затворено вътрешно.
Слънчевата светлина е така да се каже победена.
Обаче онова, което, както Ви казах, е преминало от слънчевата светлина в Кромлехите /мегалитни паметници образувани от камъни разположени в кръг, понякога около един по-голям камък. Кромлехите изобилствуват в Британия. Бележка на преводача./ аз Ви казах това при обясненията върху мистериите на Друидите то е сега вътрешно. И докато по-рано Слънцето упражняваше физическата сила и даваше повод на гъсеницата да изтъче нейния пашкул, сега то има власт и сила над вътрешното, създава от вътрешното пеперудата, която сега излиза от пашкула. И кръговратът започва отново.
към текста >>
Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо ро
ден
о по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
Мислите не биха се отложили в нас, не биха заангажирали целия човек, за да изплуват след това отново в съзнанието като спомени. Ако насоча поглед към моите моментни мисли, които си образувам при външния свят, и насоча след това поглед върху орела, тогава аз казвам: В перата на орела аз виждам вън от мене въплътените мисли, в мене те стават мисли, но стават моментните, мигновените мисли. Ако насоча поглед върху това, което нося в мене като мои спомени, тогава виждам, че става един сложен процес. Долу във физическото тяло става, несъмнено по един духовен начин, един вид образуване на яйце, което обаче в етерното е нещо съвършено друго, нещо, което външно физически е подобно на образуването на гъсеницата в астралното тяло, което вътрешно е подобно на какавидата, на образуване то на пашкула, и онова, което, когато имам едно възприятие, създава в мене една мисъл, изтласква я надолу, това е така, като че пеперудата снася едно яйце. Преобразуването е нещо подобно както това, което става с гъсеницата: животът в етерното тяло се жертвува на духовната светлина, обгръща тъчейки така да се каже мисълта с вътрешна, астрална пашкулна тъкан и от нея се излюпват спомените.
Ако виждаме перата на птицата в мигновените мисли, тогава трябва да виждаме в крилата на пеперудата, които блестят в прекрасни цветове, нещо родено по духовен начин в нашите възпоменателни мисли /в мислите, които си спомняме/.
към текста >>
Хиената бе изя
ден
а, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изя
ден
, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
Да, математиката, интелектуалистичното беше еднаква както при хиената така и при вълка. Те разделиха плячката на три, направиха едно правилно деление. Но те приложиха тази математика, този интелект по различен начин върху действителността. Чрез това също съдбата им се измени съществено.
Хиената бе изядена, защото в отношението на нейния принцип на делението даде нещо различно от вълка, който не бе изяден, защото в отношението на неговата хиената логика той самият казва, че хиената го е научила така отнесе тази логика към една съвършено друга логика.
Той я отнесе към действителността именно така, че лъвът нямаше вече нужда да изяде и него.
към текста >>
37.
2. ВТОРА СКАЗКА: Дорнах 20 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
И когато онова, което може да бъде направено от този просветлен от Слънцето въздух, не донесено при съществото от вън както при орела, а бива възбу
ден
о във вътрешността, както от човешката нервна система, тогава както Ви казах се раждат мислите, мигновените мисли, мислите на непосредственото настояще.
Ние виждаме там, как животното дължи това, което е то самото, на просветлената от Слънцето атмосфера. Просветлената от Слънцето атмосфера е тази, трябва да бъде тази, на която животното дължи всичко това, което съставлява неговото главно съществуване. И вчера аз Ви казах: От това произхожда истинската форма на птичите пера. Животното има така да се каже своята същност във вътрешността. Това, което външният свят прави от него, се въплъщава в неговите пера, в неговата перушина.
И когато онова, което може да бъде направено от този просветлен от Слънцето въздух, не донесено при съществото от вън както при орела, а бива възбудено във вътрешността, както от човешката нервна система, тогава както Ви казах се раждат мислите, мигновените мисли, мислите на непосредственото настояще.
към текста >>
Следователно трябва да си представим човека по отношение на неговата глава в сферата на орела, и с това имаме да
ден
о в човека онова, което е свързано със силите нагоре.
Следователно трябва да си представим човека по отношение на неговата глава в сферата на орела, и с това имаме дадено в човека онова, което е свързано със силите нагоре.
към текста >>
Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са дове
ден
и до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
По този начин ние поставихме човека в цялата Вселена.
Обръщайки се към онези космически действия, които Слънцето упражнява в съюз с Меркурий, Венера и Луната, ние стигаме в областта, която съдържа силите приемани от онези животни, които са представени чрез кравата в смисъла, в който аз обясних вчера това Тук ние имаме това, което Слънцето не може да извърши чрез самото себе си, а което то може да извърши, когато неговите сили са доведени до Земята чрез силите на близките до Земята планети.
Когато всички тези сили действуват тогава, когато не само проникват въздуха, а пронизват по различен начин повърхността на Земята, тогава тези сили действуват нагоре от дълбочините на Земята. И това, което действува така на горе от дълбочините на Земята, принадлежи на областта, която виждаме външно въплътена именно в организма на кравата.
към текста >>
Достатъчно е само да помислите, че кравата е прину
ден
а да приема всеки
ден
хранителни вещества равняващи се по тегло на една осма от теглото на нейното тяло.
Кравата е животното на храносмилането. Но кравата е същевременно онова животно, което извършва храносмилането по такъв начин, че в този процес на храносмилането се намира земното копие на нещо действително свръхземно, че целият този процес на храносмилането при кравата е проникнат от една астралност, изобразявайки ясно и чудесно целия Космос. Както казах вчера, в този астрален организъм на кравата се намира цял един свят, но всичко носено от тежестта, следователно устроено така, че може да се прояви тежестта на Земята.
Достатъчно е само да помислите, че кравата е принудена да приема всеки ден хранителни вещества равняващи се по тегло на една осма от теглото на нейното тяло.
Човекът може да се задоволи с една четиридесета и при това да остане здрав. Следователно, за да напълни своя организъм, кравата се нуждае от тежестта на Земята. Нейният организъм е ориентиран към това, веществата да имат тежест, тегло. Всеки ден при кравата трябва да бъде сменена една осма от теглото. Това свързва кравата с нейните материи за Земята, докато чрез нейната астралност тя е същевременно именно едно копие на висините, на Космоса.
към текста >>
Всеки
ден
при кравата трябва да бъде сменена една осма от теглото.
Както казах вчера, в този астрален организъм на кравата се намира цял един свят, но всичко носено от тежестта, следователно устроено така, че може да се прояви тежестта на Земята. Достатъчно е само да помислите, че кравата е принудена да приема всеки ден хранителни вещества равняващи се по тегло на една осма от теглото на нейното тяло. Човекът може да се задоволи с една четиридесета и при това да остане здрав. Следователно, за да напълни своя организъм, кравата се нуждае от тежестта на Земята. Нейният организъм е ориентиран към това, веществата да имат тежест, тегло.
Всеки ден при кравата трябва да бъде сменена една осма от теглото.
Това свързва кравата с нейните материи за Земята, докато чрез нейната астралност тя е същевременно именно едно копие на висините, на Космоса.
към текста >>
И положението е действително такова, каквото Ви го описах вчера: че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отда
ден
на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки
ден
трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест.
И източната цивилизация е изложена преди всичко на това, което кравата говори. И също както двете други животни прозвучават в тяхното космическо представителство, прозвучава, бих могъл да кажа, от дълбочините на Земята като че тътнещ, крещящ зовът на това, което живее в тежестта на кравата.
И положението е действително такова, каквото Ви го описах вчера: че ние виждаме стадото, което се е наситило от пашата, да лежи по нейния особен, отдаден на тежестта на Земята начин в една форма, която изразява това подчинение на земната тежест, която всеки ден трябва да обмени една осма от теглото на нейното тяло, за да добие тежест.
Към това се прибавя още, че дълбочините на Земята, които под влиянието на Слънцето, Меркурий, Венера и Луната произвеждат всичко това в храносмилателния организъм на кравата, че тези дълбочини на Земята проникват като с демонически тътнеща сила едно такова стадо с думите:
към текста >>
Идеал е така да се каже, всяко съществуване да бъде разглеждано така, че то да може да бъде дове
ден
о в лабораторията и претеглено, измерено, преброено, и от това, което е претеглено, измерено и преброено бива съставено след това онова, което се счита за наука, която след това се влива в техниката.
Везна, мярка, теглене, броене, мерене, този е идеалът на днешния учен, на днешния техник, който има днес всъщност цялата своя професия от външната наука. Ние доведохме нещата толкова далече, че един знаме нит математик на настоящето даде на въпроса: какво гарантира съществуването? следния отговор. Философите на всички времена са търсили да отговорят на въпроса: кое е всъщност действително? Този знаменит физик казва: Действително е онова, което може да бъде измерено; това, което не може да бъде измерено, не е действително.
Идеал е така да се каже, всяко съществуване да бъде разглеждано така, че то да може да бъде доведено в лабораторията и претеглено, измерено, преброено, и от това, което е претеглено, измерено и преброено бива съставено след това онова, което се счита за наука, която след това се влива в техниката.
Число, мярка и тегло е станало онова, което трябва да действува така да се каже ориентиращо за цялата цивилизация.
към текста >>
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тен
ден
цията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината.
Всичко се стреми към построяването на такива машини. Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създа
ден
и върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
Начинът, по който например се строят машините, е твърде различен, според естеството на отделните машини; обаче всичко проявява тенденцията, несъвършените, промивните още машини да се превърнат постепенно в такива, които почиват на трептения: там, където нещо трепти, и където чрез трептения, чрез колебание, чрез периодично протичащи движения се постига ефектът на машината. Всичко се стреми към построяването на такива машини.
Обаче когато някога тези машини ще бъдат построени в тяхното съвместно действие така, както хората могат да научат това от разпределението на хранителните средства в организма на кравата, тогава трептенията, които ще бъдат създадени върху земното кълбо чрез машините, тези малки трептения на Земята ще протичат така, че с това, което става на Земята, ще съзвучи, ще сътрепти онова, което се намира над Земята; тогава нашата планетна система ще сътрепти в нейните движения с нашата земна система, както една съответно настроена струна съзвучи, когато е поставена в трептение една друга струна намираща се в същото помещение.
към текста >>
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създа
ден
а една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената.
Това е ужасният закон на съзвучието на трептенията, който би се изпълнил, когато съблазнителният зов на кравата би съблазнил изтока, така че тогава той би могъл да проникне по убедителен начин лишената от духовност, чисто механическата цивилизация на запада и на средата, и чрез това на Земята би могла да бъде създадена една механистична система, която да бъда точно приспособена към механичната система на Вселената.
Чрез това, всичко, което е действие на въздуха, което е действие на околността, и всичко, което е действие на звездите, ще бъде изкоренено и унищожено. Например това, което човекът изживява чрез протичането на годината, това, което той изживява, като съучаствува в развиващия се и разцъфтяващ се живот на пролетта, в парализиращия се и умиращ живот на есента, всичко това би изгубило своето значение за човека. Човешката цивилизация би била изпълнена с тракането на машините, на трептящите машини и ехото на това тракане, което би се разливало върху Земята от Космоса като една реакция на земния механизъм.
към текста >>
Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отда
ден
в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината.
А сега представете си, ако средата /средна Европа/ би била съблазнено чрез онова, което лъвът говори, тогава наистина не ще съществува опасността, която аз описах. Механизмите отново ще изчезнат постепенно от лицето на Земята.
Цивилизацията не ще стане една механистична цивилизация, но човекът би бил отдаден в едностранчива сила на всичко това, което живее във вятъра и състоянието на времето, в течението на годината.
Човекът би бил впрегнат в течението на годината и чрез това би живял особено в смяната на отношението на своя дихателен ритъм и на своя кръвообръщателен ритъм. Той ще развие в себе си онова, което може да му даде един безволев живот. Той би развил особено много своята гръдна природа. Чрез това обаче човекът би проявил такъв егоизъм в земната цивилизация, че всеки би искал да живее само себе си, че никой човек не би искал да знае за нещо друго, освен за това, да му бъде добре в настоящето. На това е изложена цивилизацията на средата, която би могла да създаде един такъв живот в земната цивилизация.
към текста >>
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създа
ден
о в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
На днешния човек му е всъщност трудно да бъде човек. Защото, бих могъл да кажа, днес човекът прилича на антилопата по отношение на трите животни в баснята, която вчера Ви разказах. Това, което иска да се едностранчиви, то приема една особена форма. Лъвът остава като лъв, обаче той иска да има своите другари хищници като метаморфози за другото животно.
И за това, което е всъщност орел, той употребява един другар хищник, хиената, която живее всъщност от нещо мъртво, от онова мъртво, което бива създадено в нашата глава, което доставя за нашето умиране непрестанно атомистични части във всеки момент.
Така щото тази басня поставя на мястото на орела хиената и на мястото на кравата лъвът поставя съобразно с упадъка баснята можа да се роди от културата на негрите, на мястото на кравата лъвът поставя своя другар хищник вълка. И така в баснята ние имаме другото троично животно, лъва, хиената и вълка. И както днес съблазнителните зовове стоят едни срещу други, така стои насреща бих могъл да кажа космическият символизъм, като постепенно с прозвучаването на съблазнителните зовове орелът се снижава до Земята и се превръща в хиена, и говедото не иска вече да изобразява по един свещен търпелив начин Вселената, а се превръща в грабливия вълк.
към текста >>
Тогава хиената била изя
ден
а.
Бих могъл да кажа, че вчера аз Ви разказах и трябваше да Ви разкажа тази басня според разбирането на негрите: Лъвът, хиената и вълкът тръгнали на лов. Те убили една антилопа. Първо хиената трябвало да дели плячката. Тя я разделила според логиката на хиената и казала: една трета на всеки един. Една трета на лъва, една трета на вълка и една трета на хиената.
Тогава хиената била изядена.
И сега лъвът казал на вълка: Сега ти дели. Тогава вълкът казал: Първата третина трябва да получиш ти; защото уби хиената, пада ти се и делът на хиената. Втората третина ще получиш ти, защото и без това би получил една трета, според дялбата на хиената, която каза, че всекиму се пада по една трета. Така ти ще получиш и една втора трета. И третата третина ще получиш също ти, защото си най-мъдрото и най-смелото от всички животни.
към текста >>
Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съж
ден
ие; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана.
Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита.
Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана.
Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план. Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните. Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и вълка, след като са започнали да се разлагат. И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа. Тя е обратната страна, карикатурата на орелската цивилизация.
към текста >>
Тя изказва едно безгласно съж
ден
ие и очаква на задния план.
Но сега ние можем, бих могъл да кажа, да разкажем малко различно тази басня, като я преведем в езика на модерната цивилизация. Но имайте предвид, че аз винаги разказвам онова, за което става дума във великия ход на културата. И по този случай бих могъл да кажа, че изразено на модерен език разказът би могъл да приеме следната форма: Антилопата бива убита. Хиената се оттегля и дава едно мълчалива съждение; тя не смее да предизвика първо яростта на лъва и затова се оттегля настрана.
Тя изказва едно безгласно съждение и очаква на задния план.
Тогава лъвът и вълкът започват да се борят за плячката в лицето на антилопата и се бият, бият докато се наранят така силно, че и двамата умират от раните. Сега идва хиената и изяжда както антилопата така също и лъва и вълка, след като са започнали да се разлагат. И хиената изобразява това, което се крие в човешкия интелект, това, което е умъртвяващото в човешката природа. Тя е обратната страна, карикатурата на орелската цивилизация.
към текста >>
Която в
ден
и година
Която в ден и година
към текста >>
Който в
ден
и година
Който в ден и година
към текста >>
38.
3. ТРЕТА СКАЗКА: Дорнах 21 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В нашия физически живот ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изгра
ден
а по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма.
Ние се опитахме да поставим отново човека във Вселената изхождайки от една определена гледна точка. Днес искаме да разгледаме нещата от една такава гледна точка, която бих могъл да кажа която обхваща цялото.
В нашия физически живот ние живеем на Земята, заобиколени сме от онези събития и факти, които съществуват чрез физическата материя на 3емята, която е оформена и изградена по най-различен начин в съществата на природните царства, в самата човешка форма.
Във всичко това живее физическата материя на Земята. Тъй като скоро след това ще трябва да говорим за нейната противоположност, нека наречем тази физическа материя физическото вещество на Земята, следователно онова, което лежи материално като основа на различните форми на Земята, и нека различим от нея това, което съществува като противоположност на физическото вещество вж. Вселената, духовното вещество, което например лежи на основата на нашата собствена душа, което обаче иначе лежи също на основата на всички онези форми във Вселената, които като духовни форми се съединяват с физическите форми.
към текста >>
Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуж
ден
о от Земята.
Чрез това, че през целия земен живот в материалното вещество на главата работят духовни сили, чрез това веществото на главата бива отчуждено от Земята.
Човекът трябва да вземе веществото за своята глава от Земята. Но за да бъде човек, той трябва също постоянно да прониква веществото на своята глава с духовни те сили получавани от извънземната природа. И когато умира, човекът е нещо извънредно смущаващо за Земята благодарение на това, че тя трябва да си вземе обратно материята на главата, която е станала чужда за нея. Когато човекът е минал през вратата на смъртта и предава веществото на своята глава на Земята, която всъщност е напълно одухотворена, която носи в себе си духовните резултати, тогава това вещество на Земята е в същност нещо отровно за целостта на земния живот, те е нещо, което смущава земния живот. И когато прозре тези неща, човекът трябва всъщност да си каже: Би било справедливо от моя страна да взе ма със себе си това вещество през вратата на смъртта, защото то би подхождала много повече за духовната област, през която аз минавам между смъртта и едно ново раждане.
към текста >>
Тук е тогава възможно да отвърнем погледа от човека и да го насочим върху останалата природа, за да видим, как, бих могъл да кажа, човекът стоварва този дълг върху себе си, за който аз току що Би разказах, как обаче бива създа
ден
о едно изправяне чрез космическите Същества.
Тук е тогава възможно да отвърнем погледа от човека и да го насочим върху останалата природа, за да видим, как, бих могъл да кажа, човекът стоварва този дълг върху себе си, за който аз току що Би разказах, как обаче бива създадено едно изправяне чрез космическите Същества.
И тук ние проникваме в чудесни тайни на съществуванието, в тайни, които фактически, когато ги обгърнем с поглед, се превръщат в това, което получаваме като представа за Мъдростта на света.
към текста >>
Ето защо него не го смущава това, което става по-после чрез това, което е произве
ден
о чрез горните духовни сили върху земната материя в неговата перушина; него не го смущава, как това действува по-нататък в духовния свят.
Напротив в орела протича основно всичко онова, което се използува върху неговите пера. При други птици това е даже още по-силно. Тук с извънредно голяма грижа, всичко се изработва в перата. И такава една птича перушина е всъщност една чудесна форма. Тук се ражда най-силно онова, което бихме могли да наречем земна материя, която орелът взема от Земята и която бива одухотворена от горните сили, но така, че не е присвоена от орела, защото орелът няма никаква претенция за прераждане.
Ето защо него не го смущава това, което става по-после чрез това, което е произведено чрез горните духовни сили върху земната материя в неговата перушина; него не го смущава, как това действува по-нататък в духовния свят.
към текста >>
Бих могъл да кажа, че не е предви
ден
о в обикновения банален закон на земното съществувание, орелът също да получава още нещо.
Тази е също причината, защо ние разглеждаме така забележително с нашето чувствуване орела в неговия летеж. Ние го чувствуваме като нещо чуждо на Земята, като нещо, което има работа повече с небето отколкото със Земята, въпреки че той черпи своето вещество от Земята. Но как черпи той това вещество? Той го черпи, взема го така, че е само един крадец за земното вещество.
Бих могъл да кажа, че не е предвидено в обикновения банален закон на земното съществувание, орелът също да получава още нещо.
Той си открадва своята материя, както въобще птичият род краде многократно материята. Той си открадва материята, обаче я прави да бъде одухотворена от силите, които съществуват като духовни сили в горните области, и отнася след своята смърт тези одухотворени земни сили, които е откраднал, в царството на духа. С орлите одухотворената земна материя отива в царството на духа.
към текста >>
И ние бихме виждали тази чудна аура на кравата, която така много противоречи на земното съществувание, защото тя е напълно космична, и бихме виждали радостно възбу
ден
ите чувства на земните духове на елементите /Гномите/, които тук виждат това, което са изгубили, че трябва да водят своето съществувание в тъмнината на Земята.
И ние бихме виждали тази чудна аура на кравата, която така много противоречи на земното съществувание, защото тя е напълно космична, и бихме виждали радостно възбудените чувства на земните духове на елементите /Гномите/, които тук виждат това, което са изгубили, че трябва да водят своето съществувание в тъмнината на Земята.
Това, което се явява в кравите, е за тези духове Слънце. Тези обитаващи в Земята духове на елементите не могат да се радват на физическото Слънце, а на астралните тела на преживящите животни.
към текста >>
Сега скоро бе изда
ден
о продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж.
Сега скоро бе издадено продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж.
Вие си спомняте може би за това, което Ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих могъл да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство. Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава. Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
към текста >>
Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде да
ден
о на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава.
Сега скоро бе издадено продължението на онази книга на Алберт Швайтцер, за която аз говорих веднъж. Вие си спомняте може би за това, което Ви говорих върху тази книжка, третираща за съвременните състояния на културата, в нашето списание "Гьотеанум". Предговорът в споменатото продължение на тази книжка е, бих могъл да кажа, една печална глава на съвременното духовно производство.
Защото ако първото томче, за което говорих по-рано, съдържаше все пак известна сила и известно разбиране за това, за да бъде дадено на нашата съвременна култура това, което й липсва, то въпросният предговор в неговото продължение е наистина една печална глава.
Защото там Швайтцер претендира, че той е първият, който е разбрал, че всъщност знанието не може да даде абсолютно нищо, че трябва да добием от някъде другаде нашия светоглед и нашата етика, а не от познанието.
към текста >>
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създа
ден
и от едно чудесно инстинктивно познание.
Вие виждате, истините за трите животни орел, лъв и бик или крава са били създадени от едно чудесно инстинктивно познание.
Чувствува се тяхното родство с човека. Защото човекът би трябвало всъщност да си каже, когато прозре тези неща: Орелът ми поема задачите, които аз не мога да изпълня сам чрез моята глава; кравата поема моите задачи, които аз не мога да изпълня сам чрез моята система на обмяната на веществата и на крайниците; лъвът поема онези мои задачи, които аз не мога сам да изпълня чрез моята ритмична система. И така от мене и от трите животни се получава едно цяло в космическото отношение.
към текста >>
Така чувствуваме дълбокото родство в света и се научаваме да познаваме, колко мъдри са всъщност онези сили, които царуват в съществуванието, в което е вплетен човекът и от което човекът е обгра
ден
и обгърнат като с вълни.
Така ние се вживяваме в кармическата връзка.
Така чувствуваме дълбокото родство в света и се научаваме да познаваме, колко мъдри са всъщност онези сили, които царуват в съществуванието, в което е вплетен човекът и от което човекът е обграден и обгърнат като с вълни.
към текста >>
39.
4. ЧЕТВЪРТА СКАЗКА: Дорнах 26 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпре
ден
а, бива изпре
ден
а в линията на светлината.
Ако си представите Земята и около нея въртяща се планетата Марс, тогава навсякъде горе се намират теченията на Марс и също остават там. Важното не е, че Марс се намира някъде, а ние имаме цялата Марсова сфера и когато гъсеницата лази, тя лази в смисъла на Марсовата сфера. След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул.
Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината.
Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя. Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба. От нейното собствено тяло копринената буба изприда нейното вещество в посоката на слънчевите лъчи, и чрез това тя образува пашкула около себе си. Но за да се получи това, необходимо е въздействието на планетата Юпитер.
към текста >>
Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпре
ден
а в материята на копринената буба.
След това гъсеницата какавидира, образува около себе си един пашкул. Ние получаваме един пашкул. Аз Ви описах, как това е едно отдаване на гъсеницата на Слънцето, как нишката, която бива изпредена, бива изпредена в линията на светлината. Гъсеницата е изложена на светлината, следи лъчите на светлината, преде, спира, когато е тъмно, преде по -нататък. Всичко това е всъщност космическа слънчева светлина, слънчева светлина, която е проникната с материя.
Следователно когато имате например пашкула на копринената буба, който бива използуван за Вашите копринени дрехи, тогава това, което се намира в коприната, е изцяло слънчева светлина, изпредена в материята на копринената буба.
От нейното собствено тяло копринената буба изприда нейното вещество в посоката на слънчевите лъчи, и чрез това тя образува пашкула около себе си. Но за да се получи това, необходимо е въздействието на планетата Юпитер. Слънчевите лъчи трябва да бъдат изменени чрез действие то на Юпитер.
към текста >>
Тя е освобо
ден
ата
Тя е освободената
към текста >>
освобо
ден
ото от Земята чрез Космоса растение!
освободеното от Земята чрез Космоса растение!
към текста >>
Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освобо
ден
ата пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
И сега, след като добихме прехода към света на растенията, аз ще бъда в състояние да разширя в следващото време разглежданията, които прекарахме от човека до животните. Сега можем да включим света на растенията и ще стигнем постепенно до отношението на човека към цялата Земя. Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение.
Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни.
С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем. Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от ро
ден
ото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперу
ден
о яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
Но за това беше необходимо да хвърлим така да се каже мост от пърхащото растение на въздуха, пеперудата, към свързаната със Земята пеперуда, до растението. Земното растение е прикованата пеперуда. Пеперудата е летящото растение. Щом познахме тази връзка между прикованото към Земята растение и небесно освободената пеперуда, тогава ние сме хвърлили вече мост между животинския свят и растителния свят, и тогава можем с известно безразличие да насочим поглед надолу върху всички тривиалности, според които се казва, как е било самозараждането и други подобни. С тези прозаични понятия не може да се стигне в областта на Вселената, в която трябва да проникнем.
Там можем да проникнем само тогава, когато можем да превърнем прозаичните понятия в художествени понятия и след това можем да стигнем до представата, как от роденото от небето яйце на пеперудата се е родило едвам по-късно растението, като това пеперудено яйце бива метаморфозирано чрез това, че, докато по-рано то е било поверено само на Слънцето, сега е поверено на Земята.
към текста >>
40.
5. ПЕТА СКАЗКА: Дорнах, 27 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В главата земното вещество, което е създа
ден
о чрез цялата обмяна на веществата, на кръвообращението и нервната дейност и така не проникнато от свръхсетивните духовни сили, които се отразяват в нашето мислене, в нашето образуване на представите.
И така ние виждаме да действува непосредствено в земното съществувание, в околността на земното съществувание силата на Сатурн в най-разнообразните цветове на пеперудите. Но нека си спомним, че веществата, които имат значение за съществуването на света, са от два вида. Ние имаме работа с чисто материалните вещества на Земята и имаме работа с духовните вещества, и аз Ви казах, че забележителното се състои в това, че при човека на основата на неговия организъм на обмяната на веществата и на крайниците имаме духовното вещество, докато в неговата глава на основата стои физическото вещество. В долната природа на човека духовното вещество е проникнато от действието на физическите сили, от действието на тежестта, от други земни силови действия.
В главата земното вещество, което е създадено чрез цялата обмяна на веществата, на кръвообращението и нервната дейност и така не проникнато от свръхсетивните духовни сили, които се отразяват в нашето мислене, в нашето образуване на представите.
Така че следователно в главата имаме одухотворена физическа материя, а в системата на обмяна на веществата и крайниците имаме ако мога да се изразя така оземнено духовно вещество.
към текста >>
Чрез това, че пеперу
ден
ото крило е проникнато от цветове, то е най-одухотворената материя.
Тъй като съществото на пеперудата остава главно в областта на слънчевото съществувание, то завладява земната материя, бих могъл да кажа имайте предвид, че говоря само образно завладява тази земна материя само като формата на един финен прах. Пеперудата усвоява земната материя само като най-финен прах. Тя си създава също нейната храна от онези вещества на Земята, които са проработени от Слънцето. Тя съединява с нейното собствено същество всъщност само това, което е проработени от Слънцето; тя взема от Земята така да се каже най-финното и го довежда до пълно одухотворение. Всъщност, ако разгледаме крилото на пеперудата, ние имаме пред нас най-одухотворената земна материя.
Чрез това, че пеперуденото крило е проникнато от цветове, то е най-одухотворената материя.
към текста >>
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблю
ден
ие, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперу
ден
а духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
Ние можем да вникнем с нашия поглед в този пърхащ свят и можем да си кажем: Вий пърхащи същества, излъчвате даже нещо по-добро отколкото слънчевата светлина, вий излъчвате духовна светлина в Космоса! Нашата материалистична наука взема малко под внимание духовното. И така тази материалистична наука няма даже никаква възможност да стигне по някакъв начин до тези неща, които принадлежат на цялото на мировата икономия. Но тези неща съществуват, както съществуват физическите действия. Защото това, което се излъчва навън в царството на духа, то ще продължи да действува по-нататък, когато Земята вече отдавна ще е загинала; това, което днес физикът, химикът констатират, ще намери своя край заедно с края на земното съществувание.
Така щото следователно, ако един наблюдател би седял навън в Космоса и би разполагал с продължително време за наблюдение, той би видял, как непрестанно става едно излъчване на духовна субстанция, на духовна материя в царството на духа, на превърната в дух материя, как Земята излъчва своето собствено същество навън в мировото пространство, в Космоса, и как, подобно на пръскащи искри, на постоянно светещи искри това, което птичият род, всяка птица след нейната смърт, прави да просиява, отива сега под формата на лъчи в тази Вселена: едно искрене, едно блещукане на пеперудена духовна светлина и едно изскачане, пръскане на птича духовна светлина!
към текста >>
Тези са нещата, които обаче същевременно биха могли да насочат вниманието към това, че, когато насочваме поглед към другия звез
ден
свят, ние не трябва също да вярваме, че там се излъчва само това, което спектроскопът показва, или по-добре казано това, което спектроскопикът си фантазира, че вижда в спектроскопа; а това, което лъчезари надолу към Земята от другите звездни светове, е също така резултат на живи същества в други светове, както това, което се излъчва от Земята, е резултат на живи същества.
Тези са нещата, които обаче същевременно биха могли да насочат вниманието към това, че, когато насочваме поглед към другия звезден свят, ние не трябва също да вярваме, че там се излъчва само това, което спектроскопът показва, или по-добре казано това, което спектроскопикът си фантазира, че вижда в спектроскопа; а това, което лъчезари надолу към Земята от другите звездни светове, е също така резултат на живи същества в други светове, както това, което се излъчва от Земята, е резултат на живи същества.
Ние гледаме една звезда и заедно с днешния физик си представяме нещо като един запален неорганически пламък нещо подобно. Естествено това е пълно безсмислие. Защото това, което виждаме там, е изцяло резултат на нещо живо, на нещо одушевено, одухотворено.
към текста >>
Яйцето на пеперудата е преда
ден
о просто на слънчевата природа; птичето яйце идва в областта на топлината.
Положението не е вече такова при рода на птиците. Птиците снасят своите яйца. Те трябва да бъдат излюпени от топлината.
Яйцето на пеперудата е предадено просто на слънчевата природа; птичето яйце идва в областта на топлината.
Птицата съществува в областта на топлинния етер и тя побеждава в същност това, което е само въздух.
към текста >>
Пеперудата съвсем не изглежда така, както се явява на външните очи, а тя е едно същество от светлина, което пърха наоколо и което се състои главно от радостта изпи тавана от играта на неговите багри, от онази игра на игрите, която се при пеперу
ден
ото крило, като земната греховидна материя е проникната от цветовете и благодарение на това прониква като одухотворение на първата степен в духовната Вселена, в духовния Космос.
Онези, които днес са научили така повърхностно това или онова, научили са го да речем от източната мъдрост, говорят за това, че светът е майя, илюзия. Трябва да видим в отделните неща, как светът е майя. Ние разбираме тази майя, когато знаем, че птицата съвсем не изглежда в нейната същност така, както тя се явява външно, а тя е едно топло въздушно същество.
Пеперудата съвсем не изглежда така, както се явява на външните очи, а тя е едно същество от светлина, което пърха наоколо и което се състои главно от радостта изпи тавана от играта на неговите багри, от онази игра на игрите, която се при пеперуденото крило, като земната греховидна материя е проникната от цветовете и благодарение на това прониква като одухотворение на първата степен в духовната Вселена, в духовния Космос.
към текста >>
Тя първа радостно в светлинния етер и се чувствува сама като едно създание ро
ден
о от светлинния етер.
А сега третия вид. Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свърза на със Земята, когато Луната не беше се отделела още от Земята. Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече напълно силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята.
Тя първа радостно в светлинния етер и се чувствува сама като едно създание родено от светлинния етер.
Птицата побеждава тежестта, теглото, като затопля въздуха в своята вътрешност и чрез това е топъл въздух и топлият въздух бива носен от студения въздух. Тя още побеждава тежестта на Земята.
към текста >>
Птицата побеждава тежестта, теглото, като затопля въздуха в своята вътрешност и чрез това е топъл въздух и топлият въздух бива носен от сту
ден
ия въздух.
Когато слизаме надолу във въздуха, ние стигаме до онези същества, които съвсем не са могли да съществуват в определен период на нашата земна еволюция, например във времето, когато Луната още е била свърза на със Земята, когато Луната не беше се отделела още от Земята. Тук ние стигаме до същества, които наистина също са въздушни същества, т. е. живеят във въздуха, но всъщност са вече напълно силно докоснати от това, което е собствено на Земята, от тежестта на Земята. Пеперудата не е още никак засегната от тежестта на Земята. Тя първа радостно в светлинния етер и се чувствува сама като едно създание родено от светлинния етер.
Птицата побеждава тежестта, теглото, като затопля въздуха в своята вътрешност и чрез това е топъл въздух и топлият въздух бива носен от студения въздух.
Тя още побеждава тежестта на Земята.
към текста >>
Вие ще почувствувате, колко сро
ден
е той със сънищата!
Така щото можете да кажете: Земята е за обиколена от пеперудите като от една тъкан: те са космическият спомен; и от рода на птиците: това е космическото мислене; и от прилепите: той е космическият сън, космическото сънуване. Това са в действителност летящите сънища на Космоса, които просвистяват в пространството. Както съня обича сумрачната светлина, така и Космосът обича сумрачната светлина, като изпраща прилепа през пространството. Трайните мисли на спомена ние ги виждаме въплътени в пояса от пеперуди, който препасва Земята; живеещите в настоящето мисли ние виждаме в пояса образуван около Земята от птиците; сънищата в околността на Земята летят наоколо въплътени в прилепите. И ако се задълбочите във формата на прилепа.
Вие ще почувствувате, колко сроден е той със сънищата!
Ние не можем да гледаме един прилеп, освен в нас да възникне мисълта: ти все пак сънуваш, това е всъщност нещо, което не би трябвало да съществува, което е излязло вън от останалите природни създания, както сънят е нещо излязло вън от обикновената физическа действителност.
към текста >>
Днешните хора поглъщат тези остатъци, можем вече да кажем, без да чувствуват ни най-малко някакво га
ден
е.
Те са се защищавали срещу това. И в някои мистерии съществуваха твърде особени формули, чрез които хората се затваряха вътрешно, за да няма никаква сила върху тях този остатък на прилепите. Защото като хора ние не вдишваме заедно с въздуха само кислород и азот, ние вдишваме също тези остатъци на прилепите. Но днешното човечества не е стигнало до там, да се остави да бъде защищавано против тези остатъци на прилепите, а докато при други обстоятелства е много чувствително; но, то е извънредно нечувствително към остатъците на прилепите.
Днешните хора поглъщат тези остатъци, можем вече да кажем, без да чувствуват ни най-малко някакво гадене.
Това е твърде странно. Хора, които иначе са много превзето чувствителни, поглъщат това, за което говоря тук. То също отива вътре в човека. То не отива във физическото и етерно то тяло, а отива в астралното тяло.
към текста >>
Знаменити академии са изказвали съж
ден
ието: не могат да съществуват никакви метеор ни камъни, защото желязото не може да пада от небето и така нататък.
Нека онези, които чуят подобни неща, се подиграват. По отношение на подиграването хората са произвели вече нещо друго.
Знаменити академии са изказвали съждението: не могат да съществуват никакви метеор ни камъни, защото желязото не може да пада от небето и така нататък.
Защо хората не трябва да се подиграват също и върху функциите на прилепите, за които аз днес говорих? Всичко това обаче не трябва да ни заблуждава и да ни попречи да проникнем фактически нашата цивилизация с познанието на духовното.
към текста >>
41.
6. ШЕСТА СКАЗКА: Дорнах, 28 октомври 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Действителното наблю
ден
ие на еволюцията дава нещо съществено друго.
Действителното наблюдение на еволюцията дава нещо съществено друго.
То показва, както можете да видите в моята книга "Тайната Наука", че човекът, такъв, какъвто той стои днес пред нас, е онова същество, което има зад себе си най-дългото развитие, развитието на което отива в миналото до епохата на стария Сатурн. Така щото можем следователно да кажем: Човекът е най-старото създание в развитието на нашата Земя Едвам през време на старото Слънце животинският свят се прибави към човешкия, през време на старата Луна се прибави растителността: и минералното царство, каквото го имаме днес, се прибави към другите царства всъщност едвам през време на развитието на днешната Земя, то е резултат на земното развитие.
към текста >>
За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблю
ден
ие.
Напротив съществото на пеперудата, това е едно същество, върху външната страна на което Космосът стоварва така да се каже всичките свои красоти. Пеперудата е едно същество, което така да се каже посипано с прашеца на крилата е получило всичко, което съществува като красота и величие в Космоса по начина, както аз ви го описах. Следователно трябва да си представим съществото на пеперудата така, че то е така да се каже едно отражение, един огледален образ на красотите на горния Космос. Докато човекът приема в себе си, включва в себе си това, което е горен Космос, става вътрешно едно душевно същество, душевно като концентрация на Космоса, което след това изпуска лъчи навън и си дава формата в човешката глава, така че в човешката глава имаме нещо образувано отвътре навън, в съществото на пеперудата имаме нещо, което е образувано отвън навътре, и за този, който разглежда тези неща ясновиждането, нещата се представят така, че той научава нещо неимоверно, когато постъпи по следния начин; когато си каже: аз искам да проуча тайните, най-старите тайни, Сатурновите тайни на човешката глава, искам да зная, какви сили са царували всъщност в мозъчната черупка, в черепа. И той трябва да се остави да бъде насочен върху това, което се вижда навсякъде външно, което навсякъде се влъчва външно, и да изследва съществото на пеперудата.
За да се научиш да познаваш чудото на твоята собствена глава, проучи чудото, как се развива пеперудата навън в природата; това е великото учение, което Космосът дава на ясновиждащото наблюдение.
към текста >>
Когато разгледате пеперудите и птиците, Вие имате без съмнение земни форми; но от предишното изложение знаете: пеперудата е в същност едно същество на светлината и земната материя и е прида
ден
а само хвърчащо.
Вие виждате, че по този начин добиваме една истинска картина на еволюцията на Земята с нейните създания. И съобразно с тази еволюция са се развили след това тези създания така, че те ни показват това, което е днес.
Когато разгледате пеперудите и птиците, Вие имате без съмнение земни форми; но от предишното изложение знаете: пеперудата е в същност едно същество на светлината и земната материя и е придадена само хвърчащо.
Ако самата би могла да Ви каже, що е тя, тя би Ви съобщила, че има едно тяло от светлина и че, както вече казах, това, което и е придадено хвърчащо като земна материя, е като един багаж, който тя носи на себе си като нещо външно.
към текста >>
Ако самата би могла да Ви каже, що е тя, тя би Ви съобщила, че има едно тяло от светлина и че, както вече казах, това, което и е прида
ден
о хвърчащо като земна материя, е като един багаж, който тя носи на себе си като нещо външно.
Вие виждате, че по този начин добиваме една истинска картина на еволюцията на Земята с нейните създания. И съобразно с тази еволюция са се развили след това тези създания така, че те ни показват това, което е днес. Когато разгледате пеперудите и птиците, Вие имате без съмнение земни форми; но от предишното изложение знаете: пеперудата е в същност едно същество на светлината и земната материя и е придадена само хвърчащо.
Ако самата би могла да Ви каже, що е тя, тя би Ви съобщила, че има едно тяло от светлина и че, както вече казах, това, което и е придадено хвърчащо като земна материя, е като един багаж, който тя носи на себе си като нещо външно.
към текста >>
Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е прида
ден
о от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята.
Също така птицата е едно същество на топлината, бихме могли да кажем, защото истинската птица е топлият въздух, който е разпространен в птицата; останалото е нейният багаж, който тя носи през света. Тези същества, които следователно в същност са запазили тяхната топлинна, тяхната светлинна природа само със земна обвивка, с водна обвивка, тези същества са се родили най-рано в цялата еволюция на Земята. Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя.
Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята.
Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие. Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята. И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин.
към текста >>
Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде побе
ден
а, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята.
Тези същества имат също такива форми, които напомнят на този, който може да хвърли поглед във времето, което човекът прекарва в духовния свят преди своето слизане в земния живот, те му напомнят за това, което е прекарано в духовния свят. Без съмнение, това са земни форми, защото съдържат в тялото си като хвърчаща земна материя. Но ако си представите правилно носещите се във въздуха, тъчащите светли същества, които са пеперудите, ако си представите изчезнало това, което им е нанесено хвърчащо като земна материя, ако си представите изчезнало от птицата това, което и е придадено от земната материя, ако си представите тази силова маса, която прави от птицата едно топло въздушно същество, с това, което е след това нейната перушина, само като светещи лъчи, ако си представите това, тогава тези същества, които изглеждат така само поради тяхното външно облекло и имат познатата големина именно също поради това външно облекло, тогава тези същества напомнят на този, който познава също човешкото същество преди неговото слизане на Земята, напомнят за това слизане на това човешко същество на Земята. Тогава този, който вижда по този начин в духовния свят, си казва: В пеперудите, в птиците ние имаме нещо, което напомня за онези духовни форми, между които човекът е живял, преди да е слязъл на Земята, за съществата на висшите йерархии. И гледани с разбиране, пеперудите и птиците са един умален, метаморфозиран спомен за онези форми, които сме имали около нас, когато не бяхме слезли още в земното развитие.
Понеже земната материя е тежка и трябва да бъде победена, пеперудите свиват и умаляват тяхната гигантска форма, която имат всъщност, смаляват я до малките размери, които познаваме на Земята.
И ако бихте могли да отделите от една пеперуда всичко, което е земна материя, тя без съмнение би се разширила като духовно същество до размерите и формата на Архангелите, би могла да се разшири така като светещо същество. В онези същества, които обитават във въздуха, имаме земни копия на това, което съществува в по-висшите области по духовен начин. Ето защо във времето на инстинктивното ясновидство беше един самопонятен художествен похват, от формите на летящите същества да бъде нарисувана символичната форма, образната форма на духовните същества на висшите йерархии. Това има своето вътрешно основание. И всъщност физическите форми на пеперудите и птиците са именно физически метаморфози на духовни същества.
към текста >>
Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперу
ден
ата корона.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното. Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя.
Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона.
Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса. Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса. И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>
Така пеперу
ден
ата корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното. Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя. Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона.
Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса.
Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса. И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>
Обаче в тази пеперу
ден
а корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперу
ден
ата корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса.
Ето защо ще намерите, че е разбираемо, ако връщайки се към нещо, което вече съм изказал, аз нарисувам още веднъж следното. Казах Ви, че пеперудата, която е всъщност едно светлинно същество, постоянно изпраща през време на нейния живот навън в Космоса одухотворената земна материя. Бих могъл сега да нарека тази одухотворена земна материя, която е изпращана така в Космоса, позовавайки се на един употребяван израз във връзка с физиката на Слънцето, пеперудената корона. Така пеперудената корона изпраща непрестанно лъчи в Космоса.
Обаче в тази пеперудена корона се влъчва това, което птичият род винаги предава на Космоса, когато птицата умира, така че в пеперудената корона се влъчва одухотворената материя излъчвана от птиците в Космоса.
И тогава гледайки духовно отвън, имаме изгледа на една мъждееща корона, изхождаща от рода на пеперудите тази корона се запазва по определени закони също и през зимата, и внесено повече лъчеобразно това, което изтича от птиците. .
към текста >>
Видите ли, когато човекът се приготвя да слезе от духовния свят във физическия свят, тогава първо пеперу
ден
ата корона, това особено излъчване на одухотворена земна материя, е тази, която извиква човека в земно то съществувание.
Видите ли, когато човекът се приготвя да слезе от духовния свят във физическия свят, тогава първо пеперудената корона, това особено излъчване на одухотворена земна материя, е тази, която извиква човека в земно то съществувание.
И лъчите на птичата корона, те биват чувствувани повече като сили, които влекат навътре. Сега Вие виждате едно още по-висше значение на онова, което живее в атмосферата. Навсякъде в това, което живее и тъче в действителността, трябва да търсим именно духовното. И когато търсим духовното, ние стигаме до там да разберем, какво значение имат отделните категории земни същества. Земята примамва така да се каже човека да се превъплъти на Земята, като изпраща в мировото пространство лъчезаренето на пеперудената корона и лъчезаренето на птичата корона.
към текста >>
Земята примамва така да се каже човека да се превъплъти на Земята, като изпраща в мировото пространство лъчезаренето на пеперу
ден
ата корона и лъчезаренето на птичата корона.
Видите ли, когато човекът се приготвя да слезе от духовния свят във физическия свят, тогава първо пеперудената корона, това особено излъчване на одухотворена земна материя, е тази, която извиква човека в земно то съществувание. И лъчите на птичата корона, те биват чувствувани повече като сили, които влекат навътре. Сега Вие виждате едно още по-висше значение на онова, което живее в атмосферата. Навсякъде в това, което живее и тъче в действителността, трябва да търсим именно духовното. И когато търсим духовното, ние стигаме до там да разберем, какво значение имат отделните категории земни същества.
Земята примамва така да се каже човека да се превъплъти на Земята, като изпраща в мировото пространство лъчезаренето на пеперудената корона и лъчезаренето на птичата корона.
Тези са нещата, които, след като човекът е прекарал определено време в духовния свят между смъртта и едно ново раждане, го извикват отново в земното съществувание. Ето защо няма нищо чудно в това, че човекът трудно може да разгадае сложното чувство, което с право изпитва при гледането на пеперудите и птиците. Защото това, което действително се крие тук, лежи дълбоко в подсъзнанието. Това, което действително се крие тук, е споменът за копнежа към ново земно съществувание.
към текста >>
Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се во
ден
елемент, който е носител на етерния елемент.
Но рибата е онова особено животно, което е истинско етерно животно. За себе си тя е черупката за водата. Водата, която се намира в нея, тя я чувствува като съпринадлежаща с всички води на света. Така да се каже влажността се продължава навсякъде. Влажност има навсякъде и в тази влажност тя възприема същевременно етера.
Рибите са без съмнение тъпи за земния живот, но ако биха могли да говорят и биха Ви разказали, как се чувствуват, тогава рибите биха Ви казали: Аз съм черупка, но черупката носи един навсякъде разпростиращ се воден елемент, който е носител на етерния елемент.
Аз плувам всъщност в етера. Рибата би казала: Водата е само майя /илюзия/, действителността е етерът, в него аз плувам всъщност. Следователно рибата чувствува нейния живот като живота на Земята. Това е особеното при нея: тя чувствува своя живот като живота на Земята и затова взема вътрешно участие във всичко, което Земята изпитва в течение на годината: това излъчване на етерните сили през лятото, това прибиране на етерните сили през зимата. Така че рибата чувствува нещо, което диша в цялата Земя.
към текста >>
Който казва: "Във вътрешността на природата не може да проникне никой създа
ден
дух", той не знае, че навсякъде във външния свят съществува тази вътрешност на природата.
От всичко това Вие виждате, как външността на природата отговаря навсякъде на вътрешното.
Който казва: "Във вътрешността на природата не може да проникне никой създаден дух", той не знае, че навсякъде във външния свят съществува тази вътрешност на природата.
Можем да проучим целия човек относно неговото вътрешно същество, когато разбираме това, което тъче и живее навън в Космоса. Можем да проучим този човек от главата до крайниците, когато проучим това, което съществува във външния свят. Светът и човекът си принадлежат именно напълно един на друг. И ние можем вече да кажем: Бихме могли да създадем една схема и тази схема би изглеждала така /нарисувано е на дъската/: Имаме голямата окръжност /околност/; голямата окръжност концентрира своите сили в една точка. Голямата окръжност си създава във вътрешността една по-малка; точката излъчва същото нещо.
към текста >>
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един
ден
би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение.
Би било нещо твърде противно на Земята относно нейното по-нататъшно развитие, ако това би било само така, както аз го описах до сега; тогава Земята би отделяла съществата от рода на краставите жаби, и един ден би трябвало да загине също както физическото човешко същество, без да има продължение.
Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
към текста >>
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завла
ден
и от една много висша сила и изгражда от тях нови светове.
Обаче до сега ние обгърнахме с поглед всъщност само човека във връзка с животните и през тези дни построихме един мост към същността на растенията. Ние ще трябва да проникнем по-нататък в царството на растенията и след това в царството на минералите, и ще видим, как минералите са се родили през време на Земната епоха, как това, което са например камъните на нашите първични планини, са се отложили част по част от растенията, как варовиковите планини са се отложило част по част от по-късните животни. Царството на минералите се е получили чрез отлагания от царството на растенията и от царството на животните. Краставите жаби не дават още нещо особено много за минералите на Земята, рибите също дават относително малко; обаче нисшите животни и растенията дават твърде много. Нисшите животни с кремъчни брони и варовикови брони, с варовикови черупки отлагат онова, което първо образуват от тяхното животинско и от тяхното растително естество и след това минералното се разпада.
И когато минералите се разпадат, тогава продуктите от разпадането на минералите биват завладени от една много висша сила и изгражда от тях нови светове.
Минералите от определено място могат да станат преди всичко много важни.
към текста >>
Това беше едно красиво развитие, което ни доведе от пеперу
ден
ото образуване на главата, от птичето образуване на главата до влечугите и рибите.
Това беше едно красиво развитие, което ни доведе от пеперуденото образуване на главата, от птичето образуване на главата до влечугите и рибите.
към текста >>
42.
7. СЕДМА СКАЗКА: Дорнах, 2 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат дове
ден
и до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
Тези духове на корените, които съществуват навсякъде в земното царство, които се чувствуват особено много добре в повече или по-малко прозрачните или също в станалите металично прозрачни камъни и руди, които обаче се чувствуват най-добре, понеже там е тяхното същинско място, когато се касае за това, минералните вещества да бъдат доведени до корените на растенията тези духове на корените са изцяло изпълнени от нещо вътрешно духовно, което можем да сравним само с това, което можем да схванем във вътрешното духовно естество на човешкото око, на човешкото ухо.
Защото тези духове на корените са в тяхната духовност изцяло сетиво. Те не се състоят всъщност иначе от нищо друго, освен от сетиво, те са напълно сетиво, което е същевременно ум, който не само вижда и не само чува, а същевременно във виждането и чуването разбира вижданото и чуваното, който не само получава навсякъде впечатления, а получава същевременно навсякъде идеи.
към текста >>
Светът е изгра
ден
от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух.
Както ще покажа веднага по-нататък, растението идва във връзка с извънземната Вселена и в определени сезони на годината отгоре се разливат към Земята духовни течения, минават през цвета, през плода на растението и отиват до корените, като се вливат в Земята. И както ние насочваме очите към светлината и виждаме, така духовете на корените обръщат тяхната възприемателна способност към това, което капи през растението от горе надолу и отива в Земята. И това, което капи там срещу тези духове, то е това, което светлината е изпратила в цветовете на растението, което топлината на Слънцето е изпратила в растението, което въздухът е произвел в листата, да, което звездите са произвели във формата на растението. Растението събира тайните на Вселената, потопява ги в почвата и Гномите приемат в себе си тези тайни на Вселената от това, което капи духовно от растението. И когато именно през есента и през зимата странствуват през рудите и камъните носейки това, което е капало срещу тях от растенията, те стават чрез това онези същества във вътрешността на Земята, които носят идеите на цялата Вселена преминавайки в техните странствувания през Земята.Ние насочваме поглед в далечината на света.
Светът е изграден от мировия Дух, той едно въплъщение на мировите идеи, на мировия Дух.
Чрез растенията, които са за тях същото нещо, каквото за нас лъчите на светлината, Гномите приемат идеите на Вселената и ги пренасят в пълно съзнание във вътрешността на Земята от руда на руда, от камък на камък.
към текста >>
Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е да
ден
а посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението.
Те непрестанно се защищават против тази земна форма, която ги застрашава по описания начин в елементите, в които те се намират. Те пребивават в земно-влажния елемент; там тях непрестанно ги застрашава формата на земноводните животни. От тази форма те непрестанно се изтръгват и се изпълват изцяло с идеите на извънземната Вселена. Те са всъщност в Земята онова, което представлява извънземното, защото непрестанно трябва да избягват да се сраснат със земното; иначе отделните същества биха приели формата на земноводните животни. И именно от това, бих могъл да кажа чувство на омраза, чувство на антипатия спрямо земното Гномите получават силата да изкарат растенията от Земята.
Те се отблъскват непрестанно с тяхната основна сила от Земята и с това отблъскване е дадена посоката на растежа на растенията; те изтръгват със себе си растението.
Природата на Гномите по отношение на земното е това, което оставя растението в земното царство само с корените, но след това го оставят да израсне, така щото следователно всъщност Гномите изтръгват растението от Земята с тяхната свойствена сила и го оставят да расте нагоре.
към текста >>
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, да
ден
от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
След това, когато растението е израснало нагоре, то е изоставило царството на Гномите и е преминало в царството на влажно-земното в царството на влажно-въздушното, тогава растението развива това, което приема своята външна форма в листата. Обаче във всичко, което сега действува в листата, действуват отново други същества, водните същества, елементалните духове на водния елемент, които едно по-старо инстин-ктивно ясновидство е наричало Ундини.
Както намираме корените на растенията просвистени и протъкани от Гномите, така в близост да почвата, наблюдавайки с удоволствие стремежа нагоре, даден от Гномите, ние виждаме тези водни същества, тези елементални духове на водата, тези Ундини.
към текста >>
Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбу
ден
о от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.
Когато през пролетта или есента виждате едно ято лястовици, които в своя летеж поставят същевременно в трептения въздуха, предизвикват едно подвижно въздушно течение, това подвижно въздушно течение, което съществува обаче при всяка птица, означава за Силфите нещо, което те чуват. От това за Силфите звучи мирова музика.
Когато пътувате някъде, да речем върху кораб, и чайките прелитат над кораба, тогава в това, което е възбудено от летежа на чайките, се получава едно духовно звучене, една духовна музика, която придружава кораба.
към текста >>
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбу
ден
о въздушно течение.
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение.
В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха. Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва. Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз".
към текста >>
Когато една Силфа е прину
ден
а да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва.
Отново Силфите са тези, които се развиват вътре в това звучене и намират своето отечество в това възбудено въздушно течение. В духовно звучащия, подвижен елемент на въздуха намират те своето отечество и приемат там онова, което силата на светлината изпраща в тези трептения на въздуха. Но чрез това Силфите, които всъщност са за себе си повече или по-малко спящи същества, се чувствуват най у дома си там, където птиците полетяват през въздуха.
Когато една Силфа е принудена да премине свистейки през един лишен от птици въздух, тогава за нея е така, като че тя се изгубва.
Когато вижда птица във въздуха, тогава върху нея идва нещо твърде особено. Аз често пъти трябваше да описвам един процес за човека, онзи процес, който довежда човешката душа до състоянието да може да каже на себе си "Аз". Аз постоянно съм обръщал вниманието върху изказването на Жан Пол, че когато човекът стига за първи път до представата на Аза той вниква със своя поглед в най-скритата светия-светих на душата. Силфата не вниква със своя поглед в една такава скрита светия-светих на собствената душа, но тя вижда птицата и я завладява чувство то, усещането на Аза. В това, което летящата през въздуха птица възбужда в нея, Силфата намира своя Аз.
към текста >>
Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива опло
ден
о.
Вие ще намерите навсякъде писано от материалистичната наука: растението се корени в почвата, отгоре то развива своите листа, накрая цвета, в цвета тичинките, след това плодното коленце и след това по правило се получава прашец от тичинките на друго растение и плодното коленце бива оплодено.
Чрез това се ражда семето на новото растение. Така е описано това навсякъде. Плодното коленце се счита като женския по лов орган, а това, което иде от тичинките, като мъжкия полов орган на растението. И това не може да се счита по друг начин, докато хората остават в областта само на материалното, защото там наистина този процес изглежда действително като едно оплождане. Но не е така, и, за да разберем оплождането, т.е.
към текста >>
Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сро
ден
с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
И те са онези, тези духове на огъня, които вървят с най-голяма любов по следите на насекомите, за да произведат именно разпределението на топлината за плодното коленце. За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо?
Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня. Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
към текста >>
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е да
ден
а от духа на огъня.
За да свържат концентрираната топлина около себе си, тази топлина която трябва да дойде в земята, с идейната форма, за да пренесат тази топлина, духовете на огъня се чувствуват вътрешно сродни със света на пеперудите и въобще с целия свят на насекомите. Те вървят навсякъде по следите на насекомите, които летят от цвят на цвят. И когато проследим този летеж на насекомите от цвят на цвят, ние имаме всъщност чувството: всяко едно такова летящо от цвят на цвят насекомо има всъщност една твърде особена аура, която не може да бъде обяснена като произхождаща от самото насекомо. Особено пчелите с тяхната ярко блестяща, чудесно светеща, проблясваща в преливащи цветове аура, които прелитат от растение на растение, трудно могат да бъдат обяснени с тази тяхна аура. Защо? Защото насекомото пчела е навсякъде придружено от духа на огъня, който се чувствува така сроден с него, че се свързва с пчелата и пчелата е за духовното виждане обгърната от една аура, която в същност е духът на огъня.
Когато пчелата лети през въздуха, прелитайки от растение на растение, от дърво на дърво, тя лети с една аура, която всъщност и е дадена от духа на огъня.
Духът на огъня не само чувствува своя аз в присъствието на насекомото, а иска да бъде свързан напълно с насекомото.
към текста >>
И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперу
ден
ият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението.
Видите ли, този е духовният процес на растежа на растенията. И понеже всъщност подсъзнанието на човека предчувствува, че с разцъфващото се растение става нещо особено, растението се явява като едно такова пълно с тайнственост същество.
И естествено тайната не е разкъсана, защото на чудесните мистерии не е отнет пеперуденият прашец, но, бих могъл да кажа, в една още по-чудесна светлина се явява онова, което иначе очарова човека пред растението и го възвисява, когато всъщност сега пред него не е само физическото растение, а и тази чудесна работа под Земята на тези непосредствено схващащи същества, на този образуваш изцяло от интелект свят на Гномите, които изтласкват първо нагоре силата на растението.
Така както човешкият ум не е подчинен на гравитацията, както главата е носена, без да чувствуваме нейната тежест, така Гномите побеждават с тяхната светла интелектуалност земното естество и изтласкват растението нагоре. Те приготвят долу живота, обаче животът би загинал, ако той не би бил проникнат от химизма. Този химизъм донасят Ундините. И светлината трябва да проникне това.
към текста >>
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е преда
ден
а със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
И така ние виждаме отдолу нагоре, бих могъл да кажа, в синкаво-черния цвят гравитацията, на която Гномите дават тласъка нагоре, и заобикаляйки със свистене растението, посочено в листата, силата на Ундини те, която размесва и разделя веществата, като растението расте нагоре.
Отгоре надолу, от Силфите, пада в растението светлината, като Силфите образуват една пластична форма, която отново слиза идеализирана на долу, бива приета от лоното на Земята и след това отново бива заобиколена със свистене от духовете на огъня, които концентрират мировата топлина в малката точка на семето, която след това е предадена със силата на семето на Гномите, така че там долу Гномите могат да направят да се родят растения от огън и живот.
към текста >>
43.
8. ОСМА СКАЗКА: Дорнах, 3 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Заедно с възприятието те имат да
ден
о същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят.
И понеже отношенията на съществата в света са твърде различни, между тези нисши същества и Гномите действува нещо, което аз вчера охарактеризирах като антипатия. Гномите не искат да станат като тези нисши същества. Те искат непрестанно да се предпазват, да не приемат формата на тези нисши същества. Както Ви описах, тези Гноми са извънредно умни същества, интелигентни същества.
Заедно с възприятието те имат дадено същевременно разбирането, интелигентността; те са действително във всичко една противоположност на нисшия животински свят.
И имайки значението за растежа на растенията, което аз Ви охарактеризирах вчера, те образуват действително за нисшия животински свят едно допълнение. Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество.
към текста >>
За земното наблю
ден
ие не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном.
Те създават така да се каже допълнително към нисшия животински свят това, което този нисш животински свят няма. Този нисш животински свят има едно тъпо съзнание; те, Гномите, имат едно ясно съзнание. Този нисш животински свят няма никакъв костен скелет, никаква костна опора; тези Гноми свързват, бих могъл да кажа, всичко, което съществува като гравитация, и си образуват от летливата, невидима гравитация тяхното тяло, кое то иначе е навсякъде застрашено от опасността да се разпадне, да изгуби своето вещество. Гномите трябва така да се каже постоянно и постоянно да образуват своето тяло от гравитацията, от тегловността, защото постоянно се намират в опасност да изгубят своето вещество. Чрез това, за да спасят своето собствено същество, тези Гноми постоянно имат своето внимание насочено върху това, което става около тях.
За земното наблюдение не съществуват никакви по-внимателни същества както един Гном.
Той насочва вниманието си върху всичко, защото трябва да познава всичко, да обхване всичко, за да спаси своя живот. Той трябва постоянно да бодърствува; ако би изпаднал в сънливост, както хората често правят това, той веднага би загинат от своята сънливост.
към текста >>
И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание сънови
ден
ието явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата.
И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми.
Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски.
към текста >>
Аз казах там, че сънови
ден
ието не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването.
Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска.
Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>
Сънови
ден
ието, което имаме при заспиването, също носи една маска.
Аз Ви казах, че тялото съставлява една пречка за възприемането, за виждането на един такъв народ. В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска.
Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска.
Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>
Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през
ден
я в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата.
В момента, в който тялото не съставлява една такава пречка, тези същества са пред човека, както са видими другите същества на природата. И който е стигнал до там, да изживее в пълно съзнание съновидението явяващо се при заспиването, той познава добре тези Гноми. Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска.
Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата.
Това са маски. Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>
Ако човек би видял сънови
ден
ието без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
Достатъчно е само да си спомните за това, което аз изнесох в "Гьотеанума" върху сънуването. Аз казах там, че съновидението не се явява всъщност пред обикновеното съзнание в неговата истинска форма, а то носи една маска. Съновидението, което имаме при заспиването, също носи една маска. Ние не излизаме веднага от това, което сме изживели през деня в обикновеното съзнание, или което иначе сме изживели; реминисценции, образи на спомена от живота, или символи, алегории на вътрешните органи, сърцето като печка, белите дробове като крила и така нататък, така се символизират нашите вътрешни органи в сънищата. Това са маски.
Ако човек би видял съновидението без маска, ако той би заспал и би влязъл в света действително така, че съществата, които се намират там, да не се маскират, тогава при заспиването той би виждал цялото това войнство на Гномите; те биха застанали срещу него.
към текста >>
Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има сънови
ден
ието на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това сънови
ден
ие на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното сънови
ден
ие.
Когато сега човекът е преспал нощта, имал е около себе си астралното море, което приема по най-разнообразен начин формата на Ундините, и след това се събужда от сън и има съновидението на събуждането, той би имал пред себе си света на Силфите, ако това съновидение на събуждането не би се маскирало в реминисценции на живота или в символи на вътрешните органи, ако той би виждал немаскираното съновидение.
Обаче тези Силфи биха приели за него една странна форма.
към текста >>
Въпреки това, ако човекът би възприемал немаскираното сънови
ден
ие на събуждането, той би видял в него нещо като пърхане, като живо пърхане на светлината.
Те биха се представили така, като че Слънцето би искало да изпрати нещо, но би искало да изпрати нещо, което всъщност действува трудно върху човека, което по определен начин приспива духовно човека. Ние скоро след това ще чуем, защо случаят е такъв.
Въпреки това, ако човекът би възприемал немаскираното съновидение на събуждането, той би видял в него нещо като пърхане, като живо пърхане на светлината.
Той би чувствувал това неприятно също поради факта, че крайниците на тези Силфи един вид го уплитат, обвиват го с тъкан. Той чувствува така, като че светлината би го обграждала, би го обхващала от всички страни, като че светлината би била нещо, което го напада, против което той е извънредно чувствителен. Може би човекът би чувствувал тук и там това като едно галене на светлината. Но във всички тези неща аз искам само да Ви намекна, как тази носеща, напипваща светлина идва всъщност към човека във формата на Силфите.
към текста >>
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото сънови
ден
ие, той може да проникне също будния дневен живот.
По същия начин сега, както човекът може да проникне спящото съновидение, той може да проникне също будния дневен живот.
Тук обаче човек си служи по един много здрав, силен начин със своето физическо тяло. Аз изложих също и това в статиите напечатани в списанието "Гьотеанум". Тук човекът не стига никак до там да разбере, как всъщност той би могъл да вижда през време на дневния живот съществата на огъня, защото съществата на огъня стоят в едно вътрешно родство с мислите на човека, с всичко онова, което произлиза от организма на главата. И когато човекът успее да бъде напълно в будното дневно съзнание и въпреки това да бъде в определен смисъл вън от себе си, т.е. да бъде напълно разсъдлив, да стои здраво с двата крака на Земята, и същевременно да бъде вън от себе си /да бъде излъчен/ следователно да бъде той самият и сам да стои срещу себе си, т.е.
към текста >>
Ако си представите човека като човек на обмяната на веществата и на крайниците, като гръ
ден
, следователно като ритмичен човек и след това като човек-глава, следовател но като човек на сетивата и на нервната система, трябва да бъдете съвсем наясно, че тук долу стават процеси нека оставим настрана ритмичния човек ; тук горе стават отново процеси.
Искам да Ви скицирам това схематично.
Ако си представите човека като човек на обмяната на веществата и на крайниците, като гръден, следователно като ритмичен човек и след това като човек-глава, следовател но като човек на сетивата и на нервната система, трябва да бъдете съвсем наясно, че тук долу стават процеси нека оставим настрана ритмичния човек ; тук горе стават отново процеси.
Ако вземете заедно процесите, които стават там долу, там съществува главно един резултат, който в обикновения живот бива презиран: това са отделителните процеси отделения чрез червото, отделения чрез бъбреците и т.н., всички отделителни процеси, които се изливат надолу. Тези отделителни процеси се разглеждат най-много именно като отделителни процеси. Обаче това е едно безсмислие. Не става отделяне само затова, за да бъде нещо отделено от организма, а в същия размер, в който се явяват продуктите на отделянето, в долния човек се явява нещо духовно подобно както горе е физически мозъкът. Това, което става в долния човек, е един процес, който спира на половината път по отношение на неговото физическо развитие.
към текста >>
Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изгра
ден
ото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира.
Тези са нещата, които в същност са стояли на основата на такива интуиции получени от инстинктивното ясновидство, каквито са интуициите на индийците за Брахма, Вишну, Шива. Брахма представляваше действуващото същество в мировата сфера, която трябва да действува върху човека.
Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира.
И Шива представляваше всичко онова, което е свързано с разрушителните сили. И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините. Въобще когато се върнем назад към тези по-стари представи, ние намираме на всякъде образни изрази за това, което днес отново трябва да търсим като тайни лежащи на основата на природата.
към текста >>
И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сро
ден
с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сро
ден
с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сро
ден
с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините.
Тези са нещата, които в същност са стояли на основата на такива интуиции получени от инстинктивното ясновидство, каквито са интуициите на индийците за Брахма, Вишну, Шива. Брахма представляваше действуващото същество в мировата сфера, която трябва да действува върху човека. Вишну представляваше онази сфера, която трябва да действува върху човека само дотолкова, доколкото той постоянно трябва да износва изграденото, доколкото това трябва постоянно да се трансформира. И Шива представляваше всичко онова, което е свързано с разрушителните сили.
И в по-старите времена на индийската висока култура се казваше: Брахма е вътрешно сроден с всичко онова, което е от огнено естество, което е от естеството на съществата на огъня /Саламандрите/ и от естеството на Силфите; Вишну е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Силфите и на Ундините; Шива е вътрешно сроден с всичко онова, което е природа на Гномите и на Ундините.
Въобще когато се върнем назад към тези по-стари представи, ние намираме на всякъде образни изрази за това, което днес отново трябва да търсим като тайни лежащи на основата на природата.
към текста >>
44.
9. ДЕВЕТА СКАЗКА: Дорнах, 4 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
В нашия език не съществуват думи, които биха могли да изразят хо
ден
ето на тези Гноми вътре в тялото на Земята.
Целият този начин на чувствуване, цялото това становище към Земята не съществува например никак при Гномите, те потъват някъде, защото за тях тялото на Земята е първо като едно проходимо празно, голо пространство. Те могат да проникнат навсякъде, за тях металите не са нещо, което да им пречи да се движат вътре в него, даже ако бих могъл да кажа да плуват навсякъде в него.
В нашия език не съществуват думи, които биха могли да изразят ходенето на тези Гноми вътре в тялото на Земята.
Само че те имат едно вътрешно усещание, едно вътрешно изживяване за различните съставни части на Земята; те чувствуват различно, когато минават по продължението на една метална жила, отколкото когато минават в своя път по продължението на варовиков пласт. Но Гномите чувствуват всичко това по вътрешен начин, те проникват през всичко това. Те нямат всъщност никак представата за това, че съществува Земята; те имат представата, че съществува едно пространство, в което изживяват различни усещания, различни чувства: усещания на златото, усещания на живака, усещания на калая, усещания на кремъка и т.н.
към текста >>
Техният език е много по-нагле
ден
и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих.
Това е казано на човешкия език, но не на езика на Гномите.
Техният език е много по-нагледен и именно благодарение на това, че през целия си живот преминават през всички металически жили, през всички земни пластове, преминават през тях отново и отново, те получават тази изразена интелектуалност, за която аз Ви говорих.
Те получават благодарение на това тяхното всеобхватно знание, защото в металите и в Земята им се разкрива всичко това, което съществува навън във Вселената. Те чувствуват всичко това като в едно огледало, чувствуват по този начин всичко, което съществува навън във Вселената. Но за самата Земя Гномите нямат никакво виждане, никакъв възглед, а само за нейните различни съставни части имат различни видове на изживяването.
към текста >>
И в това отношение те са ро
ден
ите не мога да кажа така, защото е трудно да се намерят думи за това те са така да се каже станалите неврастеници.
В замяна на това обаче тези Гноми са извънредно надарени за впечатленията, които идват от Луната. За тях Луната е онова, в което те непрестанно се вслушват с внимание.
И в това отношение те са родените не мога да кажа така, защото е трудно да се намерят думи за това те са така да се каже станалите неврастеници.
Нали, това, което при нас е една болест, за Гномите то е всъщност техният жизнен елемент. При тях това не е никаква болест, а нещо самопонятно. Това им дава онази вътрешна чувствителност за всичко, за което аз Ви говорих. То им дава обаче също вътрешната възприемчивост за промените на явленията на Луната.
към текста >>
Обаче всичко това е произве
ден
о от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората.
Така Вие виждате, как тези същества на елементите са посредници между Земята и духовния Космос: това зрелище на фосфоресциращите Ундини, които изчезват като храна в морето от светлина и от пламък на висшите йерархии, проблясващите нагоре зеленикаво-червеникави светкавици, които биват вдишвани, там където земното естество преминава във вечността, вечното оставане на съществата на огъня, действието на които е нещо трайно. Защото докато тук на Земята умирането на птиците става само в определен сезон на годината, тези същества на огъня се грижат за това, щото онова, което може да се гледа от тях, да се разлива така да се каже през цялата година във Вселената. И така Земята носи около себе си един вид огнена мантия. Гледан от вън тя се явява като огнена.
Обаче всичко това е произведено от същества, които виждат съвсем различно нещата на Земята, съвсем различно откакто ги виждат хората.
Както казах, за човека Земята е чувствувана като твърдо вещество, върху което той може да стои и да ходи. За Гномите тя е една прозрачна сфера, едно празно кълбо. За Ундините водата е нещо, в което те възприемат фосфоресцирането и го приемат в себе си и изживяват. За Силфите астралността на въздуха, която идва от умиращия свят на птиците, е онова, от което те стават още повече проблясващи светкавици отколкото са били вече; те са иначе матови, синкави светкавици, тези Силфи. И отново загиването на пеперудите е нещо, което обгръща Земята така да се каже трайно като с една огнена черупка.
към текста >>
Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреж
ден
ие за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света.
Видите ли, на физическото поле е често пъти неприятно човек да бъде заобиколен от комари и тем подобни.
Обаче духовният човек, Азът и астралното тяло са заобиколени през нощта от тези същества на елементите, които живеят около и това е всъщност едно постоянно предупреждение за човека той да напредне със своето съзнание , така че да знае повече за света.
към текста >>
те разбират това за
ден
я
те разбират това за деня
към текста >>
Всичко това е едно предупреж
ден
ие, едно напомняне, че човекът трябва да напредне със своето съзнание.
Всичко това е едно предупреждение, едно напомняне, че човекът трябва да напредне със своето съзнание.
Тези същества, които не идват във физическо съществувание, искат, щото човекът да напредне със своето съзнание, за да може да участвува в техния свят.
към текста >>
И когато човек се вслушва в Гномите, тогава срещу него звучи хорът на Гномите, след като той му е дал предупреж
ден
ието, което аз написах, тогава срещу него звучи хорът на Гномите:
Видите ли, аз се постарах, доколкото това е възможно, да Ви дам тук едно понятие, как тези същества на царствата на елементите охарактеризират сами себе си и какво предупреждават те първо човека, какво му на помнят. Но те не са така недружелюбни, да нашепват на човека само нещо отрицателно, а изричат така да се каже лапидарни изречения. Човек чувствува тези лапидарни изречения като нещо извънредно исполинско. И при такива неща Вие трябва да си усвоите вече едно чувство за това, колко различно е, дали изговаря ме едно изречение само в човешки думи, колкото и красиви да са те, или дали едно такова изречение прозвучава космически от цялата мощна войска на Гномите. Начинът, по който се ражда едно такова изречение, прави именно тази разлика.
И когато човек се вслушва в Гномите, тогава срещу него звучи хорът на Гномите, след като той му е дал предупреждението, което аз написах, тогава срещу него звучи хорът на Гномите:
към текста >>
И прадревният възглед, който е произлязъл от едно инстинктивно ясновиждане, според който възглед светът е бил създа
ден
от Словото, този възглед е именно една истина.
Да, така се представя това пренесено в думи, както би могло да се яви някому. Обаче тези думи, тези слова принадлежат на мировите слова и макар ние да не ги чуваме с нашето обикновено съзнание, тези слова не са без значение за хората.
И прадревният възглед, който е произлязъл от едно инстинктивно ясновиждане, според който възглед светът е бил създаден от Словото, този възглед е именно една истина.
Обаче мировото Слово не е едно съчетание на срички, едно съчетание от малко срички, а мировото Слово е онова, което звучи от безброй и безброй същества, то звучи заедно от безброй същества. Безброй и безброй същества имат да кажат нещо и мировото Слово звучи заедно от тези безброй и безброй същества. Не общата абстрактна истина, че светът е роден от Словото, може да ни даде напълно цялостно това, а може да ни го даде цялостно само това, когато постепенно разберем, как мировото Слово е съставено в неговите различни нюанси от гласовете на отделните същества, така че тези различни нюанси звучат и говорят във великата хармония на светя и в мощната мирова мелодия, когато то твори.
към текста >>
Не общата абстрактна истина, че светът е ро
ден
от Словото, може да ни даде напълно цялостно това, а може да ни го даде цялостно само това, когато постепенно разберем, как мировото Слово е съставено в неговите различни нюанси от гласовете на отделните същества, така че тези различни нюанси звучат и говорят във великата хармония на светя и в мощната мирова мелодия, когато то твори.
Да, така се представя това пренесено в думи, както би могло да се яви някому. Обаче тези думи, тези слова принадлежат на мировите слова и макар ние да не ги чуваме с нашето обикновено съзнание, тези слова не са без значение за хората. И прадревният възглед, който е произлязъл от едно инстинктивно ясновиждане, според който възглед светът е бил създаден от Словото, този възглед е именно една истина. Обаче мировото Слово не е едно съчетание на срички, едно съчетание от малко срички, а мировото Слово е онова, което звучи от безброй и безброй същества, то звучи заедно от безброй същества. Безброй и безброй същества имат да кажат нещо и мировото Слово звучи заедно от тези безброй и безброй същества.
Не общата абстрактна истина, че светът е роден от Словото, може да ни даде напълно цялостно това, а може да ни го даде цялостно само това, когато постепенно разберем, как мировото Слово е съставено в неговите различни нюанси от гласовете на отделните същества, така че тези различни нюанси звучат и говорят във великата хармония на светя и в мощната мирова мелодия, когато то твори.
към текста >>
И когато хорът на Гномите прави да прозвучат думите "Стреми се да се събудиш", това е преда
ден
о само на езика на Гномите, преда
ден
о е това, което действува като сила, за да произведе човешката костна система, въобще двигателната система.
И когато хорът на Гномите прави да прозвучат думите "Стреми се да се събудиш", това е предадено само на езика на Гномите, предадено е това, което действува като сила, за да произведе човешката костна система, въобще двигателната система.
към текста >>
И когато Ундините извикват "Мисли в духа", те извикват преда
ден
о на езика на Ундините, онова, което се влива като мирово Слово в хората, за да изгради органите на обмяната на веществата.
И когато Ундините извикват "Мисли в духа", те извикват предадено на езика на Ундините, онова, което се влива като мирово Слово в хората, за да изгради органите на обмяната на веществата.
към текста >>
И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преве
ден
о на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
И това, което прозвучава като думи на съществата на огъня /Саламадрите/ от мировата огнена мантия в човека, когато насочваме нашето внимание върху това, то е онова, което се явява в отблясъка, в копието – представете си, то звучи от мировата огнена мантия! Тогава лъчезари силата на тези думи / "Приеми с любов силата на волята на Боговете"/.
И всяка нервно-сетивна система на човека, така да се каже всяка човешка глава е малкото, миниатюрно копие на това, което преведено на езика на съществата на огъня означава "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Тези думи "Приеми с любов силата на волята на Боговете" са онова, което действува във висшите субстанции на света и което, когато човекът минава през своето развитие между смъртта и едно ново раждане, преобразува онова, което той отнася през вратата на смъртта, в това, което по-късно се превръща в нервно-сетивните органи на човека.
към текста >>
Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето хо
ден
е, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш бу
ден
. /.
Това "Приеми с любов силата на волята на Боговете" е тихо творящото в главата. А именно стремящото се отдолу нагоре "Мисли в духа", течащото отгоре надолу "Живей като твориш дишащо съществувание", е онова, което тъче и живее заедно така, че си създава едно копие в начина, по който човешкото дишане преминава в човешкото действие в кръвта, преминава ритмично. И това, което посажда в нас органите на сетивата, то е онова, което се влива отгоре надолу: "Приеми с любов силата на волята на Боговете".
Това обаче, което действува в нашия вървеж, в нашето ходене, в нашето стоене на крака, в нашето движение на мишниците и ръцете, онова, което въобще довежда човека в проявите на неговата воля, то звучи в "Стреми се да се събудиш" /да бъдеш буден. /.
към текста >>
45.
10. ДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 9 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, трябва да бъде дове
ден
о в човека по-нататък до там, че да се получи следното.
Предположете, че приемаме в нас нещо минерално.
Всичко, което приемаме в нас като минерално вещество, трябва да бъде доведено в човека по-нататък до там, че да се получи следното.
Вие знаете, че имаме една собствена топлина. При здравия човек топлината на кръвта е около 37ºС. В топлината на кръвта имаме нещо, което надвишава средно външната топлина. Всичко, което приемаме като минерално вещество, трябва обаче да бъде изменено в нашия организъм така, че това, което в топлината на нашата кръв надвишава средната топлина на заобикалящия ни външен свят, което е по-високо от топлината на заобикалящата външна среда, тази превишаваща външната температура вътрешна топлина приема с удоволствие консумираното минерално вещество. Когато консумирате едно зрънце готварска сол, тази готварска сол трябва да бъде всмукана от Вашата собствена вътрешна топлина, а не от топлината, която тя има общо с външния свят.
към текста >>
Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тен
ден
ция да се превърнат в топлинен етер.
И нека отидем по-нататък, да отидем при растителните вещества, които човекът приема в себе си като храна. Човекът приема в себе си растителните вещества; той самият принадлежи на света, когато развива растителното също в себе си.
Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер.
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
към текста >>
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тен
ден
ция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние.
И нека отидем по-нататък, да отидем при растителните вещества, които човекът приема в себе си като храна. Човекът приема в себе си растителните вещества; той самият принадлежи на света, когато развива растителното също в себе си. Човекът съдържа в себе си минерални вещества, но тези минерални вещества проявяват постоянно тенденция да се превърнат в топлинен етер.
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние.
Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма. Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
към текста >>
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произве
ден
ото животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Растителните вещества проявяват в човека постоянно тенденция да се превърнат във въздушно състояние, в газово състояние. Така щото човекът има в себе си растителните вещества като въздухообразно царство. Всичко, което влиза в човека като растително вещество, или което той самият развива вътре в себе като вътрешен растителен организъм, трябва да се превърне във въздухообразно състояние, трябва да може да приеме вътре в него въздухообразна форма. Ако растителното вещество не приеме въздухообразна форма, ако организмът на човека е такъв, че вреди на растителното вещество и на всичко, което в него иска да бъде растително, да приеме въздухообразна форма, тогава човекът е болен. Всяко животинско вещество, което човекът приема в себе си като храна, или което той самият си образува като животинско, трябва да приеме в човека, поне в определено време, течна форма.
Човекът не трябва да има вътре в себе си нищо от животинското, нищо от вътрешно произведеното животинско, нито от това, което той приема от вън, което да не мине през процеса на превръщането в течна форма, което да приеме някога тази течна форма.
Ако човекът не е в състояние да превърне в течна форма собственото животинско вещество или приетото отвън животинско вещество, за да го превърне след това отново в твърда форма, тогава той е болен. Само това, което в човека ражда чисто човешката форма, което в човека произхожда от това, че той е едно изправено ходещо същество, че той има в себе си импулси да говори и мисли, само това, което прави от него истински човек, което го издига над животното, това може да премине в него в твърдата земна форма а това представлява само десет процента от целия човешки организъм само това трябва да приеме форма. Когато нещо от животинското или от растителното естество премине в човешката твърда форма, тогава човекът е болен.
към текста >>
Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произве
ден
ото животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Тази система на обмяната на веществата преработва това, което е човешка околна среда, в нещо човешко.
Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Всичко това съществува като тенденция в обмяна та на веществата. И в това отношение обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
към текста >>
Всичко това съществува като тен
ден
ция в обмяна та на веществата.
Тази система на обмяната на веществата преработва това, което е човешка околна среда, в нещо човешко. Всичко минерално започва да се приближава към топлинния етер, всичко растително започва да се приближава към въздухообразно-ухайното, всичко, което е животинско, а също собствено произведеното животинско започва да се приближава към течното състояние и образува като един вид организирана форма същинско човешкото, довеждайки го до твърдото състояние.
Всичко това съществува като тенденция в обмяна та на веществата.
И в това отношение обмяната на веществата е нещо, което е извънредно интересно.
към текста >>
И този етер, който бива постоянно произве
ден
от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм го
ден
да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса.
Физическата наука казва само: въглеродът бива издишван с въглеродната киселина /въглеродния двуокис/. Обаче това е само едната страна на целия процес. Човекът издишва въглеродната киселина, обаче въглеродът, който е съединен с кислорода, оставя в човешкия организъм етер. Този етер прониква в етерното тяло на човека.
И този етер, който бива постоянно произведен от въглерода, е онова, което прави сега човешкия организъм годен да се отвори за духовните влияния, да приеме астрално-етерните действия от Космоса.
Този етер, който въглеродът оставя в човешкия организъм, привлича космическите импулси, онези космически импулси, които отново действуват формиращо върху човека, подготвят например неговата нервна система, за да може тя да стане носител на мислите. Този етер трябва постоянно да прониква нашите сетива, например нашите очи, за да могат очите да виждат, за да могат очите да приемат външния светлинен етер. Следователно ние дължим на въглерода това, че имаме в нас една етерна подготовка, която ни прави способни да се отворим за действията на духовните сили на света.
към текста >>
Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произве
ден
а в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си.
Всичко това се подготвя още в системата на обмяната на веществата. Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба.
Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си.
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека. Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен.
към текста >>
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предви
ден
а в космическа връзка за храненето на човека.
Всичко това се подготвя още в системата на обмяната на веществата. Обаче системата на обмяната на веществата като човешка система е поставена в целия Космос така, че тя не може да съществува сама за себе си. Системата на обмяната на веществата не може да съществува сама за себе си. Ето защо тя е била образувана в човека като една трета система в нейната заложба. Първата заложба за нервно-сетивната система е била образувана през време на Сатурновата епоха, втората заложба за ритмичната система през време на старата Слънчева епоха и едвам след като тези други системи са съществували вече, можа да бъде произведена в човека системата на обмяната на веществата, защото тази система не може да съществува сама за себе си.
Системата на обмяната на веществата, ако оставим настрана първо волевите движения, е предвидена в космическа връзка за храненето на човека.
Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата.
към текста >>
Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблю
ден
ие на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти?
Обаче това хранене на може да съществува само за себе си. Човекът се нуждае от това хранене, но то не може да съществува за себе си. Защото ако проучим системата на обмяната на веществата при човека за себе си. Вие ще видите в следващите сказки, колко необходимо е това отново за човешкия организъм, тя е постоянно проникната от всевъзможни наклонности да направи човека болен. И произходът на вътрешните болести, които следователно не възникват чрез външни наранявания, ние трябва да търсим винаги този произход в системата на обмяната на веществата.
Ето защо който иска да проведе едно действително рационално наблюдение на болестите, той трябва да изходи от системата на обмяната на веществата и трябва да запита относно това всяко отделно явление на системата на обмяна на веществата: На какъв път си ти?
Защото ако вземем всички явления от приемането на храната в устата, от преработването на храната, като превръщаме в нас различните вещества в скорбяла и захар и т.н., ако вземем обвиването на храната в устата с птиалина, ако отидем по-нататък, ако вземем обработването на храната от пепсина в стомаха, ако отидем по-нататък и вземем отново обработването на продуктите на обмяната на веществата в храносмилателната система, при тяхното преминаване в лимфатичната система, при тяхното преминаване в кръвта, тогава трябва да обследваме всеки отделен процес, а това са безброй процеси, с които имаме работа. Смесването на продуктите на обмяната на веществата с излъчванията на панкреатичната жлеза, която се прибавя след това, смесването на веществата с излъчванията на жлъчката, ние трябва да питаме всеки отделен процес, какво искаш ти всъщност? И всеки отделен процес ще ни отговори: Ако съм сам, тогава аз съм един такъв процес, който непрестанно прави човека болен. Никой процес на обмяната на веществата не трябва да стига до край в човешката природа, защото всеки процес на обмяната на веществата, ако стигне до край, прави човека болен. Човешката природа е здрава е само тогава, когато процесите на обмяната на веществата биват спрени на определена степен.
към текста >>
Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил ро
ден
като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие.
Но сега искаме да го разгледаме временно като факт, искаме да обърнем внимание върху това, че подробностите в процесите на обмяната на веществата, когато ги проследим вътрешно в тяхната същност, биха отговорили: Ние сме на път да направим да заболее целият организъм. Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси.
Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар. Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас.
към текста >>
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил ро
ден
по отношение на неговата собствена природа като лекар.
Всеки процес на обмяната на веществата, ако бъде продължен, пра ви организма болен. Ако въобще в човека трябва да съществува обмяна на веществата, трябва да съществуват други процеси, които трябва да са били развити по-рано в техните заложби. А това са процесите, които съществуват в кръвообращението; това са процесите на кръвообращението. Процесите на кръвообращението съдържат постоянно лекуващи процеси. Така щото човекът трябва и може да бъде описан фактически също и така, че кажем: През време на старото Лунно развитие човекът е бил роден като пациент и преди него и в самия него е бил изпратен в неговата собствена природа лекарят през време на старото Слънчево развитие.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар.
Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас. Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
към текста >>
Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде да
ден
о на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
През време на старото Слънчево развитие човекът е бил роден по отношение на неговата собствена природа като лекар. Випо е много предвидлива в развитието на света, че лекарят се родил преди пациента, защото през време на старото Лунно развитие в човека е бил прибавен самият пациент. И ако искаме да опишем правилно човека, ние трябва да се издигнем от процесите на обмяната на веществата до процесите на кръвообращението, естествено до всичко онова, което лежи на основата на кръвообращателните процеси като импулси. Едното вещество произвежда по-бързо, другото по-бавно кръвообращение в най-широкия смисъл. Ние имаме също съвсем малки процеси на кръвообращението в нас.
Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н.
И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението. Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате. Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута. Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година.
към текста >>
Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на
ден
, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година.
Вземете някое минерално вещество, вземете златото, вземете медта, ако то бъде дадено на човека вътрешно по един или друг начин, било чрез инжекция или бъде внесено по някой друг начин, всяко едно от тези вещества става повод в кръвообращението да се оформи нещо, да се измени нещо, да действува оздравяващо и т.н. И това, което трябва да познаваме, за да можем да вникнем с погледа в същинските лечителни процеси на човека, то е това, какво произвежда в човека всяко отделно вещество на заобикалящия човека свят по отношение измененията на кръвообращението. Така щото можем да кажем: Кръвообращението е един непрестанен лечителен процес. Можете, бих могъл да кажа, да изчисли това, ако искате. Помислете върху това което Ви казах: Човекът има средно осемнадесет вдишвания в минута.
Това дава в извънредно редовно приспособяване към Космоса толкова вдишвания на ден, колкото съдържа обръщателният ритъм на Слънцето при неговото минаване през Слънчевата година.
А точката, в която Слънцето изгрява в началото на пролетта изминава целия зодиак в течение на 25920 години. В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата. Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят.
към текста >>
Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на
ден
.
В неговата средна възраст човекът прави дневно средно 25920 вдишки. Ударите на пулса са четири пъти повече. Другото кръвообращение, повече вътрешно кон центрираното кръвообращение, е повлияно от обмяната на веществата. Дихателното обръщение е това, което отговаря на външното съобщение на човека с външния свят, което е взаимоотношението с външния свят. Този ритъм на дишането трябва постоянно да обуздава ритъма на кръвообращението, за да бъде то четири пъти повече в сравнение с броя на вдишванията и да запази постоянно този ритъм.
Иначе човекът ще стигне със своето кръвообращение в един съвсем нередовен ритъм, а редовният ритъм трябва да бъде именно 103600 пулса на ден.
Ако кръвообращението не спазва този ритъм, това би било нещо, което не отговаря на нищо в Космоса. Тогава човекът би се откъснал от Космоса. Неговата обмяна на вещества го откъсва от Космоса, прави го чужди на Космоса, а ритъмът на дишането постоянно го възвръща в Космоса. В това деление и това обуздаване на ритъма на кръвообращението от ритъма на дишането Вие виждате първичния лечителен процес, който постоянно се извършва в човека. Обаче с всяко вътрешно лечение трябва да се дойде в помощ, на дихателния процес, който се продължава по определен начин в цялото тяло, трябва да му се дойде в помощ така, че той да обуздава навсякъде в човека процеса на кръвообращението, да го доведе до общите отношения на Космоса.
към текста >>
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тен
ден
цията да се разболее и в неговия сре
ден
организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тен
ден
цията да остава здрав.
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система. Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос.
към текста >>
И тъй като в нашия сре
ден
организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система.
Така щото можем да кажем: От храненето ние преминаваме в лечението, като човекът имат постоянно от долу нагоре тенденцията да се разболее и в неговия среден организъм, в организма на кръвообращението трябва постоянно да развива тенденцията да остава здрав.
И тъй като в нашия среден организъм се раждат постоянно импулсите на оздравяването, тези импулси оставят именно в посоката на нервно-сетивната система в главата нещо; и като трето нещо ние стигаме тогава до тази нервно-сетивна система.
Какви сили намираме ние в нервно-сетивната система? В нервно-сетивната система намираме онези сили, които така да се каже лекарят в нас оставя след себе си. От една страна той действува оздравяващо надолу върху процеса на обмяната на веществата. Но като действува оздравяващо върху процеса на обмяната на веществата, той прави нещо, което подлежи на едно отсъждане в целия Космос. И аз не Ви казвам нещо фантастично, а Ви казвам нещо, което е пълна действителност: Този процес, който прави, щото в нас постоянно да стават в долния организъм процеси на оздравяване, предизвиква задоволството на висшите йерархии.
към текста >>
И когато сега описваме човека минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да кажем: Човекът е първо дух ро
ден
от Космоса, който развива в себе си лечителя, който чрез това може да приеме после космическия пациент.
И когато сега описваме човека минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да кажем: Човекът е първо дух роден от Космоса, който развива в себе си лечителя, който чрез това може да приеме после космическия пациент.
И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек.
към текста >>
И чрез съвместното действие на всичко това бива създа
ден
о после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек.
И когато сега описваме човека минаващ, през Сатурновото, Слънчевото и Лунното развитие, ние трябва да кажем: Човекът е първо дух роден от Космоса, който развива в себе си лечителя, който чрез това може да приеме после космическия пациент.
И чрез съвместното действие на всичко това бива създадено после на Земята това, което на тази Земя е намиращият се във волево движение човек.
към текста >>
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тен
ден
цията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния.
Обаче процесите на обмяната на веществата трябва да бъдат първо проучени от една рационална система на медицината, те трябва да бъдат проучени така, че в тях да се долавя постоянно тенденцията, как те клонят към предизвикване на болестните състояния.
Така щото една днешна система на медицината, която може да бъде установена, трябва да започне напълно с нормалните процеси на обмяната на веществата, въобще със системата на обмяната на веществата, и от там трябва да бъде почерпено познанието за възможността, по която вътрешните болести могат да се родят от обмяната на веществата. Тогава чрез едно интимно познание на ритмичните процеси и тяхното действие трябва да се получи същинското лечение. Така че при една днешна система на медицината трябва да се за почне с проучването на процесите свързани с обмяната на веществата и от там трябва да се премине към всичко, което може да стане в областта на ритмичните процеси в човека. След това, бих могъл да кажа, ще се постигне едно увенчание на цялото, като се покаже, как едно здравословно развитие на духовните заложби на човека предполага познанието на онова, което идва от лечебните сили. Днес не можете да намерите никаква педагогика, т.е.
към текста >>
Вие виждате следователно също, как днес трябва да бъде създа
ден
а една система на медицината от едно общо познание на човека.
Вие виждате следователно също, как днес трябва да бъде създадена една система на медицината от едно общо познание на човека.
Това чувствуват някои хора. Обаче ще бъде постигнато нещо само тогава, когато бъде фактически развита една такава система на медицината. Ако разгледате днес ръководства по лечебното изкуство, ще видите, че не се започва със системата на обмяната на веществата или това се прави само в редки случаи. Но от това трябва да се изходи, иначе не може да се познае, в какво се състои въобще естеството на болестта.
към текста >>
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвър
ден
о в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган.
Обгърнете с поглед първо кръвта съвсем отделно от останалия човешки организъм, как тя тече през артериите, обгърнете с поглед формата, да речем следователно, системата на артериите и това, което се присъединява към нея като система на мускулите, като костна система и така нататък, следователно това, което е твърдо образуване, и това, което тече като течно вещество през него. Останете при течното състояние, при кръвта; в човешкия организъм съществуват също и други течности, но останете при кръвта. В тази течаща течност, какви процеси стават непрестанно в нея? В нея непрестанно стават процеси.
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган.
В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е. на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
към текста >>
на втвър
ден
ите места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
Същите процеси, които стават в течната кръв, могат да обхванат към някои страни това, което е преграда или скеле или втвърдено в човека, тогава това, което принадлежи на кръвта, се намира в стените на кръвоносните или на други съдове или в мускулите или някъде в костите или в някой обвиващ орган. В какво се превръща то там? То се превръща в импулс на възпалителните явления. Това, което намираме тук или там като импулси на възпалителните явления, ние го намираме постоянно като нормални про-цеси в течната кръв. Това, което се явява като възпаление, това са процеси проникнали на неподходящи места, т.е.
на втвърдените места, процеси, които трябва постоянно да стават в течащата кръв.
Един абсолютно нормален, здравословен процес разместен, поставен на друго място, на което той не принадлежи, е един процес причиняващ заболяване. И определени болести на нервната система се състоят именно в това, че нервната система, която в цялата нейна организация е полюсно противоположна на кръвната система, трябва да изпита проникването в нея на нормалните процеси на кръвта. Когато процесите, които са нормални процеси в кръвоносните съдове, проникнат в нервните пътища, и това става при най-лекото проникване, тогава нервните пътища са обхванати от възпаления, които се намират съвсем в началото на възпалението, и ние получаваме различните форми на болна та нервна система.
към текста >>
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изгра
ден
а педагогика е едно безсмислие.
Вие виждате, тук ние отново навлизаме в една област на терапията, на процесите на лечението. Всичко това Ви показва, как в човека трябва да бъде налице всичко: там трябва да съществува най-често болното, за да може да съществува на друго място здравото. То е стигнало само на едно погрешно място чрез един не правилен процес. Човекът не би могъл да съществува, ако той не би могъл да получи възпаления, защото силите предизвикващи възпалението трябва постоянно да съществуват в кръвта. Така мислех аз нещата, когато казах: От едно действително познание на човека трябва да се ражда всичко, което човекът добива всъщност като познание.
От това Вие виждате, в какво се крият причините, поради които една абстрактно изградена педагогика е едно безсмислие.
В същност педагогиката трябва да се развива така, че навсякъде да се изхожда от определени патологични процеси в човека и от възможността за тяхното излечение.
към текста >>
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно прове
ден
о в педагогическото изкуство.
Когато познаваме една болест на мозъка и възможността за излекуване на болестта на мозъка, тогава в третирането на мозъка имаме грубо взето самопонятно е, че погледнато от друга страна това е също нещо тънко, обаче поради факта, че това е един физически процес, аз казвам "грубо" тогава в третирането на мозъка имаме това, което трябва да бъде точно правилно проведено в педагогическото изкуство.
Ето защо положението е такова, че всъщност, когато се устройва веднъж един действителен педагогически семинар, на учителите трябвало да се изнася нещо патологично-терапевтично: тогава те биха школували тяхното мислене при нещо по-нагледно, понеже се корени повече в материалното, биха школувани тяхното мислене по-нагледно за това, което трябва да разберат в същинската педагогика. И отново няма нищо по-полезно за терапията, а именно за терапията на вътрешните болести, освен когато се знае, как това или онова действува в педагогическото художествено третиране. Защото когато намерим мостовете към материалното, тогава от начина, по който трябва да третираме педагогическото, намираме също лечебното средство.
към текста >>
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тен
ден
ции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения.
към текста >>
От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тен
ден
цията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището.
От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото.
И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта. И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес. Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек.
към текста >>
И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един ме
ден
процес.
Когато например намерим правилните педагогически средства, за да посрещнем педагогически определени явления на инертност при децата, които произхождат от смущения в системата на храносмилането, тогава получаваме твърде забележителни вътрешни тенденции, ако живеем действително в педагогиката, естествено не и тогава, когато изучаваме нещата външно и в същност, когато са свършили учебните занятия, на драго сърце седим вечерта в "общинската кръчма" и забравяме, какво става в училището. От начина на третиране, който прилагаме към едно такова дете, получаваме тенденцията да виждаме цялото действие на процесите на главата, цялата връзка на процесите на главата и на процесите в долната част на тялото. И когато след това отново проучваме в минералогията например процесите, които стават в медта, когато медта образува това или онова в земната област; тогава положението е почти такова, че във всичко, което медта извършва, когато се превръща в тази или онази медна руда, че в това превръщане на медта в медна руда или в други руди нещата ни се представят така, че можем да кажем: Тук силата на медта прави в Земята това, което ти правиш като педагог с момчето или с момичето! Ние виждаме формено едно копие на това, кое то самите правим, в процесите на медта.
И извънредно хубаво е да си създадем като педагог една интуитивна, една чувствена и инстинктивна яснота върху това, което вършим, за да излезем след това очарован в природата и да видим, как там навън природата действува педагогически в голям мащаб; как навсякъде, където би станало нещо лошо чрез един варов процес, е вложен по някакъв начин един меден процес.
Да, в тези процеси на медта, в тези процеси на образуването на руди сред другите земни процеси се крият постоянни лечения. И очарователно е, когато намираме пиритни руди или нещо друго, да си кажем сега: Това е точно така, като че третираме по правилен начин един човек. Тук духовете на природата, започвайки от йерархиите надолу до духовете на елементите, за които аз Ви говорих, третират като лечители това, което би могло да се яви също в живота като смущаващи, предизвикващи болести процеси. Тогава ние не правим вече нищо друго, освен едно прочитане. Защото когато виждаме, какво става там навън, когато след това прилагаме като лечително средство това или онова вещество, или го преработваме като лечително вещество, тогава ние просто заставаме и се питаме: къде се явява желязото?
към текста >>
46.
11. ЕДИНАДЕСАТА СКАЗКА: Дорнах 10 ноември 1926 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвър
ден
о в земната форма.
Следователно представете си ако назовем в древния смисъл топлината с името огън, ние можем да кажем: Това, което човекът приема в себе си като минерално вещество, то бива повдигнато в него до огненото естество. Огненото естество е склонно да приеме в себе си влиянията на висшите йерархии и този огън се влива след това отново във всички вътрешни области на човека и като се втвърдява отново образува онова, което в човека е материалната основа на отделните органи. Нищо, което човекът приема в себе си, не остава така, както то е, нищо не остава земно.
Всичко се превръща, именно от минералното царство, превръща се до там, че може да приеме в себе си космическото духовно естество и след това с помощта на космическото духовно естество бива отново втвърдено в земната форма.
към текста >>
А сега представете си, аз минавам през сту
ден
ината и понеже сту
ден
ината е толкова голяма, или понеже сту
ден
ината съществува в подвижния въздух или във въздушното течение, аз не съм в състояние да превърна така бързо, колкото е необходимо, топлината на света в моя собствена топлина.
А сега представете си, аз минавам през студенината и понеже студенината е толкова голяма, или понеже студенината съществува в подвижния въздух или във въздушното течение, аз не съм в състояние да превърна така бързо, колкото е необходимо, топлината на света в моя собствена топлина.
При това аз стигам до опасността да бъда стоплен от топлината на света, както едно парче дърво или даже един камък, които биват затоплени отвън. Това не трябва да става. Аз не трябва да бъда изложен на опасността, да оставя да се влее в мене външната топлина както един предмет. Аз трябва да бъда в състояние във всеки момент да обхвана веднага от местата на моята кожа топлината и да я превърна в моя собствена топлина. Ако не съм в състояние да сторя това, явява се простудяването.
към текста >>
Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завла
ден
и от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното.
Ние виждаме през пролетта една теменужка, или ако щете кокичето или момината сълза или някое жълто цъфтящо растенийце, и сме завладени от това, като че всички цъфтящи през пролетта растения биха искали да ни кажат: О, човече, колко чисто и невинно можеш ти всъщност да насочиш твоите желания към духовното.
Духовната природа на желанието, бих могъл да кажа потопената в религиозно чувство природа на желанието се развива и разцъфтява от всеки пролетен цвят.
към текста >>
И онова, което бе създа
ден
о тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
Във времето, когато Луната още е била свързана със Земята, закотвените в Луната сили действували в земното тяло така силно, че правеха растенията да се превърнат почти само в корен. Когато Луната още беше свързана със Земята и Земята имаше още едно съвършено друго вещество, кореновото естество се разпростираше мощно надолу. И можем да представим това така, че кажем: кореновото естество на растението се разпростираше мощно надолу и нагоре растенията само надникват навън във Вселената /нарисувано е/. Бих могъл да кажа, растенията покарваха само като тънки косъмчета своите филизи навън към Вселената. Така че имаме чувството: през времето, когато Луната още беше свързана със Земята, тази Луна, нейните си ли обвързваха растителния свят към Земното.
И онова, което бе създадено тогава в растенията, то остана тогава като заложба в естеството на корена.
към текста >>
Така щото отделянето на Луната от Земята бе така да се каже един вид освобож
ден
ие за растителното царство, едно истинско освобож
ден
ие.
Обаче от онова време насам, когато Луната напусна Земята, в съществуващите по-рано само малки, незначителни филизи се разви копнежът към мировите ширини, към светлите простори на Вселената и се роди естеството на цветовете, на цветята.
Така щото отделянето на Луната от Земята бе така да се каже един вид освобождение за растителното царство, едно истинско освобождение.
към текста >>
Животното има своя гръбначен стълб успоре
ден
на земната повърхност.
И ако преминем към животинското естество, ние трябва да бъдем наясно, че самото животинско естество има първо храносмилането, че животинското естество приема първо растителното естество. Нека насочим поглед върху животните хранещи се с растения. Животното приема в себе си растението. Това е отново един сложен процес, защото когато животното приема в себе си растението, животното не може да противопостави на растението никаква човешка форма. Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу.
Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност.
Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението. И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява. Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е да
ден
о обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Ето защо в животното растението не може да се обърне от долу нагоре и отгоре на-долу. Животното има своя гръбначен стълб успореден на земната повърхност. Поради това онова, което иска да стане при храносмилането, се превръща в животното напълно в безредие. /Нарисувано е./ Долното иска да отиде нагоре и горното надолу, и този процес се задържа, спира, задържа се в самия себе си, така че животинското храносмилане е нещо съществено различно от човешкото храносмилане. При животинското храносмилане се заприщва онова, което живее в растението.
И последствието от това е, че в животното на растителното естество е дадено обещанието: ти трябва да се задоволиш с твоя копнеж към мировите простори обаче това обещание не се изпълнява.
Растението бива отново хвърлено към земята.
към текста >>
Онова обаче, което аз исках именно да покажа, беше, че ние трябва да доведем минералните вещества в на шия организъм до формата на топлинния етер, за да могат те да приемат духовното; след това човекът бива изгра
ден
от минералното, след приемането на духовното.
Онова обаче, което аз исках именно да покажа, беше, че ние трябва да доведем минералните вещества в на шия организъм до формата на топлинния етер, за да могат те да приемат духовното; след това човекът бива изграден от минералното, след приемането на духовното.
към текста >>
/Нарисувано е./ Тук онова, което са формиращите сили, трябва да бъде възбу
ден
о отвън.
Видите ли, главата е затворена наоколо. В тази глава се намират детските импулси за формирането на тялото. В останалото тяло, там ние имаме вътрешностите, а формиращите сили са навън.
/Нарисувано е./ Тук онова, което са формиращите сили, трябва да бъде възбудено отвън.
Когато внасяме в главата мляко, тези формиращи сили биват възбуждани, докато сме още дете. Когато не сме вече дете, те не съществуват вече там. Какво трябва следователно да направим тогава, за да можем да възбудим тези формиращи сили повече от вън?
към текста >>
47.
12. ДВАНАДЕСЕТА СКАЗКА: Дорнах, 11 ноември 1923 г.
GA_230 Човекът като съзвучие на творящото образуващото и формиращото мирово слово
Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат дове
ден
и до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното.
Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат доведени до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното.
Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
към текста >>
Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според да
ден
ите там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
Когато виждаме, как външно природното бива преобразено в човешкия организъм, например бива преобразено така коренно както минералните вещества, които трябва да бъдат доведени до състоянието на топлинния етер, тогава ние намираме също, как онова, което живее в природните царства, в организираните хора, се свързва с духовното.
Когато си пред ставим, както често пъти разбираме в обикновените ръководства по анатомия и физиология според дадените там изображения: човекът е една твърда форма и приема след това външните съставни части на природата, държи ги в себе си почти неизменени, тогава винаги ще страдаме от липсата на един мост, който трябва да бъде хвърлен от това, което се намира в природния човек, до това, с което човекът е свързан в същност съобразно неговата душевна природа.
към текста >>
Все повече и повече е отстъпило на за
ден
план първо началното елементарно чувствуване на морално-духовното в човешкото същество.
Духовно-морално това са останали и станали в същност за модерната цивилизация повече или по-малко понятия, които представляват нещо конвенционално.
Все повече и повече е отстъпило на заден план първо началното елементарно чувствуване на морално-духовното в човешкото същество.
Модерната цивилизация насочва човека например още съгласно неговото възпитание все повече и повече към това, да задава въпроса: Кое е полезно? Кое е било конвенционално установено? Що е заповед? Що е закон? И така нататък.
към текста >>
Като същински извори на морално-духовното в човечеството съществува само онова, което можем да наречем разбиране на човека, взаимно разбиране на хората, и изгра
ден
ата върху това разбиране на хората човешка любов.
Като същински извори на морално-духовното в човечеството съществува само онова, което можем да наречем разбиране на човека, взаимно разбиране на хората, и изградената върху това разбиране на хората човешка любов.
Можем да се оглеждаме колкото повече е възможно в раждането на духовно-моралните импулси на хората, доколкото тези импулси играят роля в социалния живот, навсякъде ще намерим, че там, където тези морални импулси са произлезли елементарно от човечеството, те са произлезли от разбирането на хората, от човешка любов. Тези последни фактори са истинският тласкащ елемент на социално-духовно-моралното на човечеството. И всъщност човекът, доколкото той едно духовно същество, живее между другите хора само от това, че той развива човешко разбиране и човешка любов.
към текста >>
Когато разглеждаме днес общо приетата наука, ние стигаме до там, когато разглеждаме човека създа
ден
ата от Бога душа има в същност заложбите за човешко разбиране и човешка любов ни стигаме до там да запитаме: Защо тези две способности не действуват като нещо самопонятно в социалния ред?
Видите ли, това е един въпрос, който от всички хора е занимавал именно най-много посветените. Във всички времена, в които науката на посвещението е била нещо първично, тя е считала това именно като един от нейните най-важни въпроси. Обаче когато тази наука на посвещението е била нещо първично, тя притежаваше още определени средства да стигне до разрешението на този въпрос.
Когато разглеждаме днес общо приетата наука, ние стигаме до там, когато разглеждаме човека създадената от Бога душа има в същност заложбите за човешко разбиране и човешка любов ни стигаме до там да запитаме: Защо тези две способности не действуват като нещо самопонятно в социалния ред?
От къде идват следователно човешката омраза и човешкото неразбиране? И ако не можем да ги търсим в духовното, в душевното естество, това човешко неразбиране и тази човешка омраза, ние трябва да ги търсим тогава естествено във физическо-телесната природа.
към текста >>
Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изгра
ден
о от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога.
Чрез една такава критика на езика човек стига до възможността да направи да се изпари напълно в само абстрактните мисли духът, който и без това вече е достатъчно изтънял. Проникнатата от инстинктивното ясновиждане наука на посвещението виждаше духовното не в абстрактните мисли. Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността. В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат.
Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога.
Но скелетът не е нещо подобно. Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите.
към текста >>
Както видяхте, скелетът е изгра
ден
чрез това, че минералните вещества биват дове
ден
и до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите.
Тя виждаше духовното във форми, в това, което е образно, което само можеше да говори, да звучи. Чрез това, че духовното беше виждано в нещо живо, също физическото, костта, кръвта можеха да бъдат виждани в духовността. В науката на посвещението не съществуваха тези мисли, тази представа за скелета, които днес хората имат. Днес този скелет е нещо, който се разглежда като нещо изградено от един изчисляващ архитект за анатома или за физиолога. Но скелетът не е нещо подобно.
Както видяхте, скелетът е изграден чрез това, че минералните вещества биват доведени до състоянието на топлинния етер, че в топлинния етер действуват силите на духовните йерархии и след това от него се образуват формите на костите.
към текста >>
Защото по отношение на човешката форма, каквато тя стои пред на шия поглед от гледна точка на анатомията и физиологията, човек забелязва: тя е изгра
ден
а от духовния свят от два елемента, които са моралната сту
ден
ина и омраза.
Обаче тогава, когато можем да гледаме така човешкия физически орга.низъм, тогава забелязваме нещо, съзираме нещо, което принадлежи в онази област, за която посветените от всички времена т.е. онези, които действително са били такива са казвали: Щом човек прекрачи прага в духовния свят, той забелязва тогава нещо, което е страшно, което отначало никак не може да бъде понесено лесно. Хората искат да бъдат приятно засегнати от това, което им изглежда, че заслужава те да се стремят към него. Но положението е такова, че човек трябва да мине през страшното, когато иска да се запознае с духовната действителност, т.е. въобще с истинската действителност.
Защото по отношение на човешката форма, каквато тя стои пред на шия поглед от гледна точка на анатомията и физиологията, човек забелязва: тя е изградена от духовния свят от два елемента, които са моралната студенина и омраза.
към текста >>
Обаче в нашите твърди съставни части на организма носим моралната сту
ден
ина.
Ние носим действително в душата заложбата за човешката любов, и за онази топлота, за онази морална топлота, която разбира другия човек.
Обаче в нашите твърди съставни части на организма носим моралната студенина.
Това е онази сила, която от духовния свят замесва така да се каже нашия физически организъм. И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер.
към текста >>
И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи сту
ден
ината.
Ние носим действително в душата заложбата за човешката любов, и за онази топлота, за онази морална топлота, която разбира другия човек. Обаче в нашите твърди съставни части на организма носим моралната студенина. Това е онази сила, която от духовния свят замесва така да се каже нашия физически организъм. И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта.
И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината.
Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер. Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>
Аз ще говоря винаги за сту
ден
ина, разбирам моралната сту
ден
ина, която обаче може да премине във физическата сту
ден
ина по околния път чрез топлинния етер.
Обаче в нашите твърди съставни части на организма носим моралната студенина. Това е онази сила, която от духовния свят замесва така да се каже нашия физически организъм. И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината.
Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер.
Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората. И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>
Там долу в нашето подсъзнание седят моралната сту
ден
ина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната сту
ден
ина и омразата към хората.
Това е онази сила, която от духовния свят замесва така да се каже нашия физически организъм. И ние носим в нас импулса на омразата. Този импулс е онова, което от духовния свят произвежда обръще-нието на кръвта. И докато ходим през света може би с една много любеща душа, с една душа, която жадува за човешко разбиране, за разбиране на хората, трябва да забележим, че долу в подсъзнанието, там, където душата се влива и изпраща своите импулси в тялото, за да можем въобще да носим на себе си едно тяло, седи студенината. Аз ще говоря винаги за студенина, разбирам моралната студенина, която обаче може да премине във физическата студенина по околния път чрез топлинния етер.
Там долу в нашето подсъзнание седят моралната студенина и омразата и човекът внася лесно в своята душа това, което седи в неговото тяло, така щото неговата душа може да бъде така да се каже заразена от неразбирането на хората, а това е резултатът на моралната студенина и омразата към хората.
И понеже това е така, човекът трябва да възпита всъщност в себе си морална топлота, т.е. разбиране на хората и любов към хората, трябва да възпита първо в себе си тези качества, защото те трябва да победят това, което идва от тялото.
към текста >>
Импулсите на сту
ден
ината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
Но не може да се отрече това се представя с цялата яснота на духовния поглед, че с нашето време, с нашата цивилизация, която е започнала петнадесетото столетие и от една страна е станала интелектуална, а от друга страна материалистична, не може да се отрече, че в основата на душите съществува много човешко неразбиране и много човешка омраза. Такъв е случаят много повече отколкото се вярва. Защото ние забелязваме в същност, колко много неразбиране на хората и омраза към хората съществува в подсъзнание то само тогава, когато човекът е минал през вратата на смъртта. Тогава той извлича своето душевно-духовно естество от физическо-телесното естество. Той оставя на Земята физическо-телесното естество.
Импулсите на студенината, импулсите на омразата се показват тогава като чисто природни сили, те са тогава чисто природни сили.
към текста >>
Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съж
ден
ие, едно морално съж
ден
ие, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съж
ден
ие.
Нека разгледаме мъртвия труп. Нека разгледаме с духовните очи етерния труп.
Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение.
Това, което се крие там като морална природа, то се е превърнало в природни сили. Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя живот и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта. И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло. Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по отношение на хората, които са се настанили в душата. Аз казах, че може да се забележи колко много се е посадило в човека от човешкото неразбиране и от човешката омраза в нашата цивилизация от различни неща, за които ще има още да говорим, че това може да се забележи едвам когато виждаме човека да мине през вратата на смъртта.
към текста >>
Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на сту
ден
ината по отношение на хората, които са се настанили в душата.
Нека разгледаме с духовните очи етерния труп. Там ние можем да видим нещо, което не предизвиква вече едно човешко съждение, едно морално съждение, също както растението, камъкът не предизвикват едно морално човешко съждение. Това, което се крие там като морална природа, то се е превърнало в природни сили. Обаче човекът е всмукал много нещо от това през време на своя живот и той го взема със себе си когато преминава вратата на смъртта. И така Азът и астралното тяло се оттеглят /от физическото и от етерното тяло/ и като се оттеглят по този начин те вземат със себе си това което през време на живота е останало незабелязано, защото постоянно е било потопено във физическото тяло.
Този Аз и това астрално тяло вземат със себе си в духовния свят всички импулси на човешката омраза и на студенината по отношение на хората, които са се настанили в душата.
Аз казах, че може да се забележи колко много се е посадило в човека от човешкото неразбиране и от човешката омраза в нашата цивилизация от различни неща, за които ще има още да говорим, че това може да се забележи едвам когато виждаме човека да мине през вратата на смъртта.
към текста >>
И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съж
ден
ието, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз.
Ако искаме да знаем, от какво произхождат те, достатъчно е да насочим само поглед върху дневния живот. Хората минават един покрай друг, като обръщат малко внимание на това, какви особености има другият. Не са ли днес по-голяма част от хората така устроени, че всеки намира за правилно и добро това, какъв е той самият?
И щом другият е различен, той не гледа с любов към този другия, а стига само до съждението, че тоя не трябва да бъде такъв, при което накрая в повечето случаи зад всичко това се крие мисълта, която го кара да си каже: тоя би трябвало да бъде такъв, какъвто съм аз.
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората. В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек. Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов.
към текста >>
И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална сту
ден
ина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
Тази мисъл не стига винаги до неговото съзнание, но тя се крие именно в обществените отношения, в социалните отношения на хората. В онова, което днес се проявява, бих могъл да кажа във формата на човешкия език, на човешкия говор, живее толкова малко от това, което е разбиране на другия човек. Хората бучат навън в света, както си представят, че трябва да бъде човекът, при което в повечето случаи зад това не се крие нищо друго, освен това: каквито сме ние самите, такива трябва да бъдат всички хора. Ако тогава идва някой, който е напълно различен, той е тогава един враг, един човек, против който се проявява антипатия, макар и това даже стига напълно до съзнанието на този, който оценява по този начин другите. Тук липсва разбиране на хората, липсва морална топлота, липсва любов.
И в същия размер, в който тези качества липсват, когато човекът минава през вратата на смъртта заедно с него отиват в духовния свят морална студенина, омраза към хората и го възпират там в неговото развитие.
към текста >>
В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него сту
ден
ината, която иде от човешкото неразбиране.
Но тъй като по-нататъшното развитие на човека не е само негова собствена цел, а неговото по-нататъшно развитие е цел на целия миров ред, на пълния с мъдрост миров ред, там той намира първо съществата на третата йерархия Ангелите, Архангелите и Архаите.
В първото време, след като човекът е минал през вратата на смъртта в света, който съществува между смъртта и едно ново раждане, тези Същества се наклоня ват към човека и изпълнени с милост отнемат от него студенината, която иде от човешкото неразбиране.
И ние виждаме, как Съществата на третата йерархия се натоварват с това, което човекът им занася по този на чин в духовния свят, когато той минава през вратата на смъртта.
към текста >>
да бъде заличен, ако преди това, благодарение на милостта на Съществата от третата и втората йерархия, от него не биха били отнети моралната сту
ден
ина и човешката омраза.
Междувременно обаче човекът е стигнал тогава в онази област между смъртта и едно ново раждане, която е обиталище на Съществата на първата йерархия Серафими, Херувими и Престоли: това, което аз нарекох в моите мистерийни драми среднощният час на духовното съществуване. Човекът не би могъл никак да мине през тази област на Серафимите, Херувимите и Престолите, без да бъде напълно унищожен, т.е.
да бъде заличен, ако преди това, благодарение на милостта на Съществата от третата и втората йерархия, от него не биха били отнети моралната студенина и човешката омраза.
И така ние виждаме, как човекът, за да може той да се свърже с онези импулси, които могат да допринесат за неговото по-нататъшно развитие, трябва първо да натовари Съществата на по-висшите йерархии с това, което той занася от своята физическа и етерна природа, на която то принадлежи, в духовните светове.
към текста >>
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална сту
ден
ина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна сту
ден
ина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна сту
ден
ина, която съществува там горе.
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе.
Когато човек има пред себе си и двете, той може да ги сравни. Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
към текста >>
Когато човекът бива освобо
ден
по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
Без съмнение, когато човек прозре всичко това, когато види, как тази морална студенина царува в духовния свят, тогава той може да отдаде за родството на тази духовна студенина с това, което е физически студ, кой то се съдържа в снега и в леда, който е само физическото копие на тази морално-духовна студенина, която съществува там горе. Когато човек има пред себе си и двете, той може да ги сравни.
Когато човекът бива освободен по този начин от човешкото неразбиране и от човешката омраза, ние можем да го проследим с духовния поглед, как той така да се каже като че изгубва първо постепенно своята форма, как тази форма, бихме могли да кажем, се разтопява повече или по-малко.
към текста >>
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия живот е да
ден
о на човека като зародиш.
Тази духовна форма се свързва първо с това, което във физическия живот е дадено на човека като зародиш.
Обаче там горе в духовния свят, там краката се превръщат в челюсти на главата. Там мишниците и ръцете се превръщат в скулите на главата. Тогава целият долен човек се превръща в това, което е сега духовна заложба за по-късната глава. Това е, казвам, най-чудесното нещо, което човек може да изживее от света със своето познание, как става тази метаморфоза, как така да се каже първо се създава едно копие на цялата Вселена и как това бива диференцирано във формата, с която е свързано всичко морално след като обаче е било отнето всичко това, за което аз говорих, как това, което е съществувало, се превръща в това, което ще бъде. И тогава ние виждаме човека пътуващ по-нататък като духовна форма, как той отново се връща в областта на втората йерархия, в областта на първата йерархия.
към текста >>
Защото човек трябва да може да гледа това, което при човека се превръща от духа в нещо физическо по посочения начин, и той трябва да може да понася това, че в костите живее сту
ден
ина, морална сту
ден
ина във физическото копие, че в кръвта живее във физическото копие морална омраза.
Когато човек иска да има такива виждания, той трябва всъщност да си усвои един друг начин на усещането и на чувствуването, различен от този, от който той се нуждае за физическия свят.
Защото човек трябва да може да гледа това, което при човека се превръща от духа в нещо физическо по посочения начин, и той трябва да може да понася това, че в костите живее студенина, морална студенина във физическото копие, че в кръвта живее във физическото копие морална омраза.
Човек трябва да се научи така да се каже отново да гледа тези неща напълно обективно.
към текста >>
И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо естество трябва да има омраза и сту
ден
ина.
Спомнете си все пак за факта, който аз споменах, че в цветовете на растенията виждаме нещо като една разделена на много части съвест на човека. Това, което се намира там навън, е един вид образ на нашето душевно естество. Това, което имаме първо в нашата вътрешност, това са сили, които само не изглеждат да са сродни на външната природа. Костта може да бъде кост само чрез това, че тя мрази калциевия карбонат и калциевия фосфат, когато те се явяват минерални, оттегля се от тях, свива се в самата себе си и става нещо различно от калциевия карбонат и калциевия фосфат, които се намират навън в природата.
И човек трябва да може да се издигне до възгледа, че, за да може човекът да има една физическа форма, че именно в неговото физическо естество трябва да има омраза и студенина.
към текста >>
Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната сту
ден
ина.
Видите ли, тук нашите думи добиват, бих могъл да кажа, едно вътрешно значение.
Ако нашите кости имат определена твърдост, това е добре за тях, те имат тази твърдост като едно физическо копие на духовната студенина.
Ако нашата душа има определена твърдост, това не е добре за социалния живот. Физическото естество трябва да бъде именно различно от неговото душевно естество. В това се крие именно възможността, човекът да бъде човек, че неговото физическо естество е различно от неговото душевно-духовно естество. Това физическо естество на човека е също така различно от заобикалящата физическа природа. На това почива необходимостта на преобразуването, за което аз говорих.
към текста >>
И така би трябвало всъщност, бих могъл да кажа да се надяваме, че всичко, което бива занесено горе в духовния свят от хората, когато те минават през вратата на смъртта, че всичко, което хората занасят там като човешко неразбиране и човешка омраза отново бива върнато на човека, щото от него, облагородявайки го, да бъдат създа
ден
и човешките форми.
И когато виждаме по този начин живота между смъртта и едно ново раждане, т.е. живота в духовния свят, тогава можем да опишем по един също така подобен начин в подробности това, през което човекът минава между смъртта и едно ново раждане, през което той минава тук на Земята между раждането и смъртта.
И така би трябвало всъщност, бих могъл да кажа да се надяваме, че всичко, което бива занесено горе в духовния свят от хората, когато те минават през вратата на смъртта, че всичко, което хората занасят там като човешко неразбиране и човешка омраза отново бива върнато на човека, щото от него, облагородявайки го, да бъдат създадени човешките форми.
към текста >>
Да тогава за тази модерна цивилизация се установява имен но, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката сту
ден
ина, които не са били използувани при образуването на човешките форми: това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация.
Но от тогава насам хората изпитаха нещо от това, което се съдържаше като истина в тогавашното ми изказване. Тогава хората живееха само без да мислят върху това, което тече през цивилизацията. Те не виждаха, че съществуваха действителни ракови образувания на цивилизацията: тези ракови образувания се проявиха външно от 1914 година насам. И днес те се показват като напълно развалени духовни субстанции на цивилизацията. Без съмнение можем да гледаме това, което живее в цивилизацията като едно единно духовно образувание.
Да тогава за тази модерна цивилизация се установява имен но, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката студенина, които не са били използувани при образуването на човешките форми: това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация.
Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили. Това, което хората са натрупали като мисли, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека. Помислете само, как това се проявява във всекидневните явления. Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува никаква елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното. Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен, постоянно се тъпче с хранителни средства.
към текста >>
Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гла
ден
, постоянно се тъпче с хранителни средства.
Да тогава за тази модерна цивилизация се установява имен но, за тази модерна цивилизация, в която са се влели теченията на човешката омраза и на човешкото неразбиране, на човешката студенина, които не са били използувани при образуването на човешките форми: това, което се е вляло се проявява като паразити на модерната цивилизация. Модерната цивилизация има в себе си нещо дълбоко паразитно; тя е като част на един организъм, който е проникнат от паразити, от бацили. Това, което хората са натрупали като мисли, то съществува, без да бъде в една жива връзка с човека. Помислете само, как това се проявява във всекидневните явления. Един човек, който трябва да учи нещо, понеже съдържанието на това, което трябва да бъде учено съществува вече, който човек обаче не учи с ентусиазъм, а трябва да седне именно и да учи, за да мине един изпит или да представлява един добър чиновник или други подобни неща; за такъв човек не съществува никаква елементарна връзка между това, което той приема, и това, което живее в същност в неговата душа като желание за приемане на духовното.
Положението е точно такова, като че един човек, който не е нагласен да бъде гладен, постоянно се тъпче с хранителни средства.
Тези хранителни средства не изпитват преобразуванията, за които аз говорих; те стават баласт в неговия организъм, в неговото същество; накрая те се превръщат в нещо, което предизвиква развъждането на паразити.
към текста >>
Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива дове
ден
о до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце.
Напълно ясно е, че днес човечеството се нуждае от нещо за една цивилизация, нуждае се от такава цивилизация, която да стига много близо до човешката душа и до човешкото сърце, която да произлиза непосре-дствено от човешката душа и от човешкото сърце.
Когато днес при неговото встъпване в народното учили ще детето бива доведено до тези форми на буквите принадлежащи на една висока цивилизация, които форми на буквите то трябва да изучава като а, б, в, г, те не говорят нищо на неговата душа, на неговото сърце.
То няма никакво отношение към тях. Това, което то развива в своята глава, в своето сърце, когато трябва да изучава буквите а, б, в, г, то е паразит в човешката душа, в духовен смисъл.
към текста >>
То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива дове
ден
до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
И така много неща, които се приемат от младите хора през цялото време на образованието от нашата епоха, са нещо паразитно, което прониква от нашата цивилизация в хората. Ето защо, когато детето идва в училище, ние трябва да развиваме такова педагогическо изкуство, което твори от душата на детето. Ние трябва да накараме детето да образува цветове и тогава да го накараме да нанася върху хартията тези форми на цветовете, които се раждат от радост, от разочарование, от всички възможни чувства: радост . . . скръб! Това, което нанася върху хартията, като прави да се развива неговата душа, неговите чувства, то стои във връзка с човека; то не създава никакви паразити.
То дава нещо, което израства от човека както неговите пръсти, както неговият нос, докато това, което човекът приема, когато бива доведен до този резултат на една висока цивилизация буквите, води до нещо паразитно.
към текста >>
Педагогиката на Валдорфското училище не е изгра
ден
а по друг начин, обични приятели.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели.
Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински. И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина. Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>
И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преве
ден
а в духовното медицина.
Педагогиката на Валдорфското училище не е изградена по друг начин, обични приятели. Тук върху културата се мисли от напълно същия начин на мислене, от който се мисли медицински.
И така Вие виждате приложено тук в специалния случай това, което аз казах преди няколко дни: че човешкото същество върви отдолу, от храненето чрез лечението нагоре в духовното развитие и че педагогиката трябва да се счита като една преведена в духовното медицина.
Обаче това изпъква за нас с особена острота, когато искаме да намерим лечението на културата. Защото това лечение на културата трябва да си го представим като педагогиката на Валдорфското училище.
към текста >>
48.
Съдържание
GA_232 Мистерийни центрове
Преживяване на
ден
я и годината.
Врастване във вътрешния живот на природата чрез представите и волята. Животът на спомените, битието на жеста и физиономията.
Преживяване на деня и годината.
Лятна воля и зимна воля.
към текста >>
49.
ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 23 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Да
ден
ото в списание «Гьотеанум» в четирите статии за душевния живот може да се разглежда като въве
ден
ие, като подготовка за това, към което подхождаме сега.
Ще започнем с нещо съвсем просто. Да разгледаме какъв се представя душевният живот на човек, осъществяващ процес на вътрешно самоосъзнаване, малко по-нататък от границата, която преимуществено имах предвид в статиите си за «Живота на душата»[4], публикувани в списание «Гьотеанум». Сега искаме да се задълбочим в душевния живот повече, отколкото беше направено в списание «Гьотеанум».
Даденото в списание «Гьотеанум» в четирите статии за душевния живот може да се разглежда като въведение, като подготовка за това, към което подхождаме сега.
към текста >>
В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял
ден
в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите.
В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин. Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите. И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от
ден
я, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин.
Например някои хора смятат за съвсем ненужно да развиват според възможностите си по-нататъшното съществуване в мислите. В нашето тежко време често срещаме хора, прекарващи цял ден в службата, занимаващи се там с всякакви работи, очевидно необходими за света, а след това събиращи се на малки групи за игра на карти, домино или нещо друго, за да убият времето, както се казва.
Обаче колко по-рядко се събират хората в групи, за да обменят мисли за това как биха се променили същите тези събития от деня, в които те са взели участие, ако едно или друго би станало по друг начин.
Това не би било така развлекателно за хората, както играта на карти, но би било продължение на живота в мислите. И само ако при това запазим здравия смисъл по отношение на действителността, тогава няма опасност такова разгръщане на мислите да се превърне в нещо фантастично.
към текста >>
Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са да
ден
и за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
Ако пожелаете правилно да прочетете «Философия на свободата», вие би трябвало да се запознаете с чувството за живот в мислите. Цялата «Философия на свободата» се явява нещо, което е преживяно, изхождайки от действителността; и в същото време тя изцяло произтича от действителното мислене. И в това вие трябва да видите основното усещане във «Философия на свободата». Тази «Философия на свободата» беше нахвърляна от мен на чернова през 80-те години, написана в началото на 90-те години и трябва да кажа, че даже сред хората, които си поставяха за цел най-малкото да проследят основния нерв на «Философия на свободата», срещах навсякъде неразбиране. И причината е следната: даже така наречените мислещи хора на съвременността в своето мислене достигат само преживявания на отразения в него сетивен свят.
Те казват: може би на някого да се явява в мисленето нещо от свръхсетивния свят, но то би трябвало да е съвсем аналогично на възприемането на външните предмети; подобно на това, как тези предмети - например маси, столове - се предполага, че от по-рано са дадени за мисленето, съществували са навън, така и това мислене по някакъв начин би трябвало да бъде в състояние да изживее свръхсетивното, намиращо се извън човека по същия начин, както масите и столовете се намират извън физическия човек.
Примерно така си е представял проблема с мисленето Едуард фон Хартман.
към текста >>
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат дове
ден
и до нещо.
Бих искал да кажа, че живеейки с обичайното съзнание, хората са твърде тясно свързани с изживяванията, за да бъдат доведени до нещо.
Трябва да могат да отидат по-далеч. В съня човек стои по-далеч, отколкото в будно състояние; защото тогава с астралното си тяло и Аза се намира извън физическото и етерното тяло. Към това астрално тяло, излязло от физическото по време на сън, вие се приближавате повече, когато с тази реалност, която описах, извиквате минали преживявания в настоящето. Отначало, разбира се, няма да повярвате на това, тъй като не приписвате на такова незначително нещо, като съживяването на минали спомени посредством стара рокля, чак толкова силно действие. Но работата е именно в това, да пробвате да направите нещо такова.
към текста >>
И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето битие някак си се простира до слънчевото битие, че вие странствате заедно със светлината през
ден
я.
Ще започнете да възприемате утринната заря като нещо изпълнено с духовна сила и ще успеете да свържете вътрешния смисъл с тази изпълнена с пророчество сила тогава, когато добиете чувството - отначало може би ще го сметнете за илюзия, - че утринната заря има нещо родствено с вас самите. И именно чрез такива преживявания, каквито ви описах, ще можете да дойдете до състояние, че гледайки към утринната заря, да чувствате: Да, тази утринна заря не ме оставя сам. Работата не е просто, че тя е там, а аз - тук. Аз вътрешно съм свързан с нея. Това е свойство на душата ми; в тази минута аз сам съм утринна заря.
И свързвайки се по такъв начин с утринната заря, вие вече така изживявате колоритното сияние и блясък, раждането на Слънцето от колоритното сияние и блясък, че във вашето сърце в живо изживяване изгрява Слънцето от утринната заря и тогава добивате представата, че заедно със Слънцето се движите по небосвода, че Слънцето не е там, а вие - тук, а че вашето битие някак си се простира до слънчевото битие, че вие странствате заедно със светлината през деня.
към текста >>
Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, да
ден
о от Космоса.
Нашето чело, горната част на главата ни, собствено, винаги идва отгоре.
Който е гледал с художествен усет живописта на малкия купол на изравнения със земята Гьотеанум, е можел да види как там това беше навсякъде: долната част на лицето - като нещо, в определен смисъл, израснало от човека, горната част на главата - като нещо, дадено от Космоса.
Във времето, когато хората са имали усещане за тези неща, това е било особено действено. Вие никога няма действително да разберете гръцката пластична форма на главата, без да можете да внесете в нея това чувство, защото гърците винаги са творили на основата на подобни усещания.
към текста >>
Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на хо
ден
ето по Земята - чувствате себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
И би могло да се помисли, че това просто продължава така и по-нататък, че отивайки по-нататък от мисленето, от мисловното изживяване към изживяване на спомените, се отива още по-далеч в света. Но това не е така; всъщност става нещо друго. Когато вие действително развивате в себе си това мисловно изживяване, в края на краищата чрез него получавате впечатление за третата Йерархия: Ангели, Архангели, Архаи.
Подобно на това, както в тежестта, в преработването на хранителните продукти, благодарение на храносмилането и т.н., вие можете да си представите изживяване на човешката телесност тук, на Земята, така можете да си представите условията, в които живеят съществата от третата Йерархия, когато - в замяна на ходенето по Земята - чувствате себе си, благодарение на това мисловно изживяване, понесени от сили, течащи към вас от края на света.
към текста >>
Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото пове
ден
ие на човека.
Но виждате ли, освен душевната окраска съществува и още нещо. Ето, ние срещаме човек. Той винаги иронично свива устни, особено когато го заговорят, или се муси, или прави трагични физиономии. А ето друг, той ни гледа приветливо, така че не само разговорът с него, но и самият му поглед ни извисява. Да, много е интересно, с един поглед да обхванеш всички лица по време на доклад при някакво важно съобщение: краищата на устните, челата, вкаменяването на едни лица, движението на други и т.н.
Тук намира израз не само това, което е останало в душата във вид на спомени и е придало определена окраска, но и това, което е преминало от спомените във физиономията, в нюансите на жестовете, в цялото поведение на човека.
Случва се и така, че нищо не преминава в човека и той има лице, нищо не приело от това, което е минало през живота му като болка и радост: това също е характерно. Неуловимият израз на лицето е също толкова характерен, както и когато дълбоките бръчки по лицето изразяват трагизъм и сериозност в живота, или пък когато лицето изразява преживените в живота удовлетворения. Тук това, което духовно-душевното остава като резултат на силите на спомените, преминава във формообразуване на физическото. И преминава с такава сила, че тогава, благодарение на факта, човек действително има външно, като външен резултат, физиономията, а вътрешно - темперамента. Защото в преклонна възраст ние рядко имаме същия темперамент, който сме имали в детството.
към текста >>
Няма да можем с пълно съзнание вътрешно да обхванем нашето пове
ден
ие преди двадесет години, изражението на лицето или жестовете, правени при едно или друго обстоятелство, без дълбоко вътрешно, сериозно и енергично усилие, а също и без постигане на връзката между духовното и физическото във всички неща.
Няма да можем с пълно съзнание вътрешно да обхванем нашето поведение преди двадесет години, изражението на лицето или жестовете, правени при едно или друго обстоятелство, без дълбоко вътрешно, сериозно и енергично усилие, а също и без постигане на връзката между духовното и физическото във всички неща.
Тогава бихме се приближили до изживяване на първата Йерархия.
към текста >>
Исках да ви представя това само като увод към наблю
ден
ията, които в бъдеще ще ни отведат от душевния живот в далечините на духовния Космос.
Исках да ви представя това само като увод към наблюденията, които в бъдеще ще ни отведат от душевния живот в далечините на духовния Космос.
към текста >>
[2] в последния час: Сериозността на ситуацията Рудолф Щайнер описва със следните думи, които казва на членовете като въве
ден
ие към последната лекция на настоящи цикъл на 23 декември 1923 г.: «Ситуацията е такава, че настоящите събития трябва да се приемат много, извънредно много сериозно.
[2] в последния час: Сериозността на ситуацията Рудолф Щайнер описва със следните думи, които казва на членовете като въведение към последната лекция на настоящи цикъл на 23 декември 1923 г.: «Ситуацията е такава, че настоящите събития трябва да се приемат много, извънредно много сериозно.
В противен случай трябва да се случи това, за което често съм говорил: Че би трябвало да се оттегля от Антропософското Общество.»
към текста >>
50.
ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 24 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
И посредством наблю
ден
ие над жестообразното ние проникваме чак до откровението на душевно-духовното във физическото.
В търсене на прехода от душевното, на което посветихме вчерашните си разглеждания, към съзиданието на душевното във физическия човек, именно към съзиданието на душевното във физическия човек по отношение на тези неща, които също се обсъждаха вчера, ние намираме два пътя. Споменът отначало води душата назад, в изминалия живот; мисленето, както вече ви показах вчера, води душата в етерното съществуване. А това, което после обхваща човека още по-силно, отколкото споменът, което го обхваща така силно, че вътрешните импулси преминават в телесното - това обозначих вчера като жест, като жестообразно.
И посредством наблюдение над жестообразното ние проникваме чак до откровението на душевно-духовното във физическото.
към текста >>
Но макар и възгледите, господстващи днес относно наследствеността, да са повърхностни, трябва все пак да се каже: човек носи в себе си унасле
ден
и признаци.
Но макар и възгледите, господстващи днес относно наследствеността, да са повърхностни, трябва все пак да се каже: човек носи в себе си унаследени признаци.
Това е от една страна. И често му се налага да се бори със своите унаследени признаци, за да дойде до това, към което го подтиква животът, предшестващ земното му съществуване.
към текста >>
И често му се налага да се бори със своите унасле
ден
и признаци, за да дойде до това, към което го подтиква животът, предшестващ земното му съществуване.
Но макар и възгледите, господстващи днес относно наследствеността, да са повърхностни, трябва все пак да се каже: човек носи в себе си унаследени признаци. Това е от една страна.
И често му се налага да се бори със своите унаследени признаци, за да дойде до това, към което го подтиква животът, предшестващ земното му съществуване.
към текста >>
Обаче при непредубе
ден
о разглеждане именно на тези моменти се усеща, че без пътя в духовния свят е невъзможно да се стигне до тяхното обяснение.
Обаче при непредубедено разглеждане именно на тези моменти се усеща, че без пътя в духовния свят е невъзможно да се стигне до тяхното обяснение.
По такъв начин днес ще се постараем да обхванем в светлината на духовното познание тези неща, появяващи се в живота на всяка крачка.
към текста >>
Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на човечеството и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко мислене можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изхо
ден
импулс.
Сега трябва да се обърнем към това, с което не веднъж сме се занимавали по време на миналите ни лекции. В тези разглеждания на нас ни се е налагало да имаме указания също и от друга гледна точка по отношение на отделянето на Луната от Земната планета. Някога Луната е била свързана със Земната планета и в определено време се е отделила от Земята, за да има възможност отдалеч да й въздейства. Говорил съм ви какво духовно явление стои зад това отделяне на Луната.
Казвал съм ви, че някога на Земята са живели наистина свръх-човешки същества, които са били първите велики учители на човечеството и от които произлиза това, което на основата на нашето земно човешко мислене можем да обозначим като прамъдрост, която навсякъде се намира като изходен импулс.
Тази прамъдрост има дълбоко значение, предизвиква преклонение даже под формата на тези остатъци, в които я виждаме днес. Тя е съставяла съдържанието на ученията на свръхчовешките велики учители в началото на земното развитие на човечеството.
към текста >>
Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тен
ден
цията за приближаване към физическата материалност.
Виждате ли, освен съществата от висшите Йерархии, които ние обичайно обозначаваме с имената Ангели, Архангели и така нататък, с цялото мирово развитие са свързани и тези същества, които влизат в ариманическото и луциферическото царства; тези същества също действат във всички мирови връзки, както и тези, които са се развивали нормално.
Луциферическите същества действат постоянно по такъв начин, че да отклонят от проникване във физическата материалност това, което носи в себе си тенденцията за приближаване към физическата материалност.
В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество. Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера. Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността. Да одухотворят човека - това е стремежът както на луциферическите, така и на ариманическите същества.
към текста >>
Но луциферическите същества се стремят да отделят духовно-душевното от човека така, че човек повече да не го е грижа за земните му въплъщения и да иска да живее само като духовно-душевно същество, а ариманическите същества съвсем не ги занимава духовно-душев-ното в човека и искат да освободят и внесат в своя свят това, което му е да
ден
о като обвивка, като одеяние, като оръдие във физическото и етерното.
В областта на човека луциферическите същества действат по такъв начин, че използват всяка възможност да отвлекат човека от неговата физическа телесност. Луциферическите същества се стремят да превърнат човека в чисто духовно-душевно-етерно същество. Ариманическите същества се стремят да изключат от човека всичко, което го води към душевно-духовното, което трябва да се развива в човешката сфера. Те биха искали да превърнат в духовно подчовешкото онова, което стои във влеченията, инстинктите и т.н., онова, което изразява себе си в телесността. Да одухотворят човека - това е стремежът както на луциферическите, така и на ариманическите същества.
Но луциферическите същества се стремят да отделят духовно-душевното от човека така, че човек повече да не го е грижа за земните му въплъщения и да иска да живее само като духовно-душевно същество, а ариманическите същества съвсем не ги занимава духовно-душев-ното в човека и искат да освободят и внесат в своя свят това, което му е дадено като обвивка, като одеяние, като оръдие във физическото и етерното.
към текста >>
И работата тук се заключава в това, че всеки път, когато луциферическите същества правят усилие да се приближат към човека, усилието е насочено той да стане отчуж
ден
и откъснат от Земята; напротив, когато ариманическите същества се напъват да овладеят човека, те се стремят да го направят все по-земен, без значение от факта, че те също се стремят да одухотворят Земята в плътните духовни субстанции и с плътни духовни сили.
И работата тук се заключава в това, че всеки път, когато луциферическите същества правят усилие да се приближат към човека, усилието е насочено той да стане отчужден и откъснат от Земята; напротив, когато ариманическите същества се напъват да овладеят човека, те се стремят да го направят все по-земен, без значение от факта, че те също се стремят да одухотворят Земята в плътните духовни субстанции и с плътни духовни сили.
към текста >>
Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с да
ден
ото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване.
Когато човек, като духовно-душевно същество, слиза от доземното си битие в земното, преминава този път, който ви описах в курса «Космология, религия и философия».
Той има определено духовно-душевно битие, което свързва с даденото му по чисто наследствена линия от бащата и майката физическото ембрионално съществуване.
И едното и другото - физическо-ембрионалното и духовното - проникват едно в друго, съединяват се едно с друго и така човек влиза в земно битие. Но в това, което стои в наследствената линия и което преминава от предците към наследниците чрез наследствените признаци - в него се съдържа всичко, което за ариманическите същества се явява уязвимо място, чрез което те могат да проникнат в човешката природа. В силите на наследствеността стоят ариманическите сили. И в следствие на това, че човек носи в себе си много от тези наследствени импулси, той има такава телесност, която Азът не може добре да обхване. В това именно и се състои тайната на някои човешки същества, че те носят в себе си твърде много от наследствените импулси.
към текста >>
Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръково
ден
а по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното.
В Гърция много голямо внимание се е отделяло на гимнастиката.
Гимнастиката е била основна във възпитанието на детето, защото по заобиколен начин, именно чрез телесност-та, направлявана и ръководена по определен начин, гърците са въздействали върху духовно-душевното.
При спартанците и атиняните това е ставало по различен начин. Спартанците на първо място са се грижели чрез гимнастическите упражнения да развиват децата така, че това, което вътрешно действа в тялото, изцяло да се изработва единствено чрез самото тяло. Затова спартанското дете се е приучавало да прави своите упражнения независимо от времето.
към текста >>
Хората от севера се развиват по такъв начин, че стават неразговорливи, защото са прину
ден
и да запазят в себе си вътрешната телесна топлина в качеството й на импулс.
Хората от севера се развиват по такъв начин, че стават неразговорливи, защото са принудени да запазят в себе си вътрешната телесна топлина в качеството й на импулс.
Погледнете хората от севера. Те са известни с мълчаливостта си; седят цели вечери заедно и при това не изпитват потребност да произнасят много думи. Един пита, друг му отговаря «да» или «не» след два часа или следващата вечер. Това изцяло е свързано с обстоятелството, че хората от севера са принудени да имат в себе си по-силни вътрешни импулси за изработка на вътрешна топлина, защото топлината не приижда към тях отвън.
към текста >>
Това изцяло е свързано с обстоятелството, че хората от севера са прину
ден
и да имат в себе си по-силни вътрешни импулси за изработка на вътрешна топлина, защото топлината не приижда към тях отвън.
Хората от севера се развиват по такъв начин, че стават неразговорливи, защото са принудени да запазят в себе си вътрешната телесна топлина в качеството й на импулс. Погледнете хората от севера. Те са известни с мълчаливостта си; седят цели вечери заедно и при това не изпитват потребност да произнасят много думи. Един пита, друг му отговаря «да» или «не» след два часа или следващата вечер.
Това изцяло е свързано с обстоятелството, че хората от севера са принудени да имат в себе си по-силни вътрешни импулси за изработка на вътрешна топлина, защото топлината не приижда към тях отвън.
към текста >>
Следователно както ариманическите същества въвеждат човека в заблуж
ден
ие относно взаимоотношенията на Аза с физическите импулси, така и луциферическите същества го въвеждат в заблуж
ден
ие относно неговата карма.
Следователно както ариманическите същества въвеждат човека в заблуждение относно взаимоотношенията на Аза с физическите импулси, така и луциферическите същества го въвеждат в заблуждение относно неговата карма.
Защото онова, което идва от външния свят, съвсем не винаги се съдържа в кармата, а трябва първо да бъде вкарано в кармата чрез разни нишки и връзки, за да може в бъдеще да се съдържа в кармата.
към текста >>
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на хо
ден
е, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане.
Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове?
» - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност. И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове. Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
И тогава се достигат ви
ден
ия за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове.
А сега, наред с другите упражнения, можем така да образуваме имагинациите си, че да натоварваме своята воля, изхождайки от самите себе си. Постига се посредством упражнения, които се състоят в това, че чрез вътрешна концентрация на определени телесни органи, а именно на мускулите, се предизвиква нещо като мускулно чувство, мускулно усещане. Натоварвайки по такъв начин волята посредством вътрешното мускулно чувство - мускулното усещане, което човек има по време на ходене, е нещо съвсем различно от мускулното напрежение по пътя на концентрацията, - когато това стане постоянно упражнение, когато това се прави също, както и другите упражнения, описани от мен в книгата «Как се постигат познания за висшите светове? » - тогава натоварваме волята си чрез своята собствена дейност.
И тогава се достигат видения за това, което се съдържа в издигащата се мъгла, което прави човека мрачен и меланхоличен и стават видими - духовно-душевно видими - живеещите в издигащата се мъгла определени ариманически духове.
Така че на базата на духовното познание може да се каже, че в издигащата се мъгла ариманическите духове се издигат от Земята в мировото пространство, разширявайки по такъв начин своето битие по отношение на земното.
към текста >>
И както виждате, тук е точката, след която можем да бъдем изве
ден
и до излизащото зад пределите на земното битие действие на природното в човека.
Така идваме до разбирането за това, по какъв начин са включени ариманическото и луциферическото в процесите от външната природа. И когато изучаваме в човека явленията на наследствеността и адаптацията към средата, ние виждаме, че в тях той приближава до природата своето духовно-душевно същество. Наблюдавайки такива природни явления, като издигащата се мъгла и облаци, покрити от поток светлина, виждаме как ариманическите и луциферически сили се свързват с природните. Но приближаването на човешкото духовно-душевно до наследствеността и адаптацията към природата - както ви показах днес - се явява само един от подходите към луциферическото и ариманическото. И така, наблюдавайки природното в човека, ние намираме в него луциферическото и ариманическото, а също и природните явления, които носят в себе си това, което съвсем не занимава физиката: отново луциферическото и ариманическото.
И както виждате, тук е точката, след която можем да бъдем изведени до излизащото зад пределите на земното битие действие на природното в човека.
към текста >>
В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са прину
ден
и да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята.
Ако проследите целия път на природното във външно-то, пред вас ще се открие удивително зрелище. Проследете издигащата се мъгла, проследете в нея как ариманическите духове се устремяват чрез тази издигаща се мъгла навън, в мировите простори.
В момента, когато издигащата се мъгла образува там, горе, облак, те са принудени да се откажат от намерението си и да се върнат обратно на Земята.
В облака намира своя завършек самонадеяният стремеж на Ариман нагоре. В облаците мъглата се прекратява и заедно с това свършва родната среда на Ариман в мъгливото. В облаците се създава възможност светлинното да се разположи върху тях: Луцифер се разполага над облаците.
към текста >>
Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобож
ден
ието на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
И тогава ще разберете, че във времената, когато още са усещали това, което се простира от другата страна на Прага, което действително тъче и живее в светещия облак, което живее и действа в сгъстяващата се мъгла, в тези времена например художниците са се намирали в съвсем друго положение, отколкото в следващите времена. Тогава и онова, което те са познавали като духовно, им е носило цвета така, че този цвят да легне на съответното място на платното. Поетът, съзнавайки, че в него говори божественото, духовното, е можел да изрече[1]: «Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев», или: «Музо, запей ми за този герой многоопитен, който.... »; така започват поемите на Омир.
Впоследствие, когато вече не е било живо съзнанието за божествено-духовното, Клопщок[2] постави на това място следното: «Пей, безсмъртна душо, за освобождението на грешния човек»; вече не веднъж съм говорил за това.
към текста >>
51.
ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 25 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Днес ще прибавим още няколко разсъж
ден
ия по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
В предната лекция ви говорих как човек в своя живот е подвластен на това, което обичайно, от гледна точка на естество-знанието, се нарича наследственост. Говорих ви и за това, как човек е подложен на въздействието на външния свят, приспособяването към външния свят и как това, което се съдържа в наследствеността, е свързано с ариманическото, а явяващото се в широк смисъл приспособяване към външния свят - с лу-циферическото. Разказах как във Вселената, т. е. вътре в духовните същества, съставляващи основата на Вселената, са се погрижили, луциферическото и ариманическото правилно да се включват в човешкия живот.
Днес ще прибавим още няколко разсъждения по темата от вчера; при това ще се обърнем още веднъж и към казаното завчера.
към текста >>
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създа
ден
и от нашите спомени.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно.
Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени.
Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените. И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления. Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън.
към текста >>
И който може да проведе самонаблю
ден
ие толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Размишлявахме над въпроса по какъв начин споменът, всичко което е свързано с паметта, формира човека вътрешно, душевно. Като душевни същества, ние в много по-голяма степен, отколкото си мислим, сме създадени от нашите спомени. Начинът, по който нашите преживявания са се превърнали в спомени, формира душата ни; много повече, отколкото си представяме, човек е резултат от живота на спомените.
И който може да проведе самонаблюдение толкова надалеко, че да може да влезе в живота на спомените, ще види каква голяма роля играят в целия земен живот именно детските впечатления.
Начинът, по който сме прекарали детството, което след това не играе никаква роля в съзнателния ни живот, времето, когато сме се учили да говорим, да ходим, когато са ни се появили първите зъби, впечатленията, възприети по време на всички тези моменти от развитието, играят огромна роля в душевния живот на човека в течение на целия му земен живот. И нещо от това, което аз, тъй да се каже, подчертах характерологично, вътрешно се издига до мислите, свързани със спомените. А каквото от външните впечатления не обхващаме с нашите мисли, но - също свързано със спомените - ни докосва с вътрешна радост или вътрешна болка - това обикновено са леки оттенъци на радост или болка, които съпътстват свободно възникващите мисли, - каквото от живота на спомените се съдържа в нас, нашето астрално тяло отнася със себе си, когато преминаваме в състояние на сън. И когато наблюдаваме с имагинативен поглед по време на сън човека, като душевно-духовно същество, виждаме нещо, позволяващо ни да кажем: ако си представите човешката кожа схематично и си представите, че в пределите на човешката кожа по време на сън остават етерното и физическо тяло, а отвън най-близо от всичко се намира астралното тяло - Аза ще го нарисувам по-късно - и го наблюдавате, противопоставяйки му себе си, тогава виждате, че астралното тяло се състои от спомени. Виждате само, че тези спомени, живеещи извън човека в астралното тяло, сякаш се смесват един с друг.
към текста >>
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато
ден
ем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност.
Да, вие можете да се разхождате, да гледате растящите покрай пътя жълти и сини цветя, зелената трева, блестящите многообещаващи класове и да кажете: Когато денем минавам край вас, аз ви виждам отвън; когато заспя, ще потопя моите спомени във вашата собствена духовна вътрешност.
Вие възприемате това, което в течение на живота си съм превърнал от мои преживявания в спомени, възприемате тези спомени, когато спя. И навярно най-красивото усещане на природата ще бъде, когато към розовия храст ще имаме не само външно отношение, но ще си кажем: Особено обичам розовия храст, защото той има следната особеност - при това пространственото няма никакво значение, розата може да се намира и много надалеч, но ние въпреки това намираме пътя към нея по време на сън, - розовият храст има особеното свойство да възприема именно нашите първи детски спомени. Хората обичат розата, защото - само че не знаят нищо за това - тя възприема най-ранните детски спомени.
към текста >>
Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния приро
ден
свят, т. е.
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка. Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество.
Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е.
с духовете, господстващи във външния природен свят. И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното. Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън. Разбира се, всичко това го казвам като сравнение.
към текста >>
с духовете, господстващи във външния приро
ден
свят.
Когато сме били деца, другите хора са се отнасяли към нас с любов; те често са предизвиквали у нас усмивка. Ние сме забравили това. Обаче ние носим това в нашето душевно настроение. И розовият храст възприема спомена, вече забравеното от нас самите, по време на нощния сън в своето собствено същество. Човек в по-голяма степен, отколкото си мисли, е свързан с външния природен свят, т. е.
с духовете, господстващи във външния природен свят.
И по отношение на човешкия сън този спомен за първите детски години има особено значение още и поради факта, че по време на сън в детските години до смяната на зъбите, примерно до седмата година, се възприема само душевното. Ние действително сме такива, че от нас като хора духовното, вътрешното в природата възприема от нашето детство само душевното. Това, разбира се, има значение и за друго: душевното, което сме развили по време на ранното детство, когато например сме били жестоки - то също е в нас, - него обаче го възприема в себе си магарешкият трън. Разбира се, всичко това го казвам като сравнение. Обаче то показва много значима реалност.
към текста >>
В течение на първите седем години цялата телесност е унасле
ден
а.
В течение на първите седем години цялата телесност е унаследена.
Първите зъби са унаследени, защото въобще всичко материално, което съдържаме в себе си в течение на първите седем години, в по-голямата си част е унаследено. Обаче примерно през всеки седем години цялата материална субстанция се отхвърля, отпада, образува се отново. Човек остава като форма, като духовен образ. Своето материално той отхвърля; от седмата-осмата година изчезва всичко, което се е намирало тук до седмата-осмата година. И работата стои така, че до деветата година ние имаме изцяло обновен човек.
към текста >>
Първите зъби са унасле
ден
и, защото въобще всичко материално, което съдържаме в себе си в течение на първите седем години, в по-голямата си част е унасле
ден
о.
В течение на първите седем години цялата телесност е унаследена.
Първите зъби са унаследени, защото въобще всичко материално, което съдържаме в себе си в течение на първите седем години, в по-голямата си част е унаследено.
Обаче примерно през всеки седем години цялата материална субстанция се отхвърля, отпада, образува се отново. Човек остава като форма, като духовен образ. Своето материално той отхвърля; от седмата-осмата година изчезва всичко, което се е намирало тук до седмата-осмата година. И работата стои така, че до деветата година ние имаме изцяло обновен човек. След това го изграждаме в съответствие с външните впечатления.
към текста >>
И действително именно за детето в течение на първите периоди от живота има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето ново тяло - вече не унасле
ден
о, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
И действително именно за детето в течение на първите периоди от живота има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето ново тяло - вече не унаследено, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
Докато тялото, което детето има, когато навлиза в света, зависи от това дали унаследените импулси са му дадени по по-добър или по-лош начин, по-късното тяло, което то носи от седмата до четиринадесетата година, извънредно силно зависи от впечатленията, които детето възприема от своето обкръжение. През всеки седем години ние отново образуваме нашето тяло.
към текста >>
Докато тялото, което детето има, когато навлиза в света, зависи от това дали унасле
ден
ите импулси са му да
ден
и по по-добър или по-лош начин, по-късното тяло, което то носи от седмата до четиринадесетата година, извънредно силно зависи от впечатленията, които детето възприема от своето обкръжение.
И действително именно за детето в течение на първите периоди от живота има особено значение да попадне в такова положение, че да може да образува своето ново тяло - вече не унаследено, а образувано отвътре - от хубави впечатления от обкръжението, в съответствие с правилно приспособяване.
Докато тялото, което детето има, когато навлиза в света, зависи от това дали унаследените импулси са му дадени по по-добър или по-лош начин, по-късното тяло, което то носи от седмата до четиринадесетата година, извънредно силно зависи от впечатленията, които детето възприема от своето обкръжение.
През всеки седем години ние отново образуваме нашето тяло.
към текста >>
Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух ро
ден
/ на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен».
Често абстрактно съм цитирал едно изречение на Гьоте, което се явява критика на един израз на Халер.
Халер е отсякъл: «Не прониква нивга дух роден / на природата във същността, / но човек, открива ли му тя / външната обвивка, е блажен».
Гьоте отговаря: «О, ти, филистере! Ние сме навсякъде вътре. Няма вътре, няма вън; което вътре е, то е и отвън, което е навън, то е и вътре. Попитай по-добре себе си, кой си ти самият: ядро или обвивка». Гьоте казва, че чува това изречение на Халер вече в течение на шестдесет години и го проклина, но крадешком; защото Гьоте чувства - разбира се, той още нищо не е знаел от духовната наука - следното: когато някой, в когото той е можел да види само филистер, е казвал:
към текста >>
«Не прониква нивга дух ро
ден
«Не прониква нивга дух роден
към текста >>
Но доколкото до седмата година човек има напълно унасле
ден
о тяло, нищо от Аза, от жеста и физиономията не преминава във вътрешното на природата.
На такъв филистер не му е известно, че човек, по простата причина, че се явява същество от спомени и същество на жеста и физиономията, постоянно прониква вътре в природата. Ние не сме същества само стоящи пред вратите на природата и напразно хлопащи по тях. Именно с това, което е най-вътрешното в нас, ние се намираме в най-тясна връзка с вътрешното на природата.
Но доколкото до седмата година човек има напълно унаследено тяло, нищо от Аза, от жеста и физиономията не преминава във вътрешното на природата.
Едва от смяната на зъбите ние започваме да проникваме в същностното на природата. Затова само след смяната на зъбите съзряваме за това, да мислим за нещо природно. До този момент в детето се надигат само произволни мисли, които имат малко общо с природата, които са особено очарователни именно с това, че имат малко общо с природата. Най-много се приближаваме до детето тогава, когато съчиняваме заедно с детето, когато превръщаме звездите в очи на небето и т. н., когато нещата, за които говорим с детето, стоят колкото може по-далеч от външната физическа действителност.
към текста >>
В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за
ден
.
И тогава ние, спящите, се потапяме с нашите спомени и нашите жестове сякаш в море от реещи се същества на Ангели, Архангели и Архаи. Когато се гмуркаме в него, от едната страна идва течение от духовни същества (вж. рис.). Това е втората Йерархия: Господства, Сили, Власти. И ако искаме да приведем това в съзвучие с външно намиращото се в света, ще кажем, че това течение върви така, че движението на Слънцето от Изток на Запад изразява за нас този път, на който втората Йерархия се кръстосва с третата. Третата Йерархия - Ангели, Архангели, Архаи - сякаш хвърчи нагоре-надолу, предавайки отдолу нагоре «златни ведра».
В тази картина втората Йерархия върви сякаш заедно със Слънцето от Изток на Запад - сега това тук не личи, защото тук не играят силите на мирогледа на Коперник, а действително от Изток на Запад върви течение, което Слънцето преминава за ден.
Така че човек, в това време, когато той вижда - т. е. когато той може да вижда, - навлиза по време на сън в тази трета Йерархия. Обаче тази трета Йерархия постоянно милостиво се пронизва странично от втората Йерархия. И тази втора Йерархия напълно напомня за себе си и в нашия душевен живот.
към текста >>
Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от
ден
я и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация.
Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо.
Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация.
Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това. Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора. Вие седите ето тук, а наоколо седят хора. Вие сте извлекли от паметта си нещо, което е било преживяно от вас вътрешно.
към текста >>
Докато през
ден
я вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това.
Беше ужасно - всичко, което би могло да се преживее във връзка с този учебник с гигантско петно! И така, въпросът е да се оживи нещо от този вид. Както казах, проблемът не е в това да се държите храбро в тази ситуация, която извличате от забравата, а в това, което се преживява с голяма интензивност. Когато се опитате да оживите ситуацията с цялата й вътрешна интензивност, тогава ще преживеете и още нещо. Повече, отколкото в съня, в действителното съзерцание, когато сте откъснати от впечатленията от деня и лежите в леглото, вие ще преживеете някаква ситуация.
Докато през деня вие сте извикали пред душата си сцена, преживяна вътрешно, през нощта, в тъмнината, когато сте насаме със себе си, преживявате, съзерцавайки сякаш в пространството ситуацията, в която сте се намирали до или след това.
Да кажем, че сте извикали пред душата си сцена, която сте преживели в единадесет часа. След това сте тръгнали нанякъде, където сте седели пред хора. Вие седите ето тук, а наоколо седят хора. Вие сте извлекли от паметта си нещо, което е било преживяно от вас вътрешно. И ето, каквото тогава ви е обкръжавало външно, ви излиза насреща като съвсем пространствено съзерцание.
към текста >>
Да кажем, че като седемнадесетгодишен млад човек вие всеки
ден
хапвате в пансиона, където хората постоянно се сменят.
Вие седите ето тук, а наоколо седят хора. Вие сте извлекли от паметта си нещо, което е било преживяно от вас вътрешно. И ето, каквото тогава ви е обкръжавало външно, ви излиза насреща като съвсем пространствено съзерцание. Нужно е само да се обърне внимание на такива връзки. Тук могат да бъдат направени много значителни открития.
Да кажем, че като седемнадесетгодишен млад човек вие всеки ден хапвате в пансиона, където хората постоянно се сменят.
И ето, извиквате по някакъв начин сцена, преживяна тогава от вас вътрешно. Преживявате я живо. А през нощта преживявате: ето, седите на масата и около вас седят хора, които, доколкото те са се сменяли в пансиона, сте виждали доста рядко. По едното от лицата вие се сещате: това е, което преживях тогава. Външно пространственото се присъединява към вътрешно душевното, когато по такъв начин активизирате спомените.
към текста >>
В това течение на втората Йерархия живее нещо, което външно се отразява в
ден
я.
Виждате ли, това действително означава живот с този поток, вървящ от Изток на Запад. Защото вие все повече се вживявате в чувството: в духовното, в което встъпвате в съня, живеете не само така, че се разтваряте в духовното, в духовното, в което става това, което външно се отразява в този момент, когато виждате хората, седящи на масата в пансиона. Вие отдавна сте забравили това, но то е тук. Виждате това така, както виждате хората, които често са били охарактеризирани като намиращи се в Акаша-Хрониката. В момента, когато имате това пред себе си, от вас е обхванато това течение от Изток на Запад: течението на втората Йерархия.
В това течение на втората Йерархия живее нещо, което външно се отразява в деня.
към текста >>
В течение на цялата година
ден
ят се променя.
В течение на цялата година денят се променя.
През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък. Денят метаморфозира в течение на годината. Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение.
към текста >>
Ден
ят метаморфозира в течение на годината.
В течение на цялата година денят се променя. През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък.
Денят метаморфозира в течение на годината.
Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли. Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение. Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад. И когато поставим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да поставим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
към текста >>
Затова проследете как се изменя
ден
ят в продължение на годината, преминете от
ден
я към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение.
В течение на цялата година денят се променя. През пролетта той става по-дълъг, през есента - по-кратък, през лятото достига най-голяма продължителност, а през зимата е най-кратък. Денят метаморфозира в течение на годината. Това става от течение, противоположно на източно-западното течение, което върви от Запад на Изток. И това е течението на първата Йерархия: Серафими, Херувими и Престоли.
Затова проследете как се изменя денят в продължение на годината, преминете от деня към годината и тогава, скъпи мои приятели, вие ще влезете в това, което срещате в съня като противоположно течение.
Всъщност в съня се потапяме в духовния свят в радиално направление и в направление, отиващо от Запад на Изток и от Изток на Запад. И когато поставим това пред душата си, тогава ние трябва, както съм ви казвал, да поставим пред нашата душа пространствено зимата, ако установим нещо в жив спомен пред своята душа.
към текста >>
Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от
ден
я.
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата воля. Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля. Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега.
Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня.
Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща. Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона. В това се състои преживяването на деня.
към текста >>
Защото впечатлението от
ден
я се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща.
Така стои работата и тогава, когато осъзнаваме нашата воля. Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля. Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега. Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня.
Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща.
Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона. В това се състои преживяването на деня.
към текста >>
В това се състои преживяването на
ден
я.
Именно това е, което влиза в жеста, във физиономията: нашето осъзнаване на собствената воля. Това, което говоря сега, трябва да има особено значение за тези, които се занимават с евритмия, макар, разбира се, на евритмията да не й се задава като цел да използва на дело това, което ще кажа сега. Факт е, че човек, действително все повече и повече преобразуващ своята външност, изхождайки от вътрешното, когато неговият Аз намира все повече израз във физиономията и жеста, получава впечатления не само от деня. Защото впечатлението от деня се състои в това, от вътрешното преживяване, от вътрешния живот на спомените да се премине към пространствено съзерцание на външните неща. Повторно да се преживее това, на което сте се учили като седемнадесет годишни и след това да се видят в отражение, като в Акаша-Хроника, хората седящи в пансиона.
В това се състои преживяването на деня.
към текста >>
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е сту
ден
о; при по-фино наблю
ден
ие върху себе си това ще стане ясно.
Обаче може да се преживее и годината.
И действително това е възможно тогава, когато се обръща внимание как действа в човек волята, когато се обръща внимание на факта, че човек относително лесно привежда в действие волята си, ако му е топло, но му е по-трудно да активира волята си, когато му е студено; при по-фино наблюдение върху себе си това ще стане ясно.
Който може действително да преживее взаимовръзката между воля и усещане на хлад или топлина, той постепенно, изработвайки това чувство, получава възможност да говори за зимна и лятна воля в себе си.
към текста >>
И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява
ден
ят, така се преживява годината във волята.
Следователно можем да кажем: лятната воля ни извежда в мировите далнини. Лятната воля, топлата воля носи мислите ни навсякъде. Зимната воля внася мисли в главата ни. По такъв начин можем да различаваме своята воля.
И тогава едната воля, която ни извежда в цялата Вселена, се усеща родствена с течението на лятото, а волята, която внася мисли в главата, - родствена със зимата и както обичайно се преживява денят, така се преживява годината във волята.
към текста >>
своите собствени преживявания, преда
ден
и преди това на природата.
своите собствени преживявания, предадени преди това на природата.
В това се състои усещането на зимната воля.
към текста >>
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, -
ден
ят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание.
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание.
И това съответства на течението, вървящо от Изток на Запад. Следователно можем да кажем: В нас зимната воля се превръща в лятна воля, а лятната воля в зимна воля. Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Ние повече не сме родствени на
ден
я с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
Същността на лятната воля - родствената на лятото воля в нас - ни дава възможност да изразим себе си като нейна същност, така че да кажем: Когато усещаме - аз извлякох от моето вътрешно същество деен спомен за някакво старо преживяване, - денят със своята нощ ми носи това отново насреща, допълвайки го с външно пространствено съзерцание. И това съответства на течението, вървящо от Изток на Запад. Следователно можем да кажем: В нас зимната воля се превръща в лятна воля, а лятната воля в зимна воля.
Ние повече не сме родствени на деня с неговата смяна на светлина и тъмнина; ние сме родствени на годината с нашата воля, а така сме родствени на течението на първата Йерархия, вървящо от Запад на Изток: Серафими, Херувими и Престоли.
към текста >>
Защото каквото ви разяснявах, е, че човек, възпрепятстван най-малко от луциферическите и ариманическите сили, по такъв начин чрез представата и волята се потапя във вътрешното на природата и приема от силите на времето, на
ден
я, на годината, на третата Йерархия, на втората и първата Йерархия.
По-нататък ще видим как наследствеността и външното приспособяване могат да възпрепятстват или да способстват човека в това съвместно следване с вътрешното на природата.
Защото каквото ви разяснявах, е, че човек, възпрепятстван най-малко от луциферическите и ариманическите сили, по такъв начин чрез представата и волята се потапя във вътрешното на природата и приема от силите на времето, на деня, на годината, на третата Йерархия, на втората и първата Йерархия.
Обаче съществено влияние върху всичко това имат ариманическите сили, проявяващи се в наследствеността, и луциферическите сили, проявяващи се в приспособяването. Този велик, загадъчен въпрос ще ни занимава следващия път.
към текста >>
52.
ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 30 ноември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Разбира се, вие знаете, че звездите са на небето също и през
ден
я, само дето слънчевата светлина е твърде силна, за да ги видим.
Разбира се, вие знаете, че звездите са на небето също и през деня, само дето слънчевата светлина е твърде силна, за да ги видим.
Звездите не се виждат през деня, но ако имате възможността да слезете в дълбоко мазе, над което има кула, отворена отгоре, тогава поради това, че гледате от тъмното и слънчевата светлина не ви пречи, можете да видите звездите дори през деня. В Йена има една кула, от която могат да се виждат звездите през деня. Споменавам това между другото, само за да ви изясня, че това отражение на звездите в снежинките и най-общо във всички кристали е, разбира се, налице също и през деня. И това не е физическо, а духовно отражение. Впечатлението, което човек получава от това, трябва да бъде вътрешно опосредствано.
към текста >>
Звездите не се виждат през
ден
я, но ако имате възможността да слезете в дълбоко мазе, над което има кула, отворена отгоре, тогава поради това, че гледате от тъмното и слънчевата светлина не ви пречи, можете да видите звездите дори през
ден
я.
Разбира се, вие знаете, че звездите са на небето също и през деня, само дето слънчевата светлина е твърде силна, за да ги видим.
Звездите не се виждат през деня, но ако имате възможността да слезете в дълбоко мазе, над което има кула, отворена отгоре, тогава поради това, че гледате от тъмното и слънчевата светлина не ви пречи, можете да видите звездите дори през деня.
В Йена има една кула, от която могат да се виждат звездите през деня. Споменавам това между другото, само за да ви изясня, че това отражение на звездите в снежинките и най-общо във всички кристали е, разбира се, налице също и през деня. И това не е физическо, а духовно отражение. Впечатлението, което човек получава от това, трябва да бъде вътрешно опосредствано.
към текста >>
В Йена има една кула, от която могат да се виждат звездите през
ден
я.
Разбира се, вие знаете, че звездите са на небето също и през деня, само дето слънчевата светлина е твърде силна, за да ги видим. Звездите не се виждат през деня, но ако имате възможността да слезете в дълбоко мазе, над което има кула, отворена отгоре, тогава поради това, че гледате от тъмното и слънчевата светлина не ви пречи, можете да видите звездите дори през деня.
В Йена има една кула, от която могат да се виждат звездите през деня.
Споменавам това между другото, само за да ви изясня, че това отражение на звездите в снежинките и най-общо във всички кристали е, разбира се, налице също и през деня. И това не е физическо, а духовно отражение. Впечатлението, което човек получава от това, трябва да бъде вътрешно опосредствано.
към текста >>
Споменавам това между другото, само за да ви изясня, че това отражение на звездите в снежинките и най-общо във всички кристали е, разбира се, налице също и през
ден
я.
Разбира се, вие знаете, че звездите са на небето също и през деня, само дето слънчевата светлина е твърде силна, за да ги видим. Звездите не се виждат през деня, но ако имате възможността да слезете в дълбоко мазе, над което има кула, отворена отгоре, тогава поради това, че гледате от тъмното и слънчевата светлина не ви пречи, можете да видите звездите дори през деня. В Йена има една кула, от която могат да се виждат звездите през деня.
Споменавам това между другото, само за да ви изясня, че това отражение на звездите в снежинките и най-общо във всички кристали е, разбира се, налице също и през деня.
И това не е физическо, а духовно отражение. Впечатлението, което човек получава от това, трябва да бъде вътрешно опосредствано.
към текста >>
И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било ро
ден
о от космоса.
Но това не е всичко. Посредством полученото по този начин духовно-сетивно възприятие в душата възниква чувството, че точно както имагинативно се вживяваме в кристалния покров на Земята, така в този кристален покров се врастваме във всичко, което Земята изживява от космоса. По този начин разширяваме нашето битие в космоса, чувстваме се едно с космоса.
И най-вече за имагинативния наблюдател се превръща в истина, дълбока истина, че това, което наричаме наше земно тяло с всички негови различни части, някога в хода на времето е било родено от космоса.
Защото тогава връзката на Земята с космоса се появява най-интензивно пред душевния поглед. Така чрез тази опитност на вживяване в милионите очи на кристалите по Земята човек бива подготвян да почувства цялата вътрешна взаимовръзка на Земята с космоса, да я почувства в своята душа.
към текста >>
Обаче през това, през което Земята е преминала, след като е била ро
ден
а от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, съвместно със Земята.
По този начин обаче ние като хора чувстваме отново своята свързаност със Земята. Ще обясня това специално по-късно, защото този процес на раждане на Земята от космоса е станал, когато самият човек все още е бил примитивно същество, не физическо, а духовно същество.
Обаче през това, през което Земята е преминала, след като е била родена от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, съвместно със Земята.
Земята някога е имала същото вътрешно родство с космоса, каквото има съвсем малкото, още неродено човешко същество с майчиното тяло. По-късно обаче детето става самостоятелно. По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената. Такова независимо саморазвитие е направил и човекът съвместно със Земята по такъв начин, че да може да си каже: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст, загива и се разпада.
към текста >>
Земята някога е имала същото вътрешно родство с космоса, каквото има съвсем малкото, още неро
ден
о човешко същество с майчиното тяло.
По този начин обаче ние като хора чувстваме отново своята свързаност със Земята. Ще обясня това специално по-късно, защото този процес на раждане на Земята от космоса е станал, когато самият човек все още е бил примитивно същество, не физическо, а духовно същество. Обаче през това, през което Земята е преминала, след като е била родена от космоса, е преминал и самият човек в неговото собствено същество, съвместно със Земята.
Земята някога е имала същото вътрешно родство с космоса, каквото има съвсем малкото, още неродено човешко същество с майчиното тяло.
По-късно обаче детето става самостоятелно. По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената. Такова независимо саморазвитие е направил и човекът съвместно със Земята по такъв начин, че да може да си каже: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст, загива и се разпада. По същия начин, ако си представим човека, отделен на няколко километра от Земята, той би загинал, подобно на отрязания пръст.
към текста >>
Ако пръстът можеше свободно да се разхожда по останалия организъм, той би изпаднал в същото заблуж
ден
ие относно човека, в което изпада човек, като физическо същество, относно Земята.
По подобен начин Земята е започнала да се развива независимо, след като през първия, сатурнов период, тя е била повече свързана с Вселената. Такова независимо саморазвитие е направил и човекът съвместно със Земята по такъв начин, че да може да си каже: Пръстът, който имам на ръката си, е пръст само доколкото е част от моя организъм. В момента, в който го отрежа, той престава да бъде пръст, загива и се разпада. По същия начин, ако си представим човека, отделен на няколко километра от Земята, той би загинал, подобно на отрязания пръст. Заблудата на човека, че като физическо същество е независим от Земята, възниква единствено от факта, че може да се придвижва свободно по повърхността на Земята, докато пръстът не може да стори това по отношение на тялото.
Ако пръстът можеше свободно да се разхожда по останалия организъм, той би изпаднал в същото заблуждение относно човека, в което изпада човек, като физическо същество, относно Земята.
Именно чрез висшето познание може да се изясни тази принадлежност на физическия човека към Земята.
към текста >>
Но когато такъв човек прониква към вътрешността на Земята, първите импулси за такова преживяване могат да бъдат да
ден
и чрез възприемане на чудните, дълбоки влияния в планинските мини.
Дори този, който вече е придобил определено по-висше познание чрез имагинативно виждане, все още не познава себе си, тъй като преживявайки кварца и другите древни скали, се съединява с милионите очи на Земята и така преживява чувства, възприема себе си в целия Космос.
Но когато такъв човек прониква към вътрешността на Земята, първите импулси за такова преживяване могат да бъдат дадени чрез възприемане на чудните, дълбоки влияния в планинските мини.
Ако обаче вече е получил тези импулси, той се нуждае само от духовно виждане, за да може навсякъде да проследява металното, дори и без да слиза в рудника. Но първото чувство, за което говоря, би трябвало или може да бъде придобито с особена интимност в рудниците, където се добиват метали. Дори миньорите - макар че понастоящем нещата вече не стоят така, както преди няколко десетилетия, - които вътрешно са се сраснали със своята професия, показват нещо, което можем да наречем дълбоко чувство за духовното в металите. Защото металите не само гледат околното космическо обкръжение, но и говорят. Те говорят по духовен начин, разказват, беседват.
към текста >>
Твър
ден
ията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите.
Когато се достигне установяване на духовна връзка с човешките същества, които преминават през своето развитие между смъртта и новото раждане - често съм споменавал това, - тогава се нуждаем от особен език.
Твърденията на спиритуалистите в тази област са наистина детински, тъй като мъртвите не говорят езика на живите.
Те поддържат мнението, че мъртвите говорят по такъв начин, сякаш казаното от тях може да се запише и то ще изглежда както писмо от наш съвременник. Наистина това, което се получава на спиритичните сеанси, в по-голямата си част се оказва малко високопарно, но и на Земята съвременниците понякога пишат с надути думи. Обаче работата не стои така. Необходимо е напълно да се вживееш в този език, който не прилича на никой земен език, макар и да има гласни и съгласни. Този език, който може да бъде чут само от духовните уши, е същият, на който говорят металите във вътрешността на Земята.
към текста >>
Това, което срещате във «Въве
ден
ие в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин.
Езикът, говорен от земните метали, може да приеме двояка форма. Когато този език има, така да се каже, обичайна форма, тогава пред нас се появява това, през което Земята е преминала в нейната еволюция от началото на Сатурновия период.
Това, което срещате във «Въведение в тайната наука» по отношение на тази еволюция, произлиза в по-голямата си част именно по този начин.
То е възникнало чрез директно духовно съзерцания на процесите. Това е един начин за придобиване на познание за тези земни процеси, който е малко по-различен от този, за който сега говоря. Защото металите говорят повече за личните преживявания на Земята, ако ми бъде позволено да употребя такъв израз; разбира се, това звучи малко странно - металите говорят повече за личните преживявания на Земята, за това какво е преживяла Земята като личност в Космоса. Ако бих използвал повече разказите на металите, които могат да бъдат чути, когато духовно се навлезе във вътрешността на Земята, би трябвало да добавя много подробности към написаното за периодите Сатурн, Слънце, Луна и др.
към текста >>
Първото нещо например би било, че в онези форми на Сатурн, които намирате описани във «Въве
ден
ие в тайната наука», се изявяват образувания, състоящи се от диференцирана топлина, мощни, гигантски топлинни образувания, които в течение на древния Сатурнов период са достигнали определена сгъстеност.
Първото нещо например би било, че в онези форми на Сатурн, които намирате описани във «Въведение в тайната наука», се изявяват образувания, състоящи се от диференцирана топлина, мощни, гигантски топлинни образувания, които в течение на древния Сатурнов период са достигнали определена сгъстеност.
Ако би могло да се случи така - разбира се, това е невъзможно, но нека да предположим, - че един земен човек срещне тези същества, той би могъл да ги почувства, би могъл да се докосне до тях. В определено време около средата на Сатурновия период тези същества не са били само духовни същества, а също са имали и физическо съществуване. И биха могли да се получат изгаряния, ако ги докоснеш. Но би било погрешно да се мисли, че температурата на тези същества е била милиони градуси. Не е било така, но те са имали такава вътрешна температура, че при съприкосновение с тях, би се появил мехур на кожата от изгарянето.
към текста >>
След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въве
ден
ие в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози.
След това може да се разкаже за Слънчевия период, когато в образуванията, описани във «Въведение в тайната наука» във връзка с този период, се появяват други същества, показващи чудни преобразувания, метаморфози.
И при съзерцанието на тези метаморфозиращи същества човек получава впечатлението, че например метаморфозите, описани от класици като Овидий, имат нещо общо със съобщенията от металите; разбира се, има се предвид не пряка, непосредствена връзка. Със сигурност самият Овидий не е бил в състояние пряко да разбира езика на металите и това, което той описва в неговите «Метаморфози», не отговаря съвсем на впечатлението, което човек получава от металите. Но в известен смисъл те се извеждат от този източник. И даже можем до голяма степен да посочим процеса, стоящ в основата на това.
към текста >>
Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблю
ден
ие.
Тогава от тази космическа поезия прозвучава това, което съставлява най-близките връзки между металите и човека. Такива интимни връзки между металите и човека наистина съществуват. Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали.
Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение.
Но това е само привидно. Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
към текста >>
Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разре
ден
а форма, може да се каже - в свръххомеопатично разре
ден
а форма.
Грубите взаимоотношения, които физиологията познава, се отнасят само до няколко метала. Известно е, че желязото играе голяма роля в човешката кръв, но желязото е единственият метал от този вид, който е такъв. Определена роля имат и други метали като калий, калций, натрий, магнезий - следователно определен брой метали. Обаче голяма част от най-важните метали, най-важни за Земята, за функционирането на Земята, видимо не играят никаква роля в човешкия организъм според грубото външно наблюдение. Но това е само привидно.
Прониквайки в недрата на Земята и научавайки там езика на металите, научаваме също, че металите не просто се намират в недрата на Земята, а са навсякъде в обкръжението на Земята, макар и в изключително разредена форма, може да се каже - в свръххомеопатично разредена форма.
към текста >>
Какво би бил човек, ако оловото не действаше върху него от космоса, от атмосферата, ако в безкрайно фино, разре
ден
о състояние не проникваше в него чрез неговите очи със слънчевия лъч, ако не проникваше в тялото чрез дишането, в безкрайно фино състояние не навлизаше в него чрез храната?
Грубо казано, ние не можем да имаме олово в себе си, но по-точно казано - не можем да съществуваме без олово.
Какво би бил човек, ако оловото не действаше върху него от космоса, от атмосферата, ако в безкрайно фино, разредено състояние не проникваше в него чрез неговите очи със слънчевия лъч, ако не проникваше в тялото чрез дишането, в безкрайно фино състояние не навлизаше в него чрез храната?
Какъв би бил човекът, ако оловото не действаше в него?
към текста >>
Тази способност ни е да
ден
а чрез фино разре
ден
ото олово в нас.
Човек би имал сетивни възприятия и без оловото. Щеше да възприема цветовете, щеше да възприема звуците, но със всяко възприятие щеше да изпада в леко безсъзнание, да бъде безсилен при всяко възприятие. Той никога нямаше да може да се отдръпне от възприятията си и да размишлява върху тях или да образува представи за това, което е възприел. Ако не приемахме олово, както казах, в свръххомеопатично разреждане в своята нервна система и преди всичко в мозъка, тогава бихме се отдавали на всяко сетивно възприятие като на нещо външно за нас. Нямаше да можем да си представим тези сетивни възприятия, нито щяхме да можем да запазваме спомена за тях.
Тази способност ни е дадена чрез фино разреденото олово в нас.
към текста >>
Представете си Земята: тук долу имате различни метали, но тези метали съществуват във фино, разре
ден
о състояние също навсякъде над нея, бих могъл да кажа, че те се изпаряват.
Така стоят нещата през цялото време.
Представете си Земята: тук долу имате различни метали, но тези метали съществуват във фино, разредено състояние също навсякъде над нея, бих могъл да кажа, че те се изпаряват.
Тук долу, т. е. под
към текста >>
Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и хо
ден
ето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи.
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи. Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности.
Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи.
Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката. Веднъж вече говорих за тези неща. И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки живот с предишните земни животи.
към текста >>
Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тен
ден
ция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката.
Способността за възприемане на действията на металите в космоса е същата като тази, която възприема кармическата връзка между последователните животи. Едното идва с другото и двете не съществуват едно без друго. Това са едни и същи способности. Затова и в друга връзка казах веднъж[2], че в силата за ориентация, в изправянето на детето от пълзенето към изправеното положение и ходенето, в научаването на говора и в научаването на мисленето е залегнало това, което идва от миналите земни животи.
Всеки, който има чувство за тези неща, може да види в начина, по който детето прави първите си стъпки, в начина, по който ходи, в това, дали има склонност да стъпва повече на петите или на пръстите, дали повече или по-малко подгъва коленете - във всичко това всеки, който има око за тези неща, може да види една кармична тенденция от някой предишен земен живот; на първо място това се разкрива в походката.
Веднъж вече говорих за тези неща. И то се определя от това, че заедно със способността за виждане на силата на отразеното сияние на металите се проявява и способността да се наблюдава връзката на сегашния човешки живот с предишните земни животи.
към текста >>
Когато се казва, че антропософията не може да бъде доказана, това твър
ден
ие е наистина неоснователно.
Когато се казва, че антропософията не може да бъде доказана, това твърдение е наистина неоснователно.
Хората са привикнали да доказват нещата по такъв начин, че винаги се привеждат доказателства, основани на сетивните възприятия. Това е все едно някой да каже: „Ако се твърди, че Земята се движи в космическото пространство без опора, това е невъзможно. Земята трябва да има нещо, на което да се опре, иначе ще падне.“ Да, космическите тела взаимно се поддържат и само по отношение на нещата на Земята може да се каже, че трябва да имат нещо, на което да се опрат. За истините, които засягат ежедневното съзнание, ние изискваме доказателства Истините, свързани с духа, взаимно се поддържат. Но човек трябва да умее да чувства това взаимно поддържане.
към текста >>
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблю
ден
ие на начина на хо
ден
е на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
Преди няколко седмици ви казах как чрез наблюдение на начина на ходене на едно дете или на човека въобще - дали повдига пръстите си първо или петите, дали стъпва леко или тежко, дали подгъва колената си или има навик да стои изпънат и т.
н., - как във всички тези неща може да се види осъществяването на неговата карма като резултат от предишния му живот. Днес ви показах как силата на отразеното сияние на металите позволява на човека да разпознае как отделните животи на Земята са свързани един с друг.
към текста >>
А същностно в света е това, което трябва да бъде схванато чрез познанието, да
ден
о от антропософията.
Тук виждате две истини, които взаимно се поддържат една друга. И винаги е така: узнавайки една истина, после от друга страна отново чуваме същата истина, но от друга гледна точка, след което вероятно ще се появи и трета и тези истини на антропософията, също както небесните тела в Космоса, наистина се поддържат едни други, без всякаква опора. Така и трябва да бъде, когато се издигаме от истините, които са валидни за обикновеното съзнание, към онези истини, които сами по себе си, същностно пребивават в света.
А същностно в света е това, което трябва да бъде схванато чрез познанието, дадено от антропософията.
към текста >>
в естественонаучни съчинения, виж Гьотевите «Естестве-нонаучни съчинения» с уводи и обяснения, изда
ден
и от Рудолф Щайнер, 1884-1897, в Кюршнеровата «Немска национална литература», Дорнах, 1975, Събр. съч.
[1] Гьоте... в едно красиво изречение: «За гранита», продиктувано на 18 януали 1784 г.
в естественонаучни съчинения, виж Гьотевите «Естестве-нонаучни съчинения» с уводи и обяснения, издадени от Рудолф Щайнер, 1884-1897, в Кюршнеровата «Немска национална литература», Дорнах, 1975, Събр. съч.
la-e, Том V, стр. 586.
към текста >>
53.
ПЕТА ЛЕКЦИЯ, 1 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разре
ден
о, обаче в своята разре
ден
ост е било подобно на белтък.
Ако днешният химик би заговорил с някакво духовно същество от онези времена за кислород, въглерод, азот и т. н., той би казало: нищо такова не съществува. Защото колкото е истина фактът, че днес съществува възможност да се говори за тези неща, толкова и тогава не е съществувала възможност да се говори за тях. Кислородът, азотът, въглеродът в този вид, в който са ни познати днес, са възможни едва тогава, когато Земята достига определена плътност и има такива сили, каквито тя има днес. Кислородът, азотът, калият, натрият и други от тъй наречени леки метали, тогава не са съществували.
Затова пък в това обкръжение на Земята - в тази окръжност, образувала се тогава на мястото, на което днес разполагаме въздушната сфера - е имало нещо извънредно фино и течно, нещо средно между сегашната вода и въздух; то е било много разредено, обаче в своята разреденост е било подобно на белтък.
Така че Земята тогава цялата е била обкръжена от белтъчна атмосфера. Белтъкът на днешните кокошки е значително по-груб, обаче все пак сравнението с него е допустимо.
към текста >>
И както вече се каза, тя може да се обозначи като крайно разре
ден
белтък.
Но неправилно би било да кажем, че тогавашната белтъчна атмосфера се е състояла от тях, защото тя не е съдържала тези вещества в себе си в качеството на свои отделни части. Сега е прието да се мисли за всичко така: всичко е съставено от части; но това е безсмислица. Това, което познаваме в качеството му на определени по-високоорганизирани субстанции, не винаги е съставено от това, което виждаме при техния анализ; а работата е там, че нещата просто прекратяват съществуването си във висшите субстанции. Въглеродът там не е въглерод, и кислородът не е кислород, и т. н., а това просто е някаква по-високоорганизирана субстанция.
И както вече се каза, тя може да се обозначи като крайно разреден белтък.
Обаче цялата тази обкръжаваща Земята субстанция е била пронизана от космическия етер, който я оживявал. Така че космическият етер трябва да си го представяме като пронизващ и оживяващ тази субстанция.
към текста >>
И това, което сега го има повече на духовен план и което ви описах вчера, че пренасяйки се в плътните скални породи, се намират картини от Космоса, тогава е било тук съвсем нагледно, и при това така, че когато восъкоподобният силикат е започнал да кон
ден
зира, в него е можело да се различи нещо подобно на образ на растения.
И това, което сега го има повече на духовен план и което ви описах вчера, че пренасяйки се в плътните скални породи, се намират картини от Космоса, тогава е било тук съвсем нагледно, и при това така, че когато восъкоподобният силикат е започнал да кондензира, в него е можело да се различи нещо подобно на образ на растения.
Този, който е наблюдавал природата, знае, че и днес могат да се намерят в минералното царство признаци за отминалите времена. Могат да се намерят камъни, да се вземат в ръце, да се разгледат и да се види вътре сякаш образ на растение. Тогава е било нещо съвсем обичайно, че влизащото в атмосферата, в тази белтъчна атмосфера, се е внасяло сякаш във вид на образи - не само видими, а като образи, отпечатващи се, фотографиращи се вътре в това восъчно тяло, но фотографиращи се телесно, - за да могат да се внесат по такъв начин тези образи от Космоса.
към текста >>
Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпа
ден
продукт.
Нали когато по памет се каже: когато бях деветгодишно момче, имах приятел, когото аз някога здраво набих - това днес съответства на абсолютната действителност, нали така? Това е, което вътрешно се надига в нас. Това може да ни радва или натъжава, да ни причинява болка - но тъкмо това вътрешно се надига в нас. Така израства, благодарение на родството му с металното, разширеното човешко съзнание, което става земно съзнание: ти, формирайки цялата своя същност при слизането от Небето на Земята, си отделил от себе си растенията. Те са като твой отделен секрет.
Ти си отделил и животинската същност; във формата на коагулирало желе или хрущялна маса ти си пожелал то да стане отпаден продукт.
Обаче тук ти трябва да отбележиш как вече придвижилите се земни сили са взели това от теб и са формирали животинските форми по друг начин, в който те са резултат от земно формиране. Това също може да узрее в космическата памет като собствено преживяване - споменах го по-горе, - като спомена от краткия земен живот. Чувстваш се, както беше казано, човек, свързан с това. Обаче всичко това е свързано с някои други процеси. Аз само схематично ви обрисувах основните процеси.
към текста >>
И така, на човек, който изхождайки от днешния
ден
, би се отправил на пътешествие не през пространството, а през времето и би се върнал до това време, което свързва лемурийския период с атлантския - би се представило особено зрелище: гигантски летящи гущери с фенер на главата, който и свети, и грее; долу, нещо като мека, блатиста земя, съдържаща нещо много уютно, защото на днешния гост тя предлага мирис на нещо средно между плесен и зеленеещи растения.
И така, на човек, който изхождайки от днешния ден, би се отправил на пътешествие не през пространството, а през времето и би се върнал до това време, което свързва лемурийския период с атлантския - би се представило особено зрелище: гигантски летящи гущери с фенер на главата, който и свети, и грее; долу, нещо като мека, блатиста земя, съдържаща нещо много уютно, защото на днешния гост тя предлага мирис на нещо средно между плесен и зеленеещи растения.
към текста >>
То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въве
ден
ие в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период.
Следователно можем да кажем: за разлика от сегашното, човечеството тогава не е било разделено на отделни индивидуалности, а е било всеобщо човечество с още духовно-ду-шевна природа, потопена в етера. Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената.
То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период.
Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало. Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука». Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си.
към текста >>
Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въве
ден
ие в тайната наука».
Защото заедно със струящия от Вселената към Земята етер е дошло и това всеобщо човечество от Вселената. То преминало след това през процесите, които съм описал във «Въведение в тайната наука»; то дошло, отново заминало по други планети, после пак се върнало в атлантския период. Това е ставало наред с другите събития. Защото всеки път, когато е ставало подобно отделяне, човечеството не е можело да остане на Земята - трябвало е да се отдели, за да усили до някаква степен отново вътрешните си сили, сега много по-фини, имащи по-душевна природа. След това то отново се връщало.
Такава е същността на тези процеси, които в по-големи детайли можете да прочетете в моята книга «Въведение в тайната наука».
Следователно тези явления се състоят в това, че човечеството принадлежи на вселената и само си подготвя земното обкръжение, изпращайки в земния свят нещата, които е отделило от себе си. И сега те се намират в земната област и заобикалят тук човека. Можем да кажем: изпращайки в земната сфера тези отделени продукти, той постепенно е развил в себе си това, което като земен човек го въоръжава с воля, чувства и мислене. Защото това, че човек като волеизявяващо, чувстващо и мислещо същество за времето между раждането и смъртта днес стои на органично-физическа основа, това се е развило във времето и стои във връзка със същества, които заради развитието на човечеството са се отделили с течение на времето от него и в тази отделеност са се превърнали в сегашните си форми.
към текста >>
И ако после вземете описанието на древното Слънце - предшественика на Земята - или древния Сатурн, да
ден
и от мен във «Въве
ден
ие в тайната наука», ще кажете: всичко това се разбира от само себе си, ако знаеш, че изхождайки от всичко това, трябва да се върнеш назад.
Тогава се връщаме към това, което съществува под формата на вълнуващи се, тъчащи, плаващи цветови образувания, възникващи и изчезващи.
И ако после вземете описанието на древното Слънце - предшественика на Земята - или древния Сатурн, дадени от мен във «Въведение в тайната наука», ще кажете: всичко това се разбира от само себе си, ако знаеш, че изхождайки от всичко това, трябва да се върнеш назад.
Тогава възприеманите растителни образувания, плуващи растителни образувания, губят белтъчната субстанция, подобни са на облачни образувания. Още по-рано са възникнали чисто цветови явления, както съм ги посочил в описанията на слънчевото битие и сатурновото битие.
към текста >>
И ето тук, бих казал, впечатлението, преда
ден
о теоретически, което се получава от металното в Земята, преминава в морално впечатление.
И ето тук, бих казал, впечатлението, предадено теоретически, което се получава от металното в Земята, преминава в морално впечатление.
Защото всеки метал казва едновременно следното: Аз произхождам от далечните пространства и от земното пространство. Аз произхождам от небесната сфера, а тук по вълшебен начин се съсредоточих във вътрешността на Земята. Но аз чакам своето освобождение. Защото някога аз пак ще изпълня Вселената със своята същност. И когато така се учат говорите на металите, тогава златото разказва за Слънцето, оловото - за Сатурн, медта - за Венера; и тогава тези метали казват на човека: както някога ние сме се простирали нашироко, медта до Венера, оловото до Сатурн, така сега сме омагьосани и отново ще се разпространим, когато Земята изпълни своето предназначение, когато човек достигне на Земята това, което той може да достигне само на Земята.
към текста >>
Но аз чакам своето освобож
ден
ие.
И ето тук, бих казал, впечатлението, предадено теоретически, което се получава от металното в Земята, преминава в морално впечатление. Защото всеки метал казва едновременно следното: Аз произхождам от далечните пространства и от земното пространство. Аз произхождам от небесната сфера, а тук по вълшебен начин се съсредоточих във вътрешността на Земята.
Но аз чакам своето освобождение.
Защото някога аз пак ще изпълня Вселената със своята същност. И когато така се учат говорите на металите, тогава златото разказва за Слънцето, оловото - за Сатурн, медта - за Венера; и тогава тези метали казват на човека: както някога ние сме се простирали нашироко, медта до Венера, оловото до Сатурн, така сега сме омагьосани и отново ще се разпространим, когато Земята изпълни своето предназначение, когато човек достигне на Земята това, което той може да достигне само на Земята. Защото затова се подложихме на този плен, за да може човек да стане свободно същество на Земята. Когато човек достигне свободата, тогава може би ще започне и нашето разомагьосване.
към текста >>
54.
ШЕСТА ЛЕКЦИЯ, 2 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Аз съм, аз не съм: той е трябвало по колкото се може по-отчетлив начин да прекара през гърлото си някакво позитивно и някакво негативно твър
ден
ие и да наблюдава как чувства при «аз съм» повече подем нагоре, а при «аз не съм» - спад надолу.
Отново и отново вниманието на ученика се обръщало върху това да прекарва през ларинкса си различни нива на речта и същевременно да следи какво се въздига и спуска в словото, излизащо от гърлото.
Аз съм, аз не съм: той е трябвало по колкото се може по-отчетлив начин да прекара през гърлото си някакво позитивно и някакво негативно твърдение и да наблюдава как чувства при «аз съм» повече подем нагоре, а при «аз не съм» - спад надолу.
към текста >>
То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във во
ден
елемент: огън, вода - огън, вода.
А след това ученикът се въвеждал в истинската тайна на речта. Обаче тази тайна е свързана с тайната на човека. За хората на науката тази тайна е барикадирана, защото в основата на всяко размишление днес науката поставя най-невероятна-та карикатура на истината, а именно така наречения закон за съхранение на енергията и веществото. Веществото в човека постоянно се преобразува. То не остава в едно състояние.
То, както въздухът, излиза от ларинкса, преобразува се в най-близкия, по-висок елемент, в топлинния или огнен елемент и отново във воден елемент: огън, вода - огън, вода.
към текста >>
После ученикът, в определена степен облагородил се и възвисил се по такъв начин като човек, чувствайки го като покров, обемащ мировата тайна, е можел да бъде въве
ден
в това, което разширявало мировата тайна в космическите далнини.
После ученикът, в определена степен облагородил се и възвисил се по такъв начин като човек, чувствайки го като покров, обемащ мировата тайна, е можел да бъде въведен в това, което разширявало мировата тайна в космическите далнини.
Тук ще си спомним изправилото се пред нашата душа вчера.
към текста >>
Едно същество, в да
ден
ия случай животно, питало, друго същество, в да
ден
ия случай растение, му давало отговор.
Словото отначало е било това, което се е стремило към разгадаване. Във възникването на животните се изразило нещо, което се е стремило към разгадаване. Под формата на въпрос е възникнал животинският свят във варовиците. В кремъчното са се взирали вътре: тук растителният свят е отговарял за това, което е било възприето от него като сетивна същност на Земята и е разкривал загадката, която е поставял животинският свят. Самите същества се разгадавали взаимно едно друго.
Едно същество, в дадения случай животно, питало, друго същество, в дадения случай растение, му давало отговор.
И целият свят се превръща в реч.
към текста >>
Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказаното от мен вчера и онзи
ден
, е свързано с Евангелието от Йоан - това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък.
После този Гьотеанум беше погълнат от огъня. Тази страшна картина на пожара в Гьотеанума може да бъде поставена пред нас. И от скръбта може да се роди потребност - да се вижда все по-дълбоко и по-дълбоко, вглеждайки се в това, което все още стои пред нашата мисловна сила: този обхванат от пламъците в новогодишната нощ Гьотеанум. Това, макар и болезнено, води във все по-голяма дълбочина на събитието.
Това, което трябваше да бъде основано в него и което затова е подобно на нещо от разказаното от мен вчера и онзи ден, е свързано с Евангелието от Йоан - това се съедини с изгарящия и поглъщащ пламък.
И това е значителен, много значителен импулс, скъпи мои приятели, който ние трябва да успеем да възприемем. Да превърнем този пламък в повод: благодарение на него да видим другия пламък, пламъкът, унищожил някога Ефеския храм. И да превърнем това в потребност да имаме чувство за обосноваване на това, което се съдържа в началото на Евангелието от Йоан. Да погледнем, наистина призвани от тези горестни свещени импулси, назад от Йоановото Евангелие към Ефеския храм, който някога също е горял, и тогава в този печален горящ пламък в Гьотеанума ние ще имаме напомняне за това, което се вля в Акаша заедно с изгарящия пламък в Ефеския храм.
към текста >>
55.
СЕДМА ЛЕКЦИЯ, 7 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Той получавал чувство, че главата е поро
ден
а от тези излъчвания.
Другата статуя била такава, че погледът на ученика падал първо на нещо, съставено сякаш от светлинни тела и разкривало лъч, идващ отвътре. И в тази рамка ученикът виждал след това женския образ, който се намирал изцяло под влияние на тези излъчвания.
Той получавал чувство, че главата е породена от тези излъчвания.
Главата съдържала в себе си нещо неясно. Тази статуя била от друга субстанция.
към текста >>
По тези неща, които нагледно са се провеждали в древността - сега е невъзможно, а и ненужно човек да се посвещава по такъв нагле
ден
начин, -по тези неща днешният човек може да узнае каква палитра от усещания трябва да премине, за да се приближи действително до истината, въвеждаща в тайните на света.
Всичко това действало по дълбок, необичайно дълбок начин върху учениците. И пред тези статуи те с цялата си душа и с целия си дух се превръщали в една колосална въпросителна. В своето душевно преживяване те сами себе си виждали като една колосална въпросителна. В тях всичко е било въпрос. Разсъдъкът питал, сърцето питало, волята питала - всичко, всичко питало.
По тези неща, които нагледно са се провеждали в древността - сега е невъзможно, а и ненужно човек да се посвещава по такъв нагледен начин, -по тези неща днешният човек може да узнае каква палитра от усещания трябва да премине, за да се приближи действително до истината, въвеждаща в тайните на света.
Защото макар и за сегашния ученик да е правилно да премине през такива неща по вътрешен, външно невидим път на развитие, все пак си остава съществено и съвременният ученик да премине през тази палитра на усещания, да преработи в себе си тези усещания посредством вътрешни медитативни преживявания. Самата скала на усещания може да бъде опозната по това, което е ставало вътрешно в кандидатите за посвещение, участващи във външните култове.
към текста >>
Не смисълът на приве
ден
ите по-горе изречения трябва да бъде оповестен в качеството му на истина, а това, което в момента на инициация са преживявали учениците в Мистериите на Хиберния - ето това именно би трябвало да бъде зафиксирано.
Моля ви да разберете това правилно. Работата не е в даването на догми, не е и в изказването на истини или познания, а в предаването на преживяванията на учениците от светилищата на Хиберния. Работата е в това, да се предадат преживяванията на тези ученици.
Не смисълът на приведените по-горе изречения трябва да бъде оповестен в качеството му на истина, а това, което в момента на инициация са преживявали учениците в Мистериите на Хиберния - ето това именно би трябвало да бъде зафиксирано.
към текста >>
56.
ОСМА ЛЕКЦИЯ, 8 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Снежните и ле
ден
и маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената.
В моето зимно мистерийно странстване аз преживях това, което действително е ставало във Вселената.
Снежните и ледени маси на моята вълшебна зима ми показаха какви умъртвяващи сили действат във Вселената.
Аз познах импулса на унищожението, действащ във Вселената. И вцепеняването, изпитано от мен по пътя на зимното мистерийно странстване, е възвестяване за това, че трябва да се вгледам в съществуващото във вселената като сили, идващи от миналото в настоящето, пребиваващи обаче в настоящето като мъртви мирови сили.
към текста >>
Ставало така, че от душевното страдание се раждало нещо, което би могло да бъде преда
ден
о със следните думи:
След това го довеждали до състояние да има в себе си отзвук от преживяванията от пластичната, но не еластична статуя. Сега той изпадал не във вътрешно вцепенение, а във вътрешна жар, в трескаво състояние, действащо по такъв начин като неща, които са могли толкова силно да въздействат на душата - защото такива те именно и се явяват, вътрешно започвайки с истински телесен комплекс симптоми. Ученикът имал чувство, че сякаш нещо го дави вътрешно, задушавал се, кръвта му напирала от всички страни. Той изпадал в огромен ужас, в някакъв дълбок вътрешен смут. И след това в това дълбоко вътрешно душевно смущение се разкривало друго, което трябвало да преживее.
Ставало така, че от душевното страдание се раждало нещо, което би могло да бъде предадено със следните думи:
към текста >>
Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като сънови
ден
ие пред моето съзнание - лято като сън.
След като достатъчно дълго време преживявал тази вътрешна горест, тази вътрешна притесненост, това чувство, че трябва да се преодолее земния аз, тогава в него се разкривало нещо, за което той знаел, че това не е предишното състояние на съзнание, а добре познатото му състояние на съзнание, състоянието на съзнание при сънуване. Докато при първото състояние, произтичащо от вцепеняването, е имал ясно чувство, че се е намирал в такова състояние на съзнание, което не е познавал в обичайния си живот, сега той познавал състояние на съзнание, което е вид сънуване. Сънувал, но противно на това, което сънувал преди, сега, в съзвучие с преживяното по-рано, той виждал в съня удивителни летни ландшафти. Обаче той знаел, че това са били сънища, сънища, обхващащи го с вътрешна интензивна радост или интензивна болка, съдейки по това, което се приближавало към него от това лятно същество, радостно или горестно; това завладявало именно така, както завладяват сънищата. Трябва да си спомните на какво е способен сънят, проявяващ се преди всичко в образи, от които вие се събуждате, събуждате се с туптящо сърце, плувнали в пот и уплашени.
Това вътрешно вълнение, тази обхванатост по съвсем елементарен, от само себе си разбиращ се начин ученикът си обяснявал така: Моята вътрешна същност е представила лятото като съновидение пред моето съзнание - лято като сън.
към текста >>
Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително све
ден
до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената.
Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце.
И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото. Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
към текста >>
И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със сънови
ден
ието за лятото.
В същото време ученикът вече знаел: явяващото се като вълшебно лято в непрекъснати трансформации пред неговото съзнание са сякаш импулси в далечното бъдеще на Вселената. Но сега той не се усещал както преди, разделен в своите външни сетива и умножен; не, сега той се усещал действително сведен до единство; той се усещал сякаш събран, съсредоточен в своето сърце.
И това е била кулминацията, най-голямото усилване на преживяното: тази съсредоточеност в сърцето, тази вътрешна обхванатост и чувство на родство в най-вътрешната човешка природа не с лятото, което се вижда външно, а със съновидението за лятото.
Вследствие на това ученикът си казвал: В това, което сънят дава за лятото, в това, което вътрешно преживявам, в моята човешка същност, в това лежи бъдещето.
към текста >>
В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните сънови
ден
ия.
Когато това е било извършено от ученика, тогава към него идвало преживяването, че двете състояния следвали едно след друго. Да кажем, той гледал пейзаж, състоящ се от поля, вирове и малки езерца. Вглеждал се в леда и снега и това се превръщало във вихрещ се, падащ сняг, сякаш облаци от снежинки, които все повече избледнявали и накрая се превръщали в нищо.
В мига, когато се стопявали и се превръщали в нищо, където той се чувствал до някаква степен в празното мирово пространство, в този миг тяхното място се заемало от летните съновидения.
И ученикът осъзнавал: сега в моя собствен душевен живот се докосват миналото и бъдещето.
към текста >>
Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, ро
ден
о от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и сънови
ден
ието не би последвало след мировата смърт.
Ако него вече го има, тогава се знае: в материята духът постоянно умира, известявайки за себе си в изстиващата и смръзната природа. Тук постоянно действа нищото. И от това нищо се ражда на първо място нещо като сън за природата. А сънищата за природата съдържат зародишите на мировото бъдеще. Обаче мировата смърт не би се докоснала до мировото раждане, ако човекът не бе стоял между тях.
Защото ако човек не стоеше между тях - както ви казах, аз просто описвам опита, който вътрешно преминавал ученикът в хибернийското посвещение, - ако човекът не стоеше между тях, тогава действителните събития, в които се взирал ученикът посредством новото си съзнание, родено от вцепенението, биха станали някаква истинска мирова смърт и съновидението не би последвало след мировата смърт.
Никакво бъдеще не би възникнало в противовес на миналото. Сатурн, Слънцето, Луната и Земята биха били, но не и Юпитер, Венера и Вулкан. За да се присъедини бъдещето на Космоса към миналото, човек трябва да стои между миналото и бъдещето. Всичко това ученикът просто знаел след преживяното.
към текста >>
И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от сънови
ден
ия.
Такава двояка свързаност със света - ето какво действително вътрешно грандиозно усещане стояло пред ученика като отзвук от двете статуи.
И ученикът действително се учел по такъв начин, от една страна, бих казал, духовно да разширява душата си в мировите простори, а от друга страна, се научавал дълбоко да навлиза навътре в себе си там, където това вътрешно действа не така вяло, както то действа в обичайното съзнание, а където то действа така, сякаш е пронизано наполовина с действителността, тоест е пронизано, разтърсено, омагьосано от съновидения.
Ученикът се научавал да свързва цялата тази интензивност на вътрешните импулси с цялата интензивност на външните импулси. От родството със зимните и от родството с летните пейзажи той достигал до прозрения за външната природа и за своята собствена същност. Той дълбоко се родеел с тази външна природа и с тази собствена същност. Тогава той вече е бил добре подготвен, за да премине през някакъв вид повторение. В това повторение съвсем ясно се прекарвало от инициаторите пред душата му: Ти вътрешно в душата си трябва да се задържиш във вцепенение.
към текста >>
57.
ДЕВЕТА ЛЕКЦИЯ, 9 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното ви
ден
ие на сънния летен ландшафт.
Трябваше да ви разкажа различни неща за характерното устройство на Хибернийските Мистерии и вчера видяхте, че този своеобразен път на развитие, който са могли да преминават хората на ирландския остров, водел дотам, че тези хора са достигали проникновения, на първо място в това, което въобще може да бъде преживяно от човешката душа, благодарение на собствената вътрешна активност на човека. Помислете само, благодарение на всички тези подготовки, които се провеждали с посвещавания, е било възможно, посредством вълшебните образи на ландшафта, обичайно разстилащи се пред човешките сетивни органи, да се предизвикват не религиозно-фантастични халюцинаторни впечатления, а нещо такова, към което вече са привикнали: да се вижда някаква завеса, стояща пред душата, за която прекрасно знаели, че има нещо зад нея.
Същото е ставало и с прозрението в собственото човешко вътрешно същество при вълшебното видение на сънния летен ландшафт.
Тук ученикът следователно е бил подготвен да има имагинации, имагинации, които се присъединявали към това, което иначе ученикът виждал с външните си сетива. Обаче имайки тези имагинации пред себе си, знаел, че посредством тях той прониква по-нататък в нещо съвсем различно.
към текста >>
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въве
ден
ие в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие.
Спомнете си, скъпи мои приятели, как описах във «Въведение в тайната наука» и в различни други лекции това Лунно битие.
Каквото описах там, оживявало в съзнанието на ученика; всичко това просто било с него. Древното Лунно битие се изправяло пред него като планетарно битие, съществуващо отначало само във водно, течно състояние, но не в такова, като сегашната вода, а биващо, бих казал, повече желеобразно, като коагулирало. А самия себе си той усещал вътре. Но се чувствал организиран в тази полумека маса. И усещал как от неговата организация струи организацията на цялата планета.
към текста >>
Всичко съществуващо по това време е било приро
ден
резултат.
В Лунното битие въобще не е съществувала никаква възможност да се считаме затворени вътре в своята кожа. Такива мебели, каквито сега ни заобикалят, към които можеш да се приближиш и да ги опипаш, тогава не са съществували.
Всичко съществуващо по това време е било природен резултат.
И ако вие бихте протегнали орган, какъвто сте имали по това време - което, впрочем, така е и било, - сравнявайки го с днешните палци, би могло дотолкова да го протегнете, че той съвсем би изчезнал и ръката също би могла да се протегне дотолкова, че съвсем да се изтъни и т.н. Сега, докосвайки една дъска, вие не усещате, че тази дъска ви принадлежи. Вземайки нещо тогава, просто сте усещали, че то ви принадлежи; така, както въздушната маса все още ни принадлежи днес. Така че собствената организация се усещала фактически само като частица от цялостната Лунно-планетарна организация.
към текста >>
Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои сту
ден
ти и толкова им липсва.
Това, че такива неща са тъй малко известни, е резултат от недостатъчната способност за внимание у днешния човек. Ако този недостиг на способността за внимание днес не беше такъв, човек би могъл да даде поне указание, извлечено от сънищата, за това, което е забелязано от него във вътрешното усещане във вливащата се слънчева светлина. Действително това, което са преподавали на ученика за вътрешната същност на човешкия организъм, е било по-различно, отколкото преподаваното днес. Днес режат трупове и по тях съставят анатомични атласи.
Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва.
Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание. Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества.
към текста >>
Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеж
ден
ието, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества.
Това не изисква особено внимание, макар и да трябва да признаем, че на някои студенти и толкова им липсва. Някога са учили ученика, като са го извеждали на слънце и са го подтиквали да почувства как реагира вътрешността му на приятно вливащата се слънчева светлина; и съобразно преживяното той е можел вече да нарисува черен дроб, стомах и т.н. Такова вътрешно родство на човека с макрокосмоса се установява само тогава, когато са налични условията, необходими за това. Вие можете, разбира се, да бъдете слепи и все пак по пътя на опипването да установите формата на някакъв предмет. По такъв начин, когато един орган от вашия организъм става възприемчив за друг чрез внимание към светлината, вие можете да описвате вътрешните органи, така че ще бъдете в състояние да възприемате най-малко техните сенчести образи във вашето съзнание.
Но именно на ученика в Хибернийските Мистерии в голяма степен се насаждало убеждението, че при изливането в сините етерни простори, при вливането на астралната светлина той чувствал сега на първо място не себе си, а чувствал в своето съзнание могъщ свят, свят, за който си казвал: Аз живея изцяло в същия елемент, в който живеят и другите същества.
Този елемент в основата на своето съвършенство е наследство от природата. Защото тук отвсякъде усещам как този елемент се влива в мен, в който елемент - ако мога да употребя този израз - плувам като риба във вода, сам; но състоейки се от съвсем летливи, леки елементи, в целия планетарен елемент аз усещам как от всички страни към мен приижда това приятно втичащо се. Ученикът усещал в себе си навсякъде вливането на формиращата и образуваща го астрална светлина. Този елемент се явява чисто природно наследство, така би могъл да каже ученикът, защото той навсякъде ми дава нещо. Аз, собствено, съм обкръжен от изключително добро.
към текста >>
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въве
ден
ие в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
След това, когато ученика са го довеждали до състояние, да се усеща само във външните си сетива, той преживявал сякаш отхвърляне на целия свой организъм, така че живеел само в своите очи, в своя слухов апарат, в цялото свое осезание, тогава той възприемал това, което описах в моята книга «Въведение в тайната наука» като живот на Сатурн, като битие, когато е плувал и се е реел в топлинния елемент, в диференцирания в себе си топлинен елемент.
Там не са се усещали като плът и кръв, като кости и нерви; усещали са се като някакъв организъм от топлина, но топлина в друга топлина, планетарна сатурническа топлина. Топлината са възприемали, когато външната топлина е имала друга степен от вътрешната. Реене в топлината, живот, благодарение на топлината, отделяне на топлина в топлината - това е било сатурновото битие.
към текста >>
Вие мръзнете, сту
ден
о ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата.
Представете си: вие влизате днес, като земен човек, в топла стая; усещате топлината; излизайки навън, където е 5 или 10 градуса под нулата, усещате студ; усещате разликата между топлина и студ, но я усещате като нещо телесно. Това не се свързва с вашата душевност. И като земен човек, влизайки в топлата стая, вие нямате усещането: тук, в тази стая, има нещо сякаш от великия Дух, обграждащ човека с любов. Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа.
Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата.
Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното. В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно. Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат! Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете.
към текста >>
Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен
ден
със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат!
Вие усещате тази топлина като приятно телесно чувство, обаче не го усещате като нещо душевно. Същото е и със студа. Вие мръзнете, студено ви е телесно; но нямате усещането: чрез особените климатични условия към вас се приближават демони, за да ви нашепват нещо толкова хладно, че замръзвате също и в душата. Физическата топлина за вас не е едновременно и нещо душевно, защото вие, като земен човек с обикновено съзнание, не възприемате с цялата интензивност природно-душевното. В качеството си на земен човек можете да се сгреете от друг човек, от неговото приятелство, от неговата любов; можете да замръзнете от неговата хладина, може би и от неговата еснафщина, обаче при това се има предвид нещо душевно.
Но помислете колко малко е склонен днес физическият земен човек, когато излезе в топъл летен ден със зноен въздух, да каже: Боговете сега много ме обичат!
Или колко малко е склонен сегашният човек, излизайки на зимния студ, да каже: а сега във въздуха се носят само тези Силфи, които са хладни филистери в света на Силфите. Такива изрази днес няма да чуете.
към текста >>
Ученикът от Хибернийските Мистерии е во
ден
към това преживяване - разбира се, не в земния свят, а бидейки пренесен в друг свят - и благодарение на него, разбира се, не във физическата земна действителност, пред него в образ се появявало битието на Юпитер.
Ученикът от Хибернийските Мистерии е воден към това преживяване - разбира се, не в земния свят, а бидейки пренесен в друг свят - и благодарение на него, разбира се, не във физическата земна действителност, пред него в образ се появявало битието на Юпитер.
към текста >>
В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е ро
ден
в течение на времето.
И така, виждате, че Хибернийските Мистерии действително се отнасят към тези, които в духовната наука с пълно право се наричат велики Мистерии. Защото това, в което се посвещавали учениците, им давало някакво прозрение, съзерцание на доземния и следземния човешки живот.
В същото време то им давало прозрение в космическия живот, в който е вплетен човек, от който е роден в течение на времето.
Следователно човекът се учил да познава микрокосмоса, т.е. самия себе си, като духовно-душевно-телесно същество във връзка с Макрокосмоса. Той опознавал също и изграждането, сътворението, възникването, отмирането и метаморфозирането на Макрокосмоса. Тези Хибернийски Мистерии са били велики Мистерии.
към текста >>
И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите све
ден
ия стават по-редки.
Но ако просто изчислите днес, или бихте изчислили в предвоенния период, колко хора пътуват всяка година от Русия в Швейцария, ще получите по-голяма бройка хора от тези, които са пресекли същата територия в Европа във времената на преселението на народите. Всички тези неща са относителни. Така че, собствено, ако продължим в същия стил, в който се говори при описание на придвижването на народите, би трябвало да кажем: чак до предвоенния период всичко в Европа се намирало в постоянно преселение на народите, даже в Америка през океана. Отиванията в Америка са били по-многобройни от потоците при преселението на народите. Обаче това не искат да си го изяснят.
И все пак работата стои така, че в този период, който се описва като време на преселение на народите, и в последващия период, историческите сведения стават по-редки.
За този период малко е известно. Малко се разказва например за това, какво е ставало ето тук, на тези места, във Франция, в Германия и т.н. А именно там, където, макар и като слаби отгласи, са текли отзвуци на това, което се е съзерцавало в Хибернийските Мистерии, където действията, импулсите на великите Мистерии на Хиберния се вливали в цивилизацията.
към текста >>
Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на после
ден
отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството.
Едното течение вървяло по заобиколен път през Гърция и Рим, вървяло от Изток. То разчитало на все повече и повече проникващата в човечеството способност, основаваща се на разсъдъка и способността на сетивните органи, където действало това, което съществувало като исторически спомен за външно зримите, външно преживяните събития. От Палестина през Гърция и Рим се разпространила вестта, възприета по-късно от хората в техния религиозен живот, вестта за това, което в сетивно-физическия свят се разиграло в Палестина, благодарение на Бога Христос. Било е съобразено с разбирането на хората, било е насочено към това, което днес наричаме обикновено, основано на разбирането и външните сетива съзнание. Това се разпространило по величествен начин.
Но в края на краищата то изместило произлизащото от Запад, от Хиберния, и което в качеството си на последен отглас на старата, инстинктивна земна мъдрост се съобразявало с древната, избухваща само в новата съзнателност, спиритуална мъдрост на човечеството.
Нещо се разпространило от Хиберния в Европа и то, по отношение на просветлената мъдрост, не разчитало на сетивния поглед, на свидетелства, на които можем да се позовем като на исторически съществуващи. Тук се разпространявали култове, учения на мъдростта като хибернийските култове, като хибернийските учения на мъдростта, които се съобразявали с това, което просветлява човека от духовния свят, даже и тогава, когато, като Мистерията на Голгота, на друго място на Земята, едновременно се разиграва и във физическата действителност. В Хиберния гледали по духовен начин към физическата действителност в Палестина.
към текста >>
Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагле
ден
модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства.
Дошло време, когато хората все повече и повече ставали възприемчиви само за физически съзерцаваното, когато стигнали дотам, да не се съобразяват с истинските неща, не намиращи опора във физически зримото. Така мъдростта, дошла от Хиберния, вече не се усещала в нейната субстанционалност. И по такъв начин изкуството, дошло от Хиберния, вече не се усещало в своята космическа истина.
Така постепенно все повече и повече възниквала не хибернийската наука, а науката, проникваща само до външно-сетивното, и не хибернийското изкуство, а изкуство - даже и рафаеловото е такова, - нуждаещо се от сетивно-нагледен модел, докато хибернийското изкуство изхождало от факта, че духовното, спиритуалното се осъществявало непосредствено чрез художествените средства.
към текста >>
И в кое би могло най-точно да се види, че хората със своето съзнание повече не са достъпни за спиритуални влияния, ако не в това, което се давало на хората по начина - описах го в списанието «Царство»[1], - по който е била да
ден
а на хората «Химическата сватба на Християн Розенкройц».
Настъпило забележително явление, състоящо се в това, че човек вече не бил достъпен за спиритуално влияние.
И в кое би могло най-точно да се види, че хората със своето съзнание повече не са достъпни за спиритуални влияния, ако не в това, което се давало на хората по начина - описах го в списанието «Царство»[1], - по който е била дадена на хората «Химическата сватба на Християн Розенкройц».
Тогава обърнах внимание върху факта, колко удивителни са нещата около тази «Химическа сватба». Валентин Андреа[2] е физическият писател на тази «Химическа сватба»; година преди да се разрази тридесетгодишната война е била написана тази «Химическа сватба» от Валентин Андреа. Обаче никой, който познава биографията му, не би се усъмнил, че този Валентин Андреа, който впоследствие станал филистерски пастор и написал разни елейни книги, не е писал «Химическата сватба». Безсмислено е да се вярва, че Валентин Андреа е написал «Химическата сватба». Само сравнете «Химическата сватба», или «Организация на света», или другите трудове на Валентин Андреа - физически това е една и съща личност - с всичко сантиментално сладко, твърде елейно, което е написал в по-късния си живот пастор Валентин Андреа, носещ само същото име.
към текста >>
Въобще всичко важно, което било да
ден
о на човечеството тогава, се давало на хората по такъв начин, че те не са били способни да разберат с разсъдъка си даваното.
Обмислете това удивително събитие, предшествало Тридесетгодишната война: млад човек, съвсем млад човек, отдава ръката си на духовно същество, свише записваща такова нещо като «Химическата сватба»! И каквото в случая се появява в посочения пример, е било частно явление за тези времена. Тези неща са се узнавали и съхранявали не винаги.
Въобще всичко важно, което било дадено на човечеството тогава, се давало на хората по такъв начин, че те не са били способни да разберат с разсъдъка си даваното.
Това е била оттичаща се спиритуалност, която все още им се откривала; хората са я записвали, но вече на са можели да я преживеят в себе си.
към текста >>
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил да
ден
последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били све
ден
и до сенчест живот, те са били и духовно огра
ден
и с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Все едно някаква сила отблъсква човека, затруднява да се приближим до тях с душата си. Колкото по-близо се стига, толкова повече се замъглява това, към което бързаме с душата си, и се стига сякаш до някакво душевно заглушаване. Тази душевна оглушеност трябва да се отработи навън. Това може да се направи не по друг начин, а като оживим в себе си всичко, което знаем за тези неща, самостоятелно установени, самостоятелно видяни. След това ще видим защо това е така.
Ще открием, че с тези Хибернийски Мистерии на човечеството е бил даден последният отзвук от нещо древно от божествено-духовните сили; обаче в същото време, когато Хибернийските Мистерии са били сведени до сенчест живот, те са били и духовно оградени с плътен воал, така че човек да не може пасивно да изследва, да не може да ги наблюдава, да може да се приближи към тях само ако пробуди в себе си спиритуална активност, и следователно се превърне в истински човек на новото време.
Затова бих могъл да кажа: достъпът до Хибернийските Мистерии беше затворен, за да не може човек да се приближи до Мистериите по стария начин, а да се стимулира да преживее с активно съзнание това, което трябва да бъде вътрешно намерено от човека в епохата на свободата, не посредством историческо, даже не ясновидски-историческо виждане на древните, удивителни, велики тайни, дотогава, докато не стъпи на пътя, водещ до тези тайни от собствена вътрешна активност.
към текста >>
Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски ор
ден
», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на великото братство на високопочитаемото розекройцерство».
[2] Йохан Валентин Андреа, 1586-1654, поет и писател теолог.
Освен «Химическа сватба» той пише следните розенкройцески съчинения: «Всеобща и генерална реформация на целия останал свят», «Fama Fratemitatis, или откриване на братството на великия розенкройцерски орден», «Confessio Fraternitatis, или изповедание на великото братство на високопочитаемото розекройцерство».
към текста >>
58.
ДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 14 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Те са били дълбоко убе
ден
и, че човек е малък свят, микрокосмос.
Великата загадка за посветения в гръцките Мистерии се свеждала до въпроса: Защо човек, съдържащ в себе си например желязо, калций, натрий и други вещества, необходими и във външната природа, не съдържа например олово и калай?
Те са били дълбоко убедени, че човек е малък свят, микрокосмос.
И все пак изглеждало, че не съдържа в себе си тези метали: олово, калай, живак, сребро и злато.
към текста >>
Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обгра
ден
ия с пръстени Сатурн.
Също и среброто, както го има в Земята, е стигнало вече до такова състояние, че не може повече да прониква в човек. Не цялата сфера, заемана от Луната, действително е пронизана от фино разпределено сребро. Луната действа особено силно тогава, когато лъчите й идват от страна на съзвездието Лъв, така че човек, благодарение на тази сила на среброто от Луната, търпи влияние, противоположно на оловната сила на Сатурн, и по този начин не става чужд на макрокосмоса, въпреки че от вселената той милостиво е инспириран от силата на спомените.
Особено тържествен е бил моментът, когато гръцкият ученик стигал до това, да вижда как са се противопоставяли Сатурн и Луната и после в нощната тържественост му се пояснявало: Гледай нагоре към обградения с пръстени Сатурн.
Ти трябва да си му благодарен, че си независимо същество. А сега гледай на другата страна, към сребърно сияещата Луна. На нея си задължен, че можеш да понасяш силата на Сатурн, без да се откъсваш от Космоса.
към текста >>
Когато ученикът придобиел такива светлинни ви
ден
ия, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите.
Имало е естествознание, издигащо се чак до небесата, достигащо мировите простори.
Когато ученикът придобиел такива светлинни видения, светлинни прозрения и ако това дълбоко се влеело в душата му, тогава например в истинските Мистерии на Елевзин, както е било прието, той се водел при две статуи - така, както въобще е било прието в Мистериите.
Знаете го от описанията на други Мистерии, например на Хибернийските Мистерии. Едната статуя представяла бащиното божество, обкръжено от знаците на планетите и слънцето - тази бащина статуя, която му показвала например сияещия Сатурн, сияещ, но по такъв начин, че на ученика се напомняло: Да, това е оловното сияние на Космоса, - така, както при лунното излъчване му се напомняло: Да, това е сребърното сияние на Луната, - и така при всяка отделна планета. Така че в статуята, представляваща бащиния принцип, се явявали тайните, които сияели насреща от планетарното обкръжение на Земята, което било родствено на отделните метали на Земята, но което вътре в Земята станало вече непригодно за вътрешното същество на човека.
към текста >>
И в духа, като в реално ви
ден
ие, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
Но във вида, в който тя ги носи в себе си, металите са само спомени за това как е живяло някога в Земята среброто по време на лунното битие, златото - по време на слънчевото битие, оловото - по време на битието на Сатурн. И това, което днес виждаш в плътните метални маси на оловото, калая, желязото, златото, медта, живака и среброто (с изключение на познатото ти желязо, което не е вътрешно земно желязо, защото е марсианско), това, което днес виждаш в тези компактни, плътни метали, се е изляло някога от Космоса в Земята в съвършено различно състояние. Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя.
И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
към текста >>
Във ви
ден
ието на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
И това, което днес виждаш в плътните метални маси на оловото, калая, желязото, златото, медта, живака и среброто (с изключение на познатото ти желязо, което не е вътрешно земно желязо, защото е марсианско), това, което днес виждаш в тези компактни, плътни метали, се е изляло някога от Космоса в Земята в съвършено различно състояние. Металите, каквито днес са ти познати на Земята, са трупове на предишните си същности. Оловото е труп на металната същност, която по времето на Сатурн, а също в различна степен и по време на Луната, в своята древна форма е действала върху Земята. Калаят заедно със златото са действали в съвсем друго състояние в течение на слънчевото време на Земята - при духовно виждане тази статуя, в това, което тя ти носи насреща в твоето днешно състояние, се превръща за теб наистина в бащина статуя. И в духа, като в реално видение, статуята от истинските Мистерии в Елевзин ставала жива и протягала към стоящата редом женска фигура това, което са били тогава металите.
Във видението на ученика женската фигура вземала тази предишна форма на металите и я обкръжавала с това, което би могла да даде от себе си Земята, когато тя е станала Земя.
към текста >>
Така виждал ученикът този чу
ден
процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
Така виждал ученикът този чуден процес, това чудно явление: тук сияело изразено символично това, което било в ръцете на бащината статуя, масата на металите, а това, което била Земята, се представяло - да кажем, например със своя варовик или с другите скални породи - насреща на това, което тук блестяло и обкръжавало със земна субстанция изливащите се метални същности, подобно на протегната от майчината статуя ръка, любовно приемаща това, което й се подавало в качеството му на метални сили от бащината статуя.
Това е било велико, мощно впечатление, защото в това виждали взаимодействие на космическото със земното в хода на еоните. И се учили правилно да усещат това, което предлагала Земята.
към текста >>
Той едновременно се спуска в доземните времена на Земята, за да види как възприема в себе си майчински Земята бащински да
ден
ото от Космоса.
Това е един от аспектите за разбирането на тези «Майки», към които се спуска Фауст.
Той едновременно се спуска в доземните времена на Земята, за да види как възприема в себе си майчински Земята бащински даденото от Космоса.
към текста >>
Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил Мла
ден
ец, Мла
ден
ецът на света, който още е трябвало да расте в Космоса.
На посвещавания в Елевзин по спиритуален начин се представял Христос.
Обаче в онова време хората е трябвало отначало да познават Христос като идващ, който все още е бил Младенец, Младенецът на света, който още е трябвало да расте в Космоса.
Посвещаваните са били наричани телеости - тези, които е трябвало да гледат към края, към целта на земното развитие. А после е настъпил великият прелом. Настъпил прелом, който с цялата си острота е изразен също и исторически в прехода от Платон към Аристотел.
към текста >>
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Мла
ден
еца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
Тук виждате, че в недрата на времето лежи изискването да се разбере в действителната му същност това, което по-късно така прекрасно се изобразявало от християнските художници: Майката с Младенеца на гърди, което обаче не е било разбрано напълно нито в рафаеловата Мадона, нито в източната икона, но което все още очаква своето разбиране.
към текста >>
Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъ
ден
и по-късно в нашите лекции.
Някои неща, необходими за това разбиране, ще бъдат обсъдени по-късно в нашите лекции.
Утре ще ви опиша пътя, донесъл някои дълбоки окултни тайни през Арабия в Европа, за да поставим по този начин пред нашите души определено историческо явление. В лекциите, които трябва да образуват окултната основа на историческото развитие на човечеството и които ще бъдат прочетени на съответното място на Рождество пред делегатите, аз ще говоря за значението на походите на Александър във връзка с аристотелизма.
към текста >>
59.
ЕДИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 15 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблю
ден
ие.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение.
Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално. Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот. Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието.
към текста >>
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблю
ден
ие, а към целия човешки живот.
Цялото обучение, цялото сериозно приемано обучение от тези древни времена не е било насочено към човешкия разсъдък или към способността за външно наблюдение. Това, което сега си представяме като знание, в онова време, а също и във времето на Аристотел, не е имало никаква значителна роля. И ако историците на отделните науки поискат днес да изложат историята на собственото си научно мислене, ще трябва да започнат от Коперник или Галилей; защото това, което те приобщават от по-ранните времена, няма абсолютно никакво отношение с него. Достигайки до гръцкото знание, тяхното изложение се превръща в чиста фантазия: това е своего рода продължаване на съвремието назад, в древното време, което не съответства на нищо реално.
Защото във времената на Аристотел и при самия Аристотел всяко обучение се давало по такъв начин, че е било свързано с изменение на цялата човешка природа, с обръщане не само към човешкото мислене и наблюдение, а към целия човешки живот.
Чрез познанието човек е трябвало да стане друго същество, различно от това, което е бил без познанието. Това е било същественото в Мистериите, че благодарение на познанието човек става съвсем различно същество от това, което е бил преди. И именно в аристотелевото време са стремели към такова преобразуване на човека, като давали на две полярно противоположни усещания да въздействат върху човешката душа.
към текста >>
Вгледай се - примерно така му казвали, - ти дишаш въздух, но въздухът през лятото е топъл, а през зимата - сту
ден
.
На обучавания, който постепенно е трябвало да стигне до знанието, се посочвала необходимостта от истинско вживява-не в природното обкръжение.
Вгледай се - примерно така му казвали, - ти дишаш въздух, но въздухът през лятото е топъл, а през зимата - студен.
Ти дишаш така, че през зимата можеш да възприемеш дишането си под формата на пара, на мъгла. През лятото, когато дишаш топъл въздух, то става невидимо.
към текста >>
И постепенно, от една страна, човек е бил во
ден
до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух.
Този феномен би могъл да е отправна точка за обучение. Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени. Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане.
И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух.
Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно.
към текста >>
И напротив, усети сту
ден
ата вода, сту
ден
а вода в каквато и да е форма; само я усети.
Този феномен би могъл да е отправна точка за обучение. Връзката с природата ставала не като се каже: погледни това тяло, то има тази и тази температура; нагрявам го в ретортата и то преминава през едни или други промени. Не, идвало се до връзката с човека, човека, както се усещал вътре в тази връзка, представяйки процеса на дишане. И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите.
И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети.
Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
към текста >>
В сту
ден
ата вода ти се чувстваш отчуж
ден
, неуютно.
И постепенно, от една страна, човек е бил воден до усещането на нагрятия въздух: представи си истински, що за нещо е нагрятият въздух. Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори.
В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно.
Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от сту
ден
ата вода и когато дадеш на сту
ден
ата вода извън теб да прави това, което тя иска да направи.
Той се стреми нагоре и при приближаване на нагрят въздух ти трябва да чувстваш, че нещо иска да те отнесе в просторите. И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно.
Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи.
Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на сту
ден
ата вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
И напротив, усети студената вода, студена вода в каквато и да е форма; само я усети. Собствено тук ти не се чувстваш уютно. В топлината на въздуха ти се чувстваш уютно, така уютно, сякаш топлият въздух се стреми да те отнесе в космическите простори. В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи.
Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята.
Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената. Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Сту
ден
ата вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
В студената вода ти се чувстваш отчужден, неуютно. Обаче ти усещаш, когато се отдалечиш от студената вода и когато дадеш на студената вода извън теб да прави това, което тя иска да направи. Тогава този факт ще се превърне за теб в нещо; тогава, когато позволиш на студената вода извън теб да прави това, което иска, тогава тя ще приготви например снежни кристали, падащи на Земята. Извън снежните кристали, наблюдавайки снежните кристали, ти се чувстваш на полагащото ти се място. Топлия въздух можеш да чувстваш само в себе си; и ти би искал да си позволиш да се отнесеш заедно с издигащия се топъл въздух в просторите на Вселената.
Студената вода можеш да усетиш само извън себе си; и ти би искал, за да имаш родство с нея, да наблюдаваш резултатите й само със своите външни сетива.
към текста >>
Многозначително е следното: топла въздушност и сту
ден
а воднистост.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази. «Навън и вътре» нищо особено не означава.
Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост.
Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света. Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло. Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-сту
ден
о; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло.
Това са били двете полярни противоположности, с които ученикът се сблъсквал: да почувства какво собствено е «вън и вътре в човека» - това са само празни изрази. «Навън и вътре» нищо особено не означава. Многозначително е следното: топла въздушност и студена воднистост. Това са противопоставяния, посредством които човек съгласно своята най-вътрешна същност е поставен в света.
Защото «навън» нещо се намира дотолкова, доколкото то е влажно-студено; а «вътре» нещо се намира дотолкова, доколкото то е въздушно-топло.
Човек е усещал качествено тази противоположност и също така качествено своята поставеност в нейната среда.
към текста >>
Тогава казвали, че въздушно-топлото води към боговете, към боговете във висините, а влажно-сту
ден
ото води към подземните демони.
Тогава не се говорело за нещата, тогава се говорело за самия човек.
Тогава казвали, че въздушно-топлото води към боговете, към боговете във висините, а влажно-студеното води към подземните демони.
Но с пътешествието към подземните демони е свързано в същото време познанието на природата. Нужно е само да вземеш със себе си в нисшите сфери това, което се открива и преживява посредством въздушно-топлото във висините, за да не може нисшето да причини никаква вреда. И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще.
към текста >>
И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-сту
ден
ото пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще.
Тогава не се говорело за нещата, тогава се говорело за самия човек. Тогава казвали, че въздушно-топлото води към боговете, към боговете във висините, а влажно-студеното води към подземните демони. Но с пътешествието към подземните демони е свързано в същото време познанието на природата. Нужно е само да вземеш със себе си в нисшите сфери това, което се открива и преживява посредством въздушно-топлото във висините, за да не може нисшето да причини никаква вреда.
И когато после с това вътрешно усещане за противоположност на въздушно-топлото и влажно-студеното пристъпвали към природата, тогава, благодарение на по-нататъшното преживяване на природните обекти и явления, дълбоко прозирали в същността на Вселената въобще.
към текста >>
Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблю
ден
ие на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете.
Ако вътрешното преживяване е било задълбочено по току-що описания начин, ученика го довеждали до наблюдение на това, което действително живее в стремящото се нагоре, в разтварящото се срещу мировите простори цвете.
Познанието за растенията е било това, към което водели ученика. Познанието за растенията се осъществявало, като му казвали: Виж разтварящата се чашка на цвета, наблюдавай как тук ти въздейства това, което сияе срещу мировите простори.
към текста >>
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са прину
ден
и от тежката сту
ден
а Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са водноро
ден
и същества и в тази им живост като водноро
ден
и същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въве
ден
ие в тайната наука», като лунно състояние.
В същото време, когато ученикът с тези задълбочени чувства, за които ви говорих, гледал разтварящите се цветя, му се откривало вътрешното знание, вътрешната светлина. Земните цветя се превръщали за него във вестители на тайните на мировите пространства. Цветята му говорили за космическите простори. И проникновено, но само с намеци, е водел учителят своя ученик към това, да намери в самия себе си тайната, струяща от мировите простори в съществото на цветето. Така постепенно ученикът стигал до там, че на въпроса на учителя: Какво, собствено, възприемаш ти, когато гледаш чашката на цвета, разтварящата се цветна корона, излизащите оттам и сияещи срещу теб тичинки?
- е можел да каже: Растенията ми разказват, че те са принудени от тежката студена Земя да имат място на пребиваване върху нея; обаче те произлизат не от твърдата Земя, а само са закрепени в Земята; в действителност са воднородени същества и в тази им живост като воднородени същества те са имали своето действително, истинско състояние в предшестващото състояние на земното битие - подразбирам състоянието, описано от мен в моята книга «Въведение в тайната наука», като лунно състояние.
Виждате ли, ученикът стигал до там, че да може да каже: Това, което се явява като тайна на Луната, излязла от Земята и все още съхраняваща нещо от доземното лунно състояние, се отразява от цветята срещу мен. Защото цветята са говорили на ученика всяка нощ не едно и също. Когато Луната стояла в съзвездието Лъв, цветята говорили различно от това, което те говорили, когато Луна е стояла в Дева или в Скорпион. Защото за това, което Луната е преживявала по време на преминаването и през зодиакалния кръг, разказвали земните цветя. Те разказвали за тайните на Вселената.
към текста >>
те сега са покорени от Земята, тъй като са водноро
ден
и.
те сега са покорени от Земята, тъй като са воднородени.
към текста >>
Ученикът е можел да почувства това, защото първо е бил въве
ден
в усещането, което му откривала охлаждащата вода.
Ученикът е можел да почувства това, защото първо е бил въведен в усещането, което му откривала охлаждащата вода.
Той вече е преживял това и благодарение на преживяването е стигал при цветето до подобно познание.
към текста >>
те са покорени от Земята, тъй като са въздушноро
ден
и.
те са покорени от Земята, тъй като са въздушнородени.
към текста >>
Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в да
ден
момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
Особен интерес за естествознанието от онова време представлявало, когато се каже: Ето някакъв човек - черни къдрави коси, червендалесто лице, нос с еди-каква си форма и така нататък, - този човек ми сочи знака Лъв, как съзвездието на Лъва е излъчило своите сили, отслабени или усилени от другите планети, гледайки как те са били разположени. Това е човек, носещ във вътрешността си съответствието със своята карма - в своя черен дроб тези или други свойства.
Свойството на дроба, което например внася пристъпи на меланхолия в душевния живот, е било внесено от това, че в даден момент от времето Венера се е намирала в някакво отношение към Юпитер, което е придало на излъчването на Лъв определен характер.
В особената характеристика на темперамента във връзка с устройството на дроба аз виждам тази космическа детерминираност, тази космическа предопределеност на човека. Аз разпростирам това върху качествата на народите по Земята. В това, което човек преживява съвместно с атмосферното обкръжение, аз виждам тайната на зодиакалния кръг.
към текста >>
земнопокорени; те са ро
ден
и от топлината.
земнопокорени; те са родени от топлината.
към текста >>
Бидейки ро
ден
и от топлинния етер под влияние на знаците на Зодиака, те са топлинноро
ден
и.
Бидейки родени от топлинния етер под влияние на знаците на Зодиака, те са топлиннородени.
Следователно човек се усещал в своя облик като топлиннороден, само променил се в течение на лунното битие и битието на Земята, но все пак достигащ своето първоначално състояние в древното сатур-ново време така, както металното в Земята той усещал като слънцеродено - въздушнородено, цветята, растенията като луннородени - воднородени. Той е можел така да усеща, защото е бил подготвен чрез това, че е възприемал нещата с чувства, стимулирани в него за преживяване на топло-въздушно-то и студено-водното.
към текста >>
Следователно човек се усещал в своя облик като топлинноро
ден
, само променил се в течение на лунното битие и битието на Земята, но все пак достигащ своето първоначално състояние в древното сатур-ново време така, както металното в Земята той усещал като слънцеро
ден
о - въздушноро
ден
о, цветята, растенията като лунноро
ден
и - водноро
ден
и.
Бидейки родени от топлинния етер под влияние на знаците на Зодиака, те са топлиннородени.
Следователно човек се усещал в своя облик като топлиннороден, само променил се в течение на лунното битие и битието на Земята, но все пак достигащ своето първоначално състояние в древното сатур-ново време така, както металното в Земята той усещал като слънцеродено - въздушнородено, цветята, растенията като луннородени - воднородени.
Той е можел така да усеща, защото е бил подготвен чрез това, че е възприемал нещата с чувства, стимулирани в него за преживяване на топло-въздушно-то и студено-водното.
към текста >>
Той е можел така да усеща, защото е бил подготвен чрез това, че е възприемал нещата с чувства, стимулирани в него за преживяване на топло-въздушно-то и сту
ден
о-водното.
Бидейки родени от топлинния етер под влияние на знаците на Зодиака, те са топлиннородени. Следователно човек се усещал в своя облик като топлиннороден, само променил се в течение на лунното битие и битието на Земята, но все пак достигащ своето първоначално състояние в древното сатур-ново време така, както металното в Земята той усещал като слънцеродено - въздушнородено, цветята, растенията като луннородени - воднородени.
Той е можел така да усеща, защото е бил подготвен чрез това, че е възприемал нещата с чувства, стимулирани в него за преживяване на топло-въздушно-то и студено-водното.
към текста >>
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със сту
ден
о-водното.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното.
По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно. С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа. Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия сту
ден
о-водно.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното.
По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно.
С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа. Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и сту
ден
о-водното.
Човекът бил разглеждан по такъв начин, че се получавало усещане: той действа на топло-въздушното в определен смисъл със студено-водното. По времето на Аристотел човекът се разглеждал по отношение на физиономията му така, че се отговаряло на въпроса: колко топло-въздушно отдава този човек на друг човек и колко възприема той от другия студено-водно. С това, което се изработвало в душата по такъв начин, се разглеждал човекът и постепенно се е учило да се гледа така на цялата природа.
Това станало подготовка за нещо, което преминало после в Испания през Африка, а в качеството си на древна алхимия, истинска алхимия, се изляло над отделни части на средна Европа: всичко в природата, в света - всяко цвете, всяко животно, но също и всеки облак, всяка мъгла, пясък и камъни, море и река, гора и поле - се съзерцава така, както то създава впечатление по отношение на топло-въздушното и студено-водното.
към текста >>
И това, което на основата на особения вид посвещение, да
ден
о му от Аристотел, усещал като основен характер на своя непосредствен свят, който преживявал, той възприемал като някаква половинчатост.
От гледната точка, на която е бил обучен ученикът на Аристотел Александър Велики, от само себе си се разбира, че цялата обстановка, в която са живели те двамата, той я е разбирал на първо място от тази гледна точка. Доколкото Александър е бил проникнат от това, което изхождало от такава способност на възприемане, той усещал там цялото гръцко същество така, както то се откривало в Македония в две качества - качеството влажност и качеството въздушност. Това повлияло на нагласата на ума му в определен период от неговия живот.
И това, което на основата на особения вид посвещение, дадено му от Аристотел, усещал като основен характер на своя непосредствен свят, който преживявал, той възприемал като някаква половинчатост.
«Това може да бъде само половината на света», - така си казвал той. Всичко при-родно тогава се довеждало плътно до човека, така че човек преживявал това природно и към него сега се присъединявало следното обучение: Ако приблизително тук е Македония, тук, направлението на вятъра, би било северозападно, тук - югозападно, североизточно или югоизточно.
към текста >>
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-сту
ден
ото; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото.
Това за него е било половината от възприемането на света. По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока. Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното. Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-сту
ден
ото, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото. Това за него е било половината от възприемането на света.
По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока.
Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното. Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-сту
ден
ото, сухо-топлото, топло-влажното и сту
ден
о-влажното.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото. Това за него е било половината от възприемането на света. По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока.
Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното.
Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само сту
ден
о-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със сту
ден
о-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
Александър, ученикът на Аристотел, сам се научил да възприема това, което са носели климатичните влияния - северозападните ветрове - влажно-студеното; в това, което се пренасялото от югозапад - влажно-топлото. Това за него е било половината от възприемането на света. По време на обучението това се попълвало и в него вътрешно се разкривало, че тук още се отнасят сухо-студеното, което се излъчвало от веещото от североизток и сухо-топлото, което струяло от югоизтока. Така от четирите направления на вятъра той изпитвал преживяването на сухо-студеното, сухо-топлото, топло-влажното и студено-влажното.
Като истински човек на своето време, той искал да примири противоположностите: тук в Македония се преживявало само студено-влажното и топло-влажното; това е трябвало да бъде съединено със студено-сухото и с огнено-сухото - с това, което вее от азиатския север и с това, което вее от юга на Азия през Азия.
към текста >>
Личното преживяване се състояло в това, че е имало определена вътрешна неудовлетвореност и неуютност в среда само на влажно-сту
ден
о и влажно-топло и то е трябвало да бъде допълнено с други усещания.
Отначало Александър е трябвало да погребе там, в Азия, тези тайни на природата, защото само техните трупове са били пренесени в Европа. Обаче не тези трупове трябва да бъдат излъскани, а живото в древното трябва да бъде отново намерено днес. Необходимото за това вдъхновение ще бъде до голяма степен получено само тогава, когато се появи някакво топло усещане за случващото се в поврата на времената и когато се развие живо чувство за това, което външно е изглеждало само като завоевателни войни: походите на Александър. Ала те са били насочени към това, към едната страна на розата на ветровете да се добави другата, към това, което е само едната страна на Земята, да се намери другата половина. Това е било изцяло също и търсене на лично преживяване.
Личното преживяване се състояло в това, че е имало определена вътрешна неудовлетвореност и неуютност в среда само на влажно-студено и влажно-топло и то е трябвало да бъде допълнено с други усещания.
към текста >>
те сега са покорени от Земята, защото са водноро
ден
и.
те сега са покорени от Земята, защото са воднородени.
към текста >>
те са покорени от Земята, защото са въздушноро
ден
и.
те са покорени от Земята, защото са въздушнородени.
към текста >>
земнопокорени; те са ро
ден
и от топлината.
земнопокорени; те са родени от топлината.
към текста >>
Неговите алхимични съчинения са изда
ден
и за първи път през 1600 г.
[2] Базилиус Валентинус живее от 1415 г. като Бенедиктински монах в Ер-фур.
Неговите алхимични съчинения са издадени за първи път през 1600 г.
от финансовия началник Йохан Тьолде във Франкенхауезен (Тюринген).
към текста >>
60.
ДВАНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 21 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Ние видяхме как, благодарение на наблю
ден
ието в самия човек, наблю
ден
ие, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
В течение на последните седмици говорих тук за различни видове Мистерии. Предприехме особен опит да проникнем с поглед в тези Мистерии, които в качеството на последни велики Мистерии непосредствено свързвали човешкото вътрешно същество с природния живот, с духа на природното битие. Това бяха Мистериите на Хиберния.
Ние видяхме как, благодарение на наблюдението в самия човек, наблюдение, което е било обаче съвсем интимно, на духовната природа, даже на индивидуалната, личностна природа, гръцките Мистерии са прониквали във вътрешното същество на човека.
Можем вече да кажем: както във външната природа различни области на Земята дават една или друга растителност, така и в течение на развитието на човечеството по най-различни места на Земята се проявяват разнообразни влияния от страна на духовния свят върху хората.
към текста >>
Такова съзнание е било пробу
ден
о в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
Във вашето вътрешно същество трябва действително дълбоко да си представите, че това е означавало за душите съвсем друго нещо от това, което човек усеща днес. Да виждаш в Земята божествено тяло, сестрински член в тялото на всички други планети от мировата система - това вече значи нещо. Защото за древните Вселената е била изпълнена с Богове. Пълна с Богове за тях е била не само цялата Земя: с Богове е бил пълен и всеки отделен член на великото планетарно мирово тяло, на тези планетарни същности. В камъните и дърветата, в реките и скалите, в облаците и мълниите виждали някакви духовно-божествени същества.
Такова съзнание е било пробудено в широки кръгове от земното население и това съзнание се задълбочавало в различните видове Мистерии, съществуващи тук и там по Земята.
към текста >>
И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробу
ден
, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно.
Боговете представят чрез себе си същностното в света; Боговете имат преживявания в този свят; Боговете извършват действия. Това, което се вижда като облаци, което се чува като гръм, което се възприема като мълнии, което на Земята се възприема като река и планина, което на Земята се възприема в минералното царство, всичко това са откровения, изражения на съдбата на Боговете, скрити зад тях. Също и това, което външно е в облака, в мълнията и гърма, в дървото и гората, в реката и планината, не е нещо друго, а животът на Боговете, които пребивават навсякъде, откривайки се по такъв начин, както кожата на човек изявява вътрешната му душевност. А ако Боговете са навсякъде, тогава следва да се различават - така са учили учениците в Мистериите от северна Гърция - малки Богове, които са отделните същества в природата и нейните процеси и велики Богове, проявяващи се като същност на Слънцето, Марс, Меркурий и нещо четвърто, което не е можело да се направи външно видимо, представяйки го като образ или някаква форма. Това са били великите Богове, великите Богове на планетите, тези велики Богове на планетите, към които се обръщали така, че взорът на човека се отправял в мировото пространство, при това не само очите му, но и сърцето му е трябвало да вижда това, което е живеело в Слънцето, Марс и Меркурий, но което живее не само в това малко кръгче в мировото пространство, а живее навсякъде в него, и което преди всичко напира към човека.
И после, след като отначало в ученика от северните гръцки Мистерии е бивал пробуден, бих могъл да кажа, величественият импулс чрез това, че взорът му е бил отправен към самите сфери на планетите, после взорът му толкова човешки се задълбочавал, че очите му в определена степен се обхващали от сърцето и той започвал да вижда душевно.
Тогава ученикът разбирал защо на олтара пред него поставяли три символично оформени стомни.
към текста >>
В тези стомни извършвали нещо като свещено ка
ден
е с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1].
Веднъж използвахме имитации на тези стомни в едно евритмично представление на «Фауст»; и такива, каквито изглеждаха тогава, такива са били тези стомни в самотракийските северно-гръцки Мистерии. Но същественото е било, че с тези стомни в цялата им символична форма се извършвало свещенодействие, жертвено действие.
В тези стомни извършвали нещо като свещено кадене с тамян, извършвали изгаряне, димът се стелел навън и в кълбящия се дим извършващият службата отец с мантрическа сила изричал три думи, за които ще говорим утре сутрин, и от тези димящи стомни се появявали фигурите на трима Кабири[1].
Те се появявали благодарение на това, че човешкото дихание, издишвано през мантрически-те думи формирало и предавало своята форма на кълбящата се и издигаща се субстанция, добавена в символичните стомни. В същото време, когато ученикът по такъв начин се учил да чете в своето собствено дихание, вдишването и издишването, в същото време когато се учил да чете това, което вписвало диханието му в дима, тогава едновременно той се учил да разбира какво са му говорили изпълнените с тайни планети от вътрешността на далечната Вселена. Защото сега той знаел: както единият от Кабирите се образувал благодарение на мантрическото слово и неговата сила, по такъв начин е бил образуван в действителност Меркурий; както се образувал вторият Кабир, така е било в действителност и с Марс; както се образувал третият Кабир, така е било в действителност и с Аполон, със Слънцето.
към текста >>
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произве
ден
ия, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
И когато се разглеждат тези фигури - които, за съжаление, се разглеждат в галериите за късно-гръцка пластика като нещо, извинете ме, че се изразяват така радикално, от модно списание и които са на голяма почит, защото човек си няма никаква представа за това, откъде са произлезли, - когато тези фигури на някакъв Аполон, някакъв Марс, някакъв Меркурий се разглеждат с гьотевски поглед, с погледа, който Гьоте е използвал по време на своето италианско пътешествие, за да получи представа чрез тези фигури за това, какво собствено е било гръцкото изкуство в други произведения, които са загинали заедно с много друго, което в първите столетия след основаването на християнството е било подложено на страшно опустошение - когато по определен начин се прозрат тези късно-гръцки пластически фигури, от една страна, те по право се считат за велики, доколкото са служили тук за ориентири, а от друга - несправедливо е да се считат за велики, защото са само подражание на по-ранното.
Когато се погледне назад към това, откъде са възникнали, се вижда как в древногръцкото време се пресъздавали жертвените откровения, които по-рано са били много по-величествени и великолепни, отколкото в Самотраки при Мистериите на Кабирите. Гледайки назад, ние виждаме времена, когато мантрическото слово се произнасяло в жертвения дим и се появявали истински образи на Аполон, Марс и Меркурий.
към текста >>
От тези времена, намерили после
ден
отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе.
В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета.
към текста >>
Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е поса
ден
о в нея от някоя планета.
От тези времена, намерили последен отзвук в самотракийската служба на Кабирите, произтича прозрението, което свързва земните субстанции с цялото Небе. В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята.
Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета.
Това семе е посадено в Земята от планета. Всичко това, което по този начин е било на Земята, са виждали като импулсирано в Земята от Небето.
към текста >>
Това семе е поса
ден
о в Земята от планета.
В древните времена при вида на червено-кафяв минерал с блясък на мед, при вида на нашата сегашна мед, не са казвали каквото се казва днес: това е мед, съставна част от Земята, защото тогава не са могли да мислят така. За древните медта е била не съставна част от Земята, а действие на Венера в Земята, което изразявало себе си навсякъде като мед. Земята има такива скални породи, като пясъчниците, съдържащи варовик, за да може да възприема в недрата си това, което Небето присажда на Земята. И както днес не можем да кажем, засаждайки семена в земята, че тези семена са израснали от Земята, така невъзможно е било тогава, гледайки повърхността на Земята и медната руда в Земята, да кажат: тази медна руда е съставна част на Земята. Би трябвало да се каже: Земята с нейния пясъчник и други скални породи е почва; металното, което се съдържа в нея, е посадено в нея от някоя планета.
Това семе е посадено в Земята от планета.
Всичко това, което по този начин е било на Земята, са виждали като импулсирано в Земята от Небето.
към текста >>
В действителност те са семена, които са били поса
ден
и в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време.
Когато днес имаме пред себе си Земята и изучаваме субстанциите й - вижте коя да е книга по минералогия или по геология, - тогава всичко се описва така, както се описва Земята. В древната наука не е било така. Тогава погледът блуждаел над Земята; но в същото време, когато виждали субстанциите, вдигали поглед към небето и в небето виждали същността на субстанциите. Само видимо лежат медта, цинкът и оловото в Земята.
В действителност те са семена, които са били посадени в земното битие от небето по време на древното слънчево и лунно време.
към текста >>
Човечеството, по тяхно убеж
ден
ие, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена.
Човечеството, по тяхно убеждение, се е спуснало не веднага от небето на Земята, а напротив, имало е промеждутъчен стадий в развитието през древните времена.
В отзвуците от древните времена на Мистериите от Самотраки, желаейки да опишат металите в Земята или другите й субстанции, като например сяра или фосфор, описвали, собствено, небето, така, както описват растението, когато искат да опишат същността на семето. Защото имайки пред себе си семенце, е невъзможно да научим същността му без познание за растението. Какво бихте направили със семе, ако не знаете как изглежда растението? Какво искате да направите с медта, намираща се в Земята - казвали древните, - ако не знаете как изглежда Венера духовно-душевно-телесно там горе, на небето?
към текста >>
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблю
ден
ие на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И от познание за небето постепенно, може да се каже, се образувало познание за въртенето на планетите, познание за атмосферата, в което вече не се разказвало, когато наблюдавали земното, за това какво са били звездите в своята същност, а при наблюдение на съществото на земята се казвало: там вътре живее, първо, това, което виждаме в твърдото на Земята; после там вътре живее това, което виждаме в склонната към формата на капката течност; вътре още живее това, което се стреми към разпространение във всички страни, което е въздухообразно, което в човешкия организъм например живее в дишането и речта.
И накрая, там вътре живее огненото, което се е разтворило в отделните същества по такъв начин, че от разкъсаните, разпръснати части може да възникне новото. Елементите живеят във всяко земно образувание.
към текста >>
Зад всички описания винаги на за
ден
план стои фактът, че като Меркурий в Средновековието са обозначавали нещо подобно на живак, или изобщо някакъв отделен метал.
И колко детинско е, когато днес хората започват да дават описание на това, което още в средновековието се представяло като Меркурий!
Зад всички описания винаги на заден план стои фактът, че като Меркурий в Средновековието са обозначавали нещо подобно на живак, или изобщо някакъв отделен метал.
Но това въобще не е така. Меркурий се явява всеки метал, доколкото този метал стои под влиянието на целия Космос. Защото какво би била медта, ако Космосът действаше върху този метал само от своята периферия? Медта би била също така капкообразна, както и живакът. Какъв би бил калаят, ако би действал само Космосът?
към текста >>
61.
ТРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 22 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Който действително разбира Мистерията на Голгота - защото тя не се разбира чрез историческите све
ден
ия, запазили се за нея, - едновременно постига разбиране в нея и на предшествалите я Мистерии.
Гледайки към източните мистерии, гледайки в Мистериите, които ви описах като предноазиатските Ефески Мистерии, гледайки към гръцките Мистерии (били те Хтонически или Елевзински), гледайки към Мистериите, за които говорих вчера, Самотракийските Мистерии, или накрая, гледайки към Мистериите, които охарактеризирах като Хибернийски Мистерии - навсякъде виждаме как в сумрака на храма се разиграва Мистерията и след това тя изпраща импулсите си в света.
Който действително разбира Мистерията на Голгота - защото тя не се разбира чрез историческите сведения, запазили се за нея, - едновременно постига разбиране в нея и на предшествалите я Мистерии.
към текста >>
После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил прехо
ден
период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие.
После настъпило преходно време - в лекциите, които ще прочета в следващите дни[1], ще охарактеризирам тези неща от историческа гледна точка, - настъпил преходен период, който, в края на краищата, довел до четиринадесетото, петнадесетото столетие, когато, както знаете, започнала новата епоха на човешкото развитие.
Преминало преходното време. След това дошло това, което придало съвсем друго настроение в началната точка на пътя за този, който търсел познание за висшите светове. Защото е истина това, че като надникнем в древните Мистерии чрез Акаша-хрониката, ние намираме радостни лица, задълбочени, но всъщност все пак радостни лица. И ако се опише сцената, която може да се извлече от Акаша-хрониката - например, сцена от Самотракийските Мистерии на Кабирите, - би трябвало да кажем: личностите, които влизали във вътрешността на храмовете на Кабирите, имали многозначителни, задълбочени лица, но имали в себе си и нещо радостно.
към текста >>
Бих искал да направя нагле
ден
начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
Бих искал да направя нагледен начина, по който хората, стремящи се към познание - в периода, който после достигнал връхна точка в розенкройцерството от четиринадесети и петнадесети век, - е трябвало да се намират в различно отношение към тайните на природата и духа, от това, което е имало място в древността, в древните Мистерии.
към текста >>
Това е все едно, ако божественото би отстъпило за знаещия от природните явления и процеси и тогава, както в древните времена нещата от природата и природните явления са били откровения на божественото, настъпва този сре
ден
период и тук нещата и явленията от природата стават само образи, вече не откровения, а образи на божественото.
Но този ужас е настъпил за познанието в новите времена. И този ужас са усещали знаещите през Средновековието.
Това е все едно, ако божественото би отстъпило за знаещия от природните явления и процеси и тогава, както в древните времена нещата от природата и природните явления са били откровения на божественото, настъпва този среден период и тук нещата и явленията от природата стават само образи, вече не откровения, а образи на божественото.
към текста >>
Сре
ден
период: неща и явления от природата
Среден период: неща и явления от природата
към текста >>
Вземете простия опит, който винаги може да бъде възпроизве
ден
от днешните химици.
Вземете простия опит, който винаги може да бъде възпроизведен от днешните химици.
Ще го обясня съвсем схематично. Взема се реторта с оксалова киселина, която може да се получи от детелина, и се смесва с равно количество глицерин. След това сместа се подгрява и се получава въглена киселина. Въглената киселина изчезва, а това, което остава тук, е мравчена киселина. Оксаловата киселина, губейки въглерода, се превръща в мравчена киселина.
към текста >>
Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблю
ден
ие, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него.
Благодарение на размишление или благодарение на емпирично изследване - както това сега се нарича - никой не може да стигне до астрологията. Хората, които са били посветени в древните Мистерии, на вашия въпрос би ли могло чрез изследване, чрез размишление да се стигне до астрологията, биха отговорили: ти можеш да стигнеш до астрологията чрез размишление, чрез емпирическо изследване дотолкова, доколкото можеш да узнаеш чрез емпирическо изследване и размишление тайните на човека, ако той сам не ти ги разкаже. Да допуснем, че съществува нещо, което го знае само един човек, което не знае никой, освен този човек; и някой започва да гради предположения, да прави експерименти, за да узнае какво знае този човек или мисли за това, което този човек знае - това би било абсурдно, нали?
Обаче намерението да се узнае какво да е за астрологичните неща посредством размишление или посредством експериментиране, или благодарение на наблюдение, древният човек би намерил толкова абсурдно, както днешният човек намира за абсурдно, когато искат да изследват това, което може да се узнае само тогава, когато човек сам разкаже за него.
Защото древните хора са знаели: тайните на звездните светове ги знаят само Боговете, или, както по-късно са ги наричали, космически Интелигенции. Тези космически Интелигенции знаят тайните на звездните светове и само те могат да ги съобщят на човека. Затова трябва да се премине път на познание, водещ човека до способността да разбира космическите Интелигенции.
към текста >>
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблю
ден
ие, а общуване с космическите Интелигенции.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук.
Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции.
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата.
към текста >>
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблю
ден
ие, не просто размишляване, а общуване с природните духове.
Истинската, правдива астрология се основава на възможността да се разбират космическите Интелигенции. А истинската алхимия? Истинската алхимия се основава не на такова изследване, каквото прави днешният химик, експериментирайки и размишлявайки, а на това, че могат да възприемат в природните процеси природните духове, общувайки с тях; природните духове говорят на човека, как протичат явленията и какво всъщност става тук. Астрологията на древните времена не е била мъдруване и изследване чрез наблюдение, а общуване с космическите Интелигенции.
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове.
Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата. Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт.
към текста >>
Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е дека
ден
тски продукт.
Алхимията в древните времена не е била изследване чрез наблюдение, не просто размишляване, а общуване с природните духове. Това на първо място трябва да се знае. Ако бихме отишли при древния египтянин или древния халдеец, той би казал: Аз имам своята обсерватория, за да беседвам очи в очи с космическите Интелигенции чрез моите инструменти и благодарение на това, което излиза от моя дух с помощта на моите инструменти. Този, който в качеството си на благочестив естествоизпитател в Средновековието се приближавал до ретортата и в нея, от една страна, е изследвал вътрешната същност на човека, а от друга, тъкането и същността на великата природа - този средновековен естествоизпитател казвал: Аз експериментирам, защото посредством експеримента с мен говорят духовете на природата. Алхимик е бил този, който предизвиквал духовете на природата.
Всичко, което по-късно се разглеждало като алхимия, е декадентски продукт.
Всичко, което в древните времена е било астрология, е резултат от общуването с космическите Интелигенции.
към текста >>
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при да
ден
и предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Представете си пред вас двама-трима човека, при които е диагностицирана неспособност за изработване на мравчена киселина; вие им давате мравчена киселина и това им помага. След това при вас идва човек, който има нещо аналогично. Вие му давате мравчена киселина, но тя съвсем не му помага. Обаче в мига, когато му дадете оксалова киселина, тя тутакси му помага. Защо? Ами защото недостигът на сили се намира на друго място, там, където оксаловата киселина би трябвало да се превърне в мравчена киселина.
В този случай някой, мислещ в традицията на тези средновековни изследователи, би казал: при определени обстоятелства човешкият организъм, когато при дадени предпоставки просто му се даде мравчена киселина, казва: Аз насочвам това не към дробовете, за да постъпи в дихателния въздух и в циркулацията, а към съвсем друго място на заболяване - в сферата на оксаловата киселина.
Това ще бъде превърнато от самия мен в мравчена киселина. Аз се отказвам от мравчената киселина, искам сам да си я изработя.
към текста >>
62.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ЛЕКЦИЯ, 23 декември 1923 г.
GA_232 Мистерийни центрове
Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагле
ден
, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма.
Откъде произтичало това?
Най-добре ще ви се изясни, ако направя целия трагически скепсис на средновековните изследователи нагледен, като днес още един път покажа формата, която човешкото знание някога е имала на Земята, като покажа древната форма.
Тази най-древна форма на човешките знания, която е била тясно свързана с живота на отделния човек, не е била такава, в която хората гледат нагоре към планетите и виждат математическите величини, математическите движения, които днес изчисляват и измислят. Всяка планета, както и въобще всичко, което е разпространено на небосвода, е било живо същество, не само живо, но и одушевено, не само одушевено, но и пронизано от духовно същество. И винаги са говорили за седем планети, за седем небесни тела. Защото знаели: както съществува кръвно родство между членовете на семейството, така съществува и вътрешно родство между членовете на една планетна система. Имало е съвършен паралел между човешкото и това, което се откривало вън в космоса.
към текста >>
Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от
ден
я, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето.
Бих искал да ви опиша един аспект от това, което се е възприемало в най-древните Мистерии, когато са вдигали поглед към Слънцето.
Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето.
Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт. Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина. Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи.
към текста >>
Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от
ден
я виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина.
Бих искал да ви опиша един аспект от това, което се е възприемало в най-древните Мистерии, когато са вдигали поглед към Слънцето. Съществували са такива мистерийни места, които са били така устроени, че в тях е имало особено изработено осветление отгоре, така че в определено време от деня, през отслабената светлина са вдигали поглед към Слънцето. Следователно вие трябва да си представите, че най-важните помещения в някои от прадревните Мистерии на Слънцето са били тези, на които в тавана е имало нещо като оберлихт.
Този прозорец е бил покрит с такъв материал, не стъкло в днешния смисъл, че в определено време от деня виждали пред себе си слънчевия диск в отслабена мъждива светлина.
Ученикът се подготвял за това, да възприеме този поглед към слънчевия диск с правилно душевно настроение. Той е трябвало да направи своята душа толкова възприемчива, толкова вътрешно способна правилно да възприема, че когато при приглушената светлина, така да се каже, експонирал в своята душа слънчевия диск посредством своите очи, това произвеждало в него впечатление, което той след това действително е можел да си представи.
към текста >>
След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил во
ден
до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото.
Разбира се, и днес много хора гледат през опушено стъкло Слънцето; обаче те не са подготвени в своята възприемателна способност за това, впечатлението, произвеждано от Слънцето, да си представят действително по такъв начин, че душата да би го имала като особено впечатление. За ученика в тези Мистерии впечатлението от приглушения слънчев диск - впечатление, получавано след дълги упражнения, - е било съвсем определено. И човек, който е можел да има това впечатление в качеството си на ученик на Посветените в Мистериите, никога вече не е можел да го забрави. С това впечатление ученикът е получавал нещо, което е можело да му даде по-голямо разбиране за определени неща, отколкото е имал дотогава.
След като ученикът е бил подготвен, благодарение на величественото, великолепно впечатление от Слънцето, е бил воден до това, да позволи да му въздействат особените качества на субстанцията на златото.
Посредством тази слънчева подготовка ученикът стигал до дълбоко разбиране на свойствата на златото.
към текста >>
И златото, въве
ден
о в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето.
Проследете внимателно колко далеч е мисленето от човешкия живот в съвременния живот! Може да седите като кютук, като някакъв древен кютук и абстрактно да мислите, да мислите съвсем абстрактно. Но е невъзможно посредством простото мислене да въздействате на каквото и да е в организма; мисленето става все по-безсилно за хората. Мисленето се привежда в движение от Аза.
И златото, въведено в човешкия организъм в правилната доза, това злато отново възвръща силата на мисленето.
То връща на мисленето силата, състояща се в това, че мисленето може да въздейства на астралното тяло, пък и на етерното тяло. Благодарение на златото човек се оживява чрез мисленето.
към текста >>
Това, което в древните Мистерии така дълбоко се е довеждало до знанието на човека, се състояло в следното: някаква субстанция има да
ден
ия външен вид само на да
ден
ото място, в да
ден
ото време.
Това, което в древните Мистерии така дълбоко се е довеждало до знанието на човека, се състояло в следното: някаква субстанция има дадения външен вид само на даденото място, в даденото време.
Би било просто невежество, ако не знаете, че въглеродът е въглища, диамант или графит само на Земята. Същото, което на Земята е диамант и графит, на Луната е сребро. И ако би било възможно парче от нашите обикновени, черни въглища в този момент да се пренесе на Луната, там то би се превърнало в сребро.
към текста >>
Днес насочват телескопа към да
ден
а звезда, установяват звездния паралакс и т.н.
Такъв, бих казал, радикален метаморфозен възглед добивал ученикът от тези древни времена. Това е стояло в основата на истинската древна алхимия, а не на шарлатанската алхимия, за която днес разказват всевъзможни неща. Но нещо такова, каквото е древната алхимия, не се достига по този абстрактен път на познание, по който сега нещо се научава. Днес наблюдават или размишляват за нещата. Така алхимията не би могла да бъде достигната.
Днес насочват телескопа към дадена звезда, установяват звездния паралакс и т.н.
и изчисляват, изчисляват, или, за да се запознаят със субстанцията й, употребяват спектроскоп и т.н. Но всичко, което научават, е безкрайно абстрактно в сравнение с това, което някога са можели да узнаят за звездите! Обаче древната мъдрост, истинската астрология би могла да бъде научена - както вчера вече разказах - само тогава, когато има живо общуване с Интелигенциите на Космоса. Това е било именно достигането на знания, когато са можели в своята душа, в своя дух да разговарят с Интелигенциите на космоса. Това, което «златото» означава за човешкия организъм, е свързано със слънчевата тайна.
към текста >>
Разширявайки духовното наблю
ден
ие до Луната, се достига до етера.
Така е и с една от тайните на древните времена, отнасяща се до Венера. Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н. се състоят от еднакви субстанции. В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото.
Разширявайки духовното наблюдение до Луната, се достига до етера.
Но разширявайки своето наблюдение чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят. Това, което се проявява като физическата Венера, е нещо като външен знак, че нещо живее и съществува в астралното, съответно е на нещо в астрална-та светлина. Физическата светлина на Венера е нещо съвсем различно от физическата светлина на Слънцето. Физическата светлина на Слънцето има още някакво родство с това, което може да живее на Земята като принадлежаща й светлина. Това, което е светлината на Венера - детско бърборене е, когато я считат за отразена от Слънцето светлина, - свети вече от духовния свят.
към текста >>
Но разширявайки своето наблю
ден
ие чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят.
Днес наблюдават Венера с телескопа и я смятат за подобна на другите планети, на другите небесни светила. Както става с човешкия организъм, когато изследват късче черен дроб, а след това частица мозък, изследват при това само клетъчния строеж, без да разбират, че тук имаме две радикално отличаващи се субстанции - субстанцията на мозъка и субстанцията на черния дроб, - по подобен начин насочват телескопа и предполагат, че Меркурий, Венера, Марс и т.н. се състоят от еднакви субстанции. В древни времена са знаели, че гледайки втренчено Луната и Слънцето, още може да се види нещо, което има непосредствена връзка с физическото на Земята, със земното, с водното, с въздушното, с огненото. Разширявайки духовното наблюдение до Луната, се достига до етера.
Но разширявайки своето наблюдение чак до Венера, се навлиза в духовния свят, в чисто астралния свят.
Това, което се проявява като физическата Венера, е нещо като външен знак, че нещо живее и съществува в астралното, съответно е на нещо в астрална-та светлина. Физическата светлина на Венера е нещо съвсем различно от физическата светлина на Слънцето. Физическата светлина на Слънцето има още някакво родство с това, което може да живее на Земята като принадлежаща й светлина. Това, което е светлината на Венера - детско бърборене е, когато я считат за отразена от Слънцето светлина, - свети вече от духовния свят. И експонирайки тази светлина със своето собствено душевно същество, се узнава каква е Интелигенцията, свързана с Венера.
към текста >>
Несъмнено от све
ден
ията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател.
Там е можел да си каже: Тук, в моята лаборатория, аз внасям субстанции, реторти, пещи. Провеждам различни експерименти. В същото време, когато поставям въпроси на природата с моите експерименти в моята лаборатория, за моето съзерцание се появяват природните духове с техните откровения. Защото чак до петнадесетото столетие духовете на природата още са се явявали на правилно подготвения розенкройцерски изследовател; това му се давало. Но от външното знание той е знаел, че в древните времена е можело да се проникне не само до духовете на природата, но и до висшите космически Интелигенции, до тези Интелигенции, които разказвали за тайната на златото във връзка със Слънцето, за тайната на среброто и тайната на въглерода във връзка с Луната, за исторически значителната тайна на Венера и т.н.
Несъмнено от сведенията, които са се съхранили по традиция, това е знаел и средновековният алхимически изследовател.
Но това не е било особено значимо. За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател.
към текста >>
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблю
ден
ия над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции.
За този, който макар и веднъж е бил докоснат от спиритуалното, за него историческите документи нямат това невероятно значение, което имат да днешното материалистично време. Предизвиква постоянно удивление фактът, колко безкрайно важно е за някои хора, когато се намери нещо, като неотдавна намерения в пустинята Гоби динозавър. Това, разбира се, е нещо значително, но то представлява отделна трошица от миналото, докато по духовен път може да се проникне в мировите тайни. И тъй, историческите документи едва ли биха произвели особено впечатление на този средновековен изследовател. По друг начин той е стигал до знанието, което някога са достигали чрез космическото познание, което сега е можело да проникне само до духовете на природата, които стоят зад елементите, зад въздушното, огненото, водното.
Работата, собствено, е стояла така: в определен момент, когато са се провеждали определени наблюдения над природата или са се провеждали експерименти над природата, когато са се приближавали до сферата на природните духове, тогава са се появявали духовете на природата, които казвали: някога са съществували хора, които са били във връзка с космическите Интелигенции.
Това, което духовете разказвали за древните времена, когато хората са били във връзка с космическите Интелигенции, е било мъчително, пронизващо, предизвикващо страдание за този средновековен изследовател. И хората е трябвало да си кажат: духовете на природата все още разказват за старото време, което е изчезнало в пропастта на човешкото знание и човешкото битие. И така, дарът на средновековните алхимици да се приближават към духовете на природата наистина не е бил съмнителен. От една страна, те са достигали до духовното в природата, до духовното във въздуха, до духовното във водата, до гномите, силфите и ундините в тяхната жива действителност. От друга страна, сред тях е имало такива духове, които са разказвали за неща, които потискали, защото те показвали, че някога човекът е бил във връзка не само с природните духове, но и с тези Интелигенции, с които духовете на природата и сега стоят в жива взаимовръзка, а хората са я изгубили.
към текста >>
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи
ден
Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Всичко описано е в тясна връзка с това, което е трябвало да се изработи още в древна Гърция, когато е възникнала необходимост описаните вчера и онзи ден Самотракийски Мистерии, Мистериите на Кабирите, да бъдат отслабени до философията на Аристотел, която след това именно в Средновековието е играла такава голяма роля; тогава, именно до петнадесетото столетие, под повърхността на аристотелизма по трагически начин е продължавало да действа това, от което се опитах да обрисувам тук само малък фрагмент.
Зад македонските времена, чак до Гърция, се е простирала същността на Мистериите - по-подробно за това ще бъде казано в следващите исторически лекции, - същност, взираща се дълбоко в тайните на мировите субстанции, в тяхната взаимовръзка с космическите Интелигенции, същност на Мистериите, при която слизали от космическите Интелигенции към природните духове. Взорът бил сякаш обхванат, прикован от тези космически Интелигенции, но бил насочен към природните духове. Тази криза е станала по времето на Аристотел-Александър. В това, което тук навсякъде е ставало, е могло да се види, вглеждайки се в аристотелизма, че абстракциите на Аристотел се основават на древната същност на Мистериите. Бих казал: този, който знае как стоят нещата с тайната въглерод-сребро, а после чете забележките на Аристотел, достигнали до следващите времена - защото най-значителните от тях не са достигнали до следващите поколения, - чете написаното там относно тайната на Луната и веднага разбира каква е връзката с тези древни времена.
към текста >>
63.
Рудолф Щайнер – живот и творчество
GA_232 Мистерийни центрове
Ро
ден
на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
1861 г.
Роден на 27 февруари в Кралевец (тогавашна Австро-Унгария) като син на служител в австрийските железници.
Родителите му произхождат от Южна Австрия.
към текста >>
под заглавие „Въве
ден
ие в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
1882 - 1897 г. Издава естественонаучните трудове на Гьоте (5 тома) в „Немска национална литература“ на Кюрш-нер. Самостоятелно издание на уводите - през 1925 г.
под заглавие „Въведение в естественонаучните съчинения на Гьоте“ (Събр.
съч. 1).
към текста >>
Въве
ден
ие в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
1904 г. „Теософия“.
Въведение в свръхсетивното познание на света и човека (Събр.
съч. 9).
към текста >>
„Въве
ден
ие в тайната наука“ (Събр.
1910 г.
„Въведение в тайната наука“ (Събр.
съч. 13).
към текста >>
В Дорнах, Швейцария, е изгра
ден
а от дърво сградата на първия Гьотеанум.
1913 - 1923 г.
В Дорнах, Швейцария, е изградена от дърво сградата на първия Гьотеанум.
към текста >>
64.
Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството
GA_233a Великденският празник
ВЕЛИК
ДЕН
СКИЯТ ПРАЗНИК
ВЕЛИКДЕНСКИЯТ ПРАЗНИК
към текста >>
65.
Съдържание
GA_233a Великденският празник
Възникването на Велик
ден
ския празник от мистерийния принцип.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип.
Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение.
към текста >>
Велик
ден
ският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип.
Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници.
Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус.
към текста >>
Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Велик
ден
ска идея.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип. Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис.
Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея.
Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус. Новото посвещение като единствения надежден принцип на съвременната цивилизация.
към текста >>
Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробу
ден
заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение.
Възникването на Великденския празник от мистерийния принцип. Великденският празник има своите езически източници не в пролетните, а в есенните празници. Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея.
Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение.
Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус. Новото посвещение като единствения надежден принцип на съвременната цивилизация.
към текста >>
Новото посвещение като единствения надеж
ден
принцип на съвременната цивилизация.
Мистериите на Адонис. Продължението на древната мистерийна идея в правилно разбраната Великденска идея. Антропософският светоглед като единствения начин да бъде отново пробуден заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Мистерията на Голгота и новото посвещение. За отношенията между Христос и Исус.
Новото посвещение като единствения надежден принцип на съвременната цивилизация.
към текста >>
Степени на древното Велик
ден
ско посвещение.
Лунните и Слънчеви сили в изграждането на човека. Природна необходимост и зависимост от Лунните бащини сили и техните стопяващи импулси. За съхранените след смъртта Сатурнови сили.
Степени на древното Великденско посвещение.
Възкресението на духовно-душевния човек от физическото тяло в сферите на духовния Космос.
към текста >>
"Съдържанието на тези издания бе предви
ден
о да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения...
"Съдържанието на тези издания бе предвидено да се изнесе под формата на устни, непредназначени за издаване съобщения...
към текста >>
66.
1. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, 19.04.1924
GA_233a Великденският празник
Голяма част от хората приемат Велик
ден
ския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>
Човек може да стигне до тази връзка между Велик
ден
ския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Велик
ден
ския празник е един т.н.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса.
Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н.
„подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации. Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Велик
ден
а трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим прину
ден
и да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Велик
ден
ски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
Голяма част от хората приемат Великденския празник като събитие, свързано от една страна с най-дълбоките чувства и трепети на човешката душа, а от друга с големите и застрашителни тайни на света и Космоса. Човек може да стигне до тази връзка между Великденския празник и космическите тайни дори и само по силата на обстоятелството, че Великденския празник е един т.н. „подвижен" празник, който ежегодно трябва да се определя според съответната констелация на звездите. Нашата задача през следващите дни ще бъде да обсъдим подробно и точно духовната същност на тези звездни констелации.
Ако проследим как столетия наред празничните обичаи и култовите свещенодействия на Великдена трогват и живо засягат милиони и милиони хора, ние неизбежно ще се видим принудени да насочим вниманието си към изключителните духовни стойности, които неусетно са били вложени в този Великденски празник, докато човечеството е напредвало в хода на своята история.
към текста >>
Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Велик
ден
ът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово.
Още в първите столетия на християнството не веднага след неговото основаване, а именно в първите му столетия Великденът стана един от най-важните християнски празници, един християнски празник, свързан с основната мисъл, с основната идея на християнството, с импулса, който озари народите чрез факта на Възкресението Христово.
към текста >>
Велик
ден
ският празник е празник на Възкресението.
Великденският празник е празник на Възкресението.
Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството. Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>
Обаче в същото време Велик
ден
ският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството.
Великденският празник е празник на Възкресението.
Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството.
Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>
Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равно
ден
ствие, показващи родството си с християнския Велик
ден
поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ приро
ден
свят.
Великденският празник е празник на Възкресението. Обаче в същото време Великденският празник сочи към епохи, които са много по-древни от християнството.
Той неудържимо ни насочва и води към празниците в сезона на пролетното равноденствие, показващи родството си с християнския Великден поне що се отнася до годишното време; към празниците свързани с новият, пробуждащ се и експлозивно израстващ природен свят.
към текста >>
Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предви
ден
ите четири велик
ден
ски лекции: „Велик
ден
ският празник като част от мистерийната история на човечеството".
Така ние заставаме в непосредствена близост до основната тема на предвидените четири великденски лекции: „Великденският празник като част от мистерийната история на човечеството".
към текста >>
Като християнски празник, Велик
ден
а е един празник на Възкресението.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението.
Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън. Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>
Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Велик
ден
а, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението.
Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие. Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>
Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Велик
ден
изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равно
ден
ствие.
Като християнски празник, Великдена е един празник на Възкресението. Съответствуващият му езически празник, който се пада в приблизително същото годишно време, както и Великдена, е един вид празник на пролетно обновената земна природа, празник на нейното пролетно пробуждане и възкресение, след като ако мога така да се изразя досега тя е била дълбоко унесена в своя дълъг зимен сън.
Обаче тук ние трябва да изтъкнем, че според вътрешния си смисъл християнският Великден изобщо не съвпада с езическите празници на пролетното равноденствие.
Като истински християнски празник, практически той е родствен с онези древни празници на езическите епохи, които произлизат от Мистериите и които се празнуват не в пролетните, а в есенните сезони на годината.
към текста >>
И най-забележителното относно датирането на Велик
ден
ският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Велик
ден
ски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
към текста >>
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Велик
ден
ският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите мла
ден
чески сили на пролетта.
И най-забележителното относно датирането на Великденският празник който според своето съдържание очевидно е свързан с определени форми на древните Мистерии най-забележителното е точно това, че именно този Великденски празник ни разкрива какво огромно, какво радикално объркване и неразбиране са се вмъкнали в интелектуалните понятия на днешното човечество.
Защото в хода на първите християнски столетия стана не друго, а това, че Великденският празник беше заменен с един съвсем друг празник, като по този начин той беше изместен от мъдрия здрач на есента в бликащите младенчески сили на пролетта.
към текста >>
Нека само се вгледаме в съдържанието на този Велик
ден
ски празник.
Нека само се вгледаме в съдържанието на този Великденски празник.
Коя е неговата отличителна черта?
към текста >>
Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия
ден
, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък.
Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета.
Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>
От тогава Неделята на Възкресението се почита като
ден
, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник.
От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
От тогава този ден е символ на Христовата победа. По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>
От тогава този
ден
е символ на Христовата победа.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба.
От тогава този ден е символ на Христовата победа.
По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>
По този начин пред нас застава истинското съдържание на Велик
ден
ския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
Неговата отличителна черта е, че Съществото което стои в самия център на християнското съзнание Христос Исус мина през смъртта, както неумолимо и строго ни напомня Разпетия петък. Христос Исус бе положен в гроба на времето и след изтичането на третия ден, Христос безвъзвратно се свърза с Битието на Земната планета. Този отрязък от време от Разпети петък до Неделята на Възкресението в епохата на християнството стана неговия най-изтъкнат и основен траурен празник. От тогава Неделята на Възкресението се почита като ден, в който Христовото Същество победи смъртта и строши оковите на гроба. От тогава този ден е символ на Христовата победа.
По този начин пред нас застава истинското съдържание на Великденския празник: Смъртта, Спокойствието на гроба, Възкресението на Христос Исус.
към текста >>
И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Велик
ден
ския празник и принципът на Мистериите.
Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник.
И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите.
На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
към текста >>
На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Велик
ден
.
Но ето, че сега погледът ни улавя и далечните очертания на древния и съответствуващ езически празник. И това ни помага да изживеем с нарастваща вътрешна сила дълбоката и истинската връзка между Великденския празник и принципът на Мистериите.
На много места и всред много народи, ние откриваме такива древни езически празници, които в своята външна организация, в структурата на култа, са напълно сходни със структурата на християнския Великден.
към текста >>
След третия
ден
хората изваждаха божественото изображение от водата.
Разбира се, в известно отношение древните народи смесиха това, което духовното отражение съдържаше, с неговия земен образ. По този начин съответните древни религии до голяма степен приеха характера на един фетишизъм. Защото в образа на слизащия бог на красотата и на младежката сила, символизиращ пред външния свят непобедимата и самоутвърждаваща се зародишна мощ, много хора виждаха това, което човек носеше или би могъл да носи в себе си като вътрешна стойност, като вътрешно достойнство и величие. В съпровода на песнопения и други свещени ритуали, които издаваха най-дълбоката човешка мъка на света, хората спускаха това божествено изображение в морето ако морето се намираше наблизо, или пък в нарочно подготвено изкуствено езеро до мистерийния храм където то обитаваше в продължение на три дни. През тези три дни цялата човешка общност, която изповядваше този култ, се потапяше в неописуема сериозност и пълна тишина.
След третия ден хората изваждаха божественото изображение от водата.
Изведнъж предишните мелодии се обръщаха в ликуващи песни, в химни, прославящи завръщането на бога и повторното му сливане с живота.
към текста >>
А на третия
ден
пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробу
ден
ия живот.
А на третия ден пред кандидата за Посвещение йерофантите издигаха разлистен зелен клон, изобразяващ силите и енергиите на новопробудения живот.
Предишните траурни мелодии прерастваха в ликуващи песни и химни. Окултният ученик излизаше от своя гроб с преобразено съзнание. Нему беше поверен един нов език, един нов почерк; езикът на духовните Същества, почеркът на духовните Същества. Сега вече той можеше да гледа на света от висините на Духа.
към текста >>
Вместо зеленият и чу
ден
взрив на пролетния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима.
Ако сравним изпитанията на окултния кандидат в затворения мистериен храм с всичко, което се изнасяше навън като култови действия, ще открием че в своята цялостна структура тези култови действия бяха твърде сходни с онова, което кандидатът за Посвещение изживяваше вътре в лоното на Мистериите. Този култ беше чествуван през есента, и всички, които вземаха участие в него, потъваха в приблизително следното настроение: Ето, навън отново е есен. Земята изгубва своите цветя, треви и цялата си зелена украса. Всичко увяхва.
Вместо зеленият и чуден взрив на пролетния живот идва опустошителната суша, идва смразяващата снежна зима.
Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
към текста >>
И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия приро
ден
свят.
Цялата природа умира. Обаче докато всичко наоколо потъва в смъртта, вие трябва да изживеете онази част от човека, която само отчасти е сходна на смъртта. Човекът също умира. И за него рано или късно идва есен. И напълно естествено е за човешкото сърце когато се задава края на живота да се изпълни с дълбока тъга.
И когато пред вас застане строгия преход на душата през изпитанията на смъртта с които тя не само изживява нея, смъртта, а постоянно и отново може да я вика в своите спомени тогава с един истински есенен трепет на сърцето, вие ще установите как тъкмо това божествено Същество, което е символ на красотата, младостта и величието на човека, как тъкмо това божествено Същество сега умира, как и то прави неизбежната крачка, на която е подчинен целия природен свят.
Но точно сега, когато природата угасва в своята пустота, когато в природата нахлува неумолимата смърт, вие трябва да си спомните нещо съвсем друго. Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос.
към текста >>
И в този необятен Космос, човекът възприема и изживява себе си в продължение на три
ден
а след своята смърт.
Но точно сега, когато природата угасва в своята пустота, когато в природата нахлува неумолимата смърт, вие трябва да си спомните нещо съвсем друго. Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос.
И в този необятен Космос, човекът възприема и изживява себе си в продължение на три дена след своята смърт.
И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда безсмъртната човешка душа. Неуверено и плахо се появява тя там, три дни след смъртта и подема своя нов живот в духовния свят.
към текста >>
И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия
ден
бавно се пробужда безсмъртната човешка душа.
Сега вие трябва да си припомните, че преди да мине през Портата на смъртта, т.е. докато е тук в своето земно тяло, човекът се докосва само до такива неща и до такива изживявания, които са сродни с преходните, мимолетни и смъртни явления на есента. Обаче след смъртта, щом се оттегли от Земята и проникне в световния етер, там човекът продължава да изживява вече самия себе си, а не света. Тогава той вижда как става все по-голям, докато накрая, негов става сякаш целия Космос. И в този необятен Космос, човекът възприема и изживява себе си в продължение на три дена след своята смърт.
И докато тук земното човешко око е приковано в преходното и смъртното, там отвъд в духовния свят след третия ден бавно се пробужда безсмъртната човешка душа.
Неуверено и плахо се появява тя там, три дни след смъртта и подема своя нов живот в духовния свят.
към текста >>
И най-забележителното впечатление, най-могъщия тласък върху човешкия живот в този решителен миг на древното Посвещение /ние ще по-кажем, че днес този начин е съвсем неприго
ден
/, се изразяваше в това, че се пробуждаха такива душевни сили, които превръщаха ученика на Мистериите в ясновидец.
Окултният кандидат, т.е. кандидатът за окултно обучение, или кандидатът за Посвещение, изпитваше с цялото си тяло едно стремително вътрешно преобразяване.
И най-забележителното впечатление, най-могъщия тласък върху човешкия живот в този решителен миг на древното Посвещение /ние ще по-кажем, че днес този начин е съвсем непригоден/, се изразяваше в това, че се пробуждаха такива душевни сили, които превръщаха ученика на Мистериите в ясновидец.
Тези сили даваха на човека непосредствената сигурност: сега аз съм застанал не просто в сетивния свят, сега аз стоя в духовния свят.
към текста >>
Именно за тях беше създа
ден
и култа, т.е.
Ръководителите на Мистериите се обръщаха към окултните кандидати и им казваха: Това което става в Мистериите е образ на това, което става в Космоса; процесите които се извършват в Космоса са отражение на процесите, които се извършват в Мистериите. За всеки ученик, допуснат до Мистериите, беше напълно ясно: в чисто земните и материални процеси, които се разиграваха в човека, Мистериите обхващат и отразяват такива процеси и събития, каквито човекът издигайки се след физическата смърт в просторите на астрално-духовния Космос изживява в съвършено други форми на съществувание. Разбира се, имаше и хора а те бяха преобладаващото мнозинство които поради едни или други недостатъци не бяха допускани до Мистериите, като по този начин бяха лишавани от възможността да възприемат духовния свят.
Именно за тях беше създаден и култа, т.е.
изображението на това, което ставаше в Мистериите.
към текста >>
Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия приро
ден
свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Съответният мистериен празник в случая празника на Адонис съвпадаше с есенното повяхване, с есенната пустота, с радикалното есенно подчертаване на преходността в земните явления и факти, с есенния полъх на умирането и смъртта.
Великият есенен празник пораждаше у човека непоколебимата сигурност, или поне ясното предчувствие: смъртта, която всяка есен завладява целия природен свят, същата тази смърт връхлита и върху човека; тя връхлита дори и върху символа на красотата, младостта и величието на човека бога Адонис.
Богът Адонис също трябва да умре. И ние виждаме, че сега той се появява не другаде, а в земното съответствие на космическия етер, във водата. Обаче точно както Адонис се измъква и освобождава от водата, така и човешката душа се издига над „водата" на Космоса, т.е. над космическия етер. Това става приблизително три дни след като човек мине през Портата на смъртта.
към текста >>
В първите столетия на християнството малцина имаха съзнанието, че в Исус от Назарет близо три години живя едно космическо Същество, едно Слънчево Същество и че сега Земята беше като опло
ден
а именно чрез силите, които това Същество свали от Слънцето; малцина имаха съзнанието, че в древните епохи чрез методите на Посвещението земните хора можеха да и
ден
тифицират това Същество единствено под облика на небесното Слънце.
В първите столетия на християнството малцина имаха съзнанието, че в Исус от Назарет близо три години живя едно космическо Същество, едно Слънчево Същество и че сега Земята беше като оплодена именно чрез силите, които това Същество свали от Слънцето; малцина имаха съзнанието, че в древните епохи чрез методите на Посвещението земните хора можеха да идентифицират това Същество единствено под облика на небесното Слънце.
Истинските ръководители на древните Мистерии имаха правото да заявят: Онзи Христос, до когото ние достигнахме чрез извисяването си към Слънцето следвайки методите на Посвещението сега сам е слязъл в едно смъртно тяло, в тялото на Исус от Назарет. Той сам слезе долу на Земята.
към текста >>
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия приро
ден
свят.
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят.
Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята. А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа. Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят.
към текста >>
Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния приро
ден
свят.
Есента изгуби възможността си постоянно да извлича съзнанието за Духа от умиращия природен свят. Човекът започна да се придържа към материята, да вярва в материята. А всъщност той имаше нужда да се придържа към това, което изобщо не умира в природата, към вложените в нея сили на растежа. Човекът трябваше да гледа на материалния свята като един символ на духовния свят, тъй като самия материален свят не беше достатъчен, за да води човека към истините на Духа. Есента нямаше вече тази сила, да мобилизира човешката душа и да я вдъхновява така, че зад преходния земен свят, тя да открива непреходния свят на Духа.
Ето защо се стигна до там, че човекът трябваше да бъде подкрепен от външната природа, от възкресението във външния природен свят.
Той трябваше да изпита непосредственото пролетно нарастване на Слънцето, светлината и топлината, да види с очите си неудържимото буйство на треви и цветя, на целия растителен свят. Човекът трябваше да почерпи сили от възкресението в природата и да се устреми към идеята за Възкресението.
към текста >>
Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Велик
ден
а.
Само антропософският възглед може да пробуди заспалия инстинкт на човека за истинското Възкресение. Само ако от една страна както това беше казано в съответната ми лекция антропософската смелост се влее в Михаиловата мисъл на нашата епоха и заговори като мощен камбанен звън в човешкото сърце, само ако антропософската смелост открие дълбоките тайни на Рождество Христово и укрепи мисълта за Рождество Христово, само тогава Възкресението ще стане един истински и тържествен празник за човека. Защото Антропософията е длъжна, към мисълта за смъртта да прибави и мисълта за Възкресението. Сама та тя трябва да се превърне за човешката душа в един вътрешен празник на Възкресението.
Тя трябва да одухотвори човешкото мислене с настроението на Великдена.
И тя ще го направи, особено след като хора та разберат, как древната идея на Мистериите може да оживее във вярно осмислената идея на Възкресението. Защото един правилен светоглед възниква от тялото, душата и духа на човека, както и от съдбата на човешкото тяло, душа и дух във физическия, душевен и духовен свят.
към текста >>
67.
2. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, 20.04.1924
GA_233a Великденският празник
Това важи особено за Велик
ден
ския празник, чието разглеждане днес, т.е.
Определено може да се каже, че първоначалната идея на празника беше да пробуди човешкото съзнание и да му покаже неговата свързаност с преходните земни неща, за разлика от неговата по-друга свързаност с извънземните събития и факти.
Това важи особено за Великденския празник, чието разглеждане днес, т.е.
според антропософската гледна точка, може да го приближи в още по-голяма степен до човека. В хода на последните три, четири, пет столетия цивилизованият свят мина през такова душевно-духовно развитие, което все повече и повече отклони човека от връзките му с космическите сили. Човекът беше все повече ограничаван, все повече принуждаван да се съобразява единствено със земните сили, да зачита единствено материалните събития и факти.
към текста >>
Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Велик
ден
а; ето защо аз няма да се впускам в подробности.
Тука аз бих желал да скицирам само някои подробности, защото по-точните описания са вече изложени в един или друг лекционен цикъл.
Тези четири лекции са замислени именно за да ни свържат още по-дълбоко с Великдена; ето защо аз няма да се впускам в подробности.
към текста >>
Днес тези неща се представят в историята съвсем погрешно и изопачено, защото историята може да се произнася върху тях само въз основа на външните документи, тя не може да черпи от наблю
ден
ията в духовния свят.
Днес тези неща се представят в историята съвсем погрешно и изопачено, защото историята може да се произнася върху тях само въз основа на външните документи, тя не може да черпи от наблюденията в духовния свят.
към текста >>
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рож
ден
ден
аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
И ние трябва да сме сигурни, че в онези древни епохи съществуваха такива направления свързани с Мистериите -, които поддържаха определени малки общности, и тези общности, така да се каже, „регистрираха" живота на младите хора, защото самите те забравяха какви са били по-рано, преди метаморфозата, преди голямата промяна в 30-та година, така че трябваше отново да учат и да си припомнят своите предишни изживявания и срещи.
Изобщо, щом тези хора започваха да съзнават: ами да, след моя 30 рожден ден аз станах съвсем друг, аз трябва първо „да се обадя в регистратурата" или пък в отдел „справки" /естествено един модерен израз/, за да узная моите предишни изживявания, тогава те започваха да разбират и смисъла на учението, което им говореше: в първите 30 години от живота ви, върху вас действуват предимно силите на Луната; след 30-та година в развитието на вашия земен живот се включват силите на Слънцето.
към текста >>
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблю
ден
ие.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение.
Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек. Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека.
към текста >>
Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свобо
ден
човек.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение.
Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек.
Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек. Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така.
към текста >>
Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвобо
ден
човек.
В древните епохи този решителен момент от развитието на човека беше обект на сериозно наблюдение. Тъкмо в своята 30 година той ставаше един Слънчев човек, един свободен човек.
Преди тази възраст той оставаше Лунен човек, несвободен човек.
Днес тези въздействия са тясно вплетени едно в друго. Днес в детската възраст, наред с Лунните сили действуват и Слънчевите сили, а дори и в напредналата възраст наред със Слънчевите, действуват и Лунните сили. Така че днес тези неща свобода и необходимост са в известно безредие наслагани едно през друго в съдбата на човека. Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго.
към текста >>
И за тези хора се знаеше, че те са ро
ден
и за втори път.
Но далеч не винаги е било така. В древните предисторически епохи за които говоря сега, в хода на живота, Лунните и Слънчеви действия бяха строго разграничавани едно от друго. И затова по отношение на тези древни хора впрочем считаше се за нещо патологично, за нещо абнормно, ако един човек не минаваше през решителната метаморфоза в своята 30 година спрямо тези хора просто се знаеше: те ще се родят не веднъж, а два пъти. И щом нечие развитие напредваше по такъв начин, че това второ, Слънчево раждане първото се знаеше като Лунно раждане се оказваше непълно, или пък изпадаше в трудности и застой, тогава хората се обръщаха към определени упражнения, към определени култови действия, изобщо към определени личности, които бяха посветени в Мистериите. С тяхна помощ те минаваха през такива процедури, които оставаха непознати за останалото човечество.
И за тези хора се знаеше, че те са родени за втори път.
към текста >>
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно ро
ден
и", той няма да ви каже нещо съществено.
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено.
Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф. Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени". Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция. До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение. И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти.
към текста >>
Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно ро
ден
и".
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено. Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф.
Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени".
Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция. До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение. И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти. Рано или късно тя ще ги потвърди. Обаче ние трябва да насочим вниманието си пред всичко към онези сили, които предхождат всяка документална наука, защото с такава документална наука човекът изобщо не може да бъде разбран.
към текста >>
До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблю
ден
ие.
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено. Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф. Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени". Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция.
До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение.
И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти. Рано или късно тя ще ги потвърди. Обаче ние трябва да насочим вниманието си пред всичко към онези сили, които предхождат всяка документална наука, защото с такава документална наука човекът изобщо не може да бъде разбран.
към текста >>
И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблю
ден
ие, бих желал да попитам който и да е не предубе
ден
специалист, пристъпващ към работа с документите и све
ден
ията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти.
Ако в ориенталската литература днес откриете израза „повторно родени", той няма да ви каже нещо съществено. Аз наистина бих желал да се обърна към всеки ориенталист, към всеки един от познавачите на санскрит надявам се, че всред нас е и на-шия приятел проф. Бек и да попитам: Могат ли днес, дори строго научните и лингвистични изследвания да ни отговорят ясно и недвусмислено, какво е истинското значение на израза „повторно родени". Разбира се, формалните отговори са не един и два, но до истинското му значение могат да се доберат само тези, които се осмелят да го потърсят в съотношенията, изложени от мен в днешната лекция. До тях най-вярно прониква не университетския шаблон, а духовното наблюдение.
И сега, след като Вие чухте резултатите от духовното наблюдение, бих желал да попитам който и да е не предубеден специалист, пристъпващ към работа с документите и сведенията на външната наука, дали тази външна наука не потвърждава точка по точка изнесените пред света духовно-научни факти.
Рано или късно тя ще ги потвърди. Обаче ние трябва да насочим вниманието си пред всичко към онези сили, които предхождат всяка документална наука, защото с такава документална наука човекът изобщо не може да бъде разбран.
към текста >>
Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен живот вътрешно освобо
ден
аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми позволили.
И когато древният човек вдигаше поглед към Слънцето, той знаеше: Ето, аз съм застанал пред окото на света, от което извира силата на Христос. Това космическо око не ме подхвърля на предишната сковава ща необходимост, която тегнеше над мен при моето Лунно раждане, и която подчиняваше развитието ми единствено на веригата от необходимости.
Тези Слънчеви сили, тези Христови сили, които се спускат от космическото око на Слънцето, водят до там, че по време на моя земен живот вътрешно освободен аз мога да направя нещо от себе си, което Лунните сили никога не биха ми позволили.
към текста >>
В този смисъл беше изгра
ден
и един още по-древен светоглед.
Да, на човека предстоеше да получи и могъщите Сатурнови сили, които тогава пулсираха в самия край на планетарната система. Защото след неговата трета метаморфоза, точно тези сили поемаха човека, под крепяха го и го отвеждаха навън в духовния свят; те правеха от човека едно космическо цяло.
В този смисъл беше изграден и един още по-древен светоглед.
към текста >>
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Велик
ден
ския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението.
Виждате ли, истинската връзка между тези неща става ясна, само ако отправим поглед към древните Мистерии и установим колко естествен и човешки е изглеждал Великденския празник, защото той всъщност е и празник на Посвещението.
Преди всичко той минаваше през три степени. Обаче първото изискване за да се стигне до истинско Посвещение беше това, че човекът трябваше да развие в себе си такава скромност, такова смирение, за каквито днес хората нямат дори и най-малка представа. Днес хората вярват, че по отношение на познанието са извънредно скромни, тъй като изпитват истинска надменност към всеки, който се осмели да твърди, че вижда в свръхсетивния свят. Да, днес това е точно така. Но преди хиляди години, в крайната точка на Посвещението, човек стигаше до там, че той просто не се считаше за човек и заявяваше: Сега аз съм длъжен да стана вече човек!
към текста >>
След всичко това, кандидатът потъваше в себе си за да изучи „трикамерния" човек в продължение на една земна инкарнация; кандидатът потъваше в себе си и външното наблю
ден
ие повече не му беше необходимо.
След всичко това, кандидатът потъваше в себе си за да изучи „трикамерния" човек в продължение на една земна инкарнация; кандидатът потъваше в себе си и външното наблюдение повече не му беше необходимо.
А в третата степен, кандидатът се опитваше да изучава човека не просто като потъваше в себе си, не просто като изживяваше себе си в духовно отношение, а като пренасяше това духовно отношение, тези духовни отношения непосредствено в човешкото тяло. Всички древни Мистерии означаваха тази степен като Портата на смъртта. Едва в този момент окултният кандидат разбираше как изглеждат нещата, след като човек положи в земята своето физическо тяло. Само че между тази действителна смърт и ритуалите при Посвещението, съществува известна разлика. Защо е необходима тази разлика, аз ще посоча в следващите си лекции.
към текста >>
Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освобо
ден
е напълно от тях.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба.
Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях.
Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло. И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат. Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят. И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт.
към текста >>
Те пренасяха да
ден
човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят.
Когато действително умира, човек полага своето физическо тяло в гроба. Той не е свързан повече с него, не е повече под властта на земните сили, освободен е напълно от тях. Докато обаче беше все още свързан със своето физическо тяло какъвто е случая с Посвещението в древните епохи -, човек трябваше да извоюва с вътрешните си сили както освобождаването от тялото, така и всичко онова, което смъртта би му дала сама по себе си. В хода на Посвещението това беше крайно необходимо: да се развият могъщи вътрешни сили, чрез които душата се освобождава от физическото тяло. И тъкмо тези сили, които даваха на човека възможността да се освободи от земното тяло, сега вече можеха да се издигнат към едно по-висше познание, каквото сетивата и разума никога не успяваха да постигнат.
Те пренасяха даден човек в духовния свят, също както неговото физическо тяло го поставя всред пространствените взаимоотношения на материалния свят.
И тогава окултният кандидат проумяваше духовно-душевния човек в себе си още приживе, преди земната смърт. В този случай пред окултния кандидат Земята се явяваше като една външна планета, като една звезда и там в древните Мистерии той трябваше вместо със Земята, да живее със Слънцето. Да, тогава той добре знаеше какво получава от Слънцето и как действуват Слънчевите сили в него.
към текста >>
Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освобо
ден
от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
Тя действува върху окултния кандидат приблизително по следния начин. Когато на Земята един човек приема храна, когато яде картофи, месо и т.н, или пък когато пие вода или чай, той безпогрешно знае: това което ям, е отвън, после то минава вътре в мен. Както и с въздуха първо той е отвън, а после вътре в мен. С други думи, човекът е в такава връзка със земните сили и субстанции, че всичко, което е вън, той може да го носи и вътре в себе си. Преди да минеш през Посвещението така се обръщаха древните към окултния кандидат ти си носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото и т.н.
Обаче след третата степен на Посвещението, след като ти е поверено всичко, което може да ти се повери, след като си освободен от тялото, ти не ставаш носител на земните сили, носител на картофите, носител на телешкото, а се превръщаш в един носител на Слънчевите сили.
към текста >>
Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъж
ден
ия за химията са нещо съвсем повърхностно.
А помислете сега, ако днес на един фармацевт или химик, които искат да придобият научна степен, им бъде наложено: Добре, само че преди това вие трябва да се поставите спрямо силите на Слънцето по същия начин, както приемате картофите, телешкото и т.н. нима това не е чисто безумие! Обаче на времето тези неща бяха реалност. И за тогавашния човек беше пределно ясно: с онези сили, които живеят в тялото и с които си служа в обикновеното познание, с тях мога да изучавам само геометрия, геодезия, музика и архитектура... с тези сили аз не мога да изучавам химия.
Да, така е, след като мъдростта на Посвещението потъна назад във вековете, всички разсъждения за химията са нещо съвсем повърхностно.
към текста >>
За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблю
ден
ия, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата.
За онзи, който иска действително да навлезе в химията, те звучат направо отчайващо; те се базират на външни предписания и наблюдения, те не идват от вътрешното и духовно вникване в същността на науката, на нещата.
към текста >>
И ако хората биха искали да са искрени и непредубе
ден
и, те щяха да кажат: Тук е необходимо нещо съвсем друго; да, ако човек иска да изучава химията, той трябва да започне от нещо съвсем друго.
И ако хората биха искали да са искрени и непредубедени, те щяха да кажат: Тук е необходимо нещо съвсем друго; да, ако човек иска да изучава химията, той трябва да започне от нещо съвсем друго.
Слабост на познанието, слабост и малодушие на познанието е, щом човек не успее да приеме в сърцето си един такъв импулс.
към текста >>
Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се превъзмогнат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се превъзмогнат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сро
ден
с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека.
Но тогава човекът беше мъдър.
Той стигна дори до там, че стана астроном а това, което дойде после ... да се гледа на звездите отвън, да се пресмятат техните движения и траектории, то би изглеждало днес съвсем безсмислено... защото в звездите обитават духовни Същества и до тях може да се стигне, само ако се превъзмогнат всички възгледи произтичащи от тялото, само ако се превъзмогнат геометрията, тъй като фактически в Космоса обитават духовните първообрази на звездите... И на времето човек можеше да вникне в тях... Тогава той беше много по-сроден с Възкресението ... Да, тогава той можеше непосредствено да вижда как Луната и Слънчевите сили работят в земното тяло на човека.
към текста >>
Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Велик
ден
а в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Велик
ден
а като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос.
Така или иначе, днес трябваше да Ви опиша и то от две различни страни как беше изживян Великдена в древните Мистерии, как беше изживян той не просто в едно определено годишно време, а в една определена степен от развитието на човека: Великдена като Възкресение на духовно-душевния човек, издигащо го от физическото тяло до духовния Космос.
Но времето напредваше. От онези епохи останаха само далечни отблясъци, които мистерийното обучение постоянно припомняше на окултните кандидати. И когато дойде Мистерията на Голгота, всичко това беше вече отминало и забравено. Но човечеството би потънало в пълна нищета, в пълен упадък, ако тази могъща сила до която впрочем се издигаха и посветените в Мистериите ако тази могъща сила не беше слязла в земното тяло на Исус от Назарет, така че от тогава да е неизменно на Земята, предоставяйки на човека вълшебния дар чрез Христос Исус да се свързва със самия Слънчев Дух.
към текста >>
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Велик
ден
ски празник е само част от историята на Мистериите.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите.
Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник. И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната. От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот.
към текста >>
Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Велик
ден
ския празник.
Извън всяко съмнение, ние стигаме до извода, че днешния Великденски празник е само част от историята на Мистериите.
Стига само отново да съживим тази забележителна част от живота на Мистериите, и ние веднага ще стигнем до истинското съдържание на Великденския празник.
И ако поне малко се приближим до изживяванията на един древен посветен а това е предмет на следващите лекции ние лесно ще можем да си представим как той се обръща към себе си и казва: Едва сега, едва след Посвещението, ми стана ясно как действуват в мен диаметрално противоположните сили на Слънцето и Луната. Вярно е, че в известен смисъл аз съм формиран като физически човек именно от тях. Например моите изпъкнали или вдлъбнати очи, моя правилен или извит нос, всичките ми телесни форми и органи, както и тяхната способност да растат, да растат дори и днес чрез процесите на изхранването, всичко това зависи от силите на Луната. От тези сили зависи всяка една необходимост в моя живот. А това, че вътре в моето тяло, аз мога да се обособя като едно свободно същество, че мога да се преизградя сам и да се взема в ръцете си, всичко то зависи от силите ни Слънцето, от силите на Христос.
към текста >>
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Велик
ден
ския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация.
Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека!
към текста >>
Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равно
ден
ствие?
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация.
Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие?
С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек!
към текста >>
С други думи, Велик
ден
ският празник се определя според първата неделя след пролетното равно
ден
ствие.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие?
С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие.
А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса. Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта!
към текста >>
А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Велик
ден
ския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие.
А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса.
Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце. А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта! и как свободно се движи в духовния свят: Превръщайки се в Христофорус.
към текста >>
Но идеята за Велик
ден
а, мисълта за Велик
ден
а, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце.
Да, едва така ние ще разберем и начина, по който днес човек все още отправя поглед към Слънцето и Луната, за да определи датата на Великденския празник не според друго, а според тяхната взаимна констелация. Виждаме, че все пак е останало нещо, което кара човека да се замисли и попита: Да, и кога е първата неделя след първото пълнолуние на тазгодишното пролетно равноденствие? С други думи, Великденският празник се определя според първата неделя след пролетното равноденствие. А с това се загатва утре ще се спрем още по-подробно на този момент че в облика на структурите на Великденския празник се намесва и нещо, което идва от горе, от Космоса.
Но идеята за Великдена, мисълта за Великдена, трябва отново да се пробуди в човешкото сърце.
А тя може да се пробуди само ако погледнем към древните Мистерии и си спомним как посветения поглежда в себе си: Портата на човека! , как прониква в себе си: трикамерния човек! , как се бори за своето освобождаване: Портата на смъртта! и как свободно се движи в духовния свят: Превръщайки се в Христофорус.
към текста >>
И в рож
ден
ия час на света вникни ти полека.
И в рождения час на света вникни ти полека.
към текста >>
макар че в този случай погледът не винаги стига до „рож
ден
ия час" на света, а само до отделни негови сфери -
макар че в този случай погледът не винаги стига до „рождения час" на света, а само до отделни негови сфери -
към текста >>
И в рож
ден
ия час на света вникни ти полека.
И в рождения час на света вникни ти полека.
към текста >>
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произве
ден
ия на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
След Коледното Събрание през 1923-1924г. в Дорнах,Швейцария, когато Рудолф Щайнер поема председателския пост, Антропософското Движение и Антропософското Общество стават едно цяло. В България Антропософски Дружества са официално регистрирани по чл.134 от ЗЛС в Стара Загора и София. Тяхната дейност е регламентирана според устава на Антропософското Общество, чието представителство се намира в Дорнах, Швейцария (Аllgemeine Antroposophischaft, Ppstfach 134, СН-4143: Dornach).
Библиотеките на Антропософските Дружества разполагат с голяма част от събраните съчинения на Рудолф Щайнер (на немски и български), с произведения на видни антропософски автори, както и с антропософска периодика.
към текста >>
68.
3. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, 21.04.1924
GA_233a Великденският празник
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Велик
ден
ския празник.
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н. тайна на Луната.
към текста >>
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Велик
ден
ския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н.
А сега, позволете ми да се задълбоча преди всичко в астрономическия аспект на Великденския празник.
Но, за да се ориентираме в този астрономически аспект на Великденския празник, необходимо е да поговорим преди това за някои подробности от т.н.
тайна на Луната.
към текста >>
Ние трябва да сме напълно убе
ден
и, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
В древните епохи, които все още пазеха мистерийната мъдрост, постоянно се говореше за тайната на Луната и тази тайна на Луната постоянно се поставяше във връзка с човешкото същество, доколкото човекът беше разглеждан като духовен екстракт от целия Космос.
Ние трябва да сме напълно убедени, че според своята истинска същност, човекът наистина е свързан с целия Космос, както и според своето физическо тяло, той е свързан със силите на Земята.
С епохата на материализма, в съзнанието на човека нахлу едно съвсем друго обяснение: Нищо от безкрайните простори на Космоса чиито духовни отражения имаме във формата на съзвездията и в движенията на звездите нищо от този безкраен Космос не достига до човешкото съзнание; нищо освен външните параметри на звездите, техните орбити, движения и т.н.
към текста >>
Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза.И духовното наблю
ден
ие установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н.
Обаче все пак в човешкото същество пулсират именно духовно-душевни сили, които са сплотени около Аза.И духовното наблюдение установява не една компактна сила, а необозримо войнство от духовни Същества, които се изявяват във формите на съзвездията, в движенията на т.н.
подвижни звезди, в излъчващата се светлина от звездите и т.н.
към текста >>
Това етерно тяло трябваше да бъде изгра
ден
о по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна.
Това етерно тяло трябваше да бъде изградено по такъв начин, че да притежава една външна и една вътрешна страна.
Нека да си представим нещата схематично. /рис.4/
към текста >>
правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблю
ден
ието, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
Целият духовен живот на Луната зависеше от начина, по който духовните Същества, намиращи се в нея наблюдаваха панорамата на Всемира, на Космоса. И ако ми позволите едно образно сравнение естествено това е само едно сравнение аз бих казал: онези духовни Същества отправяха своя взор преди всичко към това, което беше важно и ново за тях, т.е. те отправяха взор към подвижните звезди на нашата планетарна система. И всичко, което ставаше на Луната както впрочем и правилната употреба на Лунните сили от страна на човека, т.е.
правилното изграждане на неговото етерно тяло всичко това зависеше от резултатите на наблюдението, което осъществяваха тези Лунни Същества, взирайки се в подвижните звезди на нашата планетарна система: Меркурий, Слънце и т.н.
към текста >>
Луна (Моnd) =
ден
на Луната, понеделник /Montag/
Луна (Моnd) = ден на Луната, понеделник /Montag/
към текста >>
а вече с оглед констелациите и „наблю
ден
ието" на Луната
а вече с оглед констелациите и „наблюдението" на Луната
към текста >>
спрямо Марс =
ден
на Марс, вторник /Маrdi/
спрямо Марс = ден на Марс, вторник /Маrdi/
към текста >>
спрямо Меркурий =
ден
на Меркурий, сряда /Меrcredi/
спрямо Меркурий = ден на Меркурий, сряда /Меrcredi/
към текста >>
спрямо Юпитер =
ден
на Юпитер, четвъртък (немският Донар) /Dоnnеrstag/
спрямо Юпитер = ден на Юпитер, четвъртък (немският Донар) /Dоnnеrstag/
към текста >>
спрямо Венера =
ден
на Венера, петък (немската Фрайя) /Freitag/
спрямо Венера = ден на Венера, петък (немската Фрайя) /Freitag/
към текста >>
спрямо Сатурн =
ден
на Сатурн, събота /Saturday/
спрямо Сатурн = ден на Сатурн, събота /Saturday/
към текста >>
=
ден
на Слънцето, неделя /Sontag/
= ден на Слънцето, неделя /Sontag/
към текста >>
Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблю
ден
ия са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблю
ден
ия се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий.
Ако пък човек иска сам да говори с тези Лунни тайни, той може да го направи под една съвсем друга форма: Тогава от езика ще трябва да израсне евритмията.
Евритмията наистина израства от езика, и то след като към неговите тайни се подходи приблизително по следния начин: ето, сега Лунните Същества вече са отправили взор към Марс и техните наблюдения са готови, но по-нататък ще трябва да се проследи как тези наблюдения се изменят след като Лунните Същества са отклонили своя взор към Меркурий.
Говорната способност на човека се превръща в евритмична способност, едва след като Марсовите опитности на Лунните Същества се трансформират в Меркуриеви опитности. Този е космическият смисъл на нещата.
към текста >>
Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от наблю
ден
ието върху Сатурн, то ще даде в пределите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека.
Всичко, което Лунните Същества ще узнаят от наблюдението върху Сатурн, то ще даде в пределите на етерното тяло вътрешната душевна топлина на човека.
А онова, което трябва да се държи настрана, което трябва образно казано да се отблъсне, за да не се смути изграждането на етерното тяло непосредствено преди поредната инкарнация на човека, то води своето начало от Слънцето. От Слънцето, или от погледа към Слънцето, води началото си всичко, от което човекът трябва да бъде защитен, за да се превърне чрез изграждането на етерното тяло в едно самостоятелно и цялостно същество. Да, той наистина има нужда от тези закрилящи сили...
към текста >>
Да, всички тези неща днес могат да бъдат само художествено пресъзда
ден
и и разказани.
Да, всички тези неща днес могат да бъдат само художествено пресъздадени и разказани.
Но в повечето от древните Мистериите не бяха просто разказвани, а дълбоко и правилно изживявани. И това, което днес мога да напиша на дъската:
към текста >>
Духовното наблю
ден
ие, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
И тогава той изживяваше говора не като продукт на ларинкса, а го изживяваше като Миров говор, пораждан от силите на Марс. Човекът се движеше не просто като местеше ходилата и нозете си, а според законите по които Меркурий управляваше всяко движение в Космоса. Човекът не се впускаше в мъчителни усилия, за да спечели някаква мъдрост, която впрочем в материалистическата епоха е само едно безумие, а непосредствено се потапяше в мъдростта на Юпитер; обаче той можеше да се потопи в мъдростта на Юпитер, единствено чрез това, че можеше да се съедини с Лунните Същества, които наблюдаваха този Юпитер. И ако човек постигаше точно това Посвещение, за което говорим, той се оказваше изцяло поставен в стихията на Лунната светлина. Той беше като че ли из оставен от Земята, а продължаваше да живее като едно същество, потопено в Лунната светлина, но в една особена, конфигурирана Лунна светлина; в Лунната светлина, която беше модифицирана според това, което живееше на другите планети от нашата планетарна система.
Духовното наблюдение, до което човек израстваше в Мистериите, го изправяше пред една жива и залята от светлина Луна, а не пред нещо символично и абстрактно.
Чрез Посвещението човек стигаше до едно ясно и конкретно съзнание за Лунните Същества, както например днес той може ясно и конкретно да си представи една разходка до Базел и обратно.
към текста >>
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Велик
ден
а, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник.
В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен. Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>
Тъкмо този спомен залегна в основите на Велик
ден
ския празник.
И сега, представете си само това реално изживяване, чрез което ако мога така да се изразя човек отлиташе от Земята и като посветен земен човек се издигаше до първичната си светлинна същност, до това по-ранно, съкровено и човешко изживяване на Великдена, представете си всичко това като преобразено в един космически празник. В следващите епохи хората вече не знаеха нищо за тази способност на човека: че той действително може да напусне пределите на земния свят и съединявайки се с Лунното естество да отправи поглед към Слънцето. Но известен спомен за това трябваше да бъде запазен.
Тъкмо този спомен залегна в основите на Великденския празник.
към текста >>
То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия
ден
, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние.
Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта. И какво може да стори сега това Пълнолуние?
То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние.
Точно както по-рано от „наблюдателния пункт" на Луната Христофорус съзерцаваше Слънчевото Същество, така и сега Луната съзерцава Слънцето, т.е. неговото символизиране в неделния ден.
към текста >>
неговото символизиране в неделния
ден
.
Всичко това премина в спомените на човека, но стана абстрактно... Обаче той трябва да стигне до светлината на Луната... Макар и несъзнателно, без никакво ясно вникване в това забравено човешко изживяване, хората усещаха: ето, сега, не самия човек, но все пак „нещо" се издига към пълната Луна, към първо то Пълнолуние след началото на пролетта. И какво може да стори сега това Пълнолуние? То може да съзерцава и възприема Слънцето, с други думи, то съзерцава и възприема първия ден, посветен на Слънцето, първата неделя, която идва след пролетното Пълнолуние. Точно както по-рано от „наблюдателния пункт" на Луната Христофорус съзерцаваше Слънчевото Същество, така и сега Луната съзерцава Слънцето, т.е.
неговото символизиране в неделния ден.
към текста >>
И следващата неделя, която идва, е винаги Велик
ден
ската неделя, Велик
ден
а.
И какво наблюдава той? Слънцето!
И следващата неделя, която идва, е винаги Великденската неделя, Великдена.
към текста >>
Разбира се, днес всичко е превърнато само в едно абстрактно датиране на Велик
ден
ския празник.
Разбира се, днес всичко е превърнато само в едно абстрактно датиране на Великденския празник.
Но в миналите епохи и техните Мистерии, много от окултните кандидати имаха това изживяване в неговата първична и космическа цялост.
към текста >>
Да, така стоят нещата с този Велик
ден
ски празник.
Да, така стоят нещата с този Великденски празник.
И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
към текста >>
И днешният наш пролетен Велик
ден
представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
Да, така стоят нещата с този Великденски празник.
И днешният наш пролетен Великден представлява всъщност един процес от Мистериите, който се ширеше едва ли не навсякъде по времето на пролетния сезон; и все пак това е един друг мистериен процес, а не онзи, за който стана дума завчера.
към текста >>
Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцен
ден
тните есенни и десцен
ден
тните пролетни Мистерии.
Обаче в следващите епохи тази жива връзка между човека и Космоса угасна, и в нейния неудържим залез се стигна просто до сливането между асцендентните есенни и десцендентните пролетни Мистерии.
към текста >>
А когато през външния приро
ден
свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е.
Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа. И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя пролетен скок.
А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е.
годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа.
към текста >>
годишният залез на прекрасния приро
ден
свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа.
Но чрез всичко това хората трябваше да си спомнят не как умирайки те се отправят към Духа, а как се раждат от Духа, как слизат от Духа. И човекът трябваше да си спомни за своето слизане във физическия свят, точно тогава когато външната природа се готвеше за своя пролетен скок. А когато през външния природен свят минаваше предсмъртната есенна тръпка, т.е.
годишният залез на прекрасния природен свят, човекът трябваше да си спомни своя полет, своето възкресение в сферите на Духа.
към текста >>
Вие разбирате, че нашият Велик
ден
ски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото. Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
Всъщност нашият Велик
ден
ски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи.
Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник. Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
Така че, Велик
ден
ския празник беше един напомнящ празник.
Вие разбирате, че нашият Великденски празник всъщност е обременен с нещо, което му тежи и пречи. Всъщност нашият Великденски празник би трябвало да бъде един празник на „полагането в гроба" и този празник на полагането в гроба би трябвало да се чествува през пролетта, защото като такъв сериозен празник по отношение на човешката духовност той беше призван да служи като сигнал и предизвестие за работа, от каквато първичния човек винаги се е нуждаел в разгара на лятото.
Така че, Великденския празник беше един напомнящ празник.
Той трябваше да напомня за необходимостта от работа в разгара на лятото. А празникът на есенното възкресение беше духовния свят на един празник, в който човекът отново се оттегляше от лятната работа, от летния труд. Обаче щом се оттегляше от летния труд, той беше длъжен да изживее в душата си това, което беше най-важно от всичко: а именно, да осъзнае своята вечна същност, която под формата на възкресение в духовния свят му се откриваше едва след смъртта.
към текста >>
69.
4. ЧЕТВЪРТА ЛЕКЦИЯ, 22.04.1924
GA_233a Великденският празник
Изтъкнахме и обстоятелството, че Велик
ден
ският празник също води началото си от принципа на Посвещението.
Ние видяхме как от Мистериите израстват такива сили, които в съзнанието на хората осъществяват опре делена връзка с космическия свят и как тази връзка може да намери своя израз в хода на годишните празници.
Изтъкнахме и обстоятелството, че Великденският празник също води началото си от принципа на Посвещението.
Сигурен съм, че постепенно Вие сами ще се убедите в огромната роля, която Мистериите изиграха в цялостното развитие на човечеството.
към текста >>
Обаче независимо от характера на да
ден
а епоха, човекът съществува в определено обкръжение.
Защото без уважение, без трепет и страхопочитание, не е възможно никакво истинско познание, не е възможен никакъв духовен живот. И ние се вживяваме истински в нашите празници, само ако те ни помагат да приемем в душата си поне малко от този трепет, от това страхопочитание пред Духа; само ако се научим по възможно най-интимния начин да вникваме в историческите събития като в проявления на Духа. А засега нещата са така устроени, че в хода на повтарящите се земни животи, хората постоянно слизат в една или друга инкарнация. По този начин от миналите епохи те донасят своите предишни изживявания в следващите епохи. Така хората се явяват като най-важното звено в еволюцията на човечеството.
Обаче независимо от характера на дадена епоха, човекът съществува в определено обкръжение.
И в този смисъл, най-същественото обкръжение в поредицата на неговите инкарнации, неговата същинска жизнена среда това бяха Мистериите. Най-решителната крачка в еволюцията на човечеството е не друга, а тъкмо пренасянето на онези изживявания, които хората имаха в Мистериите било то в нови и съответствуващи на развитието Мистерии, било то направо в познанието.
към текста >>
Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Велик
ден
ски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната.
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род.
Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната.
Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети. И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
към текста >>
Загатнах още и за „наблю
ден
ията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети.
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната.
Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети.
И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
към текста >>
И според резултатите от тези наблю
ден
ия, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
Както вече споменах, до подобни неща трябва да се приближаваме с най-голяма нежност, с най-интимно и дълбоко разбиране. Ние неизбежно трябва да отправим поглед към Мистериите, където се поддържаше духовния огън на човешкия род. Вчера загатнах, че датирането и структурата на ежегодния Великденски празник се определят от констелацията на Слънцето и Луната. Загатнах още и за „наблюденията", за съзерцанията, които съществуват на Луната и които са отправени към другите планети.
И според резултатите от тези наблюдения, слизайки от Космоса в поредната земна инкарнация, човекът си изгражда своето етерно тяло.
към текста >>
НАГОРЕ